ИНЖЕНЕРНА

ГРАФИКА
ТОЧНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДЕТАЙЛИТЕ

• Точността е степен на съответствие между

реалните /измерените/ и предписаните точностни
характеристики на детайла в конструкторската
документация.
ТОЧНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛИНЕЙНИТЕ РАЗМЕРИ
ТОЧНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛИНЕЙНИТЕ РАЗМЕРИ

• Nt – теоретична стойност на размера

• N – номинална стойност на размера
• Ne – действителна стойност на размера
• N max и N min – гранични стойности на размери
• ES(es) и EI(ei) – гранични отклонения
• TD (Td) – допуск на размера
ТОЧНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛИНЕЙНИТЕ РАЗМЕРИ
 ХАРАКТЕРИСТИКИ

Dmax = D + ES d max = d + es
Dmin = D + EI d min = d + ei
TD = ES – EI Td = es - ei
ПРИМЕР
ВИДОВЕ СГЛОБКИ
ВИДОВЕ СГЛОБКИ - ХЛАБИНА
ВИДОВЕ СГЛОБКИ-СТЕГНАТОСТ
ВИДОВЕ СГЛОБКИ-ПРЕХОДНА
ВИДОВЕ СГЛОБКИ
ТЕОРЕТИЧЕН ДОПУСК
ОСНОВНИ ОТКЛОНЕНИЯ ЗА ВАЛ
ОСНОВНИ ОТКЛОНЕНИЯ ЗА ВАЛ
ОСНОВНИ ОТКЛОНЕНИЯ ЗА ОТВОР
ОСНОВНИ ОТКЛОНЕНИЯ ЗА ОТВОР
ДОПУСКИ ОТ ФОРМА
ДОПУСКИ ОТ РАЗПОЛОЖЕНИЕ
РАДИАЛНО БИЕНЕ НА ПОВЪРХНИНИТЕ
ПРИМЕР
В зависимост от предназначението на детайла е необходимо да поставим
изискване за допустимите граници на тези отклонения. Всяко
преоразмеряване с тези изисквания води до оскъпяване на детайла и е
излишно.

▪Изискванията за отклонение от форма и разположение се поставят след

оразмеряване, на свободните места, без да пресичат размерни линии.

▪База- повърхнина, спрямо която се нормира допуска и от която се измерва

отклонението. Означава се с буква. Базата и отчетените от нея отклонения са
в една проекция.

▪Отклонение от разположение- отклонението между посочената равнина и

базовата. Типът се означава със съответен знак.
▪ Дължина на нормирания участък- част от повърхнината, за която е посочен
допускa. Често това е цялата повърхнина (ако не е посочена дължина на
участъка).

▪ Обща ос- права, която обединява оста на ротация на две или повече
ротационни тела.

▪ Отклонение от форма- разлика между обвиващата и реалната повърхнина.

▪ Сумарни отклонения- появяват се при тела, извършващи въртеливо

движение.

▪ Делят се на челно и радиално биене, в зависимост от разположението

спрямо базовата ос.