проф.

И В А Н И С А Е В И В А Н О В
маг. фарм. И Л И Я И В А Н О В Л А Н Д Ж Е В
д-р мед. Г Е О К И Р И Л О В Н Е Ш Е В -
кандидат на медицинските науки

БИЛКИТЕ
В БЪЛГАРИЯ
И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ
Втор* допълнено издание

СОФИЯ • 1973
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО «ЗЕМШДАТ»
 С ъдърж ание

Предговор към първото издание . .

Предговор към второто издание , ,
Обща част
( Илия Ланджев)
Нашата народна медицина през вековете............................................ ... 9
Билките в миналото и д н е с ......................................................................... 11
Химичен състав на лекарствените растения . . . ................................. 14
Творчеството на българина в наименованието на р а с те н и я та ...................25
Билките и нашето з д р а в е ............... ................................................................. 28
Правила за бране, сушене и запазване на лекарствените растения . . . . . 29
Какви промени могат да настъпят в билките при изсушаването им . . . . 33
Бране и сушене на пъпки.................................................................................... 34
Бране и сушене на ц в я т .......................... ...................................................... 34
Бране и сушене на листа ....................................................... ......................... 37
Бране и сушене на стръкове ....................................................... ... ..................39
Вадене и сушене на корени, коренища, грудки и л у к о в и ц и ..........................39
Бране и сушене на плодове и се м е н а .............................................................. 41
Белене и сушене на кори ................................................... .............. ... 43
Сушене на билките ......................................................................... 43;
Предаване, опаковане и запазване на лекарствените растения...................... 48
Неприятеля по складираните билки и борбата срещу т я х .......................... 49
Бракуване на лекарствените растения ............................. ... ......................... ?0
Таблица за бране, сушене и опаковка на билките, описани в книгата . . . . 51
Таблица за загубата в тегло на пресните билки след изсушаването им 57
Специална част
(Ив. Исаев, Илия Ланджев, Гео Нешев)
Таблица за главното лечебно действие на билките, описани в книгата . . . 288
Обяснения на наименованията на някои болести, които се срещат в книгата 294
Лечебна част
(Гео Нешев, Илия Ланджев)
Кратки познания за действието на лекарствените вещества върху човеш­
кия организъм .............................................................................................. . 299
Как да приготвяме лекарства от билките...........................................................303
Билкови рецепти при различни заболявания................................................... 307
Болести на дихателната с и с т е м а ........................................ 308
Болести на сърцето и кръвоносната си с те м а ................................................312
Болести на бъбреците и пикочните пътш т ..........................'.................... 319
Болееш на храносмилателната система и перитонеума............................. 324
Болести иа черния дроб и жлъчните пътиша ............................................-334
Болести на кръвотворната систем а.................................................. 338
Болести на жлезите с вътрешна секреция и на обмяната на веществата . , . 344
Болести на двигателната система и ставите 348
Болести на половите о р г а н и ...................... .......................... ... ..................350
Болести на ушите, носа и гъ р л о т о .................................................................. 356
Болести на к о ж а т а ...................... -.................................................................... 358
Болести, причинени от физически ф ак то р и ................................. ..................363
Туберкулозни за б о л я в а н и я ................................. ... ................... ... 364
Външно приложение на билките . . . ....................................................... 368
Билкови бани . ............................. 370
Приложение на билките в козметиката .......................... • .......................... .373
Билкови маски ......................... 375
Лосиони ............................................................................................... 375
По-важни билки за външна употреба, описани в кн и гата..............................378
Отравяне с билки и първа помощ . ................................. 383
По-важни отровни растения,признаци на отравяне с тях и схеми за оказване
на първа, п о м о щ ....................... ......................... ....................................... ... . 381
Литература ........................................ 392
Указател на българските имена на билките, описани в книгата . . . . . . 394
Указател на латинските имена на билките, описани и книгата . . . . . . . 406
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

Красотата на нашата родина не би бяла пълна, ако не беше бо­

гатството на нейната растителна природа — богатство, прикътата
в назвите на една плодородна земя. Дали магическото действие
на добрите духове, населявали древния Хемус, не е създало тезя
омайни растения, изплели нанизи от дъхави огърлици по гори и
поля? Може би да, може би не! Но едно е сигурно — в тях тече
живителният сок на земята на българите и затова те носят здраве
и сила, красота и мъжество, любов, а понякога и омраза.. .
Български билки!.......... Те надживяха вековете, а с тях дойдоха
при нас и легендите. Още в древни времена хората са търсили на­
чини да се спасят от тежки болести — „зли духове“, — в каквито
вярвали по това време. Още тогава започнали да говорят за раз­
ковничета, за целебни билки и пр. И до днес в нашите народен
песни се пее за омайни билета, брани по ранина от млади моми и
момци. И до днес нашият народ обича и тачи цветята и растенията
на България, които са неразривно свързани е неговите вярвания и
обичаи.
Съвременната медицинска наука също цени и използува лечеб
ннте растения. Голяма част от лекарствените средства се получават
вее още от растения. Между тях са известните и често използувай
лекарства: дигиланид (изолиран от вълнестия напръстник), атро«
пет (изолиран от лудото биле), ерготамин (изолиран от моравото
рогче) и др. Нашата фармацевтична промишленост оъщо изнол
зува растителното богатство на страната ни. Голяла известност
получиха лекарствата иивалин, глаувент, ескувазет, леонурет и др.,
изолирани от български билки.
С настоящата книга ние си поставихме за цел да запознаем
читателите с билките — с външното им описание и химичното им
съдържание, с начина на събиране и запазване, както и е болестите,
при които те се прилагат.
За по-голяма прегледаост книгата е разделена на три части»
В първата част се дава кратка история на билколечението, раз*
глежда се химичният състав на лечебните растения и се препоръч­
ват начини за правилното им бране, сушене и запазване. Втората
част съдържа описанията на 109 най-често употребявани у нао
билки и сведения за тяхното действие и приложение. В третата част
са дадени билкови рецепти, употребими при различни заболязання.
Гювечето от рецептите са съставени от нас, а само малка част са
взети от народната медицина, след като са проверени през време
на нашата практика в тази област.
В рецептурата са дадени и растения, които не са описани в
книгата поради ограничения й обем. Те се продават в нашите мага­
зини за билки. Нашето чувство на удовлетворение от извършената
работа ще бъде голямо, ако настоящата книга изпълни предназна­
чението си да запознае нашия народ с родните билки и техните ле­
чебни свойства,ас това да подпомогне здравеопазването в нашата
страна.
Септември 1970 г. Аеторитш
София

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Първото издание на книгата бързо се изчерпа, което свидетел-

ствува за големия интерес, който нашият народ проявява към бил­
ките и тяхното използуване.
В настоящото второ издание ние взехме пред вид препоръките
и желанията на редица читатели за разширяване на материала и
включихме в него нови 89 билки, широко употребяваш в нашата
народна и в официалната медицина. По такъв начин общият брой
"Та описаните в книгата билки достигна цифрата 198, а заедно със
'веденията за лечебните свойства и на някои други видове расте­
ния надхвърли цифрата 280. Във връзка с това част от старите
цветни илюстрации са подменени, а са добавени и много нови.
По искане на читателите са допълнени и народните имена на ре­
дица растения. Лечебната част също е разширена. В нея са вклю­
чени нови изпитани рецепти за различни заболявалия. На края
сведенията за външната употреба на билките са обогатени с пре­
поръки относно приложението им за козметични цели.
Ние ще бъдем особено доволни, ако и второто издание на на­
шия скромен труд намери сред читателите същия радушен прием,
кз"то и първото.
Септември, 1972 г.
Софц«- Авторгтв
-— Н ям а там, аго, по вази,
ням а там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
яете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменуж ка дъхава
м еж ду къдрави шубрачки;
« поля чернока аглика
на всяко рано пладиище —
злат м инзухарец в равнище,
ни ален бож ур в странище
В моята мала градинка
доста е мене що имам:
всякакви руж и шарепи,
шарени, жълтоалени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремъл, чисто сребърен ,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволеста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рокли раници,
карамф ил зимен и летен
и шибой ми кичест ператен,
и морав стратул бархатен.

И. Р. С л а в е й к о в
Из «Изворът на белоногата*
ОБЩА ЧАСТ

НАШАТА НАРОДНА МЕДИЦИНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

българската народна медицина води началото си от времената на

траките, славяните и прабългарите. За съжаление ние не знаем много-
за дейността на народната и официалната ни медицина през.
Дървото българско царство, во все пак до нас са достигнали, ма-
» р и оскъдни сведения, които говорят, че българите са използу»
»али народната медицина. Така във въпросника, изпратен до папа
Николай I в 869 г., цар Борис се интересува (въпрос 62) какво да
нрави с червения камък (Argilla rubra), с който българите лекуващ
много болести. Червеният камък съдържа стипца и желязо, които-
му придават противовъзпалителни и усилващи организма свойст ва.
И днес нашият народ го употребява против малокръвие. От въпрос
79 се разбира, че българите носят муски за предпазване от болести
и за здраве.
Липсват по-подробни сведения за нашата народна Медицина н
през Второто българско царство. Само в „Шестоднев“ на Йоан Ек­
зарх от 1263 г. в един малък речник са записани някои болести в
лекарства. От него научаваме, че при плеврита, наричан от народа
ребреница, се препоръчва лекуване с върба, топола и кукуряк,
които се прилагат и днес в народната ни медицина, което е и научно­
обосновано.
След падането на България под османско иго нашият народ е
лишен от всякаква медицинска помощ. Верският фанатизъм у
турското население и ниското ниво на хигиената в селата и градо­
вете са причина за появяването на много епидемии. За детско
здравеопазване не може да става и дума. Здравето на народа се
намира най-често в ръцете на случайни хора, без каквато и да
било подготовка.
През този период голямо разпространение намира арабската
медицина, която оказва значително влияние, върху медицинските
познййия в османската империя. Именно от тогава датират ръко­
писните народни лекарственици, в които наред с описанията на
лекарства против болести намираме и „рецепти“ против змейове,

9
таласъми, вампири, зли духове и уроки, всевьзможни заклинания,
•баяния, врачувания, магии, пророкувания и пр.
В ръкописните материали по народна медицина, записани през
2576 г. от Али Мехмедов, се съдържат различни рецепти, някои от
които против главоболие, зъбобол, треска и др. През 1780 г. е на­
писан лекарственикът на поп Григорий, през 1804г.— лскарстве-
никът на дядо Илийчо Спицерина от Свищов. От същото време
датира и лекарственикът на Тумпаров от Самоков, а от 1833 г. —
лекарственикът на Иванчо Келифар.
Най-чесго срещаните в тези лекарственици лечебни растения
са индийското орехче, канелата, карамфилът, саръсабурът, съно­
творният мак, исиогьт. Като лекарства от животински произход
•се препоръчват зайча или меча мас, овча лой, животинска кръв,
животинска жлъчка, пчелен мед и восък, а от неорганичен произ­
ход — червен камък, каменна сол и др.
Безспорно най-голямо място в нашата народна медицина зае­
мат лекарствените растения, или билките, чието име произлиза от
старобългарската дума „биле“. Оттам и народните лечители се
изричали бил ери. В миналото прочути били биле ри те от Кюстен­
дилско, Дебърско, Златна Панега, Водекско и особено от Ягшнско.
Бил ерите били две категории — едни, които живеели оседнал жи­
вот в градовете и големите села и се казвали хекими, идруги, пъту­
ващи, които бшш в движение. Освен от билернте билки се
продавали и в т. нар. ахтарници или спицерии. С лекарствени ра­
стения бил ерите се снабдявали, като ги берели в околностите на
населеното място, в козго живеели, а малка част си доставяли от
чужбина. Брането на билките ставало главно на Гергьовден,
Константиновден и най-вече па Еньовден, напичан от нашия народ
Св. Иван Билобер! Лекарствата, които бил ерите давали, били в
различна форма, но главно това били чайове, прахове, маяжуки.
компреси, бани и др.
Въпреки че народните лечители в някои случаи причинявал»
вреда на болните, през този период бил натрупан ценен опят.
Показателен в това отношение е примерът с народния лечител
Иван Раев, чийто оригинален метод за лекуване на сънната болест
с корените на билката лудо биле е възприет сега от световната ме­
дицинска наука под името „българско лечение“.
Съкровищницата на народния опит в областта ка здравеопазва­
нето е предмет на обстойно изучаване, при което всичко ценно от
нея се възприема и внедрява в нашата фармацевтична промишле­
ност, Не малко лекарства, като нивалинът, белазоиът, леопурняьс,
ескувазииът, винкапанът, антралаксът, розалинът и др., npmxrpwm
от нашите билки, разнасят славата ка България по света.
БИЛКИТЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС

Билките са известни на човека от най-дълбока древност. За меди­

цинското изкуство на древните нЙроди съдим по писмените памет­
ници и археологичните материали, останали от тях. Така върху
някои глинени плочки от Асирия се описва протичането на редица
болести и растенията, които могат да се използуват за леку­
ването им.
11
 Установено е също, че в столицата на Асирия — Ниневия — са
култивирали лекарствени растения. Плочките, оставени от асирий-
цнте с надписи за начитате на лекуване с лекарствени растения, са
■ротсани на асирийски, вавилонски и шумерски език. А това по­
казва, че тези народи са прилагали лекарствените растения за
лечебни цели.
Древните египтяни са използували постиженията на медици­
ната на асирийците и вавилонците и са разширили познанията върху
лечебните средства, като и тук главно са използували растенията.
Така в открития през 1872 г. папирус на Еберс, който е писан o r
египтяните около 1550 г. пр. н. е., се изброяват към 450 болести к
«соло 700 лекарства от животински и главно от растителен про­
изход. В открития от Едвин-Смит папирус се описват и начита за
лекуване на рани, счупвания, иавяхвания и др.
За снабдяване с лекарствени растения египтяните организирали
и специални експедиции. Известно е например, че за тази цел
spea 1500 г. нр. н. е. те изпратили 5 кораба в днешна Сомалия.
Някои растения, които били познати на египтяните, като ментата
('Mentha piperita L.), черния синап (Sinapis nigra L.), касията (Ca­
ssia acutifolia Del.), сънотворния мак (Papaver somniferum L.), кър­
лежа (Ricinus communis L.), морския лук (Sciila maritima L.), татула
(Datura stramonium L.) и др., и до днес се използуват и култивират
в Европа.
В древна Гърция билките оьщо били познати като лечебно
средство. Бащата на гръцката медицина Хннократ (460—377 г.
яр. н. е.) опасва 236 лекарствени растения, които се прилагал»
но онова време. Аристотел (384—322 г. пр. н. е.) написва книгата
„Трактат на естествената история“, където подробно описва по­
знатите през негово време лекарствени растения н начините на упо­
требата им. Всички ботанически познания в древна Гърция обаче
били обобщени от ученика на Аристотел — Теофраст, бащата на
ботаниката (372—287 г. пр. н. е.), в книгите му „Изследвания на
растенията“ и „Причини на растенията“.
И други древногръцки учени изучават лекарствените растения.
Така Ксенофонт познавал свойствата на опиума, тамяна и др.
Пнтагор проучвал лечебното действие на морския лук и синана..
Аристофан изучавал бляна и някои други растения.
Древният Рим наследява познанията на гръцката медицина,
доразвива ги и ги обогатява. Римският учен Плинвй Стари (23 или
24-— 79 г.) написва многотомна енциклопедия па естествените
науки със заглавието „Естествена история“. В нея той описва всички
постижения на естествените науки до това време.

12
 През I век от нашата ера и римският учен, но грък по произход,
Дноскорид написва книгата „За лечебните средства“, в която описва
над 600 лекарствени растения.
Забележителен лекар и фармацевт от онова време е Клавдий
Гален (131—201 г.). Той въвежда нови форми при приготвянето на
лекарствените препарати от растителен произход, употребявани и
до днес.
След римляните сериозни проучвания в областта на древната
медицина имат арабите. Те първи въвеждат прилагането на лекарст­
вените растения върху животни и първи слагат началото на науката
за отровите и противоотровите. През П век арабите отварят меди­
цинско училище, а през Ш век основават Академия на науките.
За пръв път при тях лекарската практика се отделя от антекарската
и се въвежда фармакопеята. Прочут арабски учен по онова време
е Авнцена (980—1037г.),който е написал над 100 научни труда.
Най-голям интерес представлява книгата му в 3 тома под назваг
ние „Канон на лекарското изкуство.“ В нея са описани над 900 ле­
карствени растения, а също така и медикаменти от животински и
неорганичен произход. Арабите познавали над 1600 лекарствени
расгения.
Още 3000 г. пр. н. е. и китайците употребявали редица ле­
карства от растителен, а също и от минерален и животински произ­
ход. Първата книга под името Бен цао, в която са описани 900
вида растения, е издадена 2600 г. пр. н. е. По-късно китайският ле­
кар Ли Шич Жен от XVI век описва около 1900 вида растения.
В древна Индия и Тибет също се развива лекуването с растения.
Древните индуси познавали над 700 лекарстЕеии растения, описани
около 2000 г. пр. и. е. в съчинението под надслов Susruta. Те поз­
навали още тогава халмугровото масло, което използували за ле­
куване на проказата, както и действието на ревена (Rheum palmatum
L.) и моравото рогче (Claviceps purpurea Fr.).
С откриването на Америка европейската медицина се обогати
с нови лекарствени растения, като коката (Erytroxylon соса Lam ),
хининовото дърво (Cinchona succirubra Pav.), какаовото дьрв'о
{Theobroma cacao L.), квасията (Quassia amara L.), готеката (Ura-
goga ipecacuanha L.), хидрастиса (Hydrastis canadensis L.), сенегата
(Polygala senega L.) н др., някои от които са били познати още на
древните индианци.
През епохата на Възраждането в Европа видният учен Парцелз
вече започва проучването на химичните съставки в растенията, за
да търси активно действуващите в тях вещества, но химичният
анализ навлиза в практиката фактически едва след три столетия.
•Негов родоначалник е шведският аптекар Карл Шеле. XIX век

13
може да се гордее е напредъка и приложението на химб,ата при про­
учванията върху лекарствените растения. Наред със създаването на
фармацевтичната промишленост се организират предприятия за
култивиране, бране и сушене на растенията, които вече не постъп­
ват в аптеките в суров вид, а изсушени и нарязани. Да се познаят
„на око“,такива суровини е невъзможно. Това налага да се изследва
анатомичният строеж на растенията, заслуга за което имат редица
аптекари начело с швейцарския аптекар Александър Чирх.
Така се слага началото на фармакогнозия i а — науката за лекар­
ствените растения.
В средата на XIX век се доказа, че всички вещества се състоят
от химични елементи, че органичните вещества са производни на
въглерода и съдържат още кислород, азот, фосфор, сяра и други
елементи. Като разполагаше с тези открития, фитохимията се
придвижи бързо наред. През 1806 г. аптекарят Сертюрнер получи
от опиума алкалоида морфин в чист вид. Той откри алкалните му
свойствай доказа упойващото му действие. Новото вещество бе на­
речено морфин в чест на бога на съня от гръцката митология—МОр­
фей. Откритието на Сертюрнер предизвика сензация и учените от
всички страни се устремиха да търсят активните вещества в расте­
нията. Скоро френските аптекари Кавенту и Подетие изолираха
алкалоидите стрихнин, вератрин и хинин. В средата на XIX ве>
бяха открити и други активни вещества в растенията — гликози-
дите. Освен това бяха открити и изучени дъбилните вещества, са
понините, смолите и др. В края на XIX и в началото на XX век от­
криването на витамините отвори нова страница в науката за лечеб­
ните свойства на растенията. В средата на нашия век бе създадена
теорията за фитонцидите, които имат свойството да убиват бакте­
риите. През това време бяха открити антибиотиците, които се от­
делят от определени видове гъби и родствени на тях организми.
Това предизвиква нова вълна от изследвания над растенията, която
п, одължава и до днес. Все още обаче океанът на неизвестното е
пред нас и скромните билки по полята и горите още дълго ще пазят
здравето на човека.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

3 лекарствените-растения се съдържат редица химични вещества,

които могат да влияят в различни посоки върху жизнените про­
цеси, протичащи в организма на човека и животните. Някои от
тези вещества и досега не са надминати по действието им от веще-

14
•спата, синтезирани по химичен път. Голямо значение за опреде*
нане на лечебните свойства на тези растения имат следните група,
съединения, които се съдържат в тях.

Алкалоиди
В по-голямата си част това са съединения, които съдържат азот,,
а също и кислород. В растенията се срещат под формата на соли на.
различни органични киселини (ябълчена, лимонена, оксало*
ва, янтарна и др.). В някои видове растения алкалоидите са свър*
зави със специфични за тях киселини, като аконитодата — във ви*
довете Aconitum, хелидоновата — в змийското мляко (Chelido*
niton majus L.) и в чемериката ( Veratrum album L.), меконовата —
в сънотворния мак (Papaver somniferum L.), хининовата — в корите
на хининовото дърво (Cinchona succirubra Pav.) и др. Макар и рядко,
те се срещат и под формата на соли на някои неорганични киселини^
като сярната, фосфорната и др.
Досега са известни над 900 вида алкалоиди, като ролята им в
живота на растенията не е изяснена. По всяка вероятност те имат
голямо биологично значение за* растителните организми. Интере­
сен е фактът, че при нараняване или болести количеството на алка
доилите в растенията силно се увеличава. Съдържанието на алка­
лоидите е най-високо в листата и корените, а по-ниско — в кората»
семената и стъблата. Почти всички алкалоиди имат горчив или
парлив вкус и са без миризма.
Количеството на алкалоидите в растенията е различно. То за*
виси от ботаническия вид, географската ширина, климатичните
условия, годишното време, начина на култивиране, фазите на раз*
витието на растението и възрастта му, от времето на бране и су­
шене, от начина на запазване след сушенето и др. Поради сложния:
си химичен състав и големия си брой алкалоидите, макар и трудно»
могат да се поделят на множество групи, само някои от които щ е
бъдат изброени тук, и то от по-важните.
Алкалоиди, производни на пиперидина, пйридина и тетра~~
хидропиридина. К о н и н — намира се в бучиниша (Conium
maculatum L.). Л о б е л и н — съдържа се в растението лс*
белия(Lobelia inf lata L.). А р е к о л и н — съдържа се в плбдо-
вете на арековата палма (Areca catechu L.). Р и ц и н и н — намира
се в семената на кърлежа (Ricinus communis L.). П и п е р и н —■съ­
държа се в семената на черния пипер (Piper nigrum L,). Т р и г о -
п е л и н — намира се в семената на гръцкия сминдух (Trigo-
nella foenum-graecum L.).
IS
 Б и ц и к л и ч н и с ъ е д и н е н и я , с ъ д ъ р ж а щ и и и-
ридиново и некондензирано пиролидиново
и п и п е р и д и н о в о я д р о . Н и к о т и н — намира се в
тютюна (Nicotiana tabacum L.). А н а б а з и н — съдържа се в
растението анабазис (Anabasis aphilla L.).
Б и ц и к л и ч н и съеди не ния , с ъ д ъ р ж а щ и кон­
дензирано пиролидиново и пиперидиново
я д р о . Алкалоиди, производни на пропана. А т р о п и н — намира
се в лудото биле (Atropa belladonna L.), татула (Datura stramonium
L.), бляна (Hyoscyamus niger L.) и др. Х и о с ц и а м и н и с к о -
л о л а м и и — съдържат се в Scopolia atropoides L., а също в
татула, бляна и др. К о к а и н — съдържа се в семенага на коката
(Erythroxylon соса Lam.). П е л е т и е р и н — намира се в наро­
вото дърво (Punlca granatum L.). Тук спадат и алкалоидите с п а р-
т е и н , л у п и н и и и г е н и с т е и н , които се съдържат в
Genista tinctoria L.
Алкалоиди с хинолинов пръстен. Ц и н х о н и н и х и н и н —
намират се в хининовото дърво (Cinchona succirubra Pav.).
Алкалоиди, производни на фенантрена. Тук спадат алкалоидите на
•опиума, добиван от сънотворния мак (Papaver somnijerum L.),
м о р ф и н , к о д е и н и т е б а и н , както и х е л и д о н и н ъ т ;
оксихелидонинът и метоксихелидонинът.
които се съдържат в змийското мляко (Chelidonium majus L.).
Алкалоиди, производни на изохинолина. П а п а в е р и н — съ­
държа се в опиума. Н а р к о т и н — намира се също в опиума.
X и д р а с т и н — съдържа се в растението хидрастис (Hydras­
tis canadensisL.). С а л с о л и н — съдържа се в растението рихте-
рово вълмо (Salsola richteri L.).
Алкалоиди, производни на диизохинолина. Б е р б е р и н — на­
мира се в хидрастиса (Hydrastis canadensis L.), в киселия трън
{Berberis vulgaris L.) и в други растения. К у р а р е а л к а л о и ­
д и — съдържат се в някои видове Strychnos и в растението
Chondrodendron tomentosum L.). Тук спадат д е л с е м и н ъ т
и м е л и н т и н ъ т , намиращи се в Delphinium semibarbatum L.,
е л а т и н ъ т . — в Delphinium elatum L. и к о н д е л ф и н ъ т — в
Delphinium confusum L.
Алкалоиди, производни на индола. Х а р м и н — съдържа се в ра­
стението Pegcmum harmala L. Й о х и м б и н — намира се в Cory-
nanthe yohimbe L. Р е з е р п и н — съдържа се в растението Rau-
wolfia serpentina L. Е з е р и н — намира се в Physostigma vene-
nosum Ralf. С т р и х н и н — съдържа се в стрихноса (Strychnos
nos пих-vomica L.) и други видове Stryoimos.*

*б
Алкалоиди на м оравото рогче. Е р г о м е т р и н, е р г о т а м и в
а е р г о т о к с и н — съдържат се в моравото рогче (Claviceps
purpurea Tulasne).
Алкалоиди от имидазоловия ред. П и л о к а р п и н — съдър­
жа се в растението Pilocarpus jaborandi L.
Алкалоиди отпуриновияред. К о ф е и н — съдържа се в семената
на кафееното дърво (Coffea arabica L.). Т е о б р о м и н — намира
се в семената на какаовото дърво (Theobroma cacao L.).
Алкалоиди, производни на пиролизидина. П л а т и ф й л и н — съ­
държа се в Senecio platyphyllus (М. В.) Д.С.
Алкалоиди, производни на трополопа. К о л х и ц и н и к о л -
х а м и н --нам ират се в есенния минзухар(Со/сА/'сгш/ automnale L.).
Стериновиалкалоиди. С о л а н и н и с о л а н и д и н — намират
се във видовете на рода Solanum — S. tuberosum L., S. nigrum L.
н др. А к o н и т и н—съдържа се в самакитката (Aconitum napelhts L.).
Алкалоиди от видове вератрум. В р р а т р и н , в е р а т р и -
дхн идевадин.
Алкалоиди с неустановен строеж. Тук спадат алкалоидите,
изолирани от Alsonia, Aristolochia, Gelsemium и»др.
В малки дози алкалоидите се употребяват често в медицинската
практика при различни заболявания.

Гликозиди
Гликозидите участвуват твърде широко в състава на растенията.
Те играят ролята на регулатори в много биохимични процеси, а с
парещия си и горчив вкус вероятно предпазват растенията от тре­
вопасните животни. Те се съдържат във всички части на растенията.
Образуват се при превръщането на хексознте в резервни (инулин,
схорбяла) и скелетни (целулоза) вещества, най-често чрез свързва­
нето на полуацеталната ОН-група на различните захари с ОН-гру-
пата на някои други съединения (алкохоли, феноли, алдехиди и др.).
Гликозидите освен въглерод, водород и кислород съдържат в мо-
пе кулата си азот и сяра. Името си носят от захарите, от които се
образуват. Така произлизащите от гликозата се наричат Гликозиди,
от галактозата — галактозиди, от фруктозата — фруктозиди, от
рибозата — рибозиди и т. н. В по-голямата си част гликозидите са
безцветни кристални вещества, добре разтворими във вода. Малйз
от тях са оцветени — антоцианите. При загряване с разредени ки­
селини, при овлажняване и под действието на ултравиолетовите
пъчи и на ферментите гликозидите се ра&падат на захарна част и
агликон. Именно на съдържащия се в тях агликон се дължи лекарст­
веното им действие. В зайисимост от химичния строеж на аглико-

‘2 • Бллкатг » Българи* и язволзуаането ям 17

ните гликозидите се делят на няколко групи. Тук са посочени само
по-важните представители на тези групи.
Гликозиди, съдържащи цианова група. А м и г д а л и н — съ­
държа се в лавровишнята (Laurocerasus officinalis Roem.),
също в горчивите бадеми (Amygdalus communis L.) и в кората
на степната вишня [Cerasus fruticosa (Pall.) G. Woran.).
Гликозиди, съдържащи сяра. С я н и г р и н — съдържа се
в черния синап — [В>assica nigra (L.) Koch. (Sinapis nigra L.)]
и с и н а л б и и — в белия синап (Sinapis alba L.).
Гликозидиc феноленхарактер. А р б у т и н — съдържа се в ме­
чото грозде \Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng]. С а л и ц и н —
съдържа се във върбата (Salix alba L.), тополата' (Populus nigra L.>
н в трепетликата (Populus tremula L.).
Антрахинонови гликозиди. Д и г и т а л и с о в и г л и к о з и д и :
п у р п у р е а г л и к о з и д А и В . д и г и л а н и д А, В и
G Първите два се съдържат в червения напръстник (Digitalis pur­
purea-1,.), а другите три—във вълнестия напръстник (Digitalis lanata
Efarh.).
Гликозиди от видове строфантус. У а б а и н — съдържа се в
Acokanthera ouabaio L.; К - с т р о ф а н т и н — съдържа се в Stro-
phanthus kombe Oliv.; Г - с т р о ф а н т и н — намира се в Stro-
phanthus gratus L. Franch.; П е р и п л о ц и н — в Periploca
graeca L.
Гликозиди на момината сълза (Convallaria majalis L.). К о н в а л а -
марин, конваларин, конвалатоксин.
Гликозиди на горицвета (Adonis vernalis L.) — а д о н и д и н .
Гликозиди на морския лук (Scilla maritima L.) — с п и л а р е н A
исциларенВ.
В растенията се съдържат и други вещества с гликозиден харак­
тер, но поради трудното им изолиране те не са изучени добре.
Въпреки това растенията, които ги съдържат, се употребяват в на­
родната медицина. Тук спадат гликозидите на калината, бъза, ли­
пата и др. За медицинската практика от голямо значение са рас­
тенията, съдържащи сърдечно действуващи гликозиди, които са
ненадминати досега при лекуването на сърдечните болести.

Сапонини
Те са сложно устроени | ,ликозиди. Срещат се заедно с мазнините,
смолите, етеричните масла и по-рядко с алкалоидите. Сапонините не
съдържат азот и сяра в молекулата си. Значението им за растител­

18
ния организъм не е установено. Предполага се, че служат като ре­
зервни вещества и играят известна защитна роля против трево­
пасните животни. С водата образуват пяна като сапуните, откъ-
дето произлиза и името им. В чист вид са некристални и повечето от
тях са лесно разтворими във вода. Имат кисела или неутрална
реакция. Под действието на разредени киселини се разпадат на за­
харна част и агликон, наречен сапогенин, който спада към групата
на холана или на политерпените. Притежават Свойството да хемоли-
зират кръвта. Хемолизата на кръвта се обяснява с това, че външният
слой на червените кръвни клетки при допир със сапонините се раз­
късва и съдържащият се в тях хемоглобин преминава в кръвния
серум, в резултат на което кръвта става прозрачно червена. По­
ради това им свойство сапонините не се прилагат венозно. Взети
през устата обаче, те са безвредни, което се дължи по всяка вероят­
ност на тяхното хидролизиране при всмукването им от червата.
Обаче сапонините са отровни за животните с непостоянна темпера­
тура на кръвта — риби, земноводни, влечуги. Изолират се трудно
поради придружаващите ги органични и неорганични вещества.
Освен това при вдишване те дразнят гърлото и носа и предизвик­
ват кихане и отделяне на секрети, а когато се взимат вътрешно,
дразнят лигавиците и действуват отхранващо. Някои от тях имат
и пикочогонно действие.
Сапонините помагат също за. резорбцията на мазнините, въг­
лехидратите и на други вещества в организма. Някои от тях имат
и свойството да понижават кръвното налягане или да влияят върху
обмяната на веществата, а също да укрепват организма, поради
което се употребяват често в лечебната практика.

Витамини
Те са органични вещества с различен химичен състав, които играят
важна роля в живота на човека и животните. Самите витамини не са
източници на енергия, но влияят каталитично върху редица био­
химични процеси. Приемането им в недостатъчно количество за­
труднява защитната сила на организма и настъпват болестни
състояния, известни под името хиповитаминози, или авитами­
нози. Взети обаче в по-големи количества, те предизвикват други
болестни състояния, известни като хипервитаминози.
Витамините се образуват в листата на растенията, откъдето се
разнасят по всички техни части. Ролята на витамините и значението
им за растителния организъм досега не са напълно установени.

19
Знае се, че някои от тях влизат като активни групи в състава на
ферментите, а други играят важна роля като междинни звена при
окислителните процеси. Интересно е, че когато съдържанието на
витамините се увеличи или намали, нарушава се жизнената дейност
на растението. Едни от витамините имат основен или киселинен
характер, други са неутрални. Повечето от тях са разтворими във
вода — витамините от групата В, витамините С, К, РР, Р, — а
други в мазнини — витамините A, D, Е, К, F.
В раститедния организъм има още редица вещества, на които
се приписват витаминни свойства, като пантотеновата киселина,
пара-аминобензоената киселина и фолиевата киселина, холина,
монозитола и др. Повечето от тях са растежни фактори.

Ензими, или ферменти

Всички ферменти, съдържащи се в растенията, са белтъчни вещества
или имат белтъчна съставка, наречена апофермент, и небелтъчна
част — кофермент. Различни химични вещества и утаители на
белтъчините, концентрираните основи и киселини само задържат
действието на ферментите, докато ултравиолетовите лъчи, рентге­
новите, бета- и гама-лъчите ги разрушават. Най-благоприятна тем­
пература за проявяване на ферментното действие е 40 —50СС.Ос­
вен от температурата действието на ферментите зависи още от кон­
центрацията на водородните йони (pH на средата, най-благоприятно
pH 5—7), от налягането , от присъствието на други химични ве­
щества в средата и др.
Всички ферменти са разтворими във вода, освен фермента ли­
пата.
Ферментите се Делят на две групи: х и д р о л и т и ч н и (хи­
дролизи) и о к и с л и т е л и о-в ъ з с т а н о в и т е л н и (дес-
мЗлази). Характерно за ферментите е, че не претърпяват никакво
изменение при реакциите, в които участвуват. Освен това, ко­
гато продуктът, образувал се в резултат на тези реакции, достихне
определена концентрация, спира действието на ферментите. По
такъв начин живата клетка се предпазва от вредното действие на
някои от получените при обмяната на веществата продукти.
Растителните ферменти имат значение както за храненето на
човека и животните, така и за синтезирането на собствени ферменти
в организма им.

20
Етерични масла
Досега са открити над 2500 растения, съдържащи етерични масла,
повечето от които са с приятна миризма. Предполага се, че етерични­
те масла, от една страна, привличат насекомите, нужни за опрашва­
нето на цветовете, а, от друга, предпазват растенията от прегряване,
като се изпаряват в атмосферата и разсейват слънчевите лъчи. В
някои случаи те са защитно средство на растенията против вред­
ното действие на болестотворните бактерии, насекомите и раз­
личните гризачи.
От химична гледна точка етеричните масла са органични хете-
роциклични, хидроароматни и ароматни съединения, както и
съединения от мастния ред. Състоят се от въглеводороди, азотни
и серни киселини, феноли, алдехиди, кетони, алкохоли, карбонови
киселини, естери и главно терпени (моно-, сескви-, ди- политерпени),
както и техните кислородни съединения, на които дължат и при­
ятната си миризма. Образуването им в растенията не е изяснено.
Приети от човека вътрешно, те се отделят чрез бъбреците, белите
дробове, жлъчката и червата. Някои от тях действуват главно нерво-
успокоително, болкоуспокоително, против оглистнО, противо-
микробно, като кожни дразнители и др.

Фитонциди
Те представляват летливи (само някои са нелетливи) фракции на
етерияните масла, способни да убиват микробите. Имат различен
химичен състав и се съдържат в почти всички растения. Изразени
фитонцидни свойства имат лукът, чесънът, хрянът, боровите връх­
чета, лимонът, равнецът и др. Фитонцидите са способни за няколко
минути да убият причинителите на туберкулозата, дйфтерията,
тифа и Други болести. Те оказват благотворно действие и при
някои храносмилателни смущения, възпалителни заболяваниа и
болести, причинени от плазмодии или бактерии.

Мазнини
За растенията те са главно резервни хранителни вещества. В хи­
мично отношение представляват естери на глицерина с висшите
мастни киселини (обикновено олеинова, стеаринова и палмити-

21
нОва). Съдържат се в протоплазмата на растеннето. В организма на
човека приетите растителни мазнини се разпадат в червата, като
се осапуняват под действието на фермента липаза, отделян от зад-
стомашната жлеза, в резултат на което се получават глицерин и
мастни киселини. Мазнините се всмукват лесно от кожата на чо­
века,поради което се включват в състава на редица лечебни мехлема.

Фосфатиди или липиди

Фосфатидите се срещат главно в семената на растенията. Те са
необходими при обмяната на веществата в клетките. Без тях
протоплазмата не функционира правилно. От химична гледна
точка те са също естери на глицерина, но в състава им освен висши
мастни киселини участвува и фосфорната киселина, която при една
част от тях се Свързва с някой аминоалкохол. В лечебната практика
се използуват като усилващи средства.

Восъци
За растенията восъците имат предимно защитна функция и обикно­
вено се намират на повърхността на стъблата, листата и плодовете
им. Представляват естери на висши мастни киселини с висши едно-
валентни алкохоли. Растителните восъци съдържат и свободни
мастни киселини, алкохоли и виСши въглехидрати. Те "Се използуват
за приготвянето на различни лечебни мази, помади, пластири и др

Въглехидрати
Образуват се в растенията при фотосинтезата и се делят на моно­
захариди (прости захари) и полизахариди. Монозахаридите са кар-
бонилни или оксисъединения на многовалентни алифатни алко­
холи (оксиалдехиди или оксикетони). Монозахариди например са
гликозата и фруктозата.
Полизахаридите се делят на две групи: захароподобни (сложни
захари) и незахароподобни.
Захароподобни полизахариди са например з а х а р о з а т а,
м а л т о з а т а , р а ф и н о з а т а и др., които се съдържат в

22
по-малко или в по-голямо количество в сока на много растения.
Към незахароподобните полизахариди спадат и н у л и н ъ т , ц е ­
л у л о з а т а , л и г н и н ъ т , п е к т и н ъ т , а също с к о р б я ­
лата, р а с т и т е л н и т е с м о л и и гуми, расти­
т е л н и т е с л у з и. От тях в медицината по-често се употребява
скорбялата, която се прилага при кожни възпаления, диарии, за
приготвяне на лекарствени таблетки, пилюли и др. Р а с т и т е л
н и т е с м о л и и г у м и с е съдържат главно в кората и плодо­
вете на растенията, откъдето изтичат обикновено при нараняване-
Едни от тях са разтворими във вода, а други само набъбват в нея,,
като образуват лепливи колоидни разтвори. Те играят защитна
роля (арабската гума), уравновесяват водния баланс (гума трага-
канта) или служат като резервни вещества. В медицината се изпол­
зуват при приготвяне на пластири, настойки, като слабителни
средства и др.
Слузните вещества се смятат за продукт от
преобразуването на клетъчните стени или на скорбялата. Точ­
ният им химичен състав в повечето случаи не е установен. В меди­
цината те се употребяват като омекотяващи средства.

Дъбилни вещества
Съдържат се почти във всички растения. Те участвуват в обмяната
на веществата и в процеса на отделянето на вътрешноклетъчната
•енергия. Освен това играят защитна роля, защото действуват от­
ровно на много гъби и бактерии, нападащи растенията. Делят се
на две групи — дъбилни вещества, които под действието на ензима
таназа, на минерални киселини и основи се хидролизират, и дъбилни
вещества, които не се хидролизират. Към първата група спадат
т а н и н и т е , а към втората — к а т е х и н и т е . От химична
гледна точка дъбилните вещества са анхидриди — производни на
ацидофенолитс. В растенията се намират под формата на естери на
гликозата с шикалчената киселина. Вкусът им е стипчив. Те отдавна
се употребяват за щавене на кожи. В лечебната практика се изпол­
зуват като запичащо средство при Стомашни и чревни заболява-
ния. Поради свиващото им действие се употребяват също при кожни
заболявания и като кръвоспиращо средство. С белтъчините, алка­
лоидите, гликозидите и тежките метали дъбилните вещества дават
у айка от неразтворими танати, затова се употребяват като противо­
отрови при отравяния с тези съединения.

23
Органични киселини
Обикновено на тях се дължи киселият вкус на редица растения.
От химична гледна точка те са главно мастни и ароматни карбонови
и оксикарбонови киселини. По-често срещани киселини в расте
нията са ябълчената, янтарната, фумаровата, глутаровата, мало-
новата, винената, лимонената, бензоената и др. В медицината ра­
стителните сокове, съдържащи тези киселини, се употребяват главно
като противотемпературни, витаминни и диетични средства.

Белтъчини
Те са азотни съединения с извънредно сложен състав и високо мо­
лекулно тегло. В състава им влизат различни а-аминокиселини,
които обуславят, тяхното разнообразие. Белтъчините в растенията
биват г р а д и в н и (конституционни) и р е з е р в н и . Под дей­
ствието на протеелитични ферменти и разредени киселини белтъ­
чините се разпадат на изграждащите ги аминокиселини.Слож-
ните белтъчини дават още една или няколко молекули захари,
каротини, мазнини, фосфатиди и нуклеинови киселини. Като лечебно
средство те се употребяват при недостиг или нарушение на обмя­
ната в организма на човека.

Растителни хормони
Те се делят на две групи — б и о с и, които активират клетъчното
деление и ембрионалния растеж на растенията, и а у к с и н и, които
се образуват главно във върховете на растящите органи и стиму­
лират общия растеж на клетките. Растителните хормони взимат
също участие в биосинтетичните процеси на протоплазмата. Лип­
сата им задържа развитието на растенията. Значението йм за чо­
века не е изяснено.

Неорганични вещества
В растенията неорганичните вещества са представени във вид на
окиси, к а рбонат и, сулфати, хлориди, фос­
ф а т и , с и л и к а т и и др. Значението им за растенията не е

24
напълно установено, но известно е, че при липса на някои от тяж
се нарушава растежът им. Знае се също, че азотът участвува в из­
граждането на белтъчините, че силицият повишава здравината на
тъканите, че калият и калцият влияят върху Използуването на же­
лязото при образуването на хлорофила и поддържането на осмо­
зата, както и за регулиране на киселинно-основния баланс при био­
химичните процеси. Установено е освен това, че борът оказва влия­
ние върху цъфтежа и развитието на плодовете, че медта влиза в
състава на някои ферменти и характерни белтъчини, а също, че
е необходима при обмяната на веществата и т. н. Най-после сега
се знае, че редица радиоактивни елементи в малки количества дей­
ствуват благоприятно върху растежа на растението, докато в го­
леми дози оказват вредно влияние. ,
В растенията има още множество химични съставки, крито*
макар и в малки количества, играят важна роля в живота не само на
растителните видове, но и за живота на хората и животните. Те
служат не само като храна, но ц като средство за опазване на тях­
ното здраве и за лекуване.

ТВОРЧЕСТВОТО НА БЪЛГАРИНА
В НАИМЕНУВАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА
Растенията освен латински имена, които са двойни — първата
дума означава рода, а втората вида на растението— и се изпол---
зуваг в научната литература, имат и народни имена. Българският
език е особено богат с имена на растения1. Поради това, че нашият
народ се е занимавал предимно със земеделие и скотовъдство, той
ежедневно е общувал с природата и е наблюдавал заобикалящите-
го растения и животни. По броя на цветята и плевелите, растящи из
полето и посевите, той се стремял да предсказва плодородието
или недоимъка през годината, следял външния вид на растенията,
техния живот, фазите на развитие, растеж, размножаване. Не малко
растения са свързани и с неговия живот, вярвания, обичаи, леку­
ване на болести. Китни градини с различни цветя окръжавали дома
на българина, където той с любов се грижел за тяхното 'размно­
жаване и запазване. Ето защо нашият народ е дал много повече
имена на растенията, отколкото други по-големи и културни народи.

1 Б. Д а в и л о в и А. Я в а ш с в . Материали за български ботанячз-

ски речник. София, 1939.

25
 Така например лайката (Matricaria chamomillq L.) в различниic
краища на страната ни е позната със следните имена: подруМиче
■(Трънско, -Банско), върти поп (Благоевградско), еньово цвете и
кумнч (Ловешко), лайкучка (Гоцеделчевско, Сливенско, Великотър­
новско, Кюстендилско, Ямболско), а също белиоч, амамила, боли-
очи, ръмон и др. Полският мак (Papaver rhoeas L.) се нарича още
кадънка (Старозагорско, Великотърновско), пуплек (Панагюрско),
■пукъл (Плевенско, Хасковско), герино око (Костенец), а също така
божанка, пламеница, була, падикос, плюсковец, тутенка, капикоса
и др. Звъниката (Hypericum perforatum L.) е известна като жьлг
кантарион “(Пазарджишко), сечено биле (Великотърновско, Тете­
венско), твърдокуп (Софийско), а също така калъчево, порезниче,
богородична трева, яневичка, яньовче и др. Може да се изредят
стотдци видове растения с множество имена, плод на богатото на­
родно творчество. Самите наименования обаче не са дадени слу­
чайно, а най-често са свързани с годишните времена, цъфтежа и
развитието на растенията, с характерните им особености, с външ­
ния вид, миризмата, вкуса, географското им разпространение, с
обичаите и вярванията на българина и др. Така в съответствие с
някои характерни особености на растенията народният творец им
дава и подходящи имена, например трепетлика (Populus tremula
L ), лепка (Galium aparine Ь.)^додбел (Tussil ago farfara L.) и др»
К огато растението по външен вид прилича на някои митични
•същества, свързани с народните обичаи и вярвания, то получава
и съответно име, например самодивска хурка (Equisetum telma-
■teja Ehrh.), самодивска свила (Cuscuta epithymum L.), дяволска уста
(Leonurus catdiaca L.), божо дърво (Artemisia abrotanum L.), богоро­
дични свещи (Gentiana asclepiadea L.), христови сълзи (Селия
indica Ait. ), вилина метла (Asparagus officinalis L.) и Др. Домашните
и дивите животни, птиците , с които българинът е бил свързан във
всекидневния си живот, техните характерни особености и навици
също са му давали повод да назове някои растения, прилични по
нещо на тях, със съответни имена: волски език [Phyllitis scolopen-
-drium (L.) Newm.], овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.), вранско око
(Paris quadrifolia L.), зайчи уши (Knautia arvensis Coni.), лисичи зъби
(Cytisus nigricans L ), орлови нокти (Astragalus L.), кукувича опашка
(Platanthera bifolia Rich.), гарван (Vicia villosa Roth.), врана (Iris
-germanica L.) и др.
Всичко, което заобикаляло българина, било предмет на него­
вото наблюдение, размисъл, наблюдателност. Не били отминати
•и влечугите, земноводните и насекомите. С техните имена са наре­
чени много растейия, като например змийско мляко (Chelidonium
■majus L.), жабова нога (Rumex alpinus L.), гущерова опашка (Achil­

la
 ea millefolium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.) и др. Човекът,
неговият живот и преживявания са дали основание на народния
творец да даде съответни подаодящи наименования на много ра­
стения. Такива са Например растенията дедови зъби (Digitalis vi-
ridiflora L.), бабини унуки(5е</ит L.), момина сълза (Comallaria
majalis. L.), момино сърце [Dicentra spectabilis (L.) Zem.], мъжки
<бичник (Saxifraga rotundifolia L.), венерин косъм (Adiantum capi/-
hisveneris L.) и др. Външният вид на растенията, начинът на ра­
стежа им, както и вътрешното йм съдържание дават не малко идеи
за тяхното наименуване. Такива са имената повет (Clematis vi-
lalba L.), гърбач (Periploca graeca L.), жиловлек (Plantago major L.),
шипка (Rosa L.J, лепило ( Viscaria atropurpurea Grsb.) и др. Външната
окраска'на цветовете, вкусът, видът на различните органи на ра­
стенията са станали причина да се дадат не малко народни имена
на растителните видове — черница (Morus L.), киселец (Rumex
acetosella L.), сладун (Polypodium vulgare L.), горчивка (Gefttiana
cruciata L.), лютиче (Polygonum L.), ч^рвенка (Delphinium consoli-
da L.), жълтурче (Ranunculus ficaria L.) и др. Известни особености
в месторастенето също са послужили като причина за назоваване
на редица растения — например подрумиче (Anthemis L.), пореч
( Borrago officinalis L.), каменарче (Draba aizoides L.) и др. Произ­
ходът на различни културни растения, пренесени у нас от други
страни, е дал възможност на народния творец да им постави под­
ходящи имена, например татарка (Fagopyrum esculentum Moench.),
стамболче {Dahlia variabilis. (Willd.) Desf.|, турско цвете (Calen­
dula arvensis L.), индийски коноп (Corchorus casularis L.) и др.
Месеците или годишните времена, през които растенията цъфтят,
са определили появяването на следните имена: мартенче (Narci­
ssus pseudonarcissus L.), гергьовче (Ajuga L.), еньовче (Galium veruni
L.) и др. Редица човешки чувства са определили имената на други
— обичник (Saxifraga rotundifolia L.), омайниче (Geum coccineum
S. S.), омразник (Cerinthe minor L.), любиЧе (Comallaria majalis L.),
разгонка (Atropa belladonna L.) и др.* Вярата Па народа/ в лечебната
зила на билките срещу болестите личи от имената на много ра­
стения, като живеница (Scrophularia alata Gilib.), охтивче (Agri-
monia eupatoria L.), сиНапче (Herniaria glabra L.), трескавче (Centau-
rium unibellatum Gilib.) и др. При масова поява на някои растения
народът е гадаел каква ще бъде годината — сушава, плодородна,
гладна и т .н ., — като е давал на такива растения съответни имена,
например мразовец или кърпикожух (Colchicum automnale L.),
гладница (Draba verna L.), злолетница (Erigeron canadense L.) и др.
Някои растения, които сй приличат по външен вид, получили имена,
подобни на по-известното от тях, например растението бъзак

27
( Sambucus ebulus L.) и бъз (S. nigra L.), копривка {Celtis austra­
lis L.) и коприва (Urtica dioica L.), лозина (Ampelopsis hederacea
Ivjic.) и лоза ( Vitis vinifera L.) и др. Има още редица' растения,
които не м огат да се подредят на групи, но във всички
случаи те са свързани с бита и наблюденията на нашия народ.

БИЛКИТЕ И НАШЕТО ЗДРАВЕ

За мнозина наши съвременлици лекуването с билки е нещо остаряло,

отживелица от дълбока древност. Безспорно успехите на синтетич­
ната химия дадоха възможност в, лабораториите да се създадат
стотици нови, несъществуващи в природата органични съединения,
с които рега се лекуват много болести, от които страда човек.
Тази вярд в неограничените възможности на химията бе разко­
лебана с откриването на нов вид лекарствени вещества, получени
от растенията. Касае се за така наречените антибиотици — лекар­
ствени препарати, получени от определени видове гъби и някои
родствени на тях организми. Успехът, който имаше пеницилинът,
застави мнозина да се обърнат към стария неизчерпаем източник
за създаване на лекарства — растенията. Разбира се, не бива да се
подценяват успехите на синтетичната химия и нейните възможности,
но не бива също и да се мисли, че растенията са дали всичко, което
те могат да дадат За здравето на човечеството.
Една от основните задачи на фитохимията е да изолира дейст­
вуващите вещества от лекарствените растения в чист вид. При
това обаче се премахват и много други полезни вещества, които се
съдържат в тях и биха имали благоприятно въздействие върху здра­
вето на човека. Така синтетичният витамин С не може да замени
по действие витамин С например в шипките, които освен него съ­
държат и провитамин А, витамин К, плодови киселини, захари и
други вещества. От друга страна, много от съставните части на
растението имат по-добро лечебно действие, когато се използува
цялото растение, а не отделни негови химични съставки. Това се
дължи на взаимното влияние на различните вещества, съдържащи
се в него. Така например гликозидите на вълнестия напръстник
(Digitalis lanata Ehrh.) в чисто състояние са слабо разтворими във
вода. Когато обаче се взимат като запарка от цялото растение, те
се разтварят във водата поради взаимното действие на съдържащите
се в него вещества, като сапонини, органични киселини и др. В
някои случаи и хининовите кори (Cortex chinae) са по-ценни от хи­
нина, лудото биле (Atropa belladonna L.) — от атропина и т. н.
Ето защо често в медицината се препоръчва да се използува ця-
постният извлек от дадено лекарствено растение, а не отделни изо-
лати от него. . . .
Според Гамерман1предимството на лекарствените растения пред
веществата, създавани от фармацевтичната химия,. се състои в
това, че растителното вещество се образува в живата клетка.
Каквато и да е разликата между растенията и животните, основната
«динина — клетките, — от които са изградени телата и на расте-
лшята, и на животните, има много общи неща, изразяващи се в
Сходството на някои важни биохимични процеси, които протичат
в клетките както на животните, така и на растенията. Ето защо ак­
тивните вещества, съдържащи се в растителната клетка, дори ко­
гато са отровни, не рушат рязко и силно хода на процесите в жи­
вата клетка на човека и животните, както тоба правят някои ве­
щества, получени по химичен цът. Това се дължи на обстоятелст­
вото, че в продължение на милиони години животните, хранейки
се с висшите растения, които са били техен основен източник на
храна, са се приспособявали към веществата, съдържащи се в теьи
растения, и са изграждали тялото си от тях. Тази непосредствена
хранителна връзка между животните и растенията е причината и
за тясната химична връзка между съставните части на растенията
и нормалната работа на органите на животните и човека. От това
се определя и превъзходството на лекарствените природни вещества
над химичните. Те оказват особено благоприятно лечебно действие
при хронични заболявания и при стари хора, където защитната и
-обезвредяваща отровите сила на организма е значително отслаб­
нала.
От данните, с които разполагаме за лекарствените растения и
перспективите на използуването им, можем уверено да кажем, че
още дълго време скромните билки, конто растат из горите и Полята,
ще служат за укрепване здравето на човека.

ПРАВИЛА ЗА БРАНЕ, СУШЕНЕ И ЗАПАЗВАНЕ

НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

Не през всяко време на годината растенията съдържат доставяно

лечебни вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най-
пълноценното използуване на лекарствените растения е необхо­
димо да се знае кога те могат да се събират — през кое годишно*

* А. Г а м е р м а н и др. «Растенияделители»,Москва, 1963.

29
време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае например,
че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през
време на цъфтежа, а цветовете — малко преди или след пъл­
ното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените
и другите подземни части — през есента след увяхването на надзем­
ната част на растението или рано напролет преди да започне раз­
витието им; корите се белят през есента след узряването на пло­
довете или рано напролет при започване на сокодвижението (преди
развитието на растението); пъпките — рано напролет преди раз­
пукването им, а семената — малко преди или при пълното им уз­
ряване.
Защо са се наложили тези правила? Билките се ценят по съдържа­
нието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези
вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени
негови органи (пъпки, листа, цветове, корени, семена, плодове).
От друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени
в зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното
време (дъждовно, сухо), от почвените условия, от географската
ширина и др. Така например листата на момината сълза (Conval-
laria majalis L.) са почти два пъти по-богати на лечебни Ееществз,
когато се берат преди цъфтежа (около две седмици), отколкото през
време на цъфтежа. Коренът на ружата (Althaea officinalis L.)
съдържа през периода на цъфтежа малко скорбяла и слузни ве­
щества, докато през есента, след увяхването на надземната част,
тези вещества са най-много. В сладкия корен (Glycyrrhiza glabra
L.) количеството на глицеризина е по-голямо през време на пълния
цъфтеж, а към края мудо силно намалява. Съдържанието на морфин
в сънотворния мак (Papaver somniferum L.) и на никотин в тютюна
(Nicotiana . tabacum L.) е най-малко в началните фази, докато в
края на развитието на растението то силно се увеличава. При някои
растения се забелязва обратното явление. Например в кърпико-
жуха (Colchicum automnale L.) силно отровният алкалоид колхицин
е в голямо количество през пролетта, а през есента силно намалява.
Корените на лудото биле {Atгора belladonna L.) са по-богати на ал­
калоиди през пролетта, отколкото през есента. Такива колебания
се наблюдават и в други растения. Така например плодовете на
църкалото, дивата краставица [Ecbaliun elaterium (L). A. Rich.)
през време на цъфтежа са силно отровни. Същото се отнася и
за блатняка {Caltha palustris L.), който преди цъфтежа си може да
служи за храна на добитъка, а през време на цъфтежа става силно от­
ровен. Ог друга страна, растенията, изложени повече на слънце, съ­
държат по-голямо количество етерично масло, отколкото растя­
щите на сянка. Възрастта на растенията също може да окаже влия-

20
вие върху количеството и качеството на съдържащите се в тях дей­
ствуващи вещества. Младите дъбови кори например са по-богати
на танин от старите, но старите пък са по-богати на горчиви ве­
щества. По-старите хининови дървета съдържат в корите си по-
голямо количество хинин, отколкото по-младите.
Да се определя точно времето, когато започва или когато за­
вършва дадена фаза от развитието на едно растение, е невъзможно,,
понеже това зависи от много фактори — географско разпростра­
нение, климат, годишно време (суша, дъждове, ранна пролет или
продължителна зима), почвени условия и др.
Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключе­
ния, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след
вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд,
при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.
Билкоберачът, преди да пристъпи към събиране на лекарстве­
ните растения, трябва не само да е добре запознат с техниката на
брането, но и да знае кое растение и коя част от него е необходимо
да се бере, в какво количество, какъв е начинът на сушене, опако­
ване и запазване. Необходимо е добре да се знаят и ботаническите
особености на растенията, защото има доста видове, подвидове и
форми, които си приличат много и може да се смесят. При всяко
съмнение берачът трябва да се обърне за съвет към отговорника по
билкосъбирането, към някой специалист или направо към Билко-
кооп. Именно от Билкокооп се получават инструкции какви билки
да се берат, в какво количество, какви са правилата за брането и
сушенето, какви са изкупните цени на билките, както и други въп­
роси, интересуващи билкоберача. Билкоберачът трябва добре да
разпознава отровните растения. При бране на отровни билки не
бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тя­
лото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да
се измият със сапун. Забранено е деца да се занимават с бране на
отровни билки. При самото събиране да не се берат наядени, из­
съхнали, вдървенели, почернели или силно замърсени растителни
части. Отровните билки да се берат отделно от неотровните. Са­
мата беритба на билките да става не чрез скубане и късане, а чрез
рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се
използува, и се оставят известен брой растения за размножаване.
Не се разрешава бране на рядко срещащи се растение. Правилно
е при всяко излизане да се бере само една билка. По този начин се
избягва смесването, а и производителността на труда е по-голяма.
Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници
(не в чували) рехаво, без да се притьпкват. В противен случай при
сушенето те се запарват и почерняват.

31
 Билките трябва да се сушат не по-късно от 5—6 часа след бра-
гнето им, като за предпочитане е това да става в сушилня. Ето защо
билкоберачът трябва предварително да е приготвил необходимия
инвентар за сушенето им. При Правилно изсушаване растението
•запазва действуващите си вещества, не мухлясва, не почер­
нява и не ферментира. Бавното сушене води до загниване на расте­
нията, а много бързото (без вентилация) — до разлагане на съдър­
жащите се в тях действуващи вещества.
На сушене се подлагат всички растения, с изключение на тези,
тсоито подобно на мъжката папрат (коренищата), момината сълза,
змийската хурка, белият крем и др. се употребяват в прясно състоя­
ние. Самото сушене, е много важно за определяне качеството на
билките и на него трябва да се гледа с голяма сериозност.
Като общо правило трябва Да се знае, че надземните части
•(стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започце
лри огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат дото­
гава, докато средният дебел нерв на листа при огъване също се
чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не об­
разуват топка, а веднага се разпадат. Това се отнася и за корените,
и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят,
а не да се огъват. За по-бързо изсушаване месестите и дебелите ко-
' рени предварително се нацепват. Правилно-изсушените кори също
трябва лесно да се чупят при превиване, а пъпките при стриване
лесно да се разпадат.
УсТановено е, че най-правилно е растенията, съдържащи ете­
рични масла, да се сушат при температура 30—40°С. Останалите
могат да се сушат и при температура 45—70°С, а месестите плодрве
(шипки, малини, ягоди, глог и др.) — ури температура оО—100°С.
При сушене сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато се
стигне др определения максимум, като се осигури добра вентила­
ция. По този начин се избягва сбръчкването по повърхността на
растенията, което пречи за по-бързото изсушаване на вътрешната
им част.
Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат
и се почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили ра­
стителни части, а също и от попаднали в тях други предмети и се
пристъпва към опаковането им. Обикновено цветовете се Опаковат
в обвити с хартия шперплатови сандъци, които се пълнят, без да се
притъпкват. Листата може и да се балират, като някои от тях (мента,
вълнест напръстник, лудо биле, блян и др.) се слагат в шперплатови
каси. Стръковете, корените и коренищата се опаковат в торби или
бали. Семената и плодовете се опаковат в книжни или конопени
торби.
КАКВИ ПРОМЕНИ МОГАТ ДА НАСТЪПЯТ
В БИЛКИТЕ ПРИ ИЗСУШАВАНЕТО ИМ
След откъсването на съответните части при събирането на бил­
ките те съдържат голямо количество вода и всички техни клетки са
още живи. Ако те не се изсушат, ферментите, съдържащи се в
растителните клетки, ще продължат своето действие, което би
довело до разлагане на лечебните вещества. От друга страна,
съдържащата се вода в растенията улеснява развитието на различни
видове гъби и бактерии, които окончателно развалят бигк 1те, за­
това наложително е бързото им сушене. Билките се смятат за
добре изсушени, когато съдържат само до 15% вода. Тази вода не
може да се изпари, но не оказва влияние върху качеството на л е -,
чебното растение.
Ферментите спират действието си при температура 50°С, а при
70°С те се разрушават. Не всички билки обаче трябва да се сушат
при 70°С, например етеричномаслените растения и др. В такъв слу­
чай, когато е необходимо даден вид растение да се суши при по-
ниска температура, сушенето трябва да става бързо и при добра
вентилация, иначе действуващите вещества силно намаляват, ка-
хъвто е случаят с растенията, съдържащи гликозиди. Това се от­
нася и за етеричномаслените растения, и за растенията, съдържащи
гигамтн С.
При дъбовите кори под действието на ферментите танините се
окисляват до флобафени, поради което корите потъмняват* Фер-
ментно разлагане се наблюдава и при корените на жълтата тинтява и
други растения. От друга страна, промяната в багрите на редица
билки при сушене не винаги се дължи на ферментното разлагане на
някои вещества. Значение за промяната в багрите има също така
и реакцията на клетъчния сок. Например растенията с неутрална
реакция на клетъчния сок (водна детелина) при сушенето почти
не променят цвета си. Растенията с кисел сок в клетките (червена
боровинка) при сушене обаче потъмняват. Свободните кисе­
лини пък, съдържащи се в клетъчния сок, при бавно су­
шене разрушават хлорофила, в резултат на което настъпва пожълтя-
ване на растението,
Пожълтявайето на зелените части на растенията може да бъде
причинено и 'о т слънчевите лъчи, които също разрушават хлоро­
фила, затова лекарствените растения задължително се сушат и се
пазят на сянка.
Има растения, които трябва да престоят известно време из­
сушени, за да получат лечебни качества. Така например зърнасте-
цът, чнято кора се употребява за разслабване, добива това си свой-
«-
'3. Бнлквте в Българял е използуването ям 33
ство след 1 година поради окисляването на гликозида франгула-
розид до гликофрангулин. Ако кората не отлежи 1 година, тя
предизвиква повръщане.
От изложеното се вижда, че макар при сушенето в растенията да
настъпват известни промени, главните действуващи вещества в
тях се запазват, когато то е извършено съобразно с изискванията.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ПЪПКИ

Разпукването на пъпките напролет е признак за пробуждането на

растението. Именно през това време, когато започват да набъб­
ват, непосредствено преди да се разпукнат, те са най-богати на хра­
нителни, смолисти и балсамни вещества. Тази фаза се характери­
зира с появяването на светли ивички между покривните им люспи.
Тогава трябва да започне и тяхното бране. А когато в пъпките се
появи зеленина, това е признак, че събирането им трябва да спре.
Пъпките на брезата, тополата, върбата, трепетликата и др.
се берат по следния начин: откъсват се цели клончета и след като
се почистят от разтворените вече пъпки, се навързват На китки и
се сушат. След изсушаването пъпките се оронват и наново се по­
чистват от примеси.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ЦВЯТ

Цветовете се берат през различни фази от развитието им. Например
лайката се бере при разперени вече езичести цветчета. При някои

Фиг. 1. Устройство на цвят: 1 — чашка; 2 — венче; 3 — тичинкя; 4 — плод­

ник (а — с горен яйчник; б — с д<5лен яйчник); 5 — цветно легло

34
Фиг. 2. Типове венчета: 1 — тръбесто; 2 — езичесто; 3 — звънчевидно (кам-
банковидно); 4 — фуниевидно; 5 — тръбесто с разперени венчелистчета;
6, 7 — усгновидно; 8 — пеперудовидно

растения обаче — червен кантарион, пипериче, глогидр.—цвето­

вете се берат преди пълното им разтваряне, а при росянката, жъл­
тия кантарион, лопена, липата и др., — след като се разтворят
напълно. Кошничките на растенията от сем. Сложноцветни обик­
новено се събират в началото на цъфтежа. Не се берат прецъфтели,
пожълтели, наядени, изсъхнали или замърсени цветове. Самото
бране става ръчно, като цветовете се слагат в кошници или кошове
рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те
почерняват. Това особено много важи за венечните листа на мака,
божура, лопена и др. При събиране на цветове на определена билка

35
т г'* * )* » * '#

Фиг. 3. Типове съцветия: 1 — клас; 2 — кочан; 3 — грозд; 4 — шит; 5 — мет-

лица; 6 _прост сенник; 7 — сложен сенник; 8 — главичка; 9 — кошничка; 10 —
лъжедихотомично връхно съцветие; 11 — охлювовидно (завитък); 12 — зигза-
говидно

трябва да се внимава те да не се смесват с цветовете на други по­

добни растения; например лайката (-M a tr ic a r ia ch am om illa L.)
често се смесва с другите видове лайки. Лайката се характеризира
с приятна миризма и с високо конично кухо цветно легло. Цвето­
вете на бъза ( S am bu cu s n igra L.), които имат жълти прашници,
може да се смесят с цветовете на бъзака ( S a m b u cu s ebu lu s L.), чиито
тичинки са с червени прашници.
Обраните цветове предварително се почистват и се сушат обик-
повено при 35—40°С, след което се преглеждат и отново се почист­
ват от различни примеси, като пръст, стъблени части, пъпки,
наядени и изсъхнали цветчета и др. Според изискванията на купу­
вача някои съцветия след изсушаването се стриват през решето или

26
се изчукват, за да опада цветът, например на Ьъза, на морския пе­
лин, на равнеца и др., като останалите части на еъцветията се из­
хвърлят. Липовият цвят и лайката се изчистват от прашеца, който
се отделя при сушенето. Цветовете се опаковат в шперплатови
сандъци, бали или книжни торби и се пазят в сухи, сенчести и про­
ветриви помещения.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ЛИСТА

Брането на листата при някои растения може да продължи през

цялото лято, но най-подходящо (с малки изключения) е времето
на цъфтежа. Берат се ръчно цели листа или отделни листчета от
сложния лист със или без дръжки и се събират в кошници или ко­
шове, без да се притъпкват. Някои растения, особено когато се
култивират или образуват естествено чисти съобщестза, може да
се окосят и след това листата им да се оберат. Този начин е
подходящ например при брането на листата на копривата,
които при това след окосяваието и завяхването не парят. Не
се берат замърсени, изсъхнали, наядени, пожълтели или с други
повреди листа.
Трябва да се внимава листата на едни растения да не се смесват
с листата на други. Често например листата на бляна (H y o sc ia m u s
n iger L.) се смесват с листата на татула (D a tu ra stra m o n iu m L.),
листата на подбела ( T u ssila g o f a r f a r a L.) с листата на чобанката
(P e ta s ite s o fficin alis L.), листата на мечото грозде (A r c to s ta p h y -
lo s u va-u rsi L.) c листата на червената боровинка ( Vaccinium ri­
d s-id a e a L.) и др. След събирането листата се почистват от примеси,
отстраняват се повредените, наядените и изсъхналите и се сушат
при температура до 45°С. На бързо сушене се подлагат листата,
съдържащи гликозиди, чието ферментно разлагане започва вед­
нага след откъсването им. Това важи особено за групата растения,
които съдържат сърдечно действуващи гликозиди.
Добре изсушените листа се опаковат в торби или шперплатови
каси (мента, вълнест напръстник, лудо биле и др.), както и в бали.
Пазят се в сухи, сенчести и проветриви помещения.

37
Фиг. 4. Типове листа: 1 — люсповиден; 2 — игловиден; 3 — линеен; 4 — лан-
цетен; 5 — лопатовиден; б — бъбрековиден; 7 — щитовиден; 8 — ромбовиден;
9 — сърцевидно-копиевиден; 10 — копиевиден; 11 — стреловиден; 12 — яйце­
виден; 13 — елиптичен; 14 — сърцевиден; 15 — триделен; 16 — длановидно
нарязан; 17 — троен; 18 — длановидно разсечен; 19 — пересто врязан; 20 —
лдровиден; 21 — текоперест; 22 — перест, завършващ С мустаче вместо листче

38
Фиг. 5. Разположение на листата:
3— срещуположно; 4 — прешленесто

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА СТРЪКОВЕ

В практиката на билкосъбирането с т р ъ к о в е се наричат стъб­

лата заедно с листата и цветовете. Те се събират, като се отрязват
на разстояние 20 см от върха на стъблото. Вдървенели, наядени,
изсъхнали, замърсени или с други повреди стръкове не се берат.
След събирането стръковете се навързват на китки или за да не се
запарват, какъвто е случаят с горицвета, змийското мляко и др.,
се разстилат й се сушат при температура от 40 до 70°С. Стръковете
се смятат за изсушени, кегато стъблото при превиване не се огъва,
а се чупи. След сушенето те се преглеждат, почистват се от при­
меси и се опаковат в бали, шперплатови каси или торби. Пазят се
на сухо, сенчесто и проветриво място.

ВАДЕНЕ И СУШЕНЕ НА КОРЕНИ,

КОРЕНИЩА, ГРУДКИ И ЛУКОВИЦИ

Корените, коренищата, грудките и луковиците е най-добре да се

изваждат през есента след опадането на семената на растенията.
Но понеже през този период растенията трудно се разпознават,
тяхното събиране се извършва малко по-рано.
При някои растения обаче изваждането на корените, корени­
щата, грудките и луковиците трябва да става рано напролет поради
това, че тогава те съдържат по-големи количества лечебни вещества
(корените на лудото биле, луковиците на кърпикожуха и др.).

39
Фиг. 6. Видове подземни органи на растенията: I, 2, 3 — копеп (J — ОСм>-
2 — вретеновиден; 3 — брадат); 4 - коренови грудки; 5 - л т и а 6 - !
длъжен пререз на луковица; 7, 3 - коренище; 9 - грудки У '

40
 След изкопаването корените, коренищата, грудките и лукови­
ците се почистват от пръстта, от изгнили или наядени части и.
други примеси, отстраняват се от тях придатъчните корени, ако-
това се налага, и се измиват. Миенето става най-лесно в кошници
под течаща вода. Растения, които съдържат слуз, като ружата
и др., не трябва да се мият, защота количеството на слузта нама­
лява. Същото се отнася и за сладкия корен, корените на дилянката
и др. А миенето с гореща вода на корените и на ви­
доизменените подземни стъбла на всички растения е забранено.
При някои видове се налага грудките да се консервират, за да
се осигури по-дългото им запазване. Това става, като се потапят
за 2—3 минути в гореща вода (салеп, жен-шен и др.). За по-голямо
улеснение те предварително се нанизват на конец. По такъв начин
се облекчава и сушенето им.
Корените, коренищата, грудките и луковиците на лекарстве­
ните растения се сушат на сенчесто и проветриво място при темпе­
ратура от 45 до 70°С, като дебелите и месестите за по-бързо сушене
се нацепват на дължина, а когато се изисква да са обелени, беле­
нето трябва да се извърши преди сушенето, защото след това ко­
рата се отделя трудно. На слънце могат да се сушат обикновено
корени, съдържащи танини (корените на очиболеца, кървавичето,
разваленката и др.) и алкалоиди. Корени, които съдържат ете­
рични масла и гликозиди, не се сушат на слънце.
Корените, коренищата, грудките и луковиците се смятат за
изсушени тогава, когато при прегъване в най-дебелата си част се
чупят, а не се огъват.
След изсушаването те се преглеждат отново, изчистват се от'
различни примеси и повреди и се опаковат в бали или чували.
Пазят се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ПЛОДОВЕ И СЕМЕНА

Плодовете се берат при пълното им узряване и се поставят в кош­

ници. Смачкани, изгнили, наядени и зелени плодове не се берат.
Събирането на семената става също след пълното им узряване.
Тези обаче, които подобно на анасона, копъра, кориандъра, резе-
нето и др. могат да се косят, се окосяват преди пълното им узря­
ване. Навързани ка малки снопчета, растенията се оставят на
слънце да узреят напълно и тогава се вършеят. С това се цели да.
се избегне оронването на семената.

4L
•Фяг. 7. Видове плодове: 1 — мехунка; 2 — орехче; 3 — плодосемка с хвър-
чшпса; 4 — боб; 5 — шушулка; 6, 7 — шушу^ица; 8 — двойна плодосемка;
9 — кутийка; 10 — костилков плод; 11 — ягода; 12, 13, 14, 15 — различни
типове сборни плодове

Плодовете и семената се сушат при температура от 45 до 100'С.

След изсушаването те се почистват от гнили, наядени, почернели
плодове и семена и от чужди примеси. При сочните плодове суше­
нето продължава дотогава, докато при стискане в шепата пло­
довете образуват топка, която при разтваряне на шепата ведна'а

42
се разпада. Опаковат се в книжни или конопени торби, а в някои
случаи и в дървени каси.
Тъй като семената лесно се нападат от насекоми, за предпазва-
не-от тях в сандъците се поставят шишенца с хлороформ, затворени
с надупчена запушалка.

БЕЛЕНЕ И СУШЕНЕ НА КОРИ

Корите се белят наесен, след окапване на листата или през пролетта,

когато започне сокодвижението, но преди началото на разви­
тието. От вътрешната страна кората трябва да бъде гладка и да
няма части от дървесина, а от външната страна да е почистена
от лишеи, загнили, плесенясали и напетнени части.
Кората се бели лесно, като се нарязва през 30 см на хоризон­
тални ивици, които след това се съединяват с вертикални и се
очукват с дървено чукче. Употребата на железни предмети трябва
да се избягва, понеже желязото влиза в реакция със съдържащите се
в кората танини.
Корите може да се сушат на слънце (за кори, съдържащи та­
нини), обърнати с външната страна нагоре.Доизсушаването им след
това става на сянка или в сушилня до 70°С.
Кората е изсушена, когато при превиване се чупи, а не се огъва.
След изсушаването корите се преглеждат отново, почистват се от
чужди примеси и се опаковат в бали или чували. Пазят се на сухо,
сенчесто и проветриво място.

СУШЕНЕ НА БИЛКИТЕ

Поради това, че повечето от билкоберачите нямат специални по­

мещения за сушене на растенията, изсушаването на билките може
да стане или направо на слънце (при растения, при които това. се
допуска, например бобови чушки, корени от коприва, иглика, очи-
болец и др.), или под навес, на сянка. В повечето случаи пълното
изсушаване на растението става в закрито помещение. При сушене
на открито трябва да се внимава да не се допуска овлажняване на
растенията от дъжд или роса, както и замърсяване, които водят до
развалянето им.
Когато за сушенето се използуват закрити помещения, за пред­
почитане е да бъдат тавански (фиг. 8), понеже те най-добре се на-

43
 Фиг. 8. Таванско помещение, пригодено за сушене на билки

гряват от слънцето. За тази цел помещенията се почистват, по­

стилат се с рогозки, платно или хартия, между които се оставят
пьтеки за минаване, контролиране и обръщане на растенията.
Билките се разстилат на тънък слой, за да се избегне запарването.
По-добре е, ако на тавана се направят рафтове, и то в няколко реда,
тъй като по този начин едновременно могат да се сушат по-голямо
количество растения. Добре е самите рафтове отдолу да бъдат мре­
жести, с което се ускорява сушенето. Желателно е също помеще­
нията да са проветриви и прозорците да се оставят от­
ворени.
Освен таваните и таванските помещения за сушене на билки мо­
гат да се пригодят и други помещения, намиращи се на разположе­
ние на билкоберача, като стаи, бараки и др. (фиг. 9). При сушенето
едновременно на няколко вида билки трябва да се внимава те да
не се смесват!
Когато трябва бързо да се сушат растения, например съдържащи
гликозиди, витамин С и др., или когато набраният материал е в
голямо количество, а времето е влажно и дъждовно (есен, пролет),
налага се сушене в специални сушилни. Ще опишем няколко вида
сушилни, които се използуват в билковата практика.
В ъ р т я щ и с е с у ш и л н и . Представляват камери, наре­
дени една над друга, които могат да се въртят около ос. Източни­
кът на топлина се намира в долната част, а в горната част на су-

44
Фиг. 9. Въздушна сушилня:
/ — рафтове; 2 — вентилационни
тръби; 3 — подпорни греди

115

N..
л-4 I
ci 1 1
ч
%

I
\ г ! Г
I 1\ т г I
. 1265

шилнята излиза топлият въздух и по този начин се създава венти­

лация. Билките отначало се слагат по-близо до топлината, а след
това камерата се отдалечава от нея. Изсушаването се контролира
чрез специални вратички. Самото сушене става непрекъснато.
С у ш и л е н ш к а ф . Представлява затворена като шкаф су­
шилня, в която има подвижни решетки за поставяне па билките.
Топлината се излъчва от печка, която е с двойни стени. Студеният
въздух преминава през нея, загрява се и отива към решетките, върху
които са наредени растенията за изсушаване, след което излиза
през горната страна, като по такъв начин се създава вентилация.
Недостатък на тази сушилня е, че колебанието на температурата
достига до 20'С. За сметка на това употребеното количество топ­
лика е малко и сушенето евтино.
К а н а л н и ( т р ъ б н и ) с у ш и л н и (фиг. 10). Нагрява­
нето при тях става с помощта на радиатори, като над стелажа,
на който са поставени решетките за сушене на билките, има тръбни
отвори за излизане на владения въздух. Сушилните са снабдени със
специални съоръжения за подаване и изтегляне на въздуха.
П о с т о я н н и к а м е р н и с у ш и л н и (фиг. 11). Пред­
ставляват тухлени помещения, в чиято долна част са прокарани
тръби за отопляване. Затопленият от тях въздух минава през мрежи,
върху които са поставени растенията за сушене, и излиза през права

45
Фиг. 10. Канална сушилня: 1 — парно отопление; 2 — канали за идваш ств и
въздух; 3 — рафтове, през които преминава топлият въздух

тръба в горната част на сушилнята. За по-добро поглъщане на вла­

гата от въздуха може до стените на сушилнята да се поставят сан­
дъци с негасена вар. Температурата се регулира с помощта на спе­
циални прегради.
Т у н е л н и с у ш и л н и . Те са дълги (като тунели) тухлени
постройки. В тях пресните билки се вкарват с помощта на вагонетки,
в които те са разстлани върху етажно наредени мрежи или върху
ленти. На принципа на противотока нагряването е най-силно на
изхода на тунела, а топлият въздух излиза през входа на сушил­
нята. По този начин растенията се изсушават равномерно.
Е л е в а т о р и и с у ш и л н и . Предназначени са предимно
за сушене на зърнени храни и семена, като анасон, кориандър, ма­
ково семе, кимион, „плодове“ от хвойна и др. Представляват ви­
соки до 4 етажа елеватори. На върха на елеватора се намира спе­
циален конусообразен отвор за изсушаване на семената, които под
действието на тежестта си падат по наклонена плоскост. И тук
също на принципа на противотока семената срещат идващия от­
долу топъл въздух, който равномерно ги изсушава.
Съществуват и други видове сушилни, като вакуумни, сушилни,
снабдени с най-модерни електрически приспособления, сушилни с
инфрачервени лъчи, ултразвук и др.
Изсушаването на растенията трябва да става внимателно, като
предварително се проверява дали температурата отговаря на даден
вид суровина. Недобре изсушените билки при огъване се превиват,
ако са много изсушени, лесно се чупят и се деформират, което също
е нежелателно. Ето защо трябва да се определя точно моментът
на завършване на сушенето. Не всички части на растението се из­
сушават едновременно. Например петурата на листа на вълнестия

46
Фиг. 11. Камерна
сушилня: 1—сушил­
на камера; 2—въз-
духоотоплител; 3 —
вентилатор; 4—раф­
тове; 5 — въздухо-
отоплител за въ­
трешно отопляване

напръстник или лопена бързо се суши, а жилките (нерватурата)

по тях — доста бавно. При дилянката изсушаването на добавъч­
ните корени става бързо, а коренището се суши бавно. Венчетата
на цветовете се сушат по-бързо от плодника и т. н. Ето защо необ­
ходимо е изсушаването да става по указанията, дадени по-горе в
книгата. Разбира се, лесно изсушаващите се части на едно растение
в такъв случай ще се пресушат и леСйо ще се трошат както при опа-

47
коването, така и при транспортирането. Това налага билките да
поемат необходимата нормална за тях влага, която се движи между
10 и 18%. За целта се постъпва така: изсушените билки се поставят
в мазе, което е напръскано с вода, или под навес на открито, къ­
дето билките изстиват и поемат необходимата влага. Освен това
билките може да се наредят в сандъци, които се поставят на от­
крито и отворени две денонощия. С това опасността от натрошава-
гнето им се избягва.

ПРЕДАВАНЕ, ОПАКОВАНЕ И ЗАПАЗВАНЕ

НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ
»
След брането или след изсушаването на набраните билки те веднага
-се предават на билкозаготвителните пунктове, където се приемат
по качества според съществуващите държавни стандарти. При
установяване н а . някои недостатъци (напр. превишена влажност,
загуба на цвят, примеси и др.) приемникът дава наставления за
тяхното отстраняване, а ако това е невъзможно, суровината не се
приема.
Изсушените лекарствени растения се опаковат в шперплатови
сандъци, обвити отвътре с хартия, в чували (четирикатни книжни)
книжно-конопени или конопени) или в бали. Опаковъчните мате­
риали трябва да бъдат чисти. Силно хигроскопичните билки, като
мораво рогче, цвят на лопен и др., се насипват в шперплатови каси
с двойни стени, между които се поставя негасена вар за поемане на
влагата. В помещения, където се пазят такива билки, може да се
внесат сандъчета с негасена вар за поемане на влагата. Балирането
на билките става със специална машина, като билките се обвиват
с чиста хартия или чисти зебла. Опакованите билки се нареждат
на дързени скари. Върху всяка каса, бала или чувал се отбелязва
названието на билката (българско и латинско), нейното тегло
(бруто и нето) и името на производителя, след което се пломбира.
Помещенията, в които се пазят билките, трябва да бъдат чисти,
проветриви, снабдени с изкуствена вентилация, запазени от пряка
слънчева светлина и непременно с противопожарни прозорци и
врати. Температурата в помещенията не трябва да е по-висока от
30°С, а влажността — от 18%. Близо до билките не трябва да се
държат силно миришещи вещества и течности, като нафталин,
газ, креолин, карбол и др. Складовете не трябва да са в съседство
с обори, свинарници, торни места или гниещи предмети, тъй като
техните миризми лесно се поглъщат от изсушените растения и

-48
качеството им се влошава. Необходимо е също миришещите ■
■отровните билки (например дилянка, лавандула, лудо биле, вълнест
напръстник и др.) да се държат в отделни помещения.
Опакованите билки трябва да се експедират в хубаво време^
При опасност от дъжд е необходимо да се покриват с брезент.
Освен това билките не бива да се превозват заедно с миришещи
вещества и течности, както и с лесно запалими материали.

НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ БИЛКИ

И БОРБАТА СРЕЩУ ТЯХ

В складовите помещения изсушените билки често се нападат от

т. нар. складови вредители, които са над 300 вида, и с вредната
■си дейност нанасят чувствителни щети на нашето селско стопанство.
По-често срещащи се складови вредители по лекарствените ра­
стения са следните:
От сем. Брашнени акари ( T yro g lyp h id a e ) често се среща обикно­
веният брашнен акар ( T y ro g ly p h u sfa rin a e L.). Освен зърнените храни,
тестените произведения и др. той напада извънредно много семе­
ната на маслодайните (слънчогледа, лена, синапа) и етеричномас­
лените растения, шишарките на хмела, разните подправки, мора­
вото рогче и др. От сем. Хлебни бръмбари (Anobiidae) заслужава
да се спомене хлебният бръмбар ( Anobium pan iceu m L.). Той е
-светло- или тъмнокафяв и стига на дължина до 3,5 мм. За една го­
дина създава 3—4 поколения. Напада както зърнените храни, така
и всички наши билки — лайката, лудото биле, гръмотръна и др.
;Към същото семейство спада и присторникът (P tin u s f u r L.). Този
бръмбар също стига на дължина до 3,5 мм. Напада всички билки,
-включително и отровните. Дава 2—3 поколения годишно. О т сем.
Хоботници (Curculionidae) широко разпространена у нас е жит­
ната гъгрица ( S ito p h ilu s g ra n a riu s L.). Тя има тъмнокафяв до черен
пцвят и стига дължина до 4 мм. Напада както зърнените, така и
[всички лекарствени растения и техните семена. От сем. Моли#
■(Tineidae) почти навсякъде в България е разпространен житният
'молец ( Tinea g ra n ella L.). Освен зърнените храни и диворастящите
плодове, като къпини, малини, боровинки, шипки и др., поврежда
и изсушените гъби. Житният молец дава 3 поколения годишно.
О т сем. Огневки (Piralidae) навсякъде в България е разпространен
молецът по сушените плодове (P lo d ia in tetp u n cte lla Hb.). Гъсени­
цата му нанася повреди на всички наши билки.

-4. Билките в България и използуването им 4»

 Лекарствените растения се нападат също и от гризачи, които се
трашгг главно със семената и плодовете им. Тук спадат сивият»
плъх (Ratus norvegicus Вег.), домашната мишка (Mus musculus L.)l
и др.
За борба с неприятелите на билките складовите помещения едиа
път в годината се почистват основно, измазват се с варов разтвор,1
като подовете и стените им се дезинфекцират. При откриването на
неприятели обаче нападнатите билки се пренасят в т. нар. каран­
тинни помещения, където се обеззаразяват чрез нагряване 1—2 часа
в сушилня до 60°С или чрез третиране е инсектицидня препарат и,
а складовете веднага се почистват и обеззаразяват по посочения
начин. Обеззаразяването може да се извърши още с ултракъси вълни
или чрез обгазяване с определени дози серен двуокис, серовъгле­
род, тетрахлорметан, етиленов двухлорид, циановодород и др.
в херметично затворени помещения. При обгазяването з р Г в з да
се вземат мерки за предпазване на обслужващия персонал.
За борба с мишките и плъховете се употребяват капани или от­
ровни примамки, съдържащи цинков фосфид, алфанафтилтио кар­
бамид (АНТУ), кумаринови средства и др. По-голяма част от ин-
сектнцидните и дератизационните препарати са отровни и за чо­
века, затова те трябва да се употребяват по дадени указания.

БРАКУВАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

Лекарствените растения се бракуват при следните случаи?

1. При трайна миризма на плесен и гнило, която не изчезва след
проветряване.
2. При издаване на миризма, несвойствена за даден вид билка.
3. Когато билката не издава миризмата, характерна за нея.
4. При примес от други, растения, които затрудняват или правят
невъзможно използуването на билката.
5. При примес на разни предмети — камъчета, желязо, хартия и др.
Когато в билките се открият складови вредители, взема се
средна проба и се определя по 3-бална скала степента на уврежда­
нето, която зависи от вида на вредителя. Растенията от пробата
се пресяват през сито с размери на отворите 0,5 мм. В получената
отсявка с ръчна лупа се изброяват акарите. Увреждане I степен се
смята, когато в средната проба са преброени до 20 акара; П сте­
пен — повече от 20 акара, които се движат свободно по повърх­
ността, без да образуват плътна маса; Ш степен — когато акарнте
■образуват компактни маси и от това движението им е затруднено.

50
При по-едри складови вредители — ягодов молец (Ttnea peflot-
netta L.) и неговите ларви, житен червей (Sidotrepa paniceae L.) и
др. билките не се пресяват, а вредителите се събират с ръка.
I степен увреждане се смята, когато в средната проба има до 3
броя насекоми или ларвите им; П степен — от 6 до 10, Ш степен —
повече от 10.
Когато се констатира такова заразяване, цялата заразена ра­
стителна маса се пресява през сито с размери на отворите 0,5 мм
за акарите и 3 мм за останалите неприятели, след което се подлага
на дезинсекция.
След дезинсекцията билките могат да се използуват или не в
зависимост от степента на тяхното увреждане. При I степен увреж­
дане билките могат да се употребяват според предназначението си,
при П степен се използуват само в производството за приготвяне
на препарати, при III степен увреждане — единствено за извличане
на някои действуващи вещества от тях в химико-фармацевтичната
промишленост.Когато няма такова производство,те се унищожават.
З а б е л е ж к а . Количеството на средната проба от нападнатите
билки се определя отделно за всеки вид по специални таблици,
включени в X фармакопея на СССР.

ТАБЛИЦА ЗА БРАНЕ, СУШЕНЕ И ОПАКОВКА

НА БИЛКИТЕ, ОПИСАНИ В КНИГАТА
Температу­
ра на су­
шене, *С

Име ва Използуваема Кога се бере Опаковка

билката част

1 г 3 4 3

Анасон плодове юли—август 33 конопени шш

5 книжни торби
Арника цветни кош- юни—юли 60 торби или бали
нички
Балканска стръкове май—август 35 бали
чубрица
Блатен аир коренища април—май 40 книжни торби
септември—октомври или бали
Блатен тьжнвх стръкове юни—юли 40 бали
корени септември—октомври 40 бали
Блян листа юни—септември 40 каси
Боб сухи чушки юли—септември 40 бали
Божо дърво млади клонки април—май 35 бани
в листа

31
 1 2 3 4 5

Божур венечни листа май—юли 40 каси

и корени септември—ноември 50 торби
Босилек стръкове юли—август 35 бали или торби
Брей корени април или 60 торби
септември—октомври
Брош корени септември—октомври 40 бали или ко-
нопени торби
Бръшлян листа юни—август 45 книжни торби
Бряст кора на март 40 бали
млади клонки
Бударица стръкове юли—септември 40 бали
Бял бор връхчета февруари—април 40 конопени торби
Бял имел клонки септември—март 45 бали или торби
с листа
Бял оман корени март или 40 торби
октомври—ноември
Бял равнец цветни кош- юни—август 40 бали или торби
нички
стръкове ** м 40
Бяла акация цветове май—юни 40 торби
Бяла бреза пъпки април—май 30 каси
листа април—юни 30 бали или торби
кори март—април 45 бали
Бяла черница листа май 45 бали
Бяло по- стръкове юли—август 45 бали
дъЗичз
Великденче стръкове април—юни 45 бали или торби
Ветрогон стръкове юни—август 50 торби
корени септември—октомври 40 торби
Вишня плодни юни—юли 45 бали
дръжки
Водна дете- листа май—юли 40 бали или торби
лина
Волски език листа май—септември 45 бали или торба
Вратига стръкове юни—август 30 бали
Вълнест
напръстник листа юни—август 55 каси
Вълча ябълка стръкове май—юни 40 бали
корени август—септември 40 торби
Върбинка стръкове юни—август 40 бали
Глухарче стръкове с
корени май—август 40 торби
корени август—септември 40 торби
Г орицвет стръкове април—май • 40 каси или торби
Горска ягода листа май—август 40 бали или торби
Г радински листа май (малко 40 бали
чай преди цъфтежа)
Г ръмотрън корени октомври—ноември 45 бали или торби
Г ърбач кора март—май 40 бали или торби
семена август—септември 40 торби

52
 1 2 3 4 5

Дява тиква корени август—ноември 40 торби

Дилянха коренища март—април или 35 бали
септември—октомври
Драка плодове август—септември 45 торби
Дрян плодове август—октомври 70 торби
Дюля семена октомври—ноември 40 торби
Дяволска уста стръкове юли—август 40 бали или торби
Дъбови шикалки септември—октомври 4V ТОРОИ
шикалки
Ефедра клонки май — юни 45 бали
Жаблек стръкове май—юли 40 бали
Жълт енчец стръкове юни—юли 40 бали или торби
Жълт канта стръкове юни—август 40 бали
рион
Жълт смил цветни юли—август 40 бали или торба
кошнички
Жълта акация семена септември—ноември 45 торби
Жълта кому- стръкове май—август 35 бали
нита
Жълта тин- корени август—септември 60 каси
тява
Жълто про- стръкове юни—юли 40 бали или тор би
зориче
Жълтуга стръкове юни—август 45 бали
Зайча сянка стръкове април 40 бали
коренища март—април или 40 бали
октомври
Заря корени февруари—март 40 торби
Зимзелен стръкове април—юни 50 бали или торби
Змийска корени септември или 40 торби
хурка април—май
Змийско стръкове май—юни 60 бали
мляко
Зокум листа април—май или 50 бали или торби
септември
Зърнастец кора и млади март—април 100 бали или торби
клонки
Иглика цветово март—април 40 бали
листа април 100 бали
корени август 100 бали
Изсипливче стръкове юли—септември 50 бали или торби
Исландски талус цялата година 60 бали
лишей
Калина кори март или октомври 60 бали или торби
Камшик стръкове юли—септември 40 бали
Ким плодове август 40 торби
Кимион плодове юли 40 торби
Кисел трън корени и март или октомври — 40 торби
кора от ноември
корени
Киселец листа май—юни 40 бали или торби

53
 1 2 3 4 5

Клинавиче стръкове юли—август 40 бала

Коноп семена август—септември 40 торби
Конски кестен кора март 50 бали
Копитник коренища март—юни 35 бали
Коприва листа май—септември 50 бали
корени март или ноември 50 бали шш торби
Копър плодове август 45 торби
Кориандър плодове юли—август 35 торби
Кръвен коренища август—октомври 40 бали или торба
здравец
Кукуряк коренища юли—октомври 40 бали или торби
Къпина листа юни—юли 40 бали или торби
корени септември—ноември 60 бали или торба
Кърпикожух семена юни—юли 40 торби
Лавандула цветове юни—август 35 каси или торби
Лавровишня листа май—юни не се сушат
Лазаркиня стръкове май—юни 35 торби
Лайка цветове май—юли 40 каси
Левурда луковици юни—август 40 торби
Лен семена август 40 торби
Лепка стръкове май—юни 50 бали
Леска кора април—май 50 бали
Летен дъб кора или март—април 50 торби
млади клонки
Липа цветове юни—август 45 бали
Лопен цветове юни—септември 55 каси шш кшгяшж
торби с поли­
етилен
Луда кра- плодове септември—октомври 45 торби
ставица
Лудо биде листа юни—август 50 бали
корени септември 50 бали или торба
Луличха стръкове юли—септември 40 бали
Люляк листа април—юни 50 бали
Магданоз листа цялата година 40 торби
семена август—септември 40 торби
корени цялата есен и зима 40 торби
Магарешки цветни юни—август 40 бали
трън кошнички
Малина листа юли—септем ври 45 бали
плодове юни—август 60 торби
Маточина листа май—юли 40 каси
Мащерка стръкове май—септември 35 бали
Медуница стръкове април—май 40 бали
Мента листа юли—август 30 каса
Метличина цветове май—юни 35 каси
Мехунка плодове септември 50 горби
Мечо грозде листа май—юни 40 горби
Мокреш стръкове май—август 45 бали
Момина цветове май—юни 40 каси

54
 1 2 3 4 5

сълза листа май 40 бали

коренища юли—август 45 бали или торб»
Мораво рогче склероции юли 35 торби
N 0 )ски лелин цветни пъпки август 80 торби
Мъжка папрат коренища март или 50 бали
септември
Нар кора на плода септември—октомври 45 торби
Невен цветове юли—август 40 бали
стръкове юли—август 40 бали
Овчарска стръкове май—август 44 бали или торби
торб! чка
Огнивне стръкове май—август 40 бали
Омайниче коренища септември—октомври 35 бали или торби
Орех листа май—юни 35 бали
зелени плодни август—септември 40 торби
обвивки
•Офика плодове август—септември 70 торби
Очанка стръкове юли—август 40 бали
Очиболец коренища март или октомври 45 бали
Пача трева стръкове юни—септември 40 бали или торба
Паче гнездо корени март—април или 50 бали или торби
септември—октомври
Пелин стръкове юли—август 40 бали
1Перуника коренища април—май или 30 каси или торба
септември—декември
Пипериче стръкове юли—август 40 бали
Пирей коренища април или август— 50 бали или горби
септември
Подбел листа юни—август 45 бали
Поветица стръкове май—юни 40 бали
Шовет листа май—юни 45 бали или торба
Полски мак венечни листа май—юни 35 каси
Потайниче стръкове май—юни 40 бали
Пирински чай стръкове юни—юли 35 бали
Пресечка стръкове юни—юли 40 бали или торби
Пчелник стръкове май—юни 40 бали
Пъпеш семена юли 40 торби
Ракита реси март—април 40 торби
листа май 45 бали или торби
кора март 40 бали или торби
-Ралица цветове юни—август 40 каси
|Раиплист стръкове юни—септември 40 бали
Резене плодове август—септември 35 торби
■Росопас стръкове май —септември 45 бали
.Репей корени март или 40 торби
октомври—ноември
Решетка корени август—септември 40 бали или торба
Риган стръкове юни—чоли 35 бали
Роза цветове май 35 каси
Росен корени август—септември 40 торби или бала

55
 1 2 3 4 5

Росянка стръкове юли—август 40 бали

Ружа цветове юни—септември 40 бали
листа юни—септември 45 бали
корени февруари—април или 45 торби
септември—декември
Салеп грудки май—юли 60 торби
Сапунче корени март или септември 45 торби
—октомври
Седефче стръкове юни—юли 40 бали
Синя жлъчка стръкове юли—август 40 бали
корени октомври 50 бали или торби
Синя тинтява стръкове юли—август 45 бали
Сладка папрат корениша февруари или 40 торби
октомври
Сладник корени март—април или 45 бали или торба
октомври—ноември
Слез цветове юни—юли 35 каси или бали.
листа юни—юли 40 бали
Слънчоглед жълтите пери- юли 40 бали
ферни листчета
Сминдух плодове юли 40 торби
Смокиня листа юни 35 торби
плодове септември 50 каси
Смрадлика листа юли—август 50 торби
Татул листа юни—септемвр и 40 бали
Телчарка корени март или сел- 45 бали или торби
тември—октомври
Теснолист листа май—септември 40 бали или торби
жиловлек
Трицветна стръкове май—август 40 бали
теменуга
Трънка цветове април—май 45 бали или торба
плодове ноември—декември 70 торби
Хвойна плодове септември—ноември 35 торби
Хвош стръкове май—септември 40 бали или торба
(летните)
Хмел женски август 35 бали
съцветия
Хрян корени октомври—декември 35 торби
Царевица „свила“ от след опрашването на 40 бали
кочаните растението в млечна
зрелост
Цариче цялото юни—август 45 торби
растение
Целина корени септември—декември не се сушат
Чемерика коренища март—април или 60 бали или торби-
август—октомври
Чер бъз цветове май—юни 40 торби
корени март или октомври 40 бали или торба
Чер омай корени март или септември 60 торби
—октомври

56
 3 4 j 5
1 !

Чер синап семена при узряването 35 торби

Червен глог цветове април—юни 40 бали
плодове септември—октомври 40 торби
Червен канта- стръкове юни—август 40 бали
рион
Червено ку- стръкове юни—юли 40 бали или торби
чешко грозде
Червено по- стръкове юни—август 40 бали
дьбиче
Черни боро- листа май—юни 40 бали
аинки плодове август—септември 70 торби
Чобанка листа май—август 40 бали
коренища септември—ноември 45 бали или торби
Чувен корени август—октомври 50 бали или торби
Шипка плодове септември—октомври 100 торби
Ясен листа май—юли 40 бали или торби
кори март 50 бали
З а б е л е ж к а . Латинските наименования на растенията са дадени в книгата
ерещу съответните български имена при описанието на билките. Опаковъчните
материали — каси, бали, торби (четирикатни книжни, книжно-конопени и ко­
нопени) — са със стандартни размери.

ТАБЛИЦА ЗА ЗАГУБАТА В ТЕГЛО НА ПРЕСНИТЕ

БИЛКИ СЛЕД ИЗСУШАВАНЕТО ИМ

Пъпки от 4—5 кг пресни се получава 1 КТ CVXH

Цветове от 4—6 п и 1 кг ,.
Листа от 4—6 п и и 1 КГ _
Стръкове от 4— 5 м м 1 кг
Корени и коренища от 4—6 уу и и 1 кг
Кори от 3—5 У* 1 кг
Грудки от 3—4 п и _ У* 1 кг „
Плодове от 3—6 п I» У» 1 кг
Семена от 2—3 У* » уу 1 кг „

З а б е л е ж к а . Дадените в таблицата тегла са приблизителни.

е
Настане вечер — месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен
Гора зашуми, вятър повее —
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премяна

чудни, прекрасни, песни поемнат —
тихо нагазват т рева зелена
и при юнака дойдат та седнат.

Една м у с билки раната върже,

д р у га го пръсне с вода студена.

Христо Ботев
Из „Хаджи Димитър"

59
СПЕЦ И АЛН А ЧАСТ

Анасон — Pimpinella anisum L.

<2ем. Сенникоцвет ни — U m belliferae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Само като културно растение в най-

топлите части на страната. Произхожда вероятно от Средиземно­
морската област.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение със слабо вре­
теновидно задебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраз­
дено към върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата в осно­
вата и в долната част на стъблото закръглено сърцевидни,
цели или врязано назъбени до наделени, с дълги дръжки;
в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а
връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са
■бели, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и един плодник с
долен яйчник и 2 стълбчета, Събрани са в сложни сенници, всеки
с по 7—15 лъча. Плодовете яйцевидни, наребрени.
Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Плодовете, които се берат през
юли-август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узря­
ване, за да се избегне оронването на плодовете. След жътвата се
оставя да доузрее, след което се вършее. Анасоновите плодове са
сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Допустимата
влажност е 12%, а на неразредените — 16%. Опаковат се в коно­
пени или четирислойни книжни торби. Необходимо е да се пазят
о т влага, тъй като при овлажняване потъмняват. Съхраняват се в
■сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (съдържа до 90%
анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и
анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества,
смола, танин, горчиви вещества и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Анасонът
притежава подчертани от хранващ и и възбуж дащ и чревнат а дей­
н ост свойст ва. Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие.
Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при каш лица
cm различен п р о и зх о д : възпаление на бронхите, ларингит, ангина.

61
хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух;
при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лига­
вица (гастрити), колики, газове; възпаление, пясък и камъни в
бъбреците и пикочния мехур; за увеличаване на млякото у кърмач­
ките.
В българската народна медицина се употребява още при пре­
сипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна
и болезнена менструация, хълцане и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка счукани плодчета
се киснат 1 час в 0,5 л гореща вода. След прецеждането от течността
се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното
масло се взимат по 1—2 капки на бучка захар.
В българската народна медицина се употребява и дивият ана­
сон, или бедреницата (Pimpinella saxifraga L.). Прилагат се коре­
ните за същите болести, както и анасонът. Освен това се използува
още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация,
при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лапи при циреи и
отоци.

Арника — Arnica montana L.

Ceja. Сложноцветни — Compositae

Р а з п р о с т р а н е н и е . У нас из цялата страна, но само като

градинско растение. В диво състояние се среща из влажните гор­
ски поляни и високопланинските ливади в Средна и Северна Ев­
ропа.
О п и с а н и е . Многогодишно, високо 20—60 см тревисто ра­
стение с късо, кафявочервено коренице и с изправено, червеникаво
жлезисто окосмено, просто или само във връхната част разклонено
стъбло, цялото издаващо своеобразна приятна миризма. Приоснов-
ните листа са едри, продълговати до широко яйцевидно ланцетни,
тъпи или заострени, целокрайни, а стъбловите са по-дребни, по
форма продълговато яйцевидни до ланцетни, срещуположни са и
са събрани в 2—3 деойки по дължината на стъблото. Всички листа
на арниката отгоре са по-тъмни и са окосмени, а отдолу са голи и
са по-светли. Цветовете са събрани в 5—8 см широки оранжево-
жълти, изправени кошнички—съцветия; периферните цветове, около
двадесетина на брой, са едри, езичести и са безплодни, а вътреш­
ните са по-дребни и са плодоносни. Плодовете са заострени, на­
браздени семки, снабдени с бледо жълта хвърчилка.

62
 И з п о л з у в я е м а ч а ст . Цветните кошнички, брани а
сухо време, след вдигане на сутрешната роса — юни-юли. Сушат
се на сянка или в сушилня при t° до 60°С. Изсушеното растение е с
жълт цвят, слаб аромат и горчив вкус. Допустима влажност 14%.
Онакова се в чували или бали. Запазва се в сухо и проветриво по­
мещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Цветните кошнички съдържат ете­
рично масло, което се състои от азулен и сесквитерпени, арницин,
арнадиол и фернадиол, дъбилни вещества, цинерин, холин, бетаин,
заексанти, ксантофиланоксид, геленин, стерини, мазнини, витамин
С, захари, органични киселини, жълто багрило, белтъчини и др.
Коренището съдържа етерично масло, серни съединения, изомас-
лена и мравчена киселина, дъбилни вещества, инулин, восък, сли­
зести вещества и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Кръвоспи­
ращо, маточно-стимулиращо и възбуждащо сърцето и централ­
ната нервна система. Прилага се при маточни кръвоизливи в после-
родовия период при недостатъчно обратно развитие на матката.
Има благоприятен ефект при гръдна жаба и сърдечна слабост.
В българската народна медицина се употребява още при пара­
лизи, епилепсия, задух, бронхит, ревматизъм, мозъчни, очни и кожни
кръвоизливи при диабетици и др. Външно за компреси при рани,
циреи, изгаряния, навяхвания, при ударено, за гаргара при зъбо­
бол. Във ветеринарната медицина — за налагане при ударено,
подкожни кръвоизливи, парализи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
киснат */2 час в 400 мл вряла вода. Пие се по 1 кафена чашка преди
ядене 4 пъти дневно. За компреси се слагат 3 супени лъжици
от билката в 300 мл вода. При изкълчено и подкожни кръвоиз­
ливи: 30 г цветни кошнички се заливат с 250 мл гореш винен оцет —
за налагане. При очни кръвоизливи за налагане вместо оцет се
използува водна настойка от билката.

Балканска чубрица, планинска чубрица,

овчарска чубрица — Satureja montana L.
Сем. Устноцветни — Labiatae
Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменисти склонове на
всички наши планини, предимно на варовик.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с вдървеня-
ващо в основата стъбло и изправени четириръбести цретоносни

ел
клонки, високи до 30 см, обикновено окосмени само по две срещу­
положни страни. Листата са тясно ланцетни, до 3 см дълги, голи или
покрити с прозрачни точковидни жлези по ръба. Цветовете са бели
или виолетоворозови, двуустни и са събрани по 3—5 на обща дръж­
ка в пазвите на листата, образувайки класовидни съцветия.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана преди,
през време и след цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при
t° до 35°С. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма
и парлив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. За­
пазва се в сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 2% етерично масло (състои се
от карвакрол, парацимол, терпени, неуточнен фенол), слуз, витамин
С, танини и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
ст им улира ст ом аш нат а и чревнат а дейност . Има от хран ващ о дей­
ствие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, против по­
връщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и
сърдечни болести.
Българската народна медицина препоръчва чубрицата при ви­
соко кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при
жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 400 мл вряла в4да и се оставят да киснат 1 час. Пие се
по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Същото лечебно действие има и ку л т у р н а т а чубриц а ( S atu -
reja h o rten sis L.), която се отглежда в цялата страна като растение за
п >дправка. Използува се, както планинската чубрица.

Блатен аир, акорус, ароматна тръстика —

Acorus calamus L.
С ем . Зм и ярн ж о ви — А га с е а е

Р а з п р о с т р а н е н и е . Среща се като подивяло растение из

мочурливите места край реките в Софийско и Казанлъшко. В
диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в атлан­
тическите части на Сев. Америка.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, високо др
150 см, с пълзящо, дълго и дебело, разклонено коренище, което о*~
вън е кафяво, а отвътре бяло с розов оттевък. Стъблото е изправено.

64
зелено, неразклонено, сплеснато триръбесто, плитко улейовидно.
Листата се развиват снопчесто по върховете на разклоненията на
коренищата и са линейно мечовидни, дълги 60—120 см. Цветовете
са жълтозелени с прост 6-делен околоцветник и са събрани в гъсти,
дълги до 12 см кочаноподобни съцветия, които са разположени по­
единично отстрани на всяко стъбло и са обвити от покривен лист,
който изглежда като пряко продължение на самото стъбло. Цялото
растение издава приятна миризма.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата, които се вадят рано
напролет — април-май, или през есента — септември-октомври.
След изваждането се обелват, нарязват се на късове до 10 см дълги
и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка
е бледожълта отвън, а отвътре бяла, с приятна миризма и горчив
вкус. Допустимата влажност е 12%. Опакова се в книжни чували или
бали. Търсена и изнасяна билка.
При изваждането на коренищата на блатния аир трябва да се
внимава те да не се смесват с коренищата на блатната перуника
(Irispseudoaconts L.) и на папура ( Typha). Последните са без аромат,
а освен това стъблата на двете растения са обли и листата им са
плоски.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, което се състои от
d-ot-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол,
азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калоко-
рен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод
с неизучен състав. В коренището се съдържат още горчивият глико-
зид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С,
скорбяла, слузни вещества, смола и др. В листата са открити дъ­
билни вещества и етерично масло.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Повишава
възбудимостта към вкусовите дразнители, усилва рефлекторното
отделяне на стомашен сок. По тази причина се прилага за възбуж­
дане на апетита и подобряване на храносмилането. По-рядко се
прилага при заболявания на бъбреците, черния дроб, жлъчката и
като отхранващо средство.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на блат­
ния аир още при болки и киселини в стомаха, газове, диария, ди­
зентерия, жълтеница, воднянка, нередовна менструация и др.
Външно се използува за жабурене при зъбобол и кървящи венци,
за втриване при падане на косата, за бани при рахитизъм и скро-
фули. Употребява се още в сладкарството, ликьорената индустрия
и козметиката.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка нарязани коре­
нища се киснат в 300 мл вряла вода 2 часа. Запарката се прецежда

' S. Вилките в България в използуването им 65

и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. За усилване
астежа на косата 3 супени лъжици нарязани коренища се варят в
«00 мл винен оцет 15 мин. С отварата вечер се правят фрикции.

Блатен тъжник, брестолистно отвратниче —

Filipendula ulmaria (L.) Maxim. (Spirea ulmaria L.)
С ем . Р озоц вет н и — R osaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край изворите и потоците, по замо-

чурените ливади и тресавищата във всички наши планини.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, високо до
1,5 м, с неразклонено или разклонено само в горната си част обля»:
стено стъбло и с пълзящо коренище. Листата му са перести, с 1—5|
чифта различно големи двойно назъбени листчета, най-горното ОТ
които е дяановидно и с междинни по-дребни листчета между тях,
всички най-често отдолу сиво окосмени, а отгоре голи и по-светли.
Цветовете му са бели до жълтеникавобели и са събрани в едри,
приятно миришещи метличести сьцветия на върха на стъблото'.
Чашката е 5-делна, венчето 5—6-листно, а личинките са мнаго-
бройни. Плодът е сборен, съставен от многоброния дребни орех­
чета. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част и коренището с
корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа — юни-
юли. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената
билка е със зелени листа и стъбло, с бледожълтеникави сьцветия,
без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Коренищата се вадят през есента — сентември-октомври, след
узряването на плодовете, когато надземната част па растението
започне да увяхва. Измиват се и се сушат на сянка или в сушилня цри
t° до 40°С. Изсушените коренища са тъмнокафяви, без миризма и
с горчив вкус. Допустимата влажност и за тях е 12%.
Коренищата, както и надземната част се опаковат в бали и се
запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна!
билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Стръковете и коренищата съдържат
гликозидите монотропитозид, епироип и гаултерия, които пр.и
хидролиза отделят метилов салицилат, етерично масло, танини,
естери на* салициловата киселина, фосфор, витамин (^.провитамин
А, желязо, сяра и др.

66
 Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
■jдействува пикочогон но, п рот ивовъзпалит елно, защ ит но. Прилага се
'при ст авнит е ф орм и на р евм а т и зъ м , при за д р ъ ж ка на т ечност и в
л о р га н и зм а , възпаление на пикочнит е пътища, диария.
В българската народна медицина се употребява още при болки
в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, кож­
ни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух,
рак и др.
Външно се прилага за промивка при бяло течение, при уха­
пване от насекоми и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от стръковете
се киснат в 0,5 л гореща вода 1 час. Запарката се прецежда и се
пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата
също се вземат 2 супени лъжици на 0,5 л вода, но се варят 10 мин.
Пие се по същия начин.
В нашата народна медицина се употребява и о р е х ч е т о ,
наричано още клинава трева, ливадник, отвратниче — FilipenduM
h ex a p eta la (L.) Gilib. ( S p ire a filip e n d u la L.), което расте из полян е,
ливадите и светлите храсталаци. То е високо 30—80 см тревисто!
растение с облистено главно в долната част стъбло и с многоброната
приосновни, прекъснато иечифтоперести листа. Цветовете му са
бели до бледорозови или кремави и са събрани във връхна сенни-
ковидна метлица. Корените на орехчето са грудесто или вретено­
видно задебелени. Употребява-се при същите болести, а освен това
при жлези у малки деца, при скрофули, както и за бани при ревма­
тизъм.

Блян, попадиина, бленика, буника —

Hyoscyamus niger L.
С е м . К а р т о ф о в и — S o la m c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По буренаивите места и край пътищата

из цялата страна. \
О п и с а н и е . Едно- или две- до многогодишно, лепкаво илеприят-
но миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено
стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре
тъмнозелени, отдолу по-светли. Приосиовните са с дълги дръжки
и ро зетко видно разположени,увяхващи през време на цъфтежа. Стьб-
ловите са последователни, без дръжки,- полуобхващаща стъблото.
Цветовете са едря, почти яриседиа* в пазвите на .врьхиите. листа
и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъблото в
неговите разклонения. Те са с високо гьрневидна при отвора 5-
делна чашка и фуниевидно, леко неправилно 5-листно нечисто
жълто венче, изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът с
гърнеподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни гра­
пави семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата на двегодишните ра­
стения, брани през време на цъфтежа — юни-септември. Откъсна­
тите листа трябва да се поставят в кошници на тънки пластове, за-
щото, държани в чували или на дебели пластове, те бързо се запар­
ват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка или в
сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са сивозелени, със слабо
упойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опаковат се в каси. Търсена и изнасяна билка. Запазват се на сухо
и проветриво място. След манипулация с билката (бране, сушене)
ръцете да ее измиват!
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Алкалоидите хиосциамин, атропин,
скополамин; гликозиднте хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин;
восъкообразно вещество, смолисто вещество и др. Семената съ­
държат още мазнини и ненаситени киселини.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие; пред­
извиква намаление на секрецията на слюнчените, стомашните
и потните жлези.
В българската народна медицина се употребява при стомашни
и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица, менингит, ревма­
тизъм, парализи (нервни, мозъчни), главоболие, възбуденост у
атеросклеротици и алкохолици, старческо треперене, безсъние и др.
Външно за жабурене при зъбобол; настойка от листа в силна ракия
в съотношение 1:10 се използува за разтривка при невралгия, рев­
матизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с
пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в ед­
накво съотношение. Изсушените листа на бляна във вид на цигари
се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа
от татул, лудо биле и маточина — при задух с астматичен или въз­
палителен произход.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка от листата се
киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по
1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. Да се употребява под
лекарски контрол!
Растението е силно отровно!
Боб нисък, неувивен боб —
Phaseolus vulgaris (L.) Savi var. папа Ach.
Сем. Бобови — Leg uminosae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Култивира се из цялата страна. Оте­

чеството му е Южна Америка.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение със силно раз*
клонено неувивно стъбло. Листата му са триделни, с широко яйце­
видно заострени листчета, покрити с власинки: Цветовете са бели
или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 5-делна
сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка,
флагче и крилца. Плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели
или другояче обагрени бъбрековидни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Сухите бобове без семената,
брани след пълното им узряване — през юли-септември. Събра­
ните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената
билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаво-
лигав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва
се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържат инсулиноподобното ве­
щество яргирин, аспарагин, тригонелин, тирозин, лизин, левцин,
холин т штофан, белтъчни веществг, силициева киселина, танини,
витамин С, около 40% хемицелулоза .1 др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Бобовите
чушки понижават количеството на захарта в кръвта, действуват
пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат
като допълнително средство при захарна болест и като лечебно
средство при заболяване на пикочните пътища (със задръжка на
урината), при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно­
съдови заболявания — възпаление на обвивката на сърцето (пери­
кардити) и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци, — при
повишено кръвно налягане в началния стадий.
В българската народна медицина ре употребява счукано на прах
печено бобено семе за посипване при различни екземи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 3 супени лъжици ситно нарязани
бобове се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по
1^тшена чаша прели ядене 4 пъти дневно.

69
Божо дърво, западна туйя, мазия —
Thuja occidentalis L.
Сем. Кипарисови — Cupressaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е - В парковете, градините и другаде като

украсно дърво. Родината му е Северна Америка, където достига
20 м височина.
О п и с а н и е . Еднодомно вечнозелено дърво с червеникава
или сивокафява кора и тясна пирамидална корона. Клонките са
плоско облистени, покрити отгоре и отдолу с люсповидни,плоски,
а по ръба с тясно лодковидни и заострени дребни листа. Мъжките
шишарки са дребни, кръгли, с 4—6 люспести тичинки, всяка с по
4 прашинка. Женските шишарки са 6—8 мм дълги, с яйцевидна
форма, всяка съставена от 6—8 люспи, от които само две плодо-
носещи. Семената са плоски, по ръба с крилце, врязано на върха.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Младите клонки с листата,
брани през време на цъфтежа — април-май. Сушат се на сянка
или в сушилня при t° до 35°С. Изсушената билка има сивозелен
цвят на листата и сивокафяв на клончетата, смолиста миризма и
горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва
се в сухо и проветриво помещение.
Химичен с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от
туйон, пинипикрин и др.), смолисти вещества, танини, вита­
мин С и др.
Д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Притежава външно драз­
нещо действие. Под формата на мехлеми или тинктури билката се
прилага за мазане при болки в.жлъчката, старчески артрит, муску­
лен ревматизъм, лумбаго. Във вид на прах се използува за посипване
на брадавици, а накисната (1:10) в силна ракия —- за мазане на бра­
давици.
В българската народна медицина се употребява още при сифилис,
трипер, против глисти и като абортивно средство.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от билката се
вари в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се прецежда и се пие по 1 ракиена
чаша преди ядене 4 пъти дневно. Р а с т е н и е т о е о т р о в н о !
Д а се в з и м а п о д л е к а р с к и к о н т р о л !
В нашата народна медицина против воднянка, при невъзможност
за уриниране у старите хора, при възпаление на матката, кожни
обриви и при възпаление на половите жлези у мъжете, а освен това
при кръвохрачене, изобилна менструация, против глисти и др. се
използуват младите клонки с листата и на източната туйя (божото

70
 L.), която също се отглежда като украсно
д р ъ вц е) (T huja o rie n ta lis
растение из цялата страна.*
Накисната в силна ракия, билката се използува и външно за мазане
при ревматизъм, лумбаго, ишиас. П р е с е н с о к от растението
служи за мазане на брадавици. Начинът на употреба е, както по-
горе. Д а с е в з и м а с ъ щ о п о д л е к а р с к и к о н т р о л!

Б ож ур червен, арапче, ж абурка, маръон корен —

Paeonia peregrina Mill. (Р. decora G. Anders.)
Сем. Божурови — Paeoniaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте в храсталаците, сухите камен­

ливи места, редките гори и поляните до 1000 м надм. височина в
цяла Северна България, включително Предбалкана, по черномор­
ското крайбрежие, в Югозападна България, в Тунджанската хъл­
миста равнина, Източни и Средни Родопи.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение със сочно,
разклонено стъбло, високо до 1 м. Има късо коренище, от което
излизат вретеновидно надебелени грудести корени. Листата са
едри, последователни, два пъти триделни с яйцевидни, на върха
дълбоко врязани или назъбени дялове, които отгоре са по-тъмни,
а отдолу по-светли. Цветовете са разположени поединично на
върха на стъблото, едри, тъмно- или светлочервени до розови,
с 5-делна чашка, 8—12 (14)-листно венче, многобройни тичинки
и много свободни плодници. Плодът е сборен, семената черни,
.лъскави. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Венечните листа и корените.
Венечните листа се берат през време на цъфтежа — май-юли и
непременно в сухо време. Те не бива да се мачкат, защото при су­
шенето потъмняват. Сушат се на слънце или в сушилня при t®
до 40°С. Изсушеният цвят е червен или тъмночервен, със слаба ми­
ризма и сладникаво-тръпчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опакова се в шперплатови каси.
Корените се вадят през септември-ноември и след измиване
се сушат на слънце или в сушилня при t° до 50°С. Изсушени те са
тъмнокафяви, с неприятна миризма и горчив вкус. Опаковат се з

* Отличава се от западната туйя по безкрилите си семена и по плссхите

по ръба на клонките листа.

71
чували. Както венечните листа, Уака и корените се съхраняват в
сухи, проветриви и сенчести места.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Венечните листа съдържат отровното
багрило пеонин, танини и др. Корените съдържат етерично масло,
глутамин, пеония-флуресцин, аргинин, неуточнен алкалоид, кал­
циев оксалат, танини, смоли и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Притежава
прстивоконвулсивни свойства, засилва тонуса на гладката муску­
латура (матка, черва, пикочопровод), улеснява съсирването на
кръвта. Поради тези му свойства се прилага главно като помощно
средство при лекуване на епилепсията, за изхвърляне на пясък и
камъни от бъбреците, за лекуване на хемороиди, цепки (фисури)
около ануса. Добри резултати се наблюдават и при прилагането
му при подагра.
В българската народна медицина се употребява още при болки
в стомаха и червата, хистерия, ревматизъм и др. Отварата от се­
мената служи като слабително средство.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка стрити корени
се варят в 400 мл вода 5 мин. Прецедената отвара се пие по 1 ви­
нена чаша преди ядене 3 пъти дневно. 1 фпена лъжица от венеч­
ните листа се кисне 1 час в 300 мл вода. Прецедената настойка се
изпива на 3 пъти преди ядене. При хемороиди може да се взима от
корените—колкото грахово зърно (с малко вода) след ядене 3 пъти
дневно.
В големи дози растението отровно?
В нашата народна медицина за лечебни цели се употребява и
теснолистният божур (Paeonia tenuifolia L.). Отварата от корените
му се употребява освен в случаите, при които се използува черве­
ният божур, още и като средство за регулиране на нередовна и
недостатъчна менструация.

Босилек — Ocimum basilicum L.

Сем. Устноцветни — Labiatae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Култивира се като градинско растение

в цялата страна, но главно в южните части. Каго диворастящо се
ереща в субтропичните и тропичните райони на Азия и Африка.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с голо четирк-
ръбесто разклонено стъбло, което стига до 20—40 (60) см висо­
чина. Листата са срещуположни, жълтозелени, с дълги дръжки,

72
яйцевидни, заострени, с редки зъбци. Цветовете са бели, по-рядко
розови или виолетови, с 5-делна чашка и 5-листно двуустно венче
и четири тичинки; разположени са в групичкй по 6 в пазвите на
листата по върховете на стъблото и разклоненията. Плодът е сух
и след узряването се разпада на 4 кафявочерни орехчета. Цялото i
растение има силна характерна миризма.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част на растението,
която се бере през време иа цъфтежа — юли-август. Растението
трябва да се реже на 20 см от върха, като се оставя известна част,
от която покарват нови стъбла. То дава няколко реколти годишно.
Отрязаните части се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С.
Изсушената билка има яснозелен цвят, характерна миризма и
слабо парлив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали
или торби. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна
билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от евге-
нол, метилхавикол, линалоол, цинеол, пинен, оцимен и др.), гор­
чиво вещество, следи от сапонини, танини и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
прот ивоспаст ично, оттук и болкоусп окояващ о, прсиш вовъзпали-
т елно, пот огонно и леко въ збуж дащ о. Прилага се при ст ом аш ни
болки и чревни колики, у м о р а и нервна подт иснат о cm (д еп р ес и я ).
Българската народна медицина препоръчва босилека още при
задух, магарешка кашлица, газове в червата, възпаление на бъбре­
ците и мехура, дизентерия и др. Външно се употребява при болки
на венците (за жабурене), а сокът на прясното растение — против
гнойни възпаления на средното ухо.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 0,5 л вряла вода и киснат 2 часа. Прецедената запарка
се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Брей, водогон, брешлял, дадалан. — Tamus communis L.

С ем . Б р ей о ви — D io s c o r e a c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците и младите светли

гори главно в южната част на България до 1300 м н. в.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с тънко увивно
стъбло, дълго до 3 м и с едра грудковидно задебелена подземна
част. Листата са едри, сърцевидни, заострени, с дълги дръжки и

73
с дъговидно жилкуванс, отгоре тъмно-, отдолу светлозелени. Дву-
домно, цветовете са еднополови, събрани в гроздовидни съцветия.
Мъжките цветове имат прост околоцветник, съставен от 6 жълте­
никави листчета, сраснали звънчевидно в долната половина, а в
горната разперени, и б тичинки. Околоцветникът на женските е
подобен на околоцветника на мъжките, но околоцветните му лист­
чета са сраснали само в основата. Плодовете са сочни, яркочер­
вени, силно отровни, събрани в кичурчета по 5—6, с червенока-
фяви семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Подземната част, която се вади
рано напролет — април—или през есента — септември-октомври.
Суши се на сянка или в сушилня при t° 60°С. Изсушената билка •
светло- или тъмнокафява отвън и жълтеникава отвътре, без ми­
ризма й с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Онакова се в книж­
ни или конопени торби. Съхранява се на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неизследвани вещества, калциев окса-
лат, гликозиди, сапонини, скорбяла и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Има външно,
дразнещ о к о ж а т а дейст вие, вследствие на което подобрява кръво-
снабдяването на наложеното място. Ето защо се употребява главно
при ст авни и д р у ги болки с различен произход (ревматизъм, ишиас,
плеврит, простуда и др.).
В българската народна медицина подземната част на брея се
употребява още при хемороиди, туберкулоза, за разслабване, при
бодежи и др. По-рано бреят се е употребявал за багрене на вълнени
тъкани и прежди в червено.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от нарязаната
подземна част се вари 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се
пие по 1 ракиена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Външно: 200 г
прясно настъргана подземна част се кисне 20 дни в 1 л зехтин, или
в 0,5 л силна ракия и "0,5 л зехтин (за мазане). За същата цел могат
д а се използуват листата и плодовете на брея.

Броил, броч, гаранца, марена, бояджийски брош—

Rubia tinctorum L.
С е м . Б рош ови — R u b ia c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците, край сградите и из

дворовете, предимно ,в Източна и Южна България, като рудерално.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с дебело до

74
до 1 см кафявочервено пълзящо коренище с многобройни Корен­
чета и лежащо или катерещо се четириръбесто, грапаво стъбло,
стигащо дължина до 1,5 м. Листата са разположени по 4—6 в
прешлени и са ланцетни до яйцевидно ланцетни, по ръба и отдолу
по жилката с къси кукесто закривени шипчета за залавяне на ра­
стението за околните предмети. Цветовете са, дребно зеленикаво-
жълти с 4—5-делно разперено венче, събрани по няколко в метли-
чести полусенници. Плодът е сочен, при зреенето отначало червен,
след пълното узряване черен, с две семена. Цъфти през май-юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата с кор'ените, вадени
през есента — септември-октомври, след узряването на плодовете,
и то предимно от 3—4-годишни растения. След изваждането ко­
ренищата заедно с корените се измиват и се сушат на сянка или в
сушилня при t° до 40°С. Изсушените части отвън са тъмно- или
жълто червени,а отвътре—яркочервени, без миризма и със слабо гор­
чив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби.
Запазват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Окси- и оксиметилантрахинони и тех­
ните производни, пурпурни (на него се дължи цветът на корените и
коренищата), псевдопурпурин, ксантопурпурин, ализарин, рубиадин
ди- и тряоксиянтарна киселина, гликозиди, лимонена, ябълчена и
винена киселина, белтъчини и пектинови вещества и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Притежава
пикочогонни и м ат очно-очист ит елни свойст ва. Подпомага лече­
ниет о на кам ен н ат а б олест н а бъбрецит е и пикочния м е х у р . Освен
това подобрява образуването на костите.
Прилага се при кам ъни е бъбрецит е, възпаление на бъбречнот о
леген ч е и пикочния м е х у р , сл а б а или липса на м ен ст руац и я, при за ­
б оля ван е на кост ит е (рахит), като помощно средство при някои
доброкачест вен и анем ии,
В българската народна медицина се употребява още при шипове,
далачни страдания, костна туберкулоза и туберкулозни язви в
червата, при абсцеси, скрофули, жълтеница. Коренището и плодо­
вете се използуват и в бояджийството.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка ситно нарязани
корени се варят 10 мин. в 400 мл вода. Прецедената отвара се пие
по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.Освен за приготвяне на
отвара коренищата могат да се използуват и във вид на прах,
който се взима колкото царевично зърно с малко вода преди ядене
3 пъти дневно.
Бръшлян — Hedera helix L.
Сем. Брьшлянови — Araliaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из горите и по влажните сенчести и

каменисти места в цяла България докъм 1000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Силно разклонен храст с пълзящи или катер­
ливи стъбла и клони, по които се развиват многобройни въздушни
корени, служещи и за залавяне за опори. Листата са вечнозелени,
лъскави, кожести, яйцевидни, сърцевидни и длановидни. Цвето­
вете са жълтозелени и са събрани в полутопчести гроздовидни
съцветия. Плодовете са кълбести, след узряването черно-сини.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през време на
цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при
t° до 45°С. Изсушени, те са зелени, без мирис и с горчив вкус.
Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжни торби. Запазват
се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Сапонини, гликозида хедерин, хо­
лестерин, пектин, инозит, ябълчена и мравчена киселина и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Успокоява
възпалените лигавици. Препоръчва се при хронични възпаления (ка­
тари) на слизестите обвивки в организма, туберкулоза, рахит.
Притежава също така и затягащо, пикочогонно и съдоразширяващо
( в малки дози) и съдосвиващо (в големи дози) действие. Прилага се
при отоци с ревматичен произход, подагра, бяло течение, черно­
дробни и жлъчни заболяващи, усилена менструация.
В българската народна медицина се употребява още при възпа­
ление на далака, а отвара от плодовете — като слабително. Външно
се препоръчва за лапи при изгорено, за промивки при възпаление
на очите и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
вари 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена
чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Бряст, полски бряст — Ulmus minor Mill.

( U. cam pestris L. p. p.)
Сем. Брястови — Ulmaceae
Р а з п р о с т р а н е н и е . Из цялата страна в смесените широко­
листни гори и по влажните крайречни низини.
О п и с а н и е . Разклонено, високо до 30 м дърво. Листата са

76
двойно или тройно назъбени, несиметрични, отгоре голи, гладки или
грапави, отдолу по-силно или по-слабо окосмени. Съцветията се
развиват преди листата през март-април във вид на кичури.
Цветовете са двуполови, със зеленикав 4—5-делен околоцветник,
4—5 тичинки и един плодник. Плодът е орехче, по ръба с ципеста
крилатка.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Кората на младите клонки, която
се бели напролет преди да започне сокодвижението. Суши се на
сянка или в сушилня при t° до 40°С. Допустима влажност 12%,
Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Дъбилни вещества и неуточнени съ­
ставки. В листата е намерен бариев сулфат.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Притежава
противодиарично, заничащо и кръвоспиращо действие. Прилага се
за лечение на диария, кръвотечение, трипер, маточни кръвотечения
и др. Външно за тампони при възпаление на пикочния мехур (цистит)
и възпаление на матката (метрит).
Българската народна медицина препоръчва отвара от кората на
бряста при кожни изриви, скрофули, болки в стомаха и червата
и др. Външно — за компреси при гнойни рани, сухи лишеи, за лапи
против циреи и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица наситнени кори
се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 ви­
нена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Бударица, петлева глава, коноплика, петниста

бударица — Galeopsis tetrahit L.
Сем. Устноцветни — Labiatae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По затревените и каменливите места,

а също като плевел из нивите и окопните култури в цялата
страна.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с четириръ-
бесто, окосмено стъбло, високо 20—40 (60) см. Листата са срещу­
положни, долните яйцевидно ланцетни, в горната част на стъблото
ланцетни, окосмени и назъбени. Цветовете са розовочервени илн
белезникави, с 5-делна тръбеста чашка и двуустно 5-листно венче.
Горната устна е шлемовидна, а долната 3-делиа с обратно сърце-
виден среден дял, в чиято основа върху горната страна има два
кухи роговидни израстъци. Плодът е сух, разпадащ се на 4 овални
Орехчета. ,
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете на растението, брани
през време на цъфтежа — юли-септември. Сушат се на сянка или
в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка има зелено оцветено
листа и стъбло и бели или розови цветове.; тя е без миризма и с
горчив вкус.
Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо
и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 10% силициева киселина, до 5%
дгбдлни вещества, сапонини, горчиво вещество, смола, мазнини,
етерично масло, восък и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
от хран ващ о и за т я га щ о . Употребява се при кашлица, бронхит,
бронхиален задух и др.
Българската народна медицина я препоръчва още при болести
на далака, белодробна туберкулоза, злокачествена анемия и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят 5 мин. в 0,5 л вода.
Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4
пЪти дневно.

Бял бор, борша, червен, бор, белок —

Finns silvestris L.

С ем . Б орови — P in aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Блавно из Рила, Западни и Средни

Родошг и Пирин, по-малко из Западна и Средна Стара планина,
Витоша, Осогово, Славянка и др„ където образува чисти или Оме­
сени гори п« южните, югозападните и западайте им склонове,
най-често между 1000 я 2000 м нвдм. височина.
О п и в а н и е. Вечнозелено дърво, стягащо иа височина 40 м
р повече. Кората ва възрастните дървета в додната част сивока-
фява до медночервена, напукана ва веоравшгак кяочки> към върха
и на но-дебелвгга клони жълтеникаво- до чврвшякавоорвияаева.
Диетата ек игловидни и са разположили во деа в късо влагалище
върху «кмкиж ияонки, до ДМ.ДМЯЩ, «ивозелснмг. Мвяските ши­
шарки са ресовидни. Женските шишарки са яйцевидно конични,
снви, разположени по върховете на младите клонки върху извити
надолу дръжки. Цъфти през май-юии.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Младите връхчета, брани през
февруари-април. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С
и при добра вентилация. Опаковат се в конопени чували. Изсуше­
ните връхчета са червеиикавокафяви, със смолиста миризма и гор­
чиво-смолист вкус. Допустима влажност 12%. Запазват се в сухи
и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Връхчетата съдържат до 30% етерично
масло (което се състои от а-пинен, лимонен, борнеол, борнилаце-
тат, кадинен, силвестрен, дипентен, сложни естери и свободни
алкохоли); смоли, минерални соли, витамини В, С, К, провитамин
А, танини, горчиви вещества, пиникрин, пиницикрин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Притежават
отхранващо и омекчаващо лигавицата свойство. Действуват про­
тивовъзпалително, разтварящо пикочните камъни и разширяващо
кръвоносните съдове, пикочогонно. Прилагат се при болести не ди­
хателните пътища (бронхити, ангина, туберкулоза), при простуда
(за инхалация, разтривки), ревматизъм, бодежи, ишиас, камъни в
бъбреците и пикочния мехур, скорбут.
Българската народна медицина препоръчва боровите връхчета
и при задух, воднянка, скрофули, хемороиди и др.; външно — за
инхалация при задух, за бани при ревматизъм, екземи, лишеи и
обриви по главата и тялото. Втвърдената смола, взимана в доза
колкото лещено зърно, действува добре щш белодробен абсцес и
хемороиди, а разтонена — при рани от обуща.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 100 г борови връхчета се варят в
2,5 л вода, докато остане 0,5 л. Отварата се прецежда и още докато
е гореща, се добавя 250 г нсбет-шеюер, а като изстине — 250 г мед.
Взема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пътя дневно. Някои при­
бавят също н в о Ю г счукана канела, 5 г карамфил и 1 индийско
орехче.
Освен това настойката от листата ва бора поради високото съ­
държание иа витамин С може да се използува през зимата като
добро витаминно средство (f00 г зелени листа ее нарязват сетно,
прибавя се 1 супена лъжица разредена солна киселина, която се
купува от аптека, и се киснат 2 дни в 2,5 л хяадаа вода. Настой­
ката се прецежда и се пие но 1 кафена чашка след ядене).

19
Бял имел, клейник, кукувича плюта,
скребьр, емелика — Viscum album L.
С ем . И м ел о ви — L o ra n th a c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По клоните на овощните и на други

широколистни и иглолистни дървета най-често в Източна България,
в другите райони по-рядко.
О п и с а н и е . Малко, полупаразитно вечнозелено храстче
с почти сферична коронка, което се прикрепва към клоните на
дърветата посредством кореноподобни образувания. Стъблото е
голо, виловидно разклонено, както и клонките, членесто, високо
до 50 см. Листата са бледозелени, кожести, срещуположни, обратно
яйцевидно ланцетни до тясно ланцетни, приседнали по върховете
на клонките. Двудомно растение. Цветовете са еднополови, съ­
брани най-често до 3 (5-т-б) заедно, в основата между клонките.
Плодът е кълбеста, сочна, едносеменна лъжлива ягода, голяма кол-
кото грахово зърно, отначало зелена, след узряването бяла, про­
зрачна. Цъфти през март-април.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Младите клонки заедно с ли­
стата, и то на имела, който се развива по иглолистните дървета.
Режат се на разстояние 25 см от върха през периода от септември
до март. След почистването се сушат на сянка или в сушилня при
t° до 45°С. Изсушеният имел е със зеленожълтеникав цвят, без ми­
ризма и със слабо тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опа­
кова се в конопени или книжни торби и бали. Запазва се в сенчесто,
сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Вискотоксин, висцин, холиноподсбно
вещество, норвискалбин, вискалбин, тирамин, инозит, урсон, маз­
нини, витамин С, провитамин А, серингинин, смолисти и дъбилни
вещества и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Белият имел
притежава свой ст вот о да понимсава чувст вит елно кръвнот о на­
л я га н е, да п реодол ява спастични съст ояния (главно в детската въз­
раст) и да дей ст вува кръвоспиращ о. Употребява се за лекуване на
повиш ено кръвно н алягане, атеросклероза, при болести на н ервнат а
сист ем а (помощно средство при някои форми на епилепсия);
имел, бран от бреза (детски спастични състояния, главоболие, нев­
ралгии); за лекуване на мат очни кръвоизливи, продълж ит елна и
болезнена м енст руац и я, кръвот ечение от носа.
В българската народна.медицина имелът се употребява още при
неволно треперене, болести на далака, за забременяване (заедно

80
с плодовете), за увеличаване на млякото у кърмачките и др. Г1ло*
довете на имела се взимат при виене на свят, магарешка кашлица»
отоци и тумори.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица ситно нарязани
клонки с листа се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се
пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Плодчета а за
взимат по 1—2 след ядене с вода. Поради отровността им ооача
не е желателно да се взимат продължително време.

Бял омая, чернокос, омап — Inula helenium L.

С е м . Слож ноцвет ни — C o m p o slta e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажни и сенчести места из к р а ^

речните храсталаци и гори предимно в Източна България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо до
1,5 м, разклонено само във връхната част стъбло, покрито с къси
власинки. Коренището е месесто, често многоглаво и с многобройни
грудковидно задебелени корени, при пререз с радиално льчесг
строеж. Приосновните листа са с дълги дръжки, едри, продълго­
вато елиптични, назъбени, а стъбловите са приседнали, към върха
на стъблото постепенно издребняващи, яйцевидни до широко яйце­
видно ланцетни, със сърцевидна, полуобхващаща стъблото основа,
отгоре зелени, с редки къси власинки, отдолу сиви, меко влакнесто
напластени. Цветните кошнички едри, златистожълти, с периферни
езичести женски цветове, а в средата цветовете тръбести, двуполови.
Цъфти през юли-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата с корените, кои т з
се вадят рано напролет — март, или късно през есента — октомври-
ноември. Избират се само младите месести коренища. След като
се измият, те се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при
t° до 40°С. Изсушените коренища отвън са сивокафяви, а отвътре —
белезникави е кафяви точки. Миризмата им е приятна, а вкусът —
възгорчив. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-коно­
пени или книжни торби. Запазват се в сенчесто, сухо и проветриво
помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от сееквн-
терпенови лактони: алантолактон, който има противомикробно и
лротивоглистно действие, изоалантвлактон, дихидроалантолактон
и др.), инулин, псевдоивулин, инуленин и малки количества алка-

•б Вилките и Българи» и я 5.DOл'зv*3lв^то- и

Бяла акация (Robinia pseudoacacia L.) Червен божур (Paeonja peregrina Mil 1
Б оси л ек (O s im u m b a s ilic u m L.)

Брош (Rubia tinctorum L.)

Бръшлян (Hedera helix L.) Бял бор (Plnus silvestris L.)
Бял оман (Inula helenium L.) Волски език
(Phyllitls scolopendrium (L.) Newm.
Вратига (Tanacetum vtilgare L.) Вълнест напръстник (Digitalis lanata Ehrh.)
Горицвет (Adonis vernalis L.)

Градински чай
(Salvia officinalis L.)
Полски гръмотрън (Ononis arvensis L.) Дилянка (Valeriana officinalis L.)
Дяволски уста (Leonurus cardiaca L.) Драка (Paliurus spina-christii Mill.)
Дрян (Cornus mas L.) Жаблек (Galega officinalis L.)
 Жълт кантарион
(Hipericum perforatum L.)

Жълта акация
(Laburnum anagyroides Med.)
Жълта комунига Жълто прозориче (Sedum acre L.)
(Melilotus officinalis Med.)
Жълта тинтява (Gentiana lutea L.) Бояджийска жълтуга (Genista tinctoria L)
Зайча сянка (Asparagus officinalis L.) Змийско мляко (Helidonium majus L.)
 Елшовиден зърнастец
(Frangula alnus Mill.)

Иглика
(Primula officinalis (L.) Mill.)
Червена калинка (Viburnum opuius L.) Камшик (Agrimonia eupatoria L.)
 Блатен тъжник
(Filipendula ulmaria (L.) Maxim).
лоиди, хеленин, мравчена и бензоена киселина, слуз, горчила ■
др. Стръковете съдържат до 3% етерично масло.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
има прот ивокаш лично и усп окояващ о лигавицит е дейст вие, под­
тиска функцията на бронхиалните жлези. Прилага се при каш лица
от различен произход (бронхити, настинки, грип, туберкулоза),
при ст ом аш ни за б о л я ва л и я (гастрити, язва), при заболяване на жен­
ските полови органи (болезнена и липсваща менструация), като
помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания, хеморо­
иди, кожни заболявания (сърбеж, краста) и др.
Българската народна медицина препоръчва белия оман още при
главоболие, бяло течение, възпаление на простатната жлеза, задух,
трудно уриниране, за укрепване на матката и предпазване от преж­
девременно раждане, епилепсия и др. Външно се използува за гар-
,гара при зъбобол, гърлобол и др. Ситно счукани коренища, сме­
сени със зехтин в съотношение 1:10, се дават при копривна треска и
краста. Във ветеринарната медицина оманът се използува като до­
бавка към храната на добитъка за увеличаване на млечнсстга. При­
пята се още в пивоварната, парфюмерийната и сладкарската про­
мишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица нарязани коре­
нища се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по
1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В българската народна медицина се употребява в т. нар. оманово
вино за усилване и апетит. В 1 д червено вино се накисват 100 г ко­
рени, като се разклащат често. След 8 дни виното се прецежда и
се пие по 1 кафена чашка (за деца 1 супена лъжица) преди ядене.

Бял равнец, гущерка, пачи пера, посечена трева,

хайдушка трева — Achillea millefolium L.
Сем. Сложноцветни— ComposUae

Р а з п р о с т р а н е н и е. Из ливадите и храсталаците, но сдайте

тревисти места, край пътищата, посевите и в залежите, навсякъде
из страната.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право,
окосмено стъбло, високо до 70 см, и пълзящо коренище. Листата са
последователни, двойно и тройно Перести, с линейни деячета, дол­
ните с дръжки, горните приседнали, меко окосмени. Кошничхите

83
дребни, многобройни, събрани в щитовидно съцввтие на върха на
стъблото. Периферните цветчета в кошничките бели, езичести, а *
вътрешните — тръбести. Плодът без хвърчила. Цялото растение
издава характерна миризма.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветните кошянчки и стръко­
вете на растението. Берат се през време на цъфтежа — юни-август.
Съцветията се режат без стъблената част и се сушат на сянка или
в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с бял или слабо жъл­
теникав цвят, с приятна миризма и горчив вкус. Допустима влаж­
ност 12%. Опакова се в торби или бали. Стръковете се отрязват
с нож или ножица на 20 см от върха. Сушат се по същия начин.
Изсушената билка е със зелени листа, с приятна миризма и нагар­
чащ вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Запазва се
в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържат етерично масло, което се
състои от проазулен, а-пинен, (5-пинен, 1-борнеол, туйон, цинеол,
кариофилен и др.; горчиви вещества (ахилеин, ахилетин); естери
на изовалериановата киселина и мравчената киселина, витамин К
и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и и р и л 6 ж е н и е. Притежават
свойството да в ъ зб у ж д а т ап ет и т а и д а за си л ва т ст ом аш н ат а
секреция. Засилват съсирването на кръвта, с което действуват
кръвоспиращ о. Прилагат се при кръвоизливи, х ем о р о и д и , ст ом аш ни
и чревни заболя ван и я с н ам алено сокоот делян е, пониж ен ап ет и т .
У силват съкращ еният а н а м а т о ч н а т а м у с к у л а т у р а . -
В българската народна медицина белият равнец ое црияага още
при жълтеница, кръвотечение от носа, маточни кръвотечения, мала­
рия, болести иа черния дроб, неволно напикаване, главоболие,
виене на свят, недостатъчна менструация, бяло течение, възпаление
да бъбреците и пикочния мехур, детски глисти, сърцебвеяе и др.
Белият равнец в прясно състояние, счукан и накиснат в з е ш и ,
1:10, се използува за налагане на рани от изгаряне; отвара от вия»
се използува за промивки при възпалени очи, за жабурене при кръ­
вотечение от венците, за лапи при рани и отоци. Добавя се в хра­
ната на добитъка при кръвопикаве и занек.
Н а ч и н и а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката м
киснат 1час в 0,5 л вряла вода. Прецедената запарка се пие по 1 ви­
нена чаша вреди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при същите заболявания се употре­
бява и жълтият равнец (A ch illea d y p e o la ta Sm.). Оьцветцята му
имат същото устройство, но са жълти.

89
Зяла аксгщя, салкъм — Rob'mia pseua^CjacJa L.
С ем . Б об ови — L eg u m in o sa e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Отечеството на бялата акация е Се­

верна Америка. У нас се култивира главно край пътищата и желе­
зопътните линии, а също като почвоукрепител.
О п и с а н и е . Разклонено дърво, стигащо на височина до
2® м, със сивокафява напукана кора. Листата са текоперести в'
дръжки, в чияго основа се намират по две шипчета. Цветовете са
бели, ароматни и са събрани във висящи рехави, гроздовидни съцве-
тия. Плодът е кафяв боб и съдържа по няколко тъмнокафяви се­
мена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветовете, брани през време на
цъфтежа — май-юни. Сушат ее на сянка или в сушилня при t° до
40°С. Изсушената билка е с бял или слабо жълтеникав цвят, схс
слаб характерен мирис и сладникав вкус. Допустима влажност
12%. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (което съдържа индол,
бензалдехид, метилов етер, антранилоза киселина, хелиотропин,
линалоол). В кората на растението еа открити отровният албумин-
робии, алкалоид, багрило, а във .вътрешната кора (през август)
още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и един ензим,
разлагащ урината.
Д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Цветовете притежават
свойството да н а м а ля ва т киселинност т а в ст о м а х а , дей ст вуват
кръвоспиращ о. Прилагат се при повиш ена киселинност в ст о м а х а ,
гаст ри т и , кисели и д р у ги ур и гва н и я, ст ом аш ни кръвоизливи.
Българската народна медицина препоръчва цветовете на бялата
акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на ли­
цевия нерв, ревматизъм, тифуе, грип, стомашни кръвоизливи.
Външно — за жабурене при зъбобол.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие
no 1 винена чаша преда ядене 3 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват още диетата, пло­
довете н кората на младите клонки на акацията, а също и ко реките й.
Листата се берат преди цъфтежа — април, плодовете — август-
9ептември, а кората от клонките, както и корените рано напролет —-
февруари-март. Употребяват се при същите болести, но в малко,
количество и под лекарски контрол поради отровността им. Ли*
блата навоследъх се употребяват при нередовна менструация и ви­
соко кръвно налягане.

84
Бяла бреза —- Be tula pendula Roth.
С е м . Б р е з о в и — B etu la cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Изразсветлените смесени иглолистни

гори, в сечищата и пожарищата, най-често в иглолистната зона на
всички по-високи планини. Отглежда се и като декоративно растение
в парковете, градините, край пътищата и другаде.
О п и с а н и е . Високо 10—20 (25) м дърво с гладка бяла кора
на стъблото и на старите клони, отделяща се на хоризонтални ивици.
Листата са последователни, с дълги дръжки, триъгълно ромбични
или сърцевидни, заострени, двойно остро назъбени, отдолу по-
светлозелени, а отгоре по-тъмни и лъскави. Цветовете са еднопо-
яови и са събрани в дълги реси. Мъжките реси са кафяви и се поя­
вяват в края на лятото, а женските са зелени и се развиват напролет.
Плодът е много дребно орехче, снабдено с 2 ципести крилца.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Пъпките, листата и кората. Пъп­
ките се берат рано напролет — април-май — преди разпукването
им. Те се отрязват заедно с клончетата и се сушат на проветриво
място или в сушилня при t° до 30°С След изсушаването пъпките се
оронват от клончетата. Изсушените пъпки са с приятна миризма
и стипчив, нагарчащ вкус. Опаковат се в шперплатови каси. Ли­
стата се берат след пълното им развитие, преди или през време на
цъфтежа — април-юни. Сушат се на сянка или в сушилня п р и !
t° до 30°С. Изсушените листа отгоре са тъмни, а отдолу — светло-
зелени, без особена миризма и със слабо горчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Корите се белят на­
пролет, когато започне сокодвижението, и се сушат на слънце или
в сушилня ири t° до 45°С. Опаковат се в бали. Всички изсушени части
на растението се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна
билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Пъпките съдържат до 5% етерично
масло, което се състои от бетулен, бетулол, бетуленова киседаша и
др.; витамин С, сапонини, горчиви вещества, смоли, жълто багрило
и др. Листата съдържат етерично масло, витамин С, ветулоретн-
нова киселина, дъбилни вещества, сапонини, никотинова киселина
и др. Корите съдържат гликозидите бетулозид и гаултерин, алка­
лоиди, дъбилни вещества, бетулин, етерично маело и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува силно от воднявай /о (потагонно и пикочогонно); р а зт в а р я
кам ъни в бъбрецит е и п икочн ия м е х у р и п р ео до л ява сп а зм и т е н а
гл а д к а т а м у с к у л а т у р а (стомах, черва). Прилага се при от оци от
различен произход, р евм а т и зъ м , ишиас. Външно се използува за
лапи или бани (пресните листа) при кожни болести.
85
 В българската народна медицина листата на бялата бреза се
препоръчват при възпаление на бъбреците и пикочния мехур и каш.-
ни в тях, при подагра, атеросклероза; корите — като средство за апе­
тит, против малокръвие, а външно — за компреси при кожни бо­
лести. Катранът от брезата действува също против кожни болести
и екземи. При възпаление, болки в стомаха и червата се прилага
настойка от пъпките в червено вино (1:10, киснати 8 дни).
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица пъпки или 2
супени лъжици нарязани листа се заливат с 0,5 л вряла вода, като
се прибавя малко сода за хляб за разтваряне на смолите, и се оста­
вят да киснат 1 час. Течността се прецежда и се пие преди ядене по
1 винена чаша 4 пъти дневно. От корите се приготвя отвара, като 1
супена лъжица от тях се вари 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по същия
начин.

Бяла черница, бяла бубонка, бяла дудула,

м уренка— M orus alba L.
С ем . Ч ерничеви — М о га с е а е

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из цялата страна като отглеждано

дърво, но на някои места и като подивяло. Произхожда от Източна
Азия.
О п и с а н и е . Високо до 15—20 м дърво с широко разперена
закръглена корона. Кората на стъблото е сивокафява, плитко и
широко напукана, на старите клони е сива и почти гладка, а на мла­
дите— сивокафява с лещанки. Листата цели или неправилно
плитко до дълбоко длановидно врязани, едро назъбени, отгоре голи,
отдолу по главната жилка окосмени. Еднодомно или двудомно
растение. Цветовете еднополови, събрани в ресовидни съцветия.
След прецъфтяването на женските цветове околоцветникът става
сочно месест, обгръща плода и цялото ресовидно съцветие се пре­
връща в сладко сложно съплодие с бял, розов или пурпурночервен
цвят.
И з п о л з у в а е м а ч а с т .Л и с т а т а , брани през време на
цъфтежа — април-май. Сушат се на сянка или в сушилня при t°
до 45°С. Изсушените листа са без мирис, със зелен цвят и сладникав
вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в
сухо и проветриво помещение. Използуват се още зрелите плодове
в прясно състояние, а също и кората на корените.
 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат калциев карбонат,
аденин, аспарагинова киселина, гликоза, пептоза; кората на коре­
ните — калциев малат; плодовете — пектин и пектоза.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Сокът от
плодовете действува сл абит елно и от каш лящ о. Прилага се за
лечение при запек (главно при децата), при настинка и леки брон­
хити. Листата се препоръчват против захарна болест. Отварата от
кората на корените — за регулиране на недостатъчна менструация.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от листата се
заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Прецеде­
ната запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Една кафена лъжичка от кората на корените се вари 10 мин. в 0,5 л
вода. Пие се по същия начин.
В нашата народна медицина се използува и чернат а черница
( M o ru s n igra L.). Кората от младите й клонки се употребява против
тения и като слабително, а плодовете, сварени със захар, против
гърлобол.

Бяло подьбиче, бяла горчивка, бяла трева,

мясълив бурен — Teucrium polium L.
С ем . Уст ноцвет ни — L a b ia ta e

Р з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и каменливи при-

печни места из цяла България, но масово само в по-топлите й
райони.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с лежащо
или възходящо бяло вълнесто наплъстено четириръбесто стъбло,
аисоко до 30 см. Листата са линейни, със закръглени зъбчета и под­
вити ръбове, също бяло вълнесто наплъстени. Цветовете са дребни,
бели или кремави, по-рядко червеникави, събрани на върха на стъб­
лото в почти кълбести, бяло вълнести съцветия.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част на растението
— стръковете, които се берат през време на цъфтежа — май-сеп­
тември. Сушат се на сянка или в сушилня при t* до 45°С Изсуше­
ната билка е с бял цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи в проветриви
помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неуточнени съставки, горчиви ве­
щества, слуз, танини, смола, витамин С и др.

87
 Л е ч е б н о д е й о т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
действува дезинф екционно и заничащ о. Прилага се при хем ороиди,
диарии, болки в ст о м а х а и черват а.
Българската народна медицина препоръчва стръковете на бя­
лото подъбиче още при възпаление на клепачите (за пиене и бани)
и за жабурене при зъбобол. Във ветеринарната медицина се прилага
под формата на лапи при червясали рани по добитъка. Употребява
се също и в консервната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 0,5 л вряла вода и се остават да киснат 1 час. Прецедената
запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Великденче лечебно, гергъовденче, превира —

Veronica officinalis
С е м . Ж ивеничеви — S croph u llariaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из всички типове гори и в цяла Бълга- -

рия.
О п и с а н и е . Многогодишно окосмено тревисто растение.1
Стъблото в основата пълзящо и вкореняващо се, разклонено, във
връхната част възходящо, дълго до 30 см. Листата са срещуположни,
назъбени, обратно яйцевидни или продълговати, стеснени при ос­
новата в къса дръжка. Цветовете еа светлосини или бледолилави
с дръжки, по-къси от чашките, и са събрани в многоцветни гроздо­
видни съцветия, които излизат обикновено от пазвата на единия от
двата срещуположни листа. Всяко цветче се състои от 4-листна
чашка, 4-листно венче, 2 тичинки и един плодник. Плодът е
двугнездна кутийка с много семена.
И з п о д з у в а е м а ч а с т . Стръковете, които се берат през
време на цъфтежа — април-юни. Сушат се на сянка или в сушилня
при t° до 45°С. Изсушената билка е зелена, без миризма и с нагар­
чащ вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или в
книжни чували. Запазва се на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, гликозиди,сапонини,
органични киселини, танини, горчиви вещества, следи от алкалоиди,
витамин С, провитамин А и др.
Лечебно действие и п р и л о ж-е н и е . Билката
действува успокои т елн о н а възпаленат а ли гави ц а н а ди хат елн и т е
път ищ а, о к а :в л дезинф екционно дейст вие върху пикочните пътища

83
и подобрява функциите на черния дроб. Прилага се при за б о л я в а н е
на дихат елнит е органи (хршични бронхити, бронхиален задух),
при болест и на пикочо-половат а си ст ем а и в някои случаи при чер­
нодробни страдания.
В българската народна медицина великденчето се употребява
оше при трудно уриниране, кръвопикане, кръвохрачене, дрезгав
глас, умствена умора, запек, начална туберкулоза, треска и др.
Настойка от стръковете в зехтин 1:10 се прилага за мазане при гной­
ни рани, циреи, рани от изгоряно и др. Употребява се също и в
хранителната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят 5 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена
чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Нашият народ употребява при различни заболявания и други
билки от рода на великденчето, сам оди вска т рева ( Veronica
a u stria c a L.), която се използува за регулиране на недостатъчна ме: -
струация; баболякът ( V eronica beccabunga L.), който се употребява
за регулиране на коремното кръвообращение, и коли чават а т рева
( V eronica sp ica ta L.), която се препоръчва при болки в стомаха и
червата.

Ветрогон полски, бял трън, биволски трън —

Eryngium campestre L.
С ем . Сенникоцвет ни — U m belliferae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и необработени?

места, из редките храсталаци и пасища в равнинните и предпланин-
ските райони на пяла България.
О п и с а н и е . Многогодишно сивозелено, бодливо тревисто
растение със силно разклонено стъбло, стигащо на височина др
40 см. Приосновните листа са триделни, е двойно или тройно на­
сечен среден дял, силно бодливо назъбени, с къса дръжка. Стъбло-
вите листа са просто назъбени, бодливи и обхващат стъблото.
Цветовете са бледозелени, събрани в сбити главички, които в
основата имат обвивка от бодливи ланцетни листчета.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — юни-август. Суши се на сянка или в сушилня
при t° около 50°С. Изсушената билка има синьозеленикав цвят;
тя е без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Използу­

89-
ват се също и корените, които се вадят рано напролет, през март-
април, или есента, след узряването на плодовете — септември-
октомври. Извадените корени след измиване (като по-дебелите се
нарязват) се сушат на сянка или в сушилня при t°flo 40° С. Допустима
влажност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо и проветри­
во помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, танини, санонини и
други неизследвани вещества.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Притежава
спазм оли т и ч н о, п рот ивоспаст ично и п икочогонно дейст вие. Прилага
се при каш лица (предимно магарешка), при за б о л я ва н е н а бъбре­
ц и т е и пикочнит е пътищ а, при п ол ова сл а б о ст , възпаление н а про­
ст ат н ат а ж л е за и др. Препоръчва се при възпаление на очите,
възпаление на външното и средното ухо.
Българската народна медицина препоръчва надземната част и
корените на ветрогона още при вода в коремната област, трудно
уриниране, кожни болести, туберкулоза, гнойни катари в дихател­
ните органи, скрофулоза и др. Външно —- за компреси при възпа­
ление и гноене на очите, повишена чувствителност на очите към
светлина и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от стръковете
(или 1 супена лъжица от корените) се варят 10 мин. в 0,5 л вода.
Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти
дневно.

Вишня — Cerasus vulgaris Mill., (Prunus cerasus

С ем . Р озо ц вет н и — R osaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Култивирано растение из цяла Бълга­

рия.
О п и с а н и е . Високо до 6 м дърво с лъскава кора. Листата
са тъмнозелени, кожестп, назъбени, с прилистници и дълги дръжки.
Цветовете са бели, с дълги дръжки, 5-листна чашка, 5-листно венче
и многобройни тичашки. Плодът е сочен, тъмночервен със еладко-
кисел вкус. Медоносно растение.
Използуваема ч а с т . Дръжките на зрелите пло­
дове. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С Изсушената
билка е със светлокафявозелен цвят, без мирис и с горчив вкус.
Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Използуват се още
свежите плодове и костилките.

90
 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата и плодните дръжки съдържат
♦анини, лимонова киселина, декстроза, захароза, квериетин, ку-
марин и др. Плодовете — инвертна захар, азотни съединения, та-
нини, свободни киселини, червено багрило, захароза, фермент
оксидаза и др. Костилките с ядките — етерично масло, циановодо­
род и др.
. Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Дръжките
на плодовете притежават много добро пикочогонно дейст вие (а пло­
довете— и слабит елно). Прилагат се при воднянка, кам ъни в бъбре­
цит е и пикочния м е х у р , диария, каш лица.
Българската народна медицина препоръчва дръжките на виш­
ната още при вода в коремната област, нередовна или изобилна
менструация, трудно уриниране, полово безсилие, възпаление на
простатната жлеза, моминска бледост и др. Плодовете действуват
добре при ревматизъм и подагра. Костилките, счукани на прах и
взимани по 1 чаена лъжичка преди ядене 3 пъти дневно, са добро
средство против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и
при полово безсилие.
Н а ч и н п а у п о т р е б а . 2 супени лъжици нарязани плодни
дръжки ее варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие
по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Водна детелина, богородична лъжичка, воден

трилистник, горчивче, горчива детелина —
M en yan th es trifo lia ta L.
С ем . Т т т явови — G en tian aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Ло-масово из заблатените места

и торфищата в Западните и Средните Родопи, Рила, Южен Пи­
рин (Папазчаир) и сред някои от блатата във високите котло­
винни полета в Югозападна България (Самоковско, Станкедими-
тровско).
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с дебело и
дълго пълзящо членесто коренище, в горната част възходящо.
Листата са месести, триделни, с обратно яйцевидни дялове и с
дълги дръжки, в основата са разширени във вид на дълго влага­
лище, което обхваща стъблото. Цветовете са бледорозови, събрани
в дълги гроздовидни съцветия на върха на безлистно стъбло, с

91
 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичияки. Плодът е кутийка а
€—8 жълтеникави, лъскави, яйцевидни семена.
И з и о л з у в а е м а ч а с т . Листата с малка част от дръж­
ките, брани през време на цъфтежа — май-юли. За препоръчване
е листата да се режат с ножици (защото при късане ее отскубва
цялото растение). Събират се добре развилите се лиета. Сушат се
бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Бавното сушене води
до почернявайето им. Изсушената билка е оъс зелен цвят, без ми­
ризма и с горчив вкус. Допустима влажност 14%. Онакова се в
бали или торби. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изна­
сяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат горчивите глико-
зиди мелиатин и мениантин, алкалоида генцианин, флавоиоиди,
рутин, хиперозид, дъбилни вещества, витамин С, органични кисе­
лини, холин, мазнини, йод и др. Коренището съдържа гликозида
мелиатин, инулин, пектинови и дъбилни вещества и следи от ал­
калоиди.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
възбужда апет ит а и ст им ули ра ст ом аш нат а секреция, п ониж ава
т ем п ер а т у р а т а и дей ст вува га зо го н н о . Прилага се при гаст ри т
(с намалена киселинност на стомашната лигавица), безапет ит ие,
при т ем п ерат урн о съст ояние (треска), га зо в е в черват а, ж лъ ч ен
и чернодробен заст ой.
Българската народна медицина препоръчва водната детелина
още при малария, воднянка, главоболие, студени ръце и крака,
шипове, малокръвяе, стомашни и чревни болки, придружени със
запек, и др. Употребява се също така във ветеринарната медицина
и пивоварната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 309 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се
иие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Волски език, еленов език — Phyllitis scolopendrium (L.)

Neum. (Scolopendrium vulgare Sm;)
С ем . М н ого н о ж ко ви — P o ly p o d ia ce a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сенчестите и влажните гори и на

каменисти и скалисти места в планинската част на България.
О п и с . а н и е . Многогодишна папрат с дълги 15—40 см ли­

92
нейно езиковидни тъмнозелени кожести и лъскави листа със сърце*
видна основа и леко вълновидни цели краища, излизащи
на сноггчета или почти розетковидно от върха на късо подземно
коренище. Върху долната повърхност на листата от двете страни на
средната жилка и косо спрямо нея се развиват спорангиите със
спорите, посредством които волският език се размножава.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през май-сеп-
тември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсуше­
ната билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се на сенчесто,
проветриво и сухо място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неуточнен.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува отхранващо, кръвоспиращо, подпомага заздравяването на
рани. Прилага се при всички видове кашлица, кръвоизливи, черно­
дробни болести, гръдна жаба (успокоява болките).
Българската народна медицина препоръчва волския език ог е
при болести на далака, воден плеврит, албумин, възпаление на бъб­
реците и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билкзта се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. 3anapi а а
се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Вратига, вратика, оборчлива билка —

Т anacetum {Chrysanthemum) vulgar е L.
Сем. Сложноцветни — Compositae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из цялата страна край сипеите, пъ­

тищата, реките, из тревистите и по скалистите места до 1200 м надм.
височина.
О п и с а н и е . Многогодишно слабо окосмено или голо тре­
висто растение с разклонено в горната част стъбло, високо до
1,5 м, и с хоризонтално, многоглаво коренище. Листата са с елип­
тични очертания, долните с дръжки, пересто наделени и с пересто
насечени делчета, а горните — приседнали, просто перести, едро
назъбени. Цветните кошнички жълти, без периферни езичести цве­
тове и са събрани в едри щитовидни съцветия.
Цялото растение излъчва силна, характерна миризма.
И з п о л з у в а, е м а ч а с т . Надземната част, брана през

93
време на цъфтежа — юни-септември. Реже се с нож или ножица
на 20 см от върха на растението. Суши се на сянка или в сушилня
при t° до 30°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стръковете и
жълт на цветните кошнички, с характерна миризма и горчив вкус.
Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо
и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (съдържа а-туйон,
Р-туйон, 1-камфора, туйол, борнеол, пинен, кетона танецетон и др.)
алкалоиди, дъбилни вещества, флавоноиди, горчиво вещество та-
нацетин, органични киселини и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Има добро про~
т и воглист н о дейст вие, освен това действува аборт и вно, болкоусп о -
коя ващ о (ставни болки) ндр. Прилага се против глисти— ост ри ц и
и о к си ур и —, при коли ки и г а з о в е в ч ерват а, запек, стомашни болки
и др. Особено добро действие оказва при ревматични и други болки
в ставите.
В българската народна медицина вратигата се употребява още
при заболяване на черния дроб и жлъчката, при възпаление, пясък
и камъни в бъбреците и пикочния мехур, -при бяло течение, главо­
болие, хистерия, болез&ена и нередовна менструация и др. Външно
се използува за мазане д а косата при пърхот, за бани при ревма­
тизъм. Изсушена и crpi/ra на прах, вратигата се прилага срещу
бълхи и дървеници.
Н а ч и н н а у н о т р е б а. 1 супена лъжица от билката се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката
се пие по 1 кафена чашка вреди ядене 3 пъти дневно. За глисти 1
супена лъжица смляна вратнга се размесва със 100 г мед и се взима
на гладно по 1 супена лъжица през 2 часа 3 пъти дневно, след което
се приема рициново масло. При тения към сместа се прибавя I
супена лъжица смлени корени от мъжка иапрат. В г о л е м и
дози р а с т е н и е т о е отровио1
В нашата народна медицина се използува и калоф ерч ет о (Та*
n acetum b a ls a m ita L.), което се отглежда като украсно растение. То
има приятна орехоподобна мвризма. Употребява се при хемо­
роиди, скрофули, болки в стомаха и червата, а освен това и пра
болестите, споменати по-горе.

94
Вълнест напръстник —
Digitalis lanata Ehrh.
С е м . Ж ивсничееи — S cro p h u la ria cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из цялата страна. По сухите каме­

нисти склонове н тревистите места из храсталаците, по синорите,
главно в по-ниските части, но се изкачва и до 1400 м надм. височина.
О п и с а н и е . Двегодишно или многогодишно тревисто ра­
стение с право, неразклонено червеникаво гъсто облистено стъбло,
високо най-често 40—60 см. Листата са последователни, продълго­
вато ланцетни, приседнали, окосмени само по ръба, целокрайни
или с единични зъбци. Цветовете са сивобелезникави или нечисто
жълтеникави, изпъстрени с виолетови жилки, делвичковидни, дву-
устни и са събрани в гъсти гроздовидни съцветия на върха на стъб­
лото. Оста на съцветието, цветните дръжки, чашките на цветовете,
както и прицветниците, са вълнесто окосмени, откъдето произлиза
и името на растението.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през време на
цъфтежа — юни-август. Сушат се бързо на сянка или в. сушилня при;
t° до 55°С, за да се избегне разлагането на съдържащите се в тях !
гликозиди. Изсушената билка е със синкавозелен цвят, с виолетов
оттенък, слабо дразнеща миризма и слабо горчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опакова се в бали или каси. Запазва се в сухо и про­
ветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Сърдечно действуващи гликозиди —
яанатозид А, В и С; а-, р-ацетилдигитоксин, гитоксин, ацетилги-
токсин, дигоксин, а-, р-ацетилдигоксин, ланатозид D, ланатоалд Е,
строспезид, одорозид, хиторин, гликохиторин, веродоксин, глико-
веродоксин и др., ланадоксин, гликоланадоксин, неодигоксин,
ланафолеин, дигифоленн, дигипронин, стероидни сапонини — диги-
тонин, итигонин, а също холин, ацетилхолин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Вълиестият
напръстник е класическо средство за лекуване на сърдечна недо­
статъчност. Той за си л ва работ о сп о со бн о ст т а н а сърдечния м у с к у л ,
р е гу л и р а н его ви я р и т ъ м , действува пикочогонно.
Българската народна медицина препоръчва билката при скро-
фуля, болки в стомаха и червата, воднянка, задух, маточни кръвоиз­
ливи и др. П о р а д и о т р о в н о с т т а й и способ­
ността да с е н а т р у п в а в о р г а н и з м а упо­
т р е б а т а т р я б в а да с т а в а само под лекар­
ски контрол!

95
 Подобно химично съдържание и сходно лечебно действие имат
■също листата на ж ъл т и я напръстник (D ig ita lis g ra n d iflo ra
Mill.). Той е широко разпространен из горите и храсталаците, ■
сечищата и тревистите места главно в предпланинските и планин­
ските райони, където се изкачва и над 1500 м надм. височина. Има
изправено неразклонено зелено стъбло, високо най-често 40—60 см.
и е окосмено с меки къдрави власинки. Листата му са тясно и удъл­
жено яйцевидно ланцетни, неравномерно напилени и ресничестн,
а цветовете му светложълти, звънчевидно-фуниевидни, двуустни,
са събрани в рехави, едностранни връхни гроздовидни съцветик.

Вълча ябълка, ябълчина — Aristolochia clematitis L.

С ем . К опит пикови — A risto lo c h ia ce a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край пътищата и оградите, из затре­

вените места и храсталаците, а също като плевел из окопните кул­
тури, лозята и др. в цялата страна докъм 700 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, на­
браздено, високо до 40—60 (100) см голо стъбло и късо пълзящо
коренище. Листата са сърцевидно яйцевидни, целокрайни, последо­
вателни. Цветовете са жълтозеленикави, събрани по няколко в паз­
вите на листата, с гол тръбест, в основата мехуресто подут, а на ьъоха
езичесто удължен околоцветник. Плодът е крушовидна 6-гнездна
кутийка, изпълнена с дребни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата на растението, а
също и надземната част. Коренищата се вадят след узряването на
семената — през август-септември. Сушат се на сянка или в су­
шилня при t° до 40°С. Допустима влажност 11%. Опаковат се в
торби. Надземната част се бере през време на цъфтежа — май-юни.
Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в бали.
Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Коренищата съдържат алкалоидите
«ристолохин и магнофлорин, етерично масло, горчиви и дъбилни
вещества, аристолохиева и нораристолохиева киселина. В листата
са открити аристолохин, аристолохиева киселина, етерично масло,
санонини, органични киселини. Семената съдържат аристолохин,
аристолохиева киселина и мазнини.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Установено
■е, че съдържащият се в растението аристолохин увели чава си лат а на
сърдечнит е съкращ ения, р а зш и р я ва кръвоноснит е съдове, о п а зв а

S6
пикочогонно действие и понижава силата на маточните съкращения.
По тези съображения растението се препоръчва за лечение на първите
стадии на хипертоничната болест (повишено кръвно налягане),
при воднянка, като средство за заздравяване на рани.
Българската народна медицина препоръчва коренищата и над­
земната част на вълчата ябълка още при треска, ревматизъм, по­
дагра, скрофули, запек, за засилване на матката, кашлица, начална
туберкулоза и др. Външно те са добро средство за промивки на
рани при ухапване от отровна змия и насекоми, за лапи при гнойни
рани, екземи и др. Настойката от семената на растението се изпол­
зува за регулиране на сърдечния ритъм — увеличава амплитудата
на сърдечните съкращения.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от коренищата
или надземната част се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да
кисне 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 кафена чашка преди
ядене 3 пъти дневно.
О т р о в н о ! Д а се в з и м а по л е к а р с к о п р е д п и ­
сание!

Върбинка — Verbena officinalis L.

Се.и. Върбинкови — V erben aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край пътища, из буренливи места, в

ливади и речни долини, а също като плевел из окопните култури.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с разклонено
и високо до 100 см четириръбесто стъбло. Листата са срещупо­
ложни, долните с дръжки, пересто нарязани, средните са трираз-
делни, едро назъбени, а горните—цели, назъбени или целокрайни.
Цветовете са розови или светлолилави, почти двуустни, събрани на
върха на стъблото и по върховете на неговите разклонения в класо-
,видни съцветия.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на
цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при
jt° до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с
дорчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. За-
шазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликози,^гге вербеналин и вербенин,
.малко етерично масло, един алкалоид, горчиво вещество, слуз,
|танини, инвертин, емулсии и др.

|7 Билтягс * България и използуването ям 97

 Л е ч е б н о . д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Върбинката
е често употребявана билка при много заболявания.Тя притежава
главно н ервоуспокои т елно, общ оукрепващ о и п рот и вот ем п ерат урн о
действие. Прилага се при п рост уда, от падналост , у м о р а (нервна в
физическа), при застой на течности в организма, възпаление на
черния дроб, далака и др.
Българската народна медицина препоръчва върбинката още при
главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, мало-
кръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете, сварени в
оцет, се препоръчват за налагане при плеврит, а сварени във вода,—
за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, също
за гаргара при лош дъх на устата.
Н а ч и н на у п о т р е б а . 2 супени лъжици нарязани
стръкове се варят 5 мин. в 0,5 л вода. След като отварата изстине,
прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Глухарче, радж а — Taraxacum officinale Web.

С ем . С лож н оцвет ни — C o m p o sita e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из ливади, пасища, паркове, градини,

стари посеви, край пътища, в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение със силно
скъсено стъбло и добре развит вретеновидно задебелен корен.
Листата са разположени във форма на розетка. Те са плитко или
по-дълбоко пересто врязани. От средата на розетката) израства голо
и кухо безлистно стъбло, високо до 30 см, завършващо с едра цветна
кошничка. Всички цветове са златистожълти, езичести. Семената са
вретеновидни, снабдени с хвърчилка.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цялото растение (заедно с ко­
рените) или само корените. Цялото растение се събира малко преди
цъфтежа или през време на цъфтежа — май-август. Суши се на
сянка или в сушилня при t° до 40°С. Добре изсушеното растение
има зелен цвят на листата със слаб виолетов оттенък, светло- до
тъмнокафяв цвят на корените, без миризма и има слабо горчив вкус.
Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Корените се вадят, ко-
гато листната розетка започне да увяхва — август-септември —
или рано напролет, преди да започне цъфтежът —* април-май.
Сушат се на слънце или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в
книжно-конопени или книжни торби. Запазват се на сухо и провет­
риво място. Изнасяна билка.

98
 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Надземната част съдържа тараксан-
тин, флавоксантин, лутеин, а също така арнидол и фаладиол, ви­
тамин В„ С и D, провитамин А, лактоцерол, аспарагин, холин.
Млечният сок (пресните листа) съдържа горчивото вещество та-
раксацин и др.
Корените съдържат тритерпеновите съединения тараксерол,
тараксастерол и псевдотараксастерол, стерините Р-систоотерин и
стигмастерин, тараксол, тараксацин, инулин, каучук, мазнини,
съставени от глицериди на олеиновата, палмитиновата, линоло-
вата, церотиновата и други киселини, холин, инозит, манит и
др. Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Основно
действие — п одобрява ф ункциит е на черния дроб. Освен това бил­
ката притежава ж льч огон н о, пикочогонно и п рот ивогли ст но дей­
ст вие и въ зб уж д а апет ит а. Прилага се при чернодробни ст р а да н и я
(жълтеница от чернодробен произход, камъни в жлъчката), 'болест и
на пикочнит е пътищ а (възпаление на пикочния мехур и бъбреците,
камъни в ' бъбреците и мехура), хем орои ди , ст ом аш ни и чревни
см ущ ен ия, •захарна болест.
Българската народна медицина препоръчва глухарчето още при
болести на далака и хронични екземи. Свежите млади листа могат
да се използуват рано напролет като салата при малокръвие и
кожни болести.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица изсушени над­
земни части се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат
2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно. Една кафена лъжичка ситно нарязани корени се
вари 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по същия начин
и при същите случаи-

Горицвет, слети коса — Adonis vemaUs L,

С ем . Л ю т и кови — Ranunculaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сухите ливади и пасища, по камен­

ливите склонове на хълмовете, предимно на варовити почви, по-
масово в Североизточна България, Източна Стара планина, Юго­
западна България и Тунджанската хълмиста равнина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо до
40 см разклонено, гъсто облистено стъбло, в основата обвито с
кафяви люспи. Листата приседнали, 2—4 пъти пересто наделени,
с тясно линейни, целокрайни делчета. Цветовете са разположени

99
поединично по върховете на стъблата, едри, яркожълти, съставени
от 5—8-листна чашка, 10—24-листно венче, многобройни тичинки
и много плодници.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част на растението,
брана през време на цъфтежа — април-май. Суши се бързо на
сенчесто и проветриво място или в сушилня при t° до 40°С. Изсу­
шената билка е със зеЛен цвят на листата и златистожълт на цвето­
вете, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опакова се в чували или шперплатови каси. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Сърдечно действуващите гликозиди
цимарин, адонитоксин, флавоновия гликозид адонивернит, адо-
нидозид и адонивернозид, сапонини, фитостерин, адонит, смола,
холин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Горицветът
притежава свойството бързо да засилва работата на сърцето по­
добно на вълнестия напръстник, без обаче да притежава неговото
вредно влияние и без да се натрупва. Горицветът засилва сърдеч­
ните съкращения, като увеличава ударния и минутния обем на
сърцето, отстранява застойните явления у сърдечно болните.
Някои от неговите гликозиди действуват нервоуспокоително.
Горицветът се приема при сърдечни забоАявания (сърдечна недо­
статъчност), хронична сърдечна слабост (сърдечна декомпенса­
ция, аритмия, сърдечна невроза, сърдечен оток, сърдечни смущения
в резултат на различни болести и др.). Препоръчва се също при
сърдечни оплаквания у пълни хора, понижено кръвно налягане,
неврастения и др.
Българската народна медицина препоръчва горицвета още при
болки и подуване на стомаха и червата, атеросклероза, епилепсия
и др. Във ветеринарната медицина се дава като прибавка към яр­
мата на овцете при стомашни разстройства.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
валива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по
1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.
Р а с т е н и е т о е о т р о в н о , да се в з и м а н о д
лекарски контрол!

100
Горска ягода, зЬнаца, звоници, пламеница,
планици, плюскавица, планушка —
F ragaria vesca L.
Сем. Розоцветни — Rosaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из горите, горските поляни и храста­

лаци докъм 2000 м надм. височина в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, с късо ка­
фяво коренище и с високо 5—20 см право, окосмено, почти без-
листно стъбло, завършващо с малоцветно щитовидно съцветие,
а освен това с дълги пълзящи вкореняващи се столони. Всички листа
приосновни, с дълги дръжки и триделни, отгоре тъмнозелени, с
редки прилегнали власинки, отдолу синкавозелени, окосмени.
Листчетата приседнали, елиптични или ромбични, едро назъбени.
Цветовете са бели, с две 5-листни чашки, 5-листно венче и мно-
гобройни тичинки и плодници. От разрастването на цветното
легло се образува сочен месест лъжлив плод (лъжеягода) с червен
цвят и приятен аромат, върху чиято повърхност са разположени
плодчетата.
Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата заедно с дръжките.
Берат се, докато са още зелени, веднага след прибирането на плода.
Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа
са със светлозелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус.
Опаквват се в чували или бали. Допустима влажност 12%. Изна­
сяна билка.
В народната медицина се употребява и градинската ягода. Берат
се също листата, но без дръжките. Сушат се по същия начин. Билките
се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат следи от алкалоиди,
витамин С, дъбилни вещества, флавоноидите кверцетин и кверцит-
рин, силициева киселина и др. Плодовете на ягодата съдържат
витамин С и Bj, провитамин А, плодови киселини, дъбилни ве­
щества, антоцианогн съединения. ете;#ично масло, ароматни естери,
фосфорни соли, захари и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . При опити
е установено, че отварата от листата понижава кръвното налягане,
усилва амплитудата на сърдечните съкращения и съкращенията на
мускулатурата на матката, разширява периферните кръвоносни
съдове.

101
 В българската народна медицина билката се упртребява при
главоболие, маточни кръвоизливи, кожни обриви, възпаление на
стомаха и червата, пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и
жлъчката. Външно се прилага за лапи при хемороиди. Плодовете се
вземаг при малокръвие, неврастения и при заболяванията, посо­
чени по-горе.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици изсушени листа
се заливат с 0,5 л вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1
винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Градински чай, какула, лечебен конски босилек —

Salvia officinalis L.
С ем . У ст ноцвет ни — L a b ia ta e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Родината на градинския чай е Среди-

земноморието. У нас се отглежда ограничено из градините в юж­
ните части на страната и по Черноморието, където на някои места
подивява.
О п и с а н и е . Многогодишно полухрастовидно растение с
четириръбесто, разклонено (в основата вдървеняло), окосмено стъб­
ло, високо до 1 м. Листата са срещуположни, долните о дръжки,
връхните приседнали, закръглено плитко назъбени, окосмени по-
силно отдолу, с набръчкана повърхност; младите листа са сребри-
стобели, главно от долната страна, поради изобилието на власинки
по тях. Цветовете са синьовиолетови и едри, събрани на върха на
стъблото по 6— 10 в лъжливи прешлени и образуващи рехави класо-
совидни съцветия. Цъфти през юни-август. Цялото растение има
приятна миризма.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, които се берат малко
преди цъфтежа — през май— и след цъфтежа — през септември.
Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Когато растението
се използува за получаване на етерично масло, берат се целите
цъфтящи стръкове — през юни-август. Най-високи добиви се
получават от 2—6-годишните растения. Изсушените листа от­
горе са белезникави, отдолу — почти сиви до сивозелени, с
приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опа­
коват се в бали. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Из­
насяна билка.

102
 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Д о 2,5% етерично масло, състои се
о т цинеол, 1-а-туйон, d-р-туйон, d-а-пинен, салвен, d-борнеол,
d-камфора. В листата се съдържат още алкалоиди, дъбилни ве­
щества, органични киселини, уваол, парадифенол, горчиво ве­
щество, аспарагин, глутамин, гликозиди, сапонини, витамин С,
провитамин А, фитонциди и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Градинският
чай е много добро средство за регулиране секреторнитг функции
на организма. Проявява дезинфекционно и противовъзпалително
действие, успокоява дейността на червата. Прилага се при забо-
лявания на дихателните органи — възпаление на глътката (ларин­
гити), ангина, кашлица, — при диария и болести на жлъчните пъ-
тиша и черния дроб.
Българската народна медицина препоръчва градинския чай още
при язва и болки в стомаха и червата, при газове, кожни обриви,
шарка, при кръвохрачене и повръщане на кръв при боледуване от
туберкулоза, при хемороиди, виене на свят, продължителна мен­
струация, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за нама­
ляване на млякото у кърмачките (при отбиване на кърмачетата),
при бяло течение, екземи и др. Външно се препоръчва също за
гаргара при възпалени сливици и зъбобол, за компреси при въз­
паление и ядки на Гърдите на кърмачките, гнбйни рани и др. Намира
приложение Също така в пию зарната, рибната и парфюмерийната
промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други видове ра­
стения от рода на градинския чай. Такива са бялата какула (Salvia
aethiopis L.), чиито пресни листа служат за налагане при гнойни
рани, циреи и рани' от порязване; жълтата какула (S. glutinosa
L.), чиито изсушени- листа служат за пушене против задух; бъзо-
еяекът (S. pratensis L.), употребяван главно против стомашни и
•чревни болки, против кашлица и др.; мечата пета ( S . sclarea L.),
чиито листа се употребяват за налагане при рани и циреи и за
пиене като запарка при.гуша; бабичето ( S . verticillata L.), което се
използува против диария, болки в корема и кръвохрачене н външно
за лапи против рани и циреи.

103
Гръмотрън полски, кокоши трън, коловоз, шилдбод,
сахатче, трънлив троскот, милобод —
Ononis arvensis L. (О. hircina Jacq.)
С ем . Б обови — L eg u m in o sa e

Р а з п р о с т р а н е н и е. По сухите тревисти и песъчливи места,

по бреговете на реките и в храсталаците из цялата страна докъм
1000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто до полухрастовидно
растение, стигащо на височина до 60 см, с разклонено бодливо стъб­
ло и късо кафяво или черно многоглаво коренище, продължаващо
в дълъг до 50 см слабо разклонен осев- корен. Долните листа са
тридедни, връхните — прости, остро назъбени, продълговато елип­
тични, жлезисто окосмени; двете странични листчета на триделните
листа почти приседнали, средното с дълга дръжка. Цветовете са
розовочервсни, рядко бели, с къси дръжки, разположени най-често
по два в пазвит* на листата и групирани в овални класовидни съцве-
тия. Цъфти през юни-август. Медоносно растение. •
И з п о л з у в а е ма част. Корените се вадят преди
цъфтежа — април-май, -или през есента, след узряването на плодо­
вете — през септември-октомври. Те се вадят лесно след дъжд,
когато без особена трудност се изскубват от почвата. След измиване
и почистване се сушат бързо на сянка или в сушилня при t° до 50°С.
Изсушените корени отвън са сивокафяви, а отвътре — бледожълти,
с характерна миризма и блудкаво парлив вкус. Допустима влажност
12%. Опакова се в книжно-конопени торби или бали. Запазва се в
сенчести и проветриви помещения: Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозидите ононин, ононид и онос-
пин, а-оноцерин, онон, лимонена киселина, дъбилни вещества,
малко количество етерично масло и мазнини, фитостерин, неу­
толен сапонин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Гръмотръ-
нът прит еж ава силно пикочогонно дейст вие. Прилага се главно при
заболявания, протичащи със застой на течности в организма, при
възпаление на бъбреците, сърдечна недостатъчност, отоци от раз­
личен произход, затлъстяване, а също и при възпаление на пикоч­
ните пътища, камъни в бъбреците, бяло течение, ревматизъм,
камъни в жлъчката и др.
В българската народна медицина гръмотрънът се прилага още
при безплодие, кожни обриви, подагра, шипове, хемороиди, затруд­
нено уриниране, кръвопикане и др. Във ветеринарната медицина се

104
употребява цялото растение при стомашни разстройства по доби­
тъка.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица нарязани корен»,
се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене-
4 пъти дневно.

Гърбач, сърмашик — Periploca graeca L.

Сем. Устрелови — Asclepiadaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из крайречните храсталаци и гори по

черноморското крайбрежие, в Югоизточна България, Тракийската
низина, южната част на Струмската долина и на дунавския остро а
Гаргалъка при Силистра.
О п и с а н и е . Увивен храст с целокрайни, лъскави срещупо­
ложни листа. Цветовете са едри, отвън зеленикави, отвътре кафяви,,
събрани в редкоцветни полусенници. Плодът е във вид на двойна
дълга „чушка“ с многобройни семена, снабдени с хвърчилка.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Кората и семената. Кората се-
бели през март-май, като се нарязва на хоризонтални и след това
на вертикални ивици (бели се също кората и от младите клонки).
Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената кора
отвън е светлосива, отвътре жълтокафява, със слаба характерна
миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в
бали или торби. Семената се събират след узряването им. Сушат
се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените семена са
кафяви и набръчкани. Опаковат се в торби. Пазят се в сухи и про­
ветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Кората съдържа сърдечните глико-
зиди периплоцин, периплоцимарин, също така и 4-метоксисали-
цилов алдехид и др. Съставът на семената още не е добре про­
учен.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Увеличава>
силата на сърдечните съкращения, засилва кръвотока, успокоява-
дишането и подпомага пикочоотделянето. Действието на перипло-
цина наподобява действието на строфантина, но е по-краткотрайно.
Екстракти от кората на растението се прилагат за лечение на сър­
дечна недостатъчност с разстройство в кръвообращението.
Българската народна медицина препоръчва гърбача още прк
главоболие, сърдечен задух, болести на бъбреците и пр.
 Н a ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от корите се
киснат в 0,5 л вряла вода. След като изстине, запаркана се прецежда
8 се пие по 1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.
Р а с т е н и е т о е о т р о в н о ! Д а се в з и м а п о д
лекарски контрол!

Дива тиква, черен скребьр — Bryonia alba L.

Сем. Тиквови — Cucurbitaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците край реките, по огради­

те край и в селищата из цялата страна докъм 1000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с увивно,
дълго до 4 м стъбло, снабдено с мустачки и с едър, месест, репо-
видно задебелен корен, който отвън е жълтеникав, а отвътре — бял.
Листата са последователни, дълбоко длановидно врязани и едро
назъбени, 5-делни, с дълги дръжки. Цветовете са еднополови, жълто-
зеленикави; мъжките са разположени в щитовидни гроздове, а жен­
ските са по-дребни и са събрани в кичури. Плодът е сочна кълбеста
ягода, отначало зеленикав, а при узряването черен, с 4—6 яйце­
видни семена. Растението цъфти през юни-юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените, които се вадят след
узряването на плодовете — през август-ноември. Изкопаните ко­
рени се изчистват, нарязват се напречно или надлъжно и се сушат
бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е
белезникава, с горчив вкус и без мирис. Допустима влажност 12%.
Опакова се в торби. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозидите брионин, брионидин,
брионицин и брионол, дъбилни вещества, смола, соли на ябълче-
вата киселина, фитостерин, захари, етерично масло и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
притежава болкоуспокояващо действие, повишава кръвното налягане
и засилва сърдечната мускулатура. Освен това действува и като
местен дразнител. Прилага се за успокояване на болките при по­
д а гр а , ревматични полиартрита, междуребрени невралгии, както и
пря плеврити, плевропневмонии, перитонит, при температурни и
трескави състояния.
Българската народна медицина препоръчва корените на дивата
тиква още против повръщане, като слабително, при воднянка,
магарешка кашлица, глисти, малария, мокър задух, ревматизъм,
главоболие, грип, тифус,'епилепсия, парализи и др. Освен тов*

Л06
пресни корени, счукани на каша и разбъркани с малко зехтин, могат
да се използуват външно за налагане при подути жлези, плеврит и
невралгия. Настойка на сухи корени ц спирт 1:10 се прилага за ма­
зане при ревматизъм, лумбаго, краста, изгаряния. Във ветеринар­
ната медицина счукани пресни корени се добавят в храната на
свинете против болестта гърлица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани сухи
корени се варят в 600 мл вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене
3 пъти дневно.
Внимание, растението е о т р о в н о ! Д а се
взима под лекарски контрол!

Диляпка, валериана, котешка трева, коча билка,

навалник — Valeriana officinalis L.
С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сенчестите и влажните места из

горите и храсталаците в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право,
набраздено, кухо стъбло, стигащо до 1,5 м, и късо коренище с
многобройни светлокафяви нишковидни корени, излъчващи силна
характерна миризма. Листата са нечифтоперести, с 5 до 11 чифта
яйцевидно ланцетни, едро назъбени листчета. Цветовете са светло-
розови до бели и са събрани в сложни полусенниковидни съцветия
по връхните разклонения на стъблото. Цъфти през юни-юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата с корените, които
се вадят през есента, когато стъблата увехнат, или рано напролет —
през март-април. Извадените коренища с корените след почист­
ването се сортират, по-едрите се нарязват и се сушат на сянка или
в сушилня при t° до 35°С. Изсушепата билка има светлокафяв цвят,
характерна миризма и сладникаво-горчив вкус. Допустима влаж­
ност 16%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи проветриви поме­
щения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от вале-
риано-борнеолов естер, изовалерианова киселина, борнеол, 1-мир-
тенол, 1-камфен, а-пинен, d-терпинеол, 1-лимонен, борнеолов
естер на мравчената, оцетната и маслената киселина и др.), алка­
лоидите валерин, хатинин (с противомикробно действие), глико-
зида валерид, дъбилни вещества, органични киселини, смолисти
вещества, а-метилпирилкетон и др.

107
 Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Прйтежава
н ервоуспокои т елно дейст вие, п р ео до л ява сп азм и т е на гл а д к а т а
м у с к у л а т у р а и р е гу л и р а сърдечнат а дейност . Прилага се при въз­
б уд ен а нервна си ст ем а, нервна п р еум о р а , наруш ение в сърдечни я
ри т ъ м (главно от нервен произход), при ст ом аш ни и чревни болки,
клим акт ерични см ущ ен и я и др.
В българската народна медицина дилянката се препоръчва и
при главоболие, безсъние, епилепсия, гуша, виене на свят, високо
кръвно налягане, нервни припадъци, хистерия и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка от билката се
залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1
ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.

Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill.

(Р. aculeatus Lam.)
С ем . Зърнаст ецови — R h am n aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и каменливи места,

в храсталаците и из горските поляни, в по-топлите части на страната.
О п и с а н и е . Силно бодлив храст, стигащ на височина до
3 м. Листата са последователни, елиптични до яйцевидни, лъскави,
а прилистниците са превърнати в твърди, закривени шипове. Цве­
товете са жълтозелени, двуполови, с 5-делна чашка, 5-листно венче.
5 тичинки и 2—3 стълбчета; събрани са в гроздовидни съцветия,
които се развиват в пазвите на листата на младите клонки. Плодът
е суха и крилата кокичка с 3 гнезда, в които има по 1 семе. Цъфти
през май-юни.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Плодовете, брани през есента —
август-септември. Берат се, като се очукват с пръчка. Сушат се
на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените плодове са със
светлокафяв цвят, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влаж­
ност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухи и проветриви
помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неуточнен.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
действува затягащо, дезинфекционно и откашлящо.
Българската народна медицина препоръчва плодовете на дра­
ката при обикновена и магарешка кашлица, диария, дизентерия,
екзема, задух и др.

108
 Н а ч и н н а у п о т р е б а . ' ! супена лъжица плодове се ва­
рят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти
дневно. Или 1 чаена лъжичка плодове се варят в 250 мл вода. Пие се
като топъл чай, подсладен с мед или небет-шекер.

Д р я н — Cornus mas L.
С ем . Д ря н ови — С от асеае

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и ред­

ките гори в предпланинските райони на страната до 1500 м надм.
височина.
О п и с а н и е . Ниско дърво или храст с кафенозеленикави
клони. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрай-
ни. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-
листна чашка, 4-листно венче и 4 тичинки. Плодовете са червени,
продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-
кисел вкус. Цъфти през февруари-март.
И з п о л з у в а е ш а ч а с т . Плодовете, брани след пълното
я м узряване (когато станат.червени), през август-октомври. Те
се държат да омекнат, след което се сушат на сянка или в сушилня
при t° до 70°С. Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив
сладко-кисел вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби.
Пазят се; в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозида корнин, дъбилни и горчиви
вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л р ж е н и е . Дренките
действуват заничащ о, кръвоспиращ о и т ем п ерат уропон иж аващ о.
Прилагат се при лечение на диарии, блат на т реска и др.
В българската народна меДицина дренките се препоръчват още
при кръвоизливи от стомаха й червата, при температура и трескави
състояния и др., а корите от младите клонки — при блатна треска
и за жабурене при болки във венците.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 50 г дренки се варят 15 мин. в
1 л вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като
компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари
10 мин. в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти
.дневно или се използува за жабурене.

109
Дюля — Cydonia vulgaris Pers.
С ем . Р озоцвет ни — R o sa cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде

подивява. Отечеството й е Западна Азия.
О п и с а н и е . Силно разклонено овощно дърво, стигащо на
височина до 5 м. Листата са яйцевидни, целокрайни, с къса дръжка»
от долната страна сивобяло наплъстени, а отгоре тъмнозелени.
Цветовете единични, едри, бледорозови, с 5-листна чашка, 5-листно
венче, многобройни тичинки и долен 5-гнезден яйчник, обхванат
от разрасналото се цветно легло, което след оплождането нараства
и се превръща в полулъжлив плод. Плодовете са едри, покрити с
ръждив мъх. Цъфти през май. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Семената на узрелите плодове.
Изваденото семе се суши на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
Допустима влажност 13%. Опакова се в торби. Пази се в сухи в
проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Семената съдържат значително ко­
личество слузно вещество (състоящо се от метилирани уронови
киселини, уронова киселина и ксилоза), гликозида амигдалин, маз­
нини, протеини, емулзин, танини, фосфорна киселина и др. Зрелите
плодове съдържат захари, дъбилни вещества, протопектини, пло­
дови киселини и етерично масло. Кората на плодовете съдържа
енантово-етилов и пеларгоново-етилов естер, на които се дължи
характерната миризма на дюлята. ,
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Плодовете
притежават запичащ о дейст вие, а семената — прот ивовъзпалит елно.
Прилагат се за лечение при диарии, възпаления на т ънкит е черва ,
кръ вохрачен е и б ял о т ечение.
Българската народна медицина препоръчва семената на дюлята
при кашлица (особено при децата), бронхит, задух, язва в стомаха
и дванадесетопръстника и др., а външно — за компреси при изго­
рено, напукани устни, напукани зърна на гърдите у кърмач­
ките, кожни възпаления и др. Отварата от кората на плодовете се
използува за жабурене за заякчаване на венците. Плодовете се да­
ват при диария и възпаление на тънките черва. Мъхът от плодо­
вете има кръвоспиращо действие.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка цели семена
се киснат 1 час в 300 мл вряла вода. Подсладената с мед или с не-
бет-шекер запарка се пие по 1 кафена чашка 4 пъти дневно пра
всички видове кашлица.

110
Дяволска уста, домашна коприва, поималка,
наметливо биле — Leonurus cardiaca L.
С ем . У ст ноцвет ни — L a b ia ta e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По тревистите и буренливите места

и край пътищата из дяла България.
О п и с а н и е . Многогодишно, високо до 120 см тревисто ра­
стение с четириръбесто, често червеновиолетово кухо стъбло»
покрито с власинки. Листата са срещуположни, длановидно наря­
зани, долните 3—7-делни, едро назъбени, горните — 3-делни до
цели, отгоре по-тъмни, отдолу светлозелени. Цветовете са светло­
червени, разположени по няколко в прешлени в пазвите на горните
листа. Чашката е фуниевидна, с 5 твърди зъбчета, закривени на­
вън. Венчето е тръбесто, отвътре с пръстен от власинки. Пяодът се
разпйда на 4 тристенни клиновидни орехчета.
И з п о л з у в а е м а ч а с т. Надземната част, брана през
време на цъфтежа — юли-август. Суши се на сянка или в сушилня
при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят без миризма и
със слабо нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се
в бали или чували. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Стръковете съдържат танин, следи от
етерично масло, алкалоида леонурин, един кисел гликозид, сапо-
нини, горчиви вещества, дъбилни вещества, плодови киселини,
витамин С и др. В плодовете на растението са намерени алкалои­
дите леонурин и леонуринин.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
притежава свойството да р е гу л и р а сърдечнат а дейност и д а р а з ­
ш ирява кръвоноснит е, съдове, да р е гу л и р а м ен ст р уа ц и ят а и да дей­
ст вува пикочогонно. Прилага се при сърцебиене, гръдна ж а б а , к л и -
м акт ерични см ущ ен и я и др.
Българската народна медицина препоръчва дяволската уста
още при кръвно налягане, гуша, безплодие, малария, умствена
преумора, нервни болести, главоболие, маточни кръвоизливи
и др. Външно се прилага за компреси при изгаряне и рани.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
киснат 2 часа в 0,5 л вряла вода. Пие се no 1 винена чаша преди
Iядене 4 пъти дневно.

U 1
Дъбови шикалки, къркълешки — Gallae turcicae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По младите клонки и листа на дъба.

О п и с а н и е . Дъбовите шикалки представляват патологични
нарасти върху младите клонки и листа на дъба (Q u ercu s lusHanica
Lam. var. in fe c to ria D. C.) от сем. Букови — Fagaceae, които
^растението образува в резултат на снасянето на яйца от шикалко-
творката ( C y n ip s g a lla e tu rcica e Н.) от семейство Cynipidiae. С тече­
ние на времето тъканта около снесеното яйце се разраства вследствие
на дразненето от страна на излюпената ларва и на същото място
възниква валчеста подутина — шикалка, която може да стигне до
3 см в диаметър. Шикалките са кълбовидни, сивозелени, покрити
■с множество къси и тъпи шипчета. Вътрешната им тъкан е плътна.
В центъра се намира сферична кухина, която е празна или запълнена
-с тъмнокафява маса. След излизане на насекомото върху шикал­
ките остава малък отвор.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Шикалките, брани през есента —
септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при t°
до 40°С. Опаковат се в торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 70% галотанини, свободна галова
киселина, елагова киселина и др.
Действие и п р и л о ж е н и е . Кръвоспиращо и сто­
машно.
Българската народна медицина препоръчва шикалките при
диария, дизентерия, различни кръвоизливи, при някои отравяния
и др.; външно — за налагане при мокри екземи и за боядисване на
косите. Шикалките намират приложение и в бояджийството.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани ши-
Ввлки се вари 15 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди
ядене 4 пъти дневно. Шикалките, които се развиват по разпростра­
нените у нас дъбове Q u ercu s ro b u r, Q u ercu s s e ssiliflo r a , съдържат
по-малко танини — до 30%.

Ефедра — Ephedra distachya L. [Е. vulgaris (L.) Rich.]

С ем . Е ф едрови — E ph ed ra cea e
Р а з п р о с т р а н е н и е . Рядко растение по скалистите и каме­
нистите места на черноморското крайбрежие — Балчишко, Вар­
ненско, между Айтос и Бургас, по варовитите скали около Михай-

112
повград и Белоградчик^ по склоновете на Родопите (над Асенов­
град), край р. Велека в Странджа.
О п и с а н и е . Малко храстче със силно разклонени изправени
и прешленести стъбла, високо до 50 см. Листата са 2—4, ципести,
сраснали в основата си във вид на влагалище. „Цветовете“ са жълти,
дребни, еднополови. Мъжките са на групи по много, покрити с
иде ципести листчета, а женските са събрани по две по върховете
на клонките и са обхванати с 2 до 4 покривни листчета, които при
узряването на семената стават месести и червени.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана по време
на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t°
до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с лю­
тив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се
на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа алкалоидите d-псев-
доефедрин, 1-ефедрин, метилефедрин, дъбилни вещества, пирока-
техин, флобафен, смола и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Възбужда
центъра на дишането, повишава кръвното налягане, разхлабва
бронхиалната мускулатура, разширява зениците.
Нашият народ употребява ефедрата и при задух, копривна
треска, бронхит, магарешка кашлица, хрема, ниско кръвно наля­
гане, някои очни болести, ревматизъм и др. Външно билката се
прилага за компреси при кожни обриви и за налагане при възпа­
ление на носната лигавица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
вари 5 мин. в 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3
пъти дневно.

Жаблек, конски ребра, диво салкъмче —

<3alcga officinalis L.
С ем . Бобови — L egum inosae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Нарядко из цялата страна по влажните

места — в изкопи, край каналите и по речните брегове, край сен­
честите гори.
О п и с а н и е . Многогодишно голо тревисто растение с раз­
клонено, високо до 1 м набраздено стъбло. Листата са прилист-
ници, текоперести, 11—51 линейно елиптични листчета, които за-

9 . Билките в България и използуването им 113

■гьршват на върха с късо осилче. Цветовете са синкаволилави,
рядко бели, със звънчеьидна 5-делна чашка, 5-листно венче, сьста-
вено от тъпа ладийка, флагче и две крилца, 10 тичинки и един плод­
ник. Те са събрани в едри гроздовидни съцветия. Плодът е линеса
многосеменен боб.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на
цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при
t° до 40°С. Изсушената билка е със зелен двят на стъблата и ли­
стата и син или белезникав на цветовете, без миризма, със слабо
горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или
бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа алкалоидите d-1-пе-
ганин и 2, 3-хиназолон, сапонини, танини, горчиви вещества*
мазнини и др. В семената на растението са открити галегин, луте-
олин и неговият гликозид галутеолин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката има
пикочогонни и пот огоини свойст ва, нам алява съдърж анието на
кръвната зах а р . Употребява се при захарн а болест и за увеличаване
на м лякст о у кърмачките.
Българската народна медицина препоръчва жаблека още при
пастинка, възпаление на пикочните пътища и външно за налагане
при мокри лишеи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката
се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Жълт енчец, златна пръчица, горски енчец, златник —

Solidago virga-aurea L .

С ем . Слож ноцветни — C om positae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците и редките широко

листни и иглолистни гори, по тревистите и скалистите места в
цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо
30—100 см метличесто разклонено в горната си част стъбло.
Листата са последователни, приосновните с дълги дръжки, елип­
тични, назъбени, а горните ланцетни, с къси дръжки или присед­
нали. Цветовете (периферните са езичести, а вътрешните — тръ-

114
бести) са златистожълти, събрани в съцветия кошнички, които са
групирани на върха на стъблото в сложта мегличести съцветия.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на
цъфтежа — юлн-август. Сушат се на сянка или в сушилня при
t° до 40°С. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и жълти
цветни кошнички, без миризма и с горчив вкус. Допустима влаж­
ност 12 % . Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухо, сенчесто
и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неизучени алкалоиди, сапонини, дъ­
билни вещества, етерично масло, горчила, слуз, смоли, багрило,
витамин С и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
притежава подчертано пикочогонно и зат ягащ о (противодиарично)
действие. Прилага се при бъбречни ст радания (хронични нефрити,
албумин, уремиен задух), при заст ой на течности в организм а,
увгличениг на прост ат ат а, диарии, захарна болест, кръвохрачене
и др.
Българската народна медицина препоръчва жълтия енчец при
чернодробни заболявалия, незолио напиказане, силна и продължи­
телна менструация и др. Външно билката се прилага под формата на
запарка заедно с растението пст очарка ( N astu rtiu m officin alis
R. Вг.) за жабурене при разклатени зъби. Пресни или изсушени
листа се използуват за налагане при гнойни рани. Въз ветеринар­
ната медицина отварата от растението се дава на животните при
диария и трудно уриниране.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката
се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Жълт кантарион, звъника, порезнше, калъчово, кърски

чай, сечено биле, тзърдокуп, шуплек, пепешница, яне-
вички, янъовче — Hypericum perforatum L.
С ем . Зоътисови — H vpericaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухи и светли тревисти места, хра­

сталаци и редки гори, а също из залежи и неорани ниви в цялата
страна докъм 2000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно коренищно тревисто растение
с право, кръгло или двуръбо голо, на върха разклонено стъбло,

115
стигащо на височина до 1 м. Листата са срещуположни, приседнали,
линейно елиптични до яйцевидни, целокрайни, с многобройни про­
зрачни и по-редки черни точковидни жлези, в пазвите си със скъ­
сени клонки. Цветовете са едри, жълти до оранжеви, събрани в
щитовидни метличести съцветия. Те са с 5-делна чашка,.5-листно
венче, напетнено с черни или червеникави точковидни и линейни
жлези. Плодът е тригнездна, многосеменна кутийка, по която има
оранжеви жлезисти мехурчета.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани преди или
през време на пълния цъфтеж — юни-август. Сушат се на сянка
или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка има синкавозелени
листа и жълти цветове, характерна миризма и тръпчиво-стипчив
вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в
сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа хиперипин, псевдо-
хиперицин.протопсеадохиперицищхиперикодехидродизнтрон, фран-
гулаемодагаантранол, хиперозид, рутин, кверцитрин, изокверцит-
рин, кверцетин, етерично масло, което се състОи от тсрпени и сескви-
терпени, дъбилни Бещества главно пирокатехини, каротин, холин,
следи от алкаловди, жълто багрило, витамин С и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Жълтият
кантарион е една от най-употребяваните билки. Той, притежава
прст ивомихробио действие, ул еснява зараст ванет о на рани, дей­
ст вува иервоуспокоит глно, пикочогонно, противоглистио. Прилага
се при заболяване на храносмилат елнит е органи (повишена кисе­
линност на стомаха, стомашни язви, гастрит), при камъни в бъбре­
ците и ж лъчкат а.
Българската народна медицина препоръчва стръковете на жъл­
тия кантарион още при кръвохрачене, ревматизъм, хемороиди,
бяло течение, диария, неволно напикаване, изобилна менструация,
туберкулоза и др. Цветовете или стръковете под формата на маслен
извлек (киснати в зехтин—1:10 в продължение на 40 дни) се прилагат
при раси от изгорено, язва в стомаха, циреи, за разтривка при на­
търтено, навехнато, ревматизъм и др. 4
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4
пъти дневно.

116
 Жълт смил, смин, старо цвете, сухо цвете —
Helichrysum arenarium L. D.C.
,(Gnaphalium arenarium L.)

С ем . Слож ноцвет ни — C om positae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По черноморското крайбрежие — Вар­

ненско, Аврепското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър
Я др., в Провадийско, Шуменско' и др. в Югоизточна България, а
също в Кюстендилско на сухи песъчливи, каменисти и затревени
места.
О п и с а н и е . Многогодишно сребристосиво окосмено трз»
зисто растение с право или възходящо, високо 10—40 см стъбло и
черно вдървеняло коренище. Приосновпите листа са продълговато
лопатовидни, стеснени в дръжка, а стиловите са приседнали,
линейно ланнетни. Цветните кошнички са лимоненожълти до
златисто- или портокаловожълти и са събрани в гъсти връхни щи­
товидни мстлици.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветните кошнички, брани през
време на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня
при t° до 40СС. Изсушената билка е с яркожълт цвят, без миризма
и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или
торби.
Запазва се на сухо, проветриво и сенчесто място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, флавони и флавонови
гликозиди, стерини, горчиви вещества, танини, багрила, смола,
каротин, витамин С и др.
Л е ч е б н о ’ д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е. Билката
притежава пикочогонно и жлъчегонно действие.
В българската народна медицина жълтият смил се употребява
при жълтеница, вода'в коремната област, втвърдяване на черния
дроб, кръвен застой в коремната област, глисти, шипове, неврал­
гия, импотентност, рахит, тежко чуванс с шум в ушите, цироза на
черния дроб, ревматизъм, ишиас, възпаление и пясък в жлъчката,
възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране,
ниско кръвно налягане, кръвохрачене, кожни болести и др. Външно
действува противонасексмно.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
кисне в 4С0 мл вряла вода 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша
преди ядене 3 пъти дневно.

117
Жълта акация, жълт салкъм, златен дъжд —
Laburnum anagyroides Medic.
С ем . Бобови — Legum inosae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се като украсно растение.

О п и с а н и е. Храст или малко дърво, стигащо на височина
докъм 7 м. Листата са тройни, без прилистницн. Цветовете са
жълти, събрани въз висящи гроздовидни съцззтия. Плодът с тъмно­
кафяв сплеснат боб, койго съдържа до 8 семена. Цъфти през май-
юни.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Семената. Събират се бобовете»
докато още не са се разпукали. Сушат се на сянка или в сушилня
при t° до 45°С. След това се изчукват, за да се отделят семената,
които продължават да се сушат при същата температура. Изсу­
шените семена са тъмнокафяви, без. мирис и с горчив вкус. Опако­
ват се в торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Алкалоида цитизин, холин, цистин,
пектин, ензима уреаза, мазнини, танинн и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Семената
действуват възбуждащо на дишането, а също и на моторните
нерви, които впоследствие парализират.
Българската народна медицина препоръчва листата и семената
прн бронхити, задух, болести на сърцето, конвулсии, при очни боле­
еш и др. Сега растението се използува само във. фармацевтичната
промишленост.
О т р о в н о ! Д а се в з е м а п о д л е к а р с к и к о н ­
трол!

Жълта комунига, едър звездел, жълто биле, медовен

трилистник — Melilotus officinalis (L.) Lam.
С ем . Бобови — L eg u m in o sa e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажните тревисти места, из обра»

ботваемите земи, стърнищата, залежите к край пътшцата из ця­
лата страна докъм 1000 м надм. височина като рудерално и пле-
велно растение.
О п и с а н и е . Двугодишно тревисто растение с разклонено
стъбло, високо 0,40—1 (2) м. Листата са последователни, трвдзлва»

118
с елиптични, назъбени по ръба листчета, с дълги дръжки и целО-
чсрайня ирилистници в основата. Цветовете са жълти, събрани в
няколко гроздовидни съцветия, които се развиват по върховете на
стъблото и неговите странични разклонения. Плодът е боб с 1—4
зеленожълти семена. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа—юни-август (при брането да не се смесва с бялат а
к о м уп и га — M elilofus a lb u s Desr., — чиито цветове са бели, и е
'■дргбполистлат ■ком уп и га — М . p a rv ifto ru s М., която също е с
жълти, но по-дребни цветове и прилистниците на допийте листа са
неясно назъбени). Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С
Изсушената билка е с приятна миризма (на кумарии), зелен цзят
яа листата и стъблото и жълт на цветовете, със солено-горчив вкус.
Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и
проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Кумария, кумарияова киселина, ме*
лнлотин, мелилотова киселина, гликозида мелилотозид, белтъчини,
етерично масло, флавони, дъбилни и слузни вещества, смоли и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
притежава н е р в о ус п о к с к т т ю и сънотворно действие. Освен това
действува болкоуспонояващ о и прот т оспаст ично. Прилага се при
главоболие, невраст ения, хи гт зр и я , см ущ ения в климакт ериум а,
при чревни болни. Особено добър ефект има при циреи и възпалителни
процеси cm различен п реи зхед.
В българската народна медицина комунигата се употребява
още при задух, газове в червата, за увеличаване иа млякото у кър
малките, при недостатъчна п болезнена менструация и др. Външно
комунигата се използува за налагане при възпаление на зърната у
кърмачките, отоци вследствие на ухапване от насекоми, хемороиди,
възпаление на миглите на очите, маточни отоци и др. Освен като
лекарствено растение тя се употребява още в тютюневата, пиво­
варната и млекопреработвателната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката
се пие по 1 винена чаша преди ядеде 3 пъти дневно.
Жълто прозориче, жълта тлъстига, лютива тлъстига,
горчив дебелец, кози цицки — Sedum acre L.
Сем. Д ебелецови — C rassulaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменисти и скалисти места

във всичка планински райони на страната докъм 1000 м надм.
височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение със сочни»
разклонени туфесто още от основата, високи 5—10 (15) см стъбла.
Листата- са сочни, месести, овални, без дръжки, прилегнали към
стъблото. Цветовете са жълти, разположени в неправилни съцве-
тия в горната част на стъблата с 5-делна до основата чашка,
5-листно венче и 10 тичинки. Плодът е сборен, съставен от 5 звездо-
образно разперени пло до листчета.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана пред
време на цъфтежа — юни-юли. Суши се на сянка или в сушилия
при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и
жълти цветове, без миризма и с парливо-горчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухо»
сенчесто и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа алкалоидите седамин, ни­
котин, седридин, сединин, сединон и др., дъбилни вещества, не-
изучени гликозиди, витамин С, органични киселини, рутин, смола и
ДР-
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
действува болкоуспокоит глно и протизо маларийно, усилва храно­
см илат елнат а сист ем а и възбуж да центъра на дишането. Употре­
бява се при киселини и язва на стомаха, малария, атеросклероза,
хемороиди.
В българската народна медицина жълтото прозориче се изпол­
зува още при кръвно налягане, изпаднало задно черво и др. Външно
билката се прилага за гаргара при рани в устата, а счукано свежо
растение — за налагане при ракови тумори.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката
се пие no 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се използуват още следните ра­
стения от рода тлъстига: Бяло прозориче, бял а тлъст ига ( Sedum
album I..) — сварено, то се прилага за регулиране на недостатъчна
менструация и външно за бани при обриви у малките деца; едра
т лъст ига или гьрличе ( Sedum m axim um Sut.) — пресните й зелени

120
листа без кожийата се използуват за налагане на мазоли (някъде
предварително накисват листата в оцет), а също и за налагане на
Гнойни рани. Изстисканият пресен сок от листата е ефикасен при
болки на външното и средното ухо; злат овръх [Sedum roseum
(L.) Scop. ( S . rhcdiola D.C.)] — употребява се за увеличаване на
млякото у кърмачките, против диария, а също за налагане и проми­
ване на рани при шап у добитъка.

Жълта тинтява, горчивка, горчив корен,

жълта линцура — Gentiana lutea L.
С ем . Тинтявови — Gentianaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сепчестите каменливи поляни в

съседство с горната граница на гората в Средна Стара планина,
Витоша, Рила, Пирин, Средни Родопи. Поради безразборното съ­
биране растението е силно намаляло.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, ци­
линдрично стъбло, високо докъм 1 м и дълго до 1 м многоглаво
месесто коренище, което отвън е кафяво, а отвътре — жълтеникаво.
Листата са срещуположни, разположени накръст, едри, яйцевидни,
кожести, с дъговидна иерватура, долните с дръжки, най-горните
приседнали, обхващащи с долната си част стъблото. Цветовете са
жълти, събрани в прешлени в пазвите на горните 3—7 чифта листа.
Цъфти през юли-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата, които се вадят през
есента — август-септември, и то от по-стари растения (от 4 го­
дини нагоре). След измиването те се нарязват и се сушат веднага
в сушилня при t° до 60°С. По такъв начин те не ферментират, което
е необходимо условие при употребата' им за медицински цели.
Изсушената билка има сивокафяв цвят отвън, жълтеникав до светло­
кафяв— отвътре, характерна миризма и силно горч п вкус. До­
пустима влажност 12%. Опакова се в книжно-ко ;олени торби.
Корените ва жълтата тинтява се пазят в сухи и проветриви поме­
щения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа гликозидите генциопикрин,
генциамарин (на които се дължи горчивият й вкус), генцианоза,
алкалоида генцианин, генциостерин, мазнини, пектинови вещества,
смоли, слуз и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
има секрет овьзбуж дащ о действие — усилва отделянето на слюнка,

121
стомашна и жлъчна секреция. Освен това тя усилва чревната дей­
ност и оказва ’противоспастччно действие. Употребява се като
възбуж дащ о апетита средст во (преди ядене), при чревни колики и
запек, ж ълтеница, малокръвие.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на жъл­
тата тинтява още при пясък в бъбреците, гастрит, ентерит, глисти,
заболявания на черния дроб и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка нарязани ко­
ренища се варят в.0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 кафена
чашка преди ядене 4 пъти дневно. Настойката от 10 г коренища,
киснати в 1 л червено вино 10 днн, е добро средство за усилване на
организма и подобряване апетита при малки деца. Взема се по
1 супена лъжица преди ядене.
В нашата народна медицина се употребява и петнистата тин­
т я ва (Gentiana pu n ctata L.), която се среша в Рила, Пирин, Витоша и
Средна Стара планина и има тъмночервени точки по венечните си
листчета. Коренищата й също се употребяват при болестите, из­
броени по-горе.

Жълтуга багрилна, бояджийска жълтуга —

Genistat tinctoria L.
С гм . Бобови — Legum inosae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните ливади и по тревистите

склонове, в редките гори и храсталаци, в равнинните и предпла-
нинсхите райони на цяла България.
О п и с а н и е . Силно разклонен малък храст или полухраст,
достигащ на височина 30—60 см, с ръбести клони. Листата са лан-
цетни или елиптични, отдолу са тъмнозелени и с ясно забележими
•странични жилки. Цветовете са Жълти, събрани в дребни гроздо­
видни съцвстия, които образуват метлица. Плодът е продълговат
гол боб. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — юни-август. Суши се на сянка или в сушилня
при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и
жълти цветове, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влажност
32%. Опакова се и бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа алкалоидите спартеин, аиа-
гирин и метилцитизин, флавонопроизводното лутеолин, цистеин,

122
етерично масло, багрилото генистеин (придаващ жълтата ок­
раска на цветовете) и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
въ зб уж д а центъра ма дишането, повишава кръвното налягане, дей­
ст вува пикочогонно, кръвоспиращо и слабително. Прилага се при
камъни в бъбреците, хемороиди, подагра, ревматизъм, сърдечна
невроза.
Българската народна медицина препоръчва жълтугата още при
чернодробни и далачни възпаления, мокър лишен, болести на
щитовидната жлеза и др. Външно билката се използува за налагане
при изкълчено, набито, гнойни рани и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят в 0,5 л вода 4 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други видове от
рода жълтуга. Такова е растението прещип (G enista sa g itta lis L.),
чиито стръкове се използуват под формата на запарка при подагра
и ревматизъм (за пиене и налагане).

Зайча сянка, аспарагус, вилина метла, самодивска

метла — Asparagus officinalis L.
С ем . Крем ови — L iliaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из тревистите места и храсталаците

докъм 1С00 м вадм. височина в цялата страна, но рядко.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с многобройни
тънки, изправени, въз връхната, част разклонени стъбла, които до­
стигат 40—150 см височина. Коренището е месесто, хоризонтално,
слабо разклонено. Листата са във вид на дребни люспи, от чиито
пазви се развиват прешленовидно снопчета от тънки зелени фило-
\кладии — видоизменени клончета, заменящи същинските листа.
Растението е двудомно с еднополови дребни, невзрачни цветове.
Плодът е червена ягода.
И з п р л з у в а е м а ч а с т . Стръковете и коренищата. Над­
земната част се бере преди цъфтежа — през април. Суши се на
сянка или в сушилня при t° до 40=С. Изсушената билка е със зелеи
цвят, без мпризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност
12%. Опакова се в. торби или бали. Коренищата се вадят през
«свита — октомври— или рано напролет — март-април. , След
измиване се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С.’Опаковат
се в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Стръковете съдържат тирозин, ас-
парагин, витамин С, янтарна киселина и др.; коренището — аспа-
рагйн, аргииин, мазнини, хелидонова киселина, един сапонин и др_
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Зайчата
сянка действувд пикочогонно, за б а вя сърдечнат а дейност, подтиска
обмяната на веществата, разширява кръвоносните съдове и пони­
жава кръвното налягане. Прилага се при заст ой на течности в
организм а, сърдечни смущ ения, болести на далака и черния дроб»,
увеличение ка простатата и др.
В българската народна медицина зайчата сянка се използува
още при захарна болест, кожни екземи, трудно уриниране, пясък
в бъбреците и пикочния мехур/дизентерия, за увеличаване на мля­
кото у кърмачките и др. Отварата от плодовете се дава при хемо­
роиди. Във ветеринарната медицина се прилага за увеличаване на
млякото на животните, като се добавя към храната им.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици нарязани стръ­
кове се варят в 0,5 л вода 5 мин. (коренищата с корените се варя?
10 мин. и от тях се взима 1 супена лъжица). Отварата се пие по
1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В н и м а н и е ! З а й ч а т а с я н к а не се у п о т р е б я ­
ва при в ъ з п а л е н и бъбреци!

Заря, селим — Levisticum officinale Koch.

С ем . Сенникоцветни — U m belliferae

Р а з п р о с т р а н е н и е . У нас се култивира като лекарствено

растение. Отечеството му е Западна Азия.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с голо, кухо»
надлъжно набраздено, високо до 2 м стъбло. Коренът е кафяво-
жълт, месест, вретеновиден. Листата са сложно перести с широко
ромбични, дълбоко назъбени дялове, с лъскава повърхност. Цве­
товете са бледожълги, събрани в сложни сенници, чпито главни
лъчи, кахто и цветните дръжки, в оснозата си имат обзивка от
много листчета. Плодовете са жълтокафязи, елиптични, с ципесто
крилати ръбове, разпадащи сз надлъжно на дзз половини. Цялото
растение излъчза специфична миризма. Цъфти юли-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените на 2—3-годишните,
растения. Вадят се рано напролет — през февруари-март, преди

124
да е започнало развитието им. Те се измиват, по-дебелите се на­
рязват и се сушат на сянка или в сушилия при t° до 40°С. Изсуше­
ните корени са с характерна миризма и сладникаво-горчив вкус.
Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо,
сенчесто и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от терпи-
неол, цинеол, карвакрол и др.), захари, скорбяла, смола, гума,
тании, ябълчена киселина и др.
Лечебно д е й с т в и е и п р и л олк е н и е. Билката
има главно пикочогонно дейст вие. Прилага се при водияика, въз­
п а л е т е па пикочните пътища, бзбречнохам гина болест . Препоръчва
се също така и за.лечение при сърдечни болки, възпаление на сто­
машната лигавица, липса на менструация, при далачни и черно­
дробни страдания.
В българската народна медицина билката се препоръчва още
при възпаление на червата, газове, кашлица, нервна слабост, виене
на свят, припадъци, хистерия, отоци на краката, за увеличаване на
жлъчната секреция и др., а също външно — при гнойни пъпки и
лунички по лицето, мъчно зарастващи рани (за компреси) и др.
Листата и стъблата под формата на запарка са добро средство йро-
т.тв детски глисти. Листата се използуват и като кухненска под­
правка. Във ветеринарната медицина отварата от корените се дава
it ри кашлица у конете и овцете, както и за ускоряване смилането
ка храната при домашните животни.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица корени се кис­
нат в 400 мл вряла вода 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно.

Зимзелен, самодивско цвете, фотофор,

<влачи градина— Vinca minor L.
С ем . Тойноси — А росупясгае
Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се като градинско растение
.навсякъде у нас, а се намира и като подивяло.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто вечнозелено растение
с лежащи стерилни стъбла и изправени цеетоносня стръкове.
Листата са срещуположни, елиптични, кожссги, целокрайни, с
къси дръжки. Цч етовете са сини, единични, с къси дръжки, излизащи
о т пазвите на листата, с 5-листна чашка, 5-листно сраснало в тръ-
<бица венче и с 5 тичинки. Плодът е продълговата шушулка.

125
 И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в су'шилня
ври t° до 50°С. Изсушената билка е зелена, без мирис и с горчив-
вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали.
Запазва се на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа дъбилни и горчиви вещества,
горчилото винции, гликозида винкозид, алкалоида минорин, ре-
зерпинин, винин, пубесцин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Пригежава
кръвоспиращо и пониж аващо кръвното налягане действие. Прилага
се за лечение при кръвоизливи от носа, м ат кат а, белите дробове
и П; 41 повишено кръвно налягане, главно в първия стадий.
Българската народна медицина препоръчва зимзелена още при
диария, треска, малария, кашлица, кръвохрачене. Външно билкага
се използува за гаргара при възпаление на гърлото и устата, за
жабурене при зъбобол и за компреси при мокри екземи и кожни
изриви.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от стръковете
се вари в 0,5 л вода 5 мин. Отварата се пие по 1 ракиена чашка преди
ядене 3 пъти дневно.
Р а с т е н и е т о е о т р о в н о ! Да се в з и м а п о д
лекарски контрол!
В нашата народна медицина се употребява и друг вид зимзелен,
наречен оше ж ен ски бръшлян, лгсбика, черковно ивете (Vinca her
bacea W. К.), отварата от листата на който се уНотребява при диа­
рия и дизентерия, както и за промивки при рани.

Змийска хурка, змийска теж а, змийски лапад,

змийско грозде, устреличе — Arum maculatum L.
С гм . Змиярникови — А га сеа е

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните сенчести широколистни

гори и храсталаци, главно в планинските райони на страната, до
1800 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно високо 15—40 см тревисто ра­
стение с малко грудковидно коренище. Листата са с едра стрело-
видна или копиевидпа петура, често с кафяви петна и с дълги дръж­
ки, разширени в основата във вид на влагалище. Цветовете едно-
полови, разположени върху горната част на цветоносното стъбло

126
в съцветие кочан; женските в долната част, а мъжките над тях, раз­
делени с хоризонтално разперени нишковидни израстъци. Покри­
валото на кочана в основата делвичковидно, отварящо се нагоре в
жълтозелена яйцевидно ланцетна пластинка, изпъстрена с пурпурни
петна. Плодовете са оранжевочервени ягоди. Цъфти — май-юни.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Пресните грудковидни коре­
нища, които се вадят есента — септември, или през пролетта —
април-май, преди развиването на листата. Извадените коренища
се почистват, без да се мият, и се заравят във влажен пясък, за да
се запазят свежи. В изсъхнало състояние действието на коренищата
е по-слабо. По искане на купувача коренищата може и да се изсу­
шават, което става най-добре в сушилня при t° до 40°С или на
сянка, като за по-голямо удобство те се наниззат на конец. До­
пустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо
и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа алкалоидоподобното
вещество аронин, коницин, сапонини, скорбяла, мазнини и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Притежава
зротивовъзпалително и стомашно действие.
Българската народна медицина препоръчва билката при хемо­
роиди, кашлица, малария, пясък и камъни в бъбреците и пикочния
мехур, киселини и болки в стомаха, чернодробни заболявания и
др. Коренищата, счукани на каша, се използуват и външно, за на­
лагане при болки и подуване на стомаха и червата. Настойка от
тях в силна ракия 1:10 действува добре при ревматизъм, подагра и
хемороиди. Във ветеринарната медицина плодовете се добавят към
храната на животните против диария.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 парче (колкото царевично зърно)
хрясно коренище, взето след ядене с малко вода, или 3 ситно на­
стъргани коренища се поставят в 100 г мед. Взима се по 1 чаена лъ­
жичка след ядене 3 пъти дневно. Прилага се и под формата на
настойка: 1 чаена лъжичка от коренищата се заливат с 300 мл сту­
дена вода и се оставят Да киснат 8 часа. Пие се по 1 ракиена чашка
.след ядене 3 пъти дневно.
Внимание! В по-големи дози растението-
е о т р о в н о ! При варене или сушене отровността на билката,
която се дължи на сапонините, се губи.

12?
Змийско мляко, брадавтно цвете, жьлтениче, лишейче,
рзсопас, пръшивец — Chelidonium majus L.
С ем . М акови — P apaveraceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажните и сенчести каменливи

места, из храсталаците и разредените гори, често като рудерално
по стари зидове и край горите. Не се среща само по черноморското
крайбрежие, в Струмската долина и в Тунджанската хълмиста рав­
нина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, съдържащо
гъст оранжев млечен сок. Стъблото тъпо надлъжно наребрено,
разклонено, високо 30—50 (100) см. Листата са обикновено б-делии,
тънки, отгоре зелени или сззтлозеделн, отдолу синьо- до сивозе-
лени, голи или с редки власинки. Цветовете са жълти и са събрани
в секниковидни съцветия. Имат 2-листна опадваща чашка, 4-листно
венче и миогобройни тичинки. Плодът е продълговата, разпукваща
се на две шушулка с миогобройни чернокафязи семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на
цъфтежа — май-юни. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при
t° до 60°С и при добра вентилация. Когато се бере, растението не
бива да се мачка, защото при сушенето почернява. Изсушената
билка е със зелен цвят на стъблото, тъмен или яеяозелея от гор­
ната страна на листата и сизозелен от долната, с оранжевонсълти
цззтоие. Има горчив вкус п характерна миризма, която дразни носа.
Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазза се в сухи и
проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Алкалоидите хелидонин, хомохели-
донин, хелеритрин (е пикочогозно действие), м ет оксихелидонин,
оксихелидоние, сангвинарин, протопни, спартеии, берберии, хели-
рубин и др.). Алкалоидите на змийското мляко действуват по­
добно на алкалоидите на мака — парализират централната нервна
система, гладката мускулатура и сърцето. Надземната част на
змийското мляко съдържа още етерично масло, витамин С, прови­
тамин А, органични киселини, флазоноиди, сапонини и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
ст им улира ф ункцият а па черния дроб. Действува протизобактерийно
и разш ирява гладкат а м ускулат ура. Прилага се при чернодробни
ст радания и ж ълтеница, камъни в ж лъчката, стомашни болест и
(гастрити, диария).
В българската народна медицина змийското мляко се употре­
бява още при кожна туберкулоза, коремен тиф, подагра, глисти,

128
лошо храносмилане, за регулирано на менструацията, при окро»
■фули, хемороиди и др. Пресният сок се използува за лекуване на
брадавици и мокри лишеи. Смесен със свинска мас 1:10 и дъвка
1:10, той действува при рак на кожата, псориазис, импетиго и лу-
цус еритематодес.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
аалива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се
«ше по 1 ракиена чашка преди ядене 4 пъти дневно.
В по-големи дози р а с т е н и е т о е отровно!

Зокум, лян, олеандър — Nerium oleander L,

С ем . Т о ш о ви — А росупасеав

Р а з п р о с т р а н е н и е . В България се отглежда като украсно

растение. Отечеството му е Средиземноморието.
О п и с а н и е . Вечнозелен храст или неголямо дърво, стигащо на
височина до 4 м. Листата са сивозелени, продълговато ланцетнн,
жожести, разположени срещуположно. Цветовете са розови, по-
рядко бели, червени или жълти, събрани на върха на стъблото в
полусенници.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, а по-рядко корените
или семената. Листата се берат през пролетта, в началото на цъф­
тежа, или през есента, след като растението преустанови растежа
си. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените
листа са сивозелени, без мирис и с горчив вкус. Допустима влаж­
ност 12%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се на сухо и про­
ветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Всички части на растението съдържа»
■сър течна действуващи гликозиди. От листата са изолирани: олеан-
Д?ин, дезацетил-олеандрин, адинерин, нериантин, нерин, сьщо така
урсолова киселина, сапонини, рутин, 3-рамногликозид на кемпфе-
рола, антибиотика олеандомицин. В кората се съдържат сърдеч­
ните гликозиди: кортенерин, гликозид А и В; в семената — нери-
тозид, дезацетилнеригозид 16-анхидродезацетшшеригозид, нери-
Д лозид, олеандрин, дезацетилолеандрин, дигистрозид, крипто-
«рандозид А, дезацетилкриптограндозид А, одорозид А, строспе-
рид и др., а освен това и свободни генини; дигитоксигенин, олеая-
дригенин, гитоксигенин.

"9 , Билките в България и аздзлзуванеа» ш*

 Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Сърдечните
кяикозиди имат Избирателно действие върху сърдечния мускул,
наподобяващо действието на строфантина — засилват работ ат а н а
сърцето и подобряват кръвообращението. Благодарение на антибио­
тика олеандомицин растението има противомикробно действие.
Прилага се за леченйе при недостатъчност на кръвообращ ениет о
cm I I и I I I степен, особено при сърдечни пороци и аритмии. Анти­
биотикът олеандомицин се прилага при стафилококи, устойчиви
на пеницилин и други антибиотици.
Българската народна медицина препоръчва зокума още при
нервно изтощение, главоболие, епилепсия, апоплексия, безсъние,
мускулни спазми, повръщане, диарии, газове в червата и др. Външно
ее използува за налагане при мокри екземи и лишеи, за жабуреке
при зъбобол и болки във венците.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от билка! а се
калива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се
пие по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пити дневно.
В н и м а н и е ! Г л н к о з и д и т е на з о к у м а и м а т
и з р а з е н о к у м у л а т и в н о ( н а т р у п в а щ о се в
о р г а н и з м а ) д е й с т в и е . Р а с т е ни е т о е о т р о в н о
н т р я б в а д а се и з п о л з у в а н о д л е к а р с к и к о н ­
трол!

Зърнастец емиовиден, дива боя —

Rhamnus frangula L. (Frangula a Inns Mill.)
€ем . Зърнастецови — Rham naceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Нарядко, но из цялата страна по за-

лнвните низини и край реките, а по влажните места в планинските
райони се изкачва до 1000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Храст, висок до 3 м, или малко дръвче, висок»
до 6—7 м. Кората на младите клонки е канелено червена до червено-
кафява, а на старите — тъмносива до почти черна. Листата са елип­
тични до обратно яйцевидни, целокрайни, последователни, отгоре
Лъскави, тъмнозелени, отдолу — жълтозелени. Цветовете са дребни,
бслезникавожълти, двуполови, събрани на кичури в пазвите на
якетата. Плодовете са сочни, кълбести, черновиолетови, лъскави.
Цъфти през май-юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Кората на стъблото, а също и на
клонките от тригодишни растения, след като отлежи 1 година.
Тя се бели рано напролет — март-април, при започване на соко
движението и покарване на първите листа. Кората се нарязва на
хоризонтални ивици, широки 30 см, а след това на вертикални. Леко
се очуква с дървен чук и се бели. При беленето не трябва да се за­
сяга дървесината, а когато това стане случайно, наранената тъкан
ее изчиства. Характерно за зърнастеца е, че като се остърже гор­
ната кора, появява се червено оцветен пласт за разлика от подобни
растения, където подкоровият пласт е зелен. Също така при ва­
ренето зърнастецът оцветява водата тъмночервено, ако реакцията е
алкална за разлика от корите на другите растения, които не дават
такова оцветяване. Корите се сушат на сянка или в сушилня при
t* до 100°С. Изсушената билка е без миризма, с тръпчивогорчив
якус, сив иля тъмнокафяв цвят и белезникави или сиви петна.
Ломът на кората е ситно грапав, зърнест отвън и влакнест отвътре.
Допустима влажност 13%. Опакова се в торби или бали. Запазва
се на сухо, сенчесто и проветриво място. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Антрахиноновите и антраноловнто
гликозиди гликофрангулин, франгулин, франгулаемодин, емодин,
изоемодин, хризофанова киселина, франгулова киселина, до 15%
алкалоиди, дъбилни вещества, ябълчена киселина, следи от ете­
рично масло, смола и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Зърнасте-
цът прит еж ава очистително действие и е много подходящ за тежко
болни и бременни.
В българската народна медицина се употребява при хроничен
запек на дебелото черво, чернодробни заболявания, жълтеница,
воднянка, хемороиди и др. Външно той се прилага за промишси при
гнойни рани, циреи и кожни заболявания. Плодовете на зърнастеца,
киснати в оцет 20 дни, се препоръчват за лекуване на краста. Сла­
бителното действие на корите се дължи на съдържащия се в тях
антронов гликозид, който след 1 година отлежаване преминава в
•нтрахиноновия гликозид гликофрангулин. Корите на зърнастеца,
употребени, преди да отлежат 1 година, предизвикват повръщане.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица нарязани кори
«е варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша
преди ядене б пъти дневно.
В вашата народна медицина се употребява и зърнш ат а ( Rham nus
eath artica L.), чиито плодове, също черни на цвят, се използу­
ват при същите болести, както корите на зърнастеца. Слабителното
действие на зърниката се дължи ва антраноловитс гликозиди.

131
Иглика, агличе, игличина — Primula officinalis Jacq.
С ем . И гликови — P rim u laceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из горите, храсталаците и поляните •

предпланинския и планинския пояс на цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, високо 15—
30 см, с късо неразклонено коренище и многобройни тънки шну-
ровидни корени. Листата са събрани в приземна розетка, продъл­
говато яйцевидни, тъпо назъбени, изведнъж стеснени в крилати
дръжки. От средата на розетката излиза едно (или повече) цвето-
носно стъбло, което завършва с наведено сенниковидно съцветие,
обвито в основата с няколко зелени листчета. Цветовете ярко
жълти. Плодът е многосеменна кутийка.
Използуваема ч а с т . Цветовете, листата и корени­
щата. Цветовете се берат без дръжките в началото на цъфтежа —
март-април. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. При
неправилно сушене цветовете на игликата позеленяват. Правилно
изсушените цветове са оранжевожълти с бледозвлена чашка, медо-
подобиа миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%.
Опакова се в бали.
Листата се берат през време или в края на цъфтежа — април-
май. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 100°С. Изсушената
билка е със зелен цвят, без миризма и със сладникав вкус. Допу­
стима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби.
Коренищата се събират рано напролет — февруари-март,
преди да започне развитието на растението, или през есента, ко-
гато узр^гт семената и листата започнат да пожълтяват. Те
се изкопават, измиват се и се сушат на слънце или в сушилня
при t° до 100'С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали
или торби.
Всички части на растението се пазят в сухи, проветриви и сен­
чести помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . В цвета се съдържат сапонинн
и флавоноиди, витамин С, етерично масло, жълто багрило, ен­
зимът примвераза, гликозидите примверин, примулаверин, цик-
яамин и др.
Листата съдържат голямо количество (до 6%) витамин С, про­
витамин А, гликозидите примверин и примулаверин, до 2% сапо-
нини и др., а коренищата — до 10% сапонини, етерично масло, гли­
козидите примулаверин, примверин, терпеновото съединение пря-
мулаген А, d-волемит, витамин С, следи от провитамин А, праму-
яова кисели» и др.

132
 Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
Проявява от хранващ о, нервоуспокоит елно, болкоуспокоит елно и в
слаба степен слабително действие.
В българската народна медицина цветовете на игликата се пре-
явръчват при главоболие, епилепсия, нервна слабост с треперене,
сърдечна слабост, безсъние, апоплексия и др. Листата (в прясно
състояние) могат да се използуват като салата поради голямото
съдържание на витамин С, за запарка против главоболие, кашлица
я др. Коренищата — при бронхит, магарешка кашлица, безсъние,
внене на свят, шипове, задух, подагра, трудно уриниране, бъбречни
възпаления и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица цветове или
диета се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа.
Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.
От коренищата 1 кафена лъжичка се вари в същото количество
вода 10 мин. Пие се по същия начин.

Изсщливче голо, белило — Herniaria glabra L.

С ем , К арам ф и лови — C aryoph yllaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По песъчливите и тревистите места в

цяла България докъм 1500 м надм. височина.
О п и с а н и е . Едно- или двугодишно тревисто растение о
разклонени лежащи стъбла, дълги 6 до 15 см. Листата са дребни,
яанцетни до елиптични и лопатовидни с ципести бели или зелени­
кави прилистници. Цветовете са дребни, жълтозеленикави, с 5-делна
чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Те са събрани в странични гла­
вести или главесто класовидни съцветия.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете без вдървенялото в
основата стъбло, брани през време на цъфтежа — юни-сеп­
тември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсуше­
ната билка има сребристозеленикав, жълтеникав до зелен цвят и
нагарчащ вкус, а при разтриване между пръстите излъчва ми­
ризма на кумарин. Допустима влажност 12%. Опакова се в
торби или бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа кумарин, кверцетин, рутин,
гритерпенови гликозиди, твърдо етерично масло, следи от алка-
яоиди, сапонина херниарин (с кумаринова миризма), херниалова
киселина, танини, минерални вещества и др.

U1
 Лечебно действие я п р и л о ж е н и е . Билката
действува пикочогонно и болкоуспокоит елно. В българската народна
медицина се употребява при възпаление, пясък и камъни в бъбре­
ците и пикочния мехур, воднянка, туберкулоза, албумин, бронхиа­
лен катар и др. Прясното растение, счукано на каша, се препоръчва
за налагане на трудно зарастващи рани, при обриви и лишеи, а
свареното — за бани при същите болести.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката са
пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В н и м а н и е ! Д а не со у п о т р е б я в а п р и ж л ъ ч ­
ни к а м ъ н и !

Исландски лишей — Cetraria islandica (L.) Ach.

С ем . П арм елиеви — P a rm e lia c ea t

Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажните сенчести поляни, в » ак

щата и каменливите места, в пояса на иглолистните гори и в*Д
Тях във всички наши по-високи планини.
О п и с а н и е . Многогодишно талусно растение. Талусът 9
изправен, лентовиден, почти правилно виловидно разклонен, ко->
жест, достигащ до 10 см дължина, с плоски или улейовидно свити
дялове, гъсто осеяни по ръба с къси четинки, кафявозелен или тъмно­
кафяв, а отдолу по-светъл, с белезникави петна. Спороносните ор­
гани (апотециите) се намират по върховете на талуснитс разкл»
вения, плоско паничковидни и отначало зелени, а впоследствие —
кафяви.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Талусът, който се събира прее
Пялата година. Суши се на сянка или в сушилня при te до 60*С
Изсушеният лишей е с характерна миризма и горчив вкус. Допу­
стима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и провет­
риви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Антибиотични киселини: протолихе-
етеринова (действува резорбиращо), паралихестеринова, прото-
цетрарова, фумаропротоцетрарова (на която се дължи горчивнгт
вкус), слузните полизахариди лихенин и изолихенин, горчива це-
трарова киселина (лишейна скорбяла), фумарова киселина, още ви­
тамин В, и Ва, минерални соли, успнова киселина (дейстцгвеева
против туберкулозните бактерии), белтъчини, восък ■ яр>

134
 Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката.
«ъзбужда апетита и действува смекчително на дихателните пътища
и стомашно-чревния път.
Българската народна медицина препоръчва исландския лишей
«ри магарешка кашлица, задух, бронхит, туберкулозна кашлица,
стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, тежест в стомаха,
чревни болки, чернодробни заболявания, възпаление на пикочните
пътища, за апетит, при гуша, против повръщане, диария, дизен­
терия, хроничен запек и др. Външно се използува за налагане на
гнойни рани и изгаряния.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от лишея ое
вари в 400 мл вода 5 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена
чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се използуват още дъбовият лишей
{E vcrnia p iu n a s tr i L.) и брадат ият , лишей ( Usnea b a tb a ta Fr.). Те се
развиват по стъблата и клонките на широколистните и иглолист­
ните дървета. Събират се рано напролет — през март-април — или
наесен — през октомври-ноември. Сушат се на сянка или в су­
шилня при t° до 60°С. Употребяват се при стомашни болки, тубер­
кулоза (брадатият лишей),хроничен запек (дъбовият лишей), като
смекчителни средства при кашлица, задух, за апетит и др. Начинът
яа употреба е, както при исландския лишей.

Калинка червена, гирмиж, картон, снежна

китка, т ут унига— Viburnum opulus L.
С ем . Бъзови — C apt ifoUaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните и сенчести смесени ш ир^

«олистни гори и храсталаци в планинските райони на цялата страна.
О п и с а н и е . Храст или малко дръвче, високо до 4 м, чйит©
млади клонки са покрити с власинки. Листата са едри, наз>бешг
длановидно, 3—5-делни, отдолу влакнести. Цветовете са бели, съб­
рани в плоски щитовидни съцветия,периферните по-едри, безплодна
Плодовете са яркочервени, месести. Цъфти през май-юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корите, които се белят рано на­
пролет — март, при започване на сокодвижението, или през есента,
«след узряване на плодовете — октомври. Сушат се са’сянка или в
•сушилня при t° до 60°. Изсушените кори са набръчкани, по-рядкр
«гладки, сивокафяви или сивозелени, със сивкави или бледокафяви

ДО
нетна (лентицели), а отвътре гладки, жълтозелени или жълтока-
фяви, с червеникави петна. Имат слаб своеобразен мирис и горчи»
вкус. Допустима влажност 14%. Опаковат се в бали или торби.
Запазват се в сухо и проветриво помещение.
При беленето на корите трябва да се внимава червената ка­
линка да не се смеси с чернат а калинка {V iburnum lantana L.), чии го
плодове отначало са червеникави, а след пълното узряване — син-
кавочерни.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Корите съдържат смола (с жълто­
червен цзят и следния състав: мравчена, оцетна, изовалерианова*
каприлова, линолова, церотинова и палмитинова киселина), фито-
стерол, мирицилов спирт, дъбилни вещества, флобафея, аморф­
ния и малко изучен гликозид виоурнин, смолисти естери, които при
разпадане дават валерианова киселина, и др. Плодовете съдържат
инвертна захар, дъбилни вещества, изовалерианова киселина,
оцетна и аскорбинова киселина (витамин С). В семената се съдър­
жат мазнини.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . ЧКората на
калинката притежава сьдосеиващ о и кръвоспиращ о действие, а пло­
довете засилват съкращ еният а на сърцето и и м ат пикочогонн»
дейст вие. Във връзка с това калинката се прилага при м ат очни
кръвот ечения и болезнена м енст руация, по-рядко при отоци, за
лечение на витаминни недоимъци и др.
В българската народна медицина корите на калинката се употре­
бяват още при диария, болки в червата, хистерия, хълцане, хеморо­
иди, тения и др. Външно се използуват за промивка при рани и
циреи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от корите се
вари в 400 мл вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша пред*
ядене 3 пъти дневно.

Камшик обикновен, охтивче, мастика, чичак —

Agrimonia eupatoria L.
С ем . Р о зо ц в е т т — R o sa cea e

Р а з п р о с т р а н е н и,е. Из храсталаците и ливадите в цялата,

страна. •
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с окосмен»
стъбло, стигащо на височина до 1 м. Листата са последователни*

136
прекъснато просто перести, назъбени, отдолу сивовлакнести, от­
горе тъмнозелени. Ц ветовете са жълти, дребни, събрани в кла-
соиидни гр оздове с двойна чашка (вътрешната — 5-листна), 5-
лвстно венче и 5 д о 20 тининки. П лодът е с м ногобройни кукести
израстъци и набразден, с 2 семена. В прясно състояние растението е
е приятна миризма. М едон осн о растение.
И з п о л з у в а е м а ч а ст. Н адземната част, брана без при-
основните вдървенели части на стъблата през време на цъфтежа —
юни-август. Суши се на сянка или в сушилня при t® д о 40°С. И з­
сушената билка е с тъмнозелена горна страна на листата и сивкава
долна и със златистожълти цветове, без миризма и с тръпчиво-
горчив вкус. Д опустим а влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва
се на сухо и проветриво м ясто. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа етерично м асло, дъбилни
вещества, никотинова киселина, горчиви вещества, силикати и др.
Л еч еб н о дей стви е и приложение. Бил­
а т а р е гу л и р а ф ункциит е на черния др о б и ж лъчкат а. Освен т о в а
тя има и заничащ о, пот огонно и пикочогонно дейст вие. Прилага се
o p s заболя вали я н а черния д р о б и ж лъчкат а, ст омаш ни и чревни
разст р о й ст ва , при застойни явления и отоци.
В българската народна медицина камшикът се у п о т р е­
бява ощ е при белодробна н кожна туберкулоза, кръвохрачене*
аем ороиди, копривна треска, подагра, младежки пъпки, пресипнал
«нас и кашлица, неволно напикаване, слабо сърце, пясък в бъб­
реците и пикочния мехур, като противоотрова при алкалоида»
отравяния и др.
Външно билката се използува за налагане при екземи и очни
о в л а д ен и я ,за гаргара, при пресипнал глас, гърлобол, възпалени сли­
ваци (заедно с лайка), за промивки при бяло течение <и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици о т билката се-
запарват с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. П ие се-
п а 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
/

Кпм, кимон— Cuminum cyminum L,

С ем . Сенникоцветни — U nibellifera*

Р а з п р о с т р а н е н и е . В диво състояние расте и з ливади*

слогове и посеви главно в южните части на България. Култиви­
раш» растение. Отечеството м у е Североизточна Африка.

13?
 О п и с а н и е . Едногодиш но тревисто растение с право». р ъ ­
б е с т о , разклонено о т основата к високо д о 1 м стъбло, с вретено­
виден корен. Листата са с дълги дръжки, слож но перести. Цветовете
« а дребни, бели, събрани в съцветие сЛожен сенник. П лодът е Яй­
цевиден, кафяв, двоен, след узряването се разпада на две половинка.
И зп о л зу в а ем а ч а с т . П лодовете (семената), брава
малко преди пълното им узряване Те не узряват едновременно.
’Затова се изисква растенията да се жънат в най-благоприятния
м ом ен т, и то тогава, когато семената в централния сенник са във
восъчна зрелост и имат светлокафява окраска. След жътва п л о д о ­
вете се оставят да доузреят и тогава се вършеят (това се прави, п
д а се избегне оронването на семената). В по-ниските места жътвата
-е през ю ни, а в по-високите — през юли. П лодовете имат харак­
терна миризма и сладникаво-възгорчив вкус. Д опустим а влажност
12% . Опаковат се в торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържат етерично м асло (състои с*
о т d-а-пинен, дипентен, р-фшишдрен и др.), мазнини, белтъчини,
захар, танини и др.
Л ечебно д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е. П лодовет*
на кима улесняват храносмилането, действуват жлъчегонно, болко*
успокоително, газогонно.
Българската народна медицина препоръчва плодовете при сто­
машни и чревни болки, за апетит, против газове, за увеличаван#
Млякото у кърмачките, стомашна тежест, болести на черния д р о б
« жлъчката и др. И зползуват се в хранителната п ром иш леност
дом акинството и др. К ю спето о т семената на кима е ценна храна
за добитъка.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка о т плодовет*
ее заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1час.Запарка?#
•се пие п о 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

JCumuoh — Carum carvi L.

С ем . Сенникоцветни — U m b ellifera t

• Р а з п р о с т р а н е н и е . И з по-влажните ливади и по планин­

ските склонове в Средна н Западна Стара планина, Западните и
^Средните Р одопи, Рила и цяла Ю гозападна България. В южяит*
райони на страната се отглежда.
О п и с а н и е . Д вегодиш но тревисто растение с гол о, ръбесто,
« у х о стъбло, високо д о 1 м и с вретеновидно задебелен корен, Ли-

Ш
сгата са двойно- в тройноперссти, е късо линейна заострена дел­
нете. Цветовете са дребни, бели или бледорозови, събрани в съ-
светне сложен сенник, чиито главни лъчи са без обвивка или с о б ­
вивка сам о о т 1— 2 листчета. П лодът при узряването се разпада на
д в е продълговати, надлъжно набраздени половинки с характерна
миризма. Цъфти през май-юли.
И зп о л зу в а ем а ч а с т . П лодовете. Растенията се око-
сяват, когато добият светложълт цвят, в началото на юли. След око-
сяването се оставят д а изсъхнат добр е и се вършеят. Изсушената
билка е със сивозелен цвят, характерна миризма и сладникаво-
горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (съдържа а-карвон»
-а-лимонен, карвакрол, дехидрокарвон и дехидрокорвеол), маз­
нини, белтъчини, дъбилни вещества, флавоноидите кверцетиц,
кемпферол, оцетна киселина, смолисти вещества и др. Надземната
-част на растението съдържа кверцетин, кемпферол и изорамнетин.
Л ечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
-въ зб узк д а апет ит а и засилва дейст виет о на храносм илат елния апа~
j>am. Освен това показва и газогони и и лакт огонни (засилва отделя­
нето на м лякото) свсйства. Прилага се при изтощ ени болни . за
апет ит , срещ у т еж ест , колики и спазм и на ст о м а х а и черват а, за
увеличение на м лякот о при кърмачкит е, при главобол и др.
Българската народна медицина препоръчва кимиопа ощ е ирв
брон хи т, за регулиране на недостатъчна менструация, за отделяне
на храчки при кашлица и др. Външно м аслото, смесено със зехти*
5 :100, се използува за разтривка при простуда и паразити.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена чашка леко счукани пло­
д о в е се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 чаа
Запарката се пие п о 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Кисел трън, царево грозде, царско дърво —

Berberis vulgaris L.
••
•Сем. Киселтрънови — B erberidaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . П о сухите каменливи места н ар я дк о■»

цялата страна.
О п и с а н и е . Бодлив храст, висок д о 3 м. Листата са с къса
дръж ки, разположени на групи върху скъсени клонки, обратно яй»
«сви дни, ресничесто назъбели, почервен явапда през есента. Цвсто*

Ш
веге са жълти, събрани в увиснали гроздовидни съцветия. П лодовет*
«а червени, с кисел вкус, продълговати, 2— 3-семенни. Цъфти през-
април-юни.
И зп о л зу в а ем а ч а с т . Корените и кората им. Изваж­
дат се наесен, след узряването на плодовете — октомври-ноем­
ври, или напролет, преди да започне развитието на растението —
март-април. Корените се измиват, веднага се обелват и се суш ат н и
сянка или в сушилня при t° д о 40°С. Изсуш ената кора е тъмножълта,
а обелените и изсуш ените корени са жълти, без миризма и с горчи»
вкус. Опаковат се в чували. Допустима влажност 12%. Запазват се­
на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа алкалоидите берберин, окси-
актин, жълто багрило, дъбилни вещества, слуз и др.
Л ечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
проявява ж лъчегонно, противовъзпалит елно и кръвоспиращ о дей ­
ст вие.
Българската народна медицина препоръчва киселия трън при
болести на далака, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния
мехур, чернодробни и жлъчни заболявания, за задържане на ури­
ната, при гной в урината, подагра, шипове, диарии, екземи, туберку­
лоза, скрофули, маточни заболявания и др. Външно билката се
прилага за бани при перде на очите и за гаргара при възпаление на.
венците. Листата се употребяват при диария и при дизентерия,,
а настойката от тях (1:10 в бяло вино за 8 дни)— като слабително.
П лодовете се употребяват при болести на черния д р о б и далака,,
както и при1болки в стомаха. Растението се прилага ощ е в пивовар­
ната и сладкарската промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка ситно нарязани,
кори (или 1 супена лъжица от корените) се варя* в 0,5 л вода 10 м ин.
Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Киселец, лападец — Rumex acetosa L.

С ем . Л ап адови — P olygon aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . И з по-влажните предпланински и пла­

нински ливади в цялата страна.
О п и с а н и * . М ногогодиш но тревисто растение с право на­
браздено зелено стъбло, високо д о 1 м . Листата са месести, ц ел о-
грайни, стреловидни или копиевидни, долните с дълги дръжки, &

140
горните с къси дръжки или приседнали, обхващащи стъблото.
Цветовете са еднополови, Зеленикави, събрани на върха на стьб*
л о т о в редки метлици. Плодът е тристенно яйцевидно тъмнока­
фяво орехче с червеникави крилца. Цъфти през май-юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани преди цъфтежа —
май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсу­
шените листа са зелени, без мирис и с кисел вкус. Допустима влаж­
ност 12%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се в сухо, сен­
често и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Витамин С, оксалова киселина, калиев
<биоксалат, флавоновия гликозид кверцетин-галактозид,-силициева
киселина, калциеви, манганови и други соли и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е. Киселецът
* главно противоскорбутно и затягащо средство.
Българската народна медицина препоръчва листата на киселеца
при диария, дизентерия, скорбут, за подобряване на работата на
черния дроб и жлъчката, при обриви и лишеи по кожата (за пречист­
ване на кръвта), за апетит и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица о т билката се
вари в 0,5 л вода 2 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти
дневно.
В н и м а н и е ! Д а не се у п о т р е б я в а от хора,
предразп олож ен и към образуване на ка­
м ъ н и в б ъ б р е ц и т е ( п о р а д и с ъ д ъ р ж а н и е на
•о к с а л а т и).

Клинавче сладколистно, орлови нокти, сладколистт

гграбиче — Astragalus glycyphyllos L,
■Сем. Бобови — Legum inosae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из горите, храсталаците и горските

поляни навсякъде из България.
О п и с а н и е . М ногогодишно голо или редковлакнесто тре­
висто растение с разклонено полегнало стъбло. Листата са теко-
яерести, с 5— 8 чифта широко яйцевидни листчета. Цветовете са
жълтозелени, събрани в гроздовидни съцветия, с дълги дръжки,
които излизат от пазвите на листата и са еднакво дълги с тях.
П лодът е сърповидно извит б об с черногафяви семена. Цъфти
юни-юли*

141
 И з п о я з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през врем*
ш образуването на плодовете — юли-август (дебели вдървенел»
стъбла не се берат). Сушат се на сянка или в сушилня при t° д »
40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и със слабо гор­
чив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неизучен.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува успокоително и противовъзпалително.
Българската народна медицина препоръчва стръковете на кди-
яавяето при възпаление, болки и подуване на стомаха и червата, за
увеличаване на млякото у кърмачките, при болезнена н нередовна
менструация, при ишиас в др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преда
ядене 4 иътн дневно.

Коноп, гръсти — Cannabis sativa L.

С ем . Коноп oeu — Cannabinaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Култивира се в цялата страна, тук-

там се среща и като подивяло.
О п и с а н и е . Едногодиш но тревисто растение с тънко, ви-
•око д о 2 м стъбло. Листата са последователни, длановидни, едр *
назъбени, 5— 7 (9)-делни, покрити от двете страни с жлезисти тра­
хоми. Растението е двудомно: мъжките екземпляри са с метли*
чести съцветия, разположени в пазвите на горните листа, а жен-
«ките са е лъжекласовидни съцветия, разположени в пазвите на
шрицветниците. Плодът е тъмнопепеляво широко яйцевидно орехче.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Семената, които се събират прн
узряването — август-септември. При нужда се доизсушават на
сянка или в сушилня при t * до 40°С. Изсушени, те са сивозелени,
без мирис и със сладникав вкус. Допустима влажност 13%. Опа-
соват се в торби. Запазват се на сухо, сенчесто и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Семената съдържат д о 50% мазнини,
яецитин, холин, глобулин, холестерин, едестин, смола, захари,
белтъчини, алкалоида тригонелин, витамин К, слуз и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Действува
•м екчаеащ о на възпалените лигавици. Прилага се също при еъу-
палекие на пикочо-половите пътища, при нефрит, бъбречни камъни,
я също при плеврит, пневмония, задух.

U1
 Българската народна медицина препоръчва конопеното семе
опю при кашлица, запек, трудно уриниране, гнойни течения в ка­
тари на пнкочо-половата система, трипер, албумин, възпаление на
Простотата, туберкулоза, епилепсия, перикардит в др. Счукано
семе се прилага за лапй при циреи, отоци, натъртено, възпаление
на гърдите у кърмачките, гърлобол и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица леко счукано семе
се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката
се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Конски кестен, див кестен, яровка —

Aesculus hippocastanum L.
С ем , Конскокест енови — H ippocastan aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . В Преславския балкан, по дерето на

Дервишката река, в Котленско. Като декоративно дърво се от­
глежда из цялата страна.
О п и с а н и е . Дърво със силно развита закръглена гъста ко­
рона, стигаща на височина до 30 м. Листата са с дълги дръжки, дла*
новидно перести, с 5—7 едри, назъбени, приседнали дялове. Цве­
товете са бели с червеникави петна, събрани в конусовидни, изпра­
вени, гроздовидни съцветия. Плодът е месеста бодлива кутийка
е едно, рядко с две или три семена. Цъфти през април-май. Ме­
доносно растение.
И з п о я з у в а е м а ч а с т . Кората и семената, а също в
•вежите дисага. Кората се бели рано напролет — през март, преди
да започне сокодвижението и да се разлистят дърветата. Суши се
на сянка или в сушилня при t® до 50°С. Допустима влажност 11%.
Опакова се в бали. Семената се берат, след като узреят и се разпука
Велената им обвивка (през септември-октомври). Сушат се на
еянка или в сушилня при t° до 60°С. Изсушените семена са червени­
кави, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%.
рпаковат се в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Кората съдържа гликозидите еску-
дин, ескулетин и фраксин, тритерпеновия сапонин есцин, дъбилна
вещества, мазнини, алантонин и др. Листата съдържат флавонои-
fijr r t кверцитрин, изокверцитрин и кверцетин, каротиноидите лу-
деня, виолаксантин и др. Солената съдържат флавоноиднте спирео-
зид, кверцетин и кемпферол, сапонина есцин, мазнини, дъбилия
вещества, алантонин, смола, гликозида фраксин, ескулетин и до
3% ескулин. Ескулинът повишава устойчивостта на капилярите и
на червените кръвни клетки и действува върху колоидните съставки
на гранивите повърхности на клетките, особено от венозната си­
стема (с това се обяснява доброто действие на конския кестен при
налагане и пиене против разширени вени и хемороиди).
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Проявява
съдосвиващ о и болкоуспокояващ о действие. Той е старо средство га
лекуване на хем ороиди и разш ирени вени. Прилага се още при сто­
машни катари, кашлица и външно при възпаление на гърлото (за
гаргара).
Българската народна медицина препоръчва сетивната на конския
■кестен още при бронхит, магарешка кашлица, туберкулоза, диа­
рия, дизентерия, болестта на Бюргер, болки в корема, тромбофле-
бит, маточни кръвоизливи, рак и др. Настойка от ситно нарязани
семена, киснати 15 дни в силна ракия в съотношение 2:1, се при­
лага външно за разтривка при ревматизъм, флебит и хемороиди.
Счукани пресни листа се използуват като лапи при разширени вени.
Корите под формата на отвара се дават при блатна треска и хемо­
роиди. Във ветеринарната медицина се използуват против з а п и т ­
ване при конете (стрити и смесени с храната им).
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка ситно наря­
зани семена се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат
2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От ко­
рите 1 кафена лъжичка се слага в същото количество вода и се вари
10 мин., а от листата 1 супена лъжица се запарва в същото коли­
чество вода и се взима по същия начин.

Копитник, милоглед, потайник, стражак —

Asarum europaeum L.
'Сем. Копитникови — A ristoloch iaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сенчестите, влажни широколистни

тори, особено буковите, в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно, високо до 10 см тревисто ра­
стение с пълзящо коренище и къси стъбла, всяко от които носи на
върха си по 2 (3) запазваща се до следващата пролет кожести, дъсиа-
ви листа. Те са тъмнозелени, целокрайни, закръглено бъбрековидни

144
до бъбрековидно сърцевидни, наподобяващи копито (откъдето н
народното име на растението), с 5—10 см дълги дръжки, покрити с
Ирилегнали власинки. Цветовете са единични и се развиват в осно­
вата на листата. Отвън те са възкафяви, отвътре—тъмночервено-
кафяви, с прост околоцветник. Плодът е 6-гнездна кутийка.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цялото растение, брано през
време на цъфтежа — април-май, или през време на узряването на
семената — август. Употребява се в прясно или в изсушено състоя­
ние. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушеното
растение е със зелен цвят и горчив вкус. Опакова се в бали. Допу­
стима влажност 12%. Запазва се в сухи, сенчести и проветриви по­
мещения.
X и м и ч е н с ъ с т а в. До 1% етерично масло(състои се от
азарон, диазарон, азарилов алдехид, 1-пинен, евгенол, метилевге-
нол, борнилацетат), сърдечно действуващ гликозид, алкалоида аза-
рин, таниагтви вещества, смоли, слуз, скорбяла и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува от хранващ о, слабит елно и нервоуспокоит елно. Предиз­
виква повръщане. Прилага се против алкохолизъм, кашлица, миг­
рена, главоболие, лесна раздразнимост и др.
В българската народна медицина копитникът се употребява още
при хистерия, дизентерия, дифтерия, хидропс и др. Отварата от ко­
ренищата се препоръчва против дизентерия, бодежи, главоболие
и външно за промивки при гнойни рани. Стрито на прах, изсушеното
растение се употребява за посипване при краста и гнойни рани.
Във ветеринарната медицина намира Приложение при краста по
конете.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица прясна (или 1
кафена лъжичка изсушена) билка се залива с 0,5 л вряла вода и се
оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди
ядене 4 пъти дневно.
Народната медицина препоръчва копитника при алкохолизъм
в следната комбинация: 1 кафена лъжичка от билката и 1 кафена
лъжичка от зелените обвивки на орехови плодове, ситно счукани,
се слагат във виното, което ще се пие (дозата е за 4 л вино).
В н и м а н и е ! Д а не се д а в а п р и г р ъ д н а жа б а !
Р а с т е н и е т о е о т р о в н о за х о р а т а и доби­
т ъ к а . Д а с е п р и е м а п о д л е к а р с к и к о н т р ол!

10. Билките в България и използването им 145

Коприва обикновена — Urtica dioica L.
С ем . Копри&ови — U rtica cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из цялата страна, по влажни и богати

на органични вещества почви.
О п и с а н и е . Многогодишно двудомно тревисто растение с че-
тириръбесто право стъбло, високо до 30—150 см, и с пълзящо, раз­
клонено коренище. Листата са срещуположни, продълговато сърце­
видно ланцетни, назъбени, тъмнозелени, покрити, както и стъблото, с
парливи корави власинки. Цветовете са дребни, зелени, еднополови и
са събрани в разклонени увиснали ресисти метлицовидни съцветия
в пазвите на връхните листа. Плодът е малко и сухо едносеменно
орехче. Цъфти през май-септември.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата и коренището. Листата
се берат през време на цъфтежа. Обикновено копривата с« коси, а
листата се обират, след като увехнат, защото тогава по-малко
парят. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените
листа са зелени отгоре и по-светли отдолу, без миризма и вкус.
Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Запазват
се в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Коренищата се вадят рано напролет, преди да започне разви­
тието на растението (март), или късно наесен (ноември). Сушат се
на слънце, на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените ко­
ренища са без миризма и вкус. Запазват се в сухо, сенчесто и про­
ветриво помещение. Опаковат се в бали или торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат витамин К, глико-
зида уртицин, дъбилни и белтъчни вещества, мравчена киселина,
хистамин, витамин С, витамин В2, провитамин А, пантотенова
киселина, ситостерин, Р-каротин, ксантофил, виолаксантин и др.
Коренищата съдържат скорбяла, дъбилни вещества и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Б и л ка т а
дейст вува прот иворевмат ично, усилващ о, кръвоспиращ о. Прилага
'се при болест и на ст асит е (ревматизъм, артрит), м ускулн и болки,
изт ощ аван е след боледуване, изпотяване (при малокръвие), сърбеж,
младежки пъпки и др.
В българската народна медицина копривата се предписва още
при маточни и хеморондални кръвотечения, при нарушение на мен­
струацията в климактеричния период, при хронични варикозни
язви и авитаминози, при кръвотечение от носа, кръвохрачене, про­
дължителна и силна менструацая, копривиа треска, захарна болест,
виене на свят, главоболие, задух, нервни припадъци, жълтеница,
стомашни и чревни болки, за увеличаване на млякото у кьрмач-
 Ките, при чернодробни и жлъчни страдания и др. Външно парене •
прясна коприва се препоръчва при ревматизъм.
Отварата от коренищата на копривата се пие за усилване на
Сърдечния мускул, настойката им в оцет се прилага за растеж на
косата и против пърхот. Семената, смесени с кисело мляко, се взи­
мат против захарна болест. Листата, накиснати в зехтин (1:10),
се употребяват за мазане при рани.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от листата се
заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката
се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно; 1 супена лъжица
коренища се вари в същото количество вода 10 мин. Пие се по
същия начин.
В нашата народна медицина при същите болести се използува
и гръцкат а коприва ( U rtica uren s L.), която е едногодишно, едяо-
' домно растение с дълги само до 2 см съцветия.

Копър, монотър, старкос — Anethum graveolens L.

С ем . Сенникоцвет ни— U m bellifeiae

Р а з п р о с т р а н е н и е . В диво състояние само по крайбреж­

ните скали южно от Несебър и край Дунав. Култивира се нався­
къде у нас.
О п и с а н и е ; Едногодишно голо тревисто растение, набраз­
дено с тесни белезникави и зелени ивички, кухо, високо до 1,20 м
стъбло и с вретеновиден корен. Листата са последователни, сложно
пересто нарязани, с широко ципести влагалища. Цветовете са
дребни, жълти, събрани в сложни сенници с до 50 лъча, без обвивки в
основата. Плодчетата откъм гръбната страна сплеснати, с 5 на­
длъжни ребра. Цъфти през юли-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Плодовете, брани след узрява­
нето на главния сенник — септември. Жъне се цялото растение и
се суши на снопове, през което време узряват плодовете и в остана­
лите сенници. При нужда плодовете се доизсушават на сянка или
в сушилня при t° 45°С. Изсушените плодове са сивокафяви, с харак­
терна миризма и сладникаво-парлив вкус. Допустима влажност
12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухи, сенчести и провет­
риви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Всички части на растението съдържат
етерично масло (състои се от d-карвон, дялапиол, феландрен, d-
лимонен и др.). Освен това плодовете съдържат още мазнини, бед-

147
тъчини, смола, терпени, захари и др. В надземната част са открити
витамин С, провитамин А и флавоноидите кверцетин, изорамнетин>
кег пферол.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
пониж ава кръвни ко налягане, разш ирява кръвоносните съдове и
подтиска перисталт икат а на черват а, дейст вува пш очогонно
и увел и ч а ва м лечн ат а и ж лъчнат а секрец и я. Прилага се
за лечение на повишено кръвно налягане (о т I и I I ст е­
п ен ), при разст рой ст во на храносмилат елнат а сист ема, за засил­
ване на м лекост делянет о у кърмачките, против га зо ве и спазми в
черват а, хълцане и повръщане. Препоръчва се също за лечение на!
хемороиди,^разширени вени и др.
В българската народна медицина плодовете на копъра се упо­
требяват още при болки в стомаха, безсъние; болести на жлъчката
и др. Използува се и в хранителната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка леко счукани
плодове се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час.
Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Кориандър, кишниш — Coriandrum saiivum Ь.

С ем . Сенникоцветни — U m belliferae

Р а з п р о с т р а н е н и е , Културно растение,.но намерено също

из посевите като плевел в Ивайловградско и Брезнишко.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с кухо, в гор­
ната си част разклонено стъбло, високо 40—70 см. Долните листа са
с дълги дръжки и едро нарязани, горните са пересто нарязани на
тесни заострени делчета. Цветовете са бели, събрани в сложни сен­
ници. Плодовете са кълбести, с 5 главни и 4 междинни надлъжни
ребра, жълтеникави, с характерна приятна миризма. Зелените части
иа растението миришат неприятно, което се дължи на дециловия
алдехид. Цъфти през юни-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Плодовете (семената). За съби­
рането им растенията се жънат рано сутрин, докато още не се е
вдигнала росата, за да се избегне оронването. След жътва стъблата
се сушат и се вършеят. Изсушеното семе е с жълтеникавокафяв
Цвят, с характерна миризма при дъвкане и със сладникав вкус.
Опакова се в конопени или книжни торби. Допустима влажност
12%. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в. До 1,2% етерично масло (състои се
от ливююол, d-а-пинен, Р-пинен, n-цимол, дипентан, а-терпинен,

148
е-тСрпинен, терпинолен, а-феландрен, Р-феландрен и др.), борнеол,
гераниол, малко количество алкалоиди, мазнини, белтъчини, бор-
нилацетат, децилов алдехид, оцетна и децилова киселина и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
ул есн я ва храносмиланет о, дейст вува болкоуспокоит елно, газогонно,
от каш лящ о.
Българската народна медицина препоръчва кориандъра при
болки в стомаха и червата, газове, диария, дизентерия, кашлица,
задух, повръщане, трахеит, бронхит, за увеличаване млякото у
кърмачките и др.
Външно билката се използува за налагане при различни възпа­
ления, циреи, гнойни рани и др. Във ветеринарната медицина се
употребява против глисти по добитъка.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица леко счукани
плодове се заливат с 400 мл вода и се оставят да киснат 1 чдс. За­
парката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Кръвен здравец, жива трева, щъркулянче —

Geranium sanguineum L.
Сем. Здравецови — Geraniaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и каменливи скло­

нове и сред храсталаците главно в предпланинските райони на стра­
ната.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с разкло­
нено от основата, гъсто окосмено стъбло и със силно развито ко­
ренище. Листата са срещуположни, длановидни, многократно
разсечени с приятна миризма. Цветовете са единични, червени,
разположени върху дълга коленчеста дръжка, с S'-листна чашка, 5-
пистно венче и 10 тичинки. Плодът се разпада на 5 едносеменни
"лабо окосмени дялове. Цъфти през юни-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата, които се изкопа­
ват в края на лятото, и през есента — август-октомври. При раз­
рязване пресните коренища са отначало светлорозови, а след това
йочервеняват. След като се измият, те се сушат на сянка или в су-
цилня при t° до 45°С. Изсушените коренища отвън са червеникаво-
сафяви, а отвътре с червеникав оттенък, без миризма и със стипчив
»кус. Опаковат се в бали или торби. Допустима влажност 11%.
запазват се в сухи и проветриви помещения.

149
 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неизучени вещества и до 15% танини,
главно катехини. В листата се съдържат витамин С и провитамин А.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
проявява кръвоспиращо, зап т ащ о и абортивно действие. Прилага
се при диария (особено у малките деца), малокръвие, болки в сто­
маха и червата. •
В българската народна медицина кръвният здравец се употре­
бява при малокръвие (анемия) от различно естество, цироза на
черния дроб, при безплодие, както и за укрепване на мускулату­
рата на сърцето (заедно с корени от коприва), при пясък и камъни
в бъбреците и пикочния канал, начална туберкулоза, малария и др.
Външно отварата от тази билка се използува за тампони при кръво­
течение от носа и за компреси при фистули и кожни възпаления.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . - 2 супени лъжици нарязани коре­
нища се варят в 1 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша
преди .ядене 3 пъти дневно вместо вода.
В нашата народна медицина се използуват и други растения от
същия род. Такива са: насеченолистният здравец (Geranium ,dissec­
tion Jussi.) — отварата от цветовете и листата му действуват добре
против скрофули; обикновеният здравец (G. m acrrorh izu m L.) — ли­
стата му се използуват против диария, особено у малките деца;
пиренейският здравец (G . pyren aicu m Burm. f.) — надземната му
част се препоръчва при болки в коремната област; роберт овият
здравец (G. robertianum L.) — отварата от надземната част се упо­
требява против воднянка, ревматизъм, подагра, пясък и камъни в
бъбреците и пикочния мехур, при безплодие, болки в стомаха и
червата.

Кукуряк, бамбатурка —
Helleborus odorus Waldst. et K it
С ем . Л ю т икови — Ranunculaceat

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците, редките светли гори и

поляните в предпланинските и планинските райони на цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, с високо до
40 см стъбло и с червенокафяво, пълзящо, силно разклонено
коренище. Приосновният лист е с дълга дръжка,длано-
видно 7-,11-,16-делен, а стъбловите листа са по-дребни, при­
седнали, също длановидно разсечени. Цветовете са жълтозелени,
увиснали, едри, с прост 5-делен чашковиден околоцветник и много-

150
бройни тичинки. Плодът е мехунка — сух, разпуклив, с много се­
мена. Цъфти от февруари до април.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренището с корените, които
се вадят рано напролет — февруари-март, или през есента — ок­
томври. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсуше­
ните коренища са тъмнокафяви отвън и белезникави отвътре, о
неприятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 10%.
Опаковат се в бали или торби. Запазват се в сухо и проветриво по­
мещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Отровните гликозиди хелеборин {дей­
ствува слабително) и хелебореин (усилва сърдечната дейност), хеле-
борсит, мазнини, горчиви вещества, сапонини, хелебрини и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Засилва по­
добн о на ст рофант ина сърдечнат а дейност, дейст вува пикочогонно,
слабително, нервоуспокоително. Прилага се при сърдечна недост а­
т ъчност , хем ороиди, заст ой на т ечност и в органи зм а, жълтеница,
плеврит, кашлица и др.
В българската народна медицина коренищата се препоръчват
още при възпаление на гръбначния мозък, менингит, туберкулоза,
нервни заболявалия и др. Външно се прилагат при косопас, сва­
рени в оцет — против пърхот и за укрепване на косъма, за промивки
при гнойни рани и гнойни пъпки по клепачите на очите и др. Отва­
ра от коренищата, сварени с дървесна пепел, се дава против рак.
Във ветеринарната медицина кукурякът се използува против бо­
лестта спреж по добитъка (пробива се малка дупка в ухото на жи­
вотното и в нея се пъхва парче от коренището на кукуряка).
Н а ч и н н а у п о т р е б а . */з чаена лъжичка ситно на­
рязани коренища се варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие преди
ядене по 1 ракиена чашка 4 пъти дневно.
Р а с т е н и е т о е о т р о в н о и т р я б в а д а се в з и м а
под лекарски контрол!

Къпина, планучка — Rubus fruticosus L.1

С ем . Розоцвет ни — R osa cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из горите, храсталаците, сечищата, по

синорите и край пътищата в цялата страна.
О п и с а н и е . Храстовидни растения с цилиндрични или тъпо-
ръбести, голи или окосмени, но винаги по-силно или по-слабо бод-

-•Под това име са описани няколко вида къпини (Бел. на ред.).

151
ливи стъбла, които са пълзящи или са дъговидно извити. Листата
са длановидии или нечифтоперести, обикновено с 3—5 яйцевидни,
заострени и назъбени листчета, голи или бяло мъхесто окосмени
от долната страна и по главния нерв често с дребни шипчета. Цве­
товете са бели или розови, с 5-делна чашка, 5-листно венче и много-
бройни тичинки и плодници. Те са събрани в гроздовидни или мет-
личести съцветия. Плодът е сборен, червен и синьочерен, месест,
лесно отделящ се от плодното легло. Медоносни растения.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, корените и плодовете.
Листата се берат в хубаво слънчево време от юни до септември.
Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа
са със зелен цвят, без миризма, с тръпчив вкус. Допустима влаж­
ност 12%. Опаковат се в торби или бали.
Корените се вадят през есента — октомври-ноември. Сушат
се на сянка или в сушилня при t° до 60°С. Опаковат се в торби или
бали., •
Плодовете се берат при пълното им узряване — юли-октомври.
Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Допустима влаж­
ност 15%. Опаковат се в книжни торби. Всички части на къпината,
се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат витамин С, танини,
флавони, инозит, магнезиеви соли и др.; корените — скорбяла,
такини и др.; плодовете — витамин С, провитамин А, витамин К,
млечна, янтарна, оксалова и ябълчена киселина, захари, багрила,
пектин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Проявява
заничащ о и прот иводиабет ично действие. Прилага се при диария,
дизент ерия, бяло течение, захарна болест и др.
Българската народна медицина препоръчва листата и корени-е
на къпината още при кръвохрачене, апандисит, силна и продължи­
телна менструация, воднянка, разширени вени (корените) и др.
Външно отварата от листата се прилага за гаргара при възпаление
на гърлото, венците и др. Плодовете се препоръчват при простуда,
възпаление на дихателните пътища, за усилване и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от листата се
заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Прецедената
запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Ог ко­
рените 1 супена лъжица се вари 10 мин. в същото количество вода.
Пие се по същия начин.

152
Кърпикожух, мразовец, есенен минзухар, качунка,
пъди овчар — Colchicum automnale L.
С ем . Кремови — L iliaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из ливадите, поляните, пасищата и

храсталаците в предпланинския и планинския пояс, навсякъде из
България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с яйце­
видна грудко-луковица, обвита с тънка жилава кафява ципа.
Цветовете се развиват през есента. Те са светлорозови или розово-
лилави, рядко бели, с 6-делен околоцветник, сраснал в основата в
дълга бледа тръбица. Листата се развиват през пролетта и са ши­
роко ланцетни, сочни, тъмнозелени, като заедно с тях се развива и
плодът. Той узрява през лятото и отначало е зелен, а впоследствие
кафяв, тригнезден с многобройни, чернокафяви, почти сферични
семена с горчив вкус. Цъфти през септември-октомври.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Семената. Плодните кутийки
|Се събират малко преди пълното им узряване — юни-юли — и се раз­
стилат върху постелка, за да се доизсушат и да доузреят семената в
'тях. След това семената се изчукват и се почистват чрез превяване и
пресяване. Изсушените семена са без миризма и с горчив вкус.
Допустима влажност 13%. Запазват се в сухи и проветриви поме­
щения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Семената съдържат алкалоидите
колхицин, колхицеин, азот-дезацетил-колхицин, 4-десметилколхи-
цин, 3-диметил-азот-дезацетил-азот-метил-колхицин; съдържат
също вещества с неутрален характер: азот-формилдезацртилкол-
хицин; глйкоалкалоида колхикозид, тиоколхицин, флавона апи-
генин, киселини от ароматния ред, фитостерин, захари, до 17%
мазнини (състоят се от олеинова палмитинова и линолова киселина),
скорбяла и др. Грудко-луковиците съдържат колхицин, мазнини,
смола и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Алкалои­
дите колхицин и колхамин подтискат делението на клет кит е,
(изменят тъканта на кръвотворните органи, поради което предиз­
викват намаление на белит е кръвни клетки. Цялото растение дей­
ствува още пикочогонно и силно слабително. Прилага се за лечение
на хронична левкоза и кож ен ра к. Лечението на кожния рак се из­
вършва чрез външно приложение под формата на колхаминова
маз, в чийто състав се препоръчва да се включи и ферментът хиа-
луронидаза. Особено добър ефект се наблюдава в началните ста­

153
дни на кожния рак. В някои случаи растението се препоръчва и
против подагра, ставен ревматизъм, ендокардит и перикардит,
скарлатинозен нефрит и др.
Българската народна медицина препоръчва семената на кърпи-
кожуха още при воднянка, отоци, ставен ревматизъм и др. Външно
настойката от семената, накиснати в отношение 1:10 за 20 дни в
силна ракия, се прилага за мазане при ревматизъм, подагра и нев­
ралгия. Използува се също за пиене при скарлатинозно възпаление
на бъбреците и подкожен оток.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . По лекарско предписание!
В н и м а н и е ! Р а с т е н и е т о е о т р о в н о за чо­
века и д о м а ш н и т е животни!

Лавандула, лаванда — Lavandula angustifolia Mill.

Сем. Устноцветни — Labiatae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Отечеството на лавандулата е Средизем-

номорието. У нас се култивира главно в Подбалканските полета.
О п и с а н и е . Многогодишно вечнозелено полухрастче, ви­
соко 30 до 60 (100) см. Долните вдървеняващи стъбла са силно раз­
клонени, възходящи, с многобройви млади клонки. Цветокоснитс
клонки са четириръбести, в основата гъсто облистени, а нагоре с
дълго безлистно междувъзлие. Коренът е вретеновиден и прониква
дълбоко в почвата. Листата са линейни, срещуположни и присед­
нали, окосмени, с подгънати ръбове. Цветовете са синьовиолетови,
събрани в класовидни съцветия на върха на стъблата. Имат 5-делна
тръбеста, окосмена чашка, 2-устно тръбесто венче (горната устна
от 2, а долната — от 3 дяла) и 4 тичинки. Плодът при узряването си
се разпада на 4 орехчета, всяко от които съдържа по 1 лъскаво черно
семе. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а част.Цветовете.Цветоносните стъбла
се окосяват през време на цъфтежа — юни-август — и се сушат
на сянка или в сушилня при t° до 35°С. След изсушаването цвето­
вете се изчукват от тях и се почистват от случайни примеси. Изсу­
шените цветове имат син цвят, приятна миризма и горчив вкус.
Опаковат се в торби или шперплатовя каси. Допустима влажност
12%. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от линалил-
ацетат, 1-линалоол, нерол, гераниол, борнеол, цитрал, цинеол,
а-гогаен, одимен, а-феландрен, камфен, a-p-кариофилен, кумарин,

154
фурфурол и ДР-> дъбилни вещества, сапонини, гликозиди, горчиви
вещества и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билкат а
им а нервоуспокоит елно, болкоуспокоит елпо и дезинфекционно дей­
ст вие. Действува също така пикочогонно и ободрително. Прилага
се при неврастения, мигрена, хист ерия, сърдечна невроза.Препоръчва
се също при чревни болки, безсъние, гастрит, газове в червата и др.
Българската народна медицина препоръчва лавандулата още
при главоболие, шизофрения, замайване на главата, а външно за на­
лагане при стомашни болки (вж. схемата със зоните на Хед— фиг.1),
парализи, ревматизъм и др. Пръснат между дрехите, цветът прогонва
молците и може да се употребява вместо нафталин. Етеричното ма­
сло, разтворено в спирт, действува добре против ревматични болки.
То се прилага още в парфюмерийната и пивоварната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се
пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Лавровишня, зеленика, лаврова вишня,

лаврова череша — Laurocerasus ofjicinalis Roem.
( Prunus laurocerasus L.)
С ем . Розоцвет ни — R osa cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сенчестите букови гори в Средна

Стара планина и Странджа.
О п и с а н и е . Вечнозелен храст или малко дръвче, 1—3 (6) м
високо, с продълговато елиптични, кожести и последователни ли­
ста. Цветовете са бели, събрани в изправени гроздовидни съцветия
в пазвите на листата с 5-листно венче и многобройни тичинки.
Плодовете са черни, закръглено яйцевидни, костилкови.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през време на
цъфтежа — май-юни. Те не се сушат, а се предават свежи в
билкоизкупвателните пунктове (като оттам се предават на нашата
индустрия).
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа горчивия гликозид
лауроцеразин (който при разпадане под действието на ензими от­
деля циановодород), витамин С, гликозидите амигдалин и пруна-
зин, етерично масло, което се състои от бензалдехид, бензилов спирт,
синилна киселина, дъбилни вещества, восък. В семената освен гли­
козиди са открити мазнини и етерично масло.

155
 Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
болкоуспокоително.
В българската народна медицина запарката от листата на лавро-
вйшнята се препоръчва при болки в стомаха и червата, кожни об­
риви, нервни заболяванйя (като успокоително), при болки и спазми
в бъбреците и жлъчката и др. Външно се употребява за налагане
при хемороиди, за промивки при гнойни рани, за компреси при
невралгия и др. Във ветеринарната медицина билката се прилага
против шап по добитъка (за промивки и налагане).
Н а ч и н н а у п о т р е б а . П о лекарско указание. Раст ениет о
е от ровн о !

Лазаркиня същинска, бодисора, ароматна

лазаркиня — Asperula odorata
С ем . Брош ови — Rubiaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сенчестите гори (главно в буковите)

във всички планински райони на страната.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, не-
разклонено, четириръбесто, прешленесто стъбло, високо до 30 см,
и с пълзящо коренище. Листата са тясно елиптично ланцетни до
ланцетни, разположени в прешлени по б—8, като от долната страна
са окосмени заедно със стъблото около прешлена. Цветовете са
бели, с приятна миризма, фуниевидни на дълги дръжки. Те са раз­
положени в щитовидно съцветие на върха на стъблото; чашката е не­
доразвита, венчето 4-листно, тичинките — 4, плодникът — дву-
гнезден. Плодът е зелен и сух, разпада се на 2 половини, които имат
твърди кукести израстъци.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани преди или в*
началото на цъфтежа — април-юли. Сушат се бързо на сянка или!
в сушилни при t° до 35°С. Изсушената билка е с тъмнозелен цвят,(
с кумаринова миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност
12%. Опакова се в книжни торби. Запазва се в сенчесто, сухо и про­
ветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа кумаринов глико-
зид (който при сушене освобождава част от кумарина), гликозида
асперулозид, танини, горчиви вещества, етерично масло, смола и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
омекчително (при кашлица), пикочогонно, потогонно, болкоуспоко­
ит елно.

156
 В българската народна медицина лазаркинята се употребява
при задух, кашлица, пясък в бъбреците и жлъчката, жълтеница, бо­
лести на далака, хистерия, главоболие, сърцебиене, безсъние, сто­
машни болки, воднянка и др.
Външно билката се използува за компреси при циреи, трудно за­
растващи рани, кожни обриви и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици нарязани стръ­
кове се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час.
Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Лайка лечебна, белеоч, лайкучка, папатка —

Matricaria chamomilla L.
С ем . Слож ноцвет ни — C o m p o sita e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край пътищата и оградите, из лива­

дите и пасищата в цялата страна.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с голо, силно
разклонено стъбло, високо до 50 см. Листата са последователни,
двойно пересто насечени на нишковидни дялове. Цветовете са съб­
рани в съцветия кошнички по върховете на стъблата и имат дълги
дръжки. Периферните цветчета са бели, езичести, а вътрешните са
жълти, тръбести, двуполови. Цветното легло, което е характерно
за лайката, е конично изпъкнало и кухо. Плодът е продълговата
кафявозелена семка. Цялото растение има приятна миризма.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветните кошнички (заедно с
дръжките до 2 см), брани през време на цъфтежа — май-юли—и из­
сушени на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка
е с приятен аромат и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опакова се в каси. При брането лайката не трябва да се смесва с
ед рат а лайка (M a tric a ria inodora L.), която е без миризма и цвет-!
|ните й кошнички са по-едри; с кучеш кат а лайка или подрум ичет о
|(A nthem is cotula L.), която има плоско и плътно цветно легло и не­
приятна миризма, а също така с различни маргаритки, парички
и др.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от хамазу-
лен, кадинен, азулен, сесквитерпенови деривати, каприлова, но-
нилова и изовалерианова киселина), диоксикумарин, триакантин,
никотинова киселина, холин, фитостерин, салицилова киселина,
мазнини, витамин С, провитамин А, горчиви вещества, слуз, флаво-
ноидното вещество апигенин и др.

157
 Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
притежава омекчит елно, ант исептично и прот ивовъзпалит елно
дейст вие.
Българската народна медицина препоръчва лайката при възпа­
ление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на
стомаха и червата, при задух, жълтеница, епилепсия, главоболие,
болки в стомаха и червата. За пиене като запарка лайката се
употребява още при трудно уриниране и при кръвопикане, за ре­
гулиране на недостатъчна менструация, при ревматизъм, ишиас,
гъбички в устата. Външно лайката се използува за приготвяне на
лапи при рани, циреи, рак, за промивки при възпаление
на очите, при бяло течение и възпаление на матката, хемороиди,
рани в устата, за гаргара при гърлобол, зъбобол, възпаление на
сливиците, лош дъх на устата.Изсушената билка може да се изпол­
зува за опушване против дървеници и други насекоми.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от лайката се
залива с 200 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Изпива се
наведнъж. Така се прави 3 пъти дневно, защото хамазуленът, на
който се дължи противовъзпалителното действие на лайката, във
воден разтвор бързо се разлага.
В нашата народна медицина се употребява м и ри зли ват а л а й ка
[M a trica ria tenuifolia (Kit.) Simk.], която се препоръчва главно против
кашлица, и ж ълт ат а лайка (A n th em is tin ctoria L.), която се
употребява също против кашлица, диария и за .поддържане на
русия цвят на косата.

Левурда, див чесън, мечи лук — Allium ursinum L.

С ем . К р е м о в и — L iliaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сенчестите широколистни гори и в

Планините докъм 1000 м надм. височина из цяла България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, излъчващо
чеснова миризма, с високо до 40 ом трисгенно стъбло, обхванато
|В основата от листните влагалища. Луковицата е продълговата,
!покрита с ципеста обвивка. Листата са 2, излизащи от основата на
стъблото, елиптично ланцетни, е дълги 5—20 см дръжки. Цвето­
вете са бели, събрани в рехав полукълбест сенник на върха на стъб­
лото.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Луковиците, които се вадят през
юни-август, след узряването на семената. Сушат се на сянка или

158
к сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с чеснова миризма и
„:ютив вкус. Допустима влажност 16%. Опакова се в торби. Запазва
се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от винил-
сулфид, алилсулфид, диалилтрисулфид и др.), витамин С, следи от
меркаптан, йод, един алдехид, полисулфиди и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е. Притежава
силно прот ивом икробно (бактерицидно и бактериостатично), про-
т ивоглист но и прот ивосклерозно действие. Прилага се за лечение
при бяло т ечение (причинено от бацилите Трихомонас вагиналис),
ат еросклероза, високо кръвно налягане, глист и, чернодробни стра­
дания.
В българската народна медицина луковиците на левурдата се
употребяват още при болки в стомаха, газове, хълцане, циреи, без­
съние, задух, треска, бронхит и др. Пресни луковици, счукани на
каша, се използуват външно за налагане при рани от натъртено или
ударено, както и за промивки при бяло течение. Те действуват добре
и против падане на косата и ревматизъм чрез натриване на кожата.
Запарка от луковици с вода 1:10 се прилага при глисти и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани луко­
вици се киснат 1 час в 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 3 пъти дневно. Или 10 бр. пресни луковици се счукват и се
смесват с 500 г кисело мляко. Взима се по 1 супена лъжица след ядене
3 пъти дневно.
Нашата народна медицина препоръчва като лечебно средство
при споменатите болести също луковицата и надземната част на
к улт урн и я чесън (A llium sativu m L.).

Лен — Lim m usitatissimum L.

С ем . Л енови — L inaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Растението се култивира почти навея-

къде из България.
О н и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с голо цилин­
дрично стъбло, на върха разклонено, високо до 1 м. Листата са
целокрайни, седящи, тясно ланцетни, последователни, с 3 надлъжни
жилки. Цветовете са правилни, небесносини, събрани на върха на
стъблото в рядка метдица. Съставени са от 5-делна чашка, 5-листно
венче и 5 слабо сраснали в основата си тичинки. Плодът е разлуК-
лива кутийка с много семена. Цъфти през юни-юли.

159
 И з п о л з у в а е м а ч а с т . Семената на лена, който се жъне
след пълното му узряване. При нужда растенията се сушат на слънце
или в сушилни при t° до 40°С. След това семената се очукват. Те са
яйцевидни, сплеснати, лъскави, светлокафяви, без миризма. До­
пустима влажност 13%. Опаковат се в чували. Запазват се в сухо
и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в. До 45% ленено масло (състои сс от
глицериди главно на линоловата, а линоленовата и изолинолено-
вата киселина, а също и на олеиновата и др.), слузни вещества в
семенната обвивка, белтъчини, въглехидрати, органични киселини,
ферменти, провитамин А и др. В цялото растение, особено когато1
е зелено, се съдържа цианогенният гликозид ланимарин, който под
действието на ферменти се разпада и отделя циановодород. Ето
защо ленът не трябва да се дава като храна на домашните животни.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Лененото
семе притежава противовъзпалително и леко слабително действие.
Употребява се против кашлица, задух, възпаление и камъни в бъб­
реците и пикочния мехур, стомашни и чревни възпаления и болки.
В българската народна медицина лененото семе се употребява
още при захарна болест, стомашни киселини, прегракналост, сенна
хрема, трудно уриниране, възпаление на простатата, кръв в изпраж­
ненията, камъни в жлъчката, запек, белодробни възпаления, недо­
статъчна и болезнена менструация и др. Лененото масло, смесено с
белтък от яйце по равни части, се прилага при изгаряния, а смляно
ленено семе се използува за лапи при циреи, гнойни пъпки, ревма­
тични отоци и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица ленено семе се
залива с 400 мл студена вода и се оставя да кисне 1 час. Получената
слуз се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Лепка, гергевка, обикновено еньовче,

свитак, торица — Galium aparine L.
Сем. Брошови — Rubiaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците, край пътищата и

оградите, в градините и посевите, често из цялата страна.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с грапаво, ле­
жащо или катерливо крилато, четириръбесто стъбло, дълго до 1,5 м.
Листата са разположени по 6—9 в прешлени, тясно елиптично лан-

160
Сетни, по края с шипчета. Цветовете са дребни, бели, събрани в полу-
сенвици, с 4-листно, сраснало в основата венче, и 4 тичинки, без
чашка. Плодът е сух и бодлив, почти сферичен, разпадлкв.
Използуваема ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилия при
t° до 50°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с горчив
вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в
сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа гликозида асперулозид,
галова и лимонена киселина, сапонини, танини, червено багрило,
витамин С и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
притежава прот ивом икробно и пикочогонно действие. Употребява
се при пясък и камъни в бъбрецит е и м е х ур а .
Българската народна медицина препоръчва лепката още при
чернодробни страдания, вода в коремната област, ревматизъм,
гуша, скорбут,диария, плеврит,епилепсия, циреи,стомашни и чревни
болки. Пресният сок от растението се прилага против епилепсия и
кожен рак, а смесен със свинска мас (1:10) — за мазане при скро-
фули, лишеи, кожен рак, циреи, кожни изриви. Стритата изсушена
билка се използува за посипване при рани и циреи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
залязат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката
се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други билки от
рода лепка, като кръст овидна леп каЮ аИ и т ' c ru c ia tu m (L.) Scop.].
Отварата от нея се дава против болки и разстройство н i стомаха,
при хемороиди, силна и продължителна менструация, кръзоизливЬ
о т носа и др.; бяло (м е к о ) еньовче (G alium m ollugo L.), което поради
съдържащите се в него ензими има свойството да съсирва млякото
{оттам и имената му — сирище, бяла подкваса). Употребява се
против стомашни болки и чернодробни страдания; пролет н о
ен ьовч е ( G alium vernum Scop.) — употребява се при кръвотечение
от носа. За целта изсушената билка ее стрива на прах и се смърка
като емфие.I

II Б али те ■ Б ъ л гар и а използуването им 161

Леска обикновена — to r y h ts avellana L.
С см . Б р езо в и — B etu laceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из широколистните гори (като подлее)

и из сечищата в цялата страна.
О п и с а н и е . Едър храст с червеникава или пепелявосива кора
на клоните, гладка и покрита с множество лещанки. Листата са
едри, с къса дръжка, закръглено яйцевидни, на върха изведнъж
стеснени и заострени и със сърцевидна основа, двойно назъбени.
Цветовете са еднополови — мъжките са събрани в съцветия реси,
цилиндрични и увиснали, а женските са разположени по 2 в малка
пъпковидни образувания. Плодовете (лешник), събрани най-често
в групи от 2—5, със звънчевидна обвивка. Цъфти през февруари-
април.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Кората на клоните, белена през
пролетта — април-май. Обелената кора се суши на сянка или »
сушилня при t° до 50°С. Изсушената билка е кафявосива, без мирис
и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опакова се в бали. За­
пазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Кората съдържа танини и други не­
уточнени вещества. Плодът съдържа йодни, железни и медни соли,
мазнини, метиснин, холин, лецитин, ненаситени мастни киселини
и др.
Лечебно действие н п р и л о ж е н и е . Пикочо-
гонно, противотрескаво.
Българската народна медицина препоръчва кората на леската
против малария, за апетит, при жълтеница, разширени вени, възпа­
ление на простатата, бъбречни заболявания, заболявания на чер­
ния дроб и др. Подобно действие имат и листата.
От своя страна плодовете са висококалорична храна при мало-
кръвие, диабет, камъни в бъбреците и жлъчката, гуша, атероскле­
роза, високо кръвно налягане и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжипанарязани кора
ее варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно. От листата се взимат 2 супени лъжици и ся
киснат в 0,5 л вряла вода 2 часа. Пие се цо същия начин.

162
Летен дъб, белика, бяла граница, лютак, лъж нт —
Quercus robur L.
Зимен дъб, зимно меше — Quercus sessiliflora Salisb.
С ем . Б укови — F agaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Летният дъб се среща на групи или

единично предимно в низините. Зимният дъб расте в предпланин-
ския и планинския пояс на цяла България до 1500 м надм. височина.
О п и с а н и е . Високи дървета с широка, сбита, а при свободно
растящите разперена корона. Летният дъб има голи, гладки, ка-
фявозелени или синкавозелени едногодишни клонки с дребни,
почти закръглени лещанки. Листата му са с къси и дебели дръжки,
неправилно плитко или по-дълбоко пересто наделени на 5—7 двой­
ки тъпи дялове, голи и от двете страни или отдолу тънко пухести,
но със стареенето оголващи, с изключение на жилките. Люспите
на чашките (купулите) пепеляво пухести, керемидообразно разпо­
ложени и наредени спираловидно, плоски. Зимният дъб е със зе-
ленопепеляви или кафявочервеникави и голи едногодишни клонки.
Листата му са пересто врязано наделени на А—7 двойки, най-често
заострени дялове и отгоре са голи, тъмнозелени, а отдолу — пу­
хести, с дребни кичурести власинки. Чашката (купулата) на жълъда
отвън е с пухести по тръбната страна люспи, част от които са и въз­
лесто задебелени. И двата вида дъб са еднодомни с еднополови
цветове — мъжките, събрани в увиснали реси с 6-делен околоцвет-
ник и повече от 6 тичинки, а женските са единични или са събрани
по 2—5 в малки гроздовидни съцветия. Цъфтят през април-май.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Тънката гладка кора от млада
дървета с диаметър до 10 см или от млади клонки, която се бели
рано напролет — март-април. За целта върху кората се правят
напречни и надлъжни нарези, след което тя се очуква леко с чукче
и се бели. Така обелената кора се суши на слънце (с лицевата страна
отгоре), на сянка или в сушилня при t° до 50°С Кората може да
се вземе и от прясно отсечени дървета, които се поставят на спе­
циални станоци и се белят с рукан. Изсушените кори отвън са
лъскави, гладки, кафявосиви и с белезникави лентицели, а отвътре
са кафявочервени или жълтеникави. Вкусът на изсушената билка е'
Силно стипчив и слабо нагарчащ. Допустима влажност 15%. Опа­
кова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Кората съдържа дъбилни вещества
до 20%, галова, елагова и ерукова киселина, катехини, въглехид-j
рати, смоли, кверцит, левулин, слуз, белтъчни вещества, горчиви

1$3
вещества н др. (в продължително сътсраняваните кори или в корите
от стари дървета поради ензимно окисляване, част от танините пре*
минават в неразтворими флобафени). Открити са още пентозани,
пектини, флавоновото съединение кверцетий и др. Жълъдите
съдържат скорбяла, дъбилни и белтъчни вещества, мазнини.
Л е ч е б н о - д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Кората на
двата вида дъб има запичащ о и прот ивовъзпалит елно дейст вие.
Прилага се за лечение при диарии' и за га р г а р а при възпаления в
област т а на у с т а т а и глът нат а, също при и зга р ян е.
Българската народна медицина препоръчва дъбовите кори още
при малокръвие, скрофули, кръвохрачене, повръщане на кръв,
силна и продължителна менструация, дизентерия, глисти, албумин,
малария, кашлица, бронхит, възпаление на пикочния мехур, лош
дъх на устата, киселини и болки в стомаха и др.
Външно се използуват под формата на наетойки за жабурене
при слаби венци и рани в устата, за промивки при трипер и бяло
течение, за бани при потене на краката, за компреси при подутини
от изгоряло и др. За пиене при отравяне от алкалоиди и метали.
Пресни лЬста като лапи служат за увиване на главата при главобол.
За пиене и бани при изпаднало задно черво и хемороиди. Печени
жълъди се използуват като кафе при чревни и стомашни болки,
малокръвие, скрофули и ревматизъм. Във ветеринарната медицина
и кожарската индустрия.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани кори
се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се no 1 винена чаша преди ядене
4 пъти. дневно.

Липа — Tilia argentea D e s f TWa

cordata M ill., Tilia platyphyllos bcop.
С ем . Л ипови — ТШаоеае

Р а з п р о с т р а н е н и е . В нредштанинския и долния планински

пояс на пялата страна.
О п и с а н и е . Високи дървета с разклонена корона. В меди­
цината се употребява цветът и на трите вида липа; дребполист на
(T ilia c o r d a ta ), едролист на (T ilia p la ty p h iilo s) и сребролист на (Т . ar­
g en tea). Листата на дребнолистната липа са 2—8 см дълги и почти
толкова широки, отгоре голи и тъмнозелени, а отДолу — синкаво-
зелени, рамо в ъглите на жилите са с жълтокафяви власинки. Цвс-

164
товете са групирани по 4 до 16 в увиснали съцветия. Листата на
едролистната липа са 5—10 см дълги, отгоре тъмнозелени, от­
долу — по-бледи и голи или с редки власинки, а освен това в ъглите
на жилките има снопчета белезникави власинки. Съцветията се j
съртоят от 3 до 9 цвята. Листата на сребролистната липа са 6—11 см
дълги и отгоре са тъмнозелени, а долната им страна е сребриста,
от дебелия пласт бели звездовидни власинки. С власинки е покрит!
и присъцветният лист. Цветовете в съцветието са 5 до 10. Цветовете I
на всички видове липа се състоят от 5-делна чашка, 5-листно зеле- :
ножълто или бяло венче и многобройни тичинки. Събрани са в!
сьцветие полусенник, като дръжката на полусенника се е сраснала
с главната жилка на едър, езиковиден, кожест, гол или окосмен!
присъцветен лист с бледожълтеникав цвят и мрежеста нерватура.
Плодът на всички видове липа е кълбесто орехче. Медоносни расте­
ния.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветовете на всички видове липи
със или без прицветника, брани през време на цъфтежа — юни-
юли. При брането цветовете да не се мачкат, защото при сушенето
потъмняват. Цветовете на различните видове липи се събират, су­
шат се и се опаковат поотделно. Ако се събират само цветове, те се
откъсват от присъцветниците преди сушенето. Набраните цветове се
сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Сушенето трябва да
спре, когато цветната дръжка стане чуплива при огъване. Изсуше­
ната билка е със зеленикавожълти цветове и жълтозелени прись-
цветници с приятна миризма и сладникав вкус.Допустима влаж­
ност 12%. Опакова се в специални бали. Запазва се на сенчесто и
проветриво място. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се главно от
фарнезол), флавоновия гликозид хесперидин, гликозида тидиа-
циц, неизучени сапонини, дъбилни вещества, провитамин А, ви­
тамин С, слуз и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Липата
проявява силно пот огонно и пикочогонно дейст вие. Притежава също
и противоспастичнй, тонизиращи и иротивомикробни свойства.
Прилага се като отхранващо средство при болести на дихат елнит е'
т т и щ а (бронхити, пневмонии, катари, ангини), при т е м п ер а т у р н а
съст ояния, ревматични болки и неврити. Употребява се и при забо-:
дявания на пикочните органи.
В българската народна медицина липата се прилага още прН|
болки в стомаха и червата, шарка, кожни обриви, главоболие,;
епилепсия, виене на свят, хистерия, пресипнал глас, диария и др.
ЬВншно липовият цвят се препоръчва за бани при нервни бо­
лести, за гаргара при гьрлени възпаления и при зъбобол. На­

165
мира приложение също в пивоварната и парфюмерийната пр^»
мишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от цвета се вари
в 200 мл вода 5 мин. Отварата се пие като чай. За външно прилагане
— 100 г липов цвят се слага в 2 л вода да р ш в д след което отварата
се излива във ваната за баня.

Лопен, царска Шещ, овча опашка, мечо ухо,

висок лопен, крилатостъблен лопен —
Verbascum thapsiforme Schard.
Лечебен лопен — Verbascum phlomoides L .
Сем. Живеничеви — Scropkulariaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Високият лопен се среща из храстала­

ците, редките гори, сечищата и пожарищата, а лечебният лопен —
по сухите тревисти, песъчливи и каменисти места,край пътищата ■
нз необработваните места.
О п и с а н и е . Двугодишни тревисти едролистни растения,
бяло или'жълтеникаво до жълтеникавосиво вълнесто наплъстени,
с високи от 30—50 до 120—150 см, прости или в горната част раз­
клонени стъбла, а в основата с розетка от едри листа.
Стьбловите листа при високия лопен са дълго низбягващи по
стъблото, поради което то изглежда крилато, а при лечебния
лопен те не низбягват и стъблото не е крилато.
Цветовете и на двата вида са едри, жълти, събрани на върха на
стъблото в дълги и гъсти класовидно-гроздовидни съцветия. Пло­
дът е многосеменна кутийка.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Венечните листа на цветовете
без чашката, брани през време на цъфтежа — юни-септември.
Сушат се бързо на сянка или в сушилня при t° до 55°С Всяко за­
бавяне на сушенето причинява почерняване на цветовете. Изсу­
шената билка е със златисгожълт цвят, с (иедоподобна миризма и
сладникав вкус. Допустима влажност 8%. Опакова се в полиети­
ленови торби, поставени в книжни торби, подплатени с пергамент.
Запазва се на сухо (при влага цветовете почерняват), проветриво и
сенчесто място. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Слуз до 2,5% ,въглехидрати до 12%,
салонини, етерично масло, а-кроцетин, кумарин, Р-каротин, фла-
воноиди, мастни киселини и др.
 Лечебно действие н п р и л о ж е н и е. Белката
действува от хран ващ о и ом екчи т елнв,
В българската народна медицина чветът на лопена се употре­
бява при кашлица, бронхит, задух, магарешка кашлица, черно­
дробни заболявання, пресипнал, глас, туберкулоза, диария и др.
Външно се препоръчва За гаргара при гърлобол, за лапй (ли­
стата) при хемороиди, отоци, циреи, болки в ухото и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от цветовете се
валива с 300 м л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по Г
винена чаша (подсладена с мед) преди ядене 3 пъти дневно.

Луда краставица, дива краставичка, църкало, диво

динче, пипоииче, рупелйче — Ecbalium elaterium A. Rich.
Сем. Tmatotu — C u cu rb ita cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По песъчливите места, край пътищата

я в изкопите, най-често по черноморското крайбрежие, а в остана­
лите части на страната по-рядко. .
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение със сочни и
стелещи се, разклонени стъбла, покрити с грапави .четинки. Ли­
стата са сърцевидни, назъбени, също покрити с грапави четинки.
Цветовете са бледожълти, еднополови. Мъжките са събрани в
странични гроздовидни съцветия, а женските са разположени по­
единично в пазвите на листата. Плодът е елипсовиден, зелен, покрит
* четинки, с многобройни семена. Цъфти през юли-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Плодовете, брани преди пъл­
ното им узряване — септември-октомври. Сушах се на сянка
или в сушилня при te до 45°С. Изсушените плодове са тъмнозелени,
без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат
се в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение. За по-лесно
•сушене някои билкари нанизват плодовете на конец.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . В сока на растението се съдържат ня­
колко смолисти вещества под името елатерин, а в плода — глико-
зидът профетин, действуващ слабително. Химичният състав на
плода не е изучен добре.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Слабително
и болкоуспокоително.
Българската народна медицина йрежоръчва плодовете на лу­
дата краставица при треска, холера, иеврастения, червен вятър,

167
жълтеница у новородени (в малки дози), като слабително средство.
Външно — плодовете, накиснати в силна ракия 1:20, могат да се
използуват за разтривка при ревматизъм, лумбаго, за налагане като
лапи при хемороиди и абсцеси, за смъркане (счукани на прах)
при жълтеница или синузит, а отварата от корена — при малария.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . Вътрешно се взима по лекарско
предписание.
Внимание! Растението е отровно!

Лудо биле, беладона, бимбилик, развалите,

старо биле, отровно биле — Atropa belladonna L.
С ем . К арт оф ови — S olan aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сенчестите гори, сечищата н храста­

лаците, в по-високите места навсякъде в България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение със зелено*
понякога с виолетов оттенък, сочно, разклонено в горната си част
стъбло, високо до 2 м, и с месест, разклонен, отвън сивожълт, а
отвътре бял корен, стигащ на дължина до 1 м. Листата са тъмно­
зелени, с къса дръжка, яйцевидни, заострени, целокрайни, долните
последователни, горните почти срещуположни, единият от които
е по-голям, отгоре са голи, а отдолу — слабо окосмени. Цветовете
са кафявовиолетови, единични или по два, увиснали, разположени
в пазвите на листата, с 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки.
Плодът е черновиолетова, лъскава и сочна ягода с кисело-сладникав
вкус.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата и корените на растението.
Листата се берат през време на цъфтежа — юни-авгусг. Самото
бране трябва да стане на няколко пъти. Берат се най-напред дол­
ните листа, които са по-големи, след известно време и горните. Така
листата като билка са по-качествени. Сушат се веднага на сянка или
в сушилня при t° до 50°С. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре
>п по-светли отдолу, с характерен мирис и горчив вкус. Опаковат се
в бали. Корените се вадят в началото на есента, когато плодовете
узреят през септември, и то от 2-до 5-годишни растения. След из­
миване и изчистване по-големите се нацепват и се сушат на сянка
или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените корени отвън са жълте-
никавосиви, а отвътре — бели, със сладникав, а впоследствие а

168
горчив вкус и слабо упойваща миризма. Опаковат се в конопена
торби или бали. Търсена и изнасяна билка. Запазват се в сенчесто,
проветриво и сухо помещение. Допустима влажност на листата а
корените 13%. 4
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Всички органи на растението съдър­
жат следните алкалоиди: атропин, хиосциамин, 1-скополамин, апо-
атропин, беладонин, азотметил-пиролин, азотметил-пиролидин,
пиридин, тетраметилдиаминобутан; гликозида метилескулетин,
витамин С( в листата) и кускгирин (в корените), още скополетин,
танини, пектини, нишесте, захароза, фитоетерип, ферменти и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Алкалои­
дите на лудото биле притежават спазм олит ичпи свойст ва, в резул­
тат на което имат болкоусп окояващ еф ект при спазми на гладката,
мускулатура; пот искат секрецият а на секрет орнит е ж л ези , у с к о ­
р я в а т сърдечния р и т ъ м ; ат ропинът и хиосциам инът п рит еж ават
въ збуж дащ о влияние въ р х у цент ралнат а нервна си ст ем а, а скопо-
ламинът — успокояващ о.
Растението се прилага за лечение на заб о ля ва н и я на х р а н о см и ­
лат елн ат а сист ем а (стомашна язва, гастрит, чрезяи колики, по­
вишена киселинност), заб о ля ва н и я на дихат елнит е органи (брон­
хиален задух, бронхит), на пикочо-половит е органи (класическо сред­
ство против „бъбречна атака“, т. е. при бъбречно-каменна болест,
спазми иа пикочопроводите), възпаление на ж лъчкат а и ж.тьчно-
кам ен н а б о л ест ; освен това растението се препоръчва при мага­
решка кашлица, спастичен запек, епилепсия, хорея, прекомерно
потене, невралгия, при безсъние, при „кокоша слепота“, критична
възраст у жената и др.
Рьлгареката народна медицина препоръчва корените на лудото
биле още при безсъние, парализи, нощно напикаване и изпотяване,
хистерия, морска болест, в очната практика и др. Коренът, смлян
на брашно, се употребява също при гнойни рани, рани от изгорено,
при подсичане (за посипване), а смесен със свинска мас 1:50 — за
мазане при хемороиди. Листата му заедно с листата на татула се
използуват за пушене при задух и др., а също като противоотрова
при отравяне о гъби и морфин.
В световната медицина се прилага препоръчаното от българ­
ския народен лечител Иван Раев лечение на паркинсонизма (сън­
ната болест) с корените на лудото биле. Той го е давал по следния
начин: 30 г корени от лудо биле се варят 10 мин. в 600 мл бяло вино
заедно с 1 кафена чашка животински въглища. Прецежда се и се
пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене 3 дни наред.
. Следващите дни дозата се увеличава до 4 чиени лъжички дневно,
3 часа след взимането на виното се приема малко настъргано ин-

16»
.дийско орехче и се дъвчат корени от блатен аир. Горният начин на
лечение Иван Раев е обозначил: корен № 1 (корен от лудо билеЪ
прах № 2 (животински въглен); хапчета № 3 (смес от брашно в
индийско орехче); корен № 4 (корен от блатен аир). Препоръча­
ното от Иван Раев лечение на паркинсонизма е нанадминато до­
сега в световната медицинска наука и е възприето под името „бъл­
гарско лечение“.
Растението е о т р о в н о ! Д а се в з и м а в о д t
л е к а р с к и контрол!

Луличка обикновена, залистниче, комите,

рибъовце — Linaria vulgaris (L.) MilL
■Сем. Ж ивепичеви — S croph u ktriaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте край пътищата, в орниците и

тревистите места навсякъде из равнинните и предпланинските райо­
ни на България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право,
просто или разкле^ено стъбло, високо 20—60 см. Листата са по­
следователни, без дръжки, линейно ланцетни, с подвити краища.
Цветовете са жълти, с оранжево обагрена отгоре долна устна и с
дълга шпора, събрани на върха на стъблото в гъсти гроздовидни
жлезистовлакнести съцзетия. Плодът е кръгла, двугнездна кутийка,
с ципести, черни и плоски семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете на растението, брани
през време на цъфтежа — юни-септември. Сушат се на сянка или
в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с неприятна миризма
и горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима влажност 12%. За­
пазва се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Алкалоида d-1-пеганин, флавоиовите
глпкозиди линарин, неолинарин, пектолинарин, линарезин и лина-
ракрин, фитостерин, витамин С, мравчена и оцетна киселина,
пектин, танини и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
■обезболяващо и пикочогонно.
В българската народна медицина луличката се употребява при
■болезнено уриниране и болки след него, нощно напикаване, увели­
чена и възпалена простата, възпаление на пикочния мехур, хемо­
роиди, главоболие с повръщане, жълтеница, запек и др.

170
 Външно билката се прилага във вид на лапи при циреи, кожни
болести, хемороиди, за промивки при възпалени очи и клепачи.
Пресният сок, смесен със свинска мас по равни части, се използува
за мазане при хемороиди.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Л ю ляк — Syringa vulgaris L.

С ем . М аслин ови — O leaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухи каменливи и скалисти места,

предимно из варовитите терени в предпланинския пояс на стра­
ната.
О п и с а н и е . Силно разклонен храст, 2—5 м висок. Листата
са срещуположни, сърцевидно яйцевидни, голи, целокрайни. Цве­
товете са лилави, червени или бели, събрани в сложни гроздовидни
съцветия, разположени връхно и най-често по 2.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през време на
цъфтежа — април-май. Сушат се на сянка или в сушилня при t*
до 50°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с гор­
чив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва са
в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Горчиви вещества, витамин С, ощ»
яеизучени и неуточнени съставки.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Като пото-
гонио и стимулиращо секрецията на стомаха и червата средство.
Българската народна медицина препоръчва листата на люляка
при малария, за увеличаване на апетита, за изпотяване при темпе­
ратурни състояния и др., а семената му — за регулиране на недо­
статъчна менструация.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката о*
кисне 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се пие по 1 кафена чашки
преди ядене 4 пъти дневно.

171
Магданоз, меродия, петрожил —
Petroselinum crispum (Mill.) Nym. (P. sativum H offm .)
С см . Сенникоцвет ни —- U tn belliferae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Засявано растение навсякъде у нас.

Отечеството му е Средиземноморието.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с голо, на­
браздено, разклонено, високо до 80 см стъбло. Коренът е вретено­
виден, месест, белезникав. Листата са светлозелени, лъскави,
двойно до тройно перести, приосновните и долните стъблови с
дъл^и дръжки, а горните — триделни, с линейно ланцетни дялове.
Цъфти през втората година. Цветовете са жълтозелени, събрана
в сложни сенниковидни съцветия, в основата с обвивка от 1—2
листчета. Плодовете са сивозелени, яйцевидни, разпадащи се на
две половинки.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, плодовете и корените.
Листата се берат през цялата година. Корените се вадят наесен илв
през цялата зима, а плодовете се берат след узряването —
август-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до
4б°С. Изсушената билка трябва да е със запазен естествен цвят.
Допустима влажност 12%. Листата, плодовете и корените се опа­
коват в торби. Запазват се на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Плодовете Съдържат етерично масло
(състои се от апиол, 1-а-пинен, алилтетраметоксибензол, миристи-
цин, алиолова киселина, бергаптен, кумарин), тлъсто масло (съ­
стои се главно от глицериди на петрозелиновата киселина) и фла-
воноиди; апинин, 7-апиозилглюкозид на лютеолинд, диосмйй;
гликозидите нарингенин и апигенин, слуз, захар, калциев оксалат
и др. В листата и корените се съдържат подобни вещества, но »
но-малки количества. Така в листата са открити етерично масло,
каротин, витамин С, лютеолин и апигенин. Цветовете съдържат
кверцетин, кемпферол, а корените — апигенин.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
пикочогонно, повиш ава т о н уса на гл а дка т а м у с к у л а т у р а . Препо­
ръчва се за лечение при воднянка, от оци от сърдечен п рои зход, за -
боляваиия на от дели т елнат а сист ем а, см ущ ен ия в храносм и ланет о ,
м ат очни кръвот ечения, слабост в м ат очнат а м у с к у л а т у р а , га зо в е
в черват а.
Българската народна медицина препоръчва магданоза още при
възпаление и болки в стомаха и червата, възпаление и пясък в бъб­
реците и мехура, мъчно уриниране, за регулиране на недостатъчна

172
<и болезнена менструация, при бяло течение, възпаление на простата­
т а , за увеличаване млякото при кърмачките и др.
Магданозът се използува още външно за лапи (корените и
листата) против лунички и петна по лирето, циреи, отоци, ожил-
ване от насекоми, при втвърдени млечни жлези у жените, а прах
от корена или отвара от листата — против въшки. Използува се
също в готварството и хранителната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от корените или
листата (1 кафена лъжичка от семената) се кисне 2 часа в 400 мл
вряла вода. Пие се no 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Пресният сок от растението — 1 супена лъжица преди ядене, 3
«пъти дневно.

Магарешки трън, гипгер, магарешки бодил —

Onopordon acanthium L.
С см . С лож ноцвет ни — C o m p o sita e
Р а з п р о с т р а н е н и е . Из буренливите места в цяла Бълга­
рия.
О п и с а н и е . Двугодишно, силно бодливо тревисто растение
с право, само на върха разклонено, бяло паяжикесто окосм н >,
високо до 2 м крилато стъбло. Листата са едри, долните пересто
нарязани с къси дръжки, а горните приседнали, едро бодливо на­
зъбени. Цветните кошнички едри, червецовиолетови, с дългобо-
дплести жълтеникави обвивни листчета. Плодът е с хвърчилка.
Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветните кошнички, брани през
време на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в су­
шилня при t° до 40°С. Опаковат се в бали. Запазват се на сухо, про­
ветриво и сенчесто място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Семената съдържат тлъсто масло и
алкалоиди. В листата са открити незначителни количества алка­
лоиди и сесквитерпеновият лактон аркциопикрин. В листата и цве­
товете — инулин, сапонини, багрило, витамин С и др.
Лечебно действие и н р и л о ж е н и е . Билката
притежава пикочогонно и усилвсицо секрециит е на всички от дели ­
т ел н и ж лези дейст вие. Извлеци от растението в м алки дози въз­
б у ж д а т , а в го л ем и до зи п от искат нервнат а сист ем а. Т е за си л ва т
р а б о т а т а на сърцет о и повиш ават кръвнот о нилцгане. Растевие^р
има известно дезинфекционно действие.
 Българската народна медицина препоръчва магарешкия трън
яротив кашлица, задух, хемороиди, кожни обриви, лишеи, циреи,
скрофулоза, слабо сърце, злокачествени рани, рак (заедно с коре­
ните) и др., а специално семената и листата при бъбречни страда­
ния, като ободрително и др. Сок от пресни листа може да се изпол­
зува външно за компреси при раня, кожен рак, циреи, скрофули,
а цветните кошнички и листата — за бани при кожни обриви.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 3 цветни кошнички се киснат 1 час
в 400 мл вряла вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти
дневно. В нашата народна медицица се употребява и обикновеният
м агареш ки трън (C a t du us a can th oides L.), който е по-дребен. Цвет­
ните му кошнички се употребяват против кръвохрачене, белодробна
туберкулоза, при нерви, при слабо сърце и др. Отварата от коре­
ните се използува за пиене при пясък и камъни в бъбреците и пи­
кочния мехур, а плодовете, опечени и смлени, — като кафе при хе­
мороиди.

Малина — Rubus idaeus L.

С ем . Р озоц вет н и — R o sa cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По скалните сипеи и каменливите скло­

нове, из редките гори, сечищата и пожарищата във всички наши
планини. Отглежда се и като градинско растение.
О п и с а н и е . Полухраст, висок до 1—2 м, развиващ много­
брония коренови издънки. Едногодишните клонки са пръчковидни,
тревисти, покрити със синкавозелен налеп и са осеяни с къси шип-
чета, безплодни. Двугодишните клони са плодоносещи, слабо
вдървеняващи, загиват през същата година. Листата са последо­
вателни, 3 (5—7)-делни, едро назъбени, отгоре зелени, а отдолу
бяло вълнесто наплъстени. Цветовете са бели, с 5-делна трайна
чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен,
червен, по-рядко жълт, съставен от дребни костилкови плодчета,
отделящ се лесно след узряването от конусообразното цветно
легло. Медоносно растение. Цъфти през май-юни.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата и плодовете. Първите
се берат след цъф 'ежа — юли-септември. Сушат се на сянка или
в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа са със зелена отгоре
и белезникава отдолу петура, без миризма и със слабо горчив вКус.
Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Плодовете се берат
узрели я се сушат на сянка или в сушилня при t° до 60°С. Изсуше-

194
ниге плодове имат червен или жълт цвят, приятна миризма и сла§о
кисел вкус. Допустима влажност 16%. Опаковат се в торби. I t
листата, и плодовете се запазват в сухи, сенчести и проветриви по­
мещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат флавони,танини„
витамин С, провитамин А, ябълчена и лимонена киселина и др.
Плодовете съдържат лимонена, ябълчена, салицилова, капронова
и мравчена киселина, витамин С, провитаминА, следи от витаминна
група В, различни въглехидрати,, дъбилни вещества, етерична
масло, витамин Р, багрило, пектин, окиси на калия, калция, магне­
зия, фосфора, съединения на желязото, мангана и медта, пуринови-
вещества и др. В семената освен мазнини (около 15%) има още фито-
стерин (0,7%), слузни вещества и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Плодовете
пресни или под формата на сиропи са отлично ободрително »
подкрепително витаминозно средство при всички заболявания,
особено за малки деца.
В българската народна медицина листата на малината се употре­
бяват при диария, киселини в стомаха, стомашни и чревни болки,
кръвохрачене, силна и продължителна менструация, главоболие,
кожни изриви, за изпотяване при простуда, при воднянка (корените)
и др. Запарката от листата се препоръчва за гаргара при възпаление
на венците и гърлото. Коренището на малината се употребява при
същите болести. В народната медицина се използуват и цветовете
на малината (киснати в зехтин 20 дни) като средство при ухапване
от змии, скорпиони и насекоми. Плодовете се използуват освен това
д пивоварната и сладкарската промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от листата се
днснат в 0,5 л вряла вода 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша.
Ьреди адене 4 пъти дневно.

Маточина, лимоиче, маторка, пчелинък —

M elissa o ff icinalis L.
CtM. У срш оцвет ни — L a b ia ta a

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте из редките гори, храсталаците,

покрай градините, оградите и две ровете в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с четири; ъ-
бешч» разклонено стъбло,' покрито с редки власинки, високо

175
 30—80 см и с добре развито коренище. Листата са срещуположни,
■яйцевидни, тъпо назъбени, тъмнозелени и голи отгоре, а отдолу
светлозелени и жлезисто окосмени. Цветовете са групирани по
*3—10 в едностранни ръждиви прешлени в пазвите на горните листа
зи са белезникави или розови, с тръбеста двуустна 5-зъба чашка,
5-листно двуустно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се
яа 4 светлокафяви орехчета. Цялото растение при разтриване между
пръстите излъчва приятна лимонена миризма. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани преди цъфтежа —
•май-юни. (Не бива да се берат през време на цъфтежа, нито по-
късно, защото лечебните им свойства намаляват.) Растението може
да се окоси и след това да се оберат листата, но не бива да се мач­
кат, защото при сушенето ‘почерняват. Сушат се на сянка илив-
еудшлня при t° до 40°С. Изсушените листа са зелени отгоре, светл ■>-
зелени отдолу, имат лимонена миризма при разтриване и нагар
чащ слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в шпер*
ллатови каси. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Изна­
сяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, което се състои от
цитрал, цитронелал, гераниол, мирцен, линалоол и др., витамин С,
дъбилни вещества (неизучени), кафеена, олеинова и урсолова ки­
селина, горчиви и слузни вещества.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Често упо­
требявана билка поради добре изразени лечебни свойства: нерво- '
успокоит елно, болкоуспокоит елно, прот ивоспаст ично и въ зб уж да щ о
хран осм и лат елн ат а сист ем а. Прилага се при заболя ван и я от нервен
п р о и зх о д (сърцебиене, сърдечна невроза, неврастения, мигрена,
полова възбуда, гръдна жаба), възпаление на стомаха и червата на
нервна почва, повръщане и др.
В българската народна медицина маточината се употребява
още при виене на свят, кръвно налягане, главоболие, апонлексия;
задух, меланхолия, болки на нервна почва в зъбите и ушите, за
усилване на зрението, за регулиране на нередовна менструация.
Външно се използува за лапи при ревматични отоци, жлези и ядки
в гърдите на кърмачките, при болки в стомаха и червата (вж. зон»
«а Хед), за гаргара при възпалени сливици и др., а също в парфю­
мерийната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а. 2 супени лъжици от билката се
заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката
Се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти .дневно.
Да не се уп от р е б я в а при остри възпа-
вения и а с т о м а х а и червата и при остр а
кашлица!

176
Мащерка, бабина душица, вбленика, матерка,
овчарска мерудия, овчарски босилек — Thym us sp . div'
С е м . У ст н оц вет н и — L a b ia ta e

У нас растат около 15 вида от рода мащерка, които ние включ­

ваме в една сборна група — T h ym u s sp. div.
Р а з п р о с т р а н е н и е . По тревисти, каменливи и скалисти
места, край пътища, из ливади, гори и горски поляни в цялата
страна.
О п и с а н и е . Многогодишни тревисти растения или полу-
храстчета с пълзящи или полегнали стъбла, дълги до 30 см, и с
възходящи цветоносни клонки, рядко по-високи от 20 см. Листата
са срещуположни, дребни, с къси дръжки или приседнали, линейно
|ланцетни, елиптични или яйцевидни, целокрайни, голи или окос­
мени, с точковата жлези или с жлезисти власинки, отделящи ете-
;рично масло. Цветовете са неясно двуустни, бели, лилави или
розови, дребни, събрани по- много в пазвите на връхните листа в
сбити или прекъснати класовидни до метЛичести съцветия. Пло­
дът е сух и се разпада на 4 зеленикави или кафяви едносеменни
орехчета. Всички излъчват приятна миризма.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време
на цъфтежа — май-септември. Сушат се на сянка или в сушилня
при t° до 35°С. Изсушената билка е със светлокафяви, рядко зе­
лени стъбла, зелени листа и чашка и розовочерзени или виолетови
цветове. Има приятна миризма и слабо горчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво
помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от тимол,
■карвакрол, 1-цимол, 1- d-пииен, у-терпйнен, терпинеол, 1-борнеол,
кариофилен, линалоол и др.), органични киселини, малко коли­
чество флавоноиди, лутеолин, 7- Р-гликозидлутеолин, 7-диглико-
зидлутеолин, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли,
смола и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува от хран ващ о, болко - и нервноуспокоит елно, га зо го н н о и
дезинф екционно (етеричното масло). Прилага се при всички видове
каш лица (бронхити, грип, бронхопневмония, задух), ст ом аш ни и
чревни заболя ван и я главно от нервен произход, хронични гастрити,
стомашни язви, колики и газове в червата, неврастения, главобо­
лие, паразитни болести (трихинелоза, трихоцефалоза, анкилосто-
матоза и. др.).
Българската народна медицина препоръчва мащерката още при

12. Билките в България и използуването им 177

безсъние, малокръвие, болезнена менструация и др. Външно може
да се използува за гаргара при зъбобол и за лапй при циреи, гнойни
рани, изгаряния, навяхвания и др., а също за бани при неврасте­
ния. Във ветеринарната медицина се използува за лапй при шап
у добитъка. Намира приложение и в парфюмерийната и в консерв­
ната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
киснат в 0,5 л вряла вода 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша
преди ядене 4 пъти дневно. Подсладена с мед, тя може да се пие
в като чай (1 кафена лъжичка за чаша чай).

Медуница лечебна, меча пита, маремичи,

проклетийски бурен — Pulmonaria officinalis L.
С ем . Г рапаволи ст ни — B o rra g in a cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците и широколистните
гори в предпланинските и планинските райони на цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо до
30 см, покрито с разперени четинки и жлезисти власинки стъбло и
с разклонено коренище. ПриосновНите листа са по-големи, цело-
крайни, сърцевидно яйцевидни до яйцевидни, заострени, с дълги
дръжки, грапаво влакнести, често с петна. Стъбловите листа са
по-дребни, приседнали, продълговати. Цветовете са събрани на
върха на стъблото, отначало червени, впоследствие синьовиоле-
тови, а на края тъмносини, с плитко 5-делна твърдочетинеста чашка,
5-листно фуниевидно венче и 5 тичинки. Промяната в обагрянето
на цветовете се дължи на промени в химичния състав на клетъчния
сок. Медоносно растение.
Използуваема ч а с т . Приосновните листа или над­
земната част, брани през време на цъфтежа — април-май. Су­
шат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С при добра вентилация.
Изсушената билка е със зейен цвят, без миризма и със слабо тръп-
чив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва
се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка. '
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 15% минерални вещества с около
4% разтворими и 1% неразтворими силикати, витамин С, прови­
тамин А, рутин, смоли, дъбилни вещества, слуз. Интерес представ­
лява съдържащият се в медуницата манган, който стимулира обра­
зуването на кръв и растежа, активира образуването на витамин
В 12 и регулира дейността на някои жлези с вътрешна секреция.

178
 Лечебно Действие и приложение. Действува
ом екцит елно, леко за т я га щ о , кръвот ворно.
В българската народна медицина медуницата се употребява при
възпаление на гърлото, белодробна туберкулоза, за улесняване
отделянето на храчки при ангина, бронхит, задух, против диария,
неволно напикаване (отвара от коренищата) и др. Отвара от коре­
нищата на медуницата се употребява още при хемороиди, кръво­
храчене и кръвопикане. Външно се използува за промивки на рани
и екземи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
киснат в 0,5 л вряла вода 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша
преди ядене 4 пъти дневно.

Мента културна, джоджен, нане, гюзюм —

Mentha piperita L.
С ем . У ст ноцвет ни — L a b ia ta e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Засявано растение навсякъде у нас.

О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с тъмновио-
летово, четириръбесто, от основата разклонено стъбло, високо до
50—80 см, и силно развито хоризонтално коренище. Листата са
с къси дръжки, кръстовидно срещуположни, сърцевидно яйце­
видни, заострени, остро назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу
по-светли, от двете страни покрити с жлези, които отделят ете­
рично масло. Цветовете са дребни, розови или бледовиолетови,
разположени в прешлени в пазвите на връхните листа и събрани на
върха на стъблото в класовидни съцветия. Те са с плитко 5-делна и
неопадваща виолетова чашка, 5-листно почти правилно фуние-
видно венче и 4 тичинки. Плодът се състои от 4 яйцевидни едносе-
менни червенокафяви орехчета.
У нас има 7 вида от рода мента, но за разлика от джоджена те
не съдържат или съдържат много малко ментол, който е съставна
част на ментовото масло и заради който то се цени.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани в началото на
цъфтежа — юли-август. Ментата се жъне сутрин, след вдигане на
росата, в тихо и слънчево време, след което листата се обират и се
сушат на сянка или в сушилня при t° до 30°С. Изсушените листа са
тъмнозелени отгоре и по-светлозелени отдолу, имат парлив, охлаж­
дащ вкус и приятна миризма. Допустима влажност 13%. Опаковат

179
се вшпернлатовй каси. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Ментово масло (състои се от ментол
до 65% , 1-ментон, а-пинен, р-пинен, 1-лимонен, дипентен, а-фе-
ландрен, цинеол, пулегон, жасмон ж др.), каротин, хесперидин,
бетаин, танини, горчиви вещества, оцетна и изовалерианова ки­
селина и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и- п р и л о ж е н и е . Растението
проявява болкоуспокоително, противоспастично и дезинфекционно
действие, предизвиква рефлекторно разширение на коронарните
съдове. Употребява^се при сърбежи, копривна треска, екземи.
В българската народна медицина ментата се употребява още
при газове и болки в стомаха и червата, разстройство, бронхиални
катари, жлъчни и чернодробни заболявания, виене на свят, безсъ­
ние, лош дъх на устата, меланхолия, епилепсия, апоплексия и др.
Външно ментовата запарка се препоръчва за жабурене при зъбо­
бол и възпалени венци, за компреси при кожни възпаления, накис­
ната в червено вино в отношение 1:10 — за жабурене и пиене (по
1 супена лъжица) при лош дъх на устата, а отварата с оцет — при
стомашни кръвоизливи. Ментовото масло се използува за мазане
при хемороиди.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от листата на
ментата се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час.
Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при тези заболявания се употре­
бяват също бласкунът (Mentha pulegium L .) и дивият джоджвн
( Mentha silvestris L.)

Метличина обикновена, синчец, горка —

Centaurea cyanus Ь.
Сем. Сложноцветни — Compositae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из посевите Kato плевел и по буреили-

вите места в цялата страна.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с разклонено,
слабо белезникаво паяжинесто окосмено стъбло, високо до ! м.
Листата са дребни, приосновните лировидно изрязани или цели,
подобни на стъбловите, линейно ланцетни, окосмени, от което из­
глеждат сивобели. Цветовете са тъмновебесносини, събрани ■

180
еъцветие кошничка, крайните по-едри, фуниевидни, с нееднакво
дълги дялове, безплодни, а вътрешните тясно тръбести, плодни^
Плодът е сива или жълтеникавосива продълговата семка, на върха
с кичур от власинки. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветните кошнички, брани през
време на цъфтежа — май-юни. Сушат се на сянка или в сушили^
при t° до 35°С. Изсушените съцветия са със син цвят, без миризма
н със слабо горчив вкус. Допустима влажност 10%. Опаковат се
в шперплатови каси. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа гликозидите центау-
рин, цикории, цианин, ош£ пеларгонинхлорид, восък, багрило,
слуз, соли, главно манганови и калиеви, флавонови производни,
танини и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е. Действува
пикочогонно и омекчит елно.
Българската народна медицина препоръчва обикновената мет­
личина при магарешка кашлица, задух, лошо храносмилане, вод-
нянка, жълтеница, възпаление на гърлото, възпаление на бъбреците
и др.
Външно билката се използува за лапи при кожни обриви и рани
под фррмата на запарка с вода 5:100 за промивка и бани на очите
при перде и при нараняване, като запарка с оцет и вода — при косо­
пад и пърхот:
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от метличината
се кисне в 400 мл вряла вода 2 часа. Запарката се пие по 1 винена
чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Нашата народна медицина препоръчва и други билки от рода
метличина: черно вятърче (Centaurea difusa Lam.), което се употре­
бява при температурни и трескави състояния; табашка метла
SCentaurea stoebe L.) — и^ролзува се при същите заболявания,
% освен това и в табаханите, откъдето произлиза и името й.

Мехунка, добриче, лазарово цвете, цьрвеница,

червени боботи, червено биле, горчливи пиперки—
Physalis alkekengi L.
Сем. Картофови — Solanaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сенчестите храсталаци и редките

гори, край синорите и лозята, предимно в по-топлите райони на
страната.

181
 О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с изправено,
разклонено, високо до 60 см стъбло и с разклонено коренище.
Горните листа са срещуположни, едро и неравномерно назъбени
или целокрайни, яйцевидни, слабо окосмени. Цветовете са едри,
зеленикавобели, разположени поединично в пазвите на горните
листа. Чашката е срасналолистна, звънчевидна, която със зреенето
на плодовете се превръща в голяма оранжевочервена мехунка.
Плодовете са оранжеви, кълбести, сочни, разположени по един на
дъното на всяка мехунка. Цъфти през април-юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Плодовете, брани след узрява­
нето им — септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t°
до 50°С. Изсушените плодове са оранжеви, без мирис и с кисел вкус.
Допустима влажност 11%. Опаковат се в торби. Запазват се на
сенчесто и сухо място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържат горчило физалин (дава
червения цвят), червено багрило криптотоксин и зеаксантин, един
неизучен алкалоид, органични киселини, витамин С, провитамин
А, мазнини, захари, млечна, ябълчена и винена киселина и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
пикочогонно (подчертано изхвърляне на уратни соли), епшпелизи-
ращо (засилва растежа на покривните тъкани), болкоуспокояващо.
Прилага се за лечение на щкочокаменната болест, ревматизъм,
подагра.
Българската народна медицина препоръчва плодовете на ме-
хулката още при жълтеница, воднянка, мъчно уриниране, шипове,
гной в пикочта, хемороиди и др.; запарката от листата — против
треска и малария, за жабурене против зъбобол и за лапи (от -ця­
лото растение) против бодежи. Плодовете, изгорени и смесени с
прясно масло, могат да се използуват против лишеи и кожни об­
риви и др. Във ветеринарната медицина/ смесен в храната, се дава
на свинете (плода) против болестта гърлица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от плодовете
се варят в 0,5 л вода 5 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно.

182
Мечо грозде, дива боровинка —
Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng.
Сем. Боровинкови — Ericaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите скалисти и каменисти по­

ляни и из по-сухите иглолистни гори във всички наши по-високп
планини.
О п и с а н и е . Вечнозелено пълзящо храстче, стигащо на ви­
сочина до 30 см. Листата са последователни, кожести, целокрайнн,
на върха закръглени, в основата клиновидни и преминават в
къса дръжка. Отгоре са тъмнозелените вдлъбната мрежестанер-
ватура, а отдолу са светлозелени, с изпъкнала мрежеста нерватура.
Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото в
увиснали гроздовидни съцветия, с плитко 5-делна чашка, 5-листно
сраснало венче и 8—10 тичинки. Плодът е червена, сухо месеста
ягода с 3—7 семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през време на
цъфтежа — май-юни. Режат се връхните клончета, след което ли­
стата се оронват. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, отдолу—бледорозови,
без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Допустима влаж­
ност 12%. Опаковат се в книжно-конопенй торби. Запазват се в
сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
При събиране на листата от мечото грозде да се внимава те да
не се смесват с листата на червената боровинка ( Vaccinium vitis-
idaea L.), които са овални и по долната им страна наблюдават
кафявочерни точки; с листата на чимшира (Buxus sempervirens L.),
които са с главна средна жилка, без мрежеста нерватура; с листата
на синята боровинка (Vaccinum ulignosum L.), които са дело крайни,
по-широки и не са кожести; с листата на черната боровинка (Vac­
cinum myrtillus L.), които не са кожести и са назъбени.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа арбутин, дъбилна
вещества, галова киселина, галотанин, елагова киселина, елаго-
танин, свободен хидрохинон, уваол, хиперозид, кверцитин, изо-
кверцитин, мирицитрин, мирицетин, кверцитрин, хининова и мрав­
чена киселина и малко количество етерично масло.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Притежава
много добри дезинфекционни и пикочогонни свойства.
В българската народна медицина листата на мечото грозде се
употребяват при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при
пясък и камъни в бъбреците, кръвопикане, неволно напикаване,

183
воднянка, захарна болест, бяло течение, туберкулоза на бъбреците,
неволно семетйчение и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица счукани листа
се варят в 0,5 л вода 10 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена
чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Дезинфекционното и пикочогонното действие на листата на
мечото грозде върху отделителната система се дължат на разлагане­
то на арбутина до хидрохинон и метилхидрохинон, които са силни
антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на
мечото грозде трябва да се взима с малко сода бикарбонат.

Мокрели, друмче, пореч, поточарка —

Nasturtium officinalis R. Br.
Сем. Кръстоцветни — Cruci/erae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край извори, потоци, реки, изкуствени

и естествени езера и по крайбрежието, в цялата страна докъм
1500 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, със стелещо
се и вкореняващо се във възлите стъбло, но в горната част въз­
ходящо до изправено, високо 10—60 см. Листата са рекоперести,
голи. Цветовете са бели, разположени на върха на стъблото в гроз­
довидни съцветия, с 4-делна чашка, 4-листно венче и 6 тичинки.
Плодът е шушулка.
Използуваема ч а с т . Надземната (надводната) част,
брана преди или през време на цъфтежа — май-август. Суши се
на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Опакова се в бали. Запазва
се на сухо, проветриво и сенчесто място. Стъблата, брани през
ноември-януари, се употребяват като салата (ловджийска са­
лата). .
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, восък,' танпчи, гор­
чило, фосфорни, .железни иЛодпи соли, витамин С, провитамин А,
соли на йода, гликозида глжонастурцин, който под действие на
ензима мирозин се разпада на фенилетилизотиоцианат.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува пшочогонно, заничащо. Прилага се при воднянка, възпа­
лете па пикочния мехур, при екземи, възпаление на вещите, пио-
рея, ревматизъм, камъни в жлъчката.

184
 Българската народна медицина препоръчва мокреша още пра
малария, жълтеница, пясък и камъни в жлъчката и бъбреците,
скрофули, кожни обриви, малокръвие, гуша и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката с®
заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се
по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други билки,
близки де род мокреш, например пиренейският пореч — R o r ip p a
p yren n a ic a (L)] Reichenb. [N a stu rtiu m p yren a icu m (L). R. Br.],
отварата от които се пие против кашлица.

Момина сълза — Convallaria majalis L.

Сем. Кремови — Liliaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте в храсталаците и горите главно

в широколистните, из цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, високо 15—
30 (40 ) см, с тънко коренище, от възходящия връх на което изли­
зат безлистното цветоносно стъбло и листата. Стъблото едно,
рядко 2. Листата са обикновено само 2, рядко 3, дълга до 12 см,
целокрайни, продълговато елиптични или елиптично ланцетни,
заострени, с надлъжно жилкуване и дълги дръжки. Цветовете са
събрани на върха, на стъблото в едностранни гроздовидни съцветия.
Те са бели, кълбовидно звънчевидни, увиснали на къси дръжки,
двуполови, с приятна миризма, с 6 сраснали околоцветни лист­
чета и 6 тичинки. Плодът е кълбовидна, червена, многосеменна
ягода.
Използуваема ч а с т . Цветовете, листата и корени­
щата. Цветовете се берат през време на цъфтежа — май-юни.
Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените цве-
товб са жълтеникавобели, без миризма и с горчив вкус. Допустима
влажност 10%. Опаковат се в шперплатови каси.
Листата се берат 1—2 седмици преди цъфтежа на растението.
Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа
трябва да са зелени от горната страна и по-светли от долната, без
миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се
в бали. Листата на момината сълза по искане на купувача се пре­
дават и в прясно състояние.
Коренищата се изваждат през време на зреенето на плодовете —
юли-август. След измиване се сушат на сянка или в сушилня при

18$
te до 45°C. Изсушените коренища са червеникавокафяви, без ми­
ризма и с нагарчащ вкус. Опаковат се в бали или торби. Всички
части на билката се пазят в сухи и проветриви помещения. Изна­
сяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . В цвета се съдържат гликозидите
конвалатоксин, фарнезол, ликопин, а в листата — гликозидите
конвалатоксин, конвалозид, гликоконвалозид, валаротоксин, мая-
лозид и други малко изучени гликозиди, сапонинът конваларин,
аспаргин, следи от етерично масло, ябълчена, хелидонова и лимо­
нова киселина, скорбяла и др.; в коренището са намерени аморф
вият гликозид конваламарин, конваламаретин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
подобно на вълнестия напръстник — регулира сърдечната дейност,
но с по-кратко времетраене на ефекта. Прилага се при сърдечни
заболяватА (сърдечна недостатъчност в лека форма, сърдечна нев­
роза, нарушен сърдечен ритъм), климактериум. Изобщо момината
сълза се предпочита в случаите, когато не е препоръчителна упо­
требата на вълнестия напръстник (Digitalis Janata Ehrh.); употре­
бява се също при задух, ендокардит при деца и др.
В българската народна медицина момината сълза се употре­
бява при сърдечен задух, воднянка, епилепсия и др. Настойка от
цветовете, накиснати в червено вино, се дава при главоболие.
Етеричното масло се употребява в парфюмерията.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от листата на
билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час.
Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Настойката
против главоболие според народната медицина се приготвя от Юг
пресен цвят, накиснат за 8 дни в 0,5 л червено вино. След това се
прецежда и се пие по 1 супена лъжица след ядене 4 пъти дневно.
Д а се в з и м а п о д л е к а р с к и к о н т р о л ! О т р о в н о !
В н и м а н и е ! Д а не се в з и м а при к а т а р в с т о ­
маха, о с т р и ч е р н о д р о б н и , б ъ б р е ч н и и да­
ла чни стр адан ия !

1-86
Мораво рогче, главница, намел, рогалка —
Claviceps purpurea Tulasne

Сем. Мораворогчеви — Clavicipitaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По класовете на ръжта в ръжените

посеви.
О п и с а н и е . Моравото рогче е паразитна гъба по ръжта и-
по някои други културни и диви житни растения. При заразяване
да плодниците на ръжените цветове вместо зърна по класовете се
развиват роговидни твърди образувания, дълги 1—3 см и обагрени
черновиолетово, често и с белезникав налеп. Тези рогчета, обра­
зувани от гъсто преплетени гъбни хифи, представляват презиму-
вглцият стадий на моравото рогче и са известни под научното име
Sccale cornutum. Развиващите се морави рогчета по другите житни
растения не се използуват за медицински цели.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Рогчетата. Събирането им става
ръчно или в пречиствателните машини след жътвата ка ръжта.
Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 35°С, с добра вентила­
ция. Изсушените рогчета са с черновиолетов цвят, характерна ми­
ризма и сладникаво-горчив вкус. Опаковат се в книжни торби.
Поради хигроскопичността си трябва да се пазят в сухи помещения,
в които са поставени малки сандъчета с негасена вар за поглъщане
на влагата. Търсена и изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Алкалоидите ерготин, ергостерии,.
ерготоксин, ерготамин, ергобазин, ергозин, ергокристин, ергокрип-
тин и ергокорин (както и техните изомери), които усилват маточ­
ните контракции, свиват кръвоносните съдове и повишават кръв­
ното налягане, цикличните протеиногенни амини — тирамин и
хистамин, алифатните бази — холин и ацетилхолин, а също бетаизг,
агматин, жълто багрило ергофлавин до 30% тлъсти вещества, бел­
тъчини, киселини, багрилните вещества — склероеритрйн и скле-
роподин (даващи виолетовата багра на рогчето) и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Предиз­
виква съкращение на мускулатурата на матката, в резултат на
което оказва кръвоспиращо действие в тази област. Това действие
се дължи главно на алкалоидите ерготоксин и ерготамин, които
преобладават главно в прясната билка, а в отлежалата част от
тях преминава в техни изомери. Билката е специфично средство
за лечение на кръвотечение от матката (на първо място след раж­
дане, но и такива в критична възраст). Препоръчва се още при

127
начални стадии на катаракта (перде) на очите, леки случаи на диа­
рии и др.
Българската народна медицина препоръчва моравото рогче
пи маточни кръвоизливи, разширено сърце, слаби клапи на аор-
трта, бяло течение, невралгия, главоболие, нервни болести, ате-
роасклероза, захарна болест, парализи, нарушено кръвообращение
(студени крака, изтръпване, чувство на вдьрвяване, горещина и
пълзене на „мравки“ по тялото), нечувствителност, кръзохрачене
и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от билката (леко
счукана) се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисие 1 час.
Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.
В н и м а н и е! Б и л к а т а е о т р о в н а ! Д а с е в з и м а
под лекарски контрол!
Опитите с дехидроалкалоидите на моравото рогче откриха
пътя за получаване на съединения, които нямат действие върху
матката, но притежават други ценни свойства; Така дехидроерго-
таминът действува върху централната нервна система и е добро
средство срещу мигрена; хипотензивно средство с антиадренали-
ново действие оказва хидергинът — смес от хидрирани алкалоиди
на ерготоксиновата група.
Изследванията в тази насока продължават.

Морски пелин, глистна трева —

Artemisia maritima L. var. maritima
Сем. Сложноцветни — Compositae

Разпространение. По песъчливите и скалистите места

главно на черноморското и дунавското крайбрежие, също в Сли­
венско, Ямболско и Старозагорско.
О п и с а н и е . Полухраст с тънки, разклонени, стигащи на
височина до 1 м бедопухесто окосмени стъбла. Листата са двойно
перести, сивозелени, долните с дръжки, а горните приседнали.
Кошничките са сивозеленикави, много дребни, длъгнесто овални,
събрани в съцветие метлица. Цялото растение излъчва характерна
приятна миризма.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветните кошнички, брани преди
разтварянето им — края на август. След ожънването на стъблата
последните се сушат на сянка или в сушилня при t° до 80°С. Изсу-
«пените стъбла след това се очукват, като падналите пъпки се пре­
сяват и почистват. Изсушената билка е жълтозелена или кафяво-
зелена, със своебразна миризма и горчив вкус. Допустима влажност?
13%. Опакова се в кнпжни торби. Търсена и изнасяна билка. За­
пазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 2% сантонин, етерично масло
{състои се от цинеол, терпени, сесквитерпени, азулен и др.), гор­
чило артемизин, гума, слуз, смола, мазнини и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Противо-
глистно.
Българската народна медицина препоръчва морския пелин про­
тив глисти. Външно във вид на лапи при брадавици, тумори, мазоли.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . Стритите на прах цветни гла­
вички се слагат в мед 1:10. Взима се по 1 кафена лъжичка на 2 часа
до 3 пъти и половин час след последното взимане се пие рициново
масло. Даване на очистително е задължително, защото билката па­
рализира глистите, а очистителното ги изхвърля. В по-големи дози
растението е отровно!

Мъжка папрат, противоглистиа папрат —■

Nephrodium filix - mas (L). Rich.
Сем. Многоножкови — Polypodiaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте из влажните и сенчести места

в горите до 1800 м надм. височина във всички наши планини.
О п и с а н и е . Многогодишна папрат с дебело, косо коренище,
от предната част на което се развиват едри двойно перести, отгоре
тъмнозелени, а отдолу — свеТлозелени и с редки косми листа,
дългиЗО—140 см. Листната дръжка е жълтеникава, в долната част,
както и оста на листа, е покрита с ръждивокафяви люспи. Сорите
{групите спорангии), които се намират върху долната страна на
листата, са с бъбрековидна форма. Отначало те са сиви, а след това
стават червеникавокафяви.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата, извадени рано
напролет (март) или през есента (септември). Изкопаните коре­
нища се изчистват от пръстта, без да се мият, по-едрите се нарязват
косо, не на дължина, и се сушат на сянка или в сушилня при t° до
50°С. Изсушените коренища отвън са тъмнокафяви, а отвътре —-
светлозелеии, със слаба характерна миризма и стишиво дразнещ

189
вкус. Допустима влажност 14%. Опаковат се в бали. Запазват се на
сухо и сенчесто място. Имат годност една година. Коренищата с е .
употребяват и в прясно състояние. За тази цел се събират в кошове;
и се предават на приемателните пунктове. Изнасянк билка. При
изваждането на коренищата на мъжката папрат трябва да се вни-;
мава те да не се смесват с коренищата на женската папрат (Athy-
rium filix-femina (L.) Roth.), при разрез на които ясно се забе­
лязват две- проводящи снопчета (на мъжката папрат снопчетата i
са около 10) и чиито листа са 2—3 пъти перести; с коренищата на;
орловата папрат [Pteridium aquilinum (L.) Kuhn.], чиито листа са
кожести и с по-дълги дръжки от петурата, а листните делчета са
целокрайни, с подвити ръбове, както и с коренищата на бодливата;
папрат (Nephrodium spinulosum Miill.), чиито листа са двойно пе-;
рести, а зъбците на листните делчета завършват с осилчета.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Производни на флороглуцина (фи-
лицин,' филиксова киселина, флавапсидова киселина, аспиндол,
албаспидйн), етерично масло, мазнини, флавокоиди, дъбилни и
горчиви вещества, восък, захари, фенол, цинеол, смола и др.
Коренищата на мъжката папрат се ценят по съдържащите се
в тях флороглуцинови производни, главно филицин, който дей­
ствува парализиращо, а според други автори като протоплазмена
отрова, токсично при тении, конски глисти и метил.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Прилага
се главно против тении, глисти и метил при човека и животните.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на мъж­
ката папрат при подагра и ревматизъм, а външно — за бани при
кожни обриви и разширени вени.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от коренищата
се вари 10 мин. в 400 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 ка­
фена чашка на гладно 3 пъти през 2 часа. След 2 часа от послед­
ното взимане се приема английска сол. Като очистително не се
взима рициново масло, тъй като то съдействува за възприемането
на по-голямо количество филицин от организма, от което може да
настъпи отравяне. За бани при разширени вени се използува по
следния начин: V* кг счукани коренища се варят в 5 л вода 2 часа
(при извиране водата се долива). В течността се правят бани
по V2 час. След 5 бани се варят нови коренища. Баните трябва да
бъдат 30. Коренищата от мъжката папрат, киснати в силна ракия
1:10 в продължение на 20 дни, се употребяват за мазане при ревма­
тизъм. -
Поради отровността си р а с т е н и е т о л а
с е в з им а п о д л е к а р с к и к о н т р о л !

190
 Нар — Punica granatum L.
Сем. Нарови — Punicaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Култивира се из градините,в по-топ­

лите части на страната. Отечеството му е Югозападна Азйя.
О п и с а н и е. Храст или дръвче, стигащо на височина до 5 м.
Листата са срещуположни, лъскави, кожести, продълговато елип­
тични, целокрайни. Цветовете са големи, огненочервени, излизащи
от пазвите на горните листа, единични или събрани по 2—5 в ки­
чурите червеникава и кожеста, 5 (6—9)-делна чашка, 5-листно венче
и многобройни тичинки. Плодът е едър с твърда кожеста обвивка,
многогнезден, изпълнен с червеникави семена, които са със сочен,
сладко-кисел външен слой. Цъфти през май-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Кората на узрелия плод, която
се събира през септември-октомври. Суши се на сянка или в су­
шилня при t° до 45°С. Изсушената билка е жълтокафява, без мирис
и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опакова се в торби.
Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 22% танини, галова киселина,
смола, восък, алкалоидите псевдопелетерин, метилизопелетерин,
изепелетерин, витамин С и др. Цветовете съдържат пуницин.
В кората на клонките и стъблото, а така също в корените са от?
крити бетуЛинова киселина и алкалоиди, главно пелетерин, който
се употребява против тении и глисти.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
заничащо и унищожава тениите. Прилага се против панделковид-
ната тения и като запичащо средство при стомашно-чревни раз­
стройства.
Българската народна медицина препоръчва кората на плода
против диария, дизентерия, кръвохрачене, кръвопикане, силна мен­
струация, стомашни и чревни възпаления и др. Външно за про­
мивки при бяло течение, за гаргара при възпаление на сливиците
и венците.
• Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от кората на
плода се вари в 0,5 л вода Ш мин. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно. Против тения: 50 г кора от корените на нара
се варят в 700 мя вода 20 мин. (изврялата вода се долива). Пие се
по 1 винена чаша преди ядене на 10 мин. до три пъти и след 1 час
се взима английска сол (за избягване действието на танините във
водата се прибавя варно мляко).

191
Н евен— Calendula officinalis L.
Сем. Сложноцветни — Compositae

Р а з п р о с т р а н е н и е . У нас се отглежда като украсно расте­

ние. Отечеството му е Средиземноморието.
О п и с а н и е . Едногодишно, светлозелено тревисто растение
с просто или разклонено Стъбло, окосмено, високо до 50 см и с
вретеновиден корен. Листата по краищата са ресничести, последо­
вателни, долните са по-едри, с дръжки, продълговато обратно яй­
цевидни, а горните — ланцетни, приседнали. Цветните кошнички
с а разположени поединично по върховете на стъблото и на разкло­
ненията му, жълтооранжеви. Периферните иветчета са езически,
.женски, а вътрешните са двуполови или мъжки с 5 тичинки. Медо­
носно растение.
И з п о л з у ' в а е м а ч а с т . Цветните кошнички и надзем­
ната част, брани през време на цъфтежа — юли-август. Сушат се
на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с жълто-
оранжеви кошнички и зелена надземна част. Има слаба характерна
миризма и нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се
з бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Цветовете съдържат каротиноидите
каротин, ликопин, виолаксантин, рубиксантин, неоликопин, цитро-
ксантин, флавохром, флавоксантин, хризантемаксантин, етерично
масло, смоли, слуз, плодови киселини, малко количество алкалои­
ди, фитонциди и др. Стръковете съдържат горчивото вещество
календен, тритерпените арнидиол и фарадиол, дъбилни вещества
и др. В корените е намерен инулин, а в семената — мазнини и алка­
лоиди.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Подпомага
зарастването на раните и растежа на нови тъкани. Действува
противовъзпалително, нервоуспокоително и противомикробно, по­
нижава кръвното налягане и засилва работата на сърцето. При­
лага се при различни видове наранявания и рани (травматични),
стомашни язви, язви вследствие на разширени вени и склероза на
съдовете, при сърдечни заболявания, пиорея, възпаление на вен­
ците и др.
В българската народна медицина невенът се употребява още при
главоболие, болестни състояния в критичната възраст на жената,
жълтеница, болести на далака, недостатъчна и болезнена менструа­
ция, за задържане при бременност, при кожна туберкулоза, възпа­
ление на лимфните възли, рак на матката и гърдите, кожен рак

192
а др. Настойка ох цветните кошнички и зехтин (1:10) се прилага за
мазане на трудно зарастващи рани.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от стръковете или
цветните кошнички се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да
киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно.

О вч арска т орбичка — C apsella

•burs a-p a sto ris (L.) Medic.
•Сем. Кръстоцветни — C ru ciferae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Среща се край пътищата и сградите,

{из запустелите места, пасищата и ливадите, в цялата страна до
[2000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Едногодишно или двугодишно тревисто расте­
ние с просто или разклонено стъбло, високо 5 до 60 см и с тънък
вретеновиден корен. Приосновните лисзц са продълговати, обратно
ланцетни, с дръжка, цели или врязани до пересто наделеня, а стъб-
ловите са по-дребни, със стреловидна основа, последователни,
цели до неправилно нарязани и приседнали. Цветовете са бели,
събрани в гроздовидни сьцветия, с 4-лкстна чашка, 4-листно венче
и 6 тичинки. Плодовете са триъгълно клиновидни, сплеснати, на­
подобяващи торбичка, с множество елипсовидни светлокафяви
■семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време
на цъфтежа — май-авгусг. Сушат се на сянка или в сушилня при
•*° до 45°С. Изсушената билка има зелено обагрени листа и стъбло
и бели цветове, характерна миризма и слабо горчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сенчесто
и проветриво място. Изнасяна билка. *
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа рамногликозида хисопин,
дъбилни вещества, плодови киселини, холин, ацетилхолин, тира-
мин, инозит, витамин С, алкалоида бурсин, сапонини, витамин К
и др.
, Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува кръвоспиращо, намалява артериалното налягане, усилва
маточните съкращения. Употребява се при маточно кръвотечение,
стомашни и чревни кръвоизливи, кръвотечение от носа, хемороиди
м др.

13. Бвпогге » Ьългагн* в използуването, ям 193

Конски кестен
(Aesculus hyppocastanum L.)

Копър (Anethum graveolens L.)

 Кукуряк
(Helleborus odorus W. K.)
Кърпикожух (Colchicum autumnale L.) Лавандула (Lavandula angustifolia Mill.)
Л а за р к и н я (A sp e ru la o d o rata L.)
Крилатостъблен лопен Лудо биле (Atropa belladonna L.)
(Verbascum thapsiformeSchrad.)
Магданоз Полски мак (Papaver rhoeas L.)
(Petroselinum crispum (Mill.) Nym.)
М алина (R u b u s i d a e u s L.)
Мащерка (Thymus sp.) Културна мента (Mentha piperita L.)
Синя метличина
(Centaurea cyanus L.)
М омина с ъ л з а ( C o n v a l l a r i a m a j a l i s L. ) Папрат
Hap (Punica granatum L.)

Невен (Calendula officinalis L.)

Овчарска торбичка Пача трева
(Capsella bursa-pastoris L.) (Polygonum aviculare L.)
Бял пелин (Artemisia absinthium L.) Градинска перуника (Iris germanica L.)
 Пипериче
JD :v
JU I
(Persicaria hydropiper (L.) Opiz)
Подбел (Tussilago farfara L.)

Лечебен ранилист
(Stachys officinalis (L.) Trev.)
Киселец (Rutnex acetosa L.)
 В българската народна медицина овчарската торбичка се упо­
требява още при кръвохрачене, атеросклероза, кръвопикане, за­
труднено уриниране, при чернодробни и бъбречни страдания, бо­
лести на далака, като слабително средство, дизентерия, хемороиди
и др. Външно отварата се препоръчва за жабурене при зъбобол в
гърлобол и за налагане при наранявания.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Огнивче обикновено, вйдовиня — Anagallis arvensis Ь.

С ем . И гликови — P rim u laceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти места край пъти­

щата, из посевите, окопните култури, залежите, необработените
ниви в цялата страна.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с тънки, че-
тириръбести, разклонени от основата, полегнали стъбла, дълги
5—40 (60) см. Листата са срещуположни, приседнали, яйцевидни,
заострени, целокрайни. Цветовете са оранжевочервени или сини
с дълги дръжки, излизащи от пазвите на листата, с до основата 5-
делна чашка, с 5-листно сраснало само в долната си част венче и
5 тичинки. Плодът е кутийка, снабдена с капаче.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа —• май-август. Суши се на сянка или в сушилня
при t° до 40°С. Изсушеното растение е без миризма и с горчив вкус.
Допустима влажност 13%. Опакова се в бали.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозида цикламин, вещества със
сапонинов характер (сапоноиди), пептонизиращ ензим и ензима
привмераза и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . П икочогонно „
за т я га щ о . Прилага се при воднянка, отоци от сърдечен произход ,
бъбречнокаменна болест , подагра, жълтеница, задух, епилепсия.
Българската народна медицина препоръчва огнивчето още при
туберкулоза, пясък в жлъчката, чернодробна цироза, копривна
треска и др. Външно за изпаднало задно черво, за налагане и за
промивки при възпалени очи и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от билката се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

104
Омайниче градско, зайча стъпка, смърдушка —
Geum urbanum L.
С ем . Розоцвет ни — R o sa cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте из храсталаците и широколист­

ните гори, а също по буренливите места край пътищата и оградите
в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с окосмено,
Слабо разклонено стъбло, високо до 60 см и с многоглав, конусо­
виден червенокафяв корен. Долните листа са лировидно пересто
нарязани, събрани в розетка, а горните са най-често триделни.
Цветовете са жълти и дребни, разположени поединично на върха
на стъблото. Чашката е съставена от два кръга, всеки с по 5 чаше-
листчета, венчето е 5-листно, тичинките многобройни. Плодът е
сборен, съставен от голям брой едносеменни орехчета, с кукести
израстъци. Цъфти през май-юни.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените, извадени през есента —
септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при 35°С.
Изсушените корени имат кафяв цвят, карамфилоподобна миризма и
тръпчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или чу­
вали. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозида генин (който под влияние
на фермента геаза отделя етерично масло с карамфилоподобна
миризма, съдържащо евгенол), танини, горчиви вещества, смола,
скорбяла и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Действува
зат ягащ о, свиващо кръвоносните съдове, нервоуспокоит елно. При­
лага се при диария, дизентерия, нервни заболяванйя, хемороиди.
В българската народна медицина корените на омайничето се
употребяват още при лошо храносмилане, газове, чревни и сто­
машни болки, повръщане, бяло течение, при нерви и др.
Външно билката се прилага за компреси при възпаление на очите,
за жабурене при кръвотечение от венците и за промивки при бяло
течение.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица корени се за­
ливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по
1 винена * ш а преди ядене 3 пъти дневно.

193
Орех — Juglans regia L.
С ем . О рехови — Juglandaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из скалистите по-влажни и по-топлч

места в доль.ш планински пояс като диворастящ, а като културно
растение се отглежда в цялата страна*.
О п и с а н и е . Силно разклонено дърво, високо до 25 м, с
тъмносива кора. Листата са едри, с дълги дръжки, голи, текопе-
рести, с едри, целокрайни, яйцевидно ланцетни листчета и с ха­
рактерна миризма. Цветовете са еднополови. Женските са разполо­
жени в групи от 2 до 5 по върховете на новите леторасти и са със
зеленикав, слабо развит 4-делен околоцветник и 2 червеникави
близалца. Мъжките цветове са събрани в едри увиснали ресовидни
съцветия; те са със зеленикав 4-делен околоцветник и много-
бройни жълти тичинки. Плодът е с месеста зелена външна об­
вивка и с дървениста вътрешна, непълно разделена на 2—4 гнез­
да, е които се намира семето, което е с неправилно надиплена
повърхност.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата и външните зелени об­
вивки на плодовете. Берат се само листчетата на сложния лист през
време на цъфтежа и преди пълното им развитие — през април-май.
Сушат се на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушените листа са
тъмнозелени отгоре и светлозелени отдолу, имат характерна ми­
ризма и стипчив, нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опа­
коват се в бали. Запазват се в сенчесто и проветриво помещение.
Изнасяна билка.
Плодните обвивки се събират при узряването на плода, докато
още са запазили зеления си цвят. Сушат се на сянка или в сушилня
при t° до 40°С. Изсушените обвивки са тъмнозелени, без миризма и
с нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби.
Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат а-хидроюглон,
p-хидроюглон, флавоноидите хиперозид, 3-арабинозидкверцетин,
3-арабитозидкемпферол, витамин С, дъбилни вещества, провитамин
А, етерично масло. Характерната миризма на ореховите листа се
дължи на съдържащия се в тях юглон.
Зелените обвивки на ореховите плодове съдържат витамин С,
дъбилни вещества, а- и (1-хидроюглон, инозид, плодови киселини
и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Засилва
растежа на костите и кожата, възбужда апетита. Има и леко дезин­
фекционно действие.

196
 В българската народна медицина листата на ореха се употре­
бяват при кожна туберкулоза, стомашни и чревни болки, при въз­
паление на лимфните жлези, нередовна менструация, скрофулоза,
диария, кръвохрачене, атеросклероза, хемороиди и др.
Листата се препоръчват за външни промивки при бяло течение,
при рани, кожни болести, очни възпаления, за бани при рахит,
шарка, хемороиди и различни екземи. Зелените плодни обвивки се
използуват за боядисване на коси, в бояджийството и сладкар­
ството. В нашата народна медицина се използува също следното
лекарство против туберкулоза и за усилване: Рано напролет — март-
април — се изкопава корен от орех и се слага в дамаджана,
пълна с вино. След това дамаджаната се запечатва с восък и
се заравя в земята под ореха с корени. Късно през есента (ноем­
ври) тя се изважда и от настойката се пие по 1 кафена чашка
след ядене 3 пъти дневно.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица стрити орехови
листа се заливат с 300 мл вряла вода и се ставят да киснат 1 час.
Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. За бани 2 шепи
от листата се варят в 3 л вода 20 мин. Отварата се прецежда и се
излива във врдата, в която ще се правят баните.

Офика, самодивско дърво, калта, меко дърво —

Sorbus aucuparia L.
С ем . Розоцвет ни — R osaceae

Разпространение. Расте предимно в гористите пла­

нински местности из цяла България.
О п и с а н и е . Висок храст или дърво, високо 3—16 (20) м,
със сивозеленикава и гладка кора. Листата са текоперести, с 9—17
приседнали продълговато елиптични, напилени листчета. Отгоре
са тъмнозелени, а отдолу — сивозелени. Младите листа и пъпките
са окосмени. През есента листата почервеняват. Цветовете са
бели, събрани в сложни щитовидни съцветия, 5-листна чашка,
5-листно венче и многобройни тичинки. Плодовете след узряването
са оранжевожълти до червени с киселостипчив вкус.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Плодовете, брани след пълното
им узряване — август-септември. Сушат се на сянка или в су­
шилня при t° до 70°С. Допустима влажност 11%. Опакогат се в
торби. Запазва се на сухо в сенчесто място.

197
 Химичен -състав. Плодовете съдържат витамин С,
1-каротин, криптоксантин, захари, ябълчена, винена и лимонена
киселина, цианинхлорид, дъбилни вещества, етерично масло, ян-
тарна, сорбинова, парасорбинова (отровна) киселина, пектин,
багрило, горчиви вещества и др. ,
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува пикочогонно, слабит елно и прот иворевмат ично. Прилага
се при заст ой на т ечност и в организм а, чернодробни и бъбречни
ст радания (каменна болест), чревни катари, диария, дизентерия
и др.
В българската народна медицина плодовете на офиката се
употребяват още при воднянка, а младите клонки — при кожна
туберкулоза. Листата се препоръчват също за бани при кожни
обриви и екземи, а скълцани пресни листа и плодове — за налагане
при подуто, изкълчено, натъртено и др.
Подобно действие, но по-слабо имат и цветовете.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица леко счукани
плодове се Дарят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 3 пъти дневно. От листата и цветовете се прави запарка (2
супени лъжици на 400 мл вряла вода); пие се по същи* начин.

Очанка лечебна, очемилка — Euphrasia officinalis L.

(Е. rostkoviana Hayhne)
С гм . Ж ивеничеви — S croph ulariaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците ливадите и пасищата

в цялата страна.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с разклонено,
червеникаво кафяво, в горната част жлезистб ркосмено стъбло,
високо 5—25 см. Листата са срещуположни,' назъбени, яйцевидни,
седящи, с власинки. Цветовете са бели, с лилава горна устна и с
лилави ивици и жълто петно на долната устна. Разположени са в
пазвите на листата по върха на стъблото. Чашката е звънеста,
4-делна, венчето двуустно, личинките 4. Плодът е окосмена ку­
тийка с многобройни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време
на цъфтежа — юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня
при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и с
бели или бледорозови цветове, без миризма и с горчив вкус. До-

198
иустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазва се в сухи и про­
ветриви помещения. ч
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа гликозида аукобин,
етерично масло и мазнини, танини, горчиви и слузни вещества,
смола, синьо багрило, силициева киселина и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката за­
силва функциите на стомаха и червата. Прилага се при ст омаш на
заболявания (киселини, ориГЬания) и ж ълтеница.
Българската народна медицина препоръчва очанката още при
възпаление на очите, за подобряване на зрението, за усилване на
паметта, при пресипнал глас, диария, липса на апетит, кашлица и др.
Външно се прилага за промивки и компреси при възпаление на
очите и клепачите, преумора на очите и др. Настойка от билката
във вино ( 1:10 — 8 дни) — за апетит и усилване.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4
пъти дневно.

Очиболец лечебен, t бутурак, планински очиболец —

Potentilla tormentilla Neck. (Р. erecta Rauschel)
С ем . Розоцвет ни — R osaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните ливади, зЛмочурепите

места и торфищата, но също по каменисти места в предпланинския
и планинския пояс на всички наши планини.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с прави или
в основата полегнали, разклонени и окосмени стъбла, високи 15—
30 см. Коренището е обикновено късо и дебело, тъмнокафяво отвън
и червено отвътре, K aio при разрез се вижда характерно тъмнОлъ-
чисто образувание. Листата са приседнали (стъбловите) или с къси
дръжки (прносновните), триделни и едро назъбени, с големи при-
листници. Цветовете са разположени поединично в пазвите на ли­
стата, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с двойна 4-листна
чашка, 4-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е набръч­
кано сухо орехче с многобройни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата, извадени рано на­
пролет — през март или през есента — октомври — от 2—3-го-
дишни растения. След изваждане коренищата се измиват и се су­
шат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. При сушенето коре­

199
нищата да не се допират до железни предмети, захцото потъмняват.
Изсушената билка е тъмнокафява или червенокафява отвън и чер­
вена отвътре, без миризма и с горчиво стипчив вкус. Допустима
влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви
помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа гликозидите тор-
ментилин и торментол, хининова и елагова киселина, до 35% та-
нини (главно катехини и катехинови флобафени), смолисто ве­
щество, етерично масло, восък, скорбяла и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува кръвоспиращо и заничащо. Прилага се при различни кръ­
воизливи (от стомашни язви, туберкулозно кръвохрачене, силна
менструация и др.), диария, бяло течение, захарна болест и др.
В българската народна медицина очиболецът се употребява още
при дизентерия, малария (в смес със синя тинтява), главоболие,
гръдна жаба, кръвопикане и др.
Външно отварата се препоръчва за бани при изпаднало задно
черво, за жабурене при възпаление на устната кухина и за заякча-
ване на венците. Настойка от цялата билкк в зехтин (1 :10—20
дни) се препоръчва за мазане при напукана кожа на ръцете, кра­
ката или устните. Настойка от цялата билка (прясна) в бяло вино
— 10 дни — се дава за усилване и апетит.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица нарязани ко­
ренища се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преда
ядене 3 пъти дневно. '
В нашата народна медицина се препоръчват още следните билки
от рода очиболец: б ял очиболец (P o ten tilla alba L.) — при болести
да сърцето и за регулиране на недостатъчна менструация; пачи
очиболец ( P o te n tilla an serin a L .) — против болки в стомаха и
червата; ср еб р о ли ст ен очиболец (Р . argentea L.) —- против диария,
дизентерия, стомашни и древни болки, хемороиди, ухапано от от­
ровни змии, за компреси при възпаление на очите и др.; усой н а
т рева (Р . cinerea Chaix) и почудиче (Р . re cta L.) — против ухапване
от отровни змии; гърличева т рева (Р . rep ta n s L.)— против болестта
гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария,
диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на
венците; загърличе (Р. ru p e stris L.) — против заушка при децата,
като се пие и се налага болното място.

200
Пача трева обикновена, начина, кокоша трева,
гъскина трева, фасулявче, червенка —
Polygonum aviculare L.
С ем . Л ападови — P o lyg o n a cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Плевел из посевите и окопните кул­

тури, край пътищата и оградите, из дворовете и утъпканите места,,
до 1200 м надм. височина в цяла България.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с разклонени,
членести, изправени, възходящи или полегнали стъбла, дълги 20—
60 см и добре развит, разклонен, осев корен. Листата са присед­
нали или с къси дръжки, тясно яйцевидно ланцетни или продълго­
вато ланцетни, последователни. Цветовете са с 5-делен околоцвет-
ник, бели, розови или червени, разположени по 1 или по 2—5 в
пазвите на листата. Плодът е тъмнокафяво до черно, матово,
грапаво орехче.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време
на цъфтежа — юни-септември. Сушат се на сянка или в сушилни
при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелени стъбла и листа, без
миризма и със слабо тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опа­
кова се в торби или бали. Запазва се в сухи и проветриви помеще­
ния. Изнасяна билка (при искане на' купувача пачата трева се вади
с корена).
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Дъбилни вещества, следи от етерично
масло, въглехидрати, витамин С, гликозида авикуларин, следи от
алкалоиди, провитамин А, смоли, восък, силициева киселина и др.
В корените се намерени оксиметилантрахинони.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
проявява кръвоспиращ о и пикочогонно дейст вие, повиш ава кръвнот о
н аляган е и вентилационния обем на белит е дробове. Прилага се при
белодробна т уб ер к у л о за , кръвоизливи о т ст ом а х а и черват а, м а ­
т очни и т уберкулозн и кръвоизливи.
В българската народна медицина пачата трева се употребява
още при камъни в жлъчката, болки и язва в стомаха и червата,
хемороиди, диария, изобилна менструация, бяло течение, малария.
Външно прясната билка се използува за лапи при рани.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят в 0,5 л вода 5 мин., Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4
пъти дневно.
В н и м а н и е ! П а ч а т а т р е в а да не се у п о т р е ­
б я в а п ри в ъ з п а л е н и е на б ъ б р е ц и т е и пикоч­
ния мехур!
201
 В нашата народна медицина се използуват още следните билки
от рода пача трева: кьрвавиче (P olygonum b is to r ta L.), чийто корен
се употребява при стомашни болки, стомашни и чревни кръвоиз­
ливи, маточни кръвоизливи, при семетечение у мъжете и бяло те­
чение у жените. Външно билката се препоръчва за гаргара при
възпалени сливици, за заякчаване на венците, за промивки при бяло
течение, за компреси при екземи и др. Пресен сок от корена, смесен
със свинска мас ( 1 :2), също ос прилага при екземи; градинскот о
пипериче, мисирекът (Р . orien ta te L.) — употребява се надземната
част за регулиране на нередовна и недостатъчна менструация, при
хемороиди (за пиене и лапй); ж ивороднот о пипериче, горецът
( Р . viviparum L.) — употребява се коренът при стомашни болки.

Паче гнездо, винче, айважива, алкана бояджийска —

Alkanna tinctoria (L.) Tausch.
•Сем, Грапаволист ни — B orragin aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите, припечни и каменливи места

® южните райони на България.
О п и с а н и е . Полухрастче, сиво окосмено, с многобройни
приповдигащи се клонки, високи 2й—40 см и с дълго коренище.
Листата са малки, тесни, сиво окосмени. Цветовете са сини, с 5-
делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки.
Плодът е извито орехче. Цъфти през март-юни.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата, които се вадят,
преди да започне развитието на растението, — март-април или
наесен след узряването на плодовете — септември-октомври.
Извадените коренища се измиват, по-дебелите се нацепват и се
сушат на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените коренища
са тъмночервени, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност
11%. Опаковат се в торби или бали. Запазват се на сухо и провет­
риво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Червени багрилни вещества — алка-
нин и алкана рот, смола, танини и други неизучени вещества.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Свиващо
кръвоносните съдове и заничащо.
В българската народна медицина се употребява за мазане (сме­
сено с овча лой) при изкълчено, набито, шипове, ревматизъм;
за бани при парализи и за пиене при диария и кожни заболявания,

202
а също в парфюмерийната, ликьорената и бояджийската промиш­
леност.
Н а ч и н н а . у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка нарязани ко­
ренища се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час.
Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене.
Външно — 50 р коренища от айважиеа (ситно нарязани) се варят на
тих огън 15 мин. с 250 г овча лой. Докато е топла, лоената- от­
вара се прецежда през марля и се маже при изброените по-горе
болести. В-нашата народна медицина коренищата на пачето гнездо се
употребяват за забременяване при запушени канали или възпалени
яйчници по следния начин: 50 г от тях се варят на тих огън с 250 г
прясно краве масло 15 мин.; отварата се прецежда през марля,
докато е гореща, и се правят тампони, големи колкото лешник,
вечер влагалищно — 15 дни. След 1 месец.същото се повтаря.

Пелин обикновен, бял пелин —

Artemisia absinthium L.
С ем . Слож ноцвет ни — C o m p o sita e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте край оградите и пътищата, из

храсталаците, тревистите и каменливите места в цяла България.
О п и с а н и е . Многогодишно сребристо сиво окосмено тре­
висто растение с разклонени, вдървенели в долната си част стъбла,
високи 60—120 см и с късо коренище, преминаващо в разклонен
осев корен. Приосновните листа са 2—3 пъти пересто разсечени и
са с дълги дръжки, а стъбловите — двойноперести, с къси дръжки
или в съцветието плитко триделни и цели. Цветните кощнички са
дребни, наведени, кълбести, събрани в къси, едностранни гроздове,
а последните — в меУлица. Периферните цветове са женски, тесно-
тръбести, а вътрешните — двуполови, широкотръбести. Плодът
е кафява, продълговата, заострена бемка. Цялото растение има
приятна миризма и силно горчив вкус.
И з н о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на
цъфтежа — юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня при
t° до 40°С. Йзсушената билка е със сивозелена окраска на стъблото
и листата и с жълта на цветните кошнички, с характерна миризма
и силно горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали.
Д а се внимава при брането да не се смесва с дивия пелин (A r te m isia
vulgaris L.), чиито листа са тъмнозелени отгоре и беловлакнести

203
отдолу, листните дялове са широки, а цветните кошнички са длъг-
нести и растението има слабо горчив вкус.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от терпе-
новия алкохол туйол, кетона туйон, а-пинен, кадинен, феландрещ
Р-кариофилен, у-сепинен, бизабулен и хемазуленоген), абсинтинг
анабсинтин, артабсин, кетолактон А и Б, оксилактон, артемизе-
тин, янтарна и ябълчена киселина, дъбилни вещества, витамин С,
провитамин А, витамин В6, смоли и др.
Л е ч - е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . С т и м ули ра
ф ункциит е на ст омаш нит е ж лези и панкреаса, увели чава от деля ­
нет о на ж лъчка, възбуж да апет ит а и ул есн я ва храносм иланет о.
Има противовъзпалително действие. Употребява се за апетит ,
при малокръвие, възпаление на черния дроб и ж лъчкат а и при газове.
В българската народна медицина пелинът се употребява при
киселини в стомаха, глисти в червата, бяло течение, нередовна и
недостатъчна менструация, малария, повръщане, епилепсия, за
зачеване (укрепва матката), при гръдна жаба, безсъние, за апетит,
туберкулоза, скрофули, газове, воднянка и др.
Външно се препоръчва за жабурене при зъбобол, лош дъх на
устата, за лапи при червен вятър, ревматизъм, екземи. Прилага се
в пивоварната и парфюмерийната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка пелин се за­
лива с 300 мл вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие
по 1 кафена чашка преди ядене 2 пъти дневно (сутрин и вечер).
В н и м а н и е ! Б и л к а т а да не се у п о т р е б я в а
п р и я з в а н а с т о м а х а и на д в а н а д е с е т о п р ъ с т ­
ника, к а к т о и при в ъ т р е ш н и к р ъ в о и з л и в и .
В нашата народна медицина се употребяват още следните билки
от рода пелин: градински пелин {A rtem isia abrotanum L.) — против-
глисти, нередовна менструация, туберкулозен менингит и др.;
корените — при епилепсия и туберкулозен менингит; кат раника
{A rtem isia lobelii All.) — при пясък в бъбреците; див пелин {A rte ­
m isia vulgai is L.)—против нервни припадъци, епилепсия и за апетит.

504
 Перуника градинска, замбак, патета, пеперуга,
тъжък, гогопурчо, синя перуника — Iris germanica L.,
<бяла перуника — Iris florentina L.
■Сем. П еруникови — Iridaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из цялата страна като градински

^красни растения. Отечество Средиземноморието.
О п и с а н и е . Многогодишни тревисти растения, високи 30—
100 см, с дебели, разклонени коренища. Приосновните листа са
мечовидни, едри, с влагалище, наредени в два реда и разположени
в една плоскост, а стъбловите са линейни. Цветовете на германската
перуника са синьовиолетови, а на флорентинската — бели. Разпо­
ложени са на върха на стъблото и са с 6-листен околоцветник и
3 тичинки, намиращи се под трите близалца на плодника, който е
•съставен от 3 плодолиста и има тригнезден яйчник. Плодът е трн-
гнездна кутийка с многобройни сплеснати и ръбести семена. Цъф­
тят през април-май.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата от 2—3-годишни
растения, които се вадят през пролетта — април-май—или през
есента — септември-декември измиват се, обелват се и се сушат
на сянка или в сушилня при t° до 30°С. Изсушените коренища са
жълтеникавобели и членести. Имат приятна теменужена миризма
и сладникав вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в каси
или торби. Запазват се на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от кетона
•с-ирон, органични киселини и алдехиди), глюкозида аридин, маз­
нини, дъбилни вещества, смоли, органични киселини, слузни ве­
щества и др. В листата се съдържа голямо количество витамин С.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката
действува от хранващ о и болкоуспокоит елно. Прилага се прот ив
кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни стра­
дания.
В българската народна медицина перуниката се употребява
•още при задух, туберкулоза и др. Външно се използува за жабуреке
при зъбобол. Намира приложение в парфюмерията, козметиката
а зъболекарството. '
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка смлени коре­
нища се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа.
Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

205
Пипериче водно, маясълче, воден пипер,
лютивче — Polygonum hydropiper L.
[Persicaria hydropiper (L.) Opiz].

С ем . Л ападови — P olygonaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажни и мочурливи песъчливи

места край бреговете на потоци и реки, езера, блата, язовири,
канавки, вади, канали, а също като плевел из окопните култури, в
зеленчуковите и овощните градини.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с изправени или
възходящи стъбла, които се вкореняват по възлите, високи 30—
100 см. Те са тънки, голи, зелени или под възлите с виолетовочер-
вени пръстенчета, а след узряването целите почервеняват. Листата
са последователни, тясно яйцевидно ланцетни до продълговато
ланцетни само по ръба окосмени, с прозрачни жлезисти точки,
отгоре понякога с черно И-образно петно. Цветовете са дребни,
събрани в класовидни съцветия, със зеленикав, а на върха черве­
никав, розов или бял (3)4—5-делен околоцветник, покрит със зла-
тистожълти до жълтокафяви точковидни жлези. Плодът е тъмно­
кафяво разпукливо орехче. В прясно състояние цялото растение
има парлив вкус, който изчезва при изсушаването му.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана в на­
чалото на цъфтежа — през юли-август. Суши се на сянка или в
сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е зелена, без миризма
и вкус. Допустима влажност" 13%. Опакова се в бали. Запазва се в
сухо и проветриво помещение. При брането пиперичето да не се
смесва с други видове, които нямат характерния за него парлив
вкус и жлезисти точки по околоцветника.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържарамназин, рутин, кверцетин,
хиперозид, кверцитрин, кемпферол, дъбилни вещества, етерично
масло, гликозида полигопиперин, органични киселини, фигосте-
рин, гликоза, фруктоза и др. Корените съдържат антрагликозиди.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува бо лкоуспокоит елно и кръвоспиращо. П ри лага се при х ем о ­
ро и ди , ст омаш ни и чревни кръвоизливи, мат очни кръвотечения, за
р егу л и р а н е на нередовна менст руация.
В българската народна медицина пиперичето се употребява още
при ниско кръвно налягане, за отслабване и др. Външно билката
се използува за промивки при бяло течение, за лапи при хемороиди,
.гангрена и рани, за гаргара при възпаление на гърлото.

206
 Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
зализа с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
В н и м а н и е ! Д а не се у п о т р е б я в а п р и в ъ з -
п я я е н и е на б ъ б р е ц и т е и п и к о ч н и я мехур!

Пирей пълзящ, пир — Agropyrum repens (L.) Р.В,

С ем . Ж ит ни — G ram ineae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте по тревистите песъчливи места,,

ливадите и пасищата, край оградите и пътищата, из нивите до 1500 м
надм. височина в цяла България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с цилин­
дрично, кухо, гладко и членесто стъбло, високо до 1,5 м и силно
развито шнуровидно, пълзящо коренище. Листата са линейни и
плоски, зелени или сивозелени. Цветовете са събрани по 4—9 в ши-
роквланцетни, зелени, сивозелени или слабо виолетови класчета,
които образуват сложен, двуреден, линеен клас. Цъфти през юни-
юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата, които се вадят
рано напролет, в началото на развитието на растението — април или
наесен, след узряването на семената — август-септември. Изко­
паните коренища след измиване и нарязване, с дължина до 20 см
се сушат на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушената билка,
е с жълтеникав цвят, характерна миризма и сладникав вкус. Допу­
стима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в.
сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Тритицин, манит, агропирен, глико-
ванилин, белтъчни вещества, мазнини, етерично масло, витамин
С, провигамин А, инозит, инулин, левулоза, горчиви вещества и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува пикочогопно и леко слабит елно. Употребява се при пя­
сък в бъбреците и пикочния м е х ур , възпаление на п рост ат ат а, ст о­
м а х а и червата.
В българската народна медицина пиреят се употребява още при
подагра, безплодие, чернодробни страдания, кашлица, ревмати­
зъм и др. Външно се прилага за лапй при кожни обриви и отоци.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядено
4 пъти дневно.

20?
П одбел, м арт а — tu s s ila g o fa r fa r a L.
С е м . С лож ноцвет ни — Compositae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажните ронливи места — изкопи,

насипи, песъчливо-глинести брегове на потоци и реки в цялата
страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, пая-
жинесто окосмено стъбло, високо до 20 см, покрито с червеникави
люспи, със силно разклонено пълзящо коренище. Стъблото се
развива рано напролет преди листата и носи на върха си сравни­
телно едра жълта цветна кошничка с езичести женски периферни
цветове и тръбести, двуполови, разположени в средата. Плодът е
цилиндрична плодосемка с хвърчилка. Листата, които се развиват
след прецъфгяването, са разположени в розетка. Те са закръглено
сърцевидни, неравномерно едро назъбени, отгоре са зелени и
голи, а отдолу — бяло вълнести. Цъфти през март-април,
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Само зелените и по-млади ли­
ста, брани през юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня
при t° до 45°С. Изсушените листа са зелени отгоре и белезникави
отдолу, с характерна миризма и слабо горчив слузест вкус. Допу­
стима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се на сухо и
проветриво място. Изнасяна билка. При брането подбелът не
трябва да се смесва с чобанкат а (P e ta site s officin alis M5nch.), чиито
листа са много по-едри, а цветните и кошнички са червени и обра­
зуват дълъг грозд на върха на стъблото.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . В цветните стъбла са намерени фа-
радиол, фитостерин, арнидиол, тераксантин, стигмастерин, жълто
багрило, дъбилни вещества и др.
Листата съдържат горчивите гликозиди тусилагин и ситосте-
рин, галова, ябълчена и винена киселина, сапонини, провитамин А,
витамин С, инулин, декстрин, белтъчни вещества, следи от ете­
рично масло, слуз и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Подбелът
дейст вува от хранващ о. Употребява се при бронхит и, ларингит и,
белодробни абсцеси, за д у х и т уберкулозн а кашлица.
В българската народна медицина листата на подбела се упог
требяват още при възпаление и киселини в стомаха и червата,
кожни обриви, ревматизъм, нередовна и болезнена менструация
и др. Външно — за лапи цри циреи и рани от обувки, изгорено,
за компреси при'възпаление на вените на краката, за пушене про­
тив задух, за компреси при възпаление на очите, червен вятър
и до.

.208
 Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от бил кг та се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кише 1 час. Пие се i.o 1
ъниена чаша преди ядене 4 пъти дневно (при всички'видове каш­
лици— подсладена с мед).
Препоръчва се лапйте да се правят с пресни листа или изсу­
шите да се варят с мляко.

Поветица обикновена, полска поветица, слачец,

Полско телеграфче — Convolvulus arvensis L.
С е м . П овет ицови — C onvolvutaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Като плевел по всички обработваеми

земи, а също като бурен край пътищата, из дворовете, по треви­
стите и каменливите места в цялата страна.
О п и с а н и е . М н о г о г о д и ш н о увивно или стелещо се тре­
висто растение с корен, проникващ дълбоко в почвата. Листата са
копиевидни, последователни с дълги дръжки. Цветовете са едри,
фуниевидни, бледорозови или бели с 5-делна сраснала чашка,
5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е разпуклива кутийка с много-
бройни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
•време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилня
при t° до 40°С. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. За­
пазва се на сухо .и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозид конволвулин (с очистително
действие), смолисти гликозидни вещества, витамин С и други не-
изучени още вещества.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Слабително
.действие. ,
Българската народна медицина препоръчва поветицата за раз-
слабване, при мъчно уриниране, възпаление на простатата и пи­
кочния мехур и др.
Външно — накиснати стръкове при рани, за лапй при скрофули
ирак.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по
1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно.

'14. Билките в България и използувавето им 209

ЛТовет, бяла лоза, павет, скребър —
Clematis vitalba L.
С ем . Л ю т и кови — Ranunculaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е. Из горите и храсталаците до 1500 м

надм. височина навсякъде в България.
О п и с а н и е . Многогодишно увивно или пълзящо растение
с вдървеняващи разклонени стъбла, дълги до 30 м. Листата са
текоперести, с яйцевидно ланцетни листчета и с дълги дръжки,
с които растението се залавя за околните предмети. Цветовете са
бели, събрани по няколко в метличести съцветия, слабо ароматни,
с 4-делен околоцветник и многобройни тичинки. Плодът е чер-
венокафяво окосмено орехче с дълго, пересто, влакнесто извито
стьлбче.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през воеме на
цъфтежа — май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня пои t°
до 45°С. Допустима влажност 12%.
Опаковат се в бали или торби. Запазват се на сухо и провет­
риво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Анемонол, клематитол, сапоняни,
леонтин, стигмастерин, неизследван гликозид, церилов алкохол,
мирицилов алкохол, мелисова киселина, цитостерин, триметиламид,
восъчни вещества и др.
(Съдържащият се*в растението клематитол и анемонол са от­
ровни.)
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
противомикробно, противогъбно (фунгицидно), цикочогонно и по-
тогонно. Препоръчва се при воднянка, сърдечни от оци, възпаления н а
очит е и пикочния м е х у р , при венерически болести, главоболие,
костни тумори, за засилване на апетита и др.
Българската народна медицина препоръчва листата на повета
още при стомашна язва, треска, язва от разширени вени и др.
Външно — за бани при краста, циреи и гнойни рани. Същото дей­
ствие има и коренът на растението. •
В нашата народна медицина се употребява и подкорната тъкан
на стъблото на повета. Счукана и омесена със зехтин, тя служи за
налагане (8 часа) при ревматични болки и шипове (да се внимава,
може да се получи изгаряне).
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от билката се
попарва с 0,5 л вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафена
чашка преди ядене 3 пъти дневно.

210
Полски мак, була, божа, божанка, божурика, бие мак,
герино око, кадънка, пламеница, капикоса, падикоса,
пукалче, тутенка, пъпъруна P apaver rhoeas L.
С ем . М а к о ви — P a p a ve ra ce a e
Р а з п р о с т р а н е н и е . Из равнините и предпланините на
цяла България главно като плевел в нивите, но също по сухи тре­
висти места, по синори, край пътища и железопътни линии.
О п и с а н и е . Едногодишно окосмено с твърди четинести
власинки тревисто растение с право, най-често 25—60 см високо
стъбло. Листата са синьо- или сивозедени, просто или двойно
перести, приосновните с дълги дръжки, стъбловите приседнали.
Цветовете са едри, яркочервени, понякога розови или бели със
или без черно петно в основата на венчелистчетата. Чашката е
двуделна, опадваща след разцъфтяването. Венчето е 4-листно, ли­
чинките многобройни. Плодът е кълбовидна или обратно яйце­
видна кутийка с непълни преградки и кръгли отвори под върха,
съдържащ многобройни дребни, черни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Червешгге венечни листа, брани
през време на цъфтежа — май-юли. Берат се внимателно в кош­
ница, без да се мачкат. (Измачканите при сушене почерняват !>
Сушат се бързо на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушената
билка има виолетовочервен цвят, слаб характерен мирис и сладни-
кавоблудкав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали
или дървени каси. По искане на купувача се събират и маковите
главички преди пълното им узряване — през юни-юли, докато
са още със зелен цвят. Сушат се на сянка или в сушилня при t°
до 70°С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Венчелистчетата съдържат мазнини,
червено багрило, реадинова и макова киселина, слуз, смола, алка­
лоида реадин, реагенин, ангоцианозия гликозид мекоцианин,
мекопеларгенин, в малки количества морфин и др. В надземната
част и в плодните кутийки е открит алкалоидът реадин, а също
малки количества морфин и наркотин.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
ум ер ен о сънот ворно и успокоит елно при ост ра каш лица.
Българската народна медицина препоръчва венечните листа
на полския мак още цри неволно напикаване, диария, дизентерия,
безсъние, сърцебиене, стомашни болки и др. Отвара от плодните
кутийки се употребява при сърцебиене, стомашни болки, за регули­
ране на нередовна менструация, при остра кашлвда, особено у
малките деца, при начална туберкулоза и др.
211
 Н а ч и н в а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от венечнпте
листа се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие
се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. От маковите
кутийки 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в същото количество
вода. Пие се по същия начин.
В нашата народна медицина се употребява и сънот ворният м ак
{P a p a ve r som n iferu m L.), който се култивира като медицинско ра­
стение в южните части на страната или се отглежда в градините
като украсно растение. Използува се отварата от плодните ку­
тийки при стомашни и чревни болки, кашлица, диария, дизенте­
рия, повръщания и др. Външно служи за промивки при рани, за
гаргара при пъпки по венците и др. Счукани пресни листа (за
налагане) действуват облекчаващо при ухапано от насекоми.
Отварата от цветовете се пие против хемороиди. Семената нами­
рат приложение в сладкарството и хранителната индустрия.

Потайниче, гълъбови очи, страшниче—

Anemone hepatica L. (Hepatica nobilis Mill.)
С ем . Л ю т и ко ви — Ranunculaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сенчестите храсталаци и широко­

листните гори в долния планински пояс на всички наши планини.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с късо и де­
бело тъмнокафяво коренище. Листата са с дълги дръжки, триделни,
възкожести, излизащи направо от коренището, отгоре тъмнозе­
лени, отдолу светлозелени или слабо виолетови, дълговлакнесто
окосмени. Цветовете са небесносини или синьолйлави,по-рядко ро­
зови или бели, разположени поединично на високи дълговлакнести
дръжки, с 6—7 (10)-делен венчевиден околоцветник и многобройни
тичинки.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилня
при t° до 40°С. Изсушените листа са зелени отгоре, без мирис и с
горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва
се на сенчесто, сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа анемонал, глюкозида хепа-
трилобин, сапонини, танини, смола и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
т кочог& нно, от хранващ о, ст им ули ращ о чернодробнат а ф ункиця.

212
Препоръчва се при за ст о й в ж лъчнит е пътища, кам ъни в ж лъчкат а.
бронхит, възпаление на трахеята и глътката.
Българската народна медицина препоръчва потайничето още
при ревматизъм, малария, подагра, уплаха, трипер, възпаление на
далака и др. В ьншно — за бани при кожни заболявания.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от билката се
залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1
кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. В п о - г о л е м и
дози растението е отровно!
В нашата народна медицина се употребяват и други билки,
близки до рода на потайничето: Съсънка (сън-сън-кот ка) — A n e­
m one p u lsa tilla L. [P u lsa tilla h a lleri (All.) Willd.] — употребява се
против циреи, кръвохрачене, хемороиди и , малария, също при
магарешка кашлица, бронхити, невралгии, заболявания на поло­
вата система и др.; външно — за разтривка ( 1:10 в силна ракия)
при ревматизъм и подагра. Отровно растение! П олско кот енце
[P u lsatilla p r a te n s is (L.) M ill.]— употребява се при възпаление на
вените, студени ръце и крака, за усилване млякото у кърмачките,
стомашни болки, нервни заболявания, бяло течение и др.; въшйно
и за пиене — при възпаление на средното ухо и скрофулозно ушно
гноене. Същ о от ровно.

Пирински чай, македонски чай, миризлив бурен —

Sideritis scardica Griseb.
С ем . Уст ноцвет ни — L a b ia ta e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По високите варовити части на Южен

Пирин, Славянка и Средните Родопи.
О п и с а н и е . Многогодишно бяловълнесто тревисто расте­
ние с прави или приповдигащи се стъбла, до 50 см високи. Листата
са срещуположни, приседнали или с къси дръжки, линейно елип- 1
тични до линейно ланцетни. Цветовете са жълтеникави, разполо­
жени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти ципести при-
цветници в класовидни съцветия. Чашката е тръбесто звънеста,
плитко 5-делна, венчето двуустно, тичинките 4.
И з п о д з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня
при te до 35°С.Изсушената билка е белезникавожълта, с приятен

213
мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опакова се
в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, танини и някои не-
изучени съставки.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
от каш лящ о, ом екчаващ о на възпалените лигавици. Препоръчва се
при всички видове каш лица, бронхит , бронхиален з а д у х и др.
Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още
при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 3 супени лъжици от билката се
варят в 1 л вода 3 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти
дневно вместо вода. Пиринският чай е с приятен аромат и през зи­
мата може да се използува като чай.

Пресечка, камилски трън, свещен трън, бенедиктински

трън — Cnicus benedictus L.
С е м . С лож ноцвет ни — C o m p o sita e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сухите тревисти места и редките

храсталаци в най-топлите части на страната и в южните райони на
Черноморието.
О п и с а н и е . Дву- или едногодишно тревисто растение с
разклоняващо се от основата, изправено, ръбесто стъбло, високо
до 1 м. Коренът е вретеновиден и дълъг. Приземните листа са лан-
цетни, заострени и назъбени, снабдени с тънки четинки, разполо­
жени са във вид на розетка. Листата по стъблото са приседнали,
като долните са по-големи, а горните по-малки, вълнообразно до
пересто нарязани, с мрежесто жилкуване, бледозелени, бодливи
по ръба. Цветните кошнички са разположени по върховете на стъб­
лата и са обкръжени от горните стъбловй листа. Цветовете са
жълти, тръбести. Плодът е цилиндричен й снабден с четинеста
хвърчи лка.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Г орната част на стъблото заедно
с цветните кошнички, брани през време на Цъфтежа им — юни-юли.
Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Допустима влажност
14%. Опакова се в книжни торби или бали. Изсушената билка е
без миризма и с горчив вкус. Запазва се в сухо и проветриво по­
мещение.

214
 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа сесквитерпеновия
яактон кницин, смолисти вещества, слуз, следи от етерично масло,
горчило, подобно на мениантнна, танини, ензим, съсирващ мля­
кото, никотиламин, соли — главно магнезиеви и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
нлет ит овъзбуж дащ о, засилващ о ф ун кц и ят а на хран осм и лат елн ат а
си ст ем а. Прилага се при преболедували и злояди деца за в ъ зб у ж ­
дан е на апет ит а, р е гу л и р а н е на храносм и ланет о, чернодробни стра­
дания, запек, задух, хистерия, подагра, отпадналост, воднянка.
Външно — при циреи, кожен рак и др.
Българската народна медицина препоръчва пресечката още при
възпаление на черния дроб, малария, болки и язва в стомаха и
червата, лениви черва, жълтеница, пясък в бъбреците и пикочния
мехур, мъчно уриниране, нервна слабост, хистерични припадъци,
малокръвие, атеросклероза. Външно —при рани, циреи, рак и отоци.
Стръковете, накиснати в бяло вино (10 дни при съотношение 1: 50),—
против скрофули. Сокът от прасната билка се използува при уха­
пано от насекоми, а смесен с бял пелин — против глисти.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица се залива с
400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена
чаша преди ядене 4 пъти дневно. В нашата народна медицина се
употребява и при рак по следния начин: счукано във вид на каша
прясно растение се смесва със същото количество преоен пелин и
1 кафена лъжичка нишадър (взет от аптеката) и със сместа се налага
мястото, поразено от рак.

Пчелник обикновен — Marrubium vulgare L.

С е м . Уст ноцвет ни — L a b ia ta e

Р а з п р о с т р а н е н и е. По сухите каменисти, тревисти и бу-

ренливи места, главно в по-топлите части на страната.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с разкло­
нено бяло влакнесто, четириръбесто стъбло, високо 20—60 см и с
вретеновиден дървенист корен. Листата са срещуположни, закръг­
лено яйцевидни, с къси дръжки, назъбени, отгоре голи, отдолу —
окосмени, с изпъкнала нерватура. Цветовете са бели, разположени
прешленовидно в пазвите на листата по върха на стъблото.
Чашката им е с 10 кукесто завити зъбци, венчето 5-листно, дву-
устно, тичинките 4. Плодът е сух, разпадлив на 4 орехчета. Медо­
носно растение.
 И з п о л з у в а с м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилщ»
при t° до 40°С. Изсушената билка е със сявобелезникаво стъбло;
сребристозелени листа и бледожълти цветове. Има приятна миризма
и горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. За*
пазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа етерично масло, горчивото
вещество марубиин; гликозиди, танини, смола, слуз, восък и др'
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
притежава силно изразено прот иеоспаст ично дейст вие, влияе бла*
гот ворно въ р х у наруш ения сърдечен р и т ъ м , действува от хранващ о
и заничащ о. ■
Прилага се при всички видове спазм и, сърдечна арит м ия, xpof
нична диария. -
В българската народна медицина пчелникът се употребява outf
при бронхит, обикновена и магарешка кашлица, задух, болести на
черния дроб и далака, възпаление на бъбреците и пикочния мехур;
нередовна менструация, обриви, скрофули, възпаление на жле-*
зите, хемороиди, ревматизъм и др. Външно се използува за бани
при кожни обриви, особено у децата. Във ветеринарната медицина
— счукани пресни стръкове — за налагане на гнойни и червясали
рани по добитъка. Прилага се в пивоварната и Парфюмерийната
промишленост. „
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици се варят
в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребява и съсеркат а (М а гги *
bium p ereg rin u m L.), която се препоръчва при чернодробни забо­
лявалия.

Пъпеш, пипон, каун — Cucumis melo L.

С ем . Тиксови — C u cu rbitaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Засязано навсякъде из България. Оте­

чеството му е Азия.
О п и с а н и е . Едногодишно пълзящо растение. Листата са
с дълги дръжки, а цветовете жълти. Плодът е голяма ягода с мно­
жество семена. Цъфти през юни-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Семената па растението, отде­
лени след узряването на плода. Сушат се на Сянка, слънце или в

216
сушилня при t° до 40°С. Допустима влажност 11%. Опаковат се>
в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Л Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозида колоцинтин, плодови ки­
селини и захари, азотни вещества, нишесте, тлъсто масло и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Пясък и
камъни в бъбреците и мехура, възпаление на простатата, черно­
дробни страдания.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици леко счукани
семена се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се no 1 винена чаша преда
ядене 4 пъти дневно.

Ракита, червена върба — Salix purpurea L.

С ем . Върбови — S alicaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край реки и потоци из цялата страна

до 1600 м надм. височина.
О п и с а н и е . Силно разклонен храст, висок 5—6 (8) м, с
лъскави, голи, в началото пурпурни, след това зеленикави или жълто-
сиви клони. Листата приседнали или с къси дръжки, често срещу­
положни. Цветовете са еднополови, събрани в мъжки и женски
реси. Плодът е кутийка, а семето е дребно, с власинки.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корите, ресите и листата. Ко­
рите се белят напролет — март, при започване на сокодвижението.
Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Отвън са жълтени-
кавокафяви, отвътре зеленокафяви, без мирис и с горчив вкус, До­
пустима влажност 11%. Опаковат се в бали или торби.
Ресите се берат през време на цъфтежа им — март-април.
Сушат се на сянка или в сушилня При f до 40°С. Допустима влаж­
ност 12%. Опаковат се в торби.
Листата се берат след прецъфтяването — май. Сушат се на сянка
или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа и реси са зелени,
без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се
в торби или бали. Всички части на ракитата се пазят на сенчесто,
сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Кората на ракитата съдържа дъбилни
вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и Се
превръща в салицилова киселина (оттам като противоревматична
средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на
салигенин и гликоза (салигенинът е салицилов алкохол); бензоил-
салицин, популин и др. Подобно съдържание имаг и ресите, й
лчстата.
217
 Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Заничащ о,
т ем перат уроп он и ж аващ о, кръвоспиращ о, м ест н о о б езбо л ява щ о , про­
т ивовъзпалит елно и от част и прот ивоглист но действие. При :ага
се от стари времена за лечение на плеврит и р евм а т и зъ м , кръвоиз­
ливи от р а зл и ч е н п р ои зход, диария, болезнена м енст руац и я. До от­
криването на хинина корите на ракитата са се използували като
противомаларично средство.
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата
при дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра,;
против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни за-
болявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите,,
чернодробни страдания и др. Външно — кората, стрита на брашно,,
служи за посипване на гнойни рани и гангрени, а настойката о т 1
кори в червено вино (5:100) — за усилване и против температура.:
Корите^ се употребяват и в кожарската промишленост. Подобно , 1
но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от кората се!
вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти j
дневно. Освен това 2 супени лъжици листа и реси може да се за -'
парят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.

Ралица обикновена, зли етърви, гащички —

Delphinium consolida L. (Consolida regalis S. F. Gray)
С е м . Л ю т и кови — R anunculaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из посевите, стърнищата и тревистите

места, навсякъде из България до 500 м надм. височина.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с високо 20
до 40(50) см разклонено стъбло. Коренът е вретеновиден и доста
дебел. Листата са дребни, длановидни, многократно виловидно на-
делени на тясно линейни дялове. Цветовете са с шпора, синьо-
виолетови, понякога розови или бели, събрани в гроздовидни
съцветия, които образуват метлици. Плодът е мехунка с тъмно­
кафяви до черни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветовете, брани през време на
цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при
t° до 40°С. Изсушените цветове са синьовиолетови, без мирис и
с нагарчащ вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в каси.!
Запазват се в сухо, сенчесто и проветриво помещение. При искане

218
на купувача се бере цялата надземна част заедно със семената на
рапицата.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Цветовете съдържат алкалоидите кал-
катрипин и делфинин, аконитова киселина, жълто багрилно ве­
щество, гликозида кемпферол, син пигмент от типа на антоциана
и др. В семената са открити алкалоидите делсонин и делкозин,
тлъсто масло и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Поради
своята отровност се прилага рядко като противоглистно и пикочо-
гонно средство. Напоследък се използува като противонасекомно
средство.
Българската народна медицина препоръчва ралицата при гла­
воболие,нередовна и болезнена менструация, при възпаление и пясък
в бъбреците и пикочния мехур, възпаление на червата, задух, очни
болести и др. Външно — семената, счукани и смесени със свинска
мас 1 :10 , могат да се използуват за мазане при краста и въшки.
Прах от тях може да служи и като инсектицидно средство.
. Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка цветове се
заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят’да киснат 1 час. Пие се по
1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
Внимание! Растен и ето е о т р о в н о ! Д а ее
взим а под лекарски контрол!
В нашата народна медицина се използува и друга билка от
рода на ралицата — капикоса [C on solida o rie n ta lis (J. Gay) Schrod.] ■
— отварата от нея се употребява при възпаление на матката и при
бяло течение.

Ранилист лечебен, хайдушка билка,

рошотна, червен вятър —
Betonica officinalis L. [Stachys officinalis (L.) Trev.l
С е м . У ст ноцвет ни — L a b ia ta e

Р а з п р о с т р а н е н и е , Из храсталаците и тревистите места

в цяла България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с просто,
право, четириръбесто стъбло, носещо само 2 двойки листа, ви­
соко 20—100 см и с вретеновиден корен. Листата са назъбени, про­
дълговато яйцевидни, със сърцевидна основа, окосмени или голи,
стьбловите приседнали, приосновните с дълги дръжки и по-едри

219
петури, образуват розетка. Цветовете са червеникави и двуполови
разположени в класовидни сьцветия на върха на стъблото. Те 5а
с 5-листна, в основата си гола чашка, чинто зъбци са късо заострени
и стигат до средата на тръбицата на венчето, което е сраснало,
двуустно. Тичинките са 4. Плодът е сух, съставен от 4 продълго­
вати орехчета. Медоносно растение.
И а п о л з у в а е м а . ч а с т ! Стръковете, брани през време
на цъфтежа — юни-септември. Сушат се на сянка или в сушилня
при t° до 40°С. Изсушената билка има зелено стъбло и червеникави
цветове, неприятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност
12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помеще­
ние.
Изйолзуват се също и корените на ранилиста, които се вадят
през есента — октомври-ноември. След измиване те се сушат на
сянка иди в сушилня при t° до 45°С. Изсушените корени имат
тъмнокафяв цвят и горчив вкус. Допустима влажност 8%. Опа­
коват се в бали. Запазват се в сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Надземната част съдържа бетоницин,
стахидрин, турицин, холин, горчиви вещества, танини, скорбяла,
следи от алкалоиди и др., а корените — неуточнени вещества.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
д ей ст вува от храчващ о, прот ивоспаст ично, въ зб уж д а апет ит а.
В българската народна медицина ранилистът се употребява
при задух, бронхит, магарешка'кашлица, виене на свят, главоЗолиг,
епилепсия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, жълте­
ница, възпаление на матката и др.
Външно се прилага (счукано свежо растение) като лапй при
ухапване от отровни змии, ревматизъм, гнойни рани, а напосле­
дък, главно отвара от корените, се използува при рак.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от стръковете
кисне в 0,5 л вряла вода 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно. От корените — Г кафена чашка, като се вари в съ­
щото количество вода 10 мин. Пие се по същия начин.

220
Резене, морач, мьнотьр, див {зимен) копър, сминд —
Foeniculum vulgare Mill. (F. officinale All.)
С ем . Сенникоцвет ни — U m belliferae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Култивирано растение, но се среща а

подивяло състояние в различни райони на страната.
О п и с а н и е . Двугодишно или многогодишно, голо, синкаво
о т восъчен налеп тревисто растение с право, на върха разклонено
стъбло, високо до 150 см. Коренът е вретеновиден, сивокафяв
отвън и бял отвътре. Листата са многократно пересто разсечени
на линейно шиловидии дялове, долните са с дълги влагалища и
дръжки, а горните —- седящи. Цветовете са жълти, дребни, събрани
в сложни сенници, с 10—25 главни лъча, в основата без обвивка.
Плодът е кафявозелен, разпадащ се на две половинки, с 10 тъпи
надлъжни ребра, с изпъкнала външна и вдлъбната вътрешна страш.
Цъфти през юни-юли. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Плодовете. Резенето се жъне
малко преди узряването им — август-септември, за да не се изро­
нят. Растенията се оставят да доузреят, след което се вършеят.
Плодовете се доизсушават на сянка или в сушилня при t° до 35°С.
Изсушените плодове са с характерен за сорта цвят, с анасонова ми­
ризма и сладникав вкус. Допустима влажност 16%. Опаковат се в
конопени и четирислойни книжни торби. Запазват се в сухо и про­
ветриво помещение.
X и'м и д е н . с ъ с т а в . До 6,5% етерично масло (състои се
■от анетол до 60%, фенхон, а-пинен, а-феландрен, кампфен, дипентев,
метилхавикол, анисов алдехид, анисова киселина и феникулин),
мазнини, белтъчни вещества, скорбяла, провитамин А, витамин С
И др.
Лечебно^ действие и п р и л о ж е н и е . Резенето
.ст им улира хран осм и лат елн ат а дейност на ст о м а х а , дей ст вува
га зо го н н о , засилва, ф ункциит е на Млечните ж лези . Прилага се при
ст ом аш но-чревн и колики, з а увели ч аван е на м л яко т о у кърм ачкит е.
В българската народна медицина резенето се употребява още
при пясък в бъбреците и пикочния мехур, при кашлица, задух,
пресипнал глас и др.
Външно се употребява при възпаление на очите и клепачите и
за усилване на зрението (за бани). Прилага се също в парфюме­
рийната, пивоварната и сладкарската промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица леко смукани
плодове сз заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 час?.
Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

221
Репей, лопуш, чичек, бутрак — Arctium lapa L.
С ем . Слож ноцвет ни — C o m p o sita e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте из храсталаците, горите и пожа­

рищата, а също по буренливите места около и в селищата в цялата
страна.
О п и с а н и е . Двугодишно тревисто растение с дълъг, слабо
разклонен месест корен, сивокафяв отвън, а отвътре бял и с високо
60—150 см стъбло, което-е ребристо, червеникаво, силно разкло­
нено в горната част. Долните листа са много едри, сърцевидно
яйцевидни, а стъбловите са по-дребни. Цветовете са червеновио-
летови, събрани в съцветия кошнички, които са разположени в
общо щитовидно съцветие на върха на стъблото. Те са двупрлови,
тръбести'. Обвивните листчета на кошничките са зелени, с кукесто
закривени навътре връхчета. Цветното легло е покрито с четинки.
Цъфти през юли и август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените на едногодишните ра­
стения, които се изкопават през есента — октомври-ноември, или
рано напролет — през март от встъпващите във втората година
растения.Корените на двугодишните растения са негодни като билка,
защото са вдървенели и кухи, Различават се по това, че едного­
дишният репей няма стъбло, а само листа, докато двугодишните
растения са с цветоносно стъбло. Корените се изкопават внима­
телно, тъй като са дълбоки и крехки. След изваждането те се изми­
ват, нарязват се на късове, дълги до 15 см,и се сушат на сянка или в
сушилця при t° до 40°С. Изсушените корени са тъмнокафяви, със
сивожълта сърцевина, без миризма и с. горчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени торби. Запазват се
в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържай до 45% инулин,
протеин, ситостерин, стигмастерин, етерично масло, фитостерин,
танини, мазнини, органични киселини, сулфати и фосфати на кал­
ция, калия и магнезия, смоли, горчиви вещества и др. В семената:
е намерен гликозидът арктиин, а в листата — дъбилни, слузни ве­
щества и етерично масло.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
ус и л е а р а ст е ж а на клет кит е, дей ст вува дезинф екционно, пигсочо-
гон и о и г.от огонно. Прилага се при кож н и заболяван и я (циреи,
екземи, акне, себорея), болки в черния дроб.
Българската народна медицина препоръчва корена на репея
още при ревматизъм, хемороиди, малария, стомашни болки, га­
зове, бронхит, стомашна язва, гастрит н др.

222
 Външно се препоръчва за лапи при ревматизъм, подагра, на­
вяхване, контузии, хемороиди и др.;настойка в терпентин или силна
ракия в съотношение 1:10 — за разтривка при ревматизъм; на-
стойка в зехтин в същото съотношение — против косопад.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица смлени корени
се варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се прецежда и се пие по 1 ви­
нена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От семената 1 кафена лъжичка
се накисва в 400 мл студена вода от вечерта, на сутринта настойката
се прецежда и се изпива на три пъти преди ядене.
В нашата народна медицина при същите болести се употребяват
и други видове от рода на репея, като м алък реп ей [A rctiu m m in u s
(Hill.) Brenh.J и паяж и нест реп ей [A rc tiu m tom en tosu m Mill.),

Решетка безстъблена, вилино сито, дива зелка, шере-

метка, трънова гулия — Carlina acanthifolia A ll.
С ем . С лож ноцвет ни — C o m p o sita e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По тревистите сухи места в предпла-

нинските райони и по-ниските части на планините, навсякъде из
България.
О п и с а н и е . Двугодишно тревисто растение с дебел, сочен,
жълтокафяв корен. Листата са големи,- пересто нарязани, бодливи,
разположени в розетка, в средата на която се развива едра кощ-
ничка, обвита с по-дребни бодливи листа. Цветовете са двуполови
(отначало бледожълти, а впоследствие преминават в червеникави
до виолетови), тръбести, заобиколени с власинки вместо с чашка,
с 5-листно венче и с 5 тичинки. Плодът е продълговата семка, на
върха с кичур власинки.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените на растението, конто
се вадят наесен, след узряването на семената — август-септември.
След измиване по-едрите се нацепват и се сушат на сянка ш т в су­
шилня при t° до 40°С. Изсушените корени са кафявожълти, с при­
ятна миризма и сладникав вкус. Опаковат се в торби или бали.
Допустима влажност 14%. Запазват се на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, смоли, яиулив^
дъбилни вещества, соли и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . . П ото-
гонно, цикочогонно, стомашно и нервоуспокоително.

223
 Българската народна медицина препоръчва корените на ре­
шетката ври вода в коремната област, възпаление на бъбреците
и пикочния мехур, кожни обриви и пъпки, лишеи по кожата, ко-;
ремен тйф, нередовна и недостатъчна менструация, нервно изто-;
щение, отпадналост, припадъци, парализа (особено на' езика),'
теЖ*Ь храносмилане, болки и киселини в стомаха, глисти, тении,
хемороиди и др. Те могат да се използуват и външно за компреси
или бани при лишеи и кожни обриви. Във ветеринарната медицина,
отварата от корена, примесена в храната, се използува против бо­
лестта бутрак у конете и гърлица у свинете.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от корените се
вари в 0,5 л вода 10 мин; Пие се по 1винена чаша преди ядене 4 пъти
дневно. При глисти 1 кафена лъжичка ситно смлени корени се
приема с малко вода сутрин на гладно, а след 10 мин. се взима ри­
циново масло.

Риган, балкански чай, черновръхче—

Origanum vulgare L.
Сем. Устноцветни — Labiatae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте из храсталаците, сечищата, ок.

райнините на горите и каменистите поляни във всички наши пла
ннни до горната горска граница. Среща' се в няколко разновид­
ности.
О п и с а н и е. Многогодишно тревисто растение с право, че-
тирнръбесто и разклонено в горната си част, рядко окосмено
стъбло, високо до 60 см. Листата са срещуположни, с къси дръжки,
продълговато яйцевидни, слабо окосмени и с прозрачни точко­
видни жлези. Цветовете са събрани в класчета, разположени в
еъцвстие метлица в пазвите на керемидоббразно припокриващи се
врицветници, които са обагрени най-често пургурйо'. Те са светло-
пурпурни или лилаворозови с тръбеста, плитко 5-делна чашка,
неясно двуустно венче и 4 тачинки. Плодът се състои от 4 тъмнока­
фяви орехчета. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част йа растението
(без вдьрвенелите основи на стъблата^ брана през време на цъф­
тежа — юни-юли. Суши се на сянка илИ в сушилня при t° до 35®G.
Изсушената билка има зелено обагрени стъбла и листа и червено-
виолетови цветове, приятна миризма и слабо горчив вкус. Допу­

224
стима влажност 12%. Онакова се в бали. Запазва се на сенчесто и
сухо място. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 0,15% етерично масло (състои се
от фенолите тимол и карвакрол, ди- и трициклични сесквитерпени,
гераниланетат, цимол и др.), дъбилни вещества, витамин С, маз­
нини, провитамин А, горчиви вещества и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува от хран ващ о, болкоусп окоит елн о, нервоуспокои т елно, п р о -
т ивоспаст ично. Прилага се при ст ом аш ни и чревни за б о л я ва л и я ,
ст ом аш н а сл абост , нервна сл абост , каш лица, з а д у х , п олова въз­
буда.
В българската народна медицина риганът се употребява още
при газове в червата, бронхит, трахеит, магарешка кашлица, епи­
лепсия, безсъние, тежко дишане, жълтеница и др. Външно се при­
лага за бани при обриви и лишеи и за дезинфекциращи лапй при
рани, а също за лапй при болки в стомаха и червата (вж. зони на
Хед). Етеричното масло се използува като средство против молци
я мравки, а също в парфюмерийната и пивоварната промишле­
ност.
Н а ч и н . н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се пб 1 ви­
нена чаша преди ядене 4 пъти дневно. При обриви и лишеи при
малки деца: 100 г от билката се варят в 3 л вода 10 мин. Прецеде­
ната отвара се прибавя във водата, в която ще се къпе детето. Ри­
ганът се употребява у нас и като обикновен чай.
В нашата народна медицина се използува и м айоранът ( O ri­
g a n u m т а р г а п а L.), наречен още вранилова т рева. Употребява се
лри същите болести и като кухненска подправка, а също при Произ­
водството на колбаси и бира.

Р о за маслодайна, трендафил: Rosa gallica L. уаг.

•damascena— червена казанлъшка роза,
Rosa alba L. —- бяла казанлъшка роза
С е м . Р озоц вет н и — R o sa c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е. Култивирани растения главно в Ро­

зовата долина.
О п и с а н и е . Храсти с изправени стъбла, високи 1,5—2 м„
щокрити с прави или сърповидно извити шипове. Листата теко-

15. Бшшкте а България и използув «сто им 225

перести, с 5—7 яйцевидно ланцетни листчета, отгоре голи или е
единични власинки, а отдолу гъсто окосмени. Цветовете едри,
бледорозови до розови или бели, с жлезисто четинести дръжки,
пересто нарязани чашелистчета и до 30 едри венчелистчета. Пло­
довете продълговато яйцевидни или удължено елиптични, голи или
с редки жлезисти власинки.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветовете. Берат се сутрин рано,
преди вдигане на росата. Сушат се на сянка или в сушилия при t*
до 35°С. Опаковат се в шперплатови каси.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от нена­
ситен и терпенови алкохоли: гераниол, цитронелол, нерод, евге-
нол, линалоол и естери на същите алкохоли), фенилетилов спирт,
нонилов канелен алдехид, сгеароптени, състоящи се от ненаситени
и наситени въглеводороди, каротиноида рубиксантин и др., ощо
20% катехинови, танинови вещества, галова киселина, кверцит-
рин, кверцетин, восъчни вещества, захар, горчило, тлъсто мас­
ло и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Прите­
жават слабително и противоглистно действие, а розовото масло
— м е ст н о о б езбо л я ва щ о , прот ивовъзпалит елно, сп азм олщ пично,
ж льчегон н о , прот ивоалергич но, съдоразш и ряващ о, п одобряващ о сър­
дечния р и т ъ м и нервоуспокоит елно. Проведените напоследък про­
учвания показаха, че розовият цвят може да се прилага при за п е к ,
(меко слабително средство,подходящо за бременни и тежко болни),
против гл и ст и (оксиури). Розовото масло се препоръчва при
сп азм и н а гл а д к о м уск улн и т е органи (черва, жлъчен и пикочен ме­
хур, матка) при възпаление на ж лъчнит е път ищ а (холецистити) и
ф ункционална сл абост на същ ит е, дискенези и, бронхи алн а а с т м а ,
нарушения на сърдечния ритъм и др. Включено в различни мех­
леми, розовото масло се прилага с успех при различни видов»
кожни възпаления.
Розовата вода се препоръчва при възпаление на очите, възпа­
ление на венците, зъбобол, главоболие.
Българската народна медицина препоръчва розовите цветове
още при кръвохрачене, сенна хрема, нервни заболяващи, а също
при болестите, посочени по-горе.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици цвят се слагат
в 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена
чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се използуват цветовете в на
други видове рози, засаждани по нашите градини и паркове. Упо­
требяват се по същия начин и при същите болести, както казанлъш­
ката роза.

326
Росен, русанлийче, самодивско цвете —
Dictamnus albus L.
С ем . С едеф чеви — R u ta c ea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сухите тревисти и каменливи места

из редките светли храсталаци и гори, предимно на варовити почви,
по топлите предпланински склонове, нарядко из цяла България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение със сочни
корени, дълги до 50 см и с високо 30—100 см неразклонено, гьм
върха жлезисто окосмено стъбло. Листата са последователни, най-
долните прости, а средните и горните са нечифтоперести, с яйце­
видни и назъбени листчета. Цветовете са бели или розови, с по­
тъмни жилки, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъб­
лото. Чашката и венчето са 5-листни, а тичинките—10. Плодът е
разпуклива кутийка. Цъфти през май-юни.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените, които се вадят на­
есен, след узряването на семената — август-септември. Сушат се
на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка с със
светлокафяв цвят, неприятен мирис и горчив вкус. Допустима
влажност 14%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо и
проветриво място. При манипулиране с растението поради драз­
нещото му действие да се работи с предпазно облекло!
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Отровен алкалоид диктамин, ете­
рично масло, сапонини, горчило и други още неизучени съставки.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Пикочо-
гонно и потогонно. ,
Българската народна медицина препоръчва корена против
пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, ревма­
тизъм, при болезнена и недостатъчна менструация, бяло течение,
хистерия, епилепсия, глисти, а външно — отварата за бави при на*
пукани ръце и крака, както и при ревматизъм при малки деца.
Счукани листа и цветове се използуват за налагане (смесени със
зехтин) при ревматизъм и шипове.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка корени се ва­
рят в 400 мл вода 5 мин. Пие се no 1 винена чаша преда ядене 3 пъха
дневно.
Росопас лекебен, нерадиче, шефтериче
Fumaria officinalis L.
С ем . М акови — P a p a ve ra ce a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из посевите и буренливите места,

край пътищата, оградите и другаде, до 1000 м надм. височина на­
всякъде в България.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с набраздени,
Кухи, голи, синкавозелени, полулежащи или възходящи, силно раз­
клонени стъбла, високи 10—40 см. Листата са сложно пересто на­
рязани, с дръжки, синкавозелени. Цветовете са дребни, розови до
пурпурночервени и са събрани в гроздовидни съцветия на върха на
стъблото, т? 2-листна чашка, с 4 венчелистчета, горното от които
е-с торбест израстък в основата и с две 3-разделни тичинки. Плодът
е бъбрековидно едносеменно орехче.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — май-юли. Суши се на сянка или в сушилня
при t° до 45°С. Допустима влажност 12%.Опакова се в бали. За­
пазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа фумарова киселина, алка­
лоида фумарин, багрило, смола, калциеви, калиеви и магнезиеви
соли на фумаровата киселина, криптокарпин, яуротензин, горчило
и др. Алкалоидът фумарин е идентичен с опиевия сърдечно пара­
лизиращ алкалоид протопин (има кратковременно възбуждащо
действие, ускорява пулса и увеличава апетита).
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . А пет ит о-
въ зб уж дащ о. Прилага се при слабост (а т о н и я ) на черват а, по­
ниж ен апет и т , жълтеница, туберкулоза. Външно се използува
против кожни лишеи и краста.
Българската народна медицина препоръчва лечебния росопас
още при жълтеница, хемороиди, пъпки по лицето и тялото, вод-
нянка, запек, скрофули, лениви черва, лош дъх на устата, туберку­
лоза, за отслабване, хистерия, хипохондрия и др., а външно — за
бани при зачервени очи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
вари в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъги
дневно.

22S
Росянка кръглолистна —•
D rosera rotundifolia L.
С ем . Р ося н кови — D ro se ra c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте само из сфагновите тресавища

във високопланинските райони на Западна Стара планина, Средна1
гора, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто насекомоядно расте­
ние с безлистно цветоносно стъбло, високо 5—10 (20) см. Листата!
са кръгли, с дълги дръжки, разположени във вид на розетка, по­
крити отгоре с дълги червеникави жлезисти власинки, отделящи'
лепкав сок, с който растението задържа насекомите. Цветовете са 1
бели, събрани на върха на стъблото във вид на едностранен грозд,|
с 5-листна, сраснала в основата си чашка, 5-листно венче и 5 ти-
чинки. Плодът е кутийка с многобройни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — юли-август. Суши се на сянка или И сушилня
при t° до 40°С. Изсушената билка е с червеникавокафяв цвят, без
мирис и с кисело-горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова
се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен с ъ с т а в . Съдържа нафтохинона дрозерон,
витамин С, антоцианово багрило, ябълчена, лимонена и бензоена
киселина, танини, ензими, восък и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува болкоуспокоит елно, за т я га щ о , п от огонно, пикочогон но,
от храчващ о, прот ивоспаст ично.
В българската народна медицина росянката се употребява при
магарешка кашлица, задух, кръвохрачене, туберкулозна кашлица,
жълтеница, вода в коремната област, атеросклероза и др. Външно—
счукана свежа билка се препоръчва за налагане при мазоли и бра­
давици.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката,
подсладена с мед или небет-шекер, се пие по 1 винена чаша преди
ядене 3 пъти дневно.

229
Р уж а лечебна, бяла руж а, бял слез —
Althaea officinalis L.
С ем . С л езо ви — M a lv a c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните места край реките н бла­

тата, в крайречните храсталаци навсякъде из България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение е право,
окосмено и кухо стъбло, високо до 1,5 м, и с късо многоглаво коре­
нище, продължаващо в дебел месест, разклонен корен, отвън сиво-
всълт, а отвътре бял. Листата са длановидно нарязани, последова­
телни, с дълги дръжки, като долните са петделни, а горните —
триделни, едро назъбени. През първата година се развиват само
приосновните листа във вид на розетка, а стъблото израства през
втората година. Цветовете са разположени на групи в пазвите на
горните диета, като дръжките им са по-къси от дръжките на ли­
стата. Те са бели или бледорозови до розовочервени, с неопадваща
двойна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът а
дисковиден, е 15—20 радиално разположени едносеменнн плод-
'чета, с бъбрековндни, сиви семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветовете, листата и корените.
Цветовете се берат без дръжките през време на цъфтежа — юни-
септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсу­
шената билка е с бледорозов цвят, без миризма и със слузест вкус.
■Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Листата се берат
също през време на цъфтежа, без дръжките. Сушат се на сянка или
,в супшлня при t* до 45°С. Изсушените листа са сивозелени, също
без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 13%. Опако­
ват се в бали. Корените се вадят само от двугодишно растение на­
есен— септември-октомври—или рано напролет, преди да за­
почне развитието на растението — февруари-април. На едного­
дишните растения корените са тънки и не съдържат достатъчно
слуз, а на тригодишните са вече вдървенели и слузестото вещество
е намаляло. След като се извадят и се почистят от пръстта, те се
обелват, по-дебелите се нарязават и се сушат на сянка или в су­
шилня при t* до 45°С При бавно сушене корените се запарват.
Изсушените корени са бели отвън и слабожълтеникави отвътре, о
характерна миризма и сладникаво-слузест вкус. Допустима влаж­
ност 12%. Опаковат се в книжно-конопени торби. Всички части на
билката се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
При брането лечебната ружа не трябва да се смесва с другите 7
вида ружи, които се срещат у нас. Последните се различават от

230
яея по това, че растат обикновено по сухи места и имат нагарчащ
вкус.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Цветовете и листата съдържат главно
слуз и 0,02% етерично масло, витамин С и др. Корените съдържат
до 35% слуз (състои се от хексози и пентози, галактуронова кисе­
лина и др.), аспарагин, бетаин, захароза, мазнини, пектин, скор­
бяла и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува прот ивовъзпалит елно, ом екчаващ о и от хран ващ о, дължащо
с е главно на слузестите вещества.
В българската народна медицина ружата се употребява при
кашлица, задух, пресипнал глас, при в^паление на стомаха и чер­
вата, при киселини и язви в стомаха, възпаление на бъбреците и
пикочния мехур, болезнено уриниране, бяло течение, диария и
дизентерия и др. Външно се препоръчва за налагане при циреи и
рани, за гаргара при пресипнал глас, за компреси при възпаление
яа очите и рани по гърдите на кърмачките.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 0,5 л студена вода и се оставя да кисне 1 час. Настойката
се пие подсладена с мед или небет-шекер по 1 винена чаша преди
адепе 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при същите болести се употребяват
още ш корените на бледнат а р у ж а ( A lth aea p a llid a Willd.) и на г р а ­
динскат а р у ж а [A lth a ea r o s e a (L.) Cav.].

Салеп, ливадар, перуника — Orchis maculata L*,

O . masculus L., O. morio L ., O. latifolia
O. militaris L., Platanthera bifolia Rich.,
Anacamptis pyram idalis Rich.
С ем . Слепоеи — O rch idaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из ливадите, горите и горските по­

ляни в низините и долния планински пояс в цялата страна.
О п и с а н и е . Употребяваните в медицината няколко вида
оалеп са многогодишни тревисти растения. Листата им са елип­
тични, стесняващи се във влагалище. Те са зелени, последователни,
«елокрайни, с успоредна или дъговидна нерватура и обхващат
«стъблото. Цветовете са с 6 различни по форма околоцветни лист-

231
 чета, горното от които е снабдено с шпора, а останалите 5 са съ­
брани във видна шлем или 2 от тях са разперени. Всички посочени
салепови растения имат по две грудки: стара (майчина), която е
мека и набръчкана, тя носи и храни растението, и млада (дъщерна),
която е корава и сочна и от която се развива младото растение през
следващия вегетационен период.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Младите (дъщерните) грудки,
които се вадят през време на цъфтежа — май-юли. По-качествени
са грудките, когато се вадят след цъфтежа, но тогава растенията
трудно се различават сред другите треви. Извадените, изчистени н
измити' грудки се нанизват на конец, потапят се 3—4 мин. във
вряла вода с цел да не покълнат и се сушат на сянка или в сушилня
при t° до 60°С. Изсушените грудки са обли, яйцевидни или длано-
видни, имат матовожълтеникав или кафяв цвят и слузест вкуе, без
миризма. Допустима влажност 14%. Опаковат се в торби. Запаз­
ват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . В грудките до 50% слуз, до 31% скор­
бяла, до 13% декстрин, метилпентозан, захароза, минерални соли
и др. В надземната част на салеп гге е намерен гликозидът лоро-
глосин. В грудките на петнистия, капчестия и точковидния салеп са
намерени горчиво вещество и етерично масло, в надземната част
~ ’на точковидния салеп — още каротин, кверцитрин и пектин, а в
листата на шлемоносния салеп — гликозиди и кумарин.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . О м екча-
ващ о и прот ивовъзпалит елно.
В българската народна медицина салепът се употребява при
кашлица, бронхит, трахеит, пневмония, язва и възпаление на сто­
маха и червата, стомашни и чревни болки, детски диарии, като
противоотрова при някои отравяния, а външно за налагане като
лапи при циреи, рани и натъртено.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка смлени грудки
се размива в малко студена вода, изсипва се в 300 мл кипяща вода
и се оставя да ври 15 мин. Отварата се пие по 1 кафена чашка
топла (подсладена с мед и вебет-шекер), поръсена с исиот (при
всички видове кашлица), или по 1 кафена чашка преди ядене ирн
другите заболявания 4 пъти дневно.

232
Сапунче лечебно, белонога, пенявец —•
Saponaria officinalis L.
С ем . К арам ф и лови — C a ryo p h ylla c ea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните песъчливи и чакълести

места край реките и потоците, в низинните и предпланинските
райони на цялата страна докъм 1000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с голи или
слабо окосмени, изправени или приповдигащи се стъбла, високи
30—90 см. Коренът е тънък, червеникав, хоризонтален. Листата са
срещуположни, тясно елиптични или овално ланцетни и цело-
крайни, с къси дръжки. Цветовете са бледорозови или бели, разпо­
ложени по 1—2 в пазвите на най-горните листа и събрани в ре­
хави или сбити метличести сънветия. Те са с 5-листна тръбеста
чашка, 5-листно венче и 10 тичинки. Цъфти през юни-юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените на растението, които
се вадят през есента — септември-октомври—или напролет, през
март. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените
корени отвън са червеникави, а отвътре — белезникавожълти, без-
миризма и с горчив вкус. Опаковат се в торби. Допустима влаж­
ност 12%. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 20% сапонини: сапорубини, cano­
py бинова киселина, сапотоксин; въглехидрати, мазнини и соли.
В листата са намерени флавоновият гликозид санонарин и вита­
мин С.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билкатд
действува от хран ващ о, слабит елно и пикочогонно. Употребява се
при кашлица, бронхит, стомашни болки.
В българската народна медицина билката се употребява още
при задух, ревматизъм, подагра, шипове, чернодробни и жлъчни
страдания, кожни обриви и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от корените се
вари в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти
дневно. В по-големи дози растението е отровно! Да се взима под
лекарски контрол!

23S
Седефче — Rut a graveolens L.
С е м . С едеф ч еви — R u ta cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Като диворастящо се среща и*»(

рядко по сухите и каменливите места само в някои райони,
но като градинско и подивяло растение вирее навсякъде из
страната.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение или полу-
храст с право, цилиндрично, голо, сивозелено, със синкав оттенък
стъбло, разклонено, високо 20—50, рядко 80—90 см. Листата са
последователни, двойно или почти тройно перести, с обратно лопа-
товидно ланцетни целокрайни листчета, долните и средните о
дръжки, горните приседнали. Цветовете са жълтозелени, събрани
а щитовидни съцветия, с 4 (5)-делна чашка, 4 (5)-листно венче
и 8(10) тичинки. Плодът е четиригнездна разпуклива кутийка в
4 — 6 семена във всяко гнездо. Цялото растение е жлезисто и с ха­
рактерна миризма.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня
при t* до 40°С. Изсушената билка е бледозелена, с характерна ми­
ризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали.
Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, кумарин, фуроку-
марин, рутин, ябълчена киселина, бергаптен, ксантоксйЪ, горчиви
вещества и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува н ервоусп окои т елн о, б олкоусп окои т глн о, ус и л ва хр а н о см и ­
лан ет о. Прилага се при нервни с т р а д а н и я {х истерия, епилепсия,
виене на свят, сърдечна невроза), при п ом ът няване па ле щ а т а на
ок о т о и въ зп ал ен и е на очите.
В българската народна медицина билката се употребява още пр*
малокръвие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструа­
ция, при възпаление и болки на стомаха и червата, диария, дизен­
терия, глисти, малария, отслабване на зрението при преумора и на
•склеротична почва, кръвен наплив в главата, хемороиди, задух,
изпаднало задно черво, високо кръвно налягане.
Външно се препоръчва за бани при отслабване на очите; счу­
кани пресни листа за налагане при ревматизъм и при ухапване от
змия; капки от прясна билка — при болки във външното ухо; на-
-стойка в силна ракия 1:10 — за разтривка при ревматизъм, по­
дагра, невралгия, ишиас, лумбаго и др.

234
 Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка от билката со
вари в 0,5 л вода 3 мин. Пие се по 1 кафена чашка преди ядена
3 пъти дневно.
В н и м а н и е ! Да не се взима при бременност! В по-големи
дози растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!

Синя жлъчка, бърдоква, свинок, синя млечка —

Cichorium inthybus L.
Сем. С лож ноцвет ни — C o m p o sita e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте из ливадите и пустошите, кри!

пътищата, в обработваемите земи, залежите и стърнищата в ця­
лата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с ръбести
«тьбла, слабо окосмени, високи до 1,2 м. Коренът е вретеновиден,
месест и неразклонен. Приосновните листа са събрани в розетка
■ са вълновидно пересто нарязани на триъгълни назъбени делове^
а стъбловите са ланцетни, остро назъбени, полуобхващащи стъб­
лото. Цветовете са сини, рядко бели, езичести, събрани в съцвс-
тия кошнички, които са разположени поединично или на кичури
в пазвите на връхните листа. Плодът е сивожълт, набразден, на
върха с дребни люспици. Медоносно растение.
И з п о я з у в а е м а ч а с т . Надземната част на растението
и корените му. Надземната част се бере през време на цъфтежа —
юли-август. Суши се бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
Изсушените стръкове са със зелени стъбла и листа и сини цветни
кошнички, без миризма и със слабо горчив вкус. Опаковат се в
бали. Допустима влажност 12%.
Корените се вадят през есента — октомври — при завяхване
на растението. След изваждането те се измиват, по-дебелите со
нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсу­
шените корени са тъмнокафяви отвън и бели или жълтеникави
отвътре, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опаковат се в торби или бали. Съхраняват се в сухи и проветриви
помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Корените съдържат инулин, глико-
зина интибин, фруктоза, левулоза, левулин, холин, смоли, дъбилно
■вещество, белтъчни вещества и др.

233
 Цветовете съдържат гликозида цихорин, листата — инуяин,
е сокът — горчивите вещества лактуцин, лактукопикрин, таракса-
стерол hi др. В семената са намерени също инулин и протокатехи-
нови алдехиди.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
повишава апетита и улеснява храносмилането. Действува успокои­
телно на централната нервна система и усилва сърдечната дейност,
като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения. Има про-
тивомикробно действие.
В българската народна медицина синята жлъчка се употребява
при чернодробни и жлъчни страдания, стомашни киселини и язва
на стомаха, гастрит, трудно уриниране и кръвопикане, при бо­
лести на далака, тении и глисти у децата, бронхит, кашлица и др.
Външно се препоръчва за лапи при кожни изриви и отоци.
Сухият и опечен корен влиза в състава на франк кафето.
Н а ч и н н а у п о т р е б а. 2 супени лъжици от стръковете
или 1 супена лъжица от корените се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие
се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Синя тинтява, горчивка, прострел, свещцлник •—

Gentiana cruciata L.
С ем . Т инт явови — G entianaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте по каменливите склонове, из

храсталаците и горските поляни във всички наши планини.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право не-
разклонено, гъсто облистено стъбло, високо до 50 см, и с дебело,
скъсено коренище. Стъбловите листа са срещуположни, целокрайни,
1йцевидно ланцетни, сраснали в основата в общо влагалище.
Цветовете са сини, камбанковидни, разположени по няколко в
пазвите на връхните листа, с плитко 4-делна тръбеста чашка, срас­
нало на върха плитко 4-делно венче и 4 тичинки. Плодът е продъл­
говата кутийка с множество семена. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната, брана през време
на цъфтежа — юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при
до 45°С. Изсушената билка е със зелени стъбла и листа,,без Ли­
ризма и с горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима влажност
\2 % . Запазва се в сухи и проветриви помещения.

{36
 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Горчиви вещества, витамин С, та-
иини, минерални соли, багрила, смоли, генциопикрия и др. Коре­
нищата и корените съдържа! алкалоида генцианин, гликозида ген-
циопикрин, гентизин, тризахарида генцианоза, етерично маело,
мазнини и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
уси л ва секрециит е на ст ом аш нит е ж л ези , въ зб уж д а апет ит а,
д ей ст вува прот ивоспаст ично, ж лъчегонно и прот ивоглист но. При­
лага се при слаба стомашна дейност, при стомашни и чревни ко­
лики, газове в червата, лениви черва, малокръвие, жълтеница, про­
тив глисти.
В българската народна медицина синята тинтява се употребява
оше при възпаление и пясък в бъбреците и пикочния мехур, тубер­
кулоза, виене на свят, отпадналост, хистерия, кръвохрачене, липса
па апетит, недостатъчна и болезнена менструация, за увеличаване
млякото у кърмачките, хемороиди, скрофули, подагра, кашлица
и др., а също външно за лапи при циреи, трудно зарастващи рани,
изгаряния. Настойка на прясна билка в силна ракия (Г.10) се изпол­
зува при трудно зарастващи рани и циреи. Прибавена в храната на
добитъка, — за увеличаване на млякото и за усилване.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при същите болести се употре­
бява и обикновенат а т и нт ява или богородични свещ и (G entiana
v ’clepiadea L.).

Сладка папрат, навалиш, райково коренче, сладун —

Polypodium vulgare L.
С ем . М н огон ож кови — P o lyp o d ia cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажни и сенчести скали из ця­

лата страна.
О п и с а н и е . Многогодишна, висока до 40 см папрат с хо­
ризонтално пълзящо кафяво коренище, покрито с кафяви люспи.
Листата излизат в две редици от горната повърхност на корени­
щето. Те са с жълтеникава или зелена дръжка, а петурите им са
пересто нарязани почти до средната жилка. Спорангиите са съ­
брани в групи, които са наредени в два реда от долната страна на
листните делчета.

237
 И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата, които се вадят
рано напролет — февруари — или наесен — октомври. Сушат се на
сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с маслена
миризма и отначало сладък, а впоследствие горчив вкус. Допу­
стима влажност 13%. Опакова се в торби. Изнасяна билка. За­
пазва се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Коренището съдържа дъбилна и ябъл-
чена киселина, глициризин, сапонин, до 8% тлъсто масло, смола,
танини, захар, манит, слуз и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Корени­
щето дей ст вува прот ивокаш лично, ж лъ ч егон н о, прот ивоглист но.
Препоръчва се за лечение на черния д р о б и ж лъчкат а, каш лица о т
разл и ч ен п р о и зх о д , болки в ст авит е при р евм а т и зъ м , прот ив гл и ­
сти.
Българската народна медицина препоръчва билката още при
задух, хемороиди, начална туберкулоза, възпаление на жлъчката ■
черния дроб, като слабително средство и др. Коренището се изпол­
зува и като храна на свинете.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от коренището
се вари в 0,5 л вода 10 мий. Пие се по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно.

Сладник, ж енско биле, сладка папура, сладък корен,»

сладица — G ly c y rrh iza g la b ra L.
С ем . Б об ови — L egu m in osae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревтсги места в Северна

България между Свищов и Никопол, около Сомовит н другаде.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, стигащо на
височина до 1 м. Коренището е късо и дебело, а главният верти­
кален корен стига на дължина до 5 м и до 10 см дебелина. От него
излизат многобройни дълги хоризонтални издънки, които обра­
зуват разклонения от втори и т. н. рзД. Стъблата са прости или
слабо разклонени и са осеяни с дребни, точкообразни жлезичкя
или шипчета. Листата са дълги до 20 см, нечифтоперести.
Прилистниците са дребни, ланцетно шиловидни, рано спадащи.
Цветовете са светловиолетови, събрани в гроздовидни съцве-
тия. Плодът е продълговат и сплеснат, с бъбрековидни, зелено-
сиви семена.

238
 И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените и подземните разклон
нения. Те се вадят рано напролет — март-април, преди развие
тието на растението, или наесен, след узряването на плодовете —.
октомври-ноември. Обикновено се копаят корените на 3—5-го-
дишни растения. След измиване те се обелват, по-дебелите се на*
рязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсуше­
ните корени са жълтеникави, без мирис и със сладък вкус. Допу­
стима влажност 14%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се
на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Глицеризин (представлява калиева,
или калциева сол на глицеризиновата киселина); флавоноиди:
яиквиритин, ликвиритозид, ликвиритигенин; глаброва (глици-
ретова) киселина, диоксистигмастерин, Р-ситостерин, етерично,
масло, витамин С, жълт пигмент, аспарагин, захар, манит и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Прите­
жава от хран ващ о и ом екчаващ а лигавицит е дейст ви е, уско р я ва ,
процеса н а за р а ст ва н е на р а н и (епителизиращо), има сп азм оли-
тични и ант ихист ам инни свойст ва. Прилага се за лечение на
всички видове бронхит и, бронхиален з а д у х , я зви на дван адесет о*
пръст ника и ст о м а х а , възпаление на ст ом аш нат а л и га ви ц а (га­
стрити). В българската народна медицина коренът на сладника
1 се употребява още при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и
■пикочния мехур, за разслабване, пресипнал глас, начална ту­
беркулоза и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди я ;ене 4 пъта,
дневно.

С л ез горски, кам иляк, кам булеш —

M a lv a s ilv e s tr is L.
С ем . С л езови — M a lv a ce a e

Разпространение. Расте по буренясалите места, край-

пътшцата и изкопите в цялата страна.
О п и с а н и е . Едно-, дву- или многогодишно тревисто расте­
ние със силно разклонено, изправено или приповдигащо се, слабо,
окосмено стъбло, високо до 1 м. Коренът е месест и дълъг до 1 м.
Листата са закръглени, със сърцевидна основа, с дълги дръжки,
плитко длановидно нарязани на 5—7 по ръба назъбени дялове,
окосмени. Цветовете са с дръжки, разположени на кичури по 2—5

239”
в пазвите на листата, с двойна чашка, 5 обратно яйцевидни, плитко
двуделни, светлочервени с виолетови надлъжни жилки венечни
листчета и с многобройни тичинки. Плодът е дисковиден, разпа­
дащ се на многобройни бъбрековидни плодчета. Медоносно ра­
стение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветовете и листата. Цветовете
се берат в началото на цъфтежа — юни-юли. При брането те не
бива да се мачкат, защото при сушенето потъмняват. Сушат се
на сянка или в сушилня при Г д о 35°С. Изсушеният цвят е синьо-
виолетов, без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност
12%. Опакова се в бали или каси.
Листата се берат през време на цъфтежа, като се късат с малка
част от дръжката. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
Изсушените листа са зелени, с характерна миризма й слузест вкус.
Допустима влажност 13%. Опаковат се в бали. Билката се пази в
сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Слуз, витамин С, провитамин А,
•антоциановия глюкозид малвин, танини и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е. Билката
действува от хран ващ о, ом екчаващ о. Употребява се при каш лица,
з а д у х , ем ф и зем а , болки в ст о м а х а и черват а, га зо ве.
В българската народна медицина слезът се употребява оше при
трудно уриниране и кръвопикане, възпаление на сливиците, възпале­
ние на бъбреците и пикочния мехур, скрофули, рак на гърдата и др.
Външно се препоръчва за налагане като лапи при заушка, за
бани при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при зъбни
подувания и гърлобол, за клизми при възпаление на червата, за
промивки и лапи при рани.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от цветовете
яли листата се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час.
Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно, може подсла­
дена с мед.

С лънчоглед — H elianthus annum L.

С е м . С л ож н оцвет ни — C o m p o sita e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Засявано растение из цяла България.

Отечеството му е Мексико.
О п и с а н и е. Едногодишно тревисто растение с изправено,
яокрито с твърди четинки и изпълнено с мека сърцевина сгъбло.

240
високо до 2,5(4) м. Листата са големи, с дълги дръжки, сърцевидни,
последователни, окосмени. Цветните кошнички са големи, разпо­
ложени по върховете на стъблата, с едри периферни жълти ези-
чести, безплодни цветове, а останалите са тръбести, хермафродитни,
жълтокафяви. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Жълтите периферни езичести
цветове, брани в началото на цъфтежа. При брането трябва да се
внимава да не се повредят вътрешните цветове, а набраният ма­
териал да не се мачка, защото при сушенето потъмнява. Сушат се
бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е
жълта, без миризма или със слаба миризма на мед и с горчив слу­
зест вкус. Опакова се в бали.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Цветовете съдържат солантова ки­
селина, флавонов гликозид, кверцимеритрин, ксантофил, бетаин,
холин, антоциаНин, кверцетцн, органични соли и хормони.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Прите­
жава ап ет ит овъзбуж дащ о и о м екч аващ о лигави ц ит е дейст вие.
Препоръчва се като подобряващо апетита средство, при стомашно-
чревни страдания и като основа на различни лекарствени форми
(маслото).
Българската народна медицина препоръчва билката още при
(малария, епилепсия, задух, висока температура, белодробни въз­
паления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и др., а запар­
ката .от цветните листчета — за поддържане русия цвят на косата.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се
по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

С м и н дух, т илчиц — T rigonella foenu m -graecum L.

С е м . Б об ови — L eg u m in o sa e

Р а з п р о с т р а н е н и е . ^Засявано растение в цялата страна,

главно в Северна България. Произхожда от Западна Азия.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с право стъбло,
високо до 1 м. Листата са тройни, с прилистници, сраснали с ли­
стната дръжка. Цветовете са жълти или бледожълти, приседнали
в пазвите на горните листа. Чашката е 5-делна, венчето' с тъпа ла­
дийка. Плодът е гол боб, завършващ с човка. Семената са четвър­
тити.

16. Билките я България и използуването цм 241

 И з п о л з у в а е м а ч а с т . "Семената, които се събират,
след като растението се ожъне, когато те са вече зрели, но преди
пълното им узряване (малко преди бобовете да започнат да се раз­
пукват). Оставят се да се доизсушат и тогава се вършеят. При нужда
семената се доизсушават на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
Допустима влажност 14%. Изсушената билка е със сивожълт
цвят, 'Характерен мирис и слабо горчив вкус. Опакова се в торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Семената съдържат тлъсто масло
(състои се о т холестерин и лецитин и други съставки); слуз, белтъци,
холин, сапонин, етерично масло, алкалоида тригонелин, дъбилни
вещества, протеин, нуклеопротеин, смоли, ензими, следи от витамин
С, жълто багрило и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Семената
притежават ом екчаващ о лигавицит е дейст вие. Препоръчват Се за
лечение на бронхит и, т р еска, за б о ля ва н е ;на далака, за подобряване
на апетита, а също Като лапи за лечение н а т у м о р и и циреи.
Българската народна медицина препоръчва семената на смин­
духа още при захарна болест, хемороиди, кашлица, кръвохрачене,
начална туберкулоза, като полововъзбудително средство, болести
на далака и др. . -
Външно се използуват за лапи при гнойни рани, циреи, подагра,
ревматични болки и маточни болки, за гаргара при възпаление на
сливиците и гърлобол. Употребяват се и като подправка.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица леко счукани
семена се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа.
Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

С м ок и н я , см оква — Ficus carica L.

С ем . Черничеви — М о га с е а е

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите и припечни места главно и

Южна България.г
. О п и с а н и е. НисКо разклонено дърво, достигащо на ви­
сочина 7—10 Ц , или храст. Листата са последователни, едри, на
Дълги дръжки, дълбоко 3—5-делни, тъмнозелени със синкав оттенък.
Растението е двудомно. Мъжките цветове са с 3—5-делен около*
цветник и 3—5 тичинки, а женските — с 5-делен околоцветник и
един яйчник. Цветовете са затворени в месесто цветно ложе, което
след оплождането се разраства. Плодът е месесто, крушовидно,

242
светложълто до виолетовокафяво съплодие (лъжлив плод). Съ­
щинските плодове, орехчетата, са затворени в съплодието.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата и съплодията. Листата
се берат през време на цъфтежа — юни. Сушат се на сянка. Пло­
довете се берат след узряването и също се сушат на сянка. Запаз­
ват се в сухо и проветриво помещение.
. Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, тлъсто масло, за­
хари, танини, смола, нишесте, плодови киселини, пектин, витамин
А, В, С и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
има омекчаващо и противовъзпалително действие.
Българската народна медицина препоръчва листата на смоки­
нята против бюргер, задух, кашлица, стомашни и чревни болки и
др., а плодовете — при кашлица, бронхит, магарешка кашлица,
като слабително средство и др.
Външно ■ — лапи от плодовете се използуват против циреи,
гърлобол, възпаление на сливиците, възпаление па венците, за
компреси при петна у бременни, за' гаргара при възпаление на
гърлото. Опечени, плодовете като кафе могат да се използуват
при всички видове кашлица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от листата се
заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се
по 1 винена чаша преди ядене 4 пъТи дневно. О т плодове­
те — 1 супена лъжица се вари 10 мин. в същото количество вода.
Пие се по същия начин.

ч>

С м радлика, т ет ра, к ук уч — C o tir n s

co g g yg ria Scop. (R h u s cotinu s L.)

С ем . С м радликови — A n a c a rd ia c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи места из хра­

сталаците и светлите дъбови гори в цялата страна, но по-често на
варовити почви.
О п и с а н и е . Храст или малко дръвче, високо до б м. Кло­
ните му имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата
са последователни, широко яйцевидни до закръглени, на дълГи
дръжки, оТдолу синкавозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна
миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикаво-
бели, двуполови, събрани в съцветие метлица, с 5-листна чашка,
5-листно венче и 5 тичинки, разположени междо венчелистчетата.

243
СлеД прецъфтяването дръжките на цветовете се удължават и се
покриват с дълги разперени червени до червеновиолетови власинки.
Плодът е черен и гол.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през време на
цъфтежа или след това, но преди образуването на плодовете
юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С при
често разбъркване. Изсушени, те са тъмнозелени отгоре и сиво-
зелени отдолу, имат характерна миризма и тръпчив вкус. Допу­
стима влажност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се на сухо и
проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 25% дъбилни вещества, главно
галотанини, флавоноидите мирицитрин и фустин, галова киселина,
етерично масло (състои се от мирцен,а-пинен, камфен, линалоол,
1-терпинеол и др.). В стъблото е намерен флавоноидът физетин.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
дей ст вува за т я га щ о , прот ивовъзпалит елно и ант исепт ично. Упо­
требява се при диария и дизентерия.
- В българската народна медицина смрадликата се употребява'
още при киселини и язва на стомаха, задух, кръвохрачене, заболя-
вания на бъбреците и др.
Външно се препоръчва за жабурене за заякчаване на венците
(в смес със сол и нишадър), при зъбобол, за промивки при бяло
течение, за компреси при младежки пъпки, за бани при хемороиди
н подуване на краката, за лапи при гнойни рани и циреи. Прилага
се още в кожарската и парфюмерийната промишленост и бояджий­
ството.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
вари в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4
пъти дневно. За бани и компреси — 50 г смрадлика се вари 20 мин.
в 2 л вода.

Т а т ул — D a tu ra stram on ium L.
С ем . К арт оф ови — S olan aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По буренливите места, навсякъде из

България.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с голо, над
средата виловидно разклонено, високо до 1 м сочно и кухо стъбло
и с вретеновиден бял корен. Листата са с дълги дръжки, дълбоко
врязани, заострени, отгоре тъмно-, отдолу светлозелени, само

244
най-младите гъсто окосмени. Цветовете са бели, едри, на къси
дръжки, с плитко 5-зъба, 5-ребрена тръбеста чашка, фуниевидно
надиплено венче и 5 тичинки. Плодът е едра бодлива, многосе-
менна жълтозелена до кафява кутийка, разпукваща се на 4 дяла.
Семената са черни, твърди, бъбрековидни и набръчкани.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през време на
цъфтежа— юни-септември. Берат се големите и добре развити
листа без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
Изсушените листа са отгоре тъмнозелени, а отдолу светлозелени,
със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност
13%. Опаковат се в балй! Запазват се на сухо и проветриво място.
Химичен с ъ с т а в . Алкалоида атропин, скополамин,'
1-хиосциамин (който при сушенето преминава в атропин), танини,
калиев нитрат, етерично масло, каротин и др. Семената съдържат
до 25% тлъсто масло (което се състои от глицериди на линоловата,
олеиновата, палмитиновата, стеариновата и лигноцериновата ки­
селина).
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Успокои­
телно, болкоуспокоително.
Българската народна медицина препоръчва листата на татула-
при магарешка и обикновена кашлица, задух, главоболие, нощен
страх, ревматизъм, епилепсия, кръвен наплив в главата, пара­
лизи, менингит, енцефалит, подагра, нервни болести, сърдечни
страдания, истерични пристъпи и др. Листата или семената, на­
киснати в силна ракия (1:10), се използуват за разтривка при ревма­
тизъм, отоци, парализи, а само листата — за пушене при задух.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка листа се за­
ливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие са,Во
1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно. 4—5 леко счукани се­
мена тЛогат да се взимат след ядене с вода.
Р а с т е н и е т о е о т р о в н о ! Да се в з и м а н о д 1
лекарски контрол!

Телчарка горчива — P o lyg a la am ara L.

С е м . Т елчаркови — P o ly g a la ce a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сенчестите и полусенчестите горски

поляни и каменливи места, само във варовитите части на Пирин.
О п и с а н и е . Многогодишно кореншцно тревисто растение
с разклонени, лежащи или приповдигащи се стъбла^ високи 5—20 см.

245
Приосновните листа са събрани в розетка, стъбловите — последо­
вателни. Цветовете са синьовиолетови, събрани в гроздовидни
съцветия. Чашката е 5-листна, с 2 по-едри венчевидно обагрени
листчета (крилца), венчелистчетата са 3, а личинките 8, сраснали
в основата помежду си и с венчелистчетата. Плодът е сърцевиден,
с по 2 семена във всяко гнездо.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата с корените, които
се вадят напролет, преди развитието на растението — март, или
наесен, след узряването на семената — септември-октомври,
измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Из­
сушени, те са сивокафяви, без миризма и със слабо горчив вкус.
Допустима влажност 14%. Ощпсоват се в бали или торби. Запазват
ое в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Полигаламарин, сапонини — сене-
гин и полигалова киселина, етерично масло, тлъсто масло, глико-
зида гаултерин, танини и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Огкашлящо,
възбужда апетита.
Българската народна медицина препоръчва телчарката при
кашлица, бронхит, белодробни възпаления, стомашни и чревни
болки, диария, туберкулоза, емфизема, задух, гастрит, за увели­
чаване млякото на кърмачките и др., а външно — за налагане при
рани и екземи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от билката се
залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при същите болести се употребява
и го л я м а т а т е л ч а р к а — P o ly g a la m a jo r Jacq.

Теснолист ж и ловлек — P lantago lanceolata L.

С ем . Ж и л овл ек о ви — P la n ta g in a cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте по сухите тревисти и песъчливи

места, край пъп .щата, из пасищата и ливадите в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с голо без-
листно цветоносно стъбло, високо 15—30 см, и с късо, силно раз­
клонено коренище с множество тънки коренчета. Листата са съ­
брани в приосновна розетка и са ланцетни, с 5—7 жилки и слабо
окосмени. Цветовете са дребни, белезникави, с 4-делна ципеста
чашка, ципесто 4-листно венче и 4 тичинки. Те са събрани в гъсти

246
класовидни съцветия на върха на стъблотб. Плодът е яйцевидна
двугнездна кутийка с 4 чернокафяви семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани през време на
цъфтежа — май-септември. Листата се режат, без да се мачкат,
защото при сушенето потъмняват. Сушат се на сянка или в су­
шилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без ми­
ризма и със слабо горчив вкус. Опакова се в торби или бали. До­
пустима влажност 12%. Запазва се в сухи и щюветриви помещения.
Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозида аукобин, горчиви и дъ­
билни вещества, провитамин А, витамин С, малко алкалоиди,
витамин К, калиеви, натриеви и силициеви соли, ферменти, ин-
вертин, емулсии и др. В семената се съдържат до 44% слуз и маз­
нини, стероидни сапонини и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува от хран ващ о, прот ивовъзпалит елно и болкоусп окояващ о.
Прилага се при всички вйдове каш лица (простудна, магарешка, ту­
беркулозна), при з а д у х , ст ом аш ни й чревни колики и болки.
В българската народна медицина листата на жиловлека се упо­
требяват още при диария, чернодробни страдания, жълтеница,
газове, подуване на корема, хемороиди, дизентерия, кръвохра­
чене, киселини в стомаха, малария и др.
Счукани свежи листа се препоръчват за налагане при ухапано от
насекоми, при цирей, гнойни рани, мокър лишей, както и за жабу-
рене за заякчаване на венците и против зъбобол, а също за ком­
преси при възпаление на очите. Пресният корен може да се дъвчи
при зъбобол. Семената се прилагат при язви на стомаха и червата,
газове, бъбречни и жлъчни камъни, детски диарии.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се
прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. В
нашата народна медицина жиловлекът се употребява против ту­
беркулоза по следния начин: 4 супени лъжици ситно скълцани ко­
рени се, варят в 800 мл вода 20 мин. След това се прибавят 4 супени
лъжици от листата и всичко ври 5 мин. Отварата се прецежда т
след като изстине, се смесва с 500 г мед. Пие се по 1 кафена чашка
преди ядене 4 пъти дневно.
Народната ни медицина препоръчва при същите болести г.
ш ироколист ния ж ил овл ек ( P la n ta g o m a jo r L.), чиито листа са ши­
роки и съцветията му са по-големи.

247
Трицвет на т ем ен уга, дива лю биха, кокорЧе,
любичица, ш арена т е м е н у г а — Viola tric o lo r L.
С ем . Т ем ен уго ви — V ielaceae

Р а з п р о с т р я н е.* и е. Расте по сухите тревисти и каменливи

места, по нивите, стърнищата, ливадите и из храсталаците нався­
къде в България.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с право, ръ­
бесто, слабо разклонено стъбло, високо до 45 см, и с тънък врете­
новиден корен. Долните листа са сърцевидно яйцевидни, а горните
— продълговато ланцетни, последователни, с дълги дръжки и с
два прилистника. Цветовете са единични, с дълги дръжки и с жълто,
виолетово, синьо и б яю обагрени венчелистчета. Чашката и вен­
чето са 5:листни, тичинките са също 5, кафяви. Плодът е многосе-1
менен, разпуклив (на 3 дяла), с продълговато яйцевидни, кафяви,
лъскави семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през
време на цъфтежа — май-август. Суши се на сянка или в сушилня
при t° до 40°С. Изсушената билка е без миризма, но със сладникаво-
горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. За­
пазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . В надземната част и корена се съдържа
гликозидът рутин, в цвета е намерен антоциановият гликозид вио-
ланин, а в надземната част — етерично масло, p-каротин, виолак-
сантин, зеаксантин, флавоксантин, витамин С, сапонини, калциеви!
и магнезиеви соли, танини, слузно вещество, салицилова и винена!
киселина и др. В корена е намерен алкалоидът виолаеметин.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . *Билката
действува от хран ващ о, дезинф екционно, пикочогон но, п о т огон н о,
нерзоусп окои т елн о, р а зс л а б ва щ о . У силва секрец и ят а на бронхи ал­
нит е ж лези . Прилага се като добро средство при с у х а каш лица,
кож ни ст радани я (екземи, скрофули, акне, импетиго), за д р ъ ж ка
на т ечност и в о р га н и зм а , ревматизъм, заболяване на пикочните
органи, хистерия.
В българската народна медицина трицветната теменуга. се
употребява още при кожни обриви, магарешка кашлица, камъни и
пясък в бъбреците и пикочния мехур, атеросклероза, скрофули и npj
Външно се препоръчва за бани и компреси при краста, гноГня
пъпки по кожата, рахит, екрофулни рани, за измиване на главата
с отвара от билката при главоболие и безсъние, а пресният сок ог
растението — при рани и отоци.

248
 Н а ч и н н а . у п о т р г е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие
rto 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. '
В нашата народна медицина се употребява още и м и ри зли ват а
т е м ен уга , виолет кат а ( V iola o d o ra ta L.), която има виолетовосини
ароматни цветове. Разпространена е из храсталаците и горите на­
всякъде из България. Цъфти през март-април. Използуват се
също надземната й част, брана през време на цъфтежа, или коре­
ните, брани след узряването на семената. Съдържа същите ве­
щества и се употребява, както трицветната теменуга.

Т рънка — P run us spin osa L.

С ем .Р о зо ц вет н и — R o sa c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи места, край пъ­

тищата и синорите навсякъде в България.
О п и с а н и е . Силно разклонен бодлив, висок до 3 м храст.
Листата са елиптични, назъбени, обикновено окосмени и от двете
страни. Цветовете са бели, единични, разположени на кичури, с
къси дръжки. Чашката и венчето са 5-листни, тичинките много.
Плодът е тъмносин, със синкав налеп и стипчиво-кисел вкус. Ме-
доноснр растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветовете и плодовете. Цвето­
вете се берат през април-май. Сушат се. на сянка или в сушилня
при t° до 45°С. Изсушеният цвят е бял или слабо кремав, със слаба
своеобразна миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност
12%. Опакова се в торби или бали.
Плодовете се берат късно наесен. Сушат се на сянка или в су­
шилня при С до 70°С. Изсушени, те са тъмносини, без мирис и с
кисело-стипчив вкус. Допустима влажност 15%.' Опаковат се в
торби. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Цветовете съдържат цианбгенен гли-
козид, амигдалиноразпадащ ензим, кверцетин, кемпферол, фла-
вонов гликозид, кемферин, бензалдехид, солна киселина и др.
Плодовете съдържат захар, ябълчена киселина, пектин, танини,
смола, флуоресцираща субстанция — ескулин, багрила и др. Се­
мената съдържат соли на калция, магнезия и фосфора, тлъсто
масло, амигдалин и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Цвето­
вете имат пикочогонно и потогонно действие, а плодовете— за­
тичаше и кръвоочистително действие.
249
 В българската народна медицина цветовете на трънката се:
употребяват при невралгия, възпаление на бъбреците и мехура,
албумин, хемороиди, като слабително средство, ревматизъм, мено-
рагия, левкорея, болки в стомаха и др.
Плодовете се препоръчват против диария, дизентерия, лошо
храносмилане, язва на стомаха и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от цвета се
заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се
по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От плодовете — също
2 супени лъжици се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по същия на­
чин.
При диария нашият народ употребява плодовете, варени в
червено вино, по начина, посочен по-горе.

Х война обикновена, смрика, боровица, клека —

Juniperus com m unis L.
С е м . К ипарисови — C iip ressa ce a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте по сухите и каменливи склонове,

из храсталаците и по скалите, в иглолистните и широколистните
гори до 1600 м надм. височина в цялата страна.
О п и с а н и е . Вечнозелен храст или дърво, силно разклонено
и високо до 1—4 м. Листата са шиловидно заострени, по три в
снопчета, отгоре с по една широка белезникава ивичка и разпе­
рени. Цветовете (шишарките) са разделнополови: женските се
състоят от три плодни люспи, които при узряването се срастват
и стават месести; мъжките шишарки са късо ресовидни с много-
бройни люсповидни тичинки, всяка с по 3 до 7 прашника. „Плод-
четата“ (галбулите) са кълбести, синкавочервени, покрити с белез­
никав восъчен налеп. Семената са 3, сивокафяви, обвити в смо­
листо вещество, със сладникав вкус и смолиста миризма. Ц>фти
през април-май.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Узрелите „плодчета“ (галбу­
лите), брани през есента — септември-ноември. Понеже „плод-
четата“ зреят на втората година след цъфтежа, на един и същ храст
има и зелени, и зрели. Обикновено „плодчетата“ се събират, като
под храста се постеле брезент или платно и клоните силно се раз­
клащат. При това зрелите „плодчета“ падат веднага. След съби­
рането те се сушат бързо на сянка или в сушилня при t° до 35°С
при добра вентилация. Изсушените „плодчета“ са тъмносини, о
характерна миризма и сладникаво-парлив вкус. Допустима влаж­
ност 14% . Опаковат се в кннжно-конопени или книжни торби. За­
пазват се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 2% етерично масло (състои се от
d-а-шшен, юнен, камфен, а-феландрен, терпинолен, дипентен, са-
бинен, терпинеол, борнеол, изоборнеол, кадинен, юненол, юни-
пер-камфора, цидрол и др.), до 30% инвертна захар, до 10% смола,
горчиво вещество юниперин, мазнини, мравчена, оцетна и ябъл-
чена киселина, танини, пектини и др. Пикочогонното действие на
хвойната се дължи на терпена юнен.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува пикочогонно, дезинфекциращо пикочните пътища, от­
хранващо. Улеснява храносмилането. Етеричното масло действува
противомикробно.
В българската народна медицина „плодовете“ на хвойната се
употребяват при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур,
при воднянка, трудно уриниране, лош дъх на устата, киселини и
болки в стомаха и червата, ревматизъм, подагра, оригване, хемо­
роиди, кожни обриви, недостатъчна менструация, малария, шарка
н др.
Външно „плодовете“ се препоръчват за инхалация при задух
и бронхит, за бани при екземи, а отварата от клонките — като сла­
бително средство. „Плодовете“ се прилагат още в пивоварната я
парфюмерийната промишленост и във ветеринарната медицина.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица леко счукани
„плодчета“ се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат
2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене "4 пъти дневно.
В н и м а н и е ! Д а не се в з и м а п р и в ъ з п а л е ­
ние на б ъ б р е ц и т е !

Х вощ полски, преш м щ а, конска опаш ка —

E quisetun a r v m s e L.
бм. Х вощ ови — E q u ise ta c e m

Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажните места, орниците, наси-

тгрц храй реките и ,из мочурищата, а също като плевел навсякъде
в България до 1450 м надм. височина.
© п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с дълго,
разклонено, възлесто коренище, с кафявочерни грудки по него и

251
2 вида стъбла: пролетно и лятно. Пролетното е светло- до въз-
чернокафяво, плодно, членесто, неразклонено и завършващо със
спороносно класче, съставено от щитовидни спорофили. Споран-
гиите са разположени по ръба на спорофилите. След като спорите
узреят и се разсеят, спороносното стъбло умира и се раз­
вива лятното, което е зелено, безплодно, членесто и разклонено,
високо до 40—50 см. Разклоненията са също членести и са разпо­
ложени в прешлени, като долйите са по-дълги, а към върха стават
по-къси. Стъблото и разклоненията са кухи, надлъжно набраздени,
а възлите им са обхванати от влагалищата на срасналите в трь-
бица 6—12 ланцетни листчета.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Лятното зелено стъбло, брано
от май до септември. Суши се на сянка или в сушилня при t° до
40°С. Изсушената билка е със светлозелен цвят, без миризма и с
блудкав, слабо нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опакова
се в торби или бали. Запазва се на сухо и проветриво място. Изна­
сяна билка.
При събирането полският хвощ не трябва да се смесва с б л ат ­
ния х в о щ (E q u isetu m p a lu stre L.), който е само със зелени разкло­
нени стъбла, които са плодни. Растението съдържа алкалоида ек-
визетин и е отровно за рогатия добитък и свинете; с м оч урн и я
хвощ СE qu isetu m lim o su m L.), чиито стъбла са зелени, но прости или
с единични клонки; с го л ем и я х во щ (Е . te lm a te ja Ehrh. ), чиито
влагалища са с 20—30 шиловидни зъбчета и има зелени, обикно­
вено неразклонени клонки, а стъблата му са дебели 1—1,5 см;
с п рези м уващ и я (Е . hiem ale L .) чиито стъбла са неразклонени. Този
хвощ се употребява за зимен фураж на конете.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа до 5% сапонина ек-
визетонин, алкалоидите никотин и еквизетин, 3-метоксипиридин,
диметилсулфон, флавоноидите еквизетрин, изокверцитрин, лу-
теолин, витамин С, провитамин А, оксалова, еквизетова, акони-
това и силициева киселина, дъбилни вещества, белтъчини, маз­
нини, горчиви вещества, смоли, алкални (разтворими) и алкало­
земни (неразтворими) силикати и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Хвощът
има изявено п икочогонно и кръвоспиращ о действие. Поради това,
че съдържа силициева киселина и нейните производни, действува
противотуберкулозно. Прилага се при кръвохрачен е, м ат очни
кръвоизливи, възпаление на пикочнит е пътищ а, при кам ъни в бъб­
рец и т е и ж л ъ ч ка т а и б ел одробн а т у б ер к у л о за .
В българската народна медицина полският хвощ се употребява
още при напикаване, кръвопикане, албумин, воднянка, подагра,
ишиас, ревматизъм, стомашни болки, високо кръвно налягане,

252
атеросклероза, кръвоизлив от белите дробове, хемороиди, повръ­
щане на кръв и др., а се препоръчва също за лапи при разширени
вени, костна туберкулоза, ракови тумори, екземи и др., за бани и
промивки при трудно зарастващи рани, бяло течение, за гаргара
при болки в гърлото. Във ветеринарната медицина се прилага за
посипва не (стрита билка) при рани и язви по добитъка.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти
дневно.

Х м ел , горец — H um ulus lupulus L.

С ем . Конопови — C an nabaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците навсякъде из Бъл- •

гария, главно по влажните места и край реките.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто увивно растение с
ръбесто и кухо стъбло, дълго до 6 м, снабдено с шипчета и със
силно развито коренище. Листата са срещуположни, обикновено
длановидно 3—5-делни, едро назъбени. Цветовете са жълтозелени,
еднополови: женските образуват шишарковидни съцветия и са
разположени в пазвите на листата; мъжките са събрани в съцве-
тие метлица и имат 5-делен околоцветник и 5 тичинки. Плодът е
яйцевидно орехче. Цъфти през юли-август.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Женските съцветия — шишар­
ките, брани, докато са още затворени — август. Покривните люспи
на съцветието и цветчетата са осеяни със смолисти жлези със свет­
ложълт цвят. Тези жлези се отделят при претриване през сито.
Те имат характерна миризма и горчив вкус. Шишарките се сушат
на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушената билка има зе-
леникавожълт цвят, характерна миризма и слабо горчив вкус.
Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сен-
tecro, проветриво и сухо място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Лупулинът съдържа мазнини, жълто
багрило, смолисти вещества, восък, валерианова киселина и ете­
рично масло (състои се от сесквитерпеновия алкохол лупаренол,
сескЬитерпена хумулен, кетона лупарон, алифатния терпен мирцен,
феноловия етер лупарол, хидролизиращ се на изовалерианова
киселина, на която се дължи миризмата на билката при стареене).
От смолистите вещества са изолирани хумулон и лупулон,
кбито при разпадане отделят валерианова киселина,' алифатните

253
терпенови алкохоли гераниол и*линалоол. Жлезите съдържат още
холин, танини, алкалоида хумулин, жълто багрило, триметила-
мин, витамин С и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува нервоуспокоит елно, болкоусп окоит елн о, пикоцогонно. При­
лага се при нервна възбудимост и стомашни болки.
В българската народна медицина шишарките на хмела се упо­
требяват при болезнено уриниране, болезнена менструация, гла­
воболие, безсъние, жълтеница, пясък и камъни в жлъчката, възпа­
ление на пикочния мехур, пикочния канал и простатната жлеза,
половоуспокоително, при скрофули, неволно семетечение и др.
Настойка 1:10 (8 дни) в червено вино се дава при жълтеница.
Външно се препоръчва при отоци и язви, а в смес със свинска
мас — при кожен рак. Във ветеринарната медицина хмелът се
дава на добитъка при воднянка.
Н а*ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

— A rm o ra cia rustican a (Lam.) Р. Gaertn.,

Х рян
В. Meyer et Schreb. ( C ochlearia arm oracia L.)
С ем . Кръст оцвет ни — C ru cifera e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се като лечебно растение

и за подправка, но някъде се среща подивяло край огради и гра­
дини.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с мощно
развито месесто, разклонено бяло коренище и с разклонено, ви­
соко 40—100 (125) см стъбло'. Листата са големи, лъскави, тъмно­
зелени, приосновните яйцевидни, често пересто наделени, на дълги
до 30 см дръжки, горните на къси дръжки или приседнали, елип­
тични до ланцетни, едро назъбени или цели. Цветовете са дребни,
бели, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 6 тичинки. Плодът е про­
дълговата шушулка.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата, които се вадят
през октомври-ноември и се пазят в прясно състояние във вла­
жен пясък. Те са със синапоподобна миризма и лютив вкус. При
поискване се сушат на сянка или в сушилня при t° до.35°С. Опаковат
се в торби. Запазват се на сухо и проветриво място.

254
 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (подобно на сина­
пеното), гликозид синигрин, който под влияние на фермента миро-
зин се разпада на синапено масло, кисел калиев сулфат и гликоза;
аспарагин, глутамин, скорбяла, захар, гума, смола, витамин С и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Пикочо-
гонно, газогонно, улеснява смилането на мазнините.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на
хряна при вода в коремната област, пясък в бъбреците а пикочния
мехур, ревматизъм, подагра, магарешка кашлица, газове, задух,
за апетит, полововъзбудително и др., а външно — за лапи при
ревматизъм, плеврит и подагра. Листата, намокрени, се използу­
ват за налагане против главоболие.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица настърган хрян
се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по
1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Или 400 г настърган
хрян се смесва с 500 г мед. Взима се по 1 супена лъжица преди ядене
3 пъти дневно.
В нашата народна медицина хрянът, смесен 1:10 с кисело мляко,
се употребява против захарна болест и високо кръвно налягане.
Взима се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.

Царевица — Zea m ays L.

С ем . Ж ит ни — G ram in eae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Засява се в цяла България. Отечест­

вото на царевицата е Мексико.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с високо до
3 м право, членесто' И с гъбеста сърцевина стъбло. Листата са
мечовидни, с успоредна нерватура, заловени за стъблото посред­
ством влагалище. Растението е еднодомно, с еднополови цветове:
мъжките са събрани в съцветие метлица на върха на стъблото и се
състоят от 2 плевици и 3 тичинки, а женските са събрани в съцве-
тия кочани, които са разположени в горната част на стъблото.
От всеки цвят се развива дълго до 20 см плодниково стълбче с ниш­
ковидно близалце, излизащо от-върха на кочана. Плодът е заоблен
или сплеснат, светло- или тъмножълт до червеникавожълт. Цъфти
през юли-август. . V
Използуваема ч а с т . Нишковидните близалца на
женските цветове (царевичната коса или свила), които се събират
след опрашването, през периода на млечната зрелост. Събирането

255
Tia свилата пе пречи на узряването на зърното. Тя се суши веднага
на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със
светло- до тъмнокафяв цвят, с характерна миризма и сладникав
вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в
сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 2,5% мазнини, до 0,12% етерично
масло, Смолисти вещества, горчиви гликозидни вещества, сапо-
нини, криптоксантин, витамин С, витамин К3, пантотенова кисе­
лина, инозит, ситостерол, стигмастерол, неизучени алкалоиди,
флавонови багрила, танини и др.
Семената съдържат скорбяла, мазнини, витамини В*, В2, В3,
биогин, никотинова и пантотенова киселина, флавонови произ»
водни, кверцитин, изокверцитин и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува кръвоспиращ о, пикочо гоин о и ж лъчегонно.
В българската народна медицина царевичната свила се упо­
требява при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния
мехур, чернодробни и жлъчни заболявания, воднянка, атероскле­
роза, маточни кръвотечения, кръвотечение от носа и др. Отварата
от зърната се дава против тения и като укрепващо средство.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от свилата се
заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Цариче, самодивски ягоди, слезовка, обикновено шапиче

Alchemilla vulgaris L.
С ем . Розоцвет н и — R o sa cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните ливади, тревистите места

и край потоците, до 1600 м надм. височина във всички наши пла­
нини.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо до
30 см стъбло, разклонено в горната си. част , и с тъмнокафяво,
косо -растящо коренище. Листата са последователни, долните с
дълги дръжки,'горните с къси или седящи, назъбени, плитко или
дълбоко длановидно наделени на закръглени дялове. Цветовете
са дребни, жълтозелени, без прицветни листа, събрани на върха на
стъблото в сенниковидни еъцветия. Чашката е съставена от 2 кръга
с по 4—5 листчета, ^венче^лцпсва, а тичинките и .плодниците са
1—5. Плодът е затворен в хрущяловидно цветно ложе.

256
 И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цялото растение с коренищата
и корените, които се изваждат през време на цъфтежа — юни-ав­
густ. По желание на купувача надземната част може да се бере
■отделно през време на цъфтежа, а коренищата да се вадят след
узряването на семената, когато надземната част започне да за­
вяхва. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената
■билка е със зелени стъбла и листа и кафявочерни коренища, без
мирис и със стипчиво-горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухо и проветриво по­
мещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Надземната част с коренищата съ­
държа до 8% танини, горчиви вещества, витамин С, слуз, скорбяла
и други неуточнени вещества.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува пикочогонно, за т я га щ о t . Често се употребява при бо­
лест и на ж ен скит е полови органи (бяло течение, изобилна мен­
струация, понижена функция на яйчниците), а също и при отоци
(воднянка, ревматизъм, затлъстяване).
В българската народна медицина царичето се употребява още
при захарна болест, пясък в бъбреците и жлъчката, главоболие^
гнойни възпаления и др.
Външно се препоръчва за промивки против кръвоизливи от
«оса, за гаргара при зъбобол, за компреси при възпаления на очите,
за лапи при циреи и гнойни рани и при ухапване от насекоми. Десет
дни след раждане се дава като маточно укрепително и успокоително
средство. Във ветеринарната медицина се използува за налагано
■<лапй), за промивки и като добавка в храната на животните при
шап.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядено
4 пъти дневно.

Целина, керевиз — Apium graveolens L.

■Сем. Сенникоцвет ни — U m b ellifera e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните и заблатени места пре­

димно на песъчливи почви, по-често по крайбрежието на морето,
«о също край Дунав, Марица, Струма (Петричко).
О п и с а н и е . Двугодишно тревисто растение с високо д е
1,5 м силно разклонено кухо стъбло. Коренът е дебел, вретейов»

17. Билките в Българья и използуването им 257

ден или главест. Листата са тъмнозелени, лъскави, пересто наря­
зани, приосновните са петделни, с плитко триделни листчета*
а стьбловите са триделни. Цветовете са зеленикавобели, събрани
в съцветие сложен сенник. Плодът е овален, с надлъжни ребра*
сивокафяв.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените на растението, кои­
то се вадят през септември-декември, не се сушат, а се пазят
във влажен пясък. При поискване се берат и листата през време на
цъфтежа на растението.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Коренът съдържа глутамин, тирозин,
манит, холин, аспарагин, нишесте, слуз и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н-и е. Пикочо-
гонно и апетитовъзбуждащо средство.
Българската народна медицина препоръчва корена на целината
против треска, възпаление на бъбреците и мехура, подагра, коп-
ривна треска, липса на апетит, пясък и камъни в бъбреците и ме­
хура, импотентност, шипове, газове, бяло течение, ревма­
тизъм, лошо храносмилане и др. Плодовете — при стомашни
и чревни болки, малария, бронхиален катар и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици настъргани
корени се варят в 0,5 л вода 15 мин. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно с лимонов сок.

Чемерика бяла — Veratrum lobelianum Bernh,

С ем . К рем о ви — L ilia cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните ливади в предпланинския

и планинския пояс на цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревггсто растение с високо
до 1,5 м цилиндрично, в основата обвито от влагалищата на ста­
рите листа стъбло, окосмено с леки власинки. Коренището е късо,
дебело, с многобройни шнуровидни корени. Листата са големи,
долните широко елиптични, горните ланцетни, целокрайни, с
дъговидна иерватура, надиплени, отгоре голи, а отдолу гъсто окос­
мени, обгръщат стъблото с основата си. Цветовете са жълтозе- j
лени, с по-тъмни жилки, събрани в гроздовидни съцветия, които
образуват широка метлица. Цветните дръжки са влакнести и са.
по-къси от самия цвят. Околоцветникът е 6-листен. Плодната ку­
тийка^ яйцевидна. Цъфти през юли-август.

258
 И з п о л з у в а с м а ч а с т . Коренището, което се вади на­
есен — август-октомври, когато надземното стъбло започне да
увяхва, или рано напролет — март-април. Извадените коренища
се изчистват, измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при
t° до 60°С. Изсушените коренища отвън са сивокафяви, а отвътре
сиво белезникави, с остра характерна миризма и парливо-горчив
вкус. Опаковат се в бали или книжно-конопени торби. Допустима
влажност 12%. Запазват се на сухо и проветриво място. При бра­
нето билката да не се смесва с черната чемерика, която е с червено-
кафяви цветове.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Алкалоидите протовератрин, герме-
рин, иервин, псевдоиервин, рубиервин и др. Протовератринът и
гермеринът са силно отровни алкалоиди, които при разпадане да­
ват оцетна, метилоцетна и вератрова киселина; смола, захари,
тлъсто масло, органични киселини, скорбяла, горчив гликозид
вератрамин, гликозиди псевдоиервин и вератрозин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Слабително,
дразнещо нервите и нервните центрове, разширява кръвоносните
съдове, болкоуспокоително.
В българската народна медицина коренищата на чемериката се
употребяват против високо кръвно налягане, нервно изтощение,
сърцебиене, апоплексия, диария, магарешка кашлица, чревни и
стомашни болки, главоболие, преумора и др., а външно — против
пърхот и за засилване на косата. Във ветеринарната медицина—•
при болки в стомаха у животните.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 50 г коренища се варят в 250 мл
винен оцет и 250 мл вода, докато остане наполовина. Маже се
косата през ден против пърхот и за растене. Вътрешно за пие пя
само по лекарско предписание! Р а с т е н и е т о е о т р о в н о !
В нашата народна медицина се използува и чернат а чем ерика
( V era tru m nigrum L.). Отвара от нейното коренище служи против
разни паразити и краста по добитъка. С ъ щ о отровно
растение!

Чер бъз, свирчовта — Sambucus nigra L.

Сем. Бъзови — Caprifoliacea*

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте из храсталаците и гористите

места до 1600 м надм. височина, а също така и в населените места
навсякъде из България,

259
 О п и с а н и е . Храст ил^ високо до 6 м дръвче, силно разкло­
нено, с тънка, сива, напукана кора и мека сърцевина. Коренът е
силно развит. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с 5—7
елиптично до яйцевидно ланцетни, остро назъбени листчета. Цве­
товете са бели до кремави, събрани в широко щитовидно съцветие,
с плитко 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е
лъскава, черна, сочна ягода с 2—4 черни семена. Медоносно ра­
стение.
И з п о л З у в а е м а ч а с т . Цветовете и корените, по-рядко
плодовете, листата и кората на стъблото. Цветовете се берат преди
пълното разцъфтяване — през май-юни. Сушат се на сянка или
в сушилня при t° до 40°С. За да се получи само цвят, без цветните
дръжки, след изсушаването цветовете се прекарват през сито, като
се трият или се изчукват, при което пада само цветът, а цветните
дръжки се изхвърлят. Така получената билка е с кремав цвят,
слаб аромат и сладникаво-слузест вкус, който впоследствие дразни
гърлото. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-коно­
пени торби.
Корените се вадят през есента, след узряването на плодовете —
октомври — или рано напролет, цреди развитието на растението
— март. След изкопаването те се измиват, по-дебелите се нарязват
и се сушат на сянка или в сушилня при t® до 40°С. Опаковат се в
торби или бали.
Плодовете на бъза се събират след узряването им — през ав­
густ-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка
или з сушилня също при t° до 40°С.
Кората се обелва при започване на сокодвижението, като се
очиства от корка. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С.
Всички части на бъза се пазят в сухи и проветриви помещения.
Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Цветовете съдържат гликозида самбу-
нигрин, рутин, полутвърдо етерично масло, холин, витамин С,
органични киселини, гликозидни вещества, смоли, танини и др.
Сухите листа съдържат самбунигрин, етерично масло, алдехиди,
а пресните листа — още витамин С и провитамин А, танини, сам-
буцин, следи от алкалоиди и др. Кората съдържа етерично масло;
холин, фитостерин, валерианова киселина, танини, смоли и др.,
а плодовете — витамин С, провитамин А, багрила, желязо, хри-
зантемин, самбуцин, самбуцианин, дъбилни вещества, карбонови и
аминокиселини, витамин В-комплекс, плодови киселини, захари и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува потогонно, слабително и пикочогонно. Улеснява отде­

260
лянето на храчки при пневмония, бронхит и туберкулозна кашлица.
В българската народна медицина цветът на бъза се употребява
ири хрема, пресипнал глас, като изпотяващо средство при простудни
заболявалия, при високо кръвно налягане, задух, при трудно ури­
ниране и кръвопикане, възпаление на бъбреците и пикочния мехур.
Корените и корите се препоръчват при воднянка, затлъстяване,
като слабително, настойката от листата — при ревматизъм, хе­
мороиди, кожни заболявания. Плодовете се приемат във вид на
мармалад за усилване, при невралгия и туберкулоза. Цветът се
използува за инхалация при възпаление на гърлото. Намира прилг
жение и в пивоварната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . От цвета 1 супена лъжица се за­
лива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 ви*
нена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корите и корените — m
1 супена лъжица се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие
се по същия начин. От мармалада, приготвен от плодовете, с
се взима по 1 кафена лъжичка след ядене 3 пъти дневно.
В нашата народна медицина се използува и бъзакът ( S a m b a «
cu s ebulus L.). Различава се от бъза по това, че стъблото му е едно­
годишно и прашниците са червеникави, а цветовете—бели. Него­
вите плодове и корените се употребяват при болестите, посочени
при бъза. Цветът на растението се препоръчва от нашата народа.'
медицина още при трудно уриниране и при рак, а сварените коренг
— за бани при заболявания на ноктите от гъбички.

Чер оман, зарасличе, чер корен —

Symphytum officinalis L.
С ем . Г рапаволист ни — B o rra g in a cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Среща се в низините и предпланин-

ските райони из влажните ливади и край реките в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно четинесто окосмено тревисто
растение, о високо до 1 м крилато стъбло. Коренището е късо, с
дебели и разклонени корени. Долните • листа са яйцевидно лан-
цетни, едри, стеснени към основата в крилати дръжки, а горните са
ланцетни, седящи. Цветовете са лилави, по-рядко розови и бели,
събрани в едностранни, завити гроздовидни съцветия, с 5-листна,
сраснала в основата си чашка, 5-листно, сраснало в тръбица венче
■ 5-тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 ласкави черни орех­
чета. Цъфти през юни-юли.

1
 И з п о л з у в а е м а ч а с т . Коренищата с корените (на 2—3-
годишните растения), които се вадят напролет, преди да започне
развитието на растението — март, или наесен, след увяхването на
надземната част — от септември до декември. Извадените коре­
нища се измиват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или
в сушилня при t° до 60°С. Изсушени, те са тъмнокафяви до смо-
листочерни отвън и бели до бледожълти отвътре, без миризма и
със сладникаво-слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат
се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се на сухо и
проветриво място. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа алкалоидите лазиокарпин,
консолидин, ниноглосин, освен това алантоин (улеснява растежа на
клетките), аспарагин, захароза, галова киселина, скорбяла, дъ­
билни вещества, смоли, слуз, следи от етерично масло, инулин и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
засилва р а ст е ж а н а клет кит е, у с к о р я в а заздрави т елн и т е про­
цеси в т ъканит е. Прилага се под формата на запарка при т р удн о
заздравя ващ и рани, гаст ри т , я зв а на с т о м а х а и дванадесет опръст ­
ника, възпаление на костите, надкостницата, наранявания и кръво­
изливи.
В българската народна медицина коренищата на черния омав
се употребяват още при кашлица, бронхит, туберкулоза, повръщане
на кръв, кръвотечение от носа, продължителна менструация, ма­
точни и белодробни кръвоизливи, възпаление на червата (колит)
и против рак. Външно се препоръчва за лапи при циреи, навях­
ване, счупване на кост, лимфни отоци и др. Отварата се използува
за гаргара при рани в гърлото и устата, за жабурене при разкла­
тени зъби и кървящи венци.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
вари в 0,5 л вода 5 мин. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно.

Чер синап — Brassica nigra (L.)

Koch. (S inapis nigra L.)
С ем . Кръст оцвет ни — C ru cifera e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте из буренливите и необработвае-

мите места, в орниците и нивите, край пътищата и другаде, а а
някои части на страната се отглежда.
О п и с а н и е . Едногодишно тревисто растение с право, раз­
клонено на върха и високо до 1,5 м стъбло. Коренът е вретенови­

262
 ден, слабо разклонен. Долните листа са с дълги дръжки, лиро-
видни, с 2—4 странични дялове, а горните — яйцевидни или лан-
цетни, целокрайни или рядхо назъбени, голи и синкавозелени.
Цветовете са жълти и събрани на върха на стъблото в гроздовидни
съцветия. Те са с 4-листна чашка, 4-листно венче, 6 тичинки и
1 плодник. Плодът е шушулка, прилегнала към стъблото, лву-
гнездна, с кълбести семена с мрежесто набраздена повърхност.
Цъфти от май до юли.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Семената, брани преди пълното
им узряване, за да се избегне оронването им. След ожънването на
растенията снопите сг оставят на слънце и да доузрее семето, след
което се вършеят. Изсушеното семе е кълбесто, отвън тъмнока­
фяво, отвътре жълтеникаво, с парливо-люгив вкус и характерна
миризма. Допустима влажност 12%. Опакова се в чували. Запазва
се на сухо и проветриво място.
Да се внимава при ожънването черният синап да не се смесва
С полския синап ( S in a p is a rv e n sis L.), диват а р я п а (R aph an u s r a -
p h a n istru m L.) или c б я л а т а рапица, p a n ca ( B r a ssic a n apus var. o le i-
f e r a D. C). Те се различават по това, че семената на бялата ра­
пица и на дивата ряпа са по-едри, а на полския синап са гладки.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа до 30% мазнини (състоят се
от глицериди на олеиновата, линоловата, еруковата, линоцер и но­
вата, палмитиновата и арахиновата киселина), до 2 0 % белтъчни
вещества, слуз, синапено етерично масло (с главна съставна част
алилизотиоцианат, следи от диметилсулфиди и серовъглерод,
цианалил и др.) и гликозида синегрин, който представлява калиева
сол на мирозиновата киселина и под действието на фермента миро-
зин в присъствие на вода се разпада на кисел калиев сулфат, гли
коза и алилизотиоцианат.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Използува
се главно свойството му на кожен дразнител. Установено е също,
че черният синап възбужда дишането и засилва отделянето на жлъ­
чен сок. Прилага се външно за лапи при наст инка, п невм ония, р е в ­
м ат и зъм и др. Особено се препоръчва при простудни заболява­
лия и бронхити у малки деца.
В българската народна медицина синалът се употребява при
стомашни и жлъчни болки, кашлица и гърлобол. Външно се препо­
ръчва за жабурене при зъбобол.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукано си­
напено семе се слага в 100 г мед. Взима се по 1 кафена лъ­
жичка 3 пъти дневно след ядене. За лапи — равни количества
счукано синапено семе и брашно се разбъркват с топла вода и
малко оцег.

263
 В нашата народна медицина се употребява съшо и б ел и я т
L.), чиито семена са по-едри и бледожълж. Те
синап (S in a p is a lb a
съдържат до 30% мазнини, слуз, белтъчини и тиогликозида синал-
бин, който се хидролизира на гликоза и синалбин-синапен»
масло, чийто химичен състав е параоксибензилизотиоцианат. Мас­
лото на белия синап не е летливо, както при черния синап, и не се
употребява като кожен дразнител. То се използува за направа на
горчица. В нашата народна медицина се препоръчва при стомашни
болки, бронхит, кашлица, шизофрения, воднянка, също смесено с
мед. В малко количество действува като слабително. Във вид на
яапй може да се използува при настинка, пневмония, ревматизъм,
невралгия, бодежи и др.

Червен глог — Crataegus monogyna Jacq.

С ем . Р озоцвет н и — R o sa cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте из цялата страна в предпланин-

ския и долния планински пояс. >
О п и с а н и е . Бодлив храст или малко дърво, високо до 5 м.
Листата отгоре са лъскави и по-тъмнозелени, а отдолу светлозе-
иени, влакнести, разсечени на 3—7 назъбени островърхи дялове.
Младите клонки са голи или с редки власинки. Цветовете са бели.
събрани в щитовидни сьцветия с 5-листна чашка, 5-листно венче и
многобройни тичинки. Плодът е червен, месест, с едно или две се­
мена. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветовете и плодовете. Цвето­
вете се берат преди пълния цъфтеж — април-юни, със или без
прицветните листа. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С
Изсушената билка е с бели или кремави цветове, характерна ми­
ризма и сладникав вкус Допустима влажност 12%. Опакова со
в бали.
Плодовете се берат, след като узреят добре — през септември,
без презрелите. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С.
■Изсушените плодове са виненочервени, с характерна миризма и
сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в чували.
Запазват се на сенчесто, сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Плодовете съдържат урсолова, олеи-
нова, хлорогенова и кафеена киселина, хиперозид, дъбилни ве­
щества, сорбит, холин, ацетилхолин, мазнини, p-ситостерин, гло­
гова киселина, захари, червено багрило, провитамин А, витамин

264
С, емулсии, липаза, сапонини и др. В листата са намерени плодов»
киселини, кверцетин, рамнозид-витексин, витексин и др., в цвето­
вете — кафеена и хлорогенова киселина, хиперозид, кверцетин,
ацетилхолин, холин, триметиламин оксикантин, изобутиламин,
етерично масло, горчиво вещество и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
разш и ря ва кръвоноснит е съдове (особено на сърцето и мозъка),
р е гу л и р а сърдечнат а дейност , дей ст вува нервоуспокоит елно и пи-
кочогонно. Прилага се при сърдечно-съдови заб о ля ва н и я (повишено-
кръвно налягане, сърдечна слабост, сърдечни неврози, атероскле­
роза, сърдечни аритмии), безсъние и др.
Българската народна медицина препоръчва глога още при боле­
сти на отделителната система, увеличена простата, задух и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици цветове се за­
ливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се п о
1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно; от плодовете 1 супена
лъжица се вари в същото количество вода 10 мин. Пие се по същия
начин.
В нашата народна медицина при същите болести се употребява
и черният г л о г ( C ra ta e g u s p en ta g y n a W. К.)., който се среща по-
рядко. Смесен с корени от пелин ir божур, се дава при болестта,
черна жълтеница.

Червен кант арион, т рескавиче —

Erythraea centaurium Pers.
(Centaurium umbellatum Gilib.)
Сем. Т инт явови — G en tian aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте по сухите тревисти и каменливи

места, из ливадите и храсталаците навсякъде в България.
О п и с а н и е . Едногодишно или двугодишно тревисто расте­
ние с голо четириръбесто стъбло, на върха разклонено, високо
15—30 см. Коренът е тънък. Приосновните листа образуват ро­
зетка. Те са обратнояйцевидни, стеснени към основата си, с 5
жилки. Стъбловите листа са срещуположни, целокрайни, елип­
тично ланцетни, с 3—5 дъговидни жилки. Цветовете са розовочер-
вени, събрани на върха на стъблото в метличесто съцветиз с. тръ-
беста, до средата 5-делна чашка, с тръбесто, с 5-листна коронка.
 венче, и 5 тичинки. Плодът е цилиндрична двугнездна кутийка с
многобройни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете на растението, брани
в началото на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в
сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелени стръкове,
червени или светло-розови цветове, без миризма и с горчив вкус.
Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо ■
проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа гликозидите ери-
таурин и еритроцентаурин, алкалоида еритрипин, генциопикрин,
витамин С, етерично масло, смоли, восъчни вещества и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
въ зб уж д а ап ет и т а, ул е с н я в а храносм и ланет о, и м а п рот ивог листни
•свойства. Употребява се като уси л ва щ о ср едст во след т еж к о бо­
ледуван е, м алокръвие, глист и.
Българската народна медицина препоръчва стръковете на чер­
вения кантарион още при болки, киселини и кръвоизливи в сто­
маха, туберкулоза в червата, кръвоизливи от червата, лениви
нерва, жълтеница, нередовна менструация, малария, хемороиди,
болести на далака, бяло течение, кожни обриви, очна слабост,
епилепсия, болести на черния^дроб и жлъчката, воднянка, захарна
болест, главоболие и др.
Външно настойката от стръковете в зехтин 1:10 (20 дни) се
препоръчва за мазане при рани от изгорено, гнойни рани и др.,
а настойката в червено вино в същото съотношение — за усилване
« апетит. Прилага се още в пивоварната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
“залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Червено кучешко грозде, разводник —

Solarium dulcamara L.
'С ем . К ц рт оф ови — Solan асеае

9
Р а з п р о с т р а н е н и е . Из влажните сенчести храсталаци в
гори навсякъде в България.
О п и с а н и е . Увивен и катерлив полухраст с разклонено,
ръбесто, в основата вдървеняло стъбло, дълго до 2 м. Коренището
е силно разклонено и пълзящо. Листата са яйцевидно ланцетни.

266
цели или с една двойка дребни продълговати делчета в основата.
Цветовете са виолетови, събрани в сложни гроздове, с 5-листна
сраснала чашка, 5-листно сраснало венче с обърнати назад дялове
и 5 тичинки. Плодът е червен и месест, с многобройни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Надземната част на растението
без вдървенелите части, брана през време на цъфтежа — юни-юли.
Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Допустима влаж­
ност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухо и провет­
риво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликоалкалоид соланин, гликозид
дулкамарин, сроден с атропина, дулкамаретинова и дулкамарова
киселина, сладкото вещество дулкарин, танини, горчило и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Стръко­
вете >на растението имат пикочогонно, потогонно и слабително
действие.
Българската народна медицина препоръчва червеното кучешко
грозде против запек, магарешка кашлица, задух, воднянка, краста,
ревматизъм, сифилис, плеврит, подагра, копривна треска, лишеи,
скрофулоза, нередовна менструация, болки в ушите, възпаление
на пикочния мехур, грип, псориазис, екзема и др.
Външно счукана пряспа билка, кисната 20 дни в зехтин 1:10,
служи за мазане при рани, циреи, хемороиди, навяхване, отоци
и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от билката се
запарва в 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по
1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
В н и м а н и е ! Р а с т е н и е т о е о т р,о в н о! Д а с е
взима под лекарски контррл!
В нашата народна медицина се употребява и чернот о куч еш ко
гр о з д е ( Solarium nigrum L.), което е с бели цветове, а плодовете му
са черни. Употребява се надземната му част при епилепсия, менин­
гит, главоболие, нощен задух, болки в пикочния мехур, стомаш­
ни болки и др., а коренът му, накиснат в зехтин, в същото съотно­
шение, както при червеното кучешко грозде, се употребява при
същите болести; ката лапа — при псориазис; като запарка — за
жабурене при пъпки 'по венците.
Внимание! Растението е също отровно!
Д а се в з и м а п о д л е к а р с к и к о н т р о л !

267
Червено подъбиче, горчива чубрица, количав бурен —
Teucrium chamaedrys L.
С ем . У ет ноцвет ни
i
— L a b ia ta e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците, каменливите поляни

и редките широколистни гори в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно слабо окосмено тревисто ра­
стение с разклонено четириръбесто стъбло, високо до 30 см, и с
вретеновиден корен. Листата са срещуположни, с къси дръжки,
обратно яйцевидни, с клиновидна основа, а в горната си част едро
назъбени. Цветовете са розови и са разположени по 2 в пазвите на
връхните листа. Те са с тръбеста 5-зъбчеста чашка, 5-листно дву-
устно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 кафяво-
черни орехчета.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време
на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при
t" до 40°С. Изсушената билка е със зелени листа и стъбла и розови
цветове, без миризма и с горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима
влажност 12%. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изна­
сяна билка. ,
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа дъбилни и горчиви вещества,
етерично масло, витамин С, смола и други, неизучени още вещества. |
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува пикочогонно, заничащ о, кръвоспиращо, общо укрепващо
и тонизиращо.
Прилага се при п ясък в бъбрецит е, ди ари я , п олова сл а б о ст ,
б я л о т ечение, силна м ен ст руац и я.
В българската народна медицина червеното подъбиче се упо­
требява още при стомашни и чревни болки, газове, кръвохрачене,
грип, малария, чернодробни заболявалия, киселини в стомаха,
полововъзбудително.
Външно се препоръчва за бани при възпаление на очите и хе­
мороиди, за лапй — при ухапано от отровра змия и при циреи,
ревматични отоци и подагра.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се
варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти
дневно.
В нашата народна медицина се употребява и чесъновот о подъ-1
биче ( T eucrium sc o rd iu m L.) То се прилага (надземната му част)!
при същите болести, а също и външно за жабурене за заякчаване
на венците и при зъбобол, за лапй при кожна туберкулоза и др.

268
Черна боровинка, брусница —
Vactinium myrtillus L.
С ем . Б оровт кови — E ric a c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Расте по скалистите и каменливи по­

ляни, из торфищата, иглолистните гори и високопланинските па-
сиша във всички наши планини над 800 м надм. височина. ,
О п и с а н и е . Разклонено храстче с ръбести зелени стъбла,
стигащи на височина до 40 см, и пълзящо коренище с множество
разклонения. Листата са с къси дръжки, голи, светлозелени, на­
зъбени, яйцевидни или елиптични, опадливи. Цветовете са разпо­
ложени единично в пазвите на листата. Те са с 4—5-листна зелена
чашка, 4—5-листно кълбесто звънчевидно червеникаво венче в
8 —10 тичинки. Плодът е синкавочерен, сочен, с многобройни
яолулунни семена.
И з п о л з у в а е м а ч- аст. Листата и плодовете. Листата
се берат през време на цъфтежа — май-юни. Сушат се на сянка
«ли в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са зелени, без
миризма и със слабо тръпчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опаковат се в бали. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Плодовете се събират, когато узреят, през август-септември.
Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 7Q°C. Изсушените пло­
дове са синьочерни, набръчкани, с характерна миризма и сладни­
каво-кисел вкус. Допустима влажност 21%. Опаковат се в торби.
Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат дъбилни вещества,
д о 20% производни на пирокатехина, гликозидите миртилин и
«еомиртилин (с инсулиноподобно действие), флавоноидите квер-
цетин, изокверпетин и кверпитрин, мератин, рамнозид-кверцетин,
витамин С, етерично мДсло, провитамин А, олей нова, урсолова и
хининова киселина и др.
Плодовете съдържат до 12% дъбилни вещества, миртилин (ра­
стителен инсулин), до 7% органични киселини, захари, витамин С,
провитамин А, витамин В-комплекс, багрило, арбутин, пектин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п.р и л о ж е н и е . Билката
действува калкулол ит и чно, т. е. разрушава камъни в жлъч­
ката и бъбреците, заничащ о и въ зб уж да щ о ап ет ит а. Прилага
се при к а м ъ н и в бъбрецит е, пикочния м е х у р и ж лъчкат а, диария
« газове.
В българската народна медицина листата на черната боро­
винка се употребяват още при захарна болест, хроничен брон­
хит, болки в стомаха с повръщане, лош дъх в устата, бяло те­
чение и др.

269
 Плодовете се употребяват против диария (особено при депатау,
отслабване на зрението, захарна болест, за улесняване на храно­
смилането и др.
Отвара от корените се препоръчва при чернодробни заболя-
вания. (
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици листа се за­
ливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по
1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. 3 супени лъжици плодове
се варят в 1 л вода 20 мин. Отварата се пие вместо вода.
В нашата народна медицина се употребява и червенат а 6opi>■
винка ( Va ctin iu m vitis-id a e a L.), чиито листа са кожести, вечно­
зелени, с тъмни точици, а плодовете — яркочервени. Листата съ­
държат арбутин, хидрохинон, галова, елагова, хининова, винена в
урсолова киселина, хиперозид, танини, витамин С и др. Плодовете
съдържат захари (до 10 %), органични киселини, гликозида вак-
цинин, ликопин, зеаксантин и др. Листата и плодовете се препо­
ръчват при кръвохрачене, ревматизъм, подагра, маточни кръвоиз­
ливи, а само листата — при възпаление и пясък в бъбреците и пи­
кочния мехур, малария, тре<.ка и др.

Чобанка, лопуги, репух — Petasites officinalis

Monch. [Р. hybridis (L.) Gartn.]
С ем . С лож н оцвет ни — C o m p o sita e

Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажните и каменливи места край

потоците и реките главно в предпланинския пояс, навсякъде из
България.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с пълзящо
коренище и с високи до 50 см, дебели, безлистни, бели или черве­
никави, паяжинесто вълнести цветоносни стъбла, които се разви­
ват рано напролет, преди появяването на листата. Последните са
много големи, бъбрековидни или сърцевидни, отгоре голи, а от­
долу окосмени. Листните дръжки са кухи, към петурата двуръ-
бести. Цветовете са тръбести и са събрани в мъжки и женски кош-
нички, които образуват гроздовидни съцветия.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата и коренищата. Листата
се берат след цъфтежа, дркато са още свежи — май-август. Су­
шат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са
зелени отгоре и почти бели отдолу (поради наличието на трихоми).

270
без мирис и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%*
Опаковат се в бали.
Коренищата се вадят наесен, след като растението започне да
завяхва — септември-ноември. Сушат се на сянка или в сушилня
при t° до 45°С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или
тЬрби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат инулин, етерично
масло, липоиди, инвертна захар, гликозидоподобни горчиви ве­
щества, дъбилни вещества, смола, холин, слузи и др. Коренищата
имат подобно съдържание.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
действува п рот и во ка ш л т н о и ом екчаващ о възпаленит е л и г а -
вици. Прилага се при лечение на всички видове каш лица (бронхити*
настинка, бронхиална астма).
Българската народна медицина препоръчва чобанката против,
магарешка кашлица, за апетит и при тежест в стомаха с газове.
Външно пресните листа служат за налагане при рани и циреи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . В нашата народна медицина се
употребява и б я л а т а чобанка [P e ta s ite s albu s (L.) Gartn.], чиито
листа се препоръчват при същите болести.

Чувен, дива лобода, див спанак, влашки спанак —

Chenopodium bonus-henricus JL.
С ем . Л ободови — C h en opodiaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Йз тревистите и рудерализирани места

предимно в планините между 800—2000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, зе­
лено или червеникаво, 5—80 см пирамидално разклонено стъбла
и с месест, дебел многоглавест корен. Листата са копиевидни, це-
локрайни, покрити с белезникав прах. Цветовете са зелени и дребни*
събрани във връхно тясно пирамидално метличесто съцветие.
Младите растения са покрити с брашнен налеп.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените на растението, които-
се вадят рано напролет — март или наесен, след узряването на
семената — август-октомври, се почистват, измиват се, а по-
дебелите се нацепват надлъж и на парчета до 10 см дълги. Сушат
се на сянка или в сушилня при t® до 50°С. Изсушените корени са
тъмносиви, с характерен мирис и блудкаво-стипчив вкус. Долу-

271
«тима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Изнасяна
•билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 10% сапонини, гликозида хено-
яодин, калиев оксалат, слуз, смола и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Слаби­
телно, кръвоочистително.
Българската народна медицина препоръчва корените на чу­
пена при хемороиди, камъни в бъбреците, сифилис, като слаби*»
телно и др., а външно — за бани при рани и циреи.
Н а ч и н на- у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка корени се
парят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 ракиена
•чашка 3 пъти дневно преди ядене.»

Шипка кучешка, див трендафил, див гюл —

R osa canina L.
С е м . Р озоц вет н и — R o sa c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Среща се в различни разновидности

из храсталаците, горите и каменливите места до 1600 м надм.
височина навсякъде из България.
О п и с а н и е . Храст с дълги, прави или извити, зелени и ка­
фяви стъбла, стигащи на дължина до 3 м. Листата са голи, теко-
перести, с жлезисти, нарязани прилистници, с 5—7 листчета, които
«а с къси дръжки, елиптични, назъбени. Както стъблото, така и
листната дръжка са покрити с шипове. Цветовете са единични
или събрани по 3—5, розови, рядко бели, с 5-листна неопадваща
чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е лъскав,
яркочервен, месест, отвътре с лъскави власинки и многобройни
жълтеникави, твърди семена^ Медоносно растение. Цъфти през
•май-юни.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Плодовете, брани след пълното
я м узряване, но докато са още твърди — през септември-октомври.
•Сушат се в сушилня при t° до 100°С. Изсушените плодове са чер­
вени, без миризма, със сладникаво-кисел вкус. Допустима влаж­
ност 12%. Опакова се в книжни торби. Запазват се на сухо и провет­
риво място. Изнасяна билка. Изсушаването на шипките може да
«тане и на сянка, но поради бавността на сушенето част от вита­
мините се губят.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Съдържа до 0,5% витамин С, витамин
В 2, витамин К, флавоновите гликозида кемлферол, кверцетин.

272
нзоквертггрин и 3-гликозидкемнфероя, захари, пектин, плодови
яиселини, главно лимонена и ябълчена, провитамин А, ликопин,
рубиксантин, а също дъбилни вещества, витамин РР и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Пикочо-
гонно, кръвоспиращо и заничащо. Използува се главно при застой
вш течности в организма, пясък и камъни в отделителната система,
нефрити, диария, стомашни спазми, кръвоизливи (от различен
произход) от стомаха, червата, бедите дробове и др., а също при
авитаминози.
В българската народна медицина плодовете на шипката се
употребяват при трудно уриниране, албумин, захарна болест, чер­
вен вятър, магарешка кашлица (за магарешката кашлица същото
действие имат намиращите се по стъблата т. нар. шипкови тумори);
атеросклероза, маточни кръвотечения и др. Семената се прилагат
яри пясък и камъни в бъбреците, мехура и жлъчката. Корените и
денечните листчета се дават против диария, дизентерия, кръвохра­
чене, силна менструация, стомашни болки. Шипковото брашно,
взето по една кафена лъжичка след ядене, се препоръчва при из-
ваднало задно черво. Външно плодът на шипката се употребява
за промивки при сълзене на очите (отварата).
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица леко счукауи,
плодове се варят 10 мин. в 200 мл вода. Отварата се пие като чай
(по такъв начин не се губят витамините). Полезна напитка през
зимата е т. нап. шипково вино. Приготвя се по следния начин:
*/„ кг леко счукани шипки се слагат в 4 л вода заедно с 1/„ кг за­
хар и като се оазклаша често, се оставят да стоят 6 дни (през зи-
мата до печката). Течността се прецежда и се пие вместо вода.
Останалите шипки п о в т о р н о се заливат със "същото количества
вана и захар. По желание във „виното“ може да се добави кората
на 1 лимон или 50 г боровинки. П ри пресни шипки дозата е 1 кг
ЯЯОЛи

Ясен планински, чер ясен, женски ясен —

Fraxinus excelsior L.
Сем. Маслинови — Oleaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е. В предпланинския и долния планински

«юяс сред широколистните гори навсякъде из България.
О п и с а н и е . Високо, бързо развиващо се дърво с тъмносива
сора. Листата са срещуположни, нечифгопересги, дълги до 40 см.1

11. Шшюгге * Б ългари а взволзуааяето ам 27»

съставени от 9—17 яйцевидно ланцетнн, назъбени листчета, о*ос­
мени само отдолу по дължината на главната жилка. Цветовете с»
двуполови, които се състоят от две тичинки и един плодник, съб­
рани в едри метличеети съцветия. Чашка и венче липсват. Цъфти
през пролетта, преди появата на листата. Плодът е продълговати
кафява крилатка.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корите, а понякога и листата.
Кората се бели напролет при започване на сокодвиженнето. Суши
се на сянка или в сушилня при t* до 50°С. Изсушената кора е сива,
без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опакова си
в бали.
Листата се берат при пълното им развитие — май-юли. Су­
шат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Допустима влажност
12%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се в сух* ж ировет­
ри ви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Корите съдържат гликозвдв фрексии
■ продукта иа неговото разграждане фраксетин н дъбшшн вещества

Листата съдържат кверцитрин, манит, инозит, етервчао масло,

калциев малат, танини, витамин С и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е н п р и л о ж е н и е . П рот и во-
т ем п ерат урн и и слабит елни свойст ва. Прилага се за лечение на
т реска, зап ек, гли ст и , артрити, ревматизъм, жълтеница ж др.
Българската народна медицина препоръчва кората жа ясена
още при малария, диария, дизентерия, при температура, като за­
силващо средство и за апетит. Листата се употребяват при ревма­
тизъм и подагра, като слабително и против глисти, а външно —
като лапи при рани и циреи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица нарязани кори
се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие ио 1 ка­
фена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене.
В нашата народна медицина се използува и м ъ ж д р т ъ т ( F r a x b
n us orn u s L.), чиито цветове се употребяват против кашлица (ма­
гарешка), корите — като усилващо средстзо и външно за заякча-
ване на венците, а сокът, който изтича при нараняване на дървото,
— като леко слабително средство.

За улеснение на читателите даваме описание на някои чуждестра­

нни билки, които се използуват в нашата народна медицина ■ са
продават в билковите магазини.

274
Евкалипт кълбестоплоден —
Eucalyptus globulus LabilL
Сем. М ирт ови — Myrtaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Култивирано във^всички области с и

субтропичен климат. Отечеството му е Австралия н остров Тасмв-
яня.
О п и с а н и е . Вечнозелено дърво, стигащо в я височина Д®
X) м. Младите клонки са четириръбести и както листата, са по­
крити със синкавозелен восъчен налеп. Листата на младите ра­
стения и по издънките са приседнали, срещуположни, а на старите
дървета—ланцетни, последователни, с къси дръжки, сърповидно|
13ВИГИ, с вместилища, съдържащи етерично масло. Цветовете са(
единични и са разположени в пазвите на листата. Плодът е кутийка
е многобройни семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата на растението. Изсу­
шените листа имат бледозелен цвят, характерна ароматна миризма
а горчив вкус.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 0,70—1,16% етерично масло (съ­
стои се от монотерпена евкалиптол, цинеол, d-алфапинен, d-мнр-
генол, изовалерианов, капронов и каприлов алдехид, камфен,
фенхен, терпинеол и сесквитерпени), 1 -пинокарвон, евдосмол, глобу-
лол и др. В листата и кората се съдържат дъбилни вещества, смо­
ка, горчиви вещества, восъци, фитонциди, маслени киселини и др^
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Настой*
ката от лист ата на еквалипта притежава силни противомикробни
свой ст ва. Освен това евкалиптовото масло стимулира отделянето
на слю нка, ст ом аш ен со к и чревни секреции. Често се прилага за
инхалации при заб о л я ва н е н а дихат елнит е пътища, при абсцеси и.
гангрен а на белит е дробове, а също и за пром и ване на инфектирани
рани и яЬви, з а бани при възпаление на очит е, при гнойни заболява^'
аия на кожата, при възпаление на костите, язва на шийката на
матката и др. Евкалиптът се препоръчва при остри стомашно-
чревни заболявания.
Българската народна медицина препоръчва евкалипта още при
задух, кашлица, възпаление на дихателните пътища, грип, настинка,
малария, изобилна менструация и др. Външно се употребява ете­
ричното масло за инхалации при горните болести, а против тиф
се взимат по 10 капки на 4 часа. Маслото, смесено със зехтин в
съотношение 1:50, се използува за капки в носа при простуди,
з смесено с други разтривки, — при простуда и ревматизъм.
 Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката с я ;
залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 ви- '
йена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Жен-шен — Panax ginseng С. А. Меу

*Сем. Б ръш лянови — A ra lia cea e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Североизточен Китай, Корея и С ъ ­

ветския Далечен изток. У нас се правят опити за отглеждането
главно в Самоковско.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право,
високо до 70 см тънко стъбло, само в горната част с прешлен от
2—5 длановидно разделени листа, на дълги дръжки. Коренът е
месест, продълговато цилиндричен и обикновено с 2—6 разкло­
нения. Цветовете са зеленикави или бели, двуполови, събрани в
съдветие сенник. Плодовете са ярко червени, месести, костилкови.
Цъфти през юли. Растението вирее над 100 години.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корените на растението, които
се вадят в началото на юни— преди цъфтежа- или след цъфтежа
в момента на зреенето на плода — втората половина на август.
Корените се потапят във вряща вода за няколко минути или се
запарват с водни пари с цел да не покълнат и се сушат на сянка или
в сушилня при t° до 40°С. Изоушената билка е слабо червеникава,
полупрозрачна, със слабо горчив вкус и без миризма. Опакова се
в книжни кесии.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Панаксин (укрепва сърдечно-съдо­
вата система), панаксова киселина (съдържа гликозидно свързани
палмитинова, стеаринова, олеинова и линолова киселина — акти­
вира обмяната на веществата), гликозида панаквилен (активира
ендокринните жлези), панацеи (успокоява нервите), гинзенин
(действува прогиводиабетично), панаксапонин, панаксозиди А и
В; корените съдържат също неголямо количество алкалоиди с
иеизучен състав, тръстикова захар, фитостерини, слуз, смола, ви­
тамините С, В, и В2, желязо, манган, пектинови вещества, ниЬиесте,
фосфорна киселина и др.
Лбчебно действие и п р и л о ж е н и е . Устано­
вено е, че жен-шеньг действува ст им улиращ о върху цент ралнат а
нервна сист ем а, увели чава газообм ен а. Прилага се като усилващо
средство при физическа и ум ст вен а п реум ора, пониж ена работ оспо­
собн ост , след продълж ит елни заболявани я, при намалено действие

т
s i половите жлези, при нервни и психични заболявалия от фун»>
ционален характер (неврози, неврастения, психостении). >
Българската народна медицина препоръчва корените ни
жен-шена при кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, сърде­
чен порок, туберкулоза, ревматизъм, кръвопикане, различни кръ­
вотечения, хистерия и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . Малко парче от корена (колкото
царевично зърно) се слага под езика до пълното му разпадане тра
пъти дневно след ядене.

Индийско орехче, детско орехче, мускатово орехче —

M yristica fragrans Houtt.
С ем . М ускат ови — M y ristic a c e a e

Р а з п р о с т р а н е н и е . Югоизточна Азия. Отглежда се л

тропическите области.
О п и с а н и е . Високо до 20 м вечнозелено дърво. Плодът е
месест с 1 семе. Семената са светлосиви, мрежесто набръчкани е
характерна миризма и парлив вкус.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Очистените от обвивката се­
мена, които се берат след узряването им.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от пинен,
камфен, миристицин, дипентен и др.), тлъсто масло, смола и др.
» Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
има болкоуспокоително действие.
Българската народна медицина препоръчва индийското орехче
при болки и колики в стомаха и червата (особено при малки деца),
при главоболие, за засилване на паметта, киселини в стомаха,
свръхчувствителност, хистерия, хипохондрия, нервни болести,
бъбречни и чревни кръвоизливи, летни детски диарии и др.
Н а ч и П н а у п о т р е б а . Настъргано индийско орехче
колкото лещено зърно преди ядене три пъти дневно или същото
количество, киснато в 200 мл вряла вода 1 час. Пие се по 1 кафена
чашка преди ядене 3 пъти дневно.

2 7*
Индрише, слезен, стамболски здравец —
Pelargonium roseum W illd.
Сей. Здраеецоек — Geraniaceae

Р ш р о в т р и е я и е . У красно растение с хибрид* ировз-

ЯОД.
О н и с а н и е . Вечнозелен полухраст, достигащ ни височини
де 2 м. Стъблото е разклонено, в основата вдървеняло, покрито
• дълги бави космици. Листата са последователни, дълбоко раз-
е е т ш п 5 —7 дяла, които също са пересто нарязани. Цветовете са
неправилни, бледорозови, но две от венчелистчетата са с тъмнопур-
аурнх жилки. Те са събрани в прости сенници. Плодът се състои от
5 сухи сдиосеменян орехчета. Цялото растение има приятен мирис.
И JB о я з у в а е м а ч а с т . Надземната част на растението,
брана през време на цъфтежа — юни-септември. Беритбата може
да се извърши на два пъти. Първият път се изрязва от растението
до 70%, като се оставят млади филизи, които се изрязват, след като
се облистят. Беритбата е най-добре да се извършва през вторате
■оловина на деня — около 4 часа след обяд. Набраният материал
ие се суши, а се предава пресен в билкосъбирателните пунктове.!
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от 1 -цнтро-
иелол, лнналоол, гераниол, ментол, сесквитерпени, сссквитерпо-
нови алкохоли, нзомаслена, изовалерианова и пеларгонова ки­
селина), дъбилни вещества, витамин С, провитамин А н до. В цве­
товете се съдържат багрилни вещества, хлорид на певаргонива
■ ДР-
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
заничащо н кръвоспиращо. Прилага се при диарии и маточни кръ­
воизливи.
Българската народна медицина препоръчва индришето при
сърдечни болести, кръвно налягане, захарна болест, а външно—за
налагане против гнойни рани и като ароматно средство в жувинар­
ството,

* 7*
Исиот, зинджифил — Zingiber officinale Roscoe
Оем. Исштови — Zingiberaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из тропическите области главно ш

Азия, отпдето и произхожда.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение е пълзящо
•оренище. Листата са без дръжки, обгръщат стъблото, а иа върха
— и цветовете, които са жълтозелени или виолетовокафяви. Раз­
множава се чрез луковичните по коренището.
И з и о л з у в а е м а ч а с т . Коренището, което след изваж­
дане се измива, изчиства се от кората и се суши на слънце или и
« у а ш л н я np* t* до 50°С. Изсушеното коренище е белезникавожълто,
е харахтсриа миризма и парлив вкус. Опакова ое в торби. Запазва
ш ■ses'iSCTO и проветриво място.
Х х м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от сескви-
w psesz. зшгаберин и зингиберол, цинеол, борнеол н др.), гиН-
героя, кшдаващ лютивия вкус, шагаол, придаващ парливия вкус*
йгъето ш ело, нишесте, смоли, танини и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
тетгжнлзбуждащо, противоповръщащо. Прилага се главно за
«ечекае ка смущения в храносмилателната система: стомашна
вяа<ост, тежест е стомаха, гадене и повръщане, киселини и др.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на
«еиота още при простуда, кашлица, болки и газове в стомаха и
черчзта, задуФ, гърлобол, пресипнал глас, язва иа стомаха и др.,
* външно — за жабурене за заякчаване на венците (при разклатени
аъбн), за гаргара при гърлобол (с малко счукан чер пипер), за ма-
(смесен с боров вазелин) при хемороиди и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 лъжичка ситно нарязан исиот
се *арн в 400 мл вода 5 мин. Пие се като топъл чай или по 1 винена
чаша нреди ядене 3 пъти дневно. Сварен салеп и поръсен с исиот
«в срах а полезен при всички видове кашлица (вж. при салеп).

Канелено дърво — Cinnamomum zeylanicum Blumo

С е м . Л аврови — Lauraceae

Р а з п р о с т р а н е н и е. Из тропическите области на Стария

а Новия свят. Произхожда от Югоизточна Азия.
О п и с а н и е . Вечнозелен храст или дърво, стигащо на висо­
чина до М м . Листата са срещуположни, яйцевидни, целокрайни.

279
дълги до 20 см. Цветовете са дребни, събрани в класовидни съцве-
тия нарядко по дървото. Те са хермафродити, с 5—6-делен жълте­
никав перигон. Тичинките са наредени в А—5 кръга, с прашницв,
които се отварят посредством 4 капачета. Яйчникът е едногнез-
ден. Цъфти през януари.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Корите, които се белят от 3—4-
годишни растения. Сушат се на сянка или в сушилня при t* до 35°С.
Изсушената кора отвън е светлокафява, а отвътре тъмнокафява
е приятен мирис и сладникаво-лютив, горчив вкус.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от канелев
алдехид, евгенол, а-пинен, цимол и терпени), захари, слуз, дъбилна
вещества, калциев оксалат, гуми, пентозан, фурфурол, пектин,
нишесте, манит, смола и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Прите­
жава кръвоспиращо, апет ит овъзбуж дащ о, спазмолитично и протиео-
микробно действие. Освен това усилва движенията (перистал­
тиката) йа червата и възбужда мускулатурата на матката. Прилага
се за лечение на мат очни кръвоизливи, диарии, диспепсии, п ови ш ет
киселинност в ст ом аха и га зо ве в черват а, з а възбуж дане на апе­
тита. Употребяването на високи дози от билката е абортивна
цел е опасно — повреждат се бъбреците!
Българската народна медицина препоръчва кората на канеле­
ното дърво при чревни болки, стомашни и чревни кръвоизливи,
оригвания, повръщане, слабо сърце, захарна болест, нередовна
н болезнена менструация, нервна слабост, диария и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от билкада,
ситно счукана, се залива с 400 мл вряла вода и се ос^вя да кисне
1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Касия теснолистна — Cassia angustifolia VaW.

Касия остролистна — Cassia acutifolia Del.
С ем . Бобови — Legum inosae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из пустинните и полупустинвшвв
райони на Африка и Южна Арабия.
О п и с а н и е . Полухрасти и храсти, високи до 1 м. Лиокие
са чифтоперести с целокрайни, тясно ланцетни листчета. Цве*о-
вето са неправилни, жълти и са събрани в пазвени гроздовад№
еъцветия. Плодът е боб, кожест и сух, с голям брой плоски семкза.

280
 И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата и плодовете на расте­
нията. Брането на лчетата става през 1—2 месеца около 2—3 пъти
през годината. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С.
Изсушените листа са със сивозелен матов цвят, характерна ми­
ризма и горчив вкус. Плодовете се берат след узряването на семе-
пата. Те са тъмнокафяви, кожести, без мирис и със слабо горчив
вкус: Опаковат се в каси, бали или чували. Допустима влажност
12%. Запазват се на сенчесто и сухо място.
. Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат свободни антра-
хинони, антранолови гликозидп, антрахинонови и смолисти гли-
козиди, кемпферол (всички действуват слабително), слуз, захарния
алкохол пимит (подпомагащ очистителното действие на билката),
тартарати, смолисти вещества, реин, изоемодин и алоеемодин,
Вризофанол и др.
Плодовете съдържат по-малко количество свободни антрахи-
аони (поради което билката е по-лесно поносима от малки деца,
тъй като не дава колики) и други подобни вещества.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
има очистително действие.
Българската народна медицина препоръчва касията като очи­
стително при хроничен запек, за отслабване при затлъстяване и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от плодовете
или листата се варят в 200 мл вода 5 минути. Отварата се изпива
вечер преди лягане. Коликите, които може да предизвика билката,
се дължат на смолистите вещества или на редуцираните антрахи-
нони.
В нашата народна медицина листата на растението се наричат
селимики, а плодът—майчин лист.

Портокал горчив, бигардия —

Citrus aurantium sudsp. ат ага Engl.
С ем . Седефчеви — R u taceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . В областите с тропичен и субтропиче»

климат.
О п и с а н и е . Вечнозелено, разклонено дърво, достигащо на-
височина обикновено до 2—4 м. Листата са последователни, про­
дълговати, лъскави, отгоре тъмнозелени, с крилати дръжки. Цве­
товете са бели, единични или са събрани в малобройни кичури в>

28*
«азвите на листата. Плодът е сочна ягода с дебела грапава, орал*
жевожълта обвивка.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Цветовете, неузрелите плодове
и корите на узрелите плодове. Цветовете се сушат на сянка или в
сушилня при t° до 35°С. Изсушените цветове са светлокафяви,
с приятна миризма и горчив вкус. Зелените плодове и корите на
зрелите се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат
се в торби и се пазят в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Цветовете съдържат етерично масло
{състои се от терпени, дипентен, до 40% линалоол, гераниол, ме­
тилов естер на натраниловата киселина и други естери). Зеленият
плод съдържа ауранциамарин (придаващ горчивия му вкус), хес-
перидин, етерично масло (с по-малко количество алифатни алко­
холи), лимонена и ябълчена киселина, танини и др. Корите на
зрелия плод съдържат ауранциамарин, хесперидин, каротиноиди,
до 2,5% етерично масло (състои се от 90% лимонен, линалоол,
терпинеол, метилантранилов естер и др.).
Лечебно действие и п р и-л о ж е н и е. Билката
има противовъзпалително и стомашно действие. В билковата прак­
тика се употребяват главно корите на зрелия плод. Използуват се
при възпаление на стомаха и червата, жълтеница, стомашна те­
жест, за апетит, против диария и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от корите на
горчивия портокал се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да
киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене три пъти дневно.

Розмарин, бабин косъм — Rosmarinus officinalis L.

С ем . Устноцвещни — L abiatae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Отечеството на розмарина е Среди-

вемноморието. У нас се отглежда в южните райони.
О п и с а н и е . Вечнозелен храст с гъсто разклонени, високи
до 1 м четириръбести стъбла. Листата са срещуположни, линейни,
приседнали, с подвити краища, отгоре зелени, а отдолу бяло пая-
жинесто окосмени. Цветовете са сини, рядко бели, събрани по ня­
колко по върховете на клонките, с двуустна чашка, 5-листно дву-
устно венче и 2 тичннки. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Листата, брани от втората го­
дина през време на цъфтежа — април-юни — или в периода на
узряването на семената. Сушат се на сянка или в сушилня щ и

282
f* до 40°C. Изсушените листа имат приятна миризма и слабо гор­
чив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в каси или торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в. Етерично масло (състои се от ци*
иеол, а-пинен, борнеол, борнилов ацетат, камфен, кариофилен,
асимфора и други терпени), танини, горчила' смола, алкалоида роз*
марицин, урсолова и розмаринова киселина и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Действува
вклъчегонно, нервоуспокояващ о. Препоръчва се при сърдечни кае*
р о зи , заст ой н а ж лъчните пътища, липса на м енст руация.
Българската народна медицина Препоръчва листата на розма­
рина още при епилепсия, сърдечни болки, припадъци, меланхо­
лия, апоплексия, задух, нередовна и недостатъчна менструация,
при болки в стомаха и червата, против газове, кожни обриви, ум­
ствена Преумора, жълтеница, вода. в коремните органи, бяло то*
чение и др., а външно (отвара с оцет 1 : 1.0) — против падане на ко­
сата, за компреси при мъчно зарастващи рани и циреи и за про­
мивки ври бяло течение. Накиснати листа в бяло вино (1:109
за 20 дни) се употребяват за засилване на сърцето и при воднянка,
а стрити пресни лиога, смесени с мас (в отношение 1 : 10), — за
втриване при нараняване, изкълчено, циреи, рани, парализи, мо­
зъчно възпаление (менингити). При менингит в нашата народна
медицина се употребява и следната смес: 20 г счукани стръкове
от розмарин и 2 г камфора се киснат 10 дни в 10Q мл ракия, след
което ракиената настойка се втрива във врата и главата.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от листата се
заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се
no 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Сабур. сара сабур, алое — Aloe ferox Mill., Aloe vera L.

С ем . К рем ави — L iliaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из пустинните райони на Източна

ж Южна Африка.
О п и с а н и е . Многогодишни сукулентни растения със сочни,
месести, бодливи лйста по изправеното стъбло.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Сгъстеният сок от растенията,
■одучен при разрязване на листата. Самото събиране на сока
става по следния начин: листата се отрязват до основата, нарязват
се отвесно и изтеклият от тях сок се събира и сгъстява чрез Варене
на прав огън, на водна баня или вакуум. Сгъстеният сок има харак­

283
терна миризма и горчив вкус. На вид е прозрачно стъкловидна маса»
жълтокафява или непрозрачна, матова, червенокафява. Пази с»
на тъмно в стъклени банки.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Растението е слабо изучено. Изоли­
рани са алоеемодии, антрагликозиди — алоини, свободни антрй»
хинови, смолисти вещества, алое смола, етерично масло и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Сабурй
притежава слабително действие, а в малки дози подобрява храно*
смилането и дейст вува ж льчегонно. Прилага се за лечение при
хроничен запек и запек вследст вие атония (слабост ) на червата.
Българската народна медицина препоръчва екстракта от са-
бура още при чернодробни и жлъчни болести, жълтеница, ракови
тумори, главоболие и др. Академик Филатов въведе лекуване на те­
жки заболяванияс екстракта на сабура. Той държал растението прв
ниска температура и на тъмно дванадесет дни. Водният екстракт от
листата.на такоЕа растение повишава защитните функции на бол­
ния организъм. Този екстракт се прилага при очни заболявалия
(потъмняване на стъкловидното тяло, конюнктивит и др-),
общи заболявания (хроничен артрит, колити, стомашна язва)-
Външно сокът на сабура се употребява за лечение на рани от изго­
рено, абсцеси, циреи и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . По лекарско предписание.
В н и м а н и е ! Д а не с е у п о т р е б я в а п р и б р е ­
м е н н о с т и в г о л е м и дози!

Сарсапарила — Smilax officinalis Н.В.К.

С ем . К рем ови — L iliaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Централна и Южна Америка.

О п и с а н и е . Увивен вечнозелен храст. Корените са оивоха-
фяви, надлъжно набраздени и пълзящи, достигащи на дължина
до 2 м.
И з н о л з у в а е м а ч а с т . Корените, брани преда цъфте­
нето му или след узряването на плодовете, се сушат на сян**
или сушилня n p n t 0 40°С. Изсушените корени са сивокафяви, без-
мирис и със слузест вкус.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, тлъсто масло, смола,
захари, сапонините парилин, сарсапонин и смиласапонин, нитрати,
фитостерин, стигмастерин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Пиколо-
гонно, слабително и кръвоочистително действие.

284
 Българската народна медицина препоръчва корените на сарса-
нарилата при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния
мехур, кръв в урината, чернодробни страдания, липса на апетит,
сифилис, трипер, копривна треска, разни екземи, кожни болести,
псориазис, лупус, скрофулоза, младежки пъпки, подагра, шипове,
хидропс, цистит, пиелит и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се
вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3
пъти дневно.

Хининово дърво— Cinchona succirubra L.

С ем . Брош ози — Rubiaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Родината на хининовото дърво са

тропическите области на Южна Америка. Отглежда се и в други
тропически райони на света, главно в Индия и Индонезия.
О п и с а н и е . Вечнозелено дърво, стигащо на височина до
20 м, със сивокафяза кора, която при разрязване изпуска сок, който
бързо почервенява. Листата са срещуположни, яйцевидни или
широко елиптични до почти закръглени, целокрайни. Цветовете са
светлочервени или кремави, събрани в лъжливи сенници, които
образуват съцветия метлици. Плодът е кутийка с многобройни
крилати семена.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Кората. За медицински нужди
се бели кората от младите стъбла и клонки на дървото, а за инду­
стрията— кората на дебелите стъбла и кораните. Правят се от­
весни нарези, дълги до 50 см,и хоризонтални, дълги 10 см, след което
се изчукватн се отделят от дървото. Обелената кора, свежа отвътре,
е жълтеникава, но катб изсъхне, става тъмнокафявочервена (това
се дължи на превръщане на таниновите вещества във флобафени).
Отвън тя е сивокафява и обикновено е покрита с едри сребристо-
сиви петна. След обелването кората се суши на слънце 3—4 дни,
а след това в сушилня при t° до 80°С. Изсушената кора има силно
горчив и стипчнв вкус. Опакова се в торби. Запазва се на сухо и
проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Хининова и хннодъбилна киселина,
горчив гликозид хиновин, захар, восъчни вещества, нишесте, смоля,"
калциев оксалат, танини и към 20 вида алкалоиди, от които най-
важни са хинин, пинидин, цинхонин, цинхонидин и др.

285
 Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Противо*
маларийно, противотемпературпо. Главното действие на хинино-
вите кори се дължи на съдържащия се в тях хинин. Последният дей­
ствува успокоително на терморегулаторния център, забавя ра­
стежа на клетките и възспира гнойните процеси. Хининът дейст­
вува упойващо върху централната нервна система н намалява
чувствителността на периферната. Той възстановява нормалния
ритъм на сърцето, но действува слабо на свиванията и гърчовете
на кръвоносните съдове. Действува свиващо върху матката, но
трябва да се внимава при взимането му през време на менструа­
ция или бременност. В малки дози хининът подтиква жизнените
прояви в клетките и възспира и намалява токсините при инфек­
циозните болести. Той дразни бъбреците и подкожната съеди­
нителна тъкан. Хининът унищожава в кръвта вегетативните форми
кт маларийния плазмодий, но не‘действува на половите форми —
гаметите.
Хининовите кори (хининът) се употребяват против малария,
магарешка кашлица, болести на обмяната, захарна болест, темпе­
ратурни състояния, затруднено храносмилане, бронхопневмо­
нии, за апетит и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от бнлката се
вари в 600 мл вода 15 мин. (с малко винена киселина). Пие ое по
1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. Може да са подсладя
с мед! Нашата народна медицина препоръчва за апетит н усилване
хиннново вино. 1 супена лъжица счукани кори от хкниновото
дърво (продават се в аптеката) се киснат в 1 л червено вино 20 днн
ври често разклащане. След прецеждане се пие по 1 супена лъжица
преди ядене.
В големи дози билката о отровва!

Шафран, качунка, минзухар — Crocus sativus L.

С ем . П еруникови — Iridaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Отечеството на шафрана е Средизем-

номорието. У нас се отглежда главно в Розовата долина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с грудко-
яуковица, покрита с мрежовидно или нишковидно разнищени тъм­
нокафяви люспи. Листата са 3—9, линейни, отдолу са с две бели
линии и светъл среден участък, който ее появява през време или
след цъфтежа. Цветовете са бледовиолетови, изаъстрени е по-

286
тъмни жилки. Околоцветникът е б-делен, тичинките еа 3, с жълт»
арашници, а плодникът е с 3 дълги до 3,5 см оранжевочервени бли-
валца.
И з п о л з у в а е м а ч а с т . Близалцата на плодника, брани
чиед вдигане на сутрешната роса. Сушат се на сянка или в сушилня
«ри t° до 45°С. Изсушената билка е оранжевочервена или червено-
кафява, с подобна на пипер миризма и слабо горчив вкус. Запазва
се на тъмно в добре затворени съдове.
Поради това, че за 1 кг от билката са необходими около 20 000
близалца, то тя често се фалшифицира с близалцата на невена
{C alendula officin alis L.), на дивия ш афран {C ro cu s p a lla sia n u s Herh.jt
■ на арникат а {A rn ica m ontana L.).
Х и м и ч е н c ъ с т а в . Жълто багрило кроцин, червено 6ai>
рило кроцетин, гликозида пикрокроцин, каротен, ликопин, зеаксан*
тин, етерично масло (състои се от пинен, цинеол и др.), витамин
Вх и Blt захари, тлъстини, горчиви вещества, восък, минерали»
соли, висши въглеводороди, калциеви соли, фосфорна киселина
флавоноидиге изорамнетин и кемпферол и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката
яма пикочогонно, стомашно, болкоуспокоително и нервоуспоком-
телно действие.
Българската народна медицина препоръчва шафрана при болки
в стомаха и червата, сърдечна слабост, нерви, задух, магарешка
кашлица, при липса на менструация, стомашна тежест, хистерия
с пристъпи от смях, при трепкане на очите и клепките, сънливост,
виене на свят, кръвохрачене, маточни кръвоизливи, кръвотечение-
от носа, болезнена менструация, газове и др. Настойка от близал­
цата, киснати седем дни в силна ракия ( 1 :20), се използува за ком­
преси против лимфатични отоци, рани от контузии, възпалени
ядки на гърдите при кърмачки, а натопен в нея памук се слага »
ушите при шум.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . */* кафена лъжичка от шафран»
се кисне в 300 мл вряла вода 1 час. Пие се по 1 кафена чашка пред*
«дене 3 пъти дневно.

Ш
ТАБЛИЦА ЗА ГЛАВНОТО ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ
НА БИЛКИТЕ, ОПИСАНИ В КНИГАТА

Име на билката Лечебно действие

1 2 '

Анасон Отхранващо и възбуждащо чревната дейност, пико'

чогонно и успокояващо
Арника Кръвоспиращо, маточно-стимулиращо, възбуж-
дащо централната нервна система и сърцето
Балканска чубрица Отхрачващо, стимулира стомашната и чревната
дейност
Блатен аир Повишава възбудимостта към вкусовите дразни­
тели, усилва рефлекторното отделяне на стомашен
сок
Блатен тьжнии Пикочогонно, противовъзпалително, запичащо
Блян Противоспастично и болкоуспокоително
Боб Понижава количеството на захарта в кръвта, пи­
кочогонно, обезводняващо
Божо дървв Външно дразнещо действие с болкоуспокояващ
ефект
Божур Противоконвулсивно, засилва тонуса на гладката
мускулатура, улеснява съсирването на кръвта
Босилек Противоспастично, противовъзпалително, пото-
гонно, болкоуспокоително и леко възбуждащо
Брей Външно дразнещо кожата. При налагане усилва
кръвоенабдяването. Противоревматично
Брош Пикочогонно и маточно очистително, подпомага
лечението на каменната болест
Бръшлян Успокоително на възпалените лигавици, затягащо,
пикочогонно
Бряст Запичащо и кръвоспиращо
Бударица Отхрачващо и затягащо
Бял бор Отхрачващо, омекчаващо лигавиците, пикочо­
гонно, разширяващо кръвоносните съдове
Бял имел Кръвоспиращо, понижава кръвното налягане, прео-
долява спастични състояния
Бял оман Протлвокашлично и успокояващо лигавиците.
Потиска функцията на бронхиалните жлези
Бял равнец Бьзбужда апетита и засилва стомашната секре­
ция, кръвоспиращо
Бяла акация Намалява киселинността на стомаха, кръвосги-
ращо
Бяла бреза Потогонно, пикочогонно, преодолява спазмите
на гладката мускулатура
Бяла черница Слабително, откашлящо
Бяло подъбиче Дезинфекционно и запичащо
Великденче Успокоително на възпалената лигавица на диха­
телните пътища, дезинфекционно върху пикочните
пътища, подобрява функцията на черния дроб
Ветрогон Спазмолитично, противоспастично и пикочогонно

288
 1 2

Вишня Пикочогонно, слабително

Водна детелина Възбужда апетита, стимулира стомашната сек­
реция, понижава температурата, действува газо-
гонно
Волски език Отхрачващо, кръвоспиращо, подпомага заздра-
вяването на рани
Вратига Протизоглистно, болкауспокои гелно
Вълнест напръстник Засилва работоспособността на сърдечния мускул.
регулира неговия ритъм, пикочогонно
Вълча ябълка Увеличава амплитудата на сърдечните съкращения
и понижава силата на маточните, разширява кръ-
воносните съдове, пикочогонно
Върбинка Нерзоуслокоително, противотемпературно и общо
укрепително
Глухарче Жлъчегонно, пикочогонно, протизоглистно, въз­
буждащо апетита. Подобрява функцията на черния
дроб
Горицвет Засилва сърдечните съкращения, отстранява за­
стойните явления у сърдечно болните, нерзоуспо-
коително
Горска ягода В експерименти — понижава кръвното налягане,
усилва амплитудата на сърдечните съкращения,
разширява периферните кръвоносни съдове
Градински чай Д езичфекционно, противовъзпалително, регулира
секое горните функции на организма, успокоя .а
дейността на червата
Г ръмотрън Пикочогонно, потогонно
ЗГърбач Увеличава амплитудата на сърдечните съкращения,
засилва крьвотока, успокоява дишането и улесня и
уринирането
Дива тиква Болкоуспокоително, засилва сърдечната мускула-
тура, повишава кръвното налягане
Дилянка Нервоуспокоително, преодолява спазмите на глад­
ката мускулатура, регулира сърдечната дейност
Драка Откашлящо, затягащо, дезинфекционно
Дрян Запичащо, кръвоспиращо, противотемпературно
Дюля Плода — запичащо, семената — противовъзпали­
телно
Дъбови шикалки Кръвоспиращо, стомашно
Дяволски уста Регулира сърдечната дейност и менструацията.
Разширява кръвоносните съдове, пикочогонно
Ефедра Възбужда центъра на дишането, повишава кръвното
налягане, разхлабва бронхиалната мускулатура,
разширява зениците
Жаблек Пикочогонно, потогонно, намалява съдържанието
на кръвната захар .
Жълт енчец Пикочогонно, затягащо
Жълт кантарион Противомикробно, улеснява зарастването на рани,
мервоуспокоително, пикочогонно, противоглистно
.Жълт смял Пжкочогонно, жлъчегонно

1». C n n i ■ Българи ■ «м **зх»м ето ям 289

 1 2

Жълта акация Възбужда дишането, възбужда, а после действува

парализиращо на моторните нерви
Жълта комунига Нервоуспокоително, сънотворно, болкоуспокои-
телно и противоспастично
Жълто прозориче Болкоуспокоително, противомаларийно, въз­
бужда центъра на дишането, усилва храносмила-
нето
Жълта тинтява Секретовъзбуждащо, противоспастично, усилва
чревната дейност
Жълтуга Възбужда центъра на дишането, повишава кръвното
налягане, пикочогонно, кръвоспиращо и слаби-
телно
Зайча сянка Забавя сърдечната дейност, пикочогонно, потиска
обмяната на веществата, разширява кръвоносните
съдове, понижава кръвното налягане
Заря Пикочогонно
Зимзелен Понижава кръвното налягане, кръвоспиращо
Змийска хурка Противовъзпалително, стомашно
Змийско мляко Противобактерийно, засилва функциите на черния
дроб, разширява гладката мускулатура
Зокум Засилва дейността на сърцето и подобрява кръво­
обращението
Зърнастец Очистително
Иглика Отхранващо, нервоуспокоително, болкоуспокои
телно
Изсипливче Пикочогонно, болкоуспокоително
Исландски лишей Възбужда апетита, омекчително на стомашно-
чревния път
Калина Кората — съдосвиващо и кръвоспиращо; плодо­
вете — засилват съкращенията на сърцето, пико­
чогонно
Камшик Регулира функциите на черния дроб и жлъчката.
Запичащо, потогонно, пикочогонно
Ким Жлъчегонно, болкоуспокоително, газогонно. Улес-
лява храносмилането
Кимион Апетитовъзбуждащо, засилва действието на хра-
носмилателния апарат, газогонно, лактогонно
Кисел трън Жлъчегонно, противовъзпалително, кръвоспиращо
Киселец Противоскорбутно, затягащо
Клинавиче Успокоително, противовъзпалително
Коноп Омекчаващо, пикочогонно
Конски кестен Съдосвиващо, болкоуспокоително
Копитник Отхранващо, слабително, нервоуспокоително
Коприва Противоревматично, усилващо, кръвоспиращо
Копър Понижава кръвното налягане, разширява кръво­
носните съдове, потиска спазмите на червата,
пикочогонно
Кориандър Болкоуспокоително, газогонно, откашлящо. Улее*
нява храносмилането
Кръвен здравец Кръвоспиращо, запичащо

290
 1 2

Кукуряк Засилва сърдечната дейност, пикочогонно, иерво-

успокоително, слабително
Къпина Запичащо, противодиабетично
Кърпикожух Пикочогонно, слабително, потиска" делението на
клетките
Лавандула Нервоуспокоително, болкоуспокоително, дезин­
фекционно
Лавровишня Болкоуспокоително
Лазаркиня Омекчаващо, пикочогонно, потогонно, болкоуспо­
коително
Лайка Омекчаващо, антисептично, противовъзпалително
Левурда Противомикробно, противоглистно м противо-
склерозно
Лен Противовъзпалително, леко слабително
Лепка Противомикробно, пикочогонно
Леска Пикочогонно, противотрескаво
Летен дъб Противовъзпалително, запичащо
Липа Потогонно, пикочогонно
Лопен Отхранващо, омекчаващо
Луда краставица Болкоуспокоително, слабително
Лудо биле Болкоуспокоително, потиска секрецията на секре-
торните жлези, ускорява сърдечния ритъм
Луличка Обезболяващо, пикочогонно
Люляк Потогонно, стимулиращо секрецията на ссомаха
и червата
Магарешки трън Засилва секрецията на всички отделителни жлеза,
пикочогонно '
Магдано» Повишава тонуса на гладката мускулатура, пико-
чогонно
Малина Потогонно, пикочогонно
Маточина Нервоуспокоително, болкоуспокоително, противо-
спастично, възбужда храносмилателната система
Мащерка Отхранващо, газогонно, болко- и нервоуспокои-
телно
Медуница Омекчаващо, леко затягащо, кръвотворно
Мента Болкоуспокоително, противоспастично, дезин­
фекционно. Предизвиква рефлекторно разширение
ва коронарните съдове
Метличина Пикочогонно, омекчаващо
Мехунка Пикочогонно, епителизиращо, болкоуспокоително
Мечо грозде Дезинфекционно, пикочогонно
Мокреш Пикочогонно, запичащо
Момина сълза Регулира сърдечната дейност
Мораво рогче Кръвоспиращо действие в областта на матката
Морски пелин Противоглистно '
Мъжка папрат Против тении, глисти и метил
Нар Запичащо, против тении
Невен ПротивовъзпалгЙгелно, нервоуспокоително, про­
тивомикробно
Овчарска торбичка Кръвоспиращо, намалява артериалното налягане,
усилва маточните съкратения
291
 1 2

Огнивче Пикочогонно, разслабвашо

Омайниче Затягащо, свиващо кръвоносните съдове, нерво-
успокоително
Орех Дезинфекционно, засилва растежа на костите и
кожата, възбужда апетита
Офика Пикочогонно, слабително, противоревматично
Очанка Засилва функциите на стомаха и червата
Очиболец Кръвоспиращо, запичащо
Пача трева Кръвоспиращо, пикочогонно, повишава кръвното
налягане и вентилационния обем на белите дробове
Паче гнездо Свиващо кръвоносните съдове и запичашо
Пелин Стимулира функциите на стомашните жлези и
панкреаса, увеличава отделянето на жлъчка, улес­
нява храносмилането, възбужда апетита
Перуника Отхранващо, болкоуспокоително
Пипериче Болкоуспокоително, кръвоспиращо
Пирей Пикочогонно, леко слабително
Пирински чай Омекчаващо възпалените лигавици, откашляшо
Повет Противомикробно, противогъбно, пикочогонно
Поветица Слабително
Подбел Отхранващо
Полски мак Умерено сънотворно и успокоително при детски
кашлици
Потайниче Стимулира чернодробната функция, пикочогонно,
отхранващо
Пресечка Апетитовъзбуждащо, засилва функцията на храно­
смилателната система
Пчелния Отхранващо, запичащо, противоспастично. Влияе
благотворно върху нарушения сърдечен ритъм
Пъпеш Пикочогонно
Ракита Запичащо, температуропонижаващо, кръвоспи­
ращо, местнообезболяващо, противовъзпалително
Ралица Противоглистно, пикочогонно
Ранилист Отхранващо, противоспастично, възбужда апетита
Резене Стимулира храносмилателната дейност на стомаха,
газогонно, засилва функциите на млечните жлези.
Репей Дезинфекционно, пикочогонно, потогонно. Усилва
растежа на клетките
Решетка Потогонно, пикочогонно, нервоуспокоително, сто­
машно
Риган Нервоуспокоително, отхрачващо, противоспас­
тично
Роза Слабително, противоглистно
Росен Пикочогонно, потогошю
Росопае Апетитовъзбуждащо
Росянка Болкоуспокоително, отхрачващо, потогонно, про-
тивоспастично, пикочогонно, затягащо
Ружа Противовъзпалително, отхрачващо
Салеп Противовъзпалитеяю, омекчаващо
Сапунче Отхрачващо, слабжтялио, пикочогонно

292
 1 2

Седефче Нервоуспокоително, болкоуспокоително, усилва

храносмилането
Синя жлъчка Успокоително на централната нервна система,
увеличава амплитудите на сърдечните съкращение,
противомикробно
Синя тинтява Усилва секрецията на стомашните жлези, противо­
спастично, жлъчегонно, възбужда апетита
Сладка папрат Противокашлинно, жлъчегонно, противоглистно
Сладник Отхрачващо и омекчавашо лигавиците, ускорява
процеса на зарастването на рани, спазмолитично,
антихистаминно
Слез Отхрачващо, омекчаващо
Слънчоглед . Апетитовъзбуждащо, омекчаващо лигавиците
Сминдух Омекчаващо лигавиците
Смокиня Омекчаващо, противовъзпалително
Смрадлика Зат#гашо, противовъзпалително, антисептично
Татул Нервоуспокоително, болкоуспокоително
Телчарка Откашлящо, възбужда апетита
Теснолист жиловлек Отхрачващо, противовъзпалително, болкоуспокои­
телно
Трицветна теменуга Отхрачващо, пикочогонно, потогонно, нервоуспо­
коително
Трънка Цветовете — пикочогонно, потогонно; плодовете—
запичащо, кръвоочистително
Хвойна Пикочогонно, дезинфекционно на пикочните пъ-
тшца, отхрачващо, улеснява храносмилането
Хвощ Пикочогонно, кръвоспиращо
Хмел Нервоуспокоително, болкоуспокоително, пикочо­
гонно
Хрян Пикочогонно, газогонно, улеснява усвояването на
мазнините
Царевица Кръвоспиращо, пикочогонно, жлъчегонно
Цариче Пикочогонно, затягащо
Целина Пикочогонно, апетитовъзбуждащо
Чемер-ка Разширява кръвоносните съдове,болкоуспокоително
Чер бъз Потогонно, слабително, пикочогонно
Чер оман Засилва растежа на клетките, ускорява възстанови-
телните процеси в тъканите
Чер синап Кожен дразнител, възбужда дишането, засилва
отделянето на жлъчен оок
Червен глог Разширява кръвоносните съдове, регулира сърдеч-
ната дейност, нервоуспокоително и пикочогонн<р
Червен кантарион Възбужда апетита, улеснява храносмилането, про­
тивоглистно
Червено кучешко грозде Пикочогонно, потогонно и слабително
Чепвено полъбиче Пикочогонно, запичащо, кръвоспиращо, обща
укрепващо
Черна боровинка Калкулолитично, запичащо, възбуждащо апетита
Чобанка Протиьокащлично, омекчава възпалените лигавици
Чувен Слабително, кръвоочистително

29J
Шипка Кръвоспиращо, запичащо, пикочогонно
Ясен Противотемпературно, слабително
Евкалипт Противомикробно, стимулира отделянето на
слюнка, стомашен сок и чревните секреции
Жен-шен Стимулиращо върху централната нервна система,
увеличава газообмена
Индийско орехче Болкоуспокоитеино, стомашно
Индрише Запичащо, кръвоспиращо
Исиог Апетитовъзбуждащо, противоповръщащо
Канела Кръвоспиращо, спазмолитично, противомикробно
Касия Очистително
Портокал Противовъзпалително, стомашно
Розмарин Жлъчегонно, нервоуспокоително
Сабур Слабително, в малки дози — жлъчегонно, подоб­
рява храносмилането
Сарсапарила Пикочогонно, слабително, кръвоочистително
Хининово дърво Противомаларийно, противотемпературно
Шафран Пикочогонно, болкоуспокоително, нервоуспокои­
телно

ОБЯСНЕНИЯ НА НАИМЕНОВАНИЯТА НА НЯКОИ БОЛЕСТИ,

КОИТО СЕ СРЕЩАТ В КНИГАТА

Анемия — малокръвие, намаляване на хемоглобина и броя на червените кръвни

клетки
Апоплексия — внезацно прекратяване дейността на главния мозък, придру­
жено или не от загуба на съзнанието, най-често поради мозъчен кръвоизлив
или друга причина
Аритмия — неправилен сърдечен ритъм с „прескачане“ и моментно „спиране“
на сърдечната дейност
Атеросклероза (артериосклероза) — най-важното и най-честото болестно из­
менение на артериите, особено изразено в късна възраст
Бронхит — възпаление на лигавицата на бронхите (разклоненията на трахеята)
и дихателната тръба
Бюргероеа болест — тежко заболяване на кръвоносните съдове (артерии и
вени) на крайниците (най-често долните)
Воднянка — състояние на запълване на коремната кухина с течност в резултат
на различни болестни процеси
Гастрит — възпаление на лигавицата на стомаха
Дизентерия — остра заразна болест с възпаление на дебелото черво и кръво-
слузни изпражнения
Ентерит — възпаление на тънките черва
Епилепсия — тежко заболяване на нервната система, изразено в периодично
настъпващо състояние на свръхвъзбуда, която води до гьрчови припадъци
еъс загуба на съзнанието

294
Жлъчен и чернодробен застой — застой на жлъчка в жлъчните или черно­
дробните пътища, предизвикан от някаква механична или функционална
причина
Ишиас — възпаление на седалищния нерв
Катар— възпаление на лигавите ципи (покривки), придружено с отделяне на
слуз и отпаднали клетки от лигавицата
Колит — възпаление на лигавицата на дебелото черво
Ларингит — възпаление на гръкляна
Лумбаго — възпаление на коренчетата, излизащи от поясната част на гръб­
начния мозък
Меланхолия — болестно състояние на централната нервна система, което се
проявява с потиснато настроение, тъга, забавяне на движенията и мис­
ленето
Мигрена — болестно състояние на централната нервна система, което се
изразява в периодично тежко главоболие, повръщане и угнетена психика
Неврастения — разстройство на нервната система, което се изразява в пови­
ш ен а възбудимост, бърза физична и психична умора и неустойчиво вни­
м ан и е
Неврит — възпаление на нерв
Нефрит — възпаление на работните (функционалните) образувания на бъб­
реците — каналчетата и бримките
Пиелит — възпаление на бъбречното легенче
Плеврит — възпаление на обвивката на белите дробове и белодробната кухина
Подагра — болест на обмяната на веществата, която се проявява в отлагане на
соли на пикочната киселина в тъканите
Противоспастично действие — действие, преодоляващо спазми (свиване) на
даден орган
Скрофули — подуване и загнояване на шийните лимфни жлези на базата на
туберкулозна зараза
Сърдечна декомпенсация — недостатъчност на сърдечната дейност, дължаща
се на необратими изменения, причинени от болестни състояния
Тонизиращо действие — засилващо действие
Трахеит — възпаление на дихателната тръба — трахеята
Тромбофлебит — запушване и възпаление на вените
Фарингит — възпаление на гълтача
Хемороиди — разширение на вените в областта на правото черво и ануса
Хипохондрия — самовнушение за тежка неизцерима болест
А'истерия (истерия) — нервно заболяване, което се проявява в най-разнооб­
разни разстройства на психиката, движенията, рефлексите, говора и др.
Цистит — възпаление на лигавицата на пикочния мехур
Шипове — заболяване на двигателно-опорния апарат, което се проявява в
образуването на израстъци (от различен произход) към отделни кссти.

295
За всяка болка има и билка

(българсяа народна
поговорка)

Ю7
ЛЕЧЕБНА ЧАСТ

КРАТКИ ПОЗНАНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЕТО

И А ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ВЕЩЕСТВА ВЪРХУ
ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Казано най-общо, като лекарствено, или фармакологично, се ока­

чествява онова действие, което различните вещества (от химичен
или растителен произход) оказват върху характерните функции
«а тъканите, органите и целия организъм на всяко живо същество.
Лекарственото действие бива преди всичко лечебно — когазо яод-
помага заболелия организъм да възстанови своята нормалиа дей­
ност (да оздравее), щвредно — кргато променя временно или трайно
дейността на организма в нежелана насока и с опасни последствие
Най-често лекарствата усилват или потискат дейността на ор­
ганизма. Ето защо различаваме лекарства с възбуждащо и лекар­
ства с потискащо действие. Например алкалоидът кофеин, който
се съдържа в зърната на кафето и какаото, засилва работата на
мозъчните клетки и на сърцето, докато корените на дилянката,
обратно, действуват потискащо (успокояващо) върху тях. Освен
това лекарствата имат главно и странично действие. За главно дей­
ствие говорим, когато то е основно негово действие. Например
вълнестият напръстник (D ig ita lis lan aia Ehrh.) засилва работата на
сърдечния мускул — следователно притежава стимулиращо сър­
цето (кардиотонично) действие. Приеман обаче в големи дози или
продължително, той забавя сърдечната дейност, което се придру­
жава с гадене'и повръщане. Това вече са неговите странични дей­
ствия.
Лекарствените вещества въздействуват върху организма по
различни пътища — посредством нервната система, чрез жлезите
е вътрешна секреция или чрез други хормонални механизми. Те
могат обаче да оказват и непосредствено въздействие върху от­
делните клетки в организма, да се включват в обмяната на ве­
ществата, като влияят върху ферментните системи. При висшите
организми лекарствените вещества оказват ефект най-често по­
средством нервната и сърдечно-съдовата система.
Действието на лекарствените вещества в организма не е неза­
висимо. Съществуват външни и вътрешни условия, на които то се

299
подчинява. Докато външните условия са свързани със свойствата
на лекарствата, вътрешните са свързани с особеностите на орга­
низмите. Най-важните от тези условия са физичните свойства и
химичният строеж на лекарствените средства, тяхната доза, кон­
центрацията и продължителността на лекуването, видът и състоя­
нието на въвежданите в организма вещества, комбинациите на ле­
карствените средства, начинът на тяхното въвеждане, полът и въз­
растта на лекувания и неговите особености. Например скоростта
и силата на действието на лекарствените вещества зависят от тях­
ното физично състояние: газовете или парите действуват най-бързо,
течностите по-бавно, а твърдите вещества най-бавно. Друг по­
добен пример, но вече за ролята на химичния строеж, ше дадем
с алкалоида морфин, изолиран от сънотворния мак. Той има болко-
успокояващо действие, което е свързано със съдържащите се в
него 2 хидроксилни (-ОН) групи. Замяната на двата водородни
атома в тези групи често води до загуба на всички лечебни свой­
ства на морфина. От много голямо значение е и дозата на лекарст­
веното вещество. Така никотинът в малки дози възбужда, а в го­
леми потиска нервната система. Медицинската наука с установила,
че детският организъм е много чувствителен към морфина, стрих-
нина, никотина, алкохола, отхранващите средства и др., а понася
в по-големи дози атропин, хинин, гликозидите на вълнестия на­
пръстник и др.
В зависимост от физиологичните особености на женския орга­
низъм за жените, общо взето, е характерна понижена съпротивляе-
мост към различните отрови. Твърде съществено значение за дей­
ствието на лекарствените вещества имат промените в нормалното
състояние на човешкия организъм. Така лекарствата за сън дей­
ствуват по-добре вечер; по време на бременност женският орга­
низъм става по-чувствителен към хинина, аспирина, слабителните
средства. Болестните процеси също изменят реакцията на орга­
низма спрямо лекарствените вещества. Установено е, че кислород­
ната недостатъчност на организма увеличава чувствителността на
сърдечния мускул към гликозидите на вълнестия напръстник.
Затова твърде често в практиката се налага да се преразгледат при­
бързаните заключения, че едно или друго лекарство „не действува“.
Условията, при които се прилага дадено лекарствено средство,
както и различната способност на организма да реагира, могат така
да изменят свойствата на това средство, че то да не прояви очак­
вания лечебен ефект. Например адреналинът, за който е характерно,
че покачва кръвното налягане, при облъчен с рентгенови лъчи ор­
ганизъм |гзменя своето действие.
Често пъти в практиката се налага да се използуват едновре­

300
менно няколко лекарствени вещества. Това се прави с оглед или
да се засили действието на главното лекарствено вещество, или . а
•се намалят нежелателните му странични ефекти, или да се повиши
поносимостта на организма към цялото лекарство. При комбини­
ране на лекарствените средства съществуват три възможности за
действие. Първо, когато при комбинацията на двете вещества край­
ният резултат е равен на сумата от ефектите на всяко вещество,
взето поотделно. Тогава се говори за сумиране на действието.
Например, ако се смесят етер и хлороформ за упойка, настъпва­
щият ефект на наркоза е равен на ефекта от етера и хлороформа;
второ, когато в резултат на комбинацията между две фармаколо­
гични средства крайният резултат е по-голям от ефектите на всяко
вещество поотделно. Това явление се нарича синергизъм или
потенциране на действието. Например обезболяващото действие
на пирамидона се засилва от сънотворните средства от типа на
луминала. Трета възможност — антагонизъм, или противоположно
действие — настъпва, когато при комбинацията на две фармаколо­
гични средства крайният ефект е по-малък от ефекта на всяко от
веществата. Например антагонизмът между наркотичните и
гънотворните средства (етер, хлороформ, луминал), от една
страна, и възбуждащите средства(кофеин,к'оразол,стрихнин),отдруга.
Лекарствените вещества рядко се приемат еднократно, а по-
често в продължение на няколко дни, седмици, дори месеци. Ле­
чебното действие на повторно взиманите вещества понякога се
различава от първичното, то може да се засили или да отслабне.
Усилването на действието при тези условия се нарича натрупване
Акумулация), а . отслабването — привикване. Кумулация настъпва
при взимане на лекарства, например гликозидите на вълнестия на­
пръстник, стрихлина, йода и др.,или пък при повишена чувстви­
телност на организма към лекарството — например при оловните
съединения. Трябва да се прави разлика между привикване и при­
страстяване. За пристрастяване се говори, когато се заражда не­
преодолимо желание за по-нататъшна употреба на определено ве­
щество. Пристрастяване може да настъпи по отношение на мор­
фина, хероина, хашиша, тютюна и др.
При повторно прилагане на някои лекарства понякога настъпва
рязко отслабване на ефекта от тях. Това явление се нарича тахи-
филаксия (например при употребата на ефедрина). Често има слу­
чаи обаче, когато някои организми проявяват свръхчувствителност
към определени лечебни дози, дори те да са много малки. Такова
състояние на организма е известно като идиосинкразия. Отделните
прояви на свръхчувствителност на такива организми се обединя­
ват йод общото понятие „лекарствена болест".

301
 Механизмът на действие на лекарствените вещества в човеш­
кия организъм е най-сложният въпрос, с който се занимава съвре­
менната фармакология (наука за изучаване свойствата на лекар­
ствата). Знае се, че лекарствените вещества, като попаднат в ор­
ганизма, благодарение на физико-химичните си свойства встъпва-
във взаимодействие с определени тъкани, клетки, биохимични
системи и предизвикват съответни изменения, които са резултат
от реакцията им с ферментите, хормоните, витамините, микроеле­
ментите белтъците или с отделните звена от сложната струк­
тура на белтъците.
Напоследък особено внимание се обръща пърху взаимодейст­
вието между лекарствените вещества и т. нар. медиатори — ве­
щества, които посредничат при осъществяването на редица физио­
логични процеси, например при предаването на нервното драз­
нене, при някои мисловни процеси и др. Едни от главните медиа­
тори в организма са адреналинът, ацетилхолинът, серотонинът
и др.-Установено е, че атропинът, изолиран от лудото биле, взаимо-
действува с ацетийхолина, ерготаминът, изолиран от моравото
рогче, взаимодействува с адреналина, а розовото масло, извле­
чено от казанлъшката роза, — със серотонина.
Лечебното действие на много лекарства зависи от тяхното раз­
пределяне в организма, както и от измененията, на които те се
подлагат в него. Най-често настъпва окисляване на лекарствените
вещества, като продуктите от тяхното разпадане се изхвърляй
от организма по различни начини (най-често чрез бъбреците»
а също чрез дихателните органи, кожата, черния дроб, червата и др.).
Билките също спадат към лекарствените средства и всичко
описано по-горе важи за тях. Няма съмнение, че на първо място
е необходимо да се познава добре химичният им състав. Дозата,
както посочихме, и тук е от голямо значение.Освен това и при билко­
лечението съществува възможност за регулиране на лечебния ефект
посредством комбиниране на различни лекарствени растения. Ле­
карствените растения поради природния си характер и разнообраз­
ния си химичен състав проявяват оздравителния си ефект само ко-
гаго са правилно подбрани. Последното обстоятелство е изклю­
чително важно. То дава възможност за умело засилване действието-
на основната билка и осигурява избягването на нежелателната не­
съвместимост, която често пъти е вредна. Ето защо най-правилно
е билковите комбинации да се извършват от лица с медицинско или
фармацевтично образование или в краен случай от хора, които-
много добре са запознати с химичния състав и с действието на всяка
билка.

302
 Основно правило при билколечениет о е, не то т р я б ва да п р о д ъ л щ
дъ лго врем е — не по-м алко от 2— 3 месеца. Това се налага поради
факта, че активно действуващите вещества в лекарствените расте*
ния са в минимални количества и са примесени с много съпътству-
ващи вещества. Важно условие, от което в значителна степен за*
виси успехът при билколечението, е също качеството на билките.
При неправилно събиране, сушене и запазване от тях се губят
ценни лечебни вещества, поради което дадени билки не оказват
очакваното лечебно действие.
Всички народи по света използуват билките за лечебна цел от
незапомнени времена. Докато в древността саги приемали в су­
ров, непреработен вид с всички съдържащи се в тях вещества,
впоследствие се появява стремеж към максималното очистване
на активните съставки от всичко излишно. В резултат на
това се появяват различни извлеци от лечебни билки — вод­
ни, спиртни, маслени. По-нататъшното развитие на лекарст­
веното дело доведе до получаването на добре очистени препарати
от типа на т. нар. неогаленови. Освен това се получиха редица хи­
мически чисти активни вещества от билки, които послужиха за
създаването на мощни препарати за лекуване. Такива са например
{ърдечните гликозиди дигитоксин, гитоксин и други (изоли­
рани от червения напръстник) и конвалатоксинът (от момина с&
сълза), а също така резерпинът, ресцинаминът и аймалинът, из­
влечени от тропическото растение R auw olfia se rp e n tin a (L .) Benth.,
алкалоидът нивалин (от кокичето) и др. Всички те послужиха било
самостоятелно, било в състава на различни комбинации, за създа­
ването на високоефективни лекарства.
Въпреки това все още има много билки, които се употребяват
в сурово и необработено състояние под формата на настойки, от­
вари, запарки й др., тъй като от тях не с изолирано или не е целе­
съобразно да се изолира самостоятелно вещество или група от
вещества. В този случай извлекът от цялата билка е много по-це­
нен в лекарствено отношение.

КАК ДА ПРИГОТВЯМЕ ЛЕКАРСТВА ОТ БИЛКИТЕ

Лекарства от билките се приготвят обикновено като те или се

варят (отвара), или се запарват (запарка), тъй като естественият
им вид не представлява подходяща форма, в която могат да се

IOS
употребяват за лечебна цел. За приготвянето на отварите и за*
парките билките трябва предварително да се оситнят. За тази цел
листата, цветовете и стръковете се нарязват на частици с размери,
ле по-големи от 5 мм (но листата на мечото грозде и други ко-
жести листа — не по-големи от 1 мм), стъблата, корите, корени­
щата, и корените — не по-големи от Змм, а плодовете и семената —
не по.-големи от 0,5 мм.
П р и г о т в я н е на о т в а р а ( d e c o c t а). Надробената билка *•*
се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути на
кипяща водна баня инфундирка (порцеланова, емайлирана или
от неръждаема стомана), залива се с вода със стайна температура,
след което инфундирката се затваря с капак и се оставя на кипяща
водна баня в продължение на 30 минути . След изтичането на
времето инфундирката се изважда, оставя се да изстива 10 минути
и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото
грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от ня­
кои други билки, които съдържат танини, се прецеждат обаче вед­
нага след изваждането на инфундирката от водната баня.
П р и г о т в я н е на з а п а р к а ( i n f u s а). Надробената билка се
насипва в инфундирка и се залива с определеното количество вода със
стайна температура. Инфундирката се затваря с капак и се оставя
в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често
се разбърква. След изтичането на това време тя се изважда и се
оставя ща изстива при стайна температура не по-малко от 45 ми­
нути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се до­
бавя вода до предписаното количество.
При приготвяне на запарка с 1 до 3 л вода времето за нагрява­
нето трябва да се удължи до 40 минути.
Прецеждането на отварите и на запарките обикновено се из­
вършва през марля или памук, които се поставят във фунията,
през която те ще се прецеждат.
Запарки или отвари от силно действуващи билки се приготвят
по предписание, а при липса на указания се взима 1 тегловна част
от билката за 400 мл отвара или запарка.
Запарки и отвари от моравото рогче, горицвета, момината
сълза и дилянката се приготвят в съотношение 1:30.
При приготвяне на запарки или отвари от билки, съдържащи
алкалоцди, се прибавя лимонена, винена или солна киселина (пре-1
1 Когат.околичеството на билката на е посочено, от нея се взимат 10 г,
■от каито се получават 100 обемни части запарка или отвара.
г Когато водата, в която се прави отварата, е от 1 до 3 л, инфундирката се
дваж" във водната баня 70 минути. Самото загряване на водна баня става,
като инфундирката се досфвя в подходящ по-голям от нея съд с кипяща вода.
сметната като хлороводород). Киселината се взима в тегло, равно
на количеството на алкалоидите, съдържащи се в билката. При
моравото рогче количеството на използуваната солна киселина
трябва да бъде 4 пъти по-голямо от количеството на алкалоидите,
които се съдържат във взетото количество от билката. Освен с
гореща вода и з в л е к от лечебните растения може да се направи
и със студена вода (infusa frigida paratum). Той се приготвя, като
предписаните билки се заливат с определено количество дестили­
рана или преварена чешмена вода (15—18°С) и се оставят да киснат
4 —12 часа при стайна температура, след което разтворът се пре­
цежда.
В медицинската практика лекарствените растения се употребя­
ват и под редица други форми. Такива са настойките, екстрактите,
лапите и др.
Н а с т о й к и (tincturae). Те представляват спиртни, спиртно-
водни или спиртно-етерни извлеци от билки. Спиртът за извличане
може да има различна концентрация (30, 50, 60, 70, 90%). Настой­
ките се приготвят чрез н а к и с в а н е (maceratio), чрез и з м е с т ­
в а н е (perculatio) или р а з т в а р я н е на екстракти. За извли­
чане на силно действуващи съставки съотношението между изход­
ната билка и готовия продукт трябва да бъде 1:10, а при слабо дей­
ствуващите — 1:5.
Е к с т р а к т и (exstracta). Те представляват концентрирани
извлеци от лекарствени растения и биват т е ч н и (Extracta fluida),
г ъ с т и (Extracta spissum) — висксзни маси със съдържание на
влага не повече от 25% и с у х и (Exstracta siccum) — ронливи
маси със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане се
използува вода, спирт с различни концентрации, по-рядко етер и
други, като понякога се прибавя киселина, някоя основа, глицерин,
хлороформ и др. Екстрахирането се извършва от фармацевти,като
се спазват известни правила.
От лекарствените растения се правят и твърди лекарства, като
г л о б у л и (за вкарване във влагалището) и с у п о з и т о р и и
(за вкарване в ануса).От стритите на прах растения може да се при­
готвят п и л ю л и , т а б л е т к и , з а х а р н и или ш о к о ­
л а д о в и д р а ж е т а или други видове хапчета.
Лекарствените растения, смесени с различни мазнини, восъци
или смоли, се прилагат за външна употреба. Във фармацевтичната
практика от лекарствените растения се приготвят и други видове
лекарства, като л е к а р с т в е н и о ц е т и , м е д и ц и н с к и
в и н а , е м у л с и и , с у с п е н з и и , п л а с т и р и и др.
Всичко изложено дотук може да се извършва само от добре
подготвени хора, а именно от фармацевтите,които работят в апте­

2Й- Енл-сите в България и използуването вм 305

ките и заводите, в ооикновената практика обаче често се употре­
бяват отварите и запарките, които могат да се приготвят в домашна
обстановка. Но и при такива условия лечебните вещества се извли­
чат доста пълно от растенията.
В нашите билкови магазини се продават одобрени от Висшия
медицински съвет смеси от ситно нарязани или стрити лекарствени
растения, наречени с б о р о в е или ч а й о в е , като към някои от
тях са прибавени соли, етерични масла и други вещества в зависи­
мост от лечебното им предназначение. Сборовете или чайовете се
приготвят по следния начин:
Билките, влизащи в състава на сбора, се оситняват поотделно.
Листата, стръковете, корените и коренищата се надробяват (коже-
стите листа до едър прах).Плодовете и семената се смилат с валяци
или в мелница, но някои от тях, както и цветовете, с изключение
на лицата и малките цветни кошнички, се използуват цели (0,5—-
20 мм), Степента'на оситняването зависи от предназначението на
сбора:
1. Билки, влизащи в състава на сбор, който ще се използува за
приготвяне на отвара или запарка за пиене или за външно прило­
жение, се оситняват, както вече посочихме по-горе.
2. Билки, влизащи в състава на сборове за баня или в запарка
с успокояващо действие, се пресяват през сито с диаметър на отво­
рите 2 мм. Когато се налага билковата смес да бъде в прахообразно
състояние, прахът се пресява през сито с размери на отворите
0,2 мм.
Билките, влизащи в състава на сборовете, се смесват внима­
телно до получаване на еднородна смес. Ако в сбора се налага при­
бавянето на някоя сол, от нея се приготвя наситен разтвор, с който
се напръсква растителният материал чрез пулверизатор при често
разбъркване, след което се суши при температура, не по-висока ог
60°. Хигроскопичните и лесно развалящи се при навлажняване
билки се прибавят към сбора след напръскването със солта
и изсушаването му. Пазят се в каси на сухо и проветриво
място. Сборовете, съдържащи ароматни билки, се пазят в тене­
киени кутии.
При лекуването с билки отварите и запарките трябва да са ви­
наги пресни, а в топло време да се пазят на студено и да не се при­
готвят в голямо количество. Това особено важи за билки, съдържа­
щи гликозиди, които трябва да се употребяват не по-късно от 24
часа след приготвянето им. При лекарствени форми от билки,
съдържащи витамин С, изпиването трябва да стане веднага.
Когато се налага билковите отвари и запарки да се подслаждат
с небет-шекер или мед, това трябва да се прави непосредствено

306
преди изпиването на съответното количество, определено като
дневна доза.
Често пъти се прилага т. нар. плодолечение. Това става в слу­
чаите, когато трябва да се спазва диета за отслабване (във връзка
с което се въвеждат разтоварни или плодови дни), а също и при
болестни състояния, протичащи с висока температура или при на­
рушения в храносмилателната и отделителната система. Плодо­
вите сокове се приготвят и се приемат в прясно състояние.
Препоръчва се употребата на билковите лекарства да става по
следната схема според възрастта:
25— 6 0 -год и ш н а в ъ з р а с т — ц я л а д о за
1 4 -2 5 M » — 2 /3 о т д о з ат а
7 — 14 M - 1/2 „ „
4 —7 t* и - 1/3 „ „
3— 4 n »> — 1/6 до 1/4 о т д о зата
2 УУ и — 1/8 до 1/6 „ „
1 n и — 1,12 д о 1/14,,

БИЛКОВИ РЕЦЕПТИ
ПРИ РАЗЛИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Представените по-долу билкови рецепти при различни забол я-

вания са съставени от авторите на тази книгк, а малка част са за­
писани от народната медицина, като са допълнени и проверени
през време на практиката на авторите в тази област.
Читателите трябва да имат пред вид, че лекуването с билките
може да се провежда след точно установена диагноза от лекар,
а със силно действуващите билки и при тежки заболявания е нало­
жително то да се извършва под лекарски контрол.
По-важни съкращения при наименованието на билките в ре­
цептите:
Стръкове — ст. Корени — кор.
Цветове — цв. Коренища — коренщ.
Листа — лис. Плодове — пл.
По-важни съкращения на латинските наименования на час­
тите на растенията:
Lichen — Lich. — лишей Cortex — Cort. — кора
Herba — Hb. — стръкове Stipites — Stip. — дръжки
Flores — FI. — цветове Rhizoma — Rhiz. — коренища
Stigmata — Stigm.—близалца Turiones — Tur. — връхчета
Folia — Fol. — листа Strobilus — Strob. — шишарка

30?
 Radix — Rad. — корен Gemmae — Gem. — пъпки
Semen — Sem. — семена Tubera — Tub. — грудки
Fructus — Fr. — плод Legumina — Leg. — шушулки

Болести на дихателната система

Остър бронхит, остър т рахеобронхит
(B ron ch itis acuta, tracheobronchitis acuta)

R p. Hb. Thymi (ст. мащерка)

Fol. Farfarae (лист. подбел)
Rad. Althaeae (кор. ружа) по 40 г
Rad. Primulae (кор. иглика)
F I. Sambuci (цв. бъз)
Rad. Liquiritiae (кор. сладник) по 30 г
' Rhiz. Polypodii (коренщ, сладка папрат) 20 г
М . F . Species! Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билките се варят 5 мин. в
0,5 л вода, след което се оставят да киснат 1 час. Пие се преди ядене по 1 винена
чаша, подсладена с небет-шекер или мед, 4 пъти дневно.
Ил и
R p . Fol. Plantaginis (лис. жйловлек)
H b. Malvae (ст. слез)
Fol. Salviae (лис. градински чай)
Fol. Scolopendrii (лис. волски език)
H b. Ephedrae (ст. ефедра) по 30 г
F r. Paliuri acul. (пл. драка) 50 г
Sem. Lini (ленено семе) 30 г
F I. Primulae (цв. иглика)
F1. ТШае (цв. липа) по 20 г
М . f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билките се заливат С
0,5 л вряха вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по една винена чаша, под­
сладена с небет-шекер или мед, преди ядене 4 пъти дневно.

Хроничен бронхит (B ron ch itis chronica)

R p . Lich. Islandici (исландски лишей)

Rhiz. Polypodii (коренщ. сладка папрат) ПО 40 г
FI. Althaeae (цв. ружа)
FI. Sambuci (цв. бъз)
F I. Rhoeados (цв. полски мак)
F I. Verbasci (цв. лопен) по 30 г
Tur. Pini (борови връхчета) 100 г
Hb. Origani (ст. риган)
Hb. -Thymi (ст. мащерка) по 20 Г
М . f. species! (Да се смеси!)
H ачин н а у п о т р е б а : Както в предишната рецепта.

308
Или
R p . Rhiz. Irid is (коренщ. перуника)
Rad. Liquiritiae (кор. сладник)
Rad. Althaeae (кор. ружа) и » 30 г
Fol. Farfarae (лис. подбел)
F r. Anisi (пл. анасон)
Fol. Salviae (лис. градински чай) по 40 г
М . f. species! (Д а се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в предишната рецепта.

Б елодробен ем ф и зем (E m p h ysem a pulm onu m )

R p . Rhiz. Gerani sang, (коренщ. кръвен здравец)

F I. T iliae (цв. липа)
H b. Sideritis (ст. пирински чай) по 100 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка) 30 г
H b . Centauri m in. (ст. червен кантарион) 50 г
М . f. species! (Д а се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 5 мин.
в 400 мл вода. След изстиване течността се прецежда и се пие по 1 винена чаша
преди ядене 3 пъти дневно.

Или
R p. F r. Siliquae (пл. рожкови) 50 г
F r. Caricae (пл. смокини) 100 г
бял тамян 10 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Белият тамян се стрива, а рожковите и смо­
кините се счукват и се слагат в 1 кг мед. Взима се по 1 супена лъжица след ядене
4 пъти дневно.

Белодробен з а д у х (A sth m a bron ch iole)

R p . Sem. L in i (ленено семе)

F I. M illefo lii (цв. бял равнец)
F I. M alvae (цв. слез)
F I. Lavandulae (цв. лавандула)
Fol. Farfarae (лис. подбел) по 40 г
Rad. Helenii (кор. бял оман)
R ad. P rim ulae (кор. иглика)
Rad. Taraxaci (кор. глухарче) по 30 г
F I. Crataegi (цв. глог) 20 г
F o l. Plantaginis (лис. жйловлек) 50 г
H b. Asperulae (ст. лазаркиня) 100 г
H b. Basilici (ст. босилек) 60 г
М . f. species! (Д а се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 5 мин*
в 400 мл вода,-след което се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша,
подсладена с мед, преди ядене 4 пъти дневно.
Или
R p . F I. Primulae (цв. иглика)
Fol. Farfarae (лис. подбел)

309
 Sem. Linl (ленено семе)
Fol. Salviae (лис. градински чай)
FI. Althaeae (цв. ружа) по 40 r
H b. M illefo lii (ст. бял равнец)
Rad. Liquiritiae (кор. сладник) по 20 г
М . f. species! (Д а се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се киснат в 400 мл
вряла bo^ i 1 час. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти!
дневно, подсладена с мед.

Възпаление на белит е дробове

а)Крупозна п н е в м о н и я (Pneum onia cruposa )

R p . Sem. Lini (ленено семе)

Fo!. Farfarae (лис. подбел)
Rad. Liquiritiae (кор. сладник)
F r. Anisi (пл. анасон)
Lich. islandici (исландски лишей)
F I. Crataegi (цв. глог)
F I. Sambuci (цв. бъз) no 30 г
Rad. Valerianae (кор. диляяка) 20 г
H b. Thym i (ст. мащерка)
H b. Saturejae (ст. балканска чубрица}
Fol. Salviae (лис. градински чай)
H b. Sedi acris (ст. жълто прозориче) по 40 г
М . f. species (Д а се смеси!)
Начин на у п о т р е б а : Както при предишния случай.

®) Б а к т е р и а л н а (огннщна) бронхопневмония
( Bronchopneum onia c a ta rrh a lis)

R p . Tur. Pini (борови връхчета) 100 г

H b. Droscrae (ст. росянка)
Sem. Lini (ленено семе) по 50 г
F I. Calendulac (цв. невен)
Fol. Plantaginis (цв. жиловлек)
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
H b. Equiseti (ст. хвощ)
Liph. islandici (исландски лишей) по 30 г
F r. Paliuri (пл. драка)
H b. Hyperici (ст. жълт кантарион) по 40 г
F r. Anisi (пл. анасон) 45 г
Rad. Primulae (кор. иглика) 30 г
M . f. species! (Д а се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с 0,5 л
вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно.

310
Разш ирение на бронхит е ( B ron ch iectasiae)

Rp. Hb. Equiseti (ст. хлощ) 60 r

Fr. Coriandri (пл. кориандьр)
Hb. Calendulae (ст. невен)
Hb. Thymi (ст. мащерка)
Hb. Basitici (ст. босилек)
Fr. Anisi (пл. анасон) по 40 r
Hb. Marrubii (ст. пчелник)
Hb. Pulmonariae (ст. медуница) по 30 г
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) 100 г
Rad. Althaeae (кор. ружа) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в предишната рецепта.

Емболия из белодробната артерия и инфаркт на белия дроб

(Embolia art. pulmon ilis et Infarctus pulmonis)
Rp. Rad. Helenii (кор. бял оман)
F!. Crataegi (цв. глог)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 50 г
Hb. Ephedrae (ст. ефедра) 30 г
FI. Millefolii (цв. бял равнец) • 40г
Fol. Salviae (лис, градински чай)
R a i. Polypodii (кор. сладка папрат)
Fol. Menthae pip. (лис. мента) по 20 г
FI. Primulae (цз. иглика) 10 г
М. f. species! (Да се смеся!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Какго в гордата рецепта.

Плеврити
а) С у х п л е в р и т (Pleuritis sicca)
Rp. Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец) 100 г
Hb. Hyperici (ст. жълт. кантарион)
Hb: Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Fol. Farfarae (лис. подбел)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) по 50 г
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) 60 г
Rad. Helenii (кор. бял оман) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 5 мин.
в 0,5 л вода. След изстиване се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди яден*
4 пъти дневно.

б) в о д е н п л е в р и т (Pleuritis exudativa)
Rp. Fol. Plantaginis (лис. жиловлек) 100 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 50 г
Rhiz. Gramtnis (коренщ. пирей)
Hb. Polygonii avic. (ст. пача трева)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) по 40 г

311
 Stip. Cerasorum (дръжки от вишни) 80 г
Rad. Symphyti (кор. чер оман)
Rad. Berberidis (кор. кисел трън) по 30 г
FI. Primulae (цв. иглика)
Fol. Salviae (лис. градински чай) по 20 г
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 10 мия.
в 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Кръвохрачене (Haemoptoe)

Rp. Rad. Symphyti (кор. чер оман) 100 г

Hb. Equiseti (ст. хвош)
Rad. Althaeae (кор. ружа)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Sem. Lini (ленено семе) по 50 г
Hb. Veronicae (ст. великденче) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 5 мин.
в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Б олест и на сърцето и кръвоноснат а сист ем а

Сърдечна недостатъчност и декомпенсация (Insujicientia et decompcnsatio

cordis)
Rp. FI. Crataegi (цв. глог) 100 г
Rhiz. Geranii sang, (коренш. кръвен здравец)
Rad. Urticae (кор, коприва) по 50 г
Fol. Melissae (ст. маточина)
FI. Lavandulae (цв. лавандула)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) ро 30 г
Fol. Conv. majalis (лис. момина сълза) 20 г
Lich. islandici (исландски лишей) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 2 мин
в 400 мл вода. След изстиване течността се прецежда и се пие цо 1 винена чаша
преди ядене 3 пъти дневно.

Придобит сърдечен порок (Vitium cordis)

Rp. FI, Crataegi (цв. глог)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 100 г
Cort. Salicis (кор. върба)
Gem. Populi albae (пъпки от топола) по 30 г
Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец)

412
 Rad. Urticae (кор. коприва) по 60 г
Hb. Leonuri card. (ст. дяволска уста) 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта. Заедно с пиенето
на билките да се взима сутрин на гладно 1 жълтък от яйце (пресен) с 1 лъжица
мед в продължение на 1 месец. Втория месец да се взима по 2 супени лъжици,
течна гликоза пак само сутрин на гладно. Това се повтаря.

Сърдечен задух (Asthma cardiale)

Rp. Hb. Basilici (ст. босилек) 100 г
Fi. Crataegi (цв. глог)
FI. Primulae (цв. иглика)
Rad. Althaeae (кор. ружа)
Rad. Liquiritiae (кор. сладник)
Hb. Visci albi (ст. бял имел) по 40 г
Fol. Farfarae (лис. подбел)
Hb. Ephedrae (ст. ефедра)
Hb. Marrubii (ст. пчелник) по 30 г
Rad. Helenii (кор. бял оман)
Fol. Scolopendrii (лис. волски език) по 60 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 5 мин.
в 400 мл вода. След изстиване течността се прецежда и се пие по 1 винена чаша,,
подсладена с мед, преди ядене 3 пъти дневно.

Гръдна жаба (Stenocardia, Angina pectoris)

Hb. Absinthii (ст. пелин) 200 г
Н а ч и н н а - у п о т р е б а : I кафена лъжичка от пелина се залива с
200 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по една кафена чашка сут
рин и вечер преди ядене в продължение на 1 месец. Втория и третия месец се­
пне по 1 кафена чашка само сутрин. Освен това на обяд и вечер след ядене се-
прави кафе от 1 кафена лъжичка печен уров ( Vicia sativa L.) и 1 лъжичка печена,
ръж (Sacale cereale L.).
Хронично белодробно сърце (Cor pulmonale)
Rp. Hb. Ephedrae (ст. ефедра)
Ft. Sambuci (цв. бъз)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) по 30 г
Stip. Cerasorum (дръжки от вишня)
FI. Crataegi (цв. глог)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 20 г
Rad. Senegae (кор. сенега)
Fol. Digitalis (лис. вълнест напръстник)
Hb. Adonidis vern. (ст. горицвет) по 10 г
М. (. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици се варят в 0,5 л вода 5 мин.
Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Сутрин на гладно се взима>
па 1 пресен жълтък от яйце с 1 лъжица мед в продължение на 1 месец.

313:
Н аруш ение на сърдечния ритъм

*) С и м п т о м а т и ч н о ( с и н у с о в о ) с ъ р ц е б и е н е
{Tachycardia, Palpitatio cordis)
Rp. FI. Malvae (цв. слез)
Hb. Absinthii (ст. пелин)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 40 »
Cort. Tremulae (кори трепетлика)
Hb. Sed. acri (ст. жълто прозориче) по 20 г
FI. Lavandulae (цв. лавандула)
FI. Rhoeados (цв. полски мак)
Hb. Equiseti (ст. хвош) по 30 Р
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 5 мин.
а 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
И ли
Rp. Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Fol. Menthae pip. (лис. мента) по .50 г
Strob. Lupuli (шишарки от хмел)
Hb. Meliloti (ст. комунига)
Hb. Leonuri card. (ст. дяволски уста) по 30 г
Fr. Foeniculi (пл. резене)
Fr. Anisi (пл. анасон) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както по-горната рецепта.

б) П р е с к а ч а н е н а с ъ р ц е т о (Arrhythmia extrasystolyca)
Rp. Hb. Absinthii (ст. пелин) 100 г
Hb. Leonuri card. (ст. дяволска уста)
FI. Crataegi (цв. глог) по 40 г
Strob. Lupuli (шишарки хмел)
Fol. Menthae pip (лис. мента)
Fol. Melissae (лис? маточина) по 30 Р
Hb. Asperu'ae odor. (ст. лазаркиня)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 20 г
- Hb. Adonidis vern. (ст. горицвет) 25 г
M. f. sp:cies! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
45,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 кафена чашка преди
ядене 3 пъти дневно.

в) С ъ р д е ч е н б л о к (Dissociatio atriovehtricularis partialis cordis —

непълен предсърдно-камерен блок на сърцето)
Rp. Hb. Absinthii (ст. пелин) 200 г
Н а ч и н н а у и о т р е б а : 1 кафена лъжичка от пелина се залива с 300
мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка

314
преди ядене сутрин и вечер. След ядене се взима мед и копривено брашно по
1 супена лъжица 3 пъти дневно (1 кг мед се смесва с 200 г копривено брашно).

Повишено кръвно налягане (Morbus hypertonicus)

Rp. FI. Crataegi (цв. глог)
Hb. Leonuri card. (ст. дяволски уста)
Fol. Betulae (лис. бреза)
FI. Sambuci (цв. бъз)
Stip. Visci albi (ст. бял имел)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Hb. Satureiae топ . (ст. балканска чубрица) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 5 мин.
е 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

И ли
Rp. FI. Crataegi (цв. глог)
Fol. Melissae (лис. маточина) по 100 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка) 30 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билката се заливат с
400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Прецежда се и се пие по 1 винена
чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Понижено кръвно налягане (Hypotonia)

Rp. Hb. Euphrasiae (ст. очанка) 100 г
Hb. Asperulae odor. (ст. лазаркиня) 30 г
Rad. Carlinae (кор. решетка)
Hb. Verbenae (ст. върбинка) ПО 50 г
Hb. Pulegii (ст. водна мента)
Hb. Ephedrae (ст. ефедра)
Hb. Chelidonii (ст. змийско мляко) по 30 г
Hb. Leonuri card. (ст. дяволски уста)
Hb. Helichrisii (цв. жълт смил) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат о
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по една винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно.

И ли
Rp. Hb. Euphrasiae (ст. очанка)
Hb. Pulegii (ст. водна мента) по 100 г
Hb. Ephedrae (ст. ефедра) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както по-горната рецепта.

315
Арт ериосклероза (A rterio sclero sis)

Hb. Visci albi (ст. бял имел)

FI. Crataegi (цв. глог)
Hb. Cardui bened. (ст. бенедиктински трън)
Hb. Adonidis vern.(ст. горицвет)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 50 г
Hb. Rutae (ст. седефче)
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
FI. Malvae (цв. слез)
Hb. Saturejae raon. (ст. балканска чубрица) по 30 г
Fol. Juglandis (лис. орех) 60 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 5 ми»-
в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
И ли
Rp. Hb. Equiseti (ст. хвощ) 200 г
Първи пакет
FI. Crataegi (цв. глог)
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Hb. Visci albi (ст. бял имел)
FI. Lavandulae (цв. лавандула)
Fol. Melissae (ст. маточина)
Fol. Betulae (лис. бреза)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
Hb. Adonidis vern. (ст. горицвет) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Втори пакет
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от първия пакет се вари ГО
мин. в 0,5 л вода. След това се добавя една супена лъжица билки от втория пакет
и се снема от огъня. Билките се оставят да киснат 1 час. Отварата се прецежда
и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Склеротични изменения нл сърдечния мускул (Myocardiosclerosis)

Rp. Hb. Absinthii (ст. пелин)
Hb. Adonidis vern. (ст. горицвет)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 30 г
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)
FI. Crataegi (цв. глог)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fol. Betulae (лис. бреза)
Hb. Visci albi (ст. бял имел)
Fr. Cynosbati (пл. шипка)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) по 20 г
Hb. Rutae (ст. седефче) Юг
М. f. species! (Да с? смеси!)

Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с

400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по една винена чаша преди
ядене 3 пъти дневно.

316
С ърдечна невр о за ( N e u ro sis c o rd is)

Rp. FI. Crataegi (цв. глог)

Fol. Melissae (лис. маточина)
FI. Lavandulae (цв. лавандула) no 50 r
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Hb. Thymi (ст. мащерка)
Hb. Origani (ст. риган) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
,400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 3 пъти дневно.
' Ил и
Rp. Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Fol. Trif. fibrini (ст. водна детелина)
Hb. Leonuri card. (ст. дяволски уста) по 30 г
Fol. Menthaepip. (лис. мента)
FI. Chamomillae (цв. лайка)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Fr. Carvi (пл. кимион)
Fr. Foeniculi (пл. резене) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
400 мл вря4\ вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди
'ядене 3 пъти дневно.
' Нарушение на сърдечната дейност при базедова болест (Cor thyreotoxicosum)

Rp. Rad. Valerianae (кор. дилянка)

FI. Crataegi (цв. глог)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Hb. Thymi (ст. мащерка)
Hb. Absinthii (ст. пелин) по 30 г
Hb. Galegae (ст. жаблек)
Rad. et Alchemillae vul. (кор. и ст. цариче)
Hb. A-grimoniae (ст. камшик) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат е
400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 3 пъти дневно.

Нарушение на сърдечната дейност при затлъстяване (Cor. adipositum)

Rp. FI. Crataegi (цв. глог) 100 г
Fol. Con. majalis (лис. момина сълза) 20 г
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Stip. Cerasorum (дръжки от вишни)
Rad. Qnonidis (кор. гръмотрън)
Fr. Foeniculi (пл. резене) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)

317
 Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 3 пъти дневно.
Посиняване на пръстите (Morbus Raynaud)

Rp. Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) 200 r

FI. Crataegi (цв. глог) 50 г
Hb. Hquiseti (ст. хвощ)
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Strob. Lupuli (шишарки хмел)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) по 30 г
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
FI. Malvae (цв. слез) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 10 мин.
в 0,5 л вода. Пие сс по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Вечер пръстите
се киснат във вода Ч2 час, в която е сварена трина (2 шепи от трината се слагат
в 2 л вода да врат 20 мин.), след което се намазват с мед и царевично брашно!
(смесени в равно количество).
Заболяване на вените

а) Р а з ш и р е н и в е л и ( Varices)
Rp. Cprt. Betulae (кори бреза)
Cort. Querci (кори дъб)
Fr. Hippocastani (пл. конски кестен) ПО 20 г
Lich. islandici (исландски лишей)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 50 г
Hb. Astrag. gtycyphyl. (ст. клинавиче)
Rad. Fruticosi (кор. къпина) по 100 г
Rad. Rhei (кор. ревен)
FI. Helichrisii (цв. жълт смил) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)

Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят 5 мин.

в 400 мл вода. След изстиване се прецежда и се пие по една винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно. Отделно се правят бани по 1/2 час с отвара от коренищата на
мъжка папрат. За целта 1 кг коренища се варят в 5 л вода 2 ча'са. Това количество
е за 5 бани. Правят се общо 30 бани.
И ли
Rp. Rad. Fruticosi (кор. къпина) 200 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Отделно вечер*
вените се налагат със счукани пресни листа от конски кестен.

6) З а п у ш в а н е н а в е н и т е , в ъ з п а л е н и е н а в е н и т е (Phi--
bothrombosa, Thrombophlebitis)

318
 Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Fol. Urticae (лис. коприва) по 50 г
Fr. Hippocastani (пл. конски кестен) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно. Отделно се правят компреси по следния начин: сварява се
1 л биволско мляко. Докато е топло, в него се изстисква сокът на 1 лимон. След
като млякото изстине, прецежда се през кърпа и с гъстото мляко възпалените-
вени се мажат всеки 6 часа. При всяко ново намазване мястото се почиства е
топла вода. Това се прави 3 дни.
Или
Rp. Hb. Asparagi (ст. зайча сянка)
Rad. Urticae (кор. коприва) по 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 *
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Външно се правят
компреси от стъргани пресни картофи и сода за хляб(2 картофа с 1 лъжичка сода).
Болест на Бюргер ( Morbus Burgeri)
Rp. Fol. Caricae (лис. смокиня)
Fr. Junipen (пл. хвойна)
Hb. Campestrae (ст. ветрогон)
Fr. Cortandri (пл. кориандър) по 30 r
Rad. Spireae (кор. блатен тъжник)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Fol. Farfarae (лис. подбел)
Fol. Urticae (лис. коприва)
FI. Chamomillae (цв. лайка)
Rhiz. Gerani sang, (коренщ. кръвен здравец) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р с’б а: 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 п
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. След ядене само
сутрин се взима сяра с мед по 1 кафена лъжичка (1 кг мед се смесва със 100 г
чиста сяра). Отделно поразеното място се маже вечер и сутрин със следната
смес: 10 г дъвка, 50 г терпентин, 200 г ситно смляно царевично брашно и 1 кг
мед.

Болести на бъбреците и пикочните пътища

Остро възпаление на бъбречните бримки и каналчета ( Glomerulon eplnitis
acuta).
Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) 100 r
Fol. Betulae (лис. бреза)
FI. Crataegi (цв. гл#г)
Stip. Visci albi (ст. бял имел)
FI. Sambuci (цв. бъз)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 40 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 30 г
Rad. Inulae hel. (кор. бял оман)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
з»
 Rad. Altheas (кор. ружа)
Rad. Frutiiosi (кор. къпина)
Rad. Rhei (кор. ревен)
Hb. Solidaginis (ст. жълт енчец)
Sem. Cannabis (конопено семе) по 15 Г
Stip. Cerasorum (дръжки от вишни)
Sem. Lift! (ленено семе) по 20 Т
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 *
«ода 10 мин. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Ил и
ftp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
•FoW Vitis-idaei (лис. червена боровинка)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 50 Г
Rad. Berberidis (кор. кисел трън)
Sem. Lini (ленено семе) по 40 г
Fol. Betulae (лис. бреза) 20 г
- М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Хронично възпаление на бъбреците (Nephritis chronica)

ftp. FI. Crataegi (цв. глог)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) по 100 г
Stip. Cerasorum (дръжки от вишни)
F'r. Cynosbati (пл. шипки)
Stigm. Maydis (царевична коса)
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей)
Fol. Betulae (лис. бреза) по 50 г
Sem. Lini (ленено семе)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) □о 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
ftp. Fol. Fragariae (лис. ягода)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Hab. Alchemillae vul. (ст. цариче) по 50 г
Fr. Anisi (пл. анасон)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Stigm. Maydis (царевична коса) по 60 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Ц а ч и н н а у п о т р е б а : Както по-горната рецепта.
Юостро гнойно възпаление на бъбречнвто легенче и бъбреците
(Pyelonephritis acuta)
Rp. Rad. Berberidis (кор. кисел трън) 300 г
Hb. Equiseti (cj. хвощ) 100 г
Rhiz. Graminis (кореми, троскот) 50 Г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както по-горната рецепта.

320
К амъни t бъбрецит е (N ep h ro lith ia sis)

Rp. Rad. Petrosel. sat. (кор. магданоз) 100 г

Fr. Petrosel. sat. (пл. магданоз)
Stigm. Maydis (царевична коса) по 50 г
Fr. Juniperi (пл. хвойна) 200 r
Sem. Cucumis melo (пъпешово семе—счукано) 100 r
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей)
Stip. Cerasorum (дръжки от вишни) по 60 г
Bulbus Lili сап. (луковица бял крем) 4 броя
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 3 супени лъжици от билките се варят в 1 л
вода 15 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене и след ядене 3 пъти дневно.
Ил и
Rp. Rad. Tinctoriae (кор. брош) 200 г
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Hb. Hemiariae (ст. изсишшвче)
Fr. Juniperi (пл. хвойна) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в по-горната рецепта.

Възпаление на бъбречното легенче (P y e litis )

Rp Fol. Plantaginis (лис. жиловлек) 100 г

Fol. Coryli avell. (лис. леска) 50 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) по 30 г
Rhiz. Graminis (коренщ. вирей) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в
0,5 л вода 10 мин. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Възпаление на лигавицата на пикочния мехур (Cystitis)

Rp. Hb. Astr. glycyphyllos (ст. клинавиче)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) ПО 100 г
Fol. Vitis-idaeae (лис. червена боровинка) 50 г
Sem. Lini (ленено семе)
Rad. Liquiritiae (кор. сладник)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fol. Betulae (лис. бреза) по 30 г
Rad. Symphyti (кор. чер оман) 20 г
Stip. Cerasorum (дръжки от вшпни) 15 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както по-горната рецепта.
И ли
Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) 100 г
Hb. Herniariae (ст. изсишшвче)
Fol. Betulae (лис. бреза)
Stigm. Maydis (царевична коса) по 50 г

11. Бамите в Българя* н използуването им 321

Риган (Origanum vulgare L.) Лечебна ружа (Althaea officinalis L.)
Петнист салеп (Orchis maculatus L.) Лечебно сапунче (Saponaria officinalis L.)
Седефче (Ruta graveolens L.) Седим (Levisticum officinale Koch)
Синя жлъчка (Cichorium intybus L.) Синя тинтява (Gentiana cruciata L.)
Сладка папрат (Polypodium vulgare L.) Слез (Malva silvestris L.)
 Смрадлика
(Cotinus coggygria Scop.)
Трицветна теменуга (Viola tricolor L.) Теснолист жиловлек (Plantago lanceolata L.)
Хвойна (Juniperus communis L.)

Полски хвощ
(Equisetum arvense L.)
Хмел (Humulus lupulus L.)

Бяла чемерика
(Veratrum lobelianum Bernh.
 Чер о.ман
(Suraphytum officinale L.)
Чер синап
(Brassica nigra (L.) Koch)

Червен глог
(Crataegus monogyna Jacq.)
Червен кантарион Червена боровинка
(Centaurium umbellatum Giltb.) (Vaccinium vitis-idaea L.)
Червено подъбиче
(Teucrium chamaedrys L.)

Синя боровинка
(Vaccinium myrtillus L.)
Черно кучешко грозде (Solatium nigrum L.)
Балканска чубрица (Satureja montana L.)
Г в р ск а ягода (F ra g a ria v e sc a L.)
Резене (Foeniculum vulgare Mill.) Репей (Arctium lappa L).
 Rad. Liquiritiae (кор. сладник) 20 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Възпаление на пикочопровода (Uretritis)

Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Fol. Betulae (лис. бреза) по 50 г
Fr. Cynosbati (пл. шипка)
Hb. Hyperici (ет. жълт кантарион) по 30 г
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Hb. Alchemillae vul. (ст. цариче) по 20 г
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) 15 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) 50
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Тг. foeni-graeci (гръцки сминдух) по 40 г
Hb. Vitis-idaei- (лис. червена боровинка)
Fol. Coryli avell. (лис. леска) по 30 г
Stigm. Maydis (царевична коса) 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Възпаление на простатата (Prostatitis )

Rp. Fol. Plantaginis (лис. жиловлек)
Sem. Hord. vulgarae (семе ечемик) ПО 100 г
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей) 80 г
Stip. Cerasorum (дръжки от вишни)
Stigm. Maydis (царевична коса)
Rad. Helenii (кор. бял оман) по 50 г
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fr. Juniperi (пл. хвойна) по 70 г
Sem. Lini (ленено семе) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Ил и
Rp. Fr. Petroselini (пл. магданоз)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Fol. Plantaginis (лис жиловлек)
Hb. Campestrae (ст. ветрогон) по 40 г
FI. Malvae (цв. слез)

322
 Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Sem. Cannabis (конопено семе)
Cort. Coryli ravell. (кори леска)
Fol. Betulae (лис. бреза) по 30 г
Hb. Convol. arven. (ст. поветица) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у л о т р е б а : Както в горната рецепта.

Увеличение на простатата (Hypertrophia prostatae)

Rp. Fol. Coryli aveli. (лис. леска) 100 г
Hb. Solidaginis (ст. жълт енчец)
Sem. Cannabis (конопено семе)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 50 г
FI. Crataegi (цв. глог)
FI. Malvae (цв. слез)
Hb. Campestrae (ст. ветрогон)
Sem. Cucum. mel. (пъпешово семе — счукано)
Fr. Petroselini (семе магданоз)
Fol. Vitis-idaei (лис. червена боровинка) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
Rp. Cort. rad. Berberidis (кори от корени на
кисел трън)
Sem. Cannabis (конопено семе) по 100 г
Sem. Lini (ленено семе)
Hb. Marrubii (ст. пчелник)
Rad. Ononidis (кор. гръмогрън)
Rhiz. Graminis (коренщ. нирсй) по 50 г
Sam. Graveolensis (семе от целина) 60 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Нощно напикаване (Enuresis nocturna)

Rp. Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 30 г
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) 20 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Rhoeados (цв. полски мак)
Fol. Fruticosi (лис. къпина) по 15 г
Sem. Lithosp. arven. (семе птиче просо) 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени Лъжици 6т билките се варят в 400 мл
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно, като последната
чаша е преди лягане.

323
Или
Rp. FI. Arnicae (lib. арника) 30 r
Hb. Fquiseti (ст. xboiu) 20 r
FI. Rhoeados (цв. полски мак)
Hb. MiHefclii (ст. бял равнец)
Fol. Scolopendri (лис. волски език)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) по 30 г
Sem. Lithosp. arven. (семе от птиче просо) 150 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Болести на храносмилателната система и перитонеума

Възпаление на венците и устната кухина (Gingivostomatitis)

Rp. Fol. Cotini (лис. смрадлика) 100 г

Fol. Salviae (лис. градински чай)
Cort. Querci (кори дъб) по 50 г
FL Calendulae (цв. невен)
Rad. Symphyti (кор. чер оман) по 30 г
FI. Cbamomillae (цв. лайка) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. За жабурене през 2 часа.
Или
Rp. Fol. Cotini (лис. смрадлика)
Cort. Querci (кори дъб) по 100 г
FI. Chamomillae (цв. лайка) 60 г
М. f. species! (Да се смеси!),
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Гнойно възпаление на венците — пиорея (Pyorrhea)

Rp. Rad. Zingiberis (кор. исиот) 100 г
Hb. Polygoni hydr. (ст. шшериче)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) по 40 г
Cort. Querci (кори дъб)
Fol. Cotini (лис. смрадлика) по 30 г
Fol. Salviae (лис. градински чай)
FI. Chamomillae (цв. лайка) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н ач ин на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Ил и
Rp. Rad. Zingiberis (кор. исиот) 100 г
Fol. Sempervivi blandi (лис. дебелей)
Fol. Syringis (лис. люляк) по Зв г

324
 FI. Cyani (цв. синчец) 40 г
Rad. Rubi fruticosi (кор. къпина) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Понижена киселинност на стомаха, нервен стомах (Achylia gastrica, Neurosis

gastrici)
Rp. Fol. Trif. fibrini (лис. водна детелина) 25 г
Fol. Melissae (лис. маточина)
Fol. Menthae pip. (лис. мента) -
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) ПО 20 г
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) 15 г
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) 10 г
Fr. Anisi (пл. анасон)
Fr. Anethi (пл. копър) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат
с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша предв
ядене 4 пъти дневно.
И ли
Rp. Millefolii (цв. бял равнец) 100 г
Hb. Absinthii (ст. пелин) 20 г
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) 40 г
Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка) 50 г
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) 50 г
FI. Althaeae (цв. ружа)
Sem. Lini (ленено семе) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)-
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Спазми на стомаха и пилора ( Spasmus ventriculi. Pilorospasmus)

Rp. Hb. Millefolii (ст. бял равнец) 40 г
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
FI. Calendulae (цв. невен) по 30 г
Rad. Cichorii (кор. 'синя жлъчка)
Rad. Symphyti (кор. чер оман) по 45 г
Rad. Althaeae (кор. ружа) 25 г
Hb. Centaur! min. (ст. червен кантарион) 20 г
Hb. Polygonii avic. (ст. пача трева) 10 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
■ода 5 мин. и след това се оставят да киснат 2 часа. Пие се по една винена чаша
преди ядене 4 пъти дневно.
И ли
Rp: Rad. Valerianae (кор. дилянка) 100 г
Rad. Symphyti (кор. чер оман)

325
 Fr. Anisi*<an. анасон) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 кафена лъжичка от билките се залива с
400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди
ядене 3 пъти дневно.

Остро възпаление на стомашната лигавица (Gastritis acuta)

Hb. Cichorii (ст. синя жлъчка) 100 г
Fol. Melissae (лис. маточина)
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Hb. Miliefolii (ст. бял равнец)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) ПО 30 г
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
FI. Crataegi ( ц в . глог) по 20 г
Hb. Thymi (ст. мащерка)
FI. Chamomillae (цв. лайка) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
Rp. Hb. et Cort. Levistici (ст. и кора заря)
Rhiz. Tormenlillae (кор. очиболец) ПО 30 г
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
FI. Chamomillae (цв. лайка) по 25 г
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей)
Hb. Cichorii (ст. синя жлъчка)
Hb. Veronicae (ст. великденче) ИО 20 г
Fr. Coriandri (пл. кориандър) 35 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Хронично възпаление на стомашната лигавица (Gastritis chronica)

Rp. Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fol. Betulae (лис. бреза) по 60 г
FI. Crataegi (цв. глог) 50 г
Hb. Visci albi (ст. бял имел)
Rad. Helenii (кор. бял оман)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Rad. Symphyti (кор. чер оман) по 40 г
Rad. Iridis (кор. перуника)
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)
Rad. Berberidis (кор. кисел трън)
Hb. Bursae pastoris (ст. овчарска торбичка) по 25 г
Rad. Sajronariae (кор. сапунче)
Rad. Sambuci (кор. бъз)
Hb. Fumariae (ст. росопас)
Hb. Hemiariae (ст. изсипливче)
Fr. Aesculi hippoc. (ил. конски кестен) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

326
Или
Rp. Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка)
Hb. Cichorii (ст. синя жлъчка) ПО 50 г
Rad. Symphyti (кор. чер оман)
Hb. Thymi (ст. мащерка) по 30 г
Hb. Galegae (ст. жаблек)
Fr. Anisi (пл. анасон)
Fr. Anethi (пл. копър)
Fr. Foeniculi (пл. резене) по 20 г
Sem. Lini (ленено семе) 15 г
М. f, species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 2 мин. и след това се оставят да киснат 2 часа. Пие се по една чаша преди
ядене 4 пъти дневно.

Язва на стомаха (Ulcus ventriculi)

Rp. Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Hb. Teucrii chain, (ст. червено подъбиче) ПО 50 г
Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка)
Fol. Plantaginis (лис. жиловлек)
Fol. Cotini (лис. смрадлика) по 30 г
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Fol. Salviae (лис. градински чай)
Tub. Salep pulv. (грудки салеп на прах) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Ил и
Rp. Hb. Polygoni avic. (ст. пача трева)
Hb. Calendulae (ст. невен)
Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка)
Rad. Symphyti (кор. чер оман)
Hb Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fol. Plantaginis (ст. жиловлек) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Язва на дванадесетопръстника (Ulcus duodeni)

Rp. Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Rad. Symphyti (кор. чер оман) по 50 г
Rad. Liquiritiae (кор. сладник)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)

327
 Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
400 мл вряла веда и се оставят да киснат 1 час. Пие се по една винена чаша пред»
ядене 4 пъти дневно.
Или
Rp. Fol. Cotini (лис. смрадлика)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
FI. Primulae (цв. иглика)
Fr. Cynosbati (пл. шипка) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по една винена чаша 1/2 час преди ядене 3 пъти дневно.

Остро възпаление на червата ( Colitis acuta)

■Rp. Rad. Symphyti (кор. чер оман) 300 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билката се варят »
600 мл вода 15 мин При нужда може да се добави и 1 кафена лъжичка плод
анасон. Пие се по една винена чаша преди ядене 5 пъти дневно.
Или
Rp. Rad. Symphyti (кор. чер оман) 100 г
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) ПО 50 г
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей)
Hb. Absinthii (ст. пелин) по 20 г
FI. Malvae (цв. слез)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 2 мин. и след това се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преда
ядене 4 пъти дневно.

Хронично възпаление на червата с язва и кръвоизливи ( Colitis ulcerosa haemorr-

hagica chronica)
Rp. Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
FI. Crataegi (цв. глог)
Hb. Galegae (ст. жаблек)
Fol. Plantaginis (ст. жиловлек)
Hb. Calendulae (ст. невен)
Rad. Symphyti (кор. чер оман) по. 40 г
Rad. Liquiritiae (кор. сладник)
Rhiz. Iridis (коренщ. перуника) по 30 г
Rad. Helenii (кор. бял оман) 50 г
Rad. Althaeae (кОр. ружа)
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Hb. Verbeoae (ст върбинка)

328
 Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Stip. Cerasorum (дръжки от вишни)
Fr. Anisi (пл. анасон) по 25 r
Fr. Sambuci (пл. бъз) 20 p
Sem. Cannabinis (конопено семе) 25 r
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
Rp. Fol. Menthae pip. (лис. мента) 60 r
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Fol. Trif. fibrini (ст. водна детелина)
Rad. Symphyti (кор. чер оман)
Fr. Anisi (пл. анасон)
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей) по 40 г
Тумор от шипки 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат е
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по една винена чаша преда
ядене 4 пъти дневно.

Хемороиди (маясъл) (Haemorhoides)

Rp. Hb. Polygenii hydr. (ст. пипериче) 100 г
Rad. Taraxaci (кор. глухарче)
Hb. Bursae past. (ст. овчарска торбичка)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) -
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 50 г
Hb. Visci albi (ст. бял имел)
Cort. Frangulae (кори зьрнастец)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Отделно се пра­
вят седящи бани вечер по 15 мин. с отвара от смрадлика. За целта 1 шепа смрад­
лика се вари в 2 л вода 15 мин. Препоръчваме също бани с борна киселина-,
(купува се от аптеката) — 2 супени лъжици от нея се разтварят в 1 л гореща вода).
Или
Rp. Rhiz. Ari maculati (прясно коренище от
змийска хурка) 5 броя
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Взима се от билката преди ядене 3 пъти днев*
но на големина колкото царевично зърно. Също така да се правят бани, пока­
зани в по-горната рецепта.

Запек (Obstypatio)
Rp. Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Fol. Sennae (лис. майчин лист) по 80 Г
Rad. Liquiritiae (кор. сладник)
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)

329Г
 Cort. Frangulae (кора зърнастец)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 40 г
FI. Rosae dam. (цв роза) 20 г
FI. Chamomillae (цв. лайка) 15 Г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от билките се вари в 400 мл
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. При по-тежки
случаи може да се сложат и 2 супени лъжици в същото количество вода.
Ил и
Rp. Fol. Sennae (майчин лист)
FI. Chamomillae (цв. лайка) по 60 г
Fol. Menthae pip. (лис. мента) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от билките се залива с 400 мл
вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по една винена чаша преди ядене
3 пъти дневно. При нужда количеството на билките може да се увеличи.

Стомашен кръвоизлив, кръвоповръщане, кръв в изпражненията (Gastrorrhagia,

Haematemesis, Melaena)
Rp. Rad. Symphyti (кор. чер оман) 100 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 50 г
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) по 30 г
Hb. Teucrii cham. (ст. червено подъбиче)
Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка) по 20 г
Sem. Lini (ленено семе) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
•вода 5 мин, Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Ил и
Rp. FI. Millefolii (пресни цветове от бял .равнец)
FI. Hyperici (пресни цветове от жълт
кантарион)
Tub. Salep (грудки салеп на прах) по 50 г
FI. Chamomillae (пресни цветове от лайка)
FI. Calendulae (пресни цветове от невен) по 20 г
М. f, species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Цялото количество се накисва в 1 литър
зехтин в продължение на 1 месец. Взима се по 1 супена лъжица преди ядене 4
пъти дневно.

Тазове в червата ( Meteorismus intestinalis)

Rp. Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Fol. Melissae (лис. маточина) по 30 г
Fr. Coriandri (пл. кориандър)
Fr. Anisi (пл. анасон)
Fr. Anethi (пл. копър)

330
 ■Fr. Foeniculi (пл. резене)
Fr. Myrtilli (пл. черни борови! • по 40 г
FI. Clypeolatae (цв. жълт равнен) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!).
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
0.5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно.
Или
Rp. Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Fr. Foeniculi (пл. резене)
El. Millefolii (цв. бял равнец) по 50 г
Rad Valerianae (кор. дилянка)
Fr. Anisi (пл. анасон) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Садене, повръщане (Nausea. Vomitus)

Rp. Fol. Menthae pip. (лис. -мента) 100 г
Fol. Melissae (лис. маточина) 40 г
FI. Chamomillae (цв. лайка) 30 г
M. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Ил и
Rp. Fr. Anethi (пл. копър)
Fr. Anisi (пл. анасон) по 50 г
Fol. Menthae (лис. мента) 100 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта. При малки деца
достатъчно е да се употреби само листа от мента.

Парене в стомаха, хълцане ( Singultus)

Rp. Hb. Absinthii (ст. пелин)
Fol. Menthae pip. (лис. мента) по 40 г
Rad. Althaeae (кор. ружа)
FI. Calendulae (цв. невен) по 30 г
Hb. Cichorii (ст. синя жлъчка) 25 г
Fr. Anisi (пл. анасон) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Ил и
Rp. Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) 30 г
FI. Chamomillae (цв. лайка)
Fr. Anisi (пл. анасон)
Fr. Foeniculi (пл. резен?)

331
 Fol. Menthae pip. (лис. мента) по 60 r
M. f. species! (Да се смеси!)
Начин н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Оригване (Aerophagia)
Rp. Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
-.^Hb. Thymi (ст. мащерка)
Fol. Rubi fruticosi (лис. къпина) по 30 г
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)
Rad. Helenii (кор. бял оман)
Rad. Symphyti (кор. чер оман) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от билките се вари в 400 мл
*ода 6 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Или
Rp. Hb. Absinthii (ст. пелин)
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)
Rad. Althaeae (кор. ружа) по 20 г
Rad. Liquiritiae (кор. сладник)
Fol. Menthae pip. (лис. межга)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) по 30 г
К f- species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица се залива с 400 мл вряла
вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти
дневно.

Липса на апетит (Anorexia)

Rp. Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Rad. Helenii (кор. бял оман) по 100 г
Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец)
Hb. Galegae (ст. жаблек)
Fol Urticae (лис. коприва)
Hb. Taraxaci (ст. глухарче)
Hb. Thymi (ст. мащерка) по 30 г
Fr. Coriandri (пл. кориандър)
Fr. Anisi (йл. анасон)
Fr. Foeniculi (пл. резене) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици се варят в 0,5 л вода 5 мин.
Пие се пр 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Или
Rp. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Hb Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) по 40 г
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Rad. Gentianae (коренщ. жълта тинтява) по 20 г
Hb. Absinthii (ст. пелин) 10 г

332
 Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат о
400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се но 1 кафена чашка преди
•дене 4 пъти дневно.

Разстройство (Diarrhoea)
Rp. Hb. Chenop. botris (ст.' огниче) 100 r
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от билката се вари в 400 ми
вода 10 мин. Пие се no 1 кафена чашка преди ядене на 3 часа.
И лн
Rp, Fr. Myrtilli (пл. черни боровинки) 200 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а : ) супени лъжици от боровинките се варят ■
1 л вода 15 мин.Пие се по 1 винена чаша преди ядене и вместо вода. Със същата
цел може да се използуват и плодове от дренки.
И Ли :
Rp. Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Cort. Vibumi (кори калина)
Cort. Granati (кори нар)
Cort. Querci (кори дъб) ПО 20 г
Hb, Visd albi (ст. бял имел)
Fr. Comus mas (пл. дренки) по 30 г
Fr. Paliur. acul. (пл. драка)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
Fol. Menthae pip. (лис. мента) по 40 г
Rad. Tormentillae (кор. очиболец) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 600 мл
вода 10 мин. Пие се по 1 кафена чашка на 3 часа.

Течност в коремната кухина (Ascites)

Rp. FI. Crataegi (цв. глог)
Hb. Eq'iiiseti (ст. хвощ) по 40 г
Fol. Betulae (лис. бреза) 80 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Fol. Menthae pip. (лис. мента) по 25 г
Hb. Hyperid (ст. жълт кантарион)
Cort. Sal ids (кори върба) по 20 г
Rad. Berberidis (кор. кисел трън)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Srip. Cerasorum (дръжки от вишни) по 30 г
М. f. зpedes! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от'билките се варят в 400 и я
водя 5 мин. Пие се по 1 винени чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Ил и
Rp. Rhiz. Gecanii b*og. (коренщ. кръвен здравец) 200 г
Hb. BquUeti (ст. хвощ)

333
 Stip. Cerasorum (дръжки от вишни) по 60 г
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Спазми на хранопровода и входното отверстие на стомаха ( Spasmus oesophagi

et cardiospasmus)
Rp. FI. Rhoeados (цв. полски мак)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Hb. Meliloti (ст. комунига)
Hb. Basilici (ст. босилек) по 40 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по една винена чаша преди
ядене 4 пътс. дневно. След ядене се взимат по 2 хапчета жен шен (продават се
в аптеките).

Б олест и на черния дроб и ж лъчните пътища

Инфекциозно възпаление на черния дроб (Hepatitis infectiosa)
Rp. Hb. Chelidonii (ст. змийско мляко)
Hb. Equiseti (ст. хвош) ПО 80 Г
Hb. Cichorii (ст. синя жлъчка)
Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка)
Hb. Taraxaci (ст. глухарче) по 30 г
Cort. rad. Berberidis (кори от кор. кисел трън)
FoU Menthae pip. (лис. мента)
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион) по 25 г
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 вирена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Или
Rp. Cort. rid. Berberidis (кори от кор. кисел трън) 100 г
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)
Rad. Rhei (кор. ревен) по 50 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от билките се вари в 0,5 л
вола 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Хронично възпаление на черния дроб (Hepatitis chrofiica)

Rp. Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 60 г
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)

334
 Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка)
Rad. Rhei (кор. ревен)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън) по 40 г
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
FI. Helichrisii (цв. жълт смил) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Чернодробна цироза (Cirrhosis hepatis atrophicans)

Rp. Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен ццравец) 200 г
Rad. Carlinae (кор. решетка) -
Strob. Lupuli (шишарки хмел) по 30 г
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) Do 20 г
Rad. Berberidis (кор. кисел трън) 15 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Ил и
Rp. Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец) 300 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 3 супени лъжици от билката се варят в 1 д
вода 10 мин. Пие се по.1 винена чаша преди ядене и след ядене.

Застойна сърдечна цироза на черния дроб (Cirrhosis hepatis cardiaca)

Rp. Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец) 200 г
Rad. Carlinae (кор. решетка)
Fr. Anisi (пл. анасон)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) '<£
FI. Crataegi (цв. глог) по 50 г
Fol. Conv. majalis (лис. момина сълза) 20 г
Fol. Digitalis lanatae (лис. вълнест напръстник) 25 г
Stip. Cerasorum (дръжки от вишни)
Fruc. Juniperi (пл. хвойна)
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) по 25 1
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н нг( у п о т р е б а: 2 супени лъжици от билките се варят в 400 мл
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Или
Rp. FI. Crataegi (цв. глог)
Stip. Cerasorum (вишнови дръжки)
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 50 г
Rad. Carlinae (кор. решетка) 100 г
Fr. Anisi (пл. анасон) 80 г

335
 Fr. Juniperi (пл. хвойна)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) по 50 г
•М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Камъни в жлъчката ( Cholelithiasis)

Rp. Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) по 40 г
Sera. Cannab. sativ. (конопено семе)
Fr. Anethi (плод копър) по 60 г
Rad. Rhei (кор. ревен)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) по 50 г
Fr. Juniperi (пл. хвойна) 70 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките Се варят в 0,5 л
®ода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
И ли
Rp. Hb. Clypeolatae (ст. жълт равнец)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Teucrii cham. (ст. червено подъбиче)
Hb. Pkmtaginis (ст. жиловлек)
Hb. Polygonii hydr. (сг. пипериче) по 50 г
М. f. species! (Да се смеаи!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

възпаление на жлъчния мехур (Cholecystitisi)

Rp. Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 60 г
Fol. Melissae (лис. маточина)
Cort. Frangulae (кори зърнастец)
Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
«ода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша иредн ядене 4 пъти дневно.
Или
Rp. Hb. Verbenae (ст. върбинка)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 40 г
Hb. Absinthii (ст. пелин) 20 г
Rad. Cichorii (кор. ошл жлъчка)
Rad. Taraxaci (кор. глухарче)
Н%, Cheiidonii (ст. з**#еко мляко) по 30 г
М. f. species! (Даое севдся!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Каете в горната рецепта.

336
Възпаление на ж лъчнит е пътища (C h o la n g itis)

Rp. FI. Chelichrysii (цв. жълт смил) 100 г

Fol. Vitis-idaei (лис. червена боровинка) 50 г
Hb. Centaurii min (ст. червен кантарион)
Rad. Helenii (кор. бяд оман) по 40 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Rad. Berberidis (кор. кисел трън)
Rad. Rhei (кор. ревен)
Hb. Absinthii (ст. пелин) по 30 г'
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Ил и
Rp. Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) по 60 г
Hb. Tagetes (ст. турта)
Rad. Pruni spinosae (кор. трънка)
Hb. Plantaginis (ст. жиловлек)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!) *'
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Функционално нарушение дейността на жлъчните канали и жлъчния меяУШ
(Dyskinesia ductuum biliarium. Dyskinesia biliaris)
Rp. Cort. rad. Berberidis (кори от кор. кисел трън)
FI. Helichrysii (цв. жълт смил) по 40 г
Hb. Chelidonii (ст. змийско мляко)
Hb. Marrubii (ст. пчелник) по 30 г
Hb. Absynthii (ст. пелин)
Fol. Betulae (лис. бреза)
Fr. Juniperi (пл. хвойна)
Stigm. Maydis (царевична коса)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билкйте се варят в в з ­
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Или .
FI. Rosae dam. (цв. казанл. роза)
FI. Chamomillae (цв. лайка) по 50 г
Hb. Petroselini (ст. магданоз)
Hb. Absinthii (ст. пелин) по 20 г
Rad. Gentianae (кор. тинтява жълта)
Cort. rad. Berberidis (кори от кор.
„ кисел трън) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат •
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преда
ядене 4 пъти дневно.

22. Бмпппт в В 337

Болести на кръвотворната система
Желязонедоимьчно малокръвие. малокръвие (Chloranaemia)
Rp. Hb. Yerbenae (ст. върбинка)
Hb. Bursae pastoris (ст. овчарска торбичка)
Hb. Taraxaci (ст. глухарче)
Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка)
Hb. Fumariae (ст. росопас)
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Fol. Juglandis (лис. орех) по 25 г
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) 60 г
Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец) 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. След ядене се
взима по 1 супена лъжица мед с копривено брашно (в 1 кг мед се слага 200 г ,
копривено брашно). Отделно сутрин на гладно се взима 1 пресен жълтък с 1 су­
пена лъжица течна гликоза или мед.

Rp. Fol. Melissae (лис. маточина),

Fol. Trif. fibr. (лис. Йодна детелина)
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)
Rad. Urticae (кор. коприва) по 50 г
Hb. Kiillefolii (ст. бял равнец)
Hb. Centaurii min (ст. червен кантарион)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)- по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Кактр в горната рецепта.

Малокръвие след инфекциозни болести (Anaemia secundaria)

Rp. Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец) 300 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а н а б и л к а т а : 2 супени лъжици рт бил­
ката се варят в 1 л вода 10 мин. Сред изстиване течността се прецежда и се пие
по 1 винена чаша преди и след ядене 4 пъти дневно. След ядене се взима също
1 супена лъжица мед с копривено брашно.З пъти дневно (в 1 кг мед се слага 200 г
копривено брашно).
Ил и
Rp. Rad. Sarsaparillae (кор. сарсапарила)
Rad. Calami (кор. блатен аир) ПО 50 г
Hb. Rutae grav. (ст. седефче) 20 г
Ra;d. Helenii (кор. бял оман)
Rad. Tinctoriae (кор. брош) по 30 г
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н и у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. След ядене се
взима мед с копривено брашно, както е посочено в горната рецепта.

£38
М алокръвие при брем енност

Rp. Fol. Trifolii fibr. (лис. водна детелина)

Fol. Melissae (лис. маточина)
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) йо 20 г
Hb. Pulmonariae (ст. медуница)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
FI. Calendulae (цв. невен)
Rad. Helenii (кор. бял оман)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. След ядене се
взима 1 супена лъжица мед с копривено брашно (копривеното брашно и медът
в съотношение, както при горната рецепта!).
Ил и
Rp. Fr. Anisi (пл. анасон)
Fr. Foeniculi (пл. резене)
Fr. Coriandri (пл. кориандър) по 60 I*
Hb. Galegae (ст. жаблек)
Hb. Thymi (ст. мащерка) по 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно. След ядене се взема 1 супена лъжица мед, смесен с копри­
вено брашно по горната рецепта.

Нервно-психични болести
Главозамайваш ( Vertigo) -
Rp. Fol. Melissae (лис. маточина) 100 г
FI. Crataegi (цв. глог) 50 г
Rad. Valerianae (кор. дилянха) 'Ю г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 вййена чаша преди
ядене 3 пъти дневно. -
Ил и
Rp. Fol. Melissae (лис. маточина) 200 г
Н а чин на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Заекване (Balbuties)
Rp. Hb. Verbenae (ст. върбинка)
Hb. Ephedrae (ст. ефедра)
Fol. Scolopendrii (лис. волски език) Во 30 г

339
 FJ- Pseudoacaciae (цв. бяла акация) 25 г
Strob. Lupuli (шишарки хмел)
Hb. Meliloti (ст. комунига) по 40 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка) 20 г
FI. Lavandulae (цв. лавандула) 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици or билките се заливат с
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие с« до 1 винена чаша преди
ядене.
Ид и
Яр. FI. Lavandulae (цв. л 1вандула) 100 г
Strob. Lupuli (шишарки хмел)
FI. Pseudoacaciae (цв. бяла акация)
Fol. Salviae (лис. градински чай) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецеита.

Невралгия (Neuralgia)

Яр. Hb. Betonicae (ст. ранилият) 100 г

Rad. Betonicae (кор. ранцлист) 50 г
Fol. Rubii fruticosi (лис. къпина)
Fol. Rubii idaei (лис. малина)
Fol. Fragariae (лис. ягода)
FI. Primulae (цв. иглика) по 30 r
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
Я р. FI. Primulae (цв. иглика) 100 г ,
FI. Lavandulae (цв. лавандула)
_Hb. Meliloti (ст. комунига),
Fol. Melissae (лис. маточина)
Hb. Betonicae (ст.. ранилист)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Болест на П аркинсон (M o r b u s P a rkin son )

Яр. Rad. Broyoniae albi (кор. дива тиква) 20 г
Rad. BelladonnaeXKop. лудо биле) 10 г
Rad. Paeoniae (кор. божур)
Hb. Meliloti (ст. комунига)
Rad. Zingiberis (кор. исиот)
Rad. Calami (кор. блатен аир) по 5 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Цялото количество от бд ди те се вари 30 мяА
в 380 мл оцет и 250 г мед. Щом изври, долива се с вода. ВзиМа се по 1 супена
лъжица -елед ядене 3 пъти дневно. .

340
Лумбаго (R a d icu litis lu m b osacralls)
R p. Rad. Tami comm. (кор. брей)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 80 г
Rad. Bardanae (кор. репей)
Cort. Salicis (кори върба) по 60 г
Cort. Chinae (кори хининови) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от билките се вари 10 мия.
■ 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Отделно сут­
рин и вечер се прави разтривка със следната смес: 50 г луда краставичка {Ecba-
Цшп ela teriu m ) се счукват и киснат 20 дни в 1 л силна ракия.

И ли
R p. FI. Calendulae (цв. невен)
И. Chamomillae (цв. лайка)
FI. Syringae (цв. люляк)
Hb. Ast. glycyphilli (ст. клинавиче) по 50 г
Rad. Helenii (кор. бял оман)
Rad. Tami comm. (кор. брей)
Rad. Bardanae (кор. репей) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се киснат в
0,5 л вряла вода за 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Сутрин и вечер се прави разтривка със следната смес: в 1 л ракия 30 дни се кис­
нат по 60 г ст. седефче, цв. люляк и цв. латинка.

Безсъние ( Insom nia)

R p. Rad. Valerianae (кор. дилянка)

Fol. Melissae (ст. маточина) по 40 г
Hb. Milefolii (ст. бял равнец)
Hb. Origani (ст. риган)
Strob. Lupuli (шишарки хмел) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
0,5 л вряла вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Или
Rp. Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Fol. Trifolia fibr. (лис. водна детелина)
FI. Lavandulae (цв. лавандула) по 40 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Strob. Lupuli (шишарки хмел) по 30 г
Hb. Thymi (ст. мащерка) ' * 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н ачин на у п о т р е б а : К акто в горната рецепта.

341
Н ервна възбуда (E x c ita tio n eu ralis)

FI. Rhoeados (цв. полски мак)

Rp.
FI. Crataegi (цв. глог)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. MelUoti (ст. комунига)
Hb. Basilici (ст. босилек)
Strob. Lupuli (шишарки хмел)
FI. Lavandulae (цв. лавандула) по 50 г
Rad. Valerianae (кор. дилякка) 20 г
M. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в- горната рецепта.
Или
R p . Rad. Valerianae (кор. дилянка) -ч
Hb. Meliloti. (ст. комунига) -по 40 г
Hb. Thymi (ст. мащерка)
Hb. Origani (ст. риган)
Hb. Leonuri card. (ст. дяволски уста) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Хистерия (Hysteria)
Hb. Leonuri card. (ст. дяволски уста)
R p.
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) по 50 г
Fol. Trifolii fibr. (лис. водна детелина)
Hb. Veronicae (ст. великденче) по 30 г
Hb. Visci atbi (ст. бял имел) 10 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Ил и
R p. FI. Primulae (цв. иглика)
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Hb. Meliloti (ст. комунига)
Hb. Basilici (ст. босилек) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
(Невроза ( N eurosis)
R p. FI. Crataegi (цв. глог)
Hb. Meliloti (ст. комунига)
Hb. Origani (ст. риган) по 50 г
Rad. Valerianae (rt>p. дилянка) 25 р
Fol. Menthae (лис. мечта) 20 г
M. f. species! (Да се смеси!)
Н ачин на у п о т р е б а : К ак то в гор ната рецепта.

342
Или
Fr. Anist (пл. анасон)
B p.
Fr. Carvi (пл. кимион)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
FI. Chamomillae (цв. лайка)
Fol. Melissae (лис. маточина) по 50 r
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Неврастения (N eurasthenia)

Strob. Lupuli (хмел шишарки)

R p.
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 30 г
Hb. Meliloti (ст. комунига) 50 г
FI. Lavandulae (цв. лавандула) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
. Rp. Fol. Trifolii fibr. (лис. водна детелина)
Fol. Menthae pip. (лис. мента) по 50 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Fol. Melissae (лис.-маточина) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Епилепсия (Epilepsia)

R p.Hb. Betonicae (ст. ранилист)

Rad. Paeoniae (кор. божур) по 100 г
Hb. Visci albi (ст. бял имел)
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Rad. Helenii (кор. бял оман) по 40 г
Hb. Origani (ст. риган)
FI. Rhoeados (цв. полски мак)
FI. ТШае (цв. липа)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 30 г •
Fol. Conv. majaKs (лис. момина сълза) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в
0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша'преди ядене 4 пъти дневно. Послед­
ната чаша се изпива преди лягане.
Или '
Rp. FI. Rhoeados (цв. полски мак)
Hb. Conv. majalis (сг. момина сълза)
F1. ТШае (цв. липа) по 20 г
Rad. Paeoniae (кор. божур)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)

343
 Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Strob. Lupuli (шишарки хмел) по 50 г
М. f. species! (Де се смеси1)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Ишиас (Neuritis п. jschiadici, Ichias)
Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Hb. Bursae pastoris (ст. овчарска торбичка)
Hbl Meliloti (ст. комунига)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 30 г
Rad. Bardanae (кор. репей) 50 г
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън) 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горпата рецепта. Външно за мазана
със следната смес: 100 г пресни цветове от магарешки трън, се киснат 20 дни ш
1 кг синапов спирт.
Й ля
Rp. Hb. Aegop. podagr. (ст. благ бъ-' 100 г
Hb. Centaurii min. (ст. червен к
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион,
FI. Chamomillae (цв. лайка)
Rad. Tinctoriae (кор. брош)
Rad. Sambuci (кор. бъз)
FL. ТШае (цв. липа) по 40 р
М. f. species! СДа се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта. Външно —топла
лапи от счукано семе от гръцки сминдух (Trigoneita foenum-graecum L.).

Б олест и на ж л ези т е с вътрешна секреция

и на об м ян ат а на вещ ест ват а
Базедова болест, гуша (Morbus Basedow, Struma)
Rp. Lich. Islandicus (исландски лишей) 100 г
Cort. Querci (кори дъб) 30 г
Fol. Salviae (лис. градински чай) 50 г
Lich. Querci (дъбов лишей) 30 г
Hb. Galegae (ст. жаблек) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят »
0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Или
Rp. Hb. Centaurii min. (ст. червен каптаркон)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Cort. Chinae (кори хининови)

344
 Rad, Gentianae (кор. жълта тинтява) по 50 г
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Пакет 1
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Hb. Adonidis vern. (ст Горицвет)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) по 50 г
Strob. Lupuli (шишарки хмел)
FI. Lavandulae (цв. лавандула) по 40 г
Пакет П
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта. От пакет I билките
се пият преди ядене, а от пакет II — след ядене, но от тях се прави запарка,
като се заливат с 0,5 л вряла вода.
Или
Rp. Fol. Melissae (лис. маточина)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) ПО 60 г
Rad. Filipendulae ulm. (кор. блатен тъжник) 100 г
FI. Crataegi (цв. глог)
Hb. Meliloti (ст. комунига)
Lich. Islandicus (исландски лишей)
Rad. Helenii (кор. бял омая) по 40 г
Strob. Lupuli (шишарки хмел) 50 г
Fol. Salviae (лис. градински чай) -
Rad. Liquiritiae (кор. сладник) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжини от билките се варят в 0,5 *
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Смущения през критичната възраст (Climacterium)

Rp. Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Fr. Anisi (пл. анасон)
Fr. Petroselini (пл. магданоз)
FI. Crataegi (цв. глог)
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Hb. Origani (ст. риган)
Hb. Thymi (ст. мащерка) по 30 г
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
Rp. Hb. Basilici (ст. босилек)
Hb. Absinthii (ст. пелин) по 50 г
Hb. Rutae grav. (ст. седефче)

345
 Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) цо 30 г
Rad. Gentianae (cop. жълта тинтява) 100 г
Cort. Vibumi (кори каляна) 50 г
FI. Calendulae (цв. невен) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 4 супени лъжици от билките се варят в 1 л
бяло вино, докато остане 600 мл. Прецежда се след изстиване и се пие по 1 ка­
фена чашка след ядене 3 пъти дневно.

Захарна болест (Diabetes mellilus)

Rp. Hb. et rad. Alchemillae (ст. и кор. цариче) 100 г
Leg. Phaseoli (бобови шушулки)
Fol. Mori (лис. черница)
Fol. Urticae (лис. коприва)
Fol. Rubi fruticosi (лис. къпина)
Hb. Galegae (ст. жаблек) по 50 r
Sem. Lini (ленено семе)
Hb. Traxaci (ст. глухарче)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 20 r
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преда ядене 4 пъти дневно.
И ли
Rp. Hb. et rad. Alchemillae (ст. и кор. цариче)
Hb. Galegae (ст. жаблек) по 100 г
Fil. Rubi fruticosi (лис. къпина) 50 г-
М. f. species! (Да се смеси!)
Начин на у п о т р е б а . Както в горната рецепта.

Затлъстяване (Obesitas)
Rp. Hb. et rad. Alchemillae (ст. и кор. цариче) 60 г
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън) 300 г
Hb. Polyg. hydropiperis (ст. пипериче)
Fr. Foeniculi (пл. резене) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или 1
Rp. Fr. Foeniculi (пл. резене)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Hb. Polyg. hydr. (ст. пипериче)
FI. Lavandulae (лавандула)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) по 50 r
Fol. Sennae (лис. селимики)
Oort. Frangulae (кори зърнастец)
Hb. et rad. Alchemillae (ст. и кор. цариче)

346
 Rad. Rhei (кор. ревен)
FI. Rosae (цв. роза) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!')
Начин н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

М^ршавОст ( Cachexia)
Rp. Sem. Tritici vulg. (пл мека пшеница)
Sem. Secale сег. (пл. ръж)
Sem. Hordei vulg. (пл. ечемик)
Sem. Avenae sat. (пл. овес)
Sem. Zeae maydis (пл. царевица)
(трици от жито) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Цялото количество се вари в 3 л вода 2 часа
на тих огън (изврялата вода се долива). След това се прецежда и водата се
смесва с 1 кг течна гликоза. Пие се по 1 водна чаша преди ядене 3 пъти дневно
10 дни, след което 2 дни се почива. Това се повтаря 3 пъти. Отделно се взимат
100 г корени от бял оман. Слагат се в 1 л червено вино да киснат 8 дни. Разкла­
щат се често. Настойката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица 1/2 час преди
ядене 3 пъти дневно.
Ил и
Rp. Rad. Iridis (кор. перуника)
Hb. Rutae grav. (ст. седефче) по 5 г
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
Fol. Fragariae (лис. ягода)
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион) по 10 г
Hb. Hyperici .(ст. жълт кантарион) 15 г
Fol. Uticae (лис. коприва) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Цялото количество се вари 10 мин. в 1,5 л
червено вино. Кисне 2 часа. След прецеждане се пие по 1 супена лъжица след
ядене.

Подагра (Podagra)
Rp. Hb. Tanaceti (ст. вратига) 10 г
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) 15 г
Hb. Betonicae (ст. ранилист)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) по 30 г
Fol. Betulae (лис. бреза)
Hb. Equiseti (ст. хвош)
Fol. Fragariae (лис. ягода)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 50 г_
М f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно.

347
Или
Rp. Hb. Aegopodii pod. (ст. благ бъз'»
Cort. Aesc. hippoc, (кори конски кестен)
Cort. fruc. Juglandis (кори от плода на ореха)
Cort. Salicis (кори върба) ,
Hb. Equised (ст. хвощ) по 60 г
Fr. Physali alkek. (плод. мехунка) 30 г
Fol. Betulae (лис. бреза)
Hb. Dulcamarae (ст разводних)
Cort. Frangulae (кори зърнастец) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Външно мя­
стото се налага с прясно счукани стръкове от благ бъз или се правят бани от
овесена слама (1/2 кг овесена слама се вари в 10 л вода 1 час; прибавя се във
ваната за бани).

Болести на двигателната система и ставите

Ревматоиден артрит, инфектартрит (Artritis rheumatotdes)
Rp. Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Tb. Agrimoniae (ст. камшик)
Fr. Juniperi (пл. хвойна)
Rad. Bardanae (кор. репей)
Hb. Taraxaci (ст. глухарче)
FI. Primulae (цв. иглика) по 20 г
FI. Chamomillae (хи. лайка) 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Цялото количество се вари V* час в 4 л вода.
Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Отделно се прави разтривка
вечер със следната смес: Слага се 1 прясно яйце с черупката в 200 мл. винен оцет
и се чака (при често разклащане!), докато се разтвори в него. След това се при­
бавя 200 мл камфоров спирт и 50 мл йодова тинктура (купуват се от аптеката)
и се разбърква добре.
Ил и
Rp. FI. Primulae (цв. иглика)
FI. Sambuci (цв. бъз)
FI. Tiliae (up. липа)
Fol. Betulae (лис. бреза)
Fol. Urticae (лис. коприва) по 50 r
M. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат с
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно. Външно за налагане със следната смес: 1 глава печен кромид лук
се счуква и се смесва с 1 лъжичка захар, ^ лъжичка царевично брашно и ‘It лъ­
жичка боров катран.

348
Р евм ат изъм ГR heum atlsm us rerun)

Rad. Helenii (кор. бял оман)

Rad. Bardanac (кор. репей) по 50 г
Rad. Tami comm. (кор. брей)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Hb. Bursae past. (ст. овчарска торбичка)
Hb. Meliloti (ст. комунига)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Rad. Valerianae (кор. дилянка) по 30 г
Rad. Ononidis (кор. грьмотрън) 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Отделно се
прави разтривка вечер и сутрин със следната смес: 80 цвята от латинка и 20
цветни кошнички от магареппбг трън се киснат 20 дена в 250 мл синапов спирт,
150 мл газ и 100 мл зехтин. Често се разклаша.
Или
Rp. Cort. Salicis (кори върба)
Hb. Equiseti (ст. хвош)
Rad. Tami comm. (кор. брей) по 100 г
Tur. Pini (борови връхчета) 20 г
М. f. species!) (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Вътрешно и външно, както в горната ре­
цепта.

Старческо увреждане на ставите и връзките на гръбначния стълб (Arthrosis

deformans, Spondylosis)
Rp. Apii graveolensis (целина)
H а ч и н н а у п о т р е б а : 1 кг целина — цялото растение—се вари а
5 л вода, докато остане 1 л. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.
След това се препоръчва да се ядат лимони с корите (по 2 дневно), a */, час след
ядене да се пие отвара от следната смес:
Rp. Fol. Urticae (лис. коприва)
Rad. Saponariae (кор. сапуниче)
Fol. Trifolii fibr. (лис. водна детелина)
Rad'. Bardanae (кор. репей)
Stip. Cerasorum (дръжки от вишни) • по 20 г
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Fr. Juniperi (пл. хвойна)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) по 25 г
FI. Primulae (цв. иглика)
FI. Sambuci (цв. бъз)
F1. ТШае (цв. липа)
FI. Betulae (лис. бреза) по 20 г •
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : " » » дени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се.цо 1 винена чаша ‘/2. час след ядене 4 пъти дневно. Препоръч­
ваме да се прави разтривката, обяснена при ревматоиден артрит.

349
 Възпаление на сухож или ят а ( Tendovaginitis)

Rp. Stip. Visa albi (ст. бял имел) 80 г

FI. Crataegi (цв. глог) 30 г
Rad. Iridis (кор. перуника)
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Rad. Symphyti (кор. чер оман)
Rad. Helenii (кор. бял оман)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Rad. Bardanae (кор. репей)
Fol. Betulae (лис. бреза)
Fol. Juglandis (лис. орех)
Fib. Solidaginis (ст. жълт енчец)
Hb. Alchemillae (ст цариче) по 25 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Rad. Sambuci (кор. бъз)
Rad. Saponariae (кор. сапунче)
Strob. Lupuli (шишарки хмел! по 15 г
Fr. FFippocastani (пл. конски кестен)
Rad. Paeoniae (кор. божур) по 10 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в
0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Външно
сухожилията се мажат със следната смес: 50 г корени от айважива (Alkanna
tinctoria) се нарязват на дребно и се варят на тих огън с 250 г овча лой 15 мин.
Докато е топла, сместа се прецежда през марля. Използува се за мазане вечер.

Болести на половите органи

Липса на менструация, слаба менструация (Amenonhoea, Hypomenorrhoea)
Rp. Hb. Rutae (ст. седефче)
Hb. Marrubii (ст. пчелник)
Rad. Helenii (кор. бял оман)
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Hb. Tanaceti (ст. вратига)
Fol. Salviae (лис. градински чай)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Ил и
Rp. Rad. Taraxaci (кор. глухарче)
Fol. Urticae (лис. коприва)
Hb. Millefolii (цв. бял равнец)
Rad. Bardanae (кор. репей)
Fol. Salviae (лис. градински чай) по 50 г
Hb. Marrubii (ст. пчелник) 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

350
Бяло т ечение (F lu o r a lb u s)
Rp. Fol. Juglandis (лис, орех)
FI. Chamomillae (цв. лайка)
Hb. Polyg. avic. (ст. пача трева)
Cort. Querci (кори дъб)
Hb. Visci albi (ст. бял имел) '
Hb. Teucri cbam. (ст. червено подъбиче)
Fol. Urticae (лис. коприва) по 30 r
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fol. Fragariae (лис. ягода) по 20 г
M. f. species! (Да се cMgcn!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта. Отделно се правят
промивки сутрин и вечер с отвара от листа на смрадлика. Приготвя се по след­
ния начин: 4 супени лъжици листа на смрадлика се варят в 1 л вода 20 мин.,
след което течността се прецежда и се използува за промивки. За същата цел
може за се използува и следната билкова смес:
Rp. Fol. Cotini (лис. смрадлика)
Hb. Petroselini (ст. магданоз)
Rad. Bardanae (кор. репей)
FI. Chamomillae (цв. лайка) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както се правят промивките със смрадликата
Отварата се приготвя по същия начин.

Безплодие ( Steriiitas)
а)Когато болната е имала или има бяло течение

Rp. Hb. Agrimoniae (ст. камшик)

Hb. Spiraeae (ст. блатен тъжник) 50 г
Fol. Salviae (лис. градински чай) 25 г
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
- Fr. Juniperi (пл. хвойна)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Rhiz. G ram inis (коренщ. пирей) по 50 г
Fol. Urticae (лис. коприва)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Sem. Lithosp. arvensis (семе птиче жито)
Hb. Astragali glyc. (ст. клинавиче) по 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 3 супени лъжици от билките се варят в 600 м л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене и след ядене 3 пъти дневно..
б) Когато болната^ е имала бяло течение
Rp. Fol. UVae-ursi (лис. мечо грозде) 70 г
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Fol, Melissae (лис. маточина) по 30 г
Hb. Tanaceti (ст. вратига)

351
 Rad. Helenii (кор. бял Оман)
Hb. Visci albi (ст. бял имел)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Teucri polii (ст. бяло подъбиче) по 20 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а . Както в горната рецепта. Освен това се
«равят промивки с отвара от следната смес: 1 кафена лъжичка дъбови кории
1 супега лъжица клинавиче се варят в 1 л вола 10 мин. След като се махнат
«от огъня, се добавя 1 супена лъжица цвят от божур и съдът се захлупва; след
* с иване водата се прецежда и се използува за хладки промивки вечер. Тези
•промивки се правят и при по-горната рецепта.
Или
Rp. Sem. Lithosp. arvense (семе птиче жито)
Hb. Alchemillae (ст. цариче)
Hb. Agrimoniae-(cT. камшик)
Fol. Melissae (лис. маточина) по 100 г
Fol. Juglandis (лис. орех)
Hb. Polyg. hydr. (ст. пипериче)
Fol. Plantaginis (лис. жиловлек)
FI. Malvae (цв. слез)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) по 50 г
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Fol. Trif . fibrini (лис. водна детелина)
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Fr. Anisi (пл. анасон) по 30 г
Hb. Astragali glyc. (ст. клинавиче) 100 г
M. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
Rp. Hb. Astragali glyc. (ст. клинавиче) 2С0 г
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей)
Lich. Islandici' (исландски лишей)
Rad. Zingiberis (кор. исиот)
Hb. Polyg. avic. (ст. пача трева)
Fr. Juniperi (пл. хвойна)
Hb. et. rad. Alchemillae (ст. и кор. цариче) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта. Външно се правят
•промивки с отвара от пача трева (Polygonum aviculare L.): 4 супени лъжици пача
трева се варят в L л вода 10 мин.
в) П ри п р е к а р а н а т у б е р г у л о з а на женските полови
органи
Rp , Fol. Uvae-ursi (лис, мечо грозде)
Fr. Juniperi (пл. хвойна)

352
 Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Rhiz. Ge anii sang, (корешц. кръвен здравец) по 100 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 3 супени лъжици от билките се варят •
600 мл вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша V» час преди ядене и */s час след
ядене 3 пъти дневно.
Обръщаме внимание на читателите, че билките трябва да се пият редовно
не по-малко от 3 месеца. При тежки поражения на организма те не помагат*

Възпаление на яйчниците (Adnexitis)

Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) 100 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Rad. Berberidis (кор. кисел трън) по 50 г
Hb. Teucri polii (ст. бяло подъбиче)
Fr. Pertroselini (пл. магданоз)
Fr. Juniperi (пл. хвойна) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 д
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Ил и
Rp. Rad. Petroselini (кор. магданоз)
Rad. Berberidis (кор. кисел трън)
Rad. Helenii (кор. бял оман)
Fr. Juniperi (пл. хвойна) по 60 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

болезнена менструация (Dismenorrhoea)

Rp. Hb. Bursae past. (ст. овчарска торбичка)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Stigm. Maydis (царевична коса)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 50 г
Rad. Rhei (кор. ревен)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън) по 20 г
Hb. Meliloti (ст. комунига)
FI. Chamomillae (цв. лайка) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
Rp. Hb. Bursae past. (ст. овчарска торбичка)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Polyg. hydr. (ст. пипериче)
Cort. Querci (кори дъб)
Stigm. Mayilis (царевична коса)
Hb. Visci albi (ст. имел) по 50 r
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

23. Билките в България и използуването им 353

Възпаление на яйцепроводите (S alpin gitis)

Up Fob Uvae-ursi (лис. мечо грозде)

Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец)
Fob Cotini (лис. смрадлика) по 50 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fr. Foeniculi (пл. резене)
Fr. Juniperi (пл. хвойна) по 40 г
Rhiz. Graminis (коренщ. пирей) • 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Ил и
Rp. Fol. Vitis-idaei (лис. червена боровинка)
Fol. Betulae (лис. бреза)
Fr. Cynosbati (пл. шипка) по 50 г
Sem. Cannabinis sat. (конопено семе) 100 г
Fol. Plantaginis (лис. жиловлек)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Обилна менструация (Hypermenorrhoea)

Същата рецепта се употребява и при други маточни кръвоизливи
Rp. Hb. Bursae past. (ст. овчарска торбичка) 100 г
Hb. Mfflefolii (ст. бял равнец)
НЬ.‘ Visci albi (ст. бял имел)
Hb. Polyg, hydr. (ст. пипериче)
Cort. Vibumi (кори калина)
Cort. Querci (кори дъб)
Hb. Equiseti (сг. хвощ) * по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в другата рецепта.
Ил и
Rp. Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Visci albi (ст. бял имел) по 50 г
Hb. et rad. Alchemillae (ст. и кор. цариче)
Cort. Salicis (кори върба) по 25 г
Fol. Melissae (лис. маточина)
Rad. Rubi fruticosi (кор. къпина) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Полова слабост (Impotentio)

а) п р и ж е н и т е
'Rp. Rad. Helenii (кор. бя* оман)
Rad. Ononidis (кор. гръмотръп)

354
 Hb. Calendulae (ст. невен)
Hb. Visci albi (ст. бял имел) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят ж
0.5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

б)првмъжете
Rp Hb. Astr. glycyphyl. (ст. клинавиче) 100 г
Rad. Apii grav. (кор. керевиз)
FI. Crataegi (цв. глог)
FI. Sambuci (цв. бъз) по 50 s
Fol Salviae (лис. градински чай) 40 г
Hb. Saturejae топ . (ст. балканска чубрица) 30 г
Hb. Trigonellae f. graec. (ст. сминдух) 60 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Полова студенина (Frigiditas)

Rp. Hb. Euphrasiae (ст. очанка) 100 г
Hb. Teucri cham. (ст. червено подъбиче) 60 г
Hb. Meliloti (ст. комунига)
Hb. Pulegii (ст. водна мента)
Fol. Salviae (лис. градински чай)
FI. Crataegi (цв. глог) по 50 Р
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Неволно спермоотделяне (Polutio)

Rp. Strob. Lupuli (шишарки хмел) 100 r
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) 60 г
Rad. Polyg. bistor. (кор. кървавиче) 80 f
Fol. Menthae pip. (лис. мента) 50 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка) 40 r
M. f. species! (Да се смеси!)
На ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят и
0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневво И вечер
преди лягане.
Ил и
Rp. Strob. Lupuli (шишарки хмел) 100 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Hb. Thymi (ст. мащерка) по 30 V
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат е
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена ча&Шпреди
ядене 4 пъти дневно.

»55
Възпаление на придатъка на семенниците (E pididim itis)

Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)

Fol. Vitis-idaei (лис. червена боровинка) по 50 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 40 г
Fr. Juniperi (пл. хвойна) 30 г
Fol. Fragariae (лис. ягода)
Fol. Betulae (лис. бреза)
FI. Chamomillae (цв. лайка) по 20 г
Hb. Millefolii (ст. бял равнец) 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в
0,5 л вода 5 мин. Пие се по Г винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Ввгинизъм (Vaginismus)
Rp. FI. Crataegi (цв. глог)
Hb. Melissae (ст. маточина) по 50 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка)
FI. Rhoeados (цв. див. мак)
Strob. Lupuli (шишарки хмел)
Hb. Thymi (ст. мащерка) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в
0,5 л вода 2 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Болести на ушите, носа и гърлото

Остро възпаление на гълтана (Pharingitis acuta)

Rp. Fol. Farfarae (лис. подбел)

Rad. Symphyti (кор. чер оман) по 50 г
Hb. Thymi (ст. мащерка) 60 г
Fol. Fragariae (лис. ягода)
Fol. Tiliae (цв. липа) по 30 г
Hb. Origani (ст. риган) 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно, подсладена с
мед.
И ли
Rp. Fol. Salviae (лис. градински чай)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 60 г
Rhiz. Calami (коренщ. блатен аир) 10 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта. Външно се прави
гаргара със запарка от следната смес: градински чай и лайка, взети в еднакво
количество.

356
Ост ро възпаление на гръкляна (L a rin g M s acuta)

Rp. Rad. Althaeae (кор. ружа)

FI. Malvae (цв. слез)
FI. Chamomillae (цв. лайка) ио 40 г
Fol. Salviae (лис. градински чай)
Fol. Menthae pip. (лис. мента)
Hb. Thymi (ст. мащерка) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат е
0,5л вряла вода и се оставят да киснат 1час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно, подсладена с мед. Външно се прави гаргара със запарка от след­
ната смес: 2 супени лъжици градински чай и по 1 супена лъжица лайка и цвят
от слез.

Кръвотечение от носа (Epistaxis)

Rp. Rad. Symphyti (кор. чер омав)
Fol. Urticae (лис. коприва) во 50 г
Fr. Cynosbati (пл. шипки) 100 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 40 w
Cort. Querci (кори дъб)
Hb. Teucrii cham. (ст. червено подъбиче)
Hb. Visei albi (ст. бял имел)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Cort. Frangulae (кори зърнастец) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в
0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Външно —
1 супена лъжица смрадлика се вари в 300 мл вода 15 мин. (за тампони в носа).

Сепна хрема (Rhinitis allergica)

Rp. Hb. Teucrii poli (ст. бяло подъбиче)
Hb. Agrimoriii (ст. камшик)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
FI. Rosae dam. (цв. роза)
Fol. Plantaginis (лис. жиловлек) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се заливат •
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно.

Възпаление на сливиците (Tonsilitis acuta, Angina catarrhalis)

Rp. Fo!. Rubi idaei (лис. малина)
FI. Calendulae (цв. невен) по 20 r
Hb. Origani (ст. риган)
FI. Chamomillae (цв. лайка) по 50 г
Fol. Menthae pip. (лис. мента) 30 r
M. f. species! (Да се смеси!)

36 7
 Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от билките се вари в 200 мл
вода 5 мин. Течността се прецежда и изпива с мед, докато е гореща. Отделно се
прави гаргара с отвара от следната смес:
Лр. FI. Chamomillae (цв. лайка)
Fr. Anisi (пл. анасон)
FI. Malvae (цв. слез) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 1 супена лъжица от.билките ое вари в 300 мл
вода 2 мия. (за гаргара).
И ли
Лр. Hb. Malvae (ст. слез)
Fol. Plantaginis (хшс. жиловлек) по 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Възпаление на външното ухо (Otitis externa)

Лр. Fol. Plantaginis (лис. жиловлек) . 200 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билката се заливат с
0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се iio 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно. Външно за капване в ухото: 100 г стръкове от жълт кантариони
20 г лайка се киснат в 0,5 л зехтин 1 месец или пресен сок от растението дебела
мара (iSedum maximum Sud.).

Болести на кожата
Циреи (Furunculosis)
Rp. Hb. Teucrli poli (ст. бяло подьбиче)
Rad. Sarsaparillae (кор. сарсапарила) ПО 50 г
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Hb. Equisefi (ст. хвощ)
Fol. Urticae (лис. коприва) по 30 г
Hb. Taraxaci (ст. глухарче) ^
Sem. Lini (ленено семе) по 20 г
Hb. Violae trie. (ст. трицветна теменуга)
И . Chamomillae (цв. лайка) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди яДене 4 пъти дневно. Външно се прави
лапа от ленено семе. Тази рецепта се дава в случай на непрекъснато появяване на
циреи по тялото.
И ли
Лр. Rad. Bardanae (кор. цирей) 50 г
Hb. Teucrii poli (ст. бяло подьбиче)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по Ю г
M. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

358
Брадавици (Verrucae)

R p. Fol. Urticae (лис. коприва)

Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 30 Г
Fol. Plantaginis (лис. жиловлек)
Rad. Cichoriae (кор. синя жлъчка)
Rad. Taraxaci (кор. глухарче)
Fr. Juniperi (пл. хвойна)
Fol. Betulae (лис. бреза) по 25 г
Rad. Sarsaparillae (кор. сарсапарила)
Hb. Teucri poli (ст. бяло подьбиче) по 20 г
М. f species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.Външно брадави­
ците се мажат 3 пъти дневно със сок от змийско мляко.
И ли
R p. Rad. Sarsaparillae (кор. сарсапарила)
Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец)
Fol. Urticae (лис. коприва)
Hb Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Hb. Teucrii poli (бяло подьбиче) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта. Външно се маже
от следната смес: по 20 г клонки от божо дърво (Thuia occidentals L.) и клонки
от гачяттпгя хвойна ( Juniper us sabina L.) киснат 20 дни в 100 мл силна ракия

Косопас (Alopecia)

R p . Rad. Hellebori (кор. кукуряк) 50 r

Rad. Althaeae (кор. ружа) 25 r
H а ч и н н а у п о т р е б а : Корените на кукуряка се варят в 250 мл оцет,
докато течността остане наполовина. Прецежда се и се смесва с настойка от
корени на ружа (корените на ружата се киснат в 150 мл студена вода 1 час, след
което се прецеждат). С тази смес сутрин и вечер се правят фрикции на мястото»
засегнато от косопаса.

М азоли (C lavus)

R p. Fol. Sedum max. (лис. дебела мара — пресни)

Н а ч и н н а у п о т р е б а : Обелва се кожицата на пресни листа от де­
бела мара, капват се върху тях 3—4 капки оцет и се слагат върху мазолите за
през нощта.

Комсни заболявания на нервна почва (N euroderm itis)

R p. Fol. Urticae (лис. гръцка коприва) 100 г

Hb. Origani (ст. риган)
Fol. Melissae (лис. маточина)
Hb. Violae trie, (ст. трицветна теменуга) по 40 г

359
 FI. Chamomillae (цв. лайка)
FI. Cyani (цв. метличина) по 20 г
Hb. Thynii (ст. мащерка.)
Hb. Equiseti (ст. хвош)
Hb. Meliloti (ст. комунига) по 15 г
Rad. Valerianae (кор. дилянка) 10 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в
0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Външно се
правят бани от хвойна и трина: шепа хвойна и 2 шепи трина се варят в 3 л вода
Ч2 час. Прибавя се водата във ваната за баня.
И ли
Яр. Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Rad. Spireae ulm. (кор. блатен тъжник) по 100 г
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Hb. 'friolae trie. (ст. трицветна теменуга)
Rad. Berberidis (кор. кисел трън)
Rad. Carlinae (кор. решетка)
Hb. Teucrii poli (ст. бяло подъбиче)
Fol. Fragariae (лис. ягода) по 30 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта. Отделно се правят
бани с отвара по следната рецепта:
Яр. Fr. Sorbi aucupariae (пл. офика)
Fol. Cotini (лис. смрадлика) по 80 г
Fol. Salviae (лис. градински чай) 50 г
Hb. Equiseti (ст. хвощ) 60 г
Cort. Querci (кори дъб) 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 шепи от билките се варят в 3 л вода 10 мин.
За бани.

Гнойни пъпки (Pustulae)

Rp. Hb. Agrimoniae (ст. камшик) 100 г
Rad. Bardanae (кор. репей)
Fol. Juglandis (лис. орех)
Hb. Violae trie. (ст. трицветна теменуга) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : За пиене, както по рецептата за кожни забо­
лявалия. Външно гнойните пъпки се мажат сутрин и вечер със следната смес-
50 г боров катран, разбъркан добре със 100 г краве масло.
И ли
Яр. Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Teucrii poli (ст. бяло подъбиче)
Fol. Urticae (лис. коприва).

360
 Rad. Sarsaparillae (кор. сарсапарила) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : За пиене, както в рецептата за кожни за-
болявания. Външно — бани с корени на бряст (Ulmus campestris L.): шепа от
корените се варят ’ /2 час в 3 л вода.

Гъбички (Epidermophytia, Trichophytia)

Rp. Fol. Scolopcndrii (лис. волски език)
Hb. Basilici (ст. босилек) no 100 г
М. f. species! Да се смеси!)
Н а ч и н н а . у п о т р е б а : 3 супени лъжици от билките се Еарят в 0,5 л
вода 5 мин. Правят се горещи бани по 20 мин. За същата цел може да се изпол­
зува-f корени от бъзак (Sambucus ebulus L.) в същото количество, но се варят
15 мин.

Екзема (Ekzema)
Rp. Fol. Juglandis (лис. орех)
Rad. Saponariae (кор. сапунче)
Rad. Bardanae (кор. репей)
Rad. Ononidis (кор. гръмотрън)
Fol. Plantaginis (лис. жиловлек)
Fol. Salviae (лис. градински чай)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 50 г
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Millefolii (ст. бял равнец)
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Fr. Juniperi (пл. хвойна)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) по 25 г
Fol. Urticae (лиа. коприва)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
FI. Cyani (цв. метличина) по 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Отделно се
правят бани с кори от бряст: 30 г кори се варят в 1,5 л вода 20 мин.
Или
Rp. Hb. Polygonii hydr. (ст. пипериче) . 200 г
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява)
Hb. Absinthii (ст. пелин) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжициот билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преда ядене 4 пъти дневно. Външно се пра­
вят компреси от следната смес:
Rp. Hb. Tanac. balsam, (ст. калоферче)
Fol. Cotini (лис. смрадлика)
Fol. Betulae (лис. бреза)
Fol. Juglandis (лис. орех)

361
 Pol. Cydoniae (лис. дюля)
Fol. Syringae (лис. люляк) по 20 r •
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Цялото количествосевари в 800 мл винен
«Пет с 250 г морска сол 10 мин. За компреси на екземата.

Червен плосък лишей (Lichen ruber planus)

Rp. Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Hb. Polyg. hydr. (ст. пиперите)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Rad. Bardanae (кор. репей)
Rad. Pruni spinosi (кор. трънка)
Hb. Absinthii (ст. пелин) no 50 r
M. f. species! (Да се смеси!)

Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л

вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Външно лишеят
се маже със следната смес: 50 г корени айважива се варят в 250 г овча лой и 100 мл
зехтин на тих огън 15 мин., след което се прецеждат през марля.

Лсориазис (Psuriasis)

Rp. Fol. Urticae (лис. коприва)

Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) по 50 г
Hb. Chelidonii (ст. змийско мляко) 25 г
Rad. Sarsaparillae (кор. сарсапарила) 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Външно за
мазане: с пресен сок от корена на змийска хурка (Arum maculatum L.).

Алопеция гнездна (окапване на косата) — (Alopecia areata)

Rp. Rad. Valerianae (кор. дилянка)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
И . Lavandulae (цв. лавандула) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)

Н а ч и н н а у п о т р е б а : За пиене, както в горната рецепта. Външно

за обливане на главата сутрин и вечер 10 дни, а след това само вечер с отвара
от следната смес:
Rp. Hb. Urticae (ст. коприва) 80 г
Red. Helleborii (кор. кукуряк)
Hb. Matric. inodori (ст. едра лайка) ■ по 50 г
Fol. Cotini (ст. смрадлика) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)

362
Или
Rp. Cort. fr. Juglandis (зелени черупки на орех)
Rad. Hederae (корени бръшлян)
Rad. Urticae (корени коприва) по 50 г
Rad. Veratri (кор. чемеряка) 300 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 100 мл
винен оцет и 100 мл вода 15 мин. Прецежда се и се правят фрикции намесата
през ден. След 4 дни се прави нова отвара.
И в двете рецепти се препоръчва пиене на витамин А, В-комплекс и витамин
В по една таблетка 4 пъти дневно.

Копривна треска ( Urticaria)

Rp. Fol. Urticae urens (лис. гръцка коприва)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик) по 60 г
Fol. Plantaginis (ст. жиловлек)
Rad. Sarsaparillae (кор. сарсанарила) ,
Hb. Teucrii poll (ст. бяло подъбиче) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.'
Ил и
Rp. Hb. Agrimoniae (ст. камшик) 100 г
Fol. Syringae (лис. люляк)
Fol. Fic. caricae (лис. смокиня)
Hb. Violae trie. (ст. трицветна теменуга)
Rad. Taraxaci (кор. глухарче)
Rad. Cichorii (кор. синя жлъчка) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Болести, причинени от физически фактори

Измръзване ( Congelatio)

Rp. Lich. Querci (дъбов лишей)

Hb. Equiseti (ст. хвощ)
FI. Calendulae (цв. невен) по 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Правят се лапй за налагане на измръзналите
места, които след това се намазват със зехтин.
Ил и
Rp. И . Chamomillae (цв. лайка)
Fol. Juglandis ' (лис. орех) по 50 г

363
 Fol. Cotini (лис. смрадлика)
Cort. Querci (кори дъб) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Начин н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Изгаряне (Conbustio)

Rp. FI. Chamomfflae (цв. лайка) 10 г

FI. Calendulae (цв. невен) 15 г
FI. Millefoiii (цв. бял равнец) 25 г
И. Hyperici (цв' жълт кантарион) 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Билките се взимат пресни и цялото количество
се кисне в 1 л зехтин 40 дни — за мазане на изгорени места.
Ил и
Rp. Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион) 100 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Пресните стръкове сцветовете се киснат •
същото количество зехтин. За мазане.

Туберкулозни заболявания
Туберкулоза на белите дробове (ТВС pulmonum)

Rp. Hb. Agrimoniae (ст. камшик) 100 г

Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец)
Rad. Helenii (кор. бял оман)
Hb/Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява) по 50 г
Rad. Spireae ulm. (кор. блажен тъжник) 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у р о т р е б а . 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 я
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Или
Rp. Hb. Millefoiii (ст. бял равнец)
Hb. Achill. clyp. (ст. жълт равнец)
Hb. Hyperici (ст. жълт кантарион)
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион)
Hb. Gentianae (ст. синя тинтява)
Fol. Farfarae (лис. подбел)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Rad. Helenii (кор. бял оман) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

364
Губеркулоза на бъбреците (Т В С renum)

Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) 200 г

Rad. Berberidis (кор. кисел трън)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Начин на у п о т р е б а : Както в горната рецепта.
Или
Rp. Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Fol. Plantaginis (лис. жиловлек)
Fol. Urticae (лис. коприва) по 100 т
Fol. Salviae (лис. градински чай)
Tur. Pini (борови връхчета)
Hb. Polyg. avic. (ст. пача трева)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Hb. Millefoiii (ст. бял равнец) по 50 г
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион) 30 г
Hb; Absinthii (ст. пелин)
Fr. Juniperi (пл. хвойна) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Начин н а у п о т р е б а : Както в горната рецепта.

Туберкулоза на половите органи (Т В С genitalis)

Rp. Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде)
Hb. Equiseti (ст. хвощ)
Fr. Juniperi (пл. хвойна)
Rhiz. Geranii sang, (корнщ. кръвен здравец) по 50 г
Rad. Gentianae (кор. жълта тинтява) 20 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 3 супени лъжици от билките се варят в 1 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно вместо вода.

Туберкулоза на костите (ТВС osseum)

Rp. Tur. Pini (борови връхчета)
Rad. Cochleariae ar. (кор. хрян) по 100 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : Боровите връхчета и корените хрян, прясно
набрани, се нарязват еитно и се слагат в 2,5 кг мед. Взимд се по 1 супена лъжица
^преди ядене 3 пъти дневно. Пие се и следната смес:
Rp. Lichen Fagi (буков лишей)
Rad. Sarsaparillae (кор. сарсапарила) по 150 г
Lich. Islandici (исл. лишей)
Hb. Agrimoniae (ст. камшик)
Rad. Spireae-ulm. (кор. блатен тъжник) по 50 г
М. f. species! (Да се смеси!)

365
 Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша след ядене 4 пъти дневно. Д в е i е р е ­
ц е п т и се у п о т р е б я в а т е д н о в р е м е н н о .
Ил и
Rp. Rhiz. G eranii sang, (коренщ. кръвен здравец)
Lichen Fagi (буков лишей)
Rad. Sarsaparillae (кор. сарсапарила) по 100 г
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. След ядене се
взима по 1 супена лъжица от следната смес: 100 г ситно смлени стръкове от
камшик, смесени с 1 кг мед.
Туберкулоза на червата (ТБС intestinorum)
Rp. Rad. Symphyti (кор. чер оман) 200 г
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион) 100 г
Rhiz. Geranii sang, (коренщ. кръвен здравец) 50 г
Rad. Urticae (кор. коприва)
Tur. Pini (борови връхчета)
Hb. Equiseti (ст. хвощ) по 25 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б а : 2 супени лъжици от билките се варят в 0,5 л
вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно. След ядене
се взима по 1 супена лъжица мед.
Ил и
Rp. Rhiz. Geranii sang, (корениш, кръвен здравец)
Hb. Centaurii min. (ст. червен кантарион) по 100 г
Rad. Tinctoriae (кор. брош)
Hb. Droserae (ст. росянка) по 40 г
М. f. species! (Да се смеси!)
Н а ч и н н а у п о т р е б-а; Както в горната рецепта.
Обръщаме внимание на нашите читатели още веднъж, че билките се приготвят
в еднодневна доза. На следващия ден се прави нова отвара шш запарка. В билко­
лечението е прието лекарствените форми (отвари, запарки) да се прецеждат,
след като изстинат и да се пазят на студено място. През време на пиенето мож
да се подслаждат (за предпочитане с мед).

** .
По искане на нашите читатели даваме някои рецепти за бо­
лестта рак. Те се употребяват в народната медицина, като са допъл­
нени и коригирани от нас. Обаче при тази болест трябва винаги да
търсим съвета на лекаря и да се прибягва към лечение от официал­
ната медицина. Билколечението на рака засега е обикновено без­
резултатно и както пишем по-горе, го даваме само по настояване
на нашите читатели.1
1 Рецептите са написани от Илия Ланджев,

366
I ) О б щ а р ец еп т а при з а б о л я в а н е от р ак

150 г листа от столетник (алое видове), настъргани с пластмасово ренде, 250 г

мед и 350 г червено вино (17°) се слагат в .буркан за 5 дни, като често се разкла­
щат. След прецеждане се взима по 1 супена лъжица преди ядене 3 дни, на четвър­
тия ден се взима по 1 супена лъжица сутрин и вечер преди ядене до свършване-
на настойката. Това се пие три месена.
Проф. Филатов е употребявал столетника за лекуване на рак по ко­
жата, като предварително е държал растението 12 дни при нлска темпе­
ратура и на тъмно. Листата на такива растения в комбинация с евка
липтово и рициново масло се използуват за лекуване на рак оо кожата»

2) При рак на черния дроб

200 г сок от праз лук и 300 г сок от кромид лук (настъргани на пластмасово
ренде и след това изстискани) се смесват с 600 мл бяло вино (като се разклаща)
и се оставят 5 дни. След това към тази смес се прибавят 200 г мед и тя се оставя
за още три дни (при често разклащане). Пие се по 1 супена лъжица 1/2 час
преди ядене 4 пъти дневно.

3) При рак на гърлото

Свеж бял пелин се счуква между два камъка. След това се поставя върху марля
и върху него се посипва 1 лъжичка нишадър (взет от аптеката). Поставя се
върху гърлото, увива се с 3 пласта вестници и с вълнено парче плат. Това Се
прави всеки ден в продължение на 20 дни. Освен това се пие един път през де­
ня йод (йодна тинктура, взета от аптеката) по следната схема: първия ден се
взима 1 капка в прясно мляко (1 кафена чашка), втория ден две капки, третия
ден три капки (до 20 капки), след това се намаляват—19 капки, 18 капки, 17
капки и т. н. След почивка от 15 дни същото се повтаря 4 пъти.

4) Рак на стомаха и червата

Стръкове от ранилист, корени от ранилист по 100 г, корени чер оман, стръкове

хвощ, цвят лавандула по 50 г, стръкове имеЛ, корени кукуряк, цвят невен, ко­
рени омайниче по 30 г се смесват и 2 супени лъжици от сместа се Барят в 600 мл
вода 10,мин. Отварата, подсладена с мед, се пие по 1 винена чаша преди ядене
5 пъти дневно (на У часа).
За същата цел може да се използува и следната рецепта: стръкове ранилист,
корени ранилист по 50 г, стръкове пача трева, листа мечо грозде, листа розма­
рин, цвят акация, стръкове върбинка по 40 г, пъпки от топола 100 г, корени брей,
корени блатен гьжник, стръкове еньовче, листа жиловлек, стръкове жълт кан­
тарион по 30 г, цвят лайка, стръкове мащерка по 20 г и цвят невен 15 г се смес­
ват и от сместа се приготвя отвара. Начин на употреба, както в горната ре­
цепта.

367
5) Рак на гърдата

Цвят от слез 200 г и стръкове от росопас ГООг се смесват и 3 супени лъжици от

сместа се кисне в 1 л вряла вода 1 час. От прецедената запарка се пие по 1 ви*
цена чаша преди ядене 4 пъти дневно и вместо вода, подсладена с мед.

6) Рак на простатата

Стръкове невен, стръкове лепка по 100 г се смесват, 2 супени лъжици от тази

смес се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти
дневно, като в чашата се прибавя сок от 1 черна ряпа (настъргана на пластма­
сово ренде и изстискана).

7) Рак на белия дроб

Стръкове имел, корени ранилист, стръкове ранилист, стръкове хвощ, цвят ле-
вандула, корени чер оман, цвят невен, стръкове жълт кантарион по 50 г са
смесват. 3 супени лъжици от билките се киснат в 1 д вряла вода 2 часа. Пие се
по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно и вместо вода. След ядене се взима
по 1 кафена лъжичка ситно нарязани плодове от конски кестен. Правят се инха­
лации с евкалиптово масло (взето от аптеката).

ВЪНШНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИЛКИТЕ

Билките с техните лечебни свойства намират голямо приложение

не само за вътрешна употреба. Често те се прилагат и външно във
вид на лапй, компреси, катаплазми, бани за местно (локално) ле­
куване на заболявания по повърхността на тялото. Такива са преди
всичко редица кожни страдания (екземи,лишеи, циреи и др.), гнойни
и обикновени рани, изгаряния, изкълчвания, контузии, отоци на
ставите, възпаления на вените и т. н. Но има редица случаи, когато
и заболявания на вътрешните органи се лекуват чрез външно при­
ложение на билките, рсобено когато са придружени с болки. Обик­
новено такива са заболяванията на органите в коремната кухина
(стомах, черва, жлъчка, бъбреци и пикочопроводи, яйчници, матка),
възпаления на ставите, сухожилията и др. И тук билките най-често
се прилагат под формата на компреси, лапй и бани. Възможността
да се лекуват вътрешни органи посредством външно приложение
на билките be дължи на съществуването на т. нар. зони на Хед
(фиг. 12). В края на XIX в. английският учен Хенри Хед установил,
че болките от вътрешните органи се отразяват (проектират) в
строго определени области от кожата на човешкото тяло. Тези
области се отличават и с увеличена, или намалена (в зависимост

368
 заболявания н а
пикочния м ехур
чернодробни и млъч-’^ ^ .заболявания на тестиса болки 6половите
■ ■нистрадания ШШ и придатъка м у '
Ш възпаления
на простатата
opeaHU'Po6o6tt
болки

Фиг. 12

369
84. Бияхито в България и използуването “
от страданието) чувствителност към допир и топлина, ©ъшеству-
ването на зоните на Хед се обяснява с обстоятелството, че тези
места са богати на нервни окончания, отвеждащи до такива центрове
в гръбначния мозък, които са свързани с работата на строго опре­
делени райони.
Зоните на Хед намират голяло приложение в медицината — за
поставяне на диагнози и лекуване. Те се използуват и при билколе­
чението и иглолечението (китайската Чжен-чзю терапия). На пред­
лаганата от нас схема на човешкото тяло са посочени някои по-
важни зони на Хед, където с успех може да се приложи външно бил­
колечение.

БИЛКОВИ БАНИ

Обикновено билковите бани се правят със смес от отвари, пригот­

вени от няколко вида растения. Те се прилагат за лекуване на забо-
лявания както по повърхността на тялото, така и на вътрешните
органи. Особено препоръчителни са билковите бани през летни»
сезон, когато може и трябва да се съчетават (строго индивидуално)
и със слънцелечение.
Б а н я с ъ с з а п а р д а о х т р и н а (отпадъци от сеното),
Малка торбичка с трина се потапя в захлупен котел с кипнала вода
и се оставя в него (но не на огъня) половин час. Получената запарка
се смесва с приготвената топла вода във ваната. Температурата на
банята трябва да бъде 35—37°С, а продължителността— 10—20 мин.
Банята се прилага за закаляване на деца, при кожни болести, въз­
паления на млечните жлези и на зърната на гърдите; още при ци­
реи, открити рани, газове и др.
Б а н я с о т в а р а о т о в е с е н а с л а м а . Голяма
връзка овесена слама се потапя в съд с кипяща вода и се оставя в
него да ври половин час. След това отварата се смесва с топла вода
във вана. Температурата и продължителността са, както при ба­
нята от трина. Тази баня се препоръчва при възпалителни заболя-
вания на бъбреците и пикочния мехур, както и при ревматизъм,
мехури от обувки, мазоли, вроговени образувания по краката.
Б а н я с о т в а р а от т р и н а и о в е с е н а слама.
Двете съставки на банята се варят заедно в продължение на половин
час. Продължителността на температурата и болестите, при които
се прилага, са, както при първите две бани.

370
 Б а н я с б о р о в и и г л и . Събират се пресни борови игли,
ситно нарязани клончета от бор и наСйгаени борови шишарки*
Сместа се вари половин час. Температурата и продължителността,
на банята са, както в горните случаи. Прилага се ири заболяване на
пикочните пътища и кожата, за укрепване на нервната система и о
козметична цел.
Б а н я с т р и л и . Вземат се i / 2 до 4 кг (в зависимост от
големината на ваната) пшеничени трици. Варят се половин час в
8—10 л вода. Получената течност се прецежда и се смесва с водата
за къпане. Температурата трябва да бъде около 37°С, а продължи­
телността на банята — до половин час. Такава баня се прилага с
успех при кожни заболявания и най-вече при упорит сърбеж.
Б а н я с о р е х о в и л и с т а . Листа о т орех (300—500 г)
се варят 10—20 мин. в голям съд. Течността се излива във вана,
като температурата се довежда до 35—37°С. Продължителността
на къпането е 10—20 мин. Препоръчва се за закаляване на малка '
деца и при рахит.
Б а н я с о р е х о в и л и с т а и м о р е т а с о л . 200 т
зелени или 100 г сушени листа се варят в 2 л вода, докато течността
изври наполовина. След това се смесва с водата за къпане, гьдето
е разтворена 200 г морска сол. Температурата и продължител,
ността са, както по-горе. Препоръчва се при рахит и бронхити.
При липса на орехови листа може да се използува детелина (двойно
по-голямо количество). Приготвя се, както банята от трина.
Б а н я о т д ъ б о в и к о р и . 1 кг дъбови кори се измвзат
с четка и се варят в б л вода, докато течността изври наполовина.
Получената отвара се излива във водата за къпане. Температурата
на банята е 35—37°С, а продължителността— 10—20 мин. Препо­
ръчва се при кожни болести (пемфигус). Прави се баня на крайни­
ците или цялото тяло.
С и н а п о в а б а н я . Прясно счукано или смляно екналово
семе (100—150 г) се връзва добре в платнена торбичка, поставя се
в топла вода (38°С) и се държи в нея, докато водата се размъти
добре. Продължителността на банята е 10—15 мин. Прилага се при
настинка, хрема, плеврит, бронхити и др. Банята е за цялото тяло.
Баня с ечемик или г р о зд о в и пръщнни.
Слага се в кофа или чебур още топлият или току-що изварен за
бира ечемик; последният може да се замести с гроздови пръщнни.
Тази баня, която трябва да трае 15—ЗОмин., се препоръчва за ле­
чение на болести на краката — ревматизъм, артрятни изменения,
вроговявания. Лица с разширени вени не трябва да правят бани
по-горещи от 25°С!
Т о п л а с е д я щ а б а н я с п о л с к и хвощ или

Ш
з м и й с к а х у р к а . Взима се 100 г хвощ или стръкозе змийска
хурка. Приготвянето на банята става по описания по-горе начин,
като температурата след сваряването на билките трябва да бъде
25—30°С, а продължителността на банята 15 мин. Препоръчва се
използуваната вече отвара да се употреби за още две последова­
телни вани, разбира се, вече студени: едната 3—4 часа след първата,
а другата един час след втората, с продължителност 1—2 минути.
Седящите вани се правят 2—3 пъти седмично и се прилагат за ле­
чение на хемороиди (маясъл), фистули на дебелото черво, бъбречни
колики, бъбречнокаменна болест, мъчно уриниране, но в този слу­
чай без прилагане на последващите студени бани.
Б а н я с х в о й н а . 150 г леко счукани плодове от хвойна
се връзват в платнена торбичка, която се кисне в топла вода (38—
40°С) половин час. Продължителността на банята е 10—15 мин.
Тя се препоръчва за лечение аа сърдечно-съдови и нервни заболя-
ванйя. Банята се прави на цялото тяло.
П а р н а б а н я з а г л а в а т а ( и н х а л а ц и я ) . Широк
и дълбок котел или дървено ведро се напълва до 3/4 с вряла (кип­
нала) вода, в която се слага по една супена лъжица от следите
билки: копър, градински чай, чубрица, бъз, жиловлек, липов цвят.
При липса на тези билки те могат да се заменят с една шепа коприва
или трина. След поставяне на билките съдът се покрива с похлупак
н мокър плат, за да не излиза парата, и се слага на малък стол.
Болният сяда на голям стол, съблечен до кръста, и се навежда над
съда, като маха похлупака и мокрия плат. Така наведен над водата,
болният се покрива с одеяло или черга. Той трябва да вдишва дъл­
боко парата с ш ироко отворени уста, нос и ечи. Това трае
10—15 мин. Инхалацията се прави в добре затоплено помещение.
След нея горната част на тялото се измива със студена вода и се
подсушава (препоръчително е последното да става чрез енергични
движения, а не с помощта на кърпа). Парните бани се препоръчват
при настинка, задух, грип, ревматични и невралгични болки в
горната част на тялото, синузит, възпаление на кожата и др. За­
бранено е прилагането на парната баня при болни със слабо сърце,,
високо кръвно налягане или изтощени от тежка болест.

372
ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИЛКИТЕ Ь КОЗМЕТИКАТА

Билките още в най-древни времена освен за лечение са служили и

като средство за поддържане и възстановяване на красотата. Коз­
метиката била на голяма почит у египтяните. Широко се употре­
бявали парфюмите и балсамите. Древните гърци също използу­
вали билките с козметична цел. Ментата например употребявали
за намазване на подмишниците, палмовото масло — за лицето
и гърдите, а веждите и косите мажели с помада от маржолен. Есен­
ция от бръшлян била препоръчвана за коленете и врата, а от дю­
лята правели есенция, която употребявали преди сън. Освен това
за поддържане на бодростта на духа се мажели с парфюм от лозови
листа.
У римляните, както е известно, чистотата на тялото била на
голяма висота. Те се мажели с благоуханни треви. Боядисвали ко­
сите си черни с помощта на жълт кантарион, мирта, печени ши­
калки и зелените кори на ореха, а ги изрусявали с оцетна кал. Упо­
требявали специална помада от шикалки против косопад, а с меча
мас подпомагали поникването на косата.
В Европа растенията започнали да се употребяват като козме­
тично средство много късно — при царуването на английската
кралицаЕлизабета.Постепенно козметичните средства завладели
всички европейски страни и днес, особено жените трудно м огат
да си представят своето ежедневие без тях. За съжаление в козме­
тиката се намесвай химията, чиито вещества не винаги са без­
вредни.
Препоръчваме някои козметични средства от растителен про­
изход, използувайки наш опит и опита на видни наши козмстици

Билките и вашите коси

За да бъде косата винаги хубава, здрава, еластична и с приятен
блясък, за нея трябва да се полагат грижи. Ето няколко наши
съвета:
Косите трябва да се мият веднъж седмично с топла вода, а
сухите — веднъж на две седмици. Светлите коси е препоръчително
да изплакда1 _с щдарц, р т.д ад щ или от езичестите цветове на
слънчогледа (2 супени лъжици изсушена лайка или езичести цветове
на слънчоглед~се'вфпят '^ минГв Г л водаV"Ако е необходимо да се
отстрани излишъкът от мазнина по косата, тя предварително се
измивй с отвара от дъбови к о р и ( 3 супени лъжици дъбови кори се

373
варят в 1 л вода 15 мин.У Сухите коси е добре преди измиването да
се намажат с рициново, бадемово масло или със зехтин. О д е л щ -
мазваие главата се завива с намокрена в горептя вола и добре тд,-
се Д2МЙМ* ^Г зм ц вав ата.
става по-лесно, като се намаже с яйчен белтък^или г кисело мляко ^
За да се зазд р ам косъмът и да добие блясък, добре е косата пд се
изплакне с OTBSpia от чайГ Ако косата не е особено мазна, намазва
се със следната смесГедЙа част рициново масло и три части баде­
мово. Сместа от маслата се разтрива върху дланите на ръцете и с
леки движения се нанася върху косата.
Често заболяване на косата е п ъ р х о т ъ т . Ето няколко ре­
цепти против него. 100 г листа от коприва се попарват с 0,5 л вода
и 100 мл винен спирт. Киснат 2 часа. Прецежда се и се втрива в
косата чрез кръгови движения всеки ден до следващото измиване
на косата. За същото може да послужи сок от кромид лук, смесен
с еднакви количества газ и ракия.
К о с о п а д ъ т и „ о т с л а б в а н е т о “ на к о с а т а е
често срещано явление. Ето няколко рецепти за него:
' Отвара за коса. 20 г нарязани корени от репей се варят в 0,5 л Еода 15 мин.
След изстиване отварата се прецежда и с нея се н атр и ат корените на косата,
след което косата се изплаква. Това се прави 3—4 пъти седмично.
Крем за коса. 3 супени лъжици нарязани корени от репей се варят в 3C0 мл
вода 15 мин. Отварата се прецежда и се слагат 9 супени лъжици топена свинска
мас. Оставя се да престои на слаба фурна 2—3 часа. След като сместа изстине,
излишната вода се отстранява и с получения крем се мажат корените на косата
Ежедневно.
Масло за коса. 100 г пресни, ситно нарязани корени от репей се киснат 24 часа
е 200 мл бадемово масло. След това се варят на тих огън 15 мин. След изсти­
ване корените се изстискват добре и маслото се прецежда. Употребява се за ма­
зане на косата 5 часа преди миене.

Срещу косопад може да се употребят и следните билки

1) 1 супена лъжица лйста от бреза се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да
кисне 2 часа. Косата се маже след измиване.
2) Две глави кромид лук се нарязват ситно и се киснат в 300 мл силна ракия
10 дни. Мажат се корените на косата един ден преди измиване.
Против пърхот и за растене на косата: 50 г корени от чемерика се варят
в 250 мл вода и 250 мд. винен спирт, докато течността остане наполовина. Пре­
вежда се и се трият корените на косата 3 пъти седмично в продължение на 2
седмици. След това само 1 ден преди миене. По същия начин се употребяват и
корени от коприва.

374
Поддържане на лицето
БИЛКОВИ МАСКИ

1. З а с у х_а к о ж а
М аска от овесени ядки. 2 супени лъжици овесени ядки се варят 15 мин. с мляко
или вода. След като кашата поизстине, прибавя се 1 лъжица мед. Нанася
се топла върху лицето и стои 20 мин. Лицето се*измива с хладка вода.
М аска от т иква. 2 супени лъжици сварена тиква се разбиват, прибавя се
1 супена лъжица зехтин или бадемово масло. Получената смес се нанася върху
лицето. След 20 мин. се измиват с хладка вода.
М аска от м оркови. Настьргват се два моркова и се смесват с разбит бел­
тък от яйце, 1 чаена лъжичка зехтин или мляко и малко нишесте. Намазват се
лицето и вратът. След 30 мин. се измиват с хладка вода.
М аска от м арули. Ситно нарязани листа на маруля се заливат и се разбърк­
ват добре със зехтин и няколко капки лимонов сок (да се получи каша). Намазва
се лицето. След 20 мин. се измива последователно с топла и студена вода.
Вместо маруля може да се използува настъргана ряпа или пюре от картофи.
М аска от банани. 1 банан се смачква добре, прибавя се чаена лъжичка мляко
и се нанася върху лицето. След 20 мин. лицето се измива с хладка вода.
М аска от ябълки. 1 ситно настъргана ябълка се смесва с 1 супена лъжица
зехтин, мляко или сметана. Намазват се лицето и вратът. Маската стои 20 мин.
Измива се с хладка вода. 1
М аска от праскови. 1 зряла праскова се смачква и се смесва с отвара от
лайка, докато се получи каша. Нанася се върху лицето. След 20 мин. се измива
с топла вода.
Краст авична м аска. Към ситно настъргана краставица се прибавят ня­
колко капки лимонов сок. Намазват се лицето и вратът. След 20 мин. се из­
трива с кърпа. Не се мие!

2. З а м а з н а к о ж а
Уласка с бадем и. Лайка, липов цвят, лавандула, бъзов цвят и борови връхчета
се смесват по равни части. С 2 супени лъжици от сместа се приготвя отвара.
1 сурена лъжица счукани бадеми се попарват с 50 г от отварата. Прибавят се
1 чабна лъжичка брашно и ]/а чаена лъжичка мед. Кашата се нанася топла
върху лицето. След 30 мин. лицето се измива с топла и студена вода.
М аска от банани. 1 банан се смачква добре и се прибавя 1 кафена лъжичка
лимонов сок. Сместа се нанася по лицето и врата. След 20 мин. се измиват с
хладка вода.
М аска от ябълки. Настьргват се ситно 1—2 ябълки и се смесват добре с
разбит белтък. Намазват се лицето и вратът. След 20 мин. се измиват с хладка
вода. *

Л осиони
Л осион oniMCfK. 2 супени лъжици венечни лиж а от мак се киснат в 200 мл вряла
вода в продължение на 1 час. Получената запарка^се използува като лосион про­
тив бръчки и суха кожа.

37*
 Лосион от метличина. Заливат се 50 г свежи цветове о т метличина с 0,5 л
в р ял а вода и се оставят д а киснат 1 час. П риготвеният лосион свива разш ире­
н ите пори, придава блясък на очите и прем ахва зачервяването н а клепачите.
Лосион от лайка. 2 супени лъжици лайка се в арят в 200 м л вода 10 мин
С лед изстиване течността се използува за омекчаване на кож ата и като ободри
телен лосион.
Лосион от магданоз. Заливат се 20 г свеж м агдан оз с 0,5 л вряла вода и сз
о став ят да киснат 1 час. Л осионът се употребява за изчистване на лицето.
Лосион от розмарин. 2 супени лъжици от билката се киснат в 300 м л вряла
в о д а 1 час. П олученият лосион се употребява за освежаване на кож ата, премах­
ване на торбичките под очите”
Лосион от мащерка. 2 супени лъж ици м ащ ерка се киснат в 200 м л врял а
■ода 1 час. П олученият лосион е подходящ за м азн а кожа.

ДРУГИ КОЗМЕТИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА БИЛКИТЕ

Настойка от ружа. 2 супени лъж ици листа или корени от руж а се киснат в
300 м л студена вода 1 час. П олучената настойка се п рилага като компреси при
лиш еи и суха кожа.
Отвара от глухарче. 2 супени лъж ици от билката се в арят 15 мин. в 300 м л
вода. С изстиналата отвара лицето се м ие сутрин и вечер. П рем ахва лунички.
Запарка от мента. К исн ат се 100 г мента в Чг кофа вряла вода половин
час. П равят се бани н а уморени и отекли крака.
Настойка с вино. К иснат се 50 г пресни цветове от мащ ерка в 0,5 л червено
випо 30 дни. Н асто й к ата се употребява за м азане 2— 3 пъти седм ично при ко­
соп ад и суха коса.
Настойка от горски ягоди. 1 чаш а пресни горски ягоди се зал и ват с 300 мл
силна ракия и се оставят д а киснат 30 дни. П рецеж дат се и с течността се маж е
лицето за освеж аване (преди м азане настойката се разреж да със същ ото коли­
чество вода!). С ъ щ о то м ож е д а се н аправи и с 1 чаш а горски м алини.
И н х а л а ц и я с р о з о в и л и с т а . Върху съд, в който ври вода на
тих огън, се поставя гевгир или сито. Н а дъното се разсти л ат розови венчелист-
чета. Д обли ж авам е лицето си на 15—20 см и покриваме гл ав ата с хавлиена кърпа.
Е теричните м асл а о т р о за т а укрепват кож ата и обод ряват лицето.

Билките м о г а т да ви п о с л у ж а т още:
. . . Лишеи по лицето се премахват със солена вода и отвара
о т елшови или брезови листа. На обикновен лишей може да се
правят компреси с отвара от хвощ или киселец.
. . . При херпес върху устните може да се прави компрес с от­
вара от дъбови кори или теменужка.
. . . Добре почиства черните точки по кожата на лицето смес от
2 супени лъжици царевично или овесено брашно и 1 белтък, разбит
на сняг. Налага се и след като засъхне, се изтрива със суха памучна
кърпа, а лицето се измива със студена вода.
. . .Зехтинът се препоръчва за лек масаж на лицето, предвари­

376
телно измито с топла вода без сапун и изплакнато със студена вода.
Той се оставя около 20 мин. върху кожата, след което тя наново се
измива с топла и студена вода без сапун. Зехтинът е полезен и за
кожата на ръцете, на лактите и за ноктите. Той е по-ефикасен, ко-
гато предварително се накисне 1 седмица с пресен босилек (100 г
босилек за 0,5 л зехтин).
. . . Луничките по лицето се премахват, а кожата става мека.
и гладка, ако се маже редовно с пресен сок от краставица.

БИЛКОВИ БАНИ

П ълна баня п рот ив о б р и в и 'и лишеи. Ситно нарязани стръкове от

риган (100 г) се заливат с 2 л гореща вода и се оставят да киснат
30 мин. Прецедената течност се слага в съда, където ще се прави
банята, като се долива вода'с температура 37°С. Продължител­
ността на банята е 30 мин.
Б ан я за о м екот я ва н е на кракат а. Във вана с топла вода се сла­
гат 100 г морска сол и отвара от 0,5 кг конски кестени. Продължи­
телността на банята е 30 мин. След банята краката се разтриват
с камфоров спирт и зехтин. Банята се препоръчва за омекотяване-
вроговяването на краката, за усилване тонуса на мускулите и цир­
кулацията на кръвта.
Б ан я за от ст ран яван е у м о р а т а и п от енет о на кракат а.Еж едне в на.
баня с отвара от дъбови кори (както по-горе) и морска сол при
37°С, след това масаж със зехтин.
Б аня при ст удени крака. Краката се държат 2 мин. в гореща вода
(крлкото може да се търпи) и 10 секунди в студена. Това се повтаря
5 пъти. Свършва се със студена вода. Добре е в банята да се прибави
отвара от глогов цвят (50 г цвят от глог се вари 10 мин. в 1 л вода).
П црни бани на лицет о. В зависимост от кожата тези бани се
правят с различни билки. При суха, чувствителна и лесно възпаля­
ваща се кожа се използува смес от равни части маточина, копър,
лавандула, лайка, невен и подбел. При мазна кожа с разширени
пори и прекомерно изпотяване добре действува смес от равни
части розмарин, градински чай, лайка, липов цвят, листа на мента,
дъбови кори, плодове от конски кестен, листа от върба и бреза.
При бледа, вяла и уморена кожа се препоръчва смес от камфора,
лавандула и маточина.
По 1 супена лъжица от билките се поставя в широк метален съд
с вода и се оставя да заври. След като водата започне да се изпарява,

37Т
лицеао се доближава до 20 см от съда над парата и главата се по­
крива с хавлиена кърпа. Парната баня трае 15 мин. След нея ли­
цето се измива със студена вода, натрива се с билков лосион и се
доставя билкова маска (вж. по-горе).
Билковата парна баня на лицето е лесна и полезна процедура.
Прави се веднъж седмично. Тя освежава лицето и почиства кожата
от черни точки, бели зърна и др.

П О -В А Ж Н И Б И Л К И ЗА В Ъ Н Ш Н А У П О Т Р Е Б А ,
О ПИСАНИ В КНИ ГА ТА

И м е н а билката Ф орм а на употреба Заб оляване

1 2 3

Анасон лапи циреи и отоци

А рника компреси • изгорено, навяхване, ударено, па­
рализи
га р гар а зъ боб ол
Б л атен аир жабурене зъ бобол, кървящ и венци
бани рахи т, скрофули
Б латен тъжник промивки бяло течение, ухапано о т насекоми
Блян н астойка 1:10 с ракия невралгия, ревм атизъм , подагп»
Б об печен при екземи
Б ож о дърво настойка 1:10 с ракия брадавици, ревм атизъм , лум баго
Бож ур лапи екземи
Босилек жабурене зъбоб ол
Брей настойка1:10 с ракия простуда, бодеж и, невралгия, рев­
м ати зъ м
Бръш лян пром ивка възпалени очи
лапи изгорено
Б ряст компреси гнойни рани, лиш еи, циреи
Бударица лапи изгорено, циреи
Б ял бор бани рахит, ревм атизъм , обриви, краста
Б я л и м ея л апй п одагра, лим ф атични отоци
Б я л ом ай л апи копривна треска, краста
Б я л равнец н астойка 1:10 в зехтин ранц, отоц и, изгаряния, ухобол
Б ял а акация жабурене зъ боб ол
Б ял а бреза бани и лапй трудно зарастващ и рани, екземи
Б ял а черница лапи циреи, екземи
Б ял о подъбиче га р гар а зъ боб ол
Великденче настойка1:10 в зехтин изгаряния, циреи, трудно за­
растващ и рани
Ветрогон компреси възпаление на очите, светлочув-
ствителност
Виш ня настойка от костилки ревм атизъм
в ракия
В одн а детелина бан и студени ръце и крака
Волски ези к бани трудно зарастващ и рани

378
 ^ . i.... I -
Вратига бани ревм атизъм , пърхот, болки в
ходилата
Вълча ябълка промивки рани, ухапано о т отровна зм ия
Върбинка бани лиш еи, обриви, възпалени очи
Глухарче лапи хемороиди
Г о р ск а ягода лапи хемороиди, рани
Г ради нски чай гар гар а възпаление на гър л о то и сливиците
лапи възпаление на гърдите у кърм ач­
ките, гнойни рани, ревм атизъм
Д и в а тиква настойк а 1:10 в зехтин подути жлези, плеврит, невралгия
с ракия — при ревм атизъм , лум ­
баго
Д рян жабурене зъ боб ол
Д ю ля жабурене з а заздравяване н а венците
Д яво л ск а уста компреси рани о т изгаряне
Д ъ б о в и ш икалки компреси м окри екземи
Е ф едра компреси кожни обриви, възпаление на носа
Ж аб лек лапй мокри лиш еи
Ж ъ л т енчещ стрити листа посипване при гнойни рани
Ж ъ л т кантарион настойка 1:10 в зехтин рани, рани о т изгаряне, циреи
'Ж ълт см ил за посипване против насекоми
Ж ъ л та комунига лапй отоци, възпалени зъ рн а по гърдите
п а кърмачките, трудно зараст-г
ваш и рани
Ж ъ л то прозо- бани възпаление на очите
риче гаргара рани в устата
лапй пресни тум ори, струпеи по главата
Ж ълтуга лапй набито, изкълчено, гнойни рани
З аря компреси лунички, гнойни пъпки по лицето
Зимзелен ж абурене зъбобол, възпаление на устата
компреси кожни изриви, м окри екземи
Змийска хурка настойка 1:20 в ракия р езм ати зъ м , подагра, хем ороиди
Зм ийско м ляко пресен сок, смесен гнойни рани, кожен рак, псориа-
със свинска м ас i:1 0 зис, им пегиго, мокри лиш еи, б р а­
давици, циреи
Зокум ж абурене зъбоб ол и болки във венците
лапй мокри екземи и лиш еи
Зърнастоц бани гнойни рани, циреи
стрити плодове, на­ краста
•S. киснати в оцет
И зсипяивче бани ■ трудно зарастващ и рани
И сландски лапй изгаряния, гнойни рани
лиш ей
К ал и л а промивки рани, циреи
К ам ш и к лапй екземи, трудно зараств ащ и рани
гаргара зъбоб ол
К им ион разтривка простуда, паразити
К исел трън бани перде на очите

379
 1 - 2 3

К оноп лапй циреи, натъртено, възпаление на

гърдите у кърм ачките
К онски кестен н астойк а 1:10 в ракия р е в м а т и зъ м , ф л еб и т, х е м о р о и д »
К о п и тн и к посипвано к раста, гнойни рани
К опри ва л аай рев м ати зъ м , парализи
н асто й к а п ъ р х о т, за растен е н а косата
К ориан дъ р лапи възпалителни процеси, циреи
К ръвен здравец там п они кръвотечение о т носа
ком преси фистули, кожни възпаления
Кукуряк настойка пърхот, за растеж на косата
К ъпина гаргара възпаление на гърл ото и венците
Кърпикож ух настойка ревм атизъм , подагра, невралгия
Л аван дул а лапи ревм атизъм , парализи,
Л авровиш ня л апи хем ороиди, невралгии
Л азаркиня лапи циреи #
Л айка лапи циреи, гнойни рани, лиш еи
гар гар а зъ б о б о л , възпаление на слизиц и те
Л евурда лапи . рани, натъртено, ревм атизъм
Л ен м азан е изгаряния
л апи циреи, гнойни .пъпки, отоци, и з­
гаряния
Л е тс а м азан е кож ен рак,скрофули,кож ни и зр и в а
Л етен дъб жабурене слаби венци, рани в устата
бани потене на краката
компреси и згаряния
Л ип а бани нервни болести
га р гар а зъ б о б о л , гърл об ол
Л опен лапи хем ороиди, отоц и, циреи, б о л к а
в ухото
Л уда краставица настойка рев м ати зъ м , л ум б аго
лапи хем ороиди, абсцеси
Л у д о биле посипвано гнойни рани, циреи
м азане хем ороиди
Л уличка к атаплазм и кож ни болести, хем ороиди
М агдан оз лапи лунички, отоци, уж илване о т н а ­
секом и
М али на гар гар а възпаление н а венците и гъ р л о то
настойка ухапано о т насеком и
М аточина лапи ревматизъм » контузии, изгаряния
га р га р а зъ б о б о л
М ащ ерка га р гар а зъ боб ол
лапи циреи, гнойни рани, изгаряния.
навяхвания
бани неврастения
М едуница бан и външ ни рани, екземи
М ента ж абурене зъ боб ол
компреси възпаление на кож ата, коприввя
треска
М етличпна л апй обриви на гл ав ата, рани
М ехунка л апи бодежи
жабурене зъ боб ол

380
М орски пелин лапй брадавици, тумори, м азоли
М ъж ка папрат бани разш ирени вени
Н ар промивки бяло течение
гаргара възпаление на сливиците и вен­
ците
Невен настойка рани от изгаряне
О вчарска лапй трудно зарастващ и рани, кш Г
торбичка тузии
О гиивче лапй и зпаднало задно черйо
промивки възпалени очи
О м айниче компреси възпалени очи
жабурене кръвотечение от венците
промивки бяло течение
О рех промивки б ял о течение
компреси трудн о зарастващ и ранп
О фика бани кожни обриви, екземи
О чаика компреси трудно зарастващ и раня
бани рахит
промивки б ял о течение, възпалени очи
Очиболец %ж абурене възпаление на венците и устата
, промивки и зпаднало задно черво
П ача трева лапй рани
Паче гнездо м азане изкълчено, набито, шипове, рев­
м ати зъ м
Пелин ж абурене зъ боб ол, л ош дъх на устата
лапй червен вятър, ревм атизъм
Перуника жабурене зъбоб ол
Пипериче промивки б ял о течение
лапй хемороиди
Пирей лапй кожни обриви, трудно зараст­
ващ и рани
П одбел лапй циреи, червен вятър, изгаряния
промивки възпаление на очйте
П овет настойка ш ипове, ревматични болкн
П оветииа лапй скрофули, рак
П отайниче банй кожни заболявания
П ресечка ЛЬпй циреи, кожен рак
П челник лапй обриви, трудно зарастващ и рани
Ракита за поси пване гнойни рани, гангрени
Ралица м азан е краста, въшки
Ранилист лапй ухапано о т зм ии, трудно за­
растващ и рани
Резене бани усилване на зрението, възпале­
ние на клепачите и на очите
Репей лапй циреи, отоци, хем ороиди, кон­
тузии
Реш етка ком преси лиш еи, кожни обриви 1
Ри ган банй обриви, лиш еи •
л апй трудно зарастващ и ран и

381
 1 2 3

Росен бани напукани ръце и крака, ревм а­

ти зъ м
Р осопас лапй кож ни лиш еи, краста
Р осянка счукана прясва трудн о зарастващ и рани, м азоли
билка
Руж а л апи кож ни изриви, отоци
С алеп лапй циреи, наби то, рани
Седефче настойка ревм атизъм , и з к ъ л ч в а п я , лум­
баго
Синя жлъчка лапй отоци, кож ни изриви
Синя тинтява лапй и згарян ия, циреи, т р у д ао за­
раств ащ и рани
Слез к о м п р еси зауш ка, изгаряния, възпаления
С лънчоглед настойка поддърж ане русия цвят на ко-
* сата
С миндух лапй циреи, п одагра, рев м ати зъм
С мокиня лапй циреи, гър л о б о л , разн и в ъзп ал е­
ния
С м радлика бани хем ороиди,лиш еи, младежки пъпки
пром ивки б я л о течение
ж абурене зъ б о б о л
Татул н астойка р е в м а т и зъ м , отоци, парализи
Т елчарка лапй ран и, ек зем и
Гсснолист счукани п р есет листа циреи, гн о й и я рани, ухяпаио от
ж иловлек насеком и, м окри лиш ен.
компреси възпаление на очите
Т рицветна л апи гн ой ™ рани, отоци
тем енуга
Х война инхалация задух, бронхит
бани екземи
Х вощ л апй разш и рен и всня, « r o w , реят*
пром ивки б ял о течение
га р гар а гъ р л о б о л
Х м ел л апй отоци
Х рян л апи р ев м ати зъ м , п л е щ я т , ооддера
Ц ариче га р гар а зъ б о б о л
ком преси възпаление ц а очите
лапй ухапано от насеком и
Ч ем ерика настойка п ротив п ърхот, за растеж ва
косата
Ч ер бъз инхалация възпаление н а гър л о то
Ч ер ом ан лапи циреи, навяхвания, трудно за­
раств ащ и рани
Ч ер синап лапй настинка, пневмония, ревм атизъм
Ч ервен канта­ настойка изгорено, гнойни рани
ри он
Ч ервено кучешко настойка рани, хем ороиди, навяхване*,
гр о зд е отоци

ЗВ2
 1 2 3

Ч етено бани възпаление на очите

подъбичв лапй хемороиди, ухапано о т о тр о в и *
змии, отоци
Ч обанка лапй рани. циреи
Ш ипка промивки сълзене на очите
Ясен лапй рани, циреи

ОТРАВЯНЕ С БИЛКИ И ПЪРВА ПОМОЩ

Отровни са онези растения, които постоянно или временно съдър­

жат отрови (токсини), предизвикващи отравяния у хората или жи­
вотните. Установено е, че отровността на билките се дължи на съ­
държащите се в тях алкалоиди, гликозиди, сапонини, органични
киселини, етерични масла, смоли и др. Изсушаването на билките
не унищожава, а само до известна степен намалява отровността им.
В някои видове (самакитка, кърлеж) отровността не изчезва дори и
при дълго варене. При продължително запазване отровността не
изчезва, а само намалява. Например семената на горчивия бадем и
на други костилкови видове запазват отровните си свойства в про­
дължение на няколко години и не ги губят нито при варене, нита
при печене.
Натрупването на отровата в растението зависи от фазата на
развитието му, както и от възрастта му. Например в едни видове
билки отровните вещества са в най-голямо количество до цъфтежа,
а в други — през периода на цъфтежа или при узряването на пло­
довете. Неравномерно е и разпределението на отровните вещества
в отделните части на растението. При едни видове растения най-
отровни са плодовете, при други — корените, при трети — цвето­
вете, листата или кората. Степента на отровността на един и
същ зид растение зависи още от почвените и климатичните условия
и от географското му разпространение. Например чемериката
в северните страни е по-малко отровна, отколкото на юг.
Отравянията с растения обикновено стават по няколко начина:
1 ) при поглъщане на части от растението или неговите отровни
съставки през устата; 2) вследствие на съприкосновение на отровното
растение с кожата; 3) при вдишване на разпръснати във въздуха
прахообразни частици от отровни растения. Най-чести са обаче
отравянията вследствие на поглъщане през устата. Този случай

3SJ
« а отравяне обикновено се отбелязва, когато отровни растения со
употребяват за лекуване по съвета на неуки лица или знахари или
пък по собствено усмотрение. Понякога отравяне може да насини
и когато поради непознаване лечебните билки се заменят с отровни,
които по външнен вид им приличат.
Отравяния, възникващи-от съприкосновението на отровни билки
с кожата на хората, се изразяват в разнообразни поражения главно
от възпалителен произход — дерматити. В отделни случаи попа­
дащата на кожата отрова може да предизвика общо отравяне
{например билката бясно дърво — D aphn e m e zere u m L.). Отравя­
ния с билки посредством дихателните пътища се срещат рядко и
обикновено се отнасят към професионалните заболявания (напри­
мер при събирачите на хмел, на чемерика, на чувен и др.). Големи
букети от магнолия, мак, бял крем и др., оставени в затворени или
лошо проветряващи се помещения, могат да предизвикат слабост,
главоболие, гадене.
Първата помощ, която трябва да се окаже при отравяния с
билки, е необходимо да бъде подчинена на следните основни прин­
ципи, валидни за всички отравяния: лечебната помощ се оказва
веднага след като се проявят първите признаци на отравяне или
сигнали, че отровата е попаднала в организма. Изясняването на
причината за отравянето не трябва да отлага оказването на помощ.
Пьрзояачално се пристъпва към отстраняването на отровата от
храносмилателната система. При липса на самопроизволно по­
връщане се предизвиква изкуствено. След това стомахът се про-
маза неколкократно с 0,05—0,1 %-ов разтвор на калиев перман-
ганат, 0,2%-ов разтвор на танин или медицински вь/лен. Промиване
на стомаха трябва да се извършва дори ако са изминали няколко
часа от отравянето. Целесъобразно е повърнатите материали да се
запазят, за да се направи впоследствие химичен анализ. Най-добрата
универсална противоотрова при отравяне с билки е сместа от меди­
цински въглен (50 г) и магнезиев окис (25 г). При липса на магне­
зиев окис може да се дава само медицински въглен в големи коли­
чества или тапия — 2—3%-ов воден разтвор (200—300 мл на прием).
Посочените противоотрови утайват алкалоидите и гликозидите,
поглъщат летливите отровни вещества, неутрализират отровните
киселини й основи. Поради това, че противоотровите имат кратко­
трайно действие, необходимо е 20—30 мин. след приемането им от­
ново да се извърши промивка на стомаха, след което да се дават
слабителни средства или да се направят клизми. Отровеният трябва
ЯД се постави на легло и да му се осигури приток на пресен въздух.
Необходимо е да се вземат мерки за затопляне на тялото му чрез
грейки, като му се дава да пие чай или кафе. По време и веднага

384
след оказване на първата помощ трябва спешно да се потърси и да
се осигури квалифицирана медицинска помощ.
При попадане на отровни 'вещества от растенията върху кожата
необходимо е засегнатият участък да се измие неколкократно със
сапунен разтвор» след което да се изтрие с 2 %-ов разтвор на калиев
перманганат. Разбйфа се, и в този случай е необходимо да се оои-
гури лекарска помощ-

25. Билките в България и използуването изуя 3S5

 ПО-ВАЖНИ ОТРОВНИ РАСТЕНИЯ, ПРИЗНАЦИ НА ОТРАВЯНЕ
92€

С ТЯХ И СХЕМИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ

Название Отровни части Признаци на отравяне Първа помощ

■
1 2 3 4

Бучиниш стъблото, листа- виене на свят, сухост в устата, за повръщане се дава апоморфин; проми-
(Conium maculatum L.) та, плодовете разширени зеници; слабост в ване на стомаха с 0,04% калиев перман-
мускулите, затруднение при ганат; очистително ,— английска сол;
гълтане и дишане; стомашни подкожно — сърдечни средства, венозно —•
болки с гадене, повръщане и гликоза; преливане на кръв ■
диария; гърчове, запазено съз­
нание
Глистна трева стъблото, семе- епилептоидни гърчове; кон- за повръщане — апоморфин; промиване на
(Artemisia cina Berg.) вата вулсивно свиване на челюстите;стомаха с въглен; слабително — каломел;
загуба на съзнание на главата— студени компреси; подкожно-
v камфора, кофеин; клизма от хлоралхид-
рат; внимателно вдишване на хлороформ
(да не се. дават мазнини)

Горчив бадем цялото растение I стадий: задух, стягане в гър-
(Amygdalus communis лото, гадене и повръщане; II
I» f. araara D. С.) стадий: конвулсии, студена
пот; III стадий: посиняване,
ниска температура на тялото,
Кома и смърт
за повръщане — апорморфин; енергично
промиване на стомаха с въглен и 4%-ов
разтвор на калиев перманганат; вдишване
на амилнитрит — 5 капки на кърпичка;
вътрешно — 0,4% калиев перманганат по
1 чаена лъжичка и разредена солна и млеч­
на киселина 2%-ов разтвор; венозно —
натриев тиосулфат и гликоза; подкожно —
адреналин; изкуствено дишане, при нужда
и вдишване иа карбоген (кислород |-5%
въглероден двуокис); стимулиращи сър­
цето средства

Градински мак . неузрелите семен- сънливост, световъртеж, чув-
(Papaver somniferum L J ни кутийки ство на горещина, сухота в ус­
тата, повръщане, зачервено
лице, стеснени зеници и бляс­
кав поглед, възбуда; пулс и ди­
шане — забавени; намалено
отделяне на урина; ниска тем­
пература; запазено съзнание
промиване на стомаха с 0,4%-ов калиев
перманганат; вътрешно — танинов раз­
твор 4—5%-ов (по супена лъжица през
час), въглен и смляно кафе; подкожно —
атропин, кофеин, коразол, цититор; от-
ровеният да лежи и да диша карбоген; по
възможност катетеризация на пикочния
мехур; топли грейки

ЗЙълта акация цялото растение обща отпадналост, мускулни промиване на стомаха с медицински въг-
( Laburnum anagyroides потрепвания, преминаващи в лен; вътрешно — рициново масло и хло-
MedicJ гърчове, разстройство на ди- ралхидрат; загряващи компреси; при нуж-
шаието и сърдечната дейност да изкуствено дишане; подкожпо — ук­
репващи сърцето средства
Зърнеш цялото растение цветни халюцинации, спазми промиване на стомаха с въглен; вътрешно
(Peganum karmala L.) и парализи; ниска температура — въглен, хлоралхидрат, нитроглицерин
на тялото; слюнотечение н ди- (няколко капки на бучка захар); топли вани
Кафе - семената хателни смущения; бързопре- и промиване на стомаха с 4%-ов разтвор
(Coffea arabica L.) ходна възбуда; ускорено ди- на калиев перманганат; вътрешно от сь-
Чай листата шане и сърдечна дейност; без- шия разтвор през 7—10 мин. по 1 чаена
(Thea sinensis L J волие; психични разстройства лъжичка; подкожно —- кофеин, коразол;
Индийски коноп клонките с цвето­ и халюцинации, дълбок сън дишане на карбоген; топли вани
(Cannabis indica L.) вете

Ипекакуана цялото растение гадене и повръщане (понякога при повръщане същото да се поддържа с
( Uragoga ipecacuanha кърваво); слюноотделяне, съл- пиене на топла вода и мляко; промиване
BaiilJ зотечение; отпадналост; сър- на стомаха и червата с танин или въглен;
дечна слабост вътрешно — опиум и ледени парчета;
«©
*о» подкожно — кофеин и гликоза; да се пият •
слузести отвара
 ПО-ВАЖНИ ОТРОВНИ РАСТЕНИЯ, ПРИЗНАЦИ НА ОТРАВЯНЕ
3G6

С ТЯХ И СХЕМИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ

Название Отровни части Признаци на отравяне Първа помощ

•

1 2 3 4

Бучиниш стъблото, листа- виене яа свят, сухост в устата, за повръщане се дава апоморфин; проми-
(Conium maculatum L.) та, плодовете разширени зеници; слабост в ване на стомаха с 0,04% калиев перман-
мускулите, затруднение при ганат; очистително <— английска сол;
гълтане и дишане; стомашни подкожно — сърдечни средства, венозно —>
болки с гадене, повръщане и гликоза; преливане на кръв ■
диария; гърчове, запазено съз­
нание

Глистна трева стъблото, семе- епилептоидни гърчове; кон- за повръщане — апоморфин; промиване на
(Artemisia cina Berg.) ната вулсивно свиване на челюстите;стомаха с въглен; слабително — каломел;
загуба на съзнание на главата— студени компреси; подкожно-
v камфора, кофеин; клизма от хлоралхид-
рат; внимателно вдишване на хлороформ
(да не се. дават мазнини)

Горчив бадем цялото растение I стадий; задух, стягане в гър-
(Amygdalus communis лото, гадене и повръщане; II
f_ amara D. C.) стадий: конвулсии, студена
пот; III стадий: посиняване,
ниска температура на тялото,
(ома и смърт
за повръщане — апорморфин; енергично
промиване на стомаха с въглен и 4%-ов
разтвор на калиев пермашганат; вдишване
на амилнитрит — 5 капки на кърпичка;
вътрешно — 0,4% калиев перманганат по
1 чаена лъжичка и разредена солна и млеч­
на киселина 2%-ов разтвор; венозно —
натриев тиосулфат и гликоза; подкожно —
адреналин; изкуствено дишане, при нужда
в вдишване яа карбоген (кислород |-5%
въглероден двуокис); стимулиращи сър­
цето средртв»

Градински мак неузрелите семен- сънливост, световъртеж, чув-
(Papaver somniferum L.) ни кутийки ство на горещина, сухота в ус-
тата, повръщане, зачервено
лице, стеснени зеници и бляс-
кав поглед, възбуда; пулс и ди-
шане — забавени; намалено
отделяне на урина; ниска тем-
пература; запазено съзнание
промиване на стомаха с 0,4%-ов калиев
перманганат; вътрешно — танинов раз-
твор 4—5%-ов (по супена лъжица през
час), въглен и смляно кафе; подкожно — -
атропин, кофеин, коразол, цититод; от-
ровеният да лежи и да диша карбоген; по
възможност катетеризация на пикочния
мехур; топли грейки

ЗЙълта акация цялото растение обща отпадналост, мускулни промиване на стомаха с медицински въг-
( Laburnum anagyroides потрепвания, преминаващи в лен; вътрешно — рициново масло и хло-
Medic.) гърчове, разстройство на ди- ралхидрат; загряващи компреси; при нуж-
шането и сърдечната дейност да изкуствено дишане; подкожпо — ук­
репващи сърцето средства
Зърнеш цялото растение цветни халюцинации, спазми промиване на стомаха с въглен; вътрешно
(Peganum harmala L.) и парализи; ниска температура — въглен, хлоралхидрат, нитроглицерин
на тялото; слюнотечение ц ди­ (няколко капки на бучка захар); топли вани
Кафе - семената хателни смущения; бързопре- и промиване на стомаха с 4%-ов разтвор
(Coffea arabica L.) ходна възбуда; ускорено ди­ на калиев перманганат; вътрешно от съ­
Чай листата шане и сърдечна дейност; без- шия разтвор през 7—10 мин. по I чаена
(Thea sinensis L.) волие; психични разстройства лъжичка; подкожно — кофеин, коразол;
Индийски коноп клонките с цвето­ и халюцинации, дълбок сън дишане на карбоген; топли вани
(Cannabis indica L.) вете

Ипекакуана цялото растение гадене и повръщане (понякога при повръщане същото да се поддържа с
(Uragoga ipecacuanha кърваво); слюноотделяне, съл- пиене на топла вода и мляко; промиване
Baiil.) зотечение; отпадналост; сър­ на стомаха и червата с танин или въглен;
дечна слабост вътрешно — опиум и ледени парчета;
I»о
© подкожно — кофеин и гликоза; да се пият •
слузести отвари
OJ
oo 1 2 3
00

Казашка хвойна цялото растение, главозамайвате, отпадналост, за повръщане да се дава апоморфин, ме-
(Juniperus sabina L.) плодовете“ и ете- често уриниране, колики, сту- ден или цинков сулфат; да се промиват
ротното масло дена пот стомахът и червата; да се пие голямо ко­
личество слузести отвари; подкожно —
кофеин или коразол, гликоза и натриев
хлорид

Кротон маслото от семе- външно — възпаление на ко-
(Croton tiglium L.) ната жата (дерматит); вътрешно —
диария с колики и напъни, по-
някога кървави изпражнения,
отпадналост, сърдечна ела-
бост^ студена пот (от 20 капки
може да настъпи смърт)
при попадане върху кожата маслото се
отстранява и мястото се промива с етер,
при поглъщане да се промие стомахът,
дават се опиум, основен бисмутов нитрат,
слузести отвари; подкожно се вкарва ат-
ропин; болният трябва да лежи; на коре-
ма — топли компреси

1&куряк цялото растение, вж. момина сълза вж. момина сълза

(Helleborus odorus W. но главно коре­
&.) нището
Кърлеж семената гадене, повръщане, кървава промиване на стомаха и червата с въглен*
(RKtnus communis L.J диария, жажда, студена пот, вътрешно — слузести отвари; подкожно —
жълтеница, гърчове; невъзмож-кофеин, коразол; на корема — загряващи
ност за уриниране компреси, а на главата — студено; отро­
веният да лежи
цялото растение главоболие, жажда, парене в промиване на стомаха с танинов разтвор.,
ърпикожух глътката, стомашни болки, по- вътрешно — медицински въглени и 2/о-©в
rOhhtcum automnale
късно повръщане; понякога танинов разтвор по няколко супени лъ-
кървава диария с напъни; ние- жици през 10—15 мин. мляко, белтъци от
ка температура на тялото, сту- яйца; пикочогонни средства; венозно
дена пот, намалено уриниране, гликоза; подкожно — сърдечни средства;
Йонякога с кръв; конвулсии топли вани на тялото

1 4

Лудо биле цялото растение зачервено лице и кожа; обща промиване на стомаха с танин и медицин­
(Atropa belladona L.) възбуденост, разширени зени­ ски въглен; вътрешно — силен чай или ка­
Татул цялото растение ци, сухост в устата, халюцина­ фе; на главата на отровения — студени
(Datura stramonium L.J ции, сърцебиене, ниска темпе­ компреси; подкожно — морфин 1 мл от
Блян цялото растение ратура на тялото, задух и 1%-ов разтвор и пилокарлин — 0,02 мл
(Hyoscyamus niger L.) смърт
Млечки видове цялото растение отпадналост, сънливост, раз­ промиване на стомаха с медицински въг­
(Euphorbia sp. div.> ширени зеници, често кървава лен; вътрешно — медицински въглен,
диария, често повишена тем­ слузести отвари, чай, по 1 г основен бис­
пература, чревни колики, гър­ мутов нитрат 4—6 пъти дневно; подкож­
чове, отслабена и ускорена но — сърдечни средства; венозно — фи­
сърдечна дейност зиологичен серум и гликоза; отровеният
да лежи
Момина сълза цялото растение храносмилателни смущения: пълен покой за отровения; промиване на
(Convallaria majalis L.) особено листата гадене, повръщане, болкч под стомаха с медицински въглен (средства
Г орицвет цялото растение лъжичката, диария; сърдечни за повръщане да не се дават); вътрешно —
(Adonis vernalis L.) надземната част смущения и бавен и неравно­ силно кафе, нитроглицерин (2— 3 капки
Вълнест напръстник цялото растение мерен пулс, главоболие, све­ от 1%-ов спиртен разтвор на бучка захар);
(Digitalis lanata Ehrh.) особено л и ст;п товъртеж, бучене в ушите; раз­ лед против повръщането; аодкожно —
Морски лук цялото растение ширени зеници и кзнвулсии; кофеин, коразол, атропин (с внимание);
(Scilla maritima L.) особено лукови­ внезапно остра сърдечна сла­ венозно — гликоза и физиологичен раз­
цата бост твор; топли вани и синапизми
Сгрофантус видове цялото растение
(Strophantus kombe особено семената
Oliv., S. hispidus A. ,
D. C. S. gratus Franch.)

Мораво рогче рогчетата

3S9

л пса н а апетит; отначало з а повръщ ане — апом орф ин или меден

(Claviceps purpurea Tu- в ъ збуда, а впоследствие потис- сулфат; промиване на стом аха и червата с
 Казашка хвойна цялото растение, главозамайвате, отпадналост, за повръщане да се дава апоморфин, ме­
(Juniperus sctbina L.J „плодовете“ и ете- често уриниране, колики, сту- ден или цинков сулфат; да се промиват
ричното масло дена пот стомахът и червата; да се пие голямо ко­
личество слузести отвари; подкожно —
кофеин или коразол, гликоза и натриев
хлорид

Кротон маслото от семе­ външно — възпаление на ко-
ната жата (дерматит); вътрешно —
(Croton tiglium L.J диария с колики и напъни, по-
някога кървави изпражнения,
отпадналост, сърдечна ела-
бост, студена пот (от 20 капки
може да настъпи смърт)
при попадане върху кожата маслото се
отстранява и мястото се промива с етер,
при поглъщане да се промие стомахът,
дават се опиум, основен бисмутов нитрат,
слузести отвари; подкожно се вкарва ат-
ропин; болният трябва да лежи; на коре-
ма — топли компреси

цялото растение, вж. момина сълза вж. момина сълза

Клжуряк
(Helleborus odorus W. но главно коре­
KJ нището

Кърлеж семената гадене, повръщане, кървава промиване на стомаха и червата с въглен»

(Rktnus communis L.J диария, жажда, студена пот, вътрешно — слузести отвари; подкожно
жълтеница, гърчове; невъзмож-кофеин, коразол; на корема загряващи
ност за уриниране компреси, а на главата студено; отро­
веният да лежи

цялото растение главоболие, жажда, парене в промиване на стомаха с танинов разтвор.,

Кьрпикожух глътката, стомашни болки, по-
olthtcum automnale късно повръщане; понякога
кървава диария с напъни; ние-
ка температура на тялото, сту-
дена пот, намалено уриниране,
ЙонякоГа с кръв; конвулсии
вътрешно — медицински въглени и 2%-©в
танинов разтвор по няколко супени лъ-
жици през 10—15 мин. мляко, белтъци от
яйца; пикочогонни средства; венозно
гликоза; подкожно — сърдечни средства;
топли ваяи на тялото

Лудо биле цялото растение зачервено лице и кожа; обща промиване на стомаха с танин и медицин­
(Atropa belladona L.J възбуденост, разширени зени­ ски въглен; вътрешно — силен чай или ка­
Татул цялото растение ци, сухост в устата, халюцина­ фе; на главата на отровения — студени
(Datura stramonium L.J ции, сърцебиене, ниска темпе­ компреси; подкожно — морфин 1 мл от
Блян цялото растение ратура на тялото, задух и 1%-ов разтвор и пилокарпин — 0,02 мл
(Hyoscyamus niger L.) смърт
Млечки видове цялото растение отпадналост, сънливост, раз­ промиване на стомаха с медицински въг­
(Euphorbia sp. div.) ширени зеници, често кървава лен; вътрешно — медицински въглен,
диария, често повишена тем­ слузести отвари, чай, по 1 г основен бис­
пература, чревни колики, гър­ мутов нитрат 4—6 пъти дневно; подкож­
чове, отслабена и ускорена но — сърдечни средства; венозно — фи­
сърдечна дейност зиологичен серум и гликоза; отровеният
да лежи
Момина сълза цялото растение храносмилателни смущения; пълен покой за отровения; промиване на
(Convallaria majalis L.) особено листата гадене, повръщане, болкт под стомаха с медицински въглен (средства
Горицвет цялото растение лъжичката, диария; сърдечни за повръщане да не се дават); вътрешно —
(Adonis vernalis L.) надземната част смущения и бавен и неравно­ силно кафе, нитроглицерин (2—3 капки
Вълнест напръстник цялото растение мерен пулс, главоболие, све­ от 1%-ов спиртен разтвор на бучка захар);
(Digitalis lanata Ehrh.) особено лист; т t товъртеж, бучене в ушите; раз­ лед против повръщането; подкожно —
Морски лук цялото растение ширени зеници и конвулсии; кофеин, коразол, атропин (с внимание);
(Scilla maritima L.) особено лукови­ внезапно остра сърдечна сла­ венозно — гликоза и физиологичен раз­
цата бост твор; топли вани и синапизми
Сгрофантус видове цялото растение
(Strophantus kombe особено семената
Oliv., S. hispidus A. ,
D. C. S. gratus Franch.)

Мораво рогче рогчетата

389

л пса на апетит; отначало за повръщ ане — апом орф ин или меден

(Claviceps purpurea Tu- възбу да, а впоследствие потис- сулфат; промиване на стом аха и червата с
390

lasne) Haicjr; оригване, сухост в гър­ моцицински въглен; вътрешно — англий­

лото, повръщане, слюнотече- ска сол; танин 1% —н а 1/«час по 1 супена
ние, чревни колики; бледа ко­ лъжица; подкожно — крразол; топли
жа; слаб напрегнат пулс, мус­ вани на тялото
кулна слабост, световъртеж
Мъжка папрат коренището световъртеж, мускулни потреп- промиване на стомаха и червата с меди­
(Dryopteris filix-mas вания, гадене, повръщане, бол­ цински въглен; вътрешно каго слабител­
Schott) ки в стомаха, задух, стеснени но — каломел; подкожно — сърдечни
зеници средства; топли грейки на стомаха и топли
бани на краката; отровеният да лежи; да
не се дават мляко и масла!
Самакитка цялото растение, слюнотечение, гадене, повръ­ промивки на стомаха с медицински въг­
(Aconi/шп ,sp. div.) особено корени­ щане, диария; разширени зе­ лен и танин; рициново масло, чай, кафе;
те ници (след първоначално стес­ подкожно — сърдечни средства
няване); болки в ставате; за­
губа на кожната чувствител­
ност и чувство на „мравучка-
не“; бавен и неравномерен
пулс; конвулсии
Синап семената и расте­ обща отпадналост; повишена вътрешно: 5 —8 капки амоняк с вода;
[Brassica nigra (L.) Ko­ нието след цъф­ температура на тялото; учес- • вдишване на водни пари с амоняк; да се
ch.] тежа тено е злезнено дишане; хри­ пият слузести отвари; на корема — лед;
(Sinapis alba L.) пове, кашлица, ускорен слаб подкожно — сърдечни средства; венозно —
пулс, слюнотечение, диария, гликоза
колики, разширени зеници
цялото растение силно зачервена лигавица на промиване на стомаха с медицински въг­
[Pulsatilla halleri (All.) в прясно състоя­ устата; слюноотделяне, за­ лен; вътрешно — лед, опиум, мляко, от­
Willd.] ние труднено дишане и жажда; ко­ вара от ленено семе; подкожно — сър­
лики, често уриниране, диария дечни средства
с черни лошо миришещи из­
пражнения; висока температу-

1 2 -3 4
"

pa; бавен пулс, мускулни по-

трепвания
Тютюн цялото растение слюнотечение, виене на свят, за повръщане — апоморфин, меден или
(Nicotiana tabacum L.) повръщане, студена пот, диа­ цинков сулфат; промиване на стомаха с
рия; слаб, неравномерен пулс; вода и медицински въглен; вътрешно кат«
стеснени зеници, конвулсии, слабително — каломел; подкожно — ко­
сърдечни смущения феин, коразол, атропин, дигитални; да
се пие топло мляко! При гърчове — топЛа
вана; при спазми на сърдечните съдове —
вдишване иа амилнитрит
Хининово дърво корите главозамайване, шум и пище- промиване на стомаха с медицински въг­
(Cinchona sp. div.) не в ушите, намалено зрение и лен; вътрешно — силно кафе; топли вани
обоняние; гадене, повръщане, на тялото; подкожно — сърдечни средства;
ниска температура и студена клизма с хлорал хидрат; при нужда —
пот; гърчовр, затруднено ди­ изкуствено дишане
шане
Чемерика цялото растение силно безпокойство, разшире­ за повръщане — апоморфин; промиване
(Veratrum lobelianum със семената ни зеници; слюноотделяне; на стомаха с 0,2% танин или медицински
Eernh.) мускулни потрепвания, пре­ въглен; вътрешно — медицински въглен,
минаващи в гърчове; гадене, на 5 мин. по 1 супена лъжица йодна вода
повръщане и диа рия; стомаш­ или калиев перманганат 1%; подкожно —
ни колики, ускорено дишане и атропин и сърдечни средства; при стомаш­
забавен пулс; бледи лигавици ни колики — опиум или морфин; дишане
и ниска температура на кислород; на главата — лед; краката
и ръцете — в гореща вода; синапизми
Червено кучешко гроз­ плодовете гадене, повръщане, болки в промиване на стомаха с медицински въг­
де стомаха; задух с посиняване, лен; слабителни средства, след това та-
(Solanum dulcamara L.) понякога гърчоье; диария нин; вътрешно — опиум, кафе, чай; под­
Черно кучешко грозда кожно — сърдечни средства; венозно —
(Solanum nigrum L.) гликоза в голямо количество; при нужда —
SO
изкуствено дишане
390

1 2 3

lasne) на гс; г; оригване, сухост в гър­ медицински въглен; вътрешно — англий­

лото, повръщане, слюнотече- ска сол; танин 1%—н а 1/* час по 1 супена
ние, чревни колики; бледа ко­ лъжица; подкожно — крразол; топли
жа; слаб напрегнат пулс, мус­ вани на тялото
кулна слабост, световъртеж
Мъжка папрат коренището световъртеж, мускулни потреп- промиване на стомаха и червата с меди­
(Dryopteris Jilix-mas вания, гадене, повръщане, бол­ цински въглен; вътрешно като слабител­
Schott) ки в стомаха, задух, стеснени но — каломел; подкожно — сърдечни
зеници средства; топли грейки на стомаха и топли
бани на краката; отровеният да лежи; да
не се дават мляко и масла!
Самакитка цялото растение, слюнотечение, гадене, повръ­ промивки на стомаха с медицински въг­
(Aconiium ,sp. div.) особено корени­ щане, диария; разширени зе­ лен и танин; рициново масло, чай, кафе;
те ници (след първоначално стес­ подкожно — сърдечни средства
няване); болки в ставате; за­
губа на кожната чувствител­
ност и чувство на „мравучка-
не“; бавен и неравномерен
пулс; конвулсии
Синап семената и расте­ обща отпадналост; повишена вътрешно: 5 —8 капки амоняк с вода;
[Brassica mgra (L.) Ko­ нието след цъф­ температура на тялото; учес- - вдишване на водни цари с амоняк; да се
ch.] тежа тено солезнено дишане; хри­ пият слузести отвари; на корема — лед;
(Sinapis alba L.) пове, кашлица, ускорен слаб подкожно — сърдечни средства; венозно —
пулс, слюнотечение, диария, гликоза
колики, разширени зеници
Съсънка цялото растение силно зачервена лигавица на промиване на стомаха с медицински въг­
[Pulsatilla halleri (All.) в прясно състоя­ устата; слюноотделяне, за­ лен; вътрешно — лед, опиум, мляко, от­
Willd.] ние труднено дишане и жажда; ко­ вара от ленено семе; подкожно — сър­
лики, често уриниране, диария дечни средства
с черни лошо миришещи из­
пражнения; висока температу-

1 4

ра; бавен пулс, мускулни по­

трепвалия
Тютюн цялото растение слюнотечение, виене на свят, за повръщане — апоморфин, меден или
(Nicotiana tabacum L.) повръщане, студена пот, диа­ цинков сулфат; промиване на стомаха с
рия; слаб, неравномерен пулс; вода и медицински въглен; вътрешно като
стеснени зеници, конвулсии, слабително — каломел; подкожно — ко­
сърдечни смущения феин, коразол, атропин, дигитални; да
се пие топло мляко! При гърчове — топЛа
вана; при спазми на сърдечните съдове —
вдишване па амилнитрит
Хининово дърво корите главозамайване, шум и пище- промиване на стомаха с медицински въг­
(Cinchona sp. div.) не в ушите, намалено зрение и лен; вътрешно — силно кафе; топля вани
обоняние; гадене, повръщане, на тялото; подкожно — сърдечни средства;
ниска температура и студена клизма с хлорал хидрат; при нужда —
пот; гърчовр, затруднено ди­ изкуствено дишане
шане
Чемерика цялото растение силно безпокойство, разшире­ за повръщане — апоморфин; промиване
(Veratrum lobelianum със семената ни зеници; слюноотделяне; на стомаха с 0,2% танин или медицински
Eernh.) мускулни потрепаания, пре­ въглен; вътрешно — медицински въглен,
минаващи в гърчове; гадене, на 5 мин. по 1 супена лъжица йодна вода
повръщане и диа рия; стомаш­ или калиев перманганат 1%: подкожно —
ни колики, ускорено дишане и атропин и сърдечни средства; при стомаш­
забавен пулс; бледи лигавици ни колики — опиум или морфин; дишане
и ниска температура на кислород; на главата — лед; краката
и ръцете — в гореща вода; синапизми
Червено кучешко гроз­ плодовете гадене, повръщане, болки в промиване на стомаха с медицински въг­
де стомаха; задух с посиняване, лен; слабителни средства, след това та­
(Solarium dulcamara L.) понякога гърчоье; диария нин; вътрешно — опиум, кафе, чай; под­
Черно кучешко грозде кожно — сърдечни средства; венозно —
(Solarium nigrum L.)
39Г

гликоза в голямо количество; при нужда —

изкуствено дишане
Лит ерат ура
Арнаудов Лекарствена терапия, София, Медицина и физкултура, 1957
А р н а у д о в Н., Медицински и отровни растения, София, 1930.
* * * Атласс лекарственних растений СССР, Москва, Государственное изда-
тельство медицинской литератури, 1962.
А х т а р д ж и е в Хр., А . Б о й ч и н о в , Фармакогнозия, София, Меди­
цина и физкултура, 1969.
Б а ж е н о в С. В., Ветсринарная токсикология, Москва, Сельхозгиз, 1958.
* * * Большая медицинская знииклопедия, т. 15 и 35.
В и л и К ,, Биология, Москва, Мир, 1966.
Г а м е р м а н А. Ф., М. Д. Ш у п и н с к а я , А. А. Я ц е н к о—X м е -
л е в с к и й, Растения-целители, Москва, 1963.
Д а в и л о в Б., Я. Я в а ш е в , Б. А х т а р о в , Материали за българска
ботанически речник, София, 1939.
Д а л е в Д., Фармацевтична химия.
Д и м к о в П., Наръчник по природно лекуване и живеене, София, Факел,
т. I, 1939.
З е м л и н с к и й С. Е., Лекарственньге растения СССР, Москва, 1949.
И к о н о м о в П., Активни начала в лечебните растения — Ново аптечно
дело, I, 2/3, 1945.
И к о н о м о в П., П. Н и к о л о в , А. Б о й ч и н о в , Лечебни растения,
София, 1947.
И л ь ю ч е н о к Г. Ю. , Н. А. И с к а р е в. К. С. Ш а д у р с к и й, Л. А. Я к и -
м о в и ч, Фармакология, Минск, 1963.
Й о р д а н о в Д., П. Н и к о л о в , А. Б о й ч и н о в , Фитотерапия, София,
Медицина и физкултура, 1963.
К о н д р а т с н к о П., С. К у р, Ф. Р о ж к о, Заготовка, вирашивание и
обработка, лекарственнмх, ефирномасличнмх и ядовитмх растений, Москва,
1965.
К р е т о в и ч В. Л., Основи биохимий растений, Москва, 1964.
Л а н д ж е в Ил., А л. X в ъ р л е в, Д. П а м у к о в, Билките и тяхното
използуване, София, Земиздат, 1968.
* * ’{Лекарственньге растения дикорастущие, Минск, Академия Наук БССР, 1967
Н и к о л о в П., Д. П а с к о в, В. П е т к о в , Фармакология, София, Ме-.
дицина и физкултура, 1960.
Н и к о л о в П., Нашите народни лекарства, Год. Соф- у-тет,- Медицински
ф-тет, XIV, 1934/1935.
Н о п о в Н. А., Лекарственньге растения в народной медицине, Киев, 1967.
П у х л е в Ал., Н. П о п о в , П. Г о р б а н о в , Наръчник по вътрешни бо­
лести, София, Медицина и физкултура, 1968.
* * * Растения, применяемне в бьтту, Москва, Московское общество испмтате
лей природи, 1966.

392
• * * Руководство по фармакология, Ленинград, Медгиз, т. I, 1961.
С т о я н о в Н., Б. С т е ф а н о в , Б. К и т а н о в , Флора на България, Со-
фвн, Наука и изкуство, 1966.
С т о я н о в Н., Ръководство по билкосьбиране, Земиздат, София, 1966.
У р у м о в И в., Материали по българската народна медицина, БАН, XXII,
1926.
* * * Фармакопея X, СССР.
Ч и л о в К., Т. Т а ш е в, М. Р а ш е в. Учебник по вътрешни болести, София,
Наука и изкуство, I, 11, 1954.
А о s t е r F г., J. S c h a f e r , Arzneipflanzen, Leipzig, 1957.
В 3 s s 1 e r F„ Drogenkunde, Leipzig, 1958.
D i е a е r M., Heilpflanzen, Berlin, 1957.
R j l o r y F., H. Z a n g g e r . Lehrbuch der Toxikologie, Berlin, Springer
Verlag, 1928.
H e r a u t A., Dictionnaire des plants medicales, Paris, 1949.
L e c l e r c H., Precis de phytotherapie, Paris, 1954.
M a d a u s G., Lehrbuch der biologischen Heilmittel, Leipzig. 1,11, III, 1938.
T h i е n e s G., T h. H a l e y , Clinical Toxicologi Philadelphia, Lea—Febisen.
1957.
W e i s s R., Lehrbuch der Phytotherapie, Stuttgart, Hypokrates Verlag. I960.
 Указат ел
на българските имена
на билките, описани в книгата
Аглнче 132 Бодлива папрат 190
Айважива 202 Божанка 211
Акация бяла 84 Божо дръвце 70
Акация ясълта 118 Божо дърво 70
Акорус 64 Божур червен 71
Алкаяа бояджийска 202 Божур теснолистен 72
Алое 283 Божурика 211
Анасон 61 Борика 78
Анасон див 62 Боровинка дива 183
Арап че 71 Бор бял 78
Арника 62, 287 Бор червен 78
Ароматна тръстика 64 Боровинка червена 183
Аспарагус 123 Боровинка черна 183
Боровинка синя 183
Бабина душица 177 Боровица 250
Бабин косъм 282 Босилек 72
Бабиче 103
Баболяк 89 Брадавично цвете 128
Бреза 85
Балкански чай 224 Брей 73
Бамбатурка 150 Брешлял 73
Бедреница 62 Броч 74
Беладона 163 Брош 74
Белеоч 157
Белика 163 Брош бояджийски 74
Белило 133 Брусница 269
Бръшлян 76
Беленога 233 Бряст 76
Белок 78
Бряст полски 76
Бенедектински трън 214 Бударица 77
Биволски трън 89
Бигардия 281 Бударица петниста 77
Була 211
Бямбилик 168 Буника 67
Бласкун 380 Бутрак 222
Блатен аир 64 Бутурак 199
Блатен тъжник 66 Бъзак 261
Бленика 67 Бъзовлек 103
Блян 67
Бърдоква 235
Боб неувивен 69 Бял слез 230
Боб нисък 69 Бял трън 89
Богородична лъжичка 91 Бяла бубонка 86
Богородични свещи 237 Бяла горчивка 87
Бодисора 156
Бяла граница 163

394
Бяла дудула 86 Гръсти 142
Бяла лоза 210 Гушерка 82
Бяла рапица 263 Гълъбови очи 212
Бяла тлъстига 120 Гърбач 105
Бяла трева 87 Гърличе 120
Гърличева трева 200
Валериана 107 Гъскина трева 201
Великденче лечебно 88 Гюзюм 179
Ветрогон полски 89
Вйдовиня 194 Дадалан 73
Вилина метла 123 Детско орехче 277
Вилино сито 223 Джоджен 179
Винче 202 Джоджен див 180
Виолетка 249 Див гюл 272
Зишня 90 Див кестен 143
Влаш ки спанак 271 Див копър 221
Влачи градина 125 Див спанак 271
Воден пипер 206 Див трендафил 272
Воден трилистник 91 Дива боя 130
Водна детелина 91 Дива зелка 223
Водогон 73 Дива краставия*^ 167
Волен ика 177 Дива лобода 271
Волски език 92 Дива любика 248
Вранилова трева 225 Дива ряпа 263
Вратига 93 Диво динче 167
Вратика 93 Диво салкъмче 113
Вълча ябълка 96 Дилянка 107
Върбинка 97 Добриче 181
Домашна коприва 111
Драка 108
Гаранца 74 Друмче 184
Гащички 218 Дрян 109
Гергевка 160 Дъб зимен 163
Гергьовденче 88 Дъб летен 163
Герино око 211 Дъбови шикалки 112
Гингер 173 Дюля 110
Гирмиж 135 Дяволска уста 111
Главница 187
Глистна трева 188 Евкалипт кълбестоплоден 273
Глрг черен 265 Едър звездел 118
ГлОг червен 264 Еленов език 92
Глухарче 98 Емелика 80
Гогопурчо 205 Енчец горски 114
Гореи 202,253 Енч/ец жълт 114
Гориивет 99 Еньовче бяло 161
Горка 180 Еньовче обикновено 160
Горчив дебелец 120 Еньовче пролетно 161
Горчив корен 121 Есенен минзухар 153
Горчива детелина 91 Ефедра 112
Горчива чубрица 268
Горчивка 131, 236
Горчивче 91, 121 Жаблек 113
Горчливи пиперки 181 Жабурка 71
Градински чай 102 Жен-шен 276
Гръмотрън полски 104 Женска папрат 190
Женски бръшлян 126 Кадънка 211
Женско биле 238 Казанлъшка роза бяла 225
Жлва трева 149 Казанлъшка роза червена ,225
Жшювлек теснолист 246 Какула 102
Жнловлек широколистен 247 Какула бяла 103
Жълт сал към 118 Какула жълта 103
Жълта линцура 121 Калина 197
Жълта тлъстата 120 Калинка червена 135
Жългеничс 128 Калоферче 94
Жълто биле 118 Калъчово 115
Жълтуга багрилна 122 Камбулеш 239
Жълтуга бояджийска 122 Камилски трън 214
Камилско сено 241
Загърляне 200 Камиляк 239
Зайча сянка 123 Камшик обикновен 136
Зайча стъпка 195 Канелено дърво 279
Залистниче 170 Кантарион жълт 115
Замбак 205 Кантарион червен 265
Зарасличе 261 Капикоса 211,219
Заря 124 Картоп 135
Звоници 101 Касия остролистна 280
Звъника 115 Касйя теснолистна 280
Здравец горски 149 Катраника 204
Здравец кръвен 149 Качунка 153, 286
Здравец насечеаолистен 150 Каун 216
Здравей обикновен 150 Керевиз 257
Здравец пиренейски 150 Кестен конски 143
Здравец робертов 150 Ким 137
Зеленика 155 Кимион 138
Зимзелен 125 Кимон 137
Зинджифил 278 Кисел трън 139
Зимно меше 163 Киселец 140
Златен дъжд 118 Кишниш 148
Златна пръчица 114 Клейник 80
Златник 114 Клека 250
Златовръх 121 Клинава трева 67, 14!
Зли етьрвн 218 Клинавиче сладколистно 141
Змийска пченка 126 Кози цицки 120
Змийска хурка 126 Кокорче 248
Змийски лапад 126 Кокоша трева 201
Змийско грозде 126 Кокоши трън 104
Змийско мляко 128 Количава трева 89
Зокум 129 Количав бурен 268
Зз^ница 101 Коловоз 104
Зърнастец елшовиден 130 Коминче 170
Зърника 131 Комунигабяла 119
Комунига дребнолистна 119
Иглика 132 Комунига жълта 118
Игличина 132 Коноп 142
Насип ливче голо 133 Коноплика 77
Имел бял 80 Конска опашка 251
Индийско орехче 277 Конски ребра 113
Ивдрнше 278 Копа танк 144
Исиот 279 Коприва гръцка 147

396
Коприва обикновена 146 Лудо биле 168
Копър 147 Луличка обикновена 170
Кориандър 148 Лъжник 163
Котешка трева 107 Любика 126
Коча бйлка 107 Любичица 248
Кукувича пжонка 80 Люляц 171
Кукуряк 150 Лютак 163
Кукуч 243 Лютива тлъсти ra 120
Кучешко грозде червено 266 Лютивче 206
Кучешко грозде черно 267 Лян 129
Къпина 151
Кървавиче 202 Магарешки бодил 173
Къркълешки 112 Магарешки трън 173
Кърпикожух 153 Магарешки трън обикновен 174
Кърски^чай 115 Магданоз 172
Мазня 70
Лаванда 154 Майоран 225
Лавандула 154 Мак див 211
Лаврова вишня 155 Мак сънотворен 212
Лаврова череша 155 Македонски чай 213
Лавровишня 155 Малина 174
,Лазаркиня ароматна 156 Маремичи 178
Лазаркиня същинска 156 Марена 74
Лазарово цвете 181 Марта 208
Лайка едра 157 Марьон корен 71
Лайка кучешка 157 Мастика 136
Лайка лечебна 157 Матерка 177
Лайка миризлива 158 Маторка 175
Лайкучка 157 Маточина 175
Лайкучка жълта 158 Мащерка 177
Лападец 140 Маясълив бурен 87
Левурда 158 Маясьлче 206
Лен 159 Медовен трилистник 118
Лепка 160 Медуница лечебна 178
Лепка кръстовидна 161 Меко дърво 197
Леска обикновена 162 Меита културна 179
Лечебен конски босилек 102 Меродия 172
Лйвадар 231 Метличина обикновена 180
Ливадник 67 Мехунка 181
Лимонче 175 Меча пета 103
Липа 164 Меча пита 178
Липа дребнолистна 164 Мечи лук 158
Липа едролистна 164 Мечо грозде 183
Липа сребролистна 164 Мечо ухо Г66
Лишей брадат 135 Милобод 104
Лишей дъбов 135 Милоглед 144
Лишей исландски 133 Минзухар 286
Лишейче 128 Миризлив бурен 213
Лопен 166 Мокреш. 184
Лопен висок 166 Момина сълза 185
Лопен крилатостъблен 169 Монотьр 147
Лопен лечебен 166 Мораво рогче 187
Лопуш 222, 270 Морач 221
Луда краставица 167 Морски пелин 188
Мразовеп 153 Пелешница 115
Муренка 86 Пелин бял 203
Мускатово орехче 277 Пелин градински 204
Мъждрян 274 . Пелин див 203, 204
Мъжка папрат 189 Пелин обикновен 203
Мъжко клинавиче 150 Пенявец 233
Мънотър 221 Пеперуга 205
Перуника бяла 205
Ндвалник 107, 237 Перуника градинска 205, 231
Намел 187 Перуника синя 205
Наметливо биле 111 Петлева глава 77
Нане 179 Петрожил 172
Напръстник вълнест 95 Пипериче водно 206
Напръстник жълт 96 Пипериче градинско 202
Нар 191 Пипон 216
Невен 192, 287 Пипониче 167
Нерадиче 228 Пир 207
Пирей пълзящ 207
Обикновено шапиче 256 Пирински чай 213
Оборчлива билка 93 Пламеница 101,211
Овча опашка 166 Планици 101
Овчарска мерудия 177 Планучка 151
Овчарска торбичка 193 Планушка 101
Овчарски босилек 177 Плюскавица 101
Огнивче обикновено 194 Повет 210
Олеандър 129 Поветииа обикновена 209
Оман 81 Поветица полска 209
Оман бял 81 Подбел 208
Омайниче градско 195 Подрумиче 157
Орех 196 Подъбиче бяло 87
Орехче 67 Подъбиче червено 268
Орлова папрат 190 Поималка 111
Орлови нокти 141 Полско котенце 213
Ствратниче 67 Полски мак 211
Отвратниче брестолистно 66 Полски синап 263
Отровно биле 168 Полско телеграфче 209
Офика 197 Попадийка 67
Охтивче 136 Порезниче 115
Очанка лечебна 198 Пореч 184
Очемилка 198 Портокал горчив 281
Очиболец бял 200 Посечена трева 82
Очиболец лечебен 199 Потайник 144
Очиболец пачи 200 Потайниче 212
Очиболец планински 199 Псточарка 115, 184
Очиболец сребролистен 200 Почудиче 200
Превара 88
Павет 210 Пресечка 214
Падикоса 211 Прешлица 251
Папатка 157 Пргщип 123
Патета 205 Прозориче бяло 120
Пача трева обикновена 201 Прозориче жълто 120
Паче гнездо 202 Проклетийски бурен 178
Пачи пера 82 Прострел 236
Пачина 201 Противоглистна папрат 189

398
Пръшивеи 128 Свитак 160
Пукалче 211 Седефче 234
Пчелник обикновен 215 Селим 124
Пчелинъг 175 Сечено биле 115
Пъди овчар 153 Синап бял 264
Пъпеш 216 Синап чер 262
Пьнъруна 211 Синчеп 180
Синя жлъчка 235
Равнец бял 82 Синя млечка 235
Равнен жълт 83 Скребър 80, 106, 210
Радика 98 Сладица 238
Ракита 217 Сладник 238
Рйлииа обикновена 218 Сладка папрат 237
Сладка папура 238
Развалниче 168 Сладколистно сграбиче 141
Разводник 266
Ранилист лечебен 219 Сладун 237
Резене 221 Сладък корен 238
Репей 222 Слачеи 209
Репей малък 223 Слез горски 239
Репух 270 Слезен 278
Решетка безсгъблена 223 Слезовка 256
Рибъовче 170 Слети коса 99
Риган 224 Слънчоглед 240
Роза маслодайна 225 Смил жълт 117
Рогалка 187 Смин 117
Росен 227 Сминд 221
Росопас лечебен 228 Сминдух 241
Розмарин 282 Смоква 242
Росянка кръглолистна 229J Смокиня 242
Рошовина 219 Смрадлика 243
Ружа бледна 231 Смрика 250
Ружа бяла 230 Смърдушка 195
Ружа градинска 231 Снежна китка 135
Ружа лечебна 230 Стамболски здравец 278
Рупеличе 167 Старкос 147
Русанлийче 227 Старо биле 188
Старо цвете 117
Сабур 283 Стражак 144
Салеп 231 Страшниче 212
Салкъм 84 Сухо цвете 117
Самодивска трева 89 Сън-сън-котка 213
Самодивска метла 123 Сърмашик 105
Самодивски босилек 228 Съсерка 216
Самодивски ягоди 256 Съсънка 213
Самодивско дърво 197
Самодивско цвете 125,227 Табашка метла 181
Сапунче лечебно 233 Татул 244
Сара сабур 283 Твърдокуп 115
Сарсапарила 284 Телчарка горчива 245
Сахатче 104 Телчарка голяма 246
Свешен трън 214 Теменуга миризлива 249
Свещилник 236 Теменуга трицветна 248
Свинок 235 Тетра 243
Свирчовина 259 Тиква дива 106
Тилчиц 241 Чер корен 261
TYн гява жълта 121 Чер Оман 261
Тинтява обикновена 237 Червен вятър 219
Тинтява петниста 122 Червена вър<йГ217 ,
Тинтява синя 236 Червени бобонки 181
Тльстига едра 120 Червенка 201
ТориПа 160 Червено биле 181
Трендафил 225 Червено подьбиче 368
Трескавиче 265 Черен скребър 106
Троскот 207 Черковно цвете 126
Трънка 249 Черница бяла 86
Трънова гулия 223 Черница черна 87
Трънлив троскот 104 Черновръхче 224
Туйя западна 70 Чернокос 81
Туйя източна 70 Черно вятърче 181
Тутенка 211 Чесън див 158
Тутунига 135 Чесън културен 159
Тъжък 205 Чесъново подьбиче 26S
Чилия 108
Усойна трева 200 Чимшир 183
Устреличе 126 Чичак 136
Чичек 222
Чобанка 270
Фасул явче 201 Чобанка бяла 271
Фотофор 125 Чубрица балканскг
Чубрица културна
Хайдушка билка 219 Чубрица овчарска
Хайдушка трева 82,219 Чубрица планинска
Хвойна обикновена 2S0 Чувен 271
Хвощ блатен 252
Хвощ голям 252
Хвойна 250 Шарена теменуга 248
Хвощ мочурен 252 Шафран 286
Хвощ полски 251 Шафран див 287
Хвощ презимуващ 252 Шереметка 223
Хининово дърво 285 Шефтериче 228
Хмел 253 Шилобод 104
Хрян 254 Шипка кучешка 272
Шуплек 115
Царевица 255
Царево грозде 139 Щъркулянче 149
Цариче 256
Царска свещ 166
Царско дърво 139 Ябълчйна 96
Целина 257 Ягода горска 101
Цървеница 181 Яиевички 115
Църкало 167 Яньовче 115
Яровка 143
Чемерика бяяа 258 Ясен женски _2И
Чемерика черна 259 Ясен планински 273
Чер бъз 259 Ясен чер 273

•400
Указател
на латинските наименования
на билките, описани в книгата
Achillea clypeolata S. S. 83
Achillea millefolium L. 82
A cor us calamus L. 64
A donis vernalis L. 99
A esculus hippocastanum L. 143
Agrim onia eupatoria L. 136
A gropyrum repens L. 207
Alchem illa vulgaris L. 256
A lkanna tinctoria (L0 Tausch. 202
A loe fe r o x Mill. 283
A lo i vera L. 283
A llium sativum L. 159
A llium ursinum L. 158
Althaea officinalis L. 230
Althaea pallida Willd. 231
Althaea rosea (L.) Cav. 231
A nacam ptis pyram idalis Rich. 231
A nagalis arvensis L. 194
Anem one hepatica L. 212
Anem one pulsatilla L. 213
A nethum graveolens L. 147
A nthem is cotula L. 157
A nthem ls tinctoria L. 158
A pium graveolens L. 257
A rctium lapa L. 222
A rctium m inus (Hill.) Brenh. 223
A rctium tom entosum Mill. 223
A rctosaphylos uva-ursi (L.) Spreng. 183
A ristolochia clematitis L. 96
A rm oracia rusticana (Lum.) P ..
Gaertn. 254
A rnica montana L. 62, 287
A rtem isia abrotanum L. 204
jA rtem isia absintium L. 203
A rtem isia vulgaris L. 203, 204
A rtem isia m aritim a var.
m aritim a 188
A rtem isia lobelli All. 204
A ru m maculatum L. 126
A sarum europaeum L. 144
Asparagus officinalis L. 123
36. Бвлквтс в Б ъ л гяви s използуването m t
Asperula odorata L. 156
A stragalus glycyphyllos L. 141
A thyrium filix-fem ina (L.) Roth. 190
A tropa belladonna L . 168
e
Betonica officinalis L. 219
Betula pendula Roth. 85
Berberis vulgaris L. 139
Brassica nigra (L.) Koch.'262
Bryonia alba L. 106
B uxus sem pervirens L. 183
Calendula officinalis L. 192,287
Cannabis saliva L. 142
Capsella bursa-pastoris (L.) Medic. 1 9
Carduus acanthoides L. 174
Carlina acanthifolia All. 223
Carum carvi L. 138
Cassia acutifolia Del. 280
Cassia angustifoiia Vahl. 280
Centaurea cyanus L. 180
Centaurea difusa Lam. 181
Centaurea stoebe L. 181
Centaurium umbellatum Gilib. 265
Cetraria islandica (L.) Ach. 134
C erasus vulgaris Mill. 90
Chelidonium m ajus L. 128
Chenopodium bonus-henricus L. 271
Cichorium intybus L. 235
Cinchona succirubra L. 285
C inm m om um zeylanicum Blume 279
C itrus aurantium Subsp.
am ara Engl. 281
Claviceps purpurea Tulasne 187
Clem atis vitalba L. 210
Cnicus benedictus L. 214
Cochlearia armoracia L. 254
Colchicum automnale L. 153
Consolida regalis (S. F. Gray) L. 2 tt
Consolida o rient alls (J. Gay.)
Schrod. 219■
401
Convallaria majalis L. 185
Convolvulus arvensis L. 209
Coriandrum sativum L. 148
Cornus mas L. 109
C orylus avellana L. 162
Cotinus coggygria Scop. 243
Crataegus monogyna Jacq. 264
Crataegus pentagyna W. K. 265
C rocus pallasianus 287
Crocus sativus L. 286
Cucumis melo L. 216
Cuminum cyminum L. 137
C ydonia vulgaris Pers. 110
D atura stram onium L. 244
Delphinium consolida L. 218
Delphinium orientals J. Gay 218
Dictamnus albus L. 227
Digitalis grand!flora Mill. 96
D igitalis lanata Ehrh. 95
D rosera rotundifolia L. 229
Ecbalium elaterium A. Rich. 167
Ephedra distachya L. 112
Ephedra vulgaris (L.) Rich. 112
Eqisetum arvense L. 251
Equisetum hie male L. 252
Equisetum limosum Lam. 252
Equisetum palustre L. 252
Equisetum telm ateja Ehrh. 252
Eryngium cam pestre L, 89
Erythraea centaurium Pers. 265
Eucalyptus globulus Labill. 275
Euphrasia officinalis L. 198
E vem ia p runastri L. 135
Ficus carica L. 242
Flllpendula hexapetala (L.)
Gilib. 66
Filipendula ulmaria (L.) Maxim. 6(
Foeniculum vulgare Mill. 221
Fragaria vesca L. 101
Frangula alnus Mill. 130
F raxinus excelsior L. 273
F raxinus ornus L. 274
Fumaria officinalis L. 228
Galega officinalis L. 113
Galeopsis tetrahit L. 77
GaBae turcicae 112
Galium aparine L. 160
Galium cruciatum (L.) Scop. 161
Galium mollugo L. 161
Galium vernum Scop. 161
Genista sagittalis L. 123 »
Genista tinctoria L. 122
402
Gentiana asclepiadea L. 237
Centiana cruciata L. 236
Gentiana lutea L. 121
Gentiana punctata L. 122
Geranium dissect urn Jussi. 150
Geranium m acrorrliizum L. 150
Geranium pyrenaicum Burm. t. 150
Geranium robertianum L. 150
Geranium sanquineum L. 149
Geum urbanum L. 195
G lycyrrhiza glabra L. 238
Gnaphalium arenarium L. 117
H edera helix L. 76
H elianthus annuus L. 240
H elichrysum arenarium (L.)D,C. 117
H elleborus odorus
Waldst. et Kit. 150
Hepatica nobilis Mill. 212
H erniaria glabra L. 133
H umulus lupulus L. 253
H yoscyam us niger L. 67
Hypericum perforatum L. 115
Inula helenium L. 81
Iris florentina L. 205
Ir is germ anica L. 205
Jug Ians regia L. 196
Jtm lperus communis l.. 250
Laburnum anagyroides Medic. 118
Laurocerasus officinalis Roem. 155
Lavandula angustifolia Mill. 154
Leonurus cardiaca L. I l l
Levisticum officinale Koch. 124
Linaria vulgaris (L.) Mill. 170
Linum usitatissim um L. 159
M atva slivestris L. 239
M arrubium peregrinum L. 216
M arrubium vulgare L. 215
M atricaria chamomilla L. 157
M atricaria inodora L. 157
M atricaria tenuifolia (Kit.) Simk. 158
M eltlotus albus Desr. 119
M elilotus officinalis (L.) Lam. 118
M e t'lo t us p a rviflo ru s M. 119
M elissa offtcinalis L. 175
M entha piperita L. 179
M entha puleglum L. 180
M entha silvestrts L. 180
M enyanthes trifoliata L. 91
M ortis alba L. 86
M yrisiica fragrans Houtt. 277
Nasturtium officinalis R. Br 184
Nephrodium filix-mas (L.)
Rich 189
Nephrodium spinulosum Mill). 190
Nerium oleander L. 129
Ocimum basilicum L. 72
Ononis arvensis L. 104
Ononis hircina Jacq. 104
Onopordon acanthium L. 173
Orchis iatifolia L. 231
Orchis macuiata L. 231
Orchis mascuius L. 231
Orchis miiitaris L. 231
Orchis morio L. 231
Origanum majorana L. 225
Origanum vulgare L. 224
J'aeonia peregrma Mill. 71
Paeonia decora G. Anders 71
Paeonia tenuifolia L. 72
Paliurus spina-christi Mill. 108
Paliurus aculcatus Lam. 108
Panax ginseng C. A. Mey 276
Papaver rhoeas L. 211
Papaver somniferum L. 212
Pelargonium roseum Wild. 278
Peripioca graeca L. 105
Persicaria hydropiper (L.) Opiz. 206
Petasites albus (L.) Gartn. 271
Petosites hybridus (L.) Gartn. 270
Petasites officinalis Monch. 270
Petroselinum crispum (Mill.) Nym. 172
Petroselinum sativum Hoffm. 172
Phaseotus vulgaris CL.) Savi var.
папа Ach. 69
Phyllitis scolopendrium (L.) Newm. 92
Physalis aikekengi L. 181
Pimpinella anisum L. 61
Pimpinella saxifraga L. 62
Pin us silvestris L. 78
Planlago lanceolata L. 246
Plantago major L. 247
Platanthera bifolia Rich. 231
Polygala amara L. 245
Polygala maior Jacq. 246
Polygonum aviculare L. 201
Polygonum bistorta L. 202
Polygonum hydropiper L. 206
Polygonum orientate L. 202
Polygonum viviparun L. 202
Polypodium vulgare L. 237
Potenlilla alba L. 200
Potentil/a argentea L. 200
Potenlilla anserina L. 200
PotentШа- cinerea Chaix. 200
Potenlilla erecta Rauschei 199
Potenlilla recta L. 200
Potenlilla replans L. 200
Potenlilla rupestris L. 200
Potenlilla tormentilla Neck. 199
Pteridium aquilinum (L.) Kuhn. 190
Primula officinalis Jacq. 132
Prunus cerasus L. 90
Prunus laurocerasus L. 155
Prunus spinosa L. 249
Pulmonaria officinalis L. 178
Pulsatilla halleri (All.) Willd. 213
Pulsatilla pratensis Mill. 213
Punica granatum L. 191
Quercus robur L. 163
Quercus sessiliflora Salisb. 163
Rhamnus*1cathartica L. 131
Rhamnus frangula L. 130
Rhus cotinus L. 243
Robinia pseudoacacia 1. 84
Rosa alba L. 225
Rosa canina L. 272
Rosa gallica L. var. damascena 225
Rosmarinus officinalis L. 282
Rubia tinctorum L. 74
Rubus fruticosus L. 151
Rubus idaeus L. 174
Rumex acetosa L. 140
Ruta graveolens L. 234
Saltx purpurea L. 217
Salvia aethiopis L. 103
Salvia glutinosa L. 103
Salvia officinalis L. 102
Salvia pratensis L. 103
Salvia sclarea L. 103
Salvia verticillata L. 103
Sambucus ebiilus L. 261
Sambucus nigra L. 259
Saponaria officinalis L. 233
Satureja hortensis L. 64
Satureja montana L. 63
Scolopendrium vulgare L. 92
Sedum acre L. 120
Sedum album L. 120
Sedum maximum Sut. 120
Sedum rhodiola P. C. 121
Sedum roseum (L.) Scop. 121
Sideritis scardica Griseb. 213
Sinapis alba L. 264
Sinapis nigra L. 262
403
Smilax officinalis H. В. K. 284
Solanum dulcamara L. 266
Solanum nigrum L. 267
Solidago virga-aurea L. 114
Sorbus aucuparia L. 197
Spirea filipendula L. 66
Spirea ulmaria L. 66
Slachys officinalis (L.) Trev. 219
Symphytum officinalis L. 261
Syringa vulgaris L. 171
Tamus communis L. 73
Tanacetum balsamita L. 94
Tanacctum vulgare L. 93
Taraxacum officinale Web. 98
Teucrium chamaedrys L. 268
Teucrium polium L. 87
Teucrium scordium L. 268
Thuja occidentalis L. 70
Thuja orientalis L. 71
Thymus sp. div. 177
Tilia argentea Desf. 164
Tilia cordata Mill. 164
Tilia platyphyllos Scop. 164
Trigonella foenum-graecum L. 241
Tussilago farfara L. 208
Ulmus campestris L. 76
Uhtius minor 76
Vrtica dioica L. 146
Urtica urens L. 147
Usnea barbata Fr. 135
Vaccinium myrtillus L. 183, 269
Vaccinium vitis-idaea L. 183,270
Vaccinium uliginosum L. 183
Valeriana officinalis L. 107
Verbascum phlomoides L. 166
Verbascum thapsiforme Schard. 166
Verbena officinalis L. 97
Veratrum lobelianum Bernh. 258
Veratrum nigrum L. 259
Veronica austriaca L. 89
Veronica beccabunga L. 89
Veronica officinalis L. 88
Veronica spicata L. 89
Viburnum Qpulus L. 135
Vinca herbacea W. K. 126
Vinca minor L. 125
Viola odorata L. 249
Viola tricolor L. 248
Viscum album L. 80
Zea mays L, 255
Zingiber officinale Roscoe 279
Съдърж ание
Предговор към първото издание , .
Предговор към второто издание . .
Обща част
(Илия Ланджев)
Нашата народна медицина през вековете.......................................................... 9
Билките в миналото и д н е с .............................................................................11
Химичен състав на лекарствените растения ...................................14
Творчеството на българина в наименованието на М е т е н и я т а ................... 25
Билките и нашето з д р а в е .................................................................................... 28
Правила за бране, сушене и запазване на лекарствените растен и я............... 29
Какви промени могат да настъпят в билките при изсушаването им . . . . 33
Бране и сушене на п ъ п ки .........................................................................................34
Бране и сушене на ц в я т ........................... ......................................................... 34
Бране и сушене на л и с т а .....................................................................................37
Бране и сушене на стръкове .................................................................................39
Вадене и сушене на корени, коренища, грудки и луковици ........................... 39
Бране и сушене на плодове и с е м е н а ................................................................. 41
Белене и сушене на к о р и ...................................... 43
Сушене на билките ............................................................................................ 43;
Предаване, опаковане и запазване на лекарствените р астен и я....................... 48
Неприятеля по складираните билки и борбата срещу т я х ........................... 49
Бракуване на лекарствените растения ............... ....................... 50
Таблица за бран*, сушене и опаковка на билките, описани в книгата . . . . 51
Таблица за загубата в тегло на пресните билки след изсушаването им 57
Специална част
(Ив. Иеаев, Илия Ланджев, Гео Иешев)
Таблица за главното лечебно действие на билките, описани в книгата . . . 288
Обяснения на наименованията на някои болести, които се срещат в книгата 294
Лечебна част
(Гео Иешев, Илия Ланджев)
Кратки познания за действието на лекарствените вещества върху човеш­
кия орган и зъ м ....................................................... ...................... ...................... . 299
Как да приготвяме лекарства от билките............................................................. 303
Билкови рецепти при различни заболявания......................................................307
Болести на дихателната с и с т е м а ...................................... ... 308
Болести на сърцето и кръвоносната с и с т е м а ..................................................312
Болести на бъбреците и пикочните пъти г \ ........................... ' ..................... 319
Болести на храносмилателната система и перитонеума ...............................324

405
Болести на черния дроб и жлъчните п ъ т и щ а ........................... ...................-334
Болести на кръвотворната система .................................................. ... 338
Болести на жлезите с вътрешна секреции и на обмяната на веществата . . . 344
Болебти на двигателната система и ст а в и т е ................... . . : ....................348
Болести на половите о р г а н и .......................................... .................................. 350
Болести на ушите, носа и г ъ р л о т о ..................................................................... 356
Болести на к о ж а т а ....................... •........................................................................358
Болести, причинени от физически ф а к т о р и ................... 363
Туберкулозни заболявания .............................................................. . . . . . 364
Външно приложение на билките 368
Билкови бани .......................................................................................................... 370
Приложение на билките в козм етиката........................... • ............................... 373
Билкови м а с к и .......................................................................................................... 375
Л о с и о н и ................... .......................... . ...................... ..........................................375
По-важни билки за външна употреба, описани в книгата . ....................... ... 378
Отравяне с билки и първа помощ . ............................... ...................................... 383
По-важни отровни растения,признаци на отравяне с тях и схеми за оказване
на първа, п о м о щ .......................................................................... ...................... . 381
Литература ...................................... 392
Указател на българските имена на билките, описани в к н и га т а................... 394
Указател на латинските имена на билките, описани в к н и га т а ..........................406
 ВИЛКИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ИЗПОЛЗУВАНЕТО ИМ

ароф. И в а н И е а е а, ма г ф а р м . И л и я 1 « н к к в в
д- р м ед. Г е о Н е ш е в — кандидат аа модиципеввте науми
Рецензент С л а в ч о П е т р о в •

Ротактор С л а в ч о П е т р о в
<Ботаническите описания са основио преработени от редактора)
Художествен редактор К р е м е н Б е н е в
Корица Г е о р г и И в а н о в
Технически редактор Д о н к а Б о н е в а
Коректор Т о т к а Р о б е в а

Тираж 30 000-f-100; формат 5 9 x 84/16; печатан коли 25*50 + 3;

м»д. коли 21,13 + 2,49; дадена за печат на 16. XI. 1972 г.;
подписана з а печат на 30. IV. 1973 и злязла от печат на
30. VI. 1973 г .; Л Г HI— 1; тем. Ив 1668.
Поръчка на издателството Mi 173
Ц ь н а 3 я в .

Печатница ■ каиговезаяца „Тодор Д им итров“ пор. М 14659)