РЪЧНА ОБРАБОТКА НА РЕНТГЕНОВИТЕ ФИЛМИ. ГРЕШКИ. МАРКИРАНЕ.

Рентгеновият фотопроцес се състои от експозиция /експониране/ и обработка. След

експозицията образът е невидим /латентен/ и за до го направим видим ние трябва да го
обработим. Обработката може да бъде: ръчна и машинна.
1. МАРКИРАНЕ
Преди да започнем обработката на експонирания филм, трябва да маркираме името
на пациента върху филма. Маркировката на филма се състои в отбелязване върху самия
филм името на пациента, датата, номера от журнала и името на институцията, в която е
направена рентгенографията. Най-добрата маркировка се извършва чрез светлинно
отфотографиране, за което се използва т.н. маркировъчно сандъче /фиг.1/. В него се
монтира електрическа крушка, която се включва с бутон. В единият край на сандъчето се
оставя отвор, покрит с матово стъкло, под което се монтира крушката. Още при
регистрацията на пациента се изготвя лист с необходимите данни, които съдържа
маркировката /фиг.2/. Големината и формата на листа зависят от вида на маркировъчното
сандъче. Отфотографирането /маркирането/ се извършва по следния начин: листчето с
надписа се поставя върху матовото стъкло, а върху него – неосветеният край на филма;
филмът се притиска от капака на сандъчето, върху прозорчето, в което се намира
крушката /виж стрелката от фиг.1/; чрез бутона за момент се включва осветлението в
сандъка и образът е отфотографиран /маркиран/ върху филма. Този начин на маркиране се
извършва на тъмно във фотолабораторията преди филмът да се постави в проявителя за
обработка.

Днес все повече се използва т.н. ID камера /идентификационна камера - фиг.3/, чрез
която маркирането може да се извърши на светло. На листа за маркиране отбелязваме само
името на пациента, номера от журнала и институцията, в която е извършена
рентгенографията, датата и часа на маркиране се отбелязват автоматично. Този вид
маркировъчно сандъче има две гнезда за поставяне на маркировката, в зависимост от
позицията на пациента /АР или РА/. Самата маркировка е с точно определени размери
/фиг.4/.

За да не се допускат грешки при маркирането важен момент е начина на

подреждане на експонираните касети, които се оставят във фотолабораторията. Листа
/маркировката/ за маркиране винаги се поставя най-отгоре върху касетите, които са на
притежателя на тази маркировка. Например: Пациентът Светослав Янчев има три
рентгенографии /три броя касети/. Неговата маркировка ще бъде поставена върху третата
касета, което означава, че всички касети под нея са на същият пациент. Върху нея ще се
постави следващата касета, със маркировката на съответния пациент/фиг.5/.

2. РЪЧНА ОБРАБОТКА
След маркирането, филмът се поставя на рамка и така е готов за обработка. Ръчната
обработка се извършва на тъмно, във т.н. фотолаборатории, на лампа с червена или зелена
светлина и протича в следната последователност:
1. Проявяване – нормалното проявяване се извършва във вани или танкове, при 20º
- 22º С за 3-5 минути. За правилното протичане на процеса от значение са факторите,
влияещи на проявяването. Проявяването първоначално е било последователно в три
вани /проявител, фиксаж, вода/. Постепенно процесът се усъвършенства и ваните стават
четири – проявител, вода, фиксаж, вода /фиг.6 и 7/.
2. Междинно измиване на течаща вода за 20-30 секунди.
 3. Фиксиране – процесът трае 15-20 минути при температура 18º - 20º С.За
качественото фиксиране от значение са факторите, влияещи на фиксажния процес.
4. Крайно измиване – извършва се за 30-45 минути на течаща вода или 2-3 часа при
не течаща вода. Целта на измиването е да се отстранят всички соли на фиксажа останали в
емулсионния слой.
5. Сушене – след крайното измиване филмите се изваждат и върху рамки или
щипки /фиг.9/ се поставят в сушилня /фиг.8/ или на атмосферни условия, „простряни”
като пране. Понякога е имало и сушилни шкафове /машини/. В сушилни машини
обработката е по-бърза и филмите са по-чисти.
Целият процес на един филм при ръчна обработка и сушене в сушилня трае 1- 1.5
часа.

3. ГРЕШКИ ПРИ РЪЧНА ОБРАБОТКА НА РЕНТГЕНОВИТЕ ФИЛМИ

В процеса на работа и обработка на рентгеновите филми може да се допуснат
следните грешки:
1.Неправилни манипулации с филма
 Грешка при маркирането и подреждането на готови графии - При
неправилно подреждане на експонираните касети може да се маркира с
чуждо име. Вече готовата графия по невнимание може да бъде подредена в
чужди документи. Тези две грешки са изцяло субективни и много
съществени, тъй като от тях са възможни сериозни последствия за пациента.
 Дефекти от прегъване на филма или натиск върху него - В тези случаи на
мястото на прегъването или натиска се получават дефекти, които след
проявяването дават картина на полулунни сенки, било светли или тъмни, в
зависимост от натиска. Ако тези сенки попаднат на важни участъци
намаляват диагностичната стойност на графията.
 Електрически искри - Бързото и рязко изваждане на филма от кутията или
от фолиите в касетата е съпроводено с триене и се образува статично
електричество, което дава малки искри, а те се фотографират върху филма.
Тези искри дават черни сенки, които имат характерна дребни разклонени
сенки, т.н. борови иглички /фиг.10/.

фиг.10 фиг.11
  Чужди тела и замърсени фолии – на фиг.11 белите, кръгли петна са от
замърсена фолия. Сянка и дефект в образа може да дадат и попаднали
между филма и фолията хартия, косъм или др. чуждо тяло.
 Воалиране от филтърната лампа - Филмът не трябва да се оставя
продължително време открит под действието на филтърната светлина,
особено ако плота е светъл.
 Напръскване с вода или проявител преди проявяването дава тъмни петна
върху образа /фиг.12/, тъй като намокрянето улеснява проникването на
проявителя и ускорява неговото действие.

фиг.12 фиг.13
 Петна от фиксаж - При попадането на капки фиксаж върху филма преди
проявяването се получават светли петна /фиг.13/, тъй като фиксажът е
разтворил сребърния бромид и проявителя вече не може да окаже действие.
Пипането с пръсти, замърсени от фиксаж, дава същите дефекти, но петната са във
вид на отпечатъци от пръсти.
2. Грешки при проявяването
 Зърнистост на филма – ако филма се проявява при висока температура,
близка до точката на топене на желатина и веднага след това се потопи в
студена вода, то той добива зърнест вид /желатина се набръчква от високата
температура/.
 Газови мехурчета – когато филма не се движи по време на проявяването.
 Неразбъркан проявител – различна степен на проявяване в различни
участъци от филма / проявяване „на етажи”/.
 Осветявяне по време на проявяване – дори потопен в проявителя филма
може да бъде осветен, ако се изложи на действието на светлината.
 Препроявяване – при удължаване времето на проявяване, филмът се воалира
или почернява повече от необходимото, при което губи диагностичната си
стойност.
 Недопроявяване – при съкратено време на проявяване. В случай, че процесът
на проявяване не е приключил и филмът изглежда сив, без контраст.
3. Грешки при фиксирането
 Недофиксиран – ако филмът се извади от фиксажа преди да е приключил
процеса на фиксиране по него ще има белезникави участъци, който под
действие на светлината почерняват и дават тъмни сенки. Същият този филм
след месеци пожълтява.
 Дихроичен воал – получава се при попадане на проявител във фиксажа, при
недостатъчно междинно измиване, при слепване на два филма във фиксажа.
 В този случай погледнат отстрани филмът има жълтозелен цвят, а погледнат
направо – розововиолетов.
 Неразбъркан фиксаж и др.
4. Грешки при сушенето
 Недостатъчно измиване с вода – остатъците от фиксажа изкристализират
върху филма, поради което филма побелява.
 Стопяване на желатина /фиг.14/ - при сушене на много висока температура
Желатина се стопява и се влачи на ивици. Той
може да се смъкне и при допир на мокър филм до
стъклото на негативоскопа, особено ако е
затоплено.
Петна от водни капки – при попадане на водни
капки върху изсъхнал филм при странично
гледане се виждат матови петнисти сенки.

фиг.14