Луминесценция

Луминесценция се нарича излъчването на светлина от частиците на

дадено вещество (атоми, йони или молекули), което излъчване не се
дължи на топлината, а на преминаването на частиците във възбудено
състояние под въздействието на различни фактори. Затова
луминесцентната светлина е „студена“. Възбуденото състояние на
градивните частици е неустойчиво, поради което частиците се връщат
в първоначалното си устойчиво състояние, излъчвайки квант светлина
(фотон). Но тъй като броят на частиците е огромен, светенето
продължава секунди, минути или дори часове.

Веществата, излъчващи луминесцентна светлина, се наричат

луминофори. Пример за такова вещество е фосфорът. Много форми
на природна луминесценция са били отдавна известни на хората –
светещи насекоми (светулките), светещи морски риби и планктон,
полярните сияния, светещи минерали, светенето на гниещо дърво и
на други разлагащи се органични вещества. В наши дни към
природните форми се прибавят и много изкуствени методи за
възбуждане на луминесценция.

1. Видове луминесценция
Полярните сияния, светенето на минерали, насекоми, гниещи
дървета и други са примери за луминесценция в природата. За
класифициране на луминесценцията се използват различни
признаци. Има много видове луминесценция според факторите,
предизвикващи светенето. В таблицата са систематизирани някои от
основните видове луминесценция според начина на възбуждане.

 Фотолуминесценция

Фотолуминесценцията е вторично светене под въздействието на

видима или ултравиолетова светлина. Съвременните часовници
използват този вид луминесценция. През деня луминофорите се
напояват с енергия под действието на виолетовата и
ултравиолетовата съставка на дневната светлина, а през нощта
излъчват натрупаната енергия. Фотолуминсценцията се дели на
фосфоресценция (при нея светенето продължава секунди, минути,
часове или дори дни) и флуоресценция (светенето затихва до няколко
десетки милисекунди).

 Електролуминесценция

Електролуминесценцията се предизвиква от протичането на

електрически ток през някои вещества. Намира приложение в
луминесцентните лампи. Частен случай е катодолуминесценцията,
предизвикана от облъчване на луминифор с бързи електрони.
Използва се в кинескопите на телевизорите.

 Радиолуминесценция

Радиолуминесценцията се дължи на бомбардирането на веществото

с йонизиращо лъчение. По този начин в началото на XX век са били
правени часовници със светещи циферблати; радиоактивното
вещество е било радий. Днес тази технология не се използва за
направата на часовници, тъй като е вредна за човешкото здраве.
  Хемилуминесценцията е светене, възбудено от енергията на
химична реакция.
 Биолуминесценцията се дължи на процеси, протичащи в живите
организми или в техните останки. Наблюдава се при светулките,
планктона и гниещата дървесина. Тя е частен случай на
хемилуминесценция.
 Сонолуминесценцията се предизвиква от звук с висока честота.
 Кристалолуминесценцията е светене, съпровождащо процеса на
кристализация. При този процес се отделя енергия, която при
определени условия се излъчва като светлина.
 Термолуминесценция

Тя се предизвиква от нагряването на някои вещества, но въпреки това

не е топлинно излъчване, тъй като не се дължи на хаотичното
топлинно движение на градивните частици, а на изпускането на
преди това абсорбирана светлина. Нагряването само отключва този
процес.

 Механолуминесценцията е излъчване на светлина в резултат на

механично въздействие върху твърдо тяло. Тя се дели на
няколко вида:
 Фрактолуминесценция се причинява от механично
напрежение, предизвикващо счупване.
 Триболуминесценция

Тя се предизвиква от триене, смачкване или раздробяване на

луминофори. Дължи се на преминаването на електрически заряди
между образуваните наелектризирани частици. Светлината на
разряда предизвиква фотолуминесцинция на луминофора.

 Пиезолуминесценцията се предизвиква от натиск. Дължи се

на еластичната деформация.