Тема 6.

Обща характеристика на престъплението

Престъплението е човешко деяние (действие или бездействие), което

притежава следните основни свойства: обществена опасност,
притовоправност, виновност и наказуемост.

Обществената опасност е най-важното свойство на престъпното деяние.

Различните престъпления имат различна обществена опасност. Степента
на опасност се определя преди всички от размера на причинената вреда и
начина на извършване на деянието.

Според българския НК, не се считат за престъпления деянията, които не са

обществено опасни или тяхната обществена опасност е явно незначителна,
а също и деянията извършени при неизбежна отбрана и крайна
необходимост.

Белегът „противоправност“ на престъплението указва обстоятелството, че

то силно застрашава или уврежда установения правен ред в дадена
държава.

Вината е следващият признак на всяко престъпление. Без вина няма

престъпление, няма и наказателна отговорност. При това съгласно
Конституцията на РБ всеки е невинен до доказване на противното с влязва
в сила присъда. Вината се проявява в две форми – умисъл и
непредпазливост.

*Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му

характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
или е допускал настъпването на тези последици.

*Освен с умисъл, престъпленията могат да бъдат извършени и по

непредпазливост. Непредпазливите деяния се наказват само в изрично
предвидените в НК случаи.

Наказуемостта е последният (четвърти по ред) елемент на

престъплението. Чрез него се указва, че всяко извършено престъпно
деяние ще бъде санкционирано, а извършителят му – наказан.