БИЛЕТ 8– Операционни системи

I. Компютърна система (КС) – Има слоеста структура. Всеки слой изпълнява задачи
и освобождава по-горните слоеве.

Приложни програми

Обвивка на ОС

Ядро на ОС

BIOS

Хардуер
Фиг.1 Структура на КС

1. Хардуер (Hardware) – Хардуерът е апаратната част на компютъра. Главните

компоненти на хардуера се намират в системна кутия (Case). Тези компоненти
биват: процесор, твърд диск, дънна платка, RAM памет, видео карта, i/o устройства,
захранващ блок и компютърна кутия

1.1 Централен процесор (Central Processing Unit, CPU) – основният и най-важен

елемент на компютъра. Чрез него се изпълняват всички задачи свързани с
изпълнение на команди, предаване на данни и логически и аритметични задачи.
Характеристиките на процесора са: ядро, мощност, тактов честота, броят на
нишки и кеш паметта.
Процесори:
Intel – Имат голям кеш, висока скорост на обработка и консумира по-малко
енергия. По-скъпи са от AMD процесорите. При надстройка на процесора ще е
нужна и смяна на дънната платка, защото има несъвместимост с по-стари модели.
 AMD – Тези процесори имат повече на брой ядра, имат малък кеш и добра
тактова честота. Те могат да се инсталират на стари платформи и са по-евтини. Като
недостатъци може да се отбележат, че са по-шумни и консумират повече енергия.
1.2 Дънна платка – основата, от която може да се изгради един компютър. Тя
свързва и всички технически елементи на компютър. От дънната платка зависят колко и
какви периферни устройства да се включат към системата, вида на процесора, който може
да се използва и колко памет може да се инсталира на устройствто.
1.3 Твърд диск (Hard disk) – запаметяващо устройство от енергонезависим тип,
което се използва за четене, съхранение и запис на голям обем информация. Той
представлява една или повече една под друта магнитни плочи и глава, която се намира на
мого малко разстояние от плочите, има ролята да чете и записва дадената и информация от
плочите. Твърдият диск е затворен херметично в кутия с цел предпазване. Основните му
характеристики са: капацитет, закъснение(латентност), интерфейс и скорост на въртене на
плочите.
1.4 Видеокарта – електронна платка, която осигурява връзката между потребител и
компютър. Визуализира и прехвърля информация от компютъра на монитора.
1.5 RAM (Random Access Memory) – работната памет на процесора, която се
използва за четене, писане и запис до произволна част от данните без ограничения. Всеки
път, когато се стартира програма в кодът и се записва RAM памет. Тя е енергозависима и
си измерва в байтове
1.6 Периферни устройства – спомагателни устройства, които увеличават
функционалнсотта на компютрите. Те се използват за въвеждане и извеждане на команди,
информация, резултати от изпълнението на програми или за информационен поток.
Видовете периферни устройства са:
 Входно-изходни устройства – мишка, клавиатира, принтер, монитор, скенер е др.
 Запаметяващи устройства – флшка, хард дисково устройство, CD-ROM, DVD-
ROM и др.
 Комуникационни – мрежова карта и модем
1.7 Захранване – модул, който осигурява напрежения и мощности на компоненти с цел
синхронна работа
2. Базова входно/изходна система (Basic Input/Output System, BIOS) – програма,
използвана от микропроцесора за стартиране на компютърната система. Основите
програми в BIOS (фиг. 2) са:
 POST(Power On Self Test) – тест при включване на захранването
 BIOS SETUP – установяване параметри на КС и взаимодействие с CMOS-паметта

Обслужващи
Хардуерни функции
прекъсвания
 Стартиране

Фиг.2 Процедури в BIOS

3. Ядро – Това е първият слой на Операционната система (ОС). То:
 Разполага процеси в оперативната памет
 Управлява входно-изходните устройства
 Осигурява операции за вход и изход за най-горния слой чрез драйвери в ОС
 Осигурява потребителски интерфейс и реализира системни примитиви

4. Обвивка – въвежда и извежда информация чрез терминал. Тя е видимият

интерфейс на една ОС

5. Приложни програми – програми, решаващи конкретни задачи. Те биват:

 Обслужващи програми – Word, Excel, Access и др.
 Програми на системния администратор – проверка и настройка на ОС (Command
Prompt)
 Системи за програмиране – програми за създаване на софтуер (Visual Studio,
CodeBlocks) , свързващи редактори и др.

II. Структура на операционната система (ОС)

Софтуер, който управлява компютърната система. ОС получава данни от
потребителя, обработва информацията и го връща в HTML или друг формат. Той бива
многопотребителски. Операционната система се състои от ядро, обвивка и приложни
програми

1. Ядро на ОС – постоянно вградено в паметта с цел да обработва прекъсванията.

Има слоеста структура като се съдържа от три слоя:
 Първият слой – управлява процесите, осигуряващи комуникация
 Втория слой – входно-изходни задачи като за всяка задача има драйвер
 Третия слой – използват се файлове, за да се реализират системни
примитиви
 Има два вида ядра:
 Еднопроцесни – ядрото поддържа само един процес в даден момент
 Многопроцесни – ядрото поддържа много процеси. Един потребител може да
използва повече от един процес в даден момент

Обвивка (Shell) – осигурява интерфейс на потребителя.

Обвивката бива два вида:
 Команден ред
 Графична среда
Команден инерпретарор – снабдява с интерфейс определен команден език
(фиг. 3)

Фиг. 3 Команден интерфейс

Най-използваните командни интерпретатори:
 В Windows: cmd.exe (Command Prompt), 4DOS, Command.com
 Unix (и неговите модификаций) : bash, ash, tcsh и др.
Графичени среди – графичният интерфейс на потребителя (Graphical User
Interface – GUI ) при който обработения елемент се показва на екрана с помощта на икони
2. Архитектура на ОС
Ядрото е съставено от вътрешни компоненти на ОС. Изпълнява функциите, които са
основни за компютъра и го държат в работното му състояние.
Има два подхода за структуриране на ядрото:
 Монолитно – изпълним файл, който съдържа модули със строго определени
интерфейси. Всеки компонент на ОС се съдържа в ядрото и директно
комуникира с останалите компоненти, има висока производителност и
трудно се проследяват бъгове. Грешки в един компонент води до нежелан
ефект в друг. (фиг. 4)

Фиг. 4 Монолитно ядро

 Йерархично ( многослойно ) – Разделено на слоеве ядро. Осигурява операции

като по-горния слой се обръще към по-долния (фиг. 5). Многослойната ОС
се разделя на слоеве, като всеки слой се изгражда върху по-долния и има
защита между тях. Най-долния слой (ниво 0) е хардуер, а най-горното ниво
(ниво N) съдържа потребителски интерфейс и програми. Всеки слой
използва услуги и функции само от по-долните нива, а всеки слой
комуникира само със съседния си. Комуникацията между слоевете намаля
бързодействието на ядрото.
 Фиг.5 Многослойно ядро

 Архитектура с микроядра – има малък на брой услуги и висока степен на

модулност. Предоставените услуги се преместват в потребителското
пространство. Тази структура е по-надежна, тъй като само малка част от
кода работи в незащитен режим (фиг. 6)

Фиг. 6 Микроядрена структура на ОС

III. Файлова структура на ОС
Системата за управление на файловете е основа за съвременните ОС. В UNIX-
базираните ОС не могат да функционират без файлова система. Чрез нея се свързват
данните на различни програми за системна обработка и се решава проблема с
разпространението на данните и дисковото пространство. Файловите системи предоставят
достъп на потребителите за данните, записани във външната памет. Най-честите файлови
системи са FAT, FAT3S, NTFS.
Файлът е единица за данни със структура, определена от неговото
приложение. Файловете се класифицират по:
 съдържание – програмни, файлови и текстови данни;
 форма на представяне - символни, двоични, смесени;
 метод на достъп - последователни, директни, индексни и др.
В UNIX-базираните ОС файлът е последователност от байтове без никаква
интерпретация, допускаща максимална гъвкавост, имайки минимална поддръжка.

IV. Команди