ВЛАДО ДАВЕРОВ

ЧУДОВИЩЕТО ДС
Книга втора

Всяка прилика c действителни лица,

факти и обстоятелства е случайно съвпадение.

1.

Радославов продължаваше визитата си в Москва. Двамата млади офицери Досев

и Янков нямаха търпение да го дочакат и решиха да поемат инициативата на своя
глава. Уговориха си среща с Антон Николов в къщата на леля му. Там ги посрещнаха с
обичайното им учтиво гостоприемство, с нагласена за сериозна разпивка маса.
Преобладаваха бутилките "Джони Уокър". По стар български обичай около тях имаше
наредени чинии с мезета.
Николов и Янков използваха първите минути на срещата, за да се претеглят
взаимно на кантара. После Антон внезапно се раздвижи, освободи се от напрежението
и вдигна първата наздравица. Янков очевидно му хареса. Той наистина правеше добро
впечатление с високия си ръст и подбраните с вкус дрехи. Приличаше донякъде на
героите от известните шпионски романи. По едно време Николов скочи, отиде в
съседната стая и се върна с няколко документа, написани на английски.
- Дипломата ми от института по политически науки и международни отношения
в Лос Анжелес и няколко удостоверения за завършени квалификационни курсове -
постави ги на масата той. - Тук нямах възможност да уча, но американците веднага ми
предложиха шансове.
- Ние знаем, че не сте случаен човек - усмихна се Янков. - Дори бих могъл да
кажа, че сме един вид колеги. От вас обаче зависи дали ще бъдем сериозни партньори.
- Може би мислите, че съм от ЦРУ? Познавам шпиономанията, която цари в тази
страна.
- Нищо подобно не съм споменавал.
- Тук всеки чужденец се възприема подозрително - започна да се самонавива
Николов. - Това е трайно наследство от комунизма и трудно ще се преодолее, но
вашите колеги Колев и Радославов знаят добре, че съм служител на Корпуса на мира.
- Не е необходимо непрекъснато да обяснявате това - репликира хладно Янков.
- Студената война свърши и комунизмът рухна. „Държавна сигурност" е
история, драги ми господине. А вие знаете ли английски господин Янков? – внезапно
смени темата Николов.
- Учил съм го в школата, но за съжаление не говоря добре. Това е голям
проблем, ако ще трябва да работим с вас в бъдеще.
- А с кого друг? - разля отново уиски по чашите Николов. Скалата на
настроението му видимо се покачваше. - Разкажете ми нещо за вашето минало.

1
 - Заблуждавахме се, че ще живеем вечно в обстановка на абсолютна сигурност и
спокойствие. За смяна на Живков и дума не можеше да става. Нямаше никаква
политическа опозиция въпреки преименуването на турците. През последните две
години допуснахме създаването на неформални движения под контрола на ДС
- Звучи невероятно.
- Истината е, че мнозинството от хората демонстрираха вярност към партията-
майка. Не мога да проумея откъде изведнъж се появиха толкова врагове на социализма.
Трудно ми е да приема огромната омраза между хората на политическа основа и
внезапното забогатяване на някои от тях, след като до Десети ноември на практика
нямаше никакви сериозни спестявания. Все пак се надявам някой ден всичко да дойде
на мястото си. Трябва да се сменят поне две поколения.
- Вие сте задълбочен и прозорлив човек, господин Янков. Но не съм съгласен, че
трябва да се чака смяна на поколенията, за да се променят нещата - потри чело
Николов. - Напротив, според мен трябва да се бърза. Да не се допуска носталгия по
комунизма и реставраторски амбиции. Убеден съм, че много от вашите колеги в
Държавна сигурност са готови да хукнат подир своите бивши началници при първи
сигнал. Надявам се, че ще направите необходимите промени, ще назначите нови хора и
ще премахнете старите кадри.
- Не се безпокойте, господин Николов – успокои го Янков. Беше му ясно, че
Николов е загрижен най-вече за ролята на бившата ДС в настоящия исторически
момент. - Системата е така конструирана, че действащите служители са принудени да
се подчиняват на заповедите отгоре. Без значение на коя политическа партия
симпатизират. А сега СДС е на власт.
- Бих искал да е така, но вие запалихте партийния дом и непрекъснато правите
провокации, които приписвате на СДС. А най-лошото е, че дори в ръководството на
СДС има много ваши агенти. Многократно съм искал от господин Досев да ми каже
кои са те поне за Велико Търново, но той ми отказва.
- Ние сме професионалисти, а не предатели и мекерета, уважаеми господине -
контрира го Янков на минутата. - Всяка уважаваща се секретна служба в света пази
информаторите си. Ако се вземе политическо решение за разсекретяване на досиетата,
ще видим какво правим! Уверявам ви обаче, че ще останете доста разочарован. И още
нещо - допълни той. – След деполитизацията има категорична забрана за събиране на
политическа информация и службите не се месят в дейността на политическите партии.
Заявявам ви го съвсем официално, а си остава ваш проблем дали ще ми повярвате, или
не.
Николов изслуша внимателно Янков, но не реагира по никакъв начин. Ако не се
брои поредното разливане на уискито в чашите.
- Имаме един сериозен проблем, господин Николов - отпи глътка уиски Янков. -
Ако искате да си партнираме в бъдеще, ще трябва да ни помогнете в най-къс срок да се
смени сегашния директор на РДВР. Той е от старата комунистическа гвардия, пречи на
промяната, не се разбираме с него. Досев сигурно ви е споменавал?
Николов отново замълча, само кимна утвърдително с глава.
- Това може да стане единствено по политическа линия - продължи да настоява
Янков. - Вашите хора в местното СДС трябва да се раздвижат. Имаме информация, че
при обсъждане на управленчески проблеми в координационния съвет настоящият
директор е представян в положителна светлина. Въпросът стои така - остане ли той,
ние си отиваме. Махнете ли го, продължаваме да работим в сътрудничество с вас.
Николов не очакваше такова остро поставяне на проблема. Изправи се до
прозореца, сетне замислено кръстоса два-три пъти хола.

2
 - Съжалявам, но този въпрос не може да се реши на местно ниво - приседна на
дивана той. - Ще ви уредя среща с кмета на Велико Търново, наше момче от СДС,
което много ме слуша. Той е близък с господин Стефан Савов, председателя на
парламента. Очевидно ще се наложи да занимаваме него с проблемите ви. От вас се
иска да посочите кого да издигнем за директор. Задължително трябва да е млад човек
от полицията и да не е свързан с ДС. Другото оставете на мен.
- На среща с кмета ще отиде Досев, той ги разбира тези работи.
- Какво лошо има да отидете вие ? – опонира Николов. - Ще стане
конфиденциално, пък и все пак сте шеф на сигурността, а господин Досев е обикновен
служител.
- Аз на тайни срещи не ходя - дръпна се Янков. - Ако искам да говоря с кмета,
ще му се обадя лично и ще искам официална среща. А пък и Досев съвсем не е толкова
обикновен служител, след като са му делегирани права да контактува с вас и с
депутати, както и да взема самостоятелни решения.
После разговорът се прехвърли върху съвсем незначителни теми. Разделиха се
късно вечерта след купища комплименти. Уверяваха се, че не се виждат за последен
път. Срещата бе продължила близо осем часа.
- Бива си го този Николов! - отпусна се по пътя си към вкъщи Янков и искрено
се разсмя: - Още малко и щеше да ни вербува.
- Ти беше железен, Иване, направо го разби - натегна се пред бъдещия си
началник Досев. - Един ден за това ще пише в учебниците и ще се изучава в школата.
- Не ми говори глупости, ами гледайте да ме държите с Радославов в течение на
тези контакти - прекъсна го Янков. - Защото този трябваше да го запиша, а не да се
чудя как да уведомим Центъра. А ти се подготви добре за срещата с кмета! - спря
колата пред къщата на Досев той. - Бил доста елементарно момче, гледай да го
обработиш! И дано да ни помогне да махнем този директор, иначе сме загубени.

2.

Людмил Досев се срещна с кмета на Велико Търново в малко заведение до

битака. Седнаха в стаята на управителя, далеч от любопитните хорски погледи. Кметът
съвсем не изглеждаше като шушумига, държеше се доста надменно и хладно, особено в
началото на разговора.
- Препоръчаха ви от сигурно място - огледа го бегло кметът. - Казаха ми, че
симпатизирате на СДС и както изглежда заедно ще управляваме този град дълго време.
Заинтересувани сме да се обградим с наши верни хора.
- В такъв случай трябва да са ви осведомили, че срещата ни е по конкретен
повод - деликатно подметна Досев.
- Естествено. Харесал съм си един сравнително млад служител на полицията за
директор на РДВР. Сегашният ми се подмазва, кани ме на срещи, но няма да му се
вържа въпреки подкрепата на влиятелни седесари.
- Какъв чин има този млад служител?
- Капитан. Ако искате мога да ви запозная и да си поговорите?
- Благодаря за доверието, господин кмете. Ще ми трябва малко време да обмисля
нещата - отклони директната покана Досев. Нужни му бяха две-три седмици докато
Радославов се върне от Москва. - И ще ви помоля да запазите в тайна контакта ми с
Николов и с вас! Уверявам ви, че ще се съобразя с вашето мнение и ще го подкрепя, а

3
щом е млад човек, ще се разбираме с него, няма проблеми. Все пак ви моля още един
път за дискретност!
Кметът се понамръщи, недостатъчно убеден, че трябва да поддържа
конспиративни отношение с някакво си ченге. Замълча за известно време, но все пак
запази добрия тон.
- Добре де, да не бързаме толкова. Ето ви моя телефон, знаят го само няколко
души в града. Обаждайте ми се да решаваме проблемите заедно. Не трябва да
допускаме комунягите да надигат глава! - приключи разговора той. Напусна кръчмата
бързо, от доброто му настроение не бе останало нищо.
"Този наистина е доста елементарен - изпрати го с поглед Досев. - По-голям
комунист от мен има ли в града? И толкова ли не му е ясно, че щом съм бил в
Държавна сигурност, няма как да съм друг?" Излезе от заведението десетина минути
по-късно и се запъти към управлението веднага, за да докладва на Янков. С влизането
Николов го потърси по телефона и попита как е преминала срещата. Нямаше съмнение,
че го проверява, и затова му разказа какво е станало дума по дума. Всичко стана в
присъствието на Янков, който съвсем правилно отбеляза:
- Явно е, че винаги ще има контролна проверка дали си лоялен и дали играеш по
правилата. Кметът е ливада, но Николов е професионалист. Бъди предпазлив и строго
се придържай към инструкциите на Радославов иначе ни е ебана майката!
Непосредствено преди настъпването на новата 1992 година Радославов се
завърна във Велико Търново. Посрещнаха го на гарата. Досев и Янков най-обстойно го
запознаха с всичко станало в негово отсъствие. Той ги изслуша спокойно. Не изрази
нито учудване, нито нервност.
- Значи не съм се излъгал във вас - прегърна ги Радославов. - Станали сте
истински разузнавачи, щом можете да вземате самостоятелни, и то правилни решения.
Ще ви помоля само за едно - вече съм тук, искам да знам за всичко предварително!
Играта не се води само в МВР, а доста по-нагоре.
- Разбрано, шефе - отговориха в един глас двамата. Нещата наистина се оказаха
много по-сериозни. Една вечер Людмил срещна полковник Радославов на пазара с
папка под ръка. Дори не му мина през ума да го попита какво носи, но бившият му шеф
сам го заговори:
- Това са документите на моя фирма, която днес регистрирах в съда в съдружие с
"Акрам Къмпани". Надявам се да станем най-мощната финансова групировка в района.
- Няма лошо, шефе.
- Искам от теб да установиш по-тесен контакт с Джамал, да идваш често в офиса
и да не се притесняваш да говориш пред него по служебни въпроси. От него нищо не
крием. Трябва да го убедим, че той няма проблеми с МВР на местно ниво, докато ти и
Янков сте в системата.
- Без проблеми си, шефе.
- Не забравяй, че ако един ден около тебе стане напечено и те махнат - все пак си
бил в 06-то отделение - ще те вземем на работа при нас. Сега обаче имаш други задачи.
Ти си в контакт с американците, а те командват парада. Едва ли лесно ще те изпуснат.
- Е, поне знам, че няма да остана на улицата - пошегува се Досев.
- Не се бъзикай с мен, момче! - ядоса се Радославов. - Като те запозная с
шефовете от София, ще видиш за какво става дума.
- И за какво става дума?
- Моята фирма и "Акрам Къмпани" ще крепят държавността в района доста
дълго време напред. Ще откриваме работни места, ще подпомагаме здравеопазването и

4
образованието. Държавата в момента е безсилна и ако няма такива като нас, всичко ще
се срути.
- А какво ще правим със СДС? Те са на власт и изглеждат доста амбициозни.
- Остави ги! Пълни нещастници! Повечето от тях изобщо не знаят за какво става
дума. Дори не се досещат откъде ги командват. А пък от теб искам само да слушаш и
изпълняваш.
- Разбрано, другарю полковник, мисля, че и Янков е на това мнение.
- Така те искам - завърши разговора Радославов.
- Мини след няколко дни в офиса на Акрам да се почерпим!
През следващите два месеца Досев наистина започна да посещава офиса на
Акрам и Радославов почти всеки ден, след което пък се срещаше с Николов.
Уверяваше бившия си шеф, че всеки момент ще сменят директора на РДВР. Цитираше
думите на американеца, който повтаряше нонстоп за съгласуването на промяната с
министъра на вътрешните работи. Развитие на нещата така и нямаше. И Радославов се
изнерви.
- Кажи на този самозван агент на ЦРУ, че ако до един месец не махнат онзи
милиционер от РДВР, ще напуснеш системата! Стресни го малко. Без теб той е
загубен! - разкрещя се той в присъствието на Акрам.
- Ще му се обадя още днес, шефе - обеща Досев.
Посети Николов в дома му, но не му се обади предварително по телефона,
каквато беше уговорката. Завари го да вечеря с леля си. Въпреки това поканиха ченгето
да влезе. Досев се престори на развълнуван и силно уплашен. Заяви на американеца
още от вратата, че ако до един месец не сменят директора на РДВР, ще напусне
системата. Не можел повече да чака, обясни му той. Работата не вървяла и явно нищо
нямало да се промени. Николов видимо се притесни. Помълча известно време, после
махна с ръка:
- Щом е толкова напечено, ще опитам една последна възможност. В тази
държава всичко се движи толкова мудно, че ми идва да си взема багажа и да се махна
още утре. Но преди това ще се наложи, господин Досев, да дойдете с мен в София и да
обясните на някои хора каква е ситуацията. И колко много бъркат с това бавене.
Този път беше ред на Досев да се изненада. Очевидно Николов се готвеше да го
изкара на ниво, за което нямаше нито подготовка, нито санкцията на Радославов. Реши
обаче да рискува.
- Мога да дойда с вас само ако ще се срещаме с представители на легитимни
български държавни институции, а не с политически дейци и чужди граждани -
погледна го право в очите той.
- Не се безпокойте, ще ви уредя среща лично с министъра на вътрешните работи
- отпрати го Николов.
- С кой министър?
- С министър Йордан Соколов.
"Ако и този път не ме изплюе шайбата - помисли си Досев, - значи съм роден с
голям късмет!"

3.

Николов се обади около 21 часа вечерта. Досев си беше вкъщи, ползваше

редовен годишен отпуск.

5
 - Рано сутринта тръгваме за София, не по-късно от шест часа. Ще пътуваме с
колата на ваш познат, но не бива да се притеснявате. Той е мой човек и ще ни бъде
само шофьор. Няма представа къде и защо отиваме.
- Нали се договорихме да поддържаме таен контакт! - ядоса се Досев. Не ми се
ще да афишираме връзката си пред трето лице.
- Стига с тази конспиративност, Людмиле - отвърна му твърдо Николов. -
Срещата с министъра ще е формална, имаме да говорим по други въпроси. Този стар
комунист ще го махнат от директорския пост и ще сложат човека, посочен от кмета.
Имайте ми доверие, знам какво върша.
Досев веднага позвъни по служебния телефон в дома на Янков. Всички
началник-служби в системата имаха телефони по МВР. Обясни му набързо ситуацията
и го попита какво да прави.
- Утре ще ида да видя "баткото" - отвърна му той. Така свойски наричаше
Радославов. - Ще го осведомя за всичко, а ти лягай да спиш, защото те чака тежък ден.
На сутринта, в уговореното време, пред дома на Досев спря микробус с
великотърновска регистрация. Караше го стар негов познайник: Стефан Чубрицата от
Велико Търново, криминален престъпник рецидивист, лежал няколко пъти в затвора за
криминални и стопански престъпления. Досев се изненада, обаче си замълча. По време
на пътуването не си продумаха. Към десет часа спряха пред сградата на СДС на улица
"Раковски" 134.
- Нарушавате уговорката ни, господин Николов - раздразни се Досев. -
Разбрахме се да не се срещаме с политици и отказвам да вляза тук с вас.
- Не ставайте глупав, господине. Просто няма къде другаде да се срещнем с
председателя на комисията за национална сигурност към парламента Йордан Василев.
Той си провежда срещите тук и не съм аз човекът, който ще му поставя условия къде
да се видим.
- Боя се, че ще ме забележи някой колега.
- Никой не ви познава, пък и няма да се набиваме в очи. Разбираме се за часа на
срещата с министъра на вътрешните работи. После отиваме да хапнем.
Прословутото седесарско кафене заемаше приземния етаж от сградата. Почти
нямаше свободни маси. Обстановката беше съвсем скромна и по нищо не личеше, че
тук отдъхват и си правят неофициалните срещи функционерите на управляващата
партия. Разговорите се водеха на доста висок тон. Йордан Василев седеше в
единственото сепаре, заобиколен от няколко души, и надвикваше всички. Погледът му
спря на Николов и той на секундата стана. Поздрави учтиво двамата, сетне ги помоли
да го почакат десетина минути. Изпрати набързо събеседниците си, които се оказаха от
неговия избирателен район, и ги покани да седнат на техните места.
- Господин Николов ви препоръча като наше момче, аз пък уредих среща за 14
часа с министър Йордан Соколов - пристъпи директно към въпроса Василев. Правеше
впечатление, че всички го поздравяваха и се отнасяха с него като с особено важна
политическа фигура.
Досев наистина носеше материала, подготвен за президента Желев, който беше
дал вече на депутата Христо Иванов. Николов смяташе, че така ще направи по-добро
впечатление.
- Ще ви кажа откровено, че нямам доверие на хора от Държавна сигурност -
продължи съвсем откровено Василев. - Надявам се вие като млад човек да нямате нищо
общо със старите сатрапи! Ще ви издам под секрет, че сега ги следим отблизо. Събират
се в една вила на Григор Шопов и кроят планове как да ни свалят от власт. Няма да

6
успеят, естествено - завърши той и се разбраха да се чакат пред сградата на МВР в
13:50.
Решиха да обядват в ресторанта от другата страна на булеварда. Наричаше се
"Корона". Още с влизането стана ясно, че персоналът познава Николов добре.
- Къде се загуби господин Енрико? - попита с усмивка възрастен сервитьор. -
Забравихме му физиономията.
- Ще дойде, господине, ще дойде. Сега урежда бизнес въпроси - отвърна
Николов и веднага след това обясни на Досев: - Става дума за вашия обект Енрико дел
Белло. Знаете, че сме близки приятели и два пъти ме е измъквал от вашите лапи. С него
често идваме тук, а сервитьорите го обичат, защото оставя тлъсти бакшиши.
- Аз не трябва да пия алкохол, господин Николов - отмести бутилката с червено
вино Досев. - Все пак имам среща с министър.
- Мислете като американец, господин Досев - успокои го Николов. - Този
министър доскоро е работил като адвокат и навярно всеки обяд се е черпил с клиентите
си. Няма нищо общо с вашите комунистически началници, които всяваха само страх.
Даже бих казал, че е пълен лаик - не знае дори как да ползва телефоните в служебния
си кабинет.
Николов явно добре познаваше министъра. Изобщо не се притесняваше от
предстоящата среща и след като изпиха по няколко чаши червено вино от специална
селекция, съвсем свойски си позволи да препоръча на Досев:
- Постарайте се да оставите добро впечатление! Докажете, че сте компетентен
човек и професионалист. Говорете кратко и ясно. Обяснете с няколко думи своите
виждания за работа на службите в новите условия. Отдава ви се голям шанс,
използвайте го!
Звучеше като инструктаж и това много подразни Досев, но той предпочете да си
замълчи. Кимна в знак на съгласие и хвърли бегъл поглед към дипломатическото
куфарче на Николов. То се отваряше с цифров код. Вътре имаше дебели пачки с
български пари и долари в страничния джоб. "Този сигурно има микрофон и записва
срещата - мина му през ума. - Не трябваше да се хващам на тази игра. Имам жена и
деца." Връщане назад обаче нямаше. Такива бяха указанията на Радославов, който
олицетворяваше партията, каузата и родината. Точно в 14 часа Йордан Василев,
Николов и Досев влязоха при секретарката на министър Соколов. Тя беше младо
момиче и видимо се притесняваше от председателя на комисията за национална
сигурност. Досев също не изглеждаше спокоен. За първи път щеше да има контакт на
толкова високо ниво. В крайна сметка успя да се овладее. Министърът закъсня с
половин час и без да се бави, покани всички в кабинета си. Ръкува се радушно с
Василев и Николов. Те на свой ред веднага му представиха Досев.
- За този младеж ви говорихме, господин Соколов - пое инициативата Йордан
Василев.
- Добре, да чуем! Имате думата господин...
- Досев - подсказа Найденов.
- Да, Досев. Извинете не разбрах добре името ви като се запознавахме.
Людмил Досев говори не повече от десет минути. Изслушаха го внимателно,
никой не го прекъсна. Изложи стегнато и ясно своите виждания за работата на тайните
служби в новите условия. Постара се да не изпада в подробности.
- Доколкото разбирам вие предлагате да повторим така наречения "чешки
вариант" - изгледа го над очилата си Соколов. - Да разпуснем формално НСС и да
преназначим отново само онези служители, които преценим. За съжаление това е
невъзможно на този етап. Изпуснахме момента. Ако бяхме спечелили изборите през

7
1990 година, можеше да го направим. Сега само ще сменим началниците и ще сложим
на тяхно място хора от по-младото поколение. И естествено ще уволним всички,
работили в 06-то управление на ДС.
- Аз също съм работил в 06-то управление, макар и в провинцията - обади се
Досев.
- Щом са ви довели тези хора, оставате на работа. Пък и аз говоря за 06-то
управление в София – усмихна се министърът. - А и доколкото разбирам, вие сте с
научна степен, ценен кадър, анализатор. Такива млади хора са ни необходими. -
Соколов се замисли за миг, изправи се зад бюрото и прехвърли някаква папка. -
Впрочем да ви кажа, до една седмица ще сменя директора на РДВР - Велико Търново,
но държа да го запазите в тайна. Разрешавам ви обаче да предадете решението ми на
този офицер, вие го знаете кой е. Сам човек нищо не може да направи. Ще му помагате
- седна на фотьойла си министърът, подсказвайки, че срещата е приключила.
- И да не забравя, като назнача новия директор, елате двамата с него, за да ми
докладвате как върви работата.
Напуснаха сградата на МВР в добро настроение. Йордан Василев предложи да
го изпратят пеша до парламента. Николов и Досев се съгласиха.
- Много комунисти, явни и прикрити има сред нас. Много агенти на ДС! Как ще
се оправяме, един Господ знае! - оплака се по пътя Василев. - Вземете един прост
пример - нашата Снежана Ботушарова била партиен секретар на ППО, а сега е
заместник председател на парламента! Чудо! Добре че победихме с малко, но завинаги
- изсмя се нервно той.
- Сега най-важни са органите, там трябва да се пипа - подкрепи го Николов. -
Разчитам на вас, господин Василев, да настоявате ежедневно в парламента за
разчистване на кадрите. Иначе до няколко месеца ще ви свалят от власт. Способни са
на всякакви комбинации и мръсотии.
- За съжаление и доктор Желев не става! Меко пипа - съвсем се ядоса Василев. -
Както знаете, моята съпруга Блага Димитрова е вицепрезидент и всеки ден настоява
пред него да смени няколко червени генерали, а той се ослушва.
- Кого да докараме, господин Василев? И Негово величество цар Симеон Втори
не става. Мек е. Говорил съм с него. По-скоро ще върши работа на комунистите, а тук
трябва твърда ръка. Тези престъпници избиваха нашите родители без съд и присъда и
пълнеха затворите с невинни хора. Твърдоглавите червени муцуни трябва да бъдат
осъдени и също да видят какво е затвор! - разпали се Николов. - Да заемем позиции в
МВР и да заложим наши хора там!
- Няма да стане лесно. Всички кадри от средния ешалон са техни. Добре са си
оплели кошницата, пък и този Андрей Карлович излезе голям стратег. Поне него да
вкараме на топло за известно време и да му смачкаме фасона. Работим в тази насока,
но все едно нищо не съм ви казал - сбогува се внезапно Василев и пое с едра крачка
през площада пред парламента.
По обратния път до Велико Търново не коментираха нищо. Единствено Стефан
Чубрицата се позаинтересува къде са ходили, обаче не получи отговор и си замълча.
Спряха пред дома на Досев. Николов изненадващо слезе с него.
- Веднага намерете капитана от полицията, който ще става директор, и му
обяснете, че вие стоите в основата на неговото издигане и всичко зависи от вас! -
потупа той по гърба Досев. - И уведомете господин Янков, че сме изпълнили задачата!
Разделиха се приятелски, но Досев не се прибра вкъщи. Изчака американецът да
се скрие зад ъгъла и тръгна директно към дома на Радославов. Докладва му стриктно за
всичко.

8
 - Значи гласят да вкарват другаря Луканов в затвора? - доби загрижен вид той. -
Доста трудно ще им бъде, но знае ли се? При тази ситуация до няколко дни ще
направим една среща с шефа от София, нека да знае от първоизточника какво става -
реши полковникът, без да уточнява кой е този шеф. Досев също не посмя да попита. -
Иначе указанията на американеца са правилни. Трябва веднага да сложиш чатала на
този нов директор, защото имам сведения, че бил много лабилен. Дръжте го изкъсо и
го научете да слуша за всичко! – Радославов се разходи нервно из хола, премести
напълно безсмислено няколко писалки и накрая стовари длан върху масата: - И
разговаряй с Иван! Защо не вземете да заведете разработка на този американец? Мисля,
че вече е време и трябва да уведомите центъра. Явно е на високо ниво и не е за
подценяване! - Вън хлопна врата и той предпазливо надникна през прозореца. След
това продължи: - Значи казваш, влезе с куфара при министъра? Опасни са тези от ЦРУ,
записали са целия разговор - те вярват само на техниката. Ама и ние сме играчи.
Голяма подстава им правим чрез теб, само да не се усетят! Бъди изключително
предпазлив!
На другата сутрин Людмил отиде в кабинета на Янков и двамата извикаха
бъдещия директор.
- Няма значение, че те предложи кметът - заяви му безцеремонно Досев. - От
днес насетне не предприемай нищо без мое и на Иван съгласие. Всичко ще обсъждаш с
нас! Разбрахме ли се?
- Ясно, началство - отвърна бъдещият директор.
- Вече ще ти викаме „началство", за да знаят кой кара влака в тази дирекция -
засмя се Янков. Шегуваше се, обаче шегата стана истина. С течение на времето всички
започнаха да викат на Досев "началство".
Заповедта за смяна на директора на РДВР пристигна след две седмици.
Пенсионираха стария полковник от милицията по бързата процедура. Никой от
редовите служители не очакваше тази промяна. Мнозина бяха изненадани и тотално
объркани. Людмил осъзна, че този път работи с отговорни хора, конспиративни и на
високо ниво и вече съвсем спокойно може да реди задкулисно фигурите в РДВР. Както
и да води играта безпроблемно в посоката, която чертаеше неговият шеф Радославов.

4.

Първият контакт на Людмил Досев с Андрей Луканов се състоя в края на март

1992 година в офиса на "Акрам къмпани". През деня по служебния телефон му се
обади Радославов и го предупреди да се подготви добре за вечерта, защото му предстои
важна среща с "шефа от София".
- Всичко трябва да е както го пише по книгите - напомни му полковникът.
Около двадесет часа Акрам изпрати БМВ-то си, управлявано от личния му
шофьор. Колата откара Досев до туристическия комплекс край града, нает под аренда
от арабина, и паркира пред задния вход. Радославов вече беше там и тримата
мълчаливо зачакаха височайшето посещение. По едно време Джамал изненадващо
изтърси:
- Преди малко тук беше председателя на общинската организация на БСП.
Махнахме го, за да не те вижда. Много е малък да слуша такива разговори.
- Не стряскай човека - насмешливо се обади и Радославов. Явно искаха да му
внушат, че предстоящата среща е от стратегически характер.

9
 Людмил наистина не знаеше кого очакват, а и не питаше. В тези среди не се
задаваха въпроси, ако предварително не ти даваха отговор. Предполагаше, че става
дума за някой крупен бизнесмен или отговорен фактор от бившите служби на ДС.
Затова направо замръзна, когато без да почука, в кабинета влезе Андрей Луканов.
Депутат от БСП и известен като един от най-влиятелните хора в социалистическата
партия.
Всички станаха прави. Луканов се ръкува последователно с Радославов, с Акрам
и накрая се запозна с Людмил Досев. Седнаха на фотьойлите около луксозната маса.
Джамал вдигна телефона и се разпореди за нещо на арабски. След минути на вратата се
почука, той излезе за секунди и сам внесе поднос с бутилка Джони Уокър - черен
етикет, безалкохолни питиета и чиния с бадеми. Явно беше решил да обслужва гостите
вместо своите сервитьори, за да се запази дискретността. След като се чукнаха за
здраве, Луканов внимателно огледа Людмил:
- Значи това е момчето, което ни дава информация от МВР? Браво, много браво!
Казваш, че си се срещал с Йордан Василев и министър Соколов?
- Така е - потвърди Досев.
- Този Василев навремето беше наш човек, но се изоглави. Трябва да помислим
как да го поставим отново под контрол. Ще ме вкарват в затвора, а? - поклати глава
той. - Вярно, някои другари го отнесоха, но те бяха от обкръжението на Живков. И
срещу мен се намират едно-две дела, обаче едва ли ще се стигне до съд. Новият главен
прокурор Татарчев ми е далечен роднина и все ми се струва, че трудно ще се поддаде
на натиска от СДС. Няма да стане тая - завърши Луканов съвсем спокойно, без да влага
никакви емоции в разсъжденията си. После се обърна отново към Досев: - Би ли ми
разказал по-подробно за тази среща при Йордан Соколов?
Досев не скри нищо. Притесняваше се, естествено, трудно намираше точните
думи, но в общи линии възстанови обстановката в най-тънки детайли. Слушаха го
внимателно, никой не го прекъсна.
- Явно работата е сериозна - умисли се Луканов.
- Смятах, че нещата са под контрол, обаче не предвидих, че ония ще се опитат да
пробият в провинцията. Затова търсят кадри като теб - потупа по гърба той Досев.
В кабинета настана мъртва тишина. Радославов се опита да разчупи мълчанието,
докато разливаше уиски по чашите. Не се получи и той кротко седна в ъгъла. Акрам
изобщо не се обади.
- Какви неблагодарници! - наведе глава Луканов.
- Ако не бяхме се съгласили, този ненормалник Филип Димитров никога нямаше
да стане премиер. Съблича се гол в министерския съвет и се увива с вестници, станал е
за смях на кокошките. И Луджев все по-трудно се поддава на контрол. Постоянно иска
нещо, а не слуша. Няма да ни е лесно, но твоята задача, другарю Досев, е да влезеш под
кожата на хората от СДС, с които си се свързал. Партията те е учила достатъчно време
и ти има доверие. Това е и личното ми основание да се срещна с теб.
На вратата отново се почука. Джамал тутакси скочи, размени няколко думи на
арабски и внесе някакъв сладкиш.
- Да се почерпим - ухили се той.
- Ти си в пряк контакт с емисар от ЦРУ - не му обърна никакво внимание
Луканов. - Това е добре, но разшири контактите си с местните лидери на СДС и
особено с техните депутати! Активизирайте агентурата си в тези среди. Подпомагайте
лоялните към нас, а нелоялните компрометирайте. Така се играе тази игра - или ние
тях, или те нас! Много ни се канят, ама нищо няма да направят, докато държим парите.

1
Парите са в нас и с тях можем да си купим всичко, нали Джамал? Ти си бизнесмен и
по-добре ги разбираш тези работи - пошегува се партийният бос.
- Тъй вярно, шефе - по военному отговори Акрам. - Трябва да измислим начин
как да финансираме легално нашите хора, за да си вършат спокойно работата. Ето
например няколко пъти предлагам на Досев да му напълня портмонето, да яде и той
бял хляб, обаче все ми отказва.
Тази реплика съвсем вцепени Людмил. Акрам никога не му беше предлагал
нищо. Истината се изопачаваше по най-безобразен начин, но той реши да си замълчи.
- Така няма да стане, инфантилно е да се дават пари на ръка - реагира на
секундата Луканов. - По-добре измислете някакъв законен начин да подпомагате
финансово МВР и отделни служители на системата. Директорът на РДВР вече е наш
човек, няма да ви закача за нищо. Аз ли трябва да ви уча? Радославе, ти тези неща ги
разбираш отлично - обърна се той към бившия началник на Досев. - Действайте по
въпроса, а другарите от общинския съвет на партията ще ви помагат. Националната
служба за сигурност също ще я държим под контрол.
Донесоха вечерята. Луканов правеше впечатление на умерен в яденето и пиенето
човек. Беше харизматична личност - изключително интелигентен, приятен събеседник,
който умееше да предразполага хората.
- А сега ми разкажи за твоя американец - поднови разговора той. Тъкмо
приключваха с яденето и Акрам поднасяше кафе.
Людмил беше подготвен. Обрисува подробно контакта си с Николов. Когато
стигна до срещата със Соколов, спомена за празното дипломатическо куфарче и не
скри съмненията си, че е извършен звукозапис.
- Сигурно - коментира Луканов. - Ние също сме записвали американците доста
пъти. Има един куриозен случай - едно от микрофончетата в кабинета на секретарката
на американския посланик Полански не било изкарано, а той имал неблагоразумието да
говори с резидента на ЦРУ и да ме коментира.
Този път на масата настана мъртва тишина. Никой и нищо не помръдваше.
Чуваше се дори как дървесните червеи гризат плота.
- После ми се обади Любен Гоцев - продължи все така развеселен Луканов. -
Тогава беше заместник министър на МВР и ми казва: "Да знаете как ви хвалят,
другарю Луканов! Американският посланик ви определя като много стабилен човек, на
когото трябва да се помага."
- Че кой ви хвали? - опули се Радославов.
- Николов. Ще го проуча аз този юнак по моите канали що за птица е и ще ви се
обадя в каква насока да продължавате контактите си с него - отпийна съвсем малко от
чашата си Луканов. - А на Любен казах следното: "Щом врагът те хвали много, значи
трябва да се замислиш къде си сбъркал! Ако ти се кара, бъди сигурен, че си на прав
път" Научил съм го от Ленин.
Тази среща повдигна неимоверно самочувствието на Досев. Не можеше да
повярва, че първият човек на партията е така откровен с него. Още повече, преди да си
тръгне той го увери, че ще се виждат и по-нататък.
- Видя ли с кого те свързахме - подметна му Акрам. - Шефът е най-умният човек
в България. В него са хляба и ножа.
- Ще те помоля за дискретност - намеси се Радославов. - За тази среща не трябва
да знае дори Иван Янков!
- Не се безпокойте, другарю полковник - отвърна напъпил от радост Досев. -
Имам пълно доверие единствено на вас и знам, че интересите на партията стоят над
всичко! Мога да си държа езика зад зъбите.

1
 5.

Срещата с Луканов остана пълна тайна за всички, дори за Янков. На другата

сутрин той нахлу видимо раздразнен в кабинета на Досев.
- Къде ходиш, мой човек? Снощи те търсих към девет часа у вас.
- Бях на среща с агент "Николов" – преспокойно излъга Досев. Винаги можеше
да оправдае отсъствието си с агентурна работа. - Интересуваше ме как вървят работите
в СДС.
- Нашия американец е забъркал едни лайна вчера, не е за приказка. Бесен съм!
Срещал се с агент "Андреев", приятеля на премиера. Нали навсякъде се хвали с тази
своя връзка! Седнали двамата в едно заведение и Антон Николов с лист и химикал
започнал да чертае схема как двамата ще управляват града. Имаме момче в полицията,
еничарче - погледна косо Янков към Людмил. - Каквото му кажем това прави. Явно е
имал предвид теб.
- Възможно е.
- „Кметът е наш човек - продължил американецът. - Остава да назначим окръжен
прокурор и се получава управленческа триада като във всеки град в САЩ. А ние с теб
стоим над тях и ги ръководим!" - съвсем изпусна нервите си Янков. - Имал предвид
себе си и нашия агент "Андреев". После помолил да му уредят среща с премиера, за да
му обясни как стават тези работи. "Трябва да вкарваме комунисти в затвора, за да ни
повярват хората, че вършим нещо смислено - завършил той. - Стига сме си играли на
демокрация."
- Сериозно?
- Съвсем сериозно! Агентът толкова се подплашил, че поиска директна среща с
мен през главата на оперативния работник, който го ръководи. Изглеждаше доста
притеснен. Попита ме дали познавам американеца и аз разбира се му отговорих
уклончиво. Казал съм му да не се среща повече с този емигрант.
- Трябва незабавно да се видим с Радославов и да му докладваме - решително
стана Досев.
Потърси по телефона шефа си в офиса на "Акрам Къмпани" и без увъртания
уговори среща. Няколко часа по-късно двамата бяха там. Радославов изслуша
мълчаливо разказа на Янков, сетне спокойно се разпореди:
- Вземете писмено сведение от агент "Андреев" по този случай. Уведомете НСС
за поведението на Антон Николов. А вие трябва да продължите играта с него!
Потърсете среща и го предупредете загрижено с кого се среща и какви ги върши. По-
добре да рискувате и да компрометирате агента, отколкото да се конфронтирате -
изгледа ги укорно стария полковник. - И без това този "Андреев" за нищо не става,
само вдига прах и пепел. Пък и така ще го изолирате от политиката, и без друго там
само ни пречи. От друга страна, ще докажете на Николов колко е важен и колко
държите на него. А може би междувременно може да му откриете едно дело за
оперативна проверка за шпионаж в полза на чужда държава, но първо го обмислете
добре. Както знаете, аз избягвам да се бъркам в служебните работи – завърши нагло
той. Всъщност Радославов следеше дейността на двамата офицери и ги ръководеше
отблизо. Сега също внимателно наблюдаваше тяхната реакция.
Те кимнаха в знак на съгласие. Разделиха се и се прибраха в управлението. Още
същия ден в късния следобед се срещнаха с Николов в дома на леля му. Янков
откровено сподели притесненията си от контактите му с агент "Андреев". Антон не
отрече, обаче разказа своя версия. Представи в крайно отрицателна светлина агента и

1
небрежно заяви, че е водил само проучвателен разговор. Нещата изобщо не били
такива каквито ги представял "Андреев". Американецът просто искал да провери дали
наистина той е приближен на премиера, или лъже.
- Не знам кое как е, господин Николов - потри чело Янков, - но мисля че трябва
да внимавате повече. Мислите по американски в български условия. Ще ви вземат за
мезе в града, ако това се разчуе. Казвам ви го, защото истински ви уважавам.
Май навсякъде е пълно с ваши агенти и затова настоявах да ми кажете
сътрудниците си. Щях да ги изоблича още преди време и да предотвратя възникването
на подобни проблеми - ядоса се Николов. - Ще го видим какъв приятел е на министър-
председателя. Някакво си момченце си измисля разни работи, за да се прави на
интересен... Още утре отивам в София! - изтри потта от челото си той и вече по-
спокойно добави: - А на вас благодаря за откровеността. Явно държите на мен и ще си
партнираме успешно.
"Баткото", както наричаха Радославов, и този път се оказа голям играч. Връзката
с американеца укрепваше. В следващите дни и седмици той нареди на Досев да следи
процесите на промяна в РДВР. Трябваше да му докладва за всички уволнения,
размествания и т.н. Радославов държеше указанията му да се изпълняват
безпрекословно.
В началото на месец април 1992 година новият директор, Янков и Досев
посетиха министъра на вътрешните работи Йордан Соколов, който ги прие радушно и
им даде указания как да извършат декомунизацията на органите във великотърновския
регион. Изрично настоя да се преназначат в други служби бившите служители на 06-то
управление на ДС. Онези, които са обвинени в незаконни действия, да бъдат уволнени.
Досев изведнъж се изправи пред трудна дилема и му се наложи майсторски да
лавира в сложна обстановка. Сърце не му даваше да изгони от работа колеги, а нямаше
как да не изпълни спуснатата отгоре директива. Най-тягостно беше невъзможността да
сподели мисията си с никого - кой е той в действителност и какви задачи изпълнява.
Мислеше и премисляше по цели нощи, многократно се консултираше с Янков,
докладваше най-подробно на Радославов. Разчиташе на неговите указания по
отношение на кадрите. Полковникът му разпореди да разиграе компромисен вариант -
всичките служители на 06-то управление и тези, които са работили на номенклатурна
партийна и комсомолска работа преди промените, да бъдат преназначени на работа в
полицията. Оставаше само да се реши как да стане това на практика.
- Няма да правиш нищо с нашите момчета от ДС, без да ме информираш! -
нареди му той. - Трябва да съхраним кадрите и аз лично да знам кого къде слагате!
Иначе тези идиоти от СДС ще разбият системата!
- Ще бъде доста трудно - обади се предпазливо Досев.
- Рано или късно ще се върнем на власт и тези хора ще ни трябват. Друг е
проблемът, че не можеш да им го обясниш, но ако имат мозък в главите, ще им стане
ясно за какво става дума. Не са малки деца. Да мислят! И гледай някой друг да обере
негативите от тези промени! - потупа го по рамото Радославов. - Избутай директора
напред и не се завирай между шамарите! Доведи го този директор някоя вечер в офиса
да си поговорим! Не съм го виждал отдавна, а не е лошо да знае кой командва парада.
За Досев това предложение дойде твърде изненадващо. До този момент му
внушаваха да пази в тайна връзките си. Или пък може би старият началник на ДС
смяташе, че е дошло време да установи пряк контрол върху директора на РДВР.
Срещата се състоя няколко дни по-късно. Директорът и Досев бяха поканени на вечеря
съвсем официално от Джамал Акрам. В офиса на арабина вече чакаше Радославов. На
масата имаше ядене и пиене в изобилие, и то от най-високо качество. Разговора водеше

1
предимно Радославов. Заяви с приятелски тон, че се радва на това назначение.
Познавал директора от години и смятал направения избор за правилен. Щял да помага
с каквото може, ако директорът не забравял, че Досев е човекът, когото той трябва да
слуша, защото притежава необходимите качества да взема правилни управленчески
решения и никога няма да го подведе. От своя страна директорът на РДВР наистина
показа колко са му ясни нещата и увери полковника в старанието си да не прави
професионални грешки. Междувременно вметна, че фирмата "Акрам къмпани" ще
работи безпроблемно, докато той е на този пост. Акрам и Радославов останаха много
доволни. Отпуснаха се и приключиха с обичайните шеги за жени, лов и футбол.
Всичко мина по мед и масло. На другия ден директорът извика Досев в кабинета си.
- Не ме мисли за толкова глупав - посрещна го на вратата той. - И преди тази
среща знаех, че Радославов движи нещата в града и района, а ние сме само
изпълнители.
Самият Радославов научи за тези думи няколко часа по-късно.
- Усеща се момчето - засмя се той. - Ще работим с него, стига да си затваря
устата. Но не забравяй - ти си нашият човек, ти го контролираш! Това е моята позиция
и няма промяна в нея.

6.

Преназначаването на бившите служители на Държавна сигурност създаде

огромни проблеми. Всички бяха недоволни. Както бившите "шестаци", така и колегите
им от криминалната и икономическа полиция, повечето от които не ги искаха. Създаде
се огромно напрежение въпреки разговорите, които се водеха с всеки поотделно.
Наложи се Досев да наруши инструкциите на Радославов и твърде често да присъства,
когато се мотивираха част от служителите. Просто Янков не можеше да се оправя.
Получи се така, че директорът само подписваше документите, а на топа на устата
остана Людмил. С времето той, Янков и новият директор си навлякоха омразата и
презрението на гилдията на бившите служители на ДС. Значителна част от тях имаха
агентурни позиции в местните структури на СДС. Агент "Николов" поиска спешна
среща. Съобщи им, че на координационен съвет на СДС - Велико Търново, лично
председателят на областната организация настоял да се направи писмено предложение
до министъра на вътрешните работи за отстраняване на директора на РДВР и на
Людмил Досев от работа в МВР.
Още на другата сутрин Янков и Досев направиха справка по картотеките на
службата за сигурност и полицията за този лидер. Оказа се агент на ДС, на ръководство
от току-що уволнен от МВР началник на отделение и за щастие личното му и
работното дело не бяха унищожени. Досев веднага поиска среща с кмета на Велико
Търново, с областния управител в Ловеч и с един от местните сини депутати.
Изненадата им искрено го забавляваше. Показа им агентурното дело на техния колега,
позовавайки се на решението на парламента за разсекретяване на документите на
бившата ДС. Получи се светкавичен ефект. След няколко седмици недоволния
седесарски лидер напусна поста си и на практика затри всичките си политически
амбиции. Оказа се, че и заместник-председателят на координационния съвет на СДС
също е бил агент на Държавна сигурност на ръководство при вече познатия оперативен
работник. Явно Янков и Досев имаха сериозен противник в лицето на бившия си
колега. От накърнено самолюбие той се намесваше в игра, която предварително бе
обречен да загуби. Разбира се, без да знае истинските причини.

1
 Вместо да си седне на задника, агентът на ДС и заместник-председател на
координационния съвет ставаше все по-активен. На всяко събрание държеше пламенни
речи, в които обвиняваше директора на РДВР и Людмил Досев, че са подлоги на
бившия шеф на ДС Радославов и провеждат неговата политика. Това си беше самата
истина, но не и за обществено ползване. На всичко отгоре този човек имаше пълната
подкрепа на местния общински лидер на сините - доцент от Великотърновския
университет. Двамата успяха да прокарат решение за изготвяне на писмен документ до
министъра от името на КС на СДС за смяна на директора на РДВР - Велико Търново, и
назначаване на негово място на един дългогодишен ръководен кадър от Народната
милиция в Горна Оряховица. Янков и Досев направиха всичко възможно да спрат този
документ, обаче удариха на камък. Наложи се да потърсят нова среща с Йордан
Соколов.
Този път министърът се държа хладно и резервирано. Не изрази позиция, не
стана ясно дали ги подкрепя, или не. Явно имаше информация, която му даваше
основание да се съмнява в тях. Положението изглеждаше безнадеждно, но Янков успя
да уреди чрез свой познат от НСС среща с главния секретар на МВР – генерал Богомил
Бонев. Досев му изложи подробно ситуацията във Велико Търново както и подмолната
дейност на някои бивши служители на ДС срещу легитимното ръководство. Всичко
това бе отразено в рапорт, който генерал Бонев докладва на заседание на
ръководството на МВР. Проблемът се реши бързо и директорът на РДВР остана на
работа. Позициите на Досев пред неговите колеги в Търново буквално се бетонираха.
- Големи тъпаци има от нашите, правилно си отиват от системата - разгневи се
Радославов, когато научи подробностите. - Като малки деца са! Трябва да им се дава
урок от време на време. Те какво искат – да разкажем по телевизията, че аз дирижирам
парада? Че решавам човешки съдби? А може би и да обясним защо го правим?
- Господ знае - повдигна недоумяващо рамене Досев.
- Това не може да стане, докато отново не се върнем на власт. Тогава ще
разберат за какво иде реч и ще се срамуват от поведението си.
- А ние какво да правим по-нататък?
- Както се развиват нещата, ще се наложи да откриете формално оперативни
дела на някои бивши колеги! Ако е нужно и на мен.
- Но, другарю полковник!
- Играта трябва да се води по правилата! Сега в СДС открито говорят, че сте мои
хора, а вие не можете да им предоставите нищо насреща. Открийте разработки и ги
покажете където трябва! Аз знам какво върша. Ако е необходимо проведете и
оперативно-технически мероприятия.
- Да не ни разберат криво.
- И без друго сме трън в очите на хората. Навсякъде пишат, че перем червените
пари с Акрам. Май ще се наложи да се срещна с Николов и да си поговоря с него.
Искам да се убедя, че няма участие в атаките срещу нас - замисли се Радославов.
Изглеждаше притеснен от възможността да загуби позициите си в РДВР. - Той ни е
враг, знае за нашите връзки и не е изключено задкулисно да разбунва духовете. Ако е
така, ще трябва да го стопираме!
На Досев подобно намерение изобщо не му хареса. Преките срещи между
Николов и Радославов го правеха излишен. Естествено шефът щеше да е много по-
интересен за американците и съвсем естествено той можеше да се окаже изолиран.
Едва след време двамата с Янков научиха, че Радославов и Николов са се срещали
многократно. Междувременно американецът се запознал с Акрам и станал чест гост в
офиса на фирмата. Полковникът не обелваше и дума за това. Още тогава Людмил

1
трябваше да се досети, че играта се води некоректно и има вероятност да завърши
трагично. Все още му липсваше прозорливост и далновидност.
Както се очакваше, Иван Янков изпълни указанията на Радославов и възложи на
няколко оперативни работници, ползващи се с личното му доверие, да заведат
разработки на бившия началник на областното управление на МВР, на бивш служител
от разузнавателното управление на министерството на народната отбрана, станал
крупен бизнесмен във винарския бранш, както и на самия Джамал Акрам. Работата по
тях се водеше формално, независимо че планираните агентурно-оперативни и
оперативно-технически мероприятия се привеждаха в срок. Изготвиха оперативна
справка и за Антон Николов, която изпратиха в Националната служба за сигурност.
Никой от Центъра обаче не прояви интерес. В НСС течаха поредните размествания и
уволнения. Говореше се упорито за смяна на директора на службата - полковник
Чавдар Петков, и всички очакваха да разберат каква ще е личната им съдба.
В началото на май 1992 година Антон Николов внезапно поиска среща с Янков и
Досев.
- Здравейте господа - посрещна ги приветливо той. - Имам едно конкретно
питане към вас. Смятате ли, че мога да бъда назначен на работа в МВР?
Двамата офицери останаха като гръмнати. Николов беше в напреднала възраст,
чужд гражданин, осъждан. Съществуваха хиляди пречки да работи в системата. Не
можеха да проумеят на какво се дължи неговата странна инициатива и защо му е
притрябвало да постъпва в МВР. Дали пък играта не навлизаше в нов етап на развитие?
- Нека да проучим възможностите - отговори му сдържано Янков. - До няколко
дни ще ви уведомим за нашето становище.
Още същата вечер Досев и Янков отидоха в офиса на "Акрам къмпани". Там ги
очакваше Радославов. Изслуша ги внимателно и ги отпрати, без да каже нищо. Обади
се на Досев на другия ден и поиска да се видят в парка, близо до неговата къща.
- Работата става сериозна, но ще продължим играта - започна той. - Моето
мнение е, че трябва да го предложите направо като началник на службата за сигурност
във Велико Търново.
- Това не може да стане по никакъв начин! - зяпна Досев.
- Така е, но той не го знае. Ще помисли, че сте готови да направите всичко за
него. Открива ни се златен шанс - потри чело полковникът. - Може да започне да се
разкрива. За какво е пратен, кой го е пратил, кои са началниците му. А може и да ви
запознае с тях. Нали това е целта - да качим нивото! Така че действайте, нищо не
губите!
Свикнал да изпълнява, Досев докладва веднага на Янков за този разговор.
Офицерът реагира доста резервирано.
- Баткото взе да ти прави срещи на открито вече, началство - подсмихна се криво
той. – Големи конспиратори сме, няма що. Остава да назначат Антон за шеф на
сигурността на моето място и тогава съвсем ще се прочуем.
- Уверявам те, шефе, цяла нощ мислих по въпроса. Ходът е направо гениален!
Закрепваме завинаги контакта с американеца.
- Да не я докараме до кривата круша - отвърна без какъвто и да е ентусиазъм
Янков. Все пак извика няколко оперативни работници и началника на отдел "Кадри", за
да подготвят необходимите документи на Николов.
Срещата с директора на НСС Чавдар Петков мина както очакваха. Старият и
опитен кадър на системата отказа. Не можеше да повярва, че директорът на РДВР -
Велико Търново, е подписал такъв документ.

1
 - Този колега наясно ли е какви ги върши? – хвана се за главата той. - Да
предлага мащабна длъжност в българските служби за сигурност на лице, което е чужд
гражданин! Ще направим прецедент в световен мащаб!
Министър Соколов също отказа назначението. Аргументира се с
обстоятелството, че Николов е биполит, тоест с двойно гражданство - българско и
американско. Като такъв той по презумпция не можеше да работи в системата за
сигурност. Николов остана крайно недоволен и на секундата предложи:
- Да пробваме по друг начин! Господин Досев, вие се срещнете с кмета и
областния управител, нека те да направят писмено предложение и да го пратят на
господин Соколов! Да видим как ще откаже.
Разбира се и този вариант не свърши работа. Учудващо беше, че Николов не
може да проумее невъзможността да поеме тази длъжност. На всичко отгоре ставаше
все по-нетърпелив.
- Щом е така, господин Досев - заяви при поредната си среща с Людмил той, -
вървете с кмета при господин Савов - председателя на парламента, и направете всичко
възможно, за да го убедите да се обади на министър Соколов за моето назначение.
Ясно е, че го е страх да поеме отговорност и чака някой да му нареди.
Досев не можеше да изпълни подобно искане, без да се консултира с
Радославов. Докладва му подробно всичко и бившият му началник му даде подробни
указания как да действа. Кметът на Велико Търново също се оказа добре подработен,
защото само след няколко дни се обади на Людмил, за да му съобщи, че на следващия
ден ще пътуват за среща със Стефан Савов. София ги очакваше.

7.

Досев влизаше за първи път в сградата на Народното събрание. Остана с

противоречиви впечатления. Охраната се оказа небрежно либерална. Никой не му
обърна внимание, макар че носеше куфарче с оперативни материали, които
възнамеряваше да покаже на председателя на парламента. Провериха го вяло за
оръжие, после изглежда го забравиха. Пуснаха го да влезе в кулоарите, където
атмосферата беше доста потискаща. Навсякъде се усещаше някакво вътрешно
напрежение и политическото противопоставяне направо витаеше във въздуха. Кметът
на Велико Търново се отправи директно към стаята на депутатската група на СДС.
Пред вратата почти се сблъскаха с Христо Иванов - стар познайник на Досев. Той се
зарадва на срещата, хвана го под ръка и го поведе към едно от фоайетата на сградата.
Седнаха на разкошен фотьойл.
- Какво те води насам? - попита Иванов.
- Идвам с кмета при господин Савов – отвърна спокойно Досев. - Възникна
проблем - не искат да назначат нашия общ познат Николов в МВР и се налага да
направим нещо по този въпрос.
- Жив ли е той, не съм го виждал от месеци - внезапно помръкна Иванов. - Аз
едва ли ще мога да ви помогна. Нали видя какво стана? В комунистическия вестник
"Дума" публикуваха досието ми на агент на ДС.
- Видях.
- Тези стари генерали от службата напълно са изкукуригали. Вместо да ме
съхранят, те ме изтипосаха и дадоха възможност на противниците ми в СДС да ме
дискредитират. Доктор Желев също им се хвана на инсинуациите. Сега съм персона
нон грата. Даже мога да навредя, ако се намеся.

1
 - Николов е добре - деликатно подмина обяснението му Досев. - Опитваме се да
го ориентираме в сложната обстановка, но той трудно се възприема.
- Така е - стана Иванов. Сбогува се учтиво и тръгна към парламентарната зала.
Кметът тъкмо излизаше от стаята на СДС и двамата се запътиха към кабинета на
председателя.
- Заповядайте, господа! - посрещна ги секретарката. - Господин Савов ви очаква.
Влязоха в просторно помещение с импозантен интериор, кожени мебели и
огромно бюро. Стефан Савов се изправи с известно усилие. Ръкува се с кмета, после се
запозна с Досев.
- Разполагайте се - предложи им да седнат той. - Ще ви помоля да бъдете делови,
защото след малко трябва да посрещам делегация от чужбина!
- Господин Савов, говорил съм ви за този човек - притеснено започна кметът. -
Млад кадър в МВР и наш симпатизант. Идва по конкретен повод - да аргументира
назначаването на Антон Николов в МВР. Знаете го, член е на нашата,
Демократическата партия.
- Слушам ви - авторитетно кимна Савов.
Досев веднага извади оперативните дела от чантата си. Говореше сбито и ясно,
след което подаваше документите на председателя на Народното събрание. Той четеше
с видим интерес.
- Добре работите - вдигна глава Савов. - Трябва да натикаме комунистите в
миши дупки.
- Трудно ще стане, ако не назначим нови хора в системата от СДС. Именно
затова ви моля да ходатайствате пред министър Соколов за Антон Николов. Става дума
за началник на службата да сигурност в града.
- Ще направя каквото мога. Напишете името му и другите подробности на този
лист, за да не забравя - подаде той на Досев тънък куп хартия. Погледна го бегло и
спокойно приключи разговора: - Считайте че ще бъде казано, но как ще реши проблема
Йордан не знам и няма откъде да знам. Не сме като старите комунистически
началници. Подчиняваме се единствено на собствената си съвест, когато вземаме
управленчески решения.
Досев си тръгна много доволен. Беше убеден, че кметът ще разкаже подробно за
срещата на Николов. Нямаше от какво да се безпокои. Направи всичко възможно,
макар да съзнаваше прекрасно пълната несъстоятелност на предложението си. Няколко
дни по- късно той се срещна отново с Андрей Луканов в офиса на "Акрам къмпани" в
мотела край Търново. Там бяха също Радославов и Джамал.
- Разбрах че сериозно се интегрираш в СДС – засмя се Луканов. - Явно печелиш
доверието им. Ти си млад и те възприемат различно от нас, смятат те за свой кадър.
- Старая се, другарю Луканов - по навик се изпъна Досев.
- Е, то си е обективна даденост. Седесарите са лаици в политиката и доста
наивни кадровици, но това е само в наша полза. Сега да видим какво ще правим с този
американец? Научих, че правите фиктивни опити да го назначите в службата за
сигурност.
- Така е.
- Това няма да стане. Предстои смяна на директора на НСС и от СДС си мислят,
че е техен, но не е вярно. Пробутахме им наше момче, свързано с военното
контраразузнаване. С него ще се работи значително по- леко и може да му
организирате една среща с този Николов ли беше, няма значение - тропна бутилка
"Джони Уокър" с черен етикет Луканов. – Помислете върху такъв вариант, пък да
видим какво ще излезе!

1
 Масата беше отрупана с деликатеси. Акрам очевидно знаеше какво значи "от
пиле мляко" и явно се стараеше да задоволи и най-капризния вкус. Този път обаче
разговорът изглеждаше значително по-важен от софрата.
- Играта загрубява, другари, опитват се да ме изолират от политиката по съдебен
път - умисли се Луканов. - Филип Димитров се е обградил само с хора на ЦРУ.
- Кои имате предвид? - обади се предпазливо Радославов.
- Официално назначи за съветници двама американски граждани - Мишев и
Алекс Алексиев. Алексиев е особено опасен. Работи в най-голямата
антикомунистическа централа в света "РАНД Корпорейшън", дислоцирана в Лос
Анжелес. Натискат главния прокурор да ме задържи по едно от големите дела срещу
БКП, но той засега отказва. Не знам колко време ще издържи на натиска.
- Нали ви е роднина? - плахо влезе в разговора Досев.
- Така е, обаче те са нахални и последователни. Ще продължат да го притискат,
дори ще го заплашат с отстраняване и тогава може да се наложи да "полежа", за да
запазим позициите си в съдебната система. Помнете другари - един ден ще се върнем с
гръм и трясък във властта и ще потърсим сметка на онези, които са ни тормозили. Ако
е необходимо, ще докараме бившия монарх Симеон Втори и ще управляваме чрез него.
Любен Гоцев вече работи в тази насока.
- Няма проблеми, шефе! Ние сме с теб - намеси се Акрам. - Влизаме в огъня, ако
кажеш. Само се обади и ще помагаме както можем!
- Дано да е така. Защото има другари, които само чакат да се случи нещо с мен,
за да се дистанцират от партията. Раздали сме много пари, но се оказа, че тук-там сме
сбъркали.
- В какъв смисъл? - опули се арабинът.
- Някои могат да се възползват от обстановката, че съм в немилост, и да излязат
от контрол. Няма къде да отидат, ще си върнем парите с лихвите. Нали затова са
създадени тези бригади, които търсят неизрядните длъжници. Много пъти съм казвал и
сега ще го потвърдя - не е важно какъв мерцедес караш, а колко време ще го караш! -
отпи от чашата си Луканов. – Некоректните рано или късно ще си получат
заслуженото. Човек не трябва да се отклонява от правия път и да забравя каузата си!
Последните думи на държавника прозвучаха доста заплашително. Досев усети,
че е време да си тръгва. Сбогува се последователно с Акрам, Радославов и Луканов,
след което спокойно се запъти към изхода. Най-изненадващо видният държавник
тръгна след него.
- Ще се видим след един-два месеца - изгледа го над очилата си той.
Досев не знаеше, че това е последната им среща. А и нямаше откъде да знае.
Събитията щяха да се развият твърде динамично в следващите месеци и години, без да
им дадат шанс да се срещнат отново.
След няколко дни Радославов извика Янков и Досев в офиса на "Акрам
къмпани". Старият полковник ги посрещна съвсем служебно.
- Господа, само ви уведомявам, че ще се наложи да направим фондация за
подпомагане дейността на МВР. Ще я наречем "Сигурност и закрила" - отсече той,
преди да продължи: - Основно ще я спонсорира нашата фирма, като ще ви
подпомагаме съвсем открито. Говорих по този въпрос с Николов.
- С Николов? - спогледаха се учудено Досев и Янков.
- Интересно ми е дали той и неговите господари ще дадат пари и ще участват
във финансирането. Това е един вид проверка. Стига вече празни приказки, време е да
видим кой какво слага на масата. И между другото да ви кажа - млъкна за секунди
Радославов, после ги погледна право в очите: - Там, където има много пари, има и

1
много кръв! Смятам че вече добихте качества да се занимавате с по-сериозни работи,
но ако някой от вас възнамерява да се отказва от играта, да го направи сега. Докато е
време.
- Ние сме готови да дадем живота си за партията и каузата, другарю полковник -
отвърна с патос Досев. - Знаете, че сме с вас, каквото и да става.
Янков сдържано кимна в знак на съгласие. Той не беше така емоционален като
своя колега, държеше се въздържано и предпазливо. Учеше задочно право. Оставаха му
няколко изпита да се дипломира и през главата му минаваха мисли да напусне
системата. Смяташе да започне работа като адвокат. Разбира се, не споделяше нищо за
намеренията си с Радославов, защото повече от сигурно щеше да срещне неодобрение.
- Ще ви помоля да изготвите документите на тази фондация и след това да ги
подпише директорът на РДВР - мина към деловата част полковникът. - За председател
съм се спрял на юрисконсулта на дирекцията. Той също е полковник като мен, от един
град сме, приятели сме от деца. Свестен и почтен човек, няма да ни подведе. От вас се
иска да измислите как да се усвояват парите, след това сядаме с Николов, правим
конкретна схема и действаме!
Янков и Досев се върнаха в службата умълчани и замислени, но нямаше как да
не обсъдят проблема. Всеки имаше своите неясноти за бъдещето.
- Ясно е че няма къде да мърдаме, щом шефът го е наредил - започна Досев, - но
как да го направим така, че парите да идват при нас, а не в полицията? Каква ни е
ползата от тази фондация, като няма да видим един лев в службата?
- И какво предлагаш? - вдигна очи към него Иван.
- Така или иначе, не можем да мърдаме. По добре да сглобим оперативна схема
на работа и да превърнем "Акрам къмпани" във фирма за прикритие на дейността на
органите за сигурност.
- Това пък откъде ти хрумна?
- Има го в теорията, а и в миналото ДС го правеха в централните поделения.
Така е по цял свят, ще го обосновем. Парите ще идват при нас и ще закупим кола,
техника... Мисля, че съм прав.
- Знаеш ли какво, началство? - изгледа го внимателно Янков. - Твоят проблем е,
че си се родил беден. Ако имаше поне малко капитал, с този комбинативен мозък щеше
да направиш милиони.
"Четка ме - помисли си Досев. - Глади ме по косъма и чака да замъркам"
- И не ми харесва, че Радославов и Николов се виждат без ние да знаем за това.
Като нищо ще ни изолират някой ден - погледна го изпитателно Янков.
"Ами ти не знаеш, че и аз се срещам с другаря Луканов, но какво да се прави?
Такива са правилата на играта!" - едва се удържа да не изтърси Досев, но вместо това
отвърна:
- Да става каквото ще! Орисията ни е на изпълнители.
Янков го изгледа удивен, но предпочете да замълчи.

8.

Капитан Васил Берберов отмести ядосан телефона. Току-що се беше обадила

жена му, за да го осведоми, че ще имат гости за вечеря. Да купи това-онова. "Само за
гости съм - мина му през ума. - Жените винаги намират начин да ти объркат
програмата."

2
 Берберов беше роден в малък град край София. В биографията му пишеше, че
произхожда от работническо семейство. Завърши школата на МВР, факултет 01-ДС с
отличен успех и понеже беше гъвкав и практичен човек, успя да се уреди на работа в
02-ро главно управление на ДС, в така наречения отдел 03 - "Борба срещу подривната
дейност на западногерманското и френското разузнаване". Десети ноември го завари
като обикновен оперативен работник в този отдел. Издигането му в органите започна,
когато главен секретар на МВР стана неговият личен приятел от войнишките години и
школския период Богомил Бонев. Двамата си допаднаха. Продължиха да се виждат,
въпреки че Бонев завърши факултет 02 - НМ и имаха различни програми. В началото
на 1992 година Богомил го извика в кабинета си и го попита дали ще се съгласи да
поеме изключително отговорна работа.
- Каква? - попита Берберов.
- Искам да станеш началник на отдела, който работи по линия на борбата срещу
разузнавателната дейност на службите на ОНД.
- Имаш предвид Съветския съюз?
- Няма вече такова нещо, пък и ние сме свободна и независима страна. И ако се
справиш добре, ще ти бъде трамплин за издигането в службата.
Берберов прие назначението. Като всеки офицер от тайните служби, той нямаше
право на голям избор и на директен отказ. Съзнаваше, че работата по тази линия ще
бъде изключително трудна. Липсваха всякакви агентурни позиции, пък и трябваше да
се изгради екип от служители. При положение че повече от кадрите на бившата ДС се
страхуваха да работят по бившите си колеги и партньори. Освен това знаеха прекрасно
колко са чувствителни руснаците на тема предателство. А и не прощаваха. На всичко
отгоре допреди две-три години ДС работеше под ръководството на КГБ, а сега
изведнъж - противници. Този път наистина трябваше да се "пипа с ръкавици".
Постепенно по линията започна да постъпва информация. Доста оскъдна, но все
пак нещо. След назначаването на новия директор на Националната служба за сигурност
Арлин Антонов, Берберов се отчиташе лично на него. В професионален план това се
оказа изключително удачно, тъй като се ограничаваше кръга от лица, които знаеха с
какво точно се занимава. Точно по това време постъпиха данни от оперативни
източници, че в страната има няколко резидентури на КГБ. Една от тях действаше на
територията на великотърновския регион. Берберов незабавно се обади по телефона на
Иван Янков, с когото бяха съвипускници от школата в Симеоново.
- Трябваше да се видим лично, обаче нямам никакво време - поздрави го
сърдечно той. - Получихме данни, че на ваша територия действа резидентура на
бившите Съветски тайни служби. Работата е деликатна и при нас за това знаят
определен кръг хора, затова ще те помоля да го запазиш в тайна от останалите колеги!
Антонов лично ми разпореди да ти се обадя и да говоря с теб в прав текст. Ще ти
изпратя писмен материал по пощата, ще дойда на място да видим какво правим.
- Радвам се, че се издигаш, Василе - в типичния си сдържан стил отвърна Янков.
- Отговорна работа са ти поверили.
- Дължа го на Богито - така Берберов наричаше Богомил Бонев. - Нали знаеш, че
сме близки още от казармата.
- Като получа материала, не е лошо да ми дойдеш на гости. Ще те запозная с
конкретната обстановка, ще се видим и ще поговорим - дружелюбно приключи
разговора Янков. - Чакам те!
След два дни по секретната поща пристигна адресиран до Янков плик от НСС с
надпис "Лично". Той го отвори и го прочете на глас в присъствието на Людмил.

2
Описваше се получена оперативна информация. Едно от направленията на НСС
докладваше, че във Велико Търново има резидентура на КГБ, която се ръководи от
бившия началник на ДС Радослав Радославов. Работи под прикритието на частни
фирми. Споменаваха се интересни детайли. Агенти на службата знаеха как в един от
офисите на "Акрам къмпани" се върти търговия с наркотици.
Това не учуди нито Янков, нито Досев. Двамата отдавна очакваха подобно
развитие на нещата. Бившите структури на КГБ и настоящото руско разузнаване
нямаха никакво намерение да загубят завоюваните позиции в България. Доскоро те
бяха "господарите" и се очакваше тайно да дърпат конците, да участват задкулисно във
всички процеси. Разбира се, съвсем не бе сигурно, че Радославов е резидентът на
бившето КГБ. Това именно трябваше да се установи. Янков открито заяви, че подобни
твърдения са пълни глупости и че ако Радославов наистина е резидент, едва ли някой
ще разбере. В крайна сметка решиха, че информацията е опит за компрометиране на
"Акрам къмпани", която все повече разширяваше дейността си. Решиха да поставят
проблема пред Радославов открито. Обадиха му се по телефона и той им отвърна да
дойдат пред офиса на фирмата в мотела.
- Тези идиоти нямат ли си друга работа! - ядоса се полковникът, след като му
докладваха, че в НСС разполагат с данни за търговия с наркотици и за пряко
подчинение на КГБ. - Веднага им отговорете категорично! Това не отговаря на
истината! Компрометират ни за да ни изтласкат от бизнеса.
- Не може да бъде, все пак са колеги - намеси се Янков.
- Именно, бивши колеги, които ни мразят и ни завиждат. Комбинацията е
елементарна и би трябвало да разберат, че не ние сме противникът. Людмиле - обърна
се той към Досев, - Срещнете се с този нов директор на НСС и му обяснете всичко. Ние
помагаме на службата - не сме й врагове. Би трябвало да разбере умелото използване
на моите русофилски нагласи и връзките ми в Москва съвсем не ме правят чужд агент.
Ще ме вкарат в затвора като нищо! Обаче ние с Акрам имаме канали и по тях ще
разясним откъде идва атаката!

9.

- Ела веднага при мен - нареди директорът на НСС Арлин Антонов. Берберов
върна телефонната слушалка на мястото и с бърза крачка се запъти към кабинета на
шефа. Не се учуди особено, когато намери вътре Иван Янков и Людмил Досев.
Познаваше двамата още от школата. Поздравиха се радушно, дори се прегърнаха.
- Добре е, че сте съвипускници - кимна Арлин Антонов. - Колегите докладваха
един конкретен случай. Нещата явно са сериозни и затова ти разпореждам да създадеш
оперативна група!
- Слушам - изпъна се Берберов.
- Ти ще я ръководиш и ще се отчиташ пряко на мен! Трябва да изясним дали
Джамал Акрам, Радослав Радославов и Антон Николов от Велико Търново са
съпричастни към дейността на чужди разузнавателни служби. Ще се наложи да
работите доста нетрадиционно - добави той, - но вие сте професионалисти, ще се
справите. Действайте!
Тримата напуснаха кабинета на директора на НСС в доста приповдигнато
настроение. Досев носеше предложение за създаване на оперативна позиция - фирма,

2
която да се ползва като прикритие за работа на службите за сигурност във
великотърновския регион. Беше посочил "Акрам къмпани". Освен това излагаше
аргументирано мнението за вербовка на Акрам и Радославов за агенти на службите за
сигурност и представяше документите на новоучредената фондация "Сигурност и
закрила".
- Остава ни да решим какво ще правим с този Николов - допълни Янков. - Дали
да го вземем на оперативен отчет, или да установим служебен контакт с него като
сътрудник.
- Като дойда във Велико Търново и се запозная на място с обстановката,
решението само ще излезе - съгласи се Берберов. - Явно задачата е приоритетна и ще се
наложи да направим всичко възможно.
Васил Берберов удържа на обещанието си. Появи се в РДВР - Велико Търново,
седмица по-късно. Паркира служебната си "Лада" в двора, след което Янков и Досев
веднага го представиха на директора. Естествено, без да го информират за целта на
посещението. После вечеряха в дома на Досев и посетиха нощния бар на Интерхотела,
в който персоналът все още беше тясно обвързан с бившата ДС. Берберов остана
видимо доволен от посрещането. На сутринта в кабинета на Янков отново обсъдиха
всички обстоятелства. Решиха да проведат срещи поотделно с Радославов и Николов.
Възложиха на Досев да ги организира в условия на конспиративност.
Първата среща се състоя при лелята на Николов. В началото той леко се смути.
Изненада се от присъствието на офицер от централните поделения на МВР, пък и
Берберов беше внушителен на ръст и доста представителен мъж. Обличаше се с вкус и
безспорно вдъхваше респект.
- Радвам се, че ми оказвате такова внимание, господине - бързо се овладя
американецът. – Отдавна искам да се запозная с вашият директор Арлин Антонов.
- Няма проблем, господин Николов, ще направя каквото мога по този въпрос.
- За него чувам само хубави неща. Бил млад човек, решен да декомунизира
системата. Не крия, че мога да си уредя среша чрез Алекс Алексиев, съветника на
Филип Димитров, когото познавам от САЩ. Но предпочитам това да стане чрез вас.
Друго е да ме препоръча служител отвътре.
- Директорът има приемен ден и всеки може да го посети - хвърли кос поглед
към Досев и Янков офицерът от НСС. Двамата видимо изглеждаха доста изненадани.
Явно очакваха всичко друго, но не и Николов да поиска среща с директора на
контраразузнаването. - Нужно е само да ми кажете по какъв повод искате срещата, за
да докладвам. Все пак ще ме питат и трябва да съм конкретен - допълни Берберов.
- Поводът е ясен - защо съм в страната и с какво мога да помогна на службите за
сигурност. Все пак съм американски гражданин, не ме подценявайте!
- Никой не ви подценява. Началникът лично ме прати тук, за да се видя с вас и
затова смятам, че след като му докладвам какво съм свършил, също ще поиска да се
срещнете.
- ОК. - кимна доволен Николов.
След това обсъждаха различни проблеми. Берберов задаваше провокативни
въпроси и по всичко личеше, че се опитва да разбере защо американският гражданин
проявява засилен интерес към българските служби за сигурност и иска да постъпи на
работа в тях. И двамата знаеха прекрасно невъзможността Николов да бъде назначен на
работа в МВР и затова Берберов приемаше твърде резервирано и подозрително
уверенията на Николов, че този въпрос ще се уреди в най-скоро време.
- И да не пропусна най-важното - вметна той. - Колегите ви сигурно са ви казали,
господин Берберов, че тук имаме интензивен контакт с една фирма - "Акрам къмпани".

2
 - Осведомен съм.
- За нея се говорят какви ли не клюки, обаче аз смятам, че арабинът е истински
капиталист и трябва да бъде подкрепен. Създаваме фондация, която ще подпомага
работата на МВР в региона. Аз също участвам в това начинание.
- Знам.
- Искам, господин Берберов, да ме назначат в тази фондация! Това е моята лична
молба. Сигурно ще се срещнете с господин Радославов, след като сте тук, и моля
коментирайте с него желанието ми. Той ще се съобрази с вашето мнение.
- Ще го направя, ако имам възможност – стисна му ръката на сбогуване
офицерът.
Николов се оказа по-опитен, отколкото очакваше. Очевидно се досещаше за
какво е пристигнал в града и за предстоящата среща с Радославов. Явно беше
професионалист. Може би трябваше да предложат на директора да го направят
извънщатен работник в НСС. Все пак беше и български гражданин. Нямаше законова
пречка. "Ще трябва добре да го обмисля и да го предложа на шефа!" - реши Берберов,
докато вървяха с Досев и Янков към явочната квартира на бившата ДС. Там щяха да се
видят с Радославов.
Срещата с полковника от резерва на МВР мина доста по-спокойно и практично.
Говориха за миналото, когато и четиримата като служители на ДС реално бяха на власт
и имаха големи правомощия. Коментираха политическата обстановка в страната и
проблемите на прехода. Радославов демонстрира завидна компетентност. Личеше си,
че има много информация на високо ниво.
- Господин Радославов - обърна се директно към него Берберов. - Един от
бившите ми началници във Второ главно ми е споделял, че преди Десети ноември са ви
гласили да заемете поста на Григор Шопов - началника на Държавна сигурност. За да
ви подготвят, сте минали дори специален едногодишен курс в София.
- Много ме засилвате, колега - подсмихна се Радославов. - Бай Григор си беше
незаменим и още дълго време щеше да служи, ако не беше промяната. Минали неща... -
замисли се той. Сетне вдигна глава и погледна Берберов право в очите: - Я ми кажете -
извинявайте, че ще ви питам открито - как ги опаковаме тези наркотици в нашия офис
с Акрам? Руските другари ли ми ги носят с куфари, а ние тук ги разфасоваме и
продаваме, или нещо друго сме измислили? Що за глупости - видимо раздразнен
приключи той. - Сериозна служба, бивши наши кадри от ДС да коментират подобни
дивотии! Ако ще работим заедно и нашата фирма ще помага на НСС, предайте на
господин Антонов да не дава ухо на щуротии!
Досев и Янков удивено се спогледаха. Не очакваха Радославов да повдигне
въпроса така брутално. Поставяше ги в твърде нелепа ситуация. Трябваше да обясняват
защо са споделили с него оперативна информация. Берберов обаче не изглеждаше
особено впечатлен.
- Очаквах да си кажем две-три думи по този проблем, господин полковник -
отвърна съвсем спокоен той. - Явно колегите са ви осведомили и това не ме учудва, тъй
като звучи доста абсурдно и глупаво. Хора като вас едва ли ще се занимават с
незаконна дейност.
- Абсурдно и глупаво, ама факт!
- Инсинуации на бивши и настоящи колеги, които завиждат на бизнес възхода ви
и се мъчат да ви компрометират. Сега всички са срещу всички, такива са времената,
какво да се прави! Акрам е от ООП, вие сте ходили неколкократно в Москва, в школа
на КГБ. Някои хора си вадят изводи и започват да фантазират.
- Надявам се не и вие?

2
 - Мога да ви уверя, че единствено ако получим достоверни данни за извършена
престъпна дейност, ще вземем някакво оперативно отношение към вас и ще започнем
да ви разработваме. Надявам се това никога да не стане!
- Удовлетворявате ме с този отговор, все пак сте пълномощник на директора на
НСС - разсмя се искрено развеселен Радославов. - А сега, ако ми позволите, ще ви
запозная с един жив "разузнавач" от ООП.
Потеглиха с "Волвото" на полковника. Стигнаха бързо до мотела в
покрайнините на Велико Търново, нает под аренда от "Акрам къмпани". Качиха се
направо в офиса. Посрещна ги лично Джамал Акрам. По всичко личеше, че ги чака с
нетърпение. След като неговите хора отрупаха масата с уиски "Джони Уокър",
безалкохолни питиета и всевъзможни мезета, той свойски се обърна към Досев:
- Е, Мосад, какво става? Водиш ми вече гости от София.
Досев се почувства доста поласкан от това обръщение. Титуловаха го с име,
инициал на израелското разузнаване МОСАД - една от най-престижните
разузнавателни служби в света. Вечен враг на палестинските терористи. Дали пък
Акрам му подсказваше, че приема Досев като човек, който го "работи", но оценява по
достойнство професионалните му качества? Можеше да се тълкува по различни
начини.
- Да преминем делово към проблема! - намеси се Радославов. - Господин
Берберов е от Националната служба за сигурност. Вече се е срещнал с оня американец
Николов и са разговаряли около фондацията "Сигурност и закрила"
- Николов иска да го назначите на работа – обади се Берберов.
- Не е лоша идея - потвърди полковникът. – Защо да не го направим
изпълнителен директор? Все пак председател е моят приятел, юрисконсултът на РДВР.
Ти какво ще кажеш по този въпрос? - обърна се той към арабина.
- Сега ли?
- Ами сега ще трябва да решим този проблем, защото колегата ще докладва
лично на директора на НСС. Не трябва да се връща в София, без да заявим ясна
позиция, както и без конкретизиране на намерението ни нашата фирма да участва във
финансирането на службата за сигурност.
- Господа - стана тържествено Акрам, - аз съм готов да дам всичко за
националната сигурност на България, от лъжицата и вилицата до самолета! Както
кажете, така ще е! Какво пък - ще направим този Николов един изпълнителен директор
на фондацията, ще му вземем кабинет в някоя сграда, ще го оборудваме и да работи,
като толкова се натиска.
- Идеята ти не е лоша - кимна Радославов.
- Освен това Досев е предложил фирмата ни да се ползва като прикритие. Аз
също ги разбирам тези неща, ясно ви е, че не съм хванат от гората. Щом кажете, в
момента съм в състояние, ще финансирам работата на местната служба за сигурност.
Знам, че държавата сега няма пари. Ще закупим автомобили, подслушвателна техника
за срещи с агентурата, ще даваме за служебни нужди. Но искам всичко да е на
паритетни начала, да се отчитате пред мен с документи!
- Какви документи? - вдигна очи към него Берберов.
- Ами Досев например ще ми напише разписка, че взима тези средства за
служебно ползване. Не желая злоупотреби. Имате хубава мъдрост: Приятели, ама
сиренето с пари! Затова всичко трябва да е много точно. Искам да съм сигурен също
така, че това е санкционирано от София! От шефа на НСС. Иначе фирмата няма да даде
и лев. Ето моето решение.
- И какво ще искате в замяна?

2
 - Нищо особено. Моля да ни помагате, когато имаме нужда от нещо. Да си
вършим бизнеса безпроблемно.
- Добре, господин Акрам - наведе глава Берберов. "Този арабин говори като
оперативен работник, да му еба майката - помисли си той. - В каква схема се набутах?
Явно в София ще поумуваме с шефа как да действаме, за да не стане някой гаф." Сетне
отпи от чашата си, огледа внимателно присъстващите и спокойно завърши: - Благодаря
на вас и полковник Радославов за гостоприемството. Уверявам ви, че ще докладвам
всичко лично на господин Арлин Антонов и ще ви уведомя за неговото решение до
няколко седмици. Тогава ще знаем дали ще работим заедно, или не.

10.

Десет дни по-късно Берберов се обади по телефона на Янков, за да го осведоми,

че директорът на НСС ще очаква Антон Николов в приемния си ден, но иска да види
него и Досев още веднъж. Трябвало да обсъдят по- подробно работата с фирма "Акрам
къмпани". Пътуваха до София със служебната кола. Николов тръгна с тях. Пристигнаха
в удобно време и се настаниха в кабинета на Берберов. Изчакаха, докато началника
приемаше граждани, включително и американеца. Използваха времето, за да разгледат
написаните от Досев документи. Берберов също показа няколко свои рапорта, свързани
с посещението му във Велико Търново.
- Ще яде Асан баница - усмихна се той. - Началникът още не се е съгласил
напълно, но изглежда ще даде санкция. Като ни приеме ще видим.
Междувременно Николов приключи срещата си и се обади по телефона от
приемната. Изглеждаше доста притеснен. Когато слязоха да го видят, вече се беше
поокопитил, обаче погледът му все още издаваше пълна обърканост.
- Не знам какво да ви кажа, господа - разпери ръце той. - Такова нещо не съм
виждал! Господин началникът ми показа празни бланки за задържане на лица с
подписа на главния прокурор Татарчев. На практика може да вкара в ареста всеки,
който не му харесва. Направо съм шокиран!
- Нищо ново - подсмихна се Берберов.
- Ако се задържат комунисти е добре, но има ли гаранция, че няма да пострадат
невинни хора. Това е опасно. Прилича на провокация.
- Няма страшно, господин Николов - успокои го Берберов и поведе двамата си
колеги към кабинета на шефа. Той ги посрещна делово, пренебрегвайки други десетина
служители.
- Да караме направо, момчета! Реших, че не е проблем да работим в тесен
контакт с Николов, палестинеца и Радославов - настани се зад бюрото си Арлин
Антонов. - Не измисляме топлата вода, практикуват го службите в целия свят. Хем ще
работим с тях, хем ще наблюдаваме какво вършат.
- Някакви конкретни указания? -- обади се Берберов.
- Документите на Николов ще подпиша аз, а за работа с фирмата на Акрам давам
разрешение да подпише Янков. Можете да ми звъните по всяко време. Ще
инструктирам подробно Берберов как да действате, ако се появи проблем. И
наблюдавайте внимателно Николов! Като ще го правим извънщатен оперативен
работник и ще му даваме оръжие, да не се изоглави! Все пак е цивилна гарга, не е като
нас кадрови офицер - надигна се той, с което разговора приключи.
На Досев му мина през ума, че все още никой не знае какъв човек е този Антон
Николов в действителност. Изненада го решението да му се даде оръжие. Подходът

2
изглеждаше доста интересен и той явно имаше още доста да учи. Когато отново видяха
американеца пред сградата на службата, Берберов развеселен го хвана под ръка.
- Явно сте оставили добро впечатление у началника, господине - поведе го към
колата той. - Утре ще подпише заповед за назначаването ви като извънщатен
оперативен работник в НСС под мое ръководство. Ще ви зачислим оръжие и ще ви
издадем служебна карта. Доколкото разбирам, ще станете изпълнителен директор на
фондацията "Сигурност и закрила" във Велико Търново, но ще ви моля да се
придържате в рамките на закона!
- Благодаря за доверието, господин Берберов - цъфна като майска роза Николов.
- Това е само първата крачка, един ден може да стана и щатен служител. Но никога
няма да забравя вашата помощ!
В следващите дни и седмици намерението на Досев да организира агентурно-
оперативна работа на територията на великотърновския регион в новата обстановка
започнаха да дават резултат. Вярно че използваше нетрадиционни за оперативната
практика форми и методи, но те се оказаха удачни. Янков, естествено, подписа
предложението за използването на фирма "Акрам къмпани" за прикритие на дейността
на регионалната служба за сигурност. Директорът на свой ред санкционира всички
документи за създаване на фондация "Сигурност и закрила" с председател
юрисконсултът на РДВР и изпълнителен директор Антон Николов. Настаниха
американеца в сградата на бившия партиен дом, където се намираха още редица офиси
и държавни учреждения. Закупиха лек автомобил на името на частно лице, ползващо се
с доверието на МВР. Накараха го да подпише декларация, че е осведомен за какво ще
бъде използвана колата.
- Само за служебни нужди, нали? - попита той.
- Имаш думата ми - успокои го Досев.
Беше определен кръгът от най-ценни агенти. На тях щяха да се дават парични
средства не само от така наречената "статия" за оперативните пари на агентурата, която
тогава разполагаше със символични суми, а и средства, превеждани от фирмата на
Акрам. Постепенно нещата потръгнаха. Получаваха значителна по количество и със
сериозна оперативна стойност информация. Особено всеотдайно и задълбочено
изпълняваха задачите си агентите, на които се даваха по- големи суми като стимул.
"Парите движат света, да му еба майката! - ядосваше се Досев. - Всички се размърдаха,
след като им се плаща!" Очевидно някой трябваше да поеме отговорност и да се
продължи с тази мотивация, но без съмнение Радославов и Янков се оказаха големи
професионалисти. Като нищо щяха да възстановят напълно системата за сигурност.
По същото време в страната и региона се случваха важни политически събития.
Ликвидационни съвети унищожаваха ТКЗС и АПК. Земята получаваха истинските й
собственици отпреди Девети септември. Това създаде страшни брожения сред част от
селяните, но МВР подпомогна държавните органи да не се допуснат ексцесии.
- Навремето комунистите вкарваха насила хората като овце в текезесетата -
коментираше злобно Николов. - Е, сега по законов път тези комунистически котила ще
бъдат разградени.
- А какво ще правят със земята, като я върнат на хората? Кой ще я работи? -
опонира му Досев.
- Който иска, важното е да стане частна собственост! В този вид селското
стопанство всеки ден ражда комунизъм и носталгия по миналото. Това трябва да спре!
- Сякаш чета Ленин. И той революционно заявява, че частната собственост
ражда капитализъм ежедневно и ежечасно. Вие пък искате да ликвидирате огнищата на
социализма. Все революционни промени! Къде е демокрацията и плавният преход?

2
 - Вашите вождове и учители Ленин и Сталин са казвали много верни работи,
господин Досев. Не мога да не призная, че Сталин е бил прав за кадрите, те наистина
решават всичко.
- Вие се шегувате, господин Николов. Толкова мразите сталинизма, а цитирате
Сталин!
- Не се правете на шокиран! Уважаваме се поне дотолкова, че да не се лъжем -
спокойно заяви позицията си американският гражданин. - Вие ще си останете комунист
и в червата, дотолкова са ви промили мозъка. Това обаче не ни пречи да работим
заедно и да свършим каквото трябва - приключи разговора той.
Междувременно унищожаването на окрупненото комунистическо земеделие
докара доста бели. Много хора останаха без работа. Възникнаха конфликти. В
отношенията между роднини взе връх меркантилността и дребнавостта, спорове за
имоти станаха причина за огромна конфронтация. Досев имаше селски корен и
изключително загрижен, сподели опасенията си с Радославов.
- Не ме интересува, СДС да му мислят – отвърна му полковникът. - Те са
ликвидаторите. Създават хаос и социално напрежение, а това ме устройва. В такива
условия най-добре се правят много пари.
- Какви пари, на село хората няма какво да ядат!
- И това не е вярно. Няма селски двор без кокошка. Наскоро се срещнахме със
шефа - имаше предвид Луканов той, - и между другото чух от него изключително
верни думи. "На тези не им остава още дълго да управляват, загубиха обществена
подкрепа - заяви съвсем отговорно шефът. - Вие обаче се възползвайте от ситуацията и
правете пари, защото ще ни трябват в бъдеще!"
- А такива като мен?
- Ти работи в интерес на правителството. Нали затова си на държавна работа!
Какво има да мислиш по тези въпроси, то всичко е измислено! От теб се иска само да
слушаш и изпълняваш.

11.

Лятото на 1992 година започна с дъждове. Досев се дразнеше силно от мрачното

време и особено сутрин гледаше с ненавист звънящия постоянно телефон. Обаждаха
му се за дребни работи, но един ден чу изненадан развълнувания глас на Радославов:
- Вчера са задържали другаря Луканов в София, в Националната следствена
служба. Обади ми се Свилен Вълчев, каза че бил обвиняем по някакво дело.
- И какво ще правим сега?
- Ти трябва да си на ниво! Свилен ще дойде да обсъдим ситуацията, но сме
малко без опора. Извинявай, че ти говоря по телефона, надявам се да не го подслушват.
Вече трябва да сме по-предпазливи.
- Не го подслушват.
- Сигурен съм обаче, че това е началото на края на управлението на СДС.
Съвсем скоро президентът Желев трябва да реагира адекватно на тези своеволия.
От този момент нататък Досев наистина стана предпазлив във всичко. Знаеше за
честите посещения на Свилен Вълчев в офиса на "Акрам къмпани", но така и не ги
запознаха. Знаеше още, че Акрам не обича Вълчев заради общите им интимни интереси
към агент "Лора". Арабинът изпитваше ревност и от доброжелателното отношение на
Луканов към Свилен. Вълчев наляво и надясно твърдеше, че живее в дома на вожда,
както някои наричаха Андрей Луканов, и се ползва с абсолютното му доверие. Дали

2
лъжеше, или казваше истината, нямаше как да се провери. На моменти Акрам направо
побесняваше:
- Това мръсно копеле се самозабрави! Идва да ме моли да давам пари на
семейството на шефа! Нали уж е бизнесмен в София, защо той не дава? Само да излезе
другарят Луканов от ареста, добре ще го подредя!
След време това наистина стана. Акрам изпълни заканите си и Луканов изгони
Свилен от дома си. Сега обаче все още той беше в ареста и Антон Николов не криеше
задоволството си от неговото арестуване.
- Най-после този мръсник Андрей Карлович го вкараха където му е мястото –
злорадстваше американецът. - Трябва да настъпят и неговите хора! Да им вземат
парите и да ги пратят в затвора, а след това всичко ще тръгне както очакваме. Ще
видите, господин Досев!
Досев веднага докладва за този разговор на Радославов. Пенсионираният
полковник го изслуша внимателно, после махна с ръка
- Какво се учудваш, врагът си е враг. Вари го, печи го, такъв си остава. Работи с
нас, но ни мрази, пък и, слава Богу, не знае за връзките ни с другаря Луканов. Чувал е
само пикантерии - за идването му в мотела и други глупости, които се говорят като
фолклор в града.
- То не е кой знае каква тайна.
- Може би чака и нас да ни опандизят, тогава ще видиш истинския му облик. За
такъв - куршум! Ама сега не е подходяща обстановката, те са на власт.
- Налага се да играем по тяхната свирка.
- Така е за съжаление. Спечелиха студената война, надиграха ни. Ти само
внимавай да не те оплете в мрежите си!
Полковникът нямаше основания да се съмнява в Людмил Досев. Той му беше
безрезервно предан. Продължаваше да си върши работата все така предпазливо. Лятото
се пооправи, дойдоха горещниците. В един от най-топлите дни на август Берберов се
обади по телефона на Янков. Предаде му, че Николов поискал спешно среща във
Велико Търново. Интересуваше се дали двамата с Досев знаят нещо по въпроса.
- Не е говорил с нас, нали сега ти го ръководиш - отговори му Янков.
- Добре де, ще дойда до няколко дни.
Посетиха Николов в офиса на фондацията. Отидоха тримата. Американецът се
бе подготвил добре за срещата. На масата както винаги имаше бутилка "Джони Уокър"
- черен етикет, ядки и безалкохолни питиета. Берберов, Янков и Досев се настаниха
удобно на кожените фотьойли.
- Научете се да пиете качествени питиета, младежи! - започна разговора
поучително Николов. - Пред вас е бъдещето. Утре ще тръгнете по света и не бива да се
излагате.
- Ние сме офицери от особено ведомство и не пътуваме много - обади се
Берберов.
- И това ще стане. Но да говорим конкретно - продължи делово американският
гражданин. – Извиках ви по следния повод: Местния координационен съвет на СДС
подготвя назначаване на нов окръжен прокурор, което ще стане до месец. Така
окончателно ще завършим окомплектоването на държавните структури с наши хора.
Да заработи най-сетне тази правосъдна система и да натика комунистите, нарушили
закона, на топло.
- Имате ли предвид конкретна личност?

2
 - Смятах да поканя един мой съученик. Сега е заместник окръжен прокурор,
остават му няколко години до пенсия. Говорих с него, но ми отказа, не искал да се
набива между шамарите.
- Коя е другата кандидатура?
- Председателят на местното СДС се е спрял на Цанко Русев, когото аз също
познавам от години. Надявам се да ми помогнете, искам да знам всичко за него! Пък и
бях длъжен да ви докладвам обстановката, нали така?
Янков и Досев се спогледаха. Берберов не прояви особен интерес. По всичко
личеше, че не смяташе назначаването на окръжен прокурор за толкова значимо
събитие. И сигурно вече съжаляваше за изгубеното време. Досев и Янков обаче не
мислеха така. Познаваха добре Русев, който беше открит враг на Радославов.
- Господин Николов, вие сте извънщатен служител на НСС и ще си позволя да
ви информирам, че този Русев е бивш агент на ДС. Не ми е известно какво е станало с
материалите му, при кого е бил на ръководство и дали все още някой от службата не го
ползва, за да си урежда личното положение. Оставете ни да го проверим и тогава ще
говорим!
- Колега - подкрепи го Берберов. - Ние сме вече деполитизирани органи и не се
месим в управлението на страната, но както казва Иван, можем да ви помогнем с
информация.
- А бе той въпроса ще го реши окончателно кметът на Търново! Мой човек е, ще
го обработя да не бърза, обаче ме изненадва фактът, че и този адвокат е бил агент на
вашите служби. Ще започна да гледам едва ли не на всички като бивши агенти.
Страшна работа!
- Е, не е точно така - подсмихна се Досев.
- Аз навремето ви казвах на вас - изгледа го Николов, - че трябва да ми
споделите кои са тези агенти на ДС в СДС. Сега съм един вид ваш колега и вие пак
нищо не ми откривате. Пък и има решение на парламента, че дейността на ДС не е
държавна тайна. Какво чакате още? Вашите бивши колеги комунисти да напълнят
държавните структури със свои хора! Играете си на шикалки и си прехвърляте топката
един на друг, това никъде го няма! Не съм ли прав? - изправи се ядосан той.
- И да сте прав въпросът с бившата агентура на ДС може да се реши единствено
на централно ниво - реконтрира го Янков. - Ако министърът на вътрешните работи
издаде решение по този въпрос, ние ще го изпълним. В противен случай ще си мълчим
и ще действаме според обстановката.
- Значи нищо няма да помръдне.
- Вече сме говорили по този въпрос, господин Николов, и не отстъпваме от
позициите си. Засега ще решаваме всеки отделен случай според ситуацията. Не можем
да предадем кардинално агентура на никого, имаме все пак известен професионален
морал - приключи разговора Янков.
Още същата вечер тримата наминаха към офиса на "Акрам къмпани", където ги
очакваха Радославов и Акрам. Берберов си мълчеше, докато Досев и Янков
разказваха подробно какво се е случило.
- Този Цанко Русев е човек на генерала, бившия областен началник. Последно
беше на ръководство в областното управление - потри чело Радославов. - Според мен
материалите му са унищожени, дори картончетата му са взети от архива. Очевидно е
много ценен агент. Дали не взеха и ксерокопие от делото му за Москва? - замисли се
той и внезапно млъкна, усетил че е попрекалил с откровенноста.
- Можем ли да проверим?

3
 - Можем, но това не е важно. Важното е, че не е под наш контрол, а под контрол
на хора, които ме мразят и искат да ме унищожат. Освен това баща му се оказа близък
на Татарчев, поне той така твърди, и ако го номинират, ще има неговата подкрепа.
Става лошо, Досев. Активирай връзките си с депутатите от СДС, с кмета и областния
управител. Виж и някои агенти! Трябва непременно да спрем това назначение! Иначе
този мръсник ще ни разкаже играта - раздразнено завърши Радославов.
- Ако са нужни пари, насреща съм - изправи се Акрам. - Щом бате Радослав
казва, значи трябва да се действа бързо. Този Русев да го няма на сцената.
- Бате Радослав ли? - изненада се Берберов.
- Точно така, господине. Между друго аз си взех българско име - Ангел
Радославов Златанов. Избрах презимето на полковника, защото го считам за мой втори
баща. Много го почитам. Това при нас арабите е знак за много голямо уважение - да
вземеш името на някого за свое.
- Чувал съм - кимна Берберов.
- Преди известно време оттук мина Фатик, знаете го кой е? Та той ми каза, че
българското му име, Филип Павлов Найденов, е от презимето и фамилията на
бизнесмен в София, собственик на "Мултигруп". Те също са наши хора - намигна на
Досев арабина. – Този Найденов и фамилия имат много пари - чака ги голямо бъдеще.
Правилно ли съм постъпил? - обърна се накрая Акрам към всички.
- Правилно си постъпил - огледа го критично Берберов. - Щом си български
гражданин и живееш в България, не е лошо да имаш българско име.
- За тези хубави приказки ще те черпя една рускиня от балетната програма в
бара тази вечер - засмя се Акрам. Той не за първи път предлагаше момичета на
служителите на МВР от средите на руските проститутки. Повечето от тях се
препитаваха като балерини в известните туристически центрове на България.
- Уморен съм, ще се изложа - отвърна шеговито Берберов. - Но следващият път
няма да ти откажа.
- Стига детинщини! - намеси се отново Радославов. - Събрали сме се тук, за да
спрем назначението на Русев, и ви уверявам, че ще го приемем като голяма помощ към
фирмата. Ако го направят окръжен прокурор, ще платим скъпо и прескъпо!
Досев и Янков с готовност се съгласиха. Берберов замълча и по лицето му не
помръдна нито един мускул. Трудно беше да се забележи каквато и да било реакция
след репликата на Радославов. Владееше се прекрасно. Даде воля на гнева си едва
когато се качиха в служебната кола, на път към интерхотел „Велико Търново":
- Иване, тези хора ни поставят задачи. Те ни ръководят, да му еба майката, не
ние тях - обърна се към Янков той. - Това не бива да се допуска, иначе загиваме! Ние
трябва да водим играта, а не те! – тръшна вратата той и се запъти към входа на хотела.
Заряза Янков и Досев в конфузно мълчание.

12.

Цанко Русев беше един от най-добрите адвокати във Велико Търново. Всъщност
коренът му идваше от едно близко село. Преди години баща му се занимаваше със
спекула, за да изхранва него и природения му брат. Народните милиционери го хванаха
и го изпратиха в лагер. Там се сближи с много хора, все отявлени антикомунисти. По-

3
късно един от тях го запозна с Иван Татарчев - преследван от властите адвокат от
комунистическо време. През 1992 година същият Татарчев стана главен прокурор, а
бащата на Русев се ползваше с изключителен авторитет пред него. Нито той, нито
неговият син бяха забравили репресивното отношение към тях от страна на МВР. Русев
срещаше спънки на всяка крачка, но все пак успя да завърши право и започна да
практикува адвокатска професия в родния си край. Имаше слабост към пиенето и
хубавите жени. Попадна бързо в полезрението на ДС, и то лично на тогавашния
началник на поделение 06 в окръжното управление Иван Тотев. Именно той установи
оперативен контакт с него и по-късно го вербува като агент с псевдоним "Стефанов", за
да работи по линията на интелигенцията. Постепенно Русев се привърза към Тотев,
смяташе го за голям професионалист и дори държеше негова снимка в адвокатската си
кантора. След като прецениха оперативните възможности на агента, тогавашният
окръжен началник го взе на лично ръководство и до края на 1989 година "Стефанов"
работеше активно по различни дела и обекти на оперативен отчет.
Преходът към демокрация го завари сравнително неподготвен. Заинтересува се
веднага къде са агентурните материали. Ръководещият го генерал от ДС го увери, че те
са унищожени и той няма да бъде ползван повече като секретен сътрудник. Пък и
действително вече не го търсеха за конспиративни срещи. Русев се успокои. Смяташе,
че тази страница от неговия живот е окончателно затворена. Така си живееше добре и
относително спокойно, когато го потърси приятел от младежките години. Представи
му се като лидер на СДС и му предложи да го направят окръжен прокурор във Велико
Търново. Позова се на антикомунистическия му произход и юридическата му
грамотност. Русев имаше причини да мрази комунистите. Те го бяха принудили да
доносничи срещу приятели и колеги. Затова реши да приеме офертата.
Христо Гацов беше оставен на работа като заместник началник на служба
"Полиция" в РДВР, въпреки че новият директор не го обичаше. Съобразяваше се с
неговия авторитет в системата, знаеше че има много познати ръководни служители в
София и не смееше да го освободи. Двамата често влизаха в професионални спорове.
Въпреки караниците между тях постепенно се постигна някаква поносимост. Заслугата
бе предимно на Гацов, който не се бъркаше в кадровата политика на дирекцията. Освен
това той се отнасяше много приятелски към подчинените си както и към колегите от
бившето ДС. Имаше особено предпочитание към Досев, наричаше го умно момче и
добър професионалист. Посети го една августовска сутрин на 1992 година и още от
вратата тръгна към темата:
- Ти си честен и принципен, колега - седна на предложения му стол той. - Имам
ти пълно доверие и затова ще те попитам директно: Кога ще нанесем удар върху този
октопод "Акрам къмпани"?
- Защо пък точно "Акрам къмпани"? - изненада се Досев.
- Знам, че го водите на разработка този арабин. Разпростря се върху целия
регион и никой не знае откъде има толкова много пари. Радославов също стана
милионер покрай него.
- Сигурен ли си за Радославов? - направи се на изненадан Досев.
- Сигурен съм, за тях се говори какво ли не! Убивали хора, раздали с лихва
огромно количество пари на местни бизнесмени, контролират всичко в областта.
Трябва да ги спрем! Ти имаш контакти с министъра, обясни му за какво е работата и да
вкараме тези престъпници където им е мястото. Иначе ще станем за смях пред
колегите.
- Говорил ли си с някого друг?

3
 - Вчера говорих с Цанко Русев, адвоката. Ще става окръжен прокурор. Обеща
ми, че първата му работа ще бъде да натика Акрам и Радославов на топло. Поиска да ви
запозная, казвай кога да ви уредя среща!
Явно беше, че Гацов знаеше много неща, макар досега да не беше ги заявявал
открито. И очевидно Русев беше минал на негово ръководство. Сега двамата
подготвяха удар срещу Радославов.
- Бате Христо, уважаваме се - обърна се дружелюбно към авторитетния полицай
Досев. – Ясно е, че преди да дойдеш при мен си уговорил подробности с бившия
областен началник. Благодаря ти за доверието, но не искам да коментираме тези
въпроси. Работим в правилна посока, не се безпокой!
- Сигурен ли си?
- Сигурен съм. С този Русев не искам да се срещам изобщо, ти си говори с него!
Като стане прокурор, да заповяда тук! Тогава ще видим какво ще правим.
- Кого заблуждаваш - зачерви се до кръв Гацов. - Хванал си се с тези маскари,
създали сте фондация. Юрисконсултът на дирекцията ми призна, че иска да напуска
системата заради това. Уплашил се е човекът, иска да става следовател.
- Не може да бъде.
- Може, може! Според него не е много наред да правим алъш-вериш с този
палестинец. Нищо, че и Радослав е там. Пък и той отдавна се е променил, не е като нас.
Разполага с огромни пари и мисли по друг начин.
- Не си в течение на доста работи и не се меси! Ако не бях аз, досега да са те
пенсионирали - ядоса се Досев. Той наистина на няколко пъти попречи на директора на
РДВР да прати Гацов в резерва. – Приключваме разговора.
- Ще съжаляваш един ден за това, момче! – изправи се Гацов и тръгна към
вратата. - Не познаваш Радославов добре и не знаеш на какво е способен. Ще те
жертва, без да му мигне окото, за да запази себе си! - излезе той без да се сбогува.
Досев незабавно се обади на Радославов. Уредиха си среща в едно малко
заведение в крайградския парк. Наоколо беше пълно с дечурлига и всичко изглеждаше
прекрасно, а всъщност вече намирисваше на провал.
- Какво иска този мръсник? - подскочи Радославов след като научи за целия
разговор. - Създаваме работни места, даваме пари на болници и училища, на
университета, подпомагаме спорта, работим с МВР и финансираме службата за
сигурност.
- Как да действам?
- Този е подлога на генерала, спазва неговите указания и ще ми пречи докато е
жив. Създадохме си много врагове и единственият изход е директорът да му направи
предложение за пенсиониране. Няма какво да го чакаме! Остане ли, с Русев ще
направят комбина и ще ни търсят цаката. Махайте го веднага! - разпореди се с
нетърпящ възражение тон пенсионираният полковник.
Людмил се прибра в дирекцията доста объркан. Очевидно трябваше да
предприеме бързи действия. Отиде при директора и го завари в обичайното му лошо
настроение. Размениха няколко безсмислени реплики и едва тогава му заяви, че според
него Гацов вече няма място в МВР. Трябва да го пенсионират!
- Добре де, началство - контрира го директорът. - Когато исках да го махнем, ти
настояваше, че е добър полицай. Сега какво се промени? Той така се окопа, че и да

3
направя предложение за пенсионирането му, от София ще го върнат. Пък и моето
положение не е цветущо, едва ме спасихте от уволнение.
- Не съм дошъл да коментираме въпроса, а да го решим - наведе се над бюрото
му Досев. – Направи предложение и каквото излезе!
- Както кажеш - отвърна директорът на РДВР Велико Търново.

13.

Досев се досещаше колко голяма е битката за икономическо надмощие в

региона. От една страна стоеше "Акрам къмпани" и хората, свързани с нея, между
които и той. От друга страна, много от бившите му колеги от ДС и от Народната
милиция искаха да извадят на преден план други фирми, да завоюват властови позиции
и да изтласкат арабина и Радославов на заден план. Засега обаче всичко се движеше в
полза на палестинеца. Той безспорно разширяваше бизнеса си. Откри нови обекти,
макар взети под аренда. Изгради цех за производство на месни продукти. Работниците
и служителите във фирмата му надхвърляха двеста души. Без съмнение беше
абсолютният лидер в бизнеса във великотърновския регион.
Междувременно президентът доктор Желев даде в началото на септември
пресконференция, станала по-късно известна като "Боянски ливади". Обвиняваше
открито правителството на Филип Димитров в конфронтационна политика. Явно се
дразнеше от продължаващия арест на Луканов. Акрам нееднократно подмяташе под
сурдинка, че двамата са много близки. На практика се заформяше краят на
управлението на СДС. Президентът, който дълго време им беше лидер и се ползваше с
широка обществена подкрепа, се обърна срещу своите.
- Загиват! - плесна с ръце Радославов. – Излезе ли шефът от ареста и помен няма
да остане от тях! Помни ми думата!
Досев споделяше неговото мнение. Радваше се не по- малко от полковника, но
трябваше да изслуша и мнението на Антон Николов.
- Този Желев е мръсник и веселиновски селянин! - посрещна го вбесен той.
Имаше предвид село Веселиново, родното му място. - Иска да ни свали от власт, ама
няма да стане! По-скоро той ще падне.
- Не ми се вярва.
- Снощи говорих със съветника на премиера Алекс Алексиев. Той също се е
видял в чудо от българската простотия и парвенющина. Постоянно го питали каква
заплата получава като служител в Министерския съвет.
- Хората са изнервени и доста чувствителни към парите.
- Та тя, секретарката му в Лос Анжелис, взима седем хиляди долара на месец. Не
е дошъл тук за заплата, а за да помогне на страната. Местната посредственост го
изнервя.
- Е, сигурно не му е лесно.
- Никак! Прави всичко възможно, за да запази Филип на власт. Не го харесват,
защото не им върви по свирката. Ама няма да стане, въпреки изявленията на Желев.
Подготвили сме им няколко изненади на комунягите - завърши той, без да уточнява
какво има предвид.
Досев, разбира се, веднага докладва за разговора на Радославов.
- Браво, това е стратегическа информация! Ще се обадим на другарите в София и
ще ги уведомим – потри доволно челото си полковника от резерва.

3
 Опитите на Досев и на хората около него да осуетят назначението на Цанко
Русев за окръжен прокурор на Велико Търново пропаднаха. В началото на септември
1992 година това стана факт. Кметът се оправда, че е бил принуден да подпише, защото
му се обадили лично Лучников и Савов. Дори не подозираше колко щеше да съжалява
някой ден.
Първата работа на Русев беше да поиска от директора на РДВР информация
какви оперативни дела се водят на лица от бившата комунистическа номенклатура. По
това време обект на активна разработка в местната служба за сигурност беше един от
червените банкери и негов клиент, креатура на БСП. Имаше данни, че чрез документни
престъпления той и неговите подчинени са подсигурили кредит на клиент в размер на
няколко милиона лева. Интересна беше близостта на този кредитен милионер с Русев.
Двамата открито демонстрираха близост, целуваха се и се прегръщаха на обществени
места като най-скъпи приятели.
- Иска да се ориентира в обстановката и да реши кого да натисне - реагира
Янков. - Няма да стане, докато аз съм тук.
Русев наистина не получи нищо от МВР, но в края на годината с прокурорски
постановления задържа под стража червения банкер и отстрани от длъжност кмета на
Велико Търново. Образува дело срещу него за извършени длъжностни престъпления.
Радославов и Акрам побесняха. Чрез активното съдействие на Досев те имаха активни
контакти с кмета и така си уреждаха доста бизнес проблеми. Отстраняването му беше
удар, насочен индиректно към "Акрам къмпани". Директорът на РДВР също остана без
гръб. Все пак той беше издигнат официално на тази работа именно по предложение на
кмета.
Точно по това време правителството на СДС наистина се срина. Премиерът
Филип Димитров поиска вот на доверие за правителството си, който не мина в
парламента, и непосредствено преди новата 1993-та година избраха кабинет с мандата
на ДПС, подкрепен от БСП. Премиер стана известният български професор Любен
Беров, а Андрей Луканов излезе на свобода. Радославов и Акрам ликуваха. Джамал
сподели пред Досев, че е платил гаранцията на шефа, като е дал пари на местния
общински лидер на БСП и на Свилен Вълчев. Дори бил ходил да го види в София и се
уговорили да спонсорира издаването на негова книга. Бил в сравнително добро здраве,
но трябвало много да си почива, за да влезе във форма.
- Поздравява всички другари от Велико Търново - каза арабинът. - Сега ще
видите как ще нареди тези, които го вкараха в затвора! Майката им ще разплаче! Той
не обича да се подиграват с него, но каквото има да прави, ще го направи
интелигентно.
Една януарска сутрин на 1993-та година директорът на РДВР позвъни по
вътрешната телефонна линия на Досев и го покани да се отбие до кабинета му. Людмил
се консултира с Янков и решиха да идат двамата. Директорът сдържано ги поздрави.
После им показа жалба на лице от цигански произход до прокуратурата във Велико
Търново. В нея се описваше как ромът получил голям паричен заем от Акрам и за да го
върне, бил притискан от рекетьорската група на Тодор Русенеца. Онзи му заявил, че
работи за арабина.
- Няма страшно - увери ги директорът. – Уведоми Радославов, че въпреки
резолюцията на окръжния прокурор, аз ще забавя случая. Ще го възложа на Гацов, а
докато той го задвижи, ще минат седмици. Русев и на мен се обади тази сутрин, за да
пита дали работим по жалбата.
Досев лековерно се довери на директора и подведе Радославов с информацията
си. Знаеше прекрасно, че Гацов и Русев са заедно и чакат удобен случай да натрият

3
носа на бившия шеф на ДС. За всеки случай се обади на Берберов и му обясни
подробно възникналата ситуация. Той му обеща да дойде до няколко дни в града.
Поиска среща с Николов и Радославов. Пристигна седмица по- късно и заедно с Янков,
Досев и Акрам отидоха да обядват в мотела до Дряновския манастир. Радославов се
извини с някакви неотложни задължения, обаче знаеше къде са. Той по принцип
обичаше да знае всичко. Разговорът вървеше вяло и безинтересно, когато внезапно се
появи управителят на заведението с мобилен телефон в ръка.
- Кой от вас е Джамал Акрам? - попита той. - Търсят ви спешно.
Палестинецът взе телефона и изслуша цяла тирада. Владееше се добре. По
лицето му не трепна нито един мускул.
- Идвам веднага! - приключи спокойно разговора той. - Не се безпокойте за мен,
аз съм с хората от МВР. Те ще помогнат.
- За какво да помогнем? - вдигна поглед към него Берберов.
- Обади се Радославов. С прокурорско постановление претърсват офисите и
търговските ми обекти. Търсят оръжие и документи. Взели са преносимите
радиостанции, които ползвам за връзка с подчинените си от фирмата. Обвиняват ме за
участие в някаква рекетьорска група. Поне така каза Радослав. Нямам никаква
представа за какво става дума и какво ще правим.
- Прибираме се веднага във Велико Търново - стана Берберов. Личеше си, че е
много ядосан. – Досев - сопна се той, - ти нали ми докладва как си се разбрал с
директора и ме уверяваше, че няма да има проблеми за нашите хора!
- Ами така ми каза и така съм уведомил Баткото - притесни се Людмил.
- Аз също знам от Радославов за случая, обаче наистина нямам нищо общо -
поклати глава палестинецът. - Ама и вие не си свършихте работата както трябва,
допуснахте да назначат този Русев в прокуратурата и вижте сега какво става.
Това в никакъв случай не беше похвала за Досев. Звучеше като упрек. "Ами ако
ме изолират" – помисли си той. Потеглиха към Велико Търново с понтиака на Акрам.
Янков и Берберов се качиха на служебната кола на НСС. Когато стигнаха в града,
оставиха офицера от София в хотела и веднага поеха към Радославов. Там вече бяха
Акрам и Досев.
- Има постановление за задържане на Джамал, подписано лично от Русев - заяви
им недвусмислено полковникът. - В момента е на бюрото на директора. Дори той няма
представа точно как всичко е станало толкова бързо. Явно Гацов се е заел лично със
случая. Директорът пита кога да задвижи процедурата, но Акрам трябва да изчезне
някъде и да се покрие незабавно.
- Радославов, дай ми две хиляди долара и помислете как ще поддържаме връзка!
- скочи веднага арабинът. - Сигурно ще закачат телефоните на подслушване, така че
трябва да прекараме линия която никой не знае. Вие тези неща ги знаете по-добре от
мен, няма на какво да ви уча. Станалото - станало, оправяйте нещата, че иначе ще ми
съсипят бизнеса!
За огромна изненада на Людмил, Радославов наистина извади две хиляди долара
и ги подаде на арабина. Явно той беше ковчежникът. Досега не споменаваше нищо по
въпроса и живееше приблизително бедно, като всички пенсионирани офицери от
Държавна сигурност. Акрам се сбогува и напусна апартамента едва след като на
входната врата се появиха личният му шофьор и личният бодигард. Радославов видимо
се ядоса. Погледна втренчено Досев и безцеремонно му заяви:
- Винаги съм те предупреждавал да не се доверяваш сляпо! Директорът те
подведе, а ти подведе нас. Арабинът се разсърди, познавам го. Как можеш да позволиш

3
нещастници като Гацов и Русев да ни правят на маймуни! Отивай и работи по отмяната
на това постановление! А докато не се реши, не се мяркай пред очите ми.
Досев напусна офиса заедно с Янков. Докато пътуваха към сградата на
дирекцията мълча, но когато слязоха, не можа да се сдържи:
- Какво иска Радославов от мен? Това ли заслужавам? Винаги съм му се
подчинявал безпрекословно!
- Нали все трябва да има някой виновен - приятелски го притисна Янков. -
Естествено няма да е той, а ще си ти. Здраве да е, не е настанал потоп! Ще излезем от
това положение, Берберов ще помогне. Надявам се да ни чака в службата.
Влязоха в РДВР по-мрачни от всякога. Не им се говореше с никого. По стълбите
срещнаха Гацов, който еуфорично се развика:
- Най-сетне ударихме мафията, господа! Ще ви помоля да ми дадете
оперативните материали за този мръсник Акрам, а аз ще потърся снимка от
паспортната служба, да го покажем довечера по телевизията, ако не успеем да го
задържим до няколко часа.
- Този човек не е добре - ядоса се Янков. – Давай направо към директора! Само
той може да го вразуми да не пуска снимките на Акрам, защото Радославов ще ни убие
и двамата.
Директорът обаче ги посрещна още по-уплашен от тях.
- Дори да ми се сърдите, нищо не мога да направя - разпери ръце той. - Гацов се
обади пред мен в София и всичко е съгласувано с шефа на Националната полиция.
Нещата излязоха от моята компетентност, пускам постановлението за задържане.
Двамата офицери се качиха в стаята на Янков, където ги чакаше Берберов.
- Трябва да тръгвам - погледна ги угрижен той, след като му обясниха
ситуацията. - Ще се опитаме да помогнем, но първо да докладвам на полковник
Антонов. - Той беше останал директор на НСС, въпреки че главният секретар на МВР
Богомил Бонев напусна работа.
Янков и Досев нямаше какво друго да му кажат. Разчитаха на неговата лоялност.
Преди да се разделят, Досев се обърна към приятеля си и положи длан на рамото му.
- Шефе, ще прескочиш ли отново до Радославов да го успокоиш. Той няма да
иска да види мен, но ти си съвсем друга работа.
- Ще отида, и без това ми е на път към вкъщи.

14.

На следващата сутрин двамата отново се срещнаха в кабинета на Янков. Той

заключи вратата от вътрешната страна и с уморен вид седна зад бюрото си. Очевидно
се чудеше откъде да започне.
- Лоша работа, Людмиле - отмести чашата си с кафе Янков. - Говорихме надълго
и нашироко с Баткото и явно нещата стават много сложни. Новият министър Виктор
Михайлов и главният секретар Богацевски са лични приятели на Гацов. Сигурно ще се
опитат да сменят директора на РДВР до няколко седмици.
- Е, това вече си е ебало майката!
- Гацов използва Русев като момче за поръчки - да задържи Акрам и да нанесе
удар по Радославов и по нас. Като ни извадят от строя, ще се опитат да
преструктурират икономически региона и да извадят на преден план своите
милиционерски фирми.
- Каква е моята задача при това положение?

3
 - Радославов нареди да се подготвиш добре и ако се наложи, ще прескочите до
София, за да обясниш нещата на място. Не ми каза къде ще ходите. За нас е важно да
запазим директора на РДВР и да се смени мярката за неотклонение на Акрам в по-лека.
- Правят си сметките без кръчмар!
- И Баткото така каза. Ние сме силата тук и не могат да ни бутнат, ама ще трябва
да им дадем урок, та да ни запомнят! Сега обаче трябва да отидем заедно с Берберов и
да поискаме от полковник Антонов да се намеси в случая "Акрам". Уверих го, че ще
действаме както той иска, така че се готви!
Димитър Йончев беше депутат от БСП, заместник- председател на комисията по
национална сигурност към българския парламент. Един от основателите на
Обединението за социална демокрация в рамките на Социалистическата партия -
идейно течение със социалдемократическа насоченост. Имаше за цел да интегрира
предимно млади хора. Лично предан на Андрей Луканов, той работеше под негово
ръководство за просперитета на партията. Полковник от резерва и преподавател във
военното училище във Велико Търново, Йончев познаваше много чуждестранни
курсанти, в това число и Джамал Акрам. Именно Акрам го подкрепи най- яко при
кандидатирането му за депутат от великотърновския избирателен район. Явно
познаваше обстановката прекрасно и му даде личните си уверения, че ще бъде избран.
Така и стана. От този момент при всяко свое посещение във Велико Търново Йончев
отсядаше в мотела, стопанисван от палестинеца. Сприятелиха се бързо с Радославов. И
двамата бяха бивши офицери с идентични идейни позиции, намериха общ език и се
сработиха добре. Йончев остана поразен след инцидента с Акрам. В най-гледаното
време показаха снимката на арабина и обявиха, че МВР го издирва за извършено тежко
престъпление. До този момент палестинецът за него беше само бизнесмен, който
работи в рамките на закона. Веднага посети Луканов, за да пита какво всъщност става.
- Не съм добре след затвора - отвърна му бившият премиер. - Не мога нищо да
помогна в случая с Акрам, вие обаче можете. Днес следобед ще дойде Радославов с
едно наше момче от МВР. Те ще ти обяснят подробностите.
- Каква е моята задача?
- От този момент ти поемаш връзката с Акрам и Радославов. Аз вече минавам на
заден план. Може би проблемът идва от мен, знае ли човек! Ти си депутат от този
регион, съвсем естествено е да контактуваш с местни бизнесмени. Срещни се с
другарите и се разберете какво да правите!
- Разбрано, другарю Луканов - отговори по военному новоизлюпеният депутат.
Същия следобед в дома на родителите му в централната част на София, където
се помещаваше офис на ОСД, го посетиха Радославов и Досев. Разгледаха проблема от
всички страни. Договориха се по линия на службите за сигурност Досев да направи
всичко възможно и да заменят мярката за неотклонение на палестинеца с по-лека.
Парична гаранция напълно ги устройваше. Йончев пое ангажимент да стори
необходимото за смяна на окръжния прокурор Русев.
- Няма да стане лесно - заяви им той. Личеше си, че е много интелигентен,
изключително ерудиран мъж. - А колкото до смяната на директора на РДВР - не се
безпокойте! Щом е наш човек, ще го оставим на работа. Андрей Луканов ще се обади
на Виктор Михайлов, а той да не забравя, че с жена си плащат членски внос в нашата
първична партийна организация. Трябва да изпълнява партийните решения, така че
предайте на това момче да не се безпокои! Сетне той все по някакъв начин ще ни се
отблагодари за протекциите, надявам се!

3
 Разделиха се с Йончев в добро настроение и потеглиха директно към НСС.
Берберов вече ги очакваше. Заведе ги в едно заведение, по всяка вероятност на негови
доверени хора.
- Казвай! - обърна се нетърпеливо към него Радославов.
- Разговарях с полковник Антонов и той ме изпрати при Татарчев, за да обсъдим
задържането на Акрам. Обясних му, че имаме оперативен интерес към арабина и
предявяваме сериозни претенции към прокуратурата. Смятаме за неоснователно
издаването на заповед за задържане.
- После?
- Това ни пречи да си вършим работата, напомних. Помолих господин Татарчев
да смени мярката за неотклонение на нашия човек. Той обеща, че ще проучи случая и
ще ми помогне, щом е в интерес на националната сигурност.
- А какво е отношението му към Русев?
- Каза, че имал голямо доверие в него, което никак не е добре. Обаче въпреки
това съм обнадежден. До няколко дни Джамал ще се прибере във Велико Търново.
Пригответе пари за гаранцията, за вас не е проблем.
- Ами ако не стане нищо, какво ще правим - избухна Радославов. - Когато ние
трябва да помагаме, нямате проблеми, а когато търсим помощ от вас, не можете една
мярка да смените! Просто не знам каква власт сте! Какво да кажа сега на мнителния
арабин, ако не стане нищо, ще трябва да скъсам отношенията си с него.
- Не говорете така, господин Радославов – започна да се оправдава Берберов. -
Правим всичко възможно по въпроса и сме го поставили на най-високо ниво. Надяваме
се да го решат в наша полза. Та вие сте опората ни в региона!
- Опора сме ви за още малко. Ако до две седмици не сменят мярката на Джамал,
скъсваме всякакви отношения! И няма да ни търсите повече! – отсече пенсионираният
полковник.
Обратният път към Велико Търново се оказа доста тягостен. Не си продумаха.
Радославов гледаше замислен пейзажа и дори не се обърна към Досев. Той пък на свой
ред изобщо не се чувстваше виновен. Беше направил всичко възможно. Разделиха се
мълчаливо. Радославов го потърси два дена по-късно по служебния телефон и поиска
среща в един от парковете в града. Беше доста студено, но Досев се съгласи.
- Извинявай, Людмиле, за моето избухване. Арабинът ми звъни всеки ден,
станал е направо неконтролируем. Обаждал се е на Русев и той му е казал, че вие
стоите зад задържането му.
- Не е вярно! - реагира мигновено Досев.
- Разбира се че не е вярно, но Акрам е много мнителен и всичко проверява сам.
Трябваше да нося вода от девет кладенеца, за да го убедя, че прокурорът го лъже.
Сигурен ли си в този Берберов? Дали не играе своя игра и прави всичко възможно да
унищожи фирмата?
- Сигурен съм.
- Помисли си пак и ми отговори до двадесет и четири часа! А и Николов май ни
мъти водата, допуснахме го твърде близо до нас. Научих, че се познавали много добре
с Русев. Дори посещавал кабинета му, след като станал прокурор.
- Защо ще го крие от нас?
- Ако това е истина, ще те държа лично отговорен. Не водиш играта както трябва
и допускаш провали. Проявяваш лекомислие и недооценяваш фактите. Ако имаш
нужда от пари, ще ти дам колкото искаш, но трябва да оправиш нещата!
Досев, разбира се, отказа. Прибра се в управлението и веднага отиде при Янков.
Предаде му дума по дума разговора с Радославов. Решиха да навестят Николов в офиса

3
на фондацията. Намериха го с някакво американско четиво в ръка, което така и не
разбраха. Стана, ръкува се с тях и моментално заяви, че е шокиран от опита за
компрометиране на Акрам. Наруга нееднократно Русев. Увери ги, че ще го посети и ще
говори с него.
- Нещастник - закани се той. - Агент на ДС, а сега се прави на света вода
ненапита. Бърка ни плановете. Ще ви информирам веднага след като проведа срещата с
него.
Николов наистина посети Русев. Срещата за съжаление нямаше никакъв ефект.
По-скоро усложни нещата. Русев, вбесен, се обади на директора на РДВР, че негови
хора се опитват да му окажат натиск по политическа линия да смени мярката на Акрам.

15.

В края на януари 1993 година във Велико Търново пристигна завеждащият отдел
"Следствен надзор" на Главна прокуратура и заедно с окръжния прокурор Русев
посетиха директора на РДВР. Янков също присъства. След срещата той влезе при
Досев във видимо добро настроение и още от вратата разпери ръце:
- Сменят мярката за неотклонение на Акрам с парична гаранция от петдесет
хиляди лева. Обади се на Радославов!
На другия ден следобед Акрам наистина се прибра в града и се появи официално
в офиса. Беше посрещнат тържествено от персонала на фирмата. Той поддържаше кръг
от доверени хора, на които плащаше високи заплати, и те му бяха изключително
предани. Радославов звънна на специалния телефонен номер, запазен единствено за
него, за Досев и за Янков, и ги покани на вечеря. Людмил намери арабина доста кисел.
Иван не успя да се освободи. Офисът на Джамал вече се намираше в централната част
на Велико Търново, в сградата на бившата строителна организация.
- Мосад, минах покрай Цанко Русев днес, след като внесох гаранцията. Заяви ми
в прав текст, че ти си организирал операцията срещу мене.
- Не може да бъде!
- Върти някаква интрига, обаче ти внимавай! Щом говорят такива неща за теб,
значи пречиш и ще намерят начин да те компрометират. И още нещо - не съм искал
този Николов да се застъпва за мен. До няколко дена ще направим едно сериозно
събиране с Шефа, но искам да дойде и Янков. На него ще си изясним всички въпроси.
Точно след седмица в мотела, арендуван от "Акрам къмпани" последователно
пристигнаха Радославов, Янков и Досев. Акрам естествено ги очакваше. Изненадата
беше Димитър Йончев, който закъсня поради някаква повреда на колата по пътя.
Ръкува се сърдечно с всички, запозна се с Янков, а с Акрам се прегърнаха и
разцелуваха като най-близки хора. Арабинът донесе голям пакет от съседното
помещение. Даде го на Йончев усмихнат и весело му каза:
- Подарък от моята жена за твоята.
- Създаваш си излишни грижи, Джамал, но няма да го върна - разсмя се на свой
ред Йончев. – Ще вечеряме ли?
- Разбира се, шефе - веднага нареди на арабски да подготвят масата Джамал.
Както винаги донесоха от най-хубавото уиски, безалкохолни питиета, много и
разнообразни мезета. Софрата сигурно струваше повече от една средна заплата, обаче
никой не се впечатляваше от това.
- Не ми харесва работата в региона, не владеем обстановката - изведнъж стана
сериозен Йончев. - Кметът уж наш човек, а го отстраниха. Ще го съдят. Директорът на

4
РДВР също наш човек - искат да го махат от длъжност, едва го спасихме. На какво
прилича това? Дължите ми обяснения!
Всички погледи се впериха в Досев. Явно той трябваше да поеме удара. Бавно и
методично разказа за контакта си с Антон Николов и за подробностите около тази
връзка от 1991 година насам. Изслушаха го внимателно. Особено Йончев, който не
знаеше много от нещата около тази история.
- Значи сме в контакт с американците? – изгледа ги един по един депутатът. -
Андрей Луканов ми спомена нещо, обаче никога няма да проумея как този елемент
работи като извънщатен служител в НСС. Та той ни е пряк противник!
- Това е игра, другарю полковник. Всичко е съгласувано с директора на НСС
Арлин Антонов. Николов там е на ръководство - обади се Янков.
- Не ми се струва редно, особено след като ситуацията се промени и СДС вече не
са на власт. Утре ще се обадя на Арлин да ми обясни за какво точно става дума.
- Вие можете да питате за каквото поискате.
- Ами имам тези правомощия, все пак отговарям за националната сигурност в
парламента. Този американец ми изглежда краен антикомунист. Да не ни направи
някоя беля?
- Така е. И да се чудим после как да излизаме от кашата.
- Дава ли пари? Нали работи във фондация "Сигурност и закрила"
- Ами, нищо не дава - намеси се в разговора Радославов. - Ще излезе поредния
въшльо. Големи приказки без покритие. Дошъл да ни поучава с акъл, сякаш сме
някакви малоумници. Пари искаме ние и тогава можем да говорим за равноправно
партньорство.
- Щом сте решили да поддържате контакта, не мога да ви се меся - кимна
Йончев. - Обаче бъдете внимателни, за да не отиде някой в затвора заради тази връзка!
- Ще изчакаме още месец и ще решим какво да го правим - съгласи се
Радославов. - Интересно ми е как ще реагира, когато му предложим да ни финансира с
пари от САЩ?
- Ще му отрежем главата, това ще го правим - изръмжа Акрам. - Тези
американци са виновни за всички бели по света. Все искат да командват! Ама на мен не
ми минават! Колко такива сме ликвидирали, като работех в ООП, че един повече или
по-малко няма значение.
- Другарят Радославов е възложил на мен да водя този контакт - веднага реагира
Досев. Играта загрубяваше. - Засега не съм допуснал издънки, другарю Йончев, и
можете да не се съмнявате в моята лоялност. За партията съм готов да дам дори живота
си!
- Ние знаем това, другарю Досев - облегна се удовлетворен на стола Йончев. -
Имаме ти пълно доверие, но запомни едно - с враговете се работи твърдо! Не трябва да
им се доверяваме, особено когато ни говорят сладки приказки.
- Значи продължаваме да действаме? - Зарадва се Радославов.
- Продължавате.
- И ще ви уведомяваме редовно за резултата.
- Прекрасно - вдигна чашата си Йончев. Смениха веднага темата, но за Цанко
Русев така и не стана дума. Досев интуитивно усети, че нещо не е наред, обаче си
замълча.
Берберов също изчезна от полезрението за дълго време. Обади се една априлска
сутрин на 1993 година на Янков и веднага се разбра каква е причината.
- Работата не ми харесва, полковник Антонов се отдръпна от мен - каза му той. -
Не ме търси и се държи хладно, когато му докладвам оперативни материали. Не ме
пита нищо за съвместната ни дейност, да взема аз да го попитам?

4
 - Прецени сам - отвърна му Иван Янков. - Ти си там, ти решаваш какво да
правиш, но намери начин да ми съобщиш, ако възникне проблем! Ние без санкция от
вас не можем да мръднем.
Янков извика разтревожен Досев и го запозна със създалата се ситуация.
Няколко дни очакваха Берберов да се обади отново и той наистина звънна.
- Не вървят на добре нещата, полковникът си замълча за вас, когато го попитах
какво да правя. Не мога да дойда във Велико Търново, защото няма да ми подпише
командировъчните. Аз ще му мисля, но му мислете и вие - приключи набързо
разговора той.
- Да отидем при шефа - предложи Досев. – Да видим какво ще каже той.
Обадиха се веднага на Радославов. Той ги покани в офиса. Прие ги любезно
както обикновено и ги настани в разкошните фотьойли. Поръча им обичайното уиски с
черен етикет. Едва след това изслуша разказа за обажданията на Берберов. Не го прие
особено драматично. Първо им заяви, че трябва да съхранят позициите в НСС и ако
този полковник, директорът, нещо се огъва, не е лошо да вдигнат нивото. Има секретар
на МВР, който отговаря по сигурността. Казва се генерал Петко Ангелов. Трябва да
намерите начин да се доберете до него. Да му обясним как работим тук, а той вероятно
ще ни подкрепи.
- Бай Петко е сериозен човек, познавам го отдавна - отпрати ги все така любезно
Радославов. И иронично се обърна към Людмил: - Ама и ти измисли нещо, нали си
много умен!
- Явно Баткото иска да се покатерим на по-високите етажи в МВР - обърна се
Досев към Янков, след като се прибраха в службата. - При него нищо не е случайно,
сигурно има някаква допълнителна информация. Нали го знаеш, пред нас говори само
това, което трябва да знаем.
- Така е - съгласи се Янков. Сетне вдигна телефона и обясни на Берберов докъде
са стигнали.
Берберов обеща да потърси бай Петко веднага. И двамата се знаели още от
Второ главно и той изглеждал много умен човек. Щял да се опита да уреди среща, но
трябвало добре да се подготвят. За разлика от Антонов бай Петко бил стар и опитен
кадър. Винаги питал много и знаел какви капани да залага.
- Ти уреди срещата, а ние няма да се изложим! - увери го Янков. - Нуждаем се от
нея колкото се може по-скоро, защото сме набрали инерция и не можем да спираме!

16.

Берберов се обади след около десетина дни на Иван Янков. Уведоми го, че
генерал Ангелов го е приел и е проявил интерес към тяхната съвместна работа.
Поискал да види документите по случая. Определил им среща в понеделник в десет
часа.
- Не закъснявайте и се подгответе добре – добави той. - Аз ще ви посрещна пред
министерството.
Генералът ги прие веднага. Показаха му оперативните материали за Николов, за
фирма "Акрам къмпани" и за фондация "Сигурност и закрила". Секретарят на МВР
внимателно прочете всичко. След около петнадесетина минути вдигна поглед, свали
очилата си и се вгледа в Берберов.
- Интересно работите, Василе, нямам представа защо полковник Антонов не
проявява интерес – отмести документите той. - Аз смятам, че ако се придържате към

4
закона и продължавате в същия дух, ще възстановите системата за сигурност във
великотърновския регион най-късно да няколко месеца. Това е добре, защото на редица
места нашите служби просто не функционират.
- Извадиха ги от строя и сега не могат да ги възстановят - потвърди Берберов.
- Така е за съжаление. А между другото, гледам тук Радославов помага. Как е
той? Не съм го виждал от няколко години. Защо предпочетохте фирмата "Акрам
къмпани", не ви ли се намира нещо българско?
- Защото са най-силните в региона. Накъдето и да се обърнем, има тяхно бизнес
участие, господин генерал - отвърна твърдо Иван Янков. - Те командват в този район,
нормално е с тях да партнираме.
- Добре де, добре - успокои го генерал Ангелов. - Ще прегледам всичко още
един път, ще осмисля нещата и ще ви се обадя. Засега обаче никой не трябва да знае, че
сте идвали при мен. Няма да коментирам нищо и с полковник Антонов.
- Благодаря ви много - изпъна се по войнишки Янков и двамата с Досев бързо
напуснаха сградата на министерството.
Прибраха се във Велико Търново същия ден и всеки се зае с работата си, без да
обяснява къде е бил. Виждаха се ежедневно, но не обсъждаха нищо конкретно. Бяха
загубили всякаква надежда, когато звънна Берберов, за да им съобщи, че генералът им
дава картбланш за оперативни действия. Бил изцяло на тяхна страна, но отново ги
предупреждавал всичко да бъде в рамките на закона и да го уведомяват незабавно, ако
има проблеми.
Междувременно Досев продължаваше да се среща с отстранения кмет, срещу
когото се водеше наказателно дело за престъпление по служба, с един от местните
депутати от СДС и със своя агент "Николов", който също беше активист на СДС.
Обсъждаха предимно Цанко Русев и търсеха начини да го отстранят от работа. С една
дума - изпълняваше усърдно възложената му от Радославов задача. Нямаше никаква
представа, че хаби силите си напразно. Нито един от хората с които се виждаше, не
можеше да му помогне. Още повече, самият Радославов започна игра на друго ниво.
Поиска среща с Русев в условия на секретност и прокурорът незабавно прие.
Разговорът им не мина гладко. Радославов открито заплаши окръжния прокурор, че ако
продължава да се занимава с него и Акрам, ще извади досието му на бивш агент на ДС.
Поиска незабавно да прекрати делото срещу Джамал. Русев обеща да не създава повече
проблеми. И наистина удържа на думата си за дълъг период от време. Това бе
истинската причина полковникът от резерва да спре коментарите си около личността
на Русев, което силно изненада Янков и Досев. Те знаеха всичко за омразата между
двамата, но свикнали да не задават излишни въпроси, а само да изпълняват указания,
не посмяха да попитат за нито една подробност. Приеха нещата като даденост и
престанаха да се занимават с личността и поведението на окръжния прокурор.
През пролетта на 1993 година Акрам внезапно напусна страната. Не уведоми
никого къде отива и по какъв повод. Завърна се след около месец и спомена пред
Досев, че бил на Канарските острови. Възнамерявал да ходи пак там през лятото, за да
закупи апартамент, където да прекарва почивките си.
Берберов се появи във Велико Търново веднага след завръщането на арабина.
Влезе в служебния кабинет на шефа, поздрави Янков и Досев, и както се казва, хвана
моментално бика за рогата:
- Антонов вчера постанови да преустановим всякаква работа с Николов,
Радославов и Акрам. Аз ще уведомя полковника лично. Ще им върнем всичко. Колата,
техниката, закупени с техни средства, каквото има там. Прекратяваме контактите с тях,
но се притеснявам как ще кажем на Николов.

4
 - Трябва да му вземем пистолета и служебната карта - замислен поглади брадата
си Янков.
- Налага се, а той може да направи скандал. И ще има известно основание, не
мога да му посоча конкретна причина защо го освобождаваме. Полковникът ми заяви
категорично - който каквото си е надробил, да си го сърба. Изобщо не разбрах какво
точно има предвид.
- Можеше да го попиташ.
- Нямаше да ми отговори. Смятам, че работихме добре, а сега трябва да спрем и
вие да започвате отначало. Това е заповед. Досев, ти ги измисли тези работи, ти
оформяше документите. Сега трябва да ни подскажеш как да излезем от това
положение!
Досев се препоти. Ядоса се. Всичките му усилия отиваха на вятъра без никакви
обяснения. Та той не правеше нищо за себе си, а работеше в интерес на националната
сигурност. С действията му бе запознат и секретарят на МВР! Усети как сърцето му
учестява ритъма си и цялата му лява половина буквално се схвана. Лицето му
пребледня, по слепоочията му поникнаха капки студена пот. Свлече се подкосен на
най-близкия стол.
- Да те закараме до болницата? - уплашиха се не на шега Янков и Берберов.
- Ще се оправя - поиска чаша вода Досев, отпи глътка и си пое дъх. - Работил
съм в интерес на сигурността на тази страна, а сега целият ми труд отива по дяволите.
Ще направя опит да се свържа с генерал Ангелов, нека той да ми обясни какво става!
- Няма смисъл, вчера говорих с него по телефона - сложи ръка на рамото му
Берберов. - Учуди се, обаче заяви, че щом полковник Антонов се е разпоредил да се
спре работата по този случай, вече не можел да се меси.
- Как така? Нали е секретар на МВР и най-голямата фигура в системата. Беше ни
дал картбланш! – посегна към високочестотния телефон Досев, потърси генерала, но
техническият сътрудник му каза, че бил извън министерството. Обеща да предаде, че
са му звънели от Велико Търново, и затвори. След което, разбира се, никой не се обади.
На другата сутрин Янков и Досев спряха колата пред интерхотела и в дневния
бар изчакаха идването на Берберов. Както обикновено той беше спал в служебната стая
на МВР. Пиха по едно кафе и към девет часа отидоха в офиса на фондация "Сигурност
и закрила". Николов се оказа на работното си място. Изненада се от нахълтването им,
сетне мълчаливо изслуша обясненията на Берберов защо трябва да се преустанови
връзката с него. Извади безмълвно пистолета и служебната си карта и ги сложи на
масата.
- Исках да помогна с каквото мога и се чувствам леко обиден от начина, по
който се случват нещата - седна зад бюрото той. - Иска ми се да разбера истинската
причина, за да ме освободите от НСС?
- Аз ще напусна органите! - изпусна нервите си Досев. - Не мога да понасям
подобен непрофесионализъм!
Николов, който до този момент се държеше доста овладяно, внезапно се
промени. Настръхна целият и се развика:
- Какво толкова е станало, господин Досев, решили началниците, а ние ще
изпълняваме! Как така ще напускате и къде ще отидете? Може би в частния бизнес, за
да печелите много пари и около вас да се навъртат млади госпожици?
- Омръзна ми да се хабя за нищо!
- Вие си тежите на мястото като професионалист и ако не бяхте там, досега
нищо нямаше да направим. Не падайте духом! Всичко ще се нареди, но явно системата

4
трудно се пренастройва. Въпреки това нямат избор - нито полковник Антонов, нито
другите по-големи началници в МВР.
- Успокойте се, господин Николов, а пък и ти, Людмиле, се вземи в ръце -
застана до тях Янков. - Нищо особено не е станало и някой ден ще си вършим отново
работата както сме свикнали.
- Така е, но сме длъжни да минем покрай Радославов и Акрам и да си взема
довиждане с тях - обади се Берберов. Беше запазил пълно спокойствие и това
определено помагаше да се поукротят страстите.
- Е, те сигурно доста ще се зарадват, че ме махате от НСС - раздразнен ги
изпрати Николов. – Особено Радославов. Той съвсем очевидно не ме обича, познава се
по погледа му.
Тримата офицери подминаха тази реплика. Отдавна им беше ясно, че Николов е
с голям опит и едва ли някога се е заблуждавал какво мисли за него полковникът.
Задаваше се обаче конфронтация, от която никой нямаше да спечели. Радославов и
Акрам приеха новината така, сякаш винаги са я очаквали. Договориха се съвсем делово
за техническите подробности около преустановяването на съвместната работа.
Измислиха как да върнат закупените неща от фирмата за нуждите на службата за
сигурност. Уточниха се и се сбогуваха без сантименталности.

17.

Людмил Досев изпадна в тежка депресия. Затвори се в дома си и престана да

вдига дори телефона. Официално се водеше в отпуск. Близките му загрижено се чудеха
какво е станало, обаче той никога не коментираше служебни въпроси с тях. Иван
Янков, който единствен знаеше причините за странното му поведение, го посещаваше
поне два пъти седмично. Правеше всичко възможно, за да го успокои.
- Не се притеснявай, началство, нещата ще се оправят! - вадеше бутилка уиски
от чантата си той. - Радославов няма да те изостави, уважава те и винаги е бил коректен
с теб. Ние също не можем да се отдръпнем от тях, въпреки че вече не работим
оперативно. Има все пак чисто човешки отношения.
- Не вярвам -- клатеше глава Досев.
- Ще мине време и Баткото ще те потърси. Сега обстановката е сложна, кой знае
какво е станало, за да ни забранят тази разработка. Пък и не са длъжни да ни дават
обяснения, ние сме офицери и изпълняваме заповед. Не си го слагай на сърце, братко,
почини си и се връщай в службата, че без теб трудно се оправям. И да не забравя -
имаш много поздрави от директора на РДВР. Постоянно пита как си и кога ще се
появиш отново.
Досев реагираше по различен начин. Понякога се ядосваше и отпращаше
набързо колегата си, но обикновено потъваше в мрачно мълчание. Постепенно започна
да се завръща към живота и първият признак за това беше, че започна да вдига
телефона. Една вечер му се обади Антон Николов. Поиска да се видят.
- Все още не съм готов, господине - отвърна му Досев.
- Добре, тогава ще ви кажа направо – колкото повече мисля, толкова повече
стигам до извода, че Радославов и арабинът стоят в дъното на акцията по стопирането
на работата на нашата група. И най-вече по моето елиминиране от органите.

4
 - Много смела хипотеза - изненада се Досев. Той продължаваше да смята
бившия полковник за началник, на когото трябва безропотно да се подчинява. Така го
бяха моделирали и така щеше да остане завинаги.
- БСП сега са много силни, господине! Те дърпат конците на властта и са ни
отстранили, за да не им се пречкаме. Ще дойде време и много ще съжаляват! Тъпкано
ще им го върнем!
Естествено Досев не обърна сериозно внимание на американския гражданин.
Все още се чудеше защо Радославов не му се обажда. Та нали преди време той му
разпореди да започне тази игра, в която беше само пионка? Очакваше да му дават
конкретни указания, които да изпълнява. Дали пък не искаха да го елиминират?
Притесненията му буквално го разсипваха.
За повече от десет години стаж в системата на МВР той не беше се
облагодетелствал ни най-малко от заеманата длъжност. Както и от възможностите,
които му предоставяха работата и социалният статус. Не консумираше в заведенията,
без да плаща, иначе масова практика при колегите. Имаше възможност съвсем законно
да вземе служебен апартамент в новопостроен блок за нуждите на МВР, но отказа.
Продължи да живее в жилището на съпругата си и нейните родители. Мотивира се с
лошите битови условия, на които са подложени голяма част от неговите колеги,
принудени да вземат под наем квартири. Постъпката му бързо се разчу. Редовият
състав откровено му се възхищаваше на принципната позиция и това повдигаше
самочувствието му. Смяташе, че колегите от офицерския състав също адмирират
решението му, без да подозира какво говорят зад гърба му. А те откровено го наричаха
луд, ненормален, пълен идиот. Изобщо Досев някак не се вписваше в логиката на
времето. Първоначалното натрупване на капитали и разрушаването на създаваната с
години ценностна система на социализма формираше нова социална среда, в която
просперираха най-вече находчивите и безскрупулните. Въпреки теоретичната си
подготовка и безспорната си интелигентност той не можеше да си обясни бързината, с
която спокойствието и сигурността отстъпват място на ежедневните битки за
оцеляване, както и възникването на сложни юридически казуси дори между най-близки
хора. Потънал единствено в оперативната си работа, Досев живееше в свой собствен
свят, изолиран от околните. И Радославов не пропусна да го забележи.
- Стига си се крил! - скара му се той. - Ела още днес в офиса да решим какво ще
правим!
Радославов отдавна размишляваше кого точно да използва за целите си и този
съвременен Дон Кихот му се видя много подходящ. Изглеждаше му абсолютно
непрактичен, доста повърхностен и лесен за манипулиране. Въпреки че го смятаха за
интелектуалец. Досев на свой ред искрено се зарадва. Не бяха го забравили и все още
държаха на него. Така и не проумя, че прави най-фаталната грешка в живота си. Сам
слагаше въжето около шията си и вървеше по пътя на самоунищожението.

18.

Цоньо Иванов беше дългогодишен служител на народната милиция. Започна

като оперативен работник в стопанската милиция през седемдесетте години. Завърши
висше икономическо образование и като син на активен борец против фашизма и
капитализма съвсем естествено попадна в органите. Стана един от най-младите
членове на БКП. Демонстрираше вярност и преданост към партията, което не му
пречеше да се държи прикрито и потайно. Беше доста находчив, умееше да влиза под

4
кожата на хората. Стигна до началник на оперативно отделение. Правеше добро
впечатление и го приемаха за перспективен кадър. Един ден му предложиха да го
направят началник на РУ в Полски Тръмбеш. Той незабавно прие. Независимо че щеше
да пътува и да търпи известни лични неудобства. За изграден кариерист като него
подобна длъжност бе трамплин към началническите постове в системата. Районният
началник на милицията в малкия град е голяма работа и Иванов бързо стана член на
бюрото на Общинския съвет на БКП. Това му даваше възможност да участва активно
във вземането на всички важни управленчески решения за общината.
Умееше да се подмазва на големите шефове. Макар че идваше от
милиционерски среди, успя да получи доверието на Радослав Радославов, тогава
началник на Държавна сигурност във Велико Търново. От друга страна, беше доверен
човек и личен приятел на заместник началника на Окръжното управление на МВР по
линия на НМ. Докладваше му всичко. Можеше да предаде всеки, за да получи
одобрението на ръководството. Причини дисциплинарното уволнение на няколко
служители, между които и на един оперативен работник от ДС. Това обаче не му
правеше никакво впечатление, защото бе зает единствено със собствената си кариера.
Като офицер от милицията Цоньо не обичаше служителите от ДС. Завиждаше им,
естествено, и мечтата му бе да попадне в тази система. Успя да го постигне. След
създаването на областното управление на МВР в Ловеч негов приятел стана началник
на новосъздаденото общинско управление в Горна Оряховица. Първата му работа бе да
назначи Цоньо Иванов като анализатор и да го прехвърли по щата на ДС.
Промените след десети ноември не го засегнаха особено. Все същият приятел и
бивш общински началник в Горна Оряховица се издигна до заместник-директор на
РДВР Велико Търново и началник на служба "Полиция". Веднага предложи на Иванов
да поеме група "Икономическа полиция" и той прие. Всеки ден в обедната почивка
двамата играеха шах. Затваряха се в кабинета на началника и докато местеха фигурите,
обсъждаха взаимоотношенията в службата. Междувременно Радославов стана
директор на РДВР, а покровителят на Иванов го ненавиждаше. Не пропускаше случай
да излее злобата си. Цоньо тутакси си направи среща с бившия шеф на ДС. Продължи
да играе шах със своя приятел и началник и да докладва на полковника какво си
говорят срещу него. Както и всякакви други подробности от работата на милицията,
които представляваха интерес. Радославов не криеше задоволството си.
Донякъде изненадващо за Цоньо се случи най-лошото - освободиха от
директорския пост Радославов и назначиха на неговото място приятеля му, когото той
така умело работеше. Опасяваше се, че Радославов може да му направи мръсен номер,
обаче грешеше. Полковникът просто си играеше добре картите. Знаеше прекрасно
какъв предател е Иванов и изобщо не разчиташе на него, но за сметка на това знаеше
също, че може да бъде използван за мръсни поръчки. Затова продължи контакта.
Иванов не си губеше времето. Омая набързо Людмил Досев, когото смяташе за
служител с бъдеще, макар и малко вятърничав. Подмазваше му се и непрекъснато го
възхваляваше като професионалист. Радославов поощряваше приятелството между
двамата. Наричаше Иванов "наш човек в полицията", затова Досев изобщо не се учуди
когато му нареди да вземе Цоньо на работа в службата за сигурност, тъй като бил
"неопетнен". Тоест, не бил работил на оперативна работа преди Десети ноември,
ползвал се с добро име и щял да слуша. Назначението му като началник
"Икономическа сигурност" в сектора, оглавяван от Досев, стана факт през 1992 година.
Десет месеца по-късно, когато вече Досев работеше активно в групата на НСС под
ръководството на Берберов, се наложи да направят промяна. Издигнаха формално
Иванов за началник сектор "Вътрешна сигурност", но той си знаеше мястото.

4
Фактически командваше Досев, а Цоньо само изпълняваше безропотно поставените му
заповеди. Все пак успя по някакъв начин да влезе под кожата на Иван Янков въпреки
неговата хитроватост и недоверчивост. Спечели го със своята сервилност и
многобройните лични услуги. Беше контактен и гъвкав в отношенията си с хората и
имаше многобройни връзки, а Янков общуваше доста трудно. След известно време той
започна да го дава за пример пред останалите служители. Постоянно повтаряше колко
работлив е Иванов и как стриктно изпълнява възложените му задачи. Дори се похвали
пред Досев, че Баткото много разбира от кадрова работа и с назначаването на Иванов
направо са ударили шестицата. Подобен служител на МВР, и то от Народната милиция,
трудно се намирал.
Досев иронично се усмихна, обаче си замълча. Имаше други грижи. Вълнуваше
се как ли щеше да го посрещне неговият шеф Радославов и затова тръгна към офиса на
"Акрам къмпани" със смесени чувства. За негова изненада пенсионираният полковник
се държа така, сякаш са се разделили предния ден.
- Какво толкова е станало бе, момче? – поздрави го радушно той. - Да не е дошъл
краят на света? Я се стегни, знаеш ли колко работа имаме да вършим!
- Ама, другарю полковник - дръпна се предпазливо Досев. - Допреди месец
смятах, че скъсваме всякакви отношения, и дойдох тук само защото Янков ме
убеждаваше непрекъснато, че държите на мен.
- Решенията ги взимам аз а не ти - прекъсна го грубо Радославов. - Ще става
това, което аз кажа, и не се сърди като малко дете!
- Знаете, че съм в течение на позициите ви в София и на приятелските ви връзки
с хора, които управляват държавата. Искам откровено да ми кажете - имате ли
отношение към преустановяването на оперативната работа с вас?
- Ще ти отговоря, момче, и се радвам, че си се досетил. С Акрам преценихме, че
при това ръководство на МВР и службите за сигурност и при твоята твърде несериозна
позиция, защото на практика си един обикновен оперативен работник, не можем да
продължим работата в този вид. Още повече, вие много задълбочихте контакта с
Николов, допуснахте го да влезе в службите на национално ниво. А той е враг.
Противникът трябва да се държи на дистанция!
- Приключихме с него.
- Знам, но не трябваше да се стига дотам! И престани да задаваш въпроси!
Сложили сме ти този пистолет на кръста не да питаш, а да служиш на партията.
Продължаваме напред. Искам да ми отговориш нещо съвсем конкретно: Кой освен
Цоньо Иванов е силно наш човек в службата?
- Разбира се, че имаме и други, другарю полковник - уставно отговори Людмил.
Николов се оказа прав. Радославов и Акрам бяха преустановили играта, за да я
започнат в друга посока и явно той оставаше в плановете им. - Знаете колко ми е
предан Иван Телбис. Намира се и едно много наше момче, съвсем млад служител,
казва се Станимир Токмакчиев. Ползвали сме го за твърде деликатни задачи и винаги
се е справял, Янков ще потвърди.
- Аз сега питам теб, а не Иван. Ако исках да говоря с него, щях да го извикам.
Нали ти движиш нещата в РДВР, затова си там.
- Благодаря за доверието.
- Слушай ме внимателно! Вчера ми се обади по телефона Съботинов от бившето
02-ро главно. Сега бил шеф на банковото разузнаване в Тексимбанк София. Иска да му
препоръчам човек, който да отговаря за сигурността на банката във Велико Търново.
- Филиал ли ще отварят?

4
 - Да. Настоява, ако е възможно да е от ДС, или да е на оперативна работа, ако е
от НМ. И най-добре действащ в момента. Ще му предложат условия, на които не може
да откаже - поне три пъти по-висока заплата от вашата и служебен лек автомобил.
Помисли добре кого ще препоръчаш! Иванов или Телбис? Давам ти двадесет и четири
часа да ми докладваш!
Досев излезе замаян от срещата. Припомняше си подробности от целия разговор
и той му изглеждаше толкова невероятен, че ако не беше присъствал лично, едва ли
щеше да повярва. Янков обаче не се усъмни нито в една негова дума и остана видимо
доволен.
- Казах ли ти, че няма да ни оставят, влизаме отново в играта. А що се отнася до
банката, мисля Телбис за по-подходящ. Освен това непрекъснато се оплаква, че не му
стигат парите, пък има и три деца. Готов е веднага да напусне.
- Значи да го предложа на Радославов?
- Предложи го.
Досев се обади по телефона на Телбис още същата вечер. Разговаряха съвсем
делово и без много обяснения. Помоли го на другия ден да вземе някоя от служебните
коли и да мине покрай дома му. Успокои го, че ще идат на среща, която е за добро. Да
не се притеснява!
На другата сутрин двамата влязоха в офиса на "Акрам къмпани", където ги
очакваше Радославов. Телбис изобщо не се учуди. Той беше доверен човек на Янков и
Досев, за него не беше тайна близката връзка на началниците му с Радослав
Радославов, който задкулисно командваше РДВР.
- Иване, дава ти се голям шанс - изгледа косо полковникът Телбис. Обясни му
набързо за какво става въпрос и припряно завърши: - Ще те препоръчам лично на
Съботинов и работата ще стане, вярвай ми!
- Никога не съм се занимавал с подобни неща.
- Не се безпокой, ще те отворим на някои банкови операции. Наши хора зад
граница имат пари и възнамеряват да правят транзакции чрез банки в страната. Само
чакат знак. Милиони в зелено ще влязат тук. И ти ще намажеш. Ако не вярваш, виж ме
как съм аз! Нямам никакви материални проблеми. Само ме слушай и ми имай доверие,
знаеш, че не си хвърлям приказките напразно.
- Господин полковник, за мене вие винаги сте били образец на истински чекист
и професионалист – изпъна се Телбис. - Приемам вашето предложение и ако ме вземат
на работа в Тексимбанк, ще поддържам тясна връзка. Знам, че като бивш служител на
06-то нямам бъдеще в органите, и затова е време да си оправя положението навън.
Благодаря за помощта.
- Ще имаш време да благодариш. Веднага ще се обадя на Съботинов да му
съобщя новината – започна той да търси номера на бившия полковник от ДС, вече
"банков разузнавач". Съобщи му, че има готов човек, и се разбраха Телбис да отиде в
централата на Тексимбанк на интервю.
- Веднага ли трябва да тръгна? - попита той.
- Ще ти кажа кога. Не се притеснявай, щом аз съм се обадил, значи работата е
почти станала. Пък и те знаят много добре кой командва парада в тази държава, трябва
да се съобразяват с нас! - замълча за известно време Радославов, след което видимо
натъжен продължи: - За съжаление остаряваме. Вие ще ни заместите и сме длъжни да
ви обучим.
Пътуването на Иван Телбис до София изглежда мина успешно, защото още с
връщането той подаде рапорт за напускане на МВР. Веднага след като го освободиха,
пое сигурността на клона на Тексимбанк във Велико Търново.

4
 - Трябва да измислим какво да правим с теб и с Янков - привика Людмил отново
Радославов. – Както и с този Токмакчиев, нищо че е млад. Докога ще си губите времето
в органите?
- Какво точно имате предвид?
- Помисли на първо време дали не можем да вкараме някого в частна фирма с
големи капитали с неясен произход. Има вече десетина такива в региона, които ни
конкурират. Ще създадем обстановка, че уж ги разработвате, а след това ще им
източим парите. Не ме гледай така, това се прави в целия свят!
- Не съм много наясно с тези неща, другарю полковник - замислено потри чело
Досев. – Всъщност той смяташе да докладва на шефа си единствено за обстановката в
РДВР и нямаше представа, че ще му направят такова предложение. - Вкарвам си
таралеж в гащите. Ще стане някой фал, а не мога да понеса отговорността за
проваления живот на други хора, особено на колеги. И без друго скършихме хатъра на
доста от тях.
- А бе ти много си се замислил за другите, гледай себе си! За теб кой мисли? -
прекъсна го Радославов. - Нали знаеш, че не можеш да останеш в службата още дълго,
работил си в 06-то и много хора те мразят. Мястото ти е при нас, в бизнеса.
- Както кажете, другарю полковник.
- Смятам да те изведем на ниво, но не съм го решил окончателно. Сега
правителството е под контрола на Исмет Шабан, а той е приятел на Акрам. Говори се
упорито за смяна на Арлин Антонов. Защо пък, след като го махнат, не навестите с
Янков новия директор на НСС, убеден съм, че ще сложат някой наш човек. Ще му
предложите да те назначи на щат в Националната служба, но да работиш на наша
територия. Ако е необходимо, дори на територията на цялата Ловешка област.
- Ще искат да ме преместят в София.
- Не се безпокой, ние зад кадър също ще дадем едно рамо. Пък и ти знаеш как да
се аргументираш. Подготви се добре! Това ще е наистина ниво, от което ще можеш да
помагаш на фирмата на територията на половин Северна България. Действително ще
си ни полезен. Какво ще кажеш по въпроса?
- Ще трябва да го обсъдя с Иван Янков, другарю полковник. Тогава ще ви дам
отговор.
- Ами обсъдете го. Сега си на длъжност старши инспектор, на практика
господин Никой. Утре ще сменят директора на РДВР и ще се наложи да напуснеш
скоропостижно системата. Не че ще стане кой знае какво, но можем да те ползваме още
малко. Поне да опитаме, нали така? А иначе трябва наистина да ви измъкваме един по
един от органите и да ви разхвърляме по банки и фирми. Ще сте ни нужни.

19.

През лятото на 1993 година фирма "Акрам къмпани" набра скорост. Джамал не
криеше, че с помощта на Йончев е осъществил контакти с Емилия Масларова, доктор
Тренчев и Жорж Ганчев. Жорж го посещавал дори в дома му и предлагал да го направи
координатор на Българския бизнес блок за цяла Северна България. Досев не се
изненада особено от контакта на палестинеца с представители на различни
политически сили. Той изпълняваше стриктно икономическата воля на хора от БСП и
правеше това, което му нареди Димитър Йончев.
Една вечер, малко преди края на работното време, в стаята на Досев видимо
притеснен и леко подпийнал нахлу Янков. Предложи му да поговорят някъде навън.
Избраха новооткрито заведение в центъра на града и си поръчаха водка "Смирноф".

5
 - Началство, много се колебах да ти кажа ли, или да си замълча, но нали сме
приятели - започна Янков. - Сигурно си забелязал, че днес по обяд ме нямаше в
службата. Знаеш ли къде бях? При Джамал. Говорихме няколко часа в кабинета му и
разговорът се оказа доста тежък.
- Сериозно?
- Напълно. И всичко се въртеше около теб. Акрам няколко пъти ме пита дали
може да ти се има доверие. Смятал да се застъпи пред неговите хора да те вземат на
работа в София, в Националната служба за сигурност, но да обслужваш територията на
Ловешка област.
- Същото, дето Радославов го предложи като своя идея.
- Точно така. Аз, разбира се, му заявих, че може да ти се има сто процента
доверие. Казах му, че за него и Радославов си готов дори да умреш, ако се наложи.
Имам усещането, че арабинът ни проверява за последно и мислят да те изведат на
сериозна позиция в системата.
- Не можеш да си сигурен.
- Това мисля аз. Иначе не мога да си обясня защо ще ме кани на такъв дълъг
разговор. Поиска от мен да бъда абсолютно дискретен и се опита да ме напие с бутилка
"Джони". Държа се като терорист.
- Ами той си е такъв.
- Да бе, той си е палестински терорист, но е бил наш агент, какво да се прави!
Няма доверие на никого, да му еба майката, пипа професионално! Давай да решаваме
какво ще правим! Смениха директора, сега го замества полковник Димитров. Ще
опитаме ли този техен вариант, или не? Не мога да го реша сам, все пак става дума за
теб.
Досев тутакси усети нещо гнило. Какво целеше Акрам и кой движеше нещата,
той или Радославов? Как си позволяваше да води подобен разговор в отсъствието на
шефа? После реши да не му мисли много, защото така или иначе ще го принудят да се
съобрази с волята им. С Янков посетиха НСС още следващата седмица. Срещнаха се с
Берберов, изпаднал в немилост след смяната на полковник Антонов. Той им се зарадва
искрено. Призна им откровено, че вече не се чувства комфортно и чака да го понижат в
длъжност. Сетне ги запозна с началника на "американския" сектор в НСС, млад и
интелигентен човек. Те на свой ред изложиха обстойно случая "Антон Николов".
- Така е сега, ЦРУ действа нетрадиционно - разходи се нервно из кабинета си
младият началник. - Явно не е необходимо да ни работят от агентурни позиции строго
конфиденциално. Техният резидент от посолството почти всеки ден е в службата. Седи
при директора, а долу в колата му негов служител работи с подслушвателна апаратура.
Знаят ни всички тайни.
- Много жалко - обади се Янков.
- Сигурно ни се присмиват дето си събуваме гащите, без дори да ни молят за
това. Навярно ни смятат за аматьори и тъпанари! А България се напълни с емисари
като този Николов, които вършат основната работа и събират открито информация.
След това влязоха на среща при полковник Стефан Димитров, временно
изпълняващ длъжността директор на НСС. Той беше висок, представителен мъж с
волево излъчване и по всичко личеше, че е опитен професионалист. Янков и Досев
твърдо вярваха в уверенията на Акрам. Нямаха никакво съмнение, че с него е говорено
"отвисоко" и затова не се поколебаха да поставят незабавно въпроса за
преназначаването на Досев на щата на НСС - София, но да работи на територията на
Ловешка област. Мотивираха се обстойно според собствените си виждания.

5
 - Мога да ви назнача веднага на работа тук, има вакантни места и смятам, че ще
ни бъдете полезен. Чел съм ваши материали. Обаче да сте на наше подчинение и да
действате във вашия регион, това няма да стане! - отряза ги полковникът.
- След като чуждите разузнавания се дислоцират на различни места в страната,
не е ли по-добре да сте близо до тях? - опонира му Янков. - Защо трябва да ги работите
от дистанция?
- Затова сте вие от териториалните поделения, колега. Какво ще правите, ако ние
поемем всичко? А вие, Досев, решавайте! Пускайте рапорт за преназначаване! В
противен случай продължавайте службата си във Велико Търново.
- По скоро ще пусна рапорт за напускане – реагира емоционално Досев. - Явно
не се разбираме и мислим по различен начин, а аз в такава обстановка не мога да вирея.
- Не разбирам какво точно искате - разгневи се не на шега директорът. - Защо ми
се струва, че някой ви кара да предлагате подобни щуротии. Това противоречи на
организацията на нашата работа, затова се вземете в ръце и не се заигравайте с хора,
които не ви мислят доброто! Свободни сте!
Двамата офицери напуснаха кабинета доста омърлушени. Досев си даваше
сметка, че полковникът е открит човек и мъжкар - говореше точно и ясно. Освен това
си разбираше работата. Бързо усети, че някой стои зад гърба му и дава идеите, но за
съжаление не можеше да отстъпи. Работеше в интерес на Радославов и щеше да му
остане верен докрай. Реши да му докладва още същата вечер за срещата, пък той да
каже какво ще правят по-нататък.
- Пускай веднага рапорт за напускане! – спонтанно реагира полковникът от
резерва. - Няма вече какво да правиш при тези глупаци, не разбират елементарни неща.
Как ще работиш чужди емисари от тази жалка позиция, кой те възприема сериозно?
Или искат завинаги да спреш контакта с американците?
- Ами да го кажат - разпери ръце Досев.
- Ако аз им бях началник, щях да ги разкарам половината незабавно. Вярно
говорят, че в НСС са останали най-некадърните служители. Другите напуснаха и сега
са бизнесмени, а идва и твоят ред да забогатееш.
Този път Радославов наистина беше разгневен. Той не понасяше някой да
засегне интересите му или нещо да не стане така, както иска. Очевидно не изпитваше
никаква вина, че беше обещал протекции на Досев на високо ниво и го мотивира да иде
на срещата в НСС.

20.

Янков и Досев разработваха разпоредена от Радославов схема по извеждането на

служители от Държавна сигурност и настаняването им на работа в банки и фирми.
Цоньо Иванов вече беше напуснал. Пенсионираха го и той започна работа в местния
клон на Балканбанк като кредитен инспектор. Чудеха се какво да правят с Токмакчиев.
Твърде млад, пък и оперативната дейност му се отдаваше. По това време той
човъркаше по един виден бизнесмен от цигански произход, който разполагаше с
огромни капитали с неизяснен произход. Нищо не им пречеше да пробват почвата и да
разберат дали този човек няма да се съгласи да го назначи. Извикаха Станимир и му
разпоредиха да уреди среща между циганина и Досев. Разговорът не мина добре.
Бизнесменът открито подсказа, че има връзки в средите на руската и украинската

5
организирана престъпност. Категорично отказа да вземе на работа във фирмата си
офицер от МВР, особено Токмакчиев.
- Може би това, което ми предлагате, е в интерес на националната сигурност -
изложи своята гледна точка бизнесменът. - За мен обаче по-важна е личната ми
сигурност. Аз имам нужда от връзки в МВР, защо да го взимам на работа? Той ми е по-
полезен вътре в органите, иначе само ще му проваля кариерата.
- Не е нужно веднага да решаваш.
- Частният бизнес е опасна среда, особено в България. Несигурна работа. А
Токмакчиев е млад човек, учил е дълго време, за да работи в МВР, и там му е мястото.
Това е окончателното ми становище.
Досев не можеше, а и не желаеше да оборва подобни аргументи. Нещо повече,
те му помогнаха да вземе своето лично решение. Пусна рапорт за напускане на
органите на МВР по собствено желание, естествено след съгласуване с Радославов.
Междувременно пак по указание на пенсионирания полковник той продължи контакта
си с Антон Николов. Виждаха се много рядко. Американският гражданин видимо се
беше отдръпнал от него. За всеки случай Досев реши да го информира за напускането
си и двамата си определиха среща в познатия дом, където живееше лелята на
американеца. Американецът го изслуша без да продума. Мълча дълго, после вдигна
очи към Людмил.
- Не мога да се съглася, че сега е времето да бягате от системата - поклати глава
Николов. - Явно сте го обмислили добре, но няма да се учудя, ако е под давление на
вашият началник Радославов. Имам такова усещане и дано този път интуицията не ме
лъже!
- Сам си решавам нещата - ядоса се Досев
- Това е добре, но поне излезте с достойнство от органите. Обявете официално
вашето несъгласие с организацията там и огласете всички пречки за реализиране.
Нищо чудно след време отново да се върнете на работа, независимо че сега ви се
струва невъзможно.
- Едва ли.
- Доколкото разбирам, промените в България тепърва предстоят, комунистите
няма да ни управляват вечно. Един ден СДС отново ще се върне във властта и
приятелят на господин Берберов и бивш главен секретар на МВР Богомил Бонев ще
стане министър на вътрешните работи. Това ще е вашата реабилитация.
- Перспективата е далечна.
- Не мисля така. Смятам, че ще е съвсем скоро и ще продължим нашата работа,
както я вършехме допреди няколко месеца. И още нещо, само за ваша консумация
естествено. Докато професор Беров е премиер, комунягите няма да получат една
стотинка от развития свят. В МВР ще си карат раздрънканите лади с лимитиран
бензин, а как ще се борят с американците, един Господ знае!
На Досев не му стана особено приятно от наглото поведение на Николов.
Спомни си една среща през лятото на 1993 година, на която присъства и Янков. Антон
беше забил някакво гадже от балерините в драматично-музикалния театър и ги покани
да вечерят заедно в ресторанта на интерхотела. Запозна ги с приятелката си, една доста
засукана мома, а после се пренесоха да довършат купона в нощния клуб. Николов си
пийна порядъчно. По едно време съвсем го удари през просото.
- Помнете ми думата, господин Янков, рано или късно България ще стане член
на НАТО. Няма къде да мърдате! - размаха пръст той. - Дори това прокомунистическо
правителство да остане, вашите червени шефове са вече капиталисти и сами ще искат
да се интегрират в цивилизования свят.
- Децата им отдавна го направиха - обади се Досев.

5
 - Така е. Много пъти сме се чудили защо тези деца са толкова алчни и са готови
да се продадат за дребни суми. Нас това ни устройва, пък и парите не миришат. Готови
сме да им дадем властта, ако ни служат вярно и не работят за каузата на бащите си.
Точно те ще унищожат консервативните си родители. Това е ваш комунистически
патент - синът да предава бащата! Описан е в съветската литература.
- Много сте злъчен, господин Николов – запази спокойствие Янков. - Ако
Горбачов не беше се спазарил с американските ви господари, и досега щяхте да
обикаляте като гладни кучета около желязната завеса и да се чудите какво да правите.
Много работа ви свърши този човек и най-вероятно много сте му платили!
- Това са глупости.
- Не са никакви глупости. С неговата гласност и перестройка прокара
капитализма. Чувал съм колко хора гладуват в прехвалените от вас САЩ и Англия и
ми става съвсем ясно колко демократичен и хуманен строй сте изградили.
- Вие сериозно ли говорите?
- Напълно сериозно. Отколко време Америка и другите велики сили смучат
националните богатства на десетки държави и принуждават населението им да живее в
непосилни условия? Това ли ви е демокрацията? Едни да тънат в разкош, а
болшинството от хората да - мизерстват.
- А тук мизерстват не тези, които трябва, господин Янков - разпали се Николов. -
Вашият началник Радославов е бивш комунист и вероятно мисли по същия начин.
Винаги е бил срещу парите и частната собственост. Сега обаче живее като крез и едва
ли помни колко хора е унищожил психически, а може би и физически, защото през
социализма са били частници и са искали да живеят достойно.
- Това не е вярно.
- Как да не е? Можете ли да ми изброите прекършените от Радославов и Акрам
човешки съдби? Или се правите, че не го забелязвате?
- Твърде черноглед сте, господине.
- Заблуждавате се. Ще ви кажа открито, че нас това не ни интересува, защото
най-големите комунисти станаха капиталисти. Няма връщане назад и всичко съвпада с
нашата цел. Техните деца ще забогатеят още повече, а вие и вашите деца ще им
останете слуги за цял живот.
- Не мога да ви слушам повече, господин Николов. Говорите от първо лице,
множествено число, а кои сте вие, така и не разбрах! - напусна ядосан масата Янков.
- Видяхте ли, господин Досев, вашият началник не издържа на истината?
- Бъдещето ще покаже кой е прав и кой крив.
- Аз съм прав, господин Досев. Вие сте интелигентен човек и отлично го знаете.
Всичко в този свят се крепи на парите, властта и жените! Казал го е нашият банкер
Буров, когото именно вашите колеги от ДС убиха като животно в затвора.
- Само слухове.
- Знам го съвсем сигурно. Обаче трябва да знаете, че всяко престъпление се
заплаща на този или на онзи свят! Запомнете какво ви говоря, защото и вие като
служител на ДС, ако сте вършили престъпления, все някой ден ще получите възмездие.
- Прекаляваш, Антоне - намеси се приятелката му. Хвана го под ръка и го поведе
навън.
Досев остана сам. Плати сметката на бармана и се прибра в къщи. Просна се на
леглото с дрехите. За първи път му мина през ума, че служи на обречена и загубена
кауза. С просто око се виждаше, че парите наистина движат света и определят
отношението на човека към живота. В миналото Радославов беше образец на честност
и непоквареност, а постепенно се превърна в жесток капиталист. И други негови

5
колеги се преобразиха неузнаваемо. Но той не можеше да се съгласи с Николов.
Смяташе се за войник на партията, който прави всичко в интерес на държавата.
Американецът се държеше озлобено, тъй като работите не вървяха. Пък и беше лично
засегнат от комунистическата власт, а Людмил много добре си спомняше колко добре
живееха хората тогава. Бяха еднакво бедни и не можеха да напускат страната, обаче се
радваха на завидно спокойствие. Според него американецът искаше да го настрои
срещу Радославов, нещо което не можеше да се получи. Той си оставаше идеал за
подражание и Людмил нито за миг не се съмняваше в думите му. Наистина се промени
в последно време, обаче дълбоко в себе си остана почтен човек. Поне за Досев. Врагът
искаше да породи подозрение и напрежение между двамата. Но Досев никога нямаше
да стане предател.
Официално го освободиха от МВР на десети октомври 1993 година. Имаше
чувството, че се отърваха от него с облекчение. Колегите му, които доскоро се
подмазваха, вече дори не го поздравяваха. След него напусна службата и Иван Янков.
Едва тогава разбраха колко ги мразят и ненавиждат подчинените им. Директорът на
РДВР, на когото бяха помогнали за назначението, ги информираше редовно за
злобните ругатни по техен адрес. Всички смятаха, че са си получили заслуженото и
никога няма да се върнат в системата. Възникна обаче проблем с овакантеното място
на началник службата за сигурност. Отидоха веднага при Радославов за съвет. Той ги
изслуша, наля им по едно питие и разтвори пликче с бадеми.
- Имам предвид едно момче от НСС – прехапа устни Радославов. - Родом е от
нашия край, дори май сме роднини. Не съм го виждал от месеци, но до няколко дни ще
се срещна с него и ще го уведомя за резултата.
Непосредствено след напускането на работа Досев посети Радославов и той го
увери, че до дни ще се уреди въпросът му за назначаването му във фирма "Акрам
къмпани".
- От теб обаче искам да свършиш една работа - прегърна го братски Радославов.
- Срещни се с директора на РДВР, той е твой кадър, и му кажи че ще напишеш от
негово име предложение за уволнението на Христо Гацов. Задачата на директора е
само да го подпише.
- Това достатъчно ли е?
- Напълно. Ще го дадем на Димитър Йончев да го внесе в парламента и като го
разгледат в комисията по национална сигурност, той лично ще го връчи на министър
Михайлов за изпълнение. Не мога да го търпя повече този Гацов, сбъркахте, като не го
махнахте от работа, когато му беше времето.
- Пак ли започна да пречи?
- Пак. Записал на касета разговор между него, началника на следствието и лидер
на СДС, където ни обвиняват, че с Акрам сме мафиоти. Пуснал го на заседание на
комисията по национална сигурност. Йончев естествено ни защитил, пък и шефът на
тази комисия Слатински е наш човек, така че няма страшно. Голям мръсник, но не знае
срещу кого е тръгнал. Трябва да му решим съдбата!
Досев наистина написа предложението и директорът на РДВР го подписа като
послушно момченце. Това стана в офиса на "Акрам къмпани" през октомври 1993
година. Той вече беше преместен в апартамент на една от централните улици на
Велико Търново. Късно вечерта там се състоя важна среща. На нея присъстваха
Димитър Йончев, Росен Карадимов - един от активистите на ОСД в БСП, Радославов,
Акрам, Досев и поканеният неслучайно Янков. Той все още работеше в МВР и чакаше

5
всеки момент да го освободят. Парада командваше Йончев и се държеше доста
надменно.
- Този къде се меси в голямата игра? – ехидно вметна депутатът, докато четеше
предложението за освобождаването на Христо Гацов. – Милиционерска работа!
- Мен ли имате предвид, или полковника? – обади се Досев.
- Естествено че полковника.
- Тогава не забравяйте личното му приятелство с министър Виктор Михайлов!
- Не ме интересува на кого е близък, ние казваме какво става в тази държава.
Който дава парите, той поръчва музиката, затова съм в парламента.
- Ами да действаме! - намеси се Радославов.
- Уволняваме го милиционерчето и назначаваме на негово място наш човек -
завърши приповдигнато депутатът. - И тогава "вся власть советам".

21.

Всичко се движеше с шеметна скорост. Досев, вече свободен гражданин, чакаше

обаждането на Радославов кога да започне работа. Виждаше се от време на време с
Телбис и Цоньо. Иванов откровено смяташе полицейската работа за голяма фирма с
бедно положение. Съжаляваше, че си е губил времето толкова години в службите. През
това време много колеги бяха направили огромни пари, а той едва се включваше.
Съветваше Досев да се ориентира към бизнеса и да забрави за полицейщината.
- Знаеш, че не съм самостоятелен играч – отвърна му Людмил. - Правя каквото
ми кажат.
- Да бе, ти си от голямото добрутро! Ясно е, че ще ставаш бизнесмен от класа,
обаче като направиш първия милион, гледай да не ме забравиш!
Радославов се обади същата вечер. Предаде му на другия ден в девет часа
сутринта да се яви в офиса. Подстриган, избръснат, с костюм.
- Ще си поговорим тримата - аз, ти и Акрам, какво точно можеш да правиш при
нас - опита се да го обърне на шега той. - Но се постарай да не се правиш на много
интересен, вече не си служител на МВР и сега изцяло зависиш от нас. Разбира се, ако
искаш да живееш като бял човек. При нас "нема лабаво", както казваше Тато.
Людмил Досев не знаеше, пък и нямаше откъде да знае, независимо от работата
си на служител по сигурността в РДВР, че контролираната от него фирма "Акрам
къмпани" още от 1992 година активно теглеше кредити от различни банки. Акрам и
Радославов успешно ползваха политическите си протекции. Разполагаха с
многомилионен кредит от софийска банка, а през 1993 им отпуснаха пак милионен, но
от Първа частна банка, клон Габрово. Другото, което Досев тепърва щеше да узнае, бе,
че Акрам и Радославов поддържат активна връзка с Атанас Комшев, шампион по
борба. Той вече бе станал лидер на една от така наречените борчески групировки,
занимаващи се предимно с рекет, изнудване, проституция и финансови измами.
Попадна в полезрението на РДВР - Велико Търново, още от началото на 1993 година,
но никой не го закачаше. Посред бял ден с дебеловратите си момчета изпочупи
имуществото в един от магазините на централната улица и преспокойно обясни на
полицаите, че собственикът на магазина му бил длъжник. Не последва жалба по този
случай и той си остана висящ.
От оперативни източници Досев знаеше и за друг подвиг на борчетата.
Притискали сa един от известните бизнесмени във Велико Търново и са искали да

5
отнемат колата му. Безапелационно си развяваха байрака из цялата Ловешка област
под покровителственото мълчание на окръжния прокурор Русев. Той се афишираше
навсякъде като борец срещу престъпността, но имаше причина да не реагира на това
брутално нашествие. В РДВР се получиха агентурни данни за неговия криминално
проявен брат, от когото прокурорът се опитваше да се дистанцира. Въпреки това
хората говореха, че именно Русев е осигурил протекция на Комшев и неговите "здрави
момци" в региона под давление на брат си. Никога обаче Досев не беше получавал
данни за връзката между Комшев и Акрам. И този факт наистина го изненада.
Акрам даваше пари назаем на бизнесмени, държеше ги под контрол и ги
изнудваше, когато не му се подчиняваха. Купуваше непрекъснато имоти. Обзавеждаше
ги по последна дума на модата. С активното съдействие на Досев и директора на РДВР,
както и с одобрението на Берберов от НСС, още по време на фондация "Сигурност и
закрила" взе под аренда почивната станция на МВР в село Арбанаси. Откри там
изключително елитно заведение и хотел. Всички обекти на фирмата - офиси, частни
сгради и апартаменти, стопански постройки бяха оборудвани с камери. Пиле не
можеше да прехвръкне. Това предизвикваше реакция на страх и почуда в
провинциалния град. Досега никой не беше виждал такива съоръжения и подобна
демонстрация на охолство, богатство и власт. Клюката говореше за самозабравилия се
арабин и за ренесанса на Радославов и Държавна сигурност, които отново управляват
чрез парите си. Естествено на никого не му хрумна да се противопостави на
експанзията на фирмата и на нейното нагло налагане в икономическия живот в
региона. Две-три епизодични медийни изяви на лидери от СДС не правеха впечатление
и не оставяха следа. Акрам и Радославов продължаваха да живеят безметежно и
безпроблемно си вършеха бизнеса.
Животът на Досев обаче не беше толкова безметежен. Непосредствено преди да
напусне МВР той бе помолен лично от Акрам да помогне на негов подчинен да изтегли
кредит от банка в Ловеч.
- Бил си в областното управление - каза му той, - имаш връзки там. Може да се
окаже, че познаваш някой банкер.
Досев естествено веднага докладва на Янков и той се съгласи да се помогне на
фирмата, ако това е възможно. Установиха, че в една от банките работи бивш колега от
Държавна сигурност, с когото са служили заедно в областното управление. Както
обикновено разговорите на маса минаха с много алкохол и хубави жени. Обсъждаха
подробно как по-бързо да се отпусне кредитът, но въпреки всички налични документи
това в крайна сметка не стана. Палестинецът откровено се обиди. Дори престана да
говори с Досев. А Радославов го привика на спешен разговор.
- Като не можеш да свършиш работа, защо поемаш ангажимент? - скара му се
той. - Този твой приятел от Ловеч изяде и изпи толкова пари, кой сега ще ги
възстанови?
- Нямам опит, другарю полковник - оправда се Досев. - Колегата обещаваше да
оправи нещата и не знам защо това не стана. Не смятам, че съм виновен.
- Никой в нищо не те обвинява, но се оглеждай добре на кого можеш да
разчиташ и на кого не можеш. Ти да не мислиш, че на нас ни е лесно?
- Не мисля.
- Трудно се правят пари, всеки ден сме на тръни. Шефовете отгоре искат да се
отчитаме в края на месеца. Само ние си знаем колко несъбираеми вземания имаме, а не
можем да използваме мутри - излъга Радославов. Досев вече знаеше прекрасно, че те
ползват услугите на мутрите. - Ти все още си служител на МВР и ако ни помогнеш да
си съберем вересиите, ще изкараш някой лев за себе си.

5
 Досев по това време се беше сприятелил със заместник-окръжния прокурор
Милчо Ванев. Той ненавиждаше Цанко Русев и непрекъснато говореше против него.
Двамата сядаха на чашка вечерно време и съвсем естествено Людмил сподели с него
какво е казал Радославов. Искаше да се консултира със заместник- прокурора как стои
проблемът с вземането на дължими суми по законов ред. Ванев откровено му заяви, че
това е почти невъзможно, дори да има запис на заповед или друг задължаваш
документ. Именно затова повечето бизнесмени решавали проблемите си с рекетьорски
групи.
- Акрам прави същото - намигна му заместник- прокурорът. - Не знам дали твоят
началник ти е казал, но аз му водих делото, а Русев му го прекрати. Изпати си Тодор
Русенеца. Стои момчето в ареста, няма излизане.
- Добре де, кажи ми има ли много длъжници Акрам в региона и може ли с нещо
да им се помогне.
- Не се занимавай с тези работи, мой човек - отвърна му Ванев. - И не вярвай
много на Радославов, не е стока. Навремето беше добър служител, обаче парите го
промениха.
- Е, то по хората върви.
- А бе ти се поогледай и се поослушай! Пази се от него и от арабина, да не ти
довлекат нещо! Може и до затвора да стигнеш, не се изхвърлям, все още си служител
на МВР все пак.
Ванев постъпи приятелски и думите му се оказаха пророчески. Досев обаче не го
послуша. Сметна, че завижда на богатите поради подредения им живот. И както
обикновено докладва на Баткото за разговора.
- Какво си мисли това прокурорче? - разгневи се Радославов. - Интригантче! Ако
аз заговоря за него, мога да го изхвърля от прокуратурата.
- Как така? - удиви се Досев.
- Ами така. Навремето заради него умря човек. Ванев го изкара от болницата,
където беше на системи, за да го разпитва. И онзи след това се гътна. Но никой не
потърси отговорност. Беше по комунистическо време.
- Сега ако стане такова нещо... - обади се плахо Досев.
- Сега ако стане, ще му разкатаят фамилията - отсече Радославов. - Намерил се
кой да ми дава оценки! Е, ти не можеш да не се срещаш с него, защото и двамата сте
държавни служители, но поне не ме коментирай!
И Досев естествено изпълни заповедта. Той беше просто слуга. Така тръгна
навремето, свикна да слуша и да се подчинява и нямаше никакво значение дали е
съгласен, или не.

Край на книга втора

5
 Българският читател за първи път има възможност да научи истината за
случая "Акрам". Той е симптоматичен и разкрива връзките на комунистите с
терористични организации. Героите на тази книга не са измислени. Голяма част от
тях са все още живи и могат да потвърдят истинността на моя разказ. Но все пак не
бива да се забравя, че всичко друго е фикция, съчинения на писател, който се
интересува от темата.

Втората книга на сагата за Държавна сигурност отвращава със своя

цинизъм. Трудно е да разказваш, за хора, които използват националния
суверенитет на България, за да изкарват пари. Много жалко, но това е
истината и аз не мога да я променя.
Владо Даверов

ЧУДОВИЩЕТО ДС
Книга втора
ВЛАДО ДАВЕРОВ
Българска, първо издание
© Владо Даверов, автор, 2008
© ИК „Световит", 2008
Предпечатна подготовка ИК „Световит", 2008
Печат „Полипринт" АД, Враца
Коректор: Васил Петров
Корица: Димитър Митев

Издателска къща „Световит"

ж.к. „Слатина", бл. 51, вх. Б, партер
тел./факс: 02/870 31 91
тел./факс: 02/871 91 56
svetovit@abv.bg
www.svetovit.eu

ISBN: 978-954-9761-59-2