Update: 29.10.

14

H.Q1. Медицинска екология. Замърсяване на биосферата

Медицинска екология
 От oikos (жилище) и logos (наука)
 Изучава взаимоотношенията на живото вещество с околната среда – комплексна,
интердисциплинарна наука за взаимовръзката и взаимоотношението –
„организми-общество-среда”
 Раздели
o аутекология (индивиди и видове)
o демекология (на популациите)
o синекология (на обществата)
o социална медицинска екология (на човека)
o радиационна екология
o морска екология
o фитоекология …
 ДД
o екология – изучава въздействието на човека върху околната среда
o хигиена – изучава въздействието на околната среда върху човека
o общото е: връзката човек – околна среда, целта се свежда до
категоризация на здравето и методът хигиенна експертиза

Понятия в екологията
 Биосфера: пространството по земната повърхност, водната и въздушната среда,
в което е съсреодоточен живота под каквато и да е форма
 Екосистема: природен компекс от животни, растения и факторите на обитаваната
от тях среда, свързани помежду си чрез обмяна на веществата и енергията
 Биоценоза: съвкупност от живи организми, които обитават даден биотоп
 Биотоп: обитаван от оргинизмите участък от среда, в който има еднородни
условия за съществуване
 Екологизация на познанието в производството в ерата на Научно-техничната
революция – НТР

Проблеми
 Прогрес и НТР – увеличаване на химичните б-ва и токсини, шум и вибрации,
нови вредности – радиочестотни, електромагнитни, лазерни ..
 Деградационни изменения в жизнената среда с насоки:
o замърсяване на атмосферата – прах, химикали, физични агенти,
отпадъци от промишленост, ТЕЦ, транспорт – променя се въздуха,
увеличава се СО2 и се намалява O2
o замърсяване на промишлени и комунални води
o замърсяване на почвата – торове и пестициди нарушават естествените
почвени процеси
o увеличаване атмосферна топлина (глобално затопляне)
o нарушено екоравновесие
 Примери:
o разрушени екологични пирамиди и хранителни вериги
o нови форми труд с повишен стрес и намалена физическа активност на
„човек-машина”

1
 Update: 29.10.14

o проблеми в хигиена на храненето

o акцелерация
o урбанизация
 социално-демографски процес
 градът е висша форма на организация на пространството
 нови проблеми: пренаселеност, градски транспорт и пътен
травматизъм, стрес, махаловидна миграция

Хигиенните изисквания и норми отразяват закономерности на взаимодействие между

фактори на средата и организма, но за тях не се дават числени величини. Според
хигиенното нормиране факторите на средата се делят на:
-фактори необходими за нормално функциониране на организма, които се нормират с
горна и долна гранична стойност
-фактори, които не са необходими за нормалното функциониране на организма и в
определени граници са вредни - те се определят с пределно допустими нива или
концентрации
-фактори, които са само вредни за организма; тяхната хигиенна норма е 0.

Хигиенното нормиране е сложна и отговорна научна дейност и става на база на

комплексни изследвания върху факторите на средата, експерименти с животни,
клинико-лабораторни наблюдения върху хора и статистически анализи. Без наличие на
хигиенни норми и изисквания е невъзможно да се направи заключение за степента на
риска от уврежданее на здравето. Хигиенните норми и изисквания са база за създаване
на здравно и трудово-правно законодателство.

Хигиенно моделиране – прави се мониторинг на определена област, като се вземат

проби от почвата, водата и въздуха от различни части на съответното място, напр. от
надветрената и подветрената част на един град. Обработват се резултатите и въз основа
на тях се изграждат орпределени модели на поведение.

Биосферата е съвкупност от тези части на земната обвивка —

атмосфера, хидросфера, литосфера и педосфера, в които има живи организми, намира
се под тяхно въздействие и в нея се отлагат продуктите от жизнената им дейност.

Основни съвременни хигиенно-екологични проблеми са:

-увеличаване на прилаганите нови химични вещества, включително и токсични
-нарастване интензитета на шума и вибрациите
-нови производствени вредности – статично електричество, постоянни магнитни
полета, лазерно излъчване и др.
Трябва да се отбележи, че причината не е в същността научно-техническата
революция (НТР), а в недостатъчно проученото и пръбурзаното внедряване на някои
нейни достижения. Най-съществена последица от НТР са деградационните изменения
в жизнената среда. Такива изменения са:
1.Замърсяване на атмосферата – атмосферен замърсител е вещество, което не е
постоянна съставка на въздуха и в достатъчно количество предизвиква вреден ефект
върху човека, животните, растенията. Типични замърсители – CO2, SO2, NO.
Замърсяването на атмосферата бива 3 типа – а)Ингредиентно(отпадъци от
промишлеността, от транспорта, от селското стопанство, битови отпадъци);
б)Параметрично(топлинно, йонизиращо, шумово); в)Деструктивно(пожари, ерозия на
почви, разработване на кариери).

2
 Update: 29.10.14

2.Замърсяване на водите – най-вече от промишлените и комуналните отпадни води.

ПАВ, пестициди, нефт.
3.Замърсяване на почвата – интензивното прилагане на торове и пестициди нарушава
нормалните почвени процеси. Вредните вещества не само се депонират и кумулират в
различните съставки на жизнената среда, но и мигрират от една в друга и така попадат
в хранителните вериги. Когато крайно звено в дадена хранителна верига е човекът, то в
неговия организъм могат да попадат замърсители от въздуха, водата, почвата и така да
окажат своето вредно въздействие(дразнещо, алергизиращо, фиброгенно, токсично,
мутагенно, канцерогенно, тератогенно).
4.Увеличаване на атмосферната топлина(глобално затопляне) – това от своя страна
е предпоставка за климатични смущения и аномалии.
5.Нарушаване на екологичното равновесие – типичен пример е разрушаване на
екологични пирамиди, напр., ако в даден биотоп човекът унищожи само върха на
пирамидата(напр.орел), вече няма кой да застрашава змиите и те започват да се
размножават масово, поради което намалява броят на жабите, което пък води до
увеличаване числеността на мравките и намаляване на растителността.
6.Промяна в условията на живот, труд и отдих на човека – въпреки механизирането
на труда и ограничаване на тежкия физически труд, проблемите на умора не изчезват, а
придобиват нов облик. Трудовият процес се осъществява все повече в условия на
акинезия и значително сензорно, психично и нервно-емоционално напрежение.
7.Ускоряване на урбанизацията – пренаселеност, претоварен градски транспорт,
засилен комунален шум, влошени условия за отдих.
8.Изменения в структурава на заболяванията – снижаване на инфекциозната
заболеваемост, но увеличаване честотата на затлъстяване, хипертония, атеросклероза,
рак, диабет – „болести на цивилизацията”.

Преодоляване на вредните последици от НТР:

1.Ограничаващ подход – замяна на суровините и лимитиране на мощностите, с цел
изхвърляне на по-малки количества и по-малко вредни отпадъци.
2.Компенсиращ подход – въвеждане на нови технологии, но в принципно стари
предприятия, т.е. такива с отворен цикъл(на входа постъпват суровини, а на изхода
излизат готови продукти и отпадъци).
3.Предпазващ подход – въвеждане на нови технологии в нови предприятия, т.е.
организиране на безотпадъчни производства със затворен цикъл.