3.2.

Запалителна уредба

Предназначение.
Запалителната уредба трябва да осигури запалване на горивовъздушната
смес в определен цилиндър на двигателя в точно определен момент от неговата
работа.
Към запалителната уредба се поставят следните изисквания:
- да се създаде електрическа искра между електродите на искровите
свещи с такива стойности на параметрите, че да се гарантира запалването на
горивовъздушната смес при всички работни режими на двигателя;
- да подава електрическа искра към свещите на съответните цилиндри в
точно определен момент, синхронно с работата на двигателя.
Електрическата искра между електродите на свещта възниква в резултат
на приложено към нея високо напрежение, създадено от запалителната уредба.
Напрежението, при което възниква електрическа искра, се нарича пробивно
напрежение Uпр. Стойността му зависи от температурата и налягането в
горивната камера, от състава и качеството на горивовъздушната смес, от
разстоянието между електродите на свещта, от тяхната форма и материал. С
увеличаване на разстоянието между електродите, с повишаване на налягането, с
обедняването или обогатяването на горивовъздушната смес това напрежение
нараства. Обратно, при повишаване на температурата на сместа и на
електродите, както и при изрязване на
електроди с остри ръбове и материал с по-
добри йонизационни качества, пробивното
напрежение намалява. При равни други
условия то зависи и от полярността на
приложеното към свещта високо напрежение.
Запалителната уредба създава високо 1 - запалително U2max;
напрежение с определена стойност U2max. За да 2 - пробивно Uпр напрежение на
искровите свещи
гарантира надеждно искрообразуване при
 Запалителна уредба.

всички работни режими на двигателя, това напрежение трябва да бъде най-

малко 1,5 пъти по-голямо от пробивното. Електрическата искра само
възпламенява горивовъздушната смес в цилиндрите на двигателя, след което
горенето се определя от качествата на сместа и конструкцията на двигателя.
Основни параметри на електрическата искра.
- Енергия на искрата
За да се запали горивовъздушната смес, електрическата искра трябва да
има определена енергия. При различните режими на работа на двигателя
необходима за запалване енергия е различна: от 2-5 mJ за достигнал работната
си температура и работещ в установен режим двигател, до 15-20 mJ при
първоначално пускане на студен двигател. Тенденцията в съвременните
двигатели е да се използват по-бедни горивни смеси и по-висока степен на
компресия, поради което се приема, че запалителната уредба трябва да създава
искра с енергия до 75-100 mJ.
Увеличаването на енергията на искрата над необходимата за надеждното
запалване на горивовъздушната смес не подобрява горивния процес на
двигателя. Възпламеняващата способност на искрата се увеличава с
увеличаване на скоростта на отдаване на енергията й.
Положително влияние върху надеждността на възпламеняване на
горивната смес оказва продължителността на искровия разряд. Когато има
продължително горене на искрата, се осигурява устойчива работа на двигателя
особено при преходни режими и по-бедни смеси. Освен това се намаляват
токсичните компоненти в отработилите газове.
- Ъгъл на изпреварване на запалването.
Горивната смес в цилиндъра на двигателя изгаря за определено време.
Минимални топлинни загуби и най-голяма скорост на горене има при
минимален обем около горното мъртво положение (ГМП). При тези условия
двигателят развива най-голяма мощност с малък разход на гориво.
За да се осигури оптимално протичане на горивния процес, моментът на
запалването трябва да бъде преди горно мъртво положение, така че налягането

2
 Запалителна уредба.

в цилиндъра да достигне
максималната си стойност Pmax на 10-
12 ъглови градуса след
преминаването на горно мъртво
положение.
Изпреварването на запалването
Ъгъл на изпреварване на запалването
се определя от ъгъла θ, сключен
между положението на коляновия вал в момента на запалване и в горно мъртво
положение. Изпреварването зависи от честотата на въртене, степента на
сгьстяване и състава на горивната смес. Това налага изменение на
изпреварването на запалване при различни работни режими.
При увеличаване на честотата на въртене изпреварването на запалване
трябва да се увеличава, понеже времето за изгаряне на горивната смес остава
относително постоянно. Трябва да се има предвид, че голямото увеличаване на
изпреварването на запалването води до детонационно горене, при което се
намалява мощността и двигателя и той прегрява.
При ниски и средни натоварвания в цилиндъра постъпва малко
количество горивна смес, температурата и налягането в края на сгъстяването са
ниски, относителното количество остатъчни газове е голямо, условията за
запалване са неблагоприятни и скоростта на горене малка. Това налага
увеличаване на ъгъла на изпреварване на запалването при тези режими.
Оптималните стойности на ъгъла на изпреварване на запалването при
различните режими на работа се определят опитно чрез снемане на съответните
регулировъчни характеристики при конструиране на двигателя.
В зависимост от конструкцията на отделните елементи запалителните
уредби биват магнетни, електромеханични и електронни.
Устройство на класическа акумулаторна запалителна уредба.
Електрическа схема.
Състои от токоизточник 1 (акумулаторна батерия, генератор), контактен
ключ 2, прекъсвач с гърбична втулка 3, кондензатор 4, индукционна бобина 5,

3
 Запалителна уредба.

разпределител на високо напрежение 6,

съпротивления срещу радиосмущения
7, запалителни свещи 8 и проводници за
високо и ниско напрежение.
Принцип на действие.
Когато при включено захранване
контактите на прекъсвача са затворени,
протича ток по веригата: токоизточник - Електрическа схема на класическа
акумулаторна запалителна уредба
контактен ключ - първична намотка на 1 - токоизточник, 2 - контактен ключ, 3
- прекъсвач с гърбична втулка, 4 -
индукционпата бобина - затворени кондензатор, 5 - индукционна бобина, 6
- разпределител на високо напрежение,
контакти на прекъсвача - маса. Токът
7 - съпротивления срещу
нараства постепенно в зависимост от радиосмущения, 8 - запалителни свещи,
проводници за високо и ниско
индуктивността на бобината достига напрежение.
максималната си стойност след 0,01-0,03 s.
Около първичната намотка се създава магнитно поле с определена
енергия. Когато гърбичната втулка отвори контактите на прекъсвача, възниква
пик на напрежението и затихващ периодичен процес, тъй като първичната
намотка на индукционната бобина, кондензаторът и съпротивлението на
първичната намотка образуват последователен трептящ кръг. Създаденият
променлив магнитен поток индуктира във вторичната намотка високо
напрежение, което предизвиква искров разряд между електродите на свещта.
Токът, породен от високото напрежение, протича по веригата: токоизточник -
контактен ключ - първична и вторична намотка на индукционната бобина -
разпределител на високо напрежение - резистор срещу радиосмущения -
запалителни свещи - маса.
В момента на прекъсване на веригата, поради самоиндукцията в
първичната намотка се индуктира електродвижещо напрежение 200-300 V. При
наличие на кондензатор паралелно на прекъсвача токът, получен от
самоиндукцията, продължава да тече в първоначалната посока и след отваряне
на контактите, при което се зарежда кондензаторът. Искренето на контактите е

4
 Запалителна уредба.

по-малко, а натрупаната енергия в кондензатора удължава затихващия

периодичен процес и времето за горене на искрата.
Елементи на запалителната уредба.
Прекъсвач с гърбична втулка.
Прекъсва тока през първичната намотка в
определени моменти при повдигане на чукчето
от гърбиците на втулката.
Състои се от: гърбична втулка 3 ,
поставена на вал, свързан чрез предавка в
Прекъсвач с гърбична втулка
съотношение 2:1 с коляновия вал; подвижен 1 - подвижен контакт - чукче;
2 - неподвижен контакт –
контакт 1 с пружина 5 и лостче 4 и неподвижен
наковалня; 3 – гърбична втулка;
контакт 2. Прекъсвачът се управлява от втулка 4 - лостче; 5 - пружина.

с равномерно разпределени гърбици по периферията (гърбична втулка). При

редови двигатели броят им е равен на броя на цилиндрите. За едно завъртане на
гърбичната втулка последователно се запалват искри в цилиндрите.
Един работен цикъл на запалителната уредба се извършва за 360°/z
ъглови градуса, z е броят на цилиндрите. Този интервал се разделя на два ъгъла,
определени от времето, през което контактите на прекъсвача са затворени, и
времето, през което са отворени.
Ъгълът при затворени контакти определя времето за нарастване на тока.
Той се регулира чрез изменение на разстоянието между контактите на
прекъсвача. При увеличаване на разстоянието между контактите ъгълът става
по-малък, вторичното напрежение - по-ниско, а изпреварването на запалването
- по-голямо. Намаленото разстояние дава обратни резултати. Оптималната
стойност на ъгъла е 60-63 % от 360°/z, а разстоянието между контактите - 0,30-
0,45 mm.
Кондензатор.
Намалява искренето на прекъсвача чрез натрупване заряда, получен при
прекъсване на електрическата верига през индукционната бобина.
Кондензаторът се състои от две алуминиеви ленти, изолирани помежду

5
 Запалителна уредба.

си с хартия, навита на руло, напоено с трансформаторно масло и поставено в

метален цилиндър. Едната лента контактува с цилиндъра, а към другата е
запоен проводник. Изводът е херметизиран с битум, пластмаса, гума и др.
Индукционна бобина.
Преобразува ниското напрежение от токоизточника в импулс с високо
напрежение.
Представлява автотрансформатор, при
който краят на първичната намотка е свързан
с началото на вторичната и е с отворен
магнитопровод. Автотрансформаторното
свързване увеличава вторичното напрежение
с добавянето на електродвижещото
напрежение на самоиндукцията на
първичната намотка.
Върху сърцевина 1 от оксидирана
листова електротехническа стомана е
поставена втулка 2 от изолационен картон.
Върху него е навита вторичната намотка 3,
като отделните редове са изолирани с
кондензаторна хартия. Използва се проводник
с лакова изолация с диаметър 0,06-0,1 mm и
18 000 - 22 000 навивки. Отгоре са навити
няколко слоя изолираща тъкан и кабелна
изолация 4. Индукционна бобина
Над вторичната е навита първичната 1 - сърцевина; 2 - изолационна
втулка; 3 - вторична намотка; 4 -
намотка 5 от 300 - 320 навивки с проводник с кабелна изолация; 5 - първична
намотка; 6 - керамичен изолатор;
диаметър 0,6 - 1 mm. Между слоевете от 7 - външен магнитопровод; 8 -
проводник е поставена кабелна хартия. кутия; 9 - капачка; 10 – клема.

Първичната намотка се поставя във външния магнитопровод 7, направен от

оксидирана листова електротехническа стомана, и заедно със сърцевината

6
 Запалителна уредба.

образува отворена магнитна верига. Разполагането на намотката от външната

страна подобрява охлаждането и к.п.д. на бобината.
Така изработените намотки са поставени върху керамичен изолатор 6 в
цилиндрична кутия 8. За изолация и за охлаждане е налято трансформаторно
масло. Бобината е завалцована херметично към бакелитова капачка 9. Към
залетите в капачката клеми 10 са запоени изводите на намотките.
Стойността на високото напрежение зависи от големината на тока в
първичната намотка, коефициента на трансформация, съпротивлението на
веригата и к.п.д. на запалителната уредба. С нарастване на коефициента на
трансформация вторичното напрежение първоначално се увеличава, достига
максимална стойност и след това намалява. В резултат на импулсния характер
на тока с увеличаване на коефициента на трансформация нарастват загубите в
магнитопровода, медта и изолационното съпротивление между намотките. При
индукционните бобини се подбира коефициент на трансформация в границите
от 50 до 100.
Токът във веригата на първичната намотка се ограничава от
износоустойчивостта на контактите, като не превишава 5 А. Тази стойност се
достига за определено време. Следователно с нарастване на честотата на
въртене времето за един цикъл на запалване намалява и намалява вторичното
напрежение.
Разпределител на високо напрежение.
Разпределителят превключва индуктираното високо напрежение от
индукционната бобина към към запалителните свещи на цилиндрите по реда на
тяхната работа.
В бакелитово тяло е разположен централен електрод 2, който е вход на
високото напрежение от индукционната бобина. По периферията на тялото има
странични електроди 3, които са изход към запалителните свещи. Палецът 1 е
поставен на оста на вала с гърбичната втулка и подава високото напрежение от
централния към страничните електроди.

7
 Запалителна уредба.

Резистори срещу радиосмущения.

Намаляват амплитудата на
високочестотните трептения и предпазват от
излъчване на радиосмущения в околното
пространство. Във високоволтовите вериги се
поставят резистори срещу радиосмущения със
стойност 8 - 10 кOhm. При съвременните дви-
гатели се използват проводници с разпределено
съпротивление (10 - 20 кOhm на метър).
Запалителни свещи.
Разпределител на високо
Свещите създават искра в цилиндъра при напрежение
1 – палец; 2 – вход от
подаване на високо напрежение между техните индукционната бобина; 3 –
изход към запалителните свещи
електроди. Състоят се от корпус 1, изолатор 2,
централен 3 и страничен 4 електрод. По оста е разположено стеблото 5,
завършващо с електрода 3. По него се подава високо напрежение. В горния
край на стеблото е нарязана резба, по която се завива гайка с накрайник 8.
Изолаторът 2 обхваща стеблото 5 и осигурява голяма издръжливост на
топлинни, механични и електрически въздействия. Изолаторът се изготвя от
керамични материали с глазура по външната повърхност, която намалява
отлагането на нагар и утечни токове. Изолаторът е завалцован в корпуса.
Херметичността между корпуса и изолатора се осигурява посредством
прахообразни уплътнителни материали.
Корпусьт се изработва от стомана. В
долната част има резба за
присъединяване към цилиндъра, а над
нея - шестостен за ключ. Най-често
Устройство на запалителна свещ
използваният размер на резбата е М
1 - корпус; 2 - изолатор; 3 - централен
14х1,25, а тенденцията е да се електрод; 4 - страничен електрод; 5 -
стебло; б - токопровеждащ уплътнител;
употребяват свещи с размер М 10х1,0. 7- уплътнителен пръстен; 8 - накрайник за
Дължината на резбата е приблизително кабела за високо напрежение

8
 Запалителна уредба.

от 10 до 19 mm. Размерът на шестостена на корпуса, посредством който се

затяга свещта, е 22 или 16 mm при новите свещи. Към долния край на корпуса е
заварен вторият страничен електрод 4. Съществуват и свещи с повече от един
страничен електрод. Свещта се уплътнява към главата на двигателя с меден
уплътнителен пръстен 7. Разстоянието между електродите се подбира в
зависимост от режима на работа и най-често е 0,6 - 0,8 mm, а при форсирани
двигатели с висока степен на сгьстяване - 0,4 - 0,5 mm.
Запалителните свещи трябва да отговарят на следните изисквания:
- Надеждна работа при рязко изменение на температурата и налягането;
- Устойчивост на корозия;
- Голямо електрическо съпротивление на изолацията при нагряване до
висока температура;
- Херметичност при всякакви работни налягания;
- Отвеждане на топлината, осигуряващо температура на централния
електрод 500-900 °С;
Практиката показва, че бензиновите двигатели работят устойчиво при
температура на централния електрод 500-900 °С , при която изолаторът на
свещта се самопочиства от нагар. При по-ниска температура се образува
проводим дим и нагар и се получават се утечни токове, водещи до несигурно
запалване. При по-висока температури нагретият електрод запалва горивната
смес, без да е подадена електрическа искра. Настъпва калилно запалване,
горивният процес се нарушава, мощността спада и двигателят прегрява.
Способността на свещта да отвежда топлината се характеризира от топлинната
характеристика, количествено определяна чрез топлинно число или калилно
число.
Топлинно число на свещта се нарича времето в стотни от секундата, след
изтичането на което настъпва топлинно запалване в лабораторен двигател,
работещ при определен режим. Стойността му е от 100 до 500.
Колкото топлинното число е по-малко, толкова свещта е по-студена и
подходяща за слабо натоварен двигател с ниска температура.

9
 Запалителна уредба.

Калилното число е безразмерна величина, пропорционална на средното

индикаторно налягане, при което настъпва калилно запалване. Определя се
опитно с двигател, работещ при зададен режим. Калилните числа образуват
определен ред със стойности от 2 до 20.
Колкото по-голямо е калилното число, толкова по-студена е свещта и
подходяща за слабо натоварен двигател с ниска температура.
Този показател, дефиниращ топлинната характеристика на свещта, се
използва от повечето фирми производители на искрови свещи.
Регулиране ъгъла на изпреварване на запалването.
Центробежен регулатор.
Центробежният регулатор променя момента на
подаване на искра при промяна на честотата на въртене.
Когато честотата на въртене се увеличава, намалява се
времето за изгаряне на горивната смес и подаването на искра
трябва да става по-рано.
Центробежен
Центробежният регулатор се състои от планка 3, регулатор
шарнирно свързана с две тежести 1 и две пружини 4. При 1 - тежести;
2 - ос; 3 -
въртене поради центробежните сили тежестите се завъртат планка; 4 -
пружина;
около осите 2 настрани, при което завъртат планката 3 с 5 - гърбична
втулка
гърбичната втулка 5 и се изменя ъгълът на изпреварване на
запалването.
Вакуумен регулатор.
Вакуумният регулатор осигурява оптимално
изпреварване на запалването при промяна на състава
на горивната смес. При ниско и средно натоварване в
цилиндрите на двигателя постъпва малко количество
горивна смес. Останалите изгорели газове са
сравнително много. Получената смес гори бавно и
Вакуумен регулатор
затова се налага по-ранно запалване. 1 - диск на прекъсвача;
2 - мембрана; 3 - рамо.
Вакуумният регулатор е херметично затворена

10
 Запалителна уредба.

камера, разделена с мембрана 2 от гумирана тъкан. При ниски и средни обороти

разреждането задвижва мембраната, а тя от своя страна чрез рамото 3 завърта
диска 1 и изменя положението на лостчето на прекъсвача спрямо гърбичната
втулка, което води до увеличаване на изпреварването на запалването.
Недостатък на класическа акумулаторна запалителна уредба е наличието
на механичен прекъсвач и други механични детайли, които се износват и
стареят, което променя параметрите на системата. За избягване на тези
недостатъци са конструирани безкотнактните електронни запалителни уредби.
Безконтактни електронни запалителни уредби.
Безконтактните електронни запалителни уредби имат по-висока
експлоатационна надеждност поради липсата на механични части. Енергията на
искрата, която прескача между електродите на свещта е по-висока: 50 mJ с
продължителност 1,6 ms срещу 20 mJ с продължителност 1,2 ms при
акумулаторните. Това става за сметка на по-високото индуктирано напрежение:
25 000 вместо 18 000 V.
Най-широко приложение в автомобилите са получили два типа
безконтактни запалителни уредби, в
зависимост от управляващите
устройства. Първият тип използва
генератор на импулси. Вторият тип
използва магнитно-чувствителен
полупроводник на импулси, известен
като датчик на Хол.
В безконтактната електронна
запалителна уредба с генератор на
импулси управляващите импулси към Безконтактна запалителна уредба с
електронния блок 7 се подават от генератор на импулси
1 - щепселно съединение; 2 - контактен
генератора 6, когато звездата в ключ; 3 - тахометьр; 4 - индукционна
бобина; 5 - прекъсвач-разпределител; 6
прекъсвач-разпределителя се върти в - генератор на импулси; 7 - електронен
блок
магнитно поле. Полето се създава от

11
 Запалителна уредба.

постоянен магнит, върху който е навита бобина от тънък проводник с голям

брой навивки. При въртенето си звездата изменя магнитния поток и индуктира
електродвижещо напрежение в бобината. Импулсите се подават към
електронното устройство, което синхронно прекъсва протичането на ток в
първичната верига на бобината 4.
В безконтактната електронна запалителна уредба с датчик на Хол
управляващите импулси се получават,
когато между магнита и датчика 6
премине метален екран. При липса на
екран и наличие на магнитно поле през
датчика протича ток. Когато
магнитното поле изчезне, през датчика
престава да протича ток и
напрежението на изводите му рязко
нараства. Тази смяна на напрежението
служи като управляващ импулс на Схема на безконтактна запалителна
уредба с датчик на Хол
електронното устройство, което също 1 - щепселно съединение; 2 - контактен
ключ; 3 - тахометьр; 4 - индукционна
прекъсва протичането на тока в бобина; 5 - прекъевач-разпрсделитсл; 6 -
датчик на Хол; 7 - електронен блок
първичната верига на бобината 4.
Електронните устройства освен мощния транзистор съдържат и други
възли, които стабилизират захранващото напрежение, регулират времето за
натрупване на енергията в бобината по начин, осигуряващ стабилно
искрообразуване, независимо от честотата на въртене на коляновия вал на
двигателя. За предпазване от прегряване .бобината и на изходния транзистор в
устройството е предвидена защита, която се действа в случаите, когато
двигателят не работи, а контактният ключ е включен.

12
 Запалителна уредба.

Видео по темата “Запалителна уредба.”

1. How Ignition System Works. 4:06.

https://www.youtube.com/watch?v=W94iksaQwUo

2. How Battery Ignition System Works. 5:41

https://www.youtube.com/watch?v=OMLSNwQiiKg

3. How Electronic Ignition System Works. 3:44.

https://www.youtube.com/watch?v=QYx8J_5l5wY

4. Transistorized ignition system. 4:26.

https://www.youtube.com/watch?v=H2J0lSTYVhQ

5. CDI Spark 1000 - 10000rpm w/ denso iridium spark plug. 0:33.

https://www.youtube.com/watch?v=W8V0ULlWBrM

13