ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 1

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ В КЛЕТКАТА

На Земята в естествено състояние се срещат около 90 химични елемента.
Живите организми са изградени от малка част от тях, като преобладават леките
елементи. Най-често се срещат четири от природните химични елементи: (C),
(H), (N) и (O). Заедно с елементите (P) и (S), те съставят над 98% от масата на
организмите
Химичните елементи в организмите могат да бъдат разделени в две групи
в зависимост от количественото им съдържание: основни елементи
(макроелементи), които имат високо съдържание и микроелементи – с ниско
съдържание. Към основните елементи освен C, H, N, O, Р и S се отнасят още
елементите (К), (Na), (Cl), (Ca) и (Mg). Количеството на елементите не е
свързано с тяхното значение – и двете групи елементи изпълняват важни
функции в живите организми

КОВАЛЕНТНИ И ЙОННИ ВРЪЗКИ

Видове химични връзки. При свързване на атомите на различни

химични елементи се образуват химични съединения. Техните свойства се
определят от начина, по който се свързват атомите.
Възможностите за взаимодействие между атомите се определят от
електроните във външната електронна обвивка.
Атомите взаимодействат с други атоми по два начина:
1) могат да споделят електрони или
2) да бъдат донори или акцептори на електрони.

В резултат се формират два типа химични връзки:

1)Ковалентна връзка - когато два атома споделят обща двойка електрони,
2) йонна – когато електрони от един атом се прехвърлят върху друг атом.

Ковалентна връзка.
Ковалентна връзка, при която атомите споделят два електрона, се нарича
единична. В някои случаи всеки атом участва с два електрона и се споделят
четири общи електрона – връзката се нарича двойна. При тройната връзка се
споделят по три двойки електрони, този тип връзка се среща рядко в живата
материя.
Ако двата атома, участващи в образуването на ковалентна връзка,
привличат електроните в еднаква степен, образуваната връзка е неполярна.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 2

В други случаи двата атома привличат общата електронна двойка в

различна степен и ковалентната връзка е полярна: в двата края на връзката
има различни заряди.
В близост до атома, който привлича електроните с по-голяма сила, се формира
частичен отрицателен заряд (δ–), а до другия атом – частичен положителен
заряд (δ+). Полярните връзки имат важно значение в живата материя, тъй като
образуваните двуполюсни структури (диполи) дават възможност за
взаимодействие между молекулите посредством електростатично привличане.

Йонна връзка. Образуват се при получаване и отдаване на електрони.

Например, образуване на NaCl: атомът на натрия (Na) отдава електрон на
атома на хлора (Cl). При това двата атома се превръщат в електрично
заредени йони. Поради наличието на противоположни заряди Na+ and Cl– се
привличат и се свързват посредством йонна връзка. Прието е вещества със
структура, подобна на тази на NaCl, да се наричат соли (тъй като се образуват
в реакция на неутрализация между основа и киселина).

НЕОРГАНИЧНИ ВЕЩЕСТВА В КЛЕТКАТА: ВОДА

Водата е най-широко разпространеното съединение в живите организми.

Уникалните физични и химични свойства я правят най-благоприятна среда за
жизнените процеси. Те се определят от структурата на водната молекула.
Разположението на електронните двойки около ядрото на кислородния
атом обуславя специфична огъната (V-образна) форма на водната молекула.
Ковалентните връзки в молекулата на водата са полярни - в нея се формират
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 3

области с положителен и отрицателен заряд – образува се двуполюсна

молекула (дипол). Между водните молекули възникват слаби електростатични
привличания, наречени водородни връзки. Вследствие на това водата получава
определена "структура". Тази структура непрекъснато се променя, тъй като Н
връзки лесно се разрушават и образуват.

Водата като разтворител. Водата разтваря повече вещества от всяка

друга течност. Тя е добър разтворител за йоните и полярните молекули.
Например, NaCl във вода спонтанно се разпада на Na+ и Cl–. Кристалната
решетка на NaCl в твърдо състояние е стабилна. Във водна среда всеки от
двата йона се привлича от водните молекули, вследствие на което йоните
образуват разтвор. Молекулите, съдържащи полярни груписъщо се разтварят
във вода. Такива вещества се наричат хидрофилни ("обичащи водата").

Неполярните молекули "се стремят" да намалят контакта си с водата, като

се свързват помежду си. Такива вещества се наричат хидрофобни ("необичащи
водата").
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 4

Разтварянето на веществата дава възможност за тяхното взаимодействие.

Така се осъществяват различни химични реакции, които обуславят
метаболизма на клетките.
Взаимодействията между полярни и неполярни молекули играят важна
роля при образуването на биологични структури, например клетъчните
мембрани. Те са и в основата на формирането на специфичната
пространствена структура на макромолекулите.

Топлинни свойства на водата

Високата топлина на изпарение и температура на кипене се обуславят от
количеството енергия, необходимо за преодоляване на силите на притегляне
между съседните молекули. Високата топлина на изпарение на водата е
свойство, което се използва при терморегулацията на организми с постоянна
температура на тялото.
Водата има висок топлинен капацитет (топлоемкост): може да поема
голямо количество топлина при сравнително малко повишение на
температурата й. Водата е, също така, много добър проводник на топлина. При
протичане на химичните реакции от метаболизма се отделя топлина, която
може да доведе до повишаване на температурата, с гибелни последици за
клетката. Водата поглъща топлината, разпределя я равномерно и така
предпазва клетката от увреждане.

Свързване на молекулите във воден разтвор посредством слаби

(нековалентни) връзки
Във воден разтвор между молекулите се образуват три вида нековалентни
връзки – водородни връзки, йонни взаимодействия и вандерваалсови сили.
Допълнителен фактор, който допринася за обединяване на молекулите, са
хидрофобните взаимодействия. Тези сили на привличане са около 100 пъти по-
слаби от ковалентните връзки, но когато са многобройни, създават значителна
стабилност. Нековалентните връзки имат важна роля в образуването на
различни структури в клетката, както и при осъществяването на редица важни
биологични функции.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 5

НЕОРГАНИЧНИ ВЕЩЕСТВА В КЛЕТКАТА: НЕОРГАНИЧНИ КИСЕЛИНИ,

ОСНОВИ И СОЛИ. ОСМОТИЧНО НАЛЯГАНЕ. КИСЕЛИННО-АЛКАЛНО
РАВНОВЕСИЕ
Обща характеристика. Във водна среда неорганичните киселини и основи
дисоциират (разделят се на йони, обградени от водни молекули).
Веществата, които във воден разтвор освобождават протони (Н+), се
дефинират като киселини.
Противоположни свойства имат основите: те намаляват количеството на
Н в разтвора, като ги свързват пряко или като отделят ОН–, с които се свързват
+

Н+.

A) HCl → H+ + Cl– Киселините са донори на протони: например, във воден

разтвор солната киселина дисоциира (разделя се) на
протони и хлоридни аниони (А).
Б) –NH2 + H+ → –NH3+ Основите са акцептори на протони: някои от тях,
например аминогрупите на молекулите, пряко свързват
протони (Б);
+ -
В) NaOH → Na + OH други, като натриевата основа, дисоциират на натриеви
(OH– + H+ → Н2О) йони и хидроксилни йони, които се свързват с протоните
и образуват молекула вода (В).
Киселините и основите взаимодействат помежду си, като образуват соли.
Например, натриевият хлорид е продукт на взаимодействието на солната
киселина и натриевата основа.
Неорганичните киселини, основи и соли са свързани с поддържане на два
важни показателя на хомеостазата в организма: киселинно-алкално равновесие
и осмотично налягане.
Киселинно-алкално равновесие. Скала рН. Степента на киселинност
или алкалност на средата има голямо значение за клетките, тъй като ензимите
нормално са активни в среда, близка до неутралната.
Степента на киселинност зависи от концентрацията на H+ (брой на йоните
в единица обем), а степента на алкалност – от концентрацията на OH–. При
неутралните разтвори концентрациите на H+ и OH– са изравнени. Както
степента на киселинност, така и степента на алкалност, могат да се определят
по концентрацията на H+.
За изразяването й се използва скалата pH – логаритмична скала на
концентрацията на H+ в разтвор, чиято киселинност варира от 1.0 М Н+ до 1.0 М
ОН–.
рН представлява отрицателен десетичен логаритъм на концентрацията на
водородните катиони. Стойностите му варират в граници 0---7---14. рН 7.0 има
неутралният разтвор. В него концентрацията на Н+ е 1.10-7 mol/l, или 1/10 000
000. Стойността на рН в живата клетка или е 7.2, а в кръвта на бозайниците е
7.4.
В телесните течности и в клетките постоянно постъпват продукти от
метаболитните процеси – кисели (главно) или алкални. Промяната на рН на
средата (подкисляване или алкализиране) се предотвратява чрез т.н. буферни
системи от химични съединения. Буферните системи се състоят от две
съединения: едното освобождава Н+ ако тяхната концентрация се понижи, а
другото свързва свободните Н+, ако концентрацията им се повиши.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 6

Осмотично налягане. Всеки воден разтвор се характеризира с

определено осмотично налягане. То се дефинира като силата, която движи
водните молекули през полупропусклива преграда, разделяща разтвора от
чиста вода, по посока към разтвора. Колкото е по-висока общата концентрация
на разтворените вещества в даден разтвор, толкова по-високо е неговото
осмотично налягане.

Осмотичното налягане има важно значение за нормалното функциониране

на клетките, тъй като определя навлизането или излизането на вода от тях.
За изразяване на неговата стойност се използва понятието тоничност.
Изотонични са разтвори, които имат еднакво осмотично налягане. Когато
една животинска клетка се намира в изотонична среда обемът й остава
постоянен. Когато клетката е поставена в хипертонична среда (с по-високо
осмотично налягане) тя губи вода и се сбръчква. Ако средата е хипотонична (с
по-ниско осмотично налягане), вода навлиза в клетката, тя набъбва и може да
се разруши.