СВЕТЪТ

НА КЪСНАТА
АН ТИ ЧН О СТ
150-750 г. сл. Хр.
 ПИТЪР БРАУН

СВЕТЪТ
НА КЪСНАТА
АНТИЧНОСТ
150-750 2. сл. Хр.

Превод о т английски език Стоян Гяуров

Наука и изкуство
София, 1999
 PETER BROWN

THE WORLD
OF LATE
ANTIQUITY
A D 150-750

Публикува ce no споразумение с:
© 1971 THAMES AND HUDSON Ltd, London
Reprinted 1997
with 130 illustrations 17 in colour

© С т о я н Д и м и тров Гяуров, превод, 1999 г.

© Кремена С тан чева филчева, художник, 1999 г.
© „Наука и изкуство" ООД, 1999 г.

ISBN 954-02-0248-5

1. Ф орзац: семеен п о р тр ет о т IV в.
Стъклен варак, вграден в кръст.
 СЪДЪРЖАНИЕ

П редговор 7

ЧАСТ ПЪРВА: РЕВОЛЮЦИЯТА

В КЪСНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ
I. О б щ е с т в о
1. Границите на класическия свят около 200 г. сл. Хр. 11
2. Новите владетели: 240-350 22
3. Възроденият свят: римското общество през IV в. 36
II. РЕЛИГИЯ
4. Новата атмосфера: насоки на религиозната мисъл, ок. 170-300 51
5. Кризата на градовете: възходът на християнството,
ок. 200-300 63
6. Последните елини: философия и езичество, ок. 260-360 74
7. Християнският обрат, 300-363 87
8. Новите хора: монашеството и експанзията
на християнството, ЗОО-ЛОО 102

ЧАСТ ВТОРА: РАЗДЕЛЯНЕ НА ПЪТИЩАТА

I. З а п а д ъ т
9. Западното възраждане, 350450 121
10. Цената на оцеляването: западното общество, 450-600 134
II. ВИЗАНТИЯ
11. „Управляващият град“: И зточната империя о т Теодосий II
до Анастасий, 408-518 147
12. Слава и блясък: Юстиниан и приемниците му, 527-603 162
13. Империите на Изтока: Византия и Персия, 540-640 173
14. С м ъ р тта на класическия свят: култура и религия през
ранното средновековие 186
III. НОВИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
15. Мохамед и зараждането на исляма, 610-632 203
16. „Градина, бранена о т нашите копия“: с в е т ъ т на късната
античност по времето на исляма, 632 - 809 209
Х ронология 220
К а рта 224
Б иблиограф ия 225
Индекс 234
 ПРЕДГОВОР

П редмет на тази книга са социалните и културните промени. Надя­

вам се, че след к а т о я завърши, ч и т а т е л я т ще добие известна пред­
става за това, как и дори защо късноанпшчният с в я т (в периода меж­
ду приблизително 200 и 700 г. сл. Хр.) започва да се различава о т „кла­
сическата“ цивилизация, как о т своя страна дълбоките промени през
този период определят разнопосочната еволюция на Западна Европа,
Източна Европа и Близкия изток.
Проучването на този период изисква нито за момент да не се заб­
равя взаимовръзката между промяна и приемственост в т а к а древ­
ния и трайно установен с в я т около Средиземно море. О т една с т р а ­
на, т о в а е прословутата епоха, през която безвъзвратно изчезват ре­
дица древни институции, чисто отсъ ствие е просто немислимо око­
ло 250 г. сл. Хр. В 476 г. Римската империя изчезва о т Западна Евро­
па. В 655 г. Персийската империя изчезва о т Близкия изток. Много е
лесно да се пише за късноантичния св я т в стила на меланхоличната
приказка за „упадъка и разгрома“: за края на Римската империя о т
гледната точка на Запада; за края на Персийската империя на Сасани-
д и т е 1 о т гледната точка на Иран. О т друга страна, се долавят пора­
зителни нови начала, характерни за този период: ние се обръщаме към
то в а време, за да разберем защо Европа се християнизира, а Близкият
изток се ислямизира; ние сме извънредно чувствителни спрямо „мо­
дерния“ характер на новото, „абстрактно“ изкуство на тази епоха;
изненадват ни произведенията на хора като Плотин2 и Августин3, ко-
гато доловим в т я х —също к а то в някоя непозната увертюра - то л ­
кова много о т онова, което впечатлителният европеец е свикнал да
с м я т а за най-„модерно“ и ценно в собствената си култура.
Вглеждайки се в късноантичния свят, ние се оказваме раздвоени
между печалното съзерцание на древните руини и тр е п е т н а т а възбуда

1Сасаниди - династията, за чийто родоначалник се смятал Сасан, обе­

динила и управлявала възродената след залеза на държавата на Ахемениди-
т е Персийска империя за четири века (223-65 1), унищожена о т арабите. -
Б. ред.
2 Плотин (204-269) - древногръцки философ, основател на египетската
школа на неоплатониците; учението му било широко използвано о т христи­
янските богослови. - Б. ред.
3 Августин - Августин Аврелий о т Хипона (354-430) - свети или блаже­
ни, един о т видните християнски богослови, оформил възгледите си под

2. А бстрактно изкуство. Традиционната консулска процесия в Рим, представена с из­

разните средства на новия художествен идиом. Базиликата на Юний Бас, Рим, IV 6.
 о т нови те кълнове. Това, к о ето обикновено ни липсва, е реалното усе­
щане за ж и в о та в т о зи с в я т . Подобно на много о т съвременниците на
промените, за к о и то ни предстои да ч етем , ние ставам е или крайни
консерватори, или истерични радикали. Един римски сенатор би могъл
да продължава да пише т а к а , сякаш все още живее в д ните на А вгуст**4,
а след т о в а да се събуди, к а к т о и с т а в а с много хора в края на V в. сл.
Хр., за да установи, че в И талия вече няма римски император. Или пък
някой християнски епископ би могъл да изрази задоволство о т злините,
причинявани о т варварите, с надеж дата, че по т о зи начин хората зави­
наги ще се извърнат о т зем ната цивилизация и ще се о р и ен ти р ат към
небесния Ерусалим. Само че т о й ще се изрази на латински или гръцки
език, съвсем несъзнателно облъхнат о т ан ти ч н и те класици. Освен
т о в а ще си проличи определено отнош ение към вселената, предубежде­
ния и начин на поведение, издаващи, че т о й все още е дълбоко вкоренен
в хилядолетната традиция на средиземноморската култура.
Как да се черпи о т великото минало, без да се задуши новото. Как
може човек да се промени, без да изгуби корените си. И най-вече, как­
во да се прави с всички т е з и нови хора - хора, за ко и то няма м я с т о в
едно традиционно аристократично общ ество, с мисли, к о и то са лише­
ни о т право на същ ествуване в една живееща с т р а д и ц и я т а култура,
с нужди, далечни на традиц ионн ата религия, с абсолютно чуж дите
хора, дошли отвъ д границата. Това са проблеми, с кои то се е сблъсква­
ло всяко цивилизовано общ ество. В периода на къ сн ата а н т и ч н о с т т е
са особено остри.
Не мога да си представя, че ч и т а т е л я т може да бъде т а к а равно­
душен към и д е я та за класическа Гърция и Рим или т а к а безразличен
към влиянието на х р и с т и я н с т в о т о , че да няма желание да вникне поне
о т ч а с т и в късноантичния с в я т - с в е т ъ т , стан ал свидетел на ради­
кал н ата трансформация на гръко-римската цивилизация и на победа­
т а на х р и с т и я н с т в о т о над класическото езичество. Но бих искал да
подчертая, че аз съм съсредоточил вниманието си преди всичко върху
начина, по ко й то х о р ата през къ сн ата а н т и ч н о с т реагират на пробле­
ма на пром яната.
Рим ската империя обхваща огромна и разнообразна тер и то р и я . Про­
м ените, ко и то изпитва през т о зи период, са сложни и многообразни -
о т неизвестни и добре документирани процеси, свързани с последстви­
я т а о т войните и високите данъци за о б щ еств о то през III и IV в., до

влияние на платоническата и неоплатоническата философия и манихейст-

во то ; епископ на Хипона о т 395 г., автор на много богословски съчинения,
между кои то най-известно е За града Божи (De civitate Dei), оказало голямо
влияние върху християнската догматика. - Б. ред.
4 А вгуст - Гай Юлий Цезар О ктавиан, син на братовчед на Юлий Цезар и
обявен за негов наследник; получил п о ч е тн а та т и т л а А вгуст и обявен за
8 принцепс на сената, управлявал Рим о т 30 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. - Б. ред.
онези интимни и мистериозни изменения, засягащи отнош ението на чо­
века към со бствен о то му т я л о и непосредствените му съседи. Надя­
вам се, че ч и т а т е л я т ще се съгласи с мен, ако започна първата ч а с т на
кн игата с т р и глави, очертаващ и промените в общ ествения ж и в о т на
империята о т 200 до 400 г. сл. Хр., а после се върна обратно, за да ана­
лизирам не т а к а явните, но също толкова важни промени, кои то се из­
върш ват в религиозната сфера през същия период. Специално обръщам
внимание т а м , къ дето по мое мнение промените в общ ествените и
икономическите условия на им перията се пр еп ли тат с новите религи­
озни процеси на епохата. Средиземноморието и М есопотамия са глав­
н и те т е а т р и на пром яната през очертания период. С в е т ъ т на север­
н и те варвари о став а в периферията на т е зи региони. Британия, Север­
на Галия и дунавските провинции след н а ш е с тв и ята на славяните към
края на VI в. о т п а д а т о т м о е то полезрение. П овествованието клони
към И зто ч н о то Средиземноморие и завършва съвсем логично в Багдад
на Харун-ал-Рашид, а не в далечния Аахен на съвременника му Карл Ве­
лики. Надявам се, че ч и т а т е л и т е (и особено м едиавистите, кои то са
свикнали изложението да се концентрира върху възникването на след-
римското западно общ ество) ще ми п р о с т я т , че се задържам в то зи
регион. Що се отнася до Западна Европа, интересуващ ите се м о гат да
използват онези а в т о р и т е т н и справочници, на ко и то ние всички сме
еднакво задължени.
Никой не може да отрече т е с н и т е връзки между социалната и ду­
ховната революция през врем ето на късната ан ти ч н ост. И все пак,
именно защ ото са т а к а непосредствени, подобни връзки не м о гат да се
свед ат до повърхностното взаимоотношение на „причината и следст­
в и ето “. Ч е с т о и с то р и к ъ т просто е принуден да признае, че някои про­
мени съвпадат дотолкова, че никоя о т т я х не може да бъде разбрана
без препратка към другата. И стория на късния античен с в я т , к о я т о се
свежда до императори и варвари, войници, земевладелци и данъчни чи­
новници, би ни дала та к а в а безцветна и нереална представа за същ­
н о с т т а на епохата, к а к т о и едно изложение, посветено само на вглъбе­
н и те души, на монасите, м и с т и ц и те и вдъхващ ите страхопочитание
богослови о т онова време. В последна с м е тк а ч и т а т е л я т сам тр яб в а
да реши дали м о я т разказ му е помогнал да разбере защо толкова мно­
го, т а к а разнородни промени се сливат, за да се роди т о зи специфичен
период на европейската цивилизация - късноантичният с в я т.
Ръкописът дължи много на б д и тел н о то око на Филип Русо, ч и ето
старание, к а к т о обикновено, не се изчерпва само с корекции на д а т и
и ц и т а т и : успеш ното му завършване се дължи най-вече на м о я т а съп­
руга, ч и й то ин терес и проницателност по отнош ение на историчес­
к и т е промени аз о тдавна с р а д о с т споделям.

9
ЧАСТ ПЪРВА: РЕВОЛЮЦИЯТА В КЪСНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ

3. Една барокова епоха. Дръзките арки и филигранната обработка на камъка издават

вече отдалечаването о т класическия подход към изкуството. Този театрален стил
представлява кулисите за едно общество, ценящо актьорите-„звезди“ и драматич­
ните публични изяви и жестове. К ато типичен провинциален богаташ, успял да се из­
дигне в живота, император Септимий Север (193-211 ) дарява родния си град Лептис
Магна (Тунис) с тази и други подобни сгради.
 I. ОБЩЕСТВО

1. ГРАНИЦИТЕ НА КЛАСИЧЕСКИЯ СВЯТ ОКОЛО 200 Г. СА. ХР.

„Ж ивеем около море - казва С о к р ат на а т и н с к и т е си приятели - също

к а т о ж а б и т е около някое езеро.“ С ед ем сто ти н години по-късно, в 200
г. сл. Хр., класическият с в я т о с т ав а скупчен около своето „езеро“
бреговете на Средиземноморието. Ц е н т р о в е те на т о гав аш н ат а Ев­
ропа са разположени далеч на север и на запад о т с в е т а на античния чо­
век. За него о т и в а н е т о до поречието на Рейн означава „отиване при
варварите“: един истински южняк докарва покойната си жена чак о т
Трир до Павиа само за да е погребана на сигурно м я с т о сред близките
си! Един гръцки сенатор о т Мала Азия, назначен за управител някъде
по Дунав, се оплаква: „Ж и тел и те... в о д я т най-мизерния възможен жи­
в о т , за щ о то н и то о т гл е ж д а т маслини, н и то п и я т вино.“
По в р ем ето на републиката и ран н ата империя Рим се разраства
толкова, колкото се с ч и та за целесъобразно с оглед з а щ и т а т а и обо­
г а т я в а н е т о на класическия с в я т , същ ествуващ вече о т векове около
средиземноморските брегове. Н ев ер о я тн и я т прилив на културна хо­
м огенност е най-интересният ф а к т в ж и в о т а на империята по вре­
ме на апогея и през II в. сл. Хр. Никога д отогава т о з и прилив не е о т и ­
вал т о л к о в а надалеч. В Северна Африка и Близкия и зто к т о й никога
повече няма да стигне т а м , къ д ето с т и га през II в. И звестно време
във военния лагер срещу Грампиане в Ш отландия същ ествува една
офицерска столова, измайсторена по подобие на италианска вила.
Един град с квадратн а планировка, с ам ф и те а тъ р , библиотека и с т а ­
т у и на класическите философи гледа към района на Хонда, в Тимгад, в
м ъ р т в и л о т о на днешен Южен Алжир. В Дура-Европос, гарнизонен
град на река Е ф рат, се придърж ат към същия календар на об щ естве­
н и т е празници, к а к т о и в Рим. К ъсноантичният с в я т приема т о в а
невероятно наследство. Един о т основните проблеми на периода о т
200 до 700 г. сл. Хр. е как да се поддържа в т а зи огромна империя с т и ­
л ъ т на ж и в о т и култура, водещи началото си о т т я с н а т а крайбреж­
на ивица, осеяна с класическите градове-държави.
На първо м я с т о , класическият Средиземноморски с в я т живее пос­
то ян н о на ръба на глада, защ о то Средиземно море е заобиколено о т
планински вериги: плодородните полета и речни долини са к а т о късче­
т а о т коприна, приш ити върху груб п лат. Много о т най-големите
градове през класическата епоха са разположени в непосредствена 11
 4. Ж абешкото езеро. Средиземноморието е 6 центъра
на света според световната карта о т Алби, изготве­
на през VIII в. Британия (горният ляв ъгъл) е само едно
малко петно, докато д е л т а т а на Нил и Ефрат (долу в
центъра и вдясно) са подробно изобразени.

5. Морето означава храна. Тази фреска о т О стия (съз­

дадена между I и IV в. сл. Хр.) показва товаренето на
зърно на един кораб. По мнението на един съвременник
о т V в. Константинопол има късмет: „Въпреки огром­
ното му население храната винаги е в изобилие, защо-
т о всички видове стоки о т най-различни места могат
да се д о став ят директно по море.“

6. А лтернативата. Мъчителното пътуване по суша­

т а . През IV в. един жител на Мала Азия пише: „Тъй
като нашият град с далеч о т морето, ние нито можем
да пласираме излишъците, които имаме, нито да вне­
сем онова, което ни липсва.“ Релеф о т Адамклиси, Ру­
мъния (Трофеят на Траян). 108-109 г. сл. Хр.

близост до недостъпни планински плата. Всяка година ж и т е л и т е им

плячкосват околните равнини, за да се изхранват. К а т о описва симп­
т о м и т е на ш ирещ ото се недояждане сред извънградското население
в ср ед ата на II в., л е к а р я т Гален отбелязва: „ Ж и т е л и т е на градове­
т е , к а к т о обикновено, съ б и р ат и складират д о ст ат ъ ч н о зърнени за­
паси за ц я л а та година веднага след ж ъ т в а т а . Те о т н а с я т всичката
пшеница, ечемика, боба и л е щ а та - о с т а т ъ ц и т е са за селяните.“ О т
т а з и гледна т о ч к а и с т о р и я т а на Р и м ск ата империя, резюмирана о т
Гален, е исто р и я на начина, по ко й то 10 процента о т населението,
онези, к о и то ж и в е я т в градовете и налагат о т п е ч а т ъ к а си върху ев­
ропейската цивилизация, се изхранват о т тр у д а на о с т ан а л и т е 90
процента, обработващ и зе м я та .
Х р ан ата е най-ценната с т о к а в античния Средиземноморски
с в я т . Х р ан ата изисква т р а н с п о р т . Малко са голем ите градове в
Р и м с к а та империя, к о и т о са в състоян ие да зад о во лят с в о и т е нуж­
ди о т н еп о ср ед ствен о то си обкръжение. Рим много о т д ав н а е в за­
ви си м о ст о т зърн ото, к о е т о ко р аб и те му н о с я т ежегодно о т Аф­
рика: о т VI в. сл. Хр. К онстантиноп ол внася всяка година 175 200 т
пшеница о т Е гипет.
За при м итивни те тр ан сп о р тн и си стем и в о д ата е т о в а , к о е т о е
железницата за м одерните времена: най-важ ната, жизненонеобходи-
м а ар тер и я за пренасянето на т е ж к и товари. Щом т о в а р ъ т напусне
обаче в о д и те на Средиземно море или на някоя голяма река, неговият
бърз и евти н превоз с т а в а разорително бавен. П ревозът на зърнен т о ­
вар о т единия край на Средиземно море до другия ст р у в а по-малко,
о т к о л к о т о превозът му още с т о и т р и д е с е т килом етра по суш ата.
Така Р и м ската империя се съ сто и о т два паралелни с в я т а . До 700
г. сл. Хр. големите крайморски градове са к а т о съседи: за двадесет
дни човек с т и га с кораб о т единия до другия край на Средиземно море,
12 сърцевината на Р и м ск ата империя. На с у ш ат а обаче ри м ск ата дейс-
твш п ел н о с т се разпада на малки оазиси к а т о капки вода върху горе­
ща повърхност. Рим ляните са прочути с п ъ т и щ а т а , ко и то пресичат
т я х н а т а империя. Но т е з и пътищ а м ин ават през градове, ч и и то жи­
тели се снаб дяват с всичко, к о е т о я д а т , и с повечето о т онова, кое­
т о п о т р е б я в а т , в радиус о т п е т д е с е т килом етра само.
Именно във в ъ т р е ш н о с т т а на с т р а н а т а , следователно, по про­
теж ен и е на голем ите п ъ тищ а, се вижда най-добре в и со к ата цена на
им перията. Р и м ск ата империя изглежда най-непохватна и брутална
в н еп р естан н и те усилия да п р о т и в о с т о и на разпадането си. Войни­
ци, ад м и н и стр ато р и , куриери и т я х н о т о продоволствие са в п о с т о ­
янно движение о т провинция в провинция. О т гледна т о ч к а на импе­
р а т о р а в 200 г. р и м ск и ят с в я т представлява мреж а о т п ътищ а,
маркирани спирки, на к о и т о се съ б и р ат р а с т я щ и т е налози в храна,
дрехи, ж и во тн и и човеш ка сила, необходими за и зд ръ ж к ата на импе­
раторск и я двор и ар м и ята.
Що се о т н а с я до онези, к о и т о обслуж ват нуж дите на т а з и неумо­
лима машина, подобна принуда не е нищо ново. На някои м е с т а т я е
дори с т а р а колкото с а м а т а цивилизация. В П алестина например
Х ристос поучава слуш ателите си как да се д ъ р ж а т , ако някой държа­
вен служител „ви накара да т р ъ г н е т е с него (и да му носи те багаж а)“.
Дори д у м ата, к о я т о а в т о р ъ т на евангелието използва за „накара“, не
е изначално гръцка дума: т я идва о т персийския език, отпреди повече
о т п е т с т о т и н години, о т вр ем ето , к о га то А хеменидите5 поддър­
ж а т с в о я т а огромна империя със същ ите брутални м етоди.

5 Ахемениди - династията, за чийто родоначалник се смятал Ахемен,

обединила и управлявала персийската държава повече о т два века (550-330 г.
пр. Хр.); основана о т Кир II след победата на оглавеното о т него въстание
срещу мидийския цар Астиаг (584-550). - Б. ред. 13
 И все пак, Р и м с к а та империя, к о я т о ким 200 г. се отдалечава
т а к а опасно о т С редизем ном орието, живее с илю зията, че е все още
един малък с в я т . Рядко държава е същ ествувала при т о л к о ва неси­
гурна основа. Към 200 г. и м п ер и ята се управлява о т аристокрация,
п ри теж аващ а н евероятн о хомогенна култура, вкус и език. На запад
с е н а т о р с к а т а класа си о с т а в а един жилав и асимилиращ ел и т, доми­
ниращ И тали я, Африка, Ю жна ф ранция и п ореч ията на Евро и Гуа-
далкивир; на и зт о к ц я л а т а култура и ц я л а т а м е с тн а в л а с т о с т а ­
в а т концентрирани в р ъ ц е т е на го р д и те олигархии, управляващи
гръ ц ки те градове. Р ечникът и произнош ението на образованите
хора в гръцкия с в я т са т а к а уеднаквени, че по т я х е невъзможно да
се устан ови произходът на отделни я човек. На запад а р и с т о к р а т и ­
т е , говорещи д в а т а езика, м и н ав ат съвсем несъзнателно о т л а т и н ­
ски на гръцки. Така един африкански земевладелец се поч увствал съв­
сем к а т о у дома си, к о га то случайно попадал в л и т ер ату р н и я салон
на някакви б о га т и гърци в Смирна.
Тази удивителна хомогенност обаче се поддържа о т хора, кои то
см ъ тн о у сещ ат, че ц ел та на т я х н а т а класическа култура е да не до­
пусне никаква а л те р н ат и в а на собствения им с в я т . Подобно на мно­
го други космополитни аристокрации, к а т о д и н асти и те на късна фе­
одална Европа или а р и с т о к р а т и т е в А встро-У нгарската империя, хо­
р а т а , принадлежащи към една и съща класа и култура, в к о я т о и да
било ч а с т на Р и м ската империя, се ч у в с т в а т много по-близо един до
друг, о т к о л к о т о до огром ното м нозинство о т т е х н и т е съседи, „не­
д о р азв и т и т е “ селяни пред прага им. С ъщ ествуван ето на „варвари­
т е “ оказва безмълвен, но неотслабващ н ати ск върху к у л т у р а т а на
Р и м ск ата империя. „В арваринът“ е не само п ри м и ти вн и ят воин о т ­
въд границата: около 200 г. към т о зи „варварин“ се присъединява и
о т р и т н а т и я т в ъ т р е в с а м а т а империя. А р и с т о к р а т ъ т о т и в а о т
един форум на друг, всички успокояващо сходни, говори един език с
другите о т с в о я т а класа, съблюдава обреди и форми на поведение,
споделяни о т всички образовани хора. Само че п ъ т я т му минава през
т е р и т о р и и т е на племена, к о и то са му толкова чужди, колкото гер­
м ан ц и те и персите. В Галия селяните все още го во р ят келтски; в Се­
верна Африка - пунически и либийски; в Мала Азия древни диалекти
к а т о ликаонски, фригийски и кападокийски; в Сирия - арамейски и си­
рийски.
Въпреки че ж и в е я т в непосредствена близост до т о зи огромен не­
усвоен „варварски“ с в я т , управляващ ите класи на Р и м ск ата империя
н я м а т почти нищо общо със зловредната изклю чителност на съвре­
м енни те колониални режими: т е са невероятно т о л ер ан тн и по о т н о ­
шение на раси и локални религии. Само че ц ен ата, к о я т о изи скват за
приемането в собствения им с в я т , е покорство и възприемане на
те х н и я начин на ж и в о т , т е х н и т е традиции, т я х н о т о образование,
14 к а к т о и на д в а т а класически езика - латински на запад и гръцки на из-
ПРОВИНЦИАЛИСТИТЕ
7. Б огати ят сириец. Дългото му гръ-
ко-римско име - Марк Юлий Максим
Аристид - се придружава о т дълъг
надпис на арамейски език, а скулпто­
р ъ т го е изобразил в местния стил,
предусещащ вече византийските пор­
т р е т и , П-Ш в. сл. Хр.

8. Египтянин. Коптски надгробен ка­

мък о т Шех-Абаде, Египет. IV в. сл.
Хр.

9. Селяни о т Рейнската област. Къса­

т а вълнена туника и качулката, носе­
ни о т простолюдието, о став ат неп­
роменени чак до средновековието,
след което просъществуват под фор­
м ата на качулатата монашеска роба.
Надгробен камък о т II в.
 10. Бранителите. Римски знаменос­
ци, изобразени на един провинциален
паметник: Трофеят на Траян, в
Адамклиси на дунавската граница.

т о к . Онези, к о и то не са в състояние да се приспособят, б и в а т о т -

р и т н а т и : т е са искрено презирани к а т о „дървеняци“ и „варвари“. Към
онези, к о и то биха могли, но не и с к а т да се приспособят - преди всич­
ко евреите, се о т н а с я т с варираща до степ ен на омраза и презрение,
смекчавани о т време на време о т п о ч ти тел н о л ю б о п и тство към
п р е д с та в и те л и т е на една древна близкоизточна култура. Онези пък,
к о и то са се приспособили веднъж, а след т о в а най-предизвикателно са
се отдръпнали, т .е . х р и сти я н и те, подлеж ат на незабавна екзекуция.
Около 200 г. редица провинциални управители и т ъ л п а т а на много
м е с т а и м а т не един повод да о т с т о я в а т с истерична непримири­
м о с т границите на класическия с в я т срещу х р и сти ян ск и те о т с т ъ п ­
ници в св о и те среди. К а к т о казва един м а г и с т р а т , „не мога да се на­
силя дотолкова, че да слушам как се злепоставя ри м ск ата религия“.
К ласическото общ ество около 200 г. сл. Хр. е с тв ъ р д о устан ове­
ни граници и все пак т о не е стагниращ о. В гръцкия с в я т класическа­
т а традиция съ щ ествува повече о т с ед ем ст о ти н години. Н ейният
пръв изблик на съ зи д ател н о ст в А т и н а не т р я б в а да ни прави слепи за
16 удивителния начин, по к о й то гр ъ ц к ата култура след вр ем ето на заво-
ебанията на Александър Велики налучква р и тъ м а на св о ето оцеляване
- протяж ен, способен на фини нюанси, тъ р п я щ повторение к а т о цър­
ковен напев. През II в. сл. Хр. гр ъ ц ката култура изживява забележ ите­
лен ренесанс. Той съвпада с възраж дането на икономическия ж и в о т и
п ол итическата инициатива на горната класа в гръцките градове.
Епохата на А н то н и н и те6 е ап о геят на гръцките софисти. И звестни
с при въ р зан о стта си към р е т о р и к а т а , с о ф и с ти те са едновременно
л и терату р н и лъвове и едри градски богаташ и. Те се р а д в а т на огром­
но влияние и популярност: един о т т я х , Полемон о т Смирна, „ т р е т и ­
ра цели градове к а т о свои поданици, и м п ер ато р и те - к а т о нисш есто-
ящи, а към б о г а т и т е се о тн ася ... к а т о към равни“. Зад т я х с т о я т
п роц ъф тяващ и те егейски градове. Днес ни се стр у ва, че грамадните
руини в Ефес и Смирна (к а к т о впрочем и други подобни градове и хра­
мове о т същия период, о т Л ептис Магна в Тунис до Баалбек в Ливан)
об общ ават сякаш дълговечния античен с в я т . В д е й с т в и т е л н о с т т е
са продукт само на няколко поколения бароково великолепие между
Адриан (117-138) и С ептим ий Север (193-211 ).
Именно в края на II и началото на III в. се извършва с и н т е зъ т на
гръц ката култура, формирала у с т о й ч и в о с т т а на класическата т р а ­
диция през средните векове. В онези времена се създават енциклопе­
д иите, наръчниците по медицина, е с т е с т в е н и науки и астрономия,
ко и то всички култивирани хора - латини, византийци, араби - полз­
в а т през следващ ите хиляда и п е т с т о т и н години. Л и т е р а т у р н и т е
вкусове и политическите схващания, просъщ ествували в гръцкия
с в я т до края на средновековието, се ф орм ират през епохата на Ан­
то н и н и те: визан ти йски те благородници през XV в. все още говорят,
макар и изопачено, същия атически гръцки език, използван о т софис­
т и т е по в р ем ето на им ператор Адриан.
Това е в р ем ето , к о га т о гр ъ ц к и ят с в я т възприема окончателно
Р и м ск ата империя. За да схванем значението на идентиф ицирането
с р и м ск ата държава и свързаните с т о в а нови акц енти, нека вземем
за пример един грък о т В итиния, издигнал се до римски сен атор,
Дион Касий7, к о й т о написва с в о я т а Римска и сто р и я преди 229 г. Без
значение колко ентусиазирано усвоява мирогледа на с е н а т о р с к а т а
класа, Дион постоянно ни напомня, че им п ери ята не е нещо невиж­
дано за гърци те, свикнали о т векове насам с един вид просветен дес­
потизъм . Дион знае, че р и м ск и ят и м п ератор е сам овластник. Бла­
гоприличието и о б щ и те ин тереси, споделяни с образован ата горна

6 Антонини - римските императори Антонин Пий (138-161) и неговите

осиновени наследници Марк Аврелий (161-180) и Луций Вер (161-169), к а к то
и синът на Марк Аврелий, Комод (180-192). - Б. peg.
7 Дион Касий (ok. 150-235) - историк, най-важният източник за послед­
н и те години на Рим ската република и ранната империя. - Б. пр. 17

2. С в е т ъ т на късната античност
 класа, са ед и н с т в е н и т е ограничители на в л а с т т а му, а не д ел и кат­
н и я т механизъм на а в г у с т о в а т а к о н с ти ту ц и я . Дион знае много доб­
ре колко несигурни са т е з и ограничения. Той разказва за преживяно­
т о на заседание на сен ата: к о г а т о един астролог заклеймява „онези
плешивци“, к о и т о заговорничели срещу им ператора..., р ъ к ат а на
Дион се вдига и н сти н кти вн о , за да опипа т е м е т о на г л ав ат а си. Той
приема обаче силното еднолично управление, доколкото т о внася
ред в с в е т а : само и м п е р а т о р ъ т може да пресече граж д ан ската вой­
на: само т о й може да възцари мир в раздираните о т политически те
ежби гръцки градове; само т о й може да гарантира с и г у р н о с т т а и
уваж ен и ето на к л а с а т а , към к о я т у Дион принадлежи.
В изантийските учени, ко и то се о б р ъ щ ат към Дион Касий векове
по-късно, за да се запознаят с р и м ск ата история, са безпомощни в мо­
р е т о на изброените о т него герои на Р и м ск ата република: т е разби­
р а т идеално обаче силните и съвестни императори о т епохата на
Дион - р и м ск ата история, написана о т един грък в края на II и нача­
л о т о на III в. сл. Хр., е вече т я х н а т а история.
Ц е н т ъ р ъ т на т е ж е с т г Р а на Р им ската империя се изм ества към
гръцките градове в Мала Азия, разцъф тява гръц ката бюрокрация - по
т о з и начин ч е с т и т а т а епоха на А н то н и н и тс сочи вече към Визан­
т и я . Само че х о р а т а о т в р ем ето на Дион Касий продълж ават да гле­
д а т упорито в о б р атн а посока: т е са непоклатими консерватори;
най-големите им успехи се изразяват в к у л ту р н ата реакция. За т я х
границите на класическия с в я т все още са ясни и вековечни - същин­
ска Византия, една цивилизация, к о я т о на б азат а на т а з и антична
консервативна традиция би могла да извърши революционни нововъ­
ведения, к а т о у стан о в яв ан ето на х р и с т и я н с т в о т о и основаването
на К онстантинопол, „новия Рим“, е пр о сто немислима за човек к а т о
Дион. (Той например изобщо не споменава за съ щ ествуван ето на хрис­
т и я н с т в о т о , въпреки че х р и сти я н и те създават проблеми на вл асти ­
т е в н о в а т а му родина повече о т 150 години.) Подобна цивилизация
може да се роди само в условията на революция в къ сн ата Римска им­
перия през III и IV в. сл. Хр.
Т ем ата, к о я т о пронизва т а з и книга, засяга пром яната и новите
очертания на границите на класическия римски с в я т след 200 г. сл.
Хр. Това няма нищо общо с традиционния проблем за „упадъка и разг­
рома на Р и м ската империя“8.
„Упадъкът и р азгр о м ъ т“ зас я гат само политическата с т р у к т у р а
на западните провинции на Р им ската империя: к у л т у р н ат а база на
къ сн ата а н т и ч н о с т И зт о ч н о то Средиземноморие и Близкият из-

8 Упадък и разгром на Римската империя - заглавие на и зв е ст н ата книга

на Eg. Гибън (The History o f the Decline and Fall o f the Roman Empire. Ed. J. B.
18 Bury, в 7 то м а, първият о т които е издаден през 1782 г.). - Б. ред.
11. Сянката на Персия. Римският император Валериан е показан като Васал, колени­
чил пред Шапур I, който о т своя страна, като наследник на Дарий и Кссркс, заявява
претенциите си към източните провинции на Римската империя. Скален релеф о т
Бишапур, в то р ата половина на III в. сл. Хр.

т о к - о с т а в а неп о къ тн ата. Дори варварските държави, Възникнали в

Западна Европа през VI и VII в., продълж ават да с м я т а т Р им ската
империя, оцеляла в К онстантинопол, за най-великата цивилизована
държава в с в е та , наричайки я с древното ù име respublica. Един друг
проблем приковава всъщ ност вниманието на х о р а т а през къ сн ата ан­
т и ч н о с т , а именно болезнените промени на с т а р и т е граници.
В географско отнош ение пр и тегл ян ето на Средиземноморския
с в я т отслабва. Б ри тан ия е изоставена след 410 г.; Галия след 480 г. се
управлява вече изцяло о т Север. На изток, колкото и да е парадоксал­
но, с т ес н я в а н е то на средиземноморското влияние се извършва по-
рано и по-незабележимо, но пък съдбоносно. До 1 в. сл. Хр. гръцката
култура к а т о с тъ нъ к воал покрива голяма ч а с т о т И ранското пла- 19
 mo; 6 А фганистан процъф тява гръцко-будистко изкуство, а д ек рети ­
т е на един будистки владетел, намерени недалеч о т Кабул, са преве­
дени на безупречен гръцки език. В 224 г. обаче една династия о т ф арс,
„дълбокия юг“ на иранския шовинизъм, завзема в л а с т т а в Персия. Ди­
н а с т и я т а на С асанидите, к о я т о възражда П ерсийската империя,
бързо отъ р сва о т рам ен ете си изисканата гръцка нам етка. 11а и зто ч ­
н и те граници на Р и м ск ата империя се появява една динамична и агре­
сивна империя, ч и я т о управляваща класа е крайно неподатлива на за­
падното влияние. През 252, 257 и о тн о во през 260 г. великият шахин­
шах, ц а р я т на ц а р е т е Шапур I9, дем онстрира на какви ужасяващи
дела е способна неговата бронирана конница: „Ц езарят Валериан10
тръ гна срещу нас със седем десет хиляди души... и ние водихме голя­
ма б и т к а срещу него и пленихме цезаря Валериан със с о б ст в ен и те си
ръце... А провинциите Сирия, Киликия и Кападокия ги опожарихме,
опустош ихме и завладяхме и взехме народите им в плен.“
С т р а х ъ т о т повторение на с т а н а л о т о променя п р и о р и т е т и т е в
п о л и ти к ата на римския им ператор, к о я т о започва все повече да се
отдалечава о т Рейн и да се насочва към Е ф рат. Нещо повече, конф­
р о н т а ц и я т а със сасанидска Персия разчупва бариерите на класичес­
кия с в я т в Близкия и зто к , защ о то извежда на преден план М есопота­
мия и т а к а излага римския с в я т на постоянно въздействие о т то зи
регион с неговата огромна, екзотична съ зидателн ост в и зк у ств о т о и
религията.
Невинаги традиц ионн ите д ат и са най-важ ните. Всеки знае, че го­
т и т е плячкосват Рим в 410 г., но изгубените западни провинции на
им перията о с т а в а т в продължение на векове белязани о т к у л т у р а та
на р и м ск ата цивилизация. К о гато обаче а зи а т с к и те провинции на им­
п ери ята б и в а т премазани о т исляма след 640 г., т е не запазват нищо
о т ви зан ти й ската култура и много скоро се „ориентализи рат“. По­
ради огромния масив на завою ваната Персийска империя с а м и я т ис­
лям се разпростира твъ р д е далеч на и зто к о т първоначалните си за­
воевания. С т а в а т а к а , че през VIII в. Средиземноморието се управля­
ва о т Багдад; Средиземно море се превръща в домаш ното езеро на
хора, свикнали да се к а ч в а т на корабите си в Персийския залив; а дво­
р ъ т на Харун ал-Рашид (788-809), с т е ж к и я си привкус на персийска
култура, напомня, че н е о б р а ти м ата победа на Близкия и зто к над гър­
ц и т е започва бавно, но сигурно с б у н та о т ф арс в 224 г. сл. Хр.

9 Шапур I (243-273) - в т о р и я т владетел о т Сасанидската династия на

Персия. - Б. пр.
10 Валериан - римски император (253 260). по време на чисто управление и
то в а на сина му Галиен (253-268) кризата и политическата анархия в
им перията крайно се задълбочили; през 260 г. край Едеса в Западна
М есопотамия им ператорът попаднал в плен на персийския цар Шапур, което
20 засилило политическата анархия. - Б. ред.
 С отд р ъ п в ан ето на Средиземноморието на п о в ъ р х н о стта изплува
един още по-древен с в я т . Занаятчи и в Британия се вр ъ щ ат към из­
разните форми на изкуство о т л а т е н с к а т а епоха11.
К р еп о с т н и я т в римска Галия се явява е к е л т с к о т о си име - vassus.
А р б и т р и т е на благоверието в римския с в я т , о тш ел н и ц и те-коп ти в
Египет, възраж дат езика на ф араоните, а сирийските химнописци о т ­
руп ват Х ристос е д о к азател ств а за древно родство, стигащ о чак до
ш умерите. Около сам о то Средиземно море п ад ат в ъ тр еш н и те бари­
ери.
Друга с тр ан а на римския с в я т , твъ р д е дълго подготвяна в неизвес­
т н о с т т а , излиза наяве подобно на другоцветна п ръст, к о я т о плугът
при оран обръща. Три поколения след к а т о Дион Касий не му обръща
никакво внимание, х р и с т и я н с т в о т о с т а в а религията на им ператори­
те.
Понякога дребните неща разкриват по-точно с ъ щ н о с т т а на про­
м ените, т ъ й к а т о са подсъзнателни. Близо до Рим раб оти л н и ц ата на
един скулптор през IV в. продължава да произвежда с т а т у и , безупреч­
но облечени в с т а р а т а римска т о г а (със специално приспособление за
смяна, по желание, на главата на с т а т у я т а ! ) . Но а р и с т о к р а т и т е , по­
ръчващи те зи с т а т у и , н о ся т вече дрехи, издаващи продължителния
им к о н т а к т е „варварите“ о т несредиземноморския с в я т - вълнена
риза о т Дунав, нам етало о т Северна Галия, закопчаващо се на рамене­
т е с филигранна брошка о т Германия, дори „саксонски“ панталони, за
да си п а зя т здравето. А още по-дълбоко, в с а м а т а сърцевина на Сре­
диземноморския с в я т , гр ъ ц ката философия намира начин да се о т в о ­
ри за едно по-различно религиозно настроение.
Тези промени са главните т е м и на еволю цията в късноантичния
с в я т . З а т о в а в следващ ите две глави ще се спрем на политическия и
социалния фон на револю цията, с к о я т о започват т е з и промени през
късния III и IV в.

11 Л а т е н с к а т а епоха - к у л т у р а т а на европейските к е л т и през к ъ сн ата

желязна епоха, V -I в. пр. Хр.; названието идва о т м е с т н о с т т а Л а те н в
Швейцария, к ъ д е то са о т к р и т и многобройни п р едм ети о т онова време. - Б.
пр. 21
2. НОВИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ: 240-350

Дион Касий о с т а в я пер о то през 229 г. без лоши предчувствия за бъде­

щ ет о . Н еговият внук и правнук биха могли да б ъ дат свидетели на въз­
качването на престола на Диоклециан12 през 284 г. и на приемането на
х р и с т и я н с т в о т о о т К о н стан ти н в 312 г. Или да вземем един по-из-
В естен пример: св. Киприан, епископ на К а р т аген 13, умира к а т о мъче­
ник през 258 г. Н еговият секретар, много възрастен човек, успява да
каже на един с т а р при ятел на св. Йероним14 какви книги обичал да
ч е т е великият епископ. Такива тъ нки връзки между поколенията не
са за пренебрегване.
Е зическата Римска империя на Киприан о т ср ед ата на III в. може
да ни се стр у в а безкрайно отдалечена о т х р и сти я н ск ата късноримс-
ка империя на Йероним в края на IV в. Но Р им ската империя е едно ог­
ромно, бавно променящо се общ ество. Преобладаващ ата ч а с т о т на­
ционалното б о г а т с т в о идва о т земеделието, а повечето хора прежи­
в я в а т о т о б р аб о тв ан ето на зе м я та . Поради т а зи причина империя­
т а се оказва имунизирана срещу п о сл ед стви ята о т политическата
несигурност и нападенията на варварите, проточили се повече о т две
поколения след 240 г.
След т а з и д а т а н е о б я т н а т а Римска империя се вижда изправена
срещу небивали д о то гав а нападения на варварите и политическа нес­
т а б и л н о с т, за к о и т о т я с напълно неподготвена. Н ачинът, по кой то
им перията преодолява к р и зата в периода между 240 и 300 г., опреде­
ля т о н а за бъдещ ото развитие на къ сноантичното общ ество.
Тази криза разкрива к о н т р а с т а между а н т и ч н о т о средиземномор­
ско ядро на им перията и по-примитивния и крехък с в я т по перифери­
я т а й. В средиземноморския регион войн ата изглежда много далечна.
О т к р и т о т о господство на тради ц и он н ата аристокрация в полити­
к а т а и културния ж и в о т на им перията зависи о т трайния мир. На
север обаче и на и зт о ч н а т а граница, към високопланинските п л а т а на
Армения и Иран, се вижда, че т у к , к а к т о повеляват законите на при­
р о д ата, м и р ъ т е само кр а тк о тр а й н а пауза. Р им ската империя, заед­
но с К итай, е о т м ал ко то големи държави в д р ев н о с тт а , к о я т о се

12Диоклециан (284-305) - Гай Валерий Аврелий Диоклециан, провъзгласен

о т войската за император, създал нова епоха в историята на Римската им­
перия - домината, и новата система на управление на империята - тетр ар -
хията. - Б. ред.
13Св. Киприан, епископ на Картаген - автор на редица религиозни съчине­
ния, стремял се към осъществяването на вехтозаветния принцип на теок-
рацията. - Б. ред.
14 Св. Йероним (ок. 342-419/20) - смятан за най-учения о т църковните
отци; автор на влиятелни богословски произведения; останал в историята
22 преди всичко с направения о т него латински превод на Библията. - Б. пр.

12. Диоклециан (284-305) и съимператорите му В бойно облекло: т е се потупват Вза­

имно по рамото като ж ест на другарска солидарност между членовете на Военна хун­
т а . Тази непретенциозна група военни е так а средновековна по тон, че четирите фи­
гури дълго време са смятани за кръстоносци и дори тачени като с т а т у и на св. Геор­
ги! Скулптура о т порфир, катедрала „Сан Марко“, Венеция.
 о п и тв а да създаде един оазис на мирно гражданско същ ествуване сред
народи, живели винаги във война. С възраж дането на Персия в 224 г., с
образуването на военния съюз на г о т и т е в басейна на Дунав след 248
г. и със за ч ес ти л и те набези на полувоенни шайки по Рейн след 260 г.
им перията се вижда принудена да води война на всички фронтове.
Тя обаче явно не е подготвена за т о в а . Между 245 и 270 г. п ад ат
всички фронтове. През 251 г. в б и т к а срещу г о т и т е им ператор Де-
ций15 загубва ж и в о т а и а р м и я та си в б л а т а т а на Добруджа. През 260
г. Шапур I пленява им ператор Валериан с а р м и я та му и превзема Ан­
тиохия. Варварски племена около у с т и е т о на Рейн и района на Крим
п р е д в е с т я в а т подвизите на викингите, к о и то със св о и т е дълги плос-
кодънни лодки о п у с т о ш а в а т бреговете на Британия и Галия и т е р о ­
ризират безпомощ ните градове по крайбреж ието на Егейско море. В
271 г. им ператор Аврелиан16 е принуден да обгради самия Рим със зло­
веща защ итна с тен а. Дори ц е л о с т т а на им перията се оказва за с т р а ­
шена о т различни локални „империи“ : П о с т у м 17 управлява Галия, Бри­
т а н и я и Испания о т 260 до 268 г., а о т б а за т а си в Палмира Зенобия18
контролира ч а с т о т и зт о ч н и т е провинции между 267 и 270 г.
Р им ският с в я т се разпада, к а т о различните социални групи и про­
винции се о к азв ат в различно положение. В илите и градовете по про­
теж ен и е на границите внезапно о п у с т я в а т . В продължение на ч е т и ­
р идесет и седем години а р м и я та издига д в ад есет и п е т императори,
о т к о и то само един умира в п о с т е л я т а си. С в е т ъ т около Средизем­
но море обаче проявява по-големи съ противителни сили и продължава
да се придържа към обичайния си начин на ж и в о т , надявайки се, че не­
щ а т а ще се о п равят. М о н е т н и ят двор на Александрия най-съвестно
регистрира образите на и м п ер ато р и те, ко и то и д ват и си о т и в а т хи­
ляда и ш е с т с т о т и н килом етра по на север. Рим ските сенатори в го­
л ем и те си вили продълж ават да п о к р о в и т е л с т в а т гр ъ ц к ата филосо­
фия, а скулп тори те продълж ават да в а я т б ю с т о в ет е им в бароковия

15Деций (249-251 ) - провъзгласен за император о т въстаналите по дол-

нодунавската граница легиони и принуден да ги поведе срещу тогавашния
император Филип Арабина, когото победил край Верона в Италия. - Б.
ред.
16 Аврелиан - син на панонски земеделец, благодарение на военния си т а ­
лант о т прост воин станал военачалник на Клавдий II, провъзгласен о т
войската за римски император (270-275), възстановил политическото
единство на империята, заради което сен атъ т го провъзгласил за „Възста­
новител на света“. Б. ред.
17 Постум, Марк Касианий Латиний (поч. 268) - римски военачалник; в
периода 258 - 268 се обявява за император на Галия. - Б. пр.
18 Зенобия (поч. сл. 274) - самозвана царица на римската колония Палми­
ра в днешна Сирия; завладява Египет и по-голямата ч аст о т Близкия изток,
24 преди да бъде разгромена о т римляните. - Б. пр.
13. На границата. Римски войници в сра­
жение на Дунав. Релеф о т Триумфа на
Траян, Адамклиси, 108/9 г. сл. Хр.

маниер, характерен за еп охата на А нтони ните. В Рим, Африка и Из­

т о ч н о т о Средиземноморие х р и сти ян ски те епископи се р ад в ат на
спокойствие и свобода на движ ението, ч ийто к о н т р а с т с ж и в о та на
п р и т и с н а т и т е отвсякъде езически владетели не вещае нищо добро.
През т е з и кризисни д ес е т и л е т и я повечето длъжностни лица в среди­
земноморските градове, к а к т о например онези в Оксиринх в Горен
Е гипет, вер о ятн о са продължавали да в ъ р ш ат к р о т к о обичайните си
адм и нистрати вни задължения и да се н ад яват, че „б ож ествен ото
провидение“, бдящо над им ператора, скоро ще оправи света.
Солидната основа на гражданския ж и в о т у с то яв а на натиска. Кри­
з а т а има обаче едно съвсем конкретно последствие: никога повече
рим ският с в я т няма да се управлява о т т а к ъ в чаровен кръг о т безг­
рижни консерватори, к а к т о по в р ем ето на Марк Аврелий19.
З а щ о то Р и м ск ата империя бива спасена чрез военна революция.
Рядко едно о б щ ество се е заемало т а к а реш ително с изрязването на
ту м о р а о т горните класи. Около 260 г. с е н а т с к а т а аристокрация
бива о т с т р а н е н а о т военните командни длъжности. А р и с т о к р а т и ­
т е о т с т ъ п в а т на професионалните войници, издигнали се о т низини-

19 Марк Аврелий Антонин - римски император (161 180 г. сл. Хр.),

станал един о т идеолозите на стоическата философия с т р а к т а т а Към
себе си (вж. бел. 6). Б. ред. 25
me. Тези професионални воини преобразяват изцяло р и м ск ата армия.
Т ром авите легиони б и в а т разбити на по-малки единици, за да може да
се оказва по-гъвкава за щ и т а в дълбочина срещу варварските н аш ест­
веници. Към граничните ч а с т и пък е придадена една нова, много ефек­
т и в н а ударна сила, съ ставена о т т е ж к а кавалерия - т . нар. „придру­
ж и тел и “ на им ператора, comitatus. Благодарение на т е зи промени чис­
л е н о с т т а на а р м и я т а се удвоява, но издръж ката ù се увеличава пове­
че о т два пъти. Със с в о и т е 600 000 души т о в а е най-голямото фор­
мирование, к о е т о а н т и ч н и я т с в я т е виждал. И м п ер ато р и те увелича­
в а т бюрократичния ап ар ат, за да се обслуж ват порасналите нужди на
ар м и ята. Около 300 г. сл. Хр. някои хора се оплакват, чс в р е зу л т а т
на реф орм ите на им ператор Диоклециан (284-305) „събирачите на да­
нъци стан ах а повече о т дан ъкоп латци те“. К а к т о ще видим в следва­
щ а т а глава, н а т и с к ъ т о т р а с т я щ о т о данъчно бреме променя неудър­
жимо с т р у к т у р а т а на рим ското о б щ ество през IV и V в.
К онсервативни те граждани се о т н а с я т с враждебно неразбиране
към военната революция през късния III в. В р е зу л т а т на т о в а подоб­
но е о тн о ш ен и ето и на някои съвременни учени. В д ей с т в и т е л н о с т
т о в а е едно о т най -впечатляващ итс постиж ения на рим ското дър­
жавно изкуство. С т а з и нова армия им ператор Галиен м ати р а варва-

14. Пълководецът Констанций Хлор, бащата на Константин. Златен медал о т Бо-

ренското съкровище, музеят в Лрас.

15. Възстановяването на империята. Констанций Хлор влиза в Лондон през 296 г.

Надписът на медальона гласи: „Той ни връща вечната светлина на Рим.“ В западните
провинции сигурността на градовете зависи до голяма степен именно о т появата на
императора начело на ударните части о т т е ж к а т а кавалерия. Отливка о т златен
медальон о т Трир.
16. „Доларът на средновеко­
вието“: златният солид на
К онстантин (306-337). В
подчертан ко н тр аст със
суровия Диоклециан, Конс­
тан ти н е изобразен като
цивилен герой с вдигнати
очи и класически профил.
Монетен двор на Никомс-
дия.

р и т е в днешна Югославия и Северна И талия през 258 и 268 г.; импера­

т о р Клавдий II Готски ом иротворява дунавската граница през 273 г.,
а Галерии смазва персите в 296 г.
Героите на възстановената империя о т края на III и началото на IV
в. са онези войници и офицери о т дунавските провинции, ко и то изглеж­
д а т т а к а примитивни на средиземноморските а р и сто к р ати о т с т а ­
р о т о време. Един о т т я х казва за себе си: „На служба съм вече о т два­
д есет и седем години: никога не съм бил изправян пред военен съд за
грабеж или скандалджийство. Участвал съм в седем войни. Никога не
съм изоставал о т първите в поход и в б итка. Командирът ми никога
не ме е виждал разколебан.“ А р м и я та се оказва артезиански кладенец
на т а л а н т и . Към края на III в. нейните офицери и ръководни сили и з т ­
л аскват с т а р а т а аристокрация о т управлението на империята. Голе­
м и я т реф орматор на епохата, им ператор Диоклециан, е син на осво­
боден роб о т Далмация; приемникът му, избран о т него, Галерий (305
-311), о т р а с т в а със с т а д а т а добитък някъде из К ар п ат и т е; а друг
о т колегите му, Констанций Хлор20 (305-306), е дребен а р и с т о к р а т

20 Констанций Хлор - обявен о т колегата на Диоклециан, Максимиан, за не­

гов наследник, т.е. август (305-306), в деня на публичното абдикиране на дВа-
м ата августи; бащата на бъдещия император Константин Велики. - Б. ред. 27
 17,18,19,20. Новият
римлянин. Висш държавен
служител о т дунавските
провинции през [V в.
Неговите роби му носят
панталона ( 18),
наметалото със закопчалка
( 19) и покрития със
скъпоценни камъни
войнишки колан (20).
Фрески о т гробница
в Силистра.

о т о колн ости те на Найсус (Ниш). Това са хора, ч и ето издигане до вър­

хо вете на в л а с т т а е т а к а забележително и заслужено, к а к т о на мар­
ш али те на Наполеон. Те и т е х н и т е наследници си избират съратници
с подобен произход. С иновете на касапин, на някой дребен нотариус или
на т е л я к о т о б щ ествен и те бани с т а в а т сега преториански префек­
т и , о т ко и то по в р ем ето на К о н стан ти н и Констанций II зави сят
п р о с п е р и т е т ъ т и с т а б и л н о с т т а на и зт о ч н и т е ч ас т и на империята.
През управлението на К о н стан ти н , особено в периода о т 324 до
337 г., на върха на рим ското общ ество окончателно се утвърж дава
една нова „служебна аристокрация“. Това са държавни служители, ко­
и т о получават з а п л а т а т а си в н о вата, стабилна зл атн а м о н ета -
solidus. През IV в., в едно общ ество все още в плен на главозамайваща
инфлация, т а з и зл атн а м о н ета, „доларът на средновековието“, има
п о ч ти п о к у п ателн ата сила на съвременния долар. Благодарение на по­
лож ението им в а р м и я та и адм и н и стр ац и ята и м п ераторски те слу­
ж и тел и получават огромни възм ож ности за съмнителни геш еф ти с
хранителни продукти. К а к т о отбелязва един тогаваш ен съвремен­
ник: „К о н стан ти н беше първият, к о й то о тво р и провинциите за при­
я т е л и т е си; Констанций II ги изсмука до костн и я им мозък.“
След п о к р ъ ств ан ето на К о н с т а н т и н през 312 г. и м п ер ато р и те и
повечето придворни са християни. Л е к о т а т а , с к о я т о през IV в. хрис­
т и я н с т в о т о завладява висш ите слоеве на Р им ската империя, се дъл­
жи на револю цията, поставила им ператорския двор в цен търа на об­
28 щ е с т в о т о на „нови те хора“, за к о и то е сравнително лесно да се о т -
к а ж а т о т консервативн ите си възгледи в полза на н о в а т а вяра на
т е х н и т е господари.
Н овите горни класи поддърж ат обаче жив спомена за военната си
кариера. Всички държавни служители н о с я т униформа, дори им перато­
р и те, ако съдим по с т а т у и т е им, и зо с т а в я т т о г а т а и предпочитат
да се показват в бойна униформа. Тази бойна униформа не е нищо пове­
че о т съвсем п р о с т а т а униформа на войниците о т дунавската грани­
ца - малък кръгъл шлем, нам етало, прихванато с фибула на рам ото,
предимно „варварско“ производство, и т е ж ъ к орнаментиран колан. Ла­
т и н с к и я т жаргон на провинциите заема трайно м я с т о в официалния
бюрократичен език: един класически римлянин би нарекъл новата з л а т ­
на м он ета aureus, всички обаче я наричат solidus - „солидна пара“.
Така в управляващ ата класа се загнездва един нов елемент, рекру-
ти ран далеч извън традиционните аристократични кръгове на импе­
р и ята. Въпреки т о в а социалната мобилност, изтласкала т е зи хора на
върха, не е н и то безразборна, н и то пък обхваща ц ялото римско общес­
т в о . На и зто к например К онстантинопол представлява изолиран во­
довъртеж на пром яната, чиито подмолни течени я постепенно ще об­
х ван ат традиц ионн ата горна класа на провинциите. Един гръцки ре-
т о р , Либаний21 (314-393), т р я б в а през 341/42 г. да изнесе т а м сказка

21 Либаний - антиохийски ретор, софист (314-393), приближен на импе­

ратор Юлиан А п о стат (Отстъпник). - Б. ред. 29
 пред лапшноезични войници, к о и то обаче го възприемат, по собствени­
т е му думи, „сякаш им представям пан том им а“, защ о то не разбират
класическия гръцки език, на ко й то им говори. По-късно т о й ще намери
по-привлекателно общ ество в един провинциален град к а т о Никоме-
дия. Тук Либаний попада на „хора о т сой“, „ценители на м узи те“.
ф а к т е, че извън кипежа в придворния ж и в о т и в арм и ята бавно под­
виж ните традиционалистки елементи в римския с в я т се запазват. Ед­
р и т е земевладелци продължават да т р у п а т имения, а класическата об­
разователна си стем а продължава да бълва младежи, възпитавани в кон­
сервативен дух. Също к а т о разположените един срещу друг сводове на
а р к а т а „новото“ общ ество на им ператорските служители поляга вър­
ху по-дълбоко вкорененото, взиращо се назад общ ество на образовани­
т е горни слоеве. П р и т е га те л н а т а сила и съ зи д ател н о стта на т е зи
висши слоеве са удивителни. В края на IV в. например богати римляни,
чиито дядовци са автори на п ак о стн и те нововъведения по А р к ат а на
К онстантин, п о к р о в и тел ств ат изисканото неокласическо изкуство
на майстори, работещ и със слонова к о с т , и познават л ати н ск ат а ли­
т е р а т у р а по-добре о т повечето си предшественици.
В ръзката между д в а т а с в я т а се осъщ ествява о т ан ти ч н ото класи­
ческо образование. Тази с т р а с т н о поглъщана култура представлява
един вид trompe l'o e il22, в ко й то новият човек може да се вм ести. Един
управител на провинция изповядва: „Баща ми беше беден човек о т село:
но сега, благодарение на лю бовта ми към л и т е р а т у р а т а , аз съм в със­
тоян ие да водя ж и в о та на уважаван човек.“ Голяма ч а с т о т класичес­
к а т а култура през IV в. е „култура на успеха“: нейният най-забележите-
лен продукт е едно „резюме“ о т т р и д е с е т страници - breviarium - за
рим ската история, предназначено за новите управници на империята.
Но именно благодарение на съ знателните усилия на н овата, по-мо-
билна висша класа да заздрави корените си в м иналото и да постави
сцеплението си на тв ъ р д а основа, се р а ж д а т някои о т най-изискани-
т е и очарователни изделия на късноантичния с в я т . Н овите сенатори
п о к р о в и т е л с т в а т прои зво дство то на луксозни предм ети, израб оте­
ни с върховно изящ ество, за да и з т ъ к н а т положението и солидар­
н о с т т а си. По повод династичните си с в а тб и т е поръчват специал­
ни брачни ко вч еж ета о т сребро (к а т о ковчеж ето о т Есквилин в Бри­
тан ски я музей). На п р и яте л и те си т е и з в е с т я в а т п р ед сто я щ о то съ­
б итие, к а т о им изп ращ ат ч и сто неокласически плочки о т слонова
к о с т (к а т о „Никомахийския“ диптих23 в музея „В иктория и Ал-

22 Trompe l ’oei! (фр.) - в живописта, изобразяване на даден предм ет т а к а

правдоподобно, че може да бъде в зе т за истински. Б. пр.
23 Д цптих (гр.) - също консулски диптих: две прихлупващи се малки плоч­
ки с восъчно покритие, предназначени за писане, отвън богато украсени;
през късната ан ти ч н о ст - традиционен подарък при заемането на висока
30 държавна длъжност. Б. пр.
 21. Ренесансът на класиката.
Плочка о т слонова кост
по случай с в атб ата на една о т
дъщерите на римския
сенатор-езичник Симах през
късния IV в.

22. Бракосъчетание
на аристократ о т IV B.
Младоженците може и да са
християни, но поводът
е откровено езически и
гравьорът подчертава този
ф акт е явно удоволствие.
Детайл о т капака на брачното
ковчеже на Секунда и Проект.
 б ъ р т “). С т а к и в а диптихи се ознам енуват също придобиването на
консулска длъж ност, к а т о извънредно усложнената хералдика п о с т а ­
вя акц ен та по-скоро върху с л ав ата и д р е в н о с т т а на консулската
т и т л а , о т к о л к о т о върху новопридобитите заслуги на т и т у л я р а . Но
най-изтънчените и същевременно най-традиционните неща, к о и то си
р азм ен я т т е з и хора, са е с т е с т в е н о п и см ата. Те са т а к а префинени по
форма и празни по съдържание, к а к т о в и зи т к и т е на мандарините в
имперски К итай. През IV и V в. възникват огромни колекции о т пис­
ма, к а т о повечето о т т я х са пр о сто средство, с к о е т о управляваща­
т а класа в римския с в я т регистрира съвсем реалните загуби и печал­
би в н еп р естан н ата борба за привилегии и влияние.
Н овите управляващи класи и м а т нужда о т учени и учители, т а к а че
последните попълват редиците на адм инистрацията и за известно
време доминират даже в императорския двор. Авзоний24 (ок. 310-ок.
395), един п о е т о т Бордо, с т а в а eminence grise25 на западната империя.
За Августин, млад човек, произлизащ о т бедно сем ейство о т африкан­
ския град Т агасте (в днешен Алжир), се оказва възможно на т р и д е с е т
години (през 384) да стан е преподавател по реторика в Милано, след ко­
е т о да се ориентира към п о с т а управител на провинция и присъединя­
ване към м естния н о б и л и тет к а т о следваща стъпка в кари ерата си. В
гръцките ч ас т и на им перията съединяването на стари я т и п учен с но­
вия адм и нистратор се оказва о т решаващо значение. Хора с т а к а в а хо­
могенна и традиционна култура са еди нственото стабилно ядро в една
бюрократична машина, к о я т о засмуква т а л а н т и т е к а т о гъба. П о сто ­
ян н и ят приток о т провинциалисти, ко и то т р я б в а първо да изучат за­
дълбочено класическата гръцка л и тер ату р а в Константинопол, прида­
ва на визан ти йската управляваща класа илюзорния покой, характерен
за по въ р х н о стта на воденична вада. О т т я х се набират държавните
служители и управи телите на провинциите. Именно т е са хората, ко­
и т о ще пи ш ат и с т о р и я т а на Византия през следващ ите хиляда годи­
ни. Толкова хомогенна е к у л т у р а та им, че по врем ето на османските
султани през късния XV в. т е х н и я т последен п ред стави тел все още
пише и с т о р и я т а на сво ето време в сти л а на Тукидид.

24 Авзоний - Децим Магнус Авзоний (ок. 310-ок. 395), родом о т Бордо, по

онова време културен център на Южна Галия; дългогодишен р ето р и препо­
давател по реторика; привлечен о т им ператор Валентиниан I за наставник
на петгодишния наследник Грациан. К огато неговият ученик стан ал импе­
ратор, р е т о р ъ т получил много почести и високи длъжности; през 379 г. по­
лучил най-почетното звание, консул, след к о ето се о тт егл и л в галските си
имения. А втор на много дилетантски стихове, кои то писал за свое и на при­
я т е л и т е си удоволствие. - Б. ред.
25 Eminence grise (фр.) - „сив кардинал“; приближен на владетеля, чието
обикновено неблаготворно влияние върху в л а с т т а надвишава значително
32 възм ож ностите на заемания пост. - Б. пр.
 23. Образованият човек -
седнал на учителския си
стол (прототипа на
кат едрат а на епископа)
пред цял шкаф с древни
свитъци, съдържащи
произведенията на
класиците. Римски релеф.

24. Образованият човек

се превръща в евангелист.
Св. Матей о т
Е вангелият а на Карл
В елики , Аахен,
преди 800 г. сл. Хр.

Специално т р я б в а да се и з т ъ к н а т две характерни ч ер ти на т а з и

нова висша класа. Първо, успоредно с целия безогледен кариеризъм е
налице и истински стр ем еж към създаването на елит. Класическата
култура на къ сн ата ан т и ч н о с т е к а т о извисена пирамида: т я се
с тр ем и към „ар истократизаци я“, към създаването на хора, „чи ято
придобита дисциплинираност ги издига над ч о в еш к ата тъ л п а.“ К а т о
усвояват усърдно класическите л и тературн и с т а н д а р т и и в зем ат
пример о т поведението на а н т и ч н и т е герои, х о р ата се с т р е м я т към
стаб и л н о ст, към сигурност, к о я т о не м о г а т вече да п о с т и г н а т по
досегашния п ъ т на пасивно у ч асти е в традиционния начин на ж и во т.
Това са хора, к о и то осъзнават с болка, че много о т т е х н и т е рози са
присадени на д о с т а примитивен корен. Само пълното отдаване на съ­
въ р ш ен ств о то на древните, успоредно с о т х в ъ р л ян ето на тради ц и ­
онните ограничения, може да спаси х о р ата о т са м и т е т я х . Юлиан
О т с т ъ п н и к (361-363)26 искрено вярва, че б р а т му Гал е „подивял“, а
т о й с а м и я т е бил „спасен“ о т боговете, дали му ун и верси тетско об­
разование. Нищо чудно при т о в а положение, чс през целия IV в. езични­
ци и християни сп о р ят т а к а ож есточено по въпроса, дали л и т е р а т у ­
р а т а или х р и с т и я н с т в о т о е и с т и н с к а т а paideia, и сти н ск о то Обра­
зование: защ о то и д в е т е стр ан и о ч ак в ат да б ъ д а т спасени о т обра­
зованието. В ърховният идеал е чо векъ т, к о й то чрез пълното си о т ­
даване на класиците се е изваял и излъскал к а т о антична с т а т у я . Той
е изобразен на саркофага му, вперил поглед в една разтворена книга -
„човек на м у зи т е “, с в е те ц на класическата култура. Скоро т о й ще се
превърне в светец : х р и сти ян ск и ят епископ с о т в о р е н а т а Библия,
вдъхновеният евангелист, надвесен над кн игата, са преки приемници
на п о р т р е т а на типичния късноантичен ин телигент.

26 Юлиан О тстъ п н и к (А п о с та т) - римски император, племенник на Кон­

с т а н т и н Велики, опитал се да възстанови паганизма. - Б. пр. 33

3. С в е т ъ т на късната античност
 На в т о р о м я с т о , без значение колко е висока, пирамидата винаги е
отво р ен а о т к ъ м о сн о вата си. През IV в. у ч и т ел с к ат а професия е сфе­
ра на изключителна мобилност. По т о з и начин идеалът за класическа­
т а култура постоянно се подхранва о т ентусиазма на новоприижда-
щ и т е. Революционното преображение на К о н ст ан т и н в християнин
не е ед и н ств ен о то през т а з и епоха на промени: много повече са дори
безмълвните, но не по-малко фанатични преображения обратно към
тр ади ц и о н н ата култура и с т а р и т е религии. И м ператор Диоклециан
поддържа римския традиционализъм с истински религиозен жар; съ­
щ о т о се о т н а с я и за онзи удивителен nouveau riche21 на гръц ката кул­
т у р а , Юлиан О тс тъ п н и к . Изобщо в къ сн ата империя се ч у в ст в а о т -
прищ ването на т а л а н т и съзидателн ост, к а к т о с т а в а обикновено
след разклащ ането на ancien régim e2*.
Буен п о то к о т способни хора, не т а к а обременени о т предразсъдъ­
ц и те на ар и сто к р ац и я та и жадни за учение, поддържа атм осф ера на
духовна в и т а л н о с т и възбуда, отличаващ а интелектуалния кл и м ат
на къ сн ата а н т и ч н о с т о т всеки друг период на д ревн ата история.
О т църковните о т ц и *2829 например само един - Амброзий30 (ок. 339—
397) - произлиза о т сенаторско сем ейство. М ъж ете, ко и то слагат
о т п е ч а т ъ к а си върху в и сш ата класа на империята, п о ч ти до един се
издигат о т най-забутани м е с т а - П лотин (ок. 205-270)31 о т Горен
Е гипет, А вгустин (354-430) о т Северна Африка, Йероним (ок. 342-
419) о т С тридон32, ко й то с р а д о с т напуска, Йоан З л а т о у с т (ок. 347
-4 0 7 )33 о т А нтиохия34, къ дето баща му е дребен чиновник. Къде ще
свърши ц я л а т а т а з и м обилност? Дали ин сти туц ии, не т а к а консер­

21Nouveau riche (фр.) - „нов богаташ“. - Б. ред.

28Ancien régime (фр.) - „стар и ят режим“; епохата на френския абсолюти-
зъм до революцията о т 1789 г. - Б. пр.
29 Църковните отци - о т средата на IV в. с това име се назовават група
особено автори тетн и църковни автори, белязали епохата на формиране на
християнската догматика. Ч етирим ата най-почитани бащи на гръцката
църква са Афанасий, Василий Кесарийски, Григорий Назиански и Йоан Злато­
уст, а четиримата бащи на латинската църква - Амброзий, Йероним, Ав­
густин Блажени и Григорий Велики. - Б. ред.
30 Св. Амброзий - епископ на Милано, писател и композитор на църковни
химни, с важен принос към средновековната концепция за отношенията
между църква и държава; конвертира и кръщава (св.) Августин. - Б. пр.
31 Плотин - философ езичник, основател на неоплатонизма, един о т голе­
м ите мислители на античния свят. - Б. пр.
32 Стридон, Далмация. - Б. пр.
33 Св. Йоан Златоуст - един о т първите бащи на църквата, архиепископ
на Константинопол; пламенността и убедителността на неговите пропо­
веди му спечелват прозвището Златоуст. - Б. пр.
34 34 Антиохия, Мала Азия. - Б. пр.
вативни к а т о адм и нистрацията и о б р азователната си стем а на им­
пери ята, ще у сп ея т да се възползват о т нея по-ефикасно? До какви
размирни идеи, о тдавна впрочем избуяващи в средиземноморските
градове, ще доведе т а з и закваска? Първо обаче нека видим как „възро­
д ен ото “ о б щ ество на Р и м ск ата империя, с н его вата специфична при­
мес о т с т а р и и нови елементи, се наслаждава на един век на о тн о си ­
телн а сигурност.

35
3. ВЪЗРОДЕНИЯТ СВЯТ: РИМСКОТО ОБЩЕСТВО ПРЕЗ IV в.

Н о вата управляваща класа, к о я то се формира в империята към 350 в.,

с м я т а , че живее в с в я т на възстановения peg: Reparatio Saeculi. „Епоха­
т а на р еставр ац и ята“ е нейното любимо м о т о по м онети и възпомена­
телни надписи. IV в. е периодът на най-,голям разцвет при римското уп­
равление на Британия. Веднага щом им п ераторите ум и ротворяват
рейнеките земи, в Галия к а т о гъби след дъжд се пръкват нови аристок­
р ати : хора к а т о Авзоний, ко й то още помни, че дядо му е умрял к а т о бе­
жанец след н аш еств и ето на варварите през 270 г., н а т р у п в а т б огатс­
т в о па б азата на поземлена со бственост, к о ето ще се запази цели два
века. Разкошни мозайки илю стри рат без същ ествени прекъсвания о т
III go V в. dolce vita '5 на едрите земевладелци в Африка и Сицилия.
Важно е да се подчертае т о в а възраждане през IV в. Д ълбоките ре­
лигиозни и културни промени през к ъ сн ата а н т и ч н о с т не се извърш­
в а т в с в я т , живеещ под с я н к а т а на к а т а с т р о ф а . Нищо подобно: т е
т р я б в а да се разглеж дат на фона на едно б о гато и изненадващо у с т о й ­
чиво общ ество, постигнало равновесие и с т р у к т у р а , отличаващ и го
значително о т класическия римски период.
Н ай-очебийната ч е р т а на т о в а общ ество к а к т о за съвременници­
т е , т а к а и за и сто р и к а е задълбочаващ ата се проп аст между богати
и бедни. В западната империя с е н а т с к а т а аристокрация, к о я т о е п е т
п ъ т и по-богата о т с е н а т о р и т е през 1 в., доминира в о б щ е с т в о т о и
к у л т у р а та . В гроба на един т а к ъ в сен атор работници н ам и р ат „куп­
чина златн и нишки“ —т о в а е всичко, останало о т един типичен рим­
ски милионер о т IV в., П етроний Проб, „ч и я то с о б с т в е н о с т е разп­
р ъ сн ата из ц я л а т а империя, дали е придобита по честен начин или
напротив - не е моя р а б о т а “, пише един съвременник.
Това, к о е т о е вярно за ар и сто кр ац и ята, е вярно и за градския жи­
в о т на къ сн ата империя. Значението на м алките градове намалява -
в О с т и я например пищ ните резиденции на а р и с т о к р а т и т е през IV в.
са построени, к а т о се използват и зо став ен и те жилища на занаятчии
о т II в. Но голем ите градове на им п ери ята продълж ават да са все
т а к а гъ сто населени и да поддъ рж ат своя разточи телен начин на жи­
в о т . Б ъ рзото разрастване на К онстантинопол е сви д етел ств о за
т о в а : гр адъ т е основан в 324 г., а през V в. в него има 4388 частни ре­
зиденции. Б о г а т с т в о т о на Средиземноморския с в я т обаче се наслоя­
ва само на върха: годиш ният доход на римския сен атор достига
120 000 солида, на придворния служител - 1000; т ъ р г о в ец ъ т изкарва
само 200, а селянинът т р я б в а да се задоволи едва с 5 солида.
О сновната причина за т а з и промяна са данъците. Към 350 г. по­
зем леният данък се у т р о я в а в р а м к и те на един човешки ж и в о т и

36 35 Dolce vita (urn.) - сладък живот. - Б. пр.

25. Новото великолепие. Детайл от порфирния саркофаг

на една от дъщерите на Константин (ок. 350).
 надхвърля една mpema о т б р у т н а т а земеделска продукция на селяни­
на. Освен т о в а т о з и данък не е съобразен с д е й с т в и т е л н о с т т а и е
абсолю тно неравномерно разпределен. Нищо друго не разкрива по-
ясно неизбеж ната победа на д в а т а невидими противника на Римска­
т а империя - в р е м е то и р а зс то ян и е то . Д анъчните оценки се и зг о т ­
в я т съвестно, но в т а к о в а гигантско об щ ество т е не м о г а т да бъ­
д а т н и т о изчерпателни, н и то редовни. Поради т а з и причина ед и н ст­
в е н и я т начин, по к о й т о човек може да облекчи данъчното си бреме,
е к а т о изобщо се о т к а ч и о т него, оставяй ки онези, к о и т о не са къс­
м етлии, да п лащ ат. И м п е р а то р и те прозират т о в а . О т време на
време т е о л е к о т я в а т б р ем ето на данъците, предприемайки в п еч ат ­
ляващи ж есто в е: предоставяне на привилегии, опростяване на някои
задължения, анулиране на л о ш и те дългове. Но всичко т о в а е само из­
пускане на пара о т предпазния клапан; макар и впечатляващ и, т е зи
мерки не допринасят по никакъв начин за преразпределяне на сам о то
бреме. Поради т а з и причина б о г а т с т в о т о , на к о е т о и м п ер ат о р ъ т
може да се опира в западните провинции, се съсредоточава изключи­
телн о в р ъ ц ете на ед р и те земевладелци, д о к а т о с о б с т в е н о с т т а на
малкия човек бива направо з а т р и т а о т п о сто я н н и те искания на бир­
ника. Не случайно в християнския химн D ies 1гаеъь н астъ п ван ето на
С траш н ия съд се олицетворява о т и дването на римския данъчен чи­
новник!
Едно общ ество под н ати ск обаче нс с обезателно п о т и с н ат о или
сковано общ ество. К а к т о видяхме, о б щ е с т в о т о през ранния IV в. е
невероятно о т к р и т о за т е ч е н и я т а отдолу: за хора, за професионални
умения, за идеи, к о и то no-с та б и л н и я т с в я т около 200 г. би пренебрег­
нал к а т о „низши“, „варварски“ или „провинциални“.
В повечето случаи нови те а р и с т о к р а т и произлизат о т сем ейства
със здрави м естн и корени. Към IV в. повечето „сенатори“ никога не
са виждали Рим. Те са водещ ите с в о е то собствено общ ество. Дър­
ж а в н ат а им кариера никога не ги отдалечава много о т корен ите им.
Обикновено б и в а т назначавани да управляват провинциите, в кои то
вече са видни земевладелци. П осещ ават същ и те градове и о т с я д а т в
съ щ и те вили, к ъ д е т о прекарват в р ем ето си и к а т о частн и лица. Вяр­
но е, че т а зи с и стем а произвежда хора с по-ниски хоризонти (макар
т о з и процес о тд ав н а вече да се е о ч ер тал в социалната истори я на
им перията), но благодарение на нея влиянието на управляващ ите сло­
еве д о сти га до с а м о то дъно на провинциалното общ ество. Д анъците
се п лащ ат и новобранците п о с т ъ п в а т своевременно в ар м и я та, за-
щ о т о едр и те земевладелци се гр и ж ат селяните им да п р ав я т т о в а, 36

36 Dies Irae (лат.) - ден ят на гнева; началните думи на католически химн,

създаден през XIII в., посветен на Страш ния съд и съставляващ ч а с т о т
38 църковната служба в п ам ет на м ъ р т в и те . - Б. пр.
коешо им казваш. Те представляваш обикновения човек в съдилища­
т а . М е с т н и т е величия с е д я т съвсем о т к р и т о до съдията, уреждай­
ки общ инските дела; т е са сега ед и н ств ен и я т буфер между низш ите
слоеве и те р о р а на бирниците. И зч езв ат т а к а и н тер есн и те прошения
на селяните, изпращани пряко до императорския двор, нещо обичайно
през II и III в. През къ сн ата империя всички оплаквания и молби за за­
щ и т а т р я б в а да м и н ат през някой големец - patronus - „шеф“, имащ
влияние и връзки в двора. Средновековната идея за „светец а патронен
покровител“, застъпващ се за с в о и т е слуги пред далечния и всяващ
страхопочитание Небесен съд, е небесна проекция на т о зи основен
ф а к т на ж и в о т а в къ сн ата Римска империя.
Тези вертикални връзки в никакъв случай не са неизменно угнети-
телни. Едва ли някой по в р е м е то на къ сн ата империя си въобразява,
че о б щ е с т в о т о би могло да функционира по някакъв друг начин: само
т о п л о т а т а на п о сто я н н о то лично внимание и лоялност към опреде­
лени хора е в състояние да обхване огром ните разстоян ия на импери­
я т а . В л и ятелн и те хора с т а в а т о б е к т на силна привързаност и лоял­
н о ст. В Рим например м е с т н и т е величия си възвръщ ат влиянието,
изгубено още след края на републиката. Те, а не и м п ер ато р ъ т, са хо­
р а т а , ко и то осигуряват сега снабдяването и з а щ и т а т а на града. Ху­
д о ж еств ен и те изображения на а р и с т о к р а т а през къ сн ата империя -
било при организирането на игри, било при публичните му изяви к а т о
началник или пр о сто през свободното време в с о б ст в ен о т о му име­
ние - п оказват вече и гъ с т а т ъ л п а о т славещи го хора.

26. М агнатът в своя град. Тържествена процесия в Рим по случай встъпването в

длъжност на новия консул. О т базиликата на Юний Бас, Рим, IV в.
ТЪЛПАТА

27. Подаяния о т Константин.

През IV 8. даренията о т императора
и неговите велможи и зм естват до голяма
степен изграждането на обществени сгради
о т частни лица (срв. ил. 3). Детайл о т Арката
на Константин, Рим.

28. Тълпата гледа надбягвания в цирка.

Подобни масови изяви, макар и осъждани о т
християнските епископи, показват, че градският
ж ивот в Средиземноморския св ят следва своя ход
и - според наличните сведения - просъществува
go VI в. Мозайка о т Гафса, Тунис, V в. сл. Хр.

Впрочем п ъ т и щ а т а за разпространение на влиянието в късното

римско общ ество не са еднопосочни само о тго р е надолу. Н о ви те ели-
т и са извънредно либерални. Н овото великолепно изкуство на епохата
например е р а б о т а на м айстори и м еценати, отърсили се о т задръж­
к и т е на предиш ните поколения. М асовото производство на стан д ар ­
тизирани произведения на класическото изкуство - саркофази, мозай­
ки, изработени по м о стр и , грънчарски изделия - секва към края на III
в. М ай сто р и те започват да ч ер п я т о т източници на со б ств ен о то
им обкръжение. М е с т н и т е занаятчии не се см ущ ават да вн есат в къ­
щ и т е на големците нови те, витални традиции, установили се вече в
т я х н а т а среда. С и л ата и и зр а зи те л н о с т т а на м озайките и с т а т у и ­
т е о т IV в. п о казват колко много дължи къ сн ата римска култура на
благо тво р н о то разм естване на ц е н н о с ти те и на последвалото зазд­
равяване на м е с т н и т е корени.
Изобщо в р и м ско то об щ ество през IV в. се забелязва една двояка
тенденция. Най-горе б о г а т с т в о т о се за т в а р я в себе си, въ р х ъ т на
40 социалната пирамида се издига още по-високо. Това обяснява най-оче-30

30. Императорският палат, грижливо

изолиран о т външния свят. Мозайка
о т църквата „Сант Аполинаре Нуово“,
Равена, VI в. сл. Хр.
 29. Извънградска вила
в Африка. За разлика
о т разлатитс,
едноетажни вили
през класическото
минало тази Вила,
със затворения приземен
етаж и кулите, може да се
използва като крепост в
случай на нападение.
О т едрите земевладелци
се очаква все повече да
оказват защита
на своите арендатори.
Мозайка о т Табарка,
Тунис, IV в. сл. Хр.
 ви д н ата разлика между къснорим ското и класическото об щ ество -
различната специфика на ж и в о т а в градовете. В печатлени ето, кое­
т о имаме о т н е в е р о я т н а т а динамика на градския ж и в о т през II в.,
о т р а зя в а един определен и преходен е т а п о т р а зв и т и е т о на висша­
т а класа в р и м ск о то о бщ ество. По т о в а време група б огаташ и с
приблизително еднакво общ ествено положение и добре познаващи се
помежду си зап о ч в ат надпревара за п р ести ж , к а т о о т р у п в а т свои­
т е градове с всевъзможни сгради, с т а т у и и други подобни скъпи и ко­
лосални излиш ества. През IV в. б и т к а т а за п рести ж вече е приклю­
чена и спечелена: н о в и ят м а гн а т изпъква с д л ъ ж н о сти те и т и т л и т е ,
к о и т о получава лично о т им ператора, а не с финансираната о т него
с т р о и т е л н а програма в родния му град. И т а к а , амбициозните ч а с т ­
ни с т р о и тел н и начинания зап оч ват да нам ал яват. Искаме ли да раз­
берем какво представлява о б щ е с т в е н и я т ж и в о т в един град през IV
в., т р я б в а да обърнем гръб на форума и о б щ ест в ен и т е м е с т а и да
о т и д ем в предградията и бли зката околност. Там ще се окаж ем в
един с в я т на мозаични настилки, великолепни к а т о ориенталски ки­
лими, с к о и то големците в късноримския град д ем о н стр и р ат сво ето
непомръкващо благосъстояние. П а л а т ъ т и извънградската вила са
типични за т а з и епоха. Всеки о т п а л а т и т е в О ст и я например е един
отделен с в я т : арки, премрежени с т е ж к и завеси, стен и , облицовани
с разноцветен мрамор, а на пода мозайки във всички ц вето ве на дъга­
т а съ зд ават атм о сф ер а на пищен у ю т . За повишаване на у д об ство­
т о и разкоша на ч а с т н и т е бани акти вн о се прилагат и у м ен и ята в
о б р а б о т к а т а на олово. Изобщо т о в а е един no-интимен, с т р ем я щ се
не то лк о в а към общ ествено признание с в я т . Ч у в ст в а се, че в т е з и
п ал ати поддърж ането на п р и я т е л с т в о т о , не б ез м е т е ж н а т а уче-
н о с т , а също т а к а насърчаването на сп о со б н о сти те и религиозната
ексц ен тр и чн о ст в ж ен ски те покои се ц е н я т повече о т показните
публични изяви на м иналото.
О т друга стр ан а, вниманието върху м естн и я начин на ж и в о т оз­
начава, че някои характерни ч ер т и на р и м ск ата цивилизация се разп­
р о с т р а н я в а т по-надалеч о т преди. М е с т н и т е ар и ст о к р ат и , о т Бор­
до до А нтиохия, у ч а с т в а т в еднаква степ ен в управлението на импе­
р и я т а : м озайките в Рочестър и Д о р с е т п оказват начин на ж и в о т, ха­
р актер ен и за позем лената аристокрация в А нтиохия и Палестина.
Още по-долу в социалния ред и дребните хорица започват да се чувс­
т в а т „римляни“. Р а зв и т и е т о на ром анските езици и о т т у к западане­
т о на келтекия в Галия и Испания не д ъ л ж ат нищо на класическата
Римска империя: т о в а е следствие о т несекващ ото влияние на гово­
р е щ и те латински език земевладелци, данъчни инспектори и епископи
през IV и V в.
За пръв п ъ т след III в. редица провинции се вклю чват пълноценно в
Р и м ската империя. Д унавските провинции, ко и то д а в а т войниците и
42 и м п ер ато р и те през „века на р е с та в р а ц и я та“, навлизат най-енергично
6 римския ж и в о т: о т т а м и д в а т фанатични римски традиционалисти,
изпечени адм инистратори, опърничави и смели епископи-еретици.
Това развитие засяга дори и варварите, защ о то между Средизем­
номорския с в я т и военната граница на им п ери ята вече не съ щ еству­
ва ничия земя в икономическо и културно отнош ение. Б огати вили и
космополитни им ператорски резиденции по Рейн и Дунав с т о я т в из­
кушаваща близост до нед о р азви ти те държави на варварите в Ц е н т ­
рална Европа. На някои м е с т а т а з и икономическа и културна нивела-
ция довежда впрочем до укрепване границите на империята. Обикно­
вени те римляни ч у в с т в а т по-силно о т преди, че са сами и сплотени
срещу външ ната заплаха: всеки в границите на им п ери ята може да се
с м я т а вече за romanus, д о к а т о с а м а т а империя сега се нарича
Romania. По средното течение на Рейн обаче експанзията на провин­
циалната цивилизация до с а м а т а граница с т а в а причина за опасна
римско-варварска симбиоза: алем аните37, ко и то за с т р а ш а в а т Галия
о т к ъ м Шварцвалд, са възприели вече д о с т а о т рим ското общ ество.
Техните военачалници ж и в е я т във вили в римски с т и л и н о ся т същи­
т е т е ж к и колани и претенциозни закопчалки к а к т о рим ските военни,
к о и то ги ко н тр о л и р ат о т Кьолн, Майнц и С трасбург.
През IV в. р и м ск ата цивилизация предоставя по-големи възможнос­
т и за изява о т преди. На и зт о к провинции, за ко и то не се е чувало
нищо още о т началото на елинистичната епоха, изведнъж се превръ­
щ а т в извор на т а л а н т и . Кападокия38, една пословично изостанала об­
л а с т , дава епископ след епископ, един о т друг no-тал ан тл и ви на пър­
во м я с т о „кападокийските църковни бащи“ Василий Кесарийски (ок.
330-379), Григорий о т Ниса (ок. 331-396), Григорий Назиански (329-
389) - и залива съ щ еству ващ и те о т класическата епоха ч и тател ски
зали на А нтиохия с амбициозни млади хора. Е гипет, умишлено о с т а ­
вен о т и м п ер ато р и те на са м о те к , бързо възвръща сам очувстви ето
си: по едно и също време сред земеделското население на Горен Египет
възниква съвсем нова м анастирска култура, а градовете му р аж д ат
цяла поредица о т високо надарени гръцкоезични поети.
Е с т ес т в е н о , най-важ ното последствие о т т о в а разрастване на
сф ерата на рим ското господство е ф а к т ъ т , че Р и м ската империя
придобива друг смисъл за нови те romani. С т а р и т е об екти на лоял­
н о с т отдавн а вече са се оказали или прекалено а б с т р а к т н и , или пре-
калено далечни. Извън един тесен , макар и а в т о р и т е т е н кръг н о стал ­
г и я т а по сен ата означава малко, а извън латинския с в я т никой не бла­
гоговее през града Рим. Л атински им ператори к а т о Диоклсциан и ко­
легите му д ем о н стр и р ат, че е напълно възможно да бъдеш фанатичен
римлянин и да си видял Рим само веднъж през ж и в о т а си. За населени-

37 Алемани - германско племе. - Б. пр.

38 Кападокия - област в Мала Азия. Б. пр. 43
 ИМПЕРАТОРСКОТО
ПРИСЪСТВИЕ

31. Императорът пристига на

кон (както на ил.15),
предвождан о т танцуващата
Виктория, богинята
на победата, и под
върховното покровителство,
което му осигурява
Христовият монограм
(на щита на войника).
Тази стилизирана сребърна
чиния, императорски подарък
с изображението на
Констанций II, намеква,
че императорът винаги е близо
до поданиците си.

32. В двора на късноримската

империя п о р тр ети те на
императора висят о т двете
страни на креслото на
императорския наместник и
хората ги п р иветстват,
когато заявяват прошенията си.
Процесът срещу Христос
о т Р осанскот о евангелие, VI В.

с т о в гръцкия И зто к с ясно, че им перията т о в а е им п ераторъ т.

L 'état с ’est m oi39: т о в а е и д е я та зад съвсем сп он тан н ото величаене на
л и ч н о с т т а на им ператора в периода на къ сн ата ан ти ч н о ст. Х о р ата
в и зт о ч н и т е ч ас ти на им перията са ентусиазирани „римляни“. След­
в ащ и те хиляда години т е ще се нари чат ромеи. В Близкия и зт о к през
средновековието В изан ти йската империя ще бъде известн а к а т о
Рум, „Рим“, а х р и с т и я н и те к а т о „римляни“, руши. Само че х о р ат а в
провинциите п р о явяват с в о я т а лоялност не посредством безчувст­
вения протокол на с е н а т с к и т е и държ авните и н сти туц и и , а съвсем
пряко - к а т о п а д а т на колене пред с т а т у и т е и иконите на самия им­
ператор. Н еговата величествена поза и пронизващ ият му поглед им
напом нят, че е еди н ств ен и ят човек, „чи ито постоянни, м ногостран­
ни грижи“ о б х ващ ат всички поданици на Romania.
Тази различна степ ен на лоялност разкрива много важна разлика
между западната и и з т о ч н а т а ч а с т на империята. На и зт о к хората,
к о и то у ч а с т в а т в общ ествения ж и в о т на империята, са повече и по-
заможни, о т к о л к о т о на запад. Поради т о в а в ъ зт о р г ъ т по и м п ерато­
ра прониква по-дълбоко в и зт о ч н а т а империя и придобива по-неумере-
на и популярна форма.

39 L ’é ta t c ’e s t m o i (фр.) - „ Д ъ р ж а в а т а , т о в а съм аз“, м о т о т о на

44 абсолю тизм а (Луи XIV). - Б. пр.
 Още о т зав о ев ател н и те войни на р и м ск ата република обширни
области на запад зап азват предимно земеделския си облик и о с т а в а т
до голяма степ ен недоразвити. Тази примитивна икономика обаче не
е в състояние да понесе слож ните последствия, предизвикани о т не­
виж даното до т о зи м о м ен т данъчно бреме. Към V в. б о г а т с т в о т о
на запада се концентрира лавинообразно в р ъ ц е т е на няколко големи
фамилии: сенаторска олигархия дели средния човек о т в л а с т т а във
всяка провинция. На и зт о к по-голям ата т е ж е с т на т ъ р г о в и я т а и
м н о ж ес т в о т о малки, но извънредно жизнени градове в хинтерланда
на Средиземно море осигуряват ф орм ирането на по-уравновесено,
дори по-егалитарно общ ество. Зем евладелците в гръцките градове
може да са много б о гати и много консервативни, но д о к а т о Галия и
И тали я се о к а зв а т във в л а с т т а на половин дузина големи кланове,
само около А нтиохия за влияние и пр ести ж се б о р я т поне д ес е т фа­
милии. П ечалбите на един гръцки м а гн а т не излизат извън общински­
т е граници, а г р а д ъ т си о с т а в а средоточие на н его вата дейност. Ти­
пично гр ъ ц к ата идея за euergeia40, за т о в а , кой о т м е с т н и т е асове
ще направи повече за с в о я т а община, се оказва невероятно устой чи ­
ва. Ако някой епископ в с р е д а т а на V в. бъде обвинен в ерес, т о й ин­
с т и н к ти в н о ще започне да се оправдава именно с т а зи традиция:

40Euergeia (гр.) - благодеяние. - Б. ред. 45

 какво може да имаш м е с т н и т е големци срещу него, нима т о й не раз­
краси града, к а т о по стр о и ак вед у кта и о б щ еств ен и те арки? Благо­
дарение на т о з и баланс провинциалните елити никога не се о к азв ат
засенчени или тиранизирани о т някои свръхмогъщи земевладелци: т е
са непресьхващ извор на добре образовани и съвестн и чиновници за
ад м и н и стр ац и ята в К онстантинопол и в течени е на ц я л а т а късна
империя не сп и р ат да р азкр асяв ат гр адовете си със с т а т у и , надпи­
си и църкви, ч и е т о б о г а т с т в о археолозите теп ъ р ва зап о ч ват да раз­
к р и в а т в днешна Турция.
Освен т о в а селяните в Мала Азия, Сирия и Е гипет се различават
значително о т у гн е т е н и т е и изключени о т ж и в о та на о б щ е с т в о т о
„крепостни“ в западните провинции. Последните биха могли да полу­
ч а т в града добри пари за с в о е то зърно, за да си п лащ ат наема и данъ­
ц и те . Те биха могли, казано иначе, спокойно да изпълняват задължени­
я т а си към дъ р ж авата, без да има защо да б ъ д ат принудително дър­
жани к а т о ско то ве в им енията на едр и те земевладелци. В ср ед ата на
V в. разликата в а т м о с ф е р а т а между д в е т е половини на им перията
се свежда в голяма степ ен до разликата в положението на малкия чо­
век. В съ щ о то време, к о га т о Галия е тероризирана о т селските бун­
т о в е , предизвикани о т данъчното тегл о и разорителните лихви на
поземлената аренда, селяните в Северна Сирия вдигат големи камен­
ни къщи в села, обитавани днес само о т шепа номади. А рен д атори те
в П алестина разполагат с напоителна систем а, к о я т о превръща райо­
на на Г енисаретското езеро и п у с т и н я т а Негев в градина, осеяна с
пъстри мозайки по уличните настилки. А неизкоренимият порив на
е ги п етск и те селяни към независимост и наход чи востта им нам ират
реализация в голем ите м анастирски обители в о б л а с т т а Тиваида.
П остеп енното раздалечаване между Западна Европа и И зто ч н о то
Средиземноморие, к о е т о всъщ ност е най-важ ният непосредствен ре­
з у л т а т о т процесите, развиващи се в късноантичния с в я т , води на­
ч алото си именно о т т а к и в а дребни, но съвсем реални к о н тр аст и .

Напоследък бяха извършени нови разкопки в два града о т IV и V в.

- О с т и я (близо до Рим) и Ефес (в Турция). Учените бяха удивени о т
д ъ л го т р а й н о ст т а на с т ар и я с в я т , проявяваща се в т я х н а т а архи­
т е к т у р а и следите о т градския ж и в о т. Може да се с м я т а , че мозай­
к и т е о т О с т и я с о ч а т п ъ т я към средновековното изкуство, но съ­
щевременно т е са и здраво свързани с ко л ори тн и те традиции на гра­
д о в е т е о т I в. Помпей и Херкулан. Подобно на много други явления о т
къ сн ата Римска империя, само н е д о с т а т ъ ц и т е на п ер сп ек ти в ата ги
п р а в я т да изглеж дат абсолю тно чужди на класическия с в я т . Класи­
ч еските учени т а к а са се вторачили в първия век на Р и м ск ата импе­
рия, че, изглежда, заб р ав ят продълж ителната, безмълвна трансф ор­
мация на класическото изкуство и на класическите формц на общес­
46 т в е н и я ж и в о т в течение на д в а т а века между Траян и К он стан ти н .
 Две характерни особености обаче не биха могли да се п о я в я т по-
рано. И в О сти я, и в Ефес има м нож ество стилизирани с т а т у и , чии-
т о застинали ч ер ти и извърнати нагоре очи изд ават новия интерес
към вътреш ния ж и в о т на човека и към св р ъ х е с тест в ен о т о ; и в два­
т а града има големи християнски базилики. Тези особености и д в ат да
ни напом нят, че колкото и добре да са се нагодили х о р ата през IV в.
към н о в ата политическа и социална ситуация във „века на р естав р а­
ц и я т а “, сеизмичните разм ествания на п л а с т о в е т е в т я х н а т а рели­
гия и култура ги д е л я т о т класическия с в я т на 200 г. За да вникнем в
с ъ щ н о с т т а на т е зи катаклизм и, т р я б в а да се върнем назад във вре­
м е т о до епо х ата на Марк Аврелий; т р я б в а да осмислим различни ас­
п ек ти на и с т о р и я т а ; т р я б в а да разгледаме дори различни стран и на
рим ското общ ество, за да проследим религиозните промени през II, III
и IV в., извършили се сред и н тел ек ту ал ц и те и религиозните лидери и
засегнали надеж дите и т р е в о г и т е на обикновените хора в големите
средиземноморски градове.

33. Късноримският град: Антиохия през IV в. Детайл о т мозайката, известна като

Ловът па Мегалопсихея.
34, 35. Новият художествен
идиом. М естните майстори и
възложителите се чувстват
достатъчно свободни да
изоставят класическите канони.
Те предпочитат един
по-скспресивсн и абстрактен
подход към човешката фигура
(както на надгробната мозайка
о т IV в. в Табарка, Северна
Африка, вляво ) и привнасят
приказни елементи в стандартния
репертоар на класическата
митология (както на подовата
мозайка о т Палестина, V в.,
представяща Орфей и дивите
животни, вдясно).
4. Свептьш на късната античност
 И. РЕЛИГИЯ

4. НОВАТА АТМОСФЕРА: НАСОКИ НА РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ ОК. 170-300

И с т о р и ц и т е обикновено заб р ав я т, че хората, с ко и то се занимават,

п р ек ар в ат голяма ч а с т о т в р е м е то си в сън и че к о гат о с п я т , хора­
т а сън уват. Един гръцки р е т о р , Елий А ристид (118-180), ни е о с т а ­
вил обаче подробно описание на сънищ ата си. Той ги записва под загла­
в и е т о Свещ ени разкази, за щ о то в сънищ ата му с т а в а дума предимно
за бог Асклепий1, за религиозен ужас и екзалтация. А ристид с т и г а до
убеж дението, че т о й именно е б о ж и я т избраник и че ж и в о т ъ т му в
будно състоян ие е „бож ествена драма“, направлявана постоянно о т
лю бещ ите грижи на Асклепий.
С л учаят с А ристид ни напомня, ако т о в а изобщо е необходимо, че
в Р и м ск ата империя по в р ем ето на най-големия ù разц вет има м я с т о
за най-различни ексцентрици: т о в а е едно общ ество, в к о ето по-голя-
м а т а ч а с т о т образованите хора, к о гато сс налага да се преборят с
т р у д н и т е ж и тей ски проблеми, винаги се об ръ щ ат не към философия­
т а и още по-малко към науката, а към въ зм о ж н о сти те, предоставя­
ни им о т тр ад и ц и о н н ата религия.
Също т а к а важно е да се подчертае обаче, че интен зивни ят съно-
вен ж и в о т на А ристид по никакъв начин не смущава намерението му
да води същ ествуване на преуспял консервативен, образован и почи­
т а н човек: Асклепий пр о сто му помага да преодолее кризите, п о с т а ­
вящи под заплаха успеш ната му кариера. Той е известен к а т о а в т о р
на един класически панегирик2 за д о с т о й н с т в а т а на Р им ската импе­
рия и к а т о за к л е т враг на х р и с т и я н и те - „онези хора в Палестина, ко­
и т о , к а к т о би могло да се очаква, про явяват безбож ието си, к а т о не
з а ч и т а т no-и зд и гн ати те о т т я х “.
А ристид все още се ч у в ств а здраво привързан към традиционния
езически ж и в о т. В с т о л е т и е т о след него обаче настъпва Важна про­
мяна. Б о г а т и я т религиозен ж и в о т в средиземноморския регион, при­
т е ж а в а щ неограничен к а п а ц и т е т за всичко екзотично и ексцентрич­
но, изведнъж се о тли ва о т традиционните форми, с к о и то хора к а т о

1 Асклепий (лат. Ескулап) - бог на лечебното изкуство В гръко-римския

пантеон. - Б. ред.
2 Панегирик - тържествено, похвално слово. - Б. ред. 51

36. Н овата атмосфера. „Ще вдигна поглед

към хълмовете, откъдето ще дойде спасението.“
П ортрет на покойница, IV в., о т катаком бата Виня Массимо. Рим.
 Apucmug т а к а дълбоко са се сраснали. Мнозина се о п и т в а т да наме­
р я т нов подход към религията на сво и те предци. Някои „се о т к ъ с в а т
о т т р а д и ц и и т е на м иналото“, к а т о с т а в а т християни. В рем ето
между приблизително 170 г. и п о к р ъ стван ето на им ператор Конс­
т а н т и н в 312 г. с т а в а свидетел на необикновено оживена религиозна
дейност. Това е в р ем ето и на първите ли тературн и дуели между
х р и сти я н и те и образованите езичници: езичникът Целз3 написва ня­
къде около 168 г. П р а в о то слово , а Ориген4 о т Александрия му о т в р ъ ­
ща надлъж и нашир в 248 г. В св о и те интелектуални кръжоци разпрос­
т р а н и т е л и т е на гностицизм а5 се о п и т в а т да с т и г н а т до същ ност­
т а на „и сти н ск о то знание“, gnosis, съдържащо се в х р и с т и я н с т в о т о .
(Наскоро в Наг-Хамади, Е гипет, бяха о т к р и т и произведения на гнос-
ти ц и о т около 170 г., в превод на коптски език.) Езичниците д ав ат из­
раз на с в о е то безпокойство под ф орм ата на малки назидателни т р а к ­
т а т и , к а т о например о т к р о в е н и я т а на египетския бог Хермес Трис-
м еги ст, Триждвеличайшият Хермес67.
Би било наивно но ви те м ом енти в т е з и произведения да се т ъ л к у ­
в а т пр о сто к а т о признак за упадъка на класическата култура и въз­
хода на суеверието. О т п р а в н а т а т о ч к а в епохата на А н тон и н и те е
не толкова класическата култура, колкото широко разпространено­
т о и добре регулирано суеверие, позволяващо на неп окл ати м и те и
проспсриращи управляващи слоеве да се самоубеж дават, че ж и в еят
във възможно най-добрия с в я т . Това отнош ение намира най-ярък из­
раз в м о т о т о , срещано ч е с т о по м о н е т и т е о т II и III в.: Providentiel
deorum 1 - „Б оговете се гр и ж ат за нас“. „Б оговете постоянно демон­
с т р и р а т всем о гъ щ еств о то си“ , пише Марк Аврелий. „Те ни пом агат

3 Целз - философ и лекар, автор на загубеното съчинение П равото слово,

в което изобличавал фанатизма на християните, възпроизведено в опровер­
жението на християнския апологет Ориген П ротив Целз. - Б. ред.
4 Ориген (ок. 185 - ок. 254) - един о т „бащите на църквата“, ученик на
Климент Александрийски, автор на коментари към Библията и редактор на
нейните текстове; стреми се към сближаване на християнската теология
с неоплатонизма; според преданието бил автор на 6000 произведения, сред
които най-известното е П ротив Целз; осъден като еретик на V Вселенски
събор, 553 г. - Б. ред.
5 Гностицизъм - философско-религиозно течение през II в. сл. Хр. (о т гно-
сис - „знание“), което разглежда Иисус не като бог-човек, а като въплъще­
ние на логоса (разума, духа); за гностиците познанието е мистично сливане
е божеството; християнската доктрина се развива до голяма степен като
реакция на гностицизма. - Б. ред.
6 Хермес Трисмегист - Триждвеличайшият Хермес, египетският бог
Тот, комуто се приписва ав то р ств о то на произведения върху окултизма,
религията и философията, обобщено наричани херметизъм. - Б. пр.
52 7 Providentia deorum - „Божествената промисъл“. - Б. ред.
по един вълшебен начин, к а т о ни изп ращ ат м еч ти , разкри ват ни т а й ­
ни, д ар я в ат ни с лек срещу б о л е с т и т е и пророчества срещу н аш ата
несигурност.“
О бразованите езичници продълж ават все още да се ч у в с т в а т доб­
ре в с в о я т а вселена. Според философите вселената се управлява о т
Върховен Бог, ко й то не може да се опише и изрази и т а к а с т о и „над“
всичко. Този Бог обаче се проявява на зе м я т а чрез д е й с т в и я т а на мно­
ж е с т в о т о богове на традиц ионн ата вяра. Тези богове б и ват схваща­
ни к а т о Н еговите „духовни слуги“ : т е са, т а к а да се каже, областни­
т е управители на Н еговата необятн а империя. О бикновеният човек
е напълно доволен о т т е зи познати фигури, на к о и то все още приля­
г а т одеж дите на с т а р и т е олимпийски богове. В никой друг период на
античния с в я т обикновеният човек не е бил т а к а сигурен как точн о
изглеж дат класическите богове: през II в. т е са навсякъде в своя най-
стер ео ти п ен и традиционен вид, к а к т о ги виждаме по масово произ­
веж даните с т а т у и , м о н е т и т е и керамичните изделия.
Х о р а т а в я р в а т, че боговете се гр и ж ат за ц ял о то човечество и
особено за градовете и всеки отделен човек. С лучаят с А ристид по­
казва, че х о р ата о ч ак в ат най-сериозно лично внимание о т боговете. В
целия римски с в я т градовете и х о р ата п р е д о с т а в я т на с т а р и т е бо­
гове всички възможности, за да се гр и ж ат за вярващ и те в т я х : II в.
с т а в а свидетел на необикновено обновление на традиц ионн ите св ети
м е с т а в гръцкия с в я т .
Благоволението на боговете се получава чрез извърш ването на об­
реди, ст а р и колкото с а м а т а човешка раса. П ренебрегването на т е зи
обреди предизвиква истински ужас и омраза. Х ри сти я н и те б и ват
ж естоко нападани, че не сп азват обредите, винаги к о гато зем етресе­
ния, глад или наш ествия на варварите д ем о н стр и р ат осезателно бо­
жия гняв.
Общо в зето , при подобна си стем а на религиозна вяра човек може да
се ч у вств а ую тн о разположен в п л ъ т н а т а мрежа на един с в я т , про­
п и т о т гри ж и те на древните богове. Той може да е сигурен, че оби­
чайният начин на ж и в о т на неговите родители и другари в градовете,
къ д ето ж и в е ят , се вписва безпроблемно в безбреж ната всеобхватна
маса на една идеална вселена. Традиционната вяра в б о ж и ята намеса
във вселената предлага една невероятно монолитна и равномерна по­
върхност. М ислите и с т р а х о в е т е , характерни за „новата атм о сф е­
ра“ след 170 г., причиняват обаче първите пукнатини. За да вникнем
в е с т е с т в о т о на духовната революция, к о я т о прави о т къ сн ата ан­
т и ч н о с т толкова специфичен и плодотворен период в и с т о р и я т а на
ан т и ч н о т о Средиземноморие, нека хвърлим поглед върху нови те ин­
тер еси и мисли, к о и то заним ават по-дълбоките умове на епохата.
На първо м я с т о , о т д е л н и я т човек се прониква о т усещ ането, че в
него има нещо, к о е т о е безкрайно ценно и същевременно болезнено о т ­
чуждено о т външния с в я т . Сякаш след поколения на явно общополез- 53
 на р а б о т а връ зката, свързвала досега безпроблемно човека с външния
с в я т , се оказва прекъсната. Изчезва т о п л о т а т а о т доскоро т а к а поз­
н а т а т а среда. Обичайните проблеми започват да изглеждат т р и в и ­
ални, дори направо заторм озяващ и. Още Марк Аврелий гледа на с в е т а
сякаш о т о б р а т н а т а с т р ан а на телескопа: походите на Дунав, чрез
к о и то т о й спасява им перията през 172-175 и 178-180 г., му напом­
н я т на „палета, к о и то се д ж аф к ат за кокал“, ф илософ ът П лотин пък
казва: „ К а т о дойда на себе си, се чудя как т а к а имам тял о... на какво
отклонение о т нормалния ред се дължи т о в а ? “ Г н ости к ъ т се „про­
бужда“, за да о ткр и е, че ж и в о т ъ т е кошмар, „в ко й то човек бяга, без
да знае накъде, или пък о с т а в а инертен, без да знае какво т ъ р с и “.
К р ъ с т е н и я т християнин к а т о „син Божи“ с т о и изправен срещу све­
т а , управляван о т дявола.
О т к р и в а н е то на неподозирани резерви о т съвърш енство или вдъх­
новение в самия себе си върви ръка за ръка с нуж дата о т бог, с кого­
т о човек може да бъде насаме: бог, ч и й то „заряд“, т а к а да се каже, се
е запазил в концентрирана и съвсем лична форма, а не се е разлял в бла­
готворно, но дълбоко безличностно служене на ц я л ат а вселена. Хора­
т а , к о и то все още и м а т нужда да б ъ д ат благославяни или насърчава­
ни във всекидневието им, о с т а в а т незасегнати о т т о в а ново разви­
т и е : А ристид е в пълна зависим ост о т бог Асклепий, но п р е д с т а в а т а
му за Зевс к а т о далечния повелител на ч и сто гръцкия пан теон е изця­
ло обичайна. П ротивно на т о в а , н о в а т а атм осф ера в о б щ е с т в о т о
визира пряко цен тъ ра и стр ан и о т многобройните богове, х ар ак тер ­
ни за народните вярвания - ц е л та е Той, Е д и н ствен и ят Бог, к а т о фи­
гура със скр и та, неизразима сила. За гн о ст и ц и те например д обрият
Бог е бил до т о зи м о м е н т изцяло с к р и т и е остан ал непознат. Едва
сега т о й извършва внезапен „пробив“, за да се появи накрая на вярва­
щ и т е иззад чудовищ ната машинария на т о зи дяволски с в я т . Древни­
я т паноптикум на вдъхващ ите увереност по-маловажни богове за­
почва постепенно да се разпада. Х р и сти я н и те се о к азв ат лице в лице
с д р ас т и ч н а т а п р о с т о т а на Единствения „вселенски Бог“. Впрочем
дори за мислещ ите езичници олимпийските богове започват да из­
гл еж дат вече малко прозрачни. К ласическата маска не приляга повече
на см ъ тния, загадъчен лик на вселената.
Би било наивно т о в а развитие да се окачестви п р о сто к а т о усил­
ване на т е н д е н ц и я т а към „б ягство о т с в е т а “. Нищо подобно: вяра­
т а , че човек може да установи пряк к о н т а к т с нещо по-голямо о т
него самия, е о т голяма практическа полза във врем ен ата на религио­
зен п о в р а т и изобщо не противоречи на политическите амбиции,
ф о р м и т е на проявление на традиц ионн ото езичество са безлични
к а т о с а м а т а вселена: т о мобилизира ч у в с т в а т а на х о р ата все за све­
щ ен и те неща к а т о древни ритуали, с т а т у и , пророчества, за величес­
т в е н и храмове, предизвикващи дълбоко почитание. „Н о в ата а т м о с ­
54 фера“ обаче произвежда хора - силни индивидуалисти, к о и то в я р в ат,
че са проводник на могъщи сили. Всички онези, к о и т о о с т а в я т следа в
римския с в я т през III и IV в., са убедени, че са „слуги“ на Бога или на
б о го вете, и в т о зи объркан с в я т ч ер п я т без задръжки н ап ъ тств и я и
благословия о т извора на с в р ъ х естеств ен о то : църковни организато­
ри к а т о Киприан, епископа на К ар таген (248-258); импсратори-ре-
ф орм исти - езичникът Аврелиан (270-275), х р и стияни нът К онстан­
т и н , о т с т ъ п н и к ъ т Юлиан А п о с т а т (361-363); плодовити и несло-
мими гении к а т о св. А танасий (ок. 296-373) и А вгустин Блажени.
Усещ ането за непосредствено предстоящ о „изригване“ на б о ж ест ­
вена енергия във вътреш ния с в я т на човека има драматични последс­
т в и я . То отслабва постепенно п р и т е г а т е л н а т а сила на класическата
кул тура и на традиционните правила за поведение у б езчет обикнове­
ни мъже и жени. Това, к о е т о обединява езическите и хри сти ян ски те
л и тер ату р н и произведения по в р ем ето на „н о в ата атм осф ера“, е об­
щ и я т ин терес към религиозното „преображение“ в буквалния смисъл
на п о н я т и е т о - т . е. приема се, че е възможно „ и ст и н с к а та “ божес­
т в е н а същ ност да излезе внезапно наяве, е с т е с т в е н о за с м е т к а на
норм алната социална и д ентичност на индивида. „П рероденият“ уче­
ник на Хермес Трисмегист, „духовният“ гностик, п ок ръ стен и ят
християнин - всичките и м а т усещ ането, че стъклена ст ен а разделя
новия ж и в о т о т м иналото им: н о во то им отнош ение към ж и в о та
дължи всичко на Бога и абсолю тно нищо на о б щ е с т в о то .
И д ея т а за „преображението“ е т я с н о свързана с и д ея та за „ о т к р о ­
вен и ето “. Тези две идеи именно п р а в я т дълбок пробив във високата
с т е н а на обичайната за средния човек класическа култура. Благодаре­
ние на религиозното си „преображение“ т о й придобива онова морално
д о ст о й н с тв о , к о е т о д отогава е запазен периметър на а р и с т о к р а т и ­
т е в гръко-римския с в я т , т ъ й к а т о само т е получават солидно обра­
зование и възпитание и се придърж ат неотклонно към ан т и ч н и т е об­
разци за поведение. Благодарение на „ о тк р о в ен и ето “ необразованият
човек може да проникне до сърцевината на жизненоважни въпроси, из­
бягвайки в и со к ата цена, е ж б и т е в професионалните среди и дълбокия
традиционализъм, характерен за философското образование през II в.
Езическите философи, ко и то по принцип п р и ем ат много о т веян и ята
на „н о в а та атм осф ера“, са обаче категорично п р отив х р и сти я н и те и
езическите гностици, ко и то прибягват до т е зи средства. За един фи­
лософ к а т о П лотин „о тк р о в е н и ето “ е не п р о сто ирационално: т о
води до евтини им итации на тр ади ц и о н н ата академична философска
култура. Все едно хо р ата в някоя съвременна недоразвита стр ан а да
се о п и т в а т да д о с т и г н а т западната технология, твърдейки, че са ус­
воили яд р ен ата физика с п о м о щ та на сънища и провидения.
Освен т о в а за онези, к о и то о т к р и я т в себе си известна степ ен на
съвърш енство, к о и то са способни на непосредствен к о н т а к т с Един­
ствен и я Бог, проблем ът за зл о то се оказва по-непосредствен и по-
драстичен. Да се „гледа на с у м а т а о т всички неща в с в е т а “ и да се 55
 37. Големият Безглав: могъщ демон
о т един магически папирус. Образо­
ваните хора могат да се надяват да
държат демоните под контрол с
помощта на магьоснически книги;
притежаването на такава книга е
углавно престъпление. Б ерлин ски
папирус 5026, IV в.

подхожда към ч овеш кото нещ астие с безразличие - сякаш с т а в а дума

за някое о т м ногото трагични пътни произш ествия по иначе о тли ч ­
но у р еден ата шосейна си стем а на вселената - с явно неудовлетвори-
телн о. Подобно отнош ение влиза в противоречие с конф ликтните
ч у в ств а, бушуващи в д у ш а т а на човека. О т т у к и най-важ ното разви­
т и е през т е з и векове; о кон чателното отлъчване на „дем оните“ к а т о
активн и проводници на зл о то , с ко и то х о р ата т р я б в а да м е р я т сили.
Над религиозния и интелектуалния ж и в о т през къ сн ата ан ти ч н о ст
се носи о с т р и я т мирис на невидима б и тк а. Да прегрешиш вече не оз­
начава п р о сто да сбъркаш, а да се окажеш в плен на невидими сили. Да
сбъркаш не означава да не си прав, а да бъдеш несъзнателно манипули­
ран о т една невидима зловредна сила. К олкото по-силно се вж и вяват
х о р а т а в нови те си идеи, толкова по-всемогъщи им се с т р у в а т демо­
н и те: х р и сти я н и те в я р в а т , че е зи ч е с тв о т о не само не е човешко
дело, а е „опиум за м а с и т е “, с к о й то нечовешки демони зам ай ват чо­
в е ш к а та раса. Един учен дори приписва л ош и те рецензии за кн и гата
си на влиянието на демоните!
Но ако дем оните са „звездите“ на религиозната драма през късна­
т а а н т и ч н о с т , т е се н у ж д аят о т импресарио и го нам ират в лицето
на х р и с ти я н с к а та църква. Извън х р и с т и я н с т в о т о дем оните (подоб­
но на призраците) о с т а в а т амбивалентни явления. Х о р ат а се позова­
в а т на т я х , за да си о б яс н ят внезапните и нелепи злощ астия, откл о -
56 н ен и ята о т нормалния ред на н е щ а та к а т о бунтове, епидемии и дори
38 (вляво). Прогонването
на демона. При рязка заповед о т
светия човек, демонът, както
може да се види о т всички, напуска
поразения. Релеф о т бронзовата
врата на църквата „Сан Дзено“,
Верона, XII в.

39. Целебни чудодейства.

За обикновения човек Иисус
е просто чудотворец.
Дори езичниците Го п очитат като
страшен магьосник. Детайл
о т италиански диптих
о т слонова кост, 450/60 г.

неподходящи любовни връзки. Х о р а т а ги спом енават т а к а ч есто и ги

п ри ем ат т а к а е с те с т в е н о , к а к т о днес м икробите. Х р и ст и я н ст в о ­
т о обаче п о став я дем оните на централно м я с т о в с в о я т а мироглед-
на систем а. Чрез късния юдаизъм х р и сти я н ск ата църква приема най-
съдбоносното наследство, к о е т о Персия на З а р а т у с т р а 8 завещава на
западния с в я т - в я р а т а в абсо л ю тн о то разделение на духовния с в я т
между силите на доброто и зл о то , между ангели и демони. На хората,
за ко и то зл о то се превръща във все по-голям проблем, позицията на
х р и с т и я н с т в о т о спрямо дем оните предлага решение, целящо да ги
освободи о т безименните им страхове: т е з и страхове б и в а т фокуси­
рани върху дем оните, к а т о същевременно се предлага лек срещу т я х .
На дявола се предоставя наистина огромна в л аст, но в стр о го огра­
ничени рамки. Той е всеобхватен проводник на зл о т о в ч овеш ката
раса, но т о й е победен о т Х ристос и може да бъде държан в шах о т
човеш ките п р ед стави тели на Х ристос. Х р и сти я н и те са убедени, че
просто „приклю чват“ на зе м я т а б и т к а т а , спечелена вече за т я х на

8 Заратустра (авест.) или Зороастър (старогр.) (ок. 628-ок. 551 г. пр.

Хр.) - легендарен персийски пророк, основател и свещенослужител на зоро-
атризма (парсизма) - древна монотеистична религия, разпространила се в
началото на I хил. пр. Хр. в Иран; проповядваните о т него идеи били заимс­
твани по-късно о т юдаизма, християнството и исляма. - Б. ред. 57
 небето. М онасите гледат на дем оните със с л ад о ст н ат а уплаха на
малки момченца пред к л е т к а т а на лъва в зоологическата градина, а
х р и сти ян ск и те епископи се зах в ащ ат за р а б о т а в онова състояние на
захлас, типично за революционерите - т е се в и ж д ат изправени пред
едно общ ество, организирано о т дявола, к о е т о е едновременно з а с т ­
раш ително и пагубно, а о т друга с тр ан а - кухо и обречено на унищо­
жение. К олкото и солидни социални и културни причини да се привеж­
д а т о т и с т о р и ц и т е за р а зр а с тв а н е то на х р и сти я н ск ата църква, ос­
т а в а ф а к т ъ т , документиран най-подробно в ц я л ата християнска ли­
т е р а т у р а о т Н овия з а в е т н а т а т ъ к , че успехът на хри сти ян ски те
мисионери се дължи преди всичко на сп о со б н о стта им чрез екзорци-
зъм9 и целебни чудеса да р азк р и я т провала на невидимите човешки
врагове, дем оните.
Р олята, к о я т о се приписва на дем оните, разкрива най-ясно живия и
борбен кли м ат, к о й т о се устан овява през III в. Върху т я х , всепроник-
в ащ и те елементи на зл о то , се хвърля ви н ата за всяка болест и зло-
щ асти е. И все пак п р и съ ств и ето им не обременява х о р ата през къс­
н а т а а н т и ч н о с т чак толкова, колкото бихме могли да си помислим,
именно защ о то т е м о г а т да б ъ д а т „изолирани“ и прогонени. При бо­
л е с т например с в е т и я т човек може да „види“ демона в човеш кото
т я л о и да го прогони, ч е с т о в к о н к р е т н а т а форма на видим предм ет
- да кажем мишка, змия или п ти ц а, - к о е т о се цени особено много. По
т о зи начин се извършва една о т най-дълбоките и мистериозни проме­
ни в о тн о ш ен и ето на човека към самия себе си. През епохата на Ан-
т о н и н и т е се ср е щ а т изненадващо много т е ж к и хипохондрици: Елий
А ристид постоянно се о п и тв а да т р у п а кап и тал о т л о ш о то си здра­
ве, а л е к а р я т Гален (ок. 129-199) е един о т и н тел ек ту ал н и те лидери
на рим ското общ ество. Т яхната хипохондрия е озадачаващ и т р е в о ­
жен сим птом , но т я се проявява в р а м к и те на разбиранията, харак­
те р н и за гр ъ ц ката медицина - х о р ата ф окусират т р е в о г и т е си върху
неравновесието между ч е т и р и т е основни т е ч н о с т и в човеш кото
т я л о . С ледващ ите поколения пък са склонни изобщо да о т р и ч а т т е ­
лесния произход на б о л ести те: з а щ и т а т а о т нападенията на демони­
т е ги занимава повече, о т к о л к о т о в ъ т р еш н и т е смущения в човешкия
организъм.
Изобщо, „н о вата атм осф ера“ навежда х о р ата на м исълта, че т е
т р я б в а да б р ан я т и д е н т и ч н о с т т а си, к а т о я о б гр ад ят в ясно очер­
т а н и граници. Те зап оч ват да се о т ч у ж д а в а т о т о б щ е с т в е н а та сре­
да и да се ч у в с т в а т не на м я с т о във физическия с в я т . Те с т р а н я т о т
другите, търсейки к о н т а к т само със своя, Единствения Бог. Пос­
р ед ств о м „преображ ението“ и „о т к р о в ен и ет о “ т е се о т к ъ с в а т о т
с о б с т в е н о т о си минало и о т вярван и ята на другите. Те са хората, ко-

58 9 Екзорцизъм - заклинание, баене, прогонване на зли духове. - Б. ред.

umo с т о я т на барикадите 8 невидим ата б и т к а с демоните. В резул­
т а т на т о в а о т д е л н и я т човек започва да и зп итва по-силно о т кога-
т о и да било преди нуж дата да просъщ ествува в един друг, по-добър
с в я т . През III в. рязко н ар аства влиянието на онези религиозни групи,
к о и то т в ъ р д я т , че т е х н и т е членове, принудени да б р ан ят с т а к о в а
ож есточение новопридобитото ч у в ств о за уникалност в т о зи с в я т ,
ще извою ват победата и ще н ам ер я т покой в другия с в я т . П освете­
н и я т в ку л та на М и т р а 10 например е неуязвим за демоните, к о и то
биха могли да се нахвърлят след с м ъ р т т а върху д у ш ата му, д о като
се носи към небесата през б езм е те ж н о то сияние на Млечния п ъ т .
Много о т рисунките в х р и сти ян ски те катаком би изразяват точн о
т ак и в а идеи. Кръщ ението „о тъ р вава“ вярващия о т о п асн о сти те, ко­
и т о крие т о зи с в я т : вяр ващ и ят бива идентифициран с Даниел,
с т о я щ смирено, с ръце, скръстени за м олитва, посред пещ ерата на
лъва. След с м ъ р т т а го очаква „хладният покой“ на небето, refrigeri-
и т, т а к а к а к т о някога Йон си почива о т ж е с т о к а т а жега на деня в
една прохладна беседка.
Н ай-дълбоката бразда в с в е т а на къ сн ата а н т и ч н о с т възниква след
с м ъ р т т а . Н евидим ата бездна между „спасените“ и „прокълнати те“
разделя к а т о с дълбок ров м алките, к а к т о християнски, т а к а и ези­
чески групи, к о и т о се о п и т в а т да се у т в ъ р д я т за с м е т к а на у стан о ­
в ен ата о т векове взаим отъ рпи м ост на традиц ионн ите държавни
култове.
Всички т е з и идеи избиват през епохата на А н тон и н и тс. О т т у к и
с т р а н н а т а картин а, к о я т о предлага т а зи епоха. К огато ч ет е м л и т е ­
р а т у р н и т е произведения на класическите висши класи, можем да се
съгласим с Гибън, ко й то пише: „Подканен да определи онзи период в
с в е т о в н а т а история, през к о й то о б щ о то състояние на човешкия род
е било най-щ астливо и процъфтяващ о, човек без колебание би посочил
вр ем ето о т с м ъ р т т а на Домициан11 до възкачването на К ом од'12. За-
щ о т о Гибън п р о сто приема м нението на група съвременници на онази
епоха за са м и т е т я х . Р и м ск ата цивилизация никога не е прониквала
толкова далеч в Западна Европа, к а к т о през т о в а време, а гръцкият

10 Митра (авест. договор, съгласие) - древен ирански бог, свързан с идея­

т а за договора и представян като бог на слънцето; кул тът към Митра
(митраизмът) и посветените му свещенодействия (митраистки мисте­
рии), както и ритуалните съоръжения (митрайони) били широко разпрост­
ранени в Римската империя през II и III в. сл. Хр., особено сред римските ле­
гионери о т Ефрат до Рейн. След реформата на Заратустра (вж. бел. 8), с ко­
я т о Ахурамазда се превръща в единствен бог, М итра загубва много о т вър­
ховните си функции, но ку л тъ т му се запазва и през епохата на Сасанидите
(II-VI в.). - Б. ред.
11 Домициан флавий: 81-96 г. сл. Хр. - Б. ред.
12 Комод: 180-192 г. сл. Хр. - Б. ред. 59
 40. Художествената
представа за отвъдния
ж ивот. Почивката на
Йона под дебелата сянка
(срв. погребалната песен
в Шекспировия Цимбелин
„Нямай повече страх о т
слънчевата жега“), IV в.,
варак, облечен в стъкло.

41. С м ъ р тта не е само

почивка. Тя е и
отърваване о т
опасностите на този и
следващия свят; Добрият
ангел въвежда Вибия на
един небесен пир.
Стенна рисунка о т
гробницата на езичницата
Вибия, IV 6., Рим.

60
 43. Религиозните водачи. Тази стенна
рисунка, направена през II в. в Дура-
Европос, разкрива чрез личността
на персийския жрец притегателната
сила на Изтока. Заратустра е смятан
за един о т мъдреците на античния
свят, а „персийската философия“
продължава да привлича дори такива
подчертано гръцки мислители
като Плотин.

42 {горе), философът
и молещият се
новопокръстен.
К ато духовен водач
„образованият човек“
може дори да спасява
души. Саркофаг о т
църквата
„Санта Мария
Антикуа“, Рим.

44. Учебният кръжок.

Тук у чи телят е сам
сред малката група
свои ученици.
Стенна рисунка о т
катаком бата на Виа
Латина, Рим, IV В.
 с в я т с обхванат о т един нов оптимизъм, проявяващ се в ром антич­
н о т о възраждане на класическата култура и религия. Х ората все още
се ч у в с т в а т добре в гр адовете си. Героите на епохата не са с в е т и т е
мъже, а „ с о ф и с т и т е “-оратори, ко и то и граят важна роля в ж и вота на
градовете. Н ай-видният преподавател по ретори ка в Рим получава
годишна зап лата о т 100 000 сестерции.
Точно по съ щ о то време един християнски епископ в Рим получава
едва 7000 сестерции годишно. К а к т о изглежда, неговата група прос­
т о се губи на фона на величественото здание на класическия о б щ ест­
вен ж и в о т. Епископът е чужд човек, ем игрант в големия град - също
к а к т о Карл Маркс във викториански Лондон. И все пак още о тсега
може да се разбере защо през следващия век хри стиянският епископ
ще излезе о т забвението: на всеки един известен оратор се пада по
една дузина малки групички, didaskaleia13 - кръжоци, съставени о т
хора, ко и то т ъ р с я т нови отговори. Тук е- с а м а т а християнска цър­
ква; т у к е кръ гъ т на гностика Валентин, „дец ата, кои то и ск ат да
разб ер ат съ р ц ето “; т у к е и приглушената академична атм осф ера на
учениците на Хсрмсс Трисмегист. В следващ ата глава ще видим
защо, ко гато б ед с т в е н о то положение след 240 г. попарва яркия об­
щ ествен ж и в о т в а н т и ч н и т е градове, онзи задкулисен с в я т , п о д го т­
вян о т скромни, незнайни хора в т е зи малки кръжоци, изведнъж изли­
за на преден план под ф о р м ата на организираната християнска църк­
ва.

13 Didaskaleia (гр.) - училища (о т гр. SiôcwKaÀia, f| - учение, наставле­

ние) или още първата степен на началното училище, с което започвало
обучението на 7-годишните деца и продължавало 5 години, през които се
62 изучавали основни знания. - Б. ред.
 5. КРИЗАТА НА ГРАДОВЕТЕ: ВЪЗХОДЪТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, ОК. 200-300

Малко са и с т о р и ч е с к и т е епохи, през к о и т о е д н а т а половина на све­

т а живее в т а к о в а т о т а л н о безразличие към ж и в о т а на д ругата,
к а к т о Р и м с к а та империя през II в. Рим, к а к т о казва по-късно Диз-
раели за викторианска Англия, се съ сто и о т „две нации“. Традици­
онн ите управляващи слоеве се г о р д е я т много, че са съхранили ан­
ти ч н и я х а р а к те р на с в о и т е градове. По инициатива на им ператор
Адриан ати н ян и например д о въ р ш ват храма на Зевс Олимпийски,
о т ч и е т о започване са изтекли само някакви си 638 години! Те из­
ползват при т о в а скъпи и ф актически излишни Т-образни скоби, за
да п о д р аж ав ат т о ч н о на гр ъ цките храмове о т V в. пр. Хр. Гръцки­
т е а р и с т о к р а т и поддъ рж ат р евностно м е с т н и т е си култове и
ж р еч еств о к а т о гар ан ти на локалния им с т а т у т , а също и о т
с т р ах , че огр о м н ата империя, в к о я т о ж и в е я т , може да се превър­
не в културна пустиня. Те у п о р и то продълж ават да гледат на рим­
ския с в я т к а т о на мозайка о т различни градове и племена. Локални­
я т п ат р и о т и зъ м е к а т о чуплива медена п и та , но т о й с ъ о т в е т с т ­
ва на духа на епохата: гръцките градове б ъ лват м он ети , славещи
б о го вете им, а един африкански град обобщава т е з и настроения в
надписа - „Повече сила за нашия град!“
Точно по съ щ о то Време обаче един млад с т у д е н т , Тациан, е в със­
то ян и е да пресече ц я л а т а Римска империя о т и з т о ч н а т а ù, сирий­
ска периферия до Рим, к а т о през ц я л о то време разговаря само на
гръцки и навсякъде с т а в а сви д етел на разп р о стр ан ен и ето на гръц­
к а т а философска култура. Той се завръща у дома си недоволен и -
приел х р и с т и я н с т в о т о . Тациан с шокиран о т крайния партикулари-
зъм на гр ад о вете в им перията. Всеки има со бствени закони, всеки
се управлява о т една т я с н а олигархия. „Трябва да има еднакви зако­
ни за ц я л о то чо веч ество , пише т о й , и еднаква политическа органи­
зация.“
Тациан говори о т и м ето на хиляди хора, к о и то гледат на Римска­
т а империя по диам етрално различен начин о т управляващ ите слое­
ве. За в л и я тел н и те римляни и гърци м и р ъ т в и м п ери ята п р ед став­
лява възм ож ност за укрепване и поддържане на обичаи те и традиц и­
и т е в т е х н и т е древни градове. Не обаче и за обикновените хора, за
кои то им п ери ята означава преди всичко нови широки хоризонти и
безпрецедентни възм ож ности за пътуване, заличаване на м е с т н и т е
различия чрез т ъ р г о в и я т а и ем играцията и премахване на древните
общ ествени бариери пред н о во то б о г а т с т в о и н ови те критерии за
социален п рестиж . Най-незабележимо в долните слоеве на Ри м ската
империя започва да се губи онова ч у в ств о за традиционна привърза­
н о с т и локален п атр и о ти зъ м , на к о е т о се к р е п я т горните слоеве.
Д о к а т о гр ъ цките градове о т егейското крайбрежие на Мала
Азия се го р д е я т с т о в а , че са запазили своеобрази ето (и дори враж- 63
 gume cu!) още о т V в. пр. Хр., х о р а т а в м алоазиатския хинтерланд
- във Фригия, В итиния, Кападокия - ж и в е я т вече в един нов с в я т .
Т ехните тъ р го вц и са в непрестанно движение, в тъ р сен е на нови
възм ож ности, особено в слабо р а з в и т и т е о б ласти на Западна Евро­
па, мнозина дори се зас е л в ат далеч о т р од н и те си градове. Един фри­
гийски тъ р го в ец например посещава Рим седем д есет и два п ъ т и
през ж и в о т а си.
Именно т е з и хора, и зт р ъ г н а т и о т с т ар и я им ж и в о т и блуждае­
щи из с в е т а , с ъ с т а в л я в а т фона за неспокойните мисли на религиоз­
н и т е водачи през късния II в. П реуспелият тъ рговец , издигналият се
до чиновник освободен роб, ж е н а т а , ч и е т о положение и образование
постепенно се п о д о бр яват, вече не са граждани на св о и т е градове, а
„граждани на с в е т а “ . И, к а к т о изглежда, много о т т я х о т к р и в а т ,
че с в е т ъ т е едно с а м о тн о и безлично м я с т о . Именно сред т е з и хора
намираме х р и с т и я н и те . Около 200 г. х р и ст и я н ск и т е об щ н ости не
се попълват о т р е д о в е т е на „уни ж ените и оскърбени те“ : в т я х вли­
з а т предимно хора о т д о лн ата средна класа и уважавани занаятчи и
о т градо вете. Тс не са социално угнетени, напротив, т е о т к р и в а т
в Р и м ск ата империя нови перспективи, к а к т о и възм ож н ости за за­
бо гатяван е. Само че т е са принудени да т ъ р с я т начини за превъз­
могване на с т р а х о в е т е и н еси гу р н о стта, свързани с н о в о т о им по­
ложение.
Една о т най-пленителните стр ан и в археологията на Р и м ск ата
империя е, че ни дава въ зм ож н ост да видим ясно някои о т п ъ т и щ а­
т а , по к о и т о обикновени, но д остойн и хора се о п и т в а т да се приго­
д я т към ж и в о т а , да се о п р а в я т в изобилието о т религиозни к у л т о ­
ве, да у с т а н о в я т човешки к о н т а к т и в градове, к о и то са стан али
вече по-космополитни, no-чужди, к ъ д е т о с т а р и т е ориентири за­
п о ч в а т да ч езн ат.
Една о т н ай -х ар ак тер н и те ч е р т и на I и II в. например е разпрос­
т р а н е н и е т о на о р и е н та л с к и те култове в Западна Европа. Тези кул­
т о в е и м а т т а к ъ в огромен успех, за щ о т о д а в а т на им и гран та, а по-
късно на м е с тн и я си последовател ч у в с т в о т о на принадлеж ност и
на л о ялн о ст, к о и т о соци алн ият ж и в о т в града вече не може да
удовлетвори. Направо т р о г а т е л н и са с в и д е т е л с т в а т а за сп о н тан ­
н о т о формиране на малки о б щ е с т в а о т новозамогнали се. Тези хора
се х р а н я т заедно, д о к а т о са живи, а к о г а т о у м р а т , б и в а т погреб­
вани и поменувани о т другари те си. Една по-зловеща с т р а н а на
т о в а р азви ти е е р азп р о стр ан ен и ето на наръчници по астрология,
на тълковници на съ н и щ ата и на книги за магия и вещ ерство. Тя по­
казва какви стр ах о в е с ъ п ъ т с т в а т у си л и ята на едно ново о б щ е с т ­
во о т полуобразовани хора да овладее ускоряващ ото се т е м п о на
ж ивота.
По всички т е з и въпроси пози цията на горн и те слоеве в римския
64 с в я т се оказва в противоречие с о п и т а на по-зам ож ната ч а с т о т
45 . Х ристиянството през погледа на един езичник: разпнато магаре и думите „Алек-
самен се моли на своя бог“. Стенен надпис о т II в.

5. С в е т ъ т на късната античност
градското население. Г ръцката философска кул тура е достигнала
вече м аксим алното си разпространение. Но т о ч н о по т о в а време
гръцките висши класи и з о с т а в я т гъвкавия, жив гръцки език - кой­
не14, превърнал се в „лингва франка“ на целия И зт о к , в полза на един
архаичен атически с т и л , к о й т о може да се говори само о т най-висо­
ко образования елит. З ап и тан как би наказал някой разбойник, един
р е т о р о т т о в а време о тго в ар я : „Ще го накарам да научи наизуст
д ревн ите класици, т а к а к а к т о т р я б в а да ги уча аз.“ Е л и т ъ т , с дру­
ги думи, огражда с в о я т а кул ту р а с висока с т ен а, опитвайки се по
т о з и начин, макар и непряко, да обезправи м етеж н и я интелектуален
п р о л етар и ат. Г н о сти ч еската и х е р м е ти ч е с к а т а л и т е р а т у р а показ­
в а т колко силно и с к а т все още х о р а т а да у с в о я т гр ъ ц к ата философ­
ска култура, за да р е ш а т належ ащ ите си проблеми. И ако не м о г а т
да я получат о т п р еп одаватели те, т е са го то в и да се об ъ рн ат към
религиозните водачи, о т ч и и то у с т а много о т б ан ал н о сти те, кои­
т о се г о в о р я т иначе из у ч еб н и те с т а и , з в у ч а т спонтанно и е с т е с ­
т в е н о и се възпри ем ат о т и н тер есу в ащ и те се к а т о истинско „ о т -

14 Койне - общият, наддиалектен старогръцки език о т епохата на ели­

низма, оформен върху нормите на атическия диалект о т времето на класи­
ката, но с известни йонийски корекции, граматически по-опростен строеж
и гъвкавост на израза. - Б. ред.

46, 47. Групата. Тържествената трапеза е нещо естествено през античността. Се­
м ействата винаги са се събирали при гробовете на покойните си роднини, за да дадат
малко угощение 6 памет на покойните. Така, к ато се хранят заедно, езичниците или
християните се ч у в стват като членове на едно религиозно семейство. Стенни ри­
сунки о т катаком бата на църквата „Св. св. Пиетро и Марчелино“ и катаком бата на
Присила, Рим, IIÏ в.
кровение“. О т в и с о к а та кула на с в о я т а класическа култура някои
писатели зап о ч в ат вече да заб ел язват невзрачния с в я т , к о й т о се
блъска в к р а к а т а им: л ек ар я т Гален (к о й то с м я т а , че с о б с т в е н а т а
му професия бъка о т ентусиазирани невежи - един показателен
ф а к т ) отбел язва, че явно благодарение на брутално п р о с т и т е си
п ри тч и и повели х р и с т и я н и т е са в състояние да ж и в е я т според най-
ви сш и те максими на а н т и ч н а т а е т и к а . Точно т о в а е постиж ен ие­
т о , с к о е т о се х в а л я т и с а м и т е християнски апологети. П латон,
к а з в а т т е , предлага изискани я с т и я , д о к а т о а п о с т о л и т е г о т в я т
п р о ст а, но здрава храна за м аси те! С оциалната и сто р и я на к у л т у ­
р а т а на „малкия човек“ в римския с в я т е на с т р а н а т а на апологети­
т е , а не на Гален: н о в а т а полуобразована публика загърбва великите
П латонови диалози, предпочитайки по-скром ното меню, предлагано
о т елем ентарни философи к а т о Е п и к т е т и о т учебниците с п и та-
горейски максими.
З ам о ж н и те плебеи с т а в а т дори покровители на н о в о т о и зк у с т ­
во, отх въ р л ящ о н о р м и те на класическите образци о т форума и в
х р ам о в ете. Това е и зк у ство с послание: схем ати чно, импресионис­
т и ч н о , с формализирани и изпълнени с кон кретно съдържание ж ес­
т о в е , д о к а т о л и ц а т а на ф игурите са извърнати към зр и тел я , сякаш 67
 за да б ъ д а т ясно видяни и разпознати. Подобно на рели ги ята и кул­
т у р а т а на к ъ сн а та а н т и ч н о с т , х а р а к т е р н и я т „късноантичен“
с т и л в и з к у с т в о т о на IV в. не е съвсем ново явление. Той води нача­
л о т о си о т култура, създадена в дълбините на о б щ е с т в о т о през
предходните два века о т най-обикновени хора, к о и т о все още про­
д ъ л ж а в а т да ж и в е я т в с я н к а т а на н е д о с т ъ п н а т а аристокрация.
В ъзходът на х р и с т и я н с т в о т о не може да се разглежда изолирано
о т пром ените, к о и т о описахме. Е ксп анзията на х р и с т и я н с т в о т о
не е постепен, необратим процес, започващ със св. Павел15 и завър­
ш ващ с п о к р ъ с тв а н е то на К о н с т а н т и н в 312 г. Е кспанзията му
през III в. с т а к а внуш ителна, за щ о то е абсолю тно неочаквана.
П р о сто изведнъж х р и с т и я н с к а т а църква с т а в а сила, с к о я т о среди­
зем ном орски те градове са принудени да се съоб разяват. С ериозните
мерки, гонени ята през 257 г. и след 303 г., предприети срещу църк­
в а т а к а т о и н с ти ту ц и я , а не вече срещу отделни християни, показ­
в а т , че нещо липсва в ж и в о т а на ри м ски те градове и х р и с т и я н с т ­
в о т о е на п ъ т да запълни т а з и празнина.
Х р и с т и я н с к а т а църква, к о я т о прилича на о с т а н а л и т е о р и ен тал ­
ски култове по то л к о в а много неща, се различава обаче о т т я х по
н е т о л е р а н т н о с т т а си към външния с в я т . И зт о ч н и т е кул тове са е
претенции за изклю чителн ост и ч е с т о п р е д с т а в л я в а т ревниво ох­
раняван р е зе р в а т за чуж денците в града. Но т е никога не за е м а т
враждебна позиция срещу религиозните възгледи на заобикалящ ото
ги о б щ еств о и никога не се присъединяват към периодичните пуб­
лични гонения. О р и е н та л с к и те култове предлагат специални начини
за спасение в о твъ дн и я с в я т , но възпри ем ат к а т о подарено присъс­
т в и е т о на с в о и т е привърженици на т о з и с в я т . Х р и с т и я н с к а та
църква обаче предлага начин на ж и в о т на т о з и с в я т . И зкусн ата ор­
ганизация на църковната йерархия, ч у в с т в о т о за принадлежност
към определена група с то ч н и предписания за ж и в о т и р а с т я щ и фи­
нансови възм ож ности яВно задълбочават в п еч атл ен и ето , к о е т о
х р и с т и я н с к а т а църква прави на разколебаните поколения през III в.
Рядко едно м алцинство се е възползвало т а к а успешно о т т р ев о ги ­
т е и с т р а х о в е т е на о б щ е с т в о т о , к а к т о х р и с т и я н и т е през т а з и
епоха. Те са все още малка група, но у с п я в ат да се превърн ат в го­
лям проблем.

15 Св. Павел апостол Павел, роден в гр. Тарса в Южна Мала Азия под
името Саул, първоначално ревностен защитник на юдейската вяра; на път
за Дамаск получил ослепително видение и чул гласа на Христос, което го
обърнало в ревностен мисионер на неговото учение; многократно арестуван
и съден о т римските магистрати; престоят му в Рим съвпаднал с големия
пожар през 64 г. по време на управлението на император Нерон, за който
68 били обвинени християните; осъден и екзекутиран през 67 г. - Б. ред.
 Х р и сти я н ск и те мисионери п о с т и г а т най-голям напредък то ч н о
6 о б л а с т и т е на им п ери ята, к ъ д е т о е налице най-голямо р а зм е с т в а ­
не на социалните пластове. Опора на църковното влияние са д и ви те
нови провинции в малоазийския хинтерланд. В провинция Ликаония
например н а с т ъ п в а н е т о на гр ъ ц к ата цивилизация съвпада с идване­
т о на св. Павел. О т т о зи край произхожда религиозният водач Мар-
кион, к о й то занася на х р и с т и я н с к а т а об щ н ост в Рим 200 000 сес­
терции, к а к т о и с п о м е н а т и я т вече фригийски тъ рговец , к о й то из­
минава същия м ар ш р у т сед ем д есет и два п ъ ти .
Ч а с т о т п р и т е г а т е л н а т а сила на религиозната група се дължи на
с п о с о б н о с т та ù да превари понякога социалното развитие. В една
т а к а в а малка група, „в б р а т с т в о т о “, е възможно да се у с т а н о в я т
отнош ения, ч и е т о устан овяван е в о б щ е с т в о т о к а т о цяло се пос­
т и г а с ц е н ата на конфликти и обезверяване. К а т о църковен член
хри сти я н и н ъ т е в съ стояние да разсече някои о т горди евите възли
на социалното същ ествуване. Той би могъл например да с т а н е ради­
кален косм ополит. Л и т е р а т у р а т а , вяр ван и ята, и зк у с т в о т о и ж ар­
го н ъ т на християнина са невероятно хомогенни, без значение дали
живее в Рим, Лион, К ар таген или Смирна. Х р и с т и я н и т е са имигран­
т и по душа - идеологически безо теч ествен и ц и , и зт р ъ г н а т и о т сре­
д а т а си о т една вяра, к о я т о зн а я т , че спод елят с малки групички из
ц я л а т а империя. По време, к о г а т о с ц е н ат а на мъки и несигурност
се р у ш а т т о л к о в а много локални бариери, х р и с т и я н и т е и м а т см е­
л о с т т а да к а ж а т за себе си, че не принадлеж ат към никоя нация.
Ц ъ р к в ата е явно егалитарна. Група, в к о я т о човек не е „н и то роб,
н и то свободен“, сигурно ще се с т о р и на а р и с т о к р а т а утопична или
подривна. Само че в епоха, к о г а т о бариерите, разделящи преуспелия
бивш роб о т „декласирания“ сен ато р , зап о ч ват да с т а в а т все по-
нереални, една религиозна група може да си позволи да направи пос­
л едн ата с т ъ п к а и да ги игнорира изцяло. В началото на III в. х р и с т и ­
я н с к а т а о б щ н о ст в Рим е т ъ к м о на м я с т о т о , к ъ д ет о с т а в а т и се
т о л е р и р а т подобни аномалии: към ц ъ р к в ата принадлежи един зам о­
жен освободен роб, к о й т о сега е сред най-м огъщ ите приближени на
им ператора; епископът е бивш роб на същия т о з и велможа; с а м а т а
църква се пр о теж и р а о т една м е т р е с а на им п ер атора и о т ред бла­
городни дами.
За х о р ата, ч и й то душевен с м у т се дължи о т ч а с т и на о т к ъ св ан е­
т о им о т р о д н а та среда, х р и с т и я н с к а т а църква предлага д р а с т и ­
чен социален експерим ент, подсилен о т възбудата, а понякога и о т
риска на скъсван ето със с о б с т в е н о т о минало и със с о б с т в е н и т е съ­
седи.
Това напрегнато ч у вство на религиозно общение е завещ анието на
юдаизма и т о спасява х р и с т и я н с к а та църква. Тъй к а т о се с м я т а за
„истинския Израел“, х р и с т и я н с к а та общ ност успява да се запази във
всеки град, в к о й то се е установила - също к а т о м орски те организ- 69
 m u , koumo о став аш залепени за скал ата след о т т е г л я н е т о на прили­
ва. В края на III в. о б щ е с т в е н и т е религиозни церемонии в градовете
нам ал яват. Д ислокацията на т ъ р г о в и я т а лишава ориен талски те
култове о т п р и то к а на имигранти-последователи. Х ри сти ян ск и ят
епископ обаче о с т а в а и опрян на с т а б и л н о то п аст в о и дългото ми­
нало зад гърба си, обира плодовете на с в о я т а р а б о т а в градовете.
К р и зата в края на III в. не спира н а т р у п в а н е т о на б о г а т с т в о о т
м е с т н и т е големци, а само преориентира използването му: парични­
т е суми, к о и т о в предишния век о т и в а т за общински цели, сега се
и н в е с т и р а т в ч а с т н а т а сфера, в п о -о т к р и т о егоистични форми на
надпреварата за п р ести ж и общ ествено положение. Тази промяна в
т е м п о т о на социалния ж и в о т е с т е с т в е н о засяга и боговете. Об­
щ е с т в е н а т а конкуренция през II в. включва също ш ирока религиоз­
на дей н о ст - обреди, процесии, освещаване на с т а т у и и храмове.
С т и л ъ т на ж и в о т през к ъ сн а та а н т и ч н о с т обаче е далеч no-личен и
следователно по-светски: м а г н а т ъ т продължава да р а з т о ч и т е л с т ­
ва, но организираните о т него представления и процесии са предназ­
начени да и з т ъ к н а т с о б с т в е н о т о му високо положение, н еговата
p o te n tia l. Той не се интересува вече о т сти м ул и ран ето на общинс­
к и т е р аб о ти , к а т о например религиозните ф естивали. Нищо чудно
следователно, че след 250 г. вн у ш и тел н и те надписи в ч е с т на т р а ­
диционните богове с е к в а т .
Така х р и с т и я н с к а т а о б щ н о ст изведнъж се оказва привлекател­
на за х о р а т а, к о и т о се ч у в с т в а т изоставени. По време, к о г а т о ин­
ф лац и ята все повече р а с т е , х р и с т и я н и т е и н в е с т и р а т големи суми
в полза на х о р ата. Във в р е м е то на р а с т я щ а б р у т а л н о с т с м е л о с т т а
на х р и с т и я н с к и т е мъченици предизвиква възхищение. При б ед стви я
к а т о епидемии или б у н то в е х р и с т и я н с к о то духовенство се оказва
е д и н с т в е н а т а сплотена група в града, способна да се погрижи за
погребването на м ъ р т в и т е и да организира прехраната на населени­
е т о . В Рим около 250 г. ц ъ р к в а та се грижи за хиляда и п е т с т о т и н
бедняци и вдовици. Х р и с т и я н с к и я т клир в Рим и К ар таген изпраща
големи парични суми в Африка и Кападокия, за да и зд ей ства осво­
бож даван ето на х р и с т и я н и т е , пленени при нападенията на варвари­
т е в 254 и 256 г. В аналогична ситуация две поколения по-рано рим­
с к а т а държава п р о с т о и зо став я б ед н и те си провинциални поданици
на произвола на съ д б ата: правниците о б ясн яват, че дори р и м ск и те
граждани ще т р я б в а да о с т а н а т роби на ч а с т н и т е лица, откупили
ги о т варварите. С други думи, да бъдеш християнин в 250 г. е га­
ранция за по-голяма сигурност по отнош ение на с ъ б р а т я т а т и , о т -
ко л ко то ако си civ is rom anus |7.167

16 Potentia - сила, действие, власт. Б. ред.

70 17 Civis romanus - римски гражданин. - Б. ред.
 И все пак вним анието, предизвикано о т няколко а т р а к т и в н и пуб­
лични ж е с т а о т с т р а н а на х р и с т и я н с к а т а църква, не разкрива цяла­
т а и сти н а за к р и за т а на градо вете. Това, к о е т о о т к р о я в а х р и с т и ­
я н ск ат а църква и увеличава п р и т е г а т е л н а т а ù сила, е категорична­
т а и н т р о в е р т н о с т на нейния начин на ж и в о т. Ц ъ р к в ат а не раздава
безразборно п о д аян и ята си: п о м о щ и те се съ б и р ат о т хри сти ян ска­
т а общ н ост, след к о е т о епископът ги поднася Богу к а т о специално
„пож ертвувание“ о т с т р ан а на гр у п ата. („П о ж ер тву ван и ето “ на
събраните помощи е също т а к а ч а с т о т х р и с т и я н ск о то ж е р т в о п ­
риношение, к а к т о и п р и ч а с т и е т о , а т о в а само по себе си е важно
отдалечаване о т езическата п р ак ти ка.) И т а к а , с б о ж и я т а благос­
ловия б о г а т с т в о т о на х р и с т и я н с к а т а об щ н ост се връща об ратно,
но само при член овете на о б щ н о с т т а , к а т о проява на Б о ж и я т а
„м и л о с т“ към Н еговите избраници.
Също т а к а обмислено се извършва и проповядването на х р и с т и ­
ян ското учение. Х р и с т и я н и те не възприем ат п р а к т и к а т а на пло-
щ ад н ата проповед, използвана о т философите-киници18. Н апротив,
к а н д и д а т и т е б и в а т основно проучвани и без бързане подготвяни за
а к т а на посвещ ението, кръщ ението. Но след к а т о б ъ д а т вече пос­
ветен и , у ж а с я в а щ а та си с т е м а за покаяние постоянно им напомня
за с т р а х о в и т а т а бездна, разделяща х р и с т и я н и т е о т нехристияни-
те.
В с р е д а т а на III в. един образован римлянин к а т о Киприан о т
К ар таген може направо да „изчезне“ в т о зи екзотичен и затво р ен в
себе си с в я т . През последната ч а с т о т ж и в о т а си, о т 248 до 258 г.,
т о й извършва истински организационни и дипломатически подвизи
с е д и н с т в е н а т а цел да съхрани х р и с т и я н с к а т а „фракция“ в К а р т а -
ген. П р и в л е к а т е л н о с т т а на х р и с т и я н с т в о т о все още се крие в не­
го в о то радикално ч у в ст в о за общ н ост: т о привлича х о р ата, понеже
ин ди видуалн остта би могла да се потопи о т широкия безличен
с в я т в м и н и атю р н ата о бщ н ост, ч и и то тъ р сен и я и взаим оотнош е­
ния са ясни.
Между 260 и 302 г. х р и с т и я н с к а т а църква се радва на пълна т ъ р ­
п и м о ст о т с т р а н а на д ъ р ж ав ата. К а к т о ще видим п о -н а т а т ъ к ,
т о зи „малък църковен мир“ е о т огромно значение за бъдещ ето на
х р и с т и я н с т в о т о в Р и м ск ата империя. В т о зи период им п ератори ­
т е са прекалено з а е т и със з а щ и т а т а на границите, за да м и с л я т и
за х р и с т и я н и те . Това показва колко далеч са Рейн и Дунав о т сърце­
т о на класическия античен с в я т ; в продължение на едно поколение
и м п ер а т о р и т е и т е х н и т е съветници п р о с т о не заб ел язват какво

18 Киници - философска школа, основана о т А нтистен през IV в. пр. Хр.

и наречена така, тъ й като киницитс се събирали край атинския гимназион
Киносарг в Атина. - Б. ред. 71
с т а в а в средизем ном орските градове. К о г а то Диоклециан през 287
г. най -сетне у стан о в я в а п а л а т а си в Н икомедия19, погледът му сре­
ща х р и с т и я н с к а т а базилика на о тсрещ ни я хълм. Р и м ск ата империя
е спасена, но х р и с т и я н с т в о т о се е установило вече завинаги в т а зи
Римска империя.

19 Никомедия - град в Мала Азия, дн. Турция. Б. пр.

48. И зкуството на обикновените

хора. Едно просто послание: ж ената се
моли, гълъбът носи маслинена клонка,
символа на мира.
Рисунка о т надгробна плоча
в римските катакомби.

49. философът. „Сякаш самите

зеници на очите му имаха крила; то й
беше с дълга посивяла брада и човек
просто нс можеше да изтърпи
бързите, остри движения на очите
му.“ Това описание на философа
Максим, оказал най-голямо влияние
върху император Юлиан Отстъпник,
приляга на тази глава о т Ефес, V в.
6. ПОСЛЕДНИТЕ ЕЛИНИ: (рИЛОСОфИЯ И ЕЗИЧЕСТВО, ОК. 260-360

През 268 г. м ародерстващ а шайка херули20, идваща отвъ д Дунав, на­

пада А тина. Херулите са о т б и т и о т с а м о то население на А т и к а под
р ъ к о в о д ств о то на историка Дексип (творчески разц вет 253-276).
Ж и в о т ъ т се завръща в понеслия т е ж к и щ ет и град. П р о ч у т а т а аго­
ра е запустяла, А крополът е обграден с импровизирана защ итна с т е ­
на. И все пак Дексип не споменава т о зи инцидент в общ ествения въз­
поменателен надпис: за него е по-важно да о тд ад е в подобаваща фор­
ма дълж им ото на игрите в ч е с т на П ан атен еи те21. Към ср ед ата на
IV в. А ти н а о тн о во е процъфтяващ ун и верси тетски град. К огато
м лади ят принц Юлиан22 посещава града к а т о с т у д е н т , т о й устан о ­
вява, че философията о тн о во залива Гърция, к а к т о периодичното
прииждане на река Нил. Век и половина след Юлиан, ко гато х р и сти я ­
н и т е зад игат с т а т у и т е о т П артенона, на философа Прокъл (411
4 8 5 )23 му се присънва, че боги нята А тина с т о и до него и го п и та дали
„неговата обична А ти н а може да намери подслон в дома му“.
И с т о р и я т а на А тина илю стрира една важна стр ан а на късноан-
т и ч н а т а цивилизация. Ж и л а в а та приспособимост, прегрупирането
на традиционните сили и преоткр и ван ето на м иналото са през т ази
епоха също т а к а важни, к а к т о и радикалните промени, к о и то то к у -
що описахме. Бъдещ ите времена д ъ лж ат еднакво много к а к т о на пре-
о т к р и т и я т а , т а к а и на обновлението през къ сн ата ан ти ч н о ст.

20 Херули - германско племе. Б. пр.

21 Панатенеи празници в чест на богиня Атина - покровителка на гра­
да Атина, устройвани на 28 хекатомбайон (последното новолуние в разгара
на л я т о т о - юли), в началото на атическата година; празникът бил свързан
с рождения ден на богинята и започвал с нощен пир в навечерието на гран­
диозно шествие към нейния храм; устройвани били атлетически състеза­
ния, а краят бил отбелязван с надбягвания с факли о т олтара на Ерос в Ака­
демията до Акропола. - Б. ред.
22 Юлиан Флавий Клавдий - бъдещият император Юлиан А постат (О т ­
стъпник), племенник на Константин Велики, управлявал между 361 и 363 г.;
на 29 години срещнал знаменития оратор Либаний, под чието влияние се о т ­
дал на езическата философия; а езическият мислител Максим Ефески му
внушил, че е призван да спаси езичеството и неговата древна култура; из­
вестен с безуспешния си опит за реставрация на езическите култове, зара­
ди което получил прозвището Отстъпник. - Б. ред.
23 Прокъл (411^185) - главната фигура в развитието на неоплатонизма,
систем атизатор на тази философия и автор на много трудове, сред които
основополагащи са физическите елементи, Елементи на теологията и Пла­
тонически теология ; ученик на Олимпиодор в Александрия и на Сирион и
стария Плутарх в А тинската школа, която оглавява близо 40 години - о т
74 25-годишен до с м ъ р т та си. - Б. ред.
50. Просъщестбуването на боговете. Византийски календар, изобразяващ вселената,
управлявана о т Бога на слънцето с диадема на главата и глобус в ръката. Всички бо­
жествени сили с т р у я т о т този център, пресичат планетите и зодиака в ясно фик­
сирана и понятна прогресия и оказват накрая въздействие върху човешките съдбини.
За средновековния астроном, както и за император Юлиан О тстъпник, слънцето си
остава „Ц арят“. Илюстрация о т направеното между 813 и 820 ватиканско копие на
А ст роном ия о т Птолемей.

75
 И нтелигенцията на гръцкия с в я т в III в. води сигурен и спокоен
ж и в о т. През 6 0 -т е години на т о з и век, к о гато звезд ата на империя­
т а е в своя залез, философът П лотин, с п р о т е к ц и я т а на рим ските се­
натори, се настан ява необезпокояван 6 една била 6 Кампания, къ дето
го посещ ават негови ученици о т Египет, Сирия и Арабия. По-късно,
през IV и V в., езически философи и оратори и м а т голям успех в гра­
д о в е т е около Егейско море, ко и то все още се к ъ п я т в спом ените за
класическа 1ърция. Дори в сравнение с поземлената аристокрация
т о зи с в я т е с още по-дълги традиции, ко и то се пром енят бавно и се
преустр о й ват, но без да скъ сват с миналото.
Тези хора се нари чат сами „елини“, а убеж денията си - „елинизъм“.
Те заздравяват р а зк л а т е н а т а цитадела на същ инската гръцка мъд­
р о с т . Към края на III в. у сп яват реш ително да о т б л ъ с н а т големия
варварски щурм на духа —гностицизма. Гибелната фалшификация на
платонизма, к о я т о гн о с т и ц и те р азп р о стр ан яват, увлича много ин­
телекту ал ц и о т предиш ното поколение. Но х о р ата о т края на III в.
не само че не с т а в а т по песим исти и по-склонни да се о т р е к а т о т ре­
алния с в я т , а се о т ъ р с в а т завинаги о т т о в а мрачно настроение, без
изобщо да се об р ъ щ ат повече назад. Разгром ът на гностицизма в ин­
т е л е к т у а л н и т е кръгове е поразителен пример за сп о со б н о стта на
а р и с т о к р а т и ч е с к а т а култура през къ сн ата а н т и ч н о с т да съкруши
едно движение, к о е т о само един век по-рано е на п ъ т да предизвика
т о т а л е н trahison des clercs14-
До края на VI в. голям кръг о т „елини“ продължава да о т с т о я в а
с в о и т е възгледи срещу „онази варварска т ео со ф и я “ х р и с т и я н с т ­
в о т о . В гръцкия с в я т „елин“ е н ай -у п отреб яван ата дума за „езич­
ник , к о е т о с признание за Високия п р ести ж на елините. О т т у к и
следният парадокс на и зто ч н о р и м ск о то об щ ество: в гръцкия с в я т
д ъ р ж авн и ят а п а р а т е изцяло християнизиран о т К о н ст ан т и н . През
IV в. И з т о ч н а т а империя е в много по-голяма с теп ен „християнска
империя“, о т к о л к о т о Зап ад н ата. Въпреки т о в а е зи ч е с т в о т о се за­
пазва в културния ж и в о т на И з т о ч н а т а империя много по-дълго,
о т к о л к о т о в Запад ната: ползващи се с голям а в т о р и т е т „елини“
п о д дъ р ж ат у н и в ер си тетск и я ж и в о т в А ти н а, Александрия и в без­
брой по-малки градове чак до нахлуването на араби те. А езическата
поземлена аристокраци я в Харан, недалеч о т Едеса (днес Урфа, Из­
т о ч н а Турция), се запазва до X 6. вклю чително, живеейки с и д еи те и
т р е в о г и т е о т последната епоха на гр ъ ц к ата мисъл. В т о з и удиви­
телен оазис на „елинизма“ се бо го тво р и т р о и ц а т а на б о ж еств ен и т е
духове, наречени „ С о к р а т , П латон и А р и с т о т е л “. М е с т н и т е езич-

14 Trahison des clercs (фр.) - Предателството на интелектуалците (1927),

книга на френския писател и философ Жулиен Бенда, заклеймяваща морални­
76 т е и интелектуалните предатели. - Б. пр.
ници в я р в а т , че К о н стан ти н , к о й т о много умело трансформира
х р и с т и я н с т в о т о в им и таци я на римския политеизъм, е бил прока­
жен. Те са убедени, че възходът на х р и с т и я н с т в о т о бележи края на
гр ъ ц к ата наука.
Тези „елини“ ни в п е ч а тл я в а т, защ о то , макар и засегнати о т духов­
ния с м у т на епохата, се обръщ ат към ан ти ч н и те м етод и , за да наме­
р я т решение на съвсем а к ту ал н и те си тревоги. Т яхната к р о т к а вяра
в една непрестанно развиваща се традиция, водеща началото си о т
Платон, е може би онази стр ан а на къ сн оантичн ата цивилизация, ко­
я т о вдъхва най-голяма увереност. Защ о то , к а к т о знаем, не едно „кла­
сическо“ и „просветено“ общ ество се сгромолясва под т е ж е с т т а на
собствения си традиционализъм, оставяй ки на пр еки те си наследни­
ци само спом ените за св о и те тревоги и кошмари, ф а к т ъ т , че т о в а
не с т а в а в Р и м ск ата империя, се дължи до голяма степ ен на възраж­
д ан ето на „елините“ и на диалога с н о в а т а християнска интелигенция
о т ви сш ата класа.
Дори един т а к ъ в изключителен мислител к а т о П лотин се проявя­
ва в св о е то развитие к а т о техен типичен п р ед стави тел . Роден в ма­
лък провинциален град в Египет около 205 г., т о й има повече о т бегъл
к о н т а к т с гностицизма. Учи философия при същия учител, к а к т о и
християнинът Ориген, и се о п и тв а да вникне в е к зо т и ч н ат а филосо­
фия на персите и индийците. Едва по-късно, със задълбочаването на
душевния му покой, т о й се п отапя в древн ата диалектика на Платон.
Н еговите произведения завладяват с неспокойствието и нетърпени­
е т о на един човек, ко й то със с т р о га и рационална дисциплина п о с т и ­
га-на средна възраст в ъ тр е ш н о то пречистване и избистряно. Учени­
ц и те му продълж ават да му за д ав а т о т ч а я н и т е въпроси на предиш­
н ото поколение: как т а к а д у ш а та се е свързала с т я л о т о ? Но Плотин
не им предлага го то в и отговори: т о й насто ява намирането на о т г о ­
вора да с т а в а по „елинския начин“, т .е . по п ъ т я на продължителен ди­
алектически анализ, опиращ се на произведенията на П латон.
По същия начин и неговите последователи поддърж ат религиозна­
т а граница на епохата. Порфирий о т Тир (ок. 232-ок. 303) написва
удивително учена и унищ ожителна кри ти ка на С в е т о т о писание:
кр и ти ч н о то му проникновение о с т а в а ненадминато до „висш ата
библейска к р и ти к а“ на XIX в. Н еговият по-млад колега, Ямблих о т
Апамея (починал ок. 3 3 0)25, е уч и тел на цяло поколение о т гръцката

25Ямблих ( ок. 245 - ок. 330/7) - неоплатоник, ученик на Порфирий, чие-

т о учение оставя дълбок отпечатък върху творчеството му, Въпреки че
полемизира остро с него; основател на систем ата на схоластична обработ­
ка на античното философско наследство, характерна за късния неоплатони­
зъм; само Либаний съобщава, че е учил в Апамея; творчески разцвет - по
времето на император Константин Велики. - Б. ред. 77
 младеж. Подобно на много преподаватели - то га в а и днес - т о й оби­
ча да заема п о за т а на м истагог56, п ри теж ава изнервящ ата речови-
т о с т на популярен учител, оборващ грубите обвинения на враговете
на религията. По в р ем ето , ко гато К о н стан ти н се обгражда със сви­
т а о т покръстени придворни, Ямблих успява да вдъхне увереност на
цяло поколение гръцки ар и с т о к р а т и , че т е х н и т е традиционни вярва­
ния са абсолю тно съвм естим и с най-възвишения платонизъм. Той си
о тм ъ щ ав а задочно на К он стан ти н : учениците на Ямблих връщ ат
последния п р ед став и тел на рода на К о н стан ти н , неговия надарен пле­
менник Юлиан, обратно о т х р и с т и я н с т в о т о към „елинизма“. О т 361
до 363 г. Юлиан А п о с т а т (О тстъ п н и к ) е им ператор на Р им ската им­
перия. Дори век и половина, о тдавна след к а т о б и т к а т а за държавна­
т а религия е спечелена о т х р и с т и я н с т в о т о , философът Прокъл ще
продължи да пише в а т м о с ф е р а т а на т и х а вечер след б у р ята лирични
химни в ч е с т на б оговете и ще съчини св о ето абсолю тно езическо
произведение Елем енти на те о л о ги я та .
„Елините“ съ зд ават класическия език на философията на ранното
средновековие, за ко й то х р и сти ян ск ата, еврейската и ислям ската
мисъл чак до XII в. са пр о сто негови наречия. К о гато през Ренесанса
х у м ан и сти те п р е о т к р и в а т П латон, т е са завладени не о т П латон на
модерния класически учен, а о т живия П латон на религиозните мис­
лители о т епохата на къ сн ата ан ти ч н о ст.
С една дума, т е с м я т а т , че посредством П латон и и н тел екту ал ­
н а т а дисциплина на гръцките у н и в ер си тети са намерили начин да ба­
лансират интелектуалния н атиск, да с т о я т и на д в а т а края на лини­
я т а , д о к а т о по-радикалните мислители и по-революционните движе­
ния около т я х са допуснали някак си т а зи линия да се прекъсне. Те под­
ч е р т а в а т , че по п ъ т я на рационалното съзерцание е възможно да се
улови дълбоката връзка, същ ествуващ а между всяко равнище на види­
мия с в я т и източника му у Единствения Бог. Възможно е следовател­
но с м исълта да се „докосне“ концентрираното ядро, сети вн а предс­
т а в а за к о е т о ни дава к р аси вата панорама на всички видими неща.
Ако си послужим с едно най-просто сравнение - т е гледат на с в е т а и
в р ъ зк ата му с Бога к а т о на д е т с к а т а игра с д в е т е колелца, движещи
се бързо по свързващ ата ги връв. Според т я х гн о сти ц и те са скъсали
т а з и нишка, т ъ й к а т о т в ъ р д я т , че няма връзка между вселената и
добрия Бог, между вътреш ния и външния с в я т на човека, между него­
в о т о т я л о и душа. Х р и сти я н и те обаче изобщо не допускат развива­
н е т о на колелцето: т е ко н ц ен тр и р ат вниманието си изцяло върху
Единствения Бог. Б лясъкът на грубия християнски монотеизъм изли­
чава многообразните проявления на невидимите и видим ите богове,26

26 М истагог - ж рецът, въвеждащ и посвещаващ в м и стери и те, тайни и

78 затворени религиозни свещенодействия. - Б. ред.
 >I. Силата на очите.
<)мирови герои в оживен
разговор - о т изготвена през
VI в. илюстрация на И лиада :
т е разговарят помежду си
с очи, които в тогавашните
икони са извърнати навън, за
да говорят директно
па богомолеца.

проявления, благодарение на к о и то к р а с о т а т а на Единствения с т а в а

достъпна за о ч и те на с м ъ р т н и т е .
Т езата за в р ъ зката между видим ото и невидимото, между неизра­
зимия вътреш ен с в я т и см исловото му проявление във външния с в я т ,
твъ р д ен и ето , че е възможно д у ш а т а да придаде смисъл на н ещ ата в
природата - т о в а е услугата, к о я т о П лотин оказва на свои те съвре­
менници и наследници. Х р и сти я н и те, ч и я то мисъл доминира през
средните векове - на Запад св. А вгустин, а на И зто к - н еи звестн и ят
а в т о р на Н ебесната йерархия (по-късно наречен Псевдо-Дионисий),
к о й то тв о р и около 500 г. - са еднакво задължени на уравновессност-
т а , т а к а с т р а с т н о застъпвана о т П лотин.
За п л а т о н и с т и т е взаим оотнош ението между т я л о т о и д у ш ат а е
микрокосмос на сложния проблем за взаим оотнош ението между Бога
и вселената. О т го в о р ъ т на П лотин на т о зи проблем е типичен за
него. Да имаш т я л о , о тсъ ж д а т о й , не е по-„греховно“, о т к о л к о т о
т о в а , че хвърляш сянка. Т ялото наистина е красив и н стр у м ен т, пос­
р ед ств о м ко й то д у ш а т а тъ р си проявление: човек т р я б в а да се радва
и поддържа т я л о т о си, к а к т о м у зи к а н т ъ т т р я б в а постоянно да нас­
т р о й в а л и р ата си. Това е един с т е г н а т и изтънчен, но абсолю тно не-
аскетичен идеал. За да разберем какво има предвид П лотин, нека
хвърлим поглед върху и зк у с т в о т о , к о е т о се радва на популярност
сред поколението на неговите слушатели. Това не е изкуство на „ о т ­
въдния“, а на „вътреш ния с в я т “. Без да пренебрегва грац и ята и инди- 79
ЕПОХА НА ПОРТРЕТНОТО ИЗКУСТВО

52. През III и IV в. п о р т р е т ъ т се превръща

във форма, включваща и сърдечни спомени
за някой приятел: (вляво ) Евсевий, „благата
душа“. Варак, облечен в стъкло, IV в.

55, 56 {вдясно), философи о т Аквилея и

Атина: сериозни, малко сковани
изображения на „хората на духа“.

53, 54. Императорът Деций и философът

Догматий: заредено с напрежение,
реалистично пресъздаване на обществени
мъже в римски стил.
ви д уал н о стта на човеш кото т я л о , п о р т р е т н о т о изкуство през къс­
н а т а империя „съсредоточава“ т я л о т о около п о р т и т е , през кои то
се минава о т т я л о т о направо в д у ш ата: ударението пада върху очи­
т е . Тези очи б л е с т я т право срещу нас, разкривайки един вътреш ен
с в я т , скр и т в кондензиран облак о т плъ т. К ъсната а н т и ч н о с т е епо­
ха на завладяващи п о р т р е т и .
Нищо чудно, че именно един човек на къ сн ата ан т и ч н о с т създава
първия и един о т най-великите изобщо „ а в т о п о р т р е т и “: в написани­
т е през 397 г. автобиографични Изповеди ев. А вгустин, т о зи най-на-
дарен латински ч и т а т е л на П лотин, превръща безли чн остната и н т е ­
лектуална с т р а с т на с тар и я м ай сто р в първия истински „автоп ор­
т р е т “ на европейската л и тер ату р а.
П лотин и А вгустин п р е д с та в л я в а т онова течени е във възродилия
се през къ сн ата а н т и ч н о с т интерес към П латон, к о е т о с т о и най-
близо до днеш ните хора. Но за съвременниците, к а к т о изобщо за хо­
р а т а до XVII в., важна ч е р т а на платонизма е и н еговата позиция по
въпроса за м я с т о т о на човека във вселената к а т о цяло. Чрез произве­
ден и ята на „елините“ х о р ата си в р ъ щ а т загубеното ч увство за бли­
з о с т със заобикалящия ги с в я т .
М рачните гностически спекулации, х р и сти я н ск и я т монотеизъм, а
по-късно и х р и сти я н ск и я т аскетизъм заплаш ват да о с т а в я т човека
съвсем сам посред един с в я т , лишен о т смисъл. К ъсноантичните фи­
лософи са на мнение, че с в е т ъ т се е превърнал в м истерия. Те съзер­
ц а в а т к р а с о т а т а му, изпълнени с мрачни мисли к а т о ефирното заре- 81

6. С в етъ т на късната античност

 во на отдавн а залязлото слънце. Но т а зи вселена, при всичката ù мис-
т е р и о зн о с т , има смисъл: т о в а е знак о т Бога. Наследените о т мина­
л о т о м и то в е м о г а т да се възприем ат о т философите к а т о знаци (все
едно съвременните ядрени физици да са наследили о т миналото, а не
направили сами онези елементарни, двуизмерни графически изображе­
ния на о р б и т и т и т е на н е у тр о н и те и п р о т о н и те, ко и то за лаика каз­
в а т по съ щ ество ц я л а т а главозамайваща и стин а за ф изическата все­
лена). На п у с т о т о „духовно богослужение“ на х р и сти я н и те в тех н и ­
т е студени базилики езическите философи п р о т и в о п о с т а в я т „оду­
х о тв о р ен и те ж е с т о в е “ на традиц ионн ото жертвоприношение, при
к о е т о о гъ н ят в о л тар а свежда дар о вете до красноречивата прозрач­
н о с т на лумналия пламък.
К опнеж ът по т о п л о т а в бездънната вселена намира израз в п о в т о ­
ренията, с ко и то неоплатониците си служ ат, за да изразят близост­
т а на Единствения Бог до безкрайните проявления на видимия с в я т .
Те и з т ъ к в а т „вер и гата“ о т б и т и е т а , „взаим ното преплитане“,
„см сш енисто“, свързващи човека с неговия всяващ страхопочитание
първоизточник. Всички създания реагират на т о зи невидим център,
к а к т о л о т о с ъ т се о тв а р я нечуто пред възкачващ ото се слънце.
През IV в. те зи идеи се с м я т а т за върховно постиж ение и за един­
с т в е н а т а надежда на всички цивилизовани мислители в Ри м ската им­
перия. Те се споделят и о т х р и сти я н и те, доколкото т е също се см я­
т а т за цивилизовани хора. Па Запад, к ъ д ето и н тел ек ту ал н и я т жи­
в о т е д о с т а непостоянен и лишен о т солидната подкрепа в лицето на
преимущ ествено езическата у н и в ер си тетска среда, християнските
интелектуалци с т а в а т п о ч ти нсоспорванитс наследници на Плотин:
х р и сти я н и те Марий Викторин в ср ед ата на IV в., Амброзий, Авгус­
т и н , а по-късно Боеций (ок. 4 8 0 -5 2 4 )27 о с ъ щ ес т в я в а т вр ъ зк ата м еж ­
ду гр ъ ц к ата философия и л а ти н с к о т о средновековие. Дори на И зто к
езическите учители са т а к а щедри към хр и сти я н и те, к а к т о и към
св о и те си: Синезий, епископ на Птолемей о т 410 до 414 г„ е типичен
пример за безш ум ната еволюция о т ш колската с т а я на философа до
епископския п о ст. Синезий о с т а в а приятел на дамата-езичница, Хи-
п ати я о т Александрия28. Той с т а в а епископ през 410 г. при условие, че

27 Боеций Аниций Манлий Торкват Северин един о т последните неопла-

тоници, римски просветител, ав то р на преводи и тълкувания на А ри сто­
тел , Пикомах, Евклид и Птолемей, на богословски съчинения, един о т осно­
в а тел и т е на средновековната философска мисъл и ав то р на п р о ч у т о то съ­
чинение За утехата на философията (De consolatione philosophiae)', висш
държавен служител на краля на о с т г о т и т е Теодорих и екзекутиран по не­
гова заповед. - Б. ред.
28 Х ипатия (ок. 370-415) - зн ам ен и тата ж ен а-м атем ати к, философ-не-
оплатоник, защитничка на ези чеството, зверски у би та о т фанатизирани
82 християни в Александрия. - Б. ред.
57. Новият езически идиом. Благословенат а Д е в а М ария на един египетски килим о т
VI в. Прекалено човекоподобните богове о т народната митология са заменени о т
една величествена, до голяма степен абстрактна фигура, която раздава благословии­
т е , наречени добродетелност и подобрение.

д о като в ц ъ р к в ата „се изразява в м и т о в е “, к а т о ч астн о лице ще има

свободата да „мисли к а т о философ“.
Х р и сти ян и те в зе м а т о т сво и те езически учители то ч н о онзи еле­
м е н т на възродения платонизъм, к о й т о спасява х о р ата о т отчаян и ­
е т о и б езп ер сп екти в н о стта пред лицето на видимия с в я т .
Д о к а т о през II и III в. с в е т ъ т заплашва да избледнее под я р к а т а
светлина на призивите на х р и сти ян ски те апологети за смирено прек­
лонение пред един малко известен върховен бог, сега т о й о тн ово се
п о тап я в багри. Под въ зд ей стви ето на съчинението на П лотин За
к р а с о т а та А вгустин успява да се о тъ р си о т м ан и хей ството - гнос-
тическа доктрина, подобна на онези, в ч и я т о сянка започва интелек- 83
 58, 59. В един ръкопис о т късното средновековие боговете са изобразени в планети­
те, вписани о т своя страна в орбитите си ( Vat. Pal. Lat. 1370).

т у а л н а т а си одисея и П лотин. Д е б а т и т е на гръцките теолози о т н о с ­

но р о л я т а и с ъ щ н о с т т а на Х ристос, т а к а к а к т о се явява на хората,
се разви ват на фона на класическите Платонови идеи за Връзката
между Бога и видимия с в я т . „В заим опреплитането“ на човеш кото и
б о ж е с тв е н о то във видим ите символи, к о ет о т а к а удивява Ямблих,
фокусира размислите и на неговия по-млад съвременник, св. А тан а-
c u i r \ ко гато пише за човеш кото превъплъщение на Х ристос. Е хото
па б о ж е с т в е н а т а кр асо та, стан ала видима и т а к а мистериозно мо­
гъща чрез м атериалния образ на езическия бог, предава по-късно същи­
т е сили и ма х р и с ти я н с к а та икона. И зображ енията, покриващи с т е ­
н и те на ви зан ти йски те църкви: с в е т ц и т е , к о и т о посрещ ат вярва­
щ и т е на равнище на погледа под сцени, изобразяващи ж и в о та на с т а ­
налия п лъ т и кръв Х ристос; високите архангели, к о и то свързват
Х ристос, Господаря на В идим ата Вселена, ч и й то далечен лик прелива
В зл а т и с т и я фон на най-високия свод, с к а р т и н и т е , спускащи се по
с т е н и т е чак до т ъ л п а т а долу - т а зи схема на възнасящи се фигури е
пряко ехо на вдъхващ ото страхопочитание усещане за невидимия
с в я т , стан ал видим за душ и те, сковани в ч овеш ката плът благодаре­
ние на и зк у с т в о т о - съ щ о то усещане, к о е т о разтърсва им ператор
Юлиан, к о гато за с т ав а пред о л тар а на сво и те богове.
Именно т о в а усещане за непосредственото, макар и неосезаемо
присъствие на невидимото, убеждава последните езичници. Да се
твърди, к а к т о ще твъ р д и х р и с ти я н с к а та тъ л п а през късния IV в., че
к а т о са разрушили езическите храмове, т е са „разрушили“ и богове­
т е им, е в о ч и те на езичниците също т а к а глупаво, к а к т о да се т в ъ р ­
ди, че е л е к т р и ч е с т в о т о може да се премахне, к а т о се прем ахнат

Св. А танасий (ок. 293-373) богослов и църковен Водач, главен защ ит-
84 ник на християнското правоверие в борбата срещу арианската ерес. - Б. пр.

60. Меркурий все още е повелител на професиите и уменията, приписвани на този бог
в късноантичната литература: в лицето на Триждвеличайшия Хермес (Хермес -
Меркурий, б. пр.) езичниците п очитат Меркурий като бога, дарил хората с всички из­
куства и културата изобщо. Серия флорентински гравюри, П ланет ит е , 1464/65.
 всички к о н т а к т и и копчета. К расивите класически с т а т у и на бого­
в е т е са разрушени, но, казва Юлиан, д у х ъ т на С о к р ат продължава да
живее, въпреки че атиняни много о тдавна са разрушили „ ж и в ат а с т а ­
т у я “, неговото т я л о . С ъ щ о то e u e боговете. В звездите на н ощ та
т е нам ират форми, ко и то са по-подходящи за неуязвимото им безс­
м ъртие, о т к о л к о т о в обречените на гибел човешки с т а т у и , защ ото
разсеяните ц вето ве на з е м я т а се ко н ц ен три рат в звездите в п о с т о ­
янен, несмущаван блясък. Звезд и те и п л а н е т и т е се поклащ ат невъз­
м у ти м о над главите на последните езичници, искрящи с т а т у и на бо­
го в ете, много далеч о т вандализма на монасите. През средновековие­
т о звездите продълж ават да с в е т я т над християнска Европа к а т о
смущаващо напомняне за б езсм ъ р ти ето на боговете. Б оговете заве­
щ а в а т и м ен ата си на д н и те на седм ицата, а а т р и б у т и т е им б и ват
приписвани на п л а н е т и т е - съ щ и те планети, ко и то направляват жи­
в о т а на цивилизованите хора чак до края на XVII в. Хиляда и т р и с т а
години по-късно хор ата все още ще са В състояние да у с е т я т онази
възбуда о т б л и зо с т т а с един идеален и ненарушим с в я т , к о я т о навре-
м с т о подтиква младия Юлиан да се отвърне о т х р и с т и я н с т в о т о .

Седни т у к , моя Джесика, виж с колко

много звезди е осеяно н еб ето т а зи нощ.
Между всички т е з и светила, кои то
виждаш, всяко присъединява с в о я т а
небесна мелодия към песента на вечно
м ладите херувими. В б езсм ъ р т н ат а душа
звучи хармония, но калните и мръсни
дрехи, ко и то об ви ват т а я душа,
ни п р еч ат да я чуем.
Шекспир, Венецианският тъ рговец ,
а к т 5, сцена 1
(превод Д. Симидов)

86
 7. ХРИСТИЯНСКИЯТ ОБРАТ, 300-363

„Ако всички искаха да б ъ д а т християни , пише езичникът Целз в

168 г., т о г а в а пък х р и с т и я н и т е нямаш е вече да ги и с к а т .“ Около
300 г. обаче полож ението е съвсем друго. Х р и с т и я н с т в о т о е пусна­
ло вече дълбоки корени в голем и те средиземноморски градове: в Ан­
т и о х и я и Александрия ц ъ р к в а т а е вер о я тн о н ай -голям ата, във все­
ки случай най-добре организираната религиозна група. Х р и с т и я н с т ­
в о т о п о с т и га най-значителни успехи именно в онази ч а с т на римс­
кия с в я т , к о я т о излиза сравнително незасегн ата о т разм ирните
времена през късния III в. Тишина се спуска над неп оклати м о ези­
ч еск и те провинции на Запада. В с ъ щ о то време Сирия и Мала Азия,
с т е х н и т е н а стъ п ател н и християнски елем енти, се о т к р о я в а т
все повече к а т о провинции на непомрачен п р о с п е р и т е т и и н тел ек ­
туален кипеж.
Н ай-реш аващ ата промяна през т о з и период впрочем не може да
се сведе до въпроса за голем ината на х р и с т и я н с к и т е общ ности.
О т много по-голямо значение за н еп о ср е д с тв ен о то бъдеще на
х р и с т и я н с т в о т о е ф а к т ъ т , че в о д ач и те на ц ъ р к в а т а , особено в
гръцкия с в я т , у с п я в ат без проблеми да се и д ен ти ф и ц и рат с к у л т у ­
р а т а , възгледите и н у ж ди те на заможния гражданин. О т с е к т а ,
с т о я щ а срещу или на е д н а т а с т р а н а на р и м с к а т а цивилизация,
х р и с т и я н с т в о т о се превръща в църква, к о я т о е на п ъ т да погълне
ц я л о т о о б щ еств о . Това е може би н ай -важ н ата трансф орм ац ия в
и с т о р и я т а на ц ъ р к в ата: във всеки случай най -реш аващ ото съби­
т и е в к у л т у р а т а на III в. З а щ о т о до при ем ан ето на х р и с т и я н с т ­
в о т о о т един римски и м п ератор, К о н с т а н т и н в 312 г., нямаш е да
се ст и гн е - или т о щеше да придобие съвсем друго значение, - ако
не бе п редш ествано в продължение на две поколения о т п о ст еп ен ­
н о т о проникване на х р и с т и я н с т в о т о о т к у л т у р а т а и идеалите на
римския с в я т .
Ориген Александрийски (ок. 185-ок. 254) е онзи изключителен ге­
ний, ч и и то съчинения д а в а т обобщен израз на в ъ зм о ж н о с т т а за по­
добно асим илативно начинание. Н егоВ ото дело, продължено о т по­
редица гръцки епископи, д о сти га своя връх в произведенията на Ев­
севий, съвременник и съ ветн и к на и м п ер ато р К о н с т а н т и н , к о й т о е
епископ на Ц езарея о т около 3 15 до към 340 г. За Ориген и ученици­
т е му х р и с т и я н с т в о т о е „ е с т е с т в е н а т а “ , „изн ачалната“ религия.
„С ем ен а т а “ на х р и с т и я н с к а т а д о к тр и н а са п о с е т и о т Х ри стос у
всеки човек. Още о т с ъ т в о р е н и е т о Той направлява ц ялостния чо­
вешки ж и в о т .
Следователно Х р и сто с е „отгледал“ най-доброто в гр ъ ц к ата кул­
т у р а - особено гр ъ ц к ата философия и е т и к а - т а к а съзнателно, как-
т о е о т к р и л Бож ия закон на ев р еи те. О сноваването о т Х ри стос на
универсалната християнска църква е нарочно синхронизирано с обя- 87
 вябанеттю на Универсалния Римски мир30 о т А вгуст. Поради т о в а
х р и с т и я н и н ъ т не може да отхвърли н и то гр ъ ц к ата култура, н и т о
Р и м ск ата империя, без да създаде в п еч атл ен и ето, че обръща гръб на
предопределеното свише разви ти е на човеш кия род. Х ри стос е „учи­
т е л я т “ на човешкия род, а х р и с т и я н с т в о т о е въ р х ъ т на Н еговото
обучение, „ и с т и н с к а т а “ p a id e ia 31, „ и с т и н с к а т а “ култура. Ориген и
п ослед ователи те му у ч а т езичниците, че да стан еш християни н оз­
начава да пристъпиш най-сетне о т обърканото и ниско равнище на
морално и и н телектуално р азв и ти е направо в съ рц ето на цивилиза­
ц и ята . На саркоф азите и ф реските о т късния III в. Х ри стос се явя­
ва к а т о Б ож ествения Учител, облечен в п р о с т и т е одежди на учи­
т е л по л и т е р а т у р а , к о й т о преподава на смирен кръжец о т добре
възпитани ученици също к а к т о т р я б в а да е преподавал Ориген.
Х р и с т и я н с к и я т епископ е вече ч а с т о т и н тел и ген ц и ята на не един
гръцки град: т о й също седи на преподавателския „ с т о л “ - н еговата
cath e d ra ; х о р а т а си го п р е д с т а в я т как държи „лекции“ на
didaskaleion 32, група о т ученици, по п р о с т и т е , но възвисяващи т е м и
на е т и к а т а .
Р анн ият IV в. е в ел и ката епоха на х р и с т и я н с к и т е апологети
пишещия на лати н ски език Л актан ц и й 33 (ок. 240-ок. 320) и пише­
щия на гръцки Евсевий Кесарийски34. Т ехните призиви към образова­
н а т а публика съ в п ад ат с последното, „го л ям о то гонение на хрис­
т и я н и т е “ о т 302 до 310 г., к а к т о и с п о к р ъ с т в а н е т о и управлени-

30 Римски мир (Pax Romana) в официалната си програма за външ ната по­

литика А вгуст (30 г. пр. Хр. 14 г. сл. Хр.) обявява стабилен мир, обезпечен
° т римските победи. Според ан ти ч н ата традиция т о й т р и пъти затварял
храма на Янус Квирин за първи п ъ т през 29 г. пр. Хр. , а за втори - през
25 г. пр. Хр.. за т р е т и я п ъ т няма д остатъ чн о сведения. Но закриването на
храма на Янус Квирин било само политическа пропаганда, без да означава
прекратяване на военните действия, а само на гражданските войни и по-
крупните военни действия. В то зи смисъл тр яб ва да се разбира и т . нар.
Римски или А вгустов мир. Б. ред.
31 Paideia (гр.) възпитание, образование, образованост, култура (вж. с.
33). - Б. ред.
32 Didaskaleion - училище (вж. бел. 13). Б. ред.
33 Лактанций фирмиан (ок. 240 - ок. 330) християнски рето р и аполо­
г е т , автор на съчинението За смъртта на гонителите на християнската
църква, силно повлияно о т неоплатонизма и м анихейството, в к о ето са
описани последните гонения при Диоклециан между 302-305 г. сл. Хр. и др.
Б. ред.
34 Евсевий Памфил Кесарийски (ок. 260/65 339/40) - епископ на Цезарея в
Палестина, ав то р на Църковна история в 10 книги, едно о т основополагащи­
т е произведения на християнската историография, и на панегирик за живо­
88 т а на К онстантин Велики. - Б. пр.

61. „Могъща душа, действаща според Божиите указания.“ Вдигнатите очи на тази
колосална глава на Константин Велики, намираща се в двора на Палацо дей консерва­
тори на Капитолийския хълм в Рим, подчертават представата на императора за са­
мия себе си к ато човек, поддържащ тесен к о н так т с Бога.
 emo на К о н с т а н т и н к а т о християнски и м п ератор о т 312 до 337 г.
Х р и с т и я н с т в о т о на а п о л о г е т и т е не е п р о с т о религия, намерила
modus vivendi със зао б и кал ящ ата я цивилизация; т е го п р е д с т а в я т
за нещо много повече о т т о в а . Те п р е т е н д и р а т , че х р и с т и я н с т в о ­
т о е е д и н с т в е н и я т г а р а н т на т а з и цивилизация, че най-добрите
традиции на кл аси ч еската философия и ви сок и те с т а н д а р т и на
класи ч еската е т и к а м о г а т да б ъ д а т имунизирани срещу в а р в а р с т ­
в о т о само ако б ъ д а т о св етен и о т х р и ст и я н ск о то откровени е. И
освен т о в а , че изп адналата в т е ж к о положение Римска империя е
била спасена о т разгром само благодарение на п о к р о в и т е л с т в о т о
на християнския Бог.
Това послание визира „големия с т р а х “ на ж и т е л и т е на средизем­
н ом орските градове през късния III в. Трябва винаги да се помни, че
кл аси ч еската цивилизация е цивилизацията на една много т ъ н к а об­
вивка: само един на всеки д е с е т души живее в цивилизованите гра­
дове. Никога влиянието на т а з и крехка градска кул тура върху ши­
рокия с в я т нс е било по-застраш ено, о т к о л к о т о в края на III в. Ж и ­
т е л и т е на гр ад о в ете за п а зв а т привилегиите си, но зап о ч в ат да се
г у б я т на фона на извънградската среда, ч и й то лик с т а в а все по-не-
узнаваем за поданиците на и м п ер и ята, закърмени с т р а д и ц и и т е на
кл аси ч еската култура. В редица селски об ласти , о т Б ри тан и я до
Сирия, н ад и гат глава по-настойчиво о т к о г а т о и да било преди ар­
хаични кул то ве, нямащи нищо общо с класическите олимпийски бо­
гове. П р и м и ти в н и те племена о т в ъ д границите н ап о м н ят за себе си
с ужасяващ и разбойнически нападения, а тр ад и ц и о н н и те защ и тн и ­
ци на гр ад о в ете, и м п е р а т о р и т е и т е х н и т е армии, никога не са изг­
леждали т а к а далечни. Р и м ски те войски са разположени по граници­
т е и се попълват главно о т м е с т н о т о население. А р м и я т а винаги е
била ау тсай д ер в Средиземноморския с в я т : по време на поколение­
т о преди възкачването на Диоклсциан в 284 г. т я обаче е на п ъ т да
се превърне в чуждо т я л о . На войниците о т дунавските провинции
т р я б в а да бъде изрично напомняно о т ком ан дири те им, че т е са
спасили и м п ер и ята, за да б р ан я т, а не за да т е р о р и зи р а т населени­
е т о и. К о га то сравняваме гр у би те, еднообразни фигури на Диокле-
циан и колегите му с изисканите класически саркофази на т о г а в а ш ­
н и т е християни о т в и сш и те класи, разбираме, че с т а р о т о разделе­
ние между езичници и х р истияни е п о ч ти маловажно в сравнение с
б ездн ата, к о я т о заплашва да зейне между н о ви те господари на им ­
п е р и ят а и т р а д и ц и и т е на д р евн и те градове. Около 300 г. х р и с т и ­
я н с к и я т епископ поне се е превърнал вече в ч а с т о т пейзажа на по-
в е ч е т о градове: в цивилизования гръцки с в я т а у т с а й д е р ъ т е л ати н -
скоезичният войник.
С в ъ зс т а н о в я в а н е то на мира след възкачването на Диоклециан
р а н а т а между н о в а т а управляващ а класа на военн ите и гр ад ск ата
90 средиземноморска цивилизация започва да се зат в ар я . Само че сега
има две групи, претендиращ и да п р е д с т а в л я в а т т а з и цивилизация:
т р ад и ц и о н н а та езическа управляващ а класа, ч и я т о ж изнеустойчи-
в о с т и висок културен с т а н д а р т се п р о я в я в а т във възраж дането и
р азп ростр ан ен и ето на платонизм а през късния III в., има опасност
да се окаж е засенчена о т н о в а т а , „популярна“ кул тура на х р и сти я н ­
с к и т е епископи, доказали убедително през предиш ното поколение
своя организационен т а л а н т и способност да се н агаж д ат към обс­
тоятелствата.
Първоначално уси л и ята за спасяване на и м п ер и я та са за импера­
т о р и т е по-важни о т к у л т у р а т а . Диоклециан е един искрен римски
тради ц и о н ал и ст, но т о й управлява цели д е в е т н а д е с е т години, без
изобщо да се с е т и за х р и с т и я н и те . „Голям ото гонение“, к о е т о за­
почва в 302 г. и продължава на приливи и о тли ви едно д есет и л ет и е,
пред ставл ява истин ски шок за у в аж ав ан и те християни. П росто в
един м о м е н т т е се о к а зв а т низвергнати о т о б щ е с т в о т о , с к о е т о
т а к а ентусиазирано се иден ти ф и ц и рат. За т я х т о в а е ужасно и
дълбоко деморализиращо преживяване. Спасява ги една дребна и до
ден днешен не напълно изяснена случка. През 312 г. и м п ер а т о р ъ т -
узурп атор К о н с т а н т и н побеждава своя съперник в б и т к а т а при

62. Христос учителят. Кутия о т слонова кост, V в.

 Милвийския м о с т край Рим и о т д а в а п о б ед ата си на християнския
Бог, к о й т о в едно видение му обещ ава п о к р о в и т е л с т в о т о си35.
Ако е вярно, че Бог помага на онези, к о и т о си п ом агат сами, т о
именно х р и с т и я н и те са о б щ е с т в е н а та група, к о я т о най-много заслу­
жава ч удото с религиозното „преображение“ на К о н стан ти н в 312 г.
В одачите на х р и сти я н ск ата църква се възползват о т в ъ зм о ж н о стта
с невероятна р е ш и тел н о ст и и н тел и ген тн о ст. Те п р о сто об саж дат
„ноВия“ К о н стантин: редица провинциални епископи, особено Хозий
о т Кордова (ок. 257-357), се прикрепят към неговия двор; други епис­
копи, о т Африка, го въвличат к а т о арби тър на провинциалните им
разправии; Л актанций се появява к а т о в ъ зп и та т е л на сина му, а кога-
т о в 324 г. К о н стан ти н най-сетне устан овява го сп о д ств о то си и над
и зт о ч н и т е провинции, т о й е п р и в етств ан о т Евсевий Кесарийски,
к о й то п о ставя пер о то си в служба на им ператора с умение и ентуси­
азъм, к ак в и то н и то един традиционен гръцки р е т о р не успява да
предложи на суровите и анахронични предшественици на К он стан ти н
Диоклсциан и Галерии.
Това дълбоко потапяне в х р и сти ян ск ата пропаганда е всъщ ност
и с т и н с к о т о „преображение“ на К о н стан ти н . То започва съвсем
скромно по в р ем ето , к о га то т о й държи само слабо християнизирани­
т е западни провинции и д о сти га кулминацията си след 324 г., ко гато
разпростира в л а с т т а си и над малоазийските т е р и т о р и и с плътно
християнизираното им население. Това развитие е о т историческо
значение. К о н стан ти н спокойно би могъл да бъде един „богоязлив“ им­
ператор, к о й то поради някакви си лични причини е г о т о в да толерира
х р и сти ян и те: през 111 в. има много та к и в а (един о т т я х , Филип Ара­
бина (244-249), дори е с м я т а н за прикрит християнин). Предвид рели­
гиозната атм осф ера на епохата реш ението му да толерира църквата
би могло също т а к а да се припише и на лично внушение о т хри сти ян ­
ския Бог. К о н стан ти н отхвърля т а з и лесна и очевидна възмож ност.
Той е и м п ер ато р ъ т, ко гото познаваме о т неговите речи и едикти:
един коронован християнски апологет. Той гледа на себе си и с в о я т а
мисия к а т о християнски им ператор в с в е тл и н а та на и н тер п р етац и ­
я т а на х р и с т и я н с т в о т о , к о я т о ап о л о гети те на епохата п р е д с т а в я т
на средния образован лаик. К о н стан ти н о т к р и т о заявява, че прие-

35 Б и т к а т а при Милвийския м о с т - на 28 октомври 312 г., когато въпре­

ки численото превъзходство на своя противник К онстантин Велики победил
Максенций. Д вам ата хронисти на тези събития, Лактанций и Евсевий Кеса­
рийски, създават легендата за с тр ан н о то видение на императора преди б и т ­
к ата: на заник слънце видял на небето кръст, обкръжен о т светлина и над­
пис - „в този знак е победата“; през н ощ та сънувал сън, в който му се явил
Христос със същия знак. Той му повелил войниците да изреж ат инициалите
92 на Х ри стовото име върху щ и то в е те си, с чи ято сила т е победили. - Б. ред.
63. „Да искаш да унищожиш това, което е установено и дълбоко вкоренено още о т
древността, е най-голямо престъпление.“ Диоклециан и съимператорите му при ези­
ческо жертвоприношение. Дори покръстени придворни участват в езически церемо­
нии. По време на Голямото гонение на християните т е биват периодично принужда­
вани да принасят жертви на езическите богове: за езичниците това е естествен и
красив ж ест към боговете (срв. ил. 85). Детайл о т Арката на Галерий, Солун.

майки х р и с т и я н с т в о т о , е спасил Р и м ск ата империя. Нещо повече,

к а т о се обгражда с епископи, т о зи латинскоезичен войник на средна
възраст искрено вярва, че е влязъл в просветления кръг на представи­
т е л и т е на „ и с т и н с к а та “ култура и че е обърнал гръб на филистер-
с т в о т о на невеж ите, нападали доскоро църквата.
Човек е склонен да мисли, че К онстантин възприема не само хрис­
т и я н с т в о т о , но и много други аспекти на средиземноморския ж и вот.
Той, синът на войник, свързва съдбата си с цивилния ж и вот, кой то е
бил п очти изцяло игнориран о т сивите адм инистратори о т епохата
на Диоклециан. О т 31 I г. н а т а т ъ к К онстантин отново изправя на кра­
ка поземлената аристокрация: т о й е „ в ъ зстан о в и тел ят на сен ата“, на
когото аристокраци ята на Запад дължи толкова много. През 332 г. пре­
д о ставя на земевладелците най-широки права спрямо т е х н и т е аренда­
тори. След 324 г. К он стан ти н сформира около себе си на И зток една
нова, цивилна управляваща класа, а на провинциалната аристокрация в
Мала Азия дава т о в а , ко ето т я отдавна иска: К онстантинопол, един
„нов“ Рим, до ко й то им ператорският двор лесно може да се придвиж­
ва по п ъ т и щ а т а, свързващи Дунав с Мала Азия. За гръцките сенатори
и чиновници п ъ т и щ а т а, ко и то отдавна вече са спрели да в о д я т към
Рим, се събират сега съвсем е с те с т в е н о в н о вата столица.
К онстантин, много мъдро, рядко казва „не“. П ървият християнски
император приема съвсем е с те с т в е н о езическите почести, кои то му 93
 о казват гражданите на А тина. Той обира класически езически скулпту­
ри о т егейските градове, за да украси Константинопол; към философа-
езичник се о тн ася к а т о към колега; плаща п ъ т н и т е разноски на един
езически жрец, за да посети езическите забслеж ителности на Египет.
След едно поколение на „затягане“ за всички и „тер о р “ за християни те
К онстантин инициира с умишлена показност „голямото разведряване“
на ранния IV в.: и м п ер ато р ъ т се оказва в центъра на един цялостен,
възроден граждански с в я т - колкото езически, толкова и християнски.
В т о зи възроден с в я т х р и сти я н и те и м а т п р ед и м ство то , че са
най-гъвкавите и най-либералните. Епископите м о г а т да се прим ирят
с един необразован им ператор. Те са свикнали на самоуки, на хора с ис­
тински сам обитен т а л а н т , ко и то п р етен д и рат, че техен уч и тел е
с а м и я т Бог. Нека не забравяме, че К о н стан ти н е по-млад съвремен­
ник на първия християнски отш елник, св. А нтоний36. Н и то латинс-
коезичният войник, н и то говорещ ият коптски език37 син на селянин
биха получили одобрението на някой учител о т класическата епоха. И
все пак Евсевий Кесарийски написва биографията на пълководеца Кон­
с т а н т и н , а А танасий Александрийски, един не по-малко вещ грък, на­
писва биографията на египтянина Антоний. К он стан ти н и неговите
наследници получават достъ п до с в е т с к а т а култура на Средиземно­
морския с в я т , к а т о м ин ават не през т е с н и т е п орти на езическата
интелектуална аристокрация, а по широкия м о с т на предназначената
за средния човек идентификация на х р и с т и я н с т в о т о с най-малкия
общ знам енател на класическата култура.
П овият с т и л на ж и в о т се утвърж дава окончателно през управле­
н и ето на сина му, Констанций II (337-361 ). Този ограничен и злонравен
човек превръща т в о р е н и е т о на баща си в трайна д ей ств и тел н о ст .
Епископите сс присъединяват към държ авните служители к а т о чле­
нове на н о вата управляваща класа, концентрирана около и м п ератор­
ския двор. В п р и я т н а т а атм осф ера на един императорски б ан кет
още К о н стан ти н е направил вече с в о я т а най-любезна (и загадъчна) за­
явка да бъде „извънреден епископ“ на х р и сти я н ск ата църква. При Кон­
станций II обаче епископите разбират, че ако и ск ат да б ъ д ат при­
дворни, т р я б в а да са го то в и да б ъ д ат издигани и сваляни к а т о при­
дворни; А танасий Александрийски е изпращан в изгнание п е т п ъ ти

36 Св. Антонии (ок. 251 356) - египетски отшелник, смятан за основа­

тел на организираното християнско монашество. - Б. пр.
37 Коптски език - последната фаза на развитие на късноегипетския език
(VIII в. пр. Хр.-Ш в. ел. Хр.), в който много египетски думи са заменени о т
гръцки; език на коренното население на средновековен Египет, изместен о т
арабския; на този език били преведени много о т древнохристиянските т е к ­
стове и остава богослужебен за голяма част о т египетските християни. -
94 Б. ред.
 64. Констанций II (337-361),
син на Константин.
Типичен византийски
самодържец, той влиза
в Рим, неподвижен като
с т а т у я , „без да гледа пито
надясно, нито наляво,
сякаш главата му е стегната
в менгеме“.
Бронзова глава, IV в.

(в продължение общо на седемнадесет и половина години); епископът

на А нтиохия е наклеветен, че злепоставя и м п ер атри ц ата, и бива
компрометиран, к а т о му се приписват връзки с п р о с т и т у т к и . Това
са грозните сим птом и на сформирането на още една привилегирована
група в периферията на всемогъщия им ператорски дворец.
В религиозната политика на Констанций II се проявява х ар ак тер ­
н о т о за него умело придържане към средния п ъ т . Той е привърженик
на ар и ан ств о то , т ъ й к а т о във философско отнош ение вижда в него
по-приемливо обяснение за, връ зката между Х ристос и Бога. Алексан­
дрийският свещеник Арий (ок. 250-ок. ЗЗб)38 формулира с в о я т а т е з а

38 Арий (ок. 256-ок. 336 г.) - александрийски свещеник, получил образова­

нието си в ш колата на Лукиан о т Антиохия, който интерпретирал хрис­
ти ян ски те проблеми в духа на аристотелизма; създател на арианската
ерес, според к о ято Х ристос е богоподобен, но не е богоравен; защ итава
единната божествена същ ност; след с м ъ р т т а на император Констанций II
през 361 г. и на II Вселенски събор в Константинопол през 381 г. на ариан­
с т в о т о е нанесен решаващ удар, но отгласи о т него се запазват в по-къс­
н и те „христологически дискусии“, монофизитизма и монотелизма. - Б. ред. 95
 Въпреки неумолимата враж дебност о т стр ан а на авто р и тар н и я си
верски началник А танасий, патриарха на Александрия. Той се радва на
негласната подкрепа на образованите епископи, к а т о Евсевий Кеса-
рийски например, ползващ се с а в т о р и т е т а на с т а р и опитен държав­
ник. К а т о взема с т р а н а т а на ар и ан ство то , Констанций о тд ава
предпочитанието си на религията на образованите християнски апо­
л о гети о т п о -с т а р о т о поколение, а не на съ м н и тел н ата нова благо-
ч е с т и в о с т на А танасий, базираща се на р астящ и я фанатизъм на еги­
п е т с к и т е монаси. О т гледна т о ч к а на епископите о т в р ем ето на
К о н с т а н т и н 'п о б е д а т а на х р и с т и я н с т в о т о е победа на с т р и к т н и я
м онотеизъм над политеизма. М ъчениците у м и р ат за единствения,
върховния Бог. А за образованите християни през IV в. върховният
Бог може да се. прояви в чо веш ката вселена само чрез някой посред­
ник. С ледователно Х ристос т р я б в а да е по някакъв начин отраж ение
на Бога; Той няма начин да е бог, защ о то уникалната същ ност на
Единствения Бог т р я б в а да о стан е неделима и трансцендентна. Бо­
г ъ т на арианците е ревнивият бог на Авраам, Исаак и Яков, но т е х ­
н и я т Х ристос с богоподобният посредник на химеричната вселена на
философите неоплатоници. А р и а н ств о то възбужда въображението и
на ново то придворно общ ество, защ о то на Х ристос се гледа к а т о на
божия „п р е д с та в и те л “ в т о зи с в я т също к а т о имперския н ам е с т ­
ник, ко й то , седнал под и коната на императора, „представлява“ Кон­
станций в някой далечен съд.
К онстанций II има под кр еп ата на добре образованите и тр ад и ц и ­
онно настроени епископи о т Мала Азия и дунавските провинции.
Това съзвездие о т враждуващи стр ан и за г а т в а границите на средно­
веко вн ата В изантийска империя: един солиден блок о т консерва­
ти вн и , лоялни „римляни“, носители предимно на гръцка култура,
поддържа вече баланса между примитивния латински Запад и вели­
колепния И зт о к . В К он стан ти н оп ол се с т и ч а и кай м ак ъ т на с в е т с ­
к о т о о б щ ество : т е з и хора д о н а с ят в н о в а т а столица езика и архи­
т е к т у р н и т е традиции на гръцка Мала Азия. Н осители на гр ъ ц к ата
култура са к а к т о лаици те, т а к а и епископите: т е са чели Омир, а
някои дори са били в А ти н а. Само че лаическият класицизъм е о т р а ­
жение на „ п асть о р и зи р ан ата“ кар и ер и стка култура, характерн а за
ранния IV в. Л аиц ите ч е т а т гр ъ ц к а та л и т е р а т у р а , за да придоби­
я т л у с т р о т о на го р н а т а класа, а не за да н ау ч ат нещо за боговете.
Тези хора заслуж ават с т р ах а , предизвикан о т д е в е т н а д е с е т т е ме­
сеца на с т р и к т е н езически режим - управлението на им ператор
Юлиан А п о с т а т о т 361 до 363 г.
По една случайност Юлиан, к о й то е племенник на К о н стан ти н , ус­
пява да получи истинско, солидно образование. Д о к а т о по-възрастни­
я т му братовчед, Констанций II, кръ стосва им перията придружаван
о т „л етящ и я“ си двор, Юлиан се „ в р а с тв а“ сред образованите гърци
96 в егейските градове. Той е издигнат на престола о т обезнадеждената
65. Юлиан Отстъпник (361-363).
След поредица о т гладко
избръснати латински автократи
Юлиан сс явява с дълга брада като
на гръцките философи.

армия в Галия, но т о й е първият истински образован им ператор о т

един век насам, по-принципен и красноречив дори о т Марк Аврелий.
Юлиан говори о т и м ето на „ о б щ н о с т т а на елините“ . Той предс­
тав л я в а у г н е т е н а т а аристокрация на древните гръцки градове в
Мала Азия - „достойни мъже“, ко и то наблю дават с р а с т я щ гняв бо­
гохулствата, неприличния разкош, дълбокото интелектуално обърк­
ване в придворното общ ество на К о н стан ти н и К онстанций II.
Юлиан въвежда пищни езически церемонии и повишава в ранг ези­
ч еските жреци, за да демонстрира, че езическите богове същ еству­
в а т и че т о в а може да се види с п р о сто око. След бурния р азц вет на
придворния ж и в о т при К о н стан ти н и Констанций т о й установява
своя с т р о го „аскетичен“ режим. Напомня на висш ите класи за ориен­
т и р и т е , отнесени о т п о т о к а на социалния кипеж през ранния IV в.:
призовава ги да си припом нят древния произход на езическите к у л т о ­
ве и с т а р и т е традиции на социална о т го в о р н о с т за бедните. Иска
отн о во да обедини около а н т и ч н и т е храмове градовете, оказали се
раздвоени между nouveaux riches и обезверените ар и ст о к р ат и , между
градския с ъ в е т и християнския епископ. 97

7. С в етъ т на късната античност

 66. Религия на С вет от о писание.
Ч етирите изрядно подвързани кодекси
с евангелията са подредени в шкафа
(за разлика о т неудобните антични
свитъци о т ил. 23). Мозайка в Мавзолея
на Гала Плацидия, Равена, V в.

„Е зическата реакция“ при управлението на Юлиан далеч не е някак­

во си романтично усилие да се върне часовникът в д ните на Марк Ав­
релий. Подобно на много други т а к и в а „реакции“, т о в а е гневен оп и т
за уреждане на с м е т к и т е с колаборационистите. Юлиан е с т е с т в е н о
е разтревож ен о т бързото разпространение на х р и с т и я н с т в о т о сред
низш ите класи, но главният прицел на о м р азата му са онези членове
на гр ъ ц к ата висша класа, компрометирали се с приемането на хрис­
т и я н с т в о т о при режима на К о н стан ти н и Констанций II. Той се нах­
върля с ц я л а т а си енергия именно срещу т о зи половинчат класицизъм
на х р и с т и я н и те о т висш ите класи. Paideia, класическата култура, е
дар на х о р ата о т боговете, н асто яв а Юлиан. Х р и сти я н и те са злоу­
потребили с божия дар на гр ъ ц к ата култура: т е х н и т е апологети са
се възползвали о т гр ъ ц к ата ерудиция и философска проницателност,
за да о позорят боговете; х р и сти ян ск и те царедворци са се нагълтали
с гръцка л и т е р а ту р а , за да изглеждат no-културни. През 363 г. на
х р и сти я н и те е забранено да преподават гръцка л и тер ату р а: „Нали си
и м а т Лука и Марко, ако и с к а т да изучават л и т ер ату р а, нека си хо­
д я т в цъ рквите и т а м да се зани м ават с т я х .“
Юлиан умира на т р и д е с е т и една годишна въ зраст по време на по­
98 ход срещу персите през 363 г. Ако бе живял по-дълго, т о й щеше да се
заеме с про ч и стван ето на х р и с т и я н с т в о т о о т управляващ ата класа
на им перията и щеше да го о став и да вирее само в низините, к а к т о
през XIII в. възродената конфуцианска прослойка на мандарините в
К и тай изтласква будизма в долните класи на общесгйвото. К олкото
и дълбоко да са поразени низш ите класи о т „варварските“ последст­
вия на х р и с т и я н с т в о т о , „мандарините“ в Ю лиановата Римска импе­
рия ще б ъ д ат истински „елини“ - хора, закърмени с Омир и неподат­
ливи за влиянието на евангелията на галилейските рибари. Много гър­
ци - преподаватели, по ети , л и те р а то р и и държавни служители - ус­
п я в а т да о с т а н а т непоклатими „елински“ езичници чак до края на VI
в., к о ет о е мерило за п р о н и ц ател н о стта на диагнозата на Юлиан о т ­
носно потенциала на елинизма през къ сн ата империя.
Рядко проблемите на половин век са били т а к а ясно обобщавани и
т а к а тъ н ко диагностицирани, к а к т о в съчиненията и политическите
начинания на Юлиан О тстъ п н и к . И все пак т о й бива опроверган о т
и с т о р и я т а . С ам и я т ф а к т , че произведенията му о с т а в а т съхранени
за поколенията, доказва, че между х р и с т и я н с т в о т о и елинизма е на­
мерен компромис: защ о то съчиненията на О тс тъ п н и к а са запазени в
луксозните издания, изготвени във В изантия с много любов о т мона­
си и епископи хуманисти през XIII в.
Не че Юлиан е лишен о т реализъм. С проницателност, родена о т
ом разата, т о й вижда главната особеност на с в о я т а епоха - х ри сти ­
я н с т в о т о , к о е т о к а т о мокро петн о пълзи по с т е н а т а на т а к а скъпа­
т а му елинска култура. К о ето т о й не вижда, е, че съ щ о то т о в а хрис­
т и я н с т в о прави е л и та р н а та класическа култура достъпна за средния
гражданин в римския с в я т . Х ри сти ян ски те епископи са мисионерите
на т а з и култура, с к о я т о т е са м и т е се идентиф ицират.
З ащ о то по същ ество х р и с т и я н с т в о т о е религия на простолюдие­
т о , уловила се за периферията на градския ж и в о т в Ри м ската импе­
рия. Тя с „простолюдна“ и в смисъл, че предполага известна минимал­
на гр ам о тн о с т: първото нещо, к о е т о се иска о т египетския селянин,
ко гато влезе в м анастира, е да се научи да ч е т е , за да може да разби­
ра Библията. (За отбелязване е, че у стан о вяван ето на х р и с т и я н с т ­
в о т о съвпада с едно забележително развитие в книгопроизводство-
т о : зам я н ата на неудобния ръкописен сви тъ к с ком пактния codex с
отварящ и се страници, к а к т о съврем енната книга.)
Да вземем два примера на м естн о равнище: Юлиан с м я т а , чс в една
изостанала провинция к а т о Кападокия „елинизмът“ е прекалено кре­
хък. Х ристиянските епископи в кападокийскитс градове обаче, макар
да сп ад ат към съ щ ата класа к а т о езическите си колеги, не се смуща­
в а т толкова о т трудно поддаващ ото се на об р аб отка „варварско“
население. Те упори то проповядват на гръцки, набират кандидати за
м ан асти р и те, в к о и то се говори само гръцки, изп ращ ат гръцкоезични
мисионери дори в най -затън тени я край. В р е з у л т а т на т о в а Кападо­
кия се превръща и о с т а в а гръцка провинция чак до XIV в. 99
 Г ъвкавият, доктринерен гръцки език на епископската проповед
върви по-бързо, о т к о л к о т о тъ р п ел и ви ят, самовглъбен класицизъм на
р ето р а. Той се поддава на превод и разпространение дори извън грани­
ц и т е на им перията. О т IV в. н а т а т ъ к Армения с т а в а субвизантийс-
ка провинция благодарение на църковните си връзки с Кападокия: дори
гласните звуци при транслитерац ия на арменски зап азват класическо­
т о си гръцко произношение дълго след изчезването му в самия гръцки
език. Винаги к о га т о кажем „church“ (църква (англ.) - б. пр.), в т ази
дума о т е к в а ех о то на х р и с т и я н и те о т Кападокия, оказали влияние
върху го тски я превод на Б и б л и я та : защ о то г о т с к а т а дума civic ( о т ­
т у к church, kerk, Kirche) произлиза о т kyriakos oikos („господния дом“ )
на гръцките християни.
В Е гипет х р и с т и я н с т в о т о също насърчава превръщ ането на коп-
т с к и я в л и те р а ту р е н език. Н алагането на коптския изобщо не е приз­
нак за надигащия се египетски „сепаратизъм“, к а к т о ч ест о се т в ъ р ­
ди категорично. През IV и V в. е ги п е т с к и ят „изолационизъм“ е езичес­
ки. Той е концентриран в „свещ ената с т р ан а“ Е гипет и нейните хра­
мове, а неговият език е гръцкият. К о п т с к а т а л и т ер ату р а, о т друга
стр ан а, е л и т е р а т у р а на активн ия ангаж имент. Тя изобилства със
заемки. Именно благодарение на коптския език духовен ството и мо­
н аси те на Горен Е гипет у сещ ат, че за пръв п ъ т в незапомнено древна­
т а история на с в о я т а с тр ан а са в състояние да у св о я т чужди мисли
и политика и да д а д а т т о н а за една всеобща манастирска култура,
сти гащ а чак до К онстантинопол и Галия. Точно к а к т о дунавските
провинциалисти д ем о н стр и р ат, че посредством ар м и я т а м о гат да
в зе м а т д у м а т а в Р и м ската империя, без изобщо да познават класици­
т е , т а к а и приелите х р и с т и я н с т в о т о египтяни, сирийци или север-
ноафриканци се о к азв ат замесени в религиозните полемики, занимава­
щи управляващ ата класа на империята.

100
67. НоВият християнски участник: Родия о т фаюм, Египет. Надгробен камък, VI 6.
8. НОВИТЕ ХОРА: МОНАШЕСТВОТО И ЕКСПАНЗИЯТА
НА ХРИСТИЯНСТВОТО, 300- 400

По в р ем ето , к о га то в една сенаторска вила извън Рим П лотин се е за­

дълбочил в м ъ д р о с т т а на П латон ( о т 244 до 270 г.), далеч о т т а м , в
родината му Е гипет, син ът на едно б о гато селско сем ейство присъс­
т в а на х р и сти я н ск ата църковна служба в св о ето село. Този младеж,
А нтоний, възприема д у м и те на Иисус, ч у ти при ч е т е н е т о на С в е т о ­
т о писание - „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромасите, и
тръгни след мене“ - к а т о заповед, адресирана лично до него. Някъде
около 269 г. т о й заживява к а т о отш елник. Постепенно се отдалеча­
ва о т покрайнините на св о е то село и след 285 г. се забива все по-на-
в ъ т р е и по-навътре в същ инската пустиня. К огато умира през 356 г.
на 105-годишна възраст, т о й е прекарал седем десет години о т живо­
т а си в н а й -ж е с то к а та пустош , на седмици п ъ т о т най-близкия град.
А нтоний се самоизключва о т цивилизацията, т ак ав а, к ак в ато я знае
древният човек. По А нтоний с т а в а „б ащ ата на м онасите“. Той е ге­
р о я т на превъзходната биография, написана не о т друг, а о т А тан а-
сий, патриарха на Александрия. С т а в а т а к а , че плахият син на еги­
петски селяни, к о й то избягва да ходи на училище, оказва влияние вър­
ху х р и сти я н ск ата църква във всеки град на Р им ската империя.
Тези двама забележителни египтяни, П лотин и А нтоний, символи­
зи р а т разделянето на п ъ т и щ а т а в религиозната история на къ сн ата
а н т и ч н о с т . Това, к о е т о ги свързва, е о б щ и ят духовен кли м ат: Пло­
т и н „живее к а т о човек, к о й то се срамува, че се е родил в човешко
т я л о “, а А нтоний се „изчервява“, к о га то т р я б в а да яде. Х о р а т а им
се възхищ ават, за щ о то д в а м а т а са постигнали „богоподобна“ в л аст
на духа над п л ъ т т а . Но п ъ т и щ а т а , по к о и то с т и г а т до т а з и цел, са
диам етрално противоположни. За П лотин и езическите му последо­
вател и „духовното“ т р ъ гв а о т тр ад и ц и о н н ата култура, за да се из­
виси к а т о най-високия ледови т връх на планинска верига. Изучаване­
т о на класическата л и т е р а т у р а и философия с т о и в осн овата на ас­
к е т и зм а на късноримския философ очевидно т а к а непоклатима,
к а к т о предпланините на Х им алаите. „Богоподобният“ езичник може
да се роди само сред интелектуалци, изкарали д ревн ата школа на из­
дигнатия, цивилизован човек. К а к т о видяхме, средн ият хри сти ян с­
ки епископ през късния III и ранния IV в. се доближава много до т о зи
идеал - аскетичен, високо образован, силно урбанизиран. Но х р и ст и ­
я н с к а т а църква о с т а в а отво р ен а и за други т а л а н т и : дори т а к ъ в
учен човек к а т о Ориген например о с т а в я м я с т о в ц ъ р к в ата за „прос­
т и т е “ хора, к о и то ще възприем ат буквално заповедите на Х ристос.
Само едно поколение след Ориген х р и с т и я н с т в о т о започва да про­
никва в сел а та на Е гипет, на Сирия и (в по-малка степ ен ) на Северна
Африка. Мнозина, подобно на А нтоний, слуш ат радикалните призиви
102 на Х ристос и също к а к т о А нтоний р еагират драстично, скъсвайки
68. Монахът с ръце, вдигнати за молитва. Коптски релеф о т варовик, VI—VII в.
 т о т а л н о с предиш ното си обкръжение. Това скъсване се изразява с
една дума, използвана о тд ав н а по отнош ение на селяните в Е гипет,
решили да и зб ягат о т с в о я т а неволя или о т г н е т а - anachoresis ( о т ­
т у к „ан ахорет“, отш елник), к о е т о означава да стан еш „изселено
лице“ .
За П лотин и мнозина християнски епископи о т к а з ъ т о т с в е т а се
„дестилира“ съвсем спокойно, без скъсване със заобикалящ ата ку л ту ­
ра и общ ество. В началата на духовния ж и в о т на А нтоний с т о и ка­
тего р и ч н и я т, физически ж е с т на „изселването“ : напускането на ци­
вилизования с в я т е п ъ рвата необходима с тъ п к а на н овото аскетичес-
ко движение. Под к а к в а то и да било форма нови те светц и на х р и сти ­
я н с т в о т о избират най-фрапиращата противополож ност на норм ите
на цивилизования ж и в о т в Средиземноморския с в я т . При т о в а поло­
жение начинът, по к о й то т е з и хора се организират, к у л т у р ата, коя­
т о създават, норм ите на поведение, ко и то проповядват, дори м е с т а ­
т а , къ д ето обикновено се събират, неизбежно м арки рат скъсване с
онова, к о е т о е било преди. П р и т е г а т е л н а т а сила и значението на ас­
кети зм а, ко й то залива римския с в я т през IV в., се с ъ с т о я т т о ч н о в
т о в а : с т а в а дума за доброволно „изселени лица“, ко и то претен д и рат,
че ж и в е я т един нов ж и во т.
Това християнско „изселване“ т р ъ гв а о т различни м е с т а и се разп­
ростран ява невероятно бързо. Един о т ц е н т р о в е т е на изригването е
М есопотам ия, о т к ъ д е т о ударната вълна засяга целия Близък изток.
Сирийският аскетизъм , възникнал в района около Низиб и Едеса, и
особено н ед о стъ п н ата планина Тур Абдин (планината на „Служители­
т е на бога“, т .е . м онасите), плъзва на север към Армения и на запад до
улиците на А нтиохия: т о й об о гатява и смущава ж и в о та на т а к а о т ­
далечени един о т друг средиземноморски градове к а т о К о н стан ти н о ­
пол, Милано и К артаген.
Сирийците са „звездите“ на асксти ч еск ото движение: диви с к и т ­
ници, облечени в кожи, е дълги сплъстени коси, ко и то ги п р а в я т да
приличат на орли. Тези „хора на огъня“ у дивяват и д разн ят гръко-рим-
ския с в я т с т е а т р а л н и т е си пози. Техните най-типични представи­
тели през V в. са с в е т ц и т е -„ с т и л и т и “ : хора, ко и то к л еч ат на върха
на някоя колона. И н и ц и аторъ т на т а зи стран на приумица, Симеон
С т и л и т 39 (ок. 396-459), о б и тава цели ч ет и р и д есет години върха на
една п е т н а д е с с т м с т р о в а колона в планинските околности на А н т и о ­
хия.
Съвсем друг о б р а т приема а с к е т и зм ъ т в Египет. Л укавото и пред­
видливо селячество т а м се държи на разстояние о т непреклонния ин­
дивидуализъм на сирийците. Е ги п т я н и те ч у в с т в а т , че ж и в е я т в
объркан с в я т , осеян к а т о минно поле с капаните на дявола, ч и сто де-

104 39 Симеон С тилит - о т гр. сппиос (колона). - Б. пр.

 69. „Звездата“.
Св. Симеон С тилит
(о т гръцката дума
ст илос колона),
клечащ на върха на
своята колона. Той е
надделял над дявола,
явяващ ес във вид на
голяма змия. Симеон
дава съвети на
хората, които се
изкачват до него по
стълбата {вляво).
Сувенири к ато този
това са първите
християнски „икони“
разнасят славата на
Симеон С тилит чак
до Персия, Рим и
Париж. Златна плочка
о т сирийска
мощехранителница,
VI в. (Париж, Дувър).

ликатно равновесие се усложнява още повече о т необузданата конф­

л и к т н о с т на съселяните им, станали монаси. Те избират п ъ т я на
смирението, на ограничената, но непоклатим а ежедневна рути н а о т
м олитва и ръчен тр у д , на с и гу р н о с т т а на групата, на ж елязната дис­
циплина. Е ги п етски ят селянин Пахомий (ок. 290-347), вкаран навре-
м с т о насила в а р м и я т а на К о н стан ти н , се заема да създаде организи­
ран манастирски ж и в о т , к а т о обединява килиите на отш ел н и ц и те в
Горен Е гипет в големи селища - началото е поставено в Табениси в об­
л а с т т а Тиваида през 320 г. Н еговата „колония“ е замислена с находчи­
в о с т , изградена с дисциплинираност, и се разгръща с бързина и гъвка­
в о с т , ко и то надм инават всички организационни начинания на късна­
т а римска държава. Към края на IV в. в големите м анастири, създаде­
ни о т Пахомий, са подслонени седем хиляди монаси.
Е ги п етски те експерименти по р аж дат своя съвсем специфичен
ет о с. Е ги п етски те „бащи“, апа ( о т т у к д у м а т а „ а б а т “), създават
модел за м ан асти р ски те общ ности, ко и то възникват през късния 105
 70. A na , бащ ата на монасите. Духовният водач може да
притежава огромен ав то р и те т. Един монах казва за
св. Пахомий: „Божият дух се е вселил у този човек и ако
каже умри - ще умра, ако каже живей - ще живея.“
Коптска стела о т базалт, вероятно о т гроб на някой
абат, VI—VII в.

71. Победа над демоните. Св. Сисиний на кон пробожда

един женски демон. Египетска фреска, VI—VII в.,
о т манастира „Св. Аполон“, Бавит.

IV в. о т Цезарея в Кападокия до Руан в Галия. Техните Слова пред­

с т а в л я в а т забележителен нов л и т е р а ту р ен жанр, с т о я щ близо до
с в е т а на п р и т ч и т е и народните м ъдрости, ч иито т е м и и случки се
р азп р о стр ан яв ат през ц ял о то средновековие и оцеляват чак до пред­
революционна Русия. В т е з и Слова е ги п етск и те селяни за пръв п ъ т за-
го в а р я т на цивилизования с в я т . П очти няма св е те ц в средновековна
Европа, ч иито изкушения да не с ъ о т в е т с т в а т на оригиналния модел
изкуш енията, на ко и то е подложен А нтоний в покрайнините на сво­
е т о египетско село.
Ние знаем т в ъ р д е малко за произхода на аскети ч еск о то движение
на близкоизточния му фон, но все пак д о статъ ч н о , за да се отн асям е
с подозрение към всеки п р о с т отговор. Твърди се, че м о н аш ество то
било движение на б я г с т в о т о и п р о т е с т а ; че у гн ет ен и т е селяни т ъ р ­
сели си гу р н о с т т а на големите м анастири и че негодуванието им о т
земевладелците подсилвало ф анатизм а, с к о й т о се нахвърляли срещу
е зи ч е с тв о т о и класическата култура на гръцките градове. Тяхното
недоволство обаче има по-дълбоки корени. Е ги п ет по вр ем ето на къс-
106 н а т а Римска империя е една динамична селска стран а, ч и и то конфлик-
mu се д ъ л ж ат колкото на разруш ителн ите последствия о т новото
б о г а т с т в о и н о ви те възможности, толкова и на об и рдж и й ството на
данъчните чиновници, практикувано о т незапомнени времена. В еги­
п е т с к и т е и сирийските села се р а ж д а т все повече заможни ексц ен т­
рици, ч и и то способности не м о г а т да н ам ер ят приложение в рамки­
т е на кон сервати вн ата и дълбоко вкоренена рути н а на преуспяващи­
т е селски общини: А нтоний е пълен неудачник к а т о ученик, Макарий
се занимава с контрабанда, военната служба обърква ж и в о та на Пахо-
мий, а благият Мойсей е бил разбойник.
К олкото и малко да знаем за произхода на аскети ч еск ото движе­
ние, знаем д о ст а много за функцията и значението на монаш еското
„изселване“ през IV и V в. С м я т а се, че с в е т и я т човек се е сдобил със
свобода и м истична сила, преодолявайки м ногото видими граници на
едно общ ество, к о е т о е не толкова п о ти сн ато , колкото строго ор­
ганизирано с цел да оцелее. В селата, отдадени о т хилядолетия на
б орбата да се у стои на природата, с в е т и я т мъж съвсем съзнателно
избира „ а н т и к у л т у р а т а “ - съседната пустиня или най-близкия пла­
нински връх. В една цивилизация, идентифицираща се изключително с
градския ж и в о т, м онасите извърш ват най-абсурдното - т е „създа­
в а т град в п у с т и н я т а “. И преди всичко в един с в я т , в ко й то се см я­
т а , че ч овеш ката раса е обсадена о т невидими демонични сили, мона­
с и т е си извою ват пр ести ж , изправяйки се срещу дявола к а т о един
вид професионални бойци. Те о т б л ъ с к в а т зл о сто р н и те му атак и ; т е
са способни дори да му се и зсм еят направо в лицето - нещо, к о ет о
т а к а и не се удава на обикновения човек с всичките му амулети и дру­
ги защ итни ср едства против магия. Н еобичайната сила на свети я чо­
век се проявява и по отнош ение на ж ивотинския с в я т , к о й то винаги
е символизирал зв е р с т в о т о и р азр у ш и т ел н о с тт а, характерни за де­
м оните: т о й прогонва зм ии те и грабливите птици, а може, ако иска,
и да се настани сред чакалите и лъвовете к а т о техен господар. И пре­
ди всичко, с м я т а се, че с в е т и я т мъж се е добрал до най-желаната за
хората о т къ сн ата империя привилегия - т о й се е сдобил с parrhesia ,
„свобода на сл овото“ пред смразяващия и величествен Бог. З ащ о то за
х р и сти я н и те през IV в. Бог е им ператор - и т о с големи букви. Само
онези о т Н еговите поданици, прекарали ж и в о т а си в безпрекословно и
боязливо подчинение на Н еговите заповеди, са в състояние свободно
да се обърнат към Него к а т о фаворизирани придворни и т а к а да полу­
ч а т отго в о р на св о и те молитви - при т о в а със забележителни резул­
тати.
Тези вярвания впрочем са показателни и за к а ч е с т в о т о на о б щ ест ­
вения ж и в о т през къ сн ата империя спрямо въ зд ей стви ето му върху
духовния мир на хората. К ъсната Римска империя не е с в я т на големи
сътресения и п отисн ичество, а по-скоро на пълна безкомпромисност.
Това е с в я т , в к о й то н аказател н и те закони на бога и на императори­
т е се прилагат брутално и безпощадно; в ко й то надеж дата не е в ре- 107
 волю цията или реф ормите, а преди всичко в случайното и непредвиди-
мо благоволение на м алцината всесилни. К огато умре някой с в я т
стар ец , ж и в о т ъ т му ч е с т о ще се помни о т м е с т н и т е хора к а т о лъч
слънчева светлина, пронизал суровия кл и м ат на ежедневието. Защо-
т о влиянието на с в е ти я човек пред Небесния двор им издейства вре­
менна пощада о т с т р о г о с т т а на железните закони, с к о и то Бог т р е ­
т и р а средиземноморския селянин - пощада о т епидемии, о т глад, о т
зем етресения, о т градушки.
Ако х о р ата си п р е д с т а в я т , че бог на н еб ето е т а к а стр о г, т о им­
п е р а т о р ъ т и неговите слуги на зе м я т а им в с я в а т направо ужас. О т ­
ново с в е т и я т човек се явява к а т о една о т м ал кото сили в източно-
рим ското общ ество, к о я т о може да в ъ зп р еп я тств а императорско­
т о правораздаване. След б у н т а о т 387 г. граж даните на А нтиохия са
в очакване на сурово наказание. П ъ т я т на п ратен и ц и те на върховна­
т а в л а с т към обречения град обаче изведнъж се оказва препречен о т
група с в е ти мъже, говорещи сирийски език. Д о к а т о тези диви фигури
се з а с т ъ п в а т за града и т о в а , к о е т о го во рят, се превежда о т сирийс­
ки на гръцки, п р и съ стващ и те „ с то я х а наоколо и трепереха о т ст р ах ,
к а т о слушаха д у м и те им“ - пише един очевидец.
К ъсното антично общ ество е обладано о т и д ея та за свети я човек,
ко й то отблъсква дем оните и направлява б ож и ята воля с м о л и тв и те
си. В много отнош ения т а з и идея е нова к а т о с а м о то общ ество, за-
щ о т о по ставя един човек, „човек на с и л ата“, в центъра на п р ед ста­
в и т е на хората. В м иналото класическият с в я т е склонен да си пред­
с т а в я религията в сф ер ата на нещ ата. А н т и ч н а т а религия се въ рти
около внушителни храмове, в сравнение с чиито древни камъни и най-
вл и ятел н и ят жрец изглежда незначителен; боговете о т п р а в я т без­
лични послания о т св о и те светилищ а, а церемониите им предполагат
ж и в о т , при ко й то о б щ н о с т т а , гр ад ъ т см ал яват напълно индивида.
През IV и V в. обаче индивидът к а т о „човек на си л ата“ започва да
обезличава традиц ионн ите общ ности: л и ч н о ст та на им ператора за-
тъ м н я в а се н а т а и град Рим; въздигането на о тд ел н и я patronus, покро­
вител, заплашва да подкопае со лидарността на градската управа.
Символ на подобна промяна е и Симеон С т и л и т , к о й то седи внуш ите­
лен на с в о я т а колона недалеч о т изоставения храм на Баалбек, зани­
мава се със съдебни дела, пророкува, лекува, укорява и съ ветва управ­
л яв ащ ата класа на ц я л а та И зточна империя. В п р ед став и те на хора­
т а т о в а въздигане на с в е ти я с т а р е ц за с м е т к а на храма бележи края
на класическия с в я т .
В края на IV в. х р ам о вете на бо го вете все още с т о я т в повечето
големи градове и в о ко л н о сти те им. След К о н стан ти н т е са о т ч а с т и
„секуларизирани“, но х о р ата продълж ават да ги посещ ават и т е се це­
н я т о т образованите граждани, езичници и християни, също к а к т о
красивите църкви в някои комунистически страни. Много епископи
108 обаче в и ж д ат в т я х източник на „зараза“ за сво ето паство. За мона-
 72. С вети ят мъж като
приятел на Христос.
Точно както Диоклециан
е положил ръка върху
рамото на своя съратник
(ил. 12), так а и Христос
определя св. Мснас за
свой довереник и
съветник.
Боя върху дърво,
VI или VII В., Бавит,
Египет.

с и т е т о в а са к р е п о с т и т е на техния враг, дявола. Към края на IV в. в

периметъра на големите храмове в Александрия ж и в е я т около две хи­
ляди монаси. Ж и в о т ъ т на т е зи хора, изпълнен с безпрекословно под­
чинение и непрестанни усилия да о владеят м ислите и п л ъ т т а си, съз­
дава атм осф ера на експлозивна агресия, насочена срещу З л о т о и него­
в и т е пратеници, все още действащ и на зе м я та . Вълна на религиозно
насилие залива градовете и сел ата о т М есопотам ия до Северна Аф­
рика: през 388 г. монаси изгар ят синагогата в Калиникум близо до река
Е ф рат; по съ щ о то време т е те р о р и зи р а т селските храмове в Сирия;
през 391 г. александрийският патриарх Теофил ги извиква, за да „очис­
т я т “ града о т голям ото светилищ е на Серапис, Серапеума40. Банди
о т манастирски а к т и в и с т и , предвождани о т Шенуди о т А трипе
(поч. ок. 466 г.), обикалят градовете на Горен Е гипет и т ъ р ш у в а т къ-

40 Серапеум - х р а м ъ т на Серапис в Александрия, в ч и й т о пожар загинали

и о с т а т ъ ц и т е о т александрийските библиотеки; един о т д В ата забележи­
тел н и В а р х и т е к т у р н о о тн ош ени е храма, п осветен и на бог Серапис - сли-
нисти чески бог, ВъВеден о т П то л ем ей I С о т е р , еги п етски я ж рец М ан ето н
и ати н ск и я ж рец Т и м о тей . - Б. ред.
 щ и т е на Видните езичници, за да унищ ож ават изображ енията на идо­
ли. В Северна Африка подобни ски тащ и монаси, „циркумцелиони“41,
въоръжени със сопи, наричани „израилтяни“, ви л н еят из големите
имения, к а т о в и к ъ т им „Слава т е б е , Господи“ всява по-голям ужас о т
рева на планински лъв. През 415 г. египетски монаси ш окират култур­
н и те среди, к а т о линчуват благородната александрийска дама Хипа-
т и я (вж. бел. 29).
По т о зи начин е зи ч е с тв о т о бива брутално унищожено отдолу. За
езичниците, с т р е с н а т и о т внезапно връхлетелия ги т ер о р , т о в а е
к р а я т на с в е та . „Ако сме живи, пише един о т т я х , то гав а сам и я т
ж и в о т т р я б в а да е умрял.“
Все пак т а з и убийствена интерлю дия е ч а с т о т една по-дълбока
промяна. През последните д ес е т и л е т и я на IV в. х р и с т и я н с т в о т о сс
налага за пръв п ъ т к а т о религия на м н о зи н ството о т населението в
Р им ската империя. Мобилизирани о т сво и те епископи, хр и сти я н и те
о т улицата получават т о в а , к о е т о и ск ат. През 8 0 -т е години на IV в.
т е и с к а т „християнска“ империя, освободена о т б р ем ето на езичес­
к и т е богове и управлявана о т им ператор, ко й то споделя предубежде­
н и я т а им срещу евреи, еретици и езичници. И м п ератори те д а в а т на
х р и сти я н и те пълна свобода на действие. Това е хи тъ р ход о т т я х н а
стр ан а, защ о то градовете на къ сн ата империя са истинска джунгла,
слабо охранявани и под п о с т о я н н а т а заплаха о т глад и безредици. Към
всичко т о в а през късния IV в. сс прибавя и рязко порасналото данъчно
бреме, предизвикано о т подновените варварски наш ествия на Балка­
ни те. Винаги к о га т о ж и т е л и т е на градовете възнегодуват по въпро­
си, засягащи пряко финансовите и военните интереси на им ператори­
т е , т е б и в а т безмилостно наказвани. През 390 г. император Теодосий
I (379-395) извършва истинско клане сред населението на Солун зара­
ди у б и й с т в о т о на военния управител на о б л а с т т а . С ъ щ ата съдба за
малко не сполита и граж даните на А нтиохия, отказали да п л ащ ат да­
нъци. Но Теодосий поздравява х р и с т и я н и те в Александрия, ко гато
в зе м а т закона в собствени ръце и разруш ават Серапеума, едно о т чу­
д ес а т а на античния с в я т . Въпреки т о в а силната в л аст не е д о с т а ­
тъчна. За да има мир, ж и т е л и т е на градовете т р я б в а да б ъ д ат също
ухажвани и залъгвани. Р им ската империя все още е „съюз на градове­
т е “ и в т о зи „съюз на градо вете“ сега начело излиза хри сти ян ск и ят
епископ, управляващ големи християнски общ ности и подкрепян о т
м онасите, винаги го то в и да прибегнат до насилие. И м ператор Теодо-

41 Циркумцелиони - унизително название на въ стан али те в Северна Аф­

рика по време на управлението на К онстантин Велики, к ои то се обединили
под им ето агонисти, „борци за в я р а та“; т е искали освобождение на робите,
анулиране на дълговете и лихварството, водейки партизанска борба срещу
110 едрите земевладелци. - Б. ред.
73. Теофил, патриарх на
Александрия.
Този фрагмент о т една
александрийска хроника
о т V В. показва как той
тъпче останките
о т Серапеума.

74 (горе Вдясно).
Амброзий, епископ
на Милано. След като о т
областен управител
става епископ, той
издейства о т
императорите да
забранят официалните
езически култове в Рим
и накарва император
Теодосий да се покае за
греховете си. „Ние,
духовниците, си имаме
собствени начини за
издигане на власт“,
пише той.
Мозайка о т църквата
„Сант Амброджо“,
Милано, IV в.

75. Теодосий Велики

(379-395).
Детайл о т сребърна
чиния о т късния IV в.
 76. Христос о т Края на
Времето не е вече грациозният
безбрад учител, а вдъхващият
ужас повслител на света.
Стенна рисунка о т
катаком бата Комодила, Рим,
средата на IV в.

77. С траш ният съд. Христос

седи на своя съдийски стол
(срв. ил. 32), заобиколен о т
съветниците си, апостолите,
които к ато покровители
p a tro n i —се застъпват за
своите стоящи долу клиенти.
К акто в типичния съд о т
времето на късната империя,
Христос и апостолите са
отделени с решетъчна преграда
о т тълпящ ите се хора,
опитващи се с викове да
привлекат вниманието към
себе си, както е показано
на релефите о т А рката на
Константин (ил. 27). Римска
плочка о т теракота, IV в.

сий извършва къ р в ав ата баня в Солун, с т а т у и т е му са к а т у р н а т и и

оплю ти о т граж даните на А нтиохия и въпреки т о в а т о й о с т а в а в
и с т о р и я т а к а т о Тсодосий „Велики“, образцовият правоверен монарх.
Той се свързва с „народните“ движения в големите градове на импе­
р и я та. В Милано скланя чинно глава пред м естн и я епископ, св. Амб­
розий; в Рим се моли в цъ рквата, къ д ето е погребан св. П етър, и о т ­
пуска много пари за изграж дането на великолепната нова базилика в
ч е с т на св. Павел („Сан Паоло фуори ле мура“). В Александрия т о й си
затв ар я о ч и те за безобразията на Теофил. Също к а т о херцог Плаза
Торо, Теодосий Велики ръководи н ещ ата иззад кулисите: проявявайки
невероятно тъ н ъ к у с е т, т о й и неговите придворни следват н е о т к ­
лонно сеизмичните разм ествания, поставили християнския епископ и
с в е ти я мъж начело на народното мнение в нервните центрове на им­
перията.
М онасите, е с т е с т в е н о , с ъ с т а в л я в а т само една нищожна ч а с т о т
населението на им перията. Въпреки т о в а именно т е з и ексцентрици
превръщ ат х р и с т и я н с т в о т о в масова религия. Те п о с т и г а т т о в а до
голяма степ ен чрез с п о со б н о стта си да си н те зи р ат в с в о я т а лич­
н о с т н а б о ж н о с т т а на приелия х р и с т и я н с т в о т о среден римлянин.
Това е нещо съвсем различно о т и н т р о в е р т н а т а набож ност на пре-
112 диш ните векове. През III в. х р и сти я н ск ата църква е една малка общ-
н о е т о т „посветени“; онези, ко и то са минали през „ т а й н с т в о т о “ на
кръщ ението, са вече сред „спасените“, През късния IV в. обаче не е
т а к а сигурно, че м аси те, минали през станалия рутинен ритуал на
кръщ ението в т о зи с в я т , ще б ъ дат спасени в отвъдния. С т р а х о в ет е
и надеж дите на х о р ата се н асочват поради т а з и причина към едно по-
далечно събитие: към д р асти ч н о то уреждане на с м е т к и т е по време
на С траш ния съд. П о-ранната образност на о т в ъ д н о то , п р ед ставя­
ща у ю т н а т а идилия на блажена група посветени в другия с в я т , кои­
т о си почиват в хладния блясък на звездното небе или в с я н к ат а на
някоя беседка, о т с т ъ п в а сега пред см разяващ ата п ред става за Хрис­
т о с к а т о И м ператор и Съдия, пред Ч и й то т р о н един ден ще застан е
населението на целия римски с в я т .
А скети ч еско то движение експлодира к а т о светкавица о т наелек-
тризиран облак сред т ъ л п и т е , завладени о т т о з и нов, първичен
стр ах : не случайно първите монаси се п о я в я в а т именно в онези облас­
т и на римския с в я т , к ъ д ето х р и с т и я н с т в о т о се е утвърдило вече
отдавна. М онахът живее в състояние на постоянно вътреш но нап­
режение и самоотрицание и х о р ата се възхищ ават на сп о со б н о стта
му да обезсили у ж аси те на С траш ния съд, к а т о се нагърбва с т я х още
на т о зи с в я т . Д р а с ти ч н и я т пример на монаха стимулира обикнове­
ния християнин да се подготви колкото се може по-добре за финално- 113

8. С в е тъ т на късната античност
 mo cause célèbre42 между себе eu и Бога. На т ео р и я поне о т V 6. на­
т а т ъ к християнизираната Римска империя е проникната о т напрег­
н а т а т а и съдбовна атм осф ера, характерна за преддверието на съдеб­
на зала.
О т т у к и един друг парадокс: именно онези епископи, ко и то са най-
силно повлияни о т „ о т в ъ д н а т а “ насоченост на аскети ч еск ото дви­
жение, п р а в я т всъщ ност най-много за у твъ р ж д аван ето на християн­
с к а т а църква в рим ското общ ество. Удивителното поколение о т
църковни водачи в края на IV и началото на V в. - Амброзий в Милано
(374-397), Василий в Цезарея (370-379), Йоан З л а т о у с т в А нтиохия и
К онстантинопол (398^107), А вгустин в Хиппоне (391-430) - т е зи
хора са тв ъ р д о убедени, че един ден ще о т г о в а р я т пред С траш ния
съд за греховете на х о р ата в поверените им градове. К а т о с т а в а т
епископи, т е п о е м а т „б рем ето на белия човек“ 43 в късноримския му
вариант и се зах ващ ат да управляват с в о ето п аство с м рачната ре­
ш и м о ст на колониален губернатор в някоя „изостанала“ тер и т о р и я .
Те н а с т о я в а т за помощ о т х р и сти ян ски те императори: о т Теодосий
I н а т а т ъ к езичниците и е р е т и ц и т е б и ват лишавани о т граждански
права и принуждавани да се н аго д ят към правоверната църква. Пред­
с т а в а т а за мисия, насочена към отвъдния с в я т , налага своя о т п еч а­
т ъ к върху р и м ск ата държава. Х р и сти ян ски ят им ператор също ще
т р я б в а да о тго вар я пред Х ристос за д уш и те на поданиците си. На
Запад т а з и идея прави по-слабите държавни ръководители още по-по­
датливи за исканията на католическия клир, д о к ат о в по-стабилно
с т о я щ а т а И зточна империя т я добавя още един дълбок т о н към раз­
ширяващия се регистър на им п ерската автокрация.
Б о г а т с т в о т о може да сс използва за покриване на разходите по
оправданието пред С тр аш н и я съд. П р ахосн и ч еството е неразделна
ч а с т о т античния ж и в о т: б о г а т с т в о т о същ ествува, за да се хар­
чи - при т о в а публично. През II в. п о т о к ъ т о т излишни с р ед ст в а се
излива в с т р о е ж а на общ ествени сгради; през IV т е о т и в а т за прос­
л а в а т а на и м п ер ато р а и м а г н а т и т е ; о т V в. н а т а т ъ к п о т о к ъ т о т
б о г а т с т в о започва да се с т и ч а в х р и с т и я н с к а т а църква - „за опро­
щаване на гр ех о вете“ . И коном ическото положение на ц ъ р к в ата ук­
репва внезапно и драм атично: също к а т о някоя съвременна з а с т р а ­
хователн а компания. През VI в. годиш ният доход на епископа на Ра­
вена възлиза на 12 000 зл атн и солиди. Епископът на един малък град
получава зап л ата, к а к в а т о се полага на управи теля на цяла провин­
ция.

42 Cause célèbre (фр.) - прословутото съдебно дело, събитие. - Б. пр.

43 „Б рем ето на белия човек“ - „white mans burden“ (англ.), идеологическа­
т а обосновка на британския колониализъм: белият човек, „нагърбил“ се със
114 задачата да цивилизова чернокожите. - Б. пр.
 У дивителните постиж ения на х р и с т и я н с к а та църква в сф ерата
на и зк у с т в о т о през V и VI в. се д ъ л ж а т на т о в а преразпределение на
б о г а т с т в о т о . О гром ните базилики, покрити с мозайки, украсени
със стен н и килими о т бродирана коприна и осветен и о т хиляди мас­
лени лампи в свещници о т масивно сребро, н ап о м н ят с блясъка на
св о и т е дълбини онази атм осф ера на им позантно р а зт о ч и т е л с т в о ,
намерила израз н аврем ето в пищ ните фасади о т еп о х ата на А н то -
нините.
Също к а к т о при някоя ст о ящ а под натиск конструкция, напорът
и напрежението, ко и то изпитва Р им ската империя около 400 г., мо­
г а т да се доловят най-ясно, ако сравним различното влияние на аске-
т и ч е с к о т о движение върху нейните ч асти , провинциите.
На първо м я с т о , ас к ети ч еск о то движение се заражда и д о сти га
р азц в ета си в онези области, к о и то едва о тск о р о са станали ч а с т
о т гръко-рим ската цивилизация. М а н асти р и те на Пахомий се поя­
в я в а т В Горен Е гипет само един век след възникването на градски
ж и в о т о т гръцки т и п в провинцията. В Е гипет и Сирия м о н аш ест­
в о т о представлява п р е д м о с ти ето , по к о е т о периф ерията на класи­
ческия с в я т д о сти га до к у л т у р а т а и п о л и т и к а та на Р и м ск ата им­
перия. С б и т о т о ядро, с м я та н о о т традиционния езичник за единс­
т в ен о цивилизованото, се оказва обкръжено о т провинции, к о и то в
п р е д с т а в и т е на х о р а т а п р е д с та в л я в а т „най-хри сти ян ските с т р а ­
ни“ : около 400 г. една покръстена дама о т Испания, ч и и то предци
биха били щ астливи да не х о д я т по-далеч о т А т и н а или Смирна,
предприема п ъ т е ш ес т в и е до с в е т и н и т е на х р и с т и я н с т в о т о , к о е т о
я о т в еж д а чак до Едеса.
Освен т о в а монаш еското движение засяга по съвсем различен на­
чин и зт о ч н а т а и западната половина на империята. Към края на IV и
началото на V в. различното развитие на м а н а с т и р с т в о т о идва да
подчертае и разделянето на п ъ т и щ а т а между два различни ти п а об­
щ ество. На Запад н о вата аскстическа б лагочсстивост заплашва да
„раздроби“ едно вече разединено общ ество. Тя завладява един много
влиятелен, но тесен с е к т о р о т ар и сто кр ац и ята. Св. М артин (ок. 316
-397)44 например, един бивш войник, притеж аващ истинска сирийска
ексцентричност, с т а в а гер о ят на гало-римските ар и сто к р ати , Сул-
пиций Север (ок. 363 - ок. 420/5), неговия биограф, и Павлин о т Нола
(353-431). По-късно к у л т ъ т към св. М артин и други светц и дава един
вид свр ъ х естествена благословия на го сп о д ств о то , к о е т о едри те ла-
тифундисти-епископи у с т а н о в я в а т върху о б щ е с т в о т о в градовете
на Галия.

44 Св. М артин о т Тур (336-401) - епископ на гр. Тур в Галия и основател

на първия в Западна Европа манастир близо до П оатие (361 г.), патронен
светец на франция. - Б. пр. 115
 При епископи к а т о Амброзий и А вгустин м а н а с т и р ъ т с т а в а сред­
с т в о за заострян е на самосъзнанието на к атол и ч еск ата църква. М о­
н а ш е с т в о т о предоставя на разположение на епископа п ървото ис­
тински професионално духовенство. Първоначално обикновеният ла­
тински духовник е м естн а фигура с малка т е ж е с т , изложен на нати ск
о т всички посоки. В повечето случаи т о й произлиза о т някое о т се­
м е й с т в а т а , у ч астващ и в гр адската управа, или пък принадлежи към
м е с т н о т о сдружение на т ъ р го в ц и т е . М онасите в епископския манас­
т и р обаче са о т к ъ с н а т и о т о с т ан а л и те хора чрез дадения о б е т за не-
порочност и бедност и се о т л и ч а в а т о т т я х по х ар ак тер н о то си об­
лекло. Тъй к а т о обикновено образованието им се свежда само до изу­
чаван ето на С в е т о т о писание, т е се о тд а л е ч а в а т постепенно о т
класическата култура. Те сс превръщ ат в професионален елит със
специфично ч у в ств о за солидарност, собствен жаргон и о ст р о само­
съзнание за превъзходство над „ с в е т а “. Освен т о в а много о т най-из-
т ъ к н а т и т с представи тели на м онаш еската благоч ести вост - хора
к а т о Сулпиций Север и блестящ ия Йероним - са склонни да се о т н а ­
с я т високомерно към обикновените хора. Техните порицания на „све­
т а “, на корум п ираността на ду х о вен ството и ж и в о т а в големите
градове издават нссскващ ото презрение на латинския а р и с т о к р а т
към petite bourgeoisie45 и древния му копнеж по уединението на някое
голямо имение.
Друго е положението на И зто к, къ д ето м о н аш ество то съвсем не
сс държи настрани: т о у ч ас т в а непосредствено в ж и в о та на големи­
т е градове. В и зт о ч н и т е провинции епископите се съю зяват с мона­
с и т е , за да у кр еп ят позициите си в градовете. Към края на III в. хрис­
т и я н с т в о т о с религия на м ал ц и н ство то, опасно ограничена само в
градовете. А к а к т о видяхме то ку -щ о , опрени на новопридобитата си
популярност, м онасите д а в а т тл асъ к на процеса, посредством ко й то
х р и с т и я н с т в о т о с т а в а религията на м аси те в И зт о ч н а т а империя.
Р азр аств ан ето на м о н а ш е с тв о т о разширява основата, на к о я т о се
издига т я с н а т а сграда на х р и с ти я н с к а та църква. М ан асти ри те впря­
г а т хроничната безработица в гр адовете и сел ата в служба на хрис­
т и я н с к а т а църква: в 418 г. п а т р и а р х ъ т на Александрия може да се
похвали с повече о т ш е с т с т о т и н ревностни манастирски последова­
тели . Трудът на м онасите в болници, в центрове за хранителни при­
паси, в погребални сдружения прави пр и съ стви ето на ц ъ рк вата осеза­
емо за средния ж и т е л на градовете. В Горен Е гипет м онасите, к о и то
те р о р и зи р а т езичниците, организират също бърза медицинска помощ
за ранените при едно нападение на варварите.
П осредством м о н а ш е с тв о т о х р и сти ян ск и ят мироглед разширява
влиянието си в и зт о ч н и т е провинции. Ц ъ рквата п р и в е т с т в а покръс-

116 45 P e tite b o u rg eo isie - дребна буржоазия. - Б. ред.

78. Новата базилика. Мозайка о т църквата
„Сант Лполинаре Нуово“, Равена, VI в.

79. Откриване на нова църква. Еклезий, епископ на Равена,

предава „Сан Виталс“ на Христос. Мозайка о т църквата
„Сан Виталс“, Равена, VI в.

т е н и т е ко п ти и сирийци к а т о герои на в я р ата. С пом ощ та на прево­

ди епископите на гръцките градове насърчават негърците да се вклю­
ч а т активн о в теологическитс им занимания. Градът си о с т ав а аре­
на на най-драматична изява на о б щ еств ен о то мнение. Това се о т н а ­
ся най-вече за н овото сърце на И зт о ч н а т а империя К о н стан ти н о ­
пол. Към 400 г. никой западен град не може да се мери с К о н стан ти н о ­
пол к а т о най-чувствителен резонатор на общ ествения кли м ат. Бур­
н и те пристъпи на ксенофобия и религиозна н етъ р п и м о ст (обикновено
комбинирани) му при дават и д ентичност, к а к в а то Рим, ко й то все
още е полуезически град, нс притеж ава. Никога през V в. пълководци
о т варварски произход например не се издигат на в л аст в И зт о ч н а т а
империя, защ о то к а т о чужденци и еретици-арианци т е т р я б в а да ба­
лансират извънредно внимателно спрямо с п л о т е н о т о християнско
население на К онстантинопол, к о е т о обича с първична гордост да
утвърж дава о р т о д о к с а л н о с тт а си то ч н о пред лицето на т ак и в а вид­
ни аутсайдери.
Много скоро ка ч е с тв е н и т е различия между д в е т е половини на рим­
ския с в я т са поставени на изпитание. През 378 г. в е с т г о т и т е , ко и то
няколко години преди т о в а пресичат Дунав под н ати ск а на хуните,
разгром яват и зт о ч н и т е подразделения на р и м ск ата армия и у б и в ат 117
 80. Едно войнишко общество. Подобно на този
германски военачалник, предводителят
на алеманите се появява през IV в. на кон:
„яхнал своя запенен жребец, той се извисяваше
над хората си и размахваше копие с огромни
размери“. Релеф о т VIII в.

81. Самообладание, фигура на молеща се жена;

саркофаг о т Тарагона, Испания, V в.

самия им ператор Валенс 6 съдбоносната б и т к а при Адрианопол. През

406 г. плем ената на Германия пресичат Рейн и се разпръскват к а т о
шрапнел из цяла Галия. През 410 г. пр ед води тел ят на в е с т г о т и т е
Аларих опустош ава Рим. Днес е модно т е з и наш ествия на варварите
да се с м я т а т за неизбежни. Съвременниците обаче н я м а т дистанци-
р а н о с т т а о т с ъ б и т и я т а и привилегията на далечния поглед, о т кои­
т о се ползва съврем енният историк. П р ед и зви к ател ството о т се­
верния с в я т идва к а т о пълна изненада за х о р ата през къ сн ата ан ти ч ­
н о с т . Докъм 400 г. т я х н о т о внимание о с т а в а насочено към
Средиземноморието. Цивилизованите хора са обърнали гръб на Севе­
ра. Х р и с т и я н с т в о т о например се разпространява в Римския с в я т ,
к а т о разхлабва границата между „ в ъ тр еш н и те варвари“ в империя­
т а и класическата цивилизация; хр и сти ян ск и те епископи дори и не
пом ислят да и з п р а т я т мисионери при „външ ните варвари“ отвъд
р и м ск ата граница. Едно о т най -същ ествените постиж ения на хрис­
т и я н с т в о т о е, че рязко засилва идентиф ицирането на хората с
градския начин на ж и в о т: най-големите му центрове са разположени
по бреговете на Средиземно море, а е т и ч еск о то му учение има изця­
ло граждански характер. В х р и сти ян ск о то изкуство о т късния IV в.
с неговите елегантни, сдържани класически фигури няма м я с т о за
свирепите нрави на едно военизирано о бщ ество к а т о онова о т т а т ъ к
границата. Х р и с т и я н с т в о т о е „законът на мира“. Х ри сти ян ски те
служители и х р и сти ян ск и те епископи са еднакво ужасени о т варвари­
т е : „Какво м я с т о може да има Бог в един нецивилизован с в я т ? “ —
пише един о т т я х . „Как биха могли хр и сти ян ск и те ценности да про­
с ъ щ е с т в у в а т сред варварите?“ - пише друг. И с т о р и я т а на късния
античен с в я т след 400 г. е о т ч а с т и и с т о р и я т а на начина, по ко й то
различните о б щ ества на И зто к и на Запад, ч и я т о с т р у к т у р а и об­
щ ествен к л и м ат се пром енят по начина, описан в п ъ р вата ч а с т на
кн игата, ще се пригодят към п о я в ата на нови те чужденци.

118
ЧАСТ ВТОРА: РАЗДЕЛЯНЕ НА ПЪТИЩАТА

82. Устойчивият паганизъм. Извън градовете езичеството се запазва чак go VI в.; за

едрите земевладелци, чисто богатство и удоволствия са свързани със земята, т о е
част о т живота. Детайл о т ловна мозайка о т Пиаца Армерина, Сицилия.
 I. ЗАПАДЪТ

9. ЗАПАДНОТО ВЪЗРАЖ ДАНЕ, 350-450

О т вр ем ето на Марк Аврелий go ср едата на IV в. изглежда, че ц е н т ъ ­

р ъ т на т е ж е с т т а на а н т и ч н а т а цивилизация трайно се е установил
по и зт о ч н и т е брегове на Средиземномористо. В л ати н ск и те провин­
ции достига само ехото о т и н тел екту ал н и те и религиозните бури,
бушуващи в източния с в я т . И деите, ко и то описахме в предиш ните
глави, се м и сл ят първоначално в гръцкия с в я т . К о гато през 357 г. им­
ператор Констанций II о т и в а о т К онстантинопол в Рим, т о й се чув­
с т в а к а т о завоевател, присъединяващ някоя изостанала област. Той
влиза в града с ч у ж дата за Рим помпозност на константинополски
„крал-слъне“ и привежда с твъ р д а ръка „и зо стан ал о то “ духовенство
на латинския с в я т на ак ту ал н о то , т .е . гръцкото равнище, к а т о му
налага с в о я т а собствена, деликатна вяра. Гръцкият с в я т винаги се е
с м я т а л за даващ. Роденият в А нтиохия Амиан Марцелин1 о т и в а в
Рим някъде около 385 г., за да разкаже на зле информираните латини
за Юлиан О тс тъ п н и к , най-великия и най-„гръцкия“о т последните им­
ператори. К а к т о изглежда, през IV в. м а н т и я т а на Тацит може да
подхожда само на един грък о т ранга на Амиан.
К о гато някой п ъ теш еств ен и к о т И зт о к а пристигне в И талия,
т о й има ч у в с т в о т о , че попада в друг с в я т - с в я т едновременно
грандиозен и анемичен. „В Рим, пише един т а к ъ в п ъ теш ествен и к,
има с е н а т , с ъ с т о ящ се о т б о гати хора... Всеки един о т т я х би м о­
гъл да заема най-висока длъж ност, но п овечето не и ск ат. Те предпо­
ч и т а т да б е з д е й с т в а т , наслаждавайки се безгрижно на б о г а т с т в о ­
т о си.“ Otium (безделие, изпълнено с учени занимания) и голем ите из­
вънградски вили и пал ати , в к о и то се реализира т о в а безделие, са о т ­
л и ч и тел н и те белези на с е н а т о р с к а т а аристокрация в Рим и л а т и н ­
с к и т е провинции. В И тали я голем ите земевладелци винаги са имали
слабост към ч астн и я ж и в о т , уж отдадени на книжовно уединение, а
всъщ ност занимаващи се с о х р ан ата на с о б с т в е н и т е си владения и

1 Амиан Марцелин (ок. ЗЗСМШО) - римски историк, ав то р на История на

римската държава, излагаща в 3 1 книги ( о т които са запазени последните
18) съ б и ти я т а между 96 и 352 г. и замислена к а т о продължение на Истории
и Анали на видния римски историк Тацит. Б. ред. 121
 у р еж д ан ето на с в о и т е приятели. През IV в. има много фамилии, ж и­
веещи в и м ен и я та си в Е т р у р и я и Сицилия, за к о и т о „ к р и зата“ о т
III в. означава малко, а п о к р ъ с тв а н е то на К о н с т а н т и н абсолю тно
нищо. Кореспонденцията на един т а к ъ в сен атор, Симах (ок. 33 0 -
ок. 402)2, показва а р и с т о к р а т , к о й т о у п ори то се о п и тв а да задържи
дългия л етен следобед на римския ж и в о т. В неговите писма главно­
т о е п р о т о к о л ъ т на с е н а т с к и т е заседания, п ед ан ти ч н и я т график на
езическите публични церемонии, м у дн ата пом позност на пътувани-
я т а из провинциите, го л ям а та надпревара около организирането на
п р ето р и ан ск и те игри, свързани с д еб ю та на сина му в Рим. Но по-го-
л я м а т а ч а с т о т кореспонденцията се съ сто и о т препоръчителни
писма. Те се н о с я т в им ператорския двор о т кандидати за някоя
длъж ност, о т т ъ ж и т е л и и просители все хора, к о и т о р а з ч и т а т на
плъзналите к а т о пипала връзки, с к о и то разполага римлянин о т с т а ­
р а т а школа, к а к ъ в т о е Симах.
Този начин на ж и в о т е пример за подражание о т ст р ан а на новите
аристократически групи в Галия и Испания. Към него се с т р е м я т и
амбициозните парвеню та в м ал ки те градове на Африка и А к в и та ­
ния3. През късния IV в. с е н а т о р с к а т а аристокрация доминира в пей­
зажа на западното общ ество, подобно на небостъргач, издигащ се над
колиби.
И като л и ч еск ата църква в латинския с в я т придобива о с т р и т е
контури на една затворена ар и сто кр ати ч еск а група. Л ат и н ск и т е
християни са преследвани много по-дълго, о т к о л к о т о и зто ч н и те.
Подобно па много други малцинствени групи, т е реаги рат на с и т у а ­
ц и ят а , к а т о р азви ват едно елитарно сам очувствие. К ато л и ч еск ата
църква, с други думи, винаги се е с м я т а л а за група, „ о т к ъ с н а т а “ о т
с в е т а . М онаш еското движение засилва още повече т о в а ч увство
сред л а т и н с к и т е християни, а к о га т о към края на IV в. към х р и сти ­
я н с т в о т о започват да прем инават и членове на с е н а т о р с к а т а арис­
то кр ац и я, ч у в с т в о т о за сф ормирането на отделна група, превъзхож­
даща о с т а н а л о т о човечество, д о сти га своя връх. П роблемите на ла­
т и н с к а т а църква не са о т метафизическо е с т е с т в о к а к т о при гръц­
к и т е епископи, а се д ъ л ж ат на т е н д е н ц и я т а за откъсване о т редо-

2 Симах, К винт Аврелий (340-ок. 402) - римски държавник и писател, из­

вестен с противопоставянето си на заповедта на император Грациан през
382 г. да се премахне о т заседателната зала на Римския сен ат о л т а р ъ т на
Виктория, богинята на победата; по този повод написал обръщение към им­
ператора, озаглавено Отношение, о т к оето откъси са запазени в съчинение­
т о на неговия главен опонент, миланския епископ Амброзий; според Симах
въпреки х р и сти ян ство то п р ести ж ъ т на Рим изисквал запазване на култове­
т е , под знака на които се е утвърдила цивилизацията на империята. - Б. ред.
122 3 А квитания - област в Галия, днешна Франция. - Б. пр.
 83. Римляни о т Рим. Семейство
Дампадии, баща и син, оглавяват
финансираните о т тя х надбягвания
в цирка. Чрез огромни разходи цели
поколения сенатори доминират в Рим
по този начин. Диптих о т слонова
кост, ок. 425.

в а т а маса и създаване на фракции, нещо к а т о котерии за избраници:

т а к и в а са д о н а т и с т к а т а църква4 в Африка, при сцилианството5 в
Испания, последователите на Пелагий6 в Рим.

4 Д о н ати стк а църква, донатизъм - християнска сек та, възникнала в Се­

верна Африка през IV в.; неин създател е Д онат, епископ на Картаген, кой­
т о искал осъждане на християните-отстъпници в периода на големите го­
нения; умрял в изгнание по време на управлението на император Констан­
ти н Велики, който осъдил донатизма с ед и кт през 313 г. - Б. ред.
5 Присцилианство - неортодоксална християнска доктрина, разпростра­
нена в Испания и Галия; основана о т епископ Присцилиан (ок. 340-385), пър­
вия еретик в и стори ята, осъден на см ърт. - Б. ред.
6 Пелагий - богослов, основоположник на пелагианската ерес, проповяд- 123
 П ринадлеж ността към група, к о я т о се бори енергично за у т в ъ р ж ­
даване на и д е н т и ч н о с т т а си спрямо външния с в я т , е под тик за креа-
т и в н о с т . С ен а т о р с к а т а аристокрация е принудена да поддържа висо­
к и т е с т а н д а р т и на к у л т у р а та , к о я т о с м я т а , че я отличава о т други­
т е класи. В съ щ о то време като л и ч еската църква, к о я т о е в допир със
стим улиращ ите движения на гръцката мисъл и гръцкия аскетизъм, в
ж еланието си да ги постигне, се нуждае постоянно о т добра л и тера­
ту р а. В р е зу л т а т на т о в а последното поколение на IV в. и първото де­
с е ти л ет и е на V в. с т а в а т р е т а т а голяма епоха на л а т и н с к а т а л и т е ­
ратура. В р ам ки те на т о зи къс период Авзоний о т Бордо (ок. 310—ок.
395) създава поезия, разкриваща едно ново, романтично природоусеща-
не. При него може да се прочете как сенките на л о зя та по стр ъ м н и т е
брегове на Мозел т а н ц у в а т в дълбините на р ек ат а. Йероним (ок.
342-419) пък нахвърля о стр и сатирични скици на характери о т хрис­
т и я н с к о т о римско общ ество - п о р т р е т и на отрупани с б и ж у т а м а т -
рони, н ео тстъ п ващ и по нищо на скандалните рисунки на Обри Биърд-
сли7, язвителни описания на духовен ството, написани в сти л , съ чета­
ващ по уникален начин обвиненията на Исая8 с м ер зката комедия на
Теренций4 - за р ад о ст и наслада к а к т о на езичниците, т а к а и на хрис­
т и я н и т е . По-късно, когато се о т т е г л я във Витлеем, Йероним залива
латинския с в я т с ерудицията си, усвоена о т гърците, и със своя най-
удивителен подвиг - превода на Б иблията направо о т еврейски.
Авзоний и Павлин о т Пола създават нов с т и л в поези ята и химног-
раф ията. В специфичния си латински идиом А вгустин успява да улови
далечния отбл ясъ к на гр ъ ц ката философия: т о й прочита П лотин за
пръв п ъ т през 385 г. в Милано, д о к а т о е още лаик, поддържащ връзка
с космополитния ж и в о т на императорския двор. През 397 г. излизат
неговите Изповеди - т а зи уникална история на сърцето, написана на
с т р а с т е н до наж еж еност латински о т един човек, ч и я то ч у в ств и ­
т е л н о с т с в състояние да съ четае с еднакво м а й с т о р с тв о Вергилий,

баш, за свободата на волята к а т о източник на добродетелните и злонаме­

рените действия на човека; влиза в противоречие с учението за предопреде­
лената греховност на човека и св ета, поради к оето е преследван о т офици­
алната църква и особено нападан о т Августин; осъден с указ на император
Хонорий (418 г.) и на Вселенския събор в Ефес (430 г.). - Б. ред.
7 Обри Биърдсли ( 1872 1898) - английски художник и илю стратор, заедно
с Оскар Уайлд е основна фигура в движението на английския естети зъ м . - Б.
пр.
8 Исая (VIII в. пр. Хр.) - един о т ст ар о за в е тн и те пророци; обявява екс­
панзията на Асирийската империя, застраш аващ а Израел, за предупрежде­
ние на Бога към един безбожен народ. - Б. пр.
4 Теренций Афър, Публий ( 185—159 г. пр. Хр.) - един о т най-видните рим­
ски комедиографи, известен с предпочитанието си към с ю ж ет и те на гръц­
ки автори и предимно на Менандър; обръщал особено внимание върху ч и сто ­
124 т а т а и и зящ еството на езика. - Б. ред.
84. Валештшниан I. Тази силно реставрирана бронзова с т а т у я о т IV в., намираща се в
Барлета, представя може би последния император, който систематично охранява и
укрепява западните граници. Гражданите се страхуват о т него заради с т р о го с т та
му и протежирането на военните.

Плотин и р и т м и т е на псалм ите. С п р е в зе т а т а скром н ост на онези

сенатори, ко и то пи ш ат уж само за да развличат п р и ятел и те си, Сул-
пиций С евер101 написва „между д ругото“ Ж и в о т ъ т ни св. М арти н ,
една книга, к о я т о с т а в а модел за бъдещ ата лати нска агиография".
Така, ко гато в края на IV в. александрийският грък Клавдиан12 е прив-

10 Сулпиций Север (ок. 365-ок. 425) - римски историк и юрист, авто р на

Хроники, написани в края на IV в. и засягащи религиозния ж и в о т в А кви та­
ния и Галия. - Б. ред.
11 Агиография - житийна литература, съставяна обикновено о т монаси
и духовници, прославящи подвизите на светц и и мъченици на правата вяра,
к а к то и на отличилите се с особено богоугоден ж ивот. - Б. ред.
12 Клавдиан, Клавдий ( писал между 395-404) - роден в Александрия; пре­
ди да о тиде в Рим, пише на гръцки ранните си стихове; придворен п о ет в 125
 лечен о т И тали я, за да си т ъ р с и к ъ см ета, т о й попада 6 Рим и Мила­
но 8 кръгове, к ъ д е т о е в състояние да научи превъзходно латински, по­
пада на покровители, ко и то вд ъ хват на младия грък тех н и я специфи­
чен латински ентусиазъм за са м и т е себе си и за града Рим. По също­
т о време А вгустин пише с в о я т а велика книга За Троицата, с к о я т о
доказва, че е възможно л а т и н и т е да п о с т и гн а т философска оригинал­
н о ст, надвишаваща равнищ ето на съвременните гърци. По т о зи на­
чин л а ти н с к и я т Запад добива ново самочувствие.
Две поколения по-късно Западната империя вече не същ ествува:
внуците на а р и с т о к р а т и т е , на ко и то се дължи ренесансът о т края
на IV в., с т а в а т поданици на варварски царе. Един източен наблюда­
т е л казва, че З ап ад ъ т е „в хаос“. Неуспехът на западните и м п ерато­
ри да у с т о я т срещу натиска на варварските нападения след 400 г. и
да си въ рн ат изгубените т е р и т о р и и може да се обясни до голяма с т е ­
пен с ел ем ен тарн ите икономически и социални слабости на западното
общ ество. За съвременниците обаче провалът на западните импера­
т о р и през V в. е най-непредвидимата криза в и с т о р и я т а на рим ската
държава. Все пак и м п ер ато р и те не са н и то икономисти, н и то и с т о ­
рици, а п р о сто войници. Те се придърж ат неотклонно към аксиомата,
че северните провинции, Северна Галия и Дунав, са неизчерпаем резер­
воар на човешка сила. През целия IV в. л ати н ск и те войници домини­
р а т над с в е т а на варварите о т Трир до Томи13. Сред латинскоезични-
т е войници, о т к о и то се н абират им п ератори те, преобладава мнени­
е т о , че И з т о к ъ т с неговите пренаселени градове и невойнствено се­
л ячество е по-слабата ч а с т на им перията.
П ричините за краха на и м п ер ато р ската вл аст на запад далеч не са
прости. С ъщ ествена роля играе въпросът за м оралната устойчи­
в о с т , к а к т о и за икономическите и социалните ф актори. Но може би
най-важ ната причина за провала на и м п ер ато р ската в л аст в години­
т е между 380 и 410 се съ сто и в т о в а , че д в ет е главни общ ествени
групи в латинския с в я т - с е н а т о р с к а т а аристокрация и католичес­
к а т а църква - се дезангаж ират о т съ д бата на ри м ската армия, коя­
т о осигурява з а щ и т а т а им. Тези две групи неволно с е к в а т си л ата на
а р м и я та и на им перската администрация, а след к а т о парализират
защ и тн и ц и те си, т е о т к р и в а т - за своя собствена изненада, - че мо­
г а т да м ин ат и без т я х . Това е едно неочаквано последствие о т въз­
раж дането, на к о е т о се спряхме преди малко. К р а я т на Западната

миланския императорски двор на Хонорий (394-425); съ ставя панегирици и

поеми за победите на военачалника на и м ператорската армия, вандала С ти -
лихон, сватбени песни за брака на им ператор Хонорий с дъщ ерята на С ти -
лихон и поеми против враговете на своите покровители. - Б. ред.
13 Томи - ан ти чн ото име на дн. Констанца в Румъния, едно о т най-голе-
м и те пристанища на Черно море к а к т о през а н т и ч н о с тта , т а к а и днес. -
126 Б. ред.
85. Езически спомени. Класиците си о с т а в а т част о т образованието на всички рим­
ляни о т горните слоеве, както езичници, т а к а и християни; все пак художникът-
езичник, илюстрирал това издание на Вергилий, изобразява с много любов точно оне­
зи сцени, в които благочестивият Еней извършва както трябва предписаните езичес­
ки жертвоприношения - едно поколение след забраната им о т християнските импе­
ратори. Жертвоприношение на Дидона; миниатюра о т ватиканския Кодекс на Вер­
гилий (Vat. Lai. 3225), късният IV в.

империя следователно е ц ен ата за просъщ ествуването на сен ат а и на

като л и ч еск ата църква.
До 375 г. р и м ск ата армия и придворният ж и в о т, съсредоточен око­
ло големите военни резиденции в Трир, Милано и Сирмиум14, п р и стя­
г а т к а т о с желязна скоба разслоеното западно общ ество. По т о в а вре­
ме за един войник к а т о Амиан Марцелин все още е възможно да извър­
ви главните военни пътищ а, свързващи Трир с Е ф рат, разговаряйки на
непретенциозния казармен латински и пресичайки без ком ен тар всич­
ки онези бариери, к о и то изглеждат т а к а непреодолими в п р ед стави те
на гражданското население в Средиземноморието. Офицери о т римски
и германски произход, латини и гърци, езичници и християни - Амиан
войникът среща всички и приема всички. О т 364 до 375 г. един корав

14 Сирмиум - в префектура И зточен Илирик; дн. Сремска М итровица

между Белград и НоВи Сад 6 Югославия. - Б. peg. 127
 панонец, Валенпшниан I, управлява Запада с твърда ръка о т северните
граници на им перията. С е н а т ъ т мрази и се страхува о т неговите
опитни служители, а т о й , макар и християнин, упорито се ст р ем и да
ограничи р а с т я щ а т а н ето л ер ан тн о ст на католическите епископи.
Валенпшниан е последният голям им ператор на Западната империя.
С ъ б и т и я та , последвали с м ъ р т т а му, см азват професионалния дух и
самочувствие на им перската администрация, к о я т о бива колонизира-
на о т с е н а т о р с к а т а аристокрация с невероятна бързина и последова­
т е л н о с т . И м ператор Теодосий I (379-395), един по-слаб характер и зе­
мевладелец к а т о т я х , о тв ар я императорския двор к а к т о за ар и сто ­
к р а т и т е , т а к а и за католическите епископи. При управлението на ни­
щ о ж е с тв о т о , к о е т о представлява син ът му Хонорий (395—423), и по-
късно, при Валенпшниан III (425-455), висш ите постове в д ърж авата
с т а в а т буквално запазен периметър на италианския и галския нобили­
т е т . С е н а т о р и т е през V в. не м о га т да б ъ дат обвинени, чс са у ч а с т ­
вали в политическия ж и в о т на империята. Нещо повече: т е просто
превръщ ат правителствения ап ар ат в придатък на собствения им
начин на ж и в о т, ко й то се о тн ася към по л и ти к ата с престорено дво­
умение и вижда в държ авната служба преди всичко възмож ност за
уреждане на при ятел и те. Д и л е т а н т с т в о , победа на тесн и интереси,
ниски хоризонти т о в а са нелицеприятнитс ч ер т и на в л а с т т а на
а р и с т о к р а т и т е в Западната Римска империя през ранния V в.
Но все пак т о в а е поне т я х н а т а собствена империя. Никоя друга
група римляни не е идеализирала Рим т а к а възторж ено, к а к т о п о с т и ­
т е и вл и ятел н и те личности о т с е н а т а през късния IV и ранния V в.
М и т ъ т за Рим, к о й то ще хипнотизира х о р ата през средновековието
и Ренссанса, Roma aeterna15, Рим к а т о е с т е с т в е н а т а кулминация на
цивилизацията, предопределеният да същ ествува вечно Рим, то зи
м и т е създаден не о т х о р а т а на класическата Римска империя: т о й е
пряко следствие о т главозамайващия п атри оти зъ м , владеещ л ати н с­
кия с в я т през късния IV в.
Х арактерно за западното о бщ ество обаче е, че т о зи пристъп на
п атр и о ти зъ м , в м е с т о да обедини, разединява хората. Най-гласовити-
т е п а т р и о т и през късния IV в. са несломими езичници. Симах напри­
мер п очита Рим к а т о свещен град. Там езическите обреди, ко и то
обезпечават успеха на им перията, се зап азват чак до 382 г. (когато
им ператор Грациан спира д ъ рж авната издръжка на в е с т а л к и т е 16 и

15 Roma aeterna - Вечният Рим. - Б. пр.

16 Весталки - ш е с т т е непорочни девици - жрици в храма на рим ската
богиня В еста, богиня на домаш ното огнище и свещения огън, олицетворя­
ващ в е ч н о с тта на Рим, покровителка на целия граждански колектив; изби­
рани на възраст между ш е с т и д е се т години, т е служ ат в продължение на
128 т р и д е с е т години, ползвайки се с голям а в т о р и т е т . - Б. ред.
86. Войникът като светец. През средновековието св. Мартин бива представян без
усуквания като рицар. Неговият късноримски биограф, типичен цивилен, се опитва
обаче да прикрие факта, че Мартин изобщо е бил войник. Олтарна преграда о т църк­
вата „Св. Мартин де Гомбрен“, Пуигбо (Испания), XII в.

87. „Интегрираният“ варварин. О т 395 до 408 г. вандалът Стилихон е върховен ко-

мандуващ на армията и самозван регент на императора на Западната империя Хоно-
рий. Неговите съвременници са дълбоко раздвоени по въпроса за политиката му спря­
мо в естгота Аларих: използвал ли е парите и изградените съюзи, за да брани импери­
я т а или за да „обогатява и възвеличава диваците“? Крило на диптих о т слонова кост,
ок. 400 г.

о т с т р а н я в а о л тар а на В иктория, б оги нята на победата, о т сграда­

т а на сената). Впоследствие Симах м ногократно апелира към хрис­
т и я н с к и т е им ператори да продълж ат негласното споразумение, поз­
воляващо Рим да бъде толериран к а т о привилегирован оазис на езичес-
т в о т о - един вид езически Ватикан. Тези искания ср ещ ат обаче ожес­
т о ч е н а т а съпротива на католи ч ески те епископи: о т п и см ата на Ам­
брозий в отго во р на призива на Симах о т 384 г. до ги ган тск о то про­
изведение на А вгустин За Бож ия град , започнато в 413 г., „ м и т ъ т за
Рим“ е изправен пред съда на хри сти ян ски те кръгове. На т о зи съд Рим
е „оправдан“ условно. П овечето християни н я м а т нищо п роти в кау­
з а т а на Симах да се провали. Рим, е с т е с т в е н о , е свещен град, о т го в а ­
р я т т е , а Р им ската империя се радва на специална божия протекция:
но само защ о то о с т а н к и т е на ап о сто л и те П етъ р и Павел почиват на
Ватиканския хълм. И деологията на пап ите през IV в. и к у л т ъ т към
св. П етъ р в Западна Европа д ъ л ж ат много на преднамереното съпер­
ничество с езическите привърженици на м и т а за Рим. Симах, колко- 129

9. С в етъ т на късната античност

 mo u да е парадоксално, с т а в а неволен а р х и т е к т на средновековното
папство.
Но дори и най-въ зторж ените християнски п а т р и о т и са принудени
да признаят, че к у л т ъ т към Рим на св. П етъ р е о т ч а с т и о п и т да се
възкреси един призрак. Последните езичници в Рим нап ом н ят на хрис­
т и я н и т е в най-последния м о м е н т за „н евъ зврати м ото“, езическо ми­
нало на им п ери ята и придават зловещи асоциации на м и т а за Roma
aeterna. В течени е на ц ял о то средновековие под с а м а т а повърхност
на м и т а за Свещения Град на св. П етъ р к а т о незаличимо п етн о върху
въображението на х р и с т и я н и те се т а и и д ея та, че Рим е бил „градът
на Дявола“. В К онстантинопол Р им ската империя бива п р и ета без
никакви колебания и съмнения к а т о християнска империя. Всичко, ко­
е т о епископите на средновековния Запад м о гат да предлож ат в о т ­
говор, е бледата клерикална сянка на една „свещена“ Римска империя.
О б щ е с т в о т о в западните провинции на Р и м ск ата империя е силно
разслоено. През късния IV в. разделението между о б щ ествен и те гру­
пи се задълбочава, а повиш еното съзнание за с о б с т в е н а т а идентич­
н о с т предизвиква р а с тя щ а н етъ р п и м о ст към ау тсай дери те. Сена­
т о р и т е , к о и то с ъ д е й с т в а т за вп еч атл яващ о то възраждане на висо­
к и т е с т а н д а р т и на л а т и н с к а т а л и т е р а ту р а, не са никак склонни да
т ъ р п я т „варварина“. Епископи, к о и то м о г а т да се похвалят, че са ко­
леги на Амброзий, Йероним и А вгустин, не проявяват пък о т своя
с т р ан а никаква т ъ р п и м о с т към с т о я щ и т е извън като л и ч еск ата цър­
ква. В р е з у л т а т на т о в а варварските племена проникват в о б щ ест ­
во, к о е т о не е д о ст а т ъ ч н о силно, за да ги държи на разстояние, п и то
пък е д о ст а т ъ ч н о гъвкаво, за да „покори свои те завоеватели“, к а т о
ги абсорбира в римския начин на ж и в о т.
Именно в т о в а се съ сто и значението на т а к а наречените „варвар­
ски н аш естви я“ о т началото на V в. Това не са непрестанни, разруши­
телн и нападения, а още по-малко, организирани завоевателни кампа­
нии. Може да се каже, че т о в а е по-скоро „ з л а т н а т а т р е с к а “, обхва­
нала и м и гр ан ти те о т н е р а зв и ти те северни области, к о я т о ги гони
към б о г а т и т е земи на Средиземноморието.
В арварите са уязвими. Благодарение на с в о я т а численост и военни
способности т е м о г а т да печелят б и т к и т е , но не са в състояние да
спечелят мира. През 376 г. в е с т г о т и т е , предвождани о т Аларих,
пресичат границата на им перията при Дунав, а през 402 г. насочват
поглед към И талия. Вандалите нахлуват в Галия и Испания през 40 6 -
409 г. След 430 г. бургундците се у с т а н о в я в а т в долината по средно­
т о течение на Рона. Това са внушителни и съвсем неочаквани успехи.
Но победоносните племена са настроени враждебно помежду си и са
раздвоени вътреш но. Начело на всяко племе с т о и военна ари стокра­
ция, к о я т о е силно отчуж дена о т вкусовете и амбициите на низшес-
т о я щ и т е . Тази военна върхушка е напълно го то ва да изостави „недо­
130 р а з в и т и т е “ си съплеменници и да се потопи в п р ести ж а и лукса на
рим ското общ ество. К р а л я т на о с т г о т и т е , Теодорих (493-526), оби­
ча по-късно да казва: „Всеки кадърен г о т иска да бъде к а т о римляни­
т е ; само един жалък римлянин би искал да бъде к а т о г о т и т е .“
В о б л а с т и т е на Балканския полуостров, контролирани о т двора в
К онстантинопол, успешно се прилагат уроци те, усвоени о т римски­
т е военни специалисти през IV в. Д алновидната комбинация о т сила,
приспособимост и пари неутрализира п о сл ед ств и ята о т нахлуването
на в е с т г о т и т е . П р е д с т а в и т е л и т е на в е с т г о т с к а т а военна ар и сто к­
рация б и в а т „интегрирани“, к а т о получават п о стове във върховното
командуване или пък им се възлагат задачи, ко и то служ ат на целите
на и зточнорим ската дипломация. К о гато обаче Аларих се отклонява
о т Балканите на запад, среща едно общ ество, к о е т о не притеж ава
н и т о силата, н и то ум ението да се справи с проблемите си. С ен ато ­
р и т е не п л ащ ат данъците си и не п р е д о с т а в я т донаборници за римс­
к а т а армия. Но к о гато през 408 г. о т т я х се иска да о т п у с н а т пари
за неутрализирането на Аларих по дипломатически п ъ т , к о ет о би
прикрило военната им слабост, с е н а т ъ т отхвърля предложението,
защ о то миришело на „отстъ п лен ие“ пред презрения варварин: „Това е
заробващ договор, а не субсидия.“ Благородни думи. Но само две годи­
ни по-късно същ ите п а т р и о т и ще б ъ д а т принудени да п л а т я т т р и
п ъ т и повече, за да о т к у п я т града си о т царя на в е с т г о т и т е . Безраз­
съдният шовинизъм и о т к а з ъ т да се преговаря с варварите довеж дат
до опустош аван ето на Рим о т Аларих през 410 г. Това начало не ве­
щае нищо добро за бъдния век на о т н о ш ен и я т а между рим ляните и
варварите.
Толкова за рим ските сенатори. Що се о тн ася до катол и ч еската
църква, нейните епископи с т а в а т изразители на предубеж денията на
средния средиземноморски гражданин. Ж и т е л и т е на градовете се
с т р а х у в а т о т варварите, но т е позн ават добре и войниците и също
им н я м а т доверие. Т яхното х р и сти я н ств о е не то лкова пацифистко,
колкото непоклатимо гражданско. Сулпиций Север прави какво ли не,
за да замаскира ф акта, че неговият герой, св. М артин о т Тур, е бил
някога римски офицер. Едва в далеч по-м илитаризираното общ ество
на средновековието х о р ата на и зк у с тв о т о без задръжки го изобразя­
в а т к а т о рицар. В л ати н ск о то х р и с т и я н с т в о през IV в. няма м я с т о
за войника-светец и изобщо, к а к т о може да се подозира, р и м ск ата ар­
мия не се ползва с особени симпатии.
Що се о т н а с я до варварите, т е с т а в а т наследниците на римския
войник: т е са суровите мъже на войн ата с „груби души“ посред ми­
ролюбивото „с та д о божие“. Те са освен т о в а еретици, защ о то дунав­
ск и те племена п р и ем ат силния ариански вариант на х р и с т и я н с т в о ­
т о , разпространен в онези области.
В арварите, ко и то се заселват на запад, у с т а н о в я в ат , че са еднов­
ременно силни и неспособни на приспособяване. Те са обградени със
ст ен а о т няма омраза. Дори и да и с к а т, т е не м о г а т да се о т ъ р с я т 131
 о т плем енната си същ ност, защ о то са белязани к а т о „Варвари“ и ере­
ти ц и . По т о зи начин н е т о л е р а н т н о с т т а , с к о я т о се сблъсква варвар­
с к а т а миграция, е пряка предпоставка за образуването на варварски­
т е ц арства. К о гато човек се окаже изложен на т и х а т а ненавист на
98 процента о т заобикалящ ите го, т о в а е немалък стим ул за запазва­
не на с о б с т в е н а т а и д ен ти ч н о ст - особено ко гато т о в а е идентич­
н о с т т а на управляващ ата класа. Точно защ о то са т а к а силно мразе­
ни, вандалите управляват т а к а успешно в Африка о т 428 до 533 г., ос-
т г о т и т е - в И тали я о т 496 до 554 г., в е с т г о т и т е - в Тулуза о т 418
г., а по-късно в Испания до приемането на католицизма в 589 г. Варва­
р и т е пр о сто са принудени да о с т а н а т една сплотена войнишка кас­
т а , държани на разстояние о т поданиците им. Нищо чудно, че дума­
т а за „палач“ (savon) е ед и н ств ен о то пряко наследство, к о е т о испан­
с к и я т език приема о т в е с т г о т и т е след два и половина века в е с т г о т -
ско господство.
Ф р ан к и те са изклю чението, к о е т о потвърж дава правилото. Те се
я в я в а т със закъснение на сцената: ф ранкските бойни съединения се
р азч у ват чак към края на V в., к о г а т о други те германски племена са
вече о тд ав н а установени. Те не и д в а т к а т о завоеватели, а проник­
в а т на малки групи к а т о наемници. Гледат преди всичко да се дър­
ж а т на разстоян ие о т силно разчлененото население около Среди­
земно море. Северна Галия о с т а в а гр ави тац и он н и ят цен тър на за­
р а ж д ащ ата се държ ава на ф ранките. За епископите и с е н а т о р и т е
на юг е по-лесно да п р и ем ат т е з и сравнително маловажни чужденци.
В р е з у л т а т на т о в а ф ранките п р и е м а т по со б ствен а инициатива
католицизм а. В двора на М еровингите17 през VI в. римляни и франки
се к о л я т и ж е н я т едни други без никаква дискриминация, а гало-рим-
с к и т е епископи, к о и т о н и то за миг не за б р ав я т за съ щ еств у в ан ето
на силни ариански държави южно о т т я х ( в е с т г о т и т е в Испания
продълж ават да д ъ р ж а т Нарбон, а о с т г о т и т е о т И тали я завладя­
в а т вече Прованс), с л а в я т противн ия пълководец на ф ранките,
Хлодвиг (48 I -5 1 1)1х к а т о „новия К о н с т а н т и н “ . С а м и я т успех на да­
лечните франки показва впрочем колко н ето л ер ан тн о е рим ското
население в Средиземноморския с в я т спрямо варварските държави
пред собствени я му праг.

1 Меровинги - първата династия на франките, основана о т краля на са-

лическите франки Меровей; см ятана о т французите за първата кралска ди­
настия в и ст о р и я та на франция. Б. пр.
ls Хлодвиг или Хлодовех (481/2-511) най-видният владетел о т динас­
т и я т а на Меровингите, разширил в л а с т т а си над цяла Галия; през 498 г.
(или 506 г.) приема официално х р и ст и я н ст в о то в неговата римо-католичес-
ка форма; преместил през 508 г. св о ята резиденция о т Тур в Париж, къде-
132 т о бил погребан през 511 г. в църквата „Св. Апостоли“. - Б. ред.
 Това състояние на н ещ ата се с м я т а обикновено за неизбежно о т
и сто р и ц и те, занимаващи се със Западна Европа през V и VI в. И все
пак т о в а не е ед и н ств ен и я т начин, по ко й то една велика империя
може да се о т н а с я към св о и те завоеватели. Северен К и тай например
бива окупиран о т монголските варвари т а к а основно и трайно, как-
т о западните провинции на Р им ската империя никога не са били оку­
пирани о т герм анските племена. Въпреки т о в а само в течение на ня­
колко поколения варварите в К итай се „н атурали зират“ и продължа­
в а т без прекъсване о т династия на династия к и т а й с к а т а имперска
традиция. К р а л с т в а т а на в е с т г о т и т е , о с т г о т и т е и вандалите в За­
падна Европа никога не се абсорбират по т о зи начин: т е са к а т о чуж­
до т я л о , балансиращо несигурно начело на народи, к о и то ги игнори­
р а т , отдавайки се на п о-п ри ятн ото занимание да се гр и ж ат за собс­
т в е н и т е си работи.

133
 10. ЦЕНАТА НА ОЦЕЛЯВАНЕТО: ЗАПАДНОТО ОБЩЕСТВО, 450-600

В арварските наш ествия не унищ ож ават западното римско о б щ ест ­

во, но пром енят драстично м ащ абите на ж и в о т а в западните про­
винции. И м перското п р ав и тел ств о , к о е т о се установява в Равена19,
загубва толкова много земя и данъци, че о ст ав а неплатежоспособно
до окон чателното му о т с тр а н я в а н е през 476 г. С ен ат о р и т е загубват
доходите о т широко р азп р ъ сн ати те си имения. В о б л а с т и т е , къ д ето
влиянието им е най-голямо, т е усп яват да компенсират ч а с т о т за­
губи те, к а т о о т п у с к а т земя под аренда срещу престъпно високи на­
еми, к а к т о и чрез други измами. Е дрите земевладелци на И тали я и Га­
лия, ч и я т о мощ се опира изключително на сел яч ество то , п ред став­
л я в а т застраш ено о т изчезване копие на б о г а т и т е земевладелци о т
предишния век, живеещи обикновено извън им ени ята си. П о с т р а д в а т
и комуникациите. През късния IV в. сен ато р ски те съпруги о т Север­
на Испания п ъ т у в а т свободно из ц я л ата И зточна империя. През V в.
един епископ, р аб о тещ и пишещ в А стурия, п оч ти не знае какво с т а ­
ва извън с о б с т в е н а т а му провинция. В Западна Европа V в. е време на
стесняване на х оризон ти те, на заздравяване на м е с т н и т е корени и
укрепване на с т а р и т е връзки.
Веднага след плячкосването на Рим през 410 г. к ато л и ч еск ата цър­
ква утвъ р ж д ава с в о е то единство: сх и зм ата20 в Африка е смазана на­
силствено след 411 г.; през 417 г. Рим е прочистен о т е р еста на Пела­
гий. Х о р ата явно у сещ ат, че не м о г а т да си позволят бурните рели­
гиозни борби на о т м и н а л а т а сигурна и стабилна епоха. Последните
езичници също сс о р и е н ти р ат към х р и сти я н ск ата църква. Тяхната
култура и п атр и о ти зъ м допринасят същ ествено за затвъ р д яван ето
на границите на католицизма: на м озайките например, поставени
през 431 г. в ри м ската църква „ С а н т а Мария Маджоре“, се вижда и
и зв е с т н и я т м о т и в с п о я в а т а на Х ристос в храма. Х р ам ъ т, ко й то е
изобразен т а м , е с т а р и я т езически Templum U rbis (храм ъ т на града).
Лъв I (440-461), първият папа, ко й то произлиза о т стар о в р ем ск ата
о б ласт около Рим, възхвалява града к а т о еп архията на св. П етър.
Е зикът, ко й то използва, о тр а зяв а невероятно то ч н о п ед ан ти ч н ата
преданост на Симах към капитолийските бож ества. В т о зи с в я т ,
к о й то осъзнава все по-остро п р и съ стви ето на не римляните, катол и ­
ц и зм ът с т а в а е д и н ств ен ата „римска“ религия.

14 Равена - град в Североизточна И талия, столица на Западната Римска

империя о т им ператор Хонорий насетне, особено след разгрома на Рим о т
Аларих (410 г.), а между VI и VIII в. - на о с т го т с к а и византийска И талия;
с великолепни архитектурни и художествени паметници о т онова време. -
Б. пр.
20 Схизма (гр.) - разделяне, отделяне; прен. раздор, разкол; схизмат
134 разколници, отцепници. - Б. ред.
 88. Вечният Рим.
Циркът остава
непроменен (срв. ил. 83),
но Рим се е превърнал
във величествена
алегорична фигура,
положила ръка върху
рамото на консула.
Крило о т диптиха
на консула Базилий, VI в.
 89. Новият варварски
'владетел. Макар и варварска
изработка, тази гравирана
плочка изобразява краля на
лангобардите Агилулф по
начин, копиращ изцяло
тържествения церемониал
на късноримския триумф:
крилати Виктории развяват
знамена (срв. архангела о т
ил. 111), други варвари
плащат своя тр и бу т
(срв. ил. 100), самият крале
приветстван к ато спасител
о т ж ителите на неговите
градове - загатнати чрез
източените кули в двата
края (срв. ил. 15).
Метална плочка о т шлема
на крал Агилулф, вероятно
Торино, началото на VII в.

Успоредно с н о в а т а религиозна солидарност се забелязва и заздравя­

ване на локалните връзки. Това се вижда най-ясно в 1алия. Тамош ната
провинциална аристокрация винаги е била лоялна към св о ето о т е ч е с ­
т в о и винаги е можела да се похвали с успех в надпреварата за прес­
ти ж н и длъжности при им ператорския двор. Традицията, установила
се в Трир през IV в., просто продължава да се следва настойчиво и при
по-екзоти чн ите варварски дворове през V в. С пособностите на Сидо-
ний Аполинарий (ок. 431 —489)21 вклю чват също т ъ н к о т о м а й с т о р с т ­
во винаги да губи на таб л а, ко гато играе в Тулуза срещу царя на о с т -
г о т и т е Тсодорих, за да издейства одобрение за с ъ о т в е т н а т а си мол­
ба.
Н овосъздадените варварски ц а р с тв а п р е д о с т а в я т широки въз­
м ож ности за изява на придворните. Въпреки предубеж денията си
м е с т н и т е сенатори бързо сх в ащ ат п р е д и м ств ата на силната в л аст

21 Сидоний Аполинарий - епископ и писател, п ред стави тел на гало-римс-

136 к а т а аристокрация. Б. пр.
и силната армия пред собствения им праг. Рим ляните се възползват
о т разнобоя, к о й то новопридобитото б о г а т с т в о предизвиква сред
варварската аристокрация. Те подкрепят обикновено ц ар ете срещу
т я х н о т о непокорно обкръжение, к а т о ги насърчават да създадат сил­
ни династии по римския имперски модел. Типичен пример за успешна
кариера на книжовник и адм и н и стр ато р при варварите е Касиодор
(ок. 490-ок. 5 83)22, ко й то е министър при о с т г о т а Теодорих и прием­
ниците му в И талия. Касиодор пише царските декрети , к а т о ги

22 Касиодор Магнус Аврелий - държавен деятел в О с т г о т с к о т о кр ал ст­

во, ав то р на исторически и религиозни съчинения, трудове по граматика,
м ате м а ти к а, музика и др.; хронист на О с т г о т с к о т о кралство, официален
съветник на приемниците на Теодорих след неговата см ъ р т (526 г.); когато
през 540 г. Велизарий, пълководеца на Юстиниан, залавя в Равена Витиг, един
о т приемниците на Теодорих, Касиодор се о т т е г л я о т политическата дей­
н о ст 6 родното си м я ст о Сквилац, в Калабрия; т а м , във Вивария, основал
манастир, ч и ято преводаческа и преписваческа дейност оказва влияние вър­
ху църковната култура на ранното средновековие. - Б. ред. 137
 оформя 6 традиционния римски сти л . Той умело п ред ставя Теодорих
и неговия род к а т о „монарси-философи“ (все пак не може да си позво­
ли да ги нарече легитимни римски владетели); и написва дори И сто р и я
на г о т и т е , к о я т о представя плем ето к а т о цяло и рода на Теодорих
к а т о активн и участници в и с т о р и я т а на Средиземноморския с в я т
о т Александър Велики н а т а т ъ к .
Казано направо, р и м л ян и те зап о ч в ат да п р о у м я ват, че д яволът,
к о г о т о познаваш, е по-добър о т дявола, к о го т о не познаваш. В А к­
в и тан и я в е с т г о т и т е з а щ и т а в а т ви л и те на Сидоний и п р и я т е л и т е
му о т племена к а т о с а к с и т е например, ч и и то уж асяващ и „подвизи“
в Б р и тан и я са добре известни. През 451 г. то ч н о м е с т н и т е сена­
т о р и у б еж д ав ат в е с т г о т и т е да се присъединят към р и м с к ат а ар­
мия, за да с п р а т л ав и н ата о т х у н и те на А ти л а. Именно благодаре­
ние на в ар вар ски те гарнизони в Галия, с ел ата по поречието на Гаро-
на и в Оверн до ден днешен н о с я т и м ен ата на ф амилиите, ч и я т о
с о б с т в е н о с т са били през V в., д о к а т о в Б ри тан ия н и т о едно рим­
ско название на имение не надживява нахлуването на англите и сак-
ситс.
П о л и т и к а т а на р и м ск и те придворни при н о ви те варварски дво­
рове е локална политика. И д е я т а за единна западна империя о т с ­
т ъ п в а все повече на заден план в съзнанието на хора, к о и т о искрено
о б и ч а т ограничения с в я т на с в о я т а провинция. П и с м а т а на Сидо­
ний Аполинарий п о к а зв а т как м а с к а т а на сен аторски я otium пада
пред дълбоко вкоренените и н тер еси на аристократа-зем ед ел ец . В
п и с м а т а на Симах виждаме само един определен начин на ж и в о т:
т е обаче ни п р е н ас я т в съвсем кон кретен пейзаж - неговия ненагле­
ден Клермон, „...к ъ д е то пасбища к р а с я т околните възвишения, а
склоновете са п о к р и ти с лозя, к ъ д е т о вили се и зд и гат в низините и
замъци по ч у кар и те, к ъ д е т о се р е д у в а т гори, поляни и лъкатуш ещ и
реки...“ .
Сидоний с т а в а епископ на Клермон през 471 г. К о й т о иска да ръ­
ководи пълноценно своя град в у сл о ви ята на късния V в., т о й т р я б ­
ва да с т а н е негов епископ. Само с о л и д ар н о стта на к а т о л и ч е ск а та
о б щ н о ст свързва м е с тн и я благородник с н еговите поданици, а прес­
т и ж ъ т , на к о й т о се р а д в а т н о в о п о стр о ен и те базилики и гробници­
т е на с в е т ц и т е , п о д д ъ р ж ат духа на м ал к и т е гр ад ч ета в Южна Га­
лия.
Р азп р о стр ан ен и ето на м о н а ш е с т в о т о , кол кото и да е парадок­
сално, улеснява д еликатния преход о т с ен ато р към епископ. Манас­
т и р с к и т е общ н ости в Льорен, Марсилия и на други м е с т а са пълни
с б еж ан ц и -ар и сто к р ати о т р азд и ран ата о т войни Рейнска о б ласт.
По т о з и начин д у х о в ен с тв о т о в Ю жна Галия се о б о га т я в а с хора о т
висока класа и култура. Т р о г а т е л н а т а вяра, че „ с в е т и я т с т а р е ц “
ще се застъ п и за обикновения грешник, позволява на Сидоний да ж и­
138 вее съвсем спокойно със с в о и т е прегрешения, д о к а т о е най-обикно-
вен католик. А и д е я та за м а н а с т и р с к о т о призвание, к о я т о в ника­
къв случай не означава за него т о т а л н о отрицание на с в е т а , п р о сто
прониква Сидоний и подобните му с т р е з в о т о съзнание, че за всич­
ко на т о з и с в я т си има време и сгода и че к а т о о ст ар ее, човек
т р я б в а да се нагърби с о т г о в о р н о с т за д у ш а т а . След к а т о са се на-
живели и са създали сем ей ства, Сидоний и п р и я т е л и т е му се присъ­
ед и н яват към с т р о г а т а геронтокрация на к а т о л и ч е ск а та църква.
Те в зе м а т със себе си с в о и т е чистосърдечни спомени за превъзход­
ни гуляи, за бдения в п а м е т на мъченици, завършващи призори с fête
cham pêtre 23, за огромни ч ас т н и библиотеки, в к о и т о на видно м яс­
т о с т о я т класиц ите, д о к а т о О т ц и т е на ц ъ р к в а та са сврени диск­
р е т н о в ъгъла, к ъ д е т о с т о я т кн и ги те за ж ен и те.
Но именно т а к и в а земевладелци к а т о Сидоний, к о г а т о с т а в а т
епископи, д о в еж д а т до край т и х а т а революция, к о я т о налага хрис­
т и я н с т в о т о и лати н ски я език в извънградските о б л асти на Галия.
Т яхн ата р а б о т а по евангелизирането на с е л я ч е с т в о т о върви мно­
го бавно, но в последна с м е т к а променя баланса о т к ел тск и я в пол­
за на лати н ски я к а т о говорим език. Така се обяснява д во й ствен о ­
т о движение, к о е т о се забелязва в целия западен с в я т . Класическа­
т а к у л ту р а с т а в а п о -т я с н а и езотеричн а. В г р ад о в ет е на Галия
п о ч ти няма вече учебни заведения: д о к а т о само до преди един век
Авзоний и н его ви те колеги д а в а т класическо образование на хиляди
младежи в процъф тяващ ия у н и в е р си те т с к и град Бордо, сега изу­
ч ав ан ето на л а ти н с к а л и т е р а т у р а се е ограничило до ч а с т н и т е
библиотеки на м а л к о т о на брой големи сенаторски вили. Ако пре­
ди класическото образование е п ри теж ан и е на всеки що-годе със­
т о я т е л е н човек, сега т о с т а в а съсловен белег на една т я с н а оли­
гархия. К о га то т а з и малобройна и н те л и ге н т с к а аристокраци я
влиза в ц ъ р к в а т а към края на V и през VI в., к л аси ч еската р е т о р и ­
ка добива невиждани барокови форми. К о г а т о епископи се с р е щ а т
по т ъ р ж е с т в е н и поводи или си п и ш а т един на друг, в т я х се нади­
га „в и со к и я т с т и л “ : безупречно р а в н и я т п о т о к на р е ч т а им, „из-
лъскана к а т о оникс“, т р я б в а да е бил т а к а непроницаем за съвре­
м енни ците им, с т о я щ и извън т е х н и я кръг, к а к т о е и за днешния
ч и т а т е л . П и с м а т а и о с т р о у м и я т а на епископи к а т о А в и т о т
Виена (ок. 490-518) и Енодий о т Павия (513-521), к а к т о и р е т о р и ­
к а т а на е д и к т и т е , оформени о т Касиодор, са типични п род укти
на т о в а р азви ти е: лишени о т привилегии, с б о г а т с т в о , намаляло
вследствие на конфискациите и управлявани о т аутсай дери по
произход и култура, с е н а т о р и т е на Запад д е м о н с т р и р а т с т а з и иг­
рива забеж ка по л а т и н с к а т а р е т о р и к а р е ш и м о с т т а си да оц ел еят
и да б ъ д а т забелязани, че са оцелели.

23 Fête champêtre (фр.) - в живописта, изображение на селско празненство

или забавление на о т к р и т о . - Б. пр. 139
 Kamo епископи обаче т е з и хора са длъжни да п о д д ъ р ж ат духа на
с в о е т о по-необразовано п аств о . За т а з и цел т е възпри ем ат един по-
непретенциозен с т и л . В Галия например VI в. е еп охата на многоб-
ройни биографии на св етц и , написани на съвсем достъпен латински.
Ние се сещаме обикновено за И с т о р и я т а на ф ранките о т епископ
Григорий о т Тур (538-594)24, и зв естн а с ж и в о то описание на долно­
пробните интриги, с к о и т о се зан и м ават к а к т о франки, т а к а и рим­
ляни в двора на М еровингите. Доближаваме се обаче до Григорий
още повече в неговите ж ивотоописания на голем ите светц и , закри­
лящи Галия. Тук вече срещаме ф игурите, к о и т о са му по сърце: една
всяващ а стр ах о п о чи тан и е небесна аристокрация к а т о него самия,
непоклатим а в наказването на греш ниците, но - пак подобно на него
- ангажирана изцяло с всички подробности о т ж и в о т а на средния
човек в града и селото.
Това укрепване на м е с т н и т е връзки засяга всички провинции и т а к а
постепенно и м е т о И талия се превръща в „географско обозначение“,
ка к в о то си о с т а в а до ден днешен. Разделението между Севера и Юга
вече е съвсем о стр о . Епископите и земевладелците на север отдавна
вече са свикнали с военния режим на варварите и се ч у в с т в а т к а т о у
дома си в двора на Одоакър (476-493)25 и по-късно в двора на Теодорих
в Равена. Но к о гато пресече Апенините, човек попада в друг с в я т , къ-
д е т о д в о р ъ т е много далеч, а м иналото - вездесъщо. В Рим огромни­
т е католически базилики и дългите спомени за т ъ м н я в а т н астоящ е­
т о . Една двойна олигархия о т т я с н о взаимосвързани сенатори и ду­
ховници поддържа „великолепната изолация“ на града. Показателно е,
че с е н а т ъ т си връща загубеното още о т края на III в. право да сече
м онети. Веднага след свалянето на последния император на Западна­
т а Римска империя през 476 г. л и къ т на им ператора на м о н е т и т е т и ­
хомълком бива заменен о т изображението на Ромул и Рем и вълчица­
т а , к о я т о ги кърми, а м о т о т о гласи Roma invicta, „Н епобедимият
Рим“. По т о зи начин р о м ан ти ч н ата идеология на Roma aeterna запъл-

24 Григорий о т Т у р .(538-594) - уникален източник за и с т о р и я т а на

Ф ранкската държава при д и н а ст и ята на М еровингите, ав то р на съчине­
нието Десет книги история, к о и то след XVII в. били озаглавени Църковна
история на франките или само История на франките. - Б. ред.
25 Одоакър - германски военачалник, с к и т по произход, преминал през 472
г. на римска служба, узурпирал трон а о т последния римски император Ромул
Августул през 476 г., к а т о изпратил знаците на им ператорската вл аст в
Константинопол, заявявайки: „к акто слънцето на небето, и м п ераторът
тряб ва да бъде един на з е м я т а ...“ - т а зи година се с м я т а за край на Запад­
н ат а Римска империя; управлявал И талия напълно сам остоятелно 17 годи­
ни (476-493); у б и т след тригодишна обсада на Равена о т краля на о с т го т и -
140 т е Теодорих през 493 г., когато завладял Италия. - Б. ред.
90. Една клерикална династия - типично явление за западното общество през VI в.:
Евфразий, епископът, построява черквата, архидяконът Клавдий дарява евангелия­
т а , а синът му - свещите. Мозайка о т базиликата в Истрия.
 8a вакуума на су в ер ен и тета, възникнал с края на законната римска
в л а с т в И талия. Ние виждаме т е з и „римляни о т Рим“ о т късния V и
ранния VI в. на консулските диптихи о т слонова к о ст : излъчващи нап­
режение фигури под см азващ ата сянка на Рим.
В с в о я т а голяма семейна библи отека с е н а т о р ъ т Боеций (ок. 480
-5 2 4 ) има въ зм о ж н о ст да черпи о т и н т е л е к т у а л н и т е б о г а т с т в а ,
събрани и съхранени през т . нар. „лати нски ренесанс“ о т IV в. Той
полага о сн о в и те на средн овековната логика с п о м о щ т а на кн и ги те,
завещани му о т н его в и те прадеди. А произведението му У т е х а т а
на ф илософ ията все още продължава да удивлява със сп ок ой стви ­
е т о , с к о е т о пред л и ц е то на с м ъ р т т а един непоколебим х р и с т и я ­
нин и римски а р и с т о к р а т о т VI в. може да т ъ р с и облекчение за ду­
ш а т а си в п р е д х р и с т и я н с к а т а м ъ д р о с т на а н т и ч н и т е ав т о р и . Те-
одорих е к зек у ти р а Боеций по обвинение в държавна измяна през
524 г.: по т о з и начин т о й покосява много х и т р о най-видния и сле­
до вател н о най-изолиран член на една група, к о я т о все още не може
да се примири с н о в и т е условия. Г ордият и с а м о т е н Боеций о т и в а
на с м ъ р т , за щ о т о т а к а много обича начина си на ж и в о т , съхранил
всичко в Рим - всичко освен им п ератора.
След 533 г. един римски и м п ер ато р се завръщ а в З ап ад н ото Сре­
диземноморие. А р м и и те на Ю стиниан зав л ад я в ат с един удар Аф­
рика в 533 г., а в 540 г. н его в и я т пълководец Велизарий влиза в Ра­
вена. К ам п ан и я та на Ю стиниан е в ъ зп р е п я т с т в а н а обаче о т въз­
р а ж д а н е то на п ер си й ската заплаха (в 540 г.), о т с т р а ш н а т а чума,
к о я т о вилнее с и зв естн и прекъсвания ( о т 542 г. н а т а т ъ к ) , и о т па­
д ан е то на д у н ав ск ата граница в р е з у л т а т на п ъ р во то нахлуване на
сл авян и те на Балканския полуостров през 548 г. Въпреки т о в а рим­
с к а т а в л а с т в Равена, Рим, Сицилия и Африка п росъщ ествува веко­
ве напред.
Н ео ч ак в ан ата и н тервен ц и я на и м п ер а т о р с к и те армии се прев­
ръщ а в т е с т за о т н о с и т е л н а т а сила на д и с к р е т н и т е групировки
на р и м ск о то о б щ е с т в о в И тали я и Африка. У силията на Ю с т и ­
ниан да презавоюва западния с в я т са кош мар за с е н а т о р с к а т а
аристокраци я. Един източ ен самодърж ец с усърдни данъчни чинов­
ници не е т о ч н о т о в а , за к о е т о т я м е ч т а е . За т а з и крехка олигар­
хична прослойка Ю сти н и ан о в и те войни в И тал и я о т б е л я з в а т края
на един начин на ж и в о т . Ж а л в а н и я т а на и т а л и а н с к и т е сен атори
са повод за р а д о с т сред наплаш ените а р и с т о к р а т и на К о н с т а н т и ­
нопол: Прокопий Кесарийски26 им о т д е л я много широко м я с т о в

2Ь Прокопий Кесарийски (роден между 490 и 507 г. - д а т а т а на с м ъ р т т а

му е неизвестна) - близък на дворцовите среди по време на Ю стиниан и сек­
р етар на неговия пълководец Велизарий по време на походите му; авто р на
142 една история в 8 книги за войните на Ю стиниан с вандалите, г о т и т е и пер-
с в о е т о класическо описание на г о т с к и т е войни, а в Т а й н ата и с т о ­
ри я на същия а в т о р т е и зр и гв ат в б езси лн ата му злоба срещу Ю с­
тиниан.
Все пак за успеха на Ю стиниан на запад не т р я б в а да се съди
само по с ъ д б а т а на т а з и т а к а ясно о ч ер тан а група. К атоли чес­
к и я т клир не споделя р о п т а н и я т а на римския с е н а т . Р и м ск ата
църква е освободена о т г о с п о д с т в о т о на а р и а н с т в о т о и поглъща
о гр о м н ата с о б с т в е н о с т на ар и ан ск ата църква. При Григорий I (589
-6 0 3 )*27 п а п а т а е Рим. В л и ц ето на т о з и сложен човек на преден
план излиза клерикалният п л а с т в р и м с к а т а аристокрац и я, зало­
жен още в проповедниците и п ап и те о т с о б с т в е н о т о му с е м е й с т ­
во. В о гр о м н а т а лична библи отека на неговия роднина, папа А гап ет
(535-536), Григорий опознава например А вгустин т а к а задълбочено,
к а к т о е възможно само за един а р и с т о к р а т . П л ам ъ къ т на П л ато -
новия м истицизъм , предаден о т П лоти н на А вгусти н, се разгаря
наново в проп оведите на Григорий. Той не е забравил с т а р и т е нави­
ци на с в о я т а класа и к ъ щ а т а му е винаги о т в о р е н а за граж д ан и те
на Рим. Щедро използва грижливо съхранявани те доходи на църква­
т а за закуп уването на ж и т о за б ед н и те и за о т п у с к а н е т о на помо­
щи на изпадналите в нужда сен атори . Н адгробни ят му надпис го
п р ед ста в я к а т о „консул на Бога“ . Но Григорий не е п р о с т о о с т а ­
т ъ к о т а р и с т о к р а т и ч е с к о т о минало на Рим. По в р е м е т о , к о г а т о
т о й живее, Рим е интегриран вече за повече о т едно поколение в
И з т о ч н а т а Римска империя. Н е го в а та с у р о в о с т, ч у в с т в и т е л н о с т
към религиозните ч у в с т в а на х о р а т а (проявяващ а се в ч у д о т в о р ­
н и т е разкази, съдържащ и се в н его ви те Д и ал ози ), а с к е т и ч н о т о му
схващане за епископалните задължения (проявяващ о се в неговия
П а сто р а л ен правилник) п р а в я т Григорий л ати нско издание на зап-
р ещ аващ и те с в е тц и , к о и т о к а т о патр и ар си на К он стан ти н оп ол ,
А нтиохи я, Ерусалим и Александрия у п р а в л я в а т гол ем и те градове
на И зт о к а в и м е т о на в и за н ти й с к и те им ператори.
О т гледна т о ч к а на Рим впрочем позицията и целите на източни­
т е римски императори се и н т е р п р е т и р а т в типично латинска а т ­
мосфера. Е д и н ствен и те п о р т р е т и , останали о т Ю стиниан и Теодо­
ра28, придворните сцени, изобразени на м озайките в „С ен т В итале“ в

си те; на една Тайна история, в к о ято подлага на критика императора, съп­

ругата му Теодора и приближените му, описвайки скандални истории о т
дворцовия ж ивот; и За строежите - описание на креп о сти те, строени по
време на Юстиниан. - Б. ред.
27 Григорий I Велики (ок. 540-604) - един о т ч ети р и м ата бащи на лати н ­
с к а та църква; римски папа между 590 и 604 г., виден теолог и а р х и т е к т на
папската систем а, обявен за светец на католическата църква. - Б. ред.
28 Теодора (ок. 497-548) - бивша циркова актриса и куртизанка, съпруга 143
 Равена, са разположени около о л тар а на една католическа църква. За-
щ о т о като л и ч ески те епископи в И тали я с м я т а т , че им перията съ­
щ еству ва само за т я х . Тези епископи са преки наследници на римския
сен ат. Libertas 29, привилегированото положение на римския сен ат е
един о т идеалите на ри м ската аристокрация през ранния VI в.: бавно
и незабележимо т о й с т а в а идеалът на рим ското духовенство, к а т о
се запазва и през цял о то средновековие. Това е най-важ ният и пара­
доксален р е з у л т а т о т похода на Ю стиниан за възстановяване на им­
перията.
З а щ о т о Ю стиниан навлиза в Зап ад н ото Средиземноморие, ръко­
воден о т горделивия опортю низъм, че си възвръща загубените про­
винции на с в о я т а империя: т о й не споделя п р е т е н ц и и т е на римския
с е н а т за lib ertas и с г о т о в без колебание да притисне всеки папа,
к о й т о не подкрепя църковните му замисли. И все пак византийски­
т е армии о с т а в а т за векове в И тали я именно за да з а щ и т а в а т при­
вилегиите на р и м с к а т а църква. В о ч и т е на Запада И з т о ч н а т а Рим­
ска империя съ щ еству ва, за да оказва военна за щ и т а на п а п е т в о т о .
З о р к и т е и недоверчиви п р е д с та в и те л и на И зто к а, к о и т о п р и сти ­
г а т в Равена с т и т л а т а екзарх (нам естн и к на им п ератора), са при­
в е т с т в а н и о т Рим к а т о бранители на Sanctissim a respu blicam. Из­
т о ч н а т а империя, с други думи, получава ореола на „свещ ена“ Рим­
ска империя: не А в гу ст, а Ю стиниан, б л аго ч ест и в и я т като л и к о т
м о зай ки те в „ С е н т В и тал е“, с м оделът за възродената Рим ска им­
перия на Карл Велики. Ю стиниан с т а в а п р ек и я т, макар и неволен
предш ественик на и д е я т а , че в Западна Европа винаги т р я б в а да съ­
щ ес т в у в а една „х ри сти ян ска о б щ н о ст “, една Свещена Римска им­
перия, к о я т о да обслужва и н т е р е с и т е на п а п е т в о т о и да га р а н т и ­
ра libertas на к а т о л и ч е с к а т а църква.
Всеки град, н его в и те традиц ии и облик се п р о м е н я т бавно. В
Рим през VII в. всяко о ти в а н е на член о вете на м е с т н а т а клерикал-
на олигархия до ц ъ р к в а т а се с ъ п ъ т с т в а о т т ъ р ж е с т в е н а проце­
сия, също к а к т о консулите в н ач ал о то на VI в. - посрещани със за­
палени свещи, т е п р и с т ъ п я т с копринените сен аторски чехли на
к р а к а т а и р а зд а в а т м илостиня на т ъ л п а т а . С м я т а се, че Л ат ер ан -
с к и я т п а л а т 31 е бил наречен т а к а , за щ о т о т а м все още се говорел
„добър л а ти н с к и “ . П а п и те п р о д ъ л ж ават да се м о л я т за Rom ana
lib erta s в с в о и т е големи базилики. И д е я т а , че зап ад н ото о б щ ество
т р я б в а да признае в ъ р х о в е н с т в о т о на ясно оч ертан и я клерикален

и доверен съветник на император Юстиниан, една о т най-влиятелните

жени в и ст о р и я т а на Византия. Б. ред.
29 Libertas (лат.) - свобода. - Б. ред.
30 Sanctissima respublica - най-свещената република. - Б. ред.
144 31 Л атеранският п ал ат - резиденцията на папите. - Б. пр.
ел и т - к а к т о някога и м п е р а т о р и т е при зн ават специалния с т а ­
т у т на ч лен о вете на римския с е н а т , —е о сн о в н ата мисъл зад р е­
т о р и к а т а и церемониала на средновековното п а п ст в о . К а т о пос­
леден т о п ъ л о т б л я с ъ к на вечерния здрач лю боВ та на късноримския
сен ато р към Rom a aeterna поляга върху в е л и ч е с т в е н а т а фасада на
папския Рим.

145

10. Свептьт на късната античност

91. Управляващият град. Крепостната стена ма Константинопол, издигната о т Те-
одосий II. До 800 г. тази стена с удържала вече няколко обсади.
 II. ВИЗАНТИЯ

1 1. „УПРАВЛЯВАЩИЯТ ГРАД“: ИЗТОЧНАТА ИМПЕРИЯ

ОТ ТЕОДОСИЙ II ДО АНАСТАСИЙ, 408-518

След опустош аван ето на Рим през 410 г. в К онстантинопол е обявен

тридневен официален траур. Това е всъщ ност всичко, к о ет о и зто ч ­
н и я т им ператор Теодосий II1 прави, за да помогне на западната с т о ­
лица. Много скоро впрочем неговите м инистри сс за е м а т да обградят
К онстантинопол с голяма защ итна с тен а. В течение на цялото сред­
новековие Теодосиевата стен а, ч а с т и о т к о я т о все още се издигат в
покрайнините на днешен Истанбул, символизира непревземаемата по­
зиция на К онстантинопол к а т о ж и в а т а столица на Р им ската импе­
рия. В рагът успява да я сломи едва през 1453 г.
При Теодосий II К онстантинопол с т а в а „управляващ ият град“.
И м п ерато р и те у с т а н о в я в а т трайно с в о я т а резиденция в Големия
дворец край Босфора. П ридворният церемониал се превръща в ч а с т
о т всекидневния ритъм на ж и в о та в града. Големите въпроси на поли­
т и к а т а - мир и война, ерес и ортодоксалн ост, п естели во ст или раз-
т о ч и т е л н о с т , - изковавани о т им ператора и съ в етн и ц и те му в об­
ш ирната „Зала на мълчанието“, се р азп р о сти р ат над градските паза­
ри. К огато и м п ер ато р ъ т се появи в л о ж а та си на хиподрума, привър­
ж ениците на д в а т а съперничещи си съ стезател н и екипа - фракциите
на „зелените“ и „сините“ - д а в а т израз на одобрението или недоволс­
т в о т о си о т им п ер ато р ски те решения е ритм ично скандиране. На
самоуверените и обичащи спора ж и тели на К онстантинопол впрочем
ч ест о им се напомня, че п о л и ти к ата не е игра. К онстантинопол е раз­
положен на балканската с тр ан а на Босфора, на малко повече о т 400
км о т у с т и е т о на Дунав, к ъ д ето е „о к о т о “ на урагана. I le минава по­
коление, без ж и т е л и т е на града да в и д я т о т с в о я т а висока стен а об-

1Теодосий II (408—450) - наследил на 7-годишна възраст в л а с т т а о т баща

си Аркадий, сина на Теодосий I; инициатор за съ ставян ето на сборник о т
закони, известен к а т о Теоуосиев кодекс, в който са събрани ед и к т и т е на
всички императори о т К онстантин Велики насетне - първи оп и т за си с те­
матизиране на късноримското и ранновизантийското право; по време на не­
говото управление се разш иряват привилегиите на висш ето духовенство и
църковната юрисдикция, провеж дат се ограничителни мерки срещу езични­
ц и те и се засилва религиозният фанатизъм. - Б. ред. 147
 лацшпе дим, издигащи сс над селата, опожарени о т н аш е с тв и я т а на
варварите. През V и VI В. К онстантинопол обединява г о р д о с т т а на
град-държава и високия дух на аванпост с ресурсите на една огромна
близкоизточна империя.
И все пак в началото на т о з и период К онстантинопол излъчва а т ­
м осф ерата на чужда северна столица. К а к т о вече видяхме, през IV в.
най-дълбоката разделителна линия в о б щ е с т в о т о минава между Се­
вера и Юга, а не между И зто ка и Запада: всички граждани на Среди-
зсм ном ористо са еднакво отдалечени о т милитаризирания импера­
торски двор, принуден да снове непрестанно по п ъ т и щ а т а на Севера.
С а м и я т Теодосий II произлиза о т сем ейство на латински военачални­
ци. През 438 г. т о й постаноВява с ъ с т а в я н ет о на важния латински
сборник о т императорски закони, известен к а т о Codex Theodosiumts
( Теодосиевия кодекс).
Д о к а т о д в о р ъ т поддържа т я с н а връзка с военните, говоримият
език т а м е л а ти н с к и я т. Дори за гърците л ати н ск и я т винаги е бил
езикъ т, изразяващ величието на д ъ р ж авата к а к т о „юридическият
френски“ в Англия на къ сното средновековие, л ати н ск и я т е преди
всичко езикът на адм инистрацията. Ж и т е л и т е на И зт о ч н а т а импе­
рия го изучават в училище, въпреки че няма връзка с живия език за­
пазени са папируси с д о с т а сносни преводи на Вергилий, направени о т
египетски ученици, също к а к т о правим и ние в съвременните учили­
ща. С основаването на К онстантинопол величието на р и м ск ата дър­
жава прониква в съ рцето на гръцкия с в я т . Но гърците, кои то всс по-
Вече изучават латински през IV и V в., п р авят т о в а не за да п о с е т я т
с т ар и я Рим на запад, а за да ум н о ж ат великолепието на К о н с т а н т и ­
нопол, техния „нов Рим“.
К а к т о е ги п е т с к и те обелиски на хиподрума и класическите гръцки
с т а т у и по о б щ еств ен и те м е с т а , т а к а и л ати н ск и я т език оцелява
съвсем е с т е с т в е н о в К онстантинопол к а т о ч а с т о т пищ ната фаса­
да на една световн а империя. С а м и т е латини обаче изчезват п о с т е ­
пенно в течение на V в. Ц я л ата тенденция о т III в. н а т а т ъ к за прев­
ръщ ането на Р и м ската империя във военна автокрация секва т и х о ­
мълком в К онстантинопол. Към края на V в. ри м ската армия е измес­
т е н а к а т о политическа сила о т клика висши държавни служители,
придворни и бивши адм и нистратори , живеещи в Константинопол.
Д в а м а т а най-големи им ператори на епохата, А настасий (491-518) и
Ю стиниан (527-565), са цивилни о т новия т и п : А настасий е бил дъл­
ги години придворен служител, а Ю стиниан, макар и племенник на ла­
тински войник о т Балканите, се „ограж данствява“ т о т а л н о . Върхо­
в е т е на държавническото изкуство и к у л ту р ата, д о сти гн ати при
управлението на т е зи двама забележителни мъже, сум ират бавно уз­
ряващ и те постиж ения на цивилната управляваща класа. В течение на
V в. Р и м ската империя добива нова ид ен ти ч н ост к а т о им перията на
148 Константинопол.
 А р х и т е к т и т е на т а зи т и х а революция са дребните ар и сто кр ати -
интелектуалци о т гръцките градове. Те са хората, ко и то заем ат по-
вечето служби в големите финансови и юридически учреждения. По
врем ето на А настасий един о т т я х , Йоан о т Лидия, спечелва хиляда
златни солиди през първата си година, „при т о в а спечелени ч естн о “,
добавя т о й ! Йоан научава латински, пише стихотворен ия, възхваля­
ващи неговия пряк началник, а след т о в а се о т т е г л я , за да напише ан­
т и к в а р н а т а монография За м а г и с т р а т и т е в р и м ск а та държава. Упо­
р и т и я т консерватизъм на получилия класическо образование римля­
нин, ко й то в западните провинции се концентрира нахалос 6 миража
на Roma aeterna, придава на динамичния облик на И зт о ч н а т а империя
необходимата п атин а на с т а р и т е традиции и сдъ рж аната гордост.
В К онстантинопол у ч е н о с т т а и сл о в есн о стта са допълнение, а не ал­
т е р н а т и в а на дъ рж авната р або та. О б щ е с тв е н а та агитация срещу
един непопулярен данък например се възползва активн о о т пиеса по
т а зи т е м а , написана „в маниера на Еврипид“. Дори платоническата
традиция, о т к о я т о Зап ад ъ т възприема само нейните аспекти, зася­
гащи о т в ъ д н о т о и м исти ч н о то , запазва в К онстантинопол св о ето
отнош ение към държ авните дела. П о л и ти к ата е п р ед м ет на разгоре­
щени спорове. През 399 г. в с в о я т а реч За м он архи ята бъдещ ият епис­
коп Синезий Киренски2 очер тава политика, к о я т о се свежда до изоли­
рането на варварите, д о като Тайната история, написана около 550 г.
о т Прокопий Кесарийски и предназначена за една заинтересувана по­
литическа фракция, е скандалната „черна книга“ за управлението на
Ю стиниан. К а т о се опи рат на своя първоучитсл Тукидид, т е зи хора
продълж ават т р а д и ц и я т а да се пише история на ак т у ал н и т е съби­
т и я . Техните разнообразни кариери им п р е д о с та в я т д о статъ ч н о въз­
м ож ност за т о в а : Приск о т Паний о с т а в я много то ч н о описание на
м и си ята си при двора на А т и л а 3 в зе м и те на днешна Унгария, а Про­
копий (поч. 562) к а т о секр етар на Ю стиниановия победоносен пълко-
Водец Велизарий - една емоционална И сто р и я на В ойните на св о ето
време.

2 Синезий Киренски (379-412 или 431?) философ-неоплатоник, епископ,

автор на поетически и богословски съчинения, най-известното о т които е
посланието до император Аркадий о т 397 г. За царството, Вкоето дава съ­
вети на владетеля как да управлява; като глаВна задача В него определя бор­
бата срещу „варварите“ и Възстановяването на ч и с т о т а т а на империята.
- Б. ред.
3 Атила наричан „бич божий“, предводител на хунския племенен съюз;
ордите му нахлуват дълбоко във византийските земи, където завладяват
редица важни градове, опустошавайки провинциите Тракия, Долна Мизия и
Скития, когато силно пострадал и гр. Сердика (дн. София), а също - Гър­
ция, Галия и Италия; особено надарен с изключителни качества пълкоВодец,
след см ъ р тта му хунската империя бързо се разпада. Б. ред. 149
 Ц ивилната управляваща класа в И зт о ч н а та Римска империя усвоя­
ва и зк у с тв о т о на оцеляването при много т е ж к и условия. Възходът на
голям ата номадска империя на А тила (434—453), ч и ето господство се
разпростира о т равнините на днеш ните Унгария до Холандия и до
Кавказ, бележи повратен м о м ен т в р и м ск ата история. За пръв п ъ т в
северния с в я т една варварска империя се оказва равносилна на римля­
ни те. През IV в. Р им ската империя все още вярва, че обхваща целия
цивилизован с в я т . С асанидската империя е ед и н ствен ата друга орга­
низирана държава, к о я т о познава. Подобно на полицай, т я контроли­
ра дребните злосторници по крайната периферия на цивилизацията.
През V в. т о зи м и т за „средното ц а р с т в о “ бива разклатен. И зточни­
т е римляни прозират, че т я х н а т а империя е просто една сред много
други, в един с в я т , ко й то се е развивал тъ ж н о и е бил манипулиран с
умела дипломация. В ср ед ата на V в. Олимпиодор о т Тива (в Е гипет)4

4 Олимпиодор о т Тива (в Египет) - гръцки историк, съставил история на

Западната Римска империя, обхващаща периода между 407 и 425 г., озагла­
вена (според ф о ти й ) Исторически логоси; запазени са само ц и т а т и о т нея
150 в тр у д о в е те на по-късните автори; посветена е на император Теодосий II;
се явява к а т о първи колоритен п р е д с та в и те л в д ъ лгата традиц ия на
в и зан ти й ската дипломация: т о й предприема мисии чак до Рим, Ну­
бия и Днепър, придружаван о т папагала си, говорещ ч и с т атически
гръцки.
И м п ер ато р и те са на мнение, че щом дипломацията е т а к а важна
к а т о военното дело, т о т я т р я б в а и да стр у в а толкова. Точно по съ­
щ о т о време, к о га то в л а д е т е л я т разрешава на западните сенатори да
изгорят разписките за неизплатените си дългове, с е н ат о р и т е в Кон­
стан ти нопол са накарани да продадат б и ж у т а т а на ж ен и те си, за да
субсидират начинанията, довели до края на им перията на А тила.
Д ърж авната администрация ч е с т о се ръководи о т безмилостни вън­
шни лица, к о и то зави сят само о т благоволението на императора.
Марин Сириеца, прсторианският п реф ект на А настасий, е типичен
п р ед став и тел на финансовите експерти, ко и то с п ася ват И зт о ч н а та

най-ранната д а т а о т ж и вота му е 412 г., когато участва в пратеничество

при вожда на хуните Д онат; през 415 г. пътува до А тина и ок. 423 г. - до
Египет. - Б. ред.

92. Имперско величие.

Императрица Ариадна, съпруга
на император Анастасий
(491 518). Диптих о т слонова
кост, ок. 500 г.

93. Източноримският
държавен чиновник.
С тату я , издигната
(през V в.)
в родния му град
в Мала Азия.
 94. Един о т първоотците на
вярата: икона на ста Аврам.
Водачите на монашеското
движение са обект
на интензивна локална
преданост и са истинските
арбитри на богословските
спорове през VI и VII в.: т е са
смятани за духовните
наставници на миряните
и за пазители на верската
традиция. Картина върху
дървено табло о т Бавит,
Египет, VI VII в.

БОЖИЯТА МАЙКА 95. Езически вариант: Изида кърми Хор. Коптски фриз о т III в.

96. Християнски вариант: Мария кърми Иисус. Надгробен ка­

мък о т фаюм, Египет, V-VI в.
 97. Приносът на Сирия.
Поклонническият център
в манастира, издигнат около
колоната на еб. Симеон
Стилит. А рхитектурата все
още се придържа към
„бароковия“ стил на късния
II в. (срв. ил. 3),
но императорът проявява
преданост не към родния си
град, а към местния свят
старец. Главният портал
на южната фасада
на Калат Семан, ок. 480 г.

империя, к о га то западната ù половина вече е рухнала: „П особията за

писане висяха край леглото му и през н о щ та, а до възглавницата му
гореше лампа, за да може веднага да записва в един сви тъ к мислите,
кои то му идваха; на другия ден т о й ги излагаше пред им ператора и го
съветваш е как да постъпи“ (Захария Митиленски, И стор и я).
Придворните служители - преди всичко в л и ятел н и те евнуси-ка-
мерхери5 - се набират далеч извън кръга на тр адиц ионн ата управля­
ваща класа. Така че задкулисното п р ави тел ство на двореца не прекъс­
ва връ зката на им ператора с поданиците му. Нещо повече: ч а с т о т
т а й н а т а на визан ти йското управление се дължи на о б с т о я т е л с т в о ­
т о , че т а з и извънредно важна, макар и мъглява периферия обикновено
е в по-тесен к о н т а к т с ч у в с т в а т а и м ислите на х о р ат а в провинци­
я т а , о т к о л к о т о самодоволните мандарини о т официалната бюрокра­
ция.
К онстантинопол започва да привлича амбициозни провинциалисти,
стоящ и далеч извън гръцкото ядро на им перията, о т к о ет о по т р а ­
диция се набират държ авните служители. В края на V в. Даниел, един
млад сириец о т М есопотамия, е на п ъ т към Ерусалим, за да се о т д а ­
де на аскетизм а, ко гато едно съновидение го предупреждава да смени
посоката и да се отправи към Константинопол: със сво и те големи
църкви и изобилие о т реликви „управляващ ият град“ с т а в а „ с в е т и я т
град“. С ъ щ о то решение в зе м а т и други, не т а к а възвишено н астр о е­
ни млади хора. Даниел то чн о се е нам естил на върха на една колона, в

5 Камерхер - надзорник на им перската спалня. - Б. ред. 153

 подражание на сирийската практи ка, установена о т Симеон С ти -
л и т , и е т о че вече има възм ож ност да разговаря на сирийски с един
земляк о т О риента, ко й то се е издигнал до главен сервитьор на им­
ператора! Такива надарени имигранти ф орм ират и с т о р и я т а на Кон­
стан ти н о п ол през късния V в. И м п ер ато р и те вече са зависими о т ки­
пежа на т а л а н т и благоденствие по периферията на класическия
с в я т . Не е д о ст а т ъ ч н о им перията на К онстантинопол да бъде гръц­
ка империя: т я т р я б в а да се заеме с д ел и катн о то търсене на с в о я т а
иден ти ч н о ст к а т о И зточна империя в истинския смисъл на д ум ата.
К ултурните и богословски бури, ко и то за е м а т т а к о в а голямо м я с т о
в църковната история на късния V и VI в., са именно ч а с т о т с т р е ­
межа на косм ополитното общ ество на И зт о ч н а т а империя да наме­
ри своя вътреш ен баланс.
„Е д и н ствен ата максима за всяка голяма империя далновиден и
благотворен с а м о т е к “ (Бърк)6, е пр о сто неприложима по отнош ение
на населението в провинциите на им перията през V в. Е гипет напри­
мер е навлязъл вече в руслото на културния ж и во т. Н еговите по-за-
можни селяни и видните личности о т м алките градове са ти п и чн и те
провинциални п р ед стави тел и на едно ново източноримско общ ество.
Тс съ зд ават о т драсканици едно пищно и много специфично субкласи-
чсско изкуство - к о п т е к о т о изкуство. Н ай-типичното произведение,
създадено о т е ги п е т с к и те християни през т е зи векове, е иконата:
едно а б с т р а к т н о , опростено изображение, върху к о ет о богомолецът
може да се концентрира, к а т о се взира директно в м агн ети чн и те очи
на своя духовен о т е ц бил т о й Мснас, А нтонии или някой друг герой
на е ги п е тс к о то х р и сти я н ств о . Е ги п етск и те патриарси Теофил и Ки­
рил са водачите на гръцкия с в я т . През 431 г. Вселенският събор в
Ефсс постановява, че Мария с theotokos - Богородица, ж ен ата, родила
Бога, и по то зи начин одобрява религиозната с т р а с т на б оготворя­
щ и т е я коп ти , ко и то я изобразяват обикновено как кърми новороде­
ния Иисус. Този п р о т о т и п на най-неж ната сцена в средновековното
изкуство всъщ ност е коп тека адаптация на още по-ранния езически
м о ти в , показващ богинята Изида7, к о я т о кърми невръстния Хор.

6 Бърк, Едмънд (1729-1797) - английски държавник с принос в и ст о р и я та

на политическата теория; в най-изВестното си произведение - Размисли
върху революцията във ф ранция, се явява к а т о апологет на консерватизма.
- Б. пр.
7 Изида - заедно със своя брат-съпруг Озирис и техния син Хор е сред най-
важ ните фигури на египетския пантеон; м и т ъ т за у би й ство то на Озирис
о т неговия б р а т С ет(х), тъ р сен ето на разхвърляните из цял Египет части
на т я л о т о му о т Изида, м истериозното му Възкресение с нейна помощ и
отм ъщ ението на Хор срещу злия С е т са в основата на особено разпростра­
нения в ц ял ата Римска империя мистериен култ; почитана к а т о владееща
154 м агиите и т а й н с т в о т о на възкресението, к а т о велика богиня-майка, Изида
 Сирийскоезичните провинциалисти д о с т и г а т своя апогей малко
по-късно. По в р ем ето на А настасий сирийските търговци с т и г а т
чак до Галия и Ц ентрална Азия. ф инан сови ят гений на империята,
Марин, също е сириец, к ак в и то са и с т р о и т е л и т е , к о и то п о с т и г а т
невероятно м а й с т о р с тв о във филигранната об р аб отка на каменни
повърхности. Но преди всичко сирийци са хо р ата, к о и то изпълват
гръцкия с в я т с музика. Роман М ел о д и стъ т идва в К онстантинопол
о т Едеса. Той насища песнопенията на ви зан ти й ската църква с образ­
н о с т и драм атизъм , ч и и то корени се к р и я т в н а й -с т а р о т о минало на
сем итския И зто к. Групи сирийски монаси ч ес т о см ущ ават неделната
служба в ц ъ р к вата „Св. София“, к а т о обличат в сво и те протяж ни
мелодии л и т а н и и те 8 на т а к а специфичното си благоволение пред раз-
пнатия Х ристос. Сирийски земеделци облагородяват хълм овете на
А нтиливан9, к а т о за с я в а т маслинени дръвчета. На м я с т о т о , къ дето
се е намирала колоната на Симеон С т и л и т 10, и м п ер ат о р ъ т създава
голям поклонически център. О гром ният комплекс при К а л а т Семан,
по-голям о т Баалбек и не по-малко пищен, е ж е с т на признание о т
стран а на „управляващия град“ към провинциалистите, о т ч ието
усърдие и предприемчивост зависи иконом иката на и зточнорим ската
държава.
В сравнение с т е зи древни християнски центрове К о н стан ти н о ­
пол, ко й то едва наскоро се е отърсил о т военното си, латинско мина­
ло, е безцветен новак. Но за да бъде „управляващ град“, т о й т р я б в а да
ръководи им перията и в сф ер ата на църковната доктрина. Импера­
т о р и т е бързеш ката се за е м а т с т о з и въпрос. На Вселенския събор в
Халкедон през 451 г. им ператор Маркиан се възползва о т настроени­
я т а сред гръцкото общ ествено мнение и о т подкрепата на Лъв, епис­
копа на Рим, за да се наложи над патриарха на Александрия и да осигу­
ри позицията на К онстантинопол к а т о водещия християнски град на
империята. Уреждането, п о с т и гн а т о в Халкедон, е в ущърб на някои
основни течен и я на гръ ц ката християнска мисъл о т онова време.
Равновесието на и зт о ч н о т о х р и сти я н ств о се оказва сериозно нару­
шено. В течение на следващ ите два века и м п ер а то р и те са изправени
пред т р у д н а т а задача да в ъ зс т а н о в я т равновесието, к а т о веднъж
см екчават, друг п ъ т изобщо подминават реш ен ията на „прокълна-
т и я събор“, без обаче н и то за м о м е н т да о т с т ъ п я т ин ици ати вата,
к о я т о „управляващ ият град“ извоюва в Халкедон.
Въпросите, повдигнати в Халкедон, не са никак тривиални, защо-
т о Вселенският събор се о п и тва да откъсне човешкия о т бож естве-

с младенеца Хор ст ав а иконографски праобраз на христи ян ската Богороди­

ца с Иисус. - Б. ред.
8 Литания -- о т гр. lité - молитва. - Б. ред.
9 Антиливан - планинска верига в И зточен Ливан. - Б. пр.
10 В днешна Сирия. - Б. пр. 155
 ОБЩЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ
98. В светската му форма: лов на диви животни в цирка на Константинопол. Детайл
о т диптиха о т слонова кост на Ареобинд, 506 г.
99. В религиозната му форма: патриархът, седящ на високо, държи ковчежето с мо­
щите, докато каляската минава пред императорския палат (забележете горе вляво
изображението на Христос над главния портал). Пред каляската вървят отляво на­
дясно сенаторите, императорът и императрицата, а зрителите о т горните про­
зорци на палата размахват сладко дъхтящ тамян. Плочка о т слонова кост, V в.

ния елем ент в природата на Х ристос. Р о л ята на им ператора в рабо­

т а т а на събора е о т ч а с т и политическа. С ъ п р о т и в ат а срещу п ри ета­
т а доктрина обаче е съвсем искрена и нс е „прикритие“ за социални
теж нения, а още по-малко за някакъв си с тр ем еж към национална ав­
тоном ия на и зт о ч н и т е провинции. Н о в а т а парвенюшка столица про­
явява пълно пренебрежение към вековете на християнска традиция в
провинциите. За вярващия грък, к о п т или сириец Х ристос е въплъще­
ние на човека, постигнал спасението на с в о я т а душа. До каква с т е ­
156 пен, п и т а т т е зи хора, Бог е благоволил да въздигне и трансформира
ч овеш ката природа, да я освободи о т с л а б о с т и т е ù в л и ч н о ст та на
Х ристос? Ако в Х ристос ч о веш ката природа е т о т а л н о трансф ор­
мирана и направена едно цяло с природата на Бога - о т т у к и логично­
т о теологическо название „монофизит“ 11 (monos, единичен; physis,
природа), т о т о га в а обикновеният човек би могъл евентуално да се
надява да бъде спасен по същия начин: т о й също ще бъде трансформи-

11 Монофизити, монофизитизъм - християнско богословско учение, осно­

вано о т константинополския архимандрит Евтихий; в противоположност
на несторианството утвърждава единното божествено начало - Логоса
(т . е. Христос), в който човешкото начало станало неотделимо о т божес­
твеното; така Христос имал само една природа - божествена, а не човеш­
ка, с което се противопоставя на Никейския символ; въпреки че е осъдено
като ерес на IV Вселенски събор в Халкедон (451 г.), получава голямо разп­
ространение във всички източни провинции - Египет, Сирия, Месопотамия,
Палестина, превръщайки се в специфична идеология на опозицията срещу
привилегиите на централната власт и официалната църква в Константи­
нопол. - Б. ред. 157
 ран. О бикновеният човек се оглежда и вижда светец а: ако крехката
човеш ка природа може да при теж ава т а к а в а свръхестествен а сила в
т о з и ж и в о т, то га в а няма никакво съмнение, че б о ж еств ен ат а приро­
да на Х ристос т р я б в а да е била много по-абсолютна и неделима. Кой,
ако не едно абсолю тно бож ествено С ъщ ество, т р я б в а да с т о и т о г а ­
ва между ч о в еч е с тв о т о и неговия най-страш ен враг, дявола? И зт ъ к ­
ван ето на покорния, човешкия елем ент в Х ристос, к а к т о прави папа
Лъв в с в о я т а була, шокира гръцките ч и т ат ел и . З ащ о то т а з и позиция
заплашва да о став и недовършено Б о ж и ето дело по спасяването на чо­
в е ч е с т в о т о , да сведе с а м а т а човешка природа до положението на не-
поддаващ се на трансформация о с т а т ъ к , горчива у т а й к а на дъното
на безкрайното море на Б ож ието всемогъщ ество.
Много п ъ ти е казвано, че съ б о р ъ т о т Халкедон разединява оконча­
телн о им перията, че прави неизбежно падането на и зт о ч н и т е импе­
рии пред исляма през VII в. Това становищ е е толкова високомерно,
че изцяло пропуска да забележи е с т е с т в о т о на ж и в о т а в И зт о ч н а т а
империя през VI в. Вярно е то чн о о б р а т н о т о . Въпреки експлозивния
х ар актер на а к т у а л н а т а дискусия, въпреки ф ак т а, че и о т д в ет е
стр ан и са мобилизирани религиозните традиции на цели провинции,
и м п ер и ята запазва с в о я т а цялост. Можем да научим много за п о т е н ­
циала на и зто ч н о р и м ск ата държава, к а т о видим как е било възмож­
но т о в а .
На първо м я с то , им п ерската администрация създава единна дър­
жава: х о р ата си п лащ ат данъците и се м о л я т за благополучието на
им ператора, без значение какви са теологическитс им възгледи. За
един тъ рговец о т Александрия е възможно да осребри чека си във вся­
ка банка на К онстантинопол - услуга, к о я т о никоя средновековна дър­
жава нс с в състояние да предложи до К и тай през XIII в. К у л т у р ат а
на им п ери ята познава малко дълбоки разграничения. Х о р ат а м о г а т
спокойно да се п р е м е с т я т о т провинцията в с то л и ц ата, без да изгу­
б я т в р ъ зк ата със св о и те корени. Вгледаме ли се по-внимателно в
един гръцки п о е т к а т о Кир о т Панополис, откривам е египтянин, бо­
го тво р ящ мъченика-светец на своя роден град. Дори Прокопий, визан­
т и й с к и я т Тукидид, говори сирийски и вярва, че м о л и т в и т е на сирийс­
к и т е с в е ти стар ц и допринасят немалко за удърж ането на източна­
т а граница на им перията. През т о зи период пред нас е едно о б щ ест­
во, изпитващ о силно давление о т различни страни, давление, ко ето
допринася за о б щ еств ен о то сцепление и уеднаквяване, за икономичес­
к а т а и политическата солидарност. З а гр и ж ен о стт а за „църковния
мир“, к о я т о не дава покой на и м п ер а то р и те през късния V и VI в., нс
бива да се разглежда к а т о о т ч а я н о п и т за оздравяване на разделената
империя: по-скоро и м п ер ато р и те се н а д я в ат да н ак ар ат клонящ ите
на различни стр ан и епископи и т е х н и т е привърженици да възприемат
с т а н д а р т и т е на е д и н с т в о то и п о к о р с тв о т о , реализирани вече във
158 всяка друга о б ласт освен в религията.
 В същ ност религиозната несигурност дори повишава прести ж а на
императора, защ о то всички усилия за постигане на единство мина­
в а т през им ператорския двор. По т о з и начин и м п е р а т о р ъ т си извою­
ва положение, к о е т о ще запази през ц ял ата византийска и ранн ата
руска история: т о й е клю чът на го л ям ата арка на „църковния мир“.
Това е положение, извоювано само с у пори та р аб о та. Конспиратори-
т е , ко и то и с к а т да у б и я т им ператор Ю стиниан, зн а я т как и къде ще
го нам ерят: т о й седи всяка нощ в една ниша на Големия дворец и об­
съжда със „ с в е т и т е мъже“ и епископи т ъ н к о с т и т е във вярванията
на свои те поданици.
Управлението на им ператор А настасий (491-518) синтезира ха­
р а к т е р н и те ч е р т и на И зт о ч н а т а Римска империя о т т о в а време.
А настасий е благочестив лаик, ко й то изнася о т време на време лек­
ции по богословие. Той е ед и н ств ен и ят късноримски император, кой­
т о премахва данък - т . нар. „златен данък“ върху градовете. Благода­
рение на своя безкомпромисен професионализъм т о й о с т ав я при
с м ъ р т т а си излишък о т около 70 кг злато. Човек добива известна
представа за него о т м е с т н а т а хроника на Едсса: в т о зи далечен пог­
раничен град и м п ер ато р ъ т е почитан к а т о „бащ иц ата“ на своя на­
род. Дори за с в о и те богословски опоненти т о й е „Анастасий, добри­
я т император, п р и я т е л я т на м онасите и защ и тн и к ъ т на бедните и
зл о щ аст н и те “. В религиозната си политика очевидно е продукт на из-
точн ори м ско то общ ество. Въпреки че е убеден „монофизит“, т о й
д ей ства преди всичко в и м е т о на религиозния мир, к а т о изпраща в из­
гнание е к с т р е м и с т и т е о т всяка разцветка.
През 517 г. А настасий приема духовна делегация о т Рим и то га в а
си проличава колко са се раздалечили вече зап ад н ата и и з т о ч н а т а по­
ловина на х р и с т и я н с т в о т о . К а т о л и ч е с к ат а църква на запад се е
превърнала в затв о р ен ел и т - к а т о някой колонизатор в слаборазви­
т и земи т я се с м я т а за задължена да налага възгледите си на все
още „невъзродилия се с в я т “, ако т р я б в а дори и със сила. Със само­
ч у в с т в и е т о на а р и с т о к р а т и ч е с к о т о си минало сен атори те-еп и ско­
пи се възправят над с в о е то все по-пасивно и некултивирано п аство.
Те и м а т навика да к а з в а т на владетелите-лаици какво да п р авя т.
Рим ските пратеници к а зв а т на А настасий, че т р я б в а да наложи ка­
т о л и ч ес к ата вяра сред населението на с в о и т е провинции с т в ъ р ­
д о с т т а на кръстоносец. И зто чн о р и м ски ят им п ератор възприема
т о з и с ъ в е т , сякаш идва о т друг, варварски с в я т . Той пише в о т г о ­
вор, че не възнамерява да п отоп и улиците на сВоите градове в кръв
само за да наложи възгледите на една религиозна фракция над о с т а ­
налите. Р а б о т а т а му не се съ сто и в т о в а да п о стави извън закона
половината империя, а да намери формула, обединяваща богати я
сп ектър о т религиозни вярвания на поданиците си. „ О с та в я м ви в
мир и ви дарявам с моя мир“ - ци ти р а т о й на п а п ат а д у м и те на
Иисус Х ристос. 159
 Тук с т ав а м е свидетели на разделянето на п ъ т и щ а т а: през средно­
вековието Западна Европа е проникната о т и д ея та за вою ващ ата
църква. Византия, стабилна и единна империя, въпреки я в н и т е про­
тиворечия, с дълъг о п и т в п о л и ти к а та на консенсуса, о с т а в а привър­
зана към големия идеал за „църковния мир“. В последното изречение
о т писмо до п ап ата, писано две години по-късно, А настасий използва
думи, ко и то са к а т о увертю ра към величието на Ю стиниан: „Вие
може да д е й с т в а т е срещу мен, може да ме обиж дате - но не м о ж ете
да ме ком ан двате.“

160
ИМПЕРИЯТА И ВАРВАРИТЕ

100. Идеалът. Релеф о т обелиска

на Теодосий 1 на константинополския
хиподрум, ок. 390 г.

101. Д ействителността. Императорска

монета, дадена може би като подарък и
преработена на украшение о т неизвестен
майстор-варварин. Златен медальон
с монета на Валентиниан II, VII в.,
намерена в Стафордшър, Англия.

11. С в етъ т на късната античност

12. СЛАВА И БЛЯСЪК: ЮСТИНИАН И ПРИЕМНИЦИТЕ МУ, 527-603

След к а т о е прекарал цял ж и в о т в служба на двореца, А настасий,

к а к т о видяхме, преминава съвсем е с т е с т в е н о на и м п ер а т о р с к а т а
длъж ност. За разлика о т него Ю стиниан е н овоб огаташ с типично
източнорим ско възпитание и култура. Той е родом о т някакво село
на Б а л к а н и т е 12 и попада в „управляващ ия град“ заедно с чичо си Юс­
т и н : р о д н и я т му език е л а т и н с к и я т . К о гато Ю стин, к о й т о е гвар­
дейски военачалник, с т а в а по случайно стечени е на о б с т о я т е л с т ­
в а т а им п ер ато р , Ю стиниан к а т о негов явен наследник се впуска
енергично в ж и в о т а на К онстантиноп ол. Може да се предполага, че
именно в К онстантиноп ол, а не в р о д н о то си село Ю стиниан оценя­
ва истин ски лати н ски я к а т о език на им п ери ята. В К о н с т а н т и н о ­
пол т о й изучава задълбочено г р ъ ц к а та богословска л и т е р а т у р а и
взема с т р а н а т а на а н т и м о н о ф и зи ти те . В К онстантиноп ол има из­
в е с те н допир с подземния с в я т , прави политика с ф ракциите о т
цирка, а жена му Теодора произлиза о т сем ей ство, свързано с кон­
н и т е надбягвания. През м л а д о с т т а си полага големи усилия да се на­
годи към консервативния мироглед на гр ад ск ата аристокрация:
ухаж ва к о н с та н ти н о п о л с к и те сен атори , а к о г а т о с т а в а консул, им
посвещ ава с в о и т е д и п ти х и о т слонова к о с т със следните думи на
латински: „Малки дарове о т к ъ м цена, но израз на голямо уважение.“
П ъ р в а т а му р а б о т а , к о г а т о с т а в а им п ератор, с да назначи коми­
сия, к о я т о да с и с т е м а т и з и р а р и м ск о то право. К о гато в 527 г. Юс­
тини ан наследява на п р естола своя необразован чичо, изглежда ся­
каш „управляващ и ят град“ е на п ъ т да погълне още едно амбициоз­
но парвеню.
Големият б у н т о т януари 532 г., известен в и с т о р и я т а под назва­
н и ето „Пика“ - о т възприетия о т т ъ л п а т а възглас N ika (победа!), -
променя рязко т е м п о т о на неговото управление. Това е най-лош ият
изблик на насилие в и с т о р и я т а на И зт о ч н а т а Римска империя. Раз­
гневени о т м и н и стр и те на Ю стиниан, народът и с е н а т ъ т се обеди­
н я в а т срещу императора. Половината град бива опожарен. К огато
пламъците започват да наближ ават Големия дворец, единствена Тео­
дора проявява д о ст а т ъ ч н о самообладание и вдъхва кураж на обхвана­
т и я си о т паника съпруг: „П урпурната м ан т и я с т а в а за красив по­
кров“, казва му т я .
Ю стиниан никога повече няма да забрави д ум и те на Теодора.
Също к а т о някой „либерален“ руски цар о т XIX в„ ко й то е бил
о б е к т на нсуспяло покушение, Ю стиниан обръща гръб на традициона-
л и с т к и т е елем енти в К онстантинопол. Никой друг източноримски

12 Ю стиниан е роден през 483 г. В Таурезиум, Дардания - селище, намира-

162 що се вероятно южно о т Ниш в днешна Сърбия. - Б. пр.

102. Юстиниан и неговите велможи. Мозайка о т църквата „Сан Витале“, Равена.

103. Теодора, съпругата на Юстиниан. Мозайка о т „Сан Витале“.

 им ператор не изчерпва т а к а пълноценно в ъ зм ож н ости те на ав то к р а­
ц и ята.
Д е к о р ъ т на тр ад и ц и о н н и те церемонии, наследен о т ри м ското
минало, бива изцяло свален и на с ц е н а т а о с т а в а само и м п ер а т о р ъ т
в с в о е т о величие: консулската длъж ност, к о я т о м л ад и ят престоло­
наследник цени т а к а високо, е п р ем ахн ата в 541 г. П ридворният ж и­
в о т се р азр аств а, церем ониалът с т а в а още no-т ъ р ж е с т в е н и
с т р о г. К о га то тр ъ гн е на п ъ т , Теодора се придружава о т помощен
персонал о т ч ети р и хиляди души т . е. два п ъ т и повече, отколко-
т о използват о т о м а н с к и т е султани през XIX в. Ю стиниан насочва
вним анието си към х р и с ти я н с к и те провинциалисти в с в о я т а импе­
рия, загърбвайки н е у т р а л н а т а фасада на об разован ата ар и сто кр а­
ция. Той се п р ед став я в р о л я т а на „най-християнския им п ератор“.
Н еговият ф анатизъм е всеобхватен и обикновено благоразумно на­
сочен срещу различни изолирани м алцинства, к а т о все още оцелели­
т е езичници например. След 533 г. о б щ е с т в е н о т о мнение е мобили­
зирано на кръстоносен поход срещу е р е т и ч н и т е ариански ц ар ств а
на запад. О б щ е с т в е н и я т морал се поддържа с п о м о щ та на неверо­
я т н о педантично зако н о д ател ств о , насочено срещу б огохулството
и х азар та. Теодора също дава своя принос, к а т о основава общежи­
т и е за реформирани п р о с т и т у т к и . В ц я л а т а империя, о т К и т а на
а тл а н ти ч е с к и я бряг на Мароко до Е ф р ат, Ю стиниан издига църкви
в един и същ с т и л , ц и ти р ащ базиликите в с т о л и ц а т а. В т а з и епоха
на примитивни комуникации Ю стиниан налага п р и съ ств и ет о на са­
модържеца в съзнанието на х о р ата чрез забележ ителни ж е с т о в е на
християнска б л аго ч ссти в о ст и християнска н е т о л е р а н т н о с т , но
най-вече с пари, камък и мозайки.
Тези ж е с то в е са увенчани с въ зстановяването на ц ърквата „Св.
София“, изгорена по време на б у н та „Ника“. Ю стиниан би могъл да
реставри ра с т а р а т а църква, к а к т о е правено преди, но подобен огра­
ничен п р о ек т не го удовлетворява. В м есто т о в а т о й възлага на Ан­
тем и й о т Трал и Изидор о т М илет да издигнат една истински рево­
люционна нова църква. Д в а м ат а глаВни с тр о и тел и са типични предс­
т а в и т е л и на технологичния елит на гръцкия с в я т : к а т о м а т е м а т и к
А нтем ий не се задоволява само с Евклид в изследването на парабола­
т а , а Изидор е запознат с величествените паметници на Рим. „Св.
София“ обединява д в е т е традиции: в имперското величие на т а зи
църква с извисяващ ите се куполи е изсечена в камък гръц ката т р а д и ­
ция на а б с т р а к т н а т а мисъл. К о гато влиза в н о вата църква обаче,
Ю стиниан възприема по-популярния т о н на византиеца о т улицата:
„О, Соломоне, аз т е надминах!“ 13 - възкликва то й .

13 Има се предвид древният юдейски цар Соломон (X в. пр. Хр.) и издигна­

164 т и я т о т него храм в Ерусалим. - Б. пр.
 104. „Добруването и славата
на римляните“: медальон в чест
на успешната кампания на Юстиниан за
възвръщане на изгубените територии.
Императорът е изобразен на кон, както
във великите дни на възстановяването
на империята о т края на III в.
(срв. ил. 15).
Медальон на Юстиниан,
534/38 г. (отливка).

Т р и д е с е тте години на VI в. са извънредно упеиден ин тервал в и с т о ­

р и я т а на и зточнорим ската държава. Ю стиниан съумява да се възпол­
зва изцяло о т въ зм ож н ости те, к о и то му предлага международното
положение. Зад ач ата на и м п ер ато р ската ф лота, к о я т о през 533 г.
отплава о т Босфора за Африка, се представя к а т о кръстоносен по­
ход за освобож даването на изгубените римски провинции о т т е х н и т е
еретични владетели. Ц а р с т в о т о на вандалите в Африка пада изненад­
ващо бързо и т а зи удивителна сполука, потвърж дава п р а в о т а т а на
Ю стиниан: на тр и у м ф а14, организиран на хиподрума в К он стан ти н о­
пол, е изкаран и сам и ят вандалски цар. В прокламацията към в т о р о т о
издание на неговия сборник с римски закони Д и г е с т и т е 15 през 534 г.
Ю стиниан възражда хвалебствен и те е п и т е т и о т вр ем ето на рим­
ск и те им ператори: „Ю стиниан...покорител на вандалите, покорител
на г о т и т е и пън.“ Специално назначената комисия, к о я т о извършва
т о в а велико дело, включва съ щ и те онези министри, Трибониан и Йоан

14 Триумф - най-голямаша чест, оказвана о т сената на победилия пълко-

водец, главнокомандващ армията; състоял се о т ритуално шествие из гра­
да Рим, начело на което вървели м агистратите и сенаторите, следвани о т
музикантите, плячката и пленниците; пълководецът бил в колесница и имал
право да носи лавров венец; по време на империята триумф ът бил привиле­
гия само за императора. - Б. ред.
15Д игести - о т лат. сборник о т закони, съдържащ мнения и коментарии
на прочути юристи о т императорската епоха, придобили силата на закон;
публикувани в 50 книги през 533 г., непосредствено след издадения през 529 г.
Ю стинианов кодекс. - Б. ред. 165
 Kanagokuücku, преторианский преф ект, ч иито глави т ъ л п а т а иска
само преди две години по време на б у н та „Ника“. Ю стиниан и прия­
т е л и т е му д ъ р ж а т ю здите на в л а с т т а по-здраво о т к о г а т о и да било
преди. През 539 г. о с т г о т и т е са прогонени о т Рим и м о л я т за мир, а
в К онстантинопол Ю стиниан, заобиколен о т верните си съветници,
бива изобразен на една мозайка „с доволен и ликуващ израз на ли ц ето“.
Малцина са и м п ер ато р и те, утвърдили застр аш ен и те си позиции с
т а к ъ в проницателен опортюнизъм. Но то ч н о защ о то постъпва т а к а ,
с о б с т в е н а т а му сянка пада върху о с т а т ъ к а о т неговото управление.
В сравнение със сам одоволната еуфория на 3 0 -т е години о стан ал и те
двад есет и п е т години о т управлението на Ю стиниан са к а т о злопо­
лучен ко н тр ап у н к т. По м нението на съвременните учени, Ю стиниан
се хваща в капана на своя имидж. Той с т а в а най-видната ж е р т в а на
с о б с т в е н а т а си пропаганда, ч и й то инструм ентариум т а к а м ай сто р ­
ски владее. О т т у к и р е п у т а ц и я т а му на романтичен идеалист, прес­
ледван о т миража за възраж дането на Р им ската империя, д о к ато
затр у д н ен и ята през по-късните му години се п р е д с т а в я т обикновено
к а т о възмездие за него вата грандиозна политика.
В същ ност Ю стиниан е не толкова зловеща, колкото сложна фигу­
ра. Той сс стрем и към славата, д о к а т о н ещ ата въ р вя т добре, защо­
т о т я му т р я б в а на всяка цена за укрепването на с о б ст в ен и те му по­
зиции. Същевременно т о й при теж ава гения, позволяващ му да опол­
зотвори изцяло огром ните ресурси, сто ящ и на разположение на из-
точноримския им ператор през п ъ р вата половина на VI в. - едно поч­
т и бож ествено историческо минало, пълна хазна, невиждани резерви
о т та л а н тл и в и хора във всяка област. Но, к а к т о с т а в а ч е с т о в Рим­
с к а т а империя, и с т о р и я т а на неговото управление се пише о т о т -
р и т н а т и т е и огорчените. Ю стиниан извършва п р ед ател ство спрямо
тр ади ц и о н н ата управляваща класа на им перията. Той надхитрява
нейните членове със с в о я т а политика на величието и славата, но че
т е са все пак хор ата, ко и то със злопам етна педан ти ч н ост хроники-
р а т всяка подробност о т круш ението на надеж дите на младия импе­
р ато р .
Ч е т и р и д е с е т т е години на VI в. са едно к атастроф ал н о десетиле­
т и е . В 540 г. Хозрой I Аноширван, ш ах ъ т на Персия, нарушава прими­
р и е т о с Византия. Поради войните на запад и зт о ч н и т е гарнизони са
д о с т а занемарени. Ш ахът напада А нтиохия, втори я град на империя­
т а , и най-цинично предлага на Ю стиниан да му го продаде. След т о в а
опустош ава града и спокойно се прибира, к а т о п ъ тьом обира безнака­
зано градовете на Северна Сирия.
Н ачинът, по к о й то Ю стиниан реагира на възродената заплаха о т
с т р ан а на Персия, показва, че т о й не е м е ч т а т е л . В ойната в И тали я
веднага о т и в а на заден план. През следващ ите години Ю стиниан е го­
т о в да хвърли повече пари, за да впечатли персийския посланик в Кон­
166 стан ти нопол, о т к о л к о т о за всичките си войски в о тво ю ван и те за-
падни провинции. О т Черно море до Дамаск прон ицателната мисъл на
им ператора изкристализира в камък. Военните укрепления по и зт о ч ­
н а т а граница, издигнати по в р ем ето на Ю стиниан, са най-впечатля-
ващ и я т пример за ри м ската военна ар х и т е к т у р а . Те все още с т о я т
в п у с т и н я т а к а т о осезателно напомняне за п р и о р и т е т н о т о м я с т о
на Близкия и зт о к в п о л и ти к а та на и зточнорим ската държава.
Д о к ат о ж и т е л и т е на и зт о ч н и т е провинции не у сещ ат последст­
в и я т а о т кам п ан ията на Ю стиниан на запад, неговите поданици на
Балканите п о е м а т ц ял о то ù бреме. Балканските гарнизони са напра­
во оголени, за да има войници за западните армии, и дунавската гра­
ница о тн о во с т а в а пропусклива. През 4 0 -т е години на VI в. славяни­
т е навлизат дълбоко в римска т е р и т о р и я . О т 559 г. с а м и я т Конс­
тан ти н о п о л ч е с т о бива застраш аван о т възраж дането на големите
племенни съюзи на т ю р к ск и т е номади - наследниците на им перията
на А тила: първо българите, а после аварите. И т а к а Ю стиниан о т с ­
лабва ж и в о то латинско ядро на изто ч н о р и м ската държава на Балка­
н и те, за да си върне далечното л а т и н с т в о на И тали я и Африка. Сла­
вянското заселване на Балканите е пряка последица о т западните
амбиции на Ю стиниан. Д о к а т о в Равена п о р т р е т ъ т му може да се
види до ден днешен, главният град на реорганизирания Балкански по­
луостров, основан о т него и носещ неговото име, Ю стиниана Прима
(вероятн о някъде в Ю жна Сърбия), изчезва т а к а безследно след на­
ш е с т в и я т а през късния VI в., че днес дори не се знае със сигурност
къде се е намирал.
П риродната к а т а с т р о ф а , известна к а т о Голямата чумна епиде­
мия, е ф онът, на к о й то се разиграват т е з и събития. Тя избухва със
зловеща сила между 541 и 543 г. и продължава да коси х о р ата в среди­
земноморския регион чак до 7 0 -т е години. Това е н а й -т е ж к и я т чумен
пристъп до Ч ер н ата с м ъ р т през 1348 г. След него о с т а в а само черуп­
к а т а о т бляскавото величие на 3 0 -т е години.
О т 540 г. н а т а т ъ к Ю стиниан изпада във ф анати чн ата рутина на
б орбата за оцеляване. И стинското мерило на т о зи човек и източно­
рим ската държава не е belle époque между 533 и 540 г., а к а ч е с тв а т а ,
проявили се през последвалите сурови години. Ю стиниан о т византий­
с к а т а традиция не е м ладият аван тю р и ст о т 3 0 -т е години на VI в.,
ч и й то образ знаем о т м озайките в о т в о ю в а н а т а о т него столица Ра­
вена. Това е онзи малко странен възрастен мъж, к о й то р аб оти всяка
нощ до зори в у с ам о тен и ето на Големия дворец - „м ногооки ят“ импе­
р ат о р , и м п ер а т о р ъ т , „ко й то никога не заспива“.
Въпреки войните и ч у м а т а финансовите чиновници на Ю стиниан
се гр и ж ат п о т о к ъ т о т пари да не секва - не к а т о увеличават данъ­
ц и т е , а к а т о принуждават б о г а т и т е да си п лащ ат навреме. Сега па­
р и т е се превръщ ат в технология на оцеляването. Военните укрепле­
ния з а м е с т в а т липсващ ите хора по границите. С р е д с т в а т а на дипло­
м ац и я та се експ ло ати р ат докрай, за да се компенсира липсата на во- 167
 енен потенциал. Едва по в р ем ето на Ю стиниан хри сти ян ск и те миси­
онери започват да се използват к а т о аген ти на византийския „култу­
рен империализъм“ в северния с в я т : п о к ръ стван ето и изпращ ането
на клерикалните съветници с т а в а т е с т е с т в е н о следствие о т съюза
с им ператора.
В оенното дело също с т а в а по-специализирано. Н аръчниците, писа­
ни о т византийски военачалници през късния VI в., п о к азват колко
вним ателно са наблюдавали и прекопирали нови те кавалерийски т а к ­
т и к и на ном адите. За т е з и хора в о й н ата е к а т о лова - деликатно из­
к у ств о , при к о е т о кръ вопролитието не е з а м е с т и т е л на м ай сторс­
т в о т о . П ер м ан ен тн и те критични ситуации след 540 г. съ зд ават оп­
ределена експериментална настройка сред военните и д и п л о м ати те,
ч и я т о кулминация в с р е д а т а на VII в. е въвеж дането на „гръцкия
огън“ 16 във в и зан ти й ск ата ф лота - т о в а е най-унищ ож ителното
приложение на т е х н и к а т а във военното дело през ранн ото среднове­
ковие.
В ъ тр е в им перията Ю стиниан не спира да скърпя и преправя. Той
експериментира в т ъ р с е н е т о на нови източници на приходи: след
541 г. д ъ р ж ав ата монополизира например прои зводството на коприна.
Всичко гнило се изсича безмилостно. Рязко се ограничава невероятно
скъ п ата държавна куриерска и тр а н с п о р т н а систем а, водеща начало­
т о си още о т в р ем ето на А вгуст. Поддържа се само един п ъ т - по­
казателно е, че т о в а е м аги стр ал ата, минаваща през Мала Азия и
сти гащ а до и зт о ч н а т а граница. В края на управлението на Ю стини­
ан о т пищ ната, усложнена фасада на късноримската държава, ч и и то
щедри и разновидни резерви Ю стиниан експлоатира с т а к о в а н аст ъ р ­
вение преди 540 г., о с т а в а само ж елезният скелет.
Поради т о в а драстично пр еу стр о й ство управлението на Ю стини­
ан не завършва с провал. Нещо повече: през 552 г. с ъ п р о т и в ат а на ос-
т г о т и т е е смазана с една-единствсна, умело планирана и проведена
операция; през 554 г. голяма ч а с т о т Южна Испания попада под визан­
ти й ск а власт; след 560 г. Африка е умиротворена, а визан ти йски те
крепости у д ъ р ж ат граница, по-амбициозна дори о т границата по вре­
м е т о на им ператор Траян17. Многобройни съюзи га р а н т и р а т сигур­
н о с т т а на дунавската линия. С вирепият Хозрой I е държан в шах.
В ъ тр е в им перията сел а та на П алестина и Сирия б л аго д ен стват как-

16 Гръцки огън - силно възпламенителна смес, вероятно на б азата на п е т ­

рола, въведена о т византийците през VII в.; т о ч н и я т ù състав е бил държан
в та к а в а строга тайна, че остава неизвестен и до днес. - Б. пр.
17 По врем ето на принципата на Траян (98-117) Римската империя дос­
т и г а голямо, но краткотрайно и нестабилно териториално разширение,
завладявайки Дакия, организирана в провинция през 107 г., подобно на редица
168 тер и то р и и на изток: Армения, Асирия, М есопотамия, Вавилония. - Б. ред.
mo винаги. М еждународната тъ рговия предоставя възмож ности за
печалба: в началото на VII в. ф лотили ите на александрийския п а т ­
риарх п л ав ат до Корнуол, а красивите златн и м он ети на Ю стиниан и
неговите приемници д о с т и г а т т а к и в а далечни м е с т а к а т о Швеция,
Пекин и Занзибар.
Именно с т е п е н т а на неговия успех е най-съдбоносното завещание,
к о ет о Ю стиниан о с т а в я на следващ ите поколения. Той демонстрира,
че в краткосрочна перспектива самодърж авническата форма на уп­
равление е отличен лек за злините на ви зан ти й ската държава. Подоб­
но на филип II, съсипващ се о т р а б о т а в Ескориал18, т а з и „безсънна“
фигура подхранва илю зията, че един човек може да реши проблемите
на цяла империя.
Едноличният с т и л на управление попарва к а ч е с т в а т а на имперска­
т а бюрокрация. А д м и н и стр ато р и те-и н телек ту ал ц и о т началото на
VI в. кл о н ят към консерватизъм и са п р о ти в високите данъци. Но т е
осигуряват известен к о н т и н ю и т е т и насърчават у ч а с т и е т о в уп­
равлението на образованите висши слоеве на гръцкия с в я т . В крайна
с м е т к а надарените професионалисти на Ю стиниан се о к азв ат по сре­
д а т а между една бюрокрация, попълвана все повече о т ф аво р и ти те
на императора, и - в най-общ смисъл - горната прослойка на източно-
рим ското общ ество. Това са хор ата, к о и то осигуряват п ри тока о т
данъци. Но с т р е м е ж ъ т на т а л а н т л и в и т е младежи о т заможни се­
м ей ства да нап равят кариера в К онстантинопол секва - служенето
на им ператора се оказва тв ъ р д е изнурителна професия.
В р е зу л т а т на р а с т я щ а т а професионализация в течени е на VI в.
с т а р а т а с т р у к т у р а на провинциалния ж и в о т изчезва. У правата на
гръцките градове бива лишена о т изконното си право да събира данъ­
ци в района на с в о я т а община. Към края на VI в. в и д ъ т на градските
съветници в т ъ р ж е с т в е н и т е им роби о с т а в а само спомен о т д е т с ­
т в о т о . О станали без стар и я цен тър на притегляне, градовете в Из­
т о ч н а т а империя поп адат в р ъ ц ете на епископите и ед р и те земевла­
делци. Населението се ориентира към теология и ган гстерство.
О ж есто ч ен и те сблъсквания между враж дуващ ите фракции о т цирка
във всички градове на им перията ш окират и озадачават съвременни­
ц и те на с ъ б и т и я т а през късния VI в., к а к т о все още впрочем продъл­
ж а в а т да озадачават и сто р и ц и те.
Ю стиниан орязва прокалено много о т с т а р а т а т ъ к а н на източно-
рим ското общ ество. Единствено подборът на ефикасно работещ и
висши служители и неговото безкрайно л ю б о п и тство го сп асяват о т
изолация. На с т а р и години Ю стиниан отпуска с в о я т а желязна х в а т ­
ка, к о ет о има пагубни последици. П риемниците му п р о сто няма на

18 филип II ( 1556-1598), крал на Испания; Ескориал - кралският дворец. -

Б. пр. 169
 какво друго да се о п р а т освен на н его вата традиция в дворцовото уп­
равление: Маврикий (582-602) и Ираклий (610-641) са забележителни
им ператори, но т е са принудени да у п р авляват им перията с помощ­
т а на камарила о т омразни и разединени придворни и на сво и те род­
нини.
С л а б о с т т а на И зточн орим ската империя обаче се състои в т о в а ,
че т я е по същ ество една цивилна държава. С илата ù е в нейните да­
нъкоплатци. През целия VI в. земеделието е на много високо равнище,
разкрити са и нови възможности за търговия. До управлението на
Ираклий и м п ер ато р и те разполагат с д о статъ ч н о средства, за да ком­
пенсират н е д о с т а т ъ ч н а т а военна сила с изграж дането на военни ук­
репления и с дипломация. Само че п ар и те не м о гат да произвеждат
войници. И Маврикий, и Ираклий възраж дат с т а р и т е м илитаристич-
ни тенденции на Р им ската империя. Те лично п оем ат командването на
войските на бойното поле, но у с т ан о в я в ат , че н я м а т д о статъ ч н о
хора. О т т у к и с т р а н н а т а комбинация о т немощ и величие, характер­
на за В изантийската империя след Ю стиниан: т а зи обширна т е р и т о ­
рия о т богати земи и процъфтяващи градове се оказва между чука и
наковалнята на две изявени военни формации - войнската хегемония
на авар и те на север и в сяващ ата с т р а х персийска аристокрация на из­
т о к . Как м о га т при т е зи условия наследените и укрепени о т Ю стини­
ан традиции на цивилна автокрация да у д ъ рж ат на н ати ска в Близкия
и зто к о т стр ан а на Персия, ч и ето изкуство, по д ум и те на един рим­
ски съвременник, „показва само ловни сцени, кръвопролития и войни“?
П р ед и зв и к ател ств о то о т Персия доминира в политическия жи­
в о т на Византия през късния VI и ранния VII в. През VI в. Ри м ската
империя се превръща в близкоизточна държава. Рим с т а в а далечен
аванпост: „Ако Бог не смекчи сърцето на им ператора да ни изпрати
някой военачалник или опи тен адм и н и стратор - ние сме загубени“,
пише п ап ата през късния VI в. Дори по далечните брегове на Западно­
т о Средиземноморие в и зан ти й ската в л аст означава приобщаване
към една ориенталска империя. В изантийските аванпостове на Запад
са к а т о огледала, отразяващ и с в е т л и н а т а о т И зт о ч н о то Средизем­
номорие далеч в мрака на Северна Европа о т вр ем ето на ранното
средновековие. Изолирано и самодоволно, к р а л с т в о т о на в е с т г о т и т е
в Испания се движи все пак в р и тъ м а на византийския ж и во т: негови­
т е владетели сл ед я т внимателно И зт о ч н а т а империя к а т о модел и
потенциална заплаха. Всяка голяма църква в Северна Европа е декори­
рана с византийски коприни; богословските книги са написани на ви­
зантийски папирус; религиозните реликви се д ъ р ж ат в ковч еж ета с
византийска сребърна изработка; легендите и л и т у р г и я т а и д в а т о т
И зт о к ; с в е т и т е ст ар ц и пък понякога ги погребват - абсолю тно не­
у м естн о - у в и т и в покров о т персийска коприна с х ар ак т ер н и т е мо­
ти ви : грифони о т зо р о астр и й ск ата м итология и ловните подвизи на
170 езическия шах по И ранското плато.
 г

105. Охолство: изображение на пир о т т . нар. Виенски генезис (Cod. theol. grace. 31 ),
ръкопис о т VI В.

Ц е н т ъ р ъ т на т е ж е с т т а на християнския с в я т все още се намира

в И зт о ч н о то Средиземноморие. Един о т първите архиепископи на
Кентърбъри, Теодор (669-690), е византийски поданик о т Tape (днеш­
на Южна Турция). На бреговете на Н ортум брия19 Беда Венерабилис
(ок. 672-73 5)20 придобива с в о е то задълбочено познаване на Б иблията
о т произведенията на африкански епископи, писани, за да в п е ч а т л я т
Ю стиниан в далечния К онстантинопол. За да укрепи съюза с ланго-
б ард итс21, Григорий I изпраща на кралиц ата им шишенце със светено
масло о т ц ъ р к в ата „Св. К р ъ с т “ в Ерусалим. С подобно шишенце е
погребана и една неизвестна а р и с т о к р а т к а на атлан ти чески я бряг на

14 Нортумбрия - едно о т най-важните кралства на англосаксонска Анг­

лия, достигнало разцвет през VII и VIII в. - Б. пр.
20 Беда или Беде Венерабилис - англосаксонски теолог и историк със зна­
чителна репутация през средновековието; главно произведение Църковна
история на английския народ. - Б. пр.
21 Лангобарди - германско племе, к о ето през VI в. нахлува и се установя­
ва в Северна И талия - Б. пр. 171
 Испания. За варварите в Европа Ерусалим все още е ц е н т ъ р ъ т на све­
т а , а Ерусалим е византийски град.
К олкото и да са несигурни т е з и византийски аванпостове, т е га­
р а н т и р а т при надлеж ността на ю ж ните брегове на Средиземномори-
е т о към една империя, ч и е то сърце се намира в Близкия и зток. Това е
дългосрочното значение на Ю стиниановите завоевания на запад. О т
Гибралтар до Газа х о р ата споделят с и зт о ч н и т е провинции обща ло­
я л н о ст към рим ските императори, обща вяра, общ с т и л в худож ест­
в е н а т а орнаментика, обща стабилна валута. Те се различават вече
значително о т н ед о р азв и ти те т е р и т о р и и на север о т т я х - Северна
Испания, Галия и Северна И талия. Една близкоизточна империя се
спуска косо к а т о дълга, клинообразна плоскост о т А нтиохия до доли­
н а т а на Гуадалкивир22 и разделя диагонално Средиземноморския с в я т
на две общ ества: т о в а е н ай -о тл и ч и тел н ата ч е р т а на западното
средновековие. Н ачалото на разделението е поставено о т завоева­
т е л н и т е походи на Ю стиниан. С изключение на Рим и Равена, мюсюл­
м ан и те с т а в а т неп осредствените приемници на н асл ед ството на
визан ти йски те екзархии. Дори съдбоносното проникване на м аврите
на Ал-Тарик в Испания през 711 г. - п р о сл овутото „п р ед ател ство на
Дон Юлиан“ - е последният, ф атален дипломатически ход на един изо­
лиран и безпомощен византийски управител, Юлиан о т С еута. Него­
в а т а необмислена с тъ п к а да ангажира мюсюлманите к а т о наемни
войници е в най-добрите традиции на ви зан ти й ската външна полити­
ка, установени о т Ю стиниан.
В Близкия и зто к Ю стиниан не е сам. Н еговите постиж ения се кон­
к у р и р ат о т Персия, к о я т о изживява голям р азц вет при управление­
т о на Хозрой I Аноширван - „Хозрой с б езсм ъ р т н ат а душа“ . Един т о ­
гавашен съвременник, и с т о р и к ъ т Захария Митиленски, вижда т о в а
съвсем ясно, д о к а т о наблюдава п р азн ен ствата на хиподрума в Конс­
тан ти н о п о л през 534 г. По време на т о зи безпрецедентен триум ф
пред Ю стиниан минава и плененият цар на вандалите: „Но т а м бяха
и п р е д с та в и те л и т е на Хозрой, царя на персите, т е седяха т а м и
също видяха т е зи неща...“ За нас сега също е време да погледнем на VI
в. през о ч и т е на И зтока.

172 22 Гуадалкивир - река в Южна Испания. - Б. пр.

 13. ИМПЕРИИТЕ НА ИЗТОКА: ВИЗАНТИЯ И ПЕРСИЯ, 540-640

В двореца на Хозрой I Аноширван в К тезиф он (при река Е ф рат, на

около 55 км южно о т днешния Багдад), непосредствено под царския
т р о н с т о я т т р и празни кресла. Те са предназначени за им ператора на
К итай, за великия хаган (владетеля на ном адите в Ц ентрална Азия)
и за римския им ператор - в случай че някой о т т е з и владетели дой­
де к а т о васал в двора на шахиншаха, царя на ц ар ете. Тези т р и праз­
ни м е с т а о л и ц етв о р я в ат н е о б я т н и т е хоризонти на С асанидската
империя. Персия е в р ъ зк ата между И зт о к а и Запада. Именно о т
Ктезиф он през VI в. индийската наука и индийските легенди, особено
и с т о р и я т а на Буда (известна на Запада к а т о и с т о р и я т а на Варлаам
и Й осаф ат о т „Б од хисатва“), проникват в Средиземноморския
с в я т . К и т а й с к и т е търговци п озн ават добре Персия, д о к ат о т о в а ,
к о е т о з н а я т за Р и м ск ата империя с т и г а само до А нтиохия. През
ранното средновековие персийски наемници б р ан я т северните гра­
ници на К итай. Именно т е въ веж д ат в Далечния и зт о к и зк у с т в о т о
на б ойната кавалерия, усвоено в перманентния конфликт с номади­
т е о т Ц ентрална Азия.
Персия е преди всичко цен тр ал н о ази атска държава. Уседналият
земеделски начин на ж и в о т на иранците, особено в б о г а т и т е земи на
Гурган край Каспийско море (Хиркания на кл аси ч еската ан т и ч ­
н о ст), винаги е бил застраш аван о т ном адите, идващи о т с т е п и т е
на Туркестан. През VI в. п ер си те все още п о м н ят , че т е х н и я т ве­
лик религиозен водач, З а р а т у с т р а , к а к т о и най-великият им владе­
т е л , Дарий23, за ги в а т в б о р б а т а срещу н аш ествен и ц и те о т Ц е н т ­
рална Азия. П р е д с т а в а т а на тр ади ц и о н н о то персийско о б щ ество за
„варвар и те“ е също т а к а о с т р о прецизирана, к а к т о при рим ляните.
Хозрой I не издава възпоменателна серия м о н ети по случай превзема­
н е т о на А нтиохия, но к о г а т о през 568 г. разгромява го л ям ата но-
мадска империя на х е ф т а л и т и т е (бели те хуни), специална м онетна
емисия провъзгласява: „Иран е освободен о т с т р а х а !“ Ц ентралноа-
з и а т с к а т а граница е военн ата лаборатория на късноантичния с в я т .
Именно в хода на п о с т о я н н и те б и т к и с но м ад и те в ср ед и те на пер­
сий ската аристокраци я се раж да „ к а т а ф р а к т ъ т “ (бронираният ез-

23 Дарий I Велики (550-486 г. пр. Хр.) - цар на Персия между 522 и 486 г.
пр. Хр., възстановява ед инството на персийската държава, разклатено о т
междуособиците и въ стан и я та на покорените народи след с м ъ р т т а на
Кир II Велики, разширил персийските владения над Северна Африка, п о т у ­
шил въ станието на йонийските елински полиси през 494 г. пр. Хр. и предпри­
ел наказателни експедиции срещу Гърция - през 493/2 г. пр. Хр. и през 490 г.
пр. Хр., описани о т Х еродот в неговите Истории на гръко-персийските вой­
ни. - Б. ред. 173
 дач), п р ед ш ествен и к ъ т на средновековния рицар. П оказателно е, че
бронираният ездач - една съвсем нова техн и к а - с т а в а и звестен на
ри м лян и те под и м е т о , с к о е т о е наричан първоначално на сирийския
жаргон, използван в М есопотам ия - „казанджия“ . Ж и т е л и т е на из­
т о ч н и т е византийски провинции, к о и т о сами са виждали облечени­
т е в желязо бойци о т Трансоксиана, п р ед ават сирийското наимено­
вание на р и м с к ат а армия, но в латински превод - clib a n a riu s (казан­
джия).
През ранното средновековие персийската цивилизация доминира и
над ц ен тр ал н о ази атски те центрове Бухара и Самарканд. Близкото
до иранците о б щ ество на Зогдиана, към ч и я то т е р и т о р и я сп ад ат
т е зи два големи града, свързва И зто ка и Запада. През VI в. зогдиански
посредници о т к р и в а т на им ператор Ю стиниан т а й н а т а на коприне­
н и те буби, к а к т о един век преди т о в а продават ри м ск ата техника
на стъ кл о п р о и зв о д ств о то на китайския император. Д в е т е форми на
х р и с т и я н с т в о т о , к о и то се развиват в доминираната о т персите
М есопотам ия - радикалният аскетизъм на манихеите (последовате­
л и т е на Мани) и хум анното х р и сти я н ств о на н есторианц итс24 - про­
ц ъ ф т я в а т в т о зи оазис на персийската култура чак до нахлуването
на монголите В XIII в. През X в. манихейскшпе литургии в оазиса Тур-
фан, В югозападната ч а с т на п у с т и н я т а Гоби, все още представя рая
к а т о един вид царски двор, живеещ в р и тъ м а на същия онзи п р о т о ­
кол, създаден преди векове за двореца на Хозрой I Аноширван в далеч­
ния Ктезифон.
Х о р а т а в западния с в я т , о трасли с Х еродот, с м я т а т конфрон­
т а ц и я т а между Р и м с к а та империя и Персия за напълно е с т е с т в е ­
на. И все пак, к а т о се има предвид дълговечната ориен таци я на
иран ските управляващи класи към Ц ентрална Азия, п о с т о я н н и я т
н ати ск , к о й т о п ерсий ската империя упраж нява през VI в. срещу
границите на В изантия, е нещо изключително. Това, к о е т о д о т о г а ­
ва спасява Р и м ск ата империя, са с а м и т е т ер и то р и ал н и размери на
нейния съперник. П ер сийската империя се вие к а т о о п а ш к а т а на
дракон през „н еп р и в етл и в ата, к ам ен и ста зем я“ източно о т плани­
н а т а Загрос, чак до Окс (Аму-Даря), А ф ганистан и д оли ната на
Инд. Голото, сухо Иранско п л а т о - т а з и К асти ли я на Близкия и зт о к
- е било тр ад и ц и о н н о то сърце на П ерсийската империя. През VI в.

24 Несторианци, несторианство - основано о т Несторий, К онстантино-

полски патриарх (428—43 1), учение за природата на Иисус, съчетаващ в себе
си две обособени и чисто външни „природи“: логос (слово божие), т . е. Бо­
ж ествен о то , и човеш кото начало, изолирани една о т друга; осъден к а т о
еретик на Ефеския (431 г.) и Халкедонския (451 г.) събор; несторианската
църква същ ествува и до днес в Ирак, Сирия и Иран и наброява около 170 000
174 вярващи. - Б. ред.
106. Хозрой I Аноширбан (531-579). За разлика о т „цивилния“ Юстиниан шахът е
изобразен като воин. Той седи на трона, с меч в ръка. Детайл о т т . нар. чаша на Хоз­
рой, VI в.
 107. Clibanarius,
теж ко въоръженият и
брониран ездач.
Стенна рисунка о т
Дура-Европос, П-Ш в.

108. Мани през

погледа на неговите
последователи в
оазиса Турфан.
Учението на този
религиозен водач,
роден в Южна
Месопотамия,
се разпространява
през Сирия в
Римската империя и
през Средна Азия в
Китай. Стенна
рисунка о т Хочо
(Турфан), Китай,
VIII IX в.

т у к продължава да вирее зо р о а с т р и зм ъ т в най-безкомпромисната

си о р тодоксалн а форма. Тук, също т а к а , с т а р и т е управляващи кла­
нове са установили д есп оти ческа в л а с т. В свещ ен ите градове Ис-
т а х р и Персеполис и на с к а л а т а при Н а к и т Р у ст ам сасанидският
шахиншах се връща към традиции, сти гащ и чак до в р е м е т о на Ахе-
м енидите: Шапур I е накарал да го и зо б р азя т редом с Кир25 и Дарий.
В М есопотам ия, обаче, и р а н ск а та управляващ а класа се ч у в ст в а
к а т о в чужда с т р ан а . В с т о л и ц а т а на и м п ери ята К тезиф он арис­
т о к р а т и т е ж и в е я т в отдел ен к в а р т а л , в дворци, добре заредени с
лед (к а к т о о т б е л я зв а един ки тай ски п ъ теш еств ен и к ): т е ко п н еят
за голем и те си ловни хижи в Холван, в планините на същинска Ми­
дия26, к ъ д е т о се о т т е г л я т през л я т о т о . Извън К тезиф он населени-

25 Кир II Велики (590/580 - ок. 529 г. пр. Хр.) - о сн о в ател ят на Ахеменид-

с к а т а (Персийска) империя, разпростираща се о т Егейско море до р. Инд;
символ на идеалния монарх, наричан о т персите „баща на народа“ и възхва­
ляван в Библията к а т о освободителя на евреите о т вавилонския плен (вж.
бел. 5, ч а с т първа). - Б. пр.
176 26 Мидия - древна държава в Северозападен Иран; през 612 г. пр. Хр. мидий-
ешо говори сирийски. Това са предимно несториански християни,
к о и т о ж и в е я т в съ седство с големи еврейски общ н ости. Не един
персийски а р и с т о к р а т през късния VI в. се у стан о вя ва в М есо п о та­
мия, к а т о приема н е с т о р и а н с т в о т о и се научава да пее псал м и те
на сирийски.
М есопотам ия обаче е икономическото сърце на П ерсийската им­
перия. Две п е т и о т приходите на шаха и д в а т о т т у к . В М есоп ота­
мия именно живее древното урбанизирано о бщ ество, о т ч и и то уме­
ния зависи б лагод енстви ето на двора. След нападенията на Шапур I
срещу Р и м ск ата империя през 5 0 -т е години на III в., н ам и ращ ата се
под персийски кон трол М есопотам ия - особено Х узистан в Южен
Ирак - се покрива със селища на принудително изселени о т И зточн о­
т о Средиземноморие. О т нейните градове и д в а т а р х и т е к т и т е и ин­
ж ен ери те на шаха. В т я х ж и в е я т т ъ к а ч и т е , на к о и т о се дължи сла­
в а т а на сасанидските коприни през VI в., к а к т о и банкерите. Дума­
т а за данъка върху зе м я т а произлиза през V в. пр. Хр. о т арамейски

ц и те заедно с вавилонците разгромяват асирийската империя; през 546 г. пр.

Хр. са победени о т цар Кир II Велики и с т а в а т поданици на персите. - Б. ред. 177

12. Свептып на късната античност

 език. При С асанидите (к а к т о се вижда о т еврейския Талмуд21) т я все
още се използва, а по-кьсно с т а в а официалното арабско название за
поземления данък, харадЛ г, о т к о й то за в и ся т финансите на арабска­
т а империя.
М есопотам ия е регион на огромна к р еати вн о ст. О т III в. сл. Хр.
възгледите на нейните религиозни водачи са в постоянно стълкнове­
ние с к о н сер вато р и те к а к т о в Р им ската, т а к а и в персийската импе­
рия. Мани (216-277), о с н о в а т е л я т на м ан и хей ството, е типичен про­
д у к т на т а з и среда. Ж ивеейки т а м , къ дето се к р ъ с т о с в а т п ъ ти щ а­
т а на Азия, т о й се ч у в ст в а призван, к а к т о никой друг религиозен мис­
л ител край средиземноморското „жабешко езеро“, да създаде една
универсална религия. Той вижда кон ф рон тац ията между с в е то в н и т е
религии на И зт о к а и Запада: Буда и З а р а т у с т р а фигурират заедно с
Х ристос на централно м я с т о в неговото учение. През V в. мисионе­
р и т е на м ан и х ей ство то с т и г а т до Северна Испания; през VII в. т е са
вече в Пекин.
Н есто р и ан ски ят вар и ан т на х р и с т и я н с т в о т о се устан овява в
т а з и стимулираща среда к а т о е д и н ств ен ата истински ориенталска
църква. Н извергнати о т о р то д о к сал н ата Римска империя, нестори-
анц ите п о с т и г а т деликатен modus vivendi с персийската управлява­
ща класа. Н естори ански те проповедници следват доминираните о т
персите търговски п ъ ти щ а чак до фу-киен и Цейлон: погледите на
сирийските християни о т Керала (Ю жна Индия) са отправени към
Ктезифон. През 638 г. н есторианц ите п р е д с т а в я т св о ето учение на
китайския им ператор: т о в а е без съмнение ехо в една необикновена
среда о т а р гу м ен ти те, приведени за пръв п ъ т о т хри сти ян ск и те
апологети в А нтиохия и Александрия. През ц ялото ранно средновеко­
вие сирийскоезичното духовенство на персийска М есопотам ия осъ­
щ еств яв а интригуващ културен обмен между Далечния и зт о к и Сре-
диземноморието.
В М есопотам ия се извършва и един друг процес, о т голямо значе­
ние за средовековна и съвременна Европа: финалната кристализация
на равинския юдаизъм. Под крилото на шаха, ко й то ги пази о т н е т о ­
л е р а н т н о с т т а на х р и сти я н и те, равин ите28 о т М есопотам ия се из­
д и га т в интелектуално отнош ение над наплаш ените си съ б р атя в278

27 Талмуд - сборник о т догматични религиозни, морални и правни принци­

пи на юдаизма, включващ също интерпретации на Стария завет и легенди;
свещена книга на евреите. Б. пр.
28 Равин - в юдаизма лице, квалифицирано чрез академичната си подго­
то в к а в изучаването на еврейската Библия и Талмуда да действа к а т о духо­
вен водач и религиозен учител на еврейската общ ност; те р м и н ъ т равин се
утвърж дава окончателно към края на I в. сл. Хр.; Иисус бива наричан поня­
178 кога о т последователите си равин. - Б. пр.
Палестина. Те са съ зд ател и те на вавилонския Талмуд. По врем ето, ко-
г а т о им ператор Ю стиниан постановява коя версия на свещ ените
книги на евр еи те може да се ч е т е в синагогите на им перията, равини­
т е в Ктезиф он са свободни да в о д я т енергична полемика срещу хрис­
т и я н с к и т е доктрини за cèemama Троица и непорочното зачатие.
Т ърсещ ият критичен дух, в и таещ в градовете на персийска Месопо­
т а м и я , скоро прониква по п ъ т и щ а т а на керваните в Арабия, къ дето
оказва решаващо влияние за възникването на епохалния монотеизъм
на Мохамед.
М есопотам ия следователно е нещо отделно в р ам к и те на Персий­
с к а т а империя. Н ейните градове, нейните к о н т а к т и със Средиземно-
м орието, големият брой заселници о т Р им ската империя я отли ча­
в а т о т сухия, изолиран о т м о р е т а т а и ревниво пазещ сво и те т р а д и ­
ции с в я т на И ранското плато. Ш ахъ т се ти ту л у в а „цар на ц ар ет е на
Иран и неиранските т е р и т о р и и “. През първите векове д в е т е сфери не
се покриват. Ездегирд I (399—421 ) например е популярен сред подани­
ц и т е си в М есопотамия: т о й е ненавиждан обаче о т иранските кон­
серватори, к о и то го наричат „Ездегирд Грешника“. П риемникът му,
Вахрам Гур (421-439), е известен на визан ти йци те к а т о ж ест о к уг-
н е т и т е л на х р и сти ян и те: през средновековието т о й се ползва в Пер­
сия с голям п р ести ж к а т о един вид персийски вар и ан т на „строгия,
но справедлив“ крал Хал29 - съвърш еният ирански благородник, с т р а с ­
т е н ловец, щедър спрямо а р и с т о к р а т и т е , крепител на зороастрий-
ск о то правоверие.
През късния V в. обаче тр ади ц и о н н и ят с в я т на И ранското п лато
рухва и М есопотам ия получава дълж им ото Ù. След предизвиканото
о т глада бедствие, продължило седем години, шах Перос (459-484)
загива с ц я л а т а си армия при една прибързана кампания срещу хеф та-
л и т с к и т е хуни. „Гладните години на Перос“ и пълн ият разгром на
Персия о т ц ен тр ал н о ази атск и те номади се п о м н ят к а т о най-голя-
м а т а тр агед и я в персийската и сто р и я преди арабското наш ествие.
Това е к р а я т на иранския ancien régime. Омаломощени о т поражени­
е т о , застраш ени о т изблика на апокалиптичен радикализъм о т дви­
ж ен ието на религозния водач Маздак, ч и е то учение подклажда селс­
к и т е бунтове по време на големия глад, оцелелите сред консерватив­
н а т а аристокрация се обединяват около младия шах, Хозрой I, о т
к о го то о ч ак в а т защ и та. Те му д а в а т прозвищ ето Аноширван („без­
см ъ ртн а душа“), к о гат о през 528 г. още к а т о престолонаследник т о й
изколва последователите на Маздак. Хозрой оказва защ и т а на арис­
т о к р а ц и я т а , но при условията, к о и то т о й п о ставя. Ш ах ъ т прикре­
пя зоро астр и й ско то духовенство и големите сем ей ства към импера-

29 Крал Хал - популярно, народностно название на английския крал Хенри

VIII (1509 - 1547). - Б . пр. 179
 т о р с к и я двор. П остепенно адм и н и стр ац и ята преминава в р ъ ц ете на
една нова класа о т професионалисти. Мнозина о т т я х са християни:
т е и д в а т о т М есопотам ия, а не о т Иран.
Хозрой о с т а в а в и с т о р и ч е с к а т а п а м е т на Близкия и зт о к к а т о
справедливия цар. Той има собствено мнение относно целите на
т а з и справедливост: „В ърховната в л а с т се крепи на а р м и я т а, арми­
я т а се поддържа е пари; п ар и те и д в а т о т данъка върху зе м я т а ; да­
н ъ к ъ т върху з е м я т а идва о т зем еделието. Зем еделието зависи о т
сп р ав ед л и в о стта, сп р ав ед ли в о стта о т н еп од к уп н остта на държав­
н и т е чиновници, а н еп о д к у п н о стта и благон ад еж д н остта - о т пос­
т о я н н а т а б д и т е л н о с т на монарха.“ Н егови ят съвременник Ю с т и ­
ниан също се помни к а т о „справедливия“, но заради кодифицирането
на р и м ско то право; Хозрой о т своя с т р ан а реализира амбициозния
ориенталски идеал за царя е д ъ лгата ръка. К о гато чува за някакъв
б у н т в Х узистан, т о й извиква несторианския патри арх и му казва:
„Седни и им напиши, че ако н я м а т д о брин ата доброволно да се уми­
р я т , ще ги подгоня е меч, лък и ст р ел а и ще избия всички, к о и т о про­
д ъ л ж ав ат да се б у н т у в а т били т е о т х о р ат а на З а р а т у с т р а , ев­
реи или християни .“
С т р о г и я т режим на Хозрой I, продължил ч ет и р и д е с е т и осем го­
дини, и т р и д е с е т и с е д е м т е години на нестабилно величие при уп­
равлението на внука му, хаотичния Хозрой II Апарвец („Победонос­
ния“, 591 628), б ележ ат същ инското начало на средновековието в
Близкия и зт о к . Поне едно поколение преди п о я в ат а на ар аб и те пер­
сий ското о б щ еств о се отдалечава о т м иналото си и придобива фор­
м а т а , к о я т о просъщ ествува далеч през средновековието. Точно как-
т о на Запад им ператор А вгу ст о с т а в а в и ст о р и ч еск ат а п ам ет
к а т о безплътна сянка в сравнение със съвсем ж и в и т е фигури на Кон­
с т а н т и н и Ю стиниан, т а к а и в Близкия и зт о к п ред ш ествениц ите
на Хозрой са к а т о далечни приказни герои. И с т о р и я т а на среднове­
ковния Близък и зт о к започва е Хозрой, наричан Касра о т ар аб и те и
Хосро в днешен Иран.
К а с т о в а т а , ар и сто кр ати ч н а с т р у к т у р а на с в е т а през V в. започ­
ва да се разчупва. П ридворният благородник, декан , се превръща в
гръбнака на персийското общ ество. Д е к а н ъ т символизира един нов
начин на ж и в о т. Той е едновременно б о га т земевладелец, войник и
придворен. Подобно на византийския си еквивалент, н о ви ят адми­
н и с тр а т и в е н ел и т създава нова култура, представляващ а смесица
о т префинсност и професионализъм. Д е к а н и те са еклектици: Хозрой
I насърчава преводите к а к т о на гръцките философи, т а к а и на прид­
ворни приказки о т Северна Индия. Д о к а т о м асивните скални изобра­
жения през IV и V в. п оказват предш ествениц ите им, водещи епични
б и тк и със св о и т е врагове или е диви зверове, сега придворните иг­
р а я т на шах и поло, а л о в ъ т със соколи, едно изтънчено изкуство, из­
180 м е с т в а популярния преди лов на едър дивеч. М онум енталните архе-
питии изображения на вл ад етел и те изчезват. И зящ н ите бродирани
коприни д о п адат повече на вкуса на персийците през късния VI в. Но
преди всичко в двора на Хозрой Аноширван еп охата на б оговете о т ­
стъ п ва на епо х ата на хората. Религията на З а р а т у с т р а се превръща
просто в едно консервативно ч увство. И зображ енията на персийски­
т е монарси вече не п оказват как т е получават в л а с т т а си о т своя
бог, Ахура Мазда: Хозрой бива представян само в п р и съ стви ето на
сво и те придворни. М и с т и к а т а на VI в. т о в а е фар-и-падшахан - оре­
о л ъ т на шахиншаха. Още дълго след к а т о Персия п р естава да бъде в
плен на зороастризм а, деканите зап азват т о в а благоговение към своя
монарх.
Тези развития определят хода на близкоизточната история през
следващ ите п е т с т о т и н години. Подобно на подводна скала, придвор­
н о то общ ество, създадено в Персия о т Хозрой I Аноширван и усъвър­
ш енствано о т Хозрой 11 Апарвец, отклонява ар абск ата империя о т
нейния курс. „П окоряването“ на Персия о т исляма през VIII и IX в. на­
мира израз в основаването на абасидския халифат в Багдад, съвсем
близо до зап устели те дворци на Ктезифон. Това е последният разцвет
на форми на ж и в о т , възникнали в Близкия и зт о к през епохата на къс­
н а т а ан ти ч н о ст.
В много отнош ения реформираното персийско о бщ ество през къс­
ния VI в. гравитира около намиращия се под византийско влияние двор
с център в М есопотам ия. Византийски а р х и т е к т и пом агат при изг­
раж дането на двореца в Ктезифон. В изантийският поземлен данък е
моделът за реф орм ите на Хозрой 1. По същ ото време се прибягва до
т е о р и и т е на А р и с т о т ел , за да се преосмислят някои м ом енти о т
е т и к а т а на З а р а т у с т р а . Х р и сти ян и те о т М есопотамия, кои то го­
в о р я т сирийски език к а к т о съ седите си о твъ д границата, привнасят
ви зан ти й ската медицина, философия и дворцови маниери в столица­
т а на Сасанидите. Ч е с то границата е изцяло отворена. През 527 г.
несториански богослови о т персийския град Низиб пребивават в Кон­
стантинопол. През 532 г. философи-платоници о т А ти н а г о с т у в а т
на Хозрой в Ктезифон. В изантия и Персия се привличат взаимно о т
б о г а т с т в о т о и кр еап ш в н о стта на населението в региона на Плодо­
родния полумесец30. П о сто ян н о то , и зтощ ителн о състояние на война
между т я х в годините 540-561, 572-591 и 602-629 е следствие о т

30 Плодородният полумесец - регион с плодородна земя, в кой то се зараж­

д а т древните близкоизточни и средиземноморски цивилизации; има прибли­
зително ф орм ата на полумесец, който започва о т М есопотамия (при Пер­
сийския залив), издига се нагоре към Ирак, извива към Сирия и Палестина и
свършва при долното течение на р. Нил; те р м и н ъ т е въведен през първата
половина на XX в. о т американския ориенталист Джеймс Хенри Брийстед.
- Б. пр. 181
 109. Персийският отблясък 6
Средна Азия: хиндуистко
божество, нарисувано по
персийски маниер. Картина на
дървено табло о т манастира
Ху-Куо в китайски Туркестан
(древния Хотан), VII X в.

о б с т о я т е л с т в о т о , че т е з и две о б щ ества са принудени да ж и в е я т в

прекадена близост едно е друго.
Без да иска, Хозрой разрушава вътреш ния баланс на П ерсийската
империя, к а т о тихомълком изоставя Иран и Ц ентрална Азия в полза
на М есопотамия. Лишени о т с т а р и т е си хоризонти, сасанидските
монарси през късния VI и ранния VII в. са принудени да се вклю чат в
б о р б ата за хегемония в Близкия и зто к, к а т о се п р о т и в о п о с т а в я т на
В изантия държава, превъзхождаща Персия в икономическо, но нс и
във военно отнош ение.
Н ай-удивителната особеност на VI в. е б ързият възход на Персия
по и зт о ч н и т е граници на В изантия. Д о к а т о през късния V в. е с м я т а ­
на за „болника на Близкия и зт о к “, сега изведнъж Персия засти га своя
съперник. В началото на управлението на Хозрой I Персия живее к а т о
паразит на В изантия: ш ах ъ т използва с в о я т а всяваща ужас военна
машина и п р о сто изнудва по-богатия си съсед за пари. К а т о плячкос-
ва визан ти йски те провинции, Хозрой I „напомпва“ Персия с пари, ко­
и т о именно я сп асяв ат о т бан крут. При Хозрой II Персия е вече фи­
нансовият гигант на Близкия и зто к , а ш ах ъ т - ср ед о то ч и ето на едно
ц ар ств о о т с в е т а на приказките.
Хозрой II е съдбоносният приемник на п о л и ти к ата, провеждана о т
182 Хозрой I. Той при теж ава всички необходими кач ества да с т а н е импе-
ратор-обединш пел на Близкия и зто к. До голяма степ ен отчуж ден о т
н о б и л и тета на същинска Персия, т о й е възстановен на т р о н а през
591 г. с п о м о щ та на византийски наемници. Обгражда се предимно с
християни. Ж ена му, краси вата Ширен, и неговият финансов гений,
Яздан о т Киркук, са несторианци. Хозрой адресира пропагандата си
много далновидно към хри сти ян ско то население о т д в е т е стран и на
границата: т о й приписва успехите си на п о к р о в и т е л с т в о т о на св.
Сергий, патрона на сирийскоезичното и арабското население в района
на Плодородния полумесец. Под т а з и полухристиянска форма ся н к ата
на царя на ц а р е т е пада и върху западната ч а с т на Близкия изток.
Хозрой II намира удобен повод през 603 г. Той нахлува във Визан­
т и й с к а т а империя под предлог, че иска да о т м ъ с т и за у б и й с т в о то на
император Маврикий и да о т с т р а н и узурпатора ф ока. М е ч т а т а на
новия м есопотамски двор за обединяването на Плодородния полуме­
сец к а к т о по в р е м е то на Кир, Ксеркс и Дарий изглежда съвсем реална.
А нтиохия пада 8 613 г., Ерусалим в 614, Египет 8 619; през следваща­
т а 620 г. о т с т е н и т е на К онстантинопол се в и ж д ат п о с т о в и т е ог­
ньове на персийската войска на другия бряг на Босфора. И Хозрой
няма намерение да си ходи. О т персийските наместници в Е гипет са
останали данъчни докум енти на пахлави31, разкриващи стр ем еж а да
сс възродят т р а д и ц и и т е на персийското господство в Египет, кои­
т о отдавна вече - о т вр ем ето на А хеменидите преди цели д е в е т с т о ­
т и н години! - са се заличили.
В изан ти йската империя бива спасена благодарение на ум енията,
развити при управлението на Ю стиниан. И м ператор Ираклий моби­
лизира ем оциите на м аси те в К онстантинопол и провежда блестящ и
операции със с в о я т а малка, но с т р а х о т н о дисциплинирана армия. С
абсолютно всички пари, ко и то успява да събере (дори църковното
съкровище на „Св. София“ е претопено на златни м онети), т о й изчез­
ва към Кавказ, за да води по примера на Ю стиниан парична диплома­
ция в района на северното преддверие на Персия. През 627 г. в съюз с
хазарите Ираклий нахлува на юг, в сърцето на П ерсийската империя.
М онум енталният дворец на шахиншаха в Д астгерд е опожарен, а
Хозрой, дискредитиран о т т о в а светкавично нападение срещу неза­
щ и т ен и т е имения и свещ ените градове на зороастрийското духовен­
с т в о и аристокрация, е у б и т о т сво и те министри през 628 г.
Войната е истин ска к а т а с т р о ф а за уседналото население на Близ­
кия и зто к. Б лагоденствието на сел ата извън А нтиохия секва рязко
след 613 г. Александрия о с т а в а частично невъзстановсна. Завладени­
т е т е р и т о р и и б и в а т обложени с безмилостни данъци и лишени о т
квалифицирана р або тн а ръка. Що се о тн ася до Персия, нейният аван­
тю ри сти ч ен о п и т да установи господство над Близкия и зто к се про-

31 Пахлави - официалният ирански език на сасанидска Персия. - Б. пр. 183

 валя. Не о с т а в а нищо, на к о е т о би могла да се облегне и след 641 г. т я
не успява да надживее военното си поражение о т арабите. Сърцеви­
н а т а на Персия е прегоряла. К о гато мюсюлманските армии д о с т и г а т
И ранското плато, т е зав ар в ат пълна анархия.
Но най -ф аталн ото е, че никоя о т д в е т е големи империи не е под­
го твен а за т о в а , к о е т о следва - експлозията о т примитивния Юг на
Плодородния полумесец, свързана с възхода на исляма.
Д р а м ат и ч н и те войни между Персия и Византия се в о д я т в север­
ния край на Плодородния полумесец: о т Кавказ до Северна М есопота­
мия всичко е п окрито с отбрани телн и съоръжения, отнели много
ср ед ства и усилия; армии к р ъ с т о с в а т т о зи познат пейзаж в ед н ата и
в д ругата посока. В съ щ о то време ю ж ната, най-уязвима ч а с т на Пло­
дородния полумесец се защ и тава посредством д о с т а несигурна мрежа
о т съюзи със съседните арабски племена. И зточно о т Дамаск при
Джабия за сп о к о й стви ето по границата се гр и ж ат Х асанидите32 -
Бану Хасан - к а т о византийски ф едерати. А в Хира Лахмидското
ц ар ство играе р о л я та на буферна държава, бранеща самия Ктезиф он
о т п у с т и н я т а , отдалечена само на 160 км о т с т е н и т е на града.
По време на с в о я т а последна голяма война и д в ет е стр ан и забра­
в я т за арабите. О т галеници на великите сили араби те в граничните
райони са застраш ени да се превърнат в париите на Близкия изток.
Д е л и к а т н а т а о тб р ан и тел н а си стем а, поддържаща равновесието
между о б р аб о т в а ем а т а земя и п у с т и н я т а о т Южен Ирак до Синай,
бива унищожена. Рим ските крепости за п у с т я в а т . Ш ейховете н я м а т
вече стим ул да ко н тр о л и р ат св о и те хора. Още по в р ем ето на пер­
сий ската окупация бедуините извърш ват безнаказани нападения чак
до в р а т и т е на Ерусалим.
Д о к а т о великите сили заб р авят за араби те, сам и те араби се чувс­
т в а т , к а к т о никога по-рано в с в о я т а история, привлечени о т бога­
т и т е градове и с м у т н и т е идеи на уседналитс стран и северно о т
т я х . Около 600 г. т ъ р г о в с к а т а олигархия в Мека започва да инвести­
ра големи суми в п р я к ат а търговия с Южна Сирия и Хира. К ерваните
на Мека допринасят за неочаквания „бум“ в икономическия ж и в о т на
Дамаск, В остра, Джераса (Джераш) и Газа. Тези южни градове процъф­
т я в а т , д о к а т о Северна Сирия започва да запада. Търговците о т
Мека (най-неуспешният о т т я х е някой си Мохамед) са добре предс­
тавен и извън Дамаск. Неспирното нахлуване на арабски търговци-
ав ан тю р и сти по н езащ и тен и те южни граници е предупредителен сиг­
нал, че всички пъ ти щ а може би в о д я т вече към Мека.
Триумфиращите византийци си н я м а т и хабер о т всичко т о в а . Те
и д в а т о т далечния Север и са доволни, че си вр ъ щ ат провинции, кои-

32 Хасаниди - управляващата династия в арабското царство Хасан, съ­

184 юзник на Византия. - Б. пр.
 110. Придворният
етос. Що ce
отнася go
изтънченост и
наслаждения,
дворът на
Хозрой II Апарвец
достига
ненадминати
върхове, които са
пример за
обществения
живот на
придворните и
аристократите
през цялото
средновековие.
Детайл о т
сасанидска
позлатена
сребърна кана,
VI в.

т о са били под чужд контрол в продължение на близо д вад есет годи­

ни. Тях ги и н те р е с у в а т по-важни неща. В с в о я т а Хроника Теофан раз­
казва как един евнух, пристигащ в Д амаск с пари о т им ператора, е
пресрещ нат о т араби те, охраняващи границата, к о и то и с к а т да си
получат обичайната субсидия. Е внухът ги прогонва разгневен и казва:
„И м п ер а то р ъ т няма пари да п л ати на с о б с т в е н а т а си армия, а ние да
раздаваме п ар и те му на т е зи к у ч е т а? “

185
14. СМЪРТТА НА КЛАСИЧЕСКИЯ СВЯТ:
КУЛТУРА И РЕЛИГИЯ ПРЕЗ РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

С блъсъкът между Ираклий и Хозрой II Апарвец дълго се помни к а т о

„Голям ата война“ на в и зан ти й ската история. Дори през XVI в. един
руски патриарх пише, че К онстантинопол е бил спасен, въпреки че
бил приклещен между перси и авари „ к а т о риба в мрежа“ . Въздигане­
т о на Ираклий на вл аст и победата му над Персия се извърш ват в а т ­
мосфера на кръстоносна екзалтация. На м а ч т а т а на кораба, с ко й то
Ираклий о тплава за К онстантинопол, е сложена и коната на Богороди­
ца. Той представя кам п ан ията си срещу Персия к а т о кръстоносен по­
ход за връщ ането на С в ети я к р ъ ст, безценната реликва, задигната
о т п ерсите о т Ерусалим през 614 г.
Поради т е з и му ж е с то в е някои историци ви ж д ат в Ираклий пър­
вия „средновековен“ владетел на Византия. Що се о т н ася до конк­
р е т н а т а политика на Ираклий, т о в а е подвеждащо. Той не е обнови­
т е л , а по съ щ ество консервативен император, наследник на автокра-
т и ч н и т е традиции на Ю стиниан, к о й то извлича м аксималното о т
едно безизходно положение. Н и т о пък Хозрой II е „неверникът“, какъв-
т о го представя в и зан ти й ската пропаганда. Той управлява с помощ­
т а на камарила о т християнски служители. Тези християни-нестори-
анци полагат големи грижи за скъпоценната реликва, С вети я к р ъ ст.
П леняването и о т н а с я н е т о на к р ъ с т а в Персия е победа на една о т
ф ракциите на близкоизточните християни над западните им събра­
тя.
Голям ата война между Византия и Персия не допринася за някаква
съзнателна промяна в п о л и ти к ата, а п р о сто разкрива по-релефно про­
м ените, извършили се през последните поколения. О т ср ед ата на VI
в. а т м о с ф е р а т а в Средиземноморския с в я т се е променила значител­
но. Навсякъде, накъдето погледнем - В изантия, И талия, в е с т г о т с к а
Испания или Галия, о став ам е с едно и също впечатление: к а к т о в края
на продължително, бавно пътуване п ъ т н и к ъ т о т влака установява,
че п ей заж ът вън се е променил. Така в реш аващ ите години между уп­
равлението на Ю стиниан и на Ираклий може да се долови зараждане­
т о на средновековния с в я т .
Границите добиват по-конкретни и т в ъ р д и очертания. Във Визан­
т и й с к а т а империя се устан овява вътреш на солидарност и се възпри­
ема п о за та на „великолепна изолация“, к о и то са характерни за нея
през ц ял о то средновековие. През 5 0 -т е години на VI в. и с т о р и к ъ т
Прокопий все още обзира целия цивилизован с в я т . Н еговият колега
А гатий, ко й то пише през 8 0 -т е години на VI в., явно не познава Запад­
н о т о Средиземноморие, но пък анализира най-подробно и с т о р и я т а и
религията на сасанидска Персия. Също т а к а при А гати й разделение­
т о между „римляни“ и „варвари“ се превръща в пропаст, деляща хрис-
186 т и я н и т е о т неверниците. Прокопий гледа на Персия с дистанцира-

111. Една стабилна вселена. Архангели в униформа на придворни служители, със зна­
мена като на римската армия (срв. ил. 89). Мозайка о т църквата „Възнесение Бого­
родично“ в Никея, Турция.
 Hocmma на Xepogom. За А гати й обаче п ерсите са езичници: „...Изоб­
що, как може да се склю чват договори с хора о т друга вяра?“ - пише
т о й . Едно поколение преди Ираклий да мобилизира т о зи вид х р и сти ­
янски шовинизъм, В изантия започва да се изживява к а т о к р е п о с т т а
на х р и с т и я н с т в о т о в Близкия и зток: С в е т и я т к р ъ ст в Ерусалим е
к и в о т ъ т 33, а ви зан ти й ц и те се с м я т а т вече не за граждани на една
световн а империя, а за Богоизбрания народ, обкръжен о т враждебни,
езически нации. Аналогично развитие, макар и в различен идиом, се из­
вършва в другия край на Средиземноморието: католическите крале на
в е с т г о т с к а Испания сл и ват д ъ р ж авата с църквата и управляват
силно раздалечените градове на Иберийския полуостров посредством
св о и те епископи. В т а к о в а затворено о бщ ество д ърж авната измяна
е равнозначна на неверие.
З а т в ъ р д я в а н е т о на границите е о траж ение на вътреш н а скова­
н о с т . След Ю стиниан Средиземноморският с в я т не с вече о б щ е с т ­
во, в к о е т о х р и с т и я н с т в о т о е пр о сто преобладаващ ата религия, а
изцяло християнско о бщ ество. Езичниците във висш ите класи и
дори в провинцията изчезват. След изваж дането на т о з и клин не-
х р и сти ян и н ъ т се оказва в положението на човек извън закона в един­
н а т а византийска държава. Е вреите у с ещ ат незабавно т а з и промя­
на: в Испания, във В изантия, в Северна Африка т е б и в а т подложени
за пръв п ъ т на официално преследване о т в л а с т и т е и на насилствено
покръстване - на принудителна „интеграция“ в х р и сти ян ск о то об­
щ еств о . Именно о т т о в а време води началото си средновековната
идея за „х р и сти ян ск о то о б щ еств о “, развиваща се в неловко съсед­
ство с гетото.
Тази промяна е си м п то м ати ч н а за б ъ рзото опростяване на култу­
р а т а . Н ай-важ ната ч е р т а на античния с в я т , особено в късноантич-
н а т а му фаза, е наличието на рязка граница между ари стократи ч н а и
народна култура. През късния VI в. т а зи граница се заличава п оч ти из­
цяло: за пръв п ъ т к у л т у р а т а на християнина о т улицата с т а в а иден­
ти ч н а с к у л т у р а т а на ел и та о т епископи и държавни владетели.
На запад с в е т с к и я т ел и т пр о сто изчезва. Членовете на онези сена­
то р ск и династии, к о и то не са измрели, за да б ъ д ат заменени о т прид­
ворни о т смесен римско-германски произход, с т а в а т епископи. Епис­
коп ите не са чак то лко ва нетолерантни към класиците, к а к т о пре­
т е н д и р а т . Но т е са за е т и хора. А н т и ч н и я т идеал за к у л т у р а т а с т о и
в непосредствена връзка с античния начин на ж и в о т, предполагащ на­
личието на otium - свободно време - и известна о т ч у ж д ен о ст о т по­
л и т и к а т а . За късо време, о т 540 до към 580 г., уч ен и ят и държ авният
служител Касиодор присажда аристократическия идеал на култиви-

33 К и во т - с т а р о за в е т н и я т сандък, в к о й то се пазели скрижалите с Де­

188 с е т т е божи заповеди. - Б. пр.
 112. Новите ръководители на
византийския град. Епископът
и управителят на Тесалоника,
под крилото на св. Димитър.
Мозайка о т началото на VII в.
о т църквата „Св. Димитър“,
Солун.

ран о то безделие в м анастира, к о й то основава в св о ето имение Вива­

риум. Но през следващ ото поколение никой италианец вече няма въз­
м о ж н ост за otium : „Ако за нас в аж н о то беше с в е т с к о т о образование,
пише рим ското духовенство, т о днес, по наше мнение, едва ли някой
би могъл да се похвали с особена учен ост. Тук на дневен ред са безчин-
с т в а т а на варварите, к о и то т у се засилват, т у о т с л а б в а т . Ц елият
ни ж и в о т преминава в грижи, а всичките ни усилия са насочени към
о т б и в ан е то на обкръж аващ ите ни мародерски банди.“
Дори в no-защ и тен и те провинции, Испания и Галия, с т а р и т е кри­
тер и и се за м е н я т о т нов идеал, със с т р о га практическа насоченост.
Осигуряването на елементарна г р а м о тн о с т, а не култиви ран ото без­
делие е най-належ ащ ата грижа на епископите о т т а з и епоха. През IV
в. Х ристос се явява на Йероним в един среднощен кошмар, за да го
укори, че ч е т е прекалено много Цицерон. В подобен сън през VI в. Гри­
горий о т Тур е укорен само за т о в а , че губи прекалено много време с
изучаването на стенография. С тен о гр аф и ята, а не познаването на 189
 класиците е ум ението, к о е т о се изисква най-много о т големите ад­
м инистратори-епископи на Галия. Дори истински култиви ран ият чо­
век с т о и вече извън античния с в я т . На Изидор Севилски (570-636)34
класическата култура му се с т р у в а к а т о низ о т синеещи се хълмове
на хоризонта. Невъзможно е да се каже колко далеч са о т д е л н и те вър­
хове - за т о зи епископ о т VII в. Цицерон и Августин, Вергилий и Ие­
роним, к а к т о езичници, т а к а и християни, са дълбоко п о ч и т ан и т е
„учители“ о т едно о тдавна залязло минало.
На запад, с други думи, класическата култура губи мача, т а к а да
се каже, поради неявяване. Онази среда, в к о я т о през VI в. вирее кла­
113. Изидор сическата традиция, изчезва бързо през следващия век. Дори в Рим,
Севилски, к ъ д ето клерикалната олигархия има д о с т а дълга п ам ет , се приема, че
о т ръкопис ф окусът на цивилизацията о тн о во се е изм естил об ратн о към Из­
на т о ч н о т о Средиземноморие. През VII в. пътници о т север забелязват,
трактата че п ап ите и т е х н и я т ан ту р аж си ш епнат взаимно на гръцки език.
Contra
Големите латински библиотеки обаче надж ивяват посещ авалите
Judaeos
(Ms. lut. ги по-рано ар и сто к р ати . През VII и VIII в. Рим е Мека за библиофили
13396), о т провинциите с по-слабо разви та книж овност. Все пак един ангел
вероятно т р я б в а да каже на гостуващ ия епископ о т Испания къде то ч н о в дъл­
Североиз­ бините на пап ската библиотека може да о тк р и е търсения о т него
точна текст.
Франция, Нищо друго не показва пром яната в а т м о с ф е р а та т а к а ясно, к а к т о
ок. 800 г.
съ д бата на с а м а т а книга. Ранното средновековие е епохата, през коя­
т о се създават разкошни книжни илюстрации, т ъ й к а т о писаното
слово само по себе си престава да удовлетворява вкусовете в Западна
Европа. К ни гата с т а в а нещо свещено, на к о е т о с ъ о т в е т с т в а т ъ р ­
ж е с т в е н о т о ù оформление. За н еп осветени те ч е т е н е т о се облекчава
чрез въвеж дането на пунктуация и заглавия на о тд ел н и те глави (нещо
непознато за прозаичното книгопроизводство на античния с в я т ). Го­
л ем и те книги с евангелията, литургичните книги, грижливо и зготве­
н и те антологии с проповедите на Ц ърковните отц и , всичко т о в а се
държи заедно с другите свещени предм ети на отделно м я с т о в голе­
м и т е църковни базилики, ко и то свързват хор ата о т VII и VIII в. с
т я х н о т о грандиозно, но само о т ч а с т и понятно минало.
Н ай-ин тересното е, че онези, к о и то х в ъ р л я т най-големи усилия в
кн игопрои зводството и к о и то с огромен ентусиазъм извличат най-
голяма полза о т б о г а т с т в а т а на б и б л и отек и те на юг, всъщ ност са
хора, к о и т о н я м а т пряка връзка със Средиземноморието. VII в. е го­
л я м о т о време на ирландската и нор ту м бри й ската култура. В т о в а
ново обкръжение н асл ед ств о то на к ъ сн ата а н т и ч н о с т бива изцяло

34 Св. Изидор Севилски - архиепископ, богослоВ и писател, ч и я то с

почива изключително на неговата енциклопедия Етимология, един о т най-
190 важ ните справочници в продължение на векове. - Б. пр.
преобразено. О рн ам ен талн и те наченки 8 евангелските книги на коп­
т и т е изведнъж преливат в спокойните, непроницаеми нюанси на
к е л т с к и т е книжни илюстрации, ч и и то корени се к р и я т в предисто-
рическото изку ство на юьсножелязната епоха. Така че т о в а , к о ет о
с т а в а със западноевропейската култура през VII и VIII в., е и н терес­
но и важно, не т о не е вече ч а с т о т и с т о р и я т а на късноантичния
свят.
Във Византия класическият ел и т оцелява, к а т о не спира да се въз­
произвежда през цялото средновековие. П овечето о т най-ценните
преписи на класиците са направени в средновековен К онстантинопол.
Нещо повече: ако не бяха визан ти йски те придворни и епископите о т
IX и X в. н а т а т ъ к , ние нямаше да знаем нищо за П латон, Евклид, Со-
фокъл и Тукидид, освен отделни ф рагменти на папирус. Класическата
гръцка култура, к о я т о ние познаваме, е гръцката култура, к о я т о про­
дължава да привлича интереса на висш ите класи в К онстантинопол
през средновековието. Тези хора се ч у в с т в а т т а к а е с т е с т в е н о в сво­
е т о класическо минало, че средновековна Византия никога не изживя­
ва епохата, известна к а т о Ренесанс: визан ти йци те никога не с т и г а т
до мисълта, че класическото минало е умряло, и извънредно рядко се
о п и т в а т по собствена инициатива да го „въ зр о д ят“. А накатарзи с -
„пречистване, очищение“ - е най-голямото им доближаване до рене­
сансовата идея: к а к т о о т време на време х о р ата в пристъп на е н т у ­
сиазъм и зм и ват и п о зл а т я в а т о тн о в о пам етника, с т о я щ вечно пред
о ч и те им.
К у л т у р ат а през управлението на Ю стиниан все още обхваща сфе­
ри, чужди на х р и с т и я н с т в о т о . До 6 0 -т е години на VI в. в и н т е л е к т у ­
алния ж и в о т на образованите класи в А ти н а доминират езически пре­
подаватели. Техните християнски съперници у сп я ват единствено да
придадат облик на орто до ксал н о ст на платонизма, остан ал твъ р д о в
р ъ ц ете на езичниците, ф илософските традиции, к о и то гръцките и
сирийските християнски учители по философия п редават на араби те
през VII и VIII в., все още са преобладаващо езически, а душ евните
търсения на не един правоверен мюсюлмански и католически интелек­
туалец през средновековието са своеобразен израз на признателност
към устоялия на асимилацията паганизъм на П л а то н о в а та академия
в А ти н а по в р ем ето на Ю стиниан.
В р е з у л т а т на т о в а академ ичният ж и в о т на епохата е белязан о т
бурни сблъсъци. Йоан филопон, т о з и ексцентричен християнски пре­
подавател о т Александрия, се нахвърля върху езичниците заради вя­
р а т а им в б о ж еств ен ата, непреходна природа на неб есата и т а к а пре-
дугажда с някои свои аргум енти учението на Галилей за преходната,
м атериална природа на звездите. Освен т о в а т о й се защ и тава срещу
хри сти ян ски те „ф ундам енталисти“, к а т о доказва, че з е м я т а е кръг­
ла и че зе м етр есен и я та се причиняват о т с гъ с тя в а н е т о на подзем­
ни пари. 191
 НОВИЯТ ВИД НА КНИГАТА

114. Късноантичен препис на

Библията', семпъл, професионален
и непретенциозен, без разделяне
на думите.
Страница о т Codex Sinaiticus, IV В.

115. Страницата се е превърнала

вече в един собствен свят, изпълнен
с чудати и алегорични орнаменти.
Детайл о т страница о т книгата
Gellone Sacram entary
(Vat. reg. lat. 316), написана
в Северна Франция ок. 750 г.

116. Свещените предмети.

Разкошните ковчежета с
мощите, съдържащи
свръхетествената сила,
свързвана с фигурите,
изобразени върху т я х , са
най-ценното притежание
на владетелите и
епископите през ранното
средновековие.
Мощехранителница
на Пипин Аквитански,
съкровище на Сен-фоа,
Конк.
КНИГАТА КАТО СВЕТИНЯ

117. Позлатена и посипана с диаманти

корица на евангелие, подарено о т папа
Григорий I на лангобардската кралица
Теодолинда, ок. 600 г.

118. П окритият с дърворезба

читателски пулт на „Св. Радегунда“,
о т нейния манастир в Поатие,
ок. 587 г.

13. С в е тъ т на късната античност

 КЛАСИЧЕСКАТА ТРАДИЦИЯ

119. В обществения жибот: представление на гръцка трагедия В Константинопол

през VI в. Детайл о т диптиха на Анастасий.

120. В частния живот: сребърният серВиз на един богат гражданин на Константино­

пол все още с украсен е мотиви о т класическата митология, откъдсто идват също
и т е м и т е за голяма част о т най-изисканата поезия по времето на Юстиниан и него­
вите наследници. Сребърна чиния с изображение на Силен и менада, началото на VII в.

К у л т у р ат а на цивилните висши класи също продължава да се опи­

ра на класиците. Н аписаните в класически с т и л сти хотворен и я през
VI в. са най-добрите сътворени о т гърци по вр ем ето на Р и м ската им­
перия и т е са изцяло езически по настроение. В р а б о т и т е на Проко­
пий х р и с т и я н с т в о т о се разглежда само през заскрежения прозорец на
класическата история, моделирана о т Х еродот и Тукидид. Навсякъ­
де къ д ето има б огати покровители, богоВстс все още фигурират В из­
куството по к о п т е к и т е тъ кани , в прилож ната пластика; Силен
например продължава да гони ним фите върху сребърните съдове на
един б о га т константинополски гражданин о т вр ем ето на император
Ираклий.
А в т о к р а ц и я т а на Ю стиниан подронва ф атално ар и сто кр ати ч ес­
к а т а основа на къ сн оантичн ата култура. С ам о вл астн и ят режим о т ­
слабва позициите на тр ади ц и о н н ата бюрокрация, а цен трализац ията
секва независимия ж и в о т на провинциалните градове, о т к ъ д е т о ве­
кове насам прииж дат гръцките учени-аристократи. В р е з у л т а т на
т о в а много бързо се с т и га до срив на независимия, класически елит.
През късния VI в. к у л т у р а т а на управляващ ата класа в им п ери ята
с т а в а накрая идентична с х р и с ти я н с к а та култура на средния човек.
А т м о с ф е р а т а на н етъ р п и м о ст, проявяваща се в периодичните ж ес­
т о к и наказателни акции срещу евр еи те и м ал кото останали езични­
ци, показва, че н орм и те на рим ското право се о гъ ват под напора на
194 о б щ еств ен о то мнение.
 Този период е и з л а т н а т а епоха на в и зан ти й ската агиография. На­
писани на непретенциозен, но достъпен гръцки език, ж и во то п и си те
на с в е т ц и т е са т р и у м ф ъ т на п о ср ед ств ен ата култура. Сега т е се
ч е т а т о т всички византийци, о т им ператора надолу. Чудодейните
истории в Д и а л о зи те на Григорий Велики п р е д с т а в л я в а т л ати н с­
к и я т вариант на съ щ о то явление. В т я х се мерва за последен п ъ т
рим ският с е н а т , проучващ озадачено чудодейните к а ч е с тв а на един
саркофаг.
Н о вата народностна култура на късния VI в. е „средновековна“ в
истинския смисъл на д ум ата: т я върви по нови пътищ а, черпи о т
нови извори, маркира п о я в ата на една нова, некласическа ч у в ст в и т е л ­
н о ст. К у л т у р ат а на висш ите класи през късноантичния с в я т е изк­
лючително книжовна. К нигите и у с т н а т а реч са еди н ствен и те фор­
ми на к у л т у р а та , интересуващ и образования човек: н и то един епис­
коп о т епохата на къ сн ата а н т и ч н о с т например дори и не намеква, че
църквите, в к о и т о проповядва, са покрити с революционно нови в ху­
дож ествено отнош ение мозайки, откриващ и нова глава в и с т о р и я т а
на и зк у ств о то . През VI в. л и т е р а т у р н а т а традиция се извисява к а т о
импозантно наследство на миналото. О т ц и т е на ц ъ р к вата са к а т о
нескончаем източник за catenae - „вериги“ о т ц и т а т и . В т а з и а т м о с ­
фера процъф тява л и т е р а т у р н а т а фалшификация - сигурен знак за
т о в а , че миналото се е откъснало о т н а с т о я щ е т о и се е превърнало
в безкраен, едноизмерен фон. М и сти ч н и те съчинения о т VI в. се при­
п и сват на Дионисий А реопагит, к о й то е ученик на св. Павел; а фило­
соф ите ч е т а т п и см ата на С о к р ат до Плотин!
П исаното слово се прибира в чер у п ката си. М у зи ката е н о ви ят из­
разен идиом на VI в. П рипевите на църковните напеви с т а в а т повод
за богословски спорове. В и зан ти й ската литургия развива с в о я т а
драм атична форма. По-рано в къ сн оантичн ото изкуство к р ъ с т ъ т се
изобразява к а т о далечен символ, к а т о римски военен троф ей или
к а т о обсипан със звезди знак горе в н еб ето на мозаичния купол. Сега
к р ъ с т ъ т носи т я л о т о на Р азпнатия, к а т о е ф е к т ъ т се подсилва о т
п ато са на сирийските траурни песни, к о и то се п е я т на Р азпети пе­
тък.
И освен м у зи ката - иконата. Визуалното изображение, стилизира­
н и я т п о р т р е т е концентриран и а в т о р и т е т е н символ, ко й то въз­
д ей ства непосредствено на човека о т улицата, защ о то обикнове­
н и я т човек е загубил вече допира си с интелектуалния, л и тературен
символизъм, обгръщащ общ ествения ж и в о т на империята. К огато
през 570 г. и м п ер а т о р ъ т слага на сво и те м онети класическия крилат
дух на К онстантинопол, провинциалистите се у ж а ся в ат, защ о то ре­
ш ават, че и м п ер а т о р ъ т е с тан ал езичник. Това, к о е т о т е и с к а т да
в и д я т на м о н е т и т е , е п р о с т а т а , но изразителна емблема на кръ ста.
В сравнение с всевъзможните постезически а т р и б у т и на им перската
в л аст в късноримското изкуство - консулските роби, ж реческата 195
 л е н т а на челото, зем ното кълбо с класическата кри л ата победа - ма­
сивните златн и оброчни корони на католическите крале на в е с т г о т -
ска Испания през VII в. са синтезиран и бълнуващ символ на монархи­
ч ес к а та идея, к о я т о е дълбоко вкоренена в н арод ностното съзнание и
няма връзка с древното римско минало. По същия начин византийски­
т е им ператори през VII в. т ъ р с я т свр ъ хестествен а благословия за
с в о я т а в л а с т направо о т Х ристос П а н т о к р ат о р (Самодържеца) -
основна фигура в религиозното съзнание на м аси те. На м о н е т и т е на
Ю стиниан II (685-695 и 705-711) и м п ер а т о р ъ т о с т ав а ск р и т зад ед­
р о т о , брадясало лице на Х ристос, „царя на ц а р е т е “. Ние сме в съвсем
различен с в я т о т онзи на Ю стиниан I, на ч и и то м онети се мъдри един
старом оден римски конник.
И коните зал и ват Средиземноморския с в я т . И коните и реликвите
- С в е т и я т лик на Х ристос в Едеса, С в е т и я т К р ъ ст в Ерусалим, ико­
н а т а на Дева Мария в К онстантинопол - се превръщ ат в талисм ани­
т е на им перията, за щ о то м о г а т да б ъ д ат надарени с чудодейни
свойства. С в р ъ х е с т ес т в е н о т о се „фокусира“ във физическото им
присъствие в цен търа на х р и сти ян ски те градове. И зк у ст в о т о на
иконописта също възприема т е н д е н ц и я т а към концентриране върху
един-единствен свещен предм ет. Ж и зн ерадостн и те ярки декорации,
характерни за V и VI в., к а к т о и онези „въздушни“ планини и дворци
по п ъ с т р о ц в е т н и т е мозайки, изчезват. Човек се оказва лице в лице с
една фигура, с т о я щ а изолирана на блестящ ия фон на з л а т н а т а мозай­
ка. С тъклена с т е н а се издига между т о в а ново изкуство и веещ ите
се завеси и ш у р т я щ и т е ф онтани о т императорския двор на Ю с т и ­
ниан, изобразени в ц ъ р к вата „С е н т В итале“ 6 Равена.
С в е т ъ т на късния VI и VII в. дости га т о в а „концентрирано“, с т а ­
билно равнище поне в п р е д с та в и те на хората. К а к т о големите хра­
мове на класическия с в я т , к у л т о в и т е м е с т а през „ т ъ м н и т е “ векове
на ранн ото средновековие са осветени о т славните спомени, наджи­
вели всички светц и. Д о к а т о х о р ата и д в ат и си о т и в а т , т е о с т а в а т .
Н о в а т а благо ч ести во ст е пристъп на преданост към с в е т и т е неща,
д о к а т о ен ту си азм ъ т на предиш ните векове се концентрира върху
с в е т и т е хора. В Рим и Галия реликвите и гр о б ъ т на мъченика изцяло
и з м е с т в а т живия с в я т мъж в съзнанието на хората. Няма о т ш ел ­
ник, к о й то да е с тан ал ф акто р в ж и в о та на град Тур през VI в. Епис­
к о п ъ т и градското население обаче ж и в е я т в с я н к ат а на го л ям ата ба­
зилика на св. М артин, усещайки постоянно п ри съ стви ето на един чо­
век, починал преди близо д в е с т а години. Именно благодарение на защи­
т а т а , к о я т о им о к азв ат реликвите на т е х н и т е светц и, средиземно­
м орски те градове си възвръщ ат с т ар и я п атр и о ти зъ м през кризисни­
т е дни на VII в. И с т о р и я т а на Солун, постоянно обсаждан о т славян­
с к и те заселници на Македония, е и с т о р и я т а на ч у д о тво р н и те дела на
св. Д им итър. И с т о р и я т а на Рим е и с т о р и я т а на св. П етъ р , а т а з и на
196 К онстантинопол - и с т о р и я т а на Б о ж и я та майка.
121. Христос като „цар на
царете“. Златна монета solidus
на император Юстиниан II.

122. Новите символи

на върховната власт. Оброчна
корона на вестготския
крал Рекесвинт, 653-672.

В известен смисъл кр ъ гъ т се за т в а р я и ние се оказваме обратно в

д ните на безгрижен, паганистичен консерватизъм о т епохата на Ан-
то н и н и те. С в е т ъ т навлиза в руслото на една добре регулирана хармо­
ния. Х р и с т и я н с т в о т о сега е религията на предците. С м я т а се, че ако
се извърш ват добросъвестно, публичните религиозни ритуали със си­
гурност ще п р е д о т в р а т я т всяко зло и ще оси гу р ят благоволението
на св р ъ х естеств ен о то . Бог е далечният им ператор, но извисяващ ите
се фигури на ангелите, заедно с отдавн а покойните герои на х р и сти ­
я н с к а т а религия, б д я т над зе м я та . Х о р а т а през р анн ото средновеко­
вие, к а к т о наврем ето Марк Аврелий, ж и в е я т с к р о т к а т а вяра, че
онези, к о и то следват п ъ т я на сво и те предци, м о г а т да се н ад я в ат да
б ъ д ат в зе т и под гриж овното крило на невидими закрилници.
Тази промяна се о тр азяв а върху с т р у к т у р а т а на о б щ е с т в о т о по
съвсем различен начин в различните области. Във В изан ти й ската им­
перия и особено в Мала Азия т я поражда ново ч у в ств о на солидар- 197
 н о ет. К а к т о експлозията на бензина задвижва б у т а л а т а , т а к а и все­
о б щ о то усърдие на ж и т е л и т е на К онстантинопол, възпирано о т пер­
с и т е и ав ар и те в продължение на почти цяло д есети л ети е, тл аск а ар­
м и я т а на Ираклий „в сърцето на безбожна Персия“. Високият дух на
средновековен К онстантинопол, дължащ се на ч у в с т в о т о , че т о в а е
с т о л и ц а т а на империя, основана о т Бога, за да просъщ ествува вечно,
д ати р а о т т о в а време - вр ем ето , ко гато Р им ската империя, к а к т о
ще се случва неведнъж и по-късно, се смалява до с т е н и т е на града. Из­
вън К онстантинопол и Мала Азия Ираклий не успява да впрегне ново­
т о благоволение в полза на в и зан ти й ската държава. Изморен и на края
на финансовите си възмож ности, т о й се завръща в провинции, к о и то
са били о т к ъ с н а т и о т в л а с т т а на християнския им ператор близо
двадесет години. За пръв п ъ т нар о д н о стн ата християнска благо-
ч е с т и в о с т се изплъзва о т пипалата на и зточ н ори м ската държава.
П ровалът на Ираклий решава съ д бата на Р и м ск ата империя, а по
т о зи начин и на по-голям ата ч а с т о т класическата традиция в Близ­
кия и зто к . О т в р ем ето на Теодосий до управлението на Ю стиниан I
и м п ер а то р и те умело о б р а б о т в а т и кон трол и рат о б щ ествен о то
мнение. К а т о у х а ж в а т с в е т и т е мъже, к а т о п р ав я т компромиси в
църковната догма и к а т о х в ъ р л я т пари за с т р о и т е л с т в о и мозайки,
т е у сп я в ат да н ак ар ат средния ж и те л на провинциите - независимо
о т езика, к о й то говори, ку л ту р н о то му равнище и теологическите
му предпочитания - да почувства, че е „гражданин“ на една-единст-
вена християнска империя. Това е най-голямото политическо п о с т и ­
жение на късноантичния с в я т .
Това е т е ж ъ к подвиг. К а т о се въздига до „гражданин“, средният
човек се оказва уловен в м р е ж а т а на потенциално противоречиви чув­
198 с т в а и задължения. За него т о в а означава да бъде лоялен към един им-
123. К ръстът без разпнатия. Мозайка
о т църквата „Сант Аполинаре
ин Класе“, Равена, VI в.

124. Разпнатият Христос.

Детайл о т илюстрация в сирийския
R abulas-Codex, 586 а.

125. Религиозна всеотдайност:

причастието. О т сирийска чиния,
направена през VI в.

ператор, к о й то те о р ети ч н о с всесилен, но на п р ак ти к а недостижим;

да биде управляван о т една висша класа, ч а с т о т ч и я т о култура ос­
т а в а чужда на х р и с т и я н с т в о т о ; да изпитва възторг по една х р и сти ­
янска империя, ч и й то владетел в побечето случаи е ер ети к, а поняко­
га и потисник.
През късния VI 6. нови ят изблик на религиозно въодушевление з а т ­
руднява още повече сдърж ането на т е зи конфликтни емоции.
На първо м я с т о , след ср ед ата на VI в. н ар аства с и л ата на м естн и ­
т е християнски общ ности. В р е з у л т а т на Ю стиниановите реформи
епископът окончателно и зм ества градските съветници к а т о ръково­
д ител на града. Той е човекъ т, к о й то издига наново разруш ените
градски стени, к о й то преговаря с данъчните чиновници и варварите.
През кризисните години в края на VI и началото на VII в. патриарси­
т е са онези, к о и то сп асяват големите градове на им перията. В Рим
папа Григорий изчерпва църковното състояние в о т ч ая н о п и т да под­
държа ж и в о та на града. Йоан Елеемосинарий постъпва по абсолютно
същия начин в Александрия о т 610 до 617 г. Д о к а т о т о й е патриарх,
градъ т се превръща в миниатюрна византийска държава на благосъс­
т о я н и е т о , с родилни домове, медицински услуги и безплатна кухня за
бедните - благодарение на огром ните дарения на патриарха. Това са
хората, к о и то сп асяват за им перията нейните големи средиземно­
морски градове, макар и за к р атко . Но именно т е , а не императорски­
т е наместници, изпращани о т К онстантинопол, п р ед став л я в ат сега
градовете. И след идването на араби те александрийските патриарси
продълж ават да поддъ рж ат градския ж и в о т на Александрия също
т а к а успешно, к а к т о Йоан по б рем ето на Ираклий. Т яхната дейност
показва, че обикновеният християнин е намерил водачество и защи­
т а по-близо до дома си, независимо о т т о в а , кои са господарите му. 199
 Това е нещо повече о т социална еволюция. Н о в а т а всенародна бла-
г о ч е с т и в о с т маркира възраж дането на една древна т е м а - идеала за
изцяло религиозна култура, к о й т о не е успял да се осъщ естви по-рано.
Много а сп екти на общ ествения ж и в о т в и зточ н ори м ск ата държава
зап азв ат и звестн а постезическа фасада. Голям ареал о т образовани­
е т о и общ ествения ж и в о т е направо „ светск и “. И м п ер ато р ски те
нам естници са отраснали с л и т е р а т у р а т а на с т а р и т е богове: н е о т ­
давна например в Александрия бяха о т к р и т и о с т а н к и т е на един т е ­
а т ъ р о т VI в., направен по подобие на гръцките. Х р и сти ян ск о то
мнение започва да проявява все по-голяма н е т ъ р п и м о ст към т е з и ек­
зотични а т р и б у т и . Впрочем т а з и н е т ъ р п и м о ст няма да продължи
още дълго. К олкото и да е парадоксално, именно п о я в а т а на арабски­
т е армии допринася за т о т а л н о т о християнизиране на общ ествения
ж и в о т на градовете в Близкия и зто к . И зчезват и последните о с т а н ­
ки о т с в е тс к а култура, базираща се на гръ ц к ата класика. Впослед­
с т в и е х р и сти я н ск о то духовенство препредава А р и с т о т ел , П латон
и Гален на араби те. Но в средновековния Близък и зт о к к а к т о х р и ст и ­
я н и те, т а к а и мюсю лманите п р ед п о ч и тат да се о т к а ж а т о т Омир,
о т Тукидид, о т Софокъл. Това е к р а я т на едно цяло хилядолетие на
книжовна култура. К а к т о се казва в новия химн във възхвала на Дева
Мария, в целия Близък и зт о к „всезнаещ ите р ето р и занемяха к а т о
риби“.
Под мюсюлманското господство н о в и ят с т и л на х р и сти я н ск ата
култура, о ч ер тал се през късния VI в., уляга около х ри сти ян ск ото на­
селение в Близкия и зто к . Така т о се запазва до наше време.
В р ам ки те на т а зи нова култура ч о в ек ъ т се дефинира единствено
чрез религията си. Той не дължи с в о я т а лоялн ост на държ авата; т о й
принадлежи на религиозната общ ност. Религиозните водачи се гри­
ж а т за съхранението на н еговата култура. По т о зи начин к о п т е к и я т
и сирийският оцеляват до наши дни, но само к а т о „свещени“ езици.
Подобно развитие се о ч ер тава в М есопотам ия по време на персийс­
к о т о господство: т а м евр еи те и християни те-несторианц и винаги
сф орм ират отделни групи, свързани с п р а в и т е л с т в о т о чрез т е х н и т е
религиозни водачи. К а к т о при равините, т а к а и при учен и те-н есто-
рианци в Низиб не същ ествува отделна „св етск а“ култура: ц я л ат а
у ч ен о ст е подчинена на осмислянето на религиозната традиция. Но
дори във В изан ти йската империя провинциалните епископи през къс­
ния VI в. в ъ р в я т в с ъ щ ат а посока. Йоан Елеемосинарий, ко й то , сед­
нал о т в ъ н пред своя п а л а т в Александрия, раздава правосъдие според
Божия закон, е пряк предш ественик на мюсюлманския кадия.
И дван ето на араби те п р о сто прекъсва последните нишки, свързва­
щи провинциалистите о т Близкия и зто к с Р и м ската империя. В араб­
с к а т а империя никой не е „гражданин“ в класическия смисъл на дума­
т а . Това е око н чател н ата победа на и д е я та за религиозната об щ н ост
200 над класическата идея за дъ рж авата. М юсюлманите са роби на Аллах,
126. Новият патос: см ъ р тта на Яков. Драматичният израз на скръб е характерна
черта на аскетическата благочестивост във Византия. Миниатюра о т т.нар. В иен­
ски генезис , VI в.

а о ст ан а л и те са dhimmis - групи, ползващи се с протекц ия и определе­

ни изцяло според религиозната им принадлежност: християни, евреи,
последователи на зороастризма. Епископите, к о и то о т и м е т о на сво­
и т е градове преговарят с мюсюлманските военачалници по време на
светк ави ч н и те им завоевателни походи през 4 0 -т е и 5 0 -т е години на
VII в., б и в а т утвърдени за следващ ите хиляда години на позициите,
к о и то неусетно са си извоювали о т в р ем ето на Ю стиниан насам.
А н т и ч н и я т с в я т е м ъ р тъ в в п р е д с та в и те на х о р ат а о т И зточно­
т о Средиземноморие. Този ф а к т намира отраж ение в народните ле­
генди. К о гато Йоан Елеемосинарий отплава о т Александрия, за да
моли им ператора за помощ, присънва му се предупреждението да не
си губи врем ето: „Бог е винаги близо; и м п ер а т о р ъ т обаче е много,
много далеч...“

201
 III. НОВИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

15. МОХАМЕД И ЗАРАЖДАНЕТО НА ИСЛЯМА1, 610-632

На хиляда и ч е т и р и с т о т и н килом етра южно о т границата с Визан­

т и я , В Мека, град 6 о б л а с т т а Хиджас, един мъж, наближаващ средна
възраст и с не особено успешна търговска кариера зад гърба си, все
по-често блуждае унил по навъсените хълмове извън града. През 610 г.
т о зи човек, Мохамед2, започва да получава видения и да ги рецитира в
сти х о тво р н а форма. Така възниква К о р а н ъ т 3, к о е т о означава „реци-

1 Ислям - „покорност“, т . е. покорност на волята на бо ж ество то , а при­

вържениците на исляма се наричат „мюсюлмани“ - „покорни на бога“. - Б.
ред^-
2 Muhammad, Мухамед, Мохамед ибн Абдаллах - митологизираният об­
раз на основателя на исляма и мюсюлманската държава (ок. 570-632); спо­
ред тр ад и ц и ята бил в д е т с т в о т о пастир, после се оженил за бо гата вдови­
ца, 15 години по-стара о т него, и станал виден търговец; около 610 г. Моха­
мед започнал да призовава съгражданите си о т Мека да ж и в еят справедли­
во, за да се сп асят о т Страш ния съд; със своите проповеди Мохамед орга­
низирал група привърженици, с които се преселил през 622 г. в Я тр и б (Меди­
на) заради преследванията на гражданите на Мека, където застанал начело
на община о т вярващи в Аллаха; през 630 г. пророкът и привържениците му
сключили договор, с който гражданите на Мека признали в л а с т т а на Моха­
мед и приели исляма, а градът им - обявен за религиозен център; то зи а к т
се см я т а за началото на единната Арабска държава; последователите на
Мохамед го п о ч и т а т к а т о божи пратеник и „печат (на проповедта) на про­
роците“; днес привържениците на исляма са близо милиард. - Б. ред.
3 Qur’ an, Коран - „често четена книга“, главната свещена книга на исля­
ма, к о ято съдържа близки на библейско-евангелските сю ж ети, морално-
етични канони и обредни предписания; мюсюлманската традиция разглежда
Корана к а т о сборник о т проповеди, вложени в у с т а т а на Мохамед о т Ал­
лах; т е к с т о в е т е на Корана, пазени на небесата под трона на Аллах, са „раз­
к р и ти “ на Мохамед по време на неговите бдения на планината Хира (близо
до Мека) о т ангел Джибрил; когато през 622 г. Мохамед умрял в ръцете на
св о ята любима жена Айша, т о й не оставил никакви записки; неговите про­
поведи се предавали о т у с т а на у ста, записвали се о т гр ам о тн и те привър­
женици на палмови листа и на кожа; едва години по-късно, около 650 г., хали-
ф ъ т Осман заповядал да се състави сборник о т о тк ровен и ята и т а к а въз­
никнал Коранът. - Б. ред. 203

127. Арабски ездач, рисунка с перо о т X в.

 т а ц и я “. На б а за т а на т е зи преживявания т о й сформира около себе си
една об щ н ост —умм а4 6, „народа на Аллах“ . В течени е на д вад есет го­
5
дини Мохамед и н его вата ум м а с т а в а т господарите на Мека и съсед­
ния град Медина и се превръщ ат в доминиращ ата група на Арабския
полуостров.
П роповедите на Мохамед и последвалият възход на една нова рели­
гиозна групировка в арабския с в я т - религията на исляма - е послед­
н а т а , най-бърза криза в религиозната и стори я на къ сн ата ан ти ч н о ст.
Знаем д о ст а т ъ ч н о за Хиджас през ранния VII в., за да видим как
т а з и внезапна детонация се вписва в к у л т у р а т а на Близкия изток.
Ж и т е л и т е на Мека и Медина са всичко друго, но не и примитивни бе-
дуини. Градовете се р а з р а с т в а т бързо благодарение на т ъ р г о в и я т а и
се поддъ рж ат главно о т уседналото земеделие. Те се управляват о т
олигархии, к о и то изведнъж се о казв ат ц ар ет е на т ъ р г о в и я т а в Близ­
кия и зто к през VII в. К а к т о видяхме, керваните на тъ р говц и те-аван ­
т ю р и с т и о т Мека започват да се ср ещ ат все по-често във В изантия
и Персия: с а м и я т Мохамед познава т р а с е т о до Сирия. Съпругите на
т е з и мъже п р и г о т в я т т о а л е т а си к а т о персийски дами - пред поли­
рани бронзови огледала, внесени о т К итай. Еврейските заселници в
Медина свъ р зват араби те с религиозния ж и в о т на Ерусалим и Низиб.
На юг, в по-култивирания Йемен империализмът на етиопския негус5
внася един вар и ан т на коппгското х р и сти я н ств о само на т р и с т а ки­
л о м етр а о т Мека. Около 600 г. с а м а т а Кааба6 бива построена нано­
во по подобие на етиопска църква. Може би първоначалната украса е
включвала икони на Дева Мария.

4 Умма - о т ар. майка, об щ н о стта, свързваща мюсюлманите с религиоз­

на връзка независимо о т език, раса, род и м ясто , символизираща съзнанието
на Всички вярващи; т я е покровителствана о т Аллаха, който ù е дал мисия
да осъщ естви триум фа на и сти н ск ата религия - исляма; у м м а та обитава
„дома на исляма“ (ар. ал-ислям), т . е. т е р и т о р и и т е , кои то мюсюлманите
владеят; то зи „дом“ граничи със земите, обитавани и ръководени о т немю-
сюлманите, наречени „дом на войната“, кой то тр яб ва да бъде приобщен
към „правата вяра“; о т т а м черпи източници и и деята за „свещ ената вой­
на“. - Б. ред.
5 Негус (амхарски) - цар на царете; т и т л а т а на етиопския монарх. Б.
пр.
6 Кааба (на ар. Куб) - древен храм в Мека при извора Земзем, където ид­
вали на поклонение бедуинските племена още в предислямската епоха; кога-
т о през 630 г. пророкът и привържениците му превзели града, неговото ези­
ческо светилище - К ааб ата - било очистено о т идолите и обявено за дом
на единствения Аллах, за почитано о т всички правоверни м я ст о за покло­
нение, а п р о ч у т и ят „черен камък“ - м ете о р и т, к ой то се см ятал за свещен,
бил запазен; Мохамед определил, когато се извършва м о ли твата, винаги да
204 се обръщ ат с лице към Мека. - Б. ред.
 И все пак, въпреки всичките т е зи к о н т а к т и с чужди земи, Мека ос­
т а в а встрани о т главното течение на близкоизточната цивилизация.
Н ейните старейш ини в о д я т х и т р а политика на н е у т р а л и т е т , а ж и­
т е л и т е ù се д ъ р ж а т настрани о т християни, евреи и перси. Те все
още и з о с т а в а т о т напълно развития начин на ж и в о т , к о е т о споде­
л я т с бедуините-номади. Гордеят се с т о зи начин на ж и в о т, т а к а
к а к т о се го р д ея т и с в ъ зм о ж н о сти те на своя език - език, формиран
о т епическата поезия и идеално приспособен към племенната среда.
Това е начин на ж и в о т , осветен о т т р а д и ц и я т а и о т липсата на вся­
каква реалистична а л тер н ати в а за т а з и сурова земя.
Мохамед скъсва връзките с племенните традиции и т л а с в а о б и т а­
т е л и т е на Хиджас в посока към Плодородния полумесец. Н еговото
учение представлява един вид п р о т е с т срещу бедуинския начин на
ж и в о т. Рядко друга религия освен исляма е формулирала т а к а конк­
р етн о правилата, о т ко и то човек т р я б в а да се ръководи в своя ж и­
в о т . Рядко друга религия е влизала в т а к ъ в непосредствен и продъл­
ж ителен конфликт с един напълно различен ж и тей ски ред, к а к т о с т а ­
ва при сблъсъка на исляма с племенните ценности на арабския с в я т .
А рабският племенен идеал е абсолю тно екстр о вер тен . Задължени­
я т а към плем ето са върховната повеля в ж и в о та на човека. Поведе­
н и ето му се ръководи о т с тр ах а да не се посрами с някакво опущение
в публичното си държание, о т ж еланието да получи похвала о т други­
т е , о т нуж дата да поддържа а в т о р и т е т а на сво и те предци чрез впе­
ч атляващ и прояви на щ едрост и см елост, о т г о т о в н о с т т а за неза­
бавно отм ъщ ение и о т с т р и к т н о т о спазване на цяла мрежа о т задъл­
жения. К о й то се придържа към т о зи начин на ж и в о т , т о й е „истинс­
ки мъж“.
В пълно противоречие с т о зи комунален идеал мюсюлманинът е,
т а к а да се каже, един а т о м . Мохамед вярва, че всички социални връз­
ки ще се изпепелят в деня на С траш ния съд. Тогава х о р ата ще се ока­
ж а т в ужасяващ а с ам о та, без другите о т плем ето, без закрилници,
дори без роднини. В земния си ж и в о т мюсюлманинът т р я б в а да се ръ­
ководи не о т у тв ъ р ж д ав ан ето на кр е х к а та си индивидуалност спря­
мо външния с в я т на съплеменниците си, а о т ч и сто личния си, дълбок
„ с т р а х “, породен в д у ш ата му о т м исълта за С траш н ия съд. „Сра­
м ъ т “ не е вече п ар ещ ата рана, к о я т о племенното мнение нанася на
човека, а дълбоката тр ев о га да не се изложи в Последния ден. Дори
мюсю лманската забрана върху вин ото е свързана не толкова с жела­
н и ето да се избегне п и ян с тв о т о , колкото с проницателния замисъл да
се о т с т р а н и едно традиционно средство за усилване на м оти вац и я­
т а . Широко разпространено е м нението, че ч аш ата помага на издиг­
н а т и я арабин „да чуе гласа на к р ъ в т а си“. В иното съживява спомени­
т е за д елата на неговите предци; позволява му да живее т а к а , к а к т о
са живели т е - на широка нога, изискано и н ад уто (подобно на герои­
т е на Омир или г а л а н т н о с т т а на някой средновековен провансалски 205
 барон). М юсюлманинът не може да толерира т а к а в а безгрижна спон­
т а н н о с т : не вин ото и т о п л и т е спомени за миналото, а смразява­
щ и я т ужас на С траш н ия съд т р я б в а да стимулира човека.
Н епосредствените източници на ръководните идеи на Мохамед се
в и ж д а т о т пръв поглед. К а к в о т о и да мисли за х р и сти я н ск ата църк­
ва, мюсюлманинът се ръководи в поведението си о т абсолю тно съ­
щ и т е съображения, к а к т о всеки християнин или евреин о т Плодо­
родния полумесец. Той също е богобоязлив, също е изправен пред уж ас­
н о т о изпитание на С траш н ия съд, разкри то му о т неговата свещена
книга, също т р я б в а да размишлява по т о в а ден и нощ. Онзи сирийски
отш елник, к о й то при м исълта за С траш н ия съд „изпада в плач, к а т о
баща оплакващ м ъ р т в о т о си д е т е “, бива въздигнат в култ, защ о то
въплъщава един жизнен идеал, к о й то х о р ата в Близкия и зт о к п ри ем ат
безрезервно дори ако повсчето о т т я х благоразумно и зб ягват да
ж и в е я т според него. Мохамед налага т о зи идеал на всичките си араб­
ски последователи. По т о зи начин т о й приобщава араби те към циви­
лизацията, т а к а в а , к а к в а то същ ествува в Близкия и зт о к през VII в.
Гениалното на Мохамед е, че превръща т о з и по същ ество чужд
идеал в принцип, с ч и я то помощ разкъсваното о т конфликти общес­
т в о в Хиджас успява да се реорганизира. Той е призван да излекува бо­
л е с т т а на т о в а „новоизгряващо“ общ ество. В градовете „новите
богаташ и“ на т ъ р го в ск и т е династии започват да се освобож дават
о т о ко ви те на племенния начин на ж и в о т. Н овото б о г а т с т в о , нови­
т е възм ож ности и но ви те идеи допринасят за разграничаването на
личните о т о б щ еств ен и те норми на поведение. Изправен пред т а з и
ситуация, Мохамед разсича възела на ан таго н и сти ч н и те ценности.
Той свежда св о и те последователи до с а м о т а т а на ат о м и пред лице­
т о на Аллах само за да ги обедини о тн ово, вече к а т о нов „народ“ -
умма. В лоното на умм а изчезват зловредните търкани я на племенния
ж и в о т. К а т о религиозен водач Мохамед донася мир на градовете, чи­
с т о великолепие о с т а в я зад себе си суровия ж и в о т на п у с т и н я т а с не­
го в и те убийствени последствия. К а к т о к а зв а т ж и т е л и т е на Меди­
на: „Аллах ни е изпратил пророк, ко й то ще ни помири.“ Мохамед се
издига на в л аст в Арабия именно к а т о посредник и помирител, опи­
райки се на една малка група о т предани му бойци. След к а т о тради-
ци оналистите го изгонват о т М ека през 622 г., т о й и н еговата умма
у с т а н о в я в а т мир между враж дуващ ите стран и в Медина. К о гато се
завръща триумфално в М ека през 630 г., Мохамед се захваща с т р а н ­
сформирането в религиозна империя на тъ р го в ск о т о влияние на града,
дължащо се на търговския панаир около свети л и щ ето Кааба. Той
сключва съюзи между бедуинските племена и н овото „суперплеме“,
н его вата умма. К о гато умира през 632 г., Мохамед е превърнал целия
Арабски полуостров в зона на примирието: ислям ът, к а зв а т , дойде,
„за да направи съ р ц ата им едно цяло“.
206 На араби те Мохамед донася мир, а на останалия Близък и зт о к -
меч. И слям ът слага край на тр ади ц и о н н ата враж дебност между бе-
дуинските племена, ко и то с т а в а т сега номинално мюсюлмани. Тяхна­
т а извечна агресия т р я б в а да намери друг излаз: в ъ т р еш н и т е вражди
бързо се преобразуват в п ер м ан ен тн ата вражда между умм а и невер­
ниците. Една година след к а т о и последните бедуински непокорници
са вкарани в ислям ската конфедерация, мюсюлманите о б яв я в ат Све­
щена война на византийска Сирия. „Вие се б и х те т а м не о т любов
към Н ебето, а о т любов към хляба и ф урм ите“, пише един бедуински
п о ет. Завладяването на В изан ти й ската и П ерсийската империя е це­
н а т а , к о я т о други т р я б в а да п л а т я т за успеха на Pax Islam ica1 сред
арабите.
И т а к а , то ч н о в м о м ен та к о га то (к а к т о видяхме) арабските пле­
мена по границите на Византия и Персия се о к а зв ат застраш ени о т
изгнание и тр ай н а пролетаризация, посланието на Мохамед запълва
бездната между араби те и т е х н и т е презиращи ги съседи, цивилизова­
н и те народи о т Плодородния полумесец. Е ти ч е с к о то учение на исля­
ма издига арабските мюсюлмани до н и во то на богобоязливите евреи
и християни. К ор а л ъ т дава на неграмотния арабски бедуин основата
на една книжовна култура, к о я т о първоначално им итира, а скоро след
т о в а ще започне и да се конкурира с Б иблията на християнския монах
и Тората на равина.
В по-непосредствен план основаването на ислям ската общ ност
предава контрола върху бедуинския с в я т в р ъ ц ете на едно изумител-

7 Pax Islamica - ислямски мир, ред; по аналогия с Pax Romana. Б. пр.

128. Ислямът е дори повече о т християнството религия на книгата и добрият мю­

сюлманин (също като средновековния монах) е благочестив четец и копист на свеще­
ния т е к с т . Названието Коран което означава „рецитация“ - идва о т търж естве­
ното четене на С вет от о писание о т сирийските монаси. Страница о т египетско-
арабско издание на Корана', куфически ръкопис върху пергамент, VIII-IX в.

207
 но младо поколение - преди всичко първите халифих, Абу Бакр (632-
634) и Омар (634-644). Благодарение на т о в а ядро о т предани „и сти н ­
ски вярващи“, все още не напълно ислямизираните бедуински конници
получават безпримерно върховно командуване. Радикализмът на пър­
в и т е мюсюлмани засяга и военното изкуство. П ривържениците на
Мохамед в н а с я т в Хиджас т е х н и к а т а на обсадната война и научават
ар аби те как се с т р о я т военни укрепления. След с м ъ р т т а на Мохамед
мюсюлманското ядро на бедуинските армии се п р о ти во п о ставя на
ви зан ти й ц и те и персите с аналогична на т я х н а т а „бронирана“ конни­
ца. М юсюлманите се възползват о т тради ц и он н ата м обилност на бе-
дуините, дължаща се на кам илите. К а к т о днес сам о л ет и т е т р а н с ­
п о р т и р а т десантни ч асти , т а к а и кам илите пренасят с невероятна
скорост бойци в пълно снаряжение до всички точк и по границата с
В изантия.
Но преди всичко мюсю лманите и д в а т к а т о завоеватели, а не к а т о
пладнешки разбойници. Ж и знени ят п ъ т на Мохамед, к о й то създава
религиозна империя в Арабия изключително по п ъ т я на преговорите,
представлява за първите халифи висша школа за дипломация. В първи­
т е д есети л ети я на св о и те завоевания араби те спечелват с договори
толкова, колкото и с меча: важни градове к а т о Дамаск и Александрия
п ад ат, за щ о то мюсюлманското командуване незабавно предлага вели­
кодушни условия - защ и та и т о л е р а н т н о с т срещу наложените данъ­
ци.
На т о в а се дължи едновременно у ж асяващ ата и озадачаваща осо­
бен ост, свързана с п о я в а т а на първите мюсюлмански армии в провин­
циите на В изан ти йската империя - т е се оказват нещо повече о т
обичайните бедуини. К о гато през 638 г. п а т р и а р х ъ т на Ерусалим из­
лиза да посрещне св о и те завоеватели, т о й вижда пред себе си малка
група конници, приличащи на монаси: мюсюлманските военачалници
му к а зв а т , че и д в а т к а т о поклонници в с в е т и т е м е с та . Това вече е
върхът: „ В и ж те т о га в а кошмара на опустош ен ието т а м , къ д ето не
му е м я с т о т о .“ Под т о зи псевдохристиянски предлог араби те си из­
д е й с т в а т м я с т о под слънцето. Един арабски пратеник казва на пер­
сийския шах: „Някога ар аби те бяха окаяно племе, к о е т о всички т ъ п ­
чеха к а к т о си и с к а т. Бяхме стигнали до т а м да ядем к у ч ет а и гуще­
ри. Но, за наша слава, Бог въздигна своя пророк сред нас...“8

8 Халиф - буквално „наместник“ на Аллах, приемник на пророка Мохамед;

върховен държавен и религиозен ръководител на мюсюлманската държава; 6
208 началото на XI в. е обявен за символ на вярата. - Б. ред.
 16. „ГРАДИНА, БРАНЕНА ОТ НАШИТЕ КОПИЯ“:
СВЕТЪТ НА КЪСНАТА АНТИЧНОСТ ПО ВРЕМЕТО НА ИСЛЯМА, 632-809

П обедите на арабските армии съ зд ават политически вакуум в Близ­

кия и зто к. В изан ти йци те са обърнати в б ягств о в б и т к а т а при Яр-
мук през 636 г.; А нтиохия пада в 637 г.; Александрия - в 642 г.; Кар-
т а ге н - в 698 г. П ерсийската армия оказва по-упорита съпротива, но
след б и т к а т а при Кадизия през 637 г. С асанидската държава рухва.
Никоя о т традиц ионн ите сили не е в състояние да си върне загубено­
т о в т е зи светкавични войни. Оцелява само В изантия, ч и я то столи ­
ца и администрация о с т а в а т н еп окъ тнати. Но един нов Ираклий не
се ражда никога повече. Така в И зт о ч н о т о Средиземноморие се възца­
рява напрегнато затиш ие. Дори под го сп о д ств о то на араби те Сирия
и Е гипет о с т а в а т през VII в. в т е с е н к о н т а к т с останалия с в я т :
италиански поклонници х о д я т спокойно до Ерусалим, п ап ската канце­
лария все още се снабдява с папирус о т Александрия. Но християнски
войски не се завр ъ щ ат повече по т е з и източни брегове до вр ем ето на
кръ стоносн ите походи.
След к а т о неутрализират всичките си потенциални съперници,
араби те се за е м а т с управлението на с в о я т а световн а империя, про­
явявайки забележителна прозорливост, еклектизъм и т о л е р а н т н о с т ,
базираща се на н еп о кл ати м о то им ч у вство за собствено превъзход­
с т в о : „Най-великият о т всички народи е арабският, а сред араби те -
плем ето на Мудар, а сред т о в а племе - кл ан ъ т на Есур, а сред т о зи
клан - с е м е й с т в о т о на Гани... а сред т о в а сем ейство - аз. Така че аз
съм най-великият о т целия човешки род.“
Е с т е с т в е н о , подобни емоции не се с р е щ а т в Корана. Но т е със­
т а в л я в а т гръбнака на а р аб ск ата империя през първия век о т същес­
т в у в а н е т о ù - века на халифите о т д и н а с т и я т а на О м ая д и т е9 в Д а­
маск. Заидото и м п ер и ята на О м ая д и те пр ед ставл ява неприкрито
арабско господство, базиращо се на ч астично ислям изираната воен­
на аристокрация на арабските племена. Бедуинският начин на ж и­
в о т на ар а б с к а та аристокрация, макар и заклеймен о т Мохамед,
спасява исляма. Именно г л а в а т а р и т е на бедуинските племена, заед­
но с ж е с т о к и т е им последователи, съ зд ават ар аб ск ата военна ма-

9 Династия на О м аядите (661-750) - основана о т наместника на Сирия,

емира Муавий о т рода Омей, о т к ъ д е т о и и м ето на О маядите; превърнал
Дамаск в столица на Арабския халифат и разширил многократно неговите
територии; по Време на О маядите бил изграден държ авният апарат, прав­
н а т а систем а и с и с т е м а т а на поземлената собственост; д и н асти ята била
свалена о т вл аст с масово въстание, избухнало през 747 г. в Ирак и Иран, в
р е з у л т а т на к о ето на вл аст дошла д и н асти ята на А басидите (вж. бел. 11).
- Б. ред. 209

14. С в етъ т на късната античност

 шина и именно начинът на ж и в о т на т а з и военна аристокрация, а не
зад уш евната б л аго ч ести в о ст на я д р о то о т предани мюсюлмани
удържа им перията.
На първо м я с т о , т о з и начин на ж и в о т опазва арабски те завоева­
т е л и о т загуба на с о б с т в е н а т а и д ен ти ч н о ст сред огром н ата маса
о т покорени народи. Леко ислямизиран, бедуинският начин да се ж и­
вее „ к а т о м ъж “ - безкомпромисен, абсолю тно самоуверен и много
специфичен - поглъща и префасонира образованите слоеве на населе­
н и е то в Близкия и зт о к през р ан н о то средновековие. С т и л ъ т на ж и ­
в о т на ар абски те завоеватели, най-вече за п л е т е н а т а поетична ли­
т е р а т у р а , к о я т о ар аб и те д о н асят в напълно завършен вид о т пус­
т и н я т а , се оказва заразителен. Дори немю сю лманите бързо усвоя­
в а т ар а б с к а та култура. Х р и с т и я н и т е в Южна Испания например
б и в а т наричани „мозараби“ , за щ о то , макар и християни, т е все пак
„ и с к а т да б ъ д а т к а т о а р а б и те “. „Много о т м о и т е верски б р а т я ,
пише през IX в. един епископ на Кордова, ч е т а т арабска поезия и
приказки и и зу ч ав ат произведенията на м охамеданските философи и
богослови нс за да ги о б о р ят , а за да сс н ау ч ат да се и зразяват по-
правилно и елегантно на арабски език.“
През първия век о т съ щ ес тв у в а н е то на т я х н а т а империя араби­
т е у п р авл яват о т края на п у с т и н я т а . Те преобръщ ат политическа­
т а к а р т а на Близкия и зт о к . Дамаск, н аб л ю д ател н и ят п о с т на из-
т о ч н о р и м с к а т а о т б р а н и те л н а линия към п у с т и н я т а , с т а в а ст о л и ­
ц а т а на ар абски те халифи, наблюдаващи о т своя ст р ан а ром еи те.
П у сти н н и те кр еп о сти на Диоклсциан с т а в а т ловни хижи на арабс­
к и т е принцове; а м и р н и ят някога град А нтиохия, ч и и т о вили са
били охранявани о т т е з и кр еп о сти , с т а в а армейски лагер, о т к о й то
арабските армии п о т е г л я т всяка година, за да с е я т опустош ение и
разруха по край бреж ието и нагоре по долините на Мала Азия.
Предвид ар абск о то превъзходство народите, о ставащ и зад побе­
доносните арабски армии, не са завладени т е р и т о р и и в ст р о ги я сми­
съл на д у м а т а , за щ о то п о ч ти не са били окупирани. Те б и в а т т р е ­
ти р ан и к а т о б о г а т и т е съседи на ар аб и те, к о и т о п л ащ ат пари на
у м м а та , на мю сю лманите, в замяна на к о е т о получават военна зак­
рила, а и к а т о един вид перм анентна глоба за т о в а , че не са приели
исляма. Така се обяснява п о ч ти т о т а л н а т а laissez-faire10 - полити­
ка на ар аб и те през VII в. О т данъчния а п а р а т на Сирия, Е ги п ет и
Персия се иска да продължава да р а б о т и безупречно, за да осигурява
приходи за мю сю лманите. По т о з и начин се поддържа безпримерно-
т о охолство на ар а б с к а та управляваща класа, к о я т о води св о и т е

10 Laissez-faire (фр.) - политика на минимална намеса на дъ рж авата в ико­

номическите дела на хората и общ еството; в случая - либерална политика.
210 - Б. пр.
129. Оцеляването на късната античност. Мозайка о т Омаяд-джамия в Дамаск, пос­
троена през 706-715 г., за да засенчи византийските паметници в Свещената земя.
 ож есточен и борби за в л а с т според бедуинските норми за поведение
в херм етически за т в о р е н о т о обкръжение на големите гарнизонни
градове - Куфа и Басра, в края на п у с т и н я т а срещу персийска М есо­
п о т а м и я и в А л - ф о с т а т в Е гипет. За т я х завладените провинции
са „градина, бранена о т н аш и те копия“.
Това е едно много т о ч н о описание на Близкия и зт о к през VII и
VIII в. Народи, белязани о т р а з в и т и я т а през еп о х ата на к ъ сн а та
а н т и ч н о с т , у с т а н о в я в а т , че ж и в о т ъ т им в п р азн о то п р о с т р а н с т ­
во е с т а н а л дори още по-ком ф ортен, а т е още по-самоуверени. Зър­
н ен и те д о ста в к и о т Е ги п е т за К о н стан ти н оп ол б и в а т преустан о­
вени. Възниква огромен общ пазар в с ф ер ат а на т ъ р г о в и я т а и зана­
я т и т е : за пръв п ъ т к о п ти и перси м о г а т да р а б о т я т заедно и о т
с ъ в м е с т н а т а им р а б о т а се раж да великолепният дворец в М ’
Ш ат а . След пораж ен ието на Хозрой II Апарвец в М есоп отам и я е
възстановен р е д ъ т и подновени н ап о и тел н и те съоръжения. Най-го-
лям принос за т о в а има у п р а в и т е л я т на о б л а с т т а , А л-Х адж адж
(692-724), бивш училищен у ч и т е л и един о т най-голем ите админис­
т р а т о р и в средновековната и сто р и я. Д о к а т о на хоризон та се вих­
ри у р аган ъ т, предизвикан о т походите на арабск и те армии, х о р а т а
в Близкия и зт о к спокойно се р а д в а т на ж и в о та .
Д о к а т о а р а б с к а та ф л о т а при ти ска К он стантиноп ол, м естн и
с т р о и т е л и и м ай сто р и на м о зай к и те с ъ т в о р я в а т Скалния храм
(О м ар-дж амия) в Ерусалим и Г олям ата дж ам ия в Д амаск, две п о с т ­
ройки, ч и е т о великолепие се равнява на най-доброто, с к о е т о Ю с­
ти н и ан 1 е дарил някога провинцията. В н ач алото на VIII в. сирий­
ски художници и зп и сват двореца на един арабски велможа в Кузаир
А мра с фрески, к о и т о п р е д с т а в л я в а т последният ч и с т и б е з м е т е ­
жен р а зц в е т на елинистична грация. Далеч о т изпълнения е грижи
с в я т на С еверното Средиземноморие, сирийски а б а т и си ч е т а т на
спокойствие П л ато н и А р и с т о т е л , а последният о т е ц на визан­
т и й с к а т а църква, св. Йоан Дамаскин, обобщ ава о р т о д о к сал н ата
т р ад и ц и я на последните векове, настан и л се у ю тн о в двора на ха-
лиф ите, к ъ д е т о упраж нява финансова длъж ност, заемана още о т
прадядо му по в р е м е то на и м п ер ато р Ираклий.
Към 800 г. т р а д и ц и и т е , развили се през еп о х ата на к ъ сн а т а ан­
т и ч н о с т в о т д е л н и т е с т р ан и на С редизем ном орието, вече се раз­
л и ч а в ат значително. След к а т о се съвзема о т к р и зата, предизвика­
на о т ар абск и те завоевания, В изан ти я у стан овява, че класическо­
т о ù наследство се е смалило до с т е н и т е на К он стантиноп ол. Иде­
я т а за Р и м с к а та империя все още живее по улиците на града, във
величествения церемониал на и м п ер а т о р ск и те процесии, а един м а­
лък кръг о т духовници и царедворци поддържа в К онстан ти н оп ол
равн и щ ето на култура, д остъ п н о по-рано за ж и т е л и т е на всеки по-
голям гръцки град в к ъ сн а та Римска империя. В Рим с т а р а т а слава
212 и блясък все още о б лъ х ват града в една разредена, клерикална фор-
ма. Далеч на север, в двора на Карл Велики, кръг ош космополитни
духовници - мнозина о т к о и т о ирландци или англичани-северняци с
ирландско образование, и д в а т о т земи, к о и т о никога не са били под
римско управление - успява все пак да създаде съвсем приемлива
и м и тац и я на придворната книжовна атм о сф ер а о т д н и т е на Авзо-
ний и Сидоний Аполинарий.
Във В и зан ти я и на запад, с други думи, о сн о ви те на цивилизация­
т а или и з т ъ н я в а т , или т р я б в а да б ъ д а т възстановени с много т р у д
о т един малък е л и т в чужда среда. В ар а б с к а та империя обаче т е з и
късноантични форми п род ъ лж ават с в о е т о бодро същ ествуване. В
Близкия и з т о к през VIII и IX в. т о з и б о г а т ж и в о т се набива в пог­
леда на ар аб ск и те управляващи слоеве. К о г а то т о в а с т а в а , т р а д и ­
ц и и т е на Гърция и Рим, на средизем ном орското крайбрежие, са при­
нудени да се кон кури рат с т е з и на С асанидската империя, на Из­
т о ч н а М есо п о там и я и о б ш и рната т е р и т о р и я на И ранското п л ато ,
ч и и т о пространни източни земи са и звестн и на ар аб и те к а т о Х о­
расан.
А р а б с к а та аристокраци я не е в състоян ие да запази безкрайно
кон трола си върху управлението, т ъ й к а т о с а м и я т ислям подкопа­
ва арабско то превъзходство. Всички, к о и т о п р и е м а т исляма, с т а ­
в а т равни, без значение какъв е е т н и ч е с к и я т им произход. По т о з и
начин и с л я м ъ т о т в а р я ш лю зите за надарените и амбициозни не
араби. Приемайки м ю сю л м ан ство то , сирийците и п ер си те се прев­
р ъ щ а т в с т ъ л б о в е т е на и сл я м ск ата цивилизация: т е с т а в а т адми­
н и с т р а т о р и , а д в о к ати , богослови и дори за по-малко о т един век -
преподаватели по арабска поезия. С редновековният ислям е до голя­
ма с теп е н п р о д у к т на м ю сю лманите о т неарабски произход.
Така ар а б с к а та империя през VIII и IX в. се вижда изправена пред
проблем, аналогичен на онзи, пред к о й т о се оказва Р и м ск ата империя
през III в.: внезапната ерозия на го р д а т а традиционна олигархия пре­
ди всичко в полза на силното управление. Точно к а к т о ограничените
дадености на т р ад и ц и о н н ата гръко-римска аристокраци я б и в а т
отнесени о т разнородния и енергичен п а т р и о т и зъ м на ри м ски те
провинциалисти през IV в., т а к а и неарабските мюсюлмани през VIII
в. се п р и т и ч в а т на помощ на а р аб ск ата империя. В р е з у л т а т на
т о в а к у л т у р а т а на управл яващ ата класа разш ирява своя обсег: как­
т о наличието на нови п ъ ти щ а към в л а с т т а през IV и V в. до голяма
степ ен насърчава разп ростран ен и ето на л а т и н с к а т а и гръ ц к ата
култура, т а к а - при т о в а в много по-голям мащаб - възприемането
на арабския език и начин на ж и в о т о т в а р я двора на халиф ите за про­
вин ц и али сти те о т Близкия и зт о к . Също к а к т о познаващ ите Омир
сирийци, египтяни и кападокийци през к ъ сн а та а н т и ч н о с т в зе м а т
за ж и тей ски идеал е к зо т и ч н и те приключения на м икенските владе­
тели , т а к а о т Кордова до Самарканд образовани хора о т най-разли­
чен произход и с подчертано урбанистичен вкус г о в о р я т класически 213
 арабски език и искаш да б ъ д а т см я тан и за истински „синове па па­
л а т к и т е “. Но д о к а т о в Р и м с к а та империя през IV и V в. т р ад и ц и ­
о н н ата кул ту р а на у п р авляващ ата класа запазва вър х о вен ство то
си, запазва позициите си на даващ, о т ч и и то постиж ен ия и предим­
с т в а и зо с т а н а л и т е провинции са горди, че м о г а т да се възползват,
с въздигането през VIII в. на неарабските мюсюлмани до в л а с т т а в
ар а б с к а та империя една хилядолетна цивилизация о т н о в о намира
гласа си след прекъсването, наложено о т бедуинското управление.
Така че к ъ сн и я т VII и р ан н и я т VIII в., а не периодът на първите
арабски завоевания са и с т и н с к и я т п о вратен м о м е н т в и с т о р и я т а
на Европа и Близкия и зто к . Това с т а в а най-напред в продълж ителна­
т а конфронтация с В изантия. През последните д е с е т и л е т и я на VII
в. границите между християнския и мюсюлманския с в я т забележи­
мо се в т в ъ р д я в а т . През 680-681 г. VI Вселенски събор в К о н с т а н т и ­
нопол постановява, че п а тр и а р ш и и те на А нтиохи я, Ерусалим и
Александрия не са вече ч а с т о т византийския християнски с в я т .
През 695 г. са п усн ати първи те изцяло арабски м онети. През 699 г.
гр ъ ц к и ят език е заменен о т арабския в адм и н и страти вн и я ап ар ат
на Дамаск. Между 706 и 714 г. е построена Голям ата джамия в Д а­
маск, за да затъ м н и непоносим ото великолепие на и м п ер ато р ск и те
църкви в Сирия и П алестина. И зт о ч н о т о Средиземноморие започва
да придобива ислямски облик.
Х алиф ите в Дамаск за л а гат своя а в т о р и т е т на к он ф рон тац и ята
с Рум , В и зан ти й ската империя. Но К онстантиноп ол у с т о я в а на на­
ти с к а : голем ите морски офанзиви о т 677 и 717 г. са о т б и т и о т с т е ­
н и т е на града. Няма съмнение, че в онова време В изантия спасява
Европа. Само че к а т о о т б л ъ с к в а т сирийските мюсюлмани, визан­
т и й с к и т е им ператори, без да забележ ат, загу б в ат завинаги Близкия
и зто к .
З а щ о то , след к а т о залага и загубва в С редиземноморието, Омаяд-
с к и я т халиф ат в Дамаск не е в съ стояние да контролира повече не­
годуващ ите мюсюлмани в М есопотам ия и същинска Персия (Хора-
сан). О м ая д и те б и в а т заменени о т династия, подкрепяна о т исля-
м изираните перси - А баси дската д и н а с т и я ". Б у н т ъ т започва в1

11 Династия на Абасидите (750-1258) - основана о т Аббасид Абу-л-Аб-

бас-ас-Саффах, който в р езу л т ат о т м асовото въстание срещу О маядите
(747 г.) е провъзгласен за халиф през 749 г.; по време на управлението на тази
династия столица на Арабския халифат с т а в а Багдад, а държ авата д о сти ­
га своето най-голямо могъщ ество; най-изтъкнати представители на динас­
т и я т а са Мансур (754-775), Харун-ал-Рашид (786 - 809), Ал-Мамун (813—
833), М утадид (892-902); к р а я т на д и н асти ята идва с края на Арабския ха­
лифат през 1258 г., к огато Хулагу-хан превзел Багдад е екзекутирал послед­
214 ния халиф М утасим. - Б. ред.
130. Триумфът на Изтока. Къснокласическите глави са почти изцяло погълнати о т
избуялата орнаментална пластика, опираща се непосредствено на персийски образци.
Именно това възраждане на персийския вкус и художествени традиции, а не някаква
изначална неприязън о т страна на мюсюлманите задушава постепенно късноримски-
т с форми на изобразително изкуство. Таванска розета о т Кирбат-ал-Мафджар.
 Иран през 750 г.; изходът о т него бива решен с основаването на Баг­
дад в 762 г. Това е к р а я т на а р а б с к а та хегемония. К а к т о пише един
мюсюлманин през следващия век: „О м аяд ската д инастия беше араб­
ска империя; А б аси дската ди н асти я е персийска империя.“
Така накрая т р а д и ц и и т е на Х озрой I Аноширван в ъ з т ъ р ж е с т в у ­
в а т над т е з и на Ю стиниан I. П о ч в ат а , в к о я т о д ам аск и те халифи
за с а ж д а т а р а б с к а т а империя, се оказва не т а к а плодородна, к а к т о
с м я т а т . Те си п р а в я т с м е т к а т а , без да о т ч и т а т укреп ван ето на
с п л о т е н о с т т а на х р и с т и я н с к и т е о б щ н ости в Е ги п ет и Сирия след
в р е м е т о на Ю стиниан. С ирийците и к о п т и т е са свикнали м еж дув­
ременно да п а з я т и д е н т и ч н о с т т а си о т п о с е г а т е л с т в а т а на недо-
любвани владетели. К а т о поданици на О м ая д и т е т е с т о я т н а с т ­
рана о т а р а б с к а т а култура. И с л я м с к а та държ ава на О м ая д и т е се
оказва скована о т дълбоките, неподдаващи се на интегриран е т р а ­
диции на И з т о ч н о т о Средиземноморско крайбрежие.
На И з т о к обаче а р а б с к а т а в л а с т винаги е била по-стабилна.
Куфа и Басра са новоосновани гарнизонни градове, необременени с
чуждо минало. А в М есо п о там и я и Персия м ю сю лм анската управ­
ляващ а класа разполага с огромни резерви о т амбициозни млади
сили, т ъ й к а т о а р а б и те поглъщ ат ц я л а т а Сасанидска империя.
Н ям а държ ава, към к о я т о п ер си ец ъ т би могъл да обърне поглед,
к а к т о х р и с т и я н и т е о т средизем ном орските градове все още гле­
д а т към В изантия. В отдел н и о б л асти на И ран ск ото п л а т о про­
дълж ава да вирее з о р о а с т р и зм ъ т . Покрай б урн и те зороастрийски
полемики през IX в. например се зараж да з л о с т н а т а легенда, к о я т о
ще см ущ ава х р и с т и я н и т е през средновековието и Ренесанса: ле­
ге н д а та за т р и м а т а измамници - Мойсей, Х р и ст о с и Мохамед
(една изкривена и н т е р п р е т а ц и я о т далечна П ерсия на т р и т е сили,
занимаващ и най-много х о р а т а в Средиземноморския с в я т през раз­
глеждания период!). Впрочем ц я л а т а тен ден ц и я на к ъ сн а т а С аса­
нидска империя е насочена към о т ъ ж д е с т в я в а н е т о на р ел и ги ята и
о б щ е с т в о т о : д в е т е са к а т о „близнаци“ . П е р с и т е следователно ни­
кога не р а зв и в а т онова непримиримо ч у в с т в о за религиозна иден­
т и ч н о с т , к о е т о позволява на х р и с т и я н и т е о т И з т о ч н о т о Среди­
земноморско крайбрежие да д ъ р ж а т О м а я д и т е на р азстоян и е. Х оз­
рой I е научил декан и те, персий ските велможи, винаги да се ориен­
т и р а т към силния човек в М есо п о там и я. С идван ето на ар аб и те
д е к а н и те с т а в а т п р о с т о незаменими. Те се з а е м а т с п остеп ен н о­
т о , незабележимо проникване и овладяване на у п р авл я ващ ата кла­
са на а р а б с к а та империя. Към с р е д а т а на VIII в. т е се о к а з в а т вече
гр ъ б н акъ т на н о в а т а ислямска държава. Това е о т н о в о т я х н а т а
империя: сега вече на п ер ф ектен арабски т е б ъ л в ат огън и жупел
срещу неп окорни те бедуини, осмеляващ и се да п о с т а в я т н р ав и те
на п у с т и н я т а над реда и величието на т р о н а на д и н а с т и я т а Х оз­
216 рой.
 Така, през века след о сн о ваването на Багдад, особено при управ­
л ен и ето на Харун-ал-Рашид (788-809) и н его в и те наследници, един
с в я т , мюсюлмански по религия и арабски по език, к о й т о никога не е
загубил досега с к ъ сн о ан ти ч н и те си корени, изж ивява своя после­
ден р азц в е т.
Багдад се намира само на п е т д е с е т к и л о м етр а о т зап у с т е л и т е
дворци на К тезиф он. С асан и д ски ят дворцов церемониал п о с т а в я
халифа над ар аб ск и те бойци. Н его в и те служ ители се с т р е м я т да
в ъ з с т а н о в я т при казн о то охолство о т в р е м е т о на Хозрой II Апар-
вец. С т и л ъ т на т я х н а т а к у л ту р а възражда също т а к а придворния
е т о с , създаден н а в р е м е т о в обкръж ен ието на Хозрой I Аноширван.
О т издигнатия арабин през IX в. все още се очаква да знае „на кои
о т с в о и т е васали Ардашир (о с н о в а т е л я т на С асан и д ската импе­
рия) е дал т и т л а т а цар“.
П ъ р в и я т, реш аващ к о н т а к т на а р а б и те с г р ъ ц к а та философия
се о съ щ ес т в я в а по канали, прокарани за пръв п ъ т през VI в. Не пре­
к и я т к о н т а к т с В изан ти я, а у с т о й ч и в и я т елинизъм на сирийско-
езичното духовен ство на М есо п о там и я захранва придворните на
Харун-ал-Рашид с преводи на П л ато н , А р и с т о т е л и Гален, к а к т о
по-рано е обслужвал л ю б о зн а т е л н о с т т а на Хозрой I Аноширван.
М есо п о там и я възвръщ а ц е н т р а л н о т о си положение, к о е т о е за­
губила по в р е м е т о на Александър Велики. Багдад със с в о я т а кръго­
ва градска с т е н а не дължи нищо на голем и те градове на Р и м с к а та
империя: т о й е продължение на изградените по концентричен план
градове, типични за Асирия и Ц ен тр ал н а Азия. Средиземноморски­
т е градове за п а д а т, за щ о то о с т а в а т в с т р ан и о т м а р ш р у т а на го­
л е м и т е кервани, ч и и т о камили п р е н а с я т с т о к а т а през океан и те
о т пясък, прости р ащ и се между Сахара и п у с т и н я т а Гоби. В Се­
верна Африка и Сирия с е л а та , к о и т о преди и зп р ащ ат по м о р е т о
зех ти н и зърно в Рим и К о н стан ти н о п о л , и зч е зв а т в пясъци те.
С редизем ном орското крайбрежие, с ъ р ц ето на цивилизования с в я т ,
загубва неусетно значението си, засти в ай к и в п ери ф ерията на една
голяма евразийска империя.
Главната причина за т о в а е, че н о в и те търговски възм ож ности са
в р ъ ц е т е на п ерсите. При т я х се усилва о тн о во , к а к т о в д н и те на
Сасанидите, вечн ото притегляне на далечна Азия. До пазарните пло­
щади в Луан и К ан то н (в К и тай ) м о г а т да се в и д я т джамия и пер­
сийско огнено светилищ е. През 751 г. ки тай ски военнопленници о т
Ц ентрална Азия д о н асят в Багдад и зк у с т в о т о на х а р т и е н о т о произ­
водство. Да се насочи към Средиземноморието би било ч и с т а загуба
за Синбад М ореплавателя. З а щ о т о б о г а т с т в о т о и и н т е р е с и т е на
А басидската империя се с т и ч а т на И зт о к , по поречието на Тигър и
Е ф рат, към морския п ъ т , свързващ Басра директно с К антон.
П р и т е гл я н е то , к о е т о И з т о к ъ т упраж нява върху огр о м н ата
маса на Персия в и сл ям ската империя, е спасени ето за Европа. 217
 Това, к о е т о спира а р а б с к а та военна машина, не е „гръц ки ят огън“
на в и за н т и й с к а т а ф ло та пред с т е н и т е на К о н стан ти н оп ол през
717 г., н и т о пък ф р ан кск ата конница на Карл М а р т е л 12 в Тур през
732 г., а основаването на Багдад. С у с т а н о в я в ан е т о на Абасидския
х алиф ат у ж а с я в а щ и я т у с т р е м на бедуинските армии бива измес­
т е н о т м у дн и те идеали на у р ед ен ата и скъпа имперска ад м и н и ст­
рация. В т о з и нов, цивилен с в я т войникът е т а к а не на м я с т о , как-
т о и през IV в. сред ж и в еещ и те в култивирано безделие а р и ст о к р а­
т и на Запада. К р ъ во п р о л и ти ята, с ъ п ъ т с т в а щ и С вещ ен ата война, с
к о я т о въ нш ни ят с в я т свързва първоначално п р е д с т а в и т е си за
р ан н и те араби, о т с т ъ п в а т пред крайно п ед а н т и ч н а т а дипломация,
базираща се на протокола на персийския ancien régim e. В двора на
халиф ите с в е т ъ т изглежда к а т о часовник, к о й т о се в ъ р т и около
Багдад - подобно на омайващ ия церемониал на шахиншаха. Точно
преди да бъде коронясан за римски и м п ератор на Запада в 800 г.,
К арл Велики получава о т Харун-ал-Рашид една голяма м ан т и я и
едно малко слонче, наречено Абул Абас. В л а д е т е л я т на ф ранки те си
няма п р е д с та в а какво означава т о в а , но със своя подарък халиф ът
п р о с т о п о в т а р я традиционния ж е с т на Хозрой 1 Аноширван, кой­
т о всяка година на големия пролетен празник дарява с ж и во тн и и
с т а р и дрехи с в о и т е покорни слуги.
В п р е д с т а в и т е на Запада и сл ям ската империя е к в и н т есен ц и я т а
на о р и е н т а л с к а т а в л а с т. И сл ям ъ т не дължи т а з и своя съдбоносна
ори ен тац и я н и т о на Мохамед, н и т о на подчертано приспособими-
т с завоеватели о т VII в., а на м ащ аб ното възраждане на източ н и ­
т е персийски традиции през VIII и IX в.
Разделението между И зт о к а и Запада, замъглено през е п о х ат а на
к ъ сн ата а н т и ч н о с т о т к о н ф р о н та ц и я та между В изантия и Персия
по протеж ени е на Плодородния полумесец, се у стан о вя ва в послед­
на с м е т к а по б р его в ете на с а м о т о Средиземноморие. Мюсюлманс­
к и я т с в я т обръща гръб на б ед н и те си християнски съседи о т т а ­
т ъ к м о р е то . К у л ти ви р ан и ят човек говори езика на п у с т и н я т а и
живее с к у л т у р а т а на И зто чн а М есопотам ия. В по-стабилния
с в я т , възникнал в р е з у л т а т на т о з и гигантски катакл и зъм в балан­
са между цивилизациите, Западна Европа успява да изгради с в о я т а
со б ств ен а и д е н т и ч н о с т . Но всеки, к о й то , проучвайки к ъ сн а та ан-

12 Карл М артел (ок. 688-741) - майордом и фактически управник (7

741 ) на А встразия (и зточ н ата ч а с т на к р ал ст в о то на франките); о т динас­
т и я т а на Каролингите, дядо на Карл Велики; налага франкското господст­
во върху огромна те р и то р и я и провежда реформи, засилващи ц ен тралн ата
власт и държ авата; разбива арабите при Тур/Поатие през 732 г., п редотв­
ратявайки п о -н ататъ ш н о то нахлуване на арабите в Западна Европа, зара-
218 ди к о ето е наречен М артел („Ч укъ т“). - Б. ред.
т и ч н о с т , cu дава с м е т к а колко много дължи евр опейската култура
на благотворния обмен между нар о д и те на Плодородния полумесец,
о тв о р ен в единия си край към една морска империя, а в другия към
И ранското п л а т о , може да си п р ед стави п о с л е д с т в и я т а о т бездна­
т а , к о я т о зее между б р его вете на Средиземно море през ц я л о то
средновековие.

219
ХРОНОЛОГИЯ П о -в а ж н и те съ б и ти я са отбелязани със звездичка

150 175 200 225 250 275 300 325

▼ ▼ Т Т ▼ т T T
Марк Аврелий Септимий Север Аврелиан Диоклециан Константин
270-275 284-----305 306 -м.-------
260-268
БРИТАНИЯ Постум
ГАЛИЯ и ИСПАНИЯ в Галия

258-268
Галиен защитава Италия

244 ------------- ► 270 Х 3 1 2 битката

Плотин *271 Аврелиан при Милвий-
преподава обгражда Рим ския мост;
в Рим с крепостна стена религиозното
ИТАЛИЯ и АфРИКА преображение
на Константин
248-258
Киприан, епископ
на Картаген
Лактанций
^ ------------------------------------------------ ►
БАЛКАНИТЕ, ГЪРЦИЯ и МАЛА АЗИЯ 251 поражение и смърт на Деций
269 Клавдий разгромява готите
257 Едиктьт срещу християните
*168 Правото слово на Целз, *302 голямото
произведение насочено гонение на
срещу християните християните
Гален Дексип Атински
129-<■ ------------------ ► 199
Елий Аристид Дион Касий 324
118 ----------► 180 ----------------------------------► основаването на
написва 229* Римската *268 херулите Константинопол
история нападат Атина

Зенобия, Царииата на Палмира

267-270 273 поход на Аврелиан
на Изток
Ямблих
СИРИЯ и ПАЛЕСТИНА Шапур I завладява Антиохия *260 -------------------------------------------------
Евсевий Кесарийски
263 --------------------------------------------
Порфирий
232 ^ ---------------------------------------------------► 303
св. Антоний
Ориген Александрийски 250 --------------------------------------------------------
185-^-----------------------------------------► 254 *269 Антоний става отшелник
написва *248 Против Целз
Плотин
205 ----------------------------------------------- ► 270
Арий
250 -
Атанасий
296 ◄ —
Пахомий
290 - < ----------------------
*320 основава
ЕГИПЕТ, ПЕРСИЯ и АРАБИЯ Мани манастира в Табениси
216 -М ------------------------------------------► 277
296 Галерий
*224 бунтът Шапур разгромява персите
във фарс 240 -------------- ► 272
 150-500 сл. Хр.

325 350 375 400 425 450 475 500

Т ▼ т ▼ ▼ Т ▼ ▼
Константин Констанций Юлиан Валентиниан I Теодосий I Хонорий Валентиниан II Хлодбиг
— ► 337-4----------- ►361-363 364-375 379-395-4 ► Ш 425 - 4 ^455 486 - 4 ---------
*406 голямото нашествие на германите 6 Галия
--------------- Авзоний-----------^ 3 9 5 *410 краят на Римската власт 6 Британия *451 Атила нахлува 6 Галия
353 - 4 -------------------Павлин о т Нола----- ;--------► 431 Кралство на вестготите
3 3 5 -4 ------ св. Мартин о т Тур----- ^ 3 9 7 *418 заселване на вестготите В Южна Галия
363 ------- Сулпищш Север ------- ►-425 431 — Сидоний Аполинарий —^-489
Симах папа Лъв Теодорих 493 - 4 —
330 -М ---------------------------------------►■402 *410 Аларих 440 ------ ^ 4 6 1 *476 свалянето
опустошава Рим на последния римски
Амброзий, епископ на Милано император на Запад
339-4---------------------------------^ 3 9 7 *417 осъждането на пелагианската ерес Боеций
480-4----------
*382 забрана на езичеството
*384 Симах се застъпва за езичеството Одоакър господар на Италия
Августин Блажени
354 -----------------------------------------------------— — ------------------------------- ► '430
написва: *397 Изповеди
Амиан Марцелин *413 За Божия град Кралство на вандалите 428-533
в Рим 385-395 *415 За Троицата
Клавдиан в Рим 395—404 _____________________________________
св. Йероним Империята на Атила
342 -М ---------------------------------------------—► 419 434 - 4 ---------- ^ 4 5 3
396 - 4 — ► ÜU Аларих предводител на вестготите
*402 напада Италия
X 378 битката при Адрианопол *408 отново напада Италия
*390 клането в Тесалоника
Василий Кесарийски Теодосий II: Изток Анастасий
330-4--------------------- ^ 3 7 9 40 8 -4------------------------- ^ 4 5 0 491-4—
Григорий о т Ниса Прокл
331 -< ----------------------------- ► 390 411-<---------------------------------- —----------►" 485
Григорий Назиански *451 Съборът в Халкедон
329 ------------------------------ ► 389 *431 Съборът в Ефес
*438 Кодексът на Теодосий

Ямблих
-► -3 3 0 Йоан Златоуст
347 ► ---------------------------------- ^ 4 0 7
Евсевий 340
Либаний о т Антиохия Симеон Стилит
314 ^ --------------------------------------- —^ 3 9 3 396 - М ---------------------------------------------- ► 459
*388 монаси изгарят синагогата в Калиникум

св. Антонии
-------------- ► Збб *415 убийството на Хипатия в Александрия
*391 разрушаването на александрийския Серапеум
Теофил, патриарх на Александрия

Арий
—-— ►ЗЗб
Атанасий Шенуди о т Атрипе
-------------------------------------- ► 373 385- < ----------------------------------------------------------------------- ^ 4 6 6
Пахомий
------------ ► 347
Синезий Киренски
370 -------------------►'414
написва *399 За монархията
Ездегирд I Вахрам I Гур Перос
ХРОНОЛОГИЯ

500 525 550 575

600 625 650 675
т т т т Т Т Т Т
Хлодвиг К Р А Л С Т В О Т О НА М Е Р О В И Н Г И Т Е
538 ----- Григорий о т Тур------► 594
507 Вуйе, *554 Византия завладява Южна Испания
бестготитс прогонени 570 ^ -------- Изидор Севилски — ► бЗб
о т Галия *589 вестготите преминават към католицизма
K Р А Л С Т В О Т о Н А В Е С Т Г О Т И Т Е
К Р А Л С Т В О Т О НА А А Н Г О Б А Р Д И Т Е
Тсодорих *568 лангобард urne нахлуват в Италия
— ► 526
Касиодор папа Григорий Велики
490 —— ---------------- ► 583 590-604
Боеций **540 Велизарий влиза в Равена
- ►- 524 *552 окончателният разгром на остготите
*533 Велизарий завладява Африка
*560 омиротворяването на Африка
428 В АфРИКА - 533 В И З А Н Т И Й С К А

*548 начало на славянското проникване

И М П Е Р И Я Т А Н А А В А Р И Т Е
славянското заселване на Балканите
*559 нахлуване на българите
Анастасий 518
527 - Юстиниан----565
500 ----- Прокопий Кесарийски------ ^ 5 6 5 Маврикий Ираклий
532 бунтът „Пика“ в 582 -М --------► 602 610 ------------► 640
Константинопол
534 второ издание на сборника с римски закони Дигести
537 освещаването на църквата „Св. София“
550 Тайната история на Прокопий

*500 Небесната 541 чумата — 570 *613 персите превземат Антиохия

йерархия *614 Ерусалим 636 Ярмук
на Псевдо-Дионисий *540 Хозрой I превзема Антиохия* 637 мюсюлманите
превземат Антиохия
638 мюсюлманите
превземат Ерусалим

Йоан филопон *619 персите превземат Александрия

500 ---------------------------------------^ -5 6 5 *642 мюсюлманите
превземат Александрия
персийско-византийски войни

627 последният поход

на Ираклий в Персия

*610 първото видение на Мохамед

*622 бягство о т Мека

Хозрой I Хозрой II *632 смъртта на Мохамед

530 ------------------------- ► 579 591- < ----------------- ^ 6 2 8
*528 изколването на последователите на Маздак *638 несторианците
532 Хозрой приема членовете в Китай
на Платоновата академия, прогонени о т Атина 637 битката при Кадизия
 500-825 сл. Х р.

675 700 725 750 775 800 825

▼ ▼ ▼ ▼ ▼ ▼ ▼
Беда Венерабилис
672 ^ ---------------------------------- ► 735
*711 мюсюлманите нахлуват в Испания **800 коронацията
732 битката при Поатие: на Карл Велики
франките разгромяват мюсюлманите
В ИСПАНИЯ 507-711

*698 мюсюлманите превземат Картаген

Е К З А Р Х И Я

677 мюсюлманите обсаждат Константинопол

*680 Шести Вселенски събор

717 поражение на мюсюлманите при Константинопол

*706/14 Голямата джамия в Дамаск

*695 първата емисия мюсюлмански монети

*699 арабският език замества гръцкия в държавната администрация

692 ^ ------------ >*724

Ал-Хаджадж, управител на Месопотамия *750 Бунтът на Абасидите

ОМАЯДСКИЯТ ХЛАИфАТ 660 750 *762 основаването Харун-ал-Рашид

на Багдад 788^<------ ►809
БИБЛИОГРАФИЯ
Ч и т ател и т е на ревизирана­
т а библиография би трябвало
да и м ат предвид, че тази кни­
га бе написана около 1970 г. не
к а т о „окончателен“ т е к с т
по т е м а т а , а просто к ато
есе. Ц елта ми беше да дам на
средния чи тател представа
за б о гат ст в о то и динамика­
т а на един дълго време пре­
небрегван период, известен
днес к ато „късната антич­
н ост“. Есеистичната форма
неизбежно наложи известни
ограничения на книгата: т е к ­
с т ъ т , а заедно с него и библи­
ографията разглеждат едни
тем и за см етка на други.
Книгата отразява с искрен
ентусиазъм един определен
момент о т развитието на
историческите изследвания
върху късната ан тичност,
по-специално в Англия, както
и в Европа. Тя се концентрира
преимуществено върху кул­
ту р н ата и религиозната ис­
тория на периода и върху со­
циалните промени, които
см ятах по време на писане­
т о , че предлагат подходящ
контекст за удивителния ки­
пеж през тази епоха. Книгата
отклонява вниманието на чи­
т а т е л я о т областите, кои­
т о до времето на писането ù
заемаха централно м ясто в
повечето изследвания, посве­
тени на упадъка и разгрома на
Римската империя - Западна
Европа и света на западните
варвари. Тя се ориентира пре­
димно към източните брего­
ве на Средиземноморието и
към Близкия изток.
Не е лесно да се обобщи
онова, което се е променило в
мен и в академичния с в я т
к ато цяло, но тази промяна
трябва да се има предвид о т
15. С в е т ъ т на късната античност
онези, които реш ат да се за­
познаят с предлаганата биб­
лиография. Едно е сигурно:
повечето о т книгите, които
съм добавил, са сбъднали се
мечти. Те ни бяха т а к а необ­
ходими през 1970 г. Тези кни­
ги са насърчаващо свидетелс­
т в о за разрастването на по­
лето на късноантичната ис­
ториография през последни­
т е две десетилетия. Мнози­
на о т т я х , естествено, пред­
став л я ва т опровержение на
моите тези. Някои ме прину­
диха да ревизирам в по-късни­
т е си работи становища,
застъпени в т е к с т а на т о ва
есе. Други пък се съсредото­
ч ав ат върху тем и , които
съм пренебрегнал или засегнал
съвсем повърхностно. Но
най-вече мнозина о т новоиз-
лезлите книги разкриха за
мен някои аспекти на късна­
т а античност, за чието съ­
ществуване аз почти не по­
дозирах преди седемнадесет
години. Те ме накараха да
осъзная по-ясно, отколкото
съзнавах навремето безмълв­
н ата и непоклатима т е ж е с т
на имперската система, т е г ­
неща върху социалния и дори
върху моралния ж и в о т на
Средиземноморския с в ят, а
о т т у к последствията о т из­
чезването ù на Запад и окон­
чателното и залиняване на
И зток по времето на арабс­
к и те завоевания. Те ме насо­
чиха напоследък към някои
сфери на културата и религи­
я т а , за които навремето не
предполагах, че м о гат да
и м ат такива интимни изме­
рения. Социалният с в я т на
късната античност, който
се разкрива сега пред очите
ни, се оказа много по-сложен,
отколкото си го представях.
Това стан а възможно благо­
дарение на изследванията, да­
ващи дум ата на обитатели­
т е в периферията на брилян­
т н а т а и самоуверена креа-
ти вн о ст, за която се разказ­
ва в м о ята книга - на бедни­
т е , отчаяните, непримири­
м ите, жените и варварските
заселници на Запад.
Би било нереалистично и
дори малко претенциозно да
се очаква, че книгите, доба­
вени сега към библиография­
т а , биха могли да „осъвреме­
н я т “ едно есе, белязано т а к а
отчетливо о т спецификата
на научните източници и ин­
тереси, характерни за време­
т о на написването му. Не
съм подхождал строго си сте­
матично в подбора на новоп-
рибавените книги главно по­
ради опасения да не наруша
баланса на есето, за га тн а т
във формата на оригинална­
т а библиография. Навсякъде
където бе възможно обаче,
съм се старал да цитирам
най-актуалните книги по
всяка т е м а (отдавайки пред­
почитание на онези на анг­
лийски език) с надеждата, че
ч и т а т е л я т ще използва биб­
лиографията, за да запълни
празнините между сегашно­
т о и първото издание на
„ С в е т ъ т на късната антич­
н о ст“. Тези книги не само ко­
ригират и допълват моето
есе. Те носят добри вести. Те
са насърчение сега за други
учени да приемат отново,
след близо двадесет години,
предизвикателството на т а ­
зи т а к а интересна епоха, зна­
ейки много повече, отколко­
т о аз знаех навремето.
(Принстън, 1988)
225
 Поради посочените причи­
ни т ази книга не може да е
просто история на „упадъка
и разгрома на Римската им­
перия“. Този проблем е дал не
едно и две задълбочени изслед­
вания на икономическите и
политическите слабости на
римската държава:
вж. F. W. WALBANK, The
A w fu l R evo lu tio n (Liverpool
1969), обзора на академично­
т о мнение о т S. MAZZARI-
NO, The E n d o f the A n cien t
World (London 1966) както и
E d w a rd Gibbon a n d the D ecline
an d Fall o f the R om an E m pire,
ed. G. W. Bowersock et al.
(Cambridge, Mass. 1977).
Тази книга не е и проучване
на административните и со­
циалните структури; фунда­
м енталният труд по тази
т е м а е A. H. М. JONES, The
L ater Roman E m pire, 3 vols.
(Oxford 1964). За слабостите
на късноримското общество
и неговата трансформация
може да се научи много о т G.
Е. М.' de STE CROIX, The
C lass Struggle in the A ncient
G reek World (London 1981), B.
D. SHAW, Bandits in the Roman
Empire. - Past a n d P resent CV
(1984) и C. WICKHAM, The
Other Transition: from the
Ancient World to Feudalism. -
Past a n d P resent CIII (1984).
Променящите се отношения
вътре в римския св ят и взаи­
м од ействието между раз­
личните културни традиции
ме засягат пряко; по този
въпрос интерес представля­
в а т R. MACMULLEN, S o ld ier
a n d C ivilian in the L a ter R om an
E m p ire (Cambridge, Mass.
1963) и E nem ies o f the Roman
O rder (Oxford 1967). .1. HER­
RIN, The Form ation o f C hris­
tendom (Princeton 1987) анали­
зира периода, разглеждан във
в т о р а т а ч аст на м о я та кни­
226
га и продължава чак до ранно­
т о средновековие - един ве­
ликолепен синтез. Много о т
и нтер п р етац и и те, предло­
жени в книгата, съм се опи­
т а л да обоснова подробно в
сборника о т с т а т и и Religion
a n d Society in the A ge o f Saint
A ugustine (London 1971).
ГЛАВА 1. M. ROSTOVTZEFF,
S o cial an d E conom ic H istory o f
the R om an E m pire , 2 vols, е ос­
новно произведение, а също
т а к а P. GARNSEY and R.
SALLER, The R om an Em pire
(London 1987), P. GARNSEY,
Fam ine a n d F ood Supply in the
G reco-R om an W orld (Cam­
bridge 1988), P. VEYNE, Le
Pain et le C irque ( Paris 1976), и
F. MILLAR et al., The R om an
E m p ire a n d its N eig h b o u rs
(London 1967) и The E m peror
in the R om an World (London
1977). G. BOWERSOCK,
Greek Sophists in the Roman
E m p ire (Oxford 1969) и F.
MILLAR, A Study o f C assius
Dio (Oxford 1964) са изключи­
телни работи, к акто и S. R.
F. PRICE, R ituals an d Power:
the R om an Im perial C ult in Asia
M inor (Cambridge 1984).
ГЛАВА 2. Промените през III
в. не могат повече да се смя­
т а т за края на античната
цивилизация (както ги тъ л ­
кува Rostovtzeff, op.cit): т я х ­
ното значение и последствия
са очертани по-прецизно о т
R. RÉMONDON, La crise de
l'E m pire rom ain (Paris 1964), F.
MILLAR, The R om an Empire,
R. MacMULLEN, R om an
G overnm ent's R esponse to C ri­
sis (New Haven, Conn. 1976) и
K. HARL, C ivic C oins a n d
C ivic P olitics in the R om an E ast
(Berkeley 1987), а също т а к а
C. ROUECHÉ, Rome, Asia and
Aphrodisias in the Third Cen­
tury. - Jo u rn a l o f R om an Stu­
d ies LXX1 (1981) и S.
WILLIAMS, D iocletian (Lon­
don 1985); K. HOPKINS, Taxes
and Trade in the Roman Empire.
— J o u rn a l o f R om an Studies
LXX (1980) дава т о ч н а т а
мярка на променящото ce
значение на данъците и адми­
нистрацията.
Относно формирането на
нова управляваща класа и о т ­
ражението на този процес
върху религията и културата
вж. A. H. М. JONES, The
Social Background of the
Struggle between Paganism and
Christianity. - The C o n flict
betw een Paganism a n d C hris­
tianity, ed. A. D. Momigliano
(Oxford 1963). Върху култу­
р а т а на горната класа в къс­
н ата Римска империя: H. I.
MARROU, H istory o f E d u ca ­
tion in the A n c ie n t World
(London 1956) и Sa in t Augustin
et la fin de la culture antique, A.
C. DIONISOTTI, From Auso-
nius Schooldays? - Jo u rn a l o f
R om an Studies LXXII, (1982) и
R. A. RASTER, G uardians o f
Language: the G ram m arian and
Society in Late A ntiquity (Ber­
keley 1988). Учени в полити­
к ата: A. CAMERON, Wan­
dering Poets: a literary move­
ment in Byzantine Egypt. -
H istoria XIV (1965).
ГЛАВА 3. A.
PIGANIOL,
L 'E m pire Histoire
ch rétien .
romaine IV, 2 (Paris 1947) e
най-доброто изследване вър­
ху IV в. Относно новия
„стил“ в политическия и со­
циалния ж ивот: S. MAZ-
ZARINO, A sp e tti so c ia li d el
quarto secolo (Roma 1951); L.
HARMAND, L e P atronat (Paris
1957); и относно един показа­
телен детайл G. de STE
CROIX, Suffragium: from Vote
to Patronage. - British Jo u rn a l
o f S o cio lo g y V (1954). Вж.
също VEYNE, Clientèle et cor­
ruption au service de l'État. -
A n n a le s XXXVI (1981);
Società rom ana e im pero tar-
doantico I, (Bari 1986) съдър­
жа някои om най-добрите
съвременни есета - на итали­
ански, - особено т о в а на J. М.
CARRIE за армията на късна­
т а империя; С. R. WHITTAK­
ER, Late Roman Trade and
Traders. - 6: Trade in the
A n c g e n t E c o n o m y , ed. P.
Gamsey et al. (Berkeley 1983) e
о т значение no въпроса за
късноримското общ ество
к ато цяло. Относно по-те-
атралния стил на общ естве­
но поведение и церемониал: R.
MacMULLEN, Some Pictures
in Ammianus Marcellinus. - A rt
B ulletin XLVI (1964), S. G.
MacCORMACK, A rt and
C erem ony in L a te A n tiq u ity
(Berkeley 1981) и M. Mc-
CORMICK. E te rn a l Victory
(Cambrgdge 1986). Локални
аристокрации: K. STROHEK-
ER, D er senatorische A d el int
spgtantiken Gallien (Tbbingen
1948), A. CHASTAGNOL, La
préfectu re urbaine à R om e sous
le B as E m pire (Paris 1960), J. F.
MATTHEWS, Western A risto­
c ra cies a n d Im p e ria l C ourt
(Oxford 1975) и J. W. II. G.
LIEBESCHUETZ, Synesius
and Municipal Politics.
B yzantion LV (1985).
Градове и дворци: R.
MEIGGS, R om an O stia (Oxford
1960), D. LEVI, A n tio ch
M o sa ic P a vem ents (Princeton
1947) и K. M. D. DUNBABIN,
The M osaics o f R om an N orth
Africa (Oxford 1978); за Сици­
лия, където стана известно
разкриването на още по-гран­
диозни мозайки - R. J. А.
WILSON, P ia zza A rm e rin a
(London 1982); L. SCHNEI­
DER, D ie D om ane als Weltbild
(Wiesbaden 1983). Икономи­
чески ят к о н т р а с т между
И зтока и Запада: JONES, The
Later R om an E m pire, II, 1064 -
68. За силата на градския жи­
в о т на И зток вж. Р. PETIT,
L ibanius et hi vie m unicipale à
A n tio c h e (Paris 1955), D.
CLAUDE, D ie b y za n tin isc h e
Stadt im VI Jht. (Munich 1969),
J. W. H. G. LIEBESCHUETZ,
A n tio c h(Oxford 1972), C.
FOSS, B yzantine a n d Turkish
S a rd is (Cambridge, Mass.
1976) и E phesus after A n tiquity
(Cambridge 1979) и K. ERIM,
A phrodisias (New York 1986);
за Африка о т фундаментално
значение е C. LEPELLEY. Les
cités de l'Afrique rom aine au
B as E m pire (Paris 1979); за
И талия вж. B. WARD-
PERKINS, From C la ssica l
A n tiquity to the M iddle A ges
(Oxford 1984). Специално вни­
мание на дълбоките корени на
имперската автокрация на
И зток обръща F. DVORNIK,
Early C htistian and B yzantine
P olitical P hilosophy (Washing­
ton 1966).
ГЛАВА 4. A.-J. FESTUGIERE,
La R évélation d'H erm ès Trismé-
giste, 4 vols. (Paris 1944-54) и
E. R. DODDS, P agan an d
C hristian in an A ge o f A nxiety
(Cambridge 1965) са две вели­
колепни изследвания на про­
м яната в религиозните чувс­
тва; на същ ото високо рав­
нище е и G. FOWDEN, The
Egyptian H erm es: a historical
approach to the late pag a n m ind
(Cambridge 1986). Въпреки
изобилието о т спекулации,
к а к т о в Le O rig in i dello
G nosticism e. - Studies in the
History of Religions XII
(Leiden 1967), се знаеше мал­
ко за социалния фон на тези
промени - вж. Р. BROWN,
Approaches to the Religious
Crisis of the Third Century. -
E nglish H isto ric a l R eview
LXXXIII (1968); сега обаче
вж. също Е. PAGELS, The
G nostic G ospels (London 1979)
и M. A. WILLIAMS, The
Im m ovable Race (Leiden 1985).
P. BROWN, The M a kin g o f Late
A n tiq u ity (Cambridge, Mass.
1978) предлага интерпрета­
ция на проблема, a R. LANE
FOX, P agans a n d C hristians
(New York 1987) ни предоста­
вя, най-сетне, едно блестящо
и солидно изследване; вж.
също J. Z. SMITH, Towards
Interpreting Demonic Powers in
Hellenistic and Roman Anti­
quity. - A ufstieg an d N ieder-
g a n g der rôm ischen Welt, ed.
Temporini et al. ser. 2. XVI: I
(Berlin 1978), с още много
други есета, публикувани в
т о ва многотомно изследва­
не.
ГЛАВА 5. A. D. NOCK,
C onversion (Oxford 1933)
описва разпространението и
социалното значение на нови­
т е култове в Римската им­
перия. Вж. също актуалната
работа на LANE FOX, Pagans
a n d C h ristia n s и R. MAC­
MULLEN, P aganism in the
R om an E m pire (New Haven,
Conn. 1981). За социалния
ко нтекст на християнство­
т о вж. A. HARNACK, The
M issio n a n d E x p a n sio n o f
C hristianity, анализиращ дан­
ните, почерпани предимно о т
Eusebius, The H istory o f the
Church (London 1965). Kakmo
би могло да се очаква, има
вече много работи, разглеж­
дащи Н о в и я завет - по-спе­
циално W. MEEKS, The First
Urban C hristians (New Haven,
Conn. 1983) и G. THEISSEN,
The S o c ia l S e ttin g o f P auli­
ne C h ristia n ity (Philadelphia
1982); по-малко усилия ce
227
хвърлят в интерпретиране­
т о на по-достоверни доку­
менти о т II и III в., но сега
вж. R. М. GRANT, E a rly
Christianity a n d So ciety (New
York 1977), C. H. ROBERTS,
M anuscript, So ciety a n d B e lie f
in E arly C hristian E g yp t и G.
SCHOLLGEN, E cclesia sordi-
da? (Münster 1984). G. W.
CLARKE, The Letters o f Saint
C yprian. - Ancient Christian
Writers 43, 44, 46 (New York
1984-86) ни дава, най-сетне,
точна представа за личност­
т а на този епископ и неговия
свят. Р. BROWN, Late Anti­
quity. - A H istory o f Private
Life, ed. P. Veyne (Cambridge,
Mass. 1987) представлява ма­
лък оп и т no т а зи тем а ;
вж. също R. MacMULLEN,
C hristianizing the R om an E m ­
p ire (New Haven, Conn. 1984).
W. H. C. PREND, M artyrdom
a n d P ersecution in the Early
Church (Oxford 1965) е инте­
ресна, макар и не изчерпател­
на работа. Hue знаем много
повече за опозицията на ези­
ческото общество на хрис­
ти ян ск ата църква (и обрат­
но!): вж. ORIGEN, C ontra
C elsum (англ. пр. Cambridge
1967) и G. de STE-CROIX,
Why were the Early Christians
persecuted? - P ast a n d Present
XXVI (1963); A. D. MOMIG-
L1ANO, On Pagans, Jew s a n d
C hristians (Middletown, Conn.
1987) съдържа есета, беляза­
ни о т изключителна еруди­
ция и мъдрост.
ГЛАВА 6. F. MILLAR,
Dexippus. - Jo u rn a l o f Rom an
Stu d ies LIX (1969) разкрива
ж и л а в о с т та на гръцката
аристокрация и интелиген­
ция, която представлява фо­
н ъ т на неоплатоническото
възраждане. G. FOWDEN, The
pagan holy man in late antique
228
society. - Jo u rn a l o f H ellenic
Studies CII (1982) е сега о т
фундаментално значение;
вж. също H. D. SAFFREY,
Quelques aspects de la piete
populaire dans 1 Antiquité tar­
dive. - Revue des etudes augus-
tiniennes XXXI (1985). Най-
сигурният ориентир относ­
но Плотин са Е. R. DODDS,
Tradition and Personal Achie­
vement in the Philosophy of
Plotinus. - J o u rn a l o f Roman
Studies L (1960) и P. HADOT,
Plotin (Paris 1963); важни изс­
ледвания съдържа и сборни­
к ъ т Porphyre: La Vie de Plotin,
ed. L. Brisson et al. (Paris
1982). За късните платоници
вж. The C am bridge H istory o f
L ater G reek an d E arly M edieval
P hilosophy, ed. A. Armstrong
(Cambridge 1967), R.T. WAL­
LIS, N e o p la to n ism (London
1972) и най-вече G. SHAW,
Theurgy. - Traditio XLI (1985)
no един основен аспект на
паганическия ритуал; за але­
горията: R. LAMBERTON,
H o m er the T heologian (Ber­
keley 1986). За неоплатониз­
ма на Запад вж. Р. BROWN,
A u g u stin e o f H ippo (London
1967), P. HADOT, M a riu s
V ictorinas (Paris 1971), G.
MADEC, Saint A m broise et la
p h ilo so p h ie (Paris 1974) и
сред цялото изобилие о т изс­
ледвания - R. J. O'CONNELL,
S a in t A u g u stin e 's P latonism
(Villanova 1981) и G. O'DALY,
A ugustine's P h ilosophy o f M ind
(London 1987); в Алексашрия,
J. MARROU, Synesius of
Cyrene. - The C onflict betw een
Paganism a n d C hristianity, в
Атина, A. CAMERON, The
Last Days of the Academy at
Athens. - P roceedings o f the
C am bridge P h ilological Society
CXLV (1969). I. HADOT, L e
p ro b lè m e du n é o p la to n ism e
a lexa n d rin (Paris 1978) и J.
BREGMAN, S y n esiu s of
C yrene (Berkeley 1982); À.
CAMERON, B a rb a ria n s an d
P olitics a t the C ourt o f A rcadius
ревизира голяма ч а с т о т
традиционното мнение за
Синезий; за езичниците о т
Харан вж. М. TARDIEU,
Sabiens Coraniques et Sabiens
de Harran. —Jo u rn a l asiatique
CCLXXIV (1986). За влияние­
т о на късноантичния пагани-
зъм върху средновековния ми­
роглед вж. С. S. LEWIS, The
D isca rd ed Im age (Cambridge
1964) .
ГЛАВА 7. За Константин: А.
Fl. М. JONES, C onstantine a n d
the C onversion of E urope
(London 1948); T. D. BARNES,
C o n sta n tin e and E u se b iu s
(Cambridge, Mass. 1981) e
една к акто нова, т а к а и фун­
даментална работа. И все
пак, в сравнение с внимание­
т о , което се отделя на рели­
гиозната политика на Конс­
т а н т и н , интелектуалният
климат на епохата ни е по-
малко познат: вж. J. GEF-
FCKEN, D e r A u sg a n g des
g rie ch isc h -rô m isch e n H eiden-
tum s (Heidelberg 1920) и A.
PIGANIOL, L 'E m pereur C on­
stantin (Paris 1932). Относно
засилването на автокрация­
т а при Констанций II вж. G.
DAGRON, L’Empire romain d
Orient au IV siècle et les tradi­
tions politiques de l'hellénisme.
— Travaux et m ém o ires III
(1968). Относно възможните
последствия о т арианство-
т о вж. R. С. GREGG/ D. Е
GROH, E a rly A ria n ism
(Philadelphia 1981); T. D.
BARNES обещава мащабна
монография за кариерата на
Атанасий. За Юлиан вж. J.
BIDEZ, Vie de l'em p ereu r
J u lie n (Paris, преиздадена
1965) , G. W. BOWERSOCK,
Julian the A po sta te (Cambridge,
Mass. 1978) u E. PACK, Stadte
a n d S teu e rn in d e r P olitik
Ju lia n s (Brussels 1986); M. W.
GLEASON, Festive Satire:
Julians Misopogon. - Jo rn a l o f
R om an Studies LXXVI (1986)
предлага нова и н терп рета­
ция на една важна случка.
Християнство и класическа
култура: N. Н. BAYNES,
Hellenistic Civilisation and East
Rome. - B yzantine S tudies a n d
O ther E ssays (London 1955) и
M. L. W.'LAISTNER, Chris­
tianity a n d Pagan C ulture in the
L a ter R om an Empire (Cornell
1951). Вж. също N. G. WIL­
SON, St. B asil on the Value o f
G reek Letters (London 1975) и
A. D. MOMIGLIANO, The
Life of Saint Macrina by Gre­
gory of Nyssa. - On Pagans.
Jew s a n d C hristians за класи­
цизма 6 съчиненията на капа-
докийските църковни отци.
За локалната култура - Р.
BROWN, Christianity and
Local Culture in Late Roman
North Africa. - J o u rn a l o f
Roman S tudies LVIll (1968).
ГЛАВА 8. D. CHITTY, The
D esert a C ity (Oxford 1966) e
една хуманна книга, на която
може да се вярва. Вж. също Р.
ROUSSEAU, P achom ius (Ber­
keley 1985) и Р. BROWN, The
Body a n d Society: Men, Women
a n d S e x u a l R en u n cia tio n in
E arly C hristianity (New York
1988), к ак то и A. ROUS-
SELLE, P orneia: de la m aîtrise
du co rps à la p riva tio n sen ­
so r ie lle (Paris 1983). A.
VOOBUS, A H isto ry of
A sceticism in the Syrian Orient,
II (Louvain 1960) прави забеле­
жителен п о р т р ет на сирийс­
к а т а ексцентричност. О т
същия аВтор, H o ly Women o f
th e S yria n O rien t (Berkeley
1987) има изключителен
предговор, същото се отнася
и за T h eo d o ret o f C yrrhus:
H istory o f the M onks o f Syria,
(Kalamazoo 1985). Ролята на
с в е т и т е старци във визан­
ти йското общество се разк­
рива най-добре благодарение
на преводите, съдържащи се
в: Е. DAWES/N.II. BAYNES,
Three B yzantine Saints (Oxford
1948) и A. J. FESTUGIÈRE,
L es M oines d'O rient, 4 vols.
(Paris 1961-65). Вж. също P.
BROWN, The Rise and
Function of the Holy Man in
Late Antiquity. - J o u rn a l o f
R om an S tu d ie s LXI (1971),
осъвременен вариант в g ious C onflict in F ourt-C entury
Society a n d the H oly in Late
A n tiquity (Berkeley 1982) и В.
FLUSIN, M iracle et H istoire
d a n s l'o eu vre de C yrille de
Scythopolis (Paris 1983). О т ­
носно благотворителността
и б о г а т с т в о т о на църквата:
JONES, The L a ter R om an
E m pire II, 920-29 и 970ff. E.
PATLAGEAN, P auvreté écono­
m iq u e e t p a u v re té so c ia le à
B yzance (Paris 1977) е осново­
полагаща р абота по тази
тем а, к акто и в много други
отношения. F. VAN DER
MEER, E a rly C h ristian A rt
(London 1967) - отлична кни­
га, анализираща стила и фун­
кцията на религиозното из­
куство; за задълбочаване на
познанията ни допринесоха
много и С. PIETRI, R om a
C hristiana (Rome 1976) и R.
KRAUTHEIMER, Three C hris­
tian C apitals (Berkeley 1983).
ГЛАВА 9. S. DILL, R om an
Society in the L a st C entury o f
the W estern E m pire (London
1898: Meridian 1958) си о с т а ­
ва един превъзходен и изчер­
пателен пътеводител; вж.
също MATTHEWS, W estern
A risto cra cie s a n d Im p e ria l
Court. За езичеството сред
аристокрацията: H. BLOCH,
The Pagan Revival in the West.
The C o n flic t betw een
Paganism an d C hristianity, мо­
дифициран о т P. BROWN,
Aspects of the Christianisation
of the Roman Aristocracy. -
Jo u rn a l o f R om an Studies LI
(1961), À. CAMERON. The
Date and Identity of Macrobius.
Jo u rn a l o f R om an Studies LVI
(1966), S y m m a q u e, ed. F.
Paschoud (Paris 1986), S. G.
MacCORMACK, Roma, Con-
stantinopolis. - C lassical Q uar­
terly n.s. XXV (1975) и В.
CROKE и .1. HARRIES, R eli­
Rom e: A D ocu m en ta ry Study
(Sydney 1982). Л ати н ската
култура: P. COURCELLE, Les
L ettres grecques en O ccident
(Paris 1948), H. E. WADECK,
L ate Latin W riters a n d their
G reek So u rces (Cambridge,
Mass. 1969); P. CAMUS,
A m m ien M arcellin (Paris 1967);
R. L. RIKE, A p ex O m nium .
Religion in the Res G estae o f
A m m ianus (Berkeley 1987) за­
га т в а един нов подход; R.
SYME, A m m ia n u s a n d the
H isto ric A u g u sta (Oxford
1968); P. BROWN, Pelagius
and his Supporters и The
Patrons of Pelagius. - Jo u rn a l o f
Theological Studies, n.s. XIX
(1968) и XXI (1970); A.
CAMERON, C laudian (Oxford
1970). Н ито едно изследване
не е уловило досега в пълна
мяра културата и своеобра­
зието на Йероним, но вж. все
пак J. N. D. KELLY, Jerom e
(London 1975). Е. A. CLARK,
A scetic P iety and W omen's Faith
(New York 1986) отдава дъл­
ж имото на ролята на жени­
те-християнки в аристокра­
ти ческите кръгове, к акто и
F. Е. CONSOLINO в Società
rom ana е im pero tardoantico,
ed. Giardina. Е ю вооткрити
229
писма на Августин хвърлят
нова светлина върху дей­
н о с т т а на католическите
епископи в западното общес­
т во : ed. J. DIVJAK, Corpus
S c rip to ru m E cc le sia stico ru m
Latin o ru m LXXXVII1 (Vienna
1981): B ibliothèque augustini-
enne 46a (Paris 1987) включва
2 9 -те писма, редактирани,
преведени и снабдени с обяс­
нителни бележки. За социал­
ните и политическите пози­
ции на аристокрацията вж.
F. PASCHOUD, R om a aeterna
(Paris 1966).
С т р у к т у р ат а на варварс­
к и те племена и начинът, по
който се приспособяват към
условията на Римската им­
перия, са предмет на няколко
изключителни изследвания на
Е. A. THOMPSON: The Early
G erm ans (Oxford 1965); The
Visigoths in the Time o f Ulfilas
(Oxford 1966); The G oths in
Spain (Oxford 1969) и R om ans
and B a rb a ria n s (Madison,
Wise. 1982); добър синтез
предлага P. GEARY, B efore
France a n d G erm any (Oxford
1988).
Противно на много учени,
които и зт ъ к в ат постепен­
ното формиране на едно ро-
манизирано „варварско“ об­
щ ество на Запад, аз поста­
вям ударението върху съзна­
т ел н ата нетолерантност на
римското население к а т о
ф актор за „капсулирансто“
на варварските малцинства:
вж. P. COURCELLE, H istoire
littéraire des grandes invasions
g erm a n iq u es (Paris 1964) и M.
WALLACE-HADRILL, Gothia
and Romania. - The L ong-
H aired K ings (London 1962).
Ф ранките, които били ин­
тегрирани, споделят значи­
телно по-различна съдба
к а т о управляваща католи­
ческа класа, к а к т о WAL­
230
LACE-HADRILL, op. cit., пра­
вилно подчертава. Върху вес-
т г о т с к а Испания вж. М.
REYDELLET, La royauté dans
la littérature latine de Sidoine
A pollinaire à Isidore de Séville
(Paris 1981) и R. COLLINS,
E arly M ed ieva l Spain (London
1983); F. CLOVER, Felix
Karthago. - D um barton Oaks
P apers XL (1986) - един ас­
п ект на вандалското господ­
с тво в Африка; W. A. GOF-
FART, B arbarians an d R om ans
A. D. 418 - 584: the techniques
o f acco m m o d a tio n (Princeton
1980) и The N arrators o f
B arbarian H isto ry (Princeton
1988). Вж. също E arly M edie­
val K ingship , ed. P. Sawyer, 1.
N. Wood (Leeds 1977), S. F.
WEMPLE, Women in Frankish
S o ciety (Philadel-phia 1981 ) и J.
M. WALLACE-HADRILL, The
F rankish C hurch (Oxford
1983).
ГЛАВА 10. Изобщо: M. WAL­
LACE-HADRILL, The B arba­
rian West, (Oxford 1966). Си-
доний Аполинарий е сво ят
най-добър експозитор: вж.
The Letters o f Sidonius, (англ,
превод Oxford 1915) и С. Е.
STEVENS, Sidonius A pollinaris
(Oxford 1961). И с т о р и я на
ф ранкит е о т Григорий о т
Тур е преведена на английски
о т О. М. Dalton (Oxford
1915): вж. М. WALLACE-
HADRILL, The Work of Gre­
gory o f Tours. - The Long-
H aired Kings, P. BROWN, The
C ult o f the Saints: its Rise and
F unction in Latin C htistianity
(Chicago 1981) и R. VAN
DAM, Leadership a n d C om m u­
n ity in L a te A n tiq u e G aul
(Berkeley 1985). Две отлични
р аботи върху И талия: А.
MOMIGLIANO, Cassiodorus
and the Italian Culture of his
Time. - P ro ceed in g s o f the
British A cadem y XL1 (1955) и
M. WES, D a s E n d e des
K aisertu m g im W esten des
rum ischen R eichs (The Hague
1967). Вж. също J. J. O'DON­
NELL, C assiodorus (Berkeley
1979), H. CHADWICK,
B oethius (Oxford 1981) и ece-
mama в B o eth iu s, ed. M.
Gibson (Oxford 1981). Проуч­
ването на J. RICHE, E duca­
tion e t Culture dans l'O ccident
barbare (Paris 1962) има дос­
то й н с т в о т о , че изтъква со­
циалната функция на класи­
ческата култура на Запад.
Много о т съвременниците на
Юстиниан гледат с недобро
око на неговата кампания за
възстановяване на изгубени­
т е позиции на Запад (вж. гла­
ва 12.); същ ото се отнася и
за онези западни медиевисти,
които са склонни да с м я т а т
папетвото за една по същес­
т в о „западна“ институция, а
Рим за столица на „Запада“ и
затова подценяват източни­
т е императори к ато жалки
натрапници: Р. LLEWELLYN,
Rome in the D ark A ges (London
1971 ) предоставя аргументи,
коригиращи т о в а мнение.
Вж. също .1. MOORHEAD,
Italian Loyalties during Justi-
nians Gothic War. —Byzantion
LI 11 (1983), T. S. BROWN,
G entlem en and Officers. Im pe­
ria l A dm inistration a n d A risto­
cratic P ow er in B yzantine Italy
(London 1984) и R. KRAUT-
HEIMER, Rom e: Profile o f a
C ity (Princeton 1979).
ГЛАВА 11. Социалната и ико­
номическата история на Из­
т о ч н а т а империя: JONES,
The L ater R om an Em pire, I, 202
-2 3 7 . За Константинопол: H.
G. BECK, Sénat und Volk von
Konstantinopel. B a ye risc h e
A ka d e m ie d e r W issenschaften
(1966) и G. DOWNEY,
C onstantinople in the A ge o f
J u stin ia n (London 1964). C.
MANGO, Le d é ve lo p p e m e n t
urbain de C onstantinople (Paris
1983) - една радваща прециз­
на монография, kakmo впро­
чем и B yzantium (London 1980)
om същия автор. Хиподру­
м ъ т и фракциите в цирка: А.
CAMERON, P o rp h yrin s the
C h a rio teer (Oxford 1971) и
Circus F actions (Oxford 1976).
Л атинският език и имперска­
т а идея в Константинопол:
G. DAGRON, Aux origines de
la civilisation byzantine: langue
de culture et langue d'Etat. -
R evue H isto riq u e CCXLI
(1969). G. MATHEW, B yzan­
tine A esthetics (London 1963)
дава брилянтно описание на
вкусовете и мирогледа на
учените-бю рократи. Вж.
също К. G. HOLUM, Theodo-
Sian E m p resses (Berkeley
1982), ALAN CAMERON, The
Empress and the Poet. - Yale
C lassical Studies XXVII ( 1982)
и M. HENDY, S tudies in the
B yzantine M on eta ry E conom y
(Cambridge 1985).
Благоденствието и креа-
т и в н о с т т а на и зточн ите
провинции: P. DU BOUR-
GUET, L 'A rt C o p te (Paris
1968); G. TCHALENKO, Vil­
lages antiques de la Syrie du
N ord, 3 vols. (Paris 1953-58), J.
B. SEGAL, E dessa.T he B lessed
C ity (Oxford 1970) и S. H.
GRIFFITH, Ephraem, the dea­
con of Edessa, and the Church
of the Empire. - в: D iakonia,
ed. T. Halton et al. (Washington.
D.C. 1986). До неотдавна ви­
зан тий ската благочести-
вост се опираше само на: Р.
PEETERS, Le tréfonds oriental
de l'h a g io g ra p h ie b yza n tin e
(Brussels 1950) и G. MATH­
EW, The Christian Background.
- The C a m b rid g e M e d ie va l
H istory IV, I (Cambridge 1966);
но междувременно тази праз­
нина бе запълнена, макар и
само по отношение на начал­
ния период, о т R. MURRAY,
S y m b o ls of C hurch and
K ingdom (Cambridge 1975) и
е с е т а т а на IL .1. W. DRI-
JVERS, E a st o f A ntioch (Lon­
don 1984) и E ast o f B yzantium :
S yria a n d A rm en ia in the
F o rm a tive P erio d , ed.
N.
Garsoian et al. (Washington, D.
C. 1982); за Египет, G raeco-
Coptica, G riechen un d Kopten
in byzantinischen A gypten, ed.
P. Nagel (Halle 1984). О т т у к
о ж есточен ата съпротива
срещу въздигането на Конс­
тантинопол к а то църковна
„столица“ на империята: N.
Н. BAYNES. Alexandria and
Constantinople. - B yza n tin e
Studies. Изучаването на пос­
ледиците о т Събора в Халке-
дон се замъглява не толкова
о т теологически предубеж­
дения, колкото о т стремеж а
на повечето съвременни уче­
ни да обяснят - или да заду­
ш а т с обяснения! - религиоз­
н ата съпротива на източни­
т е провинции к а то израз на
социално или политическо не­
доволство: A. H. М. JONES,
Were the Ancient Heresies
national or social movements in
disguise?. — Jo u rn a l o f Theo­
logical Studies, n.s. XI (1959)
предлага коректив, a Das
K onzil von C halkedon, ed. A.
Grillmeir-H. Bacht, 2 vols.
(Würzburg 1951/3) д о с та тъ ч ­
но материал, за да може вни­
м ател н и ят ч и т а т е л да си
състави собствено мнение.
Върху Анастасий: Р. СНА-
RANIS, Church an d State in the
L ater R om an E m pire (Madison
1939); W. H. C. FREND, The
R ise o f the M o n o p h y site
M ovem ent (Oxford 1972) е едно
характерно живо изложение;
върху отделни мислители
вж. R. Chesnut, Three M ono­
p h y site C hristologies (Oxford
1976) и G. Lardreau, D iscours
philosophique et discours sp i­
rituel (Paris 1985) за филоксен
о т Мабуг.
ГЛАВА 12. P. N. URE, J u sti­
nian a n d his A g e (Har-
mondsworth 1951) - една кни­
га, написана с много жар.
Мрачната картина, обрису­
вана о т Прокопий в неговата
Secret H istory (англ, пр.) и за­
га т н а т а до голяма степен в
H istory o f the Wars (англ, пр.),
все още влияе на съвременно­
т о мнение. Най-обективен е
JONES, The L a te r R om an
Em pire, I, 266 —302. AVER1L
CAMERON, P rocopius a n d the
Sixth C entury (Berkeley 1985) e
о т фундаментално значение;
вж. също T. HONORE, Tribo-
nian (London 1978).
По военната проблемати­
ка: J. TEALL, Barbarians in the
Armies of Justinian. Speculum
XL (1965) и P. ALLEN, The
Justinianic Plague. - Byzantion
XLVIII (1979). Върху разви­
т и е т о на византийската
дипломация: D. OBOLEN­
SKY, The Empire and its
Northern Neighbours. - The
C a m b rid g e M e d ie va l H isto ry
IV, I (Cambridge 1966) - пре­
възходна работа, к о ято ce
спира също и на славянското
разселване на Балканите - и
The B yzantine C om m onw ealth
(London 1971); вж. също I.
ENGELHARDT, M ission und
P o litik in B vza n z (München
1974).
ГЛАВА 13. Същинска Персия:
A. CHRISTENSEN, L'Iran sous
les S a ssa n id e s (Copenhagen-
Paris 1936), R. FRYE, The
H erita g e o f P ersia (London
1963) и The H istory o f A ncient
Iran (Munich 1984). Някои ин-
231
шересни есета съдържа
Persia е il m o n d e grecorom ano
(Roma 1966). Вж. също The
C am bridge H isto ry o f Iran 3,
parts 1 and 2, ed. E. Yarshater
(Cambridge 1983).
Върху социалния и религи­
озния ж ивот на Месопота­
мия: В. SEGAL, The Meso­
potamian Communities from
Julian to the Rise of Islam.
P ro c ee d in g s o f th e B ritish
A cadem y XLI (1955), .(.
NEUSNER, A H istory o f the
Jew s in B abylonia, vols. II - V
(Leiden 1966-70) и V. PIGU-
LEVSKAJA, Les villes dans l'é­
tat iranien (Paris 1963). Твърде
много може да се научи о т М.
G. MORONY, Iraq a fter the
M u slim C o n q u e st (Princeton
1984). Културни връзки с Ви­
зантия по линия на христи­
янските общности в Месопо­
там и я: Р. BROWN, The
Diffusion of Manichaeism in the
Roman Empire. Jo u rn a l o f
R om an S tudies LIX (1969). Вж.
също S. N. C. LIEU, M a n i­
ch a eism (Manchester 1985).
Византийски виждания върху
Персия: AVERIL CAMERON,
Agathias on the Sassanians. -
D um barton O aks P apers XXIII
( 1969). За сасанидската т ъ р ­
говия вж. D. WHITEHOUSE
and A. WILLIAMSON, Sassa-
nian Maritime Trade. - Iran XI
(1973); I. SHAHID, B yzantium
a n d the A rabs in the Fourth
C en tu ry (Washington, D.C.
1984) полага началото на про­
ектираната мащабна и сто­
рия на отнош енията между
арабите и близкоизточните
империи.
ГЛАВА 14. Много историци
с м я т а т управлението на
Юстиниан за трагичния апо­
гей на късноримската държа­
ва и преминават направо към
управлението на Ираклий
232
к а то начало на средновековна
Византия. В р е зу л т а т на
т о в а се пренебрегва ф а к тъ т,
че късният VI в. сам по себе
си е много важен период -
к акто напомнят няколко ра­
бо ти , изтъкващи сериоз­
н о с т т а на кризата о т то ва
време: A. P. KAZHDAN-A.
CUTLER, Continuity and
Discontinuity in Byzantine
History. - B yzantion LII ( 1982),
J. F. HALDON, Ideology and
Social Change in the Seventh
Century. - K lio LXVIII (1986) и
H. KENNEDY, The Last
Century of Byzantine Syria: a
Reinterpretation. B yza n ti-
nische F orschungen X (1985).
Класическата традиция през
късния VI в.: AVERIL
CAMERON, The Scepticism of
Procopius. H isto ria XV
(1966) и A g a th ia s (Oxford
1970). За Йоан филопон: S.
SAMBURSKY, The P h ysic a l
WorkI o f L a te A n tiq u ity (London
1962). P h ilo p o n u s a n d the
R ejectio n of A risto te lia n
Science, ed. R. Sorabji (London
1987) съдържа важни есета.
Запазването на класическите
тексто ве: L. REYNOLDS-N.
WILSON, Scribes a n d Scholars
(Oxford 1968) и N. G. WIL­
SON, S ch olars o f B yzantium
(London 1983); AVERIL CA-
MERON-J. HERRIN, C onstan­
tin o p le in the E a rly E ighth
C entury (Leiden 1984) показва
колко малко казват вече кла­
сическите с т а т у и в града на
негоВите жители. За Западна
Европа: .1. FONTAINE, Isidore
de Séville et la culture classique
de l'E spagne W isigothique, 2
vols. (Paris 1959), второ изда­
ние c допълнение (Paris 1983);
WALLACE-HADRILL, The
Frankish Church и особено P.
GODMAN, Poets a n d E m pe­
rors. F rankish P o litic s an d
C a ro lin g ie n P o etry (Oxford
1987) поправят анемичното
впечатление о т моя т е к с т ;
G. HENDERSON, From Dur-
row to Kells. The In su la r G ospel
Books (London 1987) - много
силна no въпроса за м я с т о т о
на книгите в неримското об­
щ ество. Народностна рели­
гиозна култура: Е. KIT-
ZINGER, The Cult of Images in
the Age before Iconoclasm. -
D um barton O aks Papers VIII
(1954). AVERIL CAMERON,
Images of Authority: Elites and
Icons in late sixth-century
Byzantium. - Past a n d P resent
LXXXIV (1979) е майсторско
представяне на едно важно
развитие.
ГЛАВА 15. TOR ANDRAE,
M oham m ed (London 1936) из­
тъква значението на близко­
източния аскетизъм к ато из­
точник на учението на Моха­
мед, а М. WATT, M u h a m m e d a t
M ecca и M uham m ad at M edina
(Oxford 1953 и 1955) акцен­
тира върху непосредствени­
т е проблеми на арабско­
т о общ ество. Ч и т а т е л я т
трябва обаче да има предвид,
че Р. CRONE, M eccan Trade
an d the R ise o f Islam (Oxford
1987) прави решителна прео­
ценка на традиционните
схващания по т е м а т а , вклю­
чително изложените о т мен
в тази глава. I. GOLDZIHER,
M uslim Studies (London 1968)
улавя много добре напрежени­
е т о между това, което исля­
м ъ т проповядва, и това, кое­
т о бедуините са готови да
практикуват.
ГЛАВА 16. V. MONNERET
DE VILLARD, In tro d u zio n e
alio studio d ell archaeologia
islam ica (Venezia 1966) е вели­
колепна студия върху конти-
н ю и тета на социалните и ху­
дож ествените форми в Близ-
кия изток. Вж. също О.
GRABAR, The F orm ation o f
Islam ic A rt (New Haven, Conn.
1973) и H. KENNEDY, From
Polis to Madina. - P ast a nd
P resent CVI (1985). В много
малко сфери на науката са
настъпили такива драстични
промени, с резултати, пре­
дизвикващи такива разгоре­
щени спорове: горещо препо­
ръчвам Р. CRONE - М. COOK,
Hagarism . The M a kin g o f the
Isla m ic World (Cambridge
1977), P. CRONE, Slaves on
Horses. The E volution o f the
Isla m ic P olity (Cambridge
1980) и P. CRONE - M. HINDS,
G ods C aliph. R elig io n a n d
A u thority in the First C entury o f
Islam (Cambridge 1986), как-
т о и S tu d ies in th e F irst
C entury o f Islam ic Society, ed.
G. H. A. Juynboll (Carbondale,
Illinois 1982). Относно просъ-
щ ествуван ето на късноан-
т и ч н а т а култура, визан­
тийска и персийска, и приема­
нето ù о т арабите вж: I.
GOLDZIHER, op. c ity R.
WALZER, G reek into A rabic
(London 1962) и R. PARET,
Contribution à l'étude des
milieux culturels dans le Poche-
Orient medievale. - R evue
H istorique CCXXXV (1966). J.
LASSNER, The S h a p in g o f
A bbasid R ule (Princeton 1980)
и M. SHARON, B lack Banners
fr o m the E a st (Leiden 1983)
омаловажават персийското
влияние; вж. също F. ROSEN­
THAL, The C lassical H eritage
in Islam (London 1975). Измес­
т в а н е т о на фокуса в богатс­
т в о т о и цивилизацията с
възникването на абасидския
халифат —вж. Islam an d the
Trade o f A sia, ed. D.S. Richards
(London 1971) - може би
обяснява промяната в разви­
т и е т о на търговията и кул­
т у р а т а в Западна Европа, ко­
я т о т а к а много занимава Н.
PIRENNE, M ahom et and
C harlem agne (англ. пр. 1937).
Тезата на Пирен продължава
все още да е предмет на ожи­
вени и плодотворни дебати:
вж. A. RIISING, The Fate of H.
Pirennes thesis on the conse­
quences of the Islamic Expan­
sion. - C lassica et M edievalia
XIII (1952), P. BROWN,
Mohammed and Charlemagne.
- D aedalus CIII (1974), осъв­
ременен вариант в Society and
the Holy, R. W. BULLIET, The
C am el and the W heel
(Cambridge, Mass. 1975) и изк­
лючителния синтез, който
предлагат R. HODGES - D.
WIIITEHOUSE, M oham m ed,
C harlem agne an d the O rigins o f
E urope (Ithaca, New York
1983).
233
ИНДЕКС
С кур си вн и цифри са о бозна­
чени ном ерат а на lu h crn p a -
циит е
Аахен 9
Абасидска династия 181,214,
216, 217, 218
Абу Бакр 208
Ахемениди 13, 176, 183
авари 167, 179, 186, 198
Августин, св. (354^430) 7, U.
34, 55, 79, 81, 82, 83, I 14,
116, 124, 126, 130, 143, 190
Авшп, епископ 139
Аврелиан, император 55
Авзоний (ок. 310-ок. 365) 32,
36, 124, 139, 213
Агапет, папа 143
Агатий 186. 188
Агилулф, крал на лангобарди-
т е , ил. 89
Адамклиси, Румъния, Тро­
ф еят на Траян ил. 10. 13
администрация, имперска ил.
93. 30, 32, 126, 148, 150 сл„
169
Адриан, император 17, 63
Адрианопол, б и т к а т а при
'(378 г.) 118
Аквитания 122, 138
Лларих I 18, 130, 131
Александрия 76, 82, 87, 102,
109, 1 10, 112, 1 16, 143, 155,
158, 183, 191, 199,200,201,
208, 209, 214
алемани, ил. 80. 43
А л -ф о с т а т 212
Ал-Хаджадж 212
Амброзий, св., епископ на Ми­
лано (ок. 339-397) ил. 74,
34, 82, 112, 1 14, 116, 122,
129, 130
Анастасий, император ил.
92, 119, 148, 149. 151, 155,
159, 160, 162
Антемий о т Трал 164
234
Антиохия ил. 33, 24, 34, 42,
43,45, 87, 95, 104, 108, ПО,
112. 121, 143, 166, 172, 173,
183, 209, 210, 214
Антоний, св. 94, 102, 104,
106, 107, 154
ста, бащ ата на монасите ил.
70. 94. 105
Аполинарий, Сидоний 136,
138, 139, 213
Арабия, араби ил. 127, 76, 179,
180, 184, 185, 188, 199, 200,
204-219
арианство, Арий 95, 96, 117-
131, 132, 163
Аристид, Елий 51-54, 58
Аристид, Марк ил. 7
аристокрация 14, 34, 36, 121,
124, 126, 128, 136, 164
А ристотел 76, 181, 200, 212,
217
Армения 22, 100, 104
аскетизъм ил. 126, 102-115,
153
Асклепий 51, 54
астрология ил. 5 8-60, 64
Атанасий, св. 55, 69, 84, 94,
102
А тила 138, 149, 150, 151, 167
А тина 16, 74, 76, 181, 191
Афганистан 20, 174
Африка ил. 29, II, 12, 14, 36,
70, 92, 102, 109, ПО, 122,
123, 132, 134, 142, 165, 167,
168, 188, 217
Ахемениди 13, 176. 183
Б авит, манастир „Св. Апо­
лон“ ил. 71. 72, 94
Багдад 9, 20, 173, 181, 216,
217, 218
Балканите 131, 167
Басра 212, 216, 217
Беда Венерабилис (ок. 672-
735) 171
Боеций 82, 142
Бордо 42, 139
Востра 184
Британия ил. 4, 19, 21,24, 36,
42, 90, 138, 169, 190
будизъм 20, 173, 178,
бургунди 130
Бухара 174
българи 167
бюрокрация, вж. също адми­
нистрация 153, 169
Валенс, император 1 18
Валентин, гностик 62
Валентиниан I, император ил.
84, 128; II, ил. 101 , 111, 128
Валериан, император ил. 11,
20, 24
вандали ил. 87, 130, 132, 133
варвари 14
Василий Кесарийски 43. 114
Вахрам Тур 179
Вслизарий 142, 149
Верона, църква „Сан Дзсно“
ил. 38
вестго ти ил. 122, 117, 130,
131, 132, 133, 138, 170, 186
Вибия, гробницата на ил. 41
В иенски генезис ил. 126
Викторин, Марий 82
Витиния 64
военно дело ил. 107, 167, 173,
174, 207
Вселенски събор, ш ести
(680/1)
Газа 172, 184
Гал, брат на император Юли­
ан Л п о с т а т (О тстъпник)
33
Гален 12, 58, 67, 200, 217
Галерий 27, 92
Галиен 26
Галилей, Галилейо 191
Галия 9, 14, 19, 21, 24, 36, 42,
43.45,46, 97, 100, 106, 115,
I 18, 122, 126, 130, 132, 134,
136, 138, 139,' 140, 155, 172,
186, 190, 196
Гафса (Тунис), мозайка ил. 28
G ellone Sacram entary ил. 115
Генисаретско езеро 46
Германия 21, 118
гностицизъм 76, 81
 Голямото гонение (303-312)
91
градско общество ил. 28
Грациан, император 128
Григорий Назиански 44
Григорий о т Ниса 43
Григорий о т Тур, епископ 140,
189
Григорий I, папа ил. 117, 140,
143. 171, 195, 199
Гурган (класическата Хирка-
ния) 173
Даниел С тили т 153
Дамаск ил. 129, 167, 184, 185,
208, 209, 210, 212, 214
Дастгерд 183
Дева Мария, култ към ил. 57,
96
декан 180, 181, 216
Дексип, историк 74
демони, вяра в ил. 37, 38, 71.
54-58, 107, 108
Деций, император ил. 53, 24
Джабия 184
Джераса 184
Д и а л о зи (Григорий 1) 143, 195
didaskaleia 62
Диоклециан, император (284
-305) ил. 12, 63, 22, 26, 34,
43, 72, 90, 91 -93, 210
Дионисий Ареопагит 195
Дион Касий 17, 18, 21,22
Догматий ил. 54
Домициан 59
донатистка църква 123
дуализъм 55-58
Дунав, река, провинции ил. 13,
17-2 0 . 9, 21, 24, 43, 54, 71,
74, 117, 126, 147
Дура-Европос; стенни рисун­
ки ил. 43, 107, II
Е ва н гел и ят а на К арл Велики,
Аахен, ил. 24
Евсевий, епископ на Цезарея
ил. 52, 87, 88, 92, 94, 96
егалитаризъм, на християнс­
к а т а църква 69
Египет ил. 8, 43, 46, 52, 76,
77, 100, 102, 104, 109, 115,
116, 183,209,210,212
Едеса 76, 106, 115, 155, 159,
196
Ездегирд 1 179
език, гръцки 66; латински
139, 148
езичество ил. 45. 63. 82. 85,
64, 76, 82, 86, 94, 97, 98,
102, 108, 109, 114, 127, 128,
130, 134, 188
Е лем ен т и на т е о ло ги я т а
(Прокъл) 78
елинизъм 76, 78, 99
Енодий о т Павия 139
Е п и ктет, философ 67
Ерусалим 143, 153, 171, 172,
183, 184, 186, 188, 196, 204,
208, 209,212,214
Ефес 17, 46; съборът в 154
Ефрат, река 1 1. 20, 109, 127,
164, 173,217
За Бож ия град (Августин) 129
Загрос, планината 174
За красот ат а (Плотин) 83
За Троицат а (Августин) 126
земеделие 139, 180
Зенобия 24
Зогдиана 174
Зороастър, зороастризъм ил.
43, 51, 173, 174, 176, 178,
179, 180, 181,201,216
Изидор о т Милет 164; о т
Севиля ил. 113, 190
И зп о вед и (Августин) 81, 124
икони ил. 32, 69, 94, 99, 181
И лиада ил. 51
Инд, река 174
Индия 180
Ирак 177, 184
Ираклий, император 170, 183,
186, 194, 198, 212
Иран 7, 22, 179, 180, 182, 216
ислям 158. 181, 203-208, 213,
218
Испания 24, 42, 115, 122, 123,
130, 132, 134, 168, 170, 172,
178, 186, 188, 190, 196, 210
И стахр 176
Истрия, мозайка ил. 90
Италия 14, 27, 45. 121, 126,
132, 134, 137, 140, 142, 144,
166, 167, 172, 186
Йероним, св. 22, 34, 116, 124,
130, 189, 190
Йоан Дамаскин, св. 212
Йоан Елеемосинарий 199, 200,
201
Йоан Златоуст 34. I 14
Йоан Кападокийски 165
Йоан о т Лидия 149
Кабул 2 1
Кадизия, б и т к а т а при (637)
209
К алат Семан 155
Калиникум 109
Кападокия 20, 43, 64, 70, 99,
100, 106
Карл Велики 9, 144, 213, 218
Карл М артел 218
Картаген 55, 69, 70, 71, 104,
209
Касиодор 137, 139, 188
Керала, Южна Индия 178
Киликия 20
Киприан, св. 22, 55, 71
Кир, цар на Персия 13, 176,
183
Кирбат-ал-Мафджар ил. 130
Кирил, св. 154
Кир о т Панополис 158
Китай ил. 108, 109, 22, 32, 99,
133, 158, 173,204
Клавдиан 125
Клавдий II, император 27
класово разслоение, вж. също
аристокрация
clibanarius ил. 107, 174
книгопроизводство ил. 114,
115, 117, 190
кодекс, въвеждане на 99
C odex Sinaiticus ил. 114
Codex Theodosianus 148
235
ком итаты 26
Константин, император ил.
16, 25. 27, 61, 28, 34, 46, 52,
68, 77, 78, 87, 91-94, 108
Константинопол ил. 91, 98,
100, 119
Констанций 11 ил. 31, 64, 28,
94-97, 121
Констанций Хлор ил, 14, 15, 27
C ontra Ju d a eo s ил. 113
копти, коптска култура ил.
8, 68, 70, 95, 21, 94, 100,
117, 154, 191,200,212
Коран ил. 128
костюм ил. 9, 21,29
Крим 24
Ктезифон 173, 174, 176, 178,
179, 181, 184, 217
култове 64, 68, 9 1; вж. също
езичество
Кузаир Амра 212
Куфа212, 214
Лактанций (ок. 240-ок. 320)
88, 92
Лампадии, фамилия ил. 83
лангобарди ил. 89, 171
Лахмидско царство 184
Летние Магна, град в Тунис
ил. 3, 17
Либаний 29, 30
libertas, концепция за 144
Ликаония 69
литература, латинска 139
Л овът ни М егалопсихея, мо­
зайка ил. 33
Лъв I, папа 134, 155, 158
Льорен 138
Маврикий, император 170,
183
Маздак 179
Макарий 107
Мала Азия 11, 14, 18, 46, 63,
87,93,96. 168, 197, 198,210
Мани ил. 108, 174, 178
манихейство 83, 174
Марин Сириеца, преториан­
ски префект на император
236
Анастасий 151, 155
Марк Аврелий 25, 47, 52, 54,
97, 98, 197
Маркиан, император 155
Маркион 69
Мартин, св. о т Тур ил. 86,
1 15, 131, 196
Марцелин, Амиан 121, 127
Медина (Ятриб) 203, 204
Мека 184, 188, 203, 204, 205
Менас, св. гм. 72, 154
Меровинги 132
Месопотамия 9, 20, 104, 109,
153, 174, 176-185, 200, 212,
213, 214, 216, 217, 218
Милано; църква „С ант Амб-
роджо“, мозаика ил. 74
Милвийски м ост 92
М итра, митраизъм 59
мозараби 210
монашество 102-116, 122, 138
монети ил. 101\ символични
изображения върху 195;
вж. същ о solidus
монофизитска доктрина 140,
157,196,214'
Мохамед 179, 184, 203-208,
216, 218
мощи ил. 116
музика 195
М ’Ш ата 212
Наг-Хамади, Египет 52
Накши Рустам 176
Н ебеснат а йерархия (Псевдо-
Дионисий) 79
Негев, пустинята 46
несторианство 174, 177, 178,
183, 186, 200
Низиб 104, 181,200, 204
Ника, бунт 162, 164, 166
Никея, църква „Възнесение
Богородично“ ил. I l l
Никомедия 30, 72
Нил, река ил. 4, 74
образование, класическо 30,
32, 33, 139
Одоакър 140
Оке, река (Аму-Даря) 174
Оксиринх 25
Олимпиодор о т Тива (Египет)
150
Омар 208
Омаядска династия, джамия
ил. 129, 209, 214, 216
Ориген о т Александрия 52,
87, 88, 102
о с т го ти 133, 136, 166, 168
О стия 36, 42, 46, 47
отвъден ж ивот, представа
за ил. 76, 77; иконография
на ил. 40, 41
Павел, св. 68, 69, 198
Павлин о т Нола 1 15, 124
Палестина 13, 42, 46, 51, 168,
214
П аст орален п равилник ( Гри­
горий I) 143
patronus, развитие на ил. 77
Пахомий, св. ил. 70, 105, 107,
115
Пелагий, пелагианство 123,
134
Перос 179
Персия ил. 109, 130, 20, 24, 57,
166, 170, 172, 173-185, 186,
198, 204, 207, 210, 214, 216,
217,218
Петър, св. 112, 129, 130, 134,
196
писма, значение на, IV и V в.
122
П ланет ит е ил. 60
Платон, платонизъм 67, 76,
77, 78, 79, 81, 83, 91, 102,
143, 149, 191, 210, 212, 217
Плотин (ок. 205-270) 7, 34,
54, 55, 76, 77, 79, 81, 82, 84,
102, 104, 124, 143, 195
Помпей 46
Порфирий о т Тир 77
П остум 24
преображение, религиозно,
значение на 55, 90
Приск о т Паний 149
Присцилиан, присцилианство
123
Проб, Пешроний 36 Смирна 69, 115 фарс 20, 21
Прованс 132 С ократ 11, 76, 86, 195 фаюм ил. 67, 96
Прокъл 74, 78 solidus ил. 16, 121, 28, 29 Филип Арабина, император
Прокопий Кесарийски 142, Солун, вж. Тесалоника (244-249) 92
149, 158, 186, 194 Средиземноморие ил. 4 филопон, Йоан 191
Псевдо-Дионисий 79 Стилихон ил. 87 фока 183
С траш ният съд ил. 76, 77, 113 франки 132, 140
Франция; вж. също Галия
Равена, мавзолеят на Гала Фригия 64
Плацидия ил. 66; църква Табарка, мозаики ил. 29, 34, 35 Фу-киен 178
„С ант Аполинаре ин Кла­ Табениси 105
се“, мозайка ил. 123; църква Тагасте 32
„С ант Аполинаре Нуово“, Тайната ист ория (Прокопий) Халкедон, съборът в 155, 158
мозайка ил. 7 8 ; църква 143, 149 Харан 76
„С ант Витале“ ил. 30, 79, Тациан 63 Харун-ал-Рашид 9, 21, 217,
102, 103 Тацит 121 218
Рейнска облает ил. 9 Теодор, архиепископ на Кен- Хасаниди 184
Рекесвинт, короната на ил. търбъри 171 Херкулан 46
122 Теодора, съпруга на Ю сти­ Хермес Тристмегист (Трижд-
Рим ил. 2, 26, 27, 41, 42, 83, ниан нм. 103, 143, 162, 164 величайшият Хермес) ил.
88; катакомби ил. 44, 4 6 - Теодорих, крал на о с т г о т и т е 60. 52, 55, 62
48, 76; плячкосването на (493-526) 131, 136, 138, херметизъм 52
Роман М елодистът 155 140, 142 Херодот 174, 188, 194
Рона, долината на 130 Теодосий I, император ил. 75, херули 74
Р осанскот о ева нгели е ил. 32 100, ПО, 112, 114, 128, 198; Х ефталитска империя 173,
Руан, Галия 106 И ил. 91, 147, 148 179
Теофил, патриарх на Алексан­ Хипатия о т Александрия 82,
дрия ил. 73, 109, 112, 154 ПО
Самарканд 174,213 Тесалоника, А рката на Гале- Хира 184
Сасанидска династия 7, 20, рий ил. 63; църква „Св. Ди­ Хлодвиг, крал на франките
176, 178, 209, 217 м итър“ гм. 112 132
Север, Септимий ил. 3, 17 Тиваида46, 105 Хозрой I Аноширван ил. 106,
Север, Сулпиций 115, 116, Тимгад 11 166, 168, 172, 173-185, 216,
125, 131 транспорт ил. 5, 6 217, 218
Серапеум ил. 73, 109, 110 Траян, император 46 Хозрой II Апарвец гм. 110, 180,
Сергий, св. 183 Трибониан 165 181, 182, 186,212,217
Симах ил. 21, 122, 128, 129, Трир 11, 126, 127, 136 Холван 176
134, 138 Тукидид 32, 149, 158, 191, 194, Хонорий, император (395-
Симеон С тили т, св. ил. 69, 200 423)128
97, 104, 108, 154, 155 Тулуза 132, 136 Хозий, епископ на Кордова
Синай 184 Тур 196, 218 92
Синезий о т Кирена, епископ Тур Абдин, планината 104 Х отан ил. 109
82, 149 Турфан, оазисът ил. 108, 174 Христос гм. 39, 62, 72, 76, 77,
Сирия ил. 7, 97. 124, 125, 14, търговия ил. 5 121, 124
46, 76, 87, 90, 102, 109, 115, Хузистан 177, 180
166, 168, 204, 207, 209,210, хуни 117, 138
214, 217 ум м а 204, 206, 207, 210
Сирмиум (дн. Сремска М и т­ У т ехат а на ф илософ ият а
ровица, Югославия) 127 (Боеций) 142 Цезарея 87, 106
Сицилия гм. 82, 36, 122, 142 Цейлон 178
славяни 167, 196 Целз 52, 87

237
ч у м а 167

Шапур [ iu . 11, 20, 24, 176,

177
Шенуди om Ainpune 109
Ширен, съпруга на Хозрой II
183

Югославия 27
юдеи, юдаизъм 69, 178
Юлиан о т С еута 172
Юлиан О тстъпник, импера­
т о р ил. 49, 65, 33, 34, 55,
74, 78, 84, 86, 96-98
Юстин, император 162
Юстиниан I, император ил.
102, 104, 121, 142, 143, 148,
149, 159, 160, 162-172, 179,
191, 194, 196, 198, 201, 212
Юстиниан II, император 196
Юстиниана Прима 167

Яздан о т Киркук 183

Ямблих о т Апамея 77, 78, 84
Ярмук, б и т к а т а при (636 г.)
209

238
ИЗТОЧНИЦИ НА СНИМКОВИЯ МАТЕРИАЛ

Австрийска национална библиотека, Виена: 105, 126, 127; Аквилея, Археологически

музей: 55; Алби, Общинска библиотека: 4; Антиохия, Музей за антично изкуство: 33;
Атина, Национален археологически музей: 56; Апостолическа библиотека, Ватикана:
50, 58, 59, 85, 115; Барджело, Флоренция: 89, 92; Бени, Ролоф: 3; Библиотека Амбрози-
ана, Милано: 51; Библиотека Медичея-Лауренциана, Флоренция: 124; Бреша, Градски
музей: 1, 83; Британски музей, Лондон: 15, 22, 60. 101, 109, 114, 121; Ватикански му­
зеи: 5, 40, 48, 52, 54, 115; Вик (Барселона), Епископален музей: 86; Виктория енд Ал-
бърт музеум, Лондон: 21, 39; Габинето национале фотографико, Рим: 26, 27, 36, 41,82;
Германски археологически и н сти ту т, Рим: 6, 10, 13, 26, 42; Градски музей, Берлин: 37,
62, 67, 94,96, 108; Дейптьн, Дж. Е.: 129, 130; Ермитаж, С анкт Петербург: 31, 120; Из­
дателство Галимар: 11,25, 44, 46, 47, 75, 76, 95, 97, 106, 107, 110, 1 16, I 17; Истанбул,
Археологически музей: 35, 93, 125; Клейтън. Питър: 121; Колекция Дъмбартън Оукс,
Вашингтон: 57, 68, 77; Колекция Манзсл (Алинари): 30, 38, 45, 53, 54, 66, 74, 78, 79, 88,
90, 102, 103; Кристи’с, Лондон: 70; Лувър, Париж: 7, 65, 69, 72; Мадрид, Академия де
ла хистория: 75; Мадрид, Археологически музей: 122; Мас: 81, 86; Масон, Джорджина,
Рим: 61; Метрополитански музей на изкуството, Ню Йорк: 128; Монца, катедрално
съкровище: 87, 117; Музе дъо Бардо, Тунис: 28, 29, 34; Музеи капитолини, Рим: 53; Му­
зей Пушкин, Москва: 73; Национална библиотека, Париж: 104, 106, 113, 119; Остия,
музей: 23; Реклингсхаузен, Музей на иконите: 8; Росано, катедрално съкровище: 32;
Скала: 2, 12; Снимков архив, Марбург: 99; Техеран, Археологически музей: 110; Трир,
катедрално съкровище: 99; фотоархив Хирмер: 32, 62, 63, 88, 93, 98, 100, 104. 111,
112, 123. 125; фотографски архив: 7, 65; Хале, Ландесмузеум: 80; Художествена гале­
рия на Университета Йейл: 43; Художествено-исторически музей, Виена: 24, 29;
Швейцарски областен музей, Цюрих: 98; Шпайер, Исторически музей: 9.

239
 ПИТЪР БРАУН

С ВЕТЪ Т НА КЪ СН А ТА А Н Т И Ч Н О С Т
150-750 г. сл. Хр.

английска
Преводач Стоян Гяуров
Редактор Ваня Лозанова
Художник Кремена филчева
Техн. редактор Теменужка Хаджииванова
Коректор Милка Белчева
Заложена за печат на 15. VIII. 1999 г.
Излязла о т печат през септември 1999 г.
Печ. коли 15. Изд. коли 19,40. ф орм ат 70/100/16
Издателство „Наука и изкуство“, ООД София
Печатница „Абагар“, В. Търново