Социална компетентност

Социалната компетентност е глобален конструкт, който обхваща А-за като цялост:

като единство на способности, афекти, ценности, мотиви, очаквания,

Като Аз-концепции - самооценка, саморазбиране,

смисли, цели, когниции и регулации

Социалната компетентност осигурява:

- овладяване на способности, нагласи и ценности, които ограничават ангажирането с

деструктивни поведения – засилва резистентността към развитие на тези поведения,
засилва отговорността към вземане на позитивни решения и към търсене на
предизвикателства, осигуряващи развитие на когнитивните способности и постигане на
успех;

-овладяване на конструктивни поведения - хората ангажирани с

конструктивни поведения са по-резистентни към ангажиране с

деструктивни поведения; чрез социалната компетентност се ограничава траекторията на

развитие на деструктивното поведение, което с времето става все по-резистентно на
промяна;

-засилване на усещането за справяне и регулиране на

емоциите и когнициите, осигуряващи успех сега и постигане на успех в бъдеще, в справяне с

проблеми в непредвидими ситуации.

Социалната компетентност е свързана с изпълненията, които могат да се концептуализират:

-на равнище способности, способности обединени в различни структури;

-на равнище мотивации и очаквания;

-на равнище афекти и аз-концепции.

Изпълненията се откриват в:

- динамичен план – като процес,

- статичен план – като последици /ефекти/, които засягат А-за и другия.

Ефектите от изпълненията зависят от:

-наличието на определени способности и възможности; -глобалните оценки за собствените

способности и възможности; -глобалните оценки за собствения аз и възможности за
развитие на собствените способности;

-определени мотивации и очаквания;

-влияния на реципрочни и не-реципрочни взаимодействия. Социалните изпълнения зависят

от:

- социалните отношения

- социалните ситуации.

Социалните отношения генерират цели, които са признати и оценени като значими от

другите.

Целите зависят също и от социалните ситуации, от обмените на А-за и другия в тези

ситуации.

СИТУАЦИИТЕ

Ефективността на социалната компетентност е винаги спрямо отделната ситуация.

Конкретната социална ситуация задава целите, структурирането на способностите,

необходими за постигането на целите, възможните очаквания, които са свързани с опита от
сблъсъка с минали ситуации, мотивацията, която разкрива смисъла на самата ситуация за А-
за.

Ситуациите разкриват социалната компетентност като динамичен конструкт като единство

на устойчивост и неустойчивост.

В социалната компетентност се обособяват два плана:

-операционален: представен чрез съществуващите поведенчески и когнитивни способности;

-мотивационно-смислов: представен от различни мотивации и ценности, поддържани от А-
за.

УСЕТ ЗА СИТУАЦИЯ

Усетът се изразява чрез способности, които осигуряват възможност за многомерно

осмисляне на ситуацията – в това, което е за мен, в това, което е за другите...
Усетът открива възможност за адекватно възпроизвеждане на ситуацията в съзнанието и
разпознаване на възможните отговори конкретно в тази ситуация.

Усетът изисква разчитане на ситуациите и действията на другите в ситуацията, в зависимост

от интенциите, преживяванията и желания.

УСЕТ ЗА СИТУАЦИЯ

Отсъствието на усет за ситуацията създава предпоставки за:

-неадекватно поведение /от безцеремонен тип/, пренебрегване на

социалните норми и овеществяне на другите – другият служи за

постигане на собствени егоистични цели;

-занимаване на другите със собствената история – лицето е

погълнато от собствената история и непрекъснато занимава другите с тази история, без да

открива пространство за историите на другите;

-изказвания, които са изключително неуместни и необмислени;

-изискване на неща, които не съответстват на поддържаните отношения на близост с другия.

В структурата на социалната компетентност присъства и рефлексията.

Рефлексията разкрива отношението на А-за към собствената социална компетентност.

Чрез рефлексията собствената социална компетентност се превръща в

обект на осмисляне.

Това осмисляне може да обхване операционалния и емоционално

мотивационния план.

Рефлексията протича в пространство, което е различно от пространството на изпълнението.

Рефлексията освобождава А-за от потопеността в изпълнението и открива възможност за

осмисляне на самото изпълнение – на ограниченията, на причините, които се откриват зад
ограниченията.

Социалните взаимодействия изграждат пространството на взаимното признание.

Социалното признание засвидетелства ценността на другия. Социалните действия
осигуряват не само постигане на целите, но и издават ценностното отношението към другия
– другият е значим и ценен за мен-друг.

Признанието обхваща:

-действията, с които другия откликва на собственото ми присъствие;

-самия друг – признание на неговата другост. Признанието се изразява чрез благодарение,

уважение, засвидетелстване на радост...

Признанието е свързано с чувствителността, че жестовете на другия, са нещо повече от

задължение към мен.

СПОСОБНОСТИ ЗА САМОПРЕДСТАВЯНЕ

Самопредставянето предполага способност за изразяване на собствения вътрешен свят

и включва-способност за изразяване на емоциите;

-способност за изразяване на разбирания /възгледи/;

-способност за представяне на силните страни в собствения Аз; -способност за изразяване на

интенции, планове, стремежи;

-способност за представяне на собствените идеи така, че да са разбрани от другите.

Представянето предполага откритост към чуждото разбиране –

позоваване на миналия опит на другия, на възможните знания, които

притежава...

Излагането на собствените идеи обхваща и отношението към чуждите идеи като предполага
способности, които издават:

-толерантност към чуждата гледна точка;

-толерантност към другия, която предизвиква откритост и стремеж към диалог; изисква
преодоляване на ригидността и нетърпимостта. Самопредстяването предполага два типа
способности:

-активно слушане;
-задаване на въпроси.

Самопредставянето зависи и от самооценката.

Високата и стабилна

самооценка, която издава доверие в себе си в собствените възможности влияе върху

ефективността на самопредставянето.

СПОСОБНОСТ ЗА РЕШАВАНЕ НА ИНТЕРПЕРСОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ

- формулиране на проблема – включва разпознаване на проблема, определяне на

проблема, обединяване на различни гледни точки, чувствителност към определени знаци
на ситуацията...;

- откриване на решение - генериране на алтернативни решения, оценяване на решенията,

оценяване на собствената ефективност, на очаквани последици върху А-за и другите – върху
емоциите, потребностите, интенциите, разбиранията;

- прилагане на избраните решения – включва способности свързани с планиране на

изпълнението, контрол върху изпълнението чрез използване на обратна връзка; тези
способности се асоциират с репрезентации на поведенчески скриптове, саморегулация,
отлагане на задоволяването, само-инструктиране

КОГНИТИВНИ ПРОЦЕСИ И СТРУКТУРА

НА АЗ-А – осмисляне на собствения Аз;

– осмисляне на собствените възможности,

способности, поведения,поддържани ценности;

– осмисляне на възможността за развитие на собствените способности чрез различни

Аз-схеми.

КОГНИТИВНИ ПРОЦЕСИ И СПОСОБНОСТИ И РЕГУЛИРАНЕ НА КОМУНИКАТИВНАТА

СИТУАЦИЯ

- разгръщането на разговора, аргументиране на тези, построяване на собствена теза,

дебатиране на чуждите тези, поддътемата на разговор;

- задаване на въпросите, отговорите;

- запомняне на участиниците (лица, лични истории, събития...)

МЕТАКОГНИТИВНИ ПРОЦЕСИ

Метакогнитивните процеси са свързани с рефлексията върху собствените когнитивни

процеси, способности, стратегии, поведения.

Рефлексията осигурява възможност за избори и структуриране на когнитивните процеси в

различни схеми или стратегии за постигане на конкретните цели в конкретните ситуации.

Метакогнитивни процеси
Рефлексивните процеси осигуряват знания: кога,

къде и как да се иползват вече изградените способности

Рефлексията осигурява непрекъснатото структуриране на отделните сдържания в цялости,

които са най-добри за постигане на целите.