Пловдивски универитет „Паисий Хилендарски“

Педагогически факултет
Дисциплина – „ПСИХОПАТОЛОГИЯ“

РЕФЕРАТ
на тема:
Депресията
Разработил: Мая Едуард Петрова
Факултетен №: 1406551071
Специалност: Психология, II курс Проверил:.................
/проф. Маджирова/
 Съдържание

1. Какво представлява депресията……………………………3

2. Рискови фактори за депресия……………………………….11
3. Предупреждаващи признаци за депресия……………17
4. Типове депресия……………………………………………………18
5. Методи за лечение и стратегии за самопомощ……24
6. Специални групи и проблеми……………………………….32
7. Как да живеем с болен от депресия. Ролята на
семейството и приятелите…………………………………………43
8. Литература……………………………………………………………..45
 КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДЕПРЕСИЯТА
Всяка година от депресия боледуват 18 милиона американци-повече от
болните от рак и почти толкова, колкото са жертвите на сърдечни
заболявания. Но за разлика от рака или сърдечните заболявания, много
хора не знаят какво представлява депресията или как да се справят с тази
болест. Депресията е повече от лош ден, краткотрайно чувство на тъга или
скръб, поради житейска загуба. Депресията може да бъде породена от
сложно взаимодействие на фактори, предизвикващи промени в мозъчната
активност. Противно на дълго поддържаните схващания депресията не се
дължи на слаб характер и не може толкова просто да се „превъзмогне“
или „забрави“. С подходящо лечение почти 80% от страдащите от
депресия получават подобрение. Този процес обаче може да отнеме
много време.
Според писателя Уилям Стайрън думата депресия е „твърде слаба, за да
изрази същността на такова тежко заболяване“. Това галещо слуха
наименование не отразява болката, изпитвана от човек в състояние на
депресия.
Думата депресия има много значения. Тя е общогеографско понятие за
падина или котловина. В света на финансите с нея се обозначават
периодите на икономическия застой. В метеорологията означава спадане
на атмосферното налягане, което, особено в тропическите райони, може
да породи циклони и урагани. За астрономите депресия е ъгловото
разстояние на небесно тяло под хоризонта. Но може би най-известното
значение на тази дума е свързано с настроението. Обикновено с нея се
описва временно понижено настроение, което може да се дължи и на лош
ден или неприятно чувство. От медицинска гледна точка обаче,
депресията е сериозно заболяване, водещо до промени в паметта и
мисленето (познавателни), настроението, телесното самочувствие и
поведението. Заболяването повлиява вашите чувства и мисли, храненето,
съня и действията ви.
Много хора-както прекаралите заболяването, така и близките, и
приятелите, които са помогнали на любимите си хора да се справят с него-
познават дълбоките следи от депресията. Депресията е един от най-
честите медицински проблеми в САЩ и по целия свят. Добрата новина е,
че депресията е лечима. Благодарение на постиженията на
фармакологията и на съществуването и на други медицински и
психологични методи за лечение, депресията може да бъде преодоляна, а
не само да се направи поносима. С подходящо лечение повечето страдащи
от депресия получават подобрение-обикновено в рамките на няколко
седмици-и се връщат към обичайните си занимания. Енергията и
желанието им за живот постепенно се възвръщат и лъч светлина огрява
предишното им безрадостно и мрачно съществуване.
Определение на депресията
Депресията винаги е съществувала. Описания на депресивни заболявания
могат да се открият в текстовете на много древни цивилизации. В Стария
завет цар Саул, проявяващ класически признаци на депресия, е
преследван от „зъл дух“ и накрая се самоубива. В староанглийски текстове
се говори за меланхолия-дума, използвана в продължение на векове за
описание на разстройства на настроението. Двата големи английски
писатели-Чосър и Шекспир-са оставили описания на меланхолията.
Най-ранните медицински описания на депресията принадлежат на
Хипократ-„бащата на медицината“ в древна Гърция, живял през 4-ти век
пр.Хр. Хипократ бил убеден, че психичните болести се дължат на
естествени причини, а не на действието на свръхестествени сили. Неговата
хипотеза била, че меланхолията се дължи на прекомерно голямо
количество черна жлъчка в далака-оттук melan за „черна“ и cholia за
„жлъчка“. За преодоляването на депресията Хипократ препоръчал да се
постигне ново равновесие на телесните системи посредством релаксация
и здравословни житейски стратегии-компоненти, които все още се
използват като част от цялостния терапевтичен подход.
В продължение на векове други философи и лекари се опитвали да
дефинират и разберат депресията. Също както понятието депресия, което
в обичайната си употреба е твърде неопределено и може да има различни
значения, така и самата болест не винаги лесно се дефинира или
разпознава. Симптомите й могат да бъдат отдадени на тъга, стрес,
проблеми със съня, стареене или преумора.
Много хора казват, че са в депресия, когато се чувстват тъжни, самотни,
потиснати или обезсърчени: „Толкова съм депресиран. Имам да свърша
толкова много неща. Страхувам се, че никога няма да мога да се справя!“
Но болестното състояние на депресия е повече от преходно лошо
настроение или преживяване на стрес. Истинската депресия-която
лекарите често наричат депресивна болест или клинична депресия-се
различава от обикновената тъга или отчаяние. В най-разпространената
форма депресивната болест се характеризира със следното:
- Продължава поне две седмици
- Проявяват се специфични симптоми, свързани с настроението,
поведението, мисленето и светогледа.
- Уврежда се способността за справяне с ежедневието.
- Изисква медицинско или психологично лечение, а в много случаи и
двете.

Болестно състояние
Векове наред хората са разглеждали депресията като признак за телесна
или психична слабост и често са я отхвърляли като легитимен здравен
проблем. „Всичко е в главата“ е обичайната фраза, чувана от хора в
депресия. След дългогодишни проучвания лекарите вече признават, че
депресията за болестно състояние-заболяване с биологична основа, често
повлияно от психологичен или социален стрес. Смята се, че за развитието
на депресията роля играе сложно взаимодействие от фактори, като
генетика, стрес и промени в телесните и мозъчните функции.
Депресията може да засегне не само настроението. Тя може да разстрои
съня и навиците за хранене, да намали либидото. Тя е като мисловен
филтър, пропускащ изключително отрицателни и песимистични мисли.
Влияе върху самочувствието, понижава самооценката. Влияе на
поведението и често прави болните по-раздразнителни и изпълнени с
противоречиви чувства.
Депресията може да възникне като самостоятелна болест или да бъде
усложнение на друго заболяване. Може да възникне и като реакция към
лекарство или наркотик. Може да се прояви след раждане или в резултат
на злоупотреба с алкохол или наркотици. Може да бъде отговор на стреса
от смяна на работното място, загуба на любим човек или друго тежко
прежиевяване. Понякога просто се случва и без връзка с очевиден
провокиращ фактор.
Какво е усещането за депресия
Депресията често се проявява по четири основни начина според
американската клиника Мayo. Не е необичайно много хора, които добре
ви познават, да забележат тези проблеми преди вас.
Промени в настроението
Отличителен симптом на депресията е потиснатото настроение. Чести са
чувствата на тъга, безпомощност и безнадеждност, както и моменти на
гоялмо безпокойство и плач. Също така често в периоди на депресия се
наблюдава рязко понижение на самооценката и самоувереността.
Повечето хора в депресия се чувстват виновни или безполезни.
Не всички хора с депресия обаче се чувстват потиснати. Други чувства
могат да бъдат по-изразени. Възможно е да изпитвате безпокойство, да се
чувствате извънредно раздразнителни и лесно да се засягате. Възможно е
да се чувствате отегчени и нищо вече да не ви изглежда достатъчно
вълнуващо. Обичайните задоволяващи занимания повече не ви доставят
удоволствие или не ангажират вниманието ви.
Познавателни промени
Депресията може да повлияе върху паметовите и мисловните процеси.
Възможно е да се изпитват трудности при съсредоточаване. Всяко
решение може да изглежда извънредно трудно. Дори сравнително лесни
решения-например какво да облека или как да приготвя храна-могат да
изглеждат сложни за вземане и отнемащи много време. Поради това е
възможно да имате усещането, че са ви необходими повече усилия, за да
свършите работите си.
Телесни промени
Депресията може да засегне много телесни функции-например да
разстрои съня или навиците ви за хранене. Възможно е да се събудите в 4-
5 часа сутринта и да не можете да заспите отново, или пък да се чувствате
сънливи през целия ден и да прекарвате твърде много часове в леглото.
Можете да започнете да преяждате и да наддавате на тегло, или да
загубите апетита си и да отслабнете. Либидото ви може да намалее или да
изчезне.
Депресията може да стопи енергията ви. Депресираните хора често се
чувстват уморени, бавни или изтощени. Ставането от леглото сутрин или
приготвянето и изяждането на храната може да се преживява като
огромно усилие. Депресията е свързана и с различни телесни оплаквания-
например от главоболие, болки в гърба и корема, както и от болки без
очевидно медицинско обяснение.
Поведенчески промени
Депресията може да промени поведението по много начини. Ако
нормално изглеждате добре, можете да започнете да пренебрегвате
външния си вид. Ако винаги следите внимателно сметките си, можете да
започнете да страните от другите и да предпочитате да оставате вкъщи.
Конфликтите с брачния ви партньор или с други членове на семейството ви
могат да зачестят. На работното място е възможно да започнете да не се
справяте в срок.
В книгата на д-р Клаудия Мартинес се разпознават девет категории на
засилена депресия:
1. Промени в настроението
2. Неспособност на личността да се радва
3. Промяна на хранителните навици
4. Нарушения на съня
5. Промени на двигателната активност и способности
6. Липса на енергия
7. Промяна на самооценката
8. Нарушена концентрация
9. Отсъствие на планове за бъдещето
Споделени преживявания
Ето как някои хора описват преживяванията си по време на депресията:
-Отчаяние и неизмерима мъка, предизвикана от нещо неизвестно.“
-„Липса на надежда.“
-„Усещане на безсилие.“
-„Чуство за пълно неудовлетворение от самия себе си.“
-„Ако някой ме докосне, ще ме счупи като стъкло, чувствам силна нужда от
докосване, но се страхувам да рискувам.“
-„Ако някой ме докосне, бих се хванал за него като удавник за сламка и
едва ли бих могъл да го пусна.“
-„Живея като в затвор-отделен сякаш със стена от всичко останало. Нищо
не усещам.“
-„Винаги съм на ръба, на крачка от пълното рухване и съм готов да
избухна.“
-„Времето е като огромна дупка, която ме поглъща… Трябва да го
запълвам с нещо, за да не мисля за това.“
-„Не помня кой съм, какво мога да върша добре и защо някой би могъл да
ме обича. Всичко, което някога ми доставяше удоволствие изчезна или
остана погребано някъде. Не мога да го намеря никъде, не зная къде да
търся, нямам сили да търся-какъв смисъл има да го правя?“
-„Чувство за студ и горещина едновременно.“
-„Потиснатост от празнота, липса на надежда.“
-„Това нещо живее в мен и се преструва на мен.“
Подценяваната болест
Въпреки че депресията е често заболяване, около една трета от
заболелите не съзнават от какво са болни. А от тези, които знаят, две трети
не получават подходящо лечение. Причините за това включват:
-Ограничени познания. Някои хора не разпознават депресивните си
симптоми и не признават необходимостта от лечение. Мнозина смятат, че
проблемите, които имат, са нормална част от живота. Това важи с особена
сила в случаите, когато изявените афективни симптоми са възбуда,
раздразнителност, безпокойство или загуба на удовлетворението от
обичайни занимания, а потиснатото настроение остава на заден план.
Понякога не всички признаци и симптоми на депресия са налице или пък
се проявяват с различна интензивност. Например най-изявеният симптом
може да бъде безсънието, а другите признаци да остават незабележими.
Лекарят ви може и да не добие представа за цялостната клинична картина,
ако, например, се притеснявате най-вече за умората. За съжаление,
проучванията показват, че лекарите често не успяват да диагностицират
депресията.
-Неудобство и дискретност. Някои хора изпитват неудобство да търсят
помощ, защото се страхуват, че депресията е белязана със стигмата:“Дали
семейството и приятелите ми няма да си помислят, че съм луд, дали ще ме
разберат?“ Безпокойството относно дискретността на работодателя също
възпира някои хора да потърсят лечение:“Чух моята шефка да казва, че
нейн сътрудник с депресия бил „симулант“ и „просто се опитвал да се
отърве от работа“. Дали няма да си помисли същото и за мен?“
-Застрахователни тревоги. Някои хора се тревожат, че ще имат проблеми с
получаването или подновяването на застраховка, ако получат диагноза
депресия. Някои здравни планове не покриват лечението на депресия. За
щастие тези тревоги не са толкова актуални, колкото преди няколко
години, но все още има какво да се направи в това отношение.
-Ефекти на заболяването. Чувствата на безнадеждност и безпомощност,
породени от депресията, могат да затруднят предприемането на
необходимите постъпки за получаване на лечение.
Значение на лечението
Депресията е лечима, а резултатите често са много добри. С подходящо
лечение приблизително 8 от 10 страдащи от депресия полуават
подобрение и могат да се върнат към обичайния си продуктивен живот.
След като се усъмните или разберете, че страдате от депресия, от
решаващо значение е да вземете мерки за лечението на болестта.
Нелекуваната депресия може да повиши риска за поява на други
заболявания. Проучванията показват, че дори леката депресия може да
бъде свързана с лошо телесно и социално функциониране, повишен риск
от бъдещи депресии и опити за самоубийство. Лечението на депресията
носи много големи предимства.
Подобрено качество на живота
Повечето хора, които лекуват своята депресия, преживяват забележими
промени в две важни области: личните отношения и изпълнението на
ежедневни задължения.
Лични отношения
Когато човек е в депресия, може да възникнат проблеми с близките или
съществуващите проблеми да се задълбочат. Депресията е огромен стрес
за брака или за други лични отношения. Възможно е да кажете или да
извършите неща, от които боли-например да се нахвърлите върху
партньора си, или да заявите, че мразите целия си живот, или пък че се
чувствате нещастни в брака или от връзката си. Някои хора, които
обвиняват брака или връзката си за своето нещастие, всъщност са
депресирани. След излекуването на депресията, те често се чувстват по-
обнадеждени и добре настроени и могат да работят по-ефективно върху
брака или друга връзка, нуждаеща се от преосмисляне.
Депресията може да има освен това значителен ефект върху децата на
болния. Съсредоточени върху собственото си страдание или
инвалидизирани от болестта, твърде вероятно е да се окажете в
невъзможност да отговорите на нуждите на децата. Депресията
затруднява поемането на инициативата, затова е възможно да престанете
да играете с децата или да вършите нещата, с които сте свикнали да се
забавлявате заедно.
Изпълнение на ежедневни задължения
Депресията може да повлияе върху способността ви да запаметявате и да
засегне способността ви да изпълнявате ежедневните си задължения.
Възможно е да имате затруднения да станете от леглото и да отидете
навреме на работа или на училище. Лечението на депресията може да
намали напрежението на работното ви място, като подобри способността
ви да се съсредоточавате, и да ви помогне да спите по-добре и да имате
повече енергия сутрин.
Избягване на зависимост
Нелекуваната депресия може да породи други проблеми, включително и
зависимост. Проучванията показват, че някои хора с тежка депресия са
изложени на повишен риск от злоупотреба с наркотици. Употребата на
алкохол и други вещества за „удавяне на мъката“ за някои хора е начин да
се опитат сами да се справят с болестта си. Консумацията на алкохол или
вземането на наркотици за облекчаване на болката от депресията обаче
вкарва в порочен кръг, защото злоупотребата с наркотични вещества може
да породи или да влоши депресията.
Подобрено здравословно състояние
Депресията може да има множество ефекти върху телесните функции. Тя
може да влоши съществуващите соматични заболявания и дори да
увеличи вероятността за поява на някои болести. Лекувайки депресията,
човек не само се чувства по-добре в емоционално отношение, но е и по-
здрав физически.
Свързаните с депресия състояния включват:
-Безсъние.
-Проблеми с теглото и липса на физическа активност.
-Сърдечно заболяване и инсулт.
-Високо кръвно налягане.
-Други заболявания.
Понижен риск от рецидиви
Ако се остави без лечение, депресията може да се задържи или влоши. В
повечето случаи накрая отзвучава, но обикновено след месеци или години
на дистрес и нарушено функциониране.
Депресията може да рецидивира, като е възможно повторните пристъпи
да бъдат по-тежки. Рискът да преживеете друг депресивен пристъп
нараства с всеки прекаран епизод. Ако сте прекарали един депресивен
епизод, съществува 50% вероятност да се разболеете отново. След два
епизода рискът нараства до 70%, а след три и повече нараства още повече.
Последващите епизоди са по-продължителни, по-тежки и по-трудни за
лечение. Колкото по-скоро се разпознае депресията-независимо от
поредността на епизода-толкова по-лесни се оказва лечението й.
Предотвратяване на самоубийствата
Закъснялата диагноза или отложеното лечение на депресията могат да се
окажат фатални. При болните с тежка нелекувана депресия делът на
самоубийствата може да нарастне до 15% в сравнение с 1% вероятност за
самоубийство в общата популация. Нелекуваната депресия е причина №1
за самоубийствата в САЩ. Рискът за самоубийство нараства с всеки
депресивен епизод. След лечението мислите за самоубийство обикновено
изчезват.

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА ДЕПРЕСИЯ

Депресията може да се прояви поради различни причини. Затова е
толкова разпространено заболяване.
Конкретните причини за депресията все още не са изяснени, но учените са
установили редица рискови фактори-събития и състояния, увеличаващи
вероятността да се разболеете от депресия. В много случаи депресията е
резултат не на един-единствен фактор, а на комбинация от фактори.
Фамилна анамнеза
Ако някой член на семейството ви боледува или е боледувал от депресия,
това не означава непременно, че вие също ще се разболеете. Фамилната
анамнеза за депресия обаче все пак увеличава риска във вашия случай.
Това е установено в многобройни проучвания върху депресията в
поколенията. Изследванията показват, че роднините по права линия-
родители, братя и/или сестри, деца-на болен от депресия, са изложени на
по-висок риск от депресия в сравнение с индивиди без фамилна анамнеза
за това заболяване. Повишеният риск може да бъде свързан с генетични
фактори и/или фактори от семейната среда.
Проучванията показват също, че тежки форми на депресия с ранно начало
се срещат по-често в семейства на депресивно болни. Тежките депресии
обикновено са със значителна продължителност, имат по няколко
рецидива и са свързани с мисли за смърт и самоубийство.
Генетика
Генетичните фактори играят роля в много човешки заболявания.
Унаследената податливост към дадено заболяване се проявява тогава,
когато определен ген не успее да осигури нормално функциониране на
клетките, зависи от действието му. Това може да ви направи по-раними от
болестта. Гените могат също така да повлияват върху тежестта или хода на
заболяването.
Макар да е ясно, че човек може да наследи повишен риск от депресия,
това нарастване на риска изглежда не се дължи на единичен ген. По-
вероятно е повишеният риск да е свързан с взаимодействие на
множествени гени. Освен това снаи генетичните фактори вероятно не са
достатъчни за отключване на заболяването-други фактори също вземат
участие. Изследователите са открили доказателства както за генентични,
така и за негенетични причинни фактори за депресия. Проучванията
показват, че:
-При осиновени деца, чиито биологични родители са боледували от
депресия, съществува по-голяма вероятност за заболяване от депресия, в
сравнение с осиновени деца без фамилна анамнеза за заболяването. Това
предполага генетична свързаност.
-Еднояйчните близнаци с идентични гени по-често се разболяват от
депресия в сравнение с двуяйчни близнаци, при които само някои от
гените са общи. Това също предполага генетична свързаност.
-Когато един от двама еднояйчни близнаци се разболее от депресия, едва
40% от случаите другият близнак също боледува. Това показва, че други
фактори-например стрес или друго заболяване-също играят роля. Ако
генетичните фактори бяха единствено отговорни на заболяването от
депресия, честотата би била 100%.
Стресови ситуации
Никой не прекарва живота си без проблеми. Макар че загубите и
житейските трудности могат да дадат тласък на индивидуалното и
духовното израстване, те могат и да потискат. Стресът обхваща целия
спектър от ежедневни неприятности-от транспортните задръствания и
финансовите затруднения, до основни житейски събития, като
прекратяване на значима връзка или смърт в семейството. Преживяването
на стресогенно жизнено събитие не означава, че непременно ще се
разболеете от депресия, но може да повиши риска това да се случи.
Смърт и други загуби
Значима загуба-дори заплахата за това-е един от най-честите отключващи
фактори за депресия. Повечето хора в крайна сметка преодоляват болката
от скръбта и тъгата, но други се разболяват от депресия. Скорошна загуба
на любим човек често е свързана с поява на депресия. За едно малко дете
смъртта на родител може да бъде особено трудна за преодоляване. Други
загуби, например уволнение от работа-също могат да доведат до
заболяване. Хора, които са преболедували от депресия в миналото, са по-
податливи на това заболяване след значима загуба.
Проблеми в отношенията
Проблеми в брака или друга интимна връзка могат да отключат епизод на
депресия. По-конкретно разводът или прекратяването на друга значима
връзка са чести предшественици на депресията. Според Регионалното
епидемиологично проучване-едно мащабно проучване на 18 571 души в
пет американски града-при разведените или разделените вероятността за
поява на психично заболяване е два пъти по-голяма, отколкото при
семейните. Връзката не предотвратява стреса, но изглежда служи за
буфер, поемащ натиска на житейските премеждия.
Проблемът в перспективата
Защо някои хора потъват в депресия, предизвикана от основни
житейски затруднения, докато други видимо безпроблемно се справят
с тях? Има много причини за това, но един от факторите може би е
индивидуалният начин за справяне с такива затруднения. При един
активен стил, ориентиран към решаване на проблемите,
вероятността за развитие на депресия е по-малка, отколкото при един
пасивен стил, съсредоточен върху собствените чувства.
Положителният стил за справяне включва:
-Наличие на здрава социална мрежа за подкрепа от приятели и близки.
-Опит за положителна оценка на ситуацията.
-Използване на уменията за решаване на проблеми в конкретната
ситуация.
-Обсъждане на проблемите и страховете ви с другите и поддържане на
приятелските отношения.
Соматични заболявания
Много други болести и състояния могат да причинят симптоми на
депресия както пряко, така и косвено. Някои хормонални заболявания
имат пряка връзка с развитието на депресия. При други типове
заболявания връзката е не толкова пряка. Артритът, например, може да ви
причини болка и да наруши качеството на живота ви. Тези фактори на свой
ред могат да променят вашето настроение и мироглед и да доведат до
депресия.
-Хормонално свързани заболявания
-Сърдечни заболявания
-Инсулт
-Рак
-Болест на Алцхаймер
-Болест на Паркинсон
-Обструктивна сънна апнея
-Хронични болки
-Други заболявания и болестни състояния

Други психични заболявания

Депресията и други психични заболявания често вървят ръка за ръка.
Лекарите често наричат тези състояния коморбидни.
Тревожни разстройства
Всеки се тревожи понякога. Безпокойството обаче може да стане
прекалено голямо и да увреди способността ви да се радвате и да живеете
пълноценно. Прекомерното или непрекъснатото безпокойство е симптом
на тревожно разстройство. Подобно на депресията, тревожните
разстройства са чести и се наблюдават приблизително при 17% от
населението.
Депресията често се придружава от тревожност. До 60% от страдащите от
тревожно разстройство се разболяват и от депресия. Типовете тревожни
разстройства включват:
Генерализирано тревожно разстройство. Страдащите от това
разстройство изпитват прекомерна тревожност и безпокойство, които са
трудни за контролиране. Техните безпокойства могат да бъдат
съпровождани и от страх, че ще се случи нещо лошо. Другите симптоми
могат да включват неспокойни движения, умора, трудно съсредоточаване
и раздразнителност.
Социално тревожно разстройство
Страдащите от социално тревожно разстройство-наричано още социална
фобия-се страхуват прекалено много от социални ситуации. Те могат да
бъдат тревожни при среща с непознати, телефонен разговор или
посещение на забави. Могат да се страхуват от определена ситуация-
например публична реч или възможност да бъдат наблюдавани по време
на хранене. Около една трета от хората със социална фобия страдат от
депресия.
Паническо разстройство
Основните характеристики на паническото разстройство са панически
пристъпи и страхът от пристъп. По време на панически пристъп чувстваме
внезапен необясним ужас. Физическите признаци и симптоми могат да
включват сърцебиене, изпотяване, треперене или нервни тикове, трудно
дишане, гръдни болки, гадене, световъртеж и шум в ушите. Възможно е да
повярвате, че „полудявате“, или че ще умрете.
Повече от една трета от американците съобщават, че са имали панически
пристъп в някакъв момент от живота си. Страдащите от паническо
разстройство преживяват повтарящи се панически пристъпи. Депресия се
наблюдава при около половината болни с паническо разстройство.
Обсесивно-компулсивно разстройство
Много хора имат натрапливи мисли или понякога извършват действия
против волята си. Натрапливостите са постоянни досадни ирационални
мисли. Принудителните действия са повтарящи се ритуални, например
проверяване дали вратите са заключени или кафеничето е изключено. При
болните от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) натрапливите
мисли и принудителните действия поглъщат изцяло вниманието и
нарушават способността за ежедневно функциониране.
По данни на Националният институт за психично здраве от това
разстройство страдат повече от 2% от населението на САЩ-между 4 и 6
милиона души.
Разстройства на храненето
Депресията е честа при хора с разстройства в храненето. Възможно е
индивидите с разстройство на храненето да имат генетично
предразположение към това разстройство, към депресия или и към двете
заболявания едновременно. Депресията може да бъде една от причините
за разстройство на храненето или да се дължи на едно от следните
разстройства:
Нервна анорексия. Страдащите от нервна анорексия изпитват интензивен
страх да не напълнеят и могат да загубят от теглото си до степен на
измършавяване. Недостатъчният прием на храна лишава организма им от
енергия и хранителни вещества, което може да допринесе за появата на
депресия.
Нервна булимия. Нервната булимия също е свързана с проблеми по
отношение на собственото тяло и страх от напълняване. Индивидите с това
разстройство преяждат и след това повръщат или извършват прекомерни
физически усилия, за да компенсират преяждането си. Те могат да се
срамуват или отвращават от себе си, което може да доведе до депресия.
Преяждане. Хората, които преяждат, губят контрол върху храненето си-
често, когато са в потиснато настроение. Това засяга тяхната самооценка,
влошава настроението им и често предизвиква друг епизод на преяждане.

ПРЕДУПРЕЖДАВАЩИ ПРИЗНАЦИ ЗА ДЕПРЕСИЯ

-Постоянна тъга
-Раздразнителност
-Чувство за тревожност
-Загуба на интереси или на преживяването за удоволствие
-Пренебрегване на личните задължения или на грижата за себе си
-Промени в навиците за хранене
-Промени в съня
-Умора и липса на енергия
-Отслабване на концентрацията, вниманието и паметта
-Крайни проблеми на настроението
-Чувство на безпомощност
-Чувство на безнадеждност
-Чувство на безполезност и вина
-Непрекъснати отрицателни мисли
-Телесни симптоми, неподдаващи се на лечение
-Увеличена консумация на алкохол или употреба на наркотици
-Мисли за смърт или самоубийство
Кой предлага помощ за психично болни
-Психиатър
-Психолог
-Социален работник
-Психиатрична сестра
-Семеен терапевт
-Пастор-консултант

ТИПОВЕ ДЕПРЕСИЯ
Депресията може да има много форми. Това, което разграничава тези
форми, са симптомите и обстоятелствата, свързани с всяка от тях, заедно с
времетраенето и тежестта на симптоматиката. Често обаче липсва ясна
граница между различните типове депресия. Те често имат много общи
характеристики. Възможно е едно лице да има повече от един тип
разстройства на настроението.
За да се определи какво лечение най-добре отговаря на вашите симптоми
и обстоятелства, специалистите в областта на психичното здраве
класифицират различните форми на депресия. Класификацията започва с
основните категории на депресията:
Клинична депресия
Клиничната депресия е най-честата форма на депресия. Характериза се с
промяна в настроението, продължаваща повече от две седмици и
включваща един или повече от основните признаци на депресия:
-тягостно чувство на тъга или скръб
-загуба на интерес или на удоволствието от обикновено приятни
занимания.
Пациентите с клинична депресия често (дори ежедневно) изпитват поне
четири от следните признаци и симптоми:
-значителна загуба или наддаване на тегло;
-разстройство на съня;
-забавени или неспокойни движения;
-умора или липса на енергия;
-ниска самооценка или несъответно чувство за вина;
-чувство за безпомощност или безнадеждност;
-чувство за безполезност или вина;
-нарушения на мисленето или способността за съсредоточаване;
-загуба на либидото;
-повтарящи се мисли за смърт или самоубийство.
Възможно е само веднъж в живота си да преживеете клинично изразена
депресия, но заболяването може и да рецидивира. След първия пристъп
на клинична депресия вероятността да се разболеете отново е 50%. Този
процент нараства с всеки следващ епизод. Ако сте имали два пристъпа,
вероятността за трети епизод на заболяването ссе покачва на 70%.
Ако не се лекуват, епизодите на клинична депресия обикновено
продължават от 6 до 18 месеца. Рано започнатото лечение може да
предотврати влошаването на депресията. Поддържащото лечение може
да предотврати рецидив на заболяването.
Клиничната депресия може да възникне заедно с други психични
заболявания-например тревожност или разстройство на храненето.
Първият епизод може да започне на всяка възраст, но вероятността за това
е най-голяма във възрастта между 25 и 44 години. Клиничната депресия е
по-честа при жени. Стресогенните жизнени събития и значимите загуби са
два от честите провокиращи фактори за този тип депресия.
Дистимия
Дистимията е форма на лека депресия с голяма продължителност,
характеризираща се с трайни песимистични възгледи за живота. Терминът
е въведен от елините, които вярвали, че тимусната жлеза е в основата на
всички емоции. Оттук дис-лош и тимия-обозначение за „състояние на
ума“.
Дистимията по принцип продължава поне две години, а понякога и повече
от 5 години. Това състояние обикновено не води до инвалидизация, а
периодите на дистимия могат да се редуват с кратки интервали на
нормално самочувствие. Дистимията може да повлияе работата и
обществения живот. Всъщност, много хора в това състояние започват да
странят от хората, а продуктивността им намалява. Ако страдате от
дистимия, рискът да се разболеете от клинична депресия нараства. Когато
клиничната депресия възниква като усложнение на дистимията,
състоянието се нарича двойна депресия.
Признаците и симптомите на дистимия са подобни на тези на клиничната
депресия , но не са толкова интензивни и може да се наблюдават само
някои от тях. Те могат да включват:
-трудно съсредоточаване или вземане на решения;
-социална изолация;
-раздразнителност;
-неспокойни или мудни движения;
-проблеми със съня;
-загуба или наддаване на тегло;
Някои страдащи от дистимия си спомнят, че първите им депресивни
преживявания са били в детска или юношеска възраст. При малцина
проявите на дистимия започват след 50-годишна възраст, като често това
става след телесно заболяване. Поне 75% от страдащите от дистимия имат
и други здравословни проблеми.
Разстройства на адаптацията
Разстройствата на адаптацията често предшестват клиничната депресия.
Да предположим, че бракът ви се проваля, бизнесът ви пропада или пък
ви откриват рак. Съвсем разбираемо е да се чувствате напрегнати, тъжни,
потиснати или гневни. В крайна сметка повечето хора се справят с
трайните последици на тези житейски стресове, но някои не успяват. Това
състояние е известно като разстройство на адаптацията-когато реакцията
ви на стресогенно събитие или ситуация причинява признаци и симптоми
на депресия, но тези признаци и симптоми не са достатъчно изразени, за
да покрият критериите за клинична депресия.
Лекарите обикновено използват следните критерии при диагностициране
на разстройство на адаптацията:
-Емоционални или поведенчески симптоми, които са реакция към
известно събитие, случило се през последните 3 месеца.
-Реакцията към събието е по-бурна от нормално очакваната.
-Симптомите не се дължат единствено на траур.
Разстройство на адаптацията може да получи всеки. Тези разстройства
често възникват в такива периоди от живота ви, когато сте по-раними-
когато се отделяте от родителите си или в края на професионалната ви
кариера. Възрастта също е от значение. Например пропадането на бизнеса
ви на 30-годишна възраст може да не бъде за вас толкова силен стрес,
какъвто би бил на 50 години, когато перспективите за работа са по-
ограничени. Някои хора олучават разстройство на адаптацията като
реакция на едно-единствено събитие. При други това става при
комбинация от стресогенни фактори.
Има няколко различни типа разстройства на адаптацията. При острото
разстройство на адаптацията се касае за признаци и симптоми,
продължаващи по-малко от 6 месеца. Когато симптомите остават трайни,
състоянието се обозначава като хронично разстройство на адаптацията.
Разстройствата на адаптацията се класифицират и според основните
симптоми:
-разстройство на адаптацията с потиснато настроение;
-разстройство на адаптацията с тревожност;
-разстройство на адаптацията със смесена тревожност и потиснато
настроение;
-разстройство на адаптацията със смесено нарушение на емоциите и
поведението.
Възрастта често играе роля за типа на адаптационното разстройство, което
хората преживяват. Възрастните обикновено стават потиснати или
тревожни. Подрастващите са склонни да отреагират несъзнателно
проблеми може да включва пропускане на учебни часове, употреба на
наркотици, повреждане на собственост или някакъв друг вид
нехарактерно поведение.
Биполярни разстройства
При някои пациенти с депресия се наблюдават циклично повтарящи се
епизоди на депресия и еуфория (мания). Тази болест, обхващаща двете
крайности (полюси) на емоциите, е позната като маниакална депресия или
маниакално-депресивно разстройство.
За разлика от депресията, в манийната фаза човек се чувства енергичен и
неуморим. Може да започне да пръска пари или да взема необосновани
решения. Възможна е появата на идеи за величие, резултат от които може
да бъде всичко-от лоши сделки, до безразборни сексуални контакти. При
някои пациенти по време на манийната фаза се наблюдават епизоди на
повишен творчески потенциал и продуктивност.
Признаците и симптомите на мания включват:
-абнормна или прекалена приповдигнатост
-забележимо нараснала енергия
-намалена потребност от сън
-нереалистични убеждения в собствените сили и способности
-повишена разговорливост
-ускорен мисловен процес
-слабост на разсъжденията
-повишено либидо
-провокативно, натрапващо се или агресивно социално поведение
-злоупотреба с алкохол или други наркотици.
Биполярното разстройство е по-рядко от клиничната депресия или
дистимията. От 18 милиони американци, страдащи от депресия, около 2-3
милиона имат биполярно разстройство. Рискът от заболяване е еднакъв
при мъжете и жените. Обикновено заболяването възниква в юношеска или
младежка възраст и се проявява периодично през целия живот на
пациента. Съществува и тенденция за фамилност на заболяването.
Всъщност 80-90% от пациентите с биполярно разстройство имат близък
роднина с някаква форма на депресия.
Съществува тенденция признаците и симптомите на биполярното
разстройство да се влошат с времето. Възможно е заболяването да
започне с депресивни, маниакални или смесени епизоди, разделени от
„светли“ периоди без симптоми. С времето биполярните епизоди
зачестяват, а светлите периоди се скъсяват. Тежката депресия или еуфория
могат да се придружават от психотични преживявания, включително
халюцинации и налудности.
Както при другите форми на депресия, от решаващо значение е да се
получи подходящо лечение за биполярното разстройство с оглед
предотвратяване на влошаване на заболяването и намаляване на риска от
самоубийство.
Различни форми
Съществуват три типа биполярно разстройство:
Биполярно разстройство, тип 1. Това биполярно разстройство почти
винаги включва един или повече периоди на клинична депресия и поне
един маниен или смесен епизод. То може да започне както с клинична
депресия, така и с мания. Ако първата проява на заболяването е депресия,
манийнният епизод обикновено се разгъва 1-2 години по-късно.
Биполярно разстройство, тип 2. При тази форма на заболяването се
наблюдават един или повече епизоди на клинична депресия и поне един
период на хипомания-състояние на лека или омекотена приповдигнатост.
Върховите прояви на заболяването не са толкова крайни като при първия
тип биполярно разстройство. Друга разлика е продължителността на
интервалите между епизодите. При втория тип биполярно разстройство
хипоманията възниква непосредствено преди или веднага след период на
клинична депресия. Обикновено липсва „светъл“ период между двете
фази.
Циклотимно разстройство. Това е по-лека форма на биполярно
разстройство с хронично протичане. Характеризира се с колебания между
кратки периоди на лека депресия и кратки периоди на хипомания.
Промените в натроението могат да се редуват през няколко дни, като
циклите продължават поне 2 години. При циклотимията симптомите
никога не изчезват за повече от 2 месеца, но вероятността за поява на
клинична депресия също е по-малка.
Други измерения на депресията
-Лека до тежка депресия
-Суицидна депресия
-Остра или хронична депресия
-Единичен епизод или рецидивираща депресия
-Меланхолна депресия
-Кататонна депресия
-Атипатична депресия
-Психотична депресия
-Депресия след раждане
-Сезонно афективно разстройство

МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ И СТРАТЕГИИ ЗА

САМОПОМОЩ

Столетие на прогрес
Преди 20-ти век повечето страдащи от депресия се разминавали с
диагнозата и лечението. В миналото се прилагали груби седаптивни
средства при хора с тежка двигателна възбуда, тревожност или психотична
депресия не съществували. За повечето болни грижи-ако изобщо имало
такива-се полагали от членовете на семействата им. Някои хора се
опитвали да лекуват депресията с различни съмнителни средства-и почти
винаги се проваляли. Често хората с тежка, инвалидизираща депресия
били затваряни в приюти за психично болни до подобряване на
заболяването им, което обикновено ставало за много месеци и дори
години.
Едва в средата и края на 20-ти век науката била повиквана в помощ на
разбирането на депресията. С надежда да постигнат по-добро разбиране
на психичните заболявания, учените започнали да класифицират
болестите-в това число и особености. Едно от първите важни постижения
на тези усилия за класификация било разграничаването на маниакално-
депресивно разстройство (наричано днес биполярно разстройство) от
психичното заболяване шизофрения. Този подход за обособяване на
болестни състояния с помощта на симпомите и клиничните им
характеристики се използва и в наши дни, но в много по-завършен вид.
С нарастване на познанията върху различните форми на психичните
заболявания започнали да се появяват и методи за лечение на депресията.
-Първото десетилетие на 20-ти век: психоанализата.
-Тридесетте години на 20-ти век: електроконвулсивна терапия.
-Началото на петдесетте години на 20-ти век: антидепресанти от първо
поколение.
-Края на петдесетте години на 20-ти век“ психотерапия.
-Седемдесетте години на 20-ти век: литий.
-Началото на оседемдесетте години на 20-ти век: светлинна терапия.
-Края на оседемдесетте година на 20-ти век: антидепресанти от второ
поколение.
-Деветдесетте години на 20-ти век: комбиниране на медикаменти с
психотерапия.

Един лечебен метод не подхожда на всички

От медикаменти до психотерапия-методите за лечение на депресията са

много и всеки от тях има различна роля. Също както причината за
депресията може да се дължи на сложно взаимодействие на различни
фактори, така и откриването на най-ефективния метод за лечение на
вашето заболяване може да бъде сложен процес, изискващ време и
професионални напътствия.
Консултиране
Консултиране е общо понятие за съвети, давани от специалист. Можете да
търсите консултиране с цел информация или съвет относно много типове
проблеми-юридически, финансови, в кариерата или в духовното ви
израстване. Когато са потиснати, хората често търсят консултиране от
различни специалисти: лекари, специалисти в областта на психичното
здраве или представители на духовенството.
Макар че термините консултиране и психотерапия често се използват като
взаимно заменими, терминът психотерапия означава процес на
получаване на помощ от специалист в областта на психичното здраве,
която е по-ангажирана и по-индивидуализирана от общата информация и
съвети, свързани с консултирането.
Психотерапия
Психотерапията може да бъде неясен и често объркващ термин. Една от
причините за това объркване е фактът, че съществуват много различни
типове психотерапия. Другата причина е, че някои хора смятат
психотерапията за психоанализа-интензивна, продължителна и
скъпоструваща форма на лечение, която днес се изпоплзва по-рядко.
Психотерапията обхваща техники за лечение на психични заболявания,
включващи слушане, говорене, работа върху мислите и чувствата и
промяна на поведението.
Психотерапевтичните техники се променяли с времето; има много
постижения, които са направили психотерапията по-достъпна и евтина,
ефективна и отнемаща по-малко време.
Типове психотерапия
-Когнитивна поведенческа терапия. Основава се на постулата, че „вие сте
това, което мислите“. Или по-скоро-как се чувствате в резултат на начина,
по който мислите за себе си и за житейските си обстоятелства. Този
терапевтичен подход предполага, че песимистичните мисли и
отрицателните възгледи за събитията в живота допринасят за
заболяването от депресия. Съгласно тази теория страдащите от депресия
често имат:
-Отроцателни представи за себе си, смятат се за безполезни, неадекватни,
безпомощни, незаслужаващи любов и пълни с недостатъци.
-Отрицателни представи за средата си, която разглеждат като подтискаща,
неподкрепяща и затрудняваща.
-Отрицателни представи за бъдещето, смятат го за безнадеждно.

Как се изграждат нездравословни нагласи

Първата стъпка за промяна на нездравословните мисловни шаблони е да
ги разпознаете. Отрицателните ирационални модели на мислене могат да
бъдат следните:
Катастрофално мислене. Автоматично очаквате най-лошото: „Получих
съобщение да се обадя на шефа си. Обзалагам се, че ще ме уволни.“
Свръхобощаване. Разглеждате проблемното събитие като начало на
безкраен цикъл: „Тази сутрин имам главоболие. Вероятно днес няма да
мога да направя разходката си. Това означава, че ще наддам тегло.
Седмицата ще бъде ужасна.“
Персонализиране. Тълкувате събитията, които изобщо не ви засягат, като
свързани с вас: „Една жена напусна срещата по-рано. Сигурно ме е
сметнала за досаден.“
Мислене по типа „всичко или нищо“. Виждате само крайните състояния на
нещата в черно и бяло. За вас не съществува средно положение: „Ако не
получа шестица на изпита, ще бъде провал.“
Емоционализиране. Позволявате на чувствата си да контролират
съжденията ви: „Чувствам се глупав и отегчителен, значи сигурно съм
такъв.“
Филтриране. Преувеличаване отрицателните аспекти на ситуацията и не
допускате до съзнанието си положителните: „Получих повишение. Няма да
се налага да работя през почините дни, а и заплащането сигурно ще бъде
по-добро. Но, ако трябва да се преместя в друг отдел? Ами, ако не се
разбирам с хората там? Ако трябва да уча нова компютърна програма?“
Трябва да се научим да разпознаваме автоматизираните си отрицателни
мисли и да ги преборваме с по-адекватни и правилни оценки на
ситуациите.
Други форми на психотерапия
-Междуличностова терапия
-Групова терапия
-Терапия на двойки и семейства

Преодоляване на трудните периоди

Лечението на депресията по принцип не дава незабавни резултати. Ще се
почувствате по-добре, но може би след известно време. Тук са
представени някои идеи, които могат да помогнат през първите седмици,
докато депресията започне да отслабва:
Не се самообвинявайте. Депресията е болестно състояние-вие не го
създавате или избирате. Важно е само да разберете, че се нуждаете от
помощ и, че сте тръгнали по пътя на оздравяването.
Стремете се да не падате духом. Възможно е да мине известно време,
преди отново да започнете да се чувствате нормално. Продължавайте да
си казвате, че ще се почувствате по-добре.
Избягвайте да взимате важни решения. Преди да решите да направите
значима промяна в живота си, например смяна на кариерата или развод,
добре е да изчакате докато премине депресията ви и придобиете
увереност в способността си да вземате решения. Сигурно не бихте искали
решенията, променящи живота ви да бъдат повлияни от свързаното от
депресията отрицателно мислене.
Опростете живота си. Не очаквайте да се справите с всичко, което
обикновено вършите. Отложете някои неща, ако ви се струват твърде
трудни. Поставяйте си реалистични цели и определяйте приемливи
срокове. Ако вършите прекалено много за кратко време, възможно е да се
почувствате изтощени и потиснати.
Създавайте си ангажименти. Участвайте в дейности, които ви карат да се
чувствате добре и да смятате, че сте постигнали нещо. Дори, ако в
началото само присъствате, без да вземате участие, това е стъпка в
правилната посока.
Научете се да се радвате на малките постижения. Бъдете доволни дори от
малко подобрение на симптомите ви. След като лечението започне да
действа, би трябвало да имате вече енергия, да започнете да се чувствате
отново като преди и да сте в състояние да се заемете с някои от
обичайните си занимания.
Предписания за здравословен живот
Независимо от заболяването ви-депрсия или друго разстройство-за вас е
важно да имате широк поглед върху нещата. Трайното подобрение зависи
не само от лечението на болестта ви. Доброто здраве е свързано и с грижи
за цялостното ви благополучие.
Стратегиите за здравословен начин на живот са важни за всеки. Те са още
по-важни, ако сте боледували. Доброто хранене и повишена физичека
активност могат да ви помогнат да възстановите силата и енергията си.
Вниманието към емоционалните и духовните ви потребности може да
помогне за намаляване на стреса и други фактори, които пречат на
пълното ви възстаноявяване.
Само придържането към по-здравословен начин на живот обаче, няма да
излекува депресията. За това е необходимо да работите заедно със
специалист в областта на психичното здраве. Когато започнете да се
чуствате отново както преди заболяването, грижите за цялостното ви
здравословно състояние могат да ви помогнат да запазите постигнатия
успех от лечението.
Грижа за телесното здраве
Основата на доброто телесно здраве са редовните физически упражнения,
питателната храна и достатъчният сън. Тези здравословни навици са от
значение, независимо дали сте в депресия или не.
Бъдете активни
Физическите упражнения са ефективен метод за справяне с депресията.
Физическата активност има редица благоприятни ефекти:
-Подобрява състоянието на сърдечно-съдовата система и така понижава
риска от сърдечно заболяване.
-Дава повече енергия и подобрява съня и апетита ви.
-Способства за постигане на здравословно телесно тегло.
-Увеличава костната маса и намалява риска да се разболеете от
остеопороза-заболяване, водещо до разреждане на костното вещество.
-Намалява раздразнителността и гнева и поражда чувство за наличие на
способности и постижения.
Поддържане на мотивация
-Забавлявайте се
-Поставяйте си цели
-Проявявайте гъвкавост
-Прекарвайте времето си с хора, които са физически активни
Хранете се добре
-Зеленчуци: неограничено количество
-Плодове: неограничено количество
-Въглехидрати: 4-8 порции
-Белтъчини/Млечни продукти: 3-7 порции
-Мазнини: 3-5 порции
Сладки: до 75 калории дневно

Осигурявайте си достатъчно сън

Сънят освежава. Той подобрява функциите и ви дава енергия за физическа
активност и справяне със стреса. Освен това укрепва имунната ви система
и понижава риска от заболяване.
Укрепване на емоционалното здраве
Овладяване на гнева
Научете се да прощавате
Справяне със скръбта
Поддържане на оптимистични нагласи
Контролиране на стреса
Социализация

СПЕЦИАЛНИ ГРУПИ И ПРОБЛЕМИ

1. ЖЕНИТЕ И ДЕПРЕСИЯТА

Депресията се среща два пъти по-често при жени, отколкото при

мъже. За целия период на живота си приблизително 20% от жените
страдат от клинична депресия или дистимия (при мъжете честотата е
10%). При биполярните разстройства честотата е почти еднаква при
 мъжете и жените, въпреки че за жените е типично да имат повече
депресивни епизоди и по-малко манийни епизоди.
Депресията обикновено засяга жените в по-ранна възраст-по-често
между 25 и 44 години-в сравнение с мъжете. Субективните
оплаквания и обективните признаци на депресия също се
различават при жените и мъжете. Жените по-често имат повишен
апетит, наддаване на тегло, когато са в депресия. Освен това при
жените има по-голяма вероятност за поява на сезонна депресия или
придружаващо заболяване, като например тревожност или
разстройство на храненето. Мъжете в депресия са изложени на по-
голям риск от злоупотреба с наркотични вещества.

Защо жените са по-уязвими

Смята се, че различни медицински, психологични и социални фактори,
уникални за живота на жените, са причина депресията да бъде по-честа
при жените, отколкото при мъжете. Следните фактори вероятно си
взаимодействат, за да увеличат риска за заболяване от депресия при
женския пол.
Биологични фактори. Те могат да включват генетични фактори и промени в
настроението, свързани с продукцията на женски полови хормони.
Социални и културни фактори. Жените са по-склонни да поемат служебни
натоварвания и семейни отговорности. Те също с по-голяма вероятност от
мъжете изпитват бедност и самотно родителство и по-често имат анамнеза
за сексуално или физическо насилие.
Психологични фактори. Жените и мъжете могат да се научат да управляват
емоциите си и да се справят със стреса по различни начини. Някои
специалисти предполагат, че поради социални и културални фактори
жените са по-малко склонни от мъжете да работят за преодоляване на
проблемите си и са по-склонни д аги потискат.
Депресия през репродуктивните години
Преди момичетата и момчетата да навлязат в пубертета, честотата на
депресията в двата пола е сходна. През пубертета започват да се появяват
различия. Между 11 и 13 година честотата на депресията при момичетата
нараства рязко. На 15-годишна възраст при жените има почти два пъти по-
голяма вероятност в сравнение с мъжете за епизод на клинична депресия.
Тъй като тази разлика между половете се появява след пубертета и
изчезва през менопаузата, учените считат, че са намесени хормонални
фактори. Физическите усещания на жените по време на техните
репродуктивни години-включително менструацията, бремеността и
менопаузата-водят до колебания в продукцията на полови хормони, които
могат да бъдат свързани с промени в настроението. Хормоналните
промени, особено в съчетание с други медицински фактори или с
психологични или социални проблеми, могат да повишат риска от
депресия при жените.
Депресия по време на бремеността
Много жени се чувстват особено здрави и в добро настроение по време на
бремеността. Повишената продукция на някои хормони изглежда им дава
психичен стимул. Около 10% от жените обаче се разболяват от депресия
по време на бремеността. Най-голям е рискът при жените, които имат
анамнеза за депресия. Други рискови фактори са анамнеза за ПМДР,
ограничена социална подкрепа, млада възраст, самотен живот, семейни
конфликти и двойнствено отношение към бремеността.
Вземането на решение как да се лекува депресията по време на бременост
включва претегляне на рисковете и ползата от различни видове терапии
заедно с вашия лекар. Стратегиите за самопомощ могат да бъдат полезни
при леките депресии. При умерените депресии психотерапията може да
има благоприятен ефект.
Много жени предпочитат-а и техните лекари ги съветват-да избягват
медикаментите по време на бременност. Трябва обаче да се имат предвид
и рисковете от нелекуваната депресия, особено от тежките й форми. Те
могат да включват недостатъчно хранене на майката и плода,
недостатъчни пренатални грижи, ниско тегло на детето при раждането и
раждане на недоносен плод. Нелекуваната депресия може да доведе до
хронична или по-тежка депресия. При жени в депресия, които прекратят
приема на антидепресанти в ранните месеци на бремеността, честотата на
рецидивите в третото тримесечир е 50%, според едно текущо изследване в
Калифорнийския университет в Лос Анжелос и университета „Емори“.
При жени с тежка депресия, които не се повлияват от други видове
лечение, може да се има предвид електроконвулсивна терапия (ЕКТ).
Въпреки че се използва рядко по време на бремеността, ЕКТ се счита за
относително безопасна.
Менопауза и депресия
Симптомите и признаците на менопаузата обикновено се прояват преди
прекратяването на менструациите и могат да се задържат до една година
след това. Този преходен период, когато нивата на хормоните често
флуктуират, се нарича перименопауза. През този период много жени
изпитват различни промени в телесните функции и емоциите,
включително топли вълни, нарушенив на съня и колебания на
настроението.
Менопаузата или перименопаузата сами по себе си не могат да
предизвикат депресия. Жените, които са с повишен риск от депресия
поради други генетични или житейски фактори, могат да се разболеят от
депресия през годините на менопаузата и перименопаузата, когато
техните хормонални нива флуктуират.
Заместителна хормонална терапия
Проучванията показват, че заместителната хормонална терапия (ЗХТ),
която се предписва често за облекчаване на свързани с менопаузата
симптоми, може да подобри настроението на жени с лека депресия.
Добавката на естроген при ЗХТ може също така да помогне за облекчаване
на топлите вълни и нарушенията на съня, както и за профилактиката на
остеопорозата-заболяване на костите с намаление на костното вещество в
тях. Едно проучване, спонсорирано от Националния институт по психично
здраве, изследва връзката между депресията и хормоналните нива. То
установява, че минералното съдържание на бедрените кости на жените с
анамнеза за депресия е с 10-15% по-ниско от нормалното за тяхната
възраст. Намалената минерална плътност повишава риска за счупване на
бедрената кост при тези жени.
Заместителната хормонална терапия сама по себе си обикновено не е
достатъчна за лекуване на умерено тежка до тежка депресия.
Социални и културни проблеми
Не само биологията е от значение за по-високата честота на депресия при
жени. Жените могат да преживяват социален или културен стрес, който да
повиши риска от депресия. Тези стресови фактори се срещат и при
мъжете, но обикновено са с по-ниска честота.
Неравностойни възможности и положение. Като цяло жените печелят по-
малко и имат по-малки възможности от мъжете. Три четвърти от хората,
живеещи в бедност днес в САЩ, са жени и деца. Ниското обществено-
икономическо положение е свързано с много тревоги и стресови фактори,
включително несигурност за бъдещето и недостатъчен достъп до
обществени и медицински ресурси. Жените от малцинствата могат да
изпитват и стрес от расова дискриминация.
Когато хората-мъже или жени-чувстват, че не контролират живота си, те
могат да изпитват различни отрицателни емоции-например пасивност,
песимизъм и липса на самочувствие, които могат да ги изложат на
повишен риск от депресия.
Служебни натоварвания. Когато се отчете, че много жени ходят на работа
далече от дома си и жените по принцип се нагърбват с по-голямата част от
домакинските задължения вкъщи, става ясно, че често жените работят
повече часове седмично от мъжете. Освен това много жени трябва да се
справят с предизвикателствата и стресовите фактори на самотното
родителство. Също така жените могат да се окажат притиснати между две
поколения-да се грижат едновременно за малките си деца и за болни и
по-възрастни членове на семейството.
Сексуално и физическо насилие. Проучванията показват, че при жените,
претърпели сексуално насилие като деца, вероятността от заболяване от
депресия в някакъв момент от живота им е по-голяма в сравнение с жени,
които не са претърпели такова насилие. Проучванията показват също по-
висока честота на депресията сред жени, изнасилени в юношеска или
младежка възраст. Макар че случаи на сексуално насилие се наблюдават
както при момчета, така и при младежи, то е по-често при момичетата и
младите жени.
Зрелите жени също могат да станат жертви на домашно насилие-тежък
или продължителен физически тормоз, психически тормоз, или и двете-от
страна на партньора, съпруга или друг член на семейството. Според
последните данни на Министерството на правосъдието от 1 милион случая
на насилие от страна на интимния партньор през 1998г., 85% от случаите са
свързани с насилие срещу жени.
Сексуалното и физическото насилие може да доведе до загуба на
самоуважението и чувството за собствена стойност и до заболявания от
рода на посттравматичното стресово разстройство.
 2. ДЕПРЕСИЯТА В НАПРЕДНАЛА ВЪЗРАСТ
Някои хора погрешно смятат, че депресията е естествена част от процеса
на стареене. Въпреки това, тя е неизбежна с напредване на възрастта.
Много събития в живота, които се случват в напреднала възраст- такива
като зачестелите здравословни проблеми, финансовите притеснения и
смъртта на членове на семейството или на приятели-могат да увеличат
риска за поява на депресия. Приблизително 15% от възрастните
американци-или около 6 милиона мъже и жени на възраст 65 години и
нагоре-страдат от депресия.
Веднъж разпозната, депресията може в значителна част от случаите да
бъде ефективно лекувана. Като цяло, повлияването на по-възрастните
пациенти от лечението е съизмеримо с това на по-младите индиви.
Разпознаване на депресията при хора в напреднала възраст
Неразпозната и нелекувана, депресията може да има сериозни последици
за качеството на живота. Тя може да доведе до намаляване на
физическата активност и до зависимост от други хора. Нещо повече,
депресията е свързана и с повишен риск от преждевременна смърт при
хора, страдащи от някои форми на сърдечно заболяване, като нарушения
на сърдечния ритъм (аритмия) и намаление на сърдечния коронарен
кръвоток (исхемична болест на сърцето).
С напредване на възрастта разпознаването на депресията става все по-
трудно. И хората, и лекарите могат да сбъркат и да припишат характерните
за депресия симптоми като загубата на енергия, намаляването на паметта
и на способността за съсредоточаване, необичайната раздразнителност,
загубата на апетит и проблемите със съня на някакво друго заболяване.
Други изменения, присъщи на депресията в напредналата възраст, могат
да бъдат загубата на интерес към обичайни дотогава дейности, увеличена
консумация на алкохол, социална изолация, повишена тревожност и
мнителност по отношение на околните.
Болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и депресия
Болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон са сравнително често
срещани в напреднала възраст. Поради това, че някои симптоми на тези
заболявания са подобни на тези на депресията, понякога е трудно да се
определи дали става дума за начална фаза на болестта на Алцхаймер или
на болестта на Паркинсон, за депресия или за комбинация от тези
заболявания. Ето защо участието на психиатър в диагностичния екип често
е наложително.
Болест на Алцхаймер и депресия. Уточняването на това дали се касае за
депресия и/или начална фаза на болестта на Алцхаймер е от огромно
значение за определянето на най-доброто лечение. По-надолу са
изредени някои от различията между депресията и началната фаза на
болестта на Алцхаймер, които могат да подпомогнат деференциалната
диагноза на двете състояния.
- Пациентът с депресия полага слаби усилия да се представи добре на
тестовете за оценка на паметта. Пациентът, който не е в депресия, но
страда от болестта на Алцхаймер, обикновено сътрудничи на
изследващия го лекар и се опитва да даде най-доброто от себе си, за
да реши поставените му задачи.
- Страдащият от депресия не се наслаждава на обикновено приятни и
интересни за него изживявания. Пациентът в начална фаза на
болестта на Алцхаймер обикновено запазва способността си да се
наслаждава на тези моменти.
- Страдащият от депресия запазва способността си да говори и да
разбира речта. Той е способен да извършва заучени двигателни
дейности без усилия. Пациент в началната фаза на болестта
Алцхаймер започва да изпитва трудности при говор, назоваването на
предмети, писането и разбирането на речта. Такъв пациент може да
изпитва трудности и при извършване на обичайни действия-
например да се облече.
- Страдащият от депресия често се повлиява добре от лечението с
антидепресанти. Пациент в начална фаза на болестта на Алцхаймер,
съпроводена от депресия, по правило не се повлиява добре от това
лечение. Пациент, страдащ едновременно от депресия и от болестта
на Алцхаймер в началната й фаза, може да се повлияе донякъде от
антидепресантите, като симптомите на депресията се овладяват, но
не и тези на болестта на Алцхаймер.
Болест на Паркинсон и депресия. Приблизително 40% от пациентите с
болестта на Паркинсон се разболяват от депресия. При около една четвърт
от тях симптомите на депресията могат да се проявят месеци или дори
години преди диагностицирането на болестта на Паркинсон. Въпреки
факта, че ограниченията във физическата активност, наложени от болестта
на Паркинсон, могат да бъдат разстройващи и потискащи, депресията при
някои пациенти с болестта на Паркинсон по правило не се дължи на
физическото им инвалидизиране, а произтича от присъщите за болестта на
Паркинсон промени в глвания мозък.
Както при болестта на Алцхаймер, диагностицирането на депресия у
пациент с болестта Паркинсон също може да се окаже трудно, защото
симптомите и на двете заболявания са подобни-например загубата на
енергия, нарушенията на съня, забавените движения и тихият говор. Един
от начините за разграничаване на двете състояния са промените в апетита.
Страдащите само от болестта на Паркинсон по правило имат запазен
апетит независимо от факта, че е възможно да намаляват теглото си.
Друг способ за разграничаване на двете заболявания се състои в търсене
на разлики в интереса на пациента към определени дейности и дали
изпитва задоволство при извършването им. Въпреки факта, че един
пациент с болестта на Паркинсон може да се чувства разстроен от
физическия си недъг, и като резултат на това да отбягва извършването на
определен вид дейности, той има запазено желание за извършването им.
Страдащият от депресия по правило не изпитва желание да извършва
някога любими за него действия, тъй като вече не намира за интересни
или приятни.
Лечение на депресията в напреднала възраст
Повече от 80% от възрастните пациенти с депресия се повлияват добре от
лечението. Обикновено се използват антидепресанти. Тези медикаменти
по правило са с висока ефективност и рядко водят до изявени странични
ефекти. Ако въобще се появят, тези странични ефекти са единични. Всичко
това в особено гоялма степен се отнася за антидепресантите от новото
поколение. За да се намалят тези редки странични ефекти, вашият лекар
може да ви препоръча по-ниски начални дози на препарата, които в
последствие постепенно се повишават. По-ниските дози на
антидепресантите могат да бъдат удачни, тъй като с нарастване на
възрастта възможностите на организма да метаболизира медикаментите
намаляват.
Често психотерапията също е от полза и дори може да бъде първо
средство на избор в случаите на лека до умерена депресия. Това е особено
важно в случаите, които лекарят трябва да се съобразява с евентуалните
странични ефекти на медикамента, както и с евентуалните лекарствени
взаимодействия при добавянето на нов медикамент към комбинацията от
досегашните препарати. Електроконвулсивната терапия (ЕКТ) по правило
се препоръчва при умерена до тежка форма депресия, която до този
момент не се е повлияла от други форми на лечение. ЕКТ е безопасен и
често ефективен метод за лечение както на възрастни, така и на пациенти
в зряла възраст.
Контролиране на депресията
След като овладеете симптомите на депресията и се почувствате по-добре,
следните стъпки могат да ви помогнат да се предпазите от друг
депресивен епизод. (Те могат също така да ви предпазят и от първия
депресивен пристъп.)
-Възобновете старите и създайте нови взаимоотношения.
-Поддържайте социалната си активност.
-Поддържайте добра физическа активност.
-Вземайте лекарствата си разумно.

3. ДЕПРЕСИЯ ПРИ ДЕЦА И ЮНОШИ

През последните 20 години специалистите в областта на психичното
здраве полагат съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране
на разстройствата на настроенията при деца и юноши. Някога лекарите
смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост,
необходима за развитие на депрсията. Изследователите обаче
установяват, че в детска и юношеска възраст често се наблюдава депресия,
а децата и юношите развиват същите типове депресия като възрастните,
както и в тези възрастови групи депресията често не се разпознава и не се
лекува.
Когато децата и юношите имат нелекувана депресия, семейните
отношения могат да пострадат, социалното развитие на подрастващите
може да бъде нарушено, възможно е те да се справят зле в училище, да
злоупотребяват с алкохол или наркотици, както и да бъдат изложени на
риск от самоубийство. Добрата новина е, че навременното установяване и
лечение на детската и юношеската депресия може да съкрати и
продължителността и да намали тежестта й, както и рисковете от
усложнения.
За какво трябва да се внимава
Като цяло депресията при деца и юноши се диагностицира с помощта на
същите критерии както при възрастните. Начинът на проява на
депресивните симптоми обаче може да е различен при младите хора и
при възрастните. Разпознаването на депресията при деца и юноши е
голямо предизвикателство, защото симптомите могат да бъдат трудни за
установяване или лесно да се припишат на нещо друго-например на
израстването или на хормонални промени.
Освен това, много свързани с депресията прояви могат да представляват
нормални реакции при децата и юношите. Например почти всички юноши
спорят с родителите или учителите си или понякога отказват да изпълняват
задачи. Специалистът трябва да вземе предвид броя на симптомите,
тяхната продължителност и тежест, за да определи дали детето или
юношата има депресия. Списъкът по-долу показва как един млад човек
във всяка от трите възрастови групи може да покаже симптоми на
депресия:
Дете в предучилищна възраст:
-е вяло и отпуснато;
-не се интересува от игри;
-лесно и по-често се разплаква;
Дете в основно училище:
-е вяло, отпуснато и с често сменящи се настроения;
-е по-раздразнително от обикновено;
-има тъжен вид;
-лесно се обезкуражава;
-се оплаква от скука;
-е по-сдържано в семейството си и с приятели;
-има затруднения в училище;
-много говори за смъртта;
Юношата:
-винаги е уморен;
-изоставя любимите си занимания;
-има повече спорове с родителите и учителите си;
-отказва да изпълнява задачи или да помага в домакинската работа;
-има опасно поведение-например се порязва;
-има мисли за самоубийство.

Подобно на възрастните, децата и юношите също могат да страдат от друг

(атипичен) тип депресия, характеризираща се с краткотрайни подобрения
на настроението, когато болните са в състояние да изпитват известна
радост в отговор на положителни събития.
Изложено ли е детето ви на риск
Изглежда, че момчетата и момичетата са изложени на еднакъв риск от
депресия като деца. Когато навлязат в юношеска възраст обаче, при
момичетата рискът от депресия нараства двойно в сравнение с този при
момчетата. При жените този риск остава по-висок и в средна възраст.
Изследванията дават основания да се смята, че причнини за по-високата
честота на депрсията сред девойките могат да бъдат гените, женските
полови хормони, психологични проблеми и социални стресови фактори.
Генетиката може да се окаже особено важна, тъй като младите хора с
депресия често имат родител, заболял от депресия в ранна възраст. При
юношите с депрсия вероятността за наличие на фамилна анамнеза за
заболяването също е по-голяма.
Освен фамилната анамнеза, следните фактори могат да повишат риска от
депрсивно заболяване при дете или юноша:
-преживяване на значителен стрес;
-насилие или пренебрегване;
-смърт на родител или любим човек;
-прекратяване на близки отношения;
-наличие на хронично заболяване-например, диабет;
-преживяване на друга травма;
-поведенческо разстройство или трудно усвояване на умения.
Лечение на депресията при деца и юноши
Психотерапия
Някои типове краткосрочна психотерапия-особено когнитивната
поведенческа терапия-доказано облеквачат симптомите на депресия при
деца и юноши. Когато едно дете или юноша е в депрсия, то често има
изопачени отрицателни нагласи, които засилват депресията. Когнитивната
поведенческа терапия помага на младите хора да си изработят по-
положителни представи за себе си, за света и за житейската си ситуация.
Изследванията дават основания да се смята, че този тип терапия изглежда
по-ефективен от груповата или семейната терапия. Ефектът от тази терапия
може да настъпи по-бързо в сравнение с другите форми на психотерапия.
Когато работят с деца, специалистите в областта на психичното здраве
обикновено видеоизменят подходите, използвани при възрастни и при
юноши. Например, терапевтът може да използва рисунките на детето и да
му предложи да разкаже приказка, за да му помогне да изрази чувствата
си и да изкаже проблемите си.
Понякога терапевтът може да препоръча психотерапията да продължи
известно време след отзвучаване на депресивните симптоми. Това може
още повече да затвърди уменията за справяне на детето или юношата и да
намали риска от рецидив. Терапевтът може освен това да помогне за
ранното разпознаване и лечение на евентуален рецидив на заболяването.
Повече внимание върху ранната намеса
В отговор на нарастващата честота на депресията при деца и юноши се
полагат все повече усилия за намаляване на случаите на заболяването в
тази възрастова група. Проучванията дават основания да се смята, че
ранното лечение на леката до умерена депресия може да помогне за
предотвратяване на тежки случаи на заболяването и други, свързани с
болестта, разстройства-например злоупотреба с вещества или
разстройства на храненето.
Други проучвания показват, че при млади хора с депресия когнитивната
поведенческа терапия, заедно с обучението за релаксация или
решаването на проблеми в група, помага за предотвратяване на 9-24
месеца след лечението.
От друга страна, краткотрайното семейно обучение изглежда помага за
намаляване на риска от първи епизод на депресия или други психични
заболявания при деца и юноши с висок риск, поради наличие на фамилна
анамнеза за тези заболявания.

КАК ДА ЖИВЕЕМ С БОЛЕН ОТ ДЕПРЕСИЯ.

РОЛЯТА НА СЕМЕЙСТВОТО И ПРИЯТЕЛИТЕ

Депресията засяга не само заболелите, но и грижещите се за тях-близки,

приятели и сътрудници. Ако някой, на когото държите, е болен от
депресия, едно от най-важните неща, които можете да направите за себе
си и за него, е да научите всичко, което можете, относно депресията и
лечението й. Независимо дали болният от депресия е ваш родител, брачен
партньор или спътник в живота, дете или близък приятел,
информираността ви ще допълни желанието и възможностите ви да
помогнете, ще облекчи някои ваши страхове и съмнения и ще ви
предостави стратегии за справяне със ситуацията.
Да бъдете заедно с друг човек по време на депресивен епизод може да се
окаже много трудно преживяване. То изисква търпение и кураж и от двете
страни.
Бъдете до него
Ако никога не сте боледували от депресия, невъзможно е да знаете колко
безполезнен, безпомощен и безнадежден може да се чувства човек в
разгара на заболяването.
Начини на подкрепа
-Изразявайте загрижеността си
-Питайте как можете да помогнете
-Вдъхвайте надежда
-Утвърждавайте стойността на индивида
-Запазете чувството си за хумор
-Насърчавайте здравословните действия и занимания

Споделяне на бремето
Много хора се тревожат за болния от депресия, но от един или двама,
които действително се грижат за него, депресията може да изисква много
по-големи жертви. Грижата за болен от депресия може да бъде едно от
най-големите предизвикателства, с които някога сте се сблъсквали.
Страдащите от депресия могат да се изолират, да занемарят външността
си и да не желаят да общуват. Те биха могли да сметнат действията на
близките си за намеса в личния живот, а тревогите им за лишени от
основание.
Брачните партньори и близките на болния от депресия не само поемат
отговорност да полагат грижи за него, но и задачи, които болният не е в
състояние да изпълнява в момента. Ако например брачният партньор
обикновено се грижи за финансовите ви въпроси, може да се наложи да го
смените в тази дейност, докато се излекува.
Грижи за себе си
-Потърсете помощ
-Приемете чувствата си
-Търсете съвети и подкрепа
-Отделете време за себе си
Необходим е баланс.
 ЛИТЕРАТУРА

• Мартинес, К. Да победим депресията. Издателство

„Гирмонд“.
• Mayo Clinic (2001). MAYO CLINIC ON DEPRESSION.
Издателство „Инфонет 2000“.
• World Wide Web
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BF
%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F 14.08.2016г.