Professional Documents
Culture Documents
8 Златни Правила за Мениджъри
8 Златни Правила за Мениджъри
Малко инфо за Джак Уелч: Наречен през 1980г. “Неутрона Джак” /прави се връзка с
неутронната бомба/ е обявен за вице-президент на GE през 1972 година.
Някои критици казват че под натиска на Уелч някои от служителите заобикалят правилата в
Дженерал Електрик и че той самият е отговорен за не малко скандали свързани с една от
най големите компании в света, обявявайки фалшиви печалби.
Той е скептик относно глобалното затопляне и все пак смята че бизнеса трябва да
прегърне “зелените продукти” и зеления начин на правене на бизнес, независимо дали
смятаме че ще има глобално затопляне или не, защото светът иска тези продукти!
Точно преди момента на пенсионирането си Джак Уелч получава заплата от 4 милиона долара
годишно. През 1999г е обявен за “Мениджър на века” от списание Fortune.
“Един ден ставате лидер. В понеделник правите това, което правите обикновено,
наслаждавате се на работата, управлявате проект, говорите и се смеете с колегите за
живота и работата, и клюкарите за това, колко глупав може да е мениджмънтът.
След това, във вторник, вие сте мениджмънтът. Вие сте шеф. Внезапно всичко изглежда
различно… защото е различно.
Преди да станете лидер, успехът се отнася единствено до това да растете. Когато станете
лидер, успехът се измерва с растежа на хората около вас.
Несъмнено човек може да е лидер по много начини. Нужно е само да погледнете безгрижния,
говорещ директно Хърб Келъхър, който ръководеше Southwest Airlines в продължение на
тридесет години, и тихия новатор от Microsoft Бил Гейтс, за да знаете, че лидерите са
всякакъв размер и вид.
ПРАВИЛО 1. Лидерите неуморно осъвременяват екипа си, използвайки всяка среща като
възможност да оценяват, да наставляват и да изграждат самоувереност.
След като бостънският Red Sox най-накрая разчупи 86-годишна „суша” и спечели Световната
серия, не беше възможно да включите телевизора или да разгърнете вестник, без да чуете
някаква спекулация защо 2004 беше „годината”.
Red Sox имаха най-добрите играчи. Питчърите бяха най-добрите в лигата, филдерите бяха
достатъчно добри, а хитърите… е, те бяха сензационни.
И всички заедно бяха обзети от дух за победа, който бе така осезаем, че можеше да се
почувства във въздуха.
Във всеки сезон има щастливи моменти и лоши периоди, но екипът с най-добрите играчи
обикновено печели. И точно затова – много просто – трябва да инвестирате огромна част
от времето и енергията си като лидер в три дейности:
Ако всички седят на масата мълчаливи и резервирани, докато лидерът на екипа говори
надуто, ще трябва да осъществите доста сериозно наставничество.
Ако всеки е включен в презентацията и целият екип е жив, имате страхотна възможност да
направите незабавна обратна връзка, че харесвате това, което виждате.
Ако в екипа има истинска звезда или некадърник, споделете впечатленията си с лидера му,
колкото е възможно по-скоро.
Кафе пауза по време на заседание е възможност да насърчите член на екип, който се кани
да направи първата си голяма презентация.
В действителност мислете за себе си като за градинар с лейка в едната ръка и купа тор в
другата. От време на време ще трябва да изскубвате някои плевели, но през по-голямата
част от времето само подхранвайте и се грижете. Тогава ще наблюдавате как всичко
разцъфва.
ПРАВИЛО 2. Лидерите правят всичко възможно хората не само да имат ясна визия, но и да
живеят, и да дишат с нея.
Като лидер вие трябва да направите така, че визията да оживее. Как можете да го
постигате? Първо, никакъв жаргон. Целите не могат да звучат благородно, но мъгляво.
Спомнете си всички случаи, в които сте се натъквали на груб или изтормозен чиновник в
универсален магазин, говорещ за страхотно обслужване, или са ви поставяли на изчакване
от оператор в телефонен център в компания, която обещава скорост и удобство.
Ако искате хората да живеят и да дишат с визията, „покажете им парите“, било със
заплата, премии или някакво съществено признание.
Ако цитирам моя приятел Чък Еймс, бивш председател и главен изпълнителен директор на
Reliance Electric, „Покажете ми различните планове за компенсация на компанията и аз ще
ви покажа как се държат хората.”
Виждал съм някои способни мениджъри да ръководят бизнеса си, като държат хората си на
една ръка разстояние.
Тъй като никога не стигат до същността на хората си обаче, нещо се губи. Работата
остава работа. Правилната нагласа би могла да я направи нещо много повече. Направете
тази нагласа своя.
Освен това пазят тайни, разкриват малка част от мислите си за хората и тяхното
изпълнение и крият онова, което знаят за бизнеса и неговото бъдеще.
Този тип поведение със сигурност налага лидера като шеф, но източва доверието от екипа.
Лидерите установяват доверие и като отдават дължимото там, където е нужно. Те никога не
унижават хората си, като крадат някаква идея и твърдят, че е тяхна.
Когато станете лидер, понякога наистина изпитвате импулса да кажете: „Вижте какво
направих аз”. Когато екипът ви има отлично представяне, съвсем нормално е да искате
известно признание за себе си.
В крайна сметка вие ръководите шоуто. Вие раздавате чековете със заплатите, така че
хората слушат (или се преструват) всяка ваша дума, смеят се (или се преструват) на
всяка ваша шега.
По природа някои хора винаги се стремят към консенсус. Други копнеят да бъдат обичани
от всички.
Ако сте лидер, тези поведения наистина могат да ви вкарат в блатото, защото без
значение къде работите или какво правите, има моменти, когато ще трябва да взимате
трудни решения – да уволнявате хора, да режете финансиране на някой проект или да
закривате завод.
Виждали сте нещо толкова много пъти, вие просто знаете какво става този път. Фактите
може да са непълни или данните – да са ограничени, но ситуацията ви изглежда много,
много позната. Лидерите са изправени пред интуитивни решения през цялото време.
Понякога най-трудните интуитивни решения включват подбора на хора. Срещате кандидат,
който изглежда напълно подходящ. Биографията му е съвършена: престижни училища и
страхотен опит.
Или енергията му изглежда твърде френетична. Или някой негов предишен шеф е казал мили
неща за него, но не звучи убедително. И вие отново оставате с онова „ъъъъ” чувство в
стомаха. Не наемайте човека.
Направили са ви лидер, защото сте виждали по-добре и в повечето случай сте били прави.
Слушайте интуицията си. Тя винаги казва нещо.
Всеки разговор, който водите по отношение на дадено решение, предложение или къс
пазарна информация, трябва да е изпълнен с ваши реплики: „Ами ако?”, „Защо не?” и „Как
така?”. Въпросите обаче никога не са достатъчни.
Твърде много мениджъри насърчават хората си да опитват нови неща и след това ги
цапардосват по главата, когато се провалят.
Лидерите празнуват
Въпреки това компаниите печелят през цялото време и подминават това дори без
ръкопляскане. Работата е твърде голяма част от живота, за да не се признават миговете
на постижения.
Сграбчвайте колкото се може повече от тях. Превръщайте ги в „голяма работа”. Ако вие не
го направите, никой няма да го стори.
Има тихи лидери и такива, които са бомбастични. Има аналитични лидери, има и по-
импулсивни. Някои са твърди като желязо с екипа си, други са по-грижовни.
Ще ви бъде трудно да кажете какви качества споделят тези лидери под повърхността. Под
нея обаче със сигурност ще видите, че най-добрите силно и непрекъснато се интересуват
от хората си – от техния растеж и успех.
Често ме питат дали лидерите се раждат, или се създават. Отговорът, разбира се, е „И
двете”. Някои характеристики, например IQ и енергията, като че ли са по рождение.
От друга страна, човек учи някои лидерски умения, например самоувереност, още в скута
на майка си, в училище, в университета и в спорта.
За повечето от нас лидерството стартира един ден, когато станете шеф и правилата се
променят. Преди това вашето задължение е била собствената ви работа. След това вече се
отнася и до тяхната работа - не го забравяйте!