Същност и

дефиниране на
конфликтите
ГЛ.АС.Д-Р ПЛАМА ХРИСТОВА
Науката конфликтология
Конфликтологията изучава конфликтите като
„явление, отнасящо се и свързано с индивида,
социалните групи, сложните социални
образувания и тяхното конфликтно
взаимодействие“.
(Димитров, Д., 2004, стр. 12)
Същност на конфликтите
Конфликтите са стари колкото човечеството.
Етимология: conflictus – от латински език означава „сблъсък“.
Дефиниции на конфликта
Дефинициите за конфликта са многобройни, но опорните елементи в
повечето от тях са:
➢За конфликт говорим само при наличие на взаимодействие между
страните. Конфликтологичното взаимодействие е най-малко между 2
страни;
➢Това взаимодействие винаги е динамично – конфликтът се изменя във
времеви план, стадиален е (най-общо: начало, развитие и край);
➢Причинност: от какво се предизвиква конфликтът. Конфликтът е сблъсък на
различни и несъвместими интереси;
Дефиниции на конфликта - 2
➢Причинността на конфликта се обуславя и от сблъсъка на различни цели,
ценности и потребности, разнопосочни мнения; недостигът на ресурси
според някои автори е основната причина за конфликта;
➢В конфликта се използват всякакъв вид средства за постигане на целите и
интересите (от вербални аргументи до физическо унищожаване на
противниковата страна);
Дефиниции на конфликта - 3
➢Конфликтът завършва с определен резултат.
Мария Фолет сочи 4 възможни варианта на резултати от конфликта по оста
„победа-поражение“:
1. А може да победи Б;
2. Б може да победи А;
3. А и Б могат да достигнат до компромис – и двете страни губят;
4. А и Б могат да намерят интегративно решение – и двете страни печелят.
Обобщена дефиниция на конфликта - 4
„Конфликтът е форма на проявление на противоречията –
универсален и вечен човешки и обществен феномен, базиран на
динамичното взаимодействие между най-малко две
противоборстващи страни, причинен от различни интереси,
потребности, цели, ценности, мнения и недостиг на ресурси, в
който се използват средства от най-различно естество за
достигане на целите и удовлетворяване на интересите,
завършващ с победа, поражение, компромис или
взаимоприемливо решение“.
(Димитров, Д., 2004, стр. 40)
Една по-опростена дефиниция

„Конфликт: всяка ситуация, в която несъвместими цели,

нагласи, емоции или поведения водят до несъгласие или
противопоставяне на две или повече страни“.
(Нелсън, Д. и Куик, Д. , 2017, стр. 548).
Функционален конфликт
Функционален конфликт: здраво, конструктивно несъгласие между двама
души или повече хора.
❖Води до нови идеи, учене и растеж на хората;
❖Хората развиват по-задълбочено съзнание за себе си и за другите;
❖ Подобрява работните взаимоотношения;
❖След изчистване на несъгласията, двете страни чувстват, че са постигнали
нещо заедно;
❖Води до новаторство и положителни промени в организациите;
❖Повишена производителност.
Разпознаване на функционалния
конфликт
Този конфликт най-често е когнитивен по
произход – някой човек оспорва старите политики
или вярва, че има нови начини за разглеждане и
разрешаване на проблемите.
Дисфункционален конфликт
Дисфункционалният конфликт е нездраво, деструктивно несъгласие между
двама души или повече хора.
❖Измества фокуса от работата към страните в конфликта;
❖Изцежда енергията и тя не се използва продуктивно;
❖Действат, преди да мислят;
❖Разчита се на заплахи, измама и вербално малтретиране;
❖Често води до агресивни действия или отмъщение.
Разпознаване на дисфункционалния
конфликт
Произходът на този негативен конфликт е най-
често емоционален или поведенчески: изразява
се в несъгласия, които включват персонализиран
гняв и негодувание, насочени към конкретни хора,
а не към идеи.
Последици от конфликта в
организациите
ПОЛОЖИТЕЛНИ ПОСЛЕДИЦИ
• Води до нови идеи
• Стимулира креативността
• Мотивира промяната
• Подпомага жизнеността на
организацията
• Помага на хората и на групите да
установят идентичността си
• Служи като предпазен клапан за
посочване на проблеми
ОТРИЦАТЕЛНИ ПОСЛЕДИЦИ
• Отклонява енергия от работата
• Заплашва психичното
благополучие
• Прахосва ресурси
• Създава отрицателен климат
• Унищожава груповата сплотеност
• Може да засили враждебността и
агресивното поведение
Последици от конфликта в
организациите -2
ПОЛОЖИТЕЛНИ ПОСЛЕДИЦИ
• Сплотява групата в резултат от
борба с външните трудности
• Изявяват се управленските
проблеми и нерешените въпроси
в групата
• Спомага за премахване на
противоречията в групата
ОТРИЦАТЕЛНИ ПОСЛЕДИЦИ
• Междуетническите и
междудържавните конфликти
водят до голям брой човешки
жертви
• Унищожават се системите на
междуличностните и
междугруповите взаимодействия
• Невъзможност за възстановяване
не само на положителни, но дори
и на неутрални взаимоотношения
между страните.
Въпроси за диагностициране на
конфликта като добър или лош
1. Страните в конфликта подхождат ли към него от
враждебна позиция?
2. Резултатът вероятно ли е да е отрицателен за
организацията?
3. Потенциалните загуби за страните надвишават ли
потенциалната полза?
4. Енергията отклонява ли се от постигането на целите?
Методи за изследване на конфликтите
1. Социометрия
2. Наблюдение
3. Изследване на документи
4. Анкета
5. Тест
6. Експеримент
1. Социометрия
При социометричните изследвания има фокус върху междуличностните
взаимоотношения – тяхната самооценка и оценката на другите, симпатиите и
антипатиите им, мястото и ролята на индивида в структурите на групата и т.н.
Социометричен тест: социометричен метод, който разкрива предпочитания,
желания, виждания и оценки на индивидите в групата, проявявани помежду им.
Дава се възможност за положителен избор, отрицателен избор и нулев избор.
Особено значение се отдава на положителния и отрицателния избор, тъй като те
отразяват социоемоционалната напрегнатост и нейните последствия.
Пример: С кого бихте искали да работите в двойка по тази задача?
С кого не бихте искали да работите в двойка по тази задача?
Резултати от социометричния тест
1 - Звезди
2 - Предпочитани
3 - Неглижирани
4 - Изолирани
2. Наблюдение
Естествен и относително прост и евтин метод за изследване на
конфликтите.
Наблюдението е метод, който е предварително подготвен и организиран
целенасочено за планирано възприемане на дадено конфликтологично
явление или взаимодействие. Пасивна позиция, само регистрира.
Наблюдаващият може да е вътре в самата конфликтна ситуация /включено
наблюдение/ или страничен наблюдател /обикновено наблюдение/.
Недостатъци: а/ субективност; б/ дава малка възможност за събиране на
първична иформация, годна за количествен анализ.
Препоръка: да се комбинира с други методи.
3. Изследване на документи
Изследването на документи дава достатъчно обективна и детайна
информация за конфликтологичния анализ.
Изследването на документи (наричано още контент анализ) е метод, който
извлича специфични характеристики на текстова информация от всякакъв
характер и намираща се на всякакъв информационен носител.
Недостатък: Документът, бидейки съставен от човек, предлага субективна
информация, поднесена в обективен вид – т.е. носи отпечатъка на лицата,
организациите или групите, които са го съставили.
Препоръка: да се използва като метод за първоначално събиране на
информация и в съчетание с други методи.
4. Анкета
Научен метод, широко използван в психологията, социологията и
маркетинга.
Анкета: писмена система от въпроси, която се предоставя за попълване на
изследваните лица. Получените отговори са изходният първичен
емпиричен материал при формулирането на съответни научни обобщения.
Отворени или затворени въпроси, поименна или анонимна.
Подлага се на количествен и/или качествен анализ, извеждат се препоръки
и се правят прогнози.
Предимство: Получаване на голямо количество обективна информация за
кратко време.
Недостатък: Умението на ИЛ да не дава верни отговори или изобщо да не
отговори.
5. Тест
В психологията до момента не съществуват напълно пригодени за
конфликтологични цели тестове.
Тестът е изследване, чиито резултати могат да разкрият определени
процеси, свойства и харатеристики на индивида.
Съществуват личностни тестове, които могат да бъдат използвани за
откриване на конфликтни личности.
Чрез тестове може да се разкрият и поведенията в конфликтна ситуация.
Предимства: стандартизирани инструменти, относително безплатни;
възможност за обработка; използват се и групово, и индивидуално.
Препоръка: Да не се използва тестът като единствен метод за изследване на
конфликти.
6. Експеримент
Експериментът е усъвършенствано наблюдение. Чрез него се събират
обективни данни посредством изменение на факторите, от които зависят
наблюдаваните ефекти.
4 етапа на експеримента:
1. Целенасочено наблюдение за откриване и опознаване на факти;
2. Формулиране на хипотеза/и/ за вероятните зависимости между фактите;
3. Експериментиране с цел потвърждаване или отхвърляне на
хипотезата/е/;
4. Обработка ни интерпретация на получените резултати.
6. Експеримент - 2
В конфликтологията се използва предимно при моделиране на конфликтни
ситуации предимно в лабораторни условия.
Проблем: Може ли лабораторните резултати да се съотнесат към реалната
житейска конфликтна ситуация?
Естествени /открити/ експерименти, провеждани в естествена среда. При
тях също има проблеми.
Недостатък: много трудно се реализира.
Въпреки това експериментът си заслужава да се използва, защото
предоставя възможности за теоретично и практическо развитие на науката.