“Изборът в ситуация на кризис”

Литературно есе

Кризисните ситуации идват в момент, в който никой не е подготвен да се справи с

тях. Появява се страхът за оцеляване, доминира инстинктът самосъхранение, който
кара хората да не мислят трезво и чувството за общност отстъпва пред личния
интерес. Нравствеността губи смисъла си и ставаме свидетели на абсурдни реакции и
поведение.
Произведението на Джовани Бокачо “Декамерон” започва с разказ чумната
епидемия през 1348 година, сполетяла Флоренция. Постепенно авторът ни запознава
с ужаса, който завладява града и много картинно обрисува драматичната промяна,
която настъпва у обитателите му. Страхът провокира различни реакции във всяка
една прослойка от обществото. “Чумата сее след себе си смърт и печал”. Пред нея са
безсилни мъдростта, човешката предвидливост, смирените молитви на вярващите.
Безполезни са съветите на лекарите, свойствата на лекарствата. Оздравяват
малцина, а инфекцията се разпростира мълниеносно, “както огънят лумва по всеки
сух или мазен предмет предмет, поставен близо до него”. Бокачо е свидетел на
събитията и разказва от първо лице. “У людете, които оставаха живи се породиха
такива страхове и измислици, че почти всички постъпваха по един и същ жесток
начин: почваха да странят от болните, да избягват да се докосват до тях и вещите им,
защото вярваха, че така ще се опазят живи и здрави”.
Някои прибягват до умерен живот с въздържание от всякакви крайности и се събират
на дружини, уединяват се и се изолират в къщите си. Не разговарят с други хора,
защото не желаят да слушат за смърт и болести и избягват контакт с хора. Други
флорентинци, точно противоположно на тях, се отдават на живот пълен с наслада, с
песни, с веселие, с пиене, със скитане. Надсмиват се над всичко, което се случва
около тях и вършат, каквото им душа иска. Събират се по чужди къщи, в които се
разпореждат като стопани. “Но и тези люде, въпреки скотския си начин на живот, се
пазеха да не влизат в допир с болни”.
Човешките и божиите закони са загубили власт и никой вече не ги зачита. Всеки е
свободен да върши, каквото си иска, тъй като стражите и божиите служители не са
били в състояние да изпълняват задълженията си.
Мнозина други избират среден начин на живот между споменатите два. Те водят
умерен живот и задоволяват всичките си потребности, но не се уединяват, а се
разхождат, кой с цветя, кой с ухаещи треви, “тъй като въздухът е изпълнен със “смрад,
зловония на трупове, болни и лекарства”.
Някои смятат, че трябва да бягат от заразата и според автора това поведение е
нехуманно: “не се грижеха за друго освен за себе си, мнозина мъже и жени напускаха
града, изоставяйки на произвола на съдбата и дом и имот и семейство”. Много
хора умират изоставени почти от всички: “брат брата изоставяше, чичото -
племенника, сестрата - брата, а често и жената - мъжа си…” Дори родители избягват
да се грижат за собствените си деца, сякаш са им чужди: “да не говорим за това, че
гражданите се отбягваха, че съседите почти не се грижеха един за друг, че роднините
се навестяваха съвсем нарядко, за да не кажем никак, или се виждаха отдалеч”.
Установява се нечуван до това време обичай: ако заболее някоя жена, поради
липса на достатъчно слуги, наема някакъв мъж, пред който се разголва без свян и без
страх за своето целомъдрие.
 Живите променят своите ритуали: да изпращат с почитане и опело покойниците,
Вместо жалостив плач, канти смях и цари веселие, за да се заглуши чувството на
състрадание. Не се четат молитви, а случайни гробари са единствените, които
присъстват на погребението. Често в един ковчег са наблъскани по няколко трупа.
Изкопават се огромни ями, а в тях се нареждат стотици тела.
Не са пощадени и околностите на града. Селяните престават да се грижат за
имуществото си. Животните бродят из полето, прогонени от стопанствата, нивите са
неожънати. Бокачо прави контраст между хората, които са загубили разсъдък и
животните, които проявяват разум, неприсъщ за тях.
Страхът, моралният упадък и анархията довеждат до загуба на над сто хиляди
души.
Днес, векове по-късно, човечеството е сполетяно от ново предизвикателство,
подобно на чумата и за жалост, историята се повтаря. Съвременният представител на
най-висшите бозайници, реагира по сходен начин, мислейки не за общото, а за
личното, което ще доведе до огромни загуби на човешки животи и до сериозни
икономически последствия. Светът има спешна нужда от промяна и нов Ренесанс.