„ПОД ИГОТО”, Иван Вазов

1. Творческа история. Романът излиза за пръв път през 1889 г. в „Сборник за народни
умотворения” под редакцията на Иван Шишманов, а като самостоятелно издание – през 1894 г.
Текстът е писан в Одеса през 1887-1888 г., където Вазов е в изгнание заради преследванията на
русофилите в България. Върху повествованието оказват влияние лично преживяното от Вазов,
възрожденската литературна традиция, френският и руският роман.

2. Жанр: роман епопея (няколко сюжетни линии, голям брой персонажи)

Сюжетът е разработен върху широката панорама на едно от най-големите исторически

събития в живота на българите – Априлското въстание – една трагично-величава епоха, в която
по думите на самия Вазов: ...българският дух никога не се е издигал до такава висота и надали
ще се издигне.
Персонажната система - споменават се действителни исторически личности като Васил
Левски и Г. С. Раковски, Каблешков. Въпреки това не можем да определим Вазовата твор ба като
историческа. Повествованието е изградено изцяло върху измислени случки, но историческата
рамка създава впечатление за достоверност на събитията.
Подзаглавието на романа – “Из живота на българите в предвечерието на
Освобождението”, насочва към жанровите особености на голямото епическо повествование за
родово-семейното българско битие.
3. Композиция и сюжет:
Романът е изграден от три части - първа част (35 гл.), втора (37 гл.)и трета(16 гл.).
Композицията на романа е изградена на основата на контраста. Вазов създава два полюсно
противоположни свята – спокойната патриархална идилия и светът на неспокойната динамика
на бунта.
• сюжетът отразява подготовката (І, ІІ ч.), избухването (ІІч.) и потушаването (ІІІ ч.) на
Априлското въстание не толкова като историческа документалистика, а като цялостна
характеристика на епохата. Вазов се опитва да обясни метаморфозата, „чудото”, което се извърш-
ва с българския народ, масовата екзалтация в навечерието на въстанието;
• изграждането на сюжетната схема е пряко повлияно от авантюрния тип роман и от
поетиката на романтизма: тайната, мистерията, необяснимото и изключителното присъстват в
романа; характерни са ярките контрасти;
главните герои, макар да имат действителни прототипи, носят спецификата на романтични
герои.
• композицията е изцяло подчинена на целта за максимално емоционално въздействие върху
читателя. Ключов способ е интригата. Изненадата, неочакваността, напрежението ръко-
водят структурирането на романа.
4. Елементи на сюжета:
- експозиция – първа глава (,,Гост”)
- завръзка – бягството на Иван Кралича от дома на чорбаджи Марко
- кулминация – главата ,,Новата молитва на Марка” – ,,Лудите, лудите – те да са живи!”
- развръзка – бунтът и смъртта на водачите
- епилог – обесването на лудия Мунчо
- лирическо отклонение – главата ,,Пробуждане”
5. Време и пространство:
Романът обхваща почти една година от националния ни бит, но текстът внушава
убеждението за епоха, за големи исторически сътресения, изразени с пределна лаконичност в
двустишието от “Епопеята” и „Под игото” (в „Пиянството на един народ”):
И в няколко дена, тайно и полека
Народът порасте на няколко века.
• действието се развива основно в Бяла черква (Сопот - родният град на Вазов, който се е
наричал на турски Акче клисе) – пространствена метонимия на България
От една страна, е пространството на „битовия”, робския свят. Българинът се затваря, страхът
го кара да строи къщата си като своеобразен лабиринт. Тази „архитектура на страха” се
преповтаря в уголемен мащаб и в градчето. От друга страна, в романа са ключови странните,
тайнствени места – неслучайно началото и краят на романа са свързани с пространството на
воденицата.
 • романовото време има концентриран израз в подзаглавието на романа – „предвечерието” е
междинното време между „игото” и „освобождението”, време, в което „чудесата” са възможни.
Застиналото време на „чичовци”-те се превръща в динамичното време на бунта.
• в духа на романтичната поетика предпочитано време е нощта.

6. Основни тематични мотиви: сблъсък между битовото мислене и бунта, преобразяването

на българското консервативно общество, колективното битие и промяната, влиянието на изключи-
телната личност, саможертвената борба в името на свободата, пиянството на народа, разум и
безумие.
Основни конфликти в романа:
• национален сблъсък – представен романтично чрез ярки антитези, ясни характери;
смяната на ролите – по време на въстанието българите се превръщат в хора на честта и
достойнството.
• сблъсък между бита и бунта - Светът на битовото е свят на относителна сигурност, но и
на страх; робството се е утаило в определен тип психика. Двойствеността на поведението се е
превърнала в норма. Робският свят е свят на ограничения, на вътрешна цензура. Той е свят на
ограниченото, притискащо пространство, на мъчителното безвремие, на мълчанието.
Бунтът изважда хората от битовите им убежища, провокира необикновена решимост, смели
жестове. Бунтът утвърждава човешкото достойнство като основна ценност. Пространството на
бунта е батареята на Зли дол. Времето тече стремително, мълчанието е заменено със словото на
свободния човек.
• морален сблъсък - В романа съществува ясна граница между поборниците и мъчениците
от една страна, и на предателите – от друга.Повествователят представя различни вариации на
образа на „добрия българин”, който напуска защитените територии на родовото и търси път към
изява. Характерни са резките поведенчески обрати, които са типични за романтичната поетика.
Предателят е загубил не само чертите на българското, но и на човешкото.
• психологически сблъсък - Негово най-ярко въплъщение е чорбаджи Марко. Според
част от литературната критика той олицетворява фигурата на стопанина, според друга – на
бащата. И в двата случая героят е символ на умереност, предпазливост, скептицизъм.
„Лудостта” се оказва ключов маркер в неговото поведенческо битие. Пророческите думи „Туркия
ке падне”, карнавалната смяна на ролите в „Новата молитва на Марка” мотивират нравствения му
избор.
• Мотивът за лудостта: В ценностен план мотивите за лудостта и свободата се преплитат.
Неслучайно Мунчо и чорбаджи Марко са единствените жертви, които дава Бяла черква.