Professional Documents
Culture Documents
келтски езици
келтски езици
келтски езици
1
Хипотетичният език, на който са говорели групите от хора, от които произлизат всички предшественици
на някога живелите келтски племена. Този език е възстановен, благодарение на дългогодишни
наблюдения върху процесите на еволюция на келтските езици, като по този начин е изготвен примерен
модел на първоезика на келтите.
2
Всички данни за броя на носителите на езиците са взети от следния сайт: https://www.ethnologue.com/
нисък, като дори манският и корнският са били обявени за мъртви. Инструментите, с
които си служат тези програми за опазване на езиковото наследство, са най- вече в
областта на образованието на децата и младежите – всички тези езици се изучават в
местните училища, като например в Уелс децата могат да завършат цялото си средно
образование на уелски език, като по същия начин е и в Ирландия. На остров Ман има
начално училище, което обучава местните деца на езика на предците им, също както и в
Корнуол. В Бретан политиката за опазване на езика се развива с бързи темпове, като
правителството в Париж подкрепя местните, които силно държат на своите корени.
Един от проблемите на всички тези езици, пред който са изправени, е, че те са говорени
предимно от застаряващото население, което води до спад в броя на носителите им –
например всяка година умират около 10 хиляди носители на бретонския език. Друга
основна причина е, че английският (съответно френският в Бретан) е езикът на
университетското образование и езикът, който може да бъде по-полезен за бъдещото
развитие на младежите, поради което те наблягат повече на него в образованието си
или в годините след завършване на училище. Поради тези статистики шотландският и
ирландският са обявени за „definitely endangered languages“ според „Проекта за езиково
наследство на ЮНЕСКО3“, а бретонският за “severely endangered“. Корнският и
манският са били обявени да изчезнали, но благодарение на работата на няколко
проекта по възстановяването им, днес те са „върнати към живот“, макар и все още да
са силно застрашени.
3
https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000192416
4
Т.нар. „курганска теория“. Съществуват и други хипотези, например „анатолийската теория“, но те не са
толкова добре аргументирани и не съвпадат с широкоприетата хронология на събитията и археологията
на Европа.
5
Мария Гимбутас (1921-1994г.) е литовско-американска археоложка и културоложка, известна със своите
трудове и възгледи за европейската праистория.
6
Наречени са така, защото при всички култури, съществували в този хронотоп, са намерени характерни
погребални могили, наречени от руски език „кургани“.
предшества етапа Курган Ι, когато прото-индоевропейското влияние се разширява от
долното течение на река Волга до територията около река Днепър. Втората вълна се
датира около средата на четвъртото хилядолетие пр. Хр., когато се появяват
курганизирани хибридни култури7 и са регистрирани първите индоевропейски
артефакти в западна и северна Европа. Третата вълна се датира около 3000 до 2800 г.
пр. Хр., като тя се свързва с експанзията на културата Ямна8.
7
Прото-индоевропейски субстрат, влязъл в досег с местното палеоевропейско население.
8
Ямната култура е археологическа култура от периода 3600 – 2300 г. пр.н.е., в района между
реките Днестър и Буг, и планината Урал. Кургани от ямната култура могат да се видят и на територията на
България в Добруджа около границата с Румъния.
9
Археологическа култура в Централна Европа в периода 3400–2800 г. пр. Хр. (англ. „ Globular Amphora
culture“). Последни генетични изследвания показват, че всъщност те нямат много общи гени с
индоевропейците от руските степи, което показва, че може да са били повлияни културно, но е по-малко
вероятно това да е и езиково.
10
Археологическа култура, заемаща огромни територии от Централна и Западна Европа, включително
Британските острови (англ. „Bell Beaker culture“). Тя се появява около 2800 г. пр. Хр. и в различните
райони изчезва по различно време, като най-късно тя спира около 1800г. пр. Хр. на Британските острови.
11
Археологическа култура, заемаща големи територии в Централна, Северна и Североизточна Европа,
както и части от Скандинавския полуостров в периода 2900 – 2350 г. пр. Хр. (англ. „Corded Ware culture “).
Нейният произход също е спорен.
12
Вж. Barry Cunliffe и John T. Koch
били поставяни в урни, които от своя страна били заравяни в земята, образувайки
характерните гробищни комплекси. В България също има археологически обект от
такъв вид – некрополът при с. Орсоя, Ломско. Според лингвисти, прото-келтския език
трябва да се е отделил от прото-индоевропейския някъде в периода 2000-1500 г. пр.
Хр., където вероятно е логично да се търси и етногенезиса на самите келти, който,
както бегло бе засегнато по-нагоре, все още не е напълно изяснен. Пряк наследник на
култура на полетата с погребани урни (КППУ) е широкоизвестната култура Халщат,
известна с това, че е най-широкоразпространената сигурна келтска култура, при която
започва пикът на келтското присъствие в Европа. Някои учени поставят началото ѝ още
в 1200 г. пр. Хр., като те намират ранни податки за нейното развитие в предхождащата
я КППУ. Това маркира първите два стадия на халщатската култура – т.нар. „Халщат А
и В“, простиращи се в земите на Централна Европа в периода 1200-800г пр. Хр..
Изкуството ѝ е наследник на КППУ. „Халщат В“ започва около 1050 г.пр.Хр., когато
кремацията започва да доминира в погребенията, както и могилите и курганите стават
по-често срещани. Следващият стадий е „Халщат С“, развиващ се от 800 до 620
г.пр.Хр., ясно показва окончателната диференциация от КППУ. В този период се
разширява зоната на присъствие на културата в западна посока към земите на днешна
Франция. Появяват се също така за първи път укрепени селища, в които започва да си
проличава постепенната йерархизация на обществото. Това ясно се вижда от
депозираните погребални дарове в погребалните могили на знатните граждани
(гробовете от „А“ и „Б“ са прости и егалитарни) – ценни предмети с немалко
инпортната стока, показваща търговски връзки, стигащи от Прибалтика до Северна
Африка. Особено впечатление правят широката застъпеност на фигуративна пластика с
мотиви, свързани с конете и ездата, показващи явно голямото им значение за тези хора.
Последният четвърти стадий на съществуване на тази култура е „Халщат D“,
поместващ се между 600–450 г.пр.Хр. Териториалният обхват все още се разширява
към земите на Франция, като вече стигат и до бреговете на Средиземноморието. Това е
важен етап в развитието им, понеже вече пряко попадат в полезрението на елините,
които започват да ги описват. През 517 г. пр. Хр. е първо споменаване на тези племена
от елинския автор Хекатей от Милет: говори за хората, населяващи земите северно от
град Масалия (дн. Марсилия, където е най-близкият търговски контакт на келтите с
останалите средиземноморски култури). Те са наречени „κελτοι“. С времето селищата
им се променят – стават по-малко на брой, но по-населени – типичен пример за такъв
археологически обект е град Хуенебург в южна Германия. Относно това на какви
основание ние вярваме, че културата Халщат са били келти, могат да се дадат няколко
сериозни доказателства: в техните късни гробове са намерени мечове, които съвпадат с
римско-гръцките описания на келтския меч; погребенията с каруца се наблюдават както
тук, така и в по-ранни, и в по-късни култури; изкуството и основните символи са ранен,
но сигурен стадий на келтско изкуство; топонимът „Халщат“ означава „солено място“
на прото-келтски, който идва от най- широко известният обект на тази култура -
солната мина до съвременното малко австрийско селце Халщат.
13
Вж. Домарадски, Мечислав, „Келтите на Балканския полуостров“, С. 1984г
14
Лепонтийският е древен алпийски келтски език, говорен между 550 и 100 г. пр.н.е.
15
Представлява полу-силабар със спорен произход – смес между гръцка и финикийска писменост:
https://en.wikipedia.org/wiki/Celtiberian_script
16
„De bello gallico“
17
Жреческата каста в келтските дохристиянски общества – носители и пазители на свещеното познание.
близост, но не и някаква силна връзка между тях, тъй като тогава се и зачеват
различните видове келтски езици. Днес нито един от тях не е оцелял.
Уелс става част от Англия през XIII в., но английският език започва сериозно да
измества уелския едва през 19-20 в. Причините за това не са необичайни: интегриране
към англофонската общност чрез образование и администрация на английски.
Корнският изпитва сериозни затруднения дори още от 1558г., когато английският е
обявен за официален църковен език и оттогава броят на говорещите спада. Тази
промяна в закона засяга и останалите езици от островите, но в Корнуол оказва най-
голямо влияние. Манският е подобна ситуация. Ирландия става английска колония
през 1169г., но ирландският има превез до 19в. – тогава също е учен е в училищата, но
малко хора са го използвали в ежедневието. Полуостров Бретан става част от Франция
през XVIв. Управляващите в Париж не признават съществуването на никакви
регионални езици, като това обуславя тяхната политика на асимилация спрямо
келтскоезичното население в региона.
Въпреки големите различия помежду си, келтските езици всъщност имат някои
общи граматични и фонологични черти. На първо място е словоредът в изречението –
те споделят структурата, известна като VSO – изречението най-често започва със
сказуемото (verb), следвано от подлога (subject) и прякото допълнение (object), като
20
Смята се за най-старият гелски език, който е документиран писмено в периода VI-IX в.
21
Средноанглийският език е форма на английския език, която се говори след Норманското нашествие в
Англия (1066 г.) до към края на XV век. Английският претърпява различни изменения и разработки след
периода на староанглийския език - промени в лексиката, граматиката, произношението и правописа.
Освен това в този период съществуват и големи регионални разлики в езика, което показва липса на
стандартизация.
местата на непрякото допълнение и обстоятелствените пояснение могат да варират 22.
Друга обща черта е наличието на предлози, които се залепят за личните местоимения в
техните падежни форми (уелски: „ar“-„на“ и “на мен“ става “arnaf“). Любопитно в този
случай е, че тази особеност има аналог в семитските езици, като между двете коренно
различни езикови групи съществуват още няколко подобни паралела 23. Последната от
тези общи характеристики се състои в това, че началната съгласна на една дума може
да се променя в зависимост от смисъла ѝ, например при наличие на определителен член
за родителен или дателен падеж (ирл.: „fear“-„човек“, но “на човека“ – “an fhir“); също
така съществува и свойство за промяна на гласните от корена на думата, което се
използва за образуване на различни части на речта (уелски: „haul“ – „слънце“, но
„heulog“ – „слънчево“; „cwch“– „лодка“, но „cychod“ – „лодки“).
22
За сравнение българският език има синтактична структура SVO – подлог-сказуемо-определение (напр.
„Аз чета книга.“).
23
За повече информация относно този въпрос: https://www.youtube.com/watch?v=OAAmwtdP1bE
довело до взаимовлияния на езиците, а е логично да мислим, че е възможно да се е
получило някакво смесване, когато келтите са се опитвали да научат староанглийски.
Библиография: