Тема №9

Морфология и физиология на зъбен дентин. Състав и структора.

Топографски области в дентина. Морфологични единици-видове.
Особености на дентина при временни и постоянни зъби.

Представлява основният обем от ТЗТ и дава формата на зъба. Определя формата на коронката.
Физически и химически дентинът е сходен с костите. И двете тъкани са считани за живи, защото
съдържат жива протоплазма.

Физически характеристик- Светло жълт цвят, който потъмнява с възрастта. Еластичен и е обект
на лека деформация. По-твърд от кост, но по-мек от емайла. По-ниско съдържание на
минерални съставки в сравнение с емайла.

Състав на дентина-Неорганична съставка - 70% неорганични хидроксиапатитни кристали,

флуорапатит, карбоксиапатит; Органична съставка – 20% колагенови фибри с малко количество
други протеини и вода; Колагенът е основно от тип I с малко количество тип III и V;
Неколагенови матриксни протеини изпълват пространството между колагеновите фибри и се
натрупват по периферията на дентиновите каналчета; Неколагенови протеини: Дентинови
фосфопротеини – фосфофорин, дентинов сиалопротеин, дентинов матриксен протеин1,
остеонектин, остеокалцин, костен сиалопротеин, остеонпонтин, протеогликани и др.

Структура на дентина-Дентиновия матрикс представлява клетъчен продукт образуван от

фибрили и аморфна субстанция. При микроскопски изглед на дентина могат да се разграничат

следните структури: Дентинови тубули; Перитубуларен дентин; Интертубуларен дентин.
Дентинови тубули-дентиновите каналчета преминават през цялата дентинова маса и са

негови основни морфолог. и функционални структурни единици. Дентиновите каналчета имат

по-широк диаметър по-близо до пулпата и се стесняват с приближаване на ЕДГ; На нивото на
ЕДГ, каналчетата се разклоняват; Това води до увеличена плътност на дентинови тубули при
напречен срез на дентина в тази област; На този срез се вижда фестонираният вид на ЕДГ;
Върховете на фестоните са към емайла. Дентиновите каналчета се формират по време на
дентиногенезата. В дентиновите каналчета са разположени протоплазмените израстъци на
одонтобластните клетки. Обвити са с мембрана наречена обвивка на Нойман, в която се
наблюдава колаген и гликозаминогликани. В предните одонтобластни израстъци се съдържат
някои клетъчни органели, което показва че там се извършват процеси на активна обмяна.
Одонтобластни израстъци в тубулите със странични разклонения. Одонтоблатните израстъци са
протоплазматични удължения на кл.тяло на доонтобласта, което остава да съществува в
повърхностния слой на пулпата. Дентиновите тубули най-често имат странични разклонения,
чрез които одонтобластите комуникират един с друг.Тези клончета са най-многобройни в
корена на зъба.

Одонтобластни израстъци. Одонтобластите изграждат слой клетки по периферията на пулпата

и притежават израстъци в дентина; Броят дентинови тубули с одонтобластни израстъци
наброява между 59 000 и 76 000 на квадратен милиметър коронарен дентин;

Напречен срез на дентина. Всеки тубул е запълнен с одонтобластен израстък или негово
разклонение /Т/; Перитубуларният дентин е беден на колаген и по-силно минерализиран от
останалата част на дентина /Р/.Дентинът между тубулите се нарича интертубуларен /I/.
Перитубуларен дентин е дентиновия участък, непосредствено ограждаш дентиновото каналче.
Липсва едниствено в предентина. Интертубуларен дентин това е най-голямата маса от дентина
разположена между дентиновите каналчета. Той по структура е идентичен с перитубуларния,
но е по слабо минерализиран от него и много слабо се променя по време на живота.

Физиология на дентина. В дентина притока на елементи за обмяна е от страна на пулпата.

Доказателство за това е по-високото съдържание на микроелементи до пулпо-дентиновата
граница. Съществува и друг път за проникване на вещества в кореновия дентин периодонциум-
цимент-цименто-дентинова граница, но в по-слаба степен. Обмяната в дентина се осъществява
от пулпата главно по магистралите на одонтобластните израстъци в дентиновите каналчета и
оттам елементите на обмен преминават в периферна посока чрез дентиновата лимфа в
периодонтобластното пространство към пери и интертубуларния дентин.

Етапи от формирането на дентина и видове дентин. Дентина се формира през целия живот на
зъба, ако пулпата е жива.

Първичен и вторичен дентин - Дентинът, образуван в зъба преди завършване на

апикалния отвор на корена. Първичният дентин е с правилен модел на тубулите.Мантел
дентин-Първият формиран предентин, който зрее с матурацията на зъба. Околопулпен
дентин-Слой дентин на външната пулпна стена. Перитубуларен дентин- дентина, които
изгражда стената на дентиновото каналче. Интертубуларен дентин- дентина,който
изгражда между тубилите.

Първичен физиологичен дентин-Първичният дентин, основният обем

от дентина на зъба, е разположен между емайла и пулпната камера.Външният му слой,
разположен най-близо до емайла, се нарича мантел дентин. Този слой е специфичен само за
първичния дентин; Мантел дентинът се формира от новодиференцирани одонтобласти и
представлява слой от около 150 микрометра.Под него е разположен околопулпният дентин,
който е по-слабо минерализиран, но по-голям като обем. Формира се от одонтобластите след
формирането на мантел дентина.

Вторичен физиологичен дентин- Вторичният дентин се образува след завършване на

кореновото формиране и синтезирането му е много по-бавно. Образуването не е с еднаква
скорост в целия зъб, а е по-бързо в сегментите на дентина в коронковата част;Този процес
продължава през целия живот и е отговорен за по-тясната пулпна камера при по-възрастните
пациенти;

Третичен дентин-Третичният дентин, известен още като репаративен дентин, се образува в

резултат на реакция на действието на дразнител – атриция или кариес.

Топография на дентина
Мантел дентин- Най-повърхностният слой дентин;Най-високо минерализиран;Това се дължи
на:Наличието на влакната на Корф;Успоредното им подреждане;Което помага за по-плътно
подреждане на кристалите;Съответно са по-малки интеркристалните пространства;И има по-
малко органична материя.Най-високо минерализираният дентин;Най-близък до емайла по
ниво на минерализация;В този слой одонтобластните израстъци губят своята извивка.
Околопулпен дентин- Най-дебелият слой дентин;По-слабо минерализиран от мантел
дентина;Колагеновите влакна в околопулпния дентин са по-тънки -β-fibers;Влакната на Корф (α-
fibers) са по-малко;Кристалите са подредени по влакната;Разположени са хаотично и имат
големи интеркристални пространства.
Интерглобуларен дентин- в глобуларния слой. Между мантел дентина и околупулпния има
слой дентин, в който минерализираните глобули не се сливат;Нарича се глобуларен слой;При
напречен срез на дентина, по-слабо минерализираните области на дентина се вижат като

неправилно офомени полумесеци, наречени интерглобуларен дентин.

Предентин-Представлява новообразуван дентинов матрикс по границата между дентина и

пулпата;Предентинът е доказателство, че дентинът се образува в два етапа:Първи – отлагане на
органичния матрикс;Втори – добавяне не неорганичната сътавка;По време на формиране на
първичния дентин, 4µm предентин се формират и минерализират всеки ден; След влизане в
оклузия и функция, тази активност спада до 1.0 - 1.5 µm на ден; Дентинът минерализира след
формиране.Процесът започва в малки сферични зони.Те растат и се сливат, за да образуват
минерализационен фронт (слой минерализация по предентиновия край).

Инкрементални линии. Дентинът се отлага инкрементално, което означава, че определено

количество матрикс се отделя всеки ден, следвано от пауза в активността през нощта;Тази пауза
води до изменения в матрикса, известни като инкрементални линии или линии на фон
Ебнер;Пренаталният и постнаталният дентин са разделени от акцентирана линия, известна като
неонатална линия, която отразява смущенията в минерализацията, предизвикани от
физиологичната травма на раждането.
Инкрементални линии на фон Ебнер. Тези линии вървят под прав ъгъл спрямо дентиновите
тубули и обикновено отразяват нормалното ритмично линеарно отлагане на дентин;5-дневният
инкремент може да се види ясно на срезове – с разстояние по около 20µm.
Контурни линии на Оуен. Друг вид инкрементални линии в дентина са контурните линии на
Оуен;Причиняват се от значителни смущения в минерализацията;Разпознават се при надлъжни
срезове;Линии на Рециус (B) в емайла.

Особености на дентина при временни и постоянни зъби. Дентина в детска възраст има малка
дебелина.