Със засягането на темата за любовта, от Пушкин, се появява въпросът – Как

щастието ще се състои в връзката на героите? Развитието на любовните отношения на

Онегин и Татяна се разминават, което им попречва те да са щастливи.
Авторът представя Татяна като невинна и млада жена, неговият идеал за руската
дама, увлечена от четенето и мечтаенето. Тя се влюбва в главния герой и нейните
емоции я владеят до такава степен, че тя му пише любовно писмо. Писмо към циничен
и хладнокръвен човек, лишен от умението да изпитва истинска любов. Неговият страх
той да загуби своята свобода и безгрижие е резултатът от отхвърлянето на емоциите
на младата дворянка.
Онегин и Татяна са напълно противоположни личности и в началото на романа, и
в края, като в края техните роли се разменят, придавайки симетрия на Пушкиновото
произведение. В трета глава тя е героинята притежаваща горящата любов, докато в
осма глава Онегин е влюбеният във вече по-мъдрата и омъжена жена, нейната
отдаденост и вярност към съпруга й не й разрешава да го напусне за някой друг. И в
двете ситуации връзката между героите остава неосъществена, като тяхната раздяла
се финализира с трагичната им любов и непостижима хармония в душите им.
Точно по този начин щастието им няма път в живота на злощастните герои.
Развръзката на романа оставя публиката изненадана и неудовлетворена, с неясен
завършек. Не само се забелязва неналичието на щастлив край, но и непрестанно се
тълкува за това което е можело да бъде, но така и не се случва.