Швейцария

Die Schweizerische Eidgenossenschaft

 ein Binnenstaat in
Mitteleuropa

 grenzt im Norden an
Deutschland, im Westen an
Frankreich, im Süden an
Italien und im Osten an
Österreich und Liechtenstein

 Hauptstadt – Bern

 größte Stadt – Zürich

Швейцарската конфедерация (официалното име на държавата)

 е държава без излаз на море в Средна Европа
 граничи на север с Германия, на запад с Франция, на юг с Италия и на изток с
Австрия и Лихтенщайн
 столица – Берн
 най-големият швейцарски град е Цюрих

Geografie
География
В Швейцария са обособени 5 ландшафтни региона:
- Алпите, които заемат 2/3 от територията на страната
- планината Юра на границата с Франция – в геоложко отношение
тя е по-стара от Алпите
- на север от Юра се намира Серернорейнската низина, в която е разположен
град Базел
- между Юра и Алпите от една страна и между Боденското езеро и Женевското
езера от друга се намира обширна област, разположена на около 400 м.
надморска височина – Средна Швейцария
- между нея и Алпите се намират предалпийските възвишения, те обхващат и
части от кантона Тесин в Южна Швейцария – територията между долината на р.
По и Алпите
 Gotthardmassiv

 liegt an der Grenze der Kantone

Graubünden, Tessin, Wallis und Uri

 benannt nach dem Gotthardpass – seit

dem Mittelalter bis zum Bau der Eisenbahn- und
Autobahn-Tunnels eine der wichtigen Nord-Süd-
Verbindungen über die Alpen (Gotthardachse)

 Video

Планинският масив Готард

 разположен на границата на кантоните Граубюнден, Тесин, Вале и Ури
 наименованието му идва от пранинския проход Готард, изграден още през
Средновековието. Тук се намира и нaй-дългият жeлeзoпътeн тyнeл в cвeтa,
изграден още през 19 век. Toй е пъpвaтa aлпийcĸa виcoĸocĸopocтнa жп вpъзĸa
мeждy Ceвepнa и Южнa Eвpoпa. "Гoтapд" e дълъг 57 ĸм, пpeминaвa пoд
Швeйцapcĸитe Aлпи.

Die Teufelbrücke
 gebaut um 1200 über der
Schöllenenschlucht und
der Reus

 seit dem 13.Jahrhundert

– das Tor zum Süden

 das Tal wird zum

wichtigsten Pass- und
Durchgangsland für den
Handelsverkehr

Дяволският мост
 изграден през 1299 г. над ждрелото (die Schlucht) на река Ройс при пролома
Шьоленен
  от 13 век той се превръща в порта към Юга и играе ключова роля за търговията в
Европа

Легендата за дяволския мост

Из Европа има редица мостове, които носят названието Дяволски, като причината за
това почти навсякъде е една и съща. Всяка една от тези конструкции е отнела огромно
количество време, разходи и усилия, а построяването й е било изпълнено с големи
опасности за работниците. Един от най-известните Дяволски мостове на Стария
континент се намира в Швейцария, а легендата за построяването му е повече от
интересна. Местните хора за първи път успяват да построят дървен мост над река Ройс
в пролома Шьоленен някъде през 13 в. и постижението им е от голямо значение за
облекчаване на транспортните връзки в днешния кантон Ури, защото мостът е
единственият път към прохода Готард.

През 16 в. старият дървен мост е заменен с много по-стабилен каменен, към който е
добавен тунел в скалата. Той е използван от керавни с мулета, които са единственият
възможен транспорт за стоки и суровини в планината. Строежът на този мост обаче е
толкова трудна и продължителна задача, че в съзнанието на местните хора градежът е
свързан със свръхестествените сили. Според популярна легенда от 16 в. хората не могат
да построят моста сами, а Дяволът вижда отчаянието им и предлага сделка. Той ще
построи моста, но ще вземе душата на първия, който го премине. Селяните се
съгласяват и Дяволът наистина изгражда стабилен мост над реката, но никой от хора не
решава да мине по него.  Според легендата те пускат коза по моста. Излъганият Дявол е
силно подразнен от измамата и за отмъщение грабва един огромен къс скала, с който да
разбие моста. Докато Дяволът носи камъка към моста, край него минава една старица,
която рисува кръст върху скалата. Дяволът вижда това и не успява да улучи целта си.
Скалата на Дявола се търкулва встрани от моста, където и днес може да бъде видяна. Тя
е висока 12 метра, тежи 220 тона и е преместена на 130 метра от първоначалното си
място, за да освободи пътя за тунел през планината.
Дяволския мост в пролома Шьоленен е използван предимно от местните хора до
Наполеоновите, войни и понася тежки поражения от отстъпващата френска армия.
Въпреки това мостът е възстановен през 1830 г. и движението по него е възобновено.
През 20 в. нов бетонен мост с две платна е построен на същото място, но каменният
още е там, въпреки че не се използва. Оригиналният мост обаче има такова голямо
значение в местния фолклор, че през 1994 г. швейцарското правителство пуска в
обръщение юбилейна монета с изображението на Дяволския мост.  

Schweizer Gewässer: Flüsse und Seen

 In der Schweiz gibt es fast 30 Seen – der

Genfersee, Bodensee, Vierwaldstättersee,
Neuenburgersee, Zürchersee und viele andere.

 Auf dem Gebiet der Schweiz befindet sich auch die

Europäische Hauptwasserscheide. Sie verläuft
durch das Gotthardmassiv.

 Von hier fließt der Rhein in die Nordsee, die Rhône

ins westliche Mittelmeer, der Ticino ins Adriatische
Meer und der Inn ins Schwarze Meer.

Водните ресурси на Швейцария: реки и езера

 на територията на Швейцария се намират 30 езера – най-известните от които
са Женевското езеро, Боденското езеро, Цюрихското езера и др.
 в Швейцария разположен Европейският главен вододел, който преминава
през планинския макив Готард.
 От тук извират река Рейн, която се влива в Северно море, река Рона, която се
влива в западната част на Средиземно море, река Тичина, която се влива в
Адриатическо море и река Ин, която се влива в река Дунав и оттам в Черно
море.

Die Schweizer Eidgenossenschaft

 ständige Wohnbevölkerung – ca. 8 Millionen Menschen (davon

sind 24 Prozent Ausländerinnen und Ausländer)

 regionale Unterschiede in der Bevölkerungsdichte: Sie ist in den

flacheren Gebieten sehr hoch, in den Alpen und im Jura
außerordentlich niedrig

 Schweizer Landessprachen – Deutsch, Französisch, Italienisch

und Rätoromanisch.

 Knapp zwei Drittel der Bevölkerung sind deutschsprachig.

Швейцарската конфедерация
 има постоянно население от около 8 милиона души (24% от тях –
чужденци)
 гъстотата на населението е различна в отделните райони – тя е много
висока в равнинните райони и много ниска в планинските
 в Швейцария има четири официарни езика – немски, френски,
италиански и реторомански
 две трети от населението е немскоезично
 Das politische System
 Grundlage des politischen Systems der Schweiz ist die Bundesverfassung. Die
Schweiz ist ein republikanischer, föderaler Bundesstaat, der sich in 26 Kantone
(20 Kantone und 6 Halbkantone) gliedert.

 Die Kantone sind an der politischen Willensbildung und Entscheidungsfindung

auf Bundesebene stark beteiligt. Sie verfügen über ein hohes Maß an politischer
Autonomie.
- Jeder Kanton bzw. Halbkanton hat eine eigene Verfassung, eine
eigene Regierung, ein eigenes Parlament und eigene Gerichte und
eigene Polizei.
- Daraus resultiert zwangsläufig eine Vielzahl unterschiedlicher Rechtsnormen.
Sie werden durch Konkordate [Absprachen] zwischen den Kantonen einander
angeglichen.

 Der Bund darf nur auf solchen Gebieten tätig werden, die in der
Bundesverfassung ausdrücklich genannt sind. Auf allen anderen Feldern liegt
die Zuständigkeit bei den Kantonen.

Политическа система
 Швейцария е федерална република. Административно е разделена на 26
кантона.
 Швейцарските кантони притежават значителна политическа автономност:
- всеки кантон има собствена конституция, собствено правителство, собствен
парламент, собствени съдилища и собствена полиция;
- това поражда неминуемо различни правни норми, които се синхронизират
посредством така наречените конкордати (договаряне/съгласуване) между
отделните кантони.
 Федерацията (държавата) може да се намесва само в тези области, които са
изрично упоменати в държавната конституция. Всички останали въпроси
попадат в компетенциите на кантоните. Това и силно децентрализиран модел на
управление.
 Швейцарските кантони

0 1'520'9
ZH  Zürich 1351 Zürich 1'729 880 Deutsch
1 68

0 1'034'9 Deutsch,
BE  Bern 1353 Bern 5'959 174
2 77 Französisch

0 409'55
LU  Luzern 1332 Luzern 1'493 274 Deutsch
3 7

U 0 7
 129
 Uri Altdorf 36'433 1'077 34 Deutsch
R 4 1

7
0  129 159'16
SZ  Schwyz Schwyz 908 175 Deutsch
5 1 5

O 0 7
 129
 Obwalden Sarnen 37'841 491 77 Deutsch
W 6 1

7
N 0  129
 Nidwalden Stans 43'223 276 157 Deutsch
W 7 1
 0
GL  Glarus 1352 Glarus 40'403 685 59 Deutsch
8

0 126'83
ZG  Zug 1352 Zug 239 531 Deutsch
9 7

1 318'71 Französisch,
FR  Freiburg 1481 Freiburg 1'671 191
0 4 Deutsch

S 1 273'19
 Solothurn 1481 Solothurn 791 345 Deutsch
O 1 4

1 194'76 526
BS  Basel-Stadt 1501 Basel 37 Deutsch
2 6 4

 Basel- 1 288'13
BL 1501 Liestal 518 556 Deutsch
Landschaft 3 2

1
SH  Schaffhausen 1501 Schaffhausen 81'991 298 275 Deutsch
4

 Appenzell Auss 1 Herisau, Trog
AR 1513 55'234 243 227 Deutsch
errhoden 5 en5

 Appenzell Innerr 1
AI 1513 Appenzell 16'145 173 93 Deutsch
hoden 6

S 1 507'69
 St. Gallen 1803 St. Gallen 2'026 251 Deutsch
G 7 7

Deutsch,
G 1 198'37
 Graubünden 1803 Chur 7'105 28 Rätoromanisch,
R 8 9
Italienisch

A 1 685'42
 Aargau 1803 Aarau 1'404 488 Deutsch
G 9 4
 2 276'47
TG  Thurgau 1803 Frauenfeld 991 279 Deutsch
0 2

2 353'34
TI  Tessin 1803 Bellinzona 2'812 126 Italienisch
1 3

2 799'14
VD  Waadt 1803 Lausanne 3'212 249 Französisch
2 5

2 343'95 Französisch,
VS  Wallis 1815 Sitten 5'224 66
3 5 Deutsch

2 176'85
NE  Neuenburg 1815 Neuenburg 803 220 Französisch
4 0

G 2 499'48 177
 Genf 1815 Genf 282 Französisch
E 5 0 1

2
JU  Jura 1979 Delsberg 73'419 838 88 Französisch
6

Deutsch (63,7 %),
Französisch (20,4 
Bern
C  Schweizerische
7
 129 8'039'0 41'28 %),
(Bundesstadt 195
H Eidgenossenschaft 1 60 5 Italienisch (6,5 %),
)
Rätoromanisch (0,
5 %)
 Direkte Demokratie

 Über die Institution der Volksabstimmung kann die Schweizer

Bevölkerung die Gesetzgebung unmittelbar beeinflussen.

 Volksabstimmungen über Gesetze, Sachfragen und auf

Gemeindeebene auch über das Budget. An
einem Abstimmungswochenende können mehr als zehn
Fragen auf Bundes-, Kantons- und Gemeindeebene anstehen.

 Eine grosse Zahl von ehrenamtlichen, gewählten

StimmenzählerInnen zählt die Stimmen zwischen Sonntag, 12.00
Uhr (Schliessung der Wahllokale) und 18 Uhr ab. Erste
Hochrechnungen der Universität Bern sind ab 14 Uhr verfügbar.

Пряка демокрация
 характерзира се с честото провеждане на референдуми, чрез които населението
участва активно в законодателството
 референдуми се провеждат почти за всичко – за закони, за конкретни казуси,
дори за бюджета. В един изборен ден може да бъдат проведени повече от 10
референдума.
 в изборните секции работят доброволци. Броенето на гласовете започва в неделя
на обяд след затварянето на избирателните секции и продължава до 18 часа.
Първият екзитпол за релтатите от гласуването се подава към 14 ч. от Бернския
университет.

Obligatorisches und fakultatives

Referendum
 Durch die Bundesverfassung bzw. durch die
kantonalen Verfassungen wird geregelt, welche
Arten von Gesetzen und anderen Sachfragen
zwingend der Volksabstimmung (obligatorisches
Referendum) unterstehen, die übrigen Gesetze
unterliegen dem fakultativen Referendum, d.h.
innerhalb von drei Monaten nach der
Verabschiedung eines Gesetzes oder
einer Gesetzesänderung durch das Parlament
können 50'000 Stimmberechtigte mit ihrer
Unterschrift eine Volksabstimmung verlangen.
 Durchführung einer Volksabstimmung

 in Stimmlokalen
 als schriftliche Stimmabgabe per Post
 als Teilnahme an der Gemeindeversammlung
(in kleineren Gemeinden ohne
Gemeindeparlament)

Референдумите биват задължителни (obligatorisch) и незадължителни (fakultativ).

Провеждат се в избирателни секции, по пощата или чрез събиране на площада в
малките населени места.

Direkte Demokratie
Konkordanzdemokratie
 Die Schweiz ist eine Konkordanzdemokratie. Das bedeutet, dass
das politische System stark auf die Herstellung von Konsens bei
politischen Entscheidungen ausgerichtet ist: Alle Teile der
Bevölkerung sollen in politische Entscheidungen einbezogen und
bei ihnen angemessen berücksichtigt werden.

 Die Eigenschaften des Konkordanzsystems kommen vor allem in

der direkten Demokratie, in den Mitentscheidungsrechten der
Kantone bei zahlreichen Bundesangelegenheiten sowie bei der
Bildung des Bundesrats (Konkordanzregierung,
Kollegialitätsprinzip) zum Ausdruck. Für politische
Entscheidungen bedeutet das Konkordanzprinzip, dass
Reformvorhaben vergleichsweise leicht blockiert werden können
 Vernehmlassung von Gesetzesentwürfen

 wichtiges Instrument der Konkordanzdemokratie: Die Regierung

holt im Rahmen des Vernehmlassungsverfahrens die
Stellungnahme von Hunderten von Parteien,
Wirtschaftsverbänden, religiösen und anderen gesellschaftlichen
Institutionen ein, noch bevor der Entwurf dem Parlament zur
Beratung vorgelegt wird. So kann man den "Puls der
Volksstimmung" schon frühzeitig fühlen.
 Dies geschieht in der direkten Demokratie immer unter der
Kontrolle der gesamten Wählerschaft. Daher hat
die Konkordanz nicht den Charakter der gegenseitigen
Begünstigung der Parteien, sondern stellt das Gemeinwohl
in den Vordergrund.
 Die Konkordanzdemokratie - ein erfolgreicher Versuch zur
praktischen Umsetzung der Idee des Genfer Philosophen Jean
Jacques Rousseau von der volonté générale [französich:
allgemeiner Wille].

Демокрация, изградена на принципа на консенсуса

 Политическата система в Швейцария се базира на принципа за постигане на
широк консенсус не само между политическите партии, но и между всички
слоеве от обществото. Затова важен елемент от законодателството е така
нареченото „допитване” (Vernehmlassung von Gesetzentwürfen) до народа и до
различните браншови организации преди гласуването на различни
законопроекти. Това се прави с цел постигане на съгласие.
 Правителството на Швейцария е изградено също на този принцип. В него
участват всички политически партии.
 Das Milizsystem

 Das schweizerische Parlament ist kein

Berufsparlament (Milizsystem) – d.h. die
Parlamentarier [Abgeordneten] üben ihr Mandat als
Nebenamt (mit bescheidener Entschädigung) aus
und gehen hauptberuflich einer gewöhnlichen
Erwerbsarbeit nach.

 Die zeitliche Belastung durch die Parlamentsarbeit

ist allerdings hoch. Die Parlamentarier sind deshalb
tendenziell überlastet, haben aber eine größere
Nähe zur Bevölkerung und können deren Interessen
besser vertreten.

Швейцарският парламент
състои се от две камари:
 Национален съвет (голяма камара) – избира се на 4 години.
 Съвет на кантоните (малка камара) – избира се също на 4 години, но
мандатът му не е задължително да съвпада с този на голямата камара.
 В Швейцария не съществува професията „депутат”. Депутатите не получават
заплата за дейността си, а само символични компенсации за режийни
разходи. Те упражняват и някаква друта професия. По този начин запазват
близкия си контакт с населението.

Der Bundesrat
 Der Bundesrat setzt sich aus sieben gleichberechtigten
Mitgliedern zusammen, die je eins der Departements der
Bundesverwaltung leiten.
 Der Bundesrat wird vom Parlament gewählt. Die
Bundesversammlung wählt für jeweils ein Jahr ein Mitglied des
Bundesrates zur Bundespräsidentin bzw. zum
Bundespräsidenten.
 Die wichtigsten Parteien sind die Schweizerische Volkspartei
(SVP), die Sozialdemokratische Partei der Schweiz (SP), die
Freisinnig-Demokratische Partei (FDP) und die
Christdemokratische Volkspartei (CVP). SVP, FDP und SP
stellen jeweils zwei Bundesratsmitglieder, die CVP ein
Bundesratsmitglied (Konkordanzregierung). Dieser Proporz ist
ein wichtiges Element der Konkordanzdemokratie.

Правителството на Швейцария (Bundesrat)

  състои се от седем министри с равни правомощия. Всеки от тях ръководи
отделно министерство (Departement)
 Правителството се избира от парламента. От парламента на ротационен принцип
се избира и министър-председателят (Bundespräsident) – всяка година един от
министрите в кабинета бива назначен на този пост.
 В правителството участват всички парламентарно представени политически
партии.

Die Parteien

 die Konservativen [heute:

Christlichdemokratische Volkspartei CVP]
 die Bauern und Gewerbler [früher: Bauern-,
Gewerbe- und Bürgerpartei BGB = heutige
Schweizerische Volkspartei SVP]
 die Sozialdemokratische Partei (SP)
 die Liberalen – die Freisinnig Demokratische
Partei der Schweiz (FDP)

Политическите партии в Швейцария

 Хрисияндемократическа партия (Консерватори)
 Швейцарска народна партия
 Социалдемократическа партия
 Либерално-демократична партия на Швейцария
 Neutralität

 Außenpolitisch ist die Schweiz neutral. Sie zählt zu

den wenigen Staaten in Mittel- und Nordeuropa, die
nicht Mitglied der Europäischen Union sind.
Allerdings ist sie durch zahlreiche Abkommen eng
mit ihr verbunden.
 Die Schweiz ist aber Mitglied anderer wichtiger
internationaler Organisationen, zum Beispiel der
Europäischen Freihandelsassoziation (EFTA), des
Europarats, der UNO und der
Welthandelsorganisation.

Характерна за Швейцария е политиката на неутралитет.

Die Alte Eidgenossenschaft: Geburt der

Schweiz
 Laut einer Sage schließen die Vertreter der drei
Urkantone, Uri, Schwyz und Unterwalden auf der
Rütli Wiese ein Bündnis gegen die Habsburger.

 Am 1. August 1291 entsteht die Alte

Eidgenossenschaft .

 Eine Zentralfigur ist dabei der schweizerische

Freiheitsheld Wilhelm Tell. Er verkörpert bis heute
im Bewusstsein breitester Bevölkerungskreise den
Geist der Alten Eidgenossen.

Старата конфедерация: Създаването на Швейцария

Старата Швейцарска конфедерация възниква на 1. август 1291 г. със сключването на
съюз и полагането на клетва от представителите на три кантона – Ури, Швиц и
Унтервалден – срещу владичеството на Хабсбургите. Събитието се случва на
планинската поляна Рютли и е свързано с легендата за швейцарския национален герой
Вилхелм Тел.
На 1 август 1291 г. трите централни швейцарски кантона - Ури, Швиц и Унтервалден,
подписват т.нар. Федерална харта (Bundesbrief), положила основите на Швейцарската
конфедерация. Документът гарантира “вечния съюз между трите гористи кантона” и
общата защита срещу всякакви външни врагове и е познат и като Пакта от Рютли. При
подписването му присъстват представители и на трите кантона, а като повод за
сключването на съюза се счита смъртта на Рудолф I Хабсбургски, дал на кантоните
големи права. Швейцарците очаквали наследниците на владетеля да си ги поискат
обратно и се постарали да предотвратят подобно развитие. Автентичността на пазената
и до днес харта обаче е спорна. Повечето историци са на мнение, че тя е фалшификат
от XIV век. През 1991 г. обаче пергаментът бива подложен на радиовъглероден анализ,
който го датира между 1252 и 1312 г. със сигурност от 85 процента. Дори и да е
фалшив, документът е продукт на годините, последвали създаването на съюза, но не и
на модерната швейцарска държава, появила се на картата на Европа през XIX век. През
първите години след създаването на съюза водещ е кантонът Швиц, който
впоследствие дава и името на конфедерацията, което става факт от около 1320 г.
Флагът на страната също е продукт на флага на този кантон. През последвалите векове
конфедерацията се разширява бавно чрез войни и присъединяване на нови кантони.
Най-важните в ранната история на страната са битките при Семпах (1386 г.), в която са
разгромени австрийските рицари, битката при Дорнах (1499 г.), когато е победен
императорът на Свещената римска империя Максимилиян, и битката при Капел (1531
г.), в която са победени реформистите на Хулдрих (Улрих) Цвингли. Днес Швейцария
се състои от 26 кантона.

Die Apfelschuss-Sage
Diese Schweizer Legende aus der Zeit des Kampfes gegen
die Habsburger erzählt über einen Helden namens Wilhelm Tell.
Der habsburgische Landvogt Geßler will die Loyalität des
Bauernvolks prüfen und steckt einen Hut auf eine Stange. Er
befiehlt den Vorübergehenden, den Hut auf der Stange zu
grüßen. Wilhelm Tell weigert sich, dies zu tun. Die Wächter
verhaften ihn und er soll als Strafe einen Apfel vom Kopf seines
Sohnes schießen.
Tell bereitet sich zwei Pfeiler vor, den einen für den Apfel
und den zweiten für Geßler, falls er seinen Sohn verletzt. Der
erste Pfeil trifft zum Glück den Apfel. Für seine Frechheit wird
Tell über den Vierwaldstättersee in eine Festung bei Küssnacht
gebracht. Während der Schifffahrt kommt ein Sturm und Tell
rettet sich, indem er auf eine Felsplatte aus dem Boot springt.
Am Tag danach trifft Tell den Tyrannen Geßler mit seinem
Geschoß bei Küssnacht in der Hohlen Gasse.

Легендата за Вилхелм Тел

Според легендата героят от швейцарския епос прострелял с арбалет

ябълката, поставена върху главата на сина му, а после убил и австрийския управител
на градчето Алтдорф Херман Геслер. Това послужило като знак за въстанието, довело
до независимостта на Швейцария от австрийското владичество на Хабсбургите.
Всичко, което се знае за Вилхелм Тел всъщност е само легенда. Най-популярният
вариант на мита гласи, че скоро след отварянето на прохода Готард, когато
властващите във Виена от 1273 г. Хабсбурги търсят начин за контрол над кантона
Ури, а от там и над търговията през Алпите, за нов управител е назначен Херман
Геслер. По онова време непокорните планинци от Ури вече са обединили силите си с
тези на съседите си от кантоните Швиц и Унтервалден. Съюзът им е скрепен със
споразумение, подписано в местността Рютли. Обединяването на силите им е за да
могат заедно да се противопоставят на австрийското потисничество.
На площада в Алтдорф Геслер заповядва да бъде забучен кол, на който да се постави
негова шапка. Всеки преминаващ през столицата на кантона Ури е задължен да се
кланя на кола със шапката. Вилхелм Тел е родом от близкото село Бюргелн. На 18
ноември 1307 година (според изследователи, детайлно проучили писаната форма на
преданието) той посещава града заедно със сина си. И напълно игнорира заповедта за
поклона на шапката. По заповед на Геслер е заловен и му е наложено тежко изпитание.
Заповедта на деспотичния управител е да стреля с арбалет по ябълка, поставена върху
главата на сина му. Вилхелм Тел се слави като майстор на стрелбата с лък и арбалет,
затова и изпитанието цели да го унижи. Залогът е да уцели ябълката и да бъдат
освободени, а в случай, че откаже да се подчини, двамата със сина му ще бъдат убити.
Завързват момчето с ръце зад гърба. Тел взема две стрели - едната зарежда в арбалета,
другата оставя в колчана си. Изстрелът му е точен и уцелва ябълката, без да нарани
момчето.
Геслер е впечатлен и едновременно разгневен. Задава на непокорния Тел въпрос, за
какво му е втората стрела. Вилхелм отговаря, че ако първата стрела случайно била
уцелила сина му, с втората щял да убие Геслер. За проявената дързост Тел е арестуван
и осъден на доживотен затвор в тъмниците на замъка в Кюснахт, намиращ се на
североизток от Люцерн. За да бъде закаран до там трябва да се премине с лодка през
езерото. Докато пътуват с лодката Тел и австрийските войници се разразява буря.
Австрийците не познават района и настояват Тел да бъде освободен, за да им показва
пътя. Геслер отстъпва и Тел повежда лодката край брега. Издебва удобен момент, в
който преминават покрай една плоска скала и скача на нея, като изтласква лодката
отново в бурните води.
От този момент Вилхелм Тел има само една цел - да използва и втората стрела според
първоначалния си замисъл. Успява да се придвижи по брега до Кюснахт. Геслер и
спътниците му пристигат на брега и поемат по просеката, която води до замъка. В
тъмнината Тел им устройва засада и успява да убие тиранина. После се скрива в
гората и се завръща у дома. Легендата се превръща и във вдъхновител на други
подобни примери на бунт и неподчинение на тиранични управници по време на
Средновековието в Европа. В края на 18 век немският класик Фридрих Шилер написва
историческата драма „Вилхелм Тел”