Казус технологията е една от възможностите за приложение на
интердисциплинарното обучение - неговото конструиране и развитие. Характерно за процесуалната страна на казус технологията е, че в нея се работи с комплекс от казуси. Казус-технологията е целенасочено комбиниране на различни педагогически случаи и проблеми. Конкретните казуси могат да са комплекти от текстове за предварително запознаване или проучване на тема/проблем. Могат да бъдат снимки, диаграми, таблици, презентации, филми. Основната цел на приложението им е обучаемите да развиват умения за педагогическа интерпретация. в педагогическата технология на интердисциплинарното обучение се разбира като целенасоче
Казусът като основна моделираща единица на педагогическа
активност, в която обучаемите (учениците) са въвлечени, чрез представянето на педагогически проблем, чрез хронологични действия и логични последици от тях. В решаването му се демонстрират знания за няколко теоретични концепции и начини за приложението им. Приложната значимост на казуса е свързана с интердисциплинарност и изследователска дейност, което позволява развиванета на формиращата и компетентностната му функция при неговото приложение.
В редица научни източници съществуват определения за понятието
„казус“. Фрай и Сътр (1999) описват казусите като сложни примери, които дават представа за контекста на проблема, както и илюстрират основната точка. Възприема се твърдението, че казусът е „случка с послание“ или история, която служи за образоване. Основни компоненти в структурата на казуса, чрез които може да се различи от обикновената проблемна ситуация са: наличие на много конфликти, липса на готови решения, наличие на фактори и фокус, достоверност, има връзка между цели на преподаването и спецификата на казуса (Георгиев, Л. 2011). Казусите изискват участие и конкретно прилагане на широк набор от умения. В научни издания е отбелязано, че обучаемите могат да учат по-ефективно, когато участват активно в процеса на обучение (Bonwell, Ch. C.; Eison, J. A., 1991). Използването на казусите като интерактивна изследователска обучителна стратегия измества акцента от преподавателя към обучаемите и тяхната познавателна и социална активност. В този смисъл преподаването чрез казуси е един от начините, чрез който стратегиите за учене могат активно да бъдат прилагани. Тук казусът се разглежда като основен емпиричен изследователски конструкт. С приложението му се отчита учебно- познавателния и социално-аксеологичния опит на обучаемият, конструират се реални педагогически ситуации. Мисленето върху проблемите, заложени в казуса развива рефлексията и саморефлексията, умения за аналитико- критично интерпретиране на създадената проблемна ситуация. Казусите са силно свързани с повишаване на мотивацията и интереса на обучаемите. Те могат да бъдат използвани за:
- практическо приложение на теоретичните концепции;
- насърчаване на активно учене; - осигуряване на възможност за развитие комуникация; - групова работа и решаване на проблеми.