СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Геолого-географски факултет

КУРСОВА РАБОТА

по Регионална география на Европейския съюз

на тема:

Градско развитие и градска политика в Европейския съюз

Изготвил: Преподаватели:
Александър гл. ас. д-р
Недялков И. Стаменков
Специалност География
Ф № 2872

София, 2023 г.
1
 СЪДЪРЖАНИЕ

1. Увод. ....................................................................................................................................
2. Фактори за формиране на климата……………………………………………………………
2.1. Релеф . .............................................................................................................................
2.2. Океански течения.............................................................................................................
2.3. Ветрове.............................................................................................................................
3. Класификация на Кьопен. .....................................................................................................

4. Класификация на Алисов......................................................................................................
5. Заключение .......................................................................................................................
6.Литература………………………………………………………………………………………..

2
1. Увод

Климатичният фактор е природна особеност, която влияе върху формирането на

климата на дадена част от повърхността на Земята. Образуването и изменението на
релефа са много бавни, незабележими за човешкия живот. За разлика от тях промените
в атмосферата стават много бързо, понякога за минути. Те оказват влияние върху
здравето, бита, труда и отдиха на хората. Един от главните фактори за формиране на
климата е географското положение. Мексико се намира в южната част на континента
Северна Америка, почти цялата територия на страната е разположена върху
Северноамериканската плоча с малки части от полуостров Долна Калифорния върху
Тихоокеанската плоча и плочата Кокос. Мексико е най-северната и трета по големина
държава в Латинска Америка. САЩ се намира в Северна Америка. На изток граничи с
Атлантическия океан, на запад с Тихия океан, на Юг с Мексико , а на север с Канада..
Географското положение на САЩ е от голямо значение за стопанското развитие на
страната. Водните й граници я свързват с останалият свят.

2. Фактори за формиране на климата

2.1 Релеф – Важен фактор за развитието на климата на САЩ и Мексико е и релефа.

Мексико се намира в една от най-динамичните тектонични зони на Земята. Той е част
от околотихоокеанския "огнен пръстен" - район на активен вулканизъм и честа
сеизмична активност. Територията на Мексико се пресича от северозапад на югоизток
от две успоредни планински вериги, Източна Сиера Мадре и Западна Сиера Мадре,
част от преминаващата през цяла Северна Америка планинска система на Кордилерите.
В южната част на страната от запад на изток преминава веригата, известна като
Трансмексикански вулканичен пояс или Сиера Невада. Четвърта голяма планинска
верига, Южна Сиера Мадре, е разположена край югозападното крайбрежие от
Мичоакан до Оахака. Ландшафтът е разнообразен, с високи скалисти планини, ниски
прибрежни равнини, високи плата и пустини, но почти половината от територията е с
надморска височина над 1600 m, главно в Централно и Северно Мексико. Най-високите
върхове се намират в Трансмексиканския вулканичен пояс – Орисаба (5700 m),
Попокатепетъл (5462 m), Истаксиуатъл (5286 m) и Невадо де Толука (4577 m). На
високите плата между тези четири върха се намират три големи градски агломерации –
на град Мексико, Толука и Пуебла.

Центърът на съседните Съединени щати е голяма разтегната вътрешна низина,

простираща се от древния щит на централна Канада на север до Мексиканския залив на
юг. На изток и запад тази низина се издига, първо постепенно, а след това рязко, до
планински вериги, които я разделят от морето от двете страни. Двете планински
системи се различават драстично. Планините Апалачи на изток са ниски, почти
ненарушени и в основната си част доста назад от Атлантическия океан. От Ню Йорк до
мексиканската граница се простира ниската крайбрежна равнина, която е обърната към
океана по протежение на блатисто, извито крайбрежие. Леко наклонената повърхност
на равнината се простира под морето, където образува континенталния шелф, който,
макар и потопен под плитки океански води, е геологически идентичен с крайбрежната

3
равнина. На юг равнината става по-широка, завивайки на запад в Джорджия и Алабама,
за да пресече Апалачите по южния им край и да отдели вътрешната низина от
Персийския залив.На запад от Централната низина е могъщата Кордилера, част от
глобална планинска система, която обгражда басейна на Тихия океан. Кордилерите
обхващат изцяло една трета от Съединените щати, с вътрешно разнообразие,
съизмеримо с размера им. В източния му край се намират Скалистите планини, висока,
разнообразна и прекъсната верига, която се простира по целия път от Ню Мексико до
границата с Канада. Западният край на Кордилерите е тихоокеанска крайбрежна верига
от скалисти планини и вътрешни долини, като цялата се издига грандиозно от морето
без полза от крайбрежната равнина. Пент между Скалистите планини и Тихоокеанската
верига е огромен междупланински комплекс от басейни, плата и изолирани вериги,
толкова големи и забележителни, че заслужават признание като регион, отделен от
самата Кордилера.Тези региони - Вътрешните низини и техните планински
покрайнини, планинската система на Апалачите, Атлантическата равнина, Западните
Кордилери и Западните междупланински региони са толкова различни, че изискват по-
нататъшно разделяне на 24 големи подрегиона или провинции.

2.2 Океанкси течения- Гълфстрийм е топло океанско течение, протичащо в Северния

Атлантик на североизток край бреговете на Северна Америка между нос Хатерас,
Северна Каролина, САЩ, и Гранд Банкс на Нюфаундленд, Кан. В популярната
концепция Гълфстрийм включва също Флоридското течение (между Флоридския
пролив и нос Хатерас) и Западния вятър (на изток от Гранд Банкс).
Гълфстрийм е част от обща въртяща се по часовниковата стрелка система от течения в
Северния Атлантик. Захранва се от течащото на запад Северно екваториално течение,
движещо се от Северна Африка към Западните Индии. Край североизточното
крайбрежие на Южна Америка това течение се разделя на Карибското течение, което
преминава в Карибско море и през канала Юкатан в Мексиканския залив, и на
Антилското течение, което тече на север и изток от Западна Индия . Карибското
течение се появява отново в Атлантическия океан през пролива на Флорида между
Флорида Кийс и Куба, за да образува Флоридското течение. Отклонен на североизток
от потопения Голям бахамски бряг югоизточно от полуостров Флорида, това бързо
течение се присъединява към Антилското течение и тече приблизително успоредно на
източното крайбрежие на Съединените щати до около нос Хатерас.Там пътят на
Гълфстрийм се изкривява, тъй като огромни водовъртежи топла вода се откъсват. Част
от Гълфстрийм образува противоток, който тече на юг и след това на запад. Противото
течение се съединява отново с Гълфстрийм откъм морето по крайбрежието на Флорида
и Каролина.Основната част от Гълфстрийм продължава на север, като се отклонява
повече на изток и минава близо до Гранд Банкс, южно от Нюфаундленд, където се
разпада на завихрени течения. Някои от тези водовъртежи текат към Британските
острови и норвежките морета и образуват Северноатлантическото течение (или Дрифт).
По-голям брой текат на юг и изток, като стават част от течащи на запад противотечения
или се присъединяват към Канарското течение.

4
Схема на течението Гълфстрийм, което след Британските острови преминава
в Северноатлантическо течение
Минава през протоците на Флорида и покрай източния бряг на Щатите. Когато
достигне до о-в Нюфаундленд, Канада, студеното северно течение Лабрадор го отделя
от брега. Топлите води на Гълфстрийм се комбинират със студените ветрове,
придружаващи Лабрадорското течение и по този начин там се образува една от най-
концентрираните мъгли в света. Поради огромното пренасяне на топлина,
интензивността на атмосферните бури в този регион е голяма. На север от нос Хатерас,
Гълфстрийм променя посоката си на североизток към Атлантическия океан, където се
разделя и формира две течения. Едното от тях, Канарско течение, носи студени води
към северозападната част на Африка. Другото, Северноатлантическото течение ,тече
към Европа, носейки към западните брегове води с умерена температура и смекчава
климата.
Гълфстрийм има средна температура от 27 °C и е широко не повече от 80 km.
Скоростта му е 1,8 m/s, но постепенно се забавя, отивайки на север. Средната годишна
температура е от 7 до 15 °C. Солеността му е 35,5‰. Течението пренася около 30
милиона m3, което е повече от общото количество вода във всички реки на Земята.

5
На това изображение, показващо температурата на водите в Атлантическия океан,
Гълфстрийм е в оранжево. Източник: НАСА.

2.3 Ветрове- преобладаващите ветрове са северни и северозападни, но с интервали от

южен до западен бриз. Извънтропичните зимни циклони понякога се преместват далеч
на юг, носейки дъжд в северните пустини. Ветровете на североизточната търговска
система доминират над съседните морета на географската ширина на Мексико, но
планината е ефективна бариера пред в по-голямата част от вътрешността. По
крайбрежието североизточните и източните ветрове са По крайбрежието на Тихия
океан ветровете са северни и но с интервали от до западен бриз Допълнителни зимни
циклони от време на време далеч на юг, носещи дъжд в пустините Интензивни
антициклони Съединените щати са придружени от движение на полярен континентален
въздух Персийския залив към източните брегове Мексико и понякога през остров
Теуантепек към Тихия океан бурите засягат и двете крайбрежия с разрушителни
ветрове и дъждове

Tehuantepecer или вятърът Tehuano е силен вятър от планински пропасти, който

преминава през прохода Чивела в южно Мексико, през провлака на Теуантепек. Най-
често се среща между октомври и февруари, с летен минимум през юли. Произхожда от
източно Мексико и залива на Кампече като постфронтален северен вятър, ускорен на
юг от преграждане на студен въздух, който пресича провлака и духа през пролуката
между мексиканските и гватемалските планини. Терминът датира поне от 1929 г.Този
вятър може да достигне сила на буря, буря, дори ураган. Предният ръб на неговия
изтичащ поток (или студен фронт) може да образува въжен облак над залива
Теуантепек. Тези ветрове могат да се наблюдават на сателитни снимки, като
измервания на вятъра със скатерометри, те влияят на вълни, които след това се
разпространяват като вълна и понякога се наблюдават на 1600 км., разстояние (като на

6
островите Галапагос). Тези силни ветрове извеждат по-хладни подповърхностни води
на повърхността на тропическия източен Тихи океан и могат да продължат от няколко
часа до 6 дни.

Графика, издадена от TAFB за Tehuantepecer от 11-12 януари 2011 г.

Преобладаващите западни ветрове духат от югозапад на североизток поради ефекта на

Кориолис - въздушната маса се движи по-бързо от скоростта на въртене на земята и
водата отдолу. Преобладаващите западни ветрове са доминиращите ветрове, духащи в
по-голямата част от континенталните Съединени щати.Клетката на Хадли разпределя
топлината далеч от екватора, а полярната клетка абсорбира тази топлина. Циркулацията на
клетките на Хадли и полярните клетки е проста, тъй като те се задвижват от различното
нагряване на земята на екватора в сравнение с полюсите. Това диференциално нагряване
създава относително стабилна атмосфера и климатична система. Клетката на Ферел е
разположена между клетките на Хадли и клетките на полярната циркулация (фиг. 3.10). Може
да се намери между 30° с.ш. и 60° с.ш. в северното полукълбо и между 30° ю.ш. и 60° ю.ш. в
южното полукълбо. Топлият въздух се издига на 60° N в южния край на полярната източна
клетка (фиг. 3.10). Въздушните маси се охлаждат и потъват на 30° N в северния край на
пасатната клетка. При 60° с.ш. част от издигащата се въздушна маса се насочва на север, а част
на юг. Потъващата въздушна маса също се разделя на 30° N, като част отива на север и част се
връща на юг. По този начин клетката на Ферел е като атмосферно зъбно колело, задвижвано от
клетките на Хадли и полярните циркулационни клетки.В клетката на Ферел в Северното
полукълбо повърхностните ветрове духат от югозапад и се наричат преобладаващи западни
ветрове.

7
‘’Модели на глобална атмосферна циркулация в Северното полукълбо’

3.Класификация на кьопен-

Климатът на Съединените щати е много разнообразен, вариращ от тропически условия

в Южна Флорида и Хавай до арктически и алпийски условия в Аляска и през
Скалистите планини. Температурите за континенталната част на Съединените щати
показват силен градиент в различните региони и сезони, от много високи температури в
южните крайбрежни щати, където средните годишни температури надвишават 21°C, до
много по-хладни условия в северните части на страната по границата с Канада, с
сезонни разлики до 50°C и 10°C, съответно, между лятото и зимата в северните Големи
равнини.По същия начин, валежите варират в цялата страна и по сезони, измервайки
повече от 127 cm на година по протежение на Мексиканския залив, докато годишните
валежи могат да бъдат по-малко от 30 cm в Междупланинския запад и югозапад.
Пиковият сезон на валежите също варира според региона. Много части от Големите
равнини и Средния Запад изпитват късни пролетни пикове, щатите на Западното
крайбрежие имат ясно изразен дъждовен сезон през зимата, Югозападната пустиня е
повлияна от летния северноамерикански мусон, а много крайбрежни региони на
Персийския залив и Атлантическия океан изпитват летни пикове. Съединените щати са
подложени на почти всякакъв вид екстремни метеорологични условия, включително
силна гръмотевична буря, почти 1500 торнада годишно и средно 17 урагана, които
достигат брега на Персийския залив и Атлантическия океан всяко десетилетие. Във
всеки един момент приблизително 20% от страната изпитва условия на суша.
Съединените американски щати следват същата система за климатична класификация
на Кьопен като света, като такива има пет основни климатични зони: A (тропична), B
(суха), C (средна географска ширина с мека зима), D (средна географска ширина със
студена зима) и E (полярен).

Клас А - Тропически климат

Климатът от клас А се характеризира с постоянни високи температури (на морското

равнище и ниски възвишения) със средни целогодишни температури от 18 °C или по-
8
високи. В Съединените щати тропически климат клас А се среща в Южна Флорида,
Хавай, Пуерто Рико и Американските Вирджински острови.

- Тропическа дъждовна гора Целогодишни средни валежи от поне 60 mm.

Обикновено се срещат в рамките на 5–10° ширина (на север и на юг) от
екватора. В някои райони на източното крайбрежие те могат да се простират до
25° от екватора. Този климат е доминиран от застойната система с ниско
налягане през цялата година, така че няма естествени сезони.

- Тропически мусон Този тип климат (Am), най-често срещан в Южна Америка, е
резултат от мусонните ветрове, които променят посоката си според сезоните.
Този климат има най-сухия месец (който почти винаги се случва на или скоро
след "зимното" слънцестоене за тази страна на екватора) с валежи по-малко от
60 mm, но повече от 1/25 от общите годишни валежи.

- Климатът на тропическата савана (влажен и сух климат) от клас Aw има ясно

изразен сух сезон, като най-сухият месец има валежи по-малко от 60 mm и по-
малко от 1/25 от общите годишни валежи.

Клас B - Сух (сух и полусух) климат

Климатът от клас B се характеризира с потенциално изпарение и транспирация,

превишаващи валежите. Тези климатични условия обикновено се срещат в области от
20 - 35° северно и южно от екватора и в големи континентални региони на средните
ширини, често заобиколени от планини.

- (BWh) Горещ пустинен климат - Горещият пустинен климат обикновено

включва горещи, понякога изключително горещи периоди от годината. В много
места с горещ пустинен климат максималните температури от над 40 °C не са
необичайни през лятото и могат да скочат до над 45 °C в най-горещите региони.

- (BWk) Климат на студената пустиня - Климатът на студената пустиня

понякога включва горещи и сухи лета, въпреки че летата обикновено не са
толкова горещи, колкото летата в горещ пустинен климат. За разлика от горещия
пустинен климат, студеният пустинен климат понякога включва студени зими с
минимален сняг. Студените пустинни климати обикновено се намират на по-
висока надморска височина от горещите пустинни климати и обикновено са по-
сухи от горещите пустинни климати.

- (BSh) горещ полусух климат - Най-студеният месец има средна температура

над 0 °C.

- (BSk) Студен полусух климат - средни стойности за един месец под 0 °C

9
 Клас C - Умерен (мезотермален) климат
Климатът от клас C има средна месечна висока температура от 10 °C или повече
през пролетните/летните месеци (от април до септември в северното полукълбо)
и средна месечна ниска температура над −3 °C през есенно-зимните месеци.

- Csa Горещ летен средиземноморски климат - Средиземноморският климат се

среща най-вече в западните страни на континентите между ширини от 30° и
45°.Тези климати са в областта на полярния фронт през зимата и следователно
имат умерени температури и променливо, дъждовно време. Лятото е горещо и
сухо поради доминирането на субтропичните системи с високо налягане, с
изключение на непосредствените крайбрежни райони, където летата са по-меки
поради наличието наблизо на студени океански течения, които могат да донесат
мъгла, но да предотвратят дъжд.

- Csb Топъл летен средиземноморски климат- Най-студеният месец със средна

температура над 0 °C, всички месеци със средна температура под 22 °C (71,6 °F)
и поне четири месеца със средна температура над 10 °C. Най-малко три пъти
повече валежи през най-влажния месец на зимата, отколкото през най-сухия
месец на лятото, а най-сухият месец на лятото получава по-малко от 30 mm.

- Cfa Влажен субтропичен климат - Най-старият месец със средна температура

над 0 °C и средна температура за поне един месец над 22 °C и поне четири
месеца със средна температура над 10 °C. Няма значителна разлика във
валежите между сезоните (нито един от горепосочените условия не е изпълнен).

- Cfb Умерен океански климат - Най-студеният месец със средна температура

над 0 °C, всички месеци със средна температура под 22 °C и поне четири месеца
със средна температура над 10 °C. Няма значителна разлика във валежите
между сезоните (нито един от горепосочените условия не е изпълнен).

Клас D - Континентален (микротермален) климат.

Тези климатични зони имат средна температура над 10 °C през най-топлите си месеци,
а средната стойност на най-студения месец е под −3 °C (или 0 °C в някои версии, както
беше отбелязано по-рано). Те обикновено се срещат във вътрешността на континентите
и по техните горни източни брегове, обикновено на север от 40° с.ш. В южното
полукълбо климатите от група D са изключително редки поради по-малките земни маси
в средните ширини и почти пълното отсъствие на земя при 40–60°S, съществуващи
само в някои високопланински места.

10
- (Dfa) Влажен континентален климат - Влажно континентално горещо лято с
валежи през цялата година най-студеният месец със средна температура под 0
°C и поне един месец средна температура над 22 °C и поне четири месеца средно
над 10 °C. Няма значителна разлика във валежите между сезоните (нито един от
горепосочените условия не е изпълнен).

- (Dfb) Влажен континентален - Меко лято, влажно през цялата година най-
студеният месец със средна температура под 0 °C, всички месеци със средна
температура под 22 °C и най-малко четири месеца със средна температура над
10 °. Няма значителна разлика във валежите между сезоните (нито един от
горепосочените условия не е изпълнен).

- (Dfc) Субарктически климат - прохладни лета и валежи през цялата година

най-студеният месец със средна температура под 0 °C и 1–3 месеца със средна
температура над 10 °C. Няма значителна разлика във валежите между сезоните
(нито един от горепосочените условия не е изпълнен).

- (Dwa) Влажни континентални - горещи лета със сухи зими Най-студеният

месец със средна температура под 0 °C и поне един месец средна температура
над 22 °Cи поне четири месеца средно над 10 °C. Най-малко десет пъти повече
дъжд през най-влажния месец на лятото, отколкото през най-сухия месец на
зимата (алтернативно определение е 70% или повече от средните годишни
валежи се получават през най-топлите шест месеца).

- (Dwb) Влажно континенталeн климат- меко лято със сухи зими, най-
студеният месец със средна температура под 0 °C, всички месеци със средна
температура под 22 °C и поне четири месеца със средна температура над 10 °C.
Най-малко десет пъти повече дъжд през най-влажния месец на лятото, отколкото
през най-сухия месец на зимата (алтернативно определение е 70% или повече от
средните годишни валежи се получават през най-топлите шест месеца).

- (Dwc ) Субарктически климат с прохладни лета и сухи зими, най-студеният

месец със средна температура под 0 °C и 1–3 месеца със средна температура над
10 °C. Най-малко десет пъти повече дъжд през най-влажния месец на лятото,
отколкото през най-сухия месец на зимата (алтернативно определение е 70% или
повече от средните годишни валежи се получават през най-топлите шест
месеца).

- (Dsa) Влажен континентален климат – Сухо топло лято Най-студеният месец

със средна температура под 0 °C и поне един месец средна температура над 22
°C и поне четири месеца средно над 10 °C. Най-малко три пъти повече валежи
през най-влажния месец на зимата, отколкото през най-сухия месец на лятото, а
най-сухият месец на лятото получава по-малко от 30 mm.

11
- (Dsb) Влажен континентален климат - Сухо хладно лято Най-студеният месец
със средна температура под 0 °C, всички месеци със средна температура под 22
°Cи най-малко четири месеца със средна температура над 10 °C. Най-малко три
пъти повече валежи през най-влажния месец на зимата, отколкото през най-
сухия месец на лятото, а най-сухият месец на лятото получава по-малко от 30
mm.

Клас Е - полярен и алпийски климат

Тези климатични условия се характеризират със средни температури под 10 °C
през всичките 12 месеца на годината. Тези климатични условия се срещат само в
Съединените щати по северното крайбрежие на Аляска.

- (ET) Тундров климат - Най-топлият месец има средна температура между 0 и

10 °C. Тези климатични условия се срещат в северните краища на
северноамериканските и евразийските земни маси и на близките острови. ET
климатът се среща и на някои острови близо до Антарктическата конвергенция и
на високи височини извън полярните региони, над линията на дърветата.

12
 -

Климатът на Мексико е много разнообразен. Тропикът на рака ефективно разделя

страната на умерени и тропически зони. Земята, която е на север от двадесет и
четвъртия паралел, изпитва по-ниски температури през зимните месеци. На юг от
двадесет и четвъртия паралел температурите са доста постоянни през цялата година и
варират единствено в зависимост от надморската височина. Северната част на страната
обикновено получава по-малко валежи от южната.Според климатичната класификация
на Кьопен Мексико има голямо разнообразие от климатични типове. Всички те могат
да бъдат разделени на тропически (A), пустинен/степен (B) и
морски/средиземноморски/континентален (C) климат. Северната част на Мексико има
предимно пустинен и степен климат. Няколко малки региона в най-северозападната
част на Мексико, крайбрежните райони и няколко малки региона в северната част на
Мексико имат средиземноморски климат. Централно Мексико има няколко типа
континентален климат; някои части имат студен степен климат. Южната част на
Мексико има няколко вида тропически климат, по-голямата част има климат на
тропическа савана. Няколко малки региона на юг имат мусонен климат или дори
климат на тропически гори (тип Af). Климат на тропическа дъждовна гораНякои части
на Мексико са тропически с температури от 30 градуса по Целзий през деня;
температури над 20 градуса по Целзий през нощта и сравнително високи стойности на

13
валежите. Тези райони са разположени на юг от град Веракрус и на запад от град
Тампико. Тампико идва от Huastek (Wastek) tampiko и означава: „място на видрата“.
Това е така, защото градът е заобиколен от лагуни, където живеят много видри.
Планинската верига Източна Сиера Мадре кара депресиите да остават неподвижни в
района на Тамаулипас, което означава, че има доста голямо количество валежи. В тази
област валежите падат през цялата година. Други мексикански региони имат ясно
изразен влажен и сух сезон. Има и региони в Мексико, които получават малко годишни
валежи. В южните части на щата Веракрус и щата Чиапас има тропически климат. Този
тип климат може да се намери и в северната част на щата Оахака и в части от щата
Табаско. Всички тези райони са разположени в южната част на Мексико.Южните части
на Мексико, които нямат климат на тропическа дъждовна гора, почти винаги имат
климат на тропическа савана или тропически мусонен климат. Покрай планинската
верига Западна Сиера Мадре в западната част на Мексико има тропически климат.
Северно от град Тепик този тип климат постепенно преминава в топъл степен климат
(тип Bsh); и още по на север в топъл пустинен климат (тип BWh). Тропическият климат
на полуостров Юкатан се характеризира с ясно изразен сух период с малко валежи през
зимата и влажни периоди от юни до ноември с риск от урагани и тропически бури.
Септември е най-влажният месец на Юкатан с 200-350 милиметра валежи. В
комбинация с високите температури (32-33 градуса по Целзий) и високата влажност
това прави лятото много задушно. Директно по крайбрежието морският вятър предлага
известно охлаждане. Въпреки това, при тези стойности на температурата и влажността
охлаждащият ефект е минимален.

14
4. Kласификация на Алисов 

Климатичната класификация на Алисов е система за класифициране на климата, която

се основава на глобалното движение на въздушните маси. При класификацията на
Алисов Земята е разделена на климатични пояси, в които климатичните особености са
еднакви или сходни за разлика от тези в други части на планетата. Климатичните пояси
са широчинно зонирани, в израз на добре изразената закономерност в изменението на
климата според географската ширина, независимо от голямото разнообразие на
климата в отделните части на земята. Климатичните пояси са най-голямата
таксономична единица в климатичното райониране по Алисов.Основните климатични
пояси са екваториалният, тропичният, умереният и полярният, а между тях се
различават преходни климатични пояси: субекваториален, субтропичен и субполярен.
Мексико се простира от двете страни на Северната тропична окръжност, но
планинският релеф отслабва горещината и създава великолепно разнообразие на
природата. В тази страна могат да се срещнат от океанското равнище до заледените

15
планински върхове почти всички климатични пояси, съществуващи на земното кълбо,
без екваториалния. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е
изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан
валежите са значителни.Самите мексиканци различават в своята страна четири основни
климатични пояса: „гореща земя“, обхващаща крайбрежните низини, разположени
южно от тропика, а така също и изложените към тях планински склонове до 1000 m
височина, отличаваща се с влажен горещ климат и разкошна тропична растителност;
между 800 – 1600 m височина е разположена „умерената земя“ със сравнително
умерено топъл климат; от 1600 до 2500 m се простират земите на „студената земя“ с по-
мек и значително по-здравословен климат; най-високите планински части попадат в
„мразовитата земя“.

Основната част от територията на САЩ се разполага в субтропичния и частично в

умерения пояс на Северна Америка, заемаща пространството от Атлантическия на
изток до Тихия океан на запад. Аляска лежи в субарктичните и арктични пояси и има
излаз на Тихия океан на юг и запад и Северния Ледовит океан на север. В тропичния
пояс се намират южната част на щата Калифорния, южната част на полуостров
Флорида, Мексиканското плато и Хавайските острови.

16
5. Заключение.

- Климатът представлява многогодишният режим на времето, характерен за дадено

място в зависимост от географската му обстановка. Метеорологичното време
представлява физичното състояние на атмосферата над дадена територия и то се
характеризира чрез стойностите на метеорологичните елементи ,температура на
въздуха, облачност, атмосферни валежи, вятър и др. Времето се мени непрекъснато, но
за продължителен период се наблюдават повтарящи се типични условия на
метеорологичното време. Те характеризират климата на този район.Климатът е много
важен природен компонент. Той определя формирането и измененията в останалите
природни компоненти/ речен отток, почви, растителността и др.Климатът е и важен
природен ресурс. неговите особености определят развитието на земеделието,
рекреацията и др. Мексико и САЩ обхващат обширни територии и имат дълги
брегови линии, разположени на два океана. И двете им популации са големи и
етнически разнообразни. И двете страни имат широк спектър от климатични зони. Като
цяло Мексико остава по-топло от Съединените щати.

17
6. Литература

Британска енциклопедия- https://www.britannica.com/

Специализиран сайт за карти на зоните на издръжливост, карти на

градинарството, карти на ботаниката, карти на климатa -
https://www.plantmaps.com/index.php

онлайн учебна програма, - https://manoa.hawaii.edu/exploringourfluidearth/about-site

18