Тъй като английският език от ранна детска възраст е бил силна страна, винаги съм наблягала

повече на него. Гимназията, която завърших, е със софтуерни и хардуерни науки, следователно
науките различни от моите интереси бяха приоритет. След започването на последната ми
учебна година в гимназията, учителите ни разпитваха кой в коя сфера се ориентира. Аз бях
една от малкото, която не избра компютърната сфера. Това въобще не се хареса на моите
преподаватели, в резултат на което това се отрази на оценките ми. Според мен това не е никак
професионално. По мое мнение един учител трябва да дава пример на децата не с това в коя
сфера да се развиват професионално, а с това че всеки човек има силни и слаби страни и
трябва да набляга на силните.

Преподавателите, които са влизали в час при моя клас, винаги са водили часовете си на високо
академично ниво и винаги техниката им на преподаване е имала резултат в знанията на
учениците. Когато е имало нужда са били на среща и са помагали с каквото им е било по
силите. Определено относно това бих искала да взимам пример от тях. Ако стана учител, искам
да предизвикам интерес и любопитство в учениците. Но никога не бих проявявала лично
отношение към тях съдейки техните интереси.

Един учител може да има огромно влияние върху своите ученици. Той може както да ги насочи
към правилния път, така и да им покаже кой е грешния. Основната задача на съвременния
учител е да формира у учениците отговорност за резултатите от обучението, да ги насочи към
потребностите за натрупване на индивидуален познавателен опит. Взаимоотношенията
учител-ученик са много важен мотивационен фактор в образователния процес. Отношението
на преподавателите също има роля за подхранване самочувствието на учениците. Не е за
подценяване и връзката между учител и родител. Тя също може да оказва значително голям
ефект върху развитието на учениците. Това може както да ги мотивира, така и да ги
демотивира. Работата на учителя е да накара учениците му да го възприемат като приятел и
същевременно да следват примера му.