1.

Първа глава

Любовта на двойката

Този, който обича, който желае да бъде обичан,

си поставя безброй въпроси, тъй като знае,
че страстта, ревността, мечтите, идеалите,
еротизмът, любовта могат да направят живота му
прекрасен или да го превърнат в ад. - стр. 5.

Двойката е динамична единица, творческа матрица,

в коятодвете личности се претопяват и сливат,
съюзват се, спорят, допълват се, за да се справят
с един все по-сложен свят. Именно любовта споява това
напрежение и този союз.

Единствено влюбването може да породи силна връзка

извън детството, извън семейството. Двама души,
които изобщо не са се познавали преди, след като се
влюбят, стават необходими един на друг, както детето
за майката и бащата. Това наистина е смущаващо явление.
стр. 7.

Любовната страст не нараства постепенно, пропорционално

на взаимното сексуално удовлетворение. Тя избухва
неочаквано между двама чужди помежду си хора и ги
тласка против волята им един към друг. 9 стр.

ти за мен си единственият на този свят, единственият

за когото бленувам, единственият, когото желая, единственият,
към когото се стремя най-много и завинаги.

Платон смятал, че влюбването е делириум, внушен от бога,

божествена лудост, като артистичното вдъхновение и пророческата
дарба. стр. 10.

Ти си единственият ми дом, ти си цялото ми семейство, ти си

радостта ми във всеки момент.. стр. 12.

Аристофан обяснява, че някога човешките същества

са били едно цяло, което после Зевс разделил на две части,
вечно търсещи изгубената си половина. стр. 12.

Диотима обяснява на Сократ, че любовта е желание за

безсмъртие, защото има за цел да обсеби завинаги доброто
и си го присвоява, като създава живот. Следователно
тя е сътворение, изкачване към висините, към Абсолютното.
стр. 13.

Регресията е процес, който намалява критическата способност

и те кара да живееш в миналото. Влюбването, напротив
е триумф на радостта от живота, то е устрем напред към
бъдещето, кара те да желаеш бъдещето, да проектираш бъдещето.
стр. 15.

Втора Глава - Защо се влюбваме ? 21.

Човекът, когото виждаме във влюбването, притежава

винаги нещо мистериозно и непознато, което ни зове.
Даже когато се влюбваме в наш приятел или приятелка,
винаги има някакъв чудотворен миг, който ги наблюдаваме
с нови очи и изведнъж откриваме, че притежават необикновени
качества, незабелязани от нас преди.

Трега Глава - Любовните връзки

Всяка приятна еротична среща, всеки достигнат екстаз

засилва нуждата ни от другия. Ако преживяването на удоволствието
е двустранно, двете лица ще продължават да се търсят.
Всеки ще се старае да бъде желан, да се харесва на човека до него
да го направи щастлив. Ще избягва всички неприятни положения,
ще направи така, че прекарването да бъде изпълнено с радост,
да бъде съвършено. Съвършено и за двамата, за да могат да се видят
отново до продължат връзката си. 50 стр.

Вторият механизъм е този на загубата. Ние често забелязваме, че един

човек ни е необходим, едва когато рискуваме да го загубим, когато
се отдалечава от нас или когато някоя лоша сила, болестта, насилието
смъртта ни го отнеме. 51 стр.

Когато говорихме за механизма на удоволствието,

казахме, че любовната връзка е плод на положителните
преживявания. Можем да добавим, че обектите на любовта
ни също са плод на борбата, която сме водили за тях срещу
силите на злото. Затова ние обичаме това, което ни е
доставило удоволствие, но обичаме и това, което сме спасили
от нищото. Това, на което сме дали живот и което сме запазили
живо. стр 53.

Според Жирар ние винаги се влюбваме в някого, който

вече е обичан от друг - от посредника. Той ни го посочва
като желан точно със своята любов. Обичаният човек
ни се струва необикновен и мистериозен, защото ни го
налага желанието на посредника. Субектът възхвалява,
изопачава, обожествява едно лице, колкото повече другите
го обичат и му се възхищават. стр. 56.

Четвърта Глава - Общността

При всяко съзидание хората се обичат, но само при влюбването

съществуват еротичното щастие, любовна игра, физическото
сливане на телата и на душите. Освен това влюбването
създава интензивна, изпълнена с радост интимна връзка
между двама равни един на друг индивиди. Когато имаме група,
се появява и харизматичен лидер докато при влюбването
всеки е харизматичен лидер на другия, няма йерархия. стр. 64.

Но това, което се появява, винаги се противопоставя

на нещо. Това, което се освобождава, винаги се освобождава
от нещо. Да се родиш, означава и да разрушиш. Възраждащата
сила, която иска новото, се противопставя с гняв, понякога
с жестокост на този, който и пречи. Влюбените обичат света,
вселената, искат всяко живо същество да е щастливо,
но не понасят да бъдат разделени и са готови на всичко,
за да осъществят своята любов. стр. 67.

Пета Глава - Истинско Влюбване 73-82 стр.

Шеста Глава - Други форми на любов

За да има любов, другият трябва да направи така, че в

нас да се проявят скритите или изтласкани възможности
на същността ни. Любовта има нужда от нещо желано и
недостигнато, нещо, което е на път да покълне. Нещо, което
обещава нарастване на опита, живот, достоен да бъде живян.
Това може да бъде красотата, силата, интелигентността, изкуството,
крайността, рискът на властта.

Седма Глава - Еротизмът

Докато при прочеса на съзидание ние искаме да обичаме повече, желаем да желаем
повече.
Не търсим щастието в разреждането на напрежението, а во новото нарастване, в
неговото
непрекъснато повишаване. При влюбването всекидневният еротизъм е умножен по сто, по
хиляда.
Целият живот се еротизира. Тялото на любимото същество се превръща в свят, който те
обгръща,
в който живееш, то е изворът, от който се храниш, и всичко произлязло от него е
прекрасно. стр. 105.

Това е крайна, поглъщаща сексуалност, която се възпламенява от контакта с женското

тяло,
което той гледа със стъписано възхищение, от гърдите й, от формата на зърната й,
венериния хълм, малките и големите срамни устни тръпчинките на задните й части.
Цяла една
вселена, която става толкова по-жадувана, колкото повече е притежавана. стр. 106.

За влюбената жена сексуален акт извън двойката е профанизиране. Защото тя посвещава

тялото си
на мъжа, когото обича, и изпитва ужас от контакта с чуждо тяло. Изживява тялото на
любимия като преобразена
от чувствата част от себе си. Възродена от любовта, тя иска да бъде чиста в тялото
си, в сърцето си,
в разума си. Одухотвореното тяло на любовта принадлежи единствено на тях двамата.
То се е превърнало
в светилище, което трябва да бъде закриляно от всякакъв опорочаващ контакт.
Светилище, до което
мъжат трябва да се доближава с нужното уважение. стр. 109.

Девета Глава - Ревността

Тялото, сексуалното удоволствие, целувките, контактът с кожата,

прегръдките, всичко това при еротизма е цел, завършек. При влюбването
тое средство, за да се достигне до нещо друго, за да се отиде по-далеч,
до същността на човека, когото обичаме, до ценност, която не можем да
изразим с думи. Еротизмът е преход, път. - стр. 128.

Любовта ни показва безкрайата сложност, безкрайното богатство

на другия човек. Това е така, защото възприемаме от него всичко
онома, което е бил, което е могъл да бъде, което е сега и което може
да стане в бъдеще. Любовта ни показва безкрайните възможности,
от които е изграден един индивид, неговата невероятна същност,
чудото на съществуването му и на нашата среща. Очарованото учудване
в любовта се дължи на съзнанието за тоталната несигурност на
съществуването. В същото време то е и осъзнаването, че в другия
се намира това, от което имаме отчаяна нужда. стр. 128.

Много хора смятат, че ревността стимулира любовта. За да спечелят

другия или за да го задържат, го карат да ревнува. Тоест стимулират
в него механизмите на загубата. За всички тях е валиден стихът
на Лудовико Ариосто - В любовта побеждава този, който бяга.
Побеждава този, който не обича, този, който кара да го търсят,
който кара партньора си да ревнува. стр. 134.

Всичко това се случи, но вече приключи, свърши завинаги. Аз вече

съм друг човек, възроден съм и сега за мен имаш значение само ти.

Четиринадесета Глава

Всъщност вижда света със своите очи и в същото време е способен

да го види с очите на любимия. Връзката им се отличава не с непрекъснато
ненарушимо съгласие, а с непрекъснат, ненарушим диалог, със съпоставяне
, при което има многобройни съвпадения, но и различия. Поради това дискусиите
обогатяват и двамата. - 204

Защото такъв мъж търси еротизъм - безумен, бесен, и не приема

спирачки, нито дисциплина. Ако има деца ще трябва да се съобразява,
да се крие, да се люби, под час или в пълна тишина. Няма да може вече
да се отпусне, да се отдаде в домашното пространство на дионисовски
ексцесии, на шумен екстаз, на тотално и изключително сливане с
жената, без да има нещо друго между тях. стр. 207

Тази съвкупност от емоции е, разбира се, част от сферата на любовта.

Мъжът може да каже, че обича дадена жена, но че в сексуално отношение
тя му чужда, не може да задоволи потребността му от еротизъм.
Потребност, която е постоянна, като глада, като жаждата, и която го измъчва.
стр. 209

Затова хората, които обичат, обикновено са ревниви и не понасят,

когато техният любим гледа някой друг, ухажва го или има сексуална
връзка с него. Защото тази връзка никога не е, никога не може да бъде
чисто физическа, нито дори случайната с проститутката. Сексът
винаги е среща между две души, любовно отваряне към другия, станало
възможно благодарение на физически контакт, на изключително
голямата близост на телата, на тяхното сливане. Дори между двама
непознати сексуалният акт престъпва всички социални принципи.
Има момент, в който мъжът и жената, дотогава спазващи обществения
ритуал, който определя облеклото, думите, жестовете, дистанциите,
го пренебрегват. Когато се събличат, те се освобождават от дрехите
и заедно с това се освобождават от всички правила. Затова могат
да се целуват, да навлизат един в друг по всичко възможни начини,
да се извиват, да крещят, да си говорят непристойни думи, да смучат
да смесват своите секрети, да правят всичко онова, което не само е
забранено, но и предизвиква отвращение в социалния живот. При тази
интимност стават възможни признания, които обикновено са тайна.
Дори и при-най обикновеното ухажване, дори при най-благовъзпитания
флирт се създава някаква близост, някаква връзка, натрупват се спомени.
Стр. 220

Така започнала да търси подходящ съпруг и за да не сбърка, за да

не се повлияе от чувството или от еротизма, избрала човек, който
й изглеждал улегнал, сериозен, но който не предизвиквал у нея никаква
емоция и изобщо не я привличал. Разбира се, резултатът бил катастрофален.
Този вид избор е студен, рационален, случва се много често след
разочарование. стр. 234

Тогава започва да се среща със съученичка, много симпатична и

сърдечна, която се отнася мило към него. Не е влюбен, но цени много
качествата й. Тя е щедра, искрена, весела, вярна. Би била прекрасна
съпруга. В сексуално отношение не го привлича особено. стр. 235.

Несъвместимост на проектите 240 стр

Така завършвма любовта им - никой от двамата не успява да се

освободи от света на миналото, не успява да измисли начин за
алтернативен живот. Всеки е всмукан от своята среда и отхвърлен
от другата. Подобна борба между новата двойка и социалното обкръщение
съществува винаги, без непременно да е толкова изтощителна. Някои
конфликти, които възникват през първите години на брака, се длъжат
на намесата на родителите на съпруга или на съпругата. стр. 242

Влюбването е основано на равенството и на взаимното уважение.

Който се стреми да принизи другия, убива любовта. При влюбването
никой не трябва да пречи на другия, да властва над него, да го задържа защото
то е равенство и свобода. Ако аз не отстоявам моето достойнство,
моята стойност, ако не защитавам моята индивидуалност, предавам
не само себе си, но и другия, който ме е избрал заради това, което съм.
стр. 245

Седемнадесета Глава

Животът е непрекъснат процес на промяна. И промените, макар и

да се извършват на малки стъпки, по правило се проявяват изведнъж.
И колективните движения, и влюбването се подчиняват на същия закон
натрупват се голям брой малки промени, малки напрежения, въображението
изпробва нови пътища, докато дойде експлозията, докато избухне
революцията. стр. 249.

Деветнадесета Глава

Изключително голямата солидарност, огромното еротично удоволствие, което си

доставят взаимно
позволява всеки от тях да понесе и да окаже много силен натиск върху другия,
натиск, който води
до създаването на общ проект, на обща визия за света. Новата раждаща се двойка е
задвижвана
от неизчерпаема енергия и преливащ ентусиазъм. Всичко около нея й изглежда
прекрасно,
възможностите за действие й се струват безкрайни. Двойката си изработва нова
концепция за света,
преструктурира всичките си вътрешни и външни отношения, изгражда си своя екологична
сила.
стр 277.

Нека се запитаме - Какво е любовта като емоция, чувство, субективно преживяване,

състояние
на духа от тази гледна точка? Тя е вътрешното емоционално следствие от раждането на
нов колектив
и на нов Аз. А обичаният човек е оста, стълбът, около който се случва това раждане.
Тя е изживяването
на моето сливане с другия, с когото образуваме нова общност. Тази обност отново ме
извайва, пресъздава
ме, пресъздава и света, в който живея. Тя е изживяването, при което се откривам
като част от един нов
свят, ново небе и нова земя. А любимият човек е вратата, през която да пристъпя към
всичко това.

Любовта като трепет, като устрем, слабост, желание, терзание, мечта е следователно
творческата
енергия в действие. Креативна сила, която, преминавайки през мен, ме използва като
субстанция,
за да изгради нов свят и нов Аз. Затова ние обичаме това, което ни създава и което
ние създаваме.
На което сме едновременно деца и родители. стр. 278

Ако любовта съществува и доколкото съществува, тя е винаги съзидателна. Тя е винаги

откритие,
възхищение, обожание, желание за съединяване с нещо, което стои над нас и което
дава ред и смисъл
на света. Човекът, когото обичаме, е винаги, в момента, в който го обичаме, това,
което ни се
разкрива като опора на света, това, в което проблясва смисълът на света,
регулаторът
на света. Затова любовта е винаги проява на абсолютното във временното, нещо
мистериозно
прекрасно, божествено. И когато е взаимна, тя е дар, блаженство, което изисква
възхвала и
признателност. стр.281.

Двадесета Глава

Любовта не е свойството да си, а свойството да ставаш. Тя е

вътрешен отзвук на процес, при който създаваме това, което ни
създава. Тя е удивлението, с което гледаме към красотата на света
около нас. Една двойка остава влюбена, ако двамата се променят,
растат, преобразяват се и се преоткриват, виждат се отново
с блесналите очи от началото на любовта. стр. 284

В любовта ние безброй пъти губим и отново намираме, безброй

път изживяваме изгнанието и пристигането в Обетованата земя.
Желаех те и те срещнах. Отидох си и се върнах. Загубих те и те
намерих. Любовта е непрекъснато търсене, непрекъснато загубване
и непрекъснато намиране. Съществуването е откриване, нещо,
което идва към теб, което се разбулва. Защото в света всичко е
крехко и временно, всичко изчезва. Но в любовта се връща, намира се
отново. Идва при нас по-често, отколкото заслужаваме. Дори
повече, отколкото сме си представяли, отколкото сме мислили.
Животът ни може да е незавършен в други области, но не и в областта
на обичта. Там той е съвършен. Там е един достоен живот, защото
е докоснат от благодатта. стр. 285

Не желая да ми казваш, че ме обичаш, а да чуя, че ме уважаваш, че ме

цениш, защото аз наистина го заслужавам. Ако ме обичаш винаги,
каквото и да направя, ме третираш като дете, не като възрастен.
Ако ми подаряваш много хубави неща, но не ми даваш възможност
да ги извоювам, ако ми ги даваш само като твой мил, своеволен
и своенравен жест, аз те чувствам като деспот, като господар,
от когото никога няма да имам правото да искам. Аз копнея не
само за любов, но и за признание и права. стр. 290

Любовта насочена към общността, към нейното утвърждаване,

към нейните материализации деца, къща, не е достатъчна.
Необходимо е да ти харесва именно другият индивид. Да ти харесва
физически, еротично. Да ти харесват очите му, косата му, носът
му. Да ти харесват гърдите му, раменете му, начинът, по който
върви. Необходимо е да искаш да го докосваш, да го целуваш, да
те целува, да го притискаш, да те притиска, да легнеш гол с него,
с нея, да се любите. И тъй като това тяло не те засища, желанието
се ражда отново, връща се, подновява се. Влюбената двойка не
си ляга, за да спи, ляга си, за да се люби, макар и после изтощени,
двамата да заспиват веднага. стр. 295

«Είναι ανήθικο!» είπε η Συνείδηση. «Είναι βλαβερό!» δήλωσε η Υγεία.

«Αποδοκιμαζεται!» φώναξε η Κοινωνία.
«Δοκίμασε», ψιθύρισε η Καρδιά.