рибката, която искаше къща на сушата

Малката рибка обичаше морето.

Обичаше да плава навсякъде където
й хрумнеше в момента. Без план и без посока.
И чудеше се даже, на рибките в потока
дали не им е тясно понякога, дали
не си мечтаят тайно за безкрай и за вълни?

На рибките в реките, изпращаше писма,

разказваше за купища местенца по света.
И картички надписваше на бързата пъстърва,
която в състезанията вечно беше първа.
Дори с десет жаби от едно крайбрежно блато,
разменяше рецепти за сок и за салати.

Често се отбиваше при някой мил рапан,

подарък му отнасяше – от мидички юрган.
Гостуваше на чаша чай на баба риба Тон,
която я гощаваше със сладки от планктон
„Да дойдеш пак! - й махаше. – Ти, палаво дете!“
Усмихваше се рибката и казваше „Добре.“
А после продължаваше в безкрайното море.

В една прекрасна нощ, тъкмо се готвеше да спи,

огромен кораб спря наблизо, цял във светлини.
С мачти до небето, с обтегнати платна,
видя й се най-бляскавият кораб на света.
Научена от хората далече да стои,
тя махна със опашка и реши да си върви.

Но чу тих стон внезапно в припадналия мрак

и там на перилата видя един моряк.
Погледа го малко, овесил глава,
с поглед вперен с мъка в тъмната вода.
Изглеждаше тъй тъжен, че рибката реши,
каквото и да става, да се приближи.

Попита го тихо:“По кого тъжиш, човече?“

„По моята къща, която е далече.“-
отвърна морякът и после замълча.
„Къща? – каза рибката. - Какво е това?
И тя ли се носи в безкрайното море?“
Засмя се морякът: „Тя не се носи, не.
Къщата е сграда, с четири стени.
Намира се на сушата. С прозорци и врати,
на входа има стълби, на покрива – комин,
а вътре маса, стол, легло, дори килим.
Когато вън задуха или пък завали,
насред страшна буря и насред мъгли,
било през нощта или в ясен ден,
в нея винаги е топло и си защитен.

Дори и в морето да плавам години,

след всяко пристанище, което подминем
не спирам да мисля за моята къща
и в нея мечтая си как се завръщам. “
„Защото е много красива, нали?“
Попита го рибката свела глава.
Морякът с усмивка притвори очи
и лекичко кимна: „Най-красивата, да.“

„Знаеш ли, рибке – морякът предложи, -

Ти пътуваш много и някой ден може
да дойдеш до моето малко селце.
Освен къща, там имам жена и дете,
Ще ми бъде приятно и може дори,
да останеш на гости за няколко дни.
Рибката кимна и каза „Добре.“
После се гмурна в синьото море.

Замисли се тя,че добре й звучи

тази къща с легло, и с килим, и с врати,
че ще бъде чудесно да има и тя
свое малко местенце при студ и мъгла.
Какво да направи, зачуди се тогава
и хрумна й просто да пусне обява.

„Рибка търси старателен архитект,

да направи на сушата сложен проект.
Сграда уютна, с четири стени.
Да бъде красива, с прозорци и врати,
на входа със стълби, на покрива с комин,
вътре с маса, стол, легло, дори с килим. “

На нейната обява пръв се отзова

мистър Октопод. Той поклати глава:
„Аз съм най-даровития морски архитект,
ще се справя за ден с тоз невиждан проект.“
Рибката помисли и каза „Добре.“
после се гмурна в дълбокото море.
Когато се върна, удивена видя,
палат от корали, блестящ като дъга
с безброй коридори и пъстри стени
по-прекрасен от всички познати дворци.
„Ти сторил си чудо, мистър Oктопод
тук е пълно с музика, със слънце и живот!
Но аз исках къща, с прозорци и врати.“
„Но защо?“ Октоподът смутен сви очи.
„Тя е толкова тясна, с вход само един.
И защо й е нужен на рибка комин?!“
Но рибката само поклати глава
И обява написа върху бяла бреза:

„Рибка търси старателен архитект,

да направи на сушата сложен проект.
Сграда уютна, с четири стени.
Да бъде красива, с прозорци и врати,
на входа със стълби, на покрива с комин,
вътре с маса, стол, легло, дори с килим. “

След час на обявата отговор получи:

„Заемам се с въпроса!“, подпис: мистър Куче.
„Аз съм най-даровития градски архитект,
ще се справя за ден с тоз невиждан проект.“
Рибката помисли и каза „Добре.“
после се гмурна в синьото море.

Когато се върна, удивена видя,

малка спретната колибка, върху остра скала.
Беше с четири стени, ала нямаше там,
ни килим, ни комин,нито стол, ни врата.
„Мистър Куче, направил си чудни неща,
но на моята къща не прилича това.“
„Но защо?“ мистър Куче размаха опашка.
„Кому трябват стълби или дим от комин?
И защо й е нужен на рибка килим?!“
Но рибката само поклати глава,
обявата сгъна и я прибра.

„О, нима закъснях?“ каза Мистър Орел.

„Преди четири дни за насам съм поел!
Аз съм най-даровития въздушен архитект,
ще се справя за ден с тоз невиждан проект.“
Рибката помисли и каза „Добре.“
после се гмурна в блестящото море.
Когато се върна,удивена видя
гнездо от пръст и клечки, обвито с цветя.
„Дали е виждал някой къща от ветрове
и покрив по-прекрасен от синьото небе?“
Въздъхна отчаяна рибката „Не.
Но моята къща не е и това. “
Орелът смутен надалеч отлетя.

А рибката вече не пусна обява,

написа писмо на моряка,
в което му каза, че ще му гостува
и отговор после зачака.
Разказа му в него за мистър Октопод
и за колибата на мистър Куче.
И как вместо къща, получи гнездо
от орела - строител обучен.

Морякът отвърна веднага почти,

щастлив писа как без съмнение
ще я чака да дойде от ранни зори
и как вече няма търпение.
Покани я в своята мъничка къща,
а тя бе уютна, с четири стени,
на входа със стълби, на покрива с комин,
вътре с маса, стол, легло, дори с килим.

„Туй значи е къща.“ рибката рече

и любопитно се приближи.
„Красива изглежда, но защо няма в нея
пенливи и бурни вълни?
И къде е солената морска вода?
А прекрасните морски корали?
Вярно има стени, и комин, и врата,
но нима това стига? Едва ли!“

Плясна бодро с опашка и каза си „Ех,

не ми трябва на сушата къща.
Моят дом е безкрайното синьо море.
В него винаги ще се завръщам. “
„Защото е много красиво, нали?“
попита морякът с усмивка добра.
Рибката махна със перки в нощта
и лекичко кимна: „Най-красивото, да.“
Щастливо отплува в безкрайното море.
Без план и без посока. Незнайно накъде.