Престъплението е човешко деяние (действие или бездействие), което
притежава следните основни свойства: обществена опасност, притовоправност, виновност и наказуемост.
Обществената опасност е най-важното свойство на престъпното деяние.
Различните престъпления имат различна обществена опасност. Степента на опасност се определя преди всички от размера на причинената вреда и начина на извършване на деянието.
Според българския НК, не се считат за престъпления деянията, които не са
обществено опасни или тяхната обществена опасност е явно незначителна, а също и деянията извършени при неизбежна отбрана и крайна необходимост.
Белегът „противоправност“ на престъплението указва обстоятелството, че
то силно застрашава или уврежда установения правен ред в дадена държава.
Вината е следващият признак на всяко престъпление. Без вина няма
престъпление, няма и наказателна отговорност. При това съгласно Конституцията на РБ всеки е невинен до доказване на противното с влязва в сила присъда. Вината се проявява в две форми – умисъл и непредпазливост.
*Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал или е допускал настъпването на тези последици.
*Освен с умисъл, престъпленията могат да бъдат извършени и по
непредпазливост. Непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените в НК случаи.
Наказуемостта е последният (четвърти по ред) елемент на
престъплението. Чрез него се указва, че всяко извършено престъпно деяние ще бъде санкционирано, а извършителят му – наказан.