Всеки, на когото му се налага да работи, трябва да прочете

„Как да работим за шеф Идиот“

Джон Хувър

Как да работим за шеф Идиот

Да оцелеем и преуспеем, без да убием шефа

Author: How to Work for an Idiot, Revised Edition, 2011 by John Hoover
Превод от английски: Кристина Йорданова
Художествено оформление на корицата: Александър Тренев
Редактор: Силвия Петрова
Оформление: Антоний Китев
Преведе от английски: Кристина Йорданова

http://4eti.me
http://ekni.ga

ISBN: 9789545741975

2
 Съдържание
Посвещение и благодарности .....................................................................................................4

Въведение ..........................................................................................................................................6

1. Изповеди на възстановяващия се идиот ..........................................................................12

Четирите убийци на отношенията ............................................................................. 22

Убиец 1: Злепоставяне на шефа ........................................................................................22

Убиец 2: Обвиняване на шефа ...........................................................................................26

Убиец 3: Препирни с шефа..................................................................................................29

Убиец 4: Натопяване на шефа ............................................................................................35

2. Истинският идиот – една крачка напред! ........................................................................41

3.Характеристики и компетенции на различните типове шефове ..............................82

4. Размножаване на Идиотите ................................................................................................135

5. Прогонване на таланта .........................................................................................................155

6. Успех въпреки глупостта ....................................................................................................172

7. Идиотско мислене: Великото предрешаване ...............................................................202

8. Стратегическо партньорство..............................................................................................216

9. Реч на Идиота: Как да говорите с вашия шеф Идиот ...............................................232

10. Хранене на Идиота: Как да разчупите хляба с вашия И-шеф .............................248

11. Идиотията: Няколко теории .............................................................................................263

12. Рекалибриране на очакванията, пренасочване на гнева – 12 стъпки ................279

За автора .........................................................................................................................................295

Бележки ..........................................................................................................................................297

3
 Ако имате нещастния опит от работите за някого, за когото
мислите, че е истински идиот, д-р Джон Хувър ви казва, че има
надежда.
„Блумбърг ТВ“

„Как да работим за шеф Идиот“ е толкова умело прикрита, че

може да си помислите, че четете Норман Винсънт Пийл.
„Блумбърг Радио“

...непочтителен и реалистичен поглед към това, с което хората

трябва да се справят всеки ден на работа.
„Си Ен Ен Финанси“

Посвещение и благодарности

На този етап от живота си аз съм благодарен, че шефът ми не е Идиот.

Всъщност Ейми Фрийдман, главен изпълнителен директор и основател на
международната организация „Партньори в човешките ресурси“, където
изпълнявам ролята на изпълнителен директор по обученията, е най-
загрижената и отзивчива директорка, известна със своите умения да създава
уважителни към другия и трайни отношения. Другите ми двама шефове в
„Партньори в човешките ресурси“ от 2006 г. до днес, Пол Корел и Триш
Кайл, са също талантливи, изобретателни и ангажирани във взаимната
помощ и ученето един от друг професионалисти. Ето защо адресирам
половината от това посвещение към всички добри началници там, като
Ейми, Триш и Пол, които са достатъчно разумни, за да знаят, че ключов
елемент за успеха е способността да започнеш деня си с шега на своя
собствен гръб. Другата половина от посвещението си отправям към тези,
които страдат под робството на работата за един от другите видове шефове.
Не губете вяра!

4
 Това второ издание нямаше да излезе от печат, ако не бяха доверието и
усилията, които демонстрира моят издател Рон Фрай, който имаше
далновидността да подкрепи това заглавие с добър пиар и креативен
маркетинг. Лори Кели-Пай и Майкъл Пай от Career Press също участваха в
авангарда на битката за успеха на тази книга след първоначалното й
излизане през 2003 г. Кирстен Дали редактира блестящо това второ издание,
като даде на майка ми, Рут Шулц Хувър, талантлива писателка и съредактор
на първото издание, шанса просто да помаха одобрително, когато готовото
второ издание замине за печат.
Много благодарности и на моите правни орли, Марк Мериман и Анди
Травъл от Frankfurt Kurnit Klein and Selz PC, Ню Йорк.
Благодарностите ми биха могли да са цял легион, ако пространството го
позволяваше. Например изпращам сърдечна благодарност към моята най-
скъпа приятелка, Пола Хамънд, която е винаги готова да даде полезни
съвети на този Възстановяващ се идиот, какъвто самият аз съм. Моята
сестра, Ан Бърк, е съюзник в моята мисия за спасяване на хората от
техните собствени Вътрешни идиоти, започвайки с моя собствен.
Благодарен съм и за опита и работата с талантливи колеги в цялата
обучителна бизнес индустрия, на колегите от Университета Фийлдинг, от
Градския университет в Ню Йорк и от Американската асоциация за
мениджмънт. Повече от всичко обаче, благодаря на любящия Господ,
който със сигурност е забравил какъв мухльо съм бил толкова пъти в
личния и професионалния си живот. Аз съм благословен.

5
 Въведение

Тази книга съдържа отломките, остъргани от стените, след като главата ми

експлодира. В продължение на години съм писал книги за лидерството,
творчеството и организационната производителност, пътувал съм надлъж и
нашир, докато възхвалявах предимствата на иновациите, организациите без
йерархия, съвместното лидерство и споделената отговорност на работното
място. Моите клиенти ме посрещаха и кимнаха одобрително, а аз преподавах
принципите на работата в екип и откритата комуникация. Те дори изчакваха
учтиво, докато не свърша и напусна окончателно сградата, преди да
пренебрегнат съветите ми.
„Как да работим за шеф Идиот“ е моето отмъщение.
Независимо от това, което си мислите, Идиотът, за когото аз самият съм
най-притеснен, не е този на ъгъла или в пентхаус офиса – а този в огледалото.
След като приех личното си безсилие над глупостта и над това как животът
ми беше започнал да става неуправляем, аз се присъединих към една
програма за възстановяване за невежи създания и намерих спокойствие,
освободен от идиоти. Не един свят без идиоти, а една спокойна перспектива,
през която те вече не могат да ме смущават.
С изучаването на хълцането на еволюцията, резултат на кое то е Идиотът
шеф (И-шефът), открих защо женските на някои видове изяждат малките си,
вместо да им позволят да пораснат и да се превърнат в шефове, които налагат
своето собствено невежество над онези, които разполагат с по-малко
институционална власт. Много директни препратки към моите първи дни
като шеф биха накарали майка ми да иска да е имала по-здравословен
следродилен апетит.
Публикуването на книга като тази не е без последствия. Аз съм
изпълнителен директор по обучения и контролирам обучителните практики
в моята фирма в Ню Йорк. Аз дори помогнах да се стартира сертифицирана
програма за треньори в Градския университет в Ню Йорк, където преподавам
„Коучинг в контекста на организацията“. Някои хора са шокирани да чуят
думата „идиот“ в моя речник. По принцип не е прието да се използват такива
думи в учтива компания. Някои хора, особено тези в отделите за човешки
6
ресурси, които иначе биха могли да ме наемат да ги тренирам и да ги
консултирам, мислят използването на думата „идиот“ за пейоративно, дори
обидно. Като превъзпитан шеф Идиот, аз намирам, че използването на език,
който ловко описва моята собствена история е страхотно напомняне за самия
мен, както и мост към други, които използват такъв език, наум или гласно,
когато описват своите работодатели пред приятели, колеги, членове на
семейството и треньори.

Гневът е извън контрол

Когато съществува такъв език, има и работа, която трябва да се свърши.

Много хора по света са ядосани и саморазрушителни и обвиняват за това
своите шефове. Те имат нужда от помощ от някого, който ще натиснете
паузата на тяхната машина за любезност, ще навие ръкавите си, ще се
ангажира с тях, ще се смее и ще плаче с тях по време на пътуването, което
ще ги превърне в променени хора, които наистина оценяват другите и са
посветени на успеха на организацията, която ги е наела.
Ако не вярвате, че е съществува поток от гняв и негодувание, който работи
под повърхността на цялата съвременна шефска институция и популярните
комедии – от вечно актуалните комиксови карикатури „Дилбърт“ на Скот
Адамс и серии те на „Офисът“ по NBC до „Дяволът носи Прада“ (2000) на
компанията FOX и „Шефове гадняри“ (2011) – то явно не сте обърнали
достатъчно внимание. Откакто първото издание на „Как да работим за шеф
Идиот“ беше публикувано през 2003 г., цунамито на омразата към шефа е
достигнало до нови висоти. Независимо дали сте шефът, или подчиненият, е
дошло време да приемете тази сатира към началника на сериозно.
Аз написах оригиналното издание на тази книга най-вече като комично
откровение, само за да открия, че много хора си я купуват от чисто отчаяние.
Коментарите от читатели на първото издание на книгата, публикувани на
Amazon.com, отвориха един любопитен дебат между читателите със
здравословно чувство за хумор и тези, които си развяваха убийствени
фантазии относно своите шефове. Имаше такива, които си бяха купили
книгата, очаквайки за хумор, които го бяха получили и бяха доволни. Пет
звезди. Имаше и такива, които бяха очаквали първото издание да съдържа
непубликувани досега секретни методи и техники за свалянето на шефа долу
7
без засечки. Някои смятаха, че ще им споделя работещи методи да се справят
с шефа си, да го смачкат и да бъдат щедро възнаградени за това от
корпорацията с увеличение на заплатата и безплатни екскурзии до
Филаделфия за сметка на фирмата, или може би ще бъдат аплодирани с
овации и причаквани в ъгъла за автографи, докато вървят към срещата си, в
кафенето на служителите или на сбирки на отдела им.
Последните бяха сериозно разочаровани и показваха това в своите
язвителни коментари, като ме наричаха измамник заради обещанието ми да
ги науча как да работят за Идиот. Някои от коментаторите в Amazon.com,
които харесваха книгата за почнаха да критикуват другите, които я мразеха,
посочвайки, че те подменят темата й, като по този начин страницата за
преглед в Amazon.com се превърна във форум.
За съжаление, и от двете страни на дебата пропуснаха поне част от фокуса
на книгата, което оставя категорично отговорността на плещите ми, а не ме
превръща в звезда-комуникатор. Тези, които са прочели първото издание и
споделиха нейната ирония, оцениха сатирата и светотатство й, но
пропуснаха съществените й послания как да трансформираме отношенията
си с шефа си. Тези, които си купиха книгата с желанието да открият
записаните с невидимо мастило тайни и секретните инструкции за едно
съвсем просто убийство на шефа – съвършеното престъпление, за което
никой съд на земята няма да може да ги осъди – не намериха нищо подобно
между редовете и се почувстваха измамени.
Най-голямата мъка на всички нахлу в електронната ми поща, имейл след
имейл от всякакви хора от различни точки по света (първото издание беше
публикувано на 19 езика) Дори www.howtoworkforanidiot.com ме
информира, как хората, които са закупили книгата, обичат книгата, смеят се
с приятелите си над книгата, дори оставят книгата на бюрата на най-лошите
си врагове, докато вторите са на обяд, така че да са сигурни, че шефът им ще
я види..., но част от тях така и не успяха да оценят, че информацията за
управление на шефовете, която тя съдържа, наистина действа. След като
някои от тях загубиха работата си или не ги повишаваха, ми писаха описващ
епифанията им момент, когато са разбрали: „О, тук наистина има изкуство и
наука за управление на шефа и всъщност аз трябваше да придържам към тези
съвети.“ Подобно нещо се случи и на един талантлив журналист, който реши

8
да напише статия за книгата, след което я приписа презрително на един нов,
по-млад редактор и получи предизвестие за уволнение за усилията си. Ауч!

Мен и теб ни правят на маймуни

Тонът на тази книга определено е непочтителен, защото освен

разхищението, измамата, небрежността или глупостта, нищо не отнема
повече от ценните ресурси на организацията (без никаква възвращаемост),
по-бързо дори от една свещена крава. Свещени крави пасат на свещената
земя в почти всички организации със стопанска или нестопанска цел, с които
някога съм се запознавал. Свещените крави и свещената земя са част от
недокументираната култура, за която на никого не е позволено да си признае,
да не говорим да оспори. Само няколко корпоративни лидери си закупиха
копия от първото издание на „Как да работим за шеф Идиот“ за да го
прочетат техните служители, защото повечето началници смятат, че тази
книга изрично нарушава етиката на корпоративния код: „нищо не чувам,
нищо не виждам, нищо не казвам“. И те бяха прави. Книгата наистина прави
това.
Но само защото хората не се разхождат из компанията и не наричат своите
ръководители „идиоти“ в лицата им, не означава, че не си го мислят. Това,
че хората не идват, за да им забият един в носа, не означава, че работят добре
заедно. Има много по-голяма сила и съответно и по-голяма потенциална
опасност в това, което хората крият в сърцата им, отколкото в това, което те
избират да покажат. Всеки, който притежава част от властта на управлението
в една организация е наясно, че организацията работи по неизказани правила
и следва непубликувана официално организационна програма.
Преструвайки се, че не е така, е все едно да се превърнем в една от онези три
малки сладки маймуни, които нито чуват, нито виждат, нито говорят за
проблемите.

Чийзбургери в рая

Както Марк Твен (или Аби Хофман, в зависимост от това, към кой лагер
спадате) казва: „От свещените крави стават най-вкусните бургери.“
Чувствам, че в това е моята дадена свише ми сия – да пожъна реколтата, да
9
убия свещените крави, да нахраня бедните и да ги облекат в кожени
панталони, якета, колани, обувки, шапки и ръкавици, които някога са били
свещени крави на паша в свещени недвижими имоти. Но не се изненадвайте,
ако именно вашите лични недвижими имоти, са това, което е заложено на
карта. Това е вечната истина: Никой никога не е напреднал си кариерата си,
карайки шефа си да изглежда глупаво. (Началниците обикновено не се
нуждаят от вашата помощ по този въпрос.) Вашият блясък идва от това да
помагате за блясъка на вашия И-шеф, а не да го засенчите. Вашето следващо
повишение или уволнение ще бъдат решени в разговор, който ще се проведе,
когато вие не сте наоколо. Всичко, което си мислите, казвате и правите дори
когато си мислите, че никой не ви обръща внимание, е заложено в този
разговор.
Тази книга съдържа реални отговори на реални въпроси, включително:
• Идиотът говори: Как да говорите и разбирате езика на шефа си Идиот.
• Идиотът яде: Как да се действа по време на обяд, когато И-шефът ви
има зелена салата, заседнала между зъбите му.
• Забрана на талантите: Как да се проявите като по-глупави от шефа си и
да запазите работата си.
• Наказание, базирано на компетентност: Когато платите цената за това,
че знаете как да правите нещата правилно.
• Пренасочване на гнева: Заради скритото негодувание срещу шефа ви
това е като да изпиете чаша с отрова и да очаквате той да умре от нея.
• Ситуационна глупост: Защото не всеки шеф е Идиот и не всеки Идиот
е шеф; гъвкавостта е от съществено значение в земята на невежите.
Това ново издание съдържа два нови вида началници: Неотзивчивия шеф и
Неподготвения шеф, както и нов добавен материал за това как всички видове
ръководители могат да бъдат подредени върху матрица от 10 лидерски
умения и компетенции. Както ще видите, някои от резултатите са доста
плашещи. Това ново издание се занимава и със ситуационната глупост по
един по-прям и по-съвременен начин, така че е по-вероятно да ме дадете под
съд в сравнение с първото издание. Тук има и повече междупоколенчески
разговор. Децата от новия век се срещат със старата школа и обратно, тъй
като се търсят допирни точки.

10
 Отказ от отговорност

Четенето на тази книга по време на среща, когато от вас се очаква да

внимавате, не се препоръчва, защото смехът може да бъде основание за
уволнение. (Може да се смеете и на себе си, но вашият невеж И-шеф не ще
може да знае разликата.) Четенето на тази книга по време на встъпителни
речи, проповеди или погребения също не се препоръчва, ако искате някога
вашите съпрузи или деца да си говорят с вас отново. Бъдете внимателни,
когато четете тази книга по време на полет. Сега много пилоти носят оръжие.
Ако имате достатъчно късмет, че да не ви прострелят, може все пак да
привлечете вниманието на местните власти, които да ви задържат за 72 часа
в града, за където пътувате. Рисковете на купувача.
Може би някога ще ви се предостави възможност да работите с наставник
обучител (коуч) или в уъркшоп, където да размените ролите си с шефа си, да
се поставите в неговата ситуация и така да откриете трудни истини за него и
за самите вас. Вярвате или не, но и тази книга ще предизвика подобен взрив,
както прочетете това ново издание. Може би ще ви се прииска да ме халосате
с бухалката на шефа. Или както героя на Джон Наш във филма от 2001 г.
„Красив ум“ каза: „Няма смисъл да си луд, ако не можеш поне да се
позабавляваш“.
Ако проявявате интерес – добре дошли сте да се свържете с мен на
www.howtoworkforanidiot.com и да намерите там отдушник за вашия шеф
Идиот, да номинирате Идиот на месеца или дори да си излеете гнева за тази
книга. Ако решите да започнете да се оплаквате, все пак се съмнявам, че ще
ми кажете нещо ново, което аз вече да не съм чувал. Писането на тази книга
не е първата грешка, която някога съм правил.
Четете бавно, сдъвчете добре съдържанието и го преглътнете внимателно.

11
 1. Изповеди на възстановяващия се идиот

Това не е бизнес басня с участието и подвизите на Бари, Лари, Фредерика

или Фердинанд, разказваща за това как те се движат в коварните води на
лидерството или как култивират перфектен високоефективен отбор.
Купчината от басни, която се е натрупала от бизнес издания е забележителна.
Басните и притчите са божествени инструменти за обучение и са били
изключително полезни за много хора. Аз може също да се опитам да напиша
една в следващата ми книга. Въпреки това, „Как да работите за шеф Идиот“
е навременно и изразително предупреждение, което иска да достигне до
хората, стоящи от външната страна на перваза на прозореца, готови да скочат
и да причинят смъртта си, защото смятат, че техният живот в офиса е
измислен само за да се събудят един ден и да открият, че са гледали през
грешен обектив. За тях мисълта да вършат тази работа за този шеф Идиот
през останалата част от кариерата им е като да се взират в бездната.
Безнадеждно.
Това бях и аз през по-голямата част от професионалния ми живот и ако все
още си мислите, че началникът ви е единственият виновник за мизерията и
нещастието в живота ви, то може би причината за това положение се крие в
самите вас. Акцентирам върху „професионалния живот“, защото всичко
останало е почти изцяло разгледано в книгата „Как да живеем с Идиот“; в
по-голямата част все същите принципи и правила за участие, само че
различно място, определени очаквания и параметри на поведение.
Това е книга и за мен, и за вас. В нея става дума за реални въпроси и
истински хора. Става въпрос за това да си жив срещу това да си умрял. По-
специално, това е книга за живите мъртви, които са мъртви, за радостта,
която някога са откривали в работата си, но все пак се появяват отново в
офиса всеки ден и си прибират заплатата в края на месеца. Тази книга е и за
хората, които са толкова ядосани от това, което възприемат като неуспехи на
шефа си, че са мъртви за много хора и неща около себе си, които би трябвало
да ги карат да се чувстват живи и енергични. Гневът е толкова огромен
фактор в недоволството на работното място, че съм посветил последната

12
глава от книгата на темата и то със заглавие „Пренастройване на очакванията
и пренасочване на гнева“.
Има точно определена точка на удара, когато нашата лодка с очаквания за
това как нашият началник трябва да се отнася с търпи крушение и се
разцепва в скалите на реалността. Така че повече от всичко вие сте на път да
прочетете как да вървите напред и да се справите в скалите на реалността и
как да се придвижите без поражения отново на безопасно място.
Обещанието на тази книга е, че и аз, и вие можете да живеете живота си, да
развивате кариерата си и работата, която вършите, с чувството на мир и
доволство, което идва от приемането и майсторството да се справите с
картите, които са ви се паднали. Доброто изиграване на ръката изисква
владеене на играта; майсторство и достойнство, което не включва оплакване,
мърморене, негодувание и скръцне със зъби, докато отчаяно се надявате
някой или нещо да промени на правилата във ваша полза, за да останете в
играта.
Правилата са си правилата. Ако можех да ги променям, вече да го бях
направил хиляда пъти. Променям само онези, които мога. Но човешкото
поведение си е човешко поведение и ролята на работата по същество остава
непроменена, откакто Адам и Ева отхапаха повече, отколкото биха могли да
сдъвчат, и след това трябваше да се облекат, да излязат и да получат реални
работни места. Тя се опитва ви подаде юздите, така че да заемете мястото си
в професионалния свят, но не такова, каквото то е, а каквото искаме да бъде,
което вкарва повечето от нас в беда.
Това не значи, че нашите кариери са безнадеждни. Напротив, има повод за
радост и надежда за по-добро бъдеще. Докато се придържаме плътно към
усуканото, изкривено и разместено възприемане на работните ни
отношения, тъй като чувстваме, че те стоят по този начин, ние по същество
анулираме радостните моменти и гасим свещта на надеждата. Както Теодор
Рузвелт казва, важно е да започнем оттам, откъдето сме, използвайки това,
което имаме, и правейки това, което можем.

Тирада за реалността

Стъпка номер едно е да бъдем наясно как условия на човешката ситуация

въздействат върху условията на труд. Тя започва с възприемането на идеята,
13
че може да има и друго обяснение, освен това, което се опитваме да наложим
върху света. Представете си го. Има и други начини да се захванем с работата
и други функциониращи отношения на работното място, от тези, за които
самите ние сме били женени през всички тези години. Освен това,
съществува и по-голяма истина, управлявана от Висшата сила, която се
опитва да ни примами, или казано по друг начин да ни убеди, да се
имплантира в съзнанието ни от дълго, дълго време. Нашата Висша сила знае,
че да сме абонирани за реалността е в индивидуален и общ интерес за всички
нас. В крайна сметка се надяваме, че ще упражняваме нашата скъпоценна
свободна воля, за да изключим отричането и да се присъединим към
светлината на реалността.
Ако приличате на мен, то сигурно сте се опитвали да подобрите световния
рекорд по упоритост, докато сте оказвали съпротива на мъдростта, която
Висшата сила се е опитвала да ви предаде. Като изпълнителен треньор аз
правя всичко възможно, за да избегна налагането на своето невежество
върху клиентите ми, защото това не е удачен подход за подпомагане на
някого, който иска да реши проблемите си или да преодолее лични и
професионални предизвикателства. Вместо това, аз правя всичко по силите
си просто да създам безопасна среда, в която моите клиенти да имат достъп
до мъдростта, която самите те вече притежават или да се изправят лице в
лице с тази по-голяма истина. Когато клиентите ми позволяват, аз се опитвам
да улесня чрез задаването на силни въпроси корелацията между това, което
работи най-добре за тях, и това, което работи най-добре за фирмата им. С
две думи, аз се опитвам да направя така, че това, което хората правят най-
добре да съответства на онова, от което организациите им се нуждаят най-
много. Здравословното партньорство между работодателя и служителите и
между шефа и подчинените е нирвана за отделния индивид и лицето, за
което той или тя работи.
Но това не е лесно. Отношенията, които си струват никога не са лесни,
освен може би в етапа на медения месец, когато реалността е изтикана
надалеч. Когато обаче се стигне до точката, когато трябва да свалите
розовите очила, кошът за пране започва да се пълни с мръсни чорапи и бельо,
нереалистичнооптимистичните първоначални очаквания между хората и в
лично, и в професионално отношение започват да ни заливат като мътни
води. Преди дори да го разберете, досега хармоничните лични или служебни
14
взаимоотношения са се превърнали в перфектната буря и шансовете да
оцелеем след бурята напълно непокътнати са малки или не съществуват. По-
вероятно е бурята да ви промени завинаги. Може да излезе оттам насинени,
очукани, и най-лошото от всичко, ще се превърнете в цинични и вечно
сърдити хора, защото вашите веднъж зададени високи очаквания за
перфектна кариера са потънали на дъното на морето заедно с квадратните
гащи на Спондж Боб.
Необходими са двама, за да танцувате със звездите. Това означава, че е
необходима една звезда плюс един реален танцьор, за да се състои танцът.
Никой не танцува сам. В нашата книга „Менторска връзка“ Пол Дж. Корел
и аз вече писахме за индивида във висша позиция, който бива обучаван, и
организацията, която спонсорира обучението като клиент. Това е неразделна
част от концепцията на Пол за контекстно менторство. По същия начин,
когато учех магистърска степен върху брака и семейната терапия в Pacific
University в Азуза, аз научих, че съпругът, който влиза в клиниката всъщност
не е моят клиент. Нито неговата съпруга. Това е връзка между тях – брака
им, него в действителност лекувам аз.
Както ще видите, нападките към шефа са едни от най-традиционните и
удовлетворяващи индулгенции за много от нас, от които трябва да се
откажем, ако наистина се надяваме да се възстанови сравнително пълното
усещане за удовлетворение в работата, която вършим. Когато изпитваме
затруднение или прекъсване на връзката с личността, на която докладваме
по време на работа, универсалната идея да си го изкараме наум върху
началника не носи никакъв смисъл, не повече от този, който носи обратното
действие от страна на нашите мениджъри винаги, когато самите те са
нещастни. Необходими са двама души, за да предизвика разместване между
това, което вероятно са две противоположни групи от очаквания. Вярното
решение (напишете това върху дланта на ръката си и го носете винаги от
вътрешната страна на челото си) ще дойде само, когато се овладее
изкуството на приемането и признателността.
Всичко това звучи топло и приятно, нали? Забравете за това. Да се научите
как да работи с, за и около Идиоти изисква реална промяна в поведението от
ваша страна. Но опитът от това просветление не е необходимо да бъде
непременно лош. Просто попитайте моите читатели, които просто се
насладиха само на хумора в тази книга и я прочетоха като шега и които сега
15
ми пишат от цял свят и ми казват, че е трябвало да прилагат съветите ми,
независимо от това колко смешно са били поднесени, защото едва ли
„неочаквано“ са загубили своята работата. Някои от читателските ревютата
в Amazon.com отразяват най-добре това. Доколкото ми е известно „Как да
работим за Идиот“ попадна във всеки списък на бестселъри, в който можеше
да влезе. Хората харесаха хумора и хапливата сатира. Книгата намери изяви
в NBC , CNN, FOX, беше отразена в повече от 100 други телевизионни
интервюта, получи около половин страница в раздела за бизнес в неделния
„Ню Йорк Таймс“ и стана част от вицовата култура. Нийл Кавуто ме покани
в предаването си два пъти – така развеселен беше той от сатирата ми. Но
въпреки невероятната популярност, на която първото издание на тази книга
се радваше, хората твърде често пропускаха една твърде очевидна точка: да
се работи успешно за Идиот (или всеки друг шеф), не означава да си идиот.
Както можете да прочетете и в това ново издание, аз понякога ще се
обръщам към баналната идея да приемете детето в себе си. Вярно е, че
вътрешното дете е едно от нещата, които се усещат като докачлив и
бомбастичен жаргон от 80-те години. Но както и да е, аз както всички
останали, имам своя вътрешен Идиот, който опустошава кариерните ми
стремежи. Забравете моето вътрешно дете. Във всеки един момент от
кариерата ми, когато аз не се разбирах с шефа си или с колегите или с
подчинените ми, които ми докладваха, моят Вътрешен идиот неизменно
сваляше каишката си, игнорирайки всяка по-голяма истина или Висша сила,
като се опитваше да наложи това, което самият аз считах за своята суверенна,
неизменна и неподатлива на мъдростта на другите истина, при това с
катастрофални последици.
Искам прегърна вътрешния ми Идиот. Искам да го държа близо. Да го
държа здраво. Стиснете здраво врата му и го задушете. Не мисля, че минава
и ден без той да ме притеснява по един или друг начин. Гарантирам, че няма
и една седмица, в която той не заплашва приятелството или
взаимоотношения ми с клиент. Той е един гаден малък гаргойл. И знае
точния момент, обикновено когато съм под стрес, изпитвам тревожност или
съм уплашен, за да подаде грозната си глава и да прогърми с някаква
лунатична забележка. Ако ме хванете по време на среща да дърдоря като
идиот, да казвам неща, които по-късно ще ми се иска никога да не съм
изрекъл, това е моето малко аз, моят Вътрешен идиот, който се е измъкнал
16
от клетката си и се опитва да ми помогне по неговия начин за излизане от
напрегната ситуация. Просто намерете нещо, с което да ни уцелите – мен и
моето идиотско Алтер его. Това не означава, че аз подкрепям насилието;
всъщност наистина не мога да направя много повече, освен да се пошегувам
с моя Вътрешен идиот, защото насилието срещу него ще бъде насилие срещу
мен. Просто трябва да го накарам да се почувства съпричастен, сигурен и
уверен. Тогава и само тогава ще той ще има основание да се държи добре.
Нещо като вашия шеф Идиот, нали?

Не е нужно да казвам тези неща като притча или басня. Несъмнено е, че

истината е трудна за преглъщане, когато е изречена направо, но ние можем
да се движим стъпка по стъпка, да дъвчем внимателно и добре, преди да
преминем към следващата хапка. В живота реалните бизнес сценарии са
достатъчно луди, без да им добавяме художествена измислица. Като казах,
че, все пак, има някои създадени по действителни случаи герои в книгата, а
други са измислени за преодоляване на пропуските в иначе фактически

17
вярната история. Така че ме махнете от списъка на всесилните и
високопоставените. Аз съм просто един автор, корпоративен обучител и
наставник, който контролира изпълнителската треньорска практика в
„Партньори в човешките ресурси“ в Ню Йорк. Но трябва да обърна внимание
на силно завладяващ и подлежащ на трансформация въпрос. Така че
затегнете коланите. Моят Вътрешен идиот е реален. Вашите също са. Те не
биха могли да се държат прилично по време на пътуването, което ние сме на
път да поемем.

Oпознай себе си

Авторът Джон Ървинг съветва начинаещите писатели да пишат за това,

което знаят. Аз публикувах пет бизнес книги преди да разбера, че трябва да
пиша, ръководейки се от личната ми кота нула. Това беше преди повече от
10 книги / нови издания.
Сега, както и тогава, стоящ в купчината отломки, която някога е била
стъклена къща, все още не мога да си спомня кой хвърли първия камък.
Може би бях аз. А може би не. Това няма значение. Хвърлянето на камъни
беше толкова мащабно, че забравих защо изобщо са били хвърлени. О, да!
Спомням си. Аз сочех с пръст към другите и ги обвинявах за неща, за които
аз съм също толкова, ако не и повече, виновен. На всеки камък, който
хвърлех, друг още по-голям се връщаше назад към мен. Почувствах се прав
в своите обвинения и жертва на критиките на другите. Това дойде естествено
и аз се усетих праведен. Да ги приема изглеждаше неестествено и
несправедливо. Само защото бях живял в стъклена къща, не означаваше, че
искам другите да виждат през мен. Нали?

Моята къща е и твоя къща

Възможно ли е да се живее в стъклена къща? Възможно ли е да обвинявате

шефа си Идиот за неща, за които можете също толкова лесно да съдите себе
си? Това не са лесни въпроси. Това не са и въпросите, които обикновено се
питаме. Това е и причината аз да ви питам сега. Нещата, които ни дразнят в
другите, често са същите досадни характеристики, които самите ние
притежаваме. Нашите собствени недостатъци са дразнещи, когато те се

18
показват в думите и действията на някой друг, и са почти неописуемо
нетърпими, когато проличават в думите и действията на някого с власт и
сила над нас.
Сега, след като къщата ми от стъкло е разбита, аз съм в състояние да пиша
за фалшивата увереност, фалшивата сигурност и фалшивата гордост. Аз ги
познавам. Някъде в началото жиците ми бяха дали накъсо. Ако не е било при
раждането, то скоро след това. Природата ли е виновна или възпитанието?
Генетиката или заобикалящата среда? Няма значение. Сега всеки ден се моля
за спокойствието да приема природата си и смелост, за да променя навиците
си. Като пасторът Райнхолд Нибур твърди, мъдростта е способността да се
прави разлика между двете. Всичко друго настрана, но съм малко смутен и
учуден, че никой ми беше обяснил тази разлика, докато вече не бях объркал
по-голямата част от живота ми. Но това също е обвинение. Това е все едно
да се наведа и да взема още един камък.

Не ставайте жертва на собствените си импулси

Когато мислите за думата импулс, сещате ли се за коня на Рой Роджърс,

или за това събитие или момент в живота ви, когато враждебността и
негодуванието ви са били готови да се взривят, експлодирайки и заливайки
стените на конферентната зала с всички възможни видове токсична мъртва
органична материя? Кой или какво дърпа спусъка ви, или какво има
способността да ви изкарва извън равновесие? Ако спрете и помислите за
вашите домашни разстройства, идеосинкразии или другите неща, които ви
докарват дискомфорт, вече всъщност си съставяте списък на личните
проблеми, с които трябва да се справите. Това е особено вярно по отношение
на професиoналните ви дела. Шансовете ви да попречите на хората с
властови позиции да ви изкарат от кожата клонят към нула. Нещата, които
другите хора правят и казват обикновено са извън възможностите ви да
контролирате или да промените.
От друга страна контролът, по отношение на вашите собствени реакции е
изцяло във ваши ръце, като по този начин намалявате вероятността И-шефът
или колегите ви да ви разстроят. Това упражняване на контрол върху самите
вас ще промени напълно динамиката в служебните ви отношения.
Съзнателното обезоръжаване на собствените ви импулси е най-добрият
19
начин да изградите имунитет срещу стреса, напрежението и тревожността.
Вие пак ще изпитате стрес, напрежение и тревожност, но те вече няма да
изяждат закуската ви. Защо трябва да ти пука колко власт има Идиотът, след
като той или тя не може да я използва, за да ви дразни? Намаляването на
способността на И-шефа да ви дразни, независимо дали той или тя прави
това волно или неволно, е огромна, смея да кажа феноменална, форма на
самостоятелност. И, както и собственото ви достойнство, никой не може ви
я отнеме.

Справете се с този, който натиска спусъка

– Името ми е Джон и аз съм идиот. – казвам това групата в голямата стая

в мазето на църквата ни всяка сряда вечерта в 19:00.
– Здравей, Джон. – припяват другите в отговор между потракванията на
чашите с кафе.
Някои го казват ясно сякаш за да ме посрещнат. Други мънкат сякаш това
да говориш неразбираемо ще прикрие факта, че си там.
– Мислех, че стъклената ми къща е идеалното място за живеене –
продължавам аз.
– Говори по-високо – каза един мърморещите изведнъж много ясно. – Не
можем да те чуем!
Недоволен от прекъсването, инстинктът ми казва да го атакувам с токсична
смес от сарказъм и намеци, които да поставят под съмнение
интелигентността му, да го подразня.
Така правим най-често, поне онези от нас, които считат себе си за
суперинтелигентни, обитаващи орбита високо над глупостта. Ние оспорваме
интелигентността на другите, най-вече след като самите ние сме били
хванати да правим нещо глупаво. Но това би бил отговорът на моята болест.
Ето защо процесът, през който преминавам, се нарича възстановяване. Сега
поне мога да се спра, преди да посегна към камъка. Поне през повечето
време.
Аз все още инстинктивно се навеждам, за да сграбча камък и да
формулирам въпрос-отровна стрела, като например: „Май някой е забравил
да изпие лекарствата си тази сутрин?“ Но сега мога да си възвърна контрола,
преди да отворя устата си. В този момент, когато камъкът щеше да е на път
20
към своята цел, изливащият се над мен киселинен дъжд, разяждаше моите
собствени претенции. Аз бях мънкал. Признавам се за виновен. Ако съм на
среща на Възстановяващите се идиоти, опитвайки се да намеря пътя отвъд
мислите и поведението, които са държали в затвора си моя личен и
професионален потенциал през всички тези години, защо съм мънкал?
Киселината прогаря още един слой от мен и аз решавам да споделя моя поток
от мисли с групата.
– Научих, че да се живее в стъклена къща не е добра идея, ако си решил
да хвърляш камъни.
– Колко оригинално! – казва господин Мърморко полугласно.
Аз бързо взимам друг камък и се запасявам с допълнителен кислород, но
не за да се успокоя, а за да имам достатъчно въздух, за да постигана
максимална сила на звука. Това е в момента, когато забелязвам, че
останалите са се втренчили в него.
– Не се прекъсвайте – кара се една жена. – Знаете правилата.
„Да“, мисля си. „Така е, както каза тя.“ Чувствам облекчение, утеха и
защита. Някой ме защити. Някой го е грижа. Незабавно гневът започва да се
оттича от тялото ми и аз чувствам дори мъничко състрадание към г-н
Мърморко. Той рязко потъва в металния си сгъваем стол и хваща за ръба
стиропорната си чаша с кафе. Когато чувствам, че някой е на моя страна и се
грижи за моето право да заема място във вселената, токсичните ми мисли се
разсейват и на тяхно място са се появява любопитство за това как другите са
станали това, което са. Аз дори започвам да се чудя как самият аз съм станал
такъв, какъвто съм.
Вашият шеф Идиот трябва да чувства, че някой е на негова страна, в
неговата част от игралното поле, да чувства, че има гръб. Никога не
забравяйте, че както вие, така и вашият шеф Идиот сте човешки същества.
Той ще има същите основни реакции и чувства спрямо определени ситуации,
които и вие имате. Това е важно, защото, когато смятате, че сте без подкрепа
или дори под вражески огън, вие сте склонни да станете по-подозрителни,
по-агресивни и да се борите с повече хъс. Вашият шеф Идиот прави същото.
Намерете начини да подкрепите вашия шеф Идиот, особено когато е
несигурен или обладано от съмнения. Когато го направите, той ще се
почувства като мен, когато жената се опълчи на заядливеца. Имах нов най-
добър приятел. Припомнете си как сте се почувствали последния път, когато
21
някой се застъпи за вас. Можете да породите същото чувство от страна на
шефа към себе си. Опитайте това и почувствайте как напрежението се
изпарява. Изпратете му окуражаващ имейл, споделяйки как сте си
помислили колко добре се справя в дадена ситуация. Дръжте всичко в
контекста на целите и задачите на отдела ви, така че да не звучи захаросано.

Четирите убийци на отношенията

Четирите убиеца на отношенията са злепоставяне на шефа, обвиняване на

шефа, препирни с шефа или натопяване на шефа. Най-добре да ги
изоставите, ако искате да комуникирате добре с вашия И-шеф. Прилагането
на тези четири типа поведение към шефа ви може да бъде забавно и в крайна
сметка по-справедливо с оглед на всички онези случаи, в които ви е обиждал
или карал да страдате. Но в крайна сметка вие ще бъдете този, който ще бъде
ужилен. Буквално и преносно. Тук трябва да отложите удовлетворението си.
Заменете тези справедливо възмутени фантазии, в които размахвате меча на
справедливостта с добър план как да създадете и поддържате подходящи
отношения, в които да можете да плавате спокойно, независимо на какви
тропически бури ще ви подложи началникът ви.

Убиец 1: Злепоставяне на шефа

Много хора са приучени от ранна детска възраст да ненавиждат и да не се

поддават на властта. Бъдете честни: Родителите на колко от вас наистина са
ги научили, че великодушието, толерантността и уважението към властта са
положителни качества? Дори ако са ви казвали подобни неща, те самите
придържали ли са се към тях? Или спречкването с шефа се пренасяше на
масата за вечеря? Съществувал ли е скрит подтекст на отмъщение и
революция, който никога не е бил изречен на глас, но въпреки това е бил
ясен за всички?
Ние сме общество, което превръща песни като „Вземете тази работа и си я
заврете…“ в легендарни хитове. Колко добре би се продала песен,
озаглавена „Обичам работата си и аз ще направя всичко, за да я запазя“? Как
ще достигне тя до сърцата на подтиснатите и тормозени служители? Без

22
значение какъв цвят е яката ви (тези, които все още носят яки), ние носим в
себе си бунт, който се проявява от време на време в масовата култура под
формата на филм като „Офис треска“, телевизионни сериали като „Офисът“,
или комикси като „Дилбърт“. Ако това не беше вярно, вече би трябвало да
сте върнали тази книга обратно на рафта или да сте я пуснали за продажба в
eBay.
Никога участвайте в разговор, който шефът ви неочаквано може да чуе и
да ви се наложи да се справяте с контрол на щетите. Когато се окажете
въвлечени в тема за злепоставяне на приятели, семейство, колеги или
напълно непознати, обърнете се на 180 градуса и се отдалечете от това място
на злото възможно най-бързо. Пазете себе си и репутацията си нависоко
чрез:
1. Промяна на темата от шефа към най-голямото предизвикателство, пред
което сте изправени на пазара. Лесно е да попаднете в плен на навика за
злословенето по адрес на шефа, вместо да бъдете нащрек за това кой става
от леглото си всяка сутрин с упоритата идея да ви измести – вашата
конкуренция.
2. Качете играта на следващото ниво. Префокусирайте дискусията към
състоянието на вътрешния пазар в съотношение със световната икономика и
как най-добре да се плува в тези води, което е много по-важна тема с оглед
на дългосрочното ви бъдеще. С други думи, мислете мащабно.
3. Да си признаем, да се справим с повечето от аспектите на живота е
предизвикателство. Тази ситуация не е по-различна? Учтиво отхвърлете
възможността да злословите по адрес на шефа си (или на някой друг) като
кажете, че се придържате към един общ принцип в живота – да намирате
начини, по които всеки може да спечели. След това завъртете разговора към
някой друг, който участва в него.

Това е огледало, а не прозорец

Преди да прекрача разделителната линия между активната идиотия и

възстановяването, не разбирах, че да смятам другите хора за нескопосани
всъщност е самообвинителен акт. Не исках шефът ми задължително да спре
да бъде Идиот: Исках да бъде Алфа идиот. Аз не исках да го спра да ми се
23
противопоставя безнаказано: Мечтаех за силата да се противопоставям на
него и на другите безнаказано. Аз не бях на мисия за създаване на любезно,
спокойно работно място: Желаех да направя живота на другите хора
нещастен.
Когато най-накрая разбрах, че другите могат да видят Идиота, който бях (и
все още съм), аз се почувствах гол. Още по-лошо, имах чувството, че съм бил
гол през по-голямата част от живота си, без да го зная. Това е срамно, но
какво мога да направя сега? Да се почувствам удобно с голотата си,
предполагам. Това или да си наглася за целта няколко смокинови листа.
Изграждането на нова стъклена къща с по-дебели стени няма да ми помогне.
Винаги ще има по-големи, по-тежки камъни, които да ги разбият.
Сега мога да пиша за това какво е да си Идиот от позицията на знанията,
както предлага Джон Ървинг, защото паднах в капана. По-точно, аз съкратих
пътя си към крайната идиотия, като следвах своите най-добри намерения, за
да успея. По онова време успехът за мен означаваше свободата да правя
каквото си искам, когато искам, както и да разполагам с неограничени
ресурси. Освен това исках пълна анонимност и независимост, без да дължа
отчети за нищо, което избирах да направя и исках всичко това да се случи,
без дори да си помръдна пръста. Исках да бъда хибрид между Уилям
Рандолф Хърст, Хауърд Хюз, Доналд Тръмп и всички от семейство Кенеди.
Направи ме принц Чарлз, моля! Или поне Марк Зъкърбърг, който написа
кода на щастието си с Facebook. В дъното на сърцето ми аз дори не искам да
правя подобни неща. Искам натрупам голямо богатство по старомодния
начин – чрез наследяване. Дай ми пословичната сребърна лъжичка. Опа,
твърде късно е…
Само защото аз съм Възстановяващ се шеф Идиот, не означава, че все още
не искам тайно всички тези неща. Сирените не спират да пеят, а аз никога не
спирам да фантазирам. Това, което се променя, е отношението ми към
обектите на желанието ми и условията, при които искам да живея и работя.
Сега мога да приема, че никога няма да живея като всички гореспоменати,
родените със сребърни лъжици в уста, и че тази книга никога няма да ме
постави в лигата на Зукърбърг. Независимо от това, мога да бъда благодарен
за нещата, които имам. Ако някога постигна нещо, което все пак е близо до
финансовото състояние, на което тези момчета се радват, това ще бъде
следствие от моите усилия и благодатта на Висшата сила. Винаги мога да
24
спечеля от лотарията. Но тези желания са само симптоми на моето
заболяване, което атакува отново. Като възстановяващ се Идиот, аз живея
по-щастлив, по-спокоен и по-доволен живот. Въпреки че позволих на
миналото си да се обърка толкова, аз все още имам време да живея дълъг и
просветен живот.

Идиоти, идиоти навсякъде и никоя мисъл не си струва да бъде

запомнена

Част от дългия и просветен живот е да се приеме, че винаги ще има 1.)

Идиоти 2.) Възстановяващи се идиоти като мен, и 3.) тези, които живеят, без
да обръщат внимание на факта, че са Идиоти. Идиотизмът понякога се
определя като състояние на постоянна глупост. Не съм съгласен с това
твърдение. Като Възстановяващ се идиот, аз знам, че винаги ще бъда уязвим
на глупави мисли, глупави думи и глупави дела. Но поне мога да намаля
честотата на тяхната поява. Това може да звучи глупаво, но чрез благодатта
на моята Висша сила, аз съм живял досега през целия си живот, въпреки
идиотията си. Мога да упражнявам контрол, да свеждам до минимум
инвалидизиращите ефекти на тъпотата и да бъда по-малко досаден за
другите или обратното – самият аз раздразнен от тях.
Можете да гледате Джим Кери и Джеф Даниелс, играещи идиоти във филма
като „От глупав по-глупав“ и да се смеете. Същото важи и за Оуен Уилсън и
Джейсън Съдейкис в „Ергени за седмица“ или за Джак Блек в „Година
първа“. Но когато от глупав по-глупав ръководи организация, корпорация
или правителствена агенция, това вече не е смешно. Грозната истина е, че
активните Идиоти дебнат навсякъде около нас. Пипалата на тяхната глупост
достигат дълбоко в живота на милиони. Тяхната сила е привидно без
граници. За щастие, те до голяма степен не са наясно колко власт имат. Ако
шефовете Идиоти са наясно колко много куршуми имат в пълнителя си,
нещата наистина щяха да станат страшни. Защо глупостта има такава сила?
Отговорът ще се разстила пред вас като червен килим, докато четете нататък
в книгата. Твърде дълъг е, за да бъде разкрит в едно изречение или умна
фраза. Контекстите трябва да бъдат построени. Парадигмите трябва да бъде
изведени. Мислите трябва да бъдат извадени от кутията.

25
 Убиец 2: Обвиняване на шефа

Кой не е обвинявал шефа си за провал, който реално е негов? Да, аз също

вдигам ръката си. Трябва да носим отговорност и да приемаме вината, когато
тя е наша (тук се преглъща трудно), а и много пъти, когато го не е. Пол
Вацлавик написа една велика книга, озаглавена „Прагматиката на човешкото
общуване“. Неговата теза е, че: „Не може да не комуникирате“ Това умно
използване на двойно отрицание извежда посланието, че прехвърлянето на
вината от ваша страна по време на работа изпраща силното послание, че вие
нямате интерес да сте част от екипа, част от решението или част от бъдещето
на компанията. Не забравяйте, че всичко, което казвате или правите,
понякога дори нещата, които просто мислите, говорят много за вас. Всеки,
когото срещнете лично, по телефона, онлайн, където или както се случи това,
ще разбере това, което изпращате като послание по свой собствен, уникален
начин. Всичко, което правите, отпраща послание.
Ако сте или когато сте изкушени да прехвърлите отговорността на шефа
си, за да избегнете опетняването на собствената си репутация, помислете за
това в по-широк план. Независимо от некадърността на началника ви, вие
сте част от екип. Много е вероятно кахуните (Кахуна – дума с хавайски
произход, която означава жрец, магьосник, върховен вожд и специалист във
всяка професия. ) във вашата организационна хранителна верига да ви
идентифицират като член на „[вмъкнете името на мениджъра си] отбор.“ Те
няма да ви видят като невинен свидетел, ако отборът ви се провали, така че
погледнете на отговорността като усилие на екипа.
Няколко очевидните факти за обвиняването на шефа:
1. Уличавате самите себе си като обвинявате другите за проблемите. Защо
трябва да го правите? Сочейки с пръст към шефа си, предизвиквате поне три
пръста, сочещи обвинително обратно към самия вас.
2. Всеки път, когато има отговорност, я приемайте като възможност.
Кажете: „Аз ще поема отговорността за моето участие в това.“ Или: „Аз ще
бъда отговорен за тази или онази част от програмата“. Така вие изпращате
солидно съобщение, че няма да прецакате екипа си заради дребнавост и
отмъстителност. По този начин вие инвестирате в успеха си, а и в успеха на
всички.

26
 3. Обвинението се отнася до човека, а не до проблема. Когато започне
търсенето на изкупителна жертва, целете се високо и се стремете бързо да
върнете разговора обратно към проблема, който се опитвате да решите.
Какво е по-важно на дневен ред и как да се справите с него, за да получите
по-добри резултати следващия път? Ако не е станало ясно досега, според
Джон Хувър всичко зависи от фокусирането върху решенията и от
праволинейното разграничение от обвиненията и личностните спорове
възможно най-бързо, преди да ни е засмукала черната дупка на обвинението.

Космическите въпроси

Всички ние, които искаме да обезопасим Вселената срещу Идиотите,

трябва да обещаем, че ще се молим усърдно. В допълнение към грижите и
храненето на моите по-добри ангели, имам списък с въпроси към Бога, който
ако не отговори на молитвите ми, ще се надявам да ми отговори, когато го
срещнем. Предлагам ви да подготвите свои въпроси. Колкото по-бързо
получим отговори от Всемогъщия, толкова по-скоро ще знаем, че задаваме
правилните въпроси и толкова по-скоро ще можем да започнем
изработването на устойчиви решения за пандемията от И-шефове. Тук съм
събрал няколко примерни въпроси, които да отправите към вашата Висша
сила:
• На първо място защо създаваш Идиоти?
• Защо трябва интелигентни хора да страдат от тревоги, страхове и
тревожност, докато Идиотите спят добре през нощта и се събуждат свежи?
• Защо държиш Идиотите в неведение за пораженията, които
причиняват?
• Каква е целта на това да има Идиоти?
• Как Идиотите се вписват в голямата картина?
Въпросът, който идва на ума на всеки работещ човек в целия свят, е: „Защо
Бог позволява на Идиотите да станат шефове?“ В един свят, в който
баскетболистите са платени повече от учените, търсещи лечение на рак
(дори само в колежанските спортове) и където хората се вълнуват какво
мислят холивудските актьори и мултимилионерите музиканти за световната
политика, фактът, че Идиоти стават началници изглежда като най-жестокия
номер от всички.
27
 Тестване на теорията

Можете да видите ясно защо трябва да се обърне внимание на такива

сериозни въпроси постепенно. Дори косатката Шаму (Шаму – косатка,
която живее в плен в развлекателния център „Морски свят“ в Сан Диего,
САЩ през 60-те години на ХХ в. Тя е четвъртата заловена косатка и
втората от женски пол. Името става много популярно и оттогава се
използва за много косатки в аквариуми из цяла Америка.) не може да
преглътне толкова много на една хапка. Важен първи въпрос, който може би
не искате си зададете, е „Аз Идиот ли съм?“ Следващият тест може да ви
помогне да определите дали не попадате в тази категория. Ако това ви кара
да сте твърде нервни, тоест да гледате на себе си като на потенциален тъпак,
продължете напред и използвайте теста, за да се оцените вашия шеф.
Отговорете на въпросите честно. Сами ще решите дали тестът е точен, след
като определите дали резултатите съвпадат с вашите предварителни
усещания.

Когато нещо се обърка в офиса аз:

а. Автоматично обвинявам някой друг.
б. Изоставям важна работа и се съсредоточавам върху ограничаване на
щетите.
в. Изпращам някой навън за пица.
г. Всички изброени.

Когато получа заповеди за намаляване на екипа си:

а. Проверявам средните резултати на всеки един в отдела
б. Съкращавам хората, които ме предизвикват най-много да мисля и
правя нововъведения.
в. Изпращам някой навън за пица.
г. Всички изброени.

Когато се получи нареждане за увеличаване на продуктивността аз:

а. Заплашвам с уволнение хората, които ме предизвикват най-много да
мисля и правят нововъведения.

28
 б. Започвам да правя списък на служителите, които са виновни за ниската
продуктивност.
в. Изпращам някой навън за пица.
г. Всички изброени.

Когато получа заповед да се намалят разходите аз:

а. Отменям коледното парти.
б. Принуждавам служителите си да се снабдяват сами с офис
консумативи.
в. Карам подчинените си да плащат за пиците, които си поръчват.
г. Всички изброени.

Когато ми е заръчано да възнаградя служителите си за добро

представяне:
а. Проверявам средните резултати на всеки един в отдела
б. Позволявам на служителите си да си поръчат допълнителни офис
консумативи.
в. Поръчвам допълнително пица.
г. Всички изброени.

Наистина не е нужно да продължаваме. Ако се опитате да попълните теста

имайки предвид себе си и хвърлите химикала в другия край на стаята, преди
да го завършите, все още има надежда. Ако сте направили теста с шефа си
наум, ето как да точкувате: Всеки (а) отговор носи една точка, всеки (б)
отговор е с две точки, всеки (в) отговор ви дава три точки и за всеки (г)
отговор получавате четири точки. Четири точки: просто глупав; пет до 12
точки: истински Идиот; От 13 до 19 точки: пълен Идиот; 20 точки: колосален
Идиот. Как се справи шефът ви?

Убиец 3: Препирни с шефа

Този тип отношения често е убийствен, защото много И-шефове са

легендарни с това, че взимат ужасяващо лоши решения и ви принуждават да
се съобразявате с тях или дори сами да им свършите мръсната работа. Ако
можете да повлияете на началника си вземе по-добро решение,
съсредоточете вашата енергия върху това. В главите по-нататък ще намерите
29
техники за оказване на влияние там, където властта ви е ограничена. Засега
свършете работата, която да представи ръководителя ви в най-добра
светлина.
Аз не твърдя и няма да убеждавам никого да повярва, че съпротивата е
безсмислена, особено когато се работи с некомпетентен шеф. Това би било
абдикация от контрола, който притежавате, за да направите информиран
избор по отношение на вашия живот и работа. Но от вас зависи да бъдете
разумни и да прецените кога е най-добре да се опъвате платната според
вятъра, да плувате към брега или да гребете срещу течението. Размерът на
риска, който сте готови да поемете е ваше решение. Никой не може да ви го
отнеме, както и вашето собствено достойнство.
Препирните с шефа ви означават да отстъпите от отговорност и да: 1.)
направете това, което се иска от вас и да забравете за него или 2.) не правите
това, което се иска от вас и забравете за него. Не, не искам да кажа, че трябва
буквално да успокоите топката и да бъдете пасивно-агресивен. Това, което
искам да кажа е, че не е добре да мънкате недоволно под носа си, да
мърморите, да се оплаквате или да наричате хора или идеи с обидни имена
или да влизате в безсмислени спорове. Когато откриете, че искате да бъдете
твърде критичен към шефа си, помислете пак. Както при обвиняването на
шефа, препирните ще ви изградят репутацията повече на раздразнителен,
отколкото на човек с градивни идеи и трезва преценка. Наистина ли е
толкова важно да спечелите одобрението на недоволните служители? Къде
искате да бъде поставена вашата снимка в речника – под рубрика
„раздразнение“ или под „добри идеи и трезва преценка“?
Няколко насоки, които да ви помогнат да се избегнете изкушението да се
заяждате:
1. Без значение какво сте помолени да направите, направете го с
достойнство. Аз не предполагам, че ще се разхождате и ще пеете „Най-
великата любов от всички“. Освен ако не искате, разбира се. Казвам само, че
дори и И-шефът ви да ви принуждава да правите някои скапани неща, това
не означава, че всичко трябва да се извърши по кофти начин. Каквото и да
правите, свършете го така, че да изпратите ясно послание кои сте вие.
2. Ако искате да спорите с шефа си за конкретното нещо, казвайте
пословичното „Да и“ вместо да започнете с „Да, но“ или просто обикновено
„Но ....“ Кажете: „Ако ще следваме този път, мисля, че трябва да си държим
30
очите отворени и да бъдем подготвени да сме гъвкави, каквито и неочаквани
отговори да получим.“ Добре, казахте го. Никой не може да спори с това.
Дръжте се стратегически и шефът ви ще се чувства все едно му пазите гърба.
3. Когато вашите колеги или подчинени се опитват да ви ангажират в
препирни или ви насърчават да се заяждате с началника си, насочете
разговора към по-висока цел, за която работите в момента. Кажете: „Знам,
знам...“ защото вие наистина знаете. Разбрахте ме. Но веднага след това
добавете „Проблемът, който имаме да решаваме тук е...“

Митът за имитацията
Повечето хора стават ръководители, без преди това да са получили
подобаващо обучение в областта на лидерството или преди да са житейски
готови за това. По тази причина Идиотите шефове често да имитират стила
и практиките на своите предшественици. По този начин и ние сме се учили
да бъдем родители, нали? Ние или правим това, което са правили нашите
родители, или правим точно обратното, нито едно от които не може да бъде
най-добрият избор. Тъй като на практика И-шефовете не са подготвени,
обучени или готови да приложат най-добрите практики на ефективно
лидерство, от вас зависи да ги обучите. Вие не можете да информирате
вашия И-шеф, че сте поели обучението му. Това е вашата малка тайна.
Просто подгответе план за обучение и бъдете последователни.
Представете си, че сте криминален детектив. Наблюдавайте какви снимки
държи вашият И-шеф на стените на кабинета си и какви артефакти показва
гордо из офиса. Какви животни са изобразени на стенния му календар? Чуйте
думите и фразите, които той използва. Вашият И-шеф грамотен ли е? Може
ли да работи на компютър? Може ли да сглоби компютър? Може ли да
напише софтуер? Може ли да изпише правилно думата софтуер? Детето на
снимката на бюрото му не е ли неописуемо грозно? Можете ли да се
насилите да направите комплимент на И-шефа за всички неща, които той
притежава и очевидно толкова цени, включително (не толкова сладкото)
дете, което само една майка би могла да обича? Бъдете търпеливи. Това няма
да се случи за една нощ. Ако не друго, поне ще ви даде нещо, което да
изследвате и очаквате с нетърпение по време на работа. Можете също така
да се чувствате доволни, че подобрявате работната среда за всички ваши

31
колеги. Не се чувствайте подли или виновни за подобряването на връзката
между вас и вашия шеф. Тук става дума за оцеляване. Мислете за себе си
като за мисионер на некомпетентни. Вие чистите водата в аквариума за
доброто на всяка една риба, която плува вътре. Вие сте един от добрите.

Неизреченото правило на успеха на работното

Място: ти не си невидим

Не забравяйте, че вие никога не спирате да комуникирате. И сте

наблюдавани по-често, отколкото си представяте. Това неизречено правило
на успеха на работното място изумява повечето хора, когато го научат за
първи път, защото изглежда толкова очевидно. Вашето бъдеще ще се
определя в разговори, които ще се проведат, докато вие не сте наоколо.
Решенията за това дали можете да получите повишение или бонус или не,
дали ще ви уволнят или отстранят, ще бъдат направени, когато не сте в
стаята, на голф игрището, в хотела, в ресторанта или някъде другаде. По
времето, когато някой седне срещу вас и ви го съобщи, решението вече ще е
отдавна взето и приключено. Ти и аз трябва да се научим не само как да
насочим предварително тези разговори, които се провеждат в отсъствието
ни към най-добрия възможен изход, но също така и да сме сигурни, че на
първо място изобщо ще бъдем тема на разговор.
Ако смятате, че сте невидими или игнорирани, най-вероятно онова, което
правите, да не е достатъчно впечатляващо или важно за колегите или
началниците ви. Но те просто се преструват, че вие не съществувате.
Изострете детективските си умения и проучете кои видове поведение
одобряват те и започнете да се държите по подобен начин. Като
изпълнителен директор на обученията, аз често изтъквам, че възприемането
на нечий метафоричен език, основни идеи в контекст, който смятате, че
резонира с този човек, и след това връщането им обратно към него с точните
думи, използвани на провела се преди две седмици среща ще произведе
почти незабавно положителни резултати във ваша полза. Дори и да не
планирате да променяте своя личен стил или трудови навици в дългосрочен
план, експериментът ще покаже, че това, което правите и казвате, бива
забелязвано по-често, отколкото си мислите.

32
 Удовлетворете хората и ще получите признание. Трябва да правите разлика
между положителното и отрицателното поведение, според вижданията на И-
шефа си. Прилагани в достатъчно количество, както положителните, така и
отрицателните действия ще ви направят напълно видими. Ако не
предизвиквате достатъчно внимание от страна на И-шефа, знайте, че каквото
и да правите, по някакъв начин попадате в мъртвата му зона. На началниците
Идиоти обикновено им липсва въображение или, ако го имат, виждат самите
себе си като по-велики и гениални, отколкото са в действителност. Този
проблем, както и липсата им на далновидност, с която те са известни,
означава, че корабът им ще потъне преди дори да осъзнаят, че са се ударили
в айсберг. Ако искате внимание, вие не само трябва да казвате или правите
неща, които предизвикват интерес в очите на Идиота, но също така трябва
да ги преувеличавате толкова, колкото е необходимо, така че той да не може
да не ги забележи. Ако се опитвате да впечатлите И-шефа си чрез поливане
на растенията из офиса, довлачете маркуча до асансьора. Ако ти искате той
да забележи, че чистите килима в офиса с прахосмукачка, премахнете
заглушителят й, така че шумът да оглуши хората два етажа по-долу; след
това направете няколко кръгчета около бюрото му.

Станете човек с влияние

Бившият изпълнителен директор на вече несъществуващата компания

„Мейтаг“ ми разказа, как не можел да си позволи да пие кафе по време на
работа, когато бил току-що нает млад мениджър, защото кабинетът му бил в
дъното на кабинета на големия шеф на компанията. За да стигне до
тоалетната, той е трябвало да мине през офиса му и не е искал внукът на
основателя (който беше президент по това време) да го види как прави
множество екскурзии до тоалетната. Така че се отказал от пиенето на кафе.
Колко далече сте готови да отидете, за да по добрите положението си?
Бившият любител на кафето се е опитвал да избегне правенето на лошо
впечатление. Аз предлагам и вие да развиете и използвате някои инженерни
тактики с оглед умишлено и систематично да създавате желаното
впечатление. Помислете за следното:

33
 • Ако сте готови да подпомогнете грижата за живота на офис растенията,
направете го, когато и където шефът ще ви види, но само ако това поведение
ще ви донесе позитиви очите на шефа си.
• Ако видите боклук на пода, вземете го. Никога не се знае кой ви гледа.
Ако имате шанс това да се случи в момент, когато и шефът ви присъства,
направете разумна и правдоподобна демонстрация. Не ходете на
прослушване за поддържаща роля, а демонстрирайте, че онова, което в
Дисни наричат „добро шоу“ е в кръвта ви.
• Ако възникне възможност да съдействате на началника си за нещо – от
носенето на тежка кутия до помощ при рестартиране на компютъра, любезно
предложете да помогнете. Не забравяйте, че убийците на отношения правят
точно обратното. Не се заяждайте, обвинявайте или противопоставяйте на
шефа си.
• Носете понички от време на време. Когато го направите, не ги
оставяйте просто до кафе машината. Наминете покрай кабинета на шефа,
покажете кутия и кажете: „Изберете си първи, преди останалите да ги
разграбят.“
• Ако шефът ви демонстрира безсилие в ситуация, към която можете да
допринесете с разумно решение, предложете да помогнете. Не се дръжте
натрапчиво, така че да засилите неувереността му – правете предложения
под формата на въпроси: „Ще помогне ли, ако ...?“ или „Какво би станало,
ако се опитаме да...?“
• Във всичко и по всяко време бъдете положителни. Не се натягайте
прекомерно, защото ще подразните останали-
те. Дръжте се позитивно. Това означава да намерите начини да се
сработвате с трудни хора, да посрещнете изискванията на ръководителя си с
поведение, което казва „аз мога да се справя“ и да се уверите, че той знае, че
сте отборен играч.
• Отивайте на работа по-рано и оставайте до по-късно. Ако пък не искате
вашето семейство и личен живот да страдат от това, небрежно вмъкнете в
разговора, че сте работили по дадено предложение у дома снощи до късно
или сте станали рано, за да работите по него, преди да дойдете в офиса.
За вашият успех при работа с трудни колеги и трудни началници всичко се
свежда до отношението – вашето собствено.

34
 – Но, д-р Хувър – ще възразите вие – Аз имам сериозни проблеми и имам
нужда от сериозни решения!
Съгласен съм. Аз съм бил там, направих това и мога да го докажа.
Независимо колко нещастен сте в ситуацията, решението на ситуацията
започва в главата ви и е във ваши ръце да го реализирате. Направете си
брейнсторминг как можете да окажете положително влияние в работата. Но,
както каза Джак Уелч, важно е и да се забавлявайте.
Ако мислите, че звучи несериозно да почиствате кафемашината, докато
шефът ви ви наблюдава, или да му предложите поничките си, вие не
разбирате как функционира умът на началника ви. Хенри Форд казва, че е
готов да плати повече за един човек, който притежава способността да се
разбира с другите, отколкото за всяко друго качество в един мениджър. Ако
мислите, че замяната на негодуванието и враждебността с положително и
полезно поведение са работа за бойскаути, то вие не искате наистина да
подобрите вашата работна атмосфера (да се чете като: кариера). Няма по-
въздействащ начин да впечатлите ръководителя си от този да се покажете
като негов поддръжник. Няма нищо по-отвратително за един шеф от
клеветника или вечния критикар и мърморко. Дори Идиотът знае това.
Помислете за това логически. Вашият офис е това, което почиствате. Вие
се наслаждавате на тези растения, заедно с всички останали. А щастливият
шеф, независимо дали е Идиот или не е, е от ключово значение за всяка една
приятна работна среда. Бъдете честни и помислете реално за това. Вие
правите тези неща, независимо колко глупаво могат да ви звучат, и така
целенасочено променяте отношението към вас с цел подобряване на вашите
професионални работни условия. Не си ли струва?

Убиец 4: Натопяване на шефа

Изобличаването на шефа се е превърнало в национален спорт за много

хора. Някои хора са толкова заседнали в представите за шефа-като-враг,
независимо какъв е той или какви са обстоятелствата, че денят им не може
да завърши без едно добро ровене в личните работи на началника. Когато
вие и аз осъзнаем, че шефът е в клетка-капан между нас и проблемите, които
ние очакваме от него да разреши в наша полза, от една страна, и тези, които
стоят над него в организационната хранителна верига и проблемите, с които
35
те, от друга страна, очакват той да се справи – можем да започнем да
възприемаме нещата и по друг начин.
Първата посока е да прекарваме продуктивното си време по друг начин, а
не да измъчваме началника си, ръгайки го с пръчки през решетките на
клетката му. Разбира се, много малко хора биха направили това открито,
освен ако нямат железен колективен трудов договор. Макар не това да не е
начинът, по който той трябва да бъде използван. Разбира се, вие сте в
безопасност, ако ръководителят ви работи за чичо си Били, или, още по-
добре, за баща си. Ако „нито едно от горните“ се отнася за Вас, да
превръщате шефа си в стръв може да бъде рисковано. Другата посока е да
осъзнаете, че подобен натиск върху началника ви може да е възможност за
вас да му помогнете да облекчи напрежението си и да направите за него това,
което искате той да направи за вас. Макар че И-шефът ви вероятно няма да
спомогне за облекчаването на напрежението върху вас по начина, по който
вие го правите за него, не забравяйте, че вашите действия се следят
непрекъснато. Ако някога сте чели басните на Езоп, вероятно помните, че
Андрокъл спасява собствения си живот като премахва трън от лапата на
естествения си враг – лъвът. Ако сте били възпитани да вярвате, че шефът
ви е вашият естествен враг, можете да преобърнете посоката като
целенасочено и системно проявявате доброта и отзивчивост към него.
Твърде топло и уютно ли ви звучи? Опитайте се да го наречете хитър личен
интерес.
От друга страна, не „забравяйте“ да копирате важните имейли на началника
си, не „забравяйте“ да го поканите на правилните срещи и не се опитвайте
да го подминете относно важни детайли, свързани с бизнеса ви – само за да
го гледате как се гърчи, когато се нуждае от такава информация и не я е
получил, защото сте я прикрили. Хората, около които, мога да предположа,
че най-малко искате да бъдете, са онези, които по цял ден се подмазват на
шефа и махат тръни от лапата му непрекъснато. Дори да правят това обаче,
често след това се кикотят маниакално, тъй като тъкмо те са поставили
въпросните тръни на стратегическо място, за да са сигурни, че шефът ще се
набоде на тях. Когато изкушението да прецакате ръководителя си и да му
причините мъки е голямо, може би моментът е подходящ да обедините екипа
и така да позиционирате себе си като неформален лидер.

36
 • Ако стане ясно, че шефът ви работи с едната ръка, вързана зад гърба
му, имайте предвид, че той ще се радва на голямо съчувствие от хората на
неговото ниво в йерархията. Съществува симпатия на неговото собствено
равнище, която се различава спрямо изискванията на вашето собствено ниво.
Вашата реакция ще бъде видима за многобройна публика: хората от нивото
на шефа ви и неговите собствени началници, вашите колеги и вашите
подчинени. Уверете се, че поведението което имате за пред началника си е
същото, което показвате към други те, особено към вашите колеги и
подчинени.
• График на действията на добротата. Сериозно. Това е твърде важно, за
да се остави на случайността. Не чакайте подходящ момент – направете
нещо. И не говоря за кафе. Освен ако вие самите не искате това. Става дума
за мениджмънт в движение. Славата на Дейв Пакард от (Бил) Хюлет и
Пакард е базирана върху това разбиране. Ако шефът ви не го прави, отбийте
се вие при него и му занесете доклад за напредъка за нещо важно.
• Направете клетката на шефа ви е по-удобна за живеене, като
поддържате принципите си високи и личните си неща под контрол. Ако
знаете откъде идва стресът му, опитайте се да поемете някои от задачите, за
да облекчите част от напрежението върху него. Не всички, разбира се, вие
самите си имате достатъчно. Но понякога този жест е напълно достатъчен,
за да изпратите ясното послание, че сте „в играта“, а не „на скамейката“.
Дори може да е достатъчен, за да се насочи онези важни разговори, когато
не сте наоколо, в най-правилната за вас посока.

Генът на тъпотията

Бъдете внимателни с диагнозата Идиот. Понякога този, който изглежда

като Идиот е просто обикновен човек с идиосинкразии. Ние всички ги
имаме. Идиосинкразиите нарастват при изтощение и обезводняване. Ако
колегата ви пристигне в офиса, обут с различен на цвят чорапи на всеки крак,
той може да е гений, модел за подражание или просто далтонист. Най-
вероятно, разбира се е да е Идиот.
Глупостта е по-различна от алкохолизма, наркоманията или пушенето. Е,
може би не изцяло. Но това е друга тема. Аналогията, която съм на път да
направя е щедро заимствана от програмите за възстановяване в 12-стъпки.
37
Аз не се отнасям презрително към 12-стъпковата програма. Не забравяйте
къде прекарвам вечерите си в сряда. Въпросът е, че глупостта е толкова
вездесъща, колкото и кислорода. Ние нямаме контрол над глупостта на
другите. Ние не я причиняваме, не можем да я излекуваме и не можем да я
контролираме. Единствената глупост, с която можем да се справим, е нашата
собствена.

Стъпки за спиране на глупостта

Веднъж щом станете себесъзнателен, просветен, трансцендентен (като

надминете, излезете извън границите на обикновения опит), Идиотът – този,
който може едновременно да се отрази върху миналото, настоящето и
бъдещето на собственото си лично състояние и обстоятелства – във вас ще
изчезне и вие вече няма да можете да живеете в техния свят. Вашата
интелигентност, такава, каквато е, ще ви измъчва ден и нощ. Ще страдате от
липса на сън (което ще задълбочи идеосинкразиите ви), ще преживявате
психотични епизоди, ще бъдете неволно институционализирани, ще станете
привлекателни за адвокатите по правата и свободите без ваше знание, ще ви
пуснат обратно на улицата и ще тревожите семейството си до смърт, докато
кучето ви ви намери да спите в гаража си.
Единствената ви разумна алтернатива остава да приемете неизбежността на
глупостта . Добре дошли в реалния свят. Вие по-скоро можете да
предизвикате промяна на глобалния климат, отколкото да имате какъвто и
да е ефект върху броя и разпределението на Идиотите на планетата.
Понякога изглежда така сякаш извънземни Идиоти в човешки тела са
завладели Земята. Може би това е една космическа конспирация, целяща да
ни попречи да изследваме космоса отвъд нашия собствен квартал, която
обитателите на съседните галактики са подписали преди много време.
Ти си тук. И аз съм тук. Откъдето и да са дошли, Идиотите също са тук. Те
са единствените, които не го знаят. Не може ли всички ние просто се
разбираме? Казвам ДА... поне донякъде. Фокусът трябва да бъде върху
нашето лично пътешествие към възстановяването, просветлението и
обогатяването. Истинските идиоти вероятно няма да прочетат тази книга,
така че това е нещо като частен разговор между нас. Най-добрата новина е,
че можем да живеем пълноценен живот и да имаме удовлетворяващи

38
кариери, независимо от Идиотите, за които работим. Лошата новина е, че
ние трябва свършим цялата работа. Не се сърдете на мен. Най-активните
(които не се възстановяват) Идиоти дори не знаят какво се случва, така че
как може да ни помогнат? Но пълноценният живот и удовлетворяващата
кариера не си ли струват усилията? Аз казвам ДА, абсолютно. С това аз ще
отведа към първа стъпка от нашето пътуване до защитената от Идиоти (така
да се каже) нирвана.
Забелязахте ли, че опитах да изключа себе си и своя Вътрешен идиот от
тази последната тирада? Не мога с чиста съвест да го направя. Ако мога да
бъда честен, хванете моя Вътрешен идиот за ръката, превърнете сцената в
пого блъсканица и се присъединете към партито. Аз се възстановявам, но все
още съм Идиот. Опитвам се никога да не забравя, че съм бил служител
Идиот, шеф Идиот, съпруг Идиот, студент Идиот и учител Идиот. Влошавал
съм принципа на равните възможности за повече хора, отколкото мога да
преброя. Ето защо ви каня да се присъедините към мен, елате и се изчистете,
изпитайте катарзиса на откритото говорене за вашите собствени
идиосинкразии и да започнете своя собствен път към идиотоустойчивия
опит. Като всички типични програми за възстановяване, тази на Анонимните
Идиоти има 12 стъпки.

Първа стъпка: „Признавам, че съм безсилен пред глупостта на

другите и че животът ми е станал твърде глупав, за да бъде управляван“

Не позволявайте на тази първа стъпка да ви депресира твърде много.

Глупостта не може да бъде точно заболяване, но тя трябва най-малкото да се
класифицира като синдром. Ние не можем да започнем нашето пътуване към
възстановяването, докато първо не си признаем, колко много проблеми
имаме. Чувстваме, много повече, отколкото си признаваме, безсилието е
недопустимо за повечето хора. То предполага загуба на контрол (който
никога не сме имали, така или иначе) и те просто няма да тръгнат в тази
посока. Запознайте се с живите мъртви. Тези зомбита се разхождат наоколо,
мислейки, че могат да променят Идиотите в живота си. Ние се нуждаем да
успяваме, въпреки Идиотите в живота ни и Идиотите вътре в нас.
Животът ще бъде неуправляем, ако се опитате да контролирате глупостта,
която различна от вашата собствена. Трябва ли да го казвам отново? Тя е

39
твърде мащабна. Оставете я. Вашата Висша сила може да се справи с това
сама. Вие и аз трябва да инвестираме нашите ресурси в управлението на
собствената си глупост. Сега вече говорим за това, което можем да
контролираме. Може би. Ако продължаваме да държим цялата универсална
идиотия в перспектива и контекст, има надежда за нас. Опитвайки се да
управляваме нашите собствени проблеми с глупостта, без да проявяваме
уважение към глупостта около нас, е като да караме в насрещното по
магистралата. Това е като да си търсим белята. От друга страна, шофирането
в правилната посока, гледайки собствените си работи и дори целенасочено
безопасното шофиране не гарантира, че някои Идиот няма да се сблъска с
вас. Всеки един от нас е кола в тежък трафик. Дръжте едното си око в
огледалото за обратно виждане.
Изповедта е добра за душата. Движите се по течението. По-лесно е да се
изтласкаш към повърхността от дъното на басейна, а не обратното. Да
признаете безсилието си е първата стъпка към възстановяването.
Следващите стъпки ще ви разкрият кой има власт и как можете да се
включите в нея, за да постигнете своето собствено спокойствие. Помислете
за това, което казах в контекста на управлението на себе си: Вие сте в крайна
сметка сам сте си шеф, дори ако се отчитате на някой друг. Вие ли сте вашия
собствен И-шеф, както съм аз за себе си? Можете ли да бъдете
Възстановяващ се И-шеф, какъвто съм аз? Колко ефективно ще си
взаимодействате с шефа си е ваш избор.
В главите, които следват, ние ще стигнем до дъното и ще изследваме
напълно въпроса с Идиотите и ролите, които играем в него. Работата с вашия
И-шеф в офиса става много по-лесна, ако можете да видите паралелите във
вашия собствения опит. Аз не предлагам вид размисъл, който води до
съжаление. Но промяната на мисленето и поведението ви не се случват
естествено или без усилие. Размишлението върху вашето минало ще ви
послужи само за да се предскажете бъдещето си, освен ако не решите да
следвате друг път. Добре дошли на пътуването.

Упражнение върху първа стъпка

Помислете за това, което ви тревожи най-много във връзката ви с шефа ви

и може би и други хора на работното място. Направете списък с три колони.
40
Надпишете първата колона „Неща, които не мога да се променя”. Озаглавете
втората колона „Неща, които мога да променя“. Кръстете третата колона
„Действия, в които ще инвестирам енергията си.“ Упражнението ще
организира мисленето ви и ще съсредоточи усилията ви върху дейности,
които можете да промените по някакъв начин. Това упражнение ще ви
помогне да се освободите от тиранията и потисничеството на нещата, които
не можете да контролирате. След това ще ви предизвика да получите право
на собственост и отговорност относно онези, които можете да управлявате.
Точно както ние никога не преставаме да общуваме, хората никога не
правят нещо без причина. Ако се почешете по главата в края на това
упражнение и се почудите защо се притеснявате и работите толкова усилено
върху нещата, върху които нямате контрол, а избягвате да предприемете
активно управление върху нещата, които можете да промените, аз имам още
по-сложен въпрос за вас. Във филма „Последното кънтри шоу“ Джералийн
Стийл пееше: „Защо работим толкова усилено, за да се получим това, което
дори не искаме?“ Ако успеете да отговорите на това, моля, пишете ми.
Има една причина, поради която някои от нас се държат по този начин.
Решенията, които зависят само от промяната на мисловни процеси, вероятно
няма да помогнат много, защото това е нелогично мислене, което на първо
място ни разрушава. Само ново поведение ще отрази промяната, която аз и
вие искаме. Просто направете упражнението. Не се опитвайте да мислите
прекалено много. Инвестирането в дейности, които можете да контролирате,
ще доведе до положителни резултати. Забавлявайте се.

2. Истинският идиот – една крачка напред!

Ако мислите, че сте по-умни, по-талантливи и по-изобретателни, отколкото

е шефът ви си и през цялото време негодувате срещу него, кой е Идиотът
тогава? Ако наистина сте по-умни, по-талантливи и по-изобретателни, ето
вашият шанс да го докажете, дори само за собственото си спокойствие. Под
доказване имам предвид изкуството на успешното управление на вашите
физическо, емоционално и духовно състояние, въпреки че работите за
Идиот.
Не всеки шеф е Идиот, а и не всеки Идиот е шеф. Някои шефове са много
по-лоши. И-началниците не са изцяло лоши. Повечето от тях са добри в
41
нещо. Дори счупеният часовник е точен по два пъти на ден. Дори сляпата
катерица се препъва в жълъд от време на време. Знаете поговорките. И-
шефове са, като правило, не са много добри в лидерството. Въпреки това,
след като научите повече за някои от другите видове шефове, всъщност може
и да сте благодарни, че шефът ви е Идиот. Време е да настроите радара си,
така че да можете да правите разлика между всички видове шефове.
Различните началници НЕ са създадени равни и те не трябва да бъдат
разглеждани така.
Грешка е, може би дори фатална грешка, за да се предположи, че шефът ви
е Идиот, ако той не е. Използването на техники за промяна Идиота, ако той
не е такъв, ще бъде толкова ефективно, колкото и да си слагате капки за нос,
за да се отървете от бъбречни камъни. В зависимост от вида на шефа, за
когото работите, използването на грешен подход може да ви докара дотам
да предпочетете да имате бъбречна криза, вместо това. Аз съм организирал
целия свят на шефовете в 10 основни категории:
• Добри шефове
• Шефовете Божества
• Шефовете Макиавели (Николо Макиавели (1469–1527) е италиански
философ, държавник и историк от времето на Ренесанса. Той е основател
на модерната политическа наука. Името му се използва преносно със
смисъл на подлост, хитрост, двуличие, прагматичен морал и цинизъм.)
• Садистични шефове
• Мазохистични шефове
• Параноични шефове
• Неотзивчиви шефове
• Неподготвени шефове
• Шефовете Приятели
• Шефове Идиоти (И-шефовете)

Упражнение

Докато изследваме всеки вид, поставете всички началници, които сте

имали някога, включително настоящият, в тяхната целесъобразна
категория. Може просто си направите списък с имената им и да

42
поставите бележка до всеки един на кой тип или типове според вас
съответства. Или по-добре изчакайте, докато прочетете тази глава, за да
се разберете най-добре какво е характерно за всеки тип. Глава 3 ще ви
осигури още по-голяма яснота с матрицата 10 × 10 за всички видове
шефове. След като впишете всички ваши настоящи и бивши
ръководители и видовете, които те представляват, може би ще видите,
че историята ви разкрива смущаващ модел. Тъй като съм бил и шеф
Идиот, и служител Идиот, съм установил, че ако има определени
повтарящи се видове шефове в професионалния ви живот, това може да
означава:

A. Привлечени сте от определен вид мениджър, за да изпълните

подсъзнателното си желание за самонаказание.
Б. Във вашата област има господстващ вид шеф.
В. Вие сте тотален карък.
Д. Вие сте Идиот.
E. Всички, изброени по-горе.

Като ваш обучител, ще ви напомня, че има един общ знаменател във всеки
опит, който някога сте имали с всеки тип шеф, с когото някога сте работили:
вие самите. Направете сметката. Вие сте константата във всичко. Има хора,
които са успели да се сработят с всеки тип ръководител, вписан в тази книга
или във всяка друга. Има и други, които са свършили зле с всеки вид, дори с
Добрите. Независимо дали сте в края на спектъра или някъде по средата, аз
ви моля да се замислите: С кой тип шеф сте успели да се сработите най-
много? С кой вид на шефа сте се конфронтирали най-много? Най-важното,
каква беше вашата роля за успеха или провала на всеки опит? Проучването
на видовете шефове, които са изброени ще ви помогне да направите опис на
възможно най-добрия курс, който да предприемете, при управлението на
началника си. При попълване на първото упражнение от Глава 1, вземете под
внимание типа шеф, с когото си имате работа. Как ще се промени
упражнението, ако промените типа? Вие може и да не сте в състояние да
въздействате на човека, но можете да промените характера на
взаимоотношенията. Тази власт е във ваши ръце, ако имаме смелостта да я
притежавате и използвате.
43
 Добри шефове

Колкото и да е трудно за някои да повярват, има добри шефове. Аз

започнем с този вид, защото вероятно се срещат толкова рядко, колкото
шанса да видите тийнейджър или да участвате в пого (или и двете) на
концерт на Уейн Нютън. Не е напълно невъзможно, но определено няма да
заложите на подобен вариант. Ако видите колега, облегнал глава на ръцете
си със затворени очи и глупава усмивка на лицето, най-вероятно мислите му
да са се върнали към щастливите времена, когато е работил за Добър шеф.
Тези, които някога са работили за Добри началници, често са настроени
носталгично. Онези, които никога не са имали това удоволствие, могат само
да им завиждат. Във всички глави в тази книга, Добрите ръководители като
принцип ще бъдат описвани последни, защото те просто не предизвикват
такова внимание, както проблемните. Малко след като първото издание на
тази книга излезе през юни 2004 г. едно известно списание публикува
резултатите от проучване, което идентифицираше петте най-популярни
причини хората да напускат работните си места. Същото изследване
идентифицира и петте топ причини те да останат на работните си места:
• Плаща им се добре
• Харесват своите колеги
• Имат сигурност на работното място или напредват в кариерата
• Имат добри допълнителни привилегии, като например медицинска /
стоматологична застраховка и пенсионни планове
• Свикнали са с работата

Според същото проучване петте най-популярни причини хората да

напуснат работа са:
• Повече пари
• Повече ползи
• Повече възможности за растеж в кариерата
• По-малко стрес или натиск
• Промяна на темпото на работа
Това са основните фактори за успешна ангажираност на служителите:
удовлетворението от работата, подкрепа на социалната среда, компенсации
и обещаващо бъдеще. Подозирам, че „не се разбирам с шефа си“ не е била
44
сред наличните в изследването възможности. Научните изследвания,
съчетани с моите десетилетия опит като изпълнителен директор, директор
на обучения и консултант на управленски комуникации показват, че
мениджърските практики, повече от всеки друг фактор, определят дали един
човек ще остане в компанията си, или не. Аз съм виждал хора да напускат
невероятно високоплатени позиции, без да са си намерили работа, защото
връзката с техния началник и с организацията е твърде болезнена. Хората
понякога се опитват да разчистят пътя си през разрушителен шеф/отношения
на подчинение, само и само организацията им в крайна сметка да ги
освободи и те да търсят своето щастие другаде.
След провеждане на проучване относно задържането на служители под
надслов „Десетте главни причини хората да напускат работа“ живеещият в
Атланта автор и международен бизнес консултант Грегъри П. Смит
заключава, че „хората не напускат фирмите си, те напускат шефовете си.“
От другата страна, съм виждал хора да остават в една организация, която им
плаща зле или се отказват от повишение в рамките на една и съща
организация, за да останат с ръководителя, който им харесва и с когото
работят добре. Виждал съм и такива, които се отказват от по-големи пари,
от възможност за страхотна позиция в мечтана компания по същата причина.
Те имат далновидността да разберат, че са попаднали на истинска златна
мина.
Учудващо просто е да си Добър шеф, което ме кара да се чудя защо
повечето шефове не го разбират. Ако един Добър шеф е най-мощният фактор
за запазване на качествените хора, защо тогава организациите не обръщат
повече внимание и не инвестират повече в насърчаването на най-
популярните шефовете (като например тези, които се радват на възхищение,
и/ или са доказано компетентни и способни да изградят в другите подобни
качества с течение на времето)? Обзалагам се, че вие познавате най-малко
един И-шеф, който не е направил нищо правилно от управлението на
Клинтън досега и въпреки това все още е на власт. Вероятно познавате и най-
малко един страхотен шеф, който е пресякъл пътя на неподходящия човек,
стъпил е върху грешната линия или грешната жица и никога не сте чули
нищо повече за него.
Преди да хвърля още камъни, трябва да призная, че ми отне много време,
за да разбера как да бъдеш Добър шеф и дори все още не съм съвсем наясно.
45
Начините, по които мислим или действаме, са като гумите на колата ни; не
им обръщаме внимание, докато някоя не се спука. За да се промени Идиотът
шеф (а повярвайте ми, той може), трябва да се случи някакъв инцидент или
поредица от инциденти с достатъчно колосална сила, преди той да разбере,
че има проблем. Понякога ще помогне обучение в областта на лидерството
или пък оценка, която да направи пълна равносметка и да изобличи всичките
му недостатъци. След като И-началникът е наясно, че проблемът
съществува, той може да започне преобразуването си от И-шеф в Добър шеф
чрез приемането на изненадващо простото, но златно правило на
лидерството: Управлявай по начина, по който искаш да бъдеш управляван.
Като казах, това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи по
редица причини, които ще бъдат обсъдени в следващите страници.
Просто казано, Добрите шефове управляват по начина, по който искат да
бъдат управлявани. В повечето човешки взаимоотношения, колкото по-
просто е нещо, толкова по-ефективно е то. Ние всички искаме ясни отговори,
лесни пътища, както и лесни пари. Чували ли сте някога реклама, която
обещава „... само в три ТРУДНИ стъпки“? Преди време магазин за офис
консумативи направи рекламна кампания около надслова „Това беше
лесно!“. Все още продават голям червен бутон с надпис „Лесно“, който
рецитира посланието, щом го натиснете. Добрите шефове имат
самосъзнание да разберат как самите те искат да бъдат третирани и здравия
разум да открият , че другите хора вероятно биха искали с тях да се отнасят
по същия начин.
Как общуваме един с друг, е добра отправна точка, откъдето да започнете,
когато искате да бъдете по-добър шеф или да оцелеете при лош такъв. Не
забравяйте, че един калъп никога не пасва за всички, така че четете нататък
с това наум. Добрите шефове осигуряват постоянен поток на ясна и кратка
информация и ви окуражават, както и останалата част от екипа, да правите
същото. Те не обичат да играят на игри, за да разберат какво искате да кажете
и не искат да четат мислите ви, за да научат това, което задържате в себе си.

Премахване на мистерията

Ако накарате ръководителя си да изиграе една игра с подсказки (топло и

студено), за да разбере това, което правите, ще имате проблем с него и

46
обратното. Да принуждавате някой да отгатне какво искате или каква важна
информация държите в малкото си джобче е пасивно-агресивно поведение.
Обидно е да я играете. Ние сме склонни да бъдем пасивно-агресивни с
хората, които ни дразнят. Кога беше последният път, когато се опитахте да
накажете с мълчание някого, когото харесвате? Лесно е да тествате
концепцията – просто обърнете ситуацията и помислете за това как ще се
чувствате, когато шефът ви откаже да сподели информация с вас. Вашето
въображение вероятно започва да се вихри необуздано. „Той не ми ли вярва?
Мисли ли, че съм твърде глупав, за да ме посвети в Голямата тайна? Да не
би да се страхува, че мога да направя нещо, за което да бъда повишен?“
Всякакви мисли минават през ума ви – никоя от тях обаче не провокира
топли и сърдечни чувства към шефа ви. Ако той също е изпълнен със
съмнения, не можете да очаквате да се отнася топло и сърдечно към вас,
нали?
Несигурността винаги води до безпокойство. Колко често хората отиват да
обядват заедно и спекулират с това, което се случва из офиса? Колко често
чуваме разговори шепнешком или виждаме шепи, закриващи телефонната
слушалка? Случвало ли ви се е да се заврете в служебната тоалетна, след
като шефът ви е влязъл с някой друг там? Седите тихо с надеждата, че може
да подочуете някоя троха информация, която засяга работата ви, нали?
Наясно ли сте колко често сте се напрягали да чуете това, което се обсъжда
в съседния кабинет или зад ъгъла? Помните от Първа глава, че разговорът,
който ще определи следващото ви повишение – или прекратяването на
договора ви – ще се проведе във ваше отсъствие.
Добрите шефовете са наясно, че споделянето на информация ясно и
навременно кара хората да се чувстват ангажирани и уважавани, те знаят, че
техният принос е отчетен – да не говорим, че така са далеч по-продуктивни.
Добрите шефове превръщат в приоритет откритата комуникация. Те
поддържат всички свои служители информирани навреме. Отворени са и за
обратна връзка. Не само при извънредни ситуации или между 15:00 и 16:00
часа всеки трети вторник, а през цялото време. Това е толкова невероятно
лесно и просто, че шефовете, които не го правят, трябва да бъдат подложени
на психиатричен преглед и електрошокова терапия, ако е необходимо.
Равнопоставеното третиране на всички членове от екипа е почти толкова
важно, колкото комуникацията. Казвам „почти толкова важно“, защото ако
47
хората бъдат третирани несправедливо, е по-добре предварително да сте
подготвени за това, от колкото да се преструвате, че то не се случва. Хората
нямат нищо против да бъдат в ролята на Пепеляшка, стига късметът й да
работи както в приказката, освен това мразят да им бъдат обещавани
принцове и стъклени пантофки, но нищо от това да не бъде изпълнено.

Добрите шефове са справедливи

Справедливостта в офиса просто означава честно прилагане на правилата,

еднакво и без оглед на всякакви „политически“ съюзи. Дори и ако правилата
са задушаващи и тромави, повсеместното им прилагане изгражда добри
отношения. Да натискаш краката на някого в огъня, като даваш на другите
шанс, произвежда враждебност, неприязън и дори може да доведе до
разплата, ако несправедливостта отиде достатъчно далеч. Комуникирайте
открито и честно с хората и ги третирайте справедливо, това наистина е само
въпрос на отношението, което самите вие искате да получите. Повторете
след мен: „Води ме по начина, по който самият ти искаш да бъдеш воден“.
Това може да звучи прекалено просто, но работи. Не е трудно и не струва
нищо. Освен това работи върху всички, независимо къде се намират в
организационната хранителната верига. Добрите шефове се отнасят към тези
с по-голяма власт по същия начин, по който се отнасят и към тези с по-малко
власт. Хората са хора. И все пак, колко често се сблъсквате с двоен стандарт?
Още по-лошо, колко често практикувате двойни стандарти?
Признавам, аз също съм го правил.
Добрите служители в повечето случай стават Добри началници, а Добрите
шефове имат способността да произвеждат добри служители.
Положителното поведение, които произвежда добри отношения, работи във
всички посоки. Обратно, егоистичните служители обикновено стават
егоистични шефове. Хората, които прецакват Малкия човек вероятно ще
прецакат и
Големия човек ако им се отвори възможност. Ако не сте справедлив човек
или не общувате открито, няма да бъдете и шефът, за когото служителят
мечтае с глупава усмивка на лицето си. Управлението във всички посоки е
важна концепция за разбиране, защото последствията от него са дълбоки.
Ако имате Добър шеф, шансовете са той да е и Добър служител.
48
Качествата, които той демонстрира в присъствието ви е вероятно да бъдат
едни и същи с ценностите, които той демонстрира, когато не сте наоколо.
Да бъдеш Добър шеф е толкова лесно, че те кара да се чудиш защо някой
би инвестирал допълнителни усилия и енергия, необходима, за да бъде лош.
Предполагам, че всичко може да се сведе до това, че не знае как да го
направи по-добре (маймуната вижда > маймуната го прави) или до избора на
грешен ролеви модел от наличните опции. Колкото повече социални
пеперуди из офиса се самоуспокояват и искат да повярват, че животните и
малките деца, оставени сами на себе си, никога не се нараняват едни други,
винаги има постоянно присъстващ скрит дневен ред и скрит мотив. Когато
имате лош шеф, шансовете някой да направи нещо лошо се покачват.
Справедливостта е страхотна, но не бъдете твърде оптимистични в
очакванията си. Като Възстановяващ се и-шеф, научих в църковния сутерен,
че справедливостта идва в града веднъж годишно, за малко и е прекалено
скъпа. Ако срещнете истинска справедливост в отношенията между шеф и
подчинен, смятайте, че сте уцелили джакпота.

По-гъсто от кръв

Когато детето на собственика работи за компанията, бихте били наистина

заблудена овца, ако не разбирате, че то е специално. Не е нужно да учите
много, за да знаете, че кръвта вода не става и семейните пари са по-гъсти
дори от кръвта. Виждал съм как глави на семейства заобикалят талантливи,
способни, лоялни, посветени служители, за да предадат бизнеса си към син
или дъщеря, чиито умствени способности сякаш са значително намалени от
поколения на близкородствени кръвосмешения. Намаленият капацитет
често води до смъртта на предприятието. Обикновено първото поколение
установява бизнеса, второто поколение му помага да порасне, трето
поколение едва го поддържа (може би), а четвъртото поколение разрушава
всичко, каквото е останало. Не само магазините на мама и тате, но и големите
фирми със стотици милиони приходи. Иди, че разбери.
Има и изключения. Знам за няколко собственици от четвърто поколение,
чиито семеен бизнес все още расте. Знам също основатели на компании,
които са изминали целия жизнен цикъл в бизнеса си – от благоденствието до
забиването на последния пирон в техните фирмени ковчези – преди децата
49
им да са поели щафетата. Както толкова много други неща, срещу които
някога се бунтувах, шуробаджанащината сега е в моя списък „Преодолей го
и продължи напред с живота си“. В първото упражнение в края на първа
глава шуробаджанащината определено ще отиде в списъка на нещата, които
не могат да се променят или да се контролират. Ако въпреки статуквото, в
компанията цари откритата и честна комуникация, както и относителна
справедливост, работата за семейна компания може да бъде истинско
удоволствие.

Шефове божества

Има хора, които мислят, че са богове. Наречете го нарцисизъм с налудни

обертонове, ако искате, но никой не е сигурен как или защо някои индивиди
изпадат в тази самозаблуда. Това може да бъде краен случай на избор на
възвишен над обикновен модел за подражание. Няма нищо лошо да се
стараеш да проявяваш възвишени качества, но да си мислиш, че си гласа от
горящата къпина – вече ме плаши.
Шефът Божество не е И-шеф в класическия смисъл на думата. Да си
мислиш, че си Божество всъщност превъзхожда незнанието – то е като да си
мислиш, че си Наполеон Бонапарт и някои други. За собствената им
безопасност и за безопасността на населението, шефовете Божества трябва
да бъдат заключени, а ключът да бъде изхвърлен в най-дълбоката река.
Разбира се, армия от адвокати ще ги измъкне още преди падането на нощта,
така че защо да се притесняваме? По ирония на съдбата, шефовете Божества
често се подвизават в църкви или в мисионерски организации, в които за
главен шеф се счита истинският Бог, така че цялото това нещо започва да
изглежда като борба за власт с нали знаете-кой е по-по-най. Заблуденият
простосмъртен в такива случаи просто се опитва да узурпира властта. Бог
вероятно не смята, че шефовете божества за заплаха, а по-скоро за една
досада и/или комично облекчение. Вие трябва да поемете дълбоко дъх и
направите същото – освен ако не работите за един от тях. Ако имате шеф
Божество, надявам се и се моля, че той е един любящ и милостив господар с
малко „Г“, тъй като огъня и жупела, попаднали в грешните ръце, наистина
могат да съсипят деня ви. Дано поне мегаломанът да не очаква да се носите
роба и сандали. Сега отново, с колкото повече институционална власт на
50
разполага шефът Божество, толкова по-важно е да се намери начин за мирно
съжителстване с него.
Ако установите, че е целесъобразно да удовлетворите манията му,
помолете за прошка вашата истинска Висша сила и след това се
преструвайте на смирен мирянин. Виждайки вашия началник Божество за
първи път всяка сутрин, се поклонете леко. Когато той изглежда омърлушен
или депресиран му дайте полагащите му се дарове под формата на неговата
любима храна, напитки или джаджи. Ако вашият шеф Божество покаже, че
сте го разочаровали за нещо, не спорете, а измолете прошка. Когато е ядосан,
намерете нещо или някой, което да пожертвате върху олтара на бюрото му.
От Джонсън от счетоводството вероятно ще стане прилично всесъжение.
Просто бъдете внимателни пепелта да не полепва по килима на вашия шеф.
Използвайте въображението си. Една от многото причини шефовете
божества да ви дразнят, е фактът, че не можете да повярвате как така
истинският Бог би създал такава ситуация на работното ви място.
Повярвайте. Помислете за възможността той да се преструва на божество, за
да компенсира огромна липса на увереност. И в двата случая си струва да се
помисли какво ще го удовлетвори и да му го осигурите. Ако опитвате да се
конфронтирате или конкурирате с шефа Божество неизменно ще загубите.

51
 Няколко насоки, в случай че си имате работа с началник Божество:
• Уверете се, че се обръщате към него, както той иска да бъде наричан.
Ако той иска да се наричате г-н Джонсън, вместо Джо, направете го.
Съпротивата ще ви струва само спокойствието и влиянието върху вашите
условия на труд, което се надявате да запазите.
• Следвайте правилата му. Дори ако тези правила влизат в конфликт с
политиката на компанията, намерите златната среда и го оставете с
илюзията, че вие правите нещата по неговия начин – от това как да пишете
електронните си писма до начина как да декорирате работното си бюро.
• Загуби битката и спечели войната. Мениджърите Божества са зависими
от властта, защото зад нея понякога крие некомпетентност. Този вид шеф
напълно вярва в заблуда си и е убеден, че що се отнася до него, няма такова
нещо като некомпетентност. Този факт работи във ваша полза, ако
обмислите добре какво искате да постигнете. Началникът Божество би ви
помогнал, ако е доволен от вас. Това е войната, която искате да спечелите.

52
Защо да се забърквате в малки битки? Не играйте в малки игри, когато
можете да играете в най-големите.
• Принасяйте му жертви. Сериозно. Това може да ви струва по-малко,
отколкото си мислите. Ако той обича понички, както споменах в Глава 1,
появете се на вратата му и му предложете да си вземе пръв или дори цялата
кутия. Ако той обича мюсли, донесете му мюсли (и ги яжте и вие около
него). Това са глупави малки неща, но шефовете Божества твърдо вярват, че
ако не сте с тях, вие сте против тях. Приберете гордостта в гардероба си. Ако
все още държите твърдо и предизвикателно на позицията „само през трупа
ми“, началникът Божество, ще бъде повече от щастлив да ви помогне с това.
• Поискайте прошка за това, че имате помисли, които не съвпадат с
идеите и изискванията на Божеството. Не е толкова трудно. Казвайте неща
от типа на: „Ако сте съгласен с това...“ или „Имате ли нещо против, ако...?“,
или пък „Какво мислите за...?“, вашият началник от божествен тип ще чува
„Ти и само ти можеш да решаваш“ и в крайна сметка „Твоята воля има Най-
голямо значение “
• Показвайте присъствието му. Шефовете божества не мислят за себе си
като за невидими. Не правете грешката да не му обръщате внимание. Когато
той идва насреща или влиза в кафенето, го приветствайте. Ако не
разполагате с такава възможност в момента, направете контакт с очи и му
кимнете с глава, за да му покажете, че сте забелязали пристигането му.
Ако можеше да си го позволи, всеки път, когато пристигаше специален
служител в кафенето щеше да съобщава: „Дами и господа, моля станете, за
да отбележим пристигането на Всемогъщия“. Преди асансьорните врати да
се отворят, гласът, който сега казва: „Пети етаж”, щеше да изрича с патос:
„Моля отдръпнете се и направете път на Всемогъщия.“. Това звучи нелепо
за вас и мен, но за шефа божество е като сладка музика за ушите му и е много
добра идея, ако някой му тананика същата мелодийка. Този вид шефове
могат да изглеждат смешни на пръв поглед, въпреки това от ваша гледна
точка е по-добре да уважавате властта, която имат. Ако не го направите, ще
си навлечете нашествие от скакалци, които ще погълнат всичко в
хладилника в стаята за почивка.

Шефове Макиавели

53
 Шефовете Макиавели са изключително интелигентни, но те канализират
своя интелект не във фантазии за самообожествяване, а в безскрупулен
стремеж към властта. Те виждат света като огромна пирамида. Има само
едно място на върха и то им принадлежи по Божията воля. Макиавели
впрягат всяка фибра на своето тяло в постигането на тази цел. Не ги
интересува върху какво или кого ще стъпят, за да достигнат заветното място.
Няма как да приемат отказ. Ако сте били настъпени или някой е преминал
като торнадо през вас или по някакъв друг начин сте станали жертва на
борбата на Макиавели да стигне до върха, не го приемайте лично. Не е
свързано с вас. Никога не е било. И никога няма да бъде, освен ако не сте
застанали на пътя на този вид началник. Ако сте имали неблагоразумието да
го направите, този момент ще остане завинаги с вас и ще го преживявате
отново и отново в среднощните си кошмари.
Шефовете Макиавели са твърде интелигенти и хитри, за да бъдат смятани
на шефове Идиоти. Единственият момент, в който те проявяват пълно
невежество, е когато са изправени пред неща, които ни най-малко не ги
интересуват – като здравето например, или добруването на другите, или пък
целите и задачите на организацията. Шефовете Макиавели са силно
концентрирани, крайно мотивирани и високо ефективни. В превод – те са
зли машини за убиване. Премахват всички пречки по пътя си, само начинът
зависи от това с какви средства разполагат. Не пресичайте улицата пред
забързан Макиавели началник, дори да сте на зелено.
Ако се окаже, че работите за такъв ръководител, има няколко начина, по
които можете да се предпазите. Може да кажете нещо от типа на: „Знаете ли,
шефе, килимът в офиса на генералния директор много ви отива на очите.“
Ако генералният директор на вашата компания кара Лексус 430 LS, можете
да кажете „Изглеждате ми като човек, който би карал Лексус 430 LS“ Или
може да пропуснете любезностите и да се обърнете директно към неговия
ненаситен апетит за власт, кажете „Тази организация щеше да се движи по
часовник, ако вие бяхте на власт.“ Да казвате на шефовете Божества и
Макиавели точно това, което те искат да чуят, е най-правилният подход,
винаги. Да се противопоставяте е безсмислено, а може да се окаже и
смъртоносно.
Подобно на началника Божество, Макиавели е сериозно заинтересован от
своя образ и не се вълнува ни най-малко от вас, освен ако не ви възприема
54
като средство за постигане на целта си. А в това има потенциал. Ако
демонстрирате добро отношение към вашия Макиавели шеф, това ще
направи работната ви среда по-приятна и евентуално ще ви предпази от това
да бъдете прегазени.

Ето няколко съвета как да се справите с Макиавели шефа:

• Използвайте думите „за вас“ често. Ако кажете „ще се погрижа за
това“, Макиавели шефът може да види заплаха в това, сякаш вие ще се
опитате да действате на своя глава и ще откраднете светлината на
прожекторите. Вие сигурно нямате подобно намерение. Но ако Макиавели
шефът мисли, че ще действате на своя глава, той ще ви я отреже и сервира
на поднос. За да сте наистина в безопасност край Макиавели, той трябва да
вярва, че каквото и да правите, го правите в негово име и той единствен ще
получи заслугата за това.
• Използвайте реторика, огледална на неговата. Тъй като всичко, което
Макиавели казва и прави е стратегическа стъпка нагоре по пирамидата,
55
добре е да използвате неговия език. Ако Макиавели шефът вярва, че вие
работите само за него, дори да не сте пред очите му, той най-вероятно ще
започне да споделя част от своята институционна власт с вас, с цел вие да
вършите още повече неща за него. Ако това се случи, вие може да използвате
допълнителната власт, за да вършите добри дела. Стига Макиавели да
получава своето, вие може би сте намерили начин да помагате на другите за
забавление и печалба.
• Доверявайте му информация. Ако научите нещо интересно, споделете
го с него. Пратете му имейл или го споменете, докато се разминавате в
коридора. Тъй като е в постоянна конкуренция с другите (или поне така си
мисли), Макиавели шефът ще оцени всяка информация, която може да му
бъде от полза. Тя може да няма голямо значение за вас, но вие не сте част от
неговата битка за надмощие. Това е добро упражнение, целящо да развие
мускула на „позитивната комуникация“. Началниците Макиавели са
прочути с това, че убиват вестоносците на лоши новини, независимо дали те
са верни или не. Така че правете всичко възможно, за да смекчите лошите
новини.
• Следете вашия Макиавели шеф пръв да научава всичко. Дори
информацията да изглежда безполезна, оставете началника си да ви каже
дали се интересува или не. Ако реши, че криете нещо, ще заключи, че вие се
състезавате с него и нещата бързо ще се влошат. Не забравяйте, че цялата
идея е да премахнете отровата от средата си. За да сте в безопасност, винаги
го оставяйте с впечатлението, че усърдната работа, която другите вършат,
ще представи Макиавели шефа в добра за него светлина. Няма нужда да
увъртате или да изпращате кодирани съобщения. Макиавели може да
прочете един съвсем невинен текст и да намери скрити заплахи в него.
• Приемайте поканите му. Ако Макиавели шефът ви е отправил покана,
това само по себе си означава, че в неговите очи вие сте средство за
напредване в кариерата. Не пропускайте тази възможност. Може да
почувствате как колегите ви следят с неодобрение, след като шефът ви е
привлякъл към себе си. Всъщност, гарантирам ви, че това ще се случи.
Просто напомнете на всички, че все сте пак същия човек. Достъпът до
институционалната власт на Макиавели може да означава само добри неща
за тима, ако хората могат да видят нещата в перспектива.

56
 • Рамкирайте приноса си така, че началникът ви да се впечатли: „Това,
което направихте, със сигурност е донесло удовлетворение на Големия
шеф.“ Да намирате място за постиженията на Макиавели шефа си в плана на
организацията, изгражда вашата хитра стратегия. Добре е да умеете и двете
неща. Междувременно, вие продължавате да доказвате на мениджъра си, че
сте негово средство за израстване в кариерата, като свързвате точките между
това, за което той може да си припише заслугата и онова, което е ценно в
очите на висшестоящите, които той трябва да удовлетвори, за да се
придвижи нагоре.
Разликата между успешната кариера и кариерата в застой се крие в това,
дали ще видите тези тактики като възможност или като жертва от ваша
страна. Внимавайте как изглежда в очите на началника ви вашето отношение
и поведение. Въпреки, че вие и шефът ви вървите в различни редици, вашият
ръководител задава ритъма и темпото в офиса. Да се научите как да го
следвате, ще ви послужи повече, отколкото да крачите сам. В противен
случай най-вероятно ще се фрустрирате и шефът ви ще ви отстрани от строя.

Шефовете садисти

Здравей, Крюела! Да кажете на Садистичните шефове това, което те

очакват да чуят, като например „Ох!“, само ще ги накара да излеят още
повече наказания над главите ви, понякога те ще са коварни, друг път – по-
открити. Вземете за пример шегаджията Садист, който окачва по стените
табелки като „Когато искам да чуя мнението ви, ще ви го дам.“ Ха-ха. Той
очевидно не осъзнава, че хората разбират посланието зад псевдо-хумора:
това е напомняне кой държи властта. Никога няма да разбера, защо хората
вярват, че е добре да омаловажават и осмиват неравнопоставеността на
работното място.
Подобно на котка, която си играе, но никога не убива напълно мишката,
вашият Садистичен шеф няма да ви остави да ви се размине. Той ще ви
държи живи, само за да ви измъчва. Ако се опитате да преминете от неговия
отдел в друг, той ще се появи на вратата ви със зла усмивка, държейки в ръце
молбата ви, върху която с големи, червени букви ще е изписано: О-Т-Х-В-Ъ-
РЛ-Я С-Е. Тогава вие ще се опитате да се ощипете, за да се събудите от
кошмара, но единственото, което ще се случи е, че вие ще се щипете до
57
посиняване, а той все още ще е там със своята зла усмивка. Може дори да
прилепи отхвърлената ви молба с магнит за хладилника в стаята за почивка,
така че да я видите, чак след като всички други са я видели. Ако се опитате
да го заобиколите и да действате през главата му, той ще отиде дори при
папата, за да издейства отхвърлянето на молбата ви. Ако веднъж покажете
на вашия Садистичен шеф, че може да ви нарани, той никога няма да спре.
Болката е като опиат за Садиста.
Някои хора наричат тези шефове Побойници. Садистите наистина по
правило причиняват болка. Колкото повече демонстрирате, че тяхното
отношение ви наранява, толкова повече тормоз ще изтърпите. Ако сте
непреклонни пред тормоза или се опитате да се преборите с него, това може
да откаже Побойника от намеренията му (той може би всъщност иска и вие
да чувствате дълбоката болка, която той изпитва). По-трудно е да се обясни
какво мотивира Садиста да наказва. Когато има институционална власт,
която да използва, основната му мотивация е без значение. Той се вълнува
от болката... вашата болка.
Ако работите за Садистичен шеф, показвайте ясно следите на вашето
страдание. Както съм описал тук, абсолютно задължително е вашите
стенания, скърцане на зъби и влачене на вериги да се чуват през стените на
офиса, покрай ъглите, достигайки чак до неговия кабинет. Доволен от това,
че вие порядъчно страдате, Садистичният шеф може да ви остави на мира
засега и да търси други жертви, които не изглеждат достатъчно нещастни.
Няколко неща, които трябва да помните, когато работите за Садистичен
шеф:
• Давайте си постоянно вид, че сте заети и претрупани с работа. Не
прекалявайте пред вашия Садистичен шеф, но пробвайте да стенете така:
„Този доклад ме върна назад с две седмици – не зная дали изобщо ще успея
да спазя срока. А като за капак, току-що научих, че трябва да проследя назад
всички излишъци за последните шест години.“ Опишете обема на работата
си като непосилен товар. Садистичният шеф може да се усмихне
одобрително и да мисли, че сте достатъчно зле и не е нужно да прибавя ново
страдание към мъките ви – дори и това наказание да не е дошло директно от
него. Това с излишъците може би е малко прекалено, но стига шефът ви да
знае, че работите усърдно и продуктивно – какво толкова може да навреди
някое мъничко преувеличение от време на време?
58
 • Винаги трябва да се готови за отговорите бързо, но не и щастливо, за
да угодите на Садистичния шеф. Взимайте допълнителната работа, която той
ви дава, но не изглеждайте радостни, че трябва да я вършите. Не пропускайте
да отбележите, че ще се захванете с нея веднага щом свършите другите 12
задачи, които е поискал от вас, веднага щом сте влезли в офиса тази сутрин.
Трябва да разберете, че за Садиста болката е сила. Вашата болка – неговата
сила. Съпротивата срещу волята му само подклажда желанието му за игра.
За да запазите здравия си разум, е необходимо да намерите начин да
разграничавате истински важните неща, от тези които не са така важни. И
това разграничаване трябва да е съобразено с онзи, който има най-много
институционална власт край вас. Все пак не искате да заровите томахавката
във вашата собствена глава.
• Садистичните шефове искат да вярват, че вие сте на ръба на истински
срив, но не искат да се сринете. Това означава, че ще ви трябва болничен, за
да се избавите от лапите на Садиста. (Истински талантливият и креативен
Садист може да ви накара да работите от болничното легло, вместо да
гледате повторенията на любимото си шоу. Но няма да може да ви принуди
да работите от ковчега.) Началниците от този вид постигат виртуозност в
старанието си да накарат вас и колегите ви да им докладват почти мъртви.
• Не организирайте никакви дейности в отдела, управляван от
Садистичния шеф. Празнувайте тайно и на момента. Не се обличайте в
униформата си за софтбол преди да напуснете офиса. Вашият Садистичен
шеф ще ви види, че излизате от офиса, за да се позабавлявате, и преди да се
усетите ще ви е дал достатъчно работа, за да пропуснете играта. Може би ще
успеете да програмирате нещастни стенания, които да излизат от колонките
на компютъра ви, а ла Ферис Бюлър, след като сте успели да се измъкнете
незабелязано. Като се замисля, забравете за това: Дори една сатирична книга
върху лошите шефове, може да дойде прекалено. Ако началникът открие
вашата измама, ловният сезон за вас ще започне. Затова вашето бюро трябва
да изглежда като зона на конфликт, с папки, наредени до тавана и
препълнено кошче за отпадъци.
• Не се оставяйте да ви хванат в безделие. Покоят предизвиква наказание
под формата на нечовешко количество работа. Не казвам, че трябва да се
преструвате, че работите – има много варианти да се занимавате сами по

59
продуктивен начин, без да прибягвате до мошеничество. За да създадете по-
добра работна среда за себе си, вероятно предпочитате да работите върху
възнаграждаващи и важни дейности. Ако решите да си вдигнете краката на
бюрото и да поотпуснете малко пред вашия Садистичен шеф, едва ли е
нужно да ви напомням какво следва.
• Наблюдавайте очите му. Каквато и болка да предложи на другите, той
вече сам я е изпитвал, причинена му от някой с повече власт. Това е особено
вярно за Побойника. Каквато и да е причината, болката се е превърнала в
начин на живот и за двата вида. Понякога контактът с очи може да отвори
безмълвен коридор между вас двамата и той ще се отдръпне малко, стига
погледът ви да е съчувствен и безстрашен. Ако долови какъвто и да е страх
в очите ви, с вас е свършено. Ако зрителният контакт обаче го кара да
избухва срещу вас – преустановете го.
Най-лесно ще живеете в отдела на Садиста, ако изглеждате заети и
фокусирани, без никакви усмивки, не че ще ви е трудно да бъдете сериозни
в тази обстановка. Това не означава, че не бива да сте весели или позитивни,
веднъж щом сте се отдалечили достатъчно от Садиста; даже обратното, това
ще увеличи шансовете ви някой друг мениджър да ви покани да работите в
неговия отдел.
Фактът, че вашият шеф е Садист, едва ли изненадва някого в или извън
вашия отдел. Хората, нагоре по организационната хранителна верига,
сигурно знаят повече, отколкото си представяте, въпреки че не го изтъкват
във ваше присъствие. Ако сте кисели и сърдити винаги и с всички, те няма
да знаят дали проблема е във вас или във вашия мениджър.
Последно, никога не злепоставяйте вашия Садистичен шеф пред неговите
началници. Всъщност, никога не говорете срещу който и да е шеф, където и
да сте. Ако другите виждат, че сте позитивен, когато шефът ви не е наблизо,
те ще съчувстват на ситуацията ви и дори може да се възхитят на куража ви
да се изправите срещу толкова много негативност. При Садистичен шеф –
играйте внимателно, но все пак играйте.

Шефовете мазохисти

Да кажете на Мазохистичния си шеф това, което той иска да чуе – „Ти си

плужек“ – не е особено подходящо и може да навреди, ако ви чуе някой,
60
който не знае с какво си имате работа. За съжаление, ако правите
комплименти на Мазохистите, това само ги дразни и те обикновено правят
нещо ужасно, за да ви опровергаят.
Както става ясно от прозвището им, Мазохистите вярват, че трябва да бъдат
наказани, задължително трябва да бъдат наказани и са способни да засмучат
всеки, върху когото имат влияние, в своята черна дупка на малоценност.
Тяхното желание е толкова силно, че биха се самонаказали, ако никой не
иска да свърши това. В някои екстремни случаи, този вид началници не
вярват, че някой друг може да ги критикува толкова добре, че да му се има
доверие. Мазохистите шефове не са Идиоти в традиционния смисъл на
думата. Но те могат да повдигнат духа на другите като преспапие. Привличат
към себе си съзависими като мухи на мед. Съзависимите се опитват да
запълнят черната дупка в душите на Мазохистите, което, естествено, е
невъзможно начинание. Въпреки това Херкулесовото усилие продължава
ден и нощ. Съзависимите тъпчат уверения в гърлото на Мазохистите, докато
не се препълни, а Мазохистите ги повръщат обратно. Ако искате да си
играете на екзорсист, това е ваша работа.
Отделите, управлявани от Мазохистичен шеф, са лесно различими. Като за
начало, в тях почти не се върши никаква реална работа, освен ако не броим
обажданията към 112, за да се помогне на Мазохистичния шеф който се е
качил на покрива и е застанал на ръба. Да се свърши нещо означава отдела
да се приближи поне на сантиметър по-близо до изпълнението на зададените
цели. Това може да заприлича твърде много на успех, а както всички знаем,
успехът е обратното на колосалния провал. Така че не бива да се допускат
такива неща. Мазохистичните шефове се грижат специално за това техните
отдели да пропадат, така че висшето началство да им наложи наказание,
което, разбира се, е добре дошло за Мазохиста.
Най-добрия начин да се справите с Мазохистичния си шеф е да напуснете
отдела му. Няма начин да накарате тези хора да се чувстват добре относно
себе си, нито те ще ви позволят някога да постигнете нещо, което да ги
накара да изглеждат или да се чувстват добре. Ако самите вие успеете да се
почувствате или да изглеждате по-добре, ще предизвикате Мазохистичния
шеф да ви каже „О, браво! Браво на ва-а-а-с! Предполагам, че сега ще ви
повишат и ще ме изтласкате от мениджърската стълбица. Добре, давайте!
Постъпете както се чувствате щастливи.“ Това ще ви е достатъчно, за да
61
поискате да си вземете обратно постигнатото, да го смачкате и да го
хвърлите в боклука. Въпреки че вашият началник сигурно вече сам ще е
посегнал към кошчето, ще го е нахлупил на главата си и ще е започнал да
бие главата си в стената.
Ето нещата, които трябва да следваме, когато имаме работа с Мазохистичен
шеф:
• Печеля/Печелиш ситуацията за някои Мазохистични шефове означава,
че някой друг печели, то те губят. Заплетено е, разбирам, но не виждам по
какъв по-лесен начин мога да го обясня. Шефът Мазохист вижда своя живот
като колосален провал и иска да се присъедините към провала. Той може би
искрено вярва, че всеки успех, който вие постигате, го кара да изглежда
губещ в очите на околните. Това е добре – както за него, така и за вас – ако
можете да устоите на удара с камшик. Доброто за вас е добро за него, защото
го кара за изглежда зле.
• Повечето шевове очакват да бъдат включени в онлайн
кореспонденцията и обявленията за специални събития, за да решат дали да
се включат или не, в зависимост от това каква полза ще имат. Мазохистите
началници, обаче, искат да разберат единствено къде ще бъдат всички
останали. Но това дори не е всичко. Мазохистичните мениджъри ще искат
да се уверят, че всички се забавляват – не, че всички си прекарват много по-
добре – но без тях.
• Не започвайте негативен разговор с вашия Мазохистичен ръководител.
Също така, не бива да го окуражавате. Докато другите шефове с радост биха
си приписали заслугата за вашите постижения, тъй като това ще има помогне
по някакъв начин, Мазохистът ще откаже да приеме каквато и да е роля във
вашия успех, освен, ако това няма да го покаже в лоша светлина. Ако сте
измислили нещо брилянтно и полезно, с което да помогнете на
организацията, особено, ако това е идея, която ще предизвика похвали и
признание, не замесвайте името му в подобен успех. Да насочите светлината
на прожекторите към този вид шеф само ще го подразни.
• Обърнете внимание на лошите неща, които е вероятно да се случат. Тук
се намесва странната извратеност на вашия Мазохист шеф. Докато повечето
хора извършват анализ ССВР (Сила, Слабост, Възможност и Решение), за да
предвидят и да се подготвят за възможни проблеми, като същевременно

62
обмислят евентуални предимства, Мазохистичните началници умират от
страх да не би всичко да се придвижи успешно по план. Те изискват доклад
с анализ на рисковете, който да им посочи шанса за успех, така че да са
подготвени да прекратят проекта в последния момент, ако се налага.
Единствената възможност за екипа, управляван от шеф Мазохист, да работи
добре и да жъне позитиви, е само когато той е на почивка или в болнични.
• Не го канете на парти. Той предпочита болезненото удоволствие да
стои сам вкъщи, знаейки че всички други се забавляват. При по-нормални
обстоятелства (ако работата за Макиавели или Садист може да се нарече
„нормално обстоятелство“), шефът най-вероятно би дошъл, ако има какво да
спечели от тази ситуация. Мазохистът е най-щастлив сам, защото е най-
нещастен сам.
• Използвайте езика на тялото си в противовес с вашите инстинкти.
Правете обратното на това, което бихте правили при другите типове шефове
– тоест, игнорирайте вашия Мазохист шеф. Намерете начин да внушите
твърдението: „Зная, че сте подложен на страхотно напрежение. Но в крайна
сметка вие го заслужавате, пълният ви провал сега е само следствие от
миналото. Още повече, ако аз имах властта да ви уволня и да ви избавя от
мизерията ви – имам предвид, да изпълня вашето самоизплъняващо се
пророчество – щях. Но най-доброто, което мога да направя за вас, е да
накърня репутацията ви. Надявам се това да ви помогне.“
Рядко съветвам хората да напускат, но по думите на У. К. Фийлдс: „Ако не
успеете от първия път, опитайте пак. След което се откажете. Не е нужно да
изглупявате.“ Или нещо подобно. Най-добрият начин, по който можете да се
справите с Мазохистичния шеф, е да напуснете отдела му. Но внимавайте
колко бързо ще осъществите тази промяна. Независимо при какъв шеф ще
бъдете преместени, всичко – признанието, сработването с екипа,
перспективите за успех – всичко ще започне от нулата. Балансирането между
това да се научите да карате от другата страна на пътя и да ви ударят с
внезапно пренаписване на основните дейности, може да се окаже опасно
начинание. Моят съвет: измъкнете се преди да сте се наранили в капана,
който вашият Мазохистичен шеф е заложил. Освен, ако не сте садист. В този
случай, вие може да си играете с Мазохиста като котка с беззащитна мишка
и така двамата да живеете щастливо завинаги. Ето това е ситуация, в която
всички печелят.
63
 Параноичните шефове

Параноичните шефове са съвсем други странни птици. За Параноика

всичко и всички в света са срещу него, включително и вие. Да работите за
Параноичен шеф може да е истинска заплаха за вас, защото самият той
възприема всичко като заплаха. Всичко, което правите е опит да го
злепоставите – или поне така мисли той. Какво можете да направите в тази
ситуация? Отново, много малко. Параноята е трудна ситуация. Тя се шири
във въображението на Параноика, до което нито вие, нито някой друг, има
достъп.
Шефът Божество използва своето въображение по съвсем различен начин.
Може да кажете, че Божествата са непоправими оптимисти относно своето
място под слънцето, докато Параноиците са крайно песимистични.
Параноикът вярва, че всички заговорничат против него. Божеството смята,
че е недосегаем. Параноикът изразходва цялата си енергия, за да открива и
изобличава заговорниците. Понякога наистина намира, каквото търси. Във
всеки случай, фокусът и лидерството, които е трябвало да бъдат насочени
към целите на отдела, са ориентирани в друга посока и цялата дейност на
екипа пропада, доказвайки съмненията му, че някой наистина е извършил
конспирация, за да саботира неговата работа.
Да избягате от Параноичния шеф не е особено трудно. Ако го накарате да
мисли, че сте част от заговора, той може да ви накаже, което в повечето
организации би означавало прехвърляне в друг отдел. Макар това да е
съмнително от етична гледна точка, може да пробвате да кашляте по време
на общите срещи. Вашият Параноичен шеф веднага ще спре да прави
каквото прави и ще каже „Какво? Какво става тук?“ Огледайте се из цялата
стая и кажете „Нищо“. След около 90 секунди, сигнализирайте на друг от
вашите колеги да се изкашля. Барабанете с пръсти в морзов код върху
конферентната маса и нека вашия колега ви отвърне. Когато Параноичният
ви шеф отново прекъсне срещата, за да иска обяснения какво става, свийте
рамене. Колкото повече отричате обвиненията му, толкова повече той ще се
съмнява във вас и ще търси начин да ви прехвърли в друг отдел.

Съвети, които да ви помогнат в работата с Параноичен шеф:

64
 • Дръжте на показ нещата, които вършите. Ако говорите в стаята за
почивка и видите, че вашият Параноичен началник гледа към вас, помахайте
му да дойде и да се присъедини. Ако не дойде при вас, усмихнете се и
продължете разговора възможно най-отворено, за да не си помисли, че
реагирате на отказа му да се присъедини към вас. По обратния път към
вашето бюро, отбийте се в кабинета на Параноичния ви шеф и кажете
„Филис и аз тъкмо говорехме за това как...“ Той може и да не повярва, че вие
сте говорили за това, за което твърдите, но поне не сте му обърнали гръб, за
да продължите разговора си.
• Както бихте направили, ако вашия шеф беше Макиавели – копирайте
във всичко Параноичния си мениджър.
Това не означава, че той няма да преглежда кореспонденцията ви за
евентуално доказателство за конспирация. Няма какво да направите по
въпроса. Можете, обаче, да подберете езика, който ще му помогне да мисли,
че вашите канали на комуникация са чисти: „Както дискутирахме по време
на последната среща...“ означава, че за каквото и да говорите, то вече е било
споделено пред всички. „Ако искате, обсъдете го и с Ралф и Филис...“
означава, че сте склонни да бъдете проверявани от трети лица.
• Идва момент, в който изглежда сякаш вече няма какво повече да
направите, освен да се преместите в офиса на шефа ви, за да чува той всяко
телефонно обаждане, което провеждате и да вижда всеки имейл, който
пишете. Примерът със стаята за почивка се отнася и за срещи, на които
вашия Параноичен началник обикновено не присъства.
• Възползвайте се от някой, на когото той има доверие, ако такъв човек
изобщо съществува, за да го накарате да се чувства по-малко застрашен. Да
се сприятелите с вашия Параноичен шеф е може би последното нещо, което
искате да направите, но това може да се окаже най-добрият начин да
спечелите доверието му. Освен това, ако той се отпусне поне малко, може да
ви разкрие какво го е направило така параноичен. Тази информация ще е
изключително ценна, за да се справите по-лесно с него.
• Да споделяте всичко с вашия Параноичен ръководител е чудесен начин
да се преборите с неговата мания, че всички заговорничат тайно срещу него.
Ако демонстрирате, че вие разпространявате тази информация навсякъде,
той може да поиска да стане част от един по-голям разговор. Точно там

65
искате вашия Параноичен шеф да бъде в края на деня – част от един по-голям
разговор. Това всъщност е подмолен начин да го поставите в една
парадоксално сложна ситуация. Искате вътрешния му глас да се запита: Ако
всички говорят за това открито, точно пред очите ми, къде успяват да се
скрият тайните?
• Сложете униформата. Вместо да последвате стадото извън офиса за
игра на софтбол (което вашият Параноичен шеф ще интерпретира като
уговорено излизане на всички, които отиват на тайна среща в мазето),
уговорете всичките си колеги да сложат софтбол униформите си преди да
напуснат офиса. Не че няма да сте способни да кроите конспирация срещу
шефа ви, ако сте облечени в тези униформи, но поне ще си давате вид, че
вършите нещо легитимно. И разбира се, не забравяйте да го поканите да се
присъедини към вас и да играе. Ако той откаже, донесете му снимки и кратко
описание на играта още на следващия ден, когато сте в офиса. Изпратете му
снимки от телефона си, докато тече самата игра. Тук има ясна разлика от
практиката „измъкнете се от офиса на всяка цена“, която можете да
приложите при Садистичния началник.
Има все пак граница на нещата, на които вашият Параноичен шеф може да
повярва, дори в собственото си въображение. Ако всички носят софтбол
униформи в края на деня и вие му изпращате съобщения и имейли със
снимки от играта, ще бъде ужасно трудно дори за заклет Параноик да вярва,
че вие сте в някое тъмно мазе, заговорничейки срещу него. Ако се отбиете
край офиса му по пътя си навън за обяд, спирайки на вратата му, за да
попитате „Излизаме с колегите – искате ли да се присъедините към нас?“,
бих ви казал „Браво на вас.“ Ако му донесете парче пай от ресторанта или
останалата пица, когато се върнете в офиса, пак бих ви похвалил „Брилянтен
ход.“
Параноичните шефове не са напълно безнадеждни. Започвайте разговора с
разоръжаващи думи като „Може ли да споделя нещо, което напоследък се
върти в главата ми?“. Естествено вашият Параноичен шеф нетърпеливо ще
очаква вашето самопризнание, че сте заговорничали, за да го злепоставите.
Други начални фрази на разговор, като „Вътрешният ми глас ми подсказва,
че трябва...“ или „Чудите ли си понякога дали...“ са като попътен вятър в
неговите платна. Аз наричам това да заредите разговора си. По същия
начин, по който един режисьор преценява какво трябва да остане в картината
66
и какво – не, може да насочвате разговора си с вашия Параноичен шеф към
теми, които ще го накарат да изпита симпатия към вас.
Както виждате има доста какво да се направи, за да подобрите
обстановката. Обратното, ако не полагате усилия, за да изградите желаната
от вас работна атмосфера, това ще доведе до такава, която е нежелана.
Бездействието в офиса никога не е безвредно. Пасивността има своите
последствия.

Неотзивчивите шефове

Някои хора просто не искат да са ръководители, но искат да вземат шефски

заплати. Гениите, които взимат организационните решения, особено
решенията свързани с управлението на таланти, приемственост, както и
човешко и организационно развитие, са прочути с това, че пренебрегват
всички доказателства, които крещят „Не ме повишавайте!“ В ролята си на
обучител на висшия мениджмънт трябва да ви кажа, че вече съм изгубил
бройката на множеството брилянтни експерти, който съм уговарял да се
отдалечат от ръба на сградата, защото отдавна са се отказали от това, което
обичат да правят, към което за имали естествено влечение и заложби, и са
приели нова работа, която е изтрила всичко, което обичат и досега са живели,
за да вършат. Това фатално разминаване е в основата на множество тъжни
истории, в които хората „избират изхода“ от своята организация, но остават
там, за да взимат заплата, докато се пенсионират или докато някой не ги
изхвърли. Когато икономическата криза от 2008 извади пенсионирането от
краткосрочните планове на тези, които нямаха търпение да се измъкнат от
работата си, много шефове, които не искаха да са ръководители – и никога
не са искали да са ръководители – се примириха с нежеланите условия, за да
изкарат още няколко години, правейки точно това.
Въпреки финансовата имплозия, в основата на всичко това е простата
икономика. Брилянтните организационни умове на ХХI в. продължават да
пренебрегват това, което им вади очите вече твърде дълго: Хората са
склонни да изоставят това, което правят най-добре, за да отидат там, където
ще получават повече пари. Докато най-големите заплати и социални пакети
поучават онези, които управляват други хора, повечето служители в
организациите ще бъдат избутани към позиции, където вече няма да правят

67
това, за което организацията ги е наела и се опитва да ги накара да правят.
Организациите постоянно пренебрегват истинските лидери с потенциал да
станат Добри шефове и вместо тях повишават добри технолози или
продавачи в постоянна ентропия.
Всичко това е част от един феномен, който аз наричам Агрегация на
Идиоти, който съм обяснил по-подробно в Глава 4. За сега само ще кажа, че
хората да бъдат откъсвани от това, което обичат да правят и да бъдат
увещавани (помните ли причината с парите) да правят нещо, което мразят,
никак не помага на изграждането на ентусиазирани и квалифицирани
ръководители. С все по-честото навлизане на младото поколение в
мениджърските рангове на организациите, много от тях намират
мениджмънта за неприятна дейност. Най-голямата разлика между служител
на средна възраст, който е преглътнал трудно, но е приел в името на парите
дадена работа, която мрази, и един млад служител от новото хилядолетие,
който също мрази работата, която е приел за пари, е степента, до която
последният ще вербализира собственото си неудовлетворение. Дайте на
някой младок работа, която той/тя мрази и бъдете сигурни, че ще ви надуят
главата. Бог да ги благослови. Време е всички да се изправят и да кажат
„Тази работа е адски тъпа!“

Съвети за справяне с Неотзивчивия шеф:

• Ако се окажете на работа при Неотзивчив шеф, се опитвайте да му

покажете съчувствието си по всички възможни начини. Не казвайте „Леле,
колко се радвам, че вие сте шефът.“ Може да помисли, че му се присмивате.
Ако вашият Неотзивчив началник е на 30 години или по-възрастен, той вече
ще е изпълнен с примирение и едва ли ще сподели особено много с вас, освен
ако не го изведете на бар след работа.
• Ако речникът на младите е твърде шокиращ за вас, научете се поне да
казвате „Гадно. Май тая работа е наистина адски тъпа“ по свой собствен и
подходящ начин. След като проявявате разбиране към ужаса на трудната
ситуация, в която се намира вашия Неотзивчив мениджър, направете
следващата крачка и му предложете да му помогнете да носи товара си.
Кажете „Няма проблем, нека аз се погрижа за това.“ И това може да ви

68
отвори пътя към работата, която той не върши, а трябва. Може да извлечете
дивиденти от тази ситуация.
• Да си направите сами оценка на работата, защото вашият шеф не иска
да се занимава с това, не е скандална идея, както сте се досетили.
Неотзивчивите шефове всъщност се радват, когато вие попълните
документите вместо тях. Помолете началника си да ви прати файловете,
получени от Човешки ресурси преди три седмици, които най-вероятно са
изгубени някъде из пощата му от момента на пристигането им. Оценете се.
Най-вероятно няма да има достатъчно пари в касата, за да си дадете
увеличение, така че спестете работата на вашия Неотзивчив шеф и се
възползвайте от възможността.
• Оставете го да върши това, което той обича да върши. Ако той е бил
гений на кода, преди да стане IT мениджър, оставете го да пише код. Ако е
бил щастлив анализатор, нека анализира. Със сигурност на него не му е
приятно
да се мотае по цял из офиса и да гледа как вие правите единственото нещо,
което той е обичал да прави, а сега не му е позволено да се занимава с това.
Така че организирайте нещата така, че да постигнете най-голям успех, но без
да напомняте на Неотзивчивия шеф за присъствието си. Ако той ви
забележи, дръжте се така сякаш нямате нужда и не искате нищо.
Нямаше да съм добър обучител на висш мениджмънт, ако не вярвах в
безкрайната възможност за изкупление, дори в най-трудните ситуации. Така
че обръщайте внимание на смесените сигнали, които вашия Неотзивчив
началник ви може би ви изпраща. Може би той е започнал да си представя
себе си като лидер. Разбира се, няма да ви го каже директно, но ако започне
да казва неща като „Наистина искам да разбера дали настоящата позиция ви
удовлетворява?“, той най-вероятно вече се е насочил към лидерството, без
дори да го осъзнава. Ако има дори искрица интерес относно случващото се
около него в офиса, тичайте за сухи листа, пръчки и подпалки. Духнете
искрата, подкладете пламъка и опитайте да генерирате малко топлина. Ако
Неотзивчивият шеф стане по-склонен да бъде началник, когато сте край
него, може би е защото сте направили това изживяване по-приятно за него.
Разликата между по-или-по-малко невидимия или липсващ Неотзивчив
шеф и закоравелия „Махайте се оттук“ Неотзивчив шеф се разкрива в начина
по-който подчинените му се държат в офиса. Ако служителите само доказват
69
тезата на Неотзивчивия шеф, че персоналът се състои само от големи
досадници, то те най-вероятно ще изпитват досада на работното място. Но
ако подчинените се държат като възрастни хора и успяват сами да
организират работата си, Неотзивчивият шеф може да даде втори шанс на
лидерството. Вие може да играете главна роля в този процес, ако помогнете
на колегите си да разберат, че вашият Неотзивчив ръководител всъщност е
талантлив човек, който има качествата да се справи с работата. „Той просто
има нужда от достатъчно пространство и въздух, за да свикне с идеята“,
обяснявате им вие. Ако видите пропуските в мениджърските задължения,
които Неотзивчивият шеф е оставил, като възможност, можете да излезете
истински герой.
Неотзивчивите началници действат по един от следните два начина: те или
се зариват все по-дълбоко, избягвайки всякакъв контакт с подчинените им,
или бавно развиват усет как да управляват. Ако Неотзивчивият ви шеф е
напълно погълнат от компютъра си и не иска да го прекъсвате по седем часа
на ден, значи той се опитва да се закопае и скоро ще настъпи авария в мината.
От друга страна, вашите умения да се намесвате и ръководите може да
помогнат тук. Ако той е залепен за компютъра само по три часа на ден, е
време да се изучат обстоятелствата, да се намерят скритите детайли и да се
сглоби от случващото се в офиса предизвиква неговият интерес и
отзивчивост – след което да се поръча още от същото.

Неподготвените шефове

По-добре да имахте Неотзивчив шеф. Поне Неотзивчивите шефове пазят за

себе си това, което знаят или не знаят за мениджмънта, и не ви го натрапват
в лицето (най-вече защото не искат да ви виждат лицето). Неподготвените
шефове, от друга страна, искат да са шефове, макар да не притежават
нужните умения, за да управляват други хора. Но в неочакван развой,
понякога, те могат да си спечелят верни поддръжници, които са запленени
от тяхната лична харизма. Личната харизма най-вероятно е била в основата
на тяхното повишение и е надделяла над пълната им липса на лидерски
умения.
Може би поддръжниците на лидерството, както го разбират Бенис и
Дъкертон, сигурно вече си казват „Лидерството и мениджмънта не са едно и

70
също нещо!“ Да, да, имам две магистърски степени, докторска степен и
студентски заеми, които ще ме надживеят. Разбирам концепцията. Но всеки,
на кого му се плаща, за да ръководи даден човек или екип от хора, трябва да
може да вдъхнови поне някаква степен на желание у подчинените си да го
слушат и да изпълняват. Дори мениджърите.
Или може би трябва да кажа, най-вече мениджърите.
Но ако способността му да привлича поддръжници е единственото качество
на вашия нов шеф, неприятностите неминуемо ще започнат да се случват.
Само въпрос на време е да разкрие какви слабости на характера притежава
той, защото те ще бъдат увеличени от издигнатата визуална платформа и по-
големия обем на работа, който идва с мениджърската позиция. В началните
фази на първия мандат на Неподготвения шеф е трудно да се забележи дали
има някакви пропуски в управленските му умения, още по-малко дали е
нужно да бъде сертифицират като луд. Фактът е, че никой не забелязва, че
повечето шефове са лудички, преди да се окопаят добре на новите си
позиции. Или, както обикновено става, лудичкият шеф функционира като
нормален човек, преминавайки през няколко повишения, докато не достигне
невидимата линия на своя таван и не започне неговия срив. Тогава
обикновено звъни телефона или пристига имейл в офиса на обучителя на
висш мениджмънт.
Неподготвените шефове не знаят, че не знаят това, което не знаят. Добре.
В следствие на това, те вярват, че всички трябва да реагират като тях на
определени ситуации. Неподготвените трябва да научат много – задраскайте
това – трябва да научат всичко. Въпросът е, могат ли да наваксат достатъчно
бързо преди влака на мениджърското невежество да е излизал от релси? Ако
работите за Неподготвен шеф, трябва да вземете решение: Да скочите ли в
кабината до него и да се опитате да му помогнете да научи бързо, това което
му е необходимо, за да успее? И ако да, защо? Трябва от рано да определите
дали той има потенциал да се превърне в ефективен началник (и съответно
да ви бъде от полза), или дори Добър шеф, ако му е предоставена
възможността да придобие основни лидерски умения. Ако сбъркате в
преценката си, може да създадете чудовище, което ще ви изяде живи. Или
ако решите да се противопоставите на вашия Неподготвен шеф – пасивно
или активно – някой друг може да се облагодетелства от ситуацията вместо
вас. Или още по-лошо, първото нещо, което вашият Неподготвен началник
71
може да научи, е как да изтръгва противопоставящи му се плевели –
например вас.
Няколко неща, които е добре да помните, ако се налага да работите с
Неподготвен шеф:
• Има ли човек, наистина подготвен да бъде родител? Това е третият път,
в който използвам тази аналогия, но първородните деца в семейството или
ще бъдат обгрижвани така както са били обгрижвани техните родители, в
традиционна семейна приемственост, или ще получат обратното на това.
Всеки подход може да бъде компрометиран, ако се подходи лекомислено.
• По същият начин, ако един шеф не е преминал никакво мениджърско
или лидерско обучение, той най-вероятно ще заложи на имитацията, нали
така? Това се е повтаряло от зората на човечеството. Ако Адам и Ева бяха
подобри родители, син номер едно може би нямаше да претрепе син номер
две.
• В известен смисъл всеки отглежда своите собствени родители, затова
сега е момента да впрегнете тези си умения в действие. Вашите родители
щяха да са ваши родители независимо от обстоятелствата, дори да имахте
най-искрено желание да ги смените с друга двойка индивиди. Кой не се е
чувствал по същия начин спрямо собствения си шеф? Има логика в това да
започнете да управлявате.
• Дръжте съзнанието си чисто и вярвайте в сърцето си, че добрите неща,
които правите за другите хора са в директна връзка и са космически свързани
с добрите неща, които се случват на вас. Другите, за които говоря, са вашият
Неподготвен шеф, вашите колеги и подчинени, които също работят под
неговата институционална власт.
• Не ставайте популярни и неформални лидери за сметка на вашия шеф.
Подобно на пословичния И-шеф, за когото скоро ще прочетете,
Неподготвеният често е обект на чуждите подигравки. Някои хора са много
ядосани от невъзможността му да им даде всичко, от което се нуждаят; за
този присмиващ се или ядосан служител, шефът е техен сурогатен родител.
И очевидно не добър родител. Ако веднъж съм го казал, сигурно съм го
повторил хиляда пъти: Никой никога не е напреднал в кариерата си като е
накарал шефа си да се чувства глупав.

72
 • Включете се и помогнете на Неподготвения шеф да се научи да
изпълнява новите си функции. Да научи какво? Как да се разхожда напред-
назад и да гледа хората (четете: вас) как работят това, което трябва да
работят. Как да разпознае хората (вас), които носят истински принос към
организацията. Как да създаде атмосфера на сътрудничество и 360-градусова
подкрепа, при която всеки може да подпомогне усилията на всеки друг.
• Независимо от напомнянията ми, че израстването в мениджърството е
форма на просветлен личен интерес, не всичко се свежда до вас и мен. В една
екипна обстановка, трябва да става дума за всички. В такава обстановка
искам да работя аз и такава обстановка можете да помогнете на
Неподготвения шеф да изгради и поддържа. Ако вашия шеф се огъва при
всеки повей на вятъра, това ще се случва и на вас. Изкусително е за много
хора да наблюдават падението на своя Неподготвен ръководител, след като
се е провалил в роля, за която никога не е получил адекватна подготовка. Но
някой, който е по-високо от вас в хранителната верига на организацията, е
дал на вашия неподготвен шеф институционната власт да ви бъде началник.
За умния човек, този, който може да контролира своя Вътрешен идиот
(знаете, този, който обича шефът му да страда), това е точното време, когато
трябва да се противопостави на изкушението и да осъзнае, че
Неподготвеният е неговият шанс да достигне до желаните позиции и власт,
с което ще си осигури и възможността да влияе на организацията, по начини,
които са в съответствие с истината, справедливостта и добрата стара
глобална перспектива. Ако Неподготвеният шеф не може да се справи с
настоящите мениджърски задачи, как ще успее да се усъвършенства за в
бъдеще. Помагайки му да се подготви за презентации, важни срещи и док ла
ди, ще му съдействате да израсне като мениджър, а самите вие ще се
улесните в придвижването си нагоре с него. Не е ли страхотно?

Шефовете приятели

„Аз нямам нужда от повече приятели, а вие имате ли?“ Когато за първи
път написах това през 2003 г., аз бях малко нагъл. Истината е, че хората са
радостта и целта на моя живот и работа. Няма как да изживея вярата си, ако
няма хора, на които да помагам и да съм в услуга. Щях да съм ужасен
обучител, ако всичко се свеждаше до мен и моето его. По-богат обучител –

73
да. Но дали щях да съм верен на принципите си? Не. Въпреки това, аз съм
много по-добър в това да помагам, отколкото в това да забавлявам, затова
съм и много по-стимулиран и удовлетворен, когато мога да се радвам на
подкрепа, окуражения и валидация, които могат да дойдат само от сродни
души. Проблемът е, че шефът Приятел мисли, че той е ваша сродна душа,
макар да не е. Не казвам, че не трябва да уважаваме различните гледни точки
и да бъдем отворени към множество мнения. Но началниците Приятели
искат да се промъкнат в мислите ви и да намерят постоянно място за себе си
там.
Този вид началници са толкова мотивирани да се намират на същото място
във вселената, където сте и вие, че вие ще търсите всяко възможно
извинение, за да ги отбегнете. Това включва и да потънете в работа.
„Извинявайте, шефе,“ упражнявате се вие срещу огледалото, правейки най-
мъчителната физиономия на която сте способни. „Изпълнителният директор
току-що ми даде краен срок директно. Не ви ли е препратил писмото?“
Подобна логика поставя шефа в парадоксална ситуация. Ако вас ви уволнят,
той ще загуби своя приятел и ще трябва да се сприятели с някой друг, за да
ви замени. И ще е толкова притеснен от евентуалната ви липса, че няма да
се замисли защо изпълнителният директор би ви дал директни заповеди.
Няколко съвета, за да се справите с шефа Приятел:
• В името на собственото ви самосъхранение, канете го навсякъде. Той
така или иначе ще дойде. Вашият Приятел шеф ще бъде наранен, ако
разбере, че вие не сте искали да бъдете с него и вие ще бъдете принуден да
работите с един цупещ се шеф, което би се харесало само на мазохист.
Нараненият Приятел шеф е тъжна картинка, наистина. След дни на търпение
от ваша страна към неговата прегърбена поза, сълзи и подсмърчания, щеше
да ви се иска да го бяхте поканили.
• Споделяйте свободно информация с него. Това ще го накара да ви
чувства близък. Да се споделя информация е и добра организационна
практика, така че създайте си навик да го правите. Но внимавайте, защото
повечето типове шеф – с изключение на Добрия шеф – не се интересуват
приоритетно от най-добрите практики. Може да стъписате началника
Приятел, ако го затрупате с твърде много информация и така той ще ви
остави намира, поне за кратко, докато свършите някаква реална работа.

74
 • Насрочвайте срещи с вашия шеф Приятел. Той може да ентусиазирано
събира, подобно на майка кокошчица, своите пиленца край себе си. Но ако
това се случва само по негова инициатива, той може да се подразни, натъжи
и дори да се обиди. Да, идват сълзите и сополите. Ако поискате среща на
екипа веднъж седмично, това време може да бъде прекарано в продуктивна
за организацията дейност, а вашият шеф Приятел ще е доволен, че сте поели
тази инициатива. За него това означава, че на вас ви пука. Той с удоволствие
ще ви остави да планирате и проведете срещата, което поставя топката във
вашето поле (четете: властта във вашите ръце) и ще ви позволи да
моделирате работната среда и да задействате постигането на целите си. И
ако вие сте от добрите хора (защото повечето четящи тази книга са), това е
нещо добро.
• Навсякъде публикувайте снимки, на които сте с вашия шеф Приятел.
Визуални доказателства и напомняния, че той е част от всичко случващо се,
ще му вдъхнат емоционална сигурност. Ако той започне да мрънка, че
никога не го включвате в нищо, игнорирайте думите му и кажете с въздишка
„Ей, шефе, сещате ли се за футболния турнир за деца, който спонсорирахме.“
Посочете към снимката на бюрото му. „Как само надиграхте онова 8-
годишно момиченце и то до последния удар. Аз лично мисля, че тя се
опитваше да мами.“ Всяка година използвайте рождения ден на вашия шеф
Приятел, за да му дадете албум със снимки, които да покажат колко много
го обичат всички. Днес, когато постоянно пускаме електронни публикации
на най-различни платформи, не забравяйте да включите и DVD, както и
снимки и видеа, които да изпратите на неговия iPhone и iPad, точно както
бихте направили за Параноичния си шеф. Напълнете стената му във Фейсбук
със същите общи снимки, тагнете го, накарайте програмата си автоматично
да го смушква през един час в продължение на целия уикенд.
• Редовно му изпращайте съобщения, за да му напомняте, че не е сам. Не
е нужно да пишете дълги писма, за да кажете „Здрасти. Как си?“ е напълно
достатъчно. Пращайки му снимки и смешни историйки по имейла, вие ще
засилите неговото усещане, че е част от вашата компания. Запазете личния
му имейл адрес, този който се изписва на втори ред, и не пропускайте да му
показвате своето приятелство, където и да се намира той, дори ако е на
почивка. В случай, разбира се, че реши да отиде сам на почивка, а не с вас и
вашето семейство.
75
 • Пазете се от изповедите. Вашият Приятел шеф ще посвети безбройни
часове да си излива душата пред вас и ще очаква вие да си изливате душата
пред него. Това може да ви отклони от вършенето на ценна работа. Когато
усетите, че към вас се приближава изповед, попитайте любезно дали може
да я чуете по-късно, защото в момента сте притиснати от много спешни
задачи и няма да може да му отделите пълното си внимание. Това е истина и
същевременно ви помага да контролирате моментите на разсейване.
Превърнете насрочените разговори в събитие и пращайте напомняния на
вашия Приятел шеф чрез календара на пощата. Той ще е доволен и
безпокойството му, че е изключен, ще се притъпи в очакване на вашата
среща.
Може би най-голямото предизвикателство при работа с шеф Приятел е
управлението на времето. Поставете граници. Когато шефът Приятел ви
пита „Имаш ли минутка?“, кажете му че имате три и те целите са негови.
След това оставете настрана всякакви разсейващи фактори, които да отнемат
фокуса от вашия шеф Приятел. Накарайте го да седне, седнете срещу него,
установете контакт с очи и не мигайте в продължение на три минути. След
което станете и се отдалечете, като му благодарите, че е споделил с вас. Тази
техника за модифициране на поведението е обикновено доста ефикасна, ако
се прилага редовно. Ако всеки път, когато той иска да се възползва от
времето ви, вие поставяте граница, той няма да иска вече да ви заговори с
намерението за отворен до безкрай разговор. Тази техника работи отлично
при постоянно нуждаещи се от внимание хора, независимо дали са ваши
шефове или подчинени. В продължение на десетилетия аз препоръчвам тези
похвати, защото давайки по няколко минути на ден от концентрираното си
внимание, вие ще си спестите часове хаотични и непрестанни прекъсвания.
Тази техника работи.
Виждал съм многократно как шефове и служители изпреварват своите
нуждаещ се от внимание служители или шефове и сами отиват при тях,
молейки ги за три минути от тяхното време всяка сутрин. Това често е
елиминирало почукването на тяхната врата по-късно през същия ден. Трябва
да внимавате, за да не бъдете отделени от вашия шеф Приятел. Ако сте
големи късметлии, може да ви прехвърлят в отдела на шефа Идиот.

Шефовете идиоти
76
 Бъдете благодарни за малките неща. За разлика от Божеството, Макиавели,
Садистичния, Мазохистичния, Параноика, Неотзивчивия, Неподготвения и
шефа Приятел, шефа Идиот е просто хронично неук мутант, съществуващ в
резултат от грешка в еволюцията на организмите. Каруцата на човешкото
развитие е ударила на камък някъде и И-шефът се е изтърсил на пътя, седящ
в облак прах, разтривайки цицината на главата си. Оттам насетне, той се е
лутал, докато не е отворил вратата на близкия офис, за да търси тоалетната,
и преди някой да се усети вече е започнал да го управлява – офиса, имам
предвид. Това е реалността, в която живеем.
Ако сте мислили, че невежеството е единствената пречка, с която трябва да
се справите в офиса, надявам се тази глава да ви е била полезна и да ви е
отворила очите. Книгата балансирано представя 10-те вида шеф, макар че аз
често не разбирам И-шефовете, защото те са твърде много на брой (ако
помните, и аз бях един от тях). Така че няма напълно да изчерпам темата за
И-шефа тук. Но в името на истинското възстановяване, аз трябва да призная
своите опити да бъда обратното, аз все още съм човек с амбициозен и
нетърпелив Вътрешен идиот, готов във всеки един момент да изскочи и да
ме накара да изглеждам като изключителен кретен – всичко това,
задвижвано от желанието ми да изглеждам внушително ерудиран и мъдър.
Или пък в опит да накарам хората да чувстват съжаление към нещастната ми
личност. Добрата новина е, че вашият И-шеф най-вероятно:
• Не мисли, че е Бог, както мисли шефът Божество.
• Не се опитва да разреже пътя си към върха с хирургически
инструменти, както прави Макиавели.
• Не ви причинява наранявания с огромно удоволствие, оставяйки кръвта
ви да изтече по цялото му бюро, както би направил Садиста.
• Не се опитва да се самонарани и не ви кара вие да го наранявате,
оставяйки кръвта му да изтече по цялото ви бюро, както би направил
Мазохиста.
• Не очаква нинджи, които да се промъкнат тайно и да го атакуват, когато
той не гледа, както очаква Параноичният шеф.
• Не се крие под бюрото си, за да избегне да бъде шеф, както прави
Неотзивчивият.

77
 • Не се бори да се задържи на повърхността, независимо от
неспособността си да бъде ръководител, както се бори Неподготвеният.
• Не включва пъпната си връв към вашата енергийна клетка и не живее,
черпейки ресурси от вашето чи, подобно на шефа Приятел.
Бъдете мили към вашия И-шеф. Направете го заради мен. Ако ви се струва
твърде много, не се обезкуражавайте. Ето затова има Висша сила. Затова има
12 стъпки, който да ни помогнат да влезем в контакт с нашата Висша сила и
да настроим звукът от объркването, създаден от работата с луди шефове. Да
повторим отново, втората стъпка от нашата 12-стъпна програма за
Възстановяващи се идиоти ни помага да погледнем нещата в перспектива, за
да разберем какво трябва да направим, за да се справим с лошите шефове
и/или как да избегнем самите ние да се превърнем в лоши началници.

Втора Стъпка: „осъзнавам, че предизвикателството, което

представлява и-шефът, е твърде голямо за моите скромни възможности
и имам нужда от сила по-висша от всички надуто - говорещи шефове във
вселената – добри, лоши или всякакви – която може да ме предпази от
това да полудея напълно.“

Дядо Мраз може и да е мит, но И-шефовете са реални и вярвам, че Бог обича

И-шефовете точно толкова, колкото и останалите от нас. Ако не беше така,
защо би създал токова много от тях? Те са тук, за да изпитат вярата ни, да
стимулират здравия ни разум и да ни научат да оцеляваме. Виждате ли,
всички неща наистина работят заедно в името на доброто. Шефът, който не
ни убива, ни прави по-силни. Ако не бяха И-шефовете, може би щяхме да
продължаваме да мислим, че наистина можем да контролираме света около
себе си. Отдавайки се на подобна илюзия, аз и вие също се превръщаме в И-
шефове, които чакат да влязат в ъгловия си кабинет и да почнат работа.
Здравият ни разум зависи от това да можем да признаем безсилието си и
искрено и напълно да предадем нашите И-шефове в ръцете на всезнаещата,
вездесъща и всемогъща Висша сила.
Шефовете Идиоти ни поддържат честни. Ако те не бяха наоколо, как щяха
да обогатят живота ни? Както се пита в кънтри песента „Как да ти кажа колко
ми липсваш, ако ти не си отиваш?“ Бъдете благодарни за вашия И-шеф. Той
може да е от най-лесните видове началници, с които ще ви се случи да

78
работите, както и най-малко застрашаващия вашето здраве и добър живот в
сравнение с другите типове, изключая Добрия шеф.
Отново ви напомням: убедете се, че вашият мениджър е И-шеф преди да
започнете да прилагате методите и техниките за справяне с този вид. Ако
използвате И-шеф-решенията върху други типове началници, това ще е като
да се опитате да инсталирате мултиплатформена апликация върху
несъвместим софтуер. В най-добрия случай – системата ще се срине; в най-
лошия – може да започнете интрамолекулярна реакция, която да доведе до
имплозия на планетата Земя и отварянето на черна дупка, която да засмуче
цялата материя в галактиката в състояние на несъществуване и да остави
само И-шефовете да управляват до следващия Голям взрив. И-управителите
очевидно имат имунитет към неща, които биха убили всеки простосмъртен.
Помнете, не всеки шеф е Идиот и не всеки Идиот е шеф. Най-доброто, което
можете да направите, е да сте добре подготвен да се справяте с
предизвикателствата, които се изправят на пътя ви. Оставете се на Божията
воля. Вместо да възприемате себе си като жертва на И-шефа или който и да
било друг шеф, мислете са себе си като за съд, който е създаден, за да донесе
любов и изкупление на най-мразения образ на тази планета, та и отвъд нея.
Упражнението към Стъпка Две, което следва, ще ви помогне да определите
дали сте жертва на лош шеф или доброволец за ужасното отношение, на
което могат да ви подложат И-шефовете.

Упражнение към стъпка две

Дръжте радара си на висока честота, сканирайки околната среда по

всяко време, при всеки тип шеф. Сега след като сте станали умел
диагностик на различните типове шефове, ще сте много по-добре
подготвени бързо да разпознавате от какъв тип шеф пристига сигнала на
вашия радар и веднага ще можете да преминете към изпълнението на
техниките и методите, които са описани на тези страници. Сигурно дори
преди мен сте се досетили, че тези диагностични умения и палитра на
възможни влияния, се отнася до всички, които притежават споменатите
отклонения, не само шефовете, които са натоварени с институционална
власт, чрез която да налагат своето невежество и/или дефекти на

79
характера върху тези, които са по-слаби от тях. Но предметът на тази
книга се занимава с последните.
Наричайте ги каруцари или зли колкото си искате; всички споделяме една
и съща семейна история, така че извадете си тефтерчето, начертайте
вертикална линия надолу към центъра и си направете паралелния анализ. От
ляво напишете как според вас една жертва трябва да реагира на държанието
на съответния тип шеф. Дясната колона трябва да описва реакцията на един
човек, който е просветлен от емпатия и знание. Колкото и да се надявате и
да се молите за това, вашият шеф няма да бъде изпратен на Острова на
лошите играчки, заедно с всички други лоши началници. Така че изучавайте
и сравнявайте вашите списъци и дайте на шефа си същия шанс, какъвто
бихте дали на приятел или роднина. Виждате ли как двата списъка – единият,
от гледна точка на жертвата и другият, от гледна точка на емпатичния и
силен човек – предават напълно различни гледни точки? В едната колона ще
има безкрайни мрънканици, докато другата ще е свежа като пролет. Едната
ще е изпълнена с лошо настроение, докато другата ще е пълна с надежда.
Колкото повече се опитваме да контролираме нещата, над които нямаме
реален контрол, толкова повече ще затъваме в ямата на собствената си
жертвеност.
Ако има нещо, което силните и просветлени укротители на шефове биха
могли да споделят с нас (поздрав към автора Лаура Коушоу), то е именно
разликата между това да плуваме нагоре по Ниагарския водопад (което е
същото като да мислим, че може да се противопоставим и да променим нещо,
което нито сме създали, нито можем да излекуваме или променим) и това –
да плуваме по течението в капсулата на приемането. „Чакайте малко!“
обикновено казват тук участниците в уъркшопа. „Ако не съм предизвикал
проблемите на моя шеф и не мога нито да ги излекувам, нито да го
контролирам, как може да съм друго, освен жертва.“
„Чакайте малко,“ казвам аз спокойно, запазвайки безопасна дистанция.
„Нещата никога не са черни или бели.“
С други думи, задраскайте това всичко-или-нищо, черно-или-бяло мислене.
Винаги ще има неща, които аз и вие няма да можем да променим. Тези, които
оставяме на своята Висша сила. Но има и неща, върху които можем да
влияем. Оттам и молитвата на Нибур „Мъдростта да прозираме разликата“.
Ако овладеем и демонстрираме нужното ни спокойствие, кураж и мъдрост,
80
може да изкараме на повърхността най-доброто от нашия шеф, дори той да
е Идиот. Ключът към нашето спокойствие и мир е да изградим разумни и
постижими очаквания. Това упражнение може да ви помогне много да го
постигнете.
Като служители по собствена воля, винаги можем да покажем мнението си,
като си тръгнем. Всеки от нас има възможности за избор, които са безкрайни,
от това да си подадем молбата за напускане и да излезем пеейки „Вземете
тази работа и си я заврете...,“ до „Ще направя всичко за вас, шефе, наистина
всичко, защото ви дължа всичко.“ Някъде по средата между тези две
крайности е вашето любимо място, мястото, където можете да приемете
това, което не можете да промените и същевременно да влияете върху
обстоятелствата, които можете да промените, започвайки със собственото си
отношение, над което имате пълен контрол. Ако наистина сте по-умни от
шефа си, ето как можете да го демонстрирате, поне за собствено
удовлетворение и в името на вътрешното спокойствие на вашия шеф.
Колкото по-дълбоко анализирате противоположните гледни точки от вашия
списък, толкова повече ще приемате жертвеността като доброволна работа.
Можем да изберем от коя страна на линията да сме. В това има огромна сила
и контрол. Когато се появи истинският Идиот, уверете се, че това не сте
самите вие.

81
 3.Характеристики и компетенции на различните типове
шефове

През 2003 г. за първи път се зачудих дали шефовете Идиоти са продукт на

природата или на възпитанието. Бяха ли те муха, попаднала в меда на
еволюцията или бяха продукт на Божието чувство за хумор? (Да, Бог има
чувство за хумор. Виждали ли сте как бяга едно пате?) Като обучител на хора
от висшия мениджмънт, не мога да ви опиша колко пъти съм казвал „Някои
неща просто се случват. Без определена причина. И никой не е виновен за
тях. Следващият въпрос, моля.“ Е, сега мога да кажа – нещата никога не се
случват просто така. Следвайки логиката на Пол Вацлавик, че „човек не
може да не комуникира“, аз също мисля, че винаги има причина за човешкото
поведение. Съзнателно или не, хората правят определени неща или пък не
ги правят, но винаги има причина за това.
Когато нещата избухнат и се разпаднат, това е, защото някой е създал нещо
експлозивно и е запалил фитила. Нарочно, погрешка или може би от чисто
невнимание, много често с най-добри намерения, някой е създал условията,
които са предизвикали взрива. В ролята си на обучител аз винаги поставям
нещата, които преподавам в контекста на организацията – т.е., опитвам се да
свържа това, което хората правят най-добре с това, от което се нуждае
организацията – опитвам се да идентифицирам, изолирам и обезвредя
поведението, което довежда до експлозия и да насоча тази енергия към по-
продуктивни и по-малко взривоопасни дейности. В контраст с това,
мотивираните от обучението хора, които просто имат нужда да достигнат
пълния си потенциал и да разгърнал лидерските си умения, са черешката на
тортата на преподаването.
Много често аз поставям стъпката за възстановяване и прилежащото
упражнение в края на дадена глава. Но Стъпка Три и Упражнението към
Стъпка Три са тази глава. Просто има цяла планина от информация, която
трябва да се засегне още от самото начало. Това е в случай, че се
интересувате от характеристиките и компетенциите на всички типове
шефове. Може би предпочитате да се съсредоточите само върху вашия
началник, което значително ще съкрати за вас времето, прекарано в четене
на Трета глава.
82
 Третата Стъпка: Да разберете как заложените у вас характеристики
и заучени модели на поведение са ви повели по пътя на толерантност или
нетърпимост към глупостта, е от особена важност, ако искате да се
справяте по-лесно с вашия началник, ако предположим, че вие сте по-
умният от двама ви. Без ясна представа за себе си, рамкирана от
контекста на вашата Висша сила, как можете изобщо да знаете, дали
дискомфорта и фрустрацията, която приписвате на вашия шеф, е реална
или може би е само продукт на вашето въображение? Как може да
бъдете сигурни, че дисфункционалното поведение на вашия шеф е
наистина дисфункционално, или само така изглежда, погледнато от
собствената ви крива оптика? Най-вероятно, при вас и вашия шеф, става
въпрос за комбинация от двете.

Да предадете волята си и живота си в ръцете на вашата Висша сила е

особено важно, защото тя е създала и вас, и вашия шеф. Вие двамата плувате
в едни и същи води, ако мога така да се изразя. Вие сте различни създания в
една и съща система. Но доколко сте различни, наистина? Може би сте
сродни души по начин, по който все още не сте си представяли.
За мен, Висшата сила до известна степен е синоним на висшия интелект.
Всички ние се нуждаем от перспективата й, която да ни води през това
обучение. Когато се отдадем на Висша власт, ние започваме да търсим
успеха в контекста на една система или висш ред, в който ние и нашия
ръководител (и подчинени) можем да се допълваме чрез естествените си
качества и придобити компетенции. Това, което липсва на нашия шеф,
можем да изпълним ние. Да се надяваме, че и ответното ще се случва. Но
дори и да не се случва, ние продължаваме да запълваме празнините.

Упражнение към стъпка три: „решени сме да поверим волята си и

своя живот в ръцете на нашата висша сила – така както я разбираме
ние.“
Упражнението към Стъпка Три включва комбинирането на това, което
вашият шеф е, което той е научил, и това, кои вие сте и което сте
научили, за да създадете подходящи сценарии от настоящата ви
ситуация, които да доведат до успех. Упражнението към Трета Стъпка е
(1) да идентифицирате типа началник, с когото ви е най-трудно да

83
работите и (2) да определите кои характеристики и компетенции можете
да добавите към взаимоотношенията си с него, така че комбинацията от
двама ви да се превърне в нещо, което напомня взаимоотношения с
Добър шеф. Правилно ме чухте. Ако искате усещането, че работите за
Добър шеф, може би вие трябва да се постараете в тази посока. Готови
ли сте да инвестирате толкова много в разрешаването на работната ви
ситуация, че да се съгласите да запълвате пропуските на вашия шеф, или
ще се плъзнете обратно по лесната плоскост и ще продължите да се
оплаквате от некомпетентността на вашия ръководител? Изборът е ваш.

Предистория на упражнението

След като първата декада на ХХІ в. се смени с втората, много корпорации

от частния и публичния сектор, обществени агенции, комерсиални
организации или такива с идеална цел се опитваха да дават насоки за
лидерските компетенции. Някои организации дори издадоха компетенции,
които в действителност бяха естествени, вродени качества, както и
придобити отношения или поведения, знакови за човешката същност. Аз
говоря за последните като за компетенции, защото ако се отнасяме към
дълбоко вкоренените характеристики и придобитите компетенции по един и
същи начин, това изтрива важната разлика между двете.
Въпреки риска да се оплета в семантика, човешките характеристики са един
вид настройките по подразбиране на даден човек. Човек би направил нещо,
защото „така е създаден“. Или поведението „дефинира неговия характер“.
Това е неговата сянка, ако мога така да се изразя. Само чрез съзнателно и
умишлено учене човек може да развие компетенция, която се
противопоставя или отсъства от естествения (или ранния) характер на
човека. Нашата Висша сила разбира всичко това. Ние може да се лутаме в
опит да си го обясним или просто можем да приемем, че сме част от една по-
голяма система и да позволим на нашата Висша сила да ни разкрие какво
трябва да научим, ако сме отворени към знание.
Таблицата, която следва, съдържа публикувани компетенции, които съм
изучавал от различни организации както в страната, така и по целия свят.
Някои от тези характеристики/компетенции, които се наблюдават в
корпорациите на моите клиенти, използвам, за да рамкирам организационно
84
обучението, което провеждам. Идентифицираните характеристики/
компетенции на организационната култура формират кон текста, в който се
случва обучителният ангажимент.
Ако се замислите над различните дефиниции на „компетентен“,
включително „адекватен“, „достатъчен“ и „способността да се направи това,
което се изисква“, не звучи сякаш организационните дизайнери, експертите
по обучението и развитието, в едно с поведенческите специалисти на
организациите, които заедно създадоха тази треска по компетенцията, са се
стремили да поставят летвата за лидерство особено високо. Звучи сякаш
всички лидери трябва да са „адекватни“ и „достатъчни“ със „способност да
правят това, което се изисква“. Аз лично бих предложил термина „лидерско
превъзходство“, вместо компетенция. Но никой не ме е питал, а и кой съм
аз, че да заставам срещу приливната вълна на Човешки ресурси и мнението
на Обучение и развитие? И ето, вижте Превъзходната Таблица на Д-р Хувър
за всички типове шефове. (вижте таблицата)

85
86
 Естествените човешки характеристики и компетенциите, научени в
зряла възраст

Първата вертикална линия във всяка категория е това, което считам за

характеристика. Вторият вертикалната линия е тази на компетенцията.
Въпреки че почти всяка характеристика или компетентност съществува в
списъка на някоя организация някъде, аз съм прегрупирал и смесил и съм ги
съчетал така, че да се създадат подрежданията, които намирам за най-
функционални и полезни в лидерското поведение.
Не искам да поставям обучителите, треньорите и другите
професионалисти, отговарящи за развитие и обучение, извън бизнеса, тъй
като почти всеки е способен на обучение и прилагане на почти всяко знание
в някаква степен. Тази матрица отразява това, което можете да очаквате от
всеки вид шеф, преди той или тя да се ангажира с треньор или друго
решение за обучение. Веднъж след като хората са обучени или са се
впуснали в успешно пътуване по обучение, което те са или не са искали да
направят, те могат потенциално да получат кредит за компетентността си,
ако могат да я прилагат последователно във времето. Матрицата
демонстрира как тренирането, ученето и развитието могат напълно да
променят картината на нещата.

Характеристика 1: Любопитен и обичащ да учи човек.

Съответстваща компетентнция 1: Квалифициран в изследвания и
проучвания
Повече от простото любопитство, първата характеристика е повишената до
достатъчна любознателност, която може да бъде основание за проучване,
дори ако тя се измерва в простото гледане на телевизионен документален
филм по дадена тема. Сърфирането в интернет или четенето книга по този
въпрос са дори за предпочитане, както е при изучаването шефовете Идиоти
през обектива на литературата, както правите сега. Записването в
магистърска програма, занимаваща се с шефовете Идиоти (ако има такова
нещо изобщо) ще се счита за наистина сериозен подход. Квалифицираното
изследване и проучване се отнася до структуриран подход за събиране на

87
данни, анализирането и документирането на наученото, което ще добави
пространство на знания, така че ученето може да продължи и по-нататък.

Шефът Божество
Шефовете Божества са известни с любопитството си и квалифицирания си
изследователски подход, защото те могат да демонстрират огромно
любопитство – най-вече към собствената си личност и официалната
документация на техния режим. Те могат дори да бъдат смятани за
компетентни защото са решили да учат теология, за да насърчават
самосъзнанието. Те често ще използват писари, които да им помогнат в този
процес.

Макиавели шефът
Макиавели шефовете получат отметки в колоните за любопитството и
квалифицирано в изследване, защото те искат да знаят за плана и
архитектурата на организацията, която възнамеряват да управляват един
ден. Това любопитство може да доведе до крайности, например да стоят по
цяла нощ като ровят отново и отново и анализират организационните схеми
(списъци на врагове), правейки планове за завземане на властта. Макиавели
политика (тавтология, знам) е въплъщение на някой опитен и високо
компетентен в изследването на пътищата към властта.

Садистичният шеф
Както Божествата и Макиавели, Садистите получат отметки в
любопитството и проучването като характеристика и компетенция в тази
първа колона, но не по здравословни причини. Садистичните шефове винаги
са в търсене на онова, което ще причини най-голямото неудобство на
техните преки подчинени и разнообразни врагове. Те са така любопитни, че
изследването на праговете на болката на преките им подчинени, за да
идентифицират точките им на пречупване, е често срещана практика.

Мазохистичният шеф
На Мазохистичните шефове наистина не ми пука как техните животи се
превърнаха в колосалани катастрофи; те просто предполагат, че са и ще
продължат да бъдат жертви. По този начин те не изпитват нужда да станат
специалисти в научните изследвания и в доказателствата. Няма отметки.
88
 Параноичният шеф
За разлика от Мазохистите, Параноичните шефове са обсебени от това,
което е случва около тях. Тази ненаситна любознателност, като
любопитството на Божеството и Макиавели, не е непременно насочена към
доброто за индивида или организацията, но е мощна и непрестанна.
Параноичните шефове ще навлязат в голяма дълбочина и ще инвестират
много време в проучване на заговорите и конспирациите срещу тях, което
обикновено означава наблюдение, проследяване и анализиране, все
дейности с висока степен на изкривяване на обектива.

Неотзивчивият шеф
Неотзивчивите шефове не са станали неотзивчиви чрез любопитството или
изследването. Ето защо, няма отметки за тях в колоната за любопитството и
изследване. Ако Неотзивчивият шеф в действителност отиде на училище за
шефове и изследва изкуството и науката за управление, той или тя може да
не бъде вече така неотзивчив. Тук предупреждението е: Неотзивчивият шеф
може да е много любопитен и проницателен в изследване, ако фактите са
подредени, но не и в суровото състояние на действителността, когато става
въпрос за реално успешно управление. Тренирането и пренасочването на
тези характеристики и компетенции може да произведе бърз модел за
правене на упорни точки.

Неподготвеният шеф
Неподготвеният шеф е първият вид шеф, който разделя на две колоната
любопитен характер / компетенция. Представителите на този вид са
любопитни за това какво е чувството да бъдат шефове и да има хора, които
да се отчитат пред тях. Но, за съжаление, не са достатъчно любопитни, за да
се научат как да бъдат добри шефове. Неподготвените са склонни да си
останат неподготвени, тъй като те най-вече просто се наслаждават на
позитивите на това да бъдат началници.

Шефът Приятел
Шефовете Приятели носят своята пъпна връв, навита около ръцете им в
търсене на някой, към когото да я закачат. Това изглежда е единствената
посока на тяхното любопитство – към чий живот могат да се включат, за да
започнат неговото източване в своя собствен резервоар? Те нямат отметка в
89
графата за компетенция, която отговаря на любопитството и
любознателността, защото оставят цялото учене за живота на вас. Просто ще
се закопчаят за крака ви и където и да отидете, ще дойдат и те.

Шефът Идиот
Шефове Идиоти са любопитни по детински начин. Те са отбелязани като
любопитни характери като жест на учтивост към тях. В интерес на истината,
любопитството им е много ограничено и не се задвижва от желанието да се
учи, а просто е очарование от обикновените неща. Любопитството на
шефовете Идиоти обикновено може да бъде напълно ангажирано просто ако
им дадете гумена лента, за да си играят с нея по време на срещи. Това може
да ги задържи заети в продължение на часове.

Добрият шеф
Както можете да си представите, Добрите Шефове са постоянно любопитни
за това как нещата могат да бъдат направени по-добре; както тактически, в
конкретния, оперативен момент, така и при изработването на бъдещите
стратегически планове. Те проучват най-новите изследвания и произвеждат
свои собствени мнения, в резултат на проучената литература, за да останат
на гребена на вълната и за да вдъхновят нов начин на мислене. Семинарите
и работните срещи, независимо дали са наживо или онлайн, често са пълни
с шефове, които са любопитни и инвестират време, енергия и други ресурси

90
в проучване на това как да бъдат по-добри шефове, които изграждат по-
добри организации. Отметка, отметка.

Характеристика 2: Емпатичен и реалистичен човек

Съответстваща компетентнция 2: Квалифициран посредник
Хиперфункцията на емпатичната жлеза може да бъде нещо лошо. Огнените
емпатици (като мен) могат да подарят фермата си в името на каузата да
направят другите щастливи. За да бъда ефективен обучител, аз трябва да
запазя емпатията си между светкащите лампички на практичността. Ще ви
помогне, ако направите същото, докато общувате с шефа си. Да бъдете
реалисти и способността да преговаряте ефективно в своя полза и в най-
добрите интереси на другите и на организацията си като цяло е от решаващо
значение, за да бъдете добър шеф и добър служител.

Шефът Божество
Без отметка за Божествата за съпричастност. Ако те бяха наистина Висша
сила, щеше да бъде различно. Но те са фалшиви богове с малко „б“ (при това
дори само в собственото им богато въображение) и не показват добри
резултати нито по отношение на емпатията, нито на реализма. Без отметка
за Божествата и в колонката на компетенцията за посредничество. Те са
склонни повече да заповядват, отколкото да преговарят.

Макиавели шефът
Макиавели не са известни със своята съпричастност или реализъм отвъд
реалността, която самите те могат да налагат на по-слабите от себе си.
Преговорите, обаче, може да бъдат компетенция на Макиавели шефовете, за
да разпознаят организационната власт, която другите имат, както и нещо,
което да ги поведе нагоре към върха на пирамидата – оттам, отметката.
Садистичния шеф
Последното нещо, което Садистичните шефове могат да понасят, е опит,
подобен на това, което те причиняват на другите. Често садизмът им е
резултат от тяхната собствена болка. Но те не изглежда да има някакво
съзнателно желание да изпитват подобни неща. Реализмът има малко място
в живота на Садистичния шеф. Подобно на Божеството, уменията за водене

91
на преговори не изглежда да са особено необходимо в живота на
садистичния шеф.

Мазохистичният шеф
Мазохистичните не могат да се справят със собствените си чувства на
провал, за да се идентифицират с чувствата на някой друг за нещо. Те са
всичко друго, но не и реалисти, затова и губят всички преговори, било то
свои собствени или за организацията, която ги наема. Мазохистите не стават
за посредници, тъй като те са напълно способни да измъкнат поражението
от челюстите на победата.

Параноичният шеф
За Параноичните шефове всичко опира до собствените им страхове и малко
ги е грижа как се чувстват другите или Вселената като цяло. Те, разбира се,
не са реалисти – освен ако всички наистина не искат да ги наранят – какъвто
може да е случаят и с Мазохистичният шеф, който вика „Горко ми“ твърде
често. Тъй като всички преговори ще се основават на параноя, трудно бих
нарекъл Параноичните шефове компетентни преговарящи.

Неотзивчивият шеф
Теоретично, Неотзивчивите шефове могат да бъдат емпатични по природа
и дори реалисти до известна степен. Но аз се колебая да ги нарека такива,
тъй като те са толкова нетърпеливи да се оттеглят и да се освободят. Без
отметка по отношение на емпатията и реалистичната страна на колоната, и
от ново без в страната за договаряне. Ако Неотзивчивите шефове бяха по-
добри преговарящи, нямаше да бъдат принудени да правят неща, които
никога не са искали. Отново, аз вярвам, че ако неотзивчивостта бъде
успешно преодоляна, в този случай и двете отметки могат да се появят. Но
не и при сегашното положение.
Неподготвеният шеф
Неподготвените шефове са способни да се навъртат около срещи на
висшето ръководство и други събирания на колеги (различни шефове) и да
размишляват колко страхотно е за всички тях да се чувстват шефове.
Чувство, което другите шефове биха могли да споделят или пък не, и именно
затова то се превръща в нестабилна основа за проява на съпричастност, но
въпреки това съпричастността е налице. Те могат да бъдат реалисти точно
92
толкова, колкото приемат и това, че са шефове. Неподготвените обаче имат
ясна цел, която задвижва уменията им да водят преговори – да получат
просторния кабинет с гледка.

Шефът Приятел
Шефовете Приятели могат да бъдат толкова мъчително досадни, че не мога
с чиста съвест да им дам отметка, предполагайки, че притежават достатъчно
характер, за да усетят съпричастност или да бъдат надеждно реалистични.
Шефовете приятели не могат и да преговарят добре, защото има вероятност
да теглят преговорите в поска към вашите желания, за да са сигурни, че ще
си останете техен приятел. Въпреки че да имате на ваша страна едни шеф
Приятел, който да преговаря в името на вашите нужди и желания, може да
изглежда добре на пръв поглед, това е погрешна основа, върху която да се
провеждат на делови преговори.
Шефът Идиот
Идиотите шефове по природа и определение са невежи създания, които
нямат и понятие за това как техните мисли, думите или делата им ще засегнат
другите. Без отметка. Въпреки това, аз им поставям знак за компетенция като
преговарящи, най-вече за забавление. Шефовете Идиоти, подобно на всички
Идиоти, не могат да се досетят кога преговорите очевидно отиват на зле, така
че могат да се появят, да бъдат смели и безстрашни докрая на разговорите и
следователно могат да извлекат, напълно незаслужени, но забележителни
отстъпки.

Добрият шеф
Добрите шефове не са толкова интересни, че да пишеш или да четеш за тях,
защото те разбират и правят нещата. Разбирането и правенето рядко водят
до театрални и забавни бедствия. В тяхната природа е да бъдат съпричастни
и те са във висша степен реалисти, тъй като оценяват напълно опита на
другите. Отметка. Те често са компетентни и съобразителни преговарящи,
добре преценяващи как ответната страна възприема нещата. Те обикновено
преговарят смело, но същевременно позитивно за всички страни, защото те
ще представляват паралелно интересите на своите служители, на своите
клиенти и на организацията, която ги наема. Отново отметка.

93
 Характеристика 3: Честен и умеещ да цени човек
Съответстваща компетентнция 3: Квалифициран в разрешаване на
спорове
Чрез „умеещ да цени“ аз описвам някой, който отива отвъд благодарността.
За мен това определение се отнася до оценяване, уважаване и отдаване на
чест, което носи живот на отделните хора, на взаимоотношения и на цели
организации – действително да се търси позитивното и продуктивното в себе
си и в другите. В най-простата форма, това е нагласата, че „чашата е
наполовина пълна“. Ако в природата някой може да бъде справедлив и
умеел, компетентността в преговорите е естествено следствие. Добрите
преговори могат да изключват и замесване в конфликти и спорове. Въпреки
това компетентността за решаването на спорове е дори по-важна част от
набора от умения, които лидерът трябва да има, отколкото само засягаща
общия въпрос за водене на преговори. Когато нещата са достигнали до
точката на конфликт, естествената склонност към справедливост и
способността не само да признаят, но наистина да се оценят алтернативните
гледни точки е от съществено значение, ако се надявате да работите успешно
със спорещите страни.

Шефът Божество
Божествата далеч от тези качества. Висшата сила, която търсим в процеса
на възстановяване на нашия Идиот шеф, е преди всичко насочена към
справедливостта и зачитането на другите. Без отметка за Божествата за
честност и умение да ценят когото и да било, тъй като те най-често са
„справедливи“ само за себе си и за сметка на другите, едно е ясно – те ценят
само себе си . Обичат да правят преценки, да съдят. Биха могли да получат
отметка в графата за разрешаването на спорове, както я получи шефът Идиот
в графата за преговори – най-вече за да се посмеем. Представата на
Божеството за справедливо разрешаване на спорове е възпроизвеждането на
Соломоновата заплахата да се разреже бебето на две половини. Тяхната
запазена марка при овладяването на конфликти („Отрежете им главите!“) не
е ни най-малко квалифицирана и обикновено не е смешна. Без отметка.

Макиавели шефът

94
 Макиавели шефовете, както и Божествата, поставят справедливостта в
рамката на това, което тя представлява за тях. Те оценяват само нещата,
които ускоряват тяхното изкачване до върха на пирамидата. Без отметка за
честност и умение за ценят хората. Можеше да поставя отметка в частта на
колоната за разрешаване на спорове
По много от същите причини, които посочих и при Божествата – бързината
и решителността при решаването и изпълнението, но в работата с Макиавели
има и доста подли номера. Без отметка. (Бележка на автора: Божествата и
Макиавели често са назначавани на позиции с огромна институционална
власт, тъй като те могат да потушават конфликти в зародиш и да заставят
хората да се движат напред. Когато става дума за Божества и Макиавели,
изразът „техника булдозер“ би било по-подходящ от „разрешаване на
конфликти.“ Разбира се, техниката на булдозера, макар толерирана и дори
възнаграждавана за известно време, често води до необходимостта от имейл
и/или телефонно обаждане до обучаващ треньор.)

Садистичният шеф
Честността и умението да цени някой друг не са дори ясни като понятия за
Садистичния шеф. Без отметка. Ако не друго, Садистите искат хората да
чувстват несправедливостта, защото тя ще засили болката им. Конфликтите
и разрешаването на спорове са анатема за този вид шефове, които обожават
сблъсъците с по-слабите, така че Садистичният началник ще се постарае да
„разреши“ проблема, толкова болезнено, колкото е възможно. Без отметка.

Мазохистичният шеф
Мазохистичните шефове стоят настрана от честността и умението да ценят
другите, защото някой съответно може да бъде справедлив към и да оцени
самите тях, като по този начин да съсипе архитектурата на провала, която те
толкова старателно са изработили около себе си. Без отметка. Мазохистите
в действителност обичат споровете и конфликтите, защото те доказват
безнадеждността на нещастното им съществуване.
Мазохистите губят всеки спор или конфликт, в който се оказват
ангажирани. Без втора отметка.

Параноичният шеф

95
 Параноиците вярват, че единствената честна резолюция за всеки конфликт
е онези, които организират заговор срещу тях, да бъдат изправени пред
правосъдието. Това Параноичният шеф би оценил. Като не се доверяват на
никого, те не могат да получат отметката, която показва, че честността и
признателността са част от характера им. Нито пък могат да получат отметка
за умения при решаването на конфликти и спорове, поне по някакъв
реалистичен начин, защото те никога не се доверяват на другата страна. Това
е недостатък на характера, или както казваме на нашите срещи за
Възстановяващи се идиоти, защита на характера, която изключва
възможността за разрешаване на конфликтите и/или живеенето в съгласие с
договорките помежду ни.

Неотзивчивият шеф
Неотзивчивите също имат чувства, затова изглежда разумно да се каже, че
биха могли да имат силно развито чувство за честност. Разбира се, това е
тяхното собствено чувство за справедливост, съчетано с усещането колко
несправедливи неща може да има в офиса – което ги фрустрира. Те също
така са способни да оценяват хората, какви са и какъв е техният принос.
Давам им отметка за честност и умение за оценка, въпреки че те могат да ги
прикриват доста добре. Неотзивчивите шефове обаче са склонни да се
плашат от конфронтации, защото това е част от техният характер. Без втора
отметка.

Неподготвеният шеф
Неподготвените шефове не са користни и маниакални личности, като
Макиавели, въпреки желанието за власт, което и двата вида споделят.
Неподготвените са по-склонни просто да желаят позиция, която ги поставя
отговорни за ограничена зона с ограничен брой преки подчинени и от тях
можете да очаквате да бъдат честни и да умеят да оценяват хората доколкото
могат. Давам им принципна отметка. Неподготвените обаче не са
компетентни по всяка от тънкостите на шефския занаят. Те не могат да
получат отметка, която показва, че са развили умение, при положение че не
е така.

Шефът Приятел

96
 Честността е просто още едно събитие, на което шефът Приятел иска да
отиде с вас и семейството ви, когато то се проведе в града през август.
Въпреки това, аз ще му дам отметка в графата за цененето от уважение към
неговото най-голямо възхищение пред вас. Шефът Приятел би разрешил
конфликтите и споровете във ваша полза, за да ви направи услуга,
независимо дали решението е справедливо или не, така че няма да го
отбелязвам в тази част на колоната.

Шефът Идиот
Некомпетентен за нищо. Идиотите шефове могат да си мислят, че са
честни, но не знаят със сигурност. Те също могат да бъдат оценяващи, но кой
знае за какво си мислят, че са признателни? Може да изглежда, като че ли аз
съм прекалено груб с Идиотите, а може би наистина е така, защото самият аз
съм Възстановяващ се И-шеф. Аз съм бил обсебен от моята интерпретация
на справедливостта и мания за честност през целия ми живот, като тя често
е имала като резултат несправедливо отношение, проявено и към мен, и към
другите. Въпреки че съм И-шеф, който се възстановява, като част от моето
възстановяване, аз съм станал екпсерт по алтернативно решаване на спорове.
Въпреки това, ние все още работим в предвъзстановотелен текущ режим. Без
отметка.

Добрият шеф
Както и може да се очаква, Добрият шеф разбира честността и да я прилага
във всички аспекти. Същото се отнася и до оценяването. Зад
справедливостта и оценката на Добрия шеф стои солидна проверка.
Компетентността в разрешаването на конфликти е задължителна за тях. Те
ще използват своите естествени наклонности и балансирано разбиране за
справедливостта, ще ги развиват и ще ги употребяват на практика. Даваме
на Добрия шеф отметка за компетентност в разрешаването на спорове.

Характеристика 4: Уверен и отговорен човек

Съответстваща Компетентнция 4: Компетентен в конструктивната
конфронтация
В дебата между природата и възпитанието аз клоня към възпитанието що
се отнася до въпроса за увереността. Увереността идва от знанието, че това,
97
което се очаква да се случи, по всяка вероятност ще се случи. Като това се
основава повече на опита, отколкото на надеждата, желанието, буйната
фантазия или късмета. Увереността може да бъде характерна за едно лице,
дори и ако резултатите, в които то е уверено, не са непременно онези, които
то желае.
Що се отнася до компетентността в изкуството на конструктивната
конфронтация, способността за умело изправяне срещу проблемите (ние не
се изправяме срещу хора) и запазването на принципите въпреки личностните
отношения, това е компетентност, която се учи. Конструктивната
конфронтация, наред с други неща, е метод за разрешаване на проблемите в
зародиш – не груб и тромав, в какъвто биха го превърнали Божеството или
Макиавели – а умел, с цел постигане на най-добрите възможни резултати,
които да обслужат най-много хора. Посрещнете важните проблеми, преди те
да станат скъпи проблеми. Конфронтацията не е синоним на конфликт. В
действителност, конструктивната конфронтация е най-добрият начин да
избегнете конфликт. Конфронтацията означава просто да се справите с нещо
или с някого директно и лице в лице. Тя е неизбежна. Можете да изберете
дали да се изправите срещу един проблем, докато той е достатъчно малък, за
да можете да го управлявате и докато е възможно да се поправи
безболезнено, или да изчакате, докато вече нямате друг избор, освен да
осъществите контрол на щетите. Ако се мотаете твърде дълго, преди да се
изправите срещу важните проблеми, това ще им позволи да се инфектират и
да се превърнат в абцес, докато сблъсъкът, след като всичко вече е факт, се
влоши до степен на обвинения, отбранителност, и най-популярното
корпоративно занимание – търсенето на изкупителна жертва. Да бъдеш
ефективен директор на компания означава, да се изправяш пред проблемите
от рано и често. Ако шефът ви не го направи, направете го вие – или просто
седнете и чакайте експлозията.

Шефът Божество
Божествата вероятно биха се радвали ако получат титлата най-уверени,
защото, нека бъдем честни – само да изръмжат и нещата се случват. Това е
увереност, която лежи въз основата на опита. Без отметка обаче, тъй като
това не е отговорен начин да се ръководи. Прекалено много е от старата
школа. Увереност и отговорност вървят ръка за ръка, защото човек, който
98
поема отговорност и е готов да бъде отговорен за действията си, е по-малко
вероятно да падне в жертва или да допусне другите да станат жертви на
фалшива увереност. Няма да поставим и отметка за силата на компетентност
в конструктивна конфронтация, защото Божествата се конфронтират
едностранно. Неделима част от конструктивната конфронтация е да се
гарантира, че всички страни ще бъдат чути и признати, когато се пристъпи
към решаването на проблемите.

Макиавели шефът
Не бъркайте перченето с увереността. Макиавели получат точка за
увереност, но я губят, когато се прилага коефициентът на отговорност. Не се
заблуждавайте, Макиавели, както Божествата, могат да бъдат изключително
ефективни в уреждането на нещата. Те също са много уверени и знаят, че
когато натиснат бутона, всичко, което пожелаят ще се случи. Но това е книга,
в която искам да ви помогна да оцелеете по време на работата си за тях. Така
се прилага отговорността. Увереният и отговорен човек ще развива и
усъвършенства методите и техниките, с които да се изправи пред трудни
въпроси по начин, който помага на хората и да ги тласка нагоре, а не цели да
ги разчлени като жертвени агнета. Макиавели губят отметката и в частта на
конструктивната конфронтация, защото увереността им, че ще спечелят се
основава на способността им да карат хората да губят.

Садистичният шеф
Садистичните шефове определено могат да изглеждат уверени в себе си и
в своите способности. По дефиниция и опит, те имат увереността, че
притежават институционалната власт, за да накарат хората да страдат. Но,
както и Божествата, и Макиавели, Садистите губят своите отметки за
увереност и отговорност по принцип. Просто изграждането на увереност не
е възможно върху нараняващо другите поведение. Садистистът не се
конфронтира конструктивно. Това не се нуждае от допълнително обяснение,
така че няма отметка и тук.

Мазохистичният шеф
Мазохистичните шефове са голяма антитеза на увереността, въпреки че
могат да бъде наистина уверени, че всичко, което саботират, докато
собствената им кариера върви, вероятно ще се провали. Проблемът отново е
99
отговорността. За всеки лидер е безотговорно да саботира работата си като
начин да задоволи желанието си за саморазрушение. Мазохистичните
началници са потънали твърде много в насилието над себе си, за да бъдат
определени като уверени и отговорни по природа или компетентни, за да се
противопоставят конструктивно на трудни въпроси. Могат ли принципите и
техниките на конструктивна конфронтация да бъдат изучени и успешно
прилагани от Мазохистите? Да, но те още не са се научили на тях. Без
отметка.

Параноичният шеф
Параноиците са уверени в своето убеждение, че някой и/или всички са
решени да ги заловят. Това е не само нереалистично, но и безотговорно по
начин, подобен на начина на мислене на Мазохистичния шеф. Може ли
Параноикът да се научи и успешно да прилага принципите и техниките на
конструктивната конфронтация? Отново, това е възможно, но без доверието,
което принципно този тип шефове не желаят да дадат на никого освен
собствената им котка или куче – дори това „доверие“ не е съвсем безрезервно
– това е невъзможно да се случи.

Неотзивчивият шеф
Неотзивчивите шефове обикновено не са в състояние да развиват своя
латентен потенциал, поради тяхната, ами, неотзивчивост. Въпреки това, тъй
като това нежелание често е въз основата на предишен опит с лош шеф,
заедно с желанието им да не да бъдат също такъв лош ръководител, има
надежда. В този случай, по-добри преживявания с началника им, от които
получават добри резултати в следствие доброто поведение на шефа им, ще
доведе до по-голямо доверие и по-голяма готовност да се изправят
конструктивно срещу проблемите. Иначе казано, един Неотзивчив шеф е
склонен да бъде неотзивчив просто, защото не иска да поеме отговорността
да бъде лидер. В сегашното състояние на нещата обаче, няма отметка за
увереност, нито за умение за конструктивна конфронтация.

Неподготвеният шеф
Неподготвените често са уверени в способността си да бъдат повишени,
което може да се основава отчасти на тяхната отговорност. Отметка. По
същия начин тези шефове често са достатъчно мотивирани да развиват по-
100
голяма отчетност чрез прилагане на техниката на конструктивната
конфронтация, но само когато разбират как такова развитие на
компетенциите ги подготвя за по-високопоставени и по-добри бъдещи
шефски позиции. Но те обикновено не са специалисти в областта на
конструктивната конфронтация; ако бяха, щяха да бъдат изключително
добре подготвени шефове.

Шефът Приятел
За съжаление на Шефовете приятели, при тях няма основа, върху която да
се гради увереност, освен ако не искате да им дадете малко от вашата. Те са
уверени само когато са прикачени към собствената ви енергия и ентусиазъм.
Те са отговорни, стига това да не пречи на близкото приятелство, което те си
представят, че поддържат с вас. Без отметка. Закостенял шеф Приятел
никога няма да се включи в конструктивна конфронтация. Да се изправи
срещу всеки проблем, който може да изисква труден разговор, без значение
колко е конструктивен и колко са позитивни техниките, принципите или
резултатите, е просто твърде много за него, той няма да поеме този риск. Без
отметки в никоя от графите.

Идиотът шеф
Ако нито Божеството, нито на Макиавели не им беше дадена отметка за
увереност, как може някой с чиста съвест да се даде една на шефа Идиот, без
значение колко той или тя се хвали по въпроса? Всяка увереност, която
Идиотът шеф демонстрира вероятно е фалшива. Конструктивната
конфронтация е далеч по-всеобхватен и сложен процес от папагалското
преповтаряне на заучени модели. И-шефовете могат да бъдат премигващи
крушки, но те все пак са крушки и е възможно да светят по-ярко при
условията на добри обстоятелства. В сегашното състояние обаче, те не
получават отметка за конструктивна конфронтация.
Добрият шеф
Винаги е освежаващо да се достигне до тази част на таблицата. Увереността
на Добрия шеф по отношение на отговорностите му идва от внимателен
размисъл върху опита, което води до разумната степен на сигурност, че това,
което той очаква да се случи, е вероятно да се случи отново. Добрите шефове
по своята същност са достатъчно отговорни, за да направят своето

101
разпределение на задачите чрез изследване, размисъл, експериментиране и
документиране на опита си. Затова носят и пълна отговорност за изборите
си. Като черешката върху тортата на Добрия шеф, те често надхвърлят
индивидуалната си отговорност и споделят отговорността, когато нещата не
вървят добре, без значение кой ги е объркал. Отчетността и отговорността са
неделима част от конструктивната конфронтация. Двойна отметка за
истинската увереност, базирана на реален опит, и за усъвършенстваните
компетенции, благодарение на проучване и прилагане на конструктивна
конфронтация.

Характеристика 5: Грижовен и внимателен човек

Съответстваща компетентнция 5: Квалифициран в изслушване и
оценка на нуждите
Както Норман Винсънт Пийл, министър, основател на списание
„Гайдпоуст“ и автор на „Силата на позитивното мислене“ и десетки други
книги, веднъж каза: „Никой не се интересува колко много знаете, докато не
разберат колко много ви пука.“ Грижата и вниманието не могат да бъдат
научени в класната стая или онлайн, ако те вече не присъстват в естествения
характер на дадено лице. Въпреки това, умението за изслушване и
преценката на нуждите могат да бъдат научени чрез техника, ако ученикът е
достатъчно мотивиран. Аз съм срещал мениджъри и ръководители, които
търсеха помощ в тези области, след като са осъзнавали, че тези недостатъци
могат да бъдат пречки в кариерата им.

Шефът Божество
Някои Божества, смятат факта, че не викат „Уволнен си!“ на всеки пет
минути, за доказателство за тяхната грижовна природата. Онези, които
продължават да ръмжат „Уволнен си!“ на всеки пет минути са изоставили
всяка претенция, че има някаква връзка между тях и наистина грижовната
Висша сила. Единственият случай, когато можете да видите Божеството да
се отнася с внимание е, когато търси някого, когото да премахне от лицето
на планетата. Без отметка за грижа и внимание. Слушането не е силна страна
на Божеството, защото смята, че собственият му глас е единствения, който
си заслужава да бъде слушан. Бидейки всезнаещи в собствените им умове,

102
Божествата не искат да слушат оригиналниченето на никого другиго. В
крайна сметка, уменията им за слушане са атрофирали с течение на времето
и са си отишли, както нашите рудиментарни опашки в хода на еволюцията.
Единствените нужди, които Божествата оценяват са техните собствени. Без
отметки за тях в колона пета.

Макиавели шефът
Подобно на Божеството, Макиавели също е погълнато от собствената си
личност същество, което се грижи основно за собствените си нужди и почти
за нищо друго. Единствените неща, на които той обръща внимание, са
възприеманите като пречки за амбициите му или пропастта между него и
най-високото място в корпоративната пирамидата. Без отметки.
Интересното е, че Макиавели са квалифицирани слушатели. Те са много
внимателни към всякакви словесни и невербалните сигнали и съобщения,
които биха имали пряко въздействие върху тяхното изкачване към върха.
Липсата на отношение към нуждите на другите дисквалифицира силно
развитите им умения за слушане. Без отметка.

Садистичният шеф
Садистистът не може лесно да бъде объркан с грижовен човек, без значение
колко свободно определяте понятието „грижовен“. Този вид шефове са като
котки, които обичат да си играят с мишките наоколо за собствено
забавление. За котката, която си играе с мишка, никога няма да кажем, че се
грижи за гризача, нали? Вниманието на Садиста е също толкова маниакално
– то е насочено само към усилията му да изтезава подчинените си. Без
отметка. Тези шефове слушат стенанията и плача, за да са сигурни, че
наоколо всички страдат. По същия начин, уменията за оценка на нуждите
при Садистите обикновено се използват само за планиране на още болка. Без
отметка.

Мазохистичният шеф
Само защото Мазохистите се чувстват най-комфортно в предвиждането и
дори в осъществяването на собствения си провал, не означава непременно,
че те не са грижовни и внимателни. Въпреки че са обсебени от собствения
си крах, те обикновено не отказват грижовно и внимателно да изслушват
другите. Поради тази причина могат да бъдат добри слушатели и наставници
103
за подчинените си. „Просто защото моята кариера е цялостна и пълна
катастрофа“, смята Мазохистичният шеф, „това не означава, че твоята също
трябва да бъде“. Както споменах в глава 2, Мазохистичният шеф често има
силно желание неговите колеги/или подчинени да успеят, така че
собственият му провал да предизвиква още повече срам при сравнение.
Отметки за капацитета на мазохистичния шеф да се грижи, да слуша, да
оценява и взима под внимание ефективно нуждите на останалите.

Параноичният шеф
Както при Божествата, Макиавели и Садистичните шефове, Параноичният
шеф е безнадеждно обвързан със собствените си проблеми (или това, което
той си представя, че са проблеми). Без отметки за грижа и внимание за
Параноичните шефове. Параноичният шеф опитен слушател ли е? Да, сред
най-добри те. Но слушането е само за отбранителни цели. Същото важи и за
оценката. Параноичните шефове са велики при оценка на опасностите, пред
които са изправени или си мислят, че са изправени. Тъй като конспирациите,
от които толкова ги е страх, съществуват само във въображението им,
техният капацитет за точна оценка е намален. Без отметки за Параноичния
шеф. (Понякога той до такава степен може да изтормози служителите си, че
те могат да наемат отряд нинджи, които да нахлуят в офиса и да се опитат да
го убият, само и само да се приключи с този въпрос)

Неотзивчивият шеф
Неотзивчивите шефове могат да се грижат и да бъдат внимателни към
нуждите на другите, както и към собствените си нужди. Това може би е така,
защото те не са искали да станат мениджъри на първо място. Основното
предизвикателство с Неотзивчивия шеф е нежеланието му да упражнява тези
жестове към другите от страх, че ще насърчи собствените си началници да
му възложат допълнителни отговорности. Въпреки че Неотзивчивият може
да се грижи, той не е склонен да бъде внимателен. Ако беше, той щеше да
иска да бъде шеф. По същия начин, ако беше квалифициран слушател и
опитен в оценката на нуждите на другите, той вероятно би искал да заеме
стола на шефа, където тези качества са не само подходящи, но и
задължителни. Без отметки.

Неподготвеният шеф
104
 Вече предложих, че интензивното желание на Неподготвените шефове да
управляват може да ги мотивира да учат и да прилагат поведението на Добри
шефове в интерес на това да останат началници и да се издигнат нагоре по
стълбицата. Като такива, те биха могли да бъдат обучени. В настоящото
положение обаче, Неподготвените шефове обикновено не биват повишавани
на базата на това колко грижовни и внимателни са; това е обикновено се
основава на факта, че те дават резултати – това е хубаво, но не се отнася
задължително към грижовността или вниманието. Неподготвените имат
потенциала да слушат ефективно и да оценяват индивидуалните и
институционалните потребности, ако правейки това ще изградят платформа
под тях, която да разшири отговорностите им на лидери. В настоящия
момент обаче не ги води стремежът да се самоусъвършенстват, а само чисто
желание да имат просторен офис с гледка. Без отметки.

Шефът Приятел
Когато става въпрос за шефа Приятел никак не е трудно да отметнем
грижата и вниманието в графата на неговите характеристики. Това са две
неща, с които той редовно прекалява. Шефовете Приятели често маневрират
малко встрани от навигационния маяк, опитвайки се не просто да ви изучат,
но и да се превърнат във вас. Те получават отметка за своята грижа и
внимание, но тази отметка им се дава само поради гореспоменатите
причини. Шефовете Приятели могат да бъдат много добри слушатели. Но
какво искат да чуят те? Най-вероятно вашите нужди, за да могат да ги
удовлетворят и така да си купят вашето приятелство. Това е съмнителна
основа за слушане и оценка на нуждите, но желанието е налице и може да се
рафинира чрез обучение и менторство. Временна отметка.

Шефът Идиот
Вечното невежество на И-шефовете им пречи е да бъдат удачен избор, ако
трябва да се разчита на някого, или трябва да се обърне внимание на нуждите
на околните. Няма нищо злонамерено, жестоко или преднамерено тук – нито
от страна на И-шефа, нито от моя страна. И-шефовете просто не схващат, а
ако случайно включат, то със сигурност ще го забравят до утре на обяд. Що
се отнася да компетенциите в активното слушане и определянето на
105
нуждите, няма как да поставим отметка за И-шефа там. Той би могъл да
усвои уменията на активен слушател и тънкостите при оценката на нуждите,
дори те да спадат към развиването на нов талант, обучението и израстването
през цялата му кариера. В настоящото положение, обаче, живее в
Идиотоград. Така че няма отметки.

Добрият шеф
Добрите шефове са естествено надарени с грижовна натура. Те с радост ще
се развиват и усъвършенстват в компетенциите на ефективното и
емоционално слушане. Това означава да придобият конкретни умения, които
да им позволят да чуят всичко, което отсрещната страна казва, както и да
усетят емоциите зад казаното. Това изисква особено внимание, което
Добрите шефове притежават. Внимателни и мъдри, те умеят да се вслушват
и могат да разпознаят хората, които имат естествени наклонности към
органзационно-подобрителни поведения, както и тези, които не притежават
такива. Едновременно с това те работят усилено, за да помогнат на всички
не просто да комуникират успешно, но и да развият майсторство в тази
сфера. И двете квадратчета са с отметка при Добрия шеф.

Характеристика 6: Отворен и откровен човек

Съответна компетенция 6: Умел в комуникацията
Не ви ли се иска да имате бизнес взаимоотношения с отворен и откровен
брокер на недвижимо имущество? Автомеханик? Не ви ли се иска да сте
женени са отворен и откровен човек? Не ви ли се иска да работите за такъв
човек? Реторични въпроси. Подтекстът тук е честност. Когато става дума за
характеристика, която е невъзможно да бъде придобита в Корпоративната
вселена, честността е съвсем близо до върха на списъка. Подобно на Ч-
думата, думата „М“ (морал) и дори думата „Е“ (етика) не са неща, които
можете да обясните на един служител по време на първоначалното му
обучение или встъпването му в длъжност. Ако моралът или етиката на даден
човек са разклатени в момента, в който той постъпва във вашата
организация, най-вероятно те ще останат нестабилни и може би дори ще се
влошат с времето, и никакви книги или обучение няма да могат да им
помогнат. В този случай могат да ви помогнат заплаха от затвор, физически
мъчения, конфискацията на дигитални игрови устройства или други
106
дисциплинарни мерки. Но ще кажа отново, характерът на даден човек е бил
определен дълго преди той/тя да прекрачат прага на вашата организация в
ролята си на шеф, служител, колега, партньор или клиент. Внимавайте –
нечестните, неморални и неетични хора могат да бъдат брилянтни
комуникатори.

Шефът Божество
Да, Божеството обича да споделя информация. „Уволнен си!“, „Не съм
щастлив“ са сред изказванията, които най-често можете да чуете от него. Не
съм щастлив са три думи, натоварени с множество значения и подтекст.
Когато вашият шеф Божество каже „Не съм щастлив“, в груб превод това
означава „На вас и на всички на този континент ви предстои да получите
урок по силата на божествения гняв.“ Този вид шефове често са отворени и
откровени личности, защото не вярват, че имат естествени врагове. Слагаме
им отметка. Те обичат да слушат звука на своя глас, който отеква в
планините, по поляните и в каньоните на компанията. Но трябва да се
обмисли и момента с вслушването и чувствителността, да не говорим за
комуникацията като стратегическо средство за постигане на целите на
организацията. Това не присъства при Божеството. Няма да слагаме втора
отметка.

Шефът Макиавели
Макиавели обича да крие информация и да действа тайно. Умелите
комуникатори предават посланието си по един заинтригуващ и запомнящ се
начин. Уроците, които Макиавели е решил да ви преподаде, не се забравят
лесно. Може да ви се случи по време на среща, докато сте потънал в
собствените си неща, изведнъж поглеждате надолу и виждате – Ролексът ви
е сложен на китката на отрязана ръка, поставена на конферентната маса пред
вас. „Това прилича на моя часовник“ мислите си вие. „Като се замисля, това
прилича на моята китка и на моята ръка.“ Очевидно сте казали или
направили нещо, което Макиавели е видял като отклонение от неговия план.
В крайна сметка: вие никога вече няма да кажете или направите нищо
подобно, докато имате поне още три крайника за отрязване. Ефективната
комуникация не се свежда само до правилно предаденото съобщение. Ако
беше така, Божеството щеше да спечели отметка за умела комуникация.

107
 Садистичният шеф
Садистът (понякога Побойник, както е описано в глава 2) не получава
отметка за отвореност и откритост, макар и намеренията му да са доста явни.
Криенето на информация от служителите понякога има негативен ефект,
като да ги накара да скочат от някоя скала или да се заврат в перката на
самолета... все неща, които забавляват Садистичния шеф. Той възприема
информацията като стока, с която разполага в своята икономика на
страданието. Не им се полага отметка. Може да се разчита на Садиста, че той
ще проведе умела комуникация, ако е наумил какво да ви каже. Ще е голямо
разочарование за него, ако жертвите му не са наясно в какво отчайващо
положение се намират: неговата висша власт срещу тяхната нисша слабост.
Отново, само яснотата на предаденото съобщение не може да донесе отметка
в графата за умела комуникация.

Мазохистичният шеф
Мазохистичните шефове споделят всеки аспект от изкривената си
перспектива за нещата и затова получават отметка за отвореност и
откровеност. Те не просто естествено споделят информация за
катастрофичните обстоятелства колко тях, но не спират, докато не ви
призлее. Въпреки това Мазохистите са далеч от понятието за умели
комуникатори. Те са изключително неумели. И тъй като повечето
въглеродни форми на живот нямат естествения нагон да се самосаботират
или сами да си причиняват страдание, когато Мазохистът започне да мрънка,
че е провал и заслужава наказание, повечето хора вдигат вежди, мръщят чело
и клатят глава, казвайки „Моля?“. Без отметка за умела комуникация за
Мазохистичния шеф.

Параноичният шеф
За разлика от Мазохистите, Параноиците не са естествено склонни да бъдат
отворени или честни, защото ако информацията попадне в грешните ръце, тя
може да им навреди. За Параноика всички ръце, освен неговите, са виновни
до доказване на противното, което само по себе си е невъзможно. Без
отметка за откритост и честност. Без отметка и за умела комуникация. Може
би защото образът на света и перспективата на Параноичния шеф е толкова

108
ужасна, че никой не би искал от него ефективно да я споделя. Повечето хора
биха искали Параноичните шефове да са неми.

Неотзивчивият шеф
Неотзивчивите могат да бъдат отворени и откровени, но рядко са. Ако ги
попитате какви са техните интереси, те ще ви говорят цял ден. Това, за което
не искат да говорят, е ролята им на лидери и разправиите с подчинените им
и техните проблеми. „Оставете ме на мира“ не звучи особено открито и
откровено. Неотзивчивите не получават отметка в тази характеристика, нито
пък ще получат отметка за умели комуникатори. Тъй като мразят да споделят
информация за нещата, за които ръководителите трябва да споделят
информация, тяхната умела комуникация на нивото, на което са отсъства.

Неподготвеният шеф
Неподготвените шефове по принцип са открити и откровени. Получават
отметка за това. Те не виждат причина да крият своята амбиция и често биха
говорили съвсем открито колко са квалифицирани за едно или друго място
по йерархичната стълбица. За съжаление, много често се случва
информацията, която споделят, да е невярна – или поне тогава, когато става
дума за лидерски въпроси. Неподготвените споделят щедро информация,
говорят с авторитет, дори когато казват неща, които не би следвало. Не са
умели комуникатори. Не получават отметка. Един мъдрец някога е казал
„Избирам да не говоря, освен ако това, което имам да кажа, няма да е по-
добро от тишината.“ Отличен съвет за шефовете, които са Неотзивчиви,
Идиоти или Приятели.

Шефът Приятел
Шефовете приятели са вербално невъздържани. Като такива, получават
отметка за това, че са открити и прозрачни. Те са склонни да говорят само за
социални неща, защото това е всичко, което ги вълнува. Трудно е да се
определи дали са квалифицирани комуникатори. Може да се твърди, че
правят всякакви опити да включат другите в разговори, който никога не
спират, слушат добре и дават обратна връзка. Ако компетентността в

109
комуникацията се основаваха единствено върху намерението, щяхме да
дадем отметка на шефа Приятел, без да се замислим. Но опитният
комуникатор обръща внимание на поведението и влиянието на другите в
разговора. Нуждата от внимание, с което този вид шефове са известни, ги
заслепява за всичко, което има значение за техния „най-добър приятел“. Без
отметка за шефовете Приятели в графата компетентност в комуникацията.

Шефът Идиот
Идиотите могат да бъдат почти толкова словоохотливи като шефовете
Приятели. Въпреки че ако дадете на И-шефа си ластик, за да си играе с него,
той не може да разтяга гумата и да говори едновременно, затова ще бъде тих,
поне докато се отегчи и започне да говори отново. Никога не забравяйте, че
И-шефовете са способни на групово мислене. Дайте им отметка за откритост
и прозрачност. Те не са компетентни комуникатори. Сред многото неща,
които споделят по пътя им да се сдобият с тяхната предишна отметка,
понякога те са абсолютно прави. По същия начин, по който счупеният
часовник е точен два пъти на ден. Дали от чиста случайност или чрез
краткотраен изблик на прозрение, тези моменти могат да бъдат опасни,
защото повечето хора предполагат, че всичко, която идва от устата на
Идиота е ненадеждно – дори и да не е. И-шефът не получава отметка за умел
комуникатор.

Добрият шеф
Добрите шефове са склонни да бъдат добри във всички области. Те
разбират колко важно е да бъдат открити и прозрачни и нямат причина,
поради която да не бъдат. Те са напълно наясно колко ценно е изграждането
на доверие и методично правят неща, които да го изграждат. Да не пазят
тайни, нито да говорят зад затворени врати или зад гърбовете на хората е
основата, върху която се крепи доверието към Добрите шефове. Те държат
хората си информирани. Усещат по-голямата стойност на информираните
хора пред неинформираните. Тази отвореност и откровеност може да
произтича от присъщия на Добрите шефове вътрешен интегритет и чувство
за съпричастност. Точно както те обичат да бъдат информирани, естествено
прилагат този знак на уважение и към другите, като въпрос на поддържане
на надеждно изравняване между техните убеждения и действия. Давам

110
отметка за Добрите шефове за тяхното желание да бъдат отворени и
откровени, както и компетентни в общуването.

Характеристика 7: Трезвомислещ и фокусиран върху бъдещето

Съответна компетенция 7: Умел в стратегическото планиране
Организационните лидерски компетенции често са свързани със стратегия
и това е естествено. Шефове със съмнителни умения и/или авторитет често
се оказват неспособни, когато опре до трезво мислене, формиране на точна
преценка и създаване на представа за бъдещето. Не е изненада, че техните
преки подчинени и останалите колеги им се ядосват. Трезвото мислене
предполага ясна представа за дадения момент в контекста на минал опит и
бъдещи възможности. В списъка с неща, заради които шефовете и
директорите получават заплатите си, трезвото мислене и планирането са в
челните позиции. Фокусирането върху бъдещето очевидно е нещо, което се
очаква от директора. Непрестанно заемане на реактива позиция често е
вследствие от липса на създадена стратегия и нейното следване. Когато това
се случи, обикновено служителите са тези, които плащат за греховете на
своите ръководители. Успешното ви сътрудничество с началника трябва да
включва и това да му съдействате в планирането на бъдещето, защото, ако
тя или той не го прави, накрая ще се окаже, че вие трябва да оставате след
работно време, за да поправяте щетите.

Шефът Божество
Божествата винаги мисля на момента, а дори и тогава само за своите лични
и непосредствени облаги. Те не получават отметка, що се касае до трезвото
мислене (живеят в самозаблуда, все пак), и със сигурност не взимат предвид
последствията от действията си. Този изтъкан от илюзии шеф не получава
точка за стратегическо мислене, нито за умението да създава или подобрява
процеси, нито пък за стратегически насочени усилия. Божествата са
прекалено вгледани в себе си, за да си създадат точна представа какво точно
става, още по-малко за онова, „което може да стане, ако...“. Всъщност, те
вярват, че, ако нещо ще нужно в бъдеще, то няма никаква причина да се
обмисля и планира в настоящето. Божеството просто ще го призове към
съществуване, когато му дойде времето.

111
 Макиавели шефът
Макиавели имат много ясна представа за бъдещото на своята кариера и за
организацията. Макиавели е отгоре, организацията е отдолу. Въпреки това в
тази представа може и да не се включва никой друг от въпросната компания.
Макиавели със сигурност мисли трезво и е фокусиран връх бъдещето. Тук
печели отметка. Този вид шефове може и да са сред най-умелите стратези и
да планират добре, но техните стратегии са фокусирани върху тях самите и
не могат да бъдат определени като „смислени“ в организационен контекст.
За Макиавели техният личен успех (не този на компанията) не е най-доброто
нещо, той е единственото нещо. Без отметка.

Садистичният шеф
Садистите разсъждават трезво. Фактът, че могат да оценяват настоящето
точно и да създават смислени представи за бъдещето, е доказателство, че
имат някаква яснота в представите си, макар и пречупена през призмата на
лудостта. Те са склонни да демонстрират качествата си в стратегическото
планиране като измислят и предлагат нови и подобрени техники за мъчения.
Отново – нещо, което не бих нарекъл „смислена“ стратегия. Въпреки че на
моменти проявяват невероятна креативност и новаторство в представите си
за бъдещото и цялостното стратегическо планиране, те не получават отметка
в тази графа.

Мазохистичният шеф
За разлика от садистичната си противоположност, извратената представа
на Мазохистичния шеф за това кой и какво го заплашват го прави труден за
отмятане в графата на трезво мислене и фокусиране в бъдещето. Без отметка
за трезвост. Предполагам, че бихме могли да му дадем точка за способността
му едновременно да планира и предизвиква собственото си кариер но
крушение. Все пак той губи отметката, защото цялата му предпоставка е
въображаема. Въпреки че непрестанното очакване на собствения провал на
Мазохистичния шеф честно се сбъдва, това не е вследствие на планиране, а
по-скоро е резултат от пораженската нагласа от негова страна.

Параноичният шеф
Параноиците по природа не разсъждават трезво, не са способи на
реалистични преценки и не са прозорливи, когато анализират настоящето
112
или миналото, нито пък когато разсъждават над бъдещето. Те вярват, че
всеки иска да ги хване натясно, не непременно защото са го заслужили (както
смятат Мазохистите), а защото, ами, защото всеки иска да ги хване натясно.
Параноята може да се превърне пророчество, което се сбъдва заради самото
себе си, защото накрая на всички им писва от нея и се включват във фонда
за финансиране на гореспоменатия „нинджа удар“. Параноичният шеф не
получава отметка за трезво мислене, въпреки че е фокусиран в бъдещето. В
качеството си на разновидност на човек, който се бори за оцеляването си,
той е винаги в отбранителна позиция и никога няма нужда от мотиви, за да
смята, че другите ще го атакуват. Той просто смята, че единственото, за
което мислят останалите, е как да го нападнат.
Това не означава да мислиш стратегически. Не се присъжда отметка.

Неотзивчивият шеф
Може да се каже, че Неотзивчивият шеф има много ясна представа за
моментното състояние на нещата, дава си сметка за миналото (при това в
дългосрочен план) и показва известна гъвкавост, когато се наложи
обмисляне на бъдещото. Неотзивчивите шефове не желаят да приемат
повишението, защото не могат да понесат възможността да ги смятат за
ужасни началници – нещо, с което може да се са сблъсквали и преди. Давам
им отметка за вродената им способност да разсъждават трезво и на моменти
в перспектива, дори и когато мислите не са положителни. Поведението на
въздържание в природата винаги е стратегическо, защото се базира на това,
което може да се случи. Стратегията им да избягват лидерски отговорности
обаче не е непременно това, което изисква от тях организацията, и по тази
причина не може да бъде определена като „смислена“. Липсата на
смисленост или крайна полза за компанията е това, което коства на
Неотзивчивия шеф отметката в графа стратегическо планиране.

Неподготвеният шеф
Докато Неотзивчивият шеф има някои потенциално смислени доводи да
отказва ръководни позиции, Неподготвеният е склонен да недоглежда и/или
да се прави, че не забелязва евентуалните капани, заложени пред
неспособните шефове. Неотзивчивите знаят, че хората понякога имат
уважителни причини да извършат шефо-самоубийство и в определени

113
екстремни случаи никой не може да ги вини. Неподготвените смятат, че ще
бъдат приети за началници единствено на базата на отскоро получения
институционален авторитет и искреното им желание да бъдат шефове. Това
не е трезво мислене. Без отметка. Ако неподготвените шефове бяха стратези,
щяха да прозрат нуждата от лидерски умения и щяха да си ги набавят. Не се
присъжда отметка.

Шефът Приятел
Шефовете Приятели нямат успех по отношение на трезвото мислене и
фокуса в бъдещето по почти същите причини като Божествата, Мазохистите,
Параноиците и Неподготвените. Високите социални нужди, които играят
ключова роля при шефа Приятел, правят динамиката на междуличностните
отношения позитив, който се употребява прекалено много. Прекалено в
смисъла на отвъд всякакви граници. Шефовете приятели не могат да покрият
критериите на естественото трезво мислене и уместност на действията в
бъдещ план, които контекстът на ръководните позиции предполага. Няма
отметка. За съжаление, креативността и новаторството, които шефът
Приятел ще вложи в приятно прекарване на наближаващите почивни дни и
гостуването у вас, не са достатъчни, за да покрият минимума и да му
осигурят отметка за стратегическо планиране.

Идиотът шеф
И-шефовете са в състояние ясно да разчитат на хора и ситуации, само ако
отъркат носовете си в тях, по същия начин, по който малките кученца
опознават света. Уви, за повече служители пъхането на носа на шефа във
всяко едно нещо е неприемлива загуба на време и енергия, особено когато
И-шефовете не успяват да свържат точките между нежеланите практики от
миналия опит и очакваното ново поведение. Без отметки за И-началниците
по отношение на трезвото мислене и фокусирането в бъдещето. Дори и да е
добре обучен да преминава през етапи на стратегическо планиране, е много
малко вероятно И-мениджърът да разбере защо прави това, което прави.
Казано с други думи – да очаквате от него да даде сериозен и ценен принос
към стратегическото планиране е все едно да очаквате от селския идиот да
направи операция на жлъчка, използвайки прибори, които е намерил в

114
ресторант за бързо хранене. Нито познанието, нито инструментите са
подходящи за задачата. И тук не се присъжда отметка.

Добрият шеф
Добрият шеф притежава знанието и инструментите, които И-шефът няма.
Ако по някаква причина Добрите шефове нямат знанието и инструментите
под ръка, те си ги набавят. Те по природа са способни и склонни към трезво
мислене, което включва бъдещи приложения и прецеденти от миналото,
отнасящи се до обсъжданите в настоящето идеи. Те искат мисловният им
процес да е ясен, реалистичен и полезен. Отметка в графата. Добрите шефове
по естествен път взимат предвид отговорите на въпросите „какво е?“, но и
„ами ако?“. Те са хората, които повечето организатори на политики биха
определили като архитекти на стратегически планове. Слагаме още една
отметка за Добрия шеф по отношение на стратегическото мислене и
планиране.

Характеристика 8: Естествена техническа предразположеност

Съответна компетенции 8: Умел в прилагането и изпълнението
Избирам термина техническа предразположеност, за да изравня малко
игралното поле. Терминът технически способности би облагодетелствал
непропорционално техничарите. Техническата способност може да е
поколенческо качество. Четиринадесетгодишният ми племенник Чарли вече
е забравил повече информация за писане на код, дигитално обработване на
информация и пренос между платформи, отколкото Изпълнителният
директор на Intel е бил в състояние да научи преди началото на века. Това
може и да е преувеличение, но не кой знае колко голямо. Хлапето
модернизира хардуера си, така че да може да оперира с неофициални
софтуери за игри, които той и приятелите му сами пишат, защото все още
няма наличен хардуер, които да ги подкара. Пленникът ми също така е вещ
в прилагането и изпълнението до степен, за която аз дори не съм
компетентен да пиша. Каквото трябва да се направи, те го правят. Нека да
видим как може да приложим това към различните типове шефове.

Шефът Божество

115
 В почти всяка работа се изисква поне минимално ниво на технически
способности. Под термина „технически“, имам преди всичко, което е под
управлението на лявата половина от мозъка: дигитално общуване и
обработка на данни, физика, математика, теория на гейминга, такива неща.
Работа за бригадата на гийковете. Божествата са такива, защото могат да
засенчат всички останали. Може би развиват уменията си и се бият в гърдите
заради тях, за да компенсират факта, че по природа не са привлечени от
техниката или това умение не им е вродено. Въпреки че някои хора с огромна
техническа експертиза също могат да се бият в гърдите, Божеството не
получава отметка тук. Най-общо казано, той няма компетенцията за умело
прилагане и изпълнение, която изискват от останалите. Фактът, че са
некомпетентни при прилагането и изпълнението, е част от това, което ги
прави толкова гневни. Когато Божеството започне да се бие в гърдите, това
е относително сигурен индикатор, че се заявява като специалист в нещо, в
което всъщност не се чувства удобно или не е компетентен. Не получава
отметка за компетенция.

Шефът Макиавели
Макиавели обикновено също нямат с техническа предразположеност. Ако
бяха, вероятно щяха да хакнат корпоративната база данни и да се
преквалифицират като Изпълнителни директори. Иначе защо ще им е да си
пробиват път с усилие нагоре по стълбицата? Ако искат да научат нещо, то
това е как да прилагат и употребяват знанието, казано в буквалния и
преносния смисъл. Прилагането и изпълнението са двете остриета на камата
на Лукавия. Този тип шефове могат да стигат до резултати, дори и това да не
се прави с цел постигането на качествено лидерство. Хищническият
инстинкт на тези шефове е нещо, което трябва да се уважава. Ако имате
тайна мисия, която трябва да бъде „изпълнена“ с голяма решителност и без
скруполи, наемете Макиевели и я бройте за отметната.

Садистичният шеф
Садистът може да има вродени технически способности. Трудно е да се
прецени обаче дали при него функционира техническа предразположеност.
Според моя опит – не. Като своите побратими Макиавели, Садистичните
шефове са много умели в прилагането и изпълнението, но по малко по-

116
различни причини. За Макиавели причинената болка не е нещо лично и е
нужна само, за да получат желания резултат. Садистите ще удрят отново и
отново, причинявайки безкрайна болка и страдание. Въпреки че тази книга
в крайна сметка е посветена на качественото лидерство и доброто
изпълнение, тя е също и сатирична. Изкушавам се да дам на Садистичните
шефове отметка за уменията им в прилагането и изпълнението. Жалко, че не
получават резултатите си вследствие на алтруистични подбуди.

Мазохистичният шеф
Не е необичайно за Мазохистите да имат вродени заложби в областта на
технологиите и заради това получават отметка за техническа
предразположеност въз основата на високата им интелигентност. Има,
разбира се, и Мазохисти с ниска интелигентност, но те рядко се оказват в
капана на това да бъдат шефове. Награждавам ги с отметка тук, защото те
честно допринасят и за технологичното развитие на своите организации.
Получават високи оценки и за прилагане и изпълнение. Проблемът при тях
е склонността им да саботират собствените си постижения. Пословични са с
това, че идват с чудесни материали на срещата, изслушват презентацията на
някой друг колега, която е съизмерима с тяхната, а след това скъсват на
парчета своята под масата, вместо да я презентират. Отметката тук се дава
при положение, че не цялата добра работа е саботирана или унищожена и
част от нея е приложена и изпълнена.

Параноичният шеф
Параноиците често са хора с технически дарби. Те обаче нерядко използват
тази си предразположеност, за да разполагат средства за наблюдение, с
които да заловят конспираторите. И тъй като конспиратори няма,
Параноиците губят много време и опит в борба с вятърни мелници (казано
технологично). Така или иначе те заслужават отметка за вродената си
предразположеност към технологии и начина, по който се възползват от нея.
Също така заслужават отметка и за компетентността си при прилагането и
изпълнението. Ако работят по проект върху корпоративната сигурност, е
много вероятно да направят най-доброто разузнаване, което можете да си
представите. Ако някога ви потрябва наистина информативен доклад за
конкуренцията, просто кажете на Параноичния шеф, че конкурентите тайно
117
са го набелязали и искат той да бъде уволнен. Той ще вложи всеки наличен
ресурс, за да реши проблема.

Неотзивчивият шеф
Огромна техническа предразположеност и интелект честно са причините,
заради които Неотзивчивият шеф е избран за този пост. Този тип шеф често
е изключително умен, що се отнася до технологии. За разлика от
Неподготвените шефове, Неотзивчивите са достатъчно интелигентни, за да
си дават сметка, че тази естествена дарба към технологиите не им помага да
ръководят хора. Все пак даваме отметка на Неотзивчивите на базата на
тяхната техническа предразположеност. В своето естествено състояние
обикновено те са вещи в прилагането и изпълнението, това е и причината
често да им се налага да приемат позицията на ръководител. Точно както
Маршал Голдсмит обича да ни напомня – това, което ни е довело до тук,
невинаги може да ни закара по-напред или нещо в този дух), затова е и много
важно да разберем, че нерядко Неотзивчивият е този, който сам си слага
спирачки по време на своето възходящо движение. Този тип шефове
получават отметка за компетентността си, която някои дори биха нарекли
майсторство, по отношение на прилагането и изпълнението.

Неподготвеният шеф
Неподготвените могат да бъдат и често са технически надарени.
Техническата вещина е нерядко в основата на убеждението от страна на
Неподготвения шеф, че може да се справи с управлението на хора, въпреки
че техническият опит сам по себе си не е свързан със способността да
ръководиш. Още по-лошо е, когато ръководните кадри по организационната
политика (най-честно високопоставени технически специалисти, достигнали
до същото заключение за самите себе си) повишават технически-способни-
но-неподготвени шефове, за да сложат близо до себе си някой, който им е
симпатичен. Даваме на Неподготвеният шеф отметка за технологически
талант, въпреки че той може да бъде използван като единствен критерий за
повишение, което е чиста проба късогледство. Неподготвеният заслужава и
отметка за компетентност при прилагането и изпълнението, когато работи
сам. Но това, че могат да прилагат и изпълняват сами, не ги прави добри в
лидерството. Без отметка.
118
 Шефът Приятел
Шефовете Приятели всъщност могат да получат отметка за техническа
предразположеност. Те са достатъчно умни и обикновено са запалени
геймъри и потребители на социални мрежи. Това е причината, поради която
много лесно се сприятеляват с невръстните ви деца, което, разбира се, ви
кара да фучите. Слагаме отметка за техническа предразположеност на
Шефовете Приятели, въпреки че те понякога симулират трудности с
приложенията, за да ви подмамят да им се притечете на помощ. Обмислях
дали да не им дам отметка и за прилагане и изпълнение, заради това колко
лесно Шефът Приятел може да спретне социално събитие в дома ви, но това
никак не помага на организацията, поне не в осезаем и прагматичен смисъл.

Шефът Идиот
На Идиотите им липсва достатъчно интелект, за да бъдат технически
просветени. Те са невежи, все пак. Отметка за техническа
предразположеност не се присъжда, въпреки че от време на време и
умниците могат да се проявят като И-шефове. В началото на 80-те години на
ХХ в. Идиотите бяха онези, които се опитваха да използват коректор върху
мониторите си. Невежи същества като И-шефовете просто нямат достатъчно
тухли, за да си построят къща, още по-малко да приложат и изпълнят
стратегически план. Външен клозет може би, но не и обитаем дом. Дори и
когато И-шефове са благословени с достатъчно тухли, за да си построят
имение, те ще забравят да използват хоросан. Днес, а и всеки друг ден,
спестяваме отметката, която мислихме да дадем от чиста симпатия на И-
шефа за прилагане и изпълнение.

Добрият шеф
Излиза, че в таблицата Добрите шефове с добри във всичко. Изненада.
Предприемайки известен риск, ще взема изпълнително решение и ще дръпна
отметката от графата на естествена техническа предразположеност на
Добрия шеф. Добрите шефове са добри в разпознаването, награждаването и
инвестирането в развитието и усъвършенстването другите. Не е ли много по-
освежаващо да имаш шеф, който да си признава липсата на технически
способности и да потърси помощ, в сравнение с някой Идиот, който няма

119
дори представа от технологии, но се опитва да те убеди в обратното? За един
началник без вродена техническа предразположеност е много по-важно да
има институционален авторитет и естествен импулс да търси помощ, да
осъзнава кога му се оказва такава и да възнаграждава тези, които са му я
оказали. Добрите шефове не приемат заслуги, които се полагат на други, и
дори рядко приемат тези, които се полагат на тях, а вместо това акцентират
върху работата на членовете на екипа. Това създава оптимална атмосфера за
прилагане на знания и изпълнения на стратегии в атмосфера на
сътрудничество. Слагаме отметка в графата прилагане и изпълнение на
Добрите шефове.

Характеристика 9: Вглеждане в другия и организационна

прозорливост
Съответна компетенция 9: Квалифициран обучител
В някои списъци с компетенции се говори за вглеждане навън. Много хора
възприемат това като фокусиране вън от компанията, за да се поддържа
състезателния дух и превъзходството над останалите. В моята книга (защото
това си е моята книга) вглеждането навън започва там, където свърша кожата
ни. Ако имаме външна перспектива, която ни позволява и ни насърчава да
обръщаме внимание на клиентите вътре в организацията, естественото
продължение за нас би следвало да бъде да се фокусираме и върху клиентите
извън организацията. Трябва да знаем кои са играчите и как всички те
допринасят за успеха на компанията. Да си организационно прозорлив
означава да знаеш повече от това, че фирмата ти прави пари – трябва да си
наясно как ги прави. Можем да станем страхотни обучители, било то външни
или вътрешни за дадена организация, ако отдаваме дължимото на външния
фокус, задаваме на хората силни въпроси и слушаме, когато те ни дават
силни отговори. Ако държим егото си вън от разговора, ще се появят
страхотни откровения, които ще са от полза както за отделните служители,
така и за компанията.

Шефът Божество
Сигурно се шегувате. Божествата не се вглеждат в останалите по никаква
друга причина, освен с оглед на тяхното подчиняване. Те виждат другите
120
като безлико множество, пред което да се бият в гърдите, а не като сбор от
индивидуалности с различни качества, таланти и способности. Изключение
правят само случаите, в които някой има умение или компетенция, които
Божеството намира за полезни – като например: беленето на гроздови зърна
или свиренето на лютня – а това е типичен пример за неспособност при
разпознаването на индивидуалност.
Що се касае до организационната прозорливост – Божествата знаят къде е
тронната зала. И толкова. Без отметка. Те не стават за добри обучители. В
крайна сметка защо му е на някой толкова главозамаян и вгледан в себе си
да слуша другите (което е основен елемент от това да си добър обучител), а
какво остава да чува какво му казват? Божествата не се интересуват от това
къде стоят техните подчинени в отношенията си с тях, а и тези отношения
никога не са въз основа на доверие и взаимно уважение. Без отметка за добри
обучители.

Шефът Макиавели
Макиавели са силно вгледани в другите, но те виждат или хора, които могат
да им помагат да постигнат целта си да се доберат до върха на пирамидата,
или такива, които се опитват да им попречат. Затова те обикновено
инвентаризират всички в организацията, които имат пряко или косвено
отношение към техния дневен ред. Дали са организационно прозорливи?
Макиавели познава всяко кьоше и цепнатина в организацията и е в състояние
да забележи от километър уязвим служител, върху когото може да се стъпи
или който може да бъде лесно премахнат. Отметка. Смятате ли, че някакво
качество на Макиавели може да го направи добър обучител? И аз не мисля
така. Като обучител, който е отдаден на здравия растеж и развитие на своите
клиенти и организациите, спонсориращи техните обучения, не бих могъл с
чиста съвест дори си помисля да подаря отметка за добър обучител, щом
става дума за Макиавели.

Садистичният шеф
Садистите много добре познават плячката си, те изучават жертвите си, за
да разберат слабостите и точките им на пречупване. Те са организационно
прозорливи само дотолкова, че да преценят колко могат да си позволят,
преди Човешки ресурси да дойде на проверка. Садистичните шефове не

121
получават отметка за вглеждане в другите, защото, първо, намеренията им
са зли и, второ, това не е свързано по никакъв начин с някаква
организационна прозорливост или знание. Колкото до обучителството – вие
бихте ли поверили душата си на някого, който е дал клетва да ви причини
възможно най-много страдание, използвайки всички възможни средства?
Бихте ли подали на Садиста чука, с който да ви удари? (На мазохистите не е
позволено да отговарят.) Не се дава и отметка за добри треньори.

Мазохистичният шеф
За Мазохиста провалът е нещо много лично. По-голямата част от
вглеждането, с което той удостоява другите, е свързано с желанието му да
има пред кого да бледнее. Той се вглежда в другите само колкото, да
проектира нуждите на личния си провал върху тях. Организационна
прозорливост? Мазохистичният шеф вижда организацията единствено като
група от хора, които са по-добри от него във всяко отношение. Без отметка.
Мазохистичните шефове имат потенциала да са добри обучители, защото
често умеят силно да окуражават околните, но окуражаването бързо се
изтърква. Те се съревновават с всеки за това кой да бъде най-големият
загубеняк. Просто не могат да съберат достатъчно добри обучителски
качества за вглеждане в другия, без междувременно да ги саботират, така че
не получават отметка и тук.

Параноичният шеф
Параноиците са изключително вгледани в другите, защото живо се
интересуват кой се опитва да ги хване на тясно, като в техния случай
отговорът е „всички“. Те броят конспиратори, за да заспят, както ние броим
овце. Колкото до това дали са организационно прозорливи – не виждам
някаква практическа стойност в тяхното възприемане на организацията като
враждебна среда. Без отметка. Въпреки лазерно точния фокус в другите,
Параноичните шефове не са добри обучители, защото рано или късно ще си
въобразят, че техните клиенти са част от огромна тайна конспирация против
тях. Дотук с доверието и прозрачността. Това, което трябва да бъде силен
въпрос, зададен от обучителя и целящ да вдъхнови дълбок самоанализ от
страна на клиента, ще се превърне целенасочена техника за разпит, с който

122
трябва да разобличат конспирацията. Без отметка в графата за добър
обучител за Параноичния шеф.

Неотзивчивият шеф
Ако Неотзивчивите бяха вгледани в другите, те нямаше да са нерешителни
в управлението. Това не означава, че са напълно обсебени от себе си, какъвто
е случаят с Божеството и Макиавели. Те обаче имат склонността да избягват
околните, когато опре до управление. Неотзивчивите могат да имат по-
голяма организационна прозорливост, отколкото им се признава. Те са
наясно как се случват нещата в организационно заредена атмосфера и не
искат да имат нищо общо с нея. Без отметка. Колкото до това дали стават за
добри обучители – да си вгледан в другите в смисъла на доброто управление
означава да имаш желание да си умел помощник. Склонността да помагаш
на другите е основата на всяко обучителство и менторство. Неотзивчивият
шеф може да влезе в тази роля, но нерешителността да навлезе и наистина
да се ангажира водят до това, че кутийката му за „добър обучител“ да остане
празна.

Неподготвеният шеф
Неподготвените също не получават отметки за „заинтересованост от
другите и организационна прозорливост“, защото те са много по-склонни да
се наслаждават на властта и престижа на дадена позиция, отколкото да
обръщат внимание на околните. Ако от този тип шефове се е очаквало да
имат опит и сносен потенциал за вглеждане в другите, преди да станат
началници, те щяха да са подготвени за лидери. Придобиването на знания в
сферата на финансите и приходите и разходите е част от обучението. За
съжаление, Неподготвените шефове често биват повишавани на базата на
завидни умения по отношение на приходите и разходите, без в същото време
да демонстрират каквито и да е способности в работата с хора. Що се отнася
до обучението на директните си подчинени или други служители в
организацията, смятам, че Неподготвените могат да дават ценни съвети по
отношение на амбицията. Но работата на обучителя не се изчерпва с това.
Той трябва да осигурява безопасна среда, в която хората да могат да се
отдадат на особен тип личностен самоанализ, помагащ им да станат по-

123
ефективни и успешни в работата си. Без отметки в деветата колона за
Неподготвените шефове.

Шефът приятел
Шефовете Приятели обръщат голямо внимание на другите, защото
непрестанно сканират хоризонта за нови приятели. Те жадуват приятелство,
защото, също като вампирите, черпят силата си отвън, а не отвътре.
Организационната прозорливост изисква да се спазва определена
критическа дистанция между личното и корпоративното, която да осигурява
перспектива и обективност. Шефовете Приятели не успяват да се удържат
на повече от една ръка разстояние от другите. Не мога да ги отметна заради
техните неподходящи отношения с подчинените им или за това, че от
дърветата не успяват да видят организационната гора. Шефовете Приятели
със сигурност отделят достатъчно време на другите, за да помислим за тях
като за обучители. Това време обаче никога няма да бъде прекарано в
ползотворно вглеждане в другия и в интензивно обучение на клиентите в
справянето с техните предизвикателства. Това лишава Шефовете Приятели
от отметката в тази графа.

Шефът Идиот
За съжаление на И-шефовете те няма да получат отметки и тук. И-
шефовете, които могат да прекарат в неподвижност трийсет минути, докато
изучават сложните механизми на един ластик, тънат в неведение за
вселената от интересни и удивителни хора около тях. Организационната
прозорливост също не е силната страна на И-шефът. Организациите са
сложни, живи организми. Ластиците не са. Да си представям как И-шеф
обучава колега или свой подчинен ме кара да плача и да се смея
едновременно. Вредите, които И-шефът може да нанесе, докато се опитва да
обучава, са в права пропорционалност с нуждите на клиента. Колкото по-
голяма е нуждата на клиента от обучение, толкова по-голяма е вероятността
невежеството на И-шефа да влоши проблема. Умелите обучители, били те
лицензирани такива или мениджъри, които обучават, трябва да са вгледани
в другите, да са способни на емпатия, да имат организационна прозорливост
и разбиране за работния процес, но и за индивидуалното и групово човешко
поведение – все неща, които И-шефовете никога няма да притежават.

124
 Добрият шеф
Вглеждането в другите е това, което прави Добрия шеф добър. Добрите
шефове си дават сметка, че нуждите на околните са толкова големи, ако не
и по-големи от техните собствени – казано, разбира се, в контекста на
компанията. Още една отметка тук. Добрите шефове са естествено
предразположени към търсене на професионално развитие под формата на
обучителство, благодарение на тяхното силно желание да помагат на
другите да израстват и да се развиват, достигайки до пълния си потенциал.
Добрите шефове изучават практиките на обучителството, за да могат да си
изградят възможно най-голяма компетенция, следвайки мисията си подредят
хората така, че да допринасят максимално за нуждите на организацията.
Отново получават отметка.

Характеристика 10: Интелигентна личност, готова да помага на

другите
Съответна компетенции 10: Добър учител и човек, който изгражда
другите
Ще видите, че допълващите се характеристики на интелигентността и
нуждата да се помага на другите, заедно с компетенциите в обучението и
изграждането на хората, са две доста високи цели за всеки, който не е
обмислил сериозно страхотните отговорности и задължения на лидерството.
Ръководните кадри в корпоративната политика обикновено разрешават
проблема като разделят свързаните характеристики. В една високо
технологична или ориентирана към широк кръг хора фирма (рекламна
агенция, например) ръководните кадри често смятат високия интелект за
достатъчно условие за повишение. Същите тези кадри твърдят, че
потребността да се помага на хората сама по себе си не е достатъчна
предпоставка за повишение. За съжаление, и най-големият гений на света
няма да е особено ценен като лидер, ако няма желание да помага на другите.
Страхотен инвеститор – може би. Страхотен лидер – вероятно не.
Интелигентността сама по себе си не предполага склонност към действие, но
желанието да помагаш – да. Не можем да помагаме на другите да растат и да
се развиват, ако бездействаме. За да се стимулира растеж и развитие, ние
125
трябва да задвижим нещата и да поддържаме движението им. И докато някои
списъци с лидерски характеристики говорят за „око за талант“, аз
предпочитам да наричам същото нещо „изграждане на хора“. Голяма
разлика няма, освен че аз твърдо вярвам в казаното от Спенсър Хейс –
човекът, изградил „Саутуест Пъблишинг“ – по отношение на изграждането
на хора. Лидерите в организацията на Спенсър са ми казвали, че той често
учи ръководните кадри, които работят за него, че основното им задължение
е да изграждат хората, които от своя страна изграждат компанията.
Трудно е човек да определи основите на управлението по по-добър начин от
този. За мен „око за таланти“ означава отдаденост в изграждането на хора
посредством целия работен цикъл – от наемането до пенсионирането, а и
след него. Вече споменах, че преподаването на нещо е най-добрият начин да
го научиш, затова превръщането ни в умели учители ни прави умели лидери.

Шефът Божество
Божествата по правило са повече шумни, отколкото интелигентни.
Номерът със средната интелигентност е да се възползваш максимално от нея,
което е доказано от множество самоиздигнали се милионери. Хората с
големи умствени възможности честно се оказват на работа при хора с по-
скромни от техните възможности. Интелигентни или не, биещите се в
гърдите Божествата не изглеждат заинтересовани от това да помагат на
другите. Ако бяха, поне веднъж можеха да се посвият малко и да чуят
другите. Без отметки за интелигентност и желание за помощ на другите за
тях. Биещите се в гърдите не обучават хора, нито пък ги изграждат. Тези
шефове, независимо дали са интелигентни, или не, не изпитват нужда да
помагат на някого другиго, освен на себе си. Без допълнителни отметки от
графа 10, Божествата получават само три от възможните 20 положителни
отметки. Да се чуди човек защо изобщо получават заплати.

Шефът Макиавели
Макиавели имат голям интелект. Те са стратези, а също са подмолни и
безскрупулни и извършват най-добрата си работа под радарите, разчленяват
съперници и други пречки, оставяйки след себе си само една визитна
картичка, за да знаят другите „кой го е направил“. Шефът Макиавели мисли

126
само за това как да помогне на самия себе си и паради тази причина губи
отметката, която можеше да спечели заради интелекта си.
Той е добър учител, тъй като само един урок от него може да промени
поведението ви завинаги. Въпреки това победата на Макиавели се полага
върху загубата на всички останали, така че никой не иска в организацията
му се практикуват уроци, научени от него. Без отметка и последната колона.
Така Макиавели шефовете събират краен резултат от седем точки при
максимални 20.

Садистичният шеф
Съмнявам се, че дори и най-добрият адвокат в страната може да убеди
съдебните заседатели, пък били те и корумпирани, че Садистът, без значение
колко интелигентен е, има желание да помага на другите. Без отметки за
интелигентност и желание за помощ. При обучението и изграждането на
хора единствено нещо, което той поданиците му да научат от него е, че няма
отърваване или облекчение от болката и страданията, които той им
причинява. Някои хора допускат грешката да смятат, че Садистът може да
бъде купен. Те вярват, че болката и страданието са само средства, които
трябва да вдигнат цената на свободата. За жалост на подчинените на този
вид шефове, той просто изпитва удоволствие от това да измъчва останалите
и никаква сума пари не може да промени този факт. Освен това компанията
вече плаща доста добре на Садистичния шеф, за да ви малтретира. Без
отметки за учител и изграждане на хора. Садистичните шефове събират
четири от възможни 20 отметки за позитивни лидерски характеристики и
компетенции, което ги класира между Божествата и Макиавели. А в моята
книга това не е особено добра компания.

Мазохистичният шеф
Мазохистите са по-забавни от Божествата, Макиавели и Садистите. Ако не
работите за тях обаче. Мазохистичните шефове, подобно на Макиавели,
имат сравнително висок коефициент на интелигентност, но въпреки това
остават ужасно нефункционални в сферата на емоционалната
компетентност. Интелектуално богати и емоционално бедни, Мазохистите
изпитват нужда да помагат на друг, само когато това ще им гарантира, че ще
изглеждат зле в сравнение с него. В повечето организации обаче помощта
127
към другия те кара да изглеждаш добре, а не зле. Така те се оказват в
парадоксална обвързаност, вследствие на което рядко искат да помагат на
другите. Те инвестират времето си предимно в това да вредят на самите себе
си. Без отметки за тях в колонките за интелект и желание да се помага.
Вероятността от Мазохиста да излезе добър учител е практически нулева,
защото неговият фокус остава върху това да се бори за осъществяването на
собствения си провал. Нагласата от типа „ти си много по-умен и талантлив
от мен“ може да превърне всяко постижение от страна на служителите или
учениците в неудобна тема. Мазохистичният шеф получава пет от
възможните 20 отметки. Макиавели, скрил в ръкава си кама, го изпреварва с
две, което навярно кара Мазохиста да прелива от щастие.

Параноичният шеф
Параноичният шеф може да бъде много интелигентен. Ако Макиавели
влагат интелекта с нещо реално съществуващо, то Параноикът, подобно на
Мазохиста, използва ума си, за да си представя нещо, което не съществува,
а след това полага усилия да го докаже. Параноичните шефове могат да са
по-умни от средното ниво, но не получават отметка за интелигентност,
защото нямат желание да помагат на другите, а това прави интелектът им
непотребен от управленческа гледна точка. Без отметка. Параноиците са
ужасни учители. Те просто не могат да се вглеждат в другите, освен когато
се опитват да разрият конспирация. Не само че нямат интерес да изграждат
хора, те явно нямат особен интерес и към това да изграждат себе си.
Параноичният шеф получава само четири от възможни от 20 отметки.

Неотзивчивият шеф
Колко жалко, че правилото е да повишаваме хора на базата на техническите
им способности, суровия им интелект и/или извършени продажби, а не
заради лидерските им способности и емоционалната им компетентност,
които биха подобрили резултатите на всички. И все пак обучителите
получават голяма част от доходите си, след като дадена организация повиши
някой ужасно умен служител в ръководна длъжност. Защо? Защото много
скоро организацията осъзнава грешката си, сменя посоката и наема
обучител, който да помогне на този ужасно-умен-устремен-техничар-робот,
за да може той или тя да започне да проявява емоционална компетентност,

128
да има нормални отношения с хората и да показва емпатия – все неща, които
тя или той е трябвало да покаже още преди повишението си. Без отметки за
интелектуална нужда да помага на другите и изграждане на хора за
Неотзивчивия шеф. Той просто иска всички да го оставят на мира. Четири от
възможни 20 отметки могат да се интерпретират като пропилян умствен
багаж за развитие.

Неподготвеният шеф
Неподготвеният шеф също може да бъде надарен с висок коефициент на
интелигентност и да има дефицити в емоционалната си компетентност. Той
може да бъде награден с повишение на базата на интелекта си, а ако не –
може бавно да си поправи път до предните редици. Но коефициентът на
интелигентност, в качеството му на естествена човешка характеристика, не
е достатъчна предпоставка за емоционална компетентност. Това вече е
описвано от Хауърд Гарднер, Даниел Голман и редица други. Само защото
някой е начетен, не означава, че е сърцат. Същото може да е вярно с и
обратна сила. Прекалената сърцатост може да направи умния да изглежда
ужасно глупав. Неподготвеният не получава отметки в графите за
интелигентност и нужда да помага на другите. В общия случай фокусът му
не е върху обучението и изграждането на хора, а върху това откъде може да
дойде следващото повишение. Липсата на отметки в десетата колона оставя
Неподготвения шеф със седем от 20. Това означава равенство с неговия
първи братовчед – Макиавели.
Шефът Приятел
Шефовете Приятели могат да бъдат интелигенти и повече от склонни да
помагат на другите, но тяхната налудничава нужда понякога засенчва всичко
останало. Те са мотивирани да помагат на другите, доколкото това им
гарантира приятелство. Понякога могат да постигнат тези свои цели за
изграждане на приятелски отношения по интелигентен и креативен начин,
който да е от полза за бизнеса. Даваме им отметка за силната нужда.
Шефовете Приятели могат да се научат да преподават и да изграждат хора.
Но в естественото си състояние те обикновено не отделят време да обучават
отвъд нуждата им да влязат в контакт и да го поддържат. Без отметки за
обучаване и изграждане, което остава Шефът Приятел със скромните седем
от възможни 20 отметки в таблицата. Еха! Той, Макиавели и Неподготвеният
129
оформят тройка с това равенство. Шефът Приятел обаче влиза в неочаквано
лоша комбинация с двамата си съседи по легло.

Шефът Идиот
Нещата изглеждат добре, само докато не отворим страницата на шефа
Идиот, след това започва свободното падане до нивото на Божеството. В
качеството си на възстановяващ се И-шеф вашият скромен автор може да
послужи като пример за това колко дълбоко трябва да потънеш, преди да се
опиташ да научиш по-добър начин за ръководене. В по-реалистичен план
това показва колко дълбоко под морското равнище бях, преди да осъзная, че
съществуват неща като изкуство и наука за управление и ръководене;
управлението е предимно наука, а ръководенето – главно изкуство. Колкото
до интелигентността като вродено качество – аз и другите Възстановяващи
се или още не започнали лечение И-шефове почти нямаме с какво да се
похвалим. Аз изпитвам нужда да помагам на другите – от колеги, приятели
и роднини, до клиенти и обитателите на приюта за бездомни на 15-та улица.
Но, какво вече стана дума, ръководните кахуни обикновено повишават
техничари, а не алтруисти. Като недоизлекуван И-шеф, който само се
правеше на интелигентен, аз получавах повече повишения, но допринасях
по-малко. Неизлекуваните И-шефове са все още прекалено заплетени в
шубраците на собственото си невежество, за да бъдат добри в преподаването
или в изграждането на хора, така че се налага някой първо да направи това с
тях. Идиотите шефове (в естественото си и неизлекувано състояние)
получават само три от възможните 20 отметки. Божествата, които също
записаха три от двайсет, не са компанията, в която бих искал да съм. Време
е да променя нещата, доколкото мога.

Добрият шеф
Идеите ми за отлично ръководене до една се насочват към лагера на онзи,
когото наричам Добър шеф. От всички десет типа шефове в Таблицата има
само един пълен комплект от отметки в десетата колона. Добрите шефове
почти никога или рядко са най-интелигентните или технически надарените
хора в организацията. Нещо повече – изявената нужда и желание на Добрите
шефове да помагат на другите тушира фактора на интелигентността. Да
обучаваш и изграждаш хората, които от своя страна изграждат бизнеса, е

130
чисто и просто умно. Добрите шефове получават 19 от възможните 20
отметки – цели 95% – и това ги прави идеалният избор на шеф. Това не
означава, че всички естествени характеристики са разположени равномерно,
но всички те в една или друга степен са използвани позитивно. Това, което
добрите шефове нямат като даденост, те наваксват с желание за учене и
прилагането на компетенции.

Въпрос за един Милион долара

Колко пъти сте чували израза „Не стой там като идиот“? Някои читатели
може и да си мислят, че въпросът за един милион долара е „Къде точно е
застанал Идиотът?“. Това е въпрос за 2 долара. Ето го питането за големите
пари: За да избегнете наемането на управленчески обучител, който да ви
помогне да изберете ръководните кадри и да развие качествата, които
организацията иска да те показват като лидери, защо не наемете и/ или
повишите на ръководни и изпълнителни позиции хората, които вече
показват гореспоменатите качества? Вие знаете какви са качествата на
Добрия шеф. Организацията ви сигурно е прекарала огромно количество
време в развиването списък с компетенции и очаквания, който се припокрива
с моя. Защо не запълните редиците на управленските и ръководните фактори
с хора, които са доказали, че притежават тези характеристики и
компетенции?
Докато продължавате с тази книга, помислете защо едно такова просто
решение е до такава голяма степен пренебрегвано в живота на
организациите. Помислете и затова как един ужасен шеф може въпреки
всичко да има добри качества. Въпросът не е в силата, а в това как се
използва тя. Въпросът не е само в слабостта, а в това как тя пречи на
отношенията и личната продуктивност. Разковничето на това да бъдеш
Добър шеф – такъв, който изгражда хора, изграждащи бизнеса – а не някой
от всички останали типове шефове трябва да се търси в полетата и дребния
шрифт, а не в заглавията. А в заглавията всеки шеф, получил повишение, е
описван като вестител на Второто Пришествие. По-долу следва това, което
можете направите сами, за да помогнете на себе си и на компанията си и да
пускате треньори като мен в сградата само за да увеличаваме и развиваме

131
неосъзнатия лидерски потенциал, а не за да убеждаваме хора да не скачат от
прозорците. преглед на упражнение към стъпка трета
Независимо на кого отдавате заслугата, всеки един от нас е създаден
уникален и чудесен, с характер и потенциал. Прекрасно е, когато сме в
синхрон с нашите вродени характеристики и предопределености.
Комбинирайте това кой е шефът ви и какво тя или той е научил с това кои
сте вие и какво сте научили, за да създадете сценария с Добрия шеф.
Наблюдението – упражнението към стъпка трета – се състои в това (1) да
набележите типа шеф, с когото имате най-големи трудности, и (2) да
определите кои характеристики и компетенции можете да приложите в
отношенията си с този тип шеф, за да трансформирате комбинацията от вас
и вашият шеф в нещо, което да наподобява Добър шеф. Какво можете вие
двамата заедно да постигнете по отношение на ръководния стил?

Моментно състояние срещу бъдещо състояние на типовете шефове

Таблицата показва как биват оценени типовете шефове според моментното
им състояние. Отметките бележат местата, къде техният потенциал е
възможно да бъде канализиран (с голяма вероятност), пренасочен и увеличен
или пък къде те просто могат да научат нещо ново и да го превърнат в
компетенция. С изключение на някои много нефункционални вродени
характеристики, всички тези качества могат да бъдат вкарани в продуктивна
употреба. При Макиавели и Неподготвените шефове, които са обсебени от
властта и позициите, например, обучаването и изграждането на екипи от
компетентни хора може се окаже начин за получаване и запазване на властта.
Това обаче няма да се случи в настоящото им състояние. Нужни са
целенасочени усилия. Въпреки това може да бъде постигнато и да даде
положителни резултати.

Възможност за растеж

Независимо от отворените, неотметнати кутийки в Таблицата, надеждата и

оптимизмът разцъфват непрестанно (и почти навсякъде). Хората могат да се
научат да правят неща, които не са присъщи за техния тип, които дори са в
противоречие с естествените им характеристики, и могат да се научат да
прилагат този метод отлично. Може да е изключително трудно. Древните

132
източни философи ни учат, че „когато ученикът е готов, Идиотът вътре в
ученика ще направи нещо невероятно глупаво, за да прецака нещата“ или
нещо от този род. Но тези мигове на временна глупост са моменти, от които
можем да се поучим. Ако никога не се изправяме пред предизвикателства,
няма да пораснем. Това важи и за нашите шефове в затруднение. Това може
и да не е важно за вас, но пък вие може би никога не сте били Идиот. Това е
полезният урок. Помиряването с Вътрешния идиот е първата стъпка по
дългия път на възстановяването, който води до личен покой и мирно
съвместно съществуване с другите Идиоти. Помиряването с вашите
Вътрешни идиоти е първата стъпка към развиването на симпатии и
състрадание към Идиота или другите видове шефове, за които работите.
Ако вие самите сте шефове, помнете, че бизнесът е свързан с хора. Хората
правят нещата, които други хора използват и купуват. Хората осигуряват
услугите, за които други хора плащат. Добрите шефове никога не забравят
това. Всеки може да открие ситуация, подходяща за неговите уникални
таланти и способности. Намерете вашите. Намерете оптималните
възможности за членовете на вашия екип да се реализират. Няма по-добър
начин да спазите крайния срок. Всичко това, ако не сте забелязали, показва
огромна предразположеност към действие.
Обединяването се с вашата Висша сила е най-добрият начин да изкарате
наяве най-доброто, което можете да предложите и най-доброто, което всички
около вас мога да предложат. Всичко започва, когато решим да обърнем
волята и живота си към Висшата сила – така както всеки я разбира.

Епилогът на идиота

Много време може да се отдели тук на сравненията между шефа Идиот и

Добрия шеф, защото, колкото и невероятно да звучи, И-шефовете често
изминават пътя до Добри шефове. Учудващо, нали? Вече казах, че съм по-
жесток с И-шефове в сравнение с другите типове, защото самият аз съм един
от тях, пък макар и Възстановяващ се. Така че сатирата и сарказмът, с които
ги описах, донякъде замъглиха целия добър потенциал, който И-
началниците като мен притежават. Истината е, че, за да може И-шефът или
който и да е друг тип да стане Добър шеф, е нужда чудодейната и божествена

133
намеса, благодарение на която всички неща са възможни. Благодаря ти,
Висша сило!
Когато предадох волята и живота си на Висшия разум, се отворих портите
на осъзнатостта и през тях дойде Потоп. Аз го оставих да се излее върху мен
и да отмие горделивите импулси за контрол. Не ми е нужно да знам всичко.
Достатъчно е да търся и да съм отворен за отговори. Грижовната Висша сила,
независимо каква е и как изглежда тя за вас, иска всички ние да живеем в
мир с различните шефове, дори нещо повече от това – тя иска да станем
ръководители и наставници на други. Трябва само да заменим нашите
инатливост и твърдоглавие с покоя, който идва, след като се предадем. С нас
всичко ще бъде наред. Той ще се погрижи за това. За да бъдем шефове за
пример, ние първо трябва да сме служители за пример.

134
 4. Размножаване на Идиотите

Като казвам размножаване на Идиотите нямам предвид И-шефове от двата

пола, които се събират на търговски изложения и конференции и се
сношават. Става дума за странния, но и универсален феномен, които
обикновено се случва толкова често в организациите, колкото и отмяната на
бонуси. Бегъл поглед към обикновения ден на И-шефа ще помогне да
разберете този процес.
Пътувайки в страната, опитвайки да спася организациите от тях самите,
понякога се случваше да закъснявам твърде много. Във времето между
получаването на паническото телефонно обаждане, запазването на
самолетен билет и докато изкарам колата под наем от гаража, цялата
организация най-вероятно е преминала в И-зоната – състояние причинено от
синтеза на неврологични синапси, обикновено последвано от опити да се
вкара логика и основание към мисленето и поведението на шефът Идиот.
Тези, които внезапно и неочаквано тръгват по течението към И-зоната,
всъщност не са се превърнали в Идиоти, техните умствени способности
просто са откъснати от източниците на енергия. Преживяването е подобно
на писането на лаптоп късно вечер, когато батерията падне.
Внезапно настъпва мрак и тишина. В И-зоната мозъкът изключва наред с
всичко останало. Вашият ток е спрял. Това е вътрешен вирус, от които
малцина се възстановяват. Представете си, че сте в перфектно здраве в
момента, в който пристигане в офиса. Представяте на своя И-шеф
брилянтния план, който сте преправяли в продължение на три безсънни
нощи. Той го поглежда с празен поглед и пита:
– Какво е това?
Един глас в главата ви започва да крещи „Това е планът от среден клас,
който ме накара да преправям три пъти, идиот такъв!“
– Защо си хабиш времето с това вместо да свършиш някоя по важна
работа? – пита твоя И-шеф, напълно и очевидно в отговор на крещящия глас
в главата ви.
Този вътрешен глас се опитва да изкрещи отново, но този път нищо не
излиза. На вашия умствен десктоп изскача малко прозорче „Тази програма
се сблъска с фатална грешка и компютърът ще бъде изключен“. Вече е
135
твърде късно да направите каквото и да било, само гледате как здравият ви
разум изчезва. Вътрешния ви монитор премигва и угасва, настъпва пълната
тишина.
Често пристигам в организациите само за да открия хора в И-зоната:
изтощени работници със свлечени рамене и торбички под очите, които се
взират твърде често в корпоративната бездна. Стоейки сред тези зомбита
докато те бродят безцелно през стерилните коридори се чудя колко по-рано
всъщност трябваше да пристигна, за да предотвратя масовото унищожение
на сивата материя, пречупените души и необратимата нервна щета. Няма
звук, които може да съпровожда тази страховита сцена освен ниско стенание
което не изглежда да идва от някого конкретно. Прилича почти на
незадоволително сглобен саундтрак от филм на ужасите.
Като застана сред свещените стени на Американско предприятие, около
мен се носят стенания и пъплят тромави трупове на части като в Червено
море. Не мога да си представя как успяват да не се сблъскат с мен докато
стоя сред тях. „Трябва да имат някакъв вид датчик“, мисля си докато бавно
разтръсквам глава и размишлявам върху това. Безжизненото излъчване на
зомбитата е противоположно на постоянната усмивка на толкова много И-
шефове. Никога не съм можел да разбера как тази хора успяват да се хранят
и да приказват, без да свалят дори за секунда вечната усмивка, стегнала
челюстите им.
Точно тогава усещам как някой леко придърпва на ръкава ми. Обръщам се
и там седи призрачно изглеждаща млада жена, някога жизнена, сега мършава
и болнава.
– Защо Идиотите стават шефове? – попита ме тя, а погледът й блуждае в
пространството.
Гласът й е монотонен и дрезгав, като че ли някой беше дърпал твърде много
пъти звънчето в края на връзката, закачена на гърба й. Хлътналите й очи
търсеха ръбовете където стените срещаха тавана, като че ли отговорът на
въпроса й беше написан някъде там, където се срещаха хоризонталните и
вертикалните повърхности.
Бил съм с подобна ситуация твърде много пъти, за да рискувам с бърз
отговор. Просто мълча. Както и подозирах, тя не изчака отговор на първият
й въпрос преди да зададе втория:
– Защо Идиотите са толкова много, размножават се като зайци?
136
 Гласът все още е дрезгав. В този момент тя поглежда към мен, но аз
осъзнавам, че тя по-скоро усеща присъствието ми отколкото ме вижда.
Пристъпвам настрани. Очите й дори не ме следват. Внезапно, вратата на
мъжката тоалетна се отваря. Нейният шеф Идиот излиза безгрижно, с почти
кавалерска походка, поглежда стенеща маса от тела около себе си.
– Здравейте доктор Хувър! – поздравява ме той докато закопчава
панталоните си.
Призрачната жена пуска ръкава ми и се влива отново в потока от зомбита.
„Как може да е толкова нагъл?“ мисля си аз. „Той също трябва да вижда тези
хора. Защо не се отнася с тях като с такива?.“ Точно тогава той се засилва
към мен и протяга ръце за ръкостискане. Иу!
– Не те бяхме виждали отдавна – казва той позовавайки се на малко
консултантския външен вид, които придобих след пет години опити да
помогна за развитието на корпоративно-комуникационните стратегии.
Преди стратегията да може да бъде изпълнена, спестявания та на фирмата
претърпяха крушение, шефовете се паникьосаха и всякакъв вид разходи бяха
спрени, дори онези, които бяха наложителни. Планът беше изоставен в
усилието да намалят загубите на бизнеса. В замяна последните следи на
интелигентност, ентусиазъм и мотивация бяха изчезнали.
– Твърде дълго – отговарям решително, анализирайки патологичната
сцена, която ме заобикаля.
– Какво имаш в предвид? –пита ме той наивно.
Вместо да ме впечатли, неговата пълна тъпота провокира моя гняв.
Чувствам се като че ли ми се подиграва и нарочно се опитва да ми лази по
нервите. „Никой не може бъде толкова глупав“, изръмжава вътрешния ми
глас.
– Не ме ли повика ти? – питам го високо, опитвайки се да звуча
любопитно. Аз съм любопитен. Ако ти ще получаваш заплащане за
консултация е добре да знаеш кой те е наел.
– О, да – отговаря ми той. – Аз ти се обадих. Хората тук наистина
започнаха да полудяват, след като реших, че трябва да престанем да хабим
време за безсмислени дейности. Но както забелязваш, са доста унили.
Той повдига ръка в посока офиса и тръгва напред.
– Дефинирай „безсмислени“ – разпитвам. Мисля че знам какво има
предвид, но държа да го каже със собствените си думи.
137
 – Казвам на хората да направят определени неща, а те се държат сякаш
искам от тях да убият майките си
Виждам, че е близко до свързването на двете точки. Това правят добрите
консултанти и обучители: ние помагаме на нашите клиенти да събрат две и
две не само, за да установят, че имат четири, но и напълно да разберат какво
означава тази четворка и как се е получила. Най-трудната част в работата да
помагаш на Идиоти да решат тази проста задача е да ги накараш да осъзнаят,
че имат нужда от най-малко две точки преди да се опитат да свържат каквото
и да е било. Но Идиотите нямат никакъв проблем в работата само с една
точка. Те ще си я рисуват по цял ден, ако бъдат оставени без родителски
надзор. Това ги кара да се чувстват заети и ползотворни. Още по важното е,
че никога няма да им се наложи да се справят със сложността от това реално
да решат задачата. Забранено е дори да говориш пред тях за триангулация.
Главите им ще експлодират.
Трябваше да помогна на този И-шеф, освежен след тоалетната, да намери
поне още една точка, ако въобще щях му бъда от полза или, с други думи, да
му помогна да възстанови когнитивното функциониране на поне част от
екипа му. Независимо от това колко цинични са обучителите и
консултантите в моментите на размишление, ние наистина искаме да
помогнем на нашите клиенти. Заставаме пред вратата с огромното желание
да подобрим нещата и да си тръгнем доволни, независимо от заплащането.
Парите са добри и помагат за вноските по Волвото, но мога честно да заявя,
че желанието да подобря ситуацията няма нищо общо с парите. Това е свръх-
активно утвърждаващ ген, който всеки обучител и консултант притежава от
раждането си – важно е той да не се превръща в симпатия. Ценно качество,
когато се използва за разпознаването и поощряването на положителното
поведение на шефа.
Помагайки на шефовете да подобрят отношението си, правя живота на
служителите по-лесен и благоприятен. Въпреки оптимизма ми до влизането
през вратата, често си тръгвам, чувствайки се напълно победен. Някои
обучители и консултанти ще кажат, че никога не са се чувствали
обезкуражени, което ме кара да се съмнявам в тяхната искреност.
Обикновено харесвам и вярвам на хората от първия момент, докато не ме
опровергаят. След първоначалната обучителна сесия с повечето видове
шефове посочени Глава 3, вече не желая да наемам наемен убиец. Всъщност,
138
фантазията за наемния убиец идва и си отива толкова бързо, понякога даже
за секунди. Случва се и да я пропускам, оптимизмът се появява и аз улавям
потенциала на моя клиент, скрит някъде дълбоко в него, и истински се
вълнувам от перспективите да успеем заедно.
Докато аз събеседвам с този И-шеф сред морето от зомбите, вътрешния ми
глас прошепва „Звънни на Гидо“. Вътрешния ми глас може да донесе както
добри, така и лоши новини. Когато практикувах анализ на менталното здраве
като стажант, регистриран от Борда на Поведенческите науки в Калифорния,
моят ръководител беше олицетворение на истинския цинизъм. По време на
сесиите за наблюдение на менталното здраве, професионалистите могат да
превърнат срещите в най-политически некоректните триади, които можете
да си представите. Кой би си го помислил? Никой психолог не би си го
признал, а и аз никога не съм записвал подобна сесия за наблюдение, затова
ще трябва просто да ми се доверите. Спомням си думите на клиничния ми
ръководител, докато описваше шизофреник, неин пациент, тя си задаваше
риторичните въпроси: „Защо гласовете винаги им казват да убиват, да се
самонараняват или да живеят над някой надлез? Защо не заповядват: вземи
си вана, намери си работа и плати на терапевта?“ Тя напусна малко след това
и се присъедини към Анонимните алкохолици.
Докато вървях и разговарях с този И-шеф, гласовете в главата ми казваха:
„Намери най-близката тоалетна и се заключи там преди да си го убил или
още по-добре скочи през прозореца“. Тогава към разговора се присъедини
втори вътрешен глас. Знаеш, че си в опасност, когато в главата ти изплуват
няколко вътрешни гласа.
„Какво е това?“ настояваше моят рационален вътрешен глас. „Да го убия
ли или да се самоубия, или да изпълзя под някое от тези бюра? Ако първо
скоча през прозореца, няма да го убия и няма да мисля за това в последните
три секунди от живота ми.
А дали наистина ще съжалявам, че съм го убил докато падам към
собствената си смърт? Или този последен смъртен акт на отчаян тренинг ще
се превърне в подаръкът към света, който той ще остави след себе си?“
Много мениджъри ще трябва да сменят бельото си, ако някога разберат
какво си мислят консултантите им за тях в даден момент.
– Какво точно ги помоли да направят? – попитах на висок глас докато
вървяхме.
139
 – Помолих ги да преправят плана за догодина – отговори ми равнодушно.
– „Преправят“?
– Да, да го направят наново.
– Колко пъти е трябвало да го правят досега? – стигнахме до неговия
офис, остъклена кабинка с панорамна гледка към целия етаж, от кафе
машината до къта за копиране на документи. – Не съм сигурен, може би два-
три пъти. – отвърна той.
– Как мислиш са се почувствали да направят един и същ доклад два или
три пъти? – попитах докато се настанявах на фотьойла срещу бюрото му.
Въпросът беше типично в стила на Сократовия подход в обучителството и
консултирането – нежно да придвижиш коня към водата. Питането ми беше
малко по-остро от характерното за обичайния ми подход. Въпреки това, бях
почти сигурен, че този кон е изправен пред огромна опасност от
дехидратация.
– Никаква идея – отговори ми честно, като затвори вратата и седна зад
бюрото.
Трябваше да му дам половин точка за това, че седна без инциденти.
– Каза, че полудяват.
Той даде знак към морето от зомбита, движещи се методично зад
стъклените стени на офиса. Вътре, зад затворената врата не можехме да чуем
стенанията, които издаваха. Липсата на звук направи гледката дори по
зловеща отколкото беше преди, дори и през тези стъклени преградни стени
изолиращи И-шефа от неговия екип и истинската реалност. Поне ги виждаше
чудесно. Това беше някакво начало и нещо, с което мога да се захвана.
– Какво те кара да мислиш, че те имат някакъв проблем с това да повторят
една и съща задача отново и отново? – попитах, поглеждайки към зомбитата.
– Погледни ги – отговори ми той. – Изглеждат все едно съм ги накарал
да носят торби с камъни нагоре по стълбите.
Самият той беше като торба с камъни и започваше да ме кара да се чувствам
наистина неудобно. Като добър професионалист, поех дълбоко дъх,
разкърших раменете си, за да отпусна мускулите, които се бяха схванали
около гърдите ми от момента, в който този човек излезе от тоалетната. Знаех
си, че тази работа ще отнеме време, за това си наложих да остана търпелив и
опитах да си спомня, че ми плащат за това.

140
 – Защо си мислиш, че изглеждат така? – продължих, опитвайки се да го
насоча към втората точка, от която се нуждаеше, за да направи ясна връзка.
– Предполагам, че просто се подмотват – рече замислено.
Няма точка.
– Подмотват?
– Е, разбираш ме?
– Така ли?
– Губят си времето?
– Ааа – отговорих. – Ако са оставени без надзор, хората само ще си губят
времето?
– Абсолютно – въздъхна той. – Какво може да се направи?
„Можеш да престанеш да мислиш като малоумен!“ Не го казах на глас.
Само си го помислих. Не мога да говоря от името на други обучители,
треньори, съветници или консултанти, но имам ужасния страх, че някой ден
копчето на микрофона ми ще се развали и ще кажа на глас това, което си
мисля. Тези представи зловещо наподобяват сънищата, в които се оказваш
чисто гол на публично място, което от части си е същото.
– С какво се занимаваха, когато им каза да спрат и да преправят плана за
трети или четвърти път?
– Не знам – отговори ми вече малко раздразнен. – Защо е целият този
разпит?
Клиентите могат да станат сприхави бъдат притиснати твърде много. Те са
наясно кой за кого работи. Все пак реших да го притисна. Дължа го на тези
някога работливи, някога отдадени, някога човешки същества от другата
страна на стъклото. Дължа го и на моя клиент, и на корпорацията, която
плаща на всички ни.
– Това е важно – обясних му.
Вместо дори да повдигне веждите си от този директен отговор, той се
облегна и заслуша съсредоточено.
И в невежеството има лъч светлина.
– Правеха ли си нещо, което си им заръчвал, когато си ги помолил да го
оставят и да пренапишат плана? – наблягах на лявата и дясната точка. За сега
не изглеждаше да прави някаква връзка между тях.
– Вероятно... – отговори ми облягайки се назад. – Какво общо има това?

141
 Конят ми не само беше стигнал до водата, беше нагазил в нея, но все още
отказваше да отпие. Отказах се от Сократ и извадих моя вълшебен невидим
маркер.
– Става така – започнах. (Моите не чак толкова директни ангели
започнаха да ридаят в момента, в който станах твърде директен. Както казва
онази китайска поговорка: Научи човек да свързва точките и ето ти надежда.
Свържи точките вместо него и той ще си остане Идиот). – Когато кажеш на
хората си да направят нещо, това нещо се превръща в приоритет. Те ще
започнат да работят с мисълта, че ще свършат добра работа. – Говорех за
младите кариеристи преди поредица от И-шефове да изцедят всяка страст от
телата им и да ги превърнат в безнадеждни скептици. – Когато се намесиш в
работата им, за да насочиш усилията им към нова задача, това убива
важността на това, което са вършили досега.
– Е, и? – продължаваше да не разбира.
– Е, всеки път, когато ги молиш да направят нещо и след това им наредиш
да зарежат тази задача, те стават все по-скептични спрямо истинската
важност на задачите си.
– Скептични...?!
– Почти като момчето, което крещяло: „Помощ! Вълк! – обясних с
надеждата, че приказката „Лъжливото овчарче“ ще илюстрира по-добре
думите ми.
– Защо момчето е викало „Вълк“?
– Не е въпросът, защо е крещяло „Вълк“ – казах през стиснати зъби. –
Въпросът е, че момчето викало „Вълк”, а всъщност не е имало никакъв вълк.
– Това е глупаво! – той се засмя.
– Точно така! – не се стърпях, едва сдържайки ентусиазмът си от този
пробив. –Глупаво е да крещиш, че има вълк, когато няма. Знаеш ли защо?
– Глупаво е, защото не е имало никакъв вълк.
– Вярно – отговорих. – А можеш ли да си представиш, какви по-големи
проблеми могат да причинят неговите действия?
Той се двоумеше дълго и търкаше носа си, докато се опитваше да измисли
отговор. Изчаках.
– Не знам. – въздъхна дълбоко, като че имаше балон в гърдите. Удари с
дланите си по бюрото, за да покаже нарастващото си раздразнение и добави
– Това е глупаво.
142
 Вече виждах, че търпението му е на приключване. Да дадеш отговора на
някого, вместо да му помогнеш сам да го открие е в нарушение с вековните
китайски мъдрости, но имах самолет за хващане.
– Когато момчето е извикало „Вълк“ първия път, всички го взели
насериозно, избягали и се скрили. Но нямало никакъв вълк. След третия път,
те станали скептични и не вярвали на предупрежденията му.
– Да не ми казвате, че аз крещя „Вълк?
Докоснах края на носа си с пръст и сочех към него с другия.
– Да не би да ми казвате, че като съм дал задача на хората ми, трябва да
ги оставя да я довършат?
Повторих жеста. Точно, когато бях започнал да си мисля, че никога нямаше
да постигнем успех, ние продължихме напред.
– Но, какво да направя?
– Да направиш? – попитах.
– Ако им поставям задачи нарядко или ги оставя сами да си избират
задачите – няма ли да стане твърде скучно?
– Скучно за кого?
– За мен.
Точно, когато си помислих, че имаме напредък, той ме свали на земята. Но
сега поне има две точки, с които да работи.
– Уау – казах. – Най-после прозрение!
– Прозрение...? – гледаше ме озадачено.
– Няма значение – продължих. – Скуката те кара да сменяш предавките
на всички и да им пържиш мозъците“.
– Мислиш ли?
– Ето ти отговора.
– Къде ми е отговорът?
– Ако беше по-ангажиран с работата на отдела, нямаше да ти е скучно и
да прекъсваш работата, която хората ти се опитват да свършат.
– Да съм по-ангажиран с работата? – той повдигна вежди. – Това няма ли
да е контролиране? Веднъж бях на семинар, където ни обясниха, че не трябва
да контролираме екипа си.
– Малко е късно за това – повиших тон. Признавам, това е прекрачване
на границите, но ускорявих, без дори да мога да реагирам. – Кой чете този
план?
143
 – Изпълнителния комитет, предполагам.
– Някой да е идвал при теб да моли за някакво обяснение или да изрази
недоволсвото си от този план?
– Не – каза замислено и лицето му се изопна. – В момента, в който бъде
написан и представен, планът отива на рафта и никога не бива отварян
отново.
– До момента, в който ти стане скучно?
– Да, помислих си, че няма да навреди малко промяна.
– Добре нека да свържем точките – най-после си дойдохме на думата и
продължих. – Знаеш, че планът е безполезно упражнение. Все пак си им
казал да го преправят отново и отново.
– Не звучи особено умно, сега като го казваш.
– Така – потвърждавам. – Това е контролиране в най-лошия му смисъл.
Гледаш на своя отдел като кошер, който съществува, за да те забавлява.
– Не бих казал. – заяви обидено той.
– Не е нужно да го казваш: аз го направих вместо теб. – Отдавна бях
изоставил обучителските си принципи и бях окрилен от порива, които
консултантите хващат докато са във вихъра си. – Ами ако аз трябваше да ти
кажа, че ако осъществяваш контрол, като се превърнеш в стратегически
пионер и проправиш път през бюрократичната джунгла, това може да накара
хората ти да станат по-мотивирани и по-продуктивни.
– Наистина?
– Наистина. Вече няма да ти е скучно, ще се изправиш пред
предизвикателство. И живецът на хората ти ще се върне, а те ще бъдат
способни да правят невероятни неща.“ – Кога мога да започна?
– Ти вече започна – отговорих му, протягайки му ръка.
Клиентът ми също протегна ръката си към мен с усмивка.
Историята, която току-що ви разказах е измислена. Моите треньорски
сесии не протичат по този начин и истинските И-шефове не схващат толкова
бързо. Плюс това, аз винаги си изпускам полетите. Но И-началниците са
способни да схванат, ако им се отдели достатъчно време, нежно насочване и
окуражаване. Имал съм няколко радикални обрати в подобни ситуации. Бил
съм дори катализатор за много от тях. Най-често обаче, И-шефовете се
движат без интервенции, обучение или друго и най-често се повлияват от
други И-шефове, в този случай поведението им се влошава и числеността на
144
Идиотите в отдела нараства до потресаващ брой. Тогава е моментът, когато
Идиотите се размножават.

Четвърта Стъпка: „трябва да анализираме собственото си

идиотично поведение.“

Това ме държи смирен и поддържа емпатичната ми мускулатура до

пропорциите на мистър Вселена. Когато използвам всеки грам креативност
и влияние които притежавам, за да науча някои И-шефове как да свързват
точки, трябва да се замисля, от къде съм тръгнал и колко трудно беше цялото
преживяване за мен. Както казах в началото на тази глава, понякога
залитането към праведно възмутената ярост може да ви се стори правилно,
но не е. Ако перифразирам Зигмунд Фройд, понякога Идиотът е просто
идиот.
Отделно от въпроса от къде идват Идиотите, ако си сериозен в опитите да
си успешен, докато работиш за някого, важно е да разбираш как Идиотите
стигат до лидерски позиции. Точно както Идиотите не стават нарочно
идиоти, така и И-шефовете не винаги нарочно стават шефове. В този смисъл,
важно е да не объркваме И-шефовете с Божествата, Макиавели,
Мазохистите, Садистите, Параноиците, Неотзивчивите, Неподготвените,
Приятелите или дори с Добрите началници.

Този силен звук

За да редуцират безсмислието до най-ниските възможни стойности,

шефовете Идиоти оставят една черна дупка – като вакуум на мястото, където
трябваше да се намират която интелигентността, въображението и
проникновението. Вселената ненавижда този вакуум и започва да смуче все
по силно, за да го изпълни. Ако интелигентността, въображението и
проникновението се мотаят наоколо в този момент, тази история би имала
своя щастлив край. Но кога е последният случай, когато сте чували да се е
случило подобно нещо? Обикновено във вакуума се заклещва някоя
случайна, безсмислена идея и след време тя се превръща в политика на
съответната компания.
Идиотът може да стане шеф поради няколко причини. Може би той да е
единственият възможен кандидат, защото всички останали в отдела са
145
скочили от прозореца или са се скатали в склада. Или може би е намерил
гениално предложение на пода, вдигнал го е, гледал го е и тогава някой по-
високо в хранителната вериха е минал покрай него. Кахуните са сметнали,
че то е създадено от Идиота и затова са го повишили. Понякога Идиотите
кандидатстват за повишение, защото им се струва забавно и случайно се
оказват достатъчно компетентни, за да получат позицията. Но в момента, в
който истинската им същност се прояви, вече е твърде късно.
Не ти ли се иска да можеше да гласуваш кой да бъде следващия ти шеф?
Разбира се, че можеш винаги да гласуваш с краката си, но нямаше ли да е
хубаво някой да те попита преди да повишат невежия? Малшанс. Аз така или
иначе съм подозрителен спрямо демократичния избор. Предполага се, че
демократично избраният чиновник няма да страда от проблемите на
некомпетентността, самозадоволството и корупцията. На практика, първата
работа на избраните чиновници, както и на бюрократите, които движат
федералните, държавните и местните власти, е да скъсят веригата на
демократичния избор, за да се подсигурят и да се погрижат за собствената
си изгода. Наблягам на некомпетентността, самозадоволството и
корупцията.

Какво точно означава „засмукването“

Когато бива повишен И-шеф, особено, когато позицията е висока, вакуумът

може да бъде усетен навсякъде в организацията.
Когато се придвижи нагоре през някой процеп, той оставя вакуум (и повече
засмукване). Вакуумът, който Идиотите на високи позиции създават, се
повтаря на всяко следващо ниво. Това е вид автоматизирано,
систематизирано кръвосмешение и кръвната линия става все по анемична с
всяко преустройство. Ето една история, която ще помогне да разберете
гледната ми точка: Най-възрастната и влиятелна жена от заможно семейство
от Лукаут Маунтин, Тенеси, приветствала новата булка в семейството си,
която обаче нямала благородно потекло. Вместо да гледа високомерно към
новодошлата, възрастната дама я посрещнала с думите „Имаме нужда от
нова кръв в това семейство. Тук на върха вече имаме достатъчно
бръщолевещи идиоти.“

146
 За жалост, Идиотията си личи само при сравнение. Само Не-Идиотите
могат да прозрат истинската същност на Идиотите. Следователно, хората,
които карат Идиотите да се чувстват по-малко Идиоти, също са Идиоти.
Познайте, с кои точно избират да бъдат заобиколени Идиотите? Колкото по
на високо и по-властен е И-шефът, толкова по-голяма е неговата способност
да състави екипа си от Идиоти. Принципът на Лери Питър е верен – хората
често са повишавани отвъд нивото им на компетентност. Какво е
предполагал авторът, че ще се случи след това, е по-скоро грешно – не
защото не е имал интелигентността да го прозре. Той просто е починал
твърде рано, за да завърши дългото си изследване. Идиотите не спират да се
издигат в организациите, където работят след първото им повишение отвъд
нивото им на компетентност. От кога все пак компетентността трябва да е
задължителна за един изпълнителен директор? Бил съм в топ 100 класацията
на изпълнителните директори на списание „Фортчън“ и мога лично да заявя,
че моята позиция беше по-скоро базирана на това доколко удобно карах
шефа ми да се чувства, отколкото на интелигентността или компетентността
ми. Некомпетентността, особено в сферата на човешката мотивация и
разбиране, може да бъде билет за първа класа към офиса на изпълнителния
директор.
Единственото нещо, което държи И-шефовете далеч от още по-високите
позиции са Божествата, Макиавели и Садистите, които могат да надхитрят,
надвият и надиграят И-шефа докато той е в тоалетната. Точно, когато си
мислиш, че няма на къде по-лошо, големите кахуни се отървават от
Идиотите и пълнят местата им с Божества, Макиавели, Садисти, Мазохисти,
Параноици, Неподготвени или Неотзивчиви шефове.

Веднъж щом се запали, огънят се разпространява

Дори един И-шеф да е създаден случайно или по погрешка, не е случайно

че е повишен точно Идиот. Това е един от най-неприятните аспекти на
човешката природа, който извисявава грозната си глава. Принципът, носещ
името на късния Лери Питър обяснява само част от този феномен. Дори
повишаването на нечий когнитивен капацитет да е голямо постижение,
възможно е хората, повишени отвъд нивото им на компетентност да
започнат да работят за повишаването на компетентността си или поне да
147
потърсят помощ от по-компетентни хора. В случая на шефовете Идиоти, има
оскъдни доказателства, за това, че са имали компетентност дори в началото;
със сигурност им липсват чисто човешки качества като любопитство или
отражение на това, кое трябва да им подскаже, за какво им е такава
компетенция. Наистина, много Идиоти се озовават на лидерски позиции по
грешни причини, по случайност или късмет. Или може би са били наоколо,
в момента, когато засмукването е започнало. Въпросът е, че както аз, така и
те може евентуално да са открили, че лидерството е много по-сложно,
отколкото изглежда на пръв поглед. Но веднъж попаднат ли там, мисълта да
постъпят достойно и да напуснат, дори не им идва на ум. Вместо това,
шефовете Идиоти започват да налагат своите професионални политики
толкова бързо, колкото могат и нещата се влошават от само себе си.

Институционализиране на некомпетентността

Ако си мислиш, че има повече И-шефове отколкото всякакъв друг вид, ти

си прав, особено в големите организации, където размножаването на
Идиотите е често срещано. За тези, за които компетентността никога не е
била фактор, учудващо ли е, че те са най-малко заплашени от други Идиоти?
Да поговорим за микро и макро ефекта на гъбите. Когато Идиотите открият,
че не са способни да свършат това, което работата им изисква, те търсят
някой друг да го направи. Не искат да изоставят честта и славата, които им
дава поста им. Подобен е и недостатъка в класическите, бюрократични,
йерархични организации. Единственият начин да получиш повече е като се
придвижваш нагоре. Просветените организационни архитекти разбират
разликата между „повече“ и „нагоре“. Те намират иновативни начини да
възнаградят продуктивността и приноса, без да институционализират
некомпетентността.

Ефектът на гъбата

Микро ефекта на гъбата обикновено е проблем на отделите. Например

Неподготвеният шеф, не разполага с бюджета или властта да създаде и
запълни липсите, назначавайки хора за целта, и следователно той се
превръща в непоносим товар за собствения му екип по начина. Принципът
на Питър казва, че кандидат, който е бил повишен отвъд неговата
148
компетентност е възможно да не е наясно със собствената си
неквалифицираност да ръководи други човешки същества в дейности, с
които преди е успявал да се справи като служител.
А какво за онзи напълно компетентен човек, който е повишен в йерархията
на базата на неговите качества и възможности? Това е друг пример за
присъщите недостатъци в бюрократичните, йерархични организации.
(Сигурно вече предположихте, че не ги харесвам?) За един квалифициран и
компетентен човек, израстването в хранителната верига е единствения начин
да спечели повече пари и да придобие повече власт. Въпреки това, причината
за повишението няма нищо общо с облагите. За мениджърите и
изпълнителните директори в по-високите нива на йерархията, повишението
на човек с изключителни качества и възможности е начин да се награди
неговата работа. Ако този професионалист е изключително добър в нещо,
той може да накара всеки да го прави добре. Или поне такава е логиката. Но
тя е излязла от света на нелогичността. Да ръководиш други хора включва
насочване на професионалния успех и развитие, както и мотивиране и
изисква силно специализиран набор от умения и интелект на служителите –
качества, които новият мениджър никога не е имал или не е искал да има.
Правенето на джаджи, писането на код, нежеланите телефонни обаждания
и създаването на финансови модели са все важни неща. Не би помолил
специалист по правенето на джаджи да спре да ги изработва и да започне да
извършва нежелани телефонни обаждания, освен ако не си Идиот. Само
Идиот би поискал от програмист да поеме обажданията за обслужване на
клиенти. Това е единият от факторите допринесъл за изчезването на онлайн
компаниите. Не би помолил счетоводител да оглави Инжинерния отдел или
инжинер да оглави Счетоводството – освен факта, че двете професии са
идеални за хора, които обичат логиката и живеят, за да изчисляват. Всеки с
половин мозък осъзнава, че някой който демонстрира огромна
компетентност в конкретна сфера, и който по всяка вероятност е прекарал
по голямата част от съзнателния си живот да я усвоява, преуспява само
когато се захване с нещо, в което е добър.
Независимо от здравия разум най-честата практика на повишения в
йерархичните организации, за жалост, е да разделя хората от работата, която
обичат и да им вменява отговорности за нещо, в което не са толкова добри.
Грубо казано, традиционните повишения в йерархичните организации
149
изискват от новите шефове да научат прасетата да пеят. Току-що
повишеният началник, сам по себе си е рядък вид пеещо прасе, само отегчава
обикновените свине в отдела, които нямат никакво желание или намерение
да му пригласят. Крайния резултат от цялата лудост е стадо от отегчени
прасета и възмутеното бившо пеещо прасе без никаква възможност да
създаде нов хит.

Повишение базирано на талант

Не допускайте наглостта и подигравателният тон да ви заблуждават.

Независимо от ненаписаните и неизказаните правила в живота в
организациите, за които говоря толкова небрежно, това са наистина важни
неща. Предизвиквам ви да бъдете част от решението, без значение колко
абсурден е проблемът или колко големи Идиоти са хората, които са го
причинили. Трябва да продължавам да си напомням, както напомням и на
вас сега, че изборът да бъда жертвата, доброволецът, или победителят в този
процес е изцяло в моите ръце. Вие и аз, въоръжени с това просветено знание,
можем да бъдем двигателя, който ще задвижи машината напред. Истинските
усилия да учите и да пораствате, компенсират много грехове.
Помощта за личния и професионалния растеж и развитие на другите е
нещо, за което някои имат природен талант и желание да направят. Тези хора
са родени да бъдат лидери. Новаторската концепция да бъде изчистен пътят,
за да могат другите да имат нужните пространство, ресурси и кислород, за
да работят оптимално идват естествено от истинските лидери (с други думи
Добрите Шефове). Като техните специализирани, компетентни колеги, те
също имат желанието да продължат да се учат и да подобряват уменията си,
заради които са избрани, и ученето никога не спира.
Ако организационните главни директори наистина искаха да доминират в
своята индустрия, щяха да назначат най-надарените лидери на лидерски
позиции и да ги оставят да създават или прочистват пътища за супер-
компетентните майстори на джаджи, програмисти, счетоводители и PR-и.
Но това наистина се случва много рядко. Генералното правило е, че висшите
изпълнителни директори поставят майсторите на джаджи, програмистите,
счетоводителите и PR-ите на позиции отговорни за професионалния растеж
и развитието на други хора. Плюс това, те обикновено го правят, без да са
150
подготвили новият лидер. Грешно, грешно, грешно. Майсторът на джаджи,
програмистът, счетоводителят и PR-ът вече не могат да вършат работата,
която обичат. Те са принудени да се справят със задачи като мотивацията и
основните проблеми на всекидневния живот – с други думи, да се занимават
с проблемите на другите. Ти си оставен сред банда ядосани или объркани
шефове, които по никакъв начин не са Идиоти. Ужасни лидери – да. Идиоти
– не. И сега те получават много пари. И няма да се откажат. Може би един
на милион би. Повечето ще се откажат от щастието си и професионалното
си удовлетворение заради парите и другите облаги. Така, те стават
заложници на йерархията.
Шапката на гъбата набъбва с хора, които са добре платени, но не
допринасят за нищо. Стеблото съдържа трудолюбивите. Те поддържат онези
в шапката, които получават 80% от заплатите и облагите. Шапката на гъбата
процъфтява докато не-лидерите на лидерските позиции се обкръжават с
посредствени хора, за да се изолират от проблемите, които подчинените им
представят всеки ден. И-шефовете също се заобикалят с хора, които ги карат
да се чувстват удобно в собствената им глупост. Следващият път, когато
четеш в „Уол Стрийт Джърнал”, че някой е получил голямо повишение в
голяма компания, остави вестника и си представи как шапката на
корпоративната гъба се разширява редом с шапките на много малки гъбки
вътре в компанията.

Дървесина!

Разбира се, законите на физиката гласят, че стеблото на гъбата може да

издържи много по голямо тегло преди да се счупи и цялата конструкция да
се преобърне. Всички сме виждали как компаниите могат да бъдат създадени
да експлоатират промените в технологиите или държавното регулиране.
Тези компании са създадени, развити и дори просперират, докато не
попаднат в грешни ръце, където са биват оставени да изсъхнат като
неполивано растение от изпълнителните директори на върха на йерархията.
Много високопоставени изпълнителни директори и публични
администратори имат лиценз да крадат точно колкото Джеимс Бонд има
лиценз да убива. След като активите на тези компании биват преобразувани
151
в банкови сметки на топ мениджърите, а обвивката отлита, отвята от вятъра,
измамената публика плаче за справедливост. Твърде късно е. Конят вече не
е в обора. Цялата тежка работа остава в ръцете на героите в стеблото на
гъбата, които поддържат всичко това. Те правят всичко по силите си, за да
задържат теглото на шапката. Тя дори може да порасне още повече, стига
само най-работливите да я поддържат. Колко корпоративни гъби сте
виждали в живота си да рухват? А през последните 10 години? Както гласи
древната китайска поговорка: „Ако не променим посоката си, има голяма
вероятност да стигнем там, на където сме се насочили.“

Правилните хора, правилните причини, правилните неща

Дори И-шефовете да са неизбежни, не е нужно да възприемате този факт

сякаш е дошъл края на света. Ако работите само за един, опитайте се да
разберете неговите недостатъци и да го накарате да се чувства по-малко
застрашен. Можете дори да забавите размножаването на Идиотите. Някога
си мислехме, че единственото място, където шапката на гъбата може да
нараства неопределено дълго, е правителството, където решението е да
продължи нарастването и на стеблото. Публичния сектор не се нуждае от
реализиране на печалби, нито да създава и разпространява конкурентни
стоки или услуги. Все пак, оказва се да сме достигнали лимита, до който
дори правителствата вече не могат да издържат на неконтролируемото
харчене. Във Вашингтон и на Уол Стрийт, консервативните законодатели
прекарват лятото на 2011 г. в опит да отрежат кредитните карти на
федералните правителства и по този начин буквално и метафорично да
докарат пазара до депресия, доказвайки че размерът на шапката и стъблото
на гъбата са ограничени дори за онези, които печатат парите. Изглежда
всички, дори шефовете в частния сектор и законодателите от публичния, в
крайна сметка са хора – и то не без недостатъци. Доброто управление на
йерархията започва с приемане на недостатъците на мениджърите като част
от човешката им природа.
Можем да наблюдаваме други нации, където на практика почти всички са
част от стеблото на гъбата. В този случай, желателно е да попаднете в
политическата или социалната класа, която е окупирала шапката. Когато
целият частен сектор е заседнал в стъблото, както се случва в бившия
152
Съветски съюз, шапката се свива. Огромно стъбло, мъничка шапка. В края
на краищата, стъблото не може да поддържа собственото си тегло без да има
връх, който да го балансира. Съветският експеримент не продължи дори през
целия ХХ в. Защото когато майката природа повелява, стеблото винаги
трябва да е в правилна пропорционалност с шапката.
Ако четете тази книга, вероятно сте част от стеблото на гъбата, а не от
шапката. Свалям ви шапка. Бъдете силни, но също и умни. Дори най-силното
стебло не може да поддържа шапка, която е пораснала твърде голяма и
тежка. Да работите умно помага за свиването на размера на шапката. Ако не
е възможно да я свиете, можете да се надявате да успеете да намалите
растежа й докато се измъкнеш от сянката й.

Упражнение към стъпка 4: „трябва да опишем и анализираме

нашето идиотично поведение“

Направете своята четвърта стъпка. Постоянно обновявайте списъка на

своята мотивация и методи. Не правете неща заради погрешни причини,
както правех аз. Ако все пак го правите, промени приоритетите и подхода
си. Връщането по същия път само ще загуби времето ви и ще създаде стадо
от недоволни прасета. Отстъпете и погледнете към своята компания
отстрани. Ще видите как и защо И-шефовете са се озовали там, където са.
Погледнете към не-толкова интелигентните неща, които сте направили по
пътя. Всички ние сме част от света на Идиотите – някои просто имат по-
голямо участие от другите.
Захванете се с корпоративните схеми за последните три или четири (за
предпочитане пет или шест) големи реогранизации. Забийте ги на стената,
вземете габърчета и цветни конци, за да проследите прогреса на определени
мениджъри, които си изберете. Кой продължава нагоре и кой е заседнал на
едно място, слиза надолу или е на път да бъде уволнен. Кой се е заобиколил
с подмазвачи като изолация срещу проблемите, с които изпълнителните
директори не могат да се справят. Къде се намирате вие в картината? Как
траекторията на вашата кариерата е повлияна от някои по-неприятни
личности от схемите? Имате ли бели петна, знаете ли колко време вашият
Вътрешен идиот прекарва на шофьорското място. Най-добре е да си
признаете, че той саботира кариерата ви или влиза в нечестиви съюзи, за

153
които не искате дори да казвате на децата си, само и само, за да карате Лексус
вместо Тойота.
Вътрешния ти идиот може да е тръгнал на кръстоносен поход с цел да
елиминира всички Идиоти от лицето на планетата, без дори първо да се
научи и да приложи малко такт и благоприличие. Ако той плаши Идиотите
нагоре по хранителната верига на компанията, без значение колко добри
мотиви имате, току-що накиснахте собствените си задни части. Когато
звукът на засмукването се появи, бяхте ли пометени от редиците на
компанията, подхлъзнахте ли се или останахте изправени докато Идиотите
прелитаха покрай вас.
Идиотите винаги ще раждат още Идиоти. Чрез разбиране на динамиката на
съвкупността и размножаването на Идиотите, вие можете на прекъснеш този
процес, когато дойде вашият ред да се качите нагоре. Бъдете търпеливи и
имайте вяра в твоя И-шеф. Как точно искате да бъдете погълнати от
корпоративната прахосмукачка, или както казват в Лондон, „изсмукани“.
Изучавай картата, която си създал година след година в корпоративни схеми
и си записвай тенденциите. Те ще ти разкрият какво (или кой) се харесва на
най-великата кахуна в твоята организация. Опитайте се да различите
доколко невежеството ви, било то голямо или не, допринася за развитието
на кариера ви или ви изкарва от контрол.
Помислете за този анализ в контекста на компанията. Определете каква
роля съзнателно или несъзнателно играете в схемата. Вместо да подпомагате
размножаването на Идиотите, поведете кампания за намаляването и
ограничаването им.

154
 5. Прогонване на таланта

Резолюция на Конгреса, която предлага система за ранно предупреждение

за Идиоти сред населението, би била свалена в Комисията като политически
некоректна. Това ме кара да бъда подозрителен. Единствените хора, които
биха се противопоставили на алармирането за Идиоти, са идиотите. Така е
защото те не виждат себе си като заплаха за оперативната ефективност на
работното място или за здравето и психологическо благополучие на
членовете на техните екипи. Това, което много Идиоти понякога виждат като
заплаха за собственото си здраве и психическо благосъстояние, обаче, е
компетентността. Идиотите често възприемат компетентните и талантливи
хора като заплахи – не защото те имат нещо против постиженията, а тъй като
техните шефове може да очакват от тях всъщност да постигнат нещо.
Макиавели са достатъчно хитри, за да отстояват вашите постижения и да ги
представят на високостоящите в хранителната верига като свои собствени.
Идиотите обаче могат само да се пазят от таланта.
В изкривената логика на вашия И-шеф, ако никой не прави нищо полезно,
то и от него не ще се очаква да постигне нещо полезно. Ако няма
талантливи хора в непосредствена близост, шансовете на И-шеф да се
издигне в очите на висшето ръководство са значително подобрени.
Следователно, най-добрият начин да се подсигури, ако някой в отдела
демонстрира талант, да го прогони веднага. Спомнете си принципите, които
стоят зад размножаването на Идиотите в Глава 4:
• Идиотът напредва в службата не заради компетентността си.
• Идиотът предпочита да не казва на съпругата си, че ще трябва да върне
бонуса си, възможностите си за акции, допълнителните ваканции,
служебния Лексус, паркинг мястото в непосредствена близост до офиса и
кабинета с гледка.
• Идиотът предпочита да не си признава публично недостатъците си (ако
въобще е наясно с тях). Следователно, да потърси обучител или каквато и да
е форма на образование и развитие, биват отхвърлени.
• Идиотът започва да наема подмазвачи, като по този начин образува
защитен пашкул около новата си позиция.

155
 • Подмазвачите окупират офиса и постовете, които иначе биха били
заети от талантливи сътрудници.
• Всичката енергия и ресурси на Идиота (в действителност ресурси на
компанията, най-вече) се ангажират да защитават малката му мръсна тайна.
• Защитният пашкул отклонява проблемите, с които той е неспособен да
се справи.
• И-мениджърът изглежда като гений.
• Ако проблемите все пак проникват в защитения пашкул на Идиота и
водят до издънки през повечето време, което струва на компанията милиони,
той започва да уволнява подмазвачите, които са лесно се превръщат в
жертвени агнета.
• Идиотът шеф изглежда решителен и силен.
• Кахунът на Идиотите, който е наел и/или повишил И-шефа му
осигурява повишения и възход.
• Наема се фирма, която да намери нов И-шеф, който да замени наскоро
повишения.

Пета Стъпка: „да призная пред висшата сила, пред себе си и пред
другите, естеството на моите грешки.“

Започвам да виждам защо програмите в 12 стъпки имат такъв висок рейтинг

на успех. Те не ви позволяват да се измъкнете по някакъв начин. Отказът е
невъзможен за практикуващите ги. Но изглежда, че всичко, което съм правил
досега, е потвърждение за глупостта ми пред вас и пред моята Висша сила,
която вече знае какво се готвя да кажа, преди да го кажа, така че защо да се
притеснявам от изповедта? Това е лично признание, с което се боря. Моето
его не иска да се занимава с това, че седя от двете страни на бюрото за
Идиоти. Аз съм бил И-шеф и до ден днешен все още понякога играя ролята
на служителя Идиот. Въпреки всичките си инвестиции в собственото си
възстановяване, моят Вътрешен идиот е жив и здрав.
Започвам да разбирам, че когато безсилието ми започва да прелива и аз
протестирам срещу Идиотите във Вселената, не приемам напълно мярката
на своето собствено минало, настоящо или бъдещо невежество. Както се
казва в програмата, „Ако можете да го забележите, го притежавате.“ Ние
най-лесно можем да разпознаем проблемите, които имаме в себе си и в
156
другите. Като служител аз често чувствах, че моите таланти и способности
са пренебрегвани или игнорирани. Като И-шеф съм сигурен, че съм
пренебрегвал или игнорирал много повече талант от този, който самият аз
някога съм можел да предложа. Ако подозирате, че шефът ви не признава
таланта и способностите ви, не забравяйте, че много Идиоти не разпознават
диаманта, дори да ги удари по главата. Пренебрегването на таланта е често
срещана и порочна практика сред шефовете Божества и Параноиците.
Прогонването на таланти е удар за всяка организация. Това може да струва
на компанията скъпо, тъй като се измерва в загуба на ефективност,
ефикасност, производителност и рентабилност. Нищо от това не
предизвиква голяма загриженост сред Божествата, Параноиците и Идиотите.
Те виждат таланта като заплаха за техния контрол и постигането на
собствените им цели. Параноичните шефове изписват „заплаха“ с главно
„З“. По същата причина, тези началници не са се развили желязната ръка на
Макиавели шефовете относно служителя, която му позволява да го
принуждава на огромни усилия и талант, само за да може после да си
припише славата и заслугите.

С глава в стената

Колкото и да ви е трудно понякога да повярвате, шефове са човешки

същества. Тяхното често брутално поведение може да ви накара да мислите,
че там някъде съществува дяволски лекар, който програмира Степфорд
шефове и да ги доставя чрез куриери из цялата страна. Да се борите срещу
това или да мислите, че можете да промените естествения характер на вашия
началник е като да вярвате, че можете да промените самата природа на
човека. Въпреки това, много хора ходят на работа всеки ден, мислейки, че
могат да спрат вълните на идиотия, без да се удавят.
На тези смели, упорити и (трябва да го кажа) самодоволни души аз
предлагам да застанат на около 50 крачки от входа на офис сградата си и да
помолят колега да държи вратата отворена. След това могат да се засилят, да
наберат пълна скорост, да наведат глава и да се блъснат с трясък в ръба на
отворената врата. Когато възвърнете съзнание, влезте вътре и се насладете
на останалата част от деня си. Следвайте този принцип всеки ден в
продължение на шест месеца и можете да успеете да увредите достатъчно
157
вратата, така че да се наложи да я заменят. Това има повече смисъл,
отколкото да се опитвате да промените някой друг, особено ръководителя
си. Дори и да ви се получи, просто ще го махнат и ще сложат на негово място
друг И-шеф, изработен от дяволския доктор. Винаги ще могат да произведат
друга врата или друг Степфордски шеф. Но колко дълго вие самите ще
бъдете в състояние да се завръщате в съзнание, преди да се предадете? Да се
възмущавате от нелоялния модел на работното място ви причинява повече
болка, отколкото на тях. Мога да ви напомня сто пъти, преди да дочетете
тази книга колко токсично може да бъде негодуванието, защото ми отне 1000
сблъсъка с вратата, дори за да започна да приемам идеята.
Аз не казвам, че не можете да влияете върху промяната на шефа си. Той
може да се подобри, но само след като вие го направите. Виждам това да се
случва през цялото време. Обучението наистина води до промяна в клиента.
Но трябва действително да инвестирате в подобряването на вашата
производителност, на вашето поведение, на лицето ви пред другите. След
това ще се почувствате и ще бъдете по-добре, много по-добре, независимо
дали в шефа ви е настъпила промяна, или не. Оттук усещам, че кръвта ви
кипи. Въпреки всичко, вие искате мир. Вие желаете спокойствие. Очаквате
шефът ви да ви го даде чрез промяна е очакванията си към вас. Както казваме
в мазето на църквата в сряда вечер, „Очакването е просто недоволство, което
мечтае нещо да се случи.“ Не се тревожете за това, дали шефът ви ще се
промени. Съхранявайте вашите очаквания за себе си.

Започнете вашия път към спокойствието

Не можете да очаквате лошите шефове да се променят, но можете да

промените начина, по който подхождате, за да се справите с тях, което пък
може да промени начина, по който мислите за себе си, тях и живота като
цяло. Ако умишлено и редовно поддържате И-шефът си информиран за това,
което правите, той ще се чувства по-малко застрашен. Това означава да
увеличите шанса за срещи с вашия И-шеф в коридора или при машината за
вода или пък в тоалетната. Да, аз предлагам стратегически био-паузи. За
жените, които работят за мъже шефове и обратното, възможностите са по-
ограничени. Въпреки това, жените могат да предават и приемат информация

158
през жените секретарки в дамската тоалетна. Вашата пропаганда през
секретарите често е по-ефективна, отколкото я прилагате директно на шефа
си, така или иначе.
Давайте непрекъснато микро доклади за вашите дейности лице в лице.
Изпратете случайна електронна поща. Предайте доклад. Но бъдете стриктни
откъм графика си. Не подхвърляте дописките си на върха на огромната
купчина за четене, която вече е затрупала шефа ви. Не добавяйте и вашата
електронна поща към вече преливащата пощенска кутия. Наблюдавайте,
когато шефът ви скучае и изпращайте един от вашите забавни-
информативни напомняния за себе си в подходящия момент. Не отхвърляйте
това като чиста сатира. Поддържането на удобството на хората е тайната на
щастливите и здрави взаимоотношения. Помислете за алтернативата. Ако
искате да бъдете мъчение за шефа си, тъй като изпитвате недоволство и
злоба, не забравяйте да помолите колега да държи вратата отворена за вас
утре сутринта, когато наближавате сградата. Без значение на съдържанието
на вашите вербални, невербални или писмени съобщения, крайният резултат
е да създадете впечатлението, че действате в рамките на зоната на комфорт
на началника ви и дори го защитавате от нежелани заплахи.
Използвайте език, който позволява на вашия И-шеф да вземе поне една
част, ако не всички дивиденти, когато отчита напредък и постижения. Знам,
че той не го заслужава. Но вие работите по този план, за да донесете повече
радост в света ви, така че нека да не се отдавайте на огорчение и негодувание.
Те ще ви причинят повече болка, отколкото ще наранят когото и да било
другиго. В кореспонденцията ви използвайте фрази като „Към вашето
предложение...“, „Както обсъждахме на срещата...“ и „Когато проучвах
заданието, което поставихте, се появиха няколко възможности...“ Давайте
напред и изстреляйте куршума с „Вашата идея наистина работи добре.“ Ако
не използвате тези фрази, за да се бъзикате, ще изпитате незабавно
подобрение в атмосферата на офиса. Облаците ще изчезнат и слънцето ще
изгрее. Колкото и да ви е неприятно да го признаете, вие всъщност ще се
чувствате по-добре. Така ще бъде и при И-шефа ви. Принципът е една проста
теория на изместването: Не можете да таите неприязън, когато сте
фокусирани да правите комплименти на останалите. Недоволството ще се
разсее като вреден и токсичен газ, каквото всъщност е.

159
 Общувайте с повишено внимание

Не действайте така очевидно, че И-шефът и колегите ви да ви смятат за

подмазвач. Ако някой все пак ви набеди, че сте такъв, кажете: „Не искам да
работя в среда на постоянен конфликт. Животът е твърде кратък. Ако да
държа началника си информиран, ще ми осигури спокойствие – аз съм
напълно ЗА.“ Или не казвайте нищо, но на следващия ден задръжте вратата
отворена за вашите опоненти.
Не забравяйте и че ако държите мениджъра си информиран, това ще ви
позволи да упражнявате по-голям контрол. В информационната ера
информацията е като пари в банката. И-шефовете влудяват хората с втора и
трета версия на налудничави планове и доклади, само защото им е скучно и
мислят, че не е зле все пак да свършат нещо. Ако държите И-шефа си
информиран и порядъчно поласкан, то Идиотът в него може да ви остави на
мира. Какво ще кажете за това? Още повече, ако представите на И-шефа си
сценарий, с който да впечатли собствения си началник (И-шефа на И-шефа)
на следваща обща среща, имате шанс там някъде да вмъкнете и нещо във
ваш личен интерес. Деликатно, но ефективно.
Техниките за комуникация са ефективни при Идиота, Добрия, Божество,
Приятеля, Неподготвения и евентуално Параноичния и Неотзивчивия шеф,
а ласкателството би ви спечелило специални точки. Макиавели шефовете са
съвсем друга порода. Дори не се опитвайте да извоювате спокойствие чрез
диалог при Садистичните, Мазохистични и Макиавели шефове, а после да
ми пишете сърдити писма с единствената ви останала ръка, твърдейки че не
сте били предупредени.
Прекарвам много време да обяснявам на малтретирани и наранени
членовете на екипа в различни организации за необходимостта да се
предприемат действия за отклоняване на привидно непредизвикани атаки,
обиди и общи злодеяния от колеги или шефове. Това, което на вас ви се
струва непредизвикано, може да е съвсем оправдано в изкривеното съзнание
на някой друг. Ако сте в директна конкуренция с някого е лесно да се
разбере, че всичко положително, което се случва на вас, застрашава неговите
шансове. Но само защото не сте в директна конкуренция с някого – като
например шефа ви – не означава, че той не се чувства застрашен от вас.

160
 Не забравяйте, че вашата компетентност е заплаха за всички по-малко
компетентни, които са успели да се самоубедят, че всичко добро за вас е в
техен ущърб. Част от това, което признавам в Стъпка Пет е, че не обръщам
голямо внимание на това как моята компетентност застрашава околните. Да
осъзная това е моя работа, не на някой друг. Ако попадна в клопката на
някой, който се страхува от моята компетентност – кой ще е Идиотът според
вас тогава? Трудно е да си представим как чуждата компетентност не ни
застрашава. Живеейки в обратнопропорционален, взаимоизключващ се свят,
самия факт, че дишаме означава, че взимаме от въздуха на другите. А ако не
сте компетентофоби, то значи не сте вдигнали гарда си на нужната височина.
Най-вероятно ще ви нанесат удар, когато не го очаквате. А това може да ви
зашемети. Трябва да осъзнаете, че естественото ви желание да правите
нещата както трябва и да допринасяте със своя талант и способности за
постигането на целите на организацията, може да ви накара да се
почувствате сякаш сте се засилили стремглаво към рамката на широко
отворена врата. Ако перифразирам още една китайска поговорка: „Ако
успеете да вникнете – нещата са такива, каквито са. Ако нищо не разбирате
– нещата са такива, каквито са.“ За Възстановяващите се идиоти тази
поговорка се отнася за нещата, които не можете да промените. Защо да
губите съня си, да ви побелее косата, или да спукате аортата си в името на
онова, което не можете да промените?

Шаму мениджмънт

Макиавели шефовете не са Идиоти. Те са от най-хитрите индивиди, които

може да срещнете. Тези, които аз срещах, може би са приемали
компетентността ми като заплаха, защото самите те вярват, че всички
живеят, за да завоюват и да се състезават, както правят самите те, и всеки,
подобно на тях, се опитва да бъде крал над другите. Те не вярват на никого,
но имат силата да отмъщават само на тези, които са под тях в хранителната
верига. Кен Бланчард предлага обяснение на този феномен.
В своите речи Кен понякога описва изменение на поведението при някои
животни, както например у Шаму, костатката на „Воден свят“. Дресьорите
във „Воден свят“ започват всяка тренировка като се гмуркат и плуват с
косатката, следвайки нейните движения и игри. Кен напомня, че хората са

161
подобни на животните в това, че имат нужда от първоначално убеждение, че
няма да бъдат наранени, за да спрат да се защитават и да проявят доверие. И
въпреки че би могъл да спечелиш доверието на повечето хора, ако с течение
на времето показваш едно и също застрашаващо поведение, то има хора,
които никога няма да ти повярват. Тъй като тяхната мотивация съвсем не е
невинна, те не могат да повярват, че вашата е.
Дори компетентността да не е пряка заплаха, тя ще накара някои
слабокомпетентни хора да почувстват прилив на морска болест. И-шефовете
нямат нужда да разберат какъв е дразните ля, за да знаят, че им се повдига.
Номерът е да прикриете вашата компетентност по начин, които пак би бил
във ваша полза, но не би застрашавал или предизвиквал гадене у вашия
чувствителен към компетентността шеф. Утре, когато видите началника си,
си помислете: „Добро утро, косатке. Искаш ли да поплуваме?“

Жесток свят

Ще ми се да вярвам, че компетентността на работното място е редовно

награждавана. Но опитът и наблюденията ми показват съвсем друго. Ако са
ви наградили на работното място за вашата компетентност и талант, значи
сте благословени да имате просветлено ръководство. Бъдете благодарни и
ентусиазирано подкрепяйте тази култура, която разпознава и награждава
добродетелите. От друга страна, няма какво да спечелите, ако се
фрустрирате и започнете да биете глава в стената всеки път, когато
компетентността бива наказана. Наказанието не винаги е плод на
конспирация. Понякога шефовете просто не са наясно какво правят.
По-често компетентността е пренебрегвана, отколкото наказвана. Ако И-
шефовете са некомпетентни, то как ще разпознаят компетентността у своите
служители? В крайна сметка това качество няма да ви помогне изобщо, ако
работите за И-шеф, или дори ще ви изхвърли от доверения му кръг, защото
ще карате всички останали в него да се чувстват неудобно. Това е основата
на проблема с компетентността – тя кара някои хора да се чувстват неудобно.

Компетентност, креативност и промяна

Истинската компетентност обикновено е съпътствана от креативност.

Компетентността и креативността за непознати понятия за Идиота. И-
162
шефовете са консервативни и настояват нещата да се вършат по един точно
определен начин – начина, по който те са научени да ги вършат. Ако някой
е несигурен в себе си, той може да намери утеха в сковаността. По същия
начин промяната и неизвестността са като криптонит в ръцете на Идиота.
Закостенелите хора отбягват промяната, защото не я разбират и
следователно се страхуват от нея. Истинската компетентност я приветства и
не може да се споразумее с консерватизма. Много хора избират да следват
установени навици в живота си като заместител на компетентността. Дайте
им рамка на работа, набор от правила и те ще действат с увереност.
Следващия път, когато И-шефът ви каже : „Защото така правим нещата тук“,
вие ще знаете какво наистина има предвид. Той иска фиксирани правила и
процедури, на които да се уповава, независимо дали те са смислени или не.
Сигурността чрез структура е една от фазите на развитие при детството.
Може би си спомняте майка ви да казва „Защото аз ти казвам така и това да
е напълно достатъчно. Възприемате това и го използвате пред по-малкия ви
брат или сестра „Защото мама каза така“ и очаквате да има същия ефект. Как
се почувствахте, когато за първи път видяхте мама и татко да правят нещо
съвсем различно от йерархичния модел на поведение от детството ви, както
сте свикнали да ги виждате? Сигурно това е обърнало света ви с главата
надолу. И-шефовете обикновено са затворени в този момент на детството,
когато всичко се прави както се прави, защото така се прави. Те намират
сигурност не в компетентността, която не притежават, а в правилника за
действие. Истинската компетентност и креативност са награди сами по себе
си. За креативните и компетентни хора промените са добре дошли и се
възприемат като стимулиращо предизвикателство.

Образуване на мазоли

Подобно на косатката Шаму ние съзнателно вършим неща, които ни карат

да се чувстваме комфортно и избягваме такива, кои то предизвикват
дискомфорт. Следователно, образуваме концентрични кръгове подобно
пашкул около некомпетентността при създаването на Идиотично потомство.
Макар тези пластове да защитават некомпетентните шефове от потенциален
дискомфорт, така компетентността бива изтласквана все по-далече и по-
163
далече от епицентъра на взимането на решения в организациите. Понякога
тези концентрични кръгове на некомпетентност биват формирани
съзнателно, а друг път – съвсем неосъзнато. С всеки нов И-шеф и сервилния
персонал, който той прикрепя към себе си, се оформя по един нов кръг. В
моята кариера имаше болезнени моменти, когато осъзнавах, че аз съм един
от хората, от които се опитва да се изолира моя шеф.
Един от тези началници, който се изолираше от мен и когото ще нарека
Големия Бил, беше бивш бизнес съдружник. Големия Бил беше главния
акционер и това прехвърляше властта в неговото поле. Той беше силна
фигура в бизнеса, по-възрастен от мен, с голям капитал (оттук и ролята му
на главен акционер). Мислех, че ще мога да науча едно-две неща от него,
което и направих. Бил беше най-добрият и най-лошият ментор
едновременно. Научих повече за бизнеса от него, отколкото от който и да е
било друг в живота ми. Запомних важни принципи за успешното управление
на дадено начинание. Разбрах, че ако нещо струва еди-колко си да се
произведе, трябва да умножиш това по три, за да покриеш непредвидени,
скрити разходи и така да имаш някаква надежда за печалба.
Научих и как да издевателствам над хората. Големият Бил вярваше в
управлението чрез заплаха. Наричам го „Голям“ не защото беше едър и
висок, а защото имаше голямо присъствие. Скоро ми стана ясно как е
постигнал състоянието си в строителната индустрия. Когато строителите се
съберат на даден обект (в случая на Бил – небостъргачи, големи хотели,
болници и университети), се налага за вземат решения за допълване на
първоначалните планове, как да се действа спрямо несъответствията и чия е
вината за това. Задължителните спорове и конфликти трябва да бъдат
преодолени бързо. В строителството преговорите на терен не протичат по
някаква законова рамка или чрез медитация. Те по-скоро приличат на
сбиване в бар.
Бил можеше да им види сметката на всичките. Представете си да сте
толкова войнствени, че да вземете страха на строителите, които карат
големите джипове и зверски камиони, дотам, че да вдигнат ръце и да кажат
„Нека бъде както кажеш“. Много пъти съм го виждал да успява в това, след
което се оттегляше да пие твърд алкохол и да злорадства. За някой като мен,
който мразеше конфликтите, беше проблемно да имам каквито и да е
взаимоотношения с човек, който се прехранваше чрез конфликт.
164
 Амбиентната култура на издателската индустрия, където се случваше
нашето партньорство, беше и все още е много различна от строителния
бизнес. Има една особена изтънченост, свързана с издателския бизнес, която
Бил никога не се и опита да разбере или уважи. За щастие „лигльовците“ от
бранша го отблъскваха и той стоеше настрана от преговори за интелектуална
собственост и всичко друго, което можеше да наруши репутацията му на
бизнесмен със здраво стиснати юмруци. Той беше оставил всичко това в мои
ръце. Като старши съдружник, имаше офис в нашата сграда, но
предпочиташе кабинета на строителната фирма или мерцедеса си. Идваше
няколко пъти седмично, за да ни проверява или да се забавлява на наш гръб.
Никога не знаехме в какво настроение ще се появи. Той често сменяше
откритата с прикрита заплаха. Можеше да влезе един ден и да се развика за
това, че всеки има носни кърпи на бюрото си и проклет да е той, ако плаща
на хората да си духат носа. На другия ден можеше да се появи с широка
усмивка и да поздравява всички по пътя си. „Хей, лесни пари“ – подвикваше
той на графичния дизайнер. „Кога ще се захванеш за работа и ще престанеш
да крадеш парите ми“, смееше се той пред започващия да се поти служител.
Имаше страхотно чувство за хумор.
Въпреки че никога не сме го обсъждали, знам че екипът предпочиташе
подходът на чайката. Чайка мениджмънта, както го описва Кен Бланчард, се
случва, когато шефът нахлува в офиса, прелита напред-назад, пляска
усилено с криле, ака върху главата на всеки и отлита навън. Вместо на
чувствам паренето от плесницата на острия хумор на Големия Бил,
предназначена да ми покаже кой за кого работи, аз предпочитам да видя
някой, който е дошъл при мен без да крие лошите си намерения.
Постоянно да напомняш на служителите си кой за кого работи, дори да е
поднесено с усмивка, е нечестна игра. Посланието е: аз – голямо куче, ти –
малко куче. Аз съм силен, ти си слаб. Аз съм властващ, ти си подчинен. Аз
съм важен, ти – не. Аз съм незаменим, ти си никой. Може да се каже, че
всички тези твърдения са верни. Но те са верни единствено в системата на
йерархичните взаимоотношения. И тъй като хората като Големия Бил си
мислят, че подобно отношение им носи много пари, те не могат да допуснат,
че тези, които приемат един по-уравновесен и благодарен подход към своите
служители, могат да изкарат още повече пари.

165
 Въпреки всичко добро, като Бил направи за мен, всички врати, които ми
отвори, всички възможности, които ми предостави, той ме постави в една
голяма дилема. Когато напуснах „Дисни“ аз бях последовател на Дани Кокс
и принципа, че служителите стават по-добри веднага щом лидерът им стане
по-добър. Да се надяваш, че шефът ти ще стане по-добър, след като ти самият
станеш, е труден път, но може би единственият, който е отворен пред теб.
Мотото ми беше „Води както искаш да те водят.“ Каквито и качества да
изисквах от служителите си, като усилена работа, енергия, иновация,
креативност, лоялност, ефективност или високо изпълнение, аз трябваше да
им покажа всичко това чрез личен пример, далеч преди да го очаквам от тях.
Представете си колко шокиран бях да науча какъв лош модел на поведение
бях станал.

Ограничаване на щетите

Моята философия за мениджмънт беше в пъна противоположност с тази на

Бил и той се чувстваше длъжен да ме вземе под крилото си и да ме научи как
наистина трябва да се отнасям с подчинените си. Според него, те никога не
са лоялни. Но бяха ефективни, защото наказанието за бездействие беше
сурово. Работеха здраво, защото им се плащаше да работят здраво. Бил
вярваше, че въпреки заплатите, хората работят само ако той ги наблюдава
изкъсо. Не можех да го убедя в противното. Когато изтъкнах, че персонала
беше половината на този, който приех да ръководя, а годишната печалба се
беше увеличили четворно, той прие това като следствие от изненадващите
си визити и автократичния си стил на управление. Служителите ни донасяха
на фирмата годишно близо 250 000 долара на човек, а това са данните за 1984
г. Според мен, техните високи постижения бяха факт въпреки неговата
намеса, а не благодарение на нея.
След всеки полет на чайката аз прекарвах часове в окуражаване на
различни работници и се опитвах да префокусирам техните усилия. Нашата
организация имаше молекулярен дизайн и всяка работна станция
орбитираше около мениджърското ядро. Всеки човек беше лидер в
собствената си област. Въпреки че бяхме малка компания, принципите на
автономия работеха добре и хората откликваха и работеха по начин, по

166
който специалистите в организационно поведение биха предположили, че
ще работят служители, придобили усещането за автономия и авторство.
Постоянно се изкачвах и слизах по хранителната верига, опитвайки се от
една страна да направя Бил щастлив, а от друга да радвам подчинените си и
да стимулирам тяхната продуктивност. Това означаваше всеки път, когато
Бил се появи, да захвърлям работата си. След като приключеше с обиколката
си за поздрави/обиди към членовете на екипа, той ми сигнализираше, че е
време за кафе в заведението надолу по улицата. Можеше да пие кафе в нашия
офис или в собствения си офис, но това беше против правилата. Бил вярваше,
че трябва да напуснеш офиса, за да говориш за бизнес. Според неговата
философия служителите щяха да подслушват и да научат неща, които не
бива да знаят (99% от информацията не интересуваше никого), ако останем
в офиса. Като се замисля, всичко, което обсъждахме навън тогава, беше
информация, която сме получили от хората си.
Бил обичаше и психологическите войни. Още една причина да пием кафето
си навън беше, че това създаваше илюзията, че обсъждахме служителите си
без те да могат да чуят какво ще си кажем. Това трябваше да им вдъхне страх,
че ще изгубят работата си и да ги стимулира да работят по-усърдно. Големия
Бил беше нашия генерал, а аз бях просто добър войник, който катереше
хълма всеки път, когато генералът казваше, че трябва да бъде изкатерен. В
издателската индустрия той дори не знаеше накъде да насочи оръдията. Но
въпреки това имахме успех. И като казвам успех, имам предвид, че той
израсна много бързо и си създаде сериозна репутация в бранша. Когато
продадохме компанията, 40 месеца след като с Бил я купихме, само неговата
част беше пет пъти повече, отколкото бяхме инвестирали в началото.
Да се изкачвам по хълма рядко беше свързано с целите на компанията.
Добре, че не искаше да се занимава със стратегическо планиране. Щях да
съм затънал до гуша в средносрочни планове. През цялото време исках Бил
да оцени подобаващо моите усилия от името на тима. И често се оплаквах от
него пред приятели, семейство и всеки, който искаше да ме изслуша. Много
хора можеха да припознаят собствените си чувства в голямото ми
неудоволетворение от Бил.

Роля в собственото ми нещастие

167
 Ето най-важната част от моите признания в Стъпка Пет: осъзнах нещо
значимо, благодарение на несвързаните усилия на Бил и един приятел от
здравната сфера. Получавах първата си магистърска степен, свързана със
семейна терапия, и един от моите наставници се притесни, когато ме чу да
се оплаквам от моя бизнес партньор. Един ден, когато за 100-тен път
посрещах превратностите на работата с него, моят приятел каза:
– Кога ще престанеш да се притесняваш относно него и ще започнеш да
работиш върху твоята роля във вашите взаимоотношения?
– Моята роля?
– Той знае, че ти го ненавиждаш и това го кара да се чувства некомфортно
в твоята компания.
– Добре, – казах аз. – Признавам, че наистина го ненавиждам. Той не
оценява нищо от това, което върша, въпреки че аз правя всичко по силите си
за този бизнес. Изкарвам му много пари.
– И въпреки това той се чувства некомфортно, – каза тя.
– Нека! – отвърнах аз. Нямаше нужда да казва нищо повече. Просто ме
остави да потъна за момент в собствената си глупост.
– Добре, – измърморих аз. – Какво искате да кажете...?
– Не можете да скриете ненавистта, независимо от старанието. Тя
пропива във всичко, което правите и казвате. Има аромат, който не може да
сбъркате.
– Той често отбелязва колко съм саркастичен, – казах аз.
– Саркастичен ли сте?
– Постоянно, – признах си аз.
Тя напипа болното ми място. Не можех да отрека, че изпитвах силна омраза
към Големия Бил, както и към много други шефове по време на моята
кариера. Нищо чудно, че никой от тях не се чувстваше добре в моята
компания. Нищо чудно, че приемаха всичко, което правя като обида и всеки
мой коментар като нападка срещу тях. В отговор на ръката, която
обвинително сочеше с пръст към Бил, имаше три други пръста, които сочеха
към мен. Независимо дали тези шефове постъпваха справедливо или не,
компетентно или не, правилно или не, аз имах равна с тяхната вина за
напрежението между нас. Всеки път, когато бях край тях, нямаше значение
какви думи излизат от устата ми. Винаги заемах отбранителна поза и вонях
на презрение.
168
 Сложете границата на мястото й.

Независимо колко истина имаше в това, аз не исках да се вслушам в нея. В

годините след това научих, че и клиентите, които консултирах, също не
искаха да се вслушват. Това е хап, който е трудно да преглътнеш. Трудно е
за моите клиенти да раз познаят своя защитен механизъм, още по-трудно е
да работят за преодоляването му. А как е при вас? Ако се вгледаме
внимателно, наказват ли ви за таланта и компетентността ви, или тровите
атмосферата край вас подобно на мен самия? Най-вероятно е комбинация от
двете, а вие имате контрол само над вашето участие.
Ако от някои хора ви кипва кръвта, може би вашето отношение само
подклажда огъня в тях. Признайте си. Не оставяйте Вътрешния ви идиот да
ви навреди. Може би съм наивен да ви задавам следния реторичен въпрос:
Не може ли всички просто да се разбираме? Да, можем, но не винаги както
ние искаме. Сложете границата там, където вече трябва да защитите себе си
и вашите интереси, но ако досега я поставяхте така, че да защитава егото ви
и да доказва, че сте прав, време е да я заличите и да започнете отначало.
Всички можем да се разбираме, ако приемем, че живота и работата не са
съвършени и има време и място, в което се налага да се задоволим с по-
малко, за да спечелим повече в бъдеще. Има и моменти, когато не бива да се
поддавате на компромиси. Да решите кое кога зависи от вас. Колко спокойни
може да бъдете, въпреки вашия И-шеф, зависи от вас. Ваше решение е колко
време и енергия ще загубите заради моментна глупост. Може би нямате
контрол над това, което вашия И-шеф казва и прави, но държите юздите на
собственото си отношение и реакция.
Като начало трябва да признаете собствената си роля в хаоса и
дискомфорта, създаден от вашия И-шеф. Така половината битка е спечелена.
Когато осъзнах и приех своята роля в лошото отношение на Големия Бил,
напрежението между нас веднага се понижи. Когато моето отношение към
него се подобри, неговото към мен също се оправи. Стана точно както Дани
Кокс каза, че ще стане. Бил не промени коренно характера си, но веднага
престана да се държи като тиранин. Беше ли той в действителност тиранин,
или просто визията ми е била замъглена? Бях шокиран винаги, когато чуех
някой друг да казва колко добре се е отнесъл към него. Тези хора бяха малко

169
на брой, но достатъчно, за да ме накарат да разбера, че в съзнанието си аз
бях превърнал нашите взаимоотношения в катастрофа. Както аз, така и вие,
имате реалната сила да промените климата на работното място, независимо
от некомпетентността и страха от компетентност на вашия И-шеф. Можем и
трябва да вършим добре работата си. Можем и трябва да се гордеем с това,
което работим. Това ни кара да се фокусираме над постигнатото, а не върху
товара, който някой поставя над нас. Може да представим добрата си работа
на своя И-шеф не като заплаха, а като принос към общите усилия на тима.
Ако искате да живеете по-щастлив и пълноценен живот, следвайте съвета
на Леля Елър (Леля Елър – това е персонаж от мюзикъла „Оклахолма!“
поставен за пръв път на Бродуей през 1943 г., а по-късно през 1955 г. е
филмиран.) от мюзикъла „Оклахома!“. Във филмовата версия тя успокоява
племенницата си с думите: „Трябва да видиш добрите неща в живота и
лошите неща в живота и да кажеш „Добре тогава“ и на двете.“ Не съм чувал
някой друг да го е казал по-добре. Вижте добрите неща в работата и лошите
неща в работата и постигнете мир и с двете страни. Както казва китайската
поговорка – животът ще е това, което е, независимо дали го разбирате или
не. Ето защо ние, Възстановяващите се идиоти, се молим за спокойствие, с
което да приемем това, което не можем да променим, за кураж, с който да
променим това, което можем и за мъдрост, която да ни покаже разликата.
Нямате контрол над вашия И-шеф, а и който и да е друг тип шеф, ако трябва
да сме честни. Но имате голям контрол над това какви взаимоотношения
искате да изградите с него. Казвайки това, нека уточня, че контролът ви е
ограничен до вашите мисли, изказвания и поведение. Добрата новина е, че
начина, по който мислите, това, което казвате и правите, може да подобри
начина по който вашия И-шеф се отнася с вас. Колкото по-малко ви
възприема той като заплаха, толкова по-голямо ще бъде неговото уважение
към вашия талант и компетентност. Кой има нужда от контрол, когато само
малко влияние може да постигне такова подобрение в начина, по който
другите ви възприемат?

Упражнение към стъпка пет: „признайте пред висшата сила,

пред себе си и пред другите, естеството на вашите грешки.“

170
 Направете малката промяна, вземете голямата награда. Това
упражнение е просто, но е трудно да се изпълни, ако държите в себе си
огромни запаси от ненавист. Ненавистта, с която ще се занимаваме по-
сериозно в Глава 8, не е от никаква полза за вас, резонатора, защото тя
няма друг ефект върху обекта към когото е насочена, освен да го
подразни. Ако тези, които ненавиждате, са Идиоти, те може дори да не
разпознаят аромата на омразата.
Ето начин, по който можем да опишем безпредметната глупост на
ненавистта: Ядосани сте на някого, с когото говорите по телефона.
Хвърляте телефона в тоалетната чиния в момент на умопомрачение. Как
това влияе върху събеседника ви? Предприемете обратния подход, само
веднъж, за да не накърните чувството си за достойнство (или донякъде
достойнството на вашата ненавист). Помислете за една типична
ситуация на взаимодействие между вас и обекта. Опитайте се да
тренирате реакция, която мислите, че отсрещната страна ще оцени
(базирайки се на познанията ви за този човек), но не ви се иска да
извършите, защото ви се повдига от това. Следващият път, когато се
случи да попаднете в такава ситуация, реагирайте по съответния начин.
Не преигравайте, за да не обезсмислите усилието си. Направете го в
крачка, без излишни фанфари и продължете както обикновено. Ако не
забележите позитивна реакция на момента, то аз съм истинско магаре.
Ако не последва моментална положителна реакция, то значи не сте били
достатъчно отдадени и всичко, което сте направили е миришело на
ненавист. Не получавате никакви точки за лошо изпълнена задача.
Ако не успеете веднага, репетирайте отново и отново. Ако предизвикате
искрена реакция – без ненавист – ще успеете да промените
взаимоотношенията с този човек на часа. Ако се опитате да си спестите
негодуванието от изпълнението на задачата, скоро ще павирате пътя към
признание на таланта ви, вместо да бъдете изолиран от средата. Признайте
естеството на грешките си, влезте в контакт с И-шефа си по нов, освободен
от омраза подход и не бъдете нито пропъдения, нито пропъждащия таланта.
Изчистете прилежащата ви страна от улицата, махнете стигмата от
компетентността и дайте шанс на таланта.

171
 6. Успех въпреки глупостта

Обсесията ми към справедливостта и перфекционизма ме изпрати на

себеразрушителна мисия, в която трябваше да докажа, че съм винаги прав за
всичко. В глупостта си аз нямах време да мисля дали си струва да загубя
онова, което съм постигнал с работата си, само за да ми каже някой, че съм
прав. Да постъпвам правилно беше вторична цел за мен и да действам както
трябва беше маловажно защото бях тръгнал да завоювам титлата „винаги
прав“.

Да си прав е глупаво

Почти всички хора искат да бъдат възприемани като прави, което означава,
че не всеки, който мисли, че е прав е такъв в действителност. Отстъпете
крачка назад и се замислете за дългосрочния си план, или прескочете напред
и помислете кои са петте ваши най-желани цели в Упражненията към Стъпка
Шест, описани в края на тази глава. Каква е вашата идеална представа за
бъдещето? Кое е по-важно: да постигнете дългосрочните или
краткосрочните си цели, или да бъдете прав? Веднъж след като се откажете
да настоявате да сте прав и отстъпите тази титла на някой друг, защитите ще
почнат да падат, ще се почувствате изпълнени с енергия и вятърът ще задуха
във вашите платна.
Докато сте в люта схватка за това кой е прав, фокусът и енергията ви не
могат да бъдат използвани за постигане на целите ви – освен ако вашата
единствена цел не е са да сте прав, разбира се. Опитайте това следващия път,
когато влезете в битка с някого за нещо, което няма да промени курса на
вселената. Просто се съгласете с ината срещу вас и кажете „Прав сте.
Съкращенията няма да окажат влияние върху мотивацията на служителите.“
Разбира се, че ще окажат влияние. Но ако те са неизбежни и вие нямате власт
да ги предотвратите, каква полза има от това да спорите по въпроса? Просто
кимайте с глава любезно. Много по-добре би било да използвате времето и
енергията си за да направите план за справяне с деморализацията. Спасете
себе си и другите, които са избегнали брадвата. На всички вас ще се наложи
да работите поне два пъти по-усърдно. Да поддържате продуктивна и (в най-

172
добрия случай) отплащаща се работна среда ще е много по-голямо
предизвикателство отпреди. Не губете време в спорове за очевидното,
особено с хора, които са достатъчно глупави, за да не го видят. Имате по-
важна работа.
Така че не бъдете така глупави, че да не виждате очевидното.
Ако това е вашия шеф или някой още по-нагоре по хранителната верига –
Шефа на шефа, този над него, следващият над него и т.н. – какво мислите,
че ще спечелите, ако го убедите, че е в грешка? Ако съзнателно дразните
някой, който има влияние и директна власт над вашите работни условия,
сигурността на вашата работа и същевременно се надявате да постигнете
успех в спора, не ми се иска да чета книгата, която ще напишете в
изпълнените със скука часове, след като ви уволнят. Да накарате другите да
се почувстват добре е толкова лесно; просто е грехота да не го направите.
Кажете: „Прав сте. Ураганите се движат по часовниковата стрела в
северното полукълбо.“ На кой му пука? Да позволите на някой друг да е
прав, не означава, че вие сте в грешка. Освобождавайки трона на „правотата“
за някого, който мисли че това е от значение за следващите 10 минути, 10
години или 10 века, е правилното решение, което трябва да вземете. Жестът
е особено голям, когато имате неоспорими доказателства, че отсрещната
страна е в грешка. (Проверихте ротацията на ураганите в търсачката,
нали?)
И след като се отказах от спора кой е прав и кой не, започнах да намирам
удоволствие в това да оставям хората, които са в грешка, да мислят, че са
прави. Тайно си правех самодоволна гримаса. Най-хубавото беше, че вече не
се препъвах в краката си, когато спринтирах към заветната цел. Седях
настрана, гледах как победителя тъне в своята слава на правотата и си мислех
наум: И аз ли изглеждах по същия вдетинен начин, когато настоявах че съм
прав?

Как умните (с късмет) успяват

Думите „Колкото по-усилено работя, толкова по-голям късмет имам“

принадлежат на филмовият магнат Самююел Голдуин. Бих доразвил това
съждение, казвайки „Колкото по-умно работя, толкова по-голям късмет
имам.“ Да приложите принципите и техниките в тази книга изисква умна
173
работа, независимо от това дали е лесна или трудна. Признавам, че едни от
най-големите ми успехи в живота не са идвали като резултат от добре
структурирана или умна стратегия. Сега си мисля колко по-голям късмет
щях да имам, ако се бях запознал с философията на Самюел Голдуин по-
скоро. Ние с вас нямаме сила да подреждаме небесните тела, нито може да
предвидим кога това ще се случи. Единственото, което може да направим е
да сме добре подготвени за момента, в който вселената ще реши, че е наш
ред. Не можем сами да се наградим с късмет, но може да се подготвим, така
че да се възползваме от него, когато той ни навести. По думите на Майк Ванс
от Университета на „Дисни“: „Не изпускайте шансовете си.“ Последното
нещо, което искате да правите, когато планетите се подредят във ваша полза,
е да се държите глупаво. Една от най-големите трагедии в живота ни е да не
сме подготвени, когато изтеглят нашия номер. Книгите за себемотивация са
добри наръчници, които да ви помогнат да се подготвите за този момент. Но
те не могат да го накарат да се случи по-скоро от това, което някоя висша
сила е предвидила по план.
Книгите, написани за или от успели хора, често съдържат зрънце истина.
Но тези истини се отнасят до конкретните обстоятелства в живота на
съответните хора, които често са включвали щастливи случайности. Мисля,
че книги, които се опитват да покажат сигурни пътища към забогатяването,
са може би предимно опити на някои богати хора да разкажат на света за
начина по-който искат ние да вярваме, че са забогатели. Иска им се света да
мисли, че са постигнали всичко сами.
Най-доброто, което може да направим е да сме постоянно готови за
очаквани или неочаквани възможности. Както е казал Бенджамин Франклин:
„Рано в леглото и рано на крак прави човека здрав, мъдър, богат.“, или нещо
подобно. Доктор Хувър казва, че късметът ще в донесе последните три без
да се занимава с първите две. Но не може да разчитате единствено на късмета
си. Така че лягайте си при залез слънце и ставайте с петлите. Това е всичко,
над което имаме контрол. Когато новите ви, по-добри взаимоотношения с
вашия труден шеф произведат дивиденти, може да се обърнете отново към
упражненията към Глава Шест (в края на тази глава) и да се радвате, че сте
изиграли планирана и интелигентна роля в собствения си успех.

Обмислете опциите си
174
 Подходете реалистично, когато обмислите какво искате да постигнете през
работния ден. Повечето хора, които четат тази книга, са активни по природа
и са фрустрирани от шефове, които компрометират прогреса и постиженията
им. Преди да се скриете под бюрото си и да се оттеглите от безскрупулната
конкуренция, задайте си някои основни въпроси:
• Безскрупулни ли сте?
• С кого се конкурирате?
• Искате да сте деен или да живеете спокойно?
• Ако изберете да сте деен – искате просто да вършите разни неща, или
искате да се справяте с нещата?
• Дали „да се справяте с нещата“ означава да постигате напредък в
кариерата и доходите си или да класифицирате редки сортове гъби?
• Ако искате да печелите повече и да сте в епицентъра на събитията,
склонни ли сте да се превърнете в умна пулсираща светлина на екрана на
корпоративния радар?
Неподготвените пулсиращи светлини са постоянно фрустрирани и
разочаровани, защото обикновено се превръщат в мишени на екрана на
организационния радар. Може да сте мишена за всеки, който иска да
прехвърли отговорностите си върху някого, който би ги поел. Да се
превърнете в мишена също означава да сте изкупителна жертва за лошото
представяне на някой от колегите ви. Ако искате да станете по-видим и
активен играч, бъдете подготвени и разберете какви са недостатъците ви в
тази област.
Доста хора са много умели във вътрешното и външно планиране на техните
организации, въпреки това рядко използват същите планови умения, когато
стане дума за собствените им кариери и условия на работа. Оцеляването и
справянето с И-шеф или който и да е друг тип шеф, може да се подсигури с
планиране на задачи, които да ви донесат повече дивиденти. Не е трудно да
сте много по-напред от вашия И-шеф, така че ако не искате да се криете в
стаичката на чистачката до пенсионирането си, по-добре впрегнете
способностите си за планиране във ваша полза.
• Помислете в какво искате да бъдете включени. Погледнете напред и
съберете информация за отделни инициативи и дейности, които вашия отдел
подготвя в бъдеще. Определете това, от което искате да сте част и
175
предложете услугите си за предварително проучване и работа по тази
инициатива.
• Ако искате да се срещнете лице в лице с вашия изпълнителен директор,
станете доброволец в благотворителна дейност, която съпругата на вашия
директор организира. Грубо казано, „организира“ означава, че компанията
на съпругът й ще купи десет маси с по 1000 долара за всяко място.
Проблемът е, че на тях ще им се наложи да събират кой ли не, за да запълнят
тези 100 места. Изпълнителният директор ще ви посрещне (и най-вероятно
ще има с кого да говори по време на всички речи) с отворени обятия.
• Помислете кой друг би бил включен в тези бъдещи инициативи и
преценете дали искате да споделяте една лодка с конкретни хора в бъдеще.
Преценете кой най-вероятно ще бъде издигнат като лидер на екипа и
помислете колко е ярка неговата звезда на небосклона на организацията.
Някой, който намирате за много симпатичен, може да не е високо по
хранителната верига и в този случай на вас ще ви се наложи да вземете
решение – комфорт сега или отворени възможности в бъдеще.
• Преценете важността на бъдещите инициативи и дейности в контекста
на дългосрочните цели на организацията. Може да е забавно да подмените
тревата на игрището за софтбол на организацията, но ще ви представи ли
тази дейност в положителна светлина пред компанията? Ако вашия
изпълнителен директор е маниак на тема софтбол, не губете време и
грабвайте инструментите.
• Помислете кое е най-подходящо спрямо вашите умения. Не се
опитвайте да се нагърбите с проект за космическо инженерство, ако вашият
опит е в сферата на рекламата и публичните отношения. Винаги е най-добре
да свърже-
те професионалните си ангажименти с естествените ви силни страни и
вашата компетентност в дадена област. Още един начин да победите
глупостта в офиса е да свържете това, което умеете най-добре с това, от което
компанията се нуждае най-много.
• Помислете над това как ви възприемат другите. Дори познанията и
уменията ви да са много подходящи за даден проект или корпоративна
инициатива, виждат ли ви околните като лидер? Можете да повлияете на
вашия И-шеф да ви повери проект, който от своя страна да легитимира

176
вашата власт. Но ако колегите не ви смятат за компетентен лидер, те ще
саботират и омаловажават усилията ви, докато ви се прииска да бяхте си
останали под бюрото.
• Помислете колко време и усилия можете да отделите за преодоляване
на пречки по пътя, колко издевателства може да понесете от вашите
опоненти и дали очакваната награда си струва усилията.
Предизвикателството не е да се втурнете смело в огъня, а да не сте добре
подготвени за пожар.

Да оцелеете след оценка на работата ви

В един идеален свят шефовете с желание ще следят развитието на хората в

тяхната организация и ще оценяват постиженията им спрямо техния принос,
преценявайки на кого му е време да се издигне. Ще се изненадате колко
настойчиво мениджърите избягват оценките на работата. Или може би няма
да се изненадате. Добрите шефове нямат търпение да дадат оценка на
работата, за да похвалят постигнатото и да насърчат развитието. Садистите
се наслаждават на оценяването по противоположните причини и така го
лишават от първоначалната му цел.
Привидно, оценяването, поне донякъде, служи като база за преценка кой е
заслужил повишение и увеличение на заплатата.
В действителност повечето организации организират оценка на работата
веднъж годишно, след много напъни, напомняния, конфискация на игровата
конзола на шефа и подадени сигнали от отдела на Човешки ресурси, които
просто се опитват да покрият норматива на компанията в случай на
недоволство или заведено дело за неправомерно освобождаване от работа.
Във време, в което служителите държат своите адвокати на бързо набиране,
да се предпазите от евентуални дела не е лесна задача.
Както са планирани, оценките на работа изискват от мениджъра да се качи
на трона на преценката. Ако началникът ви дава честна оценка, то
служителят може да се почувства ощетен или директно атакуван. Ако пък
реши да надуе с неверни хвалби оценката, за да защити егото на своя
подчинен, по-високопоставените могат да сметнат, че системата е изкривена
и оценките са безсмислени. С изключение може би само на Мазохиста,
всички ние обичаме да мислим, че сме по-важни, отколкото в

177
действителност сме. (Още не съм работил за компания, която да е оцеляла
след моето напускане.) Една опасност, свързана с годишната оценка на
вашата работа: това какво прави един служител добър за шефовете и това
дали един служител е добър в реалния свят, са две много различни неща.
Ако високопоставените ръководители са наистина заинтересовани от
продуктивността и представянето, те трябва да оставят служителите си да
оценяват своите началници. Към организациите, които вече правят това –
моите сърдечни поздрави. На останалите мога да кажа „Събудете се!“
Лошите шефове имат 1000 пъти повече разрушителен потенциал от всеки
неефективен служител. Ако нямате куража да поискате вашите служители
да оценят мениджърите си, поне използвайте 360-градусова обратна връзка
като основа на оценяването, както правят някои фирми. Това е по-реално,
надеждно и обективно от онова, което могат да предложат шефовете.
Представянето се оценява всекидневно в организации, където отворената
комуникация е насърчавана и информацията се разпределя свободно сред
всички членове на екипа. Конструктивната конфронтация елиминира
нуждата от болезнена годишна оценка като разглежда представянето на
служителите (и на шефовете) на седмична база.

Ужаса на оценките на работата

Първата ми работна оценка дойде от един ужасно злобен мениджър, който

все още мисля, че ми беше вдигнал мерника, защото бях завършил колеж и
използвах думи по-дълги от две срички. Помня, че всеки път, когато той
започваше да недоволства по мой адрес, аз си мислех: За един и същи човек
ли става въпрос? През цялото време си мислех, че върша добра работа.
Дали си мисли, че работя до късно, защото нямам какво друго да върша?
Ако съм се справял толкова зле, защо е чакал досега, за да ми каже? Той
написа, че аз имам нужда от подобрение в качеството на работата,
количеството работа, работните ми навици и особено уменията ми за
комуникация – след това настоя да го подпиша. Базирайки дори само на тази
оценка, ми стана чудно как все още не е дошла охраната, за да ме изведе с
белезници от сградата.
Не позволявайте на негативната оценка да влияе на вашето его. Тя по-често
е знак за настроението на шефа ви и неговата способност да работи с хора,

178
отколкото точна преценка на вашите възможности. Ако вашия началник
говори за цели, задачи, навици и поведение по време на вашата оценка, но
не и в който и да е било друг ден от годината, то значи процеса на оценяване
е напълно компрометиран според мен. (Прочетете „Изкуството на
конструктивната конфронтация“ от същия автор и вижте как
поддържането на конструктивни разговори може да бъде от полза за всеки,
ако те се провеждат навременно и с постоянство.)
За тези, които все още са под робството на жестоките оценките на своя шеф,
поне мога да предложа някои съвети. Оценката на работа се възприема
различно от различните типове шефове. В зависимост от това кой ви
ръководи, може да излезете от ситуацията непокътнати или да изпълзите от
стаята окървавени и насинени. Независимо от предизвикателството, което
ви очаква, най-добре е да отидете с широко отворени очи.
Трябва да сте подготвени за всички тях. Спомнете си това, което вече
научихте за различните видове шефове – техните предпочитания и нещата,
които ги отблъскват, силните им страни и слабостите им, парадигмата на
тяхната кариера. Трябва да се представяте във възможно най-добра светлина
пред шефа си 12 месеца годишно, не само 30 дена преди оценката. Нарушете
протокола на действие спрямо различните типове шеф на ваш риск. Една
лоша оценка на работата ви ще отнеме спокойствието. Дори да постигнете
щастие и доволство на работното място след деня Х, вашето самочувствие
ще е разклатено.

Оценка на работата от добрия шеф

Добрият шеф обича процеса по оценка на работата, защото това му дава

шанс да наложи влиянието си над вас. Според него добрият служител трябва
да коленичи. Ако оценяваният служител прекара достатъчно време на
колене, поднесе подходящи дарове и даде своя данък, той ще получи
позитивна оценка, независимо дали в отдела се върши нещо или не.
За да се подготвите за оценка на работата пред Добрия шеф, изберете
внимателно дрехите от гардероба си. Те трябва да вдъхват смиреност и
подчинение. Роба и сандали може да са подходящ екип. Добрите шефове се
възприемат много сериозно. В колкото повече церемониалности влизате,
толкова по-добре. Да кадите тамян и да пеете името на вашия шеф също би

179
било добра идея. Но внимавайте. Помислете какво ще демонстрира вашата
отдаденост, без да прекалявате. На Добрите шефове не им харесва, ако някой
им се подиграва.
Най-големия ви коз в опита ви да получите повишение от Добрия шеф, е да
използвате епитети като „Ваше величество“, „Ваше превъзходителство“ и
„Ваше височество“ през цялата година. „Велики шефе“ също не е зле.
Всичко това може да звучи прекалено, но хей, искате ли повишение или не?
Независимо колко малко харесвате вашия Добър шеф, винаги се обръщайте
към неговите постижения, слава и велика сила, когато говорите за бизнес
или голф. Движете се по течението – всеки, който мисли, че е божество,
може да бъде опасен. Каквото и да направи или каже, показвайте вечна
благодарност.
През цялата година се подготвяйте за оценката, която ще ви даде Добрия
шеф, като:
• Изказвате, посредством имейли или друга подходяща кореспонденция,
колко сте благодарни да имате възможността да служите в този отдел.
• Благодарете му за неговите съвети и помощ по даден проект.
• Предлагайте му дребни услуги или помощ.
• Носете му дребни подаръци, дори да са хумористични дрънкулки.
• Споменавайте пред колегите му как неговите усилия движат отдела
напред.
• Отбелязвайте неговите лидерски умения в писмени доклади и оценки
по проектите.
Преди да отпишете тези предложения като самонадеяни, представете си, че
ги правите 12 месеца. Ако вашата диагноза е вярна и шефът ви наистина се
възприема като Господ, каква ще е оценката на вашата работа според вас?
Не се притеснявайте за реалната си продуктивност – това можете да
постигнете за собствено удовлетворение и за да спечелите уважението на
колегите си. Добрият шеф ще ви оцени и предложи за повишение в
зависимост от това колко верен последовател мисли, че сте. Гарантирам ви,
ако той смята, че вие се колебаете или сте неблагодарен, няма достатъчно
висока продуктивност, ефективност или бюджетни икономии, които да
смекчат гнева му при следващата ви оценка.

Оценка на работата от Макиавели шефа

180
 Подгответе се за оценката при Маиавели шефа като прегледате всичко,
което сте направили за компанията и за което не сте получили заслугата. Ако
пък сте я получили, влезте в стаята и веднага се извинете за грешката и
обещайте никога да не се повтаря вече. Престорете се, че нямате думи да
обясните как се е случило това – вашето име да се свързва с успех, който
очевидно принадлежи на Макиавели шефа. Ако са ви споменали в бюлетина
на компанията за дадено постижение, поискайте опровержение в следващия
брой.
Мъжете трябва да държат по няколко костюма и вратовръзки в офиса, за да
се координират цветово с Макиавели шефа. Жените трябва да се обличат
така че да допълват, не да отнемат вниманието от него. Ако спомене нещо за
близостта между вашия стил на обличане, кажете на шефа си, че задава
тенденциите и вие често взимате пример от него. Още повече, каквото и да
носи, яде, кара или чете, кажете му, че то трябва да стане задължително за
цялата организация.
Трябва да разберете, че всичко, което един Макиавели шеф може да ви
каже, ще е изкривено през оптиката на това дали действията ви спомагат или
пречат на неговото кариерно израстване. Кимайте и се съгласявайте с
всичко. Не се хващайте на канадска борба от типа „Аз съм прав, ти си в
грешка“, ако искате да се приберете вкъщи с две ръце. През цялата година се
подготвяйте за момента, в който вашият Макиавели шеф ще оценява
работата ви, следвайки следните правила:
• Не пропускайте да отбележите във вашите имейли или друга
кореспонденция как добрата работа, която вашият шеф върши, заслужава
повече внимание от висшия мениджмънт.
• Благодарете му че ви е позволил да работите от негово име.
• Проявете желание да се включите в проекти, които промотират
неговите идеи и изграждат имиджа му.
• Подбирайте гардероба и предметите на работното си място в унисон с
неговите.
• Говорете с неговите равнопоставени колеги как постиженията на вашия
шеф движат напред отдела.
• Отдавайте признание към неговото превъзходно лидерство, когато
давате писмени доклади или оценявате проекти.
181
 Вършете всичко това в продължение 12 месеца. Ако преценката ви е била
правилна и вашият шеф е в действителност тип Макиавели, вие ще получите
възможно най-висока оценка, когато разглеждат работата ви. Мислете за
вашата продуктивност като нещо, за което той ще си припише кредит. Вие
сигурно ще бъдете продуктивни и за собствено удовлетворение и заради
уважението на колегите ви. Въпреки това, Макиавели шефът ще обмисли да
ви повиши или да ви увеличи заплатата, ако смята, че вие не го подкрепяте,
а не се състезавате с него. Гарантирам ви, че ако той ви види като заплаха
или конкурент, никакво количество свършена работа, ефективност или
бюджетни икономии няма да ви донесат добра оценка.

Оценка на работата от садистичния шеф

Оценката на работата е сбъднатата мечта на Садистичния шеф. Легалната,

санкционираща и дори искана годишна среща за оценка е нещо твърде
хубаво, за да е истина в очите на Садиста. Садистичния шеф едва се сдържа
от радост, когато служителите му попиват психологическия тормоз с
гримаса на болка, скубят си косите и са длъжни да търпят това наказание
поне веднъж годишно. Ако можеха, Садистичните шефове щяха да изпращат
наказателни доклади поне веднъж седмично.
Ако искате да получите увеличение от вашия Садистичен шеф, кажете му,
че всяко увеличение на дохода ви ще ви накара да затънете в болезнени
данъчни дългове. Сложете ударението върху думата болезнени.
Садистичният шеф не раздава собствените си пари и ако знае, че това ще ви
причини страдание, той веднага ще намери място в бюджета за вашето
увеличение. В повечето случаи, обаче, по-вероятно е да реши, че е удачно да
умрете от глад.
Обличайте се сякаш сте спали със същите дрехи. Ако ви попита за това,
кажете му, че не сте спали откакто ви е дал да преработите проектните
планове – отново. (И-шефовете мислят, че пренаписването на планове е
забавно. Садистите ви дават да ги преработите, защото това е мъчение.)
Носете по-голям размер дрехи, така шефът ви ще мисли, че не ви остава
време да се храните. Ако се справяте добре с гримирането, направете лицето
си по-бледо, нарисувайте торбички по очите си и помогнете на скулите да
хлътнат. Наредете офиса си или работното място с папки от пода до тавана.
182
Оставете място само за един човек, който да може да се промъкне до вас.
Ако шефът ви мисли, че сте се заробили в това място (издавайте оттам
стенание и плач), той ще ви остави намира и ще преследва някой друг, който
изглежда добре отпочинал и нахранен.
Цяла година се подготвяйте за оценка на вашата работа като:
• При всяка възможност казвайте колко сте стресиран от огромното
количество работа. Никога не прекрачвайте границата и не се дръжте
агресивно към Садистичния шеф; вместо това, показвайте поражение и
пълно изтощение.
• Използвайте жестове и гримаси, който да подсилят впечатлението от
вашето положение. Припишете физическата болка на камъни в бъбреците.
Ако знае, че вие работите под толкова много физически и психологически
стрес, вашият Садистичен шеф ще получи прилив да удовлетворение.
• Представяйте поверените ви от вашия Садистичен шеф проекти и
инициативи като огромна отговорност и тегло, дори те да не са такива. Ако
той е удовлетворен да види как неговата власт над вас ви причинява
достатъчно болка, защо му е да се рови по-дълбоко в нещата?
• Никога не проявявайте желание да се включите в специални проекти
или да поемете допълнително количество работа – така отнемате
възможността на Садистичния шеф да ви контролира и тормози. Трябва да
поддържате илюзията, независимо дали е илюзия или не, че всичко
допълнително, което той може да ви повери, ще е последната капка, която
прелива вашата чаша.
• Настройте се да празнувате тайно с колегите си. Ако вашия Садистичен
шеф ви поздрави за даден успех, запазете спокойствие и примирено
въздъхнете : „Да, шефе, този проект ни отне толкова много време от другите
задачи.“ Ако шефът ви повярва, може би няма да побърза да ви възложи
друга задача.
• Подбирайте гардероба и декорирайте работното място само с предмети,
които не издават волен дух и радост от живота. Работното ви място трябва
да е затрупано с папки работа, независимо дали са свързани с настоящия
проект или не. Основен тренд на обличане? Работник в мина.
Опитайте се да правите това през целия 12 месечен период. Ако сте прави
и шефът ви е наистина Садист, то вие ще получите високи оценки. Но не

183
избягвайте изцяло продуктивността; вие и вашите колеги все пак ще имате
нужда да се чувствате удовлетворени от работата си. Просто не бива да
очаквате, че след усилена работа ще ви бъде дадена почивка, за да си поемете
дъх. Светлото петно в тъмния облак на Садиста е, че той се нуждае от
илюзията за власт толкова, колкото и от самата власт. Ако изиграете
достатъчно убедително ролята си, вашият Садистичен шеф може да сбърка
играта ви с истинска работа.

Оценка на работата от мазохистичен шеф

Мазохистичните шефове използват момента за оценка на работата, за да

покажат какъв провал са самите те, а не колко лош служител сте вие. Ако
бяха по-добри шефове, мислят си те, вие щяхте да сте по-добър служител.
Това по принцип е вярно, но не по причините, които те влагат.
Мазохистичните шефове мислят, че всичко до което се докоснат се
превръща в купчина лайна и дори не помислят как това отношение ви
обижда. Не го взимайте присърце. Нямате нищо общо с формирането на
мазохистичното им положение.
Да се обличате скучно може да помогне, защото ще отклони вниманието от
дрехите ви. Ако облечете нещо светло и жизнерадостно, вашия
Мазохистичен шеф може да се впусне в оплакване колко зле се облича самия
той. Това може да е истина, но искате ли да слушате това? По-добре да ми
кажат, че имам нужда от подобрение в качеството и количеството на работа,
работните ми навици и начините ми на комуникация.
Може да получите повишение от вашия Мазохистичен шеф, ако го убедите,
че това би накърнило бюджета толкова много, че да получи порицание от
висшия мениджмънт. Ако той не се досети сам за това, непременно го
подсетете. Изскачайки навън от кабинета му, за да посетите детето си в
Спешното отделение, обърнете си и кажете: „Предполагам, че повишението
на заплатата е изключено, защото ще търпите порицание от вашия шеф?“
След това избягайте. Повишението ви ще е факт, когато се завърнете в
офиса.
Ето как да се подготвите в рамките на година за оценка на работата от
Мазохистичен шеф:

184
 • Споделяйте наляво и надясно как шефът ви страда от количество
работа, което никое друго човешко същество не би могло да поеме.
Използвайте жестове и мимики, които леко напомнят неговата прегърбена и
безнадеждна стойка.
• Изтъквайте причини, които доказват, че дейностите и проектите, които
поверяват на вашия отдел, за обречени на провал от самото начало. Нека
вашият Мазохистичен шеф разбере как съчувствате на ужасната позиция, в
която са го поставили.
• От време на време поемайте допълнителни инициативи. Това ви дава
възможност да създадете нещо качествено. Но не се втурвайте в офиса му да
се хвалите с постигнатите резултати.
• Подгответе се да празнувате успехите си тайно с вашите колеги. Когато
и ако вашият Мазохистичен шеф признае успехите на тима, запазете
спокойствие и въздъхнете: „Да, шефе, имахме късмет този път. Да бяхме
винаги такива късметлии.“
• Избягвайте дрехи и предмети на работното място, които да показват
силен контраст с вашия Мазохистичен шеф – той ще се чувства некомфортно
да е край вас.
• Не го успокоявайте. Когато нещата пропаднат, не го успокоявайте, че
вината не е негова. Кажете му, че е било чисто недоразумение и че всеки би
могъл да направи подобна грешка или неточна преценка.
Правете тези неща в продължение на 12 месеца. Ако сте прави, че вашият
шеф е Мазохист, вие ще бъдете звездата в деня за оценка на работата. Както
и останалите типове шефове, Мазохистите ще ви предложат за повишение и
увеличение на заплатата, ако са убедени, че вие разбирате и симпатизирате
на тяхната драма. Никога не загърбвайте собствените си интереси в
дългосрочен план. Независимо колко ви се отдава да влияете на
Мазохистичния си шеф, не искате да се измъчвате на работа, работейки за
мъченик.

Оценка на работата от параноичния шеф

Параноичният шеф ще ви даде средна оценка на работата, маркирайки три

от петте звезди по скалата на Ликерт. Той ще ви следи мълчаливо, докато
влизате и сядате срещу него. Стискайки оценката в ръка, той ще затвори
185
вратата, ще спусне щорите, ще пусне радиото и ще ви шепне, в случай че
стаята се подслушва. Някои Параноични шефове дори биха ви претърсили
за дигитална писалка или диктофон. Ще ви каже, че процеса по оценяването
е един жалък опит да го заблудят. Но той е твърде умен, за да се хване на
това. Ще заяви, че ви е дал средни оценки, за да не събужда съмнението на
служителите от Човешки ресурси, но е напълно наясно какви ги кроите вие
и вашите колеги. Добре е никога да не сте облечени изцяло в черно, когато
сте край Параноичния си шеф. Не шепнете в офиса и не говорете с ръка на
устата. Дори оставете телефона си навън, когато влизате за оценка на
работата. Ако телефонът иззвъни, шефът ви ще се метне с плонж под
бюрото.
Ако искате повишение от Параноичния си шеф, вдишайте дълбоко,
претърсете тавана за скрити камери, наведете се към него и ми подшушнете,
че е прав: всички наистина му кроят нещо и вие знаете кой, кога, какво и
къде. Ако ви даде увеличение, за да „покриете разходите“, обещайте му
пълен доклад, разобличаващ конспирацията и конспираторите. За личната
ви сигурност, говорете с него да ви прехвърли в друг отдел една седмица
преди да предадете доклада си. Веднъж след като сте напуснали отдела,
може да забравете за абсурдния доклад. Как ще успее той да оправдае
повишението и прехвърлянето ви в друг отдел?

186
 Подготвяйте се през цялата година за оценка на работата при вашия
Параноичен шеф като:
• Работете и говорете в пълна прозрачност с вашия Параноичен шеф.
Използвайте всяка възможност, за да разкриете вашите дейности пред него.
Ако ви е възможно, преместете бюрото си така, че да сте в полезрението му,
когато преминава през офиса.
• Използвайте открит език на тялото, изпънете раменете си, което ще го
успокои, че няма какво да криете.
• Описвайте как вие и членовете на вашия екип сте стигнали до дадени
заключения и какви действия сте предприели, за да получите дадените
резултати. Колкото по-детайлно обрисувате картината пред вашия
Параноичен шеф, толкова по-малко той ще използва въображението си, за
да запълни празнините.
• Изпълнявайте специалните проекти сякаш работите на витрината на
голям универсален магазин – обяснявайте на всеки, който е свързан с
проекта, независимо директно или косвено, какъв е бил произхода на
задачата преди да преминете към докладите по изпълнението. В зависимост

187
от това в каква рамка ще поставите информацията, тя може да пренесе
коментари до ушите на вашия Параноичен шеф и да създаде усещането, че
вие работите в отворена атмосфера. Отворената атмосфера е винаги по-
малко плашеща от тайните разговори в тъмни коридори.
• Празнувайте открито с колегите си и при всяка възможност включвайте
вашия Параноичен шеф. Празнувайте в офиса, за да сте пред погледа му и да
не може да се престори, че е бил изключен от ситуацията.
• Обличайте се и декорирайте работното място с идеята за откритост и
достъпност. Това означава колкото е възможно по-малко стени и прегради.
Когато се срещате с колегите си, правете го в отвореното пространство на
офиса, където може да сте в полезрението на шефа ви. Приближете се, ако е
възможно, за да ви чува.
Следвайте тези стъпки 12 месеца. Ако сте прави и шефът ви е наистина
Параноик, то вие ще получите най-добрите оценки в деня за оценяване на
работата. Ако всекидневно сте го държали в течение на нещата чрез кратки,
„спонтанни“ доклади, дори когато не е имало много какво да се докладва,
той няма как да не се е почувствал по-малко застрашен от вас. Ако обаче сте
следвали естествените си инстинкти да страните от вратата на шефа и да
търсите усамотение в работата си, офис контактите, влизанията и
излизанията, то значи ви чакат неприятности. Отново, оцеляването и успехът
на работното място, особено при Параноичен шеф, поставя отговорността за
дейни решения върху вашите рамене.

Оценка на работата при неотзивчивия шеф

Ще трябва сами да напишете оценката си, ако вашия шеф е Неотзивчив,

защото той не е искал изобщо да става шеф. Много организации се опитват
да решат този проблем, без да признават, че това в действителност е проблем
или да намират някаква вина в шефовете, които не виждат никаква полза от
оценка на работата или просто ги мързи и не искат да се занимават с тази
формалност. Като бизнес обучител аз често съм чувал оплакванията на
служители, които никога не са били оценявани, независимо от настояването
на Човешки ресурси относно легалността и легитимността на процеса, или
са получили своите оценки след като бонусите са били вече раздадени (или

188
нераздадени, в зависимост от случая), което от своя страна обезсмисля самия
процес.
Независимо дали в това има някакъв смисъл, Неотзивчивия шеф е особено
щастлив, ако служителят поеме инициативата сам да извърши оценка на
своята работа. Неотзивчивите шефове виждат в това възможност да избегнат
този ангажимент. Всяка задача, която можете да свалите от раменете на своя
Неотзивчив началник, може само да затопли чувствата му към вас. Този вид
шефове не искат да поемат мениджърските отговорности, които са свързани
с процеса по оценяването. Така че не го изисквайте от тях. Съставяйки
собствената си оценка, вие му давате шанс само да я разпише и да забрави
за това. Още по-щастлив ще е той, ако решите да проведете сами срещата по
оценяването, вглеждайки се в някое огледало. Организации, които допускат
служителите да пишат собствените си оценки, са именно местата, където ще
намерите Неотзивчивите шефове.
Ето как да се приготвите за оценка на работата ви при Неотзивчив шеф в
рамките на една година:
• Бъдете възможно най-самостоятелни. Не изисквайте от вашия
Неотзивчив шеф да изпълнява каквито и да било мениджърски
отговорности. Това е последното нещо, което искате той да мисли за вас по
време на оценката ви.
• Помогнете на колегите си да изчезнат от радара на Неотзивчивия шеф.
Нека той види как вие сами защитавате офиса му от нежелани посетители.
Добре е дори да споменете за това по време на вашата среща, изтъквайки как
сте успели да помогнете на едикой-си да реши еди-какво-си, преди да е успял
да хвърли сянката си на прага на шефския офис.
• Станете сурогат на вашия Неотзивчив шеф по време на срещите на
отдела. Ако поемете инициативата да организирате и провеждате срещите,
за които вашия Неотзивчив шеф е отговорен, той ще покаже своята
благодарност, когато дойде време за оценка на работата ви.
• Станете сурогат на вашия Неотзивчив шеф в срещите между различни
отдели на компанията. Когато успеете да си създадете такава възможност,
говорете от името на Неотзивчивия ви шеф за постиженията на вашия отдел,
изброявайки имената и дейностите на хората от вашия екип, които
Неотзивчивият ви шеф най-вероятно не помни.

189
 • Носете му само добри новини. Те са наясно, че всяка лоша новина
съдържа идеята, че трябва да се откликне с някакво мениджърско решение.
Спестете му травмата да се проявява като мениджър като съставите и
поддържате усещането, че всичко се движи по план.
• Използвайте комплименти в трето лице, за да изградите позитивен
имидж на вашия Неотзивчив шеф пред колегите. Няма по-сладка музика в
ушите на вашия Неотзивчив началник, от това да чуе как добре се е справил
с управлението на хора, което никога не е извършвал.
Ако успеете да осъществите тези действия за една година, вие ще влезете в
центъра на зоната на комфорта на вашия Неотзивчив шеф и той вече няма да
може да ви откаже нищо, което поискате от него. Напишете не само вашата,
но и тези на колегите ви, които могат да представят непълни оценки на шефа
си, по този начин карайки го да довърши сам работата. Това ще ви даде
особена власт сред екипа. Ако успеете да приложите тези техники правилно,
вие ще станете незаменим за вашия Неотзивчив шеф. Единственият проблем
би бил, ако вие сте нуждаещ се индивид, който се надява да получи
бащинското попечителство на някой внимателен и отговорен шеф. В този
случай вие и вашият Неотзивчив шеф ще бъдете постоянни дразнители един
за друг.

Оценка на работата от неподготвения шеф

Принципните характеристики на Неподготвения шеф са огромното му

желание да ръководи и подценяването на отговорностите, които
компетентното лидерство изисква. Това ви заставя да компенсирате
дейностите, които Неподготвения шеф трябва да извърши, но не извършва,
действайки така, че да не подкопаете авторитета му шеф. Докато
Неотзивчивия шеф просто абдикира от властта си, за да избегне
мениджърските задължения, Неподготвеният също ще пропусне своите
мениджърски задължения, но ще очаква, или по-точно изисква, правата и
привилегиите на шефството. Това поставя всеки, който работи за такъв шеф
в много деликатна позиция, когато дойде моментът за оценяване. Трябва да
правите голяма част от това, което вашия Неподготвен шеф би трябвало да
върши в ролята си на мениджър. В това отношение вие се отнасяте към него

190
като към Неотзивчив шеф. Но Неподготвеният ще реагира остро срещу
всеки, което намеква, че той няма ясна представа какво върши.
В резултат от това вие ще се намирате в неприятната позиция да правите
това, което шефът ви е трябвало да свърши и след това да му припишете
заслугите за компетентната ви работа. Сигурно ще ви се гади от това. Но
основният проблем тук е да не позволявате на глупостта да ви попречи да
получите добра оценка на работата си. Ако сте изпълнен с ненавист към
началника си, това няма да ви помогне. Не толкова ненавистта е лоша сама
по себе си (изключвайки характерният й аромат), а невероятно глупавите
неща, които тя ви кара да мислите, говорите и най-лошото – да вършите.
Ето как да се подготвите за една година за оценка на работата от
Неподготвения шеф:
• Признайте авторитета на вашия Неподготвен шеф. Издигайте го в
очите на хората, не го омаловажавайте. Може би той не иска да държи най-
висшата власт, както Макиавели шефът, но е шериф във вашата част от
гората. Не плюйте на значката му, освен ако не е, за да я полирате.
• Не подлагайте на изпитание авторитета на Неподготвения си шеф.
Освен ако нямате 100% шанс за успех (което нямате, освен ако не сте едно
от децата на Изпълнителния директор), не поставяйте под съмнение
легитимността на титлата на Неподготвения ви шеф.
• Постигайте резултати независимо от властта на Неподготвения си шеф.
Ако оставите нещата да гният, като протест срещу неподготвеността на
вашия Неподготвен шеф, това в крайна сметка ще рефлектира зле върху вас.
• Доведете до щастлив финал каузите, с които се е захванал шефа ви.
Властта, която организацията му е дала на вашия Неподготвен шеф, му
позволява да се проявява като голяма работа, когато става въпрос за добри
каузи. Горчивото хапче на изградения от вас позитивен имидж на
Неподготвения шеф може да бъде преглътнато по-лесно, ако знаете, че поне
на някому ще бъде помогнато по време на този процес.
• Помагайте в каузите на колегите ви. Така, когато дойде време за оценка,
вие може да бъдете похвални за приноса ви към сплотената работа на вашия
екип – повтарям, без да изобличавате Неподготвения ви шеф като
некомпетентен. Ключът тук е да разграничите институционна та власт на

191
вашия шеф (колкото и да е неприятна задачата), докато градите влиянието
му върху хората.
• Поддържайте бодър дух. Това може да ви звучи супер лесно, но да
поддържате добрите отношения в отдела би показало Неподготвения ви шеф
като способен да ръководи. Да запазите спокойствие, когато всички около
вас се поддават на паниката, ще бъде от полза за всички, дори и за вашия
Неподготвен шеф.
Да запазите присъствие на духа в продължение на 12 месеца пред вашия
Неподготвен шеф е важно, защото, ако дори малко се отклоните, глупостта
ще ви настигне и ще отнеме наградата ви. Не давайте възможност на
вътрешния си Идиот да провали усилията ви. Ако това се случи, той ще се
втурне в стаята за оценка, ще дърдори несвързано и ще промени по ужасяващ
начин оценките ви, преди да успеете да изречете : „Каквостаназабога?“

Оценка на работата от шефа приятел

Вашият шеф Приятел ще се радва да прекара времето с вас, което

оценяването позволява. Ако ви предложи да се срещате веднъж месечно,
вместо веднъж годишно, усмихнете се и попитайте дали всеки месец ще
получавате повишение. Той може да е така щастлив от това, че искате да
прекарате време с него, че да ви донесе допълнителни парички. Колко зле
може да е? Вашият шеф Приятел иска постоянно да контактува с вас. Не би
трябвало да има нещо ново, което да обсъдите по време на срещата за оценка
на работата ви, ако сте били като сиамски близнаци през цялата година,
освен да говорите за времето и повишението ви.
За да докарате шефа си до пълна екзалтация, облечете се сходно с него и
отбележете как си отивате. Каква изненада! Какво щастливо съвпадение!
Може би означава, че ви е писано да останете приятели завинаги. Когато
стане прекалено захаросано, излезте за кратко навън, за да подишате чист
въздух. Не използвайте сценария с болното ви дете в Спешното отделение.
Шефът Приятел ще пристигне преди вас в болницата. Преструвайте се на
приятно изненадан от всичко, което той прави или казва, а когато не сте в
полезрението му – правете каквото си искате.
Гответе се цяла година за оценка на работата ви от шефа Приятел така:

192
 • Придавайте приятелски облик на всичко, което правите – възползвайте
се от всяка възможност да представите дейностите като социализиращи, без
да се излагате пред циниците в компанията. Организирайте работното си
място така, че вашия Шеф приятел да ви вижда, когато се движи из офиса.
Този контакт ще е достатъчен за него, ако той се надява на едно приятелско
кимване от ваша страна.
• Използвайте езика на тялото, който включва приятелски, приветливи
жестове, сякаш казвате „Радвам се да ви видя.“ Няма значение дали сте били
приятелски настроени, дори закачливо, всеки път, когато сте се засичали
през последните 15 години – ако шефът ви не е получил потвърждение на
вашето приятелство в последните 15 минути, може би е време да му
помахате.
• Използвайте гласова поща и имейли, за да го уверите, че мислите за
него. Подобно на Садистичния шеф, вашия шеф Приятел се храни по-скоро
с илюзията за вашето присъствие, отколкото с реалността на вашите
взаимоотношения. Едно действие може да ви спести девет. Един кратък
имейл или гласова поща може да задържи шефът ви на разстояние
достатъчно дълго, за да можете да си свършите работата.
• Кажете, че звучи забавно преди да сте разбрали повече за специалните
проекти, защото това ще ви даде възможност да се виждате редовно за
отчети. Както винаги, вие ще използвате специалните проекти във ваша
полза, когато става въпрос за обем на работа. Може дори да се възползвате
от тях за развиване на социализиращи дейности, които биха зарадвали вашия
шеф Приятел. С един куршум два заека.
• Празнувайте успехите си публично с вашите колеги и вашият шеф
Приятел. За него няма нищо по-радостно от повод за парти. Празнувайте в
офиса, за да ограничите възможността той да се покаже на вратата ви. Той
би се присъединил към всяко тържество. За разлика от всички други типове
шефове, вие тук управлявате него, за да си осигурите преимущество.
• Декорирайте работното място и изберете облеклото си с идеята да
покажете максимален сантимент към вашия Приятел шеф. Това може да
означава да кръстите софтбол и боулинг отбора на негово име, изписвайки
го на спортните якета. Снимки, които окачвате по стените на офиса или
принтирате и окачвате върху корковите дъски за съобщения, или забождате

193
на вратата на хладилника, на които може да видят вас, вашия Приятел шеф
и колкото е възможно повече други служители на компанията, които сте
побрали в кадър.
Правете тези неща 12 месеца. Ако диагнозата ви е била правилна и вашият
шеф е постоянно нуждаещо се от внимание същество (т.е. той е шеф
Приятел), вие ще получите възможно най-високи оценки. Ако сте го
включили по някакъв начин в личния ви живот, вашият шеф няма как да не
се почувства обичан. А и защо не бихте искали да работите в среда, която е
възможно най-приятелска? От вас зависи дали ще имате време за работа в
такава ситуация. Но какво ново?

Оценка на работата от шефа идиот

Ако вашата оценка на работата прилича досущ на примерната в наръчника

на Човешки ресурси вашата оценка, това е, защото вашият И-шеф я е
преписал дума по дума. За съжаление примерната оценка съдържа средни
показатели на представяне. И-шефовете разбират от оценяване на работата
толкова, колкото от надуване на гуми. Шефовете дават оценка на работата,
хората надуват гумите си, а Идиотите не разбират каква е нуждата и от двете.
Може да успеете да склоните И-шефа си да ви даде по-добра оценка, ако
успеете да го представите като игра. Изтъкнете факта, че началникът ви ще
може да ви вдигне заплатата, ако ви даде високи оценки на работата. Кажете
му, че и той може да направи това за себе си, ако го предложи на своя шеф.
Когато го направи и му ударят плесница, той ще е твърде засрамен да
признае, че ви е дал повишение само защото сте поискали такова. Дръжте се
внимателно и никога не споменавайте за този инцидент отново, нито питайте
за червения отпечатък от ръка на бузата му. Ако И-шефът ви се опита да
повдигне въпроса, развийте временна амнезия. Това ще го откаже от
разговора.
През цялата година дръжте край себе си най-абсурдните проекти на вашия
И-шеф в случай, че той неочаквано посети работното ви място. Сложете
привидните материали над истинските или над спортната анкета, която
попълвате и веднага изстреляйте един коментар, за да предотвратите
възможността да ви прехвърли последния проект, който е забъркал, за да се
забавлява. Споменете каква блестяща идея е било да се пренапише

194
средносрочния план от миналата година и че ще успеете да му го предадете
преди Супер купата... следващата Супер купа.
През цялата година се подготвяйте за оценка на работата ви от И-шефа
като:
• Прехвалвайте всичко, което правите. Използвайте всяка възможност, за
да показвате, че вършената от вас работа е вдъхновена от преклонението ви
пред корпоративната философия, по начина по който вашият шеф я разбира.
Без да се излагате пред колегите си, подредете бюрото си така, че да създава
илюзия за такава корпоративна империя, каквато вашият шеф си представя,
че ръководи.
• Използвайте жестове и език на тялото, които да са в унисон с визията
на вашия шеф за това какви хора би привлякъл неговия стил на ръководене.
Ако той смята, че „пренареждането“ означава всички да са изпънати като
струни, дръжте се и говорете така. Да се надяваме, че вашият шеф Идиот си
се представя като лидер на самоосъзнати, креативни и ентусиазирани хора.
Така може да бъдете самите себе си и да получите признание за това.
• Използвайте гласова поща и имейл, за да му вдъхвате сигурността, че
неговите визии биват реализирани. Подобно на Макиавели шефа, вашият
шеф Идиот най-вероятно вижда ролята си във вселената по съвсем друга
начин от реалността. Вашият И-шеф има нужда да чуе, че неговото
въображение е реалност.
• Повтаряйте му постоянно как специалните проекти са начин да утвърди
собствените си идеи (така ще формирате работното си натоварване по ваше
желание). Както винаги, можете да създадете нови проекти или да
преработите старите, за да придадете вид на идеите му като смислени и
значими.
• Празнувайте успехите си публично с вашите колеги и вашия И-шеф.
Важното тук е да представите, че сте постигнали точно това, което е било
важно за началника ви. Добре е и да се убедите, че важните хора са разбрали
за това, което сте успели да постигнете вие.
• Подбирайте гардероба си и аранжирайте работното място в унисон с
визията на вашия И-шеф относно империята, която ръководи във
въображението си.

195
 Правете тези неща в продължение на 12 месеца. Ако диагнозата ви е
правилна и вие в действителност работите за Идиот, ще получите високи
оценки за работата си. Ако сте създали успешни усещането, че неговата
въображаема империя цъфти и преуспява, той няма как да не се почувства
важен. А вие искате да се чувства важен. Защото ако това не е така, всяко
съмнение, което се промъкне в неговите мисли, ще предизвика пороен дъжд
от абсурдни задачи на бюрото ви. Ако трябва да се повторя, предпазните
мерки са ключа към справянето с всеки тип шеф.

Оценка на работата от добрия шеф

През цялата година Добрият шеф ще ви е занимавал с целите и задачите на

компанията и вашата роля в тяхното изпълнение. Всяка седмица той ще се е
срещал с вас, за да ви даде конструктивни коментари. Така че по време на
оценката на работата ви вие няма да има какво толкова да обсъждате, освен
евентуалното ви повишение и подобрението в условията ви на работа. Ако
той наистина е Добър шеф, вероятно е успял да изгради един ефективен и
добре балансиран екип, който да постига зададените от организацията
задачи.
Много от големите организации предвиждат твърда сума, която бива
разпределена към всеки отдел. Това се случва независимо от оценката на
работа на служителите. А самата оценка е основа, върху която се разпределя
пая. Самият аз съм почитател на 360-градусовата обратна връзка и Добрият
шеф ще събере и обмисли мненията на своите служители, за да обогати
своите оценки, дори това да не е официалната политика на Човешки ресурси.
Добрият началник знае, че продуктивността и лоялността са свързани с
чувството за собствени постижения, което се гради чрез участието. Ако
членовете на екипа можеха в действителност да участват в разпределението
на заплатите и повишенията, те щяха да се почувстват силни. Връзката
между Добрия шеф и членовете на неговия екип е най-силна от всички други
връзки шеф-служител, защото той е спечелил доверието и лоялността им,
споделяйки с тях властта си.
Въпреки че Добрите ръководители споделят влиянието си, те остават
отговорни за действията на своите служители и понасят последствията,
когато някой от тях сгреши. По думите на автора на книги за лидерство и
196
лектор Дани (Улови мига) Кокс: „Ако отборът вкара гол, истинският лидер
ги посочва и казва „Те го направиха.“ Ако обаче проектът излезе от релси,
лидерът казва „Аз съм отговорен за това.“ Ако сте попаднали на Добър шеф,
радвайте се, благодарете на Висшата сила, която ви е събрала и предайте
нататък добрината. Давайте най-добро то от себе си 12 месеца всяка година
и Добрият ви шеф ще ви се отблагодари със същото. Това е хармония. Дори
да не дадете най-доброто от себе си, вашият Добър шеф пак ще го направи.
Може би точно, за да ви напомни чрез личния си пример, че вие можете
повече. Оценката на работата от Добър шеф е може би единствената, която
ще ви накара да се почувствате добре, докато я разписвате.

Характер за харесване

Независимо дали сте прави или грешите, усърдни или мързеливи, умни или
не чак толкова, истината е, че повечето шефове не биха повишили някого,
когато не харесват. Такава е човешката природа и не ви съветвам да й се
противопоставяте. Наблюдавайте и преценете какъв тип шеф стои срещу вас
и започнете да развивате плана си. Дръжте се така, че да му се харесате.
Насочете енергията си в опити да му създадете максимален комфорт.
Изиграйте най-добрата ръка от картите, които са ви раздадени и чак след
това се замислете какво още искате да постигнете. Разбира се, можете да се
опитате да пренебрегнете природата на звяра, неговата типология, да
работите усърдно без да се съобразявате особено с вашия шеф, надявайки се
да ви признаят и оценят. Аз правех това през по-голямата част от кариерата
си, постигайки само частичен успех. Истината е, че аз продължавах да се
фрустрирам дълго след като трябваше да съм намерил по-добри средства за
справяне със ситуацията и това издаваше останалата в мен глупост след
молбите ми към Висшата сила да я премахне.

Внимавайте, идиоти

Амбициозните, креативни, иновативни и ентусиазирани членове на тима

могат да привлекат върху себе си негативно внимание и да бъдат изключени
или поне да предизвикат недоверие у поддръжниците на статуквото. Много
от хората, които вършат добра работа и допринасят за постигането на
организационните цели, виждат труда си омаловажен, маргинализиран и
197
покварен. Голяма част от тях вярват, че усилията им ще бъдат достойно
оценени в друга организация. Това рядко се случва. По-вероятно е тревата
да не е по-зелена на новото им пасище и единственото, което са постигнали
е да изличат старшинството си в йерархията. Лошите шефове са навсякъде.
Може би е най-добре да овладеете изкуството да работите с тях там, където
се намирате сега. След няколко разочароващи опита да намерят по-зелено
пасище, някои преди ентусиазирани хора изтръпват, замлъкват и се сливат с
работната среда и успяват да стигнат до пенсия преди някой да ги забележи.
Това не е било първоначалното им намерение, но системата ги е нокаутирала
и това е начинът, по който са се развили нещата за тях. Може да се каже, че
са били зашлевени от невидимата ръка, за която говори Алан Смит и която
контролира икономиката. Никой не знае откъде идва и накъде отива, но
въздействието й е налице.

Шеста стъпка: „възстановяващи се идиоти: „напълно готов съм бог

да ме освободи от моята глупост.“

Успехът и глупостта не се съчетават. Глупостта не моя шеф е само част от

проблема. Собствената ми глупост може да превърне ситуацията в кошмар.
С помощта на моята Висша сила аз продължавам по своя път на
възстановяване, за да си дам шанс да се издигна над собствените си
интелектуални предизвикателства. Макар умствените недостатъци на вашия
И-шеф да са извън контрола ви, вие имате представа какво ще каже и
направи И-шефът и можете да планирате действията си спрямо това. Да
станете експерт в работата с вашия И-шеф може да ви донесе големи
дивиденти в бъдеще, като например – спокойно работно място, мир,
успешни работни преговори и реализация на бъдещите ви очаквания.
Другата важна част от уравнението е да станете експерт в борбата с
Вътрешния ви идиот, за да се уверите, че малкият палавник няма да се
покаже и да ви саботира в най-неподходящия момент.
През цялата ми кариера съм правил неща, които не е трябвало да правя и
не съм правил тези, които е трябвало, казвал съм неща, които не е трябвало
да казвам и съм премълчавал неща, които са щели да подобрят нещата. Мога
да се обзаложа, че и при вас е така. Всеки ден аз правя съзнателен избор да
не губя ценно време и енергия, фокусирайки се върху грешките, които съм
198
допуснал в миналото и в желанието си да се върна назад и да ги поправя.
Това би било идиотско. Стореното – сторено. Но да изтрия миналото от
съзнанието си и така да допусна същите грешки би било още по-идиотско.
Най-ярката проява на глупост от моя страна, която побързах да припиша на
моя И-шеф (дори когато той не проявяваше такава, поне не в този момент),
беше чувството, че съм жертва на някаква велика сила, която си е поставила
за цел да ме унищожи. В ролята на великата сила аз слагах моя шеф. Въпреки
че има моменти, в които всеки от нас е ставал действителна жертва, в
повечето случаи сами сме поискали да се провалим чрез собственото си
нежелание да действаме мъдро като съберем и обмислим нужните данни, за
да изградим по-добър план на действие. Аз бях станал толкова обигран в
своята жертвеност, че можех да превърна дори най-добрия шеф в лош, само
за да имам кого да виня следващия път, когато се проваля.

Спрете да търсите съвършенство

Професионалното израстване, както и личното, е процес на рафиниране.

Както казваме в мазето на църквата всяка сряда – прогрес, не съвършенство.
Да отдадем нужното на самия процес е по-важно от това да постигнем
съвършенство. Дори да го постигнете, останалите във вашата организация
(на първо място шефа ви) ще се включат в работата ви и ще я объркат,
предизвиквайки вашето недоволство, озлобление и отново отчуждение. Да
се освободите от идеята, че вие или някой друг около вас може да постигне
съвършенство, ще се окаже едно от най освобождаващите преживявания във
вашия живот.
Един начин за справяне с глупостта, която мечтае за съвършенство, е да
наблюдавате как другите вършат нещата. Може да наподобите поведение,
което работи успешно във вашата среда и да избягвате прояви, които сте
видели, че довеждат до проблеми. Въпреки че препоръчвам да мислите като
успелите хора, мислите са много по-трудни за наблюдение от действията.
Затова ще ви е значително по-лесно да следвате действията на успелите хора.
Мислите, свързани с поведението на успелите, ще последват от само себе си.

Упражнение към стъпка шест: „аз съм напълно готов бог да ме

освободи от моята глупост.“

199
 Не бъдете нито жертва, нито доброволец. Не искате да сте жертва на
нищо, което можете да избегнете, нито искате да участвате доброволно
в каквото и да било освен по-големия успех в работата с трудни хора,
особено онези, които притежават по-голяма институционална власт от
вас. Всичко се свежда до това да приемате нещата, които не можете да
премените и да промените това, което можете. А това е доста сериозна
задача.
Направете списък от пет ситуации във вашия живот, които не са се развили
както ви се е искало. Те трябва да са сходни. Не включвайте например
момента, в който не са ви избрали в желания отбор в пети клас. Загуба на
предишна работа е по-подходящ пример. Също онзи път, в който не сте
получили повишение или увеличение на заплатата, които сте заслужили.
Всяка от описаните негативни ситуации трябва да се е случила по решение
на друг човек.
Под всяка точка от списъка опишете пет неща, които сте или не сте
направили, за да се стигне до решението, което ви е разочаровало.
Помислете. Дали е трябвало или можело да знаете за тези фактори, ако бяхте
обръщали повече внимание на приоритетите и целите на шефа си? Щяхте ли
да постъпите различно, ако имахте възможност да се върнете назад? Добрата
новина е, че каквото и да правите сега, независимо дали търсите нова работа
или се опитвате да оцелеете на сегашната си позиция, пред вас стои нов
шанс. Може да не е същият, който ви е бил предоставен преди, но споменете
си философията на Теди Рузвелт: Започнете където сте, използвайте каквото
имате и направете това, което можете. Освен, ако не сте готови да се
откажете и да приемете, че нещата са такива каквито са, повторете
упражнението.
След това опишете пет цели, които искате да постигнете. Не може да
поправите това, което вече се е случило, така че не губете време в мисли за
миналото. Ако преди сте се провалили в опита си са оцелеете и успеете, без
да убиете шефа си, но искате да придобиете това ценно умение, то значи това
е една от вашите нови цели. За всяка от петте цели, които искате да
постигнете, опишете пет нови придобити модели на поведение, които ще ви
отведат до успеха. Скоро трябва да ви стане ясно, че каквато и роля да имат
късмета и обстоятелствата за провала или успеха ви, ние можем да намалим
200
шансовете за провал и да увеличим възможността за успех като станем по-
добри играчи в тази игра.
Посветен съм на успеха въпреки глупостта. Искам да спра да позволявам
на глупостта да проваля моите най-добри планове. Тъй като не можем да
контролираме степента, до която глупостта или странните идеи на нашия
шеф могат да саботират нашите надежди и мечти, поне може да изместим
шансовете в наша полза като престанем да позволяваме да ни тормозят.
Въртящата се перка на хеликоптера най-вероятно няма да окаже никакво
влияние върху деня ви, освен ако случайно не се набутате в нея.

201
 7. Идиотско мислене: Великото предрешаване

Понякога разликите в 12-те стъпки на Възстановяващия се идиот са

деликатни. В Глава 6 аз се подготвих Висшата сила да ме освободи от
глупостта ми. Сега се чудя защо това отнема толкова дълго време. Аз кроя
многобройни планове за подмяна на глупостта с нещо полезно. Страхувам
се, че когато тя ме напусне, вакуумът, който ще се оформи, ще всмуче нещо
още по-опасно на нейно място. Трябва бързо да запълним празнотата там,
където някога се е помещавала глупостта, за да не се намести някоя друга,
фундаментално грешна идея, мисъл или поведение.

Седма стъпка: „възстановяващи се идиоти: „моля те, моля те,

господи, освободи ме от глупостта ми.“

Планът, който ви предлагам в тази глава, е познатият стар сценарий за

фалшива самоличност. Ако не можете да победите системата, присъединете
се към нея. Или поне нека така да изглежда. Понякога просто няма смисъл в
това да се противопоставяте на системата. Според Лара Кроушоу, автор и
основател на Института за дресиране на шефове, ние се ограничаваме до две
действия – спорене или безропотност. Кроушоу предлага една трета
възможност: побратимяване. Моят сценарий за фалшива идентичност е
именно форма на побратимяването.
Заредете батериите с неща, над които имате поне някакъв контрол и които
могат да ви доставят удоволствие. Ако сте в плен на културата на Идиотите,
без възможност за подобрение на жизнените си условия, по-добре е да се
впишете в средата. Защо да се изтощавате? Ако привидно изглеждате като
Идиот – мислейки като такъв – може да се придвижите нагоре по стълбицата
на организацията без да заплашвате никого. Смяната на идентичност обаче
не е умен ход, чрез който да заблудите вашия И-шеф да ви харесва. Ще е
трудно да поддържате заблудата за дълъг период от време. Както „честният
Ейб“ Линкълн е казал: „Може да заблудите част от хората през цялото време
или всички хора само през част от времето. Но не може да заблудите всички
хора през цялото време.“, или нещо подобно. Да заблуждавате всички през
202
цялото време означава да вървите срещу природата си. Това е като да се
съпротивлявате срещу гравитацията. По-добре ще е да бъдете себе си и да
намерите начин, по-който да използвате естествените си качества във ваша
полза. Да се преструвате, че харесвате И-шефа си, когато „омраза“ е по-
подходяща дума за вашите чувства, е като да се опитате да задържите добре
надута плажна топка под водата. В началото е лесно. След това става
невъзможно. Започвате да се чудите защо е толкова важно да държите
топката под вода. О, да – припомняте си. – Заблуждавам всички като държа
истинските си чувства скрити под повърхността. С течение на времето
това става все по-трудно и неудобно. В крайна сметка ще ви се наложи да
ядете и да вършите други дейности, свързани с човешката природа. Това,
което в началото ви се е струвало като минимално усилие, започва да ви
тежи. Топката започва все по-често да се изплъзва. В последния момент
успявате отново да я задържите под водата. „Боже,“ мислите си, „това
беше на косъм.“

Кошмари с плажна топка

Докато четете това, в офиса се разхождат край вас повече хора със скрити
под водата плажни топки, отколкото можете да си представите. Те са тези
със странното изражение на лицето. Знаете за какво говоря – гримасата като
при запек или задушаване. Изглежда те често задържат дъха си. В
действителност са ужасени, че във всеки един момент надутата плажна топка
може да изскочи на повърхността и всички да разберат за истинските им
чувства към техния И-шеф.
Щастливци са тези, които страдат от най-обикновен запек. Единственото
нещо, което стои между тях и облекчението, е едно ефикасно разхлабително.
За съжаление обаче няма свободно продавано лекарство, което да ви спаси
от омразата ви към вашия И-начакник. Трябва да намерите начин да се
държите естествено и същевременно да сте в мир с него. Ако подклаждате
огъня на вашия конфликт, това няма как да ви донесе успокоение.
Постоянният страх от изобличаване ще ви донесе множество безсънни нощи,
ще повиши кръвното ви налягане и ще ви докара язва. Често ми се е случвало
да скачам в леглото, облян в студена пот, след като съм сънувал, че топката
изкача от водата по средата на среща с екипа. И за да стане положението още

203
по-зле, липсата на сън ще ви затрудни още повече в опитите ви да се
концентрирате, за да държите нещата под повърхността.
Знаете, че следват неприятности, когато И-шефът ви се появи иззад вас
неочаквано и ви хване неподготвен.
– Какво правиш там? – пита той.
Онемели от изненада, вие сканирате офиса в паника, че плажната ви топка
може да се е показала отнякъде и инстинктивно реагирате като малко дете:
– Нищо, – казвате вие, придавайки си възможно най-енергичен и невинен
вид.
– О, хайде де, – продължава вашият И-шеф. – Правиш нещо.
Нали подскочи, когато се промъкнах зад теб.
– Промъкнали сте се зад мен? – Въпростителната ви интонация може да
обърне нещата и да постави вината върху шефа ви.
Ако той наистина се е опитвал да разбере дали сте се отдали на някакво
подмолно или непозволено действие, може да се позовете на оправданието,
че са ви провокирали. Да заявите, че това, което вършите не е лошо, ако
някой преднамерено ви хване да го правите. Адвокатите на Американския
съюз за граждански права редовно използват този похват, за да защитават
престъпниците от корумпираните и вманиачени по конспирациите ченгета.
За тези адвокати престъпници не съществуват, само жертви. За служителя
престъпник няма подмолни или непозволени действия, съществуват само
шефовете Идиоти и техните клопки.
Може да вярвате че сте над тези неща до момента, в който вашият И-шеф
не се промъкне зад гърба ви и не ви изненада. Мигновено вашата реакция ще
е да се отървете от клопката на всяка цена и с всички средства – етични или
не – преди още да сте сигурни дали наистина сте паднали в капан. Неусетно
се превръщате в адвокат на защитата. Виновното съзнание е удивително
нещо. Веднага щом се успокоите, че наоколо не лежи димящ пистолет обаче,
ще се опитате да си върнете контрол над ситуацията.
– Защо мислите, че правя нещо? – казвате уверено вие, връщайки си
нормалния тон на гласа, веднага щом сте се уверили, че топката е все още по
водата.
Това е ситуация много сходна с тази, в която майката хваща отрочето си с
ръка в буркана за бисквитки. Ако сте успели да сдъвчете доказателството,
може да отричате случилото се до края на света.
204
 – Направо скочи от стола си, когато те поздравих, – настоява вашият И-
шеф. – Сигурен ли си, че не се опитваш да вършиш реална работа, освен да
пренаписваш средносрочния ни план?“
– Да, точно това правех, – казвате вие, опитвайки се да използвате
момента. – Нищо не минава незабелязано от вас, шефе. Опитвах се да бъда
продуктивен, а вие ме хванахте на местопрестъплението.
– Е – пъчи се той. – В този отдел правим това, което е важно за мен, а не
нещо, което би било от значение за някой друг.
– Забравих това за момент, – извинявате се вие. – Но вие ми го
припомнихте тъкмо навреме.
– Не съм толкова глупав, колкото изглеждам, – смее се вашият И-шеф,
докато се отдалечава по коридора. – Имате още много хляб да изядете.
Свличате се на стола си и за момент се опитвате да разберете какво имаше
предвид началника ви с последния си коментар. След това, както
обикновено, просто забравяте за това. Най-важното е, че плажната ви топка
е останала извън полезрението на И-шефа. Сега сте в безопасност. Но той
все пак забеляза, че вие криете нещо. Все по-трудно ще ви е да поддържате
фасадата.

Не разчитайте на незнанието

И-шефовете никога не са така прями, както във фиктивната ситуация, която

ви описах. Но са напълно способни да видят плажната ви топка, ако тя
изскочи под носа им. Може би няма да разберат, че тя е образ на вашата
ненавист и омраза към тях, или поне не веднага. Но ако в офиса започнат да
изскачат плажни топки наляво и надясно, тяхното съмнение моментално ще
нарасне. И-шефовете не могат да разберат концепцията на скритите чувства
както биха разбрали например, ако криете десертче в бюрото си, въпреки че
твърдите, че сте на диета.
Това е голяма новина за тях. Независимо какви чувства изпитвате обаче, те
едва ли са от голямо значение за вашия И-шеф. Но фактът, че ги криете, е
истински проблем за него. Ако държите все пак да криете истинските си
чувства, винаги дръжте в бюрото си десертче, което може да извадите,
когато И-шефът ви се промъкне зад вас и ви обвини, че криете нещо.

Идиотско мислене
205
 Тази ситуация, в която всички в офиса държат плажните си топки под
повърхността на водата, отчасти може да обясни феномена, който аз наричам
идиотското мислене. То са доста близко до груповото мислене. Ако трябва
да си призная, аз заимствах идеята от Ървинг Джанис и просто й ударих една
боя. Това, че не сте изживявали феномена на груповото мислене, не
означава, че не сте уязвим и за вируса. Както става и при груповото мислене,
повечето хора, които страдат от този проблем, не го осъзнават.
Идиотското мислене се ражда, защото никой не иска да бъде балък. У.С.
Фийлдс казва, че „Ако играете покер от 30 минути и все още не можете да
се ориентирате кой е наивникът, то значи сте вие.“, или нещо подобно.
Груповото мислене се ражда, когато членовете на групата представят
анонимността за единодушие за сметка на качеството. Идиотското мислене
се появява, когато никой не иска да вдигне глава и да посрещне критиката
или остракирането. Група зависещи един от друг индивиди може да ви влуди
в опита си да стигне до решение. Никой не иска никого да обиди или да не
му се хареса. В същото време всеки иска да постигне желаното от себе си
решение. Луда работа. Единодушието е безопасна зона. Затова е така
популярно. При групово взетото решение, отговорността ще се разпредели
по всички членове на екипа, в случай че нещо се обърка. Никой не иска
излишни конфликти, дори в собственото си въображение. Включително и
вашият И-шеф.
Внимавайте да не подцените степента на невежеството, на което е способен
вашия И-началник. Повечето хора имат достатъчно достойнство и
себеуважение, за да странят от привидно единодушните решения – или
феномена на груповото мислене. Помнете, че И-шефовете владеят пасианса
на груповото мислене. Могат напълно сами да решат в полза на
привидността, без да се уповават в сигурността на числата. Или още по-зле,
И-шефът може погрешно да вярва, че е защитен в своя пашкул от
подлизурковци – само за да открие след някое жегващо случайно
подхвърляне, че в радиус от километри няма никой друг от неговата порода.
Бъдете новия най-добър приятел на вашия И-шеф. Никога не го оставяйте
така самотен. Колкото глупава и странна да е идеята на вашия началник,
толкова по-въодушевена трябва да е вашата подкрепа. Докато се сливате с
И-тълпата, трябва да сте подготвени за всичко, което може да излезе от
206
устата на вашия И-мениджър. Когато шефът ви каже, че най-доброто
решение на проблема с фалита на вашата фирма е да се презаредят всички
пожарогасители, хвърлете химикалката си на масата и кажете „Брилянтно.
Как не се сетих за това?“ (Това е чудесна готова реплика, която може да
държите на върха на езика си винаги, когато вашият И-шеф отвори устата
си.) Страшното идва, когато осъзнаете, че сте започнали да вярвате на
собствените си ласкателства.

Великото предрешаване, наопъки

Всеки път, когато се спомене името на книгата ми, някой казва „Имам
страхотна история за шеф Идиот за вас.“ Убеден съм, че да се работи за
Идиот е едно от най-често срещаните изживявания на този свят. Също
вярвам, че идиотското мислене е следващото най-често срещано нещо.
Накъдето и да се обърна, индивидуалните прояви на глупостта биват
засенчвани от актове на групова глупост. За един И-шеф е характерно да не
е в синхрон с пулса на организацията; директорите, които са наясно с
положението на своята организация, но се преструват, че нямат реална
представа, са нещо съвсем различно.

Най-добри намерения, най-лоши резултати

Идиотското мислене ще се появи и ще ви загложди точно, когато мислите,

че всичко се е разрешило успешно и хората са насочили усилията си в
осъществяването на една позитивна и продуктивна промяна. Това е често
срещан и коварен проблем. Когато група от хора с добри намерения се опита
да постигне нещо, първото, което трябва да направят още от вратата, е да се
справят с глупостта. Идиотското мислене, приемащо формата на групово
заблуждение, са труден за преодоляване проблем. Малките проблеми в
общуването могат да бъдат поправени подобно на порутени мостове. Но
хората по принцип силно се противопоставят на действителността. Да се
преодолее заблудата може да се окаже напълно невъзможно. Да помогнете
на хората да признаят пред себе си, че живеят в заблуждение, е като да
достигнете първа база на връх Еверест. Може да се направи, но само един на
10–20 милиона души би пробвал. Може би имате по-добри шансове да

207
спечелите лотарията. А от тези, които са достигнали базата, само малка част
ще достигнат върха.
Учил съм се от собствените си грешки и през годините съм усъвършенствал
уменията си на ефективен обучител, консултант и фасилитатор, отказвайки
се да натрапвам собствените си представи за това, какво е правилно, върху
незаинтересована публика. Сега се опитвам да започна оттам, където се
намирам, да използвам каквото имам и да направя най-доброто, което мога
– вместо да се опитвам да промуша квадратни блокчета през кръгли дупки.
Доверявайки се в по-голяма степен на моята Висша сила, както и на
присъщата изобретателност на моите клиенти, виждам, че се държа далеч не
толкова глупаво и помагам на хората да намерят за себе си далеч по-
смислени решения. Нямаше да зная нищо по този въпрос, ако в миналото не
се бях провалял, изпълнен с най-добри намерения да спася положението.

Слейте се с тълпата, без да изпускате от поглед целите си

Ако всеки, държащ топката си потопена без ясна причина, реши да я

освободи, навсякъде ще започнат да изкачат надуваеми кълба. Офисът ще
заприлича на детския кът на ИКЕА. Може да се освободите от топката като
просто изпуснете въздуха и я изхвърлите. Никой не е нужно да знае за това,
освен вас. Това, че се вписвате в средата не означава, че сте се отказали от
целите си. Отрицанието е един от най-мощните защитни механизми, познати
на човечеството, защото ни защитава от реалността. Хората избягват да си
поставят цели по същите причини. Да си поставите цели означава да
изисквате от себе си добро представяне: ако искате да избягате от
напрежението, не си поставяйте никакви цели. Ако предизвикателствата
около решаването на проблеми ви плашат, отречете съществуването на
каквито и да било спънки. Представете си поставянето на цели като частен
случай и изградете здравословни начини да оценявате представянето си, без
да се самонаказвате излишно. Започнете като изместите фокуса си от
омразата към вашия И-шеф към личното ви израстване и удовлетвореност.
Всички можем да си улесним живота като се освободим от възможно най-
много омраза и враждебност, които сме натрупали към И-шефовете си и ги
заместим със здравословни алтернативи. Може да звучи наивно, но е истина.
Само защото вече не сте в отрицание на чувствата си, не означава, че няма

208
да намерите други, по-продуктивни начини да комуникирате с шефа си.
Никога не е късно да започнете и дори най-малките опити да се включите на
честотата на вашия И-шеф могат да ви донесат дивиденти.
Започнете, осъзнавайки някои факти:
• Вашият И-шеф има повече власт в офиса от вас.
• Имате повече власт извън офиса, отколкото вашия И-шеф.
• Ако предположим, че работите 60 часа на седмица и спите по 8 часа
всяка нощ, вие печелите седмично 2 часа неработно време в будно
състояние. Усетете силата на това.
• Най-вероятно ви се искате да получавате по-висока заплата.
• Вие или (А) харесвате И-шефа си, (Б) не харесвате И-шефа си, или (В)не
ви пука изобщо.
• Вашият И-шеф не може да контролира мислите или емоциите ви. Това
как се чувствате и мислите зависи изцяло от вас.
• Като служител по собствено желание вие имате избор да останете или
да си тръгнете и може да изградите емоционален сценарий, в който
оставането ви е възможно най-привлекателно.

Гардероб

Следващите шантави идеи са сработили добре за някои хора. Обличайте се

независимо от модните тенденции. И-шефовете са невежи същества. Това
често се отразява в избора на тоалет на Идиота. Имало е случаи, макар и
редки, в които И-началниците са се обличали по шокиращ и неподходящ
начин. Винаги може да познаете, кога вашият И-шеф е ходил в мола. Мъжът
И-мениджър ще се появи с идеален гардероб, вероятно подбран от
консултанта в магазина. Но дайте му няколко дена да смеси новите си дрехи
със старите и съчетаването на цветовете ще е вече блед спомен от миналото.
Вратичката, която се е открехнала, за да ви даде възможност да похвалите
костюма на шефа си, бързо ще хлопне.
Не се страхувайте да се обличате като Идиот. Освен ако мъжът И-шеф няма
жена или приятелка, която да зададе реторичния въпрос „Нима планираш да
носиш тази вратовръзка с тази риза?“, той ще ги съчетае. Странните
вратовръзки обикновено очароват И-шефовете и биха показали на света, че
вие сте самата самоувереност. Бъдете дръзки.
209
 Трудно е за хората с вкус да се обличат зле. Обикновено се налага усилено
планиране, както от страна на емоциите, така и в избора на самия тоалет.
Следвайте примера на вашия И-шеф и неговото облекло. Ще успеете да
каталогизирате всичко, което той носи за седмица-две. След това се опитайте
да претворите неговия стил на обличане възможно най-точно. Той може би
няма да се усети какво правите, но без да знае защо ще се чувства по-
комфортно във вашата компания. След като отразите върху себе си ужасния
стил на обличане на вашия И-началник, той най-вероятно ще започне да се
вслушва по-внимателно в идеите и предложенията ви.
Ако мъжът И-шеф носи син чорап на левия си крак и черен – на десния, той
ще забележи всеки свой член на екипа, който носи черен чорап на левия си
крак и син – на десния. В този случай той най-вероятно би поздравил своя
служител за отличния стил. Ако пък носи пластмасов протектор в горния
джоб на Оксфордската си риза с къс ръкав, познайте какво трябва да
облечете вие. Ако не можете да се насилите, поне му направете комплимент
за стилния и интересен джобен протектор. Състоянието на обувките ви също
влияе върху нивото на комфорт на вашия И-шеф. Ако той носи стари обувки,
дръжте и вие един такъв чифт в шкафчето си.
Няма нужда да уточняваме, че не е добре за жените да следват лошия стил
на обличане на своя И-мениджър от мъжки пол. Ако И-началник жена се е
облякла странно, нейните служителки трябва да балансират между това да
покажат сходен вкус за мода и в действителност да имитират това, което И-
шефката им носи. Служителките, които имат мъже за И-шефове, трябва да
са възможно най-делови в тоалета си. Мъжът И-шеф може да няма конкретна
представа как изглежда в общата картина на офиса, но е виждал достатъчно
реклами на IBM, за да знае как трябва да изглежда деловата жена. Това е
сексистко изказване, но сексизмът може да е един от най-малките ви
проблеми с вашия И-шеф.
Добре, ще призная, че преувеличавам за по-голям ефект. То тук не става
въпрос да се чувствате комфортно в дрехите си. Ако искате чувството ви за
стил да помогне на вашия любовен живот или да подхранва егото ви, това си
е ваша работа. Но ако ще карате вашия И-началник да се чувства като още
по-голям идиот в сравнение с вас, внимателно пресметнете ползите и
загубите си. Всичко това има смисъл само ако искате вашия И-шеф да се
чувства по-комфортно край вас. Не всеки, който се облича зле е И-шеф и не
210
всеки И-шеф се облича зле. Много от най-надарените и интелигентни хора
се обличат като клоуни, а някои невежи идиоти имат вкуса и стила да
изглеждат изискани като Джордж Клуни. Добрите шефове, Макиавели
шефовете, голяма част от Садистичните шефове и някои от Неподготвените
шефове принципно се обличат с много вкус. В действителност колкото по-
зъл и луд е един шеф, толкова по-вероятно е да прилича на модел на Армани.
Някои от Добрите шефове, повечето Приятели шефове, Параноичните и
Мазохистични шефове, Неотзивчивите и разбира се И-шефовете са прочути
с лошия си стил. Да се обличате преднамерено зле пред Добрия шеф не е
никак необходимо. Тъй като той вижда човека, не дрехите, той ще оцени
стила ви, дори да засенчва неговия собствен стил. Добрите шефове почести
носят стари дрехи, отколкото не добре съчетани. Те не чувстват нуждата да
се обличат по специален начин, за да успеят. За тях успехът се корени в
самата работа.
Шефовете Приятели може би предпочитат да се обличате добре, за да имат
готин приятел. Параноичните шефове са склонни да мислят, че лошият ви
гардероб е насочен срещу тях и е индикатор за собствения им вкус. (Не е
лесно да излезете на глава с Параноичен шеф.) Мазохистите ще намерят
повод в това, което сте облекли, да си причинят страдание и мъка, защото те
се чувстват малоценни, когато са обект на сравнение – всичко това в случай,
че Мазохистичният началник изобщо забележи как сте облечени вие. Вие
може да решите да се появите гол до кръста в офиса и Мазохистичният ви
шеф няма да забележи, защото ще е твърде зает да си бие крушета в лицето.
Ако вашият И-шеф е моден експерт, може би сте изправени пред
потенциален проблем. Опитайте се да установите как се влияе И-шефът ви
от гардероба на своя шеф. Трябва да прецените дали той ви ще се чувства
по-комфортно край вас, ако имитирате неговия стил на обличане или този на
шефа му. Никога не е излишно да отправите комплимент към тези, които са
се издигнали по-високо по хранителната верига на организацията, стига
изборът ви на тоалет и поддръжката ви да не вредят на отношенията ви с по-
близкопоставените ви. Това е трудно решение.

211
 Прическа и чувство за хумор

Гардеробът не е единственият моден проблем по отношение на вашия И-

шеф. Много от И-мениджърите са пропуснали вътрешното напомняне от
Човешки ресурси, че армейските прически са излезли от мода още по
времето на Никсън. Последните модни тенденции може да ви съветват, че
трябва да се подстригвате с резачката за жив плет. В интерес на истината
много хора плащат доста пари в наши дни, за да изглеждат сякаш са били
подстригани с електрически инструменти.
Може да предразположите И-шефовете да се чувстват добре във вашата
компания като разказвате тъпи шеги и истории като например, за онзи път,
когато кучето ви е повърнало върху вестника на съседите ви. Избирам този
пример, защото повечето от И-шефовете, които лично познавам, обичат
шеги с повръщане. Не забравяйте да избухнете в смях на три-четвърти по
време на разказа и да продължите да се хилите до края на историята. И-
шефовете започват да се смеят на своите истории, много преди да дойде
кулминацията на вица. Въпреки, че няма задълбочени проучвания по темата,
те не се притесняват от това дали някой друг ще сметне шегата им за смешна.
Вярват, че всички ще се разсмеят.

212
 И-началниците се смеят на собствените си шеги, защото ги разказват, за да
забавляват самите себе си. Това напълно се вписва в моята теория, че И-
шефовете принципно са отегчени. Можете да предизвикате симпатиите на
вашия И-шеф, ако винаги, когато разговаряте, се появявате в добро
настроение. И-мениджърите не са особено в час с емоциите на другите и
биха останали весели дълго след като корабът се е разбил в айсберга.
Въпреки че те са способни на широк регистър от емоции, често не успяват
да уловят емоционалните индикатори, които другите им подават, като
например – плач, крясъци, хвърляне на предмети, стрелба с леко огнестрелно
оръжие и други демонстративни действия, най-вероятно предизвикани от
поведението на Идиота.

Направете го както трябва

Един от най-ранните знаци за това, че Висшата сила е премахнала

глупостта ви, е примирението ви с факта, че не можете да направите нищо
по отношение на глупостта на шефа си. Тогава ще се откажете и от
безплодната си битка да управлявате неуправляемото. Така ще може да
започнете вътрешната си промяна, преодолявайки нещата, които са ви
държали на тази луда въртележка през цялото това време. Ако да
преглътнете гордостта си, за да подобрите отношенията си с вашия И-шеф е
твърде много за вас, добре, опитайте по вашия начин. Да се престорите на
един от Идиотите може да не се окаже чак толкова лошо, особено ако
откриете колко общи черти притежавате. Вие и вашия И-началник може да
сте единодушни за повече неща, отколкото предполагате. От вас зависи да
проучите въпроса, но резултатите могат да ви изненадат приятно. Ако се
впуснете в малко офис проучване, може да се окаже, че вашият мениджър
обича да играе голф, но няма време за това. Ето една чудесна възможност.
Можете да организирате офис голф турнир. От това могат да последват
няколко добри неща. Ще играете голф в работно време и за сметка на
компанията. Ще прекарате работния си ден в организация на турнири с
вашите колеги. Ако голфът е общото между вас с шефа ви, то значи имате
нов форум и тема на разговор, която да е приятна и за двама ви. Ако не
обичате голф и мразите някой да ви говори за това, поне може да изкарате

213
шефа си от офиса за половината от работния ден като насърчавате и
улеснявате хобито му.
Общите интереси могат да окажат положителен ефект и носят в себе си
възможността за други общи дейности или разговори – любов към киното,
литературата, фотографията, изисканата храна, евтината мазна храна,
скъпото вино, евтиното вино, животните, планинарството, мотоциклетите,
всякакви спортове или каквото друго ви хрумне. Дори инициативата, която
сте организирали в офиса, да не е от пряк интерес за вашия И-шеф, самият
факт, че допринасяте за приятната и спокойна атмосфера в офиса ще ви
създаде позитивен имидж в неговите очи.
Шефовете Идиоти, за разлика от Макиавели шефовете, Садистите,
Мазохистите, Параноиците и Неотзивчивите шефове, се радват, когато
всички се разбират и се наслаждават на компанията си. В осъществяването
на това начинание няма нищо престорено или неискрено, макар да е
започнало по този начин за вас. Да извадите наяве истинските интереси и
страсти на вашия И-шеф и колеги, и да проявите лидерство и инициативност,
за да намерите място за радостните ви срещи, ще донесе дивиденти на
всички – но най-важното на вас.
В началото Великото предрешаване може да ви се струва подлизурски и
манипулативен сценарий. Но може и да се превърне в начин да видите
накъде духа вятъра и да прецените дали наистина няма да сте по-щастлив и
доволен, ако впрегнете в работата си и малко въображение, което да разшири
хоризонтите ви. Да хабите енергия, за да организирате демонстрации, които
са обидни или ще подразнят И-шефа ви, е непродуктивно. Цялата идея на
великото предрешаване е да устроите нещата така, че да постигнете
спокойствие на работното място, дори посоката да не е тази, която
инстинктите ви ви карат да следвате. Ако предпочитате да не се борите и не
намирате достойнство в борбата, опитайте с малко побратимяване. Може да
проработи за вас. Както обичат да казват момчетата от Лотарията на Ню
Йорк – никога не знаете какво може да се случи.
Освободете се. Забравете задръжките си. Бъдете малко луди. Предрешете
се и направете работното си място по-приятно. Какво имате да губите, освен
дългите, безсънни нощи и скърцането със зъби, докато вашият И-шеф спи
като агънце? Винаги може да се върнете обратно, ако това да сте щастлив и
изпълнен с по-малко омраза не е по ваш вкус. С какво в крайна сметка
214
смятате да запълните празнината, останала след освобождаването от
глупостта си?

Упражнение към стъпка седем: „моля те, моля те, господи,

освободи ме от глупостта ми.“
Представете си, че глупостта не съществува вече. Вместо да съставяте
поредния списък, генерирайте идеи. Подгответе си гореща вана, идете до спа
центъра или просто се усамотете на тихо място за час-два без да ви разсейват
странични неща. Ако сте родител и децата ви са край вас, може изцяло да
пропуснете упражнението в тази глава и да продължите напред. За тези от
вас, които все още се придържат към програмата, изпълните тишината с
мисли за това какво ви предстои на следващия ден, може би още от сутринта.
Помислете си има ли по-интелигентен и ефективен начин да организирате
деня си в сравнение с обичайния си ритъм, дори да е само през утринта.
После действайте наужким. Трудно е да си представите как бихте действали,
ако сте по-умни, не защото не можете да сте по-умни, а защото сте потънали
в своите обичайни практики и навици. Мисля, че мога да създам по-добри
условия на работното си място, ако пристигна в офиса в приповдигнато
настроение и покажа отзивчиво отношение. Мисля, че ще взимам по-
правилни решения, ако приоритизирах по-добре задачите си. Винаги
отговарям веднага на задачите, които ми поставя изпълнителният директор,
но не правя нужното да разпределя останалата си работа спрямо нуждите на
хранителната верига на организацията. Да обърна внимание на това кой има
неофициално влияние – неформалните лидери – няма да ми навреди, дори
може да ми бъде от полза следващия път, когато изготвям списъка си със
задачи.
Мисля, че ще мога да отметна поне две средносложни, но досадни задачи
преди обяд. Вместо да се ровя отчаяно в служебната си поща, по-добре е
първо да приключа със зададената ми работа. Както Дани Кокс („Лидерство
в напечена ситуация“ и „Уловете мига”) казва „Ако трябва да глътнете
жаба, не я гледайте твърде дълго. Ако трябва да глътнете повече от една
жаба, глътнете първо най-голямата.“
Хммм... Вече се чувствам по-умен.

215
 8. Стратегическо партньорство

Важно е да вникнете в игрите на големите кахуни във вашата организация,

защото те налагат и контролират средата, в която работите. Лудориите,
които се случват в апартамента на последния етаж, изтичат надолу по
етажите на организацията понякога като бавен поток, друг път като цунами.
Това, доколко добре ще затегнете кранчето на властта на вашия И-шеф,
зависи изцяло от възможностите ви да схванете и следвате ненаписаните,
негласни и привидно несъществуващи вътрешни правила, които в
действителност ръководят живота във вашата организация.

Как да обуздаете властта на идиота

Да започнем с проблемите от най-високо ниво и после да се спуснем

надолу. Висши мениджъри Не-Идиоти, които често са заобиколени от
Идиоти на важни позиции под тях в хранителната верига на организацията,
са изправени пред сложен проблем: Как да функционира компанията
въпреки клоуните, които работят за нея? Това не е ли сходно с въпросите,
които си задавате самите вие, когато гледате нагоре: Как да успея въпреки
тези хора? Този въпрос не е бил така важен в началото, когато всички са се
познавали. Ако живеехте по времето на баща ми, вие бихте встъпили на
работа в дадена компания веднага след като завършите колеж и бихте
останали там чак до пенсионирането си. Освен всичко друго, това означава,
че щяхте да познавате много от хората, работещи там. През времето вие сте
се издигали заедно през различни позиции. Ако някои от тях са били Идиоти,
то вие щяхте да имате 40 години на разположение да разберете как да се
справите с тях или 15 години, ако те са били новоназначени.
В днешно време все по-малко изпълнителни директори са пробили пътя си
нагоре, преминавайки през ранговете на една и съща организация. Много от
днешните организации, дори тези, които работят с идеална цел, привличат
висшия си мениджмънт от външни структури. Кариерата в рамките на една
единствена организация вече е част от далечното минало на нашите
родители. В днешния динамичен и несигурен корпоративен пейзаж висшите
началници трябва да се справят с организацията, мотивацията и лидерството
на Идиотите в тяхната работна среда, по такъв начин, че да успеят да успеят
216
да изградят и поддържат продуктивно работно място за Не-Идиотите.
Динамичната същност на лидерството по върховете създава серия от нови
проблеми, не малка част предизвикани от факта, че много от
новоназначените висши мениджъри се оказват Идиоти. Голяма изненада!
Привличането и наемането на висш управленски състав е рискована работа.
Я се замислете за това, какво би накарало един мениджър, ако той е успял на
сегашната си позиция, да свие байрака си и да премести палатката си в друга
организация? Защо ефективните лидери, които са изчистили авгиевите
обори, превърнали са загубите в печалби, рафинирали са сегашната си
организация до съвършенство, изградили са морал и увереност на най-
високо ниво, ще искат да напуснат тази Нирвана и да се преселят в друга
организация? Всички сме чували митовете за преуспели основатели на
империи, които са постигнали всичко, изкачили са най-високите върхове и
сега искат отново да запретнат ръкави за работа, да намерят суров материал
и да опростят от него още една империя, тухла по тухла. Това се случва по-
често в киното, отколкото в действителността. По-вероятно е да става дума
за изпълнителни директори, които не са успели да постигнат много, въпреки
високата си заплата, бонуси и специален социален пакет. Защо са толкова
нетърпеливи да напуснат? Защо бордовете на корпорациите не искат да ги
задържат?
Ако изпълнителните мениджъри постигаха това за компаниите си, което
постигна Джак Уелч за „Дженеръл Електрик“, те ще се пенсионират, като се
пенсионира и Джак Уелч. Ако обаче постигнат това, което постигна Майкъл
Айснър за „Дисни“, едва ли ще могат да си намерят работа в друга голяма
фирма – освен ако на вътрешните хора не им е писнало от него или на него
не му е писнало от тях, което издава теорията ми, изложена по-долу, че
„щастливите изпълнителни директори не напускат“. Ако са попаднали във
вертикална блокада, много често висшите мениджъри прескачат от една
фирма в друга и всеки скок им отваря възможности по-нагоре. А какво да
кажем за онези мениджъри, които се придвижват по стълбицата в друга
фирма, която може да им предложи по-добро финансово възнаграждение от
досегашния им работодател? Аз мисля, че хората, които държат куфарите си
стегнати са или нещастни на сегашното си работно място или са подтиквани
от семейни и финансови причини, или от желанието си за смяна на
жизнените условия, или просто не се справят на нужното ниво и са
217
достатъчно умни, за да напуснат кораба, преди той да е потънал. Познавам
хора от всички видове. Най-вероятно и вие.
В последния от примерите ми е ясно защо работодателят не иска да
задържи своя мениджър. В този случай какво получава новият работодател?
Със сигурност някой, който има идеално резюме. Определено човек, който
изглежда и говори подходящо за ролята, за която ще бъде нает. Но какво
друго? Възможно ли е новата фирма да наема на работа проблемите на
старата? Възможно ли е нищо неподозираната компания току-що да се е
доверила на Идиот? В ролята си на изпълнителен директор аз съм се
освобождавал от Идиоти за сметка на нищо неподозирани работодатели и
ми се е случвало сам да наемам Идиоти. Ако бъда честен, всички ние можем
да спестим пари (и клатушкане на адреналиновото влакче на високите
очаквания/великите разочарования), ако тези компании обучат хамали и
превозвачи, които да местят Идиотите от една офис сграда в друга.

Щастливи ли са прескачащите от работа на работа

Щастливи ли са високомобилните висши мениджъри на сегашните си

позиции? Очевидно не. Дали те са лоялни по природа хора, които създават
здравословни, дълготрайни взаимоотношения със своите колеги?
Определено не. В състояние ли са да помахат за сбогом на колегите си и да
кажат „На добър час! Току-що ми предложиха по-добро заплащане.“?
Очевидно да.
В много от случаите новият висш мениджър е бил свободен и нетърпелив
да направи своята маневра, защото А) не е успял по план да придвижи
предишната си организация напред, Б) започнал е да се притеснява кога ще
лъснат опитите му да излъже счетоводните книги и В) е знаел, че е само
въпрос на време, преди някой да се провикне, че царят е гол. Познавах човек,
който заемаше петата или шестата си ръководна позиция; всяка от
предишните му позиции беше с продължителност около две години, преди
да получи ритника. Той биваше освобождаван от всяка ръководна позиция,
след като се докажеше неговата некомпетентност. И въпреки това постоянно
се намираше някоя компания, склонна да му връчи ключа от директорския
кабинет.

218
 Още при първия му провал фирмата го погваше и неговите доводи вече не
бяха от значение, той се връщаше към своя кариерен агент, разгласяваше, че
отново е на пазара и преминаваше от един директорски офис в друг без дори
да докосне твърда земя междувременно. Съмнявам се, че агентът му се е
запитал защо клиентът отново е свободен. Не знам, не чух, не видях. Взех
комисионната.

Власт

Много компании изготвят вдъхновяващи изявления за мисията си,

манифести и мантри. Ще се учудите ли, ако ви кажа обаче, че повечето от
тях действат, без да ги спазват? В основата на много малко организации е
залегнало веруюто да са в услуга на клиента, общността или корпоративните
служители, освен разбира се, ако от услугата към клиенти, общество и
служители не могат да се изкарат пари. Тогава и само тогава мисията ще
бъде от значение за обитателите от апартамента на последния етаж. Но не се
учудвайте, ако дори и изгодните дейности в услуга на клиента, обществото
и служителите, не получат очакваната подкрепа от големите кахуни, въпреки
циничността на чистата печалба, която винаги засенчва алтруистичните
мотиви. В крайна сметка, не всичко се свежда до пари, властта също е много
важна. Обитателите на горния етаж са заети с мисли за власт, властта е по-
ценна от обикновените пари: тя дава възможност да се взимат или да се влияе
на важни решения, които градят или съсипват кариери, трупат или пилеят
капитали, внедряват или свалят от власт правителства. В Лас Вегас
апартаментът ще се нарича стаята на високите облози и първа точка в
дневния ред ще е, че домакинът винаги печели.
Има няколко причини, поради които търговците на властта са станали
търговци на властта. Като казвам „търговците на властта“, имам предвид
членовете на борда или всеки, който е в състояние да преговаря за високи
позиции и да разполага със значителна част от ресурсите на организацията.
В човешката природа е да искаме някой друг да оправи нещата. Богатите
южняци са казали: „Ако не искаш да се занимаваш сам, наеми някой, който
да го свърши.“ Членовете на борда правят именно това, когато става въпрос
за лидерството на организацията, която управляват. Те наемат някой да го
свърши. И в това няма нищо лошо до момента, в който те абдикират от

219
отговорността си да са лидери на лидера на организацията. Но и това е част
от човешката природа.
Когато бяхме деца и се ударехме, искахме мама да ни цунка и всичко да се
оправи. Сега, когато сме възрастни и нещо ни заболи, искаме докторът да ни
предпише лекарство и всичко да се оправи. Когато автомобилът ни се
повреди, искаме от механика ни да го направи като нов. В детските си години
не сме плащали на мама за нейната любяща грижа. Достатъчно е било да се
разплачем. Ако се разплачем сега когато сме възрастни, това няма да ни
донесе нищо. Затова трябва да платим на правилните хора, за да ни
освободят от проблемите ни.

Други фактори

Членовете на борда са дори нетърпеливи. Те се интересуват от

краткосрочното финансово представяне, за да оправдаят своите действия. Да
следват дългосрочните интереси на служителите в своята организация е от
последните неща в списъка на приоритетите им. Те обикновено твърдят, че
външните акционери искат да видят финансово представяне. Всъщност,
повечето външни акционери, както и служителите с дял във фирмата, се
интересуват от дългосрочните прогнози. Това означава, че хората, които
членовете на борда твърдят, че обслужват, искат да видят дългосрочни
решения, а не внезапни, скъпи и временни поправки. Глобално погледнато,
организации, които инвестират първо и предимно в израстването и
развитието на собствените си служители показват по-добри базисни
параметри от тези, които не го правят.

На меко и топло между чука и наковалнята

Ако се вгледате в цялата тази нетърпеливост, отрицание, отбягване на

проблемите и открити лъжи, които се случват по най-високите места на
корпоративна Америка, лесно можете да се превърнете в мразещ всичко
циник. Или може да се присъедините към клуба на Леля Елър и да кажете
„Добре тогава,“ на всичко, което ви заобикаля. Независимо дали разбирате
това или не, нещата са такива, каквито са. В мазето на църквата всяка сряда
ние говорим за омразата като за отровно питие, което да изпиете, след което
да седнете и да чакате друг да умре. Същото като да си хвърлите телефона в
220
тоалетната, за да накажете онзи, с когото спорите. Вашето
предизвикателство е да се справите въпреки нетърпението, отрицанието,
отбягването на проблеми и лъжите, с които ви заливат във вашата
организация. О, всичко това наистина се случва – може би в едни компании
повече, отколкото в други, но определено се случва. И сценариите, които се
разиграват в апартамента на последния етаж, се повтарят в офисите на
мениджърите от цял свят. „Присъединете се към тях.“ не означава
споделяйте ценностите им; означава – научете се как да действате ефикасно
в доминираната от тях среда. Докато плувате в един и същи аквариум, няма
как да избегнете водата.

Направете вашия ход – позитивно

Вманиачаването в справедливостта е нещо, свързано със самите вас и

собствените ви неразрешени проблеми от детството относно това какво е
честно и какво – не. Правдата е страхотно нещо, справедливостта е чудесна,
а да сте прави винаги е заплаха за другите. Сложете първо собствената си
кислородна маска, преди да се втурнете да помагате на хората около вас.
Няма да сте от полза на никого, ако припаднете. От първостепенно значение
да си извоювате позиция на максимална ефективност в организацията, за
която работите.
Да предположим, че заинтересован за благото на служителите си мениджър
се е издигнал до върховете на компанията или пък бордът е успял да вземе
правилното решение въпреки природата си. Възможно е да се случи. Какво
би правил новият изпълнителен директор с Идиотите, поверени на неговите
грижи. Това е истински проблем. И-шефовете рядко биха направили правили
нещо, което да ги злепостави пред Човешки ресурси. Нито пък постигат
нещо, което да е от полза за организацията. Но да не се прави нищо добро
или лошо не е достатъчно основание само по себе си, за да прекратят
договора ви в днешния, обвързан с множество съдебни дела, работен пазар.
Ентропията и инерцията не са причини за уволнение в днешно време.
Ако сте използвали техниките, които описах досега в книгата си, за да се
внедрите във властната клетка на вашия И-шеф, в една организация,
ръководена от заинтересован от служителите си изпълнителен директор,
човекът на върха може би ще ви е искрено благодарен. И-началникът,
221
подчинен на ефективен управител, е потенциално позитивна сила, защото
последният ще иска да увеличи продуктивността чрез окуражаване. Ако вие
му помагате да постигне целите си, най-вероятно усилията ви ще бъдат
забелязани и оценени. Може да станете част от решението, което големият
шеф иска да наложи и да си спечелите няколко политически услуги в
процеса.
Това може да се случи по няколко начина. Амбициозният човек би се учил
от това, което правят успелите и би опитал да постигне сходни резултати с
подобни усилия. Умният човек изучава това, което правят успелите и се
опитва да получи същите резултати чрез усилията на някой друг. Вашата
работа е да накарате И-шефа ви да изглежда умен. Примирете се с факта, че
добрата работа, която вие ще свършите, в крайна сметка ще бъде подписана
от вашия И-началник. Техниката, с която ще поднесете постиженията си на
вашия Макиавели шеф, е сходна с тази, чрез която подавате чинията с пуйка
на съседа ви на семейната трапеза за Деня на благодарността. Ако имате
интелигентен, ориентиран към своите служители изпълнителен директор,
той веднага ще се досети, че добрата работа, свършена в отдела на Идиота,
най-вероятно е плод на таланта и усилията на членовете на неговия екип.
Ако пък големият шеф не се досети сам за това, хвърлете му няколко
подсказки. Кажете му „Оценявам начина, по който моят пряк ръководител
ме насърчава и подкрепя в навременното завършване на проектите в
определения за тях бюджет.“ Ако директорът е умен, ще разбере, че вашият
И-началник не е имал какъвто и да било принос към успешните ви усилия и
по-скоро е бил като воденичен камък на гушата ви, докато сте се опитвали
да преплувате канала.
Големият шеф иска работата в отдела да върви гладко, така че той ще оцени
усилията ви в тази посока. Ако не забележи тази деликатна промяна,
продължавайте работата с постоянство. Ако той все още не може да усети
свежия бриз, може би не сте попаднали на толкова добронамерен сътрудник,
колкото сте очаквали. Ако не ви забелязват, независимо от най-добри те ви
усилия, може би е добре да смените полето си на изява. Междувременно, тъй
като сте преобличали коментарите си като комплименти към И-шефа си, не
сте си навредили с нищо и не сте оставили лош вкус в устата на никого.
Рамкирайки пропагандата си в позитивен контекст, вие отваряте врата, през
която само един истински интелигентен шеф би прекрачил, за да се
222
наслаждава на компанията ви. Дори някой по-малко умен би харесал вашето
присъствие, дори да не осъзнае защо. Това може би означава евентуално
повишение. Позитивните хора обичат да са в компанията на други позитивни
хора. В един идеален свят вашият голям шеф би разбрал, че вие сте
стратегически благонадежден и заслужавате доверие. Виждайки у вас
напреднала политическа мисъл, той може би ще си помисли „Хмм, именно
такъв човек ми трябва за моя елитен екип.“
Да сте позитивен никога няма да ви навреди, освен ако шефът ви не е тип
Божество, Мазохист, Садист или Макиавели. В такъв случай е най-добре да
изчезнете, в буквален и преносен смисъл. В работата с този тип шефове няма
да ви помогне и да бъдете негативни, освен ако не нападате добрите хора.
Превръщането в постоянен дразнител обаче няма да ви направи част от
ничий елитен екип. Но, както сте научили досега, различните типове шефове
имат различна формулировка какво е „дразнител“, така че изградете
стратегията си според ситуацията.

360-градусово ослушване

Обръщайте внимание на шефовете на вашия И-шеф и внимателно

наблюдавайте как те: (А) го обиждат в негово отсъствие и (Б) му се
подиграват, когато присъства. По този начин ще разберете колко ценен
е той за тях. Ако те го обиждат независимо дали е сред тях или отсъства,
не си губете времето да го спасявате. Ако обаче към вашия И-шеф се
отнасят с уважение, независимо дали присъства или не, може да бъдете
сигурни, че началниците му са свестни хора и най-вероятно ще стиснат
също и вашата ръка. Най-неподходящата ситуация да критикувате
вашия И-шеф е тази, в която присъстват хора, които могат да го
критикуват, но избират да не го правят.
След това обърнете внимание на това как вашите колеги (А) обиждат
вашия И-шеф, когато той не е наблизо и (Б) как обиждат вашия И-шеф,
когато той е там. Така ще разберете колко голямо е разминаването му с
действителността. Голяма част от И-началниците не могат да разберат,
223
когато са вдъхновение за нечия шега. В такива моменти колегите
Садисти из офиса си спретват пиршество с нищо неподозиращия И-шеф.
Винаги е добре да избягвате циничното обругаване, независимо колко
се изкушавате да се включите. Не се знае, някога вашия И-шеф може да
ви бъде от помощ, затова е добре да не се притеснявате да го гледате в
очите. Още по-малко искате шефовете на вашия И-шеф да ви чуят как
го обсъждате. Това само ще помрачи евентуалните им намерения да ви
повишат.

Когато големият шеф не е приятелски настроен

В началото мислех, че всичко ще се развие като по конец, защото моят шеф

ще бъде интелигентен, приятелски настроен, подкрепящ онези, които са
отдадени и задълбочени в работата си. Може би се досещате от сивата
картина на назначенията в много организации, която вече ви описах, че е по-
вероятно да срещнете изпълнителен директор, който едва ли ви вижда като
нещо повече от гайка в механизма на фирмата, ако изобщо ви вижда. В такъв
случай вашият И-шеф едва ли ще получи кой знае какви напътствия и
подкрепа в работата си.
Свободни сте да се давите или да изплувате в зависимост от възможностите
ви. Тъй като да се уволняват служители е деликатна работа, много от хората
на висши мениджърски позиции, предпочитат да запълнят дъното на басейна
с телата на удавилите се служители и да наемат нови хора, които да плуват
на тяхно място във все по-плитки води. Може би сте в правото си да
покажете отвращението си от това, да се ядосате, да се почувствате лишени
от права и да мразите и в червата си новото управление. Или можете да
използвате вече придобитите умения и да обърнете ситуацията във ваша
полза.
Както споменах вече, всеки има цели, които иска да реализира, дори
новоназначените директори – или по-скоро, именно директорите – в чиито
вени има лед. Сложете си шпионските очила за далечно виждане и
наблюдавайте какво иска най-много изпълнителният директор; след това
помислете дали вашият И-шеф може да се впише в неговата концепция. За
вас не е добре да действате през главата на прекия си началник. Той може и
да не се разстрои, но тези над вас ще ви възприемат като служител, превишил
224
правата си, и това ще накара големите кахуни да се почувстват неудобно.
Пазителите на йерархичната система обичат всички да си стоят по местата,
в подчинение на своите шефове и в прави редици. Да ви хванат извън вашето
ниво, без да ви е издаден пропуск, най-вероятно ще донесе неприятности
както за вас, така и за вашия И-шеф.
Може да споменете нещо в движение на секретаря на вашия голям шеф:
„Откакто дойде вашият началник, моят се държи като съвсем различен
човек. Дори е разработил три плана за съкращаване на разходите и
увеличаване на производството, вдъхновен от думите на вашия шеф пред
акционерите“, или нещо подобно. Не забравяйте да включите и нещо като
„Сигурно това е вълнуващ момент за хората по върховете.“ Секретарят ще
се почувства важен и може би вече сте успели да задвижите колелата на
поканата към вашия шеф да се присъедини към високите етажи на
организацията.
А той няма да се изкачи дотам сам, защото знае, че сам няма да може да
обясни плановете ви за подобрение. Това е идеална възможност да го
уверите в собствените му възможности, да напомпате егото му и да му
предложите услугите си като резервен вариант. Утеха, подкрепа и
окуражение – те ще ви помогнат да станете довереник на вашия И-шеф, за
разлика от презрението и цинизма. Да изградите партньорство с вашия шеф
означава вие да поемете инициативата и да свършите цялата работа.
Проучванията, стратегиите, планирането и търпеливото осъществяване на
всяка от стъпките на плана ще паднат върху вашите рамене. Но така само се
приближавате до истинския контрол. Ако сте достатъчно заинтересовани да
инвестирате в кариерата си, независимо от Идиотите по пътя ви, трябва да
предприемете този подход.

Да посрещнете критиката

Циниците и негативно настроените около вас ще ви намразят, защото вече

няма да се присъединявате към тях и да обиждате И-шефа. Може би ще
загубят доверие у вас, когато видят, че се опитвате да поддържате контакт с
него. Това е нормално. Но е и вашата възможност да изтъкнете факта, че
работата, която вършите, движи организацията, или поне малка част от нея,
в правилната посока. Другата ви алтернатива е да продължите да се движите

225
в кръг, което е характерно за отдел, ръководен от И-шеф, или още по-лошо
– да пренаписвате отново средносрочните планове.
Ако постъпвате стратегически, може дори да се превърнете във фаворит на
вашите колеги. Освен ако не живеят в ужасна заблуда, което не е изключено,
те сигурно ще искат да реализират своите кариерни цели, вместо да махат с
опашка и да гонят пръчката, хвърлена им от И-шефа. Ако успеете да
постигнете стратегическо партньорство с вашия И-началник, то ще ви даде
реална възможност да влияете върху приоритетите на отдела, ще станете и
най-добрия приятел на колегите си.

Кой сте вие, наистина?

Къде и кога сте се изправяли на кръстопът в живота си и сте съставили своя

светоглед? Кога сте взели първите си решения, които сега определят
нагласата ви спрямо справедливостта и смисъла на вашата работа? Повечето
хора никога не се връщат назад в носталгичните дни, когато са поставяли
рамката на собствените си реакции и са полагали основите на
професионалния си живот. Да, тогава са били формирани сегашните ви
представи за работата и играта, отговорността и предопределението,
семейството и кариерата. Забавеното развитие означава недовършена
работа. Ако не завършите успешно вашите фази на развитие, няма да
постигнете пълна зрялост. По-важното в случая е, че хората, които не пълнят
догоре първата си чаша, преди да минат към втората, развиват лоши навици,
които се коренят в наполовина празните им чаши. Тези лоши навици често
подлудяват околните.
Никога не е твърде късно да свършите недовършената работа, и светът ще
ви е вечно благодарен. Затова е добра идея да се замислите над това, какво
ви кара да реагирате по определен начин. Ако откриете това, ще разберете и
как да се превърнете в богатство, вместо в товар, в приятел, вместо във враг
и истински стратегически партньор на вашия И-шеф, вместо още една спица
в колелото на фирмата. Вече трябва да сте се примирили с факта, че вие
трябва да извършите това упражнение, защото вашият И-шеф няма да го
направи.

В плен на юношеското неподчинение

226
 Отрицанието и избягването на съществуващите проблеми, които са често
срещано поведение в работна среда, ще доведе до формирате общество,
живеещо в състояние на необразована дисфункция. Не разполагайки с
познание или умения да направим по-добър план, много от нас се
противопоставят на идеята да заменят отрицанието и отбягването с по-
здравословни модели на мислене и поведение. Повечето от Идиотите на
средна възраст, които започват своето възстановяване, осъзнават, че са в
плен на юношеското неподчинение. За да са освободим от него, първо трябва
да осъзнаем и приемем факта, че ние сме със забавено развитие, заседнали
във фаза подобна на юношеската (детски ум, затворен в тялото на възрастен
човек). Независимо каква е възрастта ни, е инфантилно да се вярва, че
отговорността за всеки проблем или неудобство пада върху авторитетите в
живота ни. В юношеството ни ние сме винили родителите си, учителите,
полицията и президента. Днес или сме простили на родителите си, или сме
спрели да говорим с тях, все още обвиняваме Джордж У. Буш за състоянието
на икономиката и приписваме отговорността за останалите ни разочарования
на нашите началници.
Лошите новини са: вашият И-шеф няма да се нагърби с отговорността да
оправи живота ви. Не защото има истинско уважение към кода на работните
взаимоотношения (все пак той си е Идиот), просто няма да разбере за какво
говорите, ако се опитате да повдигнете темата. Както и да е. Не бива да
търсите подходящ стопанин за паразитното ви чувство на отговорност,
независимо колко примамлив и подходящ за тази цел изглежда вашият И-
мениджър.
Влизаме в юношеството с очакванията си, че другите са отговорни да
осигурят исканото от нас удоволствие и изобилие (разбирайте: живеейки на
гърба на мама и тате). След това, без никаква логическа обосновка, ние се
противопоставяме на авторитетните фигури, които са дали труда си и са
правили жертви, за да се намираме там, където сме днес. Все още в примката
на юношеското неподчинение, ние не сме се отказали от идеята, че някой
друг е отговорен за нашето щастие и добър живот. Следователно, по
логиката на юношеството, друг е виновен, ако ние не се чувстваме щастливи
и обгрижени, както ни се иска. Прилича ли ви на вашето работно място?
Опитът, който сте придобили в работата си с Идиот, сигурно ви е вдъхновил
да купите тази книга. Надявам се, обаче, че когато приключите с четенето й,
227
ще сте разбрали, че работите за себе си и това доколко сте доволни зависи
изцяло от вас.

Пазете се от партньорите си

Не е задължително да сте активни привърженици на юношеското

неподчинение, за да паднете в капана му. Случвало ли ви се е да попадате на
среща за оплакване в офиса, да сте се чудили как сте попаднали там и да ви
се иска да сте някъде другаде? Винаги ме е учудвало колко много
бунтовници без кауза или здрав разум все още се срещат във всяка една
организация по света. Има ги на всякакви нива в йерархията. Понякога са
лидери на синдикатите; понякога са вицепрезиденти. Както винаги, с
колкото повече власт разполагат, толкова повече поражения могат да
сътворят. Тези хора са навсякъде – същите, които не се сработват със
системата, но смятат, че имат право да се оплакват от нея и да й поставят
условия.
Ако мразех всеки, който не е, че е заслужил да работи на настоящата си
позиция, да казва това, което казва, или да получава това, което получава,
щях да съм скован от собствения си гняв и усещане за несправедливост. Кой
страда тогава? Телефонът ми бавно потъва в тоалетната. Ако сте заслужили
правата си чрез огромния принос към компанията, аз искрено ви аплодирам.
Но знаете ли какво? Други, които не са постигнали нищо, също ще успеят да
накарат хората да ги чуят и признаят. Свиквайте с това. А в името на вашия
здрав ум, най-добре да го преодолеете. Изместете фокуса си върху неща,
които ще ви накарат да извършите дори по-големи постижения. Така ще
бъдете в едно с естествената си природа. Ако вините И-шефа си, това няма
как да се случи. Въпреки, че повечето хора обикновено полагат малко
усилия, за да спечелят уважението на другите, никой не заслужава да се
отнасят към него с неуважение. Нужно е от време на време да ни се напомня,
че допринасяме за корпоративната кауза, защото да вършим нашата малка
част от работата е елемент от голямата схема; схема, която облагодетелства
много хора. Да се справяте с вашия И-началник може би означава да
прехапете езика си, да поемете дълбоко дъх, да броите до 10 и да издишате
бавно. Но да надмогнете това не означава да се откажете. Няма никакъв

228
смисъл от това да приемате безпрекословно тежката си участ, без да се
опитате да направите нещо по въпроса.
Ако решите да останете пасивни, приемате на сляпо всичко, което вашият
И-шеф ви възложи, и после мърморите, мога само да предполагам, че
мърморенето ви успокоява някак. Междувременно, не помагате нито на себе
си, нито на околните. Прочели сте достатъчно страници досега и разполагате
с твърде много информация, за да оставите връзката с вашия И-шеф да е
подчинена изцяло на неговите правила. Вие едва ли действате и се борите в
името на неговото благо, освен ако сами не изберете това. Правите го за
самите себе си и за онези около вас, които са склонни да споделят
отношението ви.

Осма стъпка: „да съставя списък с всички хора, които може да съм
наранил с глупостта си и да им се реванширам.“

Някой да има указател на Западното полукълбо? На пръв поглед може да

изглежда, че тези стъпки ви отдалечават от зараждащото се разбирателство
с И-шефа. Но разширявайки хоризонта на вашето разбиране, всичко ще си
дойде на мястото подобно на космически гоблен. Глупостта, която описвах
досега, не просто ме нарани; тя направи труден живота и на другите около
мен. Не ви ли се иска вашият И-началник да получи такова прозрение? Дали
ще изберете „аз, заради самия мен“ или „първо аз, после който иска“?
Стъпките ми помогнаха да разбера разликата.
В миналото често се фокусирах върху несправедливостите на офис
политиката. Нещата, които смятах за особено нечестни, ме държаха буден
по няколко нощи поред. В много моменти съм мислил, че е мое морално
задължение да изоблича И-мениджъра си като идиот. Но никое мое
притеснение и оплакване не успя да нарани И-шефа ми. И нищо от това не
ми помагаше. Ако трябва да повторя, аз бях този, който беше изпил отровата,
не той. И макар да ми се искаше да изоблича истинската природа на нещата
и да вдигна ръката на правосъдието, научих, че е по-важно да запазвам
самообладание на духа. Дискретността е по-добрата страна на доблестта. Да
се позиционираме така, че да сме в постоянна близост до И-шефа си изисква
да включим позиционния радар. Ако се движим според навигационните

229
маяци, не само ще оцелеем в живота с нашия И-шеф, но и ще стигнем и до
желаната дестинация като победители.
Тъй като не можем директно да повлияем на нашите И-началници, да се
вгледаме в това дали и как може да сме причинили на другите обиди и
неудобства с поведени, подобно на това на И-шефа. Това ще ни помогне да
изградим своята стратегия за оцеляване и просперитет независимо от
положението, в което се намираме. Изготвяйки списък с хората, на които
трябва да се реваншираме – дори и да не го направим на практика – може да
се окаже особено отрезвяващо преживяване. Ако наистина искате да
промените отношението си към вашия И-шеф и да изградите стратегическо
(макар неизказано) партньорство с него, започнете като се превърнете в
партньор какъвто самия вие искате да имате.

Упражнение към стъпка осем: „да съставя списък с всички хора,

които може да съм наранил с глупостта си и да им се реванширам “

Тази стъпка изисква изготвянето на списък. Напишете имената на хората,

които сте наранили по някакъв начин – от това да сте се усъмнили в уменията
им, в техния характер или компетентността им в офиса, до тези, които са
били уволнени с ваша помощ. „Още един глупав списък“ – може би си
мислите вие. Може би е така, но ако все още си мислите, че всичко, което се
е объркало във вашата кариера е по вина на някой друг, а всичко, което сте
направили вие е имало само положителен ефект – помислете пак. Ако сте от
този тип хора, за вас е наложително да съставите такъв списък. Започнете с
имената на 12 човека, към които имате директен повод за извинение, защото
нарочно или по случайност сте им причинили проблеми. Аз например,
пасивно-агресивно се противопоставях на различни идеи, които шефовете ми
искаха да прокарат през годините. Това ги беше наранило, но беше наранило
мен още повече, независимо колко доволен и прав си мислих, че съм (все пак
бях най-умният човек на Земята).
Трудно ще е да напишете първото име, може би и нараняването, което сте
предизвикали няма да е особено голямо, но все пак е някакво начало.
Имената ще почнат да ви хрумват все по-бързо и степента, с която сте
наранявали другите, ще се увеличава с нарастването на броя на имена в
списъка ви. Като да копаете дупка е: колкото по-дълбоко ровите, толкова по-
230
неприятни неща излизат. Не губете време да спорите с мен или с Вътрешния
ви идиот, дали наистина ще намерите подходящ начин да се извините на тези
хора. Повярвайте, можете.
Следва чудото – и наистина имам предвид Чудото. Отбележете на кои хора
може да се реванширате, без допълнително да ги обидите или нараните.
Обмислете го. Рефлектирайте. Молете се за това. След това изберете едно от
тези имена, може би най-безопасното, и подгответе кратко, но ясно
извинение. След това изчакайте удобния момент, помолете въпросния човек
да поговорите настрана и му кажете, че им дължите извинение, което е част
от следващата стъпка. Без да се усетите, сами ще намерите мотивация да
откриете още хора, на които трябва да се реванширате и още по-важното е,
че ще научите как да потискате Вътрешния си идиот преди да сте направили
нещо, за което после трябва да се извинявате. Ето така функционира
възстановяването. Така се изграждат стратегическите партньорства. Всичко
се основава върху доверие.

231
 9. Реч на Идиота: Как да говорите с вашия шеф Идиот
Девета Стъпка възстановяващи се идиоти: „да се реванширам на
всички, които може би съм наранил с глупостта си, освен ако да се
свържа с тях, означава да изложа на риск живота си.“

Надявам се не сте изгубили време да спорите с мен или с Вътрешния си

идиот относно нуждата да се извините на всички, за която говорих в
предишната глава. Когато стигнете до упражненията към Глава 9, в края на
настоящата глава, и ги изпълните, ще отключите серия от позитивни
събития, които ще запълнят празнината във вселената, доскоро заемана от
Вътрешният ви идиот, чиято единствена цел е била да ви излага и унижава.
Реванширайки се, ще видите нещата в перспектива. Ще откриете сетивата си
за нуждите на другите и техните гледни точки. Ще създадете една изцяло
нова база, която ще стане основа на новите ви позитивни взаимоотношения
с хората, които преди сте смятали за невъзможни. Скоро ще взривите и мита,
че може да напреднете в кариерата си чрез обиди към шефа.
Ако сега ви обучавах, щях деликатно да ви представя концепцията на
смирението. Гордостта е толкова разрушителна сила, че няма как да не
причини падението ви. Не сочете Стив Джобс казвайки, че неговата гордост
никога не го е подвела. Може и така да е. Постиженията на Джобс са
значителни и определено са повод за гордост. Може би това, което е
постигнал, е вдигнало тавана над главата му, за да се позволи на гордостта
му да стои в една и съща стая с него. Може би с толкова много поводи за
гордост, тя никога не е достигнала своята критична маса и не е станала
деструктивна. За нас останалите обаче, мисля, че най-добрият вариант е да
сме скромни и да помагаме. Не говоря за фалшивата скромност. Ако се
вгледате в чувствата на другите и тяхната гледна точка, скромността може
да бъде истинска и да ви освободи. Гордостта е тежък товар, особено ако
решите да добавяте към него още и още. Скромни, помагащи и щастливи.
Това е вашият билет за успеха, според мен.
Да цитирате класическата кънтри песен „Вземете тази работа и си я
заврете...“ пред шеф Идиот, който може би няма да разбере какво имате
предвид, определено не е ход, който да ви придвижи напред в кариерата.

232
Това е поведение, ръководено от гордостта. Ако искате да се освободите от
товара, който представлява работата ви за И-шеф, ако искате да се
освободите от угнетяващата ненавист си към вашия И-шеф и искате да си
върнете енергията и ентусиазма, с които започнахте работа, имам една добра
и една лоша новина за вас. Добрата новина е, че може изцяло да преобразите
връзката си с вашия И-шеф. Лошата новина е, че трябва да направите някои
промени по отношение на него. Не се тревожете. Той няма да разбере какво
правите, освен ако сами не му кажете: „Извинете. Мислех, че сте Идиот.“
Ако приложите техниките и методите, които сте научили от тази книга, той
ще се почувства много по-добре както във вашата компания, а и по принцип.
Съответно, ще се държи много по-добре с вас веднъж щом приложите на
практика своята стратегия.
Процесът на компенсиране е особено свързан с думите. Ако думите, които
избираме на включим или изключим от разговора, говорят много за нас, за
нашите настроения и вярвания, то делата ни могат да изпълнят цели
библиотеки. Според изследване, проведено в Калифорнийския университет
от знаменития професор по психология Албърт Мерабиън, едва 7% от
съобщението може да бъде предадено чрез думите при комуникацията лице-
в-лице. Тонът на гласа предава 38% от съдържанието на посланието, а
изражението на лицето – 55%. Д-р Мерабиън е пропуснал да включи
жестовете или жестовете с ръце, които могат да се наблюдават в час пик по
магистралата, когато думите са напълно излишни, но посланието е напълно
ясно. Няма значение какво казваме, важно е как го казваме. Ако се мръщите,
докато казвате на вашия И-шеф, че смятате да изхвърлите компютъра му
през прозореца, той ще залегне под бюрото си. Ако кажете същите тези думи
с усмивка, той ще ви отвори прозореца.

Съдържание

Няма да успеете да се реванширате, ако не разбирате кои са основните

компоненти на комуникацията. Това, което казвате или не казвате и това,
което правите или не правите, говори за вас. Това се отнася и за вашия И-
шеф. Може да изградите връзка с него, която работи за вас или срещу вас, в
зависимост от това, което решите да включите в комуникацията си и

233
начинът, по който ще го предадете. За какво обича да говори той: работа или
хокей?
Ако обича да говори за хокей, само ще го ядосате, ако постоянно връщате
разговора към служебните проблеми. Може умело да се измъкнете от тази
ситуация като използвате хокейни метафори, за да опишете проблемите в
работата, които ви занимават. Казвайте неща като „да свалим ръкавиците“,
предавайте организационните задачи като „отбелязване на голове“, говорете
за проблемите като „на наказателната пейка“ и ковете корпоративната
история като „хеттрик“.
И аз не зная какво означават тези неща. Но ако моят И-шеф беше хокеен
фен, със сигурност щях да гугълна какво е „хеттрик“ и да държа списания за
хокей на бюрото си, щях да подпра щека на стената си и да използвам шайба
вместо преспапие, а скрийнсейвърът ми щеше да е снимка на Марио Лемю.
(Мъжете могат да имат на скрийнсейвър други мъже, само ако те са беззъби
атлети, които участват в силови спортове с пряк контакт.)
Уейн Грецки май беше казал „Не се пързалям до мястото, където е
шайбата, а отивам там, където се очаква да бъде.“, или нещо подобно.
Това е страхотна реплика, ако вашият И-шеф е хокеен фен. Ако обича
баскетбола, използвайте въображението си и перифразирайте, твърдейки че
това са думи на любимия му играч. Внимавайте само да не объркате
метафорите и вашето незнание да не лъсне, казвайки нещо подобно „Майкъл
Джордан е казал „Аз не стрелям към коша, аз стрелям към мястото, където
ще бъде коша.“ Потърсете онлайн хокейни цитати или каквато друга тема го
интересува и вижте как на монитора пред вас се изписват бъдещите ви
разговори с И-шефа.
Ако искате да спечелите сърцето и да влезете в мислите на хората от вашия
офис, особено вашия И-шеф, помогнете им да изживеят фантазиите си – до
разумна степен, разбира се. Какви са страничните дейности на вашия И-шеф
извън работа или в офиса? Не бих прекалил, организирайки нещо подобно
на „Научете прасето да пее“, но ще живеете много по-щастлив, здравословен
и продуктивен живот, ако развиете методи и техники, които да ви пренасят
в света на вашия И-шеф, когато е уместно, вместо да очаквате от него да се
пренесе във вашия свят. Ако ви е фрустрирал толкова много, че сте
престанали да обръщане внимание, най-вероятно и вие сте го фрустрирали
по същия начин. Може би сте изразходвали цялото си време и енергия в
234
безплодни опити да го накарате да действа и мисли както вие действате и
мислите. Това би изтощило всекиго.
Да се смирите може би е здравословно упражнение за вас. Да поставите
интересите на другите хора пред своите е най-добрият начин да ги уверите,
че не сте манипулативни. В един свят на постоянна себеактуализация и
търсене на вътрешното просветление, идеята за смирение може да не се
хареса на жизнения ви гуру, който ви насърчава да вземете своя дял от
благата. В ролята си на обучител на висшия мениджмънт, аз ви казвам –
издигнете се над нещата и проявявайте отдаденост в организацията си.
Бъдете истински екипен играч. Показвайте класа. Ще се чувствате много по-
добре по отношение на себе си и вашият И-шеф ще ви дразни много по-
малко, ако се издигнете на ново ниво. Времето, прекарано в тинята, потънали
в ненавист, всъщност е онова, което ви е карало да се чувствате зле.

Речта на идиота

Спомняте ли си метафоричните езици, които споменах в предишните

глави: Силата срещу Постижението срещу Посоката на връзките? Властта
срещу Видимото срещу Кинетичната рамка на референцията? Речта на
Идиот е като изучаването на чужд език. Берлиц сигурно тепърва ще
предложи компакт дискове и приложения за различни платформи, които да
ви помогнат да усвоите речта на Идиота, но съм сигурен, че подобен проект
вече се разработва. Не е трудно да усвоите речта на Идиот. Например, И-
шефовете обичат използват цитати от последните бизнес бестселъри „Ще
Превключим този отдел във форма. Не искам никакви Из вън стоящи, който
дават Четири-часови работни седмици, когато Нашият айсберг се топи.
Все още можем да превключим нашият отдел На пълна скорост и да
Доставим щастие. Ако това не свърши работа, ще трябва да Преработим
нашия път към рентабилността.“

Чрез комуникация към щастие

И-шефовете искрено искат да комуникират със своите служители, защото

това го кара да се чувстват сякаш са поканени на собствения си рожден ден
– освен на това, че ги кара да се чувстват властни и разбрани. За съжаление
от всички междуличностни умения, които му липсват, И-шефа изпитва най-
235
голямо затруднение да води ефективна комуникация. Тя изисква умовете да
участващите в нея да се срещнат на някакво ниво. Това поставя топката във
вашето поле, защото И-шефовете нямат никаква представа на какво ниво се
намирате вие. Да карате И-началника си да се чувства сякаш всеки ден е
неговия рожден ден, може да ви донесе големи дивиденти.
Интернет позволява на речта на Идиота да тече свободно. Слушайте
внимателно думите на вашия И-мениджър, за да разберете от коя книга
цитира. Потърсете ги по автор или заглавие, поръчайте си копие и го
оставете на видно място върху бюрото си. Или още по-добре, носете книгата
с вас – на срещи, в ресторанта, в тоалетната. Четете я и докато чакате вашия
И-шеф да направи своя удар на голф игрището. Често се позовавайте на тази
книга, използвайки заглавието й в изречение: „Това, което каза сутринта,
Милдред, ме накара да си помисля, че си в търсене на Цяло ново съзнание.“
Да чуе името си в едно и също изречение с автора, който идеализира, ще
накара вашия И-шеф да настръхне от удоволствие и вие ще получите своите
дивиденти „Мисля, че точно това имаше предвид Даниел Пинк, Милдред.“
Опитайте се да комуникирате с тези изречения по имейла, за да не ви виждат
колегите ви като подмазвач. Знам, че вече сте подготвили разтапящ отговор
за тях, но защо да размахвате червения плащ пред очите им, ако не се налага
да го правите?
Ако сте решили да се помирите с вашия И-шеф, вместо постоянно да го
предизвиквате или призовавате на словесна битка, добре обмислената
комуникация е вашето най-силно оръжие. И да знаете, предпочитаната
литература на вашия И-шеф е голяма част от това. Ако не е оставил книги
или списания да се подмятат в офиса му, може би е защото не е четящ човек.
В този случай обърнете внимание на термините и фразите, които използва в
разговор, вкарайте ги в Гугъл и вижте какво ще излезе. Може да се опитате
да привлечете вниманието на шефа си към някои уебсайтове, които биха го
заинтересовали. Това може да го заангажира достатъчно дълго, за да имате
възможност да свършите малко реална работа. Колкото по-вманиачаващ е
уебсайтът, който ще му препоръчате, толкова повече качествено време ще
осигурите за себе си.
Помнете, ако не се съобразите с интересите и маниите на вашия И-шеф, вие
може да го подразните. Да се реванширате на шефа си не означава, че трябва
да изпаднете в истинско разкаяние за грешките, които сте допуснали,
236
какъвто би бил случаят, ако ставаше въпрос за вашето семейство или някой
близък човек. Това, което трябва да направите е да се реванширате, за да
поддържате активно чувството си на смирение, което ще ви бъде от полза.
Ако имахте възможността да действате свободно, бихте направили добри
неща, нали? Идеята е да се доближите до И-шефа си, за да имате възможност
да действате свободно и да извършите тези добри неща.

Популяризирайте кампанията си

Друг начин, по който да използвате езика, за да накарате И-шефа ви да се

чувства комфортно край вас, е да циркулирате съобщенията си (или така
известните комплименти от трето-лице, популяризирани от известният
експерт в лидерството Дани Кокс). Комплиментът от трето-лице е проста
концепция. Вместо да изливате комплименти в лицето на вашия И-шеф,
което може да му дойде в повече, въпреки че е Идиот, вие му отправяте
комплименти пред друго лице, което е вероятно да предаде думите ви на
самия началник. Ако вашия И-шеф има ясна и примитивна система от
къртици в отдела, комплиментите от трето-лице ще бъдат предадени още по-
лесно. Просто говорете хубави неща за него, когато някоя от къртиците му е
наблизо, за да ви чуе. Тоалетната предоставя добра възможност за
опортюнистични операции. Ако знаете, че къртицата е в съседната кабинка,
престорете се, че говорите по телефона и разкажете за последния триумф на
вашия И-шеф. Отбележете колко сте горди да работите за такъв гений.
Ако къртицата застане до вас на мивките, измийте си ръцете и се дръжте
сякаш нищо не се е случило. Ако той сам повдигне въпроса, дръжте се
засрамено и кажете, че понякога просто не можете да сдържате ентусиазма
си. Ако ви се отдаде такава възможност, направете комплимент и на
къртицата. Кажете му, че сте чули как И-шефът ви казва нещо хубаво за него.
Къртицата няма да повдигне въпроса за мнимия комплимент пред И-шефа,
но ще му каже за вашия телефонен разговор като доказателство за своето
предано поданство.
Ако къртицата също е Идиот, той може да благодари на И-шефа за
комплимента, който вие сте си измислили. Вашият И-шеф може да е напълно
объркан и да каже „Брей, наистина ли съм казал това?“ Или пък може да
запази самообладание и да отговори „Заслужено при това, къртичке.“

237
Разбира се, в редки случаи, И-шефа може да се усети, че никога не е казвал
това, защото смята, че къртицата му е по-голям Идиот и от самия него. В
този случай вашият началник може да си създаде нежелано подозрение към
вас. Имайки предвид, че той ви обикновено няма никаква представа какво се
случва, аз не бих губил съня си от притеснение по този въпрос. Въпреки това,
трябва да приложите целия си финес, когато изпращате съобщения по
вестоносци.
В случай че няма разпознаваеми къртици, пак можете да изпращате
циркулиращи комплименти към И-шефа. Комплиментите, които ще
направите на вашия И-шеф пред неговите началници, най-вероятно ще
стигнат до ушите му. Това е по-директна употреба на комплимента от трето-
лице. Хората обичат да предават добрите новини. Когато по адрес на някой
шеф се каже нещо позитивно, другите началници обичат да си представят,
че това е началото на цяла нова вълна. Ако Шеф А чуе някой от екипа на
Шеф Б да казва нещо положително за Шеф Б, Шеф А със сигурност ще
спомене чутото на Шеф Б, защото се надява Шеф Б да му отвърне с подобни
добри новини за самия него.
Не е нужно да сте дотам директни, че да хвалите шефа си пред неговата
секретарка, както ви предложих преди. Въпреки че и това е възможно, стига
да има подходящ случай, за да не изглежда нагласено. Позитивните
изказвания за шефа на разстояние от неговата секретарка, но така че тя да ви
чуе, също са ефективен начин комплиментите да стигнат до ушите му.
Дръжте радара си включен и когато секретарката е наблизо, изстреляйте
комплимент за вашия шеф. Може би ще ви отнеме няколко опита преди тя
да ви повярва, така че опитайте се да сменяте местоположението и
съдържанието на самия комплимент. За да сте сигурни, че секретарката ще
повярва на думите ви, отделете време да я наблюдавате, разучете нейните
навици и поведение. Адаптирайте комплимента от трето-лице към самата
нея. Ако кажете на секретарката, че И-шефът е похвалил работата й, това ще
ви прехвърли в нейния А-списък и тя ще ви рисува в позитивна светлина
всеки път, когато може да влияе на решенията на И-шефа (което е почти
винаги).
В своята най-чиста форма комплиментът от трето-лице на Дани Кокс е
предназначен да накара хората да се почувстват добре един спрямо друг, без
да контактуват директно. За да потуши даден диспут или да изглади нечии
238
взаимоотношения, за да промотира взаимодействието и сътрудничеството,
един добър шеф нарочно би казал на Лице А, че Лице Б е казало нещо
позитивно относно него. Това е манипулация, в нейната най-чиста и проста
форма. Но в подходящите ръце, тя е ефективно средство за отстояване на
истината, справедливостта и Единството на света.

Насилвайки нещата

Ако сте твърде нетърпеливи, за да чакате ефекта от комплимента от трето-

лице, може да проявите повече директност. Ако усетите, че някой край вас в
офиса отчаяно иска да се хареса на И-шефа ви, този човек току-що се
превърна във вашия личен вестоносец на позитивни и утвърждаващи
съобщения. Говорете позитивни неща за И-шефа в негово присъствие,
защото без съмнение той веднага ще отнесе информацията при началника в
опит да бъде допуснат до вътрешния му кръг. Всеки, който иска да се добере
до вътрешния кръг на И-шефа с някакви други, а не користни цели, най-
вероятно е още по-голям Идиот.
Ако няма готов и способен подмазвач на ваше разположение, може би ще
се наложи да хванете бика за рогата и сам да станете вестоносец. Кажете на
вашия И-шеф, че сте чули неговия началник да казва похвални неща за него.
Всеки иска да вярва, че е уважаван и ценен. Не вие сте заложили това
желание в неговата психика. Не е нужно да се чувствате виновни, ако го
експлоатирате, за да доведете нещата до позитивна промяна. В резултат на
вашите машинации И-шефа ще развие по-голямо уважение към вас и така
ще извоювате свободата да вършите работата, която ви удовлетворява.
Какво нередно има в това?

Хуморът на вашия И-шеф е ваш хумор

Усмихвайте се и кимайте умно всеки път, когато вашият И-шеф се смее,

дори да не сте се чули в шегата или историята, която е разказал. Истинското
определение на ужаса е да ви хванат да се разсейвате, когато вашият И-шеф
говори, особено ако разказва виц или излага разтърсваща света теза. Ако се
239
събудите от съня си и видите И-шефа да се смее пред вас и да ви пита дали
ви е било смешно, ухилете се и кажете „Боже, шефе, не зная как успяваме да
свършим каквато и да е работа, когато сте край нас.“ Но внимавайте да не
кажете това, когато вашият И-шеф е изказал разтърсващата си теза.
Огледайте се преди да отговорите и вижте дали някой друг се преструва, че
се смее на казаното. Ако хората въртят очите си, най-вероятно шефът ви се
е опитал да бъде забавен. Обаче ако всички са сериозни и ви гледат с
пронизващ поглед, сякаш казвайки „Грози ни опасност, Уил Робинсън“,
тогава кажете „Да работя за вас ми помага да видя кариерата си в
перспектива.“ Вашият И-шеф ще помисли, че му правите комплимент. Той
няма да забележи сарказма и да осъзнае, че коментарите му служат само да
ви напомнят, че хабите младостта и енергията си, работейки за Идиот. В
днешно време, когато да изкарвате собствения си – и този на семейството си
– поминък е от първостепенно значение и не винаги е лесно на пазара на
работодателите, може би трябва да се замислите как да отстраните
ненавистта си и да цените повече възможността за работа, която ви е
предоставена, дори това да означава да търпите Идиотите със залепена на
лицето усмивка. Във време на несигурна икономика речта на Идиота може
да ви бъде полезна като втори език. Научете я. Практикувайте я. Използвайте
я добре.

Не може да избегнете клюките

Сигурен съм, че знаете, че не е добра идея да се вслушвате в клюките, още

по-малко да ги предавате нататък, но много хора обичат да правят именно
това. Клюкарството е естествен нагон на много хора и огромно изкушение
за всички нас. Независимо по какви причини клюкарстваме, дали защото сме
Садисти или искаме да почешем сърбежа на нашата дисфункция и да
накараме другите да се почувстват зле като нас, клюките не помагат на
никого – нито на клюкарстващия, нито на онзи, по чийто адрес се
клюкарства. Умелата реч на Идиота не включва клюкарстването, защото
най-ефективните послания са позитивните, дори да са с користна цел.
Комплиментът от трето лице не е клюка. Когато клюкарствате, казвате на
Лицето А, че Лицето Б е казал нещо критично за Лицето А с ясната идея, че
така създавате неразбирателство или накърнявате чувствата на Лицето А,
240
или засилвате враждебността в офиса, или всичко изброено. Истинският
комплимент от трето-лице ще създаде позитивни вибрации, влияейки на
вроденото ни желание да бъдем харесвани и оценени.
Разбира се, за да отправите подобен комплимент трябва да намерите нещо
позитивно и градивно, което да изтъкнете. Не е толкова трудно, колкото си
представяте. Както казах вече, счупеният часовник все пак показва точния
час два пъти дневно. Може да кажете на Лицето А, че Лицето Б се справя
отлично с графика на проекта, защото това ще е вярно поне два пъти дневно.
Ползата за теб, о, смирени човече (както и за Лицето Б, затова че сте
изтъкнали неговия минимален принос), е че ще се издигнете над тинята към
високото, където въздухът е по-свеж. Хората са склонни да дават най-
доброто от себе си, когато усилията им са забелязани, уважавани и
оценявани.

Не клюкарствайте

Хората клюкарстват по различни причини, но никоя от тях никога не е

позитивна или продуктивна. Не свързвам популяризирането на добри
новини или информация с клюкарстването, в случай че не е станало ясно.
Хората прибягват до дребнавост, защото им липсва въображението или
самочувствието, че могат да успеят на едно по-високо ниво. Когато вярват,
че са обречени на доживотен тежък труд в солните мини, те нямат задръжки
да повлекат другите надолу със себе си. Мисленето на клюкарстващия е
сходно с това на престъпник, излежаващ три последователни доживотни
присъди без възможност за обжалване: Нямам какво да губя.
Някои хора се справят с болката, разочарованието и обезкуражаването си
като правят всичко по силите си, за да причинят болка, разочарование и
обезкуражаване на другите около тях. В една офис среда усилието,
лоялността и резултатите би трябвало да бъдат уважавани. Клюкарите знаят
най-добре как всички тези качества могат да бъдат изтрити, ако в
уравнението се добави негативност. Може би неколкократно сте ставали
жертва на негативни изказвания, които са помрачавали позитивния имидж,
който усилията ви е трябвало да изградят. Знам, че аз съм бил такава жертва.
Други хора, като например типа Макиавели или Садиста, използват клюките
не само като скалпел, с който да прережат вените на своите опоненти и

241
жертви, но и като оръжие за масово унищожение. Независимо дали
клюкарстването се използват за забавление, отмъщение или целенасочени
наранявания, то може да бъде разрушителна сила. Още по-лошо е, че е
неизбежно. Трябва да знаете как да се справите с него или ще се превърнете
в негова жертва.
Няма как да го елиминираме изцяло. Това е като да се опитате да ходите
между капките при проливен дъжд. Винаги ще има отегчени мързеливци,
наранени егота и фанатични кариеристи. Да мислите, че има някаква пълна
защита срещу клюки е като да вярвате, че пиейки диетична сода, ще
отслабнете. Да се криете от тях, също няма да помогне. Клюките се
промъкват край ъглите, плъзгат се под вратите, пътуват през кибер
пространството и преминават и през най-дебелите стени.

Подходът на шлифера

В зависимост от това какво количество клюки циркулират в офиса ви, може

да се наложи да използвате защитен костюм за биологична заплаха. Най-
добре ще успеете да създадете бариера между вас и думите, ако прибегнете
към действия. Ако се опитате да се защитите с анти-клюки (само с думи), ще
попаднете в лапите на по-силен враг. Клюкарите са много по-красноречиви
от вас. Обикновено запазвам определението „красноречив“ за словесни
начинания като написването на книга за Идиоти, например. Но в
действителност умелите клюкари вече са забравили повече неща за силата
на езика, отколкото аз някога ще успея да науча.
Ако правите позитивни неща – имам предвид такива, които шефът ви ще
сметне за впечатляващи – това ще изтрие стотици негативни думи, освен ако
пазите добрите си дела в тайна. Това е още една причина да давате
максимална видимост на вашите дейности и постижения в контекст, който
би се харесал на вашия шеф. Да се отклоним за момент от И-шефа – ако един
Макиавели шеф научи, че сте постигнали нещо значимо и сте му приписали
заслугата за това, помагайки му да се издигне в кариерата, той ще започне да
ви цени високо. Хората могат да казват каквото си искат за вас, но докато
Макиавели мениджърът вярва, че вие подобрявате шансовете му за успех,
той ще бъде глух за слуховете.

242
 Това е валидно за всички типове шефове. Ако успеете да убедите началника
си, че можете да изпълнявате нещата, от които той се нуждае, клюките, които
се носят за вас, няма да засегнат позициите ви. Репутацията ви няма да бъде
накърнена пред вашия ръководител. Независимо дали сте верен служител на
шефа Божество, измъчена жертва на Садиста, бич на наказанието за
Мазохиста, къртица за Параноика (потвърждаваща конспирацията), или сте
най-добрият компаньон на шефа Приятел или огледало за отражението на И-
шефа ви, вие ще сте добре подсигурен срещу щетите, които клюките могат
да нанесат.
Еднократното действие обаче не е достатъчно, трябва постоянно да
полагате усилия. Вашата анти-клюки кампания е успешна колкото
последното ви действие. Клюките не само са разпространени колкото и
въздуха, но са и безмилостни. Те няма да отстъпят, а веднага щом вие
отстъпите, те ще ви победят. Ако сте оставили застраховката си срещу
клюкарстване да изтече, няма да може да се възползвате отново от
преференциалните условия, останали в миналото. Не забравяйте да плащате
всяка вноска от застраховката си.

Подходът на обратна осмоза

Има още една употреба на комплимента от трето-лице и малко разум в

приложението й няма да ви навреди. Нямам предвид разума, който губите,
когато докторът сложи в ръцете ви вашето новородено бебе, а шпионажът,
тайното разузнаване. Знаете, че клюките съществуват, затова опитайте се да
ги следите. Това не означава и вие да се превърнете в клюкар. По-скоро
трябва да се превъплътите в добър слушател. С години се гордеех, че не
участвах в клюкаренето на работното място и дори не му обръщах никакво
внимание – до момента, в който не ми заби нож в гърба. Обърнете внимание
кой се мотае край машината за вода, кой прави прикрити жестове по време
на екипна среща, кои хора ходят заедно до паркинга и най-вече, кои хора
обядват заедно. Коя неформална мрежа от колеги си пише постоянно
имейли? Как се движи вълната на клюките във вашия офис: от север на юг,
от юг на север, от изток на запад или от запад на изток? Кой е в офиса, когато
клюките са в разгара си и кой съмнително отсъства, когато всичко притихва?

243
 Идентифицирайки източника на клюките, ще знаете от кого е нужно да се
пазите. И най-вече ще знаете към кого да отправяте комплименти пред шефа
си. Ако редовно хвалите клюкаря (клюкарите) пред шефа си, когато
слуховете тръгнат да се разпространяват, шефът ви ще бъде поне малко
резервиран към наученото. Искате шефът ви да каже „Как може еди-кой-си
да говори така пренебрежително за моя лоялен служител, особено като знам
как моят лоялен служител постоянно го хвали? Не е ли странно?“ Разбира
се, съществува и сценарий, в който шефът ви ще ви сметне за доверчив
Идиот. Но това е вариант, който не бива да ви спира да рискувате.

Офис хулиганът

Работната среда на възрастните, включително и на тези с белите якички,

често е податлива на шегаджиите и хулиганите, подобно на училищен двор.
Клюките са ефективно оръжие в арсенала на емоционално наранените.
Садистите се забавляват като наблюдават болката на другите. Усещане,
подобно на жаждата за кръв на хората, които обичат да гледат бой до смърт
с кучета или петли. Те биха се мотали из офиса с надеждата да видят как две
кучета или два петела ще се счепкат, но са твърде нетърпеливи да чакат. Така
че сами отглеждат бойни кучета и петли и организират битките им.
Ако шефът ви използва тактика на сплашване, вие сте изправени пред
избор. Ако шефът ви е Макиавели, Божество, Садист или Параноик, да се
изправите срещу него само ще засили бурята над главата ви. Подобно на
моята обсесия със справедливостта и това да съм винаги прав, гордото ви
неподчинение може да ви нарани повече, отколкото си струва да изтърпите.
Напредъка в кариерата е повече свързан с това, кой притежава властта, а не
кой е прав. Хулиганите не притежават никаква власт, освен тази, която сами
им даваме. Шефовете имат функциониращ авторитет над вас. Има огромна
разлика. Ако обаче офис хулигана и шефът ви са едно и също лице, да
вдигнете рамене, да се захилите и да понесете ударите може би ще увеличи
вашите дългосрочни дивиденти повече, отколкото да се противопоставите
от позицията на понижена сила. Ако хулиганът е ваш колега, бийте му един
шут. Не казвам да направите нещо, което би оставило белези или синини, но
трябва да му покажете, че не се страхувате от него.

244
 Ако не сте добра душа по природа, оставете копие на „Как да работите за
Идиот“ на бюрото му, така че шефът ви да има възможността да види
книгата, докато хулиганът е излязъл за обяд. Веднъж щом хулиганът се
убеди, че вие сте по-опасен от него, той ще се оттегли, за да си намери друга,
по-склонна да търпи тормоза жертва. Най-доброто ви оръжие срещу
хулигана? Уверено смирение и комплименти. Хулиганът просто няма как да
вземе връх над вашата доброта, ако тя се корени в увереността ви.
И последно, никога не се хвалете с това, че сте надвили някой хулиган.
Никога не се оплаквайте от хулигана пред И-шефа си или който и да е друг
началник. Шефовете, които не притежават умения да разрешават конфликти,
ще обърнат главата си на другата страна и хулиганът ще придобие още по-
голяма смелост. Междувременно мениджърът ви ще започне да ви
възприема като мрънкало. Ръководителите, които обичат кървавите
спортове, ще се забавляват да наблюдават развитието на вашия конфликт.
Добрите шефове обикновено са доста наясно с отношенията в екипа си, така
че ще усетят проблема ви и ще го разрешат преди да сте вдигнали знамето
на вашата самотна битка.

Съвети за справяне и отблъскване на клюките • Дръжте радара си

включен, за да сте наясно кой търси материал за потенциални сензации
чрез клюки.
• Помислете кой би спечелил от накърняването на вашия имидж.
• Ако се съмнявате, не говорете. Бъдете дискретни.
• Не критикувайте другите, независимо колко изкушаваща е тази идея.
• Любезно попитайте лицето, което се опитва да разбере вашето
отношение към даден колега, защо е толкова важна тази информация за него.
• Ако не получите отговор, но въпросите продължават – не отговаряйте.
• Ако лицето само напада въпросния колега, кажете, че съжалявате, че се
чувства така.
• Предложете на лицето да се обърне към Човешки ресурси, за да потърси
помощ в разрешаването на проблема.
• Отправяйте коментарите си с позитивен заряд. Нищо няма да
спечелите, ако говорите в лоша светлина за ваш колега.
• Използвайте комплименти от трето-лицете. Те вършат работа.
245
 Шаму доверие

Независимо какъв начин сте избрали, за да комуникирате с вашия И-шеф

или който и да е друг колега, уверете се, че под текстът на вашето послание
е „Аз съм твой приятел. Няма да те нараня. Ако стане напечено, аз ще отнеса
куршума вместо теб.“ Искате вашият шеф и колеги да ви смятат за човек на
място. Единственият начин, по който можете да ги убедите да ви имат
доверие, е да скочите в аквариума, да плувате с тях и да говорите езика им.
Най-вече, постоянно демонстрирайте желанието си да признавате и
поправяте грешките си. Това ще предаде недвусмисленото ви послание
„Пред вас стои голям човек.“

Упражнение към стъпка девет: „да се реванширам на всички, които

може би съм наранил с глупостта си, освен ако да се свържа с тях,
означава да изложа живота си на риск.“

Шефе, дължа ви извинение – казвате вие в подходящ момент, когато

няма шанс да го изложите или някого другиго в случай, че нещата не
протекат добре.
За какво? – пита вашият шеф, шокиран, че думата „извинение“ е част
от вашия речник.
Когато предложихте да включим нашия офис в Кабул като част от
глобалната инициатива за сигурност, аз не се изказах във ваша подкрепа.
Не успях да проумея мъдростта на предложението ви тогава. Но сега
разбирам. Исках само да ви кажа, че ще се опитам да се справям по-добре с
подобни ситуации в бъдеще.
След това млъквате. Не говорете повече, докато вашият шеф не проговори.
След като той се съвземе от чутото, което може да отнеме и седмица, той ще
ви отговори. Може да промърмори нещо и да се оттегли. Може да каже „Е,
благодаря ти.“ И да се оттегли. Не се притеснявайте какъв ще е отговорът.
Чудото, което се е случило е, че вие вече сте попаднали в полезрението на
началника и той ще проучи дали може да ви се има доверие. Не е ли
страхотно? Сега имате възможността да изтриете съмненията му и да
докажете искреното си желание да бъдете истински бизнес партньор. Може

246
да се сътворите на ново в очите му. Ако това е важно и помага на кариерата
ви, новото мнение на шефът ви за вас може да ви донесе големи дивиденти.
Може да се потупате по гърба. Бидейки отворен и прозрачен, вие сте успели
да неутрализирате Вътрешния си идиот (поне временно) и сте на път да
постигнете нечуван успех в създаването на важни контакти. Подгответе се
да изпитате едно невероятно освобождаващо чувство. След това повторете
същия сценарий със следващия човек от вашия списък и така надолу по
листа, докато приключите.

247
 10. Хранене на Идиота: Как да разчупите хляба с вашия И-
шеф
,
Храненето е великото американско забавление и също така, много
популярно като бизнес дейност в други части на света. За метафоричния език
храната и ресторантите са едни от най-универсалните понятия. Следват
няколко практични съвета, които може да използвате, за да подобрите
взаимоотношенията си с вашия шеф. Например, винаги оглеждайте
внимателно ресторанта, когато влизате. Ако забележите вашия И-началник
обядва със своите сътрудници, намерете маса, където ще можете да седите с
гръб към тях, но ще чувате какво се говори на масата им. Това винаги е
забавно изживяване, защото всеки, който се опитва да прикотква вашия шеф,
ще знае, че вие може да чуете какво се случва и ще се разкъсва между това
да запази достойнството си пред вас като колега и същевременно да се
подмазва на шефа. Това всъщност е майсторство, което вие трябва да
усвоите. Някои описват тази двойственост като изкуство, равностойно с
вентрологията. Вие, от друга страна, сте нов в това и мъдро се опитвате да
закрепите и превърнете в по-продуктивна работната ви връзка с вашия И-
шеф. Всеки път, когато успеете да повлияете на решенията на някой, който
има по-голяма власт от вас, вие доказвате вашия растеж и развитие като нов,
изгряващ лидер. Понякога всичко се свежда до това – кое е по-важно за вас:
способността да се справяте и показвате добри резултати или да останете
симпатичен на вашите колеги, които имат или по-вероятно нямат никакъв
интерес да ви видят успели. Колкото повече разбират колегите ви, кой седи
пред тях, когато започнете да успявате в начинанията си, толкова повече ще
ви правят път и ще се въздържат да ви критикуват, за това, че правите
необходимото, за да заздравите връзките си с хора на ръководни места.
Изграждането на връзка с вашия И-шеф в ресторанта е още една причина,
защо внимателно трябва да слушате важните точки, който И-началникът ви
излага в офиса. Когато сте на маса с колегите ви и вашия мениджъра, може
да кажете пред всички как тези ценни идеи революционизират индустрията,
в която работите. Ако сте на съседна маса, както в началния сценарий, който
ви представих, защитавайте неговите идеи достатъчно гласно, за да може И-
шефът ви да ви чуе. Ако декламирате ясно кредото на вашия И-началник,
248
той няма да чуе нищо от това, което казва събеседникът му срещу него на
масата.
По същия начин на парти или прием заемайте стратегически позиции.
Заставайте винаги близо до вашия И-шеф, за да може той „случайно да чуе“
как пеете неговата песен. Ако това, да отправяте комплименти по адрес на
ръководителя си, ви се струва твърде очевидно в такива ситуации, хвалете
неговите идеи. Кажете на коктейлната си компания: „Не помня кой каза
[сложете тук идеята на вашия И-шеф], но това е страхотна идея.“ Най-
вероятно той ще се извини на хората, с които разговаря в момента, ще се
оттегли и ще се присъедини към вашия разговор, за да изтъкне заслугата си
за въпросната идея.
Партитата и приемите също са добра възможност да обработвате къртиците
и подмазвачите и да имплантирате важни послания в недораслите им
мозъци, които те по-късно да предадат на вашия И-шеф. Тези хора най-
вероятно не посещават множество други социални събития, освен тези
партита, така че погрижете се за това да се чувстват добре, макар да не сте
домакина. Вашият И-шеф ще е доволен да ви види как се отнасяте добре с
неговите къртици.

Работен обяд

Обядът насаме с вашия И-шеф е отлична възможност да му кажете всичко,

което той иска да чуе, без да бъдете обявен за подлизурко в офиса. Само
трябва да се убедите, че сервитьорът не е бивш служител на отдела, който
все още пази имейл адресите на своите бивши колеги. Можех, и най-
вероятно трябваше, да използвам срещите на кафе извън офиса с Големия
Бил, за да намеря обща пресечна точка, която да ни свързва и да положа
искрено усилие да разбера и оценя неговите позиции. Но по това време бях
в плен на демона на своята ненавист и не успях да се възползвам от
предоставените ми шансове. Живеех в еднопластовото усещане за това че
съм жертва; мислех, че всичко, което аз правя, е правилно, а всичко, което
Бил прави – грешно. С такова изкривено съзнание аз приемах за благородно
всяко свое действие, а действията на Бил бяха проявление на самото зло.
Дразнеше ме дори това, че той слагаше четири единични сметани в кафето
си. Колко заблуден съм бил, за да допусна такива неща да ме разстройват.
249
Не се и замислях, че той също беше човешко същество, което се опитва да
подреди собствения си объркан живот, както правех и аз, и вероятно
успяваше не повече от мен. От добрата страна на нещата, Големия Бил
винаги плащаше сметката. Ако досега сте отказвали поканите на вашия И-
шеф да ви изведе на обяд, опитайте се да приемате от време на време. Той
може би също ще плати вашата сметка. След икономическия срив от 2008 г.,
обаче, броя на обедите за фирмена сметка рязко е спаднал, за сметка на
изискванията за касови бележки, които ескалираха. Чух, че дори Гугъл са
спрели безплатната храна. Затягането на коланите е факт и дори вече е
правило, а не изключение. Въпреки това, вашият И-шеф може да е прибързан
и глупав в своите решения и да е склонен да ви покани на ресторант и да
плати сметката. Може би шефът на вашия пряк началник е склонен да плаща
за обедите му с колеги и сътрудници, защото не иска да разклати фирмената
лодка, налагайки ограничения. Кой знае? Ако ви предлагат безплатен обяд,
яжте. Яжте!
Има и по-лошо от това шефът ви да настоява да отидете на датска кухня.
Той може да е изпечен шегаджия и да смята, че е страшно смешно да ви
покани на обяд и ви остави вие да платите сметката. Това е по-вероятно да
се случи при Садист или Божество, втория от които ще мисли, че по този
начин вие ще платите вашия десятък към него.

Възползвайте се максимално от бизнес обядите, следвайки тези

прости правила:

• Разберете как вашия И-шеф приема концепцията за бизнес обедите.

Някои приемат този ангажимент като работен; други използват
възможността, за да говорят за всичко друго, но не и за работа. Какъвто и да
е случая, вашият шеф задава тона, не вие.
• Дали бизнес обедите не са извинение за вашия началник да се подкрепи
с няколко питие та преди да се върне в офиса? Ако е така, използвайте
довода, че шофирате или имате забрана от личния си лекар, за да пропуснете
питиетата. Ако шефът ви страда от проблеми с алкохола, той може да е под
тайно, но сериозно наблюдение от своето началство и в битка с Човешки
ресурси. Не искате да се оплетете в мрежата, предназначена за него.

250
 • Ако мениджърът ви е пияница, това си е негова работа. Стига да не
застрашава вашия живот или собствения си, не го притеснявайте. Най-
вероятно знаете достатъчно малко по темата, за да предизвикате опасност
или опустошение. • Не се карайте кой да поеме сметката по каквато и да е
друга причина, освен да докажете, че сте екипен играч. Макар да не искате
да се чувствате задължен, това, кой ще плати сметката, не променя кой е
шефът. Ако шефът ви иска да покаже своите възможности като плати
сметката, защо да му отказвате тази радост? Спестете си парите.
• Не отказвайте на шефа си да обядвате с него. Оправданието, че имате
прекалено много работа, може да мине само пред Садиста, но той едва ли би
ви поканил на обяд. По-скоро ще направи всичко по силите си, за да ви спрат
да се храните. Ако шефът ви ви покани на обяд – идете. Очевидно вашата
компанията е по-важна за него от работата, която вършите. Не се опитвайте
да налагате своите приоритети над неговите.
• Постарайте се да направите възможно най-добро впечатление, докато
шефът ви ви слуша с интерес. Използвайте речта на Идиота. Говорете с
неговия метафоричен език. Покажете уважение към неговия характер и
обърнете внимание към какво проявява амбиция той – към постиженията,
личните връзки или властта. Дали възприятията на вашия началник са
предимно слухови, визуални или кинестетични? Използвайте времето, за да
слушате и да научите нещо за него. Всеки път, когато шефовете си отварят
устата, неминуемо ще ви издадат важна информация за това как мислят и
какво ги афектира. Знанието е сила.

Молби за отпуска

Срещите в извънработна среда с вашия И-шеф имат своето практическо

приложение, особено ако става дума за справяне с конкретна ситуация. Ако
вашият И-началник ви прави проблеми относно молбата ви за отпуска,
вижте се навън с него. По време на съвместния ви обяд насочете разговора
към неговата ваканция. Изцедете всичко по темата. Окуражете го, молете го
да ви разкаже всичко до последния детайл. Обърнете внимание на епитетите,
които ще използва, за да опише пейзажа, вятъра, вълните, мириса на свежа
борова гора или каквото друго ви разкаже. Ако каже, че две седмици просто
не са били достатъчни, запомнете тази реплика. След като вашия И-шеф е
251
достигнал само до състояние на еуфория, кажете му че ви се иска да си
вземете подобна почивка, със същата продължителност, на местата, които
той е посетил, описвайки преживяването с неговите епитети. След като
желанието ви бъде удовлетворено, идете на почивка където си искате.
Усетите ли носталгията му, комбинирана с пълния корем от този хубав ваш
обяд, това е най-подходящият момент да говорите за отпуска с вашия И-шеф.
Нищо от атмосферата в офиса не може да се сравнява с това. Да се надяваме,
че ще имате възможност да излезете само двамата. Ако това не е възможно,
все пак пробвайте. Току-що сте преподали ценен урок на вашите колеги,
който си е струвал зрелището. Когато хората са извън офиса, те са склонни
да забравят за крайните срокове, напрежението и всевъзможните проблеми.
Постарайте се да вземете съгласие от И-шефа за отпуската си, преди да са
сте привържели с десерта.
Храната предразполага повечето типове шефове. Дори Мазохистите и
Параноиците се чувстват щастливи, когато изпитат повишаването на
кръвната си захар. Да помолите Добрия шеф за отпуска по време на общ обяд
навън, неминуемо ще увеличи шансовете ви за успех. Неговото
всемогъщество ще изглежда по-малко всемогъщо. Той ще е свалил поне
малко гарда си. Обратно в офиса, вие ще трябва да положите големи усилия,
за да получите желания период. Да платите сметката може да се окаже
повратната точка за неговото решение. Това е дар все пак.
Макиавели началниците могат да бъдат манипулирани по същия начин.
Използвайки неговите думи, кажете му че собственикът на компанията
трябва да наложи на всички служители точно същата ваканция. Обещайте
му, че ще кажете на всички на мястото, където ще почивате, че той [сложете
името на вашия ръководител тук] ви е пратил там. Той ще е най-доволен, ако
вярва, че вашата ваканция ще му помогне да разшири сферата на своето
влияние.
Садистичните шефове са сложно предизвикателство, когато става въпрос
за молби за отпуска. Ако се намирате с него в ресторант, боцкайте храната в
чинията си, но не яжте. Сложете вилицата настрана и въздъхнете. Когато той
се усмихне със своята змийска усмивка и ви попита какъв е проблемът,
кажете му, че наближава времето ви за отпуска, а вие мразите отпуските. Той
ще прояви недоверие в началото, но вие дръжте фронта. Обяснете му, че
всичко, което правите по време на почивките си, е да се притеснявате за
252
работата, която се трупа в офиса ви. Независимо къде сте отишли на почивка,
вие виждате само купчината документи на вашето бюро. Опишете му как
мразите да пръскате толкова много пари, само за да отидете до някаква
екзотична дестинация и седите на ветровит плаж в пълна мизерия. Помолете
го да не ви пуска. Кажете му, че ако настоява да вземете полагащите ви се
дни за почивка, поне да ви позволи да вземете служебните папки със себе си.
Сигурна работа!
Обещайте на Мазохиста, че ще направите много снимки и ще му разкажете
за всеки детайл от почивката, веднага щом се върнете. Дори се обаждайте и
му давайте да слуша вълните от телефонната слушалка, за да си умира от
завист. Споменете как ще оставите ваканционни брошури, които да седят на
бюрото ви, докато ви няма, и свалете снимка на някое райско кътче, което да
сложите като скрийнсейвър, за да подхранвате нещастието му, докато сте на
почивка. Той може дори да реши да удължи почивката ви.
Да поискате време за ваканция от шефа Приятел може да се окаже опасно
начинание. Той без проблем ще ви позволи, но и ще иска да дойде с вас.
Обещайте да организирате офис ваканционно слайдшоу, когато се върнете.
Може това да го отклони от намеренията му. Ако все пак настоява, дръжте
се. Кажете му, че ще пътувате през ваканцията си, за да се срещнете с
непозната, с която сте се запознали в онлайн блог, майка ви също ще дойде
с вас или там, където отивате има епидемия от тиф. Ако нищо не може да го
разубеди да не дойде с вас, просто ще трябва да направите място за него в
плановете си. Но не всичко е загубено. Настоявайте вие да резервирате
билетите и хотела. Пратете го на друг континент, докато вие летите към
неизвестна дестинация, като в последствие ще обвините туристическата
агенция за това разминаване.
Обядът насаме с Параноичен шеф също е най-доброто време да преговаряте
за вашата отпуска, докато нивото на захарта в кръвта му се покачва, както
при другите случаи. Параноичният началник вярва, че вие ще използвате
своята почивка, за да заплетете още по-силно примката на глобалната
конспирация, която го задушава. Спечелете временното му доверие като
предложите да опитате храната му за евентуална отрова преди да започнете
с обяда. Ако продължава да ви отказва почивка, защото смята, че сте част от
заговора, поканете го да дойде с вас. Може би дори купете втори билет и му
го връчете. Постарайте се да има възможност да бъде върнат, ако искате да
253
видите парите си отново, когато той ви откаже. Наклонете се леко през
масата към него и му кажете, че по всяко време ще носите с вас запечатан
плик, съдържащ имената на всички конспиратори, който ще му бъде връчен
в случай на вашата внезапна смърт. Ако преживеете ваканцията и не
изгубите плика по мистериозни причини, ще му го връчите самите вие при
вашето завръщане. Да се надяваме, че той ще се хване на въдицата на тези
небивалици и ще ви даде нужната почивка, преди да се усети, че
единственият начин да сте знаели, че е безопасно да опитате от неговата
храна, е самите вие да сте част от конспирацията.
Неотзивчивият шеф е лесен за манипулация, когато става въпрос за
годишната ви отпуска. Просто попълнете всички нужни документи
предварително. Организирайте всички детайли и му връчете листовете за
подпис. Те дотолкова не обичат управлението на хора, че е възможно да
подпишат всякакви неща, които им се подадат за подпис. „Само подпишете
молбата за отпуска, където е отбелязано с Х и аз ви се махам от главата.“
Някои Неотзивчиви шефове дори няма да забележат, че вече сте заминали.
До такава степен избягват да обръщат внимание и да се ангажират с
подчинените си. Всичко това е във ваша полза, когато дойде моментът да
пренаредите батериите си. Не прекалявайте с времето за почивка или ще
прекрачите границата на етичната експлоатация на липсата на
заангажираност, която е слабостта на вашия шеф. Ако от Човешки ресурси
забележат това, те ще въвлекат вашия Неотзивчив шеф във вътрешно
разследване и ще му поискат обяснения, което той никога няма да ви прости.
С други думи, да сте алчни и да ви хванат ще се отрази зле на
взаимоотношенията ви с Неотзивчивия началник, защото ще го въвлечете в
това, което той най-много мрази да прави – бюрократични мениджърски
действия.
Обратната на това е ситуацията при Неподготвения шеф и неговото
желание да бъде възприеман като голям шеф. Той също няма да иска да бъде
обвързван с някакви бюрократични действия, но ще пожелае да е
решаващият фактор за вашата молба. Ако изглежда така, сякаш се опитвате
да го забаламосвате, той веднага би отказал молбата ви, само за да докаже
своето превъзходство. Започнете като подготвите цялата документация и
свършите всичката работа, която и без това вашия Неподготвен шеф няма да

254
знае как да извърши. Но когато дойде моментът да му представите молбата
си, поискайте разреше ние от него с уважителен към неговото величие тон.
– Хей, шефе – изглеждате весел и държите молбата за отпуска в ръка. –
Може ли да получа вашето разрешение за молба за отпуска?
Той най-вероятно ще поиска да го обмисли и ще ви помоли да оставате
молбата при него. Когато отново влизате в кабинета му с въпрос за статуса
на вашата молба, питайте дали той е „взел своето решение“. Освен, ако няма
реална причина да я отхвърли, той би я разписал само за да се освободи от
вас – стига да не се опитате да се борите с него за контрол над ситуацията.
Разбира се, на Добрият шеф не му е нужен пълен търбух и висока кръвна
захар, за да разбере необходимостта ви от почивка. Той сам ще провери дали
сте използвали полагащата ви се отпуска, защото иска да запазите личното
си и професионално здраве и добруване. Когато се върнете от своята
ваканция, той най-вероятно ще ви изведе на обяд, за да му разкажете всичко
преживяно. Не забравяйте да носите снимки.

Особености на сближаването с и-шефа

Както споменах по-рано, подмазването по време на кафе паузата,

пийването, и обяда е част от бизнес културата по целия свят. Използвайте
тези възможности, за да се сближите с вашия И-шеф по начин, който би
улеснил живота ви в офиса. Пометне, че трябва да говорите за това, за което
вашия И-началник иска да говори. Смейте се на шегите му, както и на
неговите весели истории, дори да чувате за пети път тази, в която неговото
куче е повърнало върху вестника на съседите.
– Боже, шефе – кискате се вие. – Никога няма да се уморя да слушам за
мнението на вашето куче за съвременната преса.
Вашият И-шеф най-вероятно си търси публика. Много хора с времето
просто престават да слушат какво им говори. Възползвайте се от факта, че
той иска да бъде чут.
Вашите шеги и велики идеи не са част от неговия дневен ред. Трябва да се
вписвате в образа, който той вижда в своето мъгливо огледало. Последното
нещо, което искате да направите, е да изтриете парата от огледалото. Това е
и идеална възможност за вас да поиграете на детектив и да изучавате
отражението на вашия И-шеф в мъгливото огледало. Бъдете огледалото.
255
Когато е по вашите човешки възможности, поръчвайте си това, което И-
шефът ви си поръчва. Яжте с неговата скорост, за да приключите по едно и
също време с ястията си. Докато И-началникът ви не спира да говори,
проявявайте търпение. Не тъпчете храна в устата си, докато той говори;
направете пауза и после хапнете, когато той го прави. Приближавайте
вилицата или лъжицата към устата си по сходен на неговия начин.
Поддържайте тази кулинарна дисциплина, за да го накарате да мисли, че
вие сте негово продължение. Когато шефът ви направи пауза, за да вземе
хапка от храната, вие също хапнете, за да не се изкушите да добавяте свои
мисли към разговора. Нека се възцари тишина. Той сам ще я наруши скоро.
Докато дъвчете храната си, вашият И-шеф сигурно ще говори с пълна уста.
Ако поддържате контакт с очи, това ще ви помогне да преодолеете гаденето.
И-шефовете разкриват някои от най-съкровените си мисли, докато дъвчат.
Ако той има храна, която е полепнала по лицето му или е намерила своето
място между зъбите му, деликатно му посочете това място върху вашето
лице или зъби. Ако схване съобщението и премахне храната – чудесно. Ако
не – забравете за това. Направили сте каквото можете. Когато започне да
говори по сериозни теми, проследете пътя на мисълта му, колкото и трудно
да е това. Бъдете активен слушател. Продължавайте да поддържате очен
контакт, кимайте с глава и повтаряйте ключови думи и фрази на глас, като
отново кимате с глава. „Аха. Мислете отвъд рамките!“, „... голямото улично
псе ви открадна сиренцето,“ „към безкрайността и след нея,“ „изцяло нов
Мигач при Повратната точка и да освободим бизнеса от разходите като
приложим противовесна стратегия...“ Преглътнете.
Внимавайте да не покажете по-голямо майсторство с приборите за хранене
от вашия И-шеф. Ако той реше граха с нож, режете го и вие. Ако яде слятата
с лъжица, яжте салатата си с лъжица. Ако разбърква кафето си с обратната
страна на лъжичката, последвайте примера му, независимо дали вече сте
преглътнали използването на лъжица при яденето на салата. Ако да бъдете
огледало за началника си означава да хванете вилицата с юмрук, свиквайте
с това. Искате вашия И-шеф да се чувства комфортно и сигурно край вас.
Усещането му за комфорт и близост ще ви донесат дивиденти.
Ако ваши колеги ви забележат в ресторанта, непременно поздравете
приветливо всеки един от тях. Ако все още не са убедени, че ще имат някаква
полза от здравите ви работни взаимоотношения с вашия И-шеф, винаги
256
можете да твърдите, че сте били там против желанието си или че сте
преговаряли за по-добри работни условия за целия отдел. Ако колегите ви се
приближат към вашата маса и попитат как вървят нещата, уловете момента,
засмейте се и кажете:
– Шефът тъкмо ми разказваше как кучето му е повърнало върху Сънди
Таймс.
По лицата им ще се изпишат ужасени физиономии и те ще се отдалечат на
заден ход от масата ви. Вашият И-началник ще остане доволен от това какъв
добър слушател сте вие, а колегите ви ще изпитват съчувствие към вас до
края на живота си.

Вдигайки залога

Когато вашият И-шеф ви покани на обяд, на който ще присъства важен за

фирмата клиент или друг по-високопоставен началник, ще ви се наложи да
влезете в ролята на балансьор. Когато големият шеф не гледа, но вашият
пряк началник да, подражавайте на И-шефа си. Когато мислите, че ще ви се
размине, имитирайте големия шеф. Най-вероятно И-шефът ще
монополизира разговора и ще вмъкне своята кучешка история, която винаги
„разсмива всички“. Вие сте му помогнали да си създаде тази илюзия, но
никой друг не знае това. Слейте се със средата по време на тези
многопластови срещи. Наблюдавайте и се учете. Пред вас ще се разкрие
драматичната история на това, защо вашият голям шеф търпи Идиот за
мениджър в отдела си – и, повярвайте, няма да е, защото той разказва
страхотни шеги и истории. Докато И-началникът ви забавлява
събеседниците, вие с голямата кахуна можете да дъвчете храната си. Така
или иначе вашият И-ръководител не е вперил поглед във вас сега.
Такава ситуация ви дава възможност и да подобрите обноските си на маса,
така че те да са на нивото на най-високопоставения човек в хранителната
верига. Смейте се само, когато голямата кахуна или клиентът се смее. Ако
клиентът или кахуната не се впечатляват от хумора на вашия И-началник,
потърсете очен контакт с шефа ви и му смигнете, сякаш казвайки „Наистина
сте много забавен, шефе. Какво разбира този Идиот?“

Пазете кожата на И-шефа си

257
 Обедите са социални събития. Ако някога се налага да докажете колко умел
сте в социалната игра, обедите са вашия шанс да блеснете. Може да сте Мис
Маниери със специално умение – употреба на сребърни прибори,
наизустяване на винени листове и кросреференцията им към дъждовете по
години в различните региони на Франция и Долината на виното – но ако
забравите кой е шефът на масата, всичките ви усилия ще са напразни.
Вашият блясък идва, ако сте помогнали на вашия И-шеф да блесне и ако не
блестите по-ярко от него.
Богатата ви култура за изискана храна може да ви донесе точки пред вашия
И-началник, когато използвате уменията си, за да предотвратите
евентуалното излагане шефа ви. Ако не сте особено запознати с етикета на
маса, отидете в библиотеката, онлайн или отидете на курсове по чар и
научете нещо. Дори И-шефовете нямат нищо против от деликатни
напомняния от време на време относно това, коя вилица да използват за
какво.
– Обичам прясната салата – казвате вие на път за ресторанта, където вие
и вашия И-шеф ще обядвате с голямата кахуна.– която ям с малката вилица
от външната страна, разбира се.
И-шефът ви ще ви погледне и ще каже:
– Разбира се – сякаш през цялото време е знаел този факт.
– Освен, ако не ми предложат изстудена вилица – продължавате вие.
– Естествено – съгласява се вашият събеседник – Изстудена е винаги по-
добре.
Той няма да си признае това, но е склонен, дори нетърпелив да научи
повече от вас за маниерите на маса. Разбира се, освен ако не е безнадежден
Идиот, в такъв случай всеки да се оправя сам на масата. Ако обаче, вашият
И-шеф е отворен към съвети, предоставяйте му ги. Колкото по-зависим е от
вас по отношение на социално приетото поведение, толкова повече ще ви е
задължен. Ако знанието е сила, да знаете как да се справите с ястие,
сервирано с бяла ръкавица, е в действителност супер сила.
Впрегнете усилията си за интелигентно разузнаване и научете какви са
предпочитанията на големия шеф. По принцип неговата секретарка с
удоволствие ще ви разкаже кое е любимото му вино, дали обича добре
изпечена пържола или суров тартар, научете и всичко друго, което би
направило обядът му с вас приятно изживяване. Кажете на И-шефа ви това,
258
което сте научили. Да се надяваме, че е достатъчно умен, за да разбере как
да използва тази информация в своя полза. Или в най-добрия случай, ще
оцени факта, че вие сте фонтан на ценна за кариерното израстване
информация.

Международни обяди

Форчън Топ 100 компаниите, които до скоро се смятаха за изцяло

американски, благоволиха да отворят офиси в други страни и да правят
бизнес зад граница. След като първото десетилетие на XXI в. се смени с
второто, тези компании, изключая закупените от чуждестранни
инвеститори, наемат повече служители от страни извън САЩ, отколкото
американци, и успяват да донесат конкурентна, ако не и по-голяма печалба.
В миналото американските компании предпочитаха да установят работните
места, за които не се изисква квалифициран труд, в пазари, където
заплащането е по-ниско. Интелигентните служители оставаха у дома, където
се намираха озеленените офис паркове и стъклените кули на западната
индустрия. Вече е рядкост е една компания, независимо от размера й, да се
разполага единствено в Северна Америка. Изглежда няма човек в днешния
бизнес, който да не се е сблъсквал с междукултурни проблеми. Когато такива
проблеми намерят своя път до кабинета на вашия И-шеф, за вас се отваря
огромна врата от възможности, през която може да вкарате и цял камион.
Винаги сте увещавали вашия Идиот шеф да не събува обувките си под
масата. Сега може да го осветлите по всякакви въпроси на етикета свързан с
крака, например от това, че трябва да събуе обувките си, когато влиза в
изискан японски ресторант, до това, че никога не трябва да показва
подметката си на кореец (не е лоша идея да носите чифт резервни чорапи в
случай, че вашият началник има дупка на неговите.) Културните традиции
на почти всяка страна могат лесно да бъдат намерени в мрежата. Може да
наемете фирма като „Партньори в човешките ресурси интернешънъл“, за да
ви научат как да се приобщите към дадена култура, или може да наемете
културни анализатори и да организирате обучение по културна
чувствителност и аклиматизация. Както винаги, трябва да сте с една крачка
напред, да очаквате всеки гаф, който вашият И-шеф може да сътвори, да

259
направите собствени проучвания и да му предадете информацията. Най-
вероятно той ще оцени вашите усилия.

Десета стъпка: „да продължа да събирам своя личностен инвентар и

когато съм в грешка, да си призная веднага.“

Радвам се, че 12 стъпки оставят и малко място за коригиращи действия.

Често непохватния ми маниер при социални събирания е постоянна
възможност за корекции. Добра идея е да продължите да събирате
информация, защото колкото повече обелки на лука махате, толкова повече
неща откривате. Колкото повече се задълбочавам в проблемите на моя
Вътрешен идиот, толкова по-добре разбирам И-шефовете и това как да се
справя с тях. Упражнението с личностния инвентар е особено полезно в
контекста на моята кариера, защото ми помага да видя как твърдоглавието в
моя личен живот се пренася в офиса и става твърдоглавие в моя
професионален живот. Шефовете Идиоти са Идиоти и у дома. Както
споменах в глава 1, аз бях Идиот служител, Идиот шеф, Идиот съпруг, Идиот
студент, Идиот учител и Идиот обучител. Бил съм дразнител за много от
колегите ми, повече, отколкото бих могъл да преброя. Колкото повече
наблюдавам поведението на моя И-шеф на работа, толкова повече си мисля,
че той се държи по сходен начин и вкъщи. Голямото откровение, до което аз
достигнах, е че каквото и Идиотско поведение да демонстрирах извън
работата (а случаите не са малко), то рано или късно щеше да намери своя
път и към офиса ми.
Ако остана скован от ненавист и гняв към моя И-шеф, постоянно ще се
опитвам да беля лука на неговото ядро на поведение, вместо на своето. Да
мина няколко пъти с колата си през него е най-искрения начин да се изразя.
Но както се договорихме преди няколко глави, такава горчивина и търсеща
отмъщение ненавист само проваля дните ни, трови ни, и нарушава
гаранцията на нашия мобилен телефон, не на неговия – освен, ако не влезем
с колата си в офиса, в който случай ще съсипем два живота.

Упражнение към стъпка десет: „да продължа да събирам своя

личностен инвентар и когато съм в грешка, да си призная
веднага.“

260
 Да направите списъка с хората, които някога сте наранили и да го
проверите два пъти не е достатъчно. Да се реванширате и да се
извинявате всеки път, когато е възможно, ако това няма да ви нанесе
сериозни емоционални или физически наранявания, е голяма стъпка
напред в постигането на смиреност и по-добри перспективи. Обедите и
социалните събития са добра възможност да признаете грешките си.
Шефовете са по-склонни да простят грешките ви, когато са в празнично
настроение или когато стомахът им е пълен с вкусна храна. Цялата
концепция на себе-инвентаризацията е да не се изпада в статичност.
Може да престанете да попълвате вътрешния си инвентар в случай на
смърт или ако решите да спрете да инвестирате в живота, което настъпи
първо. Добрата новина е, че упражнението към Стъпка Десет е просто
естествената прогресия от това да съставите списъка, да се подготвите
за реванширане и да се реванширате по точките, описани в глава Осем и
Девет. Не е нужно да планирате напред във времето. Не е нужно да
издирвате стари любови, шефове, партньори, приятели, врагове или
продавачи в магазини. Но има две важни неща:
Продължете да поддържате своя личностен инвентар като си създадете
навик да записвате в дневник вашите впечатления от деня. Създайте си
онлайн дневник или по старому – пишете на ръка в тетрадка. Но обърнете
внимание и документирайте това, което мислите, казвате и правите.
Разкъсвате ли веригите на старите навици? Или сте заклещени в тях?
Формирате ли нови и здравословни модели на поведение? Важното е да
следите какво се случва с вас. Как ще знаете дали се движите напред, ако не
следите прогреса си? Колко често са ви казвали „Ако не мерите, как ще
прецените къде да отрежете“?
Ако видите, че сте допуснали грешка – признайте си навреме. Не
мрънкайте за случилото се и не правете от мухата слон. Изправяйте се пред
проблемите си сега, вместо после. Изритайте проблема, преди той да се е
наместил и разпрострял нашироко във вас. Достатъчно съм обяснявал.
Направете личностен инвентар на вашето поведение през следващите 24
часа в офиса. Изборът ви за това къде ще се храните, какво ще ядете и най-
вече с кого, може би ще ви дадат възможност да откриете някоя ваша грешка.

261
 Внимавайте с Идиотите по време на обяд. Това, което се случва около тях,
може да ви помогне или навреди. Използвайте храната си стратегически.

262
 11. Идиотията: Няколко теории

Ако Идиотите не съществуваха, щяхме ли сами да ги създадем?

Единадесета стъпка: „чрез молитва и медитация аз искам да засиля

контакта си с висшата сила, както я разбирам аз, моля се да узная
нейната воля и да имам кураж, за да я изпълня.“

Оригиналната (и по-словоохотлива) Единадесета стъпка се отнася към

Господ или нашата Висша сила „както разбираме Него.“ Това означава, че
вашата Висша сила е такава, каквато решите да бъде. Някои хора са
собствените си Висши сили. Добрите шефове със сигурност са в тази
категория хора. За да е от полза за мен Висшата ми сила трябва да е по-
голяма и по-всеобхватна от самия мен. Вярвам, че тя има воля и план за мен,
който е много по-напреднал и позитивен от този, който аз бих създал.
Тайната е да усетите каква е нейната воля и план за това как трябва да
изразходвате времето и енергията си. Това ще е бързият път към успеха:
отдайте се и успейте.
Може би И-шефовете не са природна грешка все пак. Възможно ли е И-
шефовете да не са мутанти на еволюцията, за каквито първоначално ги
смятахме? Може би те са създадени с цел да ни държат смирени и честни.
Имаме ли нужда от И-шефове в живота си, но сме твърде горди, за да си
признаем? Кой друг можем да виним за непрестанните си кариерни
разочарования? Дали мразим нашите И-шефове, защото го заслужават или
защото не могат да се защитят? Ние ли сме хулиганите, а те слабото
момченце на двора? Част ли са И-шефовете от същата хранителна верига,
към която принадлежим всички ние? Ако подът за един е таван за друг,
означава ли това, че И-началникът за един е герой за друг? Въпреки че
избухваме срещу клиентите си, в края на деня всички ние също сме нечии
клиенти.
В живота си съм изобретявал И-шефове, за да избегна наказание за
собствените си прегрешения. По-лесно е да намерите някого, когото да
вините, отколкото да намерите решение. Защо да хабя енергията си в
планове за по-добро бъдеще, когато мога да прекарвам времето си в
263
оплакване от настоящето и миналото? Създаваме Идиоти, за да има на чий
рамене да стъпим, когато ни залее потопа на глупостта, за който всички сме
допринесли. Историите за Идиоти са навсякъде. Те задръстват
киберпространството подобно на косми в канала. Не съм сигурен, че всички
тези хора са Идиоти, обаче. Може да са просто Идиоти по удобство, които
ние сме създали, за да се чувстваме по-добре относно себе си.
Сред моите уважавани колеги има един велик учител и ужасен играч на
голф, съществуващи в единство, разграничение, което аз направих за себе
си, когато за първи път се срещнахме. Той е учен, аз съм философ. Неговата
специалност са точните науки. Науката за поведението, независимо от
етикета си, е форма на изкуство. В света на науката, в който съществува той,
глупаците са лесно победими и той ги отстрелва без да му мигне окото. Моят
приятел ми изпрати колекция от истински отговори на тестови въпроси,
поставени от учители по наука и здраве на техните студенти. Може да сте
попадали на тях в киберпространството в даден момент:

1. H2O е топлата вода, а CO2 е студената.

2. Ако помиришете газ без миризма, най-вероятно това е въглероден
оксид.
3. Водата е съставена от два рода. Кислород и водород. Кислородът е чист
род. Водородът е вода и род.
4. Моментум: Това, което давате на някого, който заминава надалеч.
5. Вакуум: Голямо, празно място, където живее папата.
6. Герминация: да станеш натурализиран германец.

Да, смейте се. Може би и аз да съм давал подобни отговори в отчаяните си

моменти на паника, осъзнал със закъснение, че ученето нямаше да е никак
лоша идея. Лесно им е на умните, особено учените, да мислят всички нас за
Идиоти. Техните въпроси имат само един верен отговор. Погледнете всичко
от философска или артистична гледна точка и ще оцените налагащата се
идея за множеството интелигентности, което е друг начин да кажем, че не
всички сме професори по точни науки. Няма един правилен отговор, когато
става дума за човешки същества.

Идиотите: реални или не?

264
 Идиотите на работното място могат да са реални или плод на нашето
въображение. Ако са реални, трябва да се научим как да се справяме с тях.
Ако са въображаеми, имаме нужда от психиатрична помощ. Както беше
написал бившият държавен секретар Дийн Ачесън „Меморандумът се пише,
не за да информира четящия го, а за да защити автора му.“ Не и ако не сте
Идиот. Опитайте някои от следващите мениджърски директиви:
• „Екипната работа е множество хора, които правят каквото аз кажа.“
• „Да се направи както трябва не е извинение за неспазването на
срокове.“
• „Надявам се да можем да синтезираме тези два документа в три.“
• „Този проект е толкова важен, че не можем да оставим други важни
неща да се намесват в изпълнението му.“
• „Имейлът не бива да се използва, за да се прехвърля информация или
данни. Трябва да се използва само за фирмена дейност.“
• „Знаем, че комуникацията е проблем, но компанията няма намерение
да коментира това със своите служители.“
Има два начина да сте сигурни, че думите ви ще бъдат увековечени –
кажете нещо изключително умно или нещо изключително глупаво. Тези
мениджъри са вярвали, че логиката им е солидна като Гибралтар. Случи ми
се да ми поднесат памфлет с противоречива логика, публикуван от бивш
служител на един от тези мениджъри. Той вярваше, че публикацията е
достоен принос. Благодарих му за памфлета и се оттеглих. Имах спешна
среща обратно на Земята.
Ако наистина искате да разберете отговора на въпроса от началото на тази
глава, „Ако Идиот шефовете не съществуваха, щяхме ли да ги създадем?“,
трябва първо да признаете, че това е глупав въпрос. И-шефовете по думите
на всички в действителност съществуват. По-удачният въпрос би бил: „Как
да ги преживеем?“ По-задълбоченият и страшен въпрос е „Или в
действителност Аз съм Идиотът, който се опитва да живее в отрицание и
преструвки?“ Може би дори проектирам собствената си глупост върху моя
шеф Идиот и го карам да изглежда по-лош, отколкото е в действителност.

Причината е в кръвта

265
 Би трябвало да можем да установим контакт с И-шефовете си поне на
генетично ниво. Някои от нас имат ирландска кръв; други – немска. Трети
имат италианска кръв; четвърти – френска. За повечето от нас, ако
проследим разклоненията на семейното си дърво достатъчно далече, със
сигурност ще изскочи някой Идиот някъде.
Опитайте се да погледнете И-шефа си от различна перспектива. Кръвните
връзки не са му били в никаква услуга. Това обяснява анемичните му
способности за възприемане. Когато се опитате да го убедите да извърши
нещо, първата ви задача е да му помогнете да разбере смисъла на
начинанието. Не прибързвайте със заключенията си за него. И-началниците
искат да бъдат харесвани, независимо от факта, че са така противни.
Повтаряйте си наум „Той има добри намерения.“ Не казвам, че това ще
оправи нещата. Но поне ще свали булото на злите конспирации. Сравнете
вашия И-шеф с другите типове мениджъри, които дълбоко в себе си са
наистина зли и ще започнете да цените повече вашия ръководител.
Добрите шефове винаги добронамерени и обикновено притежават
интелекта, за да постъпват добронамерено. Много от Идиот шефовете биха
били Добри шефове, ако можеха да задържат мислите си достатъчно дълго,
без да се отегчават или да се опитват да се правят на мениджъри. Линията,
която разделя Добрите от И-шефовете е толкова тънка, че понякога е само
няколко пункта върху компаса на интелигентността. Приоритета на Добрите
шефове е израстването и развитието на хората в техния екип, защото те
знаят, че високо мотивираните хора са най-продуктивни.
Интелигентният фактор, които отделя Добрия шеф от И-шефа, включва
безкрайните безсмислени задачи, които И-шефа поставя на своя екип, които
са в противовес на израстването и развитието на членовете на екипа, а в
последствие и на цялата организация. И-шефовете не компрометират
умишлено работата на своите служители; това им се получава естествено. Те
рецитират целите на компанията, както парадират с мантрите на авторите на
мотивационна литература. Но в крайна сметка размътват водата с
безсмислени задачи, нереални „оценки“ на работата и недоразумения в
комуникацията. Те не съзнават, че малкото хаос, който предизвикват
всекидневно, се трупа и превръща в крайна сметка в огромен хаос.
Причината е в кръвта им, сочат изследванията.

266
 Размножаването на Идиотите, ако си спомняте Глава 4, е резултат от това,
че Идиотите наемат още Идиоти, за да се защитят от евентуално разкриване
на собствената им идиотска същност. Когато все по-голямо количество
Идиоти се влее в кръвната система на организацията, общото ниво на
интелигентност на компанията спада, поради близкородственото
размножаване на Идиоти. Свежата кръв, или новите идеи и начини да се
гледа на нещата, може да даде нов тласък от енергия, която някогашната
млада и стабилна фирма е притежавала.

Отбягване на основната идея

Интелигентността, попаднала в правилните ръце, би направила Добрия

шеф ефективен. Глупостта, попаднала в грешните ръце, би превърнала една
иначе ефективна организация в цирк. Добрите шефове знаят, че
интегритетът на 10-ия етаж, зависи от интегритета на деветте етажа по-
надолу. Представете си, че водите разговор с вашия И-шеф в ресторанта на
последния етаж в небостъргач, който той току-що е помогнал да постоят.
– Успяхме да спестим пари като смесихме строителни материали с ниско
качество и добри материали. – казва И-шефът ви, докато се опитва да махне
едно сусамово семенце, заклещило се между предните му зъби.
Вие замръзвате със салтаната си вилица пред устата ви, премигвате два
пъти и оставяте прибора обратно на масата:
– Току-що казахте, че седим на върха на сграда, построена с некачествени
материали?
– Изпратиха вътрешно съобщение, че трябва да бъдат намалени
разходите. – отвръща шефът ви, хвърляйки сусамово семенце през рамото
си. – Помислих си – или трябва да съкратим работниците или да направим
компромис с материалите, а като се имат предвид профсъюзите и другите му
там истории, да съкратим хората щеше да се окаже трудна работа, така че
докарах материали от няколко Х фирми.
И-шефът ви намазва обилно остатъка от сусаменото си ролце с масло и го
набутва в устата си.
– Набавих някои страхотно изглеждащи неща от един тип на име Фреди
Палмата – говори той с пълна уста. – И излезе много евтино.

267
 – Не се ли притеснявате? – питите вие и се стремите да не гледате към
това, което дъвче шефът ви.
– Хич даже. –И-шефът ви преглъща и посяга към водата. – Спазихме
бюджетните ограничения и ми дадоха страхотно увеличение.
– Имам предвид, можете ли да се чувствате спокоен в сграда, направена
от долнокачествени материали? – оглеждате тавана и стените за пукнатини
или други признаци на неизправност на постройката.
И-шефът ви се разсмива:
– Сигурно ме мислите за глупав.
– Нямах това предвид – противите се вие, внимавайки мисълта в
съзнанието ви да не се изплъзне навън.
– Трябва да знаете – уверява ви той – че съм използвал най-качествената
стомана и цимент тук, по високите етажи, където се намират офисите на
директорите. Съмнителните материали и нискокачествената стомана са
изцяло разположени по ниските етажи, където работят плебеите.
– Гениално – хвалите го учтиво вие, докато ставате от масата и напускате
сградата възможно най-чевръсто.
Образоването е напразно усилие при човек, който е твърде затворен в
собствения си светоглед, за да осъзнае, че здравето и добруването на общата
картина зависи от здравето и добруването на нейните компоненти. Добрият
шеф разбира това и поема инициативи в тази посока. Той постоянно
демонстрира интелигентност, характер и здрав разум. Здравият разум може
сам да неутрализира множество грехове.
Голяма част от фрустрацията, която изпитваме при работа с И-шефове,
идва от очакването ни, че те са способни да проявят здрав разум. Идиотите
могат да постъпват и разумно, но те не го правят от разумни подбуди. Най-
вероятно разумната им постъпка ще е плод на вашите усилия да ги водите
във вярната посока, използвайки речта на Идиота, храненето на Идиот,
мислите на Идиот и други Идиотски похвати.

Кръвна жертва

268
 Ако Добрите шефове не съществуваха, щяхме ли да ги създадем? Едва ли.
Те не могат да влязат във функционална употреба на никого. И-шефовете
могат да бъдат разграничени от другите видове началници не само по
липсата на интелигентност, но и по редица други показатели. Помислете как
се използва интелигентността. Хората във властови позиции, които наистина
вярват, че са Божества, съдържат в себе си комбинация от налудничаво
мислене и висш интелект, които са съставки на един любопитен когнитивен
коктейл, който вдъхновява поведението на шефовете Божества.
Способността да се фокусира и да се движи по план е силната страна на този
вид началник, „както той сам се разбира.“ Неговата първостепенна задача не
е постигането на целите и задачите на компанията. Поведението на
Божеството рядко отговаря на дейността, за която е нает от организацията.
Като страничен наблюдател аз съм забелязвал как лидерите, които искрено
вярват, че са някакъв вид Божество, обикновено таят в себе си скрити
параноични наклонности. Това е единственият начин, по който те могат да
запазят своята власт. Налага им се да репресират или елиминират всеки,
който мисли за тях като за простосмъртни. Майка ми винаги пропускаше да
прочете края на приказката „Царят е гол“, където детето, което разкрива
голотата на царя, е арестувано от стражите, хвърлено в затвора и измъчвано,
докато най-сетне изчезне напълно. Знам, че тя просто се е опитвала да ме
предпази, но ако ми беше прочела тази част навремето, аз щях да съм по-
добре подготвен за корпоративния живот.
Както споменах и преди, Божествата не могат да позволят на разумните
хора, които им служат за поданици, да изземат собствен глас или платформа,
от която да изобличат шефа си като измамник. Но заглушаването на хора и
освобождението от телата им, без да се предизвиква вниманието на
околните, изисква същата доза изкусност и въображение, която изначално ги
е вдъхновила да вярват, че са всемогъщи. Шефът Божество ще демонстрира
своята умна-но-диаболична схема за справяне с търсачи и приказвачи на
истината. Работата на Божеството никога не свършва, защото винаги се
появява някой с естествен порив към истината и справедливостта – освен,
когато същият този някой не попълва годишната си данъчна декларация,
молбата си за работа или не обяснява на жена си истинската причина защо
се прибира толкова късно.

269
 Макиавели шефовете също често впрягат своята висша интелигентност в
името на зли цели. За нещастие, те вярват, че собственият им успех се крепи
на неуспеха на околните. И ако Божеството би се освободил от някой, който
приема като заплаха за себе си, Макиавели ще ликвидира всички, които се
намират между него и желаната цел. Макиавели, със своята интелигентност
и изкусност, стрелят бързо и се усъвършенстват в хирургическото
премахване на пречката, или пречките. Докато Божествата оставят след себе
си широко поле на поражението, Макиавели нарочно ще оставят само една
миниатюрна капка кръв, ясно видима върху компютъра на жертвата, за да
служи за назидание на останалите членове на екипа и да им напомня каква е
цената на вмешателството.
Както Божествата имат скрит страх от това да не бъдат разкрити, така
Макиавели страдат от скрит нарцисизъм. И разбира се, И-шефовете
притежават своето характерно невежество, което за мое учудване не е
диагностична категория в Диагностичния и статистически наръчник на
Американската психологическа организация. Истината е, че всички тези
типове началници съществуват, така че не е нужно да се чудим дали бихме
ги създавали ли или не, ако не съществуваха.

Изключение на всичко

Ако няма никой в офиса, който да му причинява болка и страдание,

Мазохистът ще свърши това сам. И дори да е така, има много други хора,
които само чакат покана да му помогнат в тези усилия, особено ако са
Идиоти, Божества, Макиавели или Садисти. И-шефовете обикновено
предизвикват страдание и мъка, без да искат. Божествата нанасят страдание
и мъка като мярка за налагане на лоялност и подкрепа. Макиавели
причиняват болка в опита си да присвоят всичко чуждо и да го внесат в
офшорната си сметка. Садистите обичат болката и страданието сами по себе
си.
Аз лично намирам Садистичните началници за по-приятни хора от
Мазохистите. Тяхното поведение ми се струва по-естествено в собствената
си перверзия. Мазохистите са близко до Неотзивчивите, докато не открият
драматичните възможности за себенараняване, които лидерството
предоставя. Отдел, първоначално пълен с екипни играчи, може да се
270
превърне в гневна тълпа хора с вили в ръце, ако достатъчно дълго сте ги
измъчвали и дразнили. За Мазохистичния шеф това означава смърт от ръцете
на гневните членове на екипа. Ако зависеше от тях, Мазохистите обожават
да работят за Садисти, защото Садистите им предоставят сигурна дневна
доза от болка и тормоз. Садистите, от друга страна, не могат да понасят
никой, който се наслаждава на болката. В резултат на това един Мазохист не
би могъл да се задържи дълго в отдел, управляван от Садист.

Садистите искат да са наложени лидери от самото начало, защото това е

идеалната за тях позиция, от която могат да наказват и тормозят невинни
жертви, без да понасят никакви последствия. Това е брилянтна тактическа
маневра и изпълнение, възможно най-близо до идеалното престъпление.
Нечовешкия товар от задължения, който шефовете Садисти обичат да
изсипват върху своите служители, може да доведе до липса на достатъчно
сън, лоши хранителни навици и дори постъпване в психиатрична клиника.
Във всеки от тези случаи Садистичният шеф може да твърди под клетва, че
жертвата е била болезнено амбициозен човек, което ще хвърли останалите
членове на тима в още по-голямо отчаяние и саморазрушително поведение.

271
Ако Садистите не съществуваха, щяхме ли да ги създадем? Определено не.
Аз лично предпочитам Идиотите. Ако Садистите не постъпват внимателно,
Човешки ресурси могат да се намесят. Тогава Садистите са принудени да
водят разговори с обучители като д-р Хувър и техният живот ще са завинаги
променени. Няма да има вече игра на болка, а само добре познатата болка от
работата.

Вертикална мобилност и съдебни адвокати

Когато Човешки ресурси залягат, за да избегнат хвърчащото в тяхна

посока трудово дело, най-сигурният начин да се освободят от рисковите
играчи в даден отдел, е да им издействат повишение (вижте Глава 4).
Никой не е съдил никого досега, за това, че е бил повишен. С издигането
на слабоумници нагоре по мениджърската стълбица – в опит да бъдат
премахнати от отделите, където се върши реална работа – чрез оскъдна
документация и бързи извънсъдебни споразумения, истински
продуктивните служители в пънчето на гъбата са оставени да поддържат
над главите си гъбената шапка, пълна с все повече шантави,
непродуктивни и свободно реещи се шефове.

Отвъд обяснимото

Не съм запознат да има каквото и да било физично или биологично

доказателство, което да обясни съществуването на Параноичния шеф.
Сходни в много отношения със своите братовчеди – Добрите шефове,
Параноичните началници съществуват в един теоретичен, или по-важното,
въображаем свят, който самите те са изградили. Независимо дали някога ще
развием способности, които да ни помогнат да си обясним съществуването
им, Параноичните шефове са нетърпими. Нищо, което вие можете да
направите, няма да ги удовлетвори или да им се хареса, а е трудно да
поддържате мотивацията си, когато всичко, което мислите, казвате и правите
се подлага на непрекъснато съмнение. Както и при другите негоривни
извори на енергия във вселената, цикличността на параноята се подхранва
сама, оживява и се самовъзобновява. Вечният двигател може и да е мит, но
въображението на Параноика никога не спира да работи. Ако Параноичните

272
шефове не съществуваха, не виждам причина да ги създаваме. Те са вечно
движещо се, еднакво дразнение за всички.

Крайни мерки... например реорганизация

Не ви препоръчвам да пренаредите цялата си компания, само за да се

отървете от един проблемен служител. Това би било сходно на решението да
изгорите къщата си, за да се освободите от термитите. За нещастие
организациите непрестанно се опитват да се справят със своите черни дупки
(разбирайте: проблемни мениджъри) като се реорганизират. Неотзивчивите
началници често са наемани на високи позиции, защото човекът, който
преди е заемал този в даден отдел е влошил дотолкова нещата, че е нужно да
бъде преструктуриран целия отдел, за да се измести настрана
Некомпетентния шеф. В този процес на Некомпетентния бива предложена
друга позиция в компанията, но с по-малко отговорности, които да обърка.
Объркващо е, зная. Защо просто не уволнят Некомпетентния? Съдебните
спорове, като нов вид пенсионен план, са още един начин да се избегне
конфронтацията, като тестето карти се разбърква, без да се дава вид, че
нещата са се променили особено много.
Само не казвайте на Неотзивчивия, че са му поверили повече отговорности,
независимо от високото му възнаграждение. Предполага се, че шефът, който
не иска да е шеф, ще бъде на ниво и ще запълни дупките, които
предшественикът му не е успял да запълни, освен тези, запълнени с въздух
под налягане. Неотзивчивият по принцип държи да е едва забележима точка
на организационния радар, което неминуемо довежда до следваща
реорганизация, а след това идва още една и още една – всички от които е
можело да бъдат предотвратени, ако конструктивно са били разрешавани
базисните проблеми с лидерството в светлината на организационните нужди
и типа шеф. Едва ли бихме създали Неотзивчивите началници, освен, ако не
ни се налагаше. Аз по-скоро бих създал компетентно-приятелски
обстоятелства, при които този вид мениджъри щяха да се чувстват
комфортно и да бъдат максимално продуктивни.

Да направим нещата по-лоши с едно хвърляне на монетата

273
 Понякога лекът е по-ужасен и от болестта. Когато един отдел остане без
лидер или страда от лошо лидерство, независимо под каква форма, а силите
на деня прибягват към реорганизация, за да разрешат проблема, в ъгловия
офис понякога бива натикан Неподготвения шеф. Ако Неотзивчивият шеф е
бил повишаван, след като е показал своята компетентност в тясно
специализирана работа, Неподготвеният шеф бива повишаван само ако се
хвърли пред колата на голямата кахуна в гаража на организацията.
По същия начин Неотзивчивите шефове са заменяни с други Неотзивчиви,
Неподготвените началници – с други Неподготвени, но във всички тези
случаи новите ръководители отново се провалят. Насапунисайте,
изплакнете, повторете – докато ви призлее. Ако самият аз бях изправен пред
решението дали да създам Неотзивчиви или Неподготвени шефове, щях да
избера първите. Неотзивчивите поне могат да бъдат щастливи, ако се върнат
обратно в пещерата, където са си писали кротко код, преди да бъдат
изтръгнати внезапно и хвърлени в мрежите на мениджмънта.
Неподготвеният няма да бъде доволен, докато не стане началник,
независимо дали в това има логика или не. Въпреки, че амбицията може да
бъде позитивна движеща сила, ако исках да създам нещо подобно на
Неподготвения шеф, щях да дам живот на силното желание за израстване и
развитие в това, което авторката и експерт в лидерството Маргарет Уетли
нарича Нова мениджърска наука.

Нямам капацитет за повече приятелство

Шефовете Приятели често напомнят И-шефовете, с единствената разлика,

че не са така неуки. Приятелят шеф може да бъде изключително
интелигентен. Той е просто самотен, което удря право в целта такива
съзависими хора, какъвто съм самият аз. Въпреки че самотните личности с
висока интелигентност могат да бъдат ужасно досадни, те докосват струни
дълбоко в сърцето ми. И-шефовете от друга страна, не са достатъчно умни,
за да осъзнаят, че са самотни. Това е като да си толкова беден, че да не знаеш,
че си беден. Ако имате шеф Приятел, му купете куче. Няма смисъл да
купувате котка. Котките просто ще го игнорират и няма да реагират на това
дали е вкъщи или не. Кучетата изискват много повече грижа и това може да
държи шефът ви зает, за да можете вие да се измъкнете на романтичен
274
уикенд с жена ви и децата. Вашият началник Приятел все пак ще трябва да
се върне вкъщи и да нахрани кучето, което ще намали броя на безкрайните
ви вечерни излизания заедно. Ако мениджърите Приятел не съществуваха,
аз щях да оставя нещата така.

Понякога отговорът е заслужено уволнение

Когато някой саботира ефективността на отдела и неговата сплотеност, но

същото лице няма никакво намерение да се заеме с разрешаването на
конфликтните проблеми или да изгради реални работни решения, време е
силите на деня да отделят черната овца от стадото. Колкото и да е неприятно
уволнението, понякога то все пак е най-доброто решение на проблема.
Неудържимата ситуация с проблемния служител ще нарани много повече
другите служители, отколкото началството. Шефовете имат действителната
власт и задължението да се справят с проблемите, свързани с персонала,
защото това, което могат да направят подчинените е единствено да чакат и
да се надяват.
Един от най-лошите сценарии на работното място е неукротимия и
конфликтен член на екипа, който тероризира своите колеги, а шефът отказва
да направи каквото и да е по въпроса. Сигурно сте били в подобна ситуация.
Трудно е. Вашият шеф най-вероятно е наясно с проблема, въпреки че се
преструва, че нищо не е разбрал. За онези, които никога не са виждали тази
ситуация от гледната точка на началника, ще е трудно да разберат какво се
случва. Част от вас няма да иска да повярва, че не притежава уменията, за да
се справи в дадената ситуация. Друга част няма да иска да отвори кутията на
Пандора в опит да се разреши проблема и определено няма да иска да хвърли
смърдяща бомба, знаейки, че домашният съвет няма да му разреши в
последствие да се отърве от нея. Вие няма да искате и да превърнете
въпросния служител във ваш враг. Надявате се от небето да падне някакво
решение и всички да се сдобрят.
Да преминете през безкрайния и сложен процес на това да уволните някого
е толкова приятно, колкото и да в вадят нерв от зъба. Ако пък сте един от
членовете на екипа, който страда, докато шефът ви се дави в нерешителност,
може все пак да предприемете няколко действия. След като вече сте научили
как говори началникът ви и какви неща му влияят, може да се приближите

275
до него възможно най-дипломатично и с премислен маниер и да му кажете
как дадената ситуация снижава продуктивността на отдела и неговия общ
морал, което сигурно накърнява репутацията му. Бъдете подготвени, че
ушите на вашия шеф може да останат глухи за вашите думи. И бъдете готови
да посрещнете нова реорганизация в случай, че шефът ви реши, че е по-добре
да премести, а не да премахне лошото влияние от организацията. И най-
сетне, не се учудвайте много, ако онзи, който бъде изритан от компанията,
ще се окажете вие. Според теорията на вероятностите и Лас Вегас, всяка една
от тези или комбинация от всичките три възможности е по-вероятно да се
случи, отколкото шефът ви да прибегне до честна и конструктивна
конфронтация с проблемния служител или друг контакт в офиса.
Помнете, аз съм обучител на висшия мениджмънт от последния етаж. Не
се отнасям към трудните проблеми като към празна-на-половина-чаша, не
прилагам песимистично или цинично отношение. Вярвам, че има потенциал
във всичко и във всеки и съм готов да работя усилено в партньорство с моите
клиенти, за да реализирам този потенциал. Аз познавам официалните и
неофициални, изказаните и негласните закони на работното място. Изучил и
съм придобил ясна представа от реалността в организациите. Последното,
което искате от един автор, консултант или обучител е наивитет или празни
илюзии. Нещата могат да имат добър край или да завършат ужасно.
Понякога да се премине през трудните места е единствения път към светлото
утре. Както много правилно е забелязал Зорба Гъркът „Калта кара розите
да цъфтят“, или нещо подобно. Ако сме лидери, ние не бива да се
страхуваме да се изкаляме от време на време.

Никога не можете да сте прекалено внимателни

Помнете, че винаги когато се опитате да адресирате даден проблем на по-

високо ниво по хранителната верига на организацията, вие създавате у себе
си очакването, че вашият шеф ще действа спрямо информацията, която сте
му дали, което обаче може да се окаже последното нещо, което би желал да
направи. Приемете факта, че сте сами в битката си, докато не намерите
сигурни доказателства, че ще получите нужната подкрепа. Не си правете

276
илюзии, че ще бъдете подкрепени, дори вътрешният кодекс на
организацията да е на ваша страна. И помнете, че всеки високопоставен
мениджър, към който ще се обърнете за помощ, прескачайки прекия ви
началник, най-вероятно също ще е един от типовете шефове, за които
говорихме. Узнайте с кого ще си имате работа, преди да се изложите на
опасност. Информацията е сила. Нищо не ви пречи да съберете колкото е
възможно повече.

Бъдете благодарни

Ако вашият И-шеф не позволи на наболелия и нерешен проблем да се

превърне в абсцес – радвайте се. Независимо от теоретичните, теологични и
биологични обяснения за И-шефовете, бъдете благодарни. Бъдете доволни,
че те не съзнават хаоса, който създават и нищо не може да ги държи будни
нощем. Нека си хъркат. Ако ние губим съня си от омраза към тях, вината за
това си е изцяло наша. Не казвам, че бих създал И-шефовете, ако те не
съществуваха. Да не прекаляваме. Но с радост бих сложил И-шеф на мястото
на Божеството, Макиавели, Садиста, Мазохиста, Параноика или шефа
Приятел. Неотзивчивите и Неподготвени началници от друга страна, могат
да бъдат спасени, ако им отделим достатъчно усилия и време.
Помислете за бедните душици, които не са чели тази книга. Те все още
обвиняват И-шефовете си за своите кариерни фрустрации и заговорничат
срещу тях. Вие, от друга страна, сте просветлено създание, съзнаващо, че без
вашия И-шеф нещата можеха да бъдат много по-лоши. Спомнете си това на
следващия Ден на благодарността, когато вашият И-шеф няма да се
самопокани у дома ви.

Упражнение към стъпка 11: „чрез молитва и медитация аз

искам да засиля контакта си с висшата сила, както я разбирам аз,
моля се да узная нейната воля и да имам кураж, за да я изпълня.“

Допитвайте се до Висшата си сила. По времето когато достигнах

мениджърски ранг в отдела за Забавление в „Дисниленд“, Уолт Дисни не
беше сред нас вече повече от 11 години, но той все още управляваше
компанията. Имах привилегията да работя с хора, които бяха работили с него
277
достатъчно дълго, за да опознаят истински мъжа зад името. За някои от тях
Уолт беше Висша сила. Той определено беше визионер. Компанията нямаше
много дейности извън тези, които самият той беше измислил поне четвърт
век, след като той напусна този свят. Толкова далновиден беше той.
Ясно си спомням срещите за дизайн и продукция, където се обсъждаха
много подходи и различни техники. След като се стигаше до няколко
възможни решения, някой винаги задаваше въпроса „А какво би направил
Уолт?“ След това винаги настъпваше минута мълчание и тези които знаеха
и бяха работили с него (както и онези от нас, които бяха изучавали неговата
личност) мислеха над въпроса. Всеки път мислите за това, което Уолт
наричаше „Начинът на Дисни“ раждаха още едно алтернативно решение или
подобряваха вече изложеното.
Вашето упражнение към Стъпка единадесет е да помислите сериозно над
това какво искате да постигнете, как един интелект – много по-висш от
вашия – би стигнал до зададената цел, и след това съставете план, който
следва стъпките на Великата мъдрост, с която сте влезли в контакт.
Действията, които ще предприемете, ще са изпълнени с много по-дълбок
смисъл и ще ви донесат по-добри и по-трайни резултати, ако сте отделили
време (имам предвид истинско време, поне 30 минути в мълчаливо
размишление като за начало) да обмислите какво една Висша сила би
добавила, премахнала или напълно променила във вашия оригинален план.
След което кажете молитва, която да ви донесе мир относно онова, които не
можете да промените и кураж, за да постигнете нещата, които да вдъхнат
нова енергия във вашия живот и работа. Мога да предскажа, че вашата сила,
в едно с мъдростта на Висшата ви сила, ще постигнете желаната промяна.
Молете се или медитирайте 30 минути дневно, денем или нощем, в
продължение на седем дена и после ми кажете дали не се чувствате
променени, дали лошите шефове не са станали по-лесни за понасяне, и дали
проблемите, които някога са изглеждали непреодолими, не са се свили до
по-малки, изпълними пропорции. Целият този процес ще започне във вашия
„инкубатор“, вътрешно-заложената ви машина за идеи, от която изскачат
страхотни решения, точно когато най-малко ги очаквате.

278
 12. Рекалибриране на очакванията, пренасочване на гнева –
12 стъпки

Представете си за момент, че тъкмо сте влезли в офиса на вашия шеф

Идиот, изпълнени с праведен гняв. Заставате пред бюрото му в бойна поза.
Стискате юмрука си, размахвате го пред лицето му и казвате „Нещастник
такъв! Аз съм много по-умен и талантлив от теб. Работя здраво и постигам
повече за един ден, отколкото ти можеш да свършиш за цял месец. Ако
имаше поне малко мозък, щеше да се отнасяш към мен с уважението, което
заслужавам, щеше да удвоиш времето ми за отпуска, щеше да ме повишиш
и щеше да ме молиш да не напускам.“ Дори само мисълта за това ви кара да
се чувствате добре, нали? Мечтайте си.
Искате ли да успеете, вместо само да оцелявате в офиса? Ако успехът ви
звучи добре, разтворете юмрука си и се освободете от гнева, фрустрацията и
ненавистта.
– Но д-р Хувър – казвате вие – Аз така добре познавам и се чувствам
чудесно в компанията на гнева, фрустрацията и ненавистта си.
– Естествено – съгласявам се аз. – Но карат ли ви те да се чувствате
щастлив?
Така си и знаех. Сега разтворете юмрук и ги пуснете да си отидат.
Ако мислите, че животът с разтворени пръсти, а не юмруци, е само за
птиците, сетете се, че птиците дори нямат ръце. Повечето земни създания
нямат нужда от противопоставени палци, защото не разсъждават върху
обстоятелствата на своя живот и не се опитват да преценят колко нещастни
и ядосани са. Именно затова, на тях не им се налага да стискат юмруци,
изпълнени с гняв, фрустрация и презрение. Животните не презират това,
което нямат. Гневът, фрустрацията и презрението не са това, което прави
хората по-висша форма на живот. Способността да се издигаме над
първосигналната си природа в полза на едно по-здравословно поведение е
уникалната стойност в уравнението на това да си човек сред всички други
зависими от кислород форми на живот.

279
 Гневът е самият проблем

Какво му е толкова важно на гнева, че посвещавам цяла глава на него?

Първо, както казваше моят скъп приятел Дани Кокс „Гневът е
автоканибализъм. Изяжда ви отвътре.“, или нещо такова. Гневът е
двигателят, който бълва сярна киселина по посока на шефовете през своя
ауспух, или може би е отровата, която пием с надеждата, че някой друг ще
умре. Гневът е онази емоция, която се натрупва, когато открием, че нямаме
контрол върху дадена ситуация и най-вероятно никога на сме имали контрол
над нея. Връщаме се към реторичния ми въпрос от Глава 1. Веднъж след като
сме разбрали, че не бива да виним шефовете си за всички наши неразрешени
юношески проблеми, но все пак го правим, кой е Идиота в този случай?
Въпрос: Какво причинява гнева?
Отговор: Нереализираните очаквания.
Въпрос: Какво сме склонни да очакваме от нашите шефове? Отговор:
Всичко.
Въпрос: За кои от очакванията ни трябва да държим сметка на началника
си?
Отговор: За никои.
Разбира се, всичко си има изключения, дори и очакванията. Може да
очаквате от вашия шеф да не ви тормози сексуално. Може да очаквате от
него да не създава враждебна и наказуема от закона работна среда, като
подлага под съмнение вашата етническа принадлежност, вярата ви, расата,
сексуалната ориентация и всякакви други проблеми, които ви карат да
държите номера на адвоката си в номерата за бързо набиране на вашия
телефон. Когато вашият ръководител прекрачи границата от Идиотското към
Наберете-за-трудово-дело поведение, тези изключения минават в друга
категория, която се нарича вашия Пенсионен план. Мога да си представя как
едно щедро извънсъдебно споразумение, вдъхновено от оплакването срещу
вашия началник, ще разсее голяма част от, ако не и целия, ви гняв, който
изпитвате към него заради неосъществените си очаквания.
Гневът, който ни се налага да пренасочим на работното място, е свързан с
невъзможността на шефа ни да отговори на нашите очаквания, при това ние
нямаме друг избор, освен да се примирим със случващото се или да си
потърсим друга работа (и друг началник). Ако решим да останем,
280
единствената ни надежда да постигнем мир и спокойствие е да отнесем
всичките си очаквания и нещата, които можем да променим към нашата
Висша сила. В оглед на това, нека погледнем 12 стъпки за Възстановяващи
се Идиоти в светлината на пренасочването на гнева.
Фразата пренасочване на гнева съдържа в себе си идеята, че трябва да
изчакаме, за да се ядосаме на шефа си и след това да направим нещо друго с
гнева си, освен да злословим, обвиняваме, да предизвикваме караници и да
дразним. Може би е възможно да използваме гнева, който изпитваме към
шефовете си, за борба с бактериите. Може би ще измислим план как да
използваме подклажданата от висшестоящите ярост, за да премахнем
световната зависимост от изкопаеми горива. Не казвам, че трябва да вземем
съществуващия гняв и да правим нещо ново с него. Предлагам да развием
алтернативно поведение, което ще спре гнева, като например да пренасочим
очакванията си. Фразата „Очакването е негодувание, което чака да се
случи“ отеква в мазето на църквата всяка сряда вечер. Успявайки да
контролираме очакванията си, ние ще разрешим проблема с гнева. Градете
разумни очаквания, реалистични и отговорни, и така няма да има вече гняв.

Стъпка по стъпка

Самата мисъл за пренасочване на очакванията ни връща назад към 12

стъпки за Възстановяващи се идиоти. Всички действия, които са
необходими, за да се трансформира нечия зависимост от субстанции (освен
ако не сте съзависим като мен и пристрастени към пристрастения, или
подобно на Идиот, пристрастен към своето невежество) и да се модифицира
деструктивното поведение, могат да бъдат намерени в 12 стъпки. Идиот-
синкразията може да е много пристрастяваща и изисква пълно отдаване на
Сила по-висша от нашата, за да пренасочим своите очаквания и да бъдем
твърди в решението си – не само да маркираме стъпките и да хвалим
упражнението.

Стъпка 1: „Признавам, че съм безсилен пред глупостта на другите

и че животът ми е станал твърде глупав, за да бъде управляван.“

281
 Досега трябва да е станало ясно, че собствената ни глупост и тази на
другите може сериозно да ни навреди. Когато без да помислим дадем
контрол над нашето щастие на някой друг, това е глупаво. Когато щастието
или тъгата ни зависят от изпълнението на чуждите очаквания, които се
проваляме да изпълним, или които не са били реалистични или разумни от
самото начало, ние превръщаме живота си в една голяма игра на руска
ролетка. Да мислим „Може би шефът ми ще изпълни моите очаквания, или
може би не, и тогава аз много ще се ядосам“ е ужасно глупав начин да
живеем живота си и напълно отнема малкото ни останала власт, която имаме
в този свят – властта да задаваме собствените си очаквания.
Един от основните проблеми по отношение на очакванията е дали те са
били дискутирани или договаряни с шефа, и обратното. Ето затова
изкуството на конструктивната конфронтация ни учи ясно, че един началник
не бива да държи отговорен даден свой служител или клиент за това, че не е
успял да изпълни очакванията му, ако те не са били ясно зададени и записани
от служителя или клиента. Но дори когато очакванията биват дискутирани и
договаряни между шефовете и подчинените (и има документирани
очаквания на двете страни, както ни учи изкуството на конструктивната
конфронтация), началникът може от своя страна да не удовлетвори
очакванията и въпреки това да не понесе никакви последствия от това. Но
ако вие не успеете да спазите вашата част, то най-вероятно ще последват
санкции. Така вашите очаквания трябва да бъдат настроени да включват
възможния провал на вашия шеф да удовлетвори очакванията ви,
независимо дали той прави това нарочно или без да иска, съзнателно или
подсъзнателно, това е реална възможност.
Знаейки, че това е реална възможност, вие ще може да замените гнева си
със спокойствие. Доволни ли сте от провала? Разбира се, че не! Но да
оставите нещо, което е имало голяма вероятност да се случи, да ви хвърли в
гневен изблик е саморазрушително поведение. Не казвам да протегнете ръце
нагоре във въздуха и да цитирате гравирания на стената надпис: „Блажени
са тези, които не очакват нищо, защото те няма да бъдат разочаровани.“
Независимо колко истина има в това твърдение, вие постоянно може да
учите и да подобрявате начините, по които да помогнете на шефа си (А) да
помни, че има очаквания, които трябва да изпълни, (Б) да намери нужните
282
ресурси, които ще му помогнат да изпълни очакването и/или (В) да правите
всичко, което можете, за да поддържате мотивацията му да удовлетвори
очакването.
Разумните и реалистични очаквания ще ви бъдат от много по-голяма полза
отколкото онези, които са като минно поле за емоционална експлозия. Ако
вашият шеф ви обвинява в това, че не сте отговорили очакванията му, когато
си мислите, че определено сте, може да отговорите като кажете, че (А)
неговото разбиране е грешно, (Б) не би познал какво е изпълнени очаквания,
дори те да му се бяха наврели в лицето, (В) ще ставате по-рано сутрин, за да
сте подготвени предварително за неговите нужди и желания и по този начин
той ще се чувства по-добре при всяка ваша бъдеща среща.

Стъпка 2: „осъзнавам, че предизвикателството, което представлява

и-шефът, е твърде голямо за моите скромни възможности и имам
нужда от сила по-висша от всички надуто-говорещи началници във
вселената – добри, лоши или всякакви – която може да ме предпази от
това да полудея напълно.“

Да калибрирате очакванията си спрямо вашия шеф може да се окаже трудна

работа. Ще ви е нужен надзор от възрастен, за да успеете в начинанието.
Тогава именно се намесва вашата Висша сила. Вирусът на ненавистта е
твърде устойчив, за да успеете да се справите само със силата на волята.
Ненавистта може да отключи без предупреждение вашия Вътрешен идиот и
преди да сте се усетили, може да излеете на глас всякакви налудни мисли и
идеи пред слисаните ви колеги, служители и шефове. (Може и да не са
толкова учудени всъщност.) Независимо дали това ще се случи или не,
повикайте вашата Висша сила на помощ. Едно от нещата, което тя умее по-
добре от вас, е да вижда нещата в перспектива. Ако шефът ви изпада в
постоянни брътвежи, позволете на Висшата сила да калибрира очакванията
ви и да се възползва от неговите брътвежи, или поне да ви посочи на какво
от казаното трябва да обръщате внимание и на какво – не.
Аз се обръщам към Висшата си сила не само всеки ден, но и през различни
части на деня, когато искам да снижа очакванията си до разумното и
реалистичното. Имам нужда от по-далечна перспектива и по-висш ум от моя,
за да задам очакванията си към себе си, към моя началник и към всички други
край мен, за да не попадна в капана на автоканибалистичния гняв. В свят, в
283
който перцепцията е реалност, а перспективата бива изкривявана от
различни ъгли, ние всички се нуждаем от начин да пренасочим очакванията
си така, че да осигурим за себе си и за всички около нас възможно най-
добрия развой на събитията. Този развой може да ни накара да направим
крачка назад и да преподредим обстоятелствата. Но това е по-добре,
отколкото да консумираме още един-два от вътрешните си органи, ако нещо
или някой не задоволи нашите очаквания. Не мога да си представя по-добър
начин по-който да запазя малкото останал здрав разум, който имам, или
може би дори да възвърна малко от разума си, който вече съм загубил.

Стъпка 3: „решени сме да поверим волята си и своя живот в ръцете

на нашата висша сила – така както я разбираме ние.“

Или ще направя това както аз си знам, което всъщност е и причината,

поради която прецаках нещата, или ще се разходя още, докато възвърна
присъствие на духа сякаш Висшата ми сила наистина ме контролира. Има
голяма разлика между думите и действията, когато става въпрос за поставяне
на очаквания и справяне с провала – независимо вашия или чужд. Ако
единствено изразяваме принципното си съгласие с идеята за поставяне на
очакванията от перспективата на Висш интелект, ние само ще наливаме
масло в огъня на разочарованието, ненавистта и гнева.
Ако преработим своите очаквания, така че те да са изцяло нови и различни,
може да усетим невероятно чувство на освобождение. Отърсването от
разочарованията, ненавистта и гнева, които се зараждат в следствие на
неудовлетворените очаквания, може да ни накара да се почувстваме сякаш
някой е вдигнал огромен товар от плещите ни. В крайни случаи, това е като
да се събудим от лъчите на слънцето след 40 дни и 40 нощи непрекъснат
пороен дъжд. В моя случай, както и при много от моите клиенти, този период
е по-скоро 40 години.
„Както я разбираме ние“ концепцията е включена в Стъпки 3 и 11, с цел да
ни отклони от това сами да бъдем своята Висшата сила. Държанието, при
което самите ние сме Висша сила е именно това, което ражда у нас
неразумни и нереалистични очаквания, ненавист и гняв. Висшата сила е
отделна от нас. Ако не е така, „да поверим волята си и своя живот в ръцете
на нашата Висша сила“ ще означава „да поверя волята си и своя живот в

284
собствените си ръце“. Няма как да успеете така, освен ако не сте Божество,
а всички ние знаем колко реалистични са очакванията на този образ.

Стъпка 4: „трябва да инвентаризираме собственото си идиотско

поведение.“

Ако не съставям сам това, което хората в мазето на църквата наричат

„търсещ и безстрашен“ инвентар на моето поведение, може да премина
набързо през тази стъпка и да пропусна огромните ползи от другите стъпки.
Именно тук влиза в употреба упражнението в 360-градусовата обратна
връзка за всеки, който е на ръководна позиция, още повече за тези, които
обучават лидери. Наистина ли правя нещата, които мисля, че правя? И още
по-важно, вярват ли важните играчи, че аз наистина правя това, което
вярвам, че правя?
Ясно видимо е колко объркани можем да бъдем, ако начина, по който се
възприемаме ние, се разминава с начина, по който ни възприемат другите.
Освен, ако не сте единственият фирмен служител (чийто шеф не се
интересува какво се случва) или робот, който измерва съотношението между
вашата представа за вашето поведение и общата представа за него, важно е
да поддържате очакванията си разумни и реалистични.
Наблюдавал съм, понякога безпомощно, как висши мениджъри, понякога
от последния етаж, не обръщат никакво внимание на 360-градусовата
обратна връзка и дори отказват да я споделят с началниците си или други
заинтересовани лица – хора с огромно влияние над успеха на тяхната
кариера и също част от тази 360-градусова обратна връзка. Никога не съм
виждал случай, в който липсата на прозрачност от страна на обучавания
клиент, да е приключила с щастлив край. Внимателно съставяйте своя
инвентар, бъдете сериозни в своите усилия и осъзнайте нуждата от
постоянно развитие.

Стъпка 5: „да призная пред висшата сила, пред себе си и пред

другите, естеството на моите грешки.“

Това е частта, която се занимава със споделянето на резултатите от 360-

градусовия анализ. Ако нямате официална задача да извършите тази 360-
градусова обратна връзка, сами потърсете мнението на вашето най-важно
285
обкръжение – хората, които имат най-голямо влияние върху успеха на
вашата кариера.
Тези хора може да са клиенти, колеги, заинтересовани лица и други
подчинени. Най-вече включете в сметките си вашия пряк ръководител.
Независимо какъв тип шеф е, той е онази 400-килограмова горила, която ви
отвращава, независимо дали я пренебрегвате или се биете с нея.
Не казвам, че трябва да губите ценното време на всички, за да говорите за
себе си, а когато се изморите да говорите вие, да им дадете възможност да
говорят за вас. Но все пак е важно за развиете умението да изисквате обратна
връзка и да я посрещате храбро. Това означава да приемете реалистичната
перспектива, която вашето обкръжение има да ви покаже относно нещата
които ви затрудняват или как да станете още по-добри там, където вече сте
добри. Последното от които е подхода на одобрителното запитване.
Обръщайте внимание на добрите неща, както и на възможностите за
израстване, и както Леля Елър съветва своята племенница Лори в
„Оклахома“, кажете „Добре тогава!“ и на двете.
Никога не става въпрос само за „грешки“, защото може да се окаже, че
нещата, които правите страшно добре са прекалено добре (феномен, известен
като „преупотребявани силни страни“). Може да успявате да запазите
спокойствие в критични ситуации, сякаш във вените ви тече лед, може да
опазвате главата си, когато всички около вас губят своята. Но ако
омаловажите спешността и важността на нещата, така че другите да не ги
приемат на сериозно, това може да накърни продуктивността и резултатите
от работата ви. Говорете за същественото и не подмитайте най-важните
неща, като очакванията и резултатите, под килима.

Стъпка 6: „напълно готов съм бог да ме освободи от моята

глупост.“

Не бързайте толкова. Лесно е да се ентусиазирате, че имате ново отношение

към живота и че спринтирате към зоната на мир и спокойствие без Идиоти.
Така и трябва. Но тази глава е насочена към калибирането на вашите
очаквания, така че да не се налага да мислите как да пренасочите гнева си.

286
Да, „мир и спокойствие без Идиоти“ не означава, че сте се освободили от
Идиотите. Това никога няма да се случи, но (А) вие вече няма да сте един от
тях и (Б) вече няма да позволявате на Идиотите да ви разгневят, защото ще
сте запазили тази сила за себе си под формата на контролирани очаквания.
Така че позволете си да се развълнувате при перспективата вашата глупост
да напусне тялото ви. Но бъдете реалисти и разумни относно своите
очаквания. Отнело ви е дълго време да сте това, което сте днес. На вашият
шеф също му е отнело много време да бъде там, където е днес. Никой не се
променя за един ден и нищо не се случва без причина, спомняте ли си?
Каквито и да са причините да не можете да се справите с вашите очаквания
и тези на шефа ви, те са някъде край вас. Опитайте се да откриете тези
причини (може би някакви защити на характера, т.нар. слабости на
характера), най-вероятно ще отнеме време да ги извадите на бял свят, и ще
са ви необходими няколко инвентаризации и няколко разговора за това какво
е добре и какво – не.
Но това не е еднократно усилие; ще ви се наложи да го поддържате
постоянно. По същия начин по който ние не можем да не комуникираме,
Възстановяващите се идиоти и Възстановяващите се шефове не могат да не
работят над стъпките. Постоянното усъвършенстване няма крайна дата.
Чести почивки – да. Приключване – не. Ако сте винаги в готовност и
работите по зададените стъпки, вашата готовност ще се превърне в
склонност. Склонността се възнаграждава, а възнаграденото поведение се
повтаря. Изумително е как да сте реалисти и разумни относно очакванията
си ще ви държи честни и разумни относно очакванията на околните.

Стъпка 7: „моля те, моля те, господи, освободи ме от глупостта ми.“

Независимо дали вие или вашият шеф (а най-вероятно и двамата) се

поддавате на периодична ситуационна глупост или безспирен залп от
глупости, вашата лична глупост е единствената, която можете да
контролирате, поне директно. След като сте се подготвили Висшата сила да
премахне гена на глупостта от вашето тяло, вие ще сте готови да прегърнете
един по-интелигентен начин на живот, когато той ви се представи. Но няма

287
да знаете кога ще се случи това. По времето, когато започвате да забелязвате
промяната под формата на по-голямо спокойствие, мир и взаимна симпатия
с вашия шеф (можехте ли преди да си представите подобно нещо?), той вече
ще е започнал да се случва за вас. В огледалото за обратно виждане ще се
появят приятни пейзажи.
Ето защо ви е нужна Стъпка шест. Ще започнете да усещате, че сте живели
цял ден или цяла седмица, без да ви е било така неприятно както преди.
Може да ви се стори, че шефът ви вече не е чак такъв досадник, какъвто е
бил преди, поне не през последните 24 часа или 5 дена. Когато аз започнах
работа над своите 12 стъпки, признах безсилието си пред невежеството,
събирах инвентар, предадох волята и живота си в ръцете на моята Висша
сила и т.н., и хубавите неща започнаха да ми се случват. Не можех да
предвидя кога какво точно ще стане накрая, но всичко наистина започна да
се променят.
Вярвам, че когато сключите сделка с вашата Висша сила, тя спазва своята
част от уговорката. Когато осъзнах, че не мразя шефа си, както го бях мразил
преди и колко добре ме караше да се чувствам това, изобщо не исках да си
връщам омразата, исках това позитивно чувство да продължи. Мисля, че не
само се чувствах добре, но започнах да постъпвам и по-интелигентно. Поне
така бяха забелязали хората край мен. Мотивацията ми да изпълня моята
част от сделката беше силна. Но трябваше да спазвам програмата, знаейки
че никога няма да свърши. Ако се случеше да се отклоня от стъпките,
атмосферата веднага се изпълваше с отрова, тя се разнасяше отначало бавно,
а после все по-бързо. Аз знаех, че трябва бързо да се върна към
реалистичните си и разумни очаквания, и да продължа да следвам стъпките
си, и това ми помогна да коригирам действията си и да вляза в крачка, което
възвърна и доброто усещане. Бъдете готови за успех, когато Висшата сила
ви го даде.

Стъпка 8: „да съставя списък с всички хора, които може да съм

наранил с глупостта си и да им се реванширам.“

Ако не сте готови да пренасочите гнева си под формата на пренасочване на

очакванията си, вие постоянно ще потъвате и изплувате. Без да сте напълно
отдадени на вашата Висша сила, ще сте на върха днес и на дъното утре; ту

288
ще летите във въздуха, ту ще потъвате под вода. Нагоре, надолу, нагоре,
надолу, подобно на делфин, който води екскурзионен кораб през Бермудския
триъгълник. Ако оставите корените на съмнението в себе си, може да
държите здраво новите си, по-добри взаимоотношения с шефа, но това няма
да трае дълго. Преди да се усетите, пак ще сте потънали под водата.
Ако ние с вас само частично сме се ангажирали с възстановяването, това
ще проличи в момента, в който попълним своя списък с хора, на които трябва
да се реваншираме. Ще започнем да пишем първото име на листа хартия,
натискайки все посилно при всяка следваща буква, докато най-сетне счупим
върха на молива. Фактът, че ненавистта е все още у нас, доказва, че
продължаваме да носим в себе си нереалистични и неразумни очаквания.
Усещаме това „само през трупа ми“ чувство, когато мислим за някого, на
когото трябва да се извиним и това е индикация, че трябва да преместим
името на този човек най-отгоре в списъка си. Той/тя все още не са изпълнили
вашите предишни очаквания и най-важното – вие не сте отпуснали вашите
юмруци и не сте оставили нещата да отминат.
Веднъж след като сте калибрирали очакванията си, за да отговарят повече
на реалната ви същност и тази на началника, за когото работите, настоящата
ненавист ще започне да се разгражда. Ще изчезне и ненавистта ви от
миналото. Тя живее във вашия ум, докато очакванията, които са я създали,
стоят непокътнати. Ще се учудите и как имената, които преди са
предизвиквали от ноздрите ви да излиза пара, сега са напълно безвредни.
Тъй като аз съм смирил очакванията си и съм ги превърнал в инструмент за
баланс в моя живот (вместо да изграждам стени, които са твърде високи, за
да бъдат изкачени), днес мога да мисля за най-ужасните си врагове и без
преструвки да кажа – Той/тя не бяха толкова лоши. Наистина, можете да го
направите. Започнете като съставите списъка.

Стъпка 9: „да се реванширам на всички, които може би съм

наранил с глупостта си, освен ако да се свържа с тях, означава да
изложа на риск живота си.“

Няма по-добър начина да докажете, че сте нов човек, от това да се отървете

напълно от стария. Старият човек, който никога за милион години не би
казал каквато и да е мила дума на определени Идиоти, които са направили

289
живота му мизерен (или поне той мисли така), бива заменен от нов човек в
същото тяло, който може да се усмихва на същия Идиот и да приеме, че
всички ние дишаме един и същи кислород. Може да си мислите: „Това съм
аз. Знам се. Но не се чувствам като себе си. Каквоставазабога?“ Досега вече
сте разбрали какво е станало и как да поддържате все по-позитивната
промяна.
Да се реванширате не означава да стискате ръби и да се опитате да се
държите мило с хора, които мразите. Ако все още сте способен на омраза,
значи трябва да започнете отначало. Когато подредите очакванията си както
трябва, ще откриете, че вече не мразите никого. „Дори най-големите злодеи
имат майка, която ги обича“, мислите си вие. Това не оправдава постъпките
им, но ви помага да ги видите по-реалистично като сложни личности, а не
като герои от комикс. Да се реванширате не означава непременно да
произнесете думата „Съжалявам“. По-голям ефект би имало, ако кажете
„Може би сте прав,“ което подсказва, че може би вие сте бил в грешка, което
от своя страна може да бъде много по-добре казано по следния начин
„Поемам отговорността, ако съм сгрешил за това.“
Някои хора се увличат в това да се извиняват и обръщат всичко към себе
си. Вижте ме! Аз се реванширам! Не се дръжте като Мазохист. Фокусирайте
се върху отсрещния човек – в този случай, вашия шеф. Има много начини,
по които можете да се извините. Да носите понички в кабинета на шефа ви
редовно, да сменете тона на гласа си (което ще се случи от само себе си,
когато калибрирате очакванията си), да се стараете повече да удовлетворите
очакванията на вашия началник, да говорите на негови език и да престанете
да очаквате от него да ви чете мислите, всичко това е свързано с вашата нова
личност и подобряването на взаимоотношенията ви.
Да кажете „Извинявай“, независимо по какъв начин, не ви прави по-малки
в очите на другите. Да поставите другите поне на вашето ниво е
освобождаващо преживяване. Отнема много енергия и ресурси да мразите.
Вътрешният ви идиот е вечно гладна, трудна за отглеждане тения, която се
храни с нереалистични очаквания и ненавист и постоянно изисква все повече
от вас. Като калибрирате очакванията си, вие може да смалите Вътрешния
си идиот до управляеми пропорции.

290
 Стъпка 10: да Продължа да събирам своя личностен инвентар и
когато съм в грешка, да си призная веднага.“

Да признаете, че може би сте в грешка и че шефът ви може да е прав, е

голямо и трудно за преглъщане хапче, но само ако таите ненавист, породена
от нереалистични и неразумни очаквания. Както споменах в Стъпка Осем,
ако излезете от блатото, само за да се върнете обратно в него, ако започнете
да се чувствате добре от новата ви връзка с шефа само, за да помрачите
отново взаимоотношенията ви, ако криввате от пътя на вашето
възстановяване, най-вероятно вашият Вътрешен идиот е будувал цяла нощ,
за да пренапише вашите очаквания, над които вие сте работили цял ден. Ако
постоянно поставяте вашите мотиви, държание и истински чувства под
микроскоп, бързо ще разберете кога вашият вътрешен Идиот е взел новия ви
комплект разумни и реалистични очаквания и ги е превърнал в
емоционалния еквивалент на губещи облигации.
Когато се реванширате, както обсъдихме в Стъпка Девет, вие взимате власт
над всичко, което вашият Вътрешен идиот е направил, за да саботира
възстановяването ви. Тъй като възстановяването е процес на постоянно
подобрение, което включва и своите застои по пътя, трябва да сте готови по
всяко време да се хванете, че се връщате към старите си отношения и
поведение. Да признаваме, че сме сгрешили всеки път, когато сме сгрешили
е като да се реваншираме постоянно. Да се наблюдаваме и честно да
признаваме грешките си с обективната помощ на нашите приятели, шефове,
колеги, 360-градусовата обратна връзка и/или други възстановяващи се
Идиоти, създава един постоянен процес на пречистване, който не позволява
на ненавистта да се натрупа.
Ако помните, че не всичко се свежда само до вас, това ще ви помогне да се
фокусирате в посока, която би ви била най-изгодна, прибавяйки стойност
към взаимоотношенията, от които сте част. В офиса това означава да
прибавите стойност най-напред към връзката си с вашия началник. Като
казвам това се сещам, че всяка сряда в мазето на църквата ние казваме: „Не
са те – аз съм.“ Когато има вина за поемане, приемете я, вместо да я хвърлите
върху някой друг. (На работа познайте кой би бил другия?) Ако има заслуги,
които трябва да се отдадат, направете го. Моя отговорност е да се фокусирам
върху прибавянето на стойност. Като правя това, всеки излиза победител,
291
особено аз. Постигам това, като продължавам да събирам своя инвентар, а
не инвентара на някой друг. Признавам собствените си грешки, вместо да се
фокусирам върху грешките на другите.

Стъпка 11: „чрез молитва и медитация аз искам да засиля

контакта си с висшата сила, както я разбирам аз, моля се да узная
нейната воля и да имам кураж, за да я изпълня.“

Молитвата е разговор. Каква полза има от разговора ми с Висшата сила, ако

само аз говоря? Не научавам нищо повече от това, което вече знам, а
Висшата ми сила, която знае всичко, е изключена от разговора. Трябва да се
вслушвам, за да се науча. Да останем отворени към нови възприятия, които
идват с новите очаквания, изисква от нас да следваме старата формула „две
уши, една уста“. Ние трябва най-малкото да слушаме два пъти повече,
отколкото да говорим. Ако не друго, слушането ни кара да бъдем по-приятна
компания за другите и увеличава шансовете ни да научим нещо важно.
Да слушам активно моята Висша сила е още един начин да спирам
Вътрешния си идиот да тича в амок с моето въображение. Може да съм тих
на повърхността, а постоянно да говоря вътре в себе си. Да бърборя като
Идиот във външния свят обикновено е предхождано от много бърборене на
Вътрешния ми идиот преди това. Само защото не говоря, не означава, че те
слушам. Само защото хората не се бият не означава, че отлично се разбират
един с друг.
Колкото повече включвам моята Висша сила в пренасочването на моите
очаквания, толкова по-малък шанс има моят Вътрешен идиот да създава
неразумни, нереалистични и фалшиви очаквания. Колкото по-здравословни
и подходящи стават те, толкова по-добре започват да изглеждат ситуациите
и хората край мен. Колкото по-близък контакт поддържам със своята Висша
сила, толкова повече тя ще доминира моя живот. Ако волята ми беше
толкова силна, нямаше да съм в мазето на църквата всяка сряда вечер в 19
часа. Може да съм в храма всяка неделя, за да отдам своята благодарност, но
нямаше да съм в мазето, седейки в кръг на сгъваеми, метални столове. Ето
рецепта за здрав ум: контакт, знание, кураж. Повторете колкото пъти е
необходимо. Това е формулата на всяка програма за възстановяване, която

292
съм чувал. Ако ще се превръщате във вашата собствена Висша сила, това ще
стане самотно занимание за вас.

Стъпка 12: „тези стъпки така ме оживиха, че искам да споделя

своята радост със света и да ги прилагам във всички аспекти на живота
си.“

Най-добрият начин да научите нещо, е да го преподавате. Написах тази

книга, за да се научите как реално, истински, докрай и веднъж завинаги да
се освободите от омразата си към шефовете. Но мислейки, че това е
еднократно усилие, аз успях да си навлека същите, а и по-големи
неприятности, когато се фокусирах другаде. Отново седях в датския
ресторант срещу началника си и се чудех „Как може това да се случи на
някой, който е написал книга по въпроса?“. Може да се случи на мен, може
да се случи и на вас. Затова щом почувствате радостта, дръжте се здраво за
нея.
Не се връщайте назад като разпространявате добрите новини за успешната
ви връзка с вашия шеф. Помнете, че ненавистта има разпознаваема миризма,
която подсказва, че има нереалистично очакване в опасна близост.
Единственият начин да останете свеж като маргаритка в отдела на
очакванията, е да държите очакванията си разумни и реални и да ги слагате
в инвентара си редовно. За щастие, най-добрият начин да постигнете това е
като учите другите хора как да държат очакванията си реални и разумни.
Опитайте да казвате неща като „Да се опитаме да се поставим в най-добра
позиция за успех, като поддържаме очакванията си един към друг, към
кашите клиенти и към всички други, свързани с реализирането на тази
задача, реални и разумни.“ Ще се учудите с каква сила такива коментари
помагат на хората около вас да се почувстват по-оптимистично настроени и
по-малко стресирани.
Освен ако не сте искали само добре да се посмеете (а кой не би имал полза
от това?), може би гневът е причината, сложила тази книга в ръцете ви. Ако
завършите изцяло тази книга, приели сте принципите и практиките сериозно,
пробвали сте ги, но въпреки това продължавате да изпитвате гняв, предлагам
ви да инвентаризирате всичко добро, което гневът ви е донесъл и после да
започнете отново от Глава 1. Можете да пренасочите гнева си, но каквото и

293
да правите с него, вие пак ще сте гневни. За да спрете гнева,
преформулирайте вашите очаквания.
Вашето упражнение към Стъпка Дванадесет е да направите вярно първите
11 упражнения, колкото често е необходимо, за да успеете да отношението
и чувствата си към Идиотите живота ви. Не забравяйте никога, че очакването
е просто ненавист, която чака да се случи, и че няма как да сте щастливи,
докато изпитвате ненавист. Колкото по-дълго таите омразата в сърцето,
толкова по-дълбоко копае червеят в тялото ви. Фрустрацията, гневът и
ненавистта водят до депресия. Вече няма да се смеете. Направете си бърз
тест за депресия: Гледайте как тича някое пате. Ако не се разсмеете, ще ви
запазим място следващата сряда в мазето на църквата, за 19 часа вечерта.

294
 За автора
Д-р Джон Хувър, е Възстановяващ се И-шеф, който успешно е преминал от
гневен служител в служещ лидер, използвайки съветите в тази книга. Той
премина от синя на бяла якичка в отдела за Маркетинг/Забавление на
„Дисниленд“ и бялата му якичка лъсна още повече, когато стана
изпълнителен директор в „МакГроу Хил“. Сега той е популярен (и
сертифициран) обучител на лидери и експерт по лидерство и комуникация,
който знае, че единственото спасение за обкръжените лидери е да се смеят
сами на себе си в огледалото. Д-р Хувър им дава огледалото (макар да е
счупил вече няколко от своите през годините). Той със страст води към
развръзките, в които печелят всички, талантливите мъже и жени, както и
организациите за които те работят. Въпреки че д-р Хувър обича да съчетава
ученето със смеха, той е признат с високите резултати, които постига. В
ролята си на обучител на висшия мениджмънт, той е отявлен адвокат на
хармонията между това, което служителите вършат най-добре и това, от
което организацията се нуждае най-много. Като експерт в промените,
културния дизайн, културната трансформация и междуличностната
комуникация, д-р Хувър е особено ефективен в усилията си да създаде и
поддържа силни и продуктивни връзки между обучаваните клиенти и
техните подчинени. Както предполага титлата му, д-р Хувър не се страхува
да фасилитира сложни разговори и да се задълбочава в това какво наистина
мислят и чувстват хората. Той е прекарал шест години като стажант по
семейна и детска психотерапия към Калифорнийския борд на
Поведенческите науки, преди да се насочи към развитие на организациите и
организационно поведение. Разбира как оперират организациите чрез своите
писани и неписани правила и сега обучава главни изпълнителни директори
и други висши мениджъри от различни индустрии, включително медии,
забавление, образование, мода, финансови услуги, производство, продажби
и правителствени агенции. Д-р Хувър е автор или съавтор на 15 други книги,
включително „Как да живеем с Идиот“, и отговаря за практиката Обучение
на висш мениджмънт към Партнърс Интернешънъл в Ню Йорк
(www.partners-international.com). Освен това преподава в Университета

295
Фийлдинг за следдипломна квалификация, Градския университет на Ню
Йорк и Американската мениджмънт асоциация.
След като сте прочели мъдростта на Кен Бланчард, Маркъс Бъкингам, Дейл
Карнеги, Джим Колинс, Малкълм Гладуел, Сет Годин, Маршал Голдсмит,
Джон Гордън, Чип Хет, Скот Келър, Боб Нилсън, Рик Патино, Колин Прайс,
Том Рат и Джак Уелч... запознайте Вътрешния си идиот с Джон Хувър и се
радвайте на дълга и щастлива кариера.
Може да следите медийните изяви на д-р Хувър и неговите посещения на
живо, уъркшопи, речи и публикации, или просто да излеете гнева си на
www.howtoworkforanidiot.com.

296
 Бележки
Кахуна – дума с хавайски произход, която означава жрец, магьосник,
върховен вожд и специалист във всяка професия.

Макиавели – Николо Макиавели (1469–1527) е италиански философ,

държавник и историк от времето на Ренесанса. Той е основател на модерната
политическа наука. Името му се използва преносно със смисъл на подлост,
хитрост, двуличие, прагматичен морал и цинизъм.

Шаму – косатка, която живее в плен в развлекателния център „Морски

свят“ в Сан Диего, САЩ през 60-те години на ХХ в. Тя е четвъртата заловена
косатка и втората от женски пол. Името става много популярно и оттогава
се използва за много косатки в аквариуми из цяла Америка.

Леля Елър – това е персонаж от мюзикъла „Оклахолма!“ поставен за пръв

път на Бродуей през 1943 г., а по-късно през 1955 г. е филмиран.

297
 Как да работим за шеф Идиот
Да оцелеем и преуспеем, без да убием шефа

Джон Хувър
John Hoover
How to Work for an Idiot

How to Work for an Idiot, Revised Edition,

2011 by John Hoover

Превод от английски: Кристина Йорданова

Художествено оформление на корицата: Александър Тренев
Редактор: Силвия Петрова
Оформление: Антоний Китев
Преведе от английски: Кристина Йорданова

http://4eti.me
http://ekni.ga

ISBN: 9789545741975

298