И ва н Х рИстов

Археологическото богАтство
нА троянския крАй

Iva n H rIstov
The archaeological wealTh
in The region of TroYan
 Каталогът се издава The catalogue is issued with the
с финансовата подкрепа на: financial support of:

Община Троян Municipality of Troyan

Ротари клуб – гр. Троян Rotary club – Troyan

Музей на народните занаяти и Museum of Folk Crafts and

приложните изкуства – гр. Троян Applied Arts – Troyan

Със съдействието на: By courtesy of:

Музей на народните занаяти Museum of Folk Crafts and Applied

и приложните изкуства – гр. Троян Arts – Troyan

Национален исторически музей – гр. София National Museum of History – Sofia

Регионален исторически музей – гр. Ловеч Regional History Museum – Lovech

Национален археологически институт National Archaeological Institute with Museum

с музей към БАН – гр. София at the Bulgarian Academy of Sciences – Sofia

© Иван Христов – автор, 2019 / Ivan Hristov – author, 2019

© Милена Ганева – корица, 2019 / Milena Ganeva – Cover Design, 2019
© Издателство Unicart, 2019 / Published by Unicart, 2019

ISBN 978 – 954 – 2953 – 90 – 6

 Иван Х рИстов

а рХеологИческото
богатство
на троянскИя край

Ivan HrIstov

tHe arcHaeologIcal
WealtH In tHe regIon
oF troYan

UnicarT
2019
Автор: Иван Христов Author: Ivan Hristov

Превод: Цвета Райчевска Translated by: Tsveta Raychevska

Карти: инж. Тотьо Ангелов Maps: eng. Totyо Angelov

Снимки: Иван Христов Photographs: Ivan Hristov

Цветан Тончев Tsvetan Tonchev
Тодор Димитров Todor Dimitrov

Предпечат: Ваня Христова Prepress: Vanya Hristova

Пламен Кастелов Plamen Kastelov

Корица: Милена Ганева Cover Design: Milena Ganeva

Съдържание
Уводни думи на Кмета на Община Троян,
Донка Михайлова .............................................. 7
Ротари и културно-историческото
наследство на Троянския край,
Цанко Спасовски.................................................. 9
Музеят на занаятите в Троян и
археологическото наследство на
региона, Елеонора Авджиева ...................... 11
Фонд „Археология“, Нина Димитрова ........12
Непознатото археологическо богатство
на Троянския край, Иван Христов ...........15
ПраиСтория ........................................................17
траКийСКа еПоха
Траките по северните склонове на
Централен Хемус ..............................................25
Бронзови съдове...................................................44
Тракийско оръжие ................................................48
Тракийски накити..................................................51
Монети .......................................................................68
Тракийска керамика ............................................72
Орешашкият камък ..............................................78
римСКа еПоха
Римското наследство в Троян
и Троянско ...........................................................80
Епиграфски паметници ....................................116
Военни дипломи ..................................................129
Каменна пластика .............................................. 134
Бронзова пластика и единични
предмети от бита ...........................................138
Бронзови и железни
пръстени-ключове ........................................145
Контролни тежести .......................................... 148
Накити ......................................................................152
Монети .................................................................... 165
Каталог монети ................................................... 169
Оръжие ....................................................................181
ConTenTs
Introductory words of the Mayor of Troyan
Municipality, Donka Mihaylova....................... 7
Rotary and Cultural-Historical Heritage of
the Troyan Region, Tsanko Spasovski ............ 9
The Museum of National Crafts and Applied
Arts in Troyan and the archaeological
heritage of the region,
Eleonora Avdzhieva ............................................ 11
Archaeology collection,
Nina Dimitrova .....................................................12
The unknown archaeological wealth
of the Troyan region, Ivan Hristov .................15
prehisTory ...........................................................17
ThraCian period
The Thracians on the northern slopes
of Central Haemus .............................................25
Bronze vessels ..........................................................44
Thracian weapons...................................................48
Thracian adornments ............................................51
Coins ............................................................................68
Thracian ceramics ...................................................72
The Stone from Oreshaк.......................................78
roMan period
The Roman Heritage of Troyan and
the region of Troyan..........................................80
Epigraphic monuments ......................................116
Military diplomas ..................................................129
Stone sculpture ..................................................... 134
Bronze sculpture and single household
items .....................................................................138
Bronze and iron ring-keys ..................................145
Control weights .................................................... 148
Adornments ............................................................152
Coins ......................................................................... 165
Catalogue of coins ............................................... 169
Weapons...................................................................181
Оброчни плочки ................................................. 189
Керамика ................................................................ 198
Строителна керамика .......................................210
Стъкло ......................................................................217
Костни предмети .................................................219
СредновеКовие
Троянският край през Средните
векове (VII–XV век ) ..................................... 225
Оръжие ................................................................... 240
Средновековни накити ................................... 242
Средновековни монети .................................. 246
Късносредновековна керамична
пещ от гр. Троян ............................................. 250
Литература ............................................................ 251
Votive tablets ......................................................... 189
Ceramics .................................................................. 198
Building ceramics ..................................................210
Glassware .................................................................217
Bone objects ...........................................................219
MiddLe aGes
Troyan region in the Middle Ages
(7th-15th centuries)......................................... 225
Weapons.................................................................. 240
Adornments ........................................................... 242
Medieval coins ...................................................... 246
Late medieval ceramic kiln
in Troyan ............................................................. 250
Literature ................................................................. 251
 Уводни думи на
Кмета на Община Троян
Радвам се, че Троян вече има своя сборник „Ар-
хеологическото богатство на троянския край“. Тро-
янци са горди със своето минало и пазят ревностно
традициите и историята си. Не случайно в Троян
може да чуете поговорката „Без връх дърво расте,
без корен – не може“. Многобройни са изразите на
уважение и почит към историята, които показваме.
В годините със собствен доброволчески труд и да-
рения са изграждани и паметници, които да запазят
спомена за велики дела.
В последните години общинското ръководство
полага сериозни усилия за археологията и консерва-
ция. Сериозна част от историческото наследство на
Троян е изложено в единствения в страната Музей
на народните художествени занаяти и приложните
изкуства в града. В лапидариума в центъра на града
жителите и гостите на Троян могат да разгледат из-
ключителни находки, една от които ценен епиграф-
ски паметник от времето на римския император Фи-
лип І Араб, открит при петнадесетата експедиция на
НИМ, ръководена от проф. Иван Христов.
Всяка година ръководството на администраци-
ята залага в общинския бюджет средства, които да
финансират археологическите проучвания. Троянци
не случайно се гордеят и с археологическия комплекс
Состра.
През 2014 г. положихме сериозни усилия, които
се увенчаха с успех и три обекта на територията на
общината получиха статут на обекти с класифика-
ция на единична археологическа недвижима кул-
7
Introductory words of
the Mayor of Troyan Municipality
I am glad that Troyan already has its corpus of the
archaeological wealth in the region. The citizen of Troy-
an are proud of their past and zealously keep their tradi-
tions and history. It is not accidental that in Troyan you
can hear the saying “A tree can grow without a top but
it cannot without roots”. Numerous are the ways to ex-
press the deep respect we have for our history. In order
to preserve the memory of great deeds monuments have
been built over the years through volunteering and do-
nations as well.
In recent years, the municipal authorities have made
serious efforts in support of the archeology and conser-
vation in the region. A major part of Troyan’s historical
heritage is exhibited in the only museum of folk crafts
and applied arts in the country. Residents and guests
of Troyan can see in the lapidarium in the town centre
exceptional finds, one of which is a valuable epigraphic
monument from the time of the Roman emperor Philip
I Arab, discovered during the fifteenth campaign of the
National History Museum led by Prof. D-r Ivan Hristov.
Every year the administration authorities plan in
the municipal budget funding of the archaeological re-
searches. Not accidentally, the Troyan people are proud
of the Sostra archaeological complex.
In 2014, we made serious efforts that proved suc-
cessful and three sites on the territory of the municipal-
ity received the status of and were classified as single
archaeological immovable cultural heritage sites of na-
tional significance: the Roman roadside station of Sostra
турна ценност, с категория „национално значение“:
Римската крайпътна станция Состра (землище на
с. Ломец), Раннохристиянска базилика „Св. Георги“,
разположена в землището на с. Дълбок дол и Римски
път между крайпътните станции Ад Радицес и Мон-
темно, преминаващ по северните склонове на Стара
планина. През 2016 г. археологическите проучвания
се провеждаха в земеделски парцели, разположени
срещу главната порта на крепостта. За тях Община
Троян изготви подробен устройствен план и проме-
ни предназначението на земята. Общината полага
усилия в три направления: археология, консервация
и изграждане на инфраструктура, която да обслуж-
ва посетителите. Отново през 2016 г. за първи път
Община Троян предвиди в своя бюджет средства за
изготвяне на проекти за консервация и адаптиране
на римските старини. През 2018 г. на беше проведе-
на 17-та поредна експедиция в римската крайпътна
крепост, финансирана от Община Троян, а към месец
февруари на 2019 г., след като извървява нелекия
път, Община Троян вече разполага с инвестицион-
ния проект – „Археологически комплекс Состра –
реставрация, експониране и социализация на рим-
ски кастел и римска крайпътна станция – I етап“, а
усилията ни са насочени в търсене на финансиране
за реализирането му. Развитието на археологичния
комплекс е една мечта, която вече се е превърнала
в кауза за нас. Желанието ни е Состра да стане един
от водещите туристически обекти не само в района,
но и в страната.
Сборникът „Археологическото богатство на тро-
янския край“ събира в себе си резултатите от уси-
лията на проф. Иван Христов, вложил години усилия
и професионализъм, и проучвания на Общината, на
Музея на народните художествени занаяти, на мест-
ни дарители, сред които може да бъде отличен Рота-
ри клуб. Но той е и едно обещание за бъдещи общи
усилия на общността за още много полезни родолю-
биви дейности.
Донка Михайлова
Кмет на Община Троян
8
(the land of the village of Lomets), the early Christian
Basilica of Sveti Georgi (St. George), located on the ter-
ritory of the village of Dalbok Dol and the Roman road
between the roadside stations Ad Radices and Montem-
no that passed along the northern slopes of Stara Plani-
na. In 2016 the archaeological research was carried out
in agricultural plots situated opposite the main gate of
the fortress. The Troyan Municipality prepared a detailed
development plan concerning the plots and changed the
purpose of the land. The municipality is making efforts
in three areas: archeology, conservation and infrastruc-
ture which to serve the visitors. Again in 2016, for the
first time the Troyan Municipality provided funds in its
budget for the preparation of projects on the preserva-
tion and adaptation of the Roman antiquities. In 2018,
the seventeenth consecutive campaign took place in the
Roman roadside fortress, financed by the Municipality of
Troyan, and by February 2019, having overcome heavy
procedures it already had had the investment project
– “The Archaeological Complex of Sostra – Restoration,
Exhibition and Socialization of a Roman Castellum and a
Roman Roadside Station – Ist stage”, and our efforts are
now focused on seeking financing for its realization. The
development of the archaeological complex is a dream
that has already become a cause for us. Our desire is
Sostra to become one of the leading tourist sites not only
in the region but also in the country.
This compendium entitled “The Archaeological
Wealth of the Region of Troyan” compiles both the re-
sults of Professor Ivan Hristov’s efforts, who spent years
of endeavours and professionalism, and the researches
of the Municipality, the Museum of Folk Crafts and Ap-
plied Arts, local donors, among which Rotary club stands
out. But it is also a promise for future joint efforts of the
community for many useful patriotic activities.
Donka Mihaylova
Mayor of Troyan Municipality
 Ротари и културно-историческото
наследство на Троянския край
Ротари идеята е тази, която помага на общност-
та да изгради монолитно единство между минало и
бъдеще с помощта на историята и да запази нашето
културно-историческо наследство за поколенията.
Сред приоритетните задачи в полза на обще-
ството на троянските ротарианци е подпомагане ар-
хеологическите проучвания на римския крайпътен
комплекс Состра. Ротари клуб е първата неправител-
ствена организация, която се включи в програмата
на Национален исторически музей и Община Троян
за римска археология в самото начало през 2002 г.
През годините дейността на клуба се изявяваше
в няколко насоки:
– частично финансиране на етапите от археоло-
гическите проучвания на крепостта Состра и приле-
жащите съоръжения;
– предоставяне на средства за консервация и рес-
таврация на разкритите археологически структури;
– издаване на книги и рекламни материали от-
разяващи археологическите проучвания;
– поставяне на билборд с акцент историята на
крепостта Состра на главния път Ловеч – Троян;
– отделяне на средства за консервация на дви-
жими културни ценности съхранявани в Музея на
занаятите.
През последните 17 години приятелите от троян-
ския клуб отделиха не само парични средства, необхо-
дими за археологическите проучвания, но и лобираха
пред Общинския съвет и държавните институции за
9
Rotary and Cultural-Historical Heritage
of the Troyan Region
The Rotary idea is the one that helps the community
build a monolithic unity between the past and the future
with the help of history and preserve our cultural and
historical heritage for the generations.
Among the priority tasks of the Troyan Rotarians for
the benefit of the society is the support of the archae-
ological excavations of the Roman roadside complex of
Sostra. Rotary Club is the first non-governmental organ-
isation that joined the Roman Archeology Programme of
the National Museum of History and the Municipality of
Troyan at its very beginning in 2002.
Over the years, the activities of the club have been
manifested in several ways:
– Partial financing the stages of the archaeological
excavations of the Sostra fortress and the adjacent facil-
ities.
– Providing funds for the preservation and restora-
tion of the archaeological structures revealed
– Publishing of books and publicity material reflect-
ing the archaeological research
– Placing a billboard with an emphasis on the histo-
ry of the Sostra fortress on the main road from Lovech to
the town of Troyan.
– Providing means for conservation of tangible cul-
tural values housed in the Museum of Crafts.
Over the past 17 years, the friends from the Troyan
club have devoted not only financial means needed for
the archaeological research but also actively encouraged
the Municipal Council and state institutions in making
вземане на важни бюджетни и управленски решения
свързани със съдбата на античните обекти.
Настоящето издание-каталог на археологиче-
ското богатство на Троянския край е своеобразно
продължение на том I и том II от поредицата „Состра.
Проучване: на римската крайпътна станция и кастел
на пътя Ескус–Филипополис” с автор Иван Христов
(2003 г. и 2006 г. ). Те са отпечатани под егидата на Ро-
тари круб, гр. Троян.
Идеята за съставянето на настоящия ценен опис
възникна при посещение на проф. д-р Иван Христов в
Ротари клуб в началото на 2019 г.
Убеден съм, че каталога е сполучлив начин да се
покаже разнообразието и значимостта на движими и
недвижими културни ценности локализирани в Тро-
янския край и да се открои приноса на ротарианците
в Проучване:то и опазването на богатото ни културно
наследство.
Март 2019 г.
Цанко Спасовски
10
important budgetary and management decisions con-
cerning the fate of the ancient sites.
The present edition-catalogue of the archaeological
wealth of the Troyan region is a continuation of volume I
and volume II of the series.”Sostra. Study of the Roman
Roadside Station and Castellum on the Oescus-Philippop-
olis Road’ by Ivan Hristov (2003 and 2006). The volumes
were edited under the auspices of Rotary Club in Troyan.
The idea of compiling this valuable catalogue
emerged after a visit of Prof. Dr. Ivan Hristov at Rotary
Club early in the 2019.
I am convinced that the catalogue is a successful way
of showing the diversity and importance of movable and
immobile cultural values located in the Troyan region and
of highlighting the contribution of the Rotarians in the
study and preservation of our rich cultural heritage.
March 2019
Tsanko Spasovski
 Музеят на занаятите в Троян и
археологическото наследство на
региона
Музеят на занаятите е специализиран музей,
който представя естетиката на народното изкуство,
показва красотата на занаятите и присъствието им в
живота на българите в отминали времена.
Археологическите проучвания в Троянския край
започват в края на XIX век и с различна интензив-
ност се извършват през целия XX век до настоящия
момент. В тях участват и специалисти от Музея на
занаятите. Фондът „Археология” към музея започ-
ва да се формира през 1979 г., откогато са и първите
постъпления в него. През 80-те години на ХХ век от-
дел „Археология” е обезпечен със съответен специа-
лист – археолог.
Придобитите при археологически проучвания
материали постъпват в музея и подлежат на научна
обработка и презентация – публикуват се, показват
се в изложби и филми. Така за период от 40 години
се формира един не малък за общински музей добре
поддържан фонд. Днес той наброява 2410 движими
културни ценности. Въпреки, че през 90-те години
музеят е лишен от специалист археолог и проме-
ня структурата си, фонд „ Археология” се запазва и
продължава да се обогатява. Уредникът „Керамика”
съвместява отговорността и за него.
Постъпването и обработката на материалите е
съгласно действащите законодателни изисквания.
Ежегодно от музейния бюджет се отделят средства
за реставрация и индентификация, извършвани от
правоспособни колеги от музейната общност.
Вярваме, че само с приемственост и надгражда-
не на стореното преди нас, с подреденост и точност
11
The Museum of National Crafts
and Applied Arts in Troyan and the
archaeological heritage of the region
The Museum of National Crafts and Applied Arts is a
specialized museum that presents the aesthetics of folk
art, shows the beauty of the crafts and their presence in
the life of the Bulgarians in the past.
Archaeological researches in the Troyan region be-
gan at the end of the 19th century and vary in intensity
throughout the 20th century to the present. The research
teams include also specialists from the Museum of Na-
tional Crafts. The Archeology collection at the museum
began to be compiled in 1979, when the museum re-
ceived its first finds. In the 80’s of the 20th century, the
Archeology Department was provided with a relevant
specialist – archaeologist.
The materials obtained in the archaeological ex-
cavations and submitted to the museum are subject to
scientific processing and presentation – they are pub-
lished, displayed in exhibitions and filmed. Thus, for a
period of 40 years, not a small municipal museum with
a well-managed collection was instituted. Today, it has
2410 valuable cultural objects. Although in the 1990s the
museum was deprived of a specialist-archaeologist and
changed its structure, the archaeological collection was
preserved and continues to be enriched. The Ceramics
department curator combines responsibility for it.
The receipt and documenting of the materials is in
accordance with the applicable legislative requirements.
Annually, the museum budget allocates funds for res-
toration and identification performed by licensed col-
leagues from the museum community.
We believe that the history of each institution builds
only on the continuity and upgrading of what has been
в описанията и музейната документация, се гради
историята на всяка институция. Политиката на музея
е да съхраняваме, реставрираме и показваме едно
наследство, което вълнува и ни помага да осмислим
днешното ни живеене.
В тази посока е и настоящият каталог – „Ар-
хеологическото богатство на Троянския край”. Той е
кулминацията на усилията на поколения музейни
специалисти да проучат и представят пред публика
археологическото наследство на Троянски край с про-
фесионализъм и уважение.
Елеонора Авджиева
Директор на Музей на занаятите – Троян
Фонд „Археология“
От 1979 година Музеят на народните художестве-
ни занаяти и приложните изкуства – Троян започва
да прави системни археологически разкопки за про-
учване на най-старата история на град Троян и него-
вите околности. Това налага създаването на фонд Ар-
хеология, въпреки различния му тематичен обхват.
До днешна дата движимите културни ценности
във фонд Археология наброяват общо 2413 фондови
единици, от които 1356 монети. По-голямата част от
находките са от кастела Состра и териториите около
него. От 2002 година археологическия материал, от
провежданите разкопки в Состра и района постъпва
за съхранение във фонда.
В основната експозиция на Музея археологиче-
ски находки са експонирани в залата проследяваща
развитието на керамиката по българските земи,
както и в залата на металообработващите занаяти,
където са показани находки от Троянско – монети,
бронзови и сребърни накити от Античността и Сред-
новековието. През 2005 година към Музея на зана-
ятите е изграден Лапидариум, съхраняващ значими
епиграфски паметници от региона. Това са официал-
ни надписи, издигнати от войниците и командващи-
те офицери на кохортите, лагерували в Состра, над-
гробни и оброчни надписи, римска милиарна колона
с 19 редов официален надпис в чест на императорите
Филип І Араб и неговия син Филип ІІ, похлупак от сар-
кофаг, постаменти и колони.
През годините Музеят се стреми да съхранява
и експонира по подходящ начин движимото архео-
логическо наследство на Троянския край и въпреки
различната си тематика, притежава голямо количе-
ство археологически находки, значими за историята
на тези земи.
Нина Димитрова
МНХЗПИ – Троян
12
done before us, with orderly and accurate descriptions
and museum documentation. The policy of the museum
is to preserve, restore and display an inheritance that ex-
cites and helps us to understand our present life.
This is the purpose of the current catalogue – The
Archaeological Wealth of the Troyan Region. It is the
culmination of the efforts of generations of museum
specialists to explore and present the archaeological her-
itage of the Troyan region in public with professionalism
and respect.
Eleonora Avdzhieva
Director of the Museum of National Crafts
and Applied Arts in Troyan
Archaeology collection
Since 1979 the Museum of Folk Crafts and Applied
Arts in Troyan has begun to undertake systematic ar-
chaeological excavations to explore the ancient history
of Troyan and its surroundings. This necessitated the cre-
ation of the Archeology collection, despite its different
thematic scope.
At present, the movable cultural values in the ar-
chaeological collection have a total number of 2413
items, of which 1356 coins. Most of the finds are from
the castellum of Sostra and the surrounding areas. Since
2002 the archaeological material from the excavations in
Sostra and the region, has been entering the museum
collection.
In the permanent exhibition of the Museum, ar-
chaeological finds are exhibited both in the room that
traces the development of ceramics in the Bulgarian
lands and the metalworking crafts room, where finds
from the region of Troyan are shown – coins, bronze and
silver jewellery from Antiquity and the Middle Ages. In
2005, a Lapidarium was opened at the Museum of Crafts,
preserving significant epigraphic monuments from the
region. These are official inscriptions set by the soldiers
and commanding officers of the cohorts that camped in
Sostra, funerary and votive inscriptions, a Roman miliari-
um (milestone) with a 19-line official inscription in hon-
our of the emperors Philip I Arab and his son Philip II, a
sarcophagus lid and columns.
Over the years, the Museum has been trying to pre-
serve and exhibit in a proper way the movable archae-
ological heritage of the Troyan region, and despite its
different themes, it has a large number of archaeological
finds, significant for the history of these lands.
Nina Dimitrova
MFCAA – Troyan
 Музей на занаятите в гр. Троян
Folk Crafts and Applied Arts Museum in Troyan

Зала №2 в Музей на занаятите

Room №2 in the Museum of Folk Crafts

13
 Лапидариумът на Троянския музей
The lapidarium in the museum of Troyan

14
Непознатото археологическо богатство
на Троянския край
Настоящият каталог, посветен на древната ис-
тория на Троянския край, е логическо допълнение
на археологическите проучвания в Централна Стара
планина проведени през последните 120 години от
редица български изследователи – Георги Бончев,
Илия Стоянов, Николай Сираков, Иван Гацов, Вър-
бинка Найденова, Атанас Милчев, Георги Китов, Тотьо
Тотевски, Мария Балболова-Иванова, Иван Захариев,
Мария Цачева, Йордан Алексиев, Сергей Торбатов,
Иван Христов. Издаването на книжното тяло над-
хвърля обичайните цели на подобно издание, свър-
зани с традиционното изброяване на движими кул-
турни ценности. Целта е да се представят тематично
групи археологически паметници, като се въведе
читателят в археологическата среда на тяхното от-
криване. Историческият ракурс е водещ и го въвеж-
да към основните исторически периоди: Праистория,
Античност и Средни векове.
Представени са предмети съхранявани грижли-
во във фондовете на Музея на занаятите в гр. Троян,
Националния исторически музей, Регионалния ис-
торически музей в гр. Ловеч, Националния архео-
логически институт с музей в гр. София и Музей по
палеонтология и исторична геология на Софийския
университет. В следващите цветно илюстровани стра-
ници най-голям е делът на артефактите собственост
на Музея на занаятите, като подбора на паметници-
те, макар и субективен, се надявам да е сполучлив.
Разбира се в музейното дело има неписано правило,
че никоя културна институция не е в състояние да
експонира всичките си паметници, както и да ги пуб-
ликува в пълнота. От 2413 фондови археологически
15
The unknown archaeological wealth of
the Troyan region
The present catalogue dedicated to the ancient his-
tory of the Troyan region is a logical complement to the
archaeological excavations in Central Stara Planina, con-
ducted over the last 120 years by a number of Bulgarian
researchers (Georgi Bonchev, Iliya Stoyanov, Nikolay Sir-
akov, Ivan Gatsov, Varbinka Naydenova, Atanas Milchev,
Georgi Kitov, Totyo Totevski, Maria Balbolova-Ivanova,
Ivan Zahariev, Maria Tsacheva, Yordan Aleksiev, Sergey
Torbatov, Ivan Hristov). The publishing of the book’s body
goes beyond the usual aims of listing the movable cul-
tural values which is traditional for such a publication.
The aim here is to present thematic groups of archaeo-
logical monuments by introducing the reader into the
archaeological environment of their discovery. The his-
torical angle is the leading one and introduces the reader
to the main historical periods: Prehistory, Antiquity and
Middle Ages.
Presented are objects carefully kept in the funds of
the Museum of Crafts in the town of Troyan, the Nation-
al Museum of History, the Regional Museum of History
in Lovech, the National Archaeological Institute with a
museum in Sofia and the Museum of Palaeontology and
Historical Geology of the Sofia University. In the follow-
ing colour-illustrated pages the largest share of artifacts
belongs to the Crafts Museum, the selection of mon-
uments although subjective I hope to be successful. Of
course in the museum there is an unwritten rule that no
cultural institution is able to expose all its monuments
and to publish them in full. Of 2413 archaeological items
kept in Troyan, 265 monuments have been catalogued,
which gives an idea of the lifestyle of the ancient pop-
ulation that lived in the lands along the upper stream of
единици съхранявани в Троян са каталогизирани 265
паметника, които дават представа за бита на древно-
то население живяло в земите по горното течение на
р. Осъм.
Текстът е двуезичен с цел по-широкообхватното
популялизиране на богатото ни културно наследство.
Връзката обекти-находки-музей е подчертана нався-
къде, като по този начин е проследен целия процес
на инвентиране на старините. Настоящото издание
връща читателя хронологически назад във време-
то преди1868 г. (годината на обявяване на Троян за
град в състава на Османската империя). Илюстрира-
ната история на археологическите обекти и ценните
находки са още един повод троянци да се гордеят с
хилядолетното си културно наследство. Акцент в ка-
талога остават находките намерени на територията
на крайпътния комплекс Состра, разположен в зем-
лището на селата Ломец, Дълбок дол и Лешница.
Именно за този комплекс Община Троян, Ротари клуб,
Националния исторически музей и Музея на занаяти-
те обединиха усилия през 2002 г. да проучат, опазят
и популялизират наследството на траки и римляни.
Резултатите са налице и може да се напише, че след
Троянския манастир на туристическата карта на Об-
щина Троян все по-осезаемо придобиват значим вид
крепостта Состра и синхронните обекти дело на Вели-
ката Римска цивилизация.
Накрая, макар и нескромно, си позволявам да
отбележа и личен мотив при съставянето на катало-
га. Той е свързан с опита ми да проучвам миналото на
родния край през последните 34 години, от които 20
като професионален историк и археолог.
Благодаря на всички подпомогнали издаването
на каталога. С пожелание следващия каталог след
няколко десетилетия да бъде още по-богат и интри-
гуващ.
Март 2019 г. проф. д-р Иван Христов
София
16
the Osam River.
The text is bilingual, i.e. in Bulgarian and English,
in order to expand the popularisation of our rich cultur-
al heritage. The sites-finds-museum connection is un-
derlined everywhere, thus tracing the whole process of
documenting the antiquities. The present edition returns
the reader chronologically back in time before 1868 (the
year when Troyan was proclaimed a town in the adminis-
trative structure of the Ottoman Empire). The illustrated
history of the archaeological sites and valuable finds are
another reason for the Troyan citizens to be proud of their
millennial cultural heritage. The accent in the catalogue
remains on the finds discovered on the territory of Sostra
roadside station situated within the boundaries of the
villages of Lomets, Dalbok Dol and Leshnitsa. It is for this
complex that the Troyan Municipality, the Rotary Club,
the National History Museum and the Museum of Crafts
joined efforts in 2002 to explore, preserve and popularise
the Thracians and Romans’ heritage. The results are avail-
able and it can be written that besides the Troyan Mon-
astery, the fortress of Sostra and the synchronous sites of
the great Roman civilisation are becoming increasingly
noticeable on the tourist map of the Troyan Municipality.
Finally, I cannot help mentioning my personal mo-
tive in compiling the catalogue. It is related to my experi-
ence in studying the history of my native country for the
past 34 years, of which 20 as a professional historian and
archaeologist.
Thanks to everyone who helped publish the cata-
logue. Wishing the next catalogue that will be released
after several decades to be richer and more intriguing.
March 2019 Prof. Dr. Ivan Hristov
Sofia
 Праистория
Най-древните археологически материа-
ли в Троянския край са открити в пещерата
Топля, в землището на с. Голяма Желязна. Те
се датират за първата половина на Каменна-
та епоха (палеолит). По стечение на обстоя-
телствата именно в тази пещера започва да
се „пише“ археологическата история на Тро-
янско. В далечната 1898 г. троянския учител
Михаил Койчев провежда първите любител-
ски разкопки в началото на една от пещер-
ните галерии. Проучванията са продължени
от д-р Георги Бончев, който през 1900 г. пра-
ви и първата научна публикация за праисто-
рически находки във Васильовската плани-
на (Тотевски 1992, 7).
Осем десетилетия по-късно в Топля са
извършени сериозни научни проучвания
от екип на АИМ при БАН ръководени от
Николай Сираков и Иван Гацов (Сираков,
Сиракова, Гацов, Иванова 1982, 4). Откри-
тият археологически материал в пещерата
е огромен и разнообразен. В културните
пластове през годините са открити: цели и
фрагментирани керамични съдове, медни
шила, кремъчни инструменти, костни сечи-
ва. Датировката на археологическите пред-
мети показва, че животът в Топля с прекъс-
вания е продължил от Каменната епоха,
през Медно-каменната епоха до края на
Бронзова епоха. Точно фиксирани са след-
ните периоди: Ранен неолит (5900 – 5500 г.
пр. Хр.), Финален халколит (4100 – 3800 г. пр.
Хр.) и Протобронзова епоха (3800 – 3600 г.
пр. Хр.).
Паралелно с проучванията в пещерата
Топля, в Троянския край са открити случай-
но множество праисторически предмети,
които датират сполучливо най-древната
история на Централния Предбалкан. Това
са находките от каменни брадви, чукове и
тесли при селата: Бели Осъм, Дълбок дол,
Орешак и Старо село.
Според троянския краевед и дългоди-
шен директор на Музея на занаятите То-
п ра и с т о р и я
prehistory
The most ancient archaeological mate-
rials in the region of Troyan are found in the
Toplya cave, within the boundaries of the vil-
lage of Golyama Zhelyazna. They date back to
the first half of the Stone Age (Palaeolithic). It is
in this cave that the archaeological history of
the Troyan region began to be ‘written’. In the
distant 1898, Mihail Koychev, a teacher in Troy-
an, conducted the first amateur excavations
in the beginning of one of the cave galleries.
The researches were continued by Dr. Georgi
Bonchev, who in 1900 also made the first sci-
entific publication on the prehistoric finds in
the Vassilyovska Mountain (Тотевски 1992, 7).
Eight decades later, new serious scientif-
ic investigations were carried out by a team
of AIM at BAS led by Nikolay Sirakov and Ivan
Gatsov (Сираков, Сиракова, Гацов, Иванова
1982, 4). The amount of the archaeological
material found in the cave is enormous and
varied. In the cultural layers during the years
unearthed were whole and fragmented ce-
ramic vessels, copper awls, flint instruments;
bone tools. The dating of archaeological ob-
jects shows that life in the Toplya Cave con-
tinued with interruptions from the Stone Age
through the Copper Stone Age to the end of
the Bronze Age. The following periods are
precisely fixed: Early Neolithic (5900-5500 BC),
Final Chalcolithic (4100-3800 BC), and Pro-
to-bronze Age (3800-3600 BC).
In parallel with the research in the Toplya
Cave a number of prehistoric objects, which
date well the most ancient history of the Cen-
tral Fore-Balkan Mountain were found in the
Troyan region. These are stone axes, hammers
and adzes found at the villages of Beli Osam,
Dalbok Dol, Oreshak and Staro Selo.
According to Totyu Totevski, a local re-
searcher of the Troyan region and long-time
director of the Crafts Museum, spear- and
arrow-heads were found in the vicinity of
the villages of Debnevo, Leshnitsa, Lomets,
Velchevo, Oreshak, Cherni Osam, Novo Selo
17 preh istory
 Входът на пещерата Топля при с. Голяма Желязна
Entrance to Cave Toplya at Golyama Zhelezna village

Изворът на р. Топля от едноименната пещера

The spring of the river Toplya

п ра и с т о р и я 18 preh istory
тьо Тотевски върхове на копия и стрели са
открити в околностите на селата Дебнево,
Лешница, Ломец, Велчево, Орешак, Чер-
ни Осъм, Ново село и Гумощник (Тотевски
1992, 9). Пак според Тотевски първата медна
брадва е открита в с. Видима (съхранявана
днес в НАИМ при БАН – виж Черных 1978, 142,
табл. 247). Втората находка представена в
каталога е открита в околностите на с. Бе-
лиш (Тотевски 1991, 3 – 4).
Една случайна находка от кухи бронзо-
ви брадви намерена при направата на път
от с. Шипково за хижа Васильов датира Къс-
нобронзовата епоха в Троянския край.
За съжаление липсата на мащабни ар-
хеологически проучвания в Троянско в
областта на Праисторията затруднява ре-
конструкцията на най-древната история на
тази част от планината.
И все пак, две локализирани праистори-
чески селища от екипи на НИМ, едно в до-
лината на р. Топля северно от едноименна-
та пещера и второ източно от с. Добродан,
дават надежда, че от недрата на земята ще
излязат ценни праисторически артефакти.
п ра и с т о р и я
and Gumoshnik (Тотевски 1992, 9). Again ac-
cording to Totevski the first copper axe was
discovered in the village of Vidima (kept today
at NAIM at BAS – cf. Черных 1978, 142, table 247).
The second object presented in the catalogue
was found in the vicinity of the village of Bel-
ish (Тотевски 1991, 3-4).
A random find of hollow bronze axes un-
earthed during the construction works on a
road from the village of Shipkovo to the Vass-
ilyov chalet dates back to the late Bronze Age
in the Troyan region.
Unfortunately, the lack of extensive ar-
chaeological research in the region of Troyan
in the field of prehistory hampers the recon-
struction of the most ancient past of this part
of the mountain.
Yet two prehistoric settlements localised
by teams of the National Museum of Histo-
ry, one in the valley of the river Toplya to the
north of the cave bearing the same name and
the second to the east of the village of Do-
brodan, raise hopes that valuable prehistoric
artifacts will emerge from the bowels of the
earth.
19 preh istory
 1. рударска каменна брадва чук
Дължина 18,5 см; макс. широчина 5,4 см.
Случайна находка. Ранна бронзова епоха, III
хил. пр. Хр.
Неизвестно местонахождение. МНХЗ-
ПИ – АКП-12.
1. Mining stone hammer-axe
Length 18.5 сm; maximum width 5.4 cm
Random find. Early Bronze Age, 3rd millennium
BC
Findplace unknown. МНХЗПИ – АКП-12

2. Каменен боздуган 2. stone mace

Височина 5 см; макси- Height 5 сm; maxi-
мален диаметър 6,4 см. mum diameter 6.4 cm.
Местонамиране – с. Голяма Findplace – Golyama
Желязна, случайна наход- Zhelyazna village, ran-
ка. Късен халколит – Ранна dom find. Late Chal-
бронзова епоха, втората colithic – Early Bronze
половина на V – III хил. пр. Age, second half of
Хр. МНХЗПИ – АКП-16 5th-3rd millennium BC.
МНХЗПИ – АКП-16

3. Каменна тежест 3. stone weight

Височина 4,4 см; Height 4.4 cm, diameter 4
диаметър 4 см. cm. Findplace – the village
Местонамиране – с. Бе- of Belish. Donated by Pavlin
лиш. Дарение от Павлин Stoynov. Chalcolithic – Bronze
Стойнов. Халколит – Age, 5th-3rd millennium BC
бронзова епоха, МНХЗПИ – АКП-7.
V – III хил. пр. Хр. Unpublished.
МНХЗПИ – АКП-7.
Непубликувана.

п ра и с т о р и я 20 preh istory
4. Каменна брадва 4. stone axe
Дължина 8,1 см. Халколит, V хил. пр. Хр. Неиз- Length 8.1 cm. Chalcolithic, 5th millennium BC.
вестно местонамиране. МНХЗПИ – АКП-11. Непу- Findplace unknown. МНХЗПИ – АКП-11. Unpub-
бликувана. lished.

5. Каменно хаванче 5. stone mortar

Дължина 6 см. Височина 2,8 см. Местонами- Length 6 cm. Height 2.8 cm Findplace – village
ране – с. Гумощник. МНХЗПИ – АКП-10. of Gumoshnik. МНХЗПИ – АКП-10.
Непубликувано. Unpublished.

п ра и с т о р и я 21 preh istory
6. медна брадва
Дължина 8, 1 см. Тип Ясладани, Късен хал-
колит, втората половина на V – началото на IV
хил. пр. Хр. Неизвестно местонамиране. МНХЗ-
ПИ – АM II 17
Публикация: Тотевски 1991, 3 – 4.
7. Керамичен съд
Височина 6 см. Макс. широчина 8 см.
Музей по палеонтология и исторична ге-
ология на Софийския университет. Финален
халколит, края на V – началото на IV хил. пр. Хр.
Публикации: Стоянов 1904.
п ра и с т о р и я
6. Copper axe
Length 8.1 cm. Type Yasladani, Late Chalcolithic,
second half of 5th – beginning of 4th millennium
BC. Findplace unknown. МНХЗПИ – АM II 17
Published in: Тотевски 1991, 3-4
7. Ceramic vessel
Height 6 сm; maximum width 8 cm
Museum of Palaeontology and Historical Geolo-
gy at the University of Sofia. Final Chalcolithic, end
of 5th – beginning of 4th millennium BC
Published in: Стоянов 1904
22 preh istory
8. медно шило
Дължина 9,2 см. Музей по палеонтология и
исторична геология на Софийския университет.
Финален халколит, края на V – началото на IV
хил. пр. Хр.
Публикации: Бончев 1900, фиг. 16 – 38.
9. медно шило
Дължина 12 см. Музей по палеонтология и
исторична геология на Софийския университет.
Финален халколит, края на V – началото на IV
хил. пр. Хр.
Публикации: Стоянов 1904 табл. 1 – 10.
10. медно шило
Дължина 9,6 см. Музей по палеонтология и
исторична геология на Софийския университет.
Финален халколит, края на V – началото на IV
хил. пр. Хр.
Публикации: Стоянов 1904, табл. 1 – 9.
п ра и с т о р и я
8. Copper awl
Length 9.2 cm. Museum of Palaeontology and
Historical Geology at the University of Sofia. Final
Chalcolithic, end of 5th – beginning of 4th millen-
nium BC
Published in: Бончев 1900, fig. 16-38
9. Copper awl
Length 12 cm. Museum of Palaeontology and
Historical Geology at the University of Sofia. Final
Chalcolithic, end of 5th – beginning of 4th millen-
nium BC
Published in: Стоянов 1904 table 1-10
10. Copper awl
Length 9.6 cm. Museum of Palaeontology and
Historical Geology at the University of Sofia. Final
Chalcolithic, end of 5th – beginning of 4th millen-
nium BC
Published in: Стоянов 1904, table 1-9
23 preh istory
11. Керамичен съд
Височина 9,2 см. Макс. широчина 15,8 см. Му-
зей по палеонтология и исторична геология
на Софийския университет. Финален халколит,
края на V – началото на IV хил. пр. Хр.
Публикации: Стоянов 1904, табл. 2 – 1.
12. Керамичен съд
Височина 5,2 см. Макс. широчина 9,7 см. Му-
зей по палеонтология и исторична геология на
Софийския университет. Култура Тей, фаза 3/4;
края на средната – началото на Късната бронзо-
ва епоха. Средата на II хил. пр. Хр.
Публикации: Бончев 1900, фиг. 16 – 43.
п ра и с т о р и я
11. Ceramic vessel
Height 9.2 cm. Maximum width 15.8 cm. Muse-
um of Palaeontology and Historical Geology at the
University of Sofia. Final Chalcolithic, end of 5th –
beginning of 4th millennium BC
Published in: Стоянов 1904, table 2-1
12. Ceramic vessel
Height 5.2 сm; maximum width 9.7 cm. Muse-
um of Palaeontology and Historical Geology at
the University of Sofia. Culture Tay, phase 3/4; end
of the Middle -beginning of the Late Bronze Age.
Middle of 2nd millennium BC
Published in: Бончев 1900, fig. 16-43
24 preh istory
 тракийска еПоха
траките по северните склонове на
Централен хемус
Терминът „Предбалкан“ или „предпла-
нини“ липсва в сведенията на античните
автори. От гледна точка на историческата
география земите на север от Хемус (Стара
планина) до идването на римляните през I
век пр. Хр. можем да свържем с упоменава-
нето на отделни хидроними, с чиято помощ
локализираме, макар и за кратки периоди,
тракийски племена.
За разглежданият регион етнонимична-
та картина придобива ярки очертания едва
към V век пр. Хр., чрез перото на древног-
ръцкия историк Херодот. Той допълва све-
денията на Хекатий и Хеланик и помества
в земите между Ятрис (Янтра), Ноес (река
край Свищов) и Артанес етнонима на кро-
бизите (Hdt., IV, 49). Следващата река, споме-
ната от Херодот, е Ескус (Искър), което дава
възможност да локализираме Артанес (по
реда на изброяването) с река между Осъм и
Искър (Спиридонов 1983, 80).
След Херодот кробизите се споменават
едва в III в. пр. Хр. В десета книга на „Тракий-
ска история“ атинския историк Филарх каз-
ва, че „цар на тъй наречените кробизи ста-
нал Исант, който по разкош надминавал
всички свои съвременници. Той бил богат
и красив“ (Athen., XXII, 536 d). Изказаното в
литературата мнение, че сведението на Фи-
ларх за богатият кробизки цар Исант трябва
да се свърже с дн. Североизточна България,
е само предположение. Атинският историк
пише своята история в III век, когато липс-
ват сведения за друга локализация на кро-
бизите и навярно те водят самостоятелен
политически живот по подобие на съсед-
ните гети и трибали (Фол, Спиридонов 1983,
114). Впрочем, тези бележки могат да бъдат
подсилени чрез коментара на откритият ар-
хеологически материал в областта – наблю-
дения, които спомагат за културно-истори-
т ра к и й с к а е п о х а
thracian period
The Thracians on the northern
slopes of Central haemus
The term “Forebalkan” or “foothills” is ab-
sent in the ancient authors. From the point of
view of historical geography, until the arrival
of the Romans in the 1st century BC we can as-
sociate the lands to the north of Haemus (Stara
Planina) with the different mentioned hydro-
nyms, with the help of which certain Thracian
tribes can be localised, albeit for short periods.
The ethnonymic picture in the region
under consideration acquires a clear outline
only towards the 5th century BC thanks to the
pen of the ancient Greek historian Herodo-
tus. He adds to the information of Hecataeus
and Hellanicus and places the ethnonym of
the Krobyzoi in the lands between the rivers
Iatrus (Yantra), Noes (a river near Svishtov) and
Artanes (Hdt., IV, 49). The next river, mentioned
by Herodotus, is Oescus (Iskar), which makes
it possible to identify Artanes (by the order of
reference) with a river between the Osam and
Iskar (Спиридонов 1983).
After Herodotus, the Krobyzoi are men-
tioned only in the 3rd century BC. In the tenth
book of the Thracian History, the Athenian his-
torian Phylarchus says that “the king of the so-
called Krobyzoi became Isant, who surpassed
all his contemporaries in splendour, and was
rich and beautiful” (Athen., XXII, 536 d). The
opinion, expressed in the literature that Phy-
larchus’s account of Isant, the wealthy king
of the Krobyzoi has to be connected with the
present-day Northeastern Bulgaria, is only an
assumption. The Athenian historian writes his
story in the 3rd century when there is no evi-
dence of another localisation of the Krobyzoi,
and they probably lead an independent politi-
cal life similarly to the neighbouring Getae and
Triballi (Фол, Спиридонов 1983, 114). Moreover,
these remarks can be given more weight by
the analysis of the accumulated archaeologi-
cal material on the issue and the observations
25 t h r ac i a n p e r i o d
 Трибали, кробизи и гети в VI в. пр. Хр.

Карта на разположението на тракийските племена северно от Хемус – по Т. Спиридонов

Map of the Thracian tribes north of Haemus – by T. Spiridonov

ческото обособяване на разглежданата от
нас територия в границите на I хил. пр. Хр.
През 1975 г. Ал. Фол предлага хипотеза-
та, че районът Осъм–Луковит на север, до
Тетевен–с. Градница на юг, образува пра-
воъгълник, който се смята за ядрото на
тракийското племе мизи (респективно кро-
бизите – вж. Фол 1975, 34; Фол 1977; Tacheva
1982, 31 – 49). Авторът отбелязва, че посоче-
ната от Птолемей стратегия Усдицезика за
Централна Северна България отговаря на
получената по археологически път област.
Една карта на находките със златни и
сребърни съдове, използвана от М. Тачева
за датиране на съкровището от Рогозен,
допълва археологическите граници на Про-
учването (Тачева 1987, 6). В нея са посочени
(съкровищата от Луковит, Тетевенско,
Владиня, Радювене, Александрово, Летница,
Градница. Картата може да бъде допълнена
с находки от сребърна фиала от Васильово,
златен пръстен от с. Гложене (Фол 1975, 33),
that help the cultural and historical differenti-
ation of the territory we are considering within
the 1st millennium BC.
In 1975, A. Fol offers the hypothesis that
the region from Osam-Lukovit to the north
and to Teteven – Gradnitsa village to the
south, forms a rectangle that is considered to
have been the nucleus of the Thracian tribe of
the Moesi (respectively the Krobyzoi – see Фол
1975, 34, Фол 1977, Tacheva 1982, 31-49). The
author assumes that the strategia of Ousdike-
sike placed by Ptolemy in Central Northern
Bulgaria corresponds to the region evidenced
archaeologically.
The finds of gold and silver vessels mapped
by M. Tacheva in order to date the Rogozen
treasure complement the archaeological
boundaries of the study (Тачева 1987, 6). The
map shows the treasures from Lukovit, Tete-
ven region, Vladinya, Radyuvene, Aleksandro-
vo, Letnitsa and Gradnitsa. It can be supple-
mented with other finds: a silver phiale from

т ра к и й с к а е п о х а 26 t h r ac i a n p e r i o d
златни обици и нагръдник от с. Горна Же-
лязна (Миков 1950, 146), сребърни накити от
с. Орешак (Тотевски 1988, 13), златни обеци
от с. Бериево (Фол 1993, 36).
Изброените дотук паметници на тра-
кийското изкуство се датират V – III в. пр. Хр.
Те илюстрират започналите през първата
половина на хилядолетието държаво-обра-
зувателни процеси в земите на север от Хе-
мус. Допустимо е богатите гробни находки
от Ловешко по косвен път да се свържат с
могъщия владетел Исант или сроден, оста-
нал неизвестен, династически дом. За раз-
глежданият регион се свързва и името на
тракийския владетел Пастрок живял през II
век пр. Хр. Името му е изписано върху две
сребърни купи при съкровището от с. Бо-
хот, Плевенско (Теодосиев 1991, 44 – 45).
През Елинистическата епоха в разглеж-
даните територии настъпват промени, ясно
доловими чрез миграциите на племена на
изток и походите на келтите от северозапад.
Скимнос локализира въпросните кробизи в
дн. Североизточна България (Кацаров, Де-
чев 1949, 144). Клавдий Птолемей счита, че
те населяват брега на Понта „в източната
част на Мизия“ (Кацаров, Дечев 1949, 350).
Изместването нa кробизите на изток трудно
може да бъде доказано чрез натиска на кел-
тите. Според Ив. Венедиков, една от техните
групи воюва с трибали и гети, но е отблъс-
ната и по път, който не е уточнен, тя пре-
минава в Южна Тракия (Венедиков 1956, 17).
Проблемът с локализацията на племен-
ната общност на кробизите през Елинисти-
ческата епоха отстъпва място на въпроси-
те свързани с териториалното деление на
Одриското царство (неговата периферия)
и оформянето на новите административни
единици в Тракия – стратегиите. Спомена-
тият вече римски географ Клавдий Птоле-
мей съобщава за Западна Тракия и Дунав-
ската равнина имената на три стратегии:
Сардике, Усдицезике, Селетике (а по-късно и
Рюсике). Посочената от Птолемей стратегия
Усдицезике за централна Северна България
отговаря на получилата се по археологи-
чески път област между Осъм-Луковит-Те-
тевен-Градница (Фол 1975, 33). Според Г. Ка-
царов Усдицезике се е простирала между
т ра к и й с к а е п о х а
Vasilyovo, a gold finger ring from the village
of Glozhene (Фол l1975, 33), gold earrings and
breastplate from Golyama Zhelyazna (Миков
1950, 146), silver jewellery from the village of
Oreshak (Тотевски 1988, 13), gold earrings
from the village of Berievo (Фол 1993, 36).
The objects of the Thracian art listed here
date back to the 5th-3rd century BC. They il-
lustrate the state-forming processes that be-
gan in the first half of the millennium in the
lands to the north of Haemus. It is acceptable
to connect indirectly the rich burial finds from
the region of Lovech with the mighty ruler
Isant or another related unknown dynastic
home. The name of the Thracian ruler Pas-
trokos, who lived in the 2nd century BC, is also
associated with the region under considera-
tion. His name is written on two silver bowls
of a treasure from the village of Bohot, Pleven
region (Теодосиев 1991, 44-45).
During the Hellenistic era in the territories
under consideration changes occur, which are
clearly perceptible in the migrations of the
tribes to the east and the northwest. Scym-
nus localises the mentioned Krobyzoi in the
present-day Northeastern Bulgaria (Кацаров,
Дечев 1949, 144). Claudius Ptolemy believes
that they inhabit the coast of Pontus “in the
eastern part of Moesia” (Кацаров, Дечев 1949,
350). The shift of the Krobyzoi to the east can
hardly be explained with the pressure of the
Celts. According to I. Venedikov, one of their
groups fought with the Triballi and Getae
but was repulsed and by an unspecified track
the Krobyzoi passed into southern Thrace
(Венедиков 1956, 17).
The problem of localisation of the tribal
community of the Krobyzoi in the Hellenistic
epoch gives way to the issues related to the
territorial division of the Odrysian kingdom
(its periphery) and the shaping of the new ad-
ministrative units in Thrace – the strategiai.
The already mentioned Roman geographer
Claudius Ptolemy reports the names of three
strategiai in Western Thracia and the Dan-
ube Plain: Sardike, Ousdikesike and Selletike
(and later Rusike). The strategia Ousdikesike
in Central Northern Bulgaria mentioned by
Ptolemy corresponds to the archaeologically
evidenced region locked between Osam-Lu-
27 t h r ac i a n p e r i o d
реките Вит и Янтра (Кацаров 1930, 78).
Три от предполагаемите граници на
племенната територия на кробизите не
могат да се очертаят точно: западната, при
която е спорно локализирането на Артанес
(река между Осъм и Искър), източната (около
Янтра) и северната. Това се дължи не само
на фрагментарните писмени сведения, но
и на самата структура на всеки племенен
съюз или протодържавна организация.
Устойчивостта в отсядането на кробизите
или на тези, които обитават територията
след III в. пр. Хр., трябва да се търси на юг
към Централния Предбалкан и самата пла-
нина, за която Ариан е чул, че живеят авто-
номни траки.
i.1 Селищни микрорайони
От резултатите на теренните обхожда-
ния и археологически разкопки става оче-
видно, че територията на дн. Троянски край
е разделена на микрорайони със свой ико-
номически облик и поселищна система. По-
казателите за това райониране са концен-
трацията на открити селища, некрополи,
укрепления и пo-значими археологически
находки в тях (виж избрана литература:
Христов 1999; Христов 2018).
1. Първият по-значим микрорайон в се-
верното подножие на Централен Хемус е в
района на днешния град Троян, земята в из-
точното подножие на Васильовската плани-
на, на запад до селата Орешак и Гумощник,
на север до с. Ломец. Откритите селища и
картираните некрополи и тракийски кре-
пости са разположени в близост едни до
други по протежение на реките Бели Осъм
и Черни Осъм и съседните билни възвише-
ния. Характерно за посочената територия
са гъстите поселения около трасето на бъ-
дещия римски път, която вероятно обяс-
нява и поселищната приемственост през
Римската епоха. От околностите на гр. Тро-
ян в с. Горно Трапе на изток са известни две
колективни находки на бронзови монети от
времето на Филип II и Александър III Маке-
донски. От същата епоха в околностите на
с. Ломец са описани две колективни наход-
ки на драхми на Александър Македонски
и тетрадрахми от о-в Тасос. Западно от се-
лото е намерена Непубликувана сребърна
фиала. Тези находка заедно с откритите в
т ра к и й с к а е п о х а
kovit-Teteven-Gradnitsa (Фол 1975, 33). Ac-
cording to G. Katsarov Ousdikesike spanned
between the rivers Vit and Yantra (Кацаров
1930, 78).
Three of the supposed boundaries of
the tribal territory of the Krobyzoi cannot be
drawn precisely: the western boundary where
the localisation of Artanes (the river between
the Osam and Iskar) is arguable, the eastern
one (around the Yantra) and the northern. This
is due not only to the fragmentary written in-
formation but also to the very structure of any
tribal union or proto-state organisation. The
persistent settlement of the Krobyzoi or of
those who inhabited the territory after the 3rd
century BC should be sought to the south to-
wards the Central Forebalkan and the moun-
tain itself, which were inhabited as Arrianus
had heard by autonomous Thracians.
i.1 settlement micro regions
From the results of the field surveys and ar-
chaeological excavations, it becomes obvious
that the territory of the present Troyan region
was divided into micro-regions each with its
economic appearance and settlement system.
The indicators for this zoning are the concen-
tration of uncovered settlements, necropolis-
es, fortifications and significant archaeological
finds in them (see referred literature: Христов
1999, Христов 2018).
1. The first more significant micro-region
at the northern foot of Central Haemus is in
the area of today’s town of Troyan, the territo-
ry at the eastern foot of the Vasilyovska Moun-
tain, in the west to the villages of Oreshak and
Gumoshtnik and in the north to the village of
Lomets. The recorded settlements and the
mapped necropoleis and Thracian fortresses
are situated close to each other along the Beli
Osam and Cherni Osam rivers and the adja-
cent elevations. Characteristic of this area are
the dense settlements along the route of the
future Roman road, which probably also ex-
plains the continuity of inhabitance during the
Roman epoch. From the surroundings of the
town of Troyan in the village of Gorno Trape to
the east two hoards of bronze coins from the
time of Philip II and Alexander III of Macedon
are known. From the same period two hoards
of drachms of Alexander of Macedon and tet-
radrachms from the island of Thasos are docu-
28 t h r ac i a n p e r i o d
процеса на Проучване: на тракийски моги-
ли сребърни накити от с. Орешак, бронзови
съдове и накити от селата Патрешко и Тер-
зийско, датират периода на икономически
разцвет V – III в. пр. Хр.
Разглежданият микрорайон обхваща
приблизително 240 кв. км. В него могат да
бъдат обозначени около 20 по-големи мо-
гилни некропола, 9 тракийски укрепления
и останки от селища, култови паметници
концентрирани в околностите на с. Оре-
шак. Разстоянието между тези археологи-
чески комплекси не надвишава повече от 3
км, което още един път подчертава характе-
ра на микрорайона.
2. На изток от течението на р. Осъм и се-
верните склонове на Васильовската плани-
на до Микренските височини в долината на
р. Вит на запад, можем да очертаем втори
микрорайон. Тук релефът улеснява задача-
та ни, а богатите археологически находки го
подчертават. Центърът на този микрорайон
вероятно е бил около дн. с. Горна Желязна.
Три километра югоизточно от него се нами-
ра пещерата Топля с многопластов култу-
рен пласт от Праисторията до Новожеляз-
ната епоха. При теренни обходи в долината,
през която протича едноименната река,
са забелязани следите на няколко селища,
по-голяма селищна могила и находища на
кремъчни сечива в могилен некропол.
В самото село през 1940 г. е разкопана
могила, в която са намерени златни обици
и нагръдник. Цялостната датировка на мо-
гилния инвентар е V – IV век пр. Хр., а споме-
натите предмети могат да бъдат тълкувани
като инсигнии на властта на местен тракий-
ски предводител. Интерес в околностите
на селото предизвиква употребявания и
до днес топоним „Линзипар“, който, въпре-
ки различните етимологични обяснения,
намира връзка с тракийската глоса „пара".
Това понятие, означаващо село, предста-
влява приблизително скромно убежище на
част от племето с постройки от плет и дър-
во без да бъде укрепявано.
В границите на микрорайона следва
да отбележим една находка от 36 варвар-
ски имитации на тасоски тетрадрахами от
съседното Старо село (Тотевски 1992, 32) и
една находка на 18 тетрадрахми на I Маке-
т ра к и й с к а е п о х а
mented in the vicinity of the village of Lomets.
To the west of the village an unpublished silver
phiale was found. These finds together with
the ones uncovered in the Thracian mounds
i.e. silver jewellery from the village of Oreshak,
bronze vessels and adornments from the vil-
lages of Patreshko and Terziysko allow dating
the period of economic growth in the 5th –
3rd century BC.
The considered micro-region covers ap-
proximately 240 sq km. There are about 20
larger mound necropoleis, 9 Thracian fortifi-
cations and remains of settlements, cult mon-
uments concentrated mainly in the vicinity of
the village of Oreshak. The distance between
these archaeological complexes does not ex-
ceed 3 km, which once again highlights the
character of the micro-region.
2. To the east a second micro-region can
be drawn from the Osam River and the north-
ern slopes of the Vasilyovska Mountain to the
Mikrenski heights in the valley of the Vit River
to the west. The relief here makes our task easy
and the rich archaeological finds call atten-
tion to it. The centre of this micro-region was
probably around today’s village of Golyama
Zhelyazna. Three kilometres southeast of it is
the cave of Toplya with a multilayered cultural
stratum from Prehistory to the New Iron Age.
The traces of several settlements, a larger tell
and deposits of flint tools in a mound necrop-
olis were recorded during the field surveys in
the valley through which flows a river of the
same name.
A mound was excavated in the village itself
in 1940, where gold earrings and a breastplate
were found. The general dating of the mound
inventory is from the 5th-4th century BC, and
the artifacts mentioned can be interpreted as
insignia of power of a local Thracian leader.
The local place name Linzipar still preserved
in the vicinity of the village provokes certain
interest as despite the different etymological
explanations, it finds a connection with the
Thracian gloss “para”, which in the meaning of
a settlement denotes an approximately sim-
ple sheltering unfortified structure of wattle
and daub where part of the tribe could take
refuge.
Within the boundaries of the micro-region
we should mention a hoard of 36 barbarian im-
29 t h r ac i a n p e r i o d
донска област (II – I в. пр. Хр).
По протежението на северните склоно-
ве на Васильовската планина са известни
около пет тракийски укрепления и две в ра-
йона на Микренските височини. Изхождай-
ки от котловинния характер на територията
следва да допуснем концентрацията на се-
лища под нивото на сегашния язовир Сопот,
а функцията на споменатите укрепления да
е била за убежище, в случай на опасност на
населението в равнината. Микрорайонът
с център с. Горна Желязна има две важни
особености. Тук от значение са били руд-
ни находища във Васильовската планина,
кремъчното находище в района на Батън и
лесните комуникационни връзки на облас-
тта на запад с района на Луковит и изток с
долината на р. Осъм. В сегашни представи
и мерни единици територията е обхващала
около 260 кв. км.
4. В източната периферия на изследва-
ната територия следва да отбележим още
два микрорайона.
Първият обхваща котловинните места
заключени между Микренско-Севлиевски-
те височини на север, на юг до Черни връх
и Черешките, на запад до селата Врабево и
Дебнево, а на изток до р. Стражата. Харак-
терни черти на територията са концентра-
ция на равнинно разположени селища с
поселищен континюитет от Енеолита до
Късножелязната епоха. По подобие на оста-
налите райони укрепените места (осем на
брой) са разположени по високите хълмове
на север и юг. Най-големите могилни некро-
поли тук са при селата Дебнево, Ряховците,
Столът, Хирево и гр. Севлиево. От този микро-
район са известни две зидани гробници с
правоъгълен план, датирани за IV в. пр. Хр. –
с. Столът (Севлиевско) и с. Велковци (Габров-
ско). Територията обхваща около 210 кв. км.
Вторият микрорайон на изток е концен-
триран около севлиевското село Кръвеник.
Географската му обособеност е подчертана
с ограждащите го височини на вр. Острец,
вр. Черешките, северните склонове на Ста-
ра планина, а на изток – горното течение
и притоци на р. Росица. Вероятен център
трябва да се търси в околностите на дн.
с. Кръвеник, където са картирани 88 над-
т ра к и й с к а е п о х а
itations of Thasos tetradrachms from the neigh-
bouring Staro Selo (Тотевски 1992, 32) and a
smaller hoard of 18 tetradrachms of the Prov-
ince of Macedonia Prima (2nd – 1st century BC).
About 5 Thracian fortifications are known
along the northern slopes of the Vasilyovska
Mountain, and other two are situated in the
area of the elevations of Mikre. Taking into ac-
count the lowland nature of the territory, we
should imply concentration of settlements be-
low the current Sopot dam and that the forti-
fications served the function of refuges for the
population from the plain in time of danger.
The micro-region with Golyama Zhelyazna as
its centre has two important features. Here,
the ore deposits in the Vasilyova Mountain,
the flint deposit in the Baton area, the easy
communication links with the Lukovit area in
the west and the Osam valley in the east, were
of great significance. Seen and measured from
the current point of view, the territory then
covered about 260 sq. km.
4. In the eastern periphery of the re-
searched area we should mark two more mi-
cro-regions.
The first covers the valleys enclosed be-
tween the Mikren-Sevlievo heights in the
north, to Cherni Vrah and the Chereskite in
the south, to the villages of Vrabevo and Deb-
nevo in the west and to the Strazhata River in
the east. Characteristic feature of the territory
is the concentration of low-lying settlements
with continuity of inhabitance from the Eneo-
lithic to the late Iron Age. Similarly to the oth-
er areas, the fortified places (eight in number)
are situated on the high hills to the north and
south. The largest mound necropoleis are lo-
calised at the villages of Debnevo, Ryahovtsi,
Stolat, Hirevo and the town of Sevlievo. Two
masonry tombs of a rectangular plan at the
villages of Stolat (Sevlievo municipality) and
Velkovtsi (Gabrovo municipality) dating back
to the 4th century BC and covering about 210
sq. km are known from this micro-region.
The second micro-region to the east is sit-
uated around the village of Kravenik (Sevlievo
municipality). Its geographic distinctness is
highlighted by the surrounding heights of the
peaks Ostrets and Chereshkite, the northern
slopes of Stara Planina and the upper stream
30 t h r ac i a n p e r i o d
гробни тракийски могили и разкопана зи-
дана правоъгълна гробница с погребение
на жена от IV в. пр. Хр. (Ковачев 1972, 30).
На запад от селото, на вр. Г. Острец, е раз-
положена една от най-големите тракийски
крепости в Стара планина. Планинският ха-
рактер на местността очертава неголемите
размери на района – 60 кв. км.
i.2 Селища
За вида им съдим по откритите на по-
върхността археологически материали
(керамика, жилищна мазилка и строите-
лен материал). Групирани са около стари
пътища (м. Калеешкото, околностите на
с. Ломец и гр. Троян, с. Дебнево, гр. Севлиево
и др.) и крепости – с. Калейца, с. Балабанско,
с. Дамяново, гр. Априлци, в близост до река
или долчина с течаща вода. В по-високите
части на планината, където удобните за за-
селване места са ограничени, селищата са
били разположени на тераси с южно изло-
жение или плата, заобиколени от високи
хребети. Според резултатите от теренните
проучвания в зоната над 600 м н. в. често се
забелязва групиране на селище и некропол
в непосредствена близост. Разположените
на повече от 5 км едно от друго тракийски
укрепления вероятно са обслужвали ня-
колко селища, без това да означава, че цен-
търът на селищната агломерация трябва да
се търси зад крепостните стени.
Според сондажните археологически
разкопки и теренни наблюдения в някои
крепости съществували примитивни жили-
ща (с. Васильово, с. Калейца, гр. Априлци, м.
Батън), а до края на I хилядолетие про-
дължават да се използват пещери с удобни
хоризонтални галерии – пещерата Топля
(с. Горна Желязна), Моровица (с. Гложене).
Въпреки слабата проученост на селищата
по северните склонове на Хемус, можем да
предложим обща схема на тяхното разпо-
ложение и вид. Заемали са площ от 2 до 4
декара, без да бъдат укрепявани, с естест-
вен водоизточник. В пределите им се от-
криват битова керамика за съхранение на
житни храни, хромели, тежести за стан, гли-
нени прешлени за вретено, разнообразни
кремъчни сечива, шлака от желязна руда,
която илюстрира бита на обитателите им.
т ра к и й с к а е п о х а
and tributaries of the Rositsa River to the east.
Its centre most probably should be sought in
the vicinity of the village of Kravenik, where
88 Thracian burial mounds are mapped and
a rectangular masonry tomb from the 4th
century BC is excavated with a female funeral
(Ковачев 1972, 30). One of the largest Thracian
fortresses in Stara Planina is situated on the
peak of Ostrets to the west of the village. The
mountain character of the area presupposes
the small size of the region – 60 sq. km.
i.2 settlements
About their appearance we form an opin-
ion according to the archaeological finds (ce-
ramics, masonry plaster and building material)
collected from the surface. They are grouped
around old roads (Kaleeshkoto, the surround-
ings of Lomets and Troyan, Debnevo, Sevlievo,
etc.) and fortresses – the villages of Kaleytsa,
Balabansko, Damyanovo and Apriltsi, near
a river or a valley with running water. In the
higher parts of the mountain, where the plac-
es suitable for accommodation are limited, the
settlements are located on south-facing ter-
races or plateaus surrounded by high ridges.
According to the results of the field surveys in
the zone over 600 m above sea level grouping
of a settlement and a necropolis is frequently
observed in immediate closeness. The Thra-
cian fortifications located more than 5 km
from each other probably served several set-
tlements, but this does not mean that the cen-
tre of the settlement agglomeration should
be sought behind the walls of the fortress.
According to the test archaeological exca-
vations and field surveys in some strongholds
there were primitive dwellings (Vasilyovo, Ka-
leytsa, Apriltsi, Batan), and caves with comforta-
ble horizontal galleries were still used until the
end of the first millennium – the Toplya Cave
(Golyama Zhelyazna), Morovitsa (Glozhene).
Despite the poor study of the settlements on
the northern slopes of Haemus, we can pres-
ent a general scheme of their location and
appearance. They occupied an area of 2 to 4
decares, without being strengthened, with a
natural water source. Household ceramics for
storage of cereal foods, querns, loom weights,
clay spindle whorls, various flint tools, iron
ore slag, which illustrate the lifestyle of their
31 t h r ac i a n p e r i o d
Откриваната фрагментирана керамика
преди I хил. пр. Хр. и Римската епоха показ-
ват ограничената възможност за промяна
мястото на заселване, особеност зависеща,
както от релефа, така и от етническия облик
на населението. Изглежда колибарският ха-
рактер на селищата се запазва като консер-
вативна форма столетия наред и през след-
ващите епохи.
i.3. тракийски надгробни могили
Те са най-лесно локализираните и мно-
гобройни паметници от Желязната епоха в
проучваната територия. Общият им брой
за Тетевенско, Троянско, Севлиевско и от-
части Габровско предстои да бъде уточнен.
По-значими могилни комплекси са разпо-
ложени в околностите на селата: Орешак,
Гумощник, Дебнево, Горна Желязна, Терзий-
ско, Столът, Стоките, Кръвник, околностите
на гр. Троян и др. Сравнителният анализ на
топографското ситуиране на некрополите
от VI – II в. пр. Хр. показва, че едва част от
тях са разположени върху доминиращи над
околната повърхност природни дадености
(вододелни ридове, плата). Построени меж-
ду селищата и водните площи на района,
некрополите са в близост и до тракийски
укрепления. Пo подобие на крепостите,
може да се предположи, че едно от основ-
ните изисквания при тяхното ситуиране е
било да се осъществи визуална връзка, да
има едно съзнателно пространствено об-
вързване.
Друга част от могилите са разположени
на ниски тераси покрай реките и техните
притоци. Тази закономерност, ясно подчер-
тана при разположението на паметниците,
следва да бъде обяснена при съпоставката
на повечето разкопани могили и сравни-
телният анализ на гробните дарове и тяхна-
та датировка.
Могилите са издигнати единично и са
събрани в некрополи (с. Рибарица – 19 моги-
ли, с. Орешак – 23 могили в м. Коевци, с. Сто-
лът – 80 могили, с. Кръвеник – 61 могили).
Могилните насипи на проучените могили
са изградени от пръст, като нерядко се сре-
щат и каменни струпвания. Регистрирани
са и правоъгълни гробници, изградени от
неголеми каменни блокове (суха зидария,
покрити с плочи) – с. Кръвеник, с. Велковци,
т ра к и й с к а е п о х а
inhabitants were found within the boundaries
of the settlements. The discovered fragment-
ed ceramics preceding the 1st millennium BC
and the Roman era show the limited possibil-
ity of changing the place of settling, a feature
dependent on both the relief and the ethnic
picture of the population. This pattern of set-
tling in hamlets seems to have remained con-
servative for centuries in the subsequent ages
as well.
i.3. Thracian burial mounds
They are the most numerous and easily lo-
calised sites from the Iron Age in the surveyed
territory. Their total number in the regions of
Teteven, Troyan, Sevlievo and partially Gabro-
vo is to be specified. More significant mound
complexes are situated in the surroundings of
the villages Oreshak, Gumoshtnik, Debnevo,
Golyama Zhelyazna, Terziysko, Stolat, Stokite,
Kravnik, Troyan and others. The compara-
tive analysis of the topographical location of
the necropoleis from the 6th-2nd century BC
shows that only some of them are located
on natural sites that domineer over the sur-
rounding area (watershed ridges, plateaus).
Positioned between the settlements and the
water areas in the region, the necropoleis are
close also to the Thracian fortifications. As in
the case with the fortresses, it can be assumed
that one of the basic requirements in their lo-
cation was to achieve a visual connection, to
have a conscious spatial bonding.
Another part of the mounds are situat-
ed on low terraces along the rivers and their
tributaries. This regularity, clearly emphasized
in the location of the monuments, should be
explained by comparison of most excavat-
ed mounds and comparative analysis of the
grave goods and their dating.
The mounds are raised separately and
arranged in necropoleis (Ribaritsa village – 19
mounds, Oreshak village – 23 mounds (Koevt-
si locality), the village of Stolat – 80 mounds,
Kravenik – 61 mounds). The embankments
of the researched mounds are of earth, but
clusters of stones frequently occur. Rectan-
gular tombs, made of small stone blocks (in
dry masonry and covered with tiles) are also
documented, eg. at the villages of Kravenik,
Velkovtsi, Stolat and between the villages of
Debnevo and Drashkova Polyana.
32 t h r ac i a n p e r i o d
 Надгробна могила в махала Патрешкото
Burial mound in Patreshkoto neighbourhood

Надгробна могила в землището на с. Чифлик

Burial mound in the land of Chiflik village

т ра к и й с к а е п о х а 33 t h r ac i a n p e r i o d
с. Столът, между селата Дебнево и Драшко-
ва поляна.
През двете фази на Желязната епоха
(XII–VI в. и VI – II век пр. Хр.) планинските тра-
ки познават и двата способа на погребение
– трупополагане и изгаряне на мъртвеца.
Регистрирани са и символични погребения
с отсъствието на мъртвец, както и ритуал-
ното разчленяване на костите на покойника
типично орфически обряд за древна Тра-
кия. Според разкопвачите, полагането на
мъртвеца върху терена и затрупването на
гроба с необработени камъни, събрани в
околността, е широко разпространен оби-
чай през периода VI – II век пр. Хр. главно
сред племената от планините.
i.4. Крепости и укрепления
Общия брой на различните тракийски
укрепления в планините между Вит и Янтра
е 48. От тях в интересуващият ни географ-
ски ареал при сондажни археологически
резкопки са проучени кpeпостите при: м.
Тръса (западно от вр. Васильов), Калето (се-
вероизточно от вр. Васильов), Бальово кале
(с. Терзийско), при с. Калейца, с. Добродан,
околностите на с. Дебнево, вр. Г. Острец (гр.
Априлци), м. Имането (с. Столът), при с. Ба-
тошево, с. Градница. Проучванията показват
интензивно използване в периода V – III в.
пр. Хр. Укрепленията в планинската част
между Вит и Янтра и в частност Троянско
следва да разделим на два вида: временни
укрепления, разположени преди всичко в
по-високите части и постоянни (които мо-
жем да наречем и крепости), използвани це-
логодишно за стопански и административ-
ни нужди (крепостите при с. Калейца, вр. Г.
Острец, с. Батошево и др.).
i.5. тракийски култови паметници и
светилища
Макар и малко на брой култовите обек-
ти и проучваната територия се отличават
със своето разнообразие. Интерес предиз-
виква каменният жертвеник с издълбани
улеи в две ритуални коритца от м. Баба
Стана (с. Орешак), каменен стълб в м. Пир-
говото (западно от с. Орешак) и скала с
изкуствено издълбана дълбока два метра
ниша североизточно от с. Добродан. През
1996 г. е проучено и тракийското светили-
ще на вр. Ветрилника във Васильовската
т ра к и й с к а е п о х а
During the two phases of the Iron Age
(12th-6th centuries and 6th-2nd centuries BC),
the highland Thracians knew both ways of
burial – inhumation and cremation of the
dead. Symbolic burials with a missing corpse
also occur, as well as ritual dismemberment of
the deceased’s bones, a typical Orphic ritual
in ancient Thrace. According to the archaeol-
ogists, the laying of the dead on the ground
and piling rough stones from the vicinity over
the grave is a widespread custom during the
period between the 6th and 2nd century BC
mainly among the tribes from the mountains.
i.4. Fortresses and fortifications
The total number of the different Thracian
fortifications in the mountains between the
Vit and Yantra rivers is 48. Of them, in the ge-
ographic area of interest during the archaeo-
logical test trenching the following fortresses
were researched: in the locality of Trasa (west
of Vasilyov peak), Kaleto (northeast of the Vasily-
ov peak), Balyovo Kale (Terziysko village), near
the villages of Kaleytsa and Dobrodan, in the
surroundings of the Debnevo village, Golyam
Ostrets peak (town of Apriltsi), Imaneto locality
(Stolat village), near the villages of Batoshevo
and Gradnitsa. The researches show their in-
tensive use in the period 5th-3rd centuries BC.
The fortifications in the mountain area be-
tween the rivers Vit and Yantra and particular-
ly in the region of Troyan should be classified
in two types: temporary fortifications, locat-
ed above all in the higher parts and perma-
nent, which we can also call fortresses used
throughout the year for economic and admin-
istrative purposes (fortresses at Kaleytsa village,
Golyam Ostrets peak, Batoshevo village, etc.).
i.5. Thracian cult monuments and sanc-
tuaries
Though of a small number, the cult sites
and the researched territory are distinguished
for their diversity. Interesting is the stone altar
with carved chutes in two ritual basins from
the Baba Stana locality (Oreshak), a stone pil-
lar in the Pirgovo locality (west of the village
of Oreshak), a rock with an artificially carved 2
m deep niche to the northeast of the village
of Dobrodan. In 1996, the Thracian sanctuary
on Peak Vetrilnika in the Vasilyovska Moun-
tain was also researched. It is a stone spill in
the shape of an ellipse (about 16 m in diame-
34 t h r ac i a n p e r i o d
 Останки от тракийската крепост в м. Градът
североизточно от връх Васильов
Remains of the Thracian fortress
in the Grada area, northeast of Vasilyov peak

Връх Острец / Peak Ostrets

т ра к и й с к а е п о х а 35 t h r ac i a n p e r i o d
планина. То представлява каменен разсип
във формата на елипса (диаметър около 16
м), ограждащ високият конусовиден връх
(1180 м н. в.). В центъра на светилището е
разчистено каменно струпване, разделящо
пространството нa две сравнително равни
части. Откритата фрагментирана тракийска
керамика, примесена с горял пласт, можем
да отнесем за Старожелязната епоха. Близ-
ките паралели с подобни паметници от
Тракия (кв. Рибарци на гр. Кърджали, с. Леско-
вец (Берковско), с. Н. Поровец (Разградско)
позволяват да свържем паметника с т. нар.
открити светилища с кръгъл план, разпрос-
транени в началото на I хил. пр. Хр. Вероят-
но тракийско светилище е съществувало и
Жертвеник в околностите на мах. Баба Стана / Altar in the vicinity of Baba Stana neighbourhood
в пределите на крепостта при вр. Г. Острец
(гр. Априлци), където на равна площадка са
издълбани ями с диаметър 16 см.
Най-старото светилище в разглеждания
район е това на връх Турлата, който се на-
мира на запад в непосредствена близост до
гр. Троян. Проучено е при сондажни проуч-
вания през есента на 2000 г. При разкопките
са открити фрагменти от питоси, груби, де-
белостенни съдове, чаши, кантароси, кани.
На този етап от проучванията може да
се направи предположението, че керамич-
ния комплекс от обекта при Троян се раз-
т ра к и й с к а е п о х а
ter) enclosing the high conical peak (1180 m
a.s.l.). In the centre of the sanctuary there is
a cleared stone pile, separating the space in
two relatively equal parts. The uncovered frag-
mented Thracian ceramics, mixed with a burnt
layer, can be attributed to the Old Iron Age.
The close parallels with similar monuments
from Thrace (Ribartsi quarter of Kardzhali, Le-
skovets village, Berkovitsa municipality), Malak.
Porovets (Razgrad municipality), allow associ-
ating the monument with the so-called open-
air sanctuaries of a circular plan, widespread
at the beginning of the 1st millennium BC. A
Thracian sanctuary probably existed within
the fortress at Golyam Ostrets peak (town of
Apriltsi), where pits with a diameter of 0.16 m
were dug into the flat terrain.
The oldest sanctuary in the area under
consideration is that on the Turlata peak,
which is located to the west immediately to
the town of Troyan. It was explored during a
trial trenching in the autumn of 2000. Frag-
ments of pithoi, rough, thick-walled vessels,
cups, kantharoi and jugs were found during
the excavations.
At this stage of the research it can be as-
sumed that the ceramic complex from the site
at Troyan falls in a very narrow chronological
range – at the very end of the Bronze Age and
36 t h r ac i a n p e r i o d
Останки от тракийското светилище на връх Ветрилника
западно от с. Шипково
Remains of the Thracian sanctuary on the Vetrilnika peak
west of Shipkovo village
полага в един много тесен хронологически
диапазон – в самия край на Бронзовата епо-
ха и отчасти в началото на Ранножелязната
епоха. Това е и времето (по данни от анали-
за на керамичния комплекс), когато светили-
щето е било активно използвано.
Наблюденията от разкопките сочат, че
върху скалите в най-високата част на хъл-
ма Турлата е била изградена постройка или
ниско ограждане от плет и замазка. Във нея
са били извършвани ритуали чрез изгаря-
не, а впоследствие са били натрошени ке-
рамични съдове или депонирани отделни
техни фрагменти. Керамиката е била затру-
пана със средно големи и малки плочести
камъни и пръст. Предполагаемата площ на
съоръжението, за което смятаме, че е било
с кръгъл план, е 100 кв. м, като централната
част заема споменатата скала с изсечен по-
лудиск, ориентиран на изток.
Най-близък аналог с депонирането на
керамични съдове и отделни техни фраг-
менти може да се посочи светилището от
Късножелязната епоха, разположено на
споменатия връх Чучул. Върху неговите две
култови площадки са били депонирани ке-
рамични фрагменти, монети и отделни же-
лезни предмети от IV в. пр. Хр., които впо-
следствие са били затрупани на дълбочина
т ра к и й с к а е п о х а
partly at the beginning of the Early Iron Age.
This is also the time (according to the analysis of
the ceramic complex) when the sanctuary was
actively used.
Observations during the excavations in-
dicate that a building or a low enclosure of
wattle and daub was built on the rocks in the
highest part of the Turlata hill. Rituals through
incineration were carried out in it, and later,
ceramic vessels were broken or separate frag-
ments thereof were deposited. Medium and
small flat stones and earth were then piled
over the pottery fragments. The assumed area
of the facility, which we think was circular, is
100 sq. m., the central part of which is occu-
pied by the mentioned rock with a carved
half-circle oriented to the east.
The sanctuary from the late Iron Age, situ-
ated at the mentioned peak Chuchul may be
assumed as the closest parallel of the cases
with deposition of ceramic vessels and sepa-
rate fragments of them (Fig.12). Ceramic frag-
ments, coins and separate iron objects from
the 4th century BC were deposited on its two
cult locales and were subsequently buried
at a depth of up to 0.40 m under stone slabs
and earth. Similarly to the rituals at the Turla-
ta Peak, the rocky base of the sanctuary was
evenly smoked. The sanctuary at the Turlata
37 t h r ac i a n p e r i o d
 Турлата при гр. Троян / Turlata near the town of Troyan

Изсечени соларни знаци в основата

на светилището на връх Турлата
Solar signs cut at the base of the
sanctuary on the Turlata peak

Фрагменти от керамични съдове открити в светилището на връх Турлата

Fragments of ceramic vessels found in the sanctuary on the Turlata peak

т ра к и й с к а е п о х а 38 t h r ac i a n p e r i o d
до 0,40 м с плочести камъни и пръст. По по-
добие на ритуалите при вр. Турлата скална-
та основа на светилището е била равномер-
но опалвана. Светилището на вр. Турлата в
околностите на гр. Троян спада най-общо
към т.н. култови места край върхове и скали
във вътрешността на Тракия.
i.6. Пътища в планината
Подложената на изследване терито-
рия е била прорязана от сложна мрежа от
пътища или по-точно пътни трасета. Сред
тях можем да откроим няколко по-важни,
които са маркирани от охраняващите ги
крепости, близко разположени селища и
некрополи. Те са се насочвали по удоб-
ни хребети на юг, където в проходите или
леснодостъпни участъци са преминавали
билото на Хемус. Васильовската пътека,
Път по долината на р. Азамус (Осъм) – дн.
Троянски проход до долината на р. Стряма,
Пътно разклонение на основния път през
дн. Троянски проход – участък м. Камен
мост – Чучул – Троянски проход, Пътно раз-
клонение на основния път през Троянския
проход – участък с. Бели Осъм – Зелени-
Връх Чучул / Peak Chuchul
т ра к и й с к а е п о х а
Peak in the vicinity of Troyan belongs in gen-
eral to the so-called. cult places near peaks
and rocks in the interior of Thrace.
i.6. roads in the mountain
The area under study was cut through by a
complex network of roads or, more specifical-
ly, roadways. Among them, we can single out
a few more important ones, which are marked
by fortresses guarding them, nearby settle-
ments and necropoleis. Heading southwards
along convenient ridges and proceeding
through passes or easily accessible areas, they
crossed over the Haemus ridge: the Vasilyovs-
ka Pateka – the road along the valley of the
Asamus (Osam) – via the present Troyan Pass
to the valley of the Stryama river – a branch of
the main road via the Troyan Pass – a section
in the Kamen Most locality – Chuchul – Troy-
an Pass, the main road branch through the
Troyan Pass – a section at Beli Osam village –
Zelenika – the ridge of the mountain – Kurt
Hisar – Hristo Danovo – the track in the region
of the Ambaritsa peak (“The Roman Road”) –
the track through the Zhaltets peak (2227 m
a.s.l.) – the Rusaliyski road.
39 t h r ac i a n p e r i o d
Детайли от каменната крепида на светилището на връх Чучул
Details of the stone krepis of the sanctuary on the Chuchul peak

т ра к и й с к а е п о х а 40 t h r ac i a n p e r i o d
ка – билото на планината – Курт хисар – Хр.
Даново, Пътека в района на вр. Амбарица
(„Римския път“), Пътеката през вр. Жълтец
(2227 м н. в.), Русалийски път.
i.7. рудни разработки и производ-
ствени центрове
Както е известно в един обширен аре-
ал, обхващащ Западна и Централна Стара
планина, в Древността се е добивало зна-
чително количество мед, сребро и желязо.
В границите на разглеждания район следи
от желязодобив са регистрирани в района
на м. Нешковци, Алеманка (Троян), билните
части на Троянската планина, м. Курт хисар,
в близост до вр. Козя стена (м. Горялата пла-
нина), м. Рударника на изток от Русалийския
проход. Желязодобивната индустрия в тази
част на планината е била обусловена от се-
диментогенните желязорудни находища
различаващи се коренно от Самоковския,
Витошкия район и Краище. Характерна чер-
та в разположението на рудните разработ-
ки е била тяхната близост до добре траси-
рани пътища и пътеки в планината.
Вероятно производствените центрове
за изработка на метални предмети (накити
и оръжие) са се намирали в близост до суро-
винните източници, Откриването в насипи-
те на тракийски надгробни могили парчета
от желязна шлака подсказва за наличието
на специализация на част от населението в
производството на железни предмети. Мес-
тата на добив на желязна руда в Централна
Cтapa планина са достигали надморска ви-
сочина 1500 м.
Ако трябва да обобщим резултатите от
дългогодишните археологически експе-
диции и теренни наблюдения в Троянско
ще получим следната географска схема:
Най-голяма концентрация на селища в не-
крополи е в низинно-равнинния и нископ-
ланински пояс до 1000 м н. в. (80%). В зоната
на средно-планинския пояс (1000 – 1600) са
разположени 20% от обектите (преди всич-
ко крепости и укрепления). Казано по друг
начин, в земите по горното течение на река
Осъм или лесно усвояема територия до
800 м н. в., където динамиката на селищно-
то развитие е голяма, дава възможност за
промяна на местата на заселване, развитие
т ра к и й с к а е п о х а
i.7. development of ore deposits and
production centres
It is known that in ancient times a signifi-
cant amount of copper, silver and iron was pro-
duced in a large area encompassing Western
and Central Stara Planina. Within the studied
region, traces of iron production are recorded
in the localities of Neshkovtsi, Alemanka (Troy-
an), the ridge parts of the Troyan Mountains,
Kurt Hisar locality, near the Kozya Stena peak
(Goryala Planina locality), the Rudarnika area to
the east of the Rusaliyski Pass. The iron indus-
try in this part of the mountain developed due
to the sedimentary genetic type of iron de-
posits, which are radically different from those
in the Samokov, Vitosha and Krayishte regions.
A characteristic feature of the location of ore
developments was their proximity to well-
traced roads and mountain tracks.
Most probably the manufacturing centres
for metal objects (adornments and weapons)
were near the raw material resources. The
pieces of iron slag discovered in the embank-
ments of the Thracian burial mounds suggest
the specialization of a part of the population
in the production of iron objects. Certain plac-
es of iron ore mining in the Central Stara Plani-
na are localised at an altitude of 1500 m.
If we have to summarise the results of the
long-term archaeological excavations and
field surveys in the region of Troyan, we will
obtain the following geographical scheme:
the highest concentration of settlements and
necropoleis is in the lowland and low moun-
tain range up to 1000 m (80%). 20% of the sites
(mainly fortresses and fortifications) are locat-
ed in the middle-mountain belt (1000-1600).
In other words, in the lands upstream of the
Osam River or in an easily utilised territory
of up to 800 m, where the dynamics of set-
tlement development is high and allows for
change of places to settle, extension of agri-
culture and connection with other settlements
regions. Above 800 m a.s.l. is a hard-to-reach
mountainous area, where the possibilities for
establishing settlements are limited and im-
plying a long-lasting continuity of occupation.
The third belt situated above 1300 m, is a sea-
sonally-mastered territory where, due to the
seasons, stockbreeding, ore mining and log-
41 t h r ac i a n p e r i o d
на земеделието и връзка с други селищни
райони. Над 800 м н. в. е обособена трудно
усвояема планинска местност, където въз-
можностите на построяване на селища са
ограничени и свързани с продължителен
селищен континюитет. Третият пояс, разпо-
ложен над 1300 м н. в., е сезонно усвояема
територия, където предвид годишните вре-
мена се развива скотовъдство, рударство и
дърводобив. Според климатичните особе-
ности на планината и характера на всички
селища трябва да очакваме, че около пет
месеца в година динамиката на селищното
развитие и комуникации е била ниска.
Зоната на най-активните поселения съв-
пада с границата на обособените микрора-
йони и предполагаемите икономически и
политически центрове. Няма да е пресиле-
но ако твърдим, че най-характерната черта
в пространственото усвоение на планината
е поселищната приемственост в местата
на заселване, пътните връзки и зони на из-
ползване на природни ресурси, които пла-
нината изобилно предоставя на планинци-
те. Тази приемственост ще намери отглас и
в по-нови исторически времена.
т ра к и й с к а е п о х а
ging are being developed. According to the
climatic characteristics of the mountain and
the type of all settlements, we should expect
that the dynamics of settlement development
and communications there was low for about
5 months.
The area of the most active settlements
coincides with the boundaries of the differ-
entiated micro-regions and the presumed
economic and political centres. It will not be
exaggerated if we assume that the most char-
acteristic feature in the spatial utilization of
the mountain is the continuity in the places
of settlement, the road connections and the
areas of use of natural resources, which the
mountain abundantly provides to the high-
landers. This continuity will also be reflected
in later historical times.
42 t h r ac i a n p e r i o d
т ра к и й с к а е п о х а
43 t h r ac i a n p e r i o d

Карта на археологическите обекти в Троянския край

Map of the archaeological sites in the region of Troyan
 Бронзови съдове
Бронзовите съдове са част от най-пред-
ставителните и често откривани артефакти
от метал в тракийските некрополи. Тези
изделия показват една първостепенна по-
зиция в сервиза на тракийския елит и меж-
дувременно хвърлят яснота за мястото им
в погребалния инвентар, банкета и ежедне-
вието.
За Троянския край са известни няколко
находки западно от селото Ломец – сребър-
на фиала (Фол 1975, 33); бронзови съдове
и накити от селата Патрешко и Терзийско
(Тотевски 1991, 3 – 24), бронзова чаша от
с. Гумощник. Единственият добре запазен
бронзов тракийски съд е поданиптер, от-
крит в околностите на с. Дебнево. Като цяло
поданиптерите открити в Тракия имат пли-
тко тяло. Ръбът на устието е хоризонтален
и завит навън. Двете неподвижни дръжки
се характеризират с богата украса. Те се
издигат над устието. Столчето е съставе-
но от плосък ажурен диск, поставен върху
три лъвски лапи (триножник). Те са отлети
отделно и допълнително прикрепени. Тези
съдове попадат в хронологическата рамка
на втора/трета четвърт на V в. пр. Хр. (Му-
тафчиева 2018, 27).
т ра к и й с к а е п о х а
Bronze vessels
Several finds are known from the region
of Troyan: a silver phiale found to the west of
the village of Lomets (Фол 1975, 33), bronze
vessels and adornments from the villages of
Patreshko and Terziysko (Тотевски 1991, 3-24)
a bronze cup from the village of Gumoshnik.
The only well-preserved Thracian bronze
vessel is a podanipter (foot-bath) found in the
vicinity of the village of Debnevo. As a whole,
the podanipters found in Thrace have a shal-
low body. The edge of the large opening is
horizontal and curved outward. The two fixed
handles are characterized by rich decoration.
They rise above the round edge. The foot is
made up of a flat disk, placed on three lion
paws (tripod). They are cast separately and ad-
ditionally attached. These vessels fall into the
chronological framework of the second / third
quarter of the 5th century BC (Мутафчиева
2018, 27).
44 t h r ac i a n p e r i o d
13. Поданиптер
С. Дебнево – гробен дар в надгробна могила.
Техника: коване, леене, цизелиране
Диаметър устие 0,38 м, височина 10,5 см, диа-
метър столче – 18,7 см. Тялото е с полусферична
форма. Устието е хоризонтално и завито навън.
Върху него са припоени двете дръжки. Те са
отлети отделно. Имат дъговидна форма с широ-
ки едва доловими канелюри. Краищата им са
украсени с глави на брадати силени. Силените
са гологлави с високи чела, очите са големи с
бадемовидна форма, а над тях са изработени
дебели вежди. От двете страни на главата са
поставени ушите, които имат заострени краи-
ща. Под носа е поставен дълъг мустак. Брадата
е дълга със заоблена форма, а чрез врязване са
придадени отделни кичури. Дъното е отлято от-
делно. То е с пресечено-конусовидна форма и е
сложно профилирано.
Датировка: втора четвърт на V в. пр. Хр.
Съхранение: сбирка Дебнево, инв. № 30
Публикация: Китов и др. 1980, 10; Мутафчиева
2018
т ра к и й с к а е п о х а
13. podanipter
Debnevo village, grave gift from a burial mound
Technique: forging, casting, chiselling
Diameter of opening 0.38 m, height 0.105 m,
diameter of foot 0.187 m. The body is of hemi-
spherical shape. The mouth edge is horizontal and
curved outward.
The two handles are attached to it. They are cast
separately. The handles are arch-shaped with wide
hardly recognizable flutes. The ends of the han-
dles are decorated with heads of bearded sileni.
The sileni are bareheaded with high foreheads;
their eyes are large with almond-shaped and over-
hanging thick eyebrows. The ears on both sides of
the head have pointed ends. A long moustache
is placed under the nose. The beard is long and
round-shaped; the separate strands are indicated
with incisions. The bottom is cast separately. It has
a truncated conical shape and is elaborately pro-
filed. Dating: second quarter of the 5th century BC
Location: Debnevo collection, Inv. No 30
Published in: Kitov at al. 1980, 10; Мутафчиева
2018
45 t h r ac i a n p e r i o d
14. Чаша
Бронз. Височина 5 см, диаметър устие 5.4 см
Датировка: V – IV в. пр. Хр. Местонамиране –
с. Гумощник.
РИМ Ловеч – Инв. №1165 А
Публикации: Китов, Шалганов, Крайнов 1980,
16; Kitow, Pawlow 1987, Каt. 60, N 64; Гущераклиев,
Димитрова 2017, 64, № 271.
т ра к и й с к а е п о х а
14. Cup
Bronze. Height 5 cm, diameter of mouth 5.4 cm
5th-4th c. Findplace – village of Gumoshtnik.
RIM Lovech – Inv. 1165 А
Published in: Китов, Шалганов, Крайнов 1980,
16; Kitov, Pavlov 1987, Cat. 60, N 64; Гущераклиев,
Димитрова 2017, 64, № 271.
46 t h r ac i a n p e r i o d
15. Кана-ойнохое
Бронз. Височина 15,8 см; макс. диаметър ус-
тие 5,44 см; макс. диаметър тяло 13,44 см. С. Тер-
зийско, IV – III в. пр. Хр. МНХЗПИ – АМ II 36
Публикации: Тотевски 1991, 12 – 13
т ра к и й с к а е п о х а
15. Jug-oenochoe
Bronze. Height 15.8 cm, maximum diameter of
mouth 5.44 cm, maximum diameter of body 13.44
cm. Terziysko village. 4th-3rd c. МНХЗПИ – AM II 36
Published in: Тотевски 1991, 12–13
47 t h r ac i a n p e r i o d
 тракийско оръжие
Съхранените предмети от въоръжение-
то на древните траки в Троянския музей
включват само образци от т. нар. напада-
телно въоръжение. Това са железни върхо-
ве на копия и мечове. За съжаление липсват
характерните за епохата защитни елементи
от въоръжението на тракийските аристо-
крати като шлемове, ризници и наколенни-
ци. Включените в каталога предмети произ-
хождат от могилни погребения, като само
най-старият меч от Троянско датиран за
Старожелязната епоха (IX–X в. пр. Хр.), е от-
крит случайно от Т. Тотевски извън грани-
ците на могилен некропол.
16. връх на копие
Желязо. Дължина 29,5 см. Случайна находка
от с. Орешак. Датировка IV – III в. пр. Хр. МНХЗ-
ПИ – АМ I 68.
Публикации: Тотевски 1991, 7.
17. връх на копие
Желязо. Дължина 34 см. Случайна находка
от м. Кордела, с. Черни Осъм. Датировка IV – III в.
пр. Хр. МНХЗПИ – АМ I 70.
Публикации: Тотевски 1991, 8.
т ра к и й с к а е п о х а
Thracian weapons
The preserved objects of the arms of the
ancient Thracians in the Regional History Mu-
seum in Troyan include only specimens of the
so-called offensive weaponry. These are iron
spearheads and swords. Unfortunately, the
protective armaments of the Thracian aris-
tocrats such as helmets, body armour and
greaves are missing. The objects included in
the catalogue come from mound burials ex-
cept for the oldest sword from the region of
Troyan dating back to the Old Iron Age (9th-
10th century BC) which was accidentally dis-
covered by T. Totevski outside the boundary
of a mound necropolis.
16. spspearhead
Iron. Length 29.5 cm. Accidental find from the
village of Oreshak. Dating from 4th-3rd century
BC. МНХЗПИ – АМ I 68.
Published by T. Тотевски 1991, 7.
17. spspearhead
Iron. Length 34 cm. Accidental find from the lo-
cality of Kordela, Cherni Osam village. Dating from
4th-3rd century BC. МНХЗПИ – АМ I 70
Published by T. Тотевски 1991, 8.
48 t h r ac i a n p e r i o d
18. връх на копие 18. spearhead
Желязо. Дължина 30,2 см. С. Бели Осъм. Дати- Iron. Length 30.2 cm. Beli Osam village. Dating
ровка IV – III в. пр. Хр. МНХЗПИ – АМ I 69. from 4th-3rd century BC. МНХЗПИ – АМ I 69.
Непубликувано. Unpublished.

19. връх на копие 19. spearhead

Желязо. Дължина 31,5 см. Случайна находка Iron. Length 31.5 cm. Accidental find from the
от с. Шипково. Датировка IV – III в. пр. Хр. МНХЗ- village of Shipkovo. Dating from 4th-3rd century
ПИ – АМ I 66. BC. МНХЗПИ – АМ I 66
Публикации: Тотевски 1991, 7. Published by T. Тотевски 1991, 7.

20. връх на копие 20. spearhead

Желязо. Дължина 19,5 см. Случайна находка Iron. Length 19.5 cm. Accidental find from
от м. Плочника, с. Терзийско. Датировка IV – III в. Plochnika locality, Terziysko village. Dating from
пр. Хр. МНХЗПИ – АМ I 64. 4th-3rd century BC. МНХЗПИ – АМ I 64.
Публикации: Тотевски 1991, 6. Published by Т. Тотевски 1991, 6.

т ра к и й с к а е п о х а 49 t h r ac i a n p e r i o d
21. меч
Желязо. Дължина 60 см; широчина 4 см. Мо-
гила № 5 от некропола в м. Коевци, с. Орешак.
Датировка V – IV в. пр. Хр. МНХЗПИ – АМ I 87. Про-
учвания: Т. Тотевски 1985.
22. меч
Желязо. Дължина 51см; широчина 3,7 см. Слу-
чайна находка от м. Турлата при гр. Троян. Дати-
ровка X – IX в. пр. Хр. МНХЗПИ – АМ I 62.
Публикации: Тотевски 1991, 4 – 5.
т ра к и й с к а е п о х а
21. sword
Iron. Length 60 cm, width 4 cm. Mound № 5 from
the necropolis in Koevtsi locality, Oreshak village.
Dating from 5th-4th century BC. Хр. МНХЗПИ – АМ
I 87. Researcher: T. Totevski 1985.
22. sword
Iron. Length 51 cm, width 3.7 cm Accidental find
from the Turlata locality near the town of Troyan.
Dating from 10th-9th century BC. МНХЗПИ – АМ I
62.
Published by Тотевски 1991, 4-5.
50 t h r ac i a n p e r i o d
 тракийски накити
Развитието на торевтиката и тракийско-
то ювелирно изкуство през I хил. пр. Хр. е
илюстрирано от голям брой метални пред-
мети, които произхождат в повечето случаи
от могилни погребения, случайни находки
от селища и култови места.
Приема се, че в края на II и нач. на I хил.
пр. Хр. в тракийските земи битуват основно
бронзови предмети, използвани за украса
на тялото и облеклото на аристократичния
елит и предмети употребявани за украса на
конската амуниция.
Първата група метални предмети
включва в себе си популярни за целия Сре-
диземноморски свят и вътрешността на
Балканите фибули, гривни, колонни токи,
спираловидни нанизи, обеци, пръстени,
амулети, торкви, а в някои случаи и култови
предмети, илюстриращи принадлежността
на притежателите към отделна жреческа
общност.
В Музея на занаятите, Регионалния ис-
торически музей – Ловеч, Националния
исторически музей и Националния архео-
логически институт с музей към БАН се съх-
раняват преди всичко накити изработени
от бронз. Част от находките са излезли от
културните пластове на могили и селища
като случайни находки, а други – постъпват
в споменатите музеи след археологически
проучвания.
За разглеждания регион, съдейки по от-
критите метални изделия от Къснобронзо-
вата и Ранножелязна епоха, конкретни слу-
чаи на поправка на накити (коланни токи и
фибули) можем да предположим за същест-
вуването на отделни ателиета за изработ-
ка и ремонт на скъпоструващи за епохата
предмети. Тези ателиета са били разполо-
жени вероятно в близост до суровинните
източници на каквито Хемус е бил богат. По
подобие на икономическата ситуация през
Късножелязната епоха (V – III в. пр. Хр.), някои
ателиета би трябвало да търсим и в самите
центрове на икономически и протодържа-
вен живот в равнината, задоволявайки нуж-
т ра к и й с к а е п о х а
Thracian adornments
The development of toreutics and Thra-
cian jewellery art in the 1st millennium BC is
illustrated by a large number of metal objects
that originate in most cases from mound bur-
ials or are accidental finds from settlements
and cult places.
It is assumed that at the end of the 2nd
and the early 1st millennium BC in the Thra-
cian lands bronze objects were mainly used to
adorn the body and the clothing of the aristo-
cratic elite and also for decorating the horse
trappings.
The first group of metal objects includes
adornments favoured throughout the whole
Mediterranean world and the interior of the
Balkans such as fibulae, belt buckles, spiral
strings of beads, earrings, finger rings, amu-
lets, torques, and in some cases cult items in-
dicating their holders’ belonging to the sepa-
rate priesthood community.
The adornments kept in the Museum of
National Crafts and Applied Arts, the Regional
History Museum – Lovech, the National Histo-
ry Museum and the National Archaeological
Institute with Museum at the Bulgarian Acad-
emy of Sciences are predominantly of bronze.
Some of the finds came out of the cultural lay-
ers of mounds and settlements as occasional
finds, while others entered the mentioned
museums after archaeological excavations.
As to the discovered metal objects from
the Late Bronze and Early Iron Age in the re-
gion considered, judging by the specific cases
of repair of some adornments (belt buckles and
fibulae) we can assume the existence of indi-
vidual workshops for manufacture and repair
of the objects considered costly for the epoch.
These ateliers were probably situated near the
sources of raw materials of which Haemus was
rich. Like with the economic situation in the
Late Iron Age (5th-3rd c. BC), some workshops
should also be sought in the very centres of
economic and proto-state life in the plain thus
satisfying the consumption needs (Tonkova
1994, 175-214).
Considering the distribution of adorn-
51 t h r ac i a n p e r i o d
дите на потребление (Tonkova 1994, 175 – 214).
Ситуацията през втората половина на I
хил. пр. Хр. по отношение на разпростране-
нието на накити не е променена от гледна
точка на техния репертоар, но прави впе-
чатление, че за разлика от предходната
Старожелязна епоха сред находките все
по-често се откриват сребърни предмети.
От Късножелязната епоха V – IV век дати-
рат и първите златни накити открити в мо-
гила до с. Горна Желязна.
23. Фибула
Бронз. Дължина 7, 8 см. Височина 4,8 см. МН-
ХЗПИ – АМ II 202. VII в. пр. Хр.
Непубликувана.
24. Фибула
Бронз. Дължина 9,8 см. Височина 5,3 см. МН-
ХЗПИ – АМ II 203. VII в. пр. Хр.
Непубликувана.
т ра к и й с к а е п о х а
ments the situation in the second half of the
1st millennium BC is not altered in terms of
their repertoire, but it is remarkable that silver
objects are increasingly found and that is not
the case with the preceding Old Iron Age. The
first golden jewels date back to the Late Iron
Age (5th – 4th century BC) and come from a
mound near the village of Golyama Zhelyazna.
23. Fibula
Bronze. Length 7.8 cm. Height 4.8 cm.
МНХЗПИ – АМ II 202. 7th century BC.
Unpublished.
24. Fibula
Bronze. Length 9.8 cm. Height 5.3 cm.
МНХЗПИ – АМ II 203. 7th century BC.
Unpublished.
52 t h r ac i a n p e r i o d
25. торква 25. Torque
Бронз. Диаметър Bronze. Diameter 28/38
28/38 см. Сечение 1,2/2 см. cm. Section 1.2/2 cm, Ear-
Ранножелязна епоха VIII– ly Iron Age, 8th-7th centu-
VII в. пр. Хр. Неизвестно мес- ry BC. Unknown findspot.
тонамиране. МНХЗПИ–АМ МНХЗПИ – АМ II 205.
II 205. Unpublished.
Непубликувана.

26. Гривна 26. Bracelet

Бронз. Диаметър 9 – 10 см. Сечение 0,2 см. М. Bronze. Diameter 9-10 cm. Section 0.2 cm. Find-
Черковището, с. Старо село. Ранножелязна епоха spot: Cherkovishteto site, Staro Selo village. Early
VIII–VII в. пр. Хр. МНХЗПИ – АМ II 30. Iron Age, 8th-7th century BC. МНХЗПИ – АМ II 30.
Публикации: Тотевски 1991, 10 Published in: Тотевски 1991, 10

27. Гривна 27. Bracelet

Бронз. Диаметър 5,7 см. Bronze. Diameter 5.7 cm.
Сечение 0,6/0,7 см. М. Чер- Section 0.6/0.7 cm. Find-
ковището, с. Старо село. spot: Cherkovishteto site,
Ранножелязна епоха VIII– Staro Selo village. Early Iron
VII в. пр. Хр. Age, 8th-7th century BC.
МНХЗПИ – АM II 32. МНХЗПИ – АM II 32.
Непубликувана. Unpublished.

т ра к и й с к а е п о х а 53 t h r ac i a n p e r i o d
дарове от символично погребение,
с. Белиш, община троян, ним.
Предметите са открити случайно през
2000 г. в малка могила, част от могилен не-
кропол, състоящ се от 12 могили със сред-
на височина 0,50 – 1 м, в м. Манастирски
таласъм, източно от с. Белиш. Всички те
(гривни, фибули, коланни апликации, наниз
от кехлибарени ядра и мъниста от пла-
нински кристал, желязна брадва и различ-
ни по диаметър спираловидни нанизи) са
били положени в границите на гробното
съоръжение под могилния насип по на-
чин илюстриращ мястото, което са заемали
по тялото и дрехите на „погребания“. Горе
или леко встрани са поставени желязна-
та брадва и малък керамичен съд, около
врата има бронзов спираловиден наниз и
наниз от пробити кехлибарени ядра с два
прешлена планински кристал, встрани от
раменете и ръцете са бронзовите фибули
и гривни, а около кръста – бронзови ко-
ланни апликации, тока с кръгъл наконеч-
ник и фрагменти от спираловиден наниз.
Наличието на два „снопа“ фрагментирани
многоспирални гривни символизира разпо-
ложението на краката. Всички предмети са
част от парадно, представително облекло.
Датировка: края на VIII – началото на
VII в. пр. Хр.
Публикации: Христов, 2002, 6–15; Хри-
стов, 2004, 43 – 67.
т ра к и й с к а е п о х а
offerings from a symbolic burial,
Belish village, Troyan Municipality, nMh
The objects were discovered accidental-
ly in 2000 in a small mound, part of a mound
necropolis, consisting of 12 mounds with an
average height of 0.50 – 1 m, situated in the
Manastirski Talasan site, to the east of the vil-
lage of Belish. All of them (bracelets, fibulae, belt
mounts, a string of amber beads and beads of
mountain crystal, an iron axe, and spiral strings of
various diameters) were placed within the grave
structure beneath the mound in a way indicat-
ing the place they occupied on the corpse and
the clothes of the “interred”: above or slightly
to the side of the corpse was the iron axe and
a small ceramic vessel; around the neck – a
bronze spiral string and a string of pierced am-
ber beads with two small whorls of mountain
crystal; to the side of the shoulders and arms
– bronze fibulae and bracelets and around the
waist – bronze belt mounts, a buckle with a
rounded frame and fragments of a spiral string.
The presence of two “bundles” of fragmented
multi-spiral bracelets indicates the position of
the legs. All objects are part of stately, repre-
sentative clothing.
Dating: end of the 8th century – beginning
of the 7th century BC
Published in: Христов, 2002, 6-15; Христов,
2004, 43-67
54 t h r ac i a n p e r i o d
 а
б

в
е
в

г г

т ра к и й с к а е п о х а 55 t h r ac i a n p e r i o d
28. а Брадва, желязо, дълж. 12,7 см.
Инв. № 43310
С две асиметрични остриета, разположени
от двете страни на цилиндрична втулка, офор-
мена в средата. Двуострата брадва (лабрис) е
позната като обреден предмет и владетелска
инсигния в цялото Средиземноморие още през
II хил. пр. Хр. В древна Тракия тя се появява в
средата на II хил. пр. Хр. основно в археологиче-
ски обекти на север от Хемус, но и в земите на
югоизточна Тракия в изображение върху вход-
ната плоча на долмен от IХ – ХVIII в. пр. Хр., от
района на днешния град Елхово.
Брадвата от символичния гроб при с. Белиш
е твърде малка и вероятно не е използвана за
практически цели. Размерите, формата и раз-
положението ѝ в гроба – на нивото на „главата“,
свидетелстват за нейната функция като скип-
тър-инсигния, която маркира статуса на пред-
полагаем владетел-жрец от района на северни-
те склонове на Централен Хемус.
29. Б Съд, керамика, вис. 5,2 см. Инв. № 43311
Съдът е малка чаша с вероятно обредно
предназначение.
т ра к и й с к а е п о х а
28. а axe, iron, length 12.7 cm. Inv. No 43310
Asymmetrical double-bitted axe with a cylin-
drical eye shaped in the middle. The double-bit-
ted axe (labrys) is known as a sacred ritual object
and regal insignia throughout the Mediterranean
world even in the 2nd millennium BC. In ancient
Thrace it appeared in the middle of the 2nd mil-
lennium BC and is found mainly in archaeological
sites to the north of Haemus, but also in the lands
of Southeastern Thrace – as seen in an image on
the entrance stone of a dolmen from the 9th to
the 18th century BC, located in the area of today’s
town of Elhovo.
The axe from the symbolic grave at the village
of Belish is too small and probably not used for
practical purposes. Its size, shape, and position
in the grave – at the level of the ‘head’ – testify to
its function as a sceptre – an insignia marking the
rank of an alleged ruler-priest from the northern
slopes of Central Haemus.
29. Б Vessel, ceramic, height 5.2 cm. Inv. No 43311
The vessel is a small cup with a possible ritual
purpose.
56 t h r ac i a n p e r i o d
30–33. в Фибули, бронз, дълж. от 8,5 см до
11,2 см. Инв. №№ 42539, 42540, 42541
Представят характерния тракийски двуспира-
лен тип фибули, популярен в Тракия през Ранно-
желязната епоха. По цялото протежение на лъка
е нанесена богата украса от врязани напречни
резки, триъгълници и ръбове.
34–37. Г Гривни, бронз, диаметър от 8,4 см до
8,6 см; деб. от 1,3 см до 1,6 см. Инв. № 42543 /1,2;
42544, 42545
Масивните бронзови гривни с разминаващи
се краища са добре познати по днешните бъл-
гарски земи и в съседните балкански терито-
рии през периода VIII–VI в. пр. Хр. В находката
от с. Белиш те са четири на брой. Богатата гео-
метрична украса от врязани триъгълници, ром-
бове и линии е разположена върху разминава-
щите се краища, които при две от гривните са
оформени като плоски бутони.
т ра к и й с к а е п о х а
30–33. в Fibulae, bronze, length. from 8.5 cm to
11.2 cm. Inv. Nos. 42539, 42540, 42541
They present the typical Thracian two-spiral
type of fibulae, well-liked in Thrace during the ear-
ly Iron Age. Rich decoration of incised slanted cuts,
triangles and ribs is applied on the entire length of
the bow.
34–37. Г Bracelets, bronze, diameters from 8.4
cm to 8.6 сm; thickness from 1.3 cm to 1.6 cm. Inv.
Nos. 42543/1, 2; 42544, 42545
The massive bronze bracelets with open ends
are well known in today’s Bulgarian lands and in
the neighbouring Balkan territories in the period
8th-6th century BC. The hoard from the village
of Belish contains 4 bracelets. The rich geomet-
ric decoration of incised triangles, diamonds and
lines is applied on the open ends, which in two of
the bracelets are shaped like flat buttons.
57 t h r ac i a n p e r i o d
38. д елементи от колан, бронз, размери
6,8х6,5 см; 6,4х6 см; 7х5,9 см. Инв. № 42542
Комплектът се състои от три правоъгълни
пластини с ажурна украса, предназначени за
нанизване на кожен колан. Ажурността се полу-
чава от редуването на празни триъгълни прос-
транства и плътни ромбове образувани от тях.
39. тока за колан, бронз, дълж. 15 см, шир.
6 см. Инв. № 42542/2
Правоъгълна пластина, подобна на гореопи-
саните, завършваща с кръгла халка, предназна-
чена за окачване. Ажурна украса.
40. е ядра, кехлибар, размери от 3,6х2,6 см до
6,4х5,2 см. Инв. № 43306.
С неправилна форма, в средата е пробит от-
вор за нанизване, който подсказва предназна-
чението на предметите – като накит, вероятно
окачен на шията. Извършеният в лабораторни
условия спектрален анализ на кехлибара доказ-
ва, че той има импортен произход. Диаграмите
на проба от находката се вписват в стандарта на
балтийския кехлибар. Откриването на описа-
ните кехлибарени ядра поставя въпроса за пъ-
тищата на проникване на предметите в Тракия
– по т.нар. западен (централнодунавски) или по
източния степен път, които по това време игра-
ят активна роля на Балканите
Кехлибарът от с. Белиш вероятно маркира
древния път от Карпатите през дн. Троянски
проход към Родопите за Беломориетонаре-
т ра к и й с к а е п о х а
38. д Belt mounts, bronze, dimensions 6.8 x
6.5 сm; 6.4 x 6 сm; 7 x 5.9 cm. Inv. No 42542
The set consists of three rectangular plates with
an openwork decoration designed to be mounted
onto a leather belt. The openwork is achieved by
the alternation of empty triangular spaces and sol-
id diamonds shaped by them.
39. Belt buckle, bronze, length 15 cm, width
6 cm. Inv. No 42542/2
Rectangular plate similar to the above de-
scribed, ending with a round ring designed for
hanging. Open work decoration.
40. е Beads, amber, dimensions: from 3.6 x 2.6 cm
to 6.4 x 5.2 cm. Inv. No 43306
Irregular shape, a hole pierced in the middle
for threading, which suggests the purpose of the
items – a jewel, probably worn around the neck.
The spectral analysis of the amber performed in
the laboratory proves that it was an import. The
diagrams of a sample of the find fit into the Baltic
Amber standard. The discovery of the described
amber beads raises the question of the ways of
penetration of these objects in Thrace – either via
the so-called western (central Danubian) or the
steppe eastern way, which at that time played an
active role on the Balkans
The amber from Belish probably marks the an-
cient road from the Carpathians via the present
Troyan Pass to the Rhodopes and the Aegean Sea,
called the “Amber Road”. The data from the ar-
58 t h r ac i a n p e r i o d
чен „кехлибарен път”. Данните от археологи-
ческите проучвания и писмените сведения на
старогръцки и римски автори (Tacit., Germania,
45; Plin. Hist. Nat, XXXVII, 32 – 53) свидетелстват,
че през Античността кехлибарът е достатъчно
познат и вероятно използван като неотменим
атрибут на жреците в лечителските и магиче-
ски обреди. Всичко това го превръща в особено
скъпа вносна продукция, а носенето му във вид
на накит е било привилегия на представителите
на тракийската аристокрация.
41. Прешлени, планински кристал, размери –
сферично – диам. 2,7 см, инв. № 43307;
бъчвовидно – дълж. 4,4 см; макс. диам. 2,2 см,
инв. № 43308
Газово-течните включения в тях са характер-
ни за естествения високо-температурен пла-
нински кристал. В случая са забелязани и ми-
нерални включения от биотит (слюда) и флорит.
И по двата предмета се забелязват следи от ин-
струмент за обработка на лицевия „мидест лом“
и отворите, предназначени за „включване“ в на-
китите. Според извършените наблюдения веро-
ятно и двата прешлена са импортна продукция.
Те са част от накит, заедно с описаните под № 17
кехлибарени ядра.
т ра к и й с к а е п о х а
chaeological research and the writings of ancient
Greek and Roman authors (Tacit., Germania, 45;
Plin. Hist. Nat. XXXVII, 32-53) testify that amber was
well known in Antiquity and probably used as an
indispensable attribute of the priests in perform-
ing the healing and magical rites. All this makes it
an especially expensive imported product and its
wearing as a jewel was a privilege of the represent-
atives of the Thracian aristocracy.
41. small whorls, mountain crystal, dimensions –
spherical shape – diam. 2.7 cm. Inv. No 43307;
barrel-like shape, length. 4.4 сm; maximum diam.
2.2 cm. Inv. No 43308
Gas-liquid inclusions are characteristic of the
natural high-temperature mountain crystal. In
this case, mineral inclusions of biotite (mica) and
fluorite are also observed. On both objects there
are traces of a tool for processing the facial “mus-
sel-like section” and the openings intended for
“inclusion” in the ornaments. According to the
observations, both whorls are probably imported
products. They are part of an adornment, together
with the amber beads described under No 17.
59 t h r ac i a n p e r i o d
42. Спираловидни елементи, бронз, диаметър
на спиралите 0,4 см – 1,7 см. Инв. № 43309 – 42 бр.
Бронзовите спирали вероятно са били на-
низвани на шнур и намотаване с няколко намот-
ки около врата и гърдите.
43. накити от с. дълбок дол – ним
В началото на 2002 година в Националния
исторически музей постъпва група бронзови и
сребърни предмети открити случайно в моги-
лен гроб от Ранножелязната епоха. Датировка
VIII – VII в. пр. Хр.
Предметите се групират в следните групи:
1. Бронзови елементи от колан – 2 бр.
2. Коланна тока с кръгъл наконечник – 1 бр.
3. Бронзови гривни – 2 бр.
4. Сребърни обеци – 2 бр.
5. Елементи от спираловиден наниз
Според откривателите могилата, в която са
намерени предметите, е част от могилен не-
кропол, разположен в северните околности на
с. Дълбок дол.
1. елемент от колан, бронз, дължина 4,3 см,
широчина 4,8 см, мак. дебелина 0,9 см.
2. елемент от колан, бронз, дължина 4,3 см,
широчина 4,3 см, макс. дебелина 1 см.
3. Коланна тока с кръгъл наконечник, дъл-
жина 9,8 см, широчина 4,5 см, външен диаметър
на наконечника 4,1 см.
4. Гривна, бронз, отворена с успоредно за-
вършващи краища. Диаметър 6,5 см.
т ра к и й с к а е п о х а
42. spiral-like elements, bronze, diam. of spirals
0.4 cm – 1, 7 cm. Inv. No 43309 – 42 pcs.
Bronze spiral-like items probably threaded on a
string and wound several times around the neck
and on the chest.
43. adornments from the village of dalbok
dol – nhM
At the beginning of 2002, a group of bronze
and silver objects were purchased by the National
History Museum. Discovered accidentally in a
mound grave from the Early Iron Age, dated to the
8th.- 7th century BC.
The objects are classified into the following
groups:
1. Bronze belt mounts – 2 items
2. Belt buckle with rounded frame – 1 item
3. Bronze bracelets – 2 items.
4. Gold earrings – 2 items
5. Elements of spiral string
According to the discoverers, the mound in
which the objects were found is part of a mound
necropolis located in the northern surroundings of
Dalbok Dol.
1. Belt mount, bronze, length 4.3 cm, width 4.8
cm, maximum thickness 0.9 cm. 2. Belt mount,
bronze, length 4.3 cm, width 4.3 cm, maximum
thickness 1 cm.
3. Belt buckle with rounded frame, length
9.8 cm, width 4.5 cm, external diameter of the
rounded frame 4.2 cm.
60 t h r ac i a n p e r i o d
 5. Гривна, бронз, отворена с успоредно за-
вършващи краища. Диаметър 6,5 см.
6. Сребърна обеца, отворена, с конусовид-
но разширение на краищата. Диаметър 4,8 см.
7. Сребърна обеца, отворена, с коносувид-
но разширение на краищата. Леко разтегната.
Приблизителен диаметър 4,3 см.
8. фрагменти от спираловиден наниз. Диаме-
тър 0,7 см.
Публикация: Христов 2004, 43 – 67.
т ра к и й с к а е п о х а
4. Bracelet, bronze, open with parallel ends.
Diameter 6.5 cm
5. Bracelet, bronze, open with parallel ends.
Diameter 6.5 cm
6. silver earring, open, with conical extension
at both edges. Diameter 4.8 cm.
7. silver earring, open, with conical extension
at both edges, slightly stretched. Approximate
diameter 4.3 cm.
8. Fragments of spiral string. Diameter 0.7 cm.
Published by Христов 2004, 43–67
61 t h r ac i a n p e r i o d
44. Коланна гарнитура
Бронз, четири елемента. Обща дължина че-
тири елемента 26,7 см (10,8 см; 5,8 см; 5,1 см;
5,0 см). VII в. пр. Хр. Гумощник. РИМ Ловеч – 1166 А
Публикации: Китов, Павлов 1986; Kitow, Paw-
low 1987, 59, Каt. N 25; Христов 2004, 44 – 58; Гуще-
раклиев, Димитрова 2017, 55, № 230 (Р. Г.).
45. Коланна гарнитура
Бронз, три елемента. Размери 6,2 / 5,5 см;
13,8/7,0 см; 4,0/0,9 см. VII–VI в. пр. Хр. Дебнево.
РИМ Ловеч – 24 Б А
Публикации: Милчев 1956, 493 – 494; Китов,
Шалганов, Крайнов 1980, 25; Христов 2004, 57;
Гущераклиев, Димитрова 2017, 55, № 231 (Р. Г.).
46. Гривна
Бронз. Диам. 6,2 см, деб. тел 1,0 х 0,9 см. VII–
VI в. пр. Хр. Дълбок дол. РИМ Ловеч – 4 Б А.
Публикации: Гущераклиев, Димитрова 2017,
56, № 233 (Р. Г.).
т ра к и й с к а е п о х а
44. Belt set
Bronze, 4 items. Overall length of the four ele-
ments 26.7 cm (10.8 сm; 5.8 сm; 5.1 сm; 5.0 cm). 7th
c. BC. Gumoshtnik. RHM Lovech -1166 A
Published in: Китов, Павлов 1986; Kitov,
Pavlov 1987, 59, Cat. No 25; Христов 2004, 44-58;
Гущераклиев, Димитрова 2017, 55, № 230 (Р. Г.).
45. Belt set
Bronze, 3 items. 6.2 / 5.5 сm; 13.8 / 7.0 сm; 4.0 /
0.9 сm; 7th-6th c. BC. Debnevo village. RHM
Lovech – 24 Б А
Published in: Милчев 1956, 493-494; Китов,
Шалганов, Крайнов 1980, 25; Христов 2004, 57;
Гущераклиев, Димитрова 2017, 55, № 231 (Р. Г.)
46. Bracelet
Bronze, diam. 6.2 cm, wire 1.0 x 0.9 cm thick, 7th-
6th c. BC. Dalbok Dol village. RHM Lovech – 4 Б А.
Published in: Гущераклиев, Димитрова 2017, 56,
№ 233 (Р.Г.).
62 t h r ac i a n p e r i o d
47. Гривна
Бронз. Диам. 7,5 см, деб. тел 0,8 х 0,9 см. VII–
VI в. пр. Хр. С. Дебнево. РИМ Ловеч – 29 Б А.
Публикации: Милчев 1956, 497- 499; Китов,
Шалганов, Крайнов 1980, 25; Гущераклиев,
Димитрова 2017, 56, № 237 (Р. Г.).
48. Фибула-двуспирална
Бронз. Дълж. 11,6 см, вис. 7,5 см. VII–VI в. пр.
Хр. С. Дебнево. РИМ Ловеч – 20 Б А.
Публикации: Милчев 1956, 495; Агре 2002,
279 – 287; Гущераклиев, Димитрова 2017, 58, № 244.
т ра к и й с к а е п о х а
47. Bracelet
Bronze. Diam. 7.5 cm, wire 0.8 x 0.9 cm thick.
7th-6th c. BC. Debnevo village.
RHM Lovech-29 B A.
Published in: Милчев 1956, 497- 499; Китов,
Шалганов, Крайнов 1980, 25; Гущераклиев,
Димитрова 2017, 56, № 237 (Р. Г.)
48. Two-spiralled fibula
Bronze, length. 11.6 cm, height 7.5 cm. 7th-6th
c. BC. Debnevo.
RHM Lovech -20 B A.
Published in: Милчев 1956, 495; Агре 2002, 279-
287; Гущераклиев, Димитрова 2017, 58, № 244.
63 t h r ac i a n p e r i o d
49. Фибула
Бронз. Дължина 4,7 см; височина 1,7 см. Мо-
гила № 8 от некропола в м. Коевци, с. Орешак.
IV – III в. пр. Хр. Проучвания: на Т. Тотевски 1985 г.
МНХЗПИ – АМ II 42.
Непубликувана.
49. Fibula
Bronze. Length 4.7 cm, height 1.7 cm. Mound
№ 8 from the necropolis in the site of Koevtsi – Ore-
shak village. 4th–3th c. BC. Researcher: Т. Тотевски
1985. МНХЗПИ – АМ II 42.
Unpublished.

50. Фибула 50. Fibula

Бронз. Едноспирална. „Тракийски тип“. Дъл-
жина 4,8 см, сечение 0,2 см. Могила № 8 от не-
кропола в м. Коевци, с. Орешак. Проучвания: на
Т. Тотевски 1985 г. III – II в. пр. Хр. МНХЗПИ – АМ II
41.
Непубликувана.
Bronze. One spiral. “Thracian” type. Length
4.8 cm. Section 0.2 cm. Mound № 8 from the ne-
cropolis in the locality of Koevtsi – Oreshak vil-
lage. Researcher: Т. Тотевски 1985. 3th–2th c. BC.
МНХЗПИ – АМ II 41.
Unpublished.

51. торква 51. Torque

Сребро. Диаметър 15,5 см. Сечение 0,4 см. Silver. Diameter 15.5 cm. Section 0.4 cm. 5th cen-
МНХЗПИ – АМ III 17. V в. пр. Хр. IV–III в. пр. Хр. tury BC. МНХЗПИ – АМ III 17. 4th–3th c. BC.
Непубликувана. Unpublished

т ра к и й с к а е п о х а 64 t h r ac i a n p e r i o d
52–53. обеци – 2 бр. 52–53. earrings – 2 items
Сребро. Широчина 4,4 см, височина 4 см, се- Silver. Width 4.4 cm, height 4 cm. Section 0.3
чение 0,3 см. МНХЗПИ – АМ III 9 – 10. V в. пр. Хр. cm. 5th century BC. МНХЗПИ – АМ III 9-10

54–55. обеци – 2 бр. 54–55. earrings – 2 items

Сребро. Диаметър 2,9 см. МНХЗПИ – АМ III Silver. Diameter 2.9 cm, 5th century BC.
20 – 22. V в. пр. Хр. МНХЗПИ – АМ III 20-22

т ра к и й с к а е п о х а 65 t h r ac i a n p e r i o d
59–58. Златен нагръдник и гривни от
с. Голяма желязна
Две златни гривни, изработени от усукана
тел с квадратно сечение. Краищата завършват
с по едно конусовидно топче. Размери: 3234а –
диаметър 5,9/5,2 см, тегло 10,67 г; 3234б – диаме-
тър 6/4,8 см, тегло 10,80 г; – инв. № 3235 – Златен
нагръдник, направен от тънка пластина. Двата
края са пробити с по една дупка, покрай пери-
ферията има един ред вдлъбнатини, съедине-
ни в средата с два реда вдлъбнатини. Размери:
9,8 х 3,8 см, тегло 5,19 г. Открити са през 1940 г. в
могила в долината на р. Топля. Датировка V – IV в.
пр. Хр. Общото тегло на цялата находка е 26,66 г.
НАИМ при БАН- инв. № 3234
Публикации: Тотевски 1988, 10 – 11
а б
т ра к и й с к а е п о х а
59–58. Golden breastplate and bracelets from
the village of Golyama Zhelyazna
Two gold bracelets made of twisted wire with
square section. Both ends terminate with a conical
ball each. Dimensions: 3234a – diameter – 5.9 / 5.2
cm, weight – 10.67 g; 3234b – diameter – 6 / 4,8 cm,
weight – 10,80 g;
Inv. No 3235 – Gold breastplate made of thin
plate. A hole pierced on both ends; a row of small
pits along the periphery, connected in the mid-
dle with two rows of pits. Dimensions: 9.8 x 3.8
cm, weight – 5.19 g. Found in 1940 from a burial
mound in the valley of the Toplya river. Dated 5th-
4th c. BC. Total weight of the whole find 26.66 g.
NAIM at BAS – Inv. No 3234
Published in: Тотевски 1988, 10-11
66 t h r ac i a n p e r i o d
59–63. апликации
Сребро. 5 бр. луновидни апликации. Диаме-
тър 2,5 см. Могила №2 от м. Коевци, с. Орешак.
МНХЗПИ – АМIII 13, IV в. пр. Хр. Проучвания: Т. То-
тевски 1985.
Публикаци: Тотевски 1988, 14 – 15.
64. Гривна
Сребро. Диаметър 4,8 см; сечение 0,4 см. С.
Орешак. Могила №9. МНХЗПИ – АМ III – 15, IV в. пр.
Хр. Проучвания: Т. Тотевски 1985 г.
65. Гривна
Сребро. Диаметър 4 см; сечение 0,3 см. С.
Орешак. Могила №9. МНХЗПИ – АМ III 16, IV в. пр.
Хр. Проучвания: Т. Тотевски 1985 г.
т ра к и й с к а е п о х а
59–63. appliqués
Silver. 5 items of crescent-shaped appliqués. Di-
ameter 2.5 cm. Burial mound № 2. МНХЗПИ – АМIII
13, 4th. c. BC. Researcher: Т. Тотевски 1985.
Published in: Т. Тотевски 1988, 14-15
64. Bracelet
Silver. Diameter 4.8 cm, section 0.4 cm. Oreshak
village. Mound № 9. МНХЗПИ – АМ III – 15, 4th. c. BC.
Researcher: Т. Тотевски 1985.
65. Bracelet
Silver. Diameter 4 cm, section 0.3 сm; Oreshak.
village. Mound № 9. МНХЗПИ – АМ III 16, 4th. c. BC.
Researcher: Т. Тотевски 1985.
67 t h r ac i a n p e r i o d
 монети
От околностите на гр. Троян в с. Горно
Трапе на изток са известни две колективни
находки на бронзови монети от времето на
Филип II и Александър III Македонски (Хри-
стов 1998, 5–14).
Случайна находка са и хемидрахми от IV
в пр. Хр. открити в района на с. Скандалото,
Община Априлци (Христов 1995, 3–4).
През пролетта на 2004 година в околно-
стите на с. Голяма Желязна, Община Троян
е открита отново случайно колективна мо-
нетна находка състояща се от 18 тетрадрах-
ми на І Македонска област през ІІ – I в. пр.
Хр. Тетрадрахмите са намерени в северо-
източното подножие на м. Манастира, pаз-
положена на 3 км югоизточно от с. Голяма
Желязна. Монетите са били съхранени в ке-
рамичен съд. Находката е укрита в скална
ниша в подножието на спомената местност
в близост до извор и приток на р. Топля
(Христов, Прокопов 2005, 106–117).
Що се отнася до района на римския ком-
плекс Состра то там най-ранно датираните
находки са елинистически сребърни моне-
ти, две съкровища от сребърни тетрадрах-
ми и драхми от ІV – IІІ в. пр. Хр. (Мушмов
1925/26, 321; Мушмов 1932/3; Тотевски 1992,
32). Тези две монетни съкровища са един-
ствените засега известни от Предримската
епоха в землището на с. Ломец, с изключе-
ние на четири броя бронзови монети, сече-
ни в Маронея през II в. пр. Хр., намерени на
100 м западно от кастела.
В колекцията на Троянския музей се съх-
раняват 10 монети от Предримската епоха.
Само една от тях е с точно местонамиране,
а другите са дарение с неизвестно такова.
т ра к и й с к а е п о х а
Coins
Two hoards of bronze coins from the time
of Philip II and Alexander III of Macedon are
known from the vicinity of Troyan and to the
east of the village of Gorno Trape (Христов
1998, 5-14).
A random find is also the hemidrachms
from the 4th BC found in the region of the vil-
lage of Skandaloto and Apriltsi Municipality
(Христов 1995, 3-4).
In the spring of 2004, in the vicinity of the
village of Golyama Zhelyazna, Troyan Munic-
ipality again a random coin hoard was dis-
covered consisting of 18 tetradrachms of the
Province of Macedonia Prima in the 2nd – 1st
century BC.
Tetradrachms are found at the northeast-
ern foothills of the Monastery locality, situated
3 km to the southeast of the village of Goly-
ama Zhelyazna. The coins were concealed in
a ceramic vessel. The vessel was hidden in a
rock niche at the foot of the mentioned local-
ity near a spring and tributary of the Toplya
River (Христов, Прокопов 2005, 106-117).
As for the region of the Roman complex
of Sostra, the earliest known finds are Hel-
lenistic silver coins (two hoards of silver tetrad-
rachms and drachms from the 4th – 3rd century
BC – Мушмов 1925/26; 321, Мушмов 1932/3;
Тотевски 1992, 32). These two coin hoards
are the only ones known from the pre-Roman
era from the village of Lomets, except for four
bronze coins, minted in Maroneia in the 2nd
century BC, found 100 m to the west of the
castellum.
The collection of the Troyan museum con-
tains 10 coins from the pre-Roman era. Only
one of them is accurately located, and the oth-
ers are donated and their findspot is unknown.
68 t h r ac i a n p e r i o d
66. монета на Филип ii македонски.
Бронз. Диаметър 1,8 см; тегло 6,20 г 359 – 336 г.
пр. Хр. аверс: глава на Аполон надясно. ра-
верс: конник надясно – ΦIΛIΠΠOY. Неизвестно
местонамиране. МНХЗПИ – Н 667.
Непубликувана.
67. тетрадрахма на Филип ii македонски
Сребро. Диаметър 2,8 см; тегло 12,67 г,
323 – 315 г. пр. Хр. аверс: глава на Зевс на надяс-
но. реверс: конник надясно – ΦIΛIΠ-ΠOY. Неиз-
вестно местонамиране. МНХЗПИ–Н 1204.
Непубликувана.
68. тетрадрахма на александър iii
Сребро. Диаметър 2,5 см; тегло 16,00 г,
330 – 320 г. пр. Хр. аверс: глава на Херакъл на-
дясно. реверс: Зевс седнал на трон.
Неизвестно местонамиране. МНХЗПИ – Н 669.
Непубликувана.
т ра к и й с к а е п о х а
66. Coin of philip ii of Macedon
Bronze. Diameter 1.8 cm, weight 6.20 g, 359-
336 BC. obverse: Apollo’s head to right. reverse:
Horse rider to right on – ΦIΛIΠΠOY. Unknown
findspot. МНХЗПИ –Н 667.
Unpublished.
67. philip’s tetradrachm
Silver. Diameter 2.8 cm, weight 12.67 g, 323-
315 BC. obverse: Head of Zeus to right. reverse:
Horse rider to right – ΦIΛIΠ-ΠOY
Unknown findspot. МНХЗПИ –Н 1204.
Unpublished.
68. Tetradrachm of alexander iii
Silver. Diameter 2.5 cm, weight 16.00 g, 330-320
BC. obverse: Head of Heracles to right. reverse:
Zeus seated on throne.
Unknown findspot. МНХЗПИ – Н 669. Unpub-
lished.
69 t h r ac i a n p e r i o d
69. монета на александър iii
Бронз. Диаметър 1,6 см; тегло 6,54 г; 336 – 323 г.
пр. Хр. аверс: глава на Херакъл надясно. ре-
верс: AΛEΞANΔΡOY между кривак и колан стре-
ли. Неизвестно местонамиране. МНХЗПИ – Н
682. Непубликувана.
70. драхма на александър – варваризат
Сребро. Диаметър 1,7 см; тегло 3,53 г, III–II в.
пр. Хр., м. Чуклата, с. Добродан. МНХЗПИ – Н
1084.
Непубликувана.
71. тетрадрахма
Атина. Сребро. Диаметър 2,9 см; тегло 16,24 г
Микион, Евруклес и Диоклес. 196 – 187 г. пр. Хр.
аверс: глава на Атина надясно. реверс: бухал
отдолу амфора – A-ΘE, MIK – IΩN, EYΡ-YKΛE, ΔIO-
KΛH-Σ. Неизвестно местонамиране. МНХЗПИ – Н
1043. Непубликувана.
т ра к и й с к а е п о х а
69. Coin of alexander iii
Bronze. Diameter 1.6 cm, weight 6.54 g, 336-323
BC. obverse: Head of Heracles to right. reverse:
AΛEΞANΔΡOY between club and quiver of arrows.
Unknown findspot. МНХЗПИ –Н 682. Unpublished.
70. drachm of alexander – barbarised
imitation
Silver. Diameter 1.7 cm, weight 3.53 g. Findspot:
Chuklata locality, Dobrodan village. 3th–2th c. BC.
МНХЗПИ–Н 1084. Unpublished.
71. Tetradrachm
Athens. Silver. Diameter 2.9 cm, weight 16.24
g; Mikion, Eurukles and Diokles, 196-187 BC. ob-
verse: Head of Athens to right. reverse: Owl,
A-ΘE, below MIK-IΩN, EYΡ-YKΛE, ΔIO-KΛH-Σ. Un-
known findspot. МНХЗПИ – Н 1043. Unpublished.
70 t h r ac i a n p e r i o d
72. тетрадрахма
Тасос. Сребро. Диаметър 3,3 см; тегло 16,74 г.
Отсечена след 148 г. пр. Хр. аверс: глава на Ди-
онис надясно. реверс: Херакъл прав наляво –
HΡAKΛEOYΣ ΣΩTH ΡOΣ ΘAΣIΩN. Неизвестно мес-
тонамиране. МНХЗПИ –Н 1042. Непубликувана.
73. тетрадрахма
Македония под римска власт. Първа област.
Сребро. Диаметър 3,2 см; тегло 16,79 г. След 168 г.
пр. Хр. аверс: бюст на Артемида надясно. реверс:
македонски щит украсен с венец – MAKEΔONΩN
ΠΡΩTHΣ. Неизвестно местонамиране. МНХЗПИ–Н
1044. Непубликувана.
74. тетрадрахма
Македония под римска власт. Първа област.
Сребро. Диаметър 3,1 см; тегло 15,65 г. След 168 г.
пр. Хр. аверс: бюст на Артемида надясно. реверс:
македонски щит украсен с венец – MAKEΔONΩN
ΠΡΩTHΣ. Неизвестно местонамиране. МНХЗПИ–Н
671. Непубликувана.
т ра к и й с к а е п о х а
72. Tetradrachm
Thasos. Silver. Diameter 3.3 cm, weight 16.74
g. Minted after 148 BC. obverse: Head of Diony-
sus to right. reverse: Heracles standing to left –
HΡAKΛEOYΣ ΣΩTH ΡOΣ ΘAΣIΩN. Unknown find-
spot. МНХЗПИ – Н 1042. Unpublished.
73. Tetradrachm
Macedonia under Roman rule. Macedonia Pri-
ma. Silver. Diameter 3.2 cm, weight 16.79 g, after
168 BC. obverse: Bust of Artemis to right. reverse:
On the reverse a Macedonian shield decorated
with wreath – MAKEΔONΩN ΠΡΩTHΣ. Unknown
findspot. МНХЗПИ –Н 1044. Unpublished.
74. Tetradrachm
Macedonia under Roman rule. Macedonia Pri-
ma. Silver. Diameter 3.1 cm, weight 15.65 g, af-
ter 168 BC. obverse: Bust of Artemis to right.
reverse: Macedonian shield decorated with
wreath – MAKEΔONΩN ΠΡΩTHΣ. Unknown find-
spot. МНХЗПИ –Н 671. Unpublished.
71 t h r ac i a n p e r i o d
 тракийска керамика
Керамичните съдове от Тракийската
епоха намерени в Троянския край произ-
хождат преди всичко от могилни погребе-
ния. С изключение на червенофигурния
кратер от мах. Попишка до гр. Троян всички
носят белезите на местно грънчарско про-
изводство. Съдовете са използвани в бита
на траките по горното течение на р. Осъм.
Съществуват обаче описани в научната кни-
жнина случаи, в които цели или фрагменти-
рани съдове са поставяни като дар в свети-
лищата. Такива са примерите с най-старото
тракийско светилище на връх Чучул и све-
тилището в м. Момски камък до с. Борима
(Христов 2007).
75. Чаша от лошо изпечена глина с три
букела
Височина 7,2 см; диаметър на устието 5,8 см.
Пещерата Топля. Случайна находка от експеди-
ция на клуб Хермес 1985 г. Ранножелязна епоха
XI–VIII в. пр. Хр. МНХЗПИ – АК IV 55.
Непубликувана.
т ра к и й с к а е п о х а
Thracian ceramics
The ceramic vessels from the Thracian pe-
riod found in the region of Troyan originate
above all from mound burials. Except for the
red-figure krater from the neighbourhood
of Popishka near Troyan all bear the features
of local pottery production. The vessels were
used in the everyday life of the Thracians liv-
ing along the upper stream of the Osam Riv-
er. However, there are cases described in the
scholarly literature evidencing that whole or
fragmented vessels were also placed as offer-
ings in the sanctuaries. Such are the examples
with the oldest Thracian sanctuary on the Chu-
chul Peak and the sanctuary in Momski Kamak
area near the village of Borima (Христов 2007).
75. Cup of poorly baked clay with three horny
bulges
Height 7.2 сm; diameter of mouth 5.8 сm; from
the cave of Toplya. Random find of the Hermes
Club expedition in 1985. Early Iron Age 11th-8th
century BC. МНХЗПИ – АК IV 55.
Unpublished.
72 t h r ac i a n p e r i o d
76. Чаша с две високи дръжки
Черен цвят на повърхността след изпичане.
Височина 6,5 см. Диаметър на устието 7,4 см.
Могила № 4 от некропола до връх Турлата, Тро-
ян. Ранножелязна епоха XI–VIII в. пр. Хр. МНХЗ-
ПИ –AK IV 31.
Проучвания: Т. Тотевски 1980 г.
77. Урна
Украса – летна с прищипвания в близост до
устието. Височина 21,5 см; диаметър на устието
18 см. Могила № 5 от некропола до вр. Турлата,
гр. Троян. V в. пр. Хр. МНХЗПИ – АК IV 25.
т ра к и й с к а е п о х а
76. Cup with two high handles
Black surface after baking. Height 6.5 cm. Di-
ameter of mouth 7.4 cm. Mound № 4 from the ne-
cropolis at the peak of Turlata – Troyan. Research-
er: Т. Тотевски 1980. Early Iron Age 11th-8th c. BC.
МНХЗПИ – AK IV 31.
77. Urn
Decorated with a pinched strip near the mouth.
Height 21.5 cm, diameter of mouth 18 cm. Mound
№ 5 from the necropolis at the peak of Turlata –
Troyan. 5th century BC. МНХЗПИ – АК IV 25.
73 t h r ac i a n p e r i o d
78. Кратаровиден съд с две прилепнали до
стените дръжки
Височина 29 см; диаметър на устието 26,5 см.
Могила № 5 от некропола до вр. Турлата, гр. Тро-
ян. Проучвания: Т. Тотевски 1984 г. МНХЗПИ – АК
IV 30.
79. Кана с една дръжка
Височина 13,8 см; диаметър на устието
10,8 см. Могила № 1 от некропола в мах. Коевци,
с. Орешак. Проучвания: Т. Тотевски 1985 г. МН-
ХЗПИ – АК IV 42.
т ра к и й с к а е п о х а
78. Krater-like vessel with two handles
adhering to its body
Height 29 сm, diameter of mouth 26.5 cm.
Mound № 5 from the necropolis at the peak of
Turlata, Troyan. Researcher: Т. Тотевски 1984.
МНХЗПИ – АК IV 30.
79. Jug with one handle
Height 13.8 сm; diameter of mouth 10.8 cm.
Mound No 1 from the necropolis in the neigh-
bourhood of Koevtsi, Oreshak village. Researcher:
Т. Тотевски 1985 г. МНХЗПИ – АК IV 42.
74 t h r ac i a n p e r i o d
80. Скифос
Височина 8,8 см; диаметър на устието 11,4 см.
Могила № 5 от некропола в мах. Коевци, с.
Орешак. Проучвания: Т. Тотевски 1985 г. МНХЗ-
ПИ – АК IV 43.
81. Каничка с две дръжки
Височина 11,3 см; диаметър на устието 7,4 см.
Могила № 3 от Турлата. МНХЗПИ – АК IV 28.
т ра к и й с к а е п о х а
80. skyphos
Height 8.8 cm, diameter of mouth 11.4 cm.
Mound № 5 from the necropolis in the neighbour-
hood of Koevtsi, Oreshak village. Researcher: Т.
Тотевски 1985 г. МНХЗПИ – АК IV 43.
81. Jug with two handles.
Height 11.3 cm, diameter of mouth 7.4 cm.
Mound № 3 from Turlata. МНХЗПИ – АК IV 28
75 t h r ac i a n p e r i o d
82. Червенофигурен кратер
Височина 30,05 см; диаметър на устието
30 см; диаметър на дъното 14,4 см. Местността
Присоето, кв. Попишка. V–ІV в. пр. Хр. МНХЗ-
ПИ – АК IV 126.
Публикации: Тотевски 1991, 13 – 14.
т ра к и й с к а е п о х а
82. red-figure krater
Height 30.05 cm, diameter of mouth 30 cm, di-
ameter of bottom 14.4 сm; Prisoeto locality, Pop-
ishka neighbourhood. 5th–4th century BC.
МНХЗПИ – АК IV 126
Published in: T. Тотевски 1991, 13–14.
76 t h r ac i a n p e r i o d
83. Кана – ойнохое
Глина. Ловешко. Вис. 19,5 см, с дръжката
20,5 см, диаметър дъно 6,2 см. V–IV в. пр. Хр.
РИМ-Ловеч Инв. №38 Б А.
Публикации: Китов, Павлов 1986; Гущеракли-
ев, Димитрова 2017, 68, № 286 (Р. Г.).
84. Кратеровиден съд
Глина. Височина 22 см; диаметър на устието
18 см; диаметър на дъното 9,5 см. С. Дебнево.
V – IV в. пр. Хр. МНХЗПИ – АК IV 128
Непубликуван.
т ра к и й с к а е п о х а
83. Jug – oenochoe
Clay. Lovech region; height 19.5 cm (with handle
20.5 cm), diameter of bottom 6.2 cm. 5th–4th cen-
tury BC. RHM-Lovech. Inv. No 38 Б А
Published: Китов, Павлов 1986; Гущераклиев,
Димитрова 2017, 68, № 286 (Р. Г.)
84. Krater-like vessel
Clay. Height 22 cm, diameter of mouth 18 сm;
diameter of bottom 9.5 cm, Debnevo village. 5th-
4th century BC. МНХЗПИ – АК IV 128
Unpublished.
77 t h r ac i a n p e r i o d
85. орешашкият камък
Обреден камък-пясъчник, с височина 1,16 м и
широчина 1,05 м. Днес се съхранява в лапида-
риума на Ловешкия исторически музей. На него
са нанесени врязани изображения с различна
дебелина.
На първия от двата условно разграничени
реда в композицията е изобразена фигура на
конник без глава, яздеща наляво срещу друга
схематична фигура. Полът на коня се разбира от
врязания фалус. Между споменатите фигури се
забелязват седем разположени вертикално на-
реза. В долната част на първия отляво надясно
врязан силует откриваме двойна брадва.
На втория ред е изобразен правоъгълник,
разделен на четири части в съседство с други
фигури, нанесени обаче по-плитко върху камъ-
ка. Някои от тях са незавършени.
В първото си обнародване плочата е датира-
на най-общо за времето на Бронзовата епоха,
по-късно Д. Овчаров, имайки предвид известни
аналогии със средновековни рисунки и графи-
ти, поставя датировката VIII–Х в.
При по-внимателно вглеждане в полово не-
определената фигура можем да допуснем, че
тя е женска. Соларният символ – двойна брад-
ва, който я съпътства в долната ѝ част, указва
особения ѝ статут. В тракийските земи най-рано
откритите брадви се датират от края на бронзо-
вата епоха, а традицията в смислово значение
се запазва до времето на IV в. пр. н.е. Възпри-
емат се като символ на царска власт, жреческо
достойнство.
Kонникът, който язди срещу женската фи-
гура, е изобразен наляво – свещената страна
в тракийския религиозен начин на мислене.
Вероятно с тези изображения е представена
сцена на свещен брак между Великата боги-
ня-майка и царят-жрец. Сватбата с богинята е
предназначена да осигури кръговрата на сезо-
ните и плодородието на страната.
Важен момент в изображенията върху плоча-
та са седемте нареза между женската фигура и
конника. Вероятно те идват да ни подскажат оп-
ределен начин на мислене в индоевропейската
митология, свързан с вертикалната и хоризон-
тална организация на света. Така ние имаме
четири/седем/-степенен цикъл, отразяващ хар-
монията на видимия свят, подсказана с изобра-
женията на правоъгълника.
Публикации: Миков 1929, 300 – 302; Овчаров
1982, 154 – 155; Christov 2001, 56.
т ра к и й с к а е п о х а
85. The stone from oreshaк
Ritual monument of sandstone 1.16 m high and
1.05 m wide. At present it is exhibited in the lapi-
darium of the History museum in Lovech. Images
of varying thickness are cut in the stone.
In the first of two conditionally defined regis-
ters of the composition is the figure of a headless
horseman riding to the right against another sche-
matically rendered figure. The horse’s gender is
identified by the phallus depicted. Seven vertically
made cuts are placed among the mentioned fig-
ures. Under the first silhouette from left to right a
double axe is represented.
In the second register a rectangle divided in
four sections is depicted neighbouring two other
figures, however more shallow cut in the stone.
Some of them are unfinished.
In its first publication, the plate was broadly
dated from the time of the Bronze Age. Later D.
Ovcharov, having in mind certain parallels with
well-known medieval drawings and graffiti attrib-
uted the monument to the 8th-10th centuries.
Looking more closely at the sexually undefined
figure we can assume that it belongs to a woman.
The solar symbol – a double-bitted axe, which is
represented under the female figure – indicates
her special status. The earliest axes found in the
land of the Thracians are dated from the end of the
Bronze Age, and the hidden meaning of the tradi-
tion was preserved until the 4th century BC.
They are perceived as a symbol of kingly power
and priestly dignity.
The horseman is represented riding to the left
towards the female figure, the left being the sa-
cred side in the Thracians’ religious way of think-
ing. Probably these images represent the sacred
marriage of the Great goddess-mother with the
king-priest. The marriage with the goddess is in-
tended to secure the cycle of the seasons and the
fertility of the land.
The seven cuts between the female figure and
the horse rider is a significant moment in the
representation on the plate. They are probably
meant to indicate a certain way of thinking in the
Indo-European mythology associated with the
vertical and horizontal organisation of the world.
Thus we have a four/ seven-step cycle that reflects
the harmony in the visible world, suggested by the
images of the rectangle.
Publications: Миков 1929, 300–302; Овчаров,
1982, 154–155, Christov 2001, 56.
78 t h r ac i a n p e r i o d
т ра к и й с к а е п о х а 79 t h r ac i a n p e r i o d
 римска еПоха
римското наследство в
троян и троянско
Завладяването на териториите север-
но от Хемус (Стара планина) от римляните
е поставено с т. нар. „мизийски войни“ на
Марк Лициний Крас през 29–28 г. пр. Хр. В
резултат на тях управителят на провинция
Македония успява да наложи военен кон-
трол на земите от двете страни на Хемус
подчинявайки: бастарни, серди, мелди (или
меди?), част от гетите, беси и одриси (Велков
1965, 4; Иванов 1999, 19–22). След походите
на М. Крас анексираните земи влизат в пре-
делите на новообразуваните римски про-
винции Тракия и Мизия.
В началото на първото десетилетие пр.
Хр., след успешните походи на римския
пълководец Г. К. Лентул, император Окта-
виан Август възлага на тракийския цар Ре-
металк I защита на областта, която обхваща
северното подножие на Балкана по горно-
то течение на Огоста, средното течение на
Искър, горното и средното течение на Вит,
а на изток е имала за граница вероятно
долното течение на Осъм, Дунав и Черно
море и чието подчинение е било подготве-
но с походите на М. Л. Крас от 29–28 г. пр. Хр.
(Геров 1950, 11).
В 12 г. за наместник в земите на „мизи-
те“ е назначен Гай Попей Сабин, а в 15 г. е
образувана новата провинция Мизия (Геров
1980, 28). Първоначално нейната територия
обхваща приблизително днешна Източна
Сърбия, Северозападна България: р. Мора-
ва на запад, Дунав от север, устията на Вит
и Осъм от изток и Стара планина от юг (Ива-
нов 1992, 7). За военното и икономическо
развитие на новообразуваната провинция
Мизия и нейното разширяване на изток от
дн. р. Осъм решаващи се оказват събития-
та в пределите на последното независимо
царство на юг от Хемус.
Около 13 г. сл. Хр. умира тракийският
цар Реметалк I, ползвал се с подкрепата на
Рим. Вследствие на възникналата династи-
римск а еп ох а
roMan period
The roman heritage
of Troyan and the region of Troyan
The conquest of the territories north of
Haemus (Stara Planina) by the Romans started
with the so-called “Moesian Wars” of Marcus
Licinius Crassus in 29-28 BC. As a result, the
governor of the Province of Macedonia suc-
ceeded in imposing military control on the
lands on both sides of Haemus, subordinating
the Bastarnae, Serdi, Meldi (or Maedi?), part of
the Getae, Bessi and Odrysae (Велков 1965, 4;
Иванов 1999, 19 – 22). After the campaigns of
Crassus, the annexed lands were included into
the newly formed Roman provinces of Thracia
and Moesia.
At the beginning of the first decade BC, af-
ter the successful marches of the Roman gen-
eral G. C. Lentulus, Emperor Octavian Augustus
assigned to the Thracian king Rhoemetalces
I the protection of the area that covered the
northern foot of the Balkan Mountains along
the upper reaches of the Ogosta, the middle
stream of the Iskar, the upper and middle
course of the Vit; its eastern border probably
ran along the lower stream of the Osam, the
Danube and the Black Sea, the subjection of
the area being prepared by the campaigns of
M. L. Crassus in 29-28 BC (Геров 1950, 11).
In AD 12, Gaius Poppaeus Sabinus was ap-
pointed governor in the land of the “Moesi”,
and in AD 15 the new Province of Moesia was
formed (Геров 1980, 28). Originally, its territory
covered approximately the present-day East-
ern Serbia, Northwestern Bulgaria: the Morava
River to the west, the Danube to the north, the
mouths of the Vit and Osam to the east and
Stara Planina to the south (Иванов 1992, 7).
The events occurring within the boundaries
of the last independent kingdom to the south
of Haemus were decisive for the military and
economic development of the newly institut-
ed Province of Moesia and its expansion to the
east of today’s Osam River.
The Thracian king Rhoemetalces I who
had the support of Rome died around 13 AD.
80 roman period
ческа криза след смъртта на владетеля, тра-
кийското царство е разделено на части.
По време на император Клавдий (41 –
54 г.), в 45 г. земите между Хемус и Егейско
море окончателно са покорени. След смър-
тта на последния тракийски цар Реметалк III
тракийското царство е включено в Римска-
та империя под името провинция Тракия.
Съдбата на лежащата на север от Балкана
негова част, от този момент до началото
на II в., не е напълно изяснена. Повечето
автори приемат, че тя е била отделена още
тогава от Тракия и присъединена към про-
винция Мизия и че още тогава Балкана е об-
разувал границата между двете провинции.
За периода 54 – 96 г. сл. Хр. при управле-
нието на император Нерон, династията на
Флавиите започва дислокация на римски
военни части на изток от р. Янтра, дн. До-
бруджа и Североизточна България. До края
на I десетилетие сл. Хр. освен легиони на
възлови места по Дунав, във вътрешност-
та на Мизия са настанени помощни военни
части, с цел да пазят планинските проходи
и политическото спокойствие на усвоените
територии (Тачева 1997, 74).
Към края на I в. провинция Мизия посте-
пенно обхваща голяма площ, която пред-
ставлява днешна Сърбия и цяла Северна
България (Добруджа). Поради икономиче-
ски и военни съображения Мизия е разде-
лена в 86 г. на Горна и Долна Мизия.
Проблемите, свързани с локализация-
та и политическата история на кробизите
след I в. от Хр., отстъпват място на въпроси-
те свързани с административното устрой-
ство на земите на север от Хемус (в случая
между Вит и Янтра) и техните граници на
юг с провинция Тракия. Публикуваните
множество латински надписи от Северна
България предлагат възможност, макар и
не за цялата ѝ територия, да се проследи
по-точно разпространение на латинския
и гръцки език в Долна Мизия, както и гра-
ницата между провинция Тракия и Мизия.
Може да се приеме, че Троянския края до
края на II век е попадал в административно
отношение към провинция Тракия (Торба-
тов 2012, 138 – 140).
В границите между Тракия и Долна Ми-
римск а еп ох а
As a consequence of the dynastic crisis after
the death of the ruler, the Thracian kingdom
was divided into several parts.
During the time of Emperor Claudius (41-
54), in 45 AD the lands between Haemus and the
Aegean Sea were finally conquered. After the
death of the last Thracian king Rhoemetalces
III, the Thracian kingdom was incorporated
into the Roman Empire and named Province
of Thracia. From that moment on until the be-
ginning of the 2nd century the fate of the part
that lay to the north of the Balkan Mountain
is not fully clarified. Most authors assume that
it was then separated from Thracia and joined
to the Province of Moesia, and that the Balkan
Mountain even then formed the border be-
tween the two provinces.
In the period 54-96 AD under Emperor
Nero’s rule, the Flavian dynasty began to dis-
locate Roman troops to the east of the Yan-
tra River, in the present-day Dobrudzha and
Northeastern Bulgaria. Until the end of the
1st decade AD in addition to the legions at
key points along the Danube, auxiliary troops
were accommodated in the interior of Moesia
in order to protect the mountain passes and
the political tranquillity in the acquired territo-
ries (Тачева 1997, 74).
Towards the end of the 1st century the
Province of Moesia had gradually encom-
passed a large area, which included pres-
ent-day Serbia and the whole of Northern Bul-
garia (Dobrudzha). For economic and military
reasons, Moesia was divided into Upper and
Lower Moesia in 86 AD.
The problems related to the localisa-
tion and political history of the Krobyzoi af-
ter the 1st century AD give way to the issues
related to the administrative settlement of
the lands north of Haemus Mons (in the case
those between the Vit and Yantra rivers) and
their borders to the south with the Province
of Thracia. The many published Latin inscrip-
tions from Northern Bulgaria provide an op-
portunity, albeit not for its entire territory, to
trace more accurately the distribution of the
Latin and Greek languages in Moesia Inferior
as well as the border between the provinc-
es of Thracia and Moesia. It can be assumed
that the Troyan region until the end of the
81 roman period
зия, Клавдий Птолемей ни съобщава стра-
тегиите Дентелетике, Сердике, Усдицезике
и Селетике. Отсъствието на стратегия Рю-
сике, която ни е известна от два надписа за
тракийския владетел Реметалк (Иванов 1955;
Огненова, Лазаров 1962, 197), предполага
локализирането ѝ в поречието на дн. р.
Росица. Според М. Тачева отсъствието на
въпросната стратегия в писмените извори
се обяснява с разтурването на Рюсике и ос-
новаването на Никополис ад Иструм в те-
риторията ѝ (Тачева 1994, 116). Що се отнася
до стратегия Усдицезике, тя обикновено се
локализира южно от Мелта (Ловеч). Според
М. Тачева на военния път Ескус – Филипо-
полис, обновен през 61 г., стратегията не
би могла да съществува след тази година.
Според Г. Михайлов след II в. Усдицезике е
погълната от територията на Никополис ад
Иструм, като част от нея продължава да съ-
ществува като окръг (Михайлов 1993, 293).
Пътя ескус – Филипополис
(планинската отсечка между
станциите Состра и Монтемно)
От географска, икономическа и страте-
гическа гледна точка това е пътна артерия,
осъществявала връзка между Карпатите,
Хемус, Родопа планина и крайбрежието на
Бяло море в почти праволинейна проек-
ция. Пътят, както се знае от епиграфските
паметници и археологическите проучвания
функционира активно от втората половина
на І век до края на V век. Бил е подсигурен
чрез сложна система от крайпътни съоръ-
жения станции, укрепления, сателитни се-
лища, пътни разклонения и др.), чиято ло-
кализация и датировка в голяма степен е
изяснена.
Епиграфските паметници сочат, че по
времето на императорите Нерон (54 – 68 г.),
Марк Аврелий (161–180 г.), Антонин Пий
(138 – 161 г.) и Аврелиан (270–275 г.), римската
провинциална власт извършва поправки и
реконструкции на крайпътните съоръже-
ния. На върхови места по пътя са настанени
гарнизони от помощни военни части кохор-
ти (вероятно и али), а през II в. са построени и
техните добре укрепени крепости (кастели).
римск а еп ох а
2nd century belonged administratively to the
Province of Thracia (Торбатов 2012, 138-140).
Claudius Ptolemy places the strategiai of
Danteletike, Sardike, Ousdikesike and Selletike
within the boundaries between Thracia and
Moesia Inferior. The absence of Rusike, a strate-
gia known to us from two inscriptions about
the Thracian ruler Rhoemetalces (Иванов
1955, Огненова, Лазаров 1962, 197), suggests
its localisation in the valley of the Rositsa Riv-
er. According to M. Tacheva, the absence of
the strategia in question in the written sourc-
es can be explained by the disappearance of
Rusike and the foundation of Nicopolis ad Is-
trum on its territory (Тачева 1994, 116). As far
as the strategia of Ousdikesike is concerned,
it is usually located south of Melta (Lovech).
In M. Tacheva’s opinion, the strategia could
not have existed on the Oescus-Philippopo-
lis military road later than AD 61, the year in
which the road was repaired. According to G.
Mihaylov after the 2nd century Ousdikesike
was devoured by Nicopolis ad Istrum, but part
of its territory continued to exist as a district
(Михайлов 1993, 293).
oescus – philippopolis road
(the mountain section between Sostra and
Montemno)
From a geographic, economic and strate-
gic point of view, this is a road artery linking
the Carpathians, Haemus, the Rhodope Moun-
tains and the Aegean Sea in an almost straight
line. The road, as is known from epigraphic
monuments and archaeological research, was
actively operating from the second half of the
1st century to the end of the 5th century. It
was secured by a complex system of roadside
facilities (stations, fortifications, satellite settle-
ments, road branches, etc.), whose localisation
and dating is largely clarified.
The epigraphic monuments indicate that
at the time of Emperors Nero (54-68), Marcus
Aurelius (161-180), Antoninus Pius (138-161) and
Aurelianus (270-275), the Roman provincial
authorities repaired and reconstructed the
roadside facilities. Garrisons of auxiliary troops
(cohorts and probably alae) were stationed in
the strategic points along the road and their
82 roman period
 Разполагайки с данните от Певтингеро-
вата карта и резултатите от археологиче-
ските проучвания днес са известни имената
и разположението на станциите (респек-
тивно укрепените военни лагери) по тра-
сето на пътя (Христов, Маркова-Камишева,
Стойнов 2004).
Трасето на римския път за Филипо-
пол в планинската отсечка между стан-
циите Sostra и Sub radices е проследено в
отделни участъци. След Melta (вероятно
северно от гр. Ловеч) пътят е преминавал
землищата на селата Казачево, Българене,
Лешница и е достигал м. Ломешки ханчета
(23 км от гр. Ловеч). Пътят е широк 7 м и е
разположен на 20 м източно до крепостна
стена на Состра. Това е една от най-добре
запазените пътни настилки от времето на
римските императори в България. Пътят е
оформен с осова линия и банкет, състоящ
се от добре обработени каменни блокове.
Самата настилка се състои в по-голямата си
Детайл от Певтингеровата карта / Detail of Tabula Peutengeriana
римск а еп ох а
well-secured fortresses (castella) were built in
the 2nd century.
The names and location of the stations (re-
spectively the fortified military camps) along the
road are known today thanks to the data from
Tabula Peutingeriana and the archaeological
excavations (Христов, Маркова-Камишева,
Стойнов 2004.
The Roman road to Philippopolis in its
mountainous segment between the stations
of Sostra and Sub Radices is traced in separate
sections. After Melta (probably north of Lovech)
the road crossed the land of the villages Ka-
zachevo, Balgarene, Leshnitsa and reached
the Lomeshki Hancheta locality (23 km from
Lovech). The road was 7 m wide and located 20
m east of the Sostra fortress wall. This is one of
the best preserved road pavements from the
time of the Roman emperors in Bulgaria. It was
centreline built with a curb of well-worked
stone blocks. The pavement itself consisted
mostly of tightly arranged boulders. The road
83 roman period
 част от плътно наредени речни камъни. Пъ-
тят отстои на 22 м източно от югоизточната
кръгла кула и се е насочвал на северозапад.
По начин на направа разкритият участък
напомня проучени пътни трасета от П. Де-
тев и П. Мутафчиев на т. нар. Централен път
и пътя за Филипополис между селата Хр.
Даново и Кърнаре. Приема се, че на югоза-
пад пътят е преминавал в права проекция
покрай мавзолея проучен впоследствие от
д-р Г. Китов западно от м. Гергюва черква
(респективно могилния некропол от ІІІ в.).
Пресичал е Сухата река и покрай Царева
могила (могила част от некропол) се е на-
сочвал към днешния град Троян.
На юг от Состра пътят е пресичал през
землищата на селата Добродан и Калейца,
придържайки се изцяло западно от р. Осъм
в близост до източните склонове на хълмо-
вете ограждащи долината на реката. На две
места (при селище Калеешките ханчета и
района на дн. болница на гр. Троян) пътят е
минавал до тракийски селища, тенденция,
която се запазва и в по-високите части на
Карта на по-важните римски пътища в дн. България / Map of the more important Roman roads in Bulgaria
римск а еп ох а
passed 22 m east of the southeastern round
tower and went north-westward. By way of
construction, the revealed stretch reminds the
routes of the so-called Central Road and the
section of the road to Philippopolis between
the villages of Hr. Danovo and Karnare, stud-
ied by P. Detev and P. Mutafchiev. It is assumed
that in the southwest the road passed in a
straight line along the mausoleum researched
by Dr. G. Kitov and further west of the Gergyu-
va Cherkva locality (respectively the 3rd century
mound necropolis). It crossed the river Suhata
Reka and along the Tsareva Mogila (a mound
part of a necropolis) headed to the present-day
town of Troyan.
To the south of Sostra, the road crossed
the lands of the Dobrodan and Kaleytsa vil-
lages, keeping all the time to the west of the
Osam River and near the eastern slopes of
the hills surrounding the valley of the river. At
two places (at the Kaleeshki Hancheta locality
and the area of today’s hospital of Troyan) the
road went to Thracian settlements, a tenden-
cy that is preserved in the higher parts of the
84 roman period
Участък от римски път пред крепостните стени на крепостта Состра
Section of the Roman road in front of the walls of Sostra fortress

римск а еп ох а 85 roman period

планината. От северните покрайнини на гр.
Троян той е продължавал на юг, пресичал е
града и е минавал покрай светилището на
вр. Турлата, където до скоро са забелязвани
следи от неговата настилка. В този участък
ширината му е около 6 м. През гр. Троян пъ-
тят е минавал почти успоредно на сегашна-
та главна улица. От северния край на града
той е пресичал махалите Тръстара, Свирев-
ска и Герганска, прехвърлял е с малък мост
рекичката Дъскотина и през местностите
Търнето и Лъкарица, над Чакърската стена
се е спускал в махалата Кнежки лъг. През
нея чрез мост пътят е прехвърлял р. Бели
Осъм и по десния ѝ бряг е стигал до м. По-
пина лъка, където е била станцията Ad
Radices (Ад радицеc). На територията на гр.
Троян пътят е бил отлично запазен до 1989
година до хълма Лъкарица. След Ад ради-
цес пътя е пресичал чрез мост р. Кнежа. На-
сочвал се е на юг-югоизток към м. Хайдуш-
ко сборище пресичал е дн. асфалтов път и
е продължавал в посока на туристическото
градче Беклемето. Именно в тази отсечка
трасето на пътя е съхранено най-добре.
След Беклемето, където пътя е охраня-
ван от наблюдателна кула и полеви палат-
ков лагер, той е изкачвал стръмната м. Дели
магаре до билото на планина. На югоизток
след Паметника на загиналите в Руско-тур-
ската война от 1877/78 г. пътя се е насочвал
към м. Влашки мандри, където е била ситу-
ирана следваща крайпътна станция „Мон-
темно“.
римск а еп ох а
mountain as well. From the northern outskirts
of Troyan, it continued southwards, crossed
through the town and passed by the sanctu-
ary on the Turlata peak, where traces of the
road pavement were until recently seen. This
stretch of the road is about 6 m wide. Via the
town of Troyan it ran almost parallel to the
current main street. From the northern end
of the town it passed through the neighbour-
hoods of Trastara, Svirevska and Gerganska,
crossed over the watercourse of the Daskotina
by a small bridge and through the localities
of Tarneto and Lakaritsa and over the Chakar-
skata Stena climbed down to the Knezhni
Lak neighbourhood. At Knezhni Lak the road
crossed the Beli Osam River over a bridge and
along its right bank reached the Popina Laka
locality where the station of Ad Radices was.
Until 1989, the road stretch on the territory of
Troyan was well preserved up to the Lakaritsa
hill. After Ad Radices the road passed over the
Knezha River along a bridge. Then it headed
south-southeast to the Haydushko Sborishte
site, crossed the current asphalt road and con-
tinued towards the tourist town of Beklemeto.
It is in this segment that the route of the road
is best preserved.
After Beklemeto, where the road was
guarded by a watchtower and a field camp, it
climbed up the steep locality of Deli Magare to
the mountain ridge. In the southeast after the
Monument to the fallen in the Russian-Turkish
War in 1877/78, the road went on to the Vlash-
ki Mandri locality, where the next Montemno
roadside station was located.
86 roman period
 Участък от римски път в района на Беклемето / Section of a Roman road in the Beklemeto area

Трасе на римския път в района на вр. Влашки мандри / Route of the Roman road in the Vlashki Mandri area

римск а еп ох а 87 roman period

 Состра
Сред добре запазените крайпътни ком-
плекси почти в средата на пътя е Состра,
разположен край троянското село Ломец.
Първоначалните археологически проучва-
ния показват, че Состра включва селища,
некрополи, крайпътна станция и силно ук-
репена крепост (кастел) разположени в
долината на р. Осъм. Проведени са архео-
логически разкопки на едноимения кастел
за периода 2002 – 2019 г. Установено е, че
планът на кастела е близък до ромб, чийто
по-голям диагонал е ориентиран северо-
запад – югоизток. Укрепената територия
обхваща площ приблизително 1,5 ха (125м
(запад-изток) х 121,5м (север-юг). Точните
sostra
Among the well-preserved roadside com-
plexes is Sostra, situated near the Troyan vil-
lage of Lomets, almost in the middle of the
road route. The initial archaeological surveys
indicate that Sostra included settlements,
necropoleis, a roadside station and a strong
fortress (castellum) located in the valley of the
Osam River. Archaeological excavations in the
castellum of the same name were carried out
in the period between 2002 and 2019. The
plan of the castellum is found to be close to a
rhombus with its larger diagonal oriented to
the northwest – southeast. The fortified area
covers an area of approximately 1.5 ha (125m
(west-east) x 121.5 m (north-south)). Exact

Възстановка на римска процесия пред крепостните стени на Состра

Reconstruction of a Roman procession in front of the walls of Sostra

римск а еп ох а 88 roman period

План на крайпътния комплекс Состра / Plan of the roadside complex of Sostra

римск а еп ох а 89 roman period

измервания позволяват да се изчислят па-
раметрите на стандартен базов лагер на
помощна пехотна част (cohors quingenaria-
Johson 1987, 41 – 41). Според Ан Джонсън
една cohors quingenaria (около 500 пехотин-
ци) е заемала площ от 1,4 ха, по-голямата
военна единица cohors milliaria близо 1000
войника) се е вмествала в лагер на площ 6
ха. Площта на малките кастели в Британия
и Германия е варирала от 1,5 до 3,2 ха (Ива-
нов 1999, 208). В настоящия си вид Состра
представя план на кастел от преходен тип,
достигането до който е станало в края ІІІ –
начало на ІV в.
От укреплението са проучени отделни
структури от фортификацията на фланки-
ращи кули при източната и южна порта;
югоизточна кръгла кула, южна половина
на източна куртина; източна половина на
южна куртина, цялостно е проучен щаба
на кастела (principia), частично проучени са
войнишки бараки, склад за зърнени храни
(horreum), жилище на командващ офицер
(praetorium), късноантични помещения в из-
точната половина на лагера (Торбатов, Хри-
стов 2003, 77 – 79; Христов 2006; Христов
2011, 60 – 81; Торбатов, Иванова, Иванов 2014,
333 – 335; Hristov 2015, 279–340).
Освен археологически разкопки в кас-
тела са извършени теренни обходи и сон-
дажни проучвания извън крепостните сте-
ни. В долината на р. Осъм е локализирано
голямо селище и крайпътно съоръжение.
Проучена е пещ за битова керамика и сто-
панска постройка. През 2003 г. са проведе-
ни спасителни археологически разкопки
на раннохристиянска базилика в м. Гергю-
ва черква, разположена на 1 км южно от
кастела. През 2010 г. се проучва участък от
трасето на римския път за Филипополис
пред източната крепостна стена, както и
най-ранната крепостна стена на Состра.
Нов момент в археологическите разкопки
на крайъпътния комплекс Состра е Проуч-
ване:то на светилище на тракийския конник
разположено североизточно от кастела.
Разкопките приключват през лятото на 2012
г. (Христов, Торбатов, Иванова, Иванов, Ни-
нов 2013, 1 – 264).
Изследванията доказват също, че в пе-
римск а еп ох а
measurements allow calculating the parame-
ters of a standard base camp of an auxiliary in-
fantry unit (cohors quingenaria – Johnson 1987,
41-41). According to Ann Johnson, a cohors
quingenaria (about 500 infantrymen) occupied
an area of 1.4 ha and the larger military unit
cohors milliaria (of nearly 1000 soldiers) was
accommodated in a camp of an area of 6 ha.
The space of the small castella in Britannia and
Germania ranged from 1.5 to 3.2 ha (Иванов,
1999, 208). In its current form, Sostra presents
the plan of a transitional type of castellum a
situation that might have been reached at the
end of the 3rd – beginning of the 4th century.
Separate structures of the fortification
were researched (flanking towers at the eastern
and southern gates, southeastern round tower,
southern half of the eastern curtain, eastern half
of the southern curtain); thoroughly revealed
was the principia of the castellum and only
partially the soldiers’ barracks, the horreum,
the praetorium and late antique premises
in the eastern half of the camp (Торбатов,
Христов 2003, 77-79; Христов 2006; Христов
2011, 60-81; Торбатов, Иванова, Иванов 2014,
333-335; Hristov 2015, 279-340).
In addition to the archaeological excava-
tions in the castellum, field surveys and test
trenching outside the fortress walls were car-
ried out. In the Osam river valley a large set-
tlement and a roadside facility were located.
A kiln for baking household ceramics and an
outbuilding were also unearthed. In 2003, res-
cue archaeological digs of an early Christian
basilica were held in Gergyuva Cherkva site, 1
km to the south of the castellum. In 2010, both
a stretch of the Roman road to Philippopolis in
front of the eastern fortress wall and Sostra’s
earliest fortress wall were researched. A new
moment in the archaeological excavations in
the roadside complex of Sostra is the explora-
tion of a sanctuary dedicated to the Thracian
horseman and situated to the northeast of the
castellum. The excavations were completed
in the summer of 2012 (Христов, Торбатов,
Иванова, Иванов, Нинов 2013, 1-264).
The research also proves that another
village (vicus) existed at the periphery of the
Roman camp. The settlement developed over
the time because of the favourable trade re-
90 roman period
Крепостта Состра в началото на археологическите проучвания (2002–2006 г.)
Sostra fortress at the beginning of the archaeological excavations (2002–2006 г.)

римск а еп ох а 91 roman period

 Состра 2006 – 2018 г. / Sostra 2006–2018

римск а еп ох а 92 roman period

План на кастела Состра / Plan of the castellum of Sostra

римск а еп ох а 93 roman period

риферията на римскиия лагер се е нами-
рало друго селище (vicus). Това селище се е
развивало във времето заради благоприят-
ните търговски връзки с лагера и можело
да бъде доразвито като малък град. В кон-
кретният случай теренните археологиче-
ски проучвания показват, че в радиус 4 км
по долината на р. Осъм, около кастела, са
разположени останките на няколко сели-
ща от периода ІІ – IV век. Най-значимите от
тях с концентрация на сгради, в чието раз-
положение се забелязва определена пла-
нировка, са разположени непосредствено
западно и източно от кастела.Тези селища
вероятно са влизали в състава на един се-
лищен център, който можем да наречем
селище с градски компоненти в структура-
та си или полуградски викус. (Динчев 2000,
185 – 220)
Неслучайно в съвременната историог-
рафия тези неукрепени селища с признаци
на определено градско развитие са нарече-
ни „малки градове“ или „градчета“. Може да
се предположи, че в определени моменти
от своето развитие крайпътния комплекс е
имал население достигащо 2000 души. Така
Состра се е отличавала като един от силни-
те романизационни центрове в дн. Центра-
лен Предбалкан.
До средата на 2014 г. все още не беше ус-
тановено със сигурност разположението на
крайпътната станция Состра отбелязана от-
четливо в т. нар. Певтингерова карта. Рядка
възможност за подобна локализация се яви
през месец април 2014 г., когато стартираха
спасителни разкопки в дворното място раз-
положено в м. Ломешки ханчета, землище
на троянското село Ломец. Имота се намира
на 200 м североизточно от кастела Состра
и е разположен на втора надзаливна тера-
са на р. Осъм заключен между коритото на
планинската река и по-малък неин приток
– р. Ломешка. Откритите зидове и структу-
ри обособяват 12 помещения с различни
функции, които са част от луксозната част
(praetorium) на крайпътната станция, свър-
зана собслужването на римската държавна
поща (cursus publicus) и високопоставени
особи, преминаващи по пътя Ескус – Фи-
липополис. Построяване на станцията при
римск а еп ох а
lations with the camp and it could be further
developed as a small town. In this specific
case, the field archaeological surveys show
that within a radius of 4 km in the Osam riv-
er valley, the remains of several settlements
from the 2nd – 4th centuries were situated
around the castellum. The most significant
of them characterised by a concentration of
buildings at which a certain layout is notice-
able were located just to the west and east
of the castellum. These settlements were
probably part of a settlement centre that we
can define as a settlement with urban com-
ponents in its structure or semi-urban vicus.
(Динчев 2000, 185-220)
It is no coincidence that in modern histo-
riography these unfortified settlements indi-
cating features of certain urban development
are called “small towns” or “townlets”. It can be
assumed that at certain points of its develop-
ment the roadside complex had a population
of up to 2000 people. Thus Sostra was distin-
guished as one of the strong centres of Ro-
manization in the present Central Forebalkan.
Until mid-2014, Sostra roadside station,
marked clearly on the so-called Tabula Peu-
tengeriana was not yet reliably localised. A rare
opportunity for such localisation appeared
in April 2014, when rescue excavations were
launched in a plot situated in the Lomeshki
Hancheta locality within the land of Lomets, a
village 13 km off Troyan. The property is 200 m
to the northeast of the castellum of Sostra and
is situated on a second overflowing terrace of
the river Osam, locked between the bed of
the mountain river and its smaller tributary –
the Lomeshka River. The exposed walls and
structures feature twelve premises of different
functions, which are part of the luxurious unit
(the praetorium) of the roadside station linked
to the service of the Roman state mail (cursus
publicus) and the high-ranking persons pass-
ing along the Oescus – Philippopolis road.
The construction of the station under the rule
of Emperor Marcus Aurelius fits well into the
overall construction activity of the ruler in the
Province of Thracia. It is quite realistic that the
roadside station at its north-eastern end had
undergone some reconstruction markedly
featuring Roman luxury shortly after the sec-
94 roman period
 Основи на раннохристиянска базилика в м. Гергюва черква
Foundations of the Early-Christian Basilica in the Gergyuva Cherkva locality

римск а еп ох а 95 roman period

 Основи на римски мавзолей в района на Состра
Foundations of a Roman mausoleum in the area of Sostra

Основи на светилището на Тракийския конник в м. Калугерското, -землище на с. Лешница

Foundations of the sanctuary to the Thracian Horseman in the Kalugerskoto locality in the land of Leshnitsa village

римск а еп ох а 96 roman period

 План на светилището на тракийския конник
Plan of the sanctuary to the Thracian Horseman

управлението на император Марк Аврелий ond cohort of the Mattiaci (cohort II Mattiaco-
се вписва сполучливо в цялостната строи- rum) was first stationed in the neighbouring
телна дейност на владетеля в провинция castellum in the middle of the 2nd century.
Тракия. Напълно е реалистично крайпът-
ната станция в нейния североизточен край
да е претърпяла известно преустройство с
подчертан римски лукс малко след първото
настаняване на Втора кохорта на Матиакци-
те в средата на II век в съседния кастел.

римск а еп ох а 97 roman period

Римски басейни в крайпътната станция Состра
Roman pools (piscinas) in Sostra roadside station

римск а еп ох а 98 roman period

римск а еп ох а
99 roman period

План на крайпътната станция / Plan of the roadside station

 ад радицес
Знае се, че Ад радицес е била изградена
на 10(Х) римски мили от кастела и крайпът-
ната станция Состра (мах. Ломешки ханче-
та, с. Ломец, Троянско) и 8 (VІІІ) мили преди
станция Монтемно (4 км източно от билна-
та част на Троянския проход). Разстоянията
са отбелязани в Itineraria Romana (Римски
пътеводител от ІІ век) и известната Tabula
Peutingeriana, представяща гъстотата на
римската пътна мрежа от ІV век (ЛИБИ 1958,
20–21). Забелязаните старини се локализи-
рат върху равен терен заобиколен северно
от коритото на р. Бели Осъм, а от запад от
коритото на р. Кнежа. От местността Камен
мост, за която Каниц споменава, че е била
изградена воденица, на изток следите от ан-
тичното селище се разпростират на площ от
4 дка. Южно от този равнинен участък след-
ва стръмен склон на м. Шамака, върху която
е изградена масивна сграда и парк на еднои-
менния санаториум. Отново южно, до парка
на санаториума, е локализиран некропол от
четири надгробни могили. Археологически
проучвания в Ad radices на са провеждани.
Изобилният керамичен и монетен материал,
открит при селскостопанска дейност, както
и иманярски изкопи, внася нови данни за
характера на станцията (Христов, Иванова –
Камишева, Стойнов 2004, 1–43). Накратко
може да припомним, че археологически ма-
териал, открит през годините, произхожда
от неукрепено селище (станция), обхваща-
ло площ от около 4 дка (северните склонове
на м. Момско до р. Бели Осъм с дължина 100 м
и от съвременните сгради в м. Камен мост
на изток с дължина 400–500 м). Може да се
допусне, че в Ад радицес е било разкварти-
рувано военно подразделение на кохортите
от Состра, а за статута на станция можем да
използваме различни термини в зависимост
от епохата. Имайки предвид, че основните
археологически материали от станцията се
датират за І–IІІ век, то логично е да назовем
Ад радицес като praetorium (Христов 2012).
Терминът се среща върху епиграфски па-
метници от епохата и в широк смисъл озна-
чава страноприемница с по-голям комфорт
за приютяване на високопоставени лично-
сти и военни служители от по-висок ранг.
римск а еп ох а 100
ad radices
Ad Radices is known to have been built
at 10 (X) Roman miles from the castellum and
road station of Sostra (Lomeshki Hancheta lo-
cality, Lomets, Troyan municipality) and 8 (VIII)
miles before the Montemno station (4 km east
of the ridge of the Troyan Pass). The distances
are marked on the Itineraria Romana (2nd cen-
tury Roman travel guide) and the famous Tab-
ula Peutingeriana, showing the density of the
Roman road network in the 4th century (ЛИБИ
1958, 20-21). The antiquities are located on
a flat terrain surrounded to the north by the
Beli Osam river bed and to the west by the Kn-
ezha River. From the Kamen Most area, where
Kanitz mentions a water mill, the traces of the
antique settlement spread eastwards over an
area of 4 decares. To the south of this flat plot
of land is the steep slope of the Shamaka lo-
cality, on which a massive building stands, sur-
rounded by the park of a sanatorium with the
same name. Again to the south, a necropolis
of four burial mounds is situated near the park.
Archaeological researches in Ad radices have
not been undertaken so far. The abundant
ceramic and coin material found during agri-
cultural activity, as well as the treasure looters’
trenches, provide new data on the nature of
the roadside station (Христов, Иванова –
Камишева, Стойнов 2004, 1-43). In short, it
should be reminded that the archaeological
material uncovered over the years originates
from an unfortified settlement (station), cover-
ing an area of about 4 da (dimensions: from the
northern slopes of Momsko locality to the Beli
Osam River 100 m of length and from the mod-
ern buildings in Kamen Most eastwards 400-500
m of length). It can be assumed that a military
subdivision of the cohorts of Sostra was sta-
tioned in Ad radices; as for the status of the
station we can use different terms depending
on the time period. Considering the fact that
the main archaeological materials from the
station date back to the 1st – 3rd centuries,
we can logically define Ad Radices as a prae-
torium (Христов 2012). The term is found on
epigraphic monuments from the epoch and
broadly means a rest house providing better
accommodations for the distinguished per-
sonalities and high-ranking military personnel.
roman period
 Карта на крайпътната станция Ад радицес / Map of the roadside station Ad Radices
монтемно
Разположението на станцията е отбеля-
зано върху известната Tabula Peutengeriana,
където е посочено, че Монтемно отстои
от Ад радицес на 8 римски мили. Името
на крайпътна станция Монтемно се среща
и върху надпис от 234 г. Открит, според В.
Аврамов, в района на „Спасителния дом“
в м. Беклемето, разположена непосред-
ствено в северното подножие на Троянския
проход (Аврамов 1914, 227 – 237). Б. Геров счи-
та, че надписа е намерен в местността Мар-
кова капия, което отговаря на известната
на Ф. Каниц м. Крали Марков караул (Геров
1950, 18). Текстът е свързан с посвещение на
долнодунавския императорски наместник
Quintus Decius към бог Юпитер. В него стан-
цията е спомената като „praesides haemi
montis”. Освен този надпис В. Аврамов спо-
менава, че от района на „Спасителния дом“
римск а еп ох а 101
Montemno
The location of the station is marked on the
famous Tabula Peutengeriana, which shows
that Montemno stands at 8 Roman miles from
Ad Radices. The name of the Montemno road-
side station is also found in an inscription from
234 AD, discovered, according to V. Avramov,
in the area of the Rescue House in Beklemeto
site and located directly at the northern foot
of the Troyan pass (Аврамов 1914, 227-237). B.
Gerov assumes that the inscription was found
in the Markova Kapiya locality, which corre-
sponds to the site Krali Markov Karaul well-
known to Kanitz (Геров 1950, 18). The text is
related to the dedication to the god Jupiter by
Quintus Decius, the imperial representative at
the Lower Danube. It mentions the station as
“praesides haemi montis”. Besides this inscrip-
tion, V. Avramov says that other epigraphic
monuments also come from the region of the
roman period
 План на крайпътната станция Монтемно / Plan of the roadside station Montemno

Северно помещение от крайпътната станция Монтемно

Northern room of Montemno roadside station

произхождат още епиграфски паметници,
чието описание остава неосъществено от
изследователя. Името на крайпътна стан-
ция Монтемно се споменава и от неизвес-
тен равенски автор от VII в. След станция
Мелта (вероятно в околностите на гр. Ло-
веч) при изброяването на градовете на юг
от Дунав под № 18 се среща станцията с ви-
Rescue House, but regretfully, their descrip-
tion remained unfulfilled by the researcher.
The name of the Montemno roadside station
is also mentioned by an unknown Ravenna
author from the 7th century. After the station
of Melta (probably in the vicinity of Lovech),
under № 18 but with the changed name of
Emon the station is listed among the towns to

римск а еп ох а 102 roman period

доизменено име Емон. Наименованието би
могло да се преведе „на върха на Хемус“ (на
планината). Според Б. Бешевлиев словоре-
да Mons Haem показва, че въпросното наи-
менование е по-старо от III в., когато се явя-
ва Haemus или Haemi (Бешевлиев 1955, 290).
Последните археологически проучва-
ния в района на дн. Троянски проход до-
казват, че Монтемно е била разположена
в м. Влашки мандри на 4 км югоизточно
от паметника-арка в най-високата част на
прохода. При археологически проучвания
са открити сграда с четири помещения, ос-
нови на две наблюдателни кули, както и ос-
новите на отделни сгради функционирали в
различни периоди между І и ІV век.
Архитектурните особености на разкри-
тата антична сграда в м. Влашки мандри,
разположение и връзка със следи от дру-
ги сгради и наблюдателни кули подсказва,
че на това място по пътя за Филипопол е
съществувала крайпътна станция. Освен с
твърде общия термин „крайпътна станция“
откритите съоръжения по билната част на
Хемус можем да интерпретираме най-точ-
но като президия (praesidium) така както
Monte Haemus е спомената в епиграфския
паметник от 234 г.
Въпреки, че този широко засвиде-
телстван в античната епиграфска традиция
термин остава един от най-неясните, прие-
мам становището, че под президия следва
да се подразбира преди всичко укрепления
за вътрешна сигурност в провинциите на
империята, с подчертана полицейска функ-
ция по важните пътища (Formi 1974, 123; Ни-
колов 1994, 125 – 130, Торбатов 2000, 15 – 19).
В тях са били настанявани и малки гарни-
зони със собствено командване, вероятно
пряко подчинена на провинциалния упра-
вител на командващия офицер на някоя ко-
хорта дислоцирана на постоянен лагер.
Кога е бил построен комплекса от сгра-
ди в м. Влашки мандри? Археологическият
материал, който може да хвърли светлина
по този въпрос, са откритите монети, наме-
рени случайно на повърхността, в процеса
на разкопките, както и тези, притежание на
частни колекции. Очевидно най-ранните
монети от Римската епоха са медни и брон-
зови от епохата на Юлиево-Клавдиевата
римск а еп ох а 103
the south of the Danube. The name could be
translated as meaning “on the top of Haemus”
(on the mountain). According to B. Beshevliev,
the word order of ‘Mons Haem’ shows that the
name in question is older than the 3rd cen-
tury AD when ‘Haemus’ or ‘Haemi’ appeared
(Бешевлиев 1955, 290).
The latest archaeological research in the
area of the Troyan Pass proves that Montemno
was located in the Vlashki Mandri site – 4 km
southeast of the monument-arch at the high-
est part of the pass. The archaeological dig-
gings uncovered a building with four prem-
ises, the foundations of two watch towers, as
well as the foundations of individual buildings
that functioned in different periods between
the 1st and the 4th century.
The architectural features of the revealed
antique building in the Vlashki Mandri area,
its location and connection with traces of oth-
er buildings and watch towers suggest that
there was a roadside station on the way to
Philippopolis. In addition to defining them by
the rather general term as “roadside station”,
the discovered facilities on the ridge part of
Haemus can be interpreted most precisely as
a praesidium as Monte Haemus is defined in
the epigraphic monument from 234 AD.
Although this term, widely evidenced in
the ancient epigraphic tradition, remains one
of the vaguest, I accept the opinion that under
‘presidia’ it is to be understood, above all, for-
tifications for internal security in the provinces
of the empire with marked police functions on
the important roads (Formi 1974, 123, Николов
1994, 125-130, Торбатов 2000, 15-19). They ac-
commodated also small garrisons under their
own command, probably directly subordinate
to the provincial governor or the command-
ing officer of the cohort stationed in the per-
manent camp.
When was the complex of buildings built
in the Vlashki Mandri site? The archaeological
material that can shed light on this issue is the
collected coins found randomly on the surface
and in the process of diggings as well as those
that are in the private collections. Obviously,
the earliest coins from the Roman epoch are
copper and bronze from the time of the Ju-
lius-Claudius dynasty (1st century), coins of the
emperors of the Flavian Dynasty minted in dif-
roman period
династия (I в.), монети на императорите от
Флавиевата династия сечени в различни
градове на юг от Хемус. Ранният монетен
материал, бронзов набузник за шлем и фи-
були хронологически са синхронни с изси-
чането на известния надпис от 61 г. открит
при с. Михилци (Via mata- Николов 1985,
275–286). От него научаваме, че по заповед
на император Нерон прокуратора на про-
винция Тракия Тит Юлий Уст се погрижил по
военните пътища да се построят таберни и
претории (вид крайпътни станции). Гри-
жата за постройките в района на проучва-
нията е засвидетелствана в друг надпис от
същото село, датиран от 175 г., когато им-
ператор Марк Аврелий възстановява със
собствени средства рухналите по пътищата
станции (стабули – Николов 1985, 285–286;
Tsontsev 1959, 158–164).
Присъствието на военна част в м. Влаш-
ки мандри, както и гъсто разположените
сгради по пътя в планинската част, вероят-
но може да се обясни и с честите размири-
ци на планинските траки в ранните години
на римското господство, както на възлови
места в провинциите са били дислоцира-
ни помощни военни части (Тачева, 1994,
119–120; Николов 1994, 126). Що се отнася до
горната хронологическа граница на функ-
циониране на комплекса от сгради в билна-
та част на планината може да посочим края
на V в., когато повечето станции по пътя
Ескус – Филипопол са унищожени от хуни-
те. Такава е историческата ситуация с кас-
тела Sostra на север от станцията Ad radices
на юг.
наблюдателни кули
Локализирани и в различна степен са
проучeни следните наблюдатeлни кули: в м.
Шамака, м. Стражата, м. Каменната моги-
ла, м. Беклемето, м. Курти хисар, м. Влашки
мандри и м. Сиврията. Три от обектите са с
кръгъл план, а останалите с провоъгълен
(Христов 2012; Христов 2016).
Кулите могат да бъдат интепретирани
като наблюдателни – turris. С това понятие
българската литература се обозаначават
най-малките самостоятелни укрепления
изпълняващи полицейски и наблюдател-
римск а еп ох а 104
ferent cities to the south of Haemus. The early
coinage material, a bronze helmet cheekpiece
and fibulae are chronologically synchronous
with the famous inscription from 61 AD, dis-
covered at the village of Mihaltsi (Via mata –
Николов 1985, 275-286). We learn from it that
on the orders of Emperor Nero, the Procurator
of the province of Thracia, Titus Julius Ustus,
took care to build tabernae and praetoria (type
of roadside stations) on the military roads. The
upkeep of the buildings in the researched area
is evidenced by another inscription from the
same village, dated back to 175 AD, when Em-
peror Marcus Aurelius restored with his own
means the ruined roadside stations (stabula –
Николов 1985, 285-286, Tsontsev 1959, 158-164).
The presence of a military unit in the
Vlashki Mandri site as well as the densely lo-
cated buildings on the road in its mountain
section can be probably explained by the fre-
quent unrest of the mountain Thracians in the
early years of the Roman domination as well as
by the auxiliary military units stationed in the
key points of the provinces (Тачева, 1994, 119 –
120; Николов 1994, 126). As the upper chrono-
logical boundary when the complex of build-
ings on the ridge part of the mountain ceased
functioning, we can assume the end of the 5th
century, when most stations on the road from
Oescus to Philippopolis were destroyed by the
Huns. Such is also the historical situation in the
castellum of Sostra to the north of the station
Ad radices.
Watch Towers
Localised and researched to a different ex-
tent are the watch towers in the sites Shama-
ka, Strazhata, Kamennata Mogila, Beklemeto,
Kurti Hisar, Vlashki Mandri and Sivriyata. Three
of the watch towers have a circular plan and
the others are rectangular (Христов 2012;
Христов 2016).
They can be interpreted as watch tow-
ers-turres. This term in the Bulgarian scholarly
literature designates the smallest freestand-
ing fortifications performing police and watch
functions at key roadside places in the Empire
(Fig. 7). According to S. Torbatov the main pur-
pose of the small towers was observation of
the surroundings and signalling (Торбатов
roman period
ни функции на възлови крайпътни места в
империята. Според С. Торбатов основното
предназначение на малките кули било на-
блюдение на околността и оповествяване
(Торбатов 2000, 24 – 27). Съоръженията били
в състояние да осигурят защита при вне-
запно нападение от малочислен противник
(малки разузнавателни войскови групи или
грабители по пътищата и проходите), но
те не били проектирани за дълговременна
отбрана.
Въз основа на размерите на отбрани-
телните съоръжения накои автори изказ-
ват предположение за числения състав
на войниците обслужвали кулите. В слу-
чая отбраната на кулата се извършвало
по всяка вероятност от едно отделение
contubernium състоящо се от осем войника.
Пътят sostra – discoduratere
Представата за станция Состра като
кръстопът на два големи римски пътища
се оформя от картно изображение на Пев-
тингеровата карта и резултатите от някои
теренни наблюдения на археолози и исто-
рици (Христов, Китов, Иванова, Бинев 2003).
От картата е видно, че от Состра, в по-
сока към Никополис ад Иструм, се отделя
права пътна отсечка, вероятно успоредна
на Мелта и големия Траянов град, но без
да бъде отбелязано разстоянието в римски
мили и имената на предполагаеми станции.
Пръв за разположението на пътя от емпо-
риум Дискодуратера на запад към Севли-
ево и Троян споменава В. Аврамов (Аврамов
1929, 59). Пътят от Никополис ад Иструм се е
насочвал към с. Ветренци в посока на рим-
ското тържище Дискодуратерe, основано
през втори век. От него разглежданият път
е продължавал към с. П. Славейково, преси-
чал е р. Янтра и се е насочвал към гр. Габро-
во. Ат. Милчев приема, че след с. П. Славей-
ково пътят следва разклонение към селата
Градница, Столът, Острец в посока на Руса-
лийския проход. Следи от римски път са фи-
ксирани на запад от Габрово, успоредно на
планината, съединявайки Габрово с Троян.
Според Ат. Милчев по този начин въпросна-
та отсечка е свързала трите прохода: Троян-
ски, Русалийски и Шипченски проход. Нали-
римск а еп ох а 105
2000, 24-27). The facilities had the capacity to
provide protection against a sudden assault
by a small number of enemies (small recon-
naissance units or road raiders and attackers
from ambush in the passes), but they were not
designed for long-term defence.
Based on the size of the defence facilities,
some authors make suggestions about the
number of the soldiers serving in the tow-
ers. In this case, the defence of the tower was
probably carried out by a contubernium con-
sisting of 8 soldiers.
sostra – discoduratere road
The proposition that the station of Sostra
was the crossroads of two major Roman high-
ways is shaped by both a map image on Tabu-
la Peutengeriana and the results of some field
surveys undertaken by archaeologists and
historians (Христов, Китов, Иванова, Бинев
2003).
It is clear from the map that a straight road
section deviates from Sostra in the direction
of Nicopolis ad Istrum, probably parallel to
that to Melta and the large town of Traianus
but without mentioning the distance in Ro-
man miles and the names of presumed sta-
tions. V. Avramov was the first to write about
the road from the emporium of Discoduratere
running westwards to Sevlievo and Troyan
(Аврамов 1929, 59). The road from Nicopolis
ad Istrum headed to the village of Vetrentsi
towards the Roman marketplace Discodura-
tere, founded in the 2nd century. From there
the road under consideration continued to
the village of P. Slaveykovo, crossed the river
Yantra and headed to the town of Gabrovo.
A. Milchev assumes that after the village of P.
Slaveykovo the road deviates to the villages of
Gradnitsa, Stolat and Ostrets in the direction
of the Rusaliyski Pass. Traces of a Roman road
are documented to the west of Gabrovo, par-
allel to the mountain and connecting Gabrovo
with Troyan. According to A. Milchev the road
section connected in this way the three pass-
es: Troyanski, Rusaliyski and Shipchenski. The
presence of a major road artery connecting
the Asamus river valley (the Osam) at Sostra
with the Iatrus river valley (the Yantra) near
Diskoduratere was predetermined primarily
roman period
Наблюдателна кула в м. Шамака / Watch tower in Shamaka locality

римск а еп ох а 106 roman period

 План на кръгла кула в м. Беклемето / Plan of a round tower in Beklemeto area

Основи на кръгла наблюдателна кула в м. Каменната могила – 1160 м н. в., северно от Беклемето
Foundations of a round watch tower in Kamennata Mogila north of Beklemeto – 1160 m above sea level

римск а еп ох а 107 roman period

 Основи на кръгла наблюдателна кула в м. Влаши мандри
Foundations of a round watch tower in Vlashki Mandri locality

Възстановка на наблюдателна кула в Римската империя

Reconstruction of a watch tower in the Roman Empire

римск а еп ох а 108 roman period

Карта на разположението на римски кули по пътя Состра – Ад радицес
Map of the location of Roman towers on the Sostra – Ad Radices

римск а еп ох а 109 roman period

Карта на разположението на римски кули по пътя Ад радицес – Монтемно
Map of the location of Roman towers on the Ad Radices – Montemno road

римск а еп ох а 110 roman period

 Карта на разположението на римски кули по пътя Монтемно – Суб радицес
Map of the location of Roman towers on the Montemno road – Sub radices
чието на голяма пътна артерия, свързваща
долината на р. Азамус (Осъм), при Состра, с
долината на р. Ятрис (Янтра), в близост до
Дискодуратера, е предопределено преди
всичко от географските условия.
Една реконструкция на пътя от Состра
за Никополис ад Иструм би изглеждала по
следният начин. От Состра пътят се е насоч-
вал на юг – югоизток, пресичал е р. Осъм и
точно на изток е преминавал през земли-
щата на селата Добродан, Врабево, Дамяно-
во, Сенник, южно от Севлиево, с. Ловин дол,
Янтра и Скалско. Някъде при последното
село и Славейково пътя е осъществявал
връзката с този от Никополис ад Иструм и
емпориона Гостилица (Христов, 2006).
След долината на р. Видима пътят се е
насочвал на юг към село Градница – проло-
ма на р. Боазка – гр. Априлци – Русалийския
проход и землището на с. Тъжа. Особено
отчетливо през Късноантичната епоха тази
пътна артерия е маркирана от крепостите
от двете страни на с. Градница, вр. Голям
Острец; преградната стена на Русалийския
римск а еп ох а
by the geographical conditions.
A reconstruction of the road from Sostra
to Nicopolis ad Istrum would look like this.
From Sostra the road was directed to the
south-southeast, then crossed the Osam River
and to the east it passed through the villag-
es of Dobrodan, Vrabevo, Damyanovo, Sen-
nik, to the south of Sevlievo, Lovin Dol, Yan-
tra and Skalsko. Somewhere at the last village
and Slaveykovo the road made the connec-
tion with the road from Nicopolis ad Istrum
to the emporion Gostilitsa (Христов, 2006)
After the Vidima river valley, the road went
to the south towards the village of Gradnitsa
– the gorge of the Boazka River – the town of
Apriltsi – the Rusaliyski Pass and the land of
the village of Tazha. Especially distinctly dur-
ing the late antique era this road artery was
marked by the fortresses on both sides of the
village of Gradnitsa, Golyam Ostrets peak; the
barrier wall of the Rusaliyski Pass; the road
station at its southern foothills, as well as the
fortresses in the village land of Tazha.
111 roman period
проход; крайпътната станция в неговото
южно подножие, както и крепостите в зем-
лището на с. Тъжа.
троянския край през
Късна античност
С реформите от края на ІІІ – първата по-
ловина на ІV в. в Римската империя се въ-
вежда сложна териториално-администра-
тивна организация, включваща няколко
префектури, диоцези и стотина провинции.
Балканите са поделени между диоцезите на
префектурата Илирик (в западната и цен-
тралната част на полуострова), от една
страна, и диоцеза Тракия (в източната
част на полуострова), който принадлежи
към префектурата Ориент, от друга страна.
Първоначално префектурата Илирик при-
надлежи към западната част на Импери-
ята, намираща се под контрола на старата
столица Рим, в края на ІV в. два от илирий-
ските диоцези, включително Дакия, пре-
минават към източната част на Империята
През ранновизантийската епоха от края на
управлението на Теодосий І в 395 г., когато е
окончателното разделяне на Империята на
две части, до началото на управлението на
Ираклий в 610 г. – днешната българска тери-
тория принадлежи основно към провинци-
ите на диоцезите Тракия и Дакия. Днешният
Троянски край попада в административно
отношение към провинция Долна Мизия.
Всички налични извори и археологиче-
ски материали намерени при проучванията
на старините около римския път през днеш-
ния Троянски проход говорят, че селищата
бавно се „преместват“ към върховете, като
ранновизантийската провинциална власт
възстановява старите тракийски крепости.
Впрочем този процес е започнал още след
вторите готски нашествия в края на ІV век.
В началото на VІ век не съществува никакво
равнинно селище по долината на Осъм що
се касае за горното течение на реката. Про-
меня се цялата философия на устройство
на селища и крепости. Селищата са се сви-
вали в пределите на крепостите, които днес
наричаме с турската дума калета. Именно
около калетата през цялото Средновеко-
вие гравитират селищата на траки, славяни
римск а еп ох а 112
The region of Troyan in Late antiquity
With the reforms from the end of the 3rd
– the first half of the 4th century in the Roman
Empire, a complex territorial and administra-
tive organization was established, including
several prefectures, dioceses and about a
hundred of provinces. The Balkans were di-
vided between the dioceses of the Prefecture
Illyricum (in the western and central part of the
peninsula), on the one hand, and the Diocese
of Thracia (in the eastern part of the peninsula),
which belonged to the Prefecture of Oriens,
on the other. Initially, the Prefecture of Illyri-
cum belonged to the western part of the Em-
pire, under the control of the ancient capital
Rome, at the end of the 4th century two of the
Illyrian dioceses, including Dacia, passed to
the eastern part of the Empire. During the Ear-
ly Byzantine period from the end of Theodosi-
us I’s reign in 395, when the Empire was finally
divided in two parts, until the beginning of
the rule of Heraclius in 610 – the present Bul-
garian territory belonged mainly to the prov-
inces of the Dioceses of Thracia and Dacia. As
to today’s region of Troyan it entered adminis-
tratively the Province of Moesia Inferior.
All available sources and archaeological
materials found during the research of the
ancient sites on the Roman road through the
Troyan Pass evidence that the settlements
were slowly “moving” to the tops, as the early
Byzantine provincial authorities restored the
old Thracian fortresses. Actually, this process
began even after the second Gothic invasion
at the end of the 4th century. At the beginning
of the 6th century there was no village in the
valley of the Osam, i.e. in the upper reaches of
the river. The entire philosophy of establishing
settlements and fortresses was changing. The
settlements were shrinking within the limits of
the fortresses, today usually designated by the
Turkish word kales. Throughout the Middle
Ages the settlements of the Thracians, Slavs
and Bulgarians gravitated namely around
those kales. As to Sostra it can be said that it had
“moved” around the Dobrodansko Kale and
its southern slopes, as well as around the big
fortress over the village of Kaleytsa. Admitted-
ly, the settlement evolution was to the south
towards the higher and naturally protectable
roman period
и българи. За Состра може да се каже, че се
е „приместила“ около Доброданското кале
и неговите южни склонове, както и около
голямата крепост над с. Калейца. Впрочем
поселищната еволюция е на юг към по-ви-
соките и по-естествено защитими части
на планината. Липсата на политическа си-
гурност е причината и пътя на римляни-
те бавно да изпадне в забвение и да бъде
използван предимно при крайни военни
мисии. От теренните проучвания са извест-
ните следните укрепени места: преградна
стена и ров в м. Маркови порти, калето при
с. Черни Осъм, предшественика на средно-
вековният град – крепост при с. Дебнево,
предшественика на средновековно укре-
пено селище в м. Малкото кале при с. До-
бродан, крепостта при Белиш, антична кре-
пост в м. Батън, с. Старо село, преградно
съоръжение в м. Прякопите, с. Бели Осъм,
Панамското кале, крепостта при Градница,
Тракийско укрепление в м. Лалева канара
при с. Дамяново, тракийска и късноантич-
на крепост при с. Стефаново, м. Калето при
с. Бели Осъм, крепостта в м. Калето край
с. Калейца, ранновизантийска крепост Ба-
льово кале при с. Терзийско, Острешкото
кале (Христов 2007).
Изброените крепости попадат към гру-
пата на укрепления със защитена площ под
1 хa (Динчев 2006, 9). Те могат да бъдат оп-
ределени и като самостоятелни укрепени
убежища изградени в резултат на иници-
атива на местното население. Укреплени-
ята са градени без хоросан или, в редки
случаи, с ограничена употреба на хоросан.
Те са без допълнителни фортификационни
съоръжения (кули, стълбища, ровове) или
в редки случаи притежават една-две кули.
Културният пласт в изброените обекти е тъ-
нък. В тях или липсват строителни останки,
или се установяват такива само от отделни
постройки с нетраен градеж. Част от тези
обекти са всъщност по-стари тракийски,
предримски крепости, изоставени през
първите векове след Хр., но преизползвани
след края на IV в.(Динчев 2006)
В началото на V в., както навсякъде в
споменатите диоцези така и в Троянско за-
почва масово строителство на християнски
култови сгради – базилики или еднокораб-
римск а еп ох а 113
parts of the mountain. The lack of political se-
curity also caused the Roman road to slowly
fall into oblivion and to be used mostly in ex-
treme military missions. The field researches
have made known the following fortified sites:
a barrier wall and a ditch in Markovi Porti local-
ity, the kale near Cherni Osam village, the pre-
decessor of the medieval town – fortress near
the village of Debnevo, the predecessor of a
medieval fortified settlement in Malkoto Kale
locality at the village of Dobrodan, the fortress
at Belish, an antique fortress in the Batan local-
ity, the village of Staro Selo, a barrier facility in
the Pryakopite locality, Beli Osam village, the
Panamasko Kale, the fortress near Gradnitsa,
the Thracian stronghold in Laleva Kanara lo-
cality at the village of Damyanovo, a Thracian
and late antique fortress at the village of Ste-
fanovo, the Kaleto locality at Beli Osam village,
the fortress in the Kaleto locality near the vil-
lage of Kaleytsa, the early Byzantine fortress
of Balyovo Kale at the village of Terziysko, the
Ostreshko Kale (Христов 2007).
The listed fortresses belong to the group
of fortifications with protected area less than 1
hectare (Динчев 2006, 9). They can be defined
also as independent fortified retreats provid-
ing refuge, built on the local population’s ini-
tiative. The retreats were built without mortar
or, in rare cases, with limited use of mortar.
They had no additional fortification facilities
(towers, staircases, ditches), or had but rarely
one or two towers. The cultural layer in the
listed sites is thin. The latter either lack build-
ing debris, or traces of such are located only in
separate buildings of a non-permanent struc-
ture. Some of these sites are in fact older Thra-
cian, pre-Roman fortresses, abandoned in the
first centuries AD, but reused after the end of
the 4th century (Динчев 2006).
At the beginning of the 5th century both
in the mentioned dioceses and in the region
of Troyan construction of Christian cult build-
ings began on a mass scale – basilicas or one-
nave churches (at the fortress near the village
of Gradnitsa, the Panamsko Kale at the town of
Troyan, the basilica of St. George at Sostra, prob-
ably in the fortress of Kaleytsa, etc.)
The households in the fortified settle-
ments (where there are traces of them!) were
predominantly structures of stone and sun-
roman period
 Основи на крепостта в м. Батън при с. Борима
Foundations of the fortress in the Baton locality near Borima village

римск а еп ох а 114 roman period

ни църкви при крепостта при с. Градница,
Панамското кале до гр. Троян, базиликата
св. Георги до Состра, вероятно в крепостта
при Калейца и др.
Домакинствата в укрепените селища
(там където има следи от тях !) са предим-
но с каменно-кирпичен градеж или с паян-
тов градеж. Покривните конструкции са по-
кривани с тегули и имбрици. Трамбованите
землени или глинени подове обикновено
са без допълнителни настилки. Отоплява-
нето на жилищните помещения е чрез от-
крити огнища.
Засега най-късните монети, открити
случайно в някои крепости, се отнасят към
времето на император Анастасий и им-
ператор Юстиниан І. Липсата на системни
археологически разкопки на крепостите в
Троянския Балкан обаче затруднява точно-
то датиране на периодите на използване на
укрепленията, а и от тяхната пространстве-
на характеристика.
Тук трябва да припомня, че в края на V
век хуните нанасят опустошения по стан-
циите по пътя пресичащ Троянския проход,
които са трудно възстановими след това.
Окончателно представа да съществува и
най-голямото римско селище в пределите
на планината – Состра. От това време мо-
жем да свържем и няколко накитни пред-
мета открити според Ив. Велков в „могилен
гроб, разкрит някъде в планината при на-
правата на пътя Троян–Кърнаре”. Накитите
включват фибули, тока, пръстени и обеци,
интерпретирани като „остготски“ с дати-
ровка около V в. сл. Хр.
Края на VІ и особено първата полови-
на на VІІ век, както навсякъде в земите на
север от Хемус така и в района по горното
течение на р. Осъм славяни и авари нанасят
непоправими щети на цялата поселищна
инфраструктура. Идват „тъмните“ и съще-
временно слабо проучени столетия на Ран-
ното Средновековие.
римск а еп ох а 115
dried brick or ramshackle masonry. The roof
structures were covered with tegulae and im-
brices. Trampled earthen or clay floors were
usually free of any additional pavements. The
heating of the living quarters was through
open fireplaces.
For now, the latest coins discovered acci-
dentally in some fortresses refer to the time
of Emperor Anastasius and Emperor Justinian
I. The lack of systematic archaeological exca-
vations of the fortresses in the Troyan Balkan,
however, hinders the exact determination of
both the periods of use of the fortifications,
and their spatial characteristics.
I would here remind the reader that at the
end of the 5th century the Huns brought dev-
astation to the stations on the road through
the Troyan Pass, that were difficult to recover
afterwards. Sostra, the largest Roman settle-
ment within the confines of the mountain,
also ceased to exist. To that time we can also
attribute some of the adornments found ac-
cording to I. Velkov in a “mound grave, re-
vealed somewhere in the mountain during
the Troyan-Karnare road construction works.
The adornments include fibulae, a belt buckle,
finger rings and earrings, interpreted as ‘Os-
trogothic’ and dated back to the 5th century
AD.
The end of the 6th century and especially
the first half of the 7th century both through-
out the lands to the north of Haemus and in
the area along the upper stream of the Osam
River Slavs and Avars caused irreparable dam-
age to the entire settlement infrastructure.
Then the “dark” and at the same time poor-
ly studied centuries of the Early Middle Ages
came.
roman period
 епиграфски паметници
Епиграфиката е наука за надписите из-
дълбани върху твърд материал – камък,
метал, керамика и др. Тя е историческа
дисциплина, която е в помощ на изследо-
вателите на миналото, особено когато про-
учват епоха, свързана с писмена култура.
Знае се, че в дн. български земи се изпис-
ват надписи на два основни древни езика
– старогръцки и латински. Използването на
даден древен език зависи в коя провинция
на империята се изсича надписа. По прави-
ло в провинция Тракия официален език е
старогръцкия, а в двете Мизии – латинския.
Срещат се и случаи на паралелно използва-
не на двата езика.
Първите открити находки през 1900 г. в
Состра са ари с посветителни надписи към
императорите Септимий Север, Максимин
Тракиеца и Гордиан III. Те са пренесени в
Народния музей – днес НАИМ при БАН в
центъра на София. Останалите паметници
се съхраняват в Музея на занаятите и един
надгробен паметник в РИМ-Ловеч.
Епиграфски паметници от Состра съхранявани в НАИМ при БАН
Epigraphic monuments from Sostra housed in NAIM at BAS
римск а еп ох а
epigraphic monuments
The epigraphy is the study and interpreta-
tion of inscriptions on solid material – stone,
metal, ceramics, etc. It is a historical discipline
that helps the researchers of the past, espe-
cially when they study the written cultures. It
is known that in the present Bulgarian lands
there are inscriptions in two basic old lan-
guages – ancient Greek and Latin. The use of
the ancient language depends on the prov-
ince of the empire in which the inscription is
created. As a rule, Old Greek was the official
language in the Province of Thracia and Latin
in both provinces called Moesia. There are also
cases of parallel use of the two languages.
The first such finds from Sostra in 1900 are
arae with dedicatory inscriptions to the em-
perors Septimius Severus, Maximinus Thrax
and Gordianus III. The arae were then trans-
ferred to the National Museum – today NAIM
at BAS in the centre of Sofia. The rest of the
monuments are housed in the Museum of
Crafts and a funerary inscription in the RHM in
Lovech.
116 roman period
 От 1900 година до 2018 година по про-
тежението на римския път в Троянския Бал-
кан и респективно на територията на рим-
ския кастел и крайпътни станции Состра са
открити 14 цели и фрагментирани епиграф-
ски паметници, произхождащи основно от
II и III век.
Паметниците спадат към четири услов-
но разделени групи:
I. Официални надписи издигнати от вой-
ниците и командващите офицери на кохор-
тите лагерували в Состра.
II. Милиарни колони с надписи.
III. Надгробни надписи.
IV. Оброчни надписи, посветени на раз-
лични божества от гръко-римския и тра-
кийски пантеон.
Fourteen whole and fragmented ep-
igraphic monuments, originating mainly from
the 2nd and 3rd centuries AD were discovered
between 1900 and 2018 along the Roman
road in the Troyan Balkan and respectively on
the territory of the Roman castellum of Sostra
and the roadside stations.
The monuments belong to four condition-
ally defined groups:
I. Official inscriptions raised by the soldiers
and commanding officers of the cohorts sta-
tioned in Sostra.
II. Milliaria (columns) with inscriptions.
III. Funerary inscriptions.
IV. Votive inscriptions devoted to various
deities of the Greco-Roman and Thracian pan-
theons.

Иван Христов в кастела Состра през 2000 г. при откриването на

постамент от времето на император Антонин Пий
Ivan Hristov in the castellum of Sostera in 2000.
Uncovering the pedestal from the time of Emperor Antoninus Pius

Откриване на постамент за статуя на император Галиен. Состра 2006 г.

Uncovering the statue of Emperor Gallienus. Sostra 2006.

римск а еп ох а 117 roman period

 Откриване на постамент за статуя на Откриване на милиарна колона с надпис в чест
император Галиен. Состра 2006 г. на император Филип Араб. Состра 2016 г.
Uncovering the statue of Emperor Gallienus. Discovering a miliarium with inscription in honor
Sostra 2006. of Emperor Philip the Arab. Sostra 2016

Откриване на милиарна колона с надпис в чест на император Филип Араб. Состра 2016 г.
Discovering a miliarium with inscription in honor of Emperor Philip the Arab. Sostra 2016

римск а еп ох а 118 roman period

 Лапидариумът на Троянския музей / The lapidarium in the museum of Troyan
86. ара
Постамент на императорска статуя израбо-
тена от мраморизиран варовик, профилирана
горе и долу. Височината ѝ е 1,5 м, широчината
0,67 м и дебелината 0,70 м. Дължина на надпи-
саното поле 0,7 m, височина на буквите 0,05
м и разстояние между тях 0,025 м. Чете се:
IMP(eratori) CAESARI
DIVI HADRIANI FIL(io)
DIVI TRAIANI NE POT(i)
DIVI NERVAE PRON(epoti)
5. AELIO NADRIANO
ANTONINO AVG(usto)
PIO P(ontifici) M(aximo) TR(ibunicia)
POT(estate) CO(n)S(uli)
IIII P(atri) P(atriae)
COH(ors) II MATTIACOR(um)
От текста става ясно, че паметникът е издиг-
нат при управлението на Антонин Пий, по вре-
ме на четвъртото му консулство, присъдено му
в началото на 145 г. Поради липсата на други
данни, например точно посочена трибунска
власт, датировката на паметника може да бъде
разтеглена най-общо до края на управлението
римск а еп ох а 119
86. ara
Pedestal for an emperor’s statue made of
marbleized limestone, profiled up and down. It is
1.5 m high, 0.67 m wide and 0.70 m thick. Length of
the inscribed field 0.7 m, height of the letters 0.05
m, distance between the letters 0.025 m.
It reads:
IMP(eratori) CAESARI
DIVI HADRIANI FIL (io)
DIVI TRAIANI NO POT (i)
DIVI NERVAE PRON (epoti)
5. AELIO NADRIANO
ANTONINO AVG (usto)
PIO P(ontific) M(aximo) TR(ibunicia)
POT(estate) CO (n) S (uli)
IIII P(atri) P(atriae)
COH (ors) II MATTIACOR(um)
It becomes clear from the text that the
monument was erected in the reign of Antoninus
Pius during his fourth consulate given to him at the
beginning of 145 AD. Due to the absence of other
data, such as the precise tribunician power, the
date of the monument can be extended generally
until the end of the emperor’s rule, because of
roman period
на императора, поради факта, че Антонин Пий
получава консулска власт само четири пъти.
МНХЗПИ – АКП-29.
Публикации: Христов 2003, 31 – 33; Христов,
Стоев 2016, 315 – 317.
the fact that Antoninus Pius received consular
authority only four times. МНХЗПИ – АКП-29.
Published by Христов 2003, 31-33; Христов,
Стоев 2016, 315-317.

римск а еп ох а 120 roman period

87. надпис от крайпътна станция монтемно
(м. влашки мандри)
Фрагментираният епиграфски паметник е
от ситнозърнест мрамор с максимални разме-
ри: дължина 46 см, широчина 12 см и дебелина
6 см. От надписа са запазени три реда латински
букви с височина на правия ред 4 см, втория
ред 3 см. Разстоянието между тях е 15 см.
Чете се:
Imp. Ca[es. T. Ael. Hadr. Antoninus]
[A]u[g]. (?) Pius, p. p., tr[ib. potestate ---, cos. ---]
[praes]idia et [burgos и т. н.]
Фрагментът от Монтемно е много интересен,
защото става дума за поредния надпис за систе-
мата от укрепления (бурги и президии), изгра-
дени от император Антонин Пий. В първите два
реда е императорската титулатура, която може
да е само на Антонин Пий заради специфично-
то подреждане на Pius p(ater) p(atriae). В третия
ред се вижда дума, завършваща на -idia, което
веднага навежда на мисълта за praesidia. Фраг-
менът е открит при редовни археологически
разкопки през 2001 г. на основната сграда от
президия Монтемно в помещение №4 (полеви
инв. № 50).
Публикации: Христов 2016, 17 – 18
римск а еп ох а 121
87. inscription from Montemno roadside
station (Vlashki Mandri site)
The fragmented epigraphic monument is of
fine-grained marble with maximum dimensions:
length 46 cm, width 12 cm and thickness 6 cm.
Three lines of Latin letters have survived, in the
first line they are 4 cm high, in the second line –
3 cm high. The distance between them is 15 cm.
It reads:
Imp. Ca[es. T. Ael. Hadr. Antoninus]
[A]u[g]. (?) Pius, p. p., tr[ib. potestate ---, cos. ---]
[praes]idia et [burgos and so on]
The fragment from Montemno is very interest-
ing, being the next inscription about the fortifica-
tion system (burgi and praesidia) built by Emperor
Antoninus Pius. In the first two lines is the imperial
titulature, which may only be that of Antoninus
Pius because of the specific arrangement of Pius
p(ater) p(atriae). In the third line is a word ending
in -idia, which prompts thinking of praesidia. The
fragment was discovered during regular archaeo-
logical excavations in 2001 on the main building of
the praesidia of Montemno in room No.4 (tempo-
rary number 50).
Published by Христов 2016, 17-18
roman period
88. Фрагментиран официален надпис от
ii век, крайпътна станция ad radices
Сред другите случайно открити археологи-
чески материали в Ад радицес можем да спо-
менем фрагменти от римски епиграфски памет-
ник. До нас са достигнали няколко мраморни
къса, претърпели силно термично въздействие
вследствие на пожар в границите на селището.
Съдържанието на надписа е следното:
....ONIN…..
…IMP VI..
..P P ..
TEN..
..VMN…
(Ant)onin(nus)…..
...Imp(erator) VI
....P(ater) P(atriae)
...TEN (?)
...VMN (?)
С името Антонин и 6-та акламация има само
две вероятности – Марк Аврелий или Комод
(който до 191 г. се казва M. Aurelius Commodus
Antoninus). Ако преди императорската титла се
вижда част от X, което трябва да е част от три-
бунската власт на императора – в такъв случай,
дори е по-вероятно да е Комод, тъй като ще има
засечка на trib. pot. IX imp VI в 184 година. Опи-
саният надпис е потвърждение за определена
строителна дейност в станция Ад радицес във
времето когато приключва строителстото на
преториума на Состра. МНХЗПИ – АКП 46.
Публикации: Христов 2016, 18.
римск а еп ох а 122
88. Fragmented 2nd century official
inscription from ad radices roadside station
Among the other accidentally discovered
archaeological materials in Ad Radices we can
mention the fragments of a Roman epigraphic
monument. These are several marble pieces,
which have suffered a strong thermal impact by a
fire within the boundaries of the settlement. The
content of the inscription is as follows:
....ONIN…..
…IMP VI..
..P P ..
TEN..
..VMN…
(Ant)onin(nus)…..
...Imp(erator) VI
....P(ater) P(atriae)
...TEN (?)
...VMN (?)
As to the name Antoninus and the 6th
acclamation only two identifications are probable
– Marcus Aurelius or Commodus (whose name until
191 is M. Aurelius Commodus Antoninus). If before
the imperial title we see part of X, which must be
part of the emperor’s tribunician power – then it is
even more likely to assume the name Commodus,
as there will be a correspondence of trib.pot. IX
imp VI with the year 184. The inscription described
is a confirmation of a certain construction activity
in Ad Radices at the time when the praetorium in
Sostra was completed. МНХЗПИ – АКП 46.
Published by Христов 2016, 18
roman period
89. ара постамент за императорска статуя
Варовиковият постамент е с паралелепипед-
на форма. Отгоре се виждат двете стъпки за
краката на бронзовата статуя. Параметрите на
паметника са следните: вис. 1,75 м, шир. – 0,56 м,
деб. – 0,53 м.
Арата е профилирана горе и долу. Средната
височина на буквите варира между 5–5,5 см.
Надписът е изчукан много старателно. Полето с
латинския текст е 100 х 56 см.
Върху лицевата страна има 15 реда. Вляво,
върху лявата страница, се чете още един ред
(възможно под него да са отбелязани имената
на консулите). Текстът е следният:
IIMP CAESARI
P LIC GALLENIO (sic!)
P F INVICTO AVG PONTEF MAX (sic!)
5 TRIB POTEST COS P P PROCOS
DE DICANTE C IVL VICTORE LEG
AVGG PR PR PER
10 AVR DOMITIA NO 7 LEG PRAEP (sic!)
COH II RED DEVOTVS NVMINI IPSIVS
DE QVESTVRA COH POSVIT
====================
PR PR
Върху лявата страница на постамента горе:
POSITA VI IDVS OCTOBRES
[[--- IO – части от букви-----------]]
[[--- части от букви ----- COS]]
Според проф. Вернер Ек тук става дума за
две епиграфски свидетелства. Върху лицевата
страна е посвещението на император Лициний.
Дата: 253 – 260 г.
Съкращенията от последния ред на лицевата
страна – PR PR, както и запазени букви в лявата
страница горе, са от по-ранен надпис, с дата 10
октомври и неизвестна година (вероятно края
на ІІ – първата половина на ІІІ в.?):
В) [[Imp(eratori) Caesari --- dedicante ---
leg(ato) Aug(usti) oder Augg(ustorum)]] pr(o)
pr(aetore) // posita VI idus Octobres [[--- co(n)
s(ulibus)]]
Провинциалният управител C. Iulius Victor
е известен от милиарна колона от столи-
цата Томис. Самото посвещение в кастела
Состра е извършено чрез Aurelius Domitianus.
Той е бил centurio в някакъв легион (вероят-
но долномизийски; или decurio alae?), след
това praepositus. Много важна в случая е из-
писаната долу questura coh(ortis) II Red(---). В
Notitia dignitatum or. XLII 40 под командата на
един dux Daciae ripensis стои tribunus cohortis
secundorum Reducum, Siosta. Твърде вероятно
е Siosta и Sostra да са едно и също укрепление.
МНХЗПИ – АКП-26
Публикации: Христов 2006, 48–70; Иванов,
Христов 2009, 78–85.
римск а еп ох а 123
89. ara, а pedestal for an imperial statue
The limestone pedestal is а parallelepiped. The
two steps for the legs of the bronze statue are seen
on the top. The dimensions of the monument are:
height 1.75 m, width 0.56 m, thickness 0.53 m.
The ara is profiled up and down. The average
height of the letters varies between 5 and 5.5 cm.
The inscription is very carefully engraved. The field
of the Latin text is 100 x 56 cm.
There are 15 lines on the face. To the left, on the
left side of the ara, one more line is read (possibly
the names of the consuls were beneath it). The text
reads as follows:
IIMP CAESARI
P LIC GALLENIO (sic!)
P F INVICTO AVG PONTEF MAX (sic!)
5 TRIB POTEST COS P P PROCOS
DE DICANTE C IVL VICTORE LEG
AVGG PR PR PER
10 AVR DOMITIA NO 7 LEG PRAEP (sic!)
COH II RED DEVOTVS NVMINI IPSIVS
DE QVESTVRA COH POSVIT
====================
PR PR
On the left side of the pedestal above:
POSITA VI IDVS OCTOBRES
[[--- IO – parts of letters-----------]]
[[--- parts of letters ----- COS]]
According to Professor Werner Eck, there are
two epigraphic evidences here. On the front side
is the dedication to Emperor Licinius.
Date: 253-260
The abbreviations in the last line of the front
side – PR PR – as well as the preserved letters on the
left-hand side above are from an earlier inscription
dated 10 October of an unknown year (probably
the end of the 2nd – first half of the 3rd century?):
В) [[Imp(eratori) Caesari --- dedicante ---
leg(ato) Aug(usti) oder Augg(ustorum)]] pr(o)
pr(aetore) // posita VI idus Octobres [[--- co(n)
s(ulibus)]]
The provincial governor C. Iulius Victor is known
from a miliarium in the capital
Tomis. The very dedication in the castellum
of Sostra was performed through Aurelius
Domitianus. He was a centurio in some legion
(probably of Moesia Inferior, or decurio alae?),
then a praepositus. Very important in this case
is the questura coh (ortis) II Red (---) inscribed
below. In Notitia dignitatum or. XLII 40 under the
command of a dux Daciae ripensis stands tribunes
cohortis secundorum Reducum, Siosta. It is very
likely that Siosta and Sostra were one and the
same fortification.
Published by Христов 2006, 48–70;Иванов,
Христов 2009, 78–85
roman period
римск а еп ох а 124 roman period
90. милиарна колона от 244 година
Размерите на колоната са следните: дължина
2,20 м; надписно поле 1,60 м /0,29 м; височина на
букви 3,5/4 см; основа на колоната за вкопаване
височина 58 см; дебелина 25/35 см.
Чете се:
Imp(eratori) Caes(ari)
[[M. Iu[l]. Phi-
lipp[o] Pio]]
Fel(ici) Aug(usto)
Persico ma- 5
ximo, Par-
thico max(imo),
trib(unicia) potes(tate)
p(atri) p(atriae) proco(n)s(uli)
[[e(t) M. Iul. [Phi]- 10
lippo]] nobi-
lissimo
Caesari fi-
lio eius
sub cura 15
Prastinae
Messalini
leg. Aug. pr. pr.
m(ilia) p(assuum) I
„На император Цезар Марк Юлий Филип
Благочестив Щастлив Август, Персийски Вели-
ки, Партски Велики, с трибунска власт, баща на
отечеството, проконсул, и на Марк Юлий Фи-
лип, най-знатен Цезар, негов син; с грижите на
Прастина Месалин, Августов легат пропретор.
1 миля.“
Надписът се датира в 244 г., годината на въз-
качване на престола на Филип Араб, когато той
все още няма консулска титла (за пръв път е
консул от 1 януари 245 г.), а прозвищата Persicus
maximus и Parthicus maximus, които са неофици-
ални, също не се срещат след 244 г. В надписното
поле липсва обозначение за tribunicia potestas.
Филип Млади носи титлата nobilissimus Caesar,
която е получил официално в края на юли или
първата половина на август 244 г.
Поводът за издигането на колоната може да е
било преминаването на Филип през Балканите
на път за Рим през лятото на 244 г. или пък обя-
вяването на Филип Млади за Цезар.
Името на легата Prastina Messalinus е извест-
но от едно посвещение за Филип Млади, напра-
вено от І киликийска кохорта в Сацидава, както
и от монети на Филип Араб от Марцианопол.
МНХЗПИ – АКП 104.
Превод: Н. Шаранков.
римск а еп ох а 125
90. Miliarium from 244 ad
The dimensions of the column are as follows:
length 2.20 m; written field 1.60 m / 0.29 m, height of
letters 3.5 / 4 cm, base of the column to be thrusted
into the ground 58 cm high and 25/35 cm thick.
It reads:
Imp(eratori) Caes(ari)
[[M. Iu[l]. Phi-
lipp[o] Pio]]
Fel(ici) Aug(usto)
Persico ma- 5
ximo, Par-
thico max(imo),
trib(unicia) potes(tate)
p(atri) p(atriae) proco(n)s(uli)
[[e(t) M. Iul. [Phi]- 10
lippo]] nobi-
lissimo
Caesari fi-
lio eius
sub cura 15
Prastinae
Messalini
leg. Aug. pr. pr.
m(ilia) p(assuum) I
“To Emperor Caesar Marcus Julius Philippus
the Pious, Happy Augustus, the Great Persian,
the Great Parthian, with tribunician power, father
of the fatherland, proconsul, and Marcus Julius
Philippus, the most prominent Caesar, his son, with
the care of Prastina Messalinus, legatus Augusti
pro praetore, 1 mile.”
The inscription dates back to 244, the year of
Philip the Arab’s ascension to the throne, when
he still has no consular title (for the first time he
becomes a consul from January 1, 245) and the
names Persicus maximus and Parthicus maximus,
which are unofficial titles, also do not occur after
244. There is no indication of tribunicia potestas
in the field of inscription. Philip the Younger has
the title nobilissimus Caesar, which he officially
receives at the end of July or the first half of August
244
The reason for which the column was set
might have been the passage of Philip through
the Balkans on his way to Rome in the summer of
244, or the announcement of Philip the Younger
as Caesar.
The name of the legatus Prastina Messalinus is
known from a dedication to Philip the Younger,
made by the Cohort I Cilicum at Sacidava, as well as
from coins of Philip the Arab from Marcianopolis.
МНХЗПИ – АКП 104.
Translation: N. Sharankov
roman period
римск а еп ох а 126 roman period
91. надгробна ара
Открита в околностите на Состра, висока
1,65 м, широка и дебела 0,46 м. Височина на бук-
вите 0,07 м. Съхранява се в лапидариума на Ло-
вешкия исторически музей – Инв. № 554 A
Чете се:
D (is) M(anibus / C (aius) Iulius / Barbari / anus
/… (centurion) leg / ionis / IIII Fl (aviae) vixit ann(is)
LI /Aurelia The/o vacat nis uxor b(ene) m(erenti)
p(osuit).
Надписът е надгробен в памет на ветерана,
вероятно центурион, от IV Флавиев легион. Пос-
вещението е извършено от съпругата на почи-
налия Aurelia Theonis. Според Б. Геров името ѝ
е гръцко.
Публикации: Кацаров, 1929, 83; Gerov 1989, 120,
N 263; Христов 2003, 35; Гущераклиев, Димитро-
ва 2017, 117, № 449 (Р. Г.).
римск а еп ох а 127
91. Funerary ara
Discovered in the vicinity of Sostra, 1.65 m high,
0.46 m. wide and thick. Height of letters 0.07 m.
It is kept in the lapidarium of the Lovech History
Museum – Inv. No 554 A
It reads:
D (is) M(anibus / C (aius) Iulius / Barbari / anus
/… (centurion) leg / ionis / IIII Fl (aviae) vixit ann(is)
LI /Aurelia The/o vacat nis uxor b(ene) m(erenti)
p(osuit).
The funerary inscription is set up in the memory
of a veteran, probably centurion, of the IV Flavius
Legion. The dedication was performed by Aurelia
Theonis, the wife of the deceased. According to B.
Gerov her name is Greek.
Published by: Кацаров, 1929, 83; Gerov 1989,
120, N 263; Христов 2003, 35; Гущераклиев, Ди-
митрова 2017, 117, No 449 (Р. Г.).
roman period
92. надгробна ара
Варовик. Открита през 1979 г. в м. Кози вир
в непосредствена близост до кастела Состра.
Висока е 114 см, широчина 0,56 см, дебели-
на 0,26 см. Текстът се състои от 7 реда латин-
ски букви, плитко врязани с дебелина 2–3 мм.
Височината на ясно четливите букви е 5,3 см,
разстоянието между тях е 1,3 см. Съхранява се
пред Музея на занаятите в гр. Троян. От запазе-
ните букви се чете:
1. DM
ALEXADR /…/
VIXIAN ……
/…/ ALLA /…/
5. SEAP ……….
Името на починалия е гръцко. Вероятно
Александър е бил ветеран, какъвто е случая с
Юлий Барбариан.
Предполагаема датировка на паметника –
първа половина на III век. МНХЗПИ – АКП 106.
Публикации: Христов 1992, 241 – 244
римск а еп ох а 128
92. Funerary ara
Limestone. Discovered in 1979 in the Kozi Vir
site, immediately close to the castellum of Sostra,
114 cm high, 0.56 cm wide and 0.26 cm thick. The
text consists of 7 lines of Latin letters, shallowly
incised and 2 – 3 mm thick. The height of the clearly
legible letters is 5,3 m, the distance between them
– 1,3 cm. It is kept in front of the Museum of Crafts
in the town of Troyan. The preserved letters read:
1. DM
ALEXADR / ... /
VIXIAN ......
/ ... / ... / ... /
5. SEAP ..........
The deceased’s name is Greek. Probably
Alexander was a veteran, as is the case with Julius
Barbarian.
Assumed date of the monument – first half of
3rd century. МНХЗПИ – АКП 106.
Published by Христов 1992, 241-244
roman period
 военни дипломи
За какво са служели дипломите? Те се
издавали на пенсионираните войници от
римската армия в два екземпляра. Както е
известно след изтичане на срока на воен-
ната служба, на почетно уволнените войни-
ци били връчвани военни дипломи. Тогава
те получавали известни права на римски
граждани. Текстът на императорския указ,
в който са изброени имената на войниците,
е бил издълбаван върху бронзови плочки.
Плочките са били съхранявани в храма на
Минерва или на жертвеника на Юлиевия
род в Капитолия. Преписи от тези поста-
новления са били изпращани до легионите
или помощните военни части (али и кохор-
ти) и били връчвани официално на всеки
един войник поотделно. Върху бронзовите
плочки са изброявани имената на уволне-
ните войници, а в дипломите е изписано
само името на този, за когото е предназна-
чен преписът. Единият получавал ветерана,
а другия се съхранявал в централния архив
в столицата Рим. На металните пластини се
изписвала важна информация като: името
на притежателя на дипломата, в кои части е
служил, при кой император е издаден офи-
циалния документ, имената на свидетелите
от военната част, пред които се пенсиони-
рал войника и други. Важно било, също че
наред с документа войника получавал и
торба сребърни пари и плодороден парцел
земя, като по този начин било гарантирано
доброто съществуване на войника до него-
вата смърт.
римск а еп ох а 129
Military diplomas
What did the diplomas serve? They were
issued to the retired soldiers of the Roman
Army in two copies. As it is known after the
expiry of the military service, honourably dis-
charged soldiers were awarded military diplo-
mas. Then they were granted Roman citizen-
ship which carried certain rights. The text of
the imperial decree, which listed the names
of the soldiers, was inscribed on bronze tab-
lets. In this particular case, this formal first part
of the diploma is missing. The tablets were
stored in the Temple of Minerva or on the
altar of Julius in the Capitol. Copies of these
decrees were sent to the legion or the auxil-
iary military units (alae and cohorts) and were
officially delivered to each soldier individually.
The names of the retiring soldiers were listed
on large bronze tablets, while the diplomas
contained only the name of the person for
whom the copy was intended. The veteran
received one of the tablets and the other was
kept in the central archive at the capital Rome.
The metal tablets provide important informa-
tion such as the name of the diploma holder,
the unit he served in, the emperor who issued
the official document, the names of the wit-
nesses from the military unit before whom the
soldier’s retirement was announced and oth-
ers. It is worth mentioning that along with the
diploma he also received a bag of silver coins
and a fertile lot of land, which ensured the sol-
dier’s welfare until his death.
roman period
93. римска военна диплома от 11 октомври
146 г. на войник от ІІ матиакска кохорта
През късната есен на 2014 г. в м. Калугерско-
то, землище на с. Лешница, Централна Северна
България е открита част от военна диплома. Съ-
щата е предложена за откупка в Националния
исторически музей.
Откритата бронзова диплома е с правоъгъл-
на форма и размери 12 / 13 см. Притежава два
отвора в средата и един в горния ляв ъгъл. През
централните дупки в средата на плочката, както
личи от приложените фотоси, е минавала трой-
на, усукана, бронзова тел, която е затваряла
дипломата. Находката представлява запазената
втора табличка на документа (Tabella II, intus et
extrinsecus) върху която се чете следния текст:
Intus: tabella II
• A D V I D OCT
SAXA ET VERO COS
• SAXA ET
COH · II MATT · CVI PRAEEST
P ·AELIVS ·ALEXANDER ANCYR
5 EXPEDITE
T·FLAVIO T F LVPO MEDESSA
vacat
vacat
Extrinsecus: tabella II
Q HORTENSI DIADVMENI
M VLPI • CHARITONIS
C QVINTI EPAPHRODITI
10 Q CAECILI SILVESTRI
M SENTILI IASI
TI CLAUDI CHRESIMI
C CALPVRNI • CAMPYLI
A(nte) d(iem) V id(us) Oct(obres), Saxa et Vero
co(n)s(ulibus).
Coh. II Matt(iacorum), cui praeest P. Aelius
Alexander Ancyr(a), ex pedite T. Flavio T. f(ilio)
Lupo Medessa (!).
Q. Hortensi Diadumeni; M. Ulpi Charitonis; C.
Quinti Epaphroditi; Q. Caecili Silvestri; M. Sentili
Iasi; Ti. Claudi Chresimi; C. Calpurni Campyli.
Всъщност в случая имаме втората част на
диплома, върху която разчитаме имената на
двамата консула – Q. Voconius Saxa Fides и Q.
Ummidius Quadratus Annianus Verus. Оказва се,
че и двамата са суфекти, заместващи. Следова-
телно трябва да датираме дипломата 146 г., 11
октомври.
Войникът Тит Флавий е изкарал времето на
отбиване на военната си повинност именно в
Состра и съдейки по местонамирането ѝ веро-
ятно е получил като ветеран земеделски имот в
равнинната зона около р. Осъм. Бил е родом от
Едеса – дн. Воден, Северна Гърция (тук погреш-
но изписана като Medesa).
От дипломата научаваме и името на команд-
ващия офицер на кохортата (вероятно префект)
П. Афлий Александър.
Публикация: Христов, Стоев 2016, 309 – 322.
римск а еп ох а 130
93. roman military diploma from 11 october
146 issued to a soldier of the Cohort ii
Mattiacorum
In the late autumn of 2014, a part of a military
diploma was found in the Kalugerskoto locality
of the village of Leshnitsa, Central Bulgaria. It was
purchased by the National History Museum.
The bronze diploma has a rectangular shape
and dimensions of 12/13 cm. It has two holes in the
middle and one in the upper left corner. Through
the holes in the middle of the tablet, as shown in
the attached photos, there passed a triple twisted
bronze wire that sealed the diploma. The find is
the preserved second tablet of the diploma (Ta-
bella II, intus et extrinsecus), which reads the fol-
lowing text:
Intus: tabella II
• A D V I D OCT
VERO COS
•
COH · II MATT · CVI PRAEEST
P ·AELIVS ·ALEXANDER ANCYR
5 EXPEDITE
T·FLAVIO T F LVPO MEDESSA
vacat
vacat
Extrinsecus: tabella II
Q HORTENSI DIADVMENI
M VLPI • CHARITONIS
C QVINTI EPAPHRODITI
10 Q CAECILI SILVESTRI
M SENTILI IASI
TI CLAUDI CHRESIMI
C CALPVRNI • CAMPYLI
A(nte) d(iem) V id(us) Oct(obres), Saxa et Vero
co(n)s(ulibus).
Coh. II Matt(iacorum), cui praeest P. Aelius Al-
exander Ancyr(a), ex pedite T. Flavio T. f(ilio) Lupo
Medessa (!).
Q. Hortensi Diadumeni; M. Ulpi Charitonis; C.
Quinti Epaphroditi; Q. Caecili Silvestri; M. Sentili
Iasi; Ti. Claudi Chresimi; C. Calpurni Campyli.
Actually in the case we have the second part
of the diploma on which we see the names of the
two consuls – Q. Voconius Saxa Fides and Q. Um-
midius Quadratus Annianus Verus. It turns out that
both of them were consuls-suffecti. Therefore we
should date the diploma from 11th October, 146.
The soldier Titus Flavius had spent the time of
his military service in Sostra, and judging by find-
spot of the diploma, he was probably granted a
plot of land in the plain area around the Osam Riv-
er. He was a native of Edessa – present-day Voden,
Northern Greece (mistakenly written as Medesa).
From the diploma we also learn the name of
the commanding officer of the cohort (probably a
praefectus) P. P. Aelius Alexander.
Published by Христов, Стоев 2016, 309-322.
roman period
римск а еп ох а 131 roman period
94. Фрагмент от първа плочка на военна
диплома за войник от Първа елиева
атонска кохорта
Размери на фрагмента: макс. височина
3,81 см; макс. широчина 3,9 см; дебелина 1 мм;
височина букви лице – 3 мм; височина букви
опако – 2,8–3,2 мм; тегло 7,70 г. Дата 10 март
155 г. Сграда № 7 до южната порта на кастела
Состра. МНХЗПИ АМ II 325.
Проучвания: Ив. Христов 2018 г. – превод и
коментар Н. Шаранков.
От външната страна (запазени са средните
части на последните редове):
-------
- - - S+ - - -
- - - E ATHO - - -
- - - S AELIAN - - -
- - - PEDITE - - -
- - - MEDASTICNI - - -
- - - ECOGNITEXTA - - -
- - - TROMAEINM - - -
- - - ADMINER - - -
От вътрешната страна (запазени са десните
краища на редовете):
- - - MATIA[.]
- - - OMMODOL
- - - HONEST
- - - VNTCIVIT
- - - EICONVB
(MES)T
Възстановка на текста:
---------------------------
[coh(ortibus) III quae appellant(ur) I Aelia]
[Athoitar(um) et II Lucens(ium) et II] Mat(t)
ia[c(orum)]
[et sunt in Thracia sub Iulio C]ommodo l(egato)
[XXV pluribusve stip(endiis) em(eritis)
dim(issis)] honest(a)
[missione, quorum nomina subscripta s]unt,
civit(atem)
[Romanam, qui eorum non haberent, dedit],
e<t> conub(ium)
[cum uxoribus, quas tunc habuissent, cu]m est
[civitas iis data - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -]
„[Император Цезар ... Тит Елий Хадриан Анто-
нин Август Пий ... на пехотинците и конниците,
които бяха войници в трите кохорти, които се
наричат] Първа Елиева Атонска, Втора Луценска
и Втора Матиакска и са в Тракия под управле-
нието на легата Юлий Комод, и са изслужили 25
или повече години военна служба и са освобо-
дени с почетно уволнение, чиито имена са из-
писани по-долу – (императорът) даде римско
гражданство на тези от тях, които не са имали
такова, и право на законен брак със съпруги-
те, които са имали тогава, когато им е дадено
гражданството, или с онези, за които се оженят
впоследствие, стига само всеки да се ожени по
веднъж.“
римск а еп ох а 132
94. Fragment of the first tablet of a military
diploma issued to a soldier from Cohors i aelia
athoitorum
10 March 155; building No 7, at the southern
gate of the castellum of Sostra
Dimensions: maximum height 3.81, max. width
3.9; thickness 1 mm, height of letters, obverse
3 mm, height of letters, reverse 2.8-3.2 mm, weight
7.70 g. МНХЗПИ AM II 325.
Research: Ив. Христов 2018; translation and
comment N. Sharankov.
On the outside (the middle parts of the last lines
preserved):
-------
- - - S+ - - -
- - - E ATHO - - -
- - - S AELIAN - - -
- - - PEDITE - - -
- - - MEDASTICNI - - -
- - - ECOGNITEXTA - - -
- - - TROMAEINM - - -
- - - ADMINER - - -
On the inside (right ends of the lines pre-
served):
- - - MATIA[.]
- - - OMMODOL
- - - HONEST
- - - VNTCIVIT
- - - EICONVB
(MES)T
Reconstruction of the text:
---------------------------
[coh(ortibus) III quae appellant(ur) I Aelia]
[Athoitar(um) et II Lucens(ium) et II] Mat(t)
ia[c(orum)]
[et sunt in Thracia sub Iulio C]ommodo l(egato)
[XXV pluribusve stip(endiis) em(eritis) dim(is-
sis)] honest(a)
[missione, quorum nomina subscripta s]unt,
civit(atem)
[Romanam, qui eorum non haberent, dedit],
e<t> conub(ium)
[cum uxoribus, quas tunc habuissent, cu]m est
[civitas iis data - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -]
“[Emperor Caesar ... Titus Aelius Hadrianus
Antoninus Augustus Pius ... to the infantry- and
cavalrymen, who were soldiers in the three
cohorts, called] I Aelia Athoitorum, II I Lucensium
and II Mattiacorum, and are in Thracia under the
rule of the legatus Julius Commodus, and were 25
years or more in military service and retired with
honourable dismissal whose names are written
below – (the Emperor) granted Roman citizenship
to those of them who did not have such and the
right of a legal marriage to the wives they had
when they were given citizenship or to those they
would marry after then, as long as everyone get
married just once”.
roman period
---------------------------
- - - - - - - – - S+ - - - - - - - - – - [co(n)s(ulibus)].
[Coh(ortis) I Aelia]e Atho[itarum, cui praeest]
[- (преномен) - - -iu]s Aelian[us - - -? (родно мяс-
то)]
[ex] pedite
[- - - (преномен, номен) – f(ilio)] Medasti
Cni[dio?].
[Descript(um) et r]ecognit(um) ex ta[bula
aenea],
[quae fixa es]t Romae in m[uro post tem]-
plum divi Aug(usti)] ad Miner[vam].
„[На еди-коя си дата], в годината на
консулите C(aio) Iulio Severo, M(arco) Iunio
Sabiniano.
От Първа Елиева Атонска кохорта, чийто ко-
мандир е ---ий Елиан, на бившия пехотинец - - -
Медаст, от Книдос (?).
Преписано и сверено от бронзовата плоча,
която е закована в Рим на стената зад храма на
Божествения Август при Минерва.“
Самата кохорта не е засвидетелствана в
по-ранни дипломи, което подсказва, че вероят-
но става дума за едни от първите войници,
служили в нея. Според името Aelia кохортата
възниква при управлението на Хадриан, което
при най-ранната дата за създаването 117–118 г.
и 25-годишна служба дава най-ранна въз-
можна дата за почетно уволнение на войници
от кохортата през 142 г.; съответно най-къс-
ната възможна дата за възникването, за да
имаме уволнени войници през 155 г., е 130 г.
Името на получателя на дипломата е неясно
– ако четенето и разделянето му е правилно,
когноменът би трябвало да е Medasti, в имени-
телен падеж Medastes. Такова име не е засвиде-
телствано досега – то би могло да бъде и гръц-
ко, и тракийско.
римск а еп ох а
---------------------------
- - - - - - - – - S+ - - - - - - - - – - [co(n)s(ulibus)].
[Coh(ortis) I Aelia]e Atho[itarum, cui praeest]
[- (преномен) - - -iu]s Aelian[us - - -? (родно
място)]
[ex] pedite
[- - - (преномен, номен) – f(ilio)] Medasti
Cni[dio?].
[Descript(um) et r]ecognit(um) ex ta[bula
aenea],
[quae fixa es]t Romae in m[uro post tem]-
plum divi Aug(usti)] ad Miner[vam].
“[Date so-and-so], in the year of the consuls C
(aio) Iulio Severo, M (arco) Iunio Sabiniano.
From Cohors I Aelia Athoitorum, whose com-
mander is ... ius Aelianus, the former infantry-
man...... Medast from Knidos (?).
Written and recognised in the bronze tablet,
which is in Rome on the wall behind the temple of
the Divine Augustus at Minerva.”
The cohort itself is not known from earlier di-
plomas, which suggests that the diploma was
probably for some of the first soldiers who had
served in it. According to the name of Aelia, the
cohort emerged under the rule of Hadrianus,
which, having in mind the earliest date of cre-
ation 117-118 and counting 25 years of service
gives the earliest possible date for the honour-
able dismissal of soldiers from the cohort in 142
AD; respectively the latest possible year of emer-
gence is 130 AD, to have retired soldiers in 155 AD.
The name of the diploma holder is unclear – if
reading and dividing it is correct, the cognomen
should be Medasti, in nominative case – Medastes.
Such a name has not been evidenced so far – it
could be both Greek or Thracian.
133 roman period
 Каменна пластика
В този раздел са включени материали
изработени от камък предназначени за ар-
хитектурната украса на сгради в комплекса
Состра, части от статуи и масивен саркофаг
открит в южния некропол на кастела.
95. Фрагмент от каменен оброчен релеф с
изображение на лъв
Дължина 12 см; Широчина 8 см. III век. Източ-
но от трасе на римски път през кастела Состра.
МНХЗПИ – АКП-102. Проучвания: Ив. Христов
2015 г. Непубликуван.
96. Фрагмент от варовикова лъвска глава –
дясна половина
Широчина 13 см; запазена височина 15 см. До
кастела Состра, сектор “Терен за строителство
на посетителски център“. III век. Проучвания:
Ив. Христов 2015 г. Непубликуван.
римск а еп ох а 134
stone sculpture
This section includes items made of stone
and designed for architectural decoration of
buildings in the complex of Sostra, parts of
statues and a massive sarcophagus found in
the southern necropolis of the castellum.
95. Fragment of a stone votive relief with a
lion image
Length 12 сm; width 8 cm, 3rd century. East
of the Roman road via the castellum of Sostra.
МНХЗПИ – АКП-102.
Studied by Iv. Hristov 2015. Unpublished.
96. Fragment of a limestone lion’s head – right
half
Width 13 сm; preserved height of 15 cm. Found
near the castellum of Sostra – sector „Terrain for
building a visitor centre“. 3rd century.
Studied by Ivan Hristov 2015. Unpublished.
roman period
97. Глава от статуя – варовик
Bисочина 30 см; сечение 21 x 21 см. Силно из-
трито изображение на женска глава, изветряла
повърхност. В естествена величина. Запазена от
шията нагоре. Удължен овал на лицето, обрам-
чен от дълги падащи върху раменете коси, сре-
сани на път с очертани посредством вълноо-
бразни врязани линии кичури. Носът е отчупен,
челото високо, очите – бадемовидни с очертани
от врязани окръжности зеници. Задната поло-
вина в забрадка. II в. сл. Хр. МНХЗПИ – АКП 2.
Публикации: Китов 2003, 111.
римск а еп ох а 135
97. head of a limestone statue.
Height 30 сm; cross section 21 x 21 cm. High-
ly obliterated image of a female head, weathered
surface, of natural size. Preserved from the neck
upwards. An elongated oval of the face, framed
by long hair falling on the shoulders, parted and
combed in strands rendered with cut wavy lines.
The nose is broken, the forehead is high, the eyes
are almond-shaped, with pupils made by incised
circlets. The back half in a headscarf. 2nd c. AD.
МНКЗПИ-АКП 2.
Published by: Китов 2003, 111
roman period
98. Фрагмент от статуя – варовик
Лява ръка със свити пръсти. Размери: 14,9 x
10,5 x 7,8 см; МНХЗПИ – АКП 3
Публикации: Китов 2003, 112 – 113.
99. мъжка глава
Фрагмент от статуя – варовик. Глава на мъж.
Bисочина – 32 см; сечение – 21 x 22 см. Силно
изтрита и очукана. Могила № 2 от южния некро-
пол на Состра. МНХЗПИ – АКП-4.
Проучвания: Г. Китов 1979 г.
Публикация: Китов 2003, 112.
римск а еп ох а 136
98. Fragment of a limestone statue
Clenched left hand. Dimensions: 14.9 x 10.5 x
7.8 сm; МНХЗПИ – АКП 3
Published: Китов 2003, 112-113.
99. Male head
Fragment of a limestone statue. Head of a man.
Height – 32 сm; cross section – 21 x 22 cm. Highly
worn and battered. Mound No. 2 in the southern
necropolis of Sostra. МНХЗПИ – АКП-4.
Studied by G. Kitov 1979
Published by Китов 2003, 112.
roman period
100. Саркофаг (капак)
Монолитен варовиков блок. Дължина 2,50 м;
широчина 1,25 м; височина 55 см. Форма на дву-
скатен покрив. На една от късите страни изо-
бражение на две фигури. Лявата фигура – бюст
на жена облечена с туника и хламида закопчана
с фибула на рамото. Дясната фигура – бюст на
мъж. Между двата образа глава на Медуза. Пър-
ва половина на IV век. МНХЗПИ – АКП-105.
Публикации: Дрянска 1979, 15 – 16.
римск а еп ох а 137
100. sarcophagus (lid)
Monolithic limestone block. Length 2.50 m;
width 1.25 m; height 55 сm; in the shape of a ga-
ble roof, two figures imaged on one of the short
sides – the left figure – bust of a woman dressed in
a tunic and chlamis, fastened with a fibula on the
shoulder. The right figure – bust of a man. Between
the two images – the head of Medusa. First half of
the 4th century. МНХЗПИ – АКП-105.
Published by Дрянска 1979, 15-16.
roman period
 Бронзова пластика и
единични предмети от бита
Представените предмети от тази група
са безспорна изява на античното метало-
обработване. Включени са култови фигур-
ки на божества от гръко-римския пантеон,
церемониална маска, предмети за писане и
хирургически инструмент. Откритата заго-
товка на зооморфна фигурка в околностите
на Состра подсказва, че в близост до кре-
постта е съществувала местна работилница
за обработка на бронзови предмети.
101. апликация с ажурна украса и
посребряване
Бронз. Дължина 2,7 см. Таберна южно от пре-
ториума Состра. Първа половина на III век. МН-
ХЗПИ АM II 283.
Публикации: Христов 2015, 118
102. Фигура на ловно куче
Бронз. Дължина 6 см. Таберна южно от пре-
ториума Состра. Първа половина на III век. МН-
ХЗПИ – АМ II 285.
Проучвания: Ив. Христов 2014.
Публикации: Христов 2015, 117.
римск а еп ох а 138
Bronze sculpture and single
household items
The artifacts presented in this group are
an indisputable manifestation of ancient met-
alworking. Cult figures of a deity from the
Greco-Roman pantheon, a ceremonial mask,
writing utensils and a surgical instrument are
included. The metal ingot for a zoomorphic
figure from the surroundings of Sostra implies
that there was a local workshop for bronze ob-
jects near the fortress.
101. applique, silver-gilt with openwork
decoration
Bronze. Length 2.7 cm. Taberna south of the
praetorium of Sostra. First half of the 3rd century.
МНХЗПИ АM II 283.
Published by Христов 2015, 118
102. hunting dog figurine
Bronze. Length 6 cm. Taberna south of the
praetorium of Sostra. First half of the 3rd century.
МНХЗПИ – АМ II 285.
Research: Христов 2014.
Published by Христов 2015, 117
roman period
103. Статуетка на венера
Бронзова статуетка на Венера. Открита пър-
воначално с отчупени крака Височина 9 см.
Бронзов постамент за статуетка. Височина 2 см;
диаметър основа 3 см. Реставрирана в МНХЗПИ.
Крайпътно светилище с милиарна колона до
източната крепостна стена на кастела Состра.
Първа половина на III век. МНХЗПИ – АМ II 295.
Проучвания: Ив. Христов 2006.
Публикации: Христов 2019
римск а еп ох а 139
103. statuette of Venus
Bronze statuette of Venus. Originally found
with broken legs. Height 9 cm. Bronze support for
a statuette. Height 2 cm, diameter 3 cm. Restored
in МНХЗПИ. Roadside sanctuary with a miliarium
to the eastern fortress wall of the Sostra castellum.
First half of the 3rd century. МНХЗПИ – АМ II 295.
Research: Иван Христов 2006.
Published by Христов 2019
roman period
104. Статуетка на хермес
Бронз. Височина 7,1 см. Крайпътна стан-
ция Монтемно – м. Влашки мандри. НИМ инв.
№ 44615. II – III век. Проучвания: Ив. Христов 2001.
Публикации: Христов 2004, 50.
римск а еп ох а 140
104. statuette of hermes
Bronze. Height 7.1 cm. 2nd-3rd century, Mon-
temno roadside station – Vlashki Mandri site. Inv.
No НИМ – 44615. Research: Иван Христов 2001.
Published by Христов 2004, 50.
roman period
105. Глава на млад мъж
Бронз. Накрайник на ос или стол на колес-
ница. Изображение на млад мъж вероятно бог
Дионис. Височина 7 см; широчина основа 7 см.
Состра. Случайна находка. II век. МНХЗПИ – АМ
II 37.
Публикации: Тотевски 1991, 17.
римск а еп ох а 141
105. head of a young man
Bronze. End of chariot pole or seat. Image of a
young man probably god Dionysus. Height 7 cm,
width of base 7 cm. Sostra. Accidental find. 2nd
century. МНХЗПИ – АМ II 37.
Published by Тотевски 1991, 17.
roman period
106. отливка с зооморфна форма
Бронз. Отливка със зооморфна форма – ве-
роятно пантера. Заготовка ? Дължина 5,2 см;
Височина 5,4 см. Состра. Случайна находка. МН-
ХЗПИ – АМ II 38.
Публикации: Тотевски 1991, 17.
107. Бронзов стилус
Дължина 11 см. Сектор ІІ, кв. 52 ранна правоъ-
гълна кула от II век до източна крепостна стена
на кастела Состра. II век сл. Хр. МНХЗПИ АM II
191. Проучвания: Ив. Христов 2005.
Публикации: Христов 2006, 33.
108. хирургически инструмент
Бронз. Дължина 10,5 см. Гроб № 1 в м. Туне-
ла. II – III век. Проучвания: Г. Китов 1979. МНХЗ-
ПИ – АМ II 4.
Публикации: Китов 2003, 133.
римск а еп ох а 142
106. Cast zoomorphic shape
Bronze. Cast zoomorphic form – probably of
panther. Ingot? Length 5.2 cm, Height 5.4 cm. Acci-
dental find. МНХЗПИ – AM II 38
Published by Тотевски 1991, 17.
107. Bronze stylus
Length 11 cm. Section II, square 52. Early rectan-
gular tower from the 2nd century at the eastern
fortress wall of the castellum of Sostra. 2nd centu-
ry AD. МНХЗПИ АM II 191. Research: Иван Христов
2005.
Published by Иван Христов 2006, 33.
108. surgical instrument
Bronze. Length 10.5 cm. Grave No.1 in the Tune-
la site. 2nd-3rd c. AD. Research: Г. Китов 1979.
МНХЗПИ – AM II 4
Published by Китов 2003, 133.
roman period
109. маска
Бронз. Първоначално три фрагмента от лице-
ва човешка маска. Реставрирана цялостно в На-
ционален исторически музей. Височина 20 см;
широчина 14 см. Инв. № НИМ – 52215. Датировка
I век сл. Хр. Кастел Состра, сектор ІV, кв. 64, све-
тилище на знамената в принципиите. Проучва-
ния: Ив. Христов 2006 г.
Публикация: Docheva-Peeva 2017, 256
римск а еп ох а 143
109. Mask
Bronze. Originally found three fragments of fa-
cial human mask. Completely restored in the Na-
tional History Museum. Height 20 cm, width 14
cm. Inv. No НИМ-52215. Dating 1st century AD.
Castellum of Sostra, sector IV, square 64, sanctuary
for the standarts of the principia. Research: Иван
Христов 2006
Published by Docheva-Peeva 2017, 256
roman period
110. Камбанка
Бронз. Височина 4,2 см. Римска кула
в м. Беклемето. II век. МНХЗПИ – АМ II 140. Про-
учвания: Ив. Христов 2003 г.
Публикация: Христов 2004, 26.
111. обков от колесница
Бронз. Дължина 11,3 см; диаметър на втулка
3,1 см. Дарение от д-р Кирил Тотев. Неизвестно
местонамиране. II век. МНХЗПИ – АМ II 236.
Непубликувана.
112. рибарска кука
Бронз. Дължина 22 см. Состра. III век. МНХЗ-
ПИ – АМ II 288. Проучвания: Ив. Христов 2015.
Непубликувана.
римск а еп ох а 144
110. Bell
Bronze. Height 4.2 cm. 2nd c. AD. Roman tower
in Beklemeto site. МНХЗПИ – AM II 140. Research:
Иван Христов 2003.
Published by Hristov 2004, 26.
111. Chariot Fitting
Bronze. Length 11.3 cm, diameter of sleeve 3.1
cm. 2nd c. AD. Donation by Dr. Kiril Totev. Un-
known findspot. МНХЗПИ – AM II 236.
Unpublished
112. Fishing hook
Bronze. Length 22 cm. 3rd c. AD. Sostra.
МНХЗПИ – AM II 288. Research: Иван Христов
2015. Unpublished.
roman period
 Бронзови и железни
пръстени-ключове
Сред най-често срещаните единич-
ни предмети, откривани както в кастела
Состра, така и в другите археологически
обекти по протежението на римския път
Ескус-Филипополис, са пръстени-ключове
изработвани от бронз и желязо. Масовото
разпространение и употреба на тези пред-
мети в римските провинции се поставя
най-общо във ІІ–IV в., а произхождащите
от сигурна археологическа среда ключо-
ве с плоско тяло датират от ІІІ–IV в. (Кузов
2000 – 2001, 206 – 207). Всички предмети съх-
ранени в Музея на занаятите спадат към ка-
тегорията ключове, действащи чрез плъз-
гане (Кузов 2000 – 2001, 205). Размерите им
дават основание да се приеме, че те са били
предназначени за отключване/заключване
на тоалетни сандъчета или касети. Освен в
ежедневния бит пръстени-ключове са из-
ползвани и като дарове в светилището на
Тракийски конник в м. Калугерското на гра-
ницата между землищата на с. Лешница и
с. Ломец (Торбатов 2004, 208)
113. Пръстен- ключ
Бронз. Диаметър 2 см. Сектор ІІ, кв. 131 върху
ранно подово ниво. II век сл. Хр. МНХЗПИ – AM II
187. Проучвания: Ив. Христов 2005.
Непубликуван.
римск а еп ох а 145
Bronze and iron ring-keys
Among the most common single objects
found both in the castellum of Sostra and
the other archaeological sites along the Ro-
man road from Oescus to Philippopolis are
the ring-keys made of bronze and iron. The
mass distribution and use of these items in
the Roman provinces is generally placed in
the 2nd-4th centuries, and those with flat
body originating from a reliable archaeolog-
ical environment, date back to the 3rd – 4th
centuries (Кузов 2000-2001, 206-207). All such
objects kept in the Crafts Museum belong to
the category of the sliding keys (Кузов 2000-
2001, 205). Their dimensions give reason to
assume that they were designed to lock / un-
lock toilet caskets or cassettes. Besides in the
everyday life, ring-keys were also used as of-
ferings in the sanctuary of the Thracian Horse-
man in the Kalugerskoto site at the boundary
between the villages of Leshnitsa and Lomets
(Торбатов 2004, 208)
113. ring-key
Bronze. Diameter 2 cm. Sector II, square 131, on
an early floor level. 2nd century AD. МНХЗПИ – AM
II 187. Research: Ив. Христов 2005.
Unpublished.
roman period
114. Пръстен – ключ
Желязо; корозирал, част от халката отчупена,
но в наличност; кръгла плоска с широч. 0,8 см;
перпендикулярно разположена работна част с
правоъгълна форма. Дълж. 3,8 см; Диам. (халка)
– 2,46 см. III век. Светилище на Тракийския кон-
ник в м. Калугерското, с. Лешница. МНХЗПИ – AM
I 288. Проучвания: Ив. Христов 2012.
Публикации: Торбатов 2015, 207 – 209.
115. Пръстен – ключ
Бронз. Зелена патина; издължено трапецо-
видно тяло, завършващо с елипсовидна халка,
перпендикулярно разположена работна част с
правоъгълна форма.
Размери на работната част – 2,15 х 1,05 см.
II – III век. Светилище на Тракийския конник
в м. Калугерското, с. Лешница. МНХЗПИ – AM II
228. Проучвания: Ив. Христов 2012.
Публикации: Торбатов 2015, 207 – 209.
116. Пръстен – ключ
Бронз. Кръгла халка с елиптично сечение;
перпендикулярно разположена работна част с
правоъгълна форма (2,4 х 1,77 см); към халката е
прикрепена верижка, от която са запазени две
звена. Диам. (халка) 2,32 см. III век. Светилище
на Тракийския конник в м. Калугерското, с. Леш-
ница. МНХЗПИ – AM II 229. Проучвания: Ив. Хри-
стов 2012
Публикации: Торбатов 2015, 207 – 209.
римск а еп ох а 146
114. ring – key
Iron; corroded, part of the ring broken; round
flat, 0.8 cm wide; perpendicularly set working part
with rectangular shape. Length. 3.8 сm; diameter
of ring – 2.46 cm. 3rd century AD. Sanctuary of the
Thracian Horseman, Kalugerskoto site, Leshnitsa
village. МНХЗПИ – AM I 288. Research: Ив. Христов
2012.
Published by Торбатов 2015, 207-209.
115. ring – key
Bronze. Green patina; elongate trapezoidal
body ending with an oval ring, perpendicularly set
working part with rectangular shape.
Length. 4.75 сm; working part dimentions – 2.15
x 1.05 cm. 2nd -3rd century AD. Sanctuary of the
Thracian Horseman, Kalugerskoto site, Leshnitsa
village. МНХЗПИ – AM I 288. Research: Ив. Христов
2012.
Published by Торбатов 2015, 207-209.
116. ring – key
Bronze. Circular ring with elliptical cross sec-
tion; perpendicularly set working part with rectan-
gular shape (2.4 x 1.77 cm); a chain is attached to
the ring, of which two units are preserved. Diam.
(ring) 2.32 сm; 3rd c. AD. Sanctuary of the Thracian
Horseman, Kalugerskoto site, Leshnitsa village.
МНХЗПИ – AM II 229. Research: Ив. Христов 2012.
Published by Торбатов 2015, 207-209.
roman period
117. Пръстен -ключ
Бронз. Дължина 2,6 см. Южна фланкираща
кула на източната порта, под подово ниво, сек-
тор ІІ, кв. №92. III век. МНХЗПИ – AM II 66. Проуч-
вания: Ив. Христов 2005. Непубликуван.
118. Ключалково резе
Бронз. Дължина 8,2 см; широчина 1,9 см.
Состра. III век. МНХЗПИ – АМ II 72. Проучвания:
Т. Тотевски 1993 г. Непубликуван.
119. Пръстен-ключ
Бронз. Диаметър 2,1 см; височина 2 см. Ши-
рочина на плочка 1 см. Состра. III век. МНХЗПИ
– АМ II 287. Проучвания: Ив. Христов 2015 г. Не-
публикуван.
римск а еп ох а 147
117. ring-key
Bronze. Length 2.6 cm. South flanking tower
at the eastern gate, beneath floor level, sector II,
square No 92. 3rd c. AD. МНХЗПИ – AM II 66. Re-
search: Ив. Христов 2005. Unpublished.
118. sliding key lock
Bronze. Length 8.2 cm, width 1.9 cm, Sostra. 3rd
c. AD. МНХЗПИ – AM II 72. Research: Т. Тотевски
1993. Unpublished.
119. ring-key
Bronze. Diameter 2.1 сm; height 2 сm; width of
plate 1 cm. 3rd century AD. МНХЗПИ – AM II 287.
Research: Ив. Христов 2015. Unpublished.
roman period
 Контролни тежести
Сред интересните и недотам познати за
широкия кръг читатели предмети, откривани
на територията на римските селища покрай
важни пътища в балканските провинции на
империята, са тежести за теглени и екзагии-
те. Изработвани са от олово, бронз и рядко
от благородни метали и са били използвани
в допълнение на кантара за теглене.
В Троянския край са открити няколко
оловни тежести и само една бронзова. Пър-
вите произхождат от римската наблюдател-
на кула на Беклемето и само една добре за-
пазена с цифрово и буквено обозначение е
намерена в района на Состра.
Всички обикновени тежести, представе-
ни тук, са били предназначени за нуждите
на локални стоково-парични отношения и
използвани предимно от сарафите с цел да
се провери металът и валидира теглото на
златните монети. Най-ранните контролни
тежести в римската империя, които водят
традицията на изработка още от древните
гърци, са с квадратна форма. Те са изработ-
вани от камък и олово. От началото на ІІІ век
до края на V век доминират метрологични
паметници във формата на пресечена сфера.
Приема се, че кръглите дисковидни
тежести за мерене се появяват в раннови-
зантийския период, като постепенно из-
местват четириъгълните. Буквените обо-
значения по тях са гръцко влияние на т. нар.
Милетска цифрова азбука. Квадратният тип
изглежда е основната форма на въпросни-
те паметници, докато през втората полови-
на на VІ век дисковидният тип постепенно
ги заменя и става преобладаващ от VІІ до
началото на ІХ век.
Нито един от предметите, които пред-
ставям подробно в каталога, не притежа-
ва характеристиките на официални мер-
ки-еталони (exagium).
Описаните предмети се различават от
контролните тежести (екзагии), които са
били официални държавни контролни мер-
ки и върху които често се откриват изписа-
ни длъжностите и имената на магистрати,
имената на служебните места като храмове,
римск а еп ох а 148
Control weights
Among the interesting and not so familiar
to the wide circle of readers items found on
the territory of the Roman settlements along
important roads in the Balkan provinces of the
Empire are balance weights and exagia. They
are made of lead, bronze and rarely of pre-
cious metals and were used in addition to the
weighing scales.
Several lead weights and only one bronze
were found in the Troyan region. The first
come from the Roman watch tower in the Bek-
lemeto site and only one well-preserved with
a numeric and alphabetic marking was found
in the area of Sostra.
All the usual weights presented here were
designed for the needs of the local commod-
ity-money relations and were mainly used
by the moneychangers in order to check the
metal and validate the weight of the gold
coins. The earliest control weights in the Ro-
man Empire, which continued the tradition of
their craftsmanship of the ancient Greeks, are
square in shape. They are made of stone and
lead. The metrological items in the shape of a
truncated sphere dominate from the begin-
ning of the 3rd century to the end of the 5th
century.
It is assumed that round disk-shaped
weights first appear in the Early Byzantine pe-
riod, gradually replacing the rectangular ones.
The letterings on them are a Greek influence
of the so-called Milesian numerals. The rec-
tangular type appears to have been the main
form of the weights in question, whereas in
the second half of the 6th century the disk
type of weights gradually replaced them and
became predominant from the 7th to the be-
ginning of the 9th century
None of the items that I present in detail
in the catalogue has the characteristics of an
official measure unit (exagium).
The weights described differ from the con-
trol weights (exagia), which were official state
control measures on which the positions and
the names of the magistrates, the names of
the office places such as temples, mints and
others are frequently engraved.
roman period
монетарници и др.
Мястото на откриване на повечето те-
жести – кула за охрана на трафика по рим-
ския път в дн. Троянския край подсказва, че
именно там е имало служител на империя-
та, който е извършвал определени контрол-
ни действия и вероятно е бил своеобразен
„митничар“ в Древността.
120. оловна теглилка
Правоъгълна форма. Пробита в горната част.
Отговаря на една италийска унция. Случайна
находка. Предадена от жител на с. Ломец, от-
крита на повърхността на нива разположена
западно от мелница „Техра“. Размери: 2,7/2,7 см;
тегло 22,35 г с надпис:
аверс: OYNKIA
реверс: ІTAЛІКН
II – III век. МНХЗПИ – AO 45.
Непубликувана.
римск а еп ох а 149
The place where most weights were dis-
covered – a watch tower guarding the traffic
on the Roman road section in the Troyan re-
gion, suggests that it was there that an Empire
employee carried out certain control activities
and was probably a kind of a “custom officer”
in the ancient past.
120. Lead weight
Rectangular shape. Pierced at the top. Corre-
sponds to 1 Roman ounce. Accidental find. Found
on the surface of a field situated to the west of the
Tehra mill by a resident of the village of Lomets. Di-
mensions: 2.7/2.7 сm; weight 22.35 g; inscription:
A: OYNKIA
B: ІTAЛІКН
2nd-3rd century. МНХЗПИ – AO 45.
Unpublished.
roman period
121. Бронзова контролна тежест 121. Bronze control weight
Диаметър 3,5 см; тегло 35,36 г. Сграда № 7. Diameter 3.5 cm, weight 35.36 g. Building No 7.
IV–V век. МНХЗПИ – AM II 327. Проучвания: Ив. 4th-5th centuries. МНХЗПИ – AM II 327. Research:
Христов 2018 г. Непубликувана. Ivan Hristov 2018. Unpublished.

122. оловна тежест 122. Lead weight

146,98 г; квадратна форма 4,4/4,4 см. Кула 146.98 g, square shape 4.4 / 4.4 cm. Watch tow-
в м. Беклемето. I век. МНХЗПИ – АО № 25. Проуч- er in Beklemeto site. 1st century AD. МНХЗПИ – АО
вания: Иван Христов 2003. № 25. Research: Ivan Hristov 2003.

123. оловна тежест 123. Lead weight

310 г; правоъгълна форма 4,5/5,1 см. Кула 310 g, rectangular shape 4.5 / 5.1 cm. Watch
в м. Беклемето. I век. МНХЗПИ – АО № 25. Проуч- tower in Beklemeto site. 1st century AD.
вания: Иван Христов 2003. МНХЗПИ – АО № 25. Research: Ivan Hristov 2003.

124. оловна тежест 124. Lead weight

1,7 г; диаметър на основата 1,7 см. Кула 1.7 g, diameter of base 1.7 cm. Watch tower in
в м. Беклемето. I век. МНХЗПИ – АО № 23. Проуч- Beklemeto site. 1st century AD. МНХЗПИ – АО №23.
вания: Иван Христов 2003. Research: Ivan Hristov 2003.

римск а еп ох а 150 roman period

125. оловна тежест 125. Lead weight
63,20 г; 2,5/2,6 см. Кула в м. Беклемето. I век. 63.20 g, 2.5 / 2.6 cm. Watch tower in Beklemeto
МНХЗПИ – АО № 27. Проучвания: Иван Христов site. 1st century AD. МНХЗПИ – АО No 27. Research:
2003. Ivan Hristov 2003.

126. оловна тежест 126. Lead weight

78, 28 г; диаметър 6,3 см. Кула в м. Беклемето. 78.28 g, diameter 6.3 cm. Watch tower in Bek-
I век. МНХЗПИ – АО № 24. Проучвания: Иван Хри- lemeto site. 1st century AD. МНХЗПИ – АО No 24.
стов 2003. Research: Ivan Hristov 2003.

127. оловна тежест 127. Lead weight

192 г; диаметър на основата 2,2 см; височина 192 g, diameter of base 2.2 cm, height 3.4 cm.
3,4 см. Кула в м. Беклемето. I век. МНХЗПИ – АО Watch tower in Beklemeto site. 1st century AD.
№ 22. Проучвания: Иван Христов 2003. МНХЗПИ – АО No 22. Research: Ivan Hristov 2003.

римск а еп ох а 151 roman period

 накити
След монетите накитите са най-раз-
пространените предмети от бита на ан-
тичното население обитавало земите по
горното течение на р. Осъм. Това е лесно
обясним факт имайки предвид характе-
ра на населението зад крепостните стени
на кастела Состра, крайпътните станции и
близко разположени крайпътни селища.
Откривани са десетки цели и фрагментира-
ни фибули, токи, пръстени.
128. Златно мънисто
Широчина 0,8 см; височина 0,9 см. Тегло 0,6 г.
Преториум Состра. II – III век. МНХЗПИ – AM III 32.
Публикация: Христов 2015, 87.
129. Фрагмент от златен пръстен
Дължина 1,6 см, широчина 1 см. Тегло 1,89 г. III
век. Източно от трасе на римски път пред касте-
ла Состра. МНХЗПИ – AM III 33. Проучвания: Ив.
Христов 2015 г. Непубликуван.
130. Бронзова гривна
Цялостно запазена. Диаметър 8 см. Първа
половина на III век. Пътно разклонение-свети-
лище пред източната крепостна стена на касте-
ла Состра. МНХЗПИ – AM II 299. Проучвания: Ив.
Христов 2016 г. Непубликувана
римск а еп ох а 152
adornments
Apart from the coins, adornments are the
most popular items in the daily life of the an-
cient population that inhabited the lands along
the upper stream of the Osam River. This is eas-
ily explained having in mind the character of
the population behind the fortress walls of the
Sostra castellum, the roadside stations and the
adjacent roadside settlements. There are doz-
ens of whole and fragmented fibulae, belt buck-
les and finger rings.
128. Gold bead
2nd-3rd century. Width 0.8 сm; height 0.9 сm;
weight 0.6 g. Praetorium of Sostra. МНХЗПИ – AM
III 32. Published by Христов 2015, 87.
129. Gold finger ring
3rd century. Fragment. Length 1.6 cm, width 1
cm, weight 1.89 g; east of the Roman road, Sostra
castellum. МНХЗПИ – AM III 33. Research Иван
Христов 2015 Unpublished.
130. Bronze bracelet
First half of 3rd century. Wholly preserved. Di-
ameter 8 cm. Road branch-sanctuary in front of the
eastern fortress wall, Sostra castellum. МНХЗПИ –
AM II 299. Research Иван Христов 2016. Unpub-
lished.
roman period
131. Бронзова апликация 131. Bronze applique
Ажурна украса. Размери: 6/5,5 см. Трасе на 3rd century. Openwork decoration. Dimensions
римски път. III век. МНХЗПИ – AM II 292. Проучва- 6 / 5.5 сm; Roman road track. МНХЗПИ – AM II 292.
ния: Ив. Христов 2016 г. Непубликувана. Research Иван Христов 2016 Unpublished.

132. Фибула 132. Bronze fibula

Бронзова фибула, деформирана игла и пру- First half of 3rd century. Misshapen pin and
жина, подвито краче. Дължина 7,8 см. Първа spring, twisted foot. Length 7.8 cm. МНХЗПИ – AM
половина на III век. МНХЗПИ – AM II 298. Проуч- II 298. Research Иван Христов 2017. Unpublished
вания: Ив. Христов 2017 г. Непубликувана.

римск а еп ох а 153 roman period

133. тока от конска амуниция
Дължина 4,5 см; широчина 4 см. Незастроен
парцел източно от трасето на римски път до кас-
тела Состра. ІІІ век. МНХЗПИ – AM II 291. Проучва-
ния: Ив. Христов. 2015 г. Непубликувана
134. Фибула.
Бронзова фибула с правоъгълна форма и
ажурна украса. Липсва иглата. 3,3/ 3 см. Дебели-
на 0,4 см. Помещение № 3 до източна крепостна
стена. III век. МНХЗПИ – AM II 319. Проучвания:
Ив. Христов 2017 г. Непубликувана.
135. Сребърна гривна.
Диаметър 10 см; Дебелина на телта 0,3 см. III
век. Состра. МНХЗПИ – АМ III 37. Проучвания: Ив.
Христов 2018. Непубликувана.
римск а еп ох а 154
133. Buckle of horse-trappings
3rd century. Dimensions: length 4.5 сm; width
4 cm. Undeveloped plot of land east of the roman
road, Sostra castellum. МНХЗПИ – AM II 319. Re-
search Иван Христов 2015. Unpublished.
134. Bronze fibula.
3rd century. Rectangular shape, openwork
decoration, missing pin. Dimensions 3.3/3 сm;
thickness 0.4 cm. Room No 3 at the eastern wall.
МНХЗПИ – AM II 319. Research Иван Христов 2015.
Unpublished.
135. silver bracelet
Diameter 10 сm; thickness of wire 0.3 cm. 3rd
century. Sostra. МНХЗПИ – АМ III 37. Research Иван
Христов 2018. Unpublished.
roman period
136. Камея от Состра
Медальон – камея от лазурит в златна рамка.
Запазен много добре и изцяло. Плоска задна
стена, хваната с прегъната от двете ѝ страни
златна лента, изрязана отпред на триъгълници.
Напречно горе захваната лентеста халка. Каме-
ята с крушовидна форма. Гладката задна стена с
бели петна. Общ цвят – тъмносин. На място на
миниатюрно старо счупване в основата личи
бял и син лом. Върху лицевата страна е модели-
ран бюст на Изида във висок релеф с властно,
спокойно и красиво изражение на лицето. Над
главата изрязан отворен нагоре сърп с два вер-
тикални косо насечени рога. Дългите, сресани
на прав път коси, падат върху раменете. Кичу-
рите разграничени с фино врязани линии. Глад-
ка шия. Означени гънките на дрехата. Прецизна
и високохудожествена изработка. Медальонът
е носен продължително време, ако се съди по
изтриванията на изображението в най-високи-
те му части – носа и части от косата.
Размери: 1,7 x 2,1 x 0,7 см; дебелина на плоч-
ката – 0,2 см; височина на релефа – 0,5 см; Халка:
Диаметър 0,4 – 0,5 см; широчина – 0,1 см; дебе-
лина – 0,05 см; II–IIIвек. МНХЗПИ – АM III 1.
Публикации: Китов 2003, 108.
римск а еп ох а 155
136. Cameo medallion from sostra
Gold-framed cameo pendant made of lazurite.
Very well and wholly preserved. Flat back surface,
cameo set in a gold frame, on the face cut into tri-
angles. Flat loop is attached crosswise at the top.
Pear-shaped cameo. Smooth back surface with
white spots. Dark blue colour of the base. Minia-
ture old fracture at the base shows white and blue
section. Bust of Isis with a strong, calm and beau-
tiful face carved in raised relief . Above the head a
crescent with two vertical carved horns. Long hair,
parted in the middle, falling on the shoulders. Hair
strands defined with fine-cut lines. Smooth neck.
Marked folds of garment. Precise and high-quality
craftsmanship. A long-time worn pendant, judg-
ing by the deletions of the relief in its raised parts –
nose and hair pieces.
Dimensions: 1.7 x 2.1 x 0.7 сm; plate thickness –
0.2 сm; relief height – 0.5 сm; diameter of loop
0.4 – 0.5 сm; width – 0.1 сm; thickness – 0.05 сm;
2nd–3th century A.D. МНХЗПИ – АM III 1.
Published by Китов 2003, 108.
roman period
137. Златен пръстен
Златен пръстен (детски ?) без украса, леко
одебеляване на телта. Имитиране на плочка.
Дължина 1,7 см; височина 1,5 см; тегло 3,75 г. IV
век. Кастел Состра Сектор 3, в близост до запа-
ден зид на късноантично помещение № 2 до из-
точната стена. МНХЗПИ – АМ III 28. Проучвания:
Ив. Христов 2011. Непубликуван.
138. Бронзова фибула с отчупена игла.
Правоъгълна плочка запълнена с цветен
емайл. ІІ век. Дължина 3,7 см. Состра 2017, сон-
даж № 6. II век. МНХЗПИ – AM II 322. Проучвания:
Ив. Христов. Непубликувана.
139. дискова ажурна фибула.
Диаметър 3,6 см. Состра. Сектор ІІ, кв. 111 под
късноантично подово ниво на северна кула
в горял слой. Края на ІІ – начало на ІІІ век. МН-
ХЗПИ – AM II 182 Проучвания: Ив. Христов 2005.
Публикации: Христов 2006, 37.
римск а еп ох а 156
137. Gold finger ring
Gold (children?) ring, undecorated, slight thick-
ening of wire imitating plate. 4th century. Length
1.7 сm; height 1.5 сm; weight 3.75 g. Sostra castel-
lum, sector 3, near the western wall of late antique
room No. 2, at the eastern wall. MHXPI–AM III 28.
Research: Иван Христов 2011. Unpublished.
138. Bronze fibula with broken pin
Rectangular plate inlaid with coloured enam-
el. 2nd century. Length 3.7 сm; Sostra 2017, trench
№ 6. 2nd century. МНХЗПИ – AM II 322. Research:
Иван Христов. Unpublished.
139. openwork disc fibula
End of 2nd – beginning of 3rd century. Diame-
ter 3.6 cm. Sostra. Sector II, square 111 below the
late antique floor level of a northern tower in a
burnt layer. МНХЗПИ – AM II 182. Research: Иван
Христов 2005. Published by Hristov 2006, 37.
roman period
140. дискова ажурна фибула.
Диамeтър 3 см. Состра. Сектор ІІ, кв.111 под
късноантично подово ниво на северна кула в
горял слой. Края на ІІ – начало на ІІІ век. МНХЗ-
ПИ – AM II 181. Проучвания: Ив. Христов 2005.
Публикации: Христов 2006, 37.
141. Бронзова апликация с ажурна украса
Дължина 6,5 / 2 см. Сектор ІІІ, кв. 13 подово
ниво на помещение №2 до източна крепостна
стена на кастела Состра. III–IV век. МНХЗПИ – АМ
II 185. Проучвания: Ив. Христов 2005.
Публикации: Христов 2006, 70.
142. Бронзова апликация с ажурна украса
Дължина 5,8 см. Сектор ІІ, кв. 130, помеще-
ние №3 до източна крепостна стена на кастела
Состра. III–IV век. МНХЗПИ – АМ II 186. Проучва-
ния: Ив. Христов 2005.
римск а еп ох а 157
140. openwork disc fibula.
End of 2nd – beginning of 3rd century. Diame-
ter 3 cm. Sostra. Sector II, square 11, under the late
antique floor level of the northern tower in a burnt
layer. МНХЗПИ – AM II 181. Research: Иван Христов
2005. Published by Hristov 2006, 37.
141. openwork bronze appliqué
Dimensions 6.5 / 2 cm. Sostra castellum, sector
III, square 13, floor level of room № 2 at the eastern
fortress wall. 3rd–4th century. МНХЗПИ – АМ II 185.
Research: Иван Христов 2005.
Published by Hristov 2006, 70.
142. openwork bronze appliqué
Length 5.8 cm. Sostra castellum, sector II,
square 130, room No 3 at the eastern fortress wall.
3rd–4th century. МНХЗПИ – АМ II 186. Research:
Иван Христов 2005.
roman period
143. Бронзова апликация с врязана
геометрична украса
6,5/2,5 см. Сектор ІІІ, кв. 13 подово ниво на
помещение №2 до източна крепостна стена на
кастела Состра. III–IV век. МНХЗПИ – АМ II 189.
Проучвания: Ив. Христов 2005.
Публикации: Христов 2006, 70.
144. Бронзова луковична фибула без игла
Дължина 5 см. Состра. Сектор ІІІ, кв. 14. Поме-
щение № 3 на източна крепостна стена. IV век.
МНХЗПИ –AM II 196. Проучвания: Ив. Христов
2005.
Публикации: Христов 2006, 69.
145. Профилирана посребрена фибула
Дълъжина 3 см. Сектор ІІІ, кв.13 помеще-
ние №2 до източна крепостна стена на кастела
Состра. II–III век. МНХЗПИ – AM III 26. Проучва-
ния: Ив. Христов 2005. Непубликувана
римск а еп ох а 158
143. Bronze appliqué with incised geometric
decoration
Sostra castellum, sector III, square 13, floor level
of room No 2 at the eastern fortress wall. Dimen-
sions 6.5 / 2.5 cm. 3rd–4th century. МНХЗПИ – АМ II
189. Research: Иван Христов 2005.
Published by Христов 2006, 70.
144. Bronze onion-shaped fibula without pin
Sostra castellum, section III, square 14; room № 3
at the eastern fortress wall. Length 5 cm. Sostra.
4rd century. МНХЗПИ – AM II 196. Research: Иван
Христов 2005.
Published by Христов 2006, 69
145. profiled silver gilt fibula
Length 3 cm. Sostra castellum, sector III, square
13, room No 2, at the eastern fortress wall. 2nd–
3rd century. МНХЗПИ – AM III 26. Research: Иван
Христов 2005. Unpublished.
roman period
146. Бронзова посребрена фибула
Дълж. 2,4 см. Сектор ІІІ, кв. 35 на кастела
Состра. МНХЗПИ – AM II 183. Проучвания: Ив.
Христов 2005. Непубликувана
147. Бронзова ажурна фибула без игла
2,8 / 2 см. Сектор ІІ,кв.130, помещение №3 до
източна крепостна стена на кастела Состра. III
век. МНХЗПИ – AM II 180. Проучвания: Ив. Хри-
стов 2005. Непубликувана.
148. Фибула
Бронз. Тип „подвито краче“. Дължина 8 см; IV
век. До източна порта на кастела Состра. МНХЗ-
ПИ АМ II 58. Непубликувана.
римск а еп ох а 159
146. Bronze silver gilt fibula
Length.2.4 cm. Sostra castellum, sector III,
square 35. МНХЗПИ – AM II 183. Research: Иван
Христов 2005. Unpublished.
147. openwork bronze fibula without pin
3rd century. Dimensions 2.8 / 2 cm. Sostra castel-
lum, sector II, square 130, room No 3 at the eastern
fortress wall. МНХЗПИ – AM II 180. Research: Иван
Христов 2005. Unpublished.
148. Bronze fibula
‘Folded foot’ type. 4th century. Length 8 cm,
Sostra castellum, at the eastern gate. МНХЗПИ AM
II 58. Unpublished.
roman period
149. Фибула
Бронз. Фрагмент. Тип „луковична“. Состра
2004. IV век. МНХЗПИ – АМ II 118. Непубликувана.
150. Фибула
Бронз. Ажурна украса. Стилизиран расти-
телeн орнамент. Дължина 4,1 см; височина 3 см.
До източна порта на кастела Состра. III век. МН-
ХЗПИ – АМ II 59. Проучвания: Т. Тотевски 1992.
Непубликувана.
151. Фибула
Бронз. Дължина 4,6 см. Римска кула в м. Бекле-
мето. I – II век. МНХЗПИ – АМ II 132. Проучвания:
Ив. Христов 2003.
Публикация: Христов 2004, 27 – 28.
римск а еп ох а 160
149. Bronze fibula
Fragment. Onion-shaped type. Sostra 2004. 4th
century. МНХЗПИ – АМ II 118. Unpublished.
150. Bronze fibula
Openwork decoration, stylized plant ornament.
Length 4.1 сm; height 3 cm, Sostra castellum at the
eastern gate. 3rd century. МНХЗПИ–АМ II 59. Re-
search: Surveys Т. Тотевски 1992. Unpublished.
151. Bronze fibula
1st-2nd centuries. Length 4.6 сm; Roman tower
in Beklemeto site. МНХЗПИ – АМ II 132. Research:
Иван Христов 2003.
Published by Христов 2004, 27–28.
roman period
152. Фибула
Бронз. Дължина 5,2 см. Римска кула в м. Бекле-
мето. II век. МНХЗПИ – АМ II 134. Проучвания: Ив.
Христов 2003.
Публикация: Христов 2004, 27 – 28.
153. Фибула
Бронз. Дължина 3,2 см. Римска кула в м. Бекле-
мето. II – III век. МНХЗПИ – АМ II 129. Проучвания:
Ив. Христов 2003.
Публикация: Христов 2004, 27 – 28.
154. Фибула
Бронз. Дължина 3,2 см. Римска кула в м. Бекле-
мето. II век. МНХЗПИ – АМ III 25. Проучвания: Ив.
Христов 2003.
Публикация: Христов 2004, 27 – 28.
римск а еп ох а 161
152. Bronze fibula
2nd century. Length 5.2 cm. Roman Tower in
Beklemeto site. МНХЗПИ – АМ II 134. Research: Ив.
Христов 2003.
Published by Христов 2004, 27–28.
153. Bronze fibula
2nd-3rd centuries. Length 3.2 cm. Roman tower
in Beklemeto site. МНХЗПИ – АМ II 129. Research:
Иван Христов 2003.
Published by Христов 2004, 27–28.
154. Bronze fibula
2nd century. Length 3.2 cm. Roman tower in
Beklemeto site. МНХЗПИ – АМ III 25. Research: Ив.
Христов 2003.
Published by Христов 2004, 27–28.
roman period
155. Бронзови и сребърни накити от
с. Лешница, Ловешка област
Открити случайно през 2017 г. в околностите
на с. Лешница
Предметите включват: цялостно запазен
нагръден накит състоящ се от 18 листовидни
висулки с врязана геометрична украса; сре-
бърни обеци със затворена халка с отделно
прикачена висулка; бронзова лята игла за коса
със сферична глава; една витлообразна колан-
на апликация и 12 бронзови гривни от отворен
тип с изтънени краища; множество релефни
тръбички част от огърлица; бронзово звънче. В
находката се включват шест медни монети от ІV
век и железен връх за стрела.
Най-близки хронологически и териториални
паралели: еднотипни листовидни висулки и ко-
ланни апликации, открити в помещение до из-
точната крепостна стена на кастела Состра до
село Ломец в контекст датиран за края на IV век.
Датировка на предметите: втора половина на
ІV – начало на V век.
МНХЗПИ – АМ II 300 – 316.
римск а еп ох а 162
155. Bronze and silver ornaments from the
village of Leshnitsa, Lovech region
Occasionally discovered in 2017 in the vicinity of
the village.
The find includes: a fully preserved breast
adornment consisting of 18 leaf-shaped pendants
with incised geometric decoration; silver earrings
with a closed ring each and a pendant attached to
the ring, a bronze cast hairpin with spherical head,
a propeller-shaped belt mount and 12 bracelets of
open type with thinning ends, a number of em-
bossed tubular pieces of a necklace, a bronze bell.
The find includes also six copper coins from the
4th century and an iron arrowhead.
Closest chronological and territorial parallels:
single-leafed pendants and belt mounts found in
a room at the eastern fortress wall of the Sostra
castellum near the village of Lomets in an archaeo-
logical context dated to the end of the 4th century.
The objects are dated to the second half of the
4th – beginning of the 5th century.
МНХЗПИ – АМ II 300 – 316.
roman period
римск а еп ох а 163 roman period
римск а еп ох а 164 roman period
 монети
Най-ранните римски монети, циркули-
рани в пределите на крайпътния комплекс
Состра, са открити през 1998 г. в северната
част на неукрепеното селище. Находката
съдържа внушителния брой от 8400 дена-
рия укрити в меден съд. Най-ранната мо-
нета носи името на Марк Антоний (I в. пр.
Хр.). Следва денарий на император Нерон
и почти без прекъсване всички следващи
владетели до император Елагабал.
За съжаление това монетно съкровище
не попада в български музей и съдбата му е
като на множеството изнесени зад граница
съкровища. С информацията, която разпо-
лагаме можем да предположим, че наход-
ката е натрупвана от времето на първата
сериозна военна реконструкция на пътя
Ескус – Филипополис през I век, документи-
рана по епиграфски път в с. Михилци (ант.
Viamatta). Причините за укриването на съ-
кровището вероятно са свързани с първите
готски нашествия в провинция Долна Ми-
зия, засегнали най-уязвимите зони по пъти-
щата на областта.
Монетите открити по археологически
път в Состра до 2000 г. са малко на брой.
При проучванията на некропола, северно
от кастела, са открити бронзови монети на
императорите Траян, Антонин Пий и Марк
Аврелий. Към същата епоха се отнася и де-
нарий на Фаустина II.
При разкопките на Г. Китов, П. Теодосиев
и Т. Тотевски в м. Гергюва черква са открити
46 медни монети, от които 30 могат да бъ-
дат датирани точно. От тях 23 са с надписи
на императорите Аврелиан, Тацит, Флориан
и Проб 70–80 г. на IV в. Прави впечатление
преобладаващите екземпляри на серди-
кийската монетарница.
Голямо количество монети са открити
за кратък период от време (1999–2001 г.) във
вътрешността на кастела. По непотвърдени
данни това са над 500 броя бронзови моне-
ти, датирани за първата половина на III в.
Според достигналата до нас инфор-
мация при тях са застъпени голям брой
монетарници: Никополис ад Иструм, Мар-
римск а еп ох а 165
Coins
The earliest Roman coins circulating within
the Sostra roadside complex were discovered
in 1998 in the northern canabe. The hoard
contains the impressive number of 8400 de-
narii concealed in a copper vessel. The earliest
coin bears the name of Marcus Anthonius (1st
century BC). Then there is a denarius of Emper-
or Nero and of almost all next rulers until Em-
peror Elagaballus.
Unfortunately, this hoard does not be-
long to a Bulgarian museum and its fate is like
that of the many treasures illegally exported
abroad. According the information we have,
we can assume that the find had been accu-
mulated since the first serious military recon-
struction on the road Oescus – Philippopolis
in the 1st century, epigraphically documented
in the village of Mihiltsi (ancient Viamatta).
The reasons for concealing the hoard are
probably related to the first Gothic invasions
in the Province of Moesia Inferior, affecting
the most vulnerable areas on the roads in the
province.
The coins archaeologically discovered un-
til 2000 are few. The bronze coins of the em-
perors Traianus, Antoninus Pius and Marcus
Aurelius were found in the necropolis to the
north of the castellum. A denarius of Faustina
II also belongs to the same epoch.
During the excavations conducted by G.
Kitov, P. Teodosiev and T. Totevski in the Ger-
gyuva Cherkva locality 46 copper coins were
found, of which 30 can be dated precisely. 23
of them bear inscriptions of the emperors Au-
relianus, Tacitus, Florianus and Probus, 70s-80s
in the 4th century. It is noteworthy that the ex-
emplars of the Serdica mint prevail.
A large amount of coins were discovered
for a short period of time (1999-2001) inside
the castellum – according to unconfirmed
information these are more than 500 bronze
coins dated to the first half of the 3rd century.
The coins were issued by a large number
of mints which according to the information
provided are Nicopolis ad Istrum, Marcianop-
olis, Hadrianopolis, Augusta Traiana, Pautalia,
Odessos, Viminacium, Traianopolis and Nica-
roman period
цианопол, Хадрианопол, Августа Траяна,
Пауталия, Одесос, Виминациум, Траянопол,
Никея. Най-късните монети, открити в кас-
тела, са солиди и тремиси на Теодосий II и
Евдоксия.
През 80-те години на ХХ век до входа
на югоизточната кръгла кула на кастела
Состра е открита колективна монетна на-
ходка, състояща се от шест медни късноан-
тични монети носещи ликовете на импера-
торите Теодосий І и Хонорий.
С подновяването на редовните архео-
логически разкопки, както в кастела така в
зоната извън крепостните стени, са откри-
ти множество монети точно ситуирани и
описани в конкретна археологичека обста-
новка. До 2004 година включително във
вътрешността на кастела са намерени над
150 монети обхващащи периода края на ІІ –
края на V век.
Въз основа на досегашните археологи-
чески проучвания (2002 – 2018 г.) и на частич-
но контролирана информация за случайно
открити монети, както в кастела, така и в
пределите на викусите, може да се предста-
ви следна циркулационна среда:
i. от средата на ii век до средата на iii
век
Монетите се свързват с рекрутирането
на първите военни части в Состра, до вре-
мето на готските нашествия. От този пери-
од, макар и по-рядко се срещат монети от-
сечени в края на І век и първата половина
на ІІ в. силно износени и циркулиращи в об-
щия поток от монети. Към централното рим-
ско монетосечене спадат една сестерция
от времето на император Нерон (54 – 68 г.),
медни аса обхващащи епохата от І век и
целия ІІ век (асове на императорите Нерва
(96 – 98 г.), Траян (98 – 117 г.), Комод (180 – 192 г.)
и денарии от края на ІІ началото на ІІІ век.
Следва да добавим сребърни и медни анто-
ниани от втората половина на ІІІ век.
Ранните бронзови монети на градските
управи в Тракия са представени с няколко
малки номинала на Филипополис сечени по
времето на Домициан (81–96 г.) и Антонин
Пий (138–161 г.). Те са с диаметър вариращ
от 1,5 до 1,9 см. Най-често срещаните брон-
зови монети, отсечени от градските управи
на провинциите Тракия и Долна Мизия са
римск а еп ох а 166
ea. The latest coins found in the castellum are
solidi and tremises of Theodosius II and Eu-
doxia.
In the 80s of the 20th century, a hoard,
consisting of 6 copper late antique coins bear-
ing the images of the emperors Theodosius I
and Honorius, was discovered at the entrance
to the southeastern round tower of the castel-
lum of Sostra.
With the restart of the regular archeolog-
ical excavations, both in the castellum and in
the extra muros area, a number of coins have
been discovered and described in a specific
archeological situation. By 2004, more than
150 coins covering the period from the end of
the 2nd century until the end of the 5th centu-
ry were found inside the castellum.
Based on previous archaeological research
as well as on partially controlled information
on coins discovered in the castellum and with-
in the boundaries of the vices, the circulation
context can be presented as follows:
i. From the middle of the 2nd century
until the middle of the 3rd century
The coins are associated with the recruit-
ment of the first military units in Sostra until
the time of the Gothic invasions. From this pe-
riod we find heavily worn coins, albeit fewer,
that were struck at the end of the 1st century
and the first half of the 2nd century and were
circulating in the general flow of coins. To the
central Roman coinage belongs a sestertius of
Emperor Nero (54-68 AD), copper asses cover-
ing the period of the 1st century and the entire
2nd century (asses of the emperors Nerva (96-98
AD), Traianus (98-117 AD), Commodus (180-192),
and denarii from the end of the 2nd century –
the beginning of the 3rd century. We should
also add silver and copper antoniniani from
the second half of the 3rd century.
The early bronze coins of the Thracian
rulers are represented by a few coins of small
denominations minted in Philippopolis in the
time of Domitianus (81-96 AD) and Antoninus
Pius (138-161). They have a diameter ranging
from 1.5 to 1.9 cm.
The most common bronze coins mint-
ed by the city governments in the provinces
of Thrace and Lower Moesia are from the so
called third nominal value (tetra assarius) with
an average diameter of 2.5 cm. This common
roman period
от т. нар. трети номинал (тетраасарий) с
диаметър средно 2,5 см. Този често срещан
номинал замества т. нар. сестерций, моне-
та отсичана под контрола на сената. От от-
критите бронзови монети могат да бъдат
разпознати тези носещи ликовете на импе-
раторите Септимий Север (193–211 г.), Кара-
кала (211–213 г.), Гета (211–212 г.), Север Алек-
сандър (222–225 г.), Гордиан ІІІ (238–244 г.) и
Филип І Араб (244–249 г.). От сравнително
добре запазените екземпляри могат да се
разчетат имената на градовете Маркиано-
пол, Никополис ад Иструм, Виминациум,
Никея и Хадрианопол. Засега най-късните
монети от времето преди готските нашест-
вия са бронзова и сребърна монета на им-
ператор Филип І Араб (244 – 249 г.)
ii. от 60-те години на iii век до втора-
та готска война през 70-те години на iV в.
Това е периода на възстановяването на
кастела и разцвета на селищата около него
след първите готски нашествия.Най-ран-
ните монети от този период са медни анто-
ниани на императорите Галиен (253–268 г.),
Клавдий ІІ Готски (268–270 г.) и Аврелиан
(270–275 г.). Най-ранната късноримска мо-
нета открита при редовните разкопки през
2005 г. е фолис на император Лициний І
(308 – 324 г.). Следва едно странно прекъсва-
не в циркулацията на едри медни монети,
за да се стигне до нови номинали свързани
с реформите на Констатин І след 324 г. На
практика най-многообройната група мо-
нети са медни номинали известни с името
nummus. Срещат се до края на V век с раз-
лични размери и тегло като А3 и А4. От пър-
вата половина на ІV век са монетите на Кон-
стантин І (306 – 337 г.), Делмаций (335 – 337 г.)
и Констанций ІІ (337 – 361 г.). Следват монети
на императорите Валентиниан І (364 – 375 г.)
и Валенс (364 – 378 г.), които са най-много-
бройните – 5 бр. С името на този император
се свързва голямото унищожение на Состра
с войните с готите. Всъщност монети на Ва-
ленс съпътстват всички пластове с опожа-
рявания регистрирани в принципията, юго-
източната кръгла кула, фланкиращите кули
на източната порта.
римск а еп ох а 167
denomination replaces the so called sestertius,
a coin cut under the control of the Senate. Of
the bronze coins found, those bearing the im-
ages of the emperors Septimius Severus (193-
211), Caracalla (211-217), Geta (211-212), Severus
Alexander (222-225), Gordianus III (238-244)
and Philip I Arab (244-249) can be identified.
On the relatively well preserved speci-
mens the names of the cities of Marcianopolis,
Nicopolis ad Istrum, Viminacium, Nikaia and
Hadrianopolis can be read.
For now, the latest coins from the time
preceding the Gothic invasions are the bronze
and silver coins of Emperor Philip I Arab (244-
249)
ii. From the 60s of the 3rd century to
the second Gothic War in the 70s of the 4th
century
This is the period of restoration of the
castellum and flourishing of the settlements
around it after the first Gothic invasions. The
earliest coins from this period are the copper
antoniniani of the emperors Gallienus (253-
268), Claudius II Gothicus (268-270) and Aure-
lianus (270-275). The earliest Late Roman coin
found during the regular excavations in 2005
is a follis of Emperor Licinius I (308-324). There
follows a strange interruption in the circu-
lation of the large copper coins to reach the
new denominations related to Constantine I’s
reforms after 324. Practically, the most numer-
ous group of coins are copper denominations
known by the name nummi. They occur to the
end of the 5th century in different sizes and
weights as A3 and A4.
From the first half of the 4th century are
the coins of Constantine I (306-337), Delmatius
(335-337) and Constantine II (337-361).
Next in time are coins of the emperors
Valentinian I (364-375) and Valens (364-378)
who are the most numerous – 5 exemplars.
The name of the latter emperor is associat-
ed with the great destruction of Sostra and
the wars with the Goths. Actually the coins
of Valens occur in all layers with traces of fires
recorded in the principia, the southeastern
round tower and the flanking towers at the
eastern gate.
roman period
 iii. от края на iV век до края на V в.
В края на ІV и през V век в Состра цир-
кулират малки медни монети на импе-
ратортие Грациан (367 – 383 г.), Теодосий
І (379 – 395 г.) и неговите синове Аркадий
(383 – 408 г.) и Хонорий (393 – 423 г.), Валенти-
ниан ІІ (375 – 392 г) и Теодосий ІІ (402 – 450 г.).
Най-общо за тези монети може да се
каже, че те носят схематични образи, нама-
ляването на техните размери води до оп-
ростяване на изображенията върху тях, а
дългата им употреба в бита на населението
води до тяхното износване и девалвация.
Най-късните открити засега монети в стан-
цията са два солида на император Хонорий
датирани за периода 402 – 403 г.
В края на ІV и през V век в Состра цир-
кулират малки медни монети на импе-
раторите Грациан (367 – 383 г.), Теодосий І
(379 – 395 г.) и неговите синове Аркадий
(383 – 408 г.) и Хонорий (393 – 423 г.), Валенти-
ниан ІІ (375 – 392 г). и Теодосий ІІ (402–450 г.).
Споменатите златни монети от станци-
ята вероятно са укрити при някое от голе-
мите нашествия на хуни през първата поло-
вина на V век. А такива освен от писмените
извори са освидетелствани въз основа на
укриването на монетни находки на възлови
укрепени пунктове на империята на север
от Хемус. Достатъчно е да припомня случая
с монетното съкровище от Сукидава (север-
но от Ескус) датирано за 408 г.; укритите мо-
нети в Димум, при които най-късната е от
423 г.; датираното с монети опожаряване в
скамнум трибунорум на Нове; укритите мо-
нети в банята западно от принципиите на
Нове, при които най-късната отново е от
408 г. и хипотетично свързани с идването на
Аларих; укритите монети в началото на V в.
в Ятрус, Трансмариска и мн. др. Географски
погледнато най-близкия исторически пара-
лел с времето на укриване на златните мо-
нети при Состра е известната битка на Ати-
ла при Утус (дн. с. Гулянци, Плевенско), при
която са разбити елитни войски на Източ-
ната римска империя през 423 г. Последна-
та хронологическа граница бележи края на
съществуването на комплекса, унищожен
от хуните. Най-късно датираната монета от
кастела е на император Зенон (474–491 г.).
римск а еп ох а 168
iii. From the end of the 4th century to
the end of the 5th century
Small copper coins of the emperors Gra-
cianus (367-383), Theodosius I (379-395) and
his sons Arcadius (383-408) and Honorius (393-
423), Valentinian II (375-392) and Theodosius II
(402-450) circulate in Sostra at the end of the
4th and 5th centuries.
In general, these coins can be said to bear
schematic images and the reduced size of the
coins leads to the simplification of the images
on them, while their long use in everyday life –
to their wear and degradation (Владимирова–
Аладжова 1987, 73–78). The latest coins discov-
ered at present in the station are two solidi of
Emperor Honorius dated from the period 402-403
At the end of the 4th and 5th century
small copper coins of the emperors Gracianus
(367-383), Theodosius I (379-395) and his sons
Arcadius (383-408) and Honorius (393-423),
Valentinian II (375-392) and Theodosius II (402-
450) circulated in Sostra.
The mentioned gold coins from the sta-
tion were probably concealed during one of
the large invasions of the Huns in the first half
of the 5th century. Such invasions, apart from
those recorded in the written sources, are ev-
idenced with the concealment of hoards in
fortified key points of the empire to the north
of Hemus. It is enough to recall the case of the
hoard from Sucidava (north of Oescus) dated
to 408; the hidden coins in Dimum, with the
latest coin being from 423; the burning down
of the Scamnum Tribunorum in Novae dated
through coins; the coins hypothetically re-
lated to the arrival of Alarich, hidden in the
bathroom to the west of the Novae principia
and the latest of which is again from 408; the
coins concealed at the beginning of the 5th
century in Iatrus, Transmarisca and many oth-
ers. etc. (see summarized in Иванов, 1999, 142)
Geographically, the closest historical par-
allel to the time of concealing the gold coins
at Sostra is the well-known battle of Attila at
Utus (present village of Gulantsi, Pleven region)
where the elite troops of the Eastern Roman
Empire were defeated in 423 (Велков 1959, 41)
The last chronological boundary marks
the end of the existence of the complex de-
stroyed by the Huns. The latest coin from the
castellum belongs to Emperor Zeno (474-491).
roman period
 Каталог монети
156. Бронз, реметалк І (ок.10 г.пр.н.е. – 12 г.),
тракия
аверс: Надпис изтрит. Допрени една до дру-
га глави на Август и на Ливия, в профил надясно.
реверс: Надпис изтрит. Две глави допрени
една до друга – на Реметалк І и неговата съпру-
га, в профил надясно. Диаметър 28 мм; опит
за пробиване на ядрото в периферията и от
двете страни; тегло 8,76 г. МНХЗПИ – АН Н I 742.
Крайпътна станция Состра.
Проучвания: Ив. Хритов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 69.
157. ас
Бронзова централна монета на Траян
(98 – 117).
аверс: IMP C …TRAIANOS……
Бюст на императора с лъчева корона на гла-
вата, надясно.
реверс: Нечетлив надпис, в полето вляво и
вдясно S-C. Фигура права насреща, с глава на-
ляво. В дясната ръка държи – неясно, в лявата
държи рог на изобилие. Диаметър 26,5/27 мм;
тегло 10,57 г. Крайпътна станция Состра. МНХЗ-
ПИ – АН Н I 807.
Проучвания: Ив. Хритов 2015 г. Непубликува-
на.
римск а еп ох а 169
Catalogue of coins
156. rhoemetalces i (circa 10 BC – 12 ad),
bronze, Thrace
obverse: worn out lettering; heads of Augus-
tus and Livia, in profile to right.
reverse: worn out lettering; heads of
Rhoemetalces and his wife, in profile to right.
Diameter 28 mm; attempt to pierce the coin on
both sides; weight 8.76 g.
МНХЗПИ – АН Н I 742. Sostra roadside station.
Research: Ив. Хритов 2014 г.
Published by Христов 2015, 69.
157. Bronze as
Emperor Traianus (98-117), central coin
obverse: IMP C ... TRAIANOS ......Bust of emper-
or with radial crown to right
reverse: Unreadable lettering, S-C in left and
right fields. Figure standing facing, head to right;
unidentified object in right hand, cornucopia in
left hand. Diameter 26.5 / 27 mm; weight 10.57 g.
Sostra roadside station. МНХЗПИ – АН Н I 807.
Research: Ив. Хритов 2015 г. Unpublished.
roman period
158. денар
Монета, сребро (денар), Рим, Фаустина І;
диаметър 16/15 мм; тегло 3,18 г. аверс: DIVA/
FAVSTINA. Бюст на императрицата надясно; ре-
верс: AVGV/ STA. Фигура права наляво; с. Дъл-
бок Дол-Тунела, Мог. № 1, кв. 41, насип; МНХЗ-
ПИ – АН Н I 15.
Проучване: Г. Китов.
Публикация: Китов 2003, 93.
159. дюпондий
Бронзова монета на император Антонин
Пий. Диаметър 25,6/26,4 мм; тегло 13,65 г. Рим,
148 – 149 г.
аверс: ANTONINVS AVG – PIVS PP TR PXII. ре-
верс: CO S – IIII
S | C Светилище на тракийския конник. Про-
учвания: Иван Христов 2013.
Публикация: Торбатов 2012, 167.
160. монета
Бронз, Фаустина ІІ (съпруга на М. Аврелий,
161 – 180), Филипопол, провинция Тракия.
аверс: ΦΑΥСΤΕΙΑΝ-СЕΒΑСΤΗ.
Бюст с драпирана дреха и коси на кок, надяс-
но.
реверс: ΦΙΛΙΠΠΟ-ΠΟΛΕΙΤΩΝ.
Деметра права, наляво. В дясната ръка сгъ-
ната в лакътя и протегната напред и надолу,
държи класове, с лявата се опира на дълга
пламтяща факла. Диаметър 24,5 мм; тегло 9,92 г.
МНХЗПИ – АН Н I 754.
Проучвания: Ив. Христов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 70.
римск а еп ох а 170
158. denarius
Silver coin (denarius), Rome, Faustina I
obverse: DIVA / FAVSTINA. Empress’s bust to
right reverse: AVGV / STA. Standing figure to left.
Dimensions: diameter 16/15 mm; weight 3.18 g. D.
Dol village, Tunela site, mound No. 1, square 41,
embankment; МНХЗПИ – АН Н I 15.
Research: Г. Китов. Published by Китов 2003, 93.
159. dupondius
Bronze coin of Emperor Antoninus Pius. Rome,
148-149 AD.
obverse: ANTONINVS AVG – PIVS PP TR PXII
reverse: CO S – IIII S | C
Dimensions: diameter 25.6 / 26.4 mm; weight
13.65 g. Thracian Horseman sanctuary.
Research: Иван Христов 2013. Published by
Торбатов 2012, 167
160. Bronze coin
Faustina II (wife of M. Aurelius, 161-180 AD),
Philippopolis, Thracia Province
obverse: ΦΑΥСΤΕΙΑΝ-СЕΒΑСΤΗ; bust in draped
garment, bun-hairstyled, to right
reverse: ΦΙΛΙΠΠΟ-ΠΟΛΕΙΤΩΝ; Demeter stand-
ing to left. Ears in right hand folded in the elbow
and stretched forward and down, left hand resting
on long flaming torch.
Diameter 24.5 mm, weight 9.92 g; МНХЗПИ – АН
Н I 754.
Research: Ив. Хритов 2014 г.
Published by Христов 2015, 70.
roman period
161. денар
Сребро, Марк Аврелий (161 – 180); Рим,
177 – 178 г.
аверс: M AVREL ANTO-NINVS AVG.
Глава с лавров венец, надясно.
реверс: … (IMP)VIIII COS III PP.
?Салус на престол наляво. В дясната ръка
протегната напред държи – ? цвете, с лявата се
опира на престола. Долу вляво – нагъната змия,
с глава към Салус. Диаметър 16,5/17,5 мм; тегло
2,87 г. МНХЗПИ – АН Н I 768.
Проучвания: Ив. Христов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 101.
162. денар
Сребро, Криспина, съпруга на Комод
(177 – 192).
аверс: CRISPINA-AVGVSTA. Бюст в драпира-
на дреха и коси на кок, надясно. реверс: IV-NO.
Юнона права насреща, с глава наляво. В дясната
ръка държи патера, с лявата се опира на скип-
тър. Долу вляво – паун наляво. Диаметър 18 мм;
тегло 3,00 г; МНХЗПИ – АН Н I 771.
Проучвания: Ив. Христов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 101
163. Бронзова монета
Юлия Домна (съпруга на Септимий Север),
Пауталия, провинция Тракия.
аверс: IOVΛΙΑ ΔΟ-ΜΝΑ СΕΒ.
Бюст в драпирана дреха, коси в сложна при-
ческа, надясно.
реверс: ΠΑΥΤΑ-ΛΙΩΤΩΝ.
Тюхе с калат на главата, права наляво. В дяс-
ната ръка държи кормило върху кълбо, в лявата
– рог на изобилие. Диаметър 24/22,5 мм; тегло
7,12 г. МНХЗПИ – АН Н I 800.
Проучвания: Ив. Христов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 102.
римск а еп ох а 171
161. silver denarius
Emperor Marcus Aurelius (161-180); Rome, 177-
178 AD
obverse: M AVREL ANTO-NINVS AVG; laureate
head to right
reverse: ... (IMP) VIIII COS III PP; ? Salus en-
throned, to right. Flower? in outstretched right
hand, left hand resting on throne; bottom left –
coiled serpent, head towards Salus
Diameter 16.5 / 17.5 mm; weight 2.87 g;
МНХЗПИ – АН Н I 768
Research: Ив. Хритов 2014.
Published by Христов 2015, 101
162. silver denarius
Crispina, wife of Commodus (177-192)
obverse: CRISPINA-AVGVSTA; bust in draped
garment, bun-hairstyled, to right.
reverse: IV-NO; Juno standing facing, head to
left; right hand holding patera, left hand resting
on sceptre. Bottom left – peacock to left. Diameter
18 mm; weight 3 g. МНХЗПИ – АН Н I 771.
Research: Ив. Хритов 2014.
Published by Христов 2015, 101
163. Bronze coin
Julia Domna (wife of S. Severus), Pautalia, Thra-
cia Province
obverse: IOVΛΙΑ ΔΟ-ΜΝΑ СΕΒ; bust in draped
garment, elaborate hairstyle, to right
reverse: ΠΑΥΤΑ-ΛΙΩΤΩΝ; Tyche, kalathos on
head, standing right, right hand holding rud-
der on globe, cornucopia in left hand. Diameter
24/22.5 mm; weight 7.12 g. МНХЗПИ – АН Н I 800.
Research: Ив. Хритов 2014.
Published by Христов 2015, 102
roman period
164. монета
Монета, бронз, Тракия, Сердика, Каракала
(196 – 217)
аверс: AVT K M AVPH CEV ANTΩΝΕΙΝΟC. Бюст
надясно с лавров венец
реверс: ΟΥΛΠΙΑC/ CΕΡΔΙΚΗC. Аполон лекар
прав, гол, наляво. С дясната ръка се опира на то-
яга със змия. До него вдясно – Ерос прав с фак-
ла; диаметър 30/28 мм; тегло 15,64 г. Дълбок Дол,
1979 г.
Местонамиране: в плосък некропол, гроб
№ 1 – м. Тунела. МНХЗПИ – АН Н I 9.
165. монета
Монета, бронз, Долна Мизия, Никополис ад
Иструм, Макрин (211 – 217). аверс: АVТ К М ……
СЕV/ МАК…. Глава с лавров венец, над; реверс:
…… ΛΟΝΓΙΝΟV ΝΙΚΟ/ ПОΛΙΤΩΝ Π в отр. – РОС
ІСТР, в пол. вл. – АІМО-С. Хемус (планински бог)
седнал наляво с глава надясно. Дясната ръка по-
ставена над главата, в лявата ръка държи копие,
долу мечка, вдясно дърво; дължина 26/25 мм;
тегло 12,87 г. Дълбок Дол, 1979 г. МНХЗПИ–АН Н
I 45.
Публикация: Китов 2003, 130.
166. монета
Бронз, Макрин (217 – 218), Никополис ад Ис-
трум, провинция Долна Мизия.
С името на легата M. Statius Longinus.
аверс: ………. - ΜΑΚΡΙΝΟС.
Глава с лавров венец, надясно.
римск а еп ох а 172
164. Bronze coin
Caracalla (196-217); Serdica, Thracia Province
obverse: AVT K M AVPH CEV ANTΩΝΕΙΝΟC; lau-
reate head to right
reverse: ΟΥΛΠΙΑC/ CΕΡΔΙΚΗC; Apollo Iatros,
standing, nude, to left. Right hand resting on club
with coiled serpent; next to him on right Eros,
standing with torch
Dimensions: diameter 30/28 mm; weight 15.64 g
Findspot: D. Dol, 79, flat necropolis, grave № 1,
Tunela site, МНХЗПИ – АН Н I 9.
165. Bronze coin
Macrinus (211-217). Nicopolis ad Istrum, Lower
Moesia Province. obverse: АVТ К М …… СЕV/
МАК…. Laureate head. reverse:...... ΛΟΝΓΙΝΟV
ΝΙΚΟ/ ПОΛΙΤΩΝ Π; exergue: РОС ІСТР; in left field
AIMO-C. Haemus (mountain god) sitting to left,
head to right. Right hand above head, left hand
holding spear; bear beneath, tree on the right
Dimensions: diameter 26/25 mm; weight 12.87
g; D. Dol, 79, МНХЗПИ–АН Н I 45. Published by
Китов 2003, 130
166. Bronze coin
Macrinus (217-218), Nicopolis ad Istrum, Lower
Moesia Province.
With the name of legatos M. Statius Longinus
obverse:......... - ΜΑΚΡΙΝΟС.
Laureate head to right.
roman period
 реверс: ΥΠ СТАТІ ΛΟΝΓΙΝΟΥ-ΝΙΚΟΠΟΛΙΤΩΝ…
Зевс на престол, с голи гърди, наляво. В дяс-
ната ръка държи патера, с лявата се опира на
скиптър. Диаметър 26 мм; тегло 12,46 г; МНХЗ-
ПИ – АН Н I 790. Проучвания: Ив. Христов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 104.
167. монета
Монета, бронз, Долна Мизия, Марцианопол,
Север Александър (222 – 235).
аверс: AVT K M AVP CEVH / AΛEΖANΔΡΟC.
Бюст на императора с лавров венец надясно
реверс: ΗΓ ΟΥΜ ΤΕΡE……. MAPKIANOΠΟΛΙΤ
в отреза – ΩΝ. Немезида права наляво с везни
и аршин. До краката долу вляво колело; дъл-
жина 25 мм; тегло 11,33 г; МНХЗПИ – АН Н I 6.
Публикация: Китов 2003, 134 – 136.
168. монета
Бронз, Елагабал (218 – 222), Филипопол, про-
винция Тракия.
аверс: ΑΥΤ Κ Μ ΑΥΡΗ-ΑΝ…………..ΟС.
Бюст с лавров венец, в броня, надясно
реверс: ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩС ΦΙΛΙΠΠΟΠΟΛΕΩС
ΝΕΩΚΟ, в полето – вляво-Ρ, вдясно-ΟΥ (в лиг.).
Асклепий прав насреща с глава наляво. С
дясната ръка се опира на тояга със змия, лявата
е поставена пред тялото. Диаметър 29 мм; те-
гло 15,44 г. МНХЗПИ – АН Н I 773. Проучвания: Ив.
Христов 2014 г.
римск а еп ох а 173
reverse: ΥΠ СТАТІ ΛΟΝΓΙΝΟΥ-ΝΙΚΟΠΟΛΙΤΩΝ…;
Zeus on throne, with bare chest, to left. Patera in
right hand, left hand resting on sceptre. Diameter
26 mm; weight 12.46 g; МНХЗПИ – АН Н I 790. Re-
search: Ив. Христов 2014. Published by Христов
2015, 104
167. Bronze coin
Severus Alexander (222-235), Marcianopolis,
Lower Moesia
obverse: AVT K M AVP CEVH / AΛEΖANΔΡΟC;
laureate bust of emperor to right
reverse: ΗΓ ΟΥΜ ΤΕΡE…….MAPKIANOΠΟΛΙΤ;
exergue ΩΝ; Nemesis standing to left, holding
scales and cubit rod. Near legs, bottom left – rud-
der. Dimensions: diameter 25 mm; weight 11.33 g,
МНХЗПИ – АН Н I 6.
Published by Китов 2003, 134-136
168. Bronze coin
Elagabalus (218-222), Philippopolis, Thracia
Province.
obverse: ΑΥΤ Κ Μ ΑΥΡΗ-ΑΝ…………..ΟС; lau-
reate and cuirassed bust to right
reverse: ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩС ΦΙΛΙΠΠΟΠΟΛΕΩС
ΝΕΩΚΟ; in left field – P, in the right-OY (in ligature);
Asclepius standing facing, head to left; right hand
resting on club with serpent, left hand in front
of the body. Diameter 29 mm; weight 15.44 g.
МНХЗПИ – АН Н I 773. Research: Ив. Христов 2014
roman period
169. монета
Бронзова монета на император Гордиан ІІІ
(238 – 244).
аверс: ΑVТ К (ΑΝΤΩ) / ΓΟΡΔΙΑΝ(ΟС)
Бюст с лавров венец, надясно.
реверс: VП САВ МОΔЄСТОV ΝΙ…………, в от-
реза – С ІСТРОΝ
Градската порта, фланкирана от две цилин-
дрични кули с конични покриви. С отворена
врата. Над вратата на куртината – 4 защитни па-
рапета. Диаметър 27,5/27 мм; тегло 11,58 г. МН-
ХЗПИ – АН Н I 834/1
Проучвания: Ив. Христов 2018 г. Непубликува-
на.
170. монета
аверс: (ΑVТ) Κ Μ ΑΝΤ / ΓΟΡΔΙΑΝΟС ΑVΓ(лиг.)
Бюст на Гордиан ІІІ, с лавров венец, надясно.
реверс: ΑΔΡΙΑ/ Ν/ Ο/ ΠΟΛΕΙ/ ΤΩΝ
Тетрастилен храм с триъгълен фронтон, тим-
пан и акротерии, върху поставка с гирлянди,
насреща. Между колоните статуя на Артемида
ловджийка в ход наляво. В протегнатата напред
дясна ръка държи лък, с дясната посяга към
тула. Диаметър 25,5/25 мм; тегло 9,64 г. Провин-
ция Тракия, Хадрианопол, Гордиан ІІІ (238 – 244).
МНХЗПИ – АН Н I 842.
171. монета
Бронз, Гордиан ІІІ (238 – 244 г.), Хадрианопол,
провинция Тракия.
аверс: ΑΥΤ Κ Μ ΑΝΤ-ΓΟΡΔΙΑΝΟC ΑΥΓ. Глава на
императора с лъчева корона, надясно.
реверс: ΑΔΡΙΑ-(Ν)ΟΠ-ΟΛ(ΕΙΤΩΝ). Гол Пан
(брадат, с кози рога, крака и копита), прав, в ход
наляво. В дясната ръка държи ?сиринга (музика-
лен инструмент-овчарска свирка, изработена от
тръстика в знак на любовта на Пан към нимфата
римск а еп ох а 174
169. Bronze coin
Emperor Gordianus III (238-244).
obverse: ΑVТ К (ΑΝΤΩ) / ΓΟΡΔΙΑΝ(ΟС); laureate
bust to right
reverse: VП САВ МОΔЄСТОV ΝΙ…………, exer-
gue С ІСТРОΝ; city gate, flanked by two cylindrical
towers with conical roofs; open door; 4 protective
parapets above door of the curtain.
Dimensions: diameter 27.5 / 27 mm; weight
11.58 g. МНХЗПИ – АН Н I 834/1.
Research: Ив. Христов 2018. Unpublished
170. Coin
Gordianus III (238-244), Thracia Province, Hadri-
anopolis
obverse: (ΑVТ) Κ Μ ΑΝΤ / ΓΟΡΔΙΑΝΟС ΑVΓ (lig-
ature); laureate bust of Gordianus III to right
reverse: ΑΔΡΙΑ/ Ν/ Ο/ ΠΟΛΕΙ/ ΤΩΝ; tetrastyle
temple with triangular pediment, tympanum and
acroteria on entablature with garlands, opposite.
Between columns statue of Artemis Agrotera walk-
ing to left. Outstretched right hand holding bow,
left hand reaching for quiver.
Dimensions: diameter 25.5 / 25 mm, weight
9.64 g. МНХЗПИ – АН Н I 842.
171. Bronze coin
Gordianus III (238-244), Hadrianopolis, Thracia
Province.
obverse: ΑΥΤ Κ Μ ΑΝΤ-ΓΟΡΔΙΑΝΟC ΑΥΓ; head
of emperor to right with radiant crown
reverse: ΑΔΡΙΑ-(Ν)ΟΠ-ΟΛ(ΕΙΤΩΝ); Nude Pan
(bearded, with goat horns, legs and hooves),
standing, to left. Right hand holding? syrinx (musi-
cal instrument – a shepherd’s pipe made from reed
as sign of Pan’s love to the nymph Syrinx), left hand
roman period
Сиринга), в лявата вдигната над рамото – гега.
Диаметър 21/22 мм; тегло 4,80 г (втори номи-
нал). МНХЗПИ – АН Н I 758
Публикация: Гущереклиев 2016, 358–370
172. антониан
Медна монета на император Аврелиан.
аверс: IMP AVRELIANVS PF AVG. Бюст с лъ-
чева корона; реверс: RESTITVTOR ORBIS. Им-
ператорът и Виктория прави един срещу друг;
диаметър 21/22 мм; тегло 3,17 г. Римска кула
в м. Беклемето. МНХЗПИ – АН Н I 467 – 2. Проуч-
вания: Ив. Христов 2003 г.
Публикация: Христов 2004, 29
173. антониан
Медна монета на император Проб №467 – 4.
Кула Беклеме. аверс: IMP C M AVR PROBVS
AVG. Бюст с лъчева корона; реверс: CLEMENTIA
TEMP Императора и Юпитер прави един срещу
друг; диаметър 22 мм; тегло 2,56 г. Римска кула
в м. Беклемето. МНХЗПИ– АН Н I 467 – 4. Проучва-
ния: Ив. Христов 2003 г.
Публикация: Христов 2004, 29
римск а еп ох а 175
raised over shoulder holding shepherd’s crook.
Diameter 21/22 mm; weight 4.80 g (second den-
om); MHXPI– АН Н I 758.
Published by Гущереклиев 2016, 358–370
172. antoninianus
Copper coin of Emperor Aurelianus.
obverse: IMP AVRELIANVS PF AVG. Bust with
radial crown
reverse: RESTITVTOR ORBIS. Emperor and Vic-
toria standing facing each other
Dimensions: diameter 21/22 mm; weight 3.17 g;
Roman tower in Beklemeto site. МНХЗПИ – АН Н I
467 – 2.
Research: Иван Христов 2003.
Published by: Христов 2004, 29
173. antoninianus
Copper coin of Emperor Probus № 467-4.
obverse: IMP C M AVR PROBVS AVG; bust with
radial crown
reverse: CLEMENTIA TEMP; Emperor and Jupi-
ter standing facing each other
Diameter 22 mm; weight 2.56 g. Roman Tow-
er in Beklemeto site. МНХЗПИ – АН Н I 467-4. Re-
search: Иван Христов 2003.
Published by: Христов 2004, 29
roman period
174. антониан
Мед. Диаметър 22 х 22,5 мм; тегло 4,36 г. Им-
ператор Кар. аверс: DIVO CARO; реверс: CO
NSEC RATIO --- KAA, Рим, 283 г. Светилище на
Тракийския конник в м. Калугерското. Проучва-
ния: Ив. Христов 2012 г.
Публикация: Торбатов 2013, 168
175. аргентеус
Сребро. Диам. 17,2 х 18,8 мм; 3,34 г. Макси-
миан Херкулий.
аверс: MAXIMIA – NVS AVG
реверс: VIRTVS – MILITVM. Тицинум, ок. 294 г.
Светилище на Тракийския конник в м. Калугер-
ското. Проучвания: Ив. Христов 2012 г.
Публикация: Торбатов 2013, 174
176. монета
Медна монета на император Константин I.
аверс: CONSTANTINVS IVN NOB C.
Бюст с лавров венец, надясно.
реверс: VICT….PRINC PERP, в отреза – ?A SIS.
Две Виктории прави, една срещу друга, държат
помежду си щит с надпис VOT PR (трудно четим),
поставен върху колона. Диаметър 19/19 мм; те-
гло 3,25 г (АЕ 3-бронз 3). Крайпътна станция
Состра. МНХЗПИ – АН Н I 808. Проучвания: Ив.
Христов 2015 г. Непубликувана.
римск а еп ох а 176
174. antoninianus
Copper coin of Emperor Carus, Rome, 283 AD
obverse: DIVO CARO
reverse: CO NSEC RATIO --- KAA
Dimensions: diameter 22 x 22.5 mm; weight
4.36 g. Findspot: Thracian Horseman sanctuary,
Kalugerskoto site. Research: Ив. Христов 2012.
Published by Торбатов 2013, 168
175. argenteus
Silver coin of Emperor Maximianus Herculius;
Ticinum, circa 294 AD
obverse: MAXIMIA – NVS AVG
reverse: VIRTVS – MILITVM
Diameter 17.2 x 18.8 mm; weight 3.34 g. Find-
spot: Thracian Horseman sanctuary, Kalugerskoto
site.Research: Ив. Христов 2012.
Published by Торбатов 2013, 174
176. Copper coin
Coin of Emperor Constantine I.
obverse: CONSTANTINVS IVN NOB C; laureate
bust to right.
reverse: VICT ... .PRINC PERP; exergue: ?A SIS.
Two Victorias standing facing each other, between
them shield on a column inscribed VOT PR (hardly
readable). Diameter 19/19 mm; weight 3.25 g (AE
3-bronze 3). Sostra roadside station. МНХЗПИ – АН
Н I 808. Research: Ив. Христов 2015. Unpublished.
roman period
177. монета
Медна монета на Теодосий І (379 – 395)
аверс: DN THEODO/ SIVS PF AVG
Бюст с диадема, надясно.
реверс: GLORIA RO/ MANORVM, SI(SC)
Императора прав, в лявата ръка държи хриз-
ма, с дясната влачи пленник. Тегло 1,60 г; диаме-
тър 17,5/16,5 мм. Кастел Состра. МНХЗПИ – АН Н I
839. Проучвания: Ив. Христов.
Непубликувана.
178. монета
Медна монета на Аркадий (383 – 408)
аверс: DN ARCADIVS PF AVG
Бюст с диадема, надясно.
реверс: VIRTVS E/ XERCI(TІ), SM(?КА)
Императора прав надясно във военно облек-
ло, с левия крак стъпил върху пленник. С дяс-
ната ръка държи знаме, в лявата – глобус. Тегло
3,36 г; диаметър 21/23 мм. МНХЗПИ – АН Н I 838.
Проучвания: Ив. Христов. Непубликувана.
179. Солид
Солид – злато, Хонорий (393 – 423), Константи-
нопол, 397 – 402 г.
аверс: DN HONORI–VS PF AVG.
Бюст на Хонорий с шлем, три четвърти на-
дясно, в дясната ръка държи копие на рамо, в
лявата-щит с изображение на конник.
реверс: CONCORDI-A AVGGВ?, в отреза –
CONOB.
Константинополис с шлем, седнала на трон
без облегало насреща, с глава надясно. В дясна-
та ръка държи скиптър, в лявата статуйка на ко-
ронясваща я Виктория. Диаметър 20 мм; тегло
4.51 г. Крайпътна станция Состра. МНХЗПИ – АН
Н I 751. Проучвания: Ив. Христов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 73.
римск а еп ох а 177
177. Copper coin
Emperor Theodosius I (379-395)
obverse: DN THEODO / SIVS PF AVG; diademed
bust to right
reverse: GLORIA RO / MANORVM, SI (SC); Em-
peror standing, left hand holding chrismon, right
hand dragging captive. Diameter 17.5 / 16.5 mm;
weight 1.60 g. Findspot: Sostra castellum.
МНХЗПИ – АН Н I 839
Research: Ив. Христов. Unpublished.
178. Copper coin
Emperor Arcadius (383-408)
obverse: DN ARCADIVS PF AVG; diademed
bust to right
reverse: VIRTVS E / XERCI (TI), SM (?KA); Emper-
or standing to right in military dress, left foot on
captive, standard in right hand, globe in left hand.
Diameter 21/23 mm; weight 3.36 g. МНХЗПИ – АН
Н I 838. Research: Ив. Христов. Unpublished.
179. Gold solidus
Emperor Honorius (393-423), Constantinople,
397-402
obverse: DN HONORI-VS PF AVG; helmeted
bust of Honorius to half right, right hand holding
spear over shoulder, shield with horseman’s image
in left hand.
reverse: CONCORDI-A AVGG ?, exergue: CON-
OB; helmeted Constantinopolis sitting facing on
throne without backrest, head to right; right hand
holding sceptre, left hand holding Victory on
globe with wreath. Diameter 20 mm; weight – 4.51
g. Sostra road station. МНХЗПИ – АН Н I 751.
Research: Ив. Христов 2014.
Published by Христов 2015, 73
roman period
180. Солид
Солид-злато, Хонорий (393 – 423), Константи-
нопол, 397 – 402 г.
аверс: DN HONORI–VS PF AVG.
Бюст на императора с шлем, три четвърти на-
дясно, държи в дясната ръка късо копие, в лява-
та ръка-щит.
реверс: CONCORDI-A AVGG Θ, в отреза –
CONOB.
Константинополис на престол насреща, с
глава надясно; в дясната ръка държи скиптър, в
лявата – коронясващата я Виктория; с десния си
крак градската богиня е стъпила върху прора.
Диаметър 20 мм; тегло 4.40 г. МНХЗПИ – АН Н I
757. Проучвания: Ив. Христов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 73.
181. Фолис
Бронз. Фолис на Анастасий І (498 – 518).
Константинопол, 512 – 518 г. Диаметър 34/34
мм, тегло 16,51 г. аверс: AD. DN ANASTASIVS P
P AVG. Бюст на императора надясно с диадема;
реверс: М; отдолу А. CON. Дебнево, Калето
РИМ Ловеч – 334/3 Б Н
римск а еп ох а 178
180. Gold solidus
Emperor Honorius (393-423), Constantinople,
397-402
obverse: DN HONORI-VS PF AVG; helmeted
bust of Honorius, half right, right hand holding
short spear, shield in left hand
reverse: CONCORDI-A AVGG Θ; exergue:
CONOB; Constantinopolis facing on throne, head
to right; right hand holding sceptre, left hand –
crowning Victoria; with city goddess’s right foot
on prow.
Diameter 20 mm; weight 4.40 g. МНХЗПИ – АН Н
I 757. Research: Ив. Христов 2014.
Published by Христов 2015, 73
181. Bronze follis
Emperor Anastasius I (498-518); Constantinople,
512-518
obverse: AD. DN ANASTASIVS P P AVG. Emper-
or’s diademed bust to right
reverse: M, underneath A. CON
Dimensions: diameter 34/34 mm, weight 16.51 g
Debnevo, Kaleto site; RHM Lovech-334/3 Б Н
roman period
182. Фолис
Бронз. Фолис на Анастасий І (498 – 518).
Константинопол, 512 – 518 г. Диаметър 34/34
мм, тегло 16,51 г. аверс: AD. DN ANASTASIVS P
P AVG. Бюст на императора надясно с диадема;
реверс: М; отдолу Е. Дебнево, Калето. РИМ Ло-
веч – 334/3
182. Bronze follis
Emperor Anastasius I (498-518). Constantinople,
512-518. obverse: AD. DN ANASTASIVS P P AVG.
Emperor’s diademed bust to right
reverse: M, underneath E. Dimensions: diam-
eter 34/34 mm, weight 16.51 g. Debnevo, Kaleto
site. RHM Lovech -334/3

183. Половин фолис 183. Bronze half follis

Половин фолис на император Юстин I. Бронз. Emperor Justin I.
диаметър 26 мм, тегло 6,54 г. аверс: DN IVSTINVS obverse: DN IVSTINVS PP AVG. Emperor’s dia-
PP AVG. Бюст на императора надясно с диадема; demed bust to right
реверс: К. Неизвестно местонамиране. МНХЗ- reverse: K. Unknown findspot. Dimensions:
ПИ – АН Н I 653. diameter 26 mm, weight 6.54 g. МНХЗПИ– АН Н I
Непубликувана. 653.
Unpublished.

184. Фолис 184. Bronze follis

Бронз. Фолис на император Юстиниан I. Emperor Justinian I.
бронз, диаметър 30 мм, тегло 14,10 г. аверс: DN obverse: DN IVSTINIANVS PP AVG. Emperor’s
IVSTINIANVS PP AVG. Бюст на императора надяс- diademed bust to right
но с диадема; реверс: М. МНХЗПИ – АН Н I 650. reverse: M.
Неизвестно местонамиране. Непубликувана. Dimensions: diameter 30 mm, weight 14.10 g
МНХЗПИ–АН Н I 650.Unknown findspot. Un-
published.

римск а еп ох а 179 roman period

185. Солид
Злато. Солид на Юстиниан І (527 – 565).
Константинипол. Диаметър 20/19 мм, тегло
4.4491 г. аверс: AD. DN IVSTINIANVS PP AVG.
Бюст на императора с шлем в анфас. реверс:
VICTORI-A AVGGG. Дебнево, Калето
Рим Ловеч – 1625 Н.
Публикация: Гущераклиев, Димитрова 2017,
148, № 518 (Р. Г.).
186. тремис
Злато. Тремис на Юстиниан І (527 – 565).
Константинопол. Диаметър 16/15 мм; тегло
1,5046 г.
аверс: D N IVSTINIANVS P P AVI. Бюст на импе-
ратор надясно.
реверс: VICTORIA AVGVSTORVM
Дебнево, Калето. РИМ-Ловеч- 1626 Н
римск а еп ох а 180
185. Gold solidus
Emperor Justinian I (527-565). Constantinople
obverse: AD. DN IVSTINIANVS PP AVG. Helmet-
ed bust of emperor facing reverse: VICTORI-A
AVGGG.
Dimensions: diameter 20/19 mm, weight 4.4491
g
Debnevo, Kaleto site. RHM Lovech – 1625 Н.
Published by Гущераклиев, Димитрова 2017,
148, № 518 (Р. Г.).
186. Gold tremissis
Justinian I (527-565). Constantinople.
obverse: D N IVSTINIANVS PP AVI. Bust of Em-
peror to right.
reverse: VICTORIA AVGVSTORVM
Dimensions: diameter 16/15 mm; weight 1.5046 g
Debnevo, Kaleto site. RHM-Lovech- 1626 Н.
roman period
 оръжие
Във всички локализирани и частично
проучени обекти от Римската епоха в Тро-
янско се срещат цели и фрагментирани
предмети свързани с въоръжението на
местното и военно население. Това са за-
щитни и нападателни предмети.
Сравнително точно са датирани брон-
зовите пластини от ризница тип lorica
squamata (lorica plumata) открити в района
на крайпътната станция Состра. Този тип
ризница носена от римските войници има
източен произход. Състои се от малки пра-
воъгълни бронзови пластини със заостре-
ни краища и дължина 4 см. В горната си част
имат по няколко дупки, които определят
начина на захващане. Според Евг. Генчева
през тези дупки са прокарвани халки или
тел. Към тялото на боеца е следвала губа
тъкан или кожа, която е играела ролята на
подплата (Генчева 2004, 136 – 137; Gencheva
2013). Страничните дупки са служели за
свързване на отделните пластини една към
друга. В случая вероятно отделните редове
са се застъпвали и разминавали като люспи
на риба и по този начин са образували плът-
на метална броня, която е била пластична и
не е затруднявала движението на войника.
Приема се, че описания тип ризница се по-
явява на въоръжение през втората четвърт
на І век. Lorica squamata е използвана от по-
мощните военни части на империята през
целия ІІ и ІІІ век. Най-близките паралели
логично е да се посочат с находки в близко
разположения укрепен лагер. Пластини от
ризници са откривани, както в принципи-
те (разкопки С. Торбатов – Непубликувани),
така и в района на първия ред войнишки
бараки покрай източната крепостна стена
и мавзолея проучен от Г. Китов.
римск а еп ох а 181
Weapons
In all localised and partially explored sites
from the Roman era in the Troyan region there
are whole and fragmented objects related to
the armaments of the local and military pop-
ulation. These are defensive and offensive
weapons.
Relatively correct is the dating of the
bronze plates of an armour, type lorica squa-
mata (lorica plumata), found in the region of
Sostra roadside station. This type of armour
worn by the Roman soldiers is of Eastern or-
igin. It consists of small rectangular bronze
plates with pointed ends and a length of 4 cm.
In the upper part they have several holes that
predetermine the way of attachment. Accord-
ing to E. Gencheva rings or wire were thread-
ed through these holes. The coarse cloth or
leather on the soldier’s body played the role
of the armour backing (Генчева 2004, 136-137,
Gencheva 2013). The side holes served for con-
necting the individual plates to one anoth-
er. In this case, the individual rows may have
overlapped as fish scales, and thus formed sol-
id metal armour that was flexible and did not
impede the soldier’s movement. It is assumed
that the described type of armour appeared in
the second quarter of the first century. Lorica
squamata was used by the auxiliary military
units of the Empire throughout the 2nd and
3rd centuries. The closest parallels logically
point to finds in the adjacent fortified camp.
Armour plates were found both in the princip-
ia (Unpublished excavations by S. Torbatov) and
in the area of the first row of soldiers’ barracks
along the eastern fortress wall and the mauso-
leum researched by G. Kitov.
roman period
Бронзови пластини от ризница тип lorica squamata. Крайпътна станция Состра (Христов 2015, 118)
Bronze plates of armour, lorica squamata type. Roadside station of Sostra (Христов 2015, 118)
Като част от военното облекло е частич-
но запазеният ажурен бронзов екземпляр
– накрайник на портупей (широк презра-
менен колан, използван в римската армия
за носене на меч). Накрайниците са при-
крепвани към колана чрез шарнир или по-
средством нарочно оформено за целта ухо
с различна форма. Ажурно декорираните
накрайници съставляват по-късна типоло-
гическа разновидност, за която се допуска,
че възниква още през първата половина
на ІІ в., но чието по-широко разпростра-
нение започва след средата на ІІ и про-
дължава през ІІІ в (Торбатов 2015, 201–228).
От светилището на Тракийския конник
е запазена листовидна висулка с трапецо-
видно ухо за окачване Това според С. Тор-
батов е накрайник за тесен ремък, известен
в литературата под термина pteryx. Такива
ремъци са били прикрепвани към долна-
та част на бронята на римските войници и
са служили за защита на коремната област
и слабините. Предметите сами по себе си
потвърждават едно ранно присъствие на
военни лица в района източно от кастела.
Нападателните оръжия са представени
с железни върхове на копия. Единият от тях
е намерен в чертите на храмовата построй-
ка в светилището на Тракийския конник, а
римск а еп ох а
A partially preserved openwork bronze
item – a sword-strapend (a wide shoulder belt
used in the Roman sword-carrying army) also
belongs to the military equipment. The strap-
ends are attached to the belt by a hinge or by
a purposefully designed loop of a different
shape. The openwork decorated strapends
constitute a later typological pattern, which
is assumed to have appeared in the first half
of the 2nd century but whose widespread dis-
tribution began after the middle of the 2nd
century and continued in the 3rd century AD
(Торбатов 2015, 201–228).
A leaf-shaped pendant with a trapezoidal
loop for hanging originates from the sanctu-
ary of the Thracian Horseman. This, according
to S. Torbatov, is a narrow strapend, known
in the literature under the term pteryx. Such
straps were attached to the lower part of the
armour of the Roman soldiers and served to
protect the abdomen and the groin.
The objects themselves confirm an early
presence of military in the area to the east of
the castellum.
The offensive weapons are represented
by iron spearheads. One of them was found
within the boundaries of the temple building
in the sanctuary of the Thracian Horseman
and the other in the undeveloped area to the
182 roman period
другият – в незастроеното пространство
южно от светилището. И двата върха на
копия са от един и същ тип, но се различа-
ват по размери и някои дребни детайли.
Имат плоско острие с листовидна форма,
преминаващо във втулка, изработена по-
средством симетрично прегъване на двете
страници.
Голям брой римско нападателно въо-
ръжение от Троянския край се съхранява
в Националния исторически музей. Това
са върхове на копия открити при обход на
югозападните склонове на хълма Калето
над с. Черни Осъм. Там е събрано освен го-
лямо количество римско нападателно оръ-
жие (върхове на копия), а също и желязно
умбо от щит, бронзови предмети и монети
от нач. на III в. сл. Хр. В наличния оръжеен
материал върховете на копия представят
разнообразие от форми и пропорции, биту-
вали едновременно в един период с твърде
тесни хронологични граници. Върховете на
копия са 14 броя. Два от тях принадлежат на
pilum останалите на lancea. Двата вида ко-
пия имат съществени разлики. За пилума е
характерно късото острие с три- или чети-
риъгълно сечение.
Металното тяло (между острие и дръжка)
е дълго около 0,60 м формата му най-често
е кръгла, понякога квадратна или триъгъл-
на. Големината им варира от 18 см до 40 см.
Сред находките от м. Калето фигурира и
едно умбо със сферична форма. Умбото е
онзи елемент на щита, който най-често дос-
тига до нас.
Описаната археологическа ситуация
навежда основателно на мисълта, че се ка-
сае за сражение станало в началото на III в.
сл. Хр. Хипотетично битката би могла да се
свърже с първите масирани нашествия на
готи, яциги и квади в провинция Долна Ми-
зия. Откриването на образци от римско на-
падателно въоръжение в района на вр. Ка-
лето предполага присъствието на помощна
военна част, охранявала второстепенна
пътека към основния път Ескус– Филипопо-
лис. В нейният базов лагер е най-близко на-
миращият се в района кастел Состра (с. Ло-
мец, Троянска община), където през II–III в.
сл. Хр. са битували няколко кохорти. Видът
римск а еп ох а 183
south of the sanctuary. Both spearheads are of
the same type but differ in size and some mi-
nor details. They have a flat leaf-shaped blade,
passing into a socket, made by symmetrical
folding of the two metal sheets.
A large number of Roman offensive weap-
ons from the Troyan region are kept in the Na-
tional History Museum. These are spearheads
found during field surveys on the southwest
slopes of the Kaleto hill above the village of
Cherni Osam. Besides a large number of Ro-
man offensive weapons (spearheads) an umbo
of a shield, bronze objects and coins from the
beginning of the 3rd century AD were also
collected there. In the available weapon ma-
terial, the spearheads existing contempora-
neously within rather narrow chronological
boundaries present a variety of shapes and
proportions. The spearheads are 14 pieces.
Two of them belong to pila, the others to
lancea. Both types of spears have significant
differences. The pilum is characterised by a
short blade with a tri- or rectangular section.
The metal socket (between the blade and the
shank) is about 0.60 m long. Its shape is most
often round, sometimes square or triangular.
Its size varies from 0.18 m to 0.40 m. Among
the finds from the Kaleto site there is also a
spherical shaped umbo. This is the element of
the shield that most often reaches us.
The described archaeological situation
reasonably suggests that some battle took
place there at the beginning of the 3rd cen-
tury AD. Hypothetically the battle could be
associated with the first massive invasions of
Goths, Yasigs and Quadi in the province of
Moesia Inferior. The discovery of samples of
Roman offensive weaponry in the area of the
Kaleto Peak implies the presence of an auxil-
iary military unit guarding a secondary track-
way to the main road Oescus – Philippopolis.
The closest castellum in the region, that of
Sostra (Lomets village, Troyan municipality) is in
its base camp, where in the 2nd – 3rd centu-
ries several cohorts were stationed. The type
of the weapons (pila, light and heavy lancea,
gastraphetes) excludes the thesis for of a small
contingent of civilian population carrying
defensive military service. On the contrary, it
speaks of a professional military unit involved
roman period
на оръжието (пилуми, леки и тежки ланцеи, in guarding the mountain passes and road ar-
gastraphetes) изключва тезата за охрани- teries (Христов, Христова, 2004, 68-84).
телна служба на малочислен контингент от
цивилното население, обитаващо военната
повинност. Напротив, говори за професио-
нална военна част, ангажирана с планин-
ските проходи и пътни артерии (Христов,
Христова, 2004, 68–84).

Колективна находка от римско нападателно оръжие. Калето, с. Черни Осъм.

римск а еп ох а 184 roman period

187. Пластини от ризница 187. plate of armour
Мед. Дължина 3 см; широчина 2,4 см. Кастел Copper. Length 3 cm, width 2.4 cm. Sostra
Состра. МНХЗПИ – АМ III 24. Проучвания: Т. То- Castellum. МНХЗПИ – АМ III 24. Research Т. Тотев-
тевски 1994 г. Непубликувана. ски 1994. Unpublished.

188. Пластина от ризница 188. plate of armour

Мед. Дължина 4,9 см; широчина 3,7 см. М. Ту- Copper. Length 4.9 cm, width 3.7 cm. Tunela
нела. Состра. МНХЗПИ – АМ II 9. Проучвания: Г. site, Sostra. МНХЗПИ – АМ II 9. Research: Г. Китов
Китов 1979 г. Непубликувана. 1979. Unpublished.

189. Пластина от ризница 189. plate of armour

Мед. Дължина 4,9 см; широчина 3,4 см. М. Ту- Copper. Length 4.9 cm, width 3.4 cm. Tunela
нела. Состра. МНХЗПИ – АМ II 10. Проучвания: Г. site, Sostra. МНХЗПИ – АМ II 10. Research: Г. Китов
Китов 1979 г. Непубликувана. 1979. Unpublished .

190. тока от ризница 190. Buckle of armour

Бронз. Дължина 4 см. Сектор ІІ, кв.110 на улич- Bronze. Length 4 cm. Sector II, square 110, street
на настилка. МНХЗПИ – АМ II 195. Проучвания: pavement. МНХЗПИ – АМ II 195. Research: Ив. Хри-
Ив. Христов 2005. Непубликувана. стов 2005. Unpublished.

римск а еп ох а 185 roman period

191. накрайник на портупей
Бронз. Лят, ажурен; плоско тяло със сърце-
видна форма и удебелен остър долен край;
горната част липсва. Височина 3,7 см; широчина
2,9 см. III век. МНХЗПИ – AM II 226.
Публикация: Торбатов 2013, 212 – 213.
192. ремъчен накрайник-висулка
Бронз. Обемно листовидно тяло, завърш-
ващо в острия край с гранула; от противопо-
ложната страна има трапецовидна окачалка.
Височина 3,55 см, широчина 1,55 см. III век. МН-
ХЗПИ – AM II 231.
Публикация: Торбатов 2013, 212 – 213.
193. връх на копие
Желязо. Корозирал; острие с листовидна
форма, с централно разположен изпъкнал ръб;
в двете страници на острието са пробити отво-
ри, в които са монтирани кръгли халки; острие-
то преминава във втулка с конична форма, изра-
ботена посредством коване и прегъване. III век.
Обща дължина 11,75 см. Дълж. (острие) – 6,5 см;
Шир. (острие) – 3,42 см; Макс. диам. (втулка) –
2,02 см. Светилище на Тракийския конник. Про-
учвания: Ив. Христов 2012 г. МНХЗПИ – AM I 289.
Публикация: Торбатов 2013, 205 – 207.
римск а еп ох а 186
191. sword-strapend
Cast bronze; openwork; heart-shaped flat body,
thicker lower sharp end; missing top; height 3.7 сm;
width 2.9 cm. 3rd century. МНХЗПИ – AM II 226.
Published by: Торбатов 2013, 212-213
192. suspension strapend
Bronze; large leaf-shaped body, granule at the
sharp end; trapezoidal hanger on the opposite
side; height 3.55 cm, width 1.55 cm. 3rd century.
МНХЗПИ – AM II 231.
Published by Торбатов 2013, 212-213
193. spearhead
Iron, corroded; leaf-shaped blade with holes on
both sides in which rings are fixed (parts of them
now missing); blade passing into conical socket.
Made by forging and folding. Thracian Horseman
sanctuary. 3rd century.
Length 11.75 сm; length (blade) 6.5 сm; width
(blade) 3.42 сm; max. diameter (socket) 2.02 cm.
МНХЗПИ – AM I 292. Research: Ив. Христов 2012.
Published by Торбатов 2013, 205-207
roman period
194. връх на копие
Желязо. Корозирал; острие с листовидна
форма; в двете страни на острието са пробити
отвори, в които са монтирани халки (сега части
от тях липсват); острието преминава във втулка
с конична форма. Изработена посредством ко-
ване и прегъване.
Обща дължина 8,7 см. Дължина (острие)
5,2 см; широчина (острие) 3,27 см. Макс. диам.
(втулка) 1,4 см. Светилище на Тракийския кон-
ник. МНХЗПИ –АМ I 289. Проучвания: Ив. Хри-
стов 2012 г.
Публикация: Торбатов 2013, 205 – 207.
195. връх на желязна триръбеста стрела
Дължина 7,5 см. Состра, сектор 3. III–IV век.
МНХЗПИ – AM I 252. Проучвания: Ив. Христов
2005. Непубликувана.
римск а еп ох а 187
194. spearhead
Iron, corroded; leaf-shaped blade with holes on
both sides in which rings are fixed (parts of them
now missing); blade passing into conical socket.
Made by forging and folding. Thracian Horseman
sanctuary.
Length 8.7 сm; length (blade) 5.2 сm; width
(blade) 3.27 сm; max diameter (socket) 1.4 cm.
МНХЗПИ – АМ I 289. Research: Ив. Христов 2012.
Published by Торбатов 2013, 205-207
195. Tri-lobate arrowhead
Length 7.5 cm. Sostra, sector 3. 3rd–4th century.
МНХЗПИ – AM I 252. Research: Ив. Христов 2005.
Unpublished.
roman period
196. връх не желязно копие
Дължина 23,5 см Сектор ІІ, кв131 върху ранно
подово ниво. II век. МНХЗПИ– AM II 253. Проучва-
ния: Ив. Христов 2005, сектор 3. Непубликувана.
197. връх не желяно копие
Дължина 14,7 см. Состра. Сектор ІІІ квадрат
163. Подово ниво. МНХЗПИ – AM II 251. Проучва-
ния: Ив. Христов 2005. Непубликувана.
198. набузник
Бронз. Определен първоначално като леги-
онерски шлем тип Хагенау /Haggenau/, изработ-
ван като къснорепубликанските шлемове с по-
лукръгла яка отзад, с двойна козирка отпред и
профилиран връх отгоре. Набузникът е прикач-
ван с шарнир. Датира се за първата половина на
І в. сл. Хр. НАИМ при БАН-филиал В. Търново.
Станция Монтемно, м. Влашки мандри. Про-
учвания: Ив. Христов.
Публикации: Христов, 2004.
римск а еп ох а 188
196. spearhead
Iron. Length 23.5 cm Sector II, square 131; early
floor level. 2nd century. МНХЗПИ – AM II 253. Re-
search: Ив. Христов 2005, sector 3. Unpublished.
197. spearhead
Iron. Length 14.7 cm Sostra. Sector III; square
163; floor level. МНХЗПИ – AM II 251. Research: Ив.
Христов 2005. Unpublished.
198. Cheek protector
Bronze. Originally defined as a Legionnaire hel-
met, type Haggenau, made like the late republi-
can helmets with a semicircular collar at the back,
a double visor at the front and a profiled crest.
Hinged cheek piece. Dated to the first half of the
1st century BC.
Montemno station, Vlashki Mandri site. NAIM at
BAS-Veliko Tarnovo Branch. Research: Ив. Христов.
Published by Христов 2004.
roman period
 оброчни плочки
Всички оброчни плочки се свързват с
крайпътния комплекс Состра. Налице са и
данни за намерени оброчни плочки и мал-
ка култова пластика, както във вътрешност-
та на укрепения лагер Состра, така и извън
крепостните стени (Христов 2006, 26 – 28).
През последните 20 години в кастела са
открити: две цялостно запазени оброч-
ни плочки с изображения на Тракийския
бог-конник, мраморна статуетка на Пан,
мраморна статуетка на Митра, мраморна
оброчна плочка с изображение на орел
(потвърждение за почитането на Юпитер
Оптимус Максимус), цяла мраморна статуя
на Херакъл и няколко големи фрагмента от
пластично изображение на кривака на ге-
роя; фрагмент от мраморна оброчна плоч-
ка с изображение на женско божество, въз-
седнало бик или лъв (вероятно богинята
Кибела).
Всички изброени култови предмети са
открити без ясен контекст и засега трудно
биха могли да се свържат със структури,
които можем да интерпретираме като све-
тилища.
За разлика от гореспоменатите памет-
ници, оброчните плочки на тракийския
конник открити в светилището при м. Калу-
герското, землище на с. Лешница северно
от кастела Состра, са сред най-ценните
предмети достигнали до фонда на троян-
ския музей. Между впрочем светилището
на Тракийския конник засега се явява един-
ственото предхристиянско локализирано
и проучено култово място в пределите на
крайпътния комплекс Состра.
Общият брой на паметниците от све-
тилището край Состра, придобити при
археологическите разкопки през 2012 г. и
случайно намерени в предходните години,
възлиза на 89 фрагмента от оброчни плоч-
ки (само 4 изцяло запазени екземпляра) и
5 фрагмента от статуарни групи (Иванова
2013, 67 – 118). Оброчните релефи са израбо-
тени от мрамор – едрозърнест или дребно-
зърнест, с бял или сиво-бял цвят, понякога с
жълтеникав оттенък. Формата на вотивни-
римск а еп ох а 189
Votive tablets
All votive tablets are connected with the
Sostra roadside complex. There are also data
on votive tablets and small cult sculpture
found both inside the fortified camp of Sostra
and outside the fortress walls (Христов 2006,
26-28). In the last 20 years, two entirely pre-
served votive tablets with images of the Thra-
cian god-horseman, marble statuettes of Pan
and of Mithra, a marble votive tablet with the
image of an eagle (confirmation the worship
of Jupiter Optimus Maximus); a whole marble
statue of Heracles and several large fragments
with the plastically rendered crook of the hero;
a fragment of a marble votive tablet with the
image of a female goddess, riding a bull or a
lion (probably the goddess Cybele) all of them
found in the castellum.
As the cult objects have been discovered
in unclear context so they could hardly be so
far associated with structures that we can in-
terpret as sanctuaries.
Unlike the above-mentioned artifacts,
the votive tablets of the Thracian Horseman
found in the sanctuary in the Kalugerstoto
locality, land of Leshnitsa, north of the Sostra
castellum, are among the most valuable ob-
jects that have entered the collection of the
Troyan museum. Meanwhile, the sanctuary of
the Thracian Horseman is for now the only lo-
calised and researched pre-Christian cult site
within the Sostra roadside complex.
The total number of the artifacts from the
sanctuary at Sostra, acquired during the ar-
chaeological excavations in 2012 and those
accidentally found in the previous years,
amounts to 89 fragments of votive tablets
(only 4 wholly preserved specimens) and 5 frag-
ments of statuary groups (Иванова 2012).
The votive tablets are made of marble –
coarse-grained or fine-grained, white or gray-
ish-white, sometimes with a yellowish tinge.
The shape of the votive tablets is rectangular,
in most cases slightly trapezoidal. The frame
is rounded at the top, sometimes with a high
profiled edge curved inwards, semi-circular or
arched. The side frames are thin and the lower
– wide. Albeit less often evidenced is a square
roman period
те плочки е четвъртита, в повечето случаи
леко трапецовидна. Горната рамка е зао-
блена, понякога с обърнат навътре висок
профилен ръб, полукръгла профилирана
или дъговидна. Страничните рамки са тън-
ки, а долната – широка. Макар и по-рядко
е засвидетелствана квадратна или правоъ-
гълна форма на плочките, с дъговидно из-
вита горна рамка.
При 12 от паметниците върху горната,
долната или двете рамки са изписани ста-
рогръцки и латински надписи или има сле-
ди от такива.
Според С. Торбатов могат да бъдат раз-
четени:
Deo eroni P(ublius) Lic[in(ius)] Romanus
Deo v[ot]um posuit (посвещение на бога от
Публий Лициний Романус – романизиран
местен жител); […mi]l(es) (cohortis I) cis(i)-
p(adensium) ex [voto posuit] (посвещение на
войник от Първа Циспаденска кохорта – ла-
герувала в Состра – Торбатов 2012, 135 – 137).
Фактът, че голяма част от плочките са
без надписи показва, че култът към Хероса
е бил разпространен сред широките народ-
ни маси, които не са имали възможност да
правят специални посвещения върху об-
рочните релефи.
римск а еп ох а
or rectangular shape of the tablets with a
curved upper frame.
Twelve of the tablets have inscriptions in
ancient Greek or Latin or traces of such inscrip-
tions on the upper, lower or on both frames.
According to S. Torbatov the inscriptions
can be read as Deo eroni P (ublius) Lic [in (ius)]
Romanus Deo v [ot] um posuit (dedication to
the god by Publius Licinius Romanus – Roman-
ised local resident); […mi]l(es) (Cohortis I) cis (i)
-p (adensium) ex [voto posuit] (dedication by a
soldier from Cohors I Cisipadensium, stationed in
Sostra – Торбатов 2012, 135-137).
The fact that a large part of the tablets are
without inscriptions indicates that the cult to
the Heros was spread among broad masses
of the people that had not been able to make
special dedications on the votive reliefs.
190 roman period
199. оброчна плочка
Бял дребнозърнест мрамор. Височина
15,28 см, широчина 14,28 см, дебелина 2,2 см.
Изображение на неподвижен конник надяс-
но; глава en face, моделирана без анатомични
подробности; облечен с къс хитон и хламида;
обувки с висок ток; вдясно от конника – права
женска фигура, схематизирано представена с
кръгла глава и конично тяло и облечена с дъ-
лъг хитон. Конят е изобразен неподвижен, с
кълбовиден перчем на главата. Светилище на
Тракийския конник, м. Калугерстото, землище
на с. Лешница. III век. МНХЗПИ – АКП 62.
Публикация: Иванова 2013, 67–118
римск а еп ох а 191
199. Votive tablet
White fine-grained marble; height 15.28 cm,
width 14.28 cm, thickness 2.2 cm. Statically ren-
dered horseman to the right; head en face, mod-
elled without anatomical details; dressed in short
chiton and chlamys; wearing high-heeled shoes;
to the right of the horseman – female figure stand-
ing, schematically represented with round head
and conical body and dressed in a long chiton; the
horse is depicted immobile, with rounded forelock
on the head. 3rd century. Sanctuary of the Thra-
cian Horseman, Kalugerstoto site, land of Leshnit-
sa. МНХЗПИ – АКП 62.
Published by Иванова 2013, 67–118.
roman period
200. Фрагмент от оброчна плочка
Бял дребнозърнест мрамор. Височина
17,2 см, широчина 13,7 см, дебелина 3,2 см. Гру-
бо обработена задна повърхност. Запазена е
лява половинa с прилежащото изобразително
поле, върху която има част от гръцки надпис:
KYPIW; странична рамка, върху която е запазена
част от гръцки надпис: IoYΛ. Релефно изображе-
ние на конник в спокоен ход надясно; фигурата
е очертана с дълбоки врязвания.
Конникът е представен полуобърнат надяс-
но, с глава en face, моделирана без анатомични
подробности. Косата е изобразена като обща
маса в полукръг; конникът е облечен в къс хи-
тон; дясната му ръка държи поводите на коня.
МНХЗПИ – АКП 63.
Публикация: Иванова 2013, 67 – 118.
римск а еп ох а 192
200. Votive tablet, fragment
Fine-grained marble. Height 17.2 cm, width.
13.7 cm, thickness 3.2 сm; roughly worked back
surface. Part of a Greek inscription: KYPIW in the
pictorial field of the preserved left half; surviving
part of Greek lettering IoYL on side frame. Relief
image of horseman in calm move to the right; fig-
ure outlined with deep incisions. The horseman
represented half-turned to the right, head en face,
modelled without anatomical details; the bulk
of hair rendered as a semicircle; the horseman is
wearing a short chiton; his right hand holding the
horse’s reins. МНХЗПИ – АКП 63.
Published by Иванова 2013
roman period
201. оброчна плочка
Бял дребнозърнест мрамор. Височина
12,6 см, широчина 11,4 см при основата. Леко
трапецовидна форма; скосени страни; върху
долната рамка – следи от анепиграфски надпис;
грубо обработена задна повърхност. Тракийски
конник надясно, схематично представен в про-
фил,в нисък релеф, без анатомични подробнос-
ти; облечен с къс хитон и хламида, от която във
висок релеф е изобразена предната част, по-
криваща гърдите; дясната вдигната ръка държи
късо копие; предният крак на коня е леко свит и
стъпва върху олтар. МНХЗПИ – АКП 31.
Публикация: Иванова 2013, 67 – 118.
римск а еп ох а 193
201. Votive tablet
White fine-grained marble. Height 12.6 cm,
width at the base 11.4 cm. Slightly trapezoid form;
bevelled sides; anepigraphic traces on the low-
er frame; roughly worked back surface. Thracian
Horseman to the right schematically represent-
ed in profile and in low relief, without anatomi-
cal details; dressed in short chiton and chlamys,
the upper part covering the chest in high relief;
raised right hand holding short spear, horse’s
front leg slightly bent and stepping on an altar.
МНХЗПИ – АКП 31.
Published by Иванова 2013
roman period
202. оброчна плочка
Бял едрозърнест мрамор. Височина 21,0 см,
широчина 17,0 см, дебелина 2,9 см.
Тракийски конник в ход надясно, полуобър-
нат надясно, с лице en face; косата е представе-
на като обща маса в полукръг; облечен в къс
хитон, с развяваща се хламида; дясната ръка е
вдигната нагоре; боси стъпала; пластично оф-
ормени юзда с поводи на коня; предният крак
на коня стъпва върху подиум; задните конски
крайници са леко изпънати назад; над подиума
са представени схематично две женски фигури;
под конника – урна с изливаща се вода; върху
долната рамка – едноредов гръцки надпис:
...ΑΠΤΥІСΕΥΧΗΝ. МНХЗПИ – АКП 32.
Публикация:Иванова 2013, 67 – 118.
римск а еп ох а 194
202. Votive tablet
White coarse-grained marble. Height 21.0 cm,
width 17.0 cm, thickness 2.9 cm.
Thracian Horseman in move to right, half-
turned to right, facing forward; semicircle repre-
senting the bulk of hair, dressed in short chiton
and waving chlamys, raised right hand; barefoot-
ed; plastically rendered reins and bridle, front leg
of the horse stepping on small platform, hind legs
slightly stretched backwards; over the platform
schematically represented two female figures; un-
der the horseman – water pouring from an urn; on
the lower frame – one-line Greek inscription:
...ΑΠΤΥІСΕΥΧΗΝ. МНХЗПИ – АКП 32.
Published by Иванова 2013
roman period
203. Фрагмент от оброчна плочка
Бял дребнозърнест мрамор. Широчина
9,7 см, височина 10,8 см, дебелина 2,0 см. Тра-
кийски конник в ход надясно, полуобърнат на-
дясно; лице en face; косата е представена като
обща маса в полукръг; облечен с къс хитон и
развяваща се хламида; вдигната дясна ръка с
копие; обут с островърхи ботуши с ток; конят е
изобразен неподвижен. МНХЗПИ – АКП 30.
Публикация: Иванова 2013, 67 – 118.
римск а еп ох а 195
203. Votive tablet, fragment
White fine-grained marble; width 9.7 cm, height
10.8 cm, thickness. 2.0 cm. Thracian Horseman
moving to right, half-turned to right; facing for-
ward, the bulk of hair represented as semicircle;
dressed in a short chiton and waving chlamys;
wearing pointed boots; raised right hand with
spear; statically rendered horse. МНХЗПИ – АКП 30.
Published by Иванова 2013
roman period
204. Фрагмент от оброчна плочка
Бял дребнозърнест мрамор. Височина
10,2 см, широчина 12,4 см, дебелина 2,3 см.
Тракийски конник в ход надясно; тяло в про-
фил надясно; лице en face; без анатомични под-
робности; косата – буйна, къдрава, оформена
в прическа; загатнати са очите, носа, устата;
облечен с къс хитон и развяваща се хламида;
боси стъпала; схематично е представено ляво-
то стъпало; вдигната дясна ръка с дълго копие;
пластично изображение на коня, с оформени
грива с перчем, ухо и юзда с поводи. Намерена
на около 100 – 120 м североизточно от кастела
Состра, в частен двор в махала Ломешки ханче-
та. МНХЗПИ – АКП 9.
Публикации: Венедиков 1946, 230; Тотевски
1991, 19 – 20; Христов 2003, 54 – 55.
римск а еп ох а 196
204. Votive tablet, fragment
White fine-grained marble. Height 10.2 cm,
width 12.4 cm, thickness 2.3 cm.
Thracian Horseman in a move to right; upper
body in profile to right; head facing; without an-
atomical details; hair – lush, curly, styled; implied
eyes, nose and mouth; dressed in short chiton and
waving chlamys; barefooted; left foot schemati-
cally rendered; right hand raised with long spear;
plastically represented horse, shaped mane with
forelock, ear and bridle with reins. Found about
100-120 m northeast of the Sostra castellum, in a
private courtyard in Lomeshki Hancheta neigh-
bourhood. МНХЗПИ – АКП 9.
Published by Венедиков 1946, 230; Тотевски
1991, 19-20; Христов 2003, 54-55
roman period
205. Фрагмент от оброчна плочка
Бял дребнозърнест мрамор. Широчина 19 см,
дебелина 1,5 см. Запазена е горна половина, с
прилежащо изобразително поле; дъговидно из-
вита горна рамка, плавно преминаваща в стра-
нична. Тракийски конник в ход надясно, полу-
обърнат надясно; лице en face, без анатомични
подробности; косата е представена като обща
маса в полукръг; облечен с хитон и развяваща
се хламида, закопчана на дясното рамо; обут в
къси ботуши; вдигната дясна ръка държи дъл-
го копие; изобразено е седло и юзда; конят е
с пластично оформени ухо и грива с двуделен
перчем.
Намерена във вътрешността на кастела
Состра. МНХЗПИ – АКП 101.
Публикации: Христов 2003, 55.
206. Фрагмент от оброчна плочка
Запазена долната част. Женска фигура язди
бик (?). Дължина 11,4 см. Запазена височина
8,1 см. Източна половина на кастел Состра Сек-
тор 3. МНХЗПИ – АК 56. Проучвания: Ив. Христов
2011. Непубликувана.
римск а еп ох а 197
205. Votive tablet, fragment
White fine-grained marble; width 19 cm, thick-
ness 1.5 cm. Preserved upper half, with adjacent
pictorial field; arch-shaped upper frame, smooth-
ly passing into the side one. Thracian Horseman
in move to the right, half-turned to right; facing,
without anatomical details; the mass of hair ren-
dered as semicircle; dressed in a chiton and waving
chlamys, fastened on the right shoulder; wearing
short boots, raised right hand holding long spear,
depicted saddle and bridle; plastically shaped ear
and mane of the horse with two forelocks.
Discovered inside the castellum of Sostra.
МНХЗПИ – АКП 101.
Published by Христов 2003, 55
206. Votive tablet, fragment
Preserved lower part. Female figure riding a
bull (?). Length 11.4cm, preserved height 8.1 сm;
Sostra, sector 3 in the eastern half of the castellum.
МНХЗПИ – АК 56. Unpublished.
roman period
 Керамика
Най-голям брой цели и фрагментира-
ни керамични съдове от Римската епоха
в Троянско са открити на територията на
крайпътния комплекс Состра. Керамичния
комплекс от проучванията на кастела и път-
ната станция Состра (от 2002 до 2018 г.) е
представен от над 4 000 фрагмента принад-
лежащи към различни категории съдове –
трапезна керамика (подноси, купи, паници,
кани и чаши), кухненска керамика (гърнета
и похлупаци) и амбалажна керамика (амфо-
ри). Според технологията на изработване,
керамичният материал се разпределя в ня-
колко основни групи:
Червенолакова керамика
Една част от съдовете могат да се оп-
ределят като продукция на римските ке-
рамични центрове при Бутово и Павлике-
ни, нищожна част импорт, а останалите са
местно производство. Местната червено-
лакова керамика намира точни паралели с
образци от грънчарниците на територията
на Никополис ад Иструм и крайпътни обек-
ти по цялото трасе на пътя за Флипополис.
Тази група, както и грубо изработената,
принадлежат към характерната за Долна
Мизия провинциална керамика, която се
датира най-общо от втората половина на
II в. докъм средата на III век. Споменатият
пример подсказва идеята, че не винаги ке-
рамичните съдове, открити в пределите на
крайпътния комплекс, са довнесени в бита
на населението на Состра. Откриването на
вече втора пещ за производство на бито-
ва керамика в периферията на комплекса
е предпоставка да се търсят и други рабо-
тилници, а наличието на подходяща глина
в района на Предбалкана допълнително
засилва хипотезата, че част от откриваната
червенолакова керамика е произвеждана
на място.
Червена обикновена керамика.
Груба керамика със сиво-черна повърх-
ност. Откритата сиво-черна керамика се
разделя на две групи: трапезна (паници) и
кухненска (гърнета). Паниците от тази гру-
па са широки, плитки с конично тяло. Усти-
римск а еп ох а 198
Ceramics
The largest number of items and frag-
mented ceramic vessels from the Roman era
in the Troyan region are found on the territory
of the roadside complex of Sostra. The ceram-
ic material from the researches in the castel-
lum and the roadside station of Sostra (from
2002 to 2018) is represented by over 4000
fragments belonging to different categories
of pottery – tableware (trays, bowls, dishes,
jugs and cups), kitchen ware (pots and lids) and
transport ceramics (amphorae). According to
the production technology, the ceramic mate-
rial is divided into the following main groups:
red-glaze ceramics
Some of the vessels can be defined as the
production of the Roman ceramic centres at
Butovo and Pavlikeni, a small part of them im-
ports and the remaining are locally produced.
The local red-glaze ceramics finds exact par-
allels with examples of the potteries in Nico-
polis ad Istrum and roadside sites along the
entire route to the Philippopolis. This group,
as well as the roughly made, belong to the
provincial ceramics typical of Lower Moesia,
broadly dating from the second half of the
2nd century to the middle of the 3rd century.
The above-mentioned example suggests that
the ceramic vessels found within the bound-
aries of the roadside complex are not always
brought into the everyday life of the popula-
tion in Sostra. The discovery of a second kiln
at the periphery of the complex for household
ceramics production is a prerequisite for other
workshops to be looked for, and the presence
of suitable clay in this area of the Forebalkan
additionally maintains the hypothesis that
part of the discovered red-glaze ceramics is
produced on the site.
plain red ceramics
Coarse ceramic ware with gray-black sur-
face. The collected gray-black ceramics is di-
vided into two groups: table (bowls) and kitch-
en (pots). The bowls of this group are broad,
shallow with a conical body. The mouth is
strongly curved outwards, and the bottom
is flat. Pots with mouth rims strongly curved
outwards, pots with mouths in the shape of
roman period
 План на римската пещ
в м. Калугерското, землище на
с. Лешница
Plan of the Roman kiln in the Kalugerskoto
site, land of Leshnitsa

Основи на римска пещ до

таберната на Состра
Foundations of a Roman kiln
at the taberna of Sostra

римск а еп ох а 199 roman period

ето е силно извито навън, а дъното е пло-
ско. Гърнета със силно извит навън ръб на
устието. С една или без дръжки. Гърнета с
устие във формата на обърнат с широката
си основа нагоре пресечен конус.
207. амфорка, глина
Крушовидно тяло, равно дъно с високо пръс-
теновидно столче. Фуниевидно устие с наде-
белен и заоблен ръб. За долната половина на
шийката и плещите на тялото захванати допъл-
нително две плоски уховидни дръжки. Сравни-
телно чиста, добре изпечена глина, гладки свет-
локафяви стени.
Височина 15,8 см; диаметри: дъно 5,4 см; тяло
9,8 см; шийка 2,4 см; устие 3,4 см; сечение дръж-
ки 2,3–0,5 см. Местонамиране: Гроб № 3 от моги-
ла № 2 от южния некропол на Состра МНХЗПИ –
АК IV 10.
Публикации: Китов 2003, 110.
римск а еп ох а 200
truncated cones with the broad bases up-
turned, with one or no handles at all.
207. amphora, clay
Pear-shaped body, flat bottom with high annu-
lar foot. Funnel mouth with a thick and rounded
edge. Two additional flat ear-shaped handles are
attached to the lower half of the neck and the
shoulders of the body. Relatively clean, well-baked
clay, smooth, light brown walls.
Height 15.8 сm; diameters: bottom 5.4 сm; body
9.8 сm; neck 2.4 сm; mouth 3.4 сm; cross section
of handles 2.3–0.5 cm. Findspot: grave No. 3 from
mound No 2 from the southern necropolis of
Sostra МНХЗПИ – АК IV 10.
Published by Китов 2003, 110
roman period
208. Култова паничка – глина
Фрагментирана, възстановена изцяло. Рав-
но дъно, тяло с форма на обърнат пресечен
конус. Силно издадено навън устие, отвътре
с релефен подчертан ръб, навън заоблено.
Височина 3,4 см; диаметри: дъно 9,9 см; устие
14,1 см; дебелина устие 0,6 см. Местонамиране:
Гроб № 2 от могила № 2 от южния некропол на
Состра. МНХЗПИ – АК IV 11.
Публикации: Китов 2003, 120.
209. Паничка, глина
Фрагментирана, почти изцяло възстановена.
Изиграла ролята на урна. Недобре пречистена
глина с примеси на пясъчни зърна и ситни люс-
пици слюда. Изпичане до светлокафяво.
Височина 5,3 см; диаметри: дъно 3,7 см; устие
14,9 см; дебелина устие 0,4 см. Могила № 3, гроб
№1 от южния некропол на Состра; МНХЗПИ – АК
IV 13.
римск а еп ох а 201
208. small cult dish – clay
Fragmented, fully restored. Flat bottom, invert-
ed truncated cone-shaped body. Strongly protrud-
ing mouth, inside with raised relief edge, outward
rounded. Нeight 3.4 сm; diameters: bottom 9.9 сm;
mouth 14.1 сm; thickness of mouth 0.6 cm. Find-
spot: grave No. 2 from mound № 2 in the southern
necropolis of Sostra. МНХЗПИ – АК IV 11.
Published: Китов 2003, 120
209. small dish, clay
Fragmented, almost entirely restored. Reused
as an urn. Poorly purified clay with impurities of
sand grains and mica flakes. Baked to light brown.
Нeight 5.3 сm; diameters: bottom 3.7 сm; mouth
14.9 сm; thickness of mouth 0.4 cm. Mound № 3,
grave №1 from the southern necropolis of Sostra;
МНХЗПИ – АК IV 13.
roman period
210. Паница – глина
Равно дъно, тяло с форма на обърнат пресе-
чен конус с ъгъл при основата около 50°. Широк
хоризонтален устен ръб, силно изтеглен навън.
Груба глина с примеси на пясъчни зърна и сит-
ни люспици слюда, изпечена до червенокафя-
во. Височина 6 см; диаметри: дъно 12 см; устие
16 см; дебелина стена 0,6 см. Местонамиране:
Гроб № 2 от могила № 2 от южния некропол на
Состра. МНХЗПИ – АК IV 15.
211. Кана
Южен некропол на Состра. Могила № 3, гроб
№1. Височина 15 см. МНХЗПИ–АК IV 20. Проучва-
ния: Г. Китов 1979.
римск а еп ох а 202
210. dish, clay
Flat bottom, body of inverted truncated cone
with an angle of about 50° at the base. Wide hori-
zontal mouth rim highly pulled out. Rough clay
with impurities of sand grains and mica flakes,
baked to reddish-brown. Dimensions: height
6 сm; diameters: bottom 12 сm; mouth 16 сm; wall
thickness 0.6 cm. Findspot: grave No. 2 of mound
№ 2 from the southern necropolis of Sostra.
МНХЗПИ – AK IV 15.
211. Jug
South necropolis of Sostra. Mound № 3, grave
№1. Height 15 cm. МНХЗПИ АК IV 20. Research: G.
Kitov 1979.
roman period
212. Паница
Terra sigillata (Drag 25). Края на I век. Височина
3,5 см; диаметър 7, 5 см; диаметър столче 3,5 см.
Наблюдателна кула в Беклемето, Троянски про-
ход. МНХЗПИ – АК IV 99. Проучвания: Ив. Хри-
стов.
Публикация: Камишева 2004, 27.
213. Поднос
Глинен червенолаков поднос. Диаметър ус-
тие 30 см. Диаметър дъно 18,5 см. Состра. Кв.
IV. МНХЗПИ – АК IV 76. Проучвания: Т. Тотевски
1994. Непубликувана.
римск а еп ох а 203
212. dish
Terra sigillata (Drag 25). End of the 1st century.
Height 3.5 cm, diameter 7.5 cm, diameter of foot
3.5 cm. Watch tower in Beklemeto, the Troyan Pass.
МНХЗПИ – АК IV 99. Research: Ivan Hristov.
Published by: Камишева 2004, 27.
213. plate
Clay, red-glaze plate. Diameter of mouth 30
cm. Diameter of bottom 18.5 cm. Sostra. Sq. IV.
МНХЗПИ – АК IV 76. Researched by T. Totevski
1994. Unpublished.
roman period
214. Купа
Керамичен съд с две дръжки – открит фраг-
ментиран, след което възстановен. Добре пре-
чистена глина с червен цвят. Сферично тяло;
обърнат навън устиен ръб; две симетрични
дръжки прикрепени към най-издадената част
на съда. Силно вдлъбнато, конвексно дъно. От
вътрешната страна под устието – релефни кон-
центрични линии. На места отвън има полири от
тъмночервена ангоба. Височина 30,0 см; диам.
устие 18,0 см; диам. дъно 9,5 см. Состра 2005 г.
Преториум; сондаж 3; кв. 201; дълб. 0,90 м. МН-
ХЗПИ – АК IV 109 Непубликуван.
215. Кана
Съд е една дръжка. Височина 8,5 см; диаме-
тър устие 12 см; диаметър дъно 6,5 см. Состра.
МНХЗПИ – AK IV 14. Проучвания: 2006 г. Ив. Хри-
стов. Непубликувана.
римск а еп ох а 204
214. Bowl
Ceramic vessel with two handles – found frag-
mented, then restored. Well-purified, red-colour
clay. Spherical body; mouth rim curved outwards;
two symmetrical handles attached to the most
protruding portion of the vessel. Highly indented,
convex bottom. On the inside under the mouth
rim – relief concentric lines. In places on the out-
side splashes of dark red slip; high. 30.0 сm; diam-
eter of. mouth 18.0 сm; diameter of. bottom 9.5
cm. Sostra 2005; Praetorium; trench 3, square 201;
depth 0.90 m. МНХЗПИ – АК IV 109
Unpublished.
215. Jug
One-handle vessel. Height 8.5 cm, diameter of
mouth 12 cm, diameter of bottom 6.5 cm. МНХЗПИ
– AK IV 14. Research: Ivan Hristov 2006.
Unpublished.
roman period
216. Купа
Съд с релефна украса. Височина 14 см; диаме-
тър на устие 5,3 см; диаметър дъно 5,5 см. Даре-
ние от Диян Ковачев. Неизвестно местонамира-
не. МНХЗПИ – AK IV 1. Непубликувана.
217. Фрагмент от антропоморфен
балсамарий
Крайпътна станция. Керамика от района на
банята. МНХЗПИ – AK IV 125. Проучвания: Ив.
Христов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 87
римск а еп ох а 205
216. Bowl
Vessel with relief decoration. Height 14 cm, di-
ameter of mouth 5, 3 cm, diameter of bottom 5.5
cm. Donated by Diyan Kovachev. Unknown find-
spot. МНХЗПИ – AK IV 1. Unpublished.
217. Fragment of an anthropomorphic
balsamarium
Roadside station. Ceramics from the bath area.
МНХЗПИ – AK IV 125. Research: Ivan Hristov 2014
Published by: Христов 2015, 87
roman period
218. Фрагмент от теракотена фигура
Крайпътна станция. Керамика от района на
банята. МНХЗПИ – AK IV 124. Проучвания: Ив.
Христов 2014 г.
Публикация: Христов 2015, 87
219. Чиния
Глина, червенолаково покритие, удебелен
устиен ръб. По най-изпъкналата част и дъното
са разположени концентрични кръгове. Диаме-
три: устие 25,2 см; дъно 10,3 см. Датировка – IV
век. Местонамиране – кастел Состра. МНХЗПИ
– AK IV 67. Непубликувана.
римск а еп ох а 206
218. Fragment of a terracotta figure
Roadside station. Ceramics from the bath area.
МНХЗПИ – AK IV 124. Research: Ivan Hristov 2014.
Published by Христов 2015, 87
219. plate
Clay, red glaze coating, thickened mouth rim.
Concentric circles on the most convex part and the
bottom. Diameters: mouth 25.2 сm; bottom 10.3
cm. Dating – 4th century. Findspot – castellum of
Sostra. МНХЗПИ – AK IV 67. Unpublished.
roman period
220. Купа
Глина, розов цвят, конусовидно тяло, ци-
линдрично устие. Диаметри: устие 12 см; дъно
3,7 см; височина 6,5 см. Датировка: втора поло-
вина на ІІІ век. Местонамиране: кастел Состра.
МНХЗПИ – AK IV 75. Непубликувана.
221. Купа
С червено лаково покритие; открита е фраг-
ментирана, след което залепена. Пластична
релефна декорация тип „барботино“ – точ-
ки и растителни орнаменти. Леко издължено
пръстеновидно столче с равно дъно. Височина
8,5 см; диам. устие 12,0 см; диам. дъно 6,5 см;
Состра 2006 г. Помещение 3. МНХЗПИ – AK IV 111.
Непубликувана.
римск а еп ох а 207
220. Bowl
Clay, pink colour, conical body, cylindrical
mouth. Mouth 12 сm; bottom 3.7 сm; height 6.5
cm. Dating – second half of the 3rd century. Find-
spot – castellum of Sostra. МНХЗПИ – AK IV. Unpub-
lished.
221. Bowl
Red-glaze coating; found fragmented, then re-
stored. Plastic relief decoration of barbotine type
– dots and plant ornaments. Slightly elongated,
rounded, flat-bottomed foot. Height 8.5 сm; diam-
eter of mouth 12.0 сm; diameter of bottom 6.5 сm;
Sostra 2006. Room 3. МНХЗПИ – AK IV 111. Unpub-
lished.
roman period
222. Паница
Височина 4,5 см; диаметър дъно 3,6 см; диа-
метър устие 10,5 см; пещ в м. Калугерското, зе-
млище на с. Лешница. III век. МНХЗПИ – АК IV 98.
Проучвания: Ив. Христов 2002.
Публикация: Иванова 2003, 60.
223. Купа
Височина 2,5 см; диаметър дъно 3,7 см; диа-
метър устие 8 см. Римска кула в м. Беклемето.
МНХЗПИ – АК IV 100. Проучвания: Ив. Христов
2003.
Публикация: Камишева 2004, 27.
римск а еп ох а 208
222. dish
Height 4.5 cm, diameter of bottom 3.6 cm, di-
ameter of mouth 10.5 сm; kiln in Kalugerskoto site,
land of Leshnitsa village, 3rd century. МНХЗПИ –
АП IV 98. Research: Ivan Hristov, 2002.
Published by Иванова 2003, 60.
223. Bowl
Height 2. 5 cm, diameter of bottom 3.7 сm; di-
ameter of mouth 8 cm. Roman tower in Beklemeto
site. МНХЗПИ – AK IV 100. Research: Ivan Hristov
2003.
Published by Камишева 2004, 27.
roman period
224. Кана
Жълтозелена глазура. Височина 13 см; диа-
метър дъно 4,6 см; диаметър устие 4 см. Состра
2004. Източна крепостна стена. МНХЗПИ – АК IV
106. Проучвания: Ив. Христов. IV век. Непублику-
вана.
225. Колективна находка от тежести за стан
Глина. Срада № 1 от викуса на Состра. Втора
половина на III век. МНХЗПИ – АК IV 94. Проучва-
ния: Ив. Христов 2002 г.
Публикация: Христов 2003, 49.
римск а еп ох а 209
224. Jug
Glzed. Height 13 cm, diameter of bottom 4.6
cm, diameter of mouth 4 cm. Sostra 2004. Eastern
fortress wall. МНХЗПИ – AK IV 106. Research: Ivan
Hristov. 4th century. Unpublished.
225. Collective find of loom weights
Clay. Building No. 1 in the vicus of Sostra. Second
half of 3rd century. МНХЗПИ – АК IV 94. Research:
Ivan Hristov 2002.
Published by Христов 2003, 49.
roman period
 Строителна керамика
Производството и употребата на строи-
телна керамика е неразделна част от бита
на населението във всички римски сели-
ща в дн. български земи. Тази продукция е
била използвана за изграждането на част-
ни, обществени, култови постройки и ук-
репени структури (Иванов 2006, 125 – 208).
Изключение не правят и римските обекти в
Троянския край.
Строителната керамика се дели на три
основни групи:
Тухли, покривни керемиди и тръби за
водопроводи и система за подово и стенно
отопление.
Тухлите от своя страна имат квадратна,
правоъгълна и кръгла форма.
Квадратните тухли имат голямо раз-
нообразие:
– Besales – дължина 19,8 см.
– Pedales – дължина на страните до
29,55 см.
– Sesquipedales – дължина на страните
до 44,3 см.
– Бипедални тухли (tegulaе bipedales) –
55/55/ 5 см.
Квадратни тухли от Состра / Square bricks from Sostra
римск а еп ох а
Building ceramics
The production and use of building ce-
ramics was an integral part of the popula-
tion’s life in all Roman settlements in the
present-day Bulgarian lands. Ceramic build-
ing materials were used in the construction
of private houses and public, religious edific-
es and fortified structures (Иванов 2006, 125-
208). The Roman sites in the Troyan region
are no exception.
Building ceramics is divided into three
main groups: bricks, roofing tiles and pipes for
water supply systems and floor and wall heat-
ing.
The bricks are square, rectangular and
round in shape.
square bricks are of a wide variety:
– Besales – sides 19.8 cm long
– Pedales – sides up to 29.55 cm long.
– Sesquipedales – length of sides up to
44.3 cm.
– Bipedales (tegulae bipedales) –
55/55/5 cm.
round bricks were exclusively used as
basal bricks for the pilae columns of the floor
210 roman period
 Кръглите тухли са служели изклю-
чително за образуване във височина на
колонките на подовото отопление (хипо-
кауст). Имат различен размер: от диаметър
17 см и височина 6 см до диаметър 22 см и
височина 7,5 см.
Кръгли тухли за колонка за хипокауст / Round bricks for a hypocaust column
Правоъгълни тухли
Както при квадратните тухли и те имат
различни размери. Най-често открива-
ните тухли в пределите на крайпътния
комплекс Состра са с правоъгълна фор-
ма. Техните размери са: 30 см / 15 см / 4 см;
32 см / 15 см / 4 см. Качеството е добро с
малко примеси в глината, цветът керемиде-
ночервен. По тухлите не са открити печати
с изключение на два случая сред стотици-
те намерени тухли в Состра. При първите
два намерени преди години при неясни
обстоятелства фрагменти се е разчитало
единствено латинското „СО......“ тухлата
в крепостното строителство на Состра е
използвана в т. нар. техника opus vittatum
mixtum, както и за оформяне на страници
на кулите и поправки на ъглите на някои
правоъгълни фланкиращи кули при порти-
те. Почти всички намерени тухли в кастела
на едната страна имат вдлъбнати бразди с
пръстите на производителите преди изпи-
римск а еп ох а 211
heating (hypocaust). They vary in size: from a
diameter of 17 cm and a height of 6 cm to a
diameter of 22 cm and a height of 7.5 cm.
rectangular bricks
As with the square bricks, they have dif-
ferent sizes. The most frequently discovered
bricks within the Sostra roadside station are
rectangular. The dimensions of the bricks
are: 30 сm / 15 сm / 4 сm; 32 сm / 15 сm / 4
сm. The quality of the clay is good with lit-
tle impurities and the colour is brick-red.
No stamps occur on the bricks among the
hundreds of bricks found in Sostra except in
two cases. On the first two fragments found
years ago and in unclear circumstances, only
the Latin “CO ......” is said to have been read.
The bricks in the construction of the fortress
in Sostra were used in the so-called opus
vittatum mixtum, as well as in shaping the
sidewalls of the towers and in repairing the
corners of some rectangular flanking towers
at the gates. Almost all bricks found in the
castellum have grooves on one side made
by the producer with his fingers before bak-
ing. There are also bands of several courses,
roman period
чането. Срещат се линии в пояс по няколко
реда, орнаменти като осмици, полукръго-
ве и др. геометрични форми. Въпросните
вдлъбнатини са служели за допълнително
сцепление, както по между тухлите, така и
между тях и каменната зидария.
Правоъгълни тухли от Состра / Rectangular bricks from Sostra
Покриващи керемиди
Покривните керемиди тегули (tegulae) и
имбрекс (imbrices) първоначално се използ-
вали при покриването на сградите. Имб-
рекс и тегула (множествено импреси и те-
гули) са били препокриващи се керемиди,
използвани в древногръцката и римската
архитектура като водоустойчиво и трайно
покривно покритие. Те са направени пре-
димно от изпечена глина, но понякога и от
римск а еп ох а
loop-shaped ornaments, semicircles and
other geometrical patterns. The grooves
mentioned served further bounding both
between the bricks and between them and
the stone masonry.
roofing tiles
The roofing tiles tegulae and imbrices
were originally used to cover the buildings.
The imbrex and the tegula are overlapping
tiles used in ancient Greek and Roman archi-
tecture as waterproof and stable covering of
a building. They are made mainly of baked
clay, but sometimes also of marble, bronze or
gilt. In Rome they replaced the wooden roof-
ing tiles and were used in almost any type of
212 roman period
мрамор, бронз или позлата. В Рим те заме-
нят дървените керемиди и са използвани в
почти всякакъв вид конструкции, от скром-
ни стопански постройки до величествени
храмове и обществени съоръжения. От
Состра най-често се откриват т. нар. капаци
имбрекс (imbrices).
Интерес предизвиква керемида с печат
(СОН) без цифрена идентификация на ко-
хортата- вероятно ІІ Матиакска. Намерена в
сектор „А“ – помещение „Е“ от крайпътната
станция през 2015 г.
construction, from simple outbuildings to im-
pressive temples and public facilities. In Sostra
the most frequent finds are overlapping tiles
i.e. the so-called imbrices. Of certain interest
is a stamped tile (COO) with missing numerical
identification of the cohort – possibly Cohors
II Mattiacorum. It was found in sector A, room
E in the roadside station in 2015.

Покриващи керемиди / Overlapping tiles

Глинени тръби Clay pipes

В района на Состра, където са открива-
ни най-често, са използвани както за нуж-
дата на водопроводите така и като големи
цилиндрични тръби (tubae) за хипокаустна-
та система.
През 1995 г. при разкопаване на насипа
In the area of Sostra, where they are found
most often, clay pipes were commonly used
for water piping as well as large tubes (tubae)
for the hypocaust system.
In 1995, excavating the embankment
between the two rectangular towers of the

Керемида с печат на военна част. Преториум Состра

Tile with stamp of a military unit. The praetorium of Sostra

римск а еп ох а 213 roman period

между двете правоъгълни кули на север-
ната крепостна стена на кастела Состра, Т.
Тотевски открива глинения водопровод.
Разкрити са 9 тръби с дължина 0,50 м, вън-
шен диаметър 0,22 м, вътрешен – 0,18 м, де-
белина на стената 0,02 м. Местата на свърз-
Запазена система на
хипокауст в крайпътната
станция Состра
Preserved hypocaust in the
roadside station of Sostra
ване на тръбите са облепени с хоросан. В
този случай тръбопроводът представлява
непрекъснато свързани тръби от един вид.
Тръбите са свързани по такъв начин, че
едната тръба е влизала в разширения край
на другата тръба.
Съществуват и един интересен вид мал-
ки тръби (tubuli) с височина варираща от
римск а еп ох а
northern fortress wall of the castellum of
Sostra, T. Totevski discovered the clay pipeline.
Exposed were 9 pipes with dimensions: length
of 0.50 m, outer diameter of 0.22 m, inner di-
ameter 0.18 m and thickness of the pipe 0.02
m. The connection points of the pipes were
Цилидрични тръби (tubae)
за хипокаустната система
Cylindrical pipes (tubae) for
the hypocaust system
covered with mortar. In this case the pipeline
was actually continuously connected pipes of
the same type. The pipes were connected in
such a way that the neck of one pipe slotted
into the flared base of the adjoining pipe.
There is an interesting type of small pipes
(tubuli) with a height ranging from 56 to 62 cm
that were built in the walls of some buildings
214 roman period
 Водопровод до източната порта на Состра
Water main at the eastern gate of Sostra

Архивен фотос от
запазен водопровод
при северната порта на
крепостта Состра
Archival photo of pre-
served water main at
the northern gate of the
fortress of Sostra

римск а еп ох а 215 roman period

56 до 62 см, които се вграждали в стените
на някои сгради за отвеждане топлият въз-
дух от хипокауста. Голямо разнообразие на
този вид строителна керамика откриваме
при строителството на крайпътната стан-
ция източно от кастела Состра.
to take the heated air out of the hypocaust and
conduct it through the walls. A great variety of
this type of building ceramics was used during
the construction of the roadside station to the
east of the castellum of Sostra.

Тръби за стенно отопление в станцията Состра (tubuli)

Wall heating pipes in the station of Sostra (tubuli)

римск а еп ох а 216 roman period

 Стъкло
Стъклените предмети открити в архе-
ологическите обекти от Римската епоха са
сред най-често срещаните и същевремен-
но атрактивни изделия на занаятчийско-
то производство от Древността (Чолакова
2006, 209).
Стъкло се открива във всички селища
от Римската епоха в Троянския Балкан, но
в повечето случаи във фрагментиран вид.
Изключение правят находките от гробове,
където археолозите са имали късмета да
изкопаят цели или частично запазени стък-
лени съдове.
В някои редки случаи е открито прозо-
речно стъкло от жилищни сгради какъв-
то е и примера от сгради №6 и 7 в кастела
Состра и крайпътната станция Ад радицес.
Откритите цели и фрагментирани съдове
спадат към три основни категории:
– Съдове изработени в техника на из-
духване в калъп;
– Свободно издухани съдове, без украса;
– Тоалетни съдове.
226. Колба
Височина 7,6 см;
широчина 3,8 см. Могила
№ 1 при с. Дълбок Дол.
МНХЗПИ – АС 15
Проучвания: Г. Китов –
с. Дълбок дол 1979 г.
II – III век.
римск а еп ох а
Glassware
The glass objects found in the archeolog-
ical sites from the Roman era are among the
most common and at the same time most at-
tractive craftsmanship products from Antiqui-
ty (Чолакова 2006, 209)
Glass is found in all settlements from the
Roman era in the Troyan Balkan, but in most
cases it is fragmented. An exception is the
finds from graves, where archaeologists have
been fortunate to dig out entirely or partially
preserved glass vessels.
In some rare cases a window glass of resi-
dential buildings was discovered as is the case
with building No 6 and 7 in the castellum of
Sostra and the roadside station Ad Radices.
The intact and fragmented glassware are di-
vided into three main categories:
– Glassware made by blowing into a
mould;
– Free-blown glassware without decora-
tion;
– Toilet-related containers.
226. Flask
Height 7.6 cm, width 3.8 cm.
2nd-3rd c. AD. Mound № 1
at the village of Dalbok Dol.
МНХЗПИ – АС 15. Research:
Г. Китов – с. Дълбок дол
1979 г.
217 roman period
227. амфориск
Фрагмент. Запазена височина 3 см. Могила
№ 2 гроб № 2 Дълбок Дол. II – III век. МНХЗПИ – АС
2. Проучвания: Проучвания: Г. Китов – с. Дълбок
дол 1979 г.
Публикации: Китов 2003, 103.
228. Лакримарий
Височина 14 см; диаметър на
дъното 9, 3 см; диаметър на ус-
тието 3,1 см. II–III век. МНХЗПИ
– АС 33. Проучвания: Г. Китов,
с. Дълбок дол 1979 г. Могила II-
гроб III.
Публикации: Китов 2003, 110.
римск а еп ох а 218
227. amphoriskos
Fragment. Preserved height 3 cm. Mound
№ 2, grave № 2, Dalbok Dol village, 2nd-3rd c. AD.
МНХЗПИ – АС 2
Research: Г. Китов – с. Дълбок дол 1979 г.
Published by Китов 2003, 103.
228. Lacrymatorium
Height 14 cm, bottom diam-
eter 9.3 cm, mouth diameter 3.1
cm. 2nd-3rd c. AD. Mound 2, grave
3. МНХЗПИ – АС 33. Research: Г.
Китов, с. Дълбок дол, 1979.
Published by Китов 2003,110.
roman period
 Костни предмети
Изделията от кост и рог в Древността
са считани за предмети на лукса. В римска
провинция Мизия от кост са изработвани:
предмети свързани с въоръжението; пред-
метите за шиене, предене и тъкане (игли
хурки, тежести с прешлени, триъгълни и
правоъгълни пластинки) дръжки и инстру-
менти; части от мебелировка; апликациите;
гребените (лат. Pecten, pectinis); вотивни
пръчки; музикални инструменти и предме-
ти за игра (зарове, кубчета (tessera).
Що се отнася до обработените кости от-
крити предимно в околностите на Состра
те могат да бъдат групирани в две основ-
ни групи: кости и рогове на бозайници
служещи за накити и кости използвани за
направата на инструменти и сечива. Така
например със своята прецизна изработка
се отличават иглите за коса и една костна
апликация открита при разкопките на жи-
лището на центурион южно от хореума.
Апликацията се отличава със сложна вряза-
на геометрична украса. Подобни предмети
са открити на декуманоса на Августа Траяна
(дн. Стара загора) и Диоклецианополис (дн.
Хисар). Те са открити в късноантичен пласт –
IV–V век. Подобни апликации са за конска
амуниция. Цялостно запазената костна
игла от крайпътната станция (acus crinalis)
притежава тилна част оформена като пи-
ниева шишарка. Този тип игли се появяват
в римските провинции в края на ІІ век и са
особено популярни в епохата на Севери-
те през ІІІ век (Владкова 2006, 271; Vladkova
2013). Датировката на костния предмет се
вписва в тази на най-късните бронзови мо-
нети открити в средата на ІІІ век.
римск а еп ох а 219
Bone objects
The objects of bone and horn in Antiquity
are considered to be objects of luxury. In the
Roman province of Moesia the items made
of bone are related to armament, sewing,
spinning and weaving (needles, distaffs, spin-
dle whorls, weights, triangular and rectangular
plates) handles and tools; parts of furniture,
appliqués; combs (Latin: pecten, pectinis), vo-
tive sticks, musical instruments and game ob-
jects (dices, cubes (tesserae).
As for the processed bones found mostly
in the vicinity of Sostra, they can be organ-
ised into two main groups: bones and horns
of mammals used for adornments and bones
used for making tools and instruments. For
example the hairpins and a bone applique
discovered during the excavations of the cen-
turion’s dwelling south of the horreum stand
out by their fine workmanship. It features a
complex incised geometric decoration. Simi-
lar objects were found on the decumanus of
Augusta Traiana (Stara Zagora) and Diocletia-
nopolis (present-day Hisar). They were discov-
ered in late antique layers – 4th-5th centuries.
Similar appliqués are designed for horse trap-
pings. The fully preserved bone hairpin (acus
crinalis) from the roadside station has a head
shaped as a pine cone. This type of pins ap-
pears in the Roman provinces at the end of the
2nd century and is particularly popular in the
time of the Severan dynasty in the 3rd century
(Владкова 2006, 271; Vladkova 2013). The date
of the bone hairpin corresponds with the date
of the latest bronze coins found in the middle
of the 3rd century.
roman period
229. Фрагмент от костен гребен
Дължина 5,4 см. Преториум Состра. II – III век.
МНХЗПИ – АК 23.
Непубликуван.
230–232. Костни игли (аксус)
Цяла и две фрагментирани костни игли. Ця-
лостно запазената игла е с врязана украса и уде-
беляване на главата. Дължина 6,2 до 7,8 см.
Цялостно запазената с врязана украса – дъл-
жина 8 см. Преториум Состра. II – III век. МНХЗ-
ПИ – АК 24
Проучвания: Ив. Христов 2014. Публикация:
Христов 2015, 86.
233. Костно зарче за игра
1,1 / 1,1 см. Кастел Состра. Помещение № 4 до
източна крепостна стена. IV век. МНХЗПИА – АК
28. Непубликувано.
римск а еп ох а 220
229. Fragment of a bone comb
Length 5.4 cm Praetorium of Sostra. 2nd-3rd
century. МНХЗПИ – AK 23.
Unpublished.
230–232. Bone needles (acubus)
A whole and two fragmented bone needles. The
fully preserved needle has incised decoration and
a thickening of the head. Length 6.2 to 7.8 cm
The completely preserved needle with incised
decoration – length 8 cm. Praetorium of Sostra.
2nd–3rd century. МНХЗПИ – AK 24
Research: Ivan Hristov 2014. Published by: Иван
Христов 2015, 86.
233. Bone dice
1.1 / 1.1 cm Castellum of Sostra. Room No. 4 at
the eastern fortress wall. 4th century. МНХЗПИА
АК 28. Unpublished.
roman period
234. Костен прешлен за вретено.
Костен прешлен за вретено с врязана кон-
центрична украса. Диаметър 4,4 см; вътрешен
диаметър 0,8 см; дебелина 0,9 см. Сграда № 7 до
южна порта на кастела Состра. IV–V век. МНХЗ-
ПИ – АК 31. Проучвания: Ив. Христов 2018. Непу-
бликуван.
235. Костен прешлен за вретено.
Костен прешлен с врязана концентрична ук-
раса. Силно обгорял. Диаметър 3,5 см. Сграда
№ 7 до южна порта на кастела Состра. IV–V век.
МНХЗПИ– АК 32. Проучвания: Ив. Христов 2018.
Непубликуван.
236. Костен прешлен за вретено.
Диаметър 4,2 см. Сондаж № 6. МНХЗПИ – АК
30. Проучвания: Ив. Христов 2017. Непубликуван.
237. Костен прешлен за вретено.
Диаметър 4,2 см. Южна фланкираща кула на
източната порта,на подово ниво. МНХЗПИ – АК
16. Проучвания: Ив. Христов 2005.
Непубликуван.
римск а еп ох а 221
234. Bone spindle whorle
Bone spindle whorle with incised concentric
decoration. Diameter 4.4 сm; inner diameter 0.8
cm, thickness 0.9 cm Building No 7 at the south-
ern gate of the Sostra castellum. 4th-5th centuries.
МНХЗПИ – AK 31. Research Iv. Hristov 2018. Unpub-
lished.
235. Bone spindle whorle
Bone whorle with incised concentric decoration.
Highly burned. Diameter 3.5 cm. Building No. 7 to
the south gate of the Sostra castellum. 4th – 5th cen-
tury. МНХЗПИ–АК 32. Research: Iv. Христов 2018.
Unpublished.
236. Bone spindle whorle.
Diameter 4.2 cm. Trench № 6. МНХЗПИ – АК 30.
Research: Иван Христов 2017. Unpublished.
237. Bone spindle whorle.
Diameter 4.2 cm. South flanking tower at the
eastern gate, on the floor level. МНХЗПИ – АК 16.
Research: Иван Христов 2005
Unpublished.
roman period
238. Костен прешлен за вретено 238. Bone spindle whorle
Диаметър 4,5 см. Височина 1,8 см. Состра. МН- Diameter 4.5 cm. Height 1.8 cm. МНХЗПИ АК -5.
ХЗПИ АК – 5. Проучвания: на Т. Тотевски. Непубли- Research: Т. Тотевски. Unpublished.
куван.

239. Капаче 239. small cover

Кост. Дължина 5,3 см; широчина 4,1 см. Bone. Length 5.3 cm, width 4.1 cm. Sostra, east-
Состра, източна порта. МНХЗПИ – АК 1 Проучва- ern gate. МНХЗПИ – АК 1. Research: Т. Тотевски
ния: Т. Тотевски 1990 г. 1990.

240. Костен прешлен за вретено. 240. Bone spindle whorle.

Диаметър 5 см. Состра. Проучвания: на Т. То- Diameter 5 cm. Sostra, square III. Research: Т.
тевски 1993, Состра, кв. III. МНХЗПИ – АК 9. Тотевски 1993. МНХЗПИ – АК 9
Непубликуван. Unpublished.

241. Гребен. 241. Comb.

Фрагмент. Дължина 5,9 см; широчина 2,3 см. Fragment. Length 5.9 сm; width 2.3 cm. Sostra.
Состра. Проучвания: 2002 г. сектор IV. Кв. 63. МН- Researches 2002. Sector IV. Sq. 63. МНХЗПИ – АК
ХЗПИ – АК 12. Непубликуван. 12. Unpublished.

римск а еп ох а 222 roman period

242. Костна апликация
Сложна врязана геометрична украса за кон-
ска амуниция. Диаметър 7 см. Состра. Сектор ІІІ,
кв. 1 83, жилище на командващ офицер. IV век.
МНХЗПИ – АК 15. Проучвания: Ив. Христов 2005.
Публикации: Христов 2006, 21.
римск а еп ох а 223
242. Bone applique
Elaborate incised geometric decoration, horse
trappings, 4th century. Diameter 7 cm. Sostra. Sec-
tor ІІІ, sq. 183, dwelling of a commanding officer.
МНХЗПИ – АК 15. Research: Ив. Христов 2005.
Publications: Христов 2006, 21.
roman period
243. държач към хурка 243. distaff holder
Дължина 7 см. Состра. МНХЗПИ – АК 14. IV век. Length 7 sm. Sostra. МНХЗПИ – AK 14. 4th cen-
tury.

244. Пластина за тъкане 244. plate for weaving

Дължина 5 см, широчина 2,3 см. Состра. МН- Length 5 см, width 2,3 см. Sostra. МНХЗПИ – АК
ХЗПИ – АК 18. 18.
Непубликувана. Unpublished

римск а еп ох а 224 roman period

 средновековие
троянският край през
Средните векове (Vii–XVвек )
Проучване:то на историята на Троян-
ския край през Средните векове е изключи-
телно трудна задача поради ограничения
брой археологически разкопки и малкото
запазени писмени сведения, засягащи пря-
ко района на Предбалкана и Централната
част на дн. Стара планина. Според К. Дочев
по времето на Първото българско царство
старото население отпреди създаването на
държавата се е изтеглило частично на запад
или на юг към териториите под властта на
византийските императори без нови засел-
ници.
Вероятно по високите части на плани-
ната са останали малки селища на рома-
низовани траки и отчасти от дълго населя-
валите Северна България готски племена,
които са имали грижата да поемат и част от
поддръжката на старата пътна мрежа (До-
чев 2018, 84-84 ).
Троянският край в края на Х и началото
на ХІ в., според наличните данни, бил вклю-
чен в тема Паристрион със съответните
назначени административни и военни уп-
равители. По това време като регионален
административно-военен център се очер-
тал бъдещият Ловеч, в който резидирал и
представител на Православната църква с
ранг най-малко епископ.
Както е известно първите писмени
сведения за разглеждания район са от 40-
те години на ХІ в., свързани с постоянните
нахлувания на печенегите, като първото
от тях се датира през 1026 г. През 1048 г. e
документирана един от най-големите на-
бези на печенегите, които започнали да се
опитват трайно да се заселват в дн. Източна
България. Набезите им са опустошителни и
на запад към районите на реките Янтра и
Осъм.
През 1048 г. започнало поредното оп-
устошение на Централна Северна Бълга-
рия. Както споменава византийски хронист
сре д н о в е ко в и е
MiddLe aGes
Troyan region in the Middle ages
(7th–15th centuries)
To study the medieval history of the Troy-
an region is an extremely difficult task due to
the limited number of archaeological excava-
tions and the few written sources directly as-
sociated with the area of the Forebalkan and
the Central part of Stara Planina. According
to K. Dochev, before and at the time of the
foundation of the First Bulgarian Kingdom,
the old indigenous population had partially
withdrawn in western or southern direction
to the territories without new settlers under
the rule of the Byzantine Emperors. Small set-
tlements of Romanised Thracians and partly
of the Gothic tribes who had long inhabited
North Bulgaria had probably remained on the
higher parts of the mountain and partly took
care of maintaining the old road network
(Дочев 2018, 84-84).
According to the available data, at the
end of the 10th and the beginning of the 11th
century the Troyan region was included in
the theme of Paristrion with the respective
appointed administrative and military gov-
ernors. At that time, the future Lovech stood
out as a regional administrative-military cen-
tre, in which a representative of the Orthodox
Church with the rank of at least bishop resid-
ed as well.
As it is known, the first written records
about the area in question are from the 40s
of the 11th century and are related to the con-
stant invasions of the Pechenegs, the first of
which dates back to 1026. In 1048, one of the
greatest raids of the Pechenegs was recorded
who had started trying to settle permanently
in the present-day East Bulgaria. Their raids
were devastating and directed westward to
the Yantra and Osam rivers.
In 1048 Central North Bulgaria was sub-
jected to devastation. As the Byzantine chron-
icler John Skylitzes writes, one of the Pech-
enegs’ chiefs, named Selte, camped around
the river “called Osam near Lovech” (Скилица,
225 m i d d l e ag e s
Йоан Скилица, един от главатарите на пече-
негите на име Селте се разположил на лагер
около реката, „наречена Осъм в близост до
Ловеч“ (Скилица, ГИБИ, VІ, 316–317). Като на-
учили за успехите на своите сънародници,
наетите от Константинопол като византий-
ски войници печенеги дезертирали и заед-
но със своите семейства преминали през
Троянския проход и се разположили край
Ловеч (Златарски 1972, 96). Много показате-
лен факт за ползването на българи във ви-
сшата военна и държавна администрация
са запазените оловни печати, скрепящи
писмата, или т. нар. молевдовули. К. Дочев
дава пример с оловния печат открит в руи-
ните на старата римска крайпътна станция
Монтемно, разположена южно от билна-
та част на прохода. Както ще стане ясно в
следващите страници от каталога получа-
телят или изпращачът е с българското име
Срацимир, спатарий (мечоносец), хипат и
пръв нотарий – длъжности, включващи во-
енно-административни задължения.
Историята на Троянския край по време
на Второто българско царство е в пряка за-
висимост от развитието на мощния военен
и административен център Ловеч. Земите
на дн. Троянска община са били в обсега на
събитията протекли около въстанието на
Асен и Петър през 1185–1187 г. и подпис-
ването на т. нар. Ловешки мирен договор
между българи и византийци.
През първата половина на XIV век Ло-
веч и региона е подчинен на рода на дес-
пот Иван Александър, станал по-късно
български цар. Именно около Ловеч се съз-
дава мощна система от крепости, които са
по-скоро в услуга на деспотската резиден-
ция отколкото за охрана на пътищата към
столицата Търново. Превземането на Ловеч
от турците в началото на XV век съвпада и
с превземането на останалите среднове-
ковни крепости в Предбалкана и по-висо-
ките части на Централна Стара планина.
Както стана дума вече в Троянския край
не са извършвани интензивни археологиче-
ски проучвания на средновековни обекти,
което прави много трудно статистическия,
топографския и хронологическия анализ
на укрепителната и селищна система, на
църквите, параклисите и некрополите от
сре д н о в е ко в и е
ГИБИ, VI, 316-317). Having learned about the
accomplishments of their compatriots, the
Pechenegs hired by the Byzantine emperor
as mercenaries deserted Constantinople and
with their families moved through the Troy-
an Pass and settled near Lovech (Златарски
1972, 96). A very indicative fact for the partic-
ipation of Bulgarians in the higher military
and state administration is the preserved lead
seals affixed to the letters, or the so-called
molybdobullae. K. Dochev gives an exam-
ple with the lead seal found in the ruins of
the old Roman roadside station Montemno,
located to the south of the ridge part of the
pass. As will be seen in the following pages of
the catalogue, the recipient or sender had the
Bulgarian name Sratsimir, a spatharios (royal
sword keeper), hypatos and protonotarios –
positions involving military-administrative
duties.
The history of the Troyan region during
the Second Bulgarian Kingdom is directly de-
pendent on the development of Lovech, the
powerful military and administrative centre.
The territory of the present Troyan munici-
pality was within the reach of the events that
took place during the uprising of Asen and
Peter in 1185–1187 and the signing of the so-
called Lovech Peace Treaty between the Bul-
garians and the Byzantines.
In the first half of the 14th century, Lovech
and the region were subordinate to the family
of despot Ivan Alexander, who later became
the Bulgarian Tsar. It is around Lovech that a
powerful system of fortresses was established
which were more of a service to the residence
of the despots than for guarding the roads to
the capital Tarnovo. The capture of Lovech by
the Turks at the beginning of the 15th century
coincided with the capture of the other me-
dieval fortresses in the Forebalkan and the
higher parts of the Central Stara Planina.
As already said, intensive archaeological
researches on medieval sites have not been
carried out in the Troyan region, which makes
it very difficult to statistically, topographical-
ly and chronologically analyse the 12th-15th
century fortification and settlement systems,
churches, chapels and necropoleis.
The tradition of living high up on the hills
comes from the ancient Thracians, and later
226 m i d d l e ag e s
периода ХІІ–ХV в.
Традицията, да се живее на високо по
хълмовете водеща своето начало от древ-
ните траки, а впоследствие от късноантич-
ното население, е продължена и през Сред-
ните векове. Крепостите, които познаваме
при селата Добродан, Дебнево, Белиш, Град-
ница са строени през XII–IV в. Някои от тях
можем да наречем и малки градчета, пред-
вид гъсто застроените жилищни квартали
зад крепостните стени. Сравнително добре
проучените от археолозите крепости при
с. Дебнево и с. Градница дават една добра
представа за българското средновековно
строителство извън столичния Търновград
(Христов 2007).
От Средните векове най-добре запазе-
ните недвижими културни паметници са
крепостите, крайпътните съоръжения в
Русалийския проход и един частично про-
учен некропол във Васильовската планина.
Средновековния град-крепост при
с. дебнево
Разположен е в м. Калето в центъра на с.
Дебнево върху куполообразно възвишение
от състава на стръмните ридове на Ловчан-
ската планина с надморска височина 450 м.
Крепостната стена върви по билото, като
загражда едно елипсовидно пространство
с повърхнина 18 дка. Крепостната система е
изразена с две концентрични стени. В цен-
тралната и най-висока точка на крепостта
са разкрити жилищни постройки суха зи-
дария от сиви плочести пясъчници, силно
разрушени. Сградите са едноделни, чети-
риъгълни помещения.
В североизточния квартал на сели-
щето, заемащ пространството непосред-
ствено до вътрешното лице на втора кре-
постна стена – от четириъгълната кула
до източната порта-кула на първа кре-
постна стена, са разкрити сгради с не-
правилна четириъгълна форма в план.
Двуделните и триделните се състоят обик-
новено от два или три прилепени един до
друг неправилни четириъгълници с обща,
разделяща ги страна. На повечето от дву-
делните и триделните сгради помещени-
ята им са без взаимна връзка, т.е. същест-
сре д н о в е ко в и е
it is continued by the late antique population
throughout the Middle Ages. The fortresses
we know at the villages of Dobrodan, Deb-
nevo, Belish and Gradnitsa were built in the
12th-14th centuries. Some of them can be
called small towns, given the densely built up
residential quarters behind the fortress walls.
The fortresses at the villages of Debnevo and
Gradnitsa relatively well researched by the ar-
chaeologists, give a good idea of the Bulgar-
ian medieval construction works outside the
capital town Tarnovgrad (Христов 2007).
The best-preserved tangible cultural
monuments from the Middle Ages are the
fortresses, the roadside facilities at the Rusal-
iyski Pass, and a partially explored necropolis
in the Vasilyovska Mountain.
The medieval city-fortress near the
village of debnevo
It is situated in Kaleto locality in the centre
of the village Debnevo on a dome-like eleva-
tion of the steep hills of Lovchanska Moun-
tain at an altitude of 450 m. The fortress wall
runs along the ridge, enclosing an oval space
of an area of 18 decares. (Fig. 1) The fortress
system is indicated by two concentric walls.
Residential buildings in dry masonry of gray
sandstone slabs and heavily ruined were un-
covered in the central and highest point of
the fortress. The dwellings consist of a single
rectangular room.
The archaeologists uncovered buildings
of irregular rectangular plan in the northeast-
ern quarter of the settlement occupying the
space immediately at the inner face of the
second fortress wall, i.e. the area between
the rectangular tower at the eastern gate and
the tower of the first fortress wall. The two-
and three-roomed dwellings usually consist
of two or three adjacent irregular squares
with a common wall, partitioning the room.
The premises in most of the two- and three-
roomed buildings are unrelated, i.e. they ex-
isted architecturally as an independent or-
ganism, which also implies socially in the daily
life. The two-roomed dwellings have an aver-
age length of 10-12 m and a width of 6 to 8 m.
The single-roomed ones are 7-8 m long and
4-5 m wide. The thickness of the walls varies
227 m i d d l e ag e s
 Средновековния град-крепост Дебнево
Debnevo, the medieval town-fortress
вували са като самостоятелен организъм
архитектурно, което предполага и социал-
но-битово. Двуплощните сгради са средно с
дължина 10–12 м и с ширина от 6 до 8 м. Ед-
ноплощните са с дължина 7–8 м и ширина
4–5 м. Стените им са дебели от 0,6 до 0,9 м.
Изследвайки откритите досега дребни
находки и масов материал и начин на гра-
деж се установява, че средновековното се-
лище като компактно строителство е изгра-
дено хронологически в периода XII–XIV век
(Захариев 1978 42; Цачева 1992, 39).
Според Кр. Мутафова по най-общи
изчисления броят на православното на-
селение при Дебнево през 70-те години
на XV в. надхвърля 600 души. (Мутафова
2018, 137). Вероятно такъв е и брой на бъл-
гарите преди турските нашествия.
Средновековното укрепено селище
в м. малкото кале при с. добродан
Местността Малкото кале се намира
на около 3 км западно от с. Добродан и на
около 15 км северно от Троян. Възвишение-
то се издига на около 30–40 м над нивото
на реката и шосето Троян–Ловеч. Сами-
сре д н о в е ко в и е
from 0.6 m to 0.9 m.
As to the chronology of the medieval set-
tlement, examining the small finds acquired
until now, the mass material and masonry,
we can assume that as a compact construc-
tion the settlement was built in the period
between the 12th and 14th century (Захариев
1978 42; Цачева 1992, 39)
In Kr. Mutafova’s opinion, the most gen-
eral calculation indicates that the orthodox
population of Debnevo in the 70s of the 15th
century exceeded 600 people. (Мутафова
2018, 137). Probably such was the number of
the Bulgarians in the village before the Turk-
ish invasions
The medieval fortified settlement in
Malkoto Kale site near the village of
dobrodan
The site Malkoto Kale is about 3 km to the
west of the village of Dobrodan and about 15
km to the north of Troyan. The elevation rises
about 30-40 m above the river level and the
Troyan-Lovech road.
The very hill on which the fortress is lo-
cated is naturally protected from the east
228 m i d d l e ag e s
 Разкрити основи на
жилище в крепостта
Дебнево
Revealed foundations of a
dwelling in the fortress of
Debnevo
ят издаден хълм, на който е разположена
крепостта, е естествено защитен от изток и
запад със стръмни склонове. Същото се от-
нася и за южния склон, при който не се за-
белязват следи от каквито и да е крепостни
съоръжения. Най-добре е запазена север-
ната крепостна стена с приблизителна дъл-
жина от изток на запад 100 м. Източната сте-
на следва конфигурацията на терена. При
нейната северна част се намират следите от
плътна кула издадена близо 3 метра от кур-
тината. Широка е около 5 м. Самото съоръ-
жение е с 20 м по-ниско от нивото на север-
ната стена. Под източната кула минава път
влизащ в крепостта. Под неговото ниво ли-
чат следите от мощна крепостна стена гра-
дена с ломени камъни и хоросан. В профи-
ла на иманярски изкоп добре се открояват
два строителни периода в изграждането на
стената. Единият е свързан с късноантична-
та крепост на върха, а другия със среднове-
ковния градеж “обшил” по-ранния.
По-точни данни за фортификацията на
крепостта получаваме от проведени спа-
сителни археологически разкопки на кре-
постта и малка част от некропола към нея
през 1980 г. Археолозите отново подчерта-
ват първоначалните наблюдения (Балболо-
ва 1988, 21-28) .
Билото на Малкото кале е било заобико-
сре д н о в е ко в и е
and west by steep slopes. The same applies
to the southern slope where no traces of any
fortification facilities are visible. The best pre-
served is the northern fortress wall in a 100
m approximate length from east to west. The
eastern wall follows the configuration of the
terrain. At the northernmost part there are
the traces of a solid tower that protrudes
about 3 m from the curtain wall. It is about 5
m wide. The facility itself is 20 m lower than
the level of the northern wall. A road entering
the fortress passes under the eastern tower.
The traces of a powerful fortress wall in mor-
tared stone masonry are visible beneath the
road level. Two building periods in the con-
struction of the wall are well identified in the
profile of a pit dug by treasure hunters. One
of the periods is connected with the late an-
tique fortress atop the hill, and the medieval
masonry of the other just ‘wraps’ the earlier
structure.
The rescue archaeological excavations of
the fortress and a small part of the necropo-
lis undertaken in 1980 provide more accurate
data on its fortification. The archaeologists
confirmed the initial observations (Балболова
1988, 21-28).
The ridge of Malkoto Kale was enclosed
with a fortress wall that followed the config-
uration of the terrain. Its track can be traced
229 m i d d l e ag e s
лено от крепостна стена, която е следвала
конфигурацията на терена. В по-голямата
си част трасето ѝ може да се проследи и
сега. Според Мария Балболова на важни-
те стратегически места крепостта е имала
кули. От източната страна, където вероятно
е била централната източна порта, има сле-
ди от разрушена кръгла кула, унищожена от
иманяри. При северната крепостна стена е
разкрита кула с неправилна форма, с дъл-
жина 6,70 м. Дължината на стените по посо-
ка север–юг са съответно 1,10 и 160 м.
Крепостният зид е граден от типичен за
българските земи от епохата на Среднове-
ковието (XII–XIV в.) начин. Това може да се
сре д н о в е ко в и е
in its greater part even now. According to Ma-
ria Balbolova, the fortress had towers at the
important strategic points. On the eastern
side where the eastern gate probably was,
visible are the traces of a ruined round tower
destroyed by treasure seekers. A 6.70 m long
tower of irregular shape was revealed at the
northern fortress wall. The length of the walls
in the north-south direction is 1.10 m and 160
m respectively (Fig. 3-4).
The fortress wall is built in a way typical for
the Bulgarian lands in the Middle Ages (12th-
14th c.). This can be seen in both the inner
and outer faces of the wall. The facing sides
are made of roughly hewn and mortar-bond-
Основи на кула при
северната крепостна
стена на крепостта при
с. Добродан
Foundations of a tower at
the northern wall of the
fortress at Dobrodan village
230 m i d d l e ag e s
проследи и от вътрешното, и от външното
лице на стената. Лицевите страни са граде-
ни от груби, еднолицево одялани, споени с
бял хоросан камъни, а между тях е насипан
блокаж от едри и дребни необработени ка-
мъни, също обилно споени с бял хоросан.
Дебелината на стената източно от север-
ната четириъгълна кула е 1,10 м, западно
2,60 м, а при самата кула 3,20 м.
Стигайки до основите на крепостния
зид е датиран строителен период, който
хронологически се побира в рамките на XII-
XIV в. Доказателства за това са и откритите
находки – прешлени за вретена, фрагменти
от стъклени гривни и съдове и др., както
и масовият материал от фрагменти битова
керамика, характерни за този период.
На южния стръмен склон на хълма,
отстоящ на около 30 м от северната кре-
постна стена, се намира некрополът. Той
е обслужвал крепостта и е функциони-
рал през XII–XIV в. Разкрити са 11 гроба.
Гроб от некропола на крепостта при Добродан
A grave in the necropolis of the fortress at Dobrodan
сре д н о в е ко в и е
ed stones processed only on one side and a
filling of large and small rough stones also
abundantly bonded with white mortar. The
thickness of the wall to the east of the north
rectangular tower is 1.10 m, and of that to the
west – 2.60 m and at the tower itself – 3.20 m.
Having reached the foundations of the
fortress, a construction period within the
chronological frame of 12th – 14th centuries
was revealed. This is evidenced also by the
finds recovered: spindle whorls, fragments of
glass bracelets and vessels, etc. as well as by
the mass material of fragments of household
ceramics typical of this period.
The necropolis is located on the south-
ern steep slope of the hill, about 30 m off the
northern fortress wall. It served the fortress
and operated in the 12th-14th centuries. 11
graves were uncovered (Fig. 5). They are lo-
cated either very close to or away from one
another. The distance between them differs.
Their depth varies from 0.60 to 1.65 m. All are
231 m i d d l e ag e s
Те са разположени или много близо един
до друг или по-отдалечено. Разстоянието
между тях е различно. Дълбочината им ва-
рира от 0,60 до 1,65 м. Всички погребения
са извършвани чрез трупополагане. Както
предметите намерени при разкопаването
на крепостта, така и откритите в некропола
материали, хвърлят светлина върху бита на
населението през Средновековието в тази
част на България. Находките свидетелстват,
че едни от най-разпространените накити в
селището през XII–XIV в. са били стъклени-
те гривни, обеци и огърлици от стъклени
маниста. Важно е да се отбележи, че наме-
рените накити са доказателство и за добре
развито занаятчийско производство, осо-
бено за ювелирното.
Мария Балболова твърди, че крепостта
е водела интензивен живот през периода
XII- XIV в. На повърхността са намерени
дребни находки и материали от по-ранни
епохи, фрагменти от орелеф, монети, веро-
ятно римски, и др., което доказва, че нача-
лото на живот на Малкото кале трябва да
се търси по-рано. Една случайна находка в
източното подножие на крепостта на сре-
бърна монета сечена на о-в Тасос през ІІ в.
пр. Хр. потвърждава тези предположения
(Христов 2007).
Крепостта при с. Белиш
Намира се на 3 км северозападно от се-
лото. Разположена е в най-крайния западен
рид издигащ се на север от селото точно
над река Осъм. Крепостта обхваща площ от
около 3 дка, има неправилна елипсовидна
форма. Била е защитена от изток и север с
крепостна стена. На места тя е разкрита от
иманярски изкопи, в които ясно се забеляз-
ва лицето на стена градена от средно голе-
ми дялани камъни споени с хоросан. Пред-
вид заливанията на ниските речни тераси
от предошли води на р. Осъм, както и про-
менливостта на речното корито, достъпа до
крепостта е бил само от изток, където пред-
полагам, че е бил входа. На въпросната из-
точна стена дълга около 26 м се забелязват
основите на малка плътна квадратна кула с
дължина 3 м. В северния край на източна-
та стена от вътрешна страна на куртината
сре д н о в е ко в и е
inhumation burials. Both the objects found
during the excavation of the fortress and the
materials found in the necropolis shed light
on the life of the population during the Mid-
dle Ages in this part of Bulgaria. The finds
testify that some of the most popular adorn-
ments in the settlement in the period 12th-
14th centuries were glass bracelets, earrings
and glass beads necklaces. It is important to
note that the recovered adornments are evi-
dence of a well-developed craftsmanship, es-
pecially of jewellery.
Maria Balbolova argues that the fortress
had an intense life during the period 12th-
14th centuries. Small artefacts and materials
from earlier epochs, fragments of a high re-
lief, coins – probably Roman, etc. were found
on the surface, which indicates that the be-
ginning of the life in Malkoto Kale should be
sought in earlier period. An accidental find
at the eastern foot of the fortress of a silver
coin minted on the island of Thasos in the 2nd
century confirms this assumption (Христов
2007).
The fortress near the village of Belish
It is located 3 km to the northwest of Bel-
ish and on the westernmost ridge rising to the
north of the village just above the Osam River.
The fortress has irregular oval shape and cov-
ers an area of about 3 decares, which is pro-
tected from east and north by a wall. In some
places the trenches made by treasure seekers
have revealed the face of a wall built of me-
dium-sized cut stones bonded with mortar.
Given the frequent flooding of the low river
banks by the overflowing waters of the Osam
River, as well as the changeability of the riv-
erbed, the only access to the fortress was
from the east, where in my opinion was the
entrance. At the 26 m long eastern wall visi-
ble are the foundations of a small solid square
tower with a side measuring 3 m. Also a square
room with dimensions 6 x 6 m was revealed at
the inner side of the curtain in the northern
end of the eastern wall. The southern wall is
32 m long. There are no traces of additional
reinforcement of this wall. The northern side
is about 31 m long. These measurements indi-
cate that the fortress was square.
232 m i d d l e ag e s
също се забелязва квадратно съоръжение с
размери 6 х 6 м. Южната стена е дълга 32 м.
На нея липсват следи от допълнителни ук-
репления. Северната страна е дълга около
31 м. Така посочените измервания сочат, че
крепостта е имала квадратна форма.
Външно лице на северната крепостна стена на крепостта при с. Белиш
Outer face of the northern wall of the fortress at Belish
При обходите са открити керамични
фрагменти от Късната Античност и Сред-
новековието. Наблизо до укреплението
е съществувало голямо селище, в чиито
предели са открити монети на български-
те владетели Тодор Светослав и Иван Алек-
сандър (Христов 2007 ). В османски опис от
1516/17 г. като дервентджийско село фигу-
рира Белиш, вписано като „Белиш, с друго
име Гит“, зачислено към тимара на Ахмед
Анадолу от „отговарящите за проходите ох-
ранители, който го владее като пенсионер“.
Стратегическата позиция на селото в укре-
пителната система на Второто българско
сре д н о в е ко в и е
Ceramic fragments from Late Antiquity
and the Middle Ages were recovered during
the surveys. Close to the fortification there
was a large settlement, within the confines
of which coins of the Bulgarian rulers Todor
Svetoslav and Ivan Alexander were found
(Христов 2007). In an Ottoman register from
1516/17, Belish is a derbenci village, listed as
“Belish, with another name Git” and is includ-
ed in the timar of Ahmed Anadolu, a retiree
and one of the “security guards responsible
for the mountain passes”. The strategic posi-
tion of the village in the fortification system of
the Second Bulgarian Kingdom is eloquently
acknowledged in the explanatory text on its
status: “The mentioned Belish from ancient
times is hisarlık (fortress) of the infidels. It is
a deserted, dangerous and risky place ...”
(Мутафова 2018, 147)
233 m i d d l e ag e s
царство е красноречиво засвидетелствана
в пояснителния текст относно статута му:
„Споменатото Белиш от старо време е хи-
сарлък (крепост) на неверниците. То е пус-
то, опасно и рисковано място...” (Мутафова
2018, 147).
Крепост Бальово кале
при с. терзийско
Бальово кале се намира в м. Думуз ко-
чина, на 3 км северозападно от с. Терзий-
ско. Разположено е на невисок конусовиден
връх (708 м н. в.), обрасъл с едра букова гора.
Почти по цялата горна част на възвишения-
та има разсипи от дребни и средно големи
камъни. Различните по големина каменни
струпвания очертават на повърхността ук-
репление с неправилна форма, следваща
конфигурацията на терена. От юг възвише-
нието е полегато, за разлика от източните,
северните и западните стръмни склонове.
След картиране на калето се установи не-
говата приблизителна площ от около 4 дка.
Проучването му, освен с теренни обходи, бе
свързано и с направата на 4 сондажа през
1995 г. (Бинев 1999, 136-140). На базата на от-
крития археологически материал и наблю-
денията могат да бъдат направени следни-
те изводи и хипотези:
Крепостта Бальово кале е построена
първоначално през ранновизантийската
епоха. Нейното построяване вероятно е
свързано със зачестилите нападения на
варварски племена в периода след IV в.
Укреплението престава на функционира в
нач. на VII в. и след продължителен хиатос
се долавят следи от живот едва в началото
на XIII в. Данните не дават достатъчно си-
гурни основания да бъде определен края
на използването на крепостта, но открити-
те случайно византийски монети са ориен-
тир за използването на обекта през Сред-
ните векове.
Преграда в русайлийския проход
Най-високият проход в Централна Ста-
ра планина е т. нар. Русалийски (Марин
проход), разположен в Троянско-Калофер-
ския дял на планината, източно от връх Ма-
сре д н о в е ко в и е
Balyovo Kale Fortress near the village
of Terziysko
Balyovo Kale is located in the Domuz
Kochina locality, 3 km to the northwest of
the village of Terziysko. It is situated on a low
conical peak (708 m.a.s.l.), overgrown with old
beech forest. Along almost the entire top of
the hills there are spillages of small and me-
dium sized stones. The varying in size stone
clusters on the surface outline a fortification
of irregular shape, which follows the con-
figuration of the terrain. To the south the
hill is slanting, unlike its eastern, northern
and western steep slopes. Having mapped
the fortification, it was established that its
approximate area is about 4 decares. Its re-
search, apart from the field surveys, was un-
dertaken in 1995 by setting 4 trial pits (Бинев
1999, 136-140).
Based on the discovered archaeological
material and surveys, the following conclu-
sions and hypotheses can be made:
The Balyovo Kale fortress was originally
built in the early Byzantine era. Its construc-
tion was probably necessitated by the fre-
quent raids of barbarian tribes in the period
after the 4th century. The fortress ceased to
function in the early 7th century and after
long-lasting hiatus traces of life were discov-
ered only in the beginning of the 13th centu-
ry. The data do not provide enough reliable
grounds for determining when the fortress
ceased to function but the discovered Byzan-
tine coins were a reference point for the use
of the site during the Middle Ages.
a barrier wall in the rusaliyski pass
The highest of the passes in Central Stara
Planina is the so-called Rusaliyski (Marin
Prohod) Pass, located in the Troyan-Kalofer
branch of the mountain, to the east of Mara-
gidik peak (1890 m a.s.l.). Traces of an old road
are recorded directly along the northern slope
of the pass, where a barrier wall was built, de-
fined as medieval by At. Popov. According to
him, the facility was 110 m long and blocked
the passage near the Tabiite locality (Fig.7).
In this area, large amounts of ancient build-
ing ceramics and separate fragments of Early
234 m i d d l e ag e s
рагидик (1890 м н. в.). Следи от стар път са Byzantine household ceramics were found
регистрирани непосредствено по северния during field surveys (Попов 1982, 83; Христов
склон на прохода, където е била построе- 1999, 15-22).
на преградна стена, датирана от Ат. Попов
като средновековна. Според него съоръже- Late antique and medieval roadside
нието е било дълго 110 м и е преграждало station in the area of Tazha hut
прохода близо до м. Табиите. В посочената
местност при теренни обходи са открити Manastircheto, an area located near Tazha
голямо количество антична строителна ке- hut by the pathway to Maragidik is at 1450
рамика и отделни фрагменти от раннови- m above sea level. According to N. Nachov,
зантийска битова керамика (Попов 1982, 83; all the vicinal tracks (roads) leading to the
Христов 1999, 15-22). pass gathered there. Traditions connect the
area with an old monastery, a rescue shelter
Късноантична и средновековна for travellers crossing the mountain in bad
крайпътна станция в района weather. The building of the monastery was
на х. тъжа
Изключително интересна в археологи-
ческо отношение е местността Манастирче-
то разположена близо до х. Тъжа, до пъте-
ката за Марагидик, на 1450 м н. в. В нейните
околности, според Н. Начов, са се събрали
всички околни пътеки (пътища) за прохода.
7

1 см = 1 м

План на късноантични и средновековни обекти в Русалийския проход

Late antique and medieval sites in the Rusaliyski Pass

сре д н о в е ко в и е 235 m i d d l e ag e s
Преданията свързват местността със стар
манастир, спасителен дом за пътници, пре-
минаващи планината в лошо време. Сгра-
дата на манастира била здраво построена и
могла да събере мнозина пътници. Трите ѝ
стени били вкопани в един от бреговете на
р. Тъжа, а лицето ѝ гледало към едно малко,
оградено пространство (двор) и към реката.
Отново според преданието до тази сграда
била построена втора, за стопански нужди.
Манастирът бил обитаван през зимата от
2–3 монаси, които сигнализирали в лошо
време с камбани от м. Вълчата глава, разпо-
ложена източно от него.
При проведените сондажни археологи-
чески разкопки в посочената местност през
есента на 1998 г. бяха разкрити основите
на малка сграда, обхващала площ от около
45 кв. м, разположена на 2 м над речното
ниво. Зидовете на съоръжението запазени
до 1,10 м от подовото ниво, са били изгра-
дени от ломени камъни, споени с хоросан
със средна дебелина 0,70 м. Сградата се е
състояла от две помещения, силно раз-
рушени в източната и южната част. Била е
покрита с масивна конструкция от стан-
дартни по размер керемиди. Намерените
в процеса на проучванията фрагменти от
керамични и стъклени съдове и голямото
количество строителна керамика позво-
лиха да датираме обекта в периода IV–VI в.
от н. е. През XII–XIV в. към западния зид на
ранновизантийската сграда е бил построен
(прикрепен) зид от ломени камъни, свърза-
ни с калова спойка и разкрита дължина от
над 9 м. Зидът е ориентиран приблизител-
но изток–запад и е бил част от по-голяма
постройка, унищожена при построяване-
то на мандра в посочената м. Манастира.
Характерът на разкритата постройка от
ранновизантийската епоха, особеностите
на терена и близкото ѝ разположение до
терена на античния път, пресичал Русалий-
ския проход, дават основание да приемем
описаната ограда като малко крайпътно съ-
оръжение, обслужващо пътя през прохода.
Вероятно такава е била функцията и на сред-
новековната сграда, която илюстрира една
устойчива традиция на изграждане на ед-
нофункционални сгради в района на х. Тъжа
за дълъг период (Христов 1999, 15-22).
сре д н о в е ко в и е
solidly made and could bring many passen-
gers together. Its three walls were dug into
one of the banks of the river Tazha, its face
looking toward a small, enclosed area (court-
yard) and the river itself. Again according to
the legend adjacent to the main one there
was an outbuilding for household needs. In
winter, the monastery was occupied by two
or three monks who in bad weather signalled
the passengers with bells from Valchata Gla-
va (wolf’s head) locality, situated to the east of
the monastery.
The trial excavations carried out in the
area in the autumn of 1998 revealed the foun-
dations of a small building, covering an area
of about 45 sq. m., situated at 2 m above the
river level. The walls of the facility, which were
preserved up to 1.10 m from the floor sur-
face, were made of mortar-bonded broken
stones with an average thickness of 0.70 m.
The building had two rooms, severely demol-
ished in its eastern and southern parts. It was
covered with a massive construction of stand-
ard-sized tiles. The fragments of pottery and
glass ware and the large amount of building
ceramics collected during the research digs
allow us to date the site in the 4th-6th cen-
turies AD. In the 12th-14th centuries a more
than 9 m long wall of mud-bonded stones
was built (attached) to the western wall of the
Early Byzantine building. The wall is approxi-
mately east-west oriented and is part of a larg-
er building destroyed during the construction
of a dairy in the mentioned Manastira locality.
The nature of the revealed early Byzantine
building, the specificity of the terrain and its
proximity to the route of the ancient road via
the Rusaliyski Pass, give grounds to identify
the described enclosure as a small roadside
facility serving the road through the pass.
Probably this was the function of the medi-
eval building as well, which illustrates a sus-
tainable tradition of building single-function-
al structures in the area of Tazha hut for a long
period (Христов 1999, 15-22).
236 m i d d l e ag e s
Основи на късноантична и средновековна крайпътна станция до х. Тъжа
Foundations of a late antique and medieval roadside station at Tazha hut

сре д н о в е ко в и е 237 m i d d l e ag e s
 Основи на късноантична и средновекеовна крайпътна станция до х. Тъжа
Foundations of a late antique and medieval roadside station at Tazha hut
Средновековен некропол във
васильовската планина
Некрополът е разположен на 1 км се-
вероизточно от връх Васильов. При архео-
логическите разкопки през 1995 г. са реги-
стрирани около 120 гроба (Алексиев 1999,
5-14). Някои от тях на повърхността са мар-
кирани с побити големи плочи. При разко-
паването на някои от тях или от следите на
иманярската дейност може да се установи,
че гробните ями са полукръгли с разме-
ри 1,0 х 2,0 м, укрепени с плочести камъни.
Други ями са покрити с подобен вид пло-
чести камъни. Около гробовете са намере-
ни фрагменти от тънкостенна керамика, с
датировка към ХІІ–ХІІІ в. Според легендите
този некропол е свързан с преминаващи
кръстоносци, най-вече от времето на Иван
Асен ІІ, или в него са били погребани бълга-
ри, загинали в битки с латинците (Христов
2007, 102–103).
сре д н о в е ко в и е
Medieval necropolis in the Vasilyovska
Mountain
The necropolis is located 1 km northeast
of Vasilyov Peak. During the archaeological
excavations in 1995, about 120 graves were
registered (Алексиев 1999, 5-14). Some of
them are marked on the surface with large
slabs. When excavating some of them or from
the traces left by treasure hunt, it can be seen
that the grave pits are semicircular, measuring
1.0 x 2.0 m and lined with slab stones. Oth-
er pits are covered with a similar type of flat
stones (Fig.10-11). Fragments of thin-walled
ceramics, dated to the 12th-13th centuries
were scattered around the graves. According
to legends, the necropolis is either connected
with passing crusaders, especially from the
time of Ivan II Asen, or these were the graves
of Bulgarians who died in battles with the Lat-
ins (Христов 2007, 102–103).
238 m i d d l e ag e s
Проучени гробове от некропола при връх Васильов
Researched graves in the necropolis at the Vasilyov Peak

сре д н о в е ко в и е 239 m i d d l e ag e s
 оръжие
245. Кинжал
Хладно оръжие – кинжал; желязо; бронзо-
ва, позлатена дръжка. Триръбо, тънко острие
от желязо и биконична, овално извита на дъга
дръжка, с кръгло сечение, разширена в два-
та края. В основата има перпендикулярен на-
пречник, отлят заедно с дръжката, излизащ по
единия диаметър с два осемстенни издатъка.
Дръжката е позлатена и богато орнаментирана
с геометрични мотиви – ромбове в една линия,
ивици с лъкатушна линия. В много добро със-
тояние.
Размери: Дължина 33,6 см; широчина 11,2 см;
диаметър дръжка 3 см. Датира от XV в. Запад-
ноевропейско производство. Намерена между
Ловеч и Троян. НИМ-51020.
Публикация: Кънев 2017, 38
сре д н о в е ко в и е
Weapons
245. dagger
A cool weapon, dating back to the 15th century.
West-European produce. Iron; bronze, gilded han-
dle. A three-edged, thin iron blade and biconical
– arc-like curved handle widening at both ends;
round cross-section. The cross-guard at the base is
cast together with the handle and protruding with
two octagonal projections. The handle is gilded
and richly ornamented with geometric motifs –
lozenges in a line, strips of meandering lines. Very
good condition.
Dimensions: length 33.6 сm; width 11.2 сm; di-
ameter of handle 3 cm. Found between Lovech
and Troyan. НИМ- 51020.
Published by Кънев 2017, 38
240 m i d d l e ag e s
246. Боздуган
Желязо. Височина 5,4 см; диаметър мин.
4,5 см, макс. 8,0 см; диаметър втулка 3,0 см.
Призматичен, четиришипен. Местонамиране:
западно от с. Орешак. XII – първа половина на
XIII век. МНХЗПИ – Арх Ср М 12. Непубликуван.
сре д н о в е ко в и е
246. Mace
Iron. 12th-first half of the 13th century. Height
5.4 cm, diameter – min. 4.5 – max. 8 cm, diameter
of socket – 3.0 cm.
Prismatic, four-flanged. Findspot: west of Ore-
shak village. МНХЗПИ – Арх Ср М 12. Unpublished.
241 m i d d l e ag e s
 накити adornments
247. Гривна 247. Bracelet
Бронз. Диаметър 4,9 см. Широчина 1,4-1,6 см. Bronze. 12th–14th centuries. Diameter 4.9 cm
XII–XIV век. МНХЗПИ – АрхСрМ 13. Непубликува- Width 1.4–1.6 cm. МНХЗПИ – АрхСрМ 13. Unpub-
на. lished.

248–249. наушници – 2 бр. 248–249. over ear pendants

Диаметър 4,1 см. Дарение от Богомил Донев. 12th–14th centuries. Diameter 4.1 cm. Donation
Местонамиране: средновековна крепост при с. by Bogomil Donev. Findspot: medieval fortress
Добродан. XII–XIV век. МНХЗПИ – AСРМ 8. near the village of Dobrodan. МНХЗПИ – AСРМ 8.
Непубликувани. Unpublished.

сре д н о в е ко в и е 242 m i d d l e ag e s
250. Пръстен 250. ring
Сребро. Височина 2,5 см; сечение 2 см. Даре- Silver. 12th-14th centuries. Height 2.5 cm,
ние от Богомил Донев МНХЗПИ – AСРМ 10. XII– section 2 cm. Donation by Bogomil Donev.
XIV век. МНХЗПИ – AСРМ 10. Unpublished.
Непубликуван.

251–252. Гривни – 2бр. 251–252. Bracelets

Бронз, с оплетка. 1. Диаметър 6,1 см; 2. Диа- Bronze braid bracelets. Diameter (small brace-
метър 7 см. Дебнево 174. let) 6.1 cm, (large bracelet) 7 cm. Debnevo 174.

1.

2.

сре д н о в е ко в и е 243 m i d d l e ag e s
253. Гривна 253. Bracelet
Бронз. Диаметър 6 см. Дебнево № 171. Bronze. Diameter 6 cm. Debnevo № 171

254. огърлица 254. necklace

Кехлибар. Некропола от с. Добродан. МНХЗ- Amber. Necropolis at the village of Dobrodan.
ПИ – СРст. – 3. МНХЗПИ – СРст. – 3.

сре д н о в е ко в и е 244 m i d d l e ag e s
255. Гривна
Стъклени мъниста. Гроб № 1 от некропола
при с. Добродан. МНХЗПИ – СРст. 1
256. накит
Цялостно запазен невестински накит, със-
тавен от 11 бр. апликации: шестстенни – 5 бр.,
двойнотриъгълни – 4 бр., два накрайника с три-
ъгълна форма, скосени при основата. Всички са
били пришити към текстилна или кожена ма-
терия с обща дължина 26 см. Изработени са от
сребърна сплав, лицето е позлатено, с инкрус-
тирани стъклени камъни с подложка от текстил
(вероятно лен). Апликациите са отляти, украса
псевдофилигран и инкрустация със стъклени
камъни.
Размери: Шестстенни апликации: 3,4 х 3,1 х
0,19 см; двойнотриъгълни апликации: 3,37 х
0,17 см; накрайници: 3,65 х 2,5 х 0,18 см. Местона-
миране: землище на с. Калейца.
Датировка ХVІІ в. или XVIII в. НИМ-63 339.
сре д н о в е ко в и е
255. Bracelet
Glass beads. Grave No 1 in the necropolis at the
village of Dobrodan. МНХЗПИ – СРст. 1
256. adornment
17th or 18th century. Completely preserved
bridal jewellery made up of 11 appliqués: hexago-
nal-5 pcs, double-triangular – 4 pcs. 2 terminals of
triangular shape, bevelled at the base. All were ap-
plied onto textile or leather fabric with total length
of 26 cm. They are made of silver alloy; the face is
gilded, inlaid with glass stones on a textile backing
(possibly linen). The appliqués are cast, the decora-
tion pseudo-filigree and glass stone inlay.
Dimensions: hexagonal appliqués: 3.4 x 3.1 x
0.19 сm;
Double-triangular appliqués: 3.3 x 72.72 x
0.17 сm. Terminals: 3.65 x 2.5 x 0.18 cm. Findspot:
the villages of Kaleytsa.
Inv. No НИМ-63 339.
245 m i d d l e ag e s
 Средновековни монети
От хрониката на случайните археоло-
гически находки в Троянско става ясно, че
през целия ХХ век са откривани голям брой
средновековни монети. Така например през
1926 г. в околностите на с. Дебнево са откри-
ти около 600 византийски медни монети,
датирани за XI–XII век (Мушмов 1926/27, 324).
В подножието на средновекoвната кре-
пост Малкото кале жител на село Добро-
дан открива делва с медни скифати също
датирани за XI–XII век (Тотевски 1992, 32).
Средновековни монети в това число и
златна скифата са намерени в пределите на
крепостта Бальово кале, м. Домус кочина
(Тотевски 1992, 32).
В троянския край средновековни моне-
ти са открити и при археологическите раз-
копки на големите крепости при с. Дебнево
и с. Добродан. Те се съхраняват в Регионал-
ния исторически музей Ловеч. К. Дочев съ-
общава, че според непубликуваните нумиз-
матични данни от крепостта при с. Дебнево
в един от некрополите до укреплението са
открити над 350 единични монети, повече-
то от тях от периода ХІІІ–ХІV в., както и тур-
ски от ХVІ–ХVІІ в. Сред византийските моне-
ти има екземпляри от Латинската империя
(1204–1261), Никейската империя (1204–1261)
и Солунското деспотство (Дочев 2018, 83–
100). Намерени са също и български медни
и сребърни монети на цар Иван Алексан-
дър със сина си Михаил Асен (1322–1355) и
на цар Иван Шишман (1371–1395).
Множество монети са открити и при
разкопките на калето при с. Добродан.
В Музея на занаятите се съхраняват 7
добре запазени средновековни монети да-
тирани в широки хронологически граници
от X до XIV век.
сре д н о в е ко в и е
Medieval coins
It becomes clear from the chronicle of the
accidental archaeological finds in the region
of Troyan that throughout the 20th century a
large number of medieval coins were found.
For example, in 1926 about 600 Byzantine cop-
per coins dating back to the 11th-12th centuries
were discovered in the vicinity of the village of
Debnevo (Мушмов 1926/27, 324). At the foot of
the medieval fortress called Malkoto Kale, a lo-
cal man from the village of Dobrodan found
a pot with copper-scyphates, also dated from
the 11th-12th century (Тотевски, 1992, 32).
Medieval coins, including a gold scyphate,
were found within the fortress of Balyovo Kale
(in Domus Kochina site, cf. Тотевски, 1992, 32).
In the Troyan region, medieval coins were
discovered during the archaeological excava-
tions of the large fortresses near the villages
of Debnevo and Dobrodan. They are kept in
the Regional History Museum in Lovech. K.
Dochev reports that, according to the unpub-
lished numismatic data from the fortress near
Debnevo, in one of the necropolises by the
fortress over 350 single coins, most of them
from the 13th-14th centuries were found, as
well as Turkish coins from the 16th-17th cen-
turies. Among the Byzantine coins occur ex-
emplars of the Latin Empire (1204-1261), the
Nicaean Empire (1204-1261) and the Thessalo-
nian Despotate (Дочев 2018, 83–100) as well as
Bulgarian copper and silver coins of Tsar Ivan
Alexander with his son Mihail Asen (1322-1355)
and Tsar Ivan Shishman (1371-1395).
Numerous coins have also been recovered
during the excavations of the fortress in the
village of Dobrodan.
Seven well-preserved medieval coins
broadly dating from the 10th to the 14th cen-
turies are kept in the Craft Museum.
246 m i d d l e ag e s
257. Фолис 257. Follis
Мед. Византия. Диаметър 3,1 см; тегло 11,46 г. Copper. Byzantine. 976-1035. Diameter 3.1 cm,
Клас А2. 976-1035 г. МНХЗПИ – Н633. Неизвестно weight 11.46 g. Class A2. МНХЗПИ – Н633. Un-
местонамиране. known findspot.

258. Фолис 258. Follis

Мед. Византия. Диаметър 2,8 см; тегло 8,66 г. Copper. Byzantine. 1030-1042. Diameter 2.8 cm,
Клас В. 1030-1042 г. МНХЗПИ – Н645. Неизвестно weight 8.66 g. Class B, МНХЗПИ – Н645. Unknown
местонамиране. findspot.

259. Фолис 259. Follis

Мед. Византия. Диаметър 2,27 см; тегло 8,75 г. Copper. Byzantine. Constantine X Ducas
Константин Х Дука (1059–1067 г.). МНХЗПИ – Н637. (1059–1067). Diameter 2.27 cm, weight 8.75 g.
Неизвестно местонамиране. МНХЗПИ – Н637. Unknown findspot.

260. Грош 260. Venetian grosso

Сребро. Венеция. Дожд Джовани Дандоло Silver. Venice. Doge Giovanni Dandolo (1280–
(1280–1289 г. ). Диаметър 2 см; тегло 2 г. МНХЗ- 1289). Diameter 2 cm, weight 2 g. МНХЗПИ – Н1061.
ПИ – Н1061. Неизвестно местонамиране. Unknown findspot.

сре д н о в е ко в и е 247 m i d d l e ag e s
261. Перпер
Злато. Византия. Императорите Андроник II и
Андроник III Палеолози (1325–1328 г.) Диаметър
2,5 см; тегло 4,17 г. Открита в м. Попина лъка под
м. Шамака. МНХЗПИ –Н1079.
262. аспра
Сребро. България. Иван Александър и Ми-
хаил Асен (1337-1370 г. ). Диаметър 2,1 см; тегло
1,21 г. С. Добродан. МНХЗПИ – Н1083.
263. аспра
Сребро. България. Иван Шишман (1370-
1393 г.). Диаметър 1,5 см; тегло 0,6 г. МНХЗПИ –
Н1260. Неизвестно местонамиране.
264. оловен печат
Печатът представлява оловно ядро, почти
правилен кръг, с диаметър 29–30 мм, дебелина
около 2,5 мм и тегло 16,6 г.
аверс: Военен светец в цял ръст, облечен
в ризница и броня. Краката му са обути в къси
чизми. Наметнат е с хламида, обточена по края
с ивица от едри перли. Лицето му е голобрадо,
обградено с гъсти къдрици коса и нимба от
плътен кръг. В дясната си ръка държи дълго ко-
пие, а с лявата прикрепя опрян на земята, сил-
сре д н о в е ко в и е 248
261. hyperpyron
Gold. Byzantium. Emperors Andronicus II and
Andronicus III Palaeologus (1325-1328) Diameter
2.5 cm, weight 4.17 g. Found in Popina Laka locali-
ty near Shamaka area. МНХЗПИ –Н1079.
262. aspron
Silver. Bulgaria. Ivan Alexander and Mihail Asen
(1337-1370). Diameter 2.1 cm, weight 1.21 g. Do-
brodan village. МНХЗПИ –Н1083.
263. aspron
Silver. Bulgaria. Ivan Shishman (1370-1393). Di-
ameter 1.5 cm, weight 0.6 g, МНХЗПИ –Н1260. Un-
known findspot.
264. Lead seal
Lead core, almost precise circle, diameter 29–
30 mm, thickness about 2.5 mm and weight 16.6 g.
obverse: A military saint standing, dressed in
full armour. He is wearing short boots on his legs
and a chlamys trimmed with a strip of large pearls
is on his shoulders. Beardless face, surrounded by
bushy curls of hair and a nimbus rendered as a thick
circle. He is holding a long spear in the right hand,
his left hand resting on a highly convex and rich-
ly ornamented shield on the ground, in a profile.
m i d d l e ag e s
но изпъкнал и богато орнаментиран щит, в про-
фил. В полетата отстрани е изписан вертикален
надпис: ‘О / ГЕ / ΩР / ГI / Оς – _ / М _ /С’_ / П’Е / ЛІ / Т.
Някои детайли в иконографията на светеца,
както и вертикалния надпис в ляво от фигура-
та, който се разчита като Ο α γιο ς Γεωργιο ς не
оставят съмнение, че на лицевата страна на пе-
чата е изобразен Св. Георги като римски воин. В
полето вдясно от фигурата е изписано някакво
прозвище на светеца, което поради размазва-
нето на част от буквите е трудно за тълкуване.
Крайните пет букви се разчитат като ПЕЛІТ и ве-
роятно прозвището е свързано с гръцката дума
πελτη- лек щит, и насочва към функцията му на
защитник, покровител, патрон. Едно от извест-
ните прозвища на този светец е “защитник на
крепости”.
реверс: Върху цялото поле на гърба е разпо-
ложен седем редов надпис:
+КЕRОНΘ/SРАZІМНР/АСПАΘUPAТ/SANOTUKUP/
ПАЛАТSДОМ /СТНКОТНС/ДUCEOC/ = * =
Надписа се развива като:
+Κ(υρι)ε Βοηθ(ει) Σραζιμιρ[ο] (προτο)σπαθ[αριω]
υπατ[ω] (και)
(προτο)νο[ταριω] του κουρ[ο]παλατ(ου) και
δομ[ε] στικο της Δυσεος. Най-горния ред е зает
от кратката форма на традиционната инвока-
тивна формула “Господи помагай”, а на втория
ред е изписано името на титуляра на печата
Срацимир. Името е характерно за част от ари-
стократичната върхушка на средновековното
българско общество, засвидетелствано в пис-
мени извори от Втората българска държава.
Според така предложения анализ на ико-
нографската и наративна традиция на епоха-
та печатът трябва да се датира към средата на
ХІв. сл. Хр. Местонамиране: крайпътна станция
Монтемно.
Публикации: Стойнов 2004, 56–60.
сре д н о в е ко в и е 249
There is a vertical inscription at the two sides of the
image: ‘О / ГЕ / ΩР / ГI / Оς – _ / М _ /С’_ / П’Е / ЛІ / Т.
Some details in the iconography of the saint, as
well as the vertical inscription on the left of the fig-
ure, which is read as Ο α γιο ς Γεωργιο ς , do not
leave any doubt that the face of the seal bears the
image of St. George as a Roman warrior. In the field
on the right of the figure is probably some epithet
of the saint, which is difficult to interpret because
of the illegibility of part of the letters. The final five
letters are read as ПЕЛІТ, and probably the epithet
is related to the Greek word πελτη, light shield and
points to the saint’s function as a protector, de-
fender and patron. One of the famous epithets of
this saint is a “defender of fortresses”.
reverse: On the entire back of the field there is
a seven-line inscription:
+КЕRОНΘ/SРАZІМНР/АСПАΘUPAТ/SA-
NOTUKUP/ПАЛАТSДОМ /СТНКОТНС/ДUCEOC/
=*=
The inscription develops as:
+Κ(υρι)ε Βοηθ(ει) Σραζιμιρ[ο] (προτο)σπαθ[αριω]
υπατ[ω] (και)
(προτο)νο[ταριω] του κουρ[ο]παλατ(ου) και
δομ[ε] στικο της Δυσεος.. The top line contains
the short form of the traditional invocation formu-
la, “Lord help” and in the second line is the name of
the holder Sratsimir. The name is characteristic of
part of the aristocratic Establishment of the medie-
val Bulgarian society, evidenced in written sources
from the Second Bulgarian Kingdom
According to the proposed analysis of the
iconographic and narrative tradition of the period,
the seal should be dated to the middle of the 14th
century.
Findspot: Montemno roadside station
Published by Stoynov 2004, 56–60.
m i d d l e ag e s
265. Късносредновековна керамична пещ
от гр. троян
През 1973 г. в центъра на гр. Троян е открита
пещ за битова керамика датирана на прехода
между Късното средновековие и Възраждане-
то. Впоследствие е преместена до Троянския
музей и експонирана. Пещта е с диаметър
1,20 м.
Както пише троянския краевед Ганко Цанов
е „напълно запазена с извитите си гевгири, с
кръглите дупки на „фишеците” за преминаване
на опалващия огън, с добре окръглената „каца”,
с целия си строеж тя ни убеждава в дословната
аналогия със строежа на пещите от Троянско
през XVIII и XIX век (Цанов 1991, 29).
Твърде възможно е тази пещ да се датира и
за едно-две столетия по-рано.
сре д н о в е ко в и е
265. Late medieval ceramic kiln in Troyan
In 1973 in the centre of the town of Troyan a
kiln for household ceramics was revealed. The kiln
is dating from the transitional period between
the Late Middle Ages and the Renaissance. It was
subsequently moved to the Troyan Museum and
exhibited there. The kiln has a diameter of 1.20 m.
The local historian Ganko Tsanev writes that
the kiln “is completely preserved with its curved
body of sun-dry bricks, round holes for the scorch-
ing fire to pass through and well rounded internal
space; by its whole construction it convinces us in
its full correspondence with the building pattern
of the kilns in the Troyan region from the 18th and
19th centuries” (Tsanov, 1991, 29).
It is very possible that this kiln could be dated
for a couple of centuries earlier.
250 m i d d l e ag e s
 ЛитератУра

Christov 2001: Chr. Christov. The Rocky sanctuaries in Mаuntain Thrace, Велико Търново,
Фабер, 2001, 1 – 144.
docheva-peeva 2017: E. Docheva-Peeva.Mask. – Legends in Gold Thracian Treasures from Bul-
garia. Bergen City Museum 2017, 256.
Forni 1974: G. Forni.Concideration sur L occupation militaite en Thrace au cours de deux pre-
mieres siecles de notre ere. – Thrace, 1974, 123 – 146.
Gencheva 2012: E. Gencheva. Roman military equipment from the Bulgarian Lands (1st – 3rd c.
AD). – The Lower Danube Roman Limes (1–6th c. AD). Sofia 2012, 89 – 120.
Gerov 1989: B. Gerov. Inscriptiones Latinae in Bulgaria Repertae. Inscriptiones inter Oescum et
Iatrum repertae. Serdicae, MCMLXXXIX / ILBR, 1989; /= Борис Геров. Латинските надписи,
намерени в България. Надписи, намерени между Искър и Янтра. София, 1989.
hristov 2015: Iv. Hristov. Sostra Roman Castellum, Road-side Station and Settlements on the
Road Oescus (Ulpia Oescus) – Philippopolis 2nd – 5th. – Thracian, Greek, Roman And Medi-
eval Cities, Residences And Fortresses In Bulgaria Scientific Editor Rumen Ivanov Sofia 2015,
279 – 340.
Johson1987: А. Johnson. Romishe Kastelle des I. Und 2 jahrh.n.Chr. in ritannien und in den ger-
manischen Provinzen des Romerreiches.Mainz am Rhein, 1987.
Kitow, pawlow 1987: G. Kitow, P. Pavlow. Kultura Tracka na ziemiach okregu Loweczanskiego.
Sofia, 1987.
Tacheva 1982: М. Tacheva. Yet another view on the European Masians /Against Strabo, VII, 3,
2/ – Thracia Antiqua, 9, 31 – 49.
Tonkova 1994: М. Tonkova Vestiges g'ateliers g'orfeurevie Thraces des V-e – III-es AM. S-C. surle
territore de la Bulgarie. – Hellis, III, 175-200.
Tsontchev 1959: D. Tsontchev. La roie romaine Philippolis- Sub Radice.- In: Latomus XVIII, 1,
1959, 158-164.
Vladkova 2012: Vladkova, P. On the working of Bone and Horn in Novae – The Lower Danube
Roman Limes (1st–6th c. AD). Sofia 2012, 211–250.

аврамов 1914: В. Аврамов. Траяновият път от Карпатите до Пловдив, – ИБАД, IV, 1914,
227 – 237.
аврамов 1929: Аврамов, В. Войната на Българите с Византия в 1190 г. и погромът на импе-
ратор Исак Ангел при гр. Трявна. София, 1929.
алексиев 1999: Йорд. Алексиев. Топонимът „Латински, русалийски“ и некрополът във Ва-
сильовската планина. – Старопланински проучвания, 1, София 1999, 5 – 14.
Балболова – иванова, м. 1988: М. Балболова – Иванова. Средновековното укрепено се-
лище и некропол в м. Малкото кале при с. Добродан, Троянска селищна система. – Кул-
турно-историческо наследство на Троянския край. I, 21 – 28.
Бешевлиев 1955: В. Бешевлиев. Латински местни имена в Мизия и Тракия.- In: Сборник
Гаврил Кацаров, София, 1955, 290.
Бинев 1999: М. Бинев. Проучвания на ранновизантийската крепост Бальово кале при с.
Терзийско. – Старопланински проучвания, 1, София 1999, 136 – 140.
Бончев 1900: Г. Бончев. Пещерата при с. Голяма Желязна (Троянска околия). – В: Трудове
на Българското Природоизпитателно Дружество, I, 1900. 80–98.
венедиков 1956: Ив. Венедиков. Келтското нашествие в нашите земи през III в. пр. н. е. под
светлината на археологическия материал. – Ипр. кн. 3, 77–95.

251
владкова 2006: П. Владкова. Обработка на кост и рог в съвременните български земи
през Римската епоха и Късната Античност (историография, извори, терминология, ра-
ботилници, технология, класификация) – Археология на българските земи, том ІІ, Со-
фия, 2006, 245 – 287.
Генчева 2004: Евг. Генчева. Въоръжението на римската армия през времето на принципа-
та. – Археология на българските земи, том І, София, 2004, 137 – 153.
Геров 1950: Б. Геров. Северната граница на провинция Тракия. – ИАИ, 17, 1950, 11 – 29.
Геров 1980: Б. Геров. Земевладението в Римска Тракия и Мизия (I–III в.). – ГСУ – ФКНФ, 52,
1977, 1980: 5 – 173.
Гущераклиев, димитрова 2017: Р. Гущераклиев, М. Димитрова (съст.). Археологическо
наследство – Ловешка област. Каталог. Ловеч, 2017.
Гущереклиев 2016: Р. Гущераклиев. Рядък монетен тип с изображение на Пан от монетар-
ницата на Хадрианопол (ІІІ век). – Тракия и околния свят. Сборник с доклади от Нацио-
нална научна конференция 27–29 октомври 2016 г. Шумен 2016, 358–370.
динчев 2000: В. Динчев. Селските викуси в днешните български земи през Римската епоха
(І – края на ІІІ в.) –Известия на Националния исторически музей, Т. ХІ, 2000, 185 – 220.
дочев 2018: К. Дочев. Троянския край през Средновековието (XI – XIV век) по исторически
и археологически данни. – Троян. Документи, открития, събития, личности. В. Търново
2018, 83 – 100.
дрянска 1979: Н. Дрянска. Саркофаг от Ломец. – МПК, кн. 1, 1979, 15 – 17.
Захариев 1978: Захариев, Ив. Средновековен некропол на местността Калето при село
Дебнево, Ловешки окръг. – Археология, XX, 1978, кн. 1, с. 42
Златарски 1972: В. Златарски. История на българската държава през Средните векове, ІІ,
София, 1972.
иванов 1992: Т. Иванов. Укрепителната система на римския кастел и ранновизантийски
град Германия (Сапарева баня). – ВИсб., кн. 4, 1992, 5 – 25.
иванов 1999: Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и
Дуросторум от Август до Маврикий. София 1999.
иванов 2006: Р. Иванов. Строителна керамика от Долния Дунав. – Археология на българ-
ските земи, том II, София 2006, 125 – 208.
иванов, христов 2009: Р. Иванов, Ив. Христов. Постамент за статуя на Галиен от кастела
Состра. – Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. София, 2013, 424 – 428.
иванова 2003: М. Иванова. Пещ за битова керамика край с. Лешница, община Ловеч. –
Состра. Проучване: на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипопо-
лис, том І, В. Търново, Фабер, 2003, 57 – 64.
иванова 2013: Б. Иванова. Вотивна пластика. – Светилище на Тракийския конник край
Состра, София 2013, 67-118.
Камишева 2004: М. Камишева. Керамични и стъклени съдове от Римската епоха от пътни
станции и крайпътни съоръжения по трасето на античния път Ескус – Филипополис. –
Римски крайпътни станции на пътя Ескус – Филипополис. Ад радицес – Монтемно –
Суб радицес. В. Търново, Фабер, 2004, 61 – 107.
Кацаров 1930: Г. Кацаров. Принос към древната история на Ловчанско – Ловеч и Ловчан-
ско. I. София, 1930.
Кацаров, дечев 1949: Г. Кацаров, Д. Дечев. Извори за старата история и география на
Тракия и Македония. София, 1949.
Китов 2003: Г. Китов. Некрополите на Состра. – В: Состра. Проучване: на римската крайпът-
на станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис, Том 1, В. Търново, 2003, 72 – 140.
Китов, Павлов 1986: Г. Китов и П. Павлов. Тракийската култура на територията на Ловеш-
ки окръг. София, 1986 (Албум).

252
Китов, Шалганов, Крайнов 1980: Китов, Шалганов, Крайнов 1980: Г. Китов, К. Шалганов,
Ив. Крайнов. Траките в Ловешки окръг. С., 1980.
Кузов 2000-2001: Х. Кузов. Ключалки и ключове за тоалетни сандъчета от Римската епоха
във Варненския археологически музей. – Известия на Народния музей – Варна, 36-37
(51 – 52), 2000-2001, 188 – 211.
Кънев 2017: Ив. Кънев. Колекция Средновековно въоръжение VII–XVII век. София 2017.
миков 1950: В. Миков. Тракийски накитни предмети от V – II в. пр. н. е. – ИБАИ, 1, 146 – 156.
миков 1929: В. Миков. Скални изображения от България. – ИАИ, V, 300 – 302.
милчев 1956: Ат. Милчев. Археологическо Проучване: на Севлиевско и Троянско. – ГСУ,
Фиф, кн. 1, 445 – 539.
михайлов 1993: Г. Михайлов. Усдицезика. – Кратка енциклопедия Тракийска древност.
София, 1993.
мутафова 2018: Кр. Мутафова. Троян и Троянско в османската документация от
XV – XVII век. – Троян. Документи, открития, събития, личности. В. Търново 2018, 113 – 200.
мутафчиева 2018: Яна Мутафчиева. Бронзови съдове от Тракия от V – IV в. пр. Хр. Авторе-
ферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“. София
2018.
мушмов 1925/26: Н. Мушмов. Колективни монетни находки през 1925 г. – ИБАИ, София,
1925/1926, 321.
мушмов 1932/3: Н. Мушмов. Колективни находки от монети. – ИБАИ, т. VII, 1932/1933.
николов 1985: Д. Николов. Охрана на пътищата в Римска Тракия и Мизия. – Поселищен
живот в Тракия, Ямбол, 1994, 125 – 131.
николов 1994: Д. Николов. Охрана на пътищата в Римска Тракия и Мизия. – Поселищен
живот в Тракия, Ямбол, 1994, 125 – 131.
овчаров 1982: Д. Овчаров. Български средновековни рисунки и графити. София, 1982.
Попов 1982: Ат. Попов. Крепостни и укрепителни съоръжения в Крънската средновеков-
на област, София, 1982.
Спиридонов 1983: Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племе на до
III в. пр. н. е. – Атлас. София.
Стойнов 2004: П. Стойнов. Молевдовул на протоспатарий Срацимир от района на
Praesidium Montemno. – Римски крайпътни станции на пътя Ескус – Филипополис. Ад
радицес – Монтемно – Суб радицес. В. Търново, Фабер, 2004, 56 – 60.
Стоянов 1904: Ил. Стоянов. Пещерата Топля при с. Голяма Желязна. – В: Трудове на Българ-
ското Природоизпитателно Дружество, I, 1904, табл. 2 – 3.
тачева 1997: М. Тачева. История на Българските земи в Древността през Елинистическата
и Римската епоха. София, 1997.
теодосиев 1991: Н. Теодосиев. Тракийските надписи от V – IV в. пр. н. е. Опит за проблема-
тизация (част II). – Нумизматика, кн. 3 – 4, 37 – 47.
торбатов 2000: С. Торбатов. Функционално и типологическо съдържание на късноантич-
ната фортификационна терминология. – Археологически вести, Приложение №3. Со-
фия, 2002, 3-40.
торбатов 2012: С. Торбатов. Гарнизонът на Сексагинта Приста – Известия на Регионален
исторически музей Русе, книга ХV, 2012, 111 – 132.
торбатов 2013: С. Торбатов. Надписи – Светилище на Тракийския конник край Состра, Со-
фия 2013, 119 – 141.
торбатов 2013а: С. Торбатов. Монети. – Светилище на Тракийския конник край Состра,
София 2013, 141 – 188.

253
торбатов 2013б: С. Торбатов. Дребни находки. – Светилище на Тракийския конник край
Состра, София 2013, 201 – 228.
торбатов, христов 2003: С. Торбатов, Ив. Христов. Археологически проучвания на рим-
ския кастел Состра край с. Ломец, Троянско. – Археологически открития и разкопки
през 2002, София, 2003, 77 – 79.
тотевски 1988: Т. Тотевски. Златни и сребърни накитни предмети от могилни гробове от
Троянско. – Културно-историческо наследство на Троянския край, 1, София, 10 – 20.
тотевски 1991: Т. Тотевски. Случайни археологически находки от Троянско. – Културно-ис-
торическо наследство на Троянския край, кн. 4, 3–24.
тотевски 1992: Т. Тотевски. Троянският край през праисторическата епоха и античността-
Културно- историческо наследство на Троянския край, кн. 5, София, 1992, 3 – 33
Фол 1993: Ал. Фол. Тракийската култура: казано и премълчано. София.
Фол 1975: Ал. Фол. Тракия и Балканите през Ранноелинистическата епоха. София, 1975.
Фол 1977: Ал. Фол. Проучвания върху гръцките извори за древна Тракия. II Тракийският
логос на Херодот. – ГСУ, ИФ, LXVII. София 1977.
Фол, Спиридонов 1983: Ал. Фол, Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските
племена до III в. пр. н. е. София, 1983.
христов 1992: Ив. Христов. Тракийски култови паметници по горното течение на р. Осъм.
– Поселищни проучвания, кн. 3 – 4, 1992, 5 – 10.
христов 1992а: Ив. Христов. Северната граница на провинция Тракия в светлината на
нови археологически материали. – Известия на исторически музей Кюстендил, т. IV,
1992, 241 – 244.
христов 1995: Ив. Христов. Монетна находка трасираща Русалийския проход. – Нумизма-
тика. Нови проучвания, Велико Търново 1995, 3 – 4
христов 1997: Ив. Христов. Тракийски култови паметници в Хемус. – Минало, кн. 1, 1997,
5 – 14.
христов 1998: Ив. Христов. Колективна находка с бронзови монети на Филип Македонски
и Александър Велики от с. Горно Трапе, Троянска община. – Нумизматични изследва-
ния, кн. 2, 1998, 5 – 14.
христов 1999: Ив. Христов. Планинска Тракия. Население, религия и култура в Древ-
ността. В. Търново. Фабер. 1999, 1 – 256.
христов 1999: Ив. Христов. Русалийският проход в Централна Стара планина. Проучвания
и материали. – Старопланински проучвания, кн. 1, 1999, 15 – 22
христов 2002: Ив. Христов. Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към исто-
рическата география на древна Тракия. В. Търново, Фабер, 2002, 1 – 183.
христов 2002а: Ив. Христов. Тракийска накитни съкровища VІІ–VІ в. пр. Хр. София 2002.
христов 2002б: Ив. Христов. Тракийско крайпътно светилище на вр. Чучул в Централна
Стара планина. – Минало, кн. 1, 2002, 5 – 9. София, 2002, 1 – 96.
христов 2003: Ив. Христов. Епиграфски паметници от Состра. – В: Состра, І. Проучване: на
римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис. В. Търново, 2003,
31-39.
христов 2004: Ив. Христов. Тракийски накитни съкровища (ІХ – VІ в. пр. Хр.) от фонда на
Националния исторически музей. – Известия на Националния исторически музей, том
ХІV, 2004, 43 – 67.
христов 2006: Ив. Христов. Состра. Проучване: на римската крайпътна станция и кастел
на пътя Ескус – Филипополис. Том ІІ. Велико Търново, Фабер, 2006, 1 – 136.
христов 2007: Ив. Христов. Светилища на траките в Централен Хемус. Фабер, 2007.
христов 2007а: Ив. Христов. Антични и средновековни крепости в Централна Стара пла-
нина. Фабер, 2007.

254
христов 2011: Ив. Христов. Кастелът Состра на пътя Ескус–Филипополис. Строителни пе-
риоди в изграждането на укрепения лагер и неговото развитие от ІІ до V век. – Известия
на НИМ, том 23, 2011, 60 – 81.
христов 2012: Ив. Христов. Ad radices. Римска крайпътна станция на пътя Ескус–Филипо-
полис. София 2012, 1 – 96.
христов 2015: Ив. Христов. Praetorium Sostra. Проучване: на римската крайпътна станция
Состра на пътя Ескус – Филипополис II – ІІІ век. София 2015, 1 – 144. The Praetorium Of
Sostra. A study of the Roman roadside station of Sostra on Oescus – Philippopolis road (II – III
century). Sofia 2015.
христов 2016: Ив. Христов. Президии, бурги и фрури в провинция Мизия и Тракия
II – ІV век. София 2016, 1 – 224.
христов 2018: Ив. Христов. Античната история на Троянския край – I хил. пр. Хр. – нача-
лото на VII в. сл. Хр. – Троян. Документи, открития, събития, личности. В. Търново 2018,
48 – 82.
христов 2019: Ив. Христов. Крайпътно светилище с милиарна колона от времето на импе-
ратор Филип І Араб до трасето на античния път Ескус – Филипополис до кастела Состра.
– Известия на Национален исторически музей, том 32, 2019 – под печат.
христов и др. 2004: (съавторство с М. Иванова–Камишева и Павлин Стойнов). Римски
крайпътни станции на пътя Ескус – Филипополис. Ад радицес – Монтемно – Суб ра-
дицес. В. Търново, Фабер, 2004, 1 – 156.
христов и колектив 1995: Ив. Христов и колектив. Проучвания на няколко археологиче-
ските обекти във Васильовската планина – Поселищни проучвания, кн. 3 – 4, 1995, 7 – 29.
христов, Гоцев 2003: Ив. Христов, Ал. Гоцев. Проучване: на тракийското светилище в м.
Турлата край Троян. – Археология, кн. 3, 2003, 21 – 29.
христов, маркова-Камишева, Стойнов 2004: Ив. Христов, М. Маркова-Камишева, П.
Стойнов. Римски крайпътни станции на пътя Ескус – Филипополис. Ад радицес – Мон-
темно – Суб радицес. В. Търново, Фабер, 2004, 1 – 156.
христов, Прокопов 2005: Ив. Христов, Ил. Прокопов. Новооткрита монетна находка на
тетрадрахми от Елинистическата епоха в землището на с. Голяма Желязна, Община Тро-
ян. – Известия на Националния исторически музей, том ХV, 2005, 106 – 117.
христов, Стоев 2016: Ив. Христов, К. Стоев. Римска военна диплома от 11 октомври 146 г.
на войник от ІІ Матиакска кохорта – Известия на Националния исторически музей том
28, 2016, 309 – 322.
христов, торбатов, иванова, иванов, нинов 2013: Ив. Христов, С. Торбатов, Б. Иванова,
Ст. Иванов, Л. Нинов. Светилище на Тракийския конник край Состра, София 2013, 1 – 267.
The sanctuary of the thracian horseman by Sostra. Sofia 2013.
христов, христова 2004: Ив. Христов, В. Христова. Колективна находка на римско напа-
дателно въоръжение от района на Централна Стара планина. – Известия на Национал-
ния исторически музей, том ХІV, 2004, 68 – 84.
Цанов 1991: Г. Цанов. По-значими керамични центрове през Възраждането. – Култур-
но-историческо наследство на Троянския край. Кн. 4. София 1991, 25 – 41.
Цачева 1992: М. Цачева. Археологически разкопки и проучвания в местността Калето при
село Дебнево, община Троян. – Културно-историческо наследство на Троянския край.
Кн. 5. Принос към историята на Троянския край от Древността до Освобождението. Со-
фия, 1992, с. 39.
Чолакова 2006: Ан. Чолакова. Римското стъклени съдове от България (I – III век ). – Архео-
логия на българските земи. Том II. София 2006, 209 – 244.

255
СъКращения:

ГСУ – Годишник на Софийския университет

ИФФ – Историко-филологически факултет
ФЗФ – Факултет за западни филологии
ФИФ – Философско-исторически факултет
ФФ – Филологически факултет
ИАИ – Известия на археологическия институт, София
ИБИД – Известия на Българското историческо дружество, София
ИИД – Известия на историческото дружество, София
ИПр – Исторически преглед, София
МПК – Музеи и паметници на културата, София

256