„Изворът на Белоногата” от Петко Рачов Славейков – характеристика на творбата

1. Творческа история – творбата е публикувана в сп. „Читалище” без името на автора през 1873г.

2. Жанр – поема, в която се откриват елементи на:

А) идилия – природата и щастливият живот на човека сред нейните красоти
Б) балада – черната веда, символичното вграждане на сянката, неразделният живот на влюбените
след смъртта

3. Сюжет – води началото си от народните легенди за чешмата Ак балдър чешмеси (чешмата на

белите нозе)
- любовта между Гергана и Никола
- срещата на извора между Гергана и везира
- смъртта на Гергана
- изчезването на Никола

4. Основен конфликт – свое-чуждо, сблъсъкът между два културни модела.

5. Композиция – изградена е от три основни части:

А) срещата между Гергана и Никола
Б) диалогът между Гергана и везира
В) вграждането на Гергана

6. Два смислови пласта:

А) фолклорно-митологичен (завистта на черната веда и вграждането)
Б) реалистичен план (диалогът между Гергана и везира)

7. Мотиви
- мотивът за неразделната любов
- мотивът за похищението на християнка от друговерец
- мотивът за вграждането на човека

8. Проблеми
- за човешкото щастие
- за свободата и волята на личния избор
- за насилията и примамките

9. „Изворът на Белоногата” между фолклора и литературата

А) близост с фолклора:
- епиграфът, който представя творбата като дело на народния гений
- фолклорни образи и художествени средства (постоянни епитети, разгърнати сравнения)
- фолклорни мотиви
Б) разлики от фолклора
- диалозите, представящи логически обвързана аргументация
- героинята изпъква с индивидуални душевни качества

10. Гергана и нравствената сила на българката

А) ключова морална ценност на девойката е верността – към родното място, към родителите, към
любимия
Б) Гергана има ясно позиция за „редно” и „нередно”
- не дава китка на Никола през нощта, защото това е времето на „неверните сили”
- в диалога с везира не се поддава на съблазняването му, защото знае кое е редно за момиче с
нейния социален статус

11. Локалното и националното

А) действието започва с географски точно посочване на топоними („Ибипча”, „Харманли”, „село
Бисерча”), за да стигне до внушения, валидни за цялата национална общност
Б) Гергана отклонява предложението на везира, защото е щастлива в своя малък свят –
внушението, че българинът може да бъде щастлив единствено в родното пространство, е ключово
за Възраждането

12. Природата и цивилизацията

А) родно и чуждо са осмислени съгласно романтическата опозиция между природа и цивилизация
- светът на Гергана е свят на простото, близко до природата, подчинено на извечните естествени
закони съществуване
- „Стамбул” е свят на направеното, изкуственото и излишното
Б) природните творения са поставени по-високо от човешките
В) цивилизацията е символ на богатството и властта, които Гергана отхвърля като регулатор на
човешкия свят
Г) везирът предлага издигане към върховете на социалния свят, което за девойката би означавало
разкъсване на връзката с всичко съкровено за нея

13. Разумът срещу вътрешната същност

А) съпоставка на обръщенията, използвани в диалога между везира и Гергана
- везирът първоначално възприема девойката според народността ù („българко”) и външния ù вид
(„млада”, „бяла”), а после използва „глупава” и „неразумна”, защото от негова гледна точка
доводите на Гергана са емоционални и наивни
- момичето използва едно и също обръщение – „аго”, за Гергана той е символ на властта,
застрашаваща малкия ù свят
Б) започнал спокойно, везирът постепенно се разгневява и стига до заплаха – „моята е воля над
тебе”
В) смисловата кулминация на текста е отговорът на Гергана, съзнаваща, че господарят има власт
само над външната ù обвивка, но не и над сърцето ù – „На живот ми си господар, / но на волята не
ми си.”
NB! С „Изворът на Белоногата” Петко Славейков открива „вътрешния човек”, онази духовна
същност, която не може да бъде поробена.

14. Мотивът за вграждането – фолклорен мотив, според който се вгражда млада жена, за да са
здрави основите на някаква постройка
А) причината, от една страна, може да е в завистта на тъмните сили, на „ведата”, подслушала
разговора на младите
Б) от друга страна, Гергана се явява необходимата жертва в прехода от старо към ново
В) за поета българският народ е тръгнал по нов път, но този път е съпроводен с жертви;
„цивилизоването” носи загуба на простотата, естествеността, искреността; поетът поставя въпроса
– какво печелим и какво губим по пътя си напред