publicfuploadsfiles за учителя Мат 9клас.pdf ga=2.173787114.818378320.1665425273-1373553577.1665425

КНИГА
ЗА УЧИТЕЛЯ
ЕМИЛ КОЛЕВ
ИВАН ГЕОРГИЕВ
СТЕЛИАНА КОКИНОВА
ИЗДАТЕЛСТВО БУЛВЕСТ 2ООО

Емил Колев • Стелиана Кокинова • Иван Георгиев
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
по математика
за 9. клас
БУЛВЕСТ 2ООО
Книга за учителя
за 9. клас
Автори
© Емил Миланов Колев, 2018
© Стелиана Миткова Кокинова, 2018
© Иван Георгиев Георгиев, 2018
Графичен дизайн
© Николай Йорданов Пекарев, 2018
Издателство
© БУЛВЕСТ 2ООО, 2018
ISBN 978-954-18-1310-2
Настоящата книга за учителя е разработена с цел да подпомогне преподавателите по математи-
ка в съответствие с учебната програма за 9. клас.
Обучението по математика в 9. клас е насочено към овладяване на базисни знания, умения и от-
ношения, свързани с постигане на изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет
математика и с изграждане на ключови компетентности на ученика.
Според учебната програма за 9. клас, обла- • пресмята стойности на изучените функции

стите на компетентности са: и на аргументите им;
• пресмята стойности на тригонометричните
Числа. Алгебра функции при зададен аргумент и на аргумента
• извършва тъждествени преобразувания на при зададена стойност на тригонометричната
рационални изрази. функция (за 30°, 45°, 60° ).
• решава:
– рационални неравенства без параметър, Логически знания
включително и по метода на интервалите; • разбира на конкретно ниво смисъла на ло-
– системи уравнения от първа и втора степен гическите съюзи „и“, „или“, „ако..., то...“, отри-
с две неизвестни без параметър чрез заместване цанието „не“ и на релациите „следва“ и „екви-
или събиране; валентност“;
– системи линейни неравенства с едно неиз- • разбира на конкретно ниво смисъла на
вестно без параметър; кванторите „за всяко“, „съществува“ и понятия-
• умее да представя решения на неравенства та „необходимо условие“, „достатъчно условие“
чрез числови интервали. и „необходимо и достатъчно условие“;
• прилага метода на еквивалентните преобра-
Фигури и тела зувания при решаване на уравнения, неравен-
• знае признаците за подобни триъгълници; ства и системи;
• умее да прилага признаците за подобни • умее да конкретизира общовалидно твър-
триъгълници; дение и обосновава невярност на твърдение с
• знае метрични зависимости в правоъгълен контрапример;
триъгълник; • преценява вярност, рационалност и целе-
• умее да решава правоъгълен триъгълник; съобразност при избор в конкретна ситуация и
• умее да решава равнобедрен триъгълник, обосновава изводи.
равнобедрен и правоъгълен трапец и успоре-
дник; Елементи от вероятности и статистика
• знае метрични зависимости между отсечки • разчита и интерпретира информация, пред-
в окръжност; ставена с графики, с таблици или с диаграми;
• умее да прилага метрични зависимости • умее да пресмята класическа вероятност
между отсечки в окръжност. чрез формулите за пермутации, вариации и ком-
бинации без повторение;
Функции. Измерване • знае да пресмята класическа вероятност на
• знае: сума на съвместими и на несъвместими събития;
– понятието числова функция и начини на за-
даване; Моделиране
– понятията линейна и квадратна функция; • оценява и интерпретира съдържателно по-
– свойства на линейната и на квадратната лучен при моделиране резултат.
функция (монотонност, най-голяма и най-малка • моделира:
стойност); – с квадратнафункция;
– основните тригонометрични функции в ин- – с уравнения, свеждащи се до квадратни;
тервала (0°; 90°); – със система уравнения от първа или втора
• умее да построява графики на линейна и степен с две неизвестни;
квадратна функция; – с пермутации, вариации икомбинации.
3
УРОК 47. СВОЙСТВО НА ЪГЛОПОЛОВЯЩИТЕ В ТРИЪГЪЛНИК
Вид на урока: За нови знания

Цел: Доказване на основното
свойство на ъглополовящата
47. СВОЙСТВО НА ЪГЛОПОЛОВЯЩИТЕ В ТРИЪГЪЛНИК
ЩЕ НАУЧИТЕ ТЕОРЕМА
В даденото равенство точките Кое е основното В ABC е построена ъглополовящата CL (L AB). Да се докаже, че
A и B не се променят, а вместо свойство на AL AC
= .
глополовя ата в
L пишем C. три г лник BL BC
оказателство Нека ACL = BCL = и да изберем върху лъча AC точка

P, за която BP е успоредна на CL (фиг. 1). От BP  CL следва, че CBP =
BCL = като кръстни ъгли, а CPB = ACL = като съответни.
Построяването на успоредна Следователно ∆BCP е равнобедрен, т.е. CP = BC.
AL AC AC
права на ъглополовящата е до- От BP  CL и от теоремата на Талес следва, че =
BL CP BC
= .
пълнително построение, което Свойството от теоремата може да се формулира и така:
често се използва в задачи. Ъглополовящата на всеки ъгъл в триъгълника дели срещулежащата му

Фиг.1 страна на отсечки, които са пропорционални на съответните им страни.
Да се обърне внимание на това, Това свойство се нарича основно свойство на ъглополовя ата.
че когато знаем страните на три- Даден е ∆ABC със страни AB = 17 cm, BC = 20 cm и AC = 14 cm (фиг. 2).
Ако CL е ъглополовящата на ACB, да се намерят дължините на отсеч-
ъгълника, можем да намираме ките AL и BL.
AL и BL по следната схема: Спо- Решение От основното свойство на ъглополовящата следва, че
AL AC 7
ред основното свойство можем =
BL BC 10
= .
да намерим AL:BL. Тъй като Тъй като AL + BL = AB = 17, получаваме системата

сборът на отсечките AL и BL 10 AL ! 7 BL
AL " BL ! 17 .
дава страната AB = c, можем да
Решенията на тази система са AL = 7 cm и BL = 10 cm.
получим линейна система от две Фиг.2
уравнение с две неизвестни. Даден е ∆ABC със страна AC = 28 cm и BA : BC = 2:5. Ако BS е ъглопо-
ловящата на ABC, да се намерят дължините на отсечките AS и CS.
AS BA 2
Решение От свойството на ъглополовящата имаме = = .
CS BC 5
За намиране на отсечките, на Освен това AS + CS = AC = 28 cm. От системата

5 AS ! 2CS
AS " CS ! 28
които ъглополовяща дели сре-
щулежащата страна, е доста- получаваме AS = 8 cm и CS = 20 cm.
тъчно да знаем тази страна и 123

отношението на другите две
страни.
4
УРОК 47. СВОЙСТВО НА ЪГЛОПОЛОВЯЩИТЕ В ТРИЪГЪЛНИК
Свойството на външната ъгло-

половяща се записва по същия
Външната ъглополовяща на ъгъла при върха C на ∆ABC пресича права-
начин както свойството на вът-
та AB в точка T (фиг. 3). Да се докаже, че
AT AC
= . решната. Да се обърне внима-
BT BC
Решение Да изберем точка S от страната AC, за която BS е успоредна на ние, че за всяка отсечка има две
CT. Тогава SBC = BCT като кръстни ъгли и BSC = TCL като съот- точки, които я делят в дадено
L ветни ъгли.
Тъй като BCT = TCL, получаваме SBC = BSC. Следователно ∆BSC
отношение. Едната точка е вът-
е равнобедрен и BC = SC. От теоремата на Талес имаме решна, а другата е външна.
AT AC AC
= = .
BT SC BC
Фиг.3
В ∆ABC с обиколка 57 m са построени ъглополовящите AT и BS (фиг. 4). За намиране на страните на
BT 3 AS 6 триъгълник са необходими три
Да се намерят страните на триъгълника, ако = и = .
TC 4 SC 5
Решение е използваме стандартните означения за страните на триъ- равенства. В случая това е сбо-
гълник: BC = a, AC = b и AB = c. От основното свойство на ъглополовя-
щата следва, че
рът от страните (обиколката)
c BT 3
= = и =
c AS 6
= . и отношенията на две двойки
b TC 4 a SC 5
страни (които се получават от
4 5
От тези равенства получаваме b = c и a = c . Следователно основното свойство на ъглопо-
3 6
a + b + c = 57
5 4
c ! c ! c " 57 19c = 6.57 c = 18. ловящата).
Фиг.4 6 3
За другите две страни пресмятаме
4 5
b = c = 24 и a = c = 15 .
3 6
ЗАДАЧИ
1. В ∆ABC е построена ъглополовящата CL. На- 3. В ∆ABC с периметър 135 cm е построена ъг-
мерете AL и BL, ако: лополовящата BL. Ако AL = 18 m и CL = 27 m,
а) a = 6 m, b = 10 m и c = 8 m; намерете страните на ∆ABC.
б) a = 35 dm, b = 30 dm и c = 39 dm; 4. В ∆ABC, за който ACB = 120°, са построени
в) a = 85,6 cm, b = 42,8 cm и c = 84,6 cm;
г) c = 375 mm и a : b = 2:3.
ъглополовящите CL и AT. Докажете, че LT е ъгло- Когато ACB = 120°, правата
половяща на ъгъл CLB.
2. В ∆ABC със страни AB = 45 cm, BC = 56 cm и 5. В ∆ABC са построени ъглополовящите AP CT се явява външна ъглополо-
AC = 64 cm са построени вътрешната ъглополовя- и BQ. Ако PQ е успоредна на AC, докажете, че
ща CL и външната ъглополовяща CS на ъгъл ACB. ∆ABC е равнобедрен. вяща за ∆ALC.
Намерете дължината на отсечките AL, BL, AS и BS.
124
Упражняване на основното свойство.
5
65 . ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕТОДА НА ИНТЕРВАЛИТЕ ПРИ РЕШАВАНЕ НА НЕРАВЕНСТВА ОТ
ПО-ВИСОКА СТЕПЕН. УПРАЖНЕНИЕ
Вид на урока: Упражнение

Цел: Упражняване на метода на
интервалите за решаване на не-
равенства от по-висока степен
65. ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕТОДА НА ИНТЕРВАЛИТЕ

ПРИ РЕШАВАНЕ НА НЕРАВЕНСТВА ОТ ПО-ВИСОКА СТЕПЕН.
УПРАЖНЕНИЕ
ЩЕ УПРАЖНИТЕ Решенията на неравенството (x2 – 4)(x2 – x – 2) > 0 са:
Как се решават А) x ! $ " #; " 2 % & $ 2; # % Б) x ! $ " #; " 2 % & $ "1; 2 % & $ 2; # %
неравенства от по-
За прилагане на метода на ин- висока степен чрез
метода на интервалите
В) x ! # " 2; " 1$ % # 2; & $ Г) x ! $ " #; " 2 % & $ "1; 2 %
тервалите трябва да разложим Решение I начин. Разлагаме квадратните тричлени в скобите на множители:
всички множители до получава- " x2 ! 4# " x2 ! x ! 2# $ 0 % " x & 2 # " x ! 2 # " x & 1# " x ! 2 # $ 0 %
не само на линейни множители. ! # x " 2 $ # x " 1$ # x % 2 $ & 0 .
2
Неравенство решаваме по един от начините, посочени в урок 64.

" x ! 2 # " x ! 1# " x $ 2 # % 0 & " x ! 2 # " x ! 1# % 0, x ' 2 &
2
! x " % #$; #2 & ' % #1; 2 & ' % 2; $ & ,

Когато трябва да избираме меж-
като отчитаме, че знакът на интервалите около числото 2 не се променя.
ду дадени отговори, можем да Отговорът на задачата е Б).
проверяваме дали даден интер- II начин. Проверяваме верността на неравенството при избрано число, като
това число трябва да се съдържа в някое от дадените множества и да не се
вал е решение чрез заместване с съдържа в други. Например числото 0 се съдържа в множествата от Б) и Г)
и не се съдържа в тези от А) и В). Заместваме с x = 0 в неравенството
подходяща стойност.
" x2 ! 4# " x2 ! x ! 2# $ 0 : " 0 ! 4# " 0 ! 0 ! 2# $ 0
% 8 $ 0.
Полученото числово неравенство е вярно, от което следва, че x = 0 е
решение. За избор на отговор остават множествата от Б) и Г). Избираме
ново число, което се съдържа само в едно от множествата, например
x = 3. Тази стойност на променливата е решение на
(x2 – 4)(x2 – x – 2) > 0,
тъй като " 9 ! 4 # " 9 ! 3 ! 2 # $ 0 % 20 $ 0 е вярно числово неравенство.
Числото 3 е от множеството, посочено в Б), което означава, че това е
отговорът на задачата.
Решенията на неравенството "1 ! x # " x $ x ! 6 # % 0 са:

2 2
А) x ! $ " #; " 3% & $ "1; 1% & $ 2; ' # % Б) x ! # " 3; " 1$ % #1; 2 $

В) x ! $ " #; " 2 % & $ "1; 1% & $ 3; ' # % Г) x ! # " 2; " 1$ % #1; 3$
Решение I начин.
За решаване на неравенството "1 ! x # " x
2 2
$ x ! 6 # % 0 & " x $ 3# " x ! 2 # " x $ 1# " x ! 1# ' 0 &
разлагаме до получаване само ! x " % # $; # 3& ' % #1; 1& ' % 2; $ & (отг. А).
на линейни множители. II начин. Числото x = 0 е решение на неравенството " "1 ! 0 # " 0 $ 0 ! 6 # % 0 # ,
което означава, че Б) и Г) отпадат като избор, тъй като числото 0
165
6
65 . ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕТОДА НА ИНТЕРВАЛИТЕ ПРИ РЕШАВАНЕ НА НЕРАВЕНСТВА
ОТ ПО-ВИСОКА СТЕПЕН. УПРАЖНЕНИЕ
Проверяваме дали даден интер-

не се съдържа в посочените интервали. Числото x = 2,5 е решение вал е решение чрез заместване с
( "1 ! 6, 25 # " 6, 25 $ 2, 5 ! 6 # % 0 ). Това число се съдържа само в множество- подходяща стойност.
то от А), следователно това е отговорът на задачата.
Решенията на неравенството " x ! 1# " x $ 9 # % 0 са:

2
А) x ! # "3; 3$ Б) x ! $ " #; " 3% & $ 3; # %

В) x ! $ " #; " 3% & $ "1; 3% Г) x ! # " 3; " 1$ % # "1; 3$
Решение I начин. " x ! 1# " x $ 9 # % 0 & " x ! 3# " x $ 3# % 0, x ' $1

2 Множителите от вида ax2 + b,
! " 3 # x # 3, x $ 1 ! x % & " 3; " 1' ( & "1; 3' (отг. Г). където a и b са положителни
" x ! 1# " x ! 3# " x $ 3# % 0 & x ' " $ 3; $ 1# ( " $1; 3# . числа, са винаги положителни
2
II начин.
Да се реши неравенството # x 2 ! 3 x " 2 $ # x ! 1$ # x 2 " 1$ % 0 . и не променят знака на произве-

Решение Като вземем предвид, че x2 + 1 > 0 за всяко дението.
x и x ! 3 x " 2 # $ x ! 2 % $ x ! 1% , то
2
#!#"#$$ # x ! 1$ #!"$
x 2
! 3 x " 2 x 2 " 1$ % 0 & # x ! 2 $ # x ! 1$ % 0 & x ' # ! (; 1$ ) #1; 2 $ .
2
Множителите от вида (x – a)2

# x ! 2 $# x !1$ "
Неравенството " x ! 2 # " x ! 1# $ 0 може да решим и така:

2 са неотрицателни, но при x = a
" x ! 2 # " x ! 1# $ 0 % x ! 2 $ 0, x & 1 % x ' " ! (; 1# ) "1; 2 # .
2
произведението става равно на
Да се реши неравенството " x ! 6 x ! 5 # " x ! 1# " 2 $ x # " x $ 3# % 0 .
2 2 0. Следователно трябва да се
Решение I начин. провери дали съответното нера-
" x 2 ! 6 x ! 5# " x ! 1# " 2 $ x # " x $ 3#2 % 0 & венство е изпълнено при x = a.
! # x " 5 $ # x " 1$ # x % 2 $ # x % 3$ & 0 ! x ' # % 5; %1$ ( # %1; 2 $ .
2 2
II начин. " x ! 6 x ! 5 # " x ! 1# " 2 $ x # " x $ 3# % 0 &

2 2
! # x " 5 $ # x " 1$ # x % 2 $ # x % 3$ & 0 !

2 2
" x ! 2 # " x $ 5# % 0, x & !1, x & 3 ' x ( " ! 5; ! 1# ) " !1; 2 # .
ЗАДАЧИ Упражняване на метода на ин-

1. В кой от посочените случаи са илюстрирани 2. Запишете решенията на неравенството тервалите.
решенията на неравенството x(4 – x2) > 0? (x + 6)2(6 – x) ≤ 0, които са от интервала [0; 10].
А) 3. Запишете множеството от решенията на нера-
венството
Б)
а) # x ! 2 x " 1$ # x ! 4 $ % 0;
2 2
б) " x ! x ! # " 2 $ 25
x # % 0;
2
4 4
В)
в) # x ! 2 x " 1$ # x ! 4 $ % 0 ;
2 2
г) # x ! 4 x " 4 $ # x ! 10 x " 25 $ % 0 .
2 2
Г)
166
7
13. КЛАСИЧЕСКА ВЕРОЯТНОСТ. ОБОБЩЕНИЕ
Вид на урока: Обобщение

Цел: Обобщаване на знанията
за намиране на класическа ве-
роятност
Упражняване на основното
правило за намиране на веро-
ятност чрез директно пребро-
ЩЕ СИ ПРИПОМНИТЕ
яване на възможности. Прове- Всеки човек има кръвна група O, A, B или AB. В таблицата е даден броят на
момчетата и на момичетата в едно училище от съответната кръвна група.
Как се пресмята
рява се доколко е усвоено това класическа O A B AB
вероятност
правило в контекста на кон- момичета 25 20 21 34
кретна задача. момчета 32 23 15 30
Каква е вероятността случайно избран ученик да е:

а) момиче с кръвна група A;
б) с кръвна група AB;
в) момче с кръвна група, която съдържа буквата B;
г) с кръвна група O, A или B?
Решение Всички ученици в училището са 200.
Основни формули за намиране Вероятност на сума
на несъвместими а) Тъй като момичетата с кръвна група A са 20, търсената вероятност е
1
.
10
на вероятност. събития
б) Учениците с кръвна група AB са 64 и търсената вероятност е
8
.
P(A + B) = P(A) + P(B). 25
9
в) Момчетата с кръвна група B или AB са 45 и търсената вероятност е .
40
г) Това събитие е противоположно на събитието от б).
8 17
Следователно вероятността е 1 ! " .
Задача за намиране на вероят- 25 25
ност на противоположно съби- Едновременно се хвърлят монета и зар. За събитията

A = {тура и четно число или ези и нечетно число} и
тие, на сечение и обединение B = {тура и число, което се дели на 3}
на събития. " ___ %
P ( A) ! P $ A ' ( 1 ! ___ $
да се намерят P( A) , P( B) , P # B & , P( A B) и P( A B) .
# & " %
Решение Множеството от елементарните събития при хвърляне на мо-
нета е 1 = {ези, тура}, а при хвърляне на зар е 2 = {1, 2, 3, 4, 5, 6}.
Множеството от елементарните събития при едновременно хвърляне
на монета и зар има 12 елемента и е представено в таблицата.
Зар
Определяне на множеството Монета 1 2 3 4 5 6
от елементарните събития при ези ези – 1 ези – 2 ези – 3 ези – 4 ези – 5 ези – 6
тура тура – 1 тура – 2 тура – 3 тура – 4 тура – 5 тура – 6
едновременно хвърляне на мо-
Множеството се нарича произведение на множествата 1 и 2.
нета и зар. Тура и четно число или ези и нечетно число се падат в 6 случая, т.е.
1
P ( A) = .
2
34
8
1
Тура и число, което се дели на три, се падат в 2 случая и P( B) = .
6
! ___ $ 1 5
Тогава P # B & ' 1 ( P( B) ' 1 ( ' .
" % 6 6
1
Тъй като A ! B " {падат се тура и 6}, то P( A ! B) " .
12
За P( A B ) използваме формулата P ( A ! B ) " P ( A) # P ( B ) $ P ( A % B ) и Обобщение на стандартната
получаваме
1 1 1
P( A ! B) " # $ " .
7 задача за намиране на веро-
2 6 12 12
ятност при хвърляне на зар,
Стените на куб са оцветени в три цвята – една стена е червена, две стени
са зелени и три стени са сини. Кубът се хвърля един път и се записва когато някои от стените имат
цветът на горната му стена. Да се намерят вероятностите на събитията:
еднакви цветове.
A = {цветът е червен}, B = {цветът е червен или син},
C = {цветът е зелен}, D = {цветът е зелен или син}.
Решение Тъй като имаме една червена, две зелени и три сини стени, то Определяне на противопо-
1 2 1 3 1
P(червен цвят) = , P(зелен цвят) = = и P(син цвят) = = .
6 6 3 6 2 ложни събития в контекста на
1
Следователно P( A) = . Събитията цвет т е червен или цвет т е син задачата.
6
са независими, откъдето
1 1 2
P( B) ! " ! .
6 2 3
Тъй като събитията B и C са противоположни и събитията A и D също
са противоположни, то
2 1 1 5
P (C ) ! 1 " P ( B ) ! 1 " ! и P ( D) ! 1 " P ( A) ! 1 " ! .
3 3 6 6
ЗАДАЧИ Задачи за упражнение с раз-

1. При хвърляне на два зара намерете вероятност- 5.* Четири задачи са разпределени по случаен на- лична трудност.
та сборът от точките да е равен на: чин между двама ученици. Намерете вероятност-
а) 3; б) 5; в) 7; г) 10. та всеки да е получил поне по една задача.
2. От кутия с 5 черни и 8 бели топки по случаен Упътване: Пресметнете вероятността на проти-
начин се изваждат две топки. Намерете вероят- воположното събитие.
ността двете топки да са едноцветни. 6*. Върху стените на зар са записани числата 1, 1,
3. Монета се хвърля 4 пъти. Намерете вероят- 1, 2, 2 и 3. Намерете вероятността при две хвър-
ността да се падне равен брой пъти ези и тура. ляния на зара сборът от получените точки да е
равен на:
4*. Ученик попълва тест с 5 въпроса, като всеки а) 2 б) 3 в) 4 г) 5
въпрос има 4 възможни отговора. Ако на всеки
въпрос се отговаря по произволен начин, каква е
вероятността да има поне един верен отговор?
35
9
ВАРИАНТИ ЗА ДИАГНОСТИКА
НА РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
ПО МАТЕМАТИКА В 9. КЛАС
1. НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР
ВАРИАНТ 1
I част
1. Колко нечетни четирицифрени числа могат да се образуват с цифрите 1, 3, 4, 5, 6 и 7, като всяка
цифра може да се използва най-много един път?
А) 60 Б) 120 В) 240 Г) 360
2. Стойността на израза x1 x2 x1 x2 , където x1 и x2 са корените на квадратното уравнение

2 2
x2 + 4x + 5 = 0, е:
А) 21 Б) 23 В) 25 Г) 27
3. Точка O е център на описаната окръжност за ∆ABC. Намерете ABC, ако ABC = 130° и
BAC = 75°.
А) 25° Б) 30° В) 35° Г) 45°
4. Лицето на равнобедрен трапец ABCD с основи AB = 21 cm и CD = 7 cm е равно на 336 cm2. Висо-

чината на трапеца е равна на:
А) 24 cm Б) 25 cm В) 30 cm Г) 48 cm
4 1
5. Корените на уравнението " # 1 са:
x !2 x !5
А) 6 и 8 Б) 4 и 6 В) –4 и 8 Г) 4 и 8
II част
6. В четириъгълник ABCD е вписана окръжност с център I. Намерете ABC, ако
AIB = BIC = ADC = 80°.
7. Намерете радиуса на вписаната окръжност на правоъгълен триъгълник със страни x, x + 1 и x + 9.
III част
8. От група от 7 момичета и 6 момчета трябва да се избере отбор от пет ученици за участие в олим-
пиада по математика. По колко различни начина може да стане този избор, ако момичетата в отбора
трябва да бъдат повече от момчетата?
12
ВАРИАНТ 2
I част
1. Колко четни четирицифрени числа могат да се образуват с цифрите 1, 3, 4, 5, 6 и 7, като всяка циф-
ра може да се използва най-много един път?
А) 60 Б) 120 В) 240 Г) 360
2. Стойността на израза x1 x2 x1 x2 , където x1 и x2 са корените на квадратното уравнение

2 2
x2 – 4x + 6 = 0, е:
А) 38 Б) 36 В) 34 Г) 32
3. Точка I е център на вписаната окръжност за ∆ABC. Намерете ABC, ако AIB = 130° и
BAC = 75°.
А) 25° Б) 30° В) 35° Г) 45°
4. Лицето на равнобедрен трапец ABCD с основи AB = 21 cm и CD = 7 cm е равно на 336 cm2. Бедрото

на трапеца е равно на:
А) 24 cm Б) 25 cm В) 30 cm Г) 48 cm
4 1
5. Корените на уравнението " # !1 са:
x !5 x !2
А) 3 и 4 Б) –1 и 4 В) –1 и 3 Г) 1 и 3
II част
6. Четириъгълник ABCD е вписан в окръжност с център O. Намерете ABC, ако
AOB = COD = ADC = 80°.
7. Намерете радиуса на вписаната окръжност на правоъгълен триъгълник със страни x, x +7 и x + 9.
III част
8. От група от 7 момчета и 6 момичета трябва да се избере отбор от пет ученици за участие в олим-
пиада по математика. По колко различни начина може да стане този избор, ако момчетата в отбора
трябва да бъдат повече от момичетата?
13
2. КЛАСИЧЕСКА ВЕРОЯТНОСТ
ВАРИАНТ 1
I част
1. За вероятността p на случайно събитие винаги е вярно, че:
1 7
А) p [0,1] Б) p ! ["1,1] В) p Г) p
4 8
2. Едновременно се хвърлят монета и зар. Броят на елементарните събития е равен на:

А) 8 Б) 10 В) 12 Г) 18
3. От числата 1, 2, 3, 6, 7, 10, 11 и 12 по случаен начин се избира едно число. Вероятността това число
да е по-голямо от 2 е равна на:
1 1 3 5
А) Б) В) Г)
4 2 4 8
4. В кутия има 5 бели, 3 червени и 7 зелени топки. Вероятността произволно извадена топка да е
червена е равна на:
1 1 1 3
А) Б) В) Г)
5 3 2 5
5. От кутия с 11 бели, n зелени и 4 червени топки по случаен начин се изважда една топка. Намерете
1
n, ако вероятността тази топка да е червена е .
5
А) n = 3 Б) n = 5 В) n = 7 Г) n = 9
II част
2 3 7
6. За събитията A и B е известно, че P( A) = , P ( B ) = и P( A ! B) " . Намерете P ( A B) .
7 4 8
7. Едновременно се хвърлят два зара. Намерете вероятността произведението от точките да е четно

число.
III част
8. Върху стените на зар са записани числата 1, 2, 2, 2, 3 и 4. Намерете вероятността при две хвърля-
ния на зара да се паднат различни числа.
14
ВАРИАНТ 2
I част
1. Кое неравенство НЕ може да бъде изпълнено за вероятността p на случайно събитие?
1 5 1 7
А) p Б) p В) p Г) p
5 4 4 8
2. Едновременно се хвърлят зар и монета. Броят на елементарните събития е равен на:

А) 8 Б) 10 В) 12 Г) 18
3. От числата 2, 3, 6, 7, 10, 11, 12 и 13 по случаен начин се избира едно число. Вероятността това
число да е по-голямо от 6 е равна на:
1 1 3 5
А) Б) В) Г)
4 2 4 8
4. В кутия има 7 бели, 5 червени и 3 зелени топки. Вероятността произволно извадена топка да е
червена е равна на:
1 1 1 3
А) Б) В) Г)
5 3 2 5
5. От кутия с n бели, 4 зелени и 11 червени топки по случаен начин се изважда една топка. Намерете
2
n, ако вероятността тази топка да е зелена е .
9
А) n = 3 Б) n = 5 В) n = 7 Г) n = 9
II част
3 1 7
6. За събитията A и B е известно, че P ( A) = , P ( B ) = и P( A ! B) " . Намерете P ( A B) .
5 4 10
7. Едновременно се хвърлят два зара. Намерете вероятността произведението от точките да е нечет-

но число.
III част
8. Върху стените на зар са записани числата 1, 2, 2, 2, 3 и 4. Намерете вероятността при две хвърля-
ния на зара да се падне едно и също число.
15
3. ФУНКЦИИ
ВАРИАНТ 1
I част
x
1. Дефиниционното множество на функцията y ! е интервалът:
x "1
А) "1; ! # Б) "1; ! # В) " 0; ! # Г) " 0; ! #
2. Колко общи точки имат графиките на функциите f ! x " # x $ x $ 2 и g ! x " # x $ 3 ?

2
А) 0 Б) 1 В) 2 Г) безброй
3. В кой от интервалите функцията f ! x " # $ x % 4 x % 2 е растяща?

2
А) (3; 5) Б) (–3; 2) В) (5; 7) Г) " 7; ! #
4. Точката А с абсциса x A ! "1 лежи на графиката на функцията y ! " x # 2 x " 3 . Координатите на

2
нейната симетрична точка относно оста на параболата са:
А) (3; –6) Б) (–3; –6) В) (–6; 3) Г) (1; –2)
5. На чертежа е показана параболата y = –x2 –2x с връх V и пресечни точки

y
А и О с абсцисната ос. Лицето на ∆AOV е: V
А) 2 кв. ед. Б) 1 кв. ед.
x
В) 0,5 кв. ед. Г) 0,25 кв. ед. A O
y ! " x2 " 2x
II част
6. Намерете линейна функция, чиято графика минава през точката с координати " 2; ! 1# и е успоред-
на на графиката на функцията y = 2x + 4.
7. Намерете множеството от стойностите на функцията y ! "2 x # 4 x " 3 за x ! # " 4; 3$ .
2
x"3
III част y! 2
8. По данните от чертежа определете координатите на точката В. B
A
y ! 2 x 2 " 3x " 2
16
3. ФУНКЦИИ
ВАРИАНТ 2
I част
x
1. Дефиниционното множество на функцията y ! е:
x "1
А) x > 1 Б) x < 1 В) x ≠ 1 Г) x ≠ 0, x ≠ 1
2. Колко общи точки имат графиките на функциите f ! x " # x $ 3 x % 2 и g ! x " # x $ 6 ?

2
А) 0 Б) 1 В) 2 Г) безброй
3. Функцията f ! x " # x $ 4 x % 2 намалява за всяко х от интервала:

2
А) (–3; 1) Б) (–3; 3) В) (2; 3) Г) " 2; ! #
4. Точката А с абсциса x A = 3 лежи на графиката на функцията y ! x " 2 x " 3 . Координатите на ней-

2
ната симетрична точка относно оста на параболата са:

А) (4; 5) Б) (0; –3) В) (1; –4) Г) (–1; 0)
5. На чертежа е показана параболата y ! " x " 4 x с връх V и пресечни точ-

2
y
ки А и О с абсцисната ос. Лицето на ∆AOV е: V
А) 16 кв. ед. Б) 8 кв. ед. x

A O
В) 4 кв. ед. Г) 2 кв. ед. y ! "x2 " 4 x
II част
6. Намерете линейна функция, чиято графика минава през точката с координати " !1; 2 # и е успоред-
на на графиката на функцията y ! "2 x # 4 .
7. Намерете множеството от стойностите на функцията y ! 2 x " 8 x # 1 за x ! # " 3; 4$ .

2
III част
8. По данните от чертежа определете координатите на точката А. x !1
y" 2
A B
y " 2 x 2 # 3x ! 2
17
4. СИСТЕМИ УРАВНЕНИЯ ОТ ВТОРА СТЕПЕН С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ
ВАРИАНТ 1
I част
1. Без да решавате системите I), II), III) и IV), посочете колко от тях са неопределени.
3x ! 5 y " 2 3x ! y " 2
2x ! y " 2 " #
3 !1 x ! y $ 1
I) II) III) 1 1 2 IV) 2
!9 x # 15 y " !6 3x ! 3 y " 6 x! y " x ! y $1
2 4 4 3 %1
А) 1 Б) 2 В) 3 Г) 4
2. Кое уравнениe – А) x ! 3 y " 0 , Б) x ! 3 y " 0 , В) 3 x ! y " 1 , Г) 3 x ! y " 1 , взето

заедно с уравнението x ! 3 y " 1 , образува несъвместима система?
3. Колко от точките А(12; 1), В(– 4; – 7) и С(10; 0) са от графиката на уравнението х – 2 у = 10?

А) 0 Б) 1 В) 2 Г) 3
2x ! y " 0
4. Решението на системата лежи:
x # y " #6
А) в I кв. Б) във II кв. В) в III кв. Г) в IV кв.
5. Наредената двойка числа ! "

3; 0 e решение на системата:
x ! 2y " 2 3 x ! 2y " 3 x ! 2y " 3 x ! 3y " 3
А) Б) В) Г)
x # 8y " 3 x # 8y " 3 x # 8 y " #2 3 x # 3y " 3 3
II част
x!3" 0
6. Решете графично системата .
2x ! y " 1
5 x ! 3 y 2 y ! 3x
! " x #1
3 5
7. Решете системата .
2x ! 3y 3y ! 4x
! " y #1
3 2
III част
8. Намерете две числа, за които е изпълнено следното свойство: ако прибавим към всяко от тях по 4,
първото ще стане 2 пъти по-голямо от второто, а ако извадим от всяко от тях по 6, първото ще стане
3 пъти по-голямо от второто.
18
ВАРИАНТ 2
I част
1. Без да решавате системите I), II), III) и IV), посочете колко от тях са определени.
3x ! 5 y " 2 2x ! y " 1
2x ! y " 5 " #
3 ! 2 x ! 2y $ 2
I) II) III) 1 1 5 IV) 2
5x ! 3 y " 1 2x ! 2 y " ! 2 x! y " x ! 4 y $ !2 2
2 4 4 3% 2
А) 1 Б) 2 В) 3 Г) 4
1 1 1 1
2. Кое уравнениe – А) x ! y " 6 , Б) x ! y " #6 , В) x ! y " 6 , Г) x ! y " #6 , взето заедно с
1 2 2 2 2
уравнението x ! y " 6 , образува несъвместима система?
2
3. Колко от точките А(3; 2), В(3; –7) и С(1; –1) са от графиката на уравнението 5х – 2у = 11?
А) 0 Б) 1 В) 2 Г) 3
7x ! y " 8
4. Решението на системата лежи:
2 x # 3 y " #1
А) в I кв. Б) във II кв. В) в III кв. Г) в IV кв.
! "
5. Наредената двойка числа 0; 5 e решение на системата:
5x ! y " 2 5 5x ! y " 5 x! y "! 5 5x ! y " # 5
А) Б) В) Г)
3 x # 5 y " #5 3x # 5 y " 5 3x # 5 y " 5 3x ! 5 y " 5
II част
5x ! 5 " 0
6. Решете графично системата .
3x ! y " 4
x ! 7 2x " y
" " 3 y # "5
5 4
7. Решете системата .
5 y " 7 4x " 3
! " 18 # "5 x
2 6
III част
8. Намерете две числа, за които е изпълнено следното свойство: ако прибавим към всяко от тях по 5,
първото ще стане 2 пъти по-голямо от второто, а ако извадим от всяко от тях по 7, първото ще стане
6 пъти по-голямо от второто.
19
ВАРИАНТ 1
I част
1. Решение на уравнението x ! 3 y " 4 е двойката числа:
2
А) (1; 3) Б) (–4; 4) В) (–1; –1) Г) (–1; 1)
2. Коя от посочените двойки числа НЕ е решение на уравнението x ! y " 2 ?

2 2
А) " 5; ! 3 # Б) ! "
3; 1 В) (1; –1) !
Г) 2; 2 "
x! y "5
3. Решение на системата е двойката числа:
x 2 # y 2 " 15
А) (2; 3) Б) (3; 2) В) (4; 1) Г) (1; 4)
x! y
4. Системата има:
x 2 " y 2 ! 2 xy
А) едно решение Б) две решения
В) четири решения Г) безброй решения
x 2 ! y 2 " 41
5. Решенията на системата са:
x! y "9
А) " ! 4; ! 5 # и " ! 5; ! 4 # Б) " 4; ! 5 # и " ! 5; 4 #
В) " ! 4; 5 # и " 5; ! 4 # Г) ! 4; 5 " и ! 5; 4 "
II част
6. Ако двойките числа (x; 1) и (1; y) са решения на уравнението x ! x ! 3 y " !1 и xy > 0, пресметнете
2
сбора x + y.
x ! 2 y "1
7. Запишете решенията на системата
x # 2 y " 3 ! y2.
III част
x 2 ! 4 y 2 ! 2 x ! 12 y " 0
8. Решете системата
x 2 # 2 y 2 ! 2 x # 6 y " 12.
20
ВАРИАНТ 2
I част
1. Решение на уравнението x ! 3 y " 4 е двойката числа:
2
А) (1; 3) Б) (–4; 4) В) (–1; –1) Г) (–1; 1)
2. Коя от посочените двойки числа НЕ е решение на уравнението x ! xy " 2 ?

2
А) ! 2; 0 " Б) ! 3; 1" В) (1; –1) Г) (2; 1)
3. Наредената двойка числа (1; –1) е решение на системата:

" x ! 1# y $ 1 " x ! 1# y $ 0 " x ! 1# y $ 1 " x ! 1# y $ 0
А) Б) В) Г)
x2 % y 2 $ 2 x2 ! y 2 $ 2 x2 ! y 2 $ 2 x2 % y 2 $ 2
4. Коя от посочените системи НЯМА решение?

" x ! 1# y $ 0 x2 ! y 2 " 0 x2 ! y 2 " 0 x2 ! 1 " # y 2
А) Б) В) Г)
" y ! 1# x $ 0 x# y "0 x# y "0 $ x # 1% y " 0
x 2 ! y 2 " 29
5. Решенията на системата са:
x ! y " #7
А) " ! 2; ! 5 # и " ! 5; ! 2 # Б) " 2; ! 5 # и " ! 5; 2 #

В) " ! 2; 5 # и " 5; ! 2 # Г) ! 2; 5 " и ! 5; 2 "
II част
6. Ако двойките числа (х; –1) и (1; y) са решения на уравнението x ! 3 x " 3 y # 1 и x < y, пресметнете
2 2
сбора x + y2.
x ! y "1
7. Запишете решенията на системата
x ! 3 y # y 2 " 9.
III част
y 2 ! 2 xy " 9 x " 36 # 0
2 xy ! 9 x " y ! 42 # 0.
21
6. ПОДОБНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ
ВАРИАНТ 1
I част
1. Върху права a са избрани точки A, B и C, като B е между A и C. Върху права b са избрани точки
X, Y и Z, като Y е между X и Z. Правите AX, BY и CZ са успоредни. Ако XZ = 22 cm, AB = 4 cm и
C = 7 cm, дължината на отсечката XY е равна на:
А) 14 cm Б) 12 cm В) 10 cm Г) 8 cm
2. В ∆ABC със страни AB = 14 cm, BC = 11 cm и AC = 19 cm е построена ъглополовящата AL, L BC .

Дължината на отсечката BL е равна на:
2 2
А) 3 cm Б) 4 cm В) 3 cm Г) 5 cm
3 3
3. Дадени са подобни триъгълници ∆ABC и ∆XYZ с коефициент на подобие 3. Намерете сбора от

обиколките на двата триъгълника, ако AB = 11 cm, BC = 17 cm и XZ = 48 cm.
А) 132 cm Б) 156 cm В) 160 cm Г) 180 cm
4. Четириъгълник ABCD е вписан в окръжност. Лъчите AD и BC се пресичат в точка T. Ако

AB = 18 cm, CD = 12 cm, TC = 16 cm и TD = 14 cm, намерете обиколката на четириъгълника ABCD.
А) 45 cm Б) 44 cm В) 42 cm Г) 40 cm
PQ 1
5. В остроъгълен триъгълник ABC са построени височините AP и BQ. Ако = и CP = 13 cm,
AB 3
намерете дължината на страната AC.
А) 26 cm Б) 30 cm В) 39 cm Г) 45 cm
II част
6. Намерете лицата SABC и SPQR на ∆ABC и ∆PQR, ако ∆ABC ~ ∆PQR, AB = 8 m, PQ = 12 m и
SABC + SPQR = 195 m2.
7. Диагоналите AC и BD на трапец ABCD се пресичат в точка O, а продълженията на бедрата AD и

AO 4
BC се пресичат в точка P. Ако = и PC = 21 cm, намерете дължината на бедрото BC.
OC 3
III част
8. В четириъгълник ABCD са дадени ADB = CDB , AB = 20 cm, AD = 16 cm, BD = 12 cm и
CD = 9 cm. Намерете дължината на отсечката BC.
22
ВАРИАНТ 2
I част
1. Върху права a са избрани точки A, B и C, като B е между A и C. Върху права b са избрани точки
X, Y и Z, като Y е между X и Z. Правите AX, BY и CZ са успоредни. Ако AB = 30 cm, XY = 9 cm и
YZ = 6 cm, дължината на отсечката AB е равна на:
А) 14 cm Б) 12 cm В) 10 cm Г) 8 cm
2. В ∆ABC със страни AB = 8 cm, BC = 7 cm и AC = 10 cm е построена ъглополовящата BL,

L AC . Дължината на отсечката AL е равна на:
1 2
А) 5 cm Б) 4 cm В) 5 cm Г) 6 cm
3 3
3. Дадени са подобни триъгълници ∆ABC и ∆PQR с коефициент на подобие 2. Намерете сбора от

обиколките на двата триъгълника, ако AB = 20 cm, BC = 38 cm и PR = 48 cm.
А) 180 cm Б) 200 cm В) 246 cm Г) 264 cm
4. Четириъгълник ABCD е вписан в окръжност. Лъчите AD и BC се пресичат в точка T. Ако

AB = 14 cm, CD = 7 cm, TC = 8 cm и TD = 6 cm, намерете обиколката на четириъгълника ABCD.
А) 35 cm Б) 34 cm В) 32 cm Г) 30 cm
PQ 2
5. В остроъгълен ∆ABC са построени височините AP и BQ. Ако = и CP = 12 cm, намерете
AB 3
дължината на страната AC.
А) 15 cm Б) 16 cm В) 17 cm Г) 18 cm
II част
6. Намерете лицата SABC и SXYZ на ∆ABC и ∆XYZ, ако ∆ABC ~ ∆XYZ, AB = 9 m, XY = 15 m и
SABC + SXYZ = 170 m2.
7. Диагоналите AC и BD на трапец ABCD се пресичат в точка O, а продълженията на бедрата AD

AO 3
и BC се пресичат в точка P. Ако = и PC = 24 cm, намерете дължината на бедрото BC.
OC 2
III част
8. В четириъгълник ABCD са дадени ADB = CDB , AB = 20 cm, AD = 25 cm, BD = 15 cm и
CD = 9 cm. Намерете дължината на отсечката BC.
23
7. РАЦИОНАЛНИ НЕРАВЕНСТВА
ВАРИАНТ 1
I част
1. За коя стойност на а неравенството ! x ! 1 " a НЯМА решение?
1
А) a = –1 Б) a = В) a = 1 Г) Няма такава стойност.
2
2. Множеството от решенията на неравенството 2 x ! 3 x " 1 # 0 е:

2
!1 $ # 1&
А) Б) # ; 1& В) % ! "; ( ) *1; " + Г)
"2 % $ 2'
3. Целите числа, които са решения на x ! 1 " 2 , са:

А) 2 на брой Б) 3 на брой В) 4 на брой Г) безброй много
4. В кой от посочените случаи са илюстрирани решенията на неравенството x " x ! 2 # " 2 $ x # % 0 ?

2
А) Б)
В) Г)
x2 ! x " 4
5. Множеството от решенията на неравенството % 0 е:
#
! x2 x " 2 $
А) #
Б) !"; ! 2 $ В) # 0; ! " $ " #
Г) ! 2 ; 0 $ " 0; % & # .
II част
6. Запишете решенията на неравенството x ! 3 " 2 3 , които са от интервала " !6; 6# .
% 2 1(
7. Запишете множеството от решенията на неравенството # 25 x ! 20 x " 4 $ ' x ! * + 0.
2
& 4)
III част
2x4 ! 1 " 2
8. Решете неравенството .
x4 ! x2
24
ВАРИАНТ 2
I част
1
1. За коя стойност на а неравенството x ! " a има всяко х за решение?
2
1 1
А) a ! " Б) a = 0 В) a = Г) Няма такава стойност.
2 2
2. Множеството от решенията на неравенството 2 x ! 3 x " 1 # 0 е:

2
!1 $ # 1&
А) Б) # ; 1& В) % ! "; ( ) *1; " + Г)
"2 % $ 2'
3. Целите числа, които са решения на 2 x ! 1 " 3 , са:

А) 2 на брой Б) 3 на брой В) 4 на брой Г) безброй много
x2 ! 2
4. В кой от посочените случаи са илюстрирани решенията на неравенството % 0?
x # x2 " 4$
x x x x
–2 0 –2 2 0 2 –2 0 –2 2 0 2
x x x x
А) –2 0 –2 2 0 2 –2 Б) 0 –2 2 0 2
В) x x Г) x x
–2 0 –2 2 0 2 –2 0 –2 2 0 2
x x x x
–2 0 –2 2 –2 0 –2 2 0 2
x2 ! 4
0 2
5. Множеството от решенията на неравенството $ 0 е:
" #
2
x2 x ! 5
А) #
Б) !"; ! 5 $ В) # 0; ! " $ Г)
II част
6. Запишете решенията на неравенството 2 x ! 1 " 7 , които са от интервала " !7; 7 # .
% 2 1(
7. Запишете множеството от решенията на неравенството # 9 x ! 30 x " 25 $ ' x ! * + 0 .
2
& 16 )
III част
3x 4 ! 1 " 3
8. Решете неравенството .
x4 ! x
25
8. МЕТРИЧНИ ЗАВИСИМОСТИ МЕЖДУ ОТСЕЧКИ
ВАРИАНТ 1
I част
1. Хипотенузата на правоъгълен триъгълник е 8 cm, а проекцията на един от катетите върху нея е 2
cm. Дължината на този катет е:
A) 6 cm Б) 4 cm В) 10 cm Г) 6 cm
2. Дължините на един от катетите на правоъгълен триъгълник и на височината към хипотенузата са

5 cm и 2 cm. Дължината на другия катет е:
4 10 25
A) 21 cm Б) cm В) cm Г) cm
21 21 4 21
3. Вписаната в правоъгълния ∆ABC окръжност се допира до хипо-

тенузата АВ в точка М и AM = 2, BM = 2. Лицето на триъгълника е:
A) 6 Б) 3 6 В) 9 Г) 6 6
4. Даден е ромб ABCD с диагонали AC = 10 и BD = 8. Периметърът на ромба

е равен на:
A) 24 Б) 36 В) 41 Г) 4 41
5. През точка М, външна за окръжност, са построени секущи МАВ и

МСD, като AC = 3 cm, CD = 5 cm и AB = 2 cm. Дължината на МВ е:
А) 4 cm Б) 6 cm В) 7,5 cm Г) 9,5 cm
II част
6. В правоъгълния !ABC $ C " 90# % отсечката BL " L ! AC # е ъглополовяща на B и дели катета
АС на отсечки AL = 4, CL = 3. Намерете дължината на BL.
7. Намерете лицето на равнобедрен триъгълник, ако отношението на бедрото към основата е 5 : 6 , а

радиусът на вписаната окръжност е 3 3 cm.
III част
8. Даден е равнобедрен ∆ABC с основа AB = 8 и бедро AC = 12. Намерете радиуса на окръжността,
която се допира до АС и ВС съответно в точките А и В.
26
ВАРИАНТ 2
I част
1. В правоъгълния ∆ABC височината СН " H ! AB # е два пъти по-голяма от проекцията на катета АС
върху хипотенузата АВ. Отсечката ВН е равна на:
CH CH 2
A) 2CH Б) В) CH 2 Г)
2 2
2. Хипотенузата на правоъгълен триъгълник е 10, а един от ъглите му е 45°. Сборът на катетите на

триъгълника е:
A) 14 Б) 10 2 В) 20 2 Г) 5 5 3
3. Вписаната в правоъгълния ∆ABC окръжност се допира до хипотенузата
АВ в точка М и AM = 2, BM = 3. Лицето на триъгълника е:
A) 6 Б) 3 6 В) 9 Г) 6 6
4. Вписаната в ромба ABCD окръжност се допира до страната АВ в точка

Н и AH = 4, BH = 3. Лицето на ромба е равно на:
A) 24 Б) 14 3 В) 28 3 Г) 48
5. През точка М, външна за окръжност, са построени секуща МАВ и допи-

рателна MT = 2 6 cm, ако MA = 4 cm и AB = 2 cm, то дължината на МВ е:
А) 5 cm Б) 6 cm В) 7,5 cm Г) 10 cm
II част
6. Един от катетите на правоъгълен триъгълник е 2 cm, а проекцията на другия катет върху хипоте-
нузата е 4 cm. Намерете дължината на хипотенузата.
7. Намерете лицето на равностранен триъгълник, вписан в окръжност с радиус 6 cm.
III част
8. В ∆ABC с C ! 90" точките М и N са средите АВ и АС " M ! AB, N ! AC # , а AC : BC = 4 : 3 . На-
мерете отношението BN : CM .
27
9. ТРИГОНОМЕТРИЧНИ ФУНКЦИИ НА ОСТЪР ЪГЪЛ
ВАРИАНТ 1
I част
1
1. Ако sin ! " , то стойността на cosα е:
2
8 2 2 2 2
A) Б) В) Г)
9 3 3 3
2. Изразът sin # 90! " % $ .tg % е тъждествено равен на:

sin 2 cos 2
A) sinα Б) cosα В) Г)
cos sin
2 2 cos ! " 3 sin !

3. Ако tg ! " , стойността на израза е:
5 2 sin ! # 3 cos !
2 1
A) –2 Б) В) Г) 4
29 4
4. В правоъгълния ∆ABC с катет BC = 5 и A ! 30" дължината на

ъглополовящата BL " L ! AC # е равна на:
5 10
A) Б) 6 В) Г) 4 3
3 3
5. Лицето на равнобедрен трапец ABCD ! AB  CD " с диагонал BD = 12 cm

2
и sin ABD = е равно на:
3
А) 32 cm2 Б) 32 5 cm2 В) 64 cm2 Г) 64 5 cm2
II част
6. В правоъгълния !ABC $ C " 90# % ъглополовящата AL " L ! BC # дели катета ВС на отсечки
CL = 3 и LB = 5. Намерете tg CAL .
7. Намерете лицето на ромб ABCD с диагонал AC = 2 6 cm и ABC ! 120" .
III част
8. В равнобедрен трапец е вписана окръжност с радиус 3 cm. Намерете страните на трапеца, ако
3
синусът на ъгъла при голямата основа е равен на .
5
28
ВАРИАНТ 2
I част
5
1. Ако cos ! " , то стойността на sin е:
3
2 5 4 1
A) Б) В) Г)
3 9 9 3
2. Стойността на израза sin 15! " cos 75! е равна на:

2 2
1 3
A) 0 Б) В) Г) 1
4 4
sin ! " sin 3 !

3. Изразът е тъждествено равен на:
cos ! " cos3 !
A) sinα Б) cosα В) tgα Г) cotgα
4. В правоъгълния !ABC $ C " 90# % с катет AC = 3 и A ! 30"

дължината на радиуса на вписаната окръжност е:
3 1 2 3 1
A) 1 Б) В) Г)
2 2 2
5. Лицето на равнобедрен трапец ABCD ! AB  CD " с височина DH = h

и BOC ! " # O ! AC " BD $ е равно на:
h2
Б) h cos В) h tg Г) h cotg
2 2 2
А)
2 sin 2 2 2
2
II част
sin 4 # " cos 4 #
6. Ако tg! " 3 , пресметнете стойността на израза A ! .
sin # " cos #
7. Точка С лежи на окръжност с диаметър АВ. Разстоянието от С до АВ е 2 cm, а CAB ! 30" . Наме-
рете радиуса на окръжността.
III част
8. Равнобедрен трапец с лице 60 cm2 e описан около окръжност. Намерете радиуса на окръжността,
ако синусът на ъгъла при голямата основа е равен на 0,6.
29
ПРИМЕРНА КЛАСНА РАБОТА – I СРОК
ВАРИАНТ 1
I част
1. На рафт в библиотека има 10 книги, като между тях са и три тома от събрани съчинения на един
автор. Намерете вероятността при случайно подреждане на книгите трите тома да са един до друг.
3 1 1 3
А) P = Б) P = В) P = Г) P =
10 15 7! 10!
2. Графиката на коя от функциите е параболата от чертежа?
А) y ! " x " 4 x # 3 Б) y ! x " 4 x " 3
2 2
В) y ! x " 4 x # 3 Г) y ! " x # 4 x # 3
2 2
3. Върхът на коя от посочените параболи е точка от трети квадрант?

А) y ! " x # 4 x " 3 Б) y ! " x " 4 x " 3 В) y ! x " 4 x # 3 Г) y ! x " 4 x " 3
2 2 2 2
2x ! 3y " 1
4. Решение на системата е двойката числа:
3 x # 5 y " 11
А) (2; 1) Б) (1; 2) В) (–1; 2) Г) (2; –1)
5. Двойката числа (x; y), която НЕ е решение на уравнението x ! 2 x " y # 1 , e:

2 2
А) (0; 1) Б) (2; –1) В) (2; 1) Г) (1; 2)
II част
6. С цифрите 1, 2, 3 и 5 са образувани всички четирицифрени числа с различни цифри. Намерете
вероятността при случаен избор на едно от тези числа то да е четно.
7. Намерете линейна функция, чиято графика минава през точките А(1; –4) и В(–1; –1).
III част
xy ! x 2
x 2 " y 2 ! 8.
30
ПРИМЕРНА КЛАСНА РАБОТА – I СРОК
ВАРИАНТ 2
I част
1. Пет момчета и 3 момичета са подредени в редица. Намерете вероятността при случайното им под-
реждане момичетата да се окажат едно до друго.
3 1 3 3
А) P = Б) P = В) P = Г) P =
8! 5! 28 8
2. На чертежа е показана графиката на квадратна функция y ! ax " bx " c ,

2
за която:
А) a ! 0, b " 0, c " 0 Б) a ! 0, b " 0, c ! 0
В) a 0, b 0, c 0 Г) a ! 0, b " 0, c ! 0
3. Върхът на коя от посочените параболи е точка от втори квадрант?

А) y ! " x # 4 x " 3 Б) y ! " x " 4 x " 3 В) y ! x " 4 x # 3 Г) y ! x " 4 x " 3
2 2 2 2
4. Безброй решения има системата:

2x ! 3y " 1 2 x ! 3 y " 0, 5 2x ! 3y " 2 2 x ! 3 y " !2
А) Б) В) Г)
3x # 3 y " 5 4x ! 6 y " 1 6x ! 9 y " 5 6x ! 2 y " 0
5. При k решенията на уравнението x ! 4 y " 4 xy са двойките числа (x; y) от вида:

2 2
А) (2k; k) Б) (k; 2k) В) (2k; –k) Г) (4k; k)
II част
6. С цифрите 1, 2, 3 и 5 са образувани всички трицифрени числа с различни цифри. Намерете веро-
ятността при случаен избор на едно от тези числа то да се дели на 3.
7. Намерете квадратна функция, чиято графика минава през точките А(1; –4), В(–1; 0) и С(0; –3).
III част
xy ! y
x 2 " y 2 ! 2.
31
ПРИМЕРНА КЛАСНА РАБОТА – II СРОК
ВАРИАНТ 1
I част
1. Правите AD и BC се пресичат в точка О. Ако AC  BD, OA = 6 ,
OB = 5 и OC = 3, намерете дължината на отсечката АD.
A) 8,5 Б) 9,6
В) 10 Г) 16
2. Периметърът на ABC е 24 cm, a BL " L ! AC # е ъглополовяща-

та на ъгъла при върха B. Намерете страната АС на триъгълника, ако
CL = 3, BC = 5.
A) 6 Б) 8
В) 9 Г) 10
3. През точка М, външна за окръжност k, са построени допирател-

на МТ и секуща, която пресича k в точки А и В. Ако MA = 2 cm и
AB = 8 cm, то дължината на МТ е:
А) 10 cm Б) 2 5 cm
В) 4 cm Г) 5 cm
4. Множеството от решенията на неравенството x ! 4 x " 4 е:

2
A) # ! "; " $ Б) (–2; 2)
В) " 2; ! # Г) # ! "; 2 $ % # 2; " $
3
5. Ако α е остър ъгъл и cotg ! " , стойността на 34.sin е:
5
A) 2 Б) 3 В) 4 Г) 5
II част
x2 ! 5
6. Намерете множеството от решенията на неравенството " 1! x .
x !1
7. Даден е равнобедрен правоъгълен ∆ABC с хипотенуза AB = 4 2 . Ако М е средата на ВС, намерете

дължината на радиуса на вписаната в ∆AMC окръжност.
III част
8. В четириъгълника ABCD A ! D ! 90" и AB : CD : AD = 3 : 2 : 3 . Намерете градусната мярка на
BCD .
32
ПРИМЕРНА КЛАСНА РАБОТА – II СРОК
ВАРИАНТ 2
I част
1. На чертежа правите а и b са успоредни, като OA = 9, CD = 16 и
OC = AB. Дължината на отсечката ОD е:
A) 18 Б) 21
В) 24 Г) 28
2. Периметърът на ∆ABC е 28 cm, a AL " L ! BC # е ъглополовяща-

та на ъгъла при върха А. Намерете страната АС на триъгълника,
ако CL = 3 cm, LB = 4 cm.
A) 6 cm Б) 8 cm
В) 9 cm Г) 12 cm
3. Върху страната AВ на ∆ABC е взета точка D така, че AD = 2,

BD = 6 и ADC = ACB . Намерете дължината на страната АС.
A) 2 5 Б) 5
В) 4 Г) 2 3
4. Множеството от решенията на неравенството x2 < 4x е:

A) # ! "; 4 $ Б) (0; 4)
В) " 0; ! # Г) # ! "; 0 $ % # 4; " $
2
5. Ако α е остър ъгъл и tg ! " , стойността на 29.sin е:
5
A) 2 Б) 3 В) 4 Г) 5
II част
x2 1
6. Намерете множеството от решенията на неравенството 2 " 1! .
x !1 x !1
7. В правоъгълния ∆ABC с катети AC = 20 и BC = 15 е построена височината СН " H ! AB # . Намерете

дължината на радиуса на вписаната в ∆AHC окръжност.
III част
8. В ∆ABC с BAC ! 60" и страна BC = 3 3 cm е вписана окръжност с радиус r = 2 cm. Намерете
лицето на триъгълника.
33
ОТГОВОРИ НА ВАРИАНТИТЕ ЗА ДИАГНОСТИКА
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
В Б В А Г 120° 6 cm 756
!7$
8 зад. Момичетата трябва да бъдат 3, 4 или 5. Ако са 5, изборът може да стане по # & ' 21 .
"5%
!7$!6$
Ако са 4, изборът може да стане по # & # & ' 35.6 ' 210 . Ако са 3, изборът може да стане по
" 4%"1%
!7$!6$
# & # & ' 35.15 ' 525 . Общо начините са 21 + 210 + 525 = 756.
" 3%" 2%
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
Б Б А Б В 100° 3 cm 756
!7$
8 зад. Момчетата трябва да бъдат 3, 4 или 5. Ако са 5, изборът може да стане по # & ' 21 .
"5%
!7$!6$
Ако са 4, изборът може да стане по # & # & ' 35.6 ' 210 . Ако са 3, изборът може да стане по
" 4%"1%
!7$!6$
# & # & ' 35.15 ' 525 . Общо начините са 21 + 210 + 525 = 756.
" 3%" 2%
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
9 3 2
А В В А Б
56 4 3
1 1 1
8 зад. Вероятността да се падне 1, 1 е равна на. = . Вероятността да се падне 2, 2 е равна на
6 6 36
1 1 1 1 1 1
. = . Вероятността да се падне 3, 3 е равна на . = . Вероятността да се падне 4, 4 е равна
2 2 4 6 6 36
1 1 1 1 1 1
на . = . Следователно вероятността да се паднат две равни числа е 3. ! " .
6 6 36 36 4 3
1 2
Вероятността да се паднат различни числа е 1 ! " .
3 3
34
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
3 1 1
Б В Г Б А
20 4 3
1 1 1
8 зад. Вероятността да се падне 1, 1 е равна на. = . Вероятността да се падне 2, 2 е равна на
6 6 36
1 1 1 1 1 1
. = . Вероятността да се падне 3, 3 е равна на . = . Вероятността да се падне 4, 4 е равна
2 2 4 6 6 36
1 1 1 1 1 1
на . = . Следователно вероятността да се паднат две равни числа е 3. ! " .
6 6 36 36 4 3
3. ФУНКЦИИ
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
" 1 11 %
А Б Б А Б y ! 2x " 5 y ! # "51; " 1$ B$! ; '
# 4 8&
x!3 1
8 зад. От 2 x ! 3 x ! 2 " # 4 x 2 ! 5 x ! 1 " 0 намираме x1 ! "1, x2 ! " . От xA < xB следва, че
2
2 4
1 x # 3 11 " 1 11 %
xB ! " , y B ! A ! . Координатите на точката са B $ ! ; ' .
4 2 8 # 4 8&
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
!3 7$
В А А Г Б y ! "2 x y ! # "9; 63$ A# ; &
"4 8%
x "1 3
8 зад. От 2 x ! 3 x " 2 # $ 4 x 2 ! 7 x " 3 # 0 намираме x1 = 1, x2 = . От xA < xB следва, че
2
2 4
3 x "1 7 !3 7$
xA ! , y A ! A ! . Координатите на точката са A # ; & .
4 2 8 "4 8%
35
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
Г Б Г Б Б (3; 2) 36 и 16
6.
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
А Б Б А В (3; 2) 25 и 10
6.
36
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
Г В В Г Г x! y "
7 ! 5; 2 " , ! #3; # 2 " " 2; ! 1# , " ! 4; ! 1# , " 2; ! 2 # , " ! 4; ! 2 #
3
x 2 " 4 y 2 " 2 x " 12 y # 0

8 зад. Изваждаме почленно двете уравнения ! и получаваме
x 2 ! 2 y 2 " 2 x ! 6 y # 12
6 y 2 ! 18 y " #12 $ y 2 ! 3 y ! 2 " 0 $ y1 " #1, y2 " #2 . Получените стойности на у заместваме в
уравнението x ! 4 y ! 2 x ! 12 y " 0 #1$ .

2 2
При y ! "1 !1" # x $ 4 $ 2 x % 12 & 0 # x $ 2 x % 8 & 0 # x & % 4, x & 2 .

2 2
При y ! " 2 !1" # x $ 16 $ 2 x % 24 & 0 # x $ 2 x % 8 & 0 # x & % 4, x & 2 .

2 2
Следователно системата има четири решения: " 2; ! 1# , " ! 4; ! 1# , " 2; ! 2 # , " ! 4; ! 2 # .
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
В Б Г Б А x ! y 2 " #3 ! 5; 4 " , ! #1; # 2 " " 3; ! 3# и " !8; 2 #
y 2 " 2 xy ! 9 x ! 36 # 0
8 зад. Събираме почленно двете уравнения ! и получаваме уравнението
2 xy " 9 x ! y " 42 # 0
y 2 ! y " 6 # 0 с корени y1 ! "3 и y2 = 2 .
Заместваме тези стойности в уравнението 2 xy ! 9 x " y ! 42 # 0 и получаваме:
при y ! "3 : ! 6 x ! 9 x ! 3 ! 42 " 0 # 15 x " 45 # x " 3 ;
при y = 2: 4 x ! 9 x " 2 ! 42 # 0 $ 5 x # ! 40 $ x # ! 8 .
Следователно решенията на системата са двойките числа: (3; –3) и (–8; 2).
37
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
Г Б Б А В 60 m2 и 135 m2 7 cm 15 cm
AD BD 4 AB 4
8 зад. Тъй като = = , то ABC BCD . Следователно = , откъдето
BD CD 3 BC 3
3 AB 3.20
BC = = = 15 cm.
4 4
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
А А В А Г 60 m2 и 135 m2 12 cm 12 cm
AD BD 5 AB 5
8 зад.. Тъй като = = , то ABC BCD . Следователно = , откъдето
BD CD 3 BC 3
3 AB 3.20
BC = = = 12 cm.
5 5
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
А Б В А Б % '
x ! #$ "6; " 3 & 3 3; 6 () $ 1' +1 . 124
x ! & "#; " ) * - ; # 0 * 2 5 x ! # "1;1$ \ %0&
% 2( ,2 / 356
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
А В В Г А % '
x ! #$ "7; "3 2 & 4 2 ; 7 () # 1 1 & *5 -
x ! %" ; ( ) + .
'1 *
x ! # "1; 0 $ % ) ; & ,
$ 4 4 ' ,3/ (3 +
38
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
Б В А Г Б BL = 2 6 S = 144 cm2 R = AO = 3 2
8 зад. Означаваме с О центъра на окръжността. Тогава СО е ъглопо-

ловяща на ACB и нека CO ! AB " H . От правоъгълните триъгъл-
ници АНС, АОС и АОН намираме:
CH 2 = AC 2 – AH 2 = 122 – 42 = 16.8, CH = 8 2 ;
AH 2 16
AH 2 ! CH .HO " HO ! ! ! 2;
CH 8 2
AO 2 = AH 2 + HO 2 = 16 + 2 = 18 и R = AO = 3 2 .
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
2 2 cm S = 27 3 cm2 BN 2 13
А Б А В Б =
CM 5
8 зад. Означаваме AC = 4 x , BC = 3 x .
Тогава CN ! 2 x, AB ! AC " BC ! 25 x " !ABC # ,
2 2 2 2
BN 2 ! CN 2 " BC 2 ! 13 x 2 " !NBC # , AB = 5 x , BN = x 13 .
Като вземем предвид, че
AB 5 x BN
CM = = , за отношението намираме:
2 2 CM
BN x 13 2 13
= = .
CM 5x 5
2
39
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
1 S = 4 3 cm2 AB = 18 cm, CD = 2 cm и
В А Г В Б tg CAL = AD = BC = 10 cm
2
AC CL 3
6. От = = (свойство на ъглополовящата AL) следва, че
AB BL 5
AC = 3x и AB = 5x.
Тогава BC = 4x = 8 (питагорова тройка числа), x = 2 и AC = 6.

CL 3 1
В правоъгълния ∆ALC tg CAL = = = .
AC 6 2
1
7. Ако AC ! BD " O , то в ∆AОВ AOB ! 90" , ABO ! ABD ! 60"
2
3
и BO ! AO.cotg 60" ! 6 . ! 2 cm. Лицето на ромба е равно на
3
AC.BD
S ABCD = = AC.BO = 2 6 . 2 = 4 3 cm2.
2
8. Нека в трапеца ABCD ! AB  CD " радиусът на вписаната окръж-

ност е r = 3 cm, BAD ! " , DH " H ! AB # е височината на трапеца, а
AB = a и CD = b (a > b) са основите на трапеца.
a!b
Тогава DH = 2r = 6 cm и AD ! BC " AB ! CD # AD " .
2
От правоъгълния ∆AHD изразяваме
DH 6.5
DH ! AD.sin # " AD ! ! ! 10 cm,
sin # 3
AH 2 ! AD 2 " DH 2 ! 100 " 36 ! 64 и AH = 8 cm.
a"b a "b
От AD ! ! 10 # a " b ! 20 и AH ! ! 8 # a " b ! 16
2 2
намираме a = 18 и b = 2.
Страните на трапеца са AB = 18 cm, CD = 2 cm и AD = BC = 10 cm.
40
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
S = 60 cm2
3 "1 4 3
А А Г Б Г A! R=
2 3
3 1
6. От tg! " 3 следва, че α= 60°. Тогава sin ! " , cos ! "
2 2
9 1
"
sin 4 $ " cos 4 $ 16 16 1 3 #1
A! ! ! ! .
sin $ " cos $ 3 1 3 "1 2
"
2 2
7. Нека Н е петата на перпендикуляра, спуснат от С към АВ.
AC 8
В ∆AHC с CAH ! 30" AC = 2CH = 4 и AB ! ! .
cos 30" 3
В ∆ABC ACB ! 90" (AB = 2R е диаметър) намираме
4 4 3
R= = cm.
3 3
8. Нека в трапеца ABCD ! AB  CD " радиусът на вписаната окръжност

е r, α е ъгълът при голямата основа АВ, а DH " H ! AB # е височината
на трапеца.
AB ! CD
Тогава DH = 2r и AD ! BC " AB ! CD # AD " .
2
DH
От правоъгълния ∆AHD изразяваме: ! sin " и
AD
2r 6 AB " CD
AD ! ! ! 10 . От S ! .DH ! 10.6 ! 60 cm2.
sin " 0, 6 2
AB " CD
Следователно лицето на трапеца е S ! .DH ! 10.6 ! 60 cm2.
2
41
ПРИМЕРНА КЛАСНА РАБОТА – I срок
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
Б В Г А Г P=
6 1
=
3
y !" x"
5 " ! 2; ! 2 # "
и 0; ! 2 2 #
24 4 2 2
6. Числото е четно, ако цифрата на единиците е 2. Броят на възможните четни числа е 3! = 6 (пер-
мутациите на 1, 3 и 5). Всички четирицифрени числа с различни цифри са P4 = 4 ! = 24 на брой и
6 1
търсената вероятност е P = = .
24 4
7. Нека Ã f е графиката на линейната функция f ! x " # ax $ b . От A ! Ã f " f #1$ % & 4 и
B ! Ã f " f $ #1% & #1 получаваме съответно a ! b " # 4 и !a " b # !1 $ a ! b # 1 .
a !b " #4 3 5 3 5
Решенията на системата са a ! " и b ! " . Следователно f ! x " # $ x $ .
a #b "1 2 2 2 2
xy ! x 2 xy $ x 2 ! 0 % y $ x& x ! 0 y! x 'x!0
8. # # # #
x2 " y 2 ! 8 x2 " y 2 ! 8 x2 " y 2 ! 8 x2 " y 2 ! 8
y"x x"0 y"x x"0

!
2 x2 " 8
#
y2 " 8
!
x " $2
#
y " $ 2 2.
. Решенията на системата са (±2; ±2) и 0; ! 2 2 . " #
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
В В Б Б А P=
12 1
= y ! x2 " 2x " 3 "1; ! 1# "
и ! 2; 0 #
24 2
6. Числото се дели на 3, ако сумата от цифрата му се дели на 3. Възможните тройки цифри са 1, 2, 3

и 1, 3, 5, а броят на трицифрените числа с тези цифри е 3!! 3! " 12 .
42
Всички трицифрени числа, образувани с цифрите 1, 2, 3 и 5, са V4 = 4.3.2 = 24 на брой и търсената
3
12 1
вероятност е P = = .
24 2
7. Нека Ã f е графиката на квадратната функция f ! x " # ax $ bx $ c .

2
От C Ã f намираме f ! 0 " # $3 и c ! "3 , а от A ! Ã f " f #1$ % & 4 и B ! Ã f " f $ #1% & 0
a ! b " #1
получаваме съответно a ! b " 3 # " 4 и a ! b ! 3 " 0 . Решенията на системата са a = 1 и
a #b " 3
b ! "2 . Следователно функцията е f ! x " # x 2 $ 2 x $ 3 .
xy ! y xy $ y ! 0 % x $ 1& y ! 0 x !1 ' y ! 0
8. # # # #
x "y !2
2 2
x "y !2
2 2
x2 " y 2 ! 2 x2 " y 2 ! 2
x !1 y!0 x !1 y!0 x !1 y!0

# $ # $ #
x2 " y 2 ! 2 x2 " y 2 ! 2 y2 ! 1 x2 ! 2 y ! %1 x ! % 2.
Решенията на системата са (1; ±1) и ! 2 ; 0 . " #
43
ПРИМЕРНА КЛАСНА РАБОТА – II срок
Вариант 1
1 2 3 4 5 6 7 8
Г В Б Г Г x ! # "1; 1$ % # 2; & $ r ! 3" 5 BCD ! 120"
x 2 ! 5 $ % x ! 1& 2 % x2 ! x ! 2&
2
x2 ! 5 x2 ! 5
6. " 1 ! x # $ x ! 1 " 0 # " 0 # " 0 :2 #
x !1 x !1 x !1 x !1
# x " 1$ # x % 2 $
! & 0 ! # x " 1$ # x % 2 $ # x % 1$ & 0 ! x ' # %1; 1$ ( # 2; ) $
x %1
7. Нека AC = BC = x . От AB ! AC " BC # 32 ! x " x # x ! 16

2 2 2 2 2 2
намираме x = 4 , AC = BC = 4 и CM = 2 .
В AMC AM 2 ! AC 2 " CM 2 ! 16 " 4 ! 20 и AM = 2 5 .
Дължината на радиуса на вписаната в AMC окръжност е
AC " CM # AM 4 " 2 # 2 5
r! ! ! 3# 5 .
2 2
8. От A ! D ! 90" следва, че ABCD е трапец.
По условие AB : CD : AD = 3 : 2 : 3 и нека AB = 3 x , CD = 2 x ,
AD = x 3 .
Построяваме височината СH " H ! AB # .
Тогава AH = CD = 2 x , CH = AD = x 3 и BH ! AB " AH ! 3 x " 2 x ! x .
CH x 3
В правоъгълния BHC tg B = = = 3 и следователно B ! 60" .
BH x
Намираме BCD ! 180" # B ! 180" # 60" ! 120" .
44
ПРИМЕРНА КЛАСНА РАБОТА – II срок
Вариант 2
1 2 3 4 5 6 7 8
Г В В Б А x ! # "2; " 1$ % '1; & $ r=4 S ABC = 10 3 cm2
x2 1 x2 1 x2 ! x2 $ 1 $ x $ 1
6. " 1! # !1 $ "0 # "0 #
x !1
2
x !1 % x $ 1& % x ! 1& x !1 % x $ 1& % x ! 1&
x"2
! & 0 ! # x " 2 $ # x " 1$ # x % 1$ & 0, x ' ( 1 ! x ) * %2; % 1$ + #1; , $ .
# x " 1$ # x % 1$
7. От ABC намираме: AB 2 ! AC 2 " BC 2 ! 202 " 152 ! 252 , AB ! 25 и
AC " BC # AB 20 " 15 # 25
r! ! ! 5 . Ако rA е радиусът на вписаната
2 2
в ACH окръжност, от ACH ABC следва,
rA AC rA 20
че = , = и rA = 4 .
r AB 5 25
8. Нека О е центърът на вписаната в ABC окръжност и OH ! AB # H " AB $ .
1 AB " AC # BC
Тогава OH ! r , HAO ! BAC ! 30" и AH ! .
2 2
От правоъгълния AHO намираме:
AH AB $ AC % BC
! cotg 30" # ! 3 # AB $ AC !
OH 2r
! 2r 3 " BC ! 4 3 " 3 3 ! 7 3 .
AB " AC " BC 7 3 "3 3

Следователно S ABC ! pr ! .r ! .2 ! 10 3 cm2.
2 2
45
УТВЪРДИЛ
Директор: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по учебния предмет математика за 9. клас
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 СЕДМИЦИ Х 3 ЧАСА СЕДМИЧНО = 54 ЧАСА
№ Тема на Урочна Компетентности като Контекст и дейности Методи и форми

Учебна Нови
по урочната единица очаквани резултати за всяка урочна на оценяване по Забележка
седмица понятия
ред единица за от обучението единица теми и/или раздели
Основни Начален Знае основните комби- Прилага формулите
1. 1 комбинатор- преговор наторни понятия. за съединения за
ни понятия решаване на задачи.
Квадратни Начален Знае понятията ква- Умее да решава квад-
уравнения преговор дратно уравнение, ратни уравнения.
2. 1
коефициенти и коре-
ни.
Триъгълник и Начален Знае основните Умее да намира
46
трапец преговор свойства на средната средна отсечка на
отсечка. Знае как се триъгълник и трапец.
3. 1
намира лице на триъ- Умее да намира лице
гълник и трапец. на триъгълник и
трапец.
Вписани и Начален Знае какво е вписан и Умее да прилага
описани мно- преговор описан многоъгълник. свойствата на впи-
4. 2 гоъгълници Знае забележителни саните и описаните
точки в триъгълник. многоъгълници при
решаване на задачи.
Входно Тема за Диагностика на мате- Писмена работа
равнище самокон- матическата грамот-
5. 2
трол ност на учениците в
началото на 9. клас.
Класическа Нови Знае какво е класичес- елементарно съ- Умее да намира веро- Работа в час.
вероятност знания ка вероятност и как се битие, случайно ятност на събития. Домашна работа
6. 2 намира. събитие, състав-
но и достоверно
събитие
Класическа Упражне- Умее да намира ве- Затвърждава знани- Устно изпитване.
7. 3 вероятност. ние роятност на различни ята за вероятност на Домашна работа
Упражнение събития. събития.
Вероятност Нови Знае кои събития са несъвместими Определя дали Работа в час.
на сума на знания несъвместими. събития, сума на дадени събития са Домашна работа
несъвмести- несъвместими несъвместими. Умее
8. 3
ми събития събития да намира вероятност
на сума на несъвмес-
тими събития.
Вероятност Упражне- Затвърждава знанията Умее да намира Работа в час.
на сума на ние за сума на несъвмести- вероятност на сума Домашна работа
9. 3 несъвмести- ми събития. на несъвместими
ми събития. събития.
Упражнение
Вероятност Нови Знае кои събития са противоположни Умее да намира
на проти- знания противоположни и събития вероятност на съби-
47
10. 4 воположно връзката между техни- тие, като използва
събитие те вероятности. противоположното
му събитие.
Вероятност Нови Знае как се намират обединение на Умее да намира Работа в час.
на обедине- знания обединение и сечение събития, сечение обединение и сечение Домашна работа
11. 4
ние и сечение на събития. на събития на събития и техните
на събития вероятности.
Вероятност Нови Знае кои събития са съвместими Умее да намира Работа в час.
на сума на знания съвместими. събития вероятност на сече- Домашна работа
12. 4
съвместими ние и обединение на
събития съвместими събития.
Класическа Обобще- Знае понятията, Умее да намира ве- Работа в час.
13 5 вероятност. ние свързани с намиране роятност на различни Домашна работа
Обобщение на вероятности. събития.
Класическа Контрол Проверка на знанията Диагностика доколко Писмена работа
вероятност. умее да открива и
14. 5 Тема за създава ситуации,
самоконтрол свързани с вероят-
ности.
Функция, де- Нови Знае понятията функ- функция, де- Умее да определя Работа в час
финиционно знания ция, дефиниционно финиционно дефиниционно мно-
множество. множество, стой- множество на жество на функция и
15. 5 Начини на ност на функция. функция, аргу- стойностите на аргу-
задаване на мент, променли- мент или функция при
функция ва, функционална различни начини на
стойност задаване на функция.
Графика на Нови Знае понятието графи- графика на Разпознава кое Работа в час.
функция. Пре- знания ка на функция и как се функция множество от точки е Домашна работа
16. 6 сечни точки намират общите точки графика на функция.
на графики на на две графики.
функции
Графично Нови Умее да извлича ин- Знае как по дадени Работа в час.
представяне знания формация за функции, графики да намира Домашна работа
на решенията зададени по различен решенията на уравне-
17. 6 на уравнение. начин. ние.
48
Движение на
графики на
функции
Функции. Упражне- Умее да установява Затвърждава умени- Устно изпитване.
Графики на ние принадлежност на ята за решаване на Работа в час.
18. 6
функции. точка към графика на задачи, свързани с Домашна работа
Упражнение функция. функции.
Линейна Нови Умее да прави изводи растяща функ- Знае коя функция Работа в час.
функция. знания за свойствата на ция, намаляваща е линейна и какви Домашна работа
Свойства и линейната функция по функция, моно- свойства има.
19. 7
графика графиката ѝ. тонност, линейна
функция, ъглов
коефициент
Линейна Упражне- Умее да построява Умее да определя Устно изпитване.
функция. ние графика на линей- монотонността на Работа в час.
Свойства на функция и да линейна функция, да Домашна работа
20. 7
и графика. представя графично чертае графиката ѝ в
Упражнение решенията на линейно случай на права, лъч
уравнение. или отсечка.
Квадратна Нови Умее да построява квадратна функ- Знае как изглежда Работа в час.
функция. знания графика на квадратна ция, парабола, параболата y = ax2 в Домашна работа
Графика на функция от вида връх на парабола, зависимост от знака и
21. 7
квадратната y = ax2. ляв и десен клон стойността на коефи-
функция на параболата циента а.
y = ax2, a ≠ 0
Графика на Нови Знае основните еле- ос на симетрия на Може да определя ко- Работа в час.
квадратната знания менти, свързани с парабола ординатите на върха Домашна работа
22. 8 функция параболата. и оста на симетрия на
y = ax2 + bx + парабола.
+ c, a ≠ 0
Графика на Упражне- Умее да построява Прилага алгоритъма Устно изпитване.
квадратната ние графика на квадратна за построяване на Работа в час.
функция функция и да представя графиката на квадрат- Домашна работа
y = ax2 + bx + графично решенията на функция.
23. 8 + c, a ≠ 0. на квадратно уравне-
Упражнение ние. Може да прави
49
изводи за свойствата на
квадратна функция, ако
е дадена графиката ѝ.
Най-малка и Нови Знае понятията най- екстремуми на Знае да намира Работа в час.
най-голяма знания голяма и най-малка функция, най- екстремумите на Домашна работа
стойност на стойност на квадрат- малка стойност квадратна функция в
квадратна на функция. на квадратна зависимост от зададе-
24. 8
функция функция, най- ното дефиниционно
голяма стойност множество.
на квадратна
функция
Най-малка и Упражне- Умее да намира най- Знае да намира Устно изпитване.
най-голяма ние голяма и най-малка множество от стой- Работа в час.
стойност на стойност на квадратна ности на квадратна Домашна работа
25. 9
квадратна функция. функция.
функция.
Функции. Контрол Проверка на знанията Писмено изпитване
26. 9 Тема за
самоконтрол
Линейни Нови Умее да решава линейно уравне- Прилага уменията Работа в час.
уравнения с знания линейни уравнения с ние с две неиз- си при решаване Домашна работа
две неизвест- две неизвестни. вестни, на уравнения с две
ни наредена двойка неизвестни.
27. 9
числа,
решение на
уравнение с две
неизвестни
Системи Нови Умее да решава систе- система линейни Прилага уменията Работа в час.
линейни знания ми линейни уравнения уравнения с си при решаване на Домашна работа
уравнения с с две неизвестни чрез две неизвестни, системи линейни
две неизвест- заместване, събиране решение на уравнения с две
ни. Реша- или изваждане. система линейни неизвестни чрез
ване чрез уравнения; заместване, събиране
заместване, еквивалентни сис- или изваждане.
събиране или теми уравнения,
28. 10
изваждане съвместими сис-
50
теми уравнения,
несъвместими сис-
определени сис-
неопределени сис-
теми уравнения
Системи Упражне- Затвърждава знанията Прилага уменията Устно изпитване.
линейни ние за решаване на систе- си при решаване на Работа в час.
уравнения с ми линейни уравнения системи линейни Домашна работа
две неизвест- с две неизвестни чрез уравнения с две
ни. Реша- заместване, събиране неизвестни чрез
29. 10
ване чрез или изваждане. заместване, събиране
заместване, или изваждане.
събиране или
изваждане.
Графично Нови Умее да решава еквивалентни Прилага уменията Работа в час.
представяне знания графично системи системи уравне- си при графично Домашна работа
на решенията линейни уравнения с ния, решаване на системи
на системи две неизвестни. съвместими сис- линейни уравнения с
30. 10 линейни теми уравнения, две неизвестни,
уравнения с несъвместими умее да преценява
две неизвест- системи уравне- рационалността на
ни ния избрания метод за ре-
шаване на системата.
Взаимно раз- Нови Осмисля връзката определени сис- Прилага уменията си Работа в час.
положение знания между коефициентите теми уравнения, за връзката между Домашна работа
на графики на две линейни функ- неопределени коефициентите на
на линейни ции и взаимното им системи уравне- две линейни функ-
функции. разположение в една ния ции и взаимното им
31. 11 Изследване координатна система. разположение в една
на броя на координатна система.
решенията
51
на система
линейни
уравнения
Взаимно раз- Упражне- Затвърждава знанията Прилага уменията си Устно изпитване.
положение ние си да решава графично да решава графично Работа в час.
на графики системи линейни системи линейни Домашна работа
на линейни уравнения с две уравнения с две
функции. неизвестни. неизвестни.
Изследване
32. 11
на броя на
решенията
на система
линейни
уравнения.
Моделиране Нови Знае да моделира математически Прилага уменията си Работа в час.
със системи знания със системи линейни модел да моделира със сис- Домашна работа
линейни уравнения с две теми линейни уравне-
уравнения неизвестни; ния с две неизвестни
33. 11 умее да оценява и да оценява съдър-
съдържателно получе- жателно получения
ния при моделирането при моделирането
конкретен резултат и конкретен резултат.
да го интерпретира.
Моделиране Упражне- Затвърждава знанията Затвърждава умени- Устно изпитване.
със системи ние си за моделиране ята си да моделира Работа в час.
34. 12 линейни със системи линейни със системи линейни Домашна работа
уравнения. уравнения с две уравнения с две
Упражнение неизвестни. неизвестни.
Системи Контрол Проверка на знанията Диагностика докол- Писмено изпитване
линейни за линейно уравнение ко умее да решава
52
уравнения с с две неизвестни, системи линейни
две неизвест- система линейни уравнения с две не-
ни. Тема за уравнения с две известни чрез замест-
самоконтрол неизвестни, ване, събиране или
наредена двойка чис- изваждане, графично
ла, решение на уравне- решаване и моде-
ние с две неизвестни, лиране със системи
решение на система линейни уравнения с
35. 12 линейни уравнения; две неизвестни.
еквивалентни системи
уравнения,
съвместими системи
уравнения,
несъвместими системи
уравнения,
определени системи
уравнения,
неопределени системи
уравнения.
Системи Нови Знае понятието сис- уравнение от Работа в час
уравнения от знания тема уравнения от втора степен с
втора степен с втора степен с две две неизвестни;
две неизвест- неизвестни и понятия- система урав-
ни. Решаване та, свързани с него. нения от втора
36. 12
на системи, на степен с две
които едното неизвестни
уравнение
е от първа
степен
Системи Упражне- Умее да решава Устно изпитване.
уравнения от ние системи уравнения от Работа в час.
втора степен с втора степен с линей- Домашна работа
две неизвест- но уравнение чрез
ни. Решаване заместване.
37. 13 на системи, на
които едното
53
уравнение
е от първа сте-
пен. Упраж-
нение
Решаване Нови Знае да решава систе- Разбира идеите, свър- Работа в час.
на системи знания ми уравнения от втора зани с различните Домашна работа
уравнения степен с две неизвест- методи за решаване
с две неиз- ни чрез заместване, на системи уравнения
38. 13
вестни чрез събиране или изваж- от втора степен с две
заместване, дане. неизвестни.
събиране или
изваждане
Решаване Упражне- Умее да решава Прилага методите Устно изпитване.
на системи ние системи уравнения заместване, събиране Работа в час.
уравнения от втора степен с или изваждане при Домашна работа
с две неиз- две неизвестни чрез решаване на системи
39. 13 вестни чрез заместване, събиране уравнения от втора
заместване, или изваждане. степен с две неизвест-
събиране или ни.
изваждане.
Решаване на Нови Знае да решава систе- Разбира идеите, Работа в час.
системи урав- знания ми уравнения от втора свързани с решаване Домашна работа
нения от втора степен с две неизвест- на системи уравнения
40. 14 степен с две ни чрез разлагане или от втора степен с две
неизвестни полагане. неизвестни чрез раз-
чрез разлагане лагане или полагане.
или полагане
Решаване на Упражне- Умее да решава систе- Прилага идеите, Устно изпитване.
системи урав- ние ми уравнения от втора свързани с решаване Работа в час.
нения от втора степен с две неизвест- на системи уравнения Домашна работа
степен с две ни чрез разлагане или от втора степен с две
41. 14
неизвестни полагане. неизвестни чрез раз-
чрез разлагане лагане или полагане.
или полагане.
Моделиране Нови Умее да моделира със Умее да оценява съ- Устно изпитване.
54
със системи знания системи квадратни държателно получе- Работа в час.
уравнения от уравнения с две ния при моделиране- Домашна работа
42. 14
втора степен неизвестни. то конкретен резултат
с две неиз- и да го интерпретира.
вестни
Системи Контрол Писмено изпитване
уравнения от
втора степен с
43. 15
две неизвест-
ни. Тема за
Класна Контрол Проверка на знанията Писмено изпитване
44. 15
работа
Пропор- Нови Знае кога четири пропорционални Умее да намира Работа в час.
45. 15 ционални знания отсечки са пропорцио- отсечки, четвърта четвърта пропорцио- Домашна работа
отсечки нални. пропорционална нална.
Теорема на Нови Знае теоремите на Умее да прилага Устно изпитване.
Талес. Обрат- знания Талес. теоремите на Талес за Работа в час.
на теорема на намиране на пропор- Домашна работа
46. 16
Талес ционални отсечки и
доказване на успоре-
дност на прави.
Теорема на Упражне- Затвърждава знанията, Умее да прилага Работа в час.
Талес. Обрат- ние свързани с теоремите теоремите на Талес в Домашна работа
47. 16 на теорема на Талес. задачи.
на Талес.
Свойство Нови Знае свойството на основно свойство Умее да намира дъл- Работа в час.
на ъглопо- знания ъглополовящите в на ъглополовя- жини на отсечки, като Домашна работа
48. 16 ловящите в триъгълник. щата използва основното
триъгълник свойство на ъглопо-
ловящата.
Свойство Упражне- Затвърждава знани- Прилага основното Устно изпитване.
на ъглопо- ние ята за свойството на свойство на ъглопо- Работа в час.
49. 17 ловящите в ъглополовящите в ловящата за решаване Домашна работа
триъгълник. триъгълник. на задачи.
Подобни Нови Знае кои триъгълници подобни триъгъл- Прилага първи приз- Работа в час.
55
триъгълни- знания са подобни. Знае пър- ници, коефици- нак за подобност. Домашна работа
ци. Първи ви признак за подоб- ент на подобие
50. 17
признак за ност на триъгълници.
подобност на
триъгълници
Първи Упражне- Затвърждава знанията Открива подобни
признак за ние за подобни триъгъл- триъгълници в раз-
51. 17 подобност на ници. лични геометрични
триъгълници. конфигурации.
Втори и тре- Нови Знае втори и трети втори признак Прилага втори и
ти признак за знания признак за подобност. за подобност, трети признак за
52. 18 подобност на трети признак за подобност за нами-
триъгълници подобност ране на елементи на
триъгълници.
Подобни Упражне- Затвърждава знанията Прилага свойствата
триъгълници. ние за подобни триъгъл- на подобните триъ-
53. 18
Упражнение ници. гълници при решава-
не на задачи.
Свойства на Нови Знае как се отнасят съответни еле- Умее да намира съ- Работа в час.
54. 18 подобните знания съответни елементи в менти на подоб- ответни елементи на Домашна работа
триъгълници подобни триъгълници. ни триъгълници подобни триъгълници.
ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК – 18 СЕДМИЦИ Х 3 ЧАСА СЕДМИЧНО = 54 ЧАСА
№ Тема на Урочна Компетентности като Контекст и дейности Методи и форми на

по урочната единица очаквани резултати за всяка урочна оценяване по теми Забележка
ред единица за от обучението единица и/или раздели
55. 19 Свойства на Упраж- Затвърждава зна- Умее да прилага Работа в час.
подобните нение нията за подобни знанията за подобни Домашна работа
триъгълници. триъгълници. триъгълници за
Упражнение решаване на задачи.
56. 19 Отношение на Нови Знае как се отнасят Умее да намира отно- Устно изпитване.
лицата на подоб- знания лицата на подобни шението на лицата на Работа в час.
ни триъгълници триъгълници. подобни триъгълни- Домашна работа
ци чрез коефициента
на подобие.
57. 19 Подобни триъ- Обоб- Затвърждава зна- Умее да прилага Работа в час.
гълници. Обоб- щение нията за подобни знанията за подобни Домашна работа
щение триъгълници. триъгълници в задачи.
58. 20 Подобни триъ- Кон- Проверка на знани- Писмено изпит-
гълници. Тема за трол ята. ване
56
59. 20 Обединение и Нови Знае какво е числов числов интервал – Умее да намира Работа в час.
сечение на чис- знания интервал и видовите видове, сечение на сечение на числови Домашна работа
лови интервали. интервали, сечение числови интервали, интервали, обеди-
Неравенства от на числови интерва- обединение на нение на числови
вида ли, обединение на числови интервали интервали,
|ax + b| > c и числови интервали. |ax + b| > c и умее да решава
|ax + b| ≥ c. Знае да решава нера- |ax + b| ≥ c. неравенства от вида
венства от вида |ax + b| > c и
|ax + b| > c и |ax + b| ≥ c.
|ax + b| ≥ c.
60. 20 Системи линейни Нови Знае понятието сис- системи линейни Умее да решава Работа в час.
неравенства с знания тема неравенства и неравенства с едно системи линейни Домашна работа
едно неизвестно. понятията, свързани неизвестно, двойно неравенства с едно
Двойно неравен- с него. неравенство, нера- неизвестно, двойни
ство. Неравен- венство от вида неравенства и нера-
ство от вида венство от вида
ax ! b " c и
ax ! b " c и ax ! b " c и
ax ! b " c ax ! b " c ,
ax ! b " c
умее да моделира с
неравенства.
61. 21 Системи линейни Упраж- Затвърждава знани- Умее да използва ло- Работа в час.
неравенства с нение ята си за понятието гическите съюзи „и“, Домашна работа
едно неизвестно. система неравенства „или“ при решаване
Двойно неравен- и понятията, свър- на неравенства, умее
ство. зани с него, разбира да решава неравен-
Неравенство от смисъла на логи- ства от вида
вида ческите съюзи „и“, ax ! b " c,
ax ! b " c, „или“ при решаване
на неравенства. ax ! b # c,
ax ! b # c,
ax ! b $ c
ax ! b $ c
и и ax ! b " c .
ax ! b " c .
62. 21 Неравенства от Нови Знае да решава нера- неравенства от вида Умее да решава Устно изпитване.
вида знания венства от вида ax ! b cx ! d $ 0, неравенства от вида Работа в час.
" #" #
57
(ax + b)(cx + d) > 0, Домашна работа
ax ! b
" ax ! b # " cx ! d # $ 0 , ax ! b
" ax ! b # " cx ! d # $ 0 ,
" 0, ax ! b " 0,
cx ! d "0 и cx ! d ax ! b
(ax + b)(cx + d) < 0, cx ! d "0 и
" ax ! b # " cx ! d # $ 0 cx ! d
ax ! b " ax ! b # " cx ! d # $ 0
и "0 ax ! b " ax ! b # " cx ! d # $ 0 и
cx ! d ax ! b и "0
и " 0. cx ! d ax ! b
cx ! d " 0.
cx ! d
63. 21 Квадратни нера- Нови Знае да решава ква- метод на интерва- Умее да решава Работа в час.
венства. Метод знания дратно неравенство лите квадратно нера- Домашна работа
на интервалите с метод на интерва- венство с метод на
лите. интервалите.
64. 22 Квадратни нера- Упраж- Затвърждава зна- Умее да прилага Работа в час.
венства. Метод нение нията за решаване метода на интервали- Домашна работа
на интервалите. на квадратно нера- те при решаване на
Упражнение венство с метод на квадратно неравен-
интервалите. ство.
65. 22 Приложение Нови Знае да прилага неравенства от по- Умее да прилага Работа в час.
на метода на знания метода на интерва- висока степен метода на интерва- Домашна работа
интервалите лите при решаване лите при решаване
при решаване на на неравенства от на неравенства от
неравенства от по-висока степен. по-висока степен.
по-висока степен
66. 22 Приложение на Упраж- Затвърждава знани- Умее да решава не- Работа в час.
метода на интерва- нение ята за решаване на равенства от по-ви- Домашна работа
лите при решаване неравенства от по-ви- сока степен с метод
на неравенства от сока степен с метод на интервалите.
по-висока степен. на интервалите.
67. 23 Дробни неравен- Нови Знае да решава дроб- дробни неравенства Умее да решава Работа в час.
ства знания ни неравенства. дробни неравенства. Домашна работа
68. 23 Дробни неравен- Упраж- Затвърждава знани- Надгражда уменията Устно изпитване.
ства. Упражнение нение ята за решаване на да решава дробни Работа в час.
58
дробни неравенства. неравенства. Домашна работа
69. 23 Рационални нера- Кон- Знае понятията Диагностика доколко Писмено изпит-
венства. Тема за трол числов интервал умее да решава ване
самоконтрол (видове), сечение на системи линейни
числови интервали, неравенства с едно
обединение на число- неизвестно, двойни
ви интервали, двойно неравенства, нера-
неравенство, сис- венство от вида
тема неравенства, |ax + b| > c,
решение на система |ax + b| < c,
неравенства, екви- |ax + b| ≥ c,
валентни системи, |ax + b| ≤ c,
квадратно неравен- решаване на нера-
ство, биквадратно венства от по-висока
неравенство, дробно степен с метод на
неравенство. интервалите, дробни
неравенства.
70. 24 Метрични зави- Нови Знае и прилага метрични зави- Прилага метричните Работа в час
симости между знания зависимости между симости, средно зависимости при
отсечки в правоъ- катет, хипотенуза и геометрично, решаване на основни
гълен триъгълник проекцията му върху проекция на катет задачи за намиране
нея и между проекци- върху хипотенуза на отсечки в правоъ-
ите и височината към гълен триъгълник.
хипотенузата.
71. 24 Метрични зави- Упраж- Умее да прилага Прилага метрични- Работа в час.
симости между нение зависимости в пра- те зависимости и Домашна работа
отсечки в право- воъгълен триъгълник доказва тъждества,
ъгълен триъгъл- между катет, хипо- свързани с отсечки в
ник. Упражнение тенуза и проекцията правоъгълен триъ-
му върху нея и между гълни.
проекциите и височи-
ната към хипотену-
зата.
72. 24 Теорема на Нови Знае и прилага пита- питагорова тройка Прилага теоремата Работа в час.
59
Питагор знания горовата теорема. в основни задачи за Домашна работа
решаване на правоъ-
гълен триъгълник.
73. 25 Теорема на Пита- Упраж- Умее да прилага тео- Прилага теоремата Устно изпитване.
гор. Упражнение нение ремата на Питагор. при решаване на Работа в час.
различни задачи. Домашна работа
74. 25 Намиране на дъл- Нови Знае и умее да Решава ситуации за Работа в час.
жина на отсечка знания прилага формулата за намиране на дължи- Домашна работа
в правоъгълна дължина на отсечка, на на отсечка в коор-
координатна зададена с координа- динатна система.
система тите на краищата ѝ.
75. 25 Решаване на Нови Знае кои са основни- решаване на право- Намира основни Работа в час.
правоъгълен знания те задачи и начините ъгълен триъгълник елементи на правоъ- Домашна работа
триъгълник за решението им. гълен триъгълник.
76. 26 Решаване на Упраж- Умее да открива и Намира различни Устно изпитване.
правоъгълен нение създава ситуации, линейни елементи на Работа в час.
триъгълник. свързани с решаване правоъгълен триъ- Домашна работа
Упражнение на правоъгълен гълник.
триъгълник.
77. 26 Решаване на Нови Знае да намира решаване на равно- Знае формули за от- Работа в час.
равнобедрен знания елементи на равнобе- бедрен триъгълник сечки в равностранен Домашна работа
триъгълник дрен триъгълник. триъгълник. Намира
страни и височини
на равнобедрен
78. 26 Решаване на Упраж- Умее да намира Намира отсечки, Устно изпитване.
равнобедрен нение елементи на равнобе- свързани с равнобе- Работа в час.
триъгълник. дрен триъгълник. дрен триъгълник. Домашна работа
79. 27 Решаване на Нови Знае да намира решаване на равно- Намира зависимости Работа в час.
равнобедрен и знания елементи на равнобе- бедрен и на правоъ- между основи, бедра, Домашна работа
на правоъгълен дрен и на правоъгъ- гълен трапец диагонали и лице
трапец лен трапец. на равнобедрен и на
правоъгълен трапец.
80. 27 Решаване на Упраж- Намира връзки Устно изпитване.
60
равнобедрен и нение между отсечки в Работа в час.
на правоъгълен равнобедрен и на Домашна работа
трапец. Упраж- правоъгълен трапец.
нение
81. 27 Решаване на Нови Знае да намира еле- решаване на успо- Намира основни Работа в час.
успоредник знания менти на успоредник. редник линейни елементи на Домашна работа
успоредник, ромб и
правоъгълник.
82. 28 Решаване на Упраж- Умее да намира еле- Намира елементи на Устно изпитване.
успоредник. нение менти на успоредник. видовете успоред- Работа в час.
Упражнение ници. Домашна работа
83. 28 Метрични зави- Нови Знае и прилага ме- Прилага свойствата Работа в час.
симости между знания трични зависимости на хордите и на секу- Домашна работа
отсечки в окръж- между отсечки, свър- щите на окръжност.
ност зани с окръжност.
84. 28 Метрични Упраж- Умее да прилага Прилага свойствата Устно изпитване.
зависимости нение метрични зависимо- на хордите и на Работа в час.
между отсечки сти между отсечки, секущите в задачи, Домашна работа
в окръжност. свързани с окръж- свързани с една или
Упражнение ност. две окръжности.
85. 29 Метрични зави- Кон- Писмено изпит-
симости между трол ване
отсечки. Тема за
86. 29 Тригонометрични Нови Знае тригонометрич- синус, Умее да определя Работа в час.
функции на остър знания ни функции на остър косинус, тригонометрични Домашна работа
ъгъл ъгъл в правоъгълен тангенс и функции на остър
триъгълник. котангенс ъгъл в правоъгълен
87. 29 Стойности на Нови Знае стойности на Умее да пресмята Устно изпитване.
тригонометрични знания тригонометричните тригонометрични Работа в час.
функции на ъгли функции на 30°, 45°, изрази, в които Домашна работа
с мерки 30°, 45°, 60. участват стойности
60° на тригонометрични
функции на ъгли с
мерки 30°, 45°, 60.
61
88. 30 Тригономет- Упраж- Затвърждава зна- Надгражда уменията Работа в час.
рични функции нение нията да пресмята да пресмята триго- Домашна работа
и стойности на тригонометрични нометрични изрази,
тригонометрични изрази, в които в които участват
функции на ъгли участват стойности стойности на триго-
с мерки 30°, 45°, на тригонометрични нометрични функции
60°. Упражнение функции на ъгли с на ъгли с мерки 30°,
мерки 30°, 45°, 60. 45°, 60.
89. 30 Основни зави- Нови Знае основните тригонометрични Умее да прилага Работа в час
симости между знания тригонометрични тъждества основните тригоно- Домашна работа
тригонометрич- тъждества. метрични тъждества.
ните функции на
един и същ ъгъл
90. 30 Основни зави- Упраж- Затвърждава зна- Надгражда уменията Устно изпитване.
симости между нение нията за основните да пресмята триго- Работа в час.
тригонометрич- тригонометрични нометрични изрази, Домашна работа
ните функции на тъждества. в които участват
един и същ ъгъл. основните тригоно-
Упражнение метрични тъждества.
91. 31 Тригонометрични Нови Знае основните Умее да прилага Работа в час.
функции на остри знания тригонометрични основните тригоно- Домашна работа
ъгли, които се функции за ъгли, метрични функции
допълват до 90° допълващи се до 90°. за ъгли, допълващи
се до 90°.
92. 31 Тригонометрични Упраж- Затвърждава зна- Надгражда уменията Работа в час.

функции на остри нение нията за основните да пресмята триго- Домашна работа
ъгли, които се тригонометрични нометрични изрази,
допълват до 90°. функции за ъгли, в които участват
Упражнение допълващи се до 90°. основните тригоно-
метрични функции
за ъгли, допълващи
се до 90°.
93. 31 Намиране на ос- Нови Знае да намира Умее да намира Устно изпитване.
новните елементи знания основните елементи основните елементи Работа в час.
на правоъгълен (страни и ъгли) на (страни и ъгли) на Домашна работа
62
триъгълник правоъгълен триъгъл- правоъгълен триъ-
ник. гълник.
94. 32 Намиране на ос- Упраж- Затвърждава знани- Надгражда уменията
новните елементи нение ята за намиране на да намира основните
на правоъгълен основните елементи елементи на правоъ-
триъгълник. на правоъгълен гълен триъгълник.
Упражнение триъгълник.
95. 32 Намиране на Нови Знае да намира Умее да намира Работа в час.
елементи на знания елементи на равнобе- елементи на равнобе- Домашна работа
равнобедрен дрен триъгълник. дрен триъгълник.
триъгълник
96. 32 Намиране на Упраж- Затвърждава знани- Надгражда уменията Работа в час.

елементи на нение ята за намиране на да намира елементи Домашна работа
равнобедрен елементи на равнобе- на равнобедрен
триъгълник. дрен триъгълник. триъгълник.
97. 33 Намиране на Нови Знае да намира Умее да намира Работа в час.
елементи на знания елементи на равнобе- елементи на равнобе- Домашна работа
равнобедрен и дрен трапец. дрен трапец.
на правоъгълен
трапец
98. 33 Намиране на Упраж- Затвърждава знани- Надгражда уменията Работа в час
елементи на нение ята за намиране на да намира елементи Домашна работа
равнобедрен и елементи на равнобе- на равнобедрен и
правоъгълен тра- дрен и на правоъгъ- правоъгълен трапец.
пец. Упражнение лен трапец.
99. 33 Приложение на Нови Знае да открива и Умее да открива и Устно изпитване.
тригонометрични знания създава ситуации, създава ситуации, Работа в час.
функции на остър свързани с тригоно- свързани с тригоно- Домашна работа
ъгъл метрични функции на метрични функции
остър ъгъл в правоъ- на остър ъгъл в
гълен триъгълник. правоъгълен триъ-
гълник.
63
100. 34 Приложение на Упраж- Надгражда знанията Затвърждава уме-
тригонометрични нение да открива и създава нията да открива и
функции на остър ситуации, свързани създава ситуации,
ъгъл. Упражне- с тригонометрични свързани с тригоно-
ние функции на остър метрични функции
ъгъл. на остър ъгъл в
правоъгълен триъ-
гълник.
101. 34 Тригонометрични Кон- Проверка на знанията Диагностика доколко Писмено изпит-

функции на остър трол за тригонометрични умее да открива и ване
ъгъл. Тема за функции на остър създава ситуации,
самоконтрол ъгъл. свързани със знания-
та за тригонометрич-
ни функции на остър
ъгъл.
102. 34 Подготовка за Кон-
класна работа трол
103. 35 Класна работа Кон- Проверка на знани- Писмено изпит-
трол ята. ване
104. 35 Системи уравне- Годи- Знае как се решават Умее да прилага Устно изпитване.
ния с две неиз- шен системи уравнения с различни методи за Работа в час.
вестни прего- две неизвестни. решаване на систе- Домашна работа
вор ми.
105. 35 Функции. Рацио- Годи- Знае как се решават Умее да решава Устно изпитване.
нални неравен- шен рационални неравен- рационални неравен- Работа в час
ства прего- ства. ства. Домашна работа
вор
106. 36 Подобни триъ- Годи- Знае признаците за Прилага признаците Оценяване от
гълници шен подобност на триъ- за подобност за работа в часа
прего- гълници. решаване на задачи.
вор
107. 36 Метрични и Годи- Знае метричните и Прилага метричните Оценяване от
тригонометрични шен тригонометричните и тригонометричните работа в часа
зависимости прего- зависимости в право- зависимости за реша-
в правоъгълен вор ъгълен триъгълник. ване на задачи.
триъгълник
64
108. 36 Изходно равни- Кон- Проверка на знани- Контрол
ще. Самоконтрол трол ята.
Приложение № 2 към т. 2
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО МАТЕМАТИКА ЗА IX КЛАС
(ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Обучението по математика в ІХ клас е насочено към овладяване на базисни знания, умения и
отношения, свързани с постигане на изискванията за резултатите от обучението по учебен предмет
математика и с изграждане на ключови компетентности на ученика.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА
Области на Знания, умения и отношения

компетентности В резултат на обучението си ученикът:
• извършва тъждествени преобразувания на рационални изрази.
• решава:
− рационални неравенства без параметър, включително и по метода на интервалите;
Числа. Алгебра − системи уравнения от първа и втора степен с две неизвестни без параметър чрез замества-
не или събиране;
− системи линейни неравенства с едно неизвестно без параметър;
• умее да представя решения на неравенства чрез числови интервали.
• знае признаците за подобни триъгълници;
• умее да прилага признаците за подобни триъгълници;
• знае метрични зависимости в правоъгълен триъгълник;
Фигури и тела • умее да решава правоъгълен триъгълник;
• умее да решава равнобедрен триъгълник, равнобедрен и правоъгълен трапец и успоредник;
• знае метрични зависимости между отсечки в окръжност;
• умее да прилага метрични зависимости между отсечки в окръжност.
• знае:
− понятието числова функция и начини на задаване;
− понятията линейна и квадратна функция;
− свойства на линейната и на квадратната функция (монотонност, най-голяма и най-малка
Функции. стойност);
Измерване − основните тригонометрични функции в интервала (0°; 90°);
• умее да построява графики на линейна и квадратна функция;
• пресмята стойности на изучените функции и на аргументите им;
• пресмята стойности на тригонометричните функции при зададен аргумент и на аргумента при
зададена стойност на тригонометричната функция (за 30°, 45°, 60° ).
Логически • разбира на конкретно ниво смисъла на логическите съюзи „и“, „или“, „ако..., то...“, отрицание-
знания то „не“ и на релациите „следва“ и „еквивалентност“;
• разбира на конкретно ниво смисъла на кванторите „за всяко“, „съществува“и понятията „необ-
ходимо условие“, „достатъчно условие“ и „необходимо и достатъчно условие“;
• прилага метода на еквивалентните преобразувания при решаване на уравнения, неравенства и
системи;
• умее да конкретизира общовалидно твърдение и обосновава невярност на твърдение с контрапример;
• преценява вярност, рационалност и целесъобразност при избор в конкретна ситуация и обо-
сновава изводи.
Елементи от • разчита и интерпретира информация, представена с графики, с таблици или с диаграми;
вероятности и • умее да пресмята класическа вероятност чрез формулите за пермутации, вариации и комбина-
статистика ции без повторение;
• знае да пресмята класическа вероятност на сума на съвместими и на несъвместими събития;
Моделиране • оценява и интерпретира съдържателно получен при моделиране резултат.
• моделира:
− с квадратнафункция;
− с уравнения, свеждащи се до квадратни;
− със система уравнения от първа или втора степен с две неизвестни;
− с пермутации, вариации икомбинации.
65
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Компетентности като очаквани

Теми Нови понятия
резултати от обучението
1. Класическа вероятност • умее да намира сечение, обединение, про- Eлементарно събитие,
1.1. Класическа вероятност. изведение и допълнение на множества; сложно/съставно
1.2. Вероятност на сума на • знае да пресмята класическа вероятност събитие, допълнение,
несъвместими събития. като отношение на възможности; сечение и обединение на
• умее да пресмята класическа вероятност множества, произведение
1.3. Вероятност на
чрез формулите за пермутации, вариации на множества, достоверно
противоположно събитие,
и комбинации без повторение; събитие, допълнително/
на обединение и сечение на
противоположно събитие,
събития. • умее да пресмята вероятност на допълни- съвместими събития,
1.4. Вероятност на сума на телно събитие; несъвместими събития.
съвместими събития. • умее да пресмята вероятност на сума на
несъвместими събития;
• умее да пресмята вероятност на обедине-
ние и на сечение на събития.
2. Функции • знае понятията „функция“, „дефиницион- Функция, дефиниционно
2.1. Функция, но множество“; множество на функция,
дефиниционно множество. • умее да намира функционална стойност и аргумент, променлива,
Начини на задаване на стойност на аргумента на дадена функция; функционална стойност,
функции. • знае понятията „линейна“ и „квадратна растяща функция,
функция“; намаляваща функция,
2.2. Графика на линейната • умее да построява графики на линейни и монотонност, графика на
функция. Свойства на квадратни функции; функция, линейна функция,
2.3. Квадратна функция. • умее да установява принадлежност на квадратна функция,
Графика на функцията точка към графика на функция; парабола,ос на симетрия на
y = ax2. • умее да прави изводи за свойствата на парабола, връх на парабола,
линейната и на квадратната функция по най-малка стойност на
2.4. Графика на квадратната
графиките им; квадратна функция, най-
функция y = ax2 + bx + c.
• умее да представя графично решенията на голяма стойност на квадратна
Растене и намаляване
линейно и квадратно уравнение; функция.
на квадратна функция,
• извлича информация за функции, зададе-
най-малка и най-голяма
ни по различен начин.
стойност на квадратна
функция.
2.5. Графично представяне
на решенията на уравнение.
66
3. Системи линейни • разпознава линейни уравнения с две неиз- Линейно уравнение с две
уравнения с две вестни, знае понятията, свързани с тях; неизвестни,
неизвестни • знае понятието „система уравнения“ и система линейни уравнения с
3.1. Линейни уравнения с понятията, свързани с нея; две неизвестни,
две неизвестни. • умее да решава система линейни уравнения наредена двойка числа,
3.2. Системи линейни чрез заместване, събиране и полагане; решение на уравнение с две
уравнения с две неизвестни. • умее да преценява рационалността на из- неизвестни,
Решаване чрез заместване. брания метод за решаване на системата; решение на система линейни
3.3. Взаимно разположение • осмисля връзката между коефициентите уравнения;
на графики на линейни на две линейни функции и взаимното им еквивалентни системи
функции. Изследване на разположение в една координатна система; уравнения, съвместими
броя на решенията на системи уравнения,
система линейни уравнения. • умее да моделира със системи линейни несъвместими системи
уравнения с две неизвестни;
3.4. Решаване на системи уравнения,
линейни уравнения чрез • умее да оценява съдържателно получения
при моделирането конкретен резултат и да определени системи
събиране. уравнения,
го интерпретира.
3.5. Графично представяне неопределени системи
на решенията на системи
линейни уравнения с две уравнения.
неизвестни.
3.6. Моделиране със
системилинейни уравнения.
4. Системи уравнения • знае понятието „система уравнения от Система уравнения от втора
от втора степен с две втора степен с две неизвестни“ и понятия- степен с две неизвестни.
неизвестни та, свързани с него;
4.1. Системи уравнения • умее да решава системи уравнения от вто-
от втора степен с две ра степен с две неизвестни чрез замества-
неизвестни. Решаване на не, събиране и полагане;
системи, на които едното • разбира връзката на логическия съюз „и“ с
уравнение е от първа понятието система и с нейното решение;
степен.
• умее да моделира със системи квадратни
4.2. Системи уравнения с уравнения с две неизвестни;
две неизвестни, на които
двете уравнения са от втора • умее да оценява съдържателно получения
степен. при моделирането конкретен резултат и да
го интерпретира.
4.3. Моделиране със
системи уравнения от втора
степен с две неизвестни.
67
5. Подобни триъгълници • знае понятието „подобни триъгълници“ и Отношение на отсечки,
5.1. Пропорционални понятията, свързани с тях; пропорционални отсечки,
отсечки. • знае и прилага признаците за подобност; подобни триъгълници,
съответни елементи,
5.2. Теорема на Талес. • знае свойствата на съответните елементи коефициент на подобие,
Обратна теорема наТалес. на подобните триъгълници; четвърта пропорционална.
5.3. Свойство на • знае свойството на лицата на подобните
ъглополовящите в триъгълници;
триъгълник. • знае и прилага теоремата на Талес и обра-
5.4. Подобни триъгълници. тната теорема на Талес;
Първи признак за подобност • знае и прилага свойство на ъглополовящи-
на триъгълници. те в триъгълник;
5.5. Втори и трети • разбира на конкретно ниво смисъла на
признак за подобност на понятията „необходимо условие“, „доста-
триъгълници. тъчно условие“ и „необходимо и достатъч-
5.6. Свойства на но условие“;
подобнитетриъгълници. • умее да разграничава типични ситуации,
5.7. Отношение на лицата свързани с приложение на подобни триъ-
на подобните триъгълници. гълници.
6. Рационални неравенства • знае понятието „система неравенства“ и Числов интервал – видове,

6.1. Обединение и сечение понятията, свързани с него; сечение на числови
начислови интервали. • умее да решава системи от две линейни интервали, обединение на
Неравенство от вида неравенства с едно неизвестно и системи числови интервали,
|ax +b| >c. неравенства, свеждащи се до тях; двойно неравенство, система
• умее да решава неравенства от вида неравенства, решение
6.2. Системи линейни ax ! b
неравенства с едно (ax+b)(cx+d) > 0 и " 0 , |ax +b| >c , на система неравенства,
cx ! d еквивалентни системи,
неизвестно. Двойно |ax +b| < c и аналогични на тях, свързани
неравенство. Неравенство квадратно неравенство,
със знаците <, >, ≤, ≥; биквадратно неравенство,
от вида |ax +b| < c.
6.3. Неравенства от вида • разбира смисъла на логическите съюзи дробно неравенство.
ax ! b „и“, „или“ при решаванена на равенства;
(ax +b)(cx+d ) > 0, "0
cx ! d • умее да решава квадратно неравенство;
6.4. Квадратни неравенства. • умее да прилага метода на интервалите
Метод на интервалите. при решаване на неравенства от по-висока
6.5. Приложение на степен;
метода на интервалите при • умее да решава дробни неравенства;
решаване на неравенства от
по-висока степен. • умее да моделира с неравенства.
6.6. Дробни неравенства.
68
7. Метрични зависимости • знае и прилага метрични зависимости в Метрични зависимости,
между отсечки правоъгълен триъгълник; средно геометрично,
7.1. Метрични зависимости • умее да намира елементи на: проекция на катет върху
между отсечки в − правоъгълен триъгълник; хипотенуза.
правоъгълен триъгълник. − равнобедрен триъгълник;
7.2. Теорема на Питагор. − равнобедрен и правоъгълен трапец;
− успоредник;
7.3. Намиране на дължина
• знае и прилага метрични зависимости
на отсечка в правоъгълна
между отсечки, свързани с окръжност;
координатна система.
• умее да открива и създава ситуации, свър-
7.4. Решаване на зани с решаване на правоъгълен триъгъл-
правоъгълен триъгълник. ник;
7.5. Решаване на • разбира на конкретно ниво смисъла на
равнобедрен триъгълник. „необходимо условие“, „достатъчно
7.6. Решаване на равнобедрен условие“ и „необходимо и достатъчно
и правоъгълен трапец. условие“;
7.7. Решаване на • умее да конкретизира общовалидно твър-
успоредник. дение и обосновава невярност на твърде-
ние с контрапример;
7.8. Метрични зависимости
• умее да оценява получен резултат.
между отсечки в окръжност.
8. Тригонометрични • знае тригонометрични функции на остър Синус, косинус, тангенс,
функции на остър ъгъл ъгъл в правоъгълен триъгълник; котангенс,
8.1. Тригонометрични • знае и прилага основните тригонометрич- тригонометрично тъждество.
функции на остър ъгъл. ни тъждества;
8.2. Стойности на • знае и прилага основните тригонометрич-
тригонометрични функции ни функции за ъгли, допълващи се до 90° ;
на ъгли с мерки 30°, 45°, 60°. • знае тригонометричните функции на 30°,
45° и 60°;
8.3. Основни зависимости • умее да намира основните елементи (стра-
между тригонометричните ни и ъгли) на правоъгълен триъгълник;
функции на един и същ ъгъл. • умее да намира елементи на равнобедрен
8.4. Тригонометрични триъгълник, равнобедрен и правоъгълен
функции на остри ъгли, трапец;
които се допълват до 90°. • умее да открива и създава ситуации, свър-
8.5. Намиране на основните зани с тригонометрични функции.
елементи на правоъгълен
Годишен брой учебни часове в девети клас – 108 часа

• При реализация на програмата спазването на хронологията в разпределението на съдържанието е задъл-
жително.
• Разпределението на съдържанието, включено в посочените в програмата подтеми (заглавия с двойна
номерация), се прави по преценка на този, който я реализира (автори на учебници и учебни помагала,
преподаватели).
69
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ
УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА:
За нови знания до 60%
За упражнения
За преговор
над 30%
За обобщение
Практически дейности
За контрол и оценка (за входно и изходно ниво, за класни и за контролни работи и проекти) до 10%
СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ
Съотношение при формиране на срочна и годишна оценка:

Оценки от устни изпитвания 15%
Оценки от писмени изпитвания 10%
Оценки от контролни и от класни работи 50%
Оценки от други участия (работа в час, изпълнение на домашни работи, работа по 25%
проекти и др.)
ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ, КАКТО И

МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ
Практически дейности, които могат да се реализират в класната стая:
• Да използват динамичен софтуер за демонстрация на свойствата на геометричните фигури и тригономет-

ричните функции, което спомага за придобиване на математическа култура и ключови компетентности: уме-
ния за общуване на чужди езици; основни компетентности в областта на природните науки и технологиите;
дигитална компетентност; социални и граждански компетентности; инициативност и предприемчивост.
• Да построяват (с линийка и пергел или с подходящи софтуерни продукти) несложни геометрични конструк-
ции.
• Да използват калкулатор при решаване на практически задачи.
Установяване на междупредметни връзки
• С физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование, география и
икономика при темата „Функции“. Да се търсят възможности за провеждане на съвместни уроци по подхо-
дящи теми.
• С информационните технологии – там, където е необходимо по-добро онагледяване на учебния процес или
формиране на определени практически умения, може да се търсят възможности за провеждане на съвместни
уроци, например при използване на конкретен динамичен софтуер.
70
ОТГОВОРИ, УПЪТВАНИЯ И РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ
ОТ УЧЕБНИКА ПО МАТЕМАТИКА ЗА 9. КЛАС
1. ОснОвни кОмбинатОрни пОнятия

4. а) Когато числото 3 е на първо място, числата 1, 2, 4, и 5 могат да се разположат по произволен
начин на останалите 4 места. Следователно търсеният брой е P4 = 4! = 24. в) Когато числото 2 е
на първо място, а числото 5 е на последно, числата 1, 3 и 4 могат да се разположат по произволен
начин на останалите 3 места. Следователно търсеният брой е P3 = 3! = 6. г) Да разгледаме числа-
та 1 и 5 като едно блокче и да го означим с x. Тогава за разположението на 2, 3, 4 и x има P4 = 24
възможности. В блокчето x за числата 1 и 5 има две възможности – 1, 5 или 5, 1. Следователно
търсените пермутации са 24.2 = 48.
27.26.25
5. Тримата ученици за тест могат да бъдат избрани по C27 = = 2925 . Двамата ученици
3
1.2.3
24.23
за решаване на задачи могат ада бъдат избрани по C24 = = 276 начина.
2
1.2
Общо начините са 2925.276 = 807 300.
9.8.7.6
6. Комисията може да се избере по C9 = = 126 начина. След това председателят може да се
4
1.2.3.4
избере по 4 начина. Общо начините са 4.C9 = 4.126 = 504 начина.
4
! 4$ ! 4$
7. Четирите букви могат да се изберат по # & .2 ' 12 (по # & начина могат да се изберат местата
" 2% " 2%
на двете букви С, а на останалите две места буквите А и Н могат да се поставят по два начина).
Четирите цифри могат да бъдат подредени по произволен начин, т.е. за тях има 4! = 24 възмож-
ности. Броят на различните номера е 12.24 = 288.
2. квадратни уравнения
5. От всеки връх излизат n – 3 диагонала. При n нечетно никой от тези диагонали не минава през
n(n 3) n(n ! 3)
центъра и тогава броят на разглежданите диагонали е . Уравнението " 48 няма
2 2
целочислен корен. При n четно един от тези диагонали минава през центъра и тогава броят на раз-
n ( n 4) n ( n ! 4)
глежданите диагонали е . Уравнението " 48 има единствен положителен корен
2 2
n = 12.
72
3. триъгълник и трапец
2S 880
5. От формулата за лице на трапец намираме, че h ! ! ! 40 cm. Ако H е петата на
AB " CD 22
AB " CD
височината от D към AB, то в правоъгълния AHD имаме AH ! ! 9 cm и DH = h = 40 cm.
2
От питагоровата теорема пресмятаме AD ! AH " DH ! 41 cm.
2 2
6*. Нека правата през C, която е успоредна на BD, пресича правата AB в точка P.
Тогава AP = AB + BP = AB + CD = 17 dm и CP = BD = 15 dm. Следователно страните на ∆APC са
17 dm, 15 dm и 8 dm. От питагоровата теорема (172 = 82 + 152) следва, че триъгълникът е право-
ъгълен. Неговото лице е равно на лицето на трапеца. Следователно търсеното лице е равно на
8.15
= 60 dm2.
2
4. вписани и Описани мнОгОъгълници

2. Тъй като в ABCD може да се впише окръжност, то AB + CD = AD + BC ,
откъдето AD = BC = 20 cm. Ако H е петата на височината от D към AB, то в правоъгълния AHD
AB " CD
имаме AH ! ! 12 cm и AD = 20 cm. От питагоровата теорема пресмятаме
2
AB " CD
DH ! AD 2 " AH 2 ! 16 cm и получаваме S ! .DH ! 320 cm2.
2
3. В трапец ABCD с основи AB и CD имаме BAD ! ADC " 180# . Следователно равенството
ABC ! ADC " 180# е еквивалентно на ABC = BAD .
4. Тъй като BAD ! ADC " 180# , то IAD ! IDA " 90# .
5. Дъгата AB съответства на ъгъл от 100 . От BCD ! 110" следва, че дъгата BAD има мярка 220
т.е. AOD ! 120" . От ABC ! 78" сега намираме DOC ! 36" и BOC ! 104" .
6. BJ е външна ъглополовяща на ъгъл ABC , а AJ е вътрешна ъглополовяща на BAC . Тогава CJ

е външна ъглополовяща на ACB и BCJ ! 59" . Следователно ACJ ! 121" .
7. Твърдението следва от факта, че O лежи на окръжност от която AB се вижда по ъгъл 2
6. класическа верОятнОст
1. Елементарните събития са 6.6 = 36. Във всеки от случаите от тях трябва да се преброят благо-
приятните. В а) са 2 (1,2 или 2,1), в б) са 6, във в) са 5, в г) са 2, в д) са 3 и в е) е 1.
2. Всички възможности за последователно изваждане на две топки са 4.3 = 12. За а) има само една
благоприятна възможност. За б) те са две – топките да са зелена и синя или синя и зелена.
73
3. Всички пермутации са 4! = 1.2.3.4 = 24. Когато едно от числата е на определено място, остана-
лите три могат да се наредят на останалите три места по 3! = 6 начина. Следователно за а) и б)
6 1
вероятността е = . За в) можем директно да преброим, че благоприятните случаи са 12.
24 4
7. класическа верОятнОст. упражнение
! 25 $ 25.24
5. Двата въпроса за изпита могат да се изберат по # & ' ' 300 начина. Благоприятните
"2% 2
!15 $ 15.14 105 7
изходи са # & ' ' 105 . Вероятността е = .
"2% 2 300 20
8. верОятнОст на сума на несъвместими събития

3. Изборът на 2 и 4 е елементарно събитие, което принадлежи и на A, и на B.
4. б) След като изберем първата карта по произволен начин, втората карта трябва да бъде от боя,
различна от боята на първата. Тя трябва да се избере от останалите 51 карти и за нея има 39 възмож-
ности.
в) Две зелени топки могат да се изберат по C9 = 36 начина, а две червени – по C13 = 78 .
2 2
Всички възможности за избор на две топки са C22 = 231 и търсената вероятност е равна на
2
36 ! 78 38
" ; г) Всички възможности за избор на две числа са C16 = 120 . Благоприятните изходи
2
231 77
са, когато изберем две четни числа (това може да стане по C8 = 28 начина) или четно и нечетно
2
28 ! 64 23
число (това може да стане по 8.8 = 64 начина). Търсената вероятност е " .
120 30
10. верОятнОст на прОтивОпОлОжнО събитие

4. Сборът на трите числа е в интервала [3,18]. Противоположното събитие на даденото е сборът
2
от числата да е 3 или 18 (числата са 1, 1, 1 или 6, 6, 6). Неговата вероятност е . Търсената
2 107 216
вероятност е 1 ! " .
216 108
1
5. Противоположното събитие е и при петте хвърляния да се пада само ези. Вероятността му е .
1 31 32
Търсената вероятност е 1 ! " .
32 32
6. За да получи 2, и двете задачи трябва да бъдат от петте задачи, които ученикът не знае. Вероят-
C52 1 1 18
ността за това е 2 = . Търсената вероятност е 1 ! " .
C20 19 19 19
74
11. верОятнОст на Обединение и сечение на събития
12.11
3. Всички възможности за избор на две топка са C12 = = 66 . Двете топки са едноцветни
2
2
19
в C3 ! C4 ! C5 " 19 случая и следователно P ( A) =
2 2 2
. Едната от двете топки е зелена в
66
38 19
C42 ! 3.4 ! 5.4 " 38 случая и следователно P( B) = = . Двете топки са едноцветни или едната
66 33
51 17
е зелена в C3 ! C4 ! C5 ! 3.4 ! 5.4 " 51 случая и следователно P ( A ! B ) " "
2 2 2
. Двете топки са
66 22
едноцветни и едната е зелена само когато и двете са зелени, т.е. в C4 = 6 случая и следователно
2
6 1
P( A ! B) " " .
66 11
12. верОятнОст на сума на съвместими събития

7
3. Всички възможности при хвърляне на монета три пъти са 8. Директно броене дава P ( X ) = ,
8
1 3
P(Y ) = . X Y е събитието {има две ези и едно тура} и P( X ! Y ) " . За P( X Y ) се използва
2 8
равенството от теоремата и P( X ! Y ) " 1 .
2 9.8
4. Всички възможности за избор на две топка са C9 = = 36 . Червена топка има в
2
5
C22 ! 3.2 ! 4.2 " 15 случая и следователно P ( A) = . Няма зелена топка в C62 = 15 случая и
12
5
следователно P ( B ) = . Има червена, но няма зелена в C2 ! 4.2 " 9 случая и следователно
2
12
1 7
P( A ! B) " . За P ( A B ) се използва равенството от теоремата и P( A ! B) " .
4 12
13. верОятнОст. ОбОбщение

5
!3$
3. Вероятността да няма верен отговор е # & .и следователно вероятността да има поне един
5 "4%
"3% 781
верен отговор е 1 ! $ ' ( .
# 4 & 1024
5. За всяка задача има две възможности: или да е дадена на първия или на втория. Общо възмож-
ностите за разпределение са 2 = 16 . Един от двамата не е получил задача, ако другия е получил
4
" 2% 7
и четирите задачи. Това става по два начина. Следователно търсената вероятност е 1 ! $ ' ( .
# 16 & 8
1 1
6. Вероятността да се падне 1 е , вероятността да се падне 2 е и вероятността да се падне 3 е
2 3
1
. Сбор 2 имаме само при 1,1; сбор 3 имаме при 1,2 и 2, 1; сбор 4 имаме при 1,3 и 3,1 и 2,2;
6
сбор 5 имаме при 2,3 и 3,2.
75
3. ФУНКЦИИ
15. Функция, деФинициОннО мнОжествО. начини на задаване на Функция

1. f ! 3" # 6 , g " !2 # $ 4 , f " g " !2 # # $ 8 , g ! f ! 3" " # 36 .
1 1
2. D f : x ; Dg : x ; Dh : x .
2 2
3. f " !2 # $ f " 2 # % f " 0 # & 5 $ 5 % 3 – невярно;
f " f " !1# # $ f " !2 # % f " 2 # $ f " !2 # % 5 $ 5 – вярно;
y ! x 2 " 1 – вярно.
16. граФика на Функция. пресечни тОчки на граФики на Функции

1. Ако f ! x " # 2 x $ 1 и g ! x " # x $ 2 , пресметнете f ! 3" # 7 , f " !2 # $ !3 , g
2
! 3" # 1,
g ! f ! 0 " " # g !1" # $1 .
2. Попълнете таблицата.
5
х 3 0 1 5
3
y ! f " x # ! 3x $ 2 –7 7 2 1 17
3. y A ! 2 # "1$ % 1 ! "1 ; yB ! 2.0 " 1 ! 1 ; yC ! 2.3 " 1 ! 7 ;

2 xD ! 1 " 3 # xD " 1 ; 2 xE ! 1 " #5 $ xE " #3 .
4. ! f " Ox # A $ 2; 0 % , ! f " Oy # B % 0; $ 6 & ; ! g " Ox # A $ 2; 0 % & C $1; 0 % , ! g " Oy # D $ 0; 2 % .
9 9 3
5. а) f ! x " # g ! x " $ 3 x % 6 # 3 % x $ 4 x # 9 $ x # , y ! 3" x ! 3" ! ;
4 4 4
$9 3'
! f " ! g # A& ; ) .
%4 4(
б) f ! x " # g ! x " $ 3 x % 6 # x % 3 x & 2 $ x % 6 x & 8 # 0 $ x1 # 4, x2 # 2 ;
2 2
y1 ! 3 x1 " 6 ! 6 , y2 ! 3 x2 " 6 ! 0 ; ! f " ! g # A1 $ 4; 6 % & A2 $ 2; 0 % .
5
в) f ! x " # g ! x " $ 7 % x # x % 3 x & 2 $ 2 x % 3 x % 5 # 0 $ x1 # %1, x2 #
2 2 2
;
2
25 3 (5 3+
y1 ! 7 " x12 ! 7 " 1 ! 6 ; y2 ! 7 " x22 ! 7 " ! ; ! f " ! g # B1 % $1; 6 & ' B2 * ; - .
4 4 )2 4,
76
17. граФичнО представяне на решенията на уравнение. движение на граФики на
Функции
1. f ! x " # 0 $ x %& ; g ! x " # 0 $ x # %2 ; f ! x " # g ! x " $ x # 0, x # 5 .
2. g ! x " # 2 f ! x " $ 4 # 2 ! x $ x " $ 4 # 2 x $ 2 x $ 4 ;

2 2
h ! x " # f ! x2 " $ 2 # x4 $ x2 $ 2 .
g ! x " # 0 $ 2x2 % 2x % 4 # 0 $
! x 2 " x " 2 # 0 ! x1 # "1, x2 # 2

x2 # y
h ! x " # 0 $ x % x % 2 # 0 $ y 2 % y % 2 # 0 $ y1 # %1, y2 # 2 .
4 2
x 2 ! "1 # x $% ; x 2 ! 2 " x1,2 ! # 2 .
3. От g ! x " # x # f ! x $ 1" следва, че

2
g се получава, като f се измести с една единица хори-
зонтално наляво.
От h ! x " # x $ 2 x $ 2 # ! x $ 1" $ 3 # f ! x " % 3 следва, че

2 2
h може да се получи, като f се измести
с 3 единици вертикално нагоре.
4. 1) g ! x " # 2 x $ 3 # 2 x % 1 $ 4 # f ! x " $ 4 – f се премества с 4 единици вертикално нагоре.
2) g ! x " # 2 x $ 3 # 2 ! x $ 2 " % 1 # f ! x $ 2 " – f се премества с 2 единици хоризонтално наляво.
18. Функции. граФики на Функции. упражнение

1
1. D f : x ! " 4 и Dg : x 4 . g ! x" # .
x$4
x%4 1 x%4 1 1 1
f ! x" # g ! x" $ # $ # $ # за всяко x ! " 4 .
x & 16 x & 4
2
! x % 4" ! x & 4" x & 4 x&4 x&4
2. f ! 3" # f ! 9 " $ f !19 " % 2 # 8 $ 18 % 2#2 2 $3 2 % 3 2 $3 2 ;
f ! 5"
f !6" # f ! 4"
$ f !6" % f ! 4" &
4
5# 3
$ 5% 3 & 2$ ! 5% 3 "! "
5# 3 &
# 5$ % # 3$
2 2
! 2" ! 2 " 5%3 ! 2 " 2.
77
3. Случай (3) не е графика на функция y ! f " x # , тъй като същест-
вува стойност на х, например x = 0, на която съответстват две
стойности на у (две точки от графиката). Случаите (1) и (2) са
графики на функции на х.
4*. При x = 0 намираме y = 3 и (0;3) е общата точка на y с орди-
натната ос. От y ! 0 " x # 2 x # 3 ! 0 " x1 ! #1, x2 ! 3 намира-

2
ме пресечните точки B " !1; 0 # и C ! 3; 0 " на Гу с абсцисната ос.

BC.CO 4.3
Тогава S ABC = = = 6 кв. ед.
2 2
19. линейна Функция. свОйства и граФика

1. Ъгловият коефициент на Гf е положително число, тъй като
сключва остър ъгъл с Ох+, а на g и h е отрицателно число, за-
щото графиките сключват с Ох+ тъпи ъгли. Ъгловият коефициент
на h е 0 = 0 , тъй като правата е успоредна на абсцисната ос.
y
2. Правата пропорционалност е y = ax и 0 = , а константата е y = b .
x
2 3
а) " !3; 2 # : y ! " x и y = 2 ; б) " 2; ! 3# : y ! " x и y ! "3 ; в) ! 0; 0 " : y ! ax, a " 0 и y = 0 .
3 2
3. От y ! ax " b и A ! & y " # 3 $ a.0 % b намираме b ! "3 , а от B ! % y " 0 # 2a $ 3 получава-
3 3
ме a = . Функцията е y ! x " 3 .
2 2
4. а) А и С; б) В и D; в) С; г) В.
5. а) f1 ! x " 1 " a ! 1# ; б) f 2 ! 2 " x и f 4 ! " x " 1 # a ! "1$ .
20. линейна Функция. свОйства и граФика. упражнение

1. За да начертаем графиките Гf и Гg на двете функции, определяме координатите на две точки от
тях. За удобство ще вземем пресечните точки на двете графики с координатните оси.
a) x 0 2 x 0 3
3
y= x 0 3 y ! "x " 3 3 0
2
78
Абсцисата на общата им точка намираме от равенството
3 5 6
x ! " x " 3 # x ! "3 # x ! " .
2 2 5
3 3 6 9
За ординатата получаваме y ! x ! " . ! " .
2 2 5 5
Следователно общата точка на двете графики е с координати
" 6 9%
$! ; ! '.
# 5 5&
1 3
б) x 0 2 x 0 2
y ! "2 x " 1 1 0 y ! 2x " 3 3 0
Абсцисата на общата им точка намираме от равенството
1
!2 x ! 1 " 2 x ! 3 # x " .
2
1
За ординатата получаваме y ! 2 x " 3 ! 2. " 3 ! "2
2
"1 %
и следователно търсената точка е с координати $ ; ! 2 ' .
#2 &
2.
а )
б) в) г)
3. Тъй като графиките на линейната функции y ! ax " b и y = x (ъглополовящата на I и III квад-

рант) са успоредни прави, то a = 1 и търсената функция добива вида y ! x " b . От това, че точката
с координати " !1; 2 # е от нейната графика, то y " !1# $ 2 , т.е. !1 " b # 2 , откъдето намираме b = 3.
Следователно търсената функция е y ! x " 3 .

4. Точката А е пресечната точка на графиката на g ! x " с оста Оу и има
11
ордината y A ! g " 0 # ! .
4
3 11 11
От f ! x " # g ! x " $ % x # x & $ 7 x # %11 $ x # %
4 4 11 7
следва, че точката В има абсциса B x ! " .
7
1 1 11 11 121
Тогава S AOB = AO. xB = . . = кв. ед.
2 2 4 7 56
79
21. квадратна Функция. граФика на квадратната Функция y = ax 2
y 4 4 "6 3
2 . а) "
1. От y = ax2 намираме a = !3; 4 # : a ! ! ; б) " !2; ! 6 # : a ! !" .
x # "3$ 9 # "2 $
2 2
2
2. Точката с координати " !1; 2 # лежи на параболата y = ax2 и от 2 ! a # "1$ намираме a = 2.

2
Абсцисите на общите точки на параболата y = 2x2 и правата y ! x " 3 са корени на уравнението

3
2 x 2 ! x " 3 # 2 x 2 $ x $ 3 ! 0 # x1 ! $1, x2 ! .
2 2
3 "3% 9
Абсцисата на втората обща точка на двете графики e x = , a ординатата y ! 2 $ ' ! .
2 #2& 2
!3 9$
Координатите на точката са # ; & .
"2 2%
3. От симетрията на двете точки следва, че y A = yB = 3 , точката

3
А е с координати (2; 3) и от y A ! ax A " 3 ! 4a намираме a = .
2
4
3 2
Следователно функцията е y = x .
4
4. Ако дадената функция е y ! f " x # ! 2 x , то след придвижване на графиката ѝ с 3 единици хоризон-

2
тално надясно, ще се получи графиката на функцията g ! x " # f ! x $ 3" # 2 ! x $ 3" # 2 x $ 12 x % 18 .

2 2
Ако тази графика се измести с 2 единици вертикално нагоре, ще се получи графиката на функци-
ята F ! x " # g ! x " $ 2 # 2 x % 12 x $ 20 . Търсената функция е F ! x " # 2 x $ 12 x % 20 .
2 2
5. Да означим y ! f " x # ! $ x .
2
а) От y ! " x " 2 x " 1 ! " $ x # 1% ! f $ x # 1% следва, че тази графика може да се получи с придвиж-
2 2
ване на f с една единица хоризонтално наляво.

б) Функцията представяме във вида y ! " x " 2 x ! " $ x # 1% # 1 ! f $ x # 1% # 1 и графиката ѝ се по-
2 2
лучава от f след последователно преместване с една единица хоризонтално наляво и една еди-
ница вертикално нагоре.
в) От y ! " x # 4 x " 3 ! " $ x " 2 % " 1 ! f $ x " 2 % " 1 следва, че движението на
2 2
f е 2 единици хори-
зонтално надясно и една единица вертикално надолу.
22. граФика на квадратната Функция y ! ax 2 " bx " c , a # 0

b
1. Координатите на върха на параболата y ! ax " bx " c са x0 ! " и y0 ! y " x0 # .
2
2a
"6
а) y ! 3 x " 6 x " 1 : x0 ! "
2
! 1 , y0 ! y "1# ! 3 $ 6 $ 1 ! $ 4 ;
2.3
0
б) y ! 6 x " 5 : x0 ! "
2
! 0 , y0 ! y " 0 # ! 5 ;
2.6
1 2 2 2 1 2 11
в) y ! " x # 2 x # : x0 ! " ! 3 , y0 ! y " 3# ! $ .9 % 2.3 % ! .
3 3 # 1& 3 3 3
2% " (
$ 3'
80
b
2. Оста на симетрия на параболата y ! ax " bx " c е с уравнение x ! "
2
.
2a
"2 1 1 2 "1 3
а) y ! 4 x " 2 x # 4 : x ! " !" ; б) y ! " x " x " 5 : x ! " !" ;
2
2.4 4 3 # 1& 2
2. % " (
0 $ 3'
в) y ! "3 x # 2 : x ! " !0.
2
2 # "3$
А2 1; 10 s B2 5; 10
3. От симетрията на точките относно оста s: x = 2 следва, че
yB1 = y A1 = 2 и yB2 = y A2 = 10 . Разстоянието от A1 и B1 до s е 1, а
това на A2 и B2 до оста е 3, то xB1 = 3 и xB2 = 5 .
Следователно B1 ! 3; 2 " и B2 ! 5; 10 " .
А1 1; 2 B1 3; 2
–1 12 3 5 x
b
4. Абсцисата на върха на параболата y ! ax " bx " c е x0 ! "
2
.
2a
а) y ! x " 4 x " 2 : x0 ! 2, a " 0 и функцията расте при x 2 и намалява при x 2 ;
2
5 5 5
б) y ! "3 x # 15 x # 4 : x0 ! , a " 0 и функцията расте при x и намалява при x
2
;
2 2 2
в) y ! "3 x # 4 : x0 ! 0, a " 0 и функцията расте при x 0 и намалява при x 0 .
2
23. граФика на квадратната Функция y ! ax " bx " c, a # 0 . упражнение

2
1 2
1. а) y ! " x # 2 x # 3 ; б) y ! x " 2 x # 2 ; в) y ! 2 x " 4 x # 2 ; г) y ! " x # 2 x " 2 .
2 2 2
2
у у у у
4
3
2 2
1 2
1 О 1 3 х О 1 х О 1 х О х
y
2. Параболата е отворена надолу, което е изпълнено за функ- O
циите y ! " x " 4 x # 3 и y ! " x # 4 x " 3 . Корените на уравне-
2 2
1 3 x
нието y = 0 са x1 = 1 и x2 = 3 , което е изпълнено за функцията
y ! " x 2 # 4 x " 3 (отг. Г). y
c
O b x
2a
81
y
O
b x
2a
3. а) Параболата е отворена „нагоре“ и следователно a 0 . От
y ! 0 " # c намираме, че c 0 . Абсцисата на върха на параболата
b
е положително число. От ! " 0 и a 0 следва, че b 0 .
2a
б) Параболата е отворена „надолу“ и следователно a 0 . От

y ! 0 " # c намираме, че c = 0 . Абсцисата на върха на параболата
b
е отрицателно число. От ! " 0 и a 0 следва, че b 0 .
2a
4. а) От y ! 0 " # 2 намираме c = 2 . Върхът на параболата е с ко-

b
ординати "1; ! 1# и от x0 ! " ! 1 и y !1" # $1 намираме:
2a
b ! "2a , a ! b ! 2 " #1 $ a # 2a " #3 $ a " 3 . Тогава b ! " 6 ,
а функцията е y ! 3 x " 6 x # 2 .
2
б) От y ! 0 " # $ 4 намираме c ! " 4 . Върхът на параболата е с

b
координати " 2; ! 1# и от x0 ! " ! 2 и y ! 2 " # $1 намираме:
2a
b ! " 4a , 4a ! 2b " 4 # "1 $ 4a " 8a # 3 $ a # " 3 . Тогава
4
b = 3 , а функцията е y ! " 3 x 2 # 3 x " 4 .
4
24. най-малка и най-гОляма стОйнОст на квадратна Функция

# b &
1. При a 0 най-малката стойност на функцията y ! ax 2 " bx " c е ymin ! y % " ( .
$ 2a '
а) y ! 2 x " 8 x # 1 : ymin ! y " 4 # ! $32 $ 24 % 1 ! $55 .
2
1 "3% 1 9 3 5
б) y ! x " 3 x # : ymin ! y $ ' ! . ( ) 1 ! .
2
2 #2& 2 4 2 8
1 2 1 1
в) y ! x " x # 1 : ymin ! y "1# ! $ 1 % 1 ! .
2 2 2
# b &
2. При a 0 най-голямата стойност на функцията y ! ax 2 " bx " c е ymax ! y % " ( .
$ 2a '
# 3& 9 3 11
а) y ! "2 x " 6 x # 1 : ymax ! y % " ( ! "2. ) 6. ) 1 ! .
2
$ 2' 4 2 2
82
1 1 7
б) y ! " 6 x # 3 x " : ymax ! y "1# ! $ 6 % 3 $ ! $ .
2
2 2 2
1 2 1
в) y ! " x " 2 x # 2 : ymax ! y # "3$ ! " .9 % 6 % 2 ! 5 .
3 3
1 2
3. Абсцисата на върха на параболата f ! x " # x $ x % 1 е x0 ! "1 .
2
3
а) От x0 ! "1 # $ "3; 0% и a 0 следва, че min f ' x ( ) f ' "1( ) " .
x!#$ "3; 0%& 2
За да определим най-голямата стойност, сравняваме числата
1 1
f " !3# $ и f ! 0 " # $1 max f ' x ( ) f ' "3( ) .
2 x!#$ "3; 0%& 2
Другата възможност е да съобразим, че максимумът се достига в по-отдалечения от x0 ! "1
1
край на интервала " !3; 0# , т.е. при x ! "3 и ymax ! f # "3$ ! .
2
б) Тъй като x0 ! "1 # $ " 6; " 4% , пресмятаме f " ! 6 # $ 11 и f " ! 4 # $ 3 .
Следователно min f ' x( ) 3 , max f ' x ( ) 11 .

x!#$ " 6; " 4%& x!#$ " 6; " 4%&
1 13
в) От x0 ! "1# $1; 3% следва, че ymin ! f "1# ! и ymax ! f " 3# ! .
2 2
1
4. Абсцисата на върха на параболата f ! x " # $2 x % 2 x $ 2 е x0 =
2
.
2
1 )1, 3
а) От x0 ! " # 0; 2$ и a 0 следва, че max f & x ' ( f + . ( / .
2 x!#0; 2%
" $ *2- 2
От f ! 0 " # $2 и f ! 2 " # $ 6 следва, че min f & x ' ( f & 2 ' ( ) 6 .

x!"#0; 2$%
1
б) Тъй като x0 ! " $ # 2; # 1% , то min f ' x ( ) f ' "2 ( ) "14 , max f ' x ( ) f ' "1( ) " 6 .
2 x!#$ "2; "1%& x!#$ "2; "1%&
1
в) От x0 ! " #1; 3$ следва, че ymin ! f " 3# ! $14 и ymax ! f "1# ! $2 .
2
83
25. най-малка и най-гОляма стОйнОст на квадратна Функция.
упражнение
1. Абсцисата на върха на параболата y ! "2 x # 4 x " 3 е x0 = 1 .

2
а) При x и a < 0 функцията има най-голяма стойност ymax ! y "1# ! $1 .
Най-малка стойност функцията няма.
б) От x0 ! 1 " $ #1; 5% и a < 0 следва, че ymax ! y "1# ! $1 и ymin ! y " 5 # ! $33 ( x = 5
е по-отдалечения от x0 = 1 край на интервала " !1; 5# ).
в) От x0 ! 1 " # 0; 2$ и a < 0 следва, че ymax ! y "1# ! $1 и ymin ! y " 0 # ! y " 2 # ! $3
(краищата на интервала ! 0; 2" са равно отдалечени от x0 = 1 ).
2. Абсцисата на върха на параболата y ! x " 4 x " 7 е x0 = 2 .

2
а) ) При x и a > 0 функцията има най-малка стойност ymin ! y " 2 # ! $11 .
Най-голяма стойност функцията няма и следователно y ! $ "11; # % .
б) От x0 ! 2 " $ #1; 3% и a > 0 следва, че ymin ! y " 2 # ! $11 и ymax ! y # "1$ ! "2 ( x ! "1
е по-отдалечения от x0 = 2 край на интервала " !1; 3# ). Следователно y ! # "11; 2$ .
в) x0 ! 2 " $ #1; 0% , y " !1# $ !2 , y ! 0 " # $7 и y ! # "7; " 2 $ .
3. Ако f ! x " # $ x % 2 x % 1 , намерете min f ) x * + max f ) x * .

2
x!#$ "2; 2%& x!' "1; 0(
Абсцисата на върха на параболата f ! x " # $ x % 2 x % 1 е x0 = 1 .

2
От x0 ! 1 " $ #2; 2% следва, че min f ' x ( ) f ' "2 ( ) "7 ( x ! "2 е по-отдалеченият от x0 = 1
x!#$ "2; 2%&
край на интервала " !2; 2# ). Тъй като x0 ! 1 " $ #1; 0% , то max f % x & ' f % 0 & ' 1 ( x = 0
x!# "1; 0$
е по-близкият до x0 = 1 край на интервала " !1; 0# ).
Следователно min f ) x * + max f ) x * , "7 + 1 , " 6 .

x!#$ "2; 2%& x!' "1; 0(
84
4. Намерете най-голямата стойност на функцията y ! " x # bx # 3 , ако е известно, че графиката ѝ
2
минава през точката с координати " !3; 0 # .
Точката с координати " !3; 0 # лежи на параболата y ! " x # bx # 3 .

2
Тогава y ! 3" # 0 $ % 9 & 3b & 3 # 0 $ b # 2 и функцията е y ! " x # 2 x # 3 .

2
Най-голямата си стойност функцията приема във върха на параболата – при x0 = 1 и ymax ! y "1# ! 4.
26. Функции. тема за самОкОнтрОл
1 2 3 4 5 6 7 8
В Г В Б В (–1;–5) y ! # "7; 25$ SABC = 10
8. Графиките на двете линейни функции пресичат

абсцисната ос в точките A " !3; 0 # и B ! 2; 0 "
! f ! x " # 0 $ x # %3, g ! x " # 0 $ x # 2 " ,
а общата им пресечната точка е C !1; 4 "
! f ! x " # g ! x " $ x % 3 # & 4 x % 8 $ x # 1; y # x % 3 # 4 " .
AB.h 5.4
Тогава S ABC = = = 10 кв. ед.
2 2
85
4. СИСТЕМИ ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ
27. линейни уравнения с две неизвестни

# 3x ! 1 &
1. В). 2. Г). 3. а) 3 x ! 2 y " 1, % x; ( ; б) x ! 3 y " 1, #1 ! 3 y; y $ ; в) x + 0.y = 2, (2;y).
$ 2 '
4. (1;4); (2;3); (3;2); (4;1).
28. системи линейни уравнения с две неизвестни. решаване чрез заместване,

събиране или изваждане
!1 1$
1. а) (3;–1); б) # ; 3 & . 2. а) (2;0); б) (2;4) .
"2 2%
29. системи линейни уравнения с две неизвестни. решаване чрез заместване,
събиране или изваждане. упражнение
3 x ! 4 y " 11 . 5 15 x ! 20 y " 55 31x " 31
1. а) $ # $ $
4x # 5 y " ! 6 .4 16 x # 20 y " !24 4x # 5 y " ! 6
x "1 x "1 x "1

! ! ! .
4.1 # 5 y " $ 6 5 y " $10 y " $2
Системата има единствено решение – двойката числа (1; –2).
2 x ! 3 y " !5 . 5 10 x ! 15 y " !25 19 x " 38

б) $ # $ $
3 x # 5 y " 21 . 3 9 x # 15 y " 63 2x ! 3y " ! 5
x"2 x"2 x"2

! ! ! .
2.2 # 3 y " # 5 3y " 9 y"3
Системата има единствено решение – двойката числа (2; 3).
4x ! 3y " 1 .2 8x ! 6 y " 2 14 x " 7

в) $ # $ $
6x # 6 y " 5 6x # 6 y " 5 6x # 6 y " 5
1 1
x" 1 x"
2 x" 2
! ! 2 ! .
1 1
6. # 6 y " 5 6y " 2 y"
2 3
!1 1$
Системата има единствено решение – двойката числа # ; & .
" 2 3%
3 ! # x " 1$ " x 2 % y 3 ! x2 ! 2 x !1 " x2 % y
2
2. а) & &
x ! # y ! 2 $ # y " 2 $ % y #1 ! y $ x ! y2 " 4 % y ! y2
2
x#"
2 " 2x # y 2 " 2x # x $ 4 3 x # "2 3
! ! ! ! .
x$4# y y # x$4 y # x$4 2 10
y #" $4#
3 3
86
" 2 10 %
Следователно системата има единствено решение: $ ! ; ' .
# 3 3&
2x !1 2 ! 3y
!2" .20
5 4 8 x ! 4 ! 40 " 10 ! 15 y 8 x # 15 y " 54
б) $ $ .
3x # 1 3 y # 2 12 x # 4 " 15 y # 10 12 x ! 15 y " 6
" .20
5 4
Събираме почленно двете страни на последната система и получаваме 20 x ! 60 " x ! 3 .
От 15 y ! 54 " 8 x ! 54 " 24 ! 30 намираме y = 2. Следователно системата има единствено решение –

двойката числа (3; 2).
" x ! 5# . " y $ 2 # % " x ! 2 # . " y $ 1#

в) отг. (7; 5);
" x $ 4 # . " y ! 7 # % " x $ 3# . " y ! 4 #
6 y ! 8. # 2 x " 3 y $ % 0 ! 99 $
г) отг. # ; 11& ;
5 y ! 8. # 2 x " 3 y $ ! 11 % 0 " 8 %
2. " x ! 2 # ! 3. " x ! 2 y # $ !1 !9 5$
д) отг. # ; & ;
3. " x ! 2 # % 3. " x ! 2 y # $ 0 "5 6%
x ! y ! 1 " 2. # x " y ! 1$ % "2 " 1 1%

е) отг. $ ! ; ! ' .
3. # x ! y ! 1$ ! 2. # x " y ! 1$ % 2 # 2 2&
30. граФичнО представяне на решенията на системи линейни уравнения с две

неизвестни
1. А(3;2); В(–12; – 1).
2. a) б)
3. a) А(– 4; –1); В(– 2; 1); C(1; 4); б) (– 1;2); (0; 3); (2; 5); в) (– 4; – 1); (– 3; 0); (– 1; 2).
4. а) (2; – 2); б) (0; 2); в) (1,5; 2); г) (2; 3); д) (3; 2); е) (2; 3).
87
5. а) (1; – 1); б) (2; 1); в) (1; 2); г) (2; 4); д) (4; 1); е) (5; 0).
6.
88
31. взаимнО разпОлОжение на граФики на линейни Функции. изследване брОя на
решенията на система линейни уравнения
1. Б). 2. Г). 3. Б).
32. взаимнО разпОлОжение на граФики на линейни Функции. изследване на брОя на

решенията на система линейни уравнения с две неизвестни. упражнение
1. а) единствено решение; б) няма решение; в) единствено решение; г) единствено решение;
д) единствено решение; е) безброй много решения. 3. В).
33. мОделиране със системи линейни уравнения

1. а) ! # 60$, " # 120$ ;
! # " $ 180% ! # " $ 180%
б) ' ! $ 100%, " $ 80% или ' ! $ 80%, " $ 100% .
! & " $ 20% " & ! $ 20%
2. 12 и 138. 3. 60 и 75.
x! y "9
x! y "9
4. x ! 10 y 3 # & x " 7, y " 2
" 8. $ x ! 10 y % " 3. $ y ! 10 x %
y ! 10 x 8
5.
s v t
I влак 10.x x 10
II влак 10.y y 10
I влак 1
12 .x x 12
1
3 3
II влак 8.y y 8
10.x ! 10. y " 650

1 при условие x > 0 и у > 0.
12 .x ! 8. y " 650
3
10.x ! 10. y " 650

1 # x = 30 km/h, y = 35 km/h.
12 .x ! 8. y " 650
3
89
34. мОделиране със системи линейни уравнения. упражнение
1. 80 т и 60 т. 2. 50 дни и 75 дни.
3. а) Да означим с х (х > 0) литрите вода, която трябва да се добави, а с у (у > 0) – необходимите
литри от 90-процентовия захарен сироп. Така получаваме, че х + у = 60. Количеството захар в
75
60 литра от 75-процентов сироп е 75%.60 = .60 = 45 и това количество захар ще е равно на
100 90
захарта, която е в у литра от 90-процентовия захарен сироп, която е 90%. y = . y . Така за неиз-
вестните х и у получаваме 100
x ! y " 60
системата 90 при условие х > 0 и у > 0. Да решим системата:
. y " 45
100
x ! y " 60 x ! y " 60
x ! 50 " 60 x " 10
90 # 2 # # .
. y " 45 y "1 y " 50 y " 50
100 100
Тъй като 10 > 0 и 50 > 0, то количество вода е 10 литра, а количеството захарен сироп е 50 литра,
за да се произведат бонбоните.
4. Да означим с х (x > 0) и у (у > 0) средните скорости на групите. До срещата първата група е

изминала 4,5.х km, а втората група – 2,5.у km. Следователно 4,5х + 2,5у = 30. При втория начин на
движение до срещата първата група е изминала 3.х km, а втората група – 5.у km.
4, 5.x ! 2, 5. y " 30
Следователно стигаме до системата # x " 5, y " 3.
3.x ! 5. y " 30
A ! 4.B " 30 A ! 4.B " 30

5. Получаваме системата # # A ! 438, B ! 102.
A " B " 4 " 30 ! 574 A " B ! 540
90
35. системи линейни уравнения с две неизвестни. тема за самОкОнтрОл
1 2 3 4 5 6 7 8
Б А В Г А ( –2; 6) (15; 12) (3; 20)
6. ( –2; 6)
8. Да означим с х – скоростта на течението, а с у – скоростта на лодката в спокойна вода

(y > x > 0).
v
По течението х + у = 23
Срещу течението у – х = 17
x ! y " 23 x"3
Получаваме системата $ .
y # x " 17 y " 20
91
36. системи уравнения От втОра степен с две неизвестни. решаване на системи,

еднО От уравненията на кОитО е От първа степен
1. а) Ако изберем x1 = 1 и x2 ! "1 , от x ! xy " 2 намираме y1 ! "1 и y2 = 2 .
2
б) Ако изберем y1 = 0 и y2 = 1 , от x ! y " 2 намираме x1 = 2 и x2 = 3 .

2
в) Ако изберем x = 0 , от y ! y " 2 намираме y ! "1 и y = 2 и двойките решения са (0; –1)

2
и (0; 2).
2. С проверка установяваме, че двойката (3; 2) от Г) не е решение на уравнението x ! y " x ! y # 0

2 2
$32
! 22 " 3 ! 2 # 0 % .
3. а) x ! x ! y " 0 # y " x ! x и решенията са " x; x ! x # , x $

2 2 2
.
б) От x ! xy " 0 # x $ x ! y % " 0 # x " 0 & x " y следва, че решенията са ! 0; y " , ! y; y " , y

2
.
в) От " x ! 1# $ y % 0 следва, че " x ! 1# $ y % 0 & x % 1, y % 0 и уравнението има единствено

2 2 22
решение (1; 0).
x! y "2
x! y "2
4. а) #!"#
x ! y $ #2x ! y $ " 6 :2 % ! % x " 1, y " !1 .
2x ! y " 3
2
б) Заместваме x ! " y " 3 в уравнението 2 x ! 3 y " 2 y # 3 и получаваме

2 2
2 " y ! 3# $ 3 y 2 ! 2 y % 3 & y 2 $ 14 y $ 15 % 0 с корени y1 ! "1 и y2 = 15 . Тогава x1 ! " y1 " 3 ! "2 ,

2
x2 ! " y2 " 3 ! "15 " 3 ! "18 и решенията са двойките числа " !2; ! 1# и " !18; 15 # .
в) Заместваме x ! 3 " 2 y в уравнението x ! y " y # 1 $ % 3 " 2 y & ! y " y # 1 $

2 2 2 2
$ 1 8'
! 5 y 2 " 13 y # 8 $ 0 ! y1 $ 1, y2 $ 8 . Тогава x1 ! 3 " 2 y1 ! 1 , x2 ! 3 " 2 y2 ! " 1 и !1; 1" , & # ; )
5 5 % 5 5(
са търсените решения.
г) Заместваме y ! x "1 в уравнението x ! y ! x " 7 # x ! % x $ 1& ! x " 7 #
2 2 2 2
! 2 x 2 " x " 6 # 0 ! x1 # 2, x2 # " 3 . Тогава y1 ! x1 " 1 ! 1 , y2 ! x2 " 1 ! " 5 и двойките числа

2 2
" 3 5%
(2; 1) и $ ! ; ! ' са решенията на задачата.
# 2 2&
92
37. системи уравнения От втОра степен с две неизвестни. решаване на системи,
еднО От уравненията на кОитО е От първа степен. упражнение
1. Заместваме y = 2 в уравнението x ! y " 3 y # 2 и от x = 4 намираме x = ±2.
2 2 2
Аналогично от x = 2 получаваме y ! 3 y " 0 и y = 0, y = 3.

2
2. а) От x ! 2 xy " y # 0 $ % x ! y & # 0 $ x # y следва, че решенията на уравнението са

2 2 2
двойките числа от вида ! k ; k " , k # .

б) " x ! y ! 2 # " x $ y ! 2 # % 0 & x ! y ! 2 % 0 ' x $ y ! 2 % 0 & x % 2 $ y ' x % 2 ! y и решенията
са " 2 ! k ; k # , k $ .
x ! y "1 # 0
в) От # x ! y " 1$ " # x " y ! 3$ % 0 следва, че
2 2
с единствено решение (1; 2).
x " y !3 # 0
г) x ! y " x ! y # 0 $ % x ! y & % x " y & " % x ! y & # 0 $ % x ! y & % x " y " 1& # 0 .
2 2
От последното равенство намираме x = y или x ! " y "1 и решенията ! k ; k " , ! #k # 1; k " , k $ .

д) I начин. От x ! 8 xy ! 7 y " x ! 7 xy ! xy ! 7 y " x # x ! 7 y $ ! y # x ! 7 y $ " ! # x " 7 y $ # x " y $
2 2 2 2
следва, че x ! 8 xy ! 7 y " 0 # x " $7 y % x " $ y .

2 2
II начин. Решаваме уравнението x ! 8 xy ! 7 y " 0 относно променливата х:

2 2
x 2 ! 8 yx ! 7 y 2 " 0 # x1,2 " $ 4 y % 16 y 2 $ 7 y 2 " $ 4 y % 3 y # x1 " $7 y, x2 " $ y .
III начин. Делим двете страни на уравнението x ! 8 xy ! 7 y " 0 с y

2 2 2
0 и получаваме
x2 x x
! 8 ! 7 " 0 . Полагаме = z и решаваме уравнението z 2 ! 8 z ! 7 " 0 с корени z = –1 и
y 2
y y
z = –7. Тогава x = –y и x ! "7 y . При y = 0 получаваме x = 0 и решението (0; 0).
И по трите начина стигаме до равенствата x ! "7 y и x ! " y . Следователно всички решения на
уравнението x ! 8 xy ! 7 y " 0 са двойките числа " !7 y; y # и " ! y; y # при y

2 2
.
3. a) От обратната теорема на Виет следва, че x и y са решения на уравнението z ! 8 z " 15 # 0 .

2
Това са числата 3 и 5 и решенията на системата са (5; 3) и (3; 5).
б) Заместваме y ! 3 " 2 x в уравнението " x ! 1# $ y $ x % 2 и получаваме

2 2
8
" x ! 1# $ " 3 ! 2 x # $ x % 2 & 5 x 2 ! 13 x $ 8 % 0 с корени x1 = 1 и x2 = . Тогава y1 ! 3 " 2 x1 ! 1 ,
2 2
5
1 "8 1%
y2 ! 3 " 2 x2 ! " и решенията са (1; 1) и $ ; ! '.
5 #5 5&
93
2x "1
в) Заместваме y ! в уравнението 3 x ! 2 x ! 2 y " !1 и получаваме
2 2
3
2 # 2 x " 1$
2
3x ! 2 x !
2
% !1 & 27 x 2 ! 18 x ! 8 x 2 ! 8 x ! 2 % !9 & 19 x 2 ! 26 x " 7 % 0 с корени x1 = 1
9
7 11
и x2 = . Съответните стойности на у са y1 = 1 и y2 = .
19 19
! 7 11 $
Решенията на системата са (1; 1) и # ; & .
" 19 19 %
4. а) Заместваме x ! 2 y " 3 в уравнението x ! 3 xy " 2 y " 2 x ! y # 3 и получаваме

2 2
" 2 y ! 3# ! 3 " 2 y ! 3# y $ 2 y 2 $ 2 " 2 y ! 3# ! y % 3 &

2
! 4 y 2 " 12 y # 9 " 6 y 2 # 9 y # 2 y 2 # 4 y " 6 " y $ 3 с решения y .

Следователно системата има безброй решения от вида " 2 y ! 3; y # , y $ .
б) Заместваме y ! 4 x " 3 в уравнението 8 x ! 6 xy " y " 2 x ! 2 y ! 3 # 0 и получаваме
2 2
8 x 2 ! 6 x # 4 x " 3$ " # 4 x " 3$ " 2 x ! 2 # 4 x " 3$ ! 3 % 0 &

2
! 8 x 2 " 24 x 2 " 18 x # 16 x 2 # 24 x # 9 # 2 x " 8 x " 6 " 3 $ 0 ! 0.x $ 0 ! x % .
Следователно системата има безброй решения от вида " x; 4 x ! 3# , x $ .
38. решаване на системи уравнения с две неизвестни чрез заместване, събиране

или изваждане
1. а) Заместваме y ! x " 1 в уравнението y ! 2 x " 13 # $ x ! 1% ! 2 x " 13 #
2 2 2 2 2 2
! x 4 " 4 x 2 # 12 $ 0 ! x 2 $ # 6, x 2 $ 2 . От последното равенство намираме x ! " 2 .
Тогава y ! x " 1 ! 3 , а решенията на системата са " ! 2 ; 3# .

2
2
б) От xy = 2 следва, че x ≠ 0, изразяваме y = и заместваме в уравнението
x
4
x 2 ! y 2 " 3 # x 2 ! 2 " 3 # x 4 ! 3 x 2 ! 4 " 0 # ! x 2 " #1, x 2 " 4 .
x
2
От x = 4 намираме x1,2 ! " 2 . Тогава y1,2 !
2
! " 1 и решенията на системата са " ! 2; ! 1# .
x1,2
94
x 2 " xy ! x " y # 0
2. а) Събираме почленно двете уравнения на системата ! и получаваме
xy " x 2 ! 3 x ! 2 y # 5
4 x ! y " 5 . Заместваме y ! 5 " 4 x в първото уравнение: x 2 ! xy " x ! y # 0 $
! x 2 " x # 5 " 4 x $ % x " 5 % 4 x & 0 ! x 2 " 5 x % 4 x 2 % 5 x " 5 & 0 ! x 2 " 1 & 0 ! x1,2 & ' 1 .
При x1 ! 1 : y1 ! 5 " 4 x1 ! 5 " 4 ! 1 ; при x2 ! "1 : y2 ! 5 " 4 x2 ! 5 # 4 ! 9 .

Търсените решения са (1; 1) и (–1; 9).
2 x 2 ! xy " x ! y # 1
б) Изваждаме почленно двете уравнения на системата ! и получаваме
2 x 2 ! xy ! x ! 2 y # 0
2 x ! y " 1 . Заместваме y ! 1 " 2 x в първото уравнение: 2 x 2 ! xy " x ! y # 1 $

1
! 2 x 2 " x #1 " 2 x $ % x " 1 % 2 x & 1 ! 4 x 2 % 2 x " 2 & 0 ! 2 x 2 % x " 1 & 0 ! x1 & "1, x2 & .
2
Тогава y1 ! 1 " 2 x1 ! 3 , y2 ! 1 " 2 x2 ! 0 и решенията на системата са (–1; 3) и

1; 0
2
. ! "
x 2 ! xy " y 2 ! x # 2
в) Събираме почленно двете уравнения на системата ! и получаваме
x " xy ! y 2 # 1
x 2 ! 2 x " 3 # 0 с корени x = 1 и x = –3.
Заместваме получените стойности на х в уравнението x ! xy " y # 1 .

2
При x ! 1 : y " y ! 0 # y ! 0, y ! 1 ; при x ! "3 : y # 3 y " 4 ! 0 $ y ! 1, y ! " 4 .

2 2
Търсените решения са: (1; 0), (1; 1) и (–3; 1), (–3; –4).
x 2 ! y 2 ! xy " y # 2
г) Събираме почленно двете уравнения на системата ! и получаваме
2 y 2 " x 2 " xy ! 4 y # 4
3 y 2 ! 3 y " 6 # y 2 ! y $ 2 " 0 с корени y = 1 и y = –2.

Заместваме получените стойности на у в уравнението x ! y ! xy " y # 2 .
2 2
При y ! 1 : x " x # 2 ! 0 $ x ! 1, x ! # 2 ; при y ! "2 : x " 2 x # 4 ! 0 $ x % & .

2 2
Търсените решения са: (1; 1), (–2; 1).
95
3. a) Умножаваме второто уравнение с 2, изваждаме почленно двете уравнения
2 x 2 " 4 xy " x ! 2 y # 4
! и получаваме !3 x ! 6 y " ! 6 # x $ 2 y " 2 .
2 x " 4 xy " 4 x " 4 y # 10
2
Заместваме 2 y ! 2 " x във второто уравнение на дадената система:
x 2 ! x # 2 " x $ ! 2 x ! 2 " x % 5 & x 2 " x 2 ! 2 x ! x % 3 & 3x % 3 & x % 1 .
Тогава y !
2" x 1
2
! и системата има единствено решение 1; 1 .
2
! "
2
б) Умножаваме първото уравнение с 3, а второто уравнение – с 2, изваждаме почленно двете

6 x 2 " 6 xy ! 3 x ! 3 y # 6
уравнения ! и получаваме x ! 3 y " 4 .
6 x 2 " 6 xy ! 4 x ! 6 y # 2
Заместваме 3 y ! 4 " x във второто уравнение на дадената система:
3 x 2 ! x # 4 " x $ " 2 x ! x " 4 % 1 & 2 x 2 ! 3 x " 5 % 0 & x1 % 1, x2 % " 5 .
#
2
Тогава y1 !
4 " x1
3
! 1 и y2 !
4 " x2 13
3
!
6
"5 13
системата има две решения (1; 1) и ! ;
2 6
.
2 x 2 " 4 xy " 2 y # 8
в) Умножаваме първото уравнение с 2, изваждаме почленно двете уравнения !
2 x 2 " 4 xy " y 2 # 7
и получаваме 2 y ! y 2 " 1 # y 2 ! 2 y $ 1 " 0 # y " 1 .
Заместваме y = 1 в първото уравнение на дадената система:
x 2 ! 2 x ! 1 " 4 # x 2 ! 2 x $ 3 " 0 # x1 " 1, x2 " $3 .
Следователно търсените решения са (1; 1) и (–3; 1).
г) Умножаваме второто уравнение с 2, събираме почленно двете уравнения
4 x 2 ! y 2 " 2 xy ! y # 2
! и получаваме 3 y ! 3 y " 6 # y ! y ! 2 " 0 # y " !1, y " 2 .
2 2
2 y 2 " 4 x 2 ! 2 xy " 4 y # 4
Заместваме получените стойности за у във второто уравнение на дадената система:

1
При y ! "1 : 2 x # x " 1 ! 0 $ x ! "1, x !
; при y ! 2 : x " x # 1 ! 0 $ x %& .
2 2
2
Следователно търсените решения са (–1; –1) и
1 ; !1
2
. " #
96
39. решаване на системи уравнения с две неизвестни чрез заместване, събиране или
изваждане. упражнение
1. а) Умножаваме първото уравнение с 2, изваждаме почленно двете уравнения
2 xy " 6 y 2 " 2 x " 28 y " 22 # 0

! и получаваме 5 y ! 30 y ! 25 " 0 # y ! 6 y ! 5 " 0 #
2 2
2 xy " y " 2 x ! 2 y ! 3 # 0
2
! y " #1, y " #5 .
Заместваме получените стойности за у в уравнението 2 xy ! y ! 2 x " 2 y " 3 # 0 .

2
При y ! "1 : " 2 x # 1 # 2 x # 2 " 3 ! 0 $ 0.x ! 0 x % ;

при y ! "5 : " 10 x # 25 # 2 x # 10 " 3 ! 0 $ 8 x ! 32 $ x ! 4 .
Решенията на системата са (4; –5) и " x; ! 1# , x $ .

9 x 2 ! 81 y 2 " ! 45
б) Умножаваме първото уравнение с 9, изваждаме почленно двете уравнения !
и получаваме !80 y " !80 # y " 1 # y " $ 1 .
2 2 9 x 2 ! y 2 " 35
Заместваме y ! "1 в уравнението x ! 9 y " !5 и получаваме x = 4 и x ! " 2 .
2 2 2
Системата има 4 решения: (±2; 1) и (±2; –1).
2. а) От xy = 3 следва, че x 0 , изразяваме y = 3 и заместваме в първото уравнение:

x
x 2 ! y 2 " 10 # x 2 ! 92 " 10 # x 4 $ 10 x 2 ! 9 " 0 .

x
Полагаме x ! u , u " 0 и получаваме квадратното уравнение u ! 10u " 9 # 0
2 2
с корени u1 = 1 и u2 = 9 .
От x = 1 и x = 9 намираме съответно x1,2 ! " 1 и x3,4 ! " 3 .

2 2
3 ! 3 ! " 3, y ! 3 ! 3 ! " 1
Тогава y1,2 ! и следователно системата има четири решения:
x1,2 " 1 3, 4
x3,4 " 3
" ! 1; ! 3# и " ! 3; ! 1# .
б) Умножаваме с 2 двете страни на второто уравнение 2xy = 6, събираме почленно с първото урав-
нение x ! y " 10 и получаваме:
2 2
x 2 ! y 2 ! 2 xy " 16 # $ x ! y % " 4 # x ! y " 4 & x ! y " ' 4 .

2
x 2 ! y 2 " 10 x! y "4 x ! y " %4

Тогава # $
xy " 3 xy " 3 xy " 3.
Решениятa на двете системи са съответно (3; 1), (1; 3) и (–3; –1), (–1; –3).
97
Забележка. Ако извадим почленно уравненията x ! y " 10 и 2 xy = 6 , ще получим
2 2
x 2 ! y 2 " 2 xy # 4 $ % x " y & # 4 $ x " y # 2 ' x " y # " 2 .

2
Като вземем предвид, че x ! y " 4 # x ! y " $ 4 , то дадената система ще е равносилна на
x! y "4 x! y "4 x ! y " #4 x ! y " #4

обединението на линейните системи $ $ $ .
x# y "2 x # y " #2 x# y "2 x # y " #2
3. От " x ! y # " x $ 1# % 9 следва, че " x ! y # " x $ 1# % 0 .
x2 ! y 2 " 3 # x ! y$# x % y$ " 3

Преобразуваме & , делим почленно двете уравнения на
# x ! y $ # x % 1$ " 9 # x ! y $ # x % 1$ " 9
" x ! y# " x $ y# 3 x$ y 1
системата и получаваме: % & % & 3x $ 3 y % x $ 1 & 2 x $ 3 y % 1 .
" x ! y # " x $ 1# 9 x $1 3
1" 3y
Заместваме x ! в уравнението x ! y " 3 и получаваме
2 2
"1 ! 3 y #
2
11
! y 2 $ 3 % 1 ! 6 y & 9 y 2 ! 4 y 2 $ 12 % 5 y 2 ! 6 y ! 11 $ 0 % y1 $ !1, y2 $ .
4 5
1 " 3 y1 1 " 3 y2 14
За съответните стойности на x намираме: x1 ! ! 2 , x2 ! !" .
2 2 5
" 14 11 %
Решенията на системата са (2; –1) и $ ! ; ' .
# 5 5&
40. решаване на системи уравнения От втОра степен с две неизвестни чрез разлагане
или пОлагане
" x ! y # " x $ 2# % 0 x! y %0 x % !2
1. а) & ' .
x 2 ! 2 xy ! y 2 $ 2 x % !12 x ! 2 xy ! y $ 2 x % !12
2 2
x 2 ! 2 xy ! y 2 $ 2 x % !12
Решенията на първата система са (3; 3) и (–2; –2), а на втората – (–2; 6) и (–2; –2).
" x ! 2y# x $ x ! 2y " x ! 2 y # " x ! 1# $ 0 x ! 2y $ 0 x !1 $ 0

б) & & ' .
x 2 ! xy % x ! 3 y $ 3 x 2 ! xy % x ! 3 y $ 3 x ! xy % x ! 3 y $ 3
2
x 2 ! xy % x ! 3 y $ 3
! 3$ " 1%
Първата система има две решения (–2; –1) и # 3; & , а втората – единствено решение $1; ! ' .
" 2% # 4&
98
" x ! 2#
2
$ xy ! 2 y " x ! 2# " x ! y ! 2# $ 0 x!2$0 x! y!2$0
в) & & ' .
y 2 ! xy $ x % 1 y 2 ! xy $ x % 1 y ! xy $ x % 1
2
y 2 ! xy $ x % 1
Решенията на тези системи са съответно (2; 3), (2–1) за първата и (1; –1) за втората.
2. а) В уравнението " x ! y # $ " x ! y # ! 2 полагаме z ! x " y .

2
Тогава z ! z " 2 # z1 ! $1, z2 ! 2 и системата е равносилна на обединението на системите

2
x ! y " #1 x! y "2 # !1 " 7 2 " 7 &

и . Решенията на първата система са %% ;! (,
x ! 2y # x ! y " 3
2 2
x ! 2y # x ! y " 3
2 2
$ 3 3 ('
$7 1'
а на втората – !1;1" , & ; # ) .
%3 3(
x2 ! y 2 " # x ! y $ % 2 # x ! y$ " 2 xy " # x ! y $ % 2 u 2 " 2v " u % 2

2
б) Полагаме & & , където

xy ! 1 % x ! y xy ! 1 % x ! y v !1 % u
u ! x " y , v = xy . За u и v намираме: u1 ! 0, v1 ! "1 и u2 = 3, v2 = 2 .
x! y "0 x! y "3
Решенията на системата са двойките числа (±1; ±1), а на – (1; 2) и (2; 1).
xy " #1 xy " 2
x 2 ! y 2 " xy # 7 % x ! y & " 3xy # 7 $ u 2 " 3v # 7 , където u ! x " y , v = xy . За u и v

2
в) $
x ! y " xy # 1 x ! y " xy # 1 u "v #1
намираме: u1 ! "1, v1 ! "2 и u2 = 4, v2 = 3 .
x ! y " #1 x! y "4
Решенията на системата са двойките "1; ! 2 # и " !2; 1# , а на – (1; 3) и (3; 1).
xy " #2 xy " 3
41. решаване на системи уравнения От втОра степен с две неизвестни чрез разлагане
или пОлагане. упражнение
1. а) Преобразуваме първото уравнение:
4 " x ! y # $ " y ! 2 # % &' 2 " x ! y # () ! " y ! 2 # $ 0 % ! # 2 x " y " 2 $ # 2 x " 3 y % 2 $ & 0 .
2 2 2 2
2x ! y ! 2 " 0 2x ! 3y # 2 " 0
Системата е равносилна на $ . Първата система има
y 2 ! 4x2 # 5 y " 8 y 2 ! 4x2 # 5 y " 8
единствено решение (7; 12), а втората система няма решение.
99
б) От x ! 2 xy ! y " x " y # 0 $ % x ! y & " % x ! y & # 0 $ % x ! y & % x ! y " 1& # 0 следва, че дадената
2 2 2
x! y "0 x ! y #1 " 0
система е равносилна на $ .
x2 # y 2 # x #1 " 0 x2 # y 2 # x #1 " 0
Двете системи имат единствено решение, съответно (–1; 1) и (2; –1).
2. а) x ! 5 xy ! 6 y " $ x # y % $ x ! 6 y % .
2 2
x 2 ! 5 xy ! 6 y 2 " 0 % x $ y&% x ! 6y& " 0 x$ y "0 x ! 6y " 0

б) # # ' .
y 2 ! y ! x " !12 y 2 ! y ! x " !12 y 2 ! y ! x " !12 y 2 ! y ! x " !12
Първата система няма решение, а от втората намираме двойките числа (24; 4) и (18; 3).
2 % x ! y & " 5 xy # 12
2
2 x 2 ! 2 y 2 " xy # 12
3. а) $ , полагаме x ! y " u и xy = v
2 x ! 2 y " xy # 4 2 % x ! y & " xy # 4
2u 2 ! 5v " 12
и получаваме системата с решения u1 = 1 , v1 ! "2 и u2 = v2 = 4 .
2u ! v " 4
x ! y "1 x! y "4
Системата има две решения " 2; ! 1# и " !1; 2 # , а докато
xy " #2 xy " 4
има единствено решение (2; 2).
$ x ! 2 y % & 4 xy " x ! 2 y
2
x2 ! 4 y 2 " x ! 2 y
б) # и след полагане x ! 2 y " u и 2xy = v
x ! 2 y ! 2 xy " 3 $ x ! 2 y % ! 2 xy " 3
u 2 ! 2v " u
получаваме системата с решения u1 ! "3 , v1 = 6 и u2 = 2 , v2 = 1 .
u#v "3
x ! 2y " 3 x ! 2y " 2 ! 1$
Системата няма решение, а от намираме единственото решение #1; & .
2 xy " 6 2 xy " 1 " 2%
% x # 2 y & ! 4 xy " x # 2 y
2
x2 ! 4 y 2 " x # 2 y
в) $ и след полагане x ! 2 y " u и 2xy = v
x # 2 y # 2 xy " 3 % x # 2 y & # 2 xy " 3
u 2 ! 2v " u
получаваме системата с решения u1 ! "3 , v1 ! " 6 и u2 = 2 , v2 ! "1 .
u #v " 3
100
x ! 2 y " !3 x ! 2y " 2 " 1%
Системата
2 xy " ! 6
няма решение, а от
2 xy " !1
намираме единственото решение $1; ! ' .
# 2&
42. мОделиране със системи уравнения От втОра степен с две неизвестни
1. Ако означим страните на правоъгълника с х и у (x > 0, y > 0), то сборът от лицата на квадратите,
построени върху две съседни страни на правоъгълника, е x ! y " 116 .
2 2
Сборът от периметрите на тези квадрати е 4 x ! 4 y " 56 # x ! y " 14 .

Тъй като търсим лицето на правоъгълника, ще намерим произведението ху, без да намираме стой-
ностите на х и у.
x 2 ! y 2 " 116 # $ x ! y % & 2 xy " 116 # 2 xy " 196 & 116 " 80 и xy = 40.
2
!"#
14
Следователно лицето на правоъгълника е 40 m2.
2. Ако х km/h е собствената скорост на лодката, а t h е времето на пътуване по течението
" x ! 2 # t $ 16
# 10 & xt $ 16 % 2t
% x ! 0, 0 " t " ( , от & 10 ) , ,
$ 3' " x % 2 # ( % t + $ 16 . 3 10 x % 3 xt ! 6t $ 68
' 3 *
xt " 16 # 2t xt " 16 # 2t 58 " 6t

! ! след заместване на x !
10 x # 3 $16 # 2t % & 6t " 68 : 2 5 x & 6t " 58 5
4
получаваме уравнението 3t ! 34t " 40 # 0 с корени t1 = 10 (не е решение) и t2 =
2
(решение).
3
58 " 6t
Тогава x ! ! 10 .
5
Следователно скоростта на лодката е 10 km/h, а времето за пътуване по течението – 1 h 20 min.
3. Да означим с х броя на учениците от първата група, а с у – цената на билета за тези ученици.

Тогава учениците от втората група са x – 2 на брой, а цената на един купен от тях билет е y – 1.
От условието на задачата следват равенствата xy = 160 и " x ! 2 # " y ! 1# $ 120 , при условие че x > 2
е цяло число и y > 1.
xy ! 160 xy ! 160 xy ! 160

Решаваме системата % xy " x " y & ! % .
# x " 2 $ # y " 1$ ! 120 2
160
2 120 x & 2 y ! 42
Заместваме x ! 42 " 2 y в уравнението xy = 160 и получаваме:
" 42 ! 2 y # y $ 160 % 2 y 2 ! 42 y & 160 $ 0 % y 2 ! 21 y & 80 $ 0 % y1 $ 16, y2 $ 5 .
101
Съответните стойности на х са x1 ! 42 " 2 y1 ! 10 и x2 ! 42 " 2 y2 ! 32 .
Получените числа удовлетворяват наложените ограничения за х и у.
По условие учениците са в големи групи, от което следва, че решението x = 10 може да отпадне.
При x = 32 получаваме, че учениците от първата група са купили 32 билета по 5 лв., а тези от

втора група – 30 билета по 4 лв.
43. системи уравнения От втОра степен с две неизвестни. тема за самОкОнтрОл
1 2 3 4 5 6 7 8
5
А В Г Б Г x! y " 0; 0 , 2; 1 1; 1 , 2; 1 , 1; 2 , 2; 2
2
x2 ! y 2 ! x ! 3 y " 0
8 зад. I начин. Събираме почленно двете уравнения на системата
2 x2 # y 2 ! 2 x # 3 y " 6
и получаваме уравнението 3 x ! 3 x " 6 # x ! x $ 2 " 0 с корени x1 ! 1, x2 ! "2 .

2 2
Заместваме получените стойности на х в уравнението x ! y ! x ! 3 y " 0 .

2 2
При x = 1 : y ! 3 y ! 2 " 0 # y " $1, y " $2 .

2
При x ! "2 : y ! 3 y ! 2 " 0 # y " $1, y " $2 .

2
Решенията на системата са двойките числа "1; ! 1# , "1; ! 2 # , " !2; ! 1# , " !2; ! 2 # .
x 2 ! y 2 ! x ! 3 y " 0 .2 2 x 2 ! 2 y 2 ! 2 x ! 6 y " 0 %' x2 ! y 2 ! x ! 3 y " 0

II начин. $ & # $
2 x2 # y 2 ! 2 x # 3 y " 6 2 x 2 # y 2 ! 2 x # 3 y " 6 '( 3 y 2 ! 9 y " # 6.
От 3 y ! 9 y " # 6 $ y ! 3 y ! 2 " 0 намираме y1 ! "1 и y2 ! "2 .

2 2
Заместваме получените стойности на y в уравнението x ! y ! x ! 3 y " 0 .

2 2
При y ! "1 : x ! x " 2 # 0 $ x # 1, x # "2 .

2
При y ! "2 : x ! x " 2 # 0 $ x # 1, x # "2 .

2
Системата има 4 решения: (1; –1), (–2; –1), (1; –2), (–2; –2).
102
45. теОрема на талес. Обратна теОрема на талес
3. От питагоровата теорема намираме AB = 65 cm и тогава AP = 26 cm, BP = 39 cm. Тъй като RPQC

3
е правоъгълник, то RP е успоредна на BC и PQ е успоредна на AC. Тогава PQ = RC = AC = 15 и
5
2
RP = CQ = BC = 24 . Периметъра на RPQC е равен на 78 cm.
5
46. теОрема на талес. Обратна теОрема на талес. упражнение

BY BX 3 BY 3
6. Ако M е средата на AB от теоремата на Талес имаме = = . Следователно = и
YM XA 2 BM 5
BY BY 1 BY 3
= = . = .
BC 2 BM 2 BM 10
CR CQ AP 3
7. От теоремата на Талес, QR успоредна на AB и PQ успоредна на AC имаме = = = .
RA QB PB 4
CR 3 3
Следователно = , откъдето CR = CA = 6 cm.
CA 7 7
47. свОйствО на ъглОпОлОвящите в триъгълник
4. Тъй като ACB ! 120" , то CT е ъглополовяща на външния ъгъл на ∆ALC при върха C. Понеже
AT е ъглополовяща на LAC , то точка T е пресечна точка на две ъглополовящи (една външна и
една вътрешна) на ∆ALC. Тогава LT е също ъглополовяща на външния ъгъл на ∆ALC при върха L.
5. От теоремата на Талес за успоредните PQ и AB и от свойството на ъглополовящите AP и BQ

BC CQ CP AC
получаваме = = = . Следователно BC = AC
BA QA PB BA
48. свОйствО на ъглОпОлОвящите в триъгълник. упражнение

ac
4. Тъй като AP е ъглополовяща, имаме BP ! . В ∆ABP правата BI е ъглополовяща на ABP ,
c"b
AI AB c b"c
откъдето ! ! ! .
IP BP ac a
b"c
49. пОдОбни триъгълници. първи признак за пОдОбнОст на триъгълници

5. От обратната теорема на Талес следва, че MN е успоредна на AC. Двата триъгълника са подобни
по първи признак.
103
50. първи признак за пОдОбнОст на триъгълници. упражнение
CH CB 3
6. От подобието ∆CHB ~ ∆AHB следва, че = = .
AH AC 7
a c
7. Тъй като ALC ! BAL " ABL ! 2# , то ∆ABC ~ ∆LAC. Тогава = .
b AL
51. втОри и трети признак за пОдОбнОст на триъгълници
AO CO 3
3. а) От = = и втори признак за подобност следва, че ∆ABO ~ ∆CDO.
BO DO 4
Следователно ABO = CDO и правите AB и CD са успоредни поради равни кръстни ъгли.
AO DO 3
б) От = = и втори признак за подобност следва, че ∆ABO ~ ∆DCO. Следователно
BO CO 4
ABO = DCO и четириъгълникът ABCD се вписан в окръжност, защото страната AD се вижда
под равни ъгли от върховете B и C.
52. пОдОбни триъгълници. упражнение

4. Тъй като BYZ е външен за ∆CZY, то BYZ ! CZY " # . От BYZ ! BYX " XYZ и
BYX = CZY следва, че XYZ ! " . Аналогично получаваме ZXY ! " .
YZX ! " и
b CL
5. Както в решението на зад. 7, урок 50 имаме ∆ABC ~ ∆LAC, откъдето получаваме = .
a b
ab
След заместване CL ! получаваме a2 = b2 + bc.
b"c
53. свОйства на пОдОбните триъгълници

CM AC AB 5
3. Тъй като ∆AMC ~ ∆PNR по първи признак, то = = = .
RN PR PQ 4
54. свОйства на пОдОбните триъгълници. упражнение

BC AB 3 3
4. Тъй като ∆ABC ~ ∆ASL по първи признак, то = = , откъдето BC = SL = 135 cm.
SL AS 2 2
55. ОтнОшение на лицата на пОдОбни триъгълници

2
S " AB % 9
3. Тъй като ∆SAB ~ ∆SCD по първи признак, SAB ! $ ' ! . Освен това
S SCD # CD & 4
55 = SABCD = SSAB – SSCD. От получената система за SSAB и SSCD получаваме SSCD = 44 m2.
56. пОдОбни триъгълници. ОбОбщение

AB c
5. От подобието ∆A1B1C ~ ∆ABC следва, че 1 1 = , а от подобието ∆BA1C1 ~ ∆BAC следва, че
CA1 b
BA1 c
= . Като умножим двете равенства, получаваме исканото.
A1C1 b
104
58. Обединение и сечение на числОви интервали. неравенства От вида

|ax + b| > c и |ax + b| ≥ c
1. A B ={0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7}, A B ={2, 3, 4}.
2. В = {1, 7}, A B ={ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7}, A B ={1}.
$ % $
3. д) x ! "#; 2 & 2 2 ; # ; % # $ #
е) x !"; !1 ! 5 % 1 ! 5 ; " .; $
59. системи линейни неравенства с еднО неизвестнО. двОйнО неравенствО.

неравенствО От вида |ax + b| < c и |ax + b| ≤ c
# 1 3&
1. г) x ! # "5; 5 $ ; д) x ! # "1; 3$ ; е) x ! % " ; ( .
$ 4 4'
2. a) x ! " ; б) x ! " 2; 2 2 ;# # $
в) x ! "1 " 5 ;1 " 5 ;
# 7 & # 8 7&
г) x ! % " ; 3( ; д) x ! % " ; ( .
$ 3 ' $ 3 3'
60. системи линейни неравенства с еднО неизвестнО. двОйнО неравенствО.

неравенствО От вида |ax + b| > c, |ax + b| < c, |ax + b| ≥ c и |ax + b| ≤ c. упражнение
1. а) f ! x " # $ x % 1 & 2 x $ 1 # $ x % 2 & 2 x % x # 1 % 2 & 3 x # 3 & x # 1 &
! x " $1; # %
б) f ! x " # 4 x $ 3 % 2 x & 1 # 4 x $ 3 % 2 x & 4 x # 3 $ 1 % & 2 x # 4 : ! &2 " %
! x " # 2 ! x $ & #2; % '
в) f ! x " # 2 x $ 1 % 2 x & 1 # 2 x $ 1 % 2 x & 2 x # 1 $ 1 % 0.x # 2 % x '( .
г) f ! x " # 2 x $ 3 % 2 x $ 1 # 2 x $ 3 % 2 x $ 2 x # 1 $ 3 % 0.x # $ 2 % x & .
105
2x !1 " x 2x ! x " 1 x "1
2. а) . $ $ $ x & ( ! '; 1)
4! x # x 2x % 4 x%2
3x ! 5 " 2 x x"5 x"5 x
б) $ $ $ x % &1; 5 ' . 1 5 5 x
3x ! 2 # x 2x # 2 x #1 1
x
1 5
3x ! 2 " x 2x " 2 x "1 x
в) $ $1 5$ x % 1 1
2x !1 # x x #1 x #1 1 x x
1 x
2x !1 " x x "1 x "1
$ $ 1 $
x x %& . 2 x
г)
3x ! 4 # x 2x # 4 x#2 1 12 x
1 2 x
2x !1 " 2x 0.x " #1 x &'
д) % % % x &' .
3x # 2 $ x 2 x $ 2 1 2x $ 1x
3. а) Записът 3 ! x " 2 x ! 3 # x $ 5 означава, че се търсят общите решения на двете неравенства:

3 ! x " 2 x ! 3 и 2 x ! 3 " x # 5 , т.е. решава се системата:
2 8x
2 8x
3 ! x " 2x ! 3 6 " 3x x&2
% % % x ' ( 2; 8)
2x ! 3 # x $ 5 x#8 x#8 2 8x
2 8x
! 3 " 2x !1 1! 3 " 2x
! 2 " 2x !1 " x
б) !3 " 2 x ! 1 " 3 # # # # # x % & !1; 2 ' . x
2x !1 " 3 2x " 1$ 3 2x " 4 x"2 1 2 2 x
1
x
1 2
x
1 2
Преобразуванията, които приложихме, бихме могли да запишем и така:
!3 " 2 x ! 1 " 3 # 1 ! 3 " 2 x " 1 $ 3 # ! 2 " 2 x " 4 # ! 1 " x " 2 .
Забележка. Двойното неравенство !3 " 2 x ! 1 " 3 е равносилно на модулното неравенство
2 x ! 1 " 3 . По-общо: при A ≥ 0 f ! x " # A $ % A # f ! x " # A .
4. а) x ! "3 2 ; $ % # 5 3&
б) x ! "#; "2 2 & $ 0; # % ; в) x ! % " ; " ( ;
$ 2 2'
7
г) x ! " .
2
106
ax ! b ax ! b
61. неравенства От вида " ax ! b # " cx ! d # $ 0 , " 0 , " ax ! b # " cx ! d # $ 0 и "0
cx ! d cx ! d
1. а) !2 " x ! 5 # " 4 x ! 1# $ 0 : (!2) % " x ! 5 # " 4 x ! 1# & 0 %
x#5 x%5
!
x "5 # 0
4x "1 # 0
$
x"5 % 0
4x "1 % 0
!
x# 1
4
$
x% 1
4
! x & " '; 1 ) $ ,5; ' - ;
4 *+ (
x x x
1 5 1 5 1 5
4 4 4
"3 % "3 5% $ 3' +3 .

б) x ! $ ; 5 ' ; в) x ! $ ; ' ; г) x ! & "#; " ) * - ; # 0 .
#5 & #4 6& % 4( ,2 /
$ 1'
2. а) x ! & "#; " ) * +1; # , ;
% 3(
б) x ! "1; 2# ; в) x ! $ "#; "1% & '( 2 ; # ; % #
г) x ! "1; 2 $% .
62. квадратни неравенства. метОд на интервалите

1. а) f ! x " # 0 $ !x " 1 ; f ! x " # 0 за x ; f ! x " # 0 $ x ! " ; f ! x " # 0 $ x = 1.
б) f ! x " # 0 $ x % ! &'; &1" ( ! 5; ' " , f ! x " # 0 $ x % ! &'; &1( ) *5; ' " , f ! x " # 0 $ x % ! &1; 5 " ,
f ! x " # 0 $ x % ' &1; 5( ;
в) f ! x " # 0 $ x % ! &'; &1" ( !1; ' " , f ! x " # 0 $ x % ! &'; &1( ) *1; ' " , f ! x " # 0 $ x % ! &1;1" ,
f ! x " # 0 $ x % ' &1;1( ;
г) f ! x " # 0 $ %x , f ! x " # 0 $ %x , f ! x " # 0 $ x %& , f ! x " # 0 $ x %& ;
1
2. a) x ! $ "#; "4% & '8; # ( ; б) x ! $ "#; "1% & '125; # ( ; в) x = ; г) x ! $ "#; 0 % & $1; # % .
2
63. квадратни неравенства. метОд на интервалите. упражнение

1. От a > 0 и D < 0 # a ! 1, D ! "2 $ следва, че x ! 2 x " 3 # 0 за всяко x
2
(отг. Г).
До същия извод стигаме и с представянето x ! 2 x " 3 # 0 $ % x ! 1& " 2 # 0 .

2 2
2. Корените на уравнението x ! 5 x " 6 # 0 са x1 = 1 и x2 = –6.

2
107
Тогава x ! 5 x " 6 # 0 $ % x " 1& % x ! 6 & # 0 $ " 6 # x # 1 (отг. В).
2

x 
 x
6  1
 1
xx 6 1 xx
6
 6  1 
66 1
1
3. Корените на уравнението x ! 4 x " 3 # 0 са x1 = 1 и x2 = 3.

2
Тогава x ! 4 x " 3 # 0 $ % x ! 1& % x ! 3& # 0 $ 1 # x # 3 (отг. Б).

2

x  x
1  3 xx 1  3 xx
 33
11  11 3
3
1
4. Корените на уравнението 2 x ! 3 x " 1 # 0 са x1 = 1 и x2 = .
2
2
Тогава 2 x ! 3 x " 1 # 0 $ % x ! 1& % 2 x ! 1& # 0 $ x ' ( x # 1 (отг. А).
2 1
2

x 
 x
1 1 xx 1 1 xx
1
12 1
1 1
12 1
1
2
2 2
2
5. 4 x ! 16 " 0 # x ! 4 " 0 # % x $ 2 & % x ! 2 & " 0 # x ' ( ! 2; 2) (отг. Г).

2 2

x 
 x
2  2 xx 2 2 xx
2
  2
2  2 
2
2 2
2
Неравенството x ! 4 " 0 може да решим и така: x ! 4 " x2 ! 4 " x ! 2 " # 2 ! x ! 2 .

2 2
64. прилОжение на метОда на интервалите при решаване на неравенства От пО-

висОка степен
2. а) " x ! 9 # " x ! 4 x $ 3# % 0 & " x $ 3# " x ! 3# " x ! 3# " x ! 1# % 0 &
2 2
! # x " 3$ # x % 1$ # x % 3$ & 0 ! # x " 3$ # x % 1$ & 0, x ' 3 ! x ( # %3; 1$ ;

2
 x
3 1 3
.
108
 
x
1 1 2
 x
3 1 3
x
3   1 3
б) " x ! 1# " x ! 3 x $ 2 # % 0 & " x $ 1# " x ! 1# " 
x ! 2 # " x ! 1# % 0 &xx
2 2
 33
 111 333 x
3
! # x " 1$ # x % 1$ # x % 2 $ & 0 ! # x " 1$ # x % 2 $ & 0 ' x ( 1 ! x ) * %1; 2+ ;
2
.
.
 
x ..
1  1 2 .
x
1   1   2
  x
2 2
#"111x ! 4 # "11x1! 4 # "22x2! 3# % x0x &
в) " x ! 16 # " x ! 7 x $ 12 # % 0 & " x $ 4

! # x " 4 $ # x % 3$ # x % 4 $ & 0 ! # x " 4 $ # x % 3$ & 0 ' x ( 4 ! x ) * % 4; 3+ ' ,4- ;

2

x
4 3 4
x
4   3 4
 xxx
 44
 3
3 4
4
4 3 4
г) " x ! 4 # " x ! x ! 2 # $ 0 % " x & 2 # " x ! 2 # " x & 1# " x ! 2 # $ 0 %
2 2
.
! # x " 2 $ # x " 1$ # x % 2 $ & 0 ! # x " 2 $ # x " 1$ & 0, x ' 2 ! x ( # %2; % 1$ ;
2
.
 x ..
2  1 2 .
x
2  1
 2
 22 11 xxx
2 
1 222
д) " x ! 1# " x ! 3 x $ 2 # % 0 & " x $ 1# " x ! 1# " x ! 2 # " x ! 1# % 0 &

2 2
.
.
! # x " 1$ # x % 1$ # x % 2 $ & 0 ! # x " 1$ # x %2 $ & 0' x ( 1 ! x ) # % *; % 1+ ' , 2; * $ ' -1. ;
2
x .. .
1  1 2
x
1   1   2
  xxx
за всяко x 11

, то 1
11 2
22
1
за всяко x , то
за всяко
е) Тъй като x2 + 3 > 0 за за
всяко x xx
всяко x
за всяко , то " x ! 3 x ! 2 # " x 2 ! 3# " x $ 4 # % 0 &
,, ,то
то 2
то .
.
! # x " 3 x " 2 $ # x % 4 $ & 0 ! # x" 2 $ # x " 1$ # x %4 $ & 0 ! x '
2
x # % (; % 2 $ ) # %1; 4 $ . ..
 2 1  4 .
x
 2 1   4
  22

11 xx x

2 
1 444
109
65. прилОжение на метОда на интервалите при решаване на неравенства От пО-
висОка степен. упражнение
1. В; 2. ! 0; 6" ; 3. а) x ! # "2; 2 $ \ %1& ; б) x ! # "5; 5 $ \ %"2& ; в) x ! "1; 4# ; г) x ! " .
66. дрОбни неравенства

10 ! x " 0 # x ! 10 $ 0 # x ! 10 x ! 1 $ 0, x ' 1 # x ( 1 ) x $ 10
1.
x !1 x !1
% &% & (отг. Б).
x " 2 # 2 ! x $ 0 # 2 % x ! 1& ! x $ 0 # x ! 2 $ 0 #
2. I начин.
x !1 x !1 x !1 x !1
! # x " 2 $ # x " 1$ % 0 ! x & #1; 2 $ (отг. А).

x x
1  2 1  2
x x
1  2 1 2
x "2 0 " 2 # !1 " 2

II начин. Числото x = 0 не е решение на неравенството , тъй като е
x !1 0 !1
невярно числово неравенство. Но според Б), В) и Г) това число е решение ( 0 ! $ " #; 1% в Б) и Г);
0 ! $ " #; 2 % във В). Следователно изборът на тези букви отпада и отговорът е А).
" x ! 3# " x $ 1# x!3 % 0

" x ! 3# " x $ 1#
3. I начин. %0 & %0 & x !1 &
x2 !1 " x $ 1# " x ! 1# x ' !1
# x " 3$ # x " 1$ % 0 x %1 ' x ( 3

! ! ! x ) # " *; " 1$ ' # "1; 1$ ' # 3; * $ (отг. В).
x & "1 x & "1
x
1 1 3
x
1 1 3
II начин. Дефиниционното множество на неравенството е x ≠ ±1. При x ! "2 от неравенството

" x ! 3# " x $ 1# " !2 ! 3# " !2 $ 1#
% 0 получаваме вярното числово неравенство % 0 & 5 % 0 , което
x !1
2
4 !1 3
показва, че x = –2 е решение. Тогава Б) и В) отпадат за избор, тъй като числото –2 не принадлежи
на посочените множества. Изборът на А) също отпада, тъй като !1 " $ ! #; 1% , а това е недопусти-
ма стойност. Следователно отговорът на задачата е В).
110
2 ! x " 1 # 1 ! 2 ! x $ 0 # x2 ! 4 $ 0 # % x ! 2& % x ' 2&
4. $0 #
x !x!2
2
x2 ! x ! 2 x2 ! x ! 2 % x ' 1& % x ! 2 &
# x " 2 $ # x " 1$ % 0 x ' (2 ) x % (1
! ! ! x * # ( +; ( 2 $ ) # (1; 2 $ ) # 2; + $ .
x&2 x&2
x
2 1 2
5. Г) x ! # " 3; " 2 $ % # 3; 5 $ . 6. а) 4; б) –7.
67. дрОбни неравенства. упражнение

1.
1 ! 2 x # 0 $ 2 x ! 1 % 0 $ 2 x ! 1 x " 2 % 0, x ( !2 $ ! x " # $; # 2 ' ) 1 ; ( $
x"2 x"2
& '& ' % & +2
*
(отг. Г). &

x x 
2 1 2 1 x x
2 2 1 2 1
2
2 2
4 x 2 " 9 # 0 $ 1 ! % 2 x " 3& % 2 x ! 3& # 0 $ 1 ! 2 x ! 3 # 0, x ' 3 $
2. 1 !
2x " 3 2x " 3 2
2 2 2 &
! x " #2, x $ 3 ! x % #2; 3 ( 3 ; ) (отг. Б).' & '
x2 ! 4
"0 #
% x $ 2& % x ! 2& " 0 # x % x $ 2 & % x ! 2 & " 0, x ' 0 #
3.
2x x
! x " $ # 2; 0 % & $ 2; ' % (отг. Г).
  x
2 0 2   x
2 0 2
x !1 x !1 2 & x " 4 ' ! & x ! 1' x"9

4. I начин. # 2 $ 2! %0 $ %0 $ %0 $
x"4 x"4 x"4 x"4
! # x " 9 $ # x " 4 $ % 0 ! x & # ' (; ' 9 $ ) # ' 4; ( $ (отг. Б).

x x
9 4 9 4
111
0 !1 # 2 $ ! 1 # 2
II начин. Числото x = 0 е решение на неравенството ( ), което означава, че
0"4 4
В) и Г) отпадат като избор, тъй като 0 ! # " 9; " 4 $ и 0 ! $ " #; " 4 % & $ 3; # % . Числото x ! "5 не е
!5 ! 1 # 2 $ 6 # 2
решение ( ) и от !5 " $ ! 9; # % следва, че А) също отпада.
!5 " 4
Следователно отговорът на задачата е Б).
# 1 & $ 2'
5. а) x ! " 0, 6; 1# ; б) x ! % " ;1( ) * 2; 4 + ; в) x ! # "4, 5;1$ ; г) x ! & "#; "1 ) * + "1;1, ;
$ 2 ' % 3(
д) x ! # "2;1$ % # 4; & $ ; e) x ! $ " #; " 1% & $1; 2 % .
68. рациОнални неравенства. тема за самОкОнтрОл

1 2 3 4 5 6 7 8
Г Г А Б А x ! " 0; 3# $ % 7;10& x ! # "2; 2 $ \ %1& x ! # "1; 0 $ % # 0; 1$
x4 ! 1 " 1 # x4 ! 1 $1 % 0 # x4 ! 1 $ x4 $ x2 % 0 # 1 $ x2 % 0 #
8.
x4 ! x2 x4 ! x2 x4 ! x2 x4 ! x2
x 2 " 1 & 0 ! x 2 " 1 & 0, x ' 0 ! x ( "1; 0 ) 0; 1
! $ % $ %.
x!2 $ x 2 # 1%
# "#$
#
112
69. метрични зависимОсти между Отсечки в правОъгълен триъгълник

1. Нека c = 50 и a1 = 32 са хипотенузата и проекцията на катета а върху нея. Тогава b1 ! c " a1 ! 18 и
от a = ca1 = 50.32 , b = cb1 = 50.18 и h = a1b1 = 32.18 намираме a = 40 cm, b = 30 cm и h = 24 cm.
2 2 2
2. От a ! ca1 " 225 ! 25a1 намираме a1 = 9 cm. Тогава b1 = c – a1 = 16 cm, h = a1b1 = 9.16 = 12 cm
2
и b = c.b1 = 25.16 = 20 cm.

3. Нека a1 = 9 и b1 = 16 са проекциите на катетите върху хипотенузата. Тогава c ! a1 " b1 ! 25 ,
a " b # c 15 " 20 # 25
a = c.a1 = 25.9 = 15 , b = c.b1 = 25.16 = 20 и r ! ! ! 5 cm.
2 2
4. Нека даденият катет е a = 8 , а R = 5 е радиусът на описаната около триъгълни-
a 2 64
ка окръжност. Тогава c = 2R = 10, a1 = = = 6, 4 cm, b1 ! c " a1 ! 10 " 6, 4 ! 3, 6 cm и
c 10
64 36 48
h = a1b1 = . = = 4, 8 cm.
10 10 10
70. метрични зависимОсти между Отсечки в правОъгълен триъгълник. упражнение

1. Изразяваме b1 ! c " a1 ! c " 6 и от b ! cb1 " 16 ! c $ c # 6 % " c # 6c # 16 ! 0 намираме c = 8 и
2 2
c ! "2 , като решение е само c = 8.
Тогава b1 ! c " 6 ! 2 , a = ca1 = 8.6 = 4 3 и h = a1b1 = 6.2 = 2 3 .
2. От a1 ! b1 " c " 12, 5 и a1b1 = h2 = 36 получаваме системата
a1 ! b1 " 12, 5 a1 ! b1 " 8 ! 4, 5

# # a1 " 8, b1 " 4, 5 или a1 = 4, 5, b1 = 8 .
a1b1 " 36 a1b1 " 8.4, 5
Но по условие a1 > b1 и a1 = 8, b1 = 4,5.
25 9 15
За а и b получаваме a = ca1 = 12, 5.8 = 100 , а = 10 и b = cb1 = . = = 7, 5 .
2
2 2 2
Следователно a = 10, b = 7, 5, a1 = 8, b1 = 4, 5 .
1 1
3. S = ch = c a1b1 , P ! a " b " c ! ca1 " cb1 " c ! c
2 2
2
# a1 " b1 " c . $
4. От C k следва, че ACB ! 90" и
BC 2 ! AB.OB " 202 ! AB.16 " AB ! 25 ,
AO ! AB " OB ! 9 и CO = AO.OB = 9.16 = 12 .
Следователно A(–9; 0) и C(0; 12).
113
71. теОрема на питагОр
1. Да означим с S лицето на правоъгълния триъгълник с катети a и b. Лицето на левия квадрат е
a 2 b 2 4 S , а на десния – c 2 4 S . От a 2 ! b 2 ! 4 S " c 2 ! 4 S следва, че a 2 ! b 2 " c 2 .
a b b a
S S c S
a a a a b ac
S cb b
S S c S
a S c a a c
ac S b b a b
b b b c
S SS c c SS a
a S S a
c a c
b a S cb b b ca b
b
S cS a
S
S
b ac b b b2 c2a 2 b C
2. От питагоровата теорема за ∆ABC намираме c ! a " b ! 4 " 9 ! 13 иa c = 13 .
S S c S
b =3 C a =2
ab a2.3 6 13 b a b h
Тогава ab ! ch " h ! ! ! , a ! ca1 "
2
c 13 13 b =3 a =2
DC
a2 4 4 13 4 13 9 13
A b1 ch a1 B
! a1 " " " , b1 ! c " a1 ! 13 " ! .
c 13 13 13 13 A b = 3b D a1a = B
ch
1
2
6 13 4 13 9 13
Следователно: c = 13 , h = , a1 = , b1 = .
13 13 13 A b1 c
D a1 B
3. От питагоровата теорема за ∆BDC намираме

a12 ! a 2 " h 2 ! 25 " 4 ! 21 и a1 = 21 . C
h2 4 4 21 b C a =5
Тогава h ! a1b1 " b1 ! ! !
2
,
a1 21 21 h=2
4 21 25 21 b a =5
c ! a1 " b1 ! 21 " ! , A Ch = 2
b1 D a1 B
21 21 c
ch 25 21.2 10 21 bb D a =5 B
A c2 a1
ab ! ch " b ! ! ! . h=
a
1
21.5 21
10 21 25 21 4 21 A b1 D c a1 B
Следователно: b = , c= , a1 = 21 , b1 = .
21 21 21
4. Триъгълникът е правоъгълен, тъй като 152 + 202 = 252. То-
гава двата катета са негови височини, а дължината на третата
ab 15.20
височина е h = = = 12 cm.
c 24
114
72. теОрема на питагОр. упражнение
1. Нека x > 0 е цяло число и a ! x, b ! x " 1 и c = x + 2 са страните на триъгълника.
От питагоровата теорема намираме: a ! b " c # x ! $ x ! 1% " $ x ! 2 % #

2 2 2 2 2 2
! x 2 " x 2 " 2 x " 1 # x 2 " 4 x " 4 ! x 2 $ 2 x $ 3 # 0 ! x1 # $1, x2 # 3 .

ab 3.4
Страните на триъгълника са a = 3 cm, b = 4 cm и c = 5 cm, а лицето му е S = = = 6 cm2.
2 2
2. Означаваме c = 25x, h = 12x.
От " a ! b # $ 49 % a ! b ! 2ab $ 49 % c ! 2ch $ 49 % " 25 x # ! 2.25 x.12 x $ 49 %
2 2 2 2 2
1 1
! 25 # 25 " 24 $ x 2 % 49 ! x 2 % намираме x = .
25 5
ch 12.25 x 2 12.25
Лицето на триъгълника е S = = = = 6.
2 2 2.25
C
3. Нека в ∆ABC с катети BC = a, AC = b, хипотенуза AB = c и радиус r bна вписанатаaокръжност

са в сила равенствата a + b = 7 и c = 5r. r
5$a " b # c% c
От c ! 5r ! & 2c ! 5 $ a " b % # 5c & 7c ! 5.7 A B
2
намираме c = 5 и a ! b " c " 25 . Заместваме a ! 7 " b и от
2 2 2 C
a 2 ! b 2 " 25 # % 7 $ b & ! b 2 " 25 # 49 $ 14b ! b 2 ! b 2 " 25 # b a

2
r
! 2b 2 " 14b # 24 $ 0 ! b 2 " 7b # 12 $ 0
A c B
намираме b = 4 cm или b = 3 cm.
Съответните стойности на другия катет са a = 3 cm или a = 4 cm.
Следователно дължините на страните на триъгълника са 3 cm,
4 cm и 5 cm.
4. От MB ! MC " 64 ! 36 " 100 " BC следва, че ∆BCM е пра-

2 2 2
воъгълен с BMC ! 90" . Тогава в ∆ABC отсечката СМ е висо-

чината към хипотенузата АВ.
От равенствата CM2 = AM.AB, AB = AM + MB и C
CM 2 36 9 10
AC = AM.AB намираме AM =
2 = = cm,
MB 8 2 6
9 25 9.25 15 A M 8 B
AB ! "8 ! ! 12, 5 cm, AC 2 = и AC = = 7, 5 cm.
2 2 2.2 2 C
10
6
y
115 A M 8 B
24 V
A M 8 B
5. Абсцисата на върха V на параболата y ! " x # 14 x " 25 е

2
y
x0 = 7, а ординатата – y0 ! y " 7 # ! 24 . В правоъгълна коорди-
натна система хОу построяваме точката V(7; 24) и петата Н на 24 V
перпендикуляра, спуснат от V към абсцисната ос.
От правоъгълния ∆VOH с катети HO = 7 и HV = 24 намираме
VO 2 ! HO 2 " HV 2 ! 49 " 576 ! 625 и VO = 25.
O 7H x
73. намиране на дължина на Отсечка в правОъгълна кООрдинатна система

1. AB ! # 2 " 2 $ % # 0 % 3$ ! 9 ! 3 , BC ! # 2 " 3$ % # "3 % 2 $ ! 1%1 ! 2 ,
2 2 2 2
CD ! # 3 " 1$ % # "2 " 4 $ ! 4 % 36 ! 40 ! 2 10 , DA ! #1 " 2 $ % # 4 " 0 $ ! 1 % 16 ! 17 .

2 2 2 2
2. Пресмятаме разстоянията от точките А, В и С до центъра М на окръжността.
AM ! # 0 " 1$ % # "3 " 2 $ ! 1 % 25 ! 26 , BM ! # 3 " 1$ % #1 " 2 $ ! 4 %1 ! 5 и

2 2 2 2
CM ! #1 " 1$ % # "2 " 2 $ ! 16 ! 4 . От AM r , BM r и CM = r следва, че А е външна за k,

2 2
В е вътрешна за k, а С лежи на k.
3. Дължините на страните на ∆ABC са
AB ! # 0 " 3$ % # "2 " 1$ ! 9 % 9 ! 18 , у

2 2
С
BC ! # 3 " 1$ % #1 " 3$ ! 4%4 ! 8 и
2 2
Н В
CA ! #1 " 0 $ % # 3 % 2 $ ! 1 % 25 ! 26 .
2 2
О х
От AB ! BC " 18 ! 8 " 26 " CA следва, че ∆ABC
2 2 2
е правоъгълен с ABC ! 90" . А

Ако Н е петата на перпендикуляра, спуснат от точка С до пра-
вата АВ, то разстоянието от C до правата АВ е
BC.CA 8.18 6 26
CH = = = .
AB 26 13
4. Абсцисите на общите точки А и В на двете графики са корени на уравнението

x 2 ! 3 x ! 1 " 2 ! x # x 2 ! 2 x ! 3 " 0 # x A " !1, xB " 3 .
Тогава y A ! 2 " x A ! 3 и yB ! 2 " xB ! "1 и
AB ! # x A " xB $ % # y A " y B $ ! # "1 " 3$ % # 3 % 1$ ! 32 ! 4 2 .

2 2 2 2
116
74. решаване на правОъгълен триъгълник
1 5
1. От h ! a1b1 " 1 ! 2a1 намираме a1 = и c ! a1 " b1 ! . Лицето на триъгълника е
2
2 2
ch 5.1 5
S= = = = 1, 25 (отг. Б).
2 2.2 4
16 7 16 7
2. От a = 4 , a1 = 3 и a = ca1 намираме c = и b1 ! c " a1 ! . Тогава b = cb1 = . и
2 2
3 3 3 3
b= 4 7 = AC (отг. В).
3
3. Нека М, N и P са средите на съответно на страните AB = c,
BC = a и AC = b на правоъгълния ∆ABC с C ! 90" .
От питагоровата теорема за ∆ANC и ∆BPC следва, че
a2 b2
AN ! CN " AC !
2 2 2
" b и BP ! BC " PC ! a " .
2 2 2 2 2
4 4
AB c
Като вземем предвид, че CM = = иa +a =c,
2 2 2
2 2
за сбора от квадратите на медианите намираме:
a2 b 2 c 2 5a 2 ! 5b 2 ! c 2 6c 2 3c 2
AN 2 ! BP 2 ! CM 2 " ! b2 ! a 2 ! ! " " " .
4 4 4 4 4 2
4. От питагоровата теорема за ∆BHC намираме BH = 9, а от

BC 2 ! AB.BH " 152 ! 9 AB получаваме AB = 25.
Тогава AC ! AB " BC ! 20 и CM = 10.
2 2
В правоъгълния ∆BCM
BM 2 ! BC 2 " CM 2 ! 152 " 102 ! 52 # 32 " 22 $ ! 52.13 и
BM = 5 13 .
CL AC 4 4 4.15 20
От свойството на ъглополовящата следва, че = = и CL = .BC = = .
BL AB 5 9 9 3
202 202.10 20 10
От правоъгълния ∆ALC намираме AL ! AC " CL ! 20 " ! и AL =
2 2 2 2
.
9 9 3
75. решаване на правОъгълен триъгълник. упражнение

1. Нека в правоъгълния ∆ABC М и N са средите на катетите ВС и АС, BC = a, AC = b и
AM = 52 , BN = 73 .
I начин. От питагоровата теорема за ∆AMC и ∆BNC намираме: CM ! AC " AM #
2 2 2
! a " b 2 # 52, CN 2 " BC 2 # BN 2 ! b " a 2 # 73 .

2 2
4 4
Събираме почленно получените равенства:
a 2 ! b 2 ! b 2 ! a 2 " 52 ! 73 # 5 $ a ! b % " 125 # a 2 ! b 2 " 100
2 2
.
4 4 4
В ∆ABC AB ! BC " AC ! a " b ! 100 и следователно AB = 10 (отг. Г).

2 2 2 2 2
117
II начин. В ∆ABN ANB ! 90" ( ANB е външен за ∆BNC и ANB NCB ), от което следва, че
AB > BN, т.е. AB 73 .
Сравняваме числото 73 с предложените за отговори числа 5 6 8 73 10 и стигаме до
извода, че отговорът на задачата е Г).
2. Нека в равнобедрения правоъгълен ∆ABC CD е височината

към хипотенузата АВ, М е средата на бедрото АС и
CM = MB = x.
Тогава AC = BC = 2x и от правоъгълния ∆AMC намираме:
AC 2 ! CM 2 " AM 2 # 4 x 2 ! x 2 " $ 10 % # 5 x 2 " 10 # x 2 " 2,

2
x = 2 и AC = BC = 2 2 cm.
В правоъгълния ∆ABC AB ! AC " BC ! 8 " 8 ! 16 и AB = 4.

2 2 2
Като вземем предвид, че CD е височина и медиана, то

CD = 1 AB = 2 cm.
2
3. Нека в ∆ABC с катет AC = 2 3 и A ! 30" означим BC = x.
Тогава AB = 2x и от AB ! BC " AC намираме 4 x ! x " 12
2 2 2 2 2
и x = 2.
Тъй като AB = 2x = 4 е диаметър, то R = 2.
4. Нека в ∆ABC с катети BC = a, AC = b, хипотенуза AB = c и

радиус r на вписаната окръжност са в сила равенствата
a ! b " 7 и c = 5r.
5$a " b # c%
От c ! 5r ! & 2c ! 5 $ a " b % # 5c & 7c ! 5.7
2
намираме c = 5 и a ! b " c " 25 .
2 2 2
Заместваме a ! 7 " b и от
a 2 ! b 2 " 25 # % 7 $ b & ! b 2 " 25 # 49 $ 14b ! b 2 ! b 2 " 25 #

2
! 2b 2 " 14b # 24 $ 0 ! b 2 " 7b # 12 $ 0
намираме b = 4 cm или b = 3 cm.
Съответните стойности на другия катет са a = 3 cm или a = 4 cm.

Следователно дължините на страните на триъгълника са 3 cm, 4 cm и 5 cm.
118
5. I начин. Да означим с N и P допирните точки на вписаната ок-
ръжност със страните ВС и АС, а с r – радиуса на окръжността.
Тогава BN = BM = 6, AP = AM = 4 и CN = CP = r.
От питагоровата теорема в ∆ABC следва, че
AC 2 ! BC 2 " AB 2 # $ r ! 4 % ! $ r ! 6 % " 102 #
2 2
! r 2 " 8r " 16 " r 2 " 12r " 36 # 100 !

! 2r 2 " 20r # 48 $ 0 ! r 2 " 10r # 24 $ 0 ! r1 $ 2, r2 $ #12 .
Радиусът на окръжността е r = 2, дължините на катетите са
AC ! 4 " 2 ! 6 и BC ! 6 " 2 ! 8 , а лицето на триъгълника е
S ABC = AC.BC = 6.8 = 24 .

2 2
II начин. За катетите BC = a и AC = b на правоъгълния ∆ABC с хипотенуза AB = c = 10 е в сила
равенството a ! b " 100 .
2 2
b"c#a ! 4
От AM ! получаваме a – b = 2. Заместваме a = b + 2 в равенството a ! b " 100 :
2 2
2
"b ! 2# ! b 2 $ 100 % 2b 2 ! 4b & 96 $ 0 % b 2 ! 2b & 48 $ 0 % b1 $ 6, b 2 $ & 8 .

2
ab = 6.8 = 24
При b = 6 намираме a = 8 и S ABC = .
2 2
76. решаване на равнОбедрен триъгълник
a 3 3R = 3.4 = 4 3 P = 3a = 12 3
1. От R = намираме a = , cm и
3 3 3
S = a 3 = 16.3 3 = 12 3 cm2.
2
4 4
2. Да означим с а страната на триъгълника. От P = 3a = 6 3 намираме a = 2 3 .
a 2 3 = 12 3 = 3 3 2 r = a 3 = 2 3. 3 = 1 S 3 3
Тогава S = cm и cm (или r = = = 1 ).
4 4 6 6 p 3 3
3. Нека а е страната на триъгълника.
a 3 a 2 3 = 36.3 3 = 27 3 2
От R = намираме a = R 3 = 6 3 и S = cm .
3 4 4
119
4. Нека в ∆ABC AC : AB = 5 : 6 , СН е височината към основата,
О е центърът на вписаната окръжност и AC = 5x, AH = 3x.
AC CO 5 CO
От ! " ! намираме CO = 5 3 .
AH OH 3 3 3
Но в ∆AHC CH ! 25 x " 9 x ! 16 x .
2 2 2 2
Тогава CH = 4 x = 8 3 , x = 2 3 , AB = 6 x = 12 3 и
S ABC = AB.CH = 12 3.8 3 = 144 cm2.

2 2
5. Пресмятаме дължините на отсечките АВ, ВС и АС:

AB ! # x A " xB $ % # y A " y B $ ! # "1 " 2 $ % # "1 " 2 $ ! 2.32 ! 3 2 ;
2 2 2 2
BC ! # xB " xC $ % # yB " yC $ ! # 2 " 3$ % # 2 % 2 $ ! 1 % 16 ! 17 ;

2 2 2 2
AC ! # xA " xC $ % # y A " yC $ ! # "1 " 3$ % # "1 % 2 $ ! 16 % 1 ! 17 .

2 2 2 2
От AC = BC = 17 следва, че ∆ABC е равнобедрен, и нека CH AB " H ! AB # .

Тогава Н е средата на АВ и от правоъгълния ∆AHC намираме
18 50 5 2
CH 2 ! BC 2 " BH 2 ! 17 " ! и CH = .
4 4 2
77. решаване на равнОбедрен триъгълник. упражнение
1. От ∆ABC намираме BC ! BD " CD ! 9 " 16 ! 25 и

2 2 2
BC = 5.
От AB.CD = BC. AE = 2 S ABC (или от ∆BCD ~ ∆BEA) следва, че
AB.CD 6.4 24
AE = = = .
BC 5 5
242 302 " 242 54.6 # 18 &
2
В ∆ABE BE ! AB " AE ! 6 " ! ! 2 !% ( .

2 2 2 2
52 52 5 $5'
18
Тогава BE = = 3, 6 и CE = 1,4.
5
120
2. Нека в ∆ABC СН е височината към основата, а О е центърът
на вписаната окръжност.
AC CO 5
От = = означаваме AC = 5 x, AH = 2 x .
AH OH 2
Тогава CH ! 25 x " 4 x ! 21x ! 49
2 2 2 2
21
(питагорова теорема в ∆AHC), откъдето намираме x = .
3
14 21
Периметърът на ∆ABC е P = 14 x = cm,
3
7 21 14 21 2
а лицето – S = pr = .2 = cm .
3 3
3. Означаваме с О центъра на окръжността, а с D – средата на АВ.

В ∆ACD АО е ъглополовяща,
AC CO AC CO
! " ! " AC ! 3CO и нека
AD OD 3 1
CO = x , AC = 3 x .
От питагоровата теорема
AC 2 ! AD 2 " CD 2 # 9 x 2 ! 9 " $ x " 1% # 8 x 2 & 2 x & 10 ! 0

2
5
намираме x ! "1 и x = . Периметърът на ∆ABC е
4
15 27 27 27 2
P ! 6x " 6 ! " 6 ! cm, а лицето му е S = pr = .1 = cm .
2 2 4 4
4. Нека О е центърът на описаната около ∆ABC окръжност, М е
средата на ВС, BC = b, CO = R, а CD = h е височината към осно-
вата на триъгълника.
b
Тогава CM = , OM BC и MOC DBC
2
$ M ! D ! 90", >1I %
MCO –# общ.)
CM ! CO " b ! R " R ! b 2
От подобието следва, че .
CD BC 2h b 2h
В правоъгълния ∆BDC прилагаме питагоровата теорема
h 2 ! BC 2 " BD 2 ! 52 " 42 ! 9 и намираме h = 3.
b 2 = 25 = 25
Следователно R = cm.
2h 2.3 6
121
AD = DO = 5
5. В ∆ADC АО е ъглополовяща, и нека
AC CO 13
AD = 5x, AC = 13x.
AB = 15
Но AD = и от 5x = 15 намираме x = 3, AC = 13.3 = 39
2
и PABC ! 2 AC " AB ! 72 " 30 ! 102 cm.
От правоъгълния ∆ADC за CD получаваме:
CD 2 ! AC 2 " AD 2 ! 392 " 152 ! 54.24 ! 9.6.6.4 ! 362 и CD = 36 cm.
AB.CD = 30.36 = 540 2

Лицето на триъгълника е S ABC = cm .
2 2
78. решаване на равнОбедрен и правОъгълен трапец

1. Да означим с AB = a, CD = b основите на трапеца ABCD, а с
DH = h – неговата височина.
a " b ! 50 " 10 ! 20
Тогава AH ! и от правоъгълния ∆AHD
2 2
намираме: h ! AD " AH ! 29 " 20 ! 49.9 ! 21 и h = 21 cm.
2 2 2 2 2 2
AB " CD 50 " 10
Лицето на трапеца е S ABCD ! .h ! .21 ! 630 cm2.
2 2
2. Означаваме с AB = a, CD = b основите на трапеца ABCD и

нека CH = h е неговата височина.
Трапецът е описан около окръжност и от равенството
AB ! CD " AD ! BC следва, че a ! b " 10 .
a " b ! 5 BH ! a " b
Като вземем предвид, че AH ! и ,
2 2
от питагоровата теорема в ∆AHC и ∆BHC намираме:
CH 2 ! AC 2 " AH 2 ! 49 " 25 ! 24 и
BH 2 ! BC 2 " CH 2 ! 25 " 24 ! 1 .
a "b !1
Тогава h = 24 = 2 6 cm, BH ! и от
2
a – b = 2 и a + b = 10 получаваме a = 6 cm, b = 4 cm и
a"b 6"4
S ABCD ! .h ! .2 6 ! 10 6 cm2.
2 2
122
3. Построяваме DM  BC " M ! AB # .
Тогава МBCD е успоредник и DM = BC = 3 2 cm,
MB = CD = 2 cm и AM ! AB " MB ! 5 " 2 ! 3 cm.
От питагоровата теорема в ∆AMD, ∆ABD и ∆ACD
последователно намираме:
# $
2
AD 2 ! DM 2 " AM 2 ! 3 2 " 32 ! 9 ,
BD 2 ! AB 2 " AD 2 ! 25 " 9 ! 34 и AC 2 ! AD 2 " CD 2 ! 9 " 4 ! 13 .
Следователно AC = 13 сm, AD = 3 cm и BD = 34 cm.
4. Нека CH AB .
I случай. AB ! BC " 1 ! x " 1 .

От AB ! CD " AD ! BC # x ! 1 ! CD " 3 ! x следва, че
CD = 2.
Тогава BH ! AB " AH ! x # 1 " 2 ! x " 1 .
В правоъгълния ∆BHC
намираме BC ! BH " CD # x ! % x $ 1& " 9 # 2 x ! 10 ,

2 2 2 2 2
x = 5 и AB = 6.
Основите на трапеца са AB = 6 cm и CD = 2 cm.
II случай. AB = CD + 1 = 4.
От AB ! CD " AD ! BC # 4 ! CD " 3 ! x следва, че
CD = x – 1.
Тогава BH ! AB " AH ! 4 " x # 1 ! 5 " x .
В правоъгълния ∆BHC
намираме BC ! BH " CD # x ! % 5 $ x & " 9 # 10 x ! 34 ,

2 2 2 2 2
x = 3,4 и CD = x – 1 = 2,4.
Основите на трапеца са AB = 4 cm и CD = 2,4 cm.
123
79. решаване на равнОбедрен и правОъгълен трапец. упражнение
1. Ако a и b са основите на трапеца, а r е радиусът на вписаната окръжност, от задача 1 следва,
че 2r = ab . При b = r = 4 cm получаваме, че 2r = ar , 4r = ar и a = 4r = 16 cm.
2
a"b
Лицето на трапеца е S ! .2r ! # a " b $ r ! #16 " 4 $ .4 ! 80 cm2.
2
2. Трапецът ABCD е вписан, следователно е равнобедрен и

AD = BC = 10 cm.
Тогава в ∆BHC BH ! BC " CH ! 30 " 24 ! 18 и BH = 18 сm.
2 2 2 2 2 2
Но AB е диаметър, ACB ! 90" и от правоъгълния ∆ABC
намираме BC ! AB.BH " 900 ! AB.18 и AB = 50 cm.

2
1
Радиусът на окръжността е R = AB = 25 cm.
2
3. От втория начин на решението на задача 1 от урока следва, че основите на трапеца са

ab 12.6
a = 2BM = 12 cm и b = 2CM = 6 cm. Тогава радиусът на окръжността е r = = = 3 2 cm.
2 2
4. Нека в трапеца ABCD A ! 90" , AB = 4 cm, CD = 1 cm, a CH е височината, спусната от върха С.

Тогава AНCD е правоъгълник, AH = CD = 1 cm, CH = AD и BH = AB – AH = 3 cm.
I случай. BC = AB = 4 cm.
В правоъгълния ∆BHC от HC ! BC " BH ! 16 " 9 ! 7 намираме HC = 7 cm.

2 2 2
Периметърът на трапеца е PABCD ! AB " BC " CD " AD ! 4 " 4 " 1 " 7 ! 9 " 7 cm, а лицето –
AB " CD 4 "1 5 7
S ABCD ! . AD ! . 7! cm2.
2 2 2
II случай. AD = AB = 4 cm.
В правоъгълния ∆BHC от BC2 = BH2 + HC2 = 9 + 16 = 25 намираме HC = 5 cm.
124
Периметърът на трапеца е PABCD ! AB " BC " CD " AD ! 4 " 5 " 1 " 4 ! 14 cm, а лицето –
AB " CD 4 "1
S ABCD ! . AD ! .4 ! 10 cm2.
2 2
5. В трапеца ABCD с бедра AD = 12 cm и BC = 5 построяваме CE  AD " E ! AB # .

Страните на ∆BEC са CE = AD = 12 cm, BC = 5 cm и BE = AB – AE = AB – CD = 13 cm.
Но ∆BEC е правоъгълен с BCE ! 90" , тъй като BC 2 ! CE 2 " 52 ! 122 " 132 " BE 2 .
Следователно ! AD, BC " # BCE # 90$ .
6. Нека в трапеца ABCD с основи AB = a, CD = b и диагонали AC = 8 cm и BD = 6 cm

a!b
построим CM  BD " M ! AB # . Дължината на средната основа на трапеца е " 5 cm,
2
от което следва, че a + b = 10 cm.
Страните на ∆AMC са AC = 8 cm, MC = BD = 6 cm и AM = AB + BM = a + b = 10 cm.
Но ∆AMC е правоъгълен с ACM ! 90" , тъй като AC 2 ! CM 2 " 82 ! 62 " 102 " AM 2 .
Следователно ! AC , BD " # ACM # 90$ .
125
80. решаване на успОредник
1. Нека в успоредника ABCD BAC ! 45" , AB = 3 cm,
AD = 2 2 cm, а DH е височината към страната АВ.
В ∆AHD от A ! 45" следва, че AH = DH,
AH 2 ! DH 2 " AD 2 # 2 DH 2 " 8 # DH 2 " 4 и DH = 2 cm.
Лицето на успоредника е S = AB.DH = 3.2 = 6 cm2.
2. Нека в ромба ABCD AC ! BD " O и AB = 4, AC = 4 3 . То-

гава AO = 2 3 и от питагоровата теорема за AOB намираме
BO 2 ! AB 2 " AO 2 ! 16 " 12 ! 4 и BO = 2.
1
От BO = 2 = AB следва, че BAO ! 30" и
2
BAD ! 2 BAO ! 60" .
Ъглите на ромба ABCD са A ! C ! 60" , B ! D ! 120" ,
AC.BD 4 3.4
а лицето: S ABCD = = = 8 3 cm2.
2 2
3. По условие за диагоналите в ромба ABCD е в сила
BD : AC = 3 : 4 и нека BD = 3x, AC = 4x.
AC. BD 4 x.3 x
От S ABCD ! ! ! 6 x 2 ! 96 " x 2 ! 16
2 2
намираме x = 4 и AC = 16 cm, BD = 12 cm.
AC = 8 BD = 6
Ако AC ! BD " O , то AO = cm, BO = cm
2 2
и AOB ! 90" .
В ∆AOB AB ! AO " BO ! 64 " 36 ! 100

2 2 2
и следователно AB = 10 cm.
Ако h е височината на ромба, от S ! AB.h " 96 ! 10h намира-
ме h = 9,6 cm.
4. В правоъгълника ABCD със страни AB = 28 и BC = 21 ъглопо-

ловящите на ABC и ADC пресичат диагонала АС съответ-
но в точки P и Q. Намерете дължината на отсечката PQ.
Решение. В ∆ABC
AC 2 ! AB 2 " BC 2 ! 282 " 212 ! 7 2 # 42 " 32 $ ! 352 и AC = 35.
126
AP AB 4
Тогава = = , AP = 4 x , CP = 3 x , AC = 7 x = 35 и от x = 5 намираме AP = 20, CP = 15.
CP BC 3
AQD
От ∆AQD CPB следва, че AQ = CP и за дължината на отсечката PQ получаваме: PQ ! 20 " 15 ! 5.
∆CPB
81. решаване на успОредник. упражнение

1. Нека в правоъгълника ABCD AB = a , BD = b и a ! b " 2 .
От S ABCD ! ab ! 48 " $ b # 2 % b ! 48 " b # 2b & 48 ! 0
2
намираме b = 6 и b ! "8 .
Страните на правоъгълника са b = 6 и a = 8, а дължината на

диагонала е d ! a " b ! 10 (отг. Б).
2 2
2. Означаваме AB = a , AD = b , ha = 4 x и hb = 3 x .
От PDQ ! 45" и ADQ ! 90" следва, че ADP ! 45" ,
AP = DP = ha и b ! ha2 " ha2 ! ha 2 ! 4 x 2 .
От bhb ! S " 3bx ! 24 2 намираме
bx ! 8 2 " 4 x 2 2 ! 8 2 " x 2 ! 2 и x = 2 .
S 24 2
Тогава b = 4 x 2 = 8 cm, ha = 4 x = 4 2 и a = = = 6 cm.
ha 4 2
Страните на успоредника са AB = CD = 6 cm, AD = BC = 8 cm.
3. Означаваме с О центъра на вписаната в ромба окръжност.

В правоъгълния ∆AOB от равенството
OP 2 ! AP.PB " 122 ! 16.PB намираме PB = 9 cm.
Тогава AB ! AP " PB ! 16 " 9 ! 25 cm и
PABCD = 4AB = 4.25 = 100 cm.
Лицето на ромба е SABCD = pr = 50.12 = 600 cm2.
4. Нека в ромба ABCD O e пресечната точка на диагоналите

AC = d1 и BD = d2 (d1 > d2), а OH = r е радиус на вписаната
окръжност.
3
По условие d 2 = 75%d1 = d1 и от
4
d1d 2 3
S ABCD ! 24 " ! 24 " d12 ! 24 " d12 ! 64 намираме
2 8
127
3 3
d2 = 8 cm и d 2 = d1 = .8 = 6 cm.
4 4
1 1
В правоъгълния ∆AOB AO = d1 = 4 , BO = d 2 = 3 , AB 2 ! AO 2 " BO 2 ! 16 " 9 ! 25 , AB = 5 cm,
2 2
12
AO.BO ! AB.OH " 4.3 ! 5r и r = = 2, 4 cm.
5
5*. В ромба ABCD означаваме AB = a, AB = d1, BD = d2,

AC ! BD " O и OH = r " OH ! AB # .
48 12 r 12
По условие d1 ! d 2 " 14 , r = 48% AB = AB = a , = и
100 25 a 25
нека r = 12x, a = 25x.
d12 d 22 hh
В правоъгълния ∆AOB от ! " a 2 и ar = 1 2 следва, че d12 ! d 22 " 4a 2 и h1h2 = 4ar .
4 4 4
От d1 ! d 2 " 14 след повдигане в квадрат получаваме " d1 ! d 2 # $ 14 .

22
От d1 ! d 2 ! 2d1d 2 " 4a ! 8ar " 4a # a ! 2r $ " 4.25 x # 25 x ! 24 x $ " 4.25.49 x " # 70 x $ " 14 намираме
2 2 2 2 2 2
14 1 12 12
x= = . Тогава a = 25x = 5 cm, r = 12 x = cm и S ABCD = pr = 10. = 24 cm2.
70 5 5 5
82. метрични зависимОсти между Отсечки в ОкръжнОст
1. Нека М е петата на перпендикуляра, спуснат от центъра О

към хордата АВ.
Тогава М е средата на АВ и AM = 8 cm. От питагоровата теорема
в ∆AMO намираме:
OM 2 ! OA2 " AM 2 ! 102 " 82 ! 36 и OM = 6 cm (отг. В).
2. От свойството на хордите следва, че MA.MB = MC.MD = 8.6 = 48 .
Означаваме MA = x. Тогава MB ! x " 8 и от MA.MB ! 48 " x $ x # 8 % ! 48 "
! x 2 " 8 x # 48 $ 0 намираме x1 ! 4, x2 ! "12 , като решение е само x = 4.
Тогава MA = 4 cm, MB = 12 cm и AB = 16 cm.
128
3. Означаваме MA = x, MB = 7x.
От MA.MB ! OB " OM # 7 x ! 100 " 72 # 7 x ! 28 # x ! 4
2 2 2 2 2
намираме x = 2 и AB = 8x = 16 cm.
4. От свойството на секущите следва, че

MA.MB = MC.MD = MT2.
Означаваме MA = 9 x , AB = 11x , MC = 4 y и CD = 5 y .
Тогава MB ! MA " AB ! 9 x " 11x ! 20 x ,
MD ! MC " CD ! 4 y " 5 y ! 9 y ,
MA.MB ! MC.MD " 9 x.20 x ! 4 y.9 y " y 2 ! 5 x 2 и y = x 5 .
1
а) От MA ! 3 " 9 x ! 3 следва, че x = ,
3
5 20 4 5
y= и MB = 20 x = , MC = 4 y = ,
3 3 3
MD = 9 y = 3 5 , MT 2 = MA.MB = 9.20 x 2 = 20 и MT = 20 = 2 5 .
б) От MA.MB ! MT " 9 x.20 x ! # 6 5 $ " 180 x ! 180 " x ! 1 намираме x = 1.

2 2 2 2
Тогава y = 5 и MA = 9 x = 9 , MB = 20 x = 20 , MC = 4 y = 4 5 и MD = 9 y = 9 5 .
83. метрични зависимОсти между Отсечки в ОкръжнОст. упражнение

!
1. Означаваме с G медицентъра на ∆ABC и нека CD " k # E .
Тогава CE = 2R e диаметър на k, CE PQ (следва от AB  PQ и CE AB ) и PG = GQ (свойство
на диаметър, перпендикулярен на хорда).
От питагоровата теорема за ∆BDC намираме
CD 2 ! BC 2 " BD 2 ! 132 " 52 ! 122 и CD = 12 cm.
2
Тогава CG = CD = 8 и DE ! CE " CD ! 2 R " 12 .
3
Прилагаме свойството на хордите в окръжност:
169
CD.DE ! AD.DB " 12 $ 2 R # 12 % ! 5.5 " R ! cm и
169 73 24
GE ! 2 R " CG ! " 8 ! cm;
12 12
73 146 146 438

PG.GQ ! CG.GE " PG 2 ! 8. ! и PG = GQ = = cm.
12 3 3 3
2 438
Следователно PQ = cm.
3
2. От O AB следва, че АВ е диаметър на k и ACB ! 90" .

От питагоровата теорема за ∆ABC намираме
129
BC 2 ! AB 2 " AC 2 ! 102 " 62 ! 64 и BC = 8.
1"
AC (периферен ъгъл) и !CBA = "
1
От !MCA = AC
2 2
(вписан ъгъл) следва, че MCA = CBA .
Тогава ∆MAC ~ ∆MCB ( MCA = CBA и B е общ),
MA CA MA 6 3
! " ! ! и нека MA = 3 x , MC = 4 x .
MC CB MC 8 4
Намирането на МС може да извършим по два начина.
I начин. От свойството на секущите следва, че

30
MC 2 ! MA.MB " 16 x 2 ! 3 x $ 3 x # 10 % " ! 7 x 2 " 30 x # 0 ! x1 # 0, x2 # .
7
120
Следователно MC = 4 x = .
7
II начин. От ACM = ABC = BCO и ACO ! BCO " ACB " 90# следва, че
ACO ! MAC " 90# .
От правоъгълния ∆MCO получаваме: MO ! MC " CO # $ 3 x " 5 % ! 16 x " 25 #

2 2 2 2 2
! 9 x 2 " 30 x " 25 # 16 x 2 " 25 ! 7 x 2 $ 30 x # 0 ! x % 7 x $ 30 & # 0 .
30 120
От последното уравнение намираме x = , откъдето MC = 4 x = .
7 7
3. Означаваме r = 3 x, r1 = 2 x и построяваме O1 H OT .
Тогава OH = x, OO1 = 5x и от ∆OHO1 намираме

8
OO12 ! OH 2 " HO12 # 25 x 2 ! x 2 " 64 # x 2 ! и
3
2 6 4 6
x= . Следователно r = 2 6 , r1 = .
3 3
130
4. Ако М е петата на перпендикуляра, спуснат от О към АD, то
М е средата на хордата АD в k и на хордата ВС в k1 (свойство
на диаметър, перпендикулярен на хорда).
Тогава AB = AM – BM = DM – CM = CD.
Правата PQ е допирателна на k1 в точката В и OB PQ .
Но PQ е хорда в k и следователно PB = BQ.
От питагоровата теорема за ∆BOP пресмятаме PB ! OP " OB ! R " r ! 25 " 9 ! 16 и PB = 4.

2 2 2 2 2
Ако BC = x , то AB = CD = 2 x и от свойството на хордите в k намираме:

8 2 6 4 6
AB.BD ! PB.BQ " 2 x.3 x ! 4.4 " 6 x 2 ! 16 и x = = . Тогава AB = CD = .
3 3 3
84. метрични зависимОсти между Отсечки. тема за самОкОнтрОл

1. Б). 2. В). 3. В). 4. Б). 5. В).
6. Нека в ∆ABC C ! 90" и A ! 45" .
Тогава AC = BC = 6 и от питагоровата теорема намираме
AB 2 ! 62 " 62 ! 72 и AB = 6 2 cm. Радиусът на окръжността е
a " b # c 12 # 6 2
r! ! ! 6 # 3 2 cm.
2 2
7. Нека в ромба ABCD AC ! BD " O и AB = 2 3 cm,

AC = 4 2 cm.
Тогава AO = 2 2 и от питагоровата теорема за ∆AOB намира-
ме BO ! AB " AO ! 12 " 8 ! 4 и BO = 2 cm.
2 2 2
AC.BD 4 2 .4
Тогава S ABCD = = = 8 2 cm2.
2 2
8. Около окръжност с радиус r = 3 cm е описан равнобедрен

триъгълник, височината към основата на който е 8 cm. Наме-
рете страните на триъгълника.
Тогава АО е ъглополовяща в ∆ACD, DO = r = 3, CO = 5 и
AD : AC = DO : CO = 3 : 5 . Означаваме
AD ! 3 x, AC ! 5 x # x " 0 $ , прилагаме питагоровата теорема за
∆ADC AC ! AD " CD # 25 x ! 9 x " 64 # x ! 4 и
2 2 2 2 2 2
получаваме x = 2.
Следователно AC = BC = 10 cm и AB = 12 cm.
131
85. тригОнОметрични Функции на Остър ъгъл

1 3 3 3 1 3
1. sin ! " ; cos ! " ; tg ! " ; cotg ! " 3 ; sin ! " ; cos! " ; tg ! " 3 ; cotg ! " .
2 2 3 2 2 3
2. а) да; б) не; в) да; г) да; д) да; е) да; ж) да; з) да.
5 12 5 12
3. sin ! " ; cos! " ; tg ! " ; cotg ! " .
13 13 12 5
86. стОйнОсти на тригОнОметрични Функции на ъгли с мерки 30°, 45°, 60°

1 2 1 3
1. B ! sin 30" # 2 cos 45" # tg 60" $ cotg 30" ! # 2. # 3 $ 3 ! #1 ! ;
2 2 2 2
2 3 3 3 3
C ! 2 cos 45" # sin 60" $ 3tg 30" $ cotg 45" ! 2 . # $ 3. $ 1 !! 1 # $ 3$1 !$
2 2 3 2 2
1 2
2. # 2 . $ 3
2 sin 30" # 2 cos 45" $ tg 60" 2 2
D! ! ! 1#1$ 3 ! 3;
cotg 45".tg 45" 1
2 3 3
2. # 2. $ 3.
2 cos 45" # 2 sin 60" $ 3tg 30" 2 2 3 1# 3 $ 3
E! ! ! !1
tg 30". tg 60" 3 1
3
3
3 2
F ! 2 cos 30" # 2 cos 45" # 2 tg 60" $ 4 sin 2 30" ! 2. # 2. # 2 3 $ 4 % sin 30" & !
2
2 2
! 3 #1 # 2 3 $1 ! 3 3
2. Пресмятаме стойността на израза при ! " 45#.

' " 15#
A ! sin '.cos $ 2tg '. cotg % ' $ 15# & ! sin 45#.cos 30# $ 2tg 45#cotg 30# !
2
2 3 3 6
! . $ 2.1. 3 ! $
2 2 4
1
B ! 2 cos ' .sin $' " 15# % " 3cotg ' . tg $' & 15# % ! "2 .
2
'
3. При α = 60° пресмятаме A ! sin ' .cos " tg ' .cotg %' # 30$ & !
2
3 3 3 15 15
! sin 60".cos 30" # tg 60".cotg 30" ! . # 3. 3 ! #3 ! ! .
2 2 4 4 2
132
87. тригОнОметрични Функции и стОйнОсти на тригОнОметрични Функции на ъгли с мерки
30°, 45° и 60°. упражнение
' " 60# 90#
1. A ! sin 2' .cos ' " 3cotg . tg % 90# $ ' & ! sin 60#.cos 30# " 3cotg . tg % 90# $ 30# & !
2 2
3 3 3
! . " 3. 3 ! 3 ;
2 2 4
% " 60# 90# $ % 30# " 60# 90# $ 30#
B ! 2 sin .cos 2% " cotg . tg 2% ! 2 sin .cos 60# " cotgg . tg 60# !
2 2 2 2
2 1 1
! 2 . " 3. 3 ! 3 .
2 2 2
2. В).
sin ! 2
3. От tg ! " " означаваме sinα = 2x, cosα = 3x.
cos ! 3
2 cos $ " 3 sin $ 2.3 x " 3.2 x 6 x " 6 x 12 x 12
Тогава A ! ! ! ! !# .
2 sin $ # 3 cos $ 2.2 x # 3.3 x 4 x # 9 x # 5 x 5
3 10 cos OAB = 10 tg OAB = 3 cotg OAB = 1
4. sin OAB = , , и .
10 10 3
88. ОснОвни зависимОсти между тригОнОметрични Функции на един и същ ъгъл

1. Г). 2. Б).
89. ОснОвни зависимОсти между тригОнОметрични Функции на един и същ ъгъл.

1 7 84 84
1. а) ; б) . 2. а) ; б) .
8 18 625 625
$ cos ! 1 # sin ! ' cos 2 ! " +1 # sin ! , +1 " sin ! ,
3. & " ) .cotg ! * .cotg ! *
% 1 " sin ! cos ! ( +1 " sin ! , cos !
cos 2 & " #1 " sin 2 & $ cos 2 & % sin 2 & " 1
! .cotg & ! .cotg & ! 0.cotg & ! 0 .
#1 " sin & $ cos & #1 " sin & $ cos &
cos 2 !
4. Тъй като tgα.cotgα = 1, ще докажем, че " sin ! # 1 .
1 " sin !
cos 2 ! cos 2 ! " $1 " sin ! % sin ! cos 2 ! " sin 2 ! " sin ! 1 " sin !
" sin ! # # # # 1.
1 " sin ! 1 " sin ! 1 " sin ! 1 " sin !
sin !
5. I начин. От tg ! " 3 # " 3 следва, че cosα = x, sinα = 3x.
cos !
# 2 cos % " 3 sin % $ cos % # 2 x " 3.3x $ x "7 x 2 7
Тогава A ! ! ! !" .
2 sin 2 % " 3 cos 2 % 2.9 x 2 " 3 x 2 15 x 2
15
133
II начин. Разделяме числителя и знаменателя с cos2α ≠ 0.
2 cos % " 3 sin % cos %

# 2 cos % " 3 sin % $ cos % cos %
.
cos % ! 2 " 3tg % ! 2 " 9 ! " 7 .
A! !
2 sin % " 3 cos %
2 2
2 sin % " 3 cos 2 %
2
2tg 2 % " 3 2.9 " 3 15
cos %
2
& '
2
6*. а) tg ! " 3 cotg ! # 2 3 $ tg ! % 2 3 tg ! " 3 # 0 $ tg ! % 3 # 0 $ tg ! # 3 ! $ " 60#.
2
2
1 1 & 2) 2
б) tg ! " cotg ! # 2 $ tg ! % 2 tg ! " # 0 $ (( tg ! % ++ # 0 $ tg ! # ! $ " 45#.
2
2 2 ' 2 * 2
90. тригОнОметрични Функции на Остри ъгли, кОитО се дОпълват дО 90°

1
1. В). 2. а) ;
sin
sin # 90! " & $ " cos3 & cos & " cos3 & #1 " cos & $ cos & sin 2 &. cos & sin &
2
б) % % % % % tg & ;
cos # 90! " & $ " sin 3 & sin & " sin 3 & #1 " sin 2 & $ sin & cos 2 &. sin & cos &
cos 2 !.cotg 2 $ 90" # ! % & cos 2 $ 90" # ! % cos 2 !.tg 2 ! & sin 2 !
в) ' '
1 # cos 2 ! 1 # cos 2 !
sin 2 #
cos 2 # . " sin 2 #
cos #
2
2 sin 2 #
! ! ! 2;
sin 2 # sin 2 #
г) 4 cos 45!.sin 60! " sin ' " sin $ 90! # ' % # 2 .cotg 30! # tg (.tg $ 90! # ( % &
2 2
2 3 1
! 4. . " sin 2 $ " cos 2 $ # 2 . 3 # tg %.cotg % ! 6 " 1 # 6 # 1 ! 0 ; д) .
2 2 2
91. тригОнОметрични Функции на Остри ъгли, кОитО се дОпълват дО 90°. упражнение

1. Б).
2. а) 2 tg 60! " 3tg 30! " 2 sin 45! " 3 $ cos 33! # cos 57! % &
2 2
" 3 % sin 2 57# $ cos 2 57# & ! 2 3 " 3 " 1 " 3 ! "1 ;
3 2
! 2. 3 " 3. " 2.
3 2
б) 2 cos 30! " 2 cos 45! " 2 tg 60! # sin 24! # sin 66! $
2 2
" 2 3 # % sin 2 24$ " cos 2 24$ & ! 3 " 1 " 2 3 # 1 ! 3 3 ; в) ;

3 2 1
! 2. " 2.
2 2 2
г) 4 cos 45 !.sin 60 ! " sin 2
' " sin 2
$ 90 ! # ' % # 2 .cotg 30 ! # tg (.tg $ 90! # ( % &
2 3
! 4. . " sin 2 $ " cos 2 $ # 2 . 3 # tg %.cotg % ! 6 " 1 # 6 # 1 ! 0 .
2 2
134
C
92. намиране на ОснОвните елементи на правОъгълен триъгълник C
8 cm
1. а) a ! 3; b ! 3 3; # ! 60" ; б) b ! 2 2 ; c ! 4; # ! 45" ; в) c = 2; α = 60°; β = 30°; 8 cm
г) b = 3; α = β = 45°. 
A  H 6, 4 cm B
A H 6, 4 cm B
2. Като вземем предвид, че HCB ! BAC ! " , от ∆BHC на- C
мираме
8 cm
144.16 144.4
CH ! BC " BH ! 8 " 6, 4 ! 14, 4 .1, 6 !
2 2 2 2 2
! ,
100 25 
24
CH = и A H 6, 4 cm B
5
BH 6, 4 . 5 32 4
tg ! " " " " (отг. А).
CH 24 24 3
93. намиране на ОснОвните елементи на правОъгълен триъгълник. упражнение
C
C
1. Като вземем предвид, че HCB ! BAC ! " , от ∆BHC на- 6

HC 6 2 5 6.5 6
мираме ! cos # " ! и BC = = 3 5 (отг. Б). 
BC BC 5 2 5 A  H B
A HC B
BC 6
2. От ∆ABC намираме ! cotg # " BC ! b.cotg # и C
AC  C
b 
AC b A H B
! sin # " AB ! . b 
AB sin # 
A H  B
Аналогично:
A HC B
CH AH 
–в AHC ! cos # " CH ! b.cos # , ! sin # " AH ! b.sin # ; b
AC AC
BH 
–в BHC ! cos # " BH ! BC.cos # " BH ! b.cotg #.cos # . A H B
BC
3. Нека в ∆ABC CH = 6 cm е височината към хипотенузата АВ и HCB ! 30" .
Тогава ACH ! 60" .
C
CH 6 3
I начин. В BHC и AHC от ! cos 30" # ! и 60
BC BC 2
CH 6 1 6
30
! cos 60" # ! намираме BC = 4 3 cm и
AC AC 2
AC.BC 12.4 3 A H B
AC = 12 cm. Тогава S ABC = = = 24 3 cm2.
2 2
BH BH 3 AH AH
II начин. В ∆BHC и ∆AHC от ! tg 30" # ! и ! tg 60" # ! 3
CH 6 3 CH 6
AB.CH 8 3.6
намираме AH = 6 3 cm и AB ! AH " BH ! 8 3 cm. Тогава S ABC = = = 24 3 cm2.
2 2
135
4. От CAB ! CBA " 90# следва, че ACB ! 90" .
C
В правоъгълния ∆ABC изразяваме
16
BC 8 16 8
cos ABC ! ! " ! и намираме 3
AB 17 3 AB 17
16.17 34 A B
AB = = cm.
3.8 3
2 2
# 34 & # 16 & 50 18
Тогава AC ! AB " BC ! % ( " % ( ! . ! 100 , AC = 10 cm.
2 2 2
$ 3 ' $ 3' 3 3
AC.BC 10.16 80 2
и S ABC = = = cm .
2 2.3 3
C
C
94. намиране на елементи на равнОбедрен триъгълник C
1. Нека СН е височината към основата АВ, а О е центърът на
вписаната в ∆ABC окръжност. Тогава OH = r = 1, АО е ъглопо-
ловяща в правоъгълния ∆AHC, O
OH ! AH ! cos HAC ! 1 " OC ! 5OH ! 5 O r
и
OC AC 5 Or
A H B
CH ! CO " OH ! 6 . Ако AH = x, то AC = 5x, A rH B
AC 2 ! AH 2 " CH 2 # 25 x 2 ! x 2 " 36 # A H B
! 24 x 2 " 36 ! x 2 " 3 , x = 3 = 6 и AB = 2 x = 6 .
2 2 2 C
AB .CH 6 .6 C
Следователно S ABC = = = 3 6 cm2.
2 2 C
AD P
2. От ∆ADC намираме ! cos # "
AC P
AD c CD c.tg # P 
AC ! " AC ! , ! tg # " CD ! и D
cos # 2 cos # AD 2 A D c B
AB.CD c .tg #
2
S ABC ! " S ABC ! . A  Dc B
2 4
BP A c B
От ∆ABP получаваме ! sin # " BP ! c.sin # .
AB
24
3. h = 32 cm; R = 25 cm; r = 12 cm. 4. r = cm.
5
5. h = 13,44 cm.
95. намиране на елементи на равнОбедрен триъгълник.

1. Построяваме OM AB и от ∆AOM, в който
C
AO ! R, MAO ! 30" и AM = a , намираме: C
2
AM ! cos 30" # a ! 3 # a ! R 3 C O
и a = 6 cm. O30
AO 2R 2
2. SABC = 27 cm2. AO M
30 B
A 30 M B
136 A M B
96. намиране на елементи на равнОбедрен и правОъгълен трапец
4
1. а) 15 cm; б) 15 2 cm. 2. . 3. 2 cm.
9
97. намиране на елементи на равнОбедрен и правОъгълен трапец. упражнение
1. От BAC ! 2 CAD ! 30" следва, че CAD ! 15" и

BAD ! ABC ! 45" .
Построяваме височината СН и от ∆BHC и ∆AHC намираме:
CH 2
! sin 45" # CH ! BC.sin 45" ! 6. ! 3 2 cm и
BC 2
CH
! sin 30" # AC ! 2CH ! 2.3 2 ! 6 2 cm.
AC
2# ) )&
2. S ABCD ! 2r % tg " cotg ( ; S ABCD = 24 3 cm2.
$ 2 2'
98. прилОжение на тригОнОметрични Функции на Остър ъгъл

1. Нека в ромба ABCD със страна AD = 12 cm, BAD ! 60" и радиус r
на вписаната окръжност построим височината DH. Тогава DH = 2r и
от правоъгълния ∆AHD намираме:
DH ! sin HAD " DH ! AD.sin 60# " 2r ! 12. 3 " r ! 3 3
cm.
AD 2
2. S ABCD = AD.DQ = 2 15.15 = 30 15 .
3. Точката О е центърът на вписаната окръжност.

Тогава ОL и OB са ъглополовящите на A и B и
AOB ! 90" # 1 C ! 90" # 45" ! 135" .
2
Но BOL е съседен на AOB и BOL ! 180" # 135" ! 45" .
2
Следователно sin BOL ! sin 45" ! .
2
4. Нека OQT ! " и от правоъгълните триъгълници O1QT1 и OQT намираме:
O1T1
! sin # " 4 ! 1 " O1Q ! 24 ; OT ! sin # " 6 ! 1 " OQ ! 36 . Тогава
O1Q O1Q 6 OQ OQ 6
PQ ! O1Q " O1 P ! 24 " 4 ! 20 и MN ! OQ " OM " NQ ! 36 " 6 " $ NO1 # O1Q % ! 30 " $ 4 # 24 % ! 2 .
Дължините на търсените отсечки са MN = 2 и PQ = 20.
137
99. прилОжение на тригОнОметрични Функции на Остър ъгъл
" #
2
a 3 a 3 a2 3 6 3 3
1. От R ! "6! " a ! 6 3 . Следователно S ! ! ! 27 3 cm2.
3 3 4 2 4
a a
2. От r ! " 3 ! " a ! 2 3 . Следователно S ! a ! 2 3 ! 12 cm2.
2 2 2
2
" #
3a 3 75 3 3a 2 3
3. От S ! " ! " a 2 ! 25 " a ! 5 cm.
2 2 2
a 3 5 3
Следователно r = = cm и R = a = 5 cm.
2 2
4. В правилния шестоъгълник ABCDEF OB = BC = R = 2,

R2 3 = 4 3 = 3
∆OBC е равностранен и има лице SOBC = .
4 4
Тогава SOBCD ! SOBC " SOCD ! 2 SOBC ! 2 3 .
100. тригОнОметрични Функции на Остър ъгъл. тема за самОкОнтрОл
1 2 3 4 5 6 7 8
А Г Г В Б S ABCD = 8 3
A= 7 A!" 2
579 2
cos & " 5 sin & . sin &

# cos & " 5 sin & $ sin & sin & sin & ! cotg& " 5 ! 12 " 5 ! 7 .
6. A ! !
3 sin 2 & % 4 cos 2 & 3 sin & % 4 cos 2 &
2
3 % 4cotg 2& 3 % 4.144 579
sin &
2
7. Нека AC ! BD " O . В правоъгълния ∆AOB с катет

1 1 BO
AO = AC = 2 3 и ABO ! ABC ! 60" от ! cotg 60"
2 2 AO
3
намираме BO ! AO.cotg 60" ! 2 3. !2.
3
AC.BD
Тогава S ABCD = = AC.BO = 4 3.2 = 8 3 .
2
8. Нека в ABC A ! " и α < 45°.

C ! 90" ,
Тогава A ! B " BC ! AC " BC ! AC ! sin $ " cos $ ! sin $ # cos $ " 0 ! A " 0 .
AB AB
Пресмятаме A ! # sin % " cos % $ ! sin !"

" cos ! # 2 sin ! .cos ! $ 1 # 2. 1 $ 1 и
2 2 2 2
!## ## $ 4 2
1
1 2
следователно A ! " !" .
2 2
138
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Примерни методически разработки на уроци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .4

2. Варианти за диагностика на резултатите от обучението по математика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .11
3. Отговори на вариантите за диагностика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .34
4. Годишно тематично разпределение по математика за 9. клас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .46
5. Учебна програма по математика за 9. клас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .65
6. Отговори, упътвания и решения на задачите от учебника по математика за 9. клас . . . . . . . . . .71
139
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
за 9. клас
Автори
проф. дмн Емил Колев
Иван Георгиев
Стелиана Кокинова
Редактор
Таня Славчева
Графичен дизайн
Николай Пекарев
Коректор
Мила Томанова
Българска. Първо издание, 2018 г.

Формат 60х90/8. Печатни коли 17,5
ISBN 978-954-18-1310-2
Издателство
„БУЛВЕСТ 2000“ ООД
София, 1574,
ул. „Никола Тесла“ № 5, BSR 2, етаж 4
тел.: 02 8061 300, e-mail: administration@bulvest2000.com
www.bulvest.com
Печат
„БУЛВЕСТ ПРИНТ“ АД
КНИГА
ЗА УЧИТЕЛЯ
ЕМИЛ КОЛЕВ
ИВАН ГЕОРГИЕВ
СТЕЛИАНА КОКИНОВА
ИЗДАТЕЛСТВО БУЛВЕСТ 2ООО

publicfuploadsfiles за учителя Мат 9клас.pdf ga=2.173787114.818378320.1665425273-1373553577.1665425

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

publicfuploadsfiles за учителя Мат 9клас.pdf ga=2.173787114.818378320.1665425273-1373553577.1665425

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

publicfuploadsfiles за учителя Мат 9клас.pdf ga=2.173787114.818378320.1665425273-1373553577.1665425

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

КНИГА

ИЗДАТЕЛСТВО БУЛВЕСТ 2ООО

Според учебната програма за 9. клас, обла- • пресмята стойности на изучените функции

Вид на урока: За нови знания

47. СВОЙСТВО НА ЪГЛОПОЛОВЯЩИТЕ В ТРИЪГЪЛНИК

оказателство Нека ACL = BCL = и да изберем върху лъча AC точка

често се използва в задачи. Ъглополовящата на всеки ъгъл в триъгълника дели срещулежащата му

да намерим AL:BL. Тъй като Тъй като AL + BL = AB = 17, получаваме системата

За намиране на отсечките, на Освен това AS + CS = AC = 28 cm. От системата

тъчно да знаем тази страна и 123

Свойството на външната ъгло-

Упражняване на основното свойство.

Вид на урока: Упражнение

65. ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕТОДА НА ИНТЕРВАЛИТЕ

Неравенство решаваме по един от начините, посочени в урок 64.

! x " % #$; #2 & ' % #1; 2 & ' % 2; $ & ,

Решенията на неравенството "1 ! x # " x $ x ! 6 # % 0 са:

А) x ! $ " #; " 3% & $ "1; 1% & $ 2; ' # % Б) x ! # " 3; " 1$ % #1; 2 $

Проверяваме дали даден интер-

Решенията на неравенството " x ! 1# " x $ 9 # % 0 са:

А) x ! # "3; 3$ Б) x ! $ " #; " 3% & $ 3; # %

Решение I начин. " x ! 1# " x $ 9 # % 0 & " x ! 3# " x $ 3# % 0, x ' $1

Да се реши неравенството # x 2 ! 3 x " 2 $ # x ! 1$ # x 2 " 1$ % 0 . и не променят знака на произве-

Множителите от вида (x – a)2

Неравенството " x ! 2 # " x ! 1# $ 0 може да решим и така:

II начин. " x ! 6 x ! 5 # " x ! 1# " 2 $ x # " x $ 3# % 0 &

! # x " 5 $ # x " 1$ # x % 2 $ # x % 3$ & 0 !

" x ! 2 # " x $ 5# % 0, x & !1, x & 3 ' x ( " ! 5; ! 1# ) " !1; 2 # .

ЗАДАЧИ Упражняване на метода на ин-

Вид на урока: Обобщение

кретна задача. момчета 32 23 15 30

Каква е вероятността случайно избран ученик да е:

ност на противоположно съби- Едновременно се хвърлят монета и зар. За събитията

ЗАДАЧИ Задачи за упражнение с раз-

2. Стойността на израза x1 x2 x1 x2 , където x1 и x2 са корените на квадратното уравнение

4. Лицето на равнобедрен трапец ABCD с основи AB = 21 cm и CD = 7 cm е равно на 336 cm2. Висо-

7. Намерете радиуса на вписаната окръжност на правоъгълен триъгълник със страни x, x + 1 и x + 9.

2. Стойността на израза x1 x2 x1 x2 , където x1 и x2 са корените на квадратното уравнение

4. Лицето на равнобедрен трапец ABCD с основи AB = 21 cm и CD = 7 cm е равно на 336 cm2. Бедрото

7. Намерете радиуса на вписаната окръжност на правоъгълен триъгълник със страни x, x +7 и x + 9.

2. Едновременно се хвърлят монета и зар. Броят на елементарните събития е равен на:

7. Едновременно се хвърлят два зара. Намерете вероятността произведението от точките да е четно

2. Едновременно се хвърлят зар и монета. Броят на елементарните събития е равен на:

7. Едновременно се хвърлят два зара. Намерете вероятността произведението от точките да е нечет-

2. Колко общи точки имат графиките на функциите f ! x " # x $ x $ 2 и g ! x " # x $ 3 ?

3. В кой от интервалите функцията f ! x " # $ x % 4 x % 2 е растяща?

А) (3; 5) Б) (–3; 2) В) (5; 7) Г) " 7; ! #

4. Точката А с абсциса x A ! "1 лежи на графиката на функцията y ! " x # 2 x " 3 . Координатите на

нейната симетрична точка относно оста на параболата са:

А) (3; –6) Б) (–3; –6) В) (–6; 3) Г) (1; –2)

5. На чертежа е показана параболата y = –x2 –2x с връх V и пресечни точки

2. Колко общи точки имат графиките на функциите f ! x " # x $ 3 x % 2 и g ! x " # x $ 6 ?

3. Функцията f ! x " # x $ 4 x % 2 намалява за всяко х от интервала:

А) (–3; 1) Б) (–3; 3) В) (2; 3) Г) " 2; ! #

4. Точката А с абсциса x A = 3 лежи на графиката на функцията y ! x " 2 x " 3 . Координатите на ней-

ната симетрична точка относно оста на параболата са:

5. На чертежа е показана параболата y ! " x " 4 x с връх V и пресечни точ-

А) 16 кв. ед. Б) 8 кв. ед. x