СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
СПЕЦИАЛНОСТ ТРУДОВА И ОРГАНИЗАЦИОННА ПСИХОЛОГИЯ

ДИПЛОМНА РАБОТА
на
тема: "Стрес и удовлетвореност от работата на служителите в сферата на
ресторантьорството"

Дипломант: Научен ръководител:

Проф. Снежана Илиева
Слави Иванов Милушев
Фак.номер:30316
Степен на обучение: Магистър
София 2021г.
 Библиографско описание на дипломната работа:
Слави Иванов Милушев
Тема: "Стрес и удовлетвореност от работата на служителите в сферата на
ресторантьорството"
Научен ръководител: Проф. Снежана Илиева
София, СУ“Св. Климент Охридски“, Философски факултет, 2021г.,
специалност „Трудова и организационна психология“

Брой цитирани източници - 27

ДИПЛОМНА РАБОТА
Стресът при мъжете и жените на работното място в сферата на
ресторантьрството

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод…………………………………………………………………………………
…..2
Глава .1.Що е стрес?Теории за стреса и стратегии за преодоляването
му…………………………………………………………………………………
1.1Какво представлява стреса………………………………………………3
1.2.Теорията на Ханс Селие…………………………………………………5
1.3.Теорията на Ричард Лазарус…………………………………………5
1.4.Други теории за стреса………………………………………………….3
1.5.Видове стресори и стресови ситуации…………………………….5
1.6.Стрес на работното място……………………………10
1.7.Копинг стратегии за справяне със стресал
1.8.Позитивни и негативни стратегии за справяне със стреса
1.9.Стресът и съвременното общество
Глава.2.Методики и анализ на резултатите от статистическите данни.
Глава.3аключение
 УВОД

Стресът е неизменна част, постоянен компонент от ежедневието на все

повече хора у нас и по света. Поради нарастващия интензивния ритъм на
живот, в който съвременният човек е принуден да живее, работи, да се
развива и твори, факторът - стрес неминуемо оказва огромното си влияние
върху личността, както в персонален, така и в професионален аспект.
Безспорно технологичният напредък през последните десетилетия даде
сериозни предимства, както в социалния, така и в икономическия живот на
обществото. Защо обаче, въпреки възможността която предлагат на пръв
поглед тези ,,инструменти’’ за улесняване бита на съвременния човек, ние
все по-често започнахме да говорим за стреса и неговите разнообразни
форми – стресът на улицата, стресът на работното място, дори стресът у
дома? Изглежда, че всъщност колкото по-напред вървим във времето,
опитвайки се постоянно да се състезаваме и съревноваваме помежду си,
използвайки всички технологични бенефиции на съвременните технологии,
ние успоредно на това увеличихме неимоверно много и диапазона на
стресовите фактори и ситуации, което респективно доведе до по-високи нива
на стрес в днешното общество, за разлика от това през 70те и 80-те години на
миналия век.
В забързания ритъм на съвремието, в което живеем, все по-често ни се
налага да се изправяме пред различни предизвикателства и трудности, да
поемаме премерени (понякога и не толкова премерени) рискове и да взимаме
важни решения, които безспорно оказват огромно си влияние върху
благополучието и развитието на душевното ни състояние.
Темата, относно стреса, стана настина много актуална през последните
години. Дори все по-често започна да се определя като ,,модерната болест’’
или ,,болестта на двадесет и първи век’’, чиято симпоматика все повече
започна да изкристализира на фона на пръв поглед на хаотичната си
структура на нозологична единица. Стресът като термин стана неизменна
част не само в научните и в частност психологични и психиатрични среди, но
и в различните културно-социални аспекти на съвременното ни общество
като медиите, изкуството, технологиите и т.н. Интересно е да се отбележи
фактът, че за увеличаване нивото на стрес спомага в известна степен този
двустранен процес: стрес-културносоциален спектър. Типичен и най-ярък
пример за това са медиите и средствата за масова комуникация. Постоянното
преекспониране на негативни новини и събития още повече допринасят за
покачването на нивата на стрес в субекта, който колкото и да се опитва да ги
избягва, (което е почти невъзможно имайки предвид, че средствата за масова
комуникация са станали почти част от самите нас), малко или много попада
под тяхното негативно въздействие.
Не можем да пренебрегнем и един от най-основните фактори
причиняващи стресовите състояния, а именно икономическия. Светът, който
познаваме днес, едва ли би бил същия без икономическата система. Тя е в
основата на развитието и напредъка на човечеството от стотици години, а с
напредването на технологиите пазарът на труда се превърна в една огромна
арена на конкуренцията, където възможностите и качествата на милиони
души ежеднево биват поставяни на изпитания. Опитвайки се все повече хора
до бъдат конкурентно способни на пазарът на труда посредством своите
знания, умения и опит, увеличават значително риска от това да изпадант в
стресови ситуации, което неминуемо довежда и до по-голяма опасност от
развиваване на различни стресови състояния, някои от които дори с траен
патологичен характер.
По-надолу ще разгледаме особеностите, характерните проявления и
начините за справяне със стресовите състояния, както и някои от по-
известните теории на учените относно стреса, отдали голям процент от
времето, знанията и труда си в изучаването и разбирането на един от най-
интересните психологически феномени съпътстващи съвременния човек,
нeговия бит и развитие!

Глава 1.Що е стрес?Теории за стреса и стратегии за преодоляването му.

1.1.Какво представлява стресът?

Стресът сам по себе си е многолик и комплицираната му същност го прави

многостранен в проявите му. Не един и двама учени го поставят в основата
на голям процент от съвременните заболявания като двигател, както на
психически така и физиологични симптоми.
 Самото понятие ,,стрес’’идва от английската дума ,,pressure’’ и в буквален
превод означава натиск, налягане, напрежение. По-известното тълкуване на
думата „стрес“ в съвременното ни общество, често се свързва с негативни за
човека усещания като болест, развод, проблеми в семейството и работата,
природни бедствия и т.н.(Христова и Карастоянов 2000). Разбира се, стресът
може да бъде свързан и с позитивни преживявания като например:
повишаване в службата, нова работа, започване на нова връзка и др.
(Христова и Карастоянов 2000).Имало е дори и документирани случаи на
хора получили панически атаки от вълнение по време на сватбената си
цeремония. Примерите в това отношение са най-разнообразни и ясно
показват влиянието на стреса върху различните типове личности( тук от
особено голямо значение са характеровите черти, темперамента и
личностните характеристики), като при някои, определено количество стрес
би повлияло почти незначително, докато при други същото количество би
оказало сериозно влияние върху емоционалното им състояние. Както
споменава и канадския учен Ханс Селие в своя труд ,,Стрес без дистрес”
,,стресът е вид реакция на организма да се адаптира към постоянно
променящите се условия и изисквания на средата’’(Селие 1974).Това как
човек ще го превъзмогне, (защото всеки индивид е сам за себе си уникален
по рода си), посредством своите стратегии за справяне или така наречени
копинг стратегии, (за които ще стане въпрос по-надолу), определя
адаптативния му механизъм към променящите се условия на средата.
Връзката между стреса и различните типове заболявания все още не е
доказана със сигурност, но голям процент от учените в различните сфери на
науката - от биологичните науки до психо-социалните, предполагат подобна
корелация. Редица изследвания по темата доказват, че стресът е един от
главните фактори от HIV инфекция, към развиване на болестни симптоми
след това(Goliszek, 1992;Segestrom et al,1997).
Стресът като психологично състояние си има и своята физиологична
основа, както смята и руският спортен физиолог Ханин, който допуска
връзката между двигателната активност и нивата на възбуда, като според
неговата теория, когато човек е под нивата на тази възбуда се чувства отегчен
и апатичен и обратно, когато нивото на възбудата е прекалено високо, това
води до безпокойство и съответно до свръхвъзбуда(Христова и Карастоянов
2000).
Както споменах по-горе в научните среди изследователите разделят стреса
само на тези два основни вида - положителен и отрицателен, като
положителният се определя с наименованието Еустрес, а негативният -
Дистрес. Когато нивата на стрес са прекалено високи има голяма вероятност,
Еустресът да премине в Дистрес.Това е строго индивидуално за всеки човек.
Както вече отбелязах зависи много от прага на търпимостта му към
стресовите фактори на заобикалящата го среда.
Негативните състояния, които могат да бъдат причинени от Дистреса са
няколко. Интезивността им варира в зависимост от силата на стресовите
фактори и влиянието, което оказват върху психиката на личността. По-често
срещаните състояния са синдрома Бърнаут, Остра стресова реакция
Посттравматично стресово разстройство и други, на които ще се спра по-
подробно в следващите глави.
Голяма роля за това,как човек ще възприема стресовите фактори и
съответно как ще се справя със стресовите ситуации след това, играе и
социализацията в детството му, семейната средата в която израства и се
развива, образованието и възпитанието, което получава и неговата Аз-
идентичност(която както отбелязва Е.Ериксън, от своя страна несъмнено се
изгражда и повлиява от чувството на базистно доверие между детето и
неговите родители в ранния младенчески период)(E.Eриксън-
Идентичност:Младост и криза 1968). Безспорно стресът, преживян в детските
години по-една или друга причина(майка или баща алкохолици, насилие над
индивида, развод между родителите и т.н.) оказват решаващо влияние върху
личността в зряла възраст.
Като цяло не може да се твърди, че стресът сам по себе си се проектира и
повлиява само от комбинацията на външните влияния на околната среда. Той
се повлиява и от вътрешното ментално състояние на организма и точно
поради тази причина стимулите, имащи отношение в случая не са само с
разрушителна насоченост, но и с градивна. Положителните стимули с
градивна насоченост спомагат за повишаването на защитната сила на
организма, като по-този начин закаляват неговите предпазни механизми. В
този ред на мисли перманентната липса на стресови фактори би създала
сериозен проблем, относно силата на адаптивност на организма към една
интензивна и наситена с предизивикателства заобикалящата го околна среда.
Положителните фактори свързани с влиянието на стреса върху организма,
са достатъчно доказателство за нуждата от подобен тип психично влияние,
което да балансира развитието и адаптивността на организма и да изгради
неговата резистентност спрямо негативните влияния на средата. Стресовите
стимули могат да се определят и като ,,всяко условие което нарушава
нормалното функциониране на организма’’(Арнолд 1960).
 В следващата глава ще се запознаем и с човека, популяризирал термина
„стрес“, създавайки теорията за общия адаптационен синдром. По този начин
е намерил своето място сред най-известните учени, допринесли наистина
много чрез изследванията си не само за определянето на стреса, но и на
психологията като цяло - канадския ендокринолог Ханс Селие.

1.2 Теорията за стреса на Ханс Селие

Във своите трудове ,,Стрес без дистрес’’от 1974 и ,,История на общия

синдром на адаптацията ‘’ Ханс Селие разглежда стреса като
,,неспецифичен’’(физиологичен) отговор на организма към постоянно
променящите се изисквания на средата’’(Христова и Карастоянов 2000). В
критични моменти, независимо дали става въпрос за неблагоприятни
промени или надвишаване прага на болка, организмът трябва да успее да се
адаптира към поставените му от заобикалящата го среда условия.
На практика канадският ендокринолог доразвива идеите на професора от
Харвардския медицински институт У.Кенън(проф.д-р Стоянов 2012).У.
Кенън установява, че под влиянието на различен тип дразнители, като
крайно ниски или прекалено високи температури, загуба на кръв и други
екстремни условия, както при хората така и при животните се наблюдава
засилена секреция на адреналин и уточнява, че това се случва и с емоциите
ни като реакции на организма към външни дразнители(проф.д-р Стоянов
2012). На база на откритията на У.Кенън, както и на своите собствени
клинични изследвания, Селие формулира теорията си, която по-късно ще
бъде известна на целият научен свят като ,,Общ адаптационен синдром’’. В
ядрото на теорията е застъпена концепцията, че стресът сам по себе си е
психо-соматична реакция на организма спрямо постоянно променящите се
условия на средата или както Селие по-късно ги нарича ,,стресори’’.
Друг много важен етап от теорията на канадския учен, е че той разделя
стреса на положителен, който той нарича ,,еустрес’’и отрицателен определен
от него като ,,дистрес’’. Според Селие, ако стресовите фактори или стресът
като цяло оказан върху индивида от външните дразнители е извън рамките на
оптималното натоварване, което те могат да поемат, то той тогава би имал
негативни последици върху физиологичното им състояние(Селие 1974).
Изглежда Селие допуска в теорията, си че над определен праг на стрес,(който
както споменах при всеки индивид е строго индивидуален), конструктивният
или така наречен еустрес може да премине в дистрес. Селие подчертава, че
ако стресовите фактори бъдат прекратени навреме, то равновесието на
биохимичните процеси в организма бързо биха си възвърнали предшните
нива на функциониране. Аналогично ако стресът продължи своето негативно
влияние, това би довело до пълно изтощение и дори смърт на организма.
Това канадският учен характеризира със неспособността на индивида да
поддържа защитата си.
И като обобщение може да споменем, че теорията на канадския учен се
явява като един от най-основните постулати не само в Психологията, но и в
останалите хумантирни науки, даващ ни ясна представа за силата на
фактора ,,стрес’’- един от най-мощните адаптационни механизми, с които
природата е дарила живите организми.

1.3 Теория за стреса на Ричард Лазарус

Ричард Лазарус е американски психолог и учен, известен най-вече в

рамките на Психологията с теорията си за стреса, която е разгърната и
обобщена подробно в книгата му от 1966 ,,Психологически стрес и процесът
на справяне’’.Факт е, че американският психолог е бил силно повлиян от
идеите на необихейвиоризма или по-конкретно от трудовете на типични
представители на течението, като Скинър и Tолмън(Haggbloom ,Steven J
2002). Това влияние ще се усети осезаемо,разглеждайки неговата теория по-
детайлно. Факт е че Бихейвиоризмът в Психологията е дал ход на редица
научни изследвания и постижения в сферите на различни области от
социално-общественото русло.
Според Ричард Лазарус разграничаването на физиологичните и психични
нива е правилният път за разбирането на понятието стрес, защото според
него една и съща физиологична реакция на организма би могла да се породи
както вследствие от психични фактори като-мисли, чувства и т.н., така и от
реално физиологично въздействие (Лазарус 1966). Тук е интересно да се
отбележи разликата, която прави впечатление между физиологичният подход
на Селие и психологическата гледна точка на Ричард Лазарус. Ако според
първия въпреки разликите в спецефичността на детайлите се наблюдава обща
адаптационна реакция независима от характера на стресора, то Лазарус
подчертава както различията на стимула така и индивидуалните
характеристики и особености на организма.
 Лазарус отбелязва още, че стресовата реакция може да бъде разглеждана
само в основата на структурата на самата личност като каузалност между
външните ситуации и влияния и познавателните й процеси. Когнитивният
подход, за който той намеква, подчертава и ролята на съзнанието
посредством мисловните процеси на индивида във взаимодействието му с
външните фактори на средата. Самото разбиране за стреса останало дори до
наши дни, позоваващо се на теорията на Ричард Лазарус, се дефинира като
взаимовръзка или отношение между средата и личността, където средата
бива възприемана от личност като приемлива, неблагоприятна и дори
застрашаваща(Лазарус 1966).
Според теорията на американския психолог съществуват няколко фази
играещи главна роля в оформянето на стресовия процес.
a) Възприемане на ситуацията взависимост от психофизиологичното
състояние на индивида а иминно или реалистично ири когнитивно
деформирано (Лазарус 1966);

b) Преценка на ситуацията или по-точно дали ни заплашва по някакъв

начин, важна ли е или не е за нас тя в момента (Лазарус 1966);

c) Оценяване на възможностите си за справяне и решаване на конкретната

ситуация (Лазарус 1966);
Изглежда, че в основата на теорията на Лазарус за разбиране на сложния
психичен процес на стресовите механизми, фундаменталният лост e
оценъчната спосбност на индивида да преценява обективно ситуацията, в
която бива поставен.
Според Ричад Лазарус първоначалната преценка на ситуацията се
възприема или като изцяло неутрална, нямаща нищо общо с индивида или
съответно като благоприятна и обратното войнствена и стресова(Лазарус
1966). Към така определената от него вторична преценка на ситуацията,
Лазарус включва възможностите на организма за справяне, ресурсите с
които разполага и личностните качества, като всички те той разделя на две
основни групи - вътрешни и външни. Към първите той причислява чисто
личностните качества, а именно непоколебимост, мотивация, сила и
решителност, докато към вторите той отнася социален статус и подкрепа,
финансови възможности и т.н. (Лазарус 1966).
 Не на последно място, Лазарус отбелязва, че тъй като личността на
индивида, израствайки в различните етапи на своето развитие, непрестанно
търпи промени, както и средата която го заобикаля, то на свой ред
първичната и вторичната преценка също би трябвало да бъдат
изменяеми(Лазарус 1966).
Американският психолог е известен не само с когнитивната си теория за
стреса, но и с редица други научни открития в сферата на Психологията като
небезизвестната теория за емоциите, която обаче не в особена връзка с
предмета на нашата работа и няма да бъде разглеждана тук.
И Ханс Селие и Ричард Лазарус поставят фундаменталните концепции за
това що е стресова реакция, как се сформира, какво представлява стресът и
каква точно е ролята му бидейки психофизиологически компонент от
жизнено важно значение за индивида за неговота личностно и психическо
израстване като цяло. На базата на техните открития и с доразвиването и
оформянето на техните идеи, днес с все по-голям успех педагози, психолози,
психотерапевти и психиатри успяват да прилагат все по-иновативни и
релевантни методи за правилното третиране на стресовите състояния и
намаляване тяхното въздействие върху пациентите/клиентите, което
допринася и за високото ниво на психично благополучие при голям процент
от тях.
Малко по-надолу специално ще обърнем внимание също и на клинично-
социалните измерения на проблема със стреса, неговите разнообразни прояви
и патологични особености.

1.4 Други теории за стреса

Въпреки че, теориите на Ханс Селие и Ричард Лазарус се приемат като най-
основни и всеобхватни разглеждащи и поясняващи проблема за стреса, има и
още няколко други теории и ,,модели’’на стреса, които ако не много по-
иновативни от горе споменатите, то поне достатъчно любопитни за да им
обърнем нужното внимание в настоящия труд.
Американският невролог и учен Харолд Уолф, който е направил едни от
най-големите открията в областта на психосоматичните заболявания,
разглежда стреса като вид органическа реакция на психически и социални
стимули, подчертавайки връзката между тези реакции и поведението на
индивида в конкретната ситуация(Harold G. Wolf 1953).
В един от моделите за стреса а именно „Психо-динамичният“ почива и
частично теорията на видния австрийски психиатър и учен Зигмунд Фройд.
Спроред него съществуват и могат да бъдат описани два стадия за поява на
тревога. Първият може да бъде провокиран от реална външна опасност,
докато вторият се развива като реакция срещу скрит дъбоко в дебрите на
безсънателното неосъзнат източник( Фройд 1915).
Един от централните методи, обясняващ какво представлява стреса, е така
нареченият „Интегративен модел“. В основата на този модел е застъпена
идеята за решението, което трябва да вземе индивида, намиращ се пред
определена стресова ситуация или даден проблем. Колкото по-сериозен е
проблемът или ситуацията, пред която бива изправен индивидът, толкова
повече нараства и напрежението във функционирането на организма,
респективно нивото на стреса. В случай, че проблемът бива прекалено
сложен и решение на практика няма, стресът съответно, бидейки досега в
рамките на нормалните нива за индивида или така наречения „еустре“,
преминава в дистрес, който както споменахме е с деструктивна насоченост.
Това бяха основните и по-важни теории за стреса. Всички те имат доста
сходства в основата си, което от своя страна доказва правилната насока,
която благодарение на тях сме поели в разбирането на това що е стрес и
стресова реакция и как за в бъдеще все по-успешно да третираме негативните
стресови състояния.

1.5 Стресът и неговите измерения на работното място

Възникването на стрес и неговите проявления в професионалния живот на
личността са неизменен фактор, с който ежедневно милиарди работещи хора
се сблъскват, независимо от характера на тяхнато професионално поприще.
Причините могат да бъдат най-разнообразни - като прекалено натоварване на
работното място, конфликти с колеги, прекалено голяма отговорност и
поемане на повече ангажименти поради погрешните представи, които
индивидът има за своите собствени сили, подценяване на компетентността,
неудовлетворителното заплащане и много други. Ще разгледаме по-надолу
някои от тях.
Ролевите конфликти между работещите са един от основните компоненти
за създаването на нездрава работна обстановка, като доста често те
преминават изяло на лична основа(Е.Маджаров 2016). Винаги е по-добре, ако
успеем да избягваме подобни конфликти, но практиката е доказала, че в
среда, в която конкуренцията е на изключително ниво и дивидентите и
придобвиките вследствие на оценката върху качествата на индивида са от
решаващо значение за неговото благополучие, каквото представлляват
деведест и девет на сто от днешнште работни места, то подобен тип сблъсък
на ролите е почти неизбежен.
Несъмнено в основата на всеки ролеви конфликт на работното място стои
желанието и стремежа на индивида да докаже себе си като по-конкурентно
способен от останалите си колеги, чрез което да упражнява своето
професионално влияние. Всеки желае малко или много да бъде по-добър и
по-можещ професионалист в сферата си на дейност в сравнение с останалите
колеги, което не винаги може да доведе до желаните резултати. Прекаленото
свръхангажиране с повече от количеството дейности, което индивидът в
нормални условия на труд може да поеме, също би било причина за
нездравословно стресово влияние, което съответно да доведе до
,,прегаряне’’или така наречения „Бърнаут синдром“, за който ще стане дума.
Поемането на повече ангажименти от допустимото за съответната личност не
само може да доведе до синдрома на ,,прегарянетo’’,чието влияние според
проучвания в последните няколко десетилетия се е увеличило в пъти, но и да
се превърне в основен фактор за развиването на хроничен стрес.
Разбира се, не малка роля в пораждането на стрес на работното място,
оказват и условията на труд, в които развива професионалната си
компетенция индивидът. Стресът при индивида зависи и от това, доколко
релевантно на труда и професионалните му качества, отговаря на
възнаграждението, което той получава. За добро или за лошо живеем в
материален свят, което предполага ниските доходи или въобще липсата на
такива да са в основата на стреса и стресовите състояния при все-повече
хора. При драстичното увеличаване на безработицата в световен мащаб, на
което ставаме свидетели в последните няколко години, все повече хора,
потърпевши от икономическата ситуция, са потърсили психологическата
подкрепа и консултация на специалисти, относно това как да се справят със
стреса.
От друга страна стресът сред служителите може да окаже негативно
влияние както върху репутацията на организацията така и върху цялостното
й икономичесо състояние. Според английски социолози около 20% от
разходите на компаниите, имащи неимуверно връзка с интензивното
текучество на персонал, води до спад в мотивацията на работниците, до
драстичното намаляване в нивото на производителността на труда им.
Отсъствията от работа по различни причини са генерирани главно от стреса.
Според същото социологическо проучване стресът в по-голямите компании е
с около една трета по-интензивен и съответно при хората, работещи там се
наблюдава по-голям процент възможност да развият синдрома на
прегряването отколкото при служителите работещи в по-малките компании.
Стресът е неизменна част от аурата на работния процес. Независимо дали
става въпрос за държавна организация или частна компания, влиянието му е
всеобхватно. Количеството стрес се провява различно в зависимост от
йерархичните нива на длъжностите, които заемат хората в организацията.
По-ниско квалифицираният работник в една организационна структура от
типа на производствено предприятие например, всекидневно се сбъсква с
редица трудности и стресиращи преживявания дължащи се на факта, че
основното натоварване от целия производствен процес рефлектира върху тях.
В повечето случаи работата е монотонна и скучна, което също би оказало
негативно влияние върху процент от тях. И не на последно място,
служителите от най-ниските йерархични нива на подобен тип огранизации,
обикновено притежават и най-малко права, което съответно в голям процент
от случаите оказва негативното си въздействие и по отношение на тяхното
професионално израстване. Персоналът на по-високите и средни равнища на
организацията, като мениджърите,също биват постоянно подлагани на
влиянието на стреса, като при тях стресовите фактори, ситуациите и
проблемите, пред които ежедневно са изправени имат съвсем различен
характер. За разлика от тежкия и еднообразен работен процес на служителите
в производството, мениджърите трябва да умеят да тушират огромното
напрежение вследствие на постоянната комуникация и взаимоотношения с
клиенти, доставчици и подготвяне на счетоводни анализи за определяне
разходите, обема и печалбата на съответното предприятие.
Интензивността на стреса на работното място може да варира върху
служителя в зависимост не само от неговата професионална роля в
йерархията на компанията, но и от количеството натоварване, което си
позволява да поеме, но и най-вече от неговата психологическа същност:
личността на индивида, неговия интелект, характерови особености, както и
нивото на неговата мотивация(Вл.Иванов;Хр.Христозов 1973).
Личността на индивида и неговите психологически особености обуславят
изцяло и избора на съответната дейност, която той или тя би искала да
практикуват в бъдещ план, мотивационната им нагласа в тази насока, както и
прийомите,чрез които да постигнат желаното професионално поприще. Факт
е все пак, че не всяка професия може да бъде упражнявана от всеки, и че това
не е само поради различията в образователната степен, опита на лицето в
сферата или поради социално-икономически причини. Главното
обстоятелство е самата личност, темперамента и характеровите особености
които притежава, което предопределя в каква степен биха се отразили силата
на стресовите фактори върху лицето в зависимост и от характера на
съответното работно място.
Разбира се, съществуват и големи различия в самата същност на работната
среда, конкретната дейност, която ще трябва да извършва индивидът,
задачите и проблематиката, с които ще трябва да се сблъска и които от своя
страна несъмнено ще окажат своето въздействие върху него. Вследствие на
това, разнообразните работни позиции в руслото на съвременното
икономическо и технологично развитие, се открива възможността да се прави
ясно разграничаване и категоризация, относно тяхната отговорност,
сложност и проблематика, чрез което да се клацифицират и степенуват
посредством съответните нива на стрес, които могат да предизвикат.
Повечето професии и дейности свързани с най-голямо натоварване
несъмнено са в сферата на медицината. Натоварването в сектора е огромно,
което е разбираемо поради характера на дейността на повече от 70% от
хората в бранша. Хирургия, Кардиология, Неврология, Анестезиологията и
Спешната медицинска помощ са може би най-натоварените ресори,в които и
нивата на стрес са най-големи. Много от служителите в тези сектори са
подложени почти перманентно на огромен стрес. На доста места по света, в
почти към всички медицински учреждения работят и психолози, които
оказват професионлна помощ на медиците в съответното медицинско
заведение, ако се наложи или е необходимо. В повечето европейски държави
съществува такъв тип политика в медицинските общности, която подчертава
отношението им към психохигиената на работещите в най-натоварените
ресори. За съжаление в България малко или много се наблюдава неглижиране
на подобен тип опция в медицинските звена,което носи и своите негативни
последици не само върху медиците, но често и върху техните пациенти.
Други работни среди, освен в тази на здравеопазването, при които също се
наблюдават прекомерни нива на стрес са сферите на медиите, пожарната,
полицията, кол центровете, ресторантьорството и т.н. За всяка от тези
професии се изисква от кандидатите специфични качества, умения и
образование, които изцяло да отговарят на длъжностната характеристика за
съответното място.
 Компетентността на служителите е сбор от техните професионални умения
и степента на тяхната квалификация. Някои организации изискват от
бъдещите кандидати да се запознаят по-обстойно със социално-
икономическите и производствените специфики на длъжността като за тази
цел изготвят Професиограми. Освен професиограмите при някои от
организациите се описват и психологическите изисквания, които трябва да
покриват кандидатите или така наречените Психограми. Всичко това се
прави с целта да се откроят възможно най–подходящите кандидати за
съответната длъжност, което от своя страна ще има двустранен процес на
редуциране на стреса в бъдещ план. От една страна личността на бъдещия
служител, потопен в новата работна обстановка от друга страна останалите
служители и средата на организацията като цяло.
За намаляването на стресовите фактори в организационната среда огромно
влияние несъмнено има и самият подход на ръководителите, стилът им на
управление и рационалните решения, които ще направят относно
проблемните ситуации възникнали в организацията.Сериозно трябва да се
акцентира върху организационната култура, организационното поведение и
организационното развитие в една социално-делова структура каквато на
практика представляват повечето компании предлагащи работни позиции на
пазара на труда. Много е важно познанието за индивидуалното поведение на
всеки един служител, както и груповата динамика в контекста на
организацията(В.Василев;Ц.Бельовска 2018). Наблягането върху
разработването на релевантен сбор от техники,чрез които да се направи, ако е
нужно цялостна систематична промяна в организацията на основата на
демократични ценности, е важен елемент от компетенцията на
ръководителите(В.Василев;Ц.Бельова 2018).
Изграждането и ,,подхранването’’на стабилна организационна среда от
една страна налага релевантно управление на стресорите и съответно
предпазване здравето на служителите, а от друга страна нарастване на техния
индивидуален и здравен потенциал(С.Илиева;В.Найденова 2006).
Както споменах малко по-нагоре, психохигиената на служителите
независимо в какво работно учреждение упражняват своята дейност е от
изключително значение за поддържането на една здравословна и
продуктивна работна обстановка. На психохигиената ще обърнем малко по-
подробно внимание отделно,когато разгледаме и позитивните копинг
стратегии за справянето със стреса.
 1.6 Видове стресови състояния и разстройства в адаптацията

В тази част ще разгледаме разстройствата, които могат да се определят не

само на базата на етиологията, патогенезата и клинчинтите прояви, но също
така на основата на две причинни въздействия, каквито биха били , някакво
силно стресогенно събитие или сериозна житейска промяна, водещи в крайна
сметка до тежки смущения в адаптацията на индивида. Стресогенните
събития или продължителни и интензивни неприятни обстоятелства са в
основата и имат главна роля във възникването на този вид разстройства.
Те могат да бъдат разглеждани и като неадаптивен отзвук на организма
спрямо стресовите фактори, което от своя страна би довело до сериозни
нарушения във психосоциалното функциониране на личността. Всяко от тях,
както ще видим по-надолу, се откроява с възникването си, клиничните
прояви и начина на протичане.
ОСР или острата стресова реакция е едно от най-честите състояния,които се
наблюдават вследствие на силно изживян стрес като стресовите фактори
могат да бъдат силно травмиращи за индивида преживявания - сериозна
заплаха за физическото състояние на лицето, загуба на любим човек
природни бедствия и.т.(ДСН-4 2009). Тежестта на протичане на това
разстройство е средна и продължителността му може да варира от няколко
часа до няколко дни, като в хода на развитието му не се наблюдават други
психични разстройства(ДСН-4 2009). По време или след протичането на
стресогенното събитие у лицето може да се наблюдават няколко изброени
сиптоми;
1)Дреализационни или деперсонализационни изживявания;
2)Невъзможността да се пресъздадат в паметта на лицето определени
фрагменти от стресовото събитие:
3)Сковавне и ,,стесняване’’ на усещанията относно заобикалящата го
среда(ДСН-4 2009).
Важно е да се отбележи че стресовото събитие е възможно да се
съпреживява отново след това под форамата на кошмари, негативни мисли и
ситуации, които напомняйки на лицето по един или друг начин за стресовата
ситуация да провокира в него неприятни асоциации. Клиничната
симптоматика на това състояние започва да се проявява около 4 седмици
след травмиращите събития(ДСН-4 2009). Често се наблюдават и вегетативни
симптоми вследствие на засилената тревожност, като тахикардия и
изпотяване(ДСН-4 2009). Разстройството може да предизвика негативни
промени във функционирането на лицето както в професионален, така и в
личностен аспект. Както споменахме, тежестта му на протичане е средна,
като изходът е благоприятен.
Разстройствата в адаптацията могат да предизвикат клиничен дистрес и
силно емоционален дисбаланс, като се пораждат в периода на адаптирането
на индивида към сериозните жизнени промени, настъпили вследствие на
силно стресогенно събитие - загуба на близък, бедствено положение, пожар,
миграция в друга държава, включително и соматично заболяване(МКБ-10), а
защо не и сегашната пандемична обстановка, за което ще стане дума по-
надолу. Проявите на тези състояния могат да включва: депресивни периоди,
тревожност и безпокойство, а често дори да бъдат наблюдавани заедно(МКБ-
10). Рядко може да се очакват агресивно поведение или изблици на насилие,
като единствено сред по-младите може да се срещнат лица с асоциални
склонности.
Не рядко стресогенният фактор предизвикал разстройство на адаптацията
може да окаже влиянието си не само върху отделния индивид, но и да
ангажира неговите роднини и близки. Податливостта на личиността към
стрес играе важна роля и върху влиянието, което стресорът ще окаже над
близките и роднините му. Както и при ОСР и тук се наблюдава
неблагоприятни промени във социалното и професионално функциониране
на индивида, като при голям процент от клиничните случаи тази тенденция в
хода на разстройството може да бъде за доста дългъг период от време(МКБ-
10). Ранимостта на лицето,зоната му на комфорт, неговата склонност да
приема по-лесно предизвикателствата, с които ежедневно сме принудени да
се сблъскваме в нашия житейски път, са от изключително голямо значение за
характера, тежестта и протичането на разстройствато.
Посттравматичното стресово разстройство е най-често срещаното в
клиничните среди .Отново, както предходните две състояния, ПТСР възниква
като отговор на сериозна стресогенна ситуция в миналото, свързана с
огромна заплаха, която е в състояние да причини прекомерни нива на стрес в
почти всеки един човек като: загуба на близки хора,тежка злополука,
свидетел на смърт на други хора, земетресения, война, катастрофа. ПТСР се
проявява едва шест месеца след травмата, като вместо постепенно да
отзвучава споменът за стресогенното събитие се явява постоянно в
представата на болните като сцените, свързани за него най-често възникват в
тяхните сънища(М.Ачкова 1996).
 Едни от главните симптоми, с които се откроява това психично
разстройство, са появата на така наречените минали сцени или flashbacks. Те
,,оживяват’’ в сънищата на болните, пресъздавайки страшните картини на
стресовата ситуация, като могат да бъдат съпътствани с отчужденост към
близките, липса на удоволствие при преживяване на каквито и да било
позитивни занимания, които преди травмата са доставяли удоволствие на
лицето, емоционална притъпеност и съзнателно избягване на активности и
ситуации, които могат да намекнат за стресогенното събитие (М.Ачкова
1996). Продължителността на ПТСР може да варира между половин и две
години, като в много малко случаи може да придобие хроничен ход
променяйки изцяло личността.
Клиничната типология на това разстройство, както и съотношението на
коморбидната и аксиалнита симптоматика на ПТСР обещават значително
терапевтическа валидност. Тревожният тип на ПТСР,който се набладава при
малко повече от една трета от пациентите се характеризира с високо ниво на
телесна и психическа демотивация тревожност и натрапливи преживявания с
хипотимичен оттенък(МКБ-10).Характерно е дисфоричното настроение с
елементи на раздразнителност и агресия като голям процент от болните
изпитват и редица соматични симптоми като задух и сърцебиене.
Следващия тип астеничния,се характеризира със слабост,повишена
уморяемост,понижено настроение и безразличие към събитята които го
заобикалят семейсния живот и професионалната среда,като процентът с този
тип ПТСР е приблизително,колкото с тези от тревожния(МКБ-10).
Третият тип дисфоричния се характеризира с чести гневни изблици на
недоволство и раздразнение на фона на постоянна подтиснатост,което е така
типично за избягващия тип поведение като външно пациентите изглеждат
мрачни и подтиснати(МКБ-10)
Последният четвърти тип,или така наречения от клиницисти Соматофорен
подразбирайки се от етимологията на самата дума,се отличава със
соматофорни нарушения в различни анатомични области,най-вече мозъчните
и кардиологичните.При този тип,както и при дисфоричния процентът на
заболелите не превишава една пета от общия брой регистрирани с
ПТСР.Както споменах по-горе разделението на подобен тип клинични
състояния наблююдавани при голям процент от лицата с ПТСР спомага
много за успешния терапевтичен процес в хода на заболяването(М.Ачкова
1996).
 Главно при лечението на това разстройство,се използват най-вече различни
психотерапевтични техники в колаборация с медикаментозно
лечение(транквиланти антидепресеанти бета-блокери),като подчертано от
изключително важно значение в периода на възстановяването несъмнено има
правилният подход на психотерапевта.Целта в случая е релевантно
коригиране на изменените форми на поведение вследствие на заболяването,
възстяновяване на психическите процеси ,ресоциализиране и реинтегриране
на лицето в социалната среда или връщане към нормалното му социално
функциониране,такова каквото е било преди сблъсъка с травматичното
събитие.Семейната терапия също би оказала благоприятно въздействие,като
посредством психотерапевта лицето успешно би въстановило
вътрешносемейните си отношения,които малко или много също се оказват
засегнати от заболяването.
Въпреки комплицираността на симптоматиката и флуктоиращата
клиничната картина,при голям процент от лицата с ПТСР се наблюдава
положителен изход с напълно възстановяване и завръщане към нормалните
социални функции,като стресовият ефект на травматичното събитие се свива
до минимума,който позволява едно достойно и пълноценно съществуване!

1.7 Копинг стратегии за справяне със стреса

В тази част ще разгледаме някои от най –често използваните копинг

стратегии за преодоляване нивата на стрес,и превъзмогване негативното
влияние на стресовата среда върху личността.Първо трябва да се вземе
предвид фактът,че изборът на определен тип копинг стратегия е строго
индивидулен,и се определя главно от личностните качества на индивида,
характер,неговата мотивационна насоченст,интелектулният му капацитет,
възрастта му,интересите които го вълнуват,житейския му опит,локус на
контрол и т.н.
Ричард Лазарус разглежда копинг стратегиите за справяне със стреса,като
проблемно-насочени и емоционално насочени(Lazarus,Folkman,1984).Според
него първият тип стратегии са насочени към намаляване или промяна на
стресовия фактор което подчертава активността за справяне със съответния
стресов причинител на основата главно на действията на лицето
(Lazarus,Folkman,1984).Втория тип копинг стратегия която разглежда Ричард
Лазарус така наречената емоционално-фокусирана стратегия е насочена
главно върху емоциите на лицето.Основните начини за справяне със
стресовото събитие тук са насочени към негативните емоции,които то
предизвиква,тяхото приемане и редуцирането им до минимума,който е в
границите на приемливото за нормалното психосоциално функциониране на
съответното лице (Folkman, Moskowitz ,2004).Третата стратегия или така
известната още ,,,избягваща копинг стратегия’’ може да бъде описана,като
когнитивни опити да се минимализира стресовия фактор,да се пренебрегне и
игнорира.Поради това тази стратегия е изцяло индеферентна(Brennan,Shutte,
2005).
Доказано най-малко ефективна копинг стратегия за справяне със
стресовата ситуация несъмнено е ,,избягващата’’,като дори някои автори
смятат,че този стил е свързан с редица депресивни симптоми при голям брой
от изследваните лица развиващи подобен тип симптоматика,години след
стресогенното събитие(Holahan,Brenndn,Shutte,2005).Изглежда на
несъзнавано ниво организма отказва да приеме ,,капитулацията си’’ пред
конкретното предизвикателство,и зародилият се вследствие на това вътрешен
конфликт оказва негативното си въздействие върху индивида.Следователно
избягващата копинг стратегия за справяне със стреса,е най-отдалечена от
идеята на Ханс Селие за позитивите от релевантното въздействие на общия
адаптационен синдром,върху развитието на индивида.
Редица автори посочват,като най-ефективната стратегия за редуциране
нивата на стрес проблем-фокусираната, при която целта е да се намалят
тревожността и депресивните състояния вследствие на стресора до
минимум.Ако избягващия стил е насочен към отлагане или забавяне
справянето с проблема,то проблем-фокусираната стратегия е насочена точно
към обратния тип активност,а именно действия които да подпомогнат
разрешаването му (lazarus,Folkman 1984).Вниманието на хората е ангажирано
само и единствено в тов, как да се справят със стресогенната ситуация,какви
ресурси,способи,знания,умения и методи на поведение ако щете да използват
така,че да намалят до минимум стреса и да решат проблема пред който са
изправени възможно най-бързо и най-рационално(Lazarus,Folkman,1984).
Относно емоционалнофокусираната копинг стратегия,както отбелязват
Billings и Moos е фокусирана изцяло върху неприятните емоции и негативния
начин на възприемане на случващото се и че, като цяло мненията относно
този вид стратегия са доста противоречиви(Billings,Moos,1984).Съществува и
не малка корелационна връзка между този емоционалнофокусирания модел и
депресивните състояния тъй като според Billings и Moss се разчита
единствено на вентилиране на емоционалната състояние на преживялата
стрес личност,а това само по себе си показва,че в основата си този стил е
неадаптивен(Billing,Moss,1984).Други автори също подкрепят идеята,че
подобен тип стратегии вентилиращи мислите и емоциите са
дисфункционални след,като не успяват да ги отстранят а напротив точно
обратното-всъщност още повече ги влошават и удължават нивата на
съществуващия стрес(Windle,Windle,1996).
Въпросът за копиг стратегиите все още остава обект на размишления и
спорове в научните среди,до колко са фактор при лечение на психични
разстройства,и каква е ролята им като индикатор в психосоциалното развитие
на индивида в хода на оздравяването.До каква степен имат принос за
благополучието не само на индивида като единица,а и на целия социум като
цяло.

1.8 Позитивни и негативни стратегии за справяне със стреса

Поради разнообразието на съвремието в което живеем и се развиваме

плод от една страна на технологичното и научно развитие от друга на
духовнокултурния прогрес,съвременният човек е поставен пред огромнен
набор възможности както в професионален така и в личностен аспект.Когато
говорим за динамиката на случващото се около нас,за бързите темпове на
развитие в социално-икономическите и технологични среди,не може да не
забележим каузлната им връзка,със все по-високите нива на стрес сред
съвременното общество поледните десетилетия.Въпреки завишените нива на
стрес поради ,,подредения хаос’’в който живеем,днешното време на
постоянни промени и нови открития,предлага много възможностти и избори
за борба със стресовите състояния от най-различен характер.
Ще разгледаме някои от тях като ще ги разделим на положителни и
отрицателни.Това разделение е нужно,за да се подчертаят ефективността на
някои от тях не,като преванитвни мерки и начини за справяне със стреса,но и
скритата деструктивност на други на,които в повечето случаи личността
съзнателно се доверява и попадйки в капана им,малко по-малко несъзнателно
си създава,много по сериозен проблем от този от който така стремително
иска да избяга.
Първо ще отбележим някои от позитвинте стратегии за справяне със
стреса,които оказват положителен дори лечебен ефект върху лицата
претърпели стресови събития,както и при тези които са подложени на
перманентно стресово влияние.
Несъмнено едно от най-релевантните решения за справяне със стресови
състояния е търсенето на помощ от специалист.Психолози психотерапевти и
психиатри,работещи и изучаващи науката за човешката душа са
специалистите,които безрезервно биха оказали помоща си на клиентите си,
изготвяйки различни модели и индивидуални планове на действие за всеки
един от тях поотделно.Разбира се съществуват и групови терапевтични
практики при,които динамиката на отношенията между клиентите и
психотерапевтът или психологът,и съответно на клиентите по между си
,създават чувство за принадлежност на всеки един от групата,като това
подсилва вътрешните им ресурси в борбата със стресовото събитие.При
индивидулните терапевтични практики,специалистът насочва изцяло
вниманието си върху клиента,като изцяло бива повлиян от потребностите и
затрудненията му вследствие на травмиращото събитие.Заедно изготвят план
на действие и цели,които да бъдат постигнати в бъдещ план,като със всяка
изминала сесия специалистът преценява дали клиентът му има напредък в
обработването на травматичното събитие,и сътветно колко срещи в бъдещ
план биха били необходими за постигнето на заложените в основата на
терапевтичния процес задачи(Джудит А. Бек, 1996).
Когнитивно-бихеивиоралните терапевтични практики са доказни,като
едни от най-ефективните техники за справяне със стреса тъй,като помагат на
лицето да преоцени способностите си и да преосмисли възможностите с,
които разполага за справянето със стресовото състояние.
Освен специалистите до помоща на които,в повечето случаи се допитват
хора претърпели сериозно травматично събитие съществуват и множество
алтернативни способи,чиято ефективност е най-продуктивна при лица
подложени на не до там силно,но за сметка на това перманентно стресово
въздействие.Към тях спадат туризъм и отдих,различни видове спорт и
физическо натоварване,арт терапия,трудо терапия,кулинаро терапия и много
други.Несъмнено спортът е един от най-добрите избори в борбата с
ежедневния стрес.Доказана е дори връзката между гимнастическите
упражнения и стимулацията на различни центрове в мозъка,спомагайки не
само за редуциране нивата на стреса,но и за снижаване интензивността на
депресвните симптоми,посредством освобождаването на голями количества
от невромедиаторът серотонин известен още като ,,хормонът на щастието’’.
Смяната на средата с цел туризъм e един от най-приятните и
същевременно ползотворни способи за редуциране нивата на
стрес.Независимо от личните предпочитания на лицето относно
дестинациите,всяка една промяна на средата за определен период от време,би
имала неимоверно положителен ефект,както върху психичното така и върху
физиологичното му състояние.Дори и за малък интервал от време,едно
такова ,,бягство’’ от обременената рутина с която ежедневно сме принудени
да се сблъскваме,може да окаже огромно влияние върху възстановяването на
психическия ни баланс.
Трудо терапията също може да има своя положителен ефект върху лицата
изложени на перманентно стресово въздействие.При този вид терапия се
подчертава трудова активност свързана по-скоро с физическа дейност от
колкото с психическо натоварване.Монотонна.но лека и занимателна
физическа работа може да окаже благотворно влияние върху човек.
откъсвайки го от ежедневните проблеми и неприятните мисли породени от
тях.Подобен тип дейности са свързани по-често със земеделско-стопанска
работа и трудовата дейност в някои от секторите на леката
промишленост.Разбира се продължителността на такъв тип активности,не
трябва да преминава допустимите граници за да не последва обратния ефект
на това което търсим,а именно разтоварване на напрежинието и редуциране
на перманентните стресови фактори.В повечето случаи става въпрос за
сезонна работа в рамките на няколко седмици,която разбира се да не
ангажира изцяло свободното време личността на,както и да не окаже
негативно въздействие върху основната му дейност.
Това бяха някои от най-популярните позитивни методи за справяне със
стреса,които поради достъпността си могат да бъдат използвани от всеки
един от нас намалявйки ежедневното натоварване в работата и влиянието на
стресогенните фактори ,като цяло.
Освен горе изброените позитивни стратегии за справяне със стресовите
фактори съществуват и редица негативни способи които за съжаление все по-
често биват предпочитени като варианти за отклонение на вниманието и
бягство от проблемните ситуации пред които съвременния човек постоянно е
изправен.Зависимостите са бичът на двадесети и двадесет и първи век,като
тревожната тенденция свързана с все по-честото им влияние върху
съвременното общество нарастна драстично през последните няколко
десетилетия.
Различини видове психоактивни веществата познати ни само от
учебниците по психиатрия и психофармакология през края на 90-те години
на миналия век, днес свободно циркулират в социално-икономическото ни
общество,като актуален фактор,за голямо съжаление вече неизменна част от
съвремието ни.Малко по-надолу ще разгледаме и някои от тях по-
подробно,тяхното действие и влияние върху нервната система,злоупотребата
с подобни вещества и последствията върху личността от породилата се
евентуална физическа и психическа зависимост.
Първо трябва да се отбележи че зависимостта към определено вещество
или действие е упорит и доста продържителен процес във времето,който
изцяло зависи от характера на зависимата личност,неговите интереси
мотивация и социално обкръжение.Зависимостта може да бъде насочена не
само към психоактивни вещества,какъвтo е и алкохола за който ще стане
дума малко по-надолу.Има познати най-различни видове зависимости като-
зависимост към шоколад,кафе(въпреки,че и кофеинът е психоактивно
вещество)натурални сокове,телевизия,компютърни игри дори фейсбук
зависимост.Независимо от вида на действието или веществото личността
прибягва към тях поради една и съща фундаментална причина, а именно
желание за бягство от реалността в основата на което почива определен
психичен компонент с травматичен характер(З.Фройд,1911).
Поради напрегнатото ежедневие и породеният от това перманентен
стрес,голям процент от хората предпочитат по-лесния на пръв поглед,но по-
коварен вариант за преодоляването му.Социално-политическите тенденции у
нас,които след прехода приеха изцяло демократичен облик индиректно
преразположиха до голяма степен появата и лансирането на подобен тип
способи за справяне със стреса в ежедневието,на които вече едва ли не са
гледа като на нещо нормално.Огромните билбордове изпъстрени с рекламите
на най-различни марки цигари и алкохол започнаха да се срещат все по-често
по пътищата,както и афиширането на същите превзеха рекламното време на
някои от най-голямите медии у нас.Това разбира се неминуемо оказа и своето
въздействие върху крайните потребители насочвайки вниманието им към
продуктите,които предлагат и които буквално наводниха пазара последното
десетилетие.
Според скорошно проучване около 51 % от пълнолетните българи са
пушачи а около една трета от непълнолетните над 15 години също
употребяват никотин.Тревожната статистика относно зависимите към
никотина у нас се увеличава всяка година като според същото проучване
нашата страна е сред първите в Европейския съюз по брой пушачи на глава
на населението.
Никотинът оказва огромно влияние върху почти всички невромедиатори
като –ацетилхолинът,допаминът и серотонинът,като при редовните пушачи
се наблюдава много по-ниско ниво на ензима моноаминоксидаза,който е
отговорен за разграждането на допамина,което следователно ще рече,че
нивата на допамин при пушачите са увеличени и това е и основния фактор за
развиваве на зависимостта(P.Даскалов,2006).Въпреки негативните ефекти,
които оказва върху белия дроб и сърдечно съдовата система,често
предизвиквайки множество усложнения,тютюнопушенето е сред най-
предпочитаните негативни способи за справяне с ежедневния стрес,и както
посочих малко по-нагоре,това становище твърдо се подкрепя от
социологическите проучвания в тази насока не само у нас,но и по света.
Определено един от най-опасните и за голямо съжаление все по набиращ
популярност сред младите хора вариант за бягство от реалността и
прекомерния стрес е бичът на нашето съвремие-наркотичните
вещества.Възрастовият диапазон на употребяващите ги тук е доста ограничен
като негативната тенденция най-вече се изразява при сравнително по-
младите потребители.Разновидностите на този тип вещества е огромно,като
голям процент от тях са категоризирани в различни групи в зависимост от
влиянието,което оказват върху личността,начинът им на приемане,силата и
бързината на толеранс,който лицето би могло да развие към тях и т.н.Няма да
се спирам подробно на тях а просто ще посоча някои от най-основните групи
психоактивни вещества.
Несъмнено едни от най-популярните и ползвани наркотични вещества са
веществата с приповдигащ ефект или така наречените стимуланти.Този тип
вещества стимулират увеличаването на количеството невромедиатори
допамин и норадреналин,като чрез тях лицето започва да усеща огромен
прилив на енергия и чувство за неизчерпаем енергиен ресурс.Както към
почти всички психоактивни вещества така и към стимулантите се развива
бързо формиране на толеранс,паралелно с което се наблюдава и силно
обостряне на зависимост спрямо тях.Най-популярни от тази група
наркотични вещества са-кофеинът,кокаинът,амфетаминът и
метаамфетминът.Главното влияние което имат този род вещества е насочено
към централната нервна система давайки енергичността и жизнеността на
потребителя стимулирайки когнитивните му процеси.Както споменах към
този тип вещества се развива толеранс изключително бързо а страничните
психологически ефекти вследствие на дългогодишна злоупотреба могат да
бъдат най-различни.От клинична гледна точка при някои редовни
потребители,могат да бъдат наблюдавани,както маннини състояния с
дисфоричен характер така и депресивни състояния за по-голям период от
време,което в повечето случаи може да бъде индикатор за развиването на
манийно-депресивни психози.Не са редки и случаите на пациенти с доказани
заболявания от шизофренния спектър,които преди това са употребявали за
голям период от време стимулиращи централната нервна система вещества.
Несъмнено едни от най-използваните забранени психостимулиращи
вещества последните 40-50 години са психодислептиците,които могат да
бъда, както природни така и изкуствено създадени в лаборатории.Към тази
категоря спадат-хашиш,мескалин,диетиламид на лизергинова киселина или
известно още като LSD,PCP,DMT, salvia divinorum,псилоцибин и др.Към тези
вещества не се наблюдава зависимост,но определено могат да бъдат тригер за
отключване на различни психични заболявания,особено при лица със
генетична предиспозиция към подобен род патологии.Като цяло тези
вещества нямат медицинско приложение и притежанието,разпространението
и употребата им се разглеждат,като сериозно престъпление във почти всички
страни на Европейския съюз.
Въпреки мащабите на влияние и разпространение,което имат
наркотичините вещества в съвременния свят и в бита на хората като цяло,
несъмнено алкохолът заема първото място в тази печална класация като най-
разпространеното и употребяващо се средство с цел редуциране на
стресовите влияния от милиони хора по цял свят.Алкохолните напитки са
известни на човечеството от незапомнени времена,като даннитете свързани с
този факт,могат да бъдат открити в различни археологически и исторически
проучвания.Още древните египтяни са били добре запознати с
производството на спиртни напитки и най-вече на бира,като са ги приготвяли
и употребявали за отбелязването на различни важпи събития,начинания и
ритуали.Общо взето алкохолът е бил неизменна част от античната култура и
традиции,със почти сакрално значение за древните ни праотци.В
съвременния свят нещата не са се променили особено в тази насоска,а даже
напротив-употребата на спиртни напитки последните два века се е увеличила
в пъти,според изследване на учени от университета Принстон.
Въпреки отпускащия ефект,който алкохолът оказава върху централната
нервна система,предразполагайки употребяващия го към разтоварване на
напрежението и улеснявайки го в социалните контакти,вероятността да се
окаже враг номер едно на личността и в социален и в професионален аспект е
значително голяма,особено ако се употребява в прекомерни
количества.Релаксиращото усещане което алкохолът оказва върху напрегната
и изтощена нервна система давайки възможността на лицето да се чувства
по-спокоен и сигурен в своите отношения с околните е главния фактор
обуславящ вероятна зависимост в по-късен етап.Бягството от проблемите
посредством рездуцирането на стресовите влияния чрез този вид
психоактивно вещество не е прецедент в съвременното българско общество.
Според скорошно проучване приблизително 30% от българите употребявящи
редовно спиртни напитки са в рисковата група на зависимите а като цяло
страната ни се нарежда в челната петица по злоупотреба с алкохол в световен
мащаб. Плашещата статиска може би се дължи прекомерния стрес на който
ежедневно милиони нашенци са изложени поради редица причини като
найвече те са свързани с ниските доходи и увеличаващата се безработицата в
страната.Липсата на перспектива и вяра в собствените възможности ,е също
огромен стресов генератор за голям процент у младите хора,и всички тези
фактори несъмнено ги подхлъзват малко по-малко,към успокоителното
въздействие и положителните промени,които алкохола може да им
предложи, макар и за кратък период от време.Моментът който може да се
отбележи като истинското ,,начало’’на стартиращата алкохолна зависимост е
точно това ,,подхлъзващо’’ чувство на увереност което се усеща дори и при
минимален прием на алкохол.В такъв случай интересното е защо някои се
пристрастяват развивайки в годините зависимост към алкохола а друг не?Тук
въпросът е доста спорен като много от проучванията в тази насока
категорично доказаха влиянието на генетична предиспозиция като
първопричина за развиването на алкохолна зависимост.Според проучванията
основно влияние има ензимът алкохолдехидрогеназа намиращ се в черния
дроб,който изглежда при някои хора обработва по-бързо поетия алкохол
отколкото при други.Разбира се не се изключват и социалните фактори
средата в която израства лицето,неговият темперамент характер и т.н.
Лечението на този вид зависимост е сложно и продължително като често
включва колаборацията между фармакотерапия и психотерапия от друга
страна.Един от най-популярните и доказано успешни методи срещу
алкохолната болест са груповите психотерапевтични практики на каквато
идеология почива и най-популярното учреждение работещо с подобен тип
хора ,,Клубът на анонимните алкохолици’’.В България този
психотерапевтичен подход набира сили от повече от 20 години и дава своите
добри резултати както в третирането на това коварно заболяване така и в
превенцията срещу алкохолната зависимост като цяло.
Злоупотребата с алкохол е сериозен социален проблем,който засяга голям
процент от световното население и тази негативната тендеция нараства
главоломно с всяка изминала година.Вероятно напрегнатия начин на живот в
днешното съвремие,оказва огромното си влияние върху емоционалното
състояние на голям процент от хората,част от които предпочитат да се
справят със стресовото влияние посредством,този негативен и деструктивен
за тяхното психическо и физическо здрав,вариант.
 1.9 Стресът и съвременното общество

В тази последна част ще разгледаме стреса в съвременното ни общество и

по-скоро негативното влияние,вследстивие така актуалния проблем
последната една година свързан с пандемичната обстановка.Факт е,че светът
отдавна не се бе сблъсквал с подобен тип криза и това неминуемо се отрази
върху почти всички сфери на социално-икономическото развитие засягайки
цели отрасли и огромен брой хора.Страхът от вируса от една страна и
икономическите последствияркоито последваха като ударна вълна от друга
нямаше как да не окажат неблагоприятното си въздействие върху масите.От
появата на вируса през 2019 се забелязва все по задълбочаващата се
негативна тендеция относно социално психологическите отношения между
хората.Страхът от вирулентността на Ковид-19 беше началният тригер
отключващ ,,патологичните’’ изменения в социалните контакти,в
отноиението ни към близките,и дори в отношението ни към самите себе
си.Още от самото начало когато се заговори за сериозността на проблема
пред,който човечеството се изправя до голяма степен абсолютно
неподготвено,започна да се насажда една масова психоза,която може би беше
вследствие на факта,че съществуваха много въпросителни на,които
двусмислено се даваха различни предположения повечето дори без особена
научна тежест.Поради този хаос от най-различни предположения и догадки
свързани с появата на Ковид-19,и масовата истерия насаждана постоянно от
медийното пространство посредством всичките й форми и възможности за
информиране,внедриха в голям процент от хората една мрачна и едва ли не
нилистична прогноза за собственото им бъдеще.Ежедневните брифтинги на
щаба изпълнени с мрачна прогноза,относно статистиката на новите заболели
и случаите на смърт,поради усложнения в хода на лечение на вируса при
някои от лекуващите,се допълнително генерираха високи нива на стрес у
повечето хора.Мнителността и студенината в човешките взаимоотношения
като че ли изкристализира на фона на мрачните прогнози и черните
статистики,с които по цял ден масово бивахме облъчвани.Пресилените
предпазни мерки,които от самото начало влязоха с пълна сила,че се стигна и
до затваряне на държавата,като крайна превантивна мярка,всъщност имаха
сериозен деструктивен ефект върху по-лабилните психически хора
развивайки и обостряйки състояния от патологичен характер при някои от
тях.Често се съобщаваше за хора развили симптоматика сходна на тази при
тревожните и депресивни разстройства а някои от случаите за съжаление
имаха и летален изход.
Както споменах малко по-нагоре прекалено многото енигми,слухове и
въпроси без отговори витаещи,около появата и бързото разпространение на
вируса, породиха цялата тази истерия на която жертва станахме почти всички
,последната година и половина.Неяснотите и мистериите около Ковид-19
дадоха сериозен тласък и на множеството конспиративни теории,които се
появиха почти паралелно с първия официално заразен човек,че дори и преди
това!Любителите на теориите на конспирацията главолмно се увеличиха с
нарастването истерията покрай пандемията а идеите им относно появата на
създалата се ситуация и в частност Ковид-19 варираха от едната крайност
вдругата.Трябва да се подчертае и тяхното влияние донякъде за насадилата се
паника сред общността тъй,като освен абсурдните теории за това какво точно
е причинило пандемията, и кой стои и респективно,какво цели със създалата
се ситуация граничещи с научна фантастика,се намериха и няколко доста
смислени и логични теории,които разбира се без конкретните доказателства
останаха в лоното на конспиративните идеи.
Целия този хаос,който в началото предизвика огромната истерия с корона
вируса,постепенно започна да утихва и на преден план ограниченията
наложени от самото начало на пандемията,в един момент се превърнаха в
главен фактор за генерирането на стреса сред общността.Задължителното
носене на предпазни средства на обществени места,ограничаване трудовата
дейност на определени икономически отрасли,и най-вече отчуждаването на
хората един от друг,по-скоро вследствие на наложените мерки и санкции от
колкото страха от самия вирус,се превърнаха в главен катализатор на стрес с
много по интензивно влияние,тъй като факторите вече бяха няколко.На фона
на пандемичната обстановка,страхът от самия вирус малко по-малко бе
изместен на заден план,като предполагаемите мащаби на предстоящите
икономически сътресения в световен мащаб превзеха изцяло вниманието и
съзнанието на голям процент от хората не само у нас,но и по целия
свят.Заговори се за сериозни икономически трусове,сривове на фондовите
борси и най-обезпокоителното,за огромен процент безработица вследствие на
съответните социалноикономически показатели.
Безпорно кризата вследствие на пандемичната обстановка оказа най-
голямо влияние върху туристическия и ресторантьорски бранш.Мерките,
които играеха ролята на спасители за едни се оказаха палачи за други.Поради
продължителното извънредно положение,което вече втори път нанася удари
върху туристическия и ресторантьорски отрасъл,сериозен процент от
обектите практикуващи тази дейност са на ръба на фалита.От началото на
обявеното извънредно положение през март 2020г.над триста хиляди души са
останали без работа,като това са хора от сферата на –ресторантите,хотелите
нощните клубове и туристическите фирми.Много вероятно е броят на заетите
лица работещи в тези отрасли да надхвърля триста хиляди,но точността на
данните относно тази статистика постоянно варира,което се дължи до някъде
и на огромното текучество на персонал за съжаление превърнало се в съвсем
нормално явление в тези среди.
.

Глава.2. Методики и анализ на резултатите от статистическите данни.

2.1 Методики

В изследването взеха участие 50 лица,от които 26 от мъжки и 24 от

женски пол.Възрастовата категория между 25 и 45 години преобладава сред
изследваните като половината от тях имат около 5 години трудов стаж в
организацията.За изследването използвах няколко въпросника,като тези от
които извлякох нужните ми статистчески данни вследствие обработката им с
програмата SPSS са съответно-първия въпросник свързан с
удовлетвореността и неудоволетвореността от работното място съдържащ 19
айтема, вторият въпросник съдържащ десет твърдения, като причини за стрес
на работното място и въпросника свързан с копинг стратегиите за справянето
със стреса, който съдържа 24 айтема.

2.2 Анализ на резултатите

 Ще започнем директно с анализа на резултатите от втория въпросник
където изследваните лица трябваше да посочат кое от следните десет
твърдения се отнася най-много до всеки един от тях. Като фактори оказващи
най-голямо притеснение и съответно по-високи нива на стрес сред
работещите в организацията са посочени, отделянето на значително
внимание и време на проблемите на работното място когато са си вкъщи и
честото дразнение,което изпитват от колегите си било от професионален или
личностен характер. Като причини които отразяват най-ниски стойности на
стрес са посочени са посочени твърденията-чувството за несправяне с
поетите ангажименти в работата, и честотото изпитване на страх отивайки на
работа.
В анализа на резултатите от удовлетвореността от работата ще
разгледаме различията поради демографски фактор, което включва-пол
,възраст,опит в организацият, предишен опит като цяло,семейно положение и
брой деца в семейството.Ще разгледаме влиянието им върху
удовлетвореността от работната среда,заплащането,групата или екипа в
който работят,съдържанието на работата и управлението на мениджърите.
Резултатие относно удовлетвореността от работната среда при възрастовите
групи не показват статистически значими различия почти във всички ат тях.
Относно удовлетвореността от работната среда не намираме статистически
значими различия p>,711. Не такова е положението при удовлетвореността на
възрастовитеи групи от работната среда тъй като тук откриваме
статистически значими различия p<0,001. Колкото до удовлетвореността от
управлението на мениджърите в организацията и удовлетвореността от
групите в организацията наблюдаваме сходни резултати а именно, че няма
значими различия p>0,11;p>0,06. Отново се наблюдават статистически
значими различия при удовлетвореността от заплащането като тук p<0,02. И
накрая при общата удовлетвореност на възрастовите групи относно работата
като цяло отново не отчитаме статистически значими различия тъй като
p<0,11.
Oт статистическите данни относно удовлетвореността от работната сред,
сред възрастовите групи в организацията може да заключим, че разликите
идват от по-малките възрастови групи. Това донякъде се дължи на факт, че
голям процент от тях са все още обучаващи се студенти възприемайки
работата не толкова сериозно,а по-скоро като временна възможност за
изкарване на допълнителни доходи.
 Полът е следващият демографски фактор включен в изсследването
относно удовлетвореността от работата в организацията. Инетересно е че тук
не намираме никакви статистически значими различия относно
удовлетвореността от работната среда(p<,0970), съдържанието на
работа(p<0,082), управлението на мениджърите(p<,356) , групите в
организацията(p<0,112), заплащането(p<0,696) и работата като цяло(p<0,466).
И при мъжете и при жените в организацията няма конкретни различия
относно удовлетвореността им от работата в организацията като цяло.
При фактора трудов стаж в организацията на изследваните лица намираме
единствено статистически значими различия от удовлетвореността от
съдържанието на работа като тук p<0,003. Относно другите компоненти като
удовлетвореността от средата на работа(p<0,426), удовлетвореността от
групата(p<0,036), удовлетвореността от управлението на
мениджърите(p<0,100), удовлетвореността от заплащането(0,010) и
удовлетвореността от работата като цяло(0,600) не се явиха статистически
значими различия. Изглежда, че самото естество на работа оказва значими
различия при резултатите на изследваните лица с различен трудов стаж в
организацията. Монотонната и еднотипна трудавя дeйност в сферата, както и
слабата възможност за развитие в сектора потвърждава резултатите .
Относно удовлетвореността от работата при изследваните лица със общ
трудов стаж единствено намираме статистически значими различия при
удовлетвореността от възнаграждението в сектора (p<0,04). Това се дължи на
нестабилния като цяло сектор вследствие на ниските възнаграждения.
При изследваните лица със резличен семеен , статус намираме
статистически значими различия при няколко компонента. Удовлетворението
от групата(p<0,00), от удовлетворението от съдържанието на работа където
дава сходен резултат и от удовлетворението от работатат на
мениджърите(p<0,004) и удовлетвореността от заплащането в
сектора(p<0,001). При изследваните лица с едно или повече деца налираме
значими различия само при удовлетвореността от работата в
колективе(p<0,001) и удовлетвореността от работата като
цяло(p<0,002).000динствено се забелязват статистически значими различия
при лицата под 25 годишна възраст p<0,05.Относно удовлетвореността от
съдържанието на работа намираме отново статистически значими различия
при същата възрастова група до 25 годишна възраст като тук отново p<0,01.
 В настощята дипломна работа представям и влияниетор което оказва
разпространението на Covid-19 върху ресторантьорския браш.За целта
агитираните лица имаха възможност да изберат фактори, коити оказват
влияние върху тяхното усещане за стабилност на работнато място.
Направената анкета показва че най-голем е страхът от безработица, след
което и намалявани на доходите.Изглежда че и тук удовлетвореноста от
съдържанието на работата е по-голяма при лицата над 25 години.Относно
удовлетвореността от управлението на мениджърите резултатите отново са
сходни като при възрастовата група под 25 години отново се показват
статистически значими различия p<0.01. При удовлетвореността от групата
отново намираме статистически занчими различия в същата възрастова група
p<0,05.Относно удовлетвореността от заплащането и статистическите
значими различия отново се проявяват в съответната група р <0,02 както и
при общата удовлетвореност от работния процес р<0,01.
Неудовлетвореността на лицата под 25 годишна възраст от организацията
като цяло се дължи по-скоро на факта че голям процент от тях имат съвсем
различни приоритети свързани с друг тип интереси и занимания коренно
различни от същността на работния процес в организацията.Досто от тях
временно използват работната позиция докато завършат висшето си
образование или открият по-добри възможности за реализация на пазара на
труда.Съответно хората над 25 годишна възраст имат доста по-сериозно
отношение към работата в организацията,като се предполага че голям
процент от тях вече са намерили своето поприще,и тепърва би било доста по
трудно да се пренасочат в друга сфера на професионално развитие.
Анализ на резуллтатите от въпросника за управление на стреса
Въпросникът съдържа двадесет и четири айтема отразяващи седем
копинг стратегии за справяне със стреса.Айтемите са в разбъркан ред,като
сумирани в няколко групи,отразяват всяка една от съответните копинг
стратегии.Зададениге възможни варианти са:
почивка/релаксация,развлечения,автотерапия,емоционално
реагирине,религия и професионална помощ,алкохол и тютюнопушене и
използване на лекарства.Целта на този въпросник е да се установи дали има
различия по отношение на методите за справяне със стреса на работното
място поради демографски фактори.Както и в предишния анализ за
удовлетвореността от работната среда и тук демографските различия са
основно-пол,възраст,стаж в организацията,общ трудов стаж като цяло,
семейно положение и съответно брой деца.
От анализа става ясно,че няма статистически значими различия между
двата пола от изследваните лица по отношение на всички зададени варианти
за справяне със стреса.От получените резултати във всяка една категория
P>0,05.Изглежда,че и мъжете и жените в организацията нямат особени
различия по отношение на зададените способи за справяне със стресовата
среда.
При възрастовите групи на изследваните лица в организацията които са
едва три на брой също не се установяват статистически значими различия по
между им и при седемте варианта за управление на стреса.Групите са
структурирани по следния начин:първата включва изследваните лица в
организацията до двадесет и пет годишна възраст,втората до тридесет и пет и
третата до четиридесет и пет годишна възраст.Изглежда,че и тук както се
установи и при половете,независимо възрастта на хората работещи в
организацията не се установиха особени различия,относно начина им за
справяне със стресовите влияния на работното място.
Статистически значими различия се установяват при изследваните лица с
различен трудов стаж в организацията по отношение на алкохола и
тютюнопушенето,като методи за борба със стреса.Анализът показва,че
съответно P<0,05(0,04 в дадения случай) а F=5,1116.Различията се открояват
главно при хората с около десет годишен трудов стаж в организацията и при
тези с до една година трудов стаж.Отдавам това на факта,че и при двете
групи лица и тези с до десет години, и тези с минимум до една година трудов
стаж в организацията,стресът в работната обстановка оказва значително по-
осезаемо влияние.
Според семейния статус на изследваните лица не откриваме статистически
значими различия относно начините им за разтоварване на напреженето и
намаляването на стреса индуциран от работната среда.
Относно броя на децата в семействата на изследваните лица намираме
статистически значими различия по отношение на развлеченията като способ
за справяне със стреса.Статистическите данни отбелязват,че P<0,04 а
F=6,274. Това отдавам на факта,че при всички случаи лицата без деца
разполагат с повече свободно време за себе си, от лицата с по едно или
повече деца, което донякъде повлиява и този техен избор за справяне със
стреса.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
С конкректното изследване се заех за да преценя в съответната работна
обстановка до каква степен стреса и удовлетворението влият върху служите в
сферата. На мен ми бе нужно да разбера характера на професионалната
насоченост на работещите в сверата на ресторантьорстовото и
хотелиерството. вследствие на пандемичната обстановка.За съжаление
устонавих доста обезпокоявящи и негативни фактологии.Голям процент от
тях не виждат смисъл и развитие в сектора в следствие на факта,че основните
параграфи отразяващи заплащането и блогополучието вследствие кризата
значително се занижиха.Изглежда множеството питания свързани с така
наречения вирус поставя, много по-сериозни въпроси а именно,какво ще
бъде развитието на социално-икономическите отрасли водещи световната
икономика и най-вече психосоциалното функциониране на отделната
единица не само в в персонален, но и в професионален аспект

Names sat01 ……sat19

satsreda Удовлетвореност от работната среда / условията на работа – 1,

15,16,18

satcontent Удовлетвореност от съдържанието на труда -2,3,6,9,17

satgroup Удовлетвореност от групата – 4,7, 11

satmanage Удовлетвореност от ръководството – 5,10,13,14

satpay Удовлетвореност от заплащането – 8,12

satjob Удовлетвореност от работата като цяло – 19

Въпросник за нивото на стрес
Твърденията Names st01 ……s10
Всичките 10 твърдения се сумират заедно в променлива stress
След това се прави допълнителна колона stress 1, в която съответно с 1, 2
или 3 се
умерена степен на стрес - от 10 до 18 точки с 1
висока степен на стрес - от 19 до 38 точки - с 2
много висока степен на стрес от 39 до 50 точки - 3

Фактори за стрес
Твърденията Names
sfac-01……sfac15

Управление на симптомите на стреса

Твърденията Names
cop01------cop24

Coping 1
Почивка /релаксация
15 + 16 + 17 + 18 + 20 .

Coping 2
Развлечения
10 + 11 + 12 + 13 .

Coping 3
Автотерапия
07 +08 + 09 + 19 .

Coping 4
Емоционално реагиране
05 + 14 + 23 .

Coping 5
Религия и професионална помощ
01 + 21 + 22 .

Coping 6
Алкохол и тютюнопушене
02 + 03 + 24 .

Coping 7
Използване на лекарства
04 + 06

Твърденията Names ps01……. ps 24 личностни фактори

selfeff От 1 до 6 Самоефикасност
optimism От 7 до 12 Oптимизъм

hope от 13 до18 Надежда

resil от 19 до24 Издръжливост

1,ЖП./*

Използвани източници:
Христова и Карастоянов 2000
Селие 1974
Goliszek, 1992;Segestrom et al,1997
E.Eриксън-Идентичност:Младост и криза 1968
Арнолд 1960
Стрес без дистрес’’от 1974
,,История на общия синдром на адаптацията ‘’ Ханс Селие
проф.д-р Стоянов 2012
Селие 1974
Haggbloom ,Steven J 2002
Лазарус 1966
Harold G. Wolf 1953
Фройд 1915
Е.Маджаров 2016
Вл.Иванов;Хр.Христозов 1973
В.Василев;Ц.Бельовска 2018
С.Илиева;В.Найденова 2006
М.Ачкова 1996
Lazarus,Folkman,1984
Folkman, Moskowitz ,2004
Brennan,Shutte, 2005
Holahan,Brenndn,Shutte,2005
Billings,Moos,1984
Windle,Windle,1996
Джудит А. Бек, 1996
З.Фройд,1911
P.Даскалов,2006