КАК РАБОТИ ЖИВОТЪТ

Защо ти се случват все едни

и същи неща? Защо богатите стават
по-богати? Защо някои хора винаги
падат на краката си? Можеш ли да
привлечеш в живота си всичко,
което пожелаеш?
Твоите мисли създават об-
стоятелствата около теб. Но това е
само половината истина. По-ва-
жното всъщност е как се чувстваш!
Дали ще намериш работата на
мечтите си, ще съхраниш здравето
си или ще откриеш любовта на
живота си зависи от начина, по
който се чувстваш.
Тази книга ще укрепи вярата Най-известният австралийски
ти в онова, което логиката смята за автор в областта на популярната
невъзможно, но което дълбоко в психология, художник и
себе си винаги си знаел. Животът международно признат лектор,
ти не е лотария. И никога не е бил! Андрю Матюс вдъхновява мили-
Вселената не е логична. Тя е они хора по целия свят.
магична! В този процес може да Той провежда обучения и
получиш прозрение по въпросите:
семинари на пет континента в над
• защо бедите понякога спо- хиляда международни корпора-
летяват добрите хора; ции, болници, държавни институ-
• защо плацебото върши работа ции и учебни заведения, участва
за разлика от диетите; в стотици радио и телевизионни
предавания.
• защо богатите правят пари –
дори по случайност; Преведени на повече от 40
езика, книгите му са не само све-
• защо напоследък приятелката
товни бестселъри, но са се пре-
ти среща обожатели на всяка
върнали в класика в мотивацион-
крачка.
ната литература.
„Невинаги се нуждаем от но-
ва информация, понякога ни трябва Своя оптимизъм и остроумие
просто едно напомняне!”, смята Андрю Матюс илюстрира със
авторът. забавните си рисунки.

Всичко това ще научиш за- *

едно с интересни истории и весели
рисунки, гарнирано с приятния 'How Life Works' by Andrew
стил и великолепното чувство за Matthews, 2014
хумор на Андрю Матюс.
Превод от английски: Анна
Златанова

Издателство „ГНЕЗДОТО”,
София, 2016 г.

-2-
 ЧИТАТЕЛСКИ КОМЕНТАРИ

„Преди време бях убеден, че книгите за самопомощ не са за мен,

но, Боже мой, колко много съм грешал! Книгите ти се четат с лекота,
те са забавни и вълнуващи. И мога да прилагам тези съвети
ЕЖЕДНЕВНО.
Не е за вярване колко се промени животът ми във всяко едно
отношение. На 44 открих мечтаната работа в голяма авиокомпания!
Благодаря, благодаря ти! Ти си велик!”
Анди Джаксън, Окланд, НОВА ЗЕЛАНДИЯ

„Книгите ти промениха живота ми, когато бях на 16 и

преживявах депресия. Сега знам, че винаги ще съм добре! Сърдечни
благодарности!”
Линда Лу, Валпараисо, ЧИЛИ

„Преди да се срещна с книгите ти, разчитах на другите хора и на

нещата извън мен да ме направят щастлива. Дълго време бях зависима
от алкохола и наркотиците, ходих на терапия и трябваше да взимам
антидепресанти.
Но когато прочетох книгите ти преди три години, осъзнах, че
заслужавам да бъда щастлива и да постигам успехи, и за първи път в
живота си разбирам какво означава това от личен опит.”
Нанси Хейс, Аляска, САЩ

„В трудни моменти книгите ти ми помагат като по чудо. Те

промениха живота ми – промениха живота на приятелите ми. Наистина
ги обичам!”
Омид Мортазави, ИРАН

„Прочел съм стотици книги за личностно развитие. Но всички те

взети заедно не ме зареждат с вдъхновението, прозрението и вътре-
шния покой, които получавам от книгите на Андрю Матюс. Те спасиха
живота ми. За 1 месец постигнах повече, отколкото за 40 години!” >
Питър Томпсън, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

-3-
 ПОСВЕЩАВА СЕ

на Джок и Ангъс

БЛАГОДАРНОСТИ

На моята съпруга и издател Джули

Ти си невероятна. Благодаря ти за любовта и съветите.
Благодаря за всички усилия, които положи през последните
двайсет години да запознаеш света с книгите ни. Никой не може да си
представи с цената на колко труд и жертви си постигнала това.
Възхищавам се на визията, куража, постоянството и щедростта
ти.
Духовната ти красота озарява всеки ден от живота ми.
Обичам те.

На Ян Уорд
Благодаря за издаването на първата ми книга „Being Happy!”
Когато никой издател не искаше суровия ми ръкопис, вие с
Норма се оказахте големият шанс в живота ми. Дълбоко признателен
съм за твоята прозорливост, щедрост и непреклонна отдаденост.
Ти промени живота ми.

На Каролин Дей
Благодаря ти за интереса към тази книга още от самото начало –
и за множеството полезни идеи. Благодаря за трийсетгодишното ти
приятелство и за това, че винаги успяваш да ме разсмееш.

На доктор Джордж Блеър-Уест

За дружбата, за разговорите на лодката ти по цели нощи, за
безбройните срещи по Скайп и за чудесните съвети – благодаря,
приятелю!

На Юрген Шмид
Благодаря за споделената мъдрост. И за подкрепата. >

-4-
-5-
СЪДЪРЖАНИЕ

Глава 1 Когато не ти върви

Глава 2 Кое управлява живота ти
Глава 3 Защо ми се случват все едни и същи неща?
Глава 4 Как гледаме на себе си
Глава 5 Какво представлява мисълта?
Глава 6 Получаваш това, което чувстваш
Глава 7 Законът за привличането
Глава 8 Когато законът за привличането не работи
Глава 9 Представи си!
Глава 10 Светът е твоето огледало
Глава 11 Важно ли е действието?
Глава 12 Съпротива
Глава 13 Отпусни се!
Глава 14 Когато всичко върви зле
Глава 15 Приемане
Глава 16 Прошката
Глава 17 Чудесата на тялото
Глава 18 Сърцето
Глава 19 Всички сме свързани
Глава 20 Вдъхновението
Глава 21 По-добрият начин за постигане на целите
Глава 22 Как работи животът в резюме
Глава 23 Бъди благодарен
Глава 24 Живей в настоящето
Глава 25 Обичай себе си
Глава 26 Защо съм тук? >>

-6-
 Глава 1

Когато не ти върви

Една късна вечер Трент караше по магистралата, когато

заблудена крава реши да пресече шосето. Той завъртя волана, но
въпреки това удари челно кравата. Колата му се преобърна. И...
кравата беше мъртва.
Трент оцеля. Поправи колата си. Но бедите все още не бяха
свършили...
Трент се нуждаеше от почивка. Отиде за риба и там поряза крака
си на един камък. Не беше дълбоко срязване, но отказваше да
заздравее. За всеки случай Трент отиде на лекар. Лекарят каза: „Не се
тревожи! Само възпалено сухожилие.” Но когато дясното му стъпало
стана с размерите на диня, Трент потърси второ мнение. Хирургът
отсече: „Имаш тежка инфекция. Може да изгубиш крака си.”

-7-
 Следващите няколко дни той прекара в болница. Успяха да
спасят крака му.
Отново на работа, Трент шофираше по някакъв селски път и
свивайки на един ъгъл, първото, което видя, беше изгубила контрол
Тойота Корола от грешната страна на шосето, която идваше право
насреща му. Трент удари спирачките – а също и Королата.
Той оцеля, но бедите още не бяха свършили...
Трент реши да се възползва от
получен финансов съвет. Инве-
стира всичките си пари в компа-
ния на име Сторм Файненшъл*.
Всичко вървеше идеално – до
Световната икономическа криза,
когато Сторм Файненшъл попадна в
истинска буря. Трент оцеля, за разлика
от Сторм Файненшъл.
Но изгуби всичките си спестявания.
Историята на Трент е вашата история и моята също. Защо
сметките и калпавите шофьори „вървят винаги ръка за ръка”?
Имаме ли контрол върху привидно случайни събития или
животът е само лотария от заблудени крави и упорити бактерии? Ще
стигнем до това съвсем скоро... >

Когато ти върви
Джейн беше на трийсет и необвързана. Всичките й приятелки
имаха гаджета или съпрузи. Джейн също искаше да си има някого.
Задаваше си въпроса: „Какво не ми е наред?”
Беше обсебена от идеята да си намери мъж. Когато влизаше в
супермаркета, качваше се на асансьор или на самолет, винаги се
питаше: „Дали той ще е тук?”
Но никога не беше.
Всяка уговорена среща се проваляше. Един от мъжете хвана
пневмония и отмени уговорката. Друг напусна страната, тъй като баба
му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със
запознанства по интернет, но не й хареса. Накрая й дойде до гуша и
си каза: „Не ми трябва мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и
куче!”
Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои стари
приятелки. Тръгна на театър. Започна да се радва на живота. Взе си
кученце.

*
В превод от английски: финансова буря. – Б. пр.

-8-
 Сами ще познаете какво стана после. В деня, в който се
освободи от фикс идеята за партньор, заваля порой от мъже.

• Привлекателен съсед спаси палето от падане през парапета на

стълбите и я изведе на кафе.
• Приятел от гимназията я издири във Фейсбук, въоръжен с
обичайното „Тъкмо се разведох, а ти си единствената, която
съм обичал”.
• Братът на хазяина й се отби да смени една крушка и остана за
закуска.

А тя не търсеше. Дори не полагаше усилия. Не прекара нито

минута в някой неугледен бар. Всичко се получаваше от само себе си.
Как става така, че хубавите неща, които се случват, водят след
себе си още хубави неща? >

Случайност ли е това?
Някога случвало ли ти се е?

• Каниш се да звъннеш на позната, с която не си се чувал от

месец, а неочаквано се обажда тя.

-9-
• Научаваш за интересна книга и решаваш, че искаш да я
прочетеш. На другия ден се отбиваш в дома на приятел,
влизаш в антикварен магазин или се качваш на влака и – хоп –
попадаш на книгата.
• Тананикаш си стара песен, пускаш радиото и я чуваш.

Или пък?

• Излизаш на среща и си мислиш: „Ще бъде ужасно да срещна

бившия ми съпруг!” Влизаш в ресторанта и веднага го виждаш
с новата му годеница.
• Купуваш си нова кола и си казваш: „Дано не я надраскам.” Не
минават и двайсет и четири часа и някакъв хлапак разбива
задните й стопове с открадната пазарска количка.

- 10 -
 • Цяла година планираш ваканцията си на ски. Безпокоиш се:
„Дано не се разболея!” Хващаш настинка по време на полета и
прекарваш цялата седмица в хотелската си стая.

Всички тези неща могат да се обяснят със случайността. Но в

това има нещо повече.
Квантовата физика вече е доказала онова, на което духовните
водачи учат от три хиляди години насам: мисълта оказва въздействие
върху материята и всичко – хора и събития – е свързано.
Мислите са напълно реални. Твоите мисли създават
обстоятелствата около теб. Но това е само половината истина. По-
важното всъщност е как се ЧУВСТВАШ.
Тази книга обяснява защо СЕ СЛУЧВАТ ХУБАВИ НЕЩА, КОГАТО
СЕ ЧУВСТВАМЕ ДОБРЕ, защо СЕ СЛУЧВАТ ЛОШИ НЕЩА, КОГАТО СЕ
ЧУВСТВАМЕ ЗЛЕ и как да се чувстваме по-добре, за да ни се случват
още повече хубави неща.

В този процес може да получите прозрение по въпросите:

• защо бедите понякога сполетяват добрите хора;
• защо плацебото върши работа за разлика от диетите;
• защо богатите правят пари – дори по случайност;
• защо напоследък Джейн среща обожатели на всяка крачка.

Дали ще намериш работата на мечтите си, ще съхраниш здравето

си или ще откриеш идеалния спътник в живота зависи от начина, по
който се ЧУВСТВАШ.
„Как работи животът” може да укрепи вярата ти в онова, което
логиката смята за невъзможно, но което дълбоко в себе си винаги си
знаел.
Животът ти не е лотария. И никога не е бил. >

Червеното БМВ

На двайсет и шест карах стар Датсун 180В. Исках хубава кола и

разполагах с бюджет от 10 000 долара.
Някои от приятелите ми бяха залепили на хладилника си вкъщи
фотографии на целите си. Казваха ми: „Каквото посееш в
подсъзнанието си, това привличаш”. Затова изрязах от едно списание
цветна снимка на ярко червено БМВ 3201 и я залепих на стената над
бюрото си. Никой не я видя. На никого не споменах за колата, която
исках. От време на време си представях какво ще е да карам едно
3201, но в действителност не предприех нищо.

- 11 -
 Няколко седмици след това си бъбрех с приятеля ми Стивън в
едно кафене. Той обича колите. Попита ме:
– Защо не си вземеш прилично возило?
– Смятам да го направя.
Но не му казах каква кола искам, нито какъв е бюджетът ми.
Месец по-късно налетях на Стивън, който ми каза:
– В един двор на улица „Франклин” видях страхотна малка
колица, която се продава.
– Каква е? – попитах го.
– БМВ – каза той.
С тези думи привлече вниманието ми.
– Какъв модел?
– 3201.
– Какъв цвят?
– Ярко червена.
– За колко?
– Искат й 11 000 долара, но би могъл да предложиш 10 000.
Очите ми едва не изскочиха от орбитите. Помислих си: „Колко
странно!”
Купих колата за 10 000 долара, като отдадох всичко това на
съвпадението. Но сега вече знам, че не е било съвпадение, след като
трийсет години виждам как такива неща се случват и изучавам хората,
които ги карат да се случват.
Изписани са стотици книги за силата на подсъзнателния ум, сред
които на особена популярност се радват: „Мисли и забогатявай”[1],
„Психокибернетика”[2], „Вярата прави чудеса”[3] и „Силата на
положителното мислене”[4]*.
Посланието на всички тези книги е, че мисълта е съзидателна и
колкото повече мислиш за дадено нещо – независимо дали го желаеш
или не – толкова по-вероятно е то да се случи.
Как работи подсъзнанието? И какво е значението на вярата?
Нека да видим... >>

*
Бележките, обозначени в квадратни скоби, са приложени в края на книгата. –
Б.Ред.

- 12 -
 Глава 2

Кое управлява
живота ти

Често ли се случва това?

• Мери се подлага на най-новата холивудска диета.

• Мери отслабва с десет килограма за десет седмици и изглежда
поразително.
• Мери качва десет килограма през следващите шест седмици и
изглежда както преди.

Защо става така? Защото подсъзнанието й управлява всичко.

Същото е и с теб.
Можеш да гладуваш със силата на волята си. Можеш да ядеш
грейпфрут или дори трева. Можеш да отслабнеш с 50 килограма. Но
докато подсъзнанието ти не приеме идеята „Аз съм слаб”, загубата на
тегло ще е само временна.
В битката между воля и подсъзнание,
победител винаги ще е подсъзнанието ти. >

И така, колко могъщо е

подсъзнанието?
Нощем, когато заспиш, продължаваш
да дишаш, сърцето ти не спира да изпомп-
ва кръвта и храносмилаш храната от ве-
черята. Но кое контролира тези проце-
си? И кое ти пречи да подмокряш лег-
лото? Това е подсъзнателният ти ум.
Деветдесет и девет процента от
действието на мозъка ти се пада на тази
част от твоя ум, която дори не осъзнаваш.
Не е ли удивително? В състояние си
да шофираш, докато дъвчеш фъстъци,
пееш с радиото или правиш планове за
вечеря. На всеки няколко секунди зави
ваш, натискаш спирачките или ускоряваш,

- 13 -
без изобщо да се замисляш за управлението на колата. Значи, кой
шофира в действителност? Подсъзнанието ти. >

Мощно записващо устройство

Ако попиташ някоя машинописка: „Къде се намират всички букви
на клавиатурата?” – вероятно ще я затрудниш! Жената може да набере
80 думи в минута със затворени очи, но не може да ти КАЖЕ къде се
намират клавишите, докато не започне да пише.
Защо ли? Клавиатурата е в подсъзнанието й.
Подсъзнанието ти е гигантско записващо устройство. В него се
съхраняват програми, с които си се родил – контролиращи дишането,
сърдечния ритъм и хиляди други телесни функции – и програми, които
сам си създал – като начина, по който вървиш, говориш, пишеш,
танцуваш, шофираш и свиркаш с уста.
Най-лесно се създават нови програми, преди да си навършил
шест години. >

Защо децата учат толкова бързо

Мозъчните вълни при децата са различни; те са по-бавни и
затова децата живеят в настоящия момент. До шестгодишна възраст ти
си като отворена книга, с лекота поемаш нова информация.
Децата не притежават съзнателния ум на възраст-
ните, който казва: „Това е прекалено трудно.” Ето
защо тригодишните прихващат руски или китай-
ски без никакво усилие, а четиригодишни хла-
пета се научават за три часа да карат ски.
Децата не разполагат с филтри и ба-
риери. Това обяснява защо можеш да за-
бавиш необратимо развитието на едно
дете, като му кажеш, че е глупаво. Как-
вото и да кажеш на едно четиригодишно
дете – „Ти си прекрасен”, „Ти си специален”,
„Ти си провал”, „Правиш мама нещастна” –
всичко се превръща в закон за него.
В много случаи лошото поведение се обяснява с подсъзнанието.
Ако оставиш едно четиригодишно хлапе да играе на воля компютърни
игри, в които се рита, удря и ругае, и да гледа филми, в които се рита,
удря и ругае, ти ще създадеш зверче. То не притежава съзнателния ум
на възрастния, за да разграничи приемливото във филмите от
неприемливото в реалния живот. Това поведение е просто изкопирано,
заснето. А ние виним децата.
ПОДСЪЗНАТЕЛНИЯТ УМ НЕ СПОРИ. ТОЙ ПРИЕМА ЗА ДОСТОВЕРНА
ВСЯКА ИНФОРМАЦИЯ. >

- 14 -
 „Искам да не правя нищо”
Подсъзнателният ти ум приема инструкциите
съвсем буквално.
Никол планираше ваканция в Бали.
– В месеците преди да замина за Бали –
каза ми тя – непрекъснато си повтарях:
„Единственото, което искам, е
да лежа и да не правя нищо”.
– Как беше в Бали? –
попитах я.
– В продължение на
пет дни ме мъчеше мигрена,
която премина в настинка.
Прекарах цялата седмица
в хотелската си стая, без да правя нищо.
Две години по-късно Никол отново замина за Бали. После ми
разказа:
– Все още не проумявах, че сама бях създала болестта. Затова
преди второто пътуване редовно си повтарях: „Когато отида в Бали,
искам единствено да лежа и да не правя нищо”.
– И как беше в Бали?
– Още първия ден пипнах някакъв вирус; не можех да се храня и
да поемам течности, не можех да чета, нито дори да седя. Прекарах
пет дни в болница на системи и през цялото време не правех
абсолютно нищо.
Когато посеете една мисъл, подсъзнанието ви я материализира.
Това му е работата.
Никол още не бе приключила с Бали.
– За третата си ваканция – разказа ми тя – имах нова стратегия.
Предварително визуализирах перфектната почивка. Виждах себе си и
децата си здрави. Представях си с какво щастие се пускаме по
водните пързалки, релаксираме край басейна, пазаруваме до насита и
се наслаждаваме на чудесната храна. И най-накрая получихме
идеалната ваканция. >

Подсъзнанието и парите
Уилям Бъд Поуст спечели 16 милиона долара от Пенсилванската
щатска лотария. Братът на Бъд изпрати при него наемен убиец, за да
може да наследи парите му (Бъд оцеля), бившата му приятелка го
даде под съд за дял от печалбата, а семейството му започна да го
преследва за остатъка.

- 15 -
 След не повече от година Бъд беше задлъжнял
с един милион долара. В своя защита вероятно би
изтъкнал: „Проблемът е в роднините ми!”
Обаче седем от десет лотарийни късметлии
изгубват печалбата.
Ако спечелиш десет мили-
Ако спече- она долара, това те прави ми-
лиш десет мили- лионер само временно. Дали
она долара, това ще останеш богат, изобщо не
те прави милио- зависи от алчните ти роднини
нер само времен- или от световната икономическа
но. криза. А единствено и само от
подсъзнанието ти. >>

Извод
Това, в което вярваш, винаги ще надделява над волята ти.

Глава 3

Защо ми се случват все

едни и същи неща?

Мисловни модели
Забелязали ли сте, че някои хора са винаги на червено? Даваш
им 10 000 долара в брой и преди да се опомниш, вече им е нужен заем
от банката, за да си купят пица.
Има хора, които винаги закъсняват! Дори да станат в 6 сутринта,
за да пристигнат на работа до девет, в десет и петнайсет все още
тършуват из дома си за ключовете от колата и отчаяно търсят
портфейла си!

- 16 -
 Други са вечно заети.
А трети все ги скубят – търговци, телефонни компании, бивши
приятелки и отдавна изгубени роднини.
Познавате ли жена, която непрекъснато се оплаква: „Винаги
излизам с неудачници”? Сякаш има радар за всякакъв вид егоистични
и мързеливи грубияни, за които накрая се омъжва.

„Трябва ми пространство.”

Някои хора започват нова връзка на всеки шест месеца.

Някои хора намират приятели, където и да отидат. Или правят
пари, където и да отидат.
Някои се забавляват, където и да отидат. Някои футболисти са
винаги там, където е топката.
Някои хора винаги падат на краката си. Моделът им на мислене
гласи: „Нещата винаги се нареждат.” Колата на Тед се разваля насред
нищото, но се появява непознат, който го качва при себе си, откарва
го вкъщи и накрая му предлага работа!

Преди да Подсъзнателните модели са причината да се

получиш нещо, повтаря все една и съща история. Така например
първо трябва Мери винаги си намира чудесна работа, но никога –
да го почувст- верен партньор. Бил никога не се разболява, но
ваш. непрекъснато го изхвърлят от работа!
Нищо от това не е случайност. Ние привличаме
– и сътворяваме – своите житейски преживявания чрез програмите на
подсъзнанието си.
Ще кажете: „Ако подсъзнателните модели създават житейската
ти реалност, тогава има щастливци, които плават по течението на
безкраен низ от приключения, и клетници, които се препъват от една
беда на друга.

- 17 -
 По същия начин едни хора ще стават все по-богати, а други –
все по-бедни!”

Това е самата истина. И винаги е било така. >

Извод
Животът се разгръща отвътре навън.

Добрата новина
Ето каква е добрата новина: ти не си твоите мислов-
ни модели и МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ ТЕЗИ МОДЕЛИ.
За да подобриш живота си, не е нужно да разми-
шляваш как си изградил такова минало. Не е нужно
да си блъскаш главата къде си сгрешил.
Достатъчно е да проумееш, че сам си под-
готвил почвата за тези преживявания, и да
започнеш да мислиш и да се чувстваш по-различно. >>

- 18 -
 „И имам главоболие.”

Глава 4

Как гледаме на себе си

Ако направиш проучване в мола и попиташ хората там „Щедри

ли сте?”, дори онези от тях, които не са отделили нито цент за
благотворителност или за опазване на пандите, ще ти отговорят:
„Разбира се, че съм щедър”. Никой не се смята за стиснат!

- 19 -
 Попитай някого: „Имаш ли чувство за хумор?” Всички имат! Кога
за последен път срещна човек, който ти каза: „Изобщо не знам кое е
забавно”?
Освен това всеки се смята за страхотен
„Лично аз шофьор!
съм позитивна.
Проблемът е в Всеки от нас се вижда по начина, по който
задръстения ми иска да се види.
мъж!” Ако попиташ хората: „Позитивни ли сте?”,
повечето ще отговорят утвърдително. Ще кажат:
„Лично аз съм позитивна. Проблемът е в задръстения ми мъж!”
Негативните хора не се смятат за негативни. Те възприемат себе
си като реалисти.
Повечето от нас са отгледани от вечно тревожещи се родители,
които са ни научили да се тревожим. Казвали са ни какво не можем да
имаме, какво не можем да правим и какви няма да бъдем никога. А
вечерните новини са затвърдили идеята, че светът е едно опасно
място.
Как, за бога, да се превърнеш в безстрашен, свободен дух? >

Извод
За повечето от нас негативното се е превърнало
в нормално.

Плъховете са напаст
Много хора изглеждат щастливи и позитивни, но никога не
можеш да кажеш какви мисли се въртят в ума им. Колко често
откриваме с изненада, че наш съсед или роднина години наред е бил
измъчван от депресия, чувство за вина и болка?
Негативните мисли са като плъховете. Винаги прииждат на
пълчища. Първо се появява един, а после, още не си се опомнил, и
вече навсякъде гъмжи от тях.
ПРИМЕР: На работа приемаш обаждане от груб клиент. Първата
ти мисъл е: „Мразя грубияните”.
Появява се втората негативна мисъл: „В тази работа съм
заобиколена от грубияни!”
А после и следващата: „В тази работа съм заобиколена от
грубияни и ми плащат зле.”

- 20 -
 И още една: „В тази работа съм заобиколена от грубияни,
плащат ми зле и не ме оценяват.”
И още: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми
зле, не ме оценяват и, сега като се замисля, съпругът ми също не ме
оценява.”
Плъховете вече са навсякъде: „В тази работа съм заобиколена от
грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват, не ме оценява и съпругът
ми, а довечера трябва да му сготвя. Защо не може да се вдигне от
задните си части? Казваше ми майка ми, че допускам сериозна грешка.
А сега имам и главоболие. Може да е тумор!”
Звучи ли познато? Самотният плъх се превръща в гъмжило.
Нужен ти е план за изтребване и сега ще ти разкрия най-добрата
стратегия, която ми е известна, за да се отървеш от плъховете. В мига,
в който се появи първата негативна мисъл, задай си въпроса: „Какво
хубаво има в това?”

Какво хубаво мога да извлека от конфронтацията с грубияни?

• „Изграждам характера и търпението си.”
• „Развивам умения за общуване, които ще ми бъдат от полза за
следващата ми работа.”
• „Грубияните на работното място ми помагат да ценя съпруга
си.”

Сигурно ще кажеш: „Да бъдем реалисти.”

ЕТО КОЕ Е РЕАЛИСТИЧНО:

• Обичайно е да се случват гадни неща.
• Щастливите хора обаче имат навика да си задават въпроса:
„Какво хубаво има в това?”

- 21 -
 Счупил си крака си. „Какво хубаво има в това?”
• „Ще се отдам на почивка.”
• „Ще се науча на състрадание към болните.”
• „Ще прочета някои чудесни книги.”

Приятелката те зарязва. „Какво хубаво има в това?”

• „Ще спестя пари.”
• „Ще се виждам по-често с приятели.”
• „Мога да гледам футбол, колкото ми харесва.” >

Извод
Негативната мисъл привлича друга
негативна мисъл.
Позитивната мисъл привлича друга
позитивна мисъл.
Преди заразата да се отприщи, запитай
се: „Какво хубаво има в това?”

„Опитах да съм позитивен, но не се получи!”

От двайсет години Фред живее на хамбургери, понички и Кока-
Кола. Той е с наднормено тегло и е изтощен.
Един ден попада на книга, в която пише: „Има значение какво
слагаш в устата си.” Купува си моркови и фасул. Четири дни яде
салата.
На четвъртия ден отсича: „Не се чувствам по-добре и
непрекъснато съм гладен!” Тогава се връща към хамбургерите.
Почти всеки знае, че четири дни на салата са добро начало, но
не могат да заличат двайсет години ядене на боклуци!
Същото е и с мисленето.
В продължение на двайсет години Мери живее изпълнена с
мрачни мисли: „Аз съм безполезна. Мразя живота си. Мразя работата
си. Не мога да си плащам сметките.”
Понякога й хрумва случайна щастлива мисъл: „Обичам кучето
си.” Но през останалото време в ума й се върти една и съща плоча:
„Животът е труден, а после умираш.”

- 22 -
 И ето, че веднъж прочита една вдъхновяваща книга, в която
пише: „Превръщаш се в това, за което мислиш.” Опитва се да се види
в представите си като щастлива и успешна. Казва си: „Аз съм богата.
Аз съм победител.”
Четири дни се придържа към положителното мислене. (Мъжът й
решава, че е станала последователка на странен култ.)
След четири дни Мери поглежда неплатените сметки и си казва:
„Животът ми не стана по-добър.” Отказва се.”Беше много трудно и
освен това е нелепо.”
Ето къде е разковничето: не е възможно за няколко дни да
решиш култивирания цял живот проблем с лошото хранене, както не е
възможно за няколко дни – или седмици – да решиш култивирания цял
живот проблем на лошото мислене.
Преди да отхвърлим идеята, че качеството на мислите ни
определя качеството на живота ни, първо трябва да се запитаме:
„Приложих ли напълно тази идея на практика?” >>

Извод
Превръщаш се в това, за което мислиш.
Мнозина обаче се предават твърде скоро.
Бихме могли също да си зададем
въпроса: „Какво представлява
мисълта?”

- 23 -
- 24 -
 Глава 5

Какво представлява
мисълта?

Сигурно ще кажеш: „Ако някой би могъл да докаже, че мислите

ми създават моята реалност, тогава щях да внимавам какво мисля. Ако
някой би могъл да демонстрира, че мисълта въздейства върху
материята...”
Всъщност един японски изследовател демонстрира това от
години.
Доктор Масару Емото изучава водата в продължение на
десетилетия. Той я замразява и след това фотографира ледените
кристали под тъмнополеви микроскоп. Но ето кое е най-изумителното:
ученият говори на водата, преди да я замрази, и ледените кристали
реагират на думите му.
На един буркан с вода казва: „Обичам те”, а на друг – „Ти си
грозен”. Водата, на която говори ласкаво, образува изящни, добре
подредени кристали – като скъпоценни камъни. А водата, която
„обижда”, кристализира в грозни мехури.
И макар казаното дотук вече да звучи Налице е неос-
като научна фантастика, нататък става още поримо доказателст-
по-изумително. Доктор Емото демонстрира, че во, че мисълта оказ-
дори не е нужно да говориш на водата, ако ва въздействие вър-
искаш да въздействаш на кристалите. ху заобикалящия ни
Достатъчно е да си намислиш дума, която да свят.
насочиш към водата, и ледените кристали ще
отразят качеството на тази мисъл.
А после става още по-смахнато. Дори насочването на мисълта не
е задължително. Можеш просто да напишеш думата на стената на
буркана и щом водата замръзне, ще наблюдаваш подобни резултати.
Думите на обич, насърчение и благодарност създават спиращи дъха
кристали. А думите на омраза и неодобрение пораждат коренно
различна структура.
Емото прави експерименти, като изписва различни думи върху
бурканите: благодарност, надежда, омраза, домашно приготвена
храна, полуфабрикати. Използва различни езици и получава едни и
същи резултати.
Пуска на водата музика – Бетовен, Моцарт и хеви метъл – и
фотографира кристалите. Горните илюстрации са избрани сред

- 25 -
стотици подобни, публикувани в книгите и на уебсайта му
www.masaru-emoto.net [5].
Доктор Емото споделя резултатите от проучванията си пред
Обединените нации. Книгите му са преведени на повече от четирийсет
езика. Откритията му илюстрират по един изумителен начин как
функционира нашият свят. Налице е неоспоримо доказателство, че
мисълта оказва въздействие върху заобикалящия ни свят.
Научната работа на Емото
намира потвърждение и в други
проучвания. Доцент Бърнард
Град [6] от университета Мак-
гил, който изследва водата
след като е била „третирана”
от хора с лечителски способ-
ности, установява, че настъп-
ва „фундаментална промяна в
начина на свързване между во-
дорода и кислорода в строежа на
молекулата.” Един руски изследо-
вателски проект също[7] подкрепя
направените от Град открития.
Тук можем да изредим голям
брой експерименти с подобни резултати,
включващи хора в стоманени кутии, сетивни растения
и малки зайчета в подводници. Дори Алберт Айнщайн извършва собст-
вени експерименти, изучавайки феномена на комуникацията на голя-
мо разстояние. Именно той измисля термина „призрачно действие на
разстояние”. >

Старата реалност
Ще попиташ: „Какво казва науката за работата на доктор Емото
и доктор Град?” В повечето случаи се преструва, че това никога не се
е случвало!
Ето къде е проблемът: модерната наука се крепи на основите,
изградени от най-великия учен в историята – Сър Исак Нютон. Нютон
е формулирал законите за движението и гравитацията и е задълбочил
познанията ни в областта на математиката, механиката, астрономията
и други сфери на науката.
Провел е също множество експерименти, които демонстрират
въздействието на ума върху материята.
Една част от труда му обаче е изгоряла в лабораторен пожар, а
друга е останала криворазбрана. Модерната наука е пренебрегнала
напълно заключенията на Нютон за естеството на мисълта.
В заключението си за функционирането на Вселената като
гигантска машина, науката е използвала само зрънце от огромния труд

- 26 -
на живота му. Тази представа за Космоса, към която се придържаме
цели 400 години, е известна като „Нютоновия модел”.
Изучавал си го в училище – преподавателите са ти показвали
схеми на атоми и са ти обяснили, че: а) атомите са градивните частици
на всичко съществуващо; б) всичко може да бъде измерено; и в)
мисълта не оказва въздействие върху физическия свят.
Нютон обаче е бил последовател на древната мъдрост. Идеята за
механичната Вселена, която не се влияе от молитвата или от
човешката мисъл – приписвана на големия учен – е един доста удобен
модел, с който обаче НЮТОН НИКОГА НЕ БИ СЕ СЪГЛАСИЛ! Освен това
този модел не може да обясни кристалите на доктор Емото.
Сега вече знаем, че има неща, които не могат да бъдат измерени
и че Вселената не прилича на машина. >

Новата реалност
Микроскопите, с които разполагаме днес, ни позволиха да видим
какво се крие вътре в атомите и да направим смайващи открития. По
този начин разбрахме, че:

• малките твърди атоми изобщо не са твърди. Всъщност те пред-

ставляват късчета енергия;
• тези късчета енергия се появяват и изчезват;
• дадена частица може да бъде на две места едновременно.
Точно така! Една определена молекула може да се намира в
кухнята ти и в спалнята в един и същи миг.

Това е светът на квантовата физика. Не съществува такова

понятие като твърда материя. Както казва астрофизикът Сър Артър
Едингтън: „Тъканта на света е мисловна тъкан.” [8] >

Какво означава всичко това?

Физическият свят изглежда доста реален, когато се бориш да
платиш сметките си или боледуваш от варицела! Почти всеки би се
съгласил, че талоните за паркиране и вирусите са реални неща, а
мислите и чувствата – недотам реални.
Тогава защо някой би твърдял, че мисълта може да въздейства
върху нещата?
Защото Вселената не прилича на огромна машина, а по-скоро на
огромна мисъл. Но ето кое е най-невероятното: хората говорят за
квантовата физика в часовете по наука или на вечерните партита, но
като изключим това, в повечето случаи се държат сякаш тя изобщо не
съществува.

- 27 -
 Както се оказва, тази налудничава ню ейдж идея, че всичко е
съзнание, представлява авангардна наука! Ти си съзнание, всичко
около теб е съзнание и следователно нещата, които получаваш, се
определят от това как мислиш и чувстваш.
Сигурно ще кажеш: „Да приемем, че всичко, което познаваме, е
изградено от мисловна енергия. НО моите мисли са нищожна
концентрация на енергия в сравнение с тази гигантска „супа от
мисли”, която наричаме Космос. Как е възможно моите мисли да
взаимодействат с всичко онова, което създава житейския ми опит?”
Вселената е енергийна система, която непрекъснато привежда
сама себе си в равновесие. А ти си част от нея.
Всяка твоя мисъл – „Искам нова работа”, „Може да хвана
настинка”, „Парите никога не ми стигат”, „Всичко ще се нареди” –
нарушава този баланс. Равновесието се възстановява, когато мислите
ти се материализират. >

Извод
Мислите са реални неща. Те променят ситуации.

От Нищото ли?
Да разсъждаваме логично!
Ще кажеш: „Почакай малко! Как е възможно невидимото да се
материализира в нещо твърдо?”
Нека първо да видим как Вселената е стигнала дотук. Повечето
хора вярват в една от следните три възможности:
1. Бог е създал Вселената от нищото, въпреки че не знаем как.
2. Вселената е експлодирала от нищото
– Теорията за големия взрив.
3. Теорията за големия взрив
е хрумнала на Господ – с други
думи големият взрив е един
доста пестелив начин, из-
ползван от Господ, за
създаването на Вселена.
После ще възразиш:
„От нищото ли? Да разсъжд-
аваме логично!” Но нали
учените са хора на
логическото мислене.

- 28 -
Какво казва професор Стивън Хокинг, най-уважаваният космолог в
света, за създаването на твърда материя от нищото? Негови са думите:

„Но без съмнение най-забележителният факт е, че цялата

огромна Вселена, всички неизброими галактики, дори времето и
пространството и силите на самата природа чисто и просто са се
материализирали от нищото.”[9]

Той обяснява, че всичко е избухнало от празното пространство

като разпалена водородна пещ. Накрая тази чиста енергия се е охла-
дила в безброй субатомни частици, превръщайки се във Вселената,
която познаваме – в това число Земята и Луната, Хималаите, миглите
ти, златото на пръста ти, стотиците милиарди други галактики и всич-
кия шоколад в Белгия.
Учените твърдят, че Вселената е въз- Идеята за по-
никнала от нищото. Духовните хора казват, че явата на твърдата
Бог е създал Вселената от нищото. Идеята за материя от нищото
появата на видимото от невидимото има дълга има дълга история.
история.
Ще кажеш: „Но в това няма логика!”
В Космоса няма нищо логично. Нищо логично няма и в самия
живот.
Живеем в непрекъснато разширяваща се Вселена. Има ли логика
в това? И къде се случва това разширяване? В пространството, което
вече го има? Или в пространството, което го няма?
И как изглежда краят на Вселената? Като ограда? >>

Извод
Вселената е нелогична. Тя е магична.

- 29 -
 Глава 6

Получаваш това,
което чувстваш

„Мисълта и чувствата притежават собствена магнетична енергия,

привличаща енергия от подобно естество... Това е принципът,
според който каквото дадеш на Вселената, това получаваш в
отговор.
От практическа гледна точка това ще рече, че в живота си
винаги привличаме онова, за което мислим най-много, в което

- 30 -
 вярваме най-силно, което очакваме на най-дълбоко ниво и/или
си представяме най-живо.”
Шакти Гауейн[10]

Седях в самолета в очакване да излетим от летище Хобарт.

Забави ни последният пасажер – една останала без дъх, гневна на вид
жена.
Новодошлата се ядоса още повече, когато
Докато се забеляза, че някой бе пъхнал голямото си тежко
чувстваш зле, черно куфарче на мястото над седалката й. А щом
животът ще установи, че всички отделения за багаж са заети и
сипе удари по няма къде да прибере чантите си, на лицето й се
главата ти. изписа истинско раздразнение.
Изнервена от противното куфарче, жената прекара целия полет
стиснала зъби от яд и свряла чантата на пода между краката си.
Вероятно се досещате как продължава историята. Приземихме
се, собственикът на куфарчето се изправи, пресегна се да го извади от
багажното отделение и го... изпусна на главата на жената.
БАМ! Когато имаш ЧУВСТВОТО, че животът е против теб,
наистина се оказва така.
Привличаме такива хора и обстоятелства, които отговарят на
начина, по който се чувстваме. Когато сме щастливи, привличаме
положителни обстоятелства, а когато изпитваме тревога и яд,
привличаме събития, които ни карат да се чувстваме още по-зле. >

Правилата на играта
Представи си, че участваш в игра с
топка, но не знаеш правилата и другите
играчи през цялото време сипят удари
по главата ти.
Няма ли да се почувстваш като
жертва? Няма ли да си помислиш: „То-
ва не е честно! Не искам да
играя повече!”
Но ако някой ти обясни какви са
правилата: „Докато топката е в ръцете
ти, всеки може да те удря по главата”
– тогава всичко ще се промени!
Играта на живота е подобна. Най-
важното е да познаваш правилата, които
гласят: ДОКАТО СЕ ЧУВСТВАШ ЗЛЕ, ЖИ-
ВОТЪТ ЩЕ СИПЕ УДАРИ ПО ГЛАВАТА ТИ. Ще
размахва тоягата винаги, когато излъчваш мисли като: „Аз съм
безнадежден, ядосан, объркан, ревнив, изплашен или жертва.”

- 31 -
 Нищо чудно, че някои хора заключават: „Животът е
несправедлив! Не искам да играя повече!”
Когато си щастлив, животът и хората те възнаграждават по най-
неочаквания начин. Но когато си напрегнат, ядосан или се чувстваш
като жертва, животът ще те изрита в зъбите.
Кога си притискаш пръста, прехапваш езика си или удряш
палеца на крака си? Случва ли се в дните, в които се чувстваш
страхотно? Не, случва се, когато си объркан и ядосан на себе си.
Кога авиолиниите губят багажа ти? В дните, в които си щастлив
и ентусиазиран? Или в края на дълго пътуване, когато си изтощен и си
пипнал досаден вирус? >

Кое е първо? Мислите? Или чувствата?

Очевидно мислите създават чувства по същия начин, по който
продуктите се превръщат в торта.

• Вземи една мисъл „Съпругът ми винаги зарязва празните

кутийки бира на масичката за кафе”, разбъркай я с „Дори не
забеляза новата ми прическа”, остави я да къкри цяла нощ с
„Не мога да спя от постоянното му хъркане” и накрая създаваш
чувство на гняв.
• Вземи друга мисъл „Какъв късмет, че имам работа”, смеси я с
„Повечето дни са хубави”, подправи я с „Животът става все по-
добър” и така създаваш чувство на щастие.

МИСЛИТЕ в главата ти се превръщат в ЧУВСТВО в сърцето.

Добрата новина е, че променяйки мислите, можеш да постигнеш
промяна и в начина, по който се чувстваш. >

Негативните мисли
Има и друга добра новина: няколко негативни мисли няма да
съсипят живота ти.
Всеки ден през главата ти преминават около 50 000 мисли.
Известен брой от тези 50 000 мисли със сигурност ще са поне малко
негативни.
Една отделна мисъл няма как да те направи богат или беден,
щастлив или нещастен.
Друг е въпросът, когато става дума за върволица от мисли.
Много на брой подобни мисли – били те щастливи или изразя-
ващи отношението „Животът е гаден” – се превръщат в чувство, в
чиято власт можеш да останеш цял ден, седмица или до края на
живота си. >

- 32 -
 Привличаме това, което чувстваме
Една сутрин през 2004-а с жена ми Джули се скарахме. Изтърсих
нещо необмислено, което я вбеси. Не помня какво бях казал, но за
двайсет години не бях я виждал толкова разярена.
Джули грабна ключовете за колата и тръгна за уговорена среща,
а аз си помислих: „Човек, който е толкова ядосан, не бива дори да
припарва до автомобила си!”
След десетина минути Джули спряла на кръстовище и останала
да седи в напълно неподвижната си кола. Някакъв микробус навлязъл
в пресечката с висока скорост, изгубил контрол и се забил право в
автомобила на Джули. Слава Богу, тя се измъкна невредима.
Скоро след това Джули разбрала, че зад волана на микробуса
седяла друга силно разгневена жена.

Ще попиташ:
• Дали не я е глождела мисълта за автомобилна катастрофа? Не!
• Искала ли е катастрофата да се случи? Не!
• Изпитвала ли е остри негативни емоции? Да!
• Изпитала ли е силно негативно преживяване, съответстващо на
чувствата й? Категорично!

Вероятно ще възразиш: „Но колата на Джули дори не е била в

движение. Случилото се не е по нейна вина!”
Ако питаш нея, веднага ще признае, че сама е създала преживя-
ването си. Ще ти каже, че съзнанието й е било заето от отровната ми-
съл „Днес е гаден ден” и животът й е поднесъл подобаващо преживя-
ване. Ти си магнит. Начина, по който се чувстваш, определя качество-
то на твоите преживявания.
Ще попиташ: „Означава ли това, че всеки, който се качва раз-
гневен в колата си, ще претърпи катастрофа?” Не. Означава само, че
ако вътрешната ти енергия крещи „Животът е противен”, тогава той
ще ти предложи също толкова противни преживявания. А ако шофи-
раш по това време, вероятността да катастрофираш е много по-голяма.
В моментите, в които изпитваш силно вътрешно безпокойство –
чувстваш, че животът е несправедлив, усещаш, че страдаш заради
чуждата безотговорност – животът ще ти поднесе отговарящи на тези
емоции преживявания. Това може да бъде катастрофа, инцидент,
болест или друга неприятност.
Вдъхновяващите мисли привличат вдъхновяващи преживявания.
Гневните, пораженчески мисли привличат нискоенергийни
преживявания. Начинът, по който се чувстваш, не би могъл да
предопредели конкретния характер на спохождащите те събития –

- 33 -
кого срещаш и какво точно се случва – но би могъл да определи
КАЧЕСТВОТО на преживяванията, свързани с тези събития. >

Извод
Когато изпитваш гняв или отчаяние и се
запиташ: „Какво още може да се обърка?” – от-
говорът е: „Твърде много неща!”

Живот като магия

Променяйки чувството,
променяш съдбата си.
Невил Годард[11]

Някога случвало ли ти се е?
• Да посетиш мотивиращ семинар.
• Да прочетеш вдъхновяваща книга.
• Да се присъединиш към църковна общност.
• Да се влюбиш.

Чувстваш се толкова добре. Животът е различен, почти като

магия. Сякаш си положил ново начало. Изпълнен си с оптимизъм.
Преодоляваш по-лесно предизвикателствата, зареден си с повече
енергия, а хората са по-добри. В такива моменти си мислиш: „Отсега
нататък ще е все така”.
Животът е песен в продължение на три седмици. А после нещата
постепенно се връщат към обичайното положение.
Какво точно се е случило? Дали не си се самозалъгвал? Заблуда
ли е било?
Категорично не. Всъщност си се ЧУВСТВАЛ по-добре, а
щастливите чувства създават щастливи обстоятелства. Но един ден
вътрешната ти енергия е спаднала – вероятно си преживял някое и
друго разочарование – и животът е поел в нормалното си русло.
Някои хора обаче никога не се връщат към старата нормалност.
Те отгръщат на нова страница в живота си и създават нова
нормалност.

• Продължават да четат вдъхновяващи книги.

• Общуват с мотивиращи хора.
• Развиват непоклатима вяра.
• Влюбват се още по-дълбоко.

- 34 -
 С други думи продължават да се ЧУВСТВАТ добре. По този начин
се превръщат в един от онези хора, които изживяват мечтите си,
превръщат загубата в победа и винаги срещат подходящите хора в
най-подходящия момент. >

Извод
Не е толкова важно какво знаеш, а какво чувстваш.

Изпитай чувството
За да получиш каквото искаш, първо трябва да го почувстваш –
сякаш вече си го постигнал. Може би ще попиташ: „Все едно изричаш
молитва ли?”
Би могло да се каже, но не съвсем.
Повечето хора са свикнали да се молят по един малко по-
различен начин: „Боже, аз съм безпомощен грешник и животът ми е
пълна каша. Моля те, направи така, че всичко да се нареди!” Този
подход не върши работа и сега вече знаем защо. Когато си в плен на
чувството на отчаяние и безсилие и вярваш в твърдението „Аз съм лош
човек”, създаваш преживявания, които отговарят на това усещане. >

Изгубени в превода
Ще попиташ: „Ако най-могъщата форма на молитва е да изпиташ
чувството от сбъдването на мечтите си, защо не го пише в
християнското учение?”

- 35 -
 Написано е. Но е било преиначено и е останало изгубено в
превода. Например в съвременното съкратено издание на Библията на
Крал Джеймс в глава 16:24 от Евангелието от Йоан четем: „Искайте и
ще получите, за да бъде радостта ви пълна”.
Какво е изгубено ли?
Нека направим съпоставка с оригиналния текст: „Искайте без
скрити помисли и открийте отговора във всичко около вас. ПОТОПЕТЕ
СЕ В ЖЕЛАНОТО ОТ ВАС, за да бъде радостта ви пълна” [12]. С други
думи почувствай го навсякъде около себе си, сякаш се е случило.
Традиционните култури в цял свят признават силата на
чувството. Индианците навахо разбират, че не е достатъчно да
пожелаеш да завали дъжд. Трябва да ПОЧУВСТВАШ дъжда. Да
благодариш, че вече го има.
Монасите в Тибетския будизъм знаят, че най-могъщата форма на
молитва се отправя с ЧУВСТВОТО, ЧЕ МОЛИТВАТА Е ПОЛУЧИЛА
ОТГОВОР.
В книгата си „Secrets of the Lost Mode of Prayer”[13] Грег Брейдън
описва преживяванията си в тибетските планини. Брейдън искал да
разбере: „Какво се случва, когато монасите се молят?” Какво става,
докато припяват монотонно? Защо са всички тези гонгове, камбани и
мантри? В един леденостуден каменен манастир на около 4200 метра
надморска височина Брейдън пита главния монах в манастира:
– Когато виждаме да се молите, какво правите всъщност... какво
се случва вътре във вас?
– Наблюдавал си – отговаря монахът – как създаваме чувството
в телата си. Чувството е истинската молитва!
Чувството е истинската молитва. Ето как работи животът.
Каква е причината мюсюлмани, индуисти, будисти, християни и
евреи – независимо дали са фундаменталисти, ортодоксални,
неортодоксални, харизматици, неохаризматици или метросексуални –
да вярват в молитвата? Това няма нищо общо с произхода или
религиозната принадлежност, нито със самите думи. Важно е
чувството.
Когато чувството съответства напълно на поставената цел – или
казано с други думи – когато се освободиш от всяко съмнение, целта е
постигната.
В определени моменти от живота ми разсъждавах така: „Стига да
страдам достатъчно, накрая Господ – ако наистина съществува –
вероятно ще ме съжали. И може би тогава ще ми изпрати един милион
долара”.
Но това не се случи.
Както изглежда, въпросният милион най-често отиваше при
хората, които вече разполагаха поне с толкова: „Защото, който има,
нему ще се даде и ще му се преумножи.”[14] >

- 36 -
 Утвърждения
Утвържденията са положителни мисли, които непрекъснато си
повтаряме. Вероятно сте чували изрази като „Аз съм магнит за пари”
или „С всеки нов ден и във всяко едно отношение ставам все по-
добър.”
Някои хора се кълнат в тях. А други се кълнат, че утвържденията
са излишна загуба на енергия. Как е възможно?
Възможно е, защото не думите са от значение, а чувството.
Лишените от чувство утвърждения СА безполезни; със същия успех
бихме могли да рецитираме номера от телефонния указател.

Но ако можеш да почувстваш утвържденията си, ако редовно си

повтаряш изрази като „Имам всичко, от което се нуждая”, „Животът ми
става по-добър”, „Получавам и давам любов”, „Здрав съм”, „Богат съм”
и наистина го чувстваш и вярваш в това, животът действително ще
стане по-добър. >

- 37 -
 Първо изпитай чувството
От малки растем с убеждението: „Ще се почувствам по-добре,
КОГАТО животът ми се нареди”. Звучи логично. Но това е бавният
начин за постигане на резултати, да не говорим, че изисква сериозна
работа.

Опитай се:
• да поправиш отношения, в които не вярваш;
• да забогатееш, когато си беден;
• да успееш в работа, която ненавиждаш.

В кой момент си на път да се измъкнеш от дупката, в която си

пропаднал? Единствено в този момент, в който започнеш да изпитваш
надежда.
ПЪРВО се появява искрата на надеждата. После вероятно
получаваш насърчение от приятел. Започваш да се чувстваш по-
добре. Прочиташ книга. Излизаш на дълга разходка. Чувстваш се още
по-добре. Откриваш частица вдъхновение. На помощ идват и други
хора. Вече си на правилния път.
Но първото, от което се нуждаеш, е тази искрица надежда, малко
вяра. Едва ТОГАВА нещата започват да се нареждат. Всичко това се
случва, СЛЕД като започнеш да се чувстваш по-добре. >

Извод
Преживяването е резултат от чувството. А чувството е
истинската молитва.

Да откриеш Господин Идеален

Какво правят повечето хора, когато търсят любов? Мотаят се в
съмнителни барове и пият повече, отколкото искат и могат. А
резултатите често са разочароващи. Мери разказва: „Тъкмо когато си
мислех, че съм открила Господин Идеален, той взе, че се превърна в
Господин Житейски Урок!”
Не е нужно да обикаляш по
Тъкмо когато си баровете или да впечатляваш някого.
мислех, че съм открила
Хората, които имат щастливи
Господин Идеален, той
връзки, ще ти кажат: „Винаги съм знаел,
взе, че се превърна в
че човекът за мен е някъде там”.
Господин Житейски Урок!
Чувствали са го.

- 38 -
 Твоята мисия е да се чувстваш обичан – не да ИСКАШ, а да
ЧУВСТВАШ ЛЮБОВТА – като си представяш идеалната връзка и си
добър със себе си.
Когато започнеш от чувството, Вселената постепенно ще се
реорганизира спрямо теб. Ще изникнат възможности. Следвай
течението.
Щом придобиеш „знанието”, че той е някъде там, щом се
освободиш от нетърпението да го срещнеш, господин Идеален ще се
появи в живота ти. И никой няма да бъде в състояние да го спре. >

Извод
Ако искаш да видиш как нещо се случва, първо
трябва да почувстваш как то се случва.

Отпусни се!
През осемдесетте години водех съботно-неделен курс за
релаксация. За два дни и половина участниците се научиха да се
харесват малко повече.
Едно нещо ме порази: през следващите няколко седмици хората
съобщаваха, че им се случват всевъзможни чудесни неща.”Болката в
гърба ми изчезна!” „Шефът ми стана по-любезен.” „Повишиха ме.”
„Всички вкъщи са по-мили.” „Съпругът ми е по-любвеобилен.”
„Отбелязах по-нисък хендикап* на голф игрището!”
Питах ги: „Какво визуализирахте, за да може това да се случи?”
А те: „Нищо.”
През годините за повечето участници се повтаряше все една и
съща история. Чудех се: „Защо всички тези хора постигат такива
положителни резултати? Единственото, което научиха, е как да се
отпускат и да се чувстват по-добре!”
Ти си сложно кълбо от енергия. Това енергийно кълбо е
съставено от всяка мисъл, желание или страх, който някога си
изпитвал. А енергията ти създава живота, който водиш, миг подир миг.
Не е необходимо да предвидиш абсолютно всичко – най-важното е да
спреш да се съпротивляваш и тревожиш и, разбира се, да се
отпуснеш. >

*
Брой допълнителни удари, използвани от всеки играч, за да постигне определен
резултат – Б. Пр.

- 39 -
 Извод
Когато се чувстваме по-добре, се случват по-хубави неща.

„Ами ако не мога да се почувствам по-добре?”

Ще кажеш: „Как да изпитам щастие, когато се чувствам ужасно?”
Няма как. Нито пък е необходимо. Достатъчно е да напредваш стъпка
по стъпка.
Ако трябва да построим стълбица на емоциите, като поставим
най-положителната на върха, ще получим следната градация:

10. Любов и радост

9. Щастие
8. Оптимизъм
7. Задоволство
6. Песимизъм
5. Разочарование
4. Безпокойство
3. Гняв
2. Омраза и отмъщение
1. Страх и скръб

Ще попиташ: „Как от страха да стигна до радостта?” По същия

начин, както преминаваш от първа до десета предавка на велосипеда
или от първа до пета на автомобила си.”
Превключваш от една предавка на следващата.
Никой не прескача за една нощ от омраза към радост – но от
омразата можеш да преминеш към гнева. Чувството на гняв е за
предпочитане пред омразата. Това би било напредък.
Така работи животът – стъпка по стъпка,
Достатъчно е стъпало по стъпало. Няма как от 30 000 долара
всеки следващ ден годишно да скочиш направо на 300 000, но е
да се чувстваш възможно да минеш на 40 000, после на 60 000,
малко по-добре от продължавайки все нагоре. Това е същото като
предишния. да правиш мускули, да подобряваш здравето си
или да изучаваш чужд език.
Достатъчно е всеки следващ ден да се чувстваш малко по-добре
от предишния. >

- 40 -
 Това не е честно
Ще попиташ: „Ами ако съм болен или страдам от болки? Как се
очаква да съм щастлив и позитивен? Не е честно!”
Може и да не е честно – но това е житейски закон: преди да се
подобрят обстоятелствата ти, първо трябва да се почувстваш по-
позитивно.
Законите не дават пукната пара за твоето мнение. Същото е и с
гравитацията: ако се препънеш в котката и счупиш ръката си, може да
възроптаеш: „Не е честно да има гравитация!” Но гравитацията хич не
я е грижа за това.
Може да ти се струва като жестока измама: „Защо трябва да се
чувствам успешен или обичан, преди на практика да СЪМ станал
едното или другото?” Вероятно намираш за странен този начин на
управление на Вселената. Но ето как го обясняват духовните учители:
Ти си част от всичко. Никой не ти пречи да
имаш всичко. Бог не ти пречи да имаш всичко.
В този момент имаш всичко, което искаш;
само че още не го знаеш. Единственото
препятствие, което стои на пътя ти, са
ТВОИТЕ СОБСТВЕНИ УБЕЖДЕНИЯ.
Когато промениш убежденията си –
и понеже всичко е вибрация – щом промениш
вибрацията си, ще започнеш да постигаш целите си с лекота. >

Извод
Животът не се случва на теб. Животът се случва чрез теб.

Единайсетият час
Забелязали ли сте, че ситуацията изглежда най-мрачна малко
преди да започне да се подобрява? Предприемачът е на косъм да
обяви фалит точно преди да сключи голямата сделка. Контузената
атлетка е на път да се откаже, но напряга сили за последно и грабва
златния медал.
Непрекъснато ставате свидетели на това във филмите. А там го
има, защото самият живот изобилства с такива примери. Тук действа
един определен принцип. Най-тъмно е точно преди зазоряване. Сякаш
животът ни подлага на изпитание: „Достатъчно сериозен ли си?”
Колкото по-голяма е целта, толкова по-черни са надвисналите
облаци. >>

- 41 -
 Извод
Мракът преди зазоряване е известен като единайсетия час. Но
единайсетият час е измамен. Често пъти е достатъчно да проявим още
малко търпение и положителният обрат не закъснява.

- 42 -
 Глава 7

Законът за
привличането

Умът ти прилича на айсберг: силата му е

в онази част, която не се вижда. Всяка мисъл
и чувство, които някога са те спохождали, се
съхраняват в подсъзнанието ти. То управлява
живота ти.
Следователно въпросът е: „Как да програ-
мирам подсъзнанието си така, че да създавам
и привличам каквото искам?”
Отговорът, който е известен на малцина
– и е поводът за тази книга – е, че ЧУВСТВАТА
могат да препрограмират подсъзнанието ти. Невил
Годард, лектор и писател от миналия век, обяснява
следното в книгата си „Feeling Is The Secret”:

„Идеите се запечатват в подсъзнанието с помощта на чувството.

Една идея, която не е била почувствана, не би могла да
проникне в подсъзнателния ум... Подсъзнанието е утробата на
сътворението... То никога не променя идеята, която е приело, но
винаги й придава форма.” [15]

Можеш да въздействаш върху подсъзнанието си, като

ПОЧУВСТВАШ какъв искаш да бъдеш; за да станеш богат, успешен или
обичан, ПЪРВО трябва да го почувстваш. Получаваш онова, което си
познал с емоциите си.
Каквито и промени да искаш да направиш в живота си, трябва да
ги почувстваш. Както казва Ганди: „Ние трябва да сме промяната,
която искаме да видим”. >

Извод
Всичко започва отвътре. Буда го е синтезирал преди 2600 годи-
ни: „Ти не си част от този свят – светът е в теб.”

- 43 -
 Всяко нещо притежава уникална вибрация
Ще кажеш: „Мъдростта на Буда звучи чудесно, но аз искам
логическо, научно обяснение! Как така МОИТЕ мисли и чувства ще
привличат едно или друго?”
Да разгледаме по-отблизо вибрацията.
Дори за пещерния човек е било очевидно, че ЗВУКЪТ всъщност е
вибрация. По-късно, през 17-ти век, започваме да разбираме, че
СВЕТЛИНАТА е вибрация. А през 20-ти век – след като учените
постепенно разбиваха атома на все по-малки и по-малки частици –
осъзнахме, че МАТЕРИЯТА е вибрация. Всичко е вибрация! А
вибрацията, разбира се, е енергия.
Фъстъкът е фъстък само защото неговата енергия притежава
определена вибрация или честота. Същото важи за диаманта, перото и
за пържените картофки.
За да може Законът за привличането да функционира – и за да
го приемаме насериозно – е необходимо всяка частица материя във
Вселената да има различна честота от която и да е друга.
Всеки фъстък трябва да вибрира по различен начин от който и
да е друг. Всяко врабче, всяка бактерия, всеки лотариен билет и всяко
Ламборджини трябва да има различна сигнатура или „космически
баркод”, за да може да бъде открит в огромния магазин, който
наричаме Вселена.
БЕЛЕЖКА: Ако намирате научните теории за безинтересни, вероятно
ще предпочетете да прескочите следващите няколко абзаца и да
продължите с „Верижни реакции”. >

Уникална вибрация за всяко нещо във Вселената!

Възможно ли е?
Според квантовата физика и професор Волфганг Паули
отговорът е: „Абсолютно!” Волфганг Паули печели Нобелова награда –
и уважението на Алберт Айнщайн – за своята роля в откриването на
нов физичен закон, познат днес като Принцип на забраната на
Паули[16].
От физиката знаем, че всички електрони притежават три
свойства: а) енергийно ниво; б) спин*; и в) орбитала. Физиците
умножават енергийното ниво, спина и орбиталата, за да изчислят
„квантовото число” на електрона.
Паули открива, че В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДВА
ЕЛЕКТРОНА С ЕДНО И СЪЩО КВАНТОВО ЧИСЛО! >

*
В квантовата теория спинът е основно свойство на микрочастиците, определящо
вида и ролята им във Вселената. – Б. Ред.

- 44 -
 И какво от това?
Нека разгледаме този закон, като вземем за пример една ябълка,
и да фокусираме вниманието си върху един от милиардите електрони
в нея. Ще го наречем електрона Ерик. Квантовото число на Ерик би
било невъобразимо дълго, но за да не усложняваме излишно нещата,
нека приемем, че е равно на 23.
Паули доказва, че никъде в цялата Вселена – в коя да е ябълка
по света, на някоя далечна падаща звезда или в мустачките на
арктическата мишка – не би могъл да съществува друг електрон с
квантово число 23.
Сякаш всички електрони във Вселената принадлежат към един и
същи футболен отбор, в който е недопустимо да има два електрона с
еднакъв номер!
Но какво става, щом потрием ябълката? Триенето създава
допълнителна енергия. А енергията повишава квантово число на Ерик.
Изведнъж то скача, да кажем, на 26.
В мига, в който числото на Ерик става 26, единственият електрон
във Вселената с квантово число 26 – все едно дали се намира оттатък
Млечния път или в овесената ти каша – тутакси ще се промени. >

Верижни реакции
Когато потриеш една ябълка, целунеш любимия, нагрубиш
съседа си, простиш на брат си или се почешеш по гърба, отключваш
верижна реакция във Вселената. С всяка мимолетна мисъл, пробягала
през съзнанието на някой от седемте милиарда жители на Земята,
електроните във Вселената се преподреждат. Всеки път, когато си
помислиш нещо, електроните в Космоса се преподреждат.
На всяка милисекунда Вселената ни се реорганизира и въз-
становява равновесието в себе си. Но тази научна идея, доказана от
професор Паули, дори не е авангардна. Паули печели Нобелова
награда през 1945 година.
Ние не сме изолирани брънки в структурата на гигантска
машина. Всички сме загърнати в едно необятно живо и дишащо
покривало. Някои го наричат съзнание.
Ако всеки електрон притежава уникална вибрация, тогава всеки
обект също притежава своя уникална вибрация. Науката потвърждава
ученията на Буда, Аристотел и Иисус Христос:

• Всичко във Вселената е свързано.

• Мисълта не просто въздейства върху материята; мисълта е
материя. >

- 45 -
 Това не е нещо ново
Имам една добра новина. Всяко нещо, което се случва в живота
ти тук и сега, е създадено от теб. Привлякъл си го сам с вибрацията
си. А това означава, че променяйки начина, по който се чувстваш,
променяш онова, което се проявява.
Ще попиташ: „Как мога да променя вибрацията си?” Като
откриеш начин:

• да намираш положителното всеки божи ден;

• да спреш да обвиняваш останалите;
• да спреш да обвиняваш себе си;
• да спреш да се тревожиш;
• да забелязваш най-доброто в хората.

По всяка вероятност ще направиш едно откритие. Нещо, което

великите духовни учители винаги са проповядвали: БЪДИ БЛАГОДА-
РЕН, ПРОЩАВАЙ НА ХОРАТА, ОБИЧАЙ ПОВЕЧЕ, ОБВИНЯВАЙ ПО-
МАЛКО И ВЯРВАЙ В ПОЛОЖИТЕЛНИЯ РЕЗУЛТАТ! По този начин се
превръщаш в магнит за всичко, което желаеш. >

Извод
Всички духовни напътствия, които сме чували
през живота си – и които сме възприемали като
упрек – в действителност ни правят по-силни.

„Какъв е съветът на здравомислещите?”

Сигурно ще кажеш: „Идеята, че всички сме свързани и че
мислите ни създават нашата реалност, звучи прекалено ню ейдж. Но
какво е мнението на практичните хора! На сериозните делови хора?”
Нека започнем с индустриалеца Андрю Карнеги. Той разбира как
функционира подсъзнателният ум и използва това познание, за да се
превърне в най-богатия човек на земята.
В крайна сметка Карнеги решава да разкрие как е постигнал
този успех. Той наема младия журналист Наполеон Хил, който трябва
да наблюдава работата му и да опише тайните му в книга.
Карнеги запознава Хил с много предприемачи, сред които е и
Хенри Форд. Форд също разбира как действа подсъзнателният ум и се
превръща в един от най-богатите хора на планетата.

- 46 -
 Книгата на Хил „Законът на успеха” в крайна сметка прераства в
„Мисли и забогатявай”[17], която осемдесет години по-късно
продължава да бъде световен бестселър. Ето кое е основното
послание в „Мисли и забогатявай”:

• ЧОВЕШКИЯТ УМ МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ ВСИЧКО, КОЕТО Е В

СЪСТОЯНИЕ ДА ВЪЗПРИЕМЕ И ПОВЯРВА
• ПРЕВРЪЩАШ СЕ В ТОВА, ЗА КОЕТО МИСЛИШ ПРЕЗ ПОВЕЧЕТО
ВРЕМЕ.

Въпреки това болшинството от милионите хора, прочели книгата,

не успяват да постигнат всичките си мечти. „Мисли и забогатявай”
съдържа някои идеи, които заслужават да бъдат внимателно
разгледани и една от тях е: „Какво се случва, когато законът за
привличането не работи?” >>

Глава 8

Когато законът за
привличането не работи

Писмо от Джанис

Скъпи Андрю,
Знаех за Закона на привличането дълго преди да стане
популярен от книгите на ню ейдж течението. Представях си как
работя в нова компания и по един или друг начин това се
случваше като по чудо и без усилие от моя страна. В ума си
виждах как живея в апартамента на мечтите си и не след дълго
случайността ме отвеждаше при него.
Представях си пространства за паркиране на невъобразими места
и наистина ги намирах. Почувствала се заинтригувана от някоя
книга, достатъчно беше да я видя в съзнанието си и веднага се
намираше непознат, който непонятно как ще ми услужи с нея,

- 47 -
 или попадах на нея неочаквано в някой склад за мебели втора
употреба.
Привличала съм и лоши неща, когато допусках да се тревожа
твърде много за онова, което не желая!
Изглежда разковничето винаги беше:
„Как така ус-
бъди щастлив и се отпусни със
пявам да привлека
съзнанието, че това, което искаш, ще се
толкова много от
случи. Ето с такава нагласа живея през
нещата, които искам,
повечето време. Трябва да призная, че
а с милионите удрям
нерядко съм мечтала как се сдобивам с
на камък?”
милиони, но, уви, още чакам тези
долари да паднат от небето.
В „Следвай сърцето си” обясняваш по какъв начин привличаме
едно или друго. Въпросът ми е: как така успявам да привлека
толкова много от нещата, които искам, а с милионите удрям на
камък?
Има ли някаква граница за тези неща? Защо в някои случаи
Законът за привличането не работи? Дали не е защото сам
Господ отсича: „Не!”?
Джанис

Отне ми трийсет години да проумея нещо, което повечето книги

не обясняват достатъчно добре.
Когато по всичко личи, че Законът за привличането не работи,
обикновено се дължи на следното:

• избрали сме цел, която не ни вълнува;

• включили сме на „задна предавка” – тоест фокусът на
вниманието ни е върху ЛИПСАТА;
• избрали сме цели, които не вярваме, че можем да постигнем.

Нека разгледаме тези аргументи един по един и да помислим

какво може да се направи. >

Избери цел, която желаеш истински

Ентусиазмът помага всяко нещо да се случва по-бързо. Е-
МОЦИЯ-ТА* е точно това, което привежда мечтите в действие.
Чувствата на разочарование, завист, отегчение или отчаяние
забавят ритъма на живота и го карат да тече мудно. Затова е от такова
значение да изпитваме ентусиазъм към живота и плановете си.

*
E-MOTION – в случая авторът акцентира върху английската дума motion –
движение. – Б. Пр.

- 48 -
 Понякога погрешно смятаме за вълнуваща целта, която сме
избрали, но се оказва, че се лъжем. А ако целта не е вълнуваща,
тогава не мислим непрекъснато за нея и следователно няма как да я
привлечем.
Мечтата за милиони долари е идеалният пример за това.
Всеки би могъл да възрази, че идеята за толкова много пари е
вълнуваща, но всъщност е направо досадна. Та това са просто
хартийки. Кой би прахосвал времето си в мечти за купчина пари?
Никой. Естествено би било приятно да знаеш, че разполагаш с един
милион долара на сигурно място в банката, но е малко вероятно да
усетиш пеперуди в стомаха си при тази мисъл.
Доста по-вълнуваща би била идеята КАКВО МОЖЕШ ДА
НАПРАВИШ с толкова пари: да започнеш бизнес, да заведеш децата в
Дисниленд, да се преместиш в нов дом, да подариш планински
велосипед на сина си, да предприемеш околосветско пътешествие, да
напуснеш работа и да запишеш археология в университета.
Успешните хора не мечтаят за пари. Те мечтаят
за това как биха могли да ги спечелят и какво ще
направят с тях. Усещат всичко това в мозъка
на костите си.
Важното е да живееш с чувството,
което ще изпиташ от постигането на целите
си. Би било от полза да залепиш няколко фото-
графии на хладилника си. Снимки на ваканционни
кораби, плаващи до Аляска, или на мечтания апартамент ще поддър-
жат ентусиазма ти жив. Стената у дома, огледалото в банята, телефо-
нът и скрийнсейвърът са подходящи места, където би могъл да поста-
виш фотографии на желаното от теб куче, кон, кола, лодка, хеликоп-
тер, колело или китара, които ще ти помогнат да
следваш начертания от теб курс. >

Фокусирай се върху това,

което искаш
Ето къде грешат много хора,
подобно на Фред.
Той казва: „От двайсет години
непрекъснато мисля за мечтата си,
но още не се е сбъднала!”
По всяка вероятност обаче
през цялото това време Фред е мислел
за мечтите, които НЕ са се сбъднали.
Изпитвал е огорчение и разочарование
за всичко пропуснато през тези двайсет
години, а когато си изпълнен с гняв, огор-

- 49 -
чение, съжаление и разочарование, не би могъл да привлечеш нищо
добро.
Ето един пример как допускаме вниманието ни да се отклони от
желанието да ИМАШ нещо към усещането, че го НЯМАШ. Представи
си, че се отбиваш за обяд в ресторанта на Джо.

• Поръчваш си любимата пица.

• Минават петнайсет минути, а от пицата няма и помен. („Къде е
обядът ми?” Вече си нетърпелив.)
• Дамите на съседната маса получават своите спагети маринара.
(„Но защо? Бях тук преди тях!” Ето, че си ядосан.)
• Оплакваш се на сервитьора: „Защо се бави пицата ми?”
• Изпращаш съобщение на приятел: „Забравиха пицата ми!”
• Минават четирийсет и пет минута, а пицата още я няма.
• Дамите допиват кафето си и си тръгват. А ти си извън кожата
си. Грабваш сакото си и изхвърчаш навън като буреносен
облак.

За какво мислеше, докато седеше в ресторанта? Ще кажеш:

„Ами... мислех за пицата си!” Само че не е вярно. Мислел си за пицата
си през първите петнайсетина минути. А след това предимно за
нейната ЛИПСА.
От гледна точка на подсъзнателния ти ум ПИЦА и ЛИПСАТА на
ПИЦА са две напълно различни понятия. Мисълта ПИЦАТА ИДВА носи
лека, щастлива вибрация, а при внушението ЗАБРАВИХА ПИЦАТА МИ
вибрацията е тежка и гневна!
Често пъти ни се струва, че мислим за онова, което искаме, и
очакваме Законът за привличането да ни го поднесе, но в дей-
ствителност усилваме вибрацията „НЯМАМ ПИЦА”. Тоест продължа-
ваме да се отдалечаваме от това, което искаме.

Кои са някои от типичните мисли, утвърждаващи ЛИПСАТА на

нещо?

• Ще ми се да бях богат.
• Ще ми се да притежавах увереност.
• Ще ми се да имах различна работа.
• Ще ми се да имах грижовен съпруг, който ме обича.
• Ще ми се да бях здрав.
• Къде по дяволите е пицата ми?

- 50 -
 Как разбираме, че една мисъл е именно такава? По това, че ни
кара да се чувстваме зле. А когато се чувстваме зле, получаваме
допълнителна порция „липса”. >

Когато заседнеш на „задна предавка”

Фред казва: „Непрекъснато мисля за пари и въпреки това съм на
червено”.
В действителност онова, за което Фред мисли непрекъснато, е
ЛИПСАТА на пари. Да мислиш за ОТСЪСТВИЕТО на изобилие, е
пълната противоположност на това да мислиш за изобилието. Без да
го осъзнава, Фред е превключил на задна предавка.
Ще попиташ: „Какво значение има?” Огромно! Много по-голямо,
отколкото хората си представят. >

Две и двеста
Колко често сте чували следната история?
В рамките на дванайсет месеца Бил кандидатства за двайсет
работни места без никакъв успех. Но щом го одобряват, получава още
три предложения за работа. Защо е така? Защото в продължение на
цяла година той е бил фокусиран върху липсата. В мига, в който го
взимат на работа обаче, енергията му се променя от „Никой не ме
иска” на „Хората ме търсят”. А когато се чувстваш търсен, хората те
искат. Бинго!

- 51 -
 Или друг пример. Една двойка от десет години прави опити да си
роди бебе. Накрая решават да си осиновят – и изведнъж жената
забременява! Десет години живеят с усещането за липсата на бебе. Но
веднъж изпитали радостта и чувството да бъдат родители, и бебето
вече е факт! >

Как да разбера, че мислите ми ще пожънат добри

резултати?
Толкова е просто, като две и две. Ако целта, за която мислиш, те
кара да се чувстваш ДОБРЕ, значи, сътворяваш мечтите си. Ако се
чувстваш ЗЛЕ обаче, тогава създаваш каквото най-малко желаеш.
Единственото, което се отпечатва в подсъзнанието ти, е онова
което ЧУВСТВАШ – и нищо друго. Мисията ти е да се ЧУВСТВАШ ДОБРЕ
ВЪВ ВСЕКИ СЪЗНАТЕЛЕН МИГ. Мисията ти е да се чувстваш добре
всеки път, когато се замислиш за онова, което искаш.
Фред ще опита да възрази: „Как е възможно да се чувстваш зле,
докато мислиш за купища пари?” Много лесно. Повечето хора успяват.

Извод
Когато се чувстваш добре, сътворяваш мечтите
си. А когато се чувстваш зле, създаваш каквото
най-малко желаеш.

Люк Скайуокър: „Не го вярвам”.

Йода: „Точно затова се проваляш”.[18]

Трябва да повярваш, че е възможно

Фред чете книга, в която пише: „Можеш да имаш, да бъдеш или
да правиш всичко, което пожелаеш”. Той набелязва първата си цел:
имение за милиони долари. Един или два пъти се сеща да помисли за
целта си.
Когато мисли за нея Фред се чувства зле, защото: а) всъщност не
вярва, че ще я постигне; и б) не може да се отърве от представата за
онези богати сноби, живеещи в хубави къщи. Затова скоро се отказва
от идеята за имението.
Ще попиташ: „За да получиш нещо, необходимо ли е да вярваш,
че то е възможно?” Да, необходимо е.

- 52 -
 Когато вярваш, че целта ти е осъществима, ще мислиш за нея с
удоволствие. И понеже ти доставя удоволствие да мислиш за нея, ще
го правиш често. Това ще те кара да се чувстваш комфортно.
Истината е, че постигаме целите, с
които се чувстваме напълно комфортно. С всеки изминат ден
ще забелязваш, че „живо-
Доколко е важно да вярваме? тът върви гладко, когато
Музикантът Сийл споделя какво е научил се чувстваш добре”
от опита си:

„Със сигурност не бяхме най-добрите в това, с което се

занимавахме. Там, където израснахме, имаше хора, които пееха
много по-добре – но въпросът е, че никой не вярваше в успеха
повече от нас и тази вяра беше непоколебима.”[19]

Непоколебима вяра. Ето как непрекъснато усилваш тази ви-

брация. >

Защо е толкова важно да вярваш

Нека предположим, че искаш да влезеш в добра физическа
форма, да започнеш по-хубава работа или да направиш отношенията
със съпруга си по-щастливи. Ако вярваш, че това е напълно възможно,
във всеки свободен момент ще мислиш с удоволствие за целта си.
Мечтите се сбъдват, когато вярваш и когато мисълта за тях те кара да
се чувстваш добре.
Но какво става, когато не вярваш, че това е възможно? Мислейки
за него се чувстваш зле. И тогава ти спираш да мислиш за целта си.
Следователно не я привличаш. Вероятно ще попиташ: „КАК бих могъл
да се чувствам добре? Как да повярвам, че може да се случи нещо
хубаво след всички разочарования в живота ми?” >

Стъпка по стъпка
„Подсъзнателният мускул” се развива по същия начин, по който
укрепваме всеки друг мускул в тялото си. С ежедневна тренировка.
Упражняваш се да намираш удоволствието във всяко нещо, което
вършиш, всеки божи ден. Поставяш си малки цели ден след ден.
Стъпка по стъпка. Например:

• Предстои ти да произнесеш реч. Упражняваш се, като се

ЧУВСТВАШ добре при мисълта за това. Представяш си как след
време получаваш поздравления от цялата публика. В съзна-
нието си прожектираш въображаемия филм на собствения си
успех.

- 53 -
 • Налага се в час пик да шофираш в непознат град и това те
изпълва с напрежение. Представяш си, че седиш в колата,
напълно СПОКОЕН и дори си тананикаш.
• Тревожиш се за погасяването на сметките. Визуализираш как
ги плащаш с усмивка на уста. Повтаряш си следното утвърж-
дение: „Имам повече пари, отколкото ми трябват!” Ще устано-
виш, че все по-често успяваш да свържеш двата края, а безпо-
койството ти е намаляло значително.

С всеки изминат ден ще забелязваш, че „животът върви гладко,

когато се чувстваш добре”. Хората са сговорчиви, най-странните
„съвпадения” се превръщат във възможности, а неразрешимите
проблеми изчезват.
С всяка измината седмица укрепва осъзнаването, че животът ти
се нарежда по най-подходящия за теб начин. Вътре в теб расте
кротката увереност, че животът винаги ти съдейства.
– Как става това? – ще попитат приятелите ти.
– Не знам как. Дори не ме интересува.
Сега вече „онзи мускул” е достатъчно заякнал, за да се изправиш
пред по-големи цели.
Прочетените книги те насърчават: „Умът ти е като магнит. Осме-
ли се да имаш, да бъдеш и да правиш каквото пожелаеш”. Теоретично
погледнато, това е вярно. Но първо трябва да развиеш „подсъзна-
телния си мускул”. Да подобриш качеството на вътрешната си енергия.
Но КАК става всичко това?

Не ти дават мира въпросите:

• Как ще платя сметките си, като дори не
знам как да изкарам парите?
• Как да продам къщата си при този небла-
гоприятен пазар?
• Как е възможно да си намеря по-хубава
работа?
• Как ще срещна идеалната си половинка?

Все едно сателитът да се тревожи:

„Как сигналът ми ще стигне до телевизора?”
Това не е проблем. Сигналът е навсякъде,
но той резонира единствено с приемниците,
които са настроени за него.
Когато възприемеш чувството, че си открил идеалната половинка
или работа, сигналът ти вече е навсякъде – но ще привлечеш само
този партньор или шеф, който вибрира на сходна честота.

- 54 -
 Всички успешни предприемачи, писатели, спортни величия и
щастливо женени двойки са възприели това чувство.
Не е нужно непрекъснато да владееш ситуацията. Не е нужно
дори да знаеш КАК. >>

Извод
Проблемът ти не е да откриеш как.
Истинската ти работа е да възприемеш
чувството.

Глава 9

Представи си!

През 1986-а реших да напиша книга. Не знаех нищо за писането

на книги. От завършването на училище не бях съчинявал нищо по-
дълго от поздравителна картичка. Знаех само, че имам заглавие – „Да
бъдеш щастлив!”* – и че искам да се продаде в милионен тираж.
Пишех по една страница на ден, преди закуска.
Направих и запис на касета, която пусках в колата си.
Посланието, което беше съвсем просто, се повтаряше отново и отново:
„Да бъдеш щастлив!” е международен бестселър. И така в
продължение на половин час.
През цялата 1987-а пусках записа всеки път, щом се качвах в
малката си червена кола. Да призная, пусках го само когато бях сам –
приятелите ми, изглежда, предпочитаха Дайър Стрейтс.
В средата на 1987-а изпратих завършения ръкопис на издатели
по цял свят. Навсякъде получавах откази. Дори да е била хит в
подсъзнанието ми, извън него книгата не се справяше особено добре.

*
Първата книга на Андрю Матюс – „Being Happy!” – излиза на български под
заглавие „Как работи щастието”, изд.”Гнездото”, 2017. – Б. Пр.

- 55 -
 Очевидно бях ударил на камък.
И тогава, през март 1988-а, минавайки през Сингапур, излязох
на обяд с приятелката ми Джаки Су. Попитах я: „Искаш ли да
прочетеш ръкописа ми?” Джаки се съгласи и добави: „Един от
съседите ми е издател. Ще му го покажа.”
Помислих си: „Сингапурски издател? Това определено не е част
от плана.” Дадох книгата на Джаки, но не притаих дъх в очакване.
След по-малко от две седмици бях сключил издателски договор с
Ян, съседа на Джаки, а след осемнайсет месеца вече живеех от
хонорара си като писател. „Да бъдеш щастлив!” продължава да се
продава и до ден-днешен.
Сигурно ще попиташ: „Андрю, ами ако не беше използвал онзи
запис? Дали книгата пак щеше да има успех?” >

Игра на театър между приятели

През седемдесетте години на миналия век
Фред Капълс и Джим Нанц са приятели в
Хюстънския университет. Фред е
запален играч на голф, който
мечтае да спечели Ю Ес Мастърс, а
Джим е амбицирай да стане известен
спортен коментатор.
Двамата често разигравали помежду
си една сценка, според която Фред тъкмо е
спечелил популярния турнир по голф, а Джим
Нанц го интервюира като журналист от Си Би Ес.
През 1992-а Фред печели турнира Мастърс.
Поканен е в коментаторската кабина, за да получи
прословутото зелено сако* – а там, дошъл да запише
историята на успеха му, го очаква
журналистът от Си Би Ес Джим Нанц.
В края на интервюто двамата се прегръщат
със сълзи в очите, несъмнено поразени от факта, че
репетираната толкова пъти измислена сценка накрая е излъчена по
цял свят от турнира в Огъста.
Ако не беше тази игра на театър, дали Фред Капълс щеше да
спечели шампионата по голф? Ами дали Джим Нанц щеше да сбъдне
мечтата си? Дали все пак крайният резултат нямаше да е същият?
Едно нещо знам със сигурност: няма нито един успешен актьор,
астронавт, мозъчен хирург, пилот, поп звезда, президент или тан-

*
Всеки победител в турнира, освен паричната награда, получава и зелено сако,
което трябва да върне на следващата година. – Б. Пр.

- 56 -
цьорка на пилон, които да не са си представяли мечтата си хиляди
пъти, преди действително да се сбъдне. >

Извод
Всичко е свързано. Няма случайни събития.

Какво става, когато Законът за привличането не

сработи?
Законите винаги работят.
Законът за гравитацията никога не дава засечка. Например,
когато един самолет лети, това не означава, че законът за
гравитацията е извън строя. Означава единствено, че сили, по-мощни
от гравитацията, издигат самолета нагоре. Щом набере достатъчно
инерция, самолетът се отделя от земята.
Същото е и със закона за привличането. Нуждаеш се от инерция.
Посяваш целта дълбоко в подсъзнанието си. Направиш ли го, вече я
държиш в ръцете си – но което е по-важно, ТЯ ДЪРЖИ ТЕБ.
Когато целта те държи във властта си, не се налага да мислиш за
всичко. По-скоро се наслаждаваш на преживяването. Постигнеш ли
осъзнаването, че успехът ти е сигурен – и е само въпрос на ВРЕМЕ –
работата се превръща в удоволствие. Съвсем автоматично даваш най-
доброто от себе си.
Когато обаче целта остава непроявена, може да е налице едно от
следните обяснения:

• Избрал си скучна цел и си спрял да мислиш за нея;

следователно не можеш да я привлечеш.
• Заседнал си на „задна предавка” заради мисли, утвърждаващи
някаква ЛИПСА. Ако липсата на нещо занимава съзнанието ти,
получаваш допълнителна порция липса.
• Изпитваш съмнения, тоест не притежаваш необходимото
ЧУВСТВО за постигане на целта.
• Не се чувстваш комфортно, когато мислиш за целта. >

„Определи краен срок!”

Много книги предлагат този съвет, който често ни прави мечешка
услуга. Насърчават те да определиш краен срок. Казват ти: „Избери
дата, до която ще си купил къщата, срещнал идеалната жена или
намерил работата на мечтите си.”

- 57 -
 Крайните срокове обикновено създават допълнителен стрес и
поводи за съмнение.
Понякога, разбира се, плановете са обвързани с конкретна дата
– женитба, публична реч, състезание. Тогава е напълно оправдано да
виждаш и чувстваш как тези събития протичат идеално в определения
за тях ден.
Но във всички останали случаи е най-добре да виждаш и
чувстваш реализирането на целите, като ги оставиш да се проявят,
когато им дойде времето. >

Как да разбера кога ще видя

целите си осъществени?
Когато приемаш целта за нещо напълно
естествено, когато си казваш: „Знам, че ще се
случи, и се чувствам толкова комфортно при
мисълта за случването й, че изобщо не
бързам” – именно тогава ще откриеш
мечтаната работа или половинка. >

И бездруго щеше да се случи!

Когато животът тече по мед и масло – срещаш половинката си,
получаваш предложение за работа от конкурентна компания,
главоболието изчезва, книгата ти влиза в класацията за бестселъри –
на преден план излиза въпросът: „Аз ли привлякох това или то и
бездруго щеше да се случи?”
Когато ден след ден се чувстваш добре, възможностите и
правилните хора ще продължават да те намират. Достатъчно е да
правиш онова, което работи. >

Някои хора ще кажат: „Това са врели-некипели!”

„Отдавна вярвам в чудесата. Когато нямах ангажименти, излизах

от града и се изкачвах по „Мълхоланд Драйв”, откъдето се
взирах в метрополиса долу, разпервах ръце и заявявах: „Всички
искат да работят с мен. Аз съм изключителен актьор. Получавам
предложения за участия в страхотни филми”.
Повтарях си тези думи непрекъснато и убеждавах сам себе си, че
предложенията за филми идват едно след друго. После се
спусках с колата по хълма, готов да приема предизвикателствата
на живота, и си казвах: „Поканите за участия са някъде там.
Просто все още не ги чувам.”[20]
Джим Кери, актьор

- 58 -
 През 1990-а комедийният актьор
Джим Кери все още се опитва да си Някои хора просто
намери работа. Една вечер на същата тази знаят, че мисълта дей-
година, докато седи в старата си Тойота и ства като магнит. Тях
съзерцава Лос Анджелис от високото, той няма нужда да ги
пише чек на самия себе си. Чекът е на убеждаваш в това.
стойност десет милиона долара за
извършени актьорски услуги.
Джим непрекъснато носи този чек в портфейла си. До 1995-а
вече е играл в „Ейс Вентура: Зоодетектив”, „Маската” и „От глупав по-
глупав”. Днес началният му хонорар е двайсет милиона долара на
филм.
Мнозина не вярват, че мисълта оказва въздействие върху
материята и също, че сами създаваме успеха си. Но бих искал да
отправя към вас предизвикателството да откриете поне един безумно
успешен човек, който не вярва в това.
Какво казват за силата на ума личности като
Джим Кери, Опра Уинфри (първата телевизионна
водеща, спечелила милиард), Мадона (300 мили-
она продадени албума) и Джак Канфийлд (500
милиона издадени книги)? Ще ти кажат: „Човек
привлича и се превръща в онова, за което мисли.”
Има и други журналисти, които взе-
мат интервюта не по-зле от Опра Уинфри.
Има ужасно много други хора, на които са
хрумвали по-добри идеи, отколкото на Ричард Брансън.
Но тези други не са ПОВЯРВАЛИ. Сред тях е и твоят зет, който
казва: „Това са фантазии!”
На кого би искал да повярваш? >

Как да съм щастлив, когато съм на червено?

През 2013-а в един търговски център в Куала Лумпур към мен се
приближи мъж. Беше небрежно, но стилно облечен. Той се обърна към
мен:

„Вие ли сте Андрю Матюс? Преди двайсет години прочетох една

от книгите ви.”
Останах с впечатлението, че има нещо, което иска да ми
разкаже. Затова го поканих в Старбъкс.
Той започна така: „Казвам се Теуку и съм от провинция Ачех в
Индонезия. Семейството ми беше много бедно. В университета
бях закъсал до такава степен, че имах само един чифт
панталони. Бях толкова беден, че приятелката ми ми даваше да
нося от нейните ризи. Много често нямах нищо за ядене.

- 59 -
 Когато бях най-зле, един приятел ми даде назаем индонезий-
ското издание на книгата ви „Да бъдеш щастлив!”[21].
Като изключим учебниците, това беше първата книга, която
прочетох. Започнах да осъзнавам, че ние сами избираме мислите
си. Вече започнах да обръщах внимание върху това какво ИМАМ,
а не какво НЯМАМ.
На една картичка направих списък на всичко, което един ден
исках да притежавам: хубава работа, жена, две здрави деца,
апартамент, хубава кола...”
Той се приведе напред и продължи: „Днес съм
регионален мениджър за развитие на бизнеса в
една мултинационална корпорация. Пътувам по
цял свят. Имам жена и две прекрасни дъщери.
Децата ми посещават най-добрите училища...”
Очите на Теуку се наляха със сълзи.
„Книгата ви промени живота ми.”

В моите очи също имаше сълзи. Толкова

се радвах за Теуку.
Тук трябва да направя две уточнения.
Първо, книгата ми не е променила живота му;
Теуку сам е променил живота си. И второ, в книгите ми няма нищо
ново. Принципите, които съдържат, са стари като света.
Теуку ми каза още: „Все още се случва да имам лоши дни. Затова
държа тази картичка на стената, за да ми напомня колко далече съм
стигнал”.
Попита ме за следващата ми книга. Обясних му, че „Как работи
животът” разказва за силата на емоцията: „Важно е какво мислиш, но
истинската сила се крие в онова, което чувстваш”. >

Извод
Накрая Теуку ми каза: „През последните двайсет години в
моментите, в които исках да предприема нещо ново, се опитвах да
усетя какво би било чувството, когато целта вече ще е постигната.
Когато бях гладен, се опитвах да почувствам какво би било да
имам достатъчно храна. Когато оставах без работа, се опитвах да
почувствам какво би било да имам работа. А като работник се опитвах
да разбера какво е чувството да бъдеш мениджър.”
Накрая ме попита: „За това ли става дума в книгата ти?” Да,
Теуку, именно! Точно за това става въпрос в книгата ми!

- 60 -
 Но нали има успели хора, които не са прочели
нито ред за подсъзнателния ум?
Някои хора просто знаят, че мислите действат като магнит. На
тях не им трябват книги. Не им е нужно да бъдат убеждавани. .
Някои хора по рождение знаят истината, която успях да разбера
с цената на хиляди прочетени книги и трийсет години от моя живот.
Тези хора прекарват живота си, като се ЧУВСТВАТ възможно най-
добре и с ясното съзнание, че всичко се нарежда.
Те знаят, че това е ТАЙНАТА НА ЖИВОТА. >>

Глава 10

Светът е твоето
огледало

- 61 -
 Забелязал ли си, че когато си тръгваш изнервен от офиса, хората
в метрото са груби с теб? И ти си груб с тях. А колко различен
изглежда светът, когато си влюбен!
Светът е огледало; каквото чувстваш отвътре, това получаваш
отвън. Ето защо ЧОВЕК НЕ БИ МОГЪЛ ДА ОПРАВИ ЖИВОТА СИ,
ПРОМЕНЯЙКИ ВЪНШНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА. Ако хората, които срещаш
на улицата, са нелюбезни, можеш да смениш улицата, но това няма да
помогне. Ако не получаваш уважение в службата си, няма да решиш
проблема, като смениш работата с друга.
Повечето от нас са научили този принцип
наопаки! Обикновено казваме: „Ако не харесваш
Ако ти се
работата си, смени я. Ако не харесваш жена си,
обичаш, хората
смени и нея.” Има случаи, в които е уместно да
също ще те
смениш работата или партньора си. Но не
обичат.
промениш ли начина си на мислене, това е
равносилно на заявка за същите резултати.
ПРИМЕР: Боб не помага на жена си Каръл. И двамата работят от
девет до пет, но Каръл не може да разчита на Боб за грижите за
децата и за домакинството. Всяка вечер той излиза да пийне нещо, а
през уикенда отива на голф. Каръл се чувства като прислужница и се
ядосва на мъжа си. Само че проблемът не е в Боб. А в самата нея.
Докато Каръл се чувства като прислужница, ще бъде третирана като
такава. За да се промени животът й, Каръл трябва да се научи да цени
Каръл. В момента, в който се почувства достойна, важна и
привлекателна, ще получи подкрепата на Боб или на другиго.
Проблемът винаги е вътре в нас.
ПРИМЕР: Семейство и приятели – всички постоянно искат нещо
от теб. Някой се мести в нов дом и веднага те търси за помощ с
опаковането и пренасянето на багажа. Друг се нуждае от транспорт до
летището в 4 сутринта и се обажда на теб. Накрая си задаваш
въпроса: „Защо никой не цени МОЕТО време?”
Защото ти не го цениш! Когато се промениш ти, ще се променят и
хората. >

Проблемът НЕ е в ТЯХ
Мнозина така и не го проумяват. През целия си живот хвърлят
вината върху останалите – но проблемът не е в другите хора.

• Ако чувстваш, че не заслужаваш добро заплащане, ще

намериш шеф, за когото ще работиш почти без пари.
• Ако не обръщаш внимание на чувствата си, ще попаднеш на
работно място, където хората също няма да обръщат внимание
на чувствата ти и ще бъдат пренебрежителни към теб. А може
би ще постъпиш в армията, където ще бъдеш нагрубяван! Но
проблемът не е в ДРУГИТЕ, а в твоите отношения със СЕБЕ СИ.

- 62 -
 • Ако мразиш обемистите си задни части, ще намериш партньор,
който ще ти се присмива заради огромния задник. Научиш ли
се обаче да приемаш задника си какъвто е, по всяка
вероятност: а) ще замениш партньора си с нов; или б) ще
откриеш, че старият ти приятел се е сдобил с ново отношение.
Проблемът никога не е бил в приятеля ти. А в твоето
отношение към себе си.
• Това, че шефът ти настоява за по-добри резултати, а жена ти
иска повече от теб, обикновено означава, че поставяш прека-
лено високи изисквания към себе си.
• Дори проблемът с расовите и религиозни предразсъдъци няма
нищо общо с ХОРАТА. Ако ти се приемаш, ще те приемат и те.

Ако ти се обичаш, те също ще те обичат. >

Извод
Сам създаваш собствения си свят. Не е необходимо да
убеждаваш никой друг. Достатъчно е да се почувстваш различно.

Идеалната вечер
Животът ни винаги е отражение на начина, по който се
чувстваме.
ПРИМЕР: Приятелите ти са в града. Решаваш да ги поканиш на
страхотна вечеря в любимия си ресторант „Коко”.
Обаждаш се в ресторанта да резервираш маса. Метр д'отелът*
отговаря:
– Съжалявам, но всичко е пълно.
– Какво значи всичко е пълно?
– Нямаме свободни маси.
– Но аз съм редовен клиент! Намерете ми маса!
– Съжалявам.
Затръшваш слушалката на телефона.
– По дяволите! Вечерта трябваше да мине перфектно. Ядосан си.
Избираш друг ресторант. Храната се оказва мазна, скаридите са
гадни, по целия път навръщане се препираш с жена си, а на сутринта
се събуждаш с хранително натравяне. >

*
От френски – салонен управител – Б. Пр.

- 63 -
 ИЛИ...
Метр д'отелът казва:
– Всичко е пълно.
– Чудесно. И бездруго вече сме се хранили двайсет пъти в
„Коко”. Трябва да опитаме нещо различно.
Обаждаш се на бившия си шеф, който знае всички най-добри
ресторанти в града. Той ти препоръчва едно ново място, при това
съвсем близо до дома ти.
Храната е несравнима. Завързвате разговор с двойката на
съседната маса, които се оказват ваши съседи. Намирате нови
приятели и на другата седмица всички заедно отивате в „Коко”.
Не е ли това тайната на живота?
Случаят ще бъде против теб винаги, когато вярваш в това. Но
има и друг начин да се живее: като вярваш, че Вселената непрекъс-
нато крои планове да те направи щастлив. >

Извод
Хармонията, която търсиш, не се корени в
отношенията с другите; а в отношенията със
себе си.

Привличаме всичко, от което се страхуваме

За десетия си рожден ден дядо ми подари часовник. През
шейсетте години на миналия век часовниците не бяха никак евтини!
Изпитвах неописуема гордост и леко безпокойство. Мислех си: „Само
да не го счупя!” Преди да си взема душ същата вечер, поставих
внимателно чисто новия си „Таймекс” на умивалника до пижамата си.
Изкъпах се, подсуших се и точно когато взимах пижамата, съборих с
ръкава й превъзходния си подарък, който падна на покрития с плочки
под на банята с циферблата надолу. Беше съсипан. Аз също.
Първият ми часовник: получен в 6,30 и разбит преди 8,15. Не
спирах да плача. Как бе възможно животът да е толкова жесток?
Колко често си купуваме нещо ново и го повреждаме само за
няколко часа? Кога страхът ни е най-силен? Когато едно нещо е чисто
ново.
Преди месец партньорът ми по тенис Алдо си купи чисто нова
Мазда SUV и не минали още четирийсет и осем часа, някакъв вандал
надраскал с ключ цялата лява страна на автомобила. Същата седмица
приятелят ми Франк си купи Хонда. След не повече от двайсет и

- 64 -
четири часа някаква жена „префасонирала” задната броня на колата
на паркинга пред мола.
Колко често си се оказвал в ситуацията, която
най-малко си искал? Казваш си например: „Ако
има нещо, което не искам да се случва... ако има
въпрос, който не искам да ми задават... ако има
грешка, която не искам да повтарям...” и познай
какво получаваш насреща?
Ние привличаме страховете си. >

Ад на пътя
Случвало ли ти се е всеки ден в продължение на пет години да
шофираш до работа без никакви инциденти. И тогава, една сутрин,
спираш твърде рязко заради автобуса отпред и едва не причиняваш
катастрофа. Изпадаш в паника. Докато дишаш учестено и се чувстваш
глупаво и уязвимо, си казваш: „Този път е опасен!” И продължаваш да
шофираш.
След пет минути един камион внезапно навлиза в лентата ти. В
последния миг успяваш да избегнеш сблъсъка. Облива те студена пот.
Не минават и десет минути и един хлапак на колело едва не отнася
предната броня на автомобила ти. Цели пет години нито веднъж не си
бил изправен пред опасността да катастрофираш – а този ден в
рамките само на някакви двайсетина минути на три пъти се размина-
ваш на косъм!
Всичко, което преживяваме, се случва,
защото се чувстваме по един или по друг на- Някои духов-
чин – уверени, изнервени, уязвими, неаде- ници проповядват
кватни, въодушевени, обичани; ние сами да се боим от Гос-
създаваме собствената си реалност. под. Но това може
Злополуките не съществуват; ние сами да е само рецепта
ги проектираме с всяка своя мисъл – „Аз съм за нещастие.
жертва”, „Мразя това”, „Пълно е с опасности”
– и един ден: прас!
Как ти звучи това: жестоко, тъпо или страшно? Добрата новина
е, че в случая става дума за обичайни физически закони. Нали не
предпочиташ да вярваш, че въпреки онова, което мислиш и чувстваш,
си напълно беззащитен срещу всякакви болести, недоразумения и
произшествия?
Ти си нещо повече от физическо тяло, снабдено с мозък. Ти си
като магнит или предавател. Когато изпитваш радост, щастие и
благодарност, по един или друг начин се свързваш с отговарящи на
твоята енергия хора и преживявания. Същото е, когато се чувстваш
уязвим или изплашен. >

- 65 -
 Почувствай се защитен
Някои хора обичат да си представят, че се радват на божествена
закрила. Превърнали са това в свой навик. Когато прекосяват опасен
квартал или шофират по магистралата, те визуализират, че са
обгърнати от закриляща ги бяла светлина.
Когато чух тази идея за първи път, се зачудих: „Как ще ми
помогне това срещу някой обирджия или загубил управление камион?”
Но сега вече разбирам. Визуализирането на тази закриляща бяла
светлина ти помага да промениш начина, по който се чувстваш. А
чувстваш ли се спокоен и в безопасност, значи си в безопасност.
В Библията се казва: „Не се противете на злото”[22]. С други
думи: не се фокусирай върху лошите неща. И не прекарвай живота си
в мисли за болести и автомобилни злополуки. За предпочитане би
било да изпълниш съзнанието си с мисли за здраве и щастие.
Някои духовници проповядват да се боим от Господ. Но това
може да е рецепта единствено за нещастие! >>

Извод
Ако мислиш за нещата, които искаш, ще ги
привлечеш. Ако мислиш за нещата, които
не искаш, ще привлечеш и тях.

Глава 11

Важно ли е
действието?

Ще попиташ: „Кое е по важно? Мислите и чувствата? Или дей-

ствието?”
Да го погледнем от този ъгъл: когато строиш къща, първо
създаваш здрава основа, която никой не вижда, а върху тази здрава
основа издигаш онова, което всички виждат – самата къща.

- 66 -
 Същият принцип е в сила и за всяка цел, която искаш да
постигнеш. Ако искаш да намериш жена, да напишеш бестселър, да
създадеш компания, да си направиш операция или да прекосиш
благополучно Европа на велосипед – за всичко това се нуждаеш от
здрава основа.

Създаваме ТАЗИ ЗДРАВА ОСНОВА ВЪВ ВЪОБРАЖЕНИЕТО СИ, като

изпитваме положителни чувства при мисълта за успешното
реализиране на целта ни. Върху тази невидима основа ще изградим
онова, което ще стане видимо за света.
Много хора забравят за полагането на основите. Възлагат всичко
на действието и на физическото усилие. Непрекъснато препускат,
опитвайки се да постигнат лишените си от здрава основа начинания, и
се чудят защо стените на градежа им все се срутват. >

Защо основите са важни?

Без да имаш чувството, че целта ти вече е постигната, ще
излъчваш единствено съмнения и несигурност: „Ще е много трудно!
Ами ако се проваля?” Следователно ще привлечеш съответстващи на
чувствата ти преживявания. Това е сигурна рецепта за изтощение. По
същата причина някои талантливи хора – голф играчи с перфектен
замах и музиканти със съвършени умения – си изкарват прехраната,
като приготвят хамбургери.

- 67 -
 Когато живееш с чувството, че целта ти ВЕЧЕ е постигната, се
превръщаш в магнит за подходящите хора, книги, уебстраници и
съвпадения. Вратите пред теб се отварят. Не се налага да градиш сам
строежа тухла по тухла. Нарича се синхроничност*.
ПРИМЕР: Планираш ваканция. Основата е да се чувстваш енту-
сиазиран и въодушевен, да изпиташ усещането, че се срещаш с
интересни хора, опитваш екзотични ястия и се връщаш здрав и
отпочинал. Полагаш тази основа в съзнанието си. Мислите ти създадат
чувството. А чувството – последвано от действието, което ще пред-
приемеш – ще създаде преживяването.
Без тези основи не си нищо повече от самотно листо, носено от
вятъра. Всичко би могло да се случи.
ПРИМЕР: Предстои ти тежък разговор по телефона. Основата е
чувството за постигната цел, усещането, че си провел този разговор и
си го направил с увереност и спокойствие. Създаваш това
преживяване НАИ-НАПРЕД в ума си. Откриваш, че е забавно. И тогава
телефонният разговор се превръща в детска игра.
Да създаваш с въображението си е забавно. Практическите
действия също се превръщат в забавление. Ето каква е тайната на
живота. >

Звучи прекалено лесно

Да приемем, че в продължение на година си останал без работа.
Кандидатствал си за шейсет предложения и си получил шейсет отказа.
Чувстваш се парализиран от разочарование.
Един приятел те съветва: „Прочети тази
книга – „Как работи животът”. Прочиташ
я, но накрая заключаваш: „Това са
глупости! Да не искаш да кажеш, че
стига да се чувствам добре и работата
сама ще падне в ръцете ми?”
Не. Но би могло да се случи.
В този момент вече си се отказал.
Идеята да намериш работа ти се струва
НЕВЪЗМОЖНА. Така че за начало трябва
да промениш начина, по който се чувстваш.
Представяш си, че си нает на работа и се чувстваш щастлив от
това. Представяш си още как всеки ден ходиш с ентусиазъм на работа.
Визуализираш, че ти се плаща редовно и по какъв начин този факт ще
промени живота ти. Потапяш се в тези щастливи чувства по петдесет
пъти на ден.

*
Явление на уж случайно случващи се съвпадения в живота ни. Случайността обаче
е само привидна, а синхроничните явления са причинени от ментално емоционалния
ни живот. – Б. Ред.

- 68 -
 Започваш да си повтаряш утвърж-
дението: „Толкова много се радвам,
че имам работа”.
Първоначално всичко това може
да ти се струва нелепо, но колкото повече
си представяш и утвърждаваш в себеси
картината на успеха, толкова по-скоро
ще започнеш да възприемаш и чувстваш
идеята да намериш работа поне като ДАЛЕЧНА
ВЪЗМОЖНОСТ.
А колкото повече расте чувството ти на опти-
мизъм, толкова по-лесно ще пристъпиш към действие.
От интернет научаваш какво и как да кажеш по време на ин-
тервюто за работа. Купуваш си книга „Как да започна работа”. Обръ-
щаш се към приятел, който да ти помогне да пренапишеш автобиогра-
фията си.
Започваш да преглеждаш рубриката „Свободни позиции” в
интернет. Изпращащ двайсет молби за работа и получаваш покана за
две интервюта. Не те одобряват, но се чувстваш значително по-уверен
отпреди.
Приятел на твой приятел те наема почасово за три дни. Чувстваш
се все по-добре. Идеята да намериш работа започва да изглежда
ВЪЗМОЖНА.
Отиваш на още едно интервю. Служител на компанията ти се
обажда и ти казва: „Вие сте един от кандидатите, достигнали до
финалния етап”.
Накрая възлагат работата на друг, но ти си казваш: „Най-сетне
ме вземат на сериозно”.
В този момент намирането на работа ти изглежда напълно
ВЕРОЯТНО; всичко е въпрос на време. Пускаш още двайсет молби за
работа. Деветнайсет от компаниите не проявяват интерес. Но
двайсетата ти изпраща покана за интервю. Представяш се блестящо.
Работата е твоя. (Но това не е всичко!)
Цяла година работиш здраво. Чувстваш се все по-уверен в себе
си. Не минава много време и вече си готов за нови предизвикателства.
Кандидатстваш за работа в три различни компании. В третата те
наемат. (Този път се оказва доста по-лесно.)
От две години си на работа в тази компания и тогава, един ден,
получаваш неочаквано телефонно обаждане. Предлагат ти позиция в
конкурентна компания. Вече си търсен! Предложенията сами те
преследват! Ето как се подобрява животът, стъпка по стъпка. Ще
попиташ: „Ами в случай на световна икономическа криза? Или пък ако
съм на шейсет?”

- 69 -
 Не всички компании са засегнати от
Както би ка- световната икономическа криза. И не всички
зал Буда: „Рабо- началници търсят младоци. Когато носиш в себе
тата ти не е ня- си непоклатимото убеждение „Необходим съм”,
къде по света, независимо какво пишат вестниците, животът ще
тя е вътре в те свърже с подходящите хора, които се нуждаят
теб.” от услугите ти. Както би казал Буда: „Работата ти
не е някъде по света, тя е вътре в теб.”

Независимо дали търсиш работа или партньор в живота, дали

искаш да отслабнеш с 10 килограма или да започнеш да се харесваш,
ПЪРВАТА ти задача е да промениш начина, по който се чувстваш. Едва
тогава идва ред на действието. Чувстваш се по-добре. Продължаваш
да действаш. Ето как изминаваш целия път от НЕВЪЗМОЖНОТО през
ВЪЗМОЖНОТО и ВЕРОЯТНОТО до ПОСТИГНАТА ЦЕЛ. >

Извод
Уравнението се състои от две части:
чувствай се добре + пристъпи към действие
Една древна суфийска* поговорка казва: „Вярвай в Бога, но не
забравяй все пак да завържеш камилата”.

*
Суфии или дервиши – последователи на суфизма, мистично аскетично течение в
исляма, получило най-голямо разпространение между 7 и 9 век, но популярно и в
наши дни. – Бел.ред.

- 70 -
 В какво вярваме на практика

Как можеш да разбереш в какво всъщност вярва един човек? Не

и като слушаш какво говори. А като гледаш какво ПРАВИ.
Всички познаваме хора, които непрекъснато мечтаят, но не
предприемат никакви действия. Причината да не ПРАВЯТ нищо е, че
очакват да се провалят. Затова тъпчат все на едно и също място.
Никой не може да излъже Вселената.

Действието е израз на вяра. Ето един пример:

• Спестявайки пари всяка седмица, затвърждаваш вярата си, че
е възможно да живееш без дългове.
• Когато се обаждаш по телефона, за да продадеш продукт,
затвърждаваш вярата си, че продажбата е възможна.
• Когато вдигаш тежести, укрепваш вярата, че добрата ти форма
е постижима.
• Когато даваш на бедните, укрепваш вярата си, че ще получиш
повече.

Действието е мисъл, приведена в ход. Действието ускорява

резултатите. >

Извод
Фред би могъл да каже: „Заслужавам по-добър
живот!” Би могъл да обяви пред света: „Ще постиг-
на успех.” Но ако не предприеме никакво дей-
ствие, значи още не е повярвал в мечтите
си, а следователно нищо няма да се промени.

Умения

Ще попиташ: „Ами уменията? Не трябва ли да си добър в онова,

което правиш?” Да бъдеш изкусен е от решаващо значение. Най-
успешните хора са изключително вещи.
Да се чувстваш добре е част от процеса.
Когато си настроен оптимистично и изпитваш ентусиазъм, когато
не спираш да визуализираш как постигаш целите си и продължаваш
да вярваш, се случва следното:

- 71 -
 • Чувстваш се уверен в себе си.
• Привличаш най-подходящите колеги, наставници, ментори и
партньори.
• Привличаш възможности.
• С удоволствие усъвършенстваш уменията си. >

Законът за най-малкото усилие

Индийските ведически текстове от около 1500 г. пр.Хр.
обясняват Закона за причинно-следствената връзка (кармата), Закона
за непривързаността и Закона за най-малкото усилие.
Изглежда най-слабо разбран от трита е останал Законът за най-
малкото усилие. Мъдростта на „Ведите”* проповядва, че любовта е
тъканта, която служи като спойка на цялата Вселена. С други думи:

• Ако си мотивиран от ЛЮБОВТА и служиш на другите, тогава се

намираш в хармония с Вселената и плановете ти се разгръщат
с най-малко усилие. Случват се малки чудеса, които ти помагат
да осъществиш начинанията си.
• Ако си мотивиран от ЕГОТО и имаш за цел да се превърнеш в
най-влиятелния човек в града; ако продаваш скапани автомо-
били втора ръка на нищо неподозиращите си клиенти, или си
воден от стремежа да контролираш и впечатляваш хората,
непрекъснато ще срещаш съпротива. „Успехът” ще дойде на
определена цена.

Книгите за самопомощ ни казват: „Не-

бето е пределът. Осмели се и прави каквото
желаеш!” Ще забележиш обаче един повта-
рящ се модел: когато амбициите ти са под-
чертано егоистични, животът се превръща
в борба. >>

Извод
Ако сме мотивирани от любовта, с ПО-МАЛКО
УСИЛИЯ постигаме ПО-ВИСОКИ РЕЗУЛТАТИ.
Законите на Вселената ни напомнят, че
причината да сме тук, е да си помагаме.

*
Ведите са четири индуистки текста – Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атхарва
Веда, смятани за основните писмени паметници на индуизма, и са сред най-древните
текстове в света. – Б. Ред.

- 72 -
 Глава 12

Съпротива

„Омагьосан ден”
Във филма „Омагьосан ден” Фил Конърс е изпълнен с гняв и
омраза телевизионен синоптик. Всяка сутрин, щом будилникът му се
раззвъни точно в 6 часа, се оказва втори февруари. Преживява все
същия ден отново и отново!
Фил опитва всичко, за да се измъкне. Напуска работа, попада в
ареста, шест пъти извършва опит за самоубийство – хвърля се в
пропаст с колата си, скача от висока сграда, изпречва се на пътя на
камион, бива застрелян, замразен и си пуска електрически ток във
ваната – но щом се събуди на следващия ден, разбира, че отново е
вчера!

- 73 -
 В крайна сметка Фил се научава да приема живота си какъвто е.
Започва да открива красотата в обикновените хора от малкото градче
Панксътони.
Това е щура комедия за мъж, попаднал в капана на времето,
преживявайки непрекъснато най-кошмарния ден в живота си. На една
по-различна плоскост филмът съдържа дълбоко послание.
„Омагьосан ден” показва по един красноречив начин как
омразата ни превръща в заточеници, а любовта ни връща свободата. >

Не е толкова важно...
Не е толкова важно КАКВО ТИ СЕ СЛУЧВА. По-същественото е
КАКВО ИЗПИТВАШ по отношение на случващото се.
ПРИМЕР: Представи си, че се намираш на
летището и очакваш да обявят полета ти, но по
Когато влизаш високоговорителите съобщават: „Съжаляваме!
в схватка с живота, Техническа повреда. Самолетът няма да излети
победител винаги през следващите три часа”. Силно ядосан си
е животът. казваш: „Какъв ужас! Ще изпусна свързващия
полет. Пълна катастрофа!”
Докато си под въздействие на напрежението, ситуацията ще
продължи да се влошава. Хората ще се спъват в теб, ще разливат
кафе в скута ти и ще загубят багажа ти. Когато влизаш в схватка с
живота, победител винаги е той! Накрая гневът ти се охлажда и си
казваш: „В момента нищо не зависи от мен. Може би се намирам точно
там, където трябва да бъда. Ще извлека най-доброто от тази
ситуация”.
Изведнъж всичко се променя! Кой знае откъде се появява стар
познайник, сприятеляваш се с някого или се натъкваш на чудесна
възможност и животът започва да ти съдейства. Щом променим
мислите си за „лошата ситуация”, в която сме попаднали, вече сме в
състояние да извлечем положителното от нея.
ПРИМЕР: Представи си две жени: Мери и Джейн. И двете са
разведени.
Мери казва: „Провалих се. С живота ми е свършено”. А Джейн
заявява: „Животът ми едва сега започва!” Коя от тях ще разцъфти? >

Извод
Всяко „нещастие” в живота ти е по-скоро
ситуация, която ти предоставя възможност да
промениш отношението си към нея.

- 74 -
 Кризите
Истинските житейски възможности много често се изпречват на
пътя ти, предрешени като несполуки и нещастия.
Кога си взимал най-важните решения в живота си? Вероятно
когато си бил повален на колене, след тежки сътресения и неуспехи и
тогава си се заричал: „Никога вече не искам да се чувствам толкова
съкрушен” или „Никога вече не искам да преживявам такива
отношения”.

• Обикновено кога започваме да спазваме диета или да

спортуваме? Когато изгубим физическата си форма.
• Кога мъжът и жената в една двойка започват взаимно да се
уверяват в любовта си? Когато връзката се разпада.
• Кога взимаме важни финансови решения? Когато ни е трудно
да плащаме сметките си.
• Кога започваме да архивираме информацията на компютъра
си? След като сме изгубили всичко!

Въобразяваме си, че знаем всичко, докато:

• не получим сърдечен удар;
• не се разорим;
• не изгубим любовта на живота си.

- 75 -
 Хубавото на всяка криза е, че ставаме
Хубавото на вся-
отчаяни и... обучаеми, тоест лесно възпри-
ка криза е, че ста-
емчиви.
ваме възприемчиви.
Не е ли смешно? Цял живот трупаме
всевъзможни неща, но започваме да се учим едва когато ги загубим. >

Извод
Успехът ни е повод за празник. Провалът – за размисъл. А
болката и разочарованието са нашите учители.

Болката
Изпитваме болка, когато вярваме в нещо, което не е истина.
Болката е наш спътник например, когато вярваме, че:

• „МОЯТА РАБОТА – ТОВА СЪМ АЗ”, „Аз съм учител” или „Аз съм
доктор”. Ако се идентифицираш с работата си и по някаква
причина я загубиш, се чувстваш сякаш си престанал да
съществуваш. Но когато осъзнаваш, че личността и работата ти
са две отделни неща, тогава няма да се чувстваш разбит, ще
изпиташ само леко неудобство.
• „АЗ СЪМ БАНКОВАТА МИ СМЕТКА.” Не! Твоята себестойност не
е равна на нетната ти стойност.
• „АЗ СЪМ ТЯЛОТО МИ.” Да, разполагаш с такова, но това не си
ти.
• „АЗ СЪМ РЕПУТАЦИЯТА МИ.” Не. Репутацията ти е това, което
хората мислят за теб. Но ти не си това, което хората мислят за
теб.
• „АЗ СЪМ БЕЗПОМОЩЕН И ИЗВЪН КОНТРОЛ.” Напълно и съвър-
шено невярно!
• „АЗ СЪМ БЕЗПОЛЕЗЕН.” Отново невярно твърдение. Виж оста-
налата част от книгата. >

Извод
Болката често пъти е послание да променим
начина си на мислене.

- 76 -
 Смъртта
Когато вярваме, че животът трябва да тече по определен начин –
а това не се случва – изпитваме страдание. Една от причините да
смятаме живота за несправедлив е убеждението ни, че смъртта е
несправедлива. Хората, които вярват, че животът е ужасен,
обикновено вярват също, че смъртта е ужасна.

Идеята, че смъртта е ужасна, се корени в убеждения като:

• човек трябва да живее най-малко до 75 и всичко под тази
граница е трагедия.
• смъртта е краят на всичко.

Но смъртта ти ще означава ли наистина край на това, което си?

В такива случаи предпочитам да се доверя на експертите. Когато
хората посвещават живота си на мисията да правят филми, да
управляват корпорации или да извършват сърдечни операции,
допускам, че знаят нещо, което аз не знам.
Ето какво съм забелязал в общуването си с онези щастливци,
които са посветили живота си на духовното: всички те, общо взето,
твърдят едно и също.

• Ти си неумиращ дух във физическо тяло.

• Животът е прекрасен.
• Дошъл си тук, за да изпиташ радост и да реализираш заложе-
ните в теб способности.
• Злополуките не съществуват; всеки напуска този свят, когато е
готов за това.
• Не бъди толкова сериозен!

Вероятно тези твърдения ще ти се сторят напълно безсмислени,

ако опиташ да ги проумееш с разума си. Но ако живееш в съгласие с
тях, всичко ще си дойде на мястото. >

Колко време ти е нужно?

Може да звучи логично, че всеки от нас трябва разполага най-
малко със 75 години на Земята, но истината е друга. За някои животът
е кратък. Човешката природа е в многообразието. Хората мислят
различно и живеят различно. Не всички момчета изглеждат като Брад
Пит.
Да, тежко е да изгубиш неочаквано любим човек, но изглежда,
има хора, които свършват „своята работа” на този свят набързо и

- 77 -
продължават нататък. Някои прекрасни четиригодишни ангелчета
идват едва за кратко посещение.
Има хора, които напредват бързо. На други са им
нужни по 95 години. >>

Извод
Всеки от нас е божествена, любяща и могъща
душа, затворена в тяло. Забравим ли го, животът
ни поднася страдания. А това е неговият начин
да ни върне в правия път.

Глава 13

Отпусни се!

През целия си живот приятелката ми Карълайн е управлявала

екзотични хотели в най-различни кътчета на света – островни курорти
на Големия бариерен риф, туристически селища на територията на
резервати за слонове в Северен Тайланд, спиращи дъха имоти в
пристанищния район на Сидни и дори един дворец, превърнат в хотел,
в Хималаите.
Но знаете ли кое е най-невероятното? През целия си живот
Карълайн ръководи луксозни хотели, при положение че:

• никога не е учила хотелиерство или туризъм;

• никога не е писала CV;
• никога не е оставала без работа.

Наскоро Карълайн излезе в пенсия след трийсет години,

прекарани на четиринайсет мениджърски позиции, за нито една от
които не е кандидатствала. Но това няма нищо общо с късмета.

- 78 -
 Кое я прави такъв магнит за възможности? Карълайн не изпитва
никакъв страх, че може да остане без работа. Тя е напълно
непривързана. Професионалната й автобиография е различна от тази
на повечето хора, защото мисленето й се различава от тяхното.
Ето какво казва тя: „Нямам обяснение. В никакъв случай не съм
изключителен мениджър, но предложенията за работа просто изник-
ват. Живея в сляпо доверие. Знам, че най-подходящата работа ще ме
намери в най-подходящия момент.” >

Ако преследваш някого, той ще бяга

Будистите проповядват непривързаност. Знаете за какво става
дума. Когато тичаме подир някое момиче, момче или дори куче, те

- 79 -
 бягат от нас! Защо ли? Ами защото ги
Когато спреш да
преследваме! Когато се опитаме да
полагаш усилия да
приклещим хората в оковите на връзката, те
продадеш едно
търсят начин да избягат! Но ОТПУСНЕМ ли
нещо, всеки иска да
контрола, често пъти се връщат!
го купи.
Случвало ли ти се е седмици наред да
търсиш апартамент, но да не откриваш нищо по вкуса си? Превърнал
си се в кълбо от нерви, накрая се отказваш – и точно тогава го
намираш. А малко след като подпишеш договора за наем, попадаш на
три още по-хубави жилища, и то без да търсиш! Опитвал ли си някога
да продадеш нещо – бебешка количка, лаптоп, парашут? Но поради
липсата на интерес си се отказвал. И когато спреш да полагаш усилия
да го продадеш, всеки иска да го купи.
В Осма глава стана дума за мислите, с които утвърждаваме
някаква липса. Този тип мисли, както и отчаянието, са част от една и
съща мисловна нагласа. Когато не можем да намерим жилище, работа
или самолетен билет – и попаднем в хватката на отчаянието –
продължаваме да създаваме същия опит на липсата.
Но щом получим работата, апартамента или приятеля, в
мисленето ни настъпва промяна от „имам нужда от това” на „имам
всичко, от което се нуждая”.”Имам всичко, от което се нуждая”
съдържа съвсем различна мисловна вибрация. Състоянието „имам
всичко, от което се нуждая” издава огромна вътрешна сила. Тази
умствена настройка е първата крачка към много по-лек живот.
Фред ще възрази: „Нищо не разбирате! Аз нямам всичко, от
което се нуждая. Едва когато го получа, ще мога да бъда благодарен и
щастлив.” Напълно разбираемо, Фреди, но този подход носи само
разочарование. >

Извод
Номерът в играта, наречена живот, е да
се чувстваш щастлив, благодарен и непривързан.

Непривързаност
Да бъдеш непривързан не означава да си безразличен. Възможно
е да си непривързан и все пак да си изпълнен с решителност. Хората,
които са непривързани и решителни знаят, че усилията и уменията се
възнаграждават високо. Те си казват: „Дори да не е сега, все някой
ден ще успея.”
Да си представим, че кандидатстваш за работа във фирмата
„Луни Лари Компютърс”. Развълнуван си от тази възможност и се
подготвяш грижливо. Нахвърляш предварително какво ще кажеш на

- 80 -
интервюто и репетираш пред огледалото в банята. Отиваш дори на
фризьор. Пристигаш по-рано за интервюто и даваш най-доброто от
себе си.

А после какво? Връщаш се към обичайния си живот. Записваш се

на допълнителни курсове. Подготвяш се за следващото интервю за
работа. Ако те одобрят от „Луни Лари”, ще бъдеш щастлив. Ако ли пък
не, продължаваш напред.
Безразличните ще кажат: „На кого му пука и защо да се
притеснявам?”
А отчаяните ще възкликнат: „Ако не ме вземат на работа, ще
умра!”
Но когато си решителен и непривързан, ще си кажеш: „По един
или друг начин ще си намеря хубава работа – все едно колко време
ще ми отнеме.”
Природата не знае какво е отчаяние! Тя се стреми към
равновесие, а ти не можеш да бъдеш отчаян и уравновесен
едновременно.
Не е необходимо животът да е безкрайна борба. Остави
събитията на естествения им ход. Това не е безразличие; това
означава да не насилваш нещата. >

Не е необ-
Извод ходимо живо-
Прекомерното усилие не води до нищо добро! тът да е без-
крайна борба.

- 81 -
 Давай
Църквата ни учи да даваме, но не обяснява защо в това се крие
такава магия. Тайната на живота е как се ЧУВСТВАМЕ. Малко са
нещата, които ни изпълват с такава лекота и щастие, като жеста да
направиш подарък, комплимент или да подадеш ръка за помощ.
Когато даряваме с радост, чувството е прекрасно.
А чувстваме ли се прекрасно, ние се превръщаме в магнит за
положителното в живота. КОГАТО ДАВАМЕ, ОТПРИЩВАМЕ
ИЗОБИЛИЕТО. Толкова е просто. На мен обаче никой не ми беше
разкрил тази истина!
Това е един принцип, който на пръв поглед, е напълно лишен от
смисъл: споделяй това, което желаеш, най-много. Раздавай го щедро,
без да очакваш нищо в замяна. Ако искаш пари, сподели част от
своите. Ако искаш любов, сподели своята. По този начин създаваш
изобилие.
Да вземем за пример Мери, която отчаяно се нуждае от любов.
Мери непрекъснато се ядосва на съпруга си Фред и се оплаква: „Правя
толкова много за него, а той изобщо не ми отговаря с любов!” Мери
наистина прави много за Фред – само че не го обича. Отбелязва си
всичко, което е направила за него. Дори си води резултат: Мери – 10;
Фред – 2.
Когато обичаш безусловно хората, любовта се връща при теб.
Така трябва да бъде. И винаги ще бъде. >

Давай с радост
Много е важно КАК даваме нещо от себе си. Ако го правим
неохотно, ще се чувстваме зле. А чувстваме ли се зле, изобилието
няма да потече към нас. Именно в това се крие силата на анонимното
дарителство.
Ето една забавна игра: изпрати поздравителна картичка за
рождения ден на приятел и пъхни вътре петдесет долара, но недей да
я подписваш. Най-важното правило е да не издаваш, че ти си
подателят.
Приятелят ти ще остане приятно изненадан и заинтригуван от
необяснимата поява на тези пари. Но това ще достави радост и на теб.
Най-голяма ти облага обаче ще бъде, че се упражняваш да
даваш, без да очакваш благодарности. Учиш се да не отдаваш
значение на въпроса дали хората ще проявят признателност или не. А
какво става, когато не се нуждаеш от благодарности и признателност?
Получаваш ги в изобилие. >

- 82 -
 Извод
Въпросът не е какво даваш, а как го даваш.

Да откриеш целта на живота си

Санскритската дума „дхарма” означава цел
на живота. Според Закона на дхармата всеки
човек притежава уникална дарба и идва на
този свят, за да открие каква е тя. Прояв-
лението на тази дарба ни носи радост.
В Закона на дхармата се казва, че е
най-вероятно да открием тази дарба, като
си отговорим на въпроса „Какво мога да дам?”,
вместо на въпроса „Какво мога да получа
в замяна?” >>

Глава 14

Когато всичко
върви зле

Роки
Роки е изпълнен с гняв уличен побойник. Обикновено се мотае в
района на различни клубове и барове. Почти всяка седмица се
забърква в някой уличен побой, за което свидетелстват белезите и
изпочупените му зъби.
Един ден Роки е осенен от идея: „Ще науча карате. Тогава ще
мога да пребивам по трима наведнъж”.
Така Роки се записва в един спортен клуб. Въпреки че
тренировките му харесват, инструкторът му прави забележка:
– Прекалено избухлив си! Не може да се биеш, когато си ядосан.

- 83 -
 – Такъв съм си – ИЗБУХЛИВ!
Но Роки си дава сметка, че спаринг парт-
ньорите му в спортния клуб, които са на въз-
раст и имат наполовина от неговото телосло-
жение, непрекъснато го надвиват. С течение
на времето усвоява някои техники за релакса-
ция. Ефектът е положителен. Бързината и
реакциите му се подобряват, макар и да не
може да си обясни защо. Все още не
осъзнава, че е започнал да използва
подсъзнателния си ум.
В YouTube е гледал как някакви
хора трошат тухли с ръце и разбиват
бетон с главите си. По този повод му хрум-
ва: „Искам и аз да разбия малко бетон!” Един ден пита инструктора
си:
– Как го правите?
– Използваме чи.
– Какво е това чи?
– Чи – обяснява учителят – е енергията на Вселената. Трябва да
се превърнеш в проводник за силата на Вселената. А това може да
стане, като се научиш да медитираш.
– Чи ли? – избухва в смях Роки. – Пълни глупости.
Той се прибира вкъщи и поставя една тухла на масичката за
кафе. След опит да я строши с глава, прекарва уикенда в болница.
Роки е объркан. Как е възможно онези кльощави и дребни
шейсетгодишни старчета да разбиват цели парчета бетон? И как Брус
Лий успяваше с едноинчовия си удар* да запрати човек в другия край
на помещението?
Роки гори от желание да троши разни предмети. Затова се
научава да медитира. Научава се още да фокусира енергията си. Той
открива, че в този случай мисленето е безполезно; дори нещо повече,
след като заявиш намерението си, най-важното е да извадиш ума от
уравнението. Накрая Роки придобива уменията да троши разни неща и
– което е най-странното – щом осъзнава силата си, става по-смирен.
Роки забелязва още нещо: с постигане на по-дълбока релаксация
намира повече душевен покой. За първи път в живота си започва да се
харесва. Открива, че хората го харесват и съответно той харесва тях.
Намира си приятели. Един ден го осенява мисълта: „Вече не участвам
в улични сбивания”.

*
Удар, който се нанася с юмрук от разстояние един инч (2,54 см), използвайки
експлозивна сила. – Б. Пр.

- 84 -
 Роки помага на други деца да преодолеят проблема с гнева. Той
разбира тези хлапета. Дори нещо повече, обича ги. Често пъти им
доверява: „И аз бях като теб.”
А един ден Роки се хваща как обяснява на един тийнейджър:
– Няма нужда да впечатляваш никого. Причината да си тук не е
да даваш уроци на някого. А да опознаеш себе си. Отпусни се. Живей
в настоящето и ще станеш проводник за енергията на Вселената.
И след това продължава:
– Изучавайки бойни изкуства, всъщност опознаваш себе си. А
щом надвиеш самия себе си, вече няма да имаш противници, с които
да се биеш.
– Пълни глупости – отговаря хлапакът. >

Извод
Понякога човек се захваща с нещо – работа, брак
или изкуството да пребиваш хората, воден от напълно
погрешни подбуди, но в крайна сметка получава всички
отговори, от които се нуждае.

„Това е катастрофа!”
Бях още необвързан, когато чух за първи път за Закона за
привличането. Започнах да си представям каква ще е бъдещата ми
жена: красива, умна, забавна, женствена и не прекалено висока.
Изминаха две години. Продължавах да визуализирам тази жена, но
въпреки това тя не се появяваше. Взех да се чудя: „Колко време е
нужно? Къде е тя?”
По това време провеждах съботно-неделни семинари. Трябваше
да плащам наем и надници, имах разноски за реклама, електричество,
печатни материали и пощенски услуги. За да покривам разходите си,
на всеки семинар трябваше да дойдат минимум осемнайсет души.
Обикновено се събираше публика от трийсетина души, така че се
справях добре. През ноември обаче не можах да достигна нужната
бройка – дори хората, които вече бяха резервирали места, един по
един започнаха да се отказват.
Скоро броят посетители спадна на дванай-
Променящите сет. Каквото и да правех, не бях в състояние да
живота връзки и напълня залата. Помислих си: „Това е катастро-
възможности се фа!” Накрая обаче си казах: „Направи всичко по
появяват, когато силите си. Да става каквото ще.” Тогава спрях да
най-малко се боря. А вътрешно престанах да се оплаквам.
очакваме. Освободих се от всички тревоги и очаквания.

- 85 -
 На този семинар от дванайсет души се появи жената на мечтите
ми. Това беше през 1986. Оженихме се през 1991.
Джули е моето вдъхновение. Тя е най-умната, най-елегантната,
най-щедрата, най-храбрата, най-невероятната жена, която съм срещал
– всичките 150 сантиметра от нея.
От личен опит знам, че променящите живота връзки и
възможности се появяват, когато най-малко очакваме. По този начин
животът ни казва: „Никога не подценявай настоящия момент”. >

Извод
Когато сме убедени, че всичко върви зле,
обикновено грешим. Проблемът е, че не виждаме
цялостната картина.

Вътрешният радар
Подсъзнателният ум прилича на миниатюрен екран на радар, на
който се вижда само ограничен отрязък от случващото се около нас.
Истината е, че около нас непрекъснато се появяват хора,
събития и възможности, които не виждаме на радара. Но това, че сме
неспособни да ги засечем с физическите си сетива, не изключва
тяхното съществуване.
Те са тук и сега. Всеки път, когато те обземе положителното
предчувствие, че можеш да имаш любов, пари или щастлив живот, те
идват още по-близо до теб. Но предусещаното от теб се появява на
екрана едва в самия КРАЙ на творческия процес.
Хората, които се съпротивляват, страдат и се оплакват, вярват,
че извън обсега на вътрешния им радар не съществува нищо. Но
екранът на този радар улавя само микроскопична частица от
необятната Вселена.
Джули през цялото време е била някъде там и се е придвижвала
все по-близо. Само че бяха нужни две години, докато радарът ми я
засече. >

Извод
Всички прекрасни неща, които са те изпълвали с вълнение,
неумолимо се приближават към теб. Трябва само да съхраниш
чувството, с което те зареждат, докато не се появяват на радара.

- 86 -
 Следвай течението
Животът е в това да уловиш течението. Има хора, които винаги
ще плуват срещу него. Някои се мятат в безконечна паника. А други
никога не се решават да скочат във водата.
Няма нищо по-лесно от това да се носиш по течението. И колкото
по-плавно се придвижваш напред, толкова по-добре ще се чувстваш и
толкова по-гладко ще върви животът ти.
Понякога ще живееш натясно, друг път – нашироко. Ще срещаш
хора, които ще обещават повече, отколкото могат да дадат. Ще има и
дни, в които ще ти се струва, че нищо не е както трябва.
В такива трудни моменти, както и всеки ден, не спирай да си
повтаряш утвърждението: „Всичко ще се нареди по най-добрия
начин!” >>

Извод
Не можеш да контролираш всичко.
Не е необходимо да контролираш
всичко.
Не е нужно да знаеш КАК точно ще
се наредят нещата.

Глава 15

Приемане

Откъде идва енергията

Представи си следното: предишната нощ изобщо не си мигнал.
Станал си в четири сутринта и си прекарал дълъг ден в офиса. Борил
си се с шефа и с уличния трафик. Сега е шест вечерта, вече си у дома,

- 87 -
лежиш проснат на дивана и си прекалено изтощен да си вземеш душ
или дори да ядеш.
Телефонът звъни, а в другия край на линията се чува крайно
официален женски глас. Дамата се осведомява за името и адреса ти и
казва: „Цял ден се опитваме да се свържем с вас. Поздравления! Вие
сте победител в държавната лотария – спечелихте сумата от двайсет
милиона долара.”
Подскачаш на три стъпки от земята. „Двайсет милиона! Богати
сме!”
Хукваш по стълбите да намериш
Енергията се вли- близките си. Обаждаш се на майка си, на
ва във вените ти всеки брат си, на приятелите и на всички съседи:
път, когато възклик- „Идвайте вкъщи! Ще празнуваме!”
неш: „ТОВА Е ЧУДЕ-
ВЪПРОС: Откъде се взе цялата тази
СЕН МОМЕНТ!”
енергия? Все отнякъде трябва да дойде!
„Заради парите е!” – смяташ ти. Но не е заради тях. Дори още не
си ги получил. Освен това може да се окаже номер.
Ето откъде идва енергията: тя се влива във вените ти всеки път,
когато възкликнеш: „ТОВА Е ЧУДЕСЕН МОМЕНТ!” Така е устроен
животът. И това е космическата разлика между „О, ДА!” и „О, не!”
Тъкмо затова тригодишните са неизтощими. За тях всичко е ново
и вълнуващо. Те са проводници на енергия. Ако тригодишните можеха
да се притесняват за ипотеки и здравни осигуровки, щяха да са не по-
малко уморени от бабите и дядовците си. >

Блокажи
Китайците познават естеството на енергията. Китайската
медицина обяснява защо страдаш от пулсиращо главоболие, когато се
ядосаш на приятеля си. Напрежението се събира във врата и раменете
ти, потока на енергия по „меридианите” ти спира и в резултат
получаваш главоболие.
Когато отхвърляме някаква ситуация и си казваме „Това не ми
харесва”, всъщност блокираме потока на енергията.
Масажите и акупунктурата отстраняват блокажите. (Можеш да
постигнеш същото и като простиш на приятеля си.) По този начин се
отпускаш, енергията потича отново и главоболието изчезва.
Всички ние сме проводници – провеждаме енергия и
вдъхновение. Думата „ентусиазъм” произлиза от латинското
„enthusiasmus”, което означава божествено вдъхновение, проявявано
или предизвиквано от Бог. Когато изпитваме ентусиазъм, жизнената
сила протича свободно през нас и сме свързани с всичко наоколо. Но
когато си казваме „Това е лош момент!”, когато съдим и критикуваме
заобикалящите ни хора и събития, този канал на енергия се запушва.

- 88 -
 Ако електричеството не може да протече по една жица или през
парче изолирбанд, казваме, че е налице „съпротивление”. При
достатъчно съпротивление потокът на електрическата енергия спира
напълно.
Същото се получава и с теб. Ако енергията не може да протича
през теб, това се дължи на блокаж или съпротивление. Как да
разпознаем съпротивлението? То може да звучи по следния начин:

• „Мразя уличното движение.”

• „Мразя работата си.”
• „Винаги съм на червено.”
• „Може да се разболея!”
• „Трябваше да се оженя за сестра й!” >

Пестене на енергия
Невъзможно е да трупаш енергията си като пари в банката.
Колкото по-малко обичаш, толкова по-малко любов протича през теб.
Колкото по-малко енергия изразходваш, толкова по-малко енергия ще
протича през теб.
Отчаянието и апатията блокират енергията ти. Затова и
депресираните хора се чувстват толкова изтощени. Страстта към
живота и към хората възстановява енергийния поток. >

Как попадаме в застой

Ето как бихме могли да заседнем на определена работа, в дадена
ситуация или връзка: като съсредоточим вниманието си върху
недостатъците.

- 89 -
 Ако непрекъснато сме заети с това да намираме причини за
разочарование и недоволство, вътрешното ни съпротивление ще расте
все повече, а вероятността да продължим напред ще става все по-
нищожна. Безизходицата, в която се намираме понякога, не е
наказание свише, а следствие от блокираната жизнена енергия.
Ще попиташ: „Трябва ли да съм по-толерантен?” Не! Толерант-
ността е чисто и просто една по-учтива форма на съпротивление.”Това
не ми харесва, но ще понасям мълчаливо страданията си!”
Трябва да заменим толерантността със... >

Приемане
Днес няма да съдя нищо, което се случва. [23]
„Курс на чудесата”

Може би в момента си разорен. Вероятно си изгубил работата си

или скъп на сърцето ти човек. Навярно си болен. При това положение
си казваш: „Просто не знам какво да правя”.
Първото, което трябва да сториш, е да приемеш ситуацията, в
която се намираш. Като начало е нужно да се помириш с нея и едва
тогава ще можеш да преобърнеш хода на събитията. Остави настрана
вината и всичките въпроси „ами ако”. Развитието е резултат на
приемане.
Приемането не означава „Искам да остана в това положение”. Да
приемеш, е равносилно на това да кажеш: „Наистина се намирам в
това положение, но сега ще продължа напред към целта, която искам
да постигна”.
В единия случай се оплакваш „Изпитвам гняв и неудовлет-
ворение, защото бракът ми е провал”, а в другия си казваш „Бракът ми
е провал. Какъв чудесен житейски урок! Сега животът ми ще започне
да се нарежда.”
Да приемеш, не означава да се предадеш. Приемането е да при-
знаеш: „Това е част от житейския ми път”. Много често може да озна-
чава „В този момент нямам никаква представа защо трябваше да пре-
мина през това, но така или иначе го приемам”.”Трябваше да премина
през този етап” не означава „Трябва да остана на този етап”. >

Извод
Логиката ти казва: „Ако го приема, никога няма да изляза от
това ужасно положение”. Но всъщност е вярно точно обратното.
Приемането ти позволява да продължиш напред.

- 90 -
 Как се учиш на приемане?
Искаш ли да докажеш на себе си, че позитивното мислене
наистина работи?

Опитай следното: сутрин, щом се събудиш,

„Трябваше да
си казвай: „Всичко е идеално. Ситуацията, в
премина през този
която се намирам, е идеална. Всичките ми
етап” не означава
грешки са идеални. Животът ми досега е
„Трябва да остана
идеалната подготовка да премина към нещо по-
на този етап”.
добро”.

Дали определението „идеален” не звучи малко пресилено? В

такъв случай използвай „добър”. Ако нещо не върви според плановете
ти – изпускаш полета си, губиш ключовете от колата, пропускаш
повишение – тогава си кажи: „Не знам защо, но така е най-добре!”
След това потърси причините да си щастлив тук и сега.

Какво ще се случи? Енергията ти ще се промени, а заедно с това

и животът ти.

Какво става, когато приемеш нещата каквито СА? Тревогата се

превръща в радостно вълнение. Продължаваш да срещаш предизвика-
телства, но те се разрешават почти безпроблемно. Не спориш като
преди, преставаш да упрекваш другите и спираш да се оплакваш.
Навсякъде търсиш положителното и, докато го правиш, животът те
отрупва с прекрасни дарове. Като по чудо започваш да намираш нови
приятелства, любовни приключения и всякакви възможности. Имаш
чувството, че Вселената крои планове да те направи щастлив.

За да се радваш на прекрасен живот, не е необходимо да знаеш

абсолютно всичко и дори не е нужно да си особено умен! Най-важното
е да се научиш да приемаш нещата, каквито са, да откриваш най-до-
брото у хората и да вярваш, че животът те води по най-благоприятния
за теб път. >>

Извод
Приемането е сила.

- 91 -
 Глава 16

Прошката

Откъде ни хрумва идеята, че откажем ли НИЕ да дадем прошка

на някого, ще страда непременно ТОЙ? Това са глупости! Да
предположим, че:
а) ти си мой шеф и ме уволняваш или
б) си моя интимна приятелка и изчезваш с най-добрия ми
приятел.
Обръщам се към теб с думите: „Никога няма
да ти простя!” Кой страда всъщност? Със
сигурност не си ти! Аз съм този, който
крачи неспокойно из стаята. Този,
който го мъчи главоболие и лошо
храносмилане. Аз съм изгубил съня
си. Докато ти вероятно се забавляваш
някъде навън!
Ако аз не простя на теб, ще бъде
съсипан МОЯТ живот!
Лесно ли е да простиш? Не
и в повечето случаи. Трудността
идва оттам, че когато се опитваме
да простим на някого, фокусираме
вниманието си върху грешката, която той
е направил. А това само подклажда допълнително гнева ни!
Ето една идея, която може да ти бъде от полза: дори не се
ОПИТВАЙ да прощаваш на хората. Вместо това потърси у тях някакви
положителни качества – черти на характера, които би оценил. Ако
намериш дори само едно такова качество и се фокусираш върху него,
рано или късно ще забележиш и друго заслужаващо уважение
преимущество, а после трето и така нататък. По
За да простиш този начин, откривайки все повече предимства,
на някого, не е не- раната в отношенията ви постепенно ще
обходимо да одо- заздравее.
бряваш стореното А когато това се случи, миналото само ще
от него. се погрижи за себе си.
За да простиш на някого, не е нужно да
одобряваш стореното от него. А да искаш животът ти да стане по-
добър. >

- 92 -
 Извод
Не даваш прошка заради благото на другия. Правиш го заради
себе си. Има и още нещо...

Необходими са двама
Ако вярвам, че:
• животът е несправедлив;
• всички са мошеници;
• началниците до един са
грубияни.

В резултат ще привлека такива

пре-живявания, които ще бъдат в под-
крепа на досегашните ми убеждения.
В живота ми ще се появи някой,
който ще изпразни банковата ми
сметка, ще разбие носа ми или ще
ме зареже пред олтара. Нискоенергий-
ните ми мисли ще доведат до нискоенер-
гийни преживявания.
Желая ли този нещастен опит? Не.
Избрал ли съм точно тези преживявания? Не.
Само че естеството на чувствата ми ще има определящо значе-
ние за ЕСТЕСТВОТО на опита, който получавам.
Така например, ако Джим се появи отнякъде и ме фрасне в
лицето, това ще бъде перфектният отговор на чувствата, които
изпитвам към себе си в момента. Ако не е Джим, ще бъде някой съсед
или напълно непознат.
ТАЗИ ИСТОРИЯ НЯМА НИЩО ОБЩО С ДЖИМ. Вероятността да
получа юмрук в лицето е създадена от мен самия. Ако един човек
храни лоши чувства към себе си, той ще привлече друг, който е в
настроение да раздава шамари. Идеално!
Така че има ли смисъл да обвинявам Джим, при положение че
сам съм създал условията той да ме фрасне в лицето? Отговорът е
„Не”.
В този момент сигурно ще възразиш: „Почакай! Та това е
абсурдно! Що за идиот би казал: никога не обвинявай другите?”
И отговорът е: ВСЕКИ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ, ЖИВЯЛ НЯКОГА НА
ЗЕМЯТА, защото той знае как работи животът.

- 93 -
 • Хората ще продължават да съсипват живота ти, докато вярваш,
че именно те съсипват живота ти.
• Човек сам създава житейския си опит.

Личните ти убеждения са причината да си заседнал в

ситуацията, в която се намираш в момента. >

„Спри да биеш сам себе си.”

Извод
Човек не прощава на другите, защото това е нещо свещено или
духовно. Прави го, защото е ПРАКТИЧНО. Омразата към хората те
превръща в свой ПЛЕННИК. А прошката ти връща свободата. Но има и
още нещо...

Прости на себе си!

Най-често виним не другите, а себе си.
Родителите на повечето от нас са били неудовлетворени от
самите себе си. Затова непрекъснато са намирали за какво да ни
упрекват. Така сме израснали с убеждението:

• „Аз съм глупав.”

• „Аз съм прекалено дебел, кльощав, грозен, нисък...” >

- 94 -
 „Трябва да се докажа”

Съществува и онзи Глас вътре в главите ни –

Вътрешният критик. Това е невидимият гадняр,
който непрекъснато ни държи на мушка и е
готов да ни направи на пух и прах.

• „Не си достатъчно умна, не си

мила, не си красива.”
• „Трябва да изкарваш повече пари,
да притежаваш повече, да печелиш
повече награди, да бъдеш по-впечат-
ляващ.”
• „Трябва да бъдеш като брат си,
като сестра си, баща си или съседа.” >

Заглушаване на Вътрешния
критик

Ще попиташ: „Как да запуша устата на Вътрешния

си критик?”
През последните петдесет години психолозите и терапевтите
съветват: „Повиши самооценката си! Когато имаш добро мнение за
себе си, Критикът сам ще си отиде.”
Но ето къде е проблемът: опитваме се да повишим самооценката
си, като се сравняваме с другите. Така например често се успоко-
яваме:

• „Чувствам се добре, защото тя е по-дебела от мен.”

• „Чувствам се добре, защото получих повишение, спечелих
награда, карам Ауди.”
• „Чувствам се добре, защото съм над средното ниво.”

Невъзможно е обаче всички да сме над средното ниво!

Невъзможно е също във всичко да бъдем над средното ниво.
Когато животът ни тече гладко, нямаме
„Трябва да изка- проблеми със самочувствието си. Но как да
рвам повече пари, да поддържаш добра самооценка, ако току-що
печеля повече награ- са те уволнили, или си се развел, или ако се
ди, да докажа, че съм бориш със зависимост? Това е все едно да
прав...” участваш в маратон с един счупен крак. >

- 95 -
 Бъди състрадателен към себе си
В днешно време мнозина експерти препоръчват нещо друго.
Нарича се самосъстрадание – това е такова отношение към себе си,
при което спираме да се самобичуваме и да се сравняваме с другите.
Самосъстраданието не ни позволява да си задаваме въпроси
като: „С какво съм различен? С какво съм по-добър?” Вместо това
започваме да се питаме: „По какво приличам на другите?”
По този начин си разрешаваме да бъдем несъвършени. Отделяме
си повече време и забелязваме, когато сме наранени. Любопитното е,
че колкото по-малко критикуваме себе си, толкова по-ефективни ста-
ваме. Колкото по-малко се състезаваме с хората, толкова повече укре-
пваме връзката си с тях.

Каква е ползата от самосъстраданието?

• Ако се КРИТИКУВАМ, се чувствам зле. Когато се чувствам зле,
животът ми поднася удари: изоставят ме, лъжат ме,
експлоатират ме и накрая съм изтощен.
• Ако се ПРИЕМАМ, се чувствам добре. Когато се чувствам добре,
получавам любов и уважение. Радвам се на нови възможности.
И всичко върви чудесно.

- 96 -
 Има много полезни книги и уебстраници за това как да се
упражнявате в самосъстрадание. Сред тях са: >
www.compassionfocusedtherapy.com.au и www.self-compassion.org

Как да се чувстваш обичан?

Докторът на социологическите науки Брене Браун [24] в про-
дължение на десет години прави проучвания с хора, които се чувстват
обичани, и с такива, които не се чувстват обичани. Каква е разликата
ли? Дали обичаните хора не са по-красиви, по-интелигентни или по-
модерни? Ами необичаните, не допускат ли те повече грешки? Не.
Ето какво е открила Браун: ХОРАТА, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ
ОБИЧАНИ, ВЯРВАТ, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА БЪДАТ ОБИЧАНИ. Толкова е
просто.
Ако си допуснал глупави грешки, чувството за вина няма да ги
заличи. Ако си несъвършен, добре дошъл в отбора. А ако искаш да се
чувстваш обичан, най-напред прости на себе си за това, че не си
съвършен. >

Има само един вид отношения

Взаимоотношенията ти нямат нищо общо с началника,
приятелката, семейството и приятелите ти. Щастието ти не зависи от
ТЯХ. Има само един вид взаимоотношения, които са от значение, и
това са чувствата, които изпитваш към себе си. Всички останали са
отражения.
Невъзможно е да запишеш хит, да спечелиш състезание, да
запазиш работата си или някое приятелство, ако не вярваш, че го
заслужаваш. Няма да откриеш нито един човек, който е бил обичан
през целия си живот, без да е вярвал, че е достоен за любов. >>

Извод
Проблемът не е, че Господ те съди. Проблемът е, че ти сам съдиш
себе си.

- 97 -
 Глава 17

Чудесата на тялото

Ако дадеш на група пациенти една най-обикновена таблетка от

захар, която да изцери астмата, депресията или алергията им, около
33% от тях ще съобщят за подобрение или излекуване. Медицината
нарича това плацебо ефект.
Ще кажеш: „Добре, плацебото може да помага за проблеми,
които са в ума – като депресията, но какво става с ИСТИНСКИТЕ
заболявания? С физически неразположения като остеоартрита?” >

Мнима операция
Ортопедичният хирург доктор Брус Моузли е водещият автор в
изследване на колежа по медицина Бейлър [25], което има за цел да
установи коя от две рутинни хирургически процедури довежда до по-
голямо облекчение при пациенти, страдащи от остри болки в областта
на коляното.
В изследването взимат участие 180 пациенти, разделени на три
групи по 60 човека:

• Група А е подложена на операция: Моузли отстранява увреде-

ния хрущял на коляното.
• Група Б е подложена на операция: Моузли промива увредената
колянна става и изрязва тъканта, която може да причинява
болката.
• Плацебо групата е подложена на фалшива операция. Моузли
прави три разреза на кожата, като симулира, че извършва
операция, и след четирийсет минути зашива разрезите.

В продължение на две години хората от плацебо групата са

оставени да вярват, че са претърпели истинска операция, след което
им казват: „Погодихме ви номер. Не сте били оперирани!”
Какви са резултатите ли?
Групи А и Б, които наистина били оперирани, получават подо-
брение според очакванията. Пациентите от плацебо групата, които НЕ
били подложени на операция, получават СЪЩОТО облекчение,
каквото и оперираните пациенти. Тим Перес, участник в плацебо
групата, е бил принуден да се придвижва с бастун. След мнимата
операция мъжът започва да играе баскетбол с внуците си.

- 98 -
 Доктор Моузли излага наблюденията си: „Колкото по-интензивно
е лечението, на което пациентът смята, че е подложен, толкова по-
голям е плацебо ефектът, и общо погледнато, малките таблетки имат
по-ограничен плацебо ефект от големите, като от друга страна,
таблетките оказват по-слаб ефект от инжекциите, а инжекциите – по-
слаб ефект от операциите...” [26] Такава е силата на вярата!
Това не бива да ни учудва. Първият плацебо експеримент е
проведен през 1801 година и до ден-днешен медицинските изслед-
вания продължават да привеждат доказателства за съществуването на
този феномен.
Как е възможно ли? Ето какво знаем със сигурност: дали ще се
излекуваш от язвата, ще се освободиш от депресията или ще се
отървеш от артритната болка в коляното, в много голяма степен
зависи от това, в което вярваш. А този факт повдига някои въпроси.

Ако плацебо ефектът настъпва при една трета от

пациентите, каква е причината да не се проявява
при всички?
Вероятно по същата причина, поради която истинските лекарства
не действат при всички пациенти. Вярата е важна част от уравнени-
ето, само че има хора, които не вярват, че могат да се излекуват. И
може да ви се стори странно, но някои дори не желаят да се
излекуват. >

Защо плацебото дава резултат?

Таблетката от захар и въображаемата операция ти дават очак-
вания и надежда, а щом добавим и вярата, енергията ти се променя.
Когато се чувстваш добре, оздравителният процес също върви по-
добре.
Щом установят, че плацебо ефектът е помогнал да си върнат
физическото здраве, обикновено хората изпадат в дълбок смут и се
чудят: „Почувствах се по-добре от едно хапче захар! Всичко е било в
ума ми. Дали не съм луд?”
А всъщност би трябвало да си кажем: „Почувствах се по-добре от
едно хапче захар. Аз съм истинско чудо!”

Как е възможно под въздействие на ума клетките

на тялото ми да създават лек, при положение, че
дори не знам какво трябва да направи тялото ми,
за да реши проблема?
Това е разковничето. Нямаш ни най-малка представа как работи
тялото ти.

- 99 -
 Ако порежеш пръста си, налага ли се да мислиш за образуването
на коричка, за създаването на съединителна тъкан, за възстановява-
нето и растежа на капилярите? Когато ядеш пица, трябва ли да се
концентрираш върху смилането на онова последно парченце аншоа?
Какво знаеш за пълното обновяване на стомашната лигавица (което
става на всеки два дни), за производството на жлъчка или за растежа
на ноктите?
Точно в този момент клетките вътре в тялото ти храносмилат, ди-
шат, изхвърлят непотребни вещества, синтезират протеини, възпроиз-
веждат собствената ти ДНК, следят за токсини и нашественици и
предават информация. Всяка секунда във ВСЯКА клетка от тялото ти
се извършват 100 000 химически реакции.
Всяка клетка е като отделна вселена. В една-единствена клетка,
намираща се в ноздрата, в черния дроб или в дебелото ти черво, на
всяка секунда се случват 6 трилиона различни действия.
Тялото ти се състои от 50 трилиона клетки; а това прави 300 000
000 000 000 000 000 000 000 различни действия, които се случват
всяка секунда. Е, какво знаеш за всичко това?
Цялата тази активност се контролира
от подсъзнателния ти ум. А ти си само
ПАСАЖЕР. >

Но това са моите гени!

Ще кажеш: „Добре, но би трябвало да има граници за нещата, на
които е способен умът. Здравето не се ли определя от гените ни?”
През шейсетте години на миналия век, дълго преди повечето от
нас да са чули за генетиката, доктор Брус Липтън вече се занимава с
клониране на стволови клетки и изучаване на ДНК. В бестселъра си
„Биология на убежденията”[27] Липтън се позовава на почти петдесет-
годишен изследователски опит, за да обясни, че сме отишли прека-
лено далеч с предположението, че гените играят определяща роля в
живота ни.
Доктор Липтън твърди, че гените са само хелиографско копие на
онова, което БИ МОГЛО да се случи. Хелиографското копие е просто
план, една възможност. Например, ако имаш проект за построяване на

- 100 -
лавица и го оставиш в куфарчето си, лавицата няма да види бял свят.
Проектът не може да построи лавицата. Задължителните условия за
сковаването на една лавица включват теб и отвертка.
Същото е и с гените ти. Те не са бомба с часовников механизъм,
която чака да гръмне. По какъв начин ще се държат гените ти зависи
от условията. Трябва да се появи нещо, което да активира или
деактивира твоята ДНК. А това нещо е начинът ти на живот и мислите
– на квантовото ниво, на което материята възниква и изчезва.
Доктор Липтън обръща внимание на
Гените ти не са работата на бележития учен и физик Дийн
бомба с часовников Ормиш, като пише: „Ормиш разкрива, че
механизъм, която са- единствено с промяна в храненето и начина
мо чака да гръмне. на живот в рамките на 90 дни, пациенти с
рак на простатата са изменили активността
на повече от 500 гени.” [28] Липтън продължава: „Тук идват хора с
дефектни гени, но те могат да коригират тези несъвършенства със
силата на ума си и гените им ще станат нормални”.
Обяснява още: „Не е нужно да се примиряваме с присъдата на
гените си, защото самите ние сме творците на собствените гени. Не е
задължително да бъдем тяхна жертва, освен ако тази представа не е
пуснала корени в убежденията ни.”
Именно по тази причина доктор Липтън озаглавява книгата си
„Биология на убежденията”. >

Емоция
По традиция учените не отдават значение на такива мъгляви
състояния, каквито са емоциите, но това положение се променя.
Известният фармацевт и доктор на науките Кандис Пърт
посвещава десетилетия на изследователската си работа в търсене на
причините да се чувстваме по начина, по който се чувстваме.
Пърт е публикувала повече от 250 научни статии. Ето какво
може да каже един рационален учен по въпроса как взаимодействат
емоциите с „реалния” свят. Пърт пише:

„Отминало е времето, когато смятахме, че емоциите са по-

маловажни от материалната, физическа реалност, като в замяна
на това трябва да ги възприемем като клетъчни сигнали,
свързани с процеса на преобразуване на информацията във
физическа реалност, или буквално казано, превръщане на
съзнанието в материя.” [29]

По примера на Айнщайн и квантовата физика, които доказват, че

всичко е енергия, Пърт предлага схващането, че енергията е инфор-
мация. Един доста полезен начин, по който бихме могли да възприе-
маме тялото си и цялата Вселена. >>

- 101 -
 Извод
Западната медицина започва да осъзнава нещо,
което източната знае от 6 000 години.
• Негативните мисли са токсични.
• Болестта и здравето водят началото си от ума.

Глава 18

Сърцето

Колко често говорим за сърцето си! Казваме, че някой има

голямо сърце, леко сърце, свито сърце, каменно сърце, меко сърце,
покварено сърце, непостоянно сърце, разбито сърце или че няма
сърце. Никой не казва обаче: „Обичам те с целия си мозък!”
Както и нещо друго: когато посочваме към себе си, никога не
вдигаме ръка към главата си. А към сърцето.
Ако жизненият ни опит се създава от чувствата, възникват някои
логически въпроси:

• Сърцето излъчва ли силна енергия?

• Традиционните култури признават ли енергията на сърцето и
чувствата?
• Дали сърцето не е нещо повече от една помпа? >

Възможно ли е да се измери идващата от сърцето

енергия?
Този въпрос си задава група учени от
Сърцето не само Института по математика на сърцето
знае, то помни какво (www.heartmath.com).
се е случило. Учените от института [30] откриват, че
„най-мощното ритмическо електромагнитно

- 102 -
поле в тялото се създава от сърцето”. Това енергийно поле се
простира на около три метра в диаметър и обгражда гръдния кош като
огромна поничка.
Електромагнитното поле на сърцето е приблизително 5 000 ПЪТИ
ПО-СИЛНО от това на мозъка. Забележителен факт! Това е солиден
аргумент в полза на тезата, че начинът, по който се чувстваш, форми-
ра като цяло съдбата ти. >

Загадка
През последните 50 години научихме много за мозъка и несра-
внимо по-малко за сърцето. Не знаем какъв е стимулът, активиращ
сърдечния ритъм в утробата, нито пък защо сърцето продължава да
бие, след като е прекъсната връзката му с мозъка. [31]
Ако поставим група отделени една от друга сърдечни клетки в
лабораторен съд, ще видим, че всички туптят с един и същ ритъм. Как
е възможно това? Как го правят? >

Още загадки
Докторът по психоневроимунология Пол Пирсол в продължение
на трийсет години изучава случаите на пациенти, претърпели
сърдечна трансплантация. Той събира база данни от 140 доклада и
аудиозаписи на хора с присадено чуждо сърце.
В бестселъра си „Кодът на сърцето”* разказва
историите на пациенти, възприели поведението
и увлеченията на сърдечните си донори, ПРЕДИ
ДА СА НАУЧИЛИ каквото и да било за своите
донори. Така например:
• Трийсет и пет годишна жена получава
сърцето на бивша стрийптизьорка. Паци-
ентката съобщава, че преди транспланта-
цията сексът не бил важна част от живота й.
След операцията разказва: „Всяка нощ се
нуждая от секс... Изтощавам съпруга си
напълно... Преди мразех обозначените
с няколко хикса филми, но сега ги ха-
ресвам... Мисля, че възприех нейното
сексуално желание.”
• Петдесет и две годишен мъж, получил сърцето на седемнай-
сетгодишен младеж, споделя: „Преди да се сдобия с новото си
сърце, харесвах спокойната класическа музика. А сега си
слагам слушалки, надувам звука и слушам гръмогласен рок-
енд-рол.”

*
„The Heart's Code” – книгата не е преведена на български език. – Б.Пр.

- 103 -
 В автобиографията си „С чуждо сърце” Клеър Силвия [32] раз-
казва за собствената си трансплантация. Преди да й присадят сърце и
бял дроб, била старомодна и проявявала съзнателно отношение към
здравето си. След трансплантацията обаче развила страст към бирата,
пилешките хапки и мотоциклетите. Когато разговаряла със семей-
ството на донора си, открила, че е получила сърцето на мотоциклетист
със слабост към бирата и пилешките хапки.
Доктор Пирсол описва случая на осемгодишно момиченце,
получило новото си сърце от десетгодишно момиче, което било убито.
Осемгодишното дете започнало да сънува кошмари и съобщило, че
знае самоличността на човека, отнел живота на донора й.
Използвайки описанието и уликите, предоставени от осемгодиш-
ното момиченце, полицията арестувала убиеца, който в крайна сметка
получил присъда. Пирсол пише: „Часът, оръжието, мястото, дрехите,
които носел, думите на детето, преди да бъде убито... всичко, което
момичето с присаденото сърце разказало, отговаряло на истината в
най-малки подробности”. [33]
Как е възможно това?
Оформя се идеята, че ВСИЧКИ клетки – не само мозъчните –
притежават памет. Кодовете на ДНК се съдържат във всяка клетка в
тялото ни. А, както изглежда, и паметта.
Според представите на западната наука мозъкът е пълновластен
суверен, а сърцето служи като помпа. То обаче е снабдено със
собствена нервна система. Сърцето е съзнателен орган. То не само
знае, но също така помни какво се е случило. >

Извод
Твоите чувства не са случаен, вторичен продукт на мислите ти.
Чувствата ти съдържат жизнената ти сила. Те са пъпната връв, която
те свързва с Вселената.
Това учудва ли те? Първият орган, който се образува в
майчината утроба, е сърцето.

Какво знаят традиционните култури

Традиционните култури познават жизнената сила или енергията
на сърцето. Съществуват повече от 100 думи за това понятие. Полине-
зийците го наричат мана, в Индия и Тибет е известно като прана,
ирокезите го назовават орендам, пигмеите от Итури използват думата
мегбе, а в китайската и японската медицина е известно като чи.
В западната медицина е известно като... „празни приказки”.

- 104 -
 На Запад сме склонни да боготворим мозъка и да пренебрегваме
сърцето. В западната медицина няма понятие – и дори място – за
„жизнена сила”, „прана” или „чи”. И именно на Запад сърдечните
заболявания са излезли извън всякакъв контрол. Дали природата не
се опитва да ни каже нещо? >>

„Знам, че съпругът ми може да бъде мил и любящ.

С кучето винаги е такъв.”

- 105 -
 Глава 19

Всички сме свързани

Егоистично ли е да търсиш щастие?

Психологическите тестове доказват, че когато е щастлив, човек е
много по-склонен да даде пари назаем или да носи чуждите покупки.
С подобни тестове е установено също, че един човек, който се чувства
зле, е много по-вероятно да открадне нечий портфейл или да изрита
куче.
Следователно твоето щастие би било от полза за хората около
теб и за всички кучета в махалата.
Но това не е всичко... >

Помощ от разстояние
По време на войната между Израел и Ливан през 1983 година
доктор Чарлс Н. Александър и доктор Дейвид Орм-Джонсън [34] про-
веждат в Йерусалим едно смайващо проучване.
Учените търсят отговор на въпроса: „Какво става, когато група
хора изпитват чувство на покой? И какво става, когато група хора
изпитват чувство на щастие и покой на територията на военен
конфликт?”
В рамките на два месеца от 1 август до 30 септември в един
хотел в Източен Йерусалим два пъти дневно се събирала група
медитиращи, варираща между 65 и 241 души. Задачата им била просто
да постоят заедно в състояние на покой. Какво се случило ли?
През тези два месеца се наблюдавал забележителен спад на
броя на жертвите на войната, терористичните атаки, престрелките,
спешните случаи и автомобилните злополуки в Либия, Йерусалим и
Израел като цяло. Със сигурност имало връзка.
Доктор Александър и доктор Орм-Джонсън извършили сложен
анализ, като взели под внимание променливите фактори като
метеорологични условия, делнични и празнични дни. Резултатите
показали, че в началото на експеримента насилието спаднало рязко.
То намаляло още повече, когато броят на медитиращите се увеличил.
Щом експериментът приключил, насилието се върнало към
предишните си нива.
Докладът от проучването може да се намери онлайн. [35]

- 106 -
 Подобни изследвания са проведени в Пуерто Рико, на Филипи-
ните, в Делхи, Индия и в двайсет и четири града в Съединените щати.
За да се наблюдава промяна, била достатъчна малка група от хора –
около сто души в град от един милион жители. >

Какво друго ли?

Ще попиташ: „Ако сме свързани невидимо помежду си, не трябва
ли да има научни доказателства за това?” Такива има. Ето няколко
примера:

• През 1988 година доктор Рандолф Бърд [36] провежда проуч-

ване в кардиологичното отделение на Многопрофилната бол-
ница в Сан Франциско, от което става ясно, че сърдечно
болните пациенти, за чието излекуване отправят молитви
пръснати в цял свят случайни групи от хора, се възстановяват
значително по-добре от пациентите, за които никой не се
моли.
• Специалистът по биофийдбек* доктор Елмър Грийн [37]
сравнява електростатичната енергия, която се осво-
бождава от тялото на обикновени хора (10-15 ми-
ливолта), с електростатичната енергия, излъч-
вана от медитиращи по време на медитация
и от лечители в момент, в който прилагат
способностите си. В резултат установя-
ва, че лечителите стигат до 190 волта,
което е със 100 000 пъти повече от оби-
чайното.
• През 1966 година доктор Клив Бакстър [38]
свързва едно растение в саксия с поли-
граф (детектор на лъжата). Бил любо-
питен да разбере дали драцената ще
реагира на водата, с която я полива.
Щом полиграфът отчел леко колебание,
докторът се запитал: „Какво ще стане, ако
изгоря едно от листата?” В този момент записва-
щият писец трепнал рязко и едва не изскочил от листа.
Бакстър дори още не бил запалил листото! Само обмислял да
го направи. Бил сигурен, че е попаднал нанещо. Следващите
трийсет години от живота си той посвещава на изследвания,
които показват, че растенията, плесените, яйцата и дори
киселото мляко притежават съзнание за заобикалящата ги
среда, което нарича с термина „първична перцепция”.

*
Биофийдбек е специфичен специфичен метод, който позволява на човек да се
научи да разпознава и да повлиява своите физиологични процеси, за да подобри
здравето и/или постиженията си. – Б. Пр.

- 107 -
 • Нобеловият лауреат Нилс Бор открива, че субатомните
частици, които дори само веднъж са били в контакт помежду
си, запазват завинаги взаимното си въздействие. За по-голяма
яснота, да си представим две частици; ще ги наречем Боб и
Алис. Двамата прекарват една луда нощ в Рио, след което Боб
заминава за Маями. Сега идва ред на най-удивителното: всеки
път, щом Боб промени скоростта си на въртене, същото се
случва и с Алис. Дори Боб да отпраши на другия край на
Вселената, щом той промени скоростта си на въртене, В ТОЗИ
КОНКРЕТЕН МОМЕНТ Алис ще го последва.

Явлението, при което частиците остават свързани завинаги, в

квантовата физика се нарича „квантово вплитане”. Приятелят ми Фил,
който е квантов физик, обяснява: „Не е необходимо да си гений, за да
разбереш, че ако всичко е създадено по едно и също време, значи,
всичко е вплетено. В това число ти и аз.”
Явлението, при което частици като Боб и Алис на милиони
светлинни години разстояние помежду си танцуват в идеален степ,
независимо от време и пространство, се нарича „квантова
нелокалност”.
Колко още доказателства са ни нужни, за да се убедим, че
всичко е свързано?
В продължение на 2600 години будистите твърдят, че всичко в
живота е свързано, а ние сме част от него.
Аборигените също са наясно с това. Доктор Брус Липтън пише:
„Културата на аборигените не прави типичното разграничаване между
камък, въздух и човек; всичко е проникнато от духа, невидимата
енергия. Познато ли ви звучи? Това е светът на квантовата физика, в
който материята и енергията са напълно преплетени.”
Това е Вселената, в която живеем. Приемаме за нещо нормално
радио – и ултразвуковите вълни. Както и микровълните – не е ли
невероятно, че можеш да говориш с майка си по телефона, докато се
возиш в асансьор от здрава стомана? Как минава майка ти през
стоманата?
Човешките същества са сложни приемно-предавателни устрой-
ства. Едисон и Айнщайн не са имали никакви съмнения по този въ-
прос. >

Частици, отразяващи цялото

Не е нова идеята, че всяка миниатюрна частица е свързана с
цялото. Ето няколко примера:

• Холограми – това са онези 3D изображения, които често виж-

даме върху кредитните карти и софтуерните продукти. Да
кажем, разполагаш с изображение на орел. Целият образ може

- 108 -
 да бъде открит във всяка част на холограмата. Ако разбиеш
холограмата на хиляди парченца, ще получиш хиляди пълни
изображения на орел.
• Всяка твоя клетка съдържа ДНК отпечатък на цялото ти тяло.

Помниш ли Принципа за изключване на професор Волфганг

Паули: елементите в цялата Вселена непрекъснато се пренастройват и
реагират помежду си? За какво напомня това?
Напомня за начина, по който функционира клетката. За начина,
по който всичките 50 трилиона клетки в тялото взаимодействат
помежду си. Напомня още за Ефекта Гея – как Земята непрекъснато се
привежда в равновесие.
Преди сто години нобеловият лауреат и създател на квантовата
физика Макс Планк открива, че вакуумът не е вакуум. Празното
пространство всъщност гъмжи от активност.
Ако Вселената наистина е кошер от жужаща активност и не
съществува такова нещо като празно пространство, следователно
всичко Е свързано помежду си. >>

Извод
Вселената е едно живо, дишащо и
съзнаващо цяло. Бихме могли да го наречем
универсално съзнание.

Глава 20

Вдъхновението

Колко често си изпадал в следната ситуация? Не можеш да

измислиш какво ще кажеш в речта, която предстои да произнесеш,
или просто се чудиш къде се е дянала пилата ти? Седиш си на
тоалетната чиния – без дори да търсиш решение на проблема – и
неочаквано отговорът сам те спохожда.

- 109 -
 Или от седмици се чудиш какво да купиш за рождения ден на
майка си. Сапунисваш се под душа и изведнъж: бинго! Намираш
идеалното решение!
Този вид решения изскачат от подсъзнателния ти ум. По-рано
засегнахме тази тема.
Подсъзнателният ум се включва само когато сме напълно
отпуснати – а за мнозина от нас едно от малкото места, където се
чувстваме отпуснати, е тоалетната. Всъщност без това условие няма
как да се свърши работа!
Задачата на съзнателния ум е да постави проблема, да определи
целта. Оттам нататък от него няма почти никаква полза.
Всички сме отворени за вътрешна насока и вдъхновение. Всеки
от нас може да получи помощ от източник, който е по-висш от
физическата ни същност. Няма никакво значение дали се чувстваш
неловко от думи като Бог, Първоизточник, Безкрайна мъдрост.
Важното е да питаш сериозно и да слушаш внимателно. Духовното
общуване не се различава от обикновеното общуване между хората.
За да получиш помощ, трябва да бъдеш отворен за нея. >

Проблемът с егото
Представи си, че искам да стигна до гарата, спирам те на
улицата и казвам: „Бихте ли ми казали накъде е гарата? Всъщност
знам пътя, и преди съм стигал дотам без никакъв проблем, но сега
имам основателна причина да съм тук, а не там, и в интерес на
истината нямам нужда от помощта ви, само че исках да проверя дали
сте осведомен колкото мен – но иначе се справям чудесно и мога да
намеря мястото сам.”
Дали ще ми помогнеш да стигна до гарата? Съмнявам се.
В случая просто се оправдавам. Вече раз-
полагам с всички отговори и изобщо не съм
склонен да слушам. В тази ситуация гово-
ри егото ми.
Но ако три дни съм се скитал по
улиците и премалял от жажда и изто-
щение те попитам: „Как мога да
стигна до гарата?”
В този случай съм жаден за ин-
формация. Не се оправдавам. Не се
тревожа какво ще си помислиш за мен.
От егото ми няма и помен. Намирам се
в състояние на пълно примирение. Сега
вече слушам. Сега можеш да ми помогнеш.

- 110 -
 В ежедневието си можем да получим помощ само когато сме
отворени за нея. Същото се отнася за духовното напътствие,
вдъхновение и интуиция.
Трябва ли да си паднал на колене, преди да получиш
вдъхновение? В никакъв случай. Най-лесният начин да получиш
вдъхновение е като бъдеш щастлив и благодарен. Тогава животът тече
гладко, идеите те спохождат, когато имаш нужда от тях, а ти винаги се
оказваш на подходящото място в най-подходящия момент.
От друга страна, най-сигурният начин да изгубиш всичко е да
изпитваш тревога, гняв и отчаяние. Докато продължаваме да спорим и
да настояваме, че целият свят греши и да си намираме оправдания,
умът ни ще бъде прекалено ангажиран, за да забележи, че помощта е
дошла. >

Извод
Няма никакво значение дали си християнин или мюсюлманин,
дали си будист, сциентолог*, атеист или комунист; какъвто и да си,
можеш да поискаш помощ и да я получиш.

Ще чуя ли глас от небето?

Когато си съкрушен и отчаян, най-правилната стратегия е да
кажеш: „Моля те, покажи ми как да постъпя?” Ако си достатъчно
смирен и открит, за да изречеш: „Просто ми покажи какво да направя
днес” и помолиш за помощ и утре, накрая ще успееш да излезеш от
пропастта.
Да приемем, че си напълно разорен. Изгубил си работата си,
гладен си, колата ти е конфискувана и са те изгонили от квартирата.
Не виждаш никакъв изход и затова решаваш
да се помолиш за божествено напътствие.
Най-лесният на-
Може би в този момент ти се струва, че
чин да получиш
идеалното решение на всичките ти проблеми
вдъхновение е като
ще бъде да спечелиш първа награда в
бъдеш щастлив и
щатската лотария с джакпот от 50 милиона
благодарен.
долара – но решенията могат да дойдат и под
друга форма. Най-вероятно помощта ще се окаже продължителен
процес. Помощта не означава, че изведнъж всичко ще се оправи.
Помощта означава подкрепа и напътствие.

*
Сциентологията е система от религиозни вярвания и философски идеи, въз основа
на която писателят фантаст Лафайет Роналд Хъбард основава Сциентоложка църква
през 1952 г. в САЩ. – Б. Ред.

- 111 -
 Поискай и ще получиш напътствие, но това няма да е глас от
небето. Може да се окаже приятел, който се обажда с полезно
предложение. Може да е книга или статия, която ти е била
препоръчана. Може съвсем случайно да превключиш на телевизионен
канал, който досега не си гледал, и да видиш обява, която до този
момент не си виждал.
Ще кажеш: „Проблемът ми е, че дори не знам какво искам!”
Тогава поискай помощ.
Често пъти отказваме да признаем, че сме получили помощ. Така
например казваме: „Не беше никакво божествено вдъхновение. А
старият ми приятел Тед, който се появи неочаквано.” Всъщност Тед е
част от този магически процес. >

Извод
Достатъчно е да се помолим, за да получим помощ и напътствие.
А научим ли се да изразяваме редовно мълчаливата си благодарност,
помощта и напътствието ще идват все по-често.

Както намираш портфейла си, така намираш и

отговори
Колко често губиш нещо – ключовете, портфейла, телефона си –
а после го търсиш отчаяно без никакъв резултат. Накрая се отказваш с
мисълта: „Ако спра да го търся, ще го намеря.”
Затова слагаш край на тършуването и се заемаш с ежедневните
си задължения. Но след броени минути решаваш просто ей така, без
особена причина, да преместиш една от възглавниците на канапето и
в процепа до страничната преграда зърваш портфейла.
Важните решения в живота се намират по същия начин, както
намираш и портфейла си. Първо си казваш: „Искам да го намеря. И ще
го намеря”, но после спираш да блъскаш главата си в стената. Просто
се отпускаш. >

Да се нуждаеш и да искаш
Да искаш, е важна част от процеса. Но да искаш спокойно, което
няма нищо общо с отчаяната нужда, събрана в думите „това ми
съсипва живота”.
Ето една важна разлика: чувството да изпитваш нужда е коренно
различно от чувството да искаш. Нуждата прилича повече на безна-
деждното отчаяние. Когато се нуждаеш от нещо, вниманието ти е
фокусирано върху онова, което ти липсва. А когато си съсредоточен

- 112 -
върху липсата, ще продължиш да изпитваш единствено и само
въпросната липса!
Искането прилича на радостното очакване. Когато искаш нещо,
тогава си фокусиран върху онова, което ще имаш. Ето защо го
получаваш.
Авторите на песни и изобретателите често казват: „Тази идея
просто ми дойде.” А ти сигурно си мислиш: „Защо страхотните идеи не
идват при мен? Бих искал да изобретя нещо! Или да напиша песен.”
Когато желаеш истински идеите и вдъхновението, те идват.
Певицата и автор на песни Каръл Кинг, написала повече от 100
хита, казва: „Когато живея в настоящето и не се тревожа за нищо,
думите просто потичат през мен”.
Сър Пол Маккартни, бивш член на „Бийтълс” и автор на едно от
най-записваните поп парчета на всички времена, разказва, че идеята
за песента Yesterday му дошла насън. Сигурно си мислиш: „Ама че
късметлия! Решава да си подремне, а после се събужда, вече написал
най-популярното парче в историята. Защо и аз не мога така?”
Но това не е всичко. Става дума за човек, посветил всеки съз-
нателен миг от живота си на писането на прекрасна музика. Дните му
минават в комбиниране на думи, фрази и мелодии, които после раз-
бърква и сглобява наново. Когато обичаш работата си толкова силно –
и помолиш подсъзнанието си за помощ – отговорът не закъснява.
Останалата част от историята е, че са изминали месеци, докато
Маккартни напише текста. Така че понякога те осенява мигновено
вдъхновение, но друг път се налага да запретнеш ръкави. >

Извод
Тайната на успеха при търсенето на решения – креативни
решения, финансови решения, решения от личен характер – има два
аспекта. От една страна, трябва да го искаш, а от друга, съзнанието
трябва да се намира в състояние на спокойно очакване.

Как се вписва тази информация за чувствата в

идеята за духовността?
Вписва се идеално. Дори обяснява по един съвършен начин
духовността.
Обяснява защо всички духовни учения са изградени на принципа
на любовта (като чувство). Какъвто и да си – хиндуист, сикх, даоист,
християнин, мюсюлманин или евреин – неминуемо ПРИЕМАШ
ДУХОВНИТЕ СИ ВЯРВАНИЯ ПО ТАКЪВ НАЧИН, ЧЕ ВИНАГИ ДА СЕ
ЧУВСТВАШ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДОБРЕ.

- 113 -
 Сигурно ще възразиш: „Но аз не съм духовен човек”.
Ако изпитваш възторг при гледката на спящо бебе, ако един
планински пейзаж е в състояние да те прикове на място, ако си бил
запленен при вида на слон или колибри, ако ти доставя радост да
гребеш с кану или да се взираш в очите на немска овчарка или на
огромен кит, значи си духовен човек.
Същата жизнена сила, която втвърдява диаманта, влива се в
жилите на дървото или в телцето на едно котенце, тече в моите и в
твоите вени.
По своята природа всеки от нас е духовно същество. Цялата
Вселена протича през нас; духът е вътре в нас.

„Изначалният покой, който е и най-важният, изпълва душата на

човека, когато той осъзнае връзката и единението си с Вселената и
нейното всемогъщество, и още, когато осъзнае, че в центъра на
вселената живее Великият дух и че този център е навсякъде, вътре
във всеки от нас.”
Черният лос, шаман от племето сиукси

В класиката „Автобиография на един йогин” Парамаханса

Йогананда [39] разказва преживяванията си в търсене на гуру. Ди-
ренето му започва още на дванайсет години. Изминава хиляди мили,
кръстосвайки цяла Индия, като накрая открива учителя си, който
живее почти в съседство.
Историята на Йогананда може да бъде историята на всеки човек.
Всички копнеем да се свържем със силата на Вселената. Съби-
раме се в групи, участваме в семинари, катерим планини в Тибет.
Посещаваме катедрали и извършваме поклонения по светите места. Но
всъщност не трябва да ходим никъде:

„Няма нужда да напускаш стаята си. Постой край масата и се

заслушай. Или недей да слушаш, просто чакай, притихни в пълен
покой и уединение. Светът сам ще ти позволи да повдигнеш маската
му, защото няма друг избор, и с радост ще падне в краката ти.”
Франц Кафка* >>

Извод
Никой човек не е изолиран от света. Не е нужно да ходим
никъде, за да открием могъществото на Вселената.
Достатъчно е да се почувстваме различно, за да се докоснем до
него.

*
Франц Кафка (1883–1924) – австрийски писател, един от най-значимите
представители на немскоезичната литература. – Б.ред.

- 114 -
 Глава 21

По-добрият начин за
постигане на целите

Дали постигането на целите ни прави по-щастливи? Това не е

непременно вярно според Майка Тереза, която казва: „Заради
сбъднатите молитви са изплакани повече сълзи, отколкото заради
несбъднатите”.

- 115 -
 Случвало ли се е да преследваш някаква цел – повишение на
заплатата, титла или награда, но сполуката да не ти е донесла
очакваното щастие?
Грешно ли е да си поставяме цели? Не, но понякога допускаме
грешка в НАЧИНА, по който определяме целите си? >

Избор на конкретна цел

Съществуват два възможни проблема при избора на конкретна

цел...
ПЪРВИ ПРОБЛЕМ: Изборът, който правиш, фокусирайки
вниманието си върху определена жена, кола или работа, се основава
единствено на онова, което виждаш. А това те ограничава.
Невъзможно е да разбереш дали взетото решение е най-правилното за
теб.
Какъв е ВТОРИЯТ ПРОБЛЕМ ли? Щом фокусираш вниманието си
върху целта, най-голямата трудност е да запазиш усещането за
непривързаност и за щастие. Не ти дава мира мисълта: „Дали някой
няма да ме изпревари и да измъкне под носа ми колата, работата,
апартамента или бъдещия ми съпруг?”
Следователно, ако искаме да сме щастливи, не трябва ли да се
измисли по-сложен начин за поставяне на целите?
Всъщност начинът трябва да се опрости. >

„Те не са щастливи, Само си въобразяват, че са.”

- 116 -
 Решението
Съществуват два възможни начина за преследване на мечтите.
ТРУДНИЯТ НАЧИН...
В този случай си казваме: „Аз зная най-добре!” Определяме си
твърде конкретни цели: трябва да имам ТОВА момиче, ТАЗИ работа
или ОНАЗИ кола. Трябва да хвана ТОЗИ полет. Понякога постигаме
целта си, но най-често се оказваме разочаровани.
ЛЕСНИЯТ НАЧИН е да не бъдем толкова конкретни...
Така например решаваш, че си намерил перфектната кола,
работа, апартамент или туристически пакет. ИЗГЛЕЖДА, молитвите ти
са получили отговор. Какво правиш тогава? Преживяваш радостта,
която постигането на целта ще ти донесе, и си казваш:

• „Тази кола ИЛИ НЯКОЯ ПО-ХУБАВА.”

• „Този апартамент ИЛИ ДРУГ, ОЩЕ ПО-ДОБЪР.”
• „Идеалният за мен мъж – КОЙТО И ДА Е ТОЙ.”

Този начин на мислене се превръща и в начин на живот. Магията

е в твоята непривързаност. Приел си, че съзнателният ти ум вижда
само част от цялата картина.

• Преди да резервираш самолетен билет, визуализираш и усе-

щаш как преживяваш перфектния полет – и оставяш нещата на
естествения им ход.
• Преди да си запазиш час при лекаря, стоматолога или счето-
водителя, виждаш и усещаш как намираш идеалния специа-
лист – и оставяш нещата на естествения им ход.
• Преди да наемеш секретарка, да организираш ваканцията си
или да отидеш на интервю, усещаш как всичко се развива по
най-добрия начин.

Не се стараеш да предвидиш всички подробности. Вече знаеш,

че си свързан с целия свят и че всичко ще бъде наред, стига да си
спокоен и да вярваш в процеса. >

Тайната
Веднъж индийският гуру Кришнамутри трябвало да изнесе лек-
ция. По средата на речта спрял и се обърнал към публиката: „Искате
ли да научите тайната ми?”
Залата притихнала. Всички се привели напред. Нямало човек,
който да не иска да научи. Кришнамутри продължил: „Ето тайната ми:
не отдавам значение на онова, което се случва”.

- 117 -
 Това е тайната при поставянето на цели:
• Чувстваш се добре.
• Представяш си най-добрия за теб резултат.
• Предприемаш необходимите действия, стъпка по стъпка.
• Не отдаваш значение на онова, което се случва.

Сигурно ще възразиш: „Отне ми сто страници, за да стигна

дотук!” А сега ми казваш: „Чувствай се добре и не бери грижа какво
става!” Точно така. Най-добрите решения са ПРОСТИ.
Духовните учители обичат да използват примера с жълъда.
Малкият жълъд съдържа в себе си идеята за прекрасния дъб. Но не се
бори да се превърне в дърво.
Същото е и с нас. По рождение носим в себе си идеята за
прекрасен живот. От борбата няма никаква полза. >>

Извод
Трудният начин е, когато насилваш
нещата да се случват.
Лесният начин е, когато им позволяваш
да се случват.

Глава 22

Как работи животът в

резюме

Лека-полека стигнахме дотук. Нека видим накратко как работи

животът:

• НИЩО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НЕ Е В ТВЪРДО СЪСТОЯНИЕ (доказано

от продължаващите 100 години експерименти на квантовата
физика), от което следва:

- 118 -
 • ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ (изразено с прочутата формула на Алберт
Айнщайн E=mc2) и
• МАТЕРИЯТА Е КРИСТАЛИЗИРАЛА МИСЪЛ.
• МИСЪЛТА ВЪЗДЕЙСТВА ВЪРХУ МАТЕРИЯТА (прекрасно илю-
стрирано от доктор Масару Емото и неговите кристали).
• АКО ЕДИН МИКРОСКОПИЧЕН ЕЛЕКТРОН ПРОМЕНИ ПОСОКАТА
ИЛИ СИЛАТА СИ НА ВЪРТЕНЕ, ТАЗИ ПРОМЯНА НАМИРА
ОТРАЖЕНИЕ В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА (доказано от професор
Волфганг Паули), което показва, че ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО.

Тези твърдения звучат невероятно – но това важи с пълна сила

за теорията за сътворението и за Големия взрив.

Идеята, че Вселената се разширява със скоростта на светлината,

също не е за вярване, както и фактът, че на всяка секунда в тялото ни
се извършват 300 000 000 000 000 000 000 000 000 различни
действия.

Всяко от нещата, изброени дотук, е истинско чудо, но има и още:

• ПОДСЪЗНАНИЕТО ТИ СЪХРАНЯВА ВСИЧКИ МИСЛИ И ЧУВСТВА,
КОИТО НЯКОГА СИ ИМАЛ (ето защо хипнозата може да извади
старите спомени наяве).
• Всичко е свързано, следователно ПОДСЪЗНАНИЕТО ТИ Е
СВЪРЗАНО С ВСИЧКО. Това обяснява защо:
• ПОДСЪЗНАТЕЛНИЯТ УМ СЪЗДАВА ТВОЯ ЖИТЕЙСКИ ОПИТ.

- 119 -
 Добрата новина е, че:
• ЧУВСТВАТА ПРЕПРОГРАМИРАТ ПОДСЪЗНАНИЕТО.
• ПРОМЕНЯЙКИ ЧУВСТВАТА, ПРОМЕНЯШ И СЪДБАТА СИ.

Всеки от нас е отговорен за жизнения си опит.

Ние сами сътворяваме живота си, миг подир миг. >

Винаги си го знаел
В такъв случай каква е формулата за
щастие и успех?

• Живей с радост и ентусиазъм.

• Използвай въображението си и създай
жива картина на онова, което искаш.
• Следвай упорито целта си, с усещане
за щастие и безгрижие.
• Живей без страх и пред-разсъдъци.
• Освободи се от разочарованията.
• Прощавай с лекота.
• Обичай безусловно.

Вероятно ще възразиш: „Слез на земята!

Кой изобщо живее по този начин?”
И отговорът е: „Тригодишните деца”.
Дошъл си тук програмиран за успех. На три все още си
знаел как функционира животът.
Както казва Исус Христос: „Истина ви казвам, ако се не обърнете
и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.” [40]
Според теб какъв е смисълът на тези думи?
Раят не е парцел недвижима собственост за покойници, разполо-
жен някъде между Венера и Уран. Раят е състояние на ума. Той е
форма на съществуване, при която в живота се случват чудеса. >

Извод
За щастие, няма нужда да разбираш от квантова физика.
Достатъчно е да се учиш от тригодишните.

- 120 -
 Успехът ще ме направи ли щастлив?
Не. Чувството на щастие трябва да предхожда успеха. А преди
всичко трябва да започнеш да се харесваш.
Ако си потиснат преди повишението, ще бъдеш потиснат и след
като го получиш. Ако се чувстваш незначителен без сумата от един
милион долара, с нея ще се чувстваш по същия начин. Ако без
партньор животът ти е празен, ще остане празен и след появата му.
Постигането на целите няма да те направи щастлив. Тайната на
успеха е да се научиш да се харесваш, преди да си сполучил! >

Извод
Хората вярват, че „успехът те прави щастлив”. Но истината е, че
щастието те прави успешен.

Колкото по-щастлив се чувстваш...

Тази сутрин бях поканен в радиото за интервю. Водещата Сара
сподели пред слушателите личната си история:
„Преди пет години се чувствах нещастна. За разлика от
приятеля ми, който винаги е щастлив.
Той работи с бежанци в Християнската
„Може да про- асоциация на младите хора. Помага им да
звучи невероятно, но станат по-уверени и да започнат нов живот.
сега, когато се чув- По природа е оптимист и винаги е с
ствам толкова по- положителна нагласа.
щастлива, късметът Когато се оплаквах за едно или друго,
винаги е на моя той ми казваше: „Посочи поне едно хубаво
страна!” нещо в тази ситуация.” Ако се терзаех, че ще
трябва да работя през уикенда, обикновено
ме питаше: „Какво е хубавото на това да работиш през уикенда?
Първо, трафикът е по-спокоен. И второ, означава, че имаш работа.”
Непрекъснато ме насърчаваше да търся доброто във всяка една
ситуация. В началото беше досадно. Струваше ми се трудно да
променя начина си на мислене. Но с времето започнах да свиквам да
гледам от положителната страна. Чувствах се по-щастлива. Докато
накрая намирането на нещо добро се превърна в навик.
Може да прозвучи невероятно, но сега, когато се чувствам
толкова по-щастлива, късметът винаги е на моя страна!”
Опитът на Сара обобщава съдържанието на тази книга. Отначало
може да ти се стори трудно да намериш причините да бъдеш щастлив.

- 121 -
Но с времето става по-лесно. Набираш инерция и колкото по-добре се
чувстваш, толкова повече сработва късметът.
А за онези от нас, които нямат до себе си приятеля на Сара да ги
напътства, следващите три глави ще предложат три прости принципа,
които биха могли да променят всичко. >>

Понякога се питам: „Защо съм такъв късметлия?”

- 122 -
 Глава 23

Бъди благодарен

„Би било достатъчно, ако единствената молитва, която изречеш

през целия си живот, е думата благодаря.”
Майстер Екхарт*

Като дете често задавах въпроса: „Ако Бог е толкова чудесен,

защо ще ни държи сметка дали Му благодарим? Защо трябва да
благодарим преди всяко хранене? Какъв е смисълът на молитвата
преди лягане: "Благодаря Ти за мама и татко и за топлото легло"?
Защо е толкова важно да се благодари?”
Защо всички – Авраам, Зороастър, Лао Дзъ, Буда, Иисус Христос,
Мохамед, Йогананда и майка ми – препоръчват да се благодари? И
защо толкова много хора отделят време за водене на благодарствени
дневници!
Защото чувството за благодарност те „Ще бъда бла-
променя. Не съществува по-бърз начин да годарен, когато се
повишиш вибрацията си. Благодарността е почувствам щаст-
скоростната лента към живота, за който лив.”
мечтаеш.
Колкото по-често изпитваш чувството „Имам всичко, което
искам”, толкова по-често получаваш всичко, което искаш.
Признателността е не по-малко полезна от медитацията.
По какъв начин се упражняваш да бъдеш благодарен? Ето
няколко прости съвета, които са по силите на всяко шестгодишно дете.
ВСЯКА ВЕЧЕР: Преди да заспиш направи равносметка на деня си
и помисли за кои неща си благодарен: семейство, приятели, слънцето,
лекарствата, дезодоранта, лаптопа, безопасния полет, страхотния
обяд, смеха със съседа, разходката с кучето, звездите...
ВСЯКА СУТРИН: Благодари за поредния ден от живота си.
ВОДИ СИ БЛАГОДАРСТВЕН ДНЕВНИК: Започни списък на нещата,
за които си благодарен, и всеки ден добавяй нещо ново към него.
НАПРАВИ СИ БЛАГОДАРСТВЕНО ТАБЛО: До бюрото ми има една
коркова дъска. Покрита е с около 50 фотографии на семейството ми и
приятелите, които обичам най-много, със снимки на местата, където
двамата с Джули сме се забавлявали чудесно, със спомени от

*
Майстер Йохан Екхарт (1260–1328) – средновековен немски теолог и философ
мистик. – Б.ред.

- 123 -
ваканции и събития, които ме карат да се чувствам благословен. Всеки
ден поглеждам към тях и си казвам: „Голям късметлия съм!” Направих
този колаж в момент, в който се чувствах в безизходица и не особено
благодарен.
Ще ти достави радост да си направиш свое благодарствено
табло. Но най-важното е, винаги когато поглеждаш към него, да си
казваш „Аз съм щастливец” и в никакъв случай „Тогава бях щастлив”.

„На твоята възраст се гордеех да ме виждат с родителите ми!”

БЛАГОДАРИ ЗА ДРЕБНИТЕ НЕЩА: Създай си навика да

прошепваш по едно „благодаря” за всичко, което ти доставя радост –
кучета, улисани в игра, чаша чиста вода, прегръдка от жена ти.
Изрази мълчаливата си благодарност към непознатия, който ти се е
усмихнал. Кажи „благодаря”, ако си останал без пукната пара и
случайно намериш монета.
Благодарността дори по най-незначителни поводи те превръща в
магнит за още повече хубави неща.
КОГАТО НЕ ТИ ВЪРВИ: Задай си въпроса „Кое е положително в
тази трудна ситуация?”. И ако не можеш да откриеш нищо добро,
въпреки това кажи благодаря – „Нямам никаква представа какво
хубаво може да излезе от това, но благодаря предварително”.
Щом осъзнаеш, че чувството за признателност може да промени
не един живот, ще се превърнеш във воин на благодарността.
А щом повярваш, че нищо не е случайно и всяко събитие ти
помага да следваш избрания път, ще бъдеш благодарен за всичко. Ето

- 124 -
тогава Вселената наистина ще започне да крои планове как да те
направи щастлив. >>

Извод
Повечето хора казват: „Ще бъда благодарен, когато се
почувствам щастлив.”
А щастливите казват: „Ще бъда щастлив, когато се почувствам
благодарен.”

Глава 24

Живей в настоящето

Защо сме толкова обсебени от идеята да открием, да запазим и

да си върнем любовта?
Разбира се, любовта те кара да се чувстваш прекрасно. Нека
разгледаме следния пример: Тед среща Попи. За първи път в живота
му се появява някой, който не иска да го променя (засега). Нито пък
той иска да променя нея.”Попи, ти си моята принцеса! Съвършена си
такава, каквато си!” Когато се намира в прегръдките на принцеса
Попи, Тед не иска нищо друго; не желае да бъде на никое друго
място.
Нима Попи е толкова прекрасна? Очевидно! Но има и още нещо:
за първи път в живота си Тед се чувства напълно щастлив в
настоящето. В продължение на трийсет години е разяждан от
убеждението: „Трябва да се справям по-добре. Да бъда по-богат, по-
умен и по-висок. Щом получа това и стана какъвто искам да съм, ще
бъда щастлив.” Но когато е с Попи, всичко е съвършено.
Любовта ни кара да виждаме най-добрите си страни, отразени в
другия. Тя е прозорец към красотата на човешката природа. И също
прозорец към настоящия момент.

- 125 -
 Тед смята, че тази неудържима радост, тази безкрайна и
спираща дъха енергия, която изпълва цялото му същество, се дължи
на ПОПИ. Приятелите му са убедени, че става дума за ДРОГА. А
всъщност причината е, че Тед живее в НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ.
Когато си влюбен, всяка съпротива изчезва. Вече не се опитваш
да променяш нищо и никого. Спираш да съдиш, да се криеш и да
мечтаеш да бъдеш другаде освен там, където си. Превръщаш се в
истински канал за енергията на Вселената. >

Извод
Когато откриеш любовта, заживяваш в
настоящето.
А успееш ли да откриеш настоящето, ще
намериш и любовта.

Бъдещето е илюзия!
Гурутата за самопомощ и дзен будистите ни съветват да живеем
в настоящето, но толкова ли е важно това? Да, важно е. Защото,
когато изпитваш щастие, ентусиазъм, отдаденост и любов, се
включваш директно към електрическото захранване на Вселената. И
обратното, когато си неудовлетворен, объркан и депресиран, си
изключен от този източник на енергия и си безсилен да създадеш
нещо по-добро.
Ключът към по-хубавия живот е да се чувстваш добре сега. Не
другата седмици, не когато изплатиш вноските по апартамента или
когато обявят мир в Близкия Изток. Всеки път, когато съжаляваш за
миналото или изпитваш страх от бъдещето, утвърждаваш вярата си, че
животът е гаден – и получаваш допълнителна порция „гадни”
преживявания.
Ето още една причина да живееш в настоящето: Бъдещето не
съществува. То е илюзия! Разбира се, всички се преструваме, че
бъдещето е факт. Живеем с фалшивата представа, че времето е като
канап и в единия му край е миналото, в другия бъдещето, а
настоящето е някъде по средата. Но това не е вярно.
Всичко, което имаме, е един безкрайно
Двете най-могъщи разгръщащ се настоящ момент. Единственият
думи във Вселената миг, в който се докосваме до бъдещето, е,
са: „АЗ СЪМ”. когато то се превръща в СЕГА. А превърне ли
се в сега, вече не е бъдеще.
Защо изобщо говорим за това? За да си обясним защо някои
хора, които си представят бъдещето прекрасно, са заседнали в

- 126 -
окаяното си настояще. Каква полза да очакваш нещо, което не
съществува! Няма смисъл да си повтаряш: „АЗ ЩЕ БЪДА богат, АЗ ЩЕ
БЪДА щастлив, АЗ ЩЕ БЪДА успешен.” Да фокусираш ума си в
бъдещето, е все едно да гониш вятъра.

Силата ти е в настоящето: „АЗ СЪМ богат, АЗ СЪМ щастлив, АЗ

СЪМ успешен.” Какво казва Господ на Мойсей? „АЗ СЪМ този, който
СЪМ.” Това не е съвпадение. Бог е бил наясно с идеята за настоящето.
Двете най-могъщи думи във Вселената са: „АЗ СЪМ”.
Някои хора гледат на живота си сякаш са изгубени насред
необятна пустош: „Един ден ще се измъкна от този ад и животът ми
най-сетне ще започне.” Нищо подобно! Можеш да избягаш още СЕГА с
помощта на няколко щастливи мисли. Как така ли? Ами по простата
причина, че проблемите съществуват само в бъдещето. В настоящето
обикновено всичко е наред, освен ако не получаваш сърдечен удар
или не си се превърнал в обяд за някоя мечка. До лудост може да те
доведе единствено въображаемото бъдеще: „Какво ще стане, ако...?
Как ще оцелея? Какво ще кажат другите?”
Природата ти е устроена така, че да можеш да се справяш с
безкрайната върволица от настоящи моменти. Не спирай да си
напомняш: „В този миг имам всичко, от което се нуждая. И тъкмо сега
ще се насладя на настоящето.” С всяка секунда, която живееш тук и
сега, укрепва вярата ти, че животът е хубав – а под въздействието на
това благодатно чувство върху теб ще се изсипе още по-голяма
благодат.

- 127 -
 Животът ще стане толкова прекрасен, че ще си кажеш:
• Не се нуждая от нищо друго освен от този момент.
• Нямам нужда да впечатлявам никого, нито да бъда различен от
човека, който съм.
• Аз съм такъв, какъвто съм.
• Имам всичко необходимо, за да бъда щастлив. >>

Извод
Ако големият въпрос е: „Какво ще правя с
бъдещето си?”, то отговорът е: „Ще живея в
настоящето.”

- 128 -
 Глава 25

Обичай себе си

Бъди внимателен със себе си

Има една опасност, когато приемеш, че сам създаваш житейския
си опит: веднъж щом поемеш отговорността за това как се е развил
животът ти, може да поискаш да се спукаш от бой! Има вероятност да
се упрекнеш: „Как е възможно да съм бил толкова глупав?” Не е
изключено да започнеш да се самообвиняваш и дори да се намразиш.
Но това не е добра идея!

За предпочитане би било да си кажеш следното:

• „Винаги съм живял по най-добрия начин, на който съм
способен.”
• „След всичко, което научих, ще променя както мислите, така и
чувствата си.”
• „След всичко, което научих, ще се справя по-добре.”

Можеш да се поздравиш за оцеляването си до този етап. БЕЗ

СРАМ. БЕЗ ВИНА. >

Защо е важно да обичаш себе си

Всяко твое преживяване носи окраската на ЧУВСТВАТА, КОИТО
ИЗПИТВАШ КЪМ СЕБЕ СИ. Всяка твоя мисъл, всеки разговор, съзна-
телен или мечтателен момент е оформен според това дали се обичаш,
мразиш, самообвиняваш или прощаваш на себе си.

Ето, че стигаме до същността на въпроса. Защото:

• животът, който създаваш, зависи от това как се чувстваш;
• в живота ти никога няма да дойде момент, в който да не
присъстваш (понеже, където и да отидеш, винаги ще бъдеш
там!).

ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В ЖИВОТА ТИ, ЗАВИСИ ОТ ТОВА

КАКВИ ЧУВСТВА ИЗПИТВАШ КЪМ СЕБЕ СИ.
АКО ИСКАШ ВИНАГИ ДА ТИ СЕ СЛУЧВАТ ХУБАВИ НЕЩА, ТРЯБВА
ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ – но не с арогантна и високомерна самовлю-
беност, а с приемане, състрадателност и жизнерадост.

- 129 -
 Хората, които обичат и приемат себе си, са пълни с енергия и
оптимизъм. Те са по-здрави. Разбира се, животът им не е лишен от
предизвикателства и проблеми, но не ги приемат лично. Като че ли
всичко се разрешава с лекота. От друга страна, хората, които се
измъчват със самообвинения и упреци, живеят в непрекъсната борба и
отчаяние.
Примерите са навсякъде. Няма значение колко много знаеш. ЗА
ДА ПОТРЪГНЕ ЖИВОТЪТ ТИ, НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА СЕ ОБИЧАШ. >

„Но как да обичам себе си?”

Буда ни окуражава с думите:

„В цялата Вселена няма да намериш друг, който да е по-достоен

за твоята обич и привързаност от теб самия. Ти заслужаваш
собствената си любов и привързаност не по-малко от всеки друг
по широкия свят.”
Буда >

Какво мога да направя?

СЪСРЕДОТОЧИ СЕ ВЪРХУ КАЧЕСТВАТА СИ: Спри да се взираш в
онези свои черти, които не харесваш. Концентрирай се върху нещата,
които харесваш, и отрицателните ти страни ще избледнеят. Когато се
фокусираш върху едно нещо, то се разширява.
ГОВОРИ С ДОБРО ЗА СЕБЕ СИ: Спри да се критикуваш. Това е ав-
тосаботаж, да не говорим, че е дразнещо за другите. Ако няма какво
добро да кажеш за себе си, по-добре си замълчи.
ТЪРСИ ДОБРОТО В ХОРАТА: Онези, които не се харесват,
намират недостатъци у другите. Опитай обратния подход: обърни
внимание на предимствата на околните и така ще погледнеш с по-
добро око на себе си.
ТЪРСИ КРАСОТАТА НАВСЯКЪДЕ: За да забележиш красотата
където и да било – в цветето, катедралата, канарата, залеза или
малкото пале – първо трябва да я носиш в себе си. В противен случай
не би могъл да я разпознаеш, дори да я видиш.
Учим се да обичаме себе си, като ценим всичко около нас.
ПОЛАГАЙ ГРИЖИ ЗА ДОМА СИ: Средата, в която живееш, влияе
на чувствата и настроението ти. Създай си такова място, което ще
повдига духа ти, още щом прекрачиш прага. Нищо не ти струва да го
поддържаш чисто и спретнато. По-добре да живееш в чистичък
едностаен апартамент, отколкото в мърляво имение. Домът ти може да
е подреден и без да е внушителен! Украси стените с картини и
фотографии, които ти действат вдъхновяващо.

- 130 -
 Фред все казва: „Щом преуспея, ще престана да живея като
скот.” Грешен подход! Преди да постигнеш успех, първо трябва да
заживееш добре. Условието е: да се чувстваш добре още сега.
ПООЩРЯВАЙ СЕ: За начало нека да уточним какво НЕ е
поощрение.
Лиса, която дължи наем за един месец назад и е надхвърлила
кредитния си лимит с десет долара, си купува чанта за две хиляди
долара и заявява: „Заслужих си я!” Не, Лиса! Да прахосаш луди пари,
които не са твои, за вещи, които не са ти нужни, не е поощряване на
себе си; а самонаказване.
Да се поощриш, означава да направиш нещо, от което ще се
почувстваш добре и което можеш да си позволиш. Ето няколко
примера:

• Ако си на червено: да се разходиш в парка и да се полюбуваш

на цветята; да поседиш във фоайето на прекрасен петзвезден
хотел и да почетеш книга (безплатно е); да изучиш онлайн
изкуството на масажа с някой приятел и после веднъж
седмично да се глезите взаимно.
• Ако имаш заделени пари: да си купиш евтин самолетен билет и
да използваш допълнителните си точки, за да летиш в бизнес
класа за първи път в живота си; всяка седмица да спестяваш
по десет долара и накрая да заведеш майка си на обяд в най-
хубавия ресторант в града.

Постави си за цел да си доставяш удоволствията, които можеш

да си позволиш. Започни още сега. Да се поощряваш, означава да
общуваш с хора, които те зареждат. И също да търсиш приятни
преживявания, да разширяваш очакванията си и малко по малко да се
чувстваш все по-добре.
МЕДИТИРАЙ: Целта на медитацията е да БЪДЕШ безцелен.
Толкова сме заети да вършим какво ли не, че много често забравяме
просто да бъдем. Медитацията е най-ефикасното упражнение за
непривързаност и добро настроение.
НАУЧИ СЕ ДА ПОЛУЧАВАШ: Вероятно имаш приятелка като Мери.

• Каниш я на вечеря, а тя отговаря: „Не, благодаря”.

• Купуваш й подарък за рождения ден, а тя казва: „Нямаше
нужда”.
• Предлагаш да носиш покупките й, а тя: „Мога и сама”.
• Казваш й, че е красива, а тя отвръща: „Имам плосък задник”.

Може и ти да си като Мери. Ако искаш изобилие в живота си,

научи се да приемаш с радост помощта, поканите, подаръците и
комплиментите, които ти се предлагат.

- 131 -
 ПРАВИ НЕЩАТА, КОИТО ОБИЧАШ: Отделяй време за онова, което
обичаш – било то в офиса или извън него. Ако обичаш да слушаш
музика, да рисуваш или да плуваш с акули, намери нужното време.
Като правиш нещата, които обичаш, укрепваш убеждението си: „Аз
съм важен и има значение какво харесвам.”
БЪДИ ВНИМАТЕЛЕН СЪС СЕБЕ СИ: Ако ти е трудно да се обичаш
или да си простиш, тогава намери снимка от детството си, на която си
на две или на четири, и я постави на бюрото си. Много по-лесно е да
простиш на едно четиригодишно хлапе.
Всички обичаме съпрузите, родителите и приятелите си, въпреки
че никой от тях не е съвършен. Тогава защо трябва ти да си
съвършен? Кажи си следното: „Няма нужда да съм съвършен – и това е
съвършено вярно”.
ВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ: Щастието означава да се развиваш, а не да
бъдеш перфектен. Празнувай всеки напредък, колкото и малък да е
той. >>

Извод:
Обичай се.
От това зависи животът ти.

- 132 -
 Глава 26

Защо съм тук?

„Щастието е смисълът и целта на живота, върховният стремеж

на човешкото съществуване.”
Аристотел

За момент си представи, че си Бог и решаваш да създадеш

човека.
Този човек е нещо като начинаещ творец. Не може да създава
вселени, но все пак е достатъчно сръчен. На човешките същества,
създадени по този образ, им се удава да пишат истории и да
съчиняват музика, да конструират хеликоптери и айподи, да строят
градове и да правят бебета.
Ако ти беше Бог, как щеше да устроиш света? Щеше ли да го
замислиш така, че човешките същества да бъдат безпомощни жертви
на съдбата – и с каква цел? Или щеше да сътвориш свят, в който
хората ще могат полека-лека да осъзнават силата си да създават
собствения си житейски опит? Как ти се струва този план?

„Защо съм тук?”

Тези човеци обитавали Вселена, която на пръв поглед

изглеждала твърда. След внимателно проучване обаче открили, че
градивните елементи на Вселената не са твърди частици, а вълни от

- 133 -
енергия. Тази енергия се оказала от същия материал като човешките
мисли.
А мисията на всяко човешко същество от тази Вселена била да
поеме пълната отговорност за живота си, контролирайки мислите и
чувствата си?
Харесва ли ти тази идея? Надявам се да е така, защото това е
нашата Вселена.
Астронавтът от „Аполо” Едгар Мичъл [41] е резюмирал това
схващане в няколко думи:

„Ако променим представата си за това кои сме ние – и приемем,

че сме вечни същества, създаващи сами физическия си опит, и
сме свързани на онова ниво на съществуване, което наричаме
съзнание – ще започнем да гледаме с други очи на този свят и да
го съграждаме доста по-различно.”

Духовните учители винаги са проповядвали тази

мъдрост. Има хора, които са родени с това знание.
А науката постепенно наваксва изоставането си.
Това, че с мислите и чувствата си създа-
ваме жизнения си опит, звучи ли прекалено
фантастично? Навсякъде около нас е пълно
с доказателства. Всички ние идваме тук, за
да открием собствената си сила. Не сме
жертви или пионки на провидението. Ние
сме създатели.
Навярно винаги си усещал, че не си
самотно листо, носено от вятъра. Съдбата ти
е в твоите ръце. >

Големите въпроси
Много често фокусираме вниманието си
върху различията си. Каква е разликата между мъжете
и жените? Каква е разликата между моята и твоята религия?
Но представи си, че успеем да съберем на едно място някои от
духовните учители – Иисус, Буда, Мохамед, Лао Дзъ – и се обърнем
към тях с някои от големите въпроси. Допускам, че отговорите им ще
бъдат доста сходни. >

Кой съм аз?

Ти си частица от Бог, от Източника. Любовта е твоята същност.
Всичко останало е илюзия или неправилно мислене. >

- 134 -
 Каква е целта ми?
Да мисля по начина, по който мисли Бог. Да обичам, както обича
Бог. Да създавам по примера на Бог. >

В резюме
Ти си душа, която събира физически опит. Всичко, което
получаваш в живота си – радост, изобилие, стомашна язва, ФБР – е
съвършеното въплъщение на твоите мисли и чувства.
Ще дойде ден, когато ще осъзнаеш, че носиш пълната
отговорност за житейската си реалност. До момента, в който не
проумееш този факт, животът на Земята може да е истински ад.

От този миг нататък животът се превръща в игра, в която:

• мечтите ти се сбъдват все по-бързо;
• всичко става по-забавно.

Ето кои са най-важните правила на играта:

• ПРИЕМАЙ – себе си, другите и ситуацията, в която се намираш
в момента.
• ПРОЩАВАЙ – на себе си и на хората около теб.
• БЪДИ БЛАГОДАРЕН.
• ЖИВЕЙ В НАСТОЯЩЕТО.
• ПОЧУВСТВАЙ ЦЕЛИТЕ СИ ВЕЧЕ ПОСТИГНАТИ.
• ЗАМЕНИ СТРАХА С ЛЮБОВ И ДОБРОТА.
• БЪДИ ЩАСТЛИВ.

Ако спазваш тези насоки, енергията ти ще се повиши и ще

ставаш все по-силен. Ще постигаш повече с по-малко усилия. Ще
осъзнаеш също, че заслугите за това изобщо не са твои. И че
енергията идва чрез теб.
Никой не те спира. И никой не може да те спре.
Нямаш нужда от повече информация. От допълнителни семинари
или от нечие позволение. Шлифоваш всяко парче от пъзела колкото
време ти е необходимо и докато не останеш доволен от резултата. >

Извод
Мисията ти е да СЕ ЧУВСТВАШ ВЪЗМОЖНО НАЙ-
ДОБРЕ ВСЕКИ МИГ, ВСЕКИ ЧАС И ВСЕКИ ДЕН. Това
е тайната на живота.

- 135 -
 ЗА АВТОРА

Андрю Матюс (р.1957) е австралийски

лектор, водещ на семинари и автор на на-
учно-популярна литература по въпросите за
щастието и личностното израстване
Андрю Матюс участва в конференции
по цял свят.
Провеждал е обучения на пет конти-
нента и в над хиляда международни корпо-
рации.
Говорил е в банки, болници, държавни институции, IT компании
и затвори и е изнасял лекции в повече от 500 университета и училища
по света.

Семинарите му включват темите:

• отношение;
• справяне с кризи;
• приемане на промяната;
• хармония в професионалния/личния живот;
• изобилие и успех. >

Контакти:
За въпроси и за ангажиране на Андрю Матюс:
Email: info@seashell.com.au
Tel: +61 740 556 966
www.andrewmatthews.com

ИНДЕКС

[1]. Хил, Наполеон, „Мисли и забогатявай”, София, ИК Изток-

Запад, 2012.
[2]. Малц, Максуел, „Психокибернетика”, София, ИК Кибеа,
1999.

- 136 -
[3]. Bristol, Claude M. The Magic of Believing: The Science of
Setting Your Goal and Then Reaching It. Fireside, 1991.
[4]. Пийл, Норман, „Силата на положителното мислене”, София,
Кибеа, 2010.
[5]. Снимките са публикувани с разрешението на доктор
Масару Емото.
[6]. Мактагарт, Лин, „Експериментът с намерението”, София, ИК
Бард, 2009.
[7]. Rein, Glen and McCraty, Rollin. Structural changes in water
and DNA associated with new physiologically measurable
slates. Journal of Scientific Exploration. 1994; 8(3): 438-439.
[8]. Eddington, Arthur. The Nature of the Physical World.
Macmillan, 1935.
[9]. Hawking, Stephen: Into the Universe, Series 1: Episode 3
(4:16)
[10]. Гауейн, Шакти, „Творческа визуализация”, София, ИК
Кибеа, 1997.
[11]. Goddard, Neville. Feeling is the Secret. BN Publishing, 2007,
page 19.
[12]. Douglas-Klotz, Neil (trans). Prayers of the Cosmos:
Meditations on the Aramaic Words of Jesus. San Francisco:
Harper, 1994, p. 86-87.
[13]. Braden, Gregg. Secrets of the Losl Mode of Prayer. HayHouse,
2006, pp 7-8.
[14]. Библия, Евангелие от Матей, 13:12
[15]. Goddard, Neville. Feeling is the Secret. BN Publishing, 2007,
pages 16 and 21.
[16]. Pauli, Wolfgang. Relation between the closing in of electron-
groups in the atom and the structure of complexes in the
spectrum. Zeitschrift fur Physik. 1925; 31: 765-783.
[17]. Хил, Наполеон, „Мисли и забогатявай”, София, ИК Изток-
Запад, 2012.
[18]. Измислени герои от филма на Джордж Лукас „Междузвезд-
ни войни”, 1977.
[19]. Гласът, Найн Нетуърк Телевижън, Австралия, 2013.
[20]. Джим Кери. Интервю за уебсайт Movieline, юли, 1994.
[21]. Matthews, Andrew. Being Happy! Media Masters, Singapore,
1988.
[22]. Матей, 5:39.
[23]. Шукман, Хелън и Уилям Тетфорд, „Курс на чудесата”,
София, ИК Дар Логос, 2006.

- 137 -
[24]. Brown, Brene PhD, The Power of Vulnerability,
www.ted.com/talks/brene brown on vulnerability
[25]. Moseley, Bruce, et al. A controlled trial for arthroscopic
surgery of the knee, New England Journal of Medicine, 2002;
347: 81-88.
[26]. Moseley, Bruce. 60 Minutes interview, 29 November, 2012.
[27]. Липтън, Брус, „Биология на убежденията”, София, ИК
Изток-Запад, 2012.
[28]. Виж 27
[29]. Pert, Candace. Molecules of Emotion. Simon and Schuster,
1997, p 189.
[30]. Pearsall, Paul. The Heart's Code. Broadway, 1998, p 65.
[31]. Виж 30
[32]. Силвия Клеър, „С чуждо сърце”, ИК Емас, София, 1998.
[33]. Pearsall, Paul. The Heart's Code. Broadway, 1998, p 7.
[34]. Orme-Johnson D, Alexander C, Davies J, Chadler H, Larimore
W. International Peace Project in the Middle Ea£t: The effects
of the Maharishi Technology of the Unified Field. Journal of
Conflict Resolution. 1988; 32(4): 776-812.
[35]. International Peace Project in the Middle Easl: The effects of
the Maharishi Technology of the Unified Field. Journal of
Conflict Resolution, Vol 32, No 4, Dec. 1988.
[36]. Byrd, R C, PH.D., Positive therapeutic effects of the
intercessory prayer in a coronary care unit population.
Southern Medical Journal. 1988; 81: 826-829.
[37]. MeTaggart, Lynne. The Intention Experiment. Free Press,
2007, p 23.
[38]. The Secret Life of Plants, Part 2 of 4, interview with Cleve
Backsler, http://www. youtube.com/watch?v=nYksxtB0w8U,
(0:47).
[39]. Парамаханса Йоганда, „Автобиография на един йогин”,
София, ИК Хермес, 2013.
[40]. Матей 18:3
[41]. Mitchell, Edgar. As the paradigm shifts: Two decades of
consciousness research. Noetic Sciences Review. 1992; 24: p.
7. >

- 138 -
 ЧИТАТЕЛСКИ КОМЕНТАРИ

„Бях на легло с ужасна депресия, носех товара от детството си, а

бизнесът ми не вървеше. Тогава прочетох книгите ти.
Оттогава животът ми се промени напълно. Започнах да тренирам
тялото и ума си. Сега управлявам национален консултантски бизнес.
Ценя всеки свой ден. И се чувствам много благодарен.”
Адам Сандерсън, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

„Когато живеех в пълен мрак, книгите ти ми донесоха светлина.

Промениха целия ми светоглед. За мен те са като Библия... Приеми
моята НАЙ-ИСКРЕНА И ДЪЛБОКА ПРИЗНАТЕЛНОСТ за книгите ти и
посланието, което съдържат.”
Мунсун Чой, КОРЕЯ

„Книгите ти промениха живота ми! Всичко е поднесено толкова

просто и ясно, че можеш незабавно да го приложиш на практика. Сега
съм много по-щастлива и самоуверена. Благодаря!”
Шимон Прзедвожки, ПОЛША

„Книгите ти вършат чудеса. Мразех се, защото се провалях на

изпитите си. Беше ми трудно да се сприятелявам. Сега животът ми е
съвсем различен и не ми достигат думи да опиша колко съм щастлива.
Благодаря.”
Нгуен Дюк Ан Кан, ВИЕТНАМ

„Открих книгите ти преди пет години, когато се намирах в

отчаяна ситуация: баща ми беше получил инфаркт, съпругът ми бе
претърпял злополука, на майка ми й поставиха диагнозата сарком и за
капак на всичко останах без работа – и това в рамките на три месеца!
Срещата с книгите ти беше като приятелска ръка, протегната за
помощ. Преди това имах усещането, че потъвам, но изведнъж се
почувствах в безопасност. Благодаря ти от сърце!”
Розана Монако, Цюрих, ШВЕЙЦАРИЯ

How Life Works , 2014, by Andrew Matthews

- 139 -