Изготвила: Мария- Габриела

Миличевич 9в клас
 Един от най-значимите проблеми в съвременното
развитие на човечеството е този за динамиката в
ръста на населението на планетата.
 Демографските показатели ( численост на хората,
възрастова структура, етнически състав,
динамика на развитие, географско
разпределение, разместване на човешките маси и
др.) изразяват в най-чист вид резултата от
действието на всички икономически, социални и
културни фактори, определящи новите процеси в
развитието на човешката цивилизация.
 Демографските показатели трябва внимателно
да се следят, изучават и обобщават, за да се
знаят не само историята и настоящето, но и за
да се вижда перспективата в развитието на
човечеството, да се определят влиянието на
ресурсите и средата за устойчивото развитие и
своевременно да се оценяват рисковете и
заплахите за сигурността на нашето общо
бъдеще.
 Броят на хората, които
едновременно могат да живеят на
Земята и да използват за
пребиваването си нейните
природни ресурси, е ограничен.
Земята има определен капацитет,
макар че все още е изключително
трудно той да се определи.
 Трябва да предвидим как ще се
отрази свъхнаселеността върху
въпроса за изхранването на
човечеството, недостига на
питейната вода, жизненото
пространство и енергийните
източници, замърсяването на
големите мегаполиси, сигурността
на всичките хора и мн.др.
 Не по-маловажен е и въпросът за неравномерното
разпределение на природните блага. Продължава
да бъде актуален въпросът за състоянието на
продоволствения проблем и за изхранването на
все по-нарастващия брой обитатели на Земята.

 Същностна на този проблем се крие в

несъответствието между производството и
задоволяването на населението с
необходимите храни и неговата обща
численост.
 През втората половина на ХХ век човечеството отбелязва
забележителни успехи както в сферата на икономиката,
така и в областта на селското стопанство. За близо
половин век брутният световен продукт нараства повече
от 6 пъти и достига до около 40 трилиона долара.
Световното зърнопроизводство нараства над 3 пъти,
добивът на месо и риба – повече от 5 пъти. Само за
времето от началото на 60-те години на ХХ век до 1995 г.
производството на метали нараства близо 2,1 пъти, на
минерали 2,5 пъти, на синтетични продукти над 5,6 пъти.
 Въпреки забележителните постижения съветът не
става по-богат( бедността дори се задълбочава).
Нарастване на богатството може да има само тогава,
когато то се увеличи на глава от населението в
световен мащаб. Статистиката показва, че през 60-
те години на ХХ век производството на хранителни
продукти в развиващите се и в развитите държави
се движи с относително еднакви темпове, в същото
време обаче ръстът на населението на първите е в
пъти по-голям.
 През този период населението нараства от
около 2,5 милиарда до 6 милиарда души, или
около 2,4 пъти. При посочените световни
икономически темпове и тези на глобалното
нарастване на населението не може да се
говори за осезателно намаляване на бедността
и решаване на продоволствения проблем.
 Същността на продоволствения проблем е в
ежедневното задоволяване на хората с храни,
чиято калоричност е не по-малка от 2000
калории. Статистиките сочат, че около 60 % от
населението на развиващите се страни може да
си осигури ежедневна дажба от храна с не повече
от 1400 калории. Такива са някои държави от
Африка, о. Мадагаскар, както и Монголия,
Афганистан и Таджикистан.
 Заразвитите държави средното
ниво на потребление на глава от
населението е с 600 калории повече
от приетата средна норма. Налице е
и сериозно различие в структурата
на изразходване на бюджета за
изхранване на отделните семейства
от развитите и развиващите се
страни.
 В бедните държави близо 90 % от доходите се
харчат за осигуряване на храна, която често е
недостатъчна, а в развитите страни този
процент е далеч по-нисък. Така едно
средностатистическо американско семейство
израсходва около 20 % от своите месечни
доходи за изхранване.
 http://www.referati.org/prodovolstveniq-
problem-v-sveta/100635/ref