МУСКУЛИ НА ГЛАВАТА

Мускули на главата. Мускулите на главата са два вида: дъвкателни и

мимически. Тази класификация отразява както техния произход, така и
тяхната функционална специфика. Те се разполагат върху лицето,
страничните стени на главата и отчасти на шията. Дъвкателните мускули
започват от различни части на черепа и се захващат за долната челюст.
Основната им функция е да осъществяват дъвкателните движения на
долната челюст, но освен това те участват в осъществяването на говора и
на някои мимически действия. Мимическите мускули лежат
непосредствено под кожата на главата и лицето и за разлика от скелетните
нямат фасция. Те в по-голямата си част започват от костите на черепа, а се
вплитат в кожата. Затова, когато се съкратят, те движат определени
участъци от кожата вследствие, на което се променя изражението на
лицето. Мимическите мускули се групират най-вече около естествените
отвори на лицето (око, уста, нос), като при своето действие ги стесняват
или разширяват. Освен това те вземат участие в говора и в дъвкателните
движения.

Дъвкателни мускули. Те извършват движенията, осъществяващи

дъвкателния акт. Дъвкателнитете мускули са четири на брой: същински
дъвкателен мускул, слепоочен мускул, вътрешен (медиален) криловиден
мускул и външен (латерален) криловиден мускул. От тях обаче само два –
слепоочният мускул и истинският дъвкач лежат непосредствено под
кожата и с обема си влияят върху пластиката на лицето.

Слепоочен мускул (m. temporalis). Той запълва слепоочната яма на

черепа и определя страничния релеф на главата. Мускулът има
ветрилообразна форма и лежи под слепоочната фасция. Той започва от
слепоочната яма, минава под ябълчната дъга и се захваща за венечния
израстък на клона на долната челюст. При съкращение повдига долната
челюст нагоре и я тегли в посока назад. При младите хора слепоочният
мускул предава овална форма на страничната стена на главата, докато при
възрастните, поради намаляване на мускулната му маса, формата видимо
хлътва.

Същински дъвкателен мускул (истински дъвкач) (m. masseter).

Разполага се в задната част на бузата и лежи непосредствено под кожата.
По форма наподобява на квадрат. Състои се от две части повърхностна и
дълбока. Последната е почти изцяло покрита от повърхностната с
изключение на един малък триъгълник. Повърхностната част взема
началото си от ябълчната кост и предната част на ябълчната дъга, насочва
се вертикално надолу и се захваща за грапавината в ъгъла на долната
челюст. Когато се съкрати, движи долната челюст нагоре. Дълбоката част
на мускула започва от задната част на ябълчната дъга, насочва се косо
назад, като минава под повърхностната и се захваща на същото място. При
съкращение тя повдига долната челюст и я придърпва напред.
Дъвкателният мускул е с по-четлив релеф при мъжките лица, докато
при жените и децата той е по-загладен, поради по-добре развитата
подкожна мастна тъкан. При някои силни душевни преживявания като
гняв или болка, а също и при физическо напрежение дъвкателните мускули
се съкращават и челюстите здраво се притискат една към друга. В резултат
на действието си мускулите се уплътняват и видимо се очертават като две
четириъгълни плочки в областта на бузата.

Страничен криловиден мускул (m. pterigoideus lateralis).

Започва от криловидната яма, а се залавя за вътрешната повърхност на
ъгъла на долната челюст. Действието му е идентично с това на вътрешния
криловиден мускул.

Вътрешен криловиден мускул (m. рterigoideus medialis).

Той лежи върху вътрешната стена на клона на долната челюст. Наподобява
на истинския дъвкач. Започва от голямото крило на клиновидната кост и от
латералната пластинка на криловидния израстък, а се залавя за вътрешната
повърхност на ъгъла на долната челюст. При двустранно съкращение
движи долночелюстната кост нагоре и напред, а при едностранно в
противоположна посока.

Мимически мускули. Те имат отношение към физиономията и нейната

изразителност. В сравнение с дъвкателните, мимическите мускули имат
малки и тънки тела, чийто обем не оказва влияние върху външната форма
на главата. Тяхното пластично значение е в способността им да
предизвикват промени върху човешкото лице, в резултат на което то сменя
изражението си. Тези промени се осъществяват чрез съкращаването на
мимическите мускули, което от своя страна предизвиква появата на
бръчки, гънки, ямки и др. върху кожата на лицето. Колкото еластичността
на кожата е по-голяма, толкова по-бързо тя се изглажда след
прекратяването на мускулното действие. С възрастта кожната еластичност
намалява и тези бръчки, гънки и прочие остават като постоянна
характеристика на физиономията.
Друга особеност на мимическите мускули е, че те са тясно свързани
един с друг, мускулните им влакна често се преплитат, така че при
съкращение се задейства не един, а повече мускули. Освен това те не са
разпределени равномерно върху главата и лицето, а са групирани около
естествените отвори около очите, носа и устата. Различната степен на
съкращение и многочислените комбинации между тях обясняват
разнообразието на непрекъснато сменящите се изражения на човешкото
лице. Тези промени обаче не са самоцелни, а представляват външната
изява на чувствата, настроенията и мислите на човека в дадения момент.
Разбира се, не всички мимически мускули са равнопоставени помежду си
по отношение на пластичното си значение. Има такива, които и сами могат
да предизвикат промяна в израза на лицето, както е например челния
мускул, докато други като повдигача на горната устна, малкия ябълчен
мускул и др. действат като спомагателни.

Възможности на мимическите мускули. Възможностите на мими-

ческите мускули са различни те не са равностойни. Някои могат да
действат самостоятелно като челният мускул, набръчквачът на веждата и
големият ябълчен мускул. Повечето обаче допълват или нюансират
различните мимики. Такива са например носовият мускул, големият
ябълчен мускул, малкият ябълчен мускул и др. Съществува и трета група,
чиито мускули не биха могли да възпроизведат върху лицето определено
изражение, като мускулите на ушната мида например. Съвкупното
действие и различните комбинации на мускулите от горепосочените групи
могат да предизвикат най-разнообразни и сложни изражения върху
човешкото лице.
За да може да се реализира една мимика трябва да има определени
анатомически условия, т.е. мускулите, които я осъществяват не трябва да
си пречат и да извършват взаимно изключващи се действия. Мимиката е
израз на вътрешни, психически и емоционални състояния болка, гняв,
отвращение, радост и възхищение. Оттам идва и голямото й значение за
портретния образ, в който се отразява възрастта, настроението и цялата
гама на човешки преживявания. Мимическите нюанси отразяват
психологическата и емоционална характеристика на човешката личност.

Групиране на мимическите мускули. Има учени, които делят ми-

мическите мускули на три групи: около окото, носа и устата. Други на
мимически мускули на горния, на средния и долния лицев дял. Към
последната класификация се придържа проф. Кр. Чоканов. Според него в
горния лицев дял влизат: челният мускул, набръчквачът на веждата,
мускулът притискащ носовия корен и кръговият мускул на окото. Към
средния дял спадат: големият и малкият ябълчни мускули, повдигачът на
горната устна, повдигачът на горната устна и носовото крило, носовият
мускул, кучешкия мускул, а към долният кръговият мускул на устата,
мускулът на бузата, мускулът на усмивката, подтискащият мускул на
долната устна, потискащият мускул на устния ъгъл, мускулът на
брадичката, кожният мускул на шията. Обикновено мимическите мускули
действат комплексно, като колкото преживяването е по-дълбоко толкова
мускулният комплекс е по-сложен.
Мускули на ушната мида. При човека те са рудиментарни и често
могат да липсват. Различават се: преден, горен и заден ушен мускул.
Мускулите на ушната мида нямат пластично значение.

Горен ушен мускул (m. auricularis superior). Той е слабо развит.

Започва от сухожилния шлем, спуска се надолу и се прикрепя за горната
част на ухото.

Заден ушен мускул (m. auricularis posterior). Той е слабо развит. За-
почва от сисовидния израстък на слепоочната кост, насочва се напред и се
прикрепя към основата на ушната раковина. При съкращение тегли ухото
назад.

Преден ушен мускул (m.auricularis anterior). Започва от предно-

страничната част на сухожилния шлем на главата и от слепоочната фасция,
насочва се назад и надолу и се прикрепя към кожата на ухото.

Мускули на черепния покрив. Те се обединяват в m. epicranius, който

включва челния и тилния мускул. Между тях се обтяга сухожилна
разтеглица, наречена сухожилен шлем, която е здраво свързана с кожата и
рехаво с надкостницата.

Сухожилен шлем (galea aponeurotica). Той се намира в теменната

област на главата, като напред достига до окосмителната линия, а назад до
тилния мускул. Настрани се съединява със слепоочната фасция.
Сухожилният шлем се прикрепя здраво за кожата на главата и рехаво за
надкостницата.

Тилен мускул (m. occipitalis). Той е чифтен мускул, който лежи върху
люспата на тилната кост. Започва от горната тилна линия, насочва се
нагоре и се захваща за задния край на сухожилния шлем. При съкращение
тегли последния назад като по този начин се явява антагонист на челния
мускул.

Мускули на горната лицева област. Това са: кръгов мускул на окото,

повдигач на горния клепач, набръчквач на веждата, притисквач на корена
на носа

Челен мускул (m.frontalis). Той е чифтен мускул, който лежи

непосредствено под кожата в областта на челната люспа. Започва от
предната дъга на сухожилния шлем, след което мускулните му влакна се
спускат вертикално надолу и се захващат за кожата в областта на веждата.
При своето съкращение повдига веждите нагоре като увеличава
дъговидната им извивка, при което очите се отварят широко, а кожата на
челото се нагъва. Образуваните бръчки са хоризонтални, различни по брой
и дълбочина, в зависимост от възрастта, еластичността на кожата и т.н.
Получените при съкращението на челния мускул промени са елементи от
мимиката на вниманието, което е дало повод мускулът да бъде наречен
още “мускул на вниманието”.

Набръчквач на веждата (m. corrugator supercilii). Той е чифтен

мускул, който се разполага между двата кръгови мускула на окото. Започва
от носната част на челната кост, насочва се нагоре и навън като се залавя
за кожата на веждите. При своето съкращение тегли веждата надолу и
навътре като изправя дъговидния й ход. При едновременно действие на
двата мускула веждите се доближават една до друга, а кожата между тях се
нагъва. Обикновено се образуват две вертикални гънки по една от всяка
страна на надвисналите над очите вежди. Лицето става сериозно, строго,
съсредоточено, дори намръщено. Когато действието на мускула
набръчквач на веждата се съчетае с това на челния мускул, се получава
израз на болка физическа или душевна. В този случай към вертикалните
бръчки в междувеждието се прибавят и няколко хоризонтални по средата
на челото. Именно поради това му действие, мускулът набръчквач на
веждата е известен още като “мускул на болката”.

Притисквач на корена на носа (procerus). Известен е още като

пирамидален мускул. Започва от носните костици, отправя се нагоре като
се захваща за кожата между веждите. При своето съкращение той тегли
кожата между веждите надолу, при което се получава една напречна гънка
в областта на носовия корен. Освен това мускулът придърпва надолу и
вътрешния край на веждите. Лицето придобива израз на твърдост,
строгост, упоритост, враждебност и заплаха. Това е дало повод на някои
анатоми да го нарекат “мускул на заплахата и нападението”.

Кръгов мускул на окото (m. orbicularis oculi). Чифтен мускул, който

се разполага непосредствено под кожата на окото. Представлява тънка
кръгла мускулна пластинка, която покрива очницата, горния и долния
клепач. Състои се от три части периферна или орбитална, централна или
клепачна и слъзна. Орбиталната лежи върху костната основа на
орбиталните ръбове, клепачната върху горния и долния клепач, а слъзната
в дълбочина. При съкращение на горните влакна на орбиталната част на
мускула очният процеп се стеснява, а кожата се придърпва навътре. В
резултат, на което в областта на външния ъгъл на окото се образуват
радиални бръчици, наречени поради формата си “пачи крак”. Освен това
горната орбитална част придърпва веждата надолу, изправя дъговидната й
извивка и притегля кожата на челото в същата посока като изглажда
бръчките му. В резултат лицето придобива израз на размисъл и съсредото-
ченост, което е дало основание горният дял на орбиталната част на кръ-
говия мускул на окото да бъде наречена “мускул на размишлението”. За
разлика от горната орбитална част, долната е получила името “мускул на
доброжелателността.” Тя е наречена така поради факта, че при нейното
действие долният клепач леко се повдига и издува, което придава на
лицето благодушен и доброжелателен вид. Между долния ръб на
орбиталната част на мускула и бузата се образува добре изразената
клепачнобузна бразда.
Централната част на кръговия мускул на окото също има важно
пластично значение. При силното свиване на мускулните му влакна окото
се затваря. Трябва да отбележим обаче, че централната част не е в
състояние сама да предаде определено изражение на лицето, а само да го
нюансира и допълни. Така е при мимиките на презрението или
надменността, при които основните мускули са тези от долния лицев дял.
Слъзната част на мускула обхваща отпред и отзад слъзната торбичка и
при съкращение я разширява.
В случаите, когато окото е затворено, двете части на кръговия мускул
на окото орбиталната и клепачната лежат върху една плоскост. При
отварянето му обаче, горната половина на клепачната част, заедно с горния
клепач почти изцяло се подпъхва под орбиталната. В резултат на това се
получава важната в пластично отношение горноклепачна гънка. В
напреднала възраст тази гънка надвисва силно над окото и дори може да
закрие външния клепачен ъгъл, при което очният процеп придобива
специфична триъгълна форма.

Повдигач на горния клепач ( m. levator palpebrae superioris). Той е с

правоъгълна форма и е разположен между сухожилния пръстен на очната
ябълка и горната дъга на клепачния тарзус. Започва от общия сухожилен
пръстен и се прикрепва за предния край на горния клепач. При съкращение
повдига горния клепач, при което окото се отваря широко. Често
действието на мускула се съчетава с това на челния мускул, при което
лицето придобива израз на удивление, изумление или страх.

Мускули на средния лицев дял. Това са: голям ябълчен мускул, малък
ябълчен мускул, повдигач на горната устна, повдигач на горната устна и
носовото крило, повдигач на устния ъгъл и носов мускул.

Голям ябълчен мускул (m. zygomaticus major). Има плоско

лентовидно тяло, което започва от ябълчната кост, насочва се надолу и
навътре като се захваща за ъгъла на устата. При двустранното си
съкращение той притегля устния ъгъл встрани и нагоре, което предизвиква
редица промени не само около устата, но и в областта на окото и носа. В
какво се състоят те на първо място мускулът разтяга устните, извива ги
дъговидно и ги приближава към носа. Съответно носово-устната бразда
също се изтегля нагоре, задълбочава се и приема S-образна форма. Бузата
се закръгля, а окото се притваря, ноздрите се разширяват, а брадичката се
изостря. Получената мимика е на смях, радост, поради което големият
ябълчен мускул е известен още и под названието “мускул на смеха”. При
едностранно съкращение на мускула, описаните промени се наблюдават
само от страна на действащия мускул. Получената мимика е на присмех,
злорадство, ехиден смях.

Малък ябълчен мускул (m. zygomaticus minor). Разполага се непо-

средствено до големия ябълчен мускул. Започва от предната стена на
ябълчната кост и се прикрепя за кожата на горната устна. При действието
си малкият ябълчен мускул притегля външната трета на горната устна към
основата на носа без да променя положението на устния ъгъл. В резултат
на неговото действие носовоустната бразда се задълбочава и лицето
придобива изражение на тъга и състояние преди плач.

Повдигач на горната устна (m. levator superioris). Той има

трапецовидно мускулно тяло и се намира навътре от малкия ябълчен
мускул. Започва от долния орбитален ръб и се захваща за кожата на
горната устна. Когато се съкрати, той повдига горната устна без да движи
устния ъгъл, т.е. действието му е идентично с това на малкия ябълчен
мускул. Двата мускула предизвикват върху лицето появата на един и същ
израз, но различен по степен и сила. Така например, ако при
съкращаването на малкия ябълчен мускул се получава мимика на тъга, то
при действието на повдигача на горната устна тя преминава в мимика на
скръб.
Тук трябва да кажем, колко важно значение има този израз за
изкуството, особено за християнското изкуство, (pieta надгробен плач).
Гениални творци като Микеланджело са разработвали темата за мъртвото
тяло на сина Божи и скръбта на неговата майка.

Повдигач на горната устна и носовото крило (m. levator labii

superioris alaeque nasi). Той се разполага навътре от повдигача на горната
устна. Започва от челния израстък на горночелюстната кост, формата му е
лентовидна и се насочва надолу към горната устна, където се прикрепя за
кожата на носовоустната бразда и за носовото крило. Съкращавайки се,
той повдига средната част на горната устна без да променя положението на
устния ъгъл. Същевременно притегля носните крила в страни, при което
ноздрите се разширяват. Носовоустната бразда също се повдига и изправя
дъговидния си ход, превръщайки се в улей, по който се оттичат сълзите.
Изражението е на дълбока скръб и плач, поради което повдигачът на
горната устна и носовото крило е известен като “мускул на горещите
сълзи”.

Повдигач на устния ъгъл (m. levator anguli oris). Той лежи в

дълбочина под малкия ябълчен мускул, под повдигача на горната устна и
повдигача на горната устна и носовото крило. Започва от кучешката ямка
на горночелюстната кост. Прикрепя се за устния ъгъл. Съкращавайки се,
тегли устния ъгъл нагоре и навън, при което горната устна се повдига, а
резците и кучешките зъби се оголват. Лицето придобива израз на заплаха,
закана, агресивност.

Носов мускул (m. nasalis). Разполага се в центъра на средния лицев

дял и има ветрилообразна форма. Състои се от медиална и напречна част.
Започва от предната стена на горночелюстната кост, издига се нагоре и се
разделя на две части външна (напречна) и вътрешна. Външната част
обикаля около ноздрата, леко се разширява и преминава в сухожилие,
което се съединява с това на едноименния мускул от другата страна.
Вътрешната част на мускула се прикрепя за хрущяла на носовото крило.
При неговото съкращение носът видимо се стеснява, а ноздрите се
разширяват. Обикновено мускулът действа заедно с челния мускул,
големия ябълчен мускул или кръговия мускул на окото. Мимическият
израз може да е чувствен, изпълнен с напрежение.

Мускули на долната лицева област. Това са: кръгов мускул на устата,

мускул на бузата, подтискащ мускул на устния ъгъл, подтискащ мускул на
долната устна, мускул на брадичката, мускул на усмивката и кожен мускул
на шията.

Кръгов мускул на устата (m. orbicularis oris). Това е най-обширният

мускул в долния лицев дял. Състои се от две части периферна и
централна. Мускулните му снопчета са плътно сраснали с кожата. Към
състава на мускула се присъединяват мускулни снопчета от мускулите,
които са с насоченост към устния ъгъл. При съкращаване само на
периферната част устните се издуват и се осъществява мимика на
нацупеност и недоволство. При самостоятелното действие на централната
част на мускула устните се притеглят и прибират навътре, при което
видимо изтъняват, линията им се изправя и лицето придобива израз на
заплаха и закана. При едновременно съкращаване и на двете части на
кръговия мускул на устата, устните се притискат към зъбите, а лицето
изразява сериозност, въздържаност, прикритост. Образуват се радиални
бръчки, които са от значение завъншната форма на устата. Когато кожата е
млада и еластична, те бързо се изглаждат след отпускането на мускула,
докато при старите хора остават като трайна характеристика на
физиономията.

Мускул на бузата (m. вuccinator). Той е силен, плосък мускул, който

взема участие в изграждането на бузата. Започва от алвеоларния израстък
на горночелюстната кост и стига до криловидния израстък на
клиновидната кост и алвеоларния израстък на долната челюст. При своето
съкращение той тегли устните ъгли и кожата на бузата встрани, при което
устните се разтягат. В резултат на тези промени около ъглите на устните
се образуват дебели гънки, които се насочват надолу и навътре и
завършват в подбрадичковия ръб. С възрастта тези гънки остават като
постоянна характеристика на лицето и надребняват формата на бузата.
Интересно е, че мускулът може да взема участие в коренно
противоположни мимики. Така например той се включва както в мимиката
на смеха, така и в тази на плача. И в двата случая обаче той се явява като
спомагателен, а не като главен действащ мускул. Ако мускулът на бузата
се комбинира с големия ябълчен мускул, лицето придобива весело,
усмихнато изражение, а при съчетание с мускула подтискащ устния ъгъл
лицето става тъжно и смирено. Освен мимическо действие мускулът
изпълнява и дъвкателна и говорна функция, а също така взема участие и
при свирене на духови инструменти. Последната му функция е дала
основание да бъде наречен “мускул на тръбачите”.

Мускул на усмивката (m. risorius). Той е непостоянен мускул, който

тегли устните ъгли в страни и взема участие в мимиката на смеха.
Понякога част от снопчетата му се прикрепят към кожата на бузата навън
от носовоустната бразда, в резултат на което се получават малки ямки
(ямки на смеха), които допълват индивидуалния облик на физиономията.

Подтискащ мускул (смъквач) на долната устна (m. depressor labii

inferioris). Той лежи непосредствено под потискащия мускул на устния
ъгъл. Наподобява на четириъгълна пластинка. Започва от тялото на
долночелюстната кост, отправя се нагоре и се вплита в кожата на долната
устна. Когато се съкрати той тегли долната устна надолу, при което
устните се отварят, а долната зъбна редица се оголва. Лицето придобива
израз на отвращение.

Подтискащ мускул (смъквач) на устния ъгъл (m. depressor anguli

oris). Разполага се в долната част на лицето непосредствено под кожата.
Известен е още като триъгълен мускул. Започва от ръба на долната челюст
и външната й страна, насочва се нагоре и се захваща за устния ъгъл. При
съкращението си тегли устните ъгли надолу, при което линията на устата
придобива дъговидна извивка. От своя страна носовоустната бразда също
се променя горната й част се изправя, а долната се извива около устния
ъгъл. Полученият израз е на недоволство, презрение и разочарование,
което е причина мускулът да бъде наречен още „мускул на презрението“.

Мускул на брадичката (m. mentalis). Разполага се между двата

потискащи мускула на долната устна и е един от най-силните мимически
мускули. Той има дебело цилиндрично тяло, което се прикрепя за предната
стена на долната челюст и за кожата на брадичката. При действието си той
тегли кожата на брадичката нагоре, при което тя се повдига и уплътнява, а
долната устна се прегъва. Мускулът взема участие в осъществяване
мимиката на надменност, а също и на гняв и заплаха.

Кожен мускул на шията (platysma). Това е единственият мимически

мускул, който се разполага не само върху лицето, но и върху шията.
Преставлява широка мускулна пластинка, която на места е толкова тънка,
че отделните й влакна са раздалечени едно от друго. Когато се съкрати,
мускулът тегли устния ъгъл и кожата на бузата встрани и надолу,
вследствие на което кожата на шията силно се обтяга и под нея ясно се
очертават редица надлъжни изпъкналости, които се дължат на рехавата му
структура. Получената мимика е на силно афектно състояние ярост, ужас,
непоносима болка или силно физическо напрежение. Обикновено кожният
мускул на шията подпомага другите мимически мускули, с което придава
допълнителна сила на изражението.