РАННОБРОНЗОВИ КЕРАМИЧНИ КОТВИ

И КУКИ ОТ ГОРНОТРАКИЙСКАТА НИЗИНА

Петър Минков
Настоящото изследване
нямаше да се осъществи без помощта
на Георги Михайлов, на чиято памет
го посвещавам

Цел на изследването
Обект на изследване в настоящата публикация са керамични куки и
котви от ранната бронзова епоха. Тези предмети вече са били разглеждани в
литературата. Нарастването на техния брой през последните няколко десети-
летия дава възможност за тяхното по-задълбочено изучаване и анализиране.
Това включва и сравнение с голямо количество находки от обекти в Горно-
тракийската низина и заобикалящите я съседни територии.

Преглед на проучванията
Споменаването на керамичните куки и котви е ограничено в публика-
ции и изследвания с по-общ характер (Миков 1948:18, обр. 10; Катинчаров,
Мацанова 1993:158, 170; Stefanova 2000:28, 30, fig. 5.2–3; Стефанова (под пе-
чат), 159–161; Лещаков 1992:25; Николов и др. 2014:69), а също и в статия,
посветена специално на тези предмети (Мацанова 2002:221–228).

Произход и разпространение
Тези находки често се свързват с новодошло население в периода меж-
ду края на енеолита и началото на бронзовата епоха. Единствено J. K. Smith
посочва, че най-вероятно тяхната поява най-рано е била генерирана в Маке-
дония (Smith 1975:241).
Керамичните куки и котви са разпространени в няколко обекта в Гор-
нотракийската низина (фиг. 1). От запад на изток публикувани находки са
известни от Юнаците и укрепеното селище при Михалич. Тези селища са раз-
положени в различни участъци по течението на Марица. От Езеро и наскоро
проучения обект Хауза – Капитан Андреево са открити и споменати в ли-
тературата, съответно, една фрагментирана котва и кука (Лещаков 1992:25;

57
58 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

Николов 2014:69)1.

Археологически контекст
За археологическата среда на тези предмети се знае твърде малко от ци-
тираните по-горе изследвания. В табличен вид по-долу е представена инфор-
мация за мястото на намиране на керамичните куки и котви.
23

Местона- Археологически
Бележки/коментари Източник
миране контекст
Юнаците2 ХІІІ строителен Катинчаров, Маца-
хоризонт; нова 1993:158, 170;
VІІ строителен Мацанова
хоризонт; 2002:221–228;
ІІІ строителен хо- Инвентарна кни-
ризонт. га на РИМ – Па-
зарджик.
Дъбене Липсва
информация
Езеро VІІ строителен Лещаков 1992:25.
хоризонт
Хауза, Яма Николов и др.
Капитан 2014:69.
Андреево

Михалич Огнища В публикацията се спо- Миков 1948:18 –

менава, че всички куки обр. 10;
и котви са били открити Stefanova 20003:28,
в близост до огнищата, 30, fig. 5. 2–3;
но без да са представени Стефанова (под
снимки или графична печат), 159–161.
документация.

1
Наскоро в свободнодостъпната платформа Academia.edu е предоставена
презентация, в която е илюстрирана непубликувана до момента находка от Дъбене,
Карловско. Става въпрос за горна част на котва с три перфорации в плоската част.
Находката е представена в доклад на д-р Лолита Николова – https://www.academia.
edu/35191476/Anatolia_and_the_Balkans_EBA
2
Три от находките с кат. инв. № 3813, 3814, 3945 са открити съответно в пери-
ферията на селищната могила, при демонтиране на профил и без данни (две от тях са
представени на фиг. 4).
3
Авторът посочва, че находките се откриват в І и ІІ строителен хоризонт, без
повече детайли или допълнителна информация (Stefanova 2000:30).
Статии 59
Предметите, които наподобяват формата на куки и котви, са открити
в пет обекта в Горнотракийската низина – Юнаците, Дъбене, Езеро, Хауза и
Михалич. Информацията за тях е, че обикновено те са намирани в:
– строителните хоризонти на селищните могили (Юнаците, Езеро);
– компрометирани механични пластове (Юнаците, Михалич);
– огнища или зоната около огнищата (Михалич);
– яма/ями (Капитан Андреево – Хауза);
– ров (Юнаците), като не е отбелязано дали е открита in situ или е пре-
отложена.

Технологични и типологически характеристики

Технологични особености
За технологията на изработване на включените в изследването находки
могат да се направят следните изводи:
– суровината, от която са изработени куките и котвите, е глина;
– всички находки са моделирани на ръка;
– преобладават грубо огладените повърхности;
– след изпичането, цветовете на керамичните куки и котви варират в
разнообразна гама. За оригинални са разпознати следните цветове
или цветови комбинации: кафяв, светлокафяв, тъмнокафяв до черен,
кафяво-червен, кафяво-бежов, тъмносив, сиво-кафяв, сиво-бежов,
сиво-червен. Най-разпространените са: кафявият, тъмнокафявият,
кафяво-бежовият и сиво-червеният цвят. Кафявият цвят и неговите
комбинации преобладават над сивата гама. Другите споменати цве-
тове са представени с по един пример;
– използваните примеси са кварцови камъчета, бели частици и слюда,
които обичайно са във висока концентрация (размерите им са 0,1–0,2
см, като по-рядко се наблюдават и такива с размери 0,3–0,7 см);
– върху почти всички находки се забелязват петна от опушване или
вторично горене, които са разположени върху една и съща част на
тялото – извивката в долния му край. Възможно е това да е свързано
с предназначението на този вид предмети. При нито една от находки-
те не се забелязват следи от излъскване на повърхността или нанася-
не на украса.

Типологически характеристики
Съставянето на типология на тези интересни предмети е значител-
но улеснено и всъщност представлява включването им във вече изградена
класификационна схема, която е представена от H.-J. Weisshaar (Weisshaar
1980:35  – І) (фиг. 3). Той предлага 10 типа, които обединяват находките от
всички известни обекти, където те са били открити. Единственото изключе-
ние от това са находките от Юнаците, които ще бъдат типологизирани, като
60 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

се използва споменатата по-горе типология. В българската литература те вече

са били разпределени в отделни типове. В. Мацанова предлага три групи, в
които находките от споменатата последно селищна могила са разграничени
(Мацанова 2002:222–226, рис. 1–3)4. В допълнение може да се отбележи, че
находката която има антропоморфни черти (Мацанова 2002:222, рис. 1–5), е
реинтерпретирана като антропоморфна фигура и не може да бъде включена в
тази група предмети. Находките от Юнаците и Михалич могат да се разделят
на две основни групи находки – единични куки и двойни куки, които в лите-
ратурата често са наричани „котви“ – поради близостта им по отношение на
формата с действителните средства за закрепяне на морски/речни плавател-
ни съдове към дъното. Затова в следващите редове този термин може да се
приеме като технически при разглеждането на находките. Класифицирането
на отделните типове е съобразено с един критерий – оформянето на горната
част на тялото (или дръжката), чието най-популярно название в литерату-
рата е “shank”. Страничните части на котвите и куките са познати в чуждое-
зичните изследвания като “arms” или “flukes”. Те не влияят при определянето
на различните типове. Дефинирането на вариантите се определя от броя и
разположението на отворите върху тялото им.
Куки – До този момент не е обособена типология на тези изделия. На
база на известните находки е направена типология в настоящото изследване.
Съществуващите критерии за котвите, предложени от Н.-J. Weisshaar, са при-
ложени и за куките. Разграничени са два типа.
Тип І е представен само от Юнаците (фиг. 7), тъй като находките от Ми-
халич не са добре запазени и не могат да бъдат включени в анализа. Горната
част на тялото им е плоска и има правоъгълна форма. В тази част тялото е
перфорирано, като се наблюдават (не повече от два) отвори с приблизително
кръгла форма. Долната част е с кръгло или елипсовидно напречно сечение,
има “V”-образна форма, извита кука, чийто край е стеснен. В редки случаи
тази част от тялото на предмета също е перфорирана. Наблюдават се два ва-
рианта на пробиване на отворите – от лицевата към задната част и странично.
Тип ІІ (фиг. 6) е представен от един пример, на който до момента съот-
ветства находка от селищна могила Ситагри (Еlster 2003:244, fig. 6.24–6.26; pl.
6.13–a, b, d). По тази причина идентифицирането ѝ като „кука“ е условно и се
дължи на по-голямата ѝ прилика с тези предмети. Находката е фрагментира-
на, като е запазен само единият ѝ край. В оригиналния си вид е била с “U” или
“V” – образна форма, като не е изключено, подобно на първия тип, липсваща-
та ѝ част да е била оформена по-различно от запазената. Поради това е труд-
но да се определи дали запазената част е горна или долна. От съхраненото
се вижда, че става въпрос за предмет с правоъгълно напречно сечение, като

4
От предложения тук анализ отпадат находките от група А по Мацанова 2002,
223, рис. 1, чиято форма, размери и съответстващи аналози се различават значително
от разглежданите тук предмети.
Статии 61
завършекът от едната страна е оформен правоъгълно. В профил се забелязва,
че от едната страна ръбът е силно скосен. Забелязват се две двойки отвори.
Те са перфорирани в посока от предната към задната повърхност. Първата
двойка отвори е разположена сравнително ниско под запазения край на пред-
мета, докато втората двойка перфорации е изпълнена в непосредствена бли-
зост до извивката на „куката“. Двете групи отвори не са срещуположни едни
на други, като помежду си също се разминават и не лежат в една равнина. Не
е изключено върху липсващата част също да е имало допълнителни отвори.
Котви (двойни куки?). Почти всички находки от днешните български
земи принадлежат към тип 5 или т.нар. тип “Mihalich” – в класификацията на
Weisshaar (Weisshaar 1980:33, 35-I-5). Всички представители от този тип (2 ек-
земпляра от Юнаците, 7 екземпляра от Михалич (фиг. 5)5 имат правоъгълно
тяло – “shank” и две “arms” или “flukes”). Тялото е с правоъгълно напречно
сечение, докато извитите части “flukes” могат да са с правоъгълно, кръгло или
елипсовидно напречно сечение (фиг. 8). Отвори при коментираните артефак-
ти са пробити при горната част от тялото им, непосредствено под най-висо-
ката им част. При повечето екземпляри се наблюдава един отвор, докато в
три случая са два и са несиметрично разположени, като изпълнението им не е
особено прецизно. В зависимост от формата, на горната част на тялото могат
да се разграничат два подтипа – ST 1 – с ясно моделирана правоъгълна част
и ST 2 – с овално моделирана горна част на тялото. Коментираните предмети
имат извити странични части “flukes”, които обикновено във височина се из-
дигат до средната част на тялото.
Две находки, открити в селищната могила Юнаците6, представят не-
познат до момента тип, който е обособен в настоящото изследване. Сред
известните примери от територията на Централна Гърция и Македония
липсват предмети, които имат общи черти с разгледаните в следващите ре-
дове. Формалните им характеристики са приблизително еднакви. Те имат
кръгла или овална горна част, където е разположен отворът, масивно тяло
и странично издадени части (куки), които са повече или по-малко извити
нагоре, като във височина достигат до средата на „котвата“. Разлики се наб-
людават при оформянето на горната част – при отвора, където при едната
находка е леко издължена, а другата е със сравнително симетрична кръгла
част (дръжка). И при двете находки се забелязва голямо кафяво-черно пет-
но върху междината долна част, което вероятно е вследствие на вторично
обгаряне или опушване. Въз основа на данните от различни изследвания
и от типологическата схема на Weisshaar, двете находки от Юнаците могат
да се класифицират в самостоятелен тип. Той може да се приеме като „про-
дължение“ на известната типология – като „тип 11“, и да получи името на
епонимния обект „Юнаците“.

5
Броят на находките е предварителен и е базиран на публикуваните данни.
6
Това са находки с кат. инв. № 3813 и 3945 в РИМ – Пазарджик.
62 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

Хронология
Хронологията на представените находки се влияе изцяло от контекста на
откриване, както и от анализа на масовия керамичен материал, с който са откри-
ти отделните примери (фиг. 9). Изнесените данни представят несигурна картина
на хронологическото присъствие на куките и котвите. Това е поради липсата на
данни за археологическия им контекст, както и отсъствието на достатъчно 14С
дати от тези обекти. Към настоящия момент може да се предположи, че наход-
ките могат да се отнесат най-общо в интервала между двата последни периода
(ІІ–ІІІ фаза) на ранната бронзова епоха. Поради липсата на ясни данни за стра-
тиграфията и контекста на куките и котвите, те не могат да служат за хронологи-
ческа корелация като например керамичните модели на брадви7.
Находките от Тракия са синхронни на появата и разпространението на
куките и котвите в Пелопонес, Тесалия, част от егейските острови в контакт-
ната зона с Анатолия и земите северно от Дунав. Това показва, че появата и
разпространението на керамичните куки и котви има широк териториален
диапазон. В голяма част от селищата в Централна Гърция са открити мате-
риали с по-късна дата от тези в Тракия, което вероятно означава, че разпрос-
транението на котвите се е извършило на няколко етапа, които съответстват
на триделната периодизация на ранната бронзова епоха. Находките от Горно-
тракийската низина принадлежат към последните два от тях. Наличието на
куки от средната бронзова епоха кореспондира с наблюдението за разпрос-
транението на тези находки през този период в Малта и Южните Апенини, но
не позволява по-задълбочени изводи.

Паралели
Керамичните куки и котви са многобройни находки от ранната брон-
зова епоха, разпространени в редица селища (66 на брой). Представянето на
техните паралели е значително улеснено, тъй като вече беше споменато, че
тези находки са широко разпространени в обширни територии в Тесалия, Пе-
лопонес, Македония, част от западноегейските острови, Западните Балкани
(1 обект), Западна Анатолия, на север от Дунав, южните части на Апенинския
полуостров, остров Малта8 (фиг. 2).

7
Керамичните модели на брадви се срещат до края на II фаза на ранната брон-
зова епоха (Лещаков 1992:29, 38; 2005:447).
8
От територията на Западните Балкани е публикувана единична находка (Stojic
2011:322, fig. 72). Котвата е отнесена към средната бронзова епоха, въз основа на хро-
нологическата система на Юнаците – ІV строителен хоризонт. Предвид абсолютните
хронологически стойности от цитирания епоним, датата ѝ е дискусионна.
Статии 63
Интерпретация
В литературата има широк диапазон от мнения относно предназначе-
нието на тези предмети. От схващането, че те биха могли да са амулети, фи-
гури или вотивни предмети, до идеята, че те биха могли да са напълно ути-
литарни и да са свързани с дейности в ежедневието и домакинството. Така
например е изказана хипотезата, че те са били култови предмети или вотивни
котви, амулети, букрании или фигури (Murray 1929; Goldman 1931; Walker,
Kosmopoulos 1948; Murray 1961; Мацанова 2002). Съществува и мнение, че
котвите са били Dionysiac thirsoi/Дионисиев тирс (Smith 1975:246 с бел.).
Според М. Космопулос тези предмети трудно могат да се определят
като култови или магически (Cosmopoulos 1991:92).
Към дискусията за възможните интерпретации на този тип предмети
е важно да се спомене находката от Tartaria, Румъния (Vlassu 1963:485–494).
Находката е фрагментирана част от керамична котва. Тя е запазена в долната
си част, като горната и страничните ѝ части са отчупени, но въпреки това е
запазен отворът ѝ. Типологически тази котва съответства напълно към тип
6/Кhirra според Н.-J. Weisshaar. Находките от този тип са открити в Berbati,
Sesklo, Argissа Magula, Pevkakia, Pelikata, Kritsana (Weisshaar 1980:34)9. Кера-
мичната котва от Tartaria е открита в яма заедно с 3 правоъгълни глинени
плочки с отпечатани изображения на козел/кози; кръгли перфорирани плоч-
ки с врязани изображения; една гривна от spondyllos, както и със силно фраг-
ментирани човешки кости на индивид, чиято възраст е около 30–40 години.
Sinclair Hood внася изключително интересни данни за възможната интерпре-
тация на предмета (и на целия комплекс – Hood 1973:189–197)10. Авторът по-
сочва паралели на отпечатаните изображения на козел, които са печати от
ранните династически периоди в Месопотамия. Въз основа на приведените
аналогии и стилистическия анализ, авторът посочва, че най-вероятната дата
за първообразите на тези печати е края на ІV хил. пр. Хр. и началото на ІІІ
хил. пр. Хр. По този начин депозитът от изброените предмети, заедно с кера-
мичната котва, би могъл да се датира в първата половина на ІІІ хил. пр. Хр.
Споменаването на тази находка е важно за изследването на котвите, защото е
един от малкото примери, които се откриват в яма – археологически контекст,
който е засвидетелстван само от два или три примера. На второ място, архео-
логическият материал, с който е открита находката, индиректно подсказва
нейния обреден или жертвен характер. От друга страна, наличието на добре
датирани находки, като изображенията от печати върху плочки, биха спо-
могнали за по-прецизното датиране на типа и сравняването му с находките

9
Най-общо материалите от споменатите селища се датират в ЕН ІІ/ІІІ.
10
В статията си S. Hood коментира и възможните обяснения и причини за дос-
тигането на ранните близкоизточни печати до териториите на Балканите. Една от
тях например са златните залежи в Трансилвания, които вероятно са провокирали
„изследователски“ мисии в търсене на ценния метал.
64 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

от централна Гърция и Македония. В заключение може да се подчертае, че

най-вероятно става въпрос за депозит или символично принасяне на дарове
(вотиви), което е изключително рядко и не е характерно за керамичните кот-
ви в общ план.
Най-популярната хипотеза за употребата на котвите и куките е тази
за използването им в тъкаческата дейност като weaving implements (Trump
1960/62; Koumouzelis 1981; Erkanal 1986 (Limantepe); Pappa, Adaktylo, Billi
2000; Elster 2003 (Sitagri). A. Erkanal посочва, че котвите от Argissa Magula са
открити заедно с шпули (spools), тежести и прешлени за вретено. Според него
това е косвено свидетелство за употребата им в тъкачеството. В действител-
ност, никъде в публикацията на Argissa Magula подобна информация не е
съобщена. Всъщност, коментирайки находките от Argissa Magula, Weisshaar
отбелязва, че по-голямата част от находките (керамични котви) произхождат
от две горели къщи, в близост до огнищата, разположени във вътрешното им
пространство.
Следващото мнение в дискусията принадлежи на Hans-Günter Buchholz
и Peter Wagner (Buchholz, Wagner 1987:122, 124). Те допускат че котвите са слу-
жели при сушене и опушване на месо, билки, гъби и пр. (Buchholz, Wagner
1987:124). Подобна е и позицията на J. C. Smith (Smith 2000:257).
Мненията на H.-G. Buchholz, P. Wagner, J. C. Smith и K. Müller най-тясно
кореспондират с данните за находките от Горнотракийската низина. Както
по-рано бе отбелязано в текста, находките от Михалич са открити в близост
до огнищата. Макар и косвено, същото е валидно и за предметите от Юнаци-
те, съдейки по идентичните големи петна от вторично горене по повърхност-
та им в долната част от тялото им.
От една страна, нито един от цитираните обекти не представя ясен и
некомпрометиран археологически контекст (с някои изключения, коменти-
рани по-горе). От друга страна, ако тези предмети са използвани в тъкаче-
ството и предачеството и потенциално са били тежести, то в нито един от
случаите не са били откривани в един и същ контекст с реалните тежести за
стан. Също така, те не са откривани като колективни находки, което да пред-
положи общото им използване. Н.-J. Weisshaar отбелязва, че една от слабите
страни на тази хипотеза е липсата на дупки за окачване при около половина-
та находки (Weisshaar 1980:46). J. C. Smith изразява съмненията си относно
подобна интерпретация с аргументите, че въпреки масивността си, котвите
и куките не могат да понесат натоварването на една тежест за стан, а също
така и не са добре балансирани (Smith 2000:257). В по-ранно свое изследва-
не, авторката описва неуспешен експеримент с находките от Asine в който се
опитва да използва котвите като нащителник или друго пособие за тъкане
(Smith 1975:248)11. Събирателно за по-горе представените идеи е мнението на

11
“…unsuccessful experiment at for making of cord/string, when the cord usually goes
up throw the “flukes”…” (Smith 1975:248).
Статии 65
К. Müller, че “…that the anchors were implements for suspending something which
needed to hang freely – cheese, in the processes of being strained”, или “for food were
hung from hooks to keep them safe from mice and other vermin…” (Müller 1938:64).

Дискусия
Може да се приеме, че разглеждането на керамичните куки и котви от
територията на Горна Тракия представлява част от изследванията за появата
и значението на тези предмети като цяло на територията на Югоизточните
Балкани. Така например, въпреки значителната дискусия, започнала отпреди
повече от деветдесет години, няма единодушно решение или предположение
за произхода и интерпретацията на тези интересни предмети. Причините за
това могат да се видят в затрудненията да се определи контекста на находките
или липсата на такъв изобщо; липсата на съпътстващи археологически ма-
териали, които индиректно да подскажат евентуалното им предназначение.
Въпреки ограничената информация, с която разполагаме, от земите на Тра-
кия са налице достатъчно факти, които да допринесат в решаването на част
от проблемите, свързани с изследваните предмети.
Картирането на известните находки показва широк териториален диа-
пазон на разпространението им. Неговата най-северна зона се явяват терито-
риите на днешна Централна Южна и Югозападна Румъния (7 обекта). На юг
границата се простира до Пелопонес, на изток достига до Троя и Терми, а на
запад и югозапад крайните точки са Южна Италия, Сицилия и заобикалящите
я по-малки острови (Buchholz, Wagner 1987, 123, Аbb. 25). Най-голямата кон-
центрация от находки е съсредоточена в източната част на Пелопонес и Цент-
рална Гърция; следващи по брой на откритите находки са Тесалия, Македония
и Северна Гърция; по-слабо е разпространението им в Италия и островите, а
най-рядко тези предмети се срещат в Горна Тракия и Западна Анатолия и при-
лежащите ѝ акватории, всяка от които е представена съответно с по 3–4 обекта.
Впечатление прави голямата празнина, която е заключена между Стара
планина и Дунав, както и в Западните Балкани. Тази празнина повдига въпро-
са за начина и евентуалните трасета на разпространението на тези находки.
Въпреки липсата на сигурни аргументи съм си позволил да предложа някои
свои първоначални предположения за това. Те нямат категоричен характер и
биха могли да претърпят промени и допълнения. Те са: 1. Проблеми на про-
учванията; 2. Вътрешни миграции; 3. Предполагаемо използване на морски
пътища и каботажно плаване.
1. Не е изключено липсата на находки до този момент да се обясни с
малкия брой или липсата на изследвания в региона. Възможно е и да същест-
вуват находки, които да са силно фрагментирани и това да не е позволило да
бъдат идентифицирани.
2. На картата на Югоизточна Европа териториите на днешна Румъния
стоят откъснати като самостоятелно ядро спрямо основния ареал на разпрос-
66 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

транение на тези предмети. Земите на Южна Тракия се открояват като север-

на периферия на зоните (споменати по-горе) с най-висока концентрация на
керамичните куки и котви. Обяснение за (изолираното) наличие на находки
между Дунав и Карпатите трудно може да се даде към настоящия етап от про-
учванията. Една възможна хипотеза засяга предполагаеми вътрешни взаимо-
отношения между населението на Горнотракийската низина със споменатите
територии. Не е изключено представителите на популациите от двата райо-
на да са осъществявали вътрешните си контакти при някое от двете селища,
където са намерени такива находки – Юнаците или Михалич. Така напри-
мер, вътрешните земи на Балканския полуостров, включително плавателните
реки и техните долини, могат да се разглеждат като потенциални трасета за
придвижване на отделни групи от хора.
3. За възможен маршрут може да се предполага западната брегова ли-
ния на Черно море. Споменаването му е поради наличието на значителен
брой импортни предмети в раннобронзови селища покрай брега на морето.
Маршрутът, по който те са достигнали до съвременните български преде-
ли, е коментиран нееднократно в литературата (Leshtakov 1996:267; Минков
2013:113–122; Leshtakov 2016:323–333). Въпреки това за предложения марш-
рут съществуват някои несъвсем ясни моменти. Както е известно от лите-
ратурата, покрай водите на Черно море са регистрирани немалко обекти от
ранната бронзова епоха (предимно от първата и втората ѝ фаза), като Урдо-
виза, Созопол, Атия, Езерово (от Юг на Север). Ако се допусне, че този път
е използван вероятно и чрез каботажно плаване, би било приемливо някое
от споменатите селища да е било заобикаляно или използвано като пункт за
акостиране в случай на необходимост или в случай на целенасочено осъщест-
вявани контакти. Това би могло да означава, че ако е така, би следвало да са
били открити керамични котви и куки (както и други предмети, обект на тър-
говия и размяна) по пътя им на север отвъд делтата на Дунав. Голяма част от
установените импорти от западното черноморско крайбрежие произхождат
от места, където е засвидетелствано наличието на куки и котви, като напри-
мер Троя, Терми, Полиохни, Лиман тепе.

Обобщение
Заключенията, очертани от анализите по-горе, създават впечатлението,
че появата и разпространението на тези керамични артефакти се фиксира в
Пелопонес и Централна Гърция, откъдето те са били инфилтрирани в три
основни посоки: на изток към западна Анатолия и прилежащата ѝ брегова
линия, на север към вътрешността на Горнотракийската низина и Южна Ру-
мъния, на запад към Южните Апенини и островите Сицилия и Малта.
Контрастът от липсата на подобни находки в границите на Дунавската
равнина и наличието им северно от нея могат да търсят обяснение с различ-
ните типове селищни системи през този период. Проблематиката е задълбо-
Статии 67
чено разгледана и застъпена в дисертационния труд на Таня Христова (Хри-
стова 2005). На юг от Дунав, най-общо структурата на селищата е разпръсна-
та („дисперсна“) или е система от селище с централни функции, заобиколено
от второстепенни селища (махали). Северно от тези области се наблюдават
селища с по-устойчива структура, по-висока степен на уседналост и продъл-
жителност на съществуване.
Загадка остава защо куките и котвите са изключително слабо предста-
вени в пространство с гъста населеност и много висок брой и разнообразие
на селищни форми, каквато е Горнотракийската низина. Отчасти това може
да се дължи на факта, че тази зона се явява северна граница на основното
разпространение на находките. Друго предположение е, че наличието на тези
находки в Юнаците и Михалич показва, че те са основните центрове, с кои-
то са били осъществявани взаимоотношенията в древността с Егейския свят
(независимо от обстоятелството, че по отношение на различни елементи от
материалната си култура, двата обекта се различават коренно). Удобното им
разположение по течението на Марица вероятно също е изиграло решаваща
роля при инфилтрирането на идеята за изработването на коментираните ар-
тефакти. Установяването на повече обекти с такива предмети вероятно би се
повлияло значително от бъдещите проучвания на раннобронзови селища в
Тракия.
За свидетелство, че селищата са били отворени за контакти и отноше-
ния, основани на вътрешен обмен и търговия (?), може да се приеме присъст-
вието на котвите от Михалич (известни и в други егейски селища), както и
на куките от същия епоним. Това може да означава, че центърът на тези кон-
такти е бил между селища, характеризиращи се с различна материална култу-
ра, което е било осъществено, благодарение на плавателните условия на река
Марица. Подобно мнение за интензивни контакти между двата „центъра“ –
Михалич и Юнаците, е отдавна изразено в литературата (Лещаков 1994:55).
Авторът счита, че тези връзки са се осъществявали от населението, живеещо
в Подбалканските полета и Горнотракийската низина (Лещаков 1994:55). Въз-
можно е да се допусне наличието на обменни центрове в териториите между
тези две населени места. Те могат да бъдат наречени със съвременните наз-
вания за това – панаири, пазари, базари. Последното кореспондира с наско-
ро публикуваното предположение за Михалич като търговска колония (а не
само укрепено селище) през съответния хронологически отрязък от ранната
бронзова епоха (Heyd, Aydıngün, Güldoğan 2016:169–203).

Цитирана литература:
Катинчаров, Мацанова 1993: Р. Катинчаров, В. Мацанова. Разкопки на
селищната могила при с. Юнаците, Пазарджишко. – В: Праисторически на-
ходки и изследвания в Сборник в памет на проф. Георги И. Георгиев,
1993, 155–173.
68 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

Лещаков 1992: К. Лещаков. Сравнителна стратиграфия на селищните

могили от ранната бронзова епоха в Югоизточна Тракия. Годишник на Со-
фийския университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, 1992,
84–85, 1–119.
Лещаков 1994: К. Лещаков. Хронология и културна принадлежност на
ранните гробове от некропола при с. Долно Сахране, Казанлъшко. Годишник
на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факул-
тет – Специалност Археология, 1994, 1, 51–58.
Лещаков 2005: К. Лещаков. Относителна хронология на пласта от ран-
ната бронзова епоха в селищна могила Казанлък. – В: Studia Archaeologica
Universitatis Serdicensis Supplementum IV. Stephanos Archaeologicos in
honorem Professoris Ludmili Getov, 442–454.
Мацанова 2002: В. Мацанова. Глиняные якоря и крюки из многослой-
ного поселения плоская могила у с. Юнаците. – В: Проблемы археологии
Евразии. Москва, 221–229.
Миков 1948: В. Миков. Предисторическото селище до с. Михалич, Сви-
ленградско. // Разкопки и проучвания на Народния археологически му -
зей в София, 1948, 7–25.
Минков 2013: П. Минков. Раннобронзова керамична кана от експози-
цията на РИМ – Бургас. // Археология, LIV, 2, 113–122.
Николов и др. 2014: В. Николов, В. Петрова, Т. Христова, П. Лещаков.
Пра- и Протоисторически обреден комплекс в м. Хауза край Капитан Адре-
ево, Свиленградско. Трасе на Via Diagonalis. // Археологически открития
и разкопки през 2013 г., София, 2014, 68–70.
Стефанова под печат: M. Стефанова. Културна характеристика на пе-
риода Св. Кирилово (РБЕ 3) в Тракия. Национален археологически институт
с музей при Българска академия на науките. Дисертация за присъждане на
докторска степен. София.
Христова 2005: Т. Христова. Културни модели през бронзовата епоха в
Северна България (втората половина на ІІІ – първата половина на ІІ хил. пр.
Хр.). Автореферат на дисертация за присъждане на научната и образователна
степен доктор.
Παππα, Αδακτυλου, Μπιλλη 2000: Μ. Παππα, Φ. Αδακτυλου, Ζ. Μπιλλη.
Ανασκαφικη Έρευνα Του Οικισμου Τησ Πεχ Στον Χωρο Τησ Βαλκαν Εξπορτ. – ΤΟ
ΑΡΧΑΙΟΛΟΓΙΚΟ ΕΡΓΟ ΣΤΙ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΚΑΙ ΘΡΑΚΗ, 14, 137–144.
Buchholz, Wagner 1987: H.-G. Buchholz, P. Wagner. Zu frühbronzezeitli-
chen Verbindungen zwischen dem Balkanraum und Hellas. – In: Ägäische
Bronzezeit, Darmstadt, 1987, 121–136.
Cosmopoulos 1991: M. Cosmoupoulos. Clay and Terracotta artifacts. The Early
Bronze 2 in the Agean. // Studies in Mediterranean Archaeology, XCVIII, 87–93.
Elster, Malamidu 2003: E. Elster, D. Malamidu. Paralipòmena and Other Plastic
Forms. – In: Elster, E., Renfrew, C. (Eds.) Prehistoric Sitagroi: Excavations in North-
east Greece, 1968–1970. Volume 2: The Final report, Los Angeles, 2003, 421–443.
Статии 69
Erkanal 1986: A. Erkanal. Klazomenai/ Liman Tepe Kazılarında Ele Geçen Kil
Çapalar (Tonanker von Klazomenai – Liman Tepe). – Anadolu Araştırmaları, 183–193.
Goldman 1931: H. Goldman. Excavations at Eutresis in Boeotia, Cambridge, 1931.
Heyd, Aydıngün, Güldoğan 2016: V. Heyd, Ş. Aydıngün, E. Güldoğan. Kan-
lıgeçit – Selimpaşa – Mikhalich and the Question of Anatolian Colonies in Early Bronze
Age Southeast Europe. – In: B. Molloy (ed.), Of Odysseys and Oddities. Scales and
modes of interaction between prehistoric Aegean societies and their neigh-
bours, Sheffield Studies in Aegean Archaeology, Oxbow Books, 169–203.
Hood 1973: S. Hood. An Early Oriental Cylinder Seal Impression from Ro-
mania? // World Archaeology, 5, No. 2, Trade (Oct., 1973), 187–197.
Koumouzelis 1981: M. Koumouzelis. The Early and Middle Helladic peri-
ods in Elis. PhD thesis – University Microfilms International, Dissertation services,
London, 1981, 176–178.
Lestakov 1996: K. Leshtakov. Trade centers from early bronze age III and
middle bronze age in upper Thrace (notes on the interpretation of Baa dere-Kon-
stancia-Gulubovo). // Reports of Prehistoric Research Projects. (Early bronze
age settlement patterns in the Balkans (CA. 3500-2000 BC, cablirated dates), І, 2,
1996, 239–287.
Leshtakov 2016: K. Leshtakov. Troy and Upper Thrace: What Happened in
the EBA 3? (Interrelations Based on Pottery Evidence). – In: Е. Pernicka, S. Unlusoy,
S. Blum (eds.). Early Bronze Age Troy: Chronology, Cultural Development,
and Interregional Contacts. An international conference held at the University
of Tubingen May 8–10, 2009. Studia Troica Monographien 8. Bonn 2016, 239–259.
Müller 1938: K. Müller. Tyrins IV: Die Urfirniskeramik, Munich, 1938.
Murray 1929: M. Murray. Excavations in Malta III. London, 1929.
Smith 1975: J. C. Smith. Spinning, weaving and textile manufacture in Pre-
historic Greece. From the beginning of the Neolithic to the end of the Mycenaean
ages: with particular reference to the evidence found on archaeological excavations.
Volume 1, submitted in fulfillment of the requirements for the degree of Doctor of
Philosophy, University of Tasmania Hobart.
Smith 2000: J. C. Smith. Anchors (4.3.10.). The small finds: clay spinning
and weaving implements. Servia I. Anglo-Hellenic rescue excavations 1971–1973,
248–262.
Stefanova 2000: M. Stefanova. Control excavations at Mihalich in 1998-1999
(preliminary communication). // Reports of Prehistoric Research Project, 4,
2000, 21–33.
Stojic 2011: M. Stojic. Maskare, Bedem Site. Contribution to the research of
foundations of cultures: of Ostrikovac and two-handled beakers, 313–327.
Trump 1960: D. H., Trump. Pottery anchors. // Antiquity, 34, 295.
Trump 1961: D. H. Trump. The later prehistory of Malta. // Proceedings of
the Prehistoric Society, 27, 1961, 252–263.
Trump 1962: D. H. Trump. Anchors and frying pans. // Antiquity, 36, 1962,
224–225.
70 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

Vlassu 1963: N. Vlassu. Chronology of the Neolithic in Transylvania in the

light of the Tartaria settlement’s stratigraphy. Dacia. N.S., 7, 1963, 485–494.
Walker-Kosmopoulos 1948: L. Walker-Kosmopoulos. The Prehistoric In-
habitation of Corinth. Munich, 1948.
Weisshaar 1980: H.-J. Weisshaar. Ägäische Tonanker. // Mitteilungen des
Deutschen Archäologischen Instituts. Athenische Abteilung, 95, 1980, 33–59.

EARLY BRONZE AGE CLAY ANCHORS AND HOOKS

FROM UPPER THRACE

Petar Minkov

Ceramic objects with a vertical body with one or two “rainbow” curved side
parts, often defined in the literature, such as ceramic models of anchors or hooks,
are distributed in five sites on the territory of the Upper Thracian Plain – Yuna-
cite, Dabene, Ezero, Hausa, Michalic. The main questions that related to hooks and
anchors are the origin and the ways of distribution of these objects; defining their
chronology and, above all, their correct interpretation.
Статии 71

Фиг. 1. Карта на разпространението на керамичните котви и куки

през Ранната бронзова епоха
Fig. 1. Map of distribution of clay anchors and hooks during the Early Bronze Age
72 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

Фиг. 2. Карта на разпространението на керамичните котви и куки през Ранната

бронзова епоха в Югоизточна Европа и Апенините по Buchholz, Wagner 1987,
123 – ab.25 (допълнена и разширена от автора)
Fig. 2. Map of distribution of clay anchors and hooks during the Early Bronze Age
in the Southeast Europe and the Apennines after Buchholz, Wagner 1987, 123 – ab.25
(expanded by the author)
Статии 73

Фиг. 3. Класификация на керамичните котви по Weisshaar 1980, 35-I.

Fig. 3. Weisshaar’s classification of the clay anchors (Weisshaar 1980, 35-I)

Фиг. 4. Керамични котви от Юнаците

Fig. 4. Clay anchors form Tell Yunatsite
74 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

Фиг. 5. Керамични котви от Михалич

Fig. 5. Clay anchors form Mihalich

Фиг. 6. Керамична кука от Юнаците

Fig. 6. Clay hookfrom Tell Yunatsite
Статии 75

Фиг. 7. Керамична кука от Юнаците

Fig. 7. Clay hook from Tell Yunatsite

Фиг. 8. Структура на керамичните котви

Fig. 8. Structure of the clay anchors
76 Годишник на РИМ – Пазарджик, том десети

Фиг. 9. Хронологическа таблица на находките от Юнаците и Михалич

Fig. 9. Chronological table of the finds from Tell Yunatsite and Michalich
Статии 77

Фиг. 10. Хронологическа таблица на находките от Горнотракийската низина,

Континентална Гърция и островите
Fig. 10. Chronological table of the finds from Upper Thrace and Greece Mainland and isles