Стефан Стамболов – българският

Бисмарк

Стефан Стамболов е революционер, политик и един от строителите на

съвременна България. Неговият принос и роля го нареждат сред най-
значимите личности в историята. Той оставя своя неповторим почерк
във формирането и укрепването на българската държавност.

Стефан Николов Стамболов е роден на 12 февруари 1854 година в

Търново. Израства в семейство с общо десет деца. Образованието си
започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870 – 1872),
но не я завършва, тъй като е изключен поради връзките му с руски
революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което
заминава за Румъния.

Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото

събрание на Българския революционен централен комитет през
август 1874 г. През есента на същата година е изпратен от БРЦК в
България, за да съживи революционните комитети, разбити след гибелта
на Васил Левски. Заедно с Христо Ботев, през август 1875 г., Стамболов
свиква ново общо събрание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за
въстание в България и го изпраща като апостол в Старозагорско. След
неуспеха на Старозагорското въстание е принуден да се завърне в
Румъния.

След Освобождението Стамболов е потресен от несправедливостта на

Берлинския договор, който оставя значителна част от българското
население под чужда власт и става един от основателите на комитетите
„Единство“ и организатор на Кресненско-Разложкото въстание. В
политическия живот навлиза едва 25-годишен, преждевременно узрял и
готов да се отдаде на България.
Своята зашеметяваща и противоречива кариера Стамболов започва в
Търново като член на Либералната партия. Става народен представител
и заместник-председател на Второто обикновено народно събрание.
Сближава се с Петко Каравелов и след разцепването на Либералната
партия се включва в крилото на съратника си. В периода 1884-1886
година Стамболов заема един от най-отговорните постове в държавата –
председател на Народното събрание.

Със статиите си във в-к „Целокупна България“ през лятото на 1879 г.

Стамболов е един от водачите на агитацията срещу правителството
на консерваторите и с основен принос за победата на либералите на
парламентарните избори в края на септември. На същите избори е избран
за депутат и утвърден от мнозинството в Народното събрание, независимо
че по това време е все още далеч от изискуемата минимална възраст от 30
години. Стамболов е един от непримиримите, които
принуждават правителството на Тодор Бурмов да подаде оставка,
противопоставят се на съставянето на коалиционен кабинет и по този
начин предизвикват преждевременното разпускане на събранието от
княз Александър Батенберг.

След избора на княза Стамболов оглавява правителството на създадената

от него Народнолиберална партия. Задачите, които си поставя, са: защита
на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на
стопанското развитие, укрепване на международното положение на
България и защита на българската кауза в териториите, определени
от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава.

През 1894 година Стамболов, несъгласен с контактите на княз

Фердинанд с руски представители зад неговия гръб, връчва една от
поредните си оставки и на 31 май 1894 година тя най-неочаквано е
приета, а правителството на Стамболов е свалено. След 8-годишно
управление Народнолибералната партия пада от власт и мандатът на
„най-значимия български държавник“ приключва. Като вътрешни
причини за това много хора посочват незаконните и непопулярни
действия на властта, сред които са полицейски произвол, насилия и
репресии, а като външни желанието на княз Фердинанд да се отърве от
силния си министър-председател и да уреди по-лесно своето
международно признаване.

Отстраняването на Стамболов прехвърля кормилото на държавата в

ръцете на Константин Стоилов. Сега бившият премиер става жертва на
онези методи, които самият той е използвал. Стамболов за кратко е
арестуван заради критики към княз Фердинанд, по-късно е освободен,
но ново производство срещу него започва още същата година в опит да
се докаже, че той организира атентата срещу себе си през 1891 година
(при който е убит финансовият министър Христо Белчев).
Доказателства не са намерени. Стамболов прави опит да напусне
страната, но молбата му за издаване на задграничен паспорт с цел
лечение е отхвърлена от правителството.

Най-влиятелният мъж в България от края на XIX век променя цялостния

вътрешен и външен облик на страната, като този рискован акт му коства
най-ценното – живота. Оставайки без своята най-силна защита от
омразата, а именно властта, на 3 юли 1895 година Стамболов е жестоко
посечен в центъра на София, пред погледите на десетки минувачи. Три
дни по-късно той умира от раните си. България се прощава с един от
най-големите си държавници.