"Писмо" е стихотворение на българския поет Никола Вапцаров,
написано през 1940 година. То разкрива драмата на живота на поета и неговия идеал за свобода и социална справедливост.
Строфите на стихотворението отразяват вътрешната борба на
поета, който се чувства разочарован от света около него и от липсата на истинска свобода и справедливост. Въпреки това той не се отказва от своята мисия и продължава да бори за идеалите си.
Идеалът на поета е свързан с променящия се свят, в който
всички хора да имат равни права и възможности. Той изразява своето убеждение, че свободата и справедливостта са най- важните ценности в живота и са неразделни от истинската човешка душа.
Въпреки че поетът се чувства разочарован и изморен, той не се
отказва от борбата за идеалите си и продължава да пише и да говори за тях. "Писмо" е своеобразно послание към бъдещите поколения, за да не забравят за важността на свободата и справедливостта в света, в който живеем.