КОНФЛИКТЪТ КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН - СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ

Конфликтът се предизвиква от различията във възгледите, убежденията, идеите,

образованието, съществуващата неравнопоставеност в граждански, социален, културен,
религиозен, етнически, полов, материален план. Според Р. Дарендорф, обаче,
“неравенството

предизвиква конфликти, които са източник на прогреса, включително и на разширяването

на човешките жизнени шансове” [68, с. 45].

В процеса на разрешаване на конфликтите най-ярко се проявяват интелектуалните,

емоционалните и волевите страни на участващите.

Волевите страни от дейността на участниците се изразяват в устрема, патоса, усилията за

преодоляване на противоречията и разногласията, за решаване на възникналите проблеми
и постигане на съгласие, взаимодействие или сътрудничество в дейността.

СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО „КОНФЛИКТ”

Конфликтите предоставят възможност на личността да вникне във вътрешната си духовна

същност, да разбере, каква е тя, кое я стресира, нервира, плаши, поражда агресивност.
Редом с това, конфликтите подсказват какъв набор от методи и средства са необходими за
разрешаване на проблемите и кои от тях са най-надеждни и резултатни, съобразно всяка
единично проявена ситуация.

Като феномен, отнасящ се до социалните явления, конфликтът има неустановени,

размити граници, които, често пъти, отбягват от погледа на изследователите. „Конфликтът
не съществува, както вещите, независимо от нас. Конфликтът е една от необходимите
атрибутивни страни- характеристики на всяко взаимодействие: както външно- с друг човек,
други хора (интеракция), така и вътрешно- със себе си (интроакция). Редом с това, не всяко
взаимодействие може да се класифицира като конфликтно. Всичко зависи от това,
представлява ли някаква трудност неговото осъществяване” [226, c. 38-39].

Всеки конфликт има редица присъщи му аспекти, страни, причини за поява и др. Затова,
според нас, е необходимо приложението на комплексния подход при анализа на
конфликтите и опитите за тяхното разрешаване.

Определение
 В ежедневното си общуване човекът използва понятието „конфликт” за обозначаване на
разностранни явления от заобикалящия го свят- от въоръжени стълкновения до семейни
разпри; от междуетническо до религиозно противопоставяне; от служебни до
междуличностни разногласия. „Ние назоваваме конфликт, пише Н. В. Гришина, семейната
свада, военните действия, дискусиите в парламента, сблъсъкът на вътрешните мотиви,
борбата между собствените желания и чувството за дълг и много други” [64, c. 9].

Конфликтът (от латински- „conflictus”: „con”- със и „fligo”- блъскам; английски- „conflict”;
френски- „сonflit”; немски- „konflikt”) се определя като стълкновение на противоположни
интереси или несъвместими ценности и възгледи. Във философията определението за
„конфликт” произтича от философската категория “противоречие”, която описва специален
момент от преживяването на противоречието и е приложима към биотични, психични и
социални системи. Конфликтът възниква и се разрешава върху основата на строго
определени социални сили и тенденции на общественото развитие.

Според авторите на „Grolier Multimedia Encyclopedia- 1998 година” [264], съдържанието

на понятието „конфликт” се разкрива с помощта на следните значения:

- състояние на открита, често пъти продължителна борба, сражение или война;

- състояние на дисхармония в отношенията между хората, идеите или интересите,

стълкновение на противоположностите;

- психична борба, възникваща като резултат от едновременното функциониране на взаимно

изключващи се импулси, желания или тенденции;

- противостояние на характерите или силите в литературни и сценични произведения,

особено в главната линия, върху която се изгражда сюжетът.

Интересен е фактът, че в обширната (1512 страници и повече от един милион думи)

„Енциклопедия по психология- 1988 година” [92], под редакцията на Р. Дж. Корсини, сред
2150-те статии и 1200-те основни теми не е отделен и ред за конфликтологията, конфликта и
структурните му елементи.

Въпросите, свързани с конфликта се разглеждат пространно в немския.Дава се следното

определение на конфликта: ”борба на противоположни тенденции в една система” [187, c.
234-235]. Авторите разглеждат различните видове конфликти, съобразно порядъка на
изследване- нещо в личността, цялостната личност, диадата, групата и др. Като специфичен
вид конфликт, посочват този, на двойното отбягване: ”Тип конфликт, при който едно лице
трябва да се реши за единия от двата обекта- цели с отрицателна валентност, т. е., избира
по-малкото зло” [187, c. 238].

В „Психологически речник- 1983 година”, под редакцията на В. В. Давидов, А. В.

Запорожец и Б. Ф. Ломов [183], се извежда следното определение за конфликта: ”Трудно
разрешимо противоречие, свързано с остри емоционални преживявания” [183, c. 161].
Авторите разглеждат три вида конфликти: вътрешноличностни, междуличностни и
междугрупови.

Десев определя конфликта като трудно разрешимо противоречие с остри емоционални

преживявания или стадий в развитието на противоречие, проявявано в крайно остра форма,
което възниква между хора, във връзка с решаване на проблем в социалния и личния им
живот и засяга статуса на личността или групата, колектива; борба между влечения,
интереси или

сили с противоположна насоченост и почти еднаква мощност. Според него, конфликтите

могат да бъдат: вътрешноличностни, междуличностни и групови; афектни, когнитивни
(интелектуални) и социални; делови, операционални, творчески (конструктивни и полезни) ,
психични, емоционални, междуличностни върху нездрава почва-деструктивни и вредни.

В психологичен аспект, конфликтът възниква тогава, когато се извършва психическа

преработка на информация и регулация на поведение. Той е свързан със силни
емоционални преживявания. Конфликтът е борба, която възниква поради дефицит на власт,
статус или средства, необходими за удовлетворяване на ценности и претенции.

В китайския език понятието „конфликт” е с двузначно значение и се обозначава с два

самостоятелни йероглифа: първият означава „опасност”, а вторият- „благоприятна
възможност”. Подобно разбиране на двойствената природа на конфликта е характерно и за
съвременните управленски теории и практики. В зависимост от това, как
конфликтната ситуация протича и се разрешава, тя може да носи, както
разрушително, така и конструктивно, съзидателно начало.

Цикъл на конфликта

Конфликтът преминава през серия от фази, които заедно образуват повтарящ се цикъл.
Този цикъл може да е позитивен или негативен.

- Първа фаза: нагласи и убеждения

 Цикълът започва за всеки с неговите нагласи и убеждения, относно конфликта.
Личностите имат различни установки или отношения, които възпрепятстват нормалните
взаимоотношения, осъществявани в дейността.

- Втора фаза: същинско конфликтуване

Свързана е с настъпването на конфликта. Тя преминава през няколко подфази:

Подфаза първа: получаване на сигнали

Причините за конфликта вече съществуват или се очертава ясно появата им, но самото
противопоставяне не се осъзнава. Някои събития подтикват участниците към действия.
Събитията се характеризират с висока емоционалност, налице са нееднозначни оценки от
страна на участниците, налице е, все още, неясна мотивация в постъпките.

Подфаза втора: спор относно интересите на страните

Започва с етап на диференциация и изясняване на позициите. Това е фазата за обмен на

мнения, информация, позиции, гледни точки.

Подфаза трета: поляризация

Появява се повод за ескалация на конфликта. Обикновено това е ситуация, събитие,

личност, дейност и др. Усилват се количествата инциденти и раздробяване на първичната
проблемна ситуация. Позициите стават непримирими.

Подфаза четвърта: сегрегация

Предизвиква се временна дезинтеграция сред конфликтуващите. Равновесието е

нарушено напълно. Въвличат се нови и нови лица в конфликта.

Подфаза пета: деструкция

Може да бъде фатална, разрушителна, да доведе до деградация, регрес за

конфликтуващите страни. Налице е готовност да се отиде към крайни мерки, формират се
ултимативни позиции, например, гладуване до пълна победа. Налице са елементи на
фанатизъм.

- Трета фаза: реакция

Реакцията е този момент, в който едната страна предприема някакви действия по
отношение на другата. Тя може да е конструктивна или деструктивна. Това зависи от
преценката на силите, възможния изход от конфликта и последващите резултати.

- Четвърта фаза: резултат

Реакцията винаги води до някакъв резултат. Това могат да са наранени чувства,

неудовлетвореност, влошени взаимоотношения и др., но могат да бъдат свързани с
позитивно решаване на определен проблем. В известна степен, резултатът от всеки
конфликт ни връща отново в началото на цикъла. Резултатът от конфликта е съпроводен с
цялостно изтощение на личността и е необходим период на затихване на конфликта

ВИДОВЕ КОНФЛИКТИ

Една от най-съществените трудности при анализа на конфликтите произтича от факта, че

причините, видовете, формите на протичане и последствията от тях трудно могат да бъдат
описани в детайли.

Традиционно, конфликтите се разделят на конструктивни и деструктивни, като

всички разнообразни възгледи за тях могат да се отнесат към един от двата варианта:
конфликтът е негативно явление, в резултат на което нещо се разрушава; конфликтът е
ресурс за развитие. В последните години, все повече, се налага мнението, че конфликтът е
“система от отношения”, “процес на развитие на взаимодействието” За да покаже как се
разрешават споровете, видният норвежки изследовател, създател на първата катедра в
света по изследвания на мира, в Колумбийския университет в САЩ, Й. Галтунг [57],започва с
микроконфликти на личностно равнище в дома, на работното място, между съпружески
двойки, родители и деца, учители и ученици. След това, преминава към следващото ниво,
наречено мезоконфликти, където проблемите възникват между половете, поколенията,
расите, научната и алтернативна медицина. Следват макроконфликтите- между държави и
нации, между етнически групи, борещи се за независимост и автономия. И накрая, според
него, идва ред на мегаконфликтите, т.е, цивилизационните конфликти- между Изток и
Запад, Север и Юг, ислям и християнство.

Конфликти, възникващи в цялостната личност

В психологическата наука са диференцирани три групи конфликти, почиващи, от една

страна- на валентността (привлекателността), която се приписва от личността на определени
обекти, партньори, състояния, събития, цели, а от друга страна- на задоволяването на тази
валентност. Изведени са отношенията “привличане” и “отблъскване”.

1. Конфликти, основани на отношенията “привличане -отблъскване”

Възникват тогава, когато двете страни са с положителна и отрицателна валентност и с

еднаква сила и значимост за субекта. В ситуации от този вид личността изпада в
амбивалентност, т. е., тя е раздвоена в избора си. “Тези конфликти носят огромно
напрежение, защото съдържат в себе си алтернативи, които са полярни- крият риск и
неизвестност, пред които психиката се натоварва достатъчно много” [203, с. 162].

Особеност на конфликтното поведение на личността, изпаднала в амбивалентност, е, че

трябва да избира, често пъти, между две професии, двама партньори, две сделки, две
решения и др. Всяко от тях има множество позитивни и отрицателни страни, преимущества
и недостатъци, крие определен риск за личността.

2. Конфликти, основани на отношенията “привличане -привличане”

В този вид конфликт съществуват два изключващи се обекта с положителна валентност.

Личността не е в състояние да направи своя избор и остава без тях.

3. Конфликти, основани на отношенията “ отблъскване -отблъскване”

Конфликти от тази група възникват, когато са налице два обекта, които са в еднаква
степен непривлекателни за личността. В такъв случай, субектът може да избира т. н. “по-
малка злина”.

ІІІ. Конфликти в диада

Те възникват като следствие на различия в потребностите, оценките, целите, действията

или на идващи отвън влияния. Конфликтът може да е понятиен, истински, пренесен,
латентен, въображаем, да е израз на недоразумения, да се отнася до контрола на средства,
до поведението един спрямо друг и по отношение на трети, до нормативните представи,
приемането на фактите и самото отношение в диадата. Важно условие за възникване и
разрешаване на тези конфликти е психичната съвместимост между членовете.

ІV. Конфликти в класа, паралелката, групата, колектива

Конфликтите в групата могат да възникнат в случай на несъгласуваност на три елемента:

социално обкръжение, група, персона (Схема № 2). Ако не са отчетени интересите на
персоните, съставляващи групата, то личността ще участва в нейната дейност вяло,
апатично, с висока степен на незаинтересованост.

V. Ситуационен конфликт

Предизвиква се от противоречието между индивида и обкръжаващите хора или

външната обстановка. Той води до реактивни състояния, повишаващи нервно-психичното
напрежение, определени действия, които личността не би допуснала в своето поведение
при нормална ситуация. Проявленията на този конфликт са конфликтната ситуация и
междуличностният конфликт

VІ. Конфликт -реакция

Проявява се като противодействие на ситуационен или психически конфликт. Показва

категоричното несъгласие на личността с конкретната ситуация. Проявява се чрез различни
форми- емоционална възбуда, депресия, нарушено съзнание и невъзможност за нормално
възприемане на заобикалящия свят или действията на околните. Често пъти, личността
категорично отхвърля съществуващото положение и действа за коренната му промяна.

VІІ. Невротични конфликти

Придружават се от болезнено възприемане на заобикалящия свят, личности, социално

обкръжение. Те биват: “Хистерически- характеризират се със завишено равнище на
претенции при недооценка на реалните условия и неспособност да се налагат задръжки на
желанията, които не съответстват на тези условия. Обсесивно-психастенични- проявяват се
като противоречие между желание и дълг.

Невротичният конфликт се проявява чрез болезнена психомоторна и сензорна

чувствителност на личността. Тя показва висока чувствителност по отношение на своето тяло
или отделни негови части. Независимо, че имат избирателен характер, възприемането на
сигнали от зрителния, слуховия или тактилния анализатор се преценяват като застрашаващи
сигурността (гледа ме злобно, свирепо; крещи ми заканително; удари ме болезнено).

VІІІ. Психични конфликти

Те са вътрешните противоречия в психиката на личността. Проявяват се като противоречиви

чувства, нагласи и състояния, преживявани като недоволство и неудовлетвореност,
например, от вида и степента образование, длъжността в службата, заплащането,
материалното състояние и др.
 З. Фройд пише: „При тези лица се откриват редовно признаците на едно стълкновение
или спор между противоположни желания, или, както сме свикнали да се изразяваме, на
един психичен конфликт. Една част от личността се застъпва за известни желания, друга част
се противи и отбранява срещу тях” [220, c. 268-269].

Значението на психичните конфликти се определя от това, че те изменят

съществуващите и създават нови отношения на личността; изменят самата нейна
структура, т. е., развитието и разрешаването на конфликта представлява, само по
себе си, остра форма на развитие на личността.

ІХ. Конфликти, съобразно предмета

В историята на човечеството, от най-дълбока древност, водещо място заемат военните,

политическите, икономическите, етническите, расовите, религиозните, семейните
конфликти. В по-ново време, са налице и конфликтите за пазари, които лежат в основата на
двете Световни войни, на глобализацията, на противоречията между фирмите, концерните,
картелите.

Х. Ролеви конфликти

Множество конфликти възникват във връзка с ролевото поведение на личността.

Директорът иска едно нещо, колегите очакват друго, а преподавателят върши съвсем друго.
Ръководителите на средно ниво установяват, че техните ръководители искат от тях едни
резултати и действия, а подчинените им- съвсем други. Отсъствието на ролева
подвижност и гъвкавост от страна на индивида може да го доведе до затвореност в една
единствена роля. Това води след себе си стереотипно и ригидно поведение, ограничава
възможностите и избора на междуличностни взаимоотношения, повишава склонността към
създаване и участие в конфликти.

ХI. Функционални и дисфункционални конфликти

Промяната в схващанията за същността на конфликта е насочена към търсене на

конструктивните му измерения. Все повече са поддръжниците на тезата, че прекалено
ниското ниво на конфликтност е също толкова вредно за личността, групата или
организацията, колкото и високото ниво. Ниското ниво намира израз в проявите на
самодоволство, самоуспокоение, лошо и некомпетентно изпълнение на поставените
задачи, неефективни решения, липса на креативност и творческа инициатива. Високото
ниво, от своя страна, създава хаос, смущения и сериозни разстройства в дейността на
личността, групата или организацията и намалява цялостната й ефективност. Поради това,
редица автори говорят за т. н. функционални и дисфункционални конфликти.

ХII. Организационни конфликти

Конфликтът е свързан с властните отношения, разпределението на ресурсите,

социалните позиции и различията в ценностните системи, но може да се обобщи, че те
възникват по повод на целите или методите за постигането им.

ХІІІ. Конфликти със социо-емоционален характер

Те могат да бъдат свързани със статуса на личността в йерархическата система на

взаимоотношенията (признание, доверие, перспективност, уважение, зачитане на приноса
и др.); нарушаване на чувството за самооценка, предубеждения към имиджа на
определени лица, с които личността контактува.

Често пъти, причина за този вид конфликт могат да станат и задълженията към индивида
да се отъждествява с групата, институтите и символиката, а, също така, и със системата на
ценности на определени лица.

ХІV. Конфликти с делови (инструментален) характер

Те могат да бъдат предизвикани във всяка група от професионалисти, в резултат на:

- неясни приоритети в дейността на групата или колектива, или отсъствието на консенсус,

относно приоритетите, съобразно позициите на групата и лидерите й; - отсъствие на
взаиморазбиране между колегите или недоразумения, основани на нерегулирана
информация в деловото общуване;

- недостатъчен опит или ярко изразен субективизъм при подхода към проявлението и
решаването на проблемите;

- отсъствие на стимули за конструктивна делова активност между членовете на групата или

размитост на нейните оценки;

- недостатъчна система за координация на действията на различните групи или техните

членове;

- неясно разделяне на пълномощията и отговорностите между колегите.