ОБУЧЕНИЕТО ПО АРХИВИСТИКА В УНИБИТ И ИНТЕРНЕТ

ПОРТАЛИТЕ С АРХИВНА ИНФОРМАЦИЯ

Християн Атанасов

Университет по библиотекознание и информационни технологии, Катедра по

„Библиотечен мениджмънт и архивистика“1

Кратко въведение

Трудно е да се каже кога са се появили първите архиви, но логиката сочи, че

това се е случило не дълго след като хората масово започват да документират своите
взаимоотношения – независимо дали те са били някаква форма на обществен договор
или частна спогодба. В специализираната литература се счита, че архивите възникват в
Древен Шумер около 3 500 години преди Христа, като оттам насетне те са
институцията, която съхранява паметта – лична, обществена, историческа2. В тях
следва да се пази истинна информация, т.е. документи, които при нужда могат да
послужат за доказателство в съда, да решат спор или някакъв научен проблем. Поради
това сред основните задачи на архивистите в миналото и сега е съхранението на

1
Настоящата публикация е преработена и допълнена версия на статия публикувана на английски език:
Atanasov, Hr. Accessing Reliable Information: An Information Portal on Archival Records for Training BA
Students in Archival and Documentary Studies Specialty. – In: Proceedings of EDULEARN19 Conference 1st-
3rd July 2019, Palma, Mallorca, Spain, Edited by L. Gómez Chova, A. López Martínez, I. Candel Torres,
IATED Academy, ISBN: 978-84-09-12031-4, 2019, pp. 10572-10579. Текстът е и резултат на работата по
научен проект на тема: „Информационен портал за архивно-документално наследство на Българското
възраждане“ (Договор КП-06-Н 25/2,13.12.2018, Фонд научни изследвания).
2
Posner, E. Archives in the Ancient World. Cambridge, Harvard University Press, 1972, pp. 71-85; на
български виж: Матеева, М. Архивите в древността. – В: Известия на държавните архиви, Vol. 40,
1980, стр. 83–110; Достъпно в интернет (05.09.2019 г.): http://electronic-
library.org/articles/Article_0004.html; За по-новата история на българските институции и архиви:
Кочанкова, А. Български институции: устройствена практика и документално наследство (1879-1912). С.,
2006, 245 с.; Виж и: Петкова, Ст. История и организация архивного дела в Болгарии. – Във: Всеобщая
история архивов. История и организация архивного дела в странах Европы. Часть I, Ответственный
редактор д-р ист. наук, проф. Т.И. Хорхордина. Рецензент д-р ист. наук, проф. В.И. Дурновцев, ISBN
978-5-7281-2194-7, Mосква, стр. 217-268.

1
документите и запазването на информацията, такава каквато е била в момента на
нейното записване, непроменяема във времето. В предишни векове не се е обръщало
особено внимание върху осигуряването на достъп до архивното богатство на
обикновените хора и популяризирането на архивните документи, които, особено днес,
са гарант за обективно познаване на настоящето и миналото. Това са сравнително нови
задачи3, които пък, с оглед на „информационното общество”, в което живеем, добиват
все по-голямо значение и важност, както за самите архиви като институция, така и за
практикуващите архивисти и естествено, за потребителите на архивна информация.
Архивистите много добре осъзнават, че следва да се променят за пореден път,
ако искат да са адекватни на новата реалност на информационен бум, при който
съзнанието на гражданите е ежедневно атакувано с данни от всевъзможни източници:
радио, телевизия, но и най-вече интернет сайтове, социални мрежи, видео канали и т.н.
Факт е, че в новата среда информационният поток, който ни залива, съдържа премного
неистини, лъжливи факти, спекулативни теории, откровенни лъжи и манипулации4.
Всички те ни се поднасят по възможно най-лесен и достъпен начин. Четат се от
милиони, коментират се и в крайна сметка съществува опасност да бъдат приети за
истина. Реален парадокс е това, че хората лесно и без усилия могат да достигнат до
неистинна „информация“ в интернет. В същото време истинската информация – тази,
която се съхранява в архиви, библиотеки и музеи остава или труднодостъпна или пък
изобщо липсва в мрежата. Достъпът до нея изисква огромни усилия, време и средства и
поради това тя остава позната на твърде малка група от хора, които се губят на фона на
огромното мнозинство, чийто мироглед се формира от спорни или откровено
неистинни факти и интерпретации.
През последните десетилетия информацията съхранявана в архивите все по-
активно започва да се използва и за придобиване на икономически ползи. Документите
се употребяват многократно за цел твърде далечна от тази, за която са създадени, като
се очаква това да донася голяма добавена стойност. Тук само ще напомня за двете
директиви на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 2003 и 2013

3
Posner, E. Some Aspects of Archival Development Since the French Revolution. – In: American Archivist,
Vol. 3, 1940, pp. 161-162.
4
Disinformation and propaganda – impact on the functioning of the rule of law in the EU and its Member States.
Study, Policy Department for Citizens Rights and Constitutional Affairs, European Parliament, Brussels,
February 2019, pp. 22-27. Достъпно в интернет (05.09.2019 г.):
http://www.europarl.europa.eu/committees/en/supporting-analyses-search.html

2
г., първата, от които има отношение към т.нар. „учрежденски“ архиви, съхраняващи по-
новата документация на институциите, а втората вече конкретно дава насоки и за т.нар.
„исторически“ архиви. В тях ясно е показано как и по-съвременните и по-старите
записи могат да бъдат използвани повторно от бизнеса за създаване на иновативни
продукти и генериране на икономически растеж 5.
Ясно е, че за да бъдат конкурентоспособни и икономически полезни архивите и
архивистите следва да направят така, че данните, които съхраняват да бъдат
леснодостъпни на всички и тук информационно-комуникационните технологиии (ИКТ)
са изключително полезни. Благодарение на дигитализацията немалка част от архивните
колекции по света могат да се ползват през интернет. Предлагат се електронни архивни
услуги, които чувствително улесняват потребителите на архивна информация. В
същото време трябва да се направи и допълнително усилие, което да облекчи интернет
потребителя в неговото търсене на точна и изчерпателна информация по даден
проблем. Тя следва да бъде събрана на „едно място”, да е достижима с „един клик” и да
е поднесена по ясен и опростен начин. Не е нужно потребителите да се ровят в десетки
и дори стотици сайтове на различни архивни институции, да извършват цели
проучвания в техните информационни системи и дигитални колекции, ако това може да
бъде направено посредством сайт, който да събира разпръснатата информация и
съответно да я прави удобна за използване. В този смисъл Архивният портал на Европа
(Archives Portal Europe) например е едно добро начало за Европейския съюз (ЕС),
което има потенциал да е от полза на потребителите и да направи архивните данни
също толкова лесни за намиране, колкото и съмнителните информации в мрежата.
Естествено, това е труден процес понеже се касае за един много специфичен
източник на информация. Документите не са тиражирани като книгите, няма идентични
екземпляри в множество библиотеки, които разпределено да ги каталогизират и
„качват“ в мрежата, а са уникални, сложни за описване6. Трудностите обаче не
означават невъзможност за извършване на процеса и произвеждане на съвременен
информационен продукт.

5
Атанасов, Хр. Повторната употреба на информацията, европейските директиви и българските
държавни архиви. – В: Архивен преглед, 2016, бр. 2, стр. 42-47.
6
Петкова, Ст. Документите (в собствения смисъл на думата) като специфичен източник на информация.
– В: Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век. XIII национална научна конференция с
международно участие, София, 1 ноември 2015 г., За Буквите-О писменах, С., 2016, стр. 182-188.

3
 Едно от условията, за да бъде направена необходимата трансформация в достъпа
до архивните документи – от труднодостъпен, разпръстнат и затворен, до
леснодостъпен, „централизиран”, но и отворен към потребителя, е архивистите да
получават адекватно за днешното време образование. Обучение, което едновременно да
ги запознае с прилагането на ИКТ при традиционните архивни процеси на работа – за
комплектуване, съхранение и научно-техническа обработка на документите и в същото
време, да ги направи отворени към новите технологии и интернет като важен и мощен
инструмент за популяризиране и използване на архивните данни.

Методология и цели

Първата цел на настоящата статия е да покаже доколко обучението по

архивистика и документалистика в Универститета по библиотекознание и
информационни технологии (УниБИТ) – София, е адекватно на новите тенденции в
работата на бъдещите специалисти – посредством количествен и в някаква степен
качествен анализ на изучаваните дисциплини в степен „Бакалавър”, редовна форма на
обучение. В допълнение ще се направи разрез на възрастовата структура на студентите,
обучаващи се в редовна форма на обучение в специалност „Архивистика и
документалистика“. Анализът ще бъде извършен въз основа на класически
генерационни деления7.
На второ место, с оглед на новите политики на българското правителство за
преминаване към електронно управление и стремежа на българските държавни архиви
със закон да се наложат за основен регулатор на електронния документооборот или
поне, като хранител на дигитално родените записи, ще се коментира защо е важно
увеличаването на дисциплините ориентирани към модерните ИКТ. Тук ще се опишат
накратко и добрите практики, които съществуват по света за изграждане на архивни
портали, които да събират на едно място описания и дигитални образи на документи от
различни архивохранилища. Изложението ще се опре на два примера: Archival
Collections Portal (Columbia University Libraries) and Archives Portal Europe. Те следва да

7
Prensky, M. Digital Natives, Digital Immigrants. – In: On the Horizon, Vol. 9, no. 5, 2001, pp. 1-6. Достъпно
в интернет (05.09.2019 г.): http://marcprensky.com/; също: Linnes, C., Metcalf, B. iGeneration And Their
Acceptance of Technology. – In: International Journal of Management & Information Systems, Vol. 21, No 2,
2017, pp. 11-25. Достъпно в интернет (05.09.2019 г.):
https://clutejournals.com/index.php/IJMIS/article/view/10073

4
покажат на студентите какви са най-новите тенденции в архивната работа на теория и
впоследствие да бъдат способни да ги следват на практика. По повод тези
информационни продукти следва да се поясни, че те са само едно, но важно и
постижимо средство за облекчаване на търсенето и за постигане на релевантни
резултати. Чрез порталите огромният масив от данни в мрежата се структурира и
търсенето става много по-целенасочено. Внася се елемент на класификация, който в
значителна степен облекчава потребителя.
И последно, ще опишем какви ползи ще има за обучаваните тяхното включване
в изграждането на „Информационен портал за архивно-документално наследство на
Българското възраждане“, при което ще се комбинира теоретичната им подготовка с
практическа работа. По този начин ще се осъществи един от основните принципи на
обучение, изведени от американския философ Джон Дюи още в края на XIX век –
„учене чрез правене“ („Learning by doing”)8.

За архивистиката в УниБИТ накратко

Специалността „Архивистика и документалистика“ в УниБИТ е само на седем

години, обучението по нея започва през есента на недалечната 2012 г. Един от
случаите на откриване на специалност пряко ангажирана със съхранението и
менажирането на документна информация във висше училище, където ИКТ са на
голяма почит. Институция, която извървява пътя от Колеж по библиотечно дело до
днешния Университет по библиотекознание и информационни технологии9, за което
безспорен принос имат всички нейни ръководители, но особено двама ректори, самите
те видни специалисти в областта на информацията – професорите Свободазаря
Габровска и Стоян Денчев.
Специалността продължава да търси своето място и облик в УниБИТ, все още е
спорно съотношението между изучаваните базови, общообразователни, дисциплини за
университета като цяло, и тези, които са обичайните, характерни, за обучението на
архивисти. На второ място, съществуват колебания и спорове относно съотношението
между традиционните архивистични дисциплини и тези, които пряко засягат
изучаването и използването на ИКТ в работата на архивиста.

8
Dewey, J. My Pedagogic Creed. – In: The School Journal, Vol. 54, No. 3, 1897, pp. 77-80.
9
Виж сайта на УниБИТ (05.09.2019 г.): https://www.unibit.bg/about-unibit/overview/alma-mater

5
 Учебните планове и студентите

Обучението в специалност „Архивистика и документалистика“ в УниБИТ

стартира, както се каза, преди седем години (в академичната 2012/2013 г.), като
студентите в редовна и задочна форма на обучение се обучават общо 4 години (осем
семестъра) за да получат образователно-квалификационната степен „Бакалавър”.
Поддържат се едновременно с това и магистърски програми, съществуват и
възможности за докторантура. Предвидено е в хода на своето обучение студентите да
изучават, както общообразователни дисциплини, така и специфични архивистични
предмети, които да ги подготвят конкретно за работа с традиционни исторически
документи, но и с модерна електронна документация. Целта е да се подготвят
експертни кадри, които да намерят своята реализация в държавни и общински
институции, структури на частния сектор, на неправителствените и обществените
организации10.
За обема и съдържанието на изучавания учебен материал може да се съди преди
всичко по учебните планове, а те показват, че в хода на своето обучение студентите
изучават три групи предмети, които са разпределени по следния начин: задължителни
(т.е. дисциплини, които задължително се преподават), избираеми (свързани с
тематиката на обучението) и факултативни (незадължителни избираеми с пожелателен
и общообразователен характер). Тук ще се направи обобщение на задължителните
предмети, които се изучават по време на четиригодишното обучение, като те ще бъдат
условно обединени в четири групи. Първата група на специалните архивистични
предмети (разделени на „традиционни” и на „концентриращи се около новите
технологии“) и втора група на общите предмети (отново разделени на „традиционни“ и
такива, „акцентиращи върху ИКТ“). За пример от първата група могат да бъдат
посочени като класически: „Увод в архивистиката”, „Увод в документалистиката“
„История на архивите” и т.н., а насочени към ИКТ: „Архивите в новата информационна
среда” и „Дигитални архиви”. По отношение на базовите дисциплини (изучавани
задължително или по избор от всички студенти във Факултет „Библиотекознание и

10
Квалификационна характеристика на специалност „Архивистика и документалистика“. Достъпно в
интернет (05.09.2019 г.): https://www.unibit.bg/learning-activity/bachelor/bachelor-specialties#AD

6
културно историческо наследство“, независимо от специалността им) ще се посочат
като класически: „История и теория на културата”, „Академично писане”, както и
„Английски език” и „Спорт”, които също влизат в тази група. Към по- „технологично”
ориентираните общи дисциплини могат да се отнесат „Информационни системи”,
„Електронно правителство: модели и реализация” и подобни на тях.
Необходимо е да се направи и уговорката, че в течение на времето се наблюдава
преименуване на някои дисциплини, раздробяване или обединяване на други, но като
цяло разпределението ще ни покаже, доколко се цели да има баланс между „традиция”
и „модерност” в обучението по специалността, поне по отношение на задължителните
дисциплини. Разпределението само на последните може да се счита за репрезентативно,
доколкото реално показва какво е изучавано и/или предвидено да се изучава. Обратно
на това, избираемите и факултативните дисциплини няма да бъдат представени тук.
Първо, защото никак не е сигурно, че ще бъдат избрани от студентите и второ, понеже
има честа практика в течение на обучението те да се подменят, нещо, което по-трудно
може да се случи със задължителните.

Таблица 1. Разпределение на задължителните дисциплини. Процентите са предадени

като: 1. Процент от по-малката група (1+2 или 3+4) и 2. Като процент от общия
брой дисциплини (1+2+3+4)11
Учебна Архивистични дисциплини Общи дисциплини (брой) Всичко
година (брой)

С акцент ИКТ Традиционни С акцент ИКТ Традиционни

(1) (2) (3) (4)

2012/2013 3 13 4 12
г. (18,75%/9,4%) (81,25%/40,6%) (25%/12,5%) (75%/37,5%)

Общо: 16 Общо: 16 Всичко:

32
(100%/50%) (100%/50%)
(100%)

2013/2014 3 13 4 12
г. (18,75%/9,4%) (81,25%/40,6%) (25%/12,5%) (75%/37,5%)

Общо: 16 Общо: 16 Всичко:

32
(100%/50%) (100%/50%)

11
Учебни планове на специалност „Архивистика и документалистика“. Достъпно в интернет (05.09.2019
г.): https://www.unibit.bg/learning-activity/bachelor/bachelor-plans

7
 (100%)

2014/2015 3 13 4 12
г. (18,75%/9,4%) (81,25%/40,6%) (25%/12,5%) (75%/37,5%)

Общо: 16 Общо: 16 Всичко:

32
(100%/50%) (100%/50%)
(100%)

2015/2016 3 12 5 22
г. (20%/7,1%) (80%/28,6%) (18,5%/11,9%) (81,5%/52,4%)

Общо:15 Общо:27 Всичко:

42
(100%/35,7%) (100%/64,3%)
(100%)

2016/2017 3 13 4 22
г. (18,8%/7,1%) (81,2%/30,9%) (15,4%/9,6%) (84,6%/52,4%)

Общо:16 Общо:26 Всичко:

42
(100%/38,1%) (100%/61,9%)
(100%)

2017/2018 1 12 5 20
г. (7,7%/2,6%) (92,3%/31,6%) (20%/13,2%) (80%/52,6%)

Общо:13 Общо:25 Всичко:

38
(100%/34,2%) (100%/65,8%)
(100%)

2018/2019 1 12 5 20
г. (7,7%/2,6%) (92,3%/31,6%) (20%/13,2%) (80%/52,6%)

Общо:13 Общо:25 Всичко:

38
(100%/34,2%) (100%/65,8%)
(100%)

На база на горната таблица категорично може да се твърди, че в началото на

обучението по специалността, има паритет между предвидените по учебен план
архивистични и общи учебни дисциплини. Това е и периодът, в който архивните
дисциплини, насочени конкретно към ИКТ имат най-висок относителен дял – общо
18,75% от архивните предмети и 9,4% от всички задължителни. Постепенно, обаче,
тези дисциплини намаляват като брой и хорариум, като това е свързано и с оттеглянето

8
на авторитетната изследователка по архивистика – проф. Стефка Петкова от активна
преподавателска дейност през.2017 г.12 Четените от нея дисциплини са: „Дигитални
архиви“, „Документи и архиви в новата информационна среда“ и „Автоматизация на
процеси и дейности в архивите“, със значителен хорариум в лекции и упражнения.
След оттеглянето на проф. Петкова обучението продължи по изготвените от нея
програми, които целят студентите да усвоят основни теоретични постановки, но и да
научат по какъв начин и доколко новите технологии подкрепят едни или други архивни
дейности13.
За съжаление, учебните планове за студентите, постъпили през 2015 и 2016 г.
включват доста повече общообразователни дисциплини, които са без отношение към
ИКТ. Прави впечатление, че те увеличават своята тежест непрекъснато и от 37,5% през
2012 г. достигат до 52,6% от всички задължителни дисциплини през 2017 и 2018 г.
Обратно на това имаме свиване на броя на дисциплините ориентирани към ИКТ. Дори
ако обединим двете подгрупи (1+3) отново ще видим, че те губят тежест и от 21,9% от
всички дисциплини през 2012 г. спадат до 15,8% през 2017 г. Това е най-очевидната
тенденции, валидна до момента, защото от настоящата учебна година (2019/20 г.) броят
на архивните предмети ориентирани към ИКТ ще се увеличи – макар с един. На
катедрено заседание, през пролетта на 2019 г., бе взето решение дисциплината
„Дигитални архиви“ отново да стане задължителна.
С оглед на очерталите се характеристики на студентите е трудно да се приеме,
че учебният план е съобразен с техния мироглед и практически нужди (виж и Таблица
2). Разбира се, изучаването на традиционни дисциплини е повече от необходимо. Те са
в основата на професията и както пояснихме по-горе, класическите процеси на работа
с архивните документи няма как да бъдат прескочени. Те показват същността на
дейностите с архивните записи, които чрез ИКТ се извършват по-успешно, по-
ефективно, по-бързо, но в никакъв случай не се изместват или подменят. Чрез
традиционните дисциплини се разширява и мирогледът на младите хора, а и
преподаването им съвсем не значи автоматично и неглижиране на новите технологии.
В крайна сметка дисциплината може да бъде поднесена твърде интересно, с
необходимата презентативност и съответно да бъде полезна за студентите. Тук е

12
В последните години бяха преиздадени някои нейни изследвания: Петкова, Ст. Архивистика. Избрано
(1960-2015). С., Издателство-"За-буквите, о-писменехъ", 2015, 615 с.+диск.
13
Тук е мястото да изкажа своята благодарност на проф. Петкова за това, че ми ги предостави, заедно със
значителен обем научна литература.

9
мястото да се отбележи, че обезпечеността в УниБИТ с техника в подкрепа на
преподаването е много висока. На практика няма аудитория без инсталирано мулти-
медийно устройство и осигурена връзка с интернет. Посредством персонални
компютри (PCs), налични в някои от залите, или техни лични устройства на студентите
също е дадена възможност за бърз достъп до интернет по време на занятия.
В перспектива обаче следва делът на изучаваните предмети, ориентирани към
по-модерните технологии, да се повиши. С оглед на ангажиментите на българските
правителства да се развивива електронното управление, което е декларирано със
съответните стратегии и планове за неговото утвърждаване и развитие, на студентите
ще са необходими поне още два-три учебни курса – както по-общи, така и конкретно
архивистични, които да подпомагат тяхното теоретично и практическо обучение заради
ролята на архивите на хранители на вече дигитално родени документи. Новите проекто-
закони, инициирани от българските държавни архиви, които ще следва да регулират
електронния документооборот и дългосрочното съхранение на електронни записи,
също налагат подобен извод.
Във връзка с изложеното по-горе е интересна и извадката с разпределението на
записаните в първи курс студенти, направена на база годините им. Възрастовите групи
са разпределени въз основа на показателите възприети от Марк Маккриндъл, които
принципно варират при различните изследователи 14. Така или иначе, какво показва
разпределението?

Таблица 2. Записаните в първи курс студенти по специалност „Архивистика и

документалистика“, редовно обучение, преминали поне един семестър15
Описание Родени Години Брой Процент

Генерация X 1965–1979 40-54 12 11,1% от 108

(Gen X)

Генерация Y 1980–1994 25-39 63 58,3% от 108

(Gen Y)

Генерация Z 1995 – 2009 10-24 33 30,6% от 108

(Gen Z)

14
McCrindle, M. The ABC of XYZ, Understanding the Global Generations, McCrindle Research Pty Ltd,
Australia, 2014, pp. 10-12.
15
Главна книга на специалност „Архивистика и документалистика“, Т. 1 и Т. 2.

10
 На първо място прави впечатление, което е и напълно логично, най-малкото
концентиране на студенти от Gen X, което е едва 12 души или 11,1% от общия брой на
студентите. Това е междинно поколение, характеризирано в литературата като
„Приспособили се към дигиталните технологии“ („Digital Adaptive”). В техния случай
новите технологии навлизат по-масово в живота им по време на тинейджърските
години. Поколение, което е израстнало с персоналните компютри и има добра
комтютърна грамотност. Най-многобройни са представителите на Gen Y и Z („Родени в
дигитален свят“, „Digital Natives“) – общо 96 души или 88,9% от всички студенти,
чийто живот на практика е изцяло протекъл под влиянието на новите технологии. Това
са млади хора, част от които тинейджъри, които нямат никакъв проблем с работата си с
ИКТ. Нещо повече, начинът им на живот е центриран около ИКТ, макар и предимно
като потребители на интернет услуги. Познанията им за модерните технологии са
толкова значителни, че това кара един български изследовател да напише: За първи път
в историята на човечеството наблюдаваме обърнат модел на предаване на знания –
от по-младото към по-старото поколение16. В този смисъл горните разсъждения
около тежестта на учебните планове са особено контрастиращи. Учебната програма се
предлага на хора, които са със съвсем нова мисловна нагласа. Да, със сигурност е
необходимо студентите да имат необходимите базови познания от класически учебни
дисциплини, това ще ги направи хора знаещи и с по-широк кръгозор и култура, но е
необходимо и да се подсилят и доразвият силните им страни, за да са подготвени по-
пълноценно за архивисти в един цифровизиран свят, който непрекъснато се развива и
променя17.

16
Стоянова, П. Поколението на дигиталната книга. – В: Медии и обществени комуникации, Vol. 8, 2011.
Достъпно в интернет (05.09.2019 г.): http://media-journal.info/?p=item&aid=135
17
Szekely, I Do Archives Have a Future in the Digital Age? – In: Journal of Contemporary Archival Studies,
Vol. 4, Art. 1, 2017, pp. 8-10; Достъпно в интернет (05.09.2019 г.):
https://elischolar.library.yale.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1038&context=jcas; също: Lemic, V. Archives
and Internet – new possibilities for access and use of archival record. – In: Arhivski vjesnik, Vol. 45, 2002, pp.
207-218. Достъпно в интернет (05.09.2019 г.):
https://hrcak.srce.hr/index.php?show=clanak&id_clanak_jezik=297618

11
 Архивите като посредник за достъп до истинска информация, архивните
портали

Коментирайки ролята на архивите като хранители на истинни данни подчертах,

че те се явяват този посредник, който трябва да направи информацията най-
леснодостъпна и удобна за работа от потребителите. Различните програми по света и в
България, свързани с дигитализация на архивното наследство са полезни, но доста
често са откъснати една от друга, без някакъв синхрон и съответно работят без някакви
общи стандарти. Така, че в бъдеще, с оглед на по-лесния и по-ефективен достъп до
дигитализираните архивни масиви, следва да се разработят повече специализирани
портали. По този начин от едно място потребителят доста по-лесно ще може да се
ориентира къде се съхранява информация по интересуващ го проблем. Естествено,
подобни програми съществуват и към момента и като добър пример може да се посочат
поне две от тях.
Единият образец, показван на студентите, е Archival Collections Portal (Columbia
University Libraries), който представлява информационен продукт, концентриращ се
върху съхраняваните документи в институциите подведомствени на Колумбийския
университет в Ню Йорк. Този портал дава възможност потребителите да търсят
документи по различни теми, съхранявани в различни хранилища – например в
Columbia University Archives, Rare Book & Manuscript Library и т.н. Т.е. събрани са на
едно място документи съхранявани в различни институции на паметта като архиви и
библиотеки, като обединително звено се оказва една институция – в случая
Колумбийският университет, от един град – Ню Йорк, САЩ. Касае се за своеобразен
институциоцентричен и/или пространственоцентричен подход, при който различни
информационни ресурси на институции от т. нар. GLAM sector – Galleries, Libraries,
Archives and Museums са консолидирани в един портал и са лесни и удобни за
използване18.
Другият пример, с който се запознават обучаващите се е случаят с Archives
Portal Europe. При него също имаме институциоцентричен подход. Т.е. обединена е
информация за колекциите на предимно архивни институции от различни европейски
страни. Порталът е резултат от проектите APEnet и APEx, които са осъществени с

18
Archival Collections Portal. Columbia Univesity Libraries. Достъпно в интернет (05.09.2019 г.):
https://library.columbia.edu/find/archives-portal.html.

12
подкрепата на Европейската комисия и реализацията към момента е наистина
грандиозна. Според данни от сайта на портала към септември 2019 г. той осигурява
информация за повече от 274,411,137 архивни единици, които се съхраняват в 7 070
институции от повече от 30 европейски държави. За потребителите на архивна
информация е несъмнено по-лесно да се ориентират къде има информация по
интересуваща ги тема. С едно търсене може да се появят хиляди резултати за
документи съхранявани в архиви на различни страни и съответно потребителят лесно
да се ориентира през интернет какви са възможностите да работи със самите
документи, дали те са цифровизирани и може ли да се ползват в мрежата или пък са
достъпни само на място19.
Освен тези ползи порталите могат да допринесат (и допринасят) за самото
обучение20 по „Архивистика и документалистика“, доколкото са илюстрация за най-
новите тенденции в архивното дело. И понастоящем на студентите се показва в реално
време как порталите действат, с какво точно са полезни, какви предимства имат и
съответно, се коментират техните недостатъци. Практическа работа със студентите се
извършва при обучението по две дисциплини: „Информационно-комуникационни
технологии в архивната дейност“ и “Дигитални архиви”, при което те анализират
работната архитектура на порталите, правят различни търсения, дават препоръки. Така
те работят с най-модерния към момента инструмент за осигуряване на достъп до
архивна информация.
Предстои освен това студентите да бъдат включени, на доброволен принцип, а
също и като практическа задача по време на упражнения, в изграждането и
попълването с данни на архивен портал, който ще даде важни предимства и ползи на
всички, които се интересуват от информацията съхранявана в българските архиви..
Става дума за създаването на „Информационен портал за архивно-документално
наследство на Българското възраждане“, който да събере, структурира и систематизира
известното ни познание за архивните материали от периода на Българското възраждане.
Както е известно, това е периодът на най-голям разцвет на българските земи, който
хронологично обхваща времето от началото на XVIII век до 1878 г., когато е

19
Archives Portal Europe. Достъпно в интернет (05.09.2019 г.): https://www.archivesportaleurope.net/
20
За въвличането на архивната практика в обучението виж и: Şentürk, B. The Use of Archives in Education:
Examples from Abroad. – In: International Journal on New Trends in Education and Their Implications, Vol. 4,
no. 1, 2013, pp. 108-113. Достъпно в интернет (05.09.2019 г.):
http://www.ijonte.org/FileUpload/ks63207/File/10.senturk.pdf

13
освобождението на България от османско владичество 21. Самият портал се предвижда
да представлява „тематично-центрична информационна система“, т.е. да е способен да
дава информация за документи от този период от българската история. За неговото
създаване студентите ще бъдат въвлечени в проучването на достъпните интернет
източници и публикувани научно-справочни материали (пътеводители, описи, каталози
и прочее) от най-различни институции – архиви, библиотеки, музеи и т.н., които
съхраняват документи за Възраждането. Впоследствие, използвайки представените по-
горе модели, информационният портал ще „централизира“ разпръснатото ни познание
за документалното наследство на Възраждането (съхранявано в различни институции и
на различни географски места). На едно място ще бъдат събрани данни, където е
възможно на ниво архивна единица и документ, от различни институции, които са
напълно независими едни от други и работят по различни проекти, имат различни
приоритети, подведомствени са на различни министерства и ведомства.
В завършения си вид продуктът трябва да събере на едно място цялата налична
информация по темата. Да посочи къде има документи по този въпрос не само в София,
но и в страната, а в по-дългосрочен план, и в чужбина. Това ще позволи изследванията
за Българското възраждане да бъдат далеч по-обективни и изчерпателни, и в крайна
сметка да бъде повдигнато нивото на българската архивистика, библиотекознание,
музеология и историческа наука, както и степента на обективна информираност и
осведоменост на всички български граждани, които се интересуват от възрожденската
проблематика. На професионалните историци е добре известно, че възрожденският
период – поради своята изключителна популярност в България е обект на твърде много
спекулации и откровени лъжи. Участвайки в изработването на въпросния портал
студентите ще влезнат в ролята на модерни архивисти, които посредством ИКТ
(предвижда се продуктът да е достъпен чрез PC, лаптоп, таблет и т.н.) дават достъп на
граждани до самите източници, които, няма съмнение, са далеч по-надежни и
достоверни отколкото спорните писания в интернет. Архивната информация ще бъде
съвсем достъпна и лесна за ползване – подредена по теми, личности, с линкове към
цифровизираните документи, ако те са цифровизирани от институцията, която ги
съхранява .

21
Генчев, Н. Бъ лга рско въ з ра жда не . С. , 2008. Достъпно в интернет (05.09.2019 г.):
http://electronic-library.org/books/Book_0010.html

14
 Посредством практическото участие в изработването на информационния
портал студентите ще добиват необходимите знания за традиционната архивистика –
доколко хартиените документите по места са описани, или не, по изискванията на
методиката и дали се съхраняват съобразно, или в разрез, с добрите, класически,
практики, но в същото време ще се докоснат и до най-добрите модерни методи на
работа. Така ще се запознаят с ключовата роля на ИКТ за популяризиране на архивното
богатство на България и в същото време ще допринесат то да е лесно за използване от
всички, които се интересуват от миналото. По този начин ще изпълнят и основната
задача на архивите и другите институции на паметта – да бъдат хранители на паметта,
но и на истината. И съответно да бъдат гарант, че вярната информация ще достига
лесно до потребителите и ще бъде напълно конкурентноспособна на фалшивите новини
и истории, които безконтролно се разпространяват в мрежата.

Заключение

В новото информационно общество, в което всички живеем, архивите, както и

другите институции на паметта, несъмнено ще продължават да са основните пазители
на паметта и на веществените доказателства от миналото. С развитието на ИКТ тяхната
роля на крепител на истинната информация несъмнено ще се утвърждава и разширява.
Стои въпросът дали обучението по архивистика и документалистика в УниБИТ
може да подготви кадри, които да са лесно адаптивни към променящите се технологии
и да са склонни да ги използват пълноценно в своята работа като архивисти. Очевидно
има какво да се подобрява. Засега програмата на студентите е ориентирана по-скоро
към традиционната архивистика и класическите дисциплини в хуманитаристиката,
отколкото към все повече цифровизиращия се архивен сектор.
Въпреки че преобладават традиционните дисциплини, обаче, студентите са
въвлечени и са в определена степен запознати с новите практики в архивната
професия. На тях са показани и най-новите софтуерни решения на големия проблем с
ориентирането в архивната информация и лесното й използване от потребителите.
Нещо повече, в най-близка перспектива, те самите ще имат възможност да участват в
реализирането на подобен архивно-информационен продукт. Ще могат онлайн да
проучват централни и местни за България архивохранилища, да добавят информация в
изграждания „Информационен портал за архивно-документално наследство на
Българското възраждане“, да добиват представа докъде различните институции са

15
стигнали в описването на документите, тяхното дигитализиране и представяне за
използване през мрежата. Ще имат възможност да направят сравнителен анализ, да
дадат препоръки и мнения. Нещо много важно за тяхното изграждане като
професионалисти в сферата на съвременната архивистика.

16