ВЪЕДЕНИЕ, ОБЩИЕ СВЕДЕНИЯ

1.1. Определение на понятието “електрозадвижване”

Електрозадвижване – това е управляваща електро-механична система

имаща за цел преобразуването на електрическата енергия в механична и об-
ратно и също така да управлява този процес.

Електрозадвижването има два канала. Първият канал се нарича силов, а

втория информационен (фиг. 1.1). По първият канал се транспортира преобразуваната
енергия (големите стрелки на фиг. 1.1). По вторият канал се осъществява управлението на
потока на енергия, а също така се събира и обработва информация за състоянието и функци-
онирането на системата и се прави диагностика при повреди (тънките стрелки на фиг. 1.1).

Фиг. 1.1. Обща схема на електрозадвижването

Силовият канал от своя страна се състои от две части-електрична и ме-

ханична. Двете части се свързват помежду си задължително с електромеха-
ничен преобразувател.
 Електрическата част на силовия канал е съставен от устройства, които
предават електрическата енергия от захранващия източник (шините на про-
мишленото електрозахранване, автономен електрически генератор, акумула-
торна батерия и т.н.) към електромеханичния преобразувател ЕМП и обратно
и осъществяваща, ако е нужно преобразуване на електрическата енергия.
Механичната част се състои от подвижната част на електромеханичния
преобразувател, механични предавки и изпълнителен орган на механизма, с
помощта на който се реализира механичната енергия.

Електрозадвижването взаимодейства с електрозахранващата система

или с източника на електрична енергия от една страна и с изпълнителния ор-
ган от друга, и чрез информационния преобразувател ИП взаимодейства с
информационната система на по-високо ниво (най-често човек-оператор)
фиг.1.1. Практически всички процеси свързани с механичната енергия и
движението се осъществяват от електрозадвижването. Изключение правят
само автономните транспортни средства (автомобили, самолети, някои видо-
ве подвижен състав, морски плавателни съдове) използващи не електрически
двигатели. Съществува в производството също така хидрозадвижване и
пневмозадвижване, които спадат към електрозадвижването.
Широкото разпространение на електрозадвижването се дължи на особе-
ностите на електрическата енергия. Електрическата енергия лесно се предава
на големи разстояния и лесно се превръща в механична.
Мощността на електрозадвижванията се движи в широки граници от
микроватове до няколко десетки мегаватове. Ако се изрази с число диапазо-
нът на електрозадвижванията е приблизително 1012 . Подобен е порядъка и по
отношение на честота на въртене на работния орган от 1 оборот за дено-
нощие до 150000 об/мин при някои домакински уреди.
 На настоящият етап електрозадвижването намира все по-голям дипазон
на приложение от изкуственото сърце до ескалатора, от вентилатора до анте-
ната на радиотелескопа, от пералната машина до ГАПС.

1.2. Функции на електрозадвижването

Нека да разгледаме по-подробно силовия (енергиен) канал на електро-
задвижването (фигура 1.2). Нека мощността Р се предава от електричната
мрежа (Р1) към работния орган (Р2). Този процес е управляем и се съпровож-
да с предаването и преобразуването мощността и се съпътства със известни
загуби  Р във всеки елемент на силовия канал.

Фиг. 1.2. Енергиен канал

Функцията-енергиен канал (ако той се използва) за преобразуване на

електрическата енергия, която постъпва от електрическата мрежа и със съот-
ветните напрежения и ток които са отбелязани с UM , IM , Тази функция се
преобразува в необходимите за двигателя величини U,I . Преобразувателите
преобразуващи UM , IM в U,I могат да бъдат:
-неуправляеми: трансформатор, изправител, параметрически источник
на ток;
управляеми- мотор-генератор, управляем изправител, преобразувател на
частота);
 Потокът на енергия може да бъде еднопосочен например изправител,
или двупосочен например мотор-генератор, управляем изправител с два
комплекта вентили.
Допълнителният резистор R се използва за отчитане енергията при спи-
ране.
Електро-механичния преобразувател ЕМП (двигател), винаги присъства
в електрозадвижването. ЕМП преобразува електрическата енергия (U, I) в
механична (М,  ) и обратно.
Механичният преобразувател (предавка) - редуктор, двойка винт-гайка,
система от блокове и т.н. осъществява съгласуване на момента М и скоростта
 двигателя с момента Мм (силата Fм) и скоростта м на орган на техноло-
гичната машина.
Величините характеризиращи преобразуването на енергията, като нап-
режения, токове, моменти (сили), скорости се наричат координати на елект-
розадвижването.
Основната функция на електрозадвижването се състои в управлението
на координатите на електрозадвижването, т.е. в тяхното принудително изме-
нение в съответствие с изискванията на обслужвания технологичен процес.
Управлението на координатите трябва да бъде в определени граници.
Тези граници се определят от елементите и конструкцията на електрозад-
вижването и те осигуряват надеждност на работата на системата. Допусти-
мите граници на електрозадвижването са свързани с номиналните стойности
на оборудването посочени от производителите.
При правилно организирана система за управление на координатите
трябва да се получи минимизиране на загубите  Р във всички елементи и
към работния орган трябва да се поддава необходимия момент и мощност.
Въпросите като - свойства и характеристики на различните електрозад-
вижвания, как по-правилно да се управляват координатите в установените-
статичните и преходните-динамичните режими на работа и как да се оценява
енергетичните свойства, и не на последно място как да се проектира силова-
та част на електрозадвижването е целта на този курс.