3 Gehl 171000 - Sofia-Report

Публични
пространства
и
обществен живот
Доклад
2017
София 1
Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

place.make
urban design and planning
Екип на „Геел“: Екип на Столична община Сътрудници:

Хенриет Вамберг – партньор, управляващ Павел Янчев
директор Проектен екип: Нурхан Реджеб
Лиза Мюлер – архитект по проекта Здравко Здравков – Силвия Чакърова
Розалия Свендсен – помощник-архитект Главен архитект на Столична община Галина Алексова
Елена Балабанска – помощник-архитект Николай Каменов – архитект Стела Калоянова
Мартина Ненова – архитект Деспина Кънева
Христо Харлов – архитект
„Геел“
Фотографи:
ул. „Вестерброгаде“ № 24, ет. 5 Направление Десислава Кулелиева
1620 Копенхаген V „Архитектура и градоустройство“ – Андрей Андреев
Дания Столична община
ул. „Сердика“ № 5 Доброволци:
gehlpeople.com Специални благодарности на всички доброволци,
mail@gehlpeople.com
1000 София
България които бяха част от специализираното обучение
и теренните проучвания. Този доклад нямаше да
sofia-agk.com може да се реализира без вас.
office@sofia-agk.com
Превод Елка Виденова
Източник на данни: Редактор София Несторова
ОП „Софпроект – ОГП“ Технически консултант Мартина Ненова
Столична община (дирекция „Култура“, дирекция Визуална адаптация Венета Атанасова
„Сигурност“, дирекция „Зелена система“, дирекция Печат Жанет 45
„Транспортна инфраструктура“ и дирекция „Управление
и анализ на трафика“)
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)
Отдел „Пътна полиция“ към СДВР

„Щастлива съм, че проф. Геел и неговият екип приеха „Докладът, който е пред Вас, ни помогна да придобием
поканата ни да работят заедно с нас за развитието на Со- цялостна представа за качествата на публичните прост-
фия като зелен и иновативен град. Със събраните и обра- ранства и живота в тях. Екипът на Направление „Архитек-
ботени данни екипът на проф. Геел ни помага да развива- тура и градоустройство“ застава зад амбициозната цел за
ме публичните пространства в градския център така, че трансформация на София в град, който да приюти хората
той да става по-удобен за хората, които се придвижват и да ги прикани към по-активен публичен живот. Общата
пеша, с велосипеди или с градския транспорт. Убедена ни работа с „Gehl“ затвърди разбирането ни, че градската
съм, че това ще способства да разкрием по въздействащ среда е жизнена тогава, когато е комфортна, чиста, без-
начин историческия център на града. Прилагането на опасна и предлага възможности за развитие на много-
предложените принципи ще помогне да подобрим както странните интереси на хората. София трябва да предос-
пространствата на целия град, така и качеството на живот. тави на всеки възможността да вземе участие в живота на
Столиците привличат и ще продължат да привличат града без значение от възрастта, социалното положение,
много хора – затова ние трябва отговорно и с визия за бъ- етническия произход, доходите или убежденията си.
дещето да подобряваме организацията на придвижване Проведеният тук анализ ще ни помогне да планираме
в града, да намалим значително консумацията на ресур- информирано бъдещото развитие на София като функ-
си, да подобрим качеството на въздуха – всичко това е циониращ град с единна и ефикасна транспортна система,
свързано както с промени в градската среда, така и в по- в която пешеходните и велосипедните придвижвания са с
ведението и нагласите на хората. За да отговорим на тези приоритет. След представянето на този доклад работата
предизвикателства, трябва институции и граждани да го ни продължава с конкретни стъпки за трансформиране
приемем като обща кауза. на града в по-леснодостъпен, по-безопасен и по-жизнен.
Водещото послание „градове за хората“, което екипът Направеното дотук ще бъде отправна точка в бъдещата
на проф. Геел разработва до конкретни градски политики, работа на политически ръководства, възложители, проек-
1
ще ни помогне да работим по-уверено за развитието на танти и всички жители и ползватели на града.
София като град на иновациите и град на хората.“ С общи усилия всички ние ще превърнем София в град
за хората.“
Йорданка Фандъкова арх. Здравко Здравков

Кмет на Столична община Главен архитект на Столична община

2

Съдържание
Въведение......................................4 Анализи и препоръки............14

Проучвания върху публичните Четири ключови теми 16
пространства и обществения живот 6
Историческо развитие 8 01 Градска идентичност 19
Днес и утре 9 Планини и гледки 20
Да преценим какво е важно 10 Зелена идентичност 22
Обучение и посещение в София 12 Минерални извори и реки 23
Обучение в Копенхаген 13 Морфология на човешкия мащаб 25
Ключови стъпки 26

02 Мобилност 35
Придвижване в града 36
Пешеходна мрежа 38
Велосипедна мрежа 40
Обществен транспорт 42
Автомобилен транспорт 44
03 Обществен живот 57
Интензитет на използване 58
Интересни обекти 59
Дейности в публичното пространство 60
Възрастови групи 62
Потребителски групи 64
Активност през деня и седмицата 66
Събития през годината 67
3
04 Качество на публичното пространство 75
Мрежа на публичното пространство 76
Мащаб 77
Качество на публичното пространство 78
Използваемост 80
Идентичност 82
Фасади 83
Настилки 84
Ниво на шума 85
Елементи на уличния пейзаж 86
Обобщение 97
Визия и ключови стъпки 98

4
Въведение
В Ъ В Е Д Е Н И Е

Настоящата глава има за цел да пре-
достави кратък обзор на София –
да хвърли светлина към историчес-
кото и минало, което датира още от
времето на неолита, към сегашното и
положение и към проектите, свърза-
ни с бъдещето.
Целта на въведението е да поясни
методологията на „Геел“ и подхода
им към изследването на общест-
вения живот, приложени спрямо 5
централната градска част на София.

Представена е и карта на локациите,
в които са извършени проучванията,
както и малко повече информация за
този процес.

Проучвания върху публичните пространства и обществения
живот (ППОЖ)
Работата на „Геел“ се основава на проучванията, проведени
от проф. Ян Геел. Използвайки човешкото измерение като Gehl
Copenhagen
своя отправна точка, той работи за подобряване на условия-

та в градовете вече повече от 50 години. Gehl
New York
Gehl
San Francisco
„Геел“ изследва публичните пространства и обществения

живот (ППОЖ) в множество градове по света. Едно такова
изследване предоставя емпирични доказателства и аргумен-
ти в полза на подобряването на публичното пространство.
Разберем ли как „живее“ дадено място, започваме да осъзна-
ваме какви промени са необходими във физическата среда,
за да създадем по-устойчив и по-обитаем град за всички.
↑ Картата показва градовете,

ALMATY
TOWARDS A LIVEABLE AND LEGIBLE CITY
в които „Геел“ е работил през
годините. „Геел“ има офиси в
PUBLIC SPACE PUBLIC LIFE 2015
Сан Франциско, Ню Йорк и
Копенхаген.
MOSCOW
TOWARDS A GREAT CITY FOR PEOPLE
PUBLIC SPACES & PUBLIC LIFE 2013
Москва – Ню Йорк – Алмати, Казахстан –

6 от място за автомобили към място улици за ХХI век към обитаем и добре организиран
за хората град
Департаментът по транспорт на Ню Йорк Сити
С проучването си върху обществения живот предприе целенасочени, стратегически усилия В Алмати проведохме проучване на публичното
и публичното пространство, публикувано в за подобряване на условията на градските пространство и обществения живот, описахме
Москва през 2013 г., „Геел“ насочва внимание- улици и постигане на визията за по-зелен, ситуацията към момента и представихме стра-
то към трансформацията на Москва в приятен по-красив Ню Йорк с подкрепата на „Геел“ и тегии, които да насочват следващите стъпки – с
за живеене метрополис. От този ключов помощта на ППОЖ като основен инструмент. фокус върху съществуващата централна градска
момент насетне Московска община прилага Визията се реализира посредством поредица част. Препоръките включваха създаването
много от предложенията, включени в доклада, от бързи, финансово достъпни пилотни про- на добре балансирана транспортна система,
като например отстраняване на препятствията екти, изпълнени по протежението на Бродуей, използване на широките улици за постигане
по тротоарите, разширяване на мрежата от благодарение на които жителите на Ню Йорк на разумен баланс между различните видове
пешеходни улици и превръщане на паркинги- си възвърнаха близо 45 000 м2 публично прост- транспорт, създаване на град, който е достъпен
те в места за отдих в градския център. ранство, както и инициативи във всеки от и приятен за пешеходците – с безопасни кръсто-
петте района. Новите публични пространства вища и привлекателна среда за хората.
пожънаха голям успех и привлякоха внимание-
то на множество градове по света.
Проучвания на публичното пространство и обществения живот, проведени от „Геел“
2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г.
Мар дел Плата, Аржентина
Крайстчърч, Нова Зеандия
Кейп Таун, Южна Африка
Сиатъл, Вашингтон, САЩ
Оукланд, Нова Зеландия
Лонсестън, Австралия
Мелбърн, Австралия
Мелбърн, Австралия
Ескилстюна, Швеция
Цюрих, Швейцария
Ротердам, Холандия
Аделейд, Австралия
Ню Йорк Сити, САЩ
Хоубарт, Австралия
Копенхаген, Дания
Стокхолм, Швеция
Алмати, Казахстан
Сидни, Австралия
Берн, Швейцария
Истанбул, Турция
София, България
Лондон, Англия
Пърт, Австралия
Свенбор, Дания
Осло, Норвегия
Оденсе, Дания
Шанхай, Китай
Чунцин, Китай
Москва, Русия

Общ преглед Стара Mountains
Balkan планина
София, столицата на България, се радва

на забележително местоположение в
западната част на страната – в долина,
заобиколена от всички страни от високи
планини, като например Витоша, чийто
най-висок връх достига 2290 метра. Със Център
City centre
своите близо 1,3 милиона жители София
е най-големият град в страната, столица Lyulin Mountain
Люлин
1256m
с голямо значение за целия Балкански 1256 м
полуостров, седалище на множество
дружества, университети и културни
Витоша
Vitosha Mountain
институции. 2290m
2290 м
София
Sofia
Съпоставка на мащабите 1km
3km
Градски център
Граници на града
Водни обекти
5 km 5 km 5 km
Будапеща Виена София
1,7 милиона жители в град Будапеща 1,8 милиона жители в град Виена 1,3 милиона жители в град София
2,9 милиона жители в столичната агломерация 2,4 милиона жители в столичната агломерация 1,7 милиона жители в столичната агломерация
6 км2 градски център (Район I + V) 2,9 км2 градски център (Район I) 7,9 kм2 градски център (целева зона на изследването)
51 870 жители 16 465 жители 95 268 жители
8 645 жители /км2 5 717 жители/км2 12 059 жители/kм2

Историческо развитие
Историята на София – един от най-старите градове
в Европа – може да се проследи близо 7000 години
назад. Минералните извори, на които е богат районът,
винаги са привличали заселници. Историческото ми-
нало на града се долавя и днес: богатството на стилове
от различни епохи оформя облика на града. В София се
намират близо 1400 защитени сгради и обекти, както
и други недвижими културни ценности, предимно в
градския център, където има и разкопки на праистори-
чески селища.
Посочените години в легендата отразяват времето, в
което съответната територия е изградена в значителна
степен.
8
the Roman град

Римският city ofСердика
Serdica
1879 г.
1879
1908 г.
1908
1937
1937 г.
1956 г.
1956
1965 г.
1965
1985 г.
1985
след1990
after 1990 г.
0 1000 2500 5000m
Граници
City centreна централната градска част
boundaries

Днес и утре
Понастоящем в София се случват много неща, което го-
вори, че е налице желание за промяна и инвестиране в
бъдещето. Подготвят се редица проекти и документи,
които очертават пътя към изграждането на град за хо-
рата. Основното предизвикателство е да се определят
приоритетите и да се максимизират резултатите. Важно
е проектите да са обединени от ясна визия, която да
тласка града напред.
западна
Western посока
direction
пл.St.„Света Неделя“
Nedelya Sq. бул. „Дондуков“
Dondukov Blvd.
Зона 33
Zone Зона
Zone44
През 2013 г. Столична община

9
проведе открит международен Зона
Zone 22
архитектурен конкурс за обемно-
пространствена концепция,
архитектурен проект и развитие
на централната градска част
на София. Градският център бе
условно разделен на четири зони.
За Зони 2 и 4 инвестиционните
проекти вече са одобрени, а
разрешенията за строеж – Зона
Zone 11
издадени. През 2018 г. започва
изпълнението по тях.
За Зона 1 не е предоставено
финансиране от фондовете на ЕС.
За зона 3 ще се проведе нов
архитектурен конкурс.
Approved
Одобрениprojects for future
проекти development
за бъдещо благоустройствено развитие
Проекти
Projects за бъдещо
for future благоустройствено
development in procedure развитие в процес
на разработка
Buildings
Сгради
Blocks
0 150 500 1000 m Квартали
City centre boundaries
Граници на централната градска част

Да преценим
какво е важно
За да подобрим условията на живот и
качеството на градската среда в центъ-
ра на София, е важно да разберем как
функционира градът от гледна точка
„Интересно беше да прекараме цял един ден на едно
на „хардуер“ (застроени пространства, и също място и да наблюдаваме как се променя пеше-
публични пространства и мобилност) и ходният и транспортният поток през деня, да разбе-
рем кой използва публичното пространство в раз-
„софтуер“ (обществен живот, дейности, личните часове на деня. Забавлявахме се да играем
пешеходци и велосипедисти). на измислена игра, в която се опитвахме да познаем
какъв ще е потокът през следващите няколко часа."
Обследване на публичните пространства и
Маялен Ланда Ореги
обществения живот
Анализът и оценката за състоянието на градската
среда, представени в настоящия доклад от „Геел“, се
базират на данните, предоставени от Столична общи-
на, както и на резултатите, получени чрез теренните
проучвания, проведени съвместно с Направление
„Архитектура и градоустройство“ – СО, екип от до-
броволци и Placemake.
Събраните данни позволиха да се достигне до ясно „За мен беше изключително интересно да наблю-
разбиране за това как функционира градът за пеше- давам града по този начин. Субективните „малко“ и
ходците, велосипедистите, обществения транспорт „много“ хора, коли, велосипеди, трамваи, майки с ко-
и автомобилите и илюстрира начина на използване лички получиха свои стойности, които бяха учудващо
и структурата на публичните пространства. Тази стабилни като порядък. Имах щастието да прекарам
информация направлява стратегическите препоръки два дена навън, сред хората, градските вълнения и
и концепции, представени в доклада, и служи като затишия в прекрасния ни град и да се влюбя отново."
изходна точка за предложените варианти за подоб-
Даяна Николова
ряване на качеството на обитаване и връзките в
градската среда.
10
Преброяване на пешеходците
Градският пейзаж представлява рамката, в която се
движат пешеходните потоци през града. Моделът на

движение на хората през деня и седмицата може да
разкрие много за характера на градския живот.
Дейности, свързани с места за отдих и почивка „За мен беше изключително интересно да проследя
Колкото по-дълго се задържат хората в публичното как протича животът в едно публично пространство в
пространство, толкова по-оживен е градът. „Геел“ из- рамките на деня – забързаните хора сутрин; майките
върши картиране на дейностите, свързани с престой, с деца, пенсионерите и туристите, излезли на разход-
както и проучвания по възраст и пол на участниците в ка предиобед или следобед; оживлението в обедната
тези дейности. Картирането бе извършено на избра- почивка; и накрая всички заедно привечер. Наистина
ни площади, паркове и улици, за да се разбере какво се забавлявах да наблюдавам как живее градското
правят хората, къде го правят и кога. Дейностите са пространство чрез хората!“
нанесени на карта, която рисува ясна картина за ниво-
Десислава Ковачева
то на активност и видовете активност във всеки един
момент от деня.
Картиране на публичното пространство

Градската среда оказва влияние върху степента и
начина на използване на града. Качеството на публич-
ната среда бе анализирано посредством картиране
на различните видове публично пространство, като
например качество на настилките, степен на озеленя-
ване, качество на фасадите, общо визуално качество и
качество на външното обзавеждане. Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот
Преброяванията се проведоха на от-
белязаните места в един четвъртък и
една събота през пролетта на 2017-а,
Ma
ria
Lu
izaB
lvd
.
от 8:00 до 20:00 ч. Метеорологичните

условия бяха по-благоприятни в чет-
въртък, което е отчетено като фактор,
St.
Blvd.
lvd.
nska
оказал влияние върху модела на ста-
B
lche
Hristo Botev
Luiza
Opa
ционарните дейности.
Maria
Slivnitsa Blvd.
Slivnitsa Blvd.
Tsar Si
.
nska St
meon
St.
Blvd.
lvd.
Opalche
.
lvd.
i Blvd
.
Luiza B
kovski St
Botev
hkov B
Levsk
Tsar Si
ov Blvd.
Hristo
Pirotsk meon
St.
Maria
a St.
tin Velic
G. S. Ra
Vasil
an Ivan
Konstan
.
Yosif St
Ekzarh
Inzh. Iv
Pirotsk
a St.
Todor
Aleksan
drov B
lvd.
ov Blvd.
Donduk
Aleksan ek sandar
dar Sta
mboliy Knyaz Al
ski Blv
d.
vd. Bl
Yanko Sakazov Blvd.

Skobelev
Tsa
r Os
.
vob
i St
o dit
el B
sk
lvd
Gen. M.
kov
.
. Ra
Oborishte
St. St.
Alabin
G. S
.
vd Shipka
Gr
Bl St.
af
ia Solun
on
Ig
ska S
ed
Ts
t.
na
ak
.
a
tev Blvd
Ge
rO
11
.
tie
St
M n.
sv
vS
Yo
an
s
ob
if G
m
t.
.
St
od
.
vd
ish
i ou
Blvd.
Hristo Bo
ite
sk
Bl
rk
Sh
ov
lB
oS
St.
ki
vd
. ak t.
lvd
vs
Bl R
Vitosha
A. Kanchev
S.
Le
.
III
Ge
G.
il
ris
n
s
.M
Va
Bo
.
.S
ar vd
Gr
Ts Bl
ko
i
af
b
ev
el
gi
I
gn
ev
or
at
Bl
Ge
iev
vd
Partiarh Evtimi o
ist
.
y Blvd.
t.
i Hr
Partiarh Evtimi gi
y Blvd. lo
Ev
i St.
.
vd
Bl
G. S. Rakovsk
a
ag
Pr .
Blvd
en St.
ski
il Lev
Vas
ns
Prof. F. Na
.
lvd
vi B
gie
.
vd
eor
Bl
G
isto
a
sh
r
Пунктове
Stationaryза обследване
activities на стационарни
registration дейности – 5 пункта
places - 5 places iH
to
ogi
Vi
Evl
Пунктове за обследване
Transportation на видове
modes registration транспорт
places - 15 spots– 15 пункта
Граници наboundaries
City centre централната градска част

Обучение и посещение в София
През март 2017 г. кметът на София, г-жа
Йорданка Фандъкова, и Главният архи-
тект на Столична община, г-н Здравко
Здравков, заедно с неговия екип и екипа
на Placemake, приветстваха гостите от
„Геел“ в София. Първоначалният тере-
нен анализ на централната градска част
на София позволи на специалистите да
получат ясни впечатления за градския
център. Последва двудневна работил-
ница с различни участници, чийто фокус Участници в обучението по Изследователска експедиция
бе върху четири различни теми: градска време на работна сесия в града
идентичност, мобилност, качества на

публичното пространство и обществен
живот.
12
Март
2017 г.
В обучението участваха хора с различен опит.

Обучение в Копенхаген
През юни 2017 г. екип урбанисти и про-
ектанти от София посети централата на
„Геел“ в Копенхаген. Трите дни на усиле-
на работа включваха идентифициране и
обсъждане на ключовите възможности,
предизвикателствата и препоръките за
София, както и изследователски обикол-
ки на Копенхаген пеш и с велосипед. По
този начин екипът успя да се запознае
с моделите на мобилност, публичните
пространства и градския живот в Копен- Велосипедната обиколка Една от спирките бе Исраелс Плес,
даде възможност на екипа да Площадът на Израел – централно,
хаген – елементи, които впоследствие изследва градските публични оживено публично пространство в
бяха обсъдени в контекста на ситуация- пространства. сърцето на града.
та в София.
13
Юни
2017 г.
Софийският екип в офиса на „Геел“.

Анализ и
14
препоръки

Анализът на София е разделен на че-
тири основни теми: градска идентич-
ност, мобилност, обществен живот и
качество на публичната среда. За вся-
ка тема се изследват както възмож-
ностите, така и предизвикателствата.
След този преглед се представя набор
от ключови стъпки, въз основа на кои-
то се определят бъдещите действия,
насочени към реализиране на потен-
циала. Ключовите стъпки са предста-
15
вени посредством карти, примери от
международната практика и конкрет-
ни казуси от София.

16
Градска идентичност Мобилност

Планини и гледки Придвижване в градската среда

Зелена идентичност Пешеходна мрежа
Минерални извори и реки Велосипедна мрежа
Културно наследство Обществен транспорт
Морфология на човешкия мащаб Автомобилен трафик

17
Обществен живот Качество на публичното
пространство
Интензитет на използване
Мрежа на публичното пространство
Интересни обекти
Мащаб
Дейности в публичното
пространство Качество на публичното пространство
Възрастови групи Използваемост
Потребителски групи Идентичност
Дейности през деня и седмицата Улични фасади
Събития през годината Настилки
Ниво на шума
Елементи на уличния пейзаж
18
Г Р А Д С К А
И Д Е Н Т И Ч Н О С Т

Градска
идентичност
София притежава богата културна и природна
идентичност. Като един от най-старите градове
в Европа, столицата приютява множество исто- 19
рически сгради. Присъствието на речни канали
и минерални извори формират „синия“ характер
на София, а парковете и засадените край улиците
дървета определят зелената и идентичност. Зао-
бикалящите я планини оформят цялостния облик
на София, тъй като имат визуално присъствие в
много части от града.

Планини и гледки
София се характеризира с уникална
локация – разположена е между Люлин
планина на запад, Стара планина на
север и Витоша, с нейните 2290 м ви-
сочина – на юг. Планините предоставят
възможности за пешеходен туризъм и
зимни спортове, а също и глътка свеж
въздух в летните горещини. Освен това
представляват важен елемент на град-
ския пейзаж, който служи като ориен-
тир и внушава усещането за идентич-
ност.
Планините придават своеобразна

идентичност
• Важна характеристика на София са заобикалящите
я планини – Витоша и Люлин, които се явяват в ро-
лята на ключови забележителности поради визуал-
ното си присъствие.
• Планините са популярни дестинации за почивните
дни през цялата година и предоставят възможнос-
ти за пешеходен туризъм, велосипеден туризъм и
зимни спортове.
Липса на връзка
20 между планините и
градския център
• Като цяло планините са защитени

зони, но са достъпни за хората.
• Планините се виждат от града, но фи-
зическият достъп до тях е затруднен.
Липсват пешеходни връзки между
градския център и планината. За ту-
ристите е трудно да намерят насоки

как да стигнат до планината и какво
Чудесни планински гледки, които са Характерната градска топография не се да разгледат там.
заплашени от изчезване използва в пълния й потенциал • Главните шосета (пътища/улици)
между планината и центъра се
• Визуалната връзка с планината служи не само като • Градският релеф не е равнинен, а се характеризи-
характеризират с недобре организи-
ориентир, но и създава усещане за въздух и прос- ра с леки възвишения, които засилват зрителната
рани кръстовища. Например околов-
тор. връзка между отделните части на града.
ръстният път представлява бариера
• За съжаление много от визуалните връзки са пре- • В някои случаи за преодоляването на разликите за пешеходците и велосипедистите
къснати на ниво улица и видимостта е възпрепят- в надморската височина се използват стъпала, и влошава качеството на връзката
ствана от високите сгради, попадащи в линията на които се явяват пречка, вместо възможност, по- между отделните квартали.
полезрението. ради несъвършения им дизайн и отсъствието на
• Редица важни зрителни коридори продължават да възможности за сядане.
са застрашени от планираните нови високи сгради. • Налице е недостиг на безпрепятствени алтернати-
ви за преодоляване на разликите в надморската
височина.

21

Зелена идентичност
Централната градска част на София е
благословена със силна зелена иден-
тичност благодарение на множество-
то паркове, градини и дървета край
улиците. Тези зелени зони в плътно
застроената градска тъкан на София
представляват не само важни места за
срещи, отдих и рекреация, но и съхра-
няват естествената среда, подобряват
качеството на въздуха, допринасят
за управлението на отточните води и
климата. Поради важната им роля за
града е необходимо да се провеждат
редовни дейности по поддръжка.
Зелени зони
Green areas
Дървета, засадени по
Tree lines на улиците
протежение
Rivers
Реки
Public buildings
Обществени сгради
0 150 500 1000 m

Parcels
Парцели
City centre
Граници boundaries
на централната
градска част
22
Зелените зони и обществените Зелените зони са разпределени Множество улици и булеварди Дърветата, храстите и зелените
паркове са ключови за градската предимно в южните части със засадени дървета площи се нуждаят от редовна
идентичност поддръжка
• Ако погледнем картата на София, • По много от софийските улици и бу- • Макар София да притежава ясно
• В града има множество обществени ще видим, че разпределението на леварди са засадени дървета, а други изразена зелена идентичност, дърве-
паркове с различна степен на из- публичните пространства и зелените са оставени съвсем сиви – особено в тата и храстите, които не са поддър-
ползване за ежедневна и сезон- зони не е равномерно. По-заможна- северните части на града. жани достатъчно, влошават качест-
на рекреация. та югоизточна част е по-зелена от • Връзките между парковете и зелени- вото на градския пейзаж и отслабват
• Изобилието от паркове, разполо- северозападната част, което съответ- те зони трябва да се заздравят, за да визуалните връзки.
жени на пешеходни разстояния в ства на социално-икономическото привличат повече посетители и да • Уличните дървета често разполагат с
южните и източните части на града, положение на съответните райони. затвърдят зелената идентичност на твърде ограничено пространство за
привлича хора от всякакви възрасти. града. кореновата си система. Корените им
повдигат настилката, което намаля-
ва достъпността за пешеходците и
вреди на самите дървета.

Минерални извори и реки
Реките служат като ориентир, внушават Картата представя в опростен вид
усещане за идентичност и предоставят Северен парк разположението на минералните извори
в София, включително съществуващи
зелени пространства за отдих. София балнеоложки центрове, зони за рехабилитация
и рекреация, спортни съоръжения и
няма пълноводна река, която да пре- минерални чешми.
минава през града, но все пак разпола-
га с два маловодни канала – Перловска
река и Владайска река. За момента
и двата не се използват достатъчно,
но притежават потенциала да се пре-
върнат във важен елемент в мрежата Западен парк
от зелени и публични пространства в
централната градска част.
Минералните извори са друг важен

елемент. В града има няколко такива,
но едва малка част от тях се използват Борисова градина
и са достъпни за хората. Южен парк
Люлин планина Ловен парк Граници на централната

Паркове
Parks andиgreen
зелени
areasплощи
Водни площи
Water areas
Минерален
Mineral waterизвор
spring
Граници на града
City boundaries
23
Съществуващите водни пътища Водните канали не се използват Минералните извори са част от Присъствието на минерални
в северната и южната част на достатъчно идентичността на София извори в града не е осезаемо
града оформят централната • Реките са замърсени и често се избяг- • Наличието на минерални извори в • Зоните около минералните извори
градска част ват заради неприветливия им вид. града е актив, с какъвто малко столи- са със смесено качество, а в някои
• В центъра на София няма голяма • Заобиколени са от улици с натоварен ци могат да се похвалят. райони водата изцяло липсва.
река, но столицата все пак разполага трафик, което намалява привлекател- • Някои от местните жители обичат да • Днес минералните извори обслужват
с двата маловодни канала на Перлов- ността им за пешеходци и велосипе- си наливат вода от извора до бив- бутилиращата индустрия и осигуря-
ска и Владайска река. дисти. шата Централна баня, в сърцето на ват питейна вода за населението.
• Двата канала образуват външния • Възможностите за отдих покрай ка- града. Това превръща минералния
пръстен на централната градска част налите или край мостовете, които ги извор в място за социални контакти.
с осезаемо „зелено“ и „синьо“ при- пресичат, са твърде ограничени.
съствие, което трябва да се съхрани и
засили в бъдеще.

Културно наследство
Дългата и богата история на града се
долавя и днес – в централната градска
част присъстват множество реликви
от отминали векове и десетилетия. От
римски развалини до православни
църкви, градският център предлага
голямо разнообразие от уникални по
рода си исторически сгради. От дру-
га страна това богатство предполага
сериозна поддръжка, която е и едно
от ключовите предизвикателства, пред
които е изправена днешна София, на-
ред с предизвикателството историчес-
ките паметници да бъдат интегрирани
в настоящата градска тъкан.
Недвижимо културно наследство –

Cultural heritage - single monument
сграда-паметник
Cultural heritage - ensambles
ансамбъл
Cultural heritage
защитена зона- protected zones
Сгради
Buildings
Квартали
Blocks
0 150 500 1000 m
Граници на централната градска
част
24
Богато културно наследство Недвижимото културно Нееднородно състояние Полагат се усилия за реновиране
• Градската идентичност се характе- наследство не се цени еднакво на историческите сгради на исторически сгради
ризира с разнообразни обекти на • В София съществуват множество • Къщата на Яблански, показана на
културното наследство и до голяма • Въпреки че голяма част от обектите
исторически сгради с неповторимо снимката, е сграда-паметник на
степен зависи от тяхното опазване. на културно-историческото на-
излъчване и очарование. За съжа- културата, реновирана от собстве-
следство, като например римските
• Културното наследство варира ление историческата им стойност ника и. Това е положителен пример,
останки, се опазват и поддържат
не само по произход, но по вид и невинаги е видна поради лошото който демонстрира воля и желание
добре, редица други паметници и
мащаб – от търговски и образова- състояние на фасадите и изоставане за поддръжка и реставрация.
сгради от други векове и десети-
телни институции до частни домове на вътрешните инсталации спрямо
летия се ценят и поддържат далеч
и паметници. съвременните стандарти.
по-малко, макар да са равностойна
част от историята на София.

Морфология на човешкия мащаб
Като цяло, морфологията на София
силно се доближава до човешкия ма-
щаб: сгради с голямо разнообразие от
фасади и подходяща височина от 4-5
етажа, организирани около вътрешни
дворове; традиционни улици, които
приканват към разходка; площади и
паркове с добри пропорции и разпо-
ложение. За съжаление модерното
развитие от последните няколко годи-
ни и най-вече многоетажните сгради и
несъразмерните публични прост-
ранства заплашват тези традиционни
структури и излагат на опасност уни-
калния характер на града.
0 150 500 1000 m

Building footprints
25
Традиционни структури, Вътрешните дворове добавят Новите сгради и пространства Дребномащабните елементи
съобразени с човешкия мащаб интересно измерение представляват заплаха за добавят допълнително, по-фино
градската морфология измерение
• Градският център е с добри пропор- • Сградите често са ориентирани около
ции, които подканват към разходки, а вътрешни дворове, които добавят • Голяма част от новите архитектурни • Елементите с малки размери, било
сградите често са ориентирани около важно полупублично измерение и решения взаимодействат твърде сла- то павилиони, будки за кафе или ко-
вътрешни дворове. Постройките предоставят на жителите възможност бо с околната среда и не са съобразе- кетни магазинчета, добавят приятно
традиционно са с по 4-5 етажа, което за отдих и спокойствие. ни с мащаба, височината и ритъма на измерение на градската среда. Те
позволява добра връзка с публично- • Някои от дворовете са достъпни околните сгради. служат като място за срещи и точки
то пространство. и за външни хора, докато други са • Строителните материали често не на активност.
достъпни единствено за живущите в съответстват на използваните в • Много от тези структури все още не
заобикалящите ги сгради. Някои са квартала и на строителните традиции се използват достатъчно, като напри-
озеленени и оживени, а други не се в София. мер старите кабинки на регулиров-
използват достатъчно или се използ- чиците по натоварените кръстовища.
ват като паркинги.
I II
Ценете планините и Възползвайте се от пълния

потенциал на водата
съхранете гледките
Ключови
Съхранете зрителните коридори Възползвайте се от пълния потенциал на водата
• Идентифицирайте най-важните зрителни кори- • Интегрирайте реката в публичното пространство
дори и ги защитавайте. Строителството и регу- • Използвайте речните корита и изградете пешеходни
лацията трябва да са съобразени с визуалните и велосипедни маршрути по тяхното протежение.
стъпки
коридори, така че бъдещите сгради да не пречат Интегрирайте реките в мрежата на публичните прос-
на гледката. Гледката към планините е едно от транства и организирайте по-добри връзки. Осигу-
най-големите преимущества на града и не бива да рете възможности за отдих и контакт с гледките и
бъде привилегия само за малцина. природата.
Свържете градския център с планините »» Краткосрочни мерки: Подобрете съществуващите
• В момента софийският околовръстен път отслаб- пешеходни мостове и места за отдих.
ва връзката между Витоша и града. Изграждат се Идентифицирайте удобно разположена зона край
някои пешеходни надлези, които пресичат шосето водата за изграждане на временен открит бар или
в опит да разрешат проблема. Въпреки това уси- друго подобно съоръжение.
лията трябва да се насочат към подобряване на
»» Дългосрочни мерки : Почистете водите и изградете
точките за преминаване
251 255 на
252 253и осигуряване 257
въз-
непрекъсната алея по протежение на реките с доста-
можности за пресичане на 254
нивото на улицата.
26 256 тъчно места за отдих.
»» Краткосрочни мерки: Подобрете местата за
пресичане на околовръстния път и осигурете по- Ценете минералните извори
качествени, ясно обозначени пешеходни връзки • Софийските минерални извори са част от култур-
но-историческото наследство на града и могат да бъ-
между градския център и планината.

дат предпоставка за балнеоложка култура, подобно
»» Дългосрочни мерки : Изградете велосипедна алея на съществуващата в Будапеща. Сградите трябва да
по протежението на Перловска река, която да се поддържат, а историята им – да се популяризира.
създаде връзка между планината и града. Традициите в наливането на вода от минералните
Използвайте топографията чешми следва да се отчитат при проектирането на
• Своеобразната топография създава усещането за пространството и да се подчертават.
уникалност, но понякога затруднява достъпност- »» Краткосрочни мерки: Осигурете допълнителни

та. Терасираните терени, при които изкачването е възможности за сядане около минералните извори.
по-неусетно, заслужават особено внимание, осо- Популяризирайте историята им и намерете начин да
бено ако предоставят възможности за почивка. съхраните тази важна част от историята на София.
Топографията не бива да бъде пречка пред прид-
вижването, какъвто е случаят в момента – винаги »» Дългосрочни мерки : Организирайте обществени
трябва да има достъпни алтернативи. минерални бани или градски плажове със зони за
рекреация.
»» Краткосрочни мерки: осигурете възможности за
сядане на стълбите на ул. „Будапеща“.

!
III IV V
Съхранете и разширете Ценете и развивайте богатото Фокусирайте се върху

зелената мрежа културно-историческо човешкия мащаб
наследство
Съхранете и разширете зелената мрежа Ценете всички исторически периоди Контролирайте качеството на сградите с по-
• Зелената мрежа придава характер на града. • Уважавайте и поддържайте паметниците от всички мощта на регулации и разпоредби
Подкрепете зелената идентичност на градския епохи и времена. Гордейте се с историята на Со- • Уверете се, че новите сгради подхождат на съ-
център посредством мрежа, която да свързва фия – именно тя прави града такъв, какъвто е днес. ществуващата градска тъкан, която има отличен
отделните зелени площи и обществените парко- Създайте мрежа от маршрути потенциал. Качеството на новите сгради трябва да
ве. Дори
251пространствата,
252 253 в които 255 257
преобладава • С времето много от паметниците се оказват откъс- отговаря на определени стандарти и политики –
254
асфалтът, могат да станат по-привлекателни с височина, отстояние от съседните сгради, матери-
256 нати от градската тъкан. Необходимо е да се разра-
помощта на малко озеленяване. боти стратегия за интегрирането им със заобика- али, приземни етажи.
Осигурете по-добро разпределение и лящата ги среда – както от гледна точка на визията, »» Краткосрочни мерки: Разработете насоки за офор-
поддръжка на съществуващите дървета така и на експлоатацията на сградите. мяне на фасадите, цветовете им, осветлението по
• Погрижете се за равномерното разпределе- Съвременна интерпретация на културното тях, материалите, витрините и разположението на
ние на уличните дървета във всички части на наследството климатиците.
градския център. Изграждането на нова пътна • Европа е богата на чудесни примери за добре Активирайте вътрешните дворове
инфраструктура следва да е обвързана със интерпретирано културно-историческо наследство, • Вътрешните дворове осигуряват качествено от-
задължително засаждане на дървета. което е в контакт с околната среда и хората благо- крито пространство с частичен достъп за жителите
• Към момента поддръжката на дърветата не е дарение на внимателен, съвременен подход. на града. Идентифицирайте ключовите дворове,
27
равномерно разпределена, а за кореновата »» Краткосрочни мерки: Осигурете безплатна онлайн които трябва да бъдат реорганизирани, особено в
система на някои от тях няма достатъчно място. карта на културното наследство на различни езици райони, в които се наблюдава недостиг на публич-
Необходими са насоки или политики за подобря- и се погрижете за редовното и актуализиране. но пространство.
ване качеството на поддръжка на дърветата, а Използвайте структурите с малък мащаб, за да
също и основни указания относно засаждането
»» Дългосрочни мерки: Разработете насоки за съвре-
менна реставрация и опазване на културните обек- активирате публичното пространство
им, така че да не пречат на пешеходците и съ- • Тук-там се срещат кабинки на регулировчици,
ти. Съхранявайте фасадните орнаменти, включител-
щевременно да имат достатъчно място, за да се
развиват и цъфтят.
но орнаментите по прозорците на историческите превърнати
251 в252 253 на 255
произведения 257Това
изкуството.
сгради. 254
е чудесен начин за оползотворяване на неиз-
»» Средносрочни мерки: Осигурете линейно озеле- 256
ползвани структури. Що се отнася до малките
няване около всички паркове в града. Заздраве- кафенета и павилиони, Лисабон може да послужи
те връзката между големите паркове по перифе- като пример как последователността в дизайна и
рията на централната градска част и градските обзавеждането на уличните кафенета позволява
градини. достатъчно гъвкавост и индивидуалност.
»» Краткосрочни мерки: Активирайте неизползвани-
те будки и павилиони. Ако пречат и са изоставени,
по-добре да бъдат премахнати.
251 252 253 255 257
254
256

I III
Ценете планините и съхранете гледките Съхранете и разширете зелената мрежа
Пример от практиката
Защитените гледки Копенхаген засажда

на Ванкувър 100 000 нови дръвчета
Географията на Ванкувър играе важ- Градската управа на Копенхаген си е Концепцията за 100 000 дървета е част от така
наречената „дървена“ политика на Копенхаген, която
на роля в градоустройствения план поставила за цел да засади 100 000 цели „75% от жителите да възприемат Копенхаген
на града. Ванкувър е един от първи- дървета до края на 2025 година. Об- като зелен град“. Успоредно с тази инициатива е
те градове, който в края на осемде- щината е поканила гражданите да необходимо да се гарантират добри условия за
растеж на съществуващите и новите дървета в града.
сетте години разработва политика за дадат своя принос и идеи за место-
защита на гледките в съответствие положението на бъдещите дървета. Според плана, дърветата трябва да се засадят по
с визуални коридори, които търсят Друга една инициатива – „споделено протежение на улиците, в публични пространства,
паркове и други места из града. Мнението на
баланс между все по-високото стро- дърво“ – позволява на частни лица жителите ще бъде взето предвид в окончателния
ителство в центъра на града, приста- да кандидатстват за безплатно дърво, план, както и препоръките на местните комитети
и резултатите от професионалната оценка на
нището, водните пътища и планината стига след засаждането му дървото да
администрацията. Местните условия също са фактор
Норт Шор на заден план. Ванкувър е видимо за всички. за бъдещото местоположение на дърветата.
28 очертава 27 защитени визуални ко-
ридора, които са запазени и до днес.
Във Ванкувър гледките към планината са защитени. Реорганизацията на Вестер Волгаде включва засаждането на Интерактивна карта на локациите за нови дръвчета,
Снимката показва парк „Куин Елизабет“ и заобикалящите нови дръвчета. предложени от жителите на Копенхаген.
града планини.

III
Съхранете и разширете зелената мрежа
Откъде да започнем
Equally green
Equally
Equally
innergreen
city
green
neighbourhoods
inner
inner
citycity
neighbourhoods
neighbourhoods
Една по-зелена София
Well-connected
Well-connected
Well-connected
green areasgreen
walkable boulevards
walkable
walkable
via
green
green
areas
boulevards
and
areas
boulevards
and
viavia
streetsandand
green
green
streets
andand
streets
Towards a connected
Towards
Towards
a connected
green
a connected
city green
green
citycity
North park NorthNorth

park park
West park West West

park park
Park Voenna Park Park

Voenna
Voenna
Akademia Akademia
Akademia
Lyulin mountain LyulinLyulin

mountain
mountain
Borisova Garden Borisova

Borisova
Garden
Garden
Potential green corridors

Potential
Potential
greengreen
corridors
corridors Loven park LovenLoven
park park
Key boulevards withKey

well-maintained
boulevards
Key boulevards
with with
well-maintained
well-maintained
Green neighbourhoods
Green
with
Green
neighbourhoods
neighbourhoods
with with greenery on both sidewalks
greenery
greenery
on both
on both
sidewalks
sidewalks
well-maintained trees
well-maintained
well-maintained
treestrees Green links Green
Green
linkslinks
Green walkable links
Green
to city
Green
walkable
parks
walkable
linkslinks
to city
toparks
city parks
Погрижете се столичните квартали да са Свържете зелените площи посредством Да изградим свързан зелен град
Rivers Rivers
Rivers and gardens and gardens
and gardens
Rivers Rivers
Rivers Green bicycle- and pedestrain-friendly
GreenGreen
bicycle-
bicycle-
and pedestrain-friendly
and pedestrain-friendly
Vitosha mountain Vitosha
Vitosha
mountain
mountain routes to mountainsroutes
androutes
parks
to mountains
to mountains
and parks
and parks
South park SouthSouth
park park
еднакво зелени зелени, гостоприемни за пешеходците

1. Improve and1. Improve
maintain
1. Improve
and
the
and
maintain
green
maintain
character
thethe
green
green
of character
character
of of булеварди
2. Improve and
2. Improve
maintainи
2. Improve
and улици
trees
and
maintain
and
maintain
greenery
trees
trees
and
inand
key
greenery
greenery
in key
in key Зелени
4. Connect the
4.
the other bigthe
Connect
inner
4. Connect
parks
the
other
other
at the
връзки
citythe
green
bigbig
the
inner
parks
inner
border
network
parks
atofthe
at
трябва
citycity
green
the
the
to
green
the
border
city
network
border
centre
даtoroutes
green
network
of the
of the
се
the
citycity
очертаят
to the
green
of green
centre
Vitosha
centre
routes ofне
routes
mountain само
Vitosha
of Vitosha
and в andand
mountain
mountain
the fine grainthe
city
the
fine
centre
fine
grain
grain
neighbourhoods
citycity
centre
centre
neighbourhoods
neighbourhoods boulevards and
boulevards
boulevards
streets andand
streets
streets рамките на централната градска част, но и извън 29
Сегашната карта на зелените площи показва, че раз- 3. Strenghten3.the
Strenghten
3. Strenghten
walkablethe
character
the
walkable
walkable
of character
thecharacterof the
of the
пределението им не е равномерно. София има чудесни зелени паркове и множество
already greenalready
corridors
already
green
green
in the
corridors
corridors
city in the
in the
citycity градския център. Необходимо е да се установят
Погрижете се за по-равномерно разпределение на дървета по улиците, но между тях липсва връзка. качествени връзки между зелените зони, както и
зелените паркове и уличните дървета. Изграждането на зелена мрежа изисква да се иденти- привлекателни зелени връзки към заобикалящите
фицират ключовите връзки между зелените зони и да планини.
се очертаят като такива.
Цъфнали дръвчета по улиците на Вестербро, Дървета, засадени край улично платно в Париж, Франция Зелена велосипедна и пешеходна връзка, свързваща различни
Копенхаген части на Копенхаген, Дания

II
Възползвайте се от пълния потенциал

на водата
Конкретен казус
Перловска река
Перловска река има чудесен потен- Краткосрочни мерки Дългосрочни мерки
циал за развитие. Покрай водата вече
• Пешеходните връзки от центъра към реката трябва • В дългосрочен план водите трябва да се почистят.
са изградени пешеходни и велосипед- да бъдат подобрени, така че да бъдат безопасни и Подобни примери има в много градове по света,
ни алеи, както и мостове и пешеходни директни. Това може да се постигне с повдигнати като Суджоу Крийк в Шанхай или пристанището в
връзки. Реката крие възможности за пешеходни/велосипедни пътеки, при които автомо- Копенхаген.
билите са принудени да намалят. • В ключови локации могат да се организират нови
бъдещо развитие и може да се превър-
• Връзките между двата бряга също трябва да се места за сядане, така че хората да могат да посед-
не във важен „зелен“ и „син“ коридор, подобрят, тъй като представляват важни точки за нат край водата и да се полюбуват на природата.
който да служи като място за отдих и свързване на хората от двете страни на реката.
срещи. • Съществуващите платформи в публичното прост-
ранство могат да бъдат реорганизирани, особено
с помощта на различни варианти за сядане или
спортни съоръжения.
30
Краткосрочното решение показва как съществуващ мост със стъпала може да се Дългосрочни мерки, след почистване на водите: стъпалата стигат почти до водата,
превърне в място за срещи благодарение на подходящи места за сядане. така че хората да могат да поседнат на слънце, а условията за пешеходци и
велосипедисти са значително подобрени.
II
Възползвайте се от пълния потенциал

на водата
Възстановяване на река Чонгечон
През септември 2005 година в цен- • В началото на двадесети век покрай реката се Ползи от проекта:
оформил бедняшки квартал, а коритото се използ- • Проектът дава тласък на своеобразен „ренесанс“
търа на Сеул бе открит новият канал вало като бунище, което силно замърсило водите. на градските водни пътища в страната – жителите и
Чонгечон. Той възобновява ролята на През петдесетте години било взето решение реката на други градове започват да възстановят местните
оригиналния канал, който протичал да бъде асфалтирана и отгоре да се изгради шосе. реки и потоци.
През седемдесетте години шосето се превърнало • Цените на имотите в съседство с коридора на-
през града преди да бъде превърнат в символ на прогреса и индустриализацията. За съ- растват с 300%.
във вътрешна магистрала. Днес кана- жаление новата магистрала донесла задръствания,
• Увеличава се видовото разнообразие на риби, пти-
лът представлява пешеходно публично замърсяване и упадък в центъра на Сеул.
ци и насекоми.
• Като част от политическа кампания, през 2001
пространство и осигурява вода и рас- година били направени предварителни опити за
• Смекчен е ефектът на „градския топлинен остров“.
тителност за центъра на гъсто застро- Реката, която функционира като естествен клима-
отстраняване на асфалта. Не един и двама пътни
тик, носи ползи за микроклимата: температурите по
ена градска агломерация с население инженери пророкували, че премахването на ма-
протежение на речния коридор са с 3-4°C по-ниски
гистралата ще окаже бедствен ефект върху движе-
от 25 милиона – място, където доскоро нието в града. Оказало се обаче, че градът може
отколкото в зоните, отстоящи на едва 400 метра.
преминаваше натоварено шосе на ня- да функционира и без тази пътна артерия, така че • Качеството на въздуха се е подобрило: доклад вър-
ху замърсяването на въздуха отчита спад в съдър-
колко нива. Този проект представлява между 2002 и 2005 година правителството премах-
жанието на фини частици от 74 на 48 микрограма
нало магистралата и я заменило с възстановения,
устойчиво решение с голяма видимост, залесен канал. Пътното движение било канали- на кубичен метър.
което подобрява имиджа на Корея в зирано в две успоредни платна, а общественият • Скоростта на вятъра е средно с 50% по-висока
света. транспорт бил организиран с помощта на специал- отколкото по-рано. Всичко това са важни ползи в 31
на автобусна лента. допълнение към повишената устойчивост срещу
• И така, бившата магистрала се превърнала в богато наводнения благодарение на открития воден път.
озеленен воден коридор, дълъг 5,7 километра, • Скоро след това и друга естакада в Сеул е премах-
който привлича над 60 000 посетители дневно. ната и заменена с улица на нивото на околните.
Действително, автомобилният достъп до градския
център станал по-труден, но пък центърът се пре-
върнал в по-добро място за пешеходците и ползва-
телите на градски транспорт.
Преди: речното корито представлява След: зелено и синьо речно корито, което приканва След: място за срещи
натоварено шосе на две нива към разходки

V
Фокусирайте се върху съществуващия

човешки мащаб
Софийските дворове
Характерните за София вътрешни Краткосрочни мерки Дългосрочни мерки
дворове често не се оползотворяват
• Подобрете състоянието на дворовете – започнете • Идентифицирайте вътрешни дворове, които
достатъчно, използват се като паркин- от онези, които поне отчасти са отворени и за биха могли да се трансформират от паркинги
ги или се раздробяват на малки, част- външни ползватели. Промяната може да включва или разпокъсани парцели в ново пространство с
ни парцели. Съществуват и няколко реорганизация на пространството, допълнителни частичен достъп за посетители.
места за сядане и редовна поддръжка. • Желанията и потребностите на живущите на
примера, в които площите са с полу-
• Заздравете връзките с околната среда без да прилежащите сгради непременно трябва да
публично предназначение и се използ- лишавате дворовете от полупубличния им характер се вземат предвид. Живущите могат да поемат
ват както от жителите на прилежащите на градски „оазиси“. поддръжката, както е в примера с Planquadrat, но
някои от дворовете могат да бъдат и под опеката
сгради, така и от други местни жители, на общината.
но и при тях има място за подобрение.
Примерът на Planquadrat във Виена де-
монстрира, че това може да се направи
и от самите жители.
32
Пример за двор между бул. „Васил Левски“ и ул.

„Раковски“. Дворът се използва като място за
неформални срещи и притежава чудесен потенциал за
развитие.
Същият двор след трансформация: по-озеленен, с по-привлекателни места за сядане и

елементи за различни потребителски групи.

V
Фокусирайте се върху
съществуващия човешки
мащаб
Комунален двор във Виена
Комуналният двор „Planquadrat“ пред- Първоначално пространството се състояло от 34 си градска среда. Интересът им към проекта на-
вътрешни двора, разделени със стени, огради и раствал и през 1977 година била учредена асоциа-
ставлява публично достъпна градинка бодлива тел. В началото на седемдесетте години ция – Gartenhofverein, – която сключила договор с
в центъра на Виена, която се упра- част от къщите трябвало да бъдат съборени, за да Виенската община. Общината поела ангажимент за
се разшири достъпът до вътрешното пространство облагородяването на вътрешния двор като зона за
влява от жителите на прилежащите отдих. В замяна асоциацията поела поддръжката на
сгради. Създадена е през седемдесетте По същото време започнал да се изостря обществе- площите. Все повече жители се включили в асоциа-
години на двадесети век в резултат от ният интерес към качеството на живот в гъсто на- цията и ентусиазмът им помогнал съвсем скоро да
селените градски зони. Неколцина документалисти, постигнат общата цел.
сътрудничеството между живущите, заедно с проектната група „Planquadrat“, насърчили
членовете на създадена за тази цел съседите да поемат отговорност за собствената си С течение на времето, благодарение на усилието на
асоциация и общината посредством жизнена среда и активно да участват в оформянето асоциацията и общината, Planquadrat се превърнал
и. Процесът е описан в документална поредица, в зелен оазис за малки и големи в сърцето на града.
сливането и озеленяването на няколко излъчена в основния вечерен блок на националната Членовете на асоциацията и посетителите продъл-
двора. телевизия. жават да се увеличават, а събитията, които се орга-
низират в пространството – летни фестивали, битпа-
Все повече жители осъзнали, че разполагат с уни- зари, открити уроци по тай чи и йога – привличат не
кална възможност да променят непосредствената само местни жители, но и хора от целия град.
33
Дворът преди: с характерните стени Planquadrat днес: зелен парк с приятна атмосфера

34
М О Б И Л Н О С Т

Мобилност
Благодарение на пешеходните
пропорции на централната град-
ска част, по всяко време на деня
през центъра се придвижват
множество пешеходци. Различ-
ните видове обществен транс- 35
порт – метро, трамваи, тролеи и

автобуси – транспортират хора
от, до и в рамките на центъра.
Велосипедният трафик също се
увеличава, като се полагат го-
леми усилия за подобряване на
условията за велосипедистите.
Въпреки съществуващите устой-
чиви алтернативи, автомобилни-
ят трафик е особено натоварен
и оказва влияние върху качест-
вото на улиците и публичните
пространства.

Придвижване в града
Вътрешен обходен пръстен
↑
В София съществуват много варианти
Едно от предизвикателствата, пред които
за придвижване. Различните видове е изправена София днес, е транзитното
обществен транспорт, велосипедите преминаване на моторизиран трафик през
централната градска част и създаването
и пешеходното придвижване са чу- на задръствания в самото сърце на столи-
десни алтернативи на автомобилния цата. Съществуващите обходни пътища и
обходният пръстен във вътрешната част
транспорт. Градът се характеризира с на града [в червено], който скоро ще бъде
разнообразна улична топология – от завършен, имат потенциала значително да
облекчат центъра от транзитен трафик. В
натоварени основни артерии до малки дългосрочен план всички транзитни пото-
странични улички, верни на човешкия ци следва да бъдат пренасочени, за да се
мащаб. защити централната градска част.
Ok
olo
vra
ste
n pat
bld. Slivnitsa
bld. Slivnitsa
bld. Slivnitsa
nska ka
bld. Slivnitsa
palchens
ia Luizia Luiza
he
OpalcO
a
ya Mar
i
evskLi evsk
otev otev
Inner ci
aki ovski
Mnar
risto B
Okolovr
asil LVasil
ginya gi
d. Knya
. Rsk
stoHB
bld. Vbld.
.Sov
rid.
nya
G.S. RGak
bld. Hbl
bld. Kbl
bld. To Pirotsk
dor Ale a
xandro
v Pirotsk
bld. To a
dor Ale
xandro kov
bld. Ale v z Al. Dondu
xandar
Stamb bld. Knia
oliyski dukov
bld. Ale z Al. Don
xandar
Stamb bld. Knia
oliyski
bld. Yanko Sakazov
36 bld. Yanko Sakazov

Oborishte
Alabin
Oborishte
Alabin
i
vs ovsk
nia Shipk
o
d a
k
ke
Ra Ra
ki
Ma ia
bl
S. .S.
. on Shipk
d. bld
ko
bld d a iev
G
ke
Ts . Ts
eorg
to BotevBotev
Ma
ar
. to G
Hris
Os r O
bld
ki ski
G.
i I v
g rgie
vo svo
Evlo
v
Geo
Le l Le
a
bld.
bo b
d. Hristo
isto
I Hr
di od
si
te ite
g
vs
Va . Va
VitoshVitosha
Evlo
l
bld.
d
bl
sil
ris
bld. Hbl
l
d.
bl
bld. Patriarh
Evtimiy
bl
d.
bld. Patriarh
Nansen
Ge . G
Evtimiy
n. en
bl
VitoshVitosha
d
M .M
ih
nsen
ai iha
l D il
dtjof
ski iev
. S D.
FriNa
Lev org Primary traffic arteries

Ge
ko Sko
il
Vas sto
bld.
be
Fridtjof
i основни
iev
Primaryпътни артерии
k i r
le ele
vs IH org Secondary Streets

traffic arteries
il Le gi
v
Vas . Evlo Ge
Улична йерархия sto
b
bld.
↑
d i
b l
iIH
r вторични
Tertiary улици
City
Secondary Streets
Streets
v
log
. Ev
bld пешеходна улица
Tertiary City
Pedestrian Streets
street
Трафикът в София е домини- Pedestrian
пешеходни Streets Planned forза2017
Pedestrianулици,
street планирани 2017 г.
ран от моторизираните пътни
Shared
споделенаStreet:
Pedestrian Streets
улица: Planned forвелосипеди
пешеходци, 2017 и трамваи
средства, което от своя страна Pedestrians, Bicycles & Tram
Shared Street:
определя уличната йерархия Pedestrians, Bicycles
bld. Bulgaria зелени
Green зони
areasиand public&squares
публични Tram
площади
в градския център. Като цяло,
bld. Bulgaria Rivers
Green areas and public squares
реки
столицата е благосклонна към
Rivers
пешеходците, но за момента
пешеходните улици са съвсем
малко.

Modal split
1,8% Общ модален сплит за
град София
29,7%
31,4% Модалният сплит на София ясно
показва, че силната зависимост от
автомобилите все още е налице, макар
да нараства броят на пешеходците и
ползвателите на градски транспорт.
За момента велосипедната култура не
Modal split Modal split е особено изразена, с едва 1,8% общ Modal split Modal split
1,8% модален дял. 1,8%
1,8% 1,8%
29,7% 29,7% 29,7% 29,7%

31,4% 31,4% 31,4% 31,4%
Пешеходци
Pedestrians
37,1% Bicycles
Велосипедисти
Public Transport
Обществен транспорт
Модален сплит за 2017 г.
Vehicular Traffic
Автомобилен (summarised)
транспорт (обобщен)
(различните видове автомобилен трафик са обобщени)
37,1% 37,1%
37,1% 37,1%
ndrov Blvd VitoshaVitosha

Boulevard Rakovska Shishman
Street Vitosha Boulevard
Shishman Aleksandrov Aleksandrov
Blvd Blvd Boulevard
Vitosha Boulevard
Rakovska Street
Rakovska Street Vitosha
Aleksandrov
ShishmanAleksandrov Blvd Blvd Boulevard Rakov
Rakovska Street
11% 11%
2%
11% 2%
2% 2%
20% 20%
11% 11%
2%
2% 2%
% 2% 2%
2%
48% 48% 3% 3% 48% 48%
51% 51% 51%

77% 77% 48% 77% 77%
87%
87% 87% 87%
98% 98% 1% 1% 98% 98% 1%
51%
37
98% 1%
Основна пътна артерия Вторична улица Малка улица Пешеходна улица
бул. „Тодор Александров“ ул. „Раковски“ ул. „Шишман“ бул. „Витоша“
Тази основна пътна артерия пренася Улица „Раковски“ е типична вторична Улица „Шишман“ е типичен пример за Булевард „Витоша“ е пешеходна улица в
голям брой автомобили и твърде ма- улица с редица активни приземни ета- странична уличка, но поради множе- най-чист вид и не е изненадващо, че по
лък брой велосипедисти и пешеходци. жи, което е важно както за хората, така ството си функции и многото неща, нея се придвижват предимно пешеход-
Натовареният трафик оставя твърде и за автомобилния поток. Очевидно е, които се случват в очертанията и, при- ци. Официално велосипедите са забра-
малко пространство за велосипеди и че пешеходците разполагат с ограни- влича голям брой пешеходци. През сед- нени, но броят им е съпоставим с този
създава непривлекателна пешеходна чено пространство, а организацията мицата делът на автомобилите е едва по други улици. Това говори за липса на
среда с влошен микроклимат. По тази на улицата поставя автомобилите в 20%, а на пешеходците – 77%. Въпреки други привлекателни алтернативи за
причина хората избягват да вървят по приоритетно положение. Поради липса това пешеходците разполагат с мини- велосипедистите.
протежение на булеварда и избират на велосипедна инфраструктура, едва мален процент от пространството.
алтернативни маршрути. 1% от общия модален дял се пада на
велосипедистите.

ska
lchen
Opa
zloduy
ul. Ko
Пешеходна мрежа
bul. Slivnica
bul. Slivnica
bul. Slivnica
iza
bu
l. G
Maria Lu
en
tev
.D
.N
isto Bo
iko
laev
Пешеходните размери на централ-

Tsar Sim
yaginya
a
on
Opalchensk
eon e
bul. Hr
lichkov
r Sim
Преброяване на пешеходците Tsa
bld. Kn
↑
Tsar Sim
Ve
Pirotska eon
ната градска част на София, доброто
nstantin
средни стойности за делничен ден,
bul-
I
Va
Boris
08:00 – 20:00 ч.
bul. Ko
sil Le
Pirotska
879
покритие на обществения транспорт,
Knyaz
bul. To
vski
dor Ale
xandrov
obelev
Pirotska
il D. Sk
ov
Преброяванията в делничен ден сочат, че
bul. To Donduk
както и привлекателната градска среда

dor Ale yaz Al.
bul. Ale xandrov bul. Kn
xsanda
r Stam 164 kov
ha
boliysk
Al. Dondu
булевард „Витоша“ е изключително попу- i
429 bul. Kniaz
neral Mi
Botev
bul. Ale
2492
превръщат центъра на града в популя-
xsanda
лярна дестинация, но е необходимо да се r Stam
bul. Hristo
boliysk
bul. Ge
i
716
обърне внимание на северната, непешеход- 839
рен район за пешеходно придвижва-
il Levski
bul. Yanko
на част на улицата, която се характеризира 709
I
Boris
Bul. Vas
с голям обем на автомобилния трафик.
не. Пешеходната мрежа има огромен
Knyaz
767
Преброяването също така илюстрира, че bul.
Tsa
потенциал за подобрение, като предиз-

Alabin Alabin r Os
vob
някои улици предлагат по-добри условия за ed
on
ia
o dite
l
ak
2735
il Levski
Botev
автомобилния поток, като например „Тодор ul
.M
викателствата включват липса на връз- 996

b
bul. Hristo
Bul. Vas
Александров“, и поради тази причина при- 925
bu
l.
ки между пешеходните зони, както и вличат твърде малко пешеходци. 902
Ts
osha
ar
249
Os
bul. Vit
vo
b od
n
be
ite
превес на автомобилите по определе-
l
le
ot
I. T
ki
I
620
vs
d
Boris
ar
Le
du
.E
sil
en
Va
Knyaz
l. G
l.
ни маршрути.
Bu
bu
v
gie
528 to
Ge
or
ov ris
el
bu
av IH
gi
l.
bul. Patriarh ar
Ge
Evtimiy K vlo
ne
n E
be rd
ra
yu va
lM
.L le
Fritiof Nansen
ih
ul Bu
a
ai
Vitosh
l
D.
Sk
ob
bul.
el
ev
vski
l Le
Vasi
bul.
iev
eorg
to G
bld. Slivnitsa Hris
gi I
Evlo
bld. Slivnits vard
ha
a ule
s
B
ito
l. V
bu
nska
ria Luiza
ria
lga
Opalche
. Bu
Bld
ginya Ma
vski
ya
Tsar Si
Vasil Le
meon
bld. Kn
tev
isto Bo
bld.
bld. Hr
Pirots
ka
ukov
Al. Dond
v
bld. Kniaz
Skobele
bld. To
do r Alexan
drov
hail D.
neral Mi
38
bld. Ge
bld. Yanko Sakazov
Alabin
ia
don
ke
Ma
d.
bl
bl
d.
v
rgie
Ts
Geo
ar
risto
Os
I
iIH
i
Boris
vo
log
ki
vs
Ev
bo
vs
ld.
ko
Le
di
b
o Botev
Ra
te
Knyaz
l
si
S.
Vitosh
Va
G.
d.
bl
bld. Hrist
bld. Patriar
h Evtimiy
bl
d.
Ge
ne
sen
ra
lM
Fridtjof Nan
a
ih
Vitosh
ai
lD
ski
.S
Lev
ko
il
Vas
↑
bld.
el
ev
Картата показва съществуващите и to G

eor
gie
Primary
основниtraffic
пътниarteries
артерии
ris
iIH
log
планираните ключови пешеходни b ld.
Ev Secondary Streets
вторични улици
маршрути и техните взаимоотно- третични
Tertiary градски
City Streetsулици
шения с публичните пространства
ha
пешеходниareas
Pedestrian зони
Vitos
и зелените зони в градския център.

bld.
зелениareas
Green зони
Зоната, предмет на проучването,
пешеходниareas
Pedestrian зони,planned
планирани за 2018 г.
for 2018
като цяло е ориентирана към bld. Bulgaria
споделени
Shared улици,
streets планирани
planned for 2018за 2018 г.
пешеходците, но съществуващата
пешеходна мрежа е фрагментирана пешеходниareas
Pedestrian зони,planned
планирани за 2017 г.
for 2017
и би могла да се разшири. Rivers
реки

Умален мащаб и пешеходни пропорции на Общественият транспорт се явява Продължава работата по настилките
уличната мрежа в подкрепа на пешеходците ул. „Искър“
ул. „Московска“ ул. „Граф Игнатиев“
Столична община инициира редица проекти за под-
София разполага с разнообразна улична мрежа, новяване на настилките на определени улици. Това е
съставена от разнородни по вид улици. Всичко това По най-важните пешеходни коридори обикновено
се движат трамваи, които подкрепят пешеходците важна инициатива, насочена към пешеходците, и осо-
осигурява интересна пешеходна среда с чести смени бено към хората със специални потребности – хора в
на гледките, забележителностите, пространствените в достъпа им до пешеходната мрежа на градския
център и предлагат алтернатива на пешеходното инвалидни колички, семейства с детски колички и т.н.
преживявания и архитектурните решения.
придвижване и усилие.
39
Подлезите често се пренебрегват Стремеж към инклузивност Грамадните рекламни табели са често
ул. „Опълченска“ ул. „Опълченска“ срещано явление
бул. „Тодор Александров“
Подлезите продължават да се пренебрегват от Качеството на настилките, ниските бордюри, съоръ- Необходими са допълнителни усилия за подобрява-
голяма част от хората, които упорстват в желанието женията за пресичане на нивото на улицата, ниските не на пешеходните условия по протежение на нато-
си да пресекат на нивото на улицата. Постепенно на скорости на превозните средства и ясното обозна- варените пътни коридори. Това включва регулиране
всички кръстовища следва да се осигурят възмож- чение на улиците са все елементи, които улесняват на рекламните табели и визуалното замърсяване в
ности за пресичане на нивото на улицата. придвижването на хората, нуждаещи се от допъл- пешеходната среда.
нителни грижи.

Opa
y
ozlodu
ul. K
bul. Slivnica
Велосипедна мрежа
bul. Slivnica
bul. Slivnica
Luiza
bu
l. G
en
tev
.D
Maria
.N
isto Bo
iko
laev
Tsar Si
ka
yaginya
meon eon
Opalchens
bul. Hr
lichkov
im
rS
Tsa
Понастоящем София планира и изграж- Преброяване наPirotskвелосипедистите
bld. Kn
↑
Tsar Si
Ve
meon
a
nstantin
Средни стойности за делничен ден,
bul-
да нови велосипедни алеи в градския
Va
Boris
8:00 до 20:00Pirotska
bul. Ko
sil L
38
Knyaz
bul. To
evsk
do r Alexan
център, което ще спомогне за разви-
obelev
drov
i
Pirotsk
a
Преброяване на buвелосипедистите разкрива
il D. Sk
bul. To ov
dor Alex Donduk
androv yaz Al.
l. Alexsa bul. Kn
37
тието на свързана мрежа. Градският
ndar St
интересен модел. Макар boбулевард „Витоша“
am liy ukov
ha
ski
7 Kniaz Al.
Dond
neral Mi
bul.
o Botev
да е пешеходна улица, именно тук се наблю- ar Stamboliyski
bul. Al
exsand
65
център играе ключова роля за свързва-
bul. Ge
bul. Hrist
дава най-голям брой велосипедисти. Улица 24
33
Levski
„Граф Игнатиев“ също се характеризира с
нето на отделните части на съществу-
bul
32
Bul. Vasil
липсата на автомобилен трафик и съответно
Boris
ващата велосипедна инфраструктура.
Knyaz
също е привлекателна за велосипедистите. 33
bul.
Всичко това говори, че велосипедистите се Alabin Alabin
Tsa
r Os
vob
o
нуждаят от безопасна среда. Други, до- ed
on
ia dite
l
ak 56
Levski
Botev
l. M
минирани от автомобилите артерии, като bu
43
Bul. Vasil
tosha
bul. Hrist
например бул. „Тодор Александров“, са почти 17
bul. Vi
bu
l
изцяло посветени на автомобилния транс-
.T
23
sa
rO
15
sv
порт, но въпреки това представляват enважни
ob
od
ite
leb
l
ot
велосипедниduaмаршрути. I. T
ki
ris I
27
vs
rd
Le
Bo
.E
il
as
en
Knyaz
.V
l. G
l
Bu
bu
ev
gi
24 Ge
or
to
ov ris
el
bu
H
av iI
l.
bul. Patriar ar g
Ge
h Evtimiy K lo
Ev
n
n
er
be rd
al
yu va
M
.L le
Fritiof Nansen
Bu
ih
ul
a
ai
Vitosh
l
D.
Sk
ob
bul.
el
ev
ki
il Levs
Vas
bul.
iev
bld. Slivnitsa org
Ge
risto
bld. Slivnitsa g iIH
Evlo
ard
ha
lev
s
Bu
ito
l. V
nska
bu
aria Luiza
Opalche
Levski sil
ginya M lga
ria
bld. Va
. Bu
Bld
ya
Tsar Sim
eon
bld. Kn
tev
isto Bo
vski
G.S. Rako
bld. Hr
Pirotsk
a 12
elev
ukov
Al. Dond
bld. Kniaz
il D. Skob
bld. To
do r Alexan
drov
ral Miha
40 bld. Alex
ander St
amboliy
8
bld. Gene
ski
bld. Yanko Sakazov
12
12
6
8
Alabin
8
ia
on
ed
ak
.M
bld 8 iev
i
k
eorg
vs
G
ko
8
bl
risto
d.
Ra
o Botev
iIH
8
Ts
log
S.
v
G.
ld. E
rO
b
sv
i
sk
ob
bld. Hrist
ev
od
il L
i
a
te
Boris I
s
Vitosh
Va
12
d.
bl
Knyaz
16
bld. Patriarh
Evtimiy
Fridtjof Nansen
a
Vitosh
↑
i 6
l Levsk
Vasi
bld.
Картата показва съществуващите oG

eorg
iev
Existing bicycle parking
Съществуващи велопаркинги
rist
и планираните велосипедни алеи. bld
. Ev
log
iIH
Planned bicycle parking
Планирани велопаркинги
Полагат се усилия за подобряване 6 Bicycles per parking
Брой велосипеди в паркинг
на велосипедната инфраструктура, Planned bicycle lanes
Планирани велоалеи
но все още са налице пролуки в Existing bicycle lanes
мрежата. Съществуващи велоалеи
Green
Зелениareas
зони
реки
Rivers
bld. Bulgaria

Топографията на София е подходяща за Широки улици с потенциал за интегриране Липса на велосипедни паркинги в ключо-
велосипедно придвижване, а разстоянията на велосипедни алеи ви дестинации
в центъра са къси бул. „Тодор Александров“ бул. „Цар Освободител“
ул. „Цар Иван Шишман“
По протежението на редица широки улици, като бул.
Градският център се характеризира с мрежа от Метростанциите действително предлагат велосипед-
„Мария Луиза“, бул. „Христо Ботев“ и бул. „Сливница“,
малки улички, които могат да служат като свързващи ни паркинги, но подходите към тях невинаги са удоб-
лесно могат да се изградят велосипедни алеи.
звена за велосипедния трафик. Съществува потен- ни. Други ключови дестинации в градския център не
циал за заместване на още по-голяма част от автомо- разполагат с велопаркинги или не са в състояние да
билния трафик в центъра с велосипеден. поемат по-голям велосипеден трафик.
41
Липса на велосипедна култура Велосипедната инфраструктура е Велосипедните алеи отнемат пространство
бул. „Мария Луиза“ фрагментирана от тротоарите
бул. „Т. Александров“ / ул. „Опълченска“ ул. „Проф. Фритьоф Нансен“
София все още е в началните етапи от развитието
на велосипедната мрежа и свързаната велосипед- Макар да се изграждат нови велосипедни алеи, все Съществуват воля и желание за изграждане на
на култура. В момента велосипедистите използват още са налице предизвикателства, свързани с пре- велосипедни алеи в София и създаване на свързана
каквато част могат от пътните ленти, обръщат слабо сичането на по-големите кръстовища и липсата на мрежа. Това обаче не бива да се прави за сметка на
внимание на посоката на движение и т.н. инфраструктура, която да свързва различните части пешеходците.
на града.

Мрежа на обществения градски транспорт
Обществен транспорт Опростена илюстрация на мрежата
↑
на обществения градски транспорт
София разполага с обширна, детайлна Графиката илюстрира основните мет-
to Bozhurishte
мрежа на обществения градски транс- ро и жп линии, заедно с ключовите гари Blvd. “Lomsko shose”
Blvd. “North tangent”
и терминали, и демонстрира значение-

порт, която служи като основа за раз-
Blvd. “Okolovrasten pat”
то на центъра като основен транспор-

Blvd. “Rozhen”
to blvd. “Okolovrasten pat”
витието на устойчив и привлекателен

“Lyulin” highway
тен възел. Показано е също разполо-

Blvd. “Slivnitsa”
Central railway station Blvd. “Chepinsko shose”
жението на жп гарите по границата на Central bus station
град. Мрежата се нуждае от постоянно централната градска част. Blvd. “Todor Alexandrov”
Blvd. “Botevgradsko shose”

to Varna
усъвършенстване и развитие, за да
“Hemus” highway
“Sofia“ Airport
продължава да отговаря на потребнос-

Railway station
„Poduyane”
тите и да подкрепя успешната транс- M Централна гара и

Central railway Railway station
Blvd. “Cherni vrah” Blvd. “Tsarigradsko shose”
формация на градския център. централна автогара „Gorna Banya” Blvd. “Tsar Boris III”
and bus station Blvd. “Bulgaria”

to Pernik
Main transport communication
Transport hub
M
Metroline III (under construction)
Completed Metroline
Future Metroline construction
Inner transport ring I

Blvd. “Okolovrasten pat”
Ring road to Plovdiv Inner transport ring II
“Trakiya” highway
M M
M
42
M M
Мрежа на обществения M
↑
градски транспорт M
M
Картата представя опростена илюс-

M M към
трация на мрежата на обществения to Sofia
летищеAirport
„София“
градски транспорт в централната
част на София. Показани са същест-
вуващите и планираните линии
на метрото, както и трамвайните,
автобусни и тролейбусни линии и M Metrostation
метростанция трамвайна
Tram route линия
по-важните транспортни възли.
спирка на обществения
Public transport тролейбусна
Trolley route линия
0 150 500 1000 m
градски
stop транспорт
метролиния
Metroline III III автобусна
Bus route линия

Добре развита мрежа на обществения Различните видове обществен транспорт Инвестиране в иновациите: необходима е
градски транспорт в централната градска успешно обслужват центъра, но не са интегрирана билетна система
част добре координирани помежду си
ул. „Граф Игнатиев“ бул. „Тодор Александров“ София си поставя за цел постоянно да усъвършенства
Мрежата на обществения градски транспорт се системата на обществения градски транспорт. Важен
София разполага с обширна, детайлна мрежа на об-
състои от метро, трамваи, тролейбуси и автобуси, елемент от тези усилия трябва да бъде въвеждането
ществения градски транспорт, която превозва хора
но често е с нарушена координация от гледна точка на интегрирана билетна система, която да покрива
от множество дестинации към и от градския център.
на разписания или местоположение на транзитните всички видове обществен транспорт с един билет или
възли. карта.
43
Разписание на трамвай № 10
Общественият транспорт се
възприема като непрестижен
начин на придвижване
• Отделни елементи на транспортния
парк са морално и физически оста-
рели. Това затруднява въвеждането
на решения, насочени към хора с
нарушена мобилност, и поражда
проблеми с чистотата и поддръж-
Липса на нощен градски транспорт Качване/слизане и изчакване на средствата ката.
на обществения градски транспорт • Автомобилите в София непрекъс-
Трамвай № 10 нато се увеличават, увеличава се и
бул. „Александър Стамболийски“ натискът за автомобилен достъп до
Като цяло покритието на обществения градски Изчакването на средствата на обществения градски градския център. Необходимо е да
транспорт вечерно време е слабо, а след полунощ транспорт може да бъде неприятно преживяване се преодолеят негативните нагла-
градският транспорт съвсем замира. За да има ожи- поради недостига на места за сядане. Недостатъчно си спрямо обществения градски
вен градски център и зелена мобилност, е необходи- са и платформите за безопасно качване и слизане от транспорт посредством високо-
мо общественият транспорт да подкрепя вечерната трамваите, автобусите и тролейбусите. качествени превозни средства и
икономика и работещите до късно. услуги.

nska
lche
Opa
Автомобилен транспорт bul. Slivnica
ul. Ko
zlodu
y
bul. Slivnica
bul. Slivnica
През последните години в София се за-
Luiza
bu
l. G
en
tev
.D
Maria
.N
isto Bo
iko
Преброяване на автомобилния трафик

laev
Tsar Sim
yaginya
Opalchenska
↑
белязва рязко увеличение на трафика,
eon e on
bul. Hr
kov
r Sim
Tsa
Velich
Средни стойности между 8:00 ч. и 20:00 ч.
bld. Kn
Tsar Sim
Pirotska eon
nstantin
bul-
както и на личните автомобили. Тази
Vasil
Boris
bul. Ko
1048
Pirotska
Levs
Knyaz
bul. Tod
or Alexan
Графиката илюстрира преброяването на
belev
drov
ki
тенденция трябва да бъде успокоена
Pirotska
D. Sko
Dondukov
1839
bul. Tod
ежедневния трафик в София. В 16:00 часа

bul. Ale or Alexan yaz Al.
bul. Kn
xsandar drov
1723
ail
Stamb
oliyski dukov
az Al. Don
neral Mih
чрез предоставяне на други устойчиви
bld. Kni
Botev
броят на автомобилите по булевард „То-
bul. Ale
xsandar
Stamb
bul. Hristo
bul. Ge
oliyski
1405
дор Александров“ достига 2 244. Булевард
форми на транспорт, които да спомог- 795
il Levski
bul. Yanko Sakazov
1843
„Цар Освободител“ е също толкова нато-
I
Boris
Bul. Vas
нат за опазването на градския център.
Knyaz
варен, въпреки изключително централ- Alabin
bul.
Tsa
577 Alabin r Os
ното си и важно местоположение в града.

vob
odit
ia el
don
ke
il Levski
Ma
Botev
Улица „Шишман“ е най-спокойната улица
l.
bu
18
bul. Hristo
ha
Bul. Vas
os
bul. Vit
от гледна точка на автомобилен трафик.
bu
l.
Ts
347
a rO
794
sv
ob
od
en
1293
ite
b
tle
l
To
ki
I.
vs
rd
Boris
a
183
Le
du
.E
sil
en
Va
Knyaz
l. G
l.
Bu
bu
v
gie
or
Ge
o
v ist
elo Hr
bu
av I
1784 gi
l.
bul. Patriarh ar
Ge
Evtimiy K lo
Ev
ne
en rd
ra
b
yu va
l M
.L le
en
ih
ul Bu
sha
ail
Fritiof Nans
D.
Vito
Sk
ob
bul.
ele
vski
v
l Le
Vasi
bul.
iev
org
Ge
risto
IH
ogi
Evl
vard
ha
ule
s
B
ito
l. V
bu
ria
lga
. Bu
Bld
bld. Slivnitsa
bld. Slivnitsa
nska
ski
Opalche
sil Lev
iza
aria Lu
bld. Va
ev
sto Bot
inya M
ovski
G.S. Rak
bld. Hri
ag
bld. Kny
bld. To Pirotsk
do r Alexa a
ndrov
bld. Ale kov

xa ndar S z Al. Dondu
44 tambo bld. Knya
liyski
bld. Yanko Sakazov

Oborishte
Alabin
ki
bld
vs
ia . Ts
ko
on ar Shipk
Ra
d Os
ke vob a
Ma
S.
od
G.
.
bld ite
l
v
orgie
Botev
e
to G
k i
Hris
vs
iI
vlog
Le
to
E
bld.
sil
bld. Hris
Va
a
d.
Vitosh
bl
bl
en
d.
bld. Patriarh
Fridtjof Nans
Ge
Evtimiy
Vitosh
n.
M
ih
ai
lD
ski v
.S
Lev gie
il eor
ko
Vas G
bld.
b
sto
el
ri
ev
iIH
Мрежа на автомобилния трафик log
↑
. Ev
bld
Картата показва най-важните улици Основни

Primary trafficпътни
arteriesартерии
за автомобилния трафик в София. Вторични

Secondary улици
Streets
Обозначени са и зоните за „успоко- Ключови

Key зони, насочени
pedestrian-friendly areas към пешеходците
яване“ на трафика, което се очаква Зонаcalming
Traffic за „успокояване“
zone 2020 на трафика 2020 г.
през следващите няколко години. bld. Bulgaria Зонаcalming
Traffic за „успокояване“
zone 2017 на трафика 2017 г.
Реки
Rivers

Съществуващи възможности за системите Налице са конкурентни алтернативи на Широките улици имат потенциал за обосо-
„паркирай и се вози“ автомобилите бяване на ленти за обществен транспорт и/
или велосипеден трафик
Уличната система в София позволява изграждане- София има късмета да разполага с добре развита бул. „Ситняково“
то на външен и вътрешен обходен път, които ще система на обществения градски транспорт и евтини
спомогнат за успокояване на трафика в центъра. таксита. Това означава, че хората разполагат с алтер- София разполага с редица широки улици с умерен
Столична община си сътрудничи с Агенция „Пътна нативен на автомобила транспорт. Допълнителните автомобилен трафик. Тези улици могат да бъдат
инфраструктура“ за доизграждането на западната инвестиции в обществения градски транспорт и вело- реорганизирани, така че да включват обособени
и източната дъги на Софийския околовръстен път. сипедната мрежа ще гарантират тези алтернативи да автобусни и велосипедни ленти, както и по-широки
Понастоящем по основните пътни артерии, където стават все по-привлекателни. тротоари с улични дървета.
минават и линии на градския транспорт, се въвежда
система от типа „паркирай и се вози“, чийто обхват
следва постепенно да се разшири.
45
Голям брой собственици на
автомобили
• Както и в други държави, личният
автомобил е символ на социално
положение. В съчетание с ниските
цени на автомобилите и масовото
предлагане на автомобили втора
ръка, броят им в София достига 600
на 1000 жители. Като цяло автомо-
билният парк е остарял, с ниски
Транзитният трафик води до задръства- Публичното пространство е превзето от екологични параметри.
ния в градския център паркираните автомобили
бул. „Цариградско шосе“ пл. „Народно събрание“
Паркирането е сериозен проблем в централната
София все още страда от недоброто транспортно
градска част. Недоброто разположение на паркин-
планиране в миналото. Широки шосета насочват
гите, прекалено ниските цени и неспазването на
голям брой автомобили право през централна-
съществуващите разпоредби са само част от предиз-
та градска част, като създават излишен трафик и
викателствата.
задръствания, завишават шумовите нива и влошават
качеството на въздуха.

M
Подобрете пешеходната
!
достъпност
Изградете свързана пешеходна мрежа По-привлекателна пешеходна среда

• Изградете гъста мрежа от пешеходни улици и ули- • По-качествени настилки и поддръжка на улиците,
ци, отдаващи приоритет на пешеходците, така че премахване на препятствията (колчета и др.)
хората да могат да се наслаждават на интересната »» Краткосрочни мерки: Да се изготвят указания
градска среда, на гледките, архитектурата и прос- относно материалите, които могат да се използват в
транствените преживявания. пешеходните зони и публичните пространства.
Ключови
»» Краткосрочна мярка: Да се затвори ул. „Съборна“ за »» Краткосрочни мерки: Премахнете колчетата и
автомобили – от площад „Света Неделя“ до ул. „Княз налагайте глоби на автомобилите, паркирани върху
Александър I“. тротоарите.
• В допълнение към пешеходните улици и улиците • Подобрете уличното осветление в пешеходни-
стъпки
с приоритет за пешеходците е необходимо да се те зони, за да гарантирате безопасна среда и да
подобрят и условията за пешеходно придвижване вдъхнете нов живот на публичното пространство.
по ключовите булеварди, търговските и местните
• Осигурете по-добър микроклимат за пешеходците
улици.
посредством засаждане на нови улични дървета.
Повече и по-добри възможности за пресичане

Осигурете свободни от препятствия улици,
• Намалете надлезите и подлезите и осигурете
достъпни за всички
възможности за пресичане на нивото на улицата,
• Необходимо е да се осигурят алтернативни реше-
където е възможно. Някои подлези са оживени и
ния за преодоляване на топографията за потре-
служат като подстъп към метростанциите, други са
бителите в неизгодно положение. Тази стъпка
тъмни и не се използват. Започнете с подмяната на
трябва да започне с подобряване на настилките и
46 последните.
постепенно да включи поставянето на асансьори за
• Липсата на подходящи места за пресичане при- преодоляване на съществуващи стъпала.
нуждава хората да нарушават пътните правила – от
• Места за сядане покрай улиците – за почивка и
ключово значение е да се осигурят допълнителни,
срещи.
безопасни места за пресичане на стратегически
локации.
• Осигурете по-кратко изчакване на светофарите и
по-дълъг интервал на зелената светлина за пеше-
ходците
251 252 253 255 257

254
256

M
?
II III IV
Осигурете по-добриMи Подобрете системата на Намалете автомобилния

M
по-безопасни условия за обществения градски транспорт трафик и зависимостта от

?
велосипедистите и нейното използване автомобилния транспорт

M
M
! ?
Изграждане на безопасна и гладка По-добро интегриране на системите M на Намаляване на трафика ! в центъра

велосипедна мрежа обществения градски транспорт • За да се намалят автомобилите в градския център,
• Подобрете количеството и качеството на мрежата • Подобрете интермодалността чрез въвеждането е необходимо да се намали транзитният трафик.
– основните булеварди в централната градска част на интегрирана билетна система, която позволя- Преминаването през центъра на града не бива да е
разполагат с достатъчно пространство за обособе- ва използването на една карта за всички видове така лесно, както е в момента.
ни велосипедни алеи. обществен транспорт. • Използвайте максимално външния и вътрешния
• Велосипедната мрежа трябва да отнема простран- • Разрешете безплатното
! превозване на велосипеди обходни пръстени. Необходимо е да се довърши
ство от улицата, а не от тротоарите! в метрото. Като начало, това може да се допуска в външния пръстен, но съществуващите му части
• Запълнете пролуките в мрежата. извънпиковите часове. могат да се използват още сега, за да отклонят тра-
• Осигурете обществен транспорт през нощта – това фика от центъра на града.
• Като начало осигурете добър велосипеден достъп
до детските градини, училищата и университетите. може да се приложи бързо и представлява добра • Ключовите пътни коридори не бива да преминават
инвестиция, която не изисква допълнителна инфра- директно през централната градска част. Намалете
• В дългосрочен план изградете транзитни велоси-
структура. трафика в сърцето на столицата, като прекъснете
педни маршрути.
»» Краткосрочни мерки: Организирайте публичен булевардите с направление изток-запад.
»» Средносрочни мерки: Изградете по-качествена
дебат на тема 24-часов градски транспорт по • Насърчавайте алтернативни видове транспорт
велосипедна алея по протежение на бул. „Тодор
основните линии. към градския център – превърнете ги в по-бърза и
Александров“.
• Обсъдете варианта с организирането на безплатен по-удобна алтернатива.
»» Краткосрочни мерки: Използвайте старите
обществен транспорт преди 7:00 ч. с цел намаля- • Стеснете и намалете пътните ленти където е въз-
железопътни линии за велосипедни алеи или
ване на напрежението върху обществения градски можно.
зелени площи.
транспорт по време на сутрешния пик. • Въведете наредба за допустими часове на доставки.
По-безопасни условия за велосипедистите
• Променете възприятията на населението за об- • Продължавайте да прилагате инициативи като
• Изградете обособени места за пресичане на вело-
ществения градски транспорт. временно затваряне на улици, напр. „седмица на 47
сипедистите и велосипедни светофари.
• Инициирайте кампании, за да промените нагласите мобилността“, „ден без автомобили“. Започнете
• Уверете се, че велосипедната мрежа е защитена
на хората. работа по дългосрочни стратегии за намаляване
от автомобилното движение и има приоритет на
на автомобилния трафик, като например такса
кръстовищата. • Подобрете качеството на превозните средства.
„задръстване“.
• Повишете велосипедната култура и обучението на • Подобрете условията за изчакване и придвижване
към спирките. • Намалете скоростта на автомобилния трафик.
шофьорите и велосипедистите. Започнете веднага,
но разработете и дългосрочен проект. Организи- • Подобрете условията за изчакване, като осигурите • Въведете планираните зони за „успокояване“ на
райте кампании за устойчива мобилност и семина- заслони, информация в реално време и достатъчно трафика, както и по-строги мерки за спазване на
ри в училищата. възможности за сядане. ограниченията върху скоростта.
»» Краткосрочни мерки: Маркирайте точките на »» Средносрочни мерки: Създайте заслони за • Разработете интелигентна стратегия за паркинги-
пресичане за велосипедистите с отличителен цвят чакащите пътници с възможности за сядане и те, за да се ограничат случаите на паркиране по
с цел повишаване на безопасността на основните електронни табели, които предоставят информация улиците.
кръстовища. в реално време. • Паркирането по тротоарите или велоалеите следва
Подобряване на велопаркингите • Улеснете ориентацията от и към спирките с помощ- да бъде забранено, а глобите да се налагат строго.
• Повишете защитата срещу кражби посредством та на ясни, разбираеми знаци и директни връзки. • Подобрете условията на системата „паркирай и се
добре осветени и удачно разположени велопар- вози“
кинги. »» Краткосрочни мерки: Увеличете таксите и данъците
• Уверете се, че около ключовите сгради, дести- за паркиране и разширете обхвата на зоните за
нации, транзитни възли и паркове съществуват платен паркинг.
достатъчно велопаркинги. »» Дългосрочни мерки: Създайте публично-частни
• Свържете велосипедната мрежа с мрежата на партньорства за изграждане на подземни паркинги.
обществения градски транспорт, като разрешите Променете нагласата към автомобила като
превозването на велосипеди в средствата на град- символ на социално положение
ския транспорт. • Следете качеството на въздуха и шумовото замър-
251 252 253 255 257 сяване, за да повишите информираността относно
254за публичните пространства и обществения живот
Централна градска част на София | Доклад въздействието на автомобилния транспорт
256
I
Подобрете пешеходната достъпност
Предложения за първи стъпки към
по-достъпна централна градска част
bld. Sliv
bld. Sliv
nits a nitsa
bld. Slivnitsa bld. Sliv
bldnits
. Sliv
a nitsa
bld. Slivnitsa
Luiza
Luiza
iza
aria Lu
Maria
Maria
aginya
aginya
inya M
Tsar Si
TsmareoSimeo
Tsar Sim n n
bld. Kny
bld. Kny
ag
eon
bld. Kny
Pirotsk
Pirotsk
a a
M Mbld. Tobldo
d. Todo
r Ale r Ale Pirotsk
a
bld. To xandro
xandro
M dor Alexa v v
nd. ukov ov
ndrov Al.iaDo
z Alov Donduk
bld. Kn d.zKnnd
blia uk
z Al. Do
48 bld. Knia
Krakra
Krakra
Krakra
AlabinAlabin
Alabin
r
r
be
be
SolunSolun
m
m
te r
ska . ska .
ep be
1 2
te
bl
bl ar O
Solun
an
an
h Sem
ep
d.
d.
ska .
m
sil sk m
bl
Ts
Ts svo
hS
I
oris I
d. r Iv hisahn
6tept
ki
ki
Va ev ish
d.
Boris
ar
vs
vs
n hm
6t
Ts
hS
I
d. l L h
Lei
Le
Os dit
S
blasi n S
Boris
ar
3
a
Ivahis
B
vo
6t
Vitosh
Vitosh
sil
Os
a
bo
bo
ar S
Knyaz
Knyaz
Va
vo
TsIvan
di
Vitosh
bo
te
d.
a
Knyaz
el
Ts
l
bl
V
di
ar
te
Ts
l
bl
i
i
G.S. Rakovsk
G.S. Rakovsk
i
G.S. Rakovsk
bld. Pa
bld . Pa
tria rhtria rh Ev
Evtim iy timiy
bld. Patriarh
Gr
Gr nat
Evtimiy
af
af
vskLi evski
Gr
Ig
Ig
e
af
L
na
. VLasilv.sV
kai sil
Ig
tie
il beld
ie
bld
na
Vas
v
v
tie
bld.
v
iev iev
org org
Ge vto Ge
rgrie
isetooH
n
H rG is
Fridtjof Nanse
Fridtjof Nanse
i I to i I
logris log Места за пресичане със сък- Споделена улица: обществен
n
. EivI H. Ev Crossings
Crossingswithwith
shorter
shorter
waiting
waiting Shared Street:
Shared Public
Street: Public
Fridtjof Nanse
bldlog bld ратено

Crossings време за изчакване
waiting за транспорт, пешеходци, вело-
bld
. Ev time for with
time shorter
pedestrians
for pedestrians
пешеходците Shared Street:pedestrians,
transport,
transport,Public
pedestrians,
time for pedestrians сипеди
Ключови места заcrossings
пресичане, transport,
bicycles pedestrians,
bicycles
Key Key
on-ground
on-ground crossings
които
Keyto следва
on-ground да бъдат добаве-
crossings bicycles
betoadded/improved
be added/improved
ни/подобрени Споделена
Shared Street:
Shared улица:
Cars,
Street: автомобили,
Bicycles,
Cars, Bicycles,
to be added/improved велосипеди,
Shared пешеходци
Street: Cars,
Pedestrians
Pedestrians Bicycles,
M M Key Key
metro
Ключова metro
station
station
in the
метростанция in the
в севе-
Keynorth-west
metro station in the Pedestrians
M розападната
north-westcityчаст
city
centreна центъра
centre Пешеходни
Pedestrian маршрути
routes
Pedestrian routes
north-west
Булеварди city сcentre
широки тротоари, Pedestrian routes
Walkable
Walkable
boulevards
boulevards Pedestrian
Pedestrian
Пешеходни Streets
Streets
улици
позволяващи
Walkable boulevards пешеходно Pedestrian Streets
with with
wide wide
придвижване sidewalks
sidewalks реки
Rivers
Rivers
with wide sidewalks Rivers

Визията
От към до
фрагментирана, несвързана пешеходна мрежа, пешеходно ядро, което не е нарушавано от пътен разширена мрежа с добри пешеходни условия, която се
трафик, простира и до други райони и зони.
Ключови изисквания
49
Изцяло пешеходна улица 1 Споделена улица 2 Улици с приоритет за 3 По-добри условия в местата за
4
пешеходци и велосипедисти за пресичане

• Напълно свободна от моторизиран • Пространството е споделено с
трафик обществения и/или автомобилния • Макар да е важно всички улици в • Винаги когато е възможно,
• Добро качество на настилката, транспорт града да са безопасни за пешеходците пресичането трябва да е на нивото на
отсъствие на пречки • Необходими са допълнителни мерки и велосипедистите, тези улици улицата
• Ограничен достъп на велосипедисти за успокояване на трафика („легнали трябва да притежават особено добри • Съкратено време за изчакване
или ограничения върху скоростта им полицаи“, дървета и т.н.) условия за пешеходците
• Междинни ивици в средата на
• Възможности за сядане, срещи и • Максимална скорост на автомобилите • Широки тротоари и качествени широките улици, за да могат хората да
наблюдение на хората – 30 км/ч настилки пресекат безопасно
• Активни приземни етажи • Забрана за паркиране на платното • Необходимо е добро нощно
• Новост за София: необходимо осветление, тъй като е възможно
е измерване, изпитване и активността да не е толкова висока
усъвършенстване
• В бъдеще могат да съчетават само
пешеходци и велосипедисти
II
Осигурете по-добри и по-безопасни условия

за велосипедистите.
Предложения за първи стъпки към изграждането на
взаимосвързана велосипедна мрежа в централната част на София.
bld. Slivnitsa
bld. Slivnitsa
nska
aria Luiza
Opalche
l Levski
ginya M
si
bld. Va
Tsar Sim
ya
eon
bld. Kn
tev
isto Bo
vski
G.S. Rako
bld. Hr
50
Pirotska
ukov
Al. Dond
bld. To
do r Alexan bld. Kniaz
drov
bld. Yanko Sakazov
Alabin
ia
don
ke
. Ma
bld
iev
i
k
eorg
bl
vs
to G
d.
ko
o Botev
Hris
Ts
Ra
iI
a
i
vlog
sk
rO
S.
.E
G.
ev
sv
bld
L
ob
bld. Hrist
ris I
sil
od
Va
a
i
Bo
te
d.
Vitosh
l
bl
Knyaz
bl
d.
G
en
.M
ih
ail
D
.S
ko
be
lev
bld. Patriarh
Evtimiy
Fridtjof Nansen
a
Vitosh
планиран велопаркинг
Existing bicycle parking
ki
Levs
bld.
Vasil предложен допълнителен
Planned bicycle parking
v
gie
eor Proposed additional parking
паркинг
to G
Hris
gi I Proposed bicycle network мрежа
. Ev
lo предложена велосипедна
bld
Planned bicycle
планирани lanes
велоалеи
Existing bicycle lanes
съществуващи велоалеи
Green areas
зелени площи
Rivers
реки
квартали
Blocks
bld. Bulgaria

Казусът с булевард „Тодор Александров“
По-добри условия за велосипедно и пешеходно придвижване
Булевард „Тодор Александров“ пре- Краткосрочни мерки Дългосрочни мерки
сича сърцето на София, носейки ог-
• Да се подобрят условията за пешеходно прид- • След завършването на реконструкцията на Софий-
ромни пътни потоци. Той представ- вижване чрез изграждането на места за сядане по ския околовръстен път транзитният трафик не бива
лява важна връзка с града, но в мо- протежение на булеварда, подобряване на уличното да преминава през градския център. На този етап
мента се явява по-скоро бариера за осветление и създаване на по-приятен микроклимат броят на лентите на бул. „Тодор Александров“ може
чрез засаждане на нови дървета. Да се подобрят допълнително да се намали.
пешеходците и велосипедистите. С местата за пресичане. • Обемистите препятствия и празните пространства
изграждането на околовръстния път • Подобряване на възможностите за велосипедно между сградите следва да бъдат запълнени, за да се
булевардът има потенциала да стане придвижване чрез създаване на по-широка велоси- постигне по-голяма плътност, активни „контактни“
педна лента с вградени буфери, така че да се повиши зони и „поглед към улицата“.
по-привлекателен за хората. субективното усещане за безопасност и реалното
ниво на безопасност. Местата за пресичане да се
обозначат с отличителен цвят.
• Изграждането на широка междинна ивица с дървета
ще спомогне за намаляване на скоростта на автомо-
билите и ще улесни пресичането на пешеходците.
51
Булевард „Тодор Александров“ днес.
2500
2000
1500
1000
500
0
8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19
пешеходци велосипедисти моторни
превозни средства
Обследване на пътното движение по бул. „Тодор Александров“ в делнични Краткосрочни подобрения на бул. „Тодор Александров“, които ще го направят по-привлекателен за пешеходци и
дни, което показва големият обем на моторизирани превозни средства
велосипедисти.

III
Подобрете системата на обществения

градски транспорт и нейното използване
Обществен транспорт
Транспортни възли на Нощен обществен Качествен транспортен
обществения градски транспорт във Виена възел в станция
транспорт в Копенхаген Клампенборг
Копенхаген притежава ефективна мре- До 2010 година нощният транспорт До въвеждането на абонаментната
жа на обществения градски транспорт. във Виена бе обслужван от автобусна карта „Leap“ пътниците често бяха
Успоредно с подобряването на качест- система. През 2010 година бе въведено принудени да използват до три несъв-
вото и увеличаването на броя и разно- нощно метро, въз основа на публичен местими билета или смарт карти за
образието на превозните средства, през референдум, в който 55% от виенчани Дъблин и околностите: карта „Luas“ за
годините е разработена и допълваща гласуваха през почивните дни метрото индивидуални пътувания, смарт кар-
градоустройствена стратегия, която да да работи и нощно време. Понастоящем та за дъблинската автобусна мрежа с
гарантира достъпността на обществе- метрото работи през цялата нощ в по- дневни, седмични и годишни билети,
ния градски транспорт. Една от целите чивните дни и в навечерието на офи- и карта за железопътните линии (DART
е да насърчава „възможността за избор циалните празници. Нощните автобуси или Commuter). Карта „Leap“ бе въведе-
между различните видове транспорт“. продължават да обслужват районите, на в Дъблин през 2011 година, с което
Това може да се постигне само ако на в които няма метро. През седмицата, значително се улесни използването на
52 едно място се срещат няколко вида когато търсенето е по-слабо, системата обществен транспорт в Дъблин благода-
транспорт, при това така, че да се до- се обслужва само от автобуси. рение на съчетаването на всички видо-
пълват. Много от транспортните възли в ве транспорт в единна билетна система.
Копенхаген са обвързани с публичните

площади, което внушава усещането за
„пристигане“ и повишава безопасност-
та.
Качествен транспортен възел в станция Клампенборг Нощният обществен транспорт във Виена. Интегрирана карта за всички видове обществен
Източник: www.wienerlinien.at транспорт: „leap card“ www.leapcard.ie

IV
Намалете автомобилния трафик и

зависимостта от автомобила
Промяна в полза на хората
Лондонската такса „Задръстване“ Към обитаем и устойчив Париж
Когато Лондон въведе т.нар. такса „Задръстване“ през Въпреки широките си булеварди и променади, Париж, по-
2003 година, мярката бе само една от многото стъпки към добно на много други градове, постепенно се поддаде на
по-устойчив и уютен град. Трафикът в градския център бе натиска на автомобилите. За щастие градската управа реа-
намален с 15-20%, а генерираните приходи се инвестират за гира навреме и си постави за цел да съхрани Париж и да го
подобряване на обществения градски транспорт и публич- направи по-обитаем, по-зелен и по-здравословен. Изградени
ните пространства. Към момента Лондон разработва план за бяха четиридесет километра автобусни ленти. „Червените
трансформирането си в един от водещите пешеходни градове оси“ – някогашните еднопосочни коридори за високоско-
в света. Ключов компонент на този план е реорганизацията ростен трафик – бяха реинтегрирани в градската структура
на 100 публични пространства. Други инициативи включват като пространства за пешеходци и велосипедисти. Въведоха
засаждането на един милион нови дръвчета, изготвянето на се и други ограничения на трафика, като например неделната
нови насоки за проектиране на градските пейзажи, както и инициатива „Париж диша“, както и облагородяването на око-
множество интервенции на по-ниско ниво, които имат за цел ловръстния път с парк – победа на зеленото над сивото.
да подобрят условията за пешеходците. Предстои градът да
пристъпи към изпълнението на тази амбициозна програма. 53
IV
Намалете автомобилния трафик и

зависимостта от автомобила
Трансформацията на Любляна
„Затварянето на градския център за мо- ние ще съсипе местния бизнес, така и не се сбъдна-
ха – напротив, търговията и туризмът в историческия
торизирани превозни средства, въвежда- център процъфтяват.
нето на универсалната смарт-карта „Ур-
Системата „Kavalir“ от електрически превозни сред-
бана“ и модернизацията на обществения ства осигурява транспорт „по поискване“ за възраст-
градски транспорт са само част от мер- ните, лицата с намалена подвижност и всеки друг, „Екологичната зона“ на Любляна
който се затруднява да се придвижва пеш в пешеход-
ките, довели до пълна трансформация на ната зона.
града в изключително кратки срокове,
През 2008-2012 година Любляна въведе допълни-
както и до увеличаване на привлекател- телни мерки за насърчаване на немоторизирания
ността и достъпността на града за обита- транспорт, за отстраняване на задръстванията и
подобряване на модалния сплит между моторизиран
телите и посетителите му.“1 трафик и устойчиви начини на транспорт, включител-
но намаляване на паркингите в градския център и
ограничаване на допустимата скорост за моторизира-
ния транспорт. Любляна и нейната „Екологична зона“
През 2007 г. Любляна разработи ясна визия за 2025
година: да се превърне в съвършения устойчив град Тясното сътрудничество между градската управа
с космополитен характер и модерна визия. Град за и обществените институции, между гражданите,
54 неправителствени организации и други организации
хората, оформен според индивидуалните им потреб-
ности. и дружества превръщат визията „Любляна 2025“ в
реалност. Усилията вече се отплащат.
За кратък период от време бяха приети редица стра-

тегически документи, сред които Общински градоус-
тройствен план, насочващ 83% от градоустройстве-
ните усилия в посока обновяване на съществуващите
зони и изоставените терени, Програма за опазване
на околната среда, План за устойчива градска мо-
билност, План за устойчива енергия и Стратегия за
нулеви отпадъци.
В резултат на този процес през 2007 година домини-

раният по-рано от автомобилите център на Любляна
бе затворен за всякакъв моторизиран трафик. Днес
пешеходната зона („Екологичната зона“) обхваща по-
вече от 100 000 м2, като площта и се увеличава с всяка
изминала година: между 2007 и 2016 г. е нараснала с
620%. Снабдяването на магазините се извършва меж-
ду 6:00 и 10:00 ч. Хората, които живеят в центъра или
пристигат с автомобил, трябва да паркират в подзе-
мен паркинг, разположен извън пешеходната зона, и
да се придвижат пеш. Опасенията, че подобно реше
1 Доклад за Любляна – Европейска зелена столица за 2016 г.,

www.ljubljana.si/file/1782477/env-15-003_ljubljana_en-web.pdf
1. През 2013 година съществена част от улица „Сло-
венска“ – основна пътна артерия в градския център,
характеризираща се с постоянни задръствания – бе
затворена за моторизирания транспорт и в момента е
достъпна единствено за пешеходци, велосипедисти и
градски транспорт.
2. Площад „Конгрес“ – от паркинг към привлекателно
публично пространство.
3. Речното крайбрежие, използвано по-рано като
паркинг. Днес това е уютно публично пространство,
1. Улица „Словенска“ преди © B.J.Jeršic 2. Улица „Словенска“ днес © N. Rovan предлагащо разнообразни възможности за контакт с
водните площи.
3. Площад „Конгрес“ преди © B.J.Jeršic 4. Площад „Конгрес“ днес © D. Kordic
55
5. Речното крайбрежие преди © B.J.Jeršic 6. Речното крайбрежие днес © D. Wedam

56
О Б Щ Е С Т В Е Н
Ж И В О Т

Обществен живот
София е изпълнена с живот, особено през по-топли-
те месеци, когато разнообразните публични прост-
ранства привличат различни потребителски групи
от всякакви възрасти: деца на електрически колич-
ки, възрастни хора, играещи шах, младежи на кънки,
студенти, насядали в кафенетата, за да учат на чист 57
въздух. Тази глава е посветена на живота, който се
разгръща в публичното пространство, на хората,
които го използват и на зоните, които привличат
най-много посетители.
Ж И В О Т
Интензитет на използване
Карта на интензитета на използване на
проучените публични пространства в
София. Стойностите показват средно-
то количество хора в типичен делни-
чен ден.
58
96
46
108
40
50
47
58
43
86
93
Карта на интензитета на използване на

↑
Ж И В О Т
публичното пространство в София
Посочените стойности показват средното публични пространства

Pass-through Intense use
количество хора в типичен делничен ден с интензивен транзитен
public spaces
трафик
в проучените от екипа локации. Оценката
на останалата част от публичното прост- ключови булеварди
Key boulevards with
ранство се базира на наблюдения. сwide
широки тротоари
sidewalks
реки
Rivers

Интересни обекти
Централната градска част привлича
голям брой хора през седмицата и
почивните дни. Зелените паркове и
градини са особено привлекателни, а
по-слабо посещаваните райони прите-
жават голям потенциал за развитие.
Пешеходни улици и улици с приоритет

за пешеходците
• Пешеходните софийски улици привличат

множество посетители – не само за разходки, но и
за отмора по пейките или откритите кафенета.
↑
59
Зелени паркове и градини Градски пейки Кафенета по улици и площади Определени пространства не
Ж И В О Т
• В края на седмицата парковете и • В парковете, градините и • През последните години „кафе
се използват достатъчно
градините привличат множество пешеходните зони има множество културата“ се развива с бързи • Публичните пространства,
посетители от различни възрастови пейки, но по протежението на темпове. Тази нагласа приканва доминирани от паркинги или
и полови групи, особено семейства с улиците възможностите за сядане са голям брой хора да поседнат на пътен трафик, пространствата с
малки деца. значително по-малко. открито в публичното пространство. твърде голям мащаб или недобър
• От пролет до есен вечерно време • От гледна точка на местата за сядане, микроклимат се посещават далеч по-
парковете и градините са пълни с платените варианти, като например рядко отколкото останалите райони.
млади хора. кафенетата, се ценят повече Тези пространства притежават голям
отколкото безплатните пейки. потенциал за развитие.

ab
r
rt
on
ly
re
c
al
ci
da
ra
on
ov
fo
ic
ild
er
ng
tu
on
ys
m
m
g
ch
g
l
tti
cu
tin
ph
n
m
se
on
si
tti
ai
co
si
on
ng
w
tti
ng
si
tti
si
Дейности в публичното пространство
Дейности, свързани с отдих,
Проучването на дейностите, свързани standing регистрирани в различните
локации в типичен делничен ден
с отдих, разкрива следното: waiting for transport
Огромна част от рекреационните Стоене
standing 35.6%
дейности включват престой (стоене sitting on benches
Изчакванеwaiting
на градски
for транспорт
transport 5.4%
0,356
0,054
и седене) около градските пейки. На
sitting on caféchairs Седене
sitting по пейки
on benches 21.8% 0,218
второ място е престоят в кафенета на 0,1
sitting on caféchairs
Седене в кафенета 16.9%
открито. sitting on secondary seating 0,094
sitting
Седене on secondary
на вторични места заseating
сядане 7.6%
Оживените пазари и неформалната 0,007
sitting
Седене на on movableстолове
преносими chairs 2.3% 0,002
търговия формират важна част от sitting on movable chairs
0,009
Излежаванеlying down 0.1%
градския живот. В публичните прос- lying down
и почивка
0,077
транства играят малко деца, а проуч- children playing
Играещи деца 1.0%
0,005
ването показа твърде малко физиче- children playing commercially active
Търговска дейности 7.8% 0,005
ски и културни дейности. cultural activities

Културни дейности 0.5%
commercially active
physical activities
Физически дейности 0.5%
Площад „Бански“
cultural activities
physical activities
Площад „Независимост“
Площад „Народно събрание“
Площад „Батенберг“
60
Ж И В О Т
Площад
„Централни хали“
Ул. „Съборна“
„Света Неделя“ –
западна част Проучвания
PSPL Studies на публичните пространства
и обществения живот
ул. „Цар Шишман“ Public space
↑ Карта на проучените Публични пространства
Key boulevards
дейности в публичното Ключови булеварди
Реки
Rivers
Площад „Славейков“ „Света Неделя“ –
източна част

Стоене Седене по пейки Вторични места за сядане Седене в кафенета
• Повечето дейности – над една трета • Градските пейки са популярен • Поради липсата на възможности за • Броят на кафенетата на открито в
от всички регистрирани – включват елемент на уличното пространство и отдих по улиците, хората използват София непрекъснато се увеличава.
хора, които стоят в публичното парковете. алтернативни варианти. • Кафенетата се използват за общуване
пространство и разговарят едни с • Като цяло, по улиците рядко се • Като цяло, вторичните места за с приятели и роднини.
други. срещат пейки, докато парковете сядане допълват градските пейки, • Кафенетата подкрепят активния
• Разглеждане на паметници, магазини разполагат с достатъчно макар да не са подходящи за обществен живот, осигуряват
и т.н. възможности за сядане. възрастните хора. възможност за отдих, позволяват на
хората да следят какво се случва и да
наблюдават другите.
61
Пазари и неформална Играещи деца Търговски дейности Културни дейности
Ж И В О Т
търговска дейност • Децата играят предимно в парковете, • Уличната търговия в София е доста • София има богата култура – нещо,
• „Женският пазар“ приютява голямо обособените детски площадки и на популярна, наред с няколкото което се долавя и в по-неформалните
разнообразие от дейности. булевард „Витоша“. ключови местни търговски улици. културни дейности.
• В София съществуват редица пазари, • Децата са склонни да използват • Търговците осигуряват „поглед • Музикалните състави, театралните
например пазар „Димитър Петков“ различни елементи от обкръжаваща- към улицата“, а от своя страна трупи, марионетните представления
и пазар „Славейков“ (известен също та среда в игрите си и не държат на разнообразяват градската среда и и т.н. са все чудесни примери за
като „Книжния пазар“), но също и специалните детски площадки, стига контактите. културни дейности, които възникват
множество неофициални търговци да има подходящи алтернативи. при наличието на активен публичен
по ключови улици. • Като цяло, в центъра на града децата живот.
представляват незначителна пот-
ребителска група. Много може да се
направи за привличането им в град-
ското пространство.
67%
weekday
Възрастови групи
12% 5%
Age & Gender all Counting Locations

Централната градска част на София 35
Усреднени данни за всички преброявания по възраст и пол
привлича различни възрастови и пот- 31.4%
ребителски групи. При съпоставка с 30 делнични дни почивни дни
28.8%
демографските данни за населението
като цяло обаче, става ясно, че въз- 25
25.6%
23.3%
растните и децата са слабо предста-
вени. 20
16.1%
14.9%
14.1%
83% 12.3% 12.0% 12.4%
10
5
3.0% 2.9%
1.5% 1.6%
0
0-6 мъже и жени
0-6 M&W 7-14 мъже
7-14 и жени
M&W 15-30
15-30мъже
Men 15-30Women
15-30 жени 30-64
30-64мъже
Men 30-64Women
30-64 жени Над 64 мъже
above и жени
65 M&W
Учудващото е, че преброяванията в делничните и почив- център през почивните дни, докато тези между 30 и 64
ните дни дават почти еднакви резултати. Не се отчита се задържат по-малко.
разлика между дела на възрастните и децата, прекар- Присъствието на жените като цяло е по-слабо, с изклю-
ващи време в публичното пространство в делнични и чение на възрастовата група 15-30 в делнични дни. Не
почивни дни. се наблюдава почти никаква разлика в присъствието
Любопитно е, че потребителските групи в градския на децата и възрастните хора в делнични и в почивни
център имат почти еднакво съотношение през делнич- дни, което е учудващо, предвид че през почивните дни
ните и през почивните дни. Мъжете във възрастовата децата не са на училище. center population
група 15-30 прекарват малко повече време в градския 10%
23%
Възраст на популацията в централната градска част Възрастови групи в регистрираните локации

62
67%
weekend weekday
center population
12% 5%
10%
23%
Ж И В О Т
35
30
10%
23% 25
20
Playgrounds Playgrounds
Schools Schools
School yards School yards 83%

67% 67%
Blocks Blocks 10
0 150 500 1000m

weekend weekday City centre boundaries
0 150 500 1000m
5
Населението в централната градска част застарява, като 23% от обитателите са над Децата (0-14) съставляват 10% от населението в центъра, но в наблюдаваното 1.5% 1.6%
3.0% 2.9%
5%
65 години. Децата под 15 години съставляват едва 10%. 12% публично пространство делът им е едва 5%. Възрастните хора също се срещат по- 0
0-6 M&W 7-14 M&W

рядко в разглежданите зони.
Age & Gender all Counting Locations
35
31.4%
30
28.8%
25.6%
25
23.3%
20
63
Ж И В О Т
Потребителски групи
Възрастни жители Деца и младежи
Присъствието на възрастните жители в градския център е В централната градска част има редица училища, както
ограничено до няколко конкретни зони, в които те предпо- и множество детски площадки, особено в парковете.
читат да прекарват времето си.
Детски площадки
Playgrounds
Дом за homes
Nursing възрастни
Клуб на пенсионерите Училища
Schools
Pensioner’s Club
Дестинации, популярни
Popular destinations
Училищни
School yards дворове
сред възрастните
for elderly people Квартали
Blocks
Квартали
Blocks 0 150 500 1000m Граници на централната
0 150 500 1000m Граници на централната
City centre boundaries градска част
64
Възрастните хора в Присъствието на възрастните Детски площадки и училища в Недостиг на подходяща за

публичното пространство хора е концентрирано в центъра на града децата среда
Ж И В О Т
• Възрастните хора предпочитат да няколко ограничени на брой

• В централната градска част се • Навигирането из градските улици с
прекарват повече време в парковете зони
и градините, както и на „Женския • Възрастните предпочитат зоните, в намират редица училища и детски деца не е лесна задача. Семействата
пазар“, край минералните извори и които престоят е безплатен. Обичат площадки. предпочитат да посещават парковете
край временните неделни пазари. да посещават интересни и финансово • Детските площадки са разпределени или площадите.
• Сред дейностите, предпочитани от достъпни мероприятия, но на този неравномерно. Съществува потен-
възрастните, изпъкват настолните етап предлагането не е достатъчно. циал за разширяване на тяхната
игри, организирани пред Народния • Съществуват пречки пред физическа- мрежа.
театър предимно от мъжете. та достъпност на публичното прост- • Често площадките не са проектирани
• Възрастните жени предпочитат да ранство. с подходящи за децата материали.
седят на градските пейки и да бъбрят • През зимния сезон възрастните
с приятели и познати. предпочитат да си стоят по домовете
заради опасността от падане по непо-
чистените или заледени тротоари.
Студенти Туристи
София има голяма студентска популация – близо Ежегодно София се посещава от все по-голям брой ту-
105 000 студенти. Студентите оказват положително ристи (1 350 000 през 2016 г.). Туристите обикновено
влияние върху оживеността на градския център. идват от Обединеното Кралство, Германия и Италия и
отсядат в града за по 2-3 нощувки.
Общежитие
Dormitory 7,5 км
7,5 km Главни туристически дестинации
Top Tripadvisor Tourist Destinations
според „Tripadvisor”
Факултет
Faculty + Public Space
Публично пространство
7 km
Университет
University 7 км Квартали
Blocks
Към
To Студентски
Student Village град
Граница на централната градска част
City centre boundaries 0 150 500 1000m
Граници на централната градска част
0 150 500 1000m
65
Центърът е богат на В центъра на града живее Нарастващ брой туристи Интересът им често се
университетски факултети твърде малка част от свежда до няколко ключови
Ж И В О Т
• Все повече туристи посещават Со-
студентите паметника
• Университетите в градския център фия, за да се запознаят с културата и
са разположени предимно в южната • Студентите живеят предимно в „Сту- историята на града. • Туристите обикновено разполагат
част, с малка концентрация на изток дентски град“ – на 7 км от централ- със списък с ограничен брой кул-
• Туристите са източник на инвестиции
около Софийски университет. ната градска част. турно-исторически паметници. За
и насърчават културата за активен
да ги приканим да разгледат и други
• През обедната почивка и между лек- • Дори и тези, които посещават цент- живот на открито.
части на градския център, както и да
циите студентите оживяват публич- рално разположените факултети, чес-
останат по-дълго в града, трябва да
ното пространство и допринасят за то се затрудняват да намерят евтини
осигурим свързана пешеходна мре-
активния обществен живот. квартири в центъра.
жа, достъпен обществен транспорт и
привлекателни публични простран-
ства.
• Предпочитаните туристически дес-
тинации са разположени предимно в
югоизточната част на центъра.
Активност през деня и седмицата
Типичният модел на активност се Усреднени стойности от преброяването на
характеризира със сутрешен пик, пешеходците във всички локации, съпоставка
обеден пик и вечерен пик. Ситуацията 35000
делник почивни дни
през почивните дни е различна. Тук
30000
нивата на активност са разпределени
по-равномерно, като основният пик 30 000
25000
е към 16:00 ч. Софийските вечери са
оживени, особено през почивните 20000
дни, когато мнозина излизат на вечеря 20 000
15000
или на разходка в градския център.
10000
10 000
5000
0
0 1
8:00 2
9:00 3
10:00 4
11:00 5
12:00 6
13:00 7
14:00 8
15:00 9
16:00 10
17:00 11
18:00 12
19:00
pedestrians weekday pedestrians weekend

Любопитно е, че потребителските групи в градския Присъствието на жените като цяло е по-слабо, с
център имат почти еднакво съотношение през дел- изключение на възрастовата група 15-30 в делнични
ничните и през почивните дни. Мъжете във възрас- дни. Не се наблюдава почти никаква разлика в при-
товата група 15-30 прекарват малко повече време съствието на децата и възрастните хора в делнични
в градския център през почивните дни, докато тези и в почивни дни, което е учудващо, предвид че през
между 30 и 64 се задържат по-малко. почивните дни децата не са на училище.
66
67 38
делнични дни
почивни дни
стационарни дейности във всички локации,

усреднени стойности за делнични и почивни дни
Присъствието на хора е Обеден пик Оживени публични Оживени през деня, но не

Ж И В О Т
по-голямо през седмицата, • През седмицата първият пик се

пространства и кафенета в съвсем безопасни през нощта
отколкото през почивните дни наблюдава между 12:00 и 14:00 ч., ко- следобедните часове • Много от районите в северната и
гато много хора излизат на обяд. Това северозападната част на центъра не
• В проучените локации като цяло се • Пикът в обществения живот настъпва
създава оживена атмосфера, особено се считат за безопасни, особено през
наблюдава по-голяма рекреационна след работно време (17:00 – 18:00 ч.),
в районите с повече офиси. нощта. Често тези места са оживени
активност през седмицата, отколкото когато градът се изпълва с хора.
през деня, но се избягват нощно
през почивните дни. • Хората, които се задържат в цент-
време.
• Активността в делнични дни се дължи ралната градска част след работно
време, са предимно във възрастовата • Уличното осветление по тесните ули-
до голяма степен на работещите или
група между 18 и 50. ци и безистени, които денем представ-
учещите в града. Градският център все
ляват оживени маршрути, трябва да
още не е особено популярна дестина-
се подобри.
ция през почивните дни.

CITY CENTRE OF SOFIA I SOFIA - A CITY FOR PEOPLE I
CITY CENTRE OF SOFIA I SOFIA - A CITY FOR PEOPLE I
NUMBER OF EVENTS BY MONTH
Събития през годината NUMBER OF EVENTS BY MONTH
София е домакин на редица летни Календар на събитията

January
събития, които увеличават активността February
December януари
January
в парковете и площадите, като напри- февруари
February
декември
мер инициативата „София диша“, която December
се провежда в градския център, или November March
джаз фестивала в „Южен парк“. През ноември
November март
March
последните години Столична община
често затваря улиците за автомобилния October April
трафик – напр. бул. „Дондуков“, ул. „Цар октомври
October април
April
Шишман“ и бул. „Стамболийски“ – в
полза на временни културни, спортни May
или търговски мероприятия. September
May
май
September
септември
August
June
August
август July
June
юни
юли
July
0-5 5 - 10 10 - 15 15 - 20 20 - 22
0-5 5 - 10 10 - 15 15 - 20 20 - 22
67
Активен пазарен живот Повечето събития се провеж- Временните мероприятия Слаба застъпеност на зимните
Ж И В О Т
дат в началото на лятото стават все по-популярни мероприятия
• „Женският пазар“ е отворен от 8:00
до 19:00 ч. и осигурява постоянно • Голяма част от събитията – 56% – са • Временните мероприятия, при които • През зимните месеци, особено
ниво на активност през седмицата и съсредоточени в рамките на няколко улиците се затварят за спортни и кул- януари и февруари, се провеждат
годината. месеца. турни дейности, представляват чуде- ограничен брой мероприятия.
• Други пазари се провеждат на • Събитията варират от джаз фести- сен начин за привличане на повече • Животът се премества на закрито,
ежеседмична основа, като например вали, кинопрожекции на открито, хора в градския център и огранича- а театрите и концертните зали се
неделния Фермерски пазар и вре- както е показано по-горе, и спортни ване на автомобилния трафик през превръщат в популярни дестинации,
менния неделен пазар на пл. „Алек- мероприятия. почивните дни. предлагащи разнообразни програ-
сандър Невски“. • Различни събития и спонтанни ми.
• Паркът на Националния дворец на
културата, Градската градина, Княже- изложби съживяват публичното • Зимният сезон със своята снежна
вската градина, Южен парк и Бори- пространство. покривка и относително чести слън-
совата градина са едни от най-актив- чеви дни би могъл да се използва
ните локации за летни мероприятия. за разнообразни игри на открито и
зимни спортове.
I 255 257 II
251 252 253
254
256
Осигурете дейности по всяко Погрижете се за всички
време на деня и годината възрастови и потребителски
групи
Key
Активиране на нощните пространства Отправете покани към децата и семействата
• Като цяло София е безопасен град през нощта. Все • Осигурете повече детски площадки в северозападната
пак някои зони не са достатъчно активирани по част на градския център. Това може да се постигне и
това време. Необходимо е да се осигурят актив- чрез отваряне на училищните дворове за външен дос-
Ключови
ни приземни етажи, „поглед към улицата“, добро тъп.
Moves
улично осветление, особено по протежение на • Привлечете семействата извън детските площадки
основните пешеходни връзки. посредством игрови инсталации/скулптури/дейности.
• Използвайте светлинни ефекти за създаване на • Улеснете и обезопасете придвижването с деца по град-
специфични вечерни дестинации, които да обога-
стъпки
ските улици, за да можете да привлечете тези потреби-
тяват градския живот, напр. светлинни инсталации. телски групи към други райони. Разширете пешеходни-
те зони и зоните с приоритет за пешеходците.
Стратегия за събития Поканете туристите да изследват и други зони

• Осигурете пространство за фестивали по град- • Използвайте различни стратегии за ориентация, за
ските площади (музикални, творчески, книжни да насочите туристите към ключовите дестинации в
фестивали). централната градска част, но също и към зони, за които
иначе не биха имали информация. Работете в тясно
• Тъй като основната част от мероприятията се
сътрудничество с агенцията по туризма и други заинте-
провеждат през лятото, необходимо е да се поло-
ресовани лица, за да предоставяте информация онлайн
жат повече усилия за активиране на града и през
и карти на туристическите обекти в хотелите.
останалите сезони. Освен ледени пързалки, могат
68 да се организират и други дейности, като напри- Увеличете присъствието на студентите в центъра
мер зимни базари, състезания по кърлинг, снежни • Осигурете допълнителни съоръжения за студентите в
инсталации, мероприятия, насочени към децата и градския център (съоръжения за спорт, настаняване,
т.н. учене, срещи). Това могат да бъдат зони за работа или
учене в неизползвани приземни етажи или публични

Прегърнете „пазарната култура“ пространства.
• Прегърнете пазарната култура и продължавайте Осигурете достъп и дейности за възрастните хора
да организирате разнообразни коледни базари, • Тъй като населението на София застарява е важно да
временни пазари, ежедневни и фермерски пазари. се осигурят удобни места за сядане, места за срещи на
• Погрижете се пазарите да са привлекателни за открито, безплатни мероприятия, интересни дейности,
по-младото поколение. Инициативите в тази както и добра достъпност и обществени тоалетни.
посока могат да включват различни артистични и
Ж И В О Т
Осигурете съоръжения и зелени площи за

творчески базари, насочени към младите хора.
жителите на града
• Осигурете лесен достъп до зелените площи както в бли-
зост до дома (балкони и/или вътрешни дворове), така и
в квартала (паркове, детски площадки, площади).
• Организирайте детски ясли, детски градини, училища и
супермаркети в или в близост до жилищните райони.
»» Страница 70: „Браянт Парк“ представлява отличен
пример за площад, който привлича разнородни
потребителски групи.

251 252 253 255 257
254
256
III IV
Разнообразете и Следете промените в

реорганизирайте публичното обществения живот
251 252 253 255 257

254
256
Осигурете по-разнообразно оформление на Следете промените в обществения живот

публичното пространство • Постоянно следете и анализирайте данните за пе-
• Обърнете внимание както на пасивните, така и на шеходния трафик и обществения живот в публич-
активните дейности, проектирайте и реорганизи- ните пространства.
райте допълнителни публични пространства. • Използвайте качествени показатели за анализ на
• Осигурете разнообразни места за сядане, като обществения живот – социално равенство, съот-
същевременно запазите последователност и ношение между половете, потребителски групи,
единност на визията: осигурете места за сядане, социално взаимодействие и т.н.
които позволяват на хората да общуват в различни • Използвайте събраните данни, за да оцените
конфигурации, да работят, да наблюдават града, да доколко са успешни промените в публичното
учат, да похапват в обедната почивка или да погле- пространство.
дат как играят децата им.
• Насърчавайте сътрудничеството между универси-
• Погрижете се публичното пространство да не тетите и институциите за набирането на данни.
обслужва частни търговски нужди и винаги да
предоставя възможности за сядане. • Споделяйте данните онлайн, за да гарантирате
прозрачност и информираност.
Осигурете по-добра връзка с функциите на »» Краткосрочни мерки: Съберете и анализирайте
съседните сгради данните за пешеходния и обществения живот в
• Подобрете взаимодействието между публичните публичните пространства.
пространства и функциите на съседните сгради.
»» Страница 72-73: За да разберете как други градове
• Функциите на сградите трябва да преливат в заоби- следят общественият живот, вижте примерите с 69
калящото ги публично пространство и да намират Копенхаген и Ню Йорк.
отражение в него.
Активирайте недостатъчно използваното
публично пространство
• Отворете някои от вътрешните дворове за полз-
ване от външни посетители и се погрижете за със-
тоянието им – по-добра поддръжка, организирани
зони за срещи и разнообразни дейности, които
могат да бъдат подбрани с участието на живущите
в прилежащите сгради.
Ж И В О Т
»» Краткосрочни мерки: Използвайте частните
паркинги на учрежденията за организиране на
спонтанни събития или базари през почивните дни.
»» Насърчавайте провеждането на временни
мероприятия, фестивали, представления и
изложби на открито.

II
Погрижете се за всички възрастови

и потребителски групи
„Браянт Парк“
„Браянт парк“ се слави с пищните си От свърталище на наркопласьори до Грижа за всички потребителски и
градини, безплатните дейности, ка- предпочитан парк възрастови групи
Твърди се, че преди трансформацията си „Браянт Днес паркът е пространство за срещи с приятели,
чествените тоалетни и ресторантите на парк“ се използвал предимно от наркопласьори и похапване на открито, разходки, музика, използване
открито. Разположен до Обществената крадци. По време на Голямата депресия паркът бил на безжичната мрежа, място за отдих и тих размисъл.
библиотека в сърцето на Ню Йорк, пар- заграден с желязна порта и висок жив плет, които го Обществените тоалетни, различните варианти за
изолирали от заобикалящия го квартал. Трансформа- сядане и разнообразните дейности гарантират, че са
кът се посещава от над шест милиона цията започва през 1980 година, когато е учредена удовлетворени потребностите на всички ползватели.
души годишно и е едно от най-оживе- корпорация за неговото възстановяване (Bryant Park
ните публични пространства в света. Restoration Corporation). Дейности и събития
„Браянт Парк“ е притегателен център за стотици
Следва затваряне на парка в периода между 1988 и културни събития и се явява домакин на над 1 000
1992 година, когато пространството е организирано безплатни дейности годишно – от задушевни кур-
според сегашния му модел – разширена е централна- сове по рисуване до филмови прожекции за 10 000
та поляна, изградени са вътрешни и външни пеше- души, петъчни пикници, уроци по фехтовка, оперни
ходни алеи. По същото време са въведени масичките представления, състезания по настолни игри, тай чи,
и сгъваемите столове. Горната тераса на парка, която поетични вечери, турнири по пинг-понг, уроци по
по-рано обслужвала местната търговия с наркотици, пчеларство и фотографски семинари до петъчния
е отдадена под наем на модния „Браянт Парк Грил“. френски базар.
Сградите вдъхват живот на Активен през всички сезони

70 пространството Зиме, лете, пролет и есен нюйоркчани обичат този
Функциите на съседната библиотека преливат в парк. Посетителите през летните месеци, когато жи-
публичното пространство – организирана е зала за вотът се върти около тихата зелена поляна, вероятно
няма да го познаят през зимата – паркът се превръща
четене на открито, провеждат се поетични кръжоци

за деца и възрастни. Павилионите и будките вдъхват в романтично зимно селце с ледена пързалка и стък-
допълнителен живот на парковото пространство, на- лен павилион, в който продължават да се провеждат
ред с мобилните сергии, като например творческата всевъзможни мероприятия.
работилничка на колела.
Ж И В О Т
Обедна почивка за туристи и строителни работници Детска библиотека на открито Възрастни посетители играят петанк

III
Разнообразете и реорганизирайте
публичното пространство
Площад „Батенберг“
Площад „Батенберг“ е ключово публич- Посетителите стоят предимно прави или Три пъти повече паркирани автомобили
но пространство в града, очертано използват вторични възможности за отколкото хора standing
waiting for transport
сядане
sitting on benches standing
Като цяло, в хода на

между Градската градина и Национал-

sitting on benches
sitting on secondary seating sitting on caféchairs
sitting on secondary seating

sitting on movable chairs
един делничен ден в

sitting on movable chairs
lying down
ната художествена галерия. Отличава

lying down
standing
children playing children playing
района има три пъти

commercially active
commercially active sitting on benches
147 cars cultural activities
Обобщението на дейностите през делничните дни сочи, че посетителите

147 cars cultural activities 47 people physical activities
sitting on secondary seating
се с жълтите си павета и прекрасната

47 people physical activities sitting on movable chairs
на площада стоят прави или седят, тоест площад „Батенберг“ не е място, 47 души повече автомобили, lying down
children playing
commercially active
където хората присъстват активно.

отколкото хора.
147 cars cultural activities
архитектура и притежава огромен по-

47 people physical activities
147 автомобила
тенциал. Площадът е важна свързваща

брънка на пешеходното пространство, 26% използване на Натоварен автомобилен коридор през
вторични възможнос- Chart Title 62% стоене центъра на градаBatemberg
но понастоящем се използва предимно 2500 ти за сядане 2500
като автомобилен коридор през града2000 2000

standing
si�ng on secondary si�ng possibili�es
commercially ac�ve
wai�ng for transport
si�ng on movable chairs
cultural ac�vi�es
si�ng on benches
lying down
physical ac�vi�es
si�ng on cafechairs
children playing
и като паркинг. 1500 1500

1212
standing
si�ng on secondary si�ng possibili�es
wai�ng for transport
si�ng on benches
lying down
si�ng on cafechairs
children playing
936
1000 standing wai�ng for transport si�ng on benches si�ng on cafechairs
1000
Стоене si�ng on secondary si�ng possibili�es
lying down
Излежаване и почивка
children playing
500 Изчакване на градски транспорт Играещи деца 500

Седене на пейки Търговски дейности
0 Седене в кафенета 0
Културни дейности
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19
Седене на вторични места за сядане Физически дейности
pedes trians cyclis ts motor vehicles пешеходци велосипедисти моторни превозни
Седене на преносими столове средства
делнични дни
71
Ж И В О Т
Паркингът може да бъде трансформиран в зона за активности, свързани с музея, която да приканва хората Друго решение е паркингът да бъде превърнат в зелено продължение на парка, а контактната зона между
да прекарат известно време на площада – с помощта на улично обзавеждане и пространство за творчески двете да приканва хората да поседнат.
изяви.

IV
Следете промените в обществения живот
Ню Йорк набира информация
Ню Йорк представлява една от най- Преобразуване на данните в реални проекти ства с 84% и подобрило пътните потоци по булевар-
Разработени са нови градоустройствени решения за дите в нюйоркския Мидтаун.
гъсто застроените и населени градски целия град – от „Таймс Скуеър“ до „Флъшинг“ в Куинс –
среди в Съединените щати и подоб- решения, които прекрояват обществения живот: Измерване на въздействието
но на повечето американски градове опростени били кръстовищата, скъсени пешеходни- В допълнение към горните промени, местният бизнес
те пътеки, организирани и обособени били пътните отчел увеличени пешеходни потоци, повишени про-
прилага сложна методология за измер- ленти, а конфликтните модели на движение били дажби и по-малко незаети търговски обекти. Според
ване на автомобилния трафик, както разделени. С други думи, данните от измерванията едно проучване, хората, които пазарували в квартала,
и сложни механизми за ограничаване послужили като рамка за смели решения, които по- се увеличили с 42%, а 74% споделили, че площадът
добрили публичните пространства и удовлетворили е станал многократно по-приятен. Що се отнася до
на задръстванията. Въпреки тези меха- множество потребности на жителите. безопасността, нараняванията сред пешеходците
низми, до 2008 година не са набирани намалели с 35%, отчасти поради факта, че броят на
90% от пространството на „Таймс Скуеър“ било пред- пешеходците, принудени да се движат по платното,
данни за пешеходците, велосипедисти- назначено за колите, макар 90% от преминаващите спаднал с 80%.
те и дейностите на свободното време. да са пешеходци. Очевидно било, че съотношението Поставянето на акцента върху хората в проучването
Със съдействието на местни застъп- трябва да се промени. Връщането на „Таймс Скуеър“ на „Таймс Скуеър“ е чудесен пример как да измерва-
на пешеходците – или, иначе казано, трансформация- ме, реализираме и оценяваме промените в градската
нически групи, градската управа ан- та му в истински обществен площад – увеличило броя среда, насочени към по-добро качество на обществе-
гажира стотици доброволци, на които на хората, прекарващи време в публичните простран- ния живот.
възлага да обиколят основните улици
и публични пространства в четири от
петте района на града.
72
Да преценим какво е важно

В резултат на инициативата стотици хиляди хора са
„преброени“ в хода на ежедневната си дейност. Благо-

дарение на използваната методология, градската уп-
рава успява да разбере как хората използват улиците
и публичните пространства. Установило се например,
че 90 процента от пространството на „Таймс Скуеър“
е посветено на автомобилите, макар 90 процента от
трафика да е пешеходен. С други думи, нещо очевид-
но не било наред. Любимо мото на тогавашния кмет
Ж И В О Т
Майкъл Блумбърг гласи: „Уповаваме се единствено

на Бога. Всички останали да представят потвърдени
данни“. Въоръжен с получените данни, кметът вече
разполагал с емпирични доказателства, въз основа
на които да насочи инвестициите и да канализира
политическата воля към реализирането на смели
идеи, като например създаването на нови публични
пространства по протежение на Бродуей между 14-та
и 57-а улица, включително на територията на „Таймс
Скуеър“.
„Таймс Скуеър“ преди „Таймс Скуеър“ сега

IV
IV
Следете промените в обществения живот
Градоустройствен подход, основан на доказателствата
Проучването на Ян Геел върху навици- Като начало – преброяване на велосипедите дина градската управа инициира 5-годишна кампания
Започвайки с „Преброяване на велосипедите“ през за превръщането на Копенхаген в най-удобния град за
те на хората, преминаващи и прекар- 1996 г., градската управа следи поведението на живеене в света. Проектът, озаглавен „Град за хора-
ващи време в публичното простран- велосипедистите и провежда мащабни проучвания та“, включва простички, но измерими и амбициозни
за набиране на данни, които да насочват инвестици- показатели за качеството на градския живот. И в този
ство на Копенхаген, постепенно се е случай градската управа разчита на количествените и
ите във велосипедни кампании и инфраструктура.
превърнало в метод за набиране на Резултатите, публикувани всяка година, илюстрират качествените цели, за да постави човека в центъра на
информация за целите на градоустрой- безспорната позиция на града като световен лидер във инициативата.
велосипедната мобилност и същевременно подчерта-
ствените политики. В продължение ват прозрачността на общината и изграждат доверие
Поставяне на амбициозни цели
на 20 години градската управа на Ко- През 2015 година Копенхаген постига целта си –
между гражданите и отговарящите за решенията. Тази
жителите на града да прекарват 20% повече време в
пенхаген прилага подход, основан на форма на документиране, основаващо се на доказа-
публичните пространства спрямо 2010 година. Това е
телства, набира както количествени данни – например
доказателствата, за нуждите на страте- брой деца или възрастни хора, придвижващи се с ве-
и обединяващата цел на всички градски агенции, като
се започне от агенцията по парковете и агенцията по
гическото планиране и инвестициите, лосипеди, – така и качествени данни, като субективно
транспорта и се стигне до агенцията по градоустрой-
опирайки се на методологията на г-н усещане за безопасност и мотивация за велосипедно
ствено планиране и икономическо развитие. Друга по-
придвижване сред гражданите.
Геел. стигната цел е 80% от жителите да се чувстват доволни
И не само на велосипедите от качеството на публичното пространство. Подобни
Скоро подходът, използван при преброяването на качествени показатели направляват инвестициите
велосипедите, започва да се прилага и спрямо други към обществения живот и носят ползи за максимално
аспекти на стратегическото планиране. През 2010 го- широк сегмент жители на града.
73
Ж И В О Т
„Град за хората“, издание от 2009 г. Днес Копенхаген е град с добре балансирана транспортна система.

add photo
74
К А Ч Е С Т В О
Н А
П У Б Л И Ч Н О Т О
П Р О С Т Р А Н С Т В О

Качество на
публичното
Публичните пространства в
София имат своя собствена 75
идентичност благодарение
на заобикалящите ги
емблематични сгради.
Разнообразни са, с различни
пропорции и отличителна
Н А
атмосфера, и предоставят
добра основа за разнообразен,
удовлетворяващ и
вдъхновяващ обществен
живот.
Мрежа на публичното пространство
Публичните пространства в София са
с различен мащаб и формат, но всички
притежават индивидуални качества
и потенциал. Това, което предстои да
бъде разработено, е устойчива мрежа
от улични връзки между отделните
елементи, която да способства за из-
граждането на качествена и достъпна
мрежа от публични пространства.
Ключови
Key boulevards
Key boulevardsбулеварди
with
with с широки тротоари
Key boulevards with
wide sidewalks
Key boulevards
wide sidewalks with
Споделена
wide sidewalks
Shared улица:
Street: Public
Public обществен градски
wide sidewalks
транспорт
Shared Street:
Transport,
и пешеходци
Shared Street: Public
Pedestrians
Shared Street: Public
Transport, Pedestrians
Пешеходни areas зони
Pedestrian
Pedestrian areas
Pedestrian Pedestrian areas
areas by car parking
Площади,
Squares
Squares доминирани
dominated
dominated by car parking от автомобилни
паркинги
Squares dominatedSquares
Rivers
Rivers
dominated by car parking
by car parking
Реки
Rivers Rivers
• Неравномерно
76 разпределение на
публичните прост-
ранства
• София е изправена пред

предизвикателството
да осигури достатъчно
на брой, равномерно
разпределени публични
пространства в централ-
ната градска част.
Н А

Слаби връзки между Пътният трафик изолира Налице е потенциал за орга- Налице е недостиг на
публичните пространства публичните пространства низиране на нови публични публични пространства

• Въпреки факта, че са налице значи- • Публичните пространства често са
пространства в северната част на
• Съществува голям потенциал за градския център, както
телни по обем публични простран- заобиколени от широки, натоварени
„отключване“ на пространства, които и проблеми с управле-
ства, качеството на мрежата е слаба. улици, които ги откъсват от заобика-
не се използват в момента, и органи- нието и поддръжката на
Това се дължи на отсъствието на лящата ги среда.
зирането им за различни форми на откритите площи.
свързващи елементи на пешеходната • Пресичането на улиците е затруд-
мрежа, а също и на наличието на ба- използване.
нено поради липсата на пешеходни
риери и препятствия, като например пътеки, необходимост от дълго • Незастроените парцели край натова-
паркирани автомобили. изчакване на зелена светлина или рените улици могат да се използват
• Нощем оскъдното осветление допъл- неуместни решения (подлези, кратък за постигане на по-добър баланс
нително нарушава връзките между зелен сигнал), което засилва изоли- между сгради и открито простран-
публичните пространства. раността на някои от публичните ство – това ще активира простран-
пространства. ствата и ще осигури възможности за
• Липсата на ориентири и табели също
отдих.
е проблем. Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот
Мащаб
София разполага с разнообразни пуб-
Scale
лични пространства с различни маща- Scale Футболно игрище
105m
Парк „Заимов“
105m
105 м
би, които са в състояние
Traditional да обслужват
knowledge about
Traditional
scale knowledge about scale 665m 665 м
665m
многобройни потребности.
and proportions Откритите
has gradually
and proportions
been has gradually been
lost, with the result that
пространства в старата, традиционна lost,
new with
urban the result that new urban
areas are often built in aareas
scale are
far often built in a scale far
част на града са с относителноremoved
removed from what people
малък
perceivefrom what people perceive Национален дворец на културата
мащаб и приятна атмосфера. По-нови-
as meaningful and comfortable.
as meaningful and comfortable.
те публични пространства не са така 570m 570 м
570m
добре съгласувани с човешкия мащаб
и често се възприемат от ползвателите
като неудобни. Градската градина
290m 290 м
290m
Площад „Независимост“
160m 160 м
160m
Площад „Райко
60m Даскалов“ 60
60mм
0 150 500 0 1000m

150 500 1000m
77
Н А
Добре функциониращи, оживени Добре използвани кътчета и ниши Площади с голям мащаб
площади с малък мащаб Площад „Малките пет кьошета“ Площад „Независимост“
Вътрешен двор между ЦУМ и сградата на • Градската структура е значително порьозна, а кът- • Някои от градските площади (площад „Независи-
Министерски съвет четата и пролуките се използват добре. мост“, площад „Батенберг“, площад „Лъвов мост“) са
• В градския център се срещат редица оживени пло- • В повечето случаи тези местенца се използват за с непропорционално голям мащаб и не предлагат
щадчета и градини с малък мащаб и разнооб- търговски цели, най-вече за кафенета и ресторанти, почти никакви дейности, зеленина или места за
разна визия, които привличат множество хора. и по-рядко за публични функции. сядане.
Придържането към човешкия мащаб, закътаността • Големият мащаб, непривлекателното изложение
и добрите връзки с околните сгради ги превръщат на местата за сядане и липсата на заслони карат
в приятни места за престой. посетителите да се чувстват незащитени от атмос-
ферните условия и не приканват към използване на
пространството.

Качество на публичното пространство
В хода на анализа целевата извадка
от открити пространства бе оцене-
на според дванадесетте критерия
за качество, разработени от „Геел“ и Vladaiska River
Lion’s Bridge Sq.
използвани за оценка на качеството

на градската среда на нивото на очите. Sveti Nikolay Garden
Women’s market
Tsar Simeon St.
Зелените площи изпъкват като местата Maria Luisa Bvd.

Pirotska St.
с най-високо качество. Голяма част от Central Baths Garden
Alexander Dondukov Bld.
пространствата търпят отрицателно-

то въздействие на пътния трафик или Nezavisimost Sq.
Batenberg Sq. Alexander Nevski Sq.
паркингите.
Garibaldi Sq.
Картата показва анализираните прост- Vitosha St.

City Garden
Eagle’s Bridge Sq.
ранства и съответната оценка на ка- Parliament Sq. to Park Voenna
Akademia
чеството. По-долу са представени по- Slaveikov Sq. Shishman St.
вече подробности за всяко от прост- to Borisova garden
ранствата. Park National

Palace of Culture Graf Ignatiev St.
Perlovska River
недобро качество
Poor quality добро
Good качество
quality
добро
Good качество
quality
средноquality
Average качество
to South park недобро
Poor quality качество
78
Н А
Площад „Независимост“ Площад „Народно събрание“ „Женски пазар“ Градската градина

+ Разположен в сърцето на града, + Заобиколен от емблематични сгради + Благодарение на дългото си работно + Добрият микроклимат, възможности-
добре свързан с други пешеходни + Добро ниво на детайлност и невъз- време пазарът е оживен през целия те за сядане и разнообразните дейнос-
дестинации препятствани гледки ден. ти привличат хора от всякаква възраст
+ Добро ниво на детайлност и интерес- + На пешеходно разстояние от зелени + Притежава добър микроклимат и и с всякакви интереси
ни гледки площи и квартали с човешки мащаб подходящ баланс от места в кафенета и + Удобна за пешеходно придвижване и
- Неприветлива микросреда с липса на - Доминиран от паркинг и автомобилен безплатни места за сядане безопасна за пешеходците
сянка през лятото, както и на защита трафик - Паркираните на улицата автомобили + Човешкият мащаб стимулира срещите
срещу ветровете - Липса на добри връзки с градина „Св. ограничават достъпа и възможностите между хората и позволява извършване-
- Шумът от пътния трафик и организа- Климент Охридски“ за пешеходно придвижване то на физически дейности
цията на местата за сядане не подкан- - Непривлекателен за престой на пеше- - Липса на временни дейности - Недостатъчен брой качествени об-
ват към разговори ходците поради липсата на подходящи ществени тоалетни и чешми
места за сядане и мероприятия

Дванадесетте критерия за качество
представляват инструмент за оценка
Удобства Protection
Защита
и насърчаване на качеството на град- Усещане за безопасност Усещане за сигурност Микроклимат
ските пространства. За да създадем • Оживено публично пространство • Вятър / въздушни течения
• Защита за пешеходците и вело-
добре функциониращо пространство, сипедистите • Възможности за пасивно наблю- • Дъжд / сняг
• Премахване на заплахата дение • Студ / горещина
трябва да отчетем и оценим всеки от от трафика • Разнообразни функции през целия • Замърсяване
критериите. • Безопасни места за пресичане ден, седмица и година
• Добро осветление / Осветление,
• Прах, шум, ярка светлина
съобразено с човешкия мащаб
Comfort Свързаност Удобен за

пешеходно придвижване
Възможности за
сядане и престой
• Обособени зони за сядане
• Част от цялостна пешеходна • Достатъчно пространство за
мрежа пешеходно придвижване • Приятни гледки, възможност за
• Връзки с други дестинации • Липса на препятствия наблюдение на преминаващите
• Достъпност за велосипедисти • Качествени настилки хора
• Връзки към обществения град- • Достъпност за всички • Добър баланс между местата
ски транспорт в кафенета и безплатните места
за сядане
• Възможности за почивка /
изчакване
Възможности за Разговори и
наблюдение и Дейности и функции
изслушване
съзерцаване
• Разумни разстояния • Ниско ниво на шума • Възможности за физическа
• Невъзпрепятствана линия на • Пропорции, които стимулират дейност, спорт, игри и улични
погледа общуването забавления
79
• Интересни гледки • Организация на местата за • Временни дейности (пазари,
• Лесна ориентация сядане, която поощрява комуни- фестивали, изложби и т.н.)
• Осветление (през тъмната част кацията; наличие на „кътчета за • През деня и през нощта
на денонощието) разговори“ • През лятото и през зимата
Удоволствия
Enjoyment
Човешки мащаб Идентичност Сетивни възприятия
Н А
• Сгради и пространства, проек- • История • Добър дизайн и детайли
тирани спрямо човешкия мащаб • Усещане за принадлежност • Качествени материали
• Пропорции и детайли, които • Местна идентичност • Хубави гледки
стимулират сетивата • Градска идентичност • Положителни сетивни възприя-
• Ясна обособеност на простран- тия: дървета, растения, вода
ството
, — 201

Използваемост
Качеството на публичното прост-
ранство се определя не само от оф-
ормлението, но и от цялостната му
използваемост. Част от софийските
пространства се използват гъвкаво и
разнообразно, но има и такива, които
тепърва предстои да бъдат разработе-
ни, особено зоните, използвани като
паркинги.
Проектирайте публичното
пространство така, че да позволява
гъвкаво използване
• Някои от публичните пространства в София се
използват гъвкаво и за разнообразни цели.
• Пример в това отношение е площад „Алексан-
дър Невски“ – през повечето време се използва
като паркинг, но също и като терен за различни
събития: църковни служби, културни дейности,
ресторанти на открито, търговски дейности и
политически мероприятия.
80
Н А
Липса на базови публични съоръжения Влошено качество на микроклимата, Нахлуване на частното пространство в
особено в големите публични публичното

• Недостиг на обществени тоалетни и недостатъчна
поддръжка на съществуващите такива.
• „Присвояването“ на публични пространства в Со-
• Чешмите за питейна вода като че ли са разположе- • Някои от площадите (площад „Независимост“, пло- фия е значителен проблем. Разрастващите се „зим-
ни предимно в близост до минералните бани. щад „Батенберг“, площад „Лъвов мост“) са изложе- ни градини“ на ресторантите превземат публичното
ни на метеорологичните условия и не предлагат пространство, а в някои случаи дори изтласкват
заслон и защита. обществените места за сядане.

Паркираните
автомобили
на площад
„Батенберг“ заемат
по-голямата част
от публичното
пространство.
81
Н А
Паркингите нарушават качеството
и достъпността на публичното
• Значителна част от публичното
пространство е доминирана от
паркираните автомобили. Пре-
доставените на автомобилите
площи влошават организацията
на публичните пространства и
тяхното качество.

Идентичност
Публичното пространство трябва да
бъде разпознаваемо, отличимо и да
създава усещане за принадлежност.
Това може да се постигне чрез специ-
фична организация на пространството
или с помощта на заобикалящата го
архитектура, но най-вече чрез потре-
бителските групи, които го използват
и дейностите, които се извършват.
По-голямата част от публичните прост-
ранства в София притежават ярка
индивидуалност, но организацията им
невинаги подчертава характеристики-
те на сградите, техните функции или
дейностите на хората, които ги използ-
ват.
Паметниците и сградите придават
ясно изразена идентичност на
пространството
• Голяма част от публичното пространство в София
е организирано около важни сгради-паметници на
културата и административни сгради, а понякога
дори около статуи. Тяхното присъствие определя
характера на пространството.
82
Н А
Дейностите и потребителските групи Публичното пространство не отразява Дизайн, ориентиран към пътния трафик
определят идентичността на много от функциите на сградите • Качеството на публичното пространство, вклю-
пространствата • Макар в града да има множество обществени сгра- чително около историческите сгради, силно се
• До голяма степен характерът на публичното ди с интересни функции, дейностите, извършвани влошава от решенията, ориентирани към трафика
пространство се оформя от потребителските групи в тях, не преливат в заобикалящото ги публично и потребностите на автомобилите, а не на хората –
и извършваните дейности. Тъй като голяма част пространство. Сградите не взаимодействат с пуб- колчета, грамадни пътни табели и маркировки на
от публичното пространство няма специфична личното пространство и не успяват да го активират паркингите.
организация, хората го адаптират спрямо потреб- до степента, до която биха могли.

ностите си.
• Скейтърите, но също възрастните хора и дори
маргинализираните групи често допринасят за
идентичността на софийските публични прост-
ранства.
Фасади
SlivniSlivni tsa Blvd.
tsa Blvd.
Оформлението на фасадите на при-

SlivnBlvd
Slivnitsa itsa.Blvd.
земните етажи оказва огромно вли- Tsar Si

Tsar Si
meonmeon St
St. .
яние върху привлекателността на
.
ka St.
nska St
ns
публичното пространство. Фасадите
Opalche
Opalche
Tsar Sim
Tsar Sim
vd.
vd.
eon St.
eon St .
Luiza Bl
Luiza Bl
представляват точката на взаимо-
Maria
Maria
действие между сградите и градската
Blvd.
Blvd.
TodorTodor Al
Blvd.
Blvd.
Aleksa eksa
kovski St.
ndrovndrov Bl
kovski St.
Blvd. vd. . St.
Stsif
Yosif Yo
среда и същевременно ни позволяват

Ekzarh
Ekzarh
Levski
Levski
Botev
Botev
PirotsPika
Vasil
G. S. Ra
Vasil
G. S. Ra
rotska
Hristo
Hristo
St. St.
да надникнем навън, да „подушим“ и TodorTodor Al

Aleksa eksa
ndrovndrov Bl
Blvd. vd.
да участваме в многообразната па- Blvd.Blvd.
v Blvd.
ndukov
v Blvd.
Dond ukov
литра от градски дейности. Близкият

r Do
Aleksa
Aleksa
ndar nd yaks
anda
z Ale ksranda
ar Stam
Stam boliysk
boliysk KnyazKnAle
Skobele
i Blvdi.Blvd.
Skobele
контакт с града се осъществява на ни-
Gen. M.
Gen. M.
Tsa Tsa
rO rO
вото на приземните етажи и на нивото

svo svo
bod bod
itel itel
Blv Blv
d. d.
на очите.
St.
St.
ski
ski
kov
kov
. Ra
. Ra
St. St.
Alabin
Alabin
G. S
G. S
В София качеството на фасадите е сме- Ge Ge
n. n
Yo .Yo
sif sif
Go Go
ur ur
сено. Има множество активни призем-

ko ko
St St
. .
d. d. Soluns
Soluns
Blv Blv ka Stka St.
Ts svo
Ts
nia nia .
ar
ar
do do
ни етажи, особено по протежение на
.
.
Os odi
ke ake
O
St
St
A - Active
A - Active a
vo tel
M M
an
an
bo
b
m
m
di
ish
ish
A –A -Неактивни
te d.
B - Friendly
B - Friendly A - Active
Active
lB
Sh
Sh
Bl
търговските улици, но същевременно
lvd
tev Blvd.
tev Blvd.
v
B –B Дружелюбни
.
C - Mixture
C - Mixture B - Friendly
- Friendly
C –C Комбинация
.
d.
Hristo Bo
vd
D - Boring
Hristo Bo
D - Boring C - Mixture
- Mixture
Le i Blv
Bl
фасадите край натоварените улици
Blvd.
Blvd.
ki
k
D –Dvd-Скучни
Ge
Ge
vs
Va evs
E - Inactive
E - Inactive D - Boring
Boring
St.
n.
St.
n.
Vitosha
Vitosha
L
. d.
M
M
sil
v
il
l Bl
.S
A. Kanchev
s
.S
A. Kanchev
Eris II–IoBErisАктивни
Va
-IIIInactive
E - Inactive
ko ev B
ko
като цяло са неактивни.

be
be
Gr nat
Gr
le vd.
l
r B ar B
Ts TsОграда
vB
af
.
af
a Fence Fence .
lvd lvd
Ig
lvd
Ig
l
iB iB
na St.
.
ev giev
Паметник
tie
gi
iev
Monument Monument or eor
vS
e
t.
G G
Пазар Marketplace
Marketplace
iH iH
to to
ris ris
gi logi
НезастроениNo facadeNo facade парцели PartEvti
Partiarh iarhmiy
EvtiBlvd
miy.Blvd.
lo
Ev Ev
83
Н А
Активни фасади по протежение на Неактивни фасади по протежение на Недостъпни приземни етажи поради
пешеходните и местните търговски натоварените улици наличието на паркирани автомобили
улици • Сградите по протежение на натоварените улици не • Паркираните на улицата автомобили нарушават
• Повечето фасади са достатъчно активни, особено допринасят за градския живот поради неактивните връзката между приземния етаж и улицата или
по протежение на търговските и главните улици, контактни зони, „затворените“ фасади и липсата на публичното пространство отпред. Паркираните
което осигурява положителни впечатления на визуална връзка между вътрешното и външното автомобили се превръщат в пречки за движението
нивото на очите и допринася за уличния живот. От пространство. и полезрението.
друга страна не се осъществяват почти никакви
публични функции.

Настилки
Състоянието на настилките е важно Slivnitsa Blvd.
Slivnitsa Blvd.
не само за придвижването на хората и Slivnitsa BlvdSlivnitsa

. Blvd.
различните видове транспорт, но и за Tsar Sim Ts

eon Star Simeon
. St.
субективното усещане за качество на
nska St.
nska St.
Opalche
Opalche
Tsar Sim Ts
eon St.ar Simeon St.
vd.
vd.
Luiza Bl
Luiza Bl
Maria
Maria
През последните години в София се по-
.
Todor
Blvd
AleksaTodor Alek
Blvd
Blvd.
Blvd.
sa
kovski St.
ndrov
kovski St.
Blvd. ndrov Blvd Yosif St. h Yosif St.
. Ekzarh
Levski
Ekzar
Levski
Botev
лагат усилия за подновяване на настил-
Botev
Pirotsk
Vasil
G. S. Ra
a St. Pirotska St.
Vasil
G. S. Ra
Hristo
Hristo
Todor
ките. Като част от тези усилия булевард

AleksaTodor Alek
ndrov sa
Blvd. ndrov Blvd
.
„Витоша“ бе превърнат в пешеходна Aleksa

ndar StAleksandar Knyaz Ale
Donduk
ov Blvd. ukov Blvd.
ksandar Aleksandar Do
Knyaz
nd
v Blvd.
amboliy Stambo
v Blvd.
ski Blvd liyski Bl
зона.
. vd .
Skobele
Skobele
Gen. M.
Gen. M.
Tsa Tsa
r Os r Os
vob vob
o dit o dit
el B el B
lvd lvd
. .
Влошеното качество на настилките и
St.
St.
ski
ski
наличието на препятствия затруднява
kov
kov
. Ra
. Ra
St. St.
Alabin Alabin
G. S
G. S
придвижването на възрастните, хората Ge
n.
Yo
sif G
ou
rk
Ge
n.
Yo
sif G
ou
с увреждания и родителите с колички.

oS rk
oS
t. t.
d. d. Soluns Soluns
Blv Blv ka St
Ts
ka St
Ts
nia nia . .
a
o
rO
o
rO
ed ed
.
St
St
ak ak
sv
sv
an
M
ob
an
M
ob
m
od
m
od
ish
ite
ish
ite
lB
Sh
lB
Sh
lvd
tev Blvd.
lvd
tev Blvd.
.
.
.
Hristo Bo
lvd
Hristo Bo
lvd
Blvd.
iB
Blvd.
iB
k
k
Ge
vs
Ge
vs
Le
St.
n.
Le
Vitosha
St.
n.
Vitosha
M
il
il
s
.S
A. Kanchev
s
.S
A. Kanchev
Va
Va
ko
ko
b
b
el
Добро качество el
Gr
Gr
ev
Good Good ev
af
.
af
.
B
B vd vd
Ig
lvd
Bl
Ig
lvd Bl
na
na
i
.
Средно качество . ev i
ev
tie
tie
Average Average gi gi
or
vS
or
vS
Ge Ge
t.
t.
Влошено
Bad Badкачество Hris
to
Hr
ist
o
ii ii
Отсъстващ тротоар
g g
Partiarh Evtim lo lo
No sidewalk
No sidewalk Part iarh Evtimiy
iy Blvd . Blvd. Ev Ev
84
Н А
Използване на нови видове Историческите жълти Препятствия по тротоарите Комбинации от различни

настилки павета са част от градската • Настилките на много от софийските

материали
• В последно време се полагат усилия идентичност тротоари са с влошени параметри. • Често се прибягва до слагане на
за подмяна на настилките по площа- Повърхността е неравна, с резки про- „кръпки“ или полагане на разнород-
дите и улиците. • Паветата затрудняват достъпността мени в денивелацията. Причините за ни материали.
и увеличават нивото на шума, но са това са много – корени на дървета,
• При превръщането на булевард „Ви- • Магазините самоинициативно про-
част от градската идентичност. строителни интервенции по платно-
тоша“ в пешеходна зона бе поднове- менят и адаптират настилката пред
на и настилката. • Днес обаче не се ценят достатъчно и то, нормално износване и недоста- обекта.
често се заменят с асфалт. тъчна поддръжка.

• Липсват стандарти и съгласуваност.
• Всичко това влошава достъпността
на пространствата.

Нива на шума
Slivnitsa Blvd.
Нивото на шума оказва огромно вли-

Slivnitsa Blvd
.
яние върху качеството на публичното Tsar Si

meon
St. 52dB
пространство. Трайно завишените
ka St.
ns
равнища причиняват стрес за хора-
vd.
Opalche
Luiza Bl
Tsar Sim
eon St.
та, които живеят и работят в града.
Maria
57dB
Пътната обстановка в София силно

56dB
lvd.
Todor
Blvd.
Aleksa
kovski St.
ndrov
B
.
Yosif St
завишава нивата на шума по главните

Blvd.
Ekzarh
Levski
Botev
Pirotska
Vasil
G. S. Ra
Hristo
St.
улици и прилежащите пространства.

51dB 56dB
Todor
Aleksa
ndrov
Blvd.
Използването на улиците за социални

.
ov Blvd
r Donduk
ksanda
59dB Knyaz Ale
63dB
v Blvd.
дейности е силно затруднено. Социал-
Aleksa
ndar Stambo 56dB
liyski Bl
Skobele
vd .
58dB
ните взаимодействия се ограничават Tsa
Gen. M.
56dB r Os
60dB vob
o dit
el B
до по-тихите местенца, като например

lvd
.
50dB
49dB 54dB
градските паркове. 63dB
St.
60dB
ski
kov
58dB
. Ra
St.
Alabin
G. S
Ge
n.
Yo 57dB
sif G
59dB
ou
rk
oS
48dB t.
d. Soluns
Blv
tev Blvd.
ka St
Ts
ia .
on
arO
d
ke
sv
Ma 55dB
ob
57dB
Hristo Bo
od
ite
lB
.
lvd
60dB
St
56dB
.
an
m
58dB
ish
.
.
vd
lvd
Sh
Bl
Blvd.
iB
III
is
k
Ge
or
vs
rB
Le
St.
n.
Vitosha
a
M
Ts
il
s
.S
A. Kanchev
Va
59dB
ko
bel
Gr
ev
af
.
B
vd
Ig
lvd
Bl
na
i
.
ev
tie
gi
or
vS
60dB Ge
Средни нива
t.
o
ist
48dB 60dB Average noise level Hr
ii
на шума Partiarh Evti
miy Blvd. Ev
lo
g
Нива на шума
85
• 150 dB – реактивен
двигател на 30 м
разстояние
• 130 dB – праг на болката
• 120 dB – увреждане на
слуха при краткотрайна
експозиция
Н А
• 100 dB – пневматичен
къртач / електрически
Голям обем на автомобилния Тихи странични улички Високи нива на шума поради
трион на 1м разстояние
трафик, който повишава • Страничните преки обслужват далеч
състоянието на трамвайните • 85 dB – увреждане на
• Големият брой превозни средства по-скромни моторизирани потоци. релси и настилките слуха при дълготрайна
по улиците води до завишени нива Например улица „Солунска“ има експозиция
• Нивото на шума на улица „Граф
на шума, които достигат до 76 dB по средно ниво на шума от 48 dB, а мак- • 70 dB – прахосмукачка
Игнатиев“ достига 73 dB, а средните
булевард „Тодор Александров“. симумът достига едва 67 dB.
стойности са 56 dB. • 55 dB – нормален
78dB 78dB 78dB
разговор
76dB 76dB 76dB
71dB 71dB 71dB
60dB 60dB 60dB 63dB 63dB 63dB
52dB 52dB 52dB 50dB 50dB 50dB
48dB 48dB 48dB
31dB 31dB 31dB
min Av max min Av max min min Av Av max min

max Av min
max Av max min Av max min Av max min Av max
Stamboliyski Stamboliyski Stamboliyski

Vitosha Vitosha Dondukov Dondukov Vitosha Dondukov

Елементи на градската среда
Дърветата, осветлението, пейките,
кашпите, кошчетата за боклук, фон-
таните и всички останали елементи
изпълват пространствата в градската
среда с живот, светлина, цвят и плът-
ност и превръщат улицата, площада
или парка в удобно, интересно и из-
ползваемо от хората място. Софийска-
та градска среда е богат на елементи,
но липсата на единни насоки и без-
системното им разполагане не само
внушава усещането за претрупаност и
липса на ред, но и създава пречки за
пешеходните потоци.
Елементите на градския пейзаж

са онова, което прави парковете и
площадите използваеми
• Наличието на елементи като пейки и кашпи в
публичното пространство показва, че са положени
усилия за привличане на хората и създаване на
привлекателна среда.
86
Н А
Смесено състояние на уличните Струпване на елементи и табели Недостатъчно осветление нощно време
елементи • Улиците са осеяни с дребни препятствия като кол- • Концепцията за улично осветление е насочена пре-
• Към момента се наблюдава влошено качество на чета, електроразпределителни табла и рекламни димно към автомобилите. Голяма част от тротоари-
пейките, кашпите и другите по-дребни елементи на табели, които окупират публичното пространство те са недостатъчно осветени, а парковите алеи са
градския пейзаж. и пречат на пешеходните потоци. почти изцяло лишени от осветление и не използват
• Многото рекламни табели с най-различни размери принципа за „поглед към улицата“, което значител-
и външен вид създават хаос и затрудняват ориен- но намалява субективното усещане за безопасност.
тацията.

87
Липса на последователност в
проектирането на елементите
на градската среда
Н А
• Наблюдава се безразборно смесва-
не на елементи на градската среда,
които като че ли не спазват общ ви-
зуален език. Това отчасти се дължи
на липсата на ясни насоки.
I esign
II
Sofia D es
n
Guideli
Обвържете публичните Създайте използваемо

пространства с човешкия публично пространство
мащаб
Създайте мрежа от публични пространства Ограничете паркирането в публичните прост-

• Осигурете равномерно разпределение на публич- ранства
ните пространства и добри пешеходни и велоси- • Ограничете паркирането по улиците – паркираните
педни връзки между отделните елементи. автомобили затрудняват достъпа до публичните
пространства или отнемат от територията им. Акти-
• Възползвайте се от„порьозната“ структура на гра-
Ключови
вирайте отвоюваното пространство посредством
да и добавете публични пространства там, където
подходяща организация и възможности за престой.
е налице недостиг: чрез активиране на неизполз-
вани паркинги или незастроени парцели, напр. за • Ограничете паркирането по периферията на площа-
изграждане на градинки, временни пазари и т.н. дите и парковете, за да създадете по-добра връзка
стъпки
със заобикалящите сгради и по-добър контакт с
»» Средносрочни мерки: Създайте пешеходно ядро
площада или парка.
посредством пешеходна връзка между площад
„Бански“, ЦУМ и площад „Света Неделя“. • Осигурете специални съоръжения за паркиране за
нуждите на централните жилищни квартали, за да
Уверете се, че публичното пространство е с
могат жителите да използват вътрешните дворове
приятни пропорции и човешки мащаб за отдих, а уличните паркинги да се превърнат в
• Важно е да има баланс между пространствата с esign
използваемо публично пространство.SGoufiidaeDlines
различен мащаб, с други думи да има както малки,
така и големи по размер пространства. »» Стр. 91: „Исраелс Плес“, Площадът на Израел, е чу-
десен пример за площад, възроден от съществуващ
• Погрижете се новоизградените публични прост- обществен паркинг.
ранства да бъдат подходящо обособени и оразме-
Избягвайте нахлуването на частното простран-
рени, тъй като тенденцията е да бъдат прекомерно
88 големи.
ство в публичното
• Понастоящем търговските функции, като например
• Разделете големите площи на различни зони, т.нар. „зимни градини“ и до известна степен масите
обвързани с дейностите и функциите на съседните на открито, доминират над част от публичните прост-
сгради. ранства. Въведете регулации и по-строги мерки за

»» Краткосрочни мерки: Променете визията на пло- контрол, за да ограничите тенденцията за обсебване
щад „Независимост“ и подобрете микросредата на публичното пространство.
с помощта на дървета и места за сядане, които • Във всички случаи, освен маси на открито, трябва да
да приканват към срещи. Засилете усещането за се осигурят и обществени места за сядане.
принадлежност, като разнообразите функциите му,
Осигурете удобства за основните човешки
Н А
напр. разнообразни събития, които да активират

потребности
• Погрижете се за основните човешки потребности
и осигурете чешми, обществени тоалетни, заслони,

предпазващи от метеорологичните условия и т.н.
• Осигурете подходящо улично осветление, за да
повишите субективното усещане за безопасност в
публичното пространство.
Подобрете микроклимата
• Подобрете цялостния микроклимат на публичните
пространства посредством защита срещу слънцето,

дъжда и вятъра, според ситуацията.
• Уверете се, че новите сгради не влошават микрокли-
мата – не хвърлят плътна сянка върху публичното
пространство и не предизвикват увеличаване на
скоростта на вятъра в подножието си.
P
III V
Повишете качеството на Осигурете качествени

публичните пространства елементи на градския пейзаж
esign
Sofia D es
n
Guideli
Настилки с високо визуално качество Разчистете центъра от ненужни елементи

• Подобрете качеството на настилките като цяло, • Разчистете улиците от саксии, кофи за боклук,
така че не само да намалите препятствията esign и да
Sofia D es
табели, стълбове на уличното осветление и всякак-
idelin
улесните достъпа, но и да постигнетеGuсъгласувана ви други елементи, които пречат на пешеходните
визия и да насърчите възприятието за свързана потоци.
мрежа. • Намалете визуалното замърсяване под формата на
• Настилките трябва да отразяват движението на пе- рекламни табели.
шеходците, функциите на сградите и използването Въведете насоки, за да гарантирате качество
на съседните пространства. и съгласуваност на елементите на градския
Активни фасади пейзаж
• Необходимо е да се разработят насоки, които да • Въведете и прилагайте насоки за проектиране на
спомогнат за активиране на фасадите по ключовите публичното пространство: осветление, настилки,
пешеходни маршрути. търговски табели и фасади.
Подчертайте идентичността на всяко публично • Следете и набирайте информация за стационарни-
пространство те дейности в публичното пространство – тази ин-
• Уверете се, че всяко пространство има ясна иден- формация следва да служи като основа за бъдещи
тичност и структура, които отразяват местния кон- решения.
текст. Нека културната идентичност на града да Подобрете поддръжката
намери израз чрез публичните пространства: скейт- • Осигурете редовна поддръжка на елементите на
паркове, спортни дейности, пазари и т.н. градската среда.
• Подчертайте индивидуалността на пространството 89
посредством отличително улично обзавеждане,
което улеснява общуването и оживения обществен
живот, но се погрижете обзавеждането да спазва
установените насоки.
Управлявайте нивото на шума в публичните
• Високите нива на шума могат да бъдат понижени
чрез въвеждане на ограничения на скоростта, огра-
ничаване на пътното движение и осъвременяване
Н А
на средствата на градския транспорт.
• За момента елементите на уличното обзавеждане и
други обществени функции могат да се разполагат
на места с ниски нива на шум.
I
Обвържете публичните пространства

с човешкия мащаб
Карта на публичните пространства
Предложения за мрежа на публичните прост-
ранства в централната част на София, където за-
почват да се очертават връзки между отделните
елементи.
bld. Slivnitsa
bld. Slivnitsa
iza
aria Lu
ginya M
ya
Tsar Si
bld. Kn
meon
tev
isto Bo
bld. Hr
Pirotska
90
ukov
Al. Dond
bld. To
do bld. Kniaz
r Alexan
drov
bld. Yanko Sakazov
Alabin
o nia
ed
r
ak
be
.M
m
o Botev
bld
te
ep
v
an
rgie
bl
hS
Geo
d.
hm
Ts
risto
I
6t
bld. Hrist
his
Boris
ar
ki
iIH
Н А
i
k
vs
g
vs
ev
O
nS
Evlo
ko
sv
Le
.
Angel Kanch
bld
ob
Ra
va
a
Knyaz
il
od
I
Vitosh
s
S.
ar
Va
tei
G.
Ts
d.
l
bl
bl
d.
sen
bld. Patriar
Ge
h Evtimiy
ne
Fridtjof Nan
ra
a
Vitosh
Ml
ih
ski
ai
Lev
lD
il
Vas
bld.
.S
Споделена улица:
Shared Street: Cars, автомобили,
ko
b
велосипедисти, пешеходци
el
Bicycles, Pedestrians
ev
v
gie
to G
eor Ключови
Key streetsулици
with с широки тротоари
Hris
logi I wide sidewalks
. Ev
bld
Споделена улица:
Shared Street: Publicобществен
Transport, градски
транспорт, велосипеди, пешеходци

a
osh
Bicycles, Pedestrians
. Vit
Планирано
Proposed fullyизцяло пешеходно публично
pedestrian
bld
pubic space
bld. Bulgaria Публично
Public spaceпространство
Реки
Rivers

II
Създайте използваемо публично пространство
„Исраелс Плес“, Площадът на Израел
Преди промяната „Исраелс Плес“, Пло-
щадът на Израел, е изоставен паркинг
с няколко игрища, разположени меж-
ду паркираните автомобили. Тържест-
веното откриване на покрития пазар
в съседство дава тласък на градския
живот в района и се явява повод за
трансформиране на площада в оживе-
но мултифункционално пространство
за различни възрастови и потребител-
ски групи.
„Исраелс Плес“ е изграден върху историческата кре-

постна стена, заобикаляла някога града. Първоначално
функционирал като многолюден открит пазар, но през
петдесетте години бил превърнат в бездушен паркинг.
В продължение на години единствената атракция са
баскетболните кошове и оградените с телени огради 91
игрища. „Исраелс Плес“ през 1961 г.: паркинг. © Copenhagen City Archives „Исраелс Плес“ днес – отлично проектирано пространство, което
позволява гъвкава употреба. Паркираните коли са в подземен
паркинг.
Основната идея на реновацията е да се подобрят връз-
ките с околната среда. Целта е закритият пазар, „Исра-
елс Плес“, Площадът на Израел и „Йорстес парк“ да се
обединят в съвременно градско пространство, което
да използва уникалната локация на площада, за да се
превърне в оживено място, обслужващо потребностите
на всякакви хора и всякакви дейности.
Н А
Новият площад е издигнат над съществуващата улица,
което сякаш допълнително подчертава новото му
положение. Извисява се над колите, които доскоро са
господствали над него, а сега са останали в краката му.
„Исраелс Плес“ се е превърнал в място за всички: спорт-

ната зона обслужва както съседното училище, така и
местното население, пазарът с места за сядане привли-
ча туристи и местни жители, водният канал се харесва
Водните елементи Добрият дизайн интегрира зо- Функциите на пазара
на децата, а скейтпаркът привлича младежите. Хората,
подканят децата към игра. ната за скейтборд в цялостната преливат в публичното
които искат да поседнат и да погледат какво се случва визия на площада. пространство.
около тях могат да изберат между кръглите пейки под
дърветата и стъпалата по периферията на площада.

II
Подобрете качеството
на публичното
Реорганизирайте и отворете училищните дворове
В центъра на София има множество училища, но повечето от учи-
лищните дворове са заградени и недостъпни за хората. Това може да
се промени, като се осигури достъп до пространството – било то за
постоянно или през почивните дни.
bld. Slivnitsa
bld. Slivnitsa
Luiza
a Maria
yaginy
Tsar Sim
eon
bld. Kn
tev
isto Bo
bld. Hr
Pirots
ka
92
kov
Al. Dondu
bld. Kniaz
bld. To
dor Ale
xandrov
bld. Yanko Sakazov
Alabin
r
be
m
te
nia
ep
o
i
d
sk
hS
ke
ov
Ma
6t
ak
d.
bl
.R
sto Botev
G.S
an
bl
v
m
rgie
d.
Geo
ish
Ts
risto
a
Sh
I
rO
iIH
Boris
ik
bld. Hri
log
n
sv
vs
. Ev
Iva
ob
Le
chev
bld
od
Н А
ar
il
Knyaz
ite
Vitosha
s
Ts
Va
l
Angel Kan
d.
bl
bld. Patriarh
Evtimiy
bl
d.
Ge
ner
sen
al
M
Vitosha
ih
Fridtjof Nan
ai
l
ski
D.
l Lev
Sk
Vasi
ob
bld.
el
ev
Общински
Municipalучилища
Schools
iev
eorg
to G
log
iI Hris Дворове наSchool
Municipal общински училища
yards
. Ev
bld
a
osh
Училище
School
. Vit
bld
0 150 500 1000m School yard

Училищен двор
bld. Bulgaria
Blocks
Квартали
City centre
Граници boundaries градска част
на централната

II
Подобрете качеството на
публичното пространство
Отворените училищни дворове на Копенхаген
„Гулдберг бюплес“ в Ньоребро е при-
мер за публично пространство, което
функционира едновременно като град-
ски площад, детска площадка и учили-
щен двор за „Гулдберг сколе“. Поради
многото си функции пространството се
използва активно от местните жители.
На тяхно разположение има скоростно
влакче, няколко кръгли батута, дърве-
ни пейки и забавна катерушка. Налице
е и широко, застлано с гранитни плочи
пространство, което може да приютява
хора, шатри и разнообразни меропри-
ятия, които изискват „сцена за изява“.
93
Photo: Københavns Kommune
Н А
IV
Осигурете качествени
елементи на градската среда
Уличното обзавеждане на „Ротердамсе стейл“
Градската управа на Ротердам и „npk
design“ се нагърбват с предизвикател-
ството да разработят план за реорга-
низиране на публичните пространства
в града. Отправната точка на плана е
да превърнат Ротердам в по-приятно
място за живеене, работа и отдих, а
целта е да се създаде привлекателна
среда както от визуална, така и от прак-
тична гледна точка. Заедно създават
Удобна улична пейка Пейка за кратък престой пред магазин
„инструментариум“ за проектиране на
улично обзавеждане под формата на
наръчник с ясни насоки за практични и
качествени улични мебели и материа-
ли, които подчертават идентичността и
94
характера на външните пространства в
Ротердам.
Място за изчакване на градския транспорт Колчета

Н А
Велопаркинг Две пейки, обърнати една към друга за по-добра комуникация
Снимки: https://www.npkdesign.com/project/gemeente-rotterdam/

95
Н А
96

Обобщение
По-долу в обобщен вид са
представени ключовите стъпки,
заедно с ясна визия за всяка от
темите.
97

Визия и ключови стъпки
Градска идентичност Мобилност

Силна „синя“ и „зелена“ идентичност Балансирана транспортна система
98
I I Подобрете пешеходната достъпност

Ценете планините и съхранете гледките
Осигурете по-добри и по-безопасни условия за
II Възползвайте се от пълния потенциал на водата II велосипедистите
Съхранете и разширете зелената мрежа III Подобрете системата на обществения градски

III транспорт и нейното използване
IV Ценете и развивайте културно-историческото IV Намалете автомобилния трафик и зависимостта от

наследство автомобилния транспорт
V Фокусирайте се върху съществуващия човешки мащаб

Обществен живот Качество на публичното пространство
Оживен град за всички Висококачествена мрежа от
публични пространства
99
I Осигурете активност по всяко време на деня и годината I Обвържете публичните пространства с човешкия мащаб
II Погрижете се за всички възрастови и потребителски групи II Създайте използваемо публично пространство
Разнообразете и реорганизирайте публичното

III III Повишете качеството на публичното пространство
IV Следете промените в обществения живот IV Осигурете качествени елементи на градската среда

С благодарност към всички доброволци
100 Айтор Сеспон Диез, Айсен Сапунджи, Ана Благова, Ангел Захариев, Антоанета Иванова,
Даяна Николова, Десислава Ковачева, Добрин Проданов, Елена Балабанска, Елица
Ушагелова, Жозеф Зен Насер, Ива Бърдарска, Иван Пейнирджиев, Ивета Славчева,
Ирен Станикина, Калоян Карамитов, Кристин Джалова, Магдалена Богданова, Марина
Матева, Мария Иванова, Мая Митева, Маялен Ланда Ореги, Милена Никова, Паола
Петкова, Петранка Василева, Петър Кирилов, Пламена Костова, Ралица Карамусалова,
Ралица Цачева, Славяна Димитрова, Татяна Атанасова, Татяна Неделчева, Теодор Узунов
и Теодора Маркова

3 Gehl 171000 - Sofia-Report

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

3 Gehl 171000 - Sofia-Report

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Публични

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Екип на „Геел“: Екип на Столична община Сътрудници:

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Йорданка Фандъкова арх. Здравко Здравков

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Въведение......................................4 Анализи и препоръки............14

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

централната градска част на София.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

своя отправна точка, той работи за подобряване на условия-

„Геел“ изследва публичните пространства и обществения

↑ Картата показва градовете,

Москва – Ню Йорк – Алмати, Казахстан –

Сиатъл, Вашингтон, САЩ

Оукланд, Нова Зеландия

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

София, столицата на България, се радва

Съпоставка на мащабите 1km

Будапеща Виена София

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

the Roman град

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

През 2013 г. Столична община

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

движат пешеходните потоци през града. Моделът на

Картиране на публичното пространство

от 8:00 до 20:00 ч. Метеорологичните

Yanko Sakazov Blvd.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

идентичност, мобилност, качества на

В обучението участваха хора с различен опит.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Софийският екип в офиса на „Геел“.

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Градска идентичност Мобилност

Планини и гледки Придвижване в градската среда

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Обществен живот Качество на публичното

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Планините придават своеобразна

• Като цяло планините са защитени

ристите е трудно да намерят насоки

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

0 150 500 1000 m

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Минералните извори са друг важен

Люлин планина Ловен парк Граници на централната

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

Недвижимо културно наследство –

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот

0 150 500 1000 m

City centre boundaries

Ценете планините и Възползвайте се от пълния

между градския център и планината.

уникалност, но понякога затруднява достъпност- »» Краткосрочни мерки: Осигурете допълнителни

Централна градска част на София | Доклад за публичните пространства и обществения живот