Семейство пикорнавируси - етероустойчиви, с кубична симетрия и малки

размери, съдържащи РНК. Подразделя се на пет рода: Ентеровирус, Хепарнависур,

Риновирус, Афтовирус и Кардиовирус.
Вируси на Полиомиелита
Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с възпалителни
изменения в сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко
протичане и висок леталитет. Предава се по фекално-орален и въздушно-капков
механизъм. Пикорнавирусите са едни от най-малките вируси. Имат кубична симетрия с
икосаедрична форма. Рибонуклеиновата им киселина има инфекциозни свойства и е
защитена от капсид. Не съдържа липиди, поради което са етероустойчиви, нямат
хемаглутиниращи свойства. Устойчиви във външната среда. Заболяването започва с
температура, главоболие, болки в гърлото; втори пристъп - температура, повръщане,
ригидност на мускулатурата на врата и вяли парализи. Преболедувалите придобиват
траен, напрегнат, типово специфичен имунитет - антитела. Изолиране - еднослойни
клетъчни култури от трипсинизирани бъбреци и кожно-мускулна тъкан на човешки
ембриони. Цветна проба - при пълно неутрализиране на вируса вследствие на
кл.метаболизъм средата става жълта, а при разрушаване на клетките от вируса остава
червена. Ваксина на Себин (жива).
Коксаки-вируси
Коксаки-вирусните инфекции са остри инфекциозни заболявания, проявяващи се с
различни клинични картини и синдроми. Разпространяват се по фекално-орален и
въздушно-капков механизъм. Засягат предимно детската възраст. Група А - дифузен
миозит; Група Б - огнищен миозит. Коксаки-вирусите са силно устойчиви на външни
въздействия. Причиняват най-често летният грип, херпангината, асептичния менингит и
везикулозния стоматит. Единственият източник на заразата е болният или
заразоносителят. Преболедувалите придобиват траен, напрегрнат, типово специфичен
имунитет спрямо хомоложния тип вирус.
Ехо-вируси
Ехо-вирусните инфекции(еховирози) са остри инфекциозни заболявания, които се
проявяват под най-разнообразни клинични форми и синдроми - от недиференцирани
фебрилни състояния, гастроентерити в детска възраст и конюнктивити до тежки
поражения на ЦНС - парализи и полиоподобни заболявания. Разпространяват се
най-често по фекално-орален механизъм. Култивиране - размножават се най-добре в
еднослойни клетъчни култури от бъбреци на маймуни и човешки ембриони. Резистентни.
Заразата е антропоноза. Най-често ехо-вирусите предизвикват асептичен менингит,
фебрилно състояние, респираторни и грипоподобни заболявания, диария и др.
Риновируси
Риновирусната инфекция (инфекциозна хрема, common cold) е високо контагиозно остро
инфекциозно заболяване, характеризиращо се с ринорея, сълзотечение, леко изразени
токсични явления и доброкачествено протичане. Култивират се добре в еднослойни
клетъчни култури от бъбреци и бял дроб. Клинично заболяването се характеризира с
хрема, кихане, ангина, кашлица и температура. Преболедувалите придобиват типово
специфичен имунитет.
 Вирус на Шапа
Шапът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с висока температура,
поражения на лигавицата на устата, носа, устните и езика, върху които се появяват
везикули, превръщащи се в афти. Предава се по механизма на външните покривки чрез
увреждания на кожата и лигавиците и по алиментарен път - при консумация на месо и
мляко от болни животни без необходимата термична обработка. Шапът е един от
най-дребните животински вируси. Култивира се много добре при пх 7,2 в еднослойни
култури от телешки и свински бъбреци. Силно устойчив във външната среда.

Ортомиксовируси - заедно с парамиксовирусите се характеризират с големия си

тропизъм към мукопротеидните субстанции на клетката. Семейство ортомиксовируси има
само един род Influenza Virus.
Вируси на грипа
Грипът е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с висока температура,
главоболие, силни мускулни болки, катарално възпаление на ГДП и рязко изразена
интоксикация. Разпространява се епидемично и пандемично. Имат сферична или
нишковидна форма с едноверижна РНК със спирален тип симетрия. Отвън
нуклеокапсидът е обвит с двоен липиден слой. От вътрешната страна на липидната
обвивка се намира матриксът или мембранният М протеин. Той играе голяма роля в
структурата на вириона и е типово специфичен антиген. На външната повърхност на
липидната мембрана са разположени два вида пепломери - гликопротеини, всеки един от
тях по химичния си състав - с характерна структура - Хемаглутинини Х и неураминидаза
Н. Хемаглутининът обуславя способността грипните вируси да се адсорбират интензивно
върху повърхността на възприемчивата клетка и после проникват в цитоплазмата и.
Свързвайки се с мукопротеидните рецептрои на еритроцитната строма, предизвикват
хемаглутинация. Неураминидазата обезпечава излизането на вирусната частичка от
клетката хазяин. Вирусите на грипа се култивират най-добре в 10-11 дневни кокоши
ембриони. Вирионът се образува чрез пъпкуване. Слабо резистентни са. Заразяването
става по въздушно-капков път като единствен източник е болният човек. Заболяването
започва обикновено остро, с болки в мускулатурата, обща отпадналост, главоболие и
катарално възпаление на лигавицата на носа и гърлото(бронхити и бронхопневмонии).
Преболедувалите придобиват типово специфичен имунитет с продължителност 1-3
години.

Парамиксовируси - включва родовете Paramyxovirus, Morbillivirus and

Pneumovirus, които обхващат вирусите на парагрипа, паротита, морбили,
респираторно-синцитиалния вирус и вируса на нюкасълската болест. Имат по-големи
размери от ортомиксовирусите. Те са РНК вируси със спирален тип симетрия.
Парамиксовирусите имат изразена хемаглутинираща и хемолитична активтност.
Размножават се добре в клетъчни култури, като предизвикват ЦПЕ. Слабо резистенти са
на външни въздействия. Чувствителни са на етер и дезоксихолат.
Парагрипни вируси
Парагрипните инфекции представляват остри инфекциозни заболявания,
характеризиращи се с катарални явления на ГДП (бронхит, ларингит, фарингит, ринит) и
често развитие на пневмонии. Високо контагиозни са и се предават по въздушно-капков
път. Четири типа парагрипни вируси - 1,2,3,4. Съдържат 1 едноверижна РНК и проявяват
хемаглинационни свойства. Относително устойчиви са във външната среда. Те съдържат
липиди и поради това са чувствителни на етер. Култивират се добре в кокоши ембриони
(тип 1) и човешки и маймунски бъбрел ( типове 2,3,4). Преболедувалите придобиват
типово специфичен имунитет.
Вирус на епидемичния паротит
Епидемичния паротит е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира със
засягане на околоушните слюнчени жлези, умерено изразени токсични явления и
доброкачествено протичане. Притежава значителна вариабилност на форма и размери на
частиците. Вирусната частица съдържа няколко антигена: 1. Разтворим
комплементсвързващ нуклеокапсиден антиген S - не притежава инф.св-ва.; 2. Вирусен
комплементсвързващ антиген V (хемаглутинин и неураминидаза) - инф.св-ва.; 3.
Хемаглутинин; 4. Хемолизин; 5. Алерген. Сравнително устойчив във външната среда.
Култивира се в 7-8 дневни кокоши ембриони. Заразата се предава най-често по
въздушно-капков път. Клинично заболяването протича с темп., и едностранно или
двустранно увеличение на околоушните жлези. Преболедувалите придобиват доживотен
имунитет. Понастоящем се използва жива триваксина - морбили-паротит-рубеола на 13
месец от раждането.
Вирус на дребната шарка
Дребната шарка (морбили, брусница) е остро инфекциозно заболяване, което се
характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавиците на ГДП, характерен
макуло-папулозен обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната система.
Вирусната частица се състои от нуклеокапсид и липидна обвивка. Външната обвивка
съдържа хемаглутинин и обуславя инфекциозни св-ва. Слабо устойчив във външната
среда, силно устойчив на антибиотици. Култивира се най-добре в човешки и маймунски
бъбреци. Боледува човекът, като заразяването става по въздушно-капков път.
Заболяването започва с темп., катарално възпаление на лигавицата на ГДП и
конюнктивата, силно изразена интоксикация, адинамия, загуба на апетит, често пъти
гърчове. След преболедуване се потиска имунологичната реактивност на организма.
Преболедувалите от морбили придобиват траен доживотен имунитет.
Респираторно-синцитиален вирус
Респираторно-синцитиалната вирусна инфекция представлява остро заразно заболяване,
характеризиращо се с интоксикация, засягане на долните дихателни пътища, развитие на
бронхиолити, бронхопневмонии и пневмонии, тежко протичане с висок леталитет,
предимно в кърмаческа възраст. Култивира се в пасиращи се и диплоидни кл.култури от
човешки и маймунски произход. Предизвиква заболяване само в човека, като предаването
става по аерогенен път или със замърсени ръце.

Коронавируси - широко разпространени остри заболявания, които се

характеризират с прояви от страна на ГДП - ринит, ринофарингит, кашлица или с диариен
синдром. Вирусните частички имат изглед на слънчева корона. В средата на вирусната
частичка се различава централно тяло и матрикс. Геномът представлява едноверижна
линейна РНК. Коронавирусите се култивират много трудно лабораторно. Използват се
предимно органни култури от трахея на човешки ембриони. Умерено устойчиви са във
външната среда. Основни фактори на предаване са въздухът, хранителните продукти,
водата, предметите от обкръжението на болния и замърсените ръце. Възприемчивостта
на човека е висока. Заболяването започва с темп., хрема, кашлица, гърлобол, главобол,
мускулни болки и др.

Реовируси - имат значение 4 рода : Orthoreovirus, Rotavirus, Orbivirus and

Coltivirus. Орбивирусите и колтивирусите се разпространяват чрез членестоноги.
Реовирусите са устойчиви във външната среда.
Ортореовируси
Реовирусните инфекции са остри заразни заболявания, които клинино протичат с
респираторен синдром, диария, екзантем и понякога с пневмония. Предават се по
фекално-орален и въздушно-капков път. Засягат най-често децата и юношите. Геномът им
се състои от двуверижна РНК и е защитен от две капсидни обвивки с икосаедрален тип
симетрия. Аглутинират човешки еритроцити. Култивират се в маймунски бъбреци.
Заболяването започва остро, с втрисане, главоболие, хрема и кашлица. Конюнктивите са
инецирани, лигавицата на гърлото хиперемирана, от носа се отделят серозно-слизести
секрети, интоксикация и стомашно-чревно разстройство. Преболедувалите придобиват
постинфекциозен имунитет, който не е продължителен.
Ротавируси
В човека са най-честият причинител на ротавирусен гастроентерит. Те са РНК вируси с
двуслоен капсид. Могат да се култивират само в органни култури от човешка чревна
лигавица. Източник на заразата са болните и безсимптомните носители, механизмът на
предаване е фекално-орален, висококонтагиозно. Заболяването започва с внезапна
темп., болки в коремната област, повръщане, диария и воднисти жълтозелени или кафяви
изпражнения. Преболедувалите и прекаларите инапарентно инфекцията придобиват
траен имунитет.

Парвовируси - Parvovirus B19 - причинител на заболяването Erythema infectiosum

(пета болест) - остра инфекциозна болест протичаща с леко изразен
токсикоинфекциозен синдром. Петата болест е детска инфекция, която се предава по
въздушно-капков и контактно-битов път. Има икосаедрален тип симетрия с едноверижна
ДНК. Досега не е постигнато култивиране. Проявяват много голяма устойчивост.
Заболяването протича в две фази: първата- начален фебрилен период за около 1
седмица с грипоподобни симптоми. През втората фаза се появява рубеолоподобен обрив
по кожата. У възрастите предизвикват полиартрит. У бременните може да премине през
плацентата и да предизвика мъртво раждане. Преболедувалите придобиват траен
имунитет.
Калицивируси - вирионите приличат на чаша. Най-важният представител е
Norwalk virus, който предизвиква у човека епидемичен акутен гастроентерит -
норуолквирусен гастроентерит. Геномът представлява едноверижна РНК, няма
обвивка, не могат да се култивират, притежават висока резистентност. Норуолквирусният
гастроентерит е антропоноза, като механизмът на предаване е фекално-орален.
Заболяването започва с гадене, повръщане, диария, втрисане, темп., адинамия,
главоболие и мускулни болки. Преболедувалите придобиват имунитет с наличие на
антитела.

Аренавируси - по-важни заболявания - Лимфоцитарния хориоменингит предизвикан

от Lymphocytic choriomeningitis virus (LCM) и хеморагичните трески причинени от
вирусите на комплекса Tacaribe virus complex - Аржентинска, Боливийска хеморагични
трески и хеморагичната треска Ласа. Арена вирусите имат добре изразена външна
обвивка, с геном едноверижна РНК. Могат да се култивират.
Острият лимфоцитарен хориоменингит е остро инфекциозно заболяване
характеризиращо се с възпаление на мозъчните обвивки и главния мозък, токсични
явления, неврологични прояви и доброкачествено протичане. ЛЦМ е зооноза - домашна и
полска мишка. Механизмът на предаване е фекално-орален, аерогенен.
Хеморагична треска Ласса - силно вирулентен и относително устойчив на външната
среда, зооноза - гризачи. Механизмът на предаване е въздушно-прашников, алиментарен
и контактно-битов. Заболяването започва внезапно с втрисане, темп., муск.болки,
главоболие, коремни болки, повръщане и диария. По кожата на лицето, туловището и
крайниците се появява макулопапулозен обрив, след което следва тежък хеморагичен
синдром - кръвоизливи по кожата и лигавиците.
Боливийска хеморагична треска - зооноза - гризач. Вирусът се отделя с урината и
фекалиите. Механизмът на предаване е алиментарен и въздушно-прашников.
Заболяването се характеризира с катарални прояви от страна на ГДП и стомашно-чревни
оплаквания; хеморагична диатеза - кожни и кухинни кръвотечения, засягане на черния
дроб и енцефалитни прояви.
Аржентинска хеморагична треска - зооноза. Среща се само в Аржентина.
Механизмът на предаване е трансмисивният, чрез ухапване от кърлежи. Клинично
заболяването започва с катарални прояви от страна на ГДП, и тежка хеморагична диатеза
изразена с големи кръвоизливи по кожата, мелена, хематемеза.

Вируси причинители на трансмисивни инфекции - Арбовируси

Вирусните трансмисивни инфекции(арбовирусните) са остри заразни заболявания, които
се характеризират с токсикоинфекциозен синдром, специфично увреждане на ЦНС
(енцефалит), хеморагична диатеза и увреждане на различни органи и системи или с
развитие на различни леки, бързопреходни трескави състояния. Арбовирусните инфекции
са зоонози с природноогнищен характер. Пренасят се основно по трансмисивен път от
заразени комари и кърлежи, които предават заразата чрез ухапване. Арбовирусите
принадлежат към семействата Togaviridae, Flaviviridae, Bunyaviridae, Reoviridae,
Arenaviridae, Filoviridae, Rhabdoviridae.
Семейство Togaviridae с родов представител вирус Sindbis. В семейството са включени
вируси от два рода: Алфавирус, пренасян от комари - причинителят на американския
конски енцефаломиелит; Рубивирус - Rubella virus -причинител на рубеолата у човека.
Семейство Flaviviridae - 1. Група вируси, пренасяни чрез комари - причинители на
жълтата треска, Денгата, Японския енцефалит, енцефалит Сен-Луи и др.; 2. Група вируси
пренасяни от кърлежи - причинители на кърлежовия енцефалит и двувълновия
менингоенцефалит, Омската хеморагична треска и др.
Семейство Bunyaviridae - преносители са комари, папатациева мушица и кърлежи. Към
семейството спадат причинителите на вирусната Кримско-Конгоанска хеморагична треска,
вирусът на хеморагичната треска с бъбречен синдром и др.
Семейство Reoviridae - причинител на кърлежовата треска Колорадо, вирусната треска
Камерово и др.
Семейство Arenaviridae - причинителите на аржентинската и боливийската хеморагична
треска, треска ласса и лимфоцитарния хориоменингит.
Семейство Filoviridae - причинители на хеморагичните трески Ебола и Марбург.
Семейство Rhabdoviridae - причинител на везикулозния стоматит.
Характерна особеност на арбовирусите е, че те се размножават в тъканите на
преносвачите, без да предизвикат заболяване у тях, така че членостоногите остават
инфектирани до края на живота си. Възможно е и трансовариално предаване на вируса в
кърлежите.
По-значими арбовирусни инфекции
Енцефалити
Кърлежов енцефалит - причинител Tickborn от сем. Flaviviridae. Две форми -
източен/западен пролетно-летен енцефалит. Трансмисивно предаване от иксодовите
кърлежи, които заразяват човека чрез ухапване.
Двувълновият менингоенцефалит - кърлежи/коза. Механизмът на предаване е
трансмисивен и алиментарен. Доброкачествено протичане.
Японски енцефалит - причинител комари от Flaviviridae. Човек се заразява при ухапване
от заразени комари от родовете Culex i Aedes. Настъпва инфекциозно-токсичен синдром
със силно изразена невротропност, физични и психични увреждания. Преболедувалите
придобиват доживотен имунитет.
Хеморагични трески
Жълта треска - протича под две форми: жълта треска в джунглата и градска форма,
засягаща хората. Разпространява се по кръвен път с преносители комари от рода Aedes.
Вирусът прониква през кожата при ухапване от преносителя комар. Проявява невротропни
и пантропни свойства. Заболяването се характеризира с темп., силни болки в кръста,
жълтеница, хеморагии и анурия. Преболедувалите придобиват траен имунитет.
Хеморагична треска Ебола - зооноза - гризачи и прилепи. Предава се по алиментарен и
контактно-битов път. Заболяването започва с внезапно втрисане, темп., главоболие, болки
в мускулатурата по цялото тяло. Към края на първата седмица се появява
макуло-папулозен обрив и изразен стомашно чревен синдром - болки в корема, профузна
диария с примеси на кръв. Вторият период на заболяването се характеризира с обилни
кръвотечения от носа, стомаха и други вътрешни органи, вследствие на което настъпва
тежка дехидратация. Леталитетът достига 90%.
 Вирусни трески
Денга - остро инфекциозно заболяване протичащо с токсичен синдром - болки в ставите
и мускулите, засягане на нервната система, скарлатиноподобен обрив и доброкачествено
протичане. Преносител - комари от рода Aedes. Заболяването започва с внезапно
втрисане, темп., силни болки в мускулатурата на гръбнака и ставите, главоболие и др.
Папатациева треска - причинител - Sandfly fever virus(Phlebovirus / Bunyaviridae).
Заболяването се характеризира с краткотрайна темп., силно главоболие и силни мускулни
болки, инфекция на склерите и конюнктивите, поражения на нервната система и
доброкачествено протичане.

Вирус на Рубеолата - причинителят на рубеолта Rubella virus /

Rubivirus/Togaviridae. Рубеолата е остра инфекциозна болест, характеризираща се с
умерена интоксикация, увеличени лимфни възли и екзантет с благоприятно протичане в
детска възраст. При заболяване на бременни жени води до трайни увреждания на
плода(спонтанен аборт/мъртво раждане). Предава се по въздушно-капков и
трансплацентарен път. Той е единствен вирус от семейството, при което членестоногите
нямат никаква роля. Нуклеокапсидът има икосаедърна форма, съдържаща РНК, обвит с
двуслойна липидна обвивка. Слабо резистентен на външните условия. Култивира се
добре в трипсинизирани клетъчни култури от бъбреци на човешки ембриони и
маймуни.Клинично рубеолата се характеризира с темп., катарални явления, лимфаденит -
засегнати са тилните и задтилните възли. По кожата на лицето,шията и цялото тяло се
появява макуло-папулозен обрив. Преболедувалите придобиват траен имунитет.

Рабдовируси - вирусът на беса и везикулозния стоматит. Рабдовирусите имат

куршумообразна форма. Съдържат едноверижна несегментирана РНК и имат спирален
тип симетрия. Нуклеокапсидът е обвит с двуслойна мембрана богата на липиди.
Вирус на беса
Бесът (Lyssa, Rabies, Rage, Hydrophobia) е остро инфекциозно заболяване на ЦНС у
човека и топлокръвните животни. Характеризира се със силна възбуда и спазми на
дъвкателната и дихателната мускулатура и завършва винаги със смърт. В нервните клетки
на умрелите от бяс животни и хора се намират оксифилни, полиморфни цитоплазмени
включвания нар. Телца на Бабеш-Негри. Тяхното установяване дава основание 100% да
се постави диагноза бяс. Източник на заразата са болните животни. Инфекцията се
предава със слюнката чрез ухапване. Клинично заболяването протича в две форми: буйна
и паралитична. При типичното протичане на заболяването се наблюдават 3 стадия на
развитие: 1. Продромален стадий. Продължава 1-3 денонощия и се характеризира с
главоболие, темп., паране, мравучкане на мястото на ухапването, безспокойство и
безпричинен страх; 2. Стадия на възбуда. Продължава 2-3 денонощия и се наблюдава
повишена възбудимост на гълтателната и дихателната мускулатура. Спазми на
фарингеалната и ларингеалната мускулатура, които правят гълтането мъчително и
невъзможно. Сетивността е силно повишена, наблюдават се фотофобия и аерофобия.
Обикновено болният е в пълно съзнание, неспокоен, мята се в леглото, говори и чувства
безизходното си положение; 3. Паралитичен стадий. Много рядко се стига до парализи
тъй като болните загиват по време на някой по-тежък пристъп през втория стадий. Засега
се прилагат 3 основни метода за диагноза: метод за доказване на телца на Бабеш-Негри,
имунофлуоресцентен метод и биологична проба на животни. /Антирабична
ваксина/ваксина на Ферми/ противобясна ваксина Внуково 32. Важно е да се знае, че
ухапаните лица следва да се явят веднага в имунизационния кабинет, където
лекарят специалист ще определи курса на имунизация. Нарушаването на това
правило може да коства живота на ухапания от бяс животно. При повторно
ухапване се провежда отново курс на имунизация.

Ретровируси - сложно устроени вируси с обвивка. Геномът им се състои от

положителна едноверижна РНК и уникален механизъм на репликация. Oncovirinae
(HTLV-1/2/5) се свързват с неопластични и неврологични заболявания, предизвикващи
още Т-клетъчна лимфоцитна левкемия и миелопатия. Разпространяват се чрез кръвни
трансфузии, по сексуален механизъм или с кърмата и заразяват CD4+ - Th - лимфоцити.
Основна характерна особеност на ретровирусите е уникалният им механизъм на
репликация на генома им. След навлизане в клетката и освобождаване на обвивките,
геномната РНК се транскрибира с помощта на вирус кодирания ензим обранта
транскриптаза ( РНК-зависима-ДНК-полимераза) в едноверижна интермедиерна ДНК и
после в двойноверижна ДНК. Полуената двойноверижна ДНК е копие на вирусния геном,
което се интегрира в хромозомата на заразената клетка с помощта на друг вирус кодиран
ензим - интеграза. В това състояние на провирус вирусът съществува с години.
Вируси на СПИН
Human immunodeficiency virus 1 / 2 (HIV-½) причиняват синдромът на придобитата
имунна недостатъчност СПИН - инфекциозно заболяване, което започва с нехарактерни
оплаквания - темп., увеличени лимфни възли, загуба на телесна маса, хронична диария и
др. Заболяването е резултат от настъпило необратимо увреждане на имунната система, в
резултат на което се развиват чести опортюнистични инфекции. ХИВ се размножава само
в клетки, имащи подходящи рецептори: CD4+ лимфоцити, макрофагите и микроглиални
клетки. Има белтъци - p24 / p17 и гликопротеини - gp41/ gp120(мутира и се изменя лесно) -
посредством този гликопротеин вирусите адхерират към CD4+ съдържащите клетки. ХИВ
са слабо устойчиви във външната среда. Възприемчивостта към СПИН е висока и се
открива в кръвта, спермата, ликвора, урината, майчиното мляко, вагиналния секрет и
лимфните възли.
Намаляването на броя на CD4+ T-клетки каквито са Тh i Tdth лимфоцити определя
естеството на имунния дефицит, при което в болните се уврежда способността за
развитие на антиген-специфичен хуморален и клетъчен имунен отговор.

Аденовируси - разделени са на 2 рода: Mastadenovirus - аденовируси по човека,

млекопитаещите, маймуните, рогатия добитък, кучето, мишките, а Aviadenovirus -
аденовируси по птиците. Всички имат общи морфологични и биологични особености.
Аденовируси у човека
Аденовирусните инфекции(аденовирозите) са остри инфекциозни заболявания,
протичащи с поражения на дихателния тракт, лимфната тъкан, конюнктивата и тънкото
черво. Аденовирусите имат кубичен тип симетрия. Нямат външна обвивка. Те са ДНК
вируси. Имат три антигена: 1. Хексонантиген - груповоспецифичен, разтворим
комплементсвързващ; 2. Пентонантиген - токсиноподобен антиген; 3. Нишковиден
антиген. Сравнително устойчиви са във външната среда. Антибиотиците не им
въздействат. Могат да се размножават само в клетъчни култури от епителен произход -
човешки и маймунски бъбреци. Аденовирусните инфекции са антропонози, отделят се с
пръски и капчици при кихане, кашлица, сълзи, фекалии и урина. Механизмите на
предаване са въздушно-капков и фекално-орален. Клинично заболяването протича
различно: 1. Най-често - острият фарингит у децата; 2. Фаринго-конюнктивната
треска; 3. Остри респираторни заболявания, характеризиращи се с темп., отпадналост,
болки в гърлото, кашлица и главоболие; 4. Аденовирусна пневмония у възрастните; 5.
Остър фоликуларен конюнктивит; 6. Гастроентерит/Енцефалит/Менингит/Екзантеми.

Херпесни вируси - те имат сложен строеж: една двойноверижна ДНК, капсид,

белтъци, липидна обвивка. Термолабилни и чувствителни на липоразтворители. Разделя
се на 3 подсемейства: алфа- , бета- , гама-херпес вирус. Най-важни за патологията на
човека са вирусът на обикновенни херпес, вирусът на варицелата, и херпес зостер,
вирусите на цитомегалията и вирусът на инфекциозната мононуклеоза. Общото за
първите два вируса е че те предизвикват заболявания с везикулозен обрив по лигавиците
на устата и други части на тялото и по кожата с наличие на вирус във везикулозната
течност и засегнатите тъкани, в чиито тъкани се намират вътре ядрени включвания.
Цитомегаловирусите образуват отделно подсемейство. Те предизвикват латентни
инфекции в слюнчените жлези и другите жлезисти тъкани. От гама херпес вирусите
по-важно значение има Епщайн-Бар вирусът, причинител на инфекциозната мононуклеоза
и злокачествения лимфон у човека. Новооткритият осми тип е изолиран от саркома на
Капоши. Дълго вирусоносителство, понякога склонност към рецидивиране. Вирусът на
херпеса се размножава най-добре в тъкани от човешки ембриони. Вирусът се отделя със
слюнката и фекалиите. Механизмът на предаване е контактен и въздушно-капков.
Различават се две основни форми на херпесното заболяване: първична и рецидивираща.
Варицелата (лещанката) и херпес зостер вирус се причиняват от един и същ
етиологичен агент. Варицелата е проява на първична инфекция с вируса. Заболяването
херпес зостер възниква вследствие на активирането на латентна инфекция с варицела
зостер вирус у лица, преболедували преди това от лещанка. Вирусът е неустойчив и
термолабилен. Днк съдържащ вирус. Механизмът на предаване е въздушно-капков.
Характерни са темп., катар на ГДП, отпадналост, енантема по лигавиците на устата и
гърлото с характерен обрив по кожата на цялото тяло. Преболедувалите придобиват
траен доживотен имунитет.
Клиничните особености на цитомегаловирусната инфекция варират от безсимптомно
протичане до развитие на тежки конгенитални увреждания, водещи до смърт,
преждевременни раждания, микроцефалия, умствено изоставане, интерстициална
пневмония, глухота и други по-леки и по-тежки увреждания на ЦНС.
Инфекциозната мононуклеоза е остро инфекциозно заболяване, което се
характеризира с ангина, хенералиирана лимфонодулопатия, хепатоспленомегалия и
характерни изменения на кръвната картина. Разпространява се по въздушно-капков и
контактно-битов път.

Поксивируси(шаркови) - те се отнасят към групата на най-едрите човешки и

животински вируси с най-висша форма на вирусна организация. Съдържат
двойноверижна ДНК, имат форма на паралелепипед със заоблени ъгли и овални страни.
Вирус на вариолата
Вариолата е особено опасно тежко остро инфекциозно, силно контагиозно, екзантемно
заболяване с поражения главно по кожата и лигавиците. (Цитоплазмени включвания -
елементарни телца на Пашен). Сложна антигенна структура с 4 антигена: разтворими L- и
S- (LS), нуклеопротеиден антиген (NP; тук се съдържа цялата ДНК на вируса) и
хемаглутинини. Вирусът на вариолата притежава висока резистентност. Развива се
добре върху 12-13 дневни кокоши ембриони. Единствен източник на заразата е човекът,
като заразяването става при пряк контакт с болния. Заболяването започва обикновенп
остро, с втрисане, общо неразположение, главоболие, повишена температура, болки в
кръста, крайниците и ставите и понижение на кръвното налягане, с развитие на
инфекциозна токсикоза. Лицето и конюнктивите са зачервени. По лигавицата на устната
кухина и фаринкса се появява характерна енантема. Кожният обрив преминава през
стадия макула, папула, везикула и пустула. Изсъхва и се образува коричка - круста.
Оздравелите получават доживотен имунитет. Към вируса на вариолата съществува
всеобща възприемчивост.

Хепатитни вируси - вирусните хепатити са остри инфекциозни заболявания,

характеризиращи се с увреждане на паренхима на черния дроб и появата в някои случаи
на жълтеница. Предават се по фекално-орален, или парентерален път. 6 различни вида:
А и Е - предаващи се по фекално-орален път, и Б,Ц,Д и Г - предаващи се паретерално(с
множествен механизъм). Всички хепатити са антропонозни заболявания, които не се
размножават и в кокоши ембриони. Всички хепатитни вируси имат типово специфичен
антигенен строеж с добре изразени антигенни свойства. Доказването на хепатитните
антигени и антитела в организма на болните е основен метод за доказване на вирусни
хепатити. Резистентността на хепатитните вируси е голяма. Клиничната картина на
вирусните хепатити е една и съща независимо от вируса причинител на
заболяването (към най-тежките форми се отнасят фулминантните форми- остра
чернодробна недостатъчност и хепатална кома). Според механизма на предаване се
разделят на две групи: фекално-орален и парентерален. Преболедувалите от хепатит
Б и ваксинираните с хепатитна Б ваксина придобиват траен видово специфичен имунитет,
който защитава и спрямо хепатит Д.