ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ

"НОВИ ПОДХОДИ В ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНАТА ПОЛИТИКА"

ПЛЕВЕН, 26-28 НОЕМВРИ 2020 Г.

ДЕТСКАТА СМЪРТНОСТ В БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОД

НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕХОД

Н. Михайлова*, Г. Петрова**
* Докторант, Катедра „Социална медицина и организация на здравеопазването“,
Факултет „Обществено здравеопазване“, МУ - Варна
* Катедра „Здравни грижи“, Факултет „Обществено здравеопазване“, МУ - Варна

Контакт: Надежда Михайлова

e-mail: nadezhda.mihaylova@mu-varna.bg

Въведение
Показателят детска смъртност (ДС), още в началото на миналия век се утвърждава
като индикатор за състоянието на общественото здраве. J. Newman в забележителната си
книга „Детската смъртност - един социален проблем“ (1906 г.) пише: „Един нисък индекс
за детска смъртност при равни други условия е показател за здрава общност, а един висок
- за обратното“. Множество изследвания показаха, че детската смъртност и свързаните с
нея перинатални показатели силно се повлияват от войни и резки социално-икономи-
чески трансформации [5, 6, 8, 9,10]. Уникалният преход, който страните от бившия со-
циалистически блок преживяха след 1989 г. е подходящ период за изследване на тези
показатели и проверка валидността на хипотезата в нови условия.

Цел
Да се проучат показателите на обща и по възрастови периоди ДС в България
(1990-2018) в контекста на промени в националните политики и местните практики и се
сравнят тенденциите им с тези в други 10 страни в преход. Избраните страни отговарят
на условията: да са принадлежали към страните от СИВ (Съвет за икономическа взаимо-
помощ) с централизирана и планова икономика и в момента да са членове на ЕС. Освен
България те са: Чехия, Естония, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния,
Словения, Словакия

Методи
Исторически, документален, статистически. При обсъждането са използвани ре-
зултати от собствени дълбочинни интервюта на тема „Детската смъртност и национални
и местни политики (1960-2018), проведени с 14 личности, имащи отношение към управ-
лението и/или практиката на детското здравеопазване през посочения период. Източници
на информация за показателите са базите данни на СЗО, Eurostat, Healthy newborn
network. Поради различните мнения за продължителността на преходния период данните
са показани за всички показатели от 1990 г. до 2015г. и по изключение разширени от
1985 г. до 2018 г.

Резултати и обсъждане:
Обща детска смъртност (ДС)
По отношение на ДС България от едно средно добро място през 1985 г. 15,4‰, в
крайната фаза е на предпоследно място преди Румъния с 5,8‰ (Табл. 1).
Onambele et al. в анализа на ДС в ЕС за периода 1994 - 2015 установяват, че най-
голямо е снижението на показателя в страните от Източна Европа и бившите съветски
републики от Балтийския регион [12]. Точно в този период, обаче, България задържа и
бавно намалява показателя. Различава се от други страни, например – Унгария, която на

250
 ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
"НОВИ ПОДХОДИ В ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНАТА ПОЛИТИКА"
ПЛЕВЕН, 26-28 НОЕМВРИ 2020 Г.

изходния пункт е с по-висок показател (20,4‰), но след това за две десетилетия 1988-
2008 поддържа висок темп на снижение - 4,830% до - 6,960% [11], който се оказва реша-
ващ за постижението в края на етапа – 3,3‰.

Табл. 1. Обща детска смъртност в страните в преход за периода 1985 г.-2018 г.

[14, 16, 17, 18, 19, 24]

1985 1990 1995 2000 2005 2010 2015 2018

България 15,4 14,8 14,8 13,3 10,4 9,4 6,6 5,8
Чехия 12,5 10,8 7,7 4,1 3,4 2,7 2,5 2,6
Естония 14,1 12,3 14,9 8,4 5,4 3,3 2,5 1,6
Хърватия 16,6 10,7 8,9 7,4 5,7 4,4 4,1 4,2
Латвия 13,0 13,7 18,8 10,3 7,7 5,6 4,1 3,2
Литва 14,2 10,2 12,5 8,6 7,1 5,0 4,2 3,4
Унгария 20,4 14,8 10,7 9,2 6,2 5,3 4,2 3,3
Полша 22,1 19,4 13,6 8,1 6,4 5,0 4,0 3,8
Румъния 25,6 26,9 21,2 18,6 15,0 9,8 7,5 6
Словения 13,0 8,4 5,5 4,9 4,1 2,5 1,6 1,7
Словакия 16,3 12,0 11,0 8,6 7,2 5,7 5,1 5

При неонаталната смъртност (НС), която засяга най-уязвимите деца – от раж-

дането до 28-ия ден, в първите години на прехода България показва значително задър-
жане на показателя си и отново в 2018 г. дели последните места с Румъния (Табл. 2).

Табл. 2. Неонатална смъртност за страните в преход 1990-2018 г. [13,21, 22, 23]

1990 1995 2000 2005 2010 2015 2018

България 7,7 7,8 7,5 6,2 5,2 4 3,6
Чехия 7,7 4,9 2,5 2,0 1,7 1,5 1,8
Естония 8,0 10,3 5,8 3,3 1,9 1,5 1,2
Хърватия 7,5 6,0 5,6 4,0 3,3 3,2 2,6
Латвия 8,5 12,7 6,5 5,5 3,4 2,5 2
Литва 6,5 8,0 4,8 4,2 2,7 2,4 2,1
Унгария 10,8 7,3 6,2 4,1 3,5 2,7 2,3
Полша : 10,1 5,6 4,5 3,5 2,9 2,7
Румъния : 9,5 9,2 8,5 5,5 4,3 3,4
Словения 5,1 3,1 3,6 3,0 1,8 0,7 1,2
Словакия 8,4 7,9 5,1 4,1 3,6 2 2,8

Всички останали страни, включително и тези, които са имали начално покачване

на показателя след 1990г. - Литва, Латвия Естония успяват да постигнат трайно снижа-
ване и добър показател – от 1,2‰ до 2,8‰.
Ранна неонатална смъртност (РНС)
Същата тенденция на леко повишаване, задържане и последващо бавно намаление
се отнася и за РНС за България. В отличие от Чехия, Унгария и Словения, България има
влошаване още в началото на прехода. (Табл. 3).“Балтийската тройка“, много бързо след
1995г. намалява показателите. В 2015г. повечето страни с изключение на Румъния, Бъл-
гария, Полша и Хърватия имат показатели от 0,6‰ до 2‰.

251
 ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
"НОВИ ПОДХОДИ В ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНАТА ПОЛИТИКА"
ПЛЕВЕН, 26-28 НОЕМВРИ 2020 Г.

Табл. 3. Ранна неонатална смъртност за европейски страни 1990-2015г. [20]

1990 1995 2000 2005 2010 2015

България 5,1 5,5 4,7 4,2 3,6 2,8
Чехия 5,8 3,2 1,6 1,1 1,0 1
Естония 6,1 7,9 3,8 2,0 1,6 1,1
Хърватия 5,9 4,9 4,2 3,4 2,6 2,2
Латвия 6,2 8,4 4,5 3,7 2,4 2
Литва 4,8 5,6 3,4 2,7 1,7 1,7
Унгария 8,7 5,5 4,6 2,7 2,6 2
Полша : 8,0 4,1 3,4 2,6 2,1
Румъния : 6,3 6,2 6,0 3,7 3
Словения 4,1 2,6 3,2 2,5 1,4 0,6
Словакия 6,7 5,5 3,6 2,8 2,3 -

Перинатална смъртност
На Фиг. 1 са представени показателите на разглежданите страни. Ясно личат ви-
соките стойности на показателя в началото на прехода. С най-лош показател е Полша,
следвана от Унгария, Естония, Румъния. Почти всички страни за едно десетилетие имат
значителен спад на перинаталната смъртност. България, която в 1990 г. е с едно средно
ниво, не само, че не намалява, но в 2000 г. е увеличила стойността на показателя. Както
тя, така и Румъния, запазват устойчивост на неблагоприятния показател и не показват
движение към намаляване. И тук страните с по-лош показател по-бързо са се справили и
са достигнали до добри резултати [3, 4, 25].

Словения 4,09 8,59

2,71
Словакия 6,57 11,59
4,62
Румъния
7,04 12,1 12,22
Полша 6,68 16,02
4,…
Литва 8,27 10,1
4,41
Латвия 9,06 12,11
5,74
Унгария 14,21
4,12 5,74
Естония 6,37 13,48
3,17
Чехия 4,01 8,31
3,08
Хърватия 9,37 10,31
4,67
България 11,09 12,16
11,38
0 5 10 15 20

1990 2000 2010

Фиг. 1. Перинатална смъртност в страните в преход за периода 1990-2010 [3, 4, 25]

Перинаталната смъртност очаквано е повлияна в първите години от социално-

икономическата трансформация. В тази посока са изследвания, провеждани в 90-те го-
дини на 20 век [6,7]. Промените са фиксирани в 1991 и 1994 година. Сравнително изс-
ледване във Варненски окръг показва увеличение на недоносените деца от 5,18% през

252
 ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
"НОВИ ПОДХОДИ В ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНАТА ПОЛИТИКА"
ПЛЕВЕН, 26-28 НОЕМВРИ 2020 Г.

1986 г. на 6,09% през 1991 г. като най-засегната е възрастта на майките до 19 години, в

която увеличението е с 43,70%. Данните за цялата страна от 1986 до 1994 година показ-
ват, че точката на влошаване е през 1991 г., като е налице кумулиране на фактори като
увеличаване на извънбрачната раждаемост, увеличаване делът на майките с ниско обра-
зование – от 6,9% на 100 раждания през 1986 на 11,09% на 100 раждания през 1994 г. От
друга страна, майките с ниска степен на образование имат по-голяма честота на раждане
на нискотегловни деца в сравнение с другите групи [6, 7]. Рязко са увеличени ранните
раждания – под 19 години и под 15 години. България заедно с Румъния доста дълго време
води класацията по този проблем в Европа.
Постнеонаталната смъртност (ПоНС). Поради възможността за по-лесно пов-
лияване от организацията на здравеопазването за деца, тя обичайно се определя като ре-
зерв за намаляване на ОДС. Динамиката на ПоНС в България и преди прехода се отчита
като неблагоприятна и недостатъчно използвана като такъв резерв. На Фиг. 2. ясно личи,
че България със своя показател от 11,09‰ през 1990 г. не е на първите места в негатив-
ната листа - пред нея са Полша, Унгария, Естония, Румъния [26].
Но влошаването и задържането на показателя я поставя в положение на страна, в
която организацията на здравните грижи за деца, не може да се справи с предотвратимата
ДС. Едно плавно снижение на ПоНС би могло благоприятно да повлияе нивото на пока-
зателя на общата ДС в България за целия разглеждан период.

Словения 4,09
Словакия 6,57
Румъния 12,1
Полша 6,68
Литва 8,27
Латвия 9,06
Унгария 5,74
Естония 6,37
Чехия 4,01
Хърватия 9,37
България 12,16

0 2 4 6 8 10 12 14 16 18

2010 2000 1990

Фиг. 2. Постнеонатална смъртност в страните в преход за периода 1990-2010 [3, 4, 26]

Социално-икономическите фактори са с доказано влияние върху нивата на ДС,

но в настоящата разработка не бяха изследвани специално. Данните за Брутния вътре-
шен продукт (БВП) на глава от населението за страните в преход, показват, че през 1995
г. “най-добрата” страна - Словения има БВП 4 пъти по-висок от този на България. В 2005
г. България, независимо, че е повишила показателя си е на последно място от страните в
преход, като Литва и Румъния, които са имали най-ниски показатели през 1995 г. са я
изпреварили и имат съответно 2,13 и 1,25 пъти повече от България [15].
Краткият коментар на дълбочинните интервюта показва увереността на респон-
дентите, че издигането на ДС като национален приоритет в миналото и синхронът между
национално ниво и местни действия, обединените усилия на здравни власти и местна
общественост са били решаващи за голямото снижение на показателя до 1980 г. Изоста-
вянето на някои добри практики (профилактика, патронаж в детската консултация),

253
 ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
"НОВИ ПОДХОДИ В ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНАТА ПОЛИТИКА"
ПЛЕВЕН, 26-28 НОЕМВРИ 2020 Г.

както и влошаването на образователното ниво на някои етно-културни общности влияят

неблагоприятно върху показателя ДС.
Обсъждането на ДС в страните в преход оставя отворен въпросът за лимитиране
във времето на преходния период. Определянето на границите на прехода може да стане
само при дискусии в мултидисциплинарен екип, базирани на конкретни изследвания.

Заключение
Страните в преход за период от 30 години постигат много добри за показатели за
ДС. Динамиката на този процес е различна в зависимост от състоянието на нещата преди
прехода и от начина на управлението му след това. Една група от страните, непосредст-
вено след 1990 г. показва известно влошаване, последвано от низходящ ход на показате-
лите. България заема особено място в групата, защото се отличава със значително по
размер и продължителност влошаване и/или задържане на показателите, в сравнение с
периода преди прехода. Това се отнася главно до перинаталните показатели, което пот-
върждава тяхната чувствителност към социално-икономическите промени.
В България, влиянието на преходния период е по-продължително в сравнение с
другите страни.
Обосновани анализи на национални политики и местни практики могат да бъдат
интересни от теоретична гледна точка и полезни за планиране на практически действия
в общественото здравеопазване.

Библиография
1. Вичев M, Панайотов К. Динамика на детската смъртност в Република България за периода
1960-2012 година научни трудове на Русенския университет - 2014, том 53, серия 8.3,133-136
2. Грива Хр., С. Христова, Т. Чолакова Здравни индикатори НЦЗИ.С 2000г 2. Здравеопазване
НСИ
3. Костадинова Кр. Детското здравеопазване като проблем на общественото здраве. Доклад. 14-
ти национален конгрес по педиатрия с международно участие, 27-30 септември 2018, хотел
Рила, Боровец.
4. Костадинова Кр. Функциониране на национална система по детско здравеопазване-общест-
вено-здравен подход. «Наука и общество 2019» Научни трудове т. VII Национална научна
конференция с международно участие. СУБ Кърджали,2019
5. Петков Г., П. Чакърова, Ю. Маринова, Св. Димитрова и колектив, Детската смъртност в Ре-
публика България – структура и еволюция през последните 30 години, Педиатрия, том XLIII,
2/2003г.
6. Фесчиева Н., С. Попова, С. Цветарски. Социално-икономически преход в България и проме-
ните в раждаемостта и теглото на новородените (1986-1994). Социална медицина, 1996. N 1,
9-12
7. Фесчиева Н., С. Попова. Проблеми на перинатологията в период на социални промени. Соци-
ална медицина,1993, 1, 22-24
8. Asandului M., C. Pintilescu, D. Jemna, D. Viorica Infant mortality and the socioeconomic
conditions in the CEE countries after 1990 ; Transform Bus Econ, 13 (2014), pp. 555-565
9. E. Carlsona and S. Tsvetarsky; Birthweight and infant mortality in Bulgaria's transition crisis.
Paediatr Perinat Epidemiol, 2000 Apr 14(2), 159-162
10. Garrett E., C. Galley, N. Shelton, R. Woods (eds), Infant mortality: a continuing social problem. A
volume to mark the centenary of the 1906 publication of Infant mortality: a social problem by George
Newman, Aldershot, Ashgate , 2006, pp. 27
11. Nyári C., T.A. Nyári, R.J. McNallyTrends in infant mortality rates in Hungary between 1963 and
2012 ;Acta Paediatr, 104 (2015), pp. 473-478
12. Onambele L; L.S.M.-Rodríguez; H. Niu; I.-Alvarez; A. Arnedo-Pena; F. Guillen-Grima; I.
Aguinaga-Ontoso Infant mortality in the European Union: A time trend analysis of the 1994–2015
period. Anales de pediatria.vol.91, issue 4, 219-227
13. Списание Население и демографски процеси 2019 https://www.nsi.bg/ 01.11.2020
14. Bulgaria Infant Mortality Rate 1950-2020,
https://www.macrotrends.net/countries/BGR/bulgaria/infant-mortality-rate последно посетен на
20.11.2020

254
 ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
"НОВИ ПОДХОДИ В ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНАТА ПОЛИТИКА"
ПЛЕВЕН, 26-28 НОЕМВРИ 2020 Г.

15. Gross domestic product, https://dw.euro.who.int/api/v3/export?code=HFA_33 последно посетен

на 17.11.2020
16. Hungary Infant Mortality Rate 1950-2020,
https://www.macrotrends.net/countries/HUN/hungary/infant-mortality-rate, последно посетен на
20.11.2020
17. Infant deaths per 1000 https://dw.euro.who.int/api/v3/export?code=HFA_74 последно посетен на
17.11.2020
18. Infant deaths per 1000 https://gateway.euro.who.int/en/indicators/hfa_74-1110-infant-deaths-per-
1000-live-births/ последно посетен на 20.05.2018
19. Infant mortality rate https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tps00027/default/table?lang=en
последно посетен на 01.11.2020
20. Maternal, newborn and child health data by country (most recent year to 2018 with some trend data
included) https://www.healthynewbornnetwork.org/resource/database-global-and-national-
newborn-health-data-and-indicators/ последно посетен на 20.11.2020
21. Neonatal deaths per 100 https://dw.euro.who.int/api/v3/export?code=HFA_77 последно посетен на
17.11.2020
22. Neonatal mortality rate, https://data.unicef.org/topic/child-survival/neonatal-mortality/ последно
посетен на 20.05.2018
23. Neonatal mortality rate in Europe in 2015, by country,
https://www.statista.com/statistics/953891/neonatal-mortality-rate-in-europe/ последно посетен на
20.05.2018
24. Number of deaths (thousands) Data by country http://apps.who.int/gho/data/node.main.ChildMort-
1?lang=en последно посетен на 20.05.2018
25. Perinatal deaths per 1000 https://dw.euro.who.int/api/v3/export?code=HFA_84 последно посетен
на 17.11.2020
26. Postneonatal deaths https://dw.euro.who.int/api/v3/export?code=HFA_81 последно посетен на
17.11.2020

255