МОЛИТВ

А
             АТАНАС ДАЛЧЕВ
Спасяващото връщане към
живота в стихотворението
”Молитва”
на Атанас Далчев
 ▪ предпочита да изследва трагизма на битието
– самотата, мълчанието, изтичането на
живота. 
▪ представя сложната съдба на модерния
Поетът като човек. 

философ ▪ героят му е обременен от знания за света, но

малко знае за себе си. 
▪ вечен чужденец за себе си и за света, който
проблематизира  неживеният, несбъднат,           
зад прозореца, в очакване на събитието смър
т
 Писател диаболист 

Художествен Ранен период: метод на изображение -

опредметяването. Светът е представен чрез
модел вещите, дори човешката душа и нейните
преживявания са изобразени чрез
опредметяване.
Късен период. Воден от любовта си към хората,
той осъзнава отговорността си да съхранява
радостта в сърцата им, да ги предпазва от
обезверяването и отчайването
 Творческа история на
стихотворението
"Молитва"

Стихотворението „Молитва" е
публикувано за първи път във вестник
„Стрелец" през 1927 г.
 ▪ Стихотворение, философски размисъл-
разговор на човека със самия себе си за
онова, което да даде перспектива, да
зареди позитивно ума и душата му, да
му вдъхне вяра и надежда
Жанр
 Заглавието
▪ Заглавието насочва към
особеностите на молитвата като
словесен жест; 

▪ Откроява се съкровеният диалог на

човека с Бога и молбата за подкрепа
в търсенето на смисъла на своето
съществуване.
 Болезнено осъзнаване на  живота без
живеене и молба за втори шанс;

Ненамереният досега върховен смисъл в

сложността и надеждата за реален смисъл в
простотата;
Основна
тема Помощ свише за преодоляване на самия себе
си, на гледната точка към света, на самотата и
нелюдимостта, на нихилизма и
враждебността;
Молитва за земното, обикновеното,
конкретното добро като същност и действие,
като естествена и единствена връзка между
хората;
Вяра и надежда не за физическо, а за духовно
спасение
 Човекът интелектуалец на мисленето, на
четенето, на анализа сякаш е осъден
на празен живот и мазохистично очаква
присъдата му да изтече, но само от него
зависи да заживее смислено като всички
хора;
Основна Всеки трябва да пробуди сетивата си за
реалността, за чара на всекидневието, да
идея преобрази житейската непълнота в пълнота
и ценност, да види и усети хората около себе
си;

Абстрактните пространства са винаги

затворени за човешкия ум и за човешкото
сърце, а реалните пространства ги канят при
себе си, стоплят ги и  ги хранят с вяра и
надежда
 Сюжет и композиция
▪ Стихотворението е монологично.
▪  „Аз”- изказната форма подсказва
искреност, споделяне, пълноценно
общуване на човека с Бога не за да
му се изповяда,  да му поиска
прошка, да го възхвалява, а за да го
приближи до себе си чрез любовта
и добрината
 Стихотворението е изградено от четири
строфи с по четири стиха. 

Първите два стиха връщат към миналото

на лирическия Аз, а останалата част от
Композиция текста е отворена към бъдещето.

Произведението започва с реторичен

въпрос, чрез който е въведена ключовата
за Далчевата поезия тема за
преходността на човешкия живот

Аз не помня, аз не съм видял

минаха ли моите години?
 ▪ Детайлите в молбата на човека
посредством четирикратното повторение
на частицата "ДА". 
Молитвата к ▪ В тях звучат желанията и надеждите за
ъм Господ единение с другите и със света.

Първата стро
фа на "Молит
ва"
Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!
Извежда на преден план
мотива за
неудовлетворението
поради неизживения
живот.
• откроява се истината за
напразно протеклото време
• пустотата на изминалите дни
• пропуснати моменти на духовно
общуване с други хора 
  Далчевият човек търси изход, желае да се проме
ни:
   
Молба към Господ за морална
подкрепа

▪  Желание за възстановяване на
вътрешната хармония духовна цялост 

▪ Молитвата е отправена с вярата и

надеждата, че желаното е постижимо

Втора
строфа
Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.
Извежда на преден план опозицията сложност 
- простота:
▪ сложност - представа за пропуснатото време,
неизживян живот
▪  простота - споделеното с другите време, на
щастието от пълноценно изживения делник 
▪  Осъзнал чудото на живота, скрито в
простите неща, Далчевият лирически човек
търси пътя към другите, общуването на
прост неук език. 
▪ Иска да замени безличните предмети с
човешката топлота и възможността за
споделяне.
 Трета
строфа
▪ лирическият субект споделя желанието си да
премине през спасителен катарзис -       да
Да усещам своя радостта почувства детската жизнерадост и така да
на невинното дете, което превъзмогне болката и разочарованието.
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.
 ▪ Азът пожелава да стане част от
човешката общност и Бог да го избави
от самотата; 
▪ Лирическият говорител не се отнася с
Финална презрение към хората, а иска да
строфа сподели обща съдба с тях.

И без свян да мога да говоря

с простите на прост неук език…
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.
 ▪  Обръщението към Бога в началото и в
края на творбата.
             Ти не ме оставяй да загина,
            господи, преди да съм живял!
Композицион
на рамка
▪  Финалното двустишие представлява
поанта, обобщаваща най-важните
внушения:
             Научи ме, господи велик,
             да живея като всички хора.
Символите на пълнокръвния жи
вот
▪ Светлите, оптимистични знаци на
широкото пространство, на
общуването, на простотата на
битието:

▪ Просякът, детето, снежинките,

небето 
 ▪ Коментирайте заглавието. За какво се моли
Далчевият лирически човек? 
▪ Как е интерпретирано миналото и защо е
отхвърлен споменът? 

Въпроси ▪ Какъв път за спасението от самотата вижда

лирическият Аз? 
▪ Как е интерпретирана опозицията сложност -
простота?
▪ Какъв път за спасението от самотата вижда
лирическият Аз?
▪ Как разбирате стиховете "Научи ме, господи
велик, / да живея като всички хора" ?