Стандартни редови горивонагнетателни помпи (ГНП) тип РЕ

Редовите горивонагнетателни помпи (ГНП) са една от класическите технологии за

впръскване на дизелово гориво. Този невероятно издръжлив агрегат се използва в
дизеловите двигатели от 1927 г. През годините редовите помпи са постоянно
подобрявани и пригаждани за множество различни приложения. Те се използват при
неподвижни двигатели, товарни автомобили и селскостопанска техника. Редовите ГНП
дават висока мощност на цилиндър на дизелови двигатели с 2..12 цилиндъра. Когато се
използват с регулатор, устройство за контрол на предварението и различни
допълнителни клапани, редовите ГНП са пригодни за разнообразни приложения. Днес
този тип помпи вече не се произвежда за употреба в леките автомобили.

Мощността на дизеловия двигател се определя в най голяма степен от количеството

гориво, впръскано в цилиндъра. Редовата ГНП трябва прецизно да дозира количеството
впръскано гориво в зависимост от всички възможни работни режими на двигателя.
За да се улесни ефективното управление на горивната смес, ГНП трябва да подава
точно количество гориво под подходящото налягане в зависимост от горивната
система. За да се постигне оптимален баланс между вредни емисии, разход на гориво и
шум на дизеловия двигател, началото на впръскване трябва да се задава с точност до 1
градус от завъртането на коляновия вал.
За управление на началото на впръскването и компенсиране на времето, което отнема
на вълната от високо налягане да премине през горивопроводите, конвенционалните
ГНП използват устройство за контрол на предварението (фиг.1,3), което измества
напред началото на впръскването на горивонагнетателната помпа с увеличаване на
оборотите на двигателя. В особени случай се използва контролна система, която работи
в зависимост от натоварването на двигателя. Натоварването и оборотите на дизеловия
двигател се контролират с промяна на количеството впръскано гориво.
Между конвенционалните редови ГНП и редовите ГНП с контролна втулка
съществуват отчетливи разлики.
Монтаж и задвижване

Редовите ГНП се монтират директно към двигателя (фиг.1). Двигателят задвижва

гърбичния вал на помпата. При двутактовите двигатели оборотите на помпата са равни
на оборотите на коляновия вал на двигателя. При четиритактовите двигатели оборотите
на помпата са ½ от оборотите на коляновия вал на двигателя, с други думи – равни на
оборотите на разпределителния вал на двигателя.

За да може да се създаде необходимото високо налягане на впръскване, задвижващата

система между двигателя и горивонагнетателната помпа трябва да е колкото може „по-
твърда“.

В горивонагнетателната помпа има определено количество масло за мазане на

подвижните части (напр. гърбичен вал, ролкови повдигачи и т.н.).
Горивонагнетателната помпа е свързана с мазилната система на двигателя, така че
маслото циркулира, когато двигателят работи.

Конструкция и принцип на работа

Редовите ГНП тип РЕ имат вътрешен гърбичен вал, интегриран в алуминиевия корпус
на помпата (фиг. 2,14). Гърбичният вал се задвижва чрез съединител, устройство за
контрол на предварението или директно от двигателя.

Над всяка гърбица на гърбичния вал има ролков повдигач (13) и пружинно легло (12) за
всеки цилиндър на двигателя. Пружинното легло оформя положителната връзка между
ролковия повдигач и буталото (8) на помпата. Буталото се движи във втулка (8). Двата
компонента заедно съставят комплекта помпен елемент.
Устройство на комплекта помпен елемент
В най-простата си форма комплектът помпен елемент се състои от бутало (фиг.3,9) и
втулка (8). Втулката има един или два смукателни канала, които водят от горивния
канал (1) към цилиндъра. Върху комплекта помпен елемент се намира корпусът на
нагнетателния клапан (5) и стеблото на нагнетателния клапан (7). Контролната втулка
(3) осъществява връзката между буталото и контролната рейка (10). Контролната рейка
се движи в корпуса на горивонагнетателната помпа – управление на регулатора – така
че да върти положително зацепения „контролна втулка и бутало“ възел чрез лостово
съединение или зъбен венец. Това позволява прецизно регулиране на количеството
впръскано гориво от помпата. Целият ход на буталото е постоянен. Работният ход, от
друга страна, и следователно количеството впръскано гориво могат да бъдат променяни
чрез завъртане на буталото. Освен вертикален прорез (фиг.4,2), помпеното бутало има и
спираловиден прорез (7). Този спираловиден прорез се нарича спирала (6).

За налягания на впръскване до 600 bar, една спирала е достатъчна, докато за по-високи

налягания буталото трябва да има две спирали на противоположните си страни. Тази
конструктивна особеност пречи на компонента да „блокира“, когато буталото вече не е
притискано настрани към стената на цилиндъра от горивното налягане. Цилиндърът
има един или два отвора за входящо и обратно гориво (фиг.4).

Помпеното бутало приляга толкова плътно във втулката, че осигурява херметическо

уплътняване както при ниски обороти, така и при екстремно високи налягания. Поради
прецизно зададените размери буталата и втулките могат да се сменят само заедно като
възел бутало-и-втулка.

Количеството впръскано гориво зависи от зарядния обем на втулката. Максималното

налягане на впръскване варира между 400 и 1450 bar при разпръсквача в зависимост от
устройството на помпата.
Относителните ъглови положения на гърбиците на гърбичния вал на помпата са такива,
че процесът на впръскване на горивото е прецизно синхронизиран с реда на палене на
цилиндрите на двигателя.

Действие на комплекта помпен елемент (последователност на тактовете)

Въртенето на гърбичния вал се трансформира директно във възвратнопостъпателно
движение на ролковите повдигачи и от там в подобно възвратнопостъпателно движение
на помпеното бутало.
Нагнетателният такт, при който буталото се придвижва към Горна мъртва точка (ГМТ),
започва при възвъртане на гърбицата. Притискащата пружина връща буталото обратно
в Долна мъртва точка (ДМТ). Размерите й са така изчислени, че повдигачът и
гърбицата винаги да остават в контакт дори при максимални обороти, тъй като загубата
на контакт между повдигача и гърбицата и последващият сблъсък, когато
повърхностите им отново влязат в контакт, неизбежно ще доведе до поражение върху
компонентите с течение на времето.

Комплектът помпен елемент работи на принципа на преливане с управление чрез

спираловиден прорез (фиг.6). Това е принципът, използван в редовите ГНП тип PE и
еднобуталните горивонагнетателни помпи тип PF.

Когато помпеното бутало е в ДМТ, смукателните канали в цилиндъра са отворени. От

налягането на първичната подкачваща помпа горивото протича през тези канали от
горивния вход към камерата на буталото. По време на нагнетателния такт буталото
затваря смукателните канали. Тази фаза от повдигането на буталото се нарича
предварителна фаза. С продължение на нагнетателния такт горивното налягане се
повишава и кара нагнетателния клапан върху комплекта помпен елемент да се отвори.
Ако се използва клапан с постоянен обем, нагнетателният такт включва и фаза
прибиране. След отваряне на нагнетателния клапан горивото протича през
горивопроводите за високо налягане към разпръсквача, докато трае работният ход.
Накрая разпръсквачът впръсква прецизно дозирана порция гориво в горивната камера
на двигателя.
 Когато спиралата на буталото отвори смукателния канал отново, работният такт
приключва. От този момент нататък към разпръсквача не се подава гориво, тъй като по
време на остатъчния такт горивото може да изтича през вертикалния прорез от
буталната камера обратно в горивния вход така, че налягането в комплекта помпен
елемент се понижава.

След като буталото достигне ГМТ и започне да се движи обратно, горивото протича
през вертикалния прорез от горивния вход към буталната камера, докато спиралата
затвори отново смукателния канал. С продължаване на обратния такт на буталото във
втулката се създава вакуум. Когато смукателния канал се отвори отново, горивото
постъпва веднага в буталната камера. В този момент цикълът започва отначало.

Управление на количеството впръскано гориво

Количеството впръскано гориво може да се управлява чрез промяна на работния ход
(фиг.7). Това се постига с помощта на контролна рейка (5), която върти помпеното
бутало (3) така, че спиралата (4) променя момента, в който работният нагнетателен ход
свършва, и по този начин количеството нагнетено гориво също се променя.
В крайното положение на нулево нагнетяване (a) вертикалният прорез е в една линия
със смукателния канал. При това положение на буталото буталната камера е свързана с
горивния вход чрез буталото през цялата продължителност на работния ход.
Следователно не се нагнетява гориво. Помпените бутала застават в такова положение,
когато двигателят бъде изгасен.
За частично нагнетяване (b) подаването на гориво се прекратява в зависимост от
положението на помпеното бутало.
За максимално нагнетяване (c) подаването на гориво не се прекратява, докато
максималният работен такт не бъде достигнат, т.е., когато бъде достигнато максимално
възможното количество впръскано гориво.
Предаването на движението между контролната рейка и помпеното бутало, виж
фиг.7, се осъществява от зъбна контролна рейка (помпи PE…A и PF) или от шарнирно
съединение с рамо и контролна втулка (помпи тип PE…M, MW, P, R, ZW(M) и CW).

Помпен елемент с канал за връщане на изпуснато гориво

Ако горивонагнетателната помпа е свързана с мазилната система на двигателя, утечки
на горивото могат да доведат до разреждане на моторното масло в определени случаи.
Помпи с канал за връщане на изпуснатото гориво обратно в горивния вход на
горивонагнетателната помпа до голяма степен решават този проблем. Съществуват два
типа:
Пръстеновиден канал в буталото (фиг. 8а, 3) събира изпуснатото гориво и го връща
към горивния вход чрез други специално изработени в буталото канали (2)
Изпуснатото гориво изтича обратно в горивния вход през отвор (1) и пръстеновиден
канал (фиг. 8b, 4) в буталото.
Нагнетателен клапан
Нагнетателният клапан се монтира между комплекта помпен елемент и горивопровода
под високо налягане. Функцията му е да изолира горивопровода от комплекта помпен
елемент. Клапанът също така намалява налягането в горивопровода и камерата на
разпръсквача след впръскване на горивото, като установява статично налягане. Падът
на налягането води до бързо и прецизно затваряне на разпръсквача и предотвратява
нежелано капене на гориво в горивната камера.

По време на нагнетателния такт повишаващото се налягане в буталната камера повдига

конуса на нагнетателния клапан (фиг.11,3) от клапанното легло (4) в тялото на клапана
(5). След това горивото протича през корпуса на нагнетателния клапан (1) в
горивопровода за високо налягане към разпръсквача. Веднага щом спиралата на
помпеното бутало прекрати процеса на впръскване, налягането в буталната камера
пада. Конусът на нагнетателния клапан бива притиснат обратно към клапанното легло
от клапанната пружина (2). Това изолира пространството над помпеното бутало от
частта на системата под високо налягане до следващия нагнетателен такт.

Клапан за постоянен обем без възвратен дросел

При клапана за постоянен обем (означение по Bosch – GRV) част от стеблото има
функцията на „прибиращо бутало“ (фиг. 12,2). То ляга във водача с минимален луфт. В
края на нагнетателния такт прибиращото бутало се плъзва в клапанния водач и изолира
буталната камера от горивопровода за високо налягане. Това увеличава наличното
пространство в горивопровода за високо налягане с обема на прибиращото бутало. Този
обем е прецизно изчислен според дължината на горивопровода за високо налягане, така
че тази дължина не трябва да се променя в никакъв случай.
За да се постигнат желаните характеристики на нагнетяване, в някои специални
случаи се използват клапани за управление на въртящия момент. Те имат прибиращо
бутало със специално изработен прорез (6) от едната страна.

Клапан за постоянен обем с възвратен дросел

Като допълнение към клапана за постоянен обем може да се използва възвратен дросел
(означение по Bosch – RDV или RSD). Функцията му е да затихва вълните от обратно
налягане, които се получават при затваряне на разпръсквача. Това намалява или
напълно премахва износването в буталната камера. По този начин се елиминира и
нежеланото вторично впръскване. Възвратният дросел е интегриран в горната част на
корпуса на нагнетателния клапан (фиг.13), с други думи между клапана с постоянен
обем и разпръсквача. В корпуса на клапана (4) има малък канал (3), чиито размер е
изчислен така, че да постига, първо, желаното ограничение на горивния поток и, второ,
да елиминира отразяването на вълните от високо налягане колкото може повече.
Клапанът се отваря, когато горивото протича в посоката на нагнетяване. Следователно
потокът на нагнетяване не се ограничава. За налягане до около 800 bar корпусът на
клапана е във формата на диск. За по-високи налягания е направляем конус.
Помпите с възвратни дросели са „отворени системи“, т.е. по време на повдигане на
буталото до затваряне на отвора и фаза прибиране статичното налягане в
горивопровода за високо налягане е равно на налягането в помпата. Следователно
стойността на налягането трябва да е минимум 3 bar.

Клапан за постоянно налягане

Клапанът за постоянно налягане (означение по Bosch GDV) се използва при

горивонагнетателни помпи с високи налягания на впръскване (фиг.14). Той се състои от
позитивно нагнетяващ клапан (състоящ се от нагнетателен клапан 1,2,3) и клапан за
задържане на налягането за обратния поток гориво (състоящ се от 2,5,6,7 и 8), който е
интегриран в конусното легло на нагнетателния клапан (2). Клапанът за задържане на
налягането поддържа постоянно статично налягане в горивопровода за високо налягане
между отделните фази на впръскването при всякакви работни условия. Предимствата
на клапана за постоянно налягане са предотвратяване на кавитация и подобрена
хидравлична стабилност, което означава по-прецизно впръскване на гориво.
По време на нагнетателния такт клапанът действа като обикновен нагнетателен
клапан. В края на нагнетателния такт сферичния клапан (7) е първоначално отворен и
клапанът действа като клапан с възвратен дросел. След като бъде достигнато
налягането на затваряне, притискащата пружина (5) затваря клапана за обратния поток,
като по този начин се поддържа постоянно налягане в горивопровода.
За правилното функциониране на клапана за постоянно налягане са необходими по-
голяма точност в управлението и модификации в регулатора. Този клапан се използва
при помпи с високи налягания на впръскване (прибл. над 800 bar) и при малки, високо
оборотни двигатели с директно впръскване на горивото.
Регулатори и системи за управление на редови
горивонагнетателни помпи (ГНП)

Дизеловата горивонагнетателна помпа трябва ефективно да захранва двигателя с точно

количество гориво в точния момент при всякакви работи условия и натоварвания. Дори
контролната рейка да е във фиксирано положение, двигателят няма да може да
поддържа абсолютно постоянни обороти. Следователно, за да е ефективна работата на
горивонагнетателната помпа, е необходим центробежен регулатор или електронна
система за управление.

Горивонагнетателната помпа подава прецизно дозирани количества гориво под високо

налягане към разпръсквача, който впръсква това гориво в горивната камера на
двигателя. Системата за впръскване на гориво трябва да гарантира впръскването на
горивото
В прецизно дозирани порции в зависимост от натоварването на двигателя
В точния момент
За точно определен период от време и
По начин, съвместим с използвания метод на горене.

Задачата на горивонагнетателната помпа и регулатора е спазването точно на тези

критерии.

Характерни черти на механичните регулатори са тяхната издръжливост и лесната им

поддръжка.
Дизеловата електронна система за управление (EDC) изпълнява значително по-
голям брой функции от механичния регулатор.
В миналото при по-малките горивонагнетателни помпи са се използвали
ппневматични регулатори. Те ползват налягането в смукателните колектори. Поради
значително нарасналите изисквания по отношение на прецизността на управлението в
наши дни пневматичните регулатори вече не се произвеждат.
Управление в отворен и затворен контур

Системите за управление са системи, в които една или повече входящи променливи

(контролни променливи и смущаващи стойности) управляват една или повече
изходящи променливи.

Управление в отворен контур

В системата за управление в отворен контур резултатите от контролните сигнали не се
следят. Този метод се използва например при изчисляването на стартовото количество
гориво.

Управление в затворен контур

Основната отличителна черта на системата за управление в затворен контур е
затвореният кръг на контролния алгоритъм. Действителната стойност на управляваната
променлива постоянно се сравнява със зададена стойност. Веднага щом бъде засечено
несъответствие, настройките на активаторите се променят. Предимството на
управлението в затворен контур е, че външните смущаващи въздействия, влияещи на
контролния процес, могат да бъдат засечени и компенсирани (напр. промени в
натоварването на двигателя). Управление в затворен контур се използва например за
оборотите на празен ход.

Редови горивонагнетателни помпи (ГНП) с контролна втулка

Намаляването на вредните емисии е проблем, на който производителите на товарни

превозни средства обръщат все по-голямо внимание. При дизеловите двигатели за
товарни превозни средства високите налягания на впръскване и оптимизираното начало
на впръскване влияят в голяма степен на този проблем. Това е довело до
разработването на ново поколение редови горивонагнетателни помпи – редовите
горивонагнетателни помпи с контролна втулка (фиг.1). Този тип помпи могат да
променят не само горивната порция, но също и началото на нагнетяването, независимо
от оборотите на двигателя. Следователно в сравнение със стандартните редови
горивонагнетателни помпи те предлагат независимо управление на още един
параметър, от който зависи впръскването на гориво. Редовите ГНП с контролна втулка
винаги са с електронна система за управление.

Редовата горивонагнетателна помпа с контролна втулка се явява част от електрическата

управляваща система, с която началото на нагнетяването и количеството впръсквано
гориво могат да се управляват независимо, като се вземат под внимание множество
фактори. Този метод на управление дава възможност за:
Намаляване на вредните емисии
Оптимизиране на разхода на гориво при всякакви работни условия
Прецизно дозиране на горивото и
Ефективно подобрение на стартирането и загряването на двигателя.
Вече не е необходим „твърдо“ монтиран на помпа механизъм за управление на
предварението, който да се справя с високите стойности на въртящия момент.
Съществуват два типа редови горивонагнетателни помпи с контролна втулка:
Тип H1 за 6…8 цилиндъра и налягания при разпръсквача до 1300 bar и
 Тип H1000, която предлага по-голям дебит за 5…8 цилиндъра и налягания до 1350
bar при разпръсквача, за двигатели изискващи по-големи горивни порции.

Устройство и принцип на действие

Редовата ГНП с контролна втулка се различава от стандартния тип по използването на

контролна втулка (фиг.3,4), която се плъзга върху помпеното бутало. Във всички други
аспекти тя е идентична със стандартните помпи.

Контролната втулка, която се плъзга върху помпеното бутало (1) в разширение (2) на
помпената втулка, осигурява възможността за промяна на предварителната фаза на
нагнетателния такт с цел промяна на началото на нагнетяването, а от там и началото на
впръскването. В сравнение със стандартната редова горивонагнетателна помпа това
осигурява втори променлив параметър на впръскването на горивото, който може да се
управлява по електронен път.

Контролната втулка във всяка помпена втулка разполага с конвенционален преливен

прорез (3). Валът на контролната втулка и лостовете на контролната втулка (6), които
се зацепват в контролните втулки, променят положението на всички контролни втулки
едновременно. В зависимост от положението на контролната втулка (нагоре или
надолу) началото на нагнетяването се измества напред или назад спрямо положението
на гърбицата. Горивната порция се контролира от спиралата, както е при стандартните
горивнонагнетателно помпи.
Начало на нагнетяване
Веднага след като помпеното бутало (фиг. 4b,7) завърши предварителната фаза (h1) на
нагнетателния такт, контролната втулка (4) затваря управляващия отвор (6) в
помпеното бутало. От този момент налягането в помпената камера (2) се увеличава и
започва нагнетяване на горивото.
Моментът, в който започва нагнетяването, а следователно и впръскването на
горивото, се променя чрез изместване на контролната втулка вертикално спрямо
помпеното бутало. Когато контролната втулка е по-близо до ГМТ на буталото, ходът на
буталото до затваряне на отвора е по-дълъг и следователно началото на нагнетяването е
по-късно. Когато контролната втулка е по близо до ДМТ на буталото, ходът на
буталото до затваряне на отвора е по-къс и следователно началото на нагнетяването е
по-рано.
Профилът на използваните гърбици определя скоростта на нагнетяване и дебита
(теоретичното количество гориво, нагнетено на градус завъртане на гърбичния вал) на
нагнетяването, както и налягането на впръскване.

Преливане
Ефективният нагнетателен ход на буталото (h2) завършва, когато спиралата (фиг.4c, 5)
в помпеното бутало застава в една линия с преливния прорез (11) в контролната втулка
и налягането започва да спада. Въртенето на помпеното бутало посредством
контролната рейка променя момента, в който това се случва, и следователно
количеството нагнетено гориво по същия начин, по който се прави и при стандартните
редови горивонагнетателни помпи.

Електронна система за управление

На база на входящите данни от датчиците и желаните стойности, контролният модул
(фиг.5, 5) изчислява необходимите настройки на горивонагнетателната помпа. След
това изпраща съответните електрически сигнали към изпълнителните механизми на
горивонагнетателната помпа за промяна на началото на нагнетяването (1) и горивната
порция (4).

Управление на началото на нагнетяването

Началото на нагнетяването се контролира в затворен контур за управление. В един от
разпръсквачите има датчик за движение на иглата (обикновено на първи цилиндър),
който изпраща сигнал към контролния модул за действителния момент, в който се
извършва впръскването. Тази информация се използва за определяне на действителното
начало на впръскването спрямо положението на коляновия вал. След това се сравнява
със зададената стойност и се извършва съответното коригиране посредством изпращане
на токов сигнал към електрическия изпълнителен механизъм за начало на
нагнетяването.
Изпълнителният механизъм за начало на нагнетяването е „твърдо структуриран“. По
тази причина не е необходимо използването на отделен датчик за хода. Твърдо
структуриран означава, че линиите на действие на електромагнита и пружините винаги
имат точно определена пресечна точка. Това означава, че силите винаги са в
равновесие. По този начин ходът на линейния електромагнит е пропорционален на
сигналния ток. Това е еквивалентно на обратна връзка в затворен контур.

Управление на горивната порция

Желаната горивна порция, изчислявана от микропроцесора в контролния модул се
задава чрез контура за управление на положението: контролният модул задава
определен ход на контролната рейка и получава сигнал за действителния ход от
датчика за ход на контролната рейка (3). Контролният модул постоянно преизчислява
промяната, необходима за постигане на желаната настройка на изпълнителния
механизъм, като по този начин непрекъснато коригира действителното положение, за
да го изравни със зададената стойност (затворен контур на управление). От
съображение за безопасност и притискащата пружина (2) премества контролната рейка
обратно в положение „нулево количество гориво“ веднага щом захранването към
изпълнителния механизъм бъде прекъснато.