МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – гр.

СОФИЯ
Факултет „Обществено здраве“
Специалност „Лекарски асистент“

РЕФЕРАТ

ДИСЦИПЛИНА

ПАТОФИЗИОЛОФИЯ И ПАТОАНАТОМИЯ

ТЕМА:
Възпаление. Остро и хронично възпаление.

Възпалението представлява еволюционно изграден комплекс от

защитни реакции на организма спрямо външни и вътрешни
увреждащи агенти. Проявява се с местни нарушения на
кръвообръщението, включително промяна в съдовата
проницаемост, уврждане на клетки в даден орган, проникване на
течни съставки и клетки от кръвта и размножаване на
клетки(имунни) в огнището на процеса.
Факторите предизвикващи възпаление се делят на две основни
групи:
– фактори, които не предизвикват имунен отговор (физични и
химични).
– фактори, които предизвикват имунна реакция (биологични).
Физичните фактори могат да предизвикват различни възпалителни
реакции. Такива например са травмата, електрическата енергия,
високата температура и лъчевата енергия. Химичните фактори
предизвикват възпаление и се делят на екзогенни и ендогенни.
Всяка възпалителна реакция се характеризира със следните пет
основни признака: подуване ( тumor), зачервяване (rubor),
затопляне (сalor), болка ( dolor) и нарушена функция ( functio laesa).
Възпалителния процес се характеризира с пет основни фази.
Тъканно увреждане – дегенерация до некроза- означава се още
като алтерация. Развитие на остър възпалителен процес.
Инактивация и отстраняване на агента, което води до
възстановяване на първоначалното състояние и преход в хронично
възпаление с настъпване на заместване на увредената тъкан от
фиброзна тъкан, т.е. развива се цикатрикс.
Основна роля в протичането на даден възпалителен процес имат
медиаторите. Те са биологично активни вещества, които
въздействат върху съдовата стена и клетките, участващи в процеса
на възпаление.
Възпалението се дели на два основни вида: остро и хронично. Това
деление е според времетраенето на процеса и морфологичната
характеристика. Понякога се допуска и междинна форма, подостро
възпаление, но тя не може да бъде защитена при всички прояви на
възпалителния процес.
Острото възпаление започва бързо, понякога за минути след
въздействието на увреждащия агент. При него се наблюдава
реакция, протичаща в три фази - зачервяване, повишение на
кръвообращението и оток. При определени обстоятелства на остро
възпаление може да се наблюдава загуба на функция на засегнатия
орган. Съставено е от три компонента: микроциркулаторни
промени, клетъчен отговор и участие на медиатори.
Микроциркулаторните промени засягат артериоли, капиляри и
посткапилярни венули. Настъпват два вида промени:
вазодилатация на стаза и засилена съдова проницаемост.
Клетъчния отговор е свързан с описаните микроциркулаторни
промени и предвижването на клетките в отговор на химично
въздействие – т.нар. хемотаксис. Едни от по-важните медиатори са
вазоактивните амини, кининова система , коагулационна каскада,
система на комплемента, метаболити на арахидоновата киселина и
неутрофилни фактори.
Съществуват пет вида остри възпаления. Според вида на ексудата
бива: серозно, фиброзно, хеморагично, гнойно, гнилостно.
Серозният ексудат представлява бистра, прозрачна и рядка
течност, в която се съдържат незначително количество белтъчини и
малко формени елементи (предимно левкоцити). При това
възпаление ексудатът се намира на повърхността на лигавиците и
серозите, в естествените кухини или инфилтрира възпалените
тъкани. Серозното възпаление обикновено протича благоприятно,
тъй като пораженията на тъканите и кръвоносните съдове са
незначителни и ексудата бързо се резорбира от съдовете. Само при
отделни случаи ексудатът се резорбира по - бавно и по -
продължително, особено когато се събере в по - голямо количество
в някои естествени кухини - плеврална, перикардиална, коремна и
др. Фибринозното възпаление се характеризира с ексудат, богат с
фибриноген, който се съсирва и образува по повърхността на
мукозите и серозите тънка фина мрежа от фибрин. Понякога
фибринът може да се натрупа на по - дебели пластове върху
възпалените тъкани. При възпаление на червата фибринът може да
изпълни лумена им и по - късно чрез перисталтичните движения да
бъде изхвърлен навън под формата на дебели шнурове.
Характерното за фибринозното възпаление е, че след
отстраняването на фибринния налеп се открива розово-червена,
почти неповредена тъкан. Когато фибринозното възпаление се
развие върху две допиращи се тъкани, може да се стигне до тяхното
срастване. При гнойното възпаление ексудатът, представлява гъста
течност с жълт или жълто-зелен цвят, която съдържа голямо
количество левкоцити и различни тъканни елементи, намиращи се
в различни стадии на разпадане. Гнойното възпаление може да се
развие в различни органи и се характеризира с дистрофични и
некротични процеси в засегнатите тъкани. В етиологията на
гнойното възпаление голяма роля играят гноеродните микроби
(стафилококите, стрептококите и др.) и някои химични вещества -
петрол, терпентин и др. При хеморагичното възпаление в ексудата
преобладават еритроцитите, поради което той има червен или
шоколадовокафяв цвят. То се наблюдава по лигавицата на стомаха
и червата и по серозите и мукозите на другите органи при различни
заразни болести (антракс, чума по свинете и др.) и при някои
отравяния. гато се развива върху лигавиците на дихателните
пътища, храносмилателния канал и др., ексудативното възпаление
се обозначава като катарално (катар). Гнилостното възпаление
наред с ексудацията има изразени прояви на гнилостен разпад,
подобно на гангрената.
Хроничното възпаление е възпалителна реакция, продължаваща
седмици, а понякога и години. Възпаление, продължаващо над 6
месеца, се нарича „хронично”. Дължи се на продължително
дразнене от химически вещества, чужди частици, инфекция от
микроорганизъм, който продължително време не може да бъде
преборен от организма- туберкулоза, бруцелоза, сифилис и други.
При хроничното възпаление се наблюдават четири основни
компонента. Некроза, която може да бъде от едва забележима до
обширна. Фагоцитоза, при която се поглъщат и обработват
антигени, които имат опсонини на своята повърхност . Имунен
отговор и тъканно възстановяване, което се проявява с
полиферация на нови кръвоносни съдове, разрастване на
фибробласти , които произвеждат колаген.
В зависимост от реакцията на организма хроничното възпаление
бива: грануломатозно възпаление и негрануломатозно
възпаление.
Грануломатозно възпаление е хистологичен модел на тъканна
реакция, която се проявява след увреждане на клетката.
Грануломатозно възпаление се причинява от различни състояния,
включително инфекция, автоимунни, токсични, алергични,
лекарствени и неопластични състояния. Редът на тъканната реакция
стеснява патологичната и клиничната диференциална диагноза и
последващото клинично лечение.
Грануломатозно възпаление може да бъде определено като вид
хронично възпаление, при което компактната колекция от клетки на
мононуклеарна фагоцитна система, главно активирани макрофаги и
клетки, получени от тях, са преобладаващи. Тези клетки са
агрегирани в добре обособени фокални лезии. В допълнение,
грануломите обикновено съдържат смес от други клетки, особено
лимфоцити и плазмени клетки, и в зависимост от техния стадий, и
фибробласти. Еозинофилите обикновено присъстват в паразитни и
гъбични грануломи. При неспецифично грануломатозно
възпаление се формират грануломи, чиято структура не е
специфична за дадения причинител. Клетъчният състав на тези
грануломи е банален – различни комбинации и съотношения от
макрофаги, лимфоцити, плазмоцити, гигантски и епителоидни
клетки.
Ентероколит, предизвикан Болестт на Крон и
от Clostridium difficile". улцерозен колит.