СУ „Св.

Климент Охридски”
Исторически факултет

Методическа разработка на тема:

„Османската империя и нейните поданици”

изготвил: Мартин Мирославов Георгиев,

ф.н.: 90128
спец. История и философия
III курс
Учебник: Михайлова, Е., Георгиева, Ц., Каймакамова М.,
Борисова-Петрова, Т., Дюлгеров, Н., История и цивилизации
6.клас, изд. „Просвета плюс”, София 2017, с. 130-131
Училище: 19-то СУ „Елин Пелин”

Преподавател: доц. д-р Г. Якимов

Базов учител: г-жа Ангелина Анастасова

София, 04.05.2018г.
I. Тип на урока - комбиниран
II. Цели на урока
 Образователни цели – Учениците да разберат как
се е формирала Османската империя, нейното
държавно устройство и отношението и спрямо
нейните поданици и културните им различия.
 Развиващи цели – 1) Да извличат информация от
писмени извори и изображения, 2) Да се научат да
работят посредством интерактивни прийоми
 Възпитателни цели – да работят самостоятелно и в
екип по поставени задачи

III. Очаквани резултати

 На ниво учебна програма –да развият умение за
работа с карта, разпознаване на ключови личности ,
усвояване на нови понятия
 На ниво тема – 1) да научат за зараждането на
Османската империя 2) да разграничават периода и
неговите особености от предходните изучавани
такива 3) да се възприемат културните особености
на Османската империя спрямо различните народи в
нейните територии

IV. Понятия
 Нови: везир, спахии, еничари, рая, дискриминация
 Опорни: Империя, култура, религия, теократична
монархия, халифат, султан, диван, шериат, джизие

V. Ход на урока
A. Уводна част (около 10 минути)
 организация на началото на урока: Учителят
подготвя Power Point презентацията, чрез която ще
бъде представен урокът преди началото на часа, както
и учебник, с който ще си служи за работа с учениците.
След биенето на звънеца, учителят поздравява
учениците, представя се накратко, проверява за
отсъстващи.
 преход от старите към новите знания: преходът към
новия материал се извършва чрез прийома „Бесеница”.
Учителят използва за целта класната дъска, където се
начертават долни тирета обозначаващи буквите на
търсената дума/думи, заедно с бесило и се играе по
стандартните правила на играта.
Въпросът зададен към учениците е “ Кой е последният
български цар управлявал Видинското царство преди
неговото падане през 1396г. ?” с отговор Иван
Срацимир, като след падането на Видинското царство,
българските земи изцяло преминават под османско
владичество.След даване на верният отговор се
преминава към новият урок ”Османската империя и
нейните поданици.”

Б. Същинска част (около 20-25 минути)

 разработка на новия учебен материал: Учителят

стартира презентацията със заглавната страница,
която е и заглавието на урока. Учениците го
записват в тетрадките си. Прави кратко въведение
по темата, която предстои да бъде разгледана.
Формирането на Османската империя от малко
 племенно общество до разрастването и формирането
и като империя.

1. Империя на три континента

1.1. Запознават се учениците с териториалното
разположение на Османската империя, състава на
населението и, както и религията изповядвана от
тях.
1.2. Вниманието на учениците се насочва към фигура
номер 3 в учебника на стр.131. На фигурата е
изобразена карта с подробно разположение на
земите формирали Османската империя на три
континента, както и нейните завоевания. Поставя
се задача на учениците да проследят етапите на
Османските завоевания спрямо картата в
учебника.

2. Устройство на Османската империя

2.1. Теократична монархия – обяснява се
структурата на империята и отделните личности,
като институции, които я представляват. В
презентацията е представена схема във вид на
пирамида, която подрежда представителите на
обществото спрямо важността на позицията,
която заемат, като най-ниско са поставени
обикновените данъкоплатци, а на върха стои
султана.
2.2. Въвеждане на новите понятия и придобиване
на познания за културата на жителите на ОИ
– везир, диван ; въоръжената войска на султана
съставена от еничари и спахии, законът – шериат,
религиозните особености и поданиците, облагани
 с данъци, наричани рая. Разглеждане на портрет в
профил на Сюлейман Първи Великолепни от
Тициан (фиг. 6 от учебника) и прочитане на фиг.5
от страница 131.
2.3. Преход към следващата точка на урока – на
учениците се задава въпросът “Къде е било
мястото на българите в тази пирамида на
обществото?’ и ‘Знаете ли в кое от двете
формирования на войската са се набирали
български деца, които да станат част от обучената
армия на империята?’

3. Българите в Османската държава

3.1. Представя се географското местоположение на
българските земи в Империята. Разглежда се
основният проблем в трета точка, а именно
мястото на българите в Империята спрямо
шерията и обяснение на новото понятие
“дискриминация”.
3.2. Разглеждат се особеностите, които засягали
българите спрямо вярата им и отношението, което
получавали като поданици на султана. Обясняват
се двата вида данък, които българите плащали на
империята – джизие (паричният данък) и
“кръвният данък” (отнемането на първородното
момче в българското семейство с цел обучението
му в еничарският корпус. Разглежда се фигура
номер 4 в учебника, а текстът бива изчетен от
произволно избран ученик или от учителя.
3.3. Обясняват се религиозните премеждия изпитвани
от българите и принудителната смяна на вярата в
някой райони на българските земи.
 3.4. Преминава се към обобщение на урока.

В. Заключителна част (до 5 минути)

 Обобщение: учителят прави кратко обобщение с

помощта на учениците – задават им се въпроси,
свързани с основните теми на урока: Какви са
групите, на които са били разделени поданиците на
султана?
 Задача за домашна работа: Какво гласи едно 300
годишно предание, повод за празнуването на
Петльовден на 20 януари (нов стил) ?