ФРАКТУРИ В ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНАТА ОБЛАСТ

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ
ФАКУЛТЕТ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

КАТЕДРА „ДЕНТАЛНА, ОРАЛНА И ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНА ХИРУРГИЯ”
ФРАКТУРИ В ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНАТА ОБЛАСТ (ЛЧО).

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФРАКТУРИТЕ В ЛЧО.
ЕТИОЛОГИЯ И КЛАСИФИКАЦИЯ.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ЛЕЧЕНИЕ НА ФРАКТУРИТЕ
В ЛЧО.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА БОЛНИ
ДОЦ. Д-Р ЕВГЕНИЙ АЛЕКСИЕВ, ДМ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Счупването (лат. fractura) на костта представлява патологично състояние,
при което е налице нарушена цялост на костта.
Счупването на костта може да настъпи под въздействието на механична сила
или поради развитието на патологичен процес (патологична фрактура).

 В зависимост от степенното нарушаване на целостта на костта се
различават:
- пълна фрактура (fractura completa)
- непълна фрактура (fractura incompleta)

Пълна фрактура (fractura completa) – прекъснати са всички елементи на
костта (периост, компакта, спонгиоза); това прекъсване дава възможност за
разместване на фрагментите;
Непълна фрактура (fractura incompleta) – не всички елементи на костта са

прекъснати; това дава възможност за съществуване на следните варианти на
непълна фрактура:
- fissurа (пукнатина) – наблюдава се прекъсване на периоста,

компактата и частично на спингиозата, като фрактурната линия не достига до
противоположния край на костта;
- счупване тип „зелена клонка“ – наблюдава се прекъсване на костта

при запазена цялост на периоста; характерна е за детска възраст;
- infractio – представлява ъглово деформиране на костта чрез

сгъване и вбиване на костните пластове.
В зависимост от нарушаването на целостта на покривните тъкани (кожа и
лигавици), разположени около костите, счупванията се разделят на:
- открити счупвания (fractura aperta) – костните фрагменти са в контакт
с околната среда или в контакт с телесни кухини;
- закрити фрактури (fractura clausa)

В зависимост от проникването или непроникването в съседна телесна
кухина, фрактурите биват:
- проникващи фрактури/травми
- непроникващи фрактури/травми
Според възникналите усложнения, свързани със засягане на съседни
структури и органи фрактурите се разделят на :
- неусложнени фрактури:
- усложнени фрактури (fractura complicata) – когато в резултат на
фрактурата са увредени съседни неврални структури, кръвоносни съдове,
съседни органи.
Фрактури, при които едновременно със счупването на костта е налице и
изместване на ставната главичка от ставната ямка, се наричат луксационни
фрактури (fractura luxationis).

В зависимост от времето, изминало от възникването на фрактурата до
нейното диагностициране, фрактурите се разделят на:
- fractura recens (прясна фрактура) – диагностицирането на фрактурата
е в рамките на няколко часа до 3 дни;
- fractura inveterata (застаряла фрактура) – диагностицирането на
фрактурата е извършено след 10 – 14 дни от настъпването на травмата.

Като fractura mala sanata се означава фрактура, при която зарастването на
фрагментите е в неправилна позиция.
Причина за това може да бъде нелекувана фрактура – fractura non sanata,
или проведено лечение на фрактурата с неточно репонирани фрагменти.

Когато зарастването на фрактурата не настъпва в обичайните срокове и
липсва калусообразуване, се говори за fractura non consolidatа.
Pseudoarthrosis (лъжлива става) представлява състояние, при което 6
месеца след счупването е налице значителна подвижност между
фрагментите.
Fractura intraarticularis представлява счупване, при което фрактурната
линия преминава през ставата.

Според разместването на фрагментите фрактурите се делят на:
- fractura non dislocata - няма разместване между фрагментите;
- fractura dislocata – налице е разместване между фрагментите на
фрактурата.
Разместването на фрагментите (dislocatio)
 - dislocatio ad latus – разместване на фрагментите по ширина, с два
варианта:
 dislocatio ad latus verticalе – разместване на фрагментите във вертикална
посока;
 dislocatio ad latus horizontale – разместване на фрагментите в сагитална
посока;
 dislocatio ad longitudinem – разместване на фрагментите по дължина, с
два варианта на дислокация:
 cum contractione – с доближаване и препокриване на фрагментите; обикновено
тази дислокация е свързана с разместване ad latus;
 cum distractione – с раздалечаване на фрагментите;

 dislocatio ad axin – разместване на фрагментите под ъгъл един спрямо
друг;
 dislocatio ad peripheriam – разместване на фрагментите чрез завъртане по
надлъжната ос един спрямо друг.

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ НА
ДИСЛОКАЦИЯТА
Посоката и степента на дислокация на фрагментите зависи от няколко
фактора.
 1.интензитет и посока на действащата сила, причинила фрактурата.
Посоката на дислокацията съвпада с посоката на действие на силата.
Степента на дислокация зависи от интензитета на силата.
 2.брой и посока на действащите мускули, захванати за фрагментите.
Този фактор е от особено значение за дислокацията на долночелюстните
фрактури. Движението на долната челюст се извършва основно от две
групи мускули – отварачи и затварачи. Същността на дислокацията под
действие на мускулната сила може да се разбере единствено чрез
познаване на залавните места на мускулите и посоката им на действие.
ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ НА
ДИСЛОКАЦИЯТА
 3.маса на фрагментите – под действие на гравитацията (силата на
тежестта) фрагментите се изместват във вертикална посока (надолу).
Този фактор оказва влияние при двустранни и двойни фрактури, както и
при фрактури на горната челюст.
 4.брой, локализация и ход на фрактурнните линии – при зигзагообразни
фрактурни линии и фрактурнни линии с ход отгоре и дистално надолу и
медиално в зоната на тялото на долната челюст дислокация не настъпва.

 Когато в резултат на травма е налице счупване на повече от една кост, се

говори за множествена фрактура.
 Фрактурните линии могат да бъдат с напречен, кос, надлъжен или

спираловиден ход.
 Пълна фрактура, при която липсва част от костта се нарича дефектна

фрактура.
 Fractura comminutiva – фрактура, при която в зоната на фрактурната

линия са налице няколко малки фрагмента.
 На една кост може да има една или няколко фрактурни линии. В

зависимост от броя на фрактурните линии различаваме:
 - единична фрактура;
 - двойна фрактура (fractura duplex);
 - тройна фрактура (fractura triplex);
 - четири и повече фрактурни линии на една кост.

МЕХАНИЗМИ НА ПОЛУЧАВАНЕ НА
СЧУПВАНИЯТА
 Счупванията на костите настъпват в резултат на действието на сили, които
значително превишават еластичността на костта. Тези сили действат
върху костта като я извиват, теглят, огъват, притискат и отрязват.

 В зависимост от мястото на счупването спрямо действащата сила се
различават:
 - директни фрактури – счупването настъпва на мястото на действие на
травмиращия фактор;
 - индиректни фрактури – счупването настъпва на място, разположено
далеч от зоната на действие на травмиращия агент.

Различават се следните индиректни механизми на възникване на
фрактурите:
 - чрез огъване – наблюдава се когато в двата края на дълга кост действат

сили в една и съща посока и извиват костта като дъга; при този
механизъм костните частици от конвексната страна са подложени на
раздалечаващи ги сили, докато откъм конкавната страна костните
гредички се сближават; костта започва да се чупи в най-изпъкналата част;
 - чрез извиване (торзионен механизъм) – рязко завъртан на единия край

на костта спрямо другия;
 ножичен механизъм – действието на силите е в противоположна посока, а
мястото на прилагане на силите е в малка зона от двете страни на костта,
като действието на силите не е в една линия; костта се счупва напречно
на надлъжната ос;
 - отломъчен (абрупционен) механизъм – в резултат на действието на

силата настъпва отчупване на костен фрагмент; този механизъм на
възникване на фрактурите е характерен за алвеоларните фрактури.
 - импресионен механизъм – действието на силата е върху неподвижна
кост, като се получава вбиване, хлътване към подлежащите тъкани или
кухина; фрактура по този механизъм възниква при действие на сила върху
тялото на горната челюст и костните фрагменти хлътват към максиларния
синус;
 - компресионен механизъм – възниква, когато върху костта действат две

сили в противоположна посока, но няма разминаване в линията на
действие.
 Обхващането на група хора от даден вид травма по време и място се
нарича травматизъм. Различават се следните видове травматизъм: битов,
спортен, транспортен, производствен, военно-временен и случаен.

В зависимост от причиняващия фактор (етиология) счупванията на костите се

разделят на две големи групи:
 1.фрактури, причинени от действието на механична сила, която

преодолява еластичността на здравата кост и нарушава нейната цялост;
 2.фрактури, които настъпват вследствие на патологичен процес

(патологични фрактури), развиващ се в костта; те възникват спонтанно
(патологичният процес разрушава костта в целия и обем) или при
прилагане на незначителни по интензитет сили.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФРАКТУРИТЕ В
ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНАТА ОБЛАСТ
 В зависимост от засегнатата кост (анатомичен принцип) фрактурите се

разделят:
 - фрактури на долната челюст;
 - фрактури на горната челюст;
 - фрактури на зигоматичната кост и дъга;
 - фрактури на носните кости;
 - фрактури на стените на орбитата;
 - фрактури на назо-орбито-етмоидалния комплекс (naso-orbito-ethmoidal,
NOE).
 ФРАКТУРИ НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ (по Dingman and Natvig)
 - фрактура по срединната линия– счупването на долната челюст е
локализирано между централните резци;
 - парасимфизиална – фрактурата е локализирана в зоната на симфизата;
 - симфиза – фрактура в зоната, ограничена от вертикалните линии
преминаващи дистално на кучешките зъби;
 - тяло на долната челюст – зоната, дистално на симфизата до предния ръб на
m.masseter (обикновено включва третия молар);

 - ъгъл на долната челюст – триъгълна зона, ограничена отпред от предния ръб
на m.masseter, а дорзално от задния ръб на ramus mandibulae (зоната на
залавяне на m.masseter);
 - клон на долната челюст – от горния аспект на ъгъла до incisura mandibulae;
 - processus condylaris;
 - processus coronoideus;
 - фрактури на алвеоларния израстък;

 Kazanjian и Converse предлагат класификация на мандибуларните
фрактури според наличието или липсата на зъби към фрктурната линия:
 - Class I – има наличие на зъби от двете страни на фрактурната линия;
 - Class II – наличие на зъби от едната страна на фрактурната линия;
 - Class III – обеззъбена долна челюст.

 Честотно разпределение на счупванията в долната челюст (цит. по
Угринов)
 ФРАКТУРИ НА ГОРНАТА ЧЕЛЮСТ
 Класификацията на горно-челюстните фрактури е базирана на локализацията

на фрактурните линии. Тази класификация е предложена 1901 година от Rene
Le Fort, като той определя три линии – „lineae minors resistentiae”, и предлага
три варианта на тотални фрактури на горната челюст.
 През 1927 год. Wassmund добавя два варианта на тотални фрактури на

горната челюст.
Класификационна схема на фрактурите на горната челюст:
 1.Частични фрактури на горната челюст
 - фрактури на алвеоларния израстък;
 в областта на фронталните зъби;
 в областта на страничните зъби;
 - импресионна фрактура на предната стена на максиларния синус;

 2.Тотални фрактури на горната челюст:
 -фрактура Le Fort I (трансверзална фрактура, фрактура на Guerin) –

фрактурната линия минава през основата на apertura piriformis, под
максиларния синус, през tuber maxillae и processus pterygoideus.
 -фрактура Le Fort II (пирамидална фрактура) – фрактурната линия минава през
носните и слъзните кости, по медиалната стена на орбитата, покрай sutura
zygomaticomaxillaris, назад през птеригоидните израстъци; горната челюст,
носните и слъзните кости са отделени от лицево-черепния масив.
 -фрактура Le Fort III (трансорбитална, суббазална) – фрактурната линия минава
през носните и слъзните кости и медиалната стена на орбитата, като след това
преминава през латералната стена на орбитата, през arcus zygomaticus и
птеригоидните израстъци. Получава се лицево-черепно разединяване.
 -фрактура Wassmund I – тази фрактура повтаря хода на фрактурата по Le Fort II,
но с тази разлика, че след като мине в мястото на свързване на максилата и
зигоматичната кост през долния орбитален ръб линията не преминава
трансверзално в междиочието, а се отправя към носния отвор.
 -фрактура Wassmund II – фрактурата повтаря хода на фрактурата по Le Fort III,

като фрактурната линия след като премине през птеригоидните израстъци,
зигоматичните дъги, латералната стена на орбитата, към медиалната стена на
отбитата, се отклонява към горната част на apertura pirifirmis; по този начин
носните и слъзните кости са извън фрагмента.
 - сагитална фрактура по Ombredan – фрактурната линия разделя processus
palatinus на твърдото небце и минава встрани от носната преграда; отгоре
фрагментът е отделен от фрактурна линия която едностранно преминава
похода на Le Fort I.
 - фрактура по Настев – при тази фрактура хода на фрактурните линии е както

при сагиталната фрактура по Ombredan като фрагментът се вклинява в
краниална посока (вклинена фрактура).
 НАЗО-ОРБИТО-ЕТМОИДАЛНИ ФРАКТУРИ (НОЕ, NOE)
 НОЕ фрактурите обхващат processus frontalis maxillae, os lacrimale и os nasale.
При тези фрактури се нарушава функцията на слъзния апарат и медиалния
кантален лигамент.
 ФРАКТУРИ НА ЗИГОГМАТИЧНАТА КОСТ И ДЪГА
Най-често фрактурните линии преминават на местата на свързване на os
zygomaticum с останалите кости на лицевия и мозъчния дял на черепа. Това
са шевовете на свързване: sutura zygomatico-maxillaris, sutura zygomatico-
sphenoidalis, sutura zygomatico-frontalis и sutura zygomatico-temporalis.
Преминаването на фрактурната линия през пода на орбитата потенциално
може да засегне инфраорбиталния канал.

 Класификация на фрактурите на зигоматичната кост и дъга (по Георгиева,
Филипов) - като класификационни критерии са заложени давността на
травмата, разместването на фрагментите и настъпилите нарушения.

 1.Пресни фрактури на зигоматичната кост
 - без разместване или с минимално разместване, което не причинява

анатомични и функционални смущения;
 - с разместване на фрагментите, съпроводено предимно с анатомични

смущения (нарушена конфигурация на лицето);
 - с разместване на фрагментите, съпроводено с анатомични и функционални

нарушения (зрение, сетивност, движения на долната челюст).
 2.Пресни фрактури на зигоматичната дъга
 - без разместване или с минимално разместване – липсват анатомични и
функционални смущения;
 - с V-образно разместване на фрагмента – нарушена лицева конфигурация,
затруднения в движението на долната челюст.
 3.Застарели фрактури на зигоматичната кост и дъга с посочените
подгрупи.
ФРАКТУРИ НА СТЕНИТЕ НА ОРБИТАТА
 Фрактурите на орбиталните стени съпровождат фрактурите на горната
челюст и зигоматичните фрактури. Изолираните фрактури на орбиталните
стени са описани 1889 година от Lang.

Изолирани фрактури на стените на орбитата.
 1.механизъм на възникване на фрактурите на орбиталния под.:
 хидравличен механизъм, при който налягането на очния булб и/или

орбиталното съдържимо се предава на орбиталните стени и възниква
фрактура;
 предаване на силите от по-здравия орбитален ръб върху по-крехките

орбитални стени, които се фрактурират.
 2.Класифиакция на изолираните фрактури на орбиталните стени, според
посоката на изместване на фрагментите (по R.Dingman, P. Natvig, 1969):
 изолирани фрактури с потъване на фрагментите към горночелюстната кухина –

blow-out фрактури;
 изолирани фрактури с изместване на фрагментите към орбитата – blow-in

фрактури.
ОБЩА СИМПТОМАТИКА НА ФРАКТУРИТЕ В
 1.ПАТОГНОМОНИЧНИ СИМПТОМИ – наличието на тези симптоми говори
недвусмислено за наличието на фрактура.

 Нарушена анатомична цялост на костта – основен симптом при всички

фрактури.
 Патологична подвижност – наличие на подвижност на фрагментите в

областта на фрактурната линия.
 Дислокация на фрагментите – разместване на фрагментите в различни

посоки, под действие на факторите, влияещи на дислокацията.
 Болка и крепитация, съпровождащи патологичната подвижност – при

изследване за патологична подвижност в зоната на фрактурната линия се
установява крепитация. скърцане от триенето на неравните повърхности
на фрагментите; този феномен е съпроводен с болка.
 2.ВТОРОСТЕПЕННИ СИМПТОМИ – наличието на тези симптоми
самостоятелно или в комбинация не е категорично доказателство за
фрактура. Необходимо е наличие на поне един патогномоничен симптом

 - болка;
 - оток;
 - кръвонасядания и хематоми;
 - периорбитални хематоми;
 - субконюнктивални кръвоизливи (ecchymosis)
 - кървене в устната кухина;
 - изтичане на кръв от носа;
 - нарушена захапка;
 - нарушена сетивност – по хода на n.infraorbitalis, n.alveolaris.inf;
 - лицеви деформации и козметични нарушения;
 - офталмологични смущения – двойно виждане (diplopia), exophthalmus,
enphthalmus, смущения в движението на очната ябълка;
 - нарушение на обонянието – hyposmia, anosmia;
ИЗСЛЕДВАНЕ НА БОЛНИ С ФРАКТУРИ НА
ЧЕЛЮСТНИТЕ И ЛИЦЕВИ КОСТИ - анамнеза
 Анамнезата винаги започва с въпроса, какво е довело болния при лекаря.
С цел получаване на пълна и точна информация, относно оплакванията и
причината за тяхната поява, е необходимо да се зададат конкретни и
уточняващи въпроси: „Какво?“, „Кога?“, „Как?“ и „Къде?“.

 „Какво?“ – пълно, точно и подробно описание на всички оплаквания на

пациента в момента на прегледа. Оплакванията на пациента в момента на
прегледа обикновено са свързани с болка в определена част на лицето
около горната или около долната челюст. Болката е съпроводена от оток
(подутина) в съответната област. При наличие на нарушаване на целостта
на покривните тъкани (кожа и лигавица) е налице кървене. При засягане
на зъбите пациентите съобщават за счупен зъб, изместен или избит зъб.
 Важен въпрос е установяването на здравословното състояние на
пациента преди възникването на травматичния момент. Тук е необходимо
да се уточни консумирал ли е пациентът алкохол и ако е консумирал, да
се отрази вида и приблизителното количество на алкохола.
 „Кога?“ –определяне на датата и часът на възникване на травмата.

 „Как?“ – уточнява се механизмът, по който е настъпила травмата.
Изяснява се видът на травмиращия агент:
 твърд тъп предмет, който може да бъде част от тялото на друг човек (напр.
ръка, крак, глава) или предмет управляван от друго лице (например бухалка,
дървен лост, сап);
 остър предмет – определя се груповата принадлежност на предмета – порезна
(нож), прободна (шило) или посечна (брадва) характеристики.
 „Къде?“ – търси се информация от пациента за мястото, където е
настъпила травмата. Ясното дефиниране на местоположението определя
вида на травматизма – битов, спортен, транспортен, производствен.

 При снемането на анамнезата важен уточняващ въпрос е свързаният със

съзнанието на пациента. Насочено и конкретно се установява, дали
пациентът е губил съзнание, има ли ясен спомен за събитията около
момента на травмата. Насочено се търси черепно-мозъчна травма.
Черепно-мозъчната травма (ЧМТ) представлява нарушаване на функцията
на главния мозък, с или без морфологични промени, под въздействието
на външен фактор – най-често това е механичен фактор. При
обследването на пациента за ЧМТ трябва да се обърне внимание на
общомозъчните симптоми – най-важно значение има определянето на
съзнанието и неговите промени в динамика от момента на настъпване на
травмата до момента на прегледа.
 Количествените промени в съзнанието са

 Obnubilatio (замъгляване) – представлява най-леката степен на нарушаване на
съзнанието, при което контактът с пациента е запазен, но неговите отговори
са забавени, лесно се изморява, дезориентиран е за време и място.
Рефлексите са запазени
 Somnolentio (сънливост) – словесният контакт с пациента е затруднен,
пациентът е сънлив, унесен и под влияние на външни дразнители се събужда.
Рефлексите са запазени.
 Sopor (сопор) – това е най-тежката степен на помрачено съзнание, при което
словесният контакт с пациента е невъзможен. Реагира само на силни болкови
дразнители. Липсват активни движения.
 Coma (кома) – комата представлява безсъзнателно състояние, при което
липсва контакт с болния. В клиничната практика от значение е разделянето на
комата на три степени – повърхностна кома, дълбока кома и coma depasse
(надмината кома, мозъчна смърт).
 При пациентите, претърпели травма на главата и лицево-челюстната

област е възможно да се наблюдава амнезия. Амнезията може да бъде
ретроградна (липса на спомен за минали събития) или антероградна
(липса на спомен за събития след травмата). Важен въпрос към
пациентите е „Имате ли главоболие?“. При наличие на главоболие се
уточнява неговия интензитет и продължителност, както и повлияването му
от покой и при изправено положение. Пациентът се разпитва за
нарушение във вегетативните функции – гадене (nausea), повръщане
(vomitus), светлобоязън (photophobia).
ЧЕЛЮСТНИТЕ И ЛИЦЕВИ КОСТИ – клинично
изследване
 ПРИ КЛИНИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ ОСОБЕНО ВАЖНА Е ОЦЕНКАТА НА
НАРУШЕНАТА АНАТОМИЧНА ЦЯЛОСТ И ПАТОЛОГИЧНАТА ПОДВИЖНОСТ.

 При долната челюст чрез палпация се изследва подвижността на caput
mandibulae двистранно. След това се проследява целостта на ръба на
долната челюст, като се започне от задния ръб на клона на челюстта,
премине се през ъгъла на долната челюст, долния ръб на тялото на
челюстта (basis mandibulae), ментума и се продължи от противоположната
страна. При това изследване се следи за праг, подвижност и болезненост.
Изследването на патологичната подвижност се извършва като с палец
екстраорално и показалец интраорално последователно се обхващат
съседни участъци на долната челюст, от двете страни на фрактурата.
 При тоталните горно-челюстни фрактури палпацията за нарушена
анатомична цялост и патологична подвижност се извършва по хода на
типичните фрактурни линии. Палецът и показалецът на дясната ръка
обхващат алвеоларния израстък във фронталната част на горната челюст,
а пръстите на лявата ръка са разположени по хода на фрактурните линии
за оценка на патологичната подвижност. При Le Fort I – се установява
патологична подвижност в основата на apertura piriformis; при Le fort II – в
корена на носа и по margo infraorbitalis; при Le fort III – в корена на носа и
латералните орбитални ръбове.
ЧЕЛЮСТНИТЕ И ЛИЦЕВИ КОСТИ –
параклинично изследване
 1.Образни изследвания
 - ортопантомография‘
 - профилна и фасова рентгенография на главата (краниография);
 - рентгенография с центраж околоносни кухини;
 - рентгенография по HIrtz;
 - CBCT;
 - компютърна томография.
 2.Клинико-лабораторни изследвания
 3.ЕОД
ЛЕЧЕНИЕ НА ФРАКТУРИТЕ
ЛЕЧЕНИЕТО НА ФРАКТУРИТЕ НА ЧЕЛЮСТИТТЕ ЦЕЛИ:
 - АНАТОМИЧНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ФОРМАТА НА ЧЕЛЮСТИТЕ;
 - ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ФУНКЦИЯТА НА ЧЕЛЮСТИТЕ.

Възстановяването на анатомичната цялост на костта се постига чрез:
 - точно анатомично репониране на фрагментите;
 - здраво фиксиране на фрагментите.

 Репозицията на фрагментите се осъществява едномоментно или

постепенно.
 Едномоментно се наместват пресни фрактури, с малка дислокация на
фрагментите, при едрофрагментни фрактури.
 Оперативна репозиция се налага при застарели фрактури, при
дребнофрагментни фрактури и при значителна дислокация на фрагмените.
 Наместването може да се извърши по неоперативен път или оперативно.

 Фиксацията на фрагментите осигурява неподвижност в зоната на
фрактурата при плътно допрени фрагменти.
 Фиксацията може да бъде едночелюстна (мономандибуларна) –
осигурява функция на долната челюст и двучелюстна (междучелюстна,
интермаксиларна), която ограничава движението на долната челюст.

 Репозицията и фиксацията на фрагментите се осъществяват чрез следните
методи:
 - ортопедичен метод на лечение;
 - хирургичен метод на лечение;
 - хирургично-ортопедичен метод на лечение.

ЛЕЧЕНИЕ НА ФРАКТУРИТЕ - Ортопедични
методи за лечение на челюстни
фрактури
 При ортопедичните методи за лечение на челюстните фрактури върху
наличните зъби на едната или на двете челюсти се фиксират различни
шини. Поставянето на шините изисква наличие на: достатъчен на брой
зъби, стабилни зъби, подходяща форма на короната (запазени екватори на
короната на зъба, не разрушена от кариес корона).

фрактури
 Показания за прилагане на ортопедични методи:
 - пресни едрофрагментни фрактури в областта на зъбната редица;
 - фрактури на ъгъла на долната челюст, без разместване;
 - кондиларни фрактури на долната челюст, които не изискват оперативно
лечение;
 - фрактури на алвеоларния израстък.

фрактури
 За шиниране се прилагат:
 - свободоръчно изработени шини;
 - фабрични шини;
 - лабораторно изработени шини.

фрактури
 СРОКОВЕ НА ИМОИЛИЗАЦИЯ
 - при възрастни пациенти долночелюстна фрактура в областта на тялото и
ъгъла на челюстта – 40 дни;
 - при възрастни пациенти с кондиларна фрактура – 21 дни;
 -при деца с кондиларна фрактура 14 дни.

ЛЕЧЕНИЕ НА ФРАКТУРИТЕ - Хирургично
лечение на челюстни фрактури
 Хирургичното лечение на челюстните фрактури се осъществява чрез
кръвна репозиция и фиксация на фрагментите. Фиксирането на
фрагментите се извършва посредством телен костен шев, метална
пластина или резорбируема пластина.

ЛЕЧЕНИЕ НА ФРАКТУРИТЕ - Хирургично-
ортопедично лечение
 При тази група методи се избягва използването на зъбите за поставяне на

различни видове шини и не се извършва остеотомия и прекарване на
канали през костта. Прилагат се околочелюстни обиколни телени лигатури
– ligatura circumficialis, серклаж. Методът е предложен от Black през 1885
година, като за идеен прототип е използвано лечение от 1836 год. на
Bauden на коса долночелюстна фрактура чрез околочелюстно прекаран
навосъчен конец. Прекарването на околочелюстната лигатура се извършва
чрез лигатурна игла на Obwegeser.
ЛЕЧЕНИЕ НА ФРАКТУРИТЕ - Хирургично-
ортопедично лечение
 Съществуват различни модификации за прекарване на околочелюстните

лигатури.
 За фиксиране на фрагментите чрез субкутанните обиколни телени
лигатури се използват различни варианти на интраорални шини –
лабораторно изработена шина, шина от бързополимеризираща пластмаса.
 Игла на Obwegeser
ЗАРАСТВАНЕ НА ФРАКТУРИТЕ -
Регенерация на костна тъкан
Регенерацията на костта преминава през следните фази:
 - в резултат на травмата в областта на фрактурата се излива кръв и се

формира кръвен съсирек, изпълващ фрактурната цепка.
 - коагулумът започва да се прораства от гранулационна тъкан, водеща

началото си от периоста и състояща се от капиляри, фагоцити,
лимфоцити, които участват в резорбцията на съсирека; изпълващата
фрактурната цепнатина гранулационна тъкан на 3-4 ден формира т.нар.
съединителнотъканен калус.
ЗАРАСТВАНЕ НА ФРАКТУРИТЕ -
Регенерация на костна тъкан
 - от периоста и ендоста пролифериррат мезенхимни клетки, които
продуцират екстрацелуларен матрикс; в периферията на фрактурата те
действат като остеобласти, а в централните зони на фрактурата като
хондробласти. Това се определя от кислородния градиент в областта на
фрактурата – кост се образува в близост до капиляри.
 - синтезираното от пролифериращите от периоста и ендоста клетки
хрущялно вещество към 7-мия ден се вижда сред гранулационната тъкан
като островчета. Формираната тъкан се нарича временен (провизорен)
калус – procallus.
 - към 14-тия пролифериралите остеобласти започват да продуцират
остеоид, образуващ протеиновия матрикс на костта.
 - към 4-6 седмица костните фрагменти са стабилно свързани, но
костното вещество е в излишък.
ЗАРАСТВАНЕ НА ФРАКТУРИТЕ - Видове
зарастване на костта
В зависимост от условията, в които протича заздравителния процес, всички

кости зарастват първично, вторично или не консолидират и се образува
псевдоартроза.
 - първично (органотипично, пряко) заздравяване – протича без
формиране на междинен фиброзно-хрущялен калус, като се формира
неголям регенерат. Задържано първично зарастване – протича също
пряко без хрущял, но по-бавно;
 - вторично (непряко) заздравяване – протича за по-дълъг период от
време, образува се по-голям регенерат; наличието на периостален калус
и на хрущялна тъкан представляват маркери за протичане на
оздравителния процес в условия на подвижност на фрагментите.
ЗАРАСТВАНЕ НА ФРАКТУРИТЕ - Видове
зарастване на костта
 При неблагоприятни условия краищата на фрагментите се уплътняват и се
покриват с аваскуларна тъкан – формира се псевдоартроза.

ФРАКТУРИ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
 За травматологията на челюстните кости в детска възраст значение имат:
 - интензивния растеж на челюстите;
 - наличието на зъбни зародиши в челюстите;
 - формата и размера на короните на временните зъби и поникващите
постоянни зъби;
 - развитието и резорбцията на корените на временните зъби и кореновото
развитие на постоянните зъби;

 Клинични аспекти на детските фрактури:

 - симптомите на фрактурите зависят от наличието или липсата на зъбни
зародиши във фрактурната линия;
 - броя и степента на поникване на зъбите, разположени върху фрагментите;
 - дислокацията на фрагментите е както при фрактурите при възрастни;
 - фрактури тип „зелено дърво“ – при тези фрактури няма дислокация или тя
е много малка; тази фрактура е типична за детска възраст;
 - погрешно може да се оцени като патологична подвижност зона в която е

налице подвижност на временните зъби поради напреднала коренова
резорбция;
 Лечебни аспекти на детските фрактури
Изборът на метод зависи от :
 - анатомичните особености на зъбите и съзъбието през различните периоди

на развитие;
 - формата, броя, степента на развитието, големината и разположението на

зъбните зародиши;
 - анатомичните, структурните и функционалните особености на челюстите;
 - интензивния растеж на детския организъм и челюстите;

 Лечебни аспекти на детските фрактури
 - ортопедични методи – този метод при децата е свързан с редица

затруднения – липса на достатъчен брой, стабилни и с подходяща форма зъби;
прилагат се оклузални капови шини;
 - хирургични методи – прилагането на тези методи за лечение на
долночелюстните фрактури се затруднява от намиращите се в костта зародиши
на постоянните зъби; разполагащите се в костта фиксиращи средства не трябва
да засягат зародишите;
 - хирургично ортопедични методи – прилагат се околочелюстни телени
лигатури и различни интраорални шини
ФРАКТУРИ В СТАРЧЕСКА ВЪЗРАСТ
 - по-чести травми от падане;

 - нараства честотата на патологиччните фрактури;
 - по-чести локализации в тялото и ставния израстък;
 - запазване на интактна лигавица в обеззъбените зони;
 - липса на нарушена оклузия поради липса на зъби;
 - показани са по-често за оперативно лечение;
 - в старческа възраст оздравителният процес в забавен, което налага
удължаване на сроковете на имобилизация средно с 14 дни.
УСЛОЖНЕНИЯ - локални
 Инфекция в зоната на фрактурата – травматичен остеомиелит

 Костна деформация – неточно зарастване на костта (неточно репониране) –
нарушена оклузия
 Фрактурна болест – мускулна контрактура, мускулна атрофия, ограничена
подвижност, нарушен растеж на костта – ограничено отваряне на устата,
контрактура и анкилоза
 Нарушено заздравяване на костта – забавено зарастване и незарастване на
костните фрагменти
УСЛОЖНЕНИЯ - системни
 Асфиксия (asphyxia)
 Дислокационна
 Обтурационна
 Клапанна
 Стенотична
 Аспирационна
 Кръвоизливи (haemorrhagia)
 Шок
 ЧМТ (черепно-мозъчни травми)
Използвана литература
 1.Пропедевтика на стоматологичната и лицево-челюстната хирургия, 1999

 2.Клиника на стоматологичната и лицево-челюстната хирургия, 2000
 3. Р. Угринов и кол. Лицево-челюстна и орална хирургия. София, 2006г.
изд. „КИВИ”
 4. James Hupp, Myron Tucker, Edward Ellis. Contemporary Oral and
Maxillofacial Surgery,Elsevier. Seven edition.
 5. MIloro et al. Peterson’s Principles of Oral and Maxillofacial Surgery, 3rd ed,
London 2012,BC Decker

ФРАКТУРИ В ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНАТА ОБЛАСТ

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

ФРАКТУРИ В ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНАТА ОБЛАСТ

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

ФАКУЛТЕТ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

ФРАКТУРИ В ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНАТА ОБЛАСТ (ЛЧО).

ДОЦ. Д-Р ЕВГЕНИЙ АЛЕКСИЕВ, ДМ

Счупването (лат. fractura) на костта представлява патологично състояние,

при което е налице нарушена цялост на костта.

Счупването на костта може да настъпи под въздействието на механична сила

или поради развитието на патологичен процес (патологична фрактура).

 В зависимост от степенното нарушаване на целостта на костта се

- пълна фрактура (fractura completa)

- непълна фрактура (fractura incompleta)

Пълна фрактура (fractura completa) – прекъснати са всички елементи на

костта (периост, компакта, спонгиоза); това прекъсване дава възможност за

Непълна фрактура (fractura incompleta) – не всички елементи на костта са

- fissurа (пукнатина) – наблюдава се прекъсване на периоста,

- счупване тип „зелена клонка“ – наблюдава се прекъсване на костта

- infractio – представлява ъглово деформиране на костта чрез

В зависимост от нарушаването на целостта на покривните тъкани (кожа и

лигавици), разположени около костите, счупванията се разделят на:

- открити счупвания (fractura aperta) – костните фрагменти са в контакт

с околната среда или в контакт с телесни кухини;

- закрити фрактури (fractura clausa)

В зависимост от проникването или непроникването в съседна телесна

кухина, фрактурите биват:

Според възникналите усложнения, свързани със засягане на съседни

структури и органи фрактурите се разделят на :

- усложнени фрактури (fractura complicata) – когато в резултат на

фрактурата са увредени съседни неврални структури, кръвоносни съдове,

Фрактури, при които едновременно със счупването на костта е налице и

изместване на ставната главичка от ставната ямка, се наричат луксационни

фрактури (fractura luxationis).

В зависимост от времето, изминало от възникването на фрактурата до

нейното диагностициране, фрактурите се разделят на:

- fractura recens (прясна фрактура) – диагностицирането на фрактурата

е в рамките на няколко часа до 3 дни;

- fractura inveterata (застаряла фрактура) – диагностицирането на

фрактурата е извършено след 10 – 14 дни от настъпването на травмата.

Като fractura mala sanata се означава фрактура, при която зарастването на

фрагментите е в неправилна позиция.

Причина за това може да бъде нелекувана фрактура – fractura non sanata,

или проведено лечение на фрактурата с неточно репонирани фрагменти.

Когато зарастването на фрактурата не настъпва в обичайните срокове и

липсва калусообразуване, се говори за fractura non consolidatа.

Pseudoarthrosis (лъжлива става) представлява състояние, при което 6

месеца след счупването е налице значителна подвижност между

Fractura intraarticularis представлява счупване, при което фрактурната

линия преминава през ставата.

Според разместването на фрагментите фрактурите се делят на:

- fractura non dislocata - няма разместване между фрагментите;

- fractura dislocata – налице е разместване между фрагментите на

Разместването на фрагментите (dislocatio)

 - dislocatio ad latus – разместване на фрагментите по ширина, с два

 dislocatio ad latus verticalе – разместване на фрагментите във вертикална

 dislocatio ad latus horizontale – разместване на фрагментите в сагитална

Разместването на фрагментите (dislocatio)

 dislocatio ad longitudinem – разместване на фрагментите по дължина, с

два варианта на дислокация:

 cum contractione – с доближаване и препокриване на фрагментите; обикновено

тази дислокация е свързана с разместване ad latus;

 cum distractione – с раздалечаване на фрагментите;

Разместването на фрагментите (dislocatio)

 dislocatio ad axin – разместване на фрагментите под ъгъл един спрямо

 dislocatio ad peripheriam – разместване на фрагментите чрез завъртане по

надлъжната ос един спрямо друг.