Инсулинът и неговoтo въздействие върху метаболизма

30.01.2020 г.
Инсулинът и неговoтo въздействие върху метаболизма | Блог на Вълчана
Инсулинът и неговoтo
въздействие върху метаболизма
Д-р Рон Роуздейл

Лекция, изнесена през aвгуст 1999
(превод от английски: Милена Макариева-Вълчанова)
Истински случаи
Байпас операция
Нека първо разкажем няколко истински случая. Това са пациенти, които съм лекувал. Да започнем с пациент А. Този
пациент ме посети един следобед и каза, че буквално току-що се е самоизписал от болница, против препоръката на
лекарите. Като на филм, той е изтръгнал интравенозния катетър.
За следващия ден е била програмирана втората му операция за поставяне на байпас. Било му е казано, че ако не се
подложи на тази операция, до две седмици ще бъде мъртъв. Не е можел дори да се придвижи от колата до офиса без
да изпита остра болка в гърдите. Той бил на 102 единици инсулин, а кръвната му захар била над 300 мг/дл (~ 17
ммол/л). Взимал 8 медикамента за различни неща. Но първата му байпас операция била толкова ужасно
преживяване, че предпочитал да умре, отколкото да мине през още една операция. Дошъл при мен, защото чул, че
бих могъл да предотвратя това.
Накратко, този господин в момента не е на инсулин. За първи път го видях преди 3 години и половина. Играе голф 4
или 5 пъти седмично. Не взима никакви лекарства, няма болки в гърдите и не му е правена операция. Създаде
организацията “Подкрепа за сърцето на Америка”, за да учи хората за алтернативите на байпас хирургията, които
нямат нищо общо с хирургия или медикаменти. Според думите му, тази организация имала над милион абонати на
публикациите си.
Високи триглицериди / холестерол
Пациент В е 42-годишен мъж, изпратен от пациент А. Триглицеридите му били 2200 мг/дл (~ 25 ммол/л), а
холестеролът 950 мг/дл (~ 24,5 ммол/л) и всички медикаменти, които взимал били на максимална доза. Изобщо не
беше дебел, беше по-скоро слаб.
Било му казано, че има наследствена хиперлипидемия и е най-добре да уреди нещата си, защото ако неговите
липиди били толкова, въпреки че взима най-добрите лекарства в най-високи дози, той бил в беда.
https://valtchan68.blogspot.com/2014/06/oo.html?m=1&fbclid=IwAR0SCeUbkRx6AdtPq1AN2tq5KR5tN-sdGap6gybhghHTA93Ss_iPLNel10M 1/19
30.01.2020 г. Инсулинът и неговoтo въздействие върху метаболизма | Блог на Вълчана
Когато видя пациент на което и да е от тези лекарства, ги прекратявам при първото посещение. Те нямат място в
медицината. Спрях му лекарствата и след 6 седмици нивата на липидите му, триглицеридите и холестерола, станаха
около 220 мг/дл. След още 6 седмици и двете паднаха под 200, без лекарствата. Както казах по-рано, те нямат място
в медицината.
Трябва да добавя, че този пациент имаше доста висока креатин фосфокиназа. На листа с медицинските резултати,
който беше донесъл първия път, тя беше оградена и отбелязана с питанка, защото не са знаели причината.
Причината е, че е самоизяждал мускулите си. Това е обичаен страничен ефект, ако взимате джемфиброзил и който и
да е инхибитор на HMG-СоА-редуктаза заедно, както казва настолният наръчник на лекарите. Те не е трябвало да се
предписват заедно.
Та така, той е самоизяждал мускулите си, включително сърцето, което са се опитвали да лекуват. Ако той наистина
беше умрял, лечението щеше да го е убило.
Тежка остеопроза
Да минем към нещо коренно различно – една жена с тежка остеопороза. Състоянието и на шийката на бедрената
кост, и на шийните прешлени на тази сравнително млада жена беше на почти три стандартни отклонения под
нормата и тя беше много уплашена да не получи счупване. Бяха я сложили на високовъглехидратна диета и й казали,
че ще бъде от полза. Бяха я сложили на естроген, което е сравнително типично лечение.
Искали да я сложат и на други медикаменти, но тя искаше да знае дали има друга алтернатива. В този случай няма
драматично обръщане на събитията, но й спряхме естрогена и я свалихме на едно стандартно отклонение под
нормата за една година.
Тежка исхемия на крака
Клаудикацията т.е. тежка исхемия на крака (това е същото като исхемия на сърцето, само че на крака) се
характеризира с болка в краката след изминаване на някакво разстояние.
Моят втори баща имаше особено тежка клаудикация. Беше типичен случай, можеше да измине около 50 метра преди
да получи остра, сковаваща болка в краката.Той се консултира с най-добрите лекари в Чикаго, но те не можаха да си
обяснят какво му е.
Например, един невролог мислеше, че може би се касае за неврологична болка или болка в гърба. Накрая отиде при
съдов хирург, който смяташе, че се касае за съдово заболяване и му направиха ангиограма – сигурно е, че имаше
тежко съдово заболяване. Те искаха да му направят байпас, което обикновено се прави в такива случаи, и той
смяташе да се съгласи, защото щеше да пътува в Европа след две седмици и искаше да може да ходи.
Десет години по-рано беше претърпял ангиопластика поради сърдечно заболяване. Тогава му бях казал да промени
храненето си, но той не ме беше послушал. Този път обаче ме послуша. Казах му, че ако направи точно каквото му
кажа, ще избегне операцията и ще може да ходи след две седмици. Промяната само на храненето отваря артериите
много бързо и никога не ми се е случвало да се провали.
Висок риск за развитие на рак
Тази пациентка имаше майка и сестра, починали от рак на гърдата. Поставих я на точно същото лечение като
останалите пациенти, които споменах, защото едно и също нещо не беше наред с тях - проблем с типичните лечения.
Какво би било типичното лечение на сърдечносъдово заболяване? Първо проверяват холестерола. За да лекуват
високия холестерол (над 200 мг/дл или 5,2 ммол/л) ви предписват лекарства за понижаване на холестерола, които
изключват коензм Q10. Какво прави коензим Q10? Той участва в производството на енергия и защитава малките
енергетични пещи във всяка клетка, така че производството на енергия да продължи.
Обичен страничен ефект при хората, приемащи инхибитори на HMG-коензим-редуктаза, е усещането за тежки ръце.
Но сърцето също е мускул и то също ще започне да създава усещане за тежест.
Едно от най-добрите лечения за слабо сърце е коензим Q10 (за сърдечна недостатъчност поради запушване). Но
лекарите нямат никакъв проблем със спирането на производството на коензим Q10, за да могат да лекуват едно
число.
Обичайното лечение за остеопороза са лекарства, а за клаудикация – хирургична намеса. За намаляване на рака няма
нищо.
А всички тези заболявания имат обща причина – същата причина като трите главни пътя в изучаването на
стареенето, един от които се нарича калорийно ограничаване.
Изследвания на калорийното
ограничаване
От 50-те години на ХХ век насам са направени хиляди изследвания на калорийното ограничаване при лабораторни
животни. Ако се ограничат калориите, но се запази високо ниво на захранване, наречено КООЗ (калорийно
ограничаване с оптимално захранване) или на адекватно захранване, КОАЗ (калорийно ограничаване с адекватно
захранване), животните могат да живеят между 30% и 200% по-дълго, в зависимост от биологичния вид.
Учените са изследвали калорийното ограничаване върху няколко десетки биологични вида и резултатите са едни и
същи навсякъде. Сега го правят с примати и изглежда, че работи и с тях, въпреки че няма да знаем поне още
десетина години.
Изследвания на столетници
Три са най-големите изследвания на столетници, които се провеждат по света. Те се опитват да установят кое е онова
общо нещо при всички тях, което им позволява да стигнат до 100 години. Защо столетниците стават столетници?
Защо са такива късметлии? Дали е защото имат нисък холестерол, тренират много и живеят здравословен, чист
живот?
Най-възрастният регистриран някога човек е Жан Калман от Франция, която почина на 122 години през 1997. През
целия си живот тя е пушила и пила.
Това, което учените откриват в тези изследвания на столетници е, че няма нищо общо между тези хора. Те имат и
висок, и нисък холестерол, някои тренират, други не, някои пушат, други не, някои са мили и спокойни, други са
свадливи.
Но всички те имат сравнително ниска захар и ниски триглицериди за възрастта си.
И всички те имат нисък инсулин.
Обща причина
Инсулинът е общият знаменател на всичко, за което говорих дотук. Начинът за лечение на сърдечните заболявания е
начинът, по който лекувах втория си баща, по който лекувах пациентката с висок риск от рак, и остеопорозата, и
високото кръвно налягане. Начинът да се лекуват почти всички така наречени хронични заболявания на стареенето е
да се лекува инсулинът.
Другият основен път на изследване на стареенето има връзка с генетичните изследвания на т.нар. низши организми.
Знаем, че генетиката играе роля. Имаме пълна карта на генома на няколко вида плесени и червеи. Мислим, че
продължителността на живота е един вид фиксирана.
Хората имат продължителност на живота средно около 76 години, а максималната продължителност е на френската
дама, 122 години. Струва ни се, че при хората тази продължителност е фиксирана, но при по-низшите видове тя е по-
гъвкава. Продължителността на живота е променлива величина, която зависи от околната среда. Други биологични
видове могат да живеят 2 седмици, 2 години или понякога 20 години в зависимост от това какво самите те искат да
правят, което зависи много от околната среда.
Ако наоколо има много храна, те ще се размножават бързо и ще умират бързо, ако не, те ще изчакат нужното време,
докато се подобрят условията. Сега знаем, че променливостта в продължителността на живота се регулира от
инсулина.
Често се мисли, че ролята на инсулина е само да понижава кръвната захар. Веднъж имах пациентка, чийто списък на
лекарствата, които взима съдържаше 8 неща, без въобще да спомене инсулина. Инсулинът не се смята за лекарство.
На някои места даже нямате нужда от рецепта, можете да си го купите просто така, като бонбони.
Инсулинът се намира даже в едноклетъчните организми и съществува от няколко милиона години. Неговото
предназначение е да регулира продължителността на живота. Генетиката работи по такъв начин, че гените не се
заместват, а се градят върху по-старото. Ние имаме същите гени като всичко, което е съществувало преди нас, просто
нашите са повече на брой.
Ние сме добавили книги към нашата генетична библиотека, но нашата основа е все същата. Това, което откриваме е,
че също можем да използваме инсулина, за да регулираме продължителността на живота.
Стареенето е заболяване
Ако има само един маркер за продължителността на живота, както установяват в изследванията на столетници, това
е инсулинът, по-точно инсулиновата чувствителност.
Колко чувствителни са клетките ви към инсулин? Когато са нечувствителни, нивото на инсулин се покачва. Някой
чувал ли е термина инсулинова резистентност? Инсулиновата резистентност е основата на всички хронични
заболявания на стареенето, защото болестта всъщност е стареенето.
Вече знаем, че стареенето е болест. Всички медицински случаи, които споменах, сърдечносъдовото заболяване,
остеопорозата, затлъстяването, диабета, рака, всички така наречени хронични заболявания и автоимунни
заболявания са симптоми.
Представете си, че сте настинали, носът ви тече и отивате на лекар. Бил съм УНГ в продължение на 10 години и
знам добре какво е обичайното лечение за това – препарат за отпушване на носа. Не мога да ви опиша колко
пациенти, на които личният лекар е предписал судафед, са идвали при мен след това, защото са развили инфекция на
синусите.
Какво се случва, когато лекувате симптома течащ нос поради настинка с деконгестант? Той със сигурност отпушва
носа ви, спирайки секрета, но защо въобще имате секрет? Защото тялото ви се опитва да изчисти мембраните. Какво
друго има в секрета? Секреторен имуноглобулин А, много силни антитела за унищожаване на вируса. Ако няма
секрет, няма секреторен IgA.
Освен това декогестантите свиват кръвоносните съдове, капилярчетата или артериолите, които водят до тези
капиляри и до ресничките, малки подобни на косъмчета издадености, които изтласкват секрета, създавайки поток. Те
се парализират, понеже не се оросяват от кръвта и движението им спира.
Какво се случва, ако преградите поток и

направите езерце?
След няколко дни се развиват ларви, но ако потокът тече, няма проблеми. Имате нужда от постоянен поток на слузта,
за да се освободите от нея и да предотвратите инфекцията. Навлизам в тези детайли, защото в почти всички случаи,
ако лекувате симптом, ще влошите заболяването. Симптомът се появява, защото тялото се опитва да се излекува.
Медицинската професия непрекъснато изолира нови и нови симптоми и ги превръща в заболявания. Да вземем за
пример УНГ – пациентът излиза от кабинета с диагноза ринит, което е възпаление на носа. Има ли причина този
пациент да има възпаление на носа? Така мисля. Дали тази скрита причина не е заболяването, което е различно от
описателния термин като “ринит” или “фарингит”?
Някой, който има един и същи вирус, може да развие ринит, фарингит или синузит. Той може да има един куп “-ити”,
което е описателен термин за възпаление. Едно е кодът, а друго е заболяването. Така че те лекуват това, което смятат,
че е заболяването, но което всъщност е симптом.

Същото се случва с холестерола. Ако имате висок холестерол, това се нарича хиперхолестеролемия.
Хиперхолестеролемия е станало код за заболяването, а всъщност е симптом. Така че лекарите лекуват симптома, а
какво правят на сърцето? Оплескват работата.
Това, което трябва да направите, ако искате да лекувате едно заболяване, е да стигнете до корена на заболяването.
Ако дърпате глухарче за листата му, доникъде няма да стигнете. Проблемът е, че не знаем къде е коренът.
В много други науки коренът се знае, но проблемът е, че медицината не е съвсем наука, тя е бизнес (но не искам да
навлизам в тази тема, че можем да говорим часове).
Наистина е необходимо да се търси коренът на това, което причинява проблема. Можем да използваме отново
настинката като пример.
Защо този човек е настинал?
Ако той посети лекар, лекарят може да му каже да взима и антибиотик заедно с деконгестанта. Това се случва често,
защото лекарят иска да се отърве от пациента. В почти всички случаи на инфекция на горните дихателни пътища се
касае за вирус и антибиотикът е по-лош от нищо, защото ще убие бактериалната флора на червата и ще разстрои
имунната система, което ще влоши работата й.
Пациентът може да види някой по-знаещ, който да му каже “Хванал си вирус, не прави нищо, иди си вкъщи да спиш,
остави тялото да се излекува само.”. Това е по-добро. Може да се случи да срещнете и друг, който да попита защо сте
хванали вирус като не сте ходили да ловите вируси с мрежа. Ние дишаме вируси всеки ден, точно в този момент ние
дишаме вируси, вируси на настинката и риновируси.
Защо тогава не всеки хваща настинка?
Китайците ще ви кажат, че това не се случва, защото средата трябва да е подходяща. Тялото ви трябва да е
рецептивно към вируса – имунната ви система ще позволи на вируса да превземе тялото само ако е потисната.
Тогава може би потиснатата имунна система е заболяване. Може да ви дадат много витамин С, понеже имунната ви
система е потисната и защото е вероятно да има недостиг на вит. С. В това положение са в момента повечето от нас,
бихме препоръчали много вит. С, за да опитаме да възстановим имунната система.
Но защо вит. С не действа? Вит. С се произвежда в почти всички млекопитаещи с изключение на човека и още
няколко вида. Той се произвежда директно от глюкоза и всъщност има подобна структура, те се състезават помежду
си.
От много десетилетия се знае, че захарта потиска имунната система. Едва през 70-те беше установено, че белите
кръвни телца имат нужда от вит. С, за да могат да фагоцитират бактерии и вируси. Белите кръвни телца се нуждаят
от 50 пъти по-висока концентрация, поне вътре в клетката, колкото отвън, затова трябва да акумулират вит. С.
Има едно нещо, наречено фагоцитен индекс, който казва колко бързо определен макрофаг или лимфоцит може да
погълне вирус, бактерия или ракова клетка. През 70-те Лайнъс Полинг открива, че белите кръвни телца имат нужда
от висока доза вит. С и тогава излиза с теорията, че трябва да се взимат високи дози вит. С, за да се пребори
настинката.
Но като знаем, че вит. С и глюкозата имат сходна химична структура, какво се случва, когато се покачат нивата на
захарта? Те се конкурират за проникване в клетките. И нещото, което подпомага проникването на вит. С в клетката, е
същото, което подпомага и глюкозата. Ако наоколо има повече глюкоза, тогава по-малко вит. С ще прониква в
клетката. И не е необходима много глюкоза, за да се прояви този ефект. Кръвна захар от 120 мг/дл (~ 6,7 ммол/
л) намалява фагоцитния индекс със 75%.
Сега вече проникнахме малко по-дълбоко към корените на болестта. Няма значение за каква болест говорим -
обикновена настинка или сърдечносъдово заболяване, остеопороза, рак – коренът винаги ще бъде на молекулярно и
клетъчно ниво и аз ще ви кажа, че инсулинът има роля в това, ако не и пълен контрол.
Каква е ролята на инсулина?

Както споменах по-рано, при някои организми контролира продължителността на живота. Каква е ролята му при
човека? Лекарят ще ви каже, че е понижаването на кръвната захар, но аз ще ви кажа веднага, че това е само
несъществен страничен ефект. Еволюционната роля на инсулина, както се знае сега, когато разглеждаме други
възможности, е да складира излишната храна.
Минали сме през времена на изобилие и глад и ако не сме можели да складираме енергия по време на изобилието,
днес нямаше да сме тук, защото всички наши предци са се сблъсквали с глада. Ние сме тук, защото нашите предци
са били способни да складират хранителни вещества, което са могли да правят, защото инсулинът им се е покачвал в
отговор на покачването на енергията, на която организмът се натъква.
Когато тялото ви усети, че захарта е повишена, това е знак, че сте поели повече, отколкото имате нужда – не я
изгаряте и се натрупва в тялото. И така, ще се освободи инсулин, който ще вземе захарта и ще я складира. Как я
складира? Гликоген? Тялото ви складира много малко гликоген във всеки даден момент. Всичкият гликоген,
складиран в черния ви дроб и мускулите, няма да ви стигне за един активен ден. След като се запълнят депата за
гликоген захарта се скалдира под формата на наситени мазнини, от които 98% е палмитинова киселина.
Така че идеята на медицинските професионалисти да препоръчват режим на хранене, беден на наситени мазнини и
богат на сложни въглехидрати е абсолютен оксиморон. Диета, богата на сложни въглехидрати не е нищо друго, освен
високоглюкозна диета или високозахарна диета. Тялото ви просто ще я складира под формата на наситени мазнини,
и при това то я трансформира в наситени мазнини с готовност.
Други функции на инсулина
Между другото, инсулинът не само складира въглехидрати. Някой спомена, че е анаболен хормон и това е точно
така. Културистите си инжектират иснулин, защото изгражда мускули и складира протеин.
Магнезий
По-малко известен факт е, че инсулинът складира магнезий. Но ако клетките ви развият инсулинова резистентност,
не можете да складирате магнезий и го губите чрез урината.
Вътреклетъчния магнезий релаксира мускулите. Какво се случва, ако не можете да складирате магнезий поради
резистентност на клетките? Губите магнезий и кръвоносните съдове се свиват. Това предизвиква повишаване на
кръвното налягане и намаляване на енергията, тъй като вътреклетъчния магнезий е необходим за всички реакции в
клетката, произвеждащи енергия.
Но най-важното е, че магнезият е необходим за действието на инсулина и за производството на инсулин. Когато се
повиши инсулинът ви, губите магнезий и клетките ви стават още по-резистентни към инсулина. Кръвоносните
съдове се свиват и глюкозата и инсулина не могат да стигнат до тъканите, което ги прави по-резистентни към
инсулин, инсулиновите нива се покачват още и губите още повече магнезий. Това е порочен цикъл, който започва
още преди да се родите.
Инсулиновата чувствителност започва да се оформя още в момента, когато сперматозоидът се слее с яйцеклетката.
Ако бременната жена яде високовъглехидратна храна, която се превръща в захар, зародишът ще стане по-
резистентен към инсулин, както показват изследвания с животни. Още по-зле, учени са използвали сложни методи
на измерване и установили, че ако зародишът е от женски пол, неговите яйцеклетки са по-резистентни към
инсулина. Означава ли това че е генетично? Не, може да се родите с нещо, без това да значи, че е генетично.
Диабетът сам по себе си не е генетично заболяване. Може да имате генетична предразположеност, но това би бил
изключително рядък случай.
Задържане на натрий: конгестивна сърдечна

недостатъчност
Споменахме високото кръвно налягане – ако нивата ви на магнезий паднат или кръвоносните ви съдове се свият,
развивате високо кръвно налягане. Инсулинът също причинява задържане на натрий, който причинява задържане на
течности, което причинява високо кръвно налягане и задържане на течности: конгестивна сърдечна недостатъчност.
Един от най-големите стимуланти на симпатиковата нервна система е високото ниво на инсулина. Какво причинява
това на сърцето? Не много добри неща.
Имаше едно много солидно изследване преди няколко години, което показа, че сърдечните удари са 2 до 3 пъти по-
вероятни след високо въглехидратно хранене и не са особено вероятни след мазно хранене. Защо е така? Защото
непосредственият ефект от консумацията на високо въглехидратна храна е покачването на инсулина. Това веднага
активира симпатиковата нервна система, която причинява артериален спазъм или свиване на артериите. Ако някой е
предразположен към сърдечен удар, тогава ще го получи.
Липидите в кръвта
Инсулинът е посредник за липидите в кръвта. Най-лесното нещо, което можем да направим за пациента с
триглицериди 2200 мг/дл (~ 25 ммол/л), когото споменахме по-рано, е да понижим нивото на триглицеридите му.
Толкова е просто. Имаше статия в Списание на Американската медицинска асоциация, в която се казва, че
медицината не знае как да понижи триглицеридите чрез храненето, затова трябва да се използват медикаменти. Това
е смешно, защото ще откриете, че това е най-лесното нещо. Има почти директна връзка между нивата на
триглицеридите и на инсулина, въпреки че при някои хора е по-изразена, отколкото при други.
Господинът с триглицериди 2200, при всички лекарства, които е взимал, имаше ниво на инсулина 14,7. Това е леко
повишение, но при някои хора е достатъчно. Всичко, което трябваше да направим е да свалим инсулина му на 8, след
което той сам слезе на 6, а триглицеридите му слязоха под 200 мг/дл (~ 2,3 ммол/л).
Начинът да се контролират липидите в кръвта е чрез контрол на инсулина.
LDL холестеролът е съставен от няколко части и тази, която играе най-важна роля за началото на отлагане на плака,
е малкия, плътен LDL, тъй като той най-лесно се окислява и най-лесно се вмъква в малките цепнатинки на ендотела.
И това е холестерола, който се повишава най-много от инсулина. Като казвам инсулина, имам предвид инсулиновата
резистентност. Инсулиновата резистентност е тази, която причинява това.
Клетките развиват инсулинова резистентност, защото се опитват да се предпазят от токсичните ефекти на високия
инсулин. Те намаляват активността и броя на рецепторите си, така че да не трябва да слушат вредните стимули през
цялото време. Това е като да ви пуснат силна, дразнеща музика и вие да искате да намалите звука.
Можете да си представите инсулиновата резистентност като това да седите в миризлива стая. След известно време
преставате да усещате миризмата, защото се десенсибилизирате. Но ако излезете от стаята и после се върнете,
отново ще усетите миризмата, което означава, че сте ресенсибилизирани.
Ако клетките ви са изложени на инсулин, те стават малко по-резистентни към него. Така че панкреасът просто
произвежда повече инсулин. Днес прегледах пациентка, чиято кръвна захар беше 102 мг/дл (~ 5,7 ммол/л), а
инсулинът й беше 90! Тя не беше сигурна дали е на гладно или не, но аз съм виждал други пациенти, които при
кръвна захар под 100 мг/дл, са имали инсулин на гладно над 90. Това е инсулин на гладно. Не съм сигурен колко хора
са наясно с инсулина на гладно, но ако аз изпия всичката глюкоза, която мога, моят инсулин няма да се качи повече
от, вероятно, 40. Значи тя беше изключително резистентна към инсулин. Какво се беше случило? Тя контролираше
кръвната си захар. Статистически не беше диабетичка, нито дори с нарушение на толерантността към глюкоза.
Предполага се, че нейната глюкоза е напълно нормална. Но нейните клетки не слушат инсулина. Тя просто има
изключително мощен панкреас.
Клетките в панкреаса й, които произвеждат инсулин са изключително мощни и са способни да произведат 30 пъти
повече инсулин от моя инсулин на гладно. И понеже нейният панкреас крещи толкова силно, клетките й са в
състояние да го чуят, но те няма да чуват завинаги. Нейният панкреас няма да бъде способен да поддържа това
производство завинаги. Щом производството на инсулин намалее, или инсулиновата резистентност нарасне още
повече, кръвната й захар ще се покачи и тя ще стане диабетичка. Много години, десетилетия преди това, тя е имала
повишен инсулин, но никога не е била проверявана.
Тази инсулинова резистентност е свързана с хиперинсулинемията, която причинява всички така наречени хронични
заболявания на стареенето, или поне допринася за тях. Доколкото знаем от много научни срещи, това е основната
причина за стареенето при почти всички живи същества.
Ето толкова важен е инсулина.
Така че контролът на инсулиновата чувствителност е много важен.
Инсулинът и сърдечносъдовите заболявания
Инсулинът е т. нар. митогенен хормон. Той стимулира размножаването и делението на клетките. Ако всичките ни
клетки ставаха резистентни към инсулин, не би имало проблем. Но не всички клетки развиват резистентност. Някои
клетки са неспособни да станат много резистентни. Най-напред става резистентен черния дроб, след това мускулите,
след това тлъстините. Когато черният дроб стане резистентен, това потиска производството на захар.
Захарта, която циркулира в тялото ви във всеки момент е резултат от захарта, която сте поели с храната и захарта,
която черният ви дроб произвежда. Сутрин, когато се събудите, количеството на захарта е отражение на
произведената от черния дроб. Ако черният ви дроб слуша инсулина както трябва, няма да произвежда много захар
през нощта. Ако черният ви дроб е резистентен, спирачката му е вдигната и започва да произвежда много захар, така
че се събуждате с много захар в кръвта.
Следващата тъкан, която развива резистентност е мускулната. Какво е действието на инсулина върху мускулите?
Първото нещо е, че позволява на мускулите да изгарят захар. Така че, ако мускулите станат резистентни, не могат да
изгарят захарта произведена от черния дроб. И така, черният дроб произвежда твърде много, мускулите не могат да я
изгорят и захарта в кръвта ви се повишава.
Мастните клетки стават резистентни, но не веднага, това отнема известно време. Значи за известно време мастните
клетки запазват чувствителността си. Какво е действието на инсулина върху мастните клетки? Да складира мазнини.
Взема захарта и я складира като мазнини. Значи докато мастните клетки станат резистентни, трупате мазнини.
Колкото по-резистентни стават хората към инсулин, толкова повече расте теглото им. Но накрая достигат постоянно
тегло. Постоянното тегло може да бъде 130 кг, 100 кг или 70 кг, но те накрая ще го достигнат, защото мастните
клетки се защитават като стават резистентни.
Тъй като всички тия важни тъкани, черен дроб, мускули и тлъстини, развиват резистентност, панкреасът отделя все
повече инсулин, за да компенсира. Вие ставате хиперинсулинемичен и инсулинът ви е в небесата през цялото време,
90 единици или повече.
Но има тъкани, които не стават резистентни, като например ендотела – вътрешното покритие на артериите не става
резистентно много лесно и всичкият този инсулин му въздейства.
Ако капнете инсулин във феморалната артерия на куче (в началото на 70-те някой си д-р Круз го е правил по
погрешка), артерията се запушва почти напълно от плака за около 3 месеца. Обратната страна на артерията била
напълно чиста, само контактът с инсулин е довел до натрупване на плаката. Това се знае от 70-те и е повтаряно
многократно с пилета и кучета. Наистина е добре известно, че инсулинът, циркулиращ в кръвта причинява
образуване на плака. Те не са знаели защо, но ние знаем, че инсулинът причинява разрастване на ендотела. Това е
първата стъпка, защото това причинява тумор, ендотелен тумор.
Инсулинът също кара кръвта да се съсирва лесно и причинява превръщането на макрофагите в пенести клетки,
които акумулират мастни отлагания. На всяка крачка от пътя инсулинът причинява сърдечносъдово заболяване. Той
изпълва тялото с плака, свива артериите, стимулира симпатиковата нервна система, увеличава лепливостта на
тромбоцитите и съсирваемостта на кръвта. Инсулинът е част от всяка известна причина за сърдечносъдово
заболяване. Той влияе на синтеза на азотен оксид, в ендотела се произвежда по-малко азотен оксид. Знаем, че има
участие в разширяването и свиването на кръвоносните съдове т.е. спазъм.
Споменах, че инсулинът стимулира размножаването на клетките. Как се отразява това на рака? Увеличава го. И има
някои много силни изследвания, които показват, че една от най-силните зависимости на рака на гърдата и на
дебелото черво е от нивата на инсулина.
Хиперинсулинемията причинява изхвърляне на магнезий чрез урината. И на кой друг важен минерал? Калций.
Хората, които си ходят с хиперинсулинемия могат да вземат колкото си искат калций през устата, всичкият ще се
изхвърли с урината.
Инсулиноподобни фактори на растежа (IgFs)
Инсулинът е един от първите хормони, които е развил който и да е организъм. И както споменах, в генетиката
нещата се изграждат от вече съществуващите преди това. Така че всички други хормони в нашето тяло са изградени
от инсулин. С други думи, инсулинът контролира хормонът на растежа.
Хипофизата произвежда хормон на растежа, който отива в черния дроб, а той произвежда това, което наричаме IgF
1 до 4 и вероятно има още. Какво означава IgF? Инсулиноподобен фактор на растежа. Те са активните съставки.
Хормонът на растежа сам по себе си има слабо въздействие, но главните растежни фактори са IgF, които циркулират
из тялото.
Защо се наричат IgF или инсулиноподобни фактори на растежа? Защото имат почти идентична на инсулина
структура Когато казах, че инсулинът стимулира клетъчното размножаване, имах предвид, че той реагира с
рецепторите на IgF. Значи някъде в процеса на еволюция IgF са се отделили от инсулина. Инсулинът би могъл да
работи много добре сам, няма нужда от растежен хормон. Но растежният хормон не може да направи нищо без
инсулин.
Щитовидна жлеза
Щитовидната жлеза произвежда главно Т4. Т4 отива главно в черния дроб и бива превърнат в Т3. Вече имаме идея,
че инсулинът контролира голяма част от това, което се случва в черния дроб, a той е първият орган, който развива
инсулинова резистентност.
Когато черният дроб вече не слуша инсулина, Т3 и Т4 не се преработват много добре. При хора с инсулинемия,
чийто щитовиден хормон е напълно нормален, е много важно да се провери Т3. Обикновено техният Т3 е нисък, но
ако се свали инсулина им, ще си възстанови стойностите.
Други хормони
Инсулинът участва също в контрола на половите хормони естроген, прогестерон и тестостерон. Инсулинът
контролира производството на холестерол, а откъде идват всички сексуални хормони? Всички стеаринови
хормони произлизат от холестерола, това е една страна на нещата. Д-р Нестлер от Университета на Вирджиния,
който през последните 8 години прави множество изследвания, за да покаже, че нивата на ДХЕА
(дехидроепиандростерон) са директно свързани с инсулиновите нива, или по-добре да кажа с инсулиновата
резистентност. Колкото по-висока е резистентността, толкова по-ниски са нивата на ДХЕА. Той твърдо вярва, че
намаляването на ДХЕА се дължи точно на нарастването на инсулиновата резистентност с възрастта, и има много
изследвания, които го подкрепят. Ако се намали инсулиновата резистентност, ДХЕА нараства.
А как се пренасят половите хормони из тялото? Чрез нещо наречено глобулин, свързващ половите хормони. Колкото
повече свързан глобулин, толкова по-малко свободни, активни хормони имате. А какво контролира ГСПХ?
Инсулинът. Няма хормон в тялото, който не е засегнат или директно контролиран от инсулина.
Остеопороза
Приемате един куп калций. Медицината приема, че той има направляващо устройство и знае как да отиде в костите
ви. Какво се случва, ако имате високи нива на инсулин и приемате един куп калций? Първо, по-голямата част от него
ще се изхвърли с урината. Ще имате късмет, ако това се случи, защото онази част, която не се изхвърля, няма
инструкции да отиде в костите ви, тъй като анаболните хормони не работят. Това е така, на първо място, заради
инсулина и след това заради IgF на растежния хормон, а също заради тестостерона и прогестерона. Те всички се
контролират от инсулина и когато са резистентни към него, не могат да слушат никой от анаболните хормони. Тялото
ви вече не знае как да изгражда тъкани и ако част от калция стигне костите ви, по-голямата част от него ще остане
навсякъде из тялото и ще доведе до метастатични калцирания, включително в артериите.
Болестите са резултат от липсата на комуникация. Има набор от неща, необходими на клетките ви, за да бъдат
здрави. Ако днес не научите нищо друго, трябва поне да запомните, че всичко е на клетъчно и молекулно ниво и ние
не сме нищо друго освен общност от клетки. Ние сме община от клетки, метрополия от клетки, на които са дадени
инструкции да работят заедно.
При голям брой клетки, както ние имаме около 1013 клетки, трябва да има правилна комуникация, за да има
правилно разпределение на работата. Можете да вземете почти всяка клетка от човешкото тяло, да я поставите в
блюдо петри и при подходящи условия да живее сама за себе си. Всяка от тях има свой собствен живот.
Можем да манипулираме генетиката на една клетка и сме трансформирали кръвна клетка в нервна клетка. Скоро ще
бъдем способни да вземем която и да е клетка и да я трансформираме в друг произволен вид, защото всички клетки в
тялото ви имат една и съща генетика, всички произлизат от една и съща яйцеклетка и един и същ сперматозоид.
Защо клетките се различават? Защото четат различни части от една и съща библиотека.
Можете да повлияете всяка част от тая генетична библиотека чрез околната среда на клетката. Околната среда на
тази клетка ще се определя в голяма степен от хормоните и онова, което ядете. Яденето е интернализиране на
външната среда. Затова служи циркулацията, да докара външната среда до всяка клетка вътре в тялото ви.
Надявам се досега да сте схванали идеята, че високата инсулинова резистентност не е много хубаво нещо за вас.
Нека сега поговорим за това, което причинява инсулиновата резистентност.
Какво причинява инсулиновата

резистентност?
Всяко излагане на клетката на действието на инсулина, ще я направи по-резистентна. Това е неизбежно, не можем да
го спрем, но можем да контролираме степента. Неизбежният знак за стареене е нарастването на инсулиновата
резистентност. Тази степен е променливата. Ако можете да намалите степента, можете да станете столетник, при
това здрав. Можете да забавите стареенето. Не само степента на заболяване, а самата степен на стареене може да се
модулира чрез инсулина. Говорихме за някои низши животни, а има убедителни доказателства, че даже и хората са
запазили способност да контролират продължителността на живота си поне частично. Би трябвало нормално да
достигаме възраст 130 – 140 години.
Да поговорим за въглехидратите. Говорим за прости и сложни въглехидрати, но това е напълно неуместно, не значи
нищо. Въглехидратите са с фибри и без фибри. Малко неща в живота са така ясно очертани, както това. Фибрите са
добри за вас, а въглехидратите без фибри са лоши. Можете да се доверите на това. Няма средно положение. Ако
поемете въглехидрат без фибри, той ще се превърне в захар, независимо дали е глюкоза или не. Може да е фруктоза
и да не вдигне непременно кръвната глюкоза. Фруктозата е по-лоша за вас от глюкозата и ако сe съобразявате само с
кръвната захар, което е глюкозата, това не означава, че не се е повишила фруктозата ви или галактозата, което е
другата половина на лактозата.
Всички тези захари са толкова лоши за вас, колкото и глюкозата, или по-лоши. Можете да се съобразявате само с
т.нар. кръвна захар, просто защото не измерваме фруктозата или галактозата, но те всички са лоши за вас.
Защо са лоши? На първо място, защото знаем, че предизвикват инсулина и всеки път, когато това се случва, тялото
ви е изложено на още повече инсулин и ще стане по-резистентно към инсулин. Така че всеки път, когато се повиши
захарта ви, се повишава и инсулинът ви. Вие ставате все по-резистентен към инсулина и рискувате да се сблъскате с
проблемите, за които говорихме.
Вредните последици от захарта

Знаем, че захарта повишава инсулина, но и сама по себе си захарта е лоша за вас. Стареенето може да се раздели
най-общо на две основни категории, първата от които са генетичните причини за стареене. Клетките имат ограничен
капацитет за делене, но обикновено ние не достигаме този капацитет. Колкото по-бързо се делят клетките, толкова
по-бързо стареят. Един от ефектите на инсулина е стимулирането на клетъчното размножаване и делене. Така че
само с това, той увеличава темпа на стареене на клетъчната популация. Но да преминем към другата категория,
нашите клетки акумулират увреди с възрастта и не можем да направим нищо срещу това.
Когато казвам стареене, имам предвид увредите, свързани с остаряването. Аз не мога да ви попреча да бъдете с един
ден по-стари утре. Това стареене е свързано с увредите, настъпили през този ден. Какво причинява тези увреди?
Често се цитира пример с лабораторни епруветки. Не можете да си представите стареенето като лабораторни
епруветки, но ето за какво става въпрос. Ако маркирате известен брой епруветки с червена точка и след една година
преброите колко от тях са останали, едва ли ще има много. Защо? Защото са претърпели повреда, счупили са се, така
че дори да нямат стареене, те имат степен на безсмъртност. Стареенето е увеличаване на степента на смъртност.
При хората степента на смъртност се удвоява на всеки 8 години.
По този начин се измерва темпа на стареене. В изследвания на животни сме открили, че темпът на стареене в голяма
степен се контролира от инсулина, но уврежданията, които се натрупват по време на стареенето до голяма степен се
причиняват от захарта.
Двете главни причини за натрупване на увреждания са оксидацията и гликацията.
Оксидация (окисляване)
Когато кислородът се свърже с нещо, то се окислява. Кислородът е много отровно вещество. През по-голямата част
от историята на Земята, не е имало кислород. Организмите е трябвало да развият много специфични механизми за
справяне с високите нива на кислород преди да се развие живот с кислород.
Ние сме еволюирали много бързо след появата на растенията, които развиват много лесен начин за сдобиване с
енергия. Те просто си лежат, събират слънчеви лъчи и използват въглеродния диоксид, при което изхвърлят
кислород. Така кислородът в атмосферата нараства. Всички други организми е трябвало да се справят с този
токсичен кислород. Ако не са имали механизми за справяне, са изчезвали.
Един от първите механизми за справяне с кислорода е бил скупчването на клетките така, че поне тези от
вътрешността да не са изложени толкова много на въздействието му. Така че многоклетъчните организми се
появяват след кислорода. Разбира се, с това възниква и необходимостта от комуникация между клетките.
Гликация
Всеки знае, че кислородът причинява вреди, но за съжаление пресата не бе толкова любезна да публикува нещо за
гликацията. Гликацията е същото като оксидацията, само заменяме кислорода с глюкоза. Гликираме нещо, когато го
свързваме с глюкоза. Глюкозата реагира с всичко, много прилепчива молекула е.
Вземете захар на пръста си. Тя е много лепнеща. Лепи се особено към протеини. Значи гликацията на протеините е
много важна. Ако протича известно време, ще се стигне до т. нар. крайни продукти на напреднала гликация
(КПНГ[1]).
Ако протеинът може да се трансформира обратно или произведе отново, би било добре и би увеличило оборота на
протеините, ако имате късмет. Гликацията поврежда протеините до такава степен, че белите кръвни телца ги
поглъщат и ги изхвърлят, така че трябва да произвеждате повече, подлагайки на по-голямо усилие способността ви
да поправяте и поддържате тялото си. Това е най-добрата алтернатива. Най-лошата алтернатива е протеините да се
гликират и да не могат бързо да се трансформират обратно, като например колагена или протеините на нервните
тъкани. Тези протеини не могат да се изхвърлят и се натрупват, КПНГ също се натрупват и продължават да
увреждат.
Това включва и колагена, който формира матрицата на артериите ви. КПНГ са толкова лоши, че има стотици
рецептори за КПНГ на всеки макрофаг. Тяхната задача е да изхвърлят КПНГ, но какво се случва когато макрофагът
се свърже с КПНГ? Започва възпалителна реакция. Ако се храните по начин, който повишава глюкозата и
произвеждате повишени количества гликирани протеини и КПНГ, вие повишавате степента на възпаленията от
всякакъв вид, включително артрит и главоболия. Това е в основата. Когато сложите хора на диета, поправяща всичко
това, пациенти, които са имали ужасни главоболия или болки в рамото, престават да страдат от тях.
Гликираните протеини правят човек много предразположен към възпаления. Остарявайки, ние натрупваме частични
увреди от окисляване. Най-важните тъкани, които се окисляват са мастните компоненти, особено
полиненанситените мазнини, те гранясват и се гликират.
Терминът за гликация в хранителната индустрия е карамелизация. Използва се непрекъснато за производство на
карамел. Значи, начинът по който остаряваме е като гранясваме и карамелизираме. Това е самата истина и това
получават повечето от нас. Ако не ни се случи това, тогава генетичните фактори ще ни състарят, защото всяка клетка
в тялото ни има генетична програма за самоубийство. Има различни теории защо е така и една от тях е, че в
противен случай всяка клетка накрая би станала ракова.
Дали тези т.нар. апоптозни гени са се развили като средство за предотвратяване на рак или не, е отворен въпрос, но
това е добра теория. Знаем, че всички ракови клетки са изключили механизма за апоптоза, което е медицинския
термин за химична смърт. Така че, това оказва влияние.
Хранене
Храненето наистина става доста просто. Вече говорихме за двата вида въглехидрати, с фибри и без фибри. С фибри
са добри, без фибри са лоши. Зеленчуците, като например броколи, са чудесни. А картофите? Един картоф е голяма
топка захар. Това е всичко, което е. Сдъвквате картоф и какво гълтате? Глюкоза. Може да не си спомняте, но сте
учили това в осми клас. Медицината обаче още не го е научила.
Главният слюнчен ензим
Главният слюнчен ензим е амилазата. Тя се използва за разграждане на скорбялата, която е просто дървообразна
структура от глюкозни молекули. Какво е парче хляб? Парче захар. Има ли нещо друго хубаво в него? Почти нищо.
Един човек, който решил да направи малко проучване, ми прати имейл. Има над 50 хранителни вещества, които са
от първа необходимост за нашето тяло. Знаете, че трябва да дишате кислород. Той ни дава живот и ни убива. Същото
е и с глюкозата. Някои тъкани имат нужда от глюкоза. Нямаше да ни има, ако нямаше глюкоза. Тя ни дава живот и ни
убива. Знаем, че има есенциални аминокиселини и есенциални мастни киселини. Те са от първа необходимост за
живота, трябва да ги поглъщаме като строителни блокчета, иначе ще умрем. Та човекът, който ми писа, взел всички
хранителни вещества от първа необходимост, които са познати на човека и ги вкарал в компютърна база данни.
Искал да разбере, за всяко от тях, кои са първите 10 хранителни продукта, които го съдържат. Всяко от тези 53 или
54 вещества било въведено в компютъра и се оказало, че зърното не е в първата десетка за никое от тях.
Каква е минималната дневна нужда от въглехидрати? НУЛА.
Хранителната пирамида се базира на абсолютно неадекватен хранителен елемент (въглехидратите).
Защо ядем?
Една от причините да ядем е за енергия. Това е едната половина, а коя е другата? Не е удоволствието! Удоволствието
е добра причина, но няма да е много приятно, ако ядете прекалено много. Другата основна причина е за подмяна на
тъканите и за набавяне на градивни блокчета за поддръжка и поправка.
Това са двете основни причини, поради които се нуждаем от храна. Нуждаем се от градивни блокчета и от гориво.
Не малка част от това гориво дава енергия първо за получаване на градивните блокчета и после за подхранване на
химичните реакции, в които се използват тези блокчета.
Градивните блокчета, които са необходими, са протеини и мастни киселини, нищо приличащо на въглехидрати.
Можете да получите всички въглехидрати, от които се нуждаете, от протеините и мазнините.
С малки изключения, има два вида гориво, които вашето тяло може да използва – захар и мазнини. Споменахме по-
рано, че тялото складира излишната енергия под формата на мазнини. Защо тялото я складира като мазнини? Защото
това е предпочитаното от тялото гориво, което ще ви поддържа и ще ви позволи да живеете. Тялото може да
складира съвсем малко захар. В натоварен ден бихте умрели, ако разчитате 100% на захарта.
Защо тялото не складира повече захар, щом е толкова необходима? Захарта никога не е била предназначена да бъде
основния ви енергиен източник. Нейното предназначение е да бъде турбокомпресор. Всички, които сте тук сега, би
трябвало да изгаряте почти само мазнини, с малки изключения. Мозъкът ви ще изгаря захар, въпреки че не е нужно,
защото може да изгаря странични продукти от метаболизма на мазнините, наречени кетони. Това би трябвало да
изгаря, ако гладувате за какъвто и да е период от време. Доказано е, че ако мозъкът ви наистина е добър в изгарянето
на кетони, получени от мазнини, можете да получите достатъчно захар като ядете само мазнини.
Можете да получите малко захар от мастната глицеринова молекула. Вземете две глицеринови молекули и
получавате една молекула глюкоза. Три молекули триглицериди правят една молекула глюкоза. Противно на
общоприетото мнение, в действителност мозъкът може да съществува без никаква захар. Предназначението на
глюкозата е да служи за гориво в критични ситуации, като например да избягаш от саблезъб тигър. Тя е
турбокомпресор, високоенергетично гориво. Но вашето първостепенно гориво трябва да бъде преди всичко мазнина.
Какво се случва, когато ядете захар?
Основният начин, по който тялото ви се освобождава от захарта, понеже е токсична, е като я изгаря. Тази, която не
може да изгори, я складира под формата на гликоген, а когато възможностите за складиране се изчерпят, я складира
под формата на мазнина. Ако ядете захар, тялото ви ще я изгаря и ще спре да изгаря мазнини.
Главното въздействие на инсулина върху мазнините е, че пречи на тяхното изгаряне. Какво се случва, ако имате
инсулинова резистентност и през цялото време имате високи нива на инсулин? Събуждате се сутрин с ниво на
инсулина 90. И колко мазнини ще изгорите? Почти никакви. Какво ще изгаряте, ако не мазнини? Захар, идваща от
мускулите ви. Значи, вие имате всички тези натрупани през годините мазнини, които тялото ви така умело складира.
Всеки път, когато поемете излишна енергия, ще я складирате като мазнина, но ако не ядете, няма да можете да я
изгорите, както би станало, ако нямахте инсулинова резистентност. Ще продължите да изгаряте захар, защото тялото
ви вече е способно да изгаря само това.
Откъде взема тялото ви захарта? Нямате много складирана във вид на захар, така че ще я вземе от мускулите. Това е
най-големия склад на захар. Просто ще изконсумирате мускулната си тъкан. Всеки път, когато преядете ще
складирате мазнини и всеки път, когато не ядете достатъчно, ще изгаряте мускулите си.
Къде са въглехидратите в цялата работа? Няма ги. Няма голяма нужда от въглехидрати. Защо всички ядем
въглехидрати? За да поддържаме степента на стареене висока, не искаме да плащаме социално осигуряване за
всички.
Не съм казал, че не може да ядете въглехидрати, тези с фибри са добри. Зеленчуците са прекрасни, искам от вас да
ядете зеленчуци. Практическата страна на това е, че ще получите въглехидрати, но те не са съществено необходими.
Старите ескимоси се изхранват почти без зеленчуци, но получават витамините си от вътрешности и неща като очни
ябълки, които са деликатес, или са били.
Така че, нямате нужда от тях, но е сигурно, че зеленчуците са полезни и трябва да ги ядете. Те са част от диетата,
която бих препоръчал, така ще си набавите витамин С. Препоръчвам добавки с вит. С. Нямам нищо против
добавките, самият аз вземам доста.
Плодовете са смесена благодат. Храната може да се разположи в един континуум. В единия край са храни, за които
не мога да кажа нищо добро, а в другия край са абсолютно необходимите храни, като омега-3 мастните киселини
например, които липсват на много хора. Но и те имат недостатък, понеже много лесно се окисляват, затова е добре да
имате антиоксидантен капацитет. Така че, ако взимате като добавка рибено масло, трябва да взимате и витамин
Е, иначе маслото ще ви донесе повече вреда, отколкото полза.
Повечето храни попадат в средата на този континуум. Например с ягодите ще поемете доста захар, но също така те
са на второ или трето място по антиоксидантен потенциал. На първо място е чесънът, а на второ са ягодите или
боровинките, което и да е от двете. Бих разрешил на някои пациенти да сложат ягоди в протеиновия си шейк за
закуска. Но за тежки диабетици ягодите са забранени. Не е трудно, всеки диабетик тип 1, който не произвежда
инсулин, ще ви каже кои храни допринасят за кръвната им захар. Онова, което ще изненада много тези хора, когато
започнат да правят измервания, е колко малко въглехидрати са нужни, за да скочи кръвната им захар до небето. Една
солена бисквитка ще качи кръвната захар на 100 мг/дл (~ 5,6 ммол/л), а при много хора дори до 150 мг/дл (~ 8,3
ммол/л), поради различни причини, не само заради въглехидратите в нея.
Имаме само един хормон, който понижава кръвната захар и това е инсулина. Първоначалното му предназначение
никога не е било понижаването на захарта. Имаме един куп хормони, които повишават захарта, кортизонът е един от
тях, растежният хормон – друг, и епинефрина, и глюкагона.
Основният ни еволюционен проблем е бил да вдигнем нивото на кръвната захар, за да има достатъчно за мозъка и
нервите и най-вече за червените кръвни телца, които се нуждаят от глюкоза. За еволюцията има смисъл, щом нещо е
важно, да се създават допълнителни механизми за поддържането му. Фактът, че имаме само един хормон, който
понижава захрата, говори, че това не е било важно в миналото.
Значи, получавате внезапно покачване на захарта и тялото ви изпада в паника, панкреасът ви изпада в паника, а той
ако е здрав, е складирал инсулин на гранули, готови за освобождаване. Той ги освобождава и така излива голямо
количество инсулин, за да се справи с яростната атака на захарта. Какво се случва? Панкреасът обикновено
свръхкомпенсира и сваля много нивото на захарта. Както казах, имаме много хормони за покачване на захарта и
тогава те се освобождават, включително кортизон (хормон, който се освобождава в отговор на стрес). Най-големият
стрес за организма ви е поглъщането на голямо количество глюкоза.
Освобождава се също и епинефрин, той ви прави нервни и стимулира мозъка ви да жадува за въглехидрати, да търси
захар. Вие жадувате за въглехидрати и изяждате една вафла или някакъв плод, така че след паднето захарта ви и след
освобождаването на хормони, тя да се покачи отново, което отново кара панкреаса да освободи инсулин, за да я
смъкне. Сега вече сте в това синусоидално движение на нивото на захарта, което причинява инсулинова
резистентност. Тялото ви не може да издържа дълго на това положение и постоянно освобождава кортизон.
Инсулинова резистентност
Чували сме много за инсулинова резистентност, но да помислим малко, клетките ни само към инсулин ли стават
резистентни? На колкото повече хормони са изложени клетките, толкова по-резистентни ще стават към почти всички
хормони. Но някои клетки повече от други, така че ще има несъответствие. Проблемът с хромоналната
резистентност е, че има раздвояване – всички клетки не стават резистентни едновременно. Освен това различните
хормони въздействат на различни клетки, нивата на хормоните са различни в различните клетки и това създава
много проблеми в механизмите за обратна връзка. Знаем, че едно от местата в тялото, които стават резистентни към
много кръгове на обратна връзка[2]е хипоталамусът. Резистентността на хипоталамуса към сигналите на обратната
връзка играе много важна роля в стареенето и инсулиновата резистентност, защото хипоталамусът има рецептори и
за инсулин. Споменах, че инсулинът стимулира симпатиковата нервна система. Това става чрез хипоталамуса, който
е център на всичко това.
Може ли чувствителността към инсулина да се

възстанови?
Чувствителността към инсулина може да се възстанови, не точно до първоначалното си състояние, но поне до това
на 10-годишно дете.
Един от първите ми случаи на възстановяване беше пациент с кръвна захар над 300 мг/дл (~ 16,7 ммол/л). Приемаше
над 200 единици инсулин, беше пациент със сърдечносъдов риск и аз го сложих на ниско въглехидратна диета. Беше
изключителен случай, след 4 до 6 седмици спря напълно инсулина. Беше приемал над 200 единици инсулин в
продължение на 25 години. Той беше толкова резистентен към инсулин, при което инсулинът има толкова слаб
ефект, че можеш да му намалиш много инсулина и това няма да има особен ефект върху кръвната му захар. Двеста
единици инсулин няма да намалят кръвната захар много под 300 мг/дл.
Знаехме, че инсулинът не действа много и можехме бързо да му го спрем и той беше излекуван от диабета за няколко
седмици. Той стана достатъчно чувствителен и въпреки това тялото му продължаваше да произвежда много
инсулин. Така можехме да измерим неговия собствен инсулин. Още беше висок и отне много време, може би повече
от 6 месеца да свалим нивото на инсулина.
Вероятно никога няма да стигне до чувствителността на 10-годишно дете, но броят на инсулиновите рецептори
нараства, както и активността на тези рецептори, а химичните реакции, които протичат след рецепторите са по-
ефикасни.
Как да повишим инсулиновата чувствителност?
Можете да повишите чувствителността чрез храненето, което е една от основните причини да приемате омега-3
мазнини. Обикновено си представяме циркулацията в тялото ни като кръвния поток във вените и артериите и това не
е малка част от нея, но не може да се счита и за основната част. Основната част от циркулацията е онова, което влиза
и излиза от клетката.
Клетъчната мембрана е флуидна мозаика. Основната част от нашата циркулация се определя от това, което влиза и
излиза. Няма значение какво стига до клетката, ако то не може да влезе вътре. Знаем, че един от начините да
повлияем на клетъчната циркулация е като променяме вида мастни киселини, които ядем. Можем да променим
чувствителността на рецепторите увеличавайки флуидността на клетъчната мембрана. Това значи да консумираме
повече омега-3, по отношение на която повечето хора имат недостиг.
Казват, че ти си това, което ядеш и то се отнася най-вече до мазнините, защото мастните киселини, които ядем се
включват в клетъчната мембрана. Клетъчните мембрани ще бъдат отражение на мазнините в храната ви и те ще
определят флуидността на тези мембрани. Можете да ги направите и прекалено флуидни.

Ако приемате прекалено много омега-3, те ще станат много окисляеми, затова трябва да приемате и вит. Е и
мононенаситени мастни киселини.
Има интересно изследване, отнасящо се до опити с плъхове, генетично предразположени към ракови заболявания.
Изследователите ги хранили с богата на омега-3 храна плюс желязо, но без допълнителен вит. Е и успели да свият
туморите почти до изчезване, защото техните клетки се делят много бързо. Това е форма на химиотерапия.
Мембраните на туморните клетки били с много високо съдържание на омега-3, а желязото служело като катализатор
за окисляването. Клетките се пукали поради бързото окисляване. Така че омега-3 мазнините са нож с две остриета.
Всъщност всяка храна е нож с две остриета.
Както кислородът и глюкозата, храната ни поддържа живи и ни убива. Яденето е най-големият стрес, на който
подлагаме тялото си и затова в експериментите с ограничаване на калориите животът може да се поддържа докато се
поддържа храненето. Това е единственият доказан начин, който действително понижава степента на стареене, не
просто смъртността, но наистина степента на стареене.
Всъщност в доста статии е показано, че силовите тренировки са по-добри за инсулиновата резистентност от
аеробните упражнения. Има и други разнообразни причини. Силови тренировки се отнася до мускулни упражнения.
Ако правите просто набирания на бицепса, веднага увеличавате неговата чувствителност към инсулина. Чрез
упражнението вие увеличавате кръвния поток към мускула, а един от факторите, които определят чувствителността
към инсулина е как кръвта достига до там. Показано е категорично, че силовите тренировки повишават
инсулиновата чувствителност.
Ролята на протеините
Да се върнем към макрохранителните вещества. Както казах по-рано, не е добре да се приемат много въглехидрати
без фибри, но с фибри са прекрасни. Все пак не можете да избегнете известно количество без фибри. Дори да ядете
само броколи, ще приемете малко въглехидрати без фибри. Това не е проблем, защото в по-голямата част ще
приемете нещо, което е доста добро за вас.
Протеините са основно хранително вещество. Те са необходими като строителен елемент, защото тялото ви се
нуждае от протеини за поправка на уврежданията и да попълва запасите от ензими. Всички кодиращи инструкции
във вашата ДНК са за производство на протеини. Това е всичко, което е записано в ДНК. Имате нужда от протеини,
но само колкото ви трябват като строителен елемент. Не поддържам приемането на повече протеини от нужните за
поддръжка, поправка и строителни елементи.
Не мисля, че трябва да използвате протеини като основен енергиен източник, въпреки че тялото ви може прекрасно
да ги използва по този начин. Те са добри за сваляне на тегло, защото са неефективен енергиен източник.
Протеините са много термогенни, което означава, че произвеждат много топлина, а това значи, че малко се складира
като енергия и повечето се разсейва, като да хвърлиш цепеница в огнище. Основният ви енергиен източник трябва да
бъдат мазнините.
Диета с много протеини ще увеличи киселинното съдържание в тялото, но диета с много мазнини не непременно.
Зеленчуците и зелените листни растения са алкалинизиращи, така че приемането им с протеините ще неутрализира
техния киселинен ефект. Аз не препоръчвам диета с много протеини. Препоръчвам диета с подходящо количество
протеини.
Можете да изчислите от какво количество протеин се нуждае един човек, или поне да го оцените, според неговата
активност. Книгата "Protein Power" (Силата на протеина) много добре представя този въпрос. Можете да изчислите
нуждата от протеин според нивото на активност и мускулната маса. Все още не е напълно ясно колко грама на
килограм мускулна маса са нужни на човек според физическата му активност. Може да варира от 1 до 2 грама
протеин на килограм мускулна маса, може би и малко повече, ако човек е много активен. Не бихте искали да паднете
под това количество за дълго. По-добре е да го надхвърлите, отколкото да го намалите за дълго.
Ако можете да излекувате диабетик от диабета му, можете да приложите същия подход към недиабетик и пак ще го
подобрите. Аз искам да подобря инсулиновата си чувствителност също толкова, колкото и моите диабетици, защото
тя ще определи в голяма степен колко дълго ще живея и колко здрав ще бъда. Тя определя степента на стареене
повече от всичко друго, което знаем в момента.
Добавки
Какво да кажем за добавките, като хром например? Всички мои диабетици приемат 1000 mсг хром, някои малко
повече, ако са доста едри. Количеството обикновено е 500 mсг за недиабетик, но зависи и от нивата на инсулина му.
Аз използвам много добавки. Истинската цел е човекът да се върне към състояние на ефикасно изгаряне на мазнини.
Говорихме по-рано за състоянието на инсулинова резистентност, при което сутрин се събуждате с повишени нива на
инсулина, не можете да изгаряте мазнини, а вместо това изгаряте захар.
Една от причините захарта да се покачва толкова много е, защото клетките ви имат нужда от нея, но понеже са
инсулино-резистентни е необходимо захарта да се покачи на 300 мг/дл (~ 16,7 ммол/л), за да може поне част от нея
да стигне до клетката и да бъде употребена като гориво. Ако елиминирате необходимостта да изгаряте захар, няма да
имате нужда от такива високи нива захар, дори да сте инсулино-резистентни.
Вие искате да повишите способността на клетките си да изгарят мазнини и да превърнете захарната горелка в мастна
горелка. Искате да превърнете бензиновата кола в дизелова кола. Някой интересувал ли се е от молекулната
структура на дизела? Изглежда почти по същия начин като молекула мастна киселина. Има една компания, която
може да ви каже как да промените растително олио, за да го ползвате в колата си. Трябва олиото само малко да се
разреди. То е много ефективно гориво.
Триглицериди
Можете да погледнете и други променливи, които ще ви дадат известна идея за нещата, като триглицеридите
например. Ако човек е много чувствителен към високи нива на инсулин и дойде при вас с ниво на инсулина 14 и
триглицериди 1000 мг/дл (~ 11,3 ммол/л). Ще го лекувате по същия начин като човек с инсулин 50. Това дава
известна идея за ефекта на инсулинемията върху тялото.
Можете да използвате триглицеридите като критерий, което аз често правя. Целта е да свалите инсулина колкото
може по-ниско. Няма ограничение. Днес диабетът се диагностицира като кръвна захар на гладно над 126 мг/дл (~ 7
ммол/л). Преди няколко месеца може да е била 140 мг/дл (~ 7,8 ммол/л). Това е произволно число. Означава ли това,
че някой със захар 125 мг/дл (~ 6,9 ммол/л) не е диабетик и е добре? Ако кръвната ви захар е 125, вие сте по-зле,
отколкото ако беше 124. Същото е с инсулина. Ако инсулинът ви на гладно е 10, вие сте по-зле, отколкото, ако беше
9. Трябва да го свалите толкова ниско, колкото можете.
Това отнася ли се за спортистите?

При спортистите мислете за ефекта на погълнатите въглехидрати преди състезание. Какво се случва, ако изядете
чиния макарони преди маратонско бягане? Какво ще предизвика тази чиния макарони? Ще повиши инсулина ви.
Каква инструкция дава инсулина на тялото ви? Да складира енергия и да не я изгаря. Аз срещам доста спортисти и
им казвам следното: Всички хора и по-специално спортистите искат да изгарят мазнините ефикасно. Затова, когато
тренират, те са на нисковъглехидратна диета. Вечерта преди състезанието те могат да се запасят със захар и да се
заредят с гликоген, ако искат. Няма да развият инсулинова резистентност за един ден, ще изядат самo толкова,
колкото трябва. Доказано е, че ако изядете една голяма порция, богата на въглехидрати, това ще повиши вашите
запаси от гликоген. Това е така и е онова, което ви трябва. Но не бихте искали да тренирате така, защото няма да
можете да изгаряте мазнини, ще можете да изгаряте само захар. А ако сте спортист, искате да можете да изгаряте и
двете.
Малко спортисти имат проблем с изгарянето на захарта, но имат много проблеми с изгарянето на мазнини, така че
достигат състояние на изтощение. В някои спортове като спринта това е по-маловажно. Истината е, че за здравето им
е много важно да могат да изгарят мазнини, но един спринтьор ще премине директно към изгаряне на захар. Ако сте
спринтьор на 50 м, дали горите мазнини няма да промени съществено представянето ви. Но след състезателните ви
години, ако не искате да станете диабетик, не искате да умрете от сърдечен удар и не искате да остарявате бързо,
няма да ви навреди да изгаряте ефективно и мазнини, освен захар.
Ванадил сулфат
Ванадил сулфатът е имитатор на инсулина и в общи линии може да прави това, което прави инсулинът, но чрез
различен механизъм. Ако използваше рецепторите на инсулина, нямаше да има полза от него, но той използва друг
механизъм за понижаване на кръвната захар. Така той спестява нуждата от инсулин и може да се използва за
подобряване на инсулиновата чувствителност. За понижаване на инсулина аз предписвам временно по 25 мг 3 пъти
дневно.
Глутамин на прах
Също така предписвам глутамин на прах на пацинетите си. Глутаминът може да действа като гориво за мозъка и
помага да се елиминира гладът за въглехидрати, когато са в преходен период. Предпочитам да го предписвам за
приемане нощем и им казвам да го вземат, когато почувстват непреодолимо желание да похапнат нещо
въглехидратно. Няколко грама се разтварят във вода и се изпива за премахване на непреодолимото желание за нещо
сладко между основните хранения.
Мазнините в храната
Аз смятам, че трябва да използвате мазнините като първичен енергиен източник. Мазнините са сравнително
неутрални от гледна точка на алкалинизиране и киселинност. В общия случай над 50% от калориите трябва да идват
от мазнини, но не наситени мазнини. При въглехидратите няма спор. Няма учен, който ще оспори това, което казах
за въглехидратите. То е подкрепено от науката, не можете да го оспорвате. Има известни спорове колко протеини
трябва да приема човек. Когато стане дума за мазнини обаче стигаме до една голяма сива зона що се отнася до
количеството, което е нужно на човек. Имаме само една дума за мазнина, наричаме я мазнина или олио. Ескимосите
имат десетки имена за снега, а индийците имат десетки имена за къри. Ние би трябвало да имаме десетки имена за
мазнина, защото има много видове, които правят различни неща. А колко трябва да се приема от всеки вид е все още
предмет на много изследвания и спорове.
Мойта позиция в този спор е, че ако лекувам пациент, който е с хиперинсулинемия или с наднормено тегло, ще
искам да го сложа на диета с ниско съдържание на наситени мазнини, защото повечето от мазнините, които складира
са наситени. Когато инсулинът му спадне и започне да освобождава триглицериди, които да изгаря като мазнина,
това, което освобождава ще бъдат главно наситени мазнини. Затова не бихме искали той да приема още повече с
храната. Има дажба мастни киселини, която е желателна, ако сме започнали да я приемаме още с раждането си, но
ние не сме. Имаме си работа с нарушен баланс, който се опитваме да коригираме възможно най-бързо.
Повечето от нас тук имат достатъчно наситени мазнини да изкарат остатъка от живота си. Наистина. Вашите
клетъчни мембрани имат нужда от определен баланс на наситени и полиненаситени мазнини и този баланс определя
тяхната флуидност. Както споменах, клетъчните мембрани могат да станат твърде флуидни, ако им липсват наситени
мазнини.
Наситените мазнини са твърди мазнини. Можем да си набавяме мазнините от различни храни, но е добре да са
главно от ядки. Ядките са много добра храна, защото съдържат главно мононенаситени мазнини. В идеалният
случай основният ви енергиен източник ще бъде мононенаситена мазнина. Тя е добър компромис. Не е есенциална
мазнина, но е по-флуидна. Тялото ви може да я използва много добре като енергиен източник.
Месото от животни, хранени със зърно не е

здравоословно
Животинските протеини са добри, но не ако животното е хранено със зърно. Тези животни ще складират наситени
мазнини от зърното. Наситените мазнини се срещат в природата много малко. В дивата природа има много малко
наситени мазнини. Ако си говорим за храната през палеолита, тогава не е имало наситени мазнини в нея. Храните с
наситени мазнини са нови за човешкия вид. Произвели сме наситените мазнини, хранейки животните със зърно.
Можем да считаме наситените мазнини за второ поколение въглехидрати. Ние ядем наситените мазнини, които
други животни произвеждат от въглехидрати.
“Зоната” е една добра диета сравнена с обичайната американска диета. Но дали е оптимална диета? Не. Оптимална
ли е от гледна точка на съвременните знания за храненето? Не е. В началото авторът й говори за това как няма
значение дали получавате въглехидрати от бонбони или от зеленчуци. Сега променя всичките си рецепти така, че
40% от въглехидратите да идват от зеленчуци, а количеството им намалява, защото той знае, че ако не се намалят,
това няма да е добра диета.
Аз препоръчвам 20% от калориите да идват от въглехидрати, в зависимост от ръста на човек, 25 – 30% от протеини и
60 – 65% от мазнини. Можете да намерите краве месо от животно, което не е хранено със зърно.
Има голяма разлика межди крава хранена без зърно и крава хранена със зърно. Тази, която не е хранена със зърно ще
има само 10% или по-малко наситени мазнини. Хранената със зърно може да има над 50%. Също така, първата ще
има много омега-3 мазнини. Растенията имат високо съдържание на омега-3 и ако ги яде по цял ден, всеки ден от
живота си, ще акумулира доста голяма пропорция омега-3. Бих предположил около 50% олеинова киселина, а
останалите ще зависят от индивида, но около 25% от другите две (омега-6 и омега-3).
При човек с тежък диабет вероятно бих намалил много наситените мазнини, бих препоръчал 60% олеинова киселина
и 1:1 омега-6 и омега-3, това би било терапевтичното съотношение. За поддържане бих препоръчал отношение 2,5:1
на омега-6 към омега-3. Бих опитал да осигуря това главно чрез храната. Бих попитал човека дали обича риба и ако
не, тогава ще препоръчам лъжица рибено масло (има такива, които изобщо нямат рибен вкус).
Повечето хора трябва да вземат добавка с омега-3, защото не ядат достатъчно риба, за да си набавят нужните
количества. Трудно е да се поеме толкова само от храната. Сардините са много добра терапевтична храна. Те са
риби-бебета и не са имали време да натрупат много метали. Те са пушени[3], а не готвени и мазнините им не са
повредени. Трябва да ядете всичко, не обезкостени и без кожа. Трябва да ядете всички органи, защото са богати на
витамини и магнезий.
Инсулинът не е единствената причина

за заболяванията.
Трябва да се вземат предвид и други неща, като например желязото. Знаем, че високи нива на желязото са вредни.
Ако феритинът на човек е висок, трябва да се изключи червеното месо докато се нормализира нивото.
ДНК гликати
Ако някой се притеснява за увредата на хромозомите от хрома, вместо това би било по-добре да се тревожи за
виските нива на захар в кръвта. Ензимите, които поправят ДНК също са подложени на гликация. Инсулинът е най-
голямата отрова. Изследването, което беше против хрома, беше опровергано многократно. Беше показано, че
увредата от хром се получава само, ако поставите клетките в стъкло на Петри, а изследванията на живи клетки
показват различни резултати. Понижаването на инсулина ще бъде много по-благоприятно от всяка възможна вреда
от терапиите, които използвате. Инсулинът се свързва с рака и всичко друго.
Инсулинът трябва да се измерва при всеки многократно. Това не се прави само защото до много скоро нямаше
никакви лекарства, които да му действат и не можеха да се направят пари от това. Инсулинът на гладно е един начин
да се подходи към него, не непременно най-добрият, но това е начин, достъпен за всички. Всеки личен лекар може да
измери инсулин на гладно.
Има други начини за измерване на инсулиновата чувствителност, които са по-сложни. Използваме интравенозен
инсулин и наблюдаваме за 15 минути колко бързо спада кръвната захар в състояние на гладно. Така оценяваме
инсулиновата чувствителност. След това се дава декстроза, за да не продължи да пада. Има други начини, които се
използват за директна оценка на инсулиновата чувствителност, но инсулинът на гладно дава добра представа.

Инсулинът и неговoтo въздействие върху метаболизма

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Инсулинът и неговoтo въздействие върху метаболизма

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

30.01.2020 г.

Инсулинът и неговoтo въздействие върху метаболизма | Блог на Вълчана

Д-р Рон Роуздейл

Високи триглицериди / холестерол

Тежка исхемия на крака

Висок риск за развитие на рак

Какво се случва, ако преградите поток и

че е заболяването, но което всъщност е симптом.

Защо този човек е настинал?

Защо тогава не всеки хваща настинка?

Каква е ролята на инсулина?

Други функции на инсулина

Задържане на натрий: конгестивна сърдечна

Инсулинът и сърдечносъдовите заболявания

Инсулиноподобни фактори на растежа (IgFs)

Какво причинява инсулиновата

Вредните последици от захарта

Главният слюнчен ензим

Какво се случва, когато ядете захар?

Може ли чувствителността към инсулина да се

Как да повишим инсулиновата чувствителност?

определят флуидността на тези мембрани. Можете да ги направите и прекалено флуидни.

Това отнася ли се за спортистите?

Месото от животни, хранени със зърно не е

Инсулинът не е единствената причина

You might also like