В Гората на забравата
фен-фикшън по “Тъмната страна на земята” от Der
За приключения сърцето смело
винаги готово е.
И ще остави то сигурността на своя дом.
Борбата много често –
тя неравна е.
Но ще се бори до последен стон...
Звуците от битката отекваха навсякъде.
Предсмъртните викове и сблъсъкът на метал-
ните оръжия едно в друго се носеха като сим-
фония на унищожението. Армиите на Доброто
вече бяха взели превес и войските на Злото се
изтегляха към Огнената врата.
На един хълм, издигащ се над поле от мърт-
ви тела, бяха въвлечени в свирепа битка Влас-
телинът на демоните и трима Бели магьосни-
ци. Той умело избягваше елементални кълба от
енергия, изстрелвани от техните магически
жезли и замахваше с големия си черен меч, ин-
крустиран с череп на дръжката. Обзе го ярост,
когато зебеляза, как подчинените му се изтег-
лят към вратата. В този миг на невнимание,
една огнена топка едва не се вряза в главата
му. Огнената стихия отнесе част от неговата
корона и един от седемте червени рубина, с
които бе инкрустирана, падна на земята.
Високо в облаците птичи поглед проследи
падането на скъпоценния камък. С тупването
му всичко наоколо изчезна, единствено рубинът
запази очертания. Наблюдаващите очи премиг-
наха и картината беше вече друга. Всичко се
виждаше все по-близо и по-близо – летящото
създание се спускаше към езеро с гъста гора
ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО
Борик
Атака:
Защита:
Живот:
Обикновени предмети Магически предмети
край него. Дърветата се приближаваха бързо и
накрая то кацна на брега. Доближи се до водата
и погледна в нея. Видя в меката езерна повърх-
ност отражението на бяла сова и проговори с
човешки глас:
– Потърси ме, Борик! Ще ти помогна да на-
мериш този рубин... Но внимавай, злите сили
също се интересуват от него! Чакам те утре
по пладне на това място. Не закъснявай!
Снежната сова отново затвори очи и Борик
се събуди стреснат и плувнал в пот.
Джуджетата изпитваха естествена непо-
носимост към магията и той не правеше из-
ключение. Не искаше да има нищо общо с тези
магьосници, били те слуги на Доброто или Зло-
то. Кланът му, преминал през Огнената врата
преди много векове, спазваше неутралитет във
вечната борба и странеше от обитателите
на тази земя. Беше слушал като дете истори-
ите на старейшините за битката, при която
джуджетата успели да преминат през врата-
та и да избягат от Обречените земи. Със си-
гурност в съня си беше видял тази битка. Но
кой му я бе показал и защо му предлагаше да
намери този рубин? При други обстоятелсва
щеше да стои надалеч и да не се замесва, но
вроденото му влечение към скъпоценности му
пречеше да мисли за друго, освен за рубина. Ако
го откриеше, това щеше да му донесе нечувана
репутация сред себеподобните, а един ден дори
да му осигури трона. За тях копаенето в мини и
намирането на скъпоценни камъни и метали бе
начин на живот. Борик се изправи в леглото и
започна да съставя план за действие...
Противник
Атака:
Защита:
Живот:
КОДОВИ ДУМИ:
 ПРАВИЛА
Борик започва това приключение със своите
брадва (+1 Атака) и кръгъл щит (+1 Защита),
както и 10 точки Живот. Отчитай в Дневника
всички предмети, които придобива или губи
по пътя си. Те биват два вида: обикновени и
магически (не е трудно да се досетиш кои от
кой вид са). Когато точките ти Живот ста-
нат 0 или по-малко, приключението свършва.
НИВО НА ТРУДНОСТ
Избери едно от двете нива: „читател” или
„играч” – това, което повече отразява настро-
ението ти в момента.
БИТКИ
За ниво „играч”:
Битки със зарове.
Първи боен рунд: (Атака на Борик + зар) –
(Защита на Противник + зар) = Изгубени точки
Живот от Противник
Втори боен рунд: (Атака на противник + зар)
– (Защита на Борик + зар) = Изгубени точки
Живот от Борик.
Това се повтаря, докато единият от двама-
та остане с 0 или по-малко Живот.
За ниво „читател”:
Провеждаш така наречените „бързи битки”:
Борик винаги ще излиза победител от тях, но
според броя на предметите, които притежа-
ва, ще губи различни точки Живот (указани в
текста). Този вариант е предназначен за игра-
чите, които не обичат битки със зарове. Ако
заради притежанието на голям брой предме-
ти енергията ти не намалее, то преминаваш
битката без изгубени точки Живот.

След като вече си се запознал с правилата,
може да започнеш от епизод 1.
1 Сутринта настъпи и беше време за прик-
лючение. Борик знаеше кое е мястото с
езерото. Наричаше се Гората на забравата и
се намираше на около 20 километра от гале-
рията им. До нея можеше да се стигне по два
маршрута. Най-често използваният от джудже-
тата и по-безопасен, беше стръмен брод през
планината. Изкачването по него би могло да се
извърши до пладне, но случеше ли се нещо неп-
редвидено, което да го забави, нямаше да стиг-
не по уреченото време.
Другият път минаваше под земята и тряб-
ваше да се прекоси пещера. Малцина се бяха ос-
мелявали да проучват съдържанието ´. Много
джуджета отидоха да копаят за скъпоценни
камъни там, но малцина от тях се завърнаха.
Ужасни нощни създания обитаваха тази под-
земна част на планината и този тунел беше
тяхна територия. За да се предпазят от тях,
джуджетата бяха наели услугите на бял маг-
ьосник, който направи заклинание и блокира вхо-
да към тяхната галерия. Единственият начин
да се премине през тази бариера, бе обличането
на специално създаденото магическо намета-
ло, което се съхраняваше в Оръжейната.
Борик реши, че независимо по кой път ще
тръгне, неизбежно трябва да мине през склада
за оръжия. Бедата беше, че без разрешение от
Съвета на старейшините, никое джудже не
можеше да влиза там и да взима каквото си
пожелае. Не можеше да им поиска разрешение,
защото нямаше да го оставят сам да се добе-
ре до рубина.
Рано тази сутрин, на пост беше Харин, кой-
то се славеше с влечението си към игрите и
хазарта. Борик препаса брадвата, преметна
щита на рамо и се запъти към помещението с
оръжията. Ясно беше какво ще последва, за да
си осигури достъп до там...
Продължи на 24.
2 Джуджето приклена зад един храст и със
злорадство изгледа последвалата слу-
чка. Движенията на крадеца бяха толкова гра-
циозни и тихи, че Борик се зачуди, дали това е
обикновен човек. Странникът извади нож изпод
робата си и с бързо, добре премерено движение
отряза връвта на кесията. После веднага изчез-
на в близката горичка с плячката си.
Нищо неподозиращият гном изтръска довол-
но достойнството си, след което закопча свои-
те панталони и залитайки се отправи по пъте-
ката, водеща незнайно къде. На джуджето му
се стори, че нещастникът изтрезня за секун-
ди. Дори почувства мини-инфаркта му, когато
късата ръка на гнома заопипва трескаво зад-
ните му части. Ококорено погледна висящата
прерязана връв и проклинайки на непознат диа-
лект, закрачи отново клатушкайки се по пътя.
Борик се смя с глас около пет минути, след
което реши най-накрая да влезе в таверната.
Казват, че смехът е здраве, затова джуджето си
възстановява 1 точка Живот. Продължи на 35.
3 Борик се загледа в очите на стария
си съперник и видя, че онзи отнесен и
налудничав поглед е изчезнал.
– Съжалявам за по-рано днес, Борик. Не бях на
себе си. След нашата среща се появи магьосни-
ца, която успя да извади демона от мен. После
се превърна в бяла сова и отлетя. Каза ми още,
че е възможно да те срещна тук и се оказа пра-
ва. Няма да се откажа от търсенето на руби-
на, обаче...
– Спокойно, джуджета. Знам как да проникне-
те в Просеката на Елфа.
Двамата мигом се обърнаха към вещицата.
Мини на 59.
4 На Харин се падна 7-ца Купа, а на Борик 7-
ца Спатия. Стражът изруга и даде клю-
ча за Оръжейната на приключенеца. Борик се
шмугна бързо в склада с оръжия и се замисли за
последно кой предмет да вземе.
Ако беше решил да мине през магическата
бариера на подземната пещера, грабна маги-
ческото наметало (запиши го в Дневника),
прибра го под дрехите си, за да не го види някой
и след като си взе довиждане, изчезна от пог-
леда на Харин. Обърни на 33.
Ако беше избрал по-дългия, но по-безопасен
стръмен планински път, той взе един шлем
(Защита +1) и нарамил го под мишница си взе
довиждане с Харин, след което се запъти към
дългия маршрут. Продължи на 36.
5 Борик вече беше извадил брадвата и ня-
каква невидима сила от кожените ръка-
вици на вампира сякаш започна да вибрира, след
което се вля в оръжието му. Демонът също я
усети и се спря на сантиметри, преди то се
стовари върху главата му.
– Интересно, не очаквах джудже да прите-
жава магически предмет... Изглежда ще успея
да си поиграя малко с вечерята...
Борик трябваше да се изправи срещу този
силен противник. Показателят му за Атака е 1,
а за Защита също 1. Точките му Живот са равни
на 10. Заради активираната магия на ръкавици-
те, Борик може да добави за тази битка още 1
точка към оценката си за Атака.
При победа, премини на 28.
При загуба, на 58.
6 Съдейки по картата, кеят с лодки се
явяваше разпределителна точка към ос-
таналите места. Пред малка колиба до него,
под изгрялото обедно слънце, се излежаваше
мъж, който щом видя приближаващото джудже
се изправи и го поздрави приятелски:
– Добър ден, господине! Нуждаеш се от лод-
ка?
– Добър да е! Мисля, че да, любезни човече.
Търся нещо, което трябва да се намира някъде
в околността...
Борик му показа картата.
– Не мога да ти помогна в самото търсене,
но съм сигурен, че на всичките тези места ще
откриеш нужната ти информация. Единстве-
ното недостъпно място е Просеката на Елфа.
Тя е обитавана от самотен елф, който е поста-
вил магическа бариера и не може да преминеш
просто така през нея. Замъкът се обитава от
демон, който преди години заедно с вас, джудже-
тата, е преминал през Огнената врата и не иска
и да чува да се върне при Властелина си. Отдал
се е на собствени дела и не може да се определи
дали все още е толкова предан на Злото, както
преди. В таверната се събират странстващи
приключенци като теб, които са пълни с исто-
рии и информация. Срещу подходящата цена, ра-
збира се. И остана дървената колиба на старата
вещица. Тя някога е била бяла магьосница, коя-
то започнала да практикува черна магия и била
прокудена от силите на Доброто. Сега живее
там сама и рядко някой се осмелява да провери
какво прави. Бялата сова вече беше при мен и
ме предупреди за пристигането ти. Длъжник
съм ´, затова може да ползваш една от лодки-
те ми безплатно!
Борик му благодари и се замисли накъде да я
подкара:
Към Замъка на Демона, мини на 22.
Към Таверната, отиди на 31.
Към Дървената колиба на Вещицата, продъл-
жи на 38.


Кей с лодки
Просеката на
❍ ❍
Елфа
38
Колиба на
Вещицата
7 Харин обърна втората си карта и тя бе
Вале Купа, а тази на Борик 7-ца Спатия.
– Щастлив кучи сине... на кого да се падне
шпоката, освен на теб...
Третата карта на стража бе Дама Каро, но
това нямаше значение, защото Борик обърна
Асо Пика.
– Беше ми приятно, стари приятелю. Сега
ми отключи вратата, защото вече изгубих
достатъчно време да се занимавам с теб.
Борик се шмугна бързо в склада с оръжия и се
замисли за последно кой предмет да вземе.
Ако беше решен да мине през магическата
бариера на подземната пещера, грабна маги-
ческото наметало (запиши го в Дневника),
прибра го под дрехите си, за да не го види някой
и след като си взе довиждане, изчезна от пог-
леда на Харин. Обърни на 33.
Ако беше избрал по-дългия, но по-безопасен
стръмен планински път, той взе един шлем
(Защита +1) и нарамил го под мишница си взе
довиждане с Харин, след което се запъти към
дългия маршрут. Продължи на 36.
8 Получи се здрава битка, но накрая вам-
пирът взе надмощие. Обви ноктестите
си пръсти около врата на Борик и със свръхес-

❍22
Замък на
Демона
31
Таверна
тествена лекота го вдигна от земята и запра-
ти към близката стена на галерията. Главата
на джуджето се удари с тъп звук в камъните и
то се свлече в полусъзнание на земята. Вампи-
рът се наведе над него, благодари му за хуба-
вото съревнование и заби остри зъби в шията
му. Докато кръвта напускаше тялото на Борик,
той имаше усещането, че заспива и скоро го
сполетя милостта на безвремието.
9 – Твоя воля... – таласъмът отвори вра-
тата и покани джуджето да влезе. – В
края на преддверието има стълбище, изкачи го
и ще се озовеш пред врата. Господарят ми е
там сега.
Борик се запъти към стълбището, но по пъ-
тя мина покрай бюро, върху което имаше раз-
творена книга. Хвърли поглед към нея и успя да
разчете следното изречение: „Елфите винаги
са били естествен враг на демоните...”. Не
успя да прочете повече, защото таласъмът се
провикна от вратата, на десетина метра от
масата с книгата:
– Не злоупотребявай с гостоприемството
ни! – в ръцете му се беше появил арбалет.
Борик нямаше такова намерение. Изкачи се по
стълбите и се озова пред вратата, зад която
трябваше да се намира господарят на замъка.
Продължи на 13.
 10 На Харин се падна 7-ца Спатия, а на
Борик 7-ца Купа. Борик почервеня от
яд и постави щита на масата (задраскай го от
Дневника), след което се запъти към стръмния
планински път. Мини на 36.
11 Борик се отдръпна, опитвайки се
светкавично да атакува с юмрук, и къс-
метът не му обърна гръб. Брадвата премина
на сантиметри от главата му и това беше
достатъчно. Юмрукът се стовари върху глава-
та на Ромир и го прати в безсъзнание. Борик
изправи неподвижното му тяло и го подпря до
близкото дърво. Нямаше намерение да го уби-
ва, макар че подлото копеле си го заслужава-
ше. Остави го там и побърза да се насочи към
Гората на забравата.
Успя да стигне навреме и там го чакаше кра-
сива жена в човешки ръст, с бяло наметало и
качулка. Под нея се виждаха залатнорусите ´
коси. Тя се усмихваше.
Запиши КД СРЕЩА и премини на 20.
12
каза:
При вида на предмета очите на ко-
марджията светнаха и той с усмивка
– Казвам се Трикстър, приятно ми е! А твое-
то име започва с Б...
– Борик – каза изненадано джуджето. – Обяви
правилата и да започваме.
– Искам да изпробвам новия магически зар,
с който се сдобих. Правилата са прости: хвър-
ляш веднъж, след което трябва да познаеш дали
следващото число ще е по-голямо или по-малко.
Ако се падне същото – хвърляш отново. Трябва
да познаеш 3 от 5 хвърляния. Готов ли си?
Борик хвана зара и усети странна тръпка в
дланта си.
(При всеки неуспешен опит ще губиш по 2
точки Живот, които ще бъдат поглъщани от
магическия зар! Ако Животът ти падне до 0,
това е краят на приключението.)
При победа, отиди на 21.
При загуба, на 47.
13 Джуджето понечи да почука (тук явно
държаха на добрите маниери), но от-
вътре се чу силен неземен глас:
– Влизай, страннико!
Борик го послуша и влезе в голямата стая.
Зад едно бюро беше седнало човекоподобно
същество. От главата му стърчаха два рога, а
очите му бяха жълти.
– Чух разговора ви долу. Какво търсиш тук?
Червения рубин?
Джуджето не успя да скрие изненадата си от
този директен въпрос.
– Така и предполагах. Властелинът от години
праща слугите си с цел да ме прекара обратно
през Огнената врата жив или мъртъв, но досега
те все се провалят. Преди ден ми изпрати вес-
тоносец, който ми предложи сделка. Да убия
джуджето, което белите магове са изпратили
да открие рубина и да помогна на онова, което
черните са натоварили със същата цел. Е, тях-
ното така и не се появи, но ще имам удовол-
ствието да вечерям с „по-доброто”...
Демонът се стрелна с разперени напред
ръце и прелетя цялото разстояние до Борик
с помощта на новопоявилите се на гърба му
крила.
Притежава ли Борик магически ръкавици?
Ако да, премини на 5.
Ако не, обърни на 34.
Ако играеш на ниво „читател”: демонът ти
нанася щети в размер на 5 точки Живот (за
всеки притежаван от теб предмет, извади по 1
от тази загуба), след което премини на 28.
14 Синеокият странник вдигна поглед
към приближаващото се джудже и в
очите му се появи въпросително изражение:
– С какво мога да ти помогна, малки прия-
телю?
– Събирам информация за намиращата се
наблизо просека. Взех си почивка за няколко дни
и съм тръгнал на туризъм. Искам да посетя
това място, но някаква странна невидима ба-
риера ми пречи да го направя.
Странникът се усмихна:
– Разбирам. Вие джуджетата си нямате и
понятие от магия, нали? Наблизо има една ве-
щица, която прави отвари. От нея си купих
тази... – незнайно откъде в ръката му се бе
появило шишенце със странна течност. – Аз
също исках да посетя просеката, но неотлож-
на работа ме зове в родните земи и утре рано
трябва да потегля. Изглежда днес е щастливи-
ят ти ден! Вземи я и я изпий точно преди да
влезеш в просеката. Според нейните думи, от-
варата ще те преведе през магическата ба-
риера.
Борик погледна недоверчиво шишецето и се
замисли. Дали можеше да вярва на този непоз-
нат? Огледа се в помещението и видя, че ко-

марджията си е тръгнал. Останалите бяха
прекалено пияни и му вдъхваха още по-малко
доверие. Не му оставаше нищо друго, освен
да вземе отварата (запиши я в Дневника) и да
благодари на дългокосия странник.
Обърни на 50.
15 Борик стигна до Ромир и тъкмо се
канеше да приклекне до него, когато
ръката на лежащото джудже се стрелна към
главата му. В последния момент Борик видя, че
е стиснал голям камък, но беше прекалено къс-
но да реагира. Ромир скочи на крака и се захили
лукаво. Имаше нещо странно в очите му. Бяха
зачервени, а погледът – някак отнесен.
– Е, стари друже, падна ли ми накрая! Ще те
оставя да полежиш тук известно време и после
ще ти разкажа как съм се докопал до рубина!
Значи това имаше предвид бялата сова от
съня му... Борик потръпна и изгуби съзнание от
тежкия удар.
Имаше ли джуджето шлем?
Ако да, обърни на 27.
В противен случай, отиди на 61.
16 Борик стигна до Просеката точно
навреме, за да види как Ромир се ка-
неше да запрати отварата на вещицата към
невидимата бариера. Умората и разочаровани-
ето се четеше в очите и на двамата, когато
се зърнаха.
– Е, Борик, предлагам да приключим с това
тук!
– Нямаш представа, колко съм съгласен!

Двамата захвърлиха оръжията си и се насо-
чиха един към друг със стиснати юмруци.
Тази битка щеше да продължи, докато един
от двамата не изпадне в безсъзнание.
Вземи моментните точки Живот на Борик и
приеми, че Ромир има същите. Игнорирай моди-
фикаторите на твоята брадва и щит (ако все
още го носиш). Показателите на Ромир са: Ата-
ка 1 и Защита 1. Битката ще продължи, докато
един от двамата не остане с 1 или по-малко
точка Живот.
Ако играеш на ниво „читател”: Ромир ти
нанася щети в размер на 3 точки Живот (за
всеки притежаван от теб предмет, извади по
1 от тази загуба), ако точките ти Живот все
още са над 0, продължи да четеш.
В крайна сметка, Борик надделя и прати в
безсъзнание съперника си. Сега имаше избор:
дали да използва отварата на вещицата или да
премине с помощта да огърлицата с демонски
зъби, която взе от врата на върколака.
Щеше да да използва огърлицата, мини на 53.
Или щеше да вземе шишето с вещеровата
отвара, отиди на 25.
17 Борик придърпа стола, намиращ се до
Харин, и седна срещу него на малката
масичка пред Оръжейната. Стражът извади
тесте карти и му го подаде, за да го разгледа:
32 карти, изглеждащи наред. Не му направи
впечатление да са белязани. Той познаваше джу-
джето-комарджия и знаеше, че не си пада по из-
мамите, но залогът не беше малък и трябваше
да е сигурен. Разбърка картите и му ги върна.
Харин раздаде по три и на двамата и допълни:
– Добре, Борик, обръщаме по една карта, за
да е по-вълнуващо. На три! Едно, две...
Правила на Сварка:
На всеки играч се раздават по 3 карти, с лице
надолу. Резултатът от трите карти, раздаде-
ни на всеки играч, се пресмята на базата на
комбинации, в които участват трите му кар-
ти. Целта на играта е да се съберат силните
карти и общият им сбор да е по-голям от този
на другите играчи.
Основни комбинации:
• Три еднакви карти са комбинация, носеща
толкова точки, колкото е водещата карта. Нап-
ример, три осмици носят 24 бройки (3 х 8 = 24), а
три дами носят 30 бройки (3 х 10 = 30) и т.н.
• Ако картите не са от един и същи вид, то
може да се комбинират, само ако са от един 3. Вече изтеглена карта не може да се дубли-
цвят. ра, когато използваш тесте. Ако това се получи
Специални комбинации: при хвърлянето на заровете, трябва да смениш
• Асата се комбинират помежду си без зна- боята ´ – т.е. да хвърляш (по точка 2), докато
чение от цвета. Тоест, две аса и карта, която не ти се падне друга боя.
не съвпада по цвят с някое от асата (или е 7
Спатия), ще носят 22 точки. Определи по колко точки ще събере всеки от
• Ако трите карти включват 7 Спатия, то двамата.
това позволява комбинация с всички останали Ако Борик победи, мини на 57.
карти, независимо от цвета и бройката. Ако Борик загуби, отиди на 45.
Карта Точки
Асо 11 В случай че си падаш повече по четенето,
Поп 10 отколкото по мятането на зарове, използвай
Дама 10 следния вариант с готови комбинации:
Вале 10 Първата карта на Харин беше Дама Пика, а
Десет 10 на Борик – 10 Спатия.
Девет 9 Хвърли зар.
Осем 8 При 1-2, отиди на 51.
Седем 7 При 3-4, отиди на 32.
При 5-6, отиди на 7.
Ако си избрал ниво „играч”, можеш да прове-
деш Сварката по два начина – като използваш
стандартно тесте с 32 карти или с помощта
на два зара. По-долу е обяснено как протича
18 – Добре дошъл, Борик! Приятно съм
изненадан, че успя да проникнеш тук.
Сигурно онази магьосница ти е казала, че на
играта със зарове: драго сърце ще се лиша от притежанието на
Първо “теглиш” карта за Харин, след това за този зъл рубин? Ще трябва да преминеш през
Борик. още един тест, обаче. Това е последната ми
защита.
1. За да определиш каква карта си изтеглил, Елфът протегна ръката си с дланта наго-
хвърли един зар. ре и разпери пръсти. Произнесе заклинание на
Ако се падне четно, хвърли два зара: древен елфически и във въздуха над нея се ма-
Сбор от заровете Карта териализираха три еднакви червени рубина.
– Чуй внимателно условието на загадката!
2 10 11 12 10-ка
Два от камъните са магическа илюзия. Трябва
8 9 9-ка
да разбиеш истинския, след като чуеш твър-
6 7 8-ца денията на всички. Помни, че само едно от тях
3 4 5 7-ца е лъжа!
Изведнъж и трите скъпоценни камъни се
Ако се падне нечетно, хвърли два зара: превърнаха в демонски глави, които се хилеха
Карта Сбор от заровете ехидно.
Първата произнесе: „Не съм аз истинският
A 12 11 10 2
рубин!”
K 9 8 Втората добави: „Аз съм истинският рубин!”
Q 7 6 Третата заключи: „Първият е истинският
J 5 4 3 рубин!”
Борик се замисли, преди да посочи правилния
2. За да определиш каква е боята на картата, според него рубин...
хвърли още два зара. Ако смяташе, че истинският е номер едно,
Сбор от заровете Боя премини на 60.
Ако подозираше номер две за истински, оти-
2 10 11 12 ♠
ди на 42.
8 9 ♡ Ако изборът му се спреше на номер три, про-
6 7 ♢ дължи на 52.
3 4 5 ♣

 19 Борик не издържа дълго на мощните
атаки на върколака и след една пог-
решна стъпка назад се спъна в някакъв корен и
падна на земята. Преди да успее да се обърне,
звярът вече го беше затиснал с тежестта си
и захапа гърлото му. Като побесняло куче раз-
къса врата му и главата на джуджето се тър-
кулна до тялото му...
20 – Радвам се, че успя, Борик! Изглеж-
да не съм се излъгала в преценката
си да избера теб за това приключение. Както
видя в съня си, Червеният рубин е открит. За
съжаление не само от нас, но и от силите на
Злото. Сега ме чуй добре: рубинът се намира в
Просеката на Елфа. Елфите се числят към доб-
рите създания, но нямат вяра на човешките
бели магьосници. Трябва да му докажеш, че си
достоен, и той сам ще ти го даде, защото
за него е бреме да е в близост до предмет с
такава зла сила. След това го върни при ста-
рейшините. Докато го сториш, аз ще съм
отишла при тях, за да подготвя нещата около
съхранението му. Не забравяй, че няма да имаш
време да посетиш всички места, преди да
стигнеш до елфа! Затова не си губи времето и
бъди внимателен! Желая ти успех!
Борик взе картата, която се появи в ръцете
´, и тя го помилва по лицето. Той усети как ма-
гията се вля в него и се почувства по-жизнен
отвсякога (Ако си избрал ниво „играч”, възста-
нови всички изгубени точки Живот; ако не си из-
губил такива, увеличи максималните си точки
Живот с +1), след което тя се превърна в бяла
10
сова, излетя и изчезна от погледа му. Той се зае
да разглежда картата на местността, в коя-
то се намира, и започна да разсъждава откъде
да започне търсенето на проклетия рубин...
– И още нещо – изтръгна го тя от тягост-
ните му мисли. – Ще ти кажа как да стигнеш
до лодкаря, след като проверя твоята наблюда-
телност. Отговори на въпроса ми: колко рубина
останаха на короната на Властелина?
Правилният отговор съвпада с епизода, на
който ще намериш кея с лодките...
21 – Е, някои казват, че късметът не идва
два пъти за една вечер. Успех, Борик!
Преди джуджето да успее да каже нещо,
Трикстър се загърна с наметалото си и из-
чезна от погледа му. На масата остана само
огърлицата с демонови зъби (запиши я в Днев-
ника). Борик доволен я прибра и се изниза от
кръчмата на таверната, преди някой да е поис-
кал този магически предмет за себе си. Оти-
де при лодката, която преди това беше добре
скрил, и я подкара към Просеката на Елфа.
Обърни на 50.
22 Пътуването с лодката по реката
се оказа по-спокойно, отколкото бе
предполагал, и Борик скоро се намери пред пор-
тите на замъка. Не виждаше стражи наоколо,
което му подсказа, че демонът не се страхува
от некакени гости. Побутна леко вратата и
тя се оказа незаключена. Вероятно беше мно-
го могъщ – при всички положения трябваше да
внимава. Какво щеше да направи Борик?
 Направо да влезе, мини на 26.
Или да почука учтиво, както етикетът по-
велява, обърни на 41.
23 Борик се приближи към масата, на
която комарджията и рейнджърът
ожесточено хвърляха зарове. Погледа ги още
известно време и накрая рейнджърът ядосано
стовари юмруци върху нея и стана от стола.
Докато бъркаше в джобовете си, джуджето
си помисли, че той ще извади някакво оръжие,
за да потърси саморазправа с веселяка срещу
него, но в ръката му се появи връв, на която
бяха нанизани няколко остри зъба и той я хвърли
върху масата. След това ядосано се обърна и из-
лезе от таверната. Комарджията бързо приб-
ра спечелената огърлица и вдигна любопитен
поглед към Борик:
– Здравей, друже! Играе ли ти се на зарове?
Изглежда Борик нямаше избор и реши да при-
еме поканата. А и, в интерес на истината, дос-
та му се играеше.
– Съгласен, но преди това искам да те по-
питам нещо. Изглеждаш ми като човек, който
знае доста. Как мога да проникна в Просеката
на Елфа?
– О, директен си... Подозирам какво едно
джудже може да търси там – скъпоценности.
И двамата знаем след какво си тръгнал. Аз вяр-
вам в Съдбата и днес тя изглежда е благос-
клонна към теб. Но нека оставим заровете да
решат това! Рейнджърът, който току-що ста-
на, наскоро е убил демон. Тази огърлица, която ти
видя, е направена от демонови зъби. Доколкото
знам, а аз знам доста, тези зъби имат силата
да прекарват притежателят им през магичес-
ки врати и бариери. Готов съм да ги заложа, ако
ти направиш същото с някой твой предмет.
Навит ли си?
Ако Борик притежаваше предмет, който да
заложи на игра на зарове (с изключение на брад-
вата си), премини на 12.
В противен случай продължи четенето на 44.
24 Харин седеше пред заключената
Оръжейна и наблюдаваше полузаспа-
ло приближаващия се Борик.
– Добро утро, стари негоднико. Идваш да
ти преподам някой урок по сварка ли? – попита
ехидно стражът.
– С удоволствие. Но трябва да те помоля за
една услуга. По следата съм на нещо и трябва
да взема тайно снаряжение от Оръжейната. Ако
всичко е наред, ще го върна до ден-два и никой
няма да забележи. Какво ще кажеш?
– Знам ли... залагам си работата така. Но
с теб се познаваме от векове и съм готов да
рискувам за една игра. Значи, условията са
следните: правим едно раздаване на сварка,
ако ти спечелиш, взимаш един предмет и го
донасяш обратно, след като се върнеш. Ако аз
спечеля, взимам щита ти завинаги. Моят го
загубих миналата нощ на едно разиграване, а
в момента съм зле с парите и не мога да си
позволя нов при ковача. Какво ще кажеш?
Ако Борик беше съгласен, премини на 17.
Ако не му се рискуваше да тръгне без кръглия
си щит на това опасно пътешествие, си взима
довиждане с Харин и поема по стръмния планин-
ски път на 36.
25 Запрати шишето по посока на неви-
димата бариера и то се разби в нищо-
то с лека експлозия. На това място започнаха
да проблясват искри и да се вдига пушек. Борик
реши да не губи време и се хвърли през глава
към него. Превъртя се по гръб и за негова из-
ненада, вече беше в просеката. Вещицата бе
удържала на думата си. В далечината забеляза
голяма и хубава дървена къща и се запъти към
нея. Когато я достигна, пред вратата видя
усмихнат елф с дълга руса коса, който седеше
в люлеещ се стол. Той погледна към джуджето,
след което заговори...
Продължи на 18.
26 Борик отвори вратата, колкото да
се промуши между нея и стената, и
влезе в голямото дворцово преддверие. Нямаше
време да се огледа – две стрели от арбалет се
забиха в гърдите му. Последното, което видя, бе
малък таласъм, който клатеше глава в знак на
учудване. Не успя дори да чуе думите му:
– Не са ли те учили, че първо трябва да по-
чукаш, невъзпитано джудже?
27 Шлемът смекчи удара от камъка и
Борик се събуди след половин час с
ужасно главоболие и напълно деформиран шлем
(задраскай предмета от Дневника). Малко преди
уречения час, джуджето успя да стигне езеро-
то и там вече го чакаше красива жена в човеш-
ки ръст, с бяло наметало и качулка. Под нея се
виждаха залатнорусите ´ коси. Тя се усмихна
приятно и изчака Борик да се стигне до нея.
Запиши КД СРЕЩА и продължи на 20.
11
 28 Изражението на демона издаваше, че
е неприятно изненадан от бойните
умения на джуджето. След серия от мощни уда-
да се взират в него. Той се засили и я изрита
с всичка сила, запращайки я в другия край на
залата. Реши да претърси останалата част
ри с брадвата, ужасяващото създание полетя от тялото на вампира и единственото полезно
назад и се блъсна в стената. Почервеняло от нещо му се сториха кожените ръкавици, които
ярост, то се стрелна отново, но Борик успя той носеше. От тях се излъчваше някаква магия
да го прескочи, след което бързо се обърна. и джуджето се замисли, преди да ги вземе. Дали
Озовавайки се зад гърба на демона, джуджето да рискува с този вълшебен предмет? В случай,
стовари брадвата върху него с всичка сила. че да, запиши магическите ръкавици на вампира
Последваха агонизиращи викове и тялото на в Дневника и продължи на 56.
злото изчадие изчезна в пламъци. Единстве-
ното, което остана, бяха зъбите му, разпиляни
по пода.
– Интересно – промърмори джуджето. – Из-
глежда, че ще ми остане спомен от тази среща.
(Запиши в Дневника, че си се сдобил с огърлица
от демонови зъби.)
Беше чувал, че зъбите от демон са ефикасно
средство за преминаване през магически пор-
тали и бариери. Сега му се удаваше възможност
да го провери сам.
Борик слезе обратно в преддверието, но от
таласъма и разтворената книга нямаше и сле-
да. Не му оставаше друго, освен да тръгне към
Просеката на Елфа. Мини на 50.

29 Шишето със странната отвара

бълбукаше леко и Борик я изпи на
един дъх. Имаше приятно ферментирал вкус
и гримасата на отвращение, която се беше
появила на лицето му, докато я поглъщаще, бе-
ше напълно излишна. Изчака няколко секунди и
докосна с ръка мястото, където се намираше
бариерата, с очакването тя да премине през
нея. Това не се случи и той остана искрено
изненадан. Нима русокосият странник го беше
излъгал? После изведнъж се сети какво беше
предназначението на онази шапка, която скри-
ваше ушите му. Елфските му уши.
Борик изпсува на джуджешки и това бе пос-
ледното, което стори, преди сънят да вземе кон-
трол над съзнанието му. Когато се събуди, ма-
гическата бариера все още беше на мястото
си, а отнякъде се чуваше звънък смях. Не му ос-
тана нищо друго, освен да се прибере у дома с
празни ръце...
31 Наближавайки таверната, звуците от
пиянски разговори и смях достигаха
все по-отчетливо до ушите на Борик. Сграда-
та беше голяма, като той заключи, че вторият
етаж съдържа стаи под наем, а приземният е
кръчма. До едно дърво близо до таверната се
облекчаваше звучно някакъв гном. Тези далечни
братовчеди на джуджетата им бяха нещо като
естествени съперници и Борик се зачуди какъв
номер може да му погоди. Точно тогава, зад
гнома се появи тихомълком закачулен човешки
силует. Без съмнение това бе крадец, който се
беше устремил към полюшващата се на задни-
ка му кесия.
Какъв по-добър номер от това, да остави кра-
деца да му отмъкне жълтиците? Мини на 2.
Или пък това беше прекалено подло, и дори
един гном не заслужаваше такова нещо? Отиди

30 Битката беше дълга и оспорвана.

Накрая Борик успя да се възполва от
на 49.

едно грешно движение на противника и след

премерен замах с брадвата си, отсече главата
на създанието на Злото. Тя тупна на земята и се
32 Втората карта на Харин беше Дама
Купа, а на Борик – 10-ка Каро. Равен
резултат до момента. Стражът погледна опо-
завъртя така, че червените очи продължаваха нента си и му каза:
12
 – Давам ти възможност да се откажеш – все
едно изобщо не сме играли. Какво ще кажеш?
Ако Борик приеме предложението, си взима
довиждане с Харин и се насочва към стръмния
планински път с преметнат през рамо щит.
Продължи на 36.
Ако реши да рискува, хвърли зар:
При 1-3, отиди на 4.
При 4-6, обърни на 10.
33 Вече застанал пред входа на под-
земната пещера, Борик се загърна с
наметалото и премина през бариерата. Неп-
риятна тръпка премина през него, докато
магията свърши своята работа, и когато от-
вори очи се намираше в тъмната пещера. В
далечината на основния тунел се виждаше
светлина и той подозираше, че там е изходът,
който търси. Закрачи предпазливо и стигна
до широка галерия, но не след дълго усети, че
нещо го дебне в мрака. Успя да отскочи назад,
преди нечии нокти да минат през лицето му.
Чу се зловещ кикот. Изведнъж по стените в
галерията лумнаха огньове и множество факли
осветиха помещението. Срещу него бе заста-
нал вампир, носещ черно наметало. Косата му
бе гарвановочерна и пригладена назад. Черве-
ните му очи го гледаха с любопитство.
– Каква приятна изненада, господин джудже!
Отдавна някой от твоя вид не е идвал тук. По-
ласкан съм. Рядко обядът ми пристига сам на
крака...
Предстои ти битка с вампир. Той има Атака
1, Защита 0 и 10 точки Живот.
Ако победиш, продължи на 30.
В противен случай, обърни на 8.
Ако играеш на ниво „читател”: вампирът ти
нанася щети в размер на 5 точки живот (за все-
ки притежаван от теб предмет, извади по 1 от
тази загуба), след което премини на 30.
34 Светкавичната реакция не помогна
на джуджето. То насочи с всичка сила
брадвата си към главата на демона, но той
беше по-бърз и мина покрай нея. Неземното
същество замахна и отвори дълбока рана в гър-
дите на Борик с острите си нокти (губиш 3
точки Живот).
- Изглежда ще успея да си поиграя малко с
храната...
Борик трябваше да се изправи срещу този
силен противник. Показателят му за Атака е 1,
а за Защита също 1. Точките му Живот са равни
на 10.
При победа, премини на 28.
При загуба, на 58.
35 Щом отвори вратата на таверната,
Борик беше връхлетян от алкохолни
изпарения и глъч. Бързо огледа обстановката и
посетителите. Само двама изглеждаха доста-
тъчно трезви, за да му дадат благонадеждна
информация. Първият седеше тихо на една маса
в ъгъла и наблюдаваше присъстващите и но-
водошлите, а другият беше шумен и обираше
на игра на зарове един пиян рейнджър. Към кого
трябваше да се насочи Борик?
Към русокосия и дългокос странник в ъгъла,
който носеше странна шапка, мини на 14.
Или към шумния комарджия играещ на зарове,
отиди на 23.
36 Стръмният път бе обграден от ве-
ковни борови дървета, които правеха
тежкия преход донякъде приятен. Уханието на
иглолистна гора носеше усещане за свежест
у Борик и той бодро крачеше към мястото от
видението си. Изведнъж стенание привлече
вниманието му вдясно от него и в далечината
забеляза лежаща на земята фигура. Тя се бе
свила и се държеше за коляното. По размерите
предположи, че е на джудже. Приближи се повече
и го позна. Това бе неговият стар съперник още
от детските години Ромир, който често му се
подиграваше в миналото. Какво ли бе търсил
тук?
Ако Борик отидеше при него, за да провери
как е коляното, за което се държеше и дали е
сериозно ранен, премини на 15.
Ако пък предпочиташе първо да му се подиг-
рае заради ситуацията, в която е изпаднал,
отиди на 43.
37 Борик отблъскаше мощните атаки
на звяра с големи усилия и вложи ця-
лата си енергия в един ритник, който запрати
върколака на два метра от него. Това беше не-
говата възможност и той хвърли брадвата с
всичка сила към звяра. Тя се заби в главата му
и я разцепи на две. На земята падна огърлица
от демонови зъби и в главата на Борик прозвуча
гласът на совата:
– Вземи я и побързай да стигнеш в Просека-
та преди Ромир! Той е прекалено слаб и няма да
устои на черната магия на рубина!
13
 Борик окачи огърлицата и побърза, преди да е
станало прекалено късно...
Обърни на 16.
38 Пред дървената къща на вещицата,
на един стол, седеше стара жена.
Това вероятно беше едноименната собстве-
ничка на този странен дом.
– Очаквах да се появиш, ниско създание. Ско-
ро ще дойде и другият...
– Другият? – попита учудено Борик.
– Да, ето го и него.
В далечината видя позната физиономия. Това
беше Ромир.
Ако имаш КД СРЕЩА, отиди на 3.
В противен случай, продължи на 40.
39 Не му се искаше да се връща при за-
мъка и неприятния таласъм, но няма-
ше избор. Трябваше да се сдобие със зъбите на
демона. По-трудното беше как да го направи...
Докато тези мисли се въртяха в галвата му,
в далечината забеляза голям пожар. Завърза
лодката за едно дърво до брега и се запъти
към пожара, който изглежда беше в посоката
на замъка. Опасенията му се потвърдиха. По-
жарът и бившето вече имение на демона се
оказаха на едно и също място. Някой бе успял
да го изпревари. Дали беше същият рейнджър
от таверната или някой друг герой, това вече
нямаше значение. Скоро рубинът можеше да
стане притежание на друг и той трябваше да
действа бързо.
14
Борик реши да влезе в огъня, за да потърси
някаква улика и последна надежда за ипълнение
на мисията. Огънят, обхванал замъка, му се
стори някак необикновен – сякаш бе подхран-
ван от някаква магия. Джуджето влезе в пла-
мъците в последен отчаян опит. (Борик губи 1
точка Живот заради изгарянията, причинени
от огнената стихия.)
Инстинктивно се насочи към малка стая на
приземния етаж, около която пламъците не
бяха така силни. Под обгорялото малко легло в
нея, вероятно на таласъма, той забеляза малка
желязна кутия. Грабна я и бързо излезе от замъ-
ка. Разби ключалката и вътре намери различни
записки и един сребърен пръстен (Защита +1).
Всички записки на малкото дяволче бяха инте-
ресни, но един от пергаментите му подейс-
тва като светлина в тунела. В него слугата на
демона беше описал тайнствен върколак, кой-
то служел като лична охрана на вещицата в го-
рата. В замяна, благодарение на магията, той
можел да контролира трансформацията си и бил
неподвластен на пълнолунието. Пишеше още, че
неговият господар усетил как той душел око-
ло замъка и имал съмнения, че вещицата крои
покушение над него, с цел да се сдобие с така
ценните му за всички демонски зъби. Така, от
страх, таласъмът се сдобил в таверната със
сребърен пръстен, който можел да го предпази
по някакъв начин от върколака. Борик се замис-
ли и реши, че има голяма вероятност именно
върколакът да е подпалил замъка с някаква ве-
щерска магия и да е убил собственика му. Реши
незабавно да потегли към леговището на ве-
щицата и да потърси това опасно създание.
Когато стигна, започна да крачи сред дър-
ветата в района. В момента то трябваше да
ловува някъде наоколо и още кървящите от из-
гаранията рани на джуджето със сигурност
щяха да привлекат вниманието на гладния
върколак...
Продължи на 54.
40 Той бе негов стар съперник още от
детските години и често му се под-
играваше в миналото. Беше изненада да го види
точно сега.
– Какво правиш тук, Ромир?
– Каквото и ти, Борик. Тръгнах да търся
рубина, но за съжаление бях обладан от демон и
не можех да се контролирам. Една магьосница,
която се появи под формата на бяла сова, успя
да извади демона от мен и ме прати тук.
 – Спокойно, джуджета. Знам как да проникнете
в Просеката на Елфа.
Двамата се обърнаха към вещицата.
Мини на 59.
41 Борик удари три пъти с юмрук по вра-
тата и зачака. След десетина секун-
ди някой отвътре я отвори и на прага застана
малък таласъм, който разглеждаше джуджето
с любопитство.
– Какво те води насам, господин джудже?
– Искам да говоря с господаря ти. Търся нещо
и мисля, че той може да ми каже къде да го на-
меря.
– Съветвам те да си тръгнеш незабавно.
Вашата раса не се слави с афинитет към ма-
гията, а с тази брадва най-много да му оформиш
ноктите. Ако ядосаш господаря, ще се превър-
неш във вечерята ни.
– И защо ме предупреждаваш, не си падаш по
джуджешко месо ли?
– Това също, но господарят ме е инструкти-
рал да не допускам същества, които биха му
досаждали. Той предпочита самотата, откак-
то дойде на земята преди около век.
Пред Борик се откри неочаквана възможност
да си тръгне веднага от това място и да
избегне срещата с демона. Дали беше готов да
се изправи срещу такова същество? Дали от-
тук минаваше единственият път към рубина?
Ако все пак бе непреклонен, че иска да говори
с демона, обърни на 9.
Ако решеше да послуша съвета на малкото
дяволче, не му оставаше нищо друго, освен да
се качи отново на лодката и да продължи към
Таверната. Запиши КД КОЛЕБАНИЕ и мини на 31.
42 Борик стисна здраво своята вярна
брадва и я заби във втората демон-
ска глава. Ехидната усмивка изчезна от лицето
му, след което последва лека експлозия. Джудже-
то залитна назад, но успя да запази равновесие
и остана гордо изправено. Рубинът и брадвата
тупнаха на земята и двамата се загледаха в
тях. След известно време елфът наруши мълча-
нието и каза:
– Да, изглежда слуховете, че вие джуджета-
та сте неподвластни на магическата му сила
са истина. Всяко друго създание би било погъл-
нато веднага от злата му сила и превърнато в
слуга на Властелина. Дори на мен ми е трудно
след толкова години да устоявам на магията му.
Вземи го, Борик, занеси го у дома и го скрийте
добре в галериите си. Чуй моето предсказание
и го разпространи сред останалите обитате-
ли на тази земя:
„И Злото отново ще надигне глава. Слугите
му ще плъзнат към света на светлината, за да
отвлекат девица с чудна красота и това ще
е сигнал за атака на всички тъмни сили. Бе-
лите магьосници ще тръпнат в очакване на
най-лошото, безсилни да направят нещо срещу
Злото, а елфите ще останат бездейни в свое-
то „ефирно царство”.
И тогава ще се появи Спасителят – Воин,
влязъл наскоро в редиците на Доброто. Ще но-
си на гърдите си магическа муска и огърлица
от демонски зъби, а десницата му ще стиска
най-могъщия меч, размахван някога по бойни-
те поля – Рижия. Острието на това вълшебно
оръжие, изковано от калена стомана и рубин
от короната на Властелина на демоните, ще
свети с червена светлина и ще има силата да
поразява дори конниците-сенки, препускащи из
Обречените земи.”
43 – Нещо си намери на земята ли, неп-
рокопсанико? – каза иронично Борик и
се спря точно навреме, за да види стиснатия в
дланта му камък.
Ромир скочи изненадващо на крака и се нах-
върли срещу него, размахвайки брадвата си. В
очите му сякаш горяха червени пламъци и той
не беше на себе си. Възможно ли бе да е ома-
гьосан от черен маг? Джуджетата имаха го-
ляма устойчивост срещу магия, но кой знае...
Ако Борик имаше щит, успя да отбие безраз-
съдната му атака и това му даде възможност
да приключи битката бързо.
Решеше ли Борик да освободи от мъките об-
ладания Ромир, като забие брадвата си в гърба
му, отиди на 55.
Или можеше просто да стовари юмрук върху
главата му, колкото да го прати в безсъзнание и
да не губи повече време, продължи на 46.
Ако Борик нямаше щит, се налагаше да раз-
чита на късмета си. Хвърли зар!
Ако резултатът е 1-3, обърни на 48.
Ако резултатът е 4-6, премини на 11.
44 – Съжалявам, приятелю...
Борик реши инстинктивно, че на
всяка цена трябва да притежава тази огърлица
и посегна към брадвата си. Комарджията про-
15
мърмори нещо и се загърна с наметалото си,
след което изчезна от поглед. Е, ако не друго,
поне беше научил какво може да го вкара в просе-
ката. Запъти се към лодката, която беше скрил
добре наблизо и реши, че на всяка цена трябва
да я подкара към Замъка на Демона...
Ако имаш КД КОЛЕБАНИЕ, премини на 39.
В противен случай, продължи на 22.
45 Нещата не изглеждаха добре. Стра-
жът се закикоти, предвкусвайки по-
бедата – днес явно му беше ден. Борик почерве-
ня от яд, след което постави щита на масата
(задраскай го от Дневника) и се запъти към
стръмния планински път.
Мини на 36.
46 С най-добрия си удар Борик свали
Ромир на земята, след което го под-
пря до едно дърво. Нямаше намерение да го уби-
ва, макар и подлото копеле да си го заслужава-
ше. Затова го остави и побърза да се насочи към
Гората на забравата. Успя да стигне навреме, а
там го чакаше красива жена в човешки ръст, с
бяло наметало и качулка, която беше наметна-
ла. Под него се виждаха залатнорусите ´ коси.
Тя се усмихваше приятно.
Запиши КД СРЕЩА и премини на 20.
47 – Съжалявам, приятелю! Лош къс-
мет...
Докато Трикстър прибираше печалбата си,
Борик реши инстинктивно, че на всяка цена
трябва да притежава тази огърлица и посег-
на към брадвата си. Комарджията промърмори
нещо и се загърна с наметалото си, след кое-
то изчезна от поглед. Е, ако не друго, поне вече
бе научил какво може да го вкара в просеката.
Запъти се към лодката, която беше скрил доб-
ре наблизо и реши, че на всяка цена трябва да я
подкара към Замъка на Демона...
Ако си записал КД КОЛЕБАНИЕ, премини на 39.
В противен случай, продължи на 22.
48 Борик се отдръпна, но заради липса-
та на щит не успя да отбие остри-
ето. Брадвата на Ромир се заби в черепа му и
след секунди всичко изчезна, а тъмнината го
обгърна...
49 В мига, когато крадецът извади нож
изпод робата си, готов да пререже
кесията на гнома, Борик изскочи от тъмнина-
16
та с боен вик и високо вдигната брадва. Гно-
мът се стресна и след като опика обувките
си, видя зад себе си закачуления силует. На
джуджето му се стори, че гномът изтрезня за
секунди. Мигновено в дланите му се появи кама,
вероятно скрита в ръкава, и той замахна към
крадеца. Нечовешките му сетива обаче веднага
доловиха това движение и той отскочи пъргаво
назад. Прецени за миг ситуацията и очевидно
предпочете да не провежда битка срещу двама,
било то и срещу по-ниски от него противници.
След миг крадецът изчезна в близката гора и
двамата не го видяха повече.
– Ако съм вярвал, че ще доживея да ми помог-
не джудже... Благодаря все пак. На какво дължа
тази чест?
– Стана ми жал да те оберат, докато се об-
лекчаваш. Дори един гном не заслужава такава
съдба.
– Джудже на честта... Е, очевидно е, че
трябва да ти се отплатя по някакъв начин.
Пари излишни нямам, но мога да предложа нещо
много по-ценно – информация. Създания като
вас не биха дошли тук, без да търсят нещо.
Влез в таверната и говори с Трикстър – изкусен
комарджия, който знае всичко и познава всички.
Сигурен съм, че ще ти бъде полезен. Желая ти
успех, братовчеде...
– И аз благодаря! И другият път се оглеждай,
докато поливаш дърветата, пияни гноме.
Борик влезе в таверната. Мини на 35.
50 Джуджето се намираше пред невиди-
мата магическа бариера, поставена
пред Просеката на Елфа. Как Борик възнамеря-
ваше да премине през нея?
Щеше да окачи огърлица от демонови зъби на
врата си (на 53).
Щеше да изпие отварата, с която се беше
сдобил в Таверната (на 29).
 Щеше да запрати към невидимата бариера
шишенцето с отвара, което спечели при Ве-
щицата (на 25).
51 Следващата карта на Харин беше Да-
ма Купа, а на Борик 8-ца Каро. Нещата
не изглеждаха добре. Стражът се закикоти,
предвкусвайки победата.
Третата му карта се оказа 7-ца Каро, а Борик
изтегли Поп Пика. Днес не му беше ден... По-
червеня от яд и постави щита на масата, след
което се запъти към стръмния планински път.
Здраскай щита от Дневника и мини на 36.
52 Борик стисна здраво своята вярна
брадва и я заби в третата демонска
глава. Ехидната усмивка стана още по-широка
и от устата се подадоха остри зъби. Послед-
ва силна експлозия, която запрати джуджето
няколко метра назад и то се удари в едно дър-
во, след което тупна на земята. Преди да успее
да се изправи, под ужасната глава се материа-
лизира и останалата част от тялото на демо-
на. Новопоявилото се създание връхлетя върху
Борик и го разкъса парче по парче, докато елфът
наблюдаваше със задоволство разигралата се
сцена, а в очите му горяха червени пламъци...
53 Борик стисна висящата на врата си
огърлица, пое си въздух и протегна
ръка към магическата бариера. Тя премина през
нея, но от срещата на двете магии се полу-
чи експлозия (отбележи загубата на 4 точки
Живот). Без да се бави повече, Борик пристъпи
и се озова в просеката. Някъде в далечината,
той забеляза голяма дървена къща и се запъти
към нея. Когато я достигна, видя, че в люлеещ
се стол пред вратата седеше усмихнат елф с
дълга руса коса. Той погледна към огърлицата,
след което проговори на джуджето...
Продължи на 18.
54 Пред Борик се появи ужасяваща кар-
тина: огромно същество тичаше на
два крака срещу него. Имаше тяло на човек, но
беше окосмено и с вълча глава. Очите му све-
теха в жълто, а от устата му се стичаха лиги.
Големите му остри зъби бяха оголени и целта
им беше плътта на джуджето. То зае бойна по-
зиция и стисна здраво брадвата си...
Върколакът има 10 точки живот, Атаката му
е 1, а Защитата 0.
Ако притежаваш сребърен пръстен, той уве-
личава твоята Атака по време на тази битка с
още 2.
При победа, отиди на 37.
При загуба, премини на 19.
Ако играеш на ниво „читател”: върколакът ти
нанася щети в размер на 6 точки живот (за все-
ки притежаван от теб предмет, извади по 1 от
тази загуба), след което премини на 37.
55 Борик нанесе завършващия си удар и
Ромир нададе агонизиращ вик. Черен
дим излезе през ноздрите му, преди да се раз-
сее във въздуха. Борик беше обзет от чувство
на вина, но реши да не мисли за това сега.
Продължи по пътя и увеличи темпото. Стигна
точно навреме край езерото, но там нямаше
никой. Вероятно магьосницата беше станала
свидетел на случката и вече не искаше да има
нищо общо с него.
Сигурно в момента разказваше за станалото
на старейшините и ги увещаваше да ´ препо-
ръчат друго джудже за мисията. На Борик не
му остана нищо друго, освен до края на живота
си да бяга от гъгрилите, които скоро щяха да
пуснат след него. А животът му със сигурност
нямаше да продължи дълго.
56 Той остави зад гърба си тялото на
вампира и намиращата се на няколко
метра от него глава. Предпазливо закрачи към
светлината в другия край на тунела. Измъкна
се през шахтата и се озова на поляна, която
според картите беше недалеч от мястото на
срещата с бялата сова.
Стигна при езерото около час по-рано от
уреченото време, но там вече го чакаше красива
жена в човешки ръст, с бяло наметало и качулка.
Под нея се виждаха залатнорусите ´ коси. Тя се
усмихваше приятно и изчака Борик да стигне
до нея.
Премини на 20.
17
 57 Стражът изруга и даде ключа за
Оръжейната на приключенеца. Борик
се шмугна бързо в склада с оръжия и се замисли
за последно кой предмет да вземе.
Ако беше решил да мине през магическата
бариера на подземната пещера, грабна маги-
ческото наметало, прибра го под дрехите си, за
да не го види някой и след като си взе довижда-
не, изчезна от погледа на Харин. Обърни на 33.
Ако беше избрал по-дългия, но по-безопасен,
стръмен планински път, той взе един шлем
(Защита +1) и, нарамил го под мишница, си взе
довиждане с Харин, след което се запъти към
дългия маршрут. Продължи на 36.
58 Демонът прелетя над хоризонтално
минаващата брадва и се оказа зад
гърба на джуджето. Преди да успее да се обър-
не, главата на Борик бе откъсната със силен и
премерен замах. След като изчадието се нахра-
ни обилно с трупа му, дойде и таласъмът, за да
довърши остатъците...
59 – Този негодник отдавна ми прави но-
мера със своята магия и с удоволс-
твие ще му пратя малко проблеми. Направих
вълшебна отвара и я затворих в шишенце, кое-
то след като се хвърли към невидимото маги-
ческо поле, ще отвори малка пролука за няколко
секунди. Така ще можете да се промъкнете. За
съжаление, само един от вас ще се сдобие с нея.
Готови ли сте за едно малко състезание?
Борик и Ромир се спогледаха. Стиснаха юм-
руци и се приготвиха да се нахвърлят един вър-
ху друг.
– Не, не, не... не ми се гледа джуджешка бор-
ба. Понеже знам, че имате непоносимост към
магията, ще ми е забавно, кой от двама ви ще
се справи по-добре с нея... Ще ви дам по една
магическа мълния. Когато срещнат целта, те
се взривявят и причиняват големи щети. За
да сте точни, се изисква добра концентрация
и умение да контролирате магията, което вие
джуджетата рядко притежавате. Ще се цели-
те по онзи дънер. Който пръв го порази три пъ-
ти, взима шишенцето, а загубилия ще пренеса
магически обратно при лодкаря, защото знам,
че не умеете да губите и ще започне караница,
а днес ме боли главата... Е, кой ще е пръв?
Двете джуджета взеха по една мълния и след
игра на „камък, ножица, хартия”, определиха кой
ще опита пръв...
Хвърли по един зар и за двамата. Този с по-
18
висок резултат печели рунда. Повтаря се до
три успешни поразявания. За всеки магически
предмет, който притежаваш, може да прибавиш
2 точки към резултата от зара.
При победа, не му оставаше нищо друго ос-
вен да тръгне към Просеката на Елфа. Премини
на 50.
При загуба, Борик щеше да се озове пред очи-
те на смаяния лодкар. Или поне така очакваше.
Пред джуджето изникна нещо, което почти на-
кара сърцето му да изскочи от гърдите и да
изрече проклятие по адрес на лъжливата вещи-
ца... Отиди на 54.
60 Борик стисна здраво своята вярна
брадва и я заби в първата демонска
глава. Ехидната усмивка стана още по-широка
и от устата се подадоха остри зъби. Последва
силна експлозия, която запрати джуджето ня-
колко метра назад и то се удари в едно дърво,
след което тупна на земята. Преди да успее да
се изправи, под ужасната глава се материали-
зира и останалата част от тялото на демона.
Новопоявилото се създание връхлетя върху Бо-
рик и го разкъса парче по парче, докато елфът
наблюдаваше със задоволство разигралата се
сцена, а в очите му горяха червени пламъци...
61 Борик остана да лежи в безсъзнание,
докато се мръкна и от сенките на
нощта се появи вампир, който с удоволствие
изпи кръвта на поднесеното му като на тепсия
джудже.
ЗА АВТОРА
Георги Димитров, по-известен като Der, е на 34
години, ненужно е да споменаваме – голям фен на
жанра от Първата му вълна. Открива неговото
възраждане едва през 2016-та и веднага се включ-
ва в подпомагането му, главно с преводи от нем-
ски и английски език. На следващата година се
присъединява към екипа на Списанието, за което
прави редица преводи на разкази и материали, а през
есента на 2018-та се престрашава и написва фен-
фикшън по любимата си книга-игра от детството.
Това се случва далеч от родината, в германската
област Саксония, където живее и работи в момен-
та. Независимо от разстоянието, това не му пречи
да подема различни проекти, свързани с издаването
на нови книги-игри и след “Самотния вълк 5 – Сян-
ка върху пясъка” още няколко стоят на бюрото му
в различна фаза на завършеност. Така че очаквайте
нови неща от него съвсем скоро.